Търсене в текстове за 'Кредит'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 68 резултата в 54 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено.
От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример. Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н.
към текста >>

2. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха.
А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето.
към текста >>

3. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За такъв човек или за такова око се казва, че е с малък кредит на жизненост или просто - че човек е болен.
И когато човек е неразположен или малко болен, да се не смущава, да погледне окото си и щом види жизнения си кръг ярко очертан, това показва, че той разполага с достатъчно жизнена енергия, която може да надделее на болестта, след която човек се обновява. Когато жизненият кръг (VI) е тъмен, никаква болест не може да погълне жизнените припаси на човека. Жизнената енергия преодолява и надделява всяка болест и пази тялото или организма от загуби и вреди. Когато жизнената енергия на човека е слаба, този кръг е по-блед. Тогава в процеса на боледуването, болестта в човека взима по-големи размери и организмът по-скоро се изтощава. За такъв човек или за такова око се казва, че е с малък кредит на жизненост или просто - че човек е болен. Жизнеността може да се намали дотам, че да се вижда едва само границата на ириса, бледо очертана. Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен.
към текста >>

4. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Никога той вече не ще пожелае да се откаже от модерните машини, каквито му дава на разположение колективизмът, от рационалното използуване на агрономическите знания, от широкия кредит, сигурността на поминъка и всички ония материални и културни блага, които му осигурява задругата, за да се върне към малкото частно стопанство, към чокойството и монархизма.
В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него. Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации. Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и всестранно издигане. Никога той вече не ще пожелае да се откаже от модерните машини, каквито му дава на разположение колективизмът, от рационалното използуване на агрономическите знания, от широкия кредит, сигурността на поминъка и всички ония материални и културни блага, които му осигурява задругата, за да се върне към малкото частно стопанство, към чокойството и монархизма. Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния период на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С. А. Щати. Във всички области на производството се въвеждат най-модерните машини. Електрификацията се извършва усилено и в най-широки размери. Грамадни предприятия, каквато е линията Туркестан-Сибир (1500 к.м.) са привършени, други са в работа - канала напр. Дон-Волга.
към текста >>

5. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор.
Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки). Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека.
към текста >>

6. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица.
” Днес, при започване на никаква работа, при изучаване на някоя наука или изкуство, съвременните хора си задават въпроса: „Какво ще се ползуваме от това? Каква полза ще ни принесе то? ” Значи „ползата” е важна. Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят. Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза. В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване.
към текста >>

7. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Само по този начин всяка година природата редовно отпуща кредита, който е определила за всеки човек.
За всеки човек е определен един бюджет и един път, по който трябва да върви. Щом е така, той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път. Той ще върви напред, а тил ще му бъдат неговата майка и баща, неговите братя, сестри, приятели, обществото, народът, цялото човечество, а най- после и самата природа, т.е. всички разумни същества, които преди него са минали по същия път. Три неща трябва да се застъпят в човека: любов безгранична, разумност без тъмнина и свобода без ограничение. Само по този начин всяка година природата редовно отпуща кредита, който е определила за всеки човек. Щом той има този кредит, въпросът за насъщния хляб за него е разрешен. С разрешението на този важен социален въпрос за едного, се постига разрешението му и за всички.
към текста >>

Щом той има този кредит, въпросът за насъщния хляб за него е разрешен.
Щом е така, той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път. Той ще върви напред, а тил ще му бъдат неговата майка и баща, неговите братя, сестри, приятели, обществото, народът, цялото човечество, а най- после и самата природа, т.е. всички разумни същества, които преди него са минали по същия път. Три неща трябва да се застъпят в човека: любов безгранична, разумност без тъмнина и свобода без ограничение. Само по този начин всяка година природата редовно отпуща кредита, който е определила за всеки човек. Щом той има този кредит, въпросът за насъщния хляб за него е разрешен. С разрешението на този важен социален въпрос за едного, се постига разрешението му и за всички.
към текста >>

8. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

със своето пиянствуване той е дискредитиран вече.
Втори посветители трябва да бъдат чиновниците по селските общини. Те не трябва да бъдат само чиновникари, които да извършват редовно служебните си обязаности. Тяхната служба е да просветяват и възпитават непрекъснато себе си, с което те ще съдействуват за издигането на другите хора около тях. А не са малко нещата, с които трябва да се занимават сами. Едно голямо зло в село, всред народа е, когато „просветеният" държавен служител пие алкохол. със своето пиянствуване той е дискредитиран вече. Пушенето е второ зло, ала има и още по-големи обществени злини - те се гнездят в нечестието на човека. Всред народа само честният, добрият, благородният човек може да въздействува за добро и творческо благо. Трябва да прескочим един голям фактор в живота на народа, който за голямо съжаление със своя пример е бил винаги без никаква стойност. Това е свещеникът. Радостно би било да се види, да се срещне някъде свещеник с авторитет, лично достойнство и почитание всред народа.
към текста >>

9. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Използуването на астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци.
Така, поканен да присъствува при раждането на Людвиг ХІV, Морен е предсказал, че бъдещят монарх ще царува 57 години. Не по-малко куриозно е обстоятелството, че Кромуел, сигурно един от най-трезвите държавници, които историята познава, е разчитал на това предсказание на Морена като на положителен факт, който впрочем се е потвърдил от живота. (Фон Себотендорф). * * * След Морена започва упадъкът на астрологията. Причините трябва да се дирят отчасти у самите астролози. Използуването на астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци. Но, тия упреци, които впрочем могат да се направят почти във всяка научна област, засягат астролозите, не и астрологията. За компрометирането на астрологията са съдействували, обаче, доста много и нейните противници и то със своята неосведоменост, с криви заключения и, може би, поради липса на добра воля. Нашата цел, без съмнение, не е да доказваме чрез теоретически построения правотата на нашите възгледи, тъй като смятаме, че единствен опитът е меродавен при установяване стойността на астрологическите принципи. Все пак, не можем да не кажем по няколко думи и за критиките, които се нравят на астрологията от страна на нейните противници. Така, някои от тях отричат астрологията от страх пред детерминизма.
към текста >>

10. ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Понеже всички граждани държаха нашата страна, той трябваше да направи нещо, за да дискредитира както нас, така и френологията.
Този череп е бил предложен за разглеждане при една от публичните лекции, които авторът на книгата ,,Четиридесет години френологични изследвания" е държал в South Deerfield, Mass. Това е станало към 80-те години на миналия век, по времето, когато френологията в Америка е преживявала своя разцвет. Ще приведем съответното място от книгата под горното заглавие: „Един интересен факт се случи в South Deerfield, на една от нашит публични сказки, през времето когато пътувахме заедно с г-н Buell. Ние бяхме държали няколко сказки, които възбудиха силен интерес у всички слушатели. Ала Д-р R., който не вярваше във френологията, изказа публично своето отрицателно становище към нея. Понеже всички граждани държаха нашата страна, той трябваше да направи нещо, за да дискредитира както нас, така и френологията. Когато една вечер аз станах да държа своята лекция, Д-р A. застанал в дъното на залата, се обърна към мен и поиска по¬зволение да каже, че той носи един череп, който би желал да бъде изследван публично от нас, след свършването на сказката. Той заяви, че е познавал много добре лицето приживе и че е направил едно писмено изложение на фактите, за да могат да се сравнят последните с нашите френологични показания. Аз му отговорих, че няма защо да се чака до свършване на сказката, защото ако нашата преценка се окаже невярна, както докторът очевидно очаква, слушателите ще бъдат свободни да се разотидат, още повече че и аз самият ще се откажа да говоря по един предмет, който се оказва несъстоятелен. И тъй, помолих го да предаде черепа.
към текста >>

11. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

че тук не се иска да се дискредитира медицината, но и се отварят нови хоризонти.
Това показва, че тук е живяла една раса с доста висока култура. Не по-малко са доказателствата за съществуването на Атлантида на мястото на сегашния Атлантически океан. Ние виждаме, как новите факти на науката все повече потвърждават твърденията на окултната наука. LES FORCES SECRÈTES DE LA VIE (Скритите сили на живота) Авторът още в предговора казва, че в тая книга излага факти, опити, които говорят за нова епоха в медицината. Той казва между другото: "Читателят, който дойде до края на книгата, ще види. че тук не се иска да се дискредитира медицината, но и се отварят нови хоризонти. И на тия, които се колебаят в своята вяра, им казвам: Има един духовен свят! Има едно Провидение! – И доказателствата те ще видят в тая книга. – От тая книга читателят ще види, че има лечебни сили в организма – тъй наречената жизнена сила. Значи има други лечебни фактори освен външните лечебни средства.
към текста >>

12. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те говореха за неговия жизнен кредит.
Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл. Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост – той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него – долната част на ушите сведочеха за това – капиталът на живота бе крайно малък, оскъден. По своя органически вид той бе единствен-човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него. Походката му бе отмерена, лека, аристократична. Той гледаше винаги отпред си и никога в страна.
към текста >>

13. ИЗ КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ВОДОЛЕЙ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като прочели обявлението във вестниците, длъжниците на лорда си казали: Нашият кредитор е намислил да ни устрои някаква примка.
Тя търсеше отговор. Тя размишляваше върху това защо. Когато влезе в салона Учителят говореше: „Като виждал страданията на хората, един английски лорд си задал за цел да направи опит, да види, коя е причината за страданията им. Опитът му се състоял в следното: той дал едно обявление във вестника, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души. Същевременно той определил деня и часа, когато иска да се срещне с тях в дома си. Като прочели обявлението във вестниците, длъжниците на лорда си казали: Нашият кредитор е намислил да ни устрои някаква примка. Като ни събере в дома си, той ще ни застави по някакъв начин да се издължим. В определения ден, те се събрали пред къщата на своя кредитор и започнали да разискват върху въпроса, защо ги вика кредиторът им и трябва ли да влязат при него. Обаче, един от длъжниците на лорда, беден, окъсан човек, дошъл до неговата къща и не се спрял да разисква заедно с другите, защо го викат, трябва ли да влезе вътре или не, но направо влязъл в дома на лорда и похлопал на вратата. Поклонил се учтиво на лорда и чакал, какво ще му каже. – Какво обичате?
към текста >>

В определения ден, те се събрали пред къщата на своя кредитор и започнали да разискват върху въпроса, защо ги вика кредиторът им и трябва ли да влязат при него.
Когато влезе в салона Учителят говореше: „Като виждал страданията на хората, един английски лорд си задал за цел да направи опит, да види, коя е причината за страданията им. Опитът му се състоял в следното: той дал едно обявление във вестника, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души. Същевременно той определил деня и часа, когато иска да се срещне с тях в дома си. Като прочели обявлението във вестниците, длъжниците на лорда си казали: Нашият кредитор е намислил да ни устрои някаква примка. Като ни събере в дома си, той ще ни застави по някакъв начин да се издължим. В определения ден, те се събрали пред къщата на своя кредитор и започнали да разискват върху въпроса, защо ги вика кредиторът им и трябва ли да влязат при него. Обаче, един от длъжниците на лорда, беден, окъсан човек, дошъл до неговата къща и не се спрял да разисква заедно с другите, защо го викат, трябва ли да влезе вътре или не, но направо влязъл в дома на лорда и похлопал на вратата. Поклонил се учтиво на лорда и чакал, какво ще му каже. – Какво обичате? – попитал лордът. – Дойдох при вас като ваш длъжник, — бил отговорът.
към текста >>

14. ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА - Н. ПОПОВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

С тях тя се занимава, на тях щедро отпуска кредити, те са нейните любимци.
П. Г. П. Високият идеал за личността и обществото Идеалът е звезда-пътеводител; идеалът е извор на вдъхновение и радост, идеалът ни дава криле за подвизи и творчество. Той е образ на красота, чистота и съвършенство, който грее пред нас и като магнит ни привлича към себе си. Без идеал — човек е заровен дълбоко в избите на материалния живот, затворен в ограниченията на егоизма, нещастен и забравен от всички, изоставен по своя вина — „за далечни дни, за далечни времена". Защото „природата обича само тези, които имат висок идеал". С тях тя се занимава, на тях щедро отпуска кредити, те са нейните любимци. Та какво са великите люде — ако не деца на природата, които са имали висок идеал? И всеки от нас може да заживее с висок идеал и да се избави от тъмницата на личния егоизъм, да излезе на слънце и въздух и да се преобрази в нов човек, почитан и обичан от всички. Но кога? Когато вместо да поставя себе си център на живота, той постави цялото, Бога средоточие и пожелае на всички да бъдат добре; когато вместо да се грижи за своето лично щастие, той започне да мисли за благото на другите, на народа си, на човечеството, на всичко живо; тогава светлината на живото слънце ще го озари и ще го изведе към висините на едно ново знание. Той ще намери себе си — своето истинско аз.
към текста >>

15. IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всеки народ, за да се ползува от кредита, който природата му дава, трябва да има разумност в ума, справедливост в сърцето и добродетел в тялото.
Като се бият два народа, те си предават от добродетелите, които имат. Славяните носят доброто. Германците носят справедливостта. Англосаксонците носят мисълта. Славяните ще научат германците добре да чувствуват, германците ще научат славяните да постъпват справедливо, англичаните ще ги научат на ум. Всеки народ, за да се ползува от кредита, който природата му дава, трябва да има разумност в ума, справедливост в сърцето и добродетел в тялото. Народ, който има тия добродетели, е избран да носи благото в света. Той може да получи онова, което природата му е определила. Не може един народ да бъде по-голям, отколкото му е отредено от природата. На българите не е дадено да бъдат един голям стомилионен народ. Но това, което му е дадено е достатъчно, за да изпълни дадената му служба.
към текста >>

16. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

тук не става дума за нужда от материално естество, както се търсят, запример, двама комисионери, или както кредиторът търси своя длъжник.
Най-често хората сами си отиват от нас, или пък ние ги прогонваме с хладината и еднообразието на собствения си живот. Да изясним едно голямо недоразумение, разширено до размерите на истинска приумица, която хората трудно разпознават, защото тя се е вмъкнала в живота контрабандно, нахлула е между истините като пътник, който пътува под чуждо име. Това недоразумение лежи в схващането, че някой може да отнеме, да открадне без вътрешна причина някого, от притегателната власт на един чужд живот. Един пример: Двама човеци са приятели. Те се търсят, защото имат настойчива нужда един от друг. тук не става дума за нужда от материално естество, както се търсят, запример, двама комисионери, или както кредиторът търси своя длъжник. Въпросът се свежда към това, че всеки от тия приятели си мисли, че нахранва другия с преизобилието на своя дух. Всеки живее с увереността, че дава на другия неща твърде ценни, без които би пропаднал или просто би изсъхнал този живот, както изсъхва цветец без животворната влага на водата или пролетния дъжд. Но хората не винаги са пълноводни извори. Не всякога ние можем да бъдем храна и живот за една човешка душа или непресекваща радост за едно сърце. Никой човек не стои на едно място; следователно, никой не може да има самоувереността, че може да бъде достатъчен за другия за вечни времена.
към текста >>

17. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той бил неговият кредитор.
Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но още по-велико е да простиш на онези, които са те обидили и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. Един беден дължал голяма сума на един богат, който не искал да му прости дълга и постоянно го безпокоял. Веднъж бедният се разхождал край брега на градската река и видял, че някой се дави. Хвърлил се във водата и извадил давещия се. Той бил неговият кредитор. Богатият прегърнал от благодарност своя спасител и му опростил дълга. Когато Христос казва да възлюбим враговете си, има предвид, че през дългия земен живот на човека, може да дойде ден, когато врагът да му спаси живота. От вашия враг зависи да ви избави или да ви остави да се удавите. И тъй, мислете за великите хора, за идейните неща. Като мис¬лите върху идейното в живота, ще започнете да го прилагате.
към текста >>

18. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той преживява един кредитен живот.
Ние виждаме същия този гений, изпаднал в предсмъртна агония, да разбира, че безсмислено е преживял своя живот. Той съзнава в последния момент, че е забравил да мисли за нещо по-велико, отколкото за всичко, що е можал да направи. Той съзнава, че е съществувал, че е бил... Защо идва човек до този разрив, защо в толкова късен час узнава за себе си? Не е ли черпил той винаги сили от собственото си Аз? Днес човек живее още извън себе си. Той преживява един кредитен живот. Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина. Въпреки това човек не знае да използува този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин. Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия. Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава удоволствие. Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие.
към текста >>

Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина.
Той съзнава в последния момент, че е забравил да мисли за нещо по-велико, отколкото за всичко, що е можал да направи. Той съзнава, че е съществувал, че е бил... Защо идва човек до този разрив, защо в толкова късен час узнава за себе си? Не е ли черпил той винаги сили от собственото си Аз? Днес човек живее още извън себе си. Той преживява един кредитен живот. Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина. Въпреки това човек не знае да използува този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин. Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия. Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава удоволствие. Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие. Очите ни гледат и се радват на забавни представления, които сами си устройваме, а забравили сме да се радваме чрез тях на природната красота.
към текста >>

Въпреки това човек не знае да използува този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин.
Той съзнава, че е съществувал, че е бил... Защо идва човек до този разрив, защо в толкова късен час узнава за себе си? Не е ли черпил той винаги сили от собственото си Аз? Днес човек живее още извън себе си. Той преживява един кредитен живот. Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина. Въпреки това човек не знае да използува този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин. Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия. Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава удоволствие. Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие. Очите ни гледат и се радват на забавни представления, които сами си устройваме, а забравили сме да се радваме чрез тях на природната красота. Ние почиваме, или защото сме преуморени, или защото ни е угодно, без да разбираме смисъла на почивката.
към текста >>

19. ИЗ ДУХА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Като ходиш, не трябва да мислиш, от къде ще вземеш въздух на заем, а да ти е приятно, че Господ ти е дал такъв свят, че те е кредитирал и в планината, и в къщи, и навсякъде.
И тоя живот е добър, само че пътят, по който минаваме, е много удължен. По закона на свободата трябва да възприемеш светлината. Да ти е приятно, че живееш в светлина. По закона на свободата трябва да приемеш и въздуха. Да ти е приятно, че дишаш и че божествената топлина влиза в твоята душа. Като ходиш, не трябва да мислиш, от къде ще вземеш въздух на заем, а да ти е приятно, че Господ ти е дал такъв свят, че те е кредитирал и в планината, и в къщи, и навсякъде. После да благодарим, че имаме жажда и при всеки източник можем да пием вода и да утолим жаждата си. Светлината, въздухът, водата и хлябът, това са четирите прояви на любовта в света. Приемете светлината с любов, и умът ви ще се освободи от всички тежести. Приемете въздуха с любов, и сърцето ви ще се освободи от лоши чувства. Приемете водата с любов, и ще имате едно отлично кръвообращение — кръвта и капилярните съдове ще бъдат здрави.
към текста >>

20. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. - А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци... През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева. Заминал си на 22 октомври 1952 г.
към текста >>

21. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И затова Учителят припомня правилата, методите по които участниците могат да придобият нов кредит, ако са изчерпили вече стария.
От този случай видях как тати, който беше корав човек разбра важността на мекотата в живота, на любовта към хората. Той никога не плачеше, беше много твърд като военен, но Учителят му помогна да се промени. От този пример научаваме колко силна връзка има между учениците и Учителя. В Мировата драма, всяка роля е доброволно избрана и трябва да се изиграе докрай. Там не е позволено да си тръгнеш, преди да си изпълнил обещаното. И затова Учителят припомня правилата, методите по които участниците могат да придобият нов кредит, ако са изчерпили вече стария. Те трябва да си служат на първо място с метода на любовта! И тогава Минчо Сотиров си спомнил думите на Учителя, от една беседа, държана през 1918 г.: “Първото условие за придобиване на живота е присъствието на любовта. Който отбори сърцето си за любовта, той има живот в себе си. Любовта е творческа сила, която дава живот” От беседата на връх Мусала Минчо Сотиров си е записал също: “Вие още не сте дошли до положение да любите Бога. Трябва да почувствате тази любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си.
към текста >>

Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото.
Любовта е творческа сила, която дава живот” От беседата на връх Мусала Минчо Сотиров си е записал също: “Вие още не сте дошли до положение да любите Бога. Трябва да почувствате тази любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят.” Минчо Сотиров през 1934 г. на лагер при второто езеро в Рила А Минчо Сотиров е бил именно от готовите да работят. Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото. Думите на Учителя, са се запечатвали в съзнанието на М. Сотиров за цял живот. През 1920 г. той си спомня следния съвет даден от Учителя: “Аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества: любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях.
към текста >>

22. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителят е казал за това ценно богатство: “България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник на целия свят.” Питам се тогава: Не трябва ли да пазим това богатство като зеницата на очите си?
От сърцето на тази мина избират неизчерпаеми енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани, в целия свят. По тия пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души да черпят направо от извора на това сърце. Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира. От главата на тази мина се пръскат лъчи на светлина, които проникват цялото пространство. По този път, като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за Което е казано: “Глава на Твоето Слово е Истината”. Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителят е казал за това ценно богатство: “България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник на целия свят.” Питам се тогава: Не трябва ли да пазим това богатство като зеницата на очите си? Паша Теодорова СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27. 12. 1956 год. Паша Теодорова си замина през 1972 г. след един живот изцяло посветен в служение и съзнателна работа.
към текста >>

23. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Наред с това бе започнала финансова ревизия на Братството, която целеше да го дискредитира.
" и бил готов. На 6 декември 1957 г. милицията предприе обиск в цялата страна по едно и също време за изземане на литературата от Учителя. От най-известните личности във всеки град, свързани с Бялото Братство, се иззеха всички печатни томове с беседи, ръкописи, снимки и всякакви материали свързани с Учителя и се предадоха за претопяване. Това беше втори по сила удар. Наред с това бе започнала финансова ревизия на Братството, която целеше да го дискредитира. Кръгът постепенно се затваряше. На 3 септември 1958 г. Борис Николов и Жечо Панайотов* са арестувани. Обвинението е, че сметководните книги не са водени коректно, че липсват разписки за покупки, и още “разкрития” на финансовата ревизия. С влизането си в празната килия Борис Николов си дал сметка какъв тежък период го очаква.
към текста >>

24. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Общественото мнение ги лишава веднага от кредит и ги бламира.
Тя трябва да бъде дело на хора с високо съзнание, които са решени да реализират мира и братството на народите чрез даване свобода и равни права на всеки един от тях. Не остава нищо друго, освен тия именно хора, хората на новото в живота, хората на мира, на братството и на любовта от всички балкански народи да си подадат ръка и да заработят усилено за подготовката на условията за реализиране на истинска Балканска Федерация — факел на мира и на братския, живот за целия свят. Обществено мнение. Един малокултурен народ мъчно може да си представи стихийната сила на общественото мнение в един културен народ, като напр. английския. Произволите и издевателствата на самозабравени случайни властници са съвсем невъзможни. Общественото мнение ги лишава веднага от кредит и ги бламира. И ето, у нас трябва да се създаде обществено мнение, истинско обществено мнение, което да изразява и прокарва непоколебимо в живота волята не народа. То не трябва да се създава и влияе от подкупната преса. To трябва да бъде господар на народните съдбини и от всички държавни и обществени чиновници трябва да направи слуги на народа, а не негови господари и палачи. Това високо просветено и мощно обществено мнение трябва да държи винаги здраво в ръцете си правото на върховно „вето“ по всички политико-обществени въпроси. Винаги и за всяко нещо то трябва да диктува на управниците народната воля.
към текста >>

25. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Холивудските пък обитатели, тия галеници на съдбата, към които се носят мечтите на кинолюбителите от цял свят, трябвало — според вестниците — да гладуват в разкошните си дворци, защото търговците спрели да ги кредитират.
Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ____________________________ *) За да бъде човек в хармония с комичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. Езикът на Природата Неотдавна вестниците съобщиха разни куриози във връзка с голямото финансово сътресение, което раздруса страната на доларите. Милионери, останали без цент, били принудени да сключат заеми от своите слуги, за да посрещнат всекидневните си нужди. Други дори се сдружили с довчерашните си слуги, като събрали наедно малкото си пари, та да прекарат по-лесно някой ден и друг. Холивудските пък обитатели, тия галеници на съдбата, към които се носят мечтите на кинолюбителите от цял свят, трябвало — според вестниците — да гладуват в разкошните си дворци, защото търговците спрели да ги кредитират. Не знам какво ще е „гладуването" на Холивудските принцове на екрана, но ако то дори е само едно спиране на оня поток от долари, който се лее към тях, пак е достатъчно за да помрачи тяхната безпечност. От друга страна на безработните — сиромасите — малко много се плаша, раздава им се що годе помощ. Па се кроят и планове за съкращаване на работните дни, на работните часове, за да може да се даде работа на всички, макар и малко. Това са дребни наглед факти, които се отбелязват като куриози или аномалии, но който може да вижда ще съзре оная мисъл, която Живата Природа иска да внесе чрез тях в съзнанието на хората. Защото Природата говори чрез събитията, които изплитат живота, тя постепенно наставя, поучава, поправя, а понякога — в известни ликвидационни епохи като настоящата — красноречиво опровергава несъстоятелните и изопачени човешки схващания за живота, човека и Природата.
към текста >>

26. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение.
Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е.
към текста >>

27. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си.
А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си. Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно. Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре. Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай. Не отлагай! Направи най малкото, което сега можеш.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Закон за професионалните организации Министерския съвет е изработил закон за професионалните (стопански) организации, според който всеки земеделец — стопанин, занаятчия, работник, търговец, индустриалец, лице от свободна професия, кредитен и застрахователен институт, ако отговаря и на условията, предвидени в специалните закони и устави за всяка професия, може да бъде член на професионална организация.
Съветът този път не е можал да ни направи никакви препоръки, защото е видял, че правителството само взема всички възможни мерки за балансиране на бюджета. Съветът се е съгласил да се засилят средствата на Б. И. банка за да може тя по-чувствително и широко да подпомага българското стопанство. В това отношение придобивката в Женева има голямо значение. Ала най-важният успех на нашите делегати и на България се крие в засиленото доверие на големите европейски фактори към новата власт в България. Закон за професионалните организации Министерския съвет е изработил закон за професионалните (стопански) организации, според който всеки земеделец — стопанин, занаятчия, работник, търговец, индустриалец, лице от свободна професия, кредитен и застрахователен институт, ако отговаря и на условията, предвидени в специалните закони и устави за всяка професия, може да бъде член на професионална организация. За всяка от посочените професии може да съществува само една организация. Този закон дава права на творческия съсловия да сочат кой да ги представя в държавните учредения и прави техните организации органи на държавата за провеждане на нейната стопанска и социална политика. Твърди цени за суровия памук. Министерският съвет, в заседанието си на 13 т. м., е приел една наредба, която цели да установи твърди цени за суровия памук, реколта 1934 г.
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кредитите за веществени разходи и особено за доставки от странство ще бъдат сведени до миниум.
За новия държавен бюджет Министърът на финансите г. Петър Тодоров е отправил писмо до всички останали министри, в което ги моли да наредят да се подготвят материалите за новия бюджет. За напред финансовата година ще съвпада с календарната. Новите бюджетопроекти трябва да се представят във финансовото министерство най-късно до 15 октомври. Заплатите ще се предвидят на базата на сегашните чисти заплати, като се има предвид, че няма да се допускат никакви увеличения. Кредитите за веществени разходи и особено за доставки от странство ще бъдат сведени до миниум.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”.
Потребителната кооперация, в ръцете на честни и способни хора, т.е. когато това име не служи за параван, зад който се охраняват интересите на функционери, може да донесе една минимална справедливост в разпределение печалбите от консумацията, т.е. една малка икономия за консуматора; тя би могла, ако това се желае от върховете на управата й, да помогне за регулирането цените на пазаря, за избягване свръхпечалбите на безбожни спекуланти, и за изнасяне на по-доброкачествени продукти на пазаря. Но вън от това, общо взето, потребителната кооперация не може да допринесе нещо повече. Нека я подкрепяме за доброто, което тя носи, нека бдим над нейното правилно ръководство и насочване, нека я пазим от посегателства и от ловки използвачи, но да не очакваме от нея някакво спасение, да не очакваме от нея разрешението на световните стопански проблеми. Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”. Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение. Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н. в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто. Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”. Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки.
към текста >>

Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение.
когато това име не служи за параван, зад който се охраняват интересите на функционери, може да донесе една минимална справедливост в разпределение печалбите от консумацията, т.е. една малка икономия за консуматора; тя би могла, ако това се желае от върховете на управата й, да помогне за регулирането цените на пазаря, за избягване свръхпечалбите на безбожни спекуланти, и за изнасяне на по-доброкачествени продукти на пазаря. Но вън от това, общо взето, потребителната кооперация не може да допринесе нещо повече. Нека я подкрепяме за доброто, което тя носи, нека бдим над нейното правилно ръководство и насочване, нека я пазим от посегателства и от ловки използвачи, но да не очакваме от нея някакво спасение, да не очакваме от нея разрешението на световните стопански проблеми. Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”. Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение. Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н. в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто. Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”. Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки. Трупат се големи печалби, плащат се големи заплати /особено в по-големите градове/, но за разрешението на главната задача - евтин и леснодостъпен кредит, малко е направено.
към текста >>

в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто.
Но вън от това, общо взето, потребителната кооперация не може да допринесе нещо повече. Нека я подкрепяме за доброто, което тя носи, нека бдим над нейното правилно ръководство и насочване, нека я пазим от посегателства и от ловки използвачи, но да не очакваме от нея някакво спасение, да не очакваме от нея разрешението на световните стопански проблеми. Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”. Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение. Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н. в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто. Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”. Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки. Трупат се големи печалби, плащат се големи заплати /особено в по-големите градове/, но за разрешението на главната задача - евтин и леснодостъпен кредит, малко е направено. Остава производителната кооперация. Но тъкмо тук е най-слабото място на днешната кооперация.
към текста >>

