Търсене в текстове за 'Кротък'

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Той беше учител, добре запознат с идеите на Братството, много ревностен, много добър брат, кротък, смирен и т.н.
Следващата година отидохме на събор, Пеню и аз. Бяхме поканени вече. Отидохме на събор, приеха ни. Аз бях един от най-малките. Тогава се запознах с брат Георги Тахчиев от Ямбол. Той беше учител, добре запознат с идеите на Братството, много ревностен, много добър брат, кротък, смирен и т.н. И заради идеите му често пъти биваше уволняван от работа и напоследък, преди да се пенсионира, пак няколко пъти го уволняваха и всичко това се отрази, уж си даваше кураж, но все пак това се отрази върху нервите му, заболя от черна туберкулоза и за няколко месеца, през 1959 година се помина. Това е Георги Тахчиев, няма други Тахчиев, той е един. Тогава и Олга Славчева присъстваше. Имаше продажба на книги там, на събора. На една маса имаше и нейни произведения - стихотворения се предлагаха там.
към текста >>

15. 09 - 105. ПОД КРИЛОТО НА СЪДБАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Мирчо бе кротък и трудолюбив.
От днес той оставаше без майка, без топла майчина грижа, без ласка, под грижите на пиян баща. Не беше минало една година и ето, баща му се ожени за друга жена, която имаше свое дете, почти колкото него. Братчето на Мирчо се казваше Щерион. Щериончо се ползваше с вниманието от страна и на двамата родители. За него имаше и топли грижи, и милувки, и подаръци, а за Мирчо - нищо. Мирчо бе кротък и трудолюбив. Той изпълняваше всяка заповед на майка си и на баща си, но въпреки всичко все не можеше да им угоди. Все той беше упрекван, хокан, наказван. „Аз правя белите, пък все бати Мирчо бият", се хвалеше веднъж малкият Щериончо на другарчетата си. Занизаха се черни дни за Мирчо. Бавно течеше времето.
към текста >>

16. 09 - 124. РАЗПЛАТИЛ ДЪЛГОВЕТЕ СИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Бързаше и бай Желязко, кротък и добър човечец.
124. РАЗПЛАТИЛ ДЪЛГОВЕТЕ СИ Камбаните тревожно биеха. Това беше в есента на 1918 година. Мобилизация. Войната обявена. Всеки войник в най-къс срок трябва да иде на местоназначението си. Всички бързаха сериозни, замислени, да поуредят домашните си работи и да отпътуват. Бързаше и бай Желязко, кротък и добър човечец. Искаше да се раплати тук, там, към близки и познати, на които дължеше по някой лев. „Жена, война е. Всичко става. Нека да се разплатиме, докато имаме пари", казваше бай Желязко на съпругата си, а дребните им дечица слушаха и не разбираха защо бе това бързане, защо беше тая тревога. Когато бай Желязко се върна привечер, каза на жена си, че се разплатил на попа, на даскала и на бакалина.
към текста >>

17. 12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Таз, която беше заместник- директорката, отивам, каза в класа: „Николай, искам, ти в междучасието няма да позволяваш да се скача, да се вдига прах, ще отваряте прозореца и ти си, който ще въвеждаш реда." Тодора Тошева, учителката, каза: „Наде, като отивам в класа, Николай кротък, всички взели книжките си, четат си.
Казах на класната им учителка, когато види в него едно промяна, да го импулсира, а не да го унищожи. Каквато оценка заслужава, такава ще му сложи. Той излиза по математика. Тя беше класна наставница, много ни беше близка. „Ний, учителите, не можем да се оправим, нека да видим какво ще излезе." Изпитват го по математика, пише му пет тя. Таз, която беше заместник- директорката, отивам, каза в класа: „Николай, искам, ти в междучасието няма да позволяваш да се скача, да се вдига прах, ще отваряте прозореца и ти си, който ще въвеждаш реда." Тодора Тошева, учителката, каза: „Наде, като отивам в класа, Николай кротък, всички взели книжките си, четат си. В междучасието няма едно нарушение." И така, така се създаде и той се издигна, послушен, възпитан. Майката му прати при Добри да му ушият един костюм, червените тези пионерки да му купи, да му оглади, да му я слага "Шапката ще я махаш. В клас не се седи с шапка. " Той ме послуша много и после знаеш как ме уважаваше. „Лельо Наде, ти ме направи човек." После мина няколко години, той заболя от някакъв ревматизъм, но 7-ми клас изкара и след това взема някаква професия и си създаде семейство и т.н.
към текста >>

18. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Честен, трудолюбив, кротък, благи смирен.
Веднъж споделя с дъщеря си как на млади години дал единственото си сако на един беден човек. За себе си казва: „Аз за себе си съм решил да чета беседите и каквото мога да прилагам. А кой какво казал, не ме интересува." Всяка работа започва с молитва и винаги успява. Никога не забравя да каже преди хранене формулата: „Господи, благодаря за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зърно." Работеше неуморно, от тъмно до тъмно. Честен, трудолюбив, кротък, благи смирен. Такъв го знаят, такъв ще го помнят братята и сестрите. „За кой ли път се раждаш на земята?! За кой ли път светлее ти душата?! Облякъл си ефирната си дреха, исткана не от днес, а от много века. За пример си изпратен на Земята смирено - мъдрен между всички братя." Така написа сестра Радка от Поморие по случай 80-я му рожден ден.
към текста >>

19. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

С дух мощен, кротък, благ на Божието дело бе драг.
Изпращам този материал, ако не е литературно издържан, може да се коригира. Празникът на юбиляра и Учителят премина на високо ниво. На градината присъствуваха около хиляда души, въпреки затрудненото пътуване. С братски поздрав: Ваш брат Топалов ЮБИЛЕЙНО ПОСВЕЩАВА СЕ НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЗО-ГОДИШНИНАТА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ /1961-1991/ Бай Георги го зовяха. С него заедно много хора окултни молитви и песни пяха. С дух мощен, кротък, благ на Божието дело бе драг. Не се уплаши от враг, че разсейваше духовен мрак. В околията ни мила създаде школи с духовна сила: в Карагеоргиево и Тополица; във Вресово и Горица; в Ябълчево и Бресница; в Просеник и Габерница. Той бе с дух несломим и лекар, лечител и природен аптекар. Заедно с лекарството силно, раздаваше духовен инсулин изобилно. Цереше навсякъде физически и духовно.
към текста >>

20. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Той е благ, кротък и смирен на сърдце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога светаго.
Работете не за това що погинва. но за това що пребъдва. Говорете, възвисете гласът си и въстръбете със силен глас, за да се чуе името Ми. Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за Своите людие, за Своите сестри и братя. Ето Господ стои пред вас. Той е благ, кротък и смирен на сърдце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога светаго. Ето Словото Божие, Духът на завета. Радвай сети, който познаваш Господа и който си познат и избран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец. И да, говори Господ, направете прав път за царството на мира, за царството на правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано: възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната любов, които зова Мои братя.
към текста >>

Веселете се вий, които Го любите и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърдце.
Той е войн силен, Който се подвизава за правдата. Той е Отец наш, Бог крепкий, Който ни води. Радвай се, Цар Сионов, защото Бог Твой Тя помаза, за да съдиш народите. Духът на Господа Ихова е връх Тебе, защото Бог е цар всесилен и крепък. И силата на Ели-Мели е с онзи, който е избран от Господа на силите. Веселете се вий, които Го любите и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърдце. Възвеселися, небе, и въспей, земя за Господа твоего, твоят Спас. Той е Бог благи, Бог праведний и светий. Един во век, изпълняещ все и във все. Благословено да бъде Неговото Име. И рече Господ: стани и възвиси рогът си, защото ида като войн избран, от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с мечът на Духа Си, понеже съм угорчен в душата Си за неправдата и нечестието, що сториха пред лицето Ми.
към текста >>

Погледни и виж как Той е кротък и смирен по дух и сърдце.
Ето какво говорих и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето, подигни очите си и виж Господа, Който стои посред тебе, като жених, готов за невестата. Виж колко са славни Неговите въжделения от небето. Подигни очите си и виж как Той стои почтенно помежду ви. Погледни и виж как Той е кротък и смирен по дух и сърдце. Ето, Сионе, твоят избран, Цар и владика на все. В тебе не се е подигал подобен Нему. Възвесели се сега за помазанника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идящ облечен в дрехите на правда и мир, на светост и любов. Отсега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.
към текста >>

21. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Тук може да се каже и за Исуса Христа, Когото биха лоши хора, затова Той, колкото да е кротък Дух, каза: „Отче, ако е възможно, да премине тази чаша." Много тънката пръчица много добре действува при възпитанието на децата, и то когато се бият по задниците, защото в същото време и ги магнетизират.
(Виж чертежа|. естествено състояние на същия свят. Бог Ближните Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните - в средата с нас, а враговете - навън от нас. Още навън от тях - дяволите. Когато един добър човек бие някого, то е доброто за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира, но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исуса Христа, Когото биха лоши хора, затова Той, колкото да е кротък Дух, каза: „Отче, ако е възможно, да премине тази чаша." Много тънката пръчица много добре действува при възпитанието на децата, и то когато се бият по задниците, защото в същото време и ги магнетизират. Вам е необходимо знание, за да можете да се борите. Трябва ви добро оръжие - с чакмаклии пушки не можете да се борите. Не бива да предизвиквате вие войната. Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте да се възползувате от помощта. Силата не е във вас.
към текста >>

22. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Неговият кротък глас ни тълкува книгата на живота, разгъната пред нас във всичката си красота.
Не говори ли ни за нашия обичен Учител? Не виждаме ли Неговия благ поглед на изток, когато се отваря окото на деня? Когато отправяме молитвата си към Бога, не стои ли редом с нас кротко и смирено нашият обичен Учител? Той е в душите ни и в сърцата ни, когато се срещнем и вдигнем ръка за братски поздрав. Когато възлизаме на планината, Той е с нас, стъпка по стъпка. Неговият кротък глас ни тълкува книгата на живота, разгъната пред нас във всичката си красота. Той е с нас, когато се извисяват песните ни в сините простори. Когато работим, Той е с нас и Неговият тих глас ни нашепва: „Внимавай, работи добре." Неговият благ поглед ни следи с грижата на майка. Той ни благославя, когато спим и когато сме будни. Той е с нас, когато се радваме и когато скърбим. Той, заедно с нас, носи нашето бреме, затова бремето ни е леко.
към текста >>

" Отговаряме: „Ние непрестанно чувствуваме присъствието Му между нас; не преставаме да виждаме Неговия светъл образ на катедрата и да чуваме Неговия кротък и любещ глас.
И през трите дни на братската среща паневритмичните упражнения бяха един от красивите номера на програмата. Братята и сестрите оркестранти особено усърдно извличаха от цигулките и другите инструменти мелодиите на Паневритмията. Така се редуваха: „Първият ден на пролетта", „Евера", „Аум", „Запознаване", „Рано ти стани"; най-после се построиха 12-те слънчеви лъчи, образувани от животрептещи братя и сестри, като пееха: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля". Разви се и Пентаграмата със своите вълшебно-подвижни фигури, правилното изпълнение на които, според думите на Учителя, показва и правилния ход на еволюцията на участвуващите. Някои ще запитат: „Не скърбите ли, че Оня, Който ни събираше и поучаваше толкова години, не е между вас и тези дни? " Отговаряме: „Ние непрестанно чувствуваме присъствието Му между нас; не преставаме да виждаме Неговия светъл образ на катедрата и да чуваме Неговия кротък и любещ глас. Мощта на Неговото Слово не престава и няма да престане да звучи в ушите ни. Неговите ритмични и хармонични стъпки в центъра на полянката остават паметни и за далечното бъдеще. Споменът от Него и за Него е не само минало, но и настояще, и бъдеще. Всеки да каже в себе си: „Дерзай! Духът Му и наяве и тайно всякога е с теб." Присъствуващите на събора братя ръководители, както казахме, дошли от цялата страна, използуваха свободното време за решаване множество важни за братския живот въпроси.
към текста >>

23. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

ТОМ 12

Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце“?
Най-после ще предизвикаме любовта към Бога, към хората и към животните, ще предизвикаме още чувството на вяра и надежда, на дружелюбие, общителност, приятелство, но не в тази смисъл, както сега се разбират. Ще предизвикаме още закона на справедливостта, изпълнителните сили, от които произтича разрушението, т.е. екзекутивната страна на живота. Разбира се, това е трудно, понеже, ако речем да предизвикаме сега музиката, не ще можете всички да я възприемете, защото у едни от вас музикалното чувство е доста развито, а у други - слабо. У някои от вас обективният ум е много силно развит, а висшият е слабо развит; у някои от вас религиозното чувство е силно развито, а схващането за кротост и смирение са слабо развити. Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце“? Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света. Един естествен метод за самовъзпитание е да се поставите в положението на гладния човек. Щом е така, не мислете какво сте яли в миналото, как сте яли ред години, това не е важно. Може да сте яли много добре, важно е днес как ще се нахраня. Не се ли нахраня добре, ще изгубя живота си.
към текста >>

24. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

ТОМ 12

Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към тебе.
Затова не трябва да ви дотяга животът. Ще вземете пример от великите души, които са живели на Земята и са прекарали живот на смирение. Трябва да знаете, че смирението, това е посоката, по която отива Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение. Щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към тебе. Защо трябва да бъдеш добър? За да дойде Божието благословение към тебе. Това е „доброто семе“, което е посято. Други хора са посели плевели. Но само това, което Бог е вложил в човека, то е добро.
към текста >>

25. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

ТОМ 13

За да стане човек кротък, трябва да стане господар на ума си и сърцето си и да служи на душата си и силата си.
Трябва да пожертваш всичко, за да придобиеш нещо. Малкото трябва да пожертвате, за да придобиете голямото. Как ще станете наследници на небето и на земята. Само тия, които са свързали ума си, сърцето си, душата си и силата си с любовта, само тия ще станат наследници на земята. После ще им се даде и друго наследство, по-голямо. За да стане човек кротък, трябва да стане господар на ума си и сърцето си и да служи на душата си и силата си. На ума си и на сърцето си ще станеш господар, а на душата си и на силата си трябва да станеш слуга. Аз бих желал някой от вас, който има пълна любов на ума си, на сърцето си, душата си и силата си да дойде при мен. Защото аз искам да срещна един човек. Все го търся, но не съм го намерил. Ще ми бъде твърде приятно ако го намеря.
към текста >>

