Търсене в текстове за 'Котка'

ТОМ 2

Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух.
Ние няколко младежи в Габрово бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но посред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща,която ми даде толкова преживявания.
към текста >>

Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго.
Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но посред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща,която ми даде толкова преживявания.
към текста >>

6. 107. КОТКАТА

ТОМ 2

107. КОТКАТА Имаше на Изгрева в първите години много напреднала сестра, ревностна, усърдна в молитва, пост и подвизаване, с дълбок и искрен стремеж.
107. КОТКАТА Имаше на Изгрева в първите години много напреднала сестра, ревностна, усърдна в молитва, пост и подвизаване, с дълбок и искрен стремеж. Сестрата си замина. Беше вече много възрастна. Първият неделен ден след нейното заминаване, когато Учителя държеше беседата си, на стола на сестрата през всичкото време стоя котката на Учителя и все гледаше към Него по време на беседата. Като свърши беседата Учителя каза: „В котката беше сестра Анна Динова". Този пример показва, че формите на живота могат да бъдат изпълнени с различно съдържание.
към текста >>

Първият неделен ден след нейното заминаване, когато Учителя държеше беседата си, на стола на сестрата през всичкото време стоя котката на Учителя и все гледаше към Него по време на беседата.
107. КОТКАТА Имаше на Изгрева в първите години много напреднала сестра, ревностна, усърдна в молитва, пост и подвизаване, с дълбок и искрен стремеж. Сестрата си замина. Беше вече много възрастна. Първият неделен ден след нейното заминаване, когато Учителя държеше беседата си, на стола на сестрата през всичкото време стоя котката на Учителя и все гледаше към Него по време на беседата. Като свърши беседата Учителя каза: „В котката беше сестра Анна Динова". Този пример показва, че формите на живота могат да бъдат изпълнени с различно съдържание. Като иска да се прояви една душа може да я турят в едно растение, а може и в едно животно. Разбира се ще се прояви ограничено, според възможностите на тази форма. Но за Невидимия свят, за Разумния свят, това е естествено и той често го прави и затуй отношенията ни към животните и растенията трябва да бъдат крайно деликатни и внимателни.
към текста >>

Като свърши беседата Учителя каза: „В котката беше сестра Анна Динова".
107. КОТКАТА Имаше на Изгрева в първите години много напреднала сестра, ревностна, усърдна в молитва, пост и подвизаване, с дълбок и искрен стремеж. Сестрата си замина. Беше вече много възрастна. Първият неделен ден след нейното заминаване, когато Учителя държеше беседата си, на стола на сестрата през всичкото време стоя котката на Учителя и все гледаше към Него по време на беседата. Като свърши беседата Учителя каза: „В котката беше сестра Анна Динова". Този пример показва, че формите на живота могат да бъдат изпълнени с различно съдържание. Като иска да се прояви една душа може да я турят в едно растение, а може и в едно животно. Разбира се ще се прояви ограничено, според възможностите на тази форма. Но за Невидимия свят, за Разумния свят, това е естествено и той често го прави и затуй отношенията ни към животните и растенията трябва да бъдат крайно деликатни и внимателни. Ти не знаеш в момента кой е поставен в тази форма.
към текста >>

7. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Галилей Величков

ТОМ 4

Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер.
А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост. За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък. Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово. Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер. Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен. Тези разкази за животинския свят ще останат най-ярката илюстрация за великата разумност, за единния живот, общ за всички същества, но изявен с по-малко, или повече изразни средства. Формата е език в живата природа. УЧИТЕЛЯТ познаваше този език.
към текста >>

8. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

А той ми казва: „Те го канят, те го коткат, докато го окошарят".
Намирам го на една поляна, сложил стомните, а той легнал на пътеката и пъшка, пъшка, хем е топло, хем е изморен. Аз цялата се изплаших, че онези ще го уморят, обяснявам му, че така не бива и ще откаже на Динова, че е изморен и сами да си носят вода с такива стомни, та да видят дали може да се носят 40 литра вода наведнъж от толкова далечно място. Борис не иска да ме слуша и тръгва лека, полека и ги занесе на почивки. Занесе той стомните в бараката им, а те се нахвърлиха върху него да му благодарят,-че да го прегръщат - хиляди благодарности и благопожелания. Отивам при Учителя и му обяснявам подробно всичко. А той ми казва: „Те го канят, те го коткат, докато го окошарят". А този израз означаваше, че ще го вкарат в кокошарника при кокошките, а после ще дойде лисицата, ще си задигне петела и хич окото няма да и мине. Да, ама на мен окото ми се разигра и също не мигна и се чудя как да го спасявам. Не можех нищо да сторя, кокошарника беше отворен, бяха сложени зрънца и се подканваше петела да влезе вътре и да му хлопнат вратника и да го окошарят, за да бъде на разположение на лисицата. Стари мераци, престари. По-късно като се събрахме с Борис те се опитваха да го използват по същия начин, като момче и слуга за всичко, за да могат да влязат помежду ни и да ни разделят.
към текста >>

9. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

А Кирчо го наричат лъвчето заради други работи, но Кирчо не е котка, която да лови мишки.
И опо-рочението може да бъде велико. Някои от жените на Изгрева поискаха да се доближат физически до Учителя. Имаше най-различни примери. Учителят веднъж среща Кирчо-лъвчето пред салона и му казва: „Иди в стаята ми, вземи машата и под леглото ми има една мишка и я хвани с машата и я извади и я изхвърли в гората". Кирчо взима машата и лека-полека пристъпва, за да не уплаши мишката, мишка е това - ще се стрелне и ще избяга и после ходи, че я гони по другите стаи. А Кирчо го наричат лъвчето заради други работи, но Кирчо не е котка, която да лови мишки. Кирчо-лъвчето се навежда, вдига покривката на кревата и какво да види - под леглото се е завряла една от сестрите Мечеви. Лежи и чака. Какво ли чака тя си знае. Кирчо се ококорва: „Ей, мишко, излизай от там изпод леглото, защото държа в ръката си маша и ще те прасна с нея, а тя бие на две места". Но тя не иска да излиза.
към текста >>

А за Магдалена каза, че там се е завряла една котка, която много дращи, защото имала остри нокти.
По едно време тя заявяваше, че непременно трябва да зачене от Духът и че ще роди синът Христос. Това бяха болни съзнания, обсебени от сили, които търсеха да компрометират Учителя и да осквернят образа му. И тя веднъж се беше завряла под кревата му. Учителят нареди на Иван Антонов да отиде и да я извади. Преди това той беше извлякъл друга сестра от под кревата му, но за нея Учителят му беше казал, че там се е завряло едно много лошо куче, което е зло и хапе, за което Иван бе приготвил една дебела тояга, сръга с нея кучето и накрая извади оная сестра, която се бе завряла под леглото. А за Магдалена каза, че там се е завряла една котка, която много дращи, защото имала остри нокти. Иван Антонов взе за нея метлата с дръжката та да сръга с нея, с дръжката котката ако се е завряла в ъгъла на кревата, а пък ако реши да дращи, да я захлупи с метлата. И той така направи. Наведе се и като я видя коя е така я сръга жестоко, че онази направо се хвърли върху него да го драска, но той като я цапардоса с метлата и тя се умири. Още един такъв случай. Мара Граблашева отива и иска да легне на леглото му.
към текста >>

Иван Антонов взе за нея метлата с дръжката та да сръга с нея, с дръжката котката ако се е завряла в ъгъла на кревата, а пък ако реши да дращи, да я захлупи с метлата.
Това бяха болни съзнания, обсебени от сили, които търсеха да компрометират Учителя и да осквернят образа му. И тя веднъж се беше завряла под кревата му. Учителят нареди на Иван Антонов да отиде и да я извади. Преди това той беше извлякъл друга сестра от под кревата му, но за нея Учителят му беше казал, че там се е завряло едно много лошо куче, което е зло и хапе, за което Иван бе приготвил една дебела тояга, сръга с нея кучето и накрая извади оная сестра, която се бе завряла под леглото. А за Магдалена каза, че там се е завряла една котка, която много дращи, защото имала остри нокти. Иван Антонов взе за нея метлата с дръжката та да сръга с нея, с дръжката котката ако се е завряла в ъгъла на кревата, а пък ако реши да дращи, да я захлупи с метлата. И той така направи. Наведе се и като я видя коя е така я сръга жестоко, че онази направо се хвърли върху него да го драска, но той като я цапардоса с метлата и тя се умири. Още един такъв случай. Мара Граблашева отива и иска да легне на леглото му. Учителят излиза от стаята си.
към текста >>

