Търсене в текстове за 'Крава'

На бодлива крава Господ рога не дава 13.
Оздравяване 8. Болните сливици 9. Цената на вегетарианството 10. Чорапите и бомбите 11. Рудолф Щайнер и Боян Боев 12. На бодлива крава Господ рога не дава 13. Изгонената болест 14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? 15. Дърводелец и сладко 16. Бръснарите 17. Д-р Стефан Кадиев 18.
към текста >>

5. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Галилей Величков

Докато вниманието на всички бе отправено към геометричните фигури, котаракът, почти незабелязан и необезпокояван от никого, се промъкна до катедрата и с един смел скок стъпи на стола с бялата възглавница, на която седеше УЧИТЕЛЯ, сви се на кравай и замърка доволно.
Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас. Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба. Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли. Докато вниманието на всички бе отправено към геометричните фигури, котаракът, почти незабелязан и необезпокояван от никого, се промъкна до катедрата и с един смел скок стъпи на стола с бялата възглавница, на която седеше УЧИТЕЛЯ, сви се на кравай и замърка доволно. Ние изтръпнахме от дързостта и нахалството на животното, което не се посвени да наруши приетите норми за приличие на школата. Най-много тръпнеше от вълнение брата, който бдеше за добрия ред в класа и допусна да го надиграе един котарак. Никой от нас не се реши да прогони неканения гост. Почудата и вълнението растяха. Ние отчитахме своето безсилие.
към текста >>

6. 3.12. На бодлива крава Господ рога не дава

НЕСТОР ИЛИЕВ

12. На бодлива крава Господ рога не дава Сега ще ви разкажа един духовит случай с една от стенографките, със сестра Савка.
12. На бодлива крава Господ рога не дава Сега ще ви разкажа един духовит случай с една от стенографките, със сестра Савка. Те бяха три стенографки - сестра Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева и разбира се, Боян Боев. При един случай от многото такива, Учителят дава нещо за хапване на сестра Савка, а тези, трите стенографки, си живееха заедно в една барачка, наречена „парахода". И като дава това ястие, какво е било аз не зная, но след някой ден пита Учителят Савка: „Савке, ти даде ли от това, което ти дадох и на другите там - на Паша и на Елена." „Разбира се, Учителю. Ако бях го изяла сама, нямаше рогове да ми пораснат." А Учителят й отговаря: „И да имаше рогове, като дадеш и на другите, роговете ще ти паднат." А рогове навремето имаше рогатият добитък и с тях те си служеха, като намушкваха понякога я крава, я кон, я човек. Та рогат ли си - значи си опасен, можеш да изкормиш някого.
към текста >>

Ако бях го изяла сама, нямаше рогове да ми пораснат." А Учителят й отговаря: „И да имаше рогове, като дадеш и на другите, роговете ще ти паднат." А рогове навремето имаше рогатият добитък и с тях те си служеха, като намушкваха понякога я крава, я кон, я човек.
12. На бодлива крава Господ рога не дава Сега ще ви разкажа един духовит случай с една от стенографките, със сестра Савка. Те бяха три стенографки - сестра Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева и разбира се, Боян Боев. При един случай от многото такива, Учителят дава нещо за хапване на сестра Савка, а тези, трите стенографки, си живееха заедно в една барачка, наречена „парахода". И като дава това ястие, какво е било аз не зная, но след някой ден пита Учителят Савка: „Савке, ти даде ли от това, което ти дадох и на другите там - на Паша и на Елена." „Разбира се, Учителю. Ако бях го изяла сама, нямаше рогове да ми пораснат." А Учителят й отговаря: „И да имаше рогове, като дадеш и на другите, роговете ще ти паднат." А рогове навремето имаше рогатият добитък и с тях те си служеха, като намушкваха понякога я крава, я кон, я човек. Та рогат ли си - значи си опасен, можеш да изкормиш някого. Паднат ли ти рогата, значи си безопасен, ставаш добър за впрягане, за оране и за каране на каруца. Ставаш добър работник на стопанина си, в дом Господен.
към текста >>

7. 4.02. Укротяването на коня

ИЛИЯ УЗУНОВ

Да подковеш кон, да подковеш вол, или крава, не беше лесна работа.
Тогава конете бяха голяма сила. С тях се ореше, вършееше, караха се коли, яздеха ги и всичко се вършеше с тях. Къща без кон е половин къща - така беше тогава, в онези времена. Тогава нямаше трактори, камиони и други возила, както сега. Та тази професия - налбантин - беше много важна и много търсена. Да подковеш кон, да подковеш вол, или крава, не беше лесна работа. И затова си имаше мурафет и начини. Воловете и кравите се сваляха с една примка на земята. Слагаше им се едно дърво между краката, завързваха ги за него и така ги подковаваха. Но за конете бе съвсем друго. На тях просто им вдигаха копитата и ги подковаваха.
към текста >>

8. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

На бодлива крава Господ рога не дава - 250 13.
Оздравяване - 247 8. Болните сливици - 248 9. Цената на вегетарианството - 248 10. Чорапите и бомбите - 249 11. Рудолф Щайнер и Боян Боев - 249 12. На бодлива крава Господ рога не дава - 250 13. Изгонената болест - 250 14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? - 251 15. Дърводевец и сладко - 252 16. Бръснарите - 253 17.
към текста >>

9. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

Когато от другата страна стои кравата, маха с опашка и чака вола да си заеме мястото.
А тя беше гореща опарвах се често, но трябваше да я сърбам и то вече 50 години. Когато Учителят ме изпрати при Борис ми каза: „Досега Борис е живял изключително в духовния свят и няма никакви опитности на земята. А ти сега излизаш отдолу, имаш знанията на тези опитности и ще му ги дадеш. Така ще теглите колата заедно, за да бъде по-лесно и на двама ви". Да, трябваше да се тегли тази кола, ами когато вола не иска да се впрегне и не иска да застане на определеното си място, да си протегне шията, че да влезне в ярема и после да се сложи жеглото та може да тегли колата. Когато от другата страна стои кравата, маха с опашка и чака вола да си заеме мястото. А той вола стои настрана, преживя и гледа нагоре към небето. Тогава стопанина на вола и на кравата и на колата като види това вдигне остена, че го стовари върху гърба на вола и го наръга в ребрата. Така насила вола си слага главата в ярема и започва да тегли колата. Това не е символика, а точно така бяха нещата. Борис беше пълен със съзерцание и когато влезнеше в този духовен свят, мъчно можеше да го свалиш долу, за да се съобрази със земния живот и неговите порядки.
към текста >>

Тогава стопанина на вола и на кравата и на колата като види това вдигне остена, че го стовари върху гърба на вола и го наръга в ребрата.
А ти сега излизаш отдолу, имаш знанията на тези опитности и ще му ги дадеш. Така ще теглите колата заедно, за да бъде по-лесно и на двама ви". Да, трябваше да се тегли тази кола, ами когато вола не иска да се впрегне и не иска да застане на определеното си място, да си протегне шията, че да влезне в ярема и после да се сложи жеглото та може да тегли колата. Когато от другата страна стои кравата, маха с опашка и чака вола да си заеме мястото. А той вола стои настрана, преживя и гледа нагоре към небето. Тогава стопанина на вола и на кравата и на колата като види това вдигне остена, че го стовари върху гърба на вола и го наръга в ребрата. Така насила вола си слага главата в ярема и започва да тегли колата. Това не е символика, а точно така бяха нещата. Борис беше пълен със съзерцание и когато влезнеше в този духовен свят, мъчно можеше да го свалиш долу, за да се съобрази със земния живот и неговите порядки. Не искаше да слиза и не искаше да се съобразява. А животът на земята си имаше изисквания и всеки трябваше да се съобразява с тях.
към текста >>

10. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

Стоят смирени, а Учителят проговаря: „Голяма работа - отелила кравата теле".
Бяха решили да правят тържество по този случай, приготвяха сладкиши, баници, готвеха се гозби - изобщо суетня, която беше обхванала много хора. Всички изчакаха чрез този тържествен ден да отбележат благополучното раждане и то не на какво да е, а на син. Суетнята бе почти на привършване, а възторжените сестри отиват при Учителя, радостно възбудени: „Учителю, сестрата роди син". Следващото изречение, което бяха приготвили бе да поканят Учителя на тържеството. Учителят ги погледна учудено и от погледа възторга им полека, лека слиза от главата и излиза през петите. Стоят смирени, а Учителят проговаря: „Голяма работа - отелила кравата теле". Слушат, слушат и не могат да повярват как е зьзможно Учителят да каже такава дума, че как да ги предадат тези негови думи, че това ще бъде обида на цялото семейство и за онези, които са се суетили да приготвят празненството, а пък може и да го изтълкуват и по съвсем друг начин. Значи децата ни са телета, а ние крави и че тук на Изгрева има бикове за кравите и че това не Школа, а цял телчарник и краварник. А може ли Учителя да бъде Учител на крави, волове и бици, включително и на телчарник? Ето такива мисли им вървят в главите, отишли и казали, че Учителят е зает. А двете сестри седят на масата и не могат да хапнат нищо от приготвените ястия, само гледали как другите лакомо мляскат и преживят като че ли са наистина крави на ясли.
към текста >>

Значи децата ни са телета, а ние крави и че тук на Изгрева има бикове за кравите и че това не Школа, а цял телчарник и краварник.
Суетнята бе почти на привършване, а възторжените сестри отиват при Учителя, радостно възбудени: „Учителю, сестрата роди син". Следващото изречение, което бяха приготвили бе да поканят Учителя на тържеството. Учителят ги погледна учудено и от погледа възторга им полека, лека слиза от главата и излиза през петите. Стоят смирени, а Учителят проговаря: „Голяма работа - отелила кравата теле". Слушат, слушат и не могат да повярват как е зьзможно Учителят да каже такава дума, че как да ги предадат тези негови думи, че това ще бъде обида на цялото семейство и за онези, които са се суетили да приготвят празненството, а пък може и да го изтълкуват и по съвсем друг начин. Значи децата ни са телета, а ние крави и че тук на Изгрева има бикове за кравите и че това не Школа, а цял телчарник и краварник. А може ли Учителя да бъде Учител на крави, волове и бици, включително и на телчарник? Ето такива мисли им вървят в главите, отишли и казали, че Учителят е зает. А двете сестри седят на масата и не могат да хапнат нищо от приготвените ястия, само гледали как другите лакомо мляскат и преживят като че ли са наистина крави на ясли. Такава картина им се привижда - всички на масата приличат на крави и преживят. Ето каква смехория и ужасия.
към текста >>

11. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

А аз по това време бях се научила и като приближаваше урагана аз се свивах на кравай, снижавах се до земята и се молех да ме отмине и това зло.
Та бях тогава много млада и гоненията започнаха от всички страни и виждах как ме гонеха с ожесточение, с животинско настървение и това ожесточение измъчваше и самите ми гонители. А когато те се освобождаваха по някакъв начин от това ожесточение към мен виждах ги как стоят като омърлушени, като изпразнени черупки, някой беше им изпил всички жизнени сили, защото чрез тези сили те осъществяваха гонението. Тогава разбрах какво означава „по-добре да си гонен". Изтърпях много, но моето място бе за предпочитане. Бях хулена безброй пъти като урагана се стоварваше върху мен, но като преминаваше урагана беше направил пустиня и беше завлякъл навсякъде и онези, които ме гонеха, и онези, които ме хулеха. А аз по това време бях се научила и като приближаваше урагана аз се свивах на кравай, снижавах се до земята и се молех да ме отмине и това зло. Ето по такъв начин стихията на разрушението минаваше над мен, но след това разрушаваше гонителите ми. Тогава виждах всичко и си казвах: „Е, Учителю, наистина е цяло благословение да бъдеш гонена". А дали аз изпълних Волята Божия там където бях сложена на своят пост, това не мога да кажа, това ще го каже друг, а това е Учителя. Аз съм при Учителя на разговор. „Учителю, на какво се дължи това положение в живота, че на едни се дават благоприятни условия да се проявят макар и криво да се проявят, а други говорят неща верни, знаят как, но не им дават да се проявят?
към текста >>

12. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Оженихме се и Борис ме бе поканил да отидем на гости в Габрово при родителите му, за да ме видят и да ме огледат така както се оглежда млада булка или така както се оглежда, когато се купува крава на пазара.
Винаги се питах дали това е истината на моят живот. А мен лично Учителят ме изпрати при Борис, това аз чух и го видях със собствените си очи. Също и нееднократно Борис беше ми казвал, че Учителят пред всички му казал: „Мария на теб я поверявам". Тогава къде е загадката? Ще я чуете след малко. Оженихме се и Борис ме бе поканил да отидем на гости в Габрово при родителите му, за да ме видят и да ме огледат така както се оглежда млада булка или така както се оглежда, когато се купува крава на пазара. Сравнението не е случайно. Отидох при Учителя и споделих с него всичко. Каза ми: „Не ти трябва, защото ще те критикуват". Аз се върнах у дома, много умувах, нали трябва да видя свекъра и свекървата пък и няма какво да се плаша от оглеждане. Аз бях хубава и така бях построена, че не можех да се срамувам от някакъв да кажем недостатък в тялото си.
към текста >>

13. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

Там имахме крава и домакинство.
Четях усилено църковна литература за история на църквата, поучения, жития на светиите, така че имах една солидна подготовка много по-голяма от тази на моите връстници. Ето защо мечтата на баща ми е била винаги да ме направи свещеник, която мечта не можа да му се сбъдне поради моето вироглавство. А защо вироглавство - това ще разберете по-късно. По онова време баща ми живееше в село Арбанаси, Търновско, защото беше обявен от протойерей Гошев за църковен археологически музей. Тогава баща ми го поканиха да завежда този музей и му дадоха един манастир и църква за църковна служба. Там имахме крава и домакинство. Там прекарах най-хубавите си години като младеж. От Арбанаси ходех в Търново, където завърших гимназия. Тогава в Арбанаси дойде едно верующо семейство Камбурови от Казанлък и образуваха комуна. Отначало бяха седем човека, после станаха четиринадесет. Почвата тук беше камениста, трудно се обработваше и малко раждаше.
към текста >>

14. 15. ПАДЕНИЕТО В АДА

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Спал си с една крава!
Спах с една жена и паднах в ада. Аз съм най-грешния човек на света, аз съм нищожество и едно голямо нищо". Той се наведе и ме повдигна: „Симеоне, този път какво си направил? " Разказах Му всичко от край до край. Учителят ме погледна и каза: „Рекох, голяма работа! Спал си с една крава! " Нещо в мене трепна. Някакъв лъч проблесна във въздуха, насочи се към мен и в дълбините на пропастта, в която бях попаднал този лъч ме намери и аз полека-лека започнах по него да се изкачвам и накрая излезнах на повърхността на земята. Въздъхнах и поех дълбоко въздух: „Учителю, излезнах от ада! " Той ме гледаше и мълчеше. Някаква голяма тежест, която бе върху мен и в мен се махна и аз се освободих.
към текста >>

15. 6. ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ

Марийка Великова Марашлиева

Вместо да издоиш кравата, ти отиваш да хващаш бика за рогата".
Може би в случая преобладаваше у мен сестринското отношение към него. Той не можа да свърши никаква идейна работа с тях, макар че те бяха от братството. Дори с една от тях, която преподаваше като учителка в пансиона в Симеоново по английски език, той в своята ревност към нея написва писмо до директора срещу нея. Тя научава и отива да се оплаква на Учителя. Учителя го извиква и му казва: „Симеоне, не постъпи както трябва. Вместо да издоиш кравата, ти отиваш да хващаш бика за рогата". Учителят не бе доволен от неговата постъпка. Амелия Надзор беше руса жена, една от големите му увлечения. Заради нея и онова, което стана между тях двамата, той се раздели с Изгрева заради нея. Бяха големи недоразумения. Не можаха да си простят.
към текста >>

16. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Марийка Великова Марашлиева

Те имали малко ниви, крава, волове и овце.
Отделно пък гдето го е хвалела Димка. Майка ми вечер си поплаквала, защото била преженена от две по-малки сестри. Тодор Ковачев казвал, че ще им осигури жилище, да живеят в една от къщите му. Майка ми, Вичка Желева Калева е родена в Търговище, тогава Ески Джумая на 29.II.1896 г. Баща й Желю бил земеделец, а майка й Иванка - домакиня. Те имали малко ниви, крава, волове и овце. Не били богати, но къщата им била пълна винаги. Баба ми Иванка беше много чиста и уредена жена, а дядо Желю трудолюбив и добър човек. Те наливали вино в бъчви, например, но той в кръчма не влизал. Вечер обикновено като се събере семейството на софрата изваждали по една паница вино, от която всички сръбвали по глътка, а останалото го изпивали дядо и баба. Дядо Желю не искал да пие в кръчмата от чашите гдето се били лигавили пияниците.
към текста >>

17. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Марийка Великова Марашлиева

