Търсене в текстове за 'Котка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 51 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори".
В животинското царство най-добри певци се намират между птиците. Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът. Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците.
към текста >>

2. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вторият дръзнал да убие една котка.
ГОД. III. СОФИЯ. ОКТОМВРИ и НОЕМВРИ 1926г. КН. 7и8 МЛАДИЯТ ЕГИПТЯНИН В царската летопис на древен Египет е съхранена следната случка. При фараона Тот, мъдър и правдив цар, били доведени на съд трима египтяни - и тримата провинени в тежко светотатство. Първият бил плюл пред свещения бик Апис. Вторият дръзнал да убие една котка. (Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт). А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал гръб. Фараонът се обърнал към първия от провинените и го запитал, защо плюл пред Апис. „Не мога да кажа", отговорил той и замълчал. „Тогава знай, че ще те подложа на тежък изпит!
към текста >>

(Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт).
ОКТОМВРИ и НОЕМВРИ 1926г. КН. 7и8 МЛАДИЯТ ЕГИПТЯНИН В царската летопис на древен Египет е съхранена следната случка. При фараона Тот, мъдър и правдив цар, били доведени на съд трима египтяни - и тримата провинени в тежко светотатство. Първият бил плюл пред свещения бик Апис. Вторият дръзнал да убие една котка. (Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт). А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал гръб. Фараонът се обърнал към първия от провинените и го запитал, защо плюл пред Апис. „Не мога да кажа", отговорил той и замълчал. „Тогава знай, че ще те подложа на тежък изпит! " „А ти защо уби котката?
към текста >>

" „А ти защо уби котката?
(Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт). А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал гръб. Фараонът се обърнал към първия от провинените и го запитал, защо плюл пред Апис. „Не мога да кажа", отговорил той и замълчал. „Тогава знай, че ще те подложа на тежък изпит! " „А ти защо уби котката? ", запитал фараонът втория от обвиняемите. „Не искам да кажа". „И тебе ще подложа на тежък изпит" – Обвиняемият покорно оборил глава. „А ти, защо обърна гръб пред Храма на Изгряващото Слънце? " „Царю, заповядай да ме затворят за десет години и като изтекат, ще ти кажа." „Да бжде", рекъл фараонът.
към текста >>

3. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Народът вярва, че когато свинете ринат с муцуните си в земята или кой знае защо, когато носят сламка в устата си, ще вали или когато добитъкът „щръклее", когато котката спи на пепел, когато овцете бързо пасат и пр.
Ако котките упорито „се мие". Ако рогатия добитък си проточи шията и я постави срещу въздуха. Ако мишките и плъховете стават много неспокойни. Ако конете пръхкат продължително. Подобни прояви се срещат у котките, овцете катериците и пр. Народът вярва, че когато свинете ринат с муцуните си в земята или кой знае защо, когато носят сламка в устата си, ще вали или когато добитъкът „щръклее", когато котката спи на пепел, когато овцете бързо пасат и пр. За да запазим този хронологичен ред поет в началото ще трябва да изложим и ония усещания които и човек притежава при атмосферните промени. Народът вярва, че болките при ставния ревматизъм се намират във връзка с атмосферните промени. Също се отнася и до ушите, когато сърбят. Тия забелязани явления и прояви, схванати от народа, не са само плод на фантазия, но имат доста голяма стойност, като такива, родени от дълги наблюдения и сравнения. Всеки е забелязал, казва Кайгородов, как есенните и пролетни дъждове унасят човека в сън, при което, казва той, атмосферното налягане и влажността на въздуха не играят никаква роля.
към текста >>

4. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Котката на същото основание ляга на слънце.
Защото опитът ги е научил, че светлината им действа добре. На същото основание ние търсим храната, само че това наше действие наричаме проява на разумност. Действието на растението обаче наричаме инстинкт. Човек отива при огъня, за да се грее, защото чувства, че при огъня му е добре. Приятно е да го чувства при студено време. Котката на същото основание ляга на слънце. Човек определя своята способност като разумност, а онази на растението или котката нарича „инстинкт". Къде е разликата! И ето кремовете със своя ограничен живот, със своята ограничена разумност са ни изпреварили – защото те не се безпокоят или страхуват, какво ще бъде утре. Те не се измъчват. Те възприемат от водата, въздуха и слънцето и от които и да са други елементи точно толкова, колкото се нуждаят за момента, часа или деня.
към текста >>

Човек определя своята способност като разумност, а онази на растението или котката нарича „инстинкт".
На същото основание ние търсим храната, само че това наше действие наричаме проява на разумност. Действието на растението обаче наричаме инстинкт. Човек отива при огъня, за да се грее, защото чувства, че при огъня му е добре. Приятно е да го чувства при студено време. Котката на същото основание ляга на слънце. Човек определя своята способност като разумност, а онази на растението или котката нарича „инстинкт". Къде е разликата! И ето кремовете със своя ограничен живот, със своята ограничена разумност са ни изпреварили – защото те не се безпокоят или страхуват, какво ще бъде утре. Те не се измъчват. Те възприемат от водата, въздуха и слънцето и от които и да са други елементи точно толкова, колкото се нуждаят за момента, часа или деня. Точно колкото им трябва, не повече.
към текста >>

5. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Куче или котка, па и всяко животно, при някаква голяма рана на тялото си, само намира слънце и само се излага на слънчеви лъчи, от които възприема лечебен балсам и успокоение.
Счупи ли се клон от бора, борът сам се лекува, той сам слага превръзката си, за да не спре живота на целия организъм-бор, докато дойде лекар отвън. На часа още на болното място обилно се отделят смолисти вещества, които покриват раната, заглаждат мястото, което след време се покрива с нова ципа и кора. Все същата тази наука знаят и животните, без да ги е учил някой отвън. Защо? – Защото в организма е вложена науката за запазване и лекуване на болести и неразположения, дошли от външната среда. Ето как се лекуват те. Куче или котка, па и всяко животно, при някаква голяма рана на тялото си, само намира слънце и само се излага на слънчеви лъчи, от които възприема лечебен балсам и успокоение. Кой го е научил на това изкуство, на тази наука ? От коя аптека си е доставило то тия лекарства? Не е ли това аптеката на природата, която всеки организъм моментално си намира в случай на опасност и нужда? А и всеки организъм също така представя част от природата. Следователно, няма да бъде смело, ако кажем, че лекарят на животните, растенията и на човека е в самите тях.
към текста >>

6. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Според Редфилд този тип е много характерен за испанците. Котка.
Гласът е силен, звучен и ясен. Тия хора биват жизнерадостни, услужливи и с богато въображение. Те са добри оратори, ентусиасти, бързи и подвижни в всичко. Те са още откровени, лакоми, завистливи, свадливи (много характерно за добрите петли), а понякога арогантни. Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта. Според Редфилд този тип е много характерен за испанците. Котка. У този тип лицето е сравнително малко, възкръгло, със закръглено ръбести форми. Носът е малък и малко чип. Уста – правилна, с тънки устни, сякаш разкъсани. Брадичка – възостра. Уши – малки.
към текста >>

Типът Тигър, който има много общо с котката, е много по-груб образ, с много по-отрицателни качества и една ужасна садистична жестокост.
В движенията са грациозни, леки, но шумни. Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни. Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа. Любова добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред любовните удоволствия. Типът Тигър, който има много общо с котката, е много по-груб образ, с много по-отрицателни качества и една ужасна садистична жестокост. Според Редфилд типът котка е силно застъпен у прусите. Гъска (патка). Тия, които носят печата на типа гъска имат висок врат, на който стои една дебела глава с голям, дебел нос, досущ без ноздри. Челото е полегнало и съвсем ниско. Устата е неправилна и почти всякога отворена, с дебели, къси устни.
към текста >>

Според Редфилд типът котка е силно застъпен у прусите.
Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни. Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа. Любова добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред любовните удоволствия. Типът Тигър, който има много общо с котката, е много по-груб образ, с много по-отрицателни качества и една ужасна садистична жестокост. Според Редфилд типът котка е силно застъпен у прусите. Гъска (патка). Тия, които носят печата на типа гъска имат висок врат, на който стои една дебела глава с голям, дебел нос, досущ без ноздри. Челото е полегнало и съвсем ниско. Устата е неправилна и почти всякога отворена, с дебели, къси устни. Очите са кръгли, малки, изпъкнали.
към текста >>

7. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато се предизвика чувството на страх у една котка, както Cannon е направил това в един прочут опит, съдовете на надбъбречните жлези се разширяват, жлезите отделят адреналин, адреналинът увеличава кръвното налягане и скоростта на кръвообращението и поставя целия организъм в дейно състояние - за нападение или за отбрана.
Чрез увеличаване или намаляване на местното кръвообращение, чувствените състояния влияят върху всички жлези, усилват или спират техните продукти, или дори променят техните химически качества. Гледането и пожелаването на едно ястие предизвиква отделянето на слюнка. Това явление става дори при липса на ястие. Павлов наблюдавал върху кучета със слюнени фистули, че отделянето на слюнка може да се предизвика не от гледането на храната, но само от звука на звънеца, ако този звънец по-рано е звънял през време, когато са хранели животното. Душевните преживявания поставят в движение сложни механизми. Когато се предизвика чувството на страх у една котка, както Cannon е направил това в един прочут опит, съдовете на надбъбречните жлези се разширяват, жлезите отделят адреналин, адреналинът увеличава кръвното налягане и скоростта на кръвообращението и поставя целия организъм в дейно състояние - за нападение или за отбрана. Но ако симпатичните нерви са. изрязани предварително, това явление не настъпва. Жизнените продукти са се изменили чрез посредството на тези нерви. Понятно е прочее, как завистта, омразата, страхът, когато тези чувства са чести, могат да предизвикат органични промени и същински болести. Грижите засягат дълбоко здравето.
към текста >>

8. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Онази философия и наука, които искаха да видят главата на котката като продукт от химизма на непосредствената околност, ще трябва още веднъж да коригират основни положения в своите системи.
Недавна само проф. Хес и близък негов сътрудник са публикували ценен опитен материал върху тази материя. Спираме се на тези примри не заради тяхната научна стойност, която несъмнено е огромна за теорията и практиката, а заради тяхната колосална философска значимост. Настоящите редове нямат предвид онзи, за които ежедневното и преходното са алфата и омегата в живота. Та казваме, ясните и неоспорими доказателства за влиянието на сили с далечни отправни точки — космични влияния — сочат и затвърдяват още един път здравите основи на ученията, разглеждащи живота и специално този на човека като космично явление. Онази философия и наука, които искаха да видят главата на котката като продукт от химизма на непосредствената околност, ще трябва още веднъж да коригират основни положения в своите системи. Ако и след астрофизиката, биофизиката, метеоробиологията и др. модерни издънки на съвременната наука доказват тясната връзка между живота на земята и космичната „атмосфера", някои предпочитат да си правят лукса, като игнорират този неоспорим фактически материал и продължават да считат живота за игра на миналото и случайност в „безразборното" и „безцелно" настояще, откъснат и чужд на макрокосмоса, то подобно ретроградство не може да има място в никоя сериозна философска и научна мисъл. Ние можем само да отбележим, че вън от истината няма прогрес, няма еволюция, няма творчество. Микрокосмосът не може да е вън и чужд на макрокосмоса: „Което е горе, то е и долу", „както на небето, така и на земята".
към текста >>

9. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС, Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Отначало помислих да не е котка, обаче нямаше никаква котка в стаята.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Предизвестие Г-н С. разказва следното: — Преди няколко години една моя близка позната лежеше в болницата. Това беше в Свищов, Доста се интересувах от нея и я посещавах в болницата. Една вечер като си легнах към 11 часа, на заспиване усетих, че нещо мина край краката ми. Отначало помислих да не е котка, обаче нямаше никаква котка в стаята. Едната бях затворил в зимника, а другата — на тавана. След известно врече видях формата на моята позната над краката ми. Заинтересован отидох сутринта в болницата, за да проверя. Казаха ми, че тя починала в 11 часа вечерта. Необикновено посещение Госпожа К.
към текста >>

10. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изобщо млякото, за да бъде здравословно и даде ония резултати, които лекарите му приписват, то трябва да се вземе от напълно здравото дойно животно в момент, когато това животно се намира в най добро настроение, като котка кога мърка.
— Част от тази отрова ще бъде изхвърлена чрез изтичането на кръвта при заколването, по-голяма част ще остане в неговите мускули, които ще послужат за храна на здрави и болни. Не току така в Библията е казано да не се яде животно с кръвта му. „Кръвта трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в кръвта се съдържа най-голяма доза отрова. От казаното е ясно, че от голяма важност за нашето и обществено здраве е обходата към животните, както на тия, които ги отглеждат за мляко и храна, така и от разположението на тия, що прибират и приготовляват самите животински продукти. За да се понамали отровността на тия продукти, от обществен интерес е да се работи за облагородяване нравите, като се третират и самите животни като живи организми с чувства и душа. Изобщо млякото, за да бъде здравословно и даде ония резултати, които лекарите му приписват, то трябва да се вземе от напълно здравото дойно животно в момент, когато това животно се намира в най добро настроение, като котка кога мърка. В такова настроение трябва да бъдат и тоя що дои млякото, и тоя що ще ни го приготвя и поднася, и тоя що ши го яде. Но да си обясним как се тровим с мляко и месо взето от нездрави животни или пък такива, които са изморени, разтревожени от бой, уплаха и пр. В техните продукти все кога има отрова, която модерните мерки на санитарно-ветеринарната контрола не могат да доловят . Ако в един съд с вода сложим известна доза от някаква сол или захар, те ще се разтворят от водата. По този начин имаме слаб разтвор на солта.
към текста >>

11. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Котката е в същата стая с мене и същият хляб й давам да яде, но е пак котка.
И аз ти предричам, че ще бъдеш победен.“ Той се обърна и ме остави, вървейки със своите бавни и величествени стъпки, които ме бяха толкова очаровали, когато бях дете. (следва) В един и същ свят живеем Ако някой ви се оплаче и го запитате защо не успява — ще ви каже стереотипното — условията са такива. А условията са само половината от причините за неуспеха. Пропускаме по-важното — ние самите. Тоя свят и за глупавия и за умния е един и същ. Котката е в същата стая с мене и същият хляб й давам да яде, но е пак котка. В същата земя посяват житото и ечемика, израства — от житото жито, а от ечемика — ечемик. Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е до колко то е разработено — и след това условията. Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му . . . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пампоров ПРИКАЗКИ И БАСНИ Правосъдие (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене.
Изхождайки от органичното единство не историята. Тйежковски в същност не допълня Хегел, а внася нова гледна точка във философията. Той е прилагал само диалектичната метода — разглеждане историята на човечеството. Неговата философия не е нито подражание, нито еклектизъм, е превъзмогване Хегел. (следва) П. Г. Пампоров ПРИКАЗКИ И БАСНИ Правосъдие (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене. — Слушай, рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш. Ако обичаш, нека да го дадем да го раздали Лъвът — най силният. Той разбира тия работи. Лисицата направила кисела муцуна, но понеже сиренето било в котката съгласила се. Намерили лъвът и му изложили работата.
към текста >>

— Слушай, рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш.
Тйежковски в същност не допълня Хегел, а внася нова гледна точка във философията. Той е прилагал само диалектичната метода — разглеждане историята на човечеството. Неговата философия не е нито подражание, нито еклектизъм, е превъзмогване Хегел. (следва) П. Г. Пампоров ПРИКАЗКИ И БАСНИ Правосъдие (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене. — Слушай, рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш. Ако обичаш, нека да го дадем да го раздали Лъвът — най силният. Той разбира тия работи. Лисицата направила кисела муцуна, но понеже сиренето било в котката съгласила се. Намерили лъвът и му изложили работата. — Това е лесна работа, рекъл той.
към текста >>

Лисицата направила кисела муцуна, но понеже сиренето било в котката съгласила се.
(следва) П. Г. Пампоров ПРИКАЗКИ И БАСНИ Правосъдие (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене. — Слушай, рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш. Ако обичаш, нека да го дадем да го раздали Лъвът — най силният. Той разбира тия работи. Лисицата направила кисела муцуна, но понеже сиренето било в котката съгласила се. Намерили лъвът и му изложили работата. — Това е лесна работа, рекъл той. Добре сте сторили, че сте дошли — това тъкмо най много ми приляга — да въздавам справедливост. Опасал той престилката, турил везните, проверил ги грижливо, а след това взел сиренето, разделил го на две части и го турил от двете страни. Едното натегнало.
към текста >>

