Търсене в текстове за 'Крава'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Който дои кравата, бърза да избяга с котлето, за да го не разсипе.
Двама от нас доят кравите, други вкарват теленцата в обора. Едното от тях е тъй силно, тъй хубаво и тъй умно!... Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало крака не се помръдва. И изведнъж като се извие настрана, освободи се и налети на майка си. Смут, викове, тичания. Който дои кравата, бърза да избяга с котлето, за да го не разсипе. Най-после немирникът е хванат здраво и затворен в обора. В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка песен. Кухнята, която наричаме пещник светлее, огряна от огъня на огнището. Там най-възрастният от нас, вари млечната каша. Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин.
към текста >>

2. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде.
Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета.
към текста >>

3. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито.
След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода. Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа източният вятър поне още една седмица. Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон.
към текста >>

4. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата, свинята, слонът, гъската, шаранът.
2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото. Те са хора с развито туловище и стомах. Това са същества, които служат предимно на благоутробието - Те са по-малко подвижни. От растителното царство като много типични се превеждат аналогии на хранителния и почивен натюрел следните растения: зеле, картофи, цвекло, ряпа, моркови, тиква, салати и маруля. От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата, свинята, слонът, гъската, шаранът. Това са все същества, които служат главно за храна. Първичният делови и двигателен натюрел (фиг. 3) бележи типове с дълго лице и твърди, рязко очертани форми, бузите са мършави, сухи. Долна част на тялото също продълговата. Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците.
към текста >>

5. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Така той последователно вземал формата на кон, крава, овца и др.
Когато се върнал на небето казал: "Много добре бях до едно време, но едно дете ми причини големи страдания". И втори път не искал да слезе на земята в същата форма. Тогава го изпратили във формата на една круша. Имал същите резултати. И започнал ангелът да слиза на земята във все по-нови и по-нови форми. Така той последователно вземал формата на кон, крава, овца и др. животни и растения, докато мине през всички и бъде навсякъде. Формите били безкрай, страданията също. Отчаял се ангелът. Тогава Господ го изпратил да види и другата страна на човешкия живот. Той го турил във формата на една красива царска дъщеря.
към текста >>

6. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Кравата ще се тели.
Бутна ме по ребрата, събуди ме и ми рече: Петре, иди на Света гора. Имаше какво да възразява добрата бабичка и не си жалеше думите: – Тебе все ангели ти думат! Едвам си наредил работата и ще тръгнеш. Знаеш, че Петко воденичарят краде. Ти като не можа да го хванеш, така ще си върви. Кравата ще се тели. Ливадите искат косене. Знаеш, че децата все не угаждат. - Ту ще подранят, ту ще я оставят да прецъфти. Ами Пенка нали до месец-два най-много ще има дете? Без тебе ли ще стане кръщаването?
към текста >>

7. ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя?
Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен. Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя? Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува? Който прощава, прилича на птица, която свободно хвърчи в пространството. Той не губи време и сили да търси възмездие. След всяка обида, понесена с любов, той получава крила да литне по-високо. Когато ни простят, в нас се събужда доброто, усилва се желанието да се изправим.
към текста >>

8. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Върви той до възторжения поп, забравил и мъка и тегло, дърпа своята крава, забравил защо отива в града, не сеща вече какво е нависнало над главата му.
„Тоя си го бива, ще удари о земята и градските попове", мислеше бай Михо. „Така говори, че да се зачудиш, откъде му излизат думите". Цъкаше с език и казваше: „Много харно говориш, отче. Няма що, хубаво си се научил да проповядваш. Ако всичките като тебе приказваха, харни щяха да станат хората". Върви той до възторжения поп, забравил и мъка и тегло, дърпа своята крава, забравил защо отива в града, не сеща вече какво е нависнало над главата му. Полъхва край него пролетният ветрец, носи се край него мирисът на прасна пръст и зелена трева, слуша възторжената песен на чучулигите и не сеща, как стигат в града. – Ето, че наближихме, отче, рече той. – В града ли? – Да, отче. Отдалече се мяркаха високите кубета на църквите и върховете на високите тополи.
към текста >>

– Не, отче, за тая крава отивам.
– Тъй ли? И ти там отиваш, нали? По работа? – По работа я. – За Великден нещо? – Не, отче, за тая крава отивам. Ще я продам и колкото взема ще посрещнем Великден, празници се рекло, къща, жена, дечурлига, всичко трябва, а пукната пара нямаме. – Да не е болна кравата, че затова си решил да я продадеш, съчувствено рече поп Грую. – Болна ли? Не, отче. На нея бяхме виснали цяла къща.
към текста >>