Обаче един ден чухме някакво раздвижване, глъчка и тогава казаха, че една крава се била заклещила между скали, та си била навехнала или счупила крака.
Наоколо имаше гора от клекове и то високи, в които можеше висок човек да се скрие. Имаше едно голямо огнище, на което имаше казан, в който готвеха и варяха чай. Помня, че топлехме вода, разхлаждахме я и отивахме в клека, където се изкъпвахме. Помня много добре, че през 1931 г. отивахме на молитва на височината в дясно между второто и третото езеро. Обаче един ден чухме някакво раздвижване, глъчка и тогава казаха, че една крава се била заклещила между скали, та си била навехнала или счупила крака. Но по тоя повод се беше вдигнало доста шум и на сутринта Учителят каза, че занапред тук няма да се събираме понеже мястото бе омърсено. За изгрев и молитва ни посочи втори молитвен връх, на който и днес излизаме сутрин. Първото място бе изоставено. Може да е имало и други причини, но това е останало в моето детско съзнание. Които са били по същото време на Рила ще знаят повече подробности за преместването на Молитвения връх, но аз самата това си спомням.
към текста >>

18. 13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

Те имаха там крава с теленце и други животни, имаха малко лозе и нива, достатъчно грижи.
на пода само едно стъпало по издигнато. В другата стая имаше легло, но тя не виждаше никакво слънце. От село отивахме с автобус до Русе, където беше апартаментът на брат му. Там беше удобно, защото нямаше никой. Синовете на брат му, единия войник, а другия студент не бяха там, а брат му беше с жена си на село. Те имаха там крава с теленце и други животни, имаха малко лозе и нива, достатъчно грижи. На село правехме на брат Петър лапи на краката, защото той чувстваше някакво горене, някакво парене. Лапите го успокояваха. Той беше естет и искаше всичко да бъде по високия идеал. Направи, т. е. изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на краката и пр.
към текста >>

19. 1. Сирак и чирак

Гради Колев Минчв

Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв.
Дойде бай Пею и пита: „Гради, смете ли салона? “ Отговарям: „Сметох го, бай Пею и намерих тия стотинки“. Той ме гледа и вика: „Ей, мама му стара, аз съм ги загубил“. А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото. Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв. Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил млякото й. Та при доенето тия ранички от зъбите на змията пущат кръв докато не заздравеят. Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв. После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря.
към текста >>

Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил млякото й.
“ Отговарям: „Сметох го, бай Пею и намерих тия стотинки“. Той ме гледа и вика: „Ей, мама му стара, аз съм ги загубил“. А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото. Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв. Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил млякото й. Та при доенето тия ранички от зъбите на змията пущат кръв докато не заздравеят. Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв. После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря. Но като се върна козлето гледаме, че то едвам върви.
към текста >>

Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв.
А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото. Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв. Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил млякото й. Та при доенето тия ранички от зъбите на змията пущат кръв докато не заздравеят. Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв. После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря. Но като се върна козлето гледаме, че то едвам върви. А то причината била там, че то горкото било пълно с кърлежи. Като почнахме да му чистим кърлежите, то от всяка дупчица излиза кръв.
към текста >>

20. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Мама хранеше или прасе или крава или магаре, които после продаваше.
Слизам от гърба му когато видя, че няма вече да се оцапам с кал. Даже Гради го командвах като че ли аз бях по-големият брат. Той ме слушаше. Така растяхме ние двамата. Мама ни оставяше в торбата хляб, навярно и сирене и ни оставяше, а тя отиваше на нивата. Мама хранеше или прасе или крава или магаре, които после продаваше. Иначе ние нямахме условия да се занимаваме с животни освен да ги храним и да ги продаваме по-късно срещу което получавахме жито. Помня, че къщата е направена от тухли висока колкото ръста ми и понякога прасето се изправило, дръпнало торбата и изяло хляба. Помня също как съм обикалял къщата и съм дръпвал черта до където съм стигал и на другата година гледам с колко съм пораснал. Мама ни разказваше как на фронта когато бил баща ми и нямало хляб, а той си бил идвал отначало и тя му била дала восък. Та когато нямало какво да яде той ядял восък.
към текста >>

21. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Т.: Те ми оставиха една крава и я до едно време аз я пасех.
Друго не садим. В.: То поне трябва човек да поработва. Т.: А-а-а, не трябва човек да седи, а да не се отчайва, трябва да работи, да се движи, а не да се чека всичко наготово. В.: Сега стока не държиш, няма, не ти трябва. Млеко като ти трябва си купиш. Т.: Те ми оставиха една крава и я до едно време аз я пасех. Сега нема никой, не искат да я пасат. От 5-6 години я пасях, от децата никой не иска да я пасе и понеже съм пенсионер нямам друга работа, раздвижвах се с нея. Харно, ама една неделя пак отивам да я пасем, тоя внук неженения, не Петър, а брат му. Казвам: „Димитре, ха днеска кравата тия паси, я малко да починем тука, че ще ни дойдат гости, малко да съм на разположение“. „Слушай, дедо, не днеска, един час не мога да ги пасем, един час не мога.“ И я помислих какво да правим, пак вземах оглавника, поведох кравата и пак тръгнах.
към текста >>

Казвам: „Димитре, ха днеска кравата тия паси, я малко да починем тука, че ще ни дойдат гости, малко да съм на разположение“.
Млеко като ти трябва си купиш. Т.: Те ми оставиха една крава и я до едно време аз я пасех. Сега нема никой, не искат да я пасат. От 5-6 години я пасях, от децата никой не иска да я пасе и понеже съм пенсионер нямам друга работа, раздвижвах се с нея. Харно, ама една неделя пак отивам да я пасем, тоя внук неженения, не Петър, а брат му. Казвам: „Димитре, ха днеска кравата тия паси, я малко да починем тука, че ще ни дойдат гости, малко да съм на разположение“. „Слушай, дедо, не днеска, един час не мога да ги пасем, един час не мога.“ И я помислих какво да правим, пак вземах оглавника, поведох кравата и пак тръгнах. Един друг старец пак комшия заедно сме другари. Говориме си и пасем и на обед, долу в полето има манастирче и по него има река иде от Говедарци и там кладенец има. При кладенеца сме вързали кравите и да обедваме. Тъкмо се наобядвахме и ето една кола идва от Перник, камион.
към текста >>

„Слушай, дедо, не днеска, един час не мога да ги пасем, един час не мога.“ И я помислих какво да правим, пак вземах оглавника, поведох кравата и пак тръгнах.
Т.: Те ми оставиха една крава и я до едно време аз я пасех. Сега нема никой, не искат да я пасат. От 5-6 години я пасях, от децата никой не иска да я пасе и понеже съм пенсионер нямам друга работа, раздвижвах се с нея. Харно, ама една неделя пак отивам да я пасем, тоя внук неженения, не Петър, а брат му. Казвам: „Димитре, ха днеска кравата тия паси, я малко да починем тука, че ще ни дойдат гости, малко да съм на разположение“. „Слушай, дедо, не днеска, един час не мога да ги пасем, един час не мога.“ И я помислих какво да правим, пак вземах оглавника, поведох кравата и пак тръгнах. Един друг старец пак комшия заедно сме другари. Говориме си и пасем и на обед, долу в полето има манастирче и по него има река иде от Говедарци и там кладенец има. При кладенеца сме вързали кравите и да обедваме. Тъкмо се наобядвахме и ето една кола идва от Перник, камион. И дойде близо до нас и казва: „Хей, приятели, има ли некой крава да продава?
към текста >>

И дойде близо до нас и казва: „Хей, приятели, има ли некой крава да продава?
„Слушай, дедо, не днеска, един час не мога да ги пасем, един час не мога.“ И я помислих какво да правим, пак вземах оглавника, поведох кравата и пак тръгнах. Един друг старец пак комшия заедно сме другари. Говориме си и пасем и на обед, долу в полето има манастирче и по него има река иде от Говедарци и там кладенец има. При кладенеца сме вързали кравите и да обедваме. Тъкмо се наобядвахме и ето една кола идва от Перник, камион. И дойде близо до нас и казва: „Хей, приятели, има ли некой крава да продава? “ „Ела, бе, брат ми.“ Слезна и една жена от камиона. „Ей тази крава я продавам.“ Жена му взе та измузе млекото, хареса я, огледа я, не знам какво прави и после ме пита: „Колко пари? “ „Пет бона.“ В.: В ония времена , да. Т.: 5000, та 4500 някъде. „Да бъде твоя.
към текста >>

„Ей тази крава я продавам.“ Жена му взе та измузе млекото, хареса я, огледа я, не знам какво прави и после ме пита: „Колко пари?
Говориме си и пасем и на обед, долу в полето има манастирче и по него има река иде от Говедарци и там кладенец има. При кладенеца сме вързали кравите и да обедваме. Тъкмо се наобядвахме и ето една кола идва от Перник, камион. И дойде близо до нас и казва: „Хей, приятели, има ли некой крава да продава? “ „Ела, бе, брат ми.“ Слезна и една жена от камиона. „Ей тази крава я продавам.“ Жена му взе та измузе млекото, хареса я, огледа я, не знам какво прави и после ме пита: „Колко пари? “ „Пет бона.“ В.: В ония времена , да. Т.: 5000, та 4500 някъде. „Да бъде твоя. Немам в мене билет за кравата, документ немам.“ „Не ти искам билети. Нищо не ти искам.
към текста >>

Немам в мене билет за кравата, документ немам.“ „Не ти искам билети.
“ „Ела, бе, брат ми.“ Слезна и една жена от камиона. „Ей тази крава я продавам.“ Жена му взе та измузе млекото, хареса я, огледа я, не знам какво прави и после ме пита: „Колко пари? “ „Пет бона.“ В.: В ония времена , да. Т.: 5000, та 4500 някъде. „Да бъде твоя. Немам в мене билет за кравата, документ немам.“ „Не ти искам билети. Нищо не ти искам. Само кравата искам.“ В.: И я тури на камиона. Т.: И наб- рои ми парите и тури камиона там на един слог и задните капаци пусна, а аз кравата поведох я, вързах я там, хубаво да не се отвърже като кара камиона и си слезнах и те си забръмчаха, отидоха си. Откараха кравата и аз си вземах парите и другаря ми казва: „Абе защо така направи? “ „То си е моя работа.“ И станах, дойдох си тука.
към текста >>

Само кравата искам.“ В.: И я тури на камиона.
“ „Пет бона.“ В.: В ония времена , да. Т.: 5000, та 4500 някъде. „Да бъде твоя. Немам в мене билет за кравата, документ немам.“ „Не ти искам билети. Нищо не ти искам. Само кравата искам.“ В.: И я тури на камиона. Т.: И наб- рои ми парите и тури камиона там на един слог и задните капаци пусна, а аз кравата поведох я, вързах я там, хубаво да не се отвърже като кара камиона и си слезнах и те си забръмчаха, отидоха си. Откараха кравата и аз си вземах парите и другаря ми казва: „Абе защо така направи? “ „То си е моя работа.“ И станах, дойдох си тука. Снахата ме срещна: „Ама, татко, кам кравата? “ Казвам: „Тя е у джоба.“ В.: Ха, у джоба.
към текста >>

Т.: И наб- рои ми парите и тури камиона там на един слог и задните капаци пусна, а аз кравата поведох я, вързах я там, хубаво да не се отвърже като кара камиона и си слезнах и те си забръмчаха, отидоха си.
Т.: 5000, та 4500 някъде. „Да бъде твоя. Немам в мене билет за кравата, документ немам.“ „Не ти искам билети. Нищо не ти искам. Само кравата искам.“ В.: И я тури на камиона. Т.: И наб- рои ми парите и тури камиона там на един слог и задните капаци пусна, а аз кравата поведох я, вързах я там, хубаво да не се отвърже като кара камиона и си слезнах и те си забръмчаха, отидоха си. Откараха кравата и аз си вземах парите и другаря ми казва: „Абе защо така направи? “ „То си е моя работа.“ И станах, дойдох си тука. Снахата ме срещна: „Ама, татко, кам кравата? “ Казвам: „Тя е у джоба.“ В.: Ха, у джоба. Т.: Извадих парите: „Ето я кравата.
към текста >>

Откараха кравата и аз си вземах парите и другаря ми казва: „Абе защо така направи?
„Да бъде твоя. Немам в мене билет за кравата, документ немам.“ „Не ти искам билети. Нищо не ти искам. Само кравата искам.“ В.: И я тури на камиона. Т.: И наб- рои ми парите и тури камиона там на един слог и задните капаци пусна, а аз кравата поведох я, вързах я там, хубаво да не се отвърже като кара камиона и си слезнах и те си забръмчаха, отидоха си. Откараха кравата и аз си вземах парите и другаря ми казва: „Абе защо така направи? “ „То си е моя работа.“ И станах, дойдох си тука. Снахата ме срещна: „Ама, татко, кам кравата? “ Казвам: „Тя е у джоба.“ В.: Ха, у джоба. Т.: Извадих парите: „Ето я кравата. Дръж кравата.“ „Ама защо така направи?
към текста >>

Снахата ме срещна: „Ама, татко, кам кравата?
Нищо не ти искам. Само кравата искам.“ В.: И я тури на камиона. Т.: И наб- рои ми парите и тури камиона там на един слог и задните капаци пусна, а аз кравата поведох я, вързах я там, хубаво да не се отвърже като кара камиона и си слезнах и те си забръмчаха, отидоха си. Откараха кравата и аз си вземах парите и другаря ми казва: „Абе защо така направи? “ „То си е моя работа.“ И станах, дойдох си тука. Снахата ме срещна: „Ама, татко, кам кравата? “ Казвам: „Тя е у джоба.“ В.: Ха, у джоба. Т.: Извадих парите: „Ето я кравата. Дръж кравата.“ „Ама защо така направи? “ „Иди питай Димитър. Той знае.
към текста >>

Т.: Извадих парите: „Ето я кравата.
Т.: И наб- рои ми парите и тури камиона там на един слог и задните капаци пусна, а аз кравата поведох я, вързах я там, хубаво да не се отвърже като кара камиона и си слезнах и те си забръмчаха, отидоха си. Откараха кравата и аз си вземах парите и другаря ми казва: „Абе защо така направи? “ „То си е моя работа.“ И станах, дойдох си тука. Снахата ме срещна: „Ама, татко, кам кравата? “ Казвам: „Тя е у джоба.“ В.: Ха, у джоба. Т.: Извадих парите: „Ето я кравата. Дръж кравата.“ „Ама защо така направи? “ „Иди питай Димитър. Той знае. Карах го днеска да я пасе. Той знае.
към текста >>

Дръж кравата.“ „Ама защо така направи?
Откараха кравата и аз си вземах парите и другаря ми казва: „Абе защо така направи? “ „То си е моя работа.“ И станах, дойдох си тука. Снахата ме срещна: „Ама, татко, кам кравата? “ Казвам: „Тя е у джоба.“ В.: Ха, у джоба. Т.: Извадих парите: „Ето я кравата. Дръж кравата.“ „Ама защо така направи? “ „Иди питай Димитър. Той знае. Карах го днеска да я пасе. Той знае. Кррах го днеска да я пасе, той не иска и кравата си намери друг, който да я пасе.“ И така се куртулисах от нея.
към текста >>

Кррах го днеска да я пасе, той не иска и кравата си намери друг, който да я пасе.“ И така се куртулисах от нея.
Дръж кравата.“ „Ама защо така направи? “ „Иди питай Димитър. Той знае. Карах го днеска да я пасе. Той знае. Кррах го днеска да я пасе, той не иска и кравата си намери друг, който да я пасе.“ И така се куртулисах от нея. Друга крава да купувам, не. И така. В.: Виж как понякога небето прати някого да те освободи от тази работа, от това бреме. Идват и носят на Темелко за обед. Влиза внука му Петър, който е прероденият му убит син Константин.
към текста >>

Друга крава да купувам, не.
“ „Иди питай Димитър. Той знае. Карах го днеска да я пасе. Той знае. Кррах го днеска да я пасе, той не иска и кравата си намери друг, който да я пасе.“ И така се куртулисах от нея. Друга крава да купувам, не. И така. В.: Виж как понякога небето прати някого да те освободи от тази работа, от това бреме. Идват и носят на Темелко за обед. Влиза внука му Петър, който е прероденият му убит син Константин. Т.: Това е доктора от София.
към текста >>

22. 3. Змията

Стефка Няголова

“ На тях крава им умряла от ухапване на змия.
Щом ме видяха, че идвам на Вада, Учителят и групата тръгнаха да отиват нагоре. Като стигнахме на Вада, там имаше една овчарска колиба. Крум ми направи едно легло от пръти, бани на крака, върза ми счукани маслини и понеже почваше да вали, влязохме в селската колиба. Като чуха каракачаните, които бяха вътре, че съм ухапана от змия, казаха: „Да вземем мерки! Какво чакате? “ На тях крава им умряла от ухапване на змия. А аз се обадих и им казах, че мерките са вече взети и ще дойде кон сутринта да ме вземе. Те не повярваха на това. Рано сутринта, на другия ден към 3-4 часа брат Лулчев пратил кон, качиха ме на него и така пристигнах на Рила. Голямо беше моето учудване и смущение когато пристигнах сутринта на кон на бивака и видях, че Учителят и цялото братство ме чакаха и посрещнаха. Тогава ми помогнаха някои братя да сле- за от коня.
към текста >>