26. 4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година

Паша Теодорова

ТОМ 13

Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца.
Ближен е всеки, в когото бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом бие в него космичният пулс на Вселената, който дирижира цялата природа, той е нашият ближен, така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата. Например, казано е: Блажени са кротките и смирените, защото те ще наследят земята. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да стана мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя като говори и се превръщаме в слух и мисъл. Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал всички енергии и е станал господар на своето низше естество, на своето низше начало." А за смирения, Учителят казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устрой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи." Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер - притчи, разни стихове от Евангелието. Развиват се разни формули, с които най- вещият математик работи.
към текста >>

Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал всички енергии и е станал господар на своето низше естество, на своето низше начало." А за смирения, Учителят казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устрой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи." Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер - притчи, разни стихове от Евангелието.
Например, казано е: Блажени са кротките и смирените, защото те ще наследят земята. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да стана мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя като говори и се превръщаме в слух и мисъл. Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал всички енергии и е станал господар на своето низше естество, на своето низше начало." А за смирения, Учителят казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устрой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи." Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер - притчи, разни стихове от Евангелието. Развиват се разни формули, с които най- вещият математик работи. Виждаме Учителя като голям алхимик в новейшата химия, в метахимията, в психохимията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи: Вяра, Надежда и Любов образува едно съединение; от Любов, Мъдрост, Истина образува друго съединение; от Правда и Добродетел - трето съединение. Той съчетава три елемента в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа, за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси. Така разбираме какво значи Словото Божие. И проявите на Учителя в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние видяхме всичко, що се отнася до Словото Божие.
към текста >>

27. 12. ПЪРВАТА ПРОЛЕТНА ПТИЧКА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Учителят с тих, спокоен и кротък глас се обърна към новодошлата и заговори: „Права си, сестра, аз съм виновен.
Какво беше нашето настроение след думите на неканената и непозната гостенка? За всички не мога да говоря, само за ония от нас, които по-добре познавам. Те се настроиха, но не се проявиха. По настроение те приличаха на предания ученик на Христа, който отряза ухото на един от слугите на първосвещеника. Всеки беше готов да се прояви по своему, но като погледнаха към Учителя, се въздържаха. Учителят с тих, спокоен и кротък глас се обърна към новодошлата и заговори: „Права си, сестра, аз съм виновен. Моята вина седи в това, че аз съм първата прелетна пойна птичка, дошла да оповести на хората, на цялото човечество, че иде вече пролетта. Иде новият ден! Иде новият живот! След мене ще дойдат безброй прелетни пойни птички, ще дойдат хиляди и милиони, и те ще огласяват въздуха със същата песен: Иде вече пролетта! Иде новият ден!
към текста >>

28. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 51-100

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Бъди винаги кротък и пази свещено в душата 96.Винаги.
Ученикът може да търпи, защото знае, че за всичко има време. 93.Самоотвер- женост. Ученикът носи с голяма самоотверженост всички поругания, които му се отправят. 94.Умът. Светлината на ума дава бистрота и будност на съзнанието на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа. 95.Кротост. Кротостта е голям чист извор в живота. Бъди винаги кротък и пази свещено в душата 96.Винаги. Пази винаги вътрешната си чистота. си всичко, което излиза от този извор! 97.Учител и ученик. Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема.
към текста >>

29. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 721-740

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Кротък и смирен.
Две положения 729 Или ти ще любиш Бога, ще живееш за Него, ще бъдеш при Него, тъй ще го обичаш; или ще пуснеш Бог да влезе в теб, тогава Той ще се ограничи. Защото и Бог се ограничава, когато обича хората. Любовта. 730 Ще си представиш Любовта като един идеал; той върви, и ти вървиш след него, че какво по-красиво от това? Жертвата. 731 Ти сега трябва да учиш жертвата, защото Любовта по това се познава. Осигуровката. 732 Бог е, който осигурява, пък когато изгубиш Любовта, ти си изгубил осигуровката си. Кротък и смирен. 733 Човек трябва да направи една жертва, велика в себе си. За да действува разумно в този път. Има хора, които се съмняват, понеже са изгубили вярата, си, а други, които не вярват. А има други, които са се спасили по закона на Любовта. Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен. Разумното.
към текста >>

Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен. Разумното.
Кротък и смирен. 733 Човек трябва да направи една жертва, велика в себе си. За да действува разумно в този път. Има хора, които се съмняват, понеже са изгубили вярата, си, а други, които не вярват. А има други, които са се спасили по закона на Любовта. Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен. Разумното. 734 Господ ще промисли за всички изведнаж, а човек ще промисли като направи това, което Бог му каже. Това е разумното. Силата на човека седи в това, което той в даден случай може да употреби. Правото. 735 Който люби - правото е на негова страна. Разумното Слово.
към текста >>

30. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Окултният ученик трябва да бъде: бодър, смел, решителен и неотстъпим в борбата със злото; тих, кротък, смирен и мълчалив в извършване на доброто. 41.
Хармонията е съзнателния живот на човека , живот в който душата се развива ; първият ключ на хармонията е Любовта , с нея трябва да започнем . 36. И тази мисъл, която смятам за оригинална , не ще да е моя , защото такива мисли са у мене едно отражение само, а где е техният извор - ето мъчителният въпрос . 37. Струва ми се , че когато душата дълбоко страда , тя се възвиша , защото тогава човек забравя, отказва се от земното, празното, на чието място идва безкористно добро желание да се жертвуваш за другите . 38. Ако не любиш , ще страдаш от самота ; ако любиш ще страдаш от любовта , по-добре люби и ще познаеш не само ада, но и рая - ще видиш Бога , ще чуеш песента на ангелите и ще разбереш смисъла на живота. 39. За подигане на человека необходимо му е знание, чрез което ще може правилно да действа с Любовта, Истината и Правдата, които ни водят към Отца . 40. Окултният ученик трябва да бъде: бодър, смел, решителен и неотстъпим в борбата със злото; тих, кротък, смирен и мълчалив в извършване на доброто. 41. Най-силният аргумент, с който ний можем да понасяме всички грижи и теготи в живота ни тук, на земята, тъй също и за подигане в духовно отношение, то е: Вярата ни в Учителя . 42. Когато ни обвиняват в нещо, добре е да проверим дали наистина не сме виновни и ако сме виновни, мълком да се поправим, а ако сме невинни, няма защо да се оправдаваме. 43. Человеците са както рекичките - всички най-после се вливат в морето, само че пътищата им са различно дълги. 44. В пътя си към възхода ученикът трябва да пази сърцето и ума си най-вече от заразата на фанатизма и догматизма . 45. Озари ни с Твоята Любов и Мъдрост, просвети ни с твоята Истина и Правда, да се прослави Името Ти по всичките народи тук на земята и да бъде слава на Господа нашего Исуса Христа . 46.
към текста >>

31. 72. БЕЛЕНЕ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Разговорът водеше началника - видя ми се благороден и кротък човек, разгръщаше досието ми, поглеждаше към мен и ми зададе няколко въпроса.
Не си спомням, дали успях да получа в Белене писмо от нея. Както е редът по затворите и в Белене трябваше да се явим пред комисия, да се запознаят с нас „новодошлите". На четвъртият ден ни повикаха в помещенията на администрацията, явихме се и всеки от нас влизаше при комисията. Там беше началникът на този затвор, негови помощници и други лица, един от други по-строги. Когато дойде моят ред, влязох спокойно. Разговорът водеше началника - видя ми се благороден и кротък човек, разгръщаше досието ми, поглеждаше към мен и ми зададе няколко въпроса. Навярно откри в книжата, че с ьм религиозен човек и ме запита: „Има ли Господ? " Отговорих, че това е личен въпрос, всеки човек е свободен да вярва или да не вярва. Той тогава ми каза: „Ние искаме да чуем от тебе..." Отговорих пак - „За мен има Господ! " Би трябвало да разширя отговора си, че вярвам не в този Господ, който е по иконите, старец с бяла брада, а вярвам в този Господ, който е в самият мен. Човек със своят ум не може да обхване даже времето и пространството, които са творения на Бога, а колко повече е трудно да се обхване понятието Бог!
към текста >>

32. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Друга картина: Вървя нанякъде из улица и ето че насреща виждам Учителя, кротък и мил, с отправен поглед към мен.
Равна, в квартирата у дядо Истаткови, вторник срещу сряда, към 3-4 ч след полунощ сънувах следното: Намирам се около Учителя на Изгрев, току-що съм излязла от клас с тетрадка в ръка и добри, доста пълни бележки. Идва при мене Стоянка Илиева, разтревожена, че пропуснала школата. Аз я прегърнах с лявата си ръка и й показах тетрадката, че съм вземала почти пълни бележки и много отчетливо е написано, да не се безпокои. Друга картина: Намирам се в една къща и гледам през горните врата към улицата, през която минава голямо шествие от братя и сестри - Бялото братство цялото, начело с Учителя. Много радостна се почувствувах, но след малко време мина (също) голяма тълпа от попове и владици, разярени, че като ги гледах, страх и ужас ме обземаше. Друга картина: Вървя нанякъде из улица и ето че насреща виждам Учителя, кротък и мил, с отправен поглед към мен. Аз побързах да се приближа до Него и тъкмо си мисля какво да Му заговоря, и Той постепенно стана невидим във въздуха, готов, за да ми се покаже пак из друга някоя улица. Картината е тъй силно отпечатана в моето съзнание, тъй жива, че като вървя из улиците, струва ми се, че ще видя Учителя усмихнат в пространството, отдето ме гледа, напътствува и придружава навсякъде и всякога, изпълняващ ролята на ангел- пазител и ръководител. Нещо тихо, приятно и доста убедително ми нашепва: „Ето, изявявам ти се! С тебе съм навсякъде и всякога! Бъди смела и решителна в живота!
към текста >>

33. 1. Великият Учител

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Той ме прие и беше все тъй благ, тих и кротък.
Нито злато, нито свила и коприна, нито бисери и брилянти, нито изумруди и сапфири, нито царските палати са в състояние да дадат мир и покой на разбунтувалия се дух в цялото ми същество! Дълбоко умислена, аз реших да ида при Него, при моя Учител, да Му заявя, че нещо става в моята душа. Аз вярвам, че Той е мощен да ме укроти и да внесе мир в развълнуваното ми сърце. И реших. На III.й август 1933 г., вторник, сутринта, когато слънцето беше се издигнало и на златните си колесници се носеше по чистото и синьо небе, аз приближих бялата хижичка на Любезния ми Учител и с трепет прекрачих прага на Неговата стаичка. Той ме прие и беше все тъй благ, тих и кротък. Като колос, велик и блестящ, Той седеше на стола, а аз, като прашинка, с благоговение стоях насреща Му. Той ме погледна с кротките Си очи, в които се отразяваше цялото небе. Очите Му, те виждаха всичко. Развълнувана и с треперещ глас, аз Му продумах: „Учителю, отдавна съм Те търсила и ето, аз Те намерих. Ти дойде тъкмо навреме да ни избавиш от греха.
към текста >>

34. 10. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 16.IX.1937 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Виждам и Неговия мил, кротък и нежен поглед на очите и вечно сияюще лице, изтъкано от светлината на Божията Мъдрост!
За всяко знание скъпо се плащало. И прави са хората, задето придобитите си опитности не ги разправят наляво-надясно! Днес е спасителният ден за мен, ден, в който аз се окопитвам, идвам на себе си, измъквам се из тази долина на мрака, за която не искам да си спомням никога вече. Този ден ще го запиша с големи златни букви в книгата на моя живот като спасителен ден! Аз виждам ръката на моя спасител! Виждам и Неговия мил, кротък и нежен поглед на очите и вечно сияюще лице, изтъкано от светлината на Божията Мъдрост! Той е моят и твоят Учител! На два пъти се срещам с Него и Той все ме успокоява и ми казва: „Няма нищо, ще се уреди." При втората среща във вторник, когато бях решила да дойда за 1-2 дена при тебе, защото приятел се в нужда познава, отидох да Го попитам дали да дойда, за да не сбъркам. Той ми каза да не дохождам, нямало нужда, но да ти напиша едно хубаво писмо, като каза: „Пиши му: Който отива на бойното поле, раняват го и после трябва да се лекува дълго." Днес е четвъртък, ден ясен, слънчев. Часът е 9 сутрин, оставям писмото, отивам при сестрата Ерна на урок. Този час ми определи и аз трябва да бъда точна.
към текста >>

35. 20. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.IX.1933 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

В зората на този приказен ден Учителят възвестяваше с тих и кротък глас началото на новата ера.
На изток зората се появи. Тя беше чиста. Околовръст летяха нежни и пурпурни облачета. Слънцето блестеше и позлатяваше всичко. Роди се новият ден! В зората на този приказен ден Учителят възвестяваше с тих и кротък глас началото на новата ера. Множеството Го наобиколи. Той простираше десницата Си, а те, усмихнати, се приближаваха да я целунат. Приближих и аз и целунах ръката Му. Той беше усмихнат. Душата ми беше изпълнена с радост.
към текста >>

36. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Христос е казал: „Елате всички, защото съм кротък и смирен по сърце." Щом човек е велик дух, той слугува на другите, а не му служат.
Ще речеш „щрак", и свърши се, всичко е излязло. А ти на Господа ще Му разправяш, ще Му разправяш... Окултно трябва да се работи. На някои неща за 5 пари струва церът им, но като ги изоставиш, за хиляди струва церът им. Противникът иска да те раздразни, той си пее и си замине, значи постигнал е целта си. Смирение, смирение трябва. Христос е казал: „Елате всички, защото съм кротък и смирен по сърце." Щом човек е велик дух, той слугува на другите, а не му служат. Щом искаш да ти помагат, да ти носят хляб, ти си малък брат, от слабите. Никакво величие нямаш още. Не каквото мисли човек, че е, но каквото си в реалност, по същество. Ако във време на изпит се разколебаеш, тогаз малка ти е силата, сила нямаш. Има някои хора, аз ги наричам хора на личния егоизъм.
към текста >>

37. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Искаш да бъдеш кротък човек или да говориш разумно.
Кажи на някоя: „Днеска разбрах, че си била много добра. Туй не го знаех досега, та мислех лошо за тебе." Всички ония места, на които хората са мислели да посяват, трева изниквала. Та, и вие, каквото намислите, правете го, иначе пустини правите у вас, създавате си нещастия. Големите проекти, не ги съобщавайте никому. Кажи му един много малък проект, иначе [ще] загубите. Искаш да бъдеш кротък човек или да говориш разумно. Знаеш ли колко е мъчно това? Ти никога не можеш да убедиш хората в това. Имате например един скъпоценен камък. Къде ще го турите? Не пренасяйте Витоша от едно място на друго!
към текста >>

38. 1. Непроявеният Бог

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Непроявеният Бог За Него, нашият любим Учител Винаги кротък, винаги благ, Той че изпущаше момента, когато имаше жадуващи души, да каже това, което им е потребно или което ги интересува.
Ана Шишкова I. Из разговорите с нашия любим Учител I. тетрадка: Из разговорите с нашия любим Учител от годините 1937 и 1938, някои от 1934, другите години - 1940,1941,1942,1943 Слушала сестра Ана Д. Шишкова Из разговорите с нашия любим Учител - след беседа или лекция на полянката, в салона край печката и черната дъска, на обеда в столовата или на масите на двора, край стълбата или пред приемната стаичка. 1. Непроявеният Бог За Него, нашият любим Учител Винаги кротък, винаги благ, Той че изпущаше момента, когато имаше жадуващи души, да каже това, което им е потребно или което ги интересува. Той схващаше всекиму мислите и му отговаряше, без да пита, щом се срамуваше - стесняваше да Го безпокои и запитва. На тези, които гласно питаха отговаряше с готовност, като им даваше знание или изправяше неправилните им схващания. Същото беше и с тези, които мълчешката очакваха да им каже, което беше необходимо в момента. На обед, вън на масите, при хубав пролетен ден през 1943 год., седнал край раззеленилата се леска, когато, насядали на масата, се хранехме и всички мълчахме, Учителят мило проговори: - Молете се на Непроявения. Туй, което виждате, не е Учителят.
към текста >>

39. 52. Разговор с любимия ни Учител на Витоша

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Мил, кротък, любящ, Учителят ни разказа следната приказка: Един дервишин се преселил с една магарица и магаренце.
Това е изобретение на света. Има нещо, което хората не могат да изсекат. Светлината не могат да изсекат. Туй място, дето са камъните, е слязло надолу, затова сега е по-нисък купът на камъните. Което започва с буря, свършва с тишина. Мил, кротък, любящ, Учителят ни разказа следната приказка: Един дервишин се преселил с една магарица и магаренце. Магарицата умряла. Всички отивали на гроба й и се лекували. „Като умре магаренцето, ще ти го дам" - казал той на другия дервишин. Ана (Шишкова) са... (прилича на майка си). У българите суеверието е: като намери петало, пази го, да му върви.
към текста >>

40. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно'

Истина, божем набожен, божем кротък, божем добър, ама у лицето все некак сепнат, некак плахлив, все жълт и изпит, като че да е змия глътнал, па го е захапала за сърцето и все го смуче.
Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат. Никой не знае как и откъде се е замогнал, но всички знаеха, че един беше Тасо цинцаринът по сермията си. Тасо беше много набожен: никога не пропущаше литургия или каква и да е служба в черква. На всеки свещник ще запали по една свещ, всичките икони ще се изреди да целува и едноман все ще се кланя и кръсти. Истина, божем набожен, божем кротък, божем добър, ама у лицето все некак сепнат, некак плахлив, все жълт и изпит, като че да е змия глътнал, па го е захапала за сърцето и все го смуче. Никого не можеше в очи да погледне… когато говори с човека, а той или гледа настрана, по прозорците, по стрехите на къщите, или пък ще си чопли и върти ключа от сахата, що висеше на кьостека. Когато минваше бае Митар край кръчмата, вътре беше се курдисал Сойтерията и си пиеше с некои аркадаши като него. Когато съгледаха пророка, а Сойтерията излезе, та го извика в кръчмата и пред всичките го запита: — Митре бе, срещна ли на оня свет некъде написано дали Тасо и там ще държи кръчма и ще ли има и там такова хубаво вино? Всичките кефлии в кръчмата се засмеха на тази шега на Сойтерията, но Тасо пребледне и взе да се заваля, да речеш, че го удари дамла. Пророкът изгледа кефлиите, погледна Тасо и продума: — На оня свет Тасо нема да бъде кръчмар, но ще ври в катран зарад греха, който е направил да доландардише чуждото имане.
към текста >>

41. 10. Сп. Житно зърно, год. VI, кн. 1,1931 г.

Не намери той и тука своя бог, чийто глас през нощний мрак го поведе - глас и кротък, и жесток.
Пада мрак. Из бездната на вечерта вихърът зави свиреп. Скитник стар запре пред тъмните врата мънастирски. Щап подел, той почука: „Нищ отвърженик нерад." - „Всякой е добре дошел, влез." Прегърбен влезе старец белобрад. Влезе и излезе пак. Не намери той и тука своя бог, чийто глас през нощний мрак го поведе - глас и кротък, и жесток. Влезе и излезе пак. И през снежното мълчание на нощта, чут е тежкият му крак твърдо стъпя щ как отеква във степта. ---------------- *) Излезе от печат антологията на Мара Белчева „Избрани песни". По липса на място в този брой, в идната книжка ще дадем рецензия за нея. Доставя се и от редакцията.
към текста >>

42. III. Моята молитва в Ада

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Кажи им, че Аз съм все същият, кротък и благ; ще чакам още малко време, додето взема тези викащи, кат теб, пробудени души.
- Боже!... Господи, Спасителю... - Радостта бе голяма за мен. От такава голяма скръб и тъга, изведнъж в блаженство, о, то е сън!... Но и сън да е, пак е много, Боже!... В този велик час, когато всичко бе спряло за мен, дочух мил глас, който шепнеше и разливаше се като аромат в душата: „Почивка ти давам сега." „Иди и кажи на твоите братя, паднали в мрак и невежество, че Аз съм жив. Кажи им, че Аз съм все същият, кротък и благ; ще чакам още малко време, додето взема тези викащи, кат теб, пробудени души. Ще им покажа знамения, чрез които ще ги претопя. Иди си, чадо, с чиста вяра и надежда блага, знай, че любовта те следва и не ще те остави докрай! " Събудих се кат от сън, но цяла в пот обляна, като пътник, който иде отдалеч. На душата ми радост, на тялото леко и чувствах, че бях малко дете, като в най-ранните години. А сега що ми предстои в живота?
към текста >>

43. 8. Изгревът - очерк в сп. „Български бранител г. Х,бр. 108 (Х.1939 г.) от М. 3. Марков

Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята." - Христос казва, наистина: „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа!
- запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-на Дънов, когото сега наричаме вече Учител, от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички на роди по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високоинтелигентни души - светещите същества на Vl-та раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята." - Христос казва, наистина: „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брата Стоименов и пожелахме да изясни мистика та на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога.
към текста >>

44. 2. Планети

ПЕТЪР МАНЕВ

Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висша красота и към изящните изкуства.
„Луната прави родения под нейно влияние непостоянен, капризен, със силно въображение, способен да спечели обществено признание, но изложен на опасността от обрати. Тя дава промени, пътувания, тайнствени или романтични преживелици, популярност, обществен живот. Меркурий прави родения под негово влияние склонен към писателска дейност или към проста писарска работа, годен също за научни занимания и интелектуални постижения. Той прави родения хитър, приказлив, зает и неспокоен. Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност. Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висша красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер.
към текста >>

45. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

Затова той е силен и мощен, но същевременно кротък и смирен, и никога не употребява своята сила и мощ, даже и когато трябва да се защити от своите врагове, като оставя това на Бога.
Учителят може да става видим и невидим, и да се пренася на далечно разстояние. Той казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да отивам на далечни разстояния, и пак да се връщам в тялото си. Аз не съм в тялото, тялото ми е само като една катедра, от която аз говоря”. Учителят е външно, обективно проявление на Бога и той обединява в себе си всички възвишени духовни същества, които стоят зад него. Затова той е силен и мощен, но същевременно кротък и смирен, и никога не употребява своята сила и мощ, даже и когато трябва да се защити от своите врагове, като оставя това на Бога. Неговата аура прониква цялата планета и даже цялата Слънчева система и чрез нея идват новите творчески енергии на Водолея, които носят духовната пролет на човечеството, които ще разтопят ледовете в човешките сърца и ще премахнат преградите, които отделят душа от душа, и хората ще се почувстват като братя и сестри, като деца на един баща. Това е новото, което носи епохата на Водолей, която Учителят внася в света, която ще преобрази света и ще създаде, както новата светяща раса, която иде, така и в по-далечно бъдеще новата Земя, за която загатва Йоан, като казва: „Видех ново небе и нова Земя”. Понеже Учителят е дошъл инкогнито в света, затова той скрива, прибира своята аура, за да не бъде открит от черните адепти, за да може да свърши по-успешно своята работа. В настоящата епоха той дойде като Учител, който да изпълни Земята със знание за Господа. И като четем беседите, като дълбоки окултни слова, виждаме какво велико знание ни разкрива той в тях, знание, което носи принципите, законите и методите, върху които ще бъде изграден животът на новото човечество, на новата раса, която иде.
към текста >>

46. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

Умереното хармонично влияние на тъмносиния цвят дава на човека стремеж към добротворство, прави го тих, кротък, нежен, любезен, миролюбив, сговорчив, приспособяващ се, с добра обхода, с любов към реда, чистотата, почтеността, нравствеността, хармонията, красотата, прави го дружелюбен, общителен, любвеобилен, състрадателен, милосърден.
Ясно-синият цвят се свързва с принципа на Истината и със свободата. Умереното влияние на ясно-синия цвят у човека го прави истинолюбив, религиозен, благоразумен, идеалист, благороден, толерантен, независим, справедлив, свободолюбив, спокоен, добре разположен, доволен, благодарен, весел, благожелателен, благодетелен, покровителствен, изобилен. Прекаленото влияние на ясно-синия цвят прави човека тщеславен, празнодумец, показен, самодоволен, жаден за почести, слава, удоволствия и развлечения, студен, безразличен, неискрено доброжелателен. Слабото влияние на ясно-синия цвят показва загуба на любов към истината, свободата, загуба на благородство, съвестност, справедливост и т.н. Тъмно-еиният цвят е свързан с Добродетелта, която е основа за развитието на всички дарби и способности. Умереното хармонично влияние на тъмносиния цвят дава на човека стремеж към добротворство, прави го тих, кротък, нежен, любезен, миролюбив, сговорчив, приспособяващ се, с добра обхода, с любов към реда, чистотата, почтеността, нравствеността, хармонията, красотата, прави го дружелюбен, общителен, любвеобилен, състрадателен, милосърден. Когато силите на тъмносиния цвят преобладават, тогава се получава чрезмерна дейност на чувствата, разточителност в чувствените изживявания, разпуснатост, лекомислие, повърхностност, липса на съзнание за отговорност и дълг, пресита, отегчение, преумора, изобщо неразграничаване на доброто от злото. Недостатъчното влияние на тъмно-синия цвят прави човека нечист, безпорядъчен, лишен от естетичност, миловидност и любезност, недружелюбен, неотзивчив, несъстрадателен. Виолетовият цвят е свързан с Правдата. Когато неговото влияние е умерено и хармонично, човек е смел, решителен, безстрашен, справедлив, има любов към обществения ред, към обществената дейност, към спазването на законите, прави го много оригинален, предприемчив, предвидлив, интуитивен, прозрителен в полето на истината, гениален, прометеевски благодетелен. Когато влиянието на виолетовия цвят е чрезмерно, това предразполага човека към диктаторство, насилие, към загуби на обществени влечения, към ограниченост, фанатизъм, студенина, безсърдечност, тираничност, омраза.
към текста >>

47. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Той е внимателен, нежен, миролюбив, кротък и затова всякога и навсякъде е обичан, драг, желан, очакван и търсен.
Колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Венера, толкова повече и по-силни са добродетелните качества, чрез които човек може да има хармонични отношения със себеподобните си и околната среда. А колкото пo-хармонични са отношенията на човека с околната среда, толкова по-големи са неговите придобивки, радости и щастие. Изобщо, хармоничните Венерини влияния са основата, почвата, в която се посяват, поникват и дават плодове всички добродетели. Колкото е по-голяма хармонията между Слънцето и Венера, толкова повече добродетели има човек, които се изразяват главно в характера и дейността на човека. Такъв човек е всякога дружелюбен, общителен, весел, любезен, услужлив, пожертвователен, състрадателен, обича чистотата и реда, особено що се отнася до облеклото и обстановката. Той е внимателен, нежен, миролюбив, кротък и затова всякога и навсякъде е обичан, драг, желан, очакван и търсен. Когато Венера е в хармония със Слънцето, тя е най добрата учителка за придобиване на всички добродетели, благородни чувства и качества - почвата, на която никнат, разцъфтяват и дават плод всички дарби и способности. Това е ОСНОВЕН ЗАКОН: щастието, което човек може да постигне на земята, зависи от количеството и качеството на придобитите от човека Венерини добродетели. Когато човек придобие в сърцето си добродетелните качества, които се изработват от задружна хармонична дейност на Слънцето и Венера, той става любимо дете на ангелите от всички светове, те му изпращат непрестанно благословения и подаръци чрез най-хубави мисли, чувствата, чрез светлината, въздуха, красотата на природата, чистата вода и най-хубавата храна, те благославят взаимната обич, която го свързва с човеците. Подаръците, които човек получава чрез хармоничното влияние на Слънцето и Венера вливат в него живот, здраве и радости. От символа на Венера е ясно, че в нея висшите сили имат надмощие над силите на материята и че тези висши сили чрез сърцето организират, пречистват, преобразяват, оживотворяват и оползотворяват низшето във висше.
към текста >>