– Да не е болна кравата, че затова си решил да я продадеш, съчувствено рече поп Грую.
По работа? – По работа я. – За Великден нещо? – Не, отче, за тая крава отивам. Ще я продам и колкото взема ще посрещнем Великден, празници се рекло, къща, жена, дечурлига, всичко трябва, а пукната пара нямаме. – Да не е болна кравата, че затова си решил да я продадеш, съчувствено рече поп Грую. – Болна ли? Не, отче. На нея бяхме виснали цяла къща. Тегло, що се рекло. До гуша ми е дошло тая зима.
към текста >>

И сега, без тая крава какво ли ще правят?
Мъчна, тежка и студена като никоя друга. Едва оживяхме. Мина най-сетне. Сега пролет пукна, ще идем на работа, па каквото даде Бог. До края на пътуването бай Михо разказа на поп Грую за живота си на село, за немотията, за теглото си и усилните дни. И сега, без тая крава какво ли ще правят? На нея чакаха. Тя им беше единственият добитък. Когато наближиха града, той млъкна и се сбогува мълчаливо с поп Грую. Тоя го гледаше, как се отдалечава нататък към пазаря, дърпайки кравата, която пък се дърпаше и извиваше главата към село. Поп Грую се спре насред пътя между селото и града.
към текста >>

Тоя го гледаше, как се отдалечава нататък към пазаря, дърпайки кравата, която пък се дърпаше и извиваше главата към село.
До края на пътуването бай Михо разказа на поп Грую за живота си на село, за немотията, за теглото си и усилните дни. И сега, без тая крава какво ли ще правят? На нея чакаха. Тя им беше единственият добитък. Когато наближиха града, той млъкна и се сбогува мълчаливо с поп Грую. Тоя го гледаше, как се отдалечава нататък към пазаря, дърпайки кравата, която пък се дърпаше и извиваше главата към село. Поп Грую се спре насред пътя между селото и града. Той не можеше да направи нито една крачка към едната, или другата посока. Той беше прекосен в краката, гледаше стреснато и не разбираше, какво става с него. Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе. Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този човек трябваше да къса от залъка си, за да се облекат.
към текста >>

Неговите пари стигаха за всичко и за тая крава дори, ако рече да я купи.
Поп Грую се спре насред пътя между селото и града. Той не можеше да направи нито една крачка към едната, или другата посока. Той беше прекосен в краката, гледаше стреснато и не разбираше, какво става с него. Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе. Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този човек трябваше да къса от залъка си, за да се облекат. Неговите пари стигаха за всичко и за тая крава дори, ако рече да я купи. Нещо неясно и тъмно смути неговия здрав разум, зачовърка сърцето му, което се свиваше от време на време. А най-лошото беше това, че той имаше едно усещане, ясно като ден, че всичко, което беше говорил в продължение на двата часа по пътя, не струва колкото изтърканата подкова на тая крава. "И таз добра! Какво става с мен? питаше се поп Грую, след такова хубаво пътуване, след такива хубави приказки, които оня и през живота си не бе слушал!
към текста >>

А най-лошото беше това, че той имаше едно усещане, ясно като ден, че всичко, което беше говорил в продължение на двата часа по пътя, не струва колкото изтърканата подкова на тая крава.
Той беше прекосен в краката, гледаше стреснато и не разбираше, какво става с него. Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе. Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този човек трябваше да къса от залъка си, за да се облекат. Неговите пари стигаха за всичко и за тая крава дори, ако рече да я купи. Нещо неясно и тъмно смути неговия здрав разум, зачовърка сърцето му, което се свиваше от време на време. А най-лошото беше това, че той имаше едно усещане, ясно като ден, че всичко, което беше говорил в продължение на двата часа по пътя, не струва колкото изтърканата подкова на тая крава. "И таз добра! Какво става с мен? питаше се поп Грую, след такова хубаво пътуване, след такива хубави приказки, които оня и през живота си не бе слушал! " Гонен сякаш от невидими неприятели, той прибра полите на расото си и с колкото сила имаше в здравите си нозе, забърза към чаршията. Минувачите се обръщаха и гледаха тоя разбързал се поп, който правеше големи крачки, не виждаше никого и очите му гориха като въглени.
към текста >>

Току заспи, засънува лоши сънища, събуди се пак, ето тоя с кравата пред очите му.
Всяка дума на сутрешната му проповед му тежеше като камък. Що му трябваше да проповядва! Мира си изгуби човекът. Цяла нощ поп Грую се въртя в леглото, бори се със себе си. Сънят бягаше от очите му. Току заспи, засънува лоши сънища, събуди се пак, ето тоя с кравата пред очите му. Едва на съмване той заспа. Когато се събуди, беше вече ден. – Ще ходя пак към града, рече той на попадията. Измъкна малко пари от сандъка, тури и тези, които му бяха останали и тръгна към селото на Михо Сиромаха. Поп Грую не беше обикновен човек.
към текста >>