„А моята крава я ухапа змия и тя умря.
Единствено приемаше Крум, за да му дава наставления за моето лечение. Крум ходеше да пита Учителя каква храна да ми дава. И така слава на Бога, оздравях без лекарства. След една седмица идва при мене един каракачанин да иска игла от мен да си шие нещо и ме запита: „Онази от вас, която я ухапа змията, умря ли? “ Аз му отговорих:“ Ами това съм аз“. „А моята крава я ухапа змия и тя умря. Теб Господ те е спасил.“ На 12.август 1936 г. паралелно с моето оздравяване стана велико чудо с Учителя. Неговото здравословно състояние се подобри значително. Според Крум, както се е подобрявало състоянието на Учителя, така се е подобрявало и моето състояние. Болестта взе да изчезва.
към текста >>

23. 19. Истинският Учител и лъжепророците

Йотка Василева Младенова

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

„А- а-а, смеят ли, бодлива крава кой смее да се доближи до нея!
Той веднъж ми гледа на ръка и вика: „Е-е, философе, философе, много голем философ си. Много си щедра на духовната Любов, но си много скържава на физическата. Ама ти и двама заставяш да ухажват“. Ама това съвсем в младини. Па аз му казвам: „Ах, и тая добра, аз сега никой ме не е ухажвал досега, та ще ме ухажват и баба като стана“. „А- а-а, смеят ли, бодлива крава кой смее да се доближи до нея! “ И вярно ви казвам, че аз живях тука, всички ме знаят, защото друго име няма като моето име Йотка и аз ги събирах много. С всички съм била приятелка, които така им се е носило така за лека стъпка. Казвам ви, пред небето гдето се записва, не само тука, но и горе се записва, никой, ни с поглед, ни с дума, ни така с пръст нещо така да се е доближил до мене. Значи, тоя гдето вика, а смеят ли? Смеят ли да пристъпят към тебе?
към текста >>

24. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

ТОМ 8

Една крава се отправи насреща ни.
Групата, в голямата си част е вече горе. Една малка част се вижда, че пристига в този момент. Ние, това съм аз и моята сестра, и още една сестра, която току-що настигнахме. След нас, доста надалеч, са останали само двама души. Братът носи голяма раница, а сестрата, неговата другарка, върви с него, не иска да го остави сам. Една крава се отправи насреща ни. Майка ли е тя на теленцето? - Кой знае? Но тя не гледа както теленцето учудено. Тя гледа изпитателно и извитите й рога застрашават. Но милата сестра успя да я отстрани и ние се намерихме на открит път, откъдето се откри и нашата цел.
към текста >>

25. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

ТОМ 8

При "Вада" ни подкрепи с топла вода брат Драго и достигнахме благополучно "Краварника", където всички се освежихме с топла вода, където отпочинахме и закусихме.
Седнахме върху снега и оставихме да се отброяват живите мъниста от тази скъпа, неоценима броеница току пред нас. Сестра Петрана ни услужи с топла вода, пихме, отпочинахме си и пак се наредихме в редицата. "Не мога повече! ", повтори моята сестра пак. Пак поспряхме и братТилко ни подкрепи с топла вода от термус. При "Вада" ни подкрепи с топла вода брат Драго и достигнахме благополучно "Краварника", където всички се освежихме с топла вода, където отпочинахме и закусихме. Бялата пътека, по която тръгнахме сутринта, беше несигурна. Стъпвахме от стъпка в стъпка. След всяка почивка тя се изглаждаше, а когато навлязохме в боровата гора, тя беше станала съвсем гладка. Когато седнахме да отпочинем първият път, бяхме отминали първото езеро. Когато се обърнах и погледнах назад, живата лента още излизаше от лагера.
към текста >>

Живата лента напредваше стъпка по стъпка, снегът отстъпваше на свежата трева, а от "Краварника" нямаше следа от сняг.
Моето перо не може да я опише, но казвам, че нито филм може да я предаде. Бяла, снежна планина. И сняг, много сняг. Тук-таме зъбер се освободил от многото сняг и ни приветствува снизходително, тук-таме клонче от клек поглежда. А слънцето ни облива с топлина, а песен от много води ни съпътствува. Живата лента напредваше стъпка по стъпка, снегът отстъпваше на свежата трева, а от "Краварника" нямаше следа от сняг. Пътят беше гладът и чист и само изпочупените клонки и разбъркани треви показваха, че буря е минала от тук. "А горе са ни галели само! ", усмихнато установи милата сестра Радка, която с двете си деца вървеше наблизо до нас. - "И ние се изплашихме. А то било милувка само!
към текста >>

26. 43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

Мъри, съобщава, че името може да се изтълкува или като "богиня-майка на света" или като "господарката крава" от думите "джо-мо-глан-ма".
"Чомолунгма", което понякога у нас се пише неправилно "Чомолънгма", произлиза от съществителните: "чомо" - богиня или богиня-майка, или царица-майка, и "лунг" - земя, страна, към които е прибавена наставката "ма", изразяваща отношение на собственост от женски род, подобно на българската наставка "ина". Името Чомолунгма означава следователно богиня-майка на земята. Англичанинът Франсин Йънгхъсбанд превежда същото име с "богиня-майка на планините" (Ргапаз Е. УоипдИизЬапй. Моип Еуегез1, 1Не Ресоппа15запсе, 1921, Цопдтап, Огееп, ^пйоп, 922). Друг англичанин, У. X. Мъри, съобщава, че името може да се изтълкува или като "богиня-майка на света" или като "господарката крава" от думите "джо-мо-глан-ма". Както е известно, кравата е свещено животно в Индия, Непал, Тибет. (М.Н. Миггау. ТНе 31огу оТ Еуеге51. ^М.Оеп1 & Зоп5, ^пйоп, 1953). Китайските алпинисти дават следното тълкуване на името "Джолмо Лунгма": "джолмо" - богиня, "лунгма" - трета.
към текста >>

Както е известно, кравата е свещено животно в Индия, Непал, Тибет.
Името Чомолунгма означава следователно богиня-майка на земята. Англичанинът Франсин Йънгхъсбанд превежда същото име с "богиня-майка на планините" (Ргапаз Е. УоипдИизЬапй. Моип Еуегез1, 1Не Ресоппа15запсе, 1921, Цопдтап, Огееп, ^пйоп, 922). Друг англичанин, У. X. Мъри, съобщава, че името може да се изтълкува или като "богиня-майка на света" или като "господарката крава" от думите "джо-мо-глан-ма". Както е известно, кравата е свещено животно в Индия, Непал, Тибет. (М.Н. Миггау. ТНе 31огу оТ Еуеге51. ^М.Оеп1 & Зоп5, ^пйоп, 1953). Китайските алпинисти дават следното тълкуване на името "Джолмо Лунгма": "джолмо" - богиня, "лунгма" - трета. Названието "Третата богиня" идва от обстоятелството, че върхът е третият в една група от пет високи върха, гледани от север.
към текста >>

27. 62. КОМУНИТЕ

ТОМ 9

Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал муленце, крава ли, какво е имал, млеко е имал.
Най-големият товар дърва Борис ще го донесе. В това отношение той е бил за пример при нашите братски екскурзии. И когато отиват там, човекът при когото отиват ги храни. А това е Жеко Вълков от с. Ачларе. Тогава десетина души са били. Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал муленце, крава ли, какво е имал, млеко е имал. И млекото не го давал кисело, а го разбивал на мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата. След това правели качамак. И те в града не се хранили така както в село се хранели. Тогава условията в града бяха едни, а в село други. Сега сме изравнени в градовете и селата.
към текста >>

28. 08 - 04. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

погледал, погледал, след туй се приближил и видял една крава легнала там, изостанала и си преживяла.
Тук-там беше заснежено, но имаше и открити места. Зимата беше голяма и снегът не се беше още стопил. Макар че отиваме пролетно време, обстановката беше още почти зимна. Вървяхме по снега и на едно място се шумнало и на Неделчо веднага косатаму се изправила нагоре и вдига каскета. Спрял се. погледал, погледал, след туй се приближил и видял една крава легнала там, изостанала и си преживяла. Пък имаше и голи поляни с трева за добитъка да пасе, имаше и заснежено. Разбрал, че няма нищо страшно от това, което бил чул. Вижда значи кравата и продължил нагоре. Из пътя мислено се молел: „Ей, дано Георги да отиде преди мене, защото той е по-опитен." Пък още е тъмно. И аз наистина, като минах от Драгалевци, на едно място стръмно, викахме му „Вади-душа", започнах да получавам в себе си телеграми: „Георге, бързай!
към текста >>

Вижда значи кравата и продължил нагоре.
Вървяхме по снега и на едно място се шумнало и на Неделчо веднага косатаму се изправила нагоре и вдига каскета. Спрял се. погледал, погледал, след туй се приближил и видял една крава легнала там, изостанала и си преживяла. Пък имаше и голи поляни с трева за добитъка да пасе, имаше и заснежено. Разбрал, че няма нищо страшно от това, което бил чул. Вижда значи кравата и продължил нагоре. Из пътя мислено се молел: „Ей, дано Георги да отиде преди мене, защото той е по-опитен." Пък още е тъмно. И аз наистина, като минах от Драгалевци, на едно място стръмно, викахме му „Вади-душа", започнах да получавам в себе си телеграми: „Георге, бързай! Бързай, ти си по-опитен! Ти си по-опитен и добре е той да те свари там." И аз бързах, все увеличавах крачките, увеличавах крачките, дето намеря дръвца, събирах ги под мишница и като отидох там, взех да паля огън. Таман огънят да се разпуши и Неделчо пристига и вика: „Ей, Георге, тука ли си?
към текста >>

29. 12 - 15. МИЛОСЪРДИЕТО И ТОДОРИЧКА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Тогава две стотинки купуват кравайчета.
Минава колкото минава, мина време, бащата умря, майката умря, братът малко не е в ред, по-малката сестра също, сродната сестра е учителка. Много милосърдни хора, даже котенце да намерят на улицата, кученце, вземат го, хранят го - от милосърдие и ги подиграваха. След като си заминаха, остана Тодоричка, сестричката й пък се излъчваше от тялото, много бяха религиозни. Тя пък всеки ден в черквата свещениците я пъдят вече и тя отива около черквата сутрин рано, за да си прави там молитва. Тези добри хора, тази малката на Йорданка майка й я праща на „Лъжата", дава две стотинки. Тогава две стотинки купуват кравайчета. Тя ще види някоя бедна или възрастна жена, ще й вземе стомничките, ще я заведе до тях и дето е купила гевречето, ще й го даде. До такава степен предана и пожертвувателна. Казвам: „Тате, тези добри хора защо така се проявяват? " - „Те са - казва - някои ангели, които са нарушили своя живот и по пътя на милосърдието идват да си настигнат своята бригада, с която са работили." Тъй си го обясняваше той. И той с бай Слави от градината, щото бяха много бедни, тя работеше и ги издържа двама болни така, недъгави, та носеха им хора хляб, лук, масло, сирене, хляб.
към текста >>

30. 12 - 35. ЗАЩО НЕ БИХА ПОПА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Казвал на жена си: „На ти две стотинки, купи кравайче на Любка, а ти, ако искаш да ядеш, ще дойдеш да готвиш и там ще се храниш." И аз у тях съм отивала, и аз, по-големичка и вземам, на двора имаше сливи и един бакър, ще напълним една кошница, ще отидем, ще сварим компот.
В.К.: От Айтос до село Горица, да речем, колко псалми отиват и кои. Надка: Да. И понеже ходи, а семейството му, жената му Станка, имат вече две-годишно детенце. Той не може да се застои у дома си, на градината ходеше. Той отива, 40 дни носи камъни от балкана, там както е градината нали има баири, едни къртят камъни за строежа на къщичката, той сложил на гърба си един самар, конете гдето слагат самари да се качат хората, на гърба си сложил най-тежките камъни - той ги е пренесъл от балкана до градината. Казвал на жена си: „На ти две стотинки, купи кравайче на Любка, а ти, ако искаш да ядеш, ще дойдеш да готвиш и там ще се храниш." И аз у тях съм отивала, и аз, по-големичка и вземам, на двора имаше сливи и един бакър, ще напълним една кошница, ще отидем, ще сварим компот. Между другото ще слагаме трапезата там. На кака Станка и аз съм малка, но помагам, ще слагаме трапезата, вън, на поляната, и приятелите идват и „Евера" тогава се учеше. Отгоре до долу всичките пеят „Евера" и пристигат за обяд. Много красиви моменти, много хубаво, хубав подвиг имаше тогава. В.К.: Това е било може би най-силното средище на Учителя.
към текста >>

31. 12 - 49. КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ГОСТИ

Божил й казва: „На ти 2 стотинки за Любка, кравайче да й вземеш, а пък ти, ако искаш да ядеш, ще дойдеш да готвиш на градината на майсторите и ще се храниш." Че ходихме веднъж, че постлахме черга, сложихме трапеза.
А той бе един книжар, продаваше книги и после чукаха там, сандалки правеха, това-онова. В.К.: И с тия малки парички, с тия малки заплати. Надка: Малко парички. Жена му нищо не работи. Любка, гдето е в Пловдив сега, бе на една годинка. Божил й казва: „На ти 2 стотинки за Любка, кравайче да й вземеш, а пък ти, ако искаш да ядеш, ще дойдеш да готвиш на градината на майсторите и ще се храниш." Че ходихме веднъж, че постлахме черга, сложихме трапеза. И помогнахме за готвенето, седнахме, нахранихме се, занесохме една кошница със сливи, сварихме компот. В.К.: А пък коя беше, гдето носи котлите с храната? Надка: Баба Петра. От Карагеоргиево, тогава Ченге беше името на селото. В.К.: Значи носи торбите с хляба в в дисагите и котлите с храната.
към текста >>

32. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

В 75 година в град Чикаго един господин, като доял кравата си при светлината на свещ, кравата ритва свещта, сламата се запалва, изгаря по-голямата част от град Чикаго.
Това не е добро." Като видят милосърдният, хората ще кажат: „ Ето един човек, който ходи по Бога." А сега какво казват: „И те се карат." Аз сега не питам набожен ли си. Аз питам милосърд ли си. За някого може да се каже: умен човек е, но милосърдие няма. Умен е, обаче казва на ближния си: „Ти си глупав, аз не мога да те търпя." За другиго може да се каже: добър е, но милосърдие няма, обича, но милост няма. Една дума искам тази сутрин да остане във вази: думата Милосърдие. В 75 година в град Чикаго един господин, като доял кравата си при светлината на свещ, кравата ритва свещта, сламата се запалва, изгаря по-голямата част от град Чикаго. С милиарди загуби имали американците. Един богаташ, като наближил пожарът към него, казал на едного, който бил там: „Ще дам 200,000 лева, вземи тази каса. „Поврага", му отговорил онзи, като бягал, за да спаси живота си, защото огънят идел отподире. И този богат американец е бил принуден да бяга. Сега някои си казват: „Аз да бях, да ги взема 200-тях хиляди лева!
към текста >>

33. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

ТОМ 12

Тъй постъпват бедуините - 3 дена може да гостувате у тях, но на четвъртия ще ви дадат работа: или на нивата ще ви пратят, или ще ви дадат да гледате крава; и смятам това правило за отлично.
Като слезете в дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми.“ Това е най-важния психичен момент. Искам всички ученици, като се върнат дома, да си създадат благоприятна атмосфера. Тази вечер е последната четвъртъчна вечер. - Обаждат се: Имаме още един четвъртък. - Тогава следният четвъртък е последният - гости вече не приемам. Тъй постъпват бедуините - 3 дена може да гостувате у тях, но на четвъртия ще ви дадат работа: или на нивата ще ви пратят, или ще ви дадат да гледате крава; и смятам това правило за отлично. Който остане в нашата школа, ще му намерим работа: или ще го пратим на лозето, или ще му дадем крава, или кърпене, или писар ще бъде, или разсилен - ще има и такива. После, друго. Каквото се говори тук, в школата, не искам да се изнася навън. Може да го изнесете, но за последиците не отговарям. Не изнасяйте едно учение, докато не го изпитате.
към текста >>

Който остане в нашата школа, ще му намерим работа: или ще го пратим на лозето, или ще му дадем крава, или кърпене, или писар ще бъде, или разсилен - ще има и такива.
Искам всички ученици, като се върнат дома, да си създадат благоприятна атмосфера. Тази вечер е последната четвъртъчна вечер. - Обаждат се: Имаме още един четвъртък. - Тогава следният четвъртък е последният - гости вече не приемам. Тъй постъпват бедуините - 3 дена може да гостувате у тях, но на четвъртия ще ви дадат работа: или на нивата ще ви пратят, или ще ви дадат да гледате крава; и смятам това правило за отлично. Който остане в нашата школа, ще му намерим работа: или ще го пратим на лозето, или ще му дадем крава, или кърпене, или писар ще бъде, или разсилен - ще има и такива. После, друго. Каквото се говори тук, в школата, не искам да се изнася навън. Може да го изнесете, но за последиците не отговарям. Не изнасяйте едно учение, докато не го изпитате. Инак, то ще бъде най-голямата глупост, която може да направите.
към текста >>

34. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

ТОМ 12

Аз съм виждал, че и две крави ги женят - крава с крава женят.
Що е женитбата? Женитба без любов не става. Всякога, дето има обич между двама души, това е една връзка, то е от Бога. Дето няма връзка, защо ще се лъжете? Два вола събрали на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави ги женят - крава с крава женят. Виждал съм някой път вол С биволица женят. Виждал съм и вол с крава. Казвам: Това е по- естествено. Има съчетания съвсем не по Бога. Сега хората вървят по естествен път.
към текста >>

Виждал съм и вол с крава.
Всякога, дето има обич между двама души, това е една връзка, то е от Бога. Дето няма връзка, защо ще се лъжете? Два вола събрали на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави ги женят - крава с крава женят. Виждал съм някой път вол С биволица женят. Виждал съм и вол с крава. Казвам: Това е по- естествено. Има съчетания съвсем не по Бога. Сега хората вървят по естествен път. Има вече трактори, няма да впрегнат добичетата, освобождават ги. Дето има трактори, остават свободни кравите и воловете.
към текста >>

35. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

ТОМ 12

“ Веднъж един казал на този, който играе: „Ще играеш, но няма да викаш „иху-ху“ и тогава ще ти дам крава с теленце.“ Онзи почнал да играе и по едно време казал: „Ритам ти кравата и телето“ и извикал: „Иху-ху!
Ти не знаеш тогава как да постъпиш. Запри- мер, кажат ти нещо, ти търпиш, търпиш до известно време и после кипнеш. Развали се всичко. Този човек, който учи търпението, той прилича на следния случай. Българинът, като играе, клекне и викне: „Иху-ху! “ Веднъж един казал на този, който играе: „Ще играеш, но няма да викаш „иху-ху“ и тогава ще ти дам крава с теленце.“ Онзи почнал да играе и по едно време казал: „Ритам ти кравата и телето“ и извикал: „Иху-ху! “ Ти казваш: „Аз ще търпя вече.“ Но дойдеш до едно място и кажеш: „Не се търпи вече! “ Някой път се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели. Като си търпял, дойде едно ново просветление и се радваш, че си търпял. Някой път дойде до конец. Ти избухнеш, ти съжаляваш, дойде ти желание да му кажеш, да не мисли, че си говедо.
към текста >>

36. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

Да направиш дажби на една крава, трябва да знаеш живото й тегло, трябва да знаеш възрастта й, млекодобива, всичко трябва да знаеш, да можеш да направиш хранителна дажба.
„Моят мъж", той пък „моята госпожа, мойта госпожа". Хай бе, твойта госпожа. Аз завеждам всичко. Там нямаше втори агроном. Аз завеждам и животновъдството, и градините, и полето, и правя дажби. Да направиш дажби на една крава, трябва да знаеш живото й тегло, трябва да знаеш възрастта й, млекодобива, всичко трябва да знаеш, да можеш да направиш хранителна дажба. Моите ученички идват сутрин, ние доим, кравата е така и така, дайте дажбата. Правим. Пак това. Директорът ми идва на ревизия. Свършва се. През деня ме вика.
към текста >>

Моите ученички идват сутрин, ние доим, кравата е така и така, дайте дажбата. Правим.
Хай бе, твойта госпожа. Аз завеждам всичко. Там нямаше втори агроном. Аз завеждам и животновъдството, и градините, и полето, и правя дажби. Да направиш дажби на една крава, трябва да знаеш живото й тегло, трябва да знаеш възрастта й, млекодобива, всичко трябва да знаеш, да можеш да направиш хранителна дажба. Моите ученички идват сутрин, ние доим, кравата е така и така, дайте дажбата. Правим. Пак това. Директорът ми идва на ревизия. Свършва се. През деня ме вика. Ха, той там казва: „Прави корекция на дажбата.
към текста >>

37. 2. КОМУНИСТИЧЕСКИ КНИГИ МЕД НЕ ВАДЯТ

Милка Говедева

Аз си спомням даже мама още докато беше жива, 1917 година, тя ме хващаше за ръчичка и ние ходехме, крави се губеха по полето и скритом от мене тя си бършеше сълзите, защото тя нали така, можеше да бъде певица известна и т.н., а дошла тука краварка да става.
И даже чорбаджията един ден дошъл, и видял книги политически и казал: „Петре, Петре, тия книги мед не вадят." Демек ако ги четеш. В.К.: Мед не вадят, да. М.Г.: Мед не вадят - книги, да. Та така. Това беше до годината 1923, но разбира се, размирни времена бяха. Аз си спомням даже мама още докато беше жива, 1917 година, тя ме хващаше за ръчичка и ние ходехме, крави се губеха по полето и скритом от мене тя си бършеше сълзите, защото тя нали така, можеше да бъде певица известна и т.н., а дошла тука краварка да става. И то нощно време по луна и аз гледам така, пък тя висока, стройна беше и викам: „Мамо, що плачеш? " - „Ти недей..." Когато умря братчето ми, пак така виждах: „Ти недей, вика, иди си играй" и т.н. Нали майка. Но аз не помня така милувки, целувки майчини или бащини. Само един път, след като мама почина 1920 година.
към текста >>

38. 14. ПЕВИЦА НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Ами кравата - един път в годината.
Гледам Симеон идва към мене и му казвам: „Какво толкова си приказвахте с Учителя? Че се смееше ти и Учителят леко се усмихваше? " - „Ами питах Учителя какъв полов контакт да имам с жена си. По колко пъти на месеца да има контакт. И той почва да ми разправя за животните. Ами кравата - един път в годината. - Това е много малко, Учителю. Учителят почва да намалява, казва не знам кои животни - шест месеца на годината. Не знам кои животни три месеца на годината. И не знам кои животни един път в месеца и дотам спира Учителят. Учителят казва: „А-а-а" и Симеон се смее: „Ха- ха-ха." Нали така гласно се смее.
към текста >>

39. I. ЕДНА СЪДБА Моят път към Духовния свят 1. СЛУГИНЧЕТО ТОДОРА-ЖИВИЯТ АНГЕЛ

Лидия Соломонова Аладжем

Магдалина Стефанова Григорова

И нашата любима Тодора каза: „Никаква дойка - аз ще го гледам." Всеки ден от една крава му е давала с биберонче по 1 килограм мляко и то порастна хубаво, здраво дете.
Растяхме двете, но в живота ни идва едно същество, което ни отгледа. Тодора! Един пратеник от Бога, който замести майка ни. Баща ни я взе като слугинче 11 години по-голяма от мен. Пред тази душа навеждам смирено глава, която е Ангел, тя е още жива, умна, любвеобилна, сладкодумна, трудолюбива, смирена. Когато се ражда и третото дете, Сириус (Сами), момче, майка ми пак не е могла да го кърми. И нашата любима Тодора каза: „Никаква дойка - аз ще го гледам." Всеки ден от една крава му е давала с биберонче по 1 килограм мляко и то порастна хубаво, здраво дете. Сега, като пиша тези редове, очите ми се навлажняват от умиление към нея. Обичахме я повече от майка ни, особено когато ни разказваше приказки. Умееше, обичаше ни и ние я обичахме, при нея тичахме за всяка нужда. Майка ни бе само кукла. Прекланям се пред тази, която ни отгледа - която ни бе повече от майка.
към текста >>

40. 33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА

Обаче Учителят им казал: „Недейте да я пъдите, тя ми каза, че една сестра от града няма да дойде, затова иска да седне на нейното място." Котката се качва върху меката възглавничка на стола, свива се удобно на кравайче и спокойно си стояла до края на беседата.
33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА Сестра Ганка Бончева ми разказа следния случай: В салона на Изгрева, първия ред в полукръг пред катедрата винаги се заемал от старите братя и сестри, които са имали и възглавнички върху столовете си. Дори и да отсъства някой, мястото му стои празно и никой няма право да седне на него. Веднъж на беседа влиза в салона котката на Учителя и присъстващите започват упорито да я гонят. Обаче Учителят им казал: „Недейте да я пъдите, тя ми каза, че една сестра от града няма да дойде, затова иска да седне на нейното място." Котката се качва върху меката възглавничка на стола, свива се удобно на кравайче и спокойно си стояла до края на беседата. Другият случай е, когато котката държала в устата си жива мишка и я разхождала около Салона. В това време сестра Ганка решила да вземе мишката от устата на котката и да я освободи. Но в този момент Учителят открехнал вратата и казал: „Сестра, оставете я, тя ще я заведе на училище."
към текста >>

41. 5. ДЯДО БОЖЕ Мария Димитрова

Вяра Христова

А той отива в обора под кравата и бозае от кравата.
Там децата играеха цял ден на поляната. И по едно време изчезва Илия, изчезва Илия. Всяка заран няма го. Осем часа стане ли, той изчезва. Търсим го в мазето, търсим го тук, търсим го там, няма го. А той отива в обора под кравата и бозае от кравата. Видяхме го един път. Викам: „Кой ти позволи тука? " Един път дойде тука одраскан. Кравата го одраскала. Сигурно той я е хапал, като е бозаел.
към текста >>

Кравата го одраскала.
Търсим го в мазето, търсим го тук, търсим го там, няма го. А той отива в обора под кравата и бозае от кравата. Видяхме го един път. Викам: „Кой ти позволи тука? " Един път дойде тука одраскан. Кравата го одраскала. Сигурно той я е хапал, като е бозаел. „Кой ти разреши да идваш тука? " - „Аз папам моко." И тогава хазяйката вече заключи обора с катинар и не смееше да ходи, ама плачеше за кравата. Беше се научил да бозае от кравата. Вяра Христова (В.Хр.): А сега твоят син какво отношение има към Учителя?
към текста >>

" - „Аз папам моко." И тогава хазяйката вече заключи обора с катинар и не смееше да ходи, ама плачеше за кравата.
Викам: „Кой ти позволи тука? " Един път дойде тука одраскан. Кравата го одраскала. Сигурно той я е хапал, като е бозаел. „Кой ти разреши да идваш тука? " - „Аз папам моко." И тогава хазяйката вече заключи обора с катинар и не смееше да ходи, ама плачеше за кравата. Беше се научил да бозае от кравата. Вяра Христова (В.Хр.): А сега твоят син какво отношение има към Учителя? М.Д.: Ами той много обичаше да ходи там. Ходехме винаги в градината и срещаме и Учителя. „Хайде, мамо, искам дядо Боже, искам дядо Боже." Учителят говореше с някого си.
към текста >>

Беше се научил да бозае от кравата.
" Един път дойде тука одраскан. Кравата го одраскала. Сигурно той я е хапал, като е бозаел. „Кой ти разреши да идваш тука? " - „Аз папам моко." И тогава хазяйката вече заключи обора с катинар и не смееше да ходи, ама плачеше за кравата. Беше се научил да бозае от кравата. Вяра Христова (В.Хр.): А сега твоят син какво отношение има към Учителя? М.Д.: Ами той много обичаше да ходи там. Ходехме винаги в градината и срещаме и Учителя. „Хайде, мамо, искам дядо Боже, искам дядо Боже." Учителят говореше с някого си. Той изпрати някакъв голям човек и каза: „Казвам, да кажете на големците да си отварят очите." Дойде при нас и го взема.
към текста >>

42. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

Баща ми е бил практичен човек и си е направил сметка - щом в дома има деца, трябва да има и крава, за да се изхранват децата, с чисто мляко.
Двор - голям, имаше кладенец близо до къщата. Освен това, в двора имаше и чешма с течаща вода, а под чешмата хубаво мраморно корито. Кварталът ни беше близко до р. Тунджа. Кухнята се наричаше „мутвак" - не знам произхода на това название, но слушал съм и в други места на България така да се нарича кухнята. В двора имаше клозет, изграден, както се е правило в ония времена, наричахме го „хале" - може би под влияние на немски език. Баща ми е бил практичен човек и си е направил сметка - щом в дома има деца, трябва да има и крава, за да се изхранват децата, с чисто мляко. В двора бе изграден обор за кравата и телето и, там се складираше и специална храна за тях. Между другото и чувал с кюспе - това са останките от сусам, след изцеждане на сусамовото масло. Помня, че като играех из двора /трябва да съм бил 3-4 годишен/ отбивах се и до чувала с кюспето, отчупвах си парченца и си похапвах от него. Виждаше ми се много вкусно! Когато виждах телето, играех си с него, но имаше случаи да ме бутне и аз да падам на земята.
към текста >>

В двора бе изграден обор за кравата и телето и, там се складираше и специална храна за тях.
Освен това, в двора имаше и чешма с течаща вода, а под чешмата хубаво мраморно корито. Кварталът ни беше близко до р. Тунджа. Кухнята се наричаше „мутвак" - не знам произхода на това название, но слушал съм и в други места на България така да се нарича кухнята. В двора имаше клозет, изграден, както се е правило в ония времена, наричахме го „хале" - може би под влияние на немски език. Баща ми е бил практичен човек и си е направил сметка - щом в дома има деца, трябва да има и крава, за да се изхранват децата, с чисто мляко. В двора бе изграден обор за кравата и телето и, там се складираше и специална храна за тях. Между другото и чувал с кюспе - това са останките от сусам, след изцеждане на сусамовото масло. Помня, че като играех из двора /трябва да съм бил 3-4 годишен/ отбивах се и до чувала с кюспето, отчупвах си парченца и си похапвах от него. Виждаше ми се много вкусно! Когато виждах телето, играех си с него, но имаше случаи да ме бутне и аз да падам на земята. Разбира се, това ми се забрани и повече не си играех с него.
към текста >>

Спомням си как се изреждаха с майка ми в някои дни да избиват масло в дървена буталка, от млякото на нашата крава.
Виждаше ми се много вкусно! Когато виждах телето, играех си с него, но имаше случаи да ме бутне и аз да падам на земята. Разбира се, това ми се забрани и повече не си играех с него. Леля ми Анастасия /леля Ташка/ живееше в нашето семейство до омъжването си. Заедно с майка ми гледаха домакинството и нас децата. Спомням си как се изреждаха с майка ми в някои дни да избиват масло в дървена буталка, от млякото на нашата крава. Изобилието бе наспорило нашия дом. Спомням си разказваното от майка ни за един случай, по времето когато съм прохождал, дете годиначе. От кухнята ни имаше дървена стълба, която водеше към мазето; служили са си с тази стълба да слизат долу. Един ден, залисани в домашната работа, не забелязали че съм се запътил към тази стълба: търкул, търкул, от стъпало на стъпало, озовал съм се в мазето! Имало е плач от моя страна, имало е вайкане „Олеле детето!
към текста >>

43. 55. МАСЛОТО

Николай Дойнов

Кравата е по-мъдра от биволицата затова маслото й е жълто.
Един ден получавам от близките си в Габрово, колет с няколко буци масло, там от селата носеха маслото в голямо изобилие и от най-високо качество. Една от тези, както беше завита в книгата занесох на Учителя. Когато Му я поднесох Той ме запита: „Какво е маслото кравешко или биволско? " Казах Му, че не зная. Той ме погледна, усмихна се и каза: „Ако маслото е жълто, кравешко е, ако е бяло - биволско е. Кравата е по-мъдра от биволицата затова маслото й е жълто. Знай още, че маслото е есенциален продукт в природата". Тръгнах си зарадван в себе си, че и днес научих нови мъдрости.
към текста >>

44. 22. РАСИ

Николай Дойнов

Той се усмихна и ми каза: „Ако е жълто маслото е кравешко, ако е бяло биволско е, кравата е по-мъдра от биволицата, затова и маслото й е жълто".
В южната част на Русия са калмуците, башкирите, татарите, чувашите и някои други народи там. Кожата с жълтеникав цвят е признак на подострен ум. Един ден занасям на Учителя бучка масло, купено от селянка. Подавайки маслото, Той ме запита, какво е маслото - кравешко или биволско. Отговорих му, че не знам. Той се усмихна и ми каза: „Ако е жълто маслото е кравешко, ако е бяло биволско е, кравата е по-мъдра от биволицата, затова и маслото й е жълто". Косата на тези народи е права, тънка, твърда - израз на грубост, твърдост, безогледност, несдържаност, потайност и изненадващо действие. Челото развито в долната и средна част с подчертано развитие на центровете пред ушите е признак на добре развити лични интереси и много силно чувство за стежение, за придобиване, за завладяване на големи пространства. Такива са Атила, Чингиз Хан, Тамерлан. Те имат също така и голяма охота към яденето. Това е изразено и в изкуството им.
към текста >>

45. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ.
В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия. Маркъм не е описал колко много разсадници за овощни дървета и за лозя, колко заводи за породисти коне, крави и свини правителството е уредило все за подобрение живота на селяните. Не е казал, че в България няма село, в което да няма училище.
към текста >>

