Търсене в текстове за 'Кротък'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 59 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите.
Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”. Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа.
към текста >>

2. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Отначало танцът е тих и кротък.
Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук. Болният, покрит с черга – се донася и слага, дето ще играят русалците. Те се нареждат в кръг и по възраст, така щото най-старият и най-младият свързват кръга. Сам ватафинът е вън от него. Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък. Мелодията на кавала, по упътването на ватафина, показва кога русалците ще трябва да учестят стъпките, кога да ги разредят, и кога да стъпват на място. Игра на място ще рече, да подпрат гърба си с тоягата и да играят изпъчени с корема си. Като играят няколко минути на място, хващат краищата на чергата, на която стои болният и го подхвърлят нагоре с викове: „Хай на калуш"! След това се изстъпят назад и ватафинът влиза в кръга, отива при болния, трие го от паницата по челото, ръцете и краката, надвесва върху му знамето, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля. Русалците захващат пак отново да играят в колело около него и три пъти го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал.
към текста >>

3. Светията и Серафиа - Г. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И чудни приказки разказа ми Персей, все тъй смирен бе кротък Волопас, и в слънчева любов ме в`веде Водолей, в каляска огнена летях с Пегас.
На пир Кога небето в полунощен час оглеждаше в безкрая своя мир, кога затихна всеки стон и глас, звездите ме поканиха на пир. Сред нощ живях безбрежен, светъл ден, на звездний пир бях гост в небето аз и тъй от блясъка му съм пленен, че мисълта ми там е всеки час. Земята – потопена в сладък сън, а звездний рой в хармония безспир възнасяше към Бога звън след звън и тиха радост бе по целий мир. И чудни приказки разказа ми Персей, все тъй смирен бе кротък Волопас, и в слънчева любов ме в`веде Водолей, в каляска огнена летях с Пегас. Опих се с вино на безбрежна светлина, затуй съм тъй унесен във захлас – огря очи ми тайна не една – на звездний пир бях гост в среднощен час.
към текста >>

4. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната.
Наблизо течаха водите на свещената река. Те отиваха надолу по своя вечен път – към морето и шепнеха към слънцето неспирната си песен за ония, които знаят да умират, преди да yмре една чужда радост. II ИЗБРАНАТА ЗВЕЗДА Всеки има една избрана, царствена душа, която чака векове да се завърне странникът. Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък. Окото дълго, замечтано я гледа, изпраща я дори до заник на запад, а душата приема нейното далечно приветствие, защото тя е нейната звезда. Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната. Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми. Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост! Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор. Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик. Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея.
към текста >>

5. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам.
Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество.
към текста >>

6. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Кога върху мен връхлетят тъмни мисли, техният кротък блясък ще надникне в мене и моето небе ще стане ведро, като небе на ясна зимна нощ.
Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца. Навсякъде се чуват ударите на твоето незнайно сърце! Жив е тоя, Който диша, и от чието дихание текат реките на живота. Жив е тоя, на Когото трябва да издигнем храм в душите! Псалом осми: ЗВЕЗДИ Звездите ти ще ми дадат утеха. Кога върху мен връхлетят тъмни мисли, техният кротък блясък ще надникне в мене и моето небе ще стане ведро, като небе на ясна зимна нощ. Знак на твоята вечна будност, те пътуват по високия свод и пишат за ония, които могат да четат това, що носи и отнася неспирното време. Да можех да запазя всякога насладата от нямото величие на звездната нощ; да можех да чета разтворената книга, по която Твоята десница пише! Децата говорят с играта си, мъдрите с книгите, а Господ пише със звездите. Отворена е Неговата книга! Чрез звездите знахарите говорят с Бога!
към текста >>

7. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Страшен е Вент Вено, царят на въздуха и вятъра за страхливите и кротък към безстрашните.
Когато царят заспа привечер, надвеси се На-Ну над него и мъката му избликна в сълзи. Пето чудо: Една сълза падна на едното око на Ан-Хор, и то прогледа. Другата падна на другото око и то се отвори. Трета сълза падна на главата му и чудовището се превърна на жена. На-Ну взе струната и отмина. Страшен е Вент Вено, царят на въздуха и вятъра за страхливите и кротък към безстрашните. Като видя овчаря, рече: – Ти ли си оня, който е надвил и Цу-Зан-Хор, и Хел-О, и Ара-Вама и Ан-Хор? – Аз себе си само надвих, – отвърна овчарят и ето, те ми дадоха и лира, и струни. Изминах дълъг път. Дойдох при тебе Последната струна на лирата ми имаш ти, О Вент-Вено, дай ми я. – Кому ще пеш и свириш с лирата?
към текста >>

8. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом... Не ме отминавай, Утешителю!
Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив. Той е при всяка наша стъпка, но чака да го позовем с Неговото име. С кротко око ни следи, когато сядаме на трапезата да преломим хляба, когато работим с длето и чук и когато сме на път в широкото море. Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път." Утеха ни е обещал Всемогъщият. Утешителят е жив и тихо броди по земята! Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом... Не ме отминавай, Утешителю! Похлопай и на моята порта; аз ще позная Твоя глас и ще Ти отворя. Доста е изтерзана душата ми. Внеси в нея мирт, що носиш от царството на Тогова, който те е пратил. Ще изсъхна като есенен лист без Тебе, ще се срутя като дом без стопанин без Твоята милост, ще се загубя като пътник-тугинец в тъмна нощ! Аз Те чакам.
към текста >>

9. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив!
И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ! Псалом двадесет и седми: ОРАН Сега са дни на оран. Земята се бразди. Бляскаво рало разпаря меката ù гръд Скоро ще дойде сеячът и семето ще протегне нежни ръце към слънцето. Умът е рало.
към текста >>

10. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нейният глас кънтеше над Пекинг, над пространните поля, стигаше надалеко като кротък зов, излязъл из устата на Благословения, който някога рече да се роди в тая земя.
Те бяха чули тоя неземен глас: едни плачеха, други благославяха небето, трети раздираха дрехите си в неудържимо разкаяние... Късно узна тайната старият камбанар Фуен Ву, на когото дадоха почести и слава. Никой, обаче, не можеше да заличи скръбта в душата му по Офизан - най-любимото от всичко, що бе имал на света. Офизан, чиито чистота послужи на Великия за великото Му дело. От тоя ден слънцето над Китай грееше по-радостно и с по-обилна светлина. Последната камбана, която изля майстор Фуен Ву, говореше на сърцата за едно велико сърце. Нейният глас кънтеше над Пекинг, над пространните поля, стигаше надалеко като кротък зов, излязъл из устата на Благословения, който някога рече да се роди в тая земя. Офизан отиде на небето. Сам Пророкът я прие и я въведе там, където пребъдват светците на Китай...
към текста >>