Лисица, та и котката търпеливо гледали.
Добре сте сторили, че сте дошли — това тъкмо най много ми приляга — да въздавам справедливост. Опасал той престилката, турил везните, проверил ги грижливо, а след това взел сиренето, разделил го на две части и го турил от двете страни. Едното натегнало. Той отхапал от него. Сега другото натегнело.Той отхапал и от него. Лисица, та и котката търпеливо гледали. А парчетата на сиренето ставали все по-малки. Като разбрали на къде отива работата, котката взела жално да се моли: — Не може ли и така да ни ги дадете, де не са толкова точни? — Не може, отсекъл лъвът. Това е правосъдие, справедливост! Имайте предвид, че недоволните подлежат на наказание — и тъй ги изгледал, че те забравили сиренето и хукнали да бягат.
към текста >>

Като разбрали на къде отива работата, котката взела жално да се моли: — Не може ли и така да ни ги дадете, де не са толкова точни?
Едното натегнало. Той отхапал от него. Сега другото натегнело.Той отхапал и от него. Лисица, та и котката търпеливо гледали. А парчетата на сиренето ставали все по-малки. Като разбрали на къде отива работата, котката взела жално да се моли: — Не може ли и така да ни ги дадете, де не са толкова точни? — Не може, отсекъл лъвът. Това е правосъдие, справедливост! Имайте предвид, че недоволните подлежат на наказание — и тъй ги изгледал, че те забравили сиренето и хукнали да бягат. Великият майстор и щуреца Велик майстор оградил със стена огромна една градина. И като завършил знаменитото си дело, той застанел доволен на сред и започнал да я оглежда с радост.
към текста >>

13. -

„Закритото мляко котка го не ближе“.
Единственото същество, което може да ни направи чисти, това е Бог. В истинската любов всякога има едно качество: Да подигнеш онзи, когото любиш. Онзи, който те люби, онзи, у когото има истинска любов, едно от качествата й е да те подигне. При сегашната любов мъжът държи касата затворена, сам отваря. Всичко седи под ключ затворено. „Закритото мляко котка го не ближе“. А в истинската любов касата е отворена и можеш да вземаш колкото искаш. Онзи, който те обича, никога няма да пита: „С кои пари? ’ Ти имаш абсолютно доверие в онзи, когото обичаш и който те обича. Нямаш ли това абсолютно доверие, любовта ти не е Божествена любов. Това са признаците.
към текста >>

14. -

Когато котката е болна, ние я виждаме да се препича на слънце, нищо не яде.
Животът на малкото столетници, които имаме днес, говори, че те от малки още живеят природосъобразно, всред полето и гората. Днешния цивилизован човек се е твърде много отклонил от природосъобразния живот, освен това той е възпитал в себе си един извратен нрав, той е далеч от правия път на живота, а това създава условия в него да се развиват повече болести и недъзи. И днес, колкото да се сили, каквито и лекарства да употребява, той не може да възстанови своето здраве, не е в състояние да продължи живота си, а да достигне дълбока и спокойна старост, например, сто години, това е изключено и представлява за него нещо непостижимо. А щом неговите прадеди са достигали до дълбока старост, може и той. И той може да достигне дълбока старост и да прекара един спокоен, радостен и творчески живот, но при едно условие: той трябва да слуша и се съобразява със съвета на най-стария лекар — Живата Природа, слънцето, чистия въздух, правата мисъл. Когато котката е болна, ние я виждаме да се препича на слънце, нищо не яде. Когато човек е болен, ние го виждаме обвит в дебели дрехи и затворен в стая. Той е изолиран от живителните лъчи на живителното слънце, гълта, лекарства и храна. До него няма достъп чистия въздух, а в ума му бушуват мрачни мисли. Искаш ли да си бодър, здрав, силен и ако си болен да оздравееш, слушай съветите на най-стария лекар и живей съобразно тях. За своята изправност — физическо и душевно здраве, — човек има на разположение няколко средства, които той трябва да използва и приложи за да живее истински.
към текста >>

15. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чудесата на една котка.
III. Видение. IV. Смъртта на архидякона Ив. Димитров. V. Кога г умрял Ив. Вазов? VI. Силата на човешкият поглед и VI. Чудесата на една котка. 23. Книжнина. 24. Разни вести. Година 2, Брой 8-9 (16 август 1922 г.) 1. Учението на любовта и братството. Неговата същност — Процесът на развитието 2.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ожених се за друга жена, инак здрава, угледна, пъргава домакиня, но, нещастна от към душевно спокойствие; защото наскоро след омъжването й, тайнствена некаква сила започва да я измъчва: ежедневно след залез-слънце, или ще задуха ветрец срещу нея макар и че не е на открито, а заключена в стаята си, или, пред нея ще заскача петел, кокошка, палаш, котка или друга подобна гадина.
И друго. Щом дойдеше време за спане — около 10 часа вечер, в кухненското помещение се задрънкате чинии, табли, вилици, лъжици — също, като когато се дига и слага трапеза. Но след като отивахме неколко пъти в кухнята и проверявахме, че всичко си стои на место, свикнахме с тоя шум, който много пъти ни даже и способствуваше лесно да се унисаме в обятията на Морфея, също, като воденичното кречетало прави на воденичаря по-сладко да се успива. Горните две събития се повтаряха почти ежедневно, вечер, през цяла една зима, от която датирате и нещастията в моя фамилиарен живот; защото аз се разведох с първата си жена и като че ли тия явления бяха някаква поличба . . . Ожених се за друга жена, инак здрава, угледна, пъргава домакиня, но, нещастна от към душевно спокойствие; защото наскоро след омъжването й, тайнствена некаква сила започва да я измъчва: ежедневно след залез-слънце, или ще задуха ветрец срещу нея макар и че не е на открито, а заключена в стаята си, или, пред нея ще заскача петел, кокошка, палаш, котка или друга подобна гадина. А това са предвестници на идещото по-голямо зло, а именно: оформя се при нея мъглообразно нещо, като старец, който започва да я души, мачка и ужиля, като, свръх всичко това, по един най-нахален начин, заисква от нея безнравствени деяния (!?). И забележително е това, че, през тези моменти на неописуемо терзание: конвулсии, задушване и треперене, никой не може да й помогне; чудовището прекара обикновеното свое посещение, до като най после я остави полумъртва. Горката мъченица се адресира за помощ и до медицината, и до черквата, от които ред години очакваше спиране на невидимия и необясним екзекутор, но не можаха да я спасят... * Ние само лансираме горните загадъчни истини, и, а ла Камил Фламариона и Аксакова, оставаме четеца да размишлява върху тях и сам да направи своите заключения. Ще продължим. Съобщава: Гум.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това Сведенборг схваща в чисто мистична форма, вследствие на което от всеки предмет прави едно теологично понятие: месецът е символ на вярата, котката — това, камилската птица — онова, бодилът — друго нещо.
На това даже се основават неговите възгледи върху митологията. Странно е в действителност, че един тъй интересен и от такава абсолютна важност факт е обърнал вниманието само на един ограничен кръг от хора. Учените в своите празни блуждения го незнаят; а теолозите, във фанатичния си устрем само към духовност, изглежда, че нарочно го пренебрегват. „Векове минават, — говори с горчив упрек Емерсон, а човечеството не може да види, че значението и назначението на всека една частица от природата отговаря на значението и назначението на всека друга“. На физическите предмети отговарят духовни такива. Това Сведенборг схваща в чисто мистична форма, вследствие на което от всеки предмет прави едно теологично понятие: месецът е символ на вярата, котката — това, камилската птица — онова, бодилът — друго нещо. Мислещият всред дивите северни скали Райсборг, бленуващият над своя работен стол Яков Бьоме и всички мистици говорят за тоя закон в своите загадъчни творения. Съвършено самостоятелно изхождайки из него и вървящ из тъмните пътеки на схоластическата мистика, Сведенборг е дошъл до мисълта, която религиозната философия на Индия поставя в основите на своите учения, — именно, че формата е проява на известна духовна цел. В „Аркана“ той обяснява по тоя начин хармонията, която съществува между тях: „Всичките неща на небето и земята са представители на известни вложени в тях цели, защото те са одухотворени от диханието на Бога, което преминава през небето и облъхва земята“. Прочее, духовните области напълно отговарят на материалните. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на момичетата.
а работникът-златар е по-прилежен, защото знае, че трудът му ще се възнагради. Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден. В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята. Щастие е да срещнеш стадо овце. Свинско стадо да срещнеш, значи нещастие и когато си на път за някъде, по-добре е да се върнеш, щом видиш насреща си свине. Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на момичетата. Когато момиче обича да сяда върху масата или прекатурва столовете, то не може да се омъжи седем години. Когато някой изрази едно желание и след това духне да угаси лоена свещ, а тя продължава да гори, това означава, че желанието ще се изпълни. Но ако фитилът продължава да пуши, това. означава смъртен случай. В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този психогон може да даде и една разположена, мъркаща котка.
Те са необходими за свръзката, за логическия строеж на предмета. Защото, ако се ограничим тук само с голо описание, тогава фантазията на четеца може, както и неговата интуиция, да попълни картината, както й е възможно. В фигура 8 (стр. 33. – фигурата липсва във вестника) на съчинението се вижда розов до виненочервен облак, представен с неопределени очертания1). Тя е израз на „наивна“ любов и „просто благоразположение“. Този психогон може да даде и една разположена, мъркаща котка. Под този облак се намира една картина, като има подобна форма и също червена боя, но по-тъмна, тъй да се каже запетнена. И това е един облак на любовта, но силно смесена с егоизъм (кафяво). Особена форма има психогонът на фигура 13 (фигурата липсва във вестника): „жадуваща животинска любов“. Картината представлява . един сноп от мътно-червени лъчи, които на краищата си.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една спеша котка в стаята или в къщи е по-добър другар, отколкото един нервозен, безпокоен човек, който се движи непрекъснато, само заради движението!
По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята. Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата. Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас. Погледът, допирането до стените, до мебелите на една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни мисли. Снабди твоят дух с елементите на покоя, за да може да укрепне. Една спеша котка в стаята или в къщи е по-добър другар, отколкото един нервозен, безпокоен човек, който се движи непрекъснато, само заради движението! Освен това, животното поглъща нашето собствено неспокойствие и го отнася. От това гледище, добре е да имаме около себе си млади, силни, безвредни животни, но не такива, които трябва да стоят затворени в кафез или на които свободата някак си да е отнета. Свободното животно, към което се отнасят с любов, поглъща духовните елементи, които ние излъчваме и, при опасност тези духовни елементи могат да бъдат отново погълнати от нас, ако са още в нашата аура. Животните ги носят, в себе си, без това да им вреди. Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чудесата на една котка.
III. Видение. IV. Смъртта на архидякона Ив. Димитров. V. Кога г умрял Ив. Вазов? VI. Силата на човешкият поглед и VI. Чудесата на една котка. 23. Книжнина. 24. Разни вести. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Светлината като фактор в живота - Дългът на българските държавници Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
към текста >>