10. 184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Учителят беше особено любезен с него, коткаше го, защото отлично знаеше какво представляваше този дух Толев, Но той като ме видя разпери ръце ужким да ме прегърне.
Ако му бях ударила плесница щеше да я приеме като подарък от мене. Аз си тръгнах, а той след мен размаха ръце, размаха юмруци и започна да вика: „Аз ще дам да се разберете, аз ще ви дам да се разберете". Това беше закана срещу всички ни и така той се опълчи срещу Учителя и Братството. Скоро време той се обяви официално срещу Учителя и стана най-големия му враг. Но преди да се обяви официално за негов враг веднъж срещам Учителя, а с него и Толев. Учителят беше особено любезен с него, коткаше го, защото отлично знаеше какво представляваше този дух Толев, Но той като ме видя разпери ръце ужким да ме прегърне. Аз минах покрай тях все едно, че не виждах нито Учителя, нито Толев. Също и Учителят се направи, че не вижда нищо - нито мен, нито разперените ръце на Толев. След този случай Толев използва един повод да се скара с Учителя за някаква вещ, която му бе върната и се опълчи официално срещу Братството. Понеже беше в тези среди познаваше много неща и в своето озлобление изнасяше на всеослушание всичко, което бе добре дошло за духовенството да вдигнат отново врява и олелия срещу Учителя. Толев по това време заведе официално дело пред съда срещу Учителя за един чайник.
към текста >>

11. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

Започнаха да го ухажват, да го канят на гости, да го черпят със сладкиши само и само да го прикоткат и да го направят жених на дъщеря си Сийка.
По едно време беше си наумила да окошари Борис Николов в нейният кокошарник, та да му бъде оскубана перушината, за да бъде поднесен на тепсия на дъщеря й Сийка. Но номера на тази кума лисана не мина, защото аз излезнах и започнах люта битка с нея, за да запася Борис с когото ни свързваше приятелство. След като не можа да се справи с мен и да ме смачка и да ме отстрани от Борис, то каквото имаше да наговори по мой адрес беше разнесено по всички страни. Накрая като видяха, че няма никакъв резултат, то те се насочиха към друго място. А това беше Георги Радев. Започнаха да го ухажват, да го канят на гости, да го черпят със сладкиши само и само да го прикоткат и да го направят жених на дъщеря си Сийка. А на тази нейна дъщеря хич не й вървеше. Удари на камък при Борис, че после се спъна и на много други камъни. Беше ми жал за нея, но не и за майката. По това време на Изгрева имаше едно много фино същество, което харесваше Жорж. Беше много фино като фигура и беше много добра по сърце и по природа.
към текста >>

12. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Бертоли успя да привлече младите братя, които по онова време бяха студенти и гладуваха от безпаричието, прикотка ги при себе си, даде им работа и получаваха онова, което бяха изработили всяка седмица.
Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят. А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки. Отива в Одрин където го поканва един негов бъдещ съдружник и там той се запознава с италианско семейство, влюбва се в дъщеря им, оженва се и така остава в Одрин. По-късно той идва в Пловдив по работа във връзка с някакъв строеж, който на който трябва да направи мозайките и така се запознава с протестанти, с окултисти и накрая среща съмишленици на Учителя. Така се среща с Учителя и остава да живее в България, работейки по своята специалност, правейки мозайки и по онова време строежите в България бяха много и за него винаги имаше работа. Бертоли успя да привлече младите братя, които по онова време бяха студенти и гладуваха от безпаричието, прикотка ги при себе си, даде им работа и получаваха онова, което бяха изработили всяка седмица. По онова време трудно се намираше работа, защото само занаятчиите можеха да намерят препитание чрез занаята си. Сега ще ви разкажа един невероятен случай. Сега ще ви е интересно, но тогава бе много драматично и с много последствия за всички. Беше построен един театър, една голяма сграда където сега се помещава киното „Димитър Благоев", но тогава беше едновременно и кино, и театър. Беше профсъюзен дом.
към текста >>

13. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

Обикновено с това съчетание на такива съгласни между п-с-т произнасяхме, когато искахме да означим звукосъчетание, с което се стремяхме да спрем някоя непослушна котка, която правеше бели в стаята или се качва ту на одъра или пък на масата.
Макар че бяхме ученички близко кръжащи до Учителя между нас се случваха често тези сблъсъци. Така Савка и Паша бяха направили нещо нередно по отношение на мен, за което отидох при Учителя, за да му се оплаквам от тях. Подчертавам, че отидох, за да се оплаквам от тях, защото беше ми дошло до гуша и защото беше станало нетърпимо и бяха прекалили, и беше прехвърлена границата на всяка търпимост от моя страна. Оплаках му се и той ме изслуша внимателно. След като свърших с оплакванията си по техен адрес той вдигна пръст и го сложи до устата ми и каза: „Пст, никой да не те чуе". Обикновено с това съчетание на такива съгласни между п-с-т произнасяхме, когато искахме да означим звукосъчетание, с което се стремяхме да спрем някоя непослушна котка, която правеше бели в стаята или се качва ту на одъра или пък на масата. Учителят беше си вдигнал пръста и искаше да изрече точно това: да спреш, да мълчиш, да не правиш бели и никой да не те чуе. Това беше точният превод на неговият жест с пръста. Аз замълчах, свих си опашката, подвих си я и си тръгнах. Вървя и размишлявам. Та аз бях права и това, което му казах беше вярно, но защо ли ме сгълча да мирувам, да мълча, та никой да не ме чуе.
към текста >>

14. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

Учителят ми каза: „Котката най-много при мен седи".
Той винаги ми отговаряше по строго специфичен начин, обяснявайки ми точно какво е положението и какво да правя. Тези негови думи понякога идваха до ушите и на останалите. Но веднъж не изтърпях особено когато Тереза я хвана за ръцете, повлече я след себе си, после я бутна с двете си ръце зад гърба й та я изпрати в средата на кръга, който бе очертан от посетители-гости, така че тя се изтъпанчи до Учителя от едната страна, а от другата страна бяха гостите, а по средата Савка. Ние се засмяхме, Учителят беше строг, а гостите се огледаха учудено. След този случай аз отидох при Учителя и се оплаках от поведението на майката и на дъщерята. Учителят ми каза: „Котката най-много при мен седи". А при Учителя денонощно седеше една котка и с тази котка имахме много котешки истории, които ще ви ги разкажа когато му дойде времето. Та Учителят оприличи Савка на котката си. Тутакси аз и другите се успокоихме. Като видя това, добави: „Ученикът трябва да работи със себе си и да прилага наученото. Тогава той се доближава до Учителя и до Бога.
към текста >>

А при Учителя денонощно седеше една котка и с тази котка имахме много котешки истории, които ще ви ги разкажа когато му дойде времето.
Тези негови думи понякога идваха до ушите и на останалите. Но веднъж не изтърпях особено когато Тереза я хвана за ръцете, повлече я след себе си, после я бутна с двете си ръце зад гърба й та я изпрати в средата на кръга, който бе очертан от посетители-гости, така че тя се изтъпанчи до Учителя от едната страна, а от другата страна бяха гостите, а по средата Савка. Ние се засмяхме, Учителят беше строг, а гостите се огледаха учудено. След този случай аз отидох при Учителя и се оплаках от поведението на майката и на дъщерята. Учителят ми каза: „Котката най-много при мен седи". А при Учителя денонощно седеше една котка и с тази котка имахме много котешки истории, които ще ви ги разкажа когато му дойде времето. Та Учителят оприличи Савка на котката си. Тутакси аз и другите се успокоихме. Като видя това, добави: „Ученикът трябва да работи със себе си и да прилага наученото. Тогава той се доближава до Учителя и до Бога. Друг път няма.
към текста >>

Та Учителят оприличи Савка на котката си.
Но веднъж не изтърпях особено когато Тереза я хвана за ръцете, повлече я след себе си, после я бутна с двете си ръце зад гърба й та я изпрати в средата на кръга, който бе очертан от посетители-гости, така че тя се изтъпанчи до Учителя от едната страна, а от другата страна бяха гостите, а по средата Савка. Ние се засмяхме, Учителят беше строг, а гостите се огледаха учудено. След този случай аз отидох при Учителя и се оплаках от поведението на майката и на дъщерята. Учителят ми каза: „Котката най-много при мен седи". А при Учителя денонощно седеше една котка и с тази котка имахме много котешки истории, които ще ви ги разкажа когато му дойде времето. Та Учителят оприличи Савка на котката си. Тутакси аз и другите се успокоихме. Като видя това, добави: „Ученикът трябва да работи със себе си и да прилага наученото. Тогава той се доближава до Учителя и до Бога. Друг път няма. Другото е забавление и котешки истории".
към текста >>