Трупат се големи печалби, плащат се големи заплати /особено в по-големите градове/, но за разрешението на главната задача - евтин и леснодостъпен кредит, малко е направено.
Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение. Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н. в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто. Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”. Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки. Трупат се големи печалби, плащат се големи заплати /особено в по-големите градове/, но за разрешението на главната задача - евтин и леснодостъпен кредит, малко е направено. Остава производителната кооперация. Но тъкмо тук е най-слабото място на днешната кооперация. Работата е там, че производителната кооперация изобщо не върви. Трудно върви. Тъкмо в тая област на кооперативната дейност се намират най-много „кооперативни гробища”, както някои се изразяват.
към текста >>

потребление и кредит едновременно и която, при това, ще превърне външното, механическо свързване на група хора в досегашните кооперации в живо, органическо и идейно обединение, в пълно икономическо и духовно единство, което ще даде мощен тласък напред на целокупния живот.
В това направление трябва да се действува непрестанно и неуморно: пробуждане, издигане и затвърдяване на кооперативното, на колективното съзнание за общност на интересите и подбиране и създаване на разумно, на способно ръководство. Без това всяка стъпка напред е обречена на неуспех. Но има още една, не по-малко съществена причина за неуспеха на производителната т.е. на истинската кооперация. Тази именно причина, която е в по-голяма степен зависима от нас, от нашето желание и разбиране, отколкото гореизложените две причини, която е, тъй да се каже, в нашите ръце, под нашата власт, е същата, която изследвана и проучена добре, ни насочва към трансформиране на днешната производителна кооперация в това, което ние наричаме трудова задруга, която фактически ще обгърне всички области на досегашната кооперативна дейност т.е. производство. потребление и кредит едновременно и която, при това, ще превърне външното, механическо свързване на група хора в досегашните кооперации в живо, органическо и идейно обединение, в пълно икономическо и духовно единство, което ще даде мощен тласък напред на целокупния живот. За тази по-висока, по-съвършена стопанска форма, която животът днес настоятелно изисква, ще продължим в следния брой. (следва) Възвръщане На братчето ми Гошо Към теб се връща твоя син, О, майко, борова гора! Ти приласкай ме както веч Си приласкала не един От твойте блудни синове. Преминах некога от тук, На свойта майка край домът. Но не дочух и не дозех Към мен отправения зов.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тази, която обгръща едновременно производство, потребление и кредит, но в която първото нещо, основата, е пак производството.
101, Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.) Швеция – страната на среднощното слънце (26 Всемирен есперантски конгрес в Стокхолм) Лекар и окултизъм (Д-р Стефан) Практически съвети! (Из беседите) Стопански съвети Овощарство (К.) Реката и притоците й. (басня – Д. Б.) Провидение (Орион) Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА? Ако човечеството, при днешния стопански хаос в света, може да се надява за някаква съществена помощ от страна на кооперацията, за облекчение на тежкото му положение, то тази помощ може да се очаква именно от производителната кооперация, или още по-добре, от интегралната, всестранна кооперация т.е. тази, която обгръща едновременно производство, потребление и кредит, но в която първото нещо, основата, е пак производството. Лесно е, сравнително, да се търгува, а също така да се раздават заеми, носещи лихви. Кооперацията, обаче, за да бъде истински полезна, трябва да насочи вниманието си и да опита здравата силите си в най-важната област на стопанския живот - производството. Казахме в миналия брой, че производителната кооперация, доколкото тя съществува днес, има един важен недостатък, който е една от съществените причини за нейния неуспех. Този недостатък, според нас, е липсата на достатъчно, на пълно обединение. Преди всичко, в голяма част от т.н.
към текста >>

Бързам да ти съобщя, че се получи неочаквано кредит за подобрение опитното поле. Същия.
Нека го наречем съвпадение. Но много интересно съвпадение, върху което заслужава да се замислим. * * * — Ало! Да, тук счетоводителят на Земеделската банка! Да. Здравей Петков. Бързам да ти съобщя, че се получи неочаквано кредит за подобрение опитното поле. Същия. Чак сега го отпускат. Но трябва да бързаме. До тая вечер трябва да се представят оправдателни документи. Не знам. Ще купуваш каквото намериш на пазаря.
към текста >>