46. 1929 година - продължение

Кравата му се отелила.
Ако изначало бях ги проучил, то сега нямаше да претърпя такива морални терзания за някои неспазени формалности и изисквания в счетоводството. Ангел на мръкване се отби в училището, дохождайки си от с. Ковачевец, където ходи у Димитрови и да си поръча прозорците и врати за къщата. Повика ме да отидем на храна у тях. Ходих, гледах му лозенцето, бостаня. Кравата му се отелила. Ядохме бакляна чорба с коластра и мед, който донесе от Димитрови от Ковачевец. Вечерта говорихме със Савата Р. Балабанов до късно и дойдох в училището. * „Разделено царство" - беседа от Учителя, държана на 8.ХП.1918 г.; в III серия „Сила и живот" (Неделни беседи), изд. 1920 г.
към текста >>

47. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Или тя прилича на луда крава.
Той е много по-важен, отколкото външния. Но ако нямате връзка с външния живот, да става една обмяна, ние ще се намерим в противоречие. Каквато и философия да имате, кога сте в херметически затворен салон, много уютен и уреден, но като ви кажат да отворите един прозорец, трябва да го отворите, иначе ще загинете. Та, най-първо, като разрешавате каквито и да са въпроси, вие трябва да дойдете във връзка с един външен свят. Земята е жив организъм. Или тя прилича на луда крава. И вагарци, които си снасят яйцата в кожата на кравата и се хранят там, докато изхвръкнат. И във вашия организъм има сега въгарци - други органически същества има, които са снесли яйцата си във вас и ви оставят да храните въгареца. Под мъмарец (въгарец) разбирам един постоянен живот, който използува живота на някое млекокопитающе. Това не значи, че той има лошо намерение. Трябва една правилна философия, която да обясни правилно причините и последствията на нещата.
към текста >>

И вагарци, които си снасят яйцата в кожата на кравата и се хранят там, докато изхвръкнат.
Но ако нямате връзка с външния живот, да става една обмяна, ние ще се намерим в противоречие. Каквато и философия да имате, кога сте в херметически затворен салон, много уютен и уреден, но като ви кажат да отворите един прозорец, трябва да го отворите, иначе ще загинете. Та, най-първо, като разрешавате каквито и да са въпроси, вие трябва да дойдете във връзка с един външен свят. Земята е жив организъм. Или тя прилича на луда крава. И вагарци, които си снасят яйцата в кожата на кравата и се хранят там, докато изхвръкнат. И във вашия организъм има сега въгарци - други органически същества има, които са снесли яйцата си във вас и ви оставят да храните въгареца. Под мъмарец (въгарец) разбирам един постоянен живот, който използува живота на някое млекокопитающе. Това не значи, че той има лошо намерение. Трябва една правилна философия, която да обясни правилно причините и последствията на нещата. Всеки най-първо трябва да има една определена идея.
към текста >>

48. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

16.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи).
Учителят е работил съзнатеилно с тях и почвата е поразорана и ето, сега аз ще продължа работата му. Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера. До обед учих децата. Предадох им на третия час песничката „Нашата воденичка". Следобед, понеже са в рамазан, затова ги разпущаме. 16.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи). Следобед ходих по реката, горе до Армутлий, до каика. С каика прехвърлят и добитъка заедно с товара им. Голяма скука ме налегна тия дни. Външно уж съм добре, а вътрешно като че нещо ме души, като че не задълго съм в това село, макар че аз го харесвам, като че съдбата и тук не ще ми даде покой. Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи.
към текста >>

49. 1934 година

16.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи).
Учителят е работил съзнатеилно с тях и почвата е поразорана и ето, сега аз ще продължа работата му. Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера. До обед учих децата. Предадох им на третия час песничката „Нашата воденичка". Следобед, понеже са в рамазан, затова ги разпущаме. 16.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи). Следобед ходих по реката, горе до Армутлий, до каика. С каика прехвърлят и добитъка заедно с товара им. Голяма скука ме налегна тия дни. Външно уж съм добре, а вътрешно като че нещо ме души, като че не задълго съм в това село, макар че аз го харесвам, като че съдбата и тук не ще ми даде покой. Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи.
към текста >>

50. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

След няколко минути стрелба се установи, че една крава, приближавайки се към часовите на позицията, стреляли по нея и от тия вистрели всички войници за миг избягват на позицията.
Рожанство, на позиция Уморен от неспане и по позицията и от 20 километра пътуване, попътем си легнах и съм заспал. В 8 ч запукаха картечници, пушки и за миг завикаха: „Позиция!!! " Някои страхливковци започнаха от прозореца на стаята, учебна стая, да стрелят. Дружинният лекар д-р Генчев в съседна малка стаичка посяга да излезе, казали му, че сърбите влезли в помещението. Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из счупеното стъкло изскача вън. След няколко минути стрелба се установи, че една крава, приближавайки се към часовите на позицията, стреляли по нея и от тия вистрели всички войници за миг избягват на позицията. Наново се въведе тишина, до сутринта. През деня до обед премих набитите коне от дружината и на товарната 14/I батарея. Следобед си отпътуваха ловната рота ред[,..? ] полковника, които донесоха бойни припаси и храна. Пристигна и ешелонът, които бяха останали в гр.
към текста >>

51. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Домакинята Когато правиш баница истинска, то сам издой кравата, но и сам си я отглеждай, сам избий маслото от млякото, сам приготви сиренето и сам направи баницата и през всичкото това време благодари на Бога - това е истинска баница.
Учете се всички от Бога. Той търпи всички Свои недоволни деца. Нека любовта да изпъкне като едно благо. Кажи си: „Ще търпим." Бог е търпелив. Какво съзнание са имали апостолите, че като са ги биели, са пеели. Домакинята Когато правиш баница истинска, то сам издой кравата, но и сам си я отглеждай, сам избий маслото от млякото, сам приготви сиренето и сам направи баницата и през всичкото това време благодари на Бога - това е истинска баница. През всичкото време да мислиш добро. Никой автомобил не върви направо, а се криви наляво, надясно. Не съжалявайте, че кривите, въртите. Сега, като се върнете, отворете книгата и четете. Молете [се] във всички посоки, а един ден, като станете свободни, на изток ще се обръщате.
към текста >>

52. 53. Лошите деца в училището

ТОМ 17

Той викал: „Вай, вай, учителю, за топъл кравай!
53. Лошите деца в училището Един учител във Варненско бил един ученик. Той викал: „Вай, вай, учителю, за топъл кравай! " „Много топъл - казва ученикът - беше, не можах да го ям." Шегаджии са учениците. Протосколът седял на първо място. Той е този ученик, който се учел най-добре. До него - друг, дето се учи. Идете се топлете на Слънцето.
към текста >>

53. КЪМ МУСАЛА

IV. Из сборника „Сонети'. Мара Белчева

ТОМ 17

Когато спи безмълвна във мъглата и пурпурния бряст - синът й - грей до приказката златна на брезата, а старий бор за техний сън копней... Кога до нея се сниши небето И само тих на кравата звонът Старинна песен рони й в сърцето.
Тя блика струйна, ден и нощ не спира. Разхлажда пътника през летний зной; за нея вече няма чужд и свой, на камъка мълчанието раздира; - през маската на стар светец говори, във храма на заслушаните бори излива се легендата света. И в папрати играе със ветреца, като че ли косите на светеца закриват и откриват му света. XXVI ...И всякак аз обичам планината! Кога се смей, когато сълзи лей, - когато лиха чорли си косата и топлий дъжд на злато се пилей. Когато спи безмълвна във мъглата и пурпурния бряст - синът й - грей до приказката златна на брезата, а старий бор за техний сън копней... Кога до нея се сниши небето И само тих на кравата звонът Старинна песен рони й в сърцето. Кога ехтят под брадва боровете, - и розовите трупи ги влекат за стрехи и ковчези в градовете.
към текста >>

54. 11. МАРС

Иван Антонов

ТОМ 18

получава предимно хармонично съчетание от добротворците, в такъв случай Марсовото влияние може да се уподоби на добре гледано домашно животно: кон, вол, крава, овца, коза и пр., в такъв случай Марсовото влияние е много ползотворно.
Когато Марс е предимно дисхармоничен и образува дисхармония с Меркурий, в такъв случай дейността на природния ум на човека е недисциплинирана и крайно объркана. Такъв човек не може да има абсолютно никакви успехи в областта на естествените науки и не може да има правилно разбиране за материалната действителност. Ако най-силният аспект, който получава Меркурий, е дисхармоничен аспект от нехармонизиран Марс, в такъв случай умът на човека може да се смята за изгубен, т. е. запленен и ръководен изцяло от най-низши инстинкти, желания и чувства, мислите и чувствата на такъв човек ще бъдат ръководени от животински желания. Когато Марс е предимно хармоничен, т. е. получава предимно хармонично съчетание от добротворците, в такъв случай Марсовото влияние може да се уподоби на добре гледано домашно животно: кон, вол, крава, овца, коза и пр., в такъв случай Марсовото влияние е много ползотворно. Когато Марс е предимно дисхармоничен, неговото влияние може да сравним с характера и проявите на свирепите диви животни: вълк, лисица, мечка и др. Марс в хармония с Меркурий усилва дейността на ума и неговата плодовитост. Марс в дисхармония с Меркурий внася в ума на човека безредие и нечистота. Хармонията между Марс и Меркурий свидетелства до каква степен човек е подчинил животинската енергия на своя ум, а дисхармонията между Марс и Меркурий показва доколко животинското естество е завладяло ума на човека. При хармоничен аспект на хармонизиран МАРС с ВЕНЕРА чувствата на човека са много силни и горещи, но са дисциплинирани и ползотворни, такъв човек е премного влюбчив, но се стреми по законни пътища да придобие онова, което желае.
към текста >>

55. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Имали крава и кози, от които доили мляко и Петър го разнасял по къщите в града.
Ще изпитва мъчнотии от страна на условия и хора, представени от Сатурн (вероятно родителите му). Сатурн в I дом в Близнаци (в квадрат с Луна) показва много трудно оцеляване в детския му период. Подобно на Учителя ( - Сатурн съвпад Луна), той има ( - Сатурн квадрат Луна), който е още по-остър аспект и Сатурн пак е в I дом. Като юноша е преживял много болести и е бил много слаб. Живял е при родителите си в град Горна Оряховица. Имали крава и кози, от които доили мляко и Петър го разнасял по къщите в града. Ходел и в дома на най-богатото семейство Тотеви, където е живяла сестра Богдана Тотева. Поради лошото си здравословно състояние Петър станал вегетарианец, дори суровоядец и започнал да се лекува с природосъобразни методи. Запознал се с учението на Учителя и започнал редовно да чете беседите му. Понеже станал вегетарианец и бил много слаб, брат му Стефан го подигравал, като казвал, че сложил два кола в гащите си и с тези духовни разбирания и живот няма да живее дълго. Той минавал през кризи и всеки ден го чакали да си замине от този свят.
към текста >>

56. Всичко е хубаво, но без пари нищо не върви

Колко плащаме на овцата, на глупавата овца, която ний, учените хора, събличаме от вълната, за да се облечем сами ний...; на кравата - за нейното мляко; на кокошката - за яйцето и най-после, колко наем и разноски сте заплатили всички вий на своите майки, че са ви носили и хранили в утробата си, а после - и като деца?
Колко плащате за слънцето, което ви грее и свети и с това внася живот у вас и във всичко живо на земята? Колко плащате на вятъра, който опреснява и пренася въздуха? Колко плащате на дъжда, който пречиства и ви дава водата, толкова необходима за живота ни? Колко плащате на земята, която от едно зърно дава клас? Колко плащаме на едно дърво, на което обираме плодовете, които то е произвело? Колко плащаме на овцата, на глупавата овца, която ний, учените хора, събличаме от вълната, за да се облечем сами ний...; на кравата - за нейното мляко; на кокошката - за яйцето и най-после, колко наем и разноски сте заплатили всички вий на своите майки, че са ви носили и хранили в утробата си, а после - и като деца? Виждате колко много работи, и то важни и съществени, получаваме без пари! Природата нищо не иска, но ний, хората, сме си наредили наш собствен порядък в света, в който и парите вършат своята работа. Но то не е най-идеалното разрешение. Нима с пари, купчина злато, може да дадете живот на един труп? Или здраве на един болен?
към текста >>

57. II. БУНТ

Писахте кокошките, кравата, мене, господарката... пишете ми и налъмите сега, само тях не сте писали, Господ да ви убие, да беше ви убил!
Това го смути и той прекрачи бързо. Но вратата на къщи се оказа заключена. Звъни - никой не се обади. Тогава той отиде към кухнята. Там нещо се громолясваше и някой говореше с някого, или може би сам на себе си бъбреше, но изглеждаше силно ядосан... Генко потропа на вратата на кухнята и бъбрението и тропотът спря за малко, но след това веднага се чу креслив глас: - Какво искате, проклетници с проклетници? Писахте кокошките, кравата, мене, господарката... пишете ми и налъмите сега, само тях не сте писали, Господ да ви убие, да беше ви убил! 14 Генко похлопа пак и се провикна: - Бабо Радо, аз съм! - Ти си, зер! Кучета да те ядат, да се срадиш, да се не видиш! Всички ти научили името и току: «Бабо Радо, дойдохме това да опишем»... Да ви опише чумата макар! Махай се, пръждосвай се, че каквото ми е причерняло, като изляза с метлата!...
към текста >>

58. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V с.г. в присъст

- Много просто - каза Учителят, - ако не сте доволни от млякото на една крава, ще я лекувате и храните по-добре, за да ви даде добро мляко, а няма да се сърдите на млякото, че не било както вие искате.
При тия условия нищо друго по-хубаво не може да стане. Това е резултат на отношения. Ако искаш да измениш резултата, трябва да промениш с нещо това, което дава резултата. - Как така? - запита Генко изненадан. - Много просто - каза Учителят, - ако не сте доволни от млякото на една крава, ще я лекувате и храните по-добре, за да ви даде добро мляко, а няма да се сърдите на млякото, че не било както вие искате. Генко се загледа в очите на Учителя. Тая проста фраза му се стори, че никак не съответствува на тия сложни отношения, които съществуваха долу, в обществото. - Значи тогава ние не можем с нищо да помогнем на другите? Не е ли това фатализъм, Учителю? - Ако имаш десет малки дръвчета, можеш ли да ги накараш да родят сливи и круши?
към текста >>

59. (45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.

Помниш ли, когато Муравиев302 и Омарчевски бяха ми пратили опозицията в двореца, че уж съм я викал, а аз ги оставих да чакат и отидох в Краварника при Стамболийски и те като дойдоха да интригуват и ме намериха там, глътнаха си езиците.
Аз се обадих, че на мене те бяха четени. - И слава Богу, че поне на Вас ги е чел. Когато се говори за някаква завеса в Народното събрание, аз чаках, че някой ще се обади, а то Недялко и Рашко301 си гугукаха, а забравиха кога щяха да го убиват, та Неделковица дохожда да ми обади, та едва го отървах. - И много интриги правят, Ваше Величество. - Ами ти не си вчерашен. Помниш ли, когато Муравиев302 и Омарчевски бяха ми пратили опозицията в двореца, че уж съм я викал, а аз ги оставих да чакат и отидох в Краварника при Стамболийски и те като дойдоха да интригуват и ме намериха там, глътнаха си езиците. И ти така прави с Кьосето. Твоят и неговият антураж нека си враждуват, но ти го предупреждавай. Нали аз казах на Луков в присъствието на Кьосето, че техните братя им вредят, и тогава Луков скочи: как да сравнявам аз брат му Аспарух с Петър Кьосе[то], когато техният род е дал трима генерали и пр. После в разговора му каза: - Помниш ли, когато Калфов искаше да те коли и аз трябваше лично да дохождам в Делиормана, да покажа, че това не може да става, когато ти (Багрянов) искаше да ставаш румънин? 303 - Ами от старите партизани как да се отървем?
към текста >>

60. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата.
с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове. На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от ярема. Това се казва жегло. «Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата. А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата. Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството. Но тя на корабите отпред е носела Библията, а отстрани на бордовете и отзад са били оръдията и с тях създава колониалната Британска империя. А Хитлер е съдебният пристав, който е трябвало да приведе в действие решението на Божия съд Англия да освободи колониите и да върне териториите на Германия и България. Но той почва да се отклонява от решението на съда и тръгва да воюва на изток.
към текста >>

61. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата.
с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове. На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от ярема. Това се казва жегло. «Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата. А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата. Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството. Но тя на корабите отпред е носела Библията, а отстрани на бордовете и отзад са били оръдията и с тях създава колониалната Британска империя. А Хитлер е съдебният пристав, който е трябвало да приведе в действие решението на Божия съд Англия да освободи колониите и да върне териториите на Германия и България. Но той почва да се отклонява от решението на съда и тръгва да воюва на изток.
към текста >>

62. 56. ДА БЯХ ПРЕЗИДЕНТ МИНИСТЪР (бр. 20, 17.VІ.1924 г.)

