Търсене в текстове за 'Куц'

Тя с куцане се придвижваше до Салона, сядаше на стенографската маса и продължаваше да работи на своя пост - да стенографира.
Тя леко си намръщва челото: „Не се притеснявай. Аз съм си виновна. Учителят ме предупреди, че това което съм пропуснала като дете, не мога да го наваксам като възрастна. Пък и всички сестри ме укоряваха за това колело. Добре се случи така, че да се умирят всички, включително и аз самата." Грижата около Савка продължи около два месеца. Тя с куцане се придвижваше до Салона, сядаше на стенографската маса и продължаваше да работи на своя пост - да стенографира. Аз получих един урок за отношението на Учителя към хирургията и това ми помогна много, когато и аз след време трябваше да се подложа на операция и то два пъти. Не се колебаех и реших. Спомних си думите на Учителя: „Доведи най-добрият хирург! " А за един окултен ученик този въпрос е много важен - в чии ръце поверява живота си. Имаше и други случки и инциденти с тези колела.
към текста >>

5. 5.15. Голямата заблуда

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Той имаше болен крак, куцаше, подпираше се с бастун и трудно можеше да се изкачи по върховете.
15. Голямата заблуда Аз със сестра ми Люба за пореден път отидохме в Мърчаево. Учителят с Братството беше излязъл на екскурзия. В дома Темелков заварихме само брат Боян Боев. Той имаше болен крак, куцаше, подпираше се с бастун и трудно можеше да се изкачи по върховете. „Брат Боев, къде е Учителят? " „Учителят е на връх Острец, на екскурзия." А това беше по средата на месец август 1944 г. "Знеш ли, брат Боев, че партизаните ще дойдат, ще дойдат комунистите на власт? " „Разбира се, че знаем. Нека дойдат - не е лошо." „Брат Боев, ти знаеш ли какво ще стане с Братството тогава?
към текста >>

6. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Магдалина Попова куцаше с единия крак.
За тази цел Той магически създава тези два разностранни триъгълника, единият - отнасящ се до българския народ, а другият - за цялото човечество. Тука ние само ще отбележим мимоходом, че за разностранния триъгълник на съзнанието на българския народ - беше избрал за трите му страни - три жени: за емоционалната страна -Магдалена Попова, за интелектуалния живот - Мара Граблашева и за волевия - Гина Гумнерова, домакинята, при която той отначало живееше на ул. „Опълченска" 66. Характерно е, че тези три съзнания не така случайно са избрани. Те носят морфологически и психически тези кармични отклонения. Магдалина Попова куцаше с единия крак. Ние знаем от окултната символика, че нозете в човека представляват добродетелите. Втората - Мара Граблашева, имаше чертите на един интелектуалец и формите на един груб мъж, докато Гина Гумнерова притежаваше един дефект в едното си око, а ние знаем, че очите са свързани с Истината, или с волевия живот на човека. Другият общочовешки разностранен триъгълник се изрази в други три крупни индивидуалности, които ще играят главните роли при живота на обществото около Учителя. Единият, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев, другият, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов. Тези два триъгълника, които имаха тесни допирни точки - ще очертаят трите етапа на онова велико посвещение, през което ще мине индивидът, обществото, народът, в който е слязъл Учителят като опитно поле и най-сетне човечеството, от което ще се роди новата раса.
към текста >>

7. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

С единия крак тя куцаше.
А черният дроб е най-важният орган в един човешки организъм. Той обработва всичко и предава на човешкия организъм това, което му е необходимо. Ролята на Магдалена не може да се нарече мисиянска. Тя е чисто и просто необходима за трансформиране на тази карма. То е много ясно, ако се вгледаме в нейната фигура. С единия крак тя куцаше. А краката на човека според Учителя представляват неговите добродетели. Когато човек стъпва на краката си и ходи показва, че той работи с добродетелите си. А тя куцаше. И това показваше, че при нея добродетелите липсват. Затуй вършеше тази задача, дадена от Учителя, за да може индивидуалното да се повдигне.
към текста >>

А тя куцаше.
Тя е чисто и просто необходима за трансформиране на тази карма. То е много ясно, ако се вгледаме в нейната фигура. С единия крак тя куцаше. А краката на човека според Учителя представляват неговите добродетели. Когато човек стъпва на краката си и ходи показва, че той работи с добродетелите си. А тя куцаше. И това показваше, че при нея добродетелите липсват. Затуй вършеше тази задача, дадена от Учителя, за да може индивидуалното да се повдигне. А едновременно с това бе и инструмент в ръцете на Мъдреца, за да тушира и трансформира кармата си. Възрастните приятели, възмутени и недоволни от нейното поведение, искаха да я махнат. Учителят каза: „Ако премахнем Магдалена, трябва някой от вас да заеме нейното място." Всички замлъкнаха.
към текста >>

8. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Василка от Айтос и едно куцо момиче Стефка, които й помагаха в къщната работа.
Действията на Учителя върху нейното съзнание, в което трябваше да избликнат нови идеи, нови схващания, които, пренасяйки се на по-голямо поле специално в съзнанието на българския народ, трябваше да упражнят едно велико въздействие, което като резултат да донесе едно духовно обновление, културно издигане и морален възход. Гина Гумнерова и Петко Гумнеров бяха съпрузи. Учителят живееше в техния дом. Той беше секретар на Висшия касационен съд, а тя беше домакиня на малкия дом и разпоредителка. Там имаше две момичета. Василка от Айтос и едно куцо момиче Стефка, които й помагаха в къщната работа. А тя не беше малка. Гина сама не можеше да смогне, защото непрекъснато идваха хора и оставаха на общите обеди. Дори да се направи един чай, трябва да има кой да го направи и кой да го поднесе. Тогава младежта идваше само да чуе Учителя и всеки си отиваше. Петко Гумнеров беше интересна личност.
към текста >>

9. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Сънувам, че едно малко куцо дете, символизиращо Бялото Братство върви след Учителя и той непрекъснато го храни и му подава с ръцете си храна и с това хранене то изтощава Учителя и той става все по-слаб и по-слаб.
Казваха, че всеки от нас трябваше да откликва на промените в света, защото са част от него. Беше тяхно обяснение, но беше непослушание към думите на Учителя. Ето сега един пример. Веднъж сънувам сън. Бях около 25-годишна. Сънувам, че едно малко куцо дете, символизиращо Бялото Братство върви след Учителя и той непрекъснато го храни и му подава с ръцете си храна и с това хранене то изтощава Учителя и той става все по-слаб и по-слаб. После виждам, че те двамата - куцото дете и Учителя вървят, вървят 4/5 от Братството отиват при една светска учителка да ги учи, а 1/5 остават при Учителя. Светската учителка събра мнозинството от 4/5 и направи в гората събрание и започна да ги обучава, а останалите 1/5 останаха при Учителя на Изгрева. Това беше сънят. На следващият ден отивам и разправям целият сън на Учителя. Той ме изслуша внимателно и каза: „Да, до тук е така, но после..." Спря се, замълча, замълча и се усмихна лъчезарно с поглед отправен леко нагоре като леко повдигна главата си, гледайки към Небето.
към текста >>

После виждам, че те двамата - куцото дете и Учителя вървят, вървят 4/5 от Братството отиват при една светска учителка да ги учи, а 1/5 остават при Учителя.
Беше тяхно обяснение, но беше непослушание към думите на Учителя. Ето сега един пример. Веднъж сънувам сън. Бях около 25-годишна. Сънувам, че едно малко куцо дете, символизиращо Бялото Братство върви след Учителя и той непрекъснато го храни и му подава с ръцете си храна и с това хранене то изтощава Учителя и той става все по-слаб и по-слаб. После виждам, че те двамата - куцото дете и Учителя вървят, вървят 4/5 от Братството отиват при една светска учителка да ги учи, а 1/5 остават при Учителя. Светската учителка събра мнозинството от 4/5 и направи в гората събрание и започна да ги обучава, а останалите 1/5 останаха при Учителя на Изгрева. Това беше сънят. На следващият ден отивам и разправям целият сън на Учителя. Той ме изслуша внимателно и каза: „Да, до тук е така, но после..." Спря се, замълча, замълча и се усмихна лъчезарно с поглед отправен леко нагоре като леко повдигна главата си, гледайки към Небето. И се усмихна лъчезарно.
към текста >>

10. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

От него бяха поканени Боян Боев, който вече се движеше с бастун и куцаше, Савка Керемидчиева, Борис Николов, Стоянка Илиева, Илия Узунов, Пенка Кънева и аз Мария Тодорова.
Учителят пожела да излезе на Рила на 7-те езера с малка група, за да можем по-добре да се придвижим и да не бъдем обезпокоявани. Тогава ние още не знаехме, че това е последната екскурзия на Учителя. Разбрахме по-късно, че той беше решил да си вземе сбогом с тези места. Не само, че не подозирахме такова нещо, на и никому през ум не му минаваше такава мисъл. Онези, които бяха поканени знаехме някои от методите на Учителя и щом той иска малка група това означаваше, че Учителят ще има горе специфична духовна работа. От него бяха поканени Боян Боев, който вече се движеше с бастун и куцаше, Савка Керемидчиева, Борис Николов, Стоянка Илиева, Илия Узунов, Пенка Кънева и аз Мария Тодорова. Качихме Учителя на лека кола до Гюлечица и от там полека-лека се качихме на 7-те езера. Бяхме наели няколко коня, които ни изкачиха багажа, носехме няколко палатки, храна и най-необходимите неща. В групата присъстваше Савка, която се грижеше за него. Аз също знаех какво му е необходимо и бях приготвила и занесла онези необходими вещи, без които той не можеше. По едно време идва Николина Балтова и носи едно бяло знаме.
към текста >>

11. 209. БОЯН БОЕВ

Последните години Боян Боев се движеше с бастун, куцаше.
Разказаха случката на Учителя, а той казва: „Ами най-интересното от оперетата и от това представление беше балета, а вие именно на него жмехТе. Тогава какво видяхте? Нищо". Всички прихват отново да се смеят. Всеки месец ние от Изгрева ходехме на концертните изяви както в концертни зали, така на опера и на оперета и когато някой дойдеше от града и съобщи, че е залепен нов афиш по улиците на София за предстоящ концерт тогава някой от нас казваше: „Един жми, друг не жми - всички на концерт". Така че завършвахме и с усмивки и понякога имахме най-различни преживявания при тези концертни изяви, защото винаги се случваше нещо, което от една страна бе забавно, а от друга страна бе поучително, защото винаги се намесваше Учителя и даваше своите разяснения за случая, но от негова гледна точка. Последните години Боян Боев се движеше с бастун, куцаше. Но не се оплака нито веднъж. През времето когато Борис беше в затвора в разстояние на четири години аз първо ходех при него и споделях новините. А Борис беше измислил един начин и в една от капачките от празните буркани на едно малко листче беше написал своята редовна стенограма и тогава аз носех това листче пред Боян Боев, той разчиташе стенограмата и дълго, дълго говорехме и споделяхме един с друг своите надежди и очаквания. Първото нещо, което направихме след като Борис излезна от затвора бе с Борис да отидем и да го посетим. Той се радваше, но видях една тъга у него, „Брат Боян, защо си тъжен?
към текста >>

12. 212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА

Веднъж Учителят се спира и го гледа как куца и се мъчи, па го пита: „Бояне, как искаш, сега ли да си изплатиш дълговете или да отсрочим за друг живот?
Боян беше много предан и верен ученик. Имаше много добри качества, а една от най-добрите му беше, че бе безкористен във всяко едно отношение. Имало е моменти когато аз се спра, стрес-вам се от някоя негова дейност, погледна Учителя и той с поглед ми каже: „Не се страхувай, той е безкористен". Тогава пристъпвах към него. Той 13 години беше болен от туберкулоза на коляното и не се оплака нито веднъж на никого. Веднъж Учителят се спира и го гледа как куца и се мъчи, па го пита: „Бояне, как искаш, сега ли да си изплатиш дълговете или да отсрочим за друг живот? " и му показва с бастуна куцият му крак. Боян се е подпрял на своят бастун и бърже гръмогласно извиква: „Сега, сега, сега". Не говори, а вика от болка и натъртва на думата „сега". Учителят се усмихва, поклаща с глава и добавя: „Хубаво, тъй да бъде както си рекъл". Боян беше нещо като секретар на Братството, защото всичко минаваше през него и той поддържаше безбройна кореспонденция.
към текста >>

" и му показва с бастуна куцият му крак.
Имаше много добри качества, а една от най-добрите му беше, че бе безкористен във всяко едно отношение. Имало е моменти когато аз се спра, стрес-вам се от някоя негова дейност, погледна Учителя и той с поглед ми каже: „Не се страхувай, той е безкористен". Тогава пристъпвах към него. Той 13 години беше болен от туберкулоза на коляното и не се оплака нито веднъж на никого. Веднъж Учителят се спира и го гледа как куца и се мъчи, па го пита: „Бояне, как искаш, сега ли да си изплатиш дълговете или да отсрочим за друг живот? " и му показва с бастуна куцият му крак. Боян се е подпрял на своят бастун и бърже гръмогласно извиква: „Сега, сега, сега". Не говори, а вика от болка и натъртва на думата „сега". Учителят се усмихва, поклаща с глава и добавя: „Хубаво, тъй да бъде както си рекъл". Боян беше нещо като секретар на Братството, защото всичко минаваше през него и той поддържаше безбройна кореспонденция. Непрекъснато се движеше с писалка и тетрадка и записваше всичко онова, което Учителят говореше при частните разговори.
към текста >>

13. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Когато човек не разбира старостта, куца.
вечерта III. 24 юли 1940 г. I. Резюме от беседата на Учителя държана на Мусала, 23 юли 1940 г., вторник сутринта при изгрев слънце Малкият и големият свят На екскурзията с Учителя до Мусала бяха 50 души братя и сестри. Стигнахме на върха в 4.40 часа. Преди изгрева на слънцето Учителят каза: „Когато човек не разбира младостта, плаче. Когато човек не разбира старостта, куца. Да разбира човек е много мъчно. Слънцето изгря в 5 часа и 7 минути над малък облак. Голяма част от небето е покрито с облаци. Вятър, Времето е хладно. Добрата молитва (при изгрев слънце). Размишление.
към текста >>

14. 59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК

И накуцвайки едвам, едвам отивам към малкия салон - трапезарията.
Всички ще отидат. Ще отиде и Учителят. Ще останат само малцина да пазят Изгрева. Един ден рекох: Чакай да направя усилие да отида до обеда, да видя Учителя. От няколко дена от как си бях изгорила крака не бях Го виждала, а скоро ще заминават за Присоите. И накуцвайки едвам, едвам отивам към малкия салон - трапезарията. Обедът щеше да бъде там, а не навън, понеже беше облачно времето и предвещаваше, че ще вали дъжд. Ето Го и Учителят иде бързо, бързо след мене. Поздравих Го, поздрави ме и отмина. А на мене така ми дойде неочаквано, без да съм мислила, без да съм се канела и извиках след Него: „Много ми е мъчно, Учителю, че няма да мога да дойда на Присоите." Той се обърна, изгледа ме отгоре до долу, нищо не каза и влезе в салона. Влязох и аз. Обядвахме.
към текста >>

15. 27. ПОДУТИЯТ КРАК И ОТКУПА

Петър Камбуров

Отидох куцайки при Учителя и му показах подутия крак.
Аз пак отидох при Учителя със същата молба. Учителят каза: „Ти ще останеш и ще отидеш да пазиш дома на ул. „Опълченска" 66. Ето вече камионите ще тръгват. Аз искам и трети път да помоля Учителя да ми разреши да пътувам с групата, но тъкмо в този момент десният ми крак в ходилото се поду. Отидох куцайки при Учителя и му показах подутия крак. Той веднага намери един галош, накара ме да събуя обувката и да стъпя на галоша върху лицевата му страна. Даде ми една превръзка, с която превързах галоша за крака и ми рече: „Ще отидеш да пазиш „Опълченска" 66". Групата отпътува. Аз се домъкнах до един трамвай и право на „Опълченска" 66. Заспал съм дълбоко и сънувам, че някъде наблизо пада мълния със силен гръм.
към текста >>