Аз приемам, по принцип, изявленията и появяванията, които отбелязвате, а главно ония с животните, като, напр., историята с котката на лекарката Мария Тило.
От 33 години аз не исках да чета нищо. Драмата която ме порази, обаче, ме накара да взема няколко книги и се надеех, че ще намеря там това, което търсех. . . Най-после, дочаках Вашето съчинение: Тайнственото. Вие ще ме повярвате, че го четох с религиозно настроение. Аз приемам, по принцип, изявленията и появяванията, които отбелязвате, а главно ония с животните, като, напр., историята с котката на лекарката Мария Тило. Страхът на котката, която трябва да е видяла призрака, изглежда да е било едно възбуждане от електрическо естество. Но, велики ми брате, защо не виждате там само умиращи? Нищо не показва, че последната въздишка, последната човешка мисъл на умиращия е причината на изявленията, станали без негово знание. Не се ли се касае, напротив, за първата стъпка в другия свят, в момента на скъсването с плътта? Аз принадлежа, уверявам Ви, към многобройните Ваши непознати приятели, които Ви симпатизират.
към текста >>

Страхът на котката, която трябва да е видяла призрака, изглежда да е било едно възбуждане от електрическо естество.
Драмата която ме порази, обаче, ме накара да взема няколко книги и се надеех, че ще намеря там това, което търсех. . . Най-после, дочаках Вашето съчинение: Тайнственото. Вие ще ме повярвате, че го четох с религиозно настроение. Аз приемам, по принцип, изявленията и появяванията, които отбелязвате, а главно ония с животните, като, напр., историята с котката на лекарката Мария Тило. Страхът на котката, която трябва да е видяла призрака, изглежда да е било едно възбуждане от електрическо естество. Но, велики ми брате, защо не виждате там само умиращи? Нищо не показва, че последната въздишка, последната човешка мисъл на умиращия е причината на изявленията, станали без негово знание. Не се ли се касае, напротив, за първата стъпка в другия свят, в момента на скъсването с плътта? Аз принадлежа, уверявам Ви, към многобройните Ваши непознати приятели, които Ви симпатизират. Всички очакваме сега една изчерпателна книга, която да приключи психическите Ви разкрития.
към текста >>

Аз й казах, че действително се уверих, тъй като тия удари неможе никой да направи отвън, защото вратата е затворена и е вътрешна, нито може да се дължи на котка или друго,освен на външна невидима сила.
Една картогледачка, доста популярна, каза ни и най-съкровените мисли и ми предсказа мин. год. август, че и аз ще видя същото видение и да не бързам в нищо, защото всичко това ставало в наша полза, но преди добрия резултат, щяло да предшества нещо „черно“. Както и да е, но в края на краищата, аз, невярващия в тия неща, се уверих от следния факт:На 13 срещу 14 ноември т. г. посред нощ около 3 часа, при най-голяма тишина и тъмнота, като спяхме 5 души в една стая, бидохме разбудени от удар на камък в бакърните ни съдове, находящи се до стаята ни в готварницата, а след това, още два силни удара във вратата, отстояща от нас само 4 метра. В това време, жена ми ме запита, буден ли съм и уверих ли се вече в чукането. Аз й казах, че действително се уверих, тъй като тия удари неможе никой да направи отвън, защото вратата е затворена и е вътрешна, нито може да се дължи на котка или друго,освен на външна невидима сила. Ще добавя, че в същото място, преди 25 години, скоро подир смъртта на баща ма, който е умрял на 24.XI 1894 г., един наш човек, който ни печеше тогава ракия, ни разправяше, че като спял до огъня, видял ясно, като бил буден, един човек, който излязъл пред него внезапно, разхождал се дълго време по готварницата (тогава ракиджийница) и той го наблюдавал, а след това се изгубил. Тогава той ни разправяше, но аз не вярвах и му забраних да приказва, да не се плашат децата. Понеже не знаехме как да постъпим, за да разберем всичко това, обръщам се към вас и пр. Кюстендил, 28.ХII.1921 г. Г. Д. С.
към текста >>

(Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка.
В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка. Майката на г. Ат. е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи. Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна. Където поставели нещо и каквото си проговаряли, котката ги гледала право в очите и всичко разбирала. Когато искала да излезе, сама отваряла прозорците, излизала и ги затваряла.
към текста >>

е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи.
Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка. Майката на г. Ат. е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи. Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна. Където поставели нещо и каквото си проговаряли, котката ги гледала право в очите и всичко разбирала. Когато искала да излезе, сама отваряла прозорците, излизала и ги затваряла. В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи.
към текста >>

Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна.
Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка. Майката на г. Ат. е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи. Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна. Където поставели нещо и каквото си проговаряли, котката ги гледала право в очите и всичко разбирала. Когато искала да излезе, сама отваряла прозорците, излизала и ги затваряла. В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости.
към текста >>

Където поставели нещо и каквото си проговаряли, котката ги гледала право в очите и всичко разбирала.
От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка. Майката на г. Ат. е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи. Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна. Където поставели нещо и каквото си проговаряли, котката ги гледала право в очите и всичко разбирала. Когато искала да излезе, сама отваряла прозорците, излизала и ги затваряла. В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат.
към текста >>

Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи.
е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи. Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна. Където поставели нещо и каквото си проговаряли, котката ги гледала право в очите и всичко разбирала. Когато искала да излезе, сама отваряла прозорците, излизала и ги затваряла. В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла.
към текста >>