На следващия ден Учителят, за да изясни онова, което каза за котешките истории на Савка разказа за задачата на онази котка, която се движеше около него.
Като видя това, добави: „Ученикът трябва да работи със себе си и да прилага наученото. Тогава той се доближава до Учителя и до Бога. Друг път няма. Другото е забавление и котешки истории". Тръгнахме си успокоени и с едно ново познание за нещата, за външният и вътрешният контакт с Учителя и с Бога. На следващия ден Учителят, за да изясни онова, което каза за котешките истории на Савка разказа за задачата на онази котка, която се движеше около него. „Казвате; чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си. Ние искаме да ни се каже нещо духовно, а той ни говори обикновени работи. Не е обикновено това. В тази котка е затворен един голям философ от миналото, който не е знаел как да пише. С него се разговарям аз и го питам: друг път ще пишеш ли, както писа в миналото?
към текста >>

„Казвате; чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си.
Тогава той се доближава до Учителя и до Бога. Друг път няма. Другото е забавление и котешки истории". Тръгнахме си успокоени и с едно ново познание за нещата, за външният и вътрешният контакт с Учителя и с Бога. На следващия ден Учителят, за да изясни онова, което каза за котешките истории на Савка разказа за задачата на онази котка, която се движеше около него. „Казвате; чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си. Ние искаме да ни се каже нещо духовно, а той ни говори обикновени работи. Не е обикновено това. В тази котка е затворен един голям философ от миналото, който не е знаел как да пише. С него се разговарям аз и го питам: друг път ще пишеш ли, както писа в миналото? „Веднъж да изляза от тази форма и да дойда отново на земята ще зная вече как да живея и какво да пиша." Може ли човек да влезе във формата на една котка?
към текста >>

В тази котка е затворен един голям философ от миналото, който не е знаел как да пише.
Тръгнахме си успокоени и с едно ново познание за нещата, за външният и вътрешният контакт с Учителя и с Бога. На следващия ден Учителят, за да изясни онова, което каза за котешките истории на Савка разказа за задачата на онази котка, която се движеше около него. „Казвате; чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си. Ние искаме да ни се каже нещо духовно, а той ни говори обикновени работи. Не е обикновено това. В тази котка е затворен един голям философ от миналото, който не е знаел как да пише. С него се разговарям аз и го питам: друг път ще пишеш ли, както писа в миналото? „Веднъж да изляза от тази форма и да дойда отново на земята ще зная вече как да живея и какво да пиша." Може ли човек да влезе във формата на една котка? Питам: Може ли човек да влезе в един аероплан или автомобил? Може ли по формата на аероплана или автомобила да съдите за човека, който е вътре? Значи, както аеропланът и автомобилът са средство за пренасяне на човека от едно място на друго, така и котката е средство, чрез което човек може да се прояви.
към текста >>

„Веднъж да изляза от тази форма и да дойда отново на земята ще зная вече как да живея и какво да пиша." Може ли човек да влезе във формата на една котка?
„Казвате; чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си. Ние искаме да ни се каже нещо духовно, а той ни говори обикновени работи. Не е обикновено това. В тази котка е затворен един голям философ от миналото, който не е знаел как да пише. С него се разговарям аз и го питам: друг път ще пишеш ли, както писа в миналото? „Веднъж да изляза от тази форма и да дойда отново на земята ще зная вече как да живея и какво да пиша." Може ли човек да влезе във формата на една котка? Питам: Може ли човек да влезе в един аероплан или автомобил? Може ли по формата на аероплана или автомобила да съдите за човека, който е вътре? Значи, както аеропланът и автомобилът са средство за пренасяне на човека от едно място на друго, така и котката е средство, чрез което човек може да се прояви. За разумното същество, котката е автомобил. Всеки момент това същество може да влиза и излиза от котката, както вие можете да влизате и излизате от автомобила.
към текста >>

Значи, както аеропланът и автомобилът са средство за пренасяне на човека от едно място на друго, така и котката е средство, чрез което човек може да се прояви.
В тази котка е затворен един голям философ от миналото, който не е знаел как да пише. С него се разговарям аз и го питам: друг път ще пишеш ли, както писа в миналото? „Веднъж да изляза от тази форма и да дойда отново на земята ще зная вече как да живея и какво да пиша." Може ли човек да влезе във формата на една котка? Питам: Може ли човек да влезе в един аероплан или автомобил? Може ли по формата на аероплана или автомобила да съдите за човека, който е вътре? Значи, както аеропланът и автомобилът са средство за пренасяне на човека от едно място на друго, така и котката е средство, чрез което човек може да се прояви. За разумното същество, котката е автомобил. Всеки момент това същество може да влиза и излиза от котката, както вие можете да влизате и излизате от автомобила. Не мислете, че животните, които ви служат са невежи. Чрез тях проглеждат разумни същества и се разговарят с онези, които ги разбират. Те казват: „От много знания дойдохме до това положение.
към текста >>

За разумното същество, котката е автомобил.
С него се разговарям аз и го питам: друг път ще пишеш ли, както писа в миналото? „Веднъж да изляза от тази форма и да дойда отново на земята ще зная вече как да живея и какво да пиша." Може ли човек да влезе във формата на една котка? Питам: Може ли човек да влезе в един аероплан или автомобил? Може ли по формата на аероплана или автомобила да съдите за човека, който е вътре? Значи, както аеропланът и автомобилът са средство за пренасяне на човека от едно място на друго, така и котката е средство, чрез което човек може да се прояви. За разумното същество, котката е автомобил. Всеки момент това същество може да влиза и излиза от котката, както вие можете да влизате и излизате от автомобила. Не мислете, че животните, които ви служат са невежи. Чрез тях проглеждат разумни същества и се разговарят с онези, които ги разбират. Те казват: „От много знания дойдохме до това положение. Сега искаме да се учим, да дойда до истинското знание.
към текста >>

Всеки момент това същество може да влиза и излиза от котката, както вие можете да влизате и излизате от автомобила.
„Веднъж да изляза от тази форма и да дойда отново на земята ще зная вече как да живея и какво да пиша." Може ли човек да влезе във формата на една котка? Питам: Може ли човек да влезе в един аероплан или автомобил? Може ли по формата на аероплана или автомобила да съдите за човека, който е вътре? Значи, както аеропланът и автомобилът са средство за пренасяне на човека от едно място на друго, така и котката е средство, чрез което човек може да се прояви. За разумното същество, котката е автомобил. Всеки момент това същество може да влиза и излиза от котката, както вие можете да влизате и излизате от автомобила. Не мислете, че животните, които ви служат са невежи. Чрез тях проглеждат разумни същества и се разговарят с онези, които ги разбират. Те казват: „От много знания дойдохме до това положение. Сега искаме да се учим, да дойда до истинското знание. Вие сте господари, а ние сме слуги.
към текста >>

15. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Тогава се появи Люба, която влезна под кожата му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея.
] Славчо Печеников се свърза с една американка на име Хаскел, много добро и интелигентно момиче. Свърза се, а после изостави това момиче. Тя беше принудена да напусне България. А тя му завеща всички пари и библиотеката си. С тези пари Славчо си направи къща, защото те бяха около 50 000 лв., а това не бяха малко пари по онова време щом можа да си направи с тях къща и после като капак отгоре си палеха печките с книгите, които му бе оставила и завещала Хаскел. Тогава се появи Люба, която влезна под кожата му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея. Той беше отнесъл въпроса до Учителя. Учителят го изслушва в присъствие на свидетел и му казва: „Когато трябваше да бъдеш твърд ти беше мек. А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд". Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея. По-късно му се родиха две момичета - Людмила и Боряна.
към текста >>

16. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Тогава се появи Люба, която влезна под кожата му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея.
Славчо Печеников се свърза с една американка на име Хаскел, много добро и интелигентно момиче. Свърза се, а после изостави това момиче. Тя беше принудена да напусне България. А тя му завеща всички пари и библиотеката си. С тези пари Славчо си направи къща, защото те бяха около 50 000 лв., а това не бяха малко пари по онова време щом можа да си направи с тях къща и после като капак отгоре си палеха печките с книгите, които му бе оставила и завещала Хаскел. Тогава се появи Люба, която влезна под кожата му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея. Той беше отнесъл въпроса до Учителя. Учителят го изслушва в присъствие на свидетел и му казва: „Когато трябваше да бъдеш твърд ти беше мек. А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд". Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея. По- късно му се родиха две момичета - Людмила и Боряна.
към текста >>

17. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

93 Та нима не е чудно когато отделяше време да възпитава своята котка да лови мишките от стаята Му, но да не ги яде, а да ги изнася вън и да ги пуща далеч в гората?
Особено розите. Те бяха огън. Те бяха приказка, която вдъхновяваше десетки художници, които идва ха да ги рисуват. , Всичко, на което обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, обилно, ароматно, сладко и т.н... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума, да го подпомогне, улесни, да го подигне, да го зарадва, да го вдъхнови. 93 Та нима не е чудно когато отделяше време да възпитава своята котка да лови мишките от стаята Му, но да не ги яде, а да ги изнася вън и да ги пуща далеч в гората? Затова биваше възнаграждавана с големи парчета кашкавал, баница, яйца и др. Животните някога са били вегетарианци, но човекът ги е направил месоядци. Сега той трябва да ги върне към вегетарианството. Това не е лесна и близка задача за нас, обикновените хора. Тя е за по-далечното бъдеще.
към текста >>

18. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

Надежда Георгиева Кьосева

Приятелят ми беше малко тежък и аз го подбутнах отдолу да се качи нагоре, а след него аз се изкатерих като котка.
Взехме посоката по един коларски път от Вада, който излиза към Салоните, но ние не бяхме минавали по него и не го познавахме. Беше един чудно хубав ден. Стигнахме до една дълга хубава поляна. Вече бяхме минали гората, тук-там се показваше някой самотен бор. И изведнъж от някъде ревна мечка, а ние бяхме застанали до един сух бор. Приятелят ми беше малко тежък и аз го подбутнах отдолу да се качи нагоре, а след него аз се изкатерих като котка. От там наблюдавахме как мечката реве в клека. По едно време спря. Ние не я виждахме. По едно време ми се препи вода и си казах, че трябва да слезна долу, за да си утоля жаждата. А пък долу вода чудна - таман слязох и се наведох да пия, че като ревна онази ми ти мечка над мене и аз право бегом на бора.
към текста >>

19. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Марийка Великова Марашлиева

Имали сме една котка, която дълги години ни е изпращала и е мяукала и най-сетне се е качила на покрива да ни изпрати.
Тогава един семеен наш приятел Атанас Иранов, който на времето бил издал един френски речник е бил на погребението на майка ми. Той ме взел от ковчега на ръце и ме завел на разходка докато трае погребението, за да не съм там, защото било голям плач. Голям плач е било, но аз това не помня. През 1918 г. гърците навлезли в Гюмюрджина и баща ми с всички нас е трябвало да напусне къщата на път към гарата с най-необходимите неща. Имали сме една котка, която дълги години ни е изпращала и е мяукала и най-сетне се е качила на покрива да ни изпрати. Това е за Гюмюрджина. Как сме пътували и как сме отишли до Кюстендил не помня, но там сме били до 1924 г. От Кюстендил имам много повече спомени. Живеехме близо до гарата на ул. „Студена" на втория етаж в една голяма къща.
към текста >>

20. 11. БРАТСКИ ЖИВОТ

Сънят с черната котка: Синът на ръководителя от Нова Загора Георги Маринов на име Димитър - Митко беше болен от туберкулоза и лежеше в Русенската окръжна болница.
Тогава с приятелите от Варна нямахме връзка. От тогава насетне се опознахме и станахме близки. Най-напред изпратихме гостите от южна България, а след това на другия ден и гостите от Варна. По-късно варненци пък ни поканиха на среща и тъй се заредиха и други срещи. Братският живот течеше пълнокръвно. Сънят с черната котка: Синът на ръководителя от Нова Загора Георги Маринов на име Димитър - Митко беше болен от туберкулоза и лежеше в Русенската окръжна болница. Подробности не знаех, но майка му дойде в Русе, за да го вземе в Нова Загора. Но преди това тя беше пратила писмо до нас, защото ние не се познавахме. Като получих писмото аз отидох на посещение в болницата да го видя. Поговорихме с него и след това си отидох вкъщи. А ето една вечер сънувам следния сън: Аз съм в болницата, в неговата стая.
към текста >>

По едно време се зададе една черна котка от двора, която искаше да влезе в стаята, но аз застанах на вратата и я подгоних, не позволих да влезе в стаята.
Но преди това тя беше пратила писмо до нас, защото ние не се познавахме. Като получих писмото аз отидох на посещение в болницата да го видя. Поговорихме с него и след това си отидох вкъщи. А ето една вечер сънувам следния сън: Аз съм в болницата, в неговата стая. От стаята има стъклена врата двойна, от която се излиза на една площадка и от нея се слиза по няколко стъпала към градината на болницата. По едно време се зададе една черна котка от двора, която искаше да влезе в стаята, но аз застанах на вратата и я подгоних, не позволих да влезе в стаята. Минаха ден-два и майка му на Митко дойде. Изписаха го от болницата и тя го доведе у нас. Докато стане време за тръгването на влака имаше няколко часа. Постлахме му на миндера в кухнята и там разговаряхме. Направихме молитва и аз му изсвирих на цигулка няколко от нашите песни.
към текста >>

21. 10. Котката и владиката

Драган Петков

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

10. КОТКАТА И ВЛАДИКАТА Още при откриването на Школата през 1922 г.
10. КОТКАТА И ВЛАДИКАТА Още при откриването на Школата през 1922 г. църквата е поела голяма офанзива срещу Учителя и Братството. Особено са били активни владиците. Те са преследвали Учителя и са Му противодействували по всякакъв начин: чрез официалната власт, чрез вестниците, чрез разни проповеди са настройвали гражданството срещу Бялото Братство. Така веднъж на един от най-активните владици в борбата си срещу Учителя му се случва премеждие. При една катастрофа той си заминава и църквата му прави голямо погребение.
към текста >>

Не след дълго на Изгрева се появява една котка.
църквата е поела голяма офанзива срещу Учителя и Братството. Особено са били активни владиците. Те са преследвали Учителя и са Му противодействували по всякакъв начин: чрез официалната власт, чрез вестниците, чрез разни проповеди са настройвали гражданството срещу Бялото Братство. Така веднъж на един от най-активните владици в борбата си срещу Учителя му се случва премеждие. При една катастрофа той си заминава и църквата му прави голямо погребение. Не след дълго на Изгрева се появява една котка. Тази котка или котарак започва да се движи около Учителя. Бил е много горд и все се движел с вдигната опашка. Когато е имало беседа в Салона, тоя котарак също е искал да влезе вътре. Но понеже Иван Антонов е стоял на входа като пазач, то той е знаел, че Салона е за учениците на Учителя, а не за разни котараци. Затова не го пускал.
към текста >>

Тази котка или котарак започва да се движи около Учителя.
Особено са били активни владиците. Те са преследвали Учителя и са Му противодействували по всякакъв начин: чрез официалната власт, чрез вестниците, чрез разни проповеди са настройвали гражданството срещу Бялото Братство. Така веднъж на един от най-активните владици в борбата си срещу Учителя му се случва премеждие. При една катастрофа той си заминава и църквата му прави голямо погребение. Не след дълго на Изгрева се появява една котка. Тази котка или котарак започва да се движи около Учителя. Бил е много горд и все се движел с вдигната опашка. Когато е имало беседа в Салона, тоя котарак също е искал да влезе вътре. Но понеже Иван Антонов е стоял на входа като пазач, то той е знаел, че Салона е за учениците на Учителя, а не за разни котараци. Затова не го пускал. Но котаракът все успявал да надхитри Иван Антонов.
към текста >>

“ Като котка, когато умреш, ще те заровим в цветята там до метеорологичната клетка“.
След това дойде при Мен на Изгрева да се моли да му простя за стореното от него зло. Казах му: Е, добре, ще ти простим. И тогава Аз го пуснах да влезне в този котарак, защото искаше да слуша беседите, които преди това хулеше. Та сега духът на владиката е у котарака. И той ме попита: „Как ще разбера, че ми прощавате? “ Като котка, когато умреш, ще те заровим в цветята там до метеорологичната клетка“. Иван Антонов кима с глава, че е разбрал и целува ръка на Учителя. Когато дойде време да изтече един котешки живот, то котаракът умря. Казаха на Учителя. „Кажете на Иван Антонов да извърши погребението.“ Казаха му. Той намери умрелия котарак, направи му ковчег, сложи му кръст отгоре и го зарови точно там където Учителят беше обещал на владиката.
към текста >>

22. 28. Една приказка и истинската развръзка

И картината е следната: на полянката някакво врабче е кацнало и си търси храна, а някъде наблизо една котка пълзи към врабчето и се готви да се хвърли върху него, за да го изяде.
Но веднъж като се разхождал на Изгрева на полянката където се играеше Паневритмията, ето Учителят идва насреща. Идва насреща му и строго му казва: „Ти защо не вземеш мерки за тия двама души и да се намесиш? “ Бай Иван остава така изненадан от това изказване на Учителя и не може да проумее като свързва предишното изказване, което Той отдавна е направил и Той го знае, и сегашното Му изказване. Бай Иван Му отговаря: „Ами не знаем как“. Тогава Учителят му казва: „Ами ето така“. И картината е следната: на полянката някакво врабче е кацнало и си търси храна, а някъде наблизо една котка пълзи към врабчето и се готви да се хвърли върху него, за да го изяде. Учителят се навежда, взема едно камъче и го хвърля между котката и врабчето някъде. От падането на камъчето се вдига шум и врабчето е изплашено и хвръква. Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало. Учителят казва на бай Иван: „Ами ето така! “ И тогава бай Иван си казал: „А, знам сега как“.
към текста >>