16. 39. ПОДУТИЯТ КРАК И АРЕСТА

Петър Камбуров

Златка Георгиева (Вачева)

Тръгнах накуцвайки към пощата, дето имах някаква работа.
Отидох, наистина прекарахме една весела, приятна вечер! Всички решиха след три дни пак да се съберем. В определения ден, обаче, с мен се случи нещо неочаквано. Ставам сутринта и констатирам, че десния ми крак в стъпалото е силно подут. (Също както през 1926 година, когато исках да отида с Учителя на-Мусала и Учителят не ми разреши, благодарение на което на следния ден можах да освободя конете.) Обух единия крак, а на десния надянах един галош и го превързах с парче плат, както Учителят ми направи някога. Тръгнах накуцвайки към пощата, дето имах някаква работа. Докато отидох до пощата, на няколко места ме срещаха младежи и ми напомняха за вечерта - да не би да забравя: „Господин Камбуров, довечера с цигулката, кавала! " Отговорих им, че можеби няма да мога да отида, понеже ме заболя крака. Не отидох. На следния ден научихме новината. През нощта, тъкмо се веселили младите, един кордон от 20-30 полицаи ги ограждат, обискират ги и арестуват всички.
към текста >>

17. 7. МИХАИЛ ИВАНОВ

7. МИХАИЛ ИВАНОВ Михаил Иванов беше приятел с Кръстю Христов, който леко накуцваше и непрекъснато тъй се водеха двамата и Кръстю вървеше все подир Михаил.
7. МИХАИЛ ИВАНОВ Михаил Иванов беше приятел с Кръстю Христов, който леко накуцваше и непрекъснато тъй се водеха двамата и Кръстю вървеше все подир Михаил. Обаче Михаил не знам по какъв повод точно за Михаил съм чула, Учителят, че е казал, че е от Черната Ложа. И той в това време може би обиден от това нещо или от какво замина за Франция. Когато за първи път отидох във Франция през 1972 г. той имаше вече около себе си създадено Бяло Братство. И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж.
към текста >>

18. 22. АДЕПТ НА „ЕЛ ШАДАЙ

Симеон Арнаудов

Нарушение на окултните закони

Боян е бил куц с единия си крак и трудно се движел.
Като е за екскурзия с Учителя Боян изобщо не се двоуми. Скача бързо, облича се и ето го нагоре по стъпалата, та при Учителя. „Бояне, ще отидем до Бивака заедно! " Било три часа през нощта. Налели вряла вода в термоса. Боян е бил куц с единия си крак и трудно се движел. Но тръгнал с Учителя полека-лека и за около четири часа са горе на Бивака, а там е сняг. Учителят му казал: „Тук ще имаме една среща с един адепт, който ще ходи в Европа, за да свърши една работа. Да предотврати големите страдания, които идват в Европа." Това е една реална действителност, а като ми говореше това нещо Боян Боев, смятах че е фантастика. Те седнали горе, а Учителят е бил обърнат с гърба си на север към Драгалевци. Били са до брезата, до чешмата седнали на пейка.
към текста >>

19. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

Брат Петър си е чупил крака само веднъж, но счупването беше лошо и понеже не му сложиха гипс, кракът му остана по-къс и с течение на времето той куцаше все повече.
Брат Петър си купи мястото на Изгрева през 1950 г. Възможно е, докато е бил жив Учителя да не му е позволявал да идва да живее в София, но за това нещо никога не съм чувала. Тоя въпрос изниква за мене едва сега през 1990 г. Затова не съм склонна да твърдя, че Учителят бил казал това. Това обаче с положителност може да знае брат Илия Узунов или друг. Брат Петър си е чупил крака само веднъж, но счупването беше лошо и понеже не му сложиха гипс, кракът му остана по-къс и с течение на времето той куцаше все повече. При операцията, която му направиха му бяха срязани или може би при счупването сухожилия, което след време се отрази много зле на крака му. Кръвообращението не ставаше правилно. Той упражняваше счупения крак, нарочно копаеше с него като натискаше лопатата като смяташе, че по такъв начин го раздвижва. Понеже не ставаше правилно оросяване, накрая кракът започна да го боли. За вещите, които бяха дали на съхранение при него той казваше: „Те ги донесоха.
към текста >>

20. 1. Бягство към обетованата земя

Драган Петков

Той беше куц и със своят занаят - обущарството се прехранваше.
Аз имах братовчед, който живееше на Изгрева. Казваше се Никола Стойчев. Всички му викаха Колю-обущаря, понеже беше обущар на Изгрева. Аз не бях го виждал, но бяха ми разказвали за него. И така ме заведоха при него. Той беше куц и със своят занаят - обущарството се прехранваше. Точно на Нова година, на Новата 1933 г. аз минах границата. Братовчед ми Колю веднага ме прие и ние спяхме в едно легло понеже нямаше тогава условия на Изгрева. Аз останах при него, помагах му това-онова. Един ден намериха ни някаква работа.
към текста >>

21. 34. Евакуацията

Гради Колев Минчв

Мария беше шивачка, а Йорданка и Райна - милосърдни сестри.) и сестра Стефанка, една куцичка сестра, тя беше телефонистка.
Аз мисля, тъй като няма къде да се евакуираме, да отида на село“. „Рекох, добре ще направиш“, отговори Учителят. Минаха няколко дни, слязох на Изгрева, спахме една вечер и на другата заран тръгнахме за Подуяне. На Подуяне нямаше много народ, но не беше и малко. Между народа беше и сестра Йорданка, сестра на моята съседка Мария (Йорданка, Мария и Райна бяха сестри от Дългопол - Варненско. Мария беше шивачка, а Йорданка и Райна - милосърдни сестри.) и сестра Стефанка, една куцичка сестра, тя беше телефонистка. По едно време отидох при тях и ги питам: „Къде ще отивате? “ Те отговориха, че отиват към Пазарджишките села където имали близки. В това време пристигна влака. Те ме придружиха и аз качих мама, багажа, качих и тях. Пък имаше и един брат Младенов и дъщеря му Лиляна, които пътуваха някъде за Сливен ли какво и жената на брата беше с тях.
към текста >>

22. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Директорът на училището, генерал Николов, един куц от войната човек, да се издокара пред цар Борис запланува една фирма, която после друг я довърши на пансиона, на която пишеше „Царство България, Министерство на войната, пансион за сираци от войните „Княз Борис Търновски“, обаче царя това не го знае, а намалиха храната на пансиона и от икономията на парите направиха тая скъпа фирма в Германия.
Там също учих музика, един италианец ме занимаваше. Вземах уроци, плащах си и т.н. Пансионът се помещаваше където е бившото морско училище, където Вапцаров е живял там. Сега там има барелеф. Едно време го нямаше. Директорът на училището, генерал Николов, един куц от войната човек, да се издокара пред цар Борис запланува една фирма, която после друг я довърши на пансиона, на която пишеше „Царство България, Министерство на войната, пансион за сираци от войните „Княз Борис Търновски“, обаче царя това не го знае, а намалиха храната на пансиона и от икономията на парите направиха тая скъпа фирма в Германия. Скъпа, тука е пренесена и преди да се монтира царя идва, поканиха го да дойде и генерала ни каза, че ще се ръкува с нас и ще ни пита за нашия баща и вие ще му разкажете. Аз като висок и красив бях знаменосец. Строихме се така една редица около 200-300 деца и генерала казва,като дойде царя ще ви пита за вашия баща, къде е загинал, на кой фронт и т.н. и като си тръгва ще му целунете ръка. Това става предния ден.
към текста >>

23. 6. Трите рождени сестри

Йотка Василева Младенова

Така в двора им имаше една барачка на куцичката Стефанка и Гена Папазова, която беше доцент по цветарство, имаше катедра.
И така тя оттук-оттам се запознава с тях, а те вече ходят на ул. „Опълченска“ 66 и така и тя отива с тях и вече приема Учителя, обаче я надушват, че е дъновистка и я уволняват. И като я уволняват я изпращат учителка в Русе. Тя там много малко е учителствала. Вие няма да я знаете, къщата на Стефови, не ги знаете и тех. Така в двора им имаше една барачка на куцичката Стефанка и Гена Папазова, която беше доцент по цветарство, имаше катедра. А тя беше нейна ученичка, тя така в очите я гледаше Гена. Когато си замина Паша и тя понеже знаеше аз какво съм в парахода за тех и последния помен на Паша, така пред всички, при Еленка Андреева се събирахме, вика: „Йотке, докато съм жива, аз поемам на Паша годишнината, а аз като си замина щафетата я предавам на тебе. Ти ще имаш грижата“. Щото бях една от най-близките. А Гена така благоговееше пред Паша.
към текста >>

24. 11. Колко са учителите

Така след беседа отиваме към полянката за упражнение и аз вървя и накуцвам.
11. КОЛКО СА УЧИТЕЛИТЕ? След сутрешната беседа отивахме на полянката да правим упражнения. По едно време мен ме беше хванал ишиас. Бях простинал и ме болеше кракът от горе до долу. Така след беседа отиваме към полянката за упражнение и аз вървя и накуцвам. А до мене върви Учителят. Обръща се и ми казва: “Ангеле, един бомбелия те е яхнал“. А аз куцам, боли ме и имам усещане, че нося някого на гърбът си. После отидох при Учителя да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърбът си. Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам кракът си с топли компреси, за да може да се затопли крака.
към текста >>

А аз куцам, боли ме и имам усещане, че нося някого на гърбът си.
По едно време мен ме беше хванал ишиас. Бях простинал и ме болеше кракът от горе до долу. Така след беседа отиваме към полянката за упражнение и аз вървя и накуцвам. А до мене върви Учителят. Обръща се и ми казва: “Ангеле, един бомбелия те е яхнал“. А аз куцам, боли ме и имам усещане, че нося някого на гърбът си. После отидох при Учителя да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърбът си. Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам кракът си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си. Друг път, пак отиваме на полянката за упражнения и аз бях вече в самия кръг и в мене се зароди мисълта, че там в едно място в Евангелието е казано, че не е по-голям ученикът от Учителя си. И че е достатъчно да бъде ученикът като Учителят си.
към текста >>

25. 14. Змийското гнездо

По едно време от групата се отдели сестра Магдалина, тя беше куца и психически не беше добре и тя беше онази, която създаваше много неприятности на Учителя.
Та така седим с Учителя, разговаряме за някакви обикновени работи и от време на време Учителят хвърля поглед към онази група младежи заобиколила Лулчев и го слуша ли слуша. Виж им сега акъла. Вместо да дойдат при Учителя, да Го заобиколят, да Му задават въпроси и да Го слушат, то те отишли при Лулчев и него търсят за учител. Та човеците вървяха след човек на Изгрева. А пък учениците си търсеха своя Учител. По едно време от групата се отдели сестра Магдалина, тя беше куца и психически не беше добре и тя беше онази, която създаваше много неприятности на Учителя. Но сега тя прекоси поляната и се озова при нас. Обръща се към Учителя и Му казва: „Учителю, бях при брат Лулчев и го слушах какво говори, слушах му сказката, но ми се видя много блудкава“. Учителят помълча малко време и после добави: „Рекох, това змийско гнездо ще се разтури! “ Какво стана по-нататък. След 9.IX.1944 г.
към текста >>

26. 26. Минералната вода

Групата с Учителя вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак, куцаше и трудно се движеше.
26. МИНЕРАЛНАТА ВОДА Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.1.1944 г. всички отидохме на минералният извор, който е на 45 минути пеша западно от селото. След като го разгледахме аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме. Групата с Учителя вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак, куцаше и трудно се движеше. Учителят спря Неговата група на едно място и дочака мен и Боян Боев да ги настигнем. Като пристигнахме при тях един брат попита Учителя дали тази вода е хубава. Учителят си подаде шепата и аз Му налях в нея малко от чайника. Той сръбна от нея, опита я и каза: „Водата е хубава“. После се обърна към мене: „Ангеле, всеки ден ще ми носиш вода от този извор!
към текста >>

27. 36. Пробитият чайник

А след Него на същото разстояние вървеше и Боян Боев, който куцаше с единия си крак и трудно ходеше, но носеше пелерината на Учителя.
Когато се отдалечихме на известно разстояние гледаме, че Учителят е тръгнал сам след нас. И ние се чудим, дали да Го чакаме или да вървим. Ние си рекохме, че може би Той иска сам да върви, затова продължихме пътя си без да Го почакаме, за да ни настигне. Когато наближихме селото, Учителят започна да ни маха с ръка, да Го почакаме. Ние се спряхме и Той пристигна. А след Него на същото разстояние вървеше и Боян Боев, който куцаше с единия си крак и трудно ходеше, но носеше пелерината на Учителя. Той се обърна към него и каза: „Дай пелерината, а ти се върни обратно на Изгрева“. И така тримата, аз, Тодора и Учителя продължихме до мястото където всеки ден ходехме. Аз с чайника отидох за вода на онова място, което беше на доста разстояние от нас, а пък сестра Тодора остана да запали огъня. През това време Учителят се беше преоблякъл и закусихме. Там прекарахме добре деня и се върнахме пеша след обед в София.
към текста >>

28. 2. Димитър Звездински

Крум Божинов

Отишла при Учителя да се оплаква от бедата, която я сполетяла, защото куцала и се подпирала на бастун.
Той ме запита: „Носиш ли у себе си „Завета на цветните лъчи? “ „Нося ги“. И му посочих палтото и вътрешния джоб, където стоеше книжката и където я бях зашил да не се изгуби. „Те са те спасили, братко“, отговори той. Тогава той ми разказа, че една сестра паднала и се ударила. Отишла при Учителя да се оплаква от бедата, която я сполетяла, защото куцала и се подпирала на бастун. Учителят я изгледал и запитал: „Носиш ли „Завета на цветните лъчи“? “ „Не“, отговорила тя. „Затова е станало това“, забелязал Учителят. Разговорът бил приключен. А брат Звездински добави, че Учителят му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка у себе си, но трябва да работиш с нея.
към текста >>

29. 4. Веска Козарева

Крум Божинов

Михаил Иванов и Кръстю Христов, куция се бият с юмруци пред Учителя.
И така ослепе момчето. Живя дълго, ама беше сляп. Ето такива беди ни се случиха, когато дойде Веса Козарева като проповедник. Тя ни разказа как са нещата с тази беда, а пък аз я после проверих, че това се оказа вярно. Третият път когато дойде Веска Козарева у Петрич ни разказа друга случка, която се случила на Изгрева. Михаил Иванов и Кръстю Христов, куция се бият с юмруци пред Учителя. Ама яко се бият с боксове. Учителят е застанал пред тях и ги наблюдава. Излиза брат Петър да ги разделя, ама не може. Намесват се и други братя и сестри, ама също не могат да разделят Михаил Иванов и Кръстю. А Учителят ги наблюдава.
към текста >>

Кръстю беше куц, имаше вродено изкълчване на тазобедрената става, единия му крак беше по-къс и като вървеше куцаше.
По едно време Учителят извика: „Спрете! “ И те замръзнали. Обръща се Учителят към Михаил и му вика: „Ти ще заминеш за Франция“. А към Кръстю се обръща: „Ти ще останеш тука.“ Така Учителят разреши този въпрос. Единият го натири във Франция, а другият го остави тук. Кръстю беше куц, имаше вродено изкълчване на тазобедрената става, единия му крак беше по-къс и като вървеше куцаше. Такива куци хора има и до сега. Като срещна някой от тях все пред очите ми е куцият Кръстю. Та при всяко идване у Петрич, тя разрешаваше по някой наболял въпрос. Когато Учителят се беше евакуирал в Мърчаево, по същото време отидох в София на Изгрева при сестра Веска Козарева. Тя се падаше ясновидка и при нея заварих две сестри, на които гледаше на кафе.
към текста >>