Ще си откупиш кравата, аз ще ти дам, колкото ти трябват.
Имаше той божий огън, говореше разпалено за Господа, за доброто и за Царството Божие на земята, но имаше сърце и воля за това добро. Но какво да се прави, като всеки човек с човешки слабости, дърпа се наляво, надясно, когато този Божий глас нему проповядва. Изкара той една безсънна нощ, но не остави тъмно петно в душата си. Намери селянина. – Бай Михо, брате, в града ще отидеш. Ще си откупиш кравата, аз ще ти дам, колкото ти трябват. – Аз похарчих половината. – Да вървим, аз ще платя останалото! – Отче, какво думаш? Истина ли е? – Истина ти казвам.
към текста >>

Запътиха се на разни страни - единият, подпирайки се на здрав бастун, крачеше бодро и весело, обладан от една мисъл, никога да не чака времето да го изпревари, а другият, учуден и развълнуван и много благодарен, дърпайки подире си едра и хубава крава, с образа на поп Грую, отпечатан завинаги в душата му.
Где се е чуло и видяло, поп такова чудо да направи! Надвечер, когато слънцето заливаше равнината с жълточервени пламъци и запад потъваше в червени отблясъци, близо до Стоянчовата воденица те се разделиха. – На добър час, отче. Господ да ти дава здраве и живот. – Иди си със здраве, синко! Запътиха се на разни страни - единият, подпирайки се на здрав бастун, крачеше бодро и весело, обладан от една мисъл, никога да не чака времето да го изпревари, а другият, учуден и развълнуван и много благодарен, дърпайки подире си едра и хубава крава, с образа на поп Грую, отпечатан завинаги в душата му.
към текста >>

9. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Питам: какво ще постигне кравата, която доят, ако ритне гърнето с крака си?
То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповед, трябва да мислите." Без да мислят много, те ядоха от забранения плод и сгрешиха. Ако бяха мислили, нямаше да сгрешат. Когато върши работи без да мисли, човек всякога греши. Запример, някой се разгнеби, лицето му се зачерви, пламне от огън и се заканва на този - на онзи, иска някак да му олекне. Питам: какво ще постигне кравата, която доят, ако ритне гърнето с крака си? - Нищо няма да постигне. Тя ще разлее млякото, господарят й ще я набие, и пак ще я издои. Да риташ гърнето, това не е мисъл. Когато не мислят, хората се натъкват на ред недоразумения. Две сестри, например, едната млада, другата възрастна, спорят помежду си.
към текста >>

10. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За тях е напълно естествено и съвместимо с морала да се извие главата на вола, кравата, телето, агнето, да се забие ножа в шията им и да се изядат.
Каквито чувства преживява съвременният европеец, когато се говори за диваците, които убиват и пекат други човеци, преживява също човекът на новия морал пред накачените на специални куки, в специални дюкяни, от почтени братя-човеци, обезглавени агънца. Традицията е мощно инертно колело, от чийто размах е много трудно да се излезе. За диваците, които са свикнали да ядат човешко месо, ще се струва много странна християнската проповед за любов към ближния от страна на някой мисионер. Европейските народи си представят с ужас жестоката гледка на човекоядството, което за диваците е най-приятното увеселение. Традицията на християнските народи е създала такава броня върху съзнанието им, че етичните съображения на вегетарианството звучат в техните уши смешно. За тях е напълно естествено и съвместимо с морала да се извие главата на вола, кравата, телето, агнето, да се забие ножа в шията им и да се изядат. Колкото очевидна да е пълната прилика между канибализма и месоядството — като остава само една разлика в степента — съвременното човечество не позволява да му се говори за етично вегетарианство. Нека други говорят за хигиенично, диетично, здравословно вегетарианство. Ние тук ще кажем само следното: Никой не може да твърди, че работи ефикасно, искрено и предано за облагородяването на човечеството, без да се откаже безвъзвратно от каквато и да било месна храна. Никой не може да разчита да развие висшите дарби, за които е способна човешката душа, да направи сложната еволюция от човека-животно до човека-Човек, без да се откаже от пропитото с предсмъртния ужас месо на живите и близки до човека по съзнание животни. Никой не може да се доближи до великата, безкрайна хармония и красота, които се крият в сърцевината на Природата, докато носи в себе си тежките наслоения от ропота против бруталното насилие, стенанията и нямото проклятие на своите младши братя.
към текста >>

11. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Рекли помежду си: „Туй село е като дойна крава — много мляко дава, ама няма кой да я дои.
Имало едно време едно хубаво село. Нивята му нивя, лозята — лозя, ливади, пасбища. Работен бил народа — много се трудел, ама и много изкарвал. Па и добре си живували — цялото село било като една голяма задруга По едно време в селото дошли търговци. Харесало им селото, харесали им и селяните. Рекли помежду си: „Туй село е като дойна крава — много мляко дава, ама няма кой да я дои. И селяните са като овци, ама няма кой да ги стриже. Таман сме хора за тая работа“. А на селяните рекли: „Хубава ви е земята, хубава и плодородна, много да ва, па и вие сте народ работен, ала при толкова добрини, не знаете да добрувате. Като добитък живеете. Гледаме ви, гледаме, та чак жал ни става.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За добрите люде светлината е още крава от която доят мляко за правене на своите добрини.
защо е тогава светлината? — запита свещникът. — О, светлината е друго нещо! Тя изявява Божиите дела, да ги видим колко са велики, колко са красиви и съвършени. Светлината е за познаване и прославление на Бога. За добрите люде светлината е още крава от която доят мляко за правене на своите добрини. И на лошите люде тя услужва. Те вършат своите злодеяния на светло, за да се хвалят с тях, но като съзнаят, че са на крив път, бягат в тъмнината, да се крият от съвестта си и възмездието. Ти видя, драги свещниче, че и аз пламтях в светлина. Тази вечер всички от нашия дом смукаха от моето мляко и си услужиха. Но като се умориха, оттеглиха се на почивка.
към текста >>

13. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Освен това тия животни трябва да се отглеждат, понеже са необходими за други произведения, които те дават: овцата — вълна и мляко, кравата и вола — мляко и работа.
Тогаз човешката физиономия беше важно средство за познаване на човека и на характера му; ученикът можеше във физиономията на болния, във формата но лицето, на носа, на цялото тяло, в нареждането на косата и пр. да познае под кое космично влияние се намираше човек, и тогаз да намери и лечебното средство. Въпроси и отговори 1. Въпрос. Ако един ден човечеството доживее времето вегетарианството да стане всемирен начин на живеене, тогава какво трябва да се прави с бързо нарастващото число на тия животни, които се развъждат за месо? В този случай не ще ли се влоши качеството на храната? Освен това тия животни трябва да се отглеждат, понеже са необходими за други произведения, които те дават: овцата — вълна и мляко, кравата и вола — мляко и работа. Б. А. Отговор. — Животните са форми на известни природни енергии. Зад този свят, който ние виждаме, съществува един невидим, много по съвършен, по обширен от видимия. Следователно, видимото е азбука, чрез която можем да се домогнем до невидимия свят. Когато Господ създаде крушата, какво каза?
към текста >>

14. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Необходимо е да се вземе предварително мнението на ветеринарния лекар, дали млякото от дадена крава, биволица или коза може безопасно да се употребява неварено.
н.) Опитите върху млади животни са показали, че ако им се дава прясно подсирено, безсолно и неферментирало сирене, в тях всички видове зъби израстват здрави. Заключенията от опитите с бозайниците имат значение и за човека. Това, значи: повреждането на зъбите в децата се дължи главно на употребата на сол, на многото месо и на недостатъчна употреба на сурови зеленчуци и овощия; редовното даване на децата на прясно приготвено, безсолно и неферментирало сирене може да спре по нататъшната развала на зъбите; ако децата са още малки, може да се очаква, че ще израснат със здрави постоянни зъби. По раншните изследвания на тези автори бяха показали, че употребата на казаното сирене ще предпазва и бременните жени, както и кърмачките от развала на техните зъби. Всеки може в къщи да си приготвя поменатото сирене, както си приготвя сам и квасеното мляко, но непременно от сурово мляко. Необходимо е да се вземе предварително мнението на ветеринарния лекар, дали млякото от дадена крава, биволица или коза може безопасно да се употребява неварено. (Из сп. „Природа и наука“) Жетвата е голяма (пътни бележки) Автомобилът ни лети към Габрово. Трима от пътниците. увлечени в разговор, от дума на дума достигат до въпроса за търпението и устойчивостта като първо условие за достигане на нещо голямо и велико. Единият от тях сочи примера: Когато Микеланджело работел своята прочута статуя Мойсей, идва веднъж един негов познат и след като вижда статуята му казва: — Защо не работите вече върху нея?
към текста >>

15. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

грях ли съм сторила, — от кравая снощи бях полвина скрила.
_______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат. СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д. АНТОНОВА Ах, кажете вие Ах, кажете вие. грях ли съм сторила, — от кравая снощи бях полвина скрила. * Пресен го донесе от пазаря татко, грабнах го, захапах, и задъвках сладко. * Но се спрях и ето — скрих го във долапа, друг, си казах, утре сладко ще го лапа. * Сетих се за Пенка, че е тя сираче — никога не вижда от пазар кравайче. * И затуй щом съмна, изтърчах саминка, „Пенке, казах, на ти и за теб полвинка.“ * Как се тя зарадва, Боже, на кравая! Не видях, как бърже свърши му се края.
към текста >>