2) Разбира се, Господ на бодлива крава рога не дава, но казвам например де, ако бях на мястото на господин професор Цанков, бих дал други изявления, които смятам, че биха били по-близки до правдата.
56. ДА БЯХ ПРЕЗИДЕНТ МИНИСТЪР (бр. 20, 17.VІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 20, 17.VI.1924 г., София, стр. 2) Разбира се, Господ на бодлива крава рога не дава, но казвам например де, ако бях на мястото на господин професор Цанков, бих дал други изявления, които смятам, че биха били по-близки до правдата. Наистина всеки вижда според мястото, на което седи, но все пак... - Кой докара 9-и юни, г-н министре? - Цепеницата на Стамболийски, стриганите бради, кражбите на малки и големи величия, произволите като система, въведени в името за спасяване отечеството, самозабравата на президента, който казваше, че „всеки опит да се смъкне правителството ще бъде смазан.” - Кой го направи? - Точно не зная. Господин Лазаров казва, че той с 300 души, колега Вълков - че той с армията, която се убедила, че правителството не е добро - и го смъкнала. Кой казва истината - не зная, па и тъмно беше, та не видях.
към текста >>

63. 8. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 2, 11.І.1930 г.)

Ако тече плевнята ви - туряте нова слама на покрива; ако кравата ви е слаба за оране - търсите и впрягате друго добиче; ако брашното ви се развали и хлябът стане горчив - друго брашно си купувате.
Фенера може да ти го угаси някой и да те остави в тъмнина, но да попречи на слънцето да грее - такъв юнак се не е родил още. Това е разликата между новото и старото. Новото не се гаси, дава светлина за всички: и за богати, и за бедни, за здрави и болни. Но както от слънчевата светлина се раждат и зреят и лозята, и житата, и трънаците - така и разумните хора ще използват даровете на природата за нещо разумно - а неразумните - за неразумно. Не сте доволни от живота си сега, но какво сте направили да го подобрите? Ако тече плевнята ви - туряте нова слама на покрива; ако кравата ви е слаба за оране - търсите и впрягате друго добиче; ако брашното ви се развали и хлябът стане горчив - друго брашно си купувате. А сега, ето животът ви е станал горчив - тъй много, че едва го търпите - ново трябва да потърсите. Това ново е около вас - ще го научите и ще го живеете. И ако сегашните ви знания и сегашните водители, които са ви водили, не са могли да дадат това, което чакате от тях - ще ги смените; но помнете едно: често и водачът е като тоя, който го е избрал: ако ний сме умни, и той ще е; ако ний послъгваме, той - повечко от нас. И тъй, ако станем пък честни, добри и умни, тогава и водачът, който ще изберем, ще бъде по- честен от нас, по-умен, по-добър. Да направим честни, умни другите изисква и време, и закони, а да направим себе си това, което искаме, зависи от нас самите.
към текста >>

64. 62. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 17, 5.V.1930 г.)

Та, първото нещо, което трябва да се разбере от разумния човек, е не как той може да направи това или онова, а как трябва да го направи - значи как да посее зърното, за да даде най-много плод; как да отгледа кравата, за да даде най-много мляко; как да изучи сина си, та да бъде най-полезен на семейството си, държавата и на себе си!
Ако е така - не му се сърдете за истината; ако ли пък не е - то е все едно като ругателно писмо със сбъркан адрес - защо ще се тревожите? Но за ония, които искат да се използуват от преимуществата на Новата Наука, важно е да знаят законите, основните правила, по които се ръководи тази наука, без което не може и да се получи никакъв резултат. Как би работил един човек, който не е никога сял или садил? И най-хубавите семена да му дадеш, той може нищо да не изкара оттях, не защото не ще, а защото не знае законите, по които става сеението правилно, за да може да получи плод. Новата Наука не се основава на човешки правила и закони - понеже такива закони може всеки да ги пише и често тия, които ги пишат, сами плюят върху им и от депутати и министри стават пенсионери на централния затвор... Новата Наука се базира върху правила, взети от самата природа - тази същата, която помага на всяко добре посадено семе да расте и даде плод. Та, първото нещо, което трябва да се разбере от разумния човек, е не как той може да направи това или онова, а как трябва да го направи - значи как да посее зърното, за да даде най-много плод; как да отгледа кравата, за да даде най-много мляко; как да изучи сина си, та да бъде най-полезен на семейството си, държавата и на себе си! А за да стане това, той трябва да разбере, че тук, на земята, освен неговата лична воля има и други воли, които се месят в живота му. И че ако той е разумен, ще потърси най-силния, най- справедливия господар да му служи - защото друго е, да речем, да си помощник на селския кмет и на българския цар. В единия случай ще те знаят и почитат само в твоето село, а в другия - в цялата държава. И колкото по-добре мислиш, помагаш и вървиш по плановете на царя -толкова и той ще те обича, помага и дава условия да добруваш. Такъв цар е Природата, която ни заобикаля, всред която живеем, от плоовете и силите на която се ползваме, тъй както се ползва едно неродено дете от всичките блага на майката, като живее в утробата й, без даже да подозира, че има нещо друго... И когато излезе от една утроба, човек се ражда и влиза в друга, много по-голяма, в която също се дава нещо, но се и иска, понеже и съзнанието на човека става по-ясно, по-дълбоко.
към текста >>

65. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ние се опознахме с приятелите и за Нова година ходехме да ги сурвакаме, а те пълнеха торбите ни с кравайчета, ябълки, круши, орехи и други продукти.
Ходеше постоянно на екскурзии на Витоша и Рила, По-късно се сприятели със сестра Лидия Аладжем и заедно обикаляха по планините. Към 1960 г. отива на екскурзия в Родопите, където се отклонява към границата. Хващат го, като предполагат, че е шпионин, бият го много, и скоро след това си замина. 55. Сурвакари на Изгрева След 1940 г. ние се опознахме с приятелите и за Нова година ходехме да ги сурвакаме, а те пълнеха торбите ни с кравайчета, ябълки, круши, орехи и други продукти. Веса Жечева много желаеше да ме сближи със сина си Благовест. Като го родила, нямала мляко да го кърми и го хранила с кисело мляко. В 1943 г. тя ме покани и двамата със сина й сурвакахме заедно, а после и коледувахме. Имах хубав глас и пеех добре доста коледарски песни, които бях научил.
към текста >>

66. 11. ПОБОЯТ НАНЕСЕН НА УЧИТЕЛЯ

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

Преди три-четири дена една крава я ухапа змия и тя умря веднага.
В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката. Един възрастен овчар казва: „Какво чакате още? Защо не вземете мерки? Преди три-четири дена една крава я ухапа змия и тя умря веднага. Вашите приятели заминаха нагоре и ви оставиха, за да не гледат как тази жена ще почине." Майка ми се обадила и казала: „Това не е вярно, за мене вече са взети всички мерки. Когато групата тръгна нагоре, Лулчев ми каза, че сутринта рано ще дойдат и с кон ще ме заведат на езерата." Говедарите се присмиват и казват: „Никакъв кон няма да дойде. Положението ти е тежко и няма кой да се погрижи за тебе." Действително положението на майка ми се влошава. Очите й се подуват, подпухват, и не може да вижда. В три часа сутринта пред колибата пристига бай Янко с белия кон и няколко братя с фенери.
към текста >>

67. Лекуване на хора

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

" Жената обяснява: „Аз имам приятел в Княжево, който има хубава крава, която хранят с чиста люцерна и дава много хубаво мляко." Учителят казва: „Много добре, млякото е за теленцето," След това тя продължава: „В Бистрица имам познати, които имат хубава коза, а тя се храни с върховете на дървета и дава много чисто мляко." Учителя отговаря: „Много добре, млякото е за ярето." Като вижда, че Учителя я засича, жената пита: „Учителю, колко време трябва да кърмя детето си?
Братята и сестрите разказват как той ги е излекувал от известни болести. Сестра Кисьова е до него и като свършват разказите си, Учителят се обърнал към нея и казва: „Сестра, разкажете някоя опитност. И вие имате такива." Тя разказва пред всички за бързото излекуване на ухото си. При Учителя идва една млада жена с малко дете и го пита: „Учителю, с какво да храня детето си? " Учителят отговаря: „Ше го кърмиш! " Жената обяснява: „Аз имам приятел в Княжево, който има хубава крава, която хранят с чиста люцерна и дава много хубаво мляко." Учителят казва: „Много добре, млякото е за теленцето," След това тя продължава: „В Бистрица имам познати, които имат хубава коза, а тя се храни с върховете на дървета и дава много чисто мляко." Учителя отговаря: „Много добре, млякото е за ярето." Като вижда, че Учителя я засича, жената пита: „Учителю, колко време трябва да кърмя детето си? " Той отговаря: „Ако искаш да стане човек ще го кърмиш три години."
към текста >>

68. 74.Петър Костадинов Христов

Петър от малък започнал да пасе тяхната крава и още 5-6 чужди, за да изкара някой лев.
Той бил много музикален и свирел на кимане - гъдулка с 3 струни. Участвал във всички сватби, кръщенета и други празници и в неделя на хорото. Така зиме изкарвал по някой лев. Той бил и хореограф и учел младите как да играят хоро, защото, ако някой не знаел да играе хоро, не можел да се ожени - да се хване до момата, която обича. Свирел и пеел хубаво народни песни по седенките. Петър от малък започнал да пасе тяхната крава и още 5-6 чужди, за да изкара някой лев. От 3 години взел да свири на окарина. Пеел много хубаво и в училището го карали при всяко тържество да се проявява. - „Под нашата стреха лястовичка в гнездо си живее и всяка сутрин слушам аз как чурулика - пее." В минал живот е бил голям оперен певец в Италия и носи музикалните си качества и ги проявява и в този си живот. Вуйчо му Петър Киров Николов по-късно ръководител на Братството в с. Мърчаево е юрганджия и живеел в двора на малка барака на ул.
към текста >>

69. Светозар Няголов I . Астрокосмична синтеза

Преди нея е епохата на знака Телец, когато в Индия са почитали кравата като свещено животно и оттогава е останал този обичай днес да почитат пак кравата в Индия, като свещено животно.
Тя се разделя на 12 месеца, които оказват влияние на отделните астрологически знаци върху живота на Земята за 2160 години. Това са т.н. епохи в развитието на живота на Земята, От времето на Христос до 1914 г. беше епохата на знака Риби, епоха на жертвата и мълчаливото разпространение на Христовото учение. Пред нея имаме 2160 години епохата на знака Овен, когато са живеели евреите и са почитали Овена. Преди нея е епохата на знака Телец, когато в Индия са почитали кравата като свещено животно и оттогава е останал този обичай днес да почитат пак кравата в Индия, като свещено животно. От 1914 г. започва Новата епоха на Водолей, в която важна роля ще изиграят славянските народи. От Шестата славянска под раса ще се образува новата Шеста раса, ще се създаде нов рай на Земята. Ще дойдат третият Адам и Ева и ще започне „третата култура на Любовта". Светещите същества на Шестата раса ще се наричат Синове Божии.
към текста >>

70. 2. Българинът и Новата култура, която иде

Там и кравата сама предлага своето мляко, пчелицата - своя мед.
Ние проповядваме за Христа на Истината, която движи света. Христос казва: „Слушайте големия си брат. Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл." Бог привлича всички души . Пред тях се открива необятна светлина , прекрасе н свя т - с реки, дървета и цветя, със зрели и вкусни плодове. В този свят всичко е живо; всичко расте, цъфти и зрее. Там и кравата сама предлага своето мляко, пчелицата - своя мед. Там канят всички и дават условия да си починат и нахранят. Ще кажете, че това е „приказка от 1001 нощ". Това не е приказка , а действителност . Гответе се за новата култура, която иде. Живият Господ е между хората, приемете Го !
към текста >>

71. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

Религиозният човек е фанатик, като крава в живота.
Аз имам - , той има + . Но има величини, които са положителни за всички; и отрицателни за всички. В природата има два метода, с които се говори на човека. Някой път говори на сърцето, а някой път говори на ума. На сърцето говори да бъде доволен и религиозен; а на ума - да придобие знание. Религиозният човек е фанатик, като крава в живота. Всички идеи са излезли от човешкия ум. Преди Христа казваха, че имаше пророци, синове Божии, а сега казват: «Няма пророци, синове Божии.» Где отидоха след 2000 години?! Те пак съществуват. И чадата Божии, и пророците, и Христос. Нещата са непроявени в своята реалност.
към текста >>

72. I. Спомени от с. Мърчаево и от Изгрева 1. ПЪРВИ ДЕТСКИ СПОМЕНИ. БОДЛИВАТА КРАВА

Сава Симеонов

БОДЛИВАТА КРАВА Роден съм на 30 ноември 1922 г.
Мърчаево и от Изгрева Магнетофонен запис. Записал и изработил: Вергилий Кръстев. 2005-2006 г. София 1. ПЪРВИ ДЕТСКИ СПОМЕНИ. БОДЛИВАТА КРАВА Роден съм на 30 ноември 1922 г. Спомням си, че живеем в нова къща. Баща ми е излязъл от старата къща. Те са били много заможни, пиели са много, а имат добитък, 200 овце, 100 кози. А са били двама братя на дядо ми. Въртели са голяма търговия с камъните от кариерата, добили са пари и са закупили имот.
към текста >>

А имахме една бодлива крава, която няколко пъти налиташе да ме боде.
Братята са живеели общо - имали са две паянтови къщи, но са имали обори за овцете, козите, воловете и конете. Всеки един добитък си е имал отделно помещение. А когато излязохме в новата къща, тя бе тухлена, на около 200 метра от постройките. Ние сме били в центъра на селото. Спомням си дедо си, на когото правехме бели. А имахме една бодлива крава, която няколко пъти налиташе да ме боде. А аз едвам се движа, защото съм малък, но си спомням виковете на останалите: «Кравата! Кравата! » Аз съм бил на три години, когато баща ми се отказа от пиянството, от цигарите, и станаха вегетарианци. Най-много си отдъхна майка ми и заработи с по-голямо желание около къщата. До този момент дедо ми оправяше всичко.
към текста >>

А аз едвам се движа, защото съм малък, но си спомням виковете на останалите: «Кравата!
Всеки един добитък си е имал отделно помещение. А когато излязохме в новата къща, тя бе тухлена, на около 200 метра от постройките. Ние сме били в центъра на селото. Спомням си дедо си, на когото правехме бели. А имахме една бодлива крава, която няколко пъти налиташе да ме боде. А аз едвам се движа, защото съм малък, но си спомням виковете на останалите: «Кравата! Кравата! » Аз съм бил на три години, когато баща ми се отказа от пиянството, от цигарите, и станаха вегетарианци. Най-много си отдъхна майка ми и заработи с по-голямо желание около къщата. До този момент дедо ми оправяше всичко. Но му олекна, когато баща ми се отказа от пиянството.
към текста >>

Кравата!
А когато излязохме в новата къща, тя бе тухлена, на около 200 метра от постройките. Ние сме били в центъра на селото. Спомням си дедо си, на когото правехме бели. А имахме една бодлива крава, която няколко пъти налиташе да ме боде. А аз едвам се движа, защото съм малък, но си спомням виковете на останалите: «Кравата! Кравата! » Аз съм бил на три години, когато баща ми се отказа от пиянството, от цигарите, и станаха вегетарианци. Най-много си отдъхна майка ми и заработи с по-голямо желание около къщата. До този момент дедо ми оправяше всичко. Но му олекна, когато баща ми се отказа от пиянството. Дедо ми си замина през 1929 г.
към текста >>

73. 11. РОБ НА СТОКАТА В СЕЛО

Сава Симеонов

Имахме една крава - от нея станаха 10 волове.
И какво ги правим толкова животни? Баща ми продаде овцете на самоковски овчари, но остави само едно шиле, което нямаше виме и не беше за продан. Остана при нас, ние му се радвахме, то скачаше от радост, та дойде време да му връзваме краката. И като станат шилетата на овце, то от тях имахме 20 овни. Да, 20 овни, които бяха поставени в една кошара и по цял ден си кюскаха главите, биеха се. Имахме една крава - от нея станаха 10 волове. А те трябва да се хранят. Те бяха в услуга на земеделието, с тях оряхме, карахме колите и със сено и слама и фураж ги хранехме. Покривахме разходите. Имаше храна за тях. Аз бях заангажиран най-много, защото аз съм най-голям, аз ще чистя оборите, аз ще ги храня, ще ора земята.
към текста >>

74. 74. ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ОПОМНЯНЕ

Сава Симеонов

А от една крава се отелиха телци и станаха на 10 вола и се направиха 5 чифта за впряг - за колите, за оране.
Кравите се телят, овците се ягнат- нищо не се продава, нито се коли. А трябва грижа за тях. Така имаше една овца - за няколко години се уягни - станаха 20 овни и 7 овце. Овните не ги продамаме, ама им се радваме. Давахме тези овни, с навъртени големи рогове, на овчарите, да им служат за разплод на овцете. А от една крава се отелиха телци и станаха на 10 вола и се направиха 5 чифта за впряг - за колите, за оране. С тях се караха павета от кариерата до София. Голяма работа ли? Не, това беше робство. «Ще ти одерат кожата.» Абе, вие виждали ли сте как се дере на животно кожата? А по турско време, като го хване някой хайдук, то турците го завържат и с нож жив му дерат кожата.
към текста >>