В последния момент отпускат кредит за обзавеждане на станцията, а цяла година казваха, че няма да има.
Не знам. Ще купуваш каквото намериш на пазаря. Най-добре впрегни двуколката и ела веднага! Агрономът Петков влезе в големия железарски и машинен магазин на бай Стоян Марчев. — Бай Стояне, ще направим на бърза ръка една покупка от тебе Такива са си нашите горе. В последния момент отпускат кредит за обзавеждане на станцията, а цяла година казваха, че няма да има. Ще ми трябвa една брана, малък плуг за преораване на лозето, гребла, лопати — не можем до прекопаем на време и пропускаме сезона. Бай Стоян Марчев направи исканата сметко-разписка, подписа, подпечата и я даде на агронома. А счетоводителя му брои сумата още на другия ден. Минаха десетина дни. Петков изпрати пазача на опитното поле с една кола за да докара инструментите Когато провери докараното той видя, че липсва плугчето и няколко лопати.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това значи човек да бъде господар на съдбата си; той се отличава по това, че съзнателно участва в творческите процеси на Природата, и не взема кредит от Природата, за да живее, но внася в нейната съкровищница всичко, каквото придобива в живота.
да може съзнателно да използва и нарежда условията, при които живее. Това подразбира, човек да живее така, че да използва разумно благата на живота, и да не отнема благата, които живота е дал на другите, да не ограничава тяхната мисъл и свобода, а напротив — да им бъде полезен с всичко, с което разполага. И второ, може съзнателно да използва вътрешните си възможности, т. е. той съзнателно развива всичките си сили и способности и ги развива за свое благо и за благото на другите. В тази фаза човек може да регулира всички сили и отношения, и тогаз всички процеси в живота му ще бъдат под контрола на неговата воля. Това значи човек да бъде господар на съдбата си; той се отличава по това, че съзнателно участва в творческите процеси на Природата, и не взема кредит от Природата, за да живее, но внася в нейната съкровищница всичко, каквото придобива в живота. Той се счита като гражданин на природата, който разполага с всичките й сили и средства. Само при тези условия човек може да бъде щастлив, т. е. само когато стане съзнателен служител на Природата. Така че. стремежа на човека към щастие е реален и уместен.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И трябва да бъдете честни и справедливи към онези, които са ви кредитирали, за да оправдаете любовта.
И ако хората станат музикални в този смисъл, в който аз говоря, 79 на сто от нещастията ще се прекратят. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не са музикални. Статистиката показва, че когато хората изгубват музикалността си, тогава им идват всички нещастия, катастрофи и обезсърчения в живота, и искат да се убият, да умрат. Но вие не знаете, че не зависи от вас да живеете. Животът ви е наложен. И трябва да бъдете честни и справедливи към онези, които са ви кредитирали, за да оправдаете любовта. която е вложена във вас. А само като станете музикални, ще можете да оцените и разберете живота. Затова ви казвам: онези от вас, които искате да се подигнете, започнете да пеете. Каквато и работа да работите каквато и длъжност и положение и да заемате в живота, пейте, и ще видите, че полека-лека всички препятствия ще се махнат от пътя ви, и всичко ще ви тръгне напред. Най първо ще имате по-малко болести, после ще имате една хармонична и приятна атмосфера.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото той с един замах намалява стойността на големите парични капитали, без юридически да отнема някаква част от тях, и същевременно дава възможност ма всички длъжници да се наплатят на кредиторите си при много по-добри условия.
Да, ние не живеем, за да умрем. Любовта и вярата ни свързват вечно със света. Преглед Събитието на деня е девалвацията, т. е. обезценяването — намалението стойността на френския франк, извършено от френското правителство на социалиста Леон Блум. Този решителен акт, който засяга много интереси, и преди всичко интересите на рентиерите, на тия, които имат големи суми в банките, се смета от някои като истински революционен акт. Защото той с един замах намалява стойността на големите парични капитали, без юридически да отнема някаква част от тях, и същевременно дава възможност ма всички длъжници да се наплатят на кредиторите си при много по-добри условия. Освен това, обезценяването на франка ще предизвика голямо засилване на френския износ. и но покупките вътре в страната, което ще донесе оживление в производството, и търговията, създаване на работа за много безработни. След Франция, веднага, почти едновременно, и Швейцария намали стойността на своя франк. Факта, че първите финансови сили в света, като Съединените Щати, Англия, а сега и Франция, гдето нещата винаги биват зряло обсъждани, намират изход от стопанския застой в изкуственото обезценяване на националната монета, показва, че добре разпраният национален интерес се напълно схожда с интересите на огромното болшинство от народа и че материалните интереси на едно малцинство може и трябва да бъдат пожертвани заради интересите на цялата страна, на множеството. Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако разбирате законите на природата и черпите от нея, тя може да ви гарантира, да ви даде голям кредит.
Но ако те извадят от един затвор и те поставят в друг по-лош, по добре остани си в първия. Вярно е. че земята е затвор, но като умре, човек отива в един карцер, дето ще бъде поставен на големи изпитания. Затова, по-добре, нежелайте да умирате. Като сте дошли на земята, искайте да живеете, да придобиете нещо. Ако разбирате законите на природата и черпите от нея, тя може да ви гарантира, да ви даде голям кредит. Тя винаги е внимателна към всички онези, които разбират законите й и ги изучават. Тя е открила своите тайни на тях. Сега религиозните хора казват, че трябва да служат на Бога. Как ще служат на Бога, ако не зачитат Неговите закони? Зачитането на човешките закони, не е зачитане на Божиите закони.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог наблюдава всички, кой как живее и съобразно с това, такъв кредит му отпуска.
Това, че всички нямат тази сила, се дължи на голямо нервно изтощение. Когато изгуби своята нервна енергия, човек се демагнетизира и става негативен. Запример, когато човек изпадне в мрачно състояние и казва, че не му се живее, това показва, че той се е демагнетизирал. Вие не знаете какво нещо представя икономията в природете. Когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия. Бог наблюдава всички, кой как живее и съобразно с това, такъв кредит му отпуска. Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техния манталитет. Той знае кой как живее. Обаче, всеки казва, че малко му е дадено. Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето име свобода и знание. Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Природата дава на човека винаги но когато той изкористи и се от- клони от ония пътища, които му е начертала да се движи, тя прекъсва кредита си.
В загуба е онова, което не се движи. Не се движи само спящата и мъртва материя. Всяко нещо, което е дадено в ръцете на човека — богатство, изкуство и пр. е да му послужи да прояви доброто и Любовта, да стане техен проводник. Не стане ли проводник, през него ще протече отрицателното. Природата дава на човека винаги но когато той изкористи и се от- клони от ония пътища, които му е начертала да се движи, тя прекъсва кредита си. След това човек започва да говори наляво и на дясно, че работите в живота не с добре наредени и започва да обвинява: природата не е наредила работите както трябва, това е криво, онова не бива да стане и т. и. В същност, когато се проучи въпроса по-подробно, става явно, че причината за това не е никой друг, освен той самия. Ако той среща противоречия и противодействия, това е езика на природата, чрез което тя му дава задача, която трябва да разреши с това. Тя иска да го застави да се изправи. Ако той не обърне сериозно внимание и започне да се занимава с това, което не е негова работа, като се помнели за всезнаещ и започне да коригира вечните закони на живота, то той ще получи такъв урок, че никога не ще може да го забрави.
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Честният човек обича страданията, тъй както честния длъжник с радост търси своя кредитор да му се издължи.
Когато не бързаме, най-бърже се движим . Само във време на страдания човек става податлив да се свърже с повече хора и да увеличи числото на своите приятели. Ако хората бяха лишени от страдания, щяха да живеят всеки за себе си, откъснати като дървета един от друг и щяха да си останат вечно със своите недъзи, без да се развиват и влязат във великия свят на хармония, красота. * Който разбира езика на страданията, е умен и щастлив Първата стъпка към щастието е да обикнем страданията. Страданието обаче се стопява пред любовта, тъй както се топи снега пред слънцето. * Честният човек обича страданията, тъй както честния длъжник с радост търси своя кредитор да му се издължи. Нашите отношения към страданията са барометъра на нашата честност. А честността е признак на присъствие на любовта. А дето е любовта. там всичко ще се превърне на добро. Г. Т.
към текста >>

39. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като казвам, че трябва да уреждате Божиите работи, това не значи, че Божиите работи не са уредени, Но като уреждате работите на Бога, вие ще имате по-голям кредит за себе си.
Наистина, като работи за Бога, човек все създава нещо повече от това. което би създал. ако работеше изключително за себе си. Затова казвам: Служете на Бога. Като уреждате работите на Бога, Той ще уреди вашите работи. Като казвам, че трябва да уреждате Божиите работи, това не значи, че Божиите работи не са уредени, Но като уреждате работите на Бога, вие ще имате по-голям кредит за себе си. Ако не служите на Бога и не мислите за Него, вие няма да имате тази интелигентност, каквато ви е нужна. Не е въпрос да се плашим от Бога, но трябва да имаме любов към Него и каквото направим за Него, да ни е приятно. да го вършим от любов и съзнание. Служим ли по този начин на Бога, и Той ще изпитва радост и веселие, като върши нещо за нас. И тогава, като си легнете вечер, да поддържате в себе си радостта, че сте свършили нещо за Бога и Бог е свършил нещо за нас.
към текста >>

40. -

Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бъде кредитиран.
Вашата задача е да имате правилни отношения към цялото, да се съзнавате като негови удове. Докато ръката съзнава, че е част от тялото и не пожелава да се откъсне от него, целият организъм е в хармония. Не можете да имате правилни отношения към хората, око нямате правилни отношения към Бога. Не можете да имате правилни отношения към Бога, ако отношенията ви към хората не са правилни. Всеки човек е Божи служител, за това е дошъл на земята. Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бъде кредитиран. Когато един законник попитал Христа, коя заповед е най-голяма в закона, Исус му отговорил: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.“ Тази е първа и голяма заповед. А втора подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят. (Мат. 22,38 — 40). „Любов към Бога“ и „Любов към ближния“ — това значи правилно отношение към цялото и към частите. Да съзнаеш себе си като част от цялото й да заработиш за това цяло.
към текста >>

41. -

Всеки човек, който няма акредитивни писма да обича, той не е излязъл от Бога.
Не че не ги обичат, но дигат млякото си. Коя е причината? Ще туриш ръката си, ще покажеш на тия хора, че можеш да ги обичаш. Първото право на човека в света е да покаже, че може да обича. Това са неговите документи. Всеки човек, който няма акредитивни писма да обича, той не е излязъл от Бога. Защото това е твоето право. Единственото право в света, което човек е добил, е да обича. Тогава, какво да правим? — Това е моето право: да обичам, и да нося Божията светлина в света. Казвам: единственото право, което е дадено на хората, е да обичат.
към текста >>

42. -

Един човек, който имал да дава доста пари, отишъл при кредитора си, преструвайки се на болен.
Съвременните хора са слепи, как ще Го видят? Тия, които имат очи, Го виждат. Само слепите не виждат Бога. Казват ми някои: Докажи ни Господа, кажи къде се намира Той? Аз отговарям: на слепи хора нищо не доказвам. Един човек, който имал да дава доста пари, отишъл при кредитора си, преструвайки се на болен. Той турил восък на очите си, превързал ги и казал: Ослепях, ще чакаш. Едно време имах очи, а сега нямам. Кредиторът му бил сприхав човек и като разбрал, че се преструва, казва му: Ослепя ли? Че как? Ти стана сляп, за да не плащаш.
към текста >>