* Сетих се за Пенка, че е тя сираче — никога не вижда от пазар кравайче.
СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д. АНТОНОВА Ах, кажете вие Ах, кажете вие. грях ли съм сторила, — от кравая снощи бях полвина скрила. * Пресен го донесе от пазаря татко, грабнах го, захапах, и задъвках сладко. * Но се спрях и ето — скрих го във долапа, друг, си казах, утре сладко ще го лапа. * Сетих се за Пенка, че е тя сираче — никога не вижда от пазар кравайче. * И затуй щом съмна, изтърчах саминка, „Пенке, казах, на ти и за теб полвинка.“ * Как се тя зарадва, Боже, на кравая! Не видях, как бърже свърши му се края. * Грях ли съм сторила, гдето скрих от татко? Но на мен ми стана на сърцето сладко. Малката козарка Гледайте я права горе на скалите.
към текста >>

* И затуй щом съмна, изтърчах саминка, „Пенке, казах, на ти и за теб полвинка.“ * Как се тя зарадва, Боже, на кравая!
АНТОНОВА Ах, кажете вие Ах, кажете вие. грях ли съм сторила, — от кравая снощи бях полвина скрила. * Пресен го донесе от пазаря татко, грабнах го, захапах, и задъвках сладко. * Но се спрях и ето — скрих го във долапа, друг, си казах, утре сладко ще го лапа. * Сетих се за Пенка, че е тя сираче — никога не вижда от пазар кравайче. * И затуй щом съмна, изтърчах саминка, „Пенке, казах, на ти и за теб полвинка.“ * Как се тя зарадва, Боже, на кравая! Не видях, как бърже свърши му се края. * Грях ли съм сторила, гдето скрих от татко? Но на мен ми стана на сърцето сладко. Малката козарка Гледайте я права горе на скалите. Боса е и вятър вее й косите.
към текста >>

16. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По-милостиво постъпва индиеца, когото навярно мнозина считат за полудив — след като остарее вола или кравата, които са му помагали в живота и са съдействали за неговата и тая на семейството му прехрана, той ги поставя в специални краварници да довършат последните дни на живота си в мир и почивка.
При това ние виждаме, че те не се развъждат до такава степен, че да застрашат човешкият род. Природата си има мярка, тя балансира всичко. Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел. Човек е коравосърдечен и жесток. Вола, с който оре, който му е другар и помощник в живота, с който с поделя всичко, след като остарее и стане негоден да върши работата си, той не го оставя да умре от естествената си смърт, а го заколва. По-милостиво постъпва индиеца, когото навярно мнозина считат за полудив — след като остарее вола или кравата, които са му помагали в живота и са съдействали за неговата и тая на семейството му прехрана, той ги поставя в специални краварници да довършат последните дни на живота си в мир и почивка. Или пък имат навик да се оправдават, като критикуват тия. които се хранят с плодове и растителна храна, доказвайки им, че тя не била достатъчно хранителна и че не дава достатъчно енергия, а само месната храна дава сила. Друга заблуда, още по-голяма. Японският и китайският хамали по цели дни дигат тежести, или пък тичат със своята двуколка да разнасят пътници или багаж, а се хранят с шепа ориз и пият по чаша топла вода. Европееца се чуди как може да се развива такава голяма енергия от толкова малко храна.
към текста >>

17. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Продал той кравата с теленцето, вземал парите, които му дали за тях и тръгнал да се връща.
А соколът се виел в небето над тях. Най-после когато влезли в селото и чичо Радой стигнал къщичката си, той се поогледал, и видял че соколът го нямало вече. Тогава той пуснал чучулигата свободно да си хвърка. Един ден чичо Радой пак отишъл на пазаря. Завел той там една от кравите си с теленцето да ги продаде, защото искал да си направи нова къщича, а не му достигнали парите. Продал той кравата с теленцето, вземал парите, които му дали за тях и тръгнал да се връща. Като стигнал до извора, пак седнал да си почине и пак позадрямал под крушата. Като си отпочинал добре, той станал и наплискал лицето с изворовата вода. После си наметнал кожухчето и тръгнал за село. И още влязъл не влязъл в двора, той извикал на жена си, че продал кравата с телето и вземал добри парици. Ще си направят и те най-после къщица.
към текста >>