си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата.
Когато искала да излезе, сама отваряла прозорците, излизала и ги затваряла. В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено. Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им. Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко.
към текста >>

Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“.
В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено. Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им. Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко. И до днес тая чудна котка е жива. Нова-Загора.
към текста >>

Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено.
След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено. Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им. Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко. И до днес тая чудна котка е жива. Нова-Загора. Съобщава X. КНИЖНИНА 1.
към текста >>

Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко.
си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено. Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им. Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко. И до днес тая чудна котка е жива. Нова-Загора. Съобщава X. КНИЖНИНА 1. Философия, от Ст. Гунчев. Кюстендил.
към текста >>

И до днес тая чудна котка е жива. Нова-Загора.
Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено. Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им. Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко. И до днес тая чудна котка е жива. Нова-Загора. Съобщава X. КНИЖНИНА 1. Философия, от Ст. Гунчев. Кюстендил. 1910 год. ц.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Направихме обдир по къщата, собата и тавана не намерихме никакви следи от човешко влизане освен една котка, като едни предмети бяха така поставени като от човешка ръка, щото котка не може да ги постави.
Вследствие на всичко горе изложено на случаите и за да мога да заловя злонамереника, или животното което прави тия разметания на дрехи и пр. взех следующите мерки: 1. В присъствието на кмет. наместник Петр Попов, полицейските стражари Коста Пенов и Петр Тодоров, войниците от това село Макавей Първанов и Сандо Атанасов и домашните на починалата, вечерта срещу 24 того подредих всички багажи в къщата на починалата, вратите затворихме и запечатихме, домашните отведохме в другата им къща за спане, ние всички останахме за часовой с изключение на кметския наместник. Нощта около 10—11 часа издаде се рев и вик в къщата, в която бяха поставени домашните на спане, притекохме се на помощ, влязохме вътре и констатирахме, че в къщата бяха разхвърляни разни дрехи и предмети, като по земята посеяно брашно от един чувал. Направихме обдир по къщата, собата и тавана не намерихме никакви следи от човешко влизане освен една котка, като едни предмети бяха така поставени като от човешка ръка, щото котка не може да ги постави. Отворихме на сутринта запечатаната къща, вътре нищо не беше барано друго освен една основана вълнена прежда и една нова мантела на починалата, които бяха извлечени и оставени пред къщата, макар че стояхме будни и без отклонение цяла нощ без да забележим кога са измъкнати и от где. 2. Останах и за следующата нощ, като вечерта в присъствието на същите и още някой заинтересовани, подредих всичкия багаж в собата, подредих всички дрехи на починалата в ковчега й, преслях от горе с една сплатена черта, турнах от горе капака на ковчега, заковах едното прозорче на собата, заключих вратата на голямата соба — с други къщните врати, запушихме всяка дупка от която би се вмъкнало някое животно и поставих шест души часовои, като взех ключовете в себе си. Нощта около 10—11 часа отидох с кметския наместник, стражарите, патрула и в присъствието на часовоите намерихме ключовете, вратите и прозорците в същото състояние както са оставени; отворихме вратата и намерихме, че в къщата и голямата соба небарано нищо, отворихме малката соба с багажа и ковчезите намерихме следующето: ковчега на починалата отхлупен — изправен капака на страна въз друг ковчег, чергата с която бях заслал от горе парцаляка, извадена, разплатена и прострена на земята, извадени и още дрехи и поставени върху чергите, другите ковчези и парцаляци изокол не барани никак. Следи от влизане на някое друго животно няма никакви. Поставянето на извадените от ковчега предмети прилича на човешка ръка; часовоите не забелязали никакво човешко движение или друго животно покрай стаята, а забелязали съвършенно лак1) тропот в малката соба.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Котката, кучето, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека.
Г-н Анри Дюрвил съобщава в списанието си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни. Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр. малките млекопитаещи, птиците, влечугите, жабите и рибите. Опитите на Бине и Фере, Чермак, Хюбел, Хартинг, Прайер, Шарл Рише и много други доказват това. Между малките четвероноги, тия опити са правени много пъти с задоволителен резултат. Котката, кучето, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека. Г-н Хаше Супле, директор на Института за зоологическата психология е хипнотизирал едно куче с помощта на огледало с въртящи се бели топки. Колкото за зайците, рядко има автомобилисти, любопитни да видят това странно зрелище, които да не са ги срещнали в такова състояние. Когато нощно време минат през някоя горска поляна, изпълнена със зайци и внезапно дадат всичката възможна сила на електрическите си фарове, виждат зайците, особено малките, чиито нерви са по-чувствителни и поне по непривикнали, да се търкалят на земята или да скачат непроизволно, с една реч, да се движат много живо. Явно е, че силната светлина действа върху тях подобно на някое огледало и ги потопява в хипнотично състояние или доста характерно омайване. Птиците, и специално кокошките, са същества, които най-лесно потъват в хипнотично състояние.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Много пъти г-ца Котка наблюдава лукаво за някой неподозиран мъжки плъх.
така че ние се въздържаме да ги описваме. За ония, които могат да видят тези „очебийни прилики“, всяко обяснение би било излишно. Ще добавим, че кучето може да придобие нещо от духовната сила на своя господар, дори двамата те ще почнат малко по малко да си приличат, поради постоянното си общуване Ако си спомним, артистът Хогарт бе винаги рисуван с кучето си, и някои казваха, че той най-сетне окончателно е заприличал на това животно. Но ние ще кажем, че кучето му, поради постоянното присъствие на господаря си и стремейки се да схваща неговите мисли, думи и изрази, наистина бе достигнало до известна степен да прилича на тоя хумористичен артист, но ние не можем да си въобразим, че човекът бе обезценен поради кучето, а можем да предположим, че кучето бе възприело нещо от човека. Котешката порода има също своите представители между красивия пол. Много пъти г-ца Котка наблюдава лукаво за някой неподозиран мъжки плъх. Тя си търка главата кокетно във вас и мърка много любовно. Но погледни ноктите на края на меките ΰ пръсти... Може би, да ви е докачила с нещо, и затуй идва да „поправи“ това. „Виж, не ми се сърди“, казва тя. „Аз ще бъда добра и никога няма вече да го повторя“ Можете ли да й простите? Разбира се, че можете, но, разбира се, че тя пак ще повтаря същото.
към текста >>