Кредиторът му бил сприхав човек и като разбрал, че се преструва, казва му: Ослепя ли?
Казват ми някои: Докажи ни Господа, кажи къде се намира Той? Аз отговарям: на слепи хора нищо не доказвам. Един човек, който имал да дава доста пари, отишъл при кредитора си, преструвайки се на болен. Той турил восък на очите си, превързал ги и казал: Ослепях, ще чакаш. Едно време имах очи, а сега нямам. Кредиторът му бил сприхав човек и като разбрал, че се преструва, казва му: Ослепя ли? Че как? Ти стана сляп, за да не плащаш. Като започнал да го бие, люспите от очите му паднали. Тогава длъжникът казва: Чакай, не ме бий, прогледах вече. Сега да дойдем до въпроса.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост.
Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“. Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост. Всички общо, обаче, докараха катастрофата и бедствието на народа. Сега разприте им продължават, за сметка на народа. Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение. А тя, всички събрани заедно, не могат да уредят даже прехраната му. По-добра атестация за техния общ фалит не трябва да се иска.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото.
Полицейският комисар, който присъствал и бил един от свидетелите в полза на обвиняемата, показал, че жена му с изсъхнала ръка била съвършено излекувана в един ден, след като най-добрите лекари не са могли нищо да й помогнат. Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети. Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата. Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила. Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото. Вярата е една сила, която прави чудеса. Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания. Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това движение съживи желанието за класическо знание и класически идеал, които 6txa дискредитирани в периода на първото възтържествуване на християнството и установяването му като всесветска религия.
Мнозина, на които е известно името Парацелзус, са свикнали да гледат.на него като на малко повече от един особено успял шарлатанин, който е съживил традициите на една по-раншна школа на окултизма в противовес на по-научните методи ня неговото време. Лекарите във времето на Парцелзус бяха, в същност, в по-голямата си част само теоретици, с малко действителна практическа опитност. Но те имаха достатъчен запас от книжно знание и то твърде посредствено. Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха. Периодът на Парацелзовата кариера съвпада с Лютеровата реформация и с по-широкото и по-общото движение на Възраждането. Това движение съживи желанието за класическо знание и класически идеал, които 6txa дискредитирани в периода на първото възтържествуване на християнството и установяването му като всесветска религия. Положението на ранните християни, които гледаха на езическите божества като на дявола, а на гръцките и римските класически писатели като апологети на дяволското поклонение, беше преминало. И най-висшите сановници на църквата често се отличаваха с класическата си книжовност и зрялата си ученост. С възвръщането на класическите идеали, почнаха да се приемат в някои среди на обществото доктрините .на неоплатонизма. След погинването на Хипация (Хипатия) в Александрия, православното християнство тури ръка на Плотин и съчиненията му. Тази борба стана в края по-скоро борба между християнството и по-послешните гръцки философи с неоплатоническите си концепции, отколкото борби между християнството и езическия Рим.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той знаел напълно, че е грешник и не искал кредит за духовното си знание.
Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи. Гласът му бил слаб и с недостатъчна физическа сила, но при все това не изглеждало да е страдал от лошо здраве през живота си. Той бил в речта си благ, в разговора си непретенциозен, скромен, търпелив и любезен. Той бил до висша степен духовен, макар да не бил това, което светът би нарекъл интелектуален. Вътрешното му знание било много дълбоко за обикновения ум. Той знаел напълно, че е грешник и не искал кредит за духовното си знание. Той още поддържал, че всичко, каквото писал, е добил от Бога: „нека не си въобразявам, че съм по-велик или по-добър от другите, казвал той. И като ми се отнеме духът Божи, аз не мога даже да чета, а камо ли да разбирам това, което сам съм написал“. Той притежавал забележителни окултни сили, като е могъл да вижда в миналото и да чете бъдещето. По някога казвал на хората всичко за миналия им живот. Той вниквал лесно във вътрешния смисъл, скрит зад всяко име, без да обръща внимание на външния говор, като откривал съществения характер на лицето или скритата природа на животното или растението.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения.
Моя поклон пред неговата величава фигура и още по-величава житейска мъдрост, но далеч да бъде от нас всека мистична сантименталности. Успехите на съвременната наука завинаги отдадоха заслужената дан на теологията. Дарвинизмът издъно подрови основите. . . От силно вълнение кълвачът се замори, почна дълбоко да диша и биде принуден да си почине, но след кратко време продължи: — Не знам да ли е уместна една критика върху подобни схващания, каквито преди малко чухме, но аз ще кажа, че там е мястото в областта на вечната забрава и че историята на всички общества и народи показва и доказва какво враждите са плод на обществените отношения, вън от които няма причини, определящи тоя вековен антагонизъм. Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения. Мислите ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви? Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

5 и 7 от същия закон (тъмничен затвор от един месец до две години и глоба от 59 до 1000 лева, като се присъжда на потърпевшия и парично удовлетворение) и 5) разгласяване чрез печатно произведение неистински обстоятелства, които подкопават обществения кредит или име на потърпевшото лице и пр.
309 ал. III от същия закон (тъмничен затвор до 3 години); 3) подбуждане чрез печатно произведение към вражда или омраза против вероизповедни общества (братства) — престъпление по чл. 173 п. 2 от същия закон (тъмничен затвор до 3 години); 4) обида и клевета на частни лица чрез печата — престъпления по чл. 236 п. п. 5 и 7 от същия закон (тъмничен затвор от един месец до две години и глоба от 59 до 1000 лева, като се присъжда на потърпевшия и парично удовлетворение) и 5) разгласяване чрез печатно произведение неистински обстоятелства, които подкопават обществения кредит или име на потърпевшото лице и пр. — престъпление по чл. 243 ал. последна от същия закон (тъмничен затвор не по-малко от три месеца и глоба до 10000 лева — вж. бр. 260, 1922 г. на „Държавен Вестник“— и се присъжда парично удовлетворение).
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Еузапия По този случай заслужва може би да се възрази на едно твърдение, което доби известен кредит преди малко време.
доказателството за преживяването е направило върху него сериозно впечатление. Около това време неговите експерименти с г-жа Пайпер са го довели до заключението, че явленията не може да се обяснят чрез каква и да е експериментално установена теория на телепатията, и той постепенно е възприел ефикасната хипотеза, че некои съобщения може наистина да се дължат отчасти на действието на обезплътена душа. От самото начало на неговите издирвания — последвани от сеанси със Еузапия и други медиуми — Сър Оливър е бил в тясна връзка с дружеството за психични изучавания, и в годините 1901 — 3 той е заемал председателското място. В продължение на неколко години г. Майерс е бил, може би, негов най-интимен приятел, и читателите ще си спомнят неговата красноречива и напълно достойна дан към заминалия водител — в протоколите (Proceedings) XVlI, и в „Преживяването на човека“, стр 34. Еузапия По този случай заслужва може би да се възрази на едно твърдение, което доби известен кредит преди малко време. Г-н Едуард Клод, който, както изглежда, е повтарял некоя безотговорна клюка, е твърдял или предполагал, че убежденията на Сър Оливър Лодж са следвали неговите желания; че той е искал да вярва в безсмъртието и затова лесно се е убедил чрез съвсем недостатъчни докателства. Г-н Клод се е заблуждавал. Сър Оливър никога не е имал силния копнеж, с който се е отличавал толкова много Майерс; във време на въвеждането му в тоя предмет, той е бил погълнат от изучването на електрическите вълни, и, доколкото е мислил изобщо за преживяването, той е поддържал, че нищо не може да се докаже по този или онзи начин, и е бил „готов да чака“, както той казва, без да се безпокои каква съдба „ни готви бъдещето“. Само постепенно, като е почнал да получава опити от първа ръка за психичните явления, той е могъл да дойде до заключения. Много чудно е, колко лесно самоизпеченият рационелист може да разрешава всички тия въпроси, без какво и да е познаване на посочваните факти — като изважда своето вярване или невярване от своето вътрешно съзнание, подобно на мистика, от когото той се отвращава — и колко доверчиво той приписва заблуждение на ония, които са се заловили да изучат въпроса с действително научен интерес.
към текста >>