И още влязъл не влязъл в двора, той извикал на жена си, че продал кравата с телето и вземал добри парици.
Завел той там една от кравите си с теленцето да ги продаде, защото искал да си направи нова къщича, а не му достигнали парите. Продал той кравата с теленцето, вземал парите, които му дали за тях и тръгнал да се връща. Като стигнал до извора, пак седнал да си почине и пак позадрямал под крушата. Като си отпочинал добре, той станал и наплискал лицето с изворовата вода. После си наметнал кожухчето и тръгнал за село. И още влязъл не влязъл в двора, той извикал на жена си, че продал кравата с телето и вземал добри парици. Ще си направят и те най-после къщица. — Колко взема? — попита го жена му. А децата им ги заобиколили. — Добри пари, отвърнал чичо Радой, добри пари!.
към текста >>

Гледал чичо Радой, търсил, — няма — Ох Божичке, че то как може такова нещо, завайкала се жена му.— Божичке, отиде и кравата, и телето и парите.
— удари л се по челото чичо Радой — няма ги парите. — Как тъй? —стреснала се жена му, — я прегледай по добре! Виж по джебовете си, че то можели? Толкова пари!... Гледал чичо Радой, търсил, — няма — Ох Божичке, че то как може такова нещо, завайкала се жена му.— Божичке, отиде и кравата, и телето и парите. По добре хич да не беше я водил на пазар... Децата ги гледали като втрещени, а по челото на чичо Радой капали едри капки пот от мъка и тревога. Цел се претърсил той, но кърпата с парите не намерил. — Ще се върна назад, рекъл той, може да съм ги извадил някъде из пътя. Ще се върна да ги потърся. —Ех, върни се, казала плачешком жена му, върни се, ама то толкова хора от пазар се връщат, до сега може да ги е намерил някой.
към текста >>

Навел се бързо чичо Радой и какво да види — неговата кърпа и парите вътре вързани - парите от кравата н телето.
Ще се върна да ги потърся. —Ех, върни се, казала плачешком жена му, върни се, ама то толкова хора от пазар се връщат, до сега може да ги е намерил някой. —Ще се върна, пък какъвто ни е късмета! И тъкмо се канел чичо Радой да прекрачи прага и излезе от къщи, една птичка прилетяла, втурнала се в стаята и пуснала пред краката му една кърпа. После изхвръкнала навън и кацнала на крушата при кладенеца. Навел се бързо чичо Радой и какво да види — неговата кърпа и парите вътре вързани - парите от кравата н телето. — Господи Боже, извикал той, какво е това чудо? — и излизал да види пак птичката. И каква бяла изненадата му, когато той видял да подскача на крушата чучулигата, която той бил носил по-рано в пазвата си, за да я запази от сокола. Чучулигата прилетяла още веднъж над главите на смаяните чичо Радой, жена му и децата му и излетяла към небето. — Това е Божа работа, казала стрина Радоевица.
към текста >>

18. -

Има случаи когато някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава.
Ангелите са съвършени хора, които са излезли от първата човешка раса, за която Бог казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое. Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение. След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека. Вдъхна после в него дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите и животните, които слизат заедно с хората на земята, да имат опитност, да видят какво представят хора та. Има случаи когато някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне, и си мисли: Много има да пати главата ти. Кой стои по-високо, млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи, имат условия да бъдат по-умни.
към текста >>

19. -

По едно време дойде една крава и започна да се върти около мен.
Казвам: Лесна е работата вече. Хванах торбата. Започнах да мисля, че сега вече ще се покажа на хората. Казвам: Сбогом, сиромашио, сбогом, слугуване. Мисля си какво ще правя с торбата. По едно време дойде една крава и започна да се върти около мен. Казвам: Махай се! Искам да я ударя, но ще изпусна торбата. Тя продължава да се върти около мене. Казвам й пак: Тия пари са за мене, не са за тебе. На тебе, като крава, ще дам каквото искаш, но парите са за мене, не ги давам.
към текста >>

На тебе, като крава, ще дам каквото искаш, но парите са за мене, не ги давам.
По едно време дойде една крава и започна да се върти около мен. Казвам: Махай се! Искам да я ударя, но ще изпусна торбата. Тя продължава да се върти около мене. Казвам й пак: Тия пари са за мене, не са за тебе. На тебе, като крава, ще дам каквото искаш, но парите са за мене, не ги давам. Като ритнах кравата, тя се обърна на гърба си, виждам й четирите крака. По едно време потече вода на главата ми и се събудих. А то как била работата? Той до леглото си имал една маса, на която имало стъкло с вода. Като се събудил, вижда че държи чаршафа, масата е обърната нагоре с краката и водата от стъкленицата е разляна.
към текста >>