48. 8. МАРС

ТОМ 19

Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е красив и кротък”.
Там вече всичко било готово. Жреците пеели химни за прослава на Боговете, а главният жрец държал остър нож, с които е трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето иззад един огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен, красив, изящен, на който руното блестяло като злато. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е красив и кротък”. Яхнала и Хела Овена и с двете си ръце обхванала брата си през кръста. Овенът бавно се изправил, стъпил на краката си и тръгнал по пътеката. Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал напред и започнал да се издига все по-високо и по-високо. Водачът не могъл да види и разбере накъде овенът отнесъл децата, понеже се спуснал облак. Така децата били спасени.
към текста >>

49. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Овенът е кротък, но когато се срещнат два овена, удрят главите си.
След това няма да помислят вече за война. Всяко нещо, което става в света, има свое определено време. Всеки човек се ражда на определено за него време, затова хората се различават помежду си. Забелязано е, че онези, които се раждат от 9 (22) март нататьк, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сьрцето и страдат главно от главоболие. Каже ли някой, че страда от главоболие, аз зная, че той е роден през март, когато слънцето е в зодиакалния знак Овен. Овенът е кротък, но когато се срещнат два овена, удрят главите си. Който се бори с материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено в живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде, а ума ви една светла, Божествена мисъл, или в сърцето ви красив импулс, красиво желание, веднага го приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате.
към текста >>

50. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Това може да стане само след като човек придобие вътрешна виделина на съзнанието си, докато стане кротък, докато придобие образ и подобие Божие.
Обаче, без разумността, той е изложен на изненади.” 206. РАЗУМНИТЕ КРОТКИ: 21 неделна беседа от Учителя, държана на 23 юни 1929 г., София. - В: Голямото благо: Беседи, серия ХІІ, т. IІІ. София, 1936, с. 124 ÷ 125 „Следователно, докато човек не придобие образ и подобие Божие, той не може да се добере до гънките на природата, в които се крият нейните велики тайни. Това може да стане само след като човек придобие вътрешна виделина на съзнанието си, докато стане кротък, докато придобие образ и подобие Божие. Кротостта е първото условие за развиване на човешкото съзнание, за придобиване на повече светлина за ума. Човек трябва да има повече светлина в себе си като основа за проява на Божествената мъдрост. Със светлината заедно върви и топлината, в която се образуват елементите на любовта. Тьй щото, като има любов и мъдрост в себе си, човек има условия вече за придобиване на безсмъртието. Кротостта пък развива сила, мощ в човека.
към текста >>

Христос сам казва за себе си: „Защото сьм кротък и смирен посърдце”.
Човек трябва да има повече светлина в себе си като основа за проява на Божествената мъдрост. Със светлината заедно върви и топлината, в която се образуват елементите на любовта. Тьй щото, като има любов и мъдрост в себе си, човек има условия вече за придобиване на безсмъртието. Кротостта пък развива сила, мощ в човека. Който иска да придобие кротостта той трябва да следва пътя на Христа. Христос сам казва за себе си: „Защото сьм кротък и смирен посърдце”. Кроткият е винаги буден. Той никога не спи. Той е отворена врата за разумните същества. Само грешният човек спи. Хората на шестата раса ще бъдат с отворени очи, винаги с будно съзнание.
към текста >>

Това значи, да стане човек кротък, да премине от една епоха в друга, да преобрази съзнанието си.
Хората на шестата раса ще бъдат с отворени очи, винаги с будно съзнание. Сегашните хора спят, понеже живеят още в греха. Когато един спи, друг е буден, работи върху съзнанието на спящия. Детето спи, а майката работи върху него. Следователно, когато искате да работите върху себе си, вие трябва да станете като деца, да приспите в себе си онзи елемент, който ви противодействува. Това значи, да стане човек кротък, да премине от една епоха в друга, да преобрази съзнанието си. Ще дойде време, когато всички хора на земята ще преобразят съзнанието си. Това ще се наложи, защото ще станат такива промени с нашата атмосфера, че нито един човек не би могъл да остане при новите условия. Новите условия изискват нови съзнания. Атмосферата на земята ще стане много по-рядка, отколкото е сега, а същевременно ще се намали и количеството на кислорода, както и самото атмосферно налягане. За да живее при тия условия, човек трябва да се нагоди и физически и духовно.
към текста >>

51. Е добре, какво ни е нужно тогава?

» - с естествена храна да се храниш, за да си кротък и смирен по сърце, както Христос бе.
Човек, докато е на земята, изучава условията на своя живот и заедно с това постепено се издига. И когато придобие абсолютно здраво тяло, светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и мощен дух - той е станал истински човек. Погледнете чешмата - посочи им Учителят. - Виждате, там е изобразена една сърна, която пасе. Над нея е писано: «Хранй се добре! » - с естествена храна да се храниш, за да си кротък и смирен по сърце, както Христос бе. После иде човекът, огреян от слънцето, разтворил великата книга на Живота, с ябълката в ръка - оная, за която го изпъдиха от рая. И над него пише: «Мислй добре! » - Значи, след като се нахраниш, започни да мислиш право. Чети книгата на живота, ябълката не яж... След като се е хранил човек и мислил право, иде вече третото положение: «Работй добре» - сиреч, гради. Както виждате, тая птица прави гнездо.
към текста >>

52. ОТКРОВЕНИЯ

А вятърът стана кротък и помилва лицата на мнозина.
А те, които носеха надписите, сами бягаха и отговаряха: - Смъртта! Тогава Той ме погледна и рече: - Иди им покажи! И аз слязох при тях и взех надписите им и ги хвърлих в огъня. И веднага се вдигна голяма стена, която спря огъня и той стана розов и мек като заря, която се сипва. Водата стана на пара, която се вдигна нагоре. А вятърът стана кротък и помилва лицата на мнозина. Те всички се спряха, огледаха се и въздъхнаха, като се питаха един други: - Къде сме? Аз им казах: - В подножието на Неговите стъпки. Тогава те ме запитаха: - А ще ни даде ли нещо? Не знаех какво да им кажа, но погледнах и видях, че Той сведе поглед и отговори вместо мене: - Да, ще ви дам дрехи срещу огън, дрехи срещу вода и дрехи срещу буря. Ще ви дам и дрехи, до които и смъртта няма да може да се косне!
към текста >>

53. От приказките на Соломон Ра

[ЗА ГЪЛЪБА]

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

- Преди време, години има оттогаз, млад бях аз - и всичко знаех... Всеки ден минал скубеше по някой косъм от моята глава - спомен отнасяше със себе... и някоя несбъдната мечта... Веднъж тогава, красив гълъб ми дариха - кротък и красив... С избрани зърна го хранех аз, от моите ръце, и милвах го, и шепнех му нежни слова, каквито никому не бях казвал - никому, на никой човек, защото и никой не е бил тъй чист като него!
- Зная, зная - каза той. - Зная вашата жадност, защото без нея не бихте били тук, но зная и вас... - Недоволен ли си нещо от нас? - запитаха го вкупом няколко души. Той се усмихна леко: - Какъв мъдрец бих бил аз, ако ставах недоволен от едно или друго? - Наистина - наведоха те глави. - Преди време, години има оттогаз, млад бях аз - и всичко знаех... Всеки ден минал скубеше по някой косъм от моята глава - спомен отнасяше със себе... и някоя несбъдната мечта... Веднъж тогава, красив гълъб ми дариха - кротък и красив... С избрани зърна го хранех аз, от моите ръце, и милвах го, и шепнех му нежни слова, каквито никому не бях казвал - никому, на никой човек, защото и никой не е бил тъй чист като него! В сила и мощ бях облечен за всички, освен за него. Той идваше свободен, кацаше на рамото и понякога, протегнал шия, вземаше храна от самите ми уста. Милвах го много - и обичах... Млъкна царят, навел глава, млъкнаха и всички. Що искаше да каже? Тихо и бавно минаваше времето над наведените глави.
към текста >>

54. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

Но ако си в друго ниво, не може да те засегнат («кротък и смирен» или по-възвишен).
Но не е важно какво той мисли, а дали е храна в действителност. А храна е това, което продължава и разширява живота, внася светлина, увеличава възможностите. Не може да се отречем от нашето минало, понеже то е в нас, но от пог-решките му трябва да се отречем. Сегашното е основата на бъдещето. И една краставица по заповед не може да порасте, ако се не посади добре и не изчака времето й, а сега има хора (които искат да минат за държавници и умни!), които искат народ да преобразуват с една... писмена заповед... Стълкновенията може да стават само когато хората се намират в една плоскост. Но ако си в друго ниво, не може да те засегнат («кротък и смирен» или по-възвишен). Ако любимият ти е край тебе, защо ще ти е портретът му? Ако познаваш Бога и Той е при и в тебе, портретите Му защо ти са потребни? Ако, когато вземеш надмощие в каквото и да е поле, ти изпитваш радостта на победителя - на погрешен път си. Защото в истинския Божествен свят победителят и победеният са едно - и само недостатъчната светлина на съзнанието им тука, долу, ги е поставила един срещу други, както в тъмнината двамата родни братя може да не се познаят и да станат жертва на погрешка. Важно е да се премахне желанието за нещо, а не да се воюва с резултатите (последиците) на нашите желания.
към текста >>

55. 33. Свободна трибуна

ПЕЧАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.
«И ще познаете истината, и истината ще ви освободи.» Ще ви освободи от какво? - от греха, сиреч от злото, от грешки и заблуждения, ще ви освободи от всякакви ограничения, налагането на които не се диктува от свободата на другите. «А дето е Духът Господен, там е свободата» - казва апостол Павел. Свободата на всекиго се простира дотам, отдето почва свободата на другите, което значи, че свободата на всекиго трябва да се съгласява със свободата на всички. «Мир имайте помежду си.» «Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето иго е благо, а моето бреме е леко.» «Мир ви оставям: моя мир ви давам, аз не ви давам, както светът дава» - ни говори пак Небесният Учител. Ако, въпреки всички тия хубави поучения на Писанието, ние загазихме в туй блато на света, което се казва вестникарство, на такава една смела за нас постъпка се решихме, като сме се въодушевявали главно от искреното желание да осветлим общественото мнение у нас, въведено в заблуждение от глупави легенди и неокачествими клевети против личността на нашия благ Учител и против неговата във всяко отношение безупречна дейност, както изобщо против нашето общество - легенди и клевети, пускани и разпространявани от хора «sans foi ni loi» (без вяра и без закон) - да употребим един хубав френски израз, който е тук тъкмо на мястото си. Друго, наистина, не би могло да се очаква от един свят, който, според думите на апостола и евангелиста Йоан, «лежи целият в лукавата». Но има и втора една, не по-малко сериозна, причина, която ни накара да излезем от пасивното положение, което сме държали досега, повече или по-малко, спрямо всички хули и клевети, на които сме били излагани от дълго време, от ред години насам, и то с настойчивост и упоритост, достойни за по-благородна цел; тази причина лежи именно в нуждата да разсеем недоумението на доста много - инак добри и съчувствуващи нам - хора, недоумение, в което те са изпаднали поради нашето досегашно мълчание. Защото «qui tacet consentire videtur» («който мълчи, смята се, че се съгласява»), сиреч на това, което се говори - така е поне в света.
към текста >>

56. 44. КАК ЖИВЯ НЯКОГА УЧИТЕЛЯТ

(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62); (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25)

3) Син на дърводелец, красив неземно, кротък и силен на думи, той кръстосваше от село на село между простите хора, жадни за правда, гладни и отрудени, между падналите жени, между отхвърлените от закона и обществото, между болните и немощните.
44. КАК ЖИВЯ НЯКОГА УЧИТЕЛЯТ Любомир Лулчев (В. «Алфа», г. I, бр. 9, понеделник, 8. VII.1924 г., стр. 3) Син на дърводелец, красив неземно, кротък и силен на думи, той кръстосваше от село на село между простите хора, жадни за правда, гладни и отрудени, между падналите жени, между отхвърлените от закона и обществото, между болните и немощните. Чист в живота си, той като някоя птица прелиташе от място на място, нищо не искаше и винаги имащ всичко. С няколко думи той очароваше, оздравяваше, повдигаше духовете, възраждаше надеждите. Кой бе той, какъв бе? Кой бе му дал тая сила и власт да гледа на света така извисоко и да не почита никакъв кумир, от които трепереха всички? Несвързан с нищо, той отричаше всичко, освен един: Небесния Баща, Който бе сътворил всичко, отгледал всички и Когото всички бяха забравили.
към текста >>

Неговият кротък взор и мек глас, с който Той им говореше като на деца, привличаше всички, покръщаше, караше да се опомват, да заговорва светлото и хубавото в тях.
И при самаряните, при рибарите, при падналите жени - Той беше всъде все същият: тих и чист като слънчев лъч, който наднича и в най-омърсените места и си остава винаги неопетнен. Жени, изцерени от Него или увлечени от Неговата сладка реч, която обайваше, която караше да се вгъват небесата и разтварят пред жадните им погледи, която одухотворяваше невидимото и го правеше осезаемо, като дигаше завесата на бъдещето, за да нареди пред овлажнелите им от щастие очи неземната картина на идния живот, Го следваха, слугуваха му със своите пари и труд. Някои от тях, във великия порив на свойте души, в изблика на обич към едно олицетворение на чистотата, бяха изцерени от много болести и нервни разстройства. Всичко, което се допираше до Него, губеше от своето. Някаква незнайна светлина лягаше наоколо Му и в нея най-необузданите страсти укро-тяваха, тънеха като в прибулена далечина, за да се чуе само викът на страдащата душа, поривът на мечтата, унесът по един блян, който бе слязъл от небето, вмъкнал бе се между хората, за да им покаже пътя, който би ги отвел обратно от далечните покои на техния небесен Баща. Неговият кротък взор и мек глас, с който Той им говореше като на деца, привличаше всички, покръщаше, караше да се опомват, да заговорва светлото и хубавото в тях. Като някакъв факел, палнат направо от слънцето, Той разнасяше огъня около Себе си. Криещ бездна от мъдрост, Той говореше на тълпата около си това само, което тя можеше да разбере. Уви, то не бе твърде много! Простите рибари, които бяха оставили мрежите си в изблика на първия порив, чакащи след няколко дни да видят чудно царство въдворено, за първите места на което те водеха спор или пращаха майките си да ходат[ай]стват, вървяха след него вече с разтворени уши, клюмнала глава. Те слушаха и разбраха много, за което не бяха и помислили някога.
към текста >>

57. 14. Прекатурената кола (Истински случай). 15. В светлината на Учителя

С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви.
Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалото на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна - конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го настрани и започна да му м и е ли ц ето с вода и налага с мокри кърпи. С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът - за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма - и от дума на дума спомена, че попа го ритнал конят. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: «Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? » Момъкът разправи криво-ляво.
към текста >>

58. (90) Разговор с Царя на 16.IX.1940 г. в Стоянови, от 9 и ½ до 11 ч

ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: Беседа от Учителя, държана на 10.ХІ.1918 г. - В: Да ви даде: [Неделни беседи ат Учителя, серия XIII, т. 2]. София, 1938 г.