По този начин той е същевременно научен и религиозен, като избягва от една страна, тесния догматизъм на материализма, а от друга страна, еднакво осъдителния догматизъм на богословието, който е дискредитиран от модерната наука.
Би било дръзко (в обикновения смисъл на думата) да се етикетира Сър Оливър Лодж с некои от нагодените философски термини. Такива класификации са рядко задоволителни ; и в случая на едного, който търси по-скоро научна истина, отколкото каква да е свързана философска система, те са, може би, неприложими Но може да е позволено да смятаме Сър Оливър Лодж като показател на един здрав и, уравновесен мистицизъм. Строг в своето поддържане на един чисто научен метод, безгранично оптимистичен в своето прозрение на възможностите на познанието и неговите полезни приложения (както в електрифицирането на житото, разпръсването на мъглата, контролирането на времето), той е все още способен да вниква под повърхността на явленията и да признава духовните фактори като по-реалните неща — да признава, че видимите неща са временни, а невидимите — вечни. Той вярва, по силата на научна очевидност, в преживяването на човешката личност след преминаване кризата на телесната смърт ; в напредъка, безкрайно продължаващ се към една невъобразимо далечна цел; и той постулира (т. е. смета като очевидна сама по себе си) съществената доброта на космоса: вселената съществува гостоприемно за благото на душите. По този начин той е същевременно научен и религиозен, като избягва от една страна, тесния догматизъм на материализма, а от друга страна, еднакво осъдителния догматизъм на богословието, който е дискредитиран от модерната наука. Д-р Артър Хил Списък на главните съчинения на Сър Оливър Лодж, излезли до април 1911 година: 1. Reason and Belief (разум и вqра). 2. Man and the Universe (човека и вселената). 3. Le survival of Man (преживяването на човека след смъртта). 4. The Substance of Faith allied With science (същността на вярата в свръзка с науката). 5.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“.
Какво добро им донесе японската война? — „правилното и тактичното отстъпление“ на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? — вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? — когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която никога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава.
към текста >>

Търговецът би могъл да има стотина клиенти и да им продаде всичката си стока, но ако те купуват все на кредит и не се издължават, желанието му да получи пари не ще бъде удовлетворено, макар че просбата му за много клиенти да е била изпълнена.
Това правило може-би ще остапе тъмно за мнозина от вас. които ме слушате. Един професор по философия, който го чу миналата година, счете го за невярно. Ако един търговец, каза той, иска пари, той може да се моли за клиенти и ще бъде сигурен, че те ще му донесат пари. Тази логика е странна за един окултист. Търговецът би могъл да има стотина клиенти и да им продаде всичката си стока, но ако те купуват все на кредит и не се издължават, желанието му да получи пари не ще бъде удовлетворено, макар че просбата му за много клиенти да е била изпълнена. Трябва да се изрази точно предметът на желанието ви и тогава не ще рискувате да сгрешите. Един от миналогодишните ми ученици, който мислеше, че е разбрал това правило, начерта си след лекциите ми едно пътуване в Европа. Когато поисках да ми разкрие умствената си картина, той ми отговори, че си е нарисувал само една банкнота от хиляди долара, за да я употреби за това пътуване. Той не си бе нарисувал пътуването за Европа, а само сумата за плащане разноските за него. За това не бе никак сигурно неговото пътуване, тъй като, и след добиването на сумата, много пречки могат да се явят и да осуетят тръгването му.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всички работят на кредит, без никакъв капитал.
Какво можем да очакваме от тия „свещени" типове, пред които мнозина сега благоговеят? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най- голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да я разбират, говорят за религия, без да я имат. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава откъде ще се почерпи разумността? И откъде ще придобием тази религия, която ще внесе не сплотяване механическо, като частниците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, което виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си. И ако ние, съвременните хора, говорим за Бога и действително вярваме в Него и искаме да изпълним неговия закон, като казваме, че сме негови избраници, то ние ще покажем, че сме негови служители, само чрез изпълнението на неговия закон. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството?
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дух. Следов., тяхното учение не е „дуалистично“, както неверно са твърдели съвременниците на поп Богомила с цел да го дискредитират пред народа и както погрешно схващат сегашните наши историци и изследвани.
н.) от Сатанаила, а бил оживен (к. н.) от Божия Дух“ и че „с препоръчваното от богомилите вегетарианство един народ рискува да загине“!! Тези и тем подобни криви разбирания и твърдения са недопустими в един научен труд. Монотеизмът и космогонията на богомилите След горните общи бележки и без да влизаме в догматични спорове, пристъпваме към кратък очерк на принципите на богомилското учение. Богомилите са признавали само един Бог, творец на вселената и източник на целокупния живот, Бог всемогъщ, вездесъщ и всеблаг, в три лица : Бог Отец, Син и Св. Дух. Следов., тяхното учение не е „дуалистично“, както неверно са твърдели съвременниците на поп Богомила с цел да го дискредитират пред народа и както погрешно схващат сегашните наши историци и изследвани. А учението за Единнаго Бога Отца е учението на Христа. Значи, не съществува никакво основание да се нарича богомилството ерес, щом то е приело интегрално учението на Христа. Ако богомилите са поддържали, че съществува зло в света, т. е. едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя свят“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият свят лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света. Това става явно и от оригиналното богомилско съчинение: „Разговор на Исуса с евангелиста Йоана“, препис от което на латински ни дава г. проф.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели.
ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците? Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие. Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между трънете на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод. Това значи, че само би се губило скъпо време, за да се върши с него една сизифова работа, да се прелива „от пустото в празното“. А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели. На чувствителните везни на Бога се тегли всеки прахосан напразно ден, час и минута и се държи строга сметка. Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние. Трябва ли спрямо тях да се прибягва даже и към физическо насилие? Това би било, от една страна, престъпление и грях, а, от друга, прискърбно падение! За тия нещастни същества е несмилаемо даже „словесното мляко“, а камо ли твърдата духовна храна.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма.
Царството небесно е дошло! “ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен свят! Покайте се вие, капиталисти и спекуланти, които отчаяно се опитвате да задържите прогреса на човечеството! Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите! Светът е паднал в бездната на материалния култ на златния телец и се е свързал с някои тежки дългове. Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма. От това ще последва бърже епохата на Интернационализма или на всемирната братска любов, така че самозваните религиозни вероизповедания, свещенството и царството на попщината ще загинат по липса на храна. От това ще се родят „новото небе“ и „новата земя“ и тогава онова, което се нарича сега „християнска ера“„, ще изглежда като варварство. Но преди да е почнала тази хилядогодишнина, изроденият капитализъм, паднал сега тъй низко в материализма, че никакво възстановяване не е възможно за напред, ще се съедини с православните религии от разните наименования, всички еднакво създадени от човешка ръка, за да направят отчаяни усилия, които биха за държали в техните ръце властта, привилегиите на миналото. . . От там ще дойде мълниеносното стълкновение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34255504608154