Като ритнах кравата, тя се обърна на гърба си, виждам й четирите крака.
Казвам: Махай се! Искам да я ударя, но ще изпусна торбата. Тя продължава да се върти около мене. Казвам й пак: Тия пари са за мене, не са за тебе. На тебе, като крава, ще дам каквото искаш, но парите са за мене, не ги давам. Като ритнах кравата, тя се обърна на гърба си, виждам й четирите крака. По едно време потече вода на главата ми и се събудих. А то как била работата? Той до леглото си имал една маса, на която имало стъкло с вода. Като се събудил, вижда че държи чаршафа, масата е обърната нагоре с краката и водата от стъкленицата е разляна. Излиза, че масата е кравата, а парите с торбата, това е чаршафа, който държи.
към текста >>

Излиза, че масата е кравата, а парите с торбата, това е чаршафа, който държи.
Като ритнах кравата, тя се обърна на гърба си, виждам й четирите крака. По едно време потече вода на главата ми и се събудих. А то как била работата? Той до леглото си имал една маса, на която имало стъкло с вода. Като се събудил, вижда че държи чаршафа, масата е обърната нагоре с краката и водата от стъкленицата е разляна. Излиза, че масата е кравата, а парите с торбата, това е чаршафа, който държи. Такива са „реалностите“, които ние често търсим в света. Само любовта спасява Всичките нещастия на света произтичат от безлюбието. Един брат, който започва да изтезава брата и сестрата си, те го намразяват веднага. Ако той стане благосклонен към тях и ги обича както себе си, те веднага ще го обикнат. Той може да ги изтезава, но тази енергия, която употребява за тяхното изтезаване, не може ли да я употреби за тяхното благо?
към текста >>

20. -

Оплакват се, казват: кравата не дава млякото си.
Всяка свещ, която гори, има право да се тури на свещника. Човек, който гори и дава светлина, човек. който иде да прави добро в света, да бъде справедлив, да бъде умен, той е пратен от Бога. Дори и дърветата познават кои са добри хора. Много пъти кравите дигат млякото си. Оплакват се, казват: кравата не дава млякото си. Казвам: не сте добри хора. Кравата, като я пипне лош човек, млякото й спира. Като я пипне добър човек, дава млякото си. Казваме: Нас хората не ни обичат. Не че не ги обичат, но дигат млякото си.
към текста >>

Кравата, като я пипне лош човек, млякото й спира.
който иде да прави добро в света, да бъде справедлив, да бъде умен, той е пратен от Бога. Дори и дърветата познават кои са добри хора. Много пъти кравите дигат млякото си. Оплакват се, казват: кравата не дава млякото си. Казвам: не сте добри хора. Кравата, като я пипне лош човек, млякото й спира. Като я пипне добър човек, дава млякото си. Казваме: Нас хората не ни обичат. Не че не ги обичат, но дигат млякото си. Коя е причината? Ще туриш ръката си, ще покажеш на тия хора, че можеш да ги обичаш.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато кравата реве посред нощ, означава смърт, същото означава пукот в стената.
В Лабрадор вярват, че, щом някому паднат три капки кръв от носа, умрял е някой роднина. Ако някой внезапно потрепери, това означава, че човек върви по мястото на гроба му. Който във време на ядене кихне с пълни уста, той скоро ще изгуби някой сродник. Пукнатини в хляба или червени петна върху чаршафа означават в Охайо смърт. Когато ковчегът пращи в ръцете на дърводелеца, това показва, че ще има още нови поръчки. Когато кравата реве посред нощ, означава смърт, същото означава пукот в стената. Когато умиращ човек извика името на някой отсъстващ, на последния предстоят големи неприятности. Ако лекарят бъде повикан в петък при някой болен, последният умира. Ако някое дърво цъфти есен, означава много смъртни случаи. Не бива да се тича покрай погребално шествие, а най-малко пък да се мине през него. Когато срещнем погребение, трябва да се върнем три крачки назад и тогава да продължим пътя си.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ето, от стадото на селските говеда отдели се слабата и кротка крава на Горняка.
Той все спеше. Слънцето, което тоя ден беше ясно и огнено, постепенно взе да клони към далечните гори. Къщите, плевните и дървесата добиваха и хвърляха своите големи вечерни сенки. Започна да се мръква. Взеха да се връщат от полето и хора, и добитъци, морни и капнали за почивка. Ето, от стадото на селските говеда отдели се слабата и кротка крава на Горняка. Преди да влезе в двора, тя зърна лежащия си господар и инстинктивно се приближи до него, застана мълчаливо и го загледа печално. Големите й, пълни с кротост и жалост, очи гледаха широко разтворени, като че проумяваха смисъла на скръбната картина, и, може-би, искаха да изрекат с въздишка : — Бедни мой стопанино, клети мой стопанино! В това време се зададе и стопанката на Горняка, метнала мотика на рамо и торба през нея; тя се връщаше от лозе, уморена и разбита, и водеше за ръка малкото си дете, а по-голямото тичаше подир нея. Поразена, огорчена и дълбоко съкрушена, тя видя своя мъж; съзре и тяхната крава, която се беше спряла до него. — Божичко — извика тя през сълзи, — той и днес не отишъл на работа!
към текста >>