А навън ми каза: - Като тръгвахме, идеше ми да бягам, да не отивам... А той-такъв кротък човек... - Духовете искат да бягат, не ти - казах му аз... - Свини (кожодери), всички ще има, но поне да ги оставим настрана и да работим за народа - казах аз.
Заведох го при Учителя и там той му каза какво да прави. На излизане, понеже не целувна ръка, аз го хванах за врата и му казах на шега, но и на истина: - Целувай ръка, прасе такова! Учителят се изненада от езика и жеста ми, но ми се видя много дебелашко и неговото държание, макар че външно беше крайно учтиво. А той си каза: - Извинявайте, аз не знаех как да направя, много се смущавам. И сега съм целият с пот. А навън ми каза: - Като тръгвахме, идеше ми да бягам, да не отивам... А той-такъв кротък човек... - Духовете искат да бягат, не ти - казах му аз... - Свини (кожодери), всички ще има, но поне да ги оставим настрана и да работим за народа - казах аз. - Да, свине винаги ще има - каза царят. - Ние ще ги оставим настрана. ______________________________ * В машинописния препис на дневника си Любомир Лулчев е написал дата 16.XI.1940 г., а над нея е добавил на ръка: 16.IX.1940 г. (?). Това е вярната дата - по-долу се говори, че царят смята да прави помилванията на 3 октомври. Вж и новия параграф, който започва с «Днес, 20.IX., дойде Свилен...» (бел. М.И.)
към текста >>

59. 14. КАКВА Е ЗАПЛАХАТА ОТ ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА 1914 ÷ 1918 Г.

ТОМ 21

Овенът е кротък, но когато се срещнат два овена, удрят главите си.
След това няма да помислят вече за война. Всяко нещо, което става в света, има свое определено време. Всеки човек се ражда на определено за него време, затова хората се различават помежду си. Забелязано е, че онези, които се раждат от 9 (22) март нататък, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие. Каже ли някой, че страда от главоболие, аз зная, че той е роден през март, когато слънцето е в зодиакалния знак Овен. Овенът е кротък, но когато се срещнат два овена, удрят главите си. Който се бори с материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено в живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде в ума ви една светла, Божествена мисъл, или в сърцето ви - красив импулс, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате.
към текста >>

60. XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови

ТОМ 21

Обвити въ мракъ до този часъ Ний бѣхме роби на грѣха, Но чухме твоя кротъкъ гласъ И лъхна къмъ насъ топлина.
Част II. София 1922 г. 1. "Поздрав на Учителя" - Елена Казанлъклиева ПОЗДРЯВЪ НА УЧИТЕЛЯ. Благословенъ отъ Бога Ти, Учителю на Любовьта, За дѣто тъкмо въ тѣзи дни Донесе миръ и свѣтлина. Добрѣ дошълъ, добрѣ дошълъ, Учителю на Любовьта, Добрѣ дошълъ, добрѣ дошълъ, Учителю на мѫдростьта. Обвити въ мракъ до този часъ Ний бѣхме роби на грѣха, Но чухме твоя кротъкъ гласъ И лъхна къмъ насъ топлина. Добрѣ дошелъ и пр. Учителю благословенъ, Ти ни сърцата обнови, Запали огънь въ насъ свещенъ И сладки думи оживи. Добрѣ дошъль и пр. Учителю, нашъ скѫпи гостъ, Привѣтъ отъ насъ ти приеми Съсъ радость ний готови сме Да жертваме живота свой. Добрѣ дошелъ и пр. 2.
към текста >>

61. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1

ТОМ 21

А да бъда човек кротък и смирен е тъй необходимо!
Пианото в салона вдига шум - и гласове на хора и коли по шосето... Някои са идвали и са си отишли - останала е утайка в душата ми - чужди хора, на които виждам психиката, а нямам любов да ги възлюбя достатъчно. Лошо е да има човек ум без любов! Тогава, без да ще, работи с едно надмощие, което подтиска. Това два пъти опитах днес. Още колко много има да учим - тъй много! А да бъда човек кротък и смирен е тъй необходимо! Да се смалиш е цяла наука - нещо повече - изкуство, което не всеки му се поддава достатъчно. Тая вечер в школата Учителят говори също за смирението и пр. Пиша - а вечерта пристъпва леко - и при всяко вдигание главата хоризонт е все по-тъмен и като че ли се е приближил... Това, което не ти пиша, ти го знаеш. То е тихо като утринен ветрец, нежно ще ти го пратя ... преписано... като листенцето на току-що цъфнало кокиче и често като люлеющата се при зората на изгрева капчица роса... То е беззвучно, но все пак понятно. Знаеш ли, когато ти пиша, винаги имам чувството, като да си ми родно дете!
към текста >>

62. Предговор

Светозар Няголов

Понеже Духа му беше кротък и смирен, Той не пожела да се изяви в своята пълна слава и величие, а остана известен на малцина от Школата, която откри за първи път на Земята в България.
Тогава Бог изпраща специален Пратеник, за да дирижира и направлява процесите, възникнали при ликвидирането на общочовешката карма. Във връзка със свършването на старата мистична епоха на Рибите и идването на новата епоха на Любовта - Водолей, Бог изпрати на Земята един от светлите си посланици - Духа на Истината, «който да реши главната съдба на този покварен свят, в Новия век, който приближава." (1, с. 8) Той дойде и се въплъти във физическо тяло в нашата малка България, придружен от хиляди свои помощници, работници за делото Божие от вековете, които постепенно се въплътиха и образуваха неговата светеща аура на Земята, В книгата „Светъл лъч към човешките души" съм се постарал да изнеса накратко малка частица от видимия живот на Петър Константинов Дънов -Учителя. Мнозина го познаха и разбраха, а обществото и църквата непрекъснато му пречеха и го хулеха. Неговият чист морален живот беше велик пример за подражание за всички. Понеже Духа му беше кротък и смирен, Той не пожела да се изяви в своята пълна слава и величие, а остана известен на малцина от Школата, която откри за първи път на Земята в България. Привлечени от Него бяха хора със сърца, изпълнени с любов, познаха Го, влязоха в Школата, за да приемат и приложат новото знание, което носеше за цялото човечество.Той донесе великото учение на Любовта, в което са включени правилата и законите, адресирани към будните човешки души, необходими за живота и правилното развитие на новата шеста раса, която скоро ще дойде на нашата изстрадала Земя. Случките, изнесени в книгата, са ми разказвани и съм ги стенографирал в продължение на повече от 20 години и понеже не са плод на непосредствени наблюдения, може да се явят някои неточности или разлики, от това, което някои наши приятели са записали в своите лични спомени. Навсякъде съм търсил факта, истината, като съм сравнявал изнесени случки от няколко източника. Провел съм много разговори с Борис Николов, Мария Тодорова, Гавраил Величков, Влад Пашов, Стамат Михайлов, Петър Филипов, Ангел Гунев, Георги Куртев, Гради Колев, Темелко Стефанов, Петър Киров, Йорданка Жекова, Йотка Младенова, Мария Златева и много други братя и сестри, взели дейно участие в братския живот по време на физическото пребиваване на Учителя в България. В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в Братството.
към текста >>

63. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

7) «Ето, Господ стои пред вас, той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одежда на Бога Святаго.» (2, с.
Тя представлява настолна книга за всяка будна душа, която желае да се усъвършенства, да се свърже с природата и разбере пътищата, по които трябва да се развива. Следващата година се издава във Варна книгата «Хио, Ели, Мели, Месаил» (Гласът Божий) или «Ла Елохим Хахарец».* ********* Това е „Тайната на Духа", казана за пътя на Беинса Дуно на Земята. „Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца вашего, който е горе на небето...» (2, с. 1) «Защо търсите Господа там, отгдето няма да дойде? Ето - Той е пред вази, чака ви да го познаете.» (2, с. 7) «Ето, Господ стои пред вас, той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одежда на Бога Святаго.» (2, с. 8) «В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в моето? » (2, с. 9) «Ето, аз се клех в святото си име и няма да се отмени думата ми: ще изведа своите чада, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят... А след ония дни, когато небето и Земята приидат и новите небеса и новата Земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещеници да ми слугуват во век." (2, с. 10) По-нататък се разкрива и бъдещата мисия на Учителя:*********** „Ето, Бог те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт да съдиш народите с правда.
към текста >>

64. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

7) «Ето, Господ стои пред вас, той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одежда на Бога Святаго.» (2, с.
Тя представлява настолна книга за всяка будна душа, която желае да се усъвършенства, да се свърже с природата и разбере пътищата, по които трябва да се развива. Следващата година се издава във Варна книгата «Хио, Ели, Мели, Месаил» (Гласът Божий) или «Ла Елохим Хахарец».* ********* Това е „Тайната на Духа", казана за пътя на Беинса Дуно на Земята. „Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца вашего, който е горе на небето...» (2, с. 1) «Защо търсите Господа там, отгдето няма да дойде? Ето - Той е пред вази, чака ви да го познаете.» (2, с. 7) «Ето, Господ стои пред вас, той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одежда на Бога Святаго.» (2, с. 8) «В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в моето? » (2, с. 9) «Ето, аз се клех в святото си име и няма да се отмени думата ми: ще изведа своите чада, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят... А след ония дни, когато небето и Земята приидат и новите небеса и новата Земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещеници да ми слугуват во век." (2, с. 10) По-нататък се разкрива и бъдещата мисия на Учителя:*********** „Ето, Бог те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт да съдиш народите с правда.
към текста >>

65. III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

Той е кротък и смирен.
То.й носи моя мир. Вие всички ще видите Неговата голяма сила. Той е, който усмирява всички. Неговият дух стои над серафимите. Той е лъчът на моя Дух. Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил.
към текста >>

66. 3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

Той е кротък и смирен.
То.й носи моя мир. Вие всички ще видите Неговата голяма сила. Той е, който усмирява всички. Неговият дух стои над серафимите. Той е лъчът на моя Дух. Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил.
към текста >>

67. 11. ПОБОЯТ НАНЕСЕН НА УЧИТЕЛЯ

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Предлагат Му да пътува нагоре с белия кон на бай Янко, който е най-кротък и най- здрав.
" Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват. От планината пристига работната група заедно с конете, за да посрещнат Учителя и откарат багажа нагоре. Предлагат Му да пътува нагоре с белия кон на бай Янко, който е най-кротък и най- здрав. Учителят отказва да пътува на кон, Той не се храни, а само почива. Майка ми Стефка и баща ми Крум решават да тръгнат напред, защото децата вървят бавно и братската група лесно ще да ги настигне. С тази първа група тръгват още няколко приятели, които също бавно се движат - Невена Неделчева, София Попова и други. Вървят повече от час от края на гората, а останалите още обядват. Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър трева.
към текста >>

68. 6. Боян Димитров Боев

Всичките му негативни качества се стопяват и той става мек, кротък и любвеобилен в отношенията си с всички братя и сестри.
" Боян Боев отговаря: „Искам всичко в този живот да си платя." Той е стоик, търпелив, никога не издава външно, че има силни болки в крака си. Пред група братя и сестри Учителят разкрива, че в едно минало прераждане Боян Боев е бил Чингиз хан, голям военачалник, изпратен в Европа да разруши феодализма. Историята отбелязва, че когато превзел един европейски град, гражданите го питат: „Кой си ти? " Той отговаря на чист латински език: „Аз съм бич Божий". От този азиатски дух на Чингиз хан Учителят направи един от най-добрите си и изпълнителни ученици, отдаден всецяло на делото Божие на Земята. Всичките му негативни качества се стопяват и той става мек, кротък и любвеобилен в отношенията си с всички братя и сестри. Много рядко се случва да избухне или да повиши тон, но скоро влиза в ритъма на Любовта, в която Учителя го е въвел. След изпълнението на задачата си като Чингиз Хан, той се включва във втората духовна вълна, организирана от Бялото Братство - създаването и развитието на богомилството в България. Той е бил поп Богомил и майка му е била Пенка Дякова. Заедно с Учителят те са работили за разпространението и развитието на богомилството в България. Хванати са от болярите и осъдени на смърт.
към текста >>