Учителят се навежда, взема едно камъче и го хвърля между котката и врабчето някъде.
Идва насреща му и строго му казва: „Ти защо не вземеш мерки за тия двама души и да се намесиш? “ Бай Иван остава така изненадан от това изказване на Учителя и не може да проумее като свързва предишното изказване, което Той отдавна е направил и Той го знае, и сегашното Му изказване. Бай Иван Му отговаря: „Ами не знаем как“. Тогава Учителят му казва: „Ами ето така“. И картината е следната: на полянката някакво врабче е кацнало и си търси храна, а някъде наблизо една котка пълзи към врабчето и се готви да се хвърли върху него, за да го изяде. Учителят се навежда, взема едно камъче и го хвърля между котката и врабчето някъде. От падането на камъчето се вдига шум и врабчето е изплашено и хвръква. Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало. Учителят казва на бай Иван: „Ами ето така! “ И тогава бай Иван си казал: „А, знам сега как“. Сега бай Иван не ми е казвал как е постъпвал по-нататък, но вероятно е намерил подобен начин, щото да подплаши единия и другия, без двамата да разберат от къде е дошла причината, та да се получи развръзката най-правилно.
към текста >>

Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало.
Бай Иван Му отговаря: „Ами не знаем как“. Тогава Учителят му казва: „Ами ето така“. И картината е следната: на полянката някакво врабче е кацнало и си търси храна, а някъде наблизо една котка пълзи към врабчето и се готви да се хвърли върху него, за да го изяде. Учителят се навежда, взема едно камъче и го хвърля между котката и врабчето някъде. От падането на камъчето се вдига шум и врабчето е изплашено и хвръква. Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало. Учителят казва на бай Иван: „Ами ето така! “ И тогава бай Иван си казал: „А, знам сега как“. Сега бай Иван не ми е казвал как е постъпвал по-нататък, но вероятно е намерил подобен начин, щото да подплаши единия и другия, без двамата да разберат от къде е дошла причината, та да се получи развръзката най-правилно. За двамата души кои са той не ми каза, вероятно това е, иска да си останат анонимни. Но за нас не е важно кои са, а това, което Учителят като закон изтъква.
към текста >>

23. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

В.: хората виж как са казали, че и котката от сой се взема, защото не всяка котка лови мишки.
Внукът, т.е. прероденият син на Темелко: Нека още 20 да изкара, 30. В.: Много е важно да е здрав родът му. Когато е здрав рода, това нещо е много важно. Т.: Е, да. В.: хората виж как са казали, че и котката от сой се взема, защото не всяка котка лови мишки. Родът когато е здрав, аз точно за това се разправям. Колко работа е минало през него, четиридесет години да биеш камъни. Това много хора не могат да издържат изобщо. Хем с машини работят. Петър: С тия машини е по-лошо.
към текста >>

24. 13. Майката Лучия

Анина Бертоли

След туй виждам една котка у нас.
И аз: „Ах, намерих тайната“. И почвам да смятам, ето девет дена, осем дена и виждам, че наистина здравето й се подобрява. И аз се готвя за Рила, свършиха 10 дена, тръгвам на Рила. Но не беше тук сама, беше баща ми разбира се на работа, леля ми също, но тя беше свикнала аз да се грижа за нея. Тръгвам на Рила и след туй се връщам след 15 дена. След туй виждам една котка у нас. Майка ми обичаше и животните много, но гледам непозната котка черна с бял нагръдник така и крайните лапички бели. Казвам: „От къде дойде тая котка“. „Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи.
към текста >>

Майка ми обичаше и животните много, но гледам непозната котка черна с бял нагръдник така и крайните лапички бели.
И почвам да смятам, ето девет дена, осем дена и виждам, че наистина здравето й се подобрява. И аз се готвя за Рила, свършиха 10 дена, тръгвам на Рила. Но не беше тук сама, беше баща ми разбира се на работа, леля ми също, но тя беше свикнала аз да се грижа за нея. Тръгвам на Рила и след туй се връщам след 15 дена. След туй виждам една котка у нас. Майка ми обичаше и животните много, но гледам непозната котка черна с бял нагръдник така и крайните лапички бели. Казвам: „От къде дойде тая котка“. „Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания.
към текста >>

Казвам: „От къде дойде тая котка“.
И аз се готвя за Рила, свършиха 10 дена, тръгвам на Рила. Но не беше тук сама, беше баща ми разбира се на работа, леля ми също, но тя беше свикнала аз да се грижа за нея. Тръгвам на Рила и след туй се връщам след 15 дена. След туй виждам една котка у нас. Майка ми обичаше и животните много, но гледам непозната котка черна с бял нагръдник така и крайните лапички бели. Казвам: „От къде дойде тая котка“. „Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“.
към текста >>

И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания.
Майка ми обичаше и животните много, но гледам непозната котка черна с бял нагръдник така и крайните лапички бели. Казвам: „От къде дойде тая котка“. „Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна. А: Да.
към текста >>

Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник.
„Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна. А: Да. В: Идвате, котката изчезва. Онзи си излезнал и котката изчезва.
към текста >>

И аз след като пристигнах, котката изчезна.
Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна. А: Да. В: Идвате, котката изчезва. Онзи си излезнал и котката изчезва. А: Е, те са все верни тези случаи.
към текста >>

В: Вие дойдохте, котката изчезна.
Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна. А: Да. В: Идвате, котката изчезва. Онзи си излезнал и котката изчезва. А: Е, те са все верни тези случаи.
към текста >>

В: Идвате, котката изчезва.
Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна. А: Да. В: Идвате, котката изчезва. Онзи си излезнал и котката изчезва. А: Е, те са все верни тези случаи.
към текста >>

Онзи си излезнал и котката изчезва.
Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна. А: Да. В: Идвате, котката изчезва. Онзи си излезнал и котката изчезва. А: Е, те са все верни тези случаи.
към текста >>

25. 14. Взаимопомощта

Анина Бертоли

14. ВЗАИМОПОМОЩТА В: А ти беше ни разправяла, че един път си била нещо болна и как една котка от някъде дошла и те излекувала.
14. ВЗАИМОПОМОЩТА В: А ти беше ни разправяла, че един път си била нещо болна и как една котка от някъде дошла и те излекувала. А: А то е в Париж, но то ще стане много дълго всичко това да разкажа. В: Понеже имаме още 10-15 минути да приключим касетката. В: Този случай в Париж за котката? А: Е, за котката. Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила.
към текста >>

В: Този случай в Париж за котката?
14. ВЗАИМОПОМОЩТА В: А ти беше ни разправяла, че един път си била нещо болна и как една котка от някъде дошла и те излекувала. А: А то е в Париж, но то ще стане много дълго всичко това да разкажа. В: Понеже имаме още 10-15 минути да приключим касетката. В: Този случай в Париж за котката? А: Е, за котката. Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила. И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича. Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше.
към текста >>

А: Е, за котката.
14. ВЗАИМОПОМОЩТА В: А ти беше ни разправяла, че един път си била нещо болна и как една котка от някъде дошла и те излекувала. А: А то е в Париж, но то ще стане много дълго всичко това да разкажа. В: Понеже имаме още 10-15 минути да приключим касетката. В: Този случай в Париж за котката? А: Е, за котката. Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила. И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича. Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше. Седях колко два месеца ли, колко ли беше на легло и понеже беше лято, бяха отворени вратите.
към текста >>

Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“.
Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила. И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича. Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше. Седях колко два месеца ли, колко ли беше на легло и понеже беше лято, бяха отворени вратите. Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“. Като виждах тая котка просто я приемах като най-скъпия приятел, като че ли ми идва на гости, сядаше на краката ми, аз лежах и седеше така около половин час и си отиваше. Но всеки ден в същия час идва и един ден както седеше на краката ми изведнъж измърка едно особено мър- мър-мър-мър и така легна на стомаха ми тъй се е свила и аз я оставих тъй, почувствах нещо, знам че котките са магнетични и лекуват. Седя така доста време, половин час и си отиде и хапнах, не ме боли вече стомаха. А, помислих си, не ме боли вече стомаха. Ах, котката ми е взела болестта.
към текста >>