75. III. ГОДИНА 4768 ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ

Борис Рогев

записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)

Крава (Козирог). 3.
Големите противоречия от хронологичен порядък, на каквито същите учени се натъкнаха, посочиха ясно, че първобългарското летоброене не принадлежи на никоя от досега познатите календарни системи на древността. Като форма то предхожда всички. Различаваме две вида слънчеви зодиаци: а) Близкоизточен, или директен, който подрежда зодиакалните съзвездия в същата последователност, в която Слънцето преминава видимо-годишно през тези съзвездия3, б) Далекоизточен, или ретрограден, който подрежда същите зодиакални съзвездия в обратна последователност. Вторият зодиак е даден със следните имена: 1. Мишка (Водолей). 2. Крава (Козирог). 3. Тигър (Стрелец). 4. Заек (Скорпион). 5. Дракон (Везни). 6. Змия (Дева). 7. Кон (Лъв). 8.
към текста >>

76. 76. Учителят пристигна чрез облака на 7-те рилски езера

Весела Несторова

ТОМ 24

(Забележка: Обикновено след закриване на лагера в края на месец август там се настаняват краварите за да ползуват заслона, кухнята.
Учителят изпрати една малка група от нас, преди Той да пристигне. Когато стигнахме бивака до второто езеро, изпаднахме в ужас. Цялата земя бе покрита с корав кравешки тор, който чакаше почистване. Няколко дни изхвърляхме тор на дървени тарги, докато почистим всичко. Майка ми и аз носехме таргите, а няколко братя копаеха торта, която бе здраво втвърдена на земята. (Забележка: Обикновено след закриване на лагера в края на месец август там се настаняват краварите за да ползуват заслона, кухнята. Целта им е да унищожат и разрушат всичко, което е останало от лагеруването.) Показа се жълтеникава тревица, която за три дни позеленя. Изворчето "Ръцете, които дават", бе затлачено от пръст. Дълго време го чистих и подреждах. Когато стана кристално чисто си отдъхнах край него. Сега Учителят щеше да дойде на чист бивак и чисто изворче.
към текста >>

77. 263. Измолване на прошка

Весела Несторова

ТОМ 24

Кравата на Темелкови даваше много мляко и няма да забравим вкуса му на ароматни полски цветя.
263. Измолване на прошка Наближаваше Петровден. Дните летяха с огромна бързина, защото винаги бяхме заети и унесени в работа, творчество или слушане Словото на Учителя, Който често ни говореше. Понякога се разразяваха гръмотевични бури, изливаше се пороен дъжд и ние сядахме на покритата тераса, откъдето наблюдавахме природните картини. Под покрива на терасата лястовички бяха свили гнезда и четири малки лястовичета цвърчаха и поглъщаха постоянно храната, която им носеха двете лястовици, с широко отворени човчици. Картината беше мила и то най-вече защото птичките не се страхуваха от нас и бяха тъй близо до нас. Кравата на Темелкови даваше много мляко и няма да забравим вкуса му на ароматни полски цветя. Малката Божидарка растеше и гугукаше вече, станала неразделна част от нашата компания. Пред вратата на Учителя стояха често две сестри, към които един ден брат Темелко се обърнал с думите: "Не мислите ли, че смущавате Учителя, като постоянно стоите пред вратата Му? "( Забележка: Мара и Теофана Савови. Виж "Изгревът" т. VII, с.
към текста >>

78. 1. МОЛИТВАТА

ТОМ 25

Колиш крави, крава ще те направи Господ, ножът му ще мине през шията ти.
Ще им каже: "Вземете си това масло, то е ваше и го раздайте комуто искате." А за базираните ще каже: "Направете ги сега крави, да дойдат сега ония касапи, които продават месо. Ти си продал хиляда килограма месо и го считаш твоя частна собственост. Това месо на кои крави е? Нека дойдат тия крави." И ще събере Господ всичките тия крави и ще им каже: "Вземете сега вашето месо, а тия касапи направете крави и ги колете сега." Така ще бъде, разбирате ли? Няма да остане престъпник в този свят, който да не опита това, което е вършил. Колиш крави, крава ще те направи Господ, ножът му ще мине през шията ти. Разбирайте го това, както искате. Ти, който искаш да се избавиш от великия гняв на Бога, влез в тайната си стаичка и се помоли Отцу Твоему да те научи как да се избавиш. "Ама еди кой си доктор тъй казва." Повикайте този доктор. Ти като превеждаш тази божествена книга, защо изкриви превода? Викайте сега еди кой си философ.
към текста >>

Като издоиш млякото на една крава, целуни я и й благодари.
Аз не искам да си кривя душата, да говоря това, което не е истина. Бог е един велик принцип на знания, Истина, Мъдрост и Любов. Той иска да ни запознае с всяко клонче, листенце, цветче, камъче и да ни покаже какъв е този свят. Бог иска да ни научи да разбираме нашите по-малки братя и да им благодарим за всичко, което те правят за нас. Като пояздиш един кон, кажи му: "Благодаря ти братко, за дето ме поноси малко, аз съм по-слаб от тебе", и го помилвай. Като издоиш млякото на една крава, целуни я и й благодари. Ще й кажеш: "Сестро, благодаря ти, че ми даде малко от твоето млекце, ако съм влез повече, извини ме." Това е дълбокият смисъл на Христовото учение, и ще го постигнем като влизаме често в тайната си стаица. Така трябва да постъпваме, за да могат всички животни наоколо ни да почувствуват, че ние сме създадени по образ и подобие и познаваме Бога - нашия небесен Баща. Беседа, държана на 8.02.1920 г. в София
към текста >>

79. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар.
Сядам до раззеленилите се лещаци. Умора; пот шурти по челото ми; облива лицето ми. Някой се затича срещу ми с чайник вряла вода. Вадя моята пъстра синя чашка с алени и жълти цветица по нея. Тя е бяла отвътре - новичка. Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар. Ох, да си ми жив брат Георги! А това е брат Георги Тахчиев - сега печатар, а и той се готви като мене да завърши образованието си. Гледам пълната си чашка. Разбърквам захарта. Пъхва ме миризмата на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина.
към текста >>

80. 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Трицветни знаменца украсяват схлупените им одимени дворци, пред които мучи пълновима крава.
Плъзнала е София кръстом. Тя расте; полека и здраво се издига нашата прастара Столнина, от още първите ни свещени воеводи, които по Божия повеля ни заселиха тук. Над близките села, наредени в подножието на планината се вие дим. Навярно сега „Драгалевските феи и омагьосани принцове” колят курбан - Светец празнуват. Видях ги с очите си тия приказни, вълшебни мъже и жени - обути в цървули, стегнати в сини сукмани и пъстри ризи, водят за ръка малки сополанчета - бъдещата слава и величие на Драгалевци. Трицветни знаменца украсяват схлупените им одимени дворци, пред които мучи пълновима крава. Настигат ни туристи, возени в автомобил. Отиват нагоре да се освежат по този начин. Дали ще усетят нещо клетките им от този ефимерен допир до природата? Но, тяхна си работа. Изглежда това бяха богати евреи, които много не се грижеха за по-вече кислород в кръвта си, за повече преживявания всред майка природа.
към текста >>

81. 6. “Говоря ли Истината?

Глава 5. Учителят и истината

ТОМ 28

Никой на тази земя не прави нещо, ако от тази работа не очаква известни резултати - нивата трябва да роди плод, кокошката трябва да снесе яйца, кравата трябва да дава мляко.
Онова, което Той донесе едновременно е светлина и въздух, вода и хляб. Основните елементи за живот. За да се разберат качествата на тези елементи, те трябва да се опитат и след като се опитат, тогава ще се видят резултатите и по тях вече може да се произнесе - "Говоря ли истината или не? ” Великите учители на човечеството приличат на добрите стопани, които добре хранят своите птици, щедро им дават зрънца; приличат и на добрия земеделец, който подбира семената и добре посява разораната си нива. Такива стопани могат да очакват добри резултати. Никой на тази земя не прави нещо, ако от тази работа не очаква известни резултати - нивата трябва да роди плод, кокошката трябва да снесе яйца, кравата трябва да дава мляко. Велик закон заставя всички живи същества да приемат и да дават нещо, независимо дали е растение, животно или човек. Безплодието се смята най-голямата неудача и нещастие, защото с него се нарушава великия закон, нарушава се правилната обмяна между две същества от които едното взима и дава както и другото. В обикновения живот, когато липсва плод, хората си служат с огън - изгарят дървото. Всяко безплодие в природата е наказуемо. Като Велико същество Учителят обилно пръска семената и естествено е да чака и плода.
към текста >>

82. 6. Учителят и Живата природа

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

” Когато един стопанин усърдно храни кокошката или свинята и от време навреме ги помилва - неговата милувка е предателска, той опитва доколко кокошката е затлъстяла и готова за нож Крякането при убиването на кокошката и квиченето на свинята, мученето на кравата по време на онзи предсмъртен миг изпълнен с ужас, изобличава цялата човешка култура.
Един от основните принципи на Учението беше безмесното хранене. Съществуванието на кланиците и на халите, тия най-страшни и най-позорни места, са доказателство за закъсняла цивилизация и остаряла и негодна култура. Решително Учителя ги беше отрекъл. “Един ден, казваше Той, ако ме повикат за свидетел на делото срещу човека от страна на животните, непременно ще взема страната на животните”. На друго място Той казва: “Докато тия ваши малки братя ги закачват на куки и ги продават, за каква култура може да става дума, за каква любов ще говорят? ” Когато един стопанин усърдно храни кокошката или свинята и от време навреме ги помилва - неговата милувка е предателска, той опитва доколко кокошката е затлъстяла и готова за нож Крякането при убиването на кокошката и квиченето на свинята, мученето на кравата по време на онзи предсмъртен миг изпълнен с ужас, изобличава цялата човешка култура. Лицемерие е тя да има претенции за човечност. “Аз съм на страната на животните”. Фразата може да звучи обикновено и обикновените хора може да я чуят обикновено, ала ония, които имат представа за Учител, дошъл на земята да защити правото на най-малките и слабите същества, на най-онеправданите, знаят добре, че думите нямат два смисъла, че те веднъж казани съдържат в себе си истината. Нищо Той не каза току така, абсолютно не го интересува мнението на хората, нито техните криви и стари разбирания по редица въпроси, по редица навици, които развалят живота. Думите звучат като обвинителна реч, тя е защитена - за животните на земята, които не се раждат за да бъдат убивани.
към текста >>

83. 12. „Козата си сака пръч!

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Водил съм коза на пръч, крава на бик, кобила на жребец, свинкя на шопар.
" Беше му минала младостта. Аз съм отрасъл на село. Аз съм виждал петелът как яри и скача върху кокошката, и я оплодява. Виждал съм как се снасят яйца, па се слагат под квачката да ги измъти на пиленца след 21 ден. Виждал съм врабчета, както и гълъби как се целуват с човките си, и мъжкия се качва върху гълъбицата, за да я „оножда". Водил съм коза на пръч, крава на бик, кобила на жребец, свинкя на шопар. Виждал съм как кобилата се „жреби", свинята да се „праси", кравата да се „тели", козата да се „кози". Виждал съм всичко и съм го приел, че то съществува. На Земята живота преминава през мъжката и женска форма. Иначе не може! Така че няма непорочно, безплътно зачатие на Земята, щом трябва да се родиш в плът.
към текста >>

Виждал съм как кобилата се „жреби", свинята да се „праси", кравата да се „тели", козата да се „кози".
Аз съм отрасъл на село. Аз съм виждал петелът как яри и скача върху кокошката, и я оплодява. Виждал съм как се снасят яйца, па се слагат под квачката да ги измъти на пиленца след 21 ден. Виждал съм врабчета, както и гълъби как се целуват с човките си, и мъжкия се качва върху гълъбицата, за да я „оножда". Водил съм коза на пръч, крава на бик, кобила на жребец, свинкя на шопар. Виждал съм как кобилата се „жреби", свинята да се „праси", кравата да се „тели", козата да се „кози". Виждал съм всичко и съм го приел, че то съществува. На Земята живота преминава през мъжката и женска форма. Иначе не може! Така че няма непорочно, безплътно зачатие на Земята, щом трябва да се родиш в плът. Трябва ти мъжкар, трябва ти женска и да се „онождат", та да се оплодят.
към текста >>

84. 264. Колкото по-дълги са съветите, по-далече ги водя

IV. През очите на Христов. Посвещение

V. Продължение: разказа от първия ден

Ти мислиш, че моя съвет е като на адвокатите - да те хванат за дойна крава, вече да не можеш да се отпуснеш; или като съветите на лекарите - прегледа те, изпише ти рецепта, вземе си хонорара и спокоен си отива, че си е изпълнил дълга; или като на попа -дойде на две на три, прочете Евангелието, прибере вземането си и си отива спокоен, изпълнил своя дълг - „Изпълнил волята Божия”; или професорът, който си прочете лекцията, отива си и повече нищо друго не го интересува!
264. КОЛКОТО ПО-ДЪЛГИ СА СЪВЕТИТЕ, ПО-ДАЛЕЧЕ ГИ ВОДЯ - Аз вече много пъти ти казах, и с това станах банален: - Отивай си, не съм те вързал със синджир! Хайде, връщай се! - Разбира се, веднага побърза да добави: - Ти си умен и разумен човек, изслушай ме за последен път, после чупи си главата. Така Христов и Андрей се разправяха и вървяха. - Ти имаш много механично разбиране за „съвет”. Ти мислиш, че моя съвет е като на адвокатите - да те хванат за дойна крава, вече да не можеш да се отпуснеш; или като съветите на лекарите - прегледа те, изпише ти рецепта, вземе си хонорара и спокоен си отива, че си е изпълнил дълга; или като на попа -дойде на две на три, прочете Евангелието, прибере вземането си и си отива спокоен, изпълнил своя дълг - „Изпълнил волята Божия”; или професорът, който си прочете лекцията, отива си и повече нищо друго не го интересува! Всичките повтарят години наред все едно и също, а през това време живота е отишъл напред, а те с техните стереотипни съвети, са останали назад. Обаче, ние мислим и постъпваме съвсем по друг начин. Какъв смисъл има да ти дам съвет, който няма да можеш да изпълниш? Аз вече от 15 години, давам съвети на хиляди и хиляди хора. Много често ги гоня, ругая, някой бия и пак идват.
към текста >>

85. 333. Страданията са единственият път за развитие и еволюция

V. Продължение: разказа от първия ден

- Хората отделят телето от кравата, за да ползват млякото, което е негова храна.
- Лично на тебе, защото те ти дават възможност да се докоснеш до реалността. Всяка грешка е докосване с реалността, така ти опознаваш реалността. Страданията са единствения път за развитие и еволюция! Неразумните страдания отнемат живота, с който има същества, които живеят. Андрей направи физиономия, че не разбира. - Хората отделят телето от кравата, за да ползват млякото, което е негова храна. От това кравата страда и телето страда, но за сметка на техните страдания хората ядат мляко и има цяла млекопреработвателна индустрия, от която толкова много хора живеят, все за сметка страданията на животните... На кого са нужни страданията на животните - на хората, за да живеят. Също така са необходими страданията на хората, за да живеят други същества. Естествено е винаги да остава нещо неразбрано, защото всяко разширение на съзнанието разкрива нови и нови неизвестни... - Кои са тези същества, на които са необходими нашите страдания, мога ли аз да ги видя? Маркс, Енгелс, Ленин как не са ги видели и нищо не са писали за тях? И Георги Димитров и Васил Коларов и Благоев и Киркоков и др., все културни и интелигентни хора, как не са ги видели?
към текста >>

От това кравата страда и телето страда, но за сметка на техните страдания хората ядат мляко и има цяла млекопреработвателна индустрия, от която толкова много хора живеят, все за сметка страданията на животните... На кого са нужни страданията на животните - на хората, за да живеят.
Всяка грешка е докосване с реалността, така ти опознаваш реалността. Страданията са единствения път за развитие и еволюция! Неразумните страдания отнемат живота, с който има същества, които живеят. Андрей направи физиономия, че не разбира. - Хората отделят телето от кравата, за да ползват млякото, което е негова храна. От това кравата страда и телето страда, но за сметка на техните страдания хората ядат мляко и има цяла млекопреработвателна индустрия, от която толкова много хора живеят, все за сметка страданията на животните... На кого са нужни страданията на животните - на хората, за да живеят. Също така са необходими страданията на хората, за да живеят други същества. Естествено е винаги да остава нещо неразбрано, защото всяко разширение на съзнанието разкрива нови и нови неизвестни... - Кои са тези същества, на които са необходими нашите страдания, мога ли аз да ги видя? Маркс, Енгелс, Ленин как не са ги видели и нищо не са писали за тях? И Георги Димитров и Васил Коларов и Благоев и Киркоков и др., все културни и интелигентни хора, как не са ги видели? - Ти си глупаво, и при това много невъзпитано момче!
към текста >>