Поразена, огорчена и дълбоко съкрушена, тя видя своя мъж; съзре и тяхната крава, която се беше спряла до него.
Взеха да се връщат от полето и хора, и добитъци, морни и капнали за почивка. Ето, от стадото на селските говеда отдели се слабата и кротка крава на Горняка. Преди да влезе в двора, тя зърна лежащия си господар и инстинктивно се приближи до него, застана мълчаливо и го загледа печално. Големите й, пълни с кротост и жалост, очи гледаха широко разтворени, като че проумяваха смисъла на скръбната картина, и, може-би, искаха да изрекат с въздишка : — Бедни мой стопанино, клети мой стопанино! В това време се зададе и стопанката на Горняка, метнала мотика на рамо и торба през нея; тя се връщаше от лозе, уморена и разбита, и водеше за ръка малкото си дете, а по-голямото тичаше подир нея. Поразена, огорчена и дълбоко съкрушена, тя видя своя мъж; съзре и тяхната крава, която се беше спряла до него. — Божичко — извика тя през сълзи, — той и днес не отишъл на работа! Кръчмарино, Бог да те убие! Изгори ми душата... Стопанката горчиво ридаеше, а нощта мълчалива се спущаше над селото бавно и тихо. Ив. Карановски. ФИЗИОГНОМИЯ Носът Човешкото същество, отбулено чрез формата му ГЛАВА I.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Жени с елементарни ръце са селянките, краварките и, накъсо, такива, които не са повече от „женски домашни животни“.
Те обръщат слабо внимание върху условните задължения на живота. Макар че водят лек живот и не притежават никаква преданост, все не им липсва и набожност. е) Типове от женски ръце Най-рядко от седемте типове ръце у жените се среща елементарната, защото упражняването на майчинските задължения изисква интелигентни чувства от по-висока степен, отколкото се срещат в този клас ръце. По тази последната причина, жената взема господстваше положение в ония страни и местности, в които мъжете предимно принадлежат на тази група ръце (напр. във Вакдея, в Долня Британия, Каролинските и Мариянските острови и т. н.). Жени с елементарни ръце са селянките, краварките и, накъсо, такива, които не са повече от „женски домашни животни“. Случи ли се да срещнем неочаквано някой път една подобна ръка на г-жа от по-добро обществено съсловие, то никога няма да сбъркаме, ако заключим за селското им произхождение, слабите им разсъдителни способности, никакви високи претенции, лениви и бавни мисли и чувства, значително равнодушие, бавно въображение, но пък с една значително голяма телесна издръжливост. С това се изтъква истината на поговорката, че колкото са по-бедни и безчувствени осезателните органи, толкова по-непълен е душевния живот, толкова по- малка е умствената дейност. Съвсем недостъпни до идеалите на науката, все пак често притежателките на такава елементарна ръка имат отбелязани знаци за своето човешко произхождение, именно своеобразно чувство за прелестта на поезията. Притежателката на лопатовидната ръка стои малко по-горе духовно по отношение на своите жизнени нужди и претенции от тази на елементарната ръка. Жена с лопатовидна ръка е способна за по-добра ръчна работа, в нея има стремеж към материалното и страст за наслаждения.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека минута да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.?
Който би пожелал да си направи труда да приложи тези физиогномически студии, ще признае истинността на нашите заключения. Няма нищо забавително, при това, в тоя труд, който почива на издирване, откриваше на всяка стъпка нови особености. Но същевременно няма нищо по-поучително и занимателно от тия сравнения и съпоставяния, които бърже турят начало на тази любопитна наука, която наричат аналогия. Дето и да се намерят, на улицата, в трена, в театъра, в някой салон, те са навред неизчерпаеми сюжети за изучване, върху които всеки може да упражнява таланта си. Така, скоро би могло да се дойде, чрез практика, до такава вяра в това изкуство че би могло да се направи от него един вид ръководител във всичките обществени отношения. Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека минута да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.? Не съдят ли за това по външността и по форма та? Защо да не става същото и за човека? И като видят такъв нос, такова чело или такава уста, защо да не се каже основателно: този човек е лош, лицемерен и гневлив? Забележителните черти в характера на човека са също тъй възприемливи за окото на наблюдателя, както слънцето всред пладне. Да се определят всички дълбоки и деликатни нюанси на природата му е по-мъчно, понеже човекът е възхитителна хармония, образувана от безкрайно количество модулации, които се изменят в всека индивидуалност.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно.
на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта. Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43904900550842