Един от последните писатели — дължим да кажем, че това бе една дама — описва една такава котка.
Разбира се, че можете, но, разбира се, че тя пак ще повтаря същото. ако бе туй и само заради удоволствието да иска извинение още веднъж и да бъде пак простена. Прекрасни, грациозни, страстни, хитри и жестоки същества са тия котки-жени. Препоръчват ни повече малките кученца или даже кукленските типове. Но има също и мъжки котки. Един от последните писатели — дължим да кажем, че това бе една дама — описва една такава котка. Нейният другар бил един плъх. Били на един танц. Разказвачът казва: „забележи ония двамата, които изпълняват формалността на запознаването си — наистина, единият е „плъх“, а другата е „котка“. Даже и да бяxa принц и принцеса от царска кръв, нашето заключение щеше да бъде пак същото. Ето, един тип, който прилича на плъх, и друг, който прилича на котка, и чудноватата антипатичност между двамата става ясна, когато се срещнат.
към текста >>

Разказвачът казва: „забележи ония двамата, които изпълняват формалността на запознаването си — наистина, единият е „плъх“, а другата е „котка“.
Препоръчват ни повече малките кученца или даже кукленските типове. Но има също и мъжки котки. Един от последните писатели — дължим да кажем, че това бе една дама — описва една такава котка. Нейният другар бил един плъх. Били на един танц. Разказвачът казва: „забележи ония двамата, които изпълняват формалността на запознаването си — наистина, единият е „плъх“, а другата е „котка“. Даже и да бяxa принц и принцеса от царска кръв, нашето заключение щеше да бъде пак същото. Ето, един тип, който прилича на плъх, и друг, който прилича на котка, и чудноватата антипатичност между двамата става ясна, когато се срещнат. Той, котката, оглежда плъха, макар и с несъзнателно зверска напрегнатост. Там няма същинска мекота на погледа, но. повече е изразена тази на тигъра, готов да се хвърли върху жертвата си.
към текста >>

Ето, един тип, който прилича на плъх, и друг, който прилича на котка, и чудноватата антипатичност между двамата става ясна, когато се срещнат.
Един от последните писатели — дължим да кажем, че това бе една дама — описва една такава котка. Нейният другар бил един плъх. Били на един танц. Разказвачът казва: „забележи ония двамата, които изпълняват формалността на запознаването си — наистина, единият е „плъх“, а другата е „котка“. Даже и да бяxa принц и принцеса от царска кръв, нашето заключение щеше да бъде пак същото. Ето, един тип, който прилича на плъх, и друг, който прилича на котка, и чудноватата антипатичност между двамата става ясна, когато се срещнат. Той, котката, оглежда плъха, макар и с несъзнателно зверска напрегнатост. Там няма същинска мекота на погледа, но. повече е изразена тази на тигъра, готов да се хвърли върху жертвата си. Големите му кръгли, зеленикави очи, способни да виждат толкова много с малко светлина, са пълни с котешка хищност. Забележете фигурата — крайниците на тялото му са гладки и гъвки; забележете и дебнещите му стъпки, наблюдавайте връзката на ъглите на лицето му, извънредната тънкост на устните, дълбоко врязани в ъглите.
към текста >>

Той, котката, оглежда плъха, макар и с несъзнателно зверска напрегнатост.
Нейният другар бил един плъх. Били на един танц. Разказвачът казва: „забележи ония двамата, които изпълняват формалността на запознаването си — наистина, единият е „плъх“, а другата е „котка“. Даже и да бяxa принц и принцеса от царска кръв, нашето заключение щеше да бъде пак същото. Ето, един тип, който прилича на плъх, и друг, който прилича на котка, и чудноватата антипатичност между двамата става ясна, когато се срещнат. Той, котката, оглежда плъха, макар и с несъзнателно зверска напрегнатост. Там няма същинска мекота на погледа, но. повече е изразена тази на тигъра, готов да се хвърли върху жертвата си. Големите му кръгли, зеленикави очи, способни да виждат толкова много с малко светлина, са пълни с котешка хищност. Забележете фигурата — крайниците на тялото му са гладки и гъвки; забележете и дебнещите му стъпки, наблюдавайте връзката на ъглите на лицето му, извънредната тънкост на устните, дълбоко врязани в ъглите. Всичко, дори до върха на ушите му, представлява господството на котешката наклонност.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка.
Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и неизповедим, както за боговете, така и за хората. Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2. част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка. По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила. Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет. Жреците са декларирали, според Бъдж (ibid), че не само Той е бил цар на боговете в Египет, но и че не е имало друг бог като него, че той бил най-великият от всички богове. Той е бил може би най-блестящата скъпоценност, която евреите са задигнали от египтяните. Тe приобщили идеята към своята религия, която била тогава в процеса на отливане в чиста форма, и оттук тя е била предадена на християнството.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37351894378662