Такива куци хора има и до сега.
“ И те замръзнали. Обръща се Учителят към Михаил и му вика: „Ти ще заминеш за Франция“. А към Кръстю се обръща: „Ти ще останеш тука.“ Така Учителят разреши този въпрос. Единият го натири във Франция, а другият го остави тук. Кръстю беше куц, имаше вродено изкълчване на тазобедрената става, единия му крак беше по-къс и като вървеше куцаше. Такива куци хора има и до сега. Като срещна някой от тях все пред очите ми е куцият Кръстю. Та при всяко идване у Петрич, тя разрешаваше по някой наболял въпрос. Когато Учителят се беше евакуирал в Мърчаево, по същото време отидох в София на Изгрева при сестра Веска Козарева. Тя се падаше ясновидка и при нея заварих две сестри, на които гледаше на кафе. Казах й, че искам да отида при Учителя в село Мърчаево, но не зная как да го направя.
към текста >>

Като срещна някой от тях все пред очите ми е куцият Кръстю.
Обръща се Учителят към Михаил и му вика: „Ти ще заминеш за Франция“. А към Кръстю се обръща: „Ти ще останеш тука.“ Така Учителят разреши този въпрос. Единият го натири във Франция, а другият го остави тук. Кръстю беше куц, имаше вродено изкълчване на тазобедрената става, единия му крак беше по-къс и като вървеше куцаше. Такива куци хора има и до сега. Като срещна някой от тях все пред очите ми е куцият Кръстю. Та при всяко идване у Петрич, тя разрешаваше по някой наболял въпрос. Когато Учителят се беше евакуирал в Мърчаево, по същото време отидох в София на Изгрева при сестра Веска Козарева. Тя се падаше ясновидка и при нея заварих две сестри, на които гледаше на кафе. Казах й, че искам да отида при Учителя в село Мърчаево, но не зная как да го направя. Тя ме упъти: „Ще вземеш трамвай N5 и ще пътуваш с него до края.
към текста >>

30. 6. Боян Боев

Крум Божинов

Веднъж го виждам как куца с крака си.
Казва там на сестрите, да го вземат и да си го разделят както намерят за добре. След заминаването на Учителя при него идваха и го посещаваха от цяла България. Всеки му носи нещо и всеки го пита за някакъв съвет. Той съветите ги даваше така както Учителят е говорил по някакви проблеми. А той записваше всички разговори на Учителя с приятелите. Веднъж го виждам как куца с крака си. И го запитах, защо не е искал съвет от Учителя и да му помогне та да оздравее. Боян Боев ме изгледа и ми заприказва високо. „Това болно коляно и тази рана, която гнои я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и викам на Учителя: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене, кракът ми да оздравее!
към текста >>

“ Та брат Боян Боев с куция крак се залежа и дойде време да си замине.
И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на земята и това страдание да си го изкараш до края. Та избирай. Сега или ще идваш отпосле още един път на земята.“ Боян се стреснал и извикал: „Сега, сега Учителю! “ Това ми разказа Боян Боев за неговото страдание. Друг път Учителят бе казал на няколко приятели: „Ако искате да срещнете един ангел в човешка форма, това е брат Боев! “ Та брат Боян Боев с куция крак се залежа и дойде време да си замине. Аз бях на погребението му и бяха се събрали много хора от цяла България. Сестра Паша Теодорова изнесе тържествено прощално Слово. Като се прибрах в Петрич отидох при Ванга ясновидката. Тя ми каза: „Кой беше този, когото погребахте вчера? “ Отговарям: „Един голям брат.
към текста >>

31. 3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА

Имаше една моя позната там, на Куцуглу далечна роднина, извика ме тя да отида, понеже се връща с "Ориент експрес" през София, минава Васил Куцуглу.
Той отива на масата му, запитва - колко ти трябва? Дава му толкова златни лева и взима пиано за маестро Атанасов. Какво става сега. Този случай е много интересен. Пише ми едно писмо баща ми от Пловдив. Имаше една моя позната там, на Куцуглу далечна роднина, извика ме тя да отида, понеже се връща с "Ориент експрес" през София, минава Васил Куцуглу. Аз разправял ли съм ти този случай? В: Не. Д: Васил Куцуглу заминава за Германия, понеже нейният баща на познатата беше юрисконсулт на предприятието и бяха го наклеветили нещо неправилно и той получи удар и почина. И Куцуглу пое да се издържат децата му и бяхме станали така донякъде роднински докато завършат образованието си. И понеже правеха някои спънки да й се отнеме определена стипендия гдето се казва от касиерите на фирмата, трябваше да отида да му кажа да го уреди.
към текста >>

Д: Васил Куцуглу заминава за Германия, понеже нейният баща на познатата беше юрисконсулт на предприятието и бяха го наклеветили нещо неправилно и той получи удар и почина.
Този случай е много интересен. Пише ми едно писмо баща ми от Пловдив. Имаше една моя позната там, на Куцуглу далечна роднина, извика ме тя да отида, понеже се връща с "Ориент експрес" през София, минава Васил Куцуглу. Аз разправял ли съм ти този случай? В: Не. Д: Васил Куцуглу заминава за Германия, понеже нейният баща на познатата беше юрисконсулт на предприятието и бяха го наклеветили нещо неправилно и той получи удар и почина. И Куцуглу пое да се издържат децата му и бяхме станали така донякъде роднински докато завършат образованието си. И понеже правеха някои спънки да й се отнеме определена стипендия гдето се казва от касиерите на фирмата, трябваше да отида да му кажа да го уреди. Отивам аз при Куцуглу, казвам му за Радка Казанджиева, да оправи положението, а той имаше една къща, хубава, голяма на ул. "Мусала". Като влязох вътре видях един роял "Щайнер", най-хубавите прояви. Казах му, че уча музика, но му казах, че имам трудности, че пианото, което имам не ми позволява да се развивам по-нататък.
към текста >>

И Куцуглу пое да се издържат децата му и бяхме станали така донякъде роднински докато завършат образованието си.
Пише ми едно писмо баща ми от Пловдив. Имаше една моя позната там, на Куцуглу далечна роднина, извика ме тя да отида, понеже се връща с "Ориент експрес" през София, минава Васил Куцуглу. Аз разправял ли съм ти този случай? В: Не. Д: Васил Куцуглу заминава за Германия, понеже нейният баща на познатата беше юрисконсулт на предприятието и бяха го наклеветили нещо неправилно и той получи удар и почина. И Куцуглу пое да се издържат децата му и бяхме станали така донякъде роднински докато завършат образованието си. И понеже правеха някои спънки да й се отнеме определена стипендия гдето се казва от касиерите на фирмата, трябваше да отида да му кажа да го уреди. Отивам аз при Куцуглу, казвам му за Радка Казанджиева, да оправи положението, а той имаше една къща, хубава, голяма на ул. "Мусала". Като влязох вътре видях един роял "Щайнер", най-хубавите прояви. Казах му, че уча музика, но му казах, че имам трудности, че пианото, което имам не ми позволява да се развивам по-нататък. "Я ми посвирете нещо!
към текста >>

Отивам аз при Куцуглу, казвам му за Радка Казанджиева, да оправи положението, а той имаше една къща, хубава, голяма на ул. "Мусала".
Аз разправял ли съм ти този случай? В: Не. Д: Васил Куцуглу заминава за Германия, понеже нейният баща на познатата беше юрисконсулт на предприятието и бяха го наклеветили нещо неправилно и той получи удар и почина. И Куцуглу пое да се издържат децата му и бяхме станали така донякъде роднински докато завършат образованието си. И понеже правеха някои спънки да й се отнеме определена стипендия гдето се казва от касиерите на фирмата, трябваше да отида да му кажа да го уреди. Отивам аз при Куцуглу, казвам му за Радка Казанджиева, да оправи положението, а той имаше една къща, хубава, голяма на ул. "Мусала". Като влязох вътре видях един роял "Щайнер", най-хубавите прояви. Казах му, че уча музика, но му казах, че имам трудности, че пианото, което имам не ми позволява да се развивам по-нататък. "Я ми посвирете нещо! " Седнах аз на тоя роял, почнах едно анданте от Бетовен, една соната ре-минор и после като направих една импровизация, направих така да се отлея така на този хубав роял и той ме потупа по рамото и каза: "Слушай, музиката ти е дадена от Господа, останалото аз ще го наредя". Аз не можах да го разбера.
към текста >>

32. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

С неговия куц крак, как ходи на екскурзии, винаги до него и с тефтера и веднага пише.
Тогава така разбирахме. Сега другояче разбирам. Сестра ми беше голямо нещо и трябва да стои там пред салона. Един Боев беше неотразим. Боев беше неразделен с Учителя. С неговия куц крак, как ходи на екскурзии, винаги до него и с тефтера и веднага пише. В: Да, разправяха ми за сестра ти, Катя Грива, как непрекъснато е стояла и не искала да работи и Той не й говорел шест месеца, за да отиде да работи. Д: Няма шест месеца. Тя Го разбра и тръгна след това. Това е нейн път. Виж какво, Той трябваше да я подготви, че утре Той си отива, Школата се закрива, идват нови времена и всякой трябваше да си поеме нещата.
към текста >>

33. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц.
И след това тя отива и изживява голямо страдание с това, нали вижда си своята грешка, вижда си нестабилното отношение към Учителя. В: Значи иди и един по един ги доведи обратно. Веска: Да, и тя отива и един по един ги връща понеже оная й казала: "Ти си интелигентна, ти си учителка и можеш да ги убедиш да дойдат при мене, понеже там имам среща с велики духове, велики откровения, велики работи научаваме". ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос.
към текста >>

Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея.
В: Значи иди и един по един ги доведи обратно. Веска: Да, и тя отива и един по един ги връща понеже оная й казала: "Ти си интелигентна, ти си учителка и можеш да ги убедиш да дойдат при мене, понеже там имам среща с велики духове, велики откровения, велики работи научаваме". ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството.
към текста >>

34. ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ

Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц.
ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос.
към текста >>

Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея.
ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството.
към текста >>

35. 3. ИРИНА КИСЬОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

" Бавно, бавно тя тръгна, куцайки.
Отишла си у дома, а болката вече е преминала и я няма. Една сутрин майка ми се събужда със схванат крак. Беше се отвила и през нощта и изстинала и хванала ишиас. Едва се домъкна при Учителя. Каза й: "Отиди веднага и направи голяма екскурзия на Витоша! " Бавно, бавно тя тръгна, куцайки. Аз я съпровождах и с голяма мъка се изкачихме вървейки часове. На връщане кракът оздравя. Майка ми не само ходеше свободно, но и потичкваше от време на време. Така изразяваше радостта си от освободеният крак. Болестта си беше заминала или бе оставена по върхарите на Витоша.
към текста >>

36. 69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА

ТОМ 9

По едно време стана тя, тя беше куцичка и така както се движеше, отиде и се хвърли в краката на Учителя.
Още беше войната. Тя беше в света и тук на сцената в салона също я видяхме. За Магдалена мога да кажа, че беше един камък за препъване, дето се вика. Аз най-напред я видях в салона на „Турферайн", значи е било още 1921 год. Както си седиме така всичките, Учителят говореше, към средата на беседата беше. По едно време стана тя, тя беше куцичка и така както се движеше, отиде и се хвърли в краката на Учителя. Казала Му е нещо, аз не чух какво Му е казала. Може би нещо от Словото възпламенена нещо беше. И Той много кротичко и каза: „Стани, стани! Иди си на мястото! " Даже няколко пъти повтори това, и тя се прибра на мястото си, седна, и Той си продължи беседата.
към текста >>

37. 08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Идва от Загоре с конче и каруца, а кончето слабо, даже малко куца.
Някой през прозорец там глава подава. Тулово е близо. Вече влакът спира. Всеки от купето багажа прибира. Там ги чака Райчо, с любов гореща, с очи насълзени пред таз мила среща. Идва от Загоре с конче и каруца, а кончето слабо, даже малко куца. -Давайте багажа! - Райчо разпорежда. Към Мъглиж веднага кончето повежда. Умора ги мъчи. Всички мълчаливи.
към текста >>

38. 09 - 230. ДА СЕ ПОМОЛИ ЗА СЕТЕН ПЪТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Следващите войници били също застреляни и веднага отрядът се отдалечил от мястото на екзекуцията, без някой вече да потърси войника, който бе отишъл да се помоли за сетен път.
230. ДА СЕ ПОМОЛИ ЗА СЕТЕН ПЪТ По време на последната война през 1945 година, една рота наши войници били пленени и присъдата им била прочетена, да бъдат ликвидирани. Извели ги настрани и взвод войници били строени и чакали заповед. Заповедта била дадена и един по един войниците падали. Когато наближил редът на десетия, той се помолил на офицера да му позволи да отиде настрани, да се помоли за последен път. „Отивай! " - му казал офицерът и войникът се отдалечил. Следващите войници били също застреляни и веднага отрядът се отдалечил от мястото на екзекуцията, без някой вече да потърси войника, който бе отишъл да се помоли за сетен път. Само като помислиш за Бога, ти вече си под неговата бащинска десница и покровителство. Разказал: Петър Димков.
към текста >>

39. 20 - 6. СПОМЕНИ НА ЯНКА СИМЕОНОВА ШОПОВА /ПО МЪЖ ГРЪНЧАРОВА/ КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Янка Симеонова Шопова.

ТОМ 10

Духът ми съобщи, че на гарата ще ме чака човек с бял костюм, който понакуцва.
Тогава той ми заяви.Без мене няма да отиваш никъде. Ти си едно просто момиче, къде ще отиваш сама? " -„Мене Духът ще ме заведе" - му казах аз. Великият Учител ми каза да спра на гара Подуене. На 27 август потеглихме. Духът ми съобщи, че на гарата ще ме чака човек с бял костюм, който понакуцва. Щом пристигнахме, братът каза: „А сега накъде? " Но една звезда се появи и започна да ни води всред хората. Тя се спря на ревера на един човек, който понакуцваше, както го описа Духът. Братът се спусна към мене и аз към него. „Ти си!
към текста >>

Тя се спря на ревера на един човек, който понакуцваше, както го описа Духът.
Великият Учител ми каза да спра на гара Подуене. На 27 август потеглихме. Духът ми съобщи, че на гарата ще ме чака човек с бял костюм, който понакуцва. Щом пристигнахме, братът каза: „А сега накъде? " Но една звезда се появи и започна да ни води всред хората. Тя се спря на ревера на един човек, който понакуцваше, както го описа Духът. Братът се спусна към мене и аз към него. „Ти си! " - казах аз. - „Ти си сестрата, за която съм изпратен." Това беше брат Боян Боев. Когато отидохме на „Изгрева, на балкона ни посрещна същият образ, който ми се беше явил на село.
към текста >>

40. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

И аз се радвам, но в едно куцате всички -практически не знаете колкото мене По философия може да ме борите, но в практика не можете.
Затуй събранията ще се разделят на две категории, жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделим още на две. Ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените вечер и ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече отколкото аз зная за философията. И аз се радвам, но в едно куцате всички -практически не знаете колкото мене По философия може да ме борите, но в практика не можете. (Пример, прибавен в препис. Веднъж Учителят бил в Русе в едно братско семейство, където присъствувал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задал много въпроси на Учителя и искал отговор, с което искал да покаже, че много знае. Учителят на всички въпроси не му отговорил, но му дал следния въпрос: „Кажи колко тежи един портокал." Той отговорил, че трябва да го премери, така не може да определи. Но Учителят определил теглото на всички портокали, които били на масата, до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което Учителят казал).
към текста >>

41. VII.8. КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

При друг разговор, когато правят забележки на Учителя, че е събрал около Себе си куцо и сакато и кьораво, а такова нещо около него е имало, Той казва: „Такива Бог ми е изпратил и с тях работя.
Това са Неговите последователи вчера, днес и утре. В един разговор Учителят бе казал, че когато тръгнал да слиза на земята, изпратен от Бога, то се намесил „онзи опашатият и рогатият" и Му поставил условие: „Ще те пуснем да слезеш на земята, но аз ще ти избирам сътрудниците, с които ще работиш." Така Учителят слязъл на земята, започнал Своята дейност от 1900-1922 и от 1922-1944 год., но всички т. нар. ученици и сътрудници, с които е работил, са хора избрани и изпратени от Духът на Заблуждението. Те са Неговите врагове от памтивека. Това се Неговите последователи вчера, днес и утре. При друг разговор, когато правят забележки на Учителя, че е събрал около Себе си куцо и сакато и кьораво, а такова нещо около него е имало, Той казва: „Такива Бог ми е изпратил и с тях работя. Други няма." Той знае, че работи с враговете си от векове, дошли от всички краища на света. И накрая идваме до финала. Невероятен. Невъобразим. Изумителен. А той е следният. Веднъж при една забележка, отправена към Учителя, че е много пъстро обкръжението Му, Той се обръща към обкръжаващите Го, посочва ги с пръст и казва: „Щом Учението Ми при вас успя, то ние ще победим." Всички останали с отворени уста.
към текста >>

42. Наряди за 1919 г.