11. КОЙ - Г. КАПИТАНОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не намери той и тука своя бог, чийто глас през нощний мрак го поведе – глас и кротък, и жесток.
Скитник стар запря пред тъмните врата Манастирски. Шап подел[2], той почука: „Нищ отверженик нерад". — „Всякой е добре дошъл, влез". Прегърбен влезе старец белобрад. Влезе и излезе пак. Не намери той и тука своя бог, чийто глас през нощний мрак го поведе – глас и кротък, и жесток. Влезе и излезе пак. И през снежното мълчание на нощта, чут е тежкият му крак твърдо стъпящ, как отеква във степта. ------------------------------------------- [1] Излезе от печат антологията на Мара Белчева „ИЗБРАНИ ПЕСНИ". По липса на място в този брой, в идната книжка ще дадем рецензия за нея. Доставя се и от редакцията.
към текста >>

12. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния свят, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот.
Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем. В превод: Всяко същество, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение. Ясно е от горното, че колко едно същество е от по-низша степен на развитие, толкова по-голямо е в него ограничението. Това се потвърждава от живота на животните, които са поставени в необходимост да водят една много люта борба за съществуване, отколкото човекът. Започнем ли сега обратното, да издигаме мехура с газ постепенно нагоре, то следвайки същия закон в обратен ред, налягането ще става постепенно все по-малко, обемът все по-голям. Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния свят, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот. Говорим за слизане и възлизане на мехура с газ в течността. Но как собствено може да става това? Ние можем да натискаме мехура с ръка, но това не ни дава съвсем вярна представа за природния метод, който работи съответно в процеса на живите същества. Лесно е да си представим, че мехурът потъва на голяма дълбочина, увлечен от тежестта на едно привързано тежко тяло, напр. камък. Тогава що би представлявала тежестта на тоя камък?
към текста >>

13. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Изразът им е усмихнат и кротък, но същевременно и строг.
Изглеждат по-млади, отколкото са, още повече, че умеят майсторски да крият възрастта си. Типът с хармоничен темперамент е най-уравновесеният, най-завършеният. Той има среден ръст, хубав е, строен, снажен. Вървежът му е благороден, тържествен, изящен. Очите му са големи, малко бадемовидни. Изразът им е усмихнат и кротък, но същевременно и строг. Видиш ли го, не може да не възкликнеш: „Какъв хубав човек! " Нервният тип много прилича по външен вид на сангвиника, ала е по-мургав. По характер и вкусове е по-женствен. Погледът му е мек, любезен, гальовен. Той изразява красотата във всичките ù форми.
към текста >>

14. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз вярвах, че някъде безмълвна чака въплътената приказка от моето детинство – царкинята от север със слънчевите очи, от чара на които злодеят става кротък като невинно дете.
Там всеки ден се умира с въздишка, която горещият самум отнася по широката пустиня; там всяка вечер, когато сенките на оазисите се проточат по писъка, камилите благодарят с приведени глави на Бога за подарения им през деня живот. След пустинята преминах море. Познах бурята и видях часа, в който разярени вълни искаха да погълнат моя кораб, а гръмотевица искаше да срази ръката, стиснала вярното кормило. Аз чаках мълчалив. Вятърът ме шибаше по лицето, запираше моя дъх, но аз повдигнах загасващ поглед към далечния неясен хоризонт, защото дирех пътища за моите нестихващи копнежи. Аз вярвах, че някъде безмълвна чака въплътената приказка от моето детинство – царкинята от север със слънчевите очи, от чара на които злодеят става кротък като невинно дете. Аз вярвах в приказката от моето ранно детство, разказана ми някога край огъня на бащината къща, когато вретеното от хурката на майката ми пееше една тъжна песен. Ето ме сега съм пак скиталец – тъжен и унил. Тежки друмища изпокъсаха струните на моята лютня. Тя сега мълчи, а песните в душата ми ридаят неизпети, сълзите ме задушват неизплакани. Аз диря двете зеници с изумрудения блясък на море, с кроткото сияние от звездите на северната корона...
към текста >>

15. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Никога не можех да заспя, докато не чуех тоя кротък глас, докато не се докоснеше ръката с топлата милувка.
Майко, когато друг път ме видиш да се усмихвам в съня, не ме събуждай. Макар и слънцето да е изгряло, макар моите другарчета да се готвят за училище. Тази вечер аз ще се помоля пак да науча оная малка дума, с която се повдигнах леко над градината. Майко, ако видиш, че се усмихвам в съня, не ме събуждай. ЛЕКА НОЩ Когато бях дете и моята майка ми кажеше лека нощ, исках да заплача от умиление, а щом нейната ръка помилваше косата ми, аз усещах вече на очите си омайващата сладост на съня. Никога не можех да заспя, докато не чуех тоя кротък глас, докато не се докоснеше ръката с топлата милувка. Те ми носеха нещо, което никой друг не можеше да ми даде. Когато майка ми, заета със своите грижи, не идваше при мене, тогава моята възглавничка беше мокра от сълзи. И сега аз диря да ме помилва ръката на Великата Майка. И сега, когато усетя кротките ù стъпки от всемира, искам да се разплача от умиление, а щом тя сложи ръката си на пламналото ми чело, аз се стопявам в ритъма на нейното велико сърце. Има дни в живота ми, когато тя не идва при мене.
към текста >>

16. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - В КЛАС, ДОМА И НА ПЛАНИНАТА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тях наричат пилигрими – далечни пришълци на тоя свет и огънят, що бляска в тях е от далечния, кротък огън на Всемира... Когато надвиснат облаци и небето се смрачи, сините очи тъгуват най-много.
Georg Nordmann Сините очи Едно време, когато ръката на Вечния правила небето, земята, океаните и пускала безбройните кервани на звездите, от висината на небето паднало късче от неговата синя покривка. От тогава изминали много векове и никой не можал да върне на небето късчето лазур. От него гениите на земята направили сините зеници на очите... Затова до днешен ден, сините очи все търсят лазурната си недостижима родина, затова ги мъчи блян по нещо далечно, що се не докосва с ръка. Тях наричат пилигрими – далечни пришълци на тоя свет и огънят, що бляска в тях е от далечния, кротък огън на Всемира... Когато надвиснат облаци и небето се смрачи, сините очи тъгуват най-много. Когато се мерне късче от синия лазур на пролетта, те се усмихват първи, познали усмивката на своята далечна родина.
към текста >>

17. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен?
Окултистът обаче разбира по-обширно и по-дълбоко тоя въпрос. Да чувствуваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество. Значи да се храниш с чувства. Да мислиш, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-духовно естество. Ако лишите известно време човека от храна, необходима да подържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното? И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен? Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания. Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие.
към текста >>

18. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи.
Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи. Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие. Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас. Страданията показват пътя към Бога. Страданията, през които човек минава, това е огънят, в който той трябва да се опече и да добие нещо ценно от тях.
към текста >>

От корав, той става мек; от неотстъпчив и лош, той става примирителен и кротък; от жесток и коравосърдечен, той става милостив и любещ, добър.
Както хлябът и житото имат цена, само ако хлябът е опечен и житото узряло на слънцето, така и човек има цена, ако е минал през много страдания. Че страданията са необходими за повдигането на човека, за неговото растене и дълбочина, това никой, който е страдал и минал през страданията, не ще отрече. Само страданията са в сила и състояние да направят преврат в човека към добро. След като са минали страданията със своя валяк върху човек жесток и лош, ние виждаме, че той претърпява коренно преобразование в себе си; той се изменя, и в него става цял преврат. И оттам насетне неговият живот и характер се изменят. От корав, той става мек; от неотстъпчив и лош, той става примирителен и кротък; от жесток и коравосърдечен, той става милостив и любещ, добър. Страданията изкупват много грехове и съвършено заличават минали злини. По пътя на страданието можем да идем и още по-далеч. Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-светият човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро. А хората днес искат да минат без страдания! ” Този, Който нямаше нужда да страда, страда, а хората искат да минат без страдания.
към текста >>

19. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви.
Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: „Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? " Момъкът разправи криво-ляво.
към текста >>

20. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк.
Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването. В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни. Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова. Това е така необходимо! И за това много са признаците - тия разтърсвания на човечеството, тия родилни мъки на народите, между които на първо место стоят най-светлите, най-силно чувствуващите и най-жизнеспособните - славянските народи. Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк. Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно. То не ще се наложи с външна сила и преустройство. Няма защо да мислим, че е необходимо целият свят да се „оправи" изведнъж. Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен".
към текста >>

21. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради.
Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера.
към текста >>

22. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висшата красота и към изящните изкуства.
"Луната прави родения под нейно влияние непостоянен, капризен, със силно въображение, способен да спечели обществено признание, но изложен на опасността от обрати. Тя дава промени, пътувания, тайнствени или романтични преживелици, популярност, обществен живот. Меркурий прави родения под негово влияние склонен към писателска дейност или към проста писарска работа, годен също за научни занимания и интелектуални постижения. Той прави родения хитър, приказлив, зает и неспокоен. Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност. Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висшата красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер.
към текста >>

23. ПОЕМИ ЗА ПЛАНИНАТА-GEORG NORDMANN Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но ето, Ти ръката ми отпусна и ме погледна все тъй благ и кротък.
А Ти стоеше тих и лъчезарен и чакаше да сторя плахи стъпки. Сънувах Те, десницата Ти крепка посегнах да целуна с трепет. Но както друг път Ти не я отдръпна, а ме поведе мило като майка след себе си по стръмна стълба. Нагоре се изкачвахме в мълчание, скръбта ми тиха в тиха радост мина. А да промълвя думи нямах сили. Но ето, Ти ръката ми отпусна и ме погледна все тъй благ и кротък. Тук в един съд ми даде плодове, узрели гроздове, грижливо наредени, и каза: "Иди ги отнеси там долу". Сама по стълбата надолу аз се върнах, ръцете ми и двете бяха пълни, а пълно с благодарност бе сърцето. ПРОБУЖДАНЕ На ранина при. мене дойде Ти и ми пошепна с нежен глас: Стани! Сънувах, и нишката на чуден сън се вплете в мелодията тиха на гласа Ти.
към текста >>

24. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

– Годината ще бъде плодородна, сине - казва старият с уверен и кротък глас.
Ти я търсиш взираш се, искаш да видиш очите й сияещи като небето, а чуваш изведнъж радостният ù смях в сърцето си. През деня, в който слънцето изгрява над острата скала, старият пастир има усмихнато лице. Той казва, че отново се ражда слънцето и денят е равен на нощта. Над главите ни прелитат жерави, после щъркове и най-после ятата на лястовиците. От земята се издига бяла пара, слънцето премрежва своя блясък, небето свива вежди и проехтява далечен грохот. – Годината ще бъде плодородна, сине - казва старият с уверен и кротък глас. Лято е. Пътуват бели кервани по синия купол. Слънцето гори. Овцете се свиват една в друга, тежко дишат, а пастирската цев гали като милувка. С жажда гледат очите в далечното поле, където се люлеят нивите.
към текста >>

– Тая нощ няма зли духове на планината, сине, казва старият със същия самоуверен и кротък глас.
Планината е замислена. През зимата вятърът свири и планината е сурова и настръхнала. Само през ведрите нощи от небето са нависнали скъпоценни камъни. Белият ангел на планинската смърт слиза от звездите и търси залутани друмници. Само на Бъдник, в хладния дъх на нощта, има скрита радост и когато задремеш при огъня в топлата землянка, сънуваш овчари, които отиват във Витлеем. – Тая нощ няма зли духове на планината, сине, казва старият със същия самоуверен и кротък глас. – Човек може свободно да ходи където ще. Любовта, която се роди тая нощ, побеждава всичко. На планината се родих. Планината е моя родна майка и когато слизах по склоновете ù, очите ми бяха насълзени като при майчина раздяла. Отидох при хората.
към текста >>

25. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Задава се зората на едно ново време, когато над света след ужаса и пепелищата, ще настане царството на бодрия, силния, но кротък дух.
Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие. Оня, който има събуден и бодър в себе си духът, не се нуждае от нищо. Той може да е бродяга, но е по-богат от всички, които среща по прашните друмища на живота. Народите, които имат дух, не уповават на желязото, нито се боят от примамката на златото, а разчитат само на тоя дух, който ги води към безсмъртие. Отминават епохите на желязото и златото. Задава се зората на едно ново време, когато над света след ужаса и пепелищата, ще настане царството на бодрия, силния, но кротък дух. Той ще обедини всички хора в едно име - в името на Едното, великото и безсмъртното, което всеки носи в себе си. Блажени са народите, които будни ще посрещнат виделината на тоя дълго чакан ден!
към текста >>

26. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Че това не е така трудно се вижда от думите на Христа: „Вземете моето иго на себе си, и поучете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите” мир на душите си.
Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви. От гореказаното е ясно, че не е така трудно, както някои мислят, да се влезе в пътя, който води към небето. Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло. Че това не е така трудно се вижда от думите на Христа: „Вземете моето иго на себе си, и поучете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите” мир на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко". Мат. 11 глава ст. 29, 30 ст. Христовото иго е благо и Неговият товар е лек, защото човек е воден от Бога, а не от себе си точно дотолкова, доколкото той устоява на злото, което изтича от любовта към себе си и света, и защото в такъв случай Бог е Който устоява на тези злини в човека и Той е, Който ги премахва. Преведе от английски В. Н.
към текста >>

27. КЪМ ВЪТРЕШЕН ДИНАМИЗЪМ - Д-Р Е.Р.К. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това значи кротък човек.
"Блажени кротките, защото те ще наследят земята" (Мат. 5; 5). Не е казано, че силните ще наследят земята, но кротките, т.е. разумните, добрите, които са полезни на себе си и на своите ближни. Който е полезен на себе си, на своите ближни, полезен е и на Бога. Това значи кротък човек. Той работи за името Божие и за славата Му. Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткият разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човек работи за себе си.
към текста >>

28. ВСЕ ТЯ - S. (СТИХОВЕ) Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

„Виж, колко е хубаво времето, как топло и приятно грее слънцето" — чувах да шепне кротък глас в мене.
Обременена от желания, залутана всред безброй заблуди и измами, с ръце и нозе оковани във веригите на робство, което сама си създадох, аз се намерих пред вратите на смъртта. Чак тогава се съкруши гордостта на моя дух; тогава сърцето ми отново подири Него, чийто образ е Любов. От тоя миг, когато пожелах да се върна в чертозите на своя Повелител, сърцето ми поведе тежка борба с оковите, с които смъртта го беше оковала. И аз не помня, по-тежка борба от тая. Недоволството, като завеса се спущаше пред моя взор и ми пречеше да виждам безбройните форми на заобикалящата ме красота. „Виж, колко е хубаво времето, как топло и приятно грее слънцето" — чувах да шепне кротък глас в мене. Но друг дръзко и настойчиво се обаждаше: — „Не виждаш ли облака на запад". „Пролет е", — си казвах. — „Виж цветя и дървета са цъфнали! Как приятно ухае зелената тревица". „Но всичко това скоро ще се промени", обаждаше се настойчивият глас на недоволството.
към текста >>

29. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, - но сега, в името на любовта Христова, кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора?
Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята, а дългото му расо докосваше мраморната настилка. - Бог да ти помага, синко! - изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в душата му. - Благодаря ти, свети отче - отвърна със смирено почитание Константин и целуна десницата му. - Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, - но сега, в името на любовта Христова, кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора? Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град. - В Света гора отивам, защото реших да стана монах, отче. Какво друго мога да сторя на този свят сред людските греховни дела и сред нашата тежка робия? Роден съм в Устово, в Родопите. Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашето писмо и книга, а после с вуйко си отидох във Варна.
към текста >>

30. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа!
И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога.
към текста >>

31. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— — — — Кротък и смирен, Любящ и верен — Аз ида, Господи, пред жертвеника свят!
Етичните разбирания и морални задължения на вегетарианеца не се влияят от миналите стъпала, през която е минала стълбата на живота, а посочват друг морал — моралът на човешкото бъдеще. Както днешното културно общество не взема пример за своето животоразбиране от царството на рибите и от диваците, така и общата етическа височина на вегетарианеца не бива да се влияе от средата, в която той е заставен да живее. А това, че вегетарианството придобива все повече масов характер, сведочи, че в цялото днешно човечество зрее един друг морал, който с течението на годините ще стане меродавен. Ние смеем да твърдим, че това върви успоредно с появяването на нов човешки тип, на нова култура върху лицето на земята. Възвръщане. Ето: Аз ида! — — — — Кротък и смирен, Любящ и верен — Аз ида, Господи, пред жертвеника свят! И слагам всичко, всичко що ми ощ остана. След дългий път по друма каменист, трънлив! * * * Цветя — и тръне; Аромат от рози — и жлъч отровна; Разтворени обятия — и присмехи ехидни; Звезди слънца, безкрайни хоризонти — и бездни черни, демонски коварни мрежи — — Аз всичко срещнах в своя път! До дъното на бездната слезнах, де нощ кат черна плащеница бе обгърнала ума ми! И пих!
към текста >>

32. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Видът им е тих, смирен и кротък и много безразличен.
После минава тясно мостче над пеещата планинска река и слиза в полето. По пътеката слизат хора, един след друг Бавно и отмерено пристъпят. Те не бързат. Нощта посрещат като ден. А бурята изпращат с усмивка. Видът им е тих, смирен и кротък и много безразличен. И само погледа им е сияен като зора, и усмивката им — като слънце! В полето е битка. Стохиляден народ е въстанал човек връх човек. Ръцете са потопени в братска кръв. И, сякаш, е сън — кошмар.
към текста >>

Видът им е тих, смирен и кротък.
Полето се начертава в стройни фигури. Гората се огласява от песни. Градове и села се оживяват като бръмчащи кошери. Там всеки бърза да даде свойта дан за да заличи кървавия спомен от войната и да процъфтят по-скоро надеждата и любовта над осиротялото човечество. Вървят хора по тясната пътечка, що се вие от върха на планината през полето и се губи в безкрайността. Видът им е тих, смирен и кротък. И, сякаш, безразличен. Ала, погледа им е сияен като зората, а усмивката им — като слънце. Кой е създал света? Още има хора, които питат и спорят. Но ние не питаме, не спорим.
към текста >>

33. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Узнах, че пее, блика, С Отеческа любов, Във вселената велика, Тих, кротък Божи Зов.
Каква велика тайна! - Где вечен мир цари Във вселената безкрайна? - Где Господи си Ти? И вслушах се, зашепна Потаен глас в душа; Бе Божий глас; аз трепнах Той шепне ми слова! И о, узнах, че плува Вред, всичко в красоти Че всъде мир царува, Че всъде си и Ти; Че, само днес човекът, В измама заблуден Се лута, дири ликът На скъп, несбъднат блян; Узнах, че който люби Е в радост и разцвет, Че верен е сътрудник За мир във този свят. Узнах, че пее, блика, С Отеческа любов, Във вселената велика, Тих, кротък Божи Зов. Каква неземна песен Се носи във неспир! О, Божи глас небесен, Заливай целий мир! В. С. Недев ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ Като израз на отношенията, който съществуват между трите свята в човека се явяват и различните темпераменти. Има различни класификации на темпераментите, но главно има три основни и четири производни темперамента.
към текста >>

34. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като му ги отнемете, той става кротък като божа кравица - става много добър.
липса на знания за пътищата, законите и методите в живота. Вследствие на това и възпитанието им е механическо и повърхностно. Хората се явяват неподготвени в живота, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят. Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг. С онова съзнание, с което живее съвременният човек, дайте му пари, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва. Като му ги отнемете, той става кротък като божа кравица - става много добър. Има три възгледа в света. Първият възглед е този на военните, които казват, че светът ще се оправи със сила. Вторият възглед е този на търговците - икономическият възглед - според който, като се подобри икономическият живот и светът ще се оправи. Третият възглед е на религиозните и набожни хора, които казват че човек трябва да ходи по Божиите закони и да не греши и светът ще се оправи. Сега всички хора живеят с по един от тези три възгледа и не могат да се спогодят.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да кажем, че даден човек има глава, която е елипсовидна, с дължина 19-21 см и широчина 16 см - този човек ще бъде кротък и миролюбив.
Тропическите страни дават едни плодове, умерените - други, а северните - трети. Ако вземем човека, тези закони съществуват и у него. Тропическият пояс на човека се намира при ушите. В този тропически пояс в човека се намират най-лошите работи, най-неорганизираните сили. Оттам произтичат всички убийства, войни и нещастия в човешкия живот. Да кажем, че даден човек има глава, която е елипсовидна, с дължина 19-21 см и широчина 16 см - този човек ще бъде кротък и миролюбив. Но ако широчината е 19-21 см, а дължината 16-17 см, този човек е склонен към престъпления. Това са данни и факти, а не теории и хипотези. Този човек е едно взривно вещество и ако една жена се ожени за мъж с такава глава, ще има да си пати. Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка.
към текста >>

36. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Милосърдният Бог погледна на мене с кротък, неизменимо дълбок поглед и отлитна далеч от мен, а заедно с Него и страданието.
— Господи, казах аз, аз мечтая за такъв гост, който би заглушил моята тъга. Радостта ли доведе ти и моето жилище? — Не, отвърна Бог, — не радостта, но страданието, то е най-добрия гост, който бих могъл да ти дам днес. — Господи, казах аз, сърцето ми се разкъсва от голяма тъга. Страданието не ще може да ми помогне. Милосърдният Бог погледна на мене с кротък, неизменимо дълбок поглед и отлитна далеч от мен, а заедно с Него и страданието. Тогава аз тръгнех да търся радостта. След няколко години аз стоях при вратите на Милосърдния Бог и хлопах на тях. — Господи, обърнах се ез към Него, младите ми години бързо отминават. Но аз не искам те да изчезват като капки вода в сухия пясък. Аз искам да извърша нещо възвишено и добро, нещо, за което би струвало да си спомням, иначе живота ми би пропаднал напразно.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И трепна лекокрилен, кротък зов: — Обичай ближния, слугувай на Отца, Живей във мир под Божия покров, Със чисти чувства мисли и дела.
Истината ще победи лъжата, защото само истината е вечна. Любовта ще победи омразата, защото само любовта е вечна. С. Калименов НОВОТО Посланик от незрими небеса, С души сияйни, мощни обкръжен, Във първий ден на новата ера, Долитна тук със свят съкровен блян. Досегна ни невидима ръка, Дари ни тя великия закон На жертва и любов. И бликна веч речта Небесна от посланический трон. И трепна лекокрилен, кротък зов: — Обичай ближния, слугувай на Отца, Живей във мир под Божия покров, Със чисти чувства мисли и дела. Към Новото ти смело пристъпи, С усмивка — лъч от утрин на зора, И цвят във младост ще се разцъфти С неземен лик във твоята душа. Във ритъмът на словото се лей Вълшебния химн на цялата вселена. И семето на Новото се сей За жътва свята и благословена. В. С. Н. БУРЯ Тъмно оловни облаци са надвесени над земята.
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато моето тяло се изгради само от агнешки клетки, и аз ще стана кротък като агне.
Агънцето е мирно. кротко, безобидно, а аз, свиреп и жесток. Но нали именно затова съм се принудил да ям агънца. От техните тела градя своето тяло. Техните живи клетки внасят кротост в мене. Когато моето тяло се изгради само от агнешки клетки, и аз ще стана кротък като агне. Тогава изядените агънца ще ми простят. — Това е вярно, Вълчо. Живите агнешки клетки, наистина, носят кротост и смирение; наистина би те обновили, променили, ала ти ги не слушаш. Още с издяването им ти ги порабощаваш. Щом погълнеш тези живи клетки, ти се налагаш като господар и учител.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такъв пример имаме с Йов, който беше кротък човек и като изгуби всичко в процеса на изпитанията, пак не се обезсърчи, и придоби отново всичко изгубено.
Благата са създадени за общо ползване и затова всяко задържане на благата е подпушване, което влече нещастие след себе си. Когато задържаме благата и се подпушваме, разрушаваме органите си. Щом разрушим органите си, спъваме и развитието на добродетелите, които ни свързват с възвишения свят. Само когато се свържем с този свят, ние ще разберем и развием кротостта. която е условие за да наследим земята. Такъв пример имаме с Йов, който беше кротък човек и като изгуби всичко в процеса на изпитанията, пак не се обезсърчи, и придоби отново всичко изгубено. Той реши въпроса, че вери човек, който живее добре, той никога не губи, за него и смъртта изгубва страхотния си вид, който има за обикновения човек. Аз често съм се спирал да говоря върху смъртта. Аз не говоря за смъртта на земята. Има една смърт, през която човек може да мине още докато е на земята. В този смисъл, да умре човек, това значи да отстрани от себе си всички отрицателни качества.
към текста >>