Като виждах тая котка просто я приемах като най-скъпия приятел, като че ли ми идва на гости, сядаше на краката ми, аз лежах и седеше така около половин час и си отиваше.
И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича. Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше. Седях колко два месеца ли, колко ли беше на легло и понеже беше лято, бяха отворени вратите. Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“. Като виждах тая котка просто я приемах като най-скъпия приятел, като че ли ми идва на гости, сядаше на краката ми, аз лежах и седеше така около половин час и си отиваше. Но всеки ден в същия час идва и един ден както седеше на краката ми изведнъж измърка едно особено мър- мър-мър-мър и така легна на стомаха ми тъй се е свила и аз я оставих тъй, почувствах нещо, знам че котките са магнетични и лекуват. Седя така доста време, половин час и си отиде и хапнах, не ме боли вече стомаха. А, помислих си, не ме боли вече стомаха. Ах, котката ми е взела болестта. Ах, казвам, въобразявам си.
към текста >>

Ах, котката ми е взела болестта.
Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“. Като виждах тая котка просто я приемах като най-скъпия приятел, като че ли ми идва на гости, сядаше на краката ми, аз лежах и седеше така около половин час и си отиваше. Но всеки ден в същия час идва и един ден както седеше на краката ми изведнъж измърка едно особено мър- мър-мър-мър и така легна на стомаха ми тъй се е свила и аз я оставих тъй, почувствах нещо, знам че котките са магнетични и лекуват. Седя така доста време, половин час и си отиде и хапнах, не ме боли вече стомаха. А, помислих си, не ме боли вече стомаха. Ах, котката ми е взела болестта. Ах, казвам, въобразявам си. Но котката вече не идва. Петнадесет дена не идва и след 15 дена идва една котка мършава, слаба, познах я само по тоя бял пръстен по опашката там. Давам й мляко, не може да яде, не може да гълта. Казвам: „Наистина ми е взела болестта“.
към текста >>

Но котката вече не идва.
Но всеки ден в същия час идва и един ден както седеше на краката ми изведнъж измърка едно особено мър- мър-мър-мър и така легна на стомаха ми тъй се е свила и аз я оставих тъй, почувствах нещо, знам че котките са магнетични и лекуват. Седя така доста време, половин час и си отиде и хапнах, не ме боли вече стомаха. А, помислих си, не ме боли вече стомаха. Ах, котката ми е взела болестта. Ах, казвам, въобразявам си. Но котката вече не идва. Петнадесет дена не идва и след 15 дена идва една котка мършава, слаба, познах я само по тоя бял пръстен по опашката там. Давам й мляко, не може да яде, не може да гълта. Казвам: „Наистина ми е взела болестта“. Пък не искам да умре заради мене. Пък жалко ми е.
към текста >>

Петнадесет дена не идва и след 15 дена идва една котка мършава, слаба, познах я само по тоя бял пръстен по опашката там.
Седя така доста време, половин час и си отиде и хапнах, не ме боли вече стомаха. А, помислих си, не ме боли вече стомаха. Ах, котката ми е взела болестта. Ах, казвам, въобразявам си. Но котката вече не идва. Петнадесет дена не идва и след 15 дена идва една котка мършава, слаба, познах я само по тоя бял пръстен по опашката там. Давам й мляко, не може да яде, не може да гълта. Казвам: „Наистина ми е взела болестта“. Пък не искам да умре заради мене. Пък жалко ми е. Ето ти пак изчезна.
към текста >>

26. 78. ОРИСИЯТА

ТОМ 8

На следващия ден, като отивам при Него, котката на Учителя започва да се търка у краката ми да мяука.
И няма да се ожениш. И да се ожениш, ще се разведеш." Аз съм потресена. Чувам гласа Му: "Е, нали само пожела да знаеш с какво са те орисали трите орисници? " Аз Му целувам ръка и леко се отдръпвам в страни. На следващия ден аз още съм разстроена, но Той ме спира и казва: "Светлината с нищо не може да се замени." Пак нищо не разбирам, какво общо има това с моята орисия? На следващия ден, като отивам при Него, котката на Учителя започва да се търка у краката ми да мяука. Учителят отваря вратата и казва: "Тя иска да каже, кога ще стане като тебе." "Ама възможно ли е това? " "За вас тук на Изгрева, които сте дошли, Аз съм платил с висока цена. За вашето място, за много същества е несбъдната мечта. Вие не можете да оцените. Човек трудно оценява светлината с човешките си очи, защото той е свикнал с нея." Тогава аз разбрах, че светлината, идваща от Словото на Учителя с нищо не може да се замени тук на Изгрева.
към текста >>

27. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Във Варна наблюдавах как една котка улови една мишка, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на мишката.
Бог знае всички ваши нужди. В най-дребните неща Господ се вмества и даже в дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото в големите нужди. Така, ако имаш нужда от обувки, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някой казва: „Аз не се занимавам с малки работи." Да, но Господ е, Който се занимава с малки работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност. Във Варна наблюдавах как една котка улови една мишка, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на мишката. Но котката в играта си уж заспа и мишката започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна мишката, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи. Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери. Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл, какво във всичко и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи.
към текста >>

Но котката в играта си уж заспа и мишката започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна мишката, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи.
В най-дребните неща Господ се вмества и даже в дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото в големите нужди. Така, ако имаш нужда от обувки, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някой казва: „Аз не се занимавам с малки работи." Да, но Господ е, Който се занимава с малки работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност. Във Варна наблюдавах как една котка улови една мишка, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на мишката. Но котката в играта си уж заспа и мишката започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна мишката, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи. Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери. Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл, какво във всичко и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото [в] земята, в която отивате, има и хетейци, и гергесейци, и хаморейци, и хаханейци, и херезийци, и евейци, и исувсейци (Второзаконие - 7 гл., 2 стих), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите.
към текста >>

Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери.
Така, ако имаш нужда от обувки, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някой казва: „Аз не се занимавам с малки работи." Да, но Господ е, Който се занимава с малки работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност. Във Варна наблюдавах как една котка улови една мишка, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на мишката. Но котката в играта си уж заспа и мишката започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна мишката, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи. Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери. Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл, какво във всичко и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото [в] земята, в която отивате, има и хетейци, и гергесейци, и хаморейци, и хаханейци, и херезийци, и евейци, и исувсейци (Второзаконие - 7 гл., 2 стих), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима, вяра, вяра, вяра, вяра.
към текста >>

Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката.
Но някой казва: „Аз не се занимавам с малки работи." Да, но Господ е, Който се занимава с малки работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност. Във Варна наблюдавах как една котка улови една мишка, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на мишката. Но котката в играта си уж заспа и мишката започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна мишката, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи. Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери. Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл, какво във всичко и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото [в] земята, в която отивате, има и хетейци, и гергесейци, и хаморейци, и хаханейци, и херезийци, и евейци, и исувсейци (Второзаконие - 7 гл., 2 стих), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима, вяра, вяра, вяра, вяра. Няма друго средство.
към текста >>

28. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

И един ден, например, една красива мома я превръщат на едно куче или котка.
Когато едно дете желае една круша, чрез тази форма то заставя Господ да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена и правилна, дотолкова Бог се влияе от тях. Следователно, за да бъдем чути, трябва формите на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете братства - черното и бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които влияят на умовете и сърцата ни. В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите. И един ден, например, една красива мома я превръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва истината, която е глава на Словото Божие, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото братство си служи с примамки на човека, но туря добри форми, защото лошите форми отблъскват хората. В Африка жената колкото е по-черна, толкова е по-красива, а у нас е обратното: колкото е по-бяла, толкова е по-красива. Следователно мерки за формите и едното, и другото братство имат много.
към текста >>

29. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

Защо ще ви смущава това, че сте срещнали празна кола или че ви е минала котка път?
Всички обичат да им врачуват, но то е само за преминаване на времето. Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял петелът, накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н. Човек като тръгне на път, и тогава си има гадания. Например срещне празна кола, някой свещеник, започва да се смущава. Тези неща са от хиляди години вложени у вас, само че сте изгубили ключа на разгадаването и затова се смущавате. Защо ще ви смущава това, че сте срещнали празна кола или че ви е минала котка път? Какво трябва да направите? Трябва да научите времето, когато котката няма да ви мине път, когато котката не излиза. „Но с истинство В любовта да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос.“[ст. 15] Тази любов Павел подразбира чисто духовната, която не се мени, в която няма поляризиране на обич и омраза. В духовния свят любовта се проявява само с привличане.
към текста >>

Трябва да научите времето, когато котката няма да ви мине път, когато котката не излиза.
Човек като тръгне на път, и тогава си има гадания. Например срещне празна кола, някой свещеник, започва да се смущава. Тези неща са от хиляди години вложени у вас, само че сте изгубили ключа на разгадаването и затова се смущавате. Защо ще ви смущава това, че сте срещнали празна кола или че ви е минала котка път? Какво трябва да направите? Трябва да научите времето, когато котката няма да ви мине път, когато котката не излиза. „Но с истинство В любовта да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос.“[ст. 15] Тази любов Павел подразбира чисто духовната, която не се мени, в която няма поляризиране на обич и омраза. В духовния свят любовта се проявява само с привличане. А любов, в която има привличане и отблъскване, вие я познавате. Запознаете се с един човек, вие го привличате, но скоро му се насищате и го отблъсквате.
към текста >>

30. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

(Една котка ходи около Учителя.) Това е предметно учение.
Колко ми е приятно да другарувам, аз съм самотна.“ Другата казала: „И аз съм самотна. Считат ме много лоша. Да се съберем! “ Аз мисля, че тази сестра разсъждава много добре. Някой път това, което наричаме зло в света, ние не знаем побудителните причини, които са заставили някое добро в дадения случай да придружи дадена постъпка или да държи поведение. (Една котка ходи около Учителя.) Това е предметно учение. Тя слуша беседата, без да я разбира. Тя си има свой маниер. Ще си поглади опашката, и тя си има нещо предвид. Аз зная защо се глади. Тя иска нещо материално, нищо идеално няма.
към текста >>

Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят.
Тя си има свой маниер. Ще си поглади опашката, и тя си има нещо предвид. Аз зная защо се глади. Тя иска нещо материално, нищо идеално няма. Казано на ваш език: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мене да оставиш. Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят. Те искат да покажат, котката иска да каже: „Характер трябва да имате, да не ви е срам.“ Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя. Готова съм на послушание. Щом съм повикана, готова съм.“ Да оставим сега котката. Тя отвлече сега вниманието. Казвам: В самовъзпитанието на човека, човек никога не трябва да се изтезава.
към текста >>

Те искат да покажат, котката иска да каже: „Характер трябва да имате, да не ви е срам.“ Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя.
Ще си поглади опашката, и тя си има нещо предвид. Аз зная защо се глади. Тя иска нещо материално, нищо идеално няма. Казано на ваш език: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мене да оставиш. Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят. Те искат да покажат, котката иска да каже: „Характер трябва да имате, да не ви е срам.“ Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя. Готова съм на послушание. Щом съм повикана, готова съм.“ Да оставим сега котката. Тя отвлече сега вниманието. Казвам: В самовъзпитанието на човека, човек никога не трябва да се изтезава. При сегашния развой на човешкото развитие, постоянно трябва да изправя своите погрешки.
към текста >>

Щом съм повикана, готова съм.“ Да оставим сега котката.
Тя иска нещо материално, нищо идеално няма. Казано на ваш език: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мене да оставиш. Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят. Те искат да покажат, котката иска да каже: „Характер трябва да имате, да не ви е срам.“ Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя. Готова съм на послушание. Щом съм повикана, готова съм.“ Да оставим сега котката. Тя отвлече сега вниманието. Казвам: В самовъзпитанието на човека, човек никога не трябва да се изтезава. При сегашния развой на човешкото развитие, постоянно трябва да изправя своите погрешки. Всичките погрешки са колективни погрешки. Запример някой път дъжд вали, окаля се стената - ще вземеш четката, ще намажеш стената.
към текста >>

31. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

Запример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят.
А някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. Запример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или, ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откак донесоха това цвете вкъщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. Запример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Или, петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? Знае, разбира се. Изучавайте Божествения свят. Вие имате заложени сили и способности.
към текста >>

32. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Запример някой път я употребяват наместо котка, има змии, които седат при децата.
Е, хубаво, както впрягат хората сега бубите на работа. Значи и една змия и тя след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят и тогава ще се постараят да отвият по обратен начин нейните нишки. В туй отношение взимат бубата като една предачка. Значи змиите в туй отношение са емблема, представят формите на мисълта. Значи може да употребите една форма на змията. Запример някой път я употребяват наместо котка, има змии, които седат при децата. В къщи употребете змията като котка, тя ще изтребва мишките. Тя е по-голям майстор от котката. Има миши дупки, тя изгонва всичките мишки. Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно. Е, в какво седи злото?
към текста >>

В къщи употребете змията като котка, тя ще изтребва мишките.
Значи и една змия и тя след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят и тогава ще се постараят да отвият по обратен начин нейните нишки. В туй отношение взимат бубата като една предачка. Значи змиите в туй отношение са емблема, представят формите на мисълта. Значи може да употребите една форма на змията. Запример някой път я употребяват наместо котка, има змии, които седат при децата. В къщи употребете змията като котка, тя ще изтребва мишките. Тя е по-голям майстор от котката. Има миши дупки, тя изгонва всичките мишки. Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно. Е, в какво седи злото? Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло?
към текста >>

Тя е по-голям майстор от котката.
В туй отношение взимат бубата като една предачка. Значи змиите в туй отношение са емблема, представят формите на мисълта. Значи може да употребите една форма на змията. Запример някой път я употребяват наместо котка, има змии, които седат при децата. В къщи употребете змията като котка, тя ще изтребва мишките. Тя е по-голям майстор от котката. Има миши дупки, тя изгонва всичките мишки. Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно. Е, в какво седи злото? Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло? Запример мишката, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо?
към текста >>

Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно.
Значи може да употребите една форма на змията. Запример някой път я употребяват наместо котка, има змии, които седат при децата. В къщи употребете змията като котка, тя ще изтребва мишките. Тя е по-голям майстор от котката. Има миши дупки, тя изгонва всичките мишки. Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно. Е, в какво седи злото? Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло? Запример мишката, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо? По причина на това, че предните им зъби растат много. Затуй мишките трябва да гризат дървета и всичко друго, за да се спъва растенето на техните зъби.
към текста >>

33. 3. ПИСМА ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Стефан Тошев

Знаеш какво искаш и право гледаш, добре мериш, обаче „що мисли мишка, котка развали." „Презряха хората пътека тясна, що извежда в блажен земен рай", но пък „реши съвета Божи последен път да възвести високо в света" и то чрез „мъничка група свясна, която стои вярна до край".
Ядене ще има само сутрин между 7 и 8 часа и вечерта тоже между 7 и 8 часа и то лека храна. Това се отнася за всички. С братски поздрав до всинца ви Петко Ив. Гумнеров София, 15 октомври 1918 Любезни г. Тошев. Едва вчера получих писмото ти заедно с труда на твоята психика. Знаеш какво искаш и право гледаш, добре мериш, обаче „що мисли мишка, котка развали." „Презряха хората пътека тясна, що извежда в блажен земен рай", но пък „реши съвета Божи последен път да възвести високо в света" и то чрез „мъничка група свясна, която стои вярна до край". Аз съм много доволен, че ти неуморно боравиш в каузални култури. Изпратеният труд те изявява. И добре струваш, защото разсадника е голям, сезонът наближил и работниците са необходими. Говори, пиши, живей! И извънземните великани ще ти се притичат в помощ и подкрепа.
към текста >>

34. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня.
Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов. Силата седи в схващането. То е контакт, непреривен контакт на любовта. Не мислете, че любовта седи само в един момент. То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр. Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня. Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе. Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени. Когато говорим за Божествения живот, позразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят. Като видиш прасето, да ти е приятно. То сега рови, понеже не го обичаш.
към текста >>

35. 6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА

Гена Папазова

Засели се при тях една котка, на Изгрева вече.
Такъв безогледно смел човек беше тя, същевременно духовита. За нея всички предмети имаха две имена. Ножовете ги беше накръстила по различен начин, в зависимост от формата и от резбата им. Едно беше, спомням си, „змийче". Другите, всичко не мога да кажа. Засели се при тях една котка, на Изгрева вече. Котката беше шарена с черно и бяло. Паша я кръсти „калугерка". Ха-ха-ха. А за по-съкратено я наричаше „калу". Направихме долу къщата. Тя имаше отначало три стаи и всяка от тях си избираше по една стая и казваше как да си я боядиса.
към текста >>

Котката беше шарена с черно и бяло.
За нея всички предмети имаха две имена. Ножовете ги беше накръстила по различен начин, в зависимост от формата и от резбата им. Едно беше, спомням си, „змийче". Другите, всичко не мога да кажа. Засели се при тях една котка, на Изгрева вече. Котката беше шарена с черно и бяло. Паша я кръсти „калугерка". Ха-ха-ха. А за по-съкратено я наричаше „калу". Направихме долу къщата. Тя имаше отначало три стаи и всяка от тях си избираше по една стая и казваше как да си я боядиса. Пашината се боядиса небесно синя, Анината розова и на Надя беше с букети цветя, така по тапетите.
към текста >>

36. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

Магдалина Стефанова Григорова

До мен лежеше осиротяла котка, на пода на мазето аз растях.
Трябва да отмине тя от нашата планета. 19.11.1982 г. За Мама Аз нямам майка, нито татко, сирак съм аз от малко дете и раснах на воля без легло сладко. Така ли всякое дете расте? Обичах да играя с топка, но вместо игра слугинче аз станах. До мен лежеше осиротяла котка, на пода на мазето аз растях. Аз нямах майка, нито татко, сълзите ми да обърше мама. Течеше времето без радост, кротко татко да ме погали само. Жадувах страшно за майчина милувка, в прегръдка топла да ме стопли. Жадувах за една искрена целувка, леглото ми топло да приготви. О майко мила и любима, защо тъй рано си отиде?
към текста >>