Всяка вечер ще отбелязва по страните на триъгълниците точки със съответни краски, както е показано по-долу и като наблюдава върху мислите и постъпките си, доколко е пазил равновесие, къде се е отклонил през деня, къде куца, изобщо дали върви в пътя на правилно развитие, да се самопознае и изправи.
6) УПРАЖНЕНИЕ ЗА ТРИЪГЪЛНИКА РАВНОСТРАНЕН За участвующите на срещата в гр. Търново през лятото (от 19 до 24 август 1919 г.). Всеки ученик на Бялото Братство ще започне тази година от 9 септември с геометрия. Ще начертае един в друг 3 триъгълници на големина минимум 10 см и максимум до 50 см. Ще ги надпише по страните им така, както е показано: Ученикът ще закачи триъгълника в стаята си или ще го има в бележник у себе си. Всяка вечер ще отбелязва по страните на триъгълниците точки със съответни краски, както е показано по-долу и като наблюдава върху мислите и постъпките си, доколко е пазил равновесие, къде се е отклонил през деня, къде куца, изобщо дали върви в пътя на правилно развитие, да се самопознае и изправи. Ще отбелязва с точици: Черни - всяка дисхармония в чувства, мисли и действия, слабост на сърцето, ума и волята, упадък на душата, духа и тялото. Червени - всеки подем на чувствата, мислите и действията в живота. Зелени - всеки подем на сърцето, ума и волята; саморазвитие в тях. Сини - всеки подем на духа, душата и тялото, всяко повдигане във вяра и добродетел, правилно разрешаване на въпроси върху Истината и вярата. Виолетови - всяка крепкост на сърцето в добродетел; непоколебимост и смелост в пътя на Истината и вярата и непадане в грях.
към текста >>

Големината им ще бъде според страните и полетата: Страни Полета 10 см 5мм 20 см 10 мм 30 см 15 мм 40 см 20 мм 50 см 25 мм На страните им ще напишете, както е тук показанo Триъгълника ще поставите нейде в стаята или ще го имате в бележник у себе си и всяка вечер преди лягане ще отбелязвате по страните му точици със съответни краски, като наблюдавате върху мислите, желанията и постъпките си - доколко сте запазили равновесие, къде сте се отклонили през деня, къде куцате, изобщо дали вървите в пътя на правилното развитие.
Виждам, вие имате желание да вършите Волята Божия, но се питате как. Ще ви покажа как да я вършите. Ще започнете с геометрията - да се научите да чертаете. Ще си начертаете равностранен триъгълник, голям най-много до 50 см, но не по-малък от 10 см. Вътре в него ще начертаете още два по-малки равностранни триъгълника. Големината им ще бъде според страните и полетата: Страни Полета 10 см 5мм 20 см 10 мм 30 см 15 мм 40 см 20 мм 50 см 25 мм На страните им ще напишете, както е тук показанo Триъгълника ще поставите нейде в стаята или ще го имате в бележник у себе си и всяка вечер преди лягане ще отбелязвате по страните му точици със съответни краски, като наблюдавате върху мислите, желанията и постъпките си - доколко сте запазили равновесие, къде сте се отклонили през деня, къде куцате, изобщо дали вървите в пътя на правилното развитие. Този триъгълник ще бъде една схема, която ще показва де куцате най-много - дали в ума, сърцето или волята; дали в душата, духа или тялото; дали в чувствата, мислите или действията. Законът е такъв: Като направите погрешка, изменявате триъгълника, у вас няма равновесие. Тогава ще се постараете да го възстановите. Няма да си легнете с неразположение на духа, но ще гледате да въдворите хармония в него; инак ще съборите онова, що градите. Това, що ви давам, е практически метод за самопознание и изправление.
към текста >>

Този триъгълник ще бъде една схема, която ще показва де куцате най-много - дали в ума, сърцето или волята; дали в душата, духа или тялото; дали в чувствата, мислите или действията.
Ще ви покажа как да я вършите. Ще започнете с геометрията - да се научите да чертаете. Ще си начертаете равностранен триъгълник, голям най-много до 50 см, но не по-малък от 10 см. Вътре в него ще начертаете още два по-малки равностранни триъгълника. Големината им ще бъде според страните и полетата: Страни Полета 10 см 5мм 20 см 10 мм 30 см 15 мм 40 см 20 мм 50 см 25 мм На страните им ще напишете, както е тук показанo Триъгълника ще поставите нейде в стаята или ще го имате в бележник у себе си и всяка вечер преди лягане ще отбелязвате по страните му точици със съответни краски, като наблюдавате върху мислите, желанията и постъпките си - доколко сте запазили равновесие, къде сте се отклонили през деня, къде куцате, изобщо дали вървите в пътя на правилното развитие. Този триъгълник ще бъде една схема, която ще показва де куцате най-много - дали в ума, сърцето или волята; дали в душата, духа или тялото; дали в чувствата, мислите или действията. Законът е такъв: Като направите погрешка, изменявате триъгълника, у вас няма равновесие. Тогава ще се постараете да го възстановите. Няма да си легнете с неразположение на духа, но ще гледате да въдворите хармония в него; инак ще съборите онова, що градите. Това, що ви давам, е практически метод за самопознание и изправление. Сега ще ви дам упътване с какво краски да отбелязвате точиците в триъгълниците - как да ги нашарите, да ги направите по-красиви.
към текста >>

43. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Ако не се премахне, има нещо, което куца, трябва да се премахне.
Като решавате тази задача, да не влезете в някакво стълкновение. Ако работите по този път, по който ви говоря, значи сте ме разбрали; ако срещнете много големи мъчнотии в пътя, не сте ме разбрали. Щом се улеснявате, разбрали сте ме. Ще кажете: „Много мъчнотии срещнах.“ Не си ме разбрал. Щом сте ме разбрали, и мъчнотия да срещнете, лесно ще я отмахнете. Ако не се премахне, има нещо, което куца, трябва да се премахне. Две мнения няма. Това е една от най-лесните задачи. Ние започваме от материалните задачи - 300 лева. Аз ви казвам, че тази е една от най-лесните задачи за ученика, една от най-лесните задачи, която може да се намери в учебника за задачи. По-проста задача няма.
към текста >>

44. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

И ако работите никак не вървят, трябва да знаете, че животът ви има нещо, което куца.
Вътрешната хармония е необходима за развиване на човешкия ум и сърце. Това е необходимо за здравето на тялото и за неговото благосъстояние. Невидимият свят е свят на вътрешната хармония. От Невидимия свят са готови веднага да услужат щом има хармония. Но щом хората не са в съгласие, от Невидимия свят нямат разположение да помагат. И ако работите никак не вървят, трябва да знаете, че животът ви има нещо, което куца. Но дойде ли хармонията, Невидимият свят е много точен. При хубавото цвете всеки се спира. Хубавият извор, хубавите местности всеки посещава. Музикант, поет, художник, всичко, което е възвишено и красиво, всеки обича да го слуша, всеки обича да го гледа, понеже то е Божествено. Аз не говоря за човешките работи, а Божествените работи без изключение всеки обича да ги слуша.
към текста >>

45. 30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА

Само едно любовно писмо човек може да напише на свят, всичките други куцат.
В живота става натрупване на много мисли, на много желания. Да кажем, говори се върху една беседа два-три пъти, натрупа се един материал и нещата станат обикновени. Те стават обикновени като любовните писма. Първите любовни писма с трепет се пишат. Второто, пропуснал си нещо някъде, не си толкова усърден. Само едно любовно писмо човек може да напише на свят, всичките други куцат. Колкото писма съм чел, първото е всякога хубаво написано, в другите вече се правят погрешки. Като намеря погрешка в писмото, зная, че не е първо. Във второто има една погрешка, в третото - две, после - четири, пет и накрай, когато всичко е погрешно, казвам: туй е последното. Защо човек изгубва интересите си? И в любовта човек изгубва интересите си.
към текста >>

46. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

" И така до края на живота куца и влачи крака си. 4.
" Не след дълго една костенурка допълзява и домъква половин войнишки хляб и го оставила пред входа на пещерата. Той трудно става вегетарианец и употребява много усилия да стане такъв. Заболява от влагата, студа по време на войната от туберкулоза на коляното и в следващите десетилетия непрекъснато от раната изтича гной, получава се анкилоза и трудно се движи, понеже не може да сгъва коляното си. Дори веднъж Учителят го попитал: „Сега ли искаш да изплатиш кармата си или после? " Отговорил: „Сега, сега, сега! " И така до края на живота куца и влачи крака си. 4. Още от самото начало се очертава като проповедник на новите идеи в началото на века. Той пише в списание „Всемирна летопис" различни статии по окултна биология, за Рудолф Щайнер, за новото училище, за Петата раса, окултизъм и възпитание и още много други статии. Но за Учителя Дънов нищо не се споменава. Било ли е забранено да се говори за това? Или не го познават?
към текста >>

47. 5. ЧАСТНИТЕ УРОЦИ НА ПАША

Гена Папазова

Тая Стефанка и по речника си, и по фигурата си говореше, аз не знаех, не съм питала, но като че беше от бежанците, от някакви бежанци, самотно същество и куцо.
Още една личност. Това е Стефанка. За нея не ви казах нищо. Когато се запознах с Паша в Русе, тя не беше сама. Имаше при нея една Стефанка. Тая Стефанка и по речника си, и по фигурата си говореше, аз не знаех, не съм питала, но като че беше от бежанците, от някакви бежанци, самотно същество и куцо. Тя е започнала да учи при Паша още тука, в София, и тръгва с нея да си доучи в Русе. Но целта й станала и друга. Тя просто се впила в Паша, като пиявица и започва страшна ревност. Аз не съм я подозирала, защото бях внимателна към нея, като едно същество, което по-малко знае и по-малко може. Обаче после Паша ми разправяше: „Да знаеш какво нещо беше, казва.
към текста >>

48. 4. НА ГОСТИ ПРИ ЛЕЛЯ В БУКУРЕЩ

Оглежда ме и каза: „Ама тя сестрата никак не прилича на брат си." - „Ама те са от две майки деца, затова са така." - Леля ми веднага зализа, но той се усъмни и спря влака и каза: „Мадам Поп - тя се казва леля ми тъй по фамилия - навярно прекарва някакво слугинче свое" - кумбикуц на румънски.
А в първа класа случайно пътуваше един от полцията - румънската, големец. А друг полицай - Жогата се казваше, който, щото той пускаше леля ми така, той я ухажваше де, и тя казваше: Имам сестра в Русе, довечера ще се върна." А тя не се върна вечерта, а се върна след няколко дена, когато уреди паспорта за мен. И казва: „Ами тука, казва, тези хора аз не го познавам, вземах ги също така във втора класа при мен. Помолиха ме, казаха, че не знаят езика. Той заминава, казва за Париж със сестра си, аз минах за негова сестра, тя ще учи пиано, (аз пиано не бях виждала), да следва пиано там, а той стоматология." Но той с един нос голям, грамаден. Оглежда ме и каза: „Ама тя сестрата никак не прилича на брат си." - „Ама те са от две майки деца, затова са така." - Леля ми веднага зализа, но той се усъмни и спря влака и каза: „Мадам Поп - тя се казва леля ми тъй по фамилия - навярно прекарва някакво слугинче свое" - кумбикуц на румънски. И спират влака и търсят сега, коя е тая шпионка, която минава границата така без никакъв документ. То беше много интересно тогава. Леля ми, натоварена с грозде за Букурещ от Русе, такива хубави, отива с един голям грозд и кокетира с оня полицая, големеца, в съседното купе на първа класа. Изведнъж идва Жогата и казва: „Мадам Поп - защото той я познава, тя няколко пъти пътува - какви са тия хора при вас? " - „Ах, казва, не ги познавам.
към текста >>

Но искам друго да кажа, че когато стигнахме в Букурещ, тогава след няколко дена идваха полицаи да питат: „Вие, г-жа Поп, сте си довели конвикуца от България", т.е. слугинче.
Но порастналото дете, изменено вече като госпожица, той не ме позна. Леля ми каза: „Ние с приятелката отиваме до Русе и ще се върнем вечерта." И Жогата ни пуска... Но аз веднага на 12 часа хващам влака от Русе за София, качи ме леля, та сърцераздирателно се разделихме и заминах. Там научих именно, че във влака тогава, че шест души от това са дошли с дядо ми с Батенберг, шест семейства. Но леля ми остана, вечерта се връща и казва: „Къде е приятелката ти? " - „Ами остави се, хвана се с един там, сигурно утре ще дойде." И тъй мина. Но искам друго да кажа, че когато стигнахме в Букурещ, тогава след няколко дена идваха полицаи да питат: „Вие, г-жа Поп, сте си довели конвикуца от България", т.е. слугинче. Казва: „Нищо подобно, няма такова нещо при мене." Много години наред идваха да проверяват. А в това време ми взеха учителка за румънски език и аз научих езика, но малко с акцент и когато идваха те, ме разпитваха: „Ама тя не е моя, тя е племенница на мъжа ми от Трансилвания. Те говорят с такъв акцент." Докато науча добре езика. И така минавах аз за това... Най-напред за конвикуца, после за племенница на свако ми и най-после... Но живеех с четири фалшиви имена. Едното беше Иванова, на тоя, как се казваше той, забравих му името, Любомир, какъв беше, другото беше моето - Георгиева, третото беше Говедева и четвъртото, не помня на кого.
към текста >>

И така минавах аз за това... Най-напред за конвикуца, после за племенница на свако ми и най-после... Но живеех с четири фалшиви имена.
" - „Ами остави се, хвана се с един там, сигурно утре ще дойде." И тъй мина. Но искам друго да кажа, че когато стигнахме в Букурещ, тогава след няколко дена идваха полицаи да питат: „Вие, г-жа Поп, сте си довели конвикуца от България", т.е. слугинче. Казва: „Нищо подобно, няма такова нещо при мене." Много години наред идваха да проверяват. А в това време ми взеха учителка за румънски език и аз научих езика, но малко с акцент и когато идваха те, ме разпитваха: „Ама тя не е моя, тя е племенница на мъжа ми от Трансилвания. Те говорят с такъв акцент." Докато науча добре езика. И така минавах аз за това... Най-напред за конвикуца, после за племенница на свако ми и най-после... Но живеех с четири фалшиви имена. Едното беше Иванова, на тоя, как се казваше той, забравих му името, Любомир, какъв беше, другото беше моето - Георгиева, третото беше Говедева и четвъртото, не помня на кого. И когато идваха и търсеха някое едно от тия имена, се казваше: „Тука тази, но не е тази. Тука е онази, ама не е ..." Така живеех аз с фалшивите имена, докато се върнах пак по тоя именно начин. „Кондестин", както казват румънците (тайно). Та минавайки два пъти границата нелегално, имах тия неприятности.
към текста >>