69. 2. Защо днес всички стават натуристи? Библиотека за природолечение. № 1

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Защото, който наблюдава законите на природата с разумни критерии, освен че има здрав вид, нормален цвят, кротък характер и е весел, но не е никога фанатик, нито мизантроп и не желае никак злото на ближния си, а обича и почита подобния си като себе си. 10.
Защото човек, който има добър разум и просвета, предпочита да спре- варва злото, отколкото да го лекува, след като е страдал толкова много и излагал в опасност съществуванието си. 6. Защото не е достатъчно да се знае, че животът само в открито дава здравие, че слънчевата светлина обогатява и засилва червените телца в кръвта, че чистотата в тялото предпазва от болестите, че движението, гимнастиката засилват организма, че умереното и въздържанието в яденето и в пиенето са основа на здравието и пр. А е необходимо да се знае прилаганието на всички тия здравни принципи по отношение на нашето здравословно състояние, на веротърпимостта на нашия организъм, зависимо работата, която трябва да извършваме, начина на живота в дадена среда, физиологическите и биологическите необходимости, състоянието на душата и пр., ако, наистина, искаме да запазим съкровището на здравието си. 7. Защото с лошото прилагание в практика законите, които направляват нашето съществувание, не само, че не се постигат трайни резултати, но понякога се влошават много нашите здравословни условия. 8. Защото нашата слаба цветуща външност, бледен и моравен цвят на лицето, пълнотата - затлъстяванието или крайната мършавост, слабостта в зрението, крайната нервна възбуда, леността в труда, болезненото и стеснително ходение, физическите разстройства, хилядите видове на мания, лудост, разните проявления на болестите по недостиг и липса на функционалност в органите, в обмяна на веществата, органически разстройства и др., турят наясно нашата некомпетентност по законите на природата или нашата слаба и осакатена памет. 9. Защото, който наблюдава законите на природата с разумни критерии, освен че има здрав вид, нормален цвят, кротък характер и е весел, но не е никога фанатик, нито мизантроп и не желае никак злото на ближния си, а обича и почита подобния си като себе си. 10. Защото, който наблюдава законите на природата, обича труда, а следователно полезен е на себе си и на други, има по-голямо почитание към семейството и към потомството си, точен е в думите си, решителен и силен в действията си, и въобще, такивато днес са необходими за величието и благоденствието на България. Това е нашата програма и цел.
към текста >>

70. 16. ПРИКАЗКА ЗА ТРЪНЧЕТО

Милка Периклиева

ТОМ 23

- и заплака в горест трънчето тогаз, и като погледна към небето, молба отправи с кротък глас: «Кому, о, Боже, съм полезен?
Б. Л. [Само Божията Любов] Край нива златна изкласила где зреят житени зрънца, трънче малко бе израсло, и само, то чезнеше в тъга. Всеки ден се то прислушва в тихий шепот на зрънцата, и свойта участ веч оплаква, о, как богати са житата! Ще дойдат благите човеци, и с песни ще ги отнесат, на хармана весело ще пеят, и в хамбари светли приберат. Злочеста участ! - и заплака в горест трънчето тогаз, и като погледна към небето, молба отправи с кротък глас: «Кому, о, Боже, съм полезен? Кой ще мен погледне с любов? Всеки,който ме докосне, да бодна само съм готов. Добро аз искам да направя - на някой болка изцеря, вместо хула - благодарност, усмивка светла да даря.» Търпеливо и с надежда ден донесе му съдбата, жилцето си да забие, на човек - злодей един в ръката. С вик отскочи той ожилен, смутен в трънчето се взре. - Измама исках да направя - и разкаяние лицето му огре.
към текста >>

71. В) Портрет на Петър Василев Иванов

По характер пастор Василев е бил кротък и смирен човек.
В неделя сутрин, той ставал много по- рано, прекарвал доста време в молитва, размишлявал върху текста от Словото за проповедта и си изпявал 1 -2 свещени песни. При тръгване за църква, той пак спирал, за да се помоли. Най-силната част от богослужението е била неговата встъпителна молитва, която карала слушателите да почувстват Божието присъствие. Неделният ден за него е бивал свещен, на Бога ден, в който той прекарвал с приятелите си в разговор и молитва. Търсел е връзка с младежите и ги е насърчавал за чист християнски живот. По характер пастор Василев е бил кротък и смирен човек. Той бил много контактен, пеел хубаво и винаги излъчвал любов. С лекота достигал до човешките сърца и е работил за спасението на душите им. Ежедневно пастир Василев е посещавал дюкяните и домовете на приятелите си. Там той без притеснение се разговарял с купувачите и с всеки, който се интересувал за Бога. Той никога не нападал и не упреквал, така той спокойно намирал възможност да говори с православни и католически свещеници, ходжи и винаги с учтив тон пазил да не оскърби събеседниците си.
към текста >>

72. 7. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици

По характер кротък, но решителен.
За своето безстрашие да изобличи в грях дори цар Ирод, неговата незаконна жена Иродиада го толкова намразила, че при един празник дъщеря й Соломия, която бе харесала на Ирода с танцуването си, поиска, подучена от майка си, главата на Йоан Кръстителя да й се поднесе на блюдо. Така Йоан бе обезглавен (Мат. 14:3-12). 2. Йоан - апостолът и Евангелистът От Витсаида в Галилея. До повикването му от Исуса, бил ученик на Йоана Кръстителя и прост рибар (Map. 1:20,1:5-10). По характер кротък, но решителен. Пълен със смирение и братска любов. Обичаше Исуса повече от всички - наричан апостол на любовта. Твърд и неустрашим - свидетел на Преображението, Гетсимансште страдания и на разпятието на Спасителя и затова ги описва като очевидец (Йоана 19:35). Един от първите свидетели на възкресението и след възнесението смело проповядваше Евангелието из Ерусалим (Деян. 4:13), не се уплаши от затвор, биене и заплашване със смърт.
към текста >>

73. 6.2. В стан Изгрев край София

- Христос казва, наистина: "Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по дърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа!
И г. Стоименов така отговори: - От всички мой лични опитности с г-на Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високоинтелигентни души - светящите същества на Vl-та раса. Нали Христос казва: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята"? - Христос казва, наистина: "Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по дърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брата Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. и той продължи: - "Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва". Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто, като кристал; ум светъл, като слънцето; душа обширна, като вселената и дух мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога.
към текста >>

74. 19. Сродниците на Учителя

Щото да бъде кротък и смирен човек, това е качество голямо.
Христос казва, че няма мъже и жени пред Бога, и че всички са души, така чете са равни пред Бога, и той би трябвало така да постъпва, но как е било не зная, но тя е била кротка женица, смирена. Друго съм чула, че преди да роди Учителя, много дълго е боледувала тя. Преди да забременее. Значи, аз така го разбирам: прекарали са я през една чистка, хубава, щото боледуването е чистене всякога, и тя дълго е боледувала, може би, за да се подготви така. То е имало и влияние отгоре нали, да я учат и т.н. Щото да бъде кротък и смирен човек, това е качество голямо. Та това съм чула и още нещо знам: Тя пак заболяла впоследствие. Учителят бил във Варна ученик в гимназията, и тя не си е заминала, докато той не дойде. Все казвала: "Петър да дойде, да го видя". И успяла да го дочака и тогава си заминала. Защото тя по-млада си е отишла.
към текста >>

75. 14. Фотографската снимка с класа ни

ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: Неделна беседа; 10 ноемврий, 1918 г.

14. Фотографската снимка с класа ни През онези последни дни на раздяла с любимия ми учител - човек с кротък и благ израз на лицето, стих глас и бащински обноски към всички, когото обожавах ' и обичах с всичката сила на сърцето си, бяхме събрани в едно фотографско ателие да направим последен портрет на класа заедно с учителя Владислав Алексиев.
14. Фотографската снимка с класа ни През онези последни дни на раздяла с любимия ми учител - човек с кротък и благ израз на лицето, стих глас и бащински обноски към всички, когото обожавах ' и обичах с всичката сила на сърцето си, бяхме събрани в едно фотографско ателие да направим последен портрет на класа заедно с учителя Владислав Алексиев. Аз не можех да си представя да се фотографирам далеч от него. Обаче, когато се явих в ателието и се озърнах наоколо си, видях не предишните си съкласнички, които бяха добре облечени, а някакви прекрасни бели феи. Повечето имаха големи бели панделки, като пеперуди на косите си, а роклите им блестяха, целите обсипани с волани, като моята мечтана рокля, която никога не облякох. На краката си носеха черни лачени пантофки с каишки и копченца отстрани. Те ме гледаха с насмешка и погледите им ме пронизваха като стрели.
към текста >>

76. 3.2. ЗАПЛАТАТА ОТ ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1914-1918 г.)

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Овенът е кротък, но когато се срещнат два овена, удрят главите си.
След това няма да помислят вече за война. Всяко нещо, което става в света, има свое определено време. Всеки човек се ражда на определено за него време, затова хората се различават помежду си. Забелязано е, че онези, които се раждат от 9 (22) март нататък, се повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие. Каже ли някой, че страда от главоболие, аз зная, че той е роден през март, когато слънцето е в зодиакалния знак Овен. Овенът е кротък, но когато се срещнат два овена, удрят главите си. Който се бори с материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено в живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде в ума ви една светла, Божествена мисъл или в сърцето ви красив импулс, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате.
към текста >>

77. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Д: Много кротък, той ходи с една бяла брада - светец, толкова добър.
М: Аз така съм чувала, че Учителя протестанти са го изпратили и са искали да му плащат като се върне. И той казал: "Служенето на Бога не търпи заплащане." А гимназия е завършил във Варна. Д: Да. М: В семейството на дядо Петър Тихчев. В: Какво ще ми кажете за него? Д: Много кротък, той ходи с една бяла брада - светец, толкова добър. В: Значи Петър Тихчев? Учителят е живял в неговия дом, така ли? Д: Да, обаче, той е имал дъщеря Петър Тихчев и те са си правили сметка семейството да оженят дъщеря си и казват на баща му. Баща му е поп Константин Дъновски [вж "Изгревът", т. XXIV, снимка № 45].
към текста >>

Д: Ами той идваше в Бургас, помня много кротък, много добър човек, типичен окултист, като светец беше.
- В този момент, значи, когато те са тъй таяли, дъщерята на Петър Тихчев си заминава. И когато трябва, след като се завърнал от Америка да отиде да отслужи военната си служба, той им казал, двама души били, един от двамата билетчета да теглят. Той казал; "Не ме карайте да тегля, защото аз ще изтегля този билет, който ме освобождава от военна служба." Те му казали: "Нищо, тегли." Другият бърка, тегли, билетът годен. Учителят не отива войник. В: А за Петър Тихчев други неща да ми кажете? Д: Ами той идваше в Бургас, помня много кротък, много добър човек, типичен окултист, като светец беше. Кротко приказваше, бавно така, но той се приобщава към Учителя след събирането на тази тройка. В: А Жоро Тихчев има ли нещо връзка с него или не? Д: Кой? В: Георги Тихчев. Д: Не, Георги Тихчев не, Петър Тихчев.
към текста >>

Видях те кротък, лъчезарен до чешмата, своите Слова кристално чисти да редиш.
И на върхът величав Молитвен аз пак не те видях. Да облъхва косите ти утринен ветрец. Търсих те без умора и радост не познах, защото нигде не видях Великият Мъдрец. Тогава аз се спрях, и в себе си вглъбих се. А чрез духът си потърсих те отново пак и обзет от радост, отново аз родих се, защото пак те видях все тъй смирен и благ. Видях те кротък, лъчезарен до чешмата, своите Слова кристално чисти да редиш. Видях те на всички в сърцето и душата, порядъкът Божествен с обич да градиш. Видях те също и на върхът величави, където Слънцето посрещахме в зори. Там, където и Бог, чрез тебе се прослави, там, където толкова неща ми ти откри. Видях те също в простора свеж и в цветята. Видях те и в бурята и в слънчевия ден, видях те в свещения трепет на сърцата, които ти поведе към върхът озарен.
към текста >>

78. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

Видях Те кротък, лъчезарен до чешмата, Своите Слова кристални, чисти да редиш.
Не можах да Те срещна Която с такава любов ти нам съгради, макар, че те търсех като слънце ранобудно, Да бъда пак при тебе, тъй както по-преди. Не Те видях гдето беше Твоята палатка, Сред полянката откриваща дивни красоти. Навсякъде те търсих, спомням си дните кратки, Когато бащински мъдро напътстваше ни Ти. И на върхът Молитвен аз пак не Те видях, да облъхва косите Ти утринен ветрец, Търсих Те без умора и радост не познах, Защото нигде не видях Великия Мъдрец. Тогава аз се спрях и в себе си вглъбих се, а чрез духът си потърсих те отново пак и обзет от радост, отново аз родих се, Защото пак тъй Те видях все тъй смирен и благ. Видях Те кротък, лъчезарен до чешмата, Своите Слова кристални, чисти да редиш. Видях Те на всички в сърцето и в душата Порядъка Божествен със обич да градиш. Видях Те също и на върхът величави, където слънцето посрещахме в зори, там, където и Бог чрез Тебе се прослави, Там, където толкова неща ни Ти откри. Видях Те също в простора свеж и в цветята, видях Те и в бурята и слънчевия ден, видях Те в свещения трепет на сърцата, Които Ти поведе към върхът озарен. Тогава смирен на молитва наведох глава и се възрадвах, че беше проводен вестител, да ни дари с ценни, неказани до днес Слова. Той, на висшата Любов, Великият Учител.
към текста >>

79. 2. ПОСЛЕДЕН, НЕЗАБРАВИМ И ВЕЧЕН!

Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, Баща нежен и любящ.
След малко, за моя голяма изненада аз видях Учителят, че излезе на тераската горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бях смаян, объркан, бях в недоумение от всичко станало. Картината пред мене беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а Самия Бог. Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, Баща нежен и любящ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох. За бащата на учителката ли? " Аз бях смутен, засрамен, чувствувах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости за всичко това, обаче аз чувствувах, че всичко това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше за това говореше Неговият поглед и цялата му вънкашност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужва дори и в такъв момент като този, в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох и им кажете, че ще му мине! " След 3-4 дена Учителят напусна физическият свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още 5-6 месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят.
към текста >>

80. 7. СЛУЧАЯТ С ЕДИН ПИСТОЛЕТ

Един миг след тези думи Учителят прие своя обикновен и кротък израз на лицето Си и започна Своята беседа тихо, увлекателно и леко, сякаш въпросът за пистолета не е даже съществувал.
Никакъв звук, никакво мърдане, всички бяха като приспани, замръзнали, сякаш дори хора не дишаха. Мълчанието продължи дълго, може би 5-10 минути, и стана ми някак уморително и отегчително от това неизвестно и безпричинно мълчание. Най-после Учителят наруши мълча нето и много сериозно, строго и с ясен глас каза: "Когато се отива при Господа, пистолет не се носи! " Аз се сетих веднага за пистолета си и разбрах, че съм направил голяма грешка, като съм го взел със себе си. В душата си обаче аз се зарадвах и благодарих мислено на Учителя, че с това Той ми дава едновременно и добър урок, и пример да позная кой е Той и че с това Той още повече усили вярата ми в Него. Един миг след тези думи Учителят прие своя обикновен и кротък израз на лицето Си и започна Своята беседа тихо, увлекателно и леко, сякаш въпросът за пистолета не е даже съществувал.
към текста >>

81. 12. ЕЛА И ВИЖ

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Най-напред брат Боян Боев - неразделен от Учителя, верен, точен, изправен, смирен и кротък и всякога на поста си.
Следователно, всички бяха на своето място и нито един не беше излишен. Затворени в своите роли и места, някои братя и сестри не харесваха ролите на някои други от тях, обаче това не беше право. Мога да кажа, че всички добре играеха своите роли, но беше грешка да се мисли, че всеки може сам да представи цялото, без участието на другите братя и сестри. Аз си спомням за тези, които бяха тогава там и ще спомена само някои от тях. Някои може да пропусна случайно. Най-напред брат Боян Боев - неразделен от Учителя, верен, точен, изправен, смирен и кротък и всякога на поста си. Само за него би могло да се напишат цели страници, но засега аз само ще спомена за неговото присъствие. Следват имената на други братя и сестри: д-р Методи Константинов, Симеон Симеонов, Николина Балтова, Катя Грива, Милка Периклиева, Неделчо Попов, Влад Пашов, Савка Керемедчиева, Буча, Цеко, Дарлинг, Асен Арнаудов. Малко встрани бе обособена друга група с брат Любомир Лулчев, а някъде горе на високо и съвсем заделено беше брат Борис Николов с Миката и Стоянка Илиева. Тук беше и брат Кръстю, с когото ме свързаха някои добри спомени. Дължа особена благодарност на брат Влад Пашов, който ми отстъпи палатката си, а той отиде някъде, неизвестно къде и сам доброволно се подложи на лишения и несгоди.
към текста >>

82. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

А Соничка, този кротък ангел!
Тя взима уроци по физика от стария способен г-н Колев? Тя ми позволи, а също и той да присъствувам на уроците. Истински физик! Как лесно решава задачите! Аз гледам и се чудя - тъпа и непросветена. А Соничка, този кротък ангел! О, за нея е всичко лесно и разбрано. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 20 октомври 1926 г. Мила сестро, На 16-ти привързах своето писмо на новия пощальон - друго дръвце - малко по-доле от стария. Жалко, ако някой го е взел. Не бива чуждо око още да надниква в нашата тайна.
към текста >>

83. 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Човек бе той със вид прекрасен Кат ангел кротък сладкогласен.
Духът ми жив през вековете Летя безсмъртен в боевете Напразно дирил щастие, радост; Изпитал само скърб и жалост. В миг един за мен ужасен На кръстопът стоех опасен Безпомощна и нажалена От тежки път обременена. Припадна нощ над мене тъмна И мислех веч - не ще осъмна. Сама бях, гинех в мраковете На враг потаен във ръцете. И във последно издихание Извиках с горест и стенание: „О, Творче мой и мой създател, От вси най-верни мой приятел, Аз гина веч, духът ми чезне, Като че падам в тъмна бездна...” Но ей дочаках аз Вестител, Приятел, скъп и благ Учител. Човек бе той със вид прекрасен Кат ангел кротък сладкогласен. И словото му живи пламък Живот събудило би в камък, Гласът му беше тих, дълбоки, Зовящ ме в мирове високи. Той облекло ми прашно, вето, Докосна с жезъл от небето. И каза ми: „Стани отново! ” И с име назова ме ново. „По тоз път тръгни очертани: Тоз път е само за избрани.” „Прости!
към текста >>

84. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Ще Ви помоля и аз да повярвате в неговите уверения, че Вий за него сте само чиста сестра и той за Вас - мил и кротък брат!
Господи на нашите души, стори и Хелмира да живее дни на такава наслада! Между другото, следва за няколко неща да Ви благодаря, за гдето ме послушахте! Едно от тях е помирението Ви с Емил. Видите ли колко лесно е да живеете в приятелски обноски? Потребна бе малка искреност и от двама ви в оная паметна петъчна утрин, за да постигнете онова, за което сама Асавита от толкова време се трудих! Ще Ви помоля и аз да повярвате в неговите уверения, че Вий за него сте само чиста сестра и той за Вас - мил и кротък брат! Нещо, което не по-малко ме радва, това е трудът Ви в училището! Господ ще Ви благослови за всичко това. Бих желала да ми съобщите всичко в свръзка с ученето, както и нуждите Ви по тоя случай, които евентуално биха се появили; даже и онова, което предполагате, че ми е известно, желая да го науча и от Вас. Ако трябва да споделим за душевния си живот, ще Ви кажа, че бидейки всякога мислено около Вас, с умиление гледах как трепкате из градината на Изгрева, как надниквате из алеите от вън дали ще намине „Коломбо”! Съчувствувах Ви, но как да се помогне!
към текста >>

85. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV

Той, между многото братя, Той -светъл, тих и кротък, пристига.
Защото Той си дойде при нас. Върху каменното кръжило доле, при стъпаловидния Охлюв с астрономичния знак отгоре, на огнището - гори буен огън. Пейките са наредени за сядане. Отгоре по стръмната пътека светна голям ацетиленов фенер; след него други, други. Някакво шествие от Feuerwerk [Feuerwerk (нем.) - фойерверк] гледаме и се чудим. Той, между многото братя, Той -светъл, тих и кротък, пристига. Пелерината Му-ямурлук загръща раменете Му, та чак до земята. Бялото му облекло сияе, сияе. Стройни рамене, като везните на Temida [Темида]. Седна върху ниско столче край огъня и всички живущи на бивак от край до край, по магичен начин слетяха край огнището, подобно ято птици. А по лицата на всички голяма усмивка и не си отива.
към текста >>

86. 8.1.3.7. Концерт-рецитал на 4 декември 2010 г. Светкавиците и гръмотевиците за концерта на 4 декември 2010 г.

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Обвити в мрак до този час Ний бяхме роби на греха, Но чухме твоя кротък глас И лъхна към нас топлина.
Значи първо имаме Учител, Миров Учител и Всемиров Учител и създаването на трите школи - Бяло Братство, Велико Бяло Братство и Всемирно Велико Бяло Братство. Това са 3 различни неща. Е. Закриване на концерта с песента “Поздрав на Учителя”. Поздрав на Учителя Благословен от Бога Ти, Учителю на Любовта, За дето тъкмо в тези дни Донесе мир и светлина. Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на мъдростта. Обвити в мрак до този час Ний бяхме роби на греха, Но чухме твоя кротък глас И лъхна към нас топлина. Добре дошъл и пр. Учителю благословен, Ти ни сърцата обнови, Запали огън в нас свещен И сладки думи оживи. Добре дошъл и пр. Учителю, наш скъпи гост, Привет от нас ти приеми Със радост ний готови сме Да жертваме живота свой. Добре дошел и пр.
към текста >>

87. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Всред големите противоречия и страдания той ги е преживял като лъч, който раздира тъмата и слиза при него кротък и ласкав, топъл и нежен като майчинска длан, която се слага над пламналото чело на бълнуващото дете.
Класическото произведение от рода на Хендела, по време, когато зад подиума стои едно светоразбирание, което отрича Бога, няма да се съобразява с вкусовете, разбиранията и целите на същото. Ораторията на Хендел е жив апотеоз на Върховното, Великото, Незнайното, пред което хората изглеждат нищожни, слаби, бедни и неуки. Какво изразява стила на ораторията - ние не правим и нямаме намерение да правим разбор върху това произведение, ние само питаме, какво съдържат свещените думи в нея, това мощно Алилуйя и това свещено Амен? Ораторията е известна. Едно произведение от такъв мащаб, не може да не бъде наситено от идейно съдържание и от идеен смисъл - при това тя цели нещо, цели онова великото, което Хендел е почувствувал, когато е прочел първата дума от либрето, за да го изяви, не за хора кукли, а за живи хора, които като него, също като него трябва да преживеят и думата Алилуйя, и думата Амен, и думата Милосърдие и Утешение. Всред големите противоречия и страдания той ги е преживял като лъч, който раздира тъмата и слиза при него кротък и ласкав, топъл и нежен като майчинска длан, която се слага над пламналото чело на бълнуващото дете. Изкуството не е свят само за наслада и за забавление - изкуството е израз на дълбоките мисли и чувства на възродели се хора, които служат на една велика кауза - човекът. Гениалният композитор не ни дава сладък и вкусен плод, за да задоволи нашия вкус, той ни дава твърда храна, която да я дъвчем и правилно и много да я дъвчем, за да вникнем в съдържанието на онова, което наричаме изкуство, музика, богата и пълна душевност в която големите хора са живели, хармонията, която е прониквала умовете им , сърцата им и ги е карало величествено просто да ни покажат шеметните върхове, които нямат нищо общо с обикновеното и елементарното разбиране за живота, за света, за Вселената, за Бога. Това е вярно не само за произведението на Хендела, но и за всички ония, които чрез музика, поезия и приложните изкуства са дали израз на тази идейност, която няма нищо общо с обикновения език на изкуството, което служи да стопява скуката на обикновените хора. Как ще отзвучи душата, сърцето и ума на онзи, който нищо не знае и нищо не разбира от съдържанието, което се крие зад думата “Амен” или зад думата Алилуйя? Тоя възторжен вик, мистичен и дълбок, който се изтръгва от дълбините на човешката душа, изпълнена със свещен трепет и любов към Неизвестния Бог на евреите, и Живия, Опитания на всички, които са горяли в този пламък?
към текста >>

88. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

Не се излъгахме - малкото облаче, отдавна не бе бяло и отдавна не ни гледаше с кротък и чист блясък.
Неразривна връзка и единство съществува между всички събития които стават с човека, които се случват на земята, с народите, с цялата Вселена. Ударът на едно събитие засяга всички, стига до всички. По тези събития мъдреците четат и тълкуват причините и последствията. И нека да кажем: ония, които нищо не разбират от метеорология могат да кажат, че малкото бяло облаче, което лети като бяла птичка по небето е много красиво и може да буди само хубави чувства, но това облаче не говори със същия език на учения мъж, на познавача, който като го гледа определя точно след колко дена, часа или минути ще се разрази страшна буря. Вихрушката над небесните простори още не се е разразила, небето над нашата земя може да се каже, че е спокойно, ала признаците твърде рано се бяха появили на нашия, да, нашия хоризонт и ние изтръпнахме и застанахме нащрек - това се случи след радостта, когато Той се върна при нас. Не се излъгахме - малкото облаче, отдавна не бе бяло и отдавна не ни гледаше с кротък и чист блясък. Останахме на щрек и не бихме могли да кажем, къде точно сме застанали и как сме успели да видим това, което щеше да се случи с цялото човечество, не вече с един, не само с нас, а с всички. Ония у които идеята за духовния живот и за духовния свят; ония които разбираха, какво значение има Един Учител за отделната личност, както и за цялото човечество и неговата съдба, щяха да ни разберат. Светът нямаше да се освободи от назрялата карма, това не го казваме ние - това го каза Той; светът по същия начин нямаше да се освободи от Неговите идеи, от учението, което щеше да навлезе все по-дълбоко и по-дълбоко в живота, в умовете, в сърцата на хората. И това не го казваме ние. Каза го Той и ние бяхме натрупали достатъчно опит, за да се съмняваме в думите Му.
към текста >>

89. 15. Магичното

Глава 2. Образи и идеи

Нямаше човек, който можеше да не отзвучи на тази любов, на тази светлина и топлина с които Учителят ограждаше всяка душа закопняла за истината.. Образите и идеите изпълват атмосферата; изпълват и нас, успели да доловим трепета на съдбоносния миг, блясъка на магичното, когато една съдба се преплита с друга и срещата между ученик и Учител свети с кротък и чист блясък.
Той носеше едно духовно богатство и нищо нямаше да попречи то да бъде раздадено на човечеството. “Тайната вечеря”, “Христос в Гетсимания”, “Възкресение” - три картини, които изобразяваха не вече епизоди от живота на Христа, а живи запалени факли за пробуждащата се душа - три мигновения от живота на Христа, описани между 17 и 21 глава от Евангелието на Йоана - трагични моменти от Неговия живот, които никога нямаше да престанат да звучат и да говорят на сърцето, на душата, на ума на човека. През тези три съдбоносни моменти от живота на Христа трябваше да мине и брат Иван, за да оживеят в съзнанието му - да съзерцава дълбоката мистичност на Голямата вечеря, да преживее единството и красотата на пълното единение, което молитвата можеше да подари на човека, и да преживее голямата радост от Възкресението, защото “мъртва бях и оживях.” И трите момента щяха да му откриват великото тайнство, когато една епоха се прощава с друга, и настъпването на новото е очевиден и преживян факт. Брат Иван преживя в късо време тези три мига, премина в съкратен срок през това тайнство, извиси душата си към Великата Реалност с чистосърдечието на славянина и с всичката твърдост и жажда за светлина на българина. Един живот преминал и един образ остана, който днес може да ни разкаже за пътя през който една душа може да бъде изведена нагоре и на светло, за магичното в работата - метода на любовта - магия с която Той свободно оперираше. Нямаше човек, който можеше да не отзвучи на тази любов, на тази светлина и топлина с които Учителят ограждаше всяка душа закопняла за истината.. Образите и идеите изпълват атмосферата; изпълват и нас, успели да доловим трепета на съдбоносния миг, блясъка на магичното, когато една съдба се преплита с друга и срещата между ученик и Учител свети с кротък и чист блясък. На земята няма по-велико от тази среща.
към текста >>