37. 6. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

Магдалина Стефанова Григорова

А Учителят й отговорил: „Е-е, тя и котката е всеки ден близо до Мен, но все котка си остава." Друг път Учителят я пита: „Искаш ли да ти дам ясновидство?
6. НАТАЛИЯ ЧАКОВА При едно посещение на Изгрева Учителят я попитал: „Наталия, защо толкова много настояваш да бъдеш на работа близо до София? " - „Ами, Учителю, за да бъда по-близо до Вас", казала тя. А Учителят й отговорил: „Е-е, тя и котката е всеки ден близо до Мен, но все котка си остава." Друг път Учителят я пита: „Искаш ли да ти дам ясновидство? " - „Не, Учителю, страх ме е." - „Няма от какво да те е страх. Аз съм с тебе! " Казал Учителят. - „Не, не, Учителю, страх ме е", упорствала Наталия. Но Той й дал ясновиждане в писането.
към текста >>

38. 33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА

Веднъж на беседа влиза в салона котката на Учителя и присъстващите започват упорито да я гонят.
33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА Сестра Ганка Бончева ми разказа следния случай: В салона на Изгрева, първия ред в полукръг пред катедрата винаги се заемал от старите братя и сестри, които са имали и възглавнички върху столовете си. Дори и да отсъства някой, мястото му стои празно и никой няма право да седне на него. Веднъж на беседа влиза в салона котката на Учителя и присъстващите започват упорито да я гонят. Обаче Учителят им казал: „Недейте да я пъдите, тя ми каза, че една сестра от града няма да дойде, затова иска да седне на нейното място." Котката се качва върху меката възглавничка на стола, свива се удобно на кравайче и спокойно си стояла до края на беседата. Другият случай е, когато котката държала в устата си жива мишка и я разхождала около Салона. В това време сестра Ганка решила да вземе мишката от устата на котката и да я освободи. Но в този момент Учителят открехнал вратата и казал: „Сестра, оставете я, тя ще я заведе на училище."
към текста >>

Обаче Учителят им казал: „Недейте да я пъдите, тя ми каза, че една сестра от града няма да дойде, затова иска да седне на нейното място." Котката се качва върху меката възглавничка на стола, свива се удобно на кравайче и спокойно си стояла до края на беседата.
33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА Сестра Ганка Бончева ми разказа следния случай: В салона на Изгрева, първия ред в полукръг пред катедрата винаги се заемал от старите братя и сестри, които са имали и възглавнички върху столовете си. Дори и да отсъства някой, мястото му стои празно и никой няма право да седне на него. Веднъж на беседа влиза в салона котката на Учителя и присъстващите започват упорито да я гонят. Обаче Учителят им казал: „Недейте да я пъдите, тя ми каза, че една сестра от града няма да дойде, затова иска да седне на нейното място." Котката се качва върху меката възглавничка на стола, свива се удобно на кравайче и спокойно си стояла до края на беседата. Другият случай е, когато котката държала в устата си жива мишка и я разхождала около Салона. В това време сестра Ганка решила да вземе мишката от устата на котката и да я освободи. Но в този момент Учителят открехнал вратата и казал: „Сестра, оставете я, тя ще я заведе на училище."
към текста >>

Другият случай е, когато котката държала в устата си жива мишка и я разхождала около Салона.
33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА Сестра Ганка Бончева ми разказа следния случай: В салона на Изгрева, първия ред в полукръг пред катедрата винаги се заемал от старите братя и сестри, които са имали и възглавнички върху столовете си. Дори и да отсъства някой, мястото му стои празно и никой няма право да седне на него. Веднъж на беседа влиза в салона котката на Учителя и присъстващите започват упорито да я гонят. Обаче Учителят им казал: „Недейте да я пъдите, тя ми каза, че една сестра от града няма да дойде, затова иска да седне на нейното място." Котката се качва върху меката възглавничка на стола, свива се удобно на кравайче и спокойно си стояла до края на беседата. Другият случай е, когато котката държала в устата си жива мишка и я разхождала около Салона. В това време сестра Ганка решила да вземе мишката от устата на котката и да я освободи. Но в този момент Учителят открехнал вратата и казал: „Сестра, оставете я, тя ще я заведе на училище."
към текста >>

В това време сестра Ганка решила да вземе мишката от устата на котката и да я освободи.
33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА Сестра Ганка Бончева ми разказа следния случай: В салона на Изгрева, първия ред в полукръг пред катедрата винаги се заемал от старите братя и сестри, които са имали и възглавнички върху столовете си. Дори и да отсъства някой, мястото му стои празно и никой няма право да седне на него. Веднъж на беседа влиза в салона котката на Учителя и присъстващите започват упорито да я гонят. Обаче Учителят им казал: „Недейте да я пъдите, тя ми каза, че една сестра от града няма да дойде, затова иска да седне на нейното място." Котката се качва върху меката възглавничка на стола, свива се удобно на кравайче и спокойно си стояла до края на беседата. Другият случай е, когато котката държала в устата си жива мишка и я разхождала около Салона. В това време сестра Ганка решила да вземе мишката от устата на котката и да я освободи. Но в този момент Учителят открехнал вратата и казал: „Сестра, оставете я, тя ще я заведе на училище."
към текста >>

39. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 561-580

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Един вол, една котка, не може да люби съзнателно.
Пред глупав човек не се изповядвай. Морал. 565 Моралът, това е изпълнение на истината. Истината, това е поглед към Бога. Отношение. 566 Любов може да има само дето има отношения, а отношения може само дето има разумни същества. Може да люби само едно разумно същество. Един вол, една котка, не може да люби съзнателно. Може да имате състрадание към нея, но съзнателна любов - не. Защото няма отношения между нея и теб. Свещено правило: 567 Аз себе си никога няма да защитя, но щом дойде до Божественото, там аз зная правилото. Съвършенство. 568 Ние трябва да живеем, за да изявяваме Божественото съвършенство. В частиците Бог се проявява в своето съвършенство.
към текста >>

40. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Един вол, една котка не можеш да любиш съзнателно.
- „Моралът, това е изпълнение на Истината" - казвате вие. Пък аз казвам: „Истината - това е поглед към Бога." (Учителят Му хареса това и каза: „Кой каза това? ") Аз отговорих: „Това казва ученикът на Учителя си." После Учителят ми каза следните неща за тези думи: „Любов може да има само там, гдето има отношение. А отношение може да има там, гдето има разумни същества. Да любиш, може само едно разумно същество. Един вол, една котка не можеш да любиш съзнателно. Може да имаш състрадание към нея, но съзнателна любов - не, защото няма отношение между нея и тебе. Ние трябва да живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. В частите Бог се проявява в Своето съвършенство - значи Бог се е проявил в него - туй е проявлението само. По-голямо щастие от това, да живееш в Бога, има ли? Всяка отделна частица, като се отдели от цялото, носи идеята, че е всесилна, тъй като цялото е силно и има право да се движи, където си иска.
към текста >>

41. СЪДЪРЖАНИЕ

ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ................................................................................68 57.
ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТМИЯТА....................................................................................62 52. СНИМКАТА „УЧИТЕЛЯТ В ЖИТОТО".....................................................................................63 53. ГОЛЕМИЯТ РАЗКОЛ....................................................................................................................64 54. РАЗПРАТА......................................................................................................................................66 55. БРАТСТВОТО В ЧУЖБИНА........................................................................................................67 56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ................................................................................68 57. ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА....................................................69 58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА.............................................................................70 59. МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА НА БАЛТОВА И ДУХОВЕТЕ.................................................71 60. МОСТЪТ НА БУДАЛИТЕ.............................................................................................................72 61. ЖИВОТНИТЕ СА ЯСНОВИДЦИ.................................................................................................73 62.
към текста >>

42. 9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО

От тази болест заекът и котката като се заразят, умират за 24 часа.
Две седмици всяка сутрин припадах и сядах на земята от болка, като гледах ревящото животно и наоколо миришеше на пържени пържоли от стенещите добитъци, като ги горяха. Всеки ден се убиваха коне, които бяха болни от сибирска язва - сап. От тази опасна болест страдат само конете. Болестта е три вида: външно кожна, вътрешно белодробна и в ноздрите. Заболяваха хрущялите на ноздрите и ноздрите се пълнеха със сополи. От тази болест заекът и котката като се заразят, умират за 24 часа. Човек заразен живее две седмици, заразен кон живее 20 години. Заболелият кон сам за себе си