49. 10. КОМУНИСТИ СЕ УКРИВАТ НА ИЗГРЕВА

Там живееше и една Стефанка, куцичката, до него в една барака.
" Учителят не искаше да се създава такива с държавата конфликти или нещо, да го замесят с комунистите. Той беше уважаван, той беше изправен, аз мисля така. Не знам. Това е мое мнение. Но знам, че му е казал. Там живееше и една Стефанка, куцичката, до него в една барака. А до друга една барака пък беше тая, която ме питахте за снимката, една поетеса, не знам как се казва, забравих. В.К.: Сега, Учителят знае че има такава комунистическа група и че те са на Изгрева. М.Г.: Знае, че слушахме и радио Лондон. В.К.: Той ги прикрива, защото те ще докарат и полицията. Да дойдат, ще се разкрие.
към текста >>

Търсят ги и този куцият обущар, как са казваше, Божем скоро почина той.
До мене Игнат Котаров беше там, Бабев беше там и кой още живееше, не си спомням. В.К.: И какъв е случаят с Учителя? Каза, че ги прикривал. М.Г.: А, да. Идват, сега търсят нелегални, нали. Търсят ги и този куцият обущар, как са казваше, Божем скоро почина той. А, Колю обущаря, дето е сега кооперацията на ЦК, дето Рада Тодорова живее. Там живееше, на него место беше там неговата къща, на този обущаря и те го търсят него, нали, за да се скрият. Той отива - Учителят разположен към него и му казва: „Аз излизам, да се качат! " А Учителят излезе от стаята еи. И те се качват.
към текста >>

50. 11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА

Но така бях, дръзка, с тоя и оня имах връзки, ама единият сляп, другият куц, третият не знам какъв е, какъвто не е.
В.К.: Гешев кой, онзй легендарният? М.Г.: И Гешев ме потупва по рамото и казва: „Хайде, моето момиче, седни и напиши сега какво каза." Чак тогава нещо ме удари в главата и аз разбрах, че съм се издала. И сега какво да пиша? И почвам да лъжа. И пиша. Но така бях, дръзка, с тоя и оня имах връзки, ама единият сляп, другият куц, третият не знам какъв е, какъвто не е. И той чете и вика: „Пиши втори." И пак повтарям. „Пиши трети." Имам случай за студентите. Да разправям, ама много стана. В участието ми там, когато студентите дигаха стачка преди години. Не бях студентка, но взимах участие.
към текста >>

51. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Учителят е в България." Тогава научава за Учителя, тогава го потърся и аз не знам защо е окуцял той, във войната ли е била причината?
И казват: „Виждаш ли тая сестра Мери, французойка, той говореше на френски с нея." А той е следвал в Германия и доколкото знам от други съм чувала, сега доколко е вярно не знам, казали така. После ще кажа за тази сестра. Той като следвал там, там е бил Рудолф Щайнер и Влад Пашов имаше снимка на Рудолф Щайнер, аз не можех да издържам на погледа на тоя, на снимката на Рудолф Щайнер. Той имаше един поглед особен. И той като е говорил с него, той му казал: „Защо си дошъл при мене? Учителят е в България." Тогава научава за Учителя, тогава го потърся и аз не знам защо е окуцял той, във войната ли е била причината? За Мери, Мери й казваше той, но как се казва аз не знам, живееше в сестринските стаи, не тези, където аз, там, където брат Боев. Тя все говореше на френски, нещо искаше да го запита, той отговаряше. Но като че някакво приятелство имаше между тях, може да е било чисто, нали, но възрастни хора и двамата, някакво приятелство - предполагам аз, не знам, не си кривя душата, нали? Но тя често го забираше и казваше: „Брат Боев, това, брат Боев, онова." - „Да, да, почакайте малко, сестра, почакайте малко", той имаше такъв обичай - „Почакайте малко, почакайте малко, сега." Тъй че тая книга „Учителят за образованието" той я написа, тя е от него. Тя е една хубава книга.
към текста >>

52. 30. ЛЪЧИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА

В.К.: Той с кой куцаше, с десния крак ли?
Вървим за Мърчаево. И брат Боев ми разправя и ми казва: „Един ден, казва, Учителят каза, на тези места, на планините, всеки ще си има своя летателен апарат, който ще си го слага на гръба и ще отива. А ще има, вика, един, който да управлява и да върви, ще взимаш „вдишките" сутрин на Мусала, на обед може да си на Пирин, вечерта не знам къда и това." А пък аз имах много голяма слабост към авиацията. Вуйчо ми беше авиатор, дали затова, не знам. Тук мога да кажа, един случай ще разправя за тази авиация и казвам: „Брат Боев, и аз ще бъда авиаторът, нали, който ще ги карам:" - „Добре де, добре." И така вървяхме с брат Боев, той малко мъчно вървеше с крака си. В.К.: Той с кой куцаше, с десния крак ли? М.Г.: Като че десния беше, не помня. Но друго си спомням с брат Боев. Той се печеше на полянката, сутрин след гимнастиките, нали, отиваше. Правеше си една кошарка и си печеше крака там. Когато чуе, че някой иде, вика: „Там стой, там стой!
към текста >>

53. 5. ЗНАЯ ЦЕНАТА НА ТАЗИ СВОБОДА

„Опълченска" - бай Михал - нали знаеш куция!
Моята роля не бе само на агитатор пред училището, а и като снабдител на сребърните бюлетини, с които участвуваха комунистите. Гошо беше вътре, поднасяше бюлетини на гласоподавателите и следеше за нашите бюлетини в тъмните стаички, а Ляпчето и аз посрещахме хората отвън и гледахме скритом да ги снабдим с наши бюлетини. Ето че след малко излезе Гошо и каза, че влязъл полицай в тъмните стаички и взел всички наши бюлетини. Дадохме му скритите по джобовете ни бюлетини да дава на хората. Ляпчето се обърна към мене: „Бързай до ул. „Опълченска" - бай Михал - нали знаеш куция! " Току-що бе отминал наблизо един файтон. Догоних го и завиках: „Чичко, моля те, имам болна сестра, карай ме бързо до ул. Опълченска" Видът ми му вдъхна доверие. „По-бързо, по-бързо, чичко, да я заваря жива." И той заудря с камшика по конете. След около десетина минути ние стигнахме.
към текста >>

54. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

Магдалена Попова е била куца.
Те с Митко Костов, зъболекаря, търсеха имане, злато да открият. За Дарлинг. Сестра й е слугиня в Пазарджик на имота, а Дарлинг гледа съвсем леко на нещата. Тя пилее на баща си имота. А всичко трябва да се пази. Магдалена Попова е била куца. Тя в някое отношение е била положителна. Когато Учителят търпи нещо, това не значи, че той го е допуснал или пожелал. Всеки си е своеобразен, особено жените. В.Хр.: Кажете защо толкова дълго време работехте без пенсия? Т.К.: Изпуснах няколко пенсии от глупост.
към текста >>

55. 5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР

Димитър Кочев

От групата на осъдените на смърт са започнали постепенно да ги извеждат на екзекуция, той има щастието точно по това време да се случи смяната на султана в Цариград.
Значи това е на този лагер на Еледжик. Там той влиза в управителното тяло на този лагер, който се е оглавявал от друг един негов съселянин, Гене Талийски. След разгрома разбира се на възстанието, тези, които са оцелели, се пръснали по планините. Той се укривал в Стара планина по горите някъде до есента на 1876 г., когато е бил заловен. Бил е заловен и отведен в Пловдив, съден и осъден на смърт. От групата на осъдените на смърт са започнали постепенно да ги извеждат на екзекуция, той има щастието точно по това време да се случи смяната на султана в Цариград. Не мога да си спомня кой е по-напред. Абдул Азис, другият Абдул Хамид. Единият заменя другия. Новият султан дава помилване и му се опрощава живота. След това, след Освобождението вече получава свобода.
към текста >>

56. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 541-560

Савка Керемидчиева

553 Ученикът не трябва да има недъг, нито да бъде куц или сакат, нито сляп, нито глух.
Пък, ако има у тебе раздвоение, стани и си излез! Измиване. 550 Водата измива на физическото поле, а животът измива в Духовния свят. Герой. 551 Герой е онзи, който изведнаж може да превърне едно мъчно състояние в добро. Пълнота. 552 Сърцето ти трябва да бъде пълно с Любов, ума ти с Мъдрост, душата ти с Истина. Правила за ученика. 553 Ученикът не трябва да има недъг, нито да бъде куц или сакат, нито сляп, нито глух. Нито да има изкълчен ум, нито опорочен ум, нито извратено сърце. Ученикът трябва да бъде чист като диамант, прозрачен и подвижен като водата, твърд като добротата, непоколебим като Правдата, безграничен като Истината, дълбок като Мъдростта и пълен като Любовта. Необходимо условие. 554 За да учи ученикът, необходимо условие е да люби Учителя си. Може ли плода да не обича светлината?
към текста >>

57. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ПРАВИЛО ЗА УЧЕНИКА: - Ученикът не трябва да има недъг, не трябва да бъде куц или сакат, нито сляп и глух.
Бащата всичко може да даде на своя син, Учителят всичко може да даде на своя Ученик, но синът и ученикът трябва да заслужат това." ЕДНО ПРАВИЛО: - Едно правило помни: Когато отидеш при една твоя другарка и дойде някой брат или неин познат, ако чувствуваш свобода отвътре, остани, а пък ако има у тебе раздвоение, стани и си излез. - Учителю, от колко години свирите на цигулка? - Повече от тридесет години, но аз свиря само за почивка. Тъй като се уморя, свиря. ЕДНО ПРАВИЛО - Човек трябва да научи две неща: или да премахне всички спънки и мъчнотии, или пък да се научи да ги търпи. ПРАВИЛО ЗА УЧЕНИКА: - Ученикът не трябва да има недъг, не трябва да бъде куц или сакат, нито сляп и глух. Не трябва да има изкълчен ум, ни опорочен ум, ни развратено сърце. Ученикът трябва да бъде чист като диамант, прозрачен и подвижен като водата, твърд като Добродетелта, непримирим като Правдата, безграничен като Истината, дълбок като Мъдростта и пълен като Любовта. - За да учи ученикът, необходимо условие е да люби Учителя си. - Може ли плодът да не обича светлината? Когато човек изяде четири круши, коя е най-доволна?
към текста >>

58. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Болката всякога показва, че туй, което човек върши, има нещо, което куца.
Някой път не знаем за да какво мислим! Как ще обясните, защо се появяват болести в света? Болките идат по пътя, дето ние сме невнимателни и се удряме - от това идат болките. Ти ядеш една неестествена храна и тя, това ти причинява болка. Болките показват, че човек, който върви по пътя, е невнимателен или изборът му е неправилен. Болката всякога показва, че туй, което човек върши, има нещо, което куца. Гладът има отношение към хляба и въздухът към дишането. Когато човек минава от една среда в друга, става подобрение в него. Щом влезнеш в една по-рядка среда, става подобрение на неговия живот. Това е подобрението в условията. За да има хляб, от кого зависи това.
към текста >>

59. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Съвременното общество куца в това - един иска да изпъкне, да стане виден.
Вие сега се приготовлявате. Влизате в Школата за ученици - да нямате желание да бъдете видни между хората. Не да убиете желанието, но да имате други желания - да бъдете съвършени, да имате знания. От желание да бъдете видни между хората, от това желание като от огън да се пазите. Смирение трябва. Съвременното общество куца в това - един иска да изпъкне, да стане виден. Ти можеш да станеш виден. Христос стана виден, като го повдигнаха на кръста. Народната поговорка казва: „Който не се е наквасил, не заслужава да яде риба". Купуваш си от рибарницата риба, но ти не си се наквасил - нямаш право да я ядеш. Един се е наквасил, а друг я яде.
към текста >>

Те си виждат слабостите, идеи имат, но когато дойде до практическото приложение там е по-мъчно, там куцат.
Младите ще дойдат да помогнат и да поемат работата. Те няма да ви заместят, но ще ви сменят докато си починете. Младите са изложени, те минават през една опитност, през която и вие сте минали. Защо вие, които по-рано сте минали по този път, защо да не сте в услуга на тях? Ако специалният клас не беше се създал, младите сами щяха да се отделят. Те си виждат слабостите, идеи имат, но когато дойде до практическото приложение там е по-мъчно, там куцат. И аз знам защо куцат. Вие старите какво трябва да направите с младите? Ще поканите младите на угощение у вас и там да се чувствуват като у дома си. След два три дена друг един брат да ги покани и т. н. Те са млади, изложени са на изкушения.
към текста >>

И аз знам защо куцат.
Те няма да ви заместят, но ще ви сменят докато си починете. Младите са изложени, те минават през една опитност, през която и вие сте минали. Защо вие, които по-рано сте минали по този път, защо да не сте в услуга на тях? Ако специалният клас не беше се създал, младите сами щяха да се отделят. Те си виждат слабостите, идеи имат, но когато дойде до практическото приложение там е по-мъчно, там куцат. И аз знам защо куцат. Вие старите какво трябва да направите с младите? Ще поканите младите на угощение у вас и там да се чувствуват като у дома си. След два три дена друг един брат да ги покани и т. н. Те са млади, изложени са на изкушения. Ще влезете с тях в разговор.
към текста >>

60. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Работата ще караме тихо - всичко ще се закваси, а с поповете ще остане хилавото: хроми, куци и метеляви кози и овци.
Ние ще оставим тях, ние ги знаеме от преди 5000 - 6000 години какви са! Но сега съдбата започва от домът Господен - от домът на духовенството ще започне съдбата - там е дадено много и се иска много. В Русия съдба има за духовенството. А и тук ще дойде по друг начин - отвън ще дойде. Духовенството не играе някаква важна рол. Работата ще караме тихо - всичко ще се закваси, а с поповете ще остане хилавото: хроми, куци и метеляви кози и овци. Какво е положението на един овчар, да му вземеш здравите овци и му оставиш хромите! Духът Божий ще дойде, ще стане обнова постепенно. Сега се подготовлява една расова война, ако Европа не се вразуми, това до 10 години най-много ще стане, а след тая война ще видите какво ще стане: работничеството се събужда и организира, а духовенството се страхува от това. Трябва да дойде Любовта, която да примири двете крайности, а не да се използуват едни други, както сега. Всичко това ще го видите - няма да умрем, а ще се изменим всички.
към текста >>

61. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

А съвсем трудно е да караш куцият да ходи.
30 м. следобед, Изгрев. Тайна молитва. Прочете се Втора глава от Данаила, 20 - 30 стих /без последния ред/ Мъчно е да караш ситият да яде, трудно е да караш ленивият да работи. Още по-трудно е да караш неспособният да учи. А съвсем трудно е да караш куцият да ходи. Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното докато има нужда ходи, хойка цял ден. Щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи.
към текста >>

62. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

Хваща ме за ръцете, придвижва ме да ходя, но у мене няма тази смелост, даже се забелязва понакуцване!
Един ден, залисани в домашната работа, не забелязали че съм се запътил към тази стълба: търкул, търкул, от стъпало на стъпало, озовал съм се в мазето! Имало е плач от моя страна, имало е вайкане „Олеле детето! Ами сега! " Нейсе, бедата не е била голяма...Идва си баща ми на обяд и докато се нарежда трапезата, като всеки млад баща, ще се порадва на детето. Още повече, то сега прохожда! Хваща ме за ръцете, придвижва ме да ходя, но у мене няма тази смелост, даже се забелязва понакуцване! - „А бе, какво му е на това дете? Уж стъпваше, а сега не ще! " Както и да е, не са му обяснили работата и постепенно удареният ми крак се е поправил. Така, след време баща ми е разбрал случилото се. Впоследствие, този капак на стълбата беше винаги затворен.
към текста >>