86. 334. Къде са съществата, които се ползват от нашите страдания

Отговор на Вергилий Кръстев

Как може на една крава докато е крава да види какво става с нейното мляко, какво става с телето, което й отнемат?
334. КЪДЕ СА СЪЩЕСТВАТА, КОИТО СЕ ПОЛЗВАТ ОТ НАШИТЕ СТРАДАНИЯ - Но какво ще кажете за съществата, които се ползват от нашите страдания - искам да ги видя? - И това ще стане, но има време. Как може на една крава докато е крава да види какво става с нейното мляко, какво става с телето, което й отнемат? Ти помисли как вижда човека кравата, кравата има ли твоето разбиране за човека? Какво ще разбере една крава, ако я заведеш в една фабрика за преработване на нейното мляко? И ние не можем да разбираме Учението на Учителя, не можем да издържаме Неговото напрежение, затова Учителя ни го дава на час по лъжичка, и ни го разводнява. За да видиш тези същества, трябват ти съответни очи и съответно съзнание. И понеже Андрей си мислеше, съзнанието му беше останало при мисълта, че богатите живеят за сметка на бедните, че на тях са необходими страданията им.
към текста >>

Ти помисли как вижда човека кравата, кравата има ли твоето разбиране за човека?
334. КЪДЕ СА СЪЩЕСТВАТА, КОИТО СЕ ПОЛЗВАТ ОТ НАШИТЕ СТРАДАНИЯ - Но какво ще кажете за съществата, които се ползват от нашите страдания - искам да ги видя? - И това ще стане, но има време. Как може на една крава докато е крава да види какво става с нейното мляко, какво става с телето, което й отнемат? Ти помисли как вижда човека кравата, кравата има ли твоето разбиране за човека? Какво ще разбере една крава, ако я заведеш в една фабрика за преработване на нейното мляко? И ние не можем да разбираме Учението на Учителя, не можем да издържаме Неговото напрежение, затова Учителя ни го дава на час по лъжичка, и ни го разводнява. За да видиш тези същества, трябват ти съответни очи и съответно съзнание. И понеже Андрей си мислеше, съзнанието му беше останало при мисълта, че богатите живеят за сметка на бедните, че на тях са необходими страданията им. Христов пак му напомни да изостави тази мисъл, защото тя е частична, защото и богатите не са лишени от по-малки страдания, дори те повече страдат.
към текста >>

Какво ще разбере една крава, ако я заведеш в една фабрика за преработване на нейното мляко?
334. КЪДЕ СА СЪЩЕСТВАТА, КОИТО СЕ ПОЛЗВАТ ОТ НАШИТЕ СТРАДАНИЯ - Но какво ще кажете за съществата, които се ползват от нашите страдания - искам да ги видя? - И това ще стане, но има време. Как може на една крава докато е крава да види какво става с нейното мляко, какво става с телето, което й отнемат? Ти помисли как вижда човека кравата, кравата има ли твоето разбиране за човека? Какво ще разбере една крава, ако я заведеш в една фабрика за преработване на нейното мляко? И ние не можем да разбираме Учението на Учителя, не можем да издържаме Неговото напрежение, затова Учителя ни го дава на час по лъжичка, и ни го разводнява. За да видиш тези същества, трябват ти съответни очи и съответно съзнание. И понеже Андрей си мислеше, съзнанието му беше останало при мисълта, че богатите живеят за сметка на бедните, че на тях са необходими страданията им. Христов пак му напомни да изостави тази мисъл, защото тя е частична, защото и богатите не са лишени от по-малки страдания, дори те повече страдат. Ако една мисъл или идея не я възприемем правилно, и ако не я разгледаме в нейната ширина, дълбочина, височина и дължина и във връзка с други мисли, може да ни изопачи живота и да ни донесе излишни страдания и дори смърт.
към текста >>

87. 4.1. Разяснение за снимката на дъщерята.

Бележки на Вергилий Кръстев

Но къде ли е онзи, гдето са му закарали кравата, та да скача и да я „оножда”, та да се отели едно теле?
И затова е сложена 1981 година, защото това е важна дата, особено за нея, и доказва, че може да ражда! Честита ти дъщеря! Вярно е, можеш да раждаш! Доказано е! И така, честита ти дъщеря! Но къде ли е онзи, гдето са му закарали кравата, та да скача и да я „оножда”, та да се отели едно теле? Няма го! Остана на кравата с телето, друг да я музе и дои! И друг да гали и прегръща телето! Това теле, може ли да мучи? До сега не съм го чул да мучи!
към текста >>

Остана на кравата с телето, друг да я музе и дои!
Вярно е, можеш да раждаш! Доказано е! И така, честита ти дъщеря! Но къде ли е онзи, гдето са му закарали кравата, та да скача и да я „оножда”, та да се отели едно теле? Няма го! Остана на кравата с телето, друг да я музе и дои! И друг да гали и прегръща телето! Това теле, може ли да мучи? До сега не съм го чул да мучи! 4.1.5. В Своге имам комшийско момиче на 12 години, родено извънбрачно, но понеже е дете на любовта, е от красиво по-красиво, със сини очи! Майката си довежда приятел.
към текста >>

Ако я няма, няма кой да ражда, няма да може и кравата да си отели телето.
И след време онзи, гдето правеше бебе, вече го нямаше! Елизабет в момента сама се разхожда, и ходи на училище. Голяма история, нали? 4.1.6. Аз я наблюдавам и си мисля, как така българина от село е измислил думата „онождам”! Чрез тази дума, се гради живота на Земята! Ако я няма, няма кой да ражда, няма да може и кравата да си отели телето. Всичко спира! Абе Вас кой сега Ви „оножда”? Отговорете! За „онождането” - вижте „Козата си сака пръч! ” - „Изгревът”, т.
към текста >>

88. 33.1. Кои бяха званите?

Веднъж ми каза: „Ако имаш крава - ядеш млеко!
Нямаш ли радио или телевизор - нямаш връзка! Връзката е важна! Връзката с Духът е важна! Работих с един човек от софийските села - Стоян Стоянов. Той често ми разказваше такива неща, че човешкия ум, не може да ги обхване! Веднъж ми каза: „Ако имаш крава - ядеш млеко! Ако нямаш крава - не ядеш, и само гледаш в празно! ” Хайде, какво ще кажете сега за българската глава и ум? Невероятно! Или имаш, или нямаш - средно положение няма! 33.1.8. Няма загубен българин!
към текста >>

Ако нямаш крава - не ядеш, и само гледаш в празно!
Връзката е важна! Връзката с Духът е важна! Работих с един човек от софийските села - Стоян Стоянов. Той често ми разказваше такива неща, че човешкия ум, не може да ги обхване! Веднъж ми каза: „Ако имаш крава - ядеш млеко! Ако нямаш крава - не ядеш, и само гледаш в празно! ” Хайде, какво ще кажете сега за българската глава и ум? Невероятно! Или имаш, или нямаш - средно положение няма! 33.1.8. Няма загубен българин! Независимо какво е неговото образование!
към текста >>

89. 56. Как се намира булка и невеста

Вергилий Кръстев

Вие виждали ли сте „разгонено” животно, да кажем крава, как скача срещу всеки срещнат човек?
Беше се „изцвъркал” онзи, който трябваше да се роди, чрез мен! И това беше много голямо насилие върху мен! И голям тормоз! Та аз ли съм бил животното? А коя друга е била женската, която се е „разгонила”, и чака бика, който да скочи върху нея, за да я оплоди? Вие виждали ли сте „разгонено” животно, да кажем крава, как скача срещу всеки срещнат човек? А като я закарат при бика, той я оглежда, обикаля я и започва да я мирише с муцуната си, да усети дали е разгонена! И тогава скача върху нея, за да я оплоди! Ако не е разгонена, изобщо не скача! Подминава я! Да се чудиш и да се маеш на умението му!
към текста >>

90. 41. Песента „Една вечна Истина, Която е Бог на Любовта”. (18.04.1943, неделя, Цветница, София - Изгрев)

Зад гърба му, до рамото му, спокойно преживяше една крава.
О, чудо! Всичките говеда, които пасяха, престанаха да пасат. Вдигнаха си главите по посока на гласа, нагоре и тръгнаха към мене. Другите, които бяха нагазили във водата, и те тръгнаха след първите, и се наредиха около Паневритмията, която се готвеше да започне вече. След игрите брат Боян Боев държа сказка на същото място. Зад гърба му, до рамото му, спокойно преживяше една крава. Говедата си останаха през всичкото време, докато бяхме там, все при нас. Този опит направих след заминаването на Учителя в Отвъдния свят. - Учителю, казах аз, често си мисля за Новата симфония. Аз виждам, че първият певец, басът, че това сте Вие, Учителю! Вие слизате от планината и величествено запявате.
към текста >>

91. 61. От Вършец към село Мърчаево. (11.08.1944, петък, село Светляево /Мърчаево/)

Събудих се късно от мученето на кравата и кукуригането на петлите, когато слънцето беше вече отскочило високо над хоризонта.
Там ние стигнахме след два и половина часа след полунощ. Почукахме на вратата на брат Петър Стоянов, кмет по това време на селото. Жена му Рилка извади дюшек и го сложи на ливадата. Брат Христо си легна под една купа сено. Тревата беше свежа, а над мене - небето, осеяно със звезди. Събудих се късно от мученето на кравата и кукуригането на петлите, когато слънцето беше вече отскочило високо над хоризонта. Ние с брат Христо отидохме при Учителя, поздравихме Го и седнахме на сложената трапеза да се храним. Брат Христо Му разправи накратко, че сме минали през Петрохан. Той също каза на Учителя, че не трябва аз да спя на ливадата, за да не се простудя. Учителят попита: - Там няма ли място? Ние и двамата Му казахме: - Има една самостоятелна постройка в двора на брат Петър Стоянов, но е заета от брат Славянски, който си е затворил там покъщнината.
към текста >>

92. 29. Идейният певец и говедата.

И когато четеше бележките си, до рамото му една крава преживяше.
Л.Т.: И застанаха тъй, неподвижни. И като тръгна едно говедо по посоката на гласа, всички подир него се качиха там, където ще играем Паневритмия. И него ден беше неделя. И ние играхме Паневритмията, а край нас бяха насядали крави и преживят около нас. А него ден, след Паневритмията, братът Боян Боев държа сказка „Богатствата на Рила” - заглавието беше. И когато четеше бележките си, до рамото му една крава преживяше. В.К.: До неговото рамо. Ама голяма опитност е това. Л.Т.: До него, да. Той чете, а тука са говедата до него. Значи през всичкото време говедата останаха около нас.
към текста >>

93. 301. Малки случки със Савка

И го завих като кравайче.
” Викам: „Дай два-три праза по-тънички, да не са дебели.” И влязохме в кухничката на сестра Савка. Сега, тя е окултист, не е вчерашна. Аз като турям във врящата вода сол, тя вика: „Тури толкова, че да има място и аз да туря.” Значи и тя да прави същото. Аз туря по-малко и тя прибавя същото. Обелих праза и като е по-тънък, той е по-гъвкав. И го завих като кравайче. Така, поисках конец бял, от бяла макара и го вързах оттук и оттук - стана кравайче. И както ври водата, пущам го туй кравайче, целичко. И вторичко, и третичко. И ври, ври, ври. И омеква, омеква, омеква.
към текста >>

Така, поисках конец бял, от бяла макара и го вързах оттук и оттук - стана кравайче.
Сега, тя е окултист, не е вчерашна. Аз като турям във врящата вода сол, тя вика: „Тури толкова, че да има място и аз да туря.” Значи и тя да прави същото. Аз туря по-малко и тя прибавя същото. Обелих праза и като е по-тънък, той е по-гъвкав. И го завих като кравайче. Така, поисках конец бял, от бяла макара и го вързах оттук и оттук - стана кравайче. И както ври водата, пущам го туй кравайче, целичко. И вторичко, и третичко. И ври, ври, ври. И омеква, омеква, омеква. После изваждам конците, те не са нещо мръсно.
към текста >>

И както ври водата, пущам го туй кравайче, целичко.
Аз като турям във врящата вода сол, тя вика: „Тури толкова, че да има място и аз да туря.” Значи и тя да прави същото. Аз туря по-малко и тя прибавя същото. Обелих праза и като е по-тънък, той е по-гъвкав. И го завих като кравайче. Така, поисках конец бял, от бяла макара и го вързах оттук и оттук - стана кравайче. И както ври водата, пущам го туй кравайче, целичко. И вторичко, и третичко. И ври, ври, ври. И омеква, омеква, омеква. После изваждам конците, те не са нещо мръсно. И ги сервирахме върху чинията и те си пуснаха малко водичка.
към текста >>

94. 2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.

„Радвам се на берата си, казал той, като крава на мъртво теле... Той ми прилича като пищов на гол корем”.
Стамболски, който през свободното си време винаги отивал в българските центрове в Цариград (Фенер, Балкапан, Галата, Пера и българо-униатската община104 на Юксек калдаръм105), в началото на м. юний 1861 г. пак посетил архиепископа Йосифа, комуто на 1 .VI. с. г. бил връчен султански берат за припознаването му за български народоначалник. Соколски сега бил още по-недоволен. „Радвам се на берата си, казал той, като крава на мъртво теле... Той ми прилича като пищов на гол корем”. Когато ставал този разговор (вероятно на 3 или 4 юний), П. Р. Славейков влязъл в стаята. След малко Стамболски си отишъл106. На 10.VI. с. г. Стамболски бил на Фенер и там се научил, че „Народният представитель П. Р.
към текста >>

95. 2.7.5. При униатите. - В: Стамболски, Христо Танев.

Старецът, намръщен и умислен, го посрещна с думите: „Радвам се на берата си като крава на мъртво теле; защо ми е берат с празна каса?
писател, 1972, с. 155-159. (Библиотека Български мемоари) Оттук Христо се запъти към унията, гдето узна от главатарите-униати хвалбата, че Наполеон III настоял пред Портата да се издаде берат, в който българо-униатският владика Йосиф да се нарече патриарх на съединените българи, и че такъв берат е бил издаден на 1 юни, донесен и връчен на дяда Йосифа; че отсега нататък унията ще се сношава направо с Високата Порта чрез своя патрик с такрири, както с другите патриарси. (За да избягнат упреците на Христа, главатарите нарочно замълчаха названието в официалните книжа булгар-католик миллети - българо-католически народ, - което название личи и върху дадените им печати.) Главатарите се похвалиха още, че наскоро ще изпратят дякона Тодор Икономов в Париж на учение, както и други момчета в Рим, Загреб и Краков за същата цел - да станат после униатски свещеници. Само очаквали пари да пристигнат от Франция и ще тръгнат. От последните изявления Христо разбрал, че униатската каса се изпразнила; затова той се яви и при дяда Йосифа да го поразпита за нещо и да му честити султанския берат. Старецът, намръщен и умислен, го посрещна с думите: „Радвам се на берата си като крава на мъртво теле; защо ми е берат с празна каса? Той ми прилича като пищов на гол корем! Цанката и Манол с Цвакпидова ми зеха моите 30 000 карагрошове, обраха ме, окрадоха ме, аз ще си вървя в Габрово на манастиря, пиши на баща си, че ще му отида на гости тия дни.” Христо остана смаян от тия изречения и се готвеше да иска обяснение, когато П. Р. Славейков, севлиевски и врачански представител, влезе в стаята; след кратък разговор Христо напусна събеседниците си и се прибра в училището. Тука той беше много умислен и озадачен от следующите три обстоятелства: 1) при явяването на народните представители пред великия везир, Къбръзлъ Мехмед паша, на когото омразата против българите беше всеизвестна, последният не ще ли ги запита: кой позволи на избирателите ви да се събират и да ви избират без знанието на правителството, и по този начин не би ли уничтожил техните мандати и пълномо-щия? 2) дали съдържанието на Раковскиевите писма до Дайнелова не беше пред-вестие за някои съдбоносни изненади за нашия народ в недалечно бъдеще и 3) като се знаеше тежнението към протестантството на П. Р.
към текста >>

96. 2.10.9. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.06.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

Като съотечественик на поп Тодора, той сполучва да го кандардиса изцяло и поп с кравави сълзи показа вече крайно отвръщение.
Той известил, че са отрича съвсем от вунята и можел да привлече и дяда Йосифа и Макарий, но ако има някой леснина, за да ги защити църквата. Наши са им обещали всичко, само ако можи той да направи такова едно нещо. Това го научава и х. Томаки видинлията, който е бил в тоя случай и фанариотин, и исуитин, сир. имаше и с двете страни сношения добри. Като съотечественик на поп Тодора, той сполучва да го кандардиса изцяло и поп с кравави сълзи показа вече крайно отвръщение. Поп Тодор трябаше на другия ден да бяга пак като агентин за Едирне. Взема 75 лири в ръка и отива на Родосто. На другия ден той са допиля право на нар[одната] църква. Между това като той са обеща, че Йосиф и Макарий са готови да прибягнат, само защита да има твърда, представителити употребиха всичкити си сили, за да намерят таковото. Едно предложение ставаше да ги изпратят право за Русия и там да си останат, друг - на някой манастир, но що са случи и стана, не можах да узная, защото са върши тайно.
към текста >>

97. 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.