90. 17. Тресчицата

Глава 2. Образи и идеи

Той разбира, че Учителят го приема като приятел, доброжелател и накрая строго му казва: “Ще ме слушаш, иначе, окото ти може да отиде, тогава целия свят ще ти бъде крив." Сериозността на положението е добре схваната от упорития българин и мигом той става кротък като агне, отваря и затваря окото, стои чинно, докато малката тресчица бива изхвърлена навън.
Малкият инцидент, който би могъл да свърши фатално, намества нещо у него, променя неговото виждане, а оттам и неговото отношение. Всъщност нито Учителя, нито братята са се променили. Животът на групата си тече и сега, както и преди. Но едно произшествие променя обстановката, която вън от опасността за окото е абсолютно незначителна; тя става фактор, защото, какво не се случва - деликатно нещо е окото, може да пострада. Човекът владее изкуството да мисли - той разбира, че тъкмо тези хора, които той нарича с какво ли не име, тези хора на които той не желае да направи най-малката услуга, тъкмо те му се притичват на помощ и го избавят от едно нещастие. Той разбира, че Учителят го приема като приятел, доброжелател и накрая строго му казва: “Ще ме слушаш, иначе, окото ти може да отиде, тогава целия свят ще ти бъде крив." Сериозността на положението е добре схваната от упорития българин и мигом той става кротък като агне, отваря и затваря окото, стои чинно, докато малката тресчица бива изхвърлена навън. Незначителна тресчица, която в един свят му е пречела да види пред Кого се намира. Всичко стана просто, естествено, както не веднъж се случва в живота. Човекът се променя, става почти неузнаваем, не само защото му бе оказана услуга, а защото светът пред него получи своя реален облик, той вижда не външната форма на нещата, а вътрешното съдържание. "Завеяните” хора имат нещо хубаво и рядко се срещат такива, струва човек да ги погледне с други очи, да се поучи от тях, и непременно да се сприятели с тях. От този ден той е на тяхно разположение.
към текста >>

91. 13. Магическа формула: есе

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

Като диамантена основа думите блестяха: “Защото съм кротък и смирен по сърце” Матея, 11:29.
Ученикът чакаше трепетно и беше готов пред учебния си чин. Жадуваше и гладуваше, а можеше да задоволи и жаждата и глада - сезонът бе богат. Беше ударил неговия час. За столетната наука не беше важно нито мнението на езиковедите, нито тоя на поетите и писателите. Беше неудържимо. Като диамантена основа думите блестяха: “Защото съм кротък и смирен по сърце” Матея, 11:29. Двете думи се превръщат на шеметен връх. Те са качества на Великия Човек. Но сега, сега вече ученикът иска, жадува да прилича на своя Учител. Спира се на тези две качества, изразени скромно, но ето, че те не звучат вече, както тогава, получили са нова сила, пораснали са, значението им сякаш сега се разлиства като кедър - шумят и пеят по нов начин и от тях днес блика внушителна мощ. Ученикът не само слуша за тях, но и разбира, че те крият нещо много голямо и много необходимо и то тъкмо за днешния момент.
към текста >>

Който иска да влезе в общение с възвишени жители, трябва да бъде кротък и смирен.
Нищо друго - само това - бъдете като Него, въоръжете се като него, превърнете двете думи на магическа формула, за да усмирите бурята, за да въдворите хармонията, за да реализирате жадувания мир не само вътре в себе си, но и вън от себе си. Трябва да се образува акорд - за да се реализира обединението не само между мислите, чувствата, действията, вътре в човека, но и между отделните хора, общества и народи. “Кротостта и смирението са вътрешни качества, които дават възможност на човека да се развива правилно. Кроткият и смиреният познава себе си и окръжаващите го познават” - казва Учителят. “Ако искате да създадете нова религия, която да почива на Любовта, вложете за основа кротостта, ако искате да почива на Любовта, вложете за основа кротостта, ако искате да преобразите целия си живот, вложете кротостта като основа на вашите постъпки. Който иска да влезе в общение с възвишени жители, трябва да бъде кротък и смирен. Кроткият и смиреният укрепва тялото и го прави здраво и бодро. Без кротост и смирение лекуването на човека е невъзможно”. Цяла една беседа е посветена на горния стих от 11 глава на Матея. Когато дочиташ последната фраза, имаш чувството, че се намираш пред едно велико откритие. Много пъти тази глава е била прочитана, и беседата не е прочетена за първи път, но ето, че тъкмо сега през втората половина на нашия век, тя ти разкрива нещо съвсем ново.
към текста >>

Думите казани от Христа: “Кротък и смирен" не бяха вече чисто евангелски изрази, загубили своята сила и значимост след две хилядолетия.
Кротост и смирение бяха необходим елемент на живота на растенето. Нямаше ученичество, без тези две основни качества, които караха човека да бъде силен, доволен и искрен и при всичките условия на живота и при всички моменти, когато влизаше в общение с Бога. Кротост и смирение се превръщаха в основа, която тепърва се изработваше - не можеше да става дума изобщо за ученичество, ако човек не разбираше важността на тези две качества. Не можеше да учи, да расте и да обръща вниманието си на своя учител, ако в отношенията си към другия не влагаше кротостта и смирението. Ученикът не можеше да укрепва отвътре, не можеше да издържа на изпитанията, не можеше да се кали, не можеше да бъде здрав, ако кротостта и смирението не оросяваха неговата кръв, регулирайки физическото и психическото кръвообращение. Думите казани от Христа: “Кротък и смирен" не бяха вече чисто евангелски изрази, загубили своята сила и значимост след две хилядолетия. Нещо повече, те бяха спасени и оцелели напълно, за да влязат като неин материал в строежа на новата личност, в новото знание днес - като важен и необходим елемент. Учениците добре щяха да чуят казаното за тях, добре щяха да схванат дълбоката и мистичната им страна и добре щяха да почувствуват необходимостта от тях. И непременно щяха да успеят да превърнат идеята на магическа формула, която щеше да им служи, да им помага, да ги улеснява по пътя на ученичеството. Думите светеха като два диамантени къса - “Кротък и смирен”. Компас и тояга през време на най-голямата депресия, каквато някога човечеството бе преживяло.
към текста >>

Думите светеха като два диамантени къса - “Кротък и смирен”.
Ученикът не можеше да укрепва отвътре, не можеше да издържа на изпитанията, не можеше да се кали, не можеше да бъде здрав, ако кротостта и смирението не оросяваха неговата кръв, регулирайки физическото и психическото кръвообращение. Думите казани от Христа: “Кротък и смирен" не бяха вече чисто евангелски изрази, загубили своята сила и значимост след две хилядолетия. Нещо повече, те бяха спасени и оцелели напълно, за да влязат като неин материал в строежа на новата личност, в новото знание днес - като важен и необходим елемент. Учениците добре щяха да чуят казаното за тях, добре щяха да схванат дълбоката и мистичната им страна и добре щяха да почувствуват необходимостта от тях. И непременно щяха да успеят да превърнат идеята на магическа формула, която щеше да им служи, да им помага, да ги улеснява по пътя на ученичеството. Думите светеха като два диамантени къса - “Кротък и смирен”. Компас и тояга през време на най-голямата депресия, каквато някога човечеството бе преживяло. Нямаше противоречие, нямаше конфликт, нямаше буря, нямаше страдание, които да не бъдат разрешени и преодолени с това оръжие, което Христос навремето връчи на учениците - а днес Учителят го поднесе наново, обляно в нова светлина и сгрято от нова човечност.
към текста >>

92. Тефтерче 1. Формули, мота, важни стихове и мисли, (XI.1969 г.)

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

57. “КРОТЪК И СМИРЕН!
Този път води към възкачване. Ще бъдете реки, а не канали. 56. Всичко мога да направя с Бога! Любов безгранична! Вяра безгранична! 57. “КРОТЪК И СМИРЕН! " Доволен ли си от живота, ти си кротък и смирен. Смирението отива към Бога. То е движение нагоре! 58. Благ е само Бог. Планът на Битието е план на Любовта.
към текста >>

" Доволен ли си от живота, ти си кротък и смирен.
Ще бъдете реки, а не канали. 56. Всичко мога да направя с Бога! Любов безгранична! Вяра безгранична! 57. “КРОТЪК И СМИРЕН! " Доволен ли си от живота, ти си кротък и смирен. Смирението отива към Бога. То е движение нагоре! 58. Благ е само Бог. Планът на Битието е план на Любовта. Всичко е Любов!
към текста >>

“АЗ СЪМ КРОТЪК И СМИРЕН ПО СЪРЦЕ” - Христос 90.
Смирението отива към Бога, гордостта остава Бога отвън. 88. (Азотът го нарича мъдрец. Той е голям горделивец.) В гордостта човек се хаби. Гордостта е силно течение, от което трябва да се освободим. 89. Човек, който не е смирен и добър, той към Бога не може да се движи. “АЗ СЪМ КРОТЪК И СМИРЕН ПО СЪРЦЕ” - Христос 90. От всички се изисква велика доброта. 91. Търсете Божествената светлина, която прегръща I облива човека отвсякъде, без да му иска нещо. Търсете Любовта на Божествената светлина, а не на човешката Божествената светлина внася живот в човека и го прави доволен и щастлив. 92. Като приемеш въздуха - той е жив, кажи му: Кажи ми онова, което Господ е казал на Тебе! Като пиеш вода, кажи й: Кажи ми това, което Господ е казал на тебе!
към текста >>

93. 14. Бягството

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

14. БЯГСТВОТО И сега аз като видях, че той така разбра, че аз съм кротък, няма да бягам, втория път като ме пратиха, хвърлям кофите и бягам, бяг, пък то една горещина беше след обед.
14. БЯГСТВОТО И сега аз като видях, че той така разбра, че аз съм кротък, няма да бягам, втория път като ме пратиха, хвърлям кофите и бягам, бяг, пък то една горещина беше след обед. Бягам, та прекосих цялото село разбираш ли, бягайки силно излязох вън от селото. Като излязох вън от селото, почувствувах се в по-голяма опасност, защото на открито поле е. На открито поле е, вече там полицай да го пратят, на всички посоки има хора, ще ме видят на полето, а пък така настрана около един километър се зеленеха високи такива царевици, много високи и аз бягам с всички сили да се домогна до царевицата. Туй беше задачата в момента. Щото като влеза в царевицата, те вече не могат, тя много пространна и висока и такова и бягай, и достигнах царевицата, и викам свърши се, отървах се.
към текста >>

94. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

В какъв ли ореол се е представила пред съзерцателния и кротък поглед на великия старец нашата тъй неизвестна страна, та той поиска да бъде тя праг между неговия земен живот и неговата вечност?
/Вж. П.И. Бирюковъ, Биография Льва Николаевича Толстого, том четв. с. 241/. Кое е накарало този велик и неспокоен дух, който цял живот не можа да намери пристанище тук на земята, от която се отрече, да потърси прибежище за своето тъй голямо неспокойство именно в нашата малка и бедна духом страна - и то в момент на най-върховно напрежение, когато прави последна крачка и скъсва връзките, които са го крепили цели 82 години на тая грешна и свята земя? - В момент, когато мистичното сливане с отвъдното се сбъдва, когато мечтата и действителността са на път да се слеят и да изчезнат във вечността? В какъв ли ореол се е представила пред съзерцателния и кротък поглед на великия старец нашата тъй неизвестна страна, та той поиска да бъде тя праг между неговия земен живот и неговата вечност? Толстой, който се отрече от себе си, от близките си и от родината си, за да се сближи с Бога - когато напусна своя дом имаше само едно желание: да бъде колкото се може по-далеч, да скъса с действителността, която тъй много го душеше в Ясна Поляна. За него беше безразлично къде ще отиде, стига да намери покой за душата си, да бъде далеч от миналото, от София Андреевна. И ако в неговото бягство от Ясна Поляна, което е и бягство от живота, се е мернала пред погледа му България - то не е, защото България е обетована страна за отшелниците, или защото Толстой е имал някакво изключително родство с нея. - България го е привличала като най-близката славянска страна, преди всичко. Но колкото и да има значение чисто практичната изгода за по-лесно избягване от Русия, не може да се не признаят и някои по-интимни подбуди, които са внушили на Толстоя да се упъти именно към България.
към текста >>

95. 29.2. За Христо Досев в Русия

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Кротък, жизнерадостен, мил бе той.
В денят на смъртта си той се е чувствувал много добре. Аз него ден бях в града. Но през нощта му станало много тежко и той пред смъртта си е искал да каже нещо много важно на сестрата на жена си, но не е могъл. Сега, като си спомням осемтях години живот в съседство с Христо, не мога освен да жалея, че него го няма между нас. Светли възпоменания остави той на всички, които са общили с него. Кротък, жизнерадостен, мил бе той. Много детско-женствено имаше в него. Пълен с енергия и вяра в добрата страна на човешкото естество, той щеше много да допринесе в помощ на всички търсещи правдата Божия. Погребахме го в един ъгъл на овощната градина на Скороходов, между ябълчеви и вишневи дървета, близо до урвата над реката, дето често той, заедно с всички нас, се е любувал на реката и околната природа. Мир на духа ти, мили Христо!
към текста >>

96. 48. Вечно възкресение. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 306, 25.04.1943, с. 1.

Кротък и смирен, Той ни води към Царството Божие на земята.
Днес ние ядем Неговото тяло и пием Неговата кръв - ние живеем от живота Му, който ежеминутно слиза от Висините към нас. Днес Той е при нас. Около нас. В нас. Днес Той ни говори, зове ни, сочи ни пътя нагоре. Кротък и смирен, Той ни води към Царството Божие на земята. Днес ние Го разпъваме, шибаме Го с камшиците на нашето невежество, оплюваме Го с храчките на нашите клевети, увенчаваме Го с трънения венец на позора. И Той всичко търпи... Защото Той затова е дошел - да Се пожертвува за нас, за да можем ние да имаме живот, и да го имаме преизобилно. Яжте - това е моето тяло! Пийте - това е моята кръв, която се пролива за спасението на света! - ни казва Той и днес.
към текста >>

97. 12. „Последен, незабравим и вечен