63. 79. ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

144-146/[1] Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н.
Роденият от Бога, грях не прави. Духът Божи е слязъл до всеки едного, който е роден от Бога. София, 9.XII. 1968 г. III. Из тома „ВСЕ ЩО Е ПИСАНО" беседа „ВЗЕМАНЕ И ДАВАНЕ" - от 6.V.1917 г. /стр. 144-146/[1] Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Авраама, на Исака, на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света". Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него.
към текста >>

64. 85. МАГДАЛИНА И ТЕОСОФСКИЯ КОНГРЕС

Николай Дойнов

Тодорица Панталеева Карастоянова

Вървеше, куцукайки с единия си крак.
Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, се приобщава като крайно ревностна последователка към делото на Учителя, една млада жена, която преди това е била учителка по немски език в една от гимназиите в град Пловдив. Държеше се особено, без да приемаме, че имаше някакво психическо разстройство. Но крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки. Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езиците. Владееше всички европейски езици, а също и испански. Вървеше, куцукайки с единия си крак. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойде ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо за да я постигне. Стане ли каквото й да било събитие по света, от забележителен духовен характер - Магдалина, така се казваше тя, е там. По това време, някъде около 1933 г. теософското общество е в най- голям разцвет.
към текста >>

65. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Куцук, куцук, куцам.
" А бях бременна 2-3 месец. А горе имах едно любимо място, нещо подобно като кресло, седях и си провисвах краката надолу. А бе много опасно. Бях още момиче, работех в операта и на 13 август трябваше да бъде в София. И бяхме на Витоша, горе си изкълчих коляното и не можех да вървя. Куцук, куцук, куцам. С големи мъки слезнах долу. Тогава Учителят изпраща брат Ради да вземе току-що одрана агнешка кожа оттам, където колят животните. Отиде, донесе кожата и аз я сложих на коляното. Но така мирише, отвратително тази кожа. Беше август, топло бе времето и тя се беше разложила.
към текста >>

66. БЕЛЕЖКИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

И ако ние не знаем разумно да използуваме тия 4 процеса, нашите физически придобивки за тялото ни ще куцат, а нашите духовни придобивки ще бъдат проблематични.
Да знаем, какво да ядем, колко да ядем и как да ядем. Да знаем, какво да пием, колко да пием и как да пием. Да знаем, как и кога да дишаме. Да знаем, кога и как да използуваме слънчевата светлина - това е една цяла наука. Ако човек знае и приложи това разумно, би разрешил половината от проблемата на своя живот. И ако ние не знаем разумно да използуваме тия 4 процеса, нашите физически придобивки за тялото ни ще куцат, а нашите духовни придобивки ще бъдат проблематични. Ето защо, нека всички се стремим да използуваме слънцето! Нека всички се стремим да разберем и приложим тия четири процеса правилно: храната, водата, въздуха и светлината, за да се надяваме да развием и чистите мисли, чистите желания и благородните постъпки с една морална и здрава основа, каквато Христос ни е начертал и чертае. Нека всички разумни хора започнем новото, хубавото в живота! Зъболекар Стоицев Пловдив, 9 април 1934 г. 11. Защо поместваме тези статии с Х.Х.Х.
към текста >>

67. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

ТОМ 16

Екзекуцията не се състоя, според както се пусна дума снощи.
Тая сутрин, след очакване да стане разстрелването на сърбите и моята мисъл да ги помилват и да им отменят смъртното наказание и като прочетох беседата от Учителя „Все, що е писано" - „Тези са дни на съдба, за да се изпълни все, що е писано", мина ми Учителювата мисъл през ума, че ако гарантираш за живота на дадени хора, то Небето ще ги пусне, но тебе ще хване, ти да платиш за техните престъпления. Дойде ми на ума за оня светия, дето се молил беднякът да стане богат и после, след чуването молбата му, беднякът забогатява и опропастява живота си в пиянство и развален живот, също и живота на децата и жена си, та Господ поставя светията да бъде набит немилостиво от тоя богаташ, бившия бедняк, та светията се намира в чудо. И Господ му казва, че това е затова, защото светията ходатайствувал пред Бога и с това беднякът се опропастява като човек и душа. Сега е съдба на света и секирата лежи при стеблото на дървото и всяко дърво, което не дава плод, се отсича и в огъня се хвърля. Хората трябва да се научат да служат на Бога, а служат ли на убийствата, сега убийства ще получат, а аз не трябва да се меся в работите на съдбата, защото чисти хора не могат да пострадат и косъм не може да падне от главата на човека без волята на Отца. Екзекуцията не се състоя, според както се пусна дума снощи. 24.VI.1943 год., четвъртък, Кралево Денят премина в посещаване на курса. На обед отидох при караулното помещение и видях, че затворниците дали от донесените от жените им череши и круши на войниците. Пееха песни с войниците. Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен. Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът.
към текста >>

68. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

ТОМ 16

Ако си майка и не знаеш да пееш сопрано хубаво, и аптът, и басът ще куцат.
Ако „ге" не вземаш правилно, като пиян ще се движиш, физическият свят представлява едно предметно учение. „Ми' не взимаш ли правилно, ти не можеш да оформяш нещата. ,Фа", който пее хубаво, никога сиромах не може да стане. „Sol" не вземаш ли правилно, лекар, архитект, възпитател, нито обущар, нищо не можеш да станеш. Този тон е в мисловния, в причинния свят, дето задачите мъчно се решават. Ако си майка и не знаеш да пееш сопрано хубаво, и аптът, и басът ще куцат. Ако не знаеш баса, ти баща не можеш да станеш, неженен ще си останеш. (24.V.1932 год., сряда) 219. Основа на доброто е „ла". Ако „sol" не можеш да вземеш правилно, умен не може да бъдеш. Ако „si" не може да вземаш правилно, ти религиозен не може да бъдеш.
към текста >>

69. XIX. КАТАЛОГ НА ПРОГРАМАТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА НЕОТПЕЧАТАНОТО ДОСЕГА СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ПО ОРИГИНАЛ

I. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

ТОМ 16

Изчитане и коректура: Стоян Кючуков, Мария Панова, Момчил Николов, Златка Димитрова, Стефка Куцарова, Дора Колева от Стара Загора. 17.
Корекция: Тодорка Митева, Манол Смуков от гр. Варна, Марина Иванова, Иван Стойчев от гр. София. Предпечатна подготовка: Марина Иванова 16. „КАТО РОДИ ДЕТЕ", XXI г., 1940 - 1941 г., том I, „АСК-93", София 1998 г., ISBN 9549589-23-4. Компютърен набор: Анелия Димова, Кольо Кюмюрджиев. Изчитане и коректура: Стоян Кючуков, Мария Панова, Момчил Николов, Златка Димитрова, Стефка Куцарова, Дора Колева от Стара Загора. 17. „ВЪЗПИТАНИЕТО", XXI г, 1940 - 1941 г., том II, „Жануа-98", София 1998 г., ISBN 9549589-42-0. Предпечатна подготовка: Румяна Маринова, Калина Йорданова от гр. София. 18. „БЛАГОСЛОВЕН", XXII г., 1941 - 1942 г., „АСК-93", София 1998 г. ISBN 954-9589-07-2.
към текста >>

70. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

ТОМ 17

Между 5 и 6 ч сутрин - Гергьовден, сънувах, че съм с брат Боев, приказваме върху духовни въпроси; от лицето му лъхаше младост, резултат от работата над своите ближни, но с крака си пак накуцва.
Болките бяха големи, рамената схванати, а деца бяха дошли много малко. Повъртях се насам-натам, па току реших с децата да прекарам този ден на открито, на слънце, в гората към Ропот. Срещнахме се с ропотските деца. От гимнастиките и дълбоките дишки се почувствувах доста добре, но рамената още ме боляха. При лягане турих си хардалови книги на раменете. Между 5 и 6 ч сутрин - Гергьовден, сънувах, че съм с брат Боев, приказваме върху духовни въпроси; от лицето му лъхаше младост, резултат от работата над своите ближни, но с крака си пак накуцва. В съзнанието ми се мярка Тахчиев, като ревностна душа в този път, но не е при нас в момента. При туй положение на дълбоко съзерцание както бяхме, каза ми се отвътре с тих, приятен глас: „Ти ще работиш със (сестра) Витанова, тя ще лекува телата, а ти ще им говориш, т.е. ще лекуваш душите им; през зимния сезон ще живееш в нейната къща с нея заедно, а през лятото - в твоята барака на Изгрева." Току-що ми се каза това в откровение, явява се сестра Витанова при нас и казва: „Точно в момента на твоето откровение, каза ми се и на мене същото: че ще работим заедно - аз ще лекувам телата на хората, а ти - душите и ще им говориш." Тя се обърна към мен и каза: „Ще си туриш един креват при нас и ще живееш при нас." Брат Боев хвана ме под ръка, но аз се измъкнах. След това намерих се в една турска къща, там ханъмката имаше три малки деца в повивки, но с пъпки по цялото тяло, също като прокажени, майката угрижена, аз се намесих, почнах да говоря и току Витанова изведнъж изпъкна отнякъде и застана на своя пост, т. е. приближи се да ги лекува.
към текста >>

71. 19. Разговор с Учителя

ТОМ 17

В съзнанието ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр.
Ти си здрав. Вярвай в Бога." Мислено го превържи, мислено си представи, че оздравява и си ходи и скача здрав. Ако срещнеш затворник, кажи му мислено: „Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над теб и те обича. Вярвай в Него." И ще си представиш как го освобождават и вече си ходи свободен. На стражаря ще кажеш мислено: „Бъди внимателен и снизходителен към този затворник." На съдиите кажи мислено да го освободят по-скоро. В съзнанието ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр. Като държиш в ума си хора с дефекти, то ще дойдат върху тебе тези нещастия. Това не се отнася само за болни и затворници, но за всички хора, които срещаIII. Човека, когото срещнеш, в каквато нужда и да се намира, ти ще се помолиш на Бога да му помогне в тази нужда и ще си представиш живо, че това става и ще вярваш в това. Същевременно ще кажеш на човека мислено, че ще се уреди неговият въпрос. Подобно ще правиш и когато срещнеш някой отчаян, обезверен и пр.
към текста >>

72. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

VII. Мара Белчева и истинският Учител

ТОМ 17

Казвали са: „Куц, кьорав и сакат, а води под ръка ангел и жена красна." А тя продава къщата си, за да осигури лечението му в Италия.
Тя станала негова спътница. Но гражданството на София посрещнало на нож тази връзка и насочили всичката си омраза към Пенчо, понеже бил недъгав, а е ходил с такава красива жена. А той нарочно ги дразнел, като се облягал на ръката й при техните разходки по софийските улици. Накрая Пенчо не издържа и напуска България през 1911 год. завинаги. Той напуска заради нападките срещу него, предизвикани от завистта на хората към хубавата жена. Казвали са: „Куц, кьорав и сакат, а води под ръка ангел и жена красна." А тя продава къщата си, за да осигури лечението му в Италия. Връща се в София като бедна вдовица. 7. През 1925 год. тя се запознава с Учителя Дънов, посещавала го е много пъти. Тя е представител на онези души, които е трябвало да се родят в България заради Учителя, да се образоват, изучат и да дойдат при него образовани хора. Учителят ги кани поименно, но те не идват, подгонени от общественото мнение срещу Учителя.
към текста >>

73. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца.
Обаче, успехът в живота им не е еднакъв. Някои хора идват на земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре. Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи, както не може да се сее боб. или други храни, по всяко време, така и за идването на човека на земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца. За пример, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някои писател, той започва да им приписва качества по-високи, отколкото те в действителност имат. Той ги счита гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? - Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната.” „Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете, отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси ставате Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека.
към текста >>

74. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

Думите на Видния Странник Буди-Са

Ако те тичат подире ви и ви следят непрестанно, сами ще знаете вече какво ви липсва, накъде сте излезли от пътя... И ако куцаш или си сакат, пак също е!
Но да дадеш всичко без колебание и без трепет. Закривените нокти на орела и сокола показват тяхната мисъл, и твоето лице - твоята. Ако носът ти и ноктите ти са закривени надолу, а очите ти са отворени с жадност - вътрешно отклонение имаш от верния път. Дошъл си донякъде в живота и си рекъл: «Не може все с истина, с чистота, с честност.» И така станало. Но сянката на лъжата, омразата, нечистотата е страданието, нещастието, болестта. Ако те тичат подире ви и ви следят непрестанно, сами ще знаете вече какво ви липсва, накъде сте излезли от пътя... И ако куцаш или си сакат, пак също е! Добре е, когато човек види погрешката си и е готов да я изправи. От чуждите грешки се учете - своите поправяйте! И помнете, че докато не изпълните волята на домакина, трапеза няма да ви се сложи. Защото и слънцето като милва одраната кожа на човека - той пак страда. Но тъкмо това, страда нието, е едничкият път, по който Слънцето може да ви помогне - без това ще бъде още по-лошо.
към текста >>

75. X. ЕДНА ДУХОВНА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ

ИЗ ДНЕВНИКА НА ГЕНКО

Той е куц, с пречупени крака и ръце93 -спомени от военната му служба, когато като идеен противник на войната се е отказал да служи войник - съден и бит там, той едва си е запазил живота, но куца.
Аз ги гледам още като чужди, а те мене - като свой. Разбрах, че тук вниманието на Учителя е достатъчно, за да те пуснат в себе си и приемат като брат. Багажът ни се носеше от каракачани, които подвикваха из пътя на тежко натоварените, дребни, но яки и опитни кончета, които отлично си знаят работата. А и Учителят върви тъй леко, като че ли не стъпя на земята. Само един другар, брат Боян, ме смущаваше. Той е куц, с пречупени крака и ръце93 -спомени от военната му служба, когато като идеен противник на войната се е отказал да служи войник - съден и бит там, той едва си е запазил живота, но куца. И аз много се страхувах за него, с мъка го гледах из пътя колко трудно вървеше. А самият той - винаги разположен да услужи нещо. Но страхът ми беше напразно. Той стигна два часа преди нас на хижата «Скакавица» и беше успял да приготви всичко, което бе нужно, когато стигнахме. Колко е хубава Рила!
към текста >>

76. 2. ПРОСВЕТА И КЛЕРИКАЛИЗЪМ

Днешното училище куца в много отношения.
Бекона, изгориха Хуса. И Пражки, Бруно, опозориха и измъчиха Ванини. Клерикалите проклеха Коперника, Спиноза, Юма, фихте, Якоби, Дарвина, Спенсера, Хекела. Клерикалите искат да влязат в училището. Това не може и не трябва да бъде. Днешното училище куца в много отношения. Ний ще пишем и за него, но клерикалски крак в него не трябва да стъпа. Причините са практически и теоретически. Досега говорихме за практичните причини - клерикалите гонители на светлината. В друга статия ще разгледаме самата материя по Закон Божий, за да се види, че това, което се преподава като Закон на Бога, по-скоро насажда безверие, отколкото да прави младежта религиозна, идеалистична. Клерикалът няма работа в училището.
към текста >>

77. (66) Срещи

Аз се правя, че му вярвам, защото искам да се поправи - но всеки човек си има по нещо, което куца, както има и нещо, в което той надминава другите.
Разправи ми за конференциите си в разните места, които е имал, и как са се държали селяните. Тук, в село, той се държа много демагогски, но селяните са свикнали с това. Той им даде 500 лв. за бедните ученици451 , те на изпращане му дадоха заек и други подаръци. Ясно е, че той говори, за да го каже, и ако не го направи веднага, после вече и не се сеща какво е казал. Аз се правя, че му вярвам, защото искам да се поправи - но всеки човек си има по нещо, което куца, както има и нещо, в което той надминава другите. С Невенка, която е учителка там, едва се видяхме и само няколко думи можах да разменя.452 Багрянов ми обеща, че няма да отива в Шуменско, но на другия ден още се измъкна от София... Господ да му е на помощ! На 18.XII.1939 г. вечерта дойде Недев. Той започна да ми дава много данни срещу Багрянов, а същевременно ми потвърди, че наистина Кьосето е заплашвал с подаване [на] оставка или с отиване да иска от царя отлагане на изборите. Тогава аз му наговорих доста тежки думи, като му казах, че Багрянов е сторил хубаво, защото и той лично ми обеща, че в Тополовград няма да има правителствен кандидат.
към текста >>

78. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ

том XX Любомир Лулчев

93 Това е Боян Боев, който наистина е куц, има повредено коляно, което е отворена рана и непрекъснато излиза гноен секрет.
Има го на снимка заедно с другите шестима. Той е седмият (седналият) заедно с Учителя на Рила. Вж «Изгревът», том II, стр. 289-290, № 162. А тази снимка е публикувана в този том, както и в том XVIII, снимка № 22. 93 Това е Боян Боев, който наистина е куц, има повредено коляно, което е отворена рана и непрекъснато излиза гноен секрет. За него вж «Изгревът», том III, стр. 29-35; «Изгревът», том VI, снимка 6. 94 Хижа «Скакавица» на Рила. 95 Боян Боев. 96 Жорж е Георги Радев.
към текста >>

79. 22. ИМАШЕ ВРЕМЕ, КОГАТО... (бр. 7, 4.ІІІ. 1924 г.)