Под думата „кротък“, Христос разбира онези хора, които познават всички закони, които функционират на земята и могат да живеят сред най-големите противоречия, без да ги засегнат те.
В случая дявола не е виновен, той е един слуга, който си върши своята работа, но ти трябва да знаеш, че всеки момент в живота си, си изложен на изпитание. И всички хора са изпратени на земята за изпитание, за проба. Вие мислите да си поживеете, но Баща ви иска да ви изпита колко сте умни. И когато хората минат през всички изпитания на живота и научат законите на движението, приложението — законите на Любовта. Мъдростта и Истината, те са придобили кротостта и са кандидати за наследници на земята. Под думата „кротък“, Христос разбира онези хора, които познават всички закони, които функционират на земята и могат да живеят сред най-големите противоречия, без да ги засегнат те. За да може да живее щастливо на земята, човек трябва да бъде гениален. Един ден, когато дойдат тези хора, които ще наследят земята, те трябва да бъдат първокласни светии. Не такива светии, каквито вие знаете, но те ще бъдат най-умните, най добрите, най любещите хора. Какъв е признакът, по който ще се познаят тези хора? За изяснение ще ви приведа една окултна история — Дошли трима души Учители на земята.
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си.
Следва, че народите, които се въоръжават, нямат Божието благословение и отиват към гибел. Какво да се прави? Где е изхода от това ужасно положение, где е спасението? — Спасението е а Христа, в Любовта и себепожертвувателността. Казва Христос: „Елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето бреме е леко и моето иго е благо.“ (Еван. от Матея, гл. 11 ст. 28. 29. 30) И наистина, ако отидем при Христа, ако пребъдваме в неговото слово, в неговата любов, то не бихме се отдавали на плътските похоти и пожелания, ще се задоволим с естествената растителна и млечна храна и ще предпочитаме само невинните удоволствия, отколкото ония, които причиняват страдания на други същества.
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощна сила да стопява всички прегради.
Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светлите сфери — ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му. лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощна сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждва, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът и с какъв дух и разбиране могат да се направят тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера.
към текста >>

42. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но моят сън бe кротък.
съюз Словото на Учителя. Раждане на свръхсъзнанието (23. II. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX. Отведоха ме в моята стая и ме оставиха сам. Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък. Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам. Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато. Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя. Тогава аз изпитах нещо, което не бях почувствал по-рано.
към текста >>

IX. Какъв характер проявя-ват (кротък, буен и т. н.)?
Яли ли са месо и имат ли желание да ядат? V. Имат ли добра охота за хранене? VI. С какви хранителни продукти се хранят предимно сега? VII. Ядат ли достатъчно сурови плодове и зеленчуци? VIII. Как се развиват телесно и душевно (умствени способности, какви ученици са и пр.? IX. Какъв характер проявя-ват (кротък, буен и т. н.)? Подпис: Раждане на свръхсъзнанието (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „За да бъдете синове„, 23.02.1936 г,) „За да бъдете синове не вашия Отец, Който е на небесата“. Баща и син, това са символи на две велики идеи. Бащата, това е началото на нещата; синът — това е краят на нещата. Следователно, крайният резултат не нещата, това е синовността. Някои пишат: какъв е крея на живота ?
към текста >>

43. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си.
Който повярва в него — спасен ще бъде. а който не вярва, е вече осъден. Христос и апостолите, като ни учат да се обичаме един друг, даже да обичаме и враговете си ида не се противим на злото със зло, са представители на това топло, животворно течение на вяра, надежда и любов. Казва Христос: „Елате при мене всички обременени и отрудени! И научете се от мене. защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си. Защото игото ми е благо и бремето ми е леко“. (Мат. гл. II, ст. 28—30.) Дим. Станев Любов Когато даваме от излишъка на любовта си, ние не държим от-говорен за даденото онзи, на когото сме дали.
към текста >>

44. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил.
Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие. Те дават два противоположни резултати. Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света. Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил. Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота. И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя. Това е бъдещето. И вие имате сега добри условия, защото се намирате в зората на новата епоха на Сина человечески.
към текста >>

* За Христа кротък — Ти ме настави — Първородното Божие чедо.
„Ако вий сте разбрали моето естество, казва Той, тогава вий ще разберете това Аз съм, чийто израз виждате в мене, и което дава на всяка грешка съответния резултат.“ Христос дава възможност на хората да бъдат свободни индивиди и да не зави-сят освен от себе си. Хората днес са още много далеч от вътрешното християнство. Но когато те се научат да разбират това, което се съдържа в едно съчинение като Евангелието на Йоан, импулсите идващи от Христа, ще проникнат постепенно в тях. Тогава, в едно далечно бъдеше, християнският идеал ще се реализира. Из „Евангелието на Йоана“ БЕСЕДИ посветено на Учителя Със Христа — да отида при Бога, В светлий път, Ти душа ми възведе; Чрез словата си живи и строги Във безсмъртните твои беседи. * За Христа кротък — Ти ме настави — Първородното Божие чедо. Поучения даде ми здрави С пример жив, вдъхновени беседи. * Във речта Ти, изпълнена с пламък, Углъби ли се моят дух жаден — — Тъмота веч в душата ми няма — Зачета ли се в Твойте беседи. * И в нощта факел ярко ми свети, Моят пат вий се ясно отпреде: Те шептят ми, греят в сърцето, — Твойте чудни, велики беседи. Олга Славчева ТРИ УНИВЕРСАЛНИ МИНУТИ Всички ония, които работят, желаят или вярват в идването на един нов ред, на едно ново Царство на добро, правда, мир и любов, се поканват да посветят, в началото на всички събрания, сказки и пр. макар и най-малки да са те, 3 минути универсални, в мълчание, да се почувстват свързани и в хармония с всички сили, видими и невидими, които работят за реализирането на това царство на земята.
към текста >>

45. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Послушах й ромона кротък и тръгнах нагоре.
И спомням си всичко: и моята първа неволя, и първата жажда във теб да проникна, да чуя ти тайната светла, от чистия извор да пия. * Но тъй непонятна ти беше за мене тогава. И ето попитах реката. която по пътя си срещнах. Спокойно разляна течеше и бистра. Послушах й ромона кротък и тръгнах нагоре. * Каза ли ми нещо реката — не зная, но леко ми стана. И стигнах гората. Гората ще питам. Спокойствие чудно ме лъхна. Потънах в размисъл.
към текста >>

46. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Той дойде кротък между нас и рече: Деца, обичайте се като братя, във извори сърца си превърнете, да блика вечно там водата жива.
Недев * Празнуваме пак в Неговото име и търсиме Го в храмове със свещи, празнуваме край пищните трапези, празнуваме, когато кръв се лее! * И пак Го чакаме да дойде в слава, Каква наивна вяра! Не, заблуда! Че тук е Той, роденият, предвечен. Престана ли за миг да грее слънце? * Той дойде кротък между нас и рече: Деца, обичайте се като братя, във извори сърца си превърнете, да блика вечно там водата жива. * Какво празнуваме, когато тъпчем един свещен, един завет възвишен ? Какво празнуваме, когато спи н стене, заробено в заблуди, в грях, сърцето? S. КЪМ ДЕЦАТА На някои места у нас съществува една жестока традиция между децата-момчета, като ловят и избиват множество невинни птиченца, особено в навечерието на празника „Рождество Христово.“ Те — децата, осоляват телата им и ги приготвят, като с тях „отговяват“ на празника. През зимния сезон, когато сняг покрие земята и студът вледени кората й, всички птички от полето и горите долитат в заселените места, при нашите жилища, за да намерят прехрана в трохите, които изхвърляме и зрънцата, където срещнат. Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове.
към текста >>

47. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи.
Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце. Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците? Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава? Как ще е той? — рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в пещерата до Витлеем. не е Той — обещаният.
към текста >>

48. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* От хълма на изток, където изгрева светилото мощно на благий Творец, със вяра, с надежда, с любов завладява сърцата на хиляди кротък Отец.
* България вдъхна на всички славяни любов към просвета чрез син си Кирил. В България пръв ни свести и обля ни с божествено слово отец Богомил. * Духът съвършен е безсмъртен: Той носи живот и живота го носи кат жрец. Минават години, и стъпките боси отново тълпят се край новий мъдрец. * Прекосил дъгата мистична в безкрая, дъга от пламтящи звезди и слънца, Духът, натоварен със мед и омая, вплътен се вестява и сее зрънца. * От хълма на изток, където изгрева светилото мощно на благий Творец, със вяра, с надежда, с любов завладява сърцата на хиляди кротък Отец. * Обсегнал духовно вселенските тайни, сърдечно разгърнал божествений план. из Дъното вади Той с притчи омайни Скала от елмаз за народа избран. * Зарята блестяща, която разпраща Учителят мъдър от връх Мусалла. ще грее, лъчи ще пилее, над наща Родина, света ще залее с порой светила. * Европа, залязла във дим, пепелища — Европа под облак от тма и от грях възкръсва за подвиг и Жажда насища със българска Мъдрост в мистичен замах.
към текста >>

49. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нива весела, засмяна, нива чудно разлюляна, а над нея кротък мир.
Бедни и богати народи, деца сте на един и същ баща. Подайте си ръце и работете за благоденствието на цялото човечество. Да бъде мир в сърцата и в душите. Да бъде мир по цялата земя. Неделчо НИВАТА Път се вие, а край пътя е разстлана златна шир. Нива весела, засмяна, нива чудно разлюляна, а над нея кротък мир. * И навежда се полека клас към клас и му шепти. Ах, как братски те живеят, и как чудно се люлеят и живота им цъфти! * Тъй да бъде и с човека, в моята душа се лей. Брат към брата да се свежда за любов и за надежда и сърцето им да пей! Д. Антонова СЕМЕ И ЖЪТВА От какво произтичат конфликтите, недоразуменията и от там жестоките стълкновения между людете и народите?
към текста >>

50. -

Една нощ, след като от дълго треперене под юргана се бях позатоплил, съм позаспал и виждам следния сън: — Идва Дядо Господ при мене и с кротък глас ми заговори: Ти, сине мой, защо не си запалиш печката да се постоплиш, ами трепериш от студ?
Имаш ли адвокат ? — Не, не ми трябва адвокат, аз сам ще се защищавам. — Говори, каза съдията. — Г-н съдия, аз зная, че да се събират дърва в гората без билет е престъпление и по никой начин нямаше да се реша да го извърша, ако не беше се случило нещо което ме застави да го направя. Както знаете зимата бе люта, мразовита, аз нямах клечка дърва, пък и пари нямах да си купя и всяка вечер си лягах в студената стая. Една нощ, след като от дълго треперене под юргана се бях позатоплил, съм позаспал и виждам следния сън: — Идва Дядо Господ при мене и с кротък глас ми заговори: Ти, сине мой, защо не си запалиш печката да се постоплиш, ами трепериш от студ? Иди веднага, набери си малко дърва от гората и се стопли! Събудих се сутринта и си казвам: Чуден сън! — Как ще отида в гората за дърва! — Нямам пари за билет! — Това е невъзможно!
към текста >>

51. -

* През скръбта си те дочуват на потока кротък песента, и се вслушват и унасят, и поглеждат мълком в своята душа.
СКРЪБ И НАДЕЖДА Край гордо изправени тополи тих, сребрист поток шуми. Тъжна есен вейките оголи, а над тях студен дъждец ръми. * Не звъни веч химна на листата. Техний нежен шепот замълча. Затъжиха, заридаха дървесата — скръб дълбока горди върши увенча. * През скръбта си те дочуват на потока кротък песента, и се вслушват и унасят, и поглеждат мълком в своята душа. * Сякаш в себе си дочуват плавний ритъм на Живота Вечен. Във Великия Живот те жалби си изливат и задрямват и сънуват пролет дивна — своя блян далечен. * Над света вилнеят стръвни бури. Лист след лист изкапаха листата — отлетяват култове и призрачни кумири. Черна горест броди по земята.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца.
И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове. И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство. И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него! И беше там всяка сила в същото време и форма; всяка форма— в същото време и хармония ; всяка хармония — в същото време и цвят; всеки цвят — в същото време и съзвучие; всяко съзвучие — в същото време и проявена форма. И разумът беше сила, а силата бе в същото време и проявен разум. И приемаше силата всичките краски на цветовете и в същото време беше нещо без никаква краска. И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата вода.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста.
и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков.
към текста >>

* Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта !
Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков. ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ Светлина! Нежно галене по сънливите очи на деня! Сладък трепет, що пълни вселената!
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

... И ще благоговеят пред тебе зверовете, защото ти ще станеш техен кротък и мъдър господар!
Пред твоя светъл разум бледнее всяка една земна твар! Работи за постигането им, за да станеш цар във вселената! Алилуия! „И ще се поклоним тогава ние на тебе — нежните цветя — защото ти ще станеш истински наш главатар! . . .“ „И ще запеят за тебе най-тържествен химн птиците, защото ти ще бъдеш техен мил другар ! ... И ще благоговеят пред тебе зверовете, защото ти ще станеш техен кротък и мъдър господар! “ „Над тебе ще възсияят звездите, защото ти ще бъдеш отражение на техният божествен чар. И ще те озари нашия общ баща — Великото Слънце на Живота — със своята светлина на мъдростта! И ще прогони от тебе мра- ковете и тъмните сили в живота, като те облече в силата си броня и светла мантия на съвършенството! “ „Проникни, прогледни и изучи себе си! (Следва краят).
към текста >>

Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и снизходителен.
Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност. Който притежава голяма и силна ръка, проявява по-малко егоизъм, ако пък ръката освен това има и хубав цвят, това означава наклонност към благотворителност и великодушие. При все това, духовните дарби на този човек, ако и да не падат по-низко от средни, с по-слаби отколкото на оногова, който има голяма тънка и стройна ръка, защото последният е много по-жив и пъргав. Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и снизходителен. При всяка от тези форми на ръката доброто или злото предзнаменование се усилва или намалява в зависимост от по-хубавия или по-лош цвят на кожата. Средно големи ръце означават присъствие на способности за схващане нещата както изобщо, така и в подробности. Една средно голяма стройна ръка е признак за дълбоко проникващ дух, особено ако е влажна. Средно голяма и силна ръка, която е суха, означава мъчно схващане и бавно мислене. Ако цветът й е чист и светъл, това означава щастлив човек, предназначен за високи служби и почести.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано.
Мислите ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви? Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни.
И всичко това беше отпечатано по неговото лице, като с печат, от Бога на Всемирната Любов и Светлина, от когото той беше далеч изгонен, и с лицето на когото никога не искаше да се срещне, види и заживее в Него. — * И позна Адам Ева и роди му син, на когото името нарече Авел. И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в царството на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието. И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна. И стана той овчар — отгледвач и пастир на обичта и добродетелите световни. И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни. И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта! И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска. И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта. И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И винаги, кога сред тоя земен мир Яви се дух велик да сей любов, мощ, здраве, И теб, народе зъл, по-кротък да направи, Небето да открий — за мъртвите звезда — Ти следваш го за миг, а сетне с ярост зла Го хапеш, като псе, и черниш с клетви диви .
. . И прав, настръхнал, див, на буря променен, Той с мощен глас викна: „О ти, народе зъл, със кърви напоен, Какво си сторил днес, ти Кайн, Немрод всегдашен, Какъв е тоя грях, от нашите по-страшен? За праведний такваз ли готвиш тук съдба? А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир! И винаги, кога сред тоя земен мир Яви се дух велик да сей любов, мощ, здраве, И теб, народе зъл, по-кротък да направи, Небето да открий — за мъртвите звезда — Ти следваш го за миг, а сетне с ярост зла Го хапеш, като псе, и черниш с клетви диви . . . О стадо от овце, кат тигри заядливи! Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен! Претегли ти калта със бисер благороден, И злото в тез везни натегна тоя път . . . Да!
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Аз поминавах добре при този търговец, който беше с кротък нрав и толкова богат, че можеше да бъде щедър към всичките си служители.
Той бе търговец, който сега отиваше с кервана към Кайро. Той предложи па ме вземе с себе си и аз драговолно приех предложението, като обещах да му служа тъй вярно, както робите му. Керванът тръгна и аз бях отнесен с него. „Търговецът, който стана мой господар, се отнасяше с мен много благо, но като узна всичките ми злощастия, той ме накара да му се обещая, че не ще правя нищо додето първом не се посъветвам с него. „Понеже ти си тъй нещастен, Мураде“, каза той, и понеже когато решаваш за себе си, твоите решения са погрешни, ти ще трябва да се довериш напълно на разсъдъка на един по-мъдър и по-щастлив приятел“. „Аз поминавах добре при този търговец, който беше с кротък нрав и толкова богат, че можеше да бъде щедър към всичките си служители. Моята работа се състоеше да надзиравам канилите му, да бъдат товарени и разтоварвани на подходящи места, да броя балите с стоката, и да се грижа те да се не смесват с тия на неговите другари. Това аз вършех внимателно до деня, в който стигнахме до Александрия, когато за нещастие, аз забравих да преброя балите, като разчитах, че всичките са тук, както бяха и предния ден. Обаче, когато щяхме да се качим на кораба, който щеше да ни отнесе в Кайро, аз забелязах, че липсват три бали памук. „Аз се завтекох да предупредя господаря си, който, при все че се много разтревожи поради моята небрежности, не ме тъпча така, както заслужавах. Градският глашатай бе веднага пратен в града да вика и предлага възнаграждение на този.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ Удивен от промяната на неговото разположение и от гнева, който се четеше в погледа на Дамат Заде, който до сега винаги ми се е струвал човек кротък и разумен, аз бях изкусен също да избухна и да го оставя, но приятели, които веднъж са изгубени, не се печелят лесно.
Дамат Заде остана много доволен от моята откровеност, но той не се отказа от мисълта си, да седна с него на балкона в деня на празника на лалетата; а аз, от моя страна, не можех да се съглася да видя повторно прекрасната Фатиме. Моят приятел си послужи с всички аргументи или по-право, с всички възможни средства, за да ме убеди да се съглася. Той даже се надсмя на моето решение и когато видя, че всичко е напразно, каза ми сърдито: „Върви си тогава, Саладине; аз виждам, че ти ме мамиш. Аз виждам, че ти обичаш някоя друга жена, а скриваш това от мене, като се трудиш да ме убедиш, че ти действаш така, воден от благоразумие, а то, в същност, от равнодушие и презрение. Защо не ми откриеш сърцето си, тъй както правят това приятелите? “ Удивен от промяната на неговото разположение и от гнева, който се четеше в погледа на Дамат Заде, който до сега винаги ми се е струвал човек кротък и разумен, аз бях изкусен също да избухна и да го оставя, но приятели, които веднъж са изгубени, не се печелят лесно. Тая мисъл ме накара да се обладая, та аз казах: „Приятелю, нека говорим по това утре. Сега ти си сърдит и не можеш да бъдеш справедлив към мене, но утре ти ще бъдеш спокоен. Тогава ти ще видиш, че аз не съм те мамил, и че моето единствено желание е било — да запазя по един благоразумен на- чин душевното си равновесие, като отбягвам да гледам опасната за мен Фатиме. Аз нямам влечение към никоя друга жена“. „Тогава“, каза моят приятел, като ме прегърна и напусна гневния тон, който бе възприел, само за да изпита моята искреност, „тогава, Саладине, Фатиме е твоя“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.46965885162354