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Който е умрял, той е виновен за катастрофата, а който пък е имал късмета да окуцее, или стане нещо инвалид, за него... „певците пеят за него песни”... Да, пеят, но знаете ли кои певци?
Но сега хиляди българи пълнят занданите, гният по затворите, тънещи в мръсотия, ядени от въшки. И новият министър на правосъдието, потресен, види се, от тази картина, е издал разпореждане да им се подобри положението и им се даде възможност да пазят по-голяма чистота. Това бе дълг не министерски, а общочовешки, на всекиго, който бе повикан да пази и изпълнява закона. Но в нас всичко това е тъй рядко, че ний с радост отбелязваме тази човешка черта.Но имаше време, когато... нам се иска да продължим - когато екна тръба бойна по всичките полета балкански, народ призова в кървави боеве юнашки, подвизи и славни страници на историята да пише със собствената си кръв... „Вървете, юнаци, орли балкански, смажете врага! Тоз, който падне, той не умира, за него”... хм, за него... Знаете ли какво става за него? Който е умрял, той е виновен за катастрофата, а който пък е имал късмета да окуцее, или стане нещо инвалид, за него... „певците пеят за него песни”... Да, пеят, но знаете ли кои певци? Елате да ви ги покажа. Ако имате ботуши, обуйте ги, а ако не сте застраховани в някое дружество, застраховайте се за всеки случай, знаете. Ако сте министър - не идвайте с автомобил, защото три чифта биволи не могат го изтегли от двора, т. е. не от двора, но от блатото в двора на Инвалидния дом. Там, зер, там ви каня.
към текста >>

80. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Много време след първата среща - не мога си спомни сега нито приблизително, но датата може да се фиксира чрез самите факти, които ще опиша - бях повикан и откаран с една кола в Ботаническата градина, в една малка стаичка, където ме посрещна един куц немец, който говореше малко изкривено български.
8( Виж “Изгревът”, том XX, стр. 946, № 293; стр. 963, № 405.) От всички тия душевни сътресения и от моите занимания с разни окултни науки - от 1919 г. бях започнал да посещавам беседите на Учителя Дънов - в мен за развиха известни дарби и прозрения, които не останаха тайна за околните ми. И без това имах известна склонност към тях по наследство, откъм майчина страна, чийто баща бил лечител и ясновидец (в турско време). Много време след първата среща - не мога си спомни сега нито приблизително, но датата може да се фиксира чрез самите факти, които ще опиша - бях повикан и откаран с една кола в Ботаническата градина, в една малка стаичка, където ме посрещна един куц немец, който говореше малко изкривено български. После той изчезна и скоро пристигна Царят. Той влезе бързо, покани ме да седна на един стол, той седна на другия и започна лек разговор за времето и други подобни. После разговорът мина по неговото състояние - каза ми се, че се чувствувал много неспокоен и че имал лоши предчувствия. Казах му, че предчувствията му са оправдани, защото едни тежки сенки вече са твърде близо до него, и че смъртта няма да се върне, без да вземе човек от неговия род. Той самият няма да бъде засега, но че друг непременно ще бъде.
към текста >>

81. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

трета част - писма 1915г - 1918г

Военното министерство и дворецът изпратиха генерал Кочо Стоянов и подполковник Куцаров да изземат от Дирекция на полицията следствието, за да го водят те.
Но после преписката по дознанието бе поискана от военния министър и задържана при него. Едва в края на м. октомври, след избирането или по германска воля за регенти, делото се задвижи пак, като сигурно е бил предрешен въпросът. Останах с убеждение, че г-н Лулчев се бе постарал да бъде полезен. Ползвам се от случая да Ви съобщя и следното: Господин генерал Михов - тогава военен министър на България, като типичен слуга на дворцовата прогерманска династическа политика, се намеси и ръководи с най-брутални и безогледни средства следствието против покойния ми съпруг д-р Александър Пеев. Военното министерство и дворецът изпратиха генерал Кочо Стоянов и подполковник Куцаров да изземат от Дирекция на полицията следствието, за да го водят те. Методите на Дирекцията на полицията им се сториха недостатъчни. Отделиха всички задържани във връзка с обвинението против съпруга ми в най-горния (IV) етаж на Дирекция на полицията и ни държаха с военни постове. Генерал Михов, генерал Кочо Стоянов и други офицерчета в продължение на 100 дни всяка нощ вземаха съпруга ми “за разпит” и от 7 ÷ 8 часа вечерта до към 2 ÷ 4 часа сутринта го терзаеха. “Да си изкажел и майчиното мляко”. Качвали са го в “Черната камионетка”, да симулират, че го водят на разстрел, и по цели нощи са го тормозели с едни и същи въпроси, да го заставят “да прави признания”.
към текста >>

82. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

В човешките работи все ще се намери по нещо да куца.
[Любезна Величка Стойчева] Засега всичко добре върви. Продължавайте вашата работа. Смисълът на живота е във вътрешното разбирание на нещата. Вий сте в правия път. Ако се окажат някои опущения, те с време ще се изправят. В човешките работи все ще се намери по нещо да куца. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Но това е в реда на нещата. Стига мотивите да са чисти и безукоризнени. Човек вътрешно трябва всякога да живее един чист и свят живот на безкористие. 67. Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 5.11.1916 г.
към текста >>

83. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Игнат Котаров, до него - Златка и Евден с 2 дъщери, Васил Иванов - художникът, Михаил и жена му Пенка Влаевски, сестра Олга Славчева, сестра Донка (Донка Спиридонова), сестра Димитринка Атанасова, Радка Стефова и Стефан, дъщеря Любка и внуци Любчо и Радослав, сестра Любка Халачева - зъболекар, Димитър Грива, Иван Михайлов с жена си и синове Александър и Васил, сестра Стефанка куцичката в малка барака.
Писинова - Симеон Арнаудов и жена му Райна Стефанова, Гриша и Елисавета, сестра Стоянка Илиева и Илия Узунов, книжарницата на Милка Аламанчева, сестра Цветана Арнаудова (артистката), Никола Антов и Кина. Под улицата до гората - Атанас Щерев, Иван Радославов, сестра Донка и Георги Илиев с деца Илия, Росица и Недялка, сестра Мария Златева (Здравка) с дъщерите си Мария и Фанка. Къщата на Фархи, превърната в печатница, до нея - братска спалня, Васил (вуйчо) пощаджията и накрая - Кинчето и Мариус Попов със син Любомир. На 2-рия ред-Ангел Вълков Михайлов и Тодора Тодорова, Капитанов с жена си Невена и син Цветан, там беше и Милка Говедева. Благовест Тошев с жена си и двама сина, сестра Писинова, Кирилка Щереба и Димитринка Захариева. Игнат Котаров, до него - Златка и Евден с 2 дъщери, Васил Иванов - художникът, Михаил и жена му Пенка Влаевски, сестра Олга Славчева, сестра Донка (Донка Спиридонова), сестра Димитринка Атанасова, Радка Стефова и Стефан, дъщеря Любка и внуци Любчо и Радослав, сестра Любка Халачева - зъболекар, Димитър Грива, Иван Михайлов с жена си и синове Александър и Васил, сестра Стефанка куцичката в малка барака. До Васил художника - сестра Анка Шишкова, сестра Елена Каназирева и брат Димитър Стоянов, под тях - Ганка Парлапанова - шиеше дрехи на Учителя. При гората - брат Матей Калудов и жена му, после - Катинка с мъжа си Методи, след тях - Марийка Марашлиева, Тодор Боянов Ковачев и Христо Христов от Пловдив, сестра Енчева, сестра Тамара Атанасова. Под тях - Люба Вълчанова, Цочо Диков Ракитски, Станимир Василев, сестра Радка и Васил (Мосюто) - Тодор Стоименов, Стефан и Пенка Белеви, сестра Нешка Анева, Стефан и Елена Стефанови с дъщеря Веса; Списаревски с жена си; Тодор и Петрана Михайлови и майка му баба Найденка. На ъгъла на мястото на брат Влаевски - Гради, Атанас и майка му Мария. Под тях - брат Стефан Деветаков.
към текста >>

До мен седеше Александър Данов, който малко накуцваше.
Взимах игрални филми от Томата, който ги съхраняваше в „Модорен театър” и научни от „Учтехпром”. По желание на учениците взимах филм и го прожектирах в киносалона на гимназията, Вечерно време учеха военни с големи чинове, полковници, които нямаха завършено средно образование. Прожектирах им подходящи филми и им правех опити по физика, като опита на Фуко за движението на Земята и др. Редовно ходех на гаража и времето за учене на уроците не ми стигаше. Като отивах сутрин в училище, по интуиция ми казваха по какво ще ме изпитват и даже - кой урок. До мен седеше Александър Данов, който малко накуцваше. Казвах му, че ще уча например по биология за 4-тия час, и ако ме вдигнат по нещо в другите часове, да ме бутне и ми каже въпроса, за да отговоря. Той беше по-слаб по математика и аз му помагах. Често, по желание на съучениците ми, решавах задачи, които са ги спънали през междучасието. По химия и физика им четях стенограмите, които правех, Преподавателят по химия - Захариев, беше много строг, завършил в Германия и имаше големи изисквания. В 11 клас аз и още двама не бяхме изпитвани и ми казаха - по интуицията - да уча „Строеж на атома”, Захариев вдигна единия, изпита го нещо - той отговори и седна.
към текста >>

84. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

Но той казал: „Не, и аз - с всички.” На екзекуцията всички били смутени, уплашени, разтреперани, а той бил смел и им давал кураж.
Когато ги извеждат, някой го дръпва силно в един страничен вход, с цел да го спаси. Защото, трябва да се подчертае, че той е спасявал много хора от смърт. Като е бил съветник на царя, много комунисти са били осъдени на смърт и той ги е спасил от смърт. Много хора са дължали живота си на него и са искали да му помогнат и да го спасят. Някой го е дръпнал в коридора, за да го спаси. Но той казал: „Не, и аз - с всички.” На екзекуцията всички били смутени, уплашени, разтреперани, а той бил смел и им давал кураж. Дори казал на войника, който трябвало да стреля в него, дал му часовника си и му казал: „Внимавай да свършиш работата си добре - стреляй точно! ” И на другите, на групата, братът извикал: „Не бойте се, братя, сега сме тук, а само след две минути ще бъдем отвъд.” Така си е заминал като герой и като истински ученик на Великия Учител - като изпълнил думите на Учителя да не остава повече на земята, за да може чрез такова едно насилствено заминаване да изплати задълженията си и повече няма да се преражда на земята. При заминаване му в 12 ч през нощта Беса Колева сънува сън. Тя вижда как братЛулчев се възнася нагоре към облаците. Тя му казала: „Чакай да си вземем довиждане!
към текста >>

85. Лекуване на хора

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Една сестра окуцява с десния си крак и мъчно се придвижва.
Петър Пампоров известен наш есперантист ходи няколко пъти в Латвия и последния път се среща с една сестра, която боледува дълго. Тя иска от него да помоли Учителя да й помогне да се излекува. Като се връща в България, брат Пампоров посещава Учителя и му предава молбата на сестрата. Той му казва: „Пиши на сестрата писмо и я питай по кой начин иска да бъде излекувана: по духовен или физически начин." Сестрата получава писмото от Пампоров и веднага казва на глас: „Искам да бъда излекувана по духовен начин." Същото го написва и в отговора си до Пампоров. В същия ден, в който произнася на глас тези думи, тя оздравява напълно. Една сестра окуцява с десния си крак и мъчно се придвижва. Тя отива при Учителя да го пита коя е причината за това болезнено състояние и как може да се излекува. Той отговаря: „Без да знаеш, ти си ритнала един светия и затова сега куцаш. Той е живеел близо до вашия дом." 20. Като студентка майка ми Стефка Крумова заболява от гуша. Когато отива на беседа, тя старателно я крие с едно бяло шалче.
към текста >>

Той отговаря: „Без да знаеш, ти си ритнала един светия и затова сега куцаш.
Като се връща в България, брат Пампоров посещава Учителя и му предава молбата на сестрата. Той му казва: „Пиши на сестрата писмо и я питай по кой начин иска да бъде излекувана: по духовен или физически начин." Сестрата получава писмото от Пампоров и веднага казва на глас: „Искам да бъда излекувана по духовен начин." Същото го написва и в отговора си до Пампоров. В същия ден, в който произнася на глас тези думи, тя оздравява напълно. Една сестра окуцява с десния си крак и мъчно се придвижва. Тя отива при Учителя да го пита коя е причината за това болезнено състояние и как може да се излекува. Той отговаря: „Без да знаеш, ти си ритнала един светия и затова сега куцаш. Той е живеел близо до вашия дом." 20. Като студентка майка ми Стефка Крумова заболява от гуша. Когато отива на беседа, тя старателно я крие с едно бяло шалче. След свършване на беседата Учителят се приближава до нея и я пита: „Какво имате тук? " Тя отговаря,че нещо е подуто и не знае какво е.
към текста >>

86. 6. Боян Димитров Боев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

От неколкомесечния престой във влажната затворническа килия на казармата го заболява кракът, загноява и започва да куца.
Наклеветен е и уволнен дисциплинарно, една година преди да се пенсионира. От 1924 г. Боев остава при Учителя и започва да стенографира Словото му. Стенографията научава като студент в Софийския университет. До заминаването на Учителя от този свят той го следва неотлъчно навсякъде с молив и бележник в ръка и записва всичко, което Учителят казва. От неколкомесечния престой във влажната затворническа килия на казармата го заболява кракът, загноява и започва да куца. Веднъж не издържа на болките и казва: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни кракът ми да оздравее! " Учителят му отговаря: „Мога да сторя това, дето искаш. На тебе това ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на Земята и това страдание да си го изкараш докрай.
към текста >>

87. 52.Райна Райкова Калпакчиева

Когато приближават до моста, където изтича водата на Второто езеро, срещат Учителят, който ги спира и казва: „Рекох, ако искате, можете да хвърлите бастуна." Найден веднага хвърля бастуна и се освобождава напълно от куцането.
Учителят им предлага да отидат на езерата. Райна се подготвя и двамата отиват на Рила. Често пъти Паневритмията се играе на Третото езеро. След изиграването й Райна и Найден остават и бавно се прибират към лагера през баира за Второто езеро. В това време приятелите са се прибрали и закусили. Когато приближават до моста, където изтича водата на Второто езеро, срещат Учителят, който ги спира и казва: „Рекох, ако искате, можете да хвърлите бастуна." Найден веднага хвърля бастуна и се освобождава напълно от куцането. Двамата с Райна започват редовно да ходят на Витоша и Рила. През есента на тази златна за Братството 1939 г. на брат Найден и Райна докарали 2 тона въглища, стоварени на улицата и трябваше да се пренесат до двора на дома на Митко Сотиров, където имаше няколко сандъка обковани с черна мушама и капак за складиране на въглищата на живущите наоколо семейства. Имаше и сандък на Райна, в който с две кофи се пазарих да им пренеса стоварените въглища. Бях доста слабичък, но жилав и веднага започнах работата.
към текста >>

88. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

Ако не ядеш сладко и с благодарност, все ще има да куца нещо в работите ти, каквито и да са те.
Когато възприемате всичко с любов, внасят живот в себе си. Тези живи души ще ви предадат това, което Бог е вложил в тях, става една обмяна между тях и вас - това е именно благословението. Така е и със Словото. Като четете свещените книги с любов, ще имате резултат." /Мисли за всеки ден 1984-1985 г, с. 130/ „Ако ядеш сладко, работите ти ще вървят добре. Ако не ядеш сладко и с благодарност, все ще има да куца нещо в работите ти, каквито и да са те. Добрите хора ядат хубаво и мен ми е приятно това." /Мисли за всеки ден 1985-1986 г., с. 140/ „Ако някой човек ви е дал нещо за ядене и в него е вложил една лоша мисъл, вие, като го изядете, ще почувствате мисълта и ще изпитате едно неразположение. В миналото хората, които са знаели тази тайна от природата, никога не са искали да ядат хляб, месен от лош човек, понеже са знаели, че в хляба има нещо вложено, което не е хубаво. Това се отнася и до всичко подарено. Щом не го приема сърцето ти, щом не ти е приятно, не го приемай." /Мисли за всеки ден 1981-1982 г., с.
към текста >>

89. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

» А Исус им отговаря: «Идете съобщете на Йоана, което чуете и виждате: слепи прогледват, куци прохождат, мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестие.
Кой честен съдия, кой честен човек, освободил се от предразсъдъци и обществено мнение, ще откаже правилното тълкувание на тия Христови думи за прераждането? Но нека видим какво казва самият Христос в тия глави. Това, което се спомена в глава 11. от Матея, е било, когато Йоан Кръстител бе затворен в тъмницата от Ирода, а Исус в това време проповядваше на народа. Тогава Йоан Кръстител бе пратил учениците си да питат Исуса: «Ти ли си оня, който има да дойде, или другиго да очакваме? » А Исус им отговаря: «Идете съобщете на Йоана, което чуете и виждате: слепи прогледват, куци прохождат, мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестие. Блажен е оня, който не се съблазни в мене! » А на народа Исус говорй след това доста неща за Йоан Кръстителя, между които и това, че Йоан е повече от пророк, че той е оня, за когото е писано: «Ето, аз изпращам вестителя Си пред твоето лице, който ще устрои пътя ти пред тебе.» И още: «Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстителя, обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него.» А в стих 14. самият Исус казва: «Ако искате да го приемете, тоя (Йоан) е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша.» В глава 14. от Матея се говори как Йоан Кръстител е хвърлен в тъмницата и как е обезглавен по желанието на Иродиада - жената на Ирода, и нейната дъщеря Соломея.
към текста >>

90. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Но почти никой не оцени това нещо, и не запомни корекциите и забележките, които прави по пеенето, и пеенето си остана да си куца в Бургас.
К: Не, нямаме ги за съжаление. Той си ги имаше, при него си останаха. Навярно ги има и децата му, може би ги пазят, но не ни остави. Но благодарни сме, че той ни изнесе много хубави работи. За някои от песни специално. Но почти никой не оцени това нещо, и не запомни корекциите и забележките, които прави по пеенето, и пеенето си остана да си куца в Бургас. И даже и други музиканти, които са опитвали, между които е и Милка, просто не се поддават приятелите на правилното пеене, просто си пеят така по своему, забравят се, изсилват се, или така по тяхному си карат, и това е, но така е сега. В: Не можем да ги коригираме. К: Не можем, да. В: Брат Боев идвал ли е? К: Брат Боев през мое време не е идвал, понеже той беше вече с крака зле, никак аз не съм присъствал на негова сказка.
към текста >>

91. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

В: Той куцаше ли?
Той е държан в течение. М: Самият ... го разправяше. Д: Да. В: И той остана инвалид. Д: 30%. В: Той куцаше ли? Д: Куцаше малко. М: Не, после не куцаше. В началото да. Ходеше с бастун. Д: С бастун и след туй аз на екскурзия съм ходил с него на Витоша.
към текста >>

Д: Куцаше малко.
М: Самият ... го разправяше. Д: Да. В: И той остана инвалид. Д: 30%. В: Той куцаше ли? Д: Куцаше малко. М: Не, после не куцаше. В началото да. Ходеше с бастун. Д: С бастун и след туй аз на екскурзия съм ходил с него на Витоша. Тука като дойде, той като се поумори почва да накуцва и даже те му дадоха най-напред отказаха да му дадат увеличение на пенсията за 30% инвалидност.
към текста >>

М: Не, после не куцаше.
Д: Да. В: И той остана инвалид. Д: 30%. В: Той куцаше ли? Д: Куцаше малко. М: Не, после не куцаше. В началото да. Ходеше с бастун. Д: С бастун и след туй аз на екскурзия съм ходил с него на Витоша. Тука като дойде, той като се поумори почва да накуцва и даже те му дадоха най-напред отказаха да му дадат увеличение на пенсията за 30% инвалидност. И мисля, че тогава му помогна Иван Вълков, военния министър.
към текста >>

Тука като дойде, той като се поумори почва да накуцва и даже те му дадоха най-напред отказаха да му дадат увеличение на пенсията за 30% инвалидност.
Д: Куцаше малко. М: Не, после не куцаше. В началото да. Ходеше с бастун. Д: С бастун и след туй аз на екскурзия съм ходил с него на Витоша. Тука като дойде, той като се поумори почва да накуцва и даже те му дадоха най-напред отказаха да му дадат увеличение на пенсията за 30% инвалидност. И мисля, че тогава му помогна Иван Вълков, военния министър. Те бяха съвипускници. И му дадоха, какво му дадоха 200-300 лв. върху пенсията, дето се казва само, за да ... М: Знам, че пенсията му след като се уволни беше 800 лв., запомнила съм туй число. Д: И 40 и нещо.
към текста >>

92. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

Като ме бутат там сестрите, тя беше една куцичка сестра, старшата сестра: "Бай Димитре, бай Димитре!
Идва най-напред при мене. Той ми викаше: "Бай Димитре, как си? " И аз му викам: "Другарю професор, вчера бях добре, днеска съм по-добре, утре ще бъда още по- добре. Тогаз се събудих. Значи от един часа като съм заспал, до осем часа съм спал. Като ме бутат там сестрите, тя беше една куцичка сестра, старшата сестра: "Бай Димитре, бай Димитре! " Аз се събуждам, гледам професор Червенаков: "Как си? " Казвам: "Другарю професор, сега се събуждам в един часа съм заспал. Много ми е леко. И Маргаритов казал, че снощи до един часа сме правили почистване на раната. А Попиванов, който ме прие, доцента, беше, той каза, Попиванов, нямаше ли?
към текста >>

Магдалена Попова е бивша учителка, тя куцаше и не е ходила с такива надписи на главата си.
Понеже вие сте единствен, който е останал жив и аз слушам. Д (Димитър Сотиров): По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов" и се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла и на Изгрева и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря. [виж "Изгревът", т. I, с. 119]. Жената не е Магдалена, а Мария се казваше тя. Магдалена Попова е бивша учителка, тя куцаше и не е ходила с такива надписи на главата си. Тази беше Мария и бати Ради веднъж я заля даже с вода на Изгрева на една беседа. В: Тази, която носеше табела. Д: Която носеше табела се казваше Мария. Презимето й не зная, но Мария се казваше. Тя е.
към текста >>

Обаче, Магдалена, която Ми ката казва, тя е Магдалена Попова, тя е бивша учителка, куцаше, владееше много езици и пътуваше много в чужбина.
Тази беше Мария и бати Ради веднъж я заля даже с вода на Изгрева на една беседа. В: Тази, която носеше табела. Д: Която носеше табела се казваше Мария. Презимето й не зная, но Мария се казваше. Тя е. Обаче, Магдалена, която Ми ката казва, тя е Магдалена Попова, тя е бивша учителка, куцаше, владееше много езици и пътуваше много в чужбина. В: Значи, това, което се отнася за табелата е Мария? Д: "Жертва на Дънов" е Мария, а не Магдалена. В: А тази Мария как се казваше? Д: Презимето й не знам. В: А всички знаят, че това е Магдалена.
към текста >>

93. 11. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 19 - 25 април 1927 година

Минчо Сотиров

Работата ще караме тихо, всичко ще се закваси, а с поповете ще остане хилавото: хроми, куци и метеливи кози и овци.
Но сега съдбата започва от дома Господен, от домът на духовенството ще започне съдбата. Там е дадено много и ще се иска много. В Русия съдба има за духовенството. А и тук ще дойде по друг начин, отвън ще дойде. Духовенството не играе някаква важна роля. Работата ще караме тихо, всичко ще се закваси, а с поповете ще остане хилавото: хроми, куци и метеливи кози и овци. Какво е положението на един овчар да му вземеш здравите овце и му оставиш хромите. Духът Божии ще дойде, ще стане обмяна постепенно. Сега се подготовлява една расова война, ако Европа не се вразуми. А след това ще видите какво ще стане: работничеството се събужда и организирва, а духовенството се страхува от това. Трябва да дойде Любовта, която да примири двете крайности, а не да се използуват едни други, както сега.
към текста >>

94. 29. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО МИНЧО СОТИРОВ 15 април 1915 г., София

Минчо Сотиров, писма

Сега иде вече и смело пристъпва към борава воющия Христос, Христос на изпълнението, екзекуцията, а не Христос на благодатта.
Историята е ясен свидетел, че и народите като отделните личности са опъвали каиша през миналото, и, ако сега не побързат да отдадат правото на угнетените и да олучшат игото на попадналите под техните управления, тежко и горко тогава и на управители и на управляеми! Камик на камик няма да остане в Европа от сътресенията, които могат да настъпят в случай, че тая кокона рече да се възпротиви на веленията на Господа, Който садикане иде да тури ред и порядък в света и да въздаде правота на угнетения и онеправдания. Такива сътресения могат настана от такава съпротива, щото жителите на цивилизования материк ще дочекат може би да видят времето, в което ще бъдат принудени да кажат на канарите и планините: "паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола..." Чрезвичайното упорство на Европа би я просто потопило, а цивилизацията й се би пренесла в Африка. Небето не се церемони вече. Минаха се двете хиляди години на изчеквания и отлагания за ха днес, ха до година дано се изправат. Сега иде вече и смело пристъпва към борава воющия Христос, Христос на изпълнението, екзекуцията, а не Христос на благодатта. Ако стори нещо Господ някаква милост сега, то ще я стори само заради милостта Си, а никак не и за черните очи на света, който "в името на мирът", виждаме, че води война; в името на свободата, виждаме, че заробва другите; в името на виделината помрачава умът; в името на правдата, поддържа несправедливостта; и в името на Бога върши зло." Нашите българи са щастливи с новото религиозно брожение. Не вреди какво наименование някои му дават. Дали то е спиритическо или спиритуалическо, джинджийско или духоветрошателно. нищо не значи. Едно е важно, че то съществува и че със съществуването си предизвиква да се простира за по-нататъка милостта Господня на България.
към текста >>

95. 22. СЪЛЗИТЕ

Тодор Божков

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

То почва да тича, отдалечава се от мястото на екзекуцията и отпаднал, изморен, не ял три дена, след тези силни преживявания той пада на земята изнемощял и безсилен.
Аз съм християнин. Противниковият войник се замисля, гледа го в очите, но нищо не му казва. Нашият офицер повторил молбата си. Войникът мълчи и трети път офицерът се обръща към него със същата молба. Противниковият войник му казва: "Бягай". То почва да тича, отдалечава се от мястото на екзекуцията и отпаднал, изморен, не ял три дена, след тези силни преживявания той пада на земята изнемощял и безсилен. В този момент той чува гърмежите и разбира, че другарите му са избити. Той лежи, едва диша и започва да плаче сърцераздирателно и неутешимо. След един ден нашата армия пристига, прибира го, той е отново жив и е прибран при своите близки. Бях офицер. След раняването ми на бойното поле бях пратен на лечение.
към текста >>

96. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Да куцаш от болка и да се радваш на пролетта - възможно ли е?
Видях жената, коятр е носила корона. Горката, горката жена! Може ли да е щастлив човек пред смъртта? Защо горка? Тя не е носила дървени обувки с гвоздеи впити в ходилото. Да куцаш от болка и да се радваш на пролетта - възможно ли е? Така. В тази огромна църковна зала изпитвам подтискащ ужас. Сякаш Бог побягна и от сърцето ми. Обикалям навред, все същото -празно, пустота. Излизам и се отправям към градината. Отдъхнах си като след погребение.
към текста >>

97. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Сестра му страда от задух, майка сляпа, баща му куц.
Тогава казвам пророчески: - Имам важна работа да върша в живота си. - Ще те убия, крещи разлютеният ерген - тебе и себе си. - Не, казвам аз. Ти скоро ще се ожениш. В трамвая го виждам помъкнал бут овнешко месо. Сестра му страда от задух, майка сляпа, баща му куц. Хубаво миндерче щях да си имам. Който излезе на комунистическа демонстрация, ще бъде уволнен. Той излезе и повече не се върна. Таки взел бележника ми от беседите и го предал на новия министерски секретар. Уловка в някаква мистерия.
към текста >>

98. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Охкам, куцам, но вървя.
Обувките ми, от общия подарък на Моис Коен са страшно разкривени, едвам вървя. Ония се стегнали за път не на шега. Всичко в изправност - отгоре и по едно одеяло. Моето палтенце е вързано за раничката ми. Моите обувки - същинска фаланга за клетите ми нозе. Охкам, куцам, но вървя. Спътниците ми се карат защо съм се „повлякла” с тях, щом не съм „кадър”. Очите на Стоименов пущат молнии, Жечо и Иван покрай „пиленцата”, Пеню с един крак на Хемус, с други на Пирин - здравеняк, стегнал се юнак над юнаците, върви най-напред. Само сестра Писинова се позастоява, изчаква да ги настигна. Отчупва ми по малко сиренце върху моите хлебец и доматки. Ще видя Мусала, Божичко, ще го видя.
към текста >>

99. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Чакат ни конярите - куцовласи.
Безброй посетители всеки ден - здрави и болни се наслаждават на това неоценимо благо, дарено от природата. От грамаден циментов резервоар издишат кипящите води на този грандиозен подземен живот. Сякаш някое пленено в земята чудовище издиша на възбог. Множество жени и деца се перат и къпят до обилните горещи курни и цепят въздуха от радостни провиквания. Ябълкови и крушови дървеса, ниско сведени до земята от плод украсяват чисти и спретнати селски дворища и навързани по тях дълги въжета с ослепително бяло пране. Чакат ни конярите - куцовласи. Но какъв наплив от евреи тук! Боже упази, същинска напаст. Една сюрия мургави, мръсни, върколести еврейчета ни предлагат круши, бонбони, гевреци, хляб, всичко, разбира се на двойна цена... Някой от шофьорите бе набил едно от тях за тази им безочливост и то като живо одрано почна тъй силно да реве и пищи, като се запремета в смъртни конвулсии из уличния прахоляк. Не подозирайки за свойствени на племето му хитрини, ний се спускаме с купените от тях бонбони да го успокояваме. Колко парички прие то От нас докато благоволи да млъкне и се успокои.
към текста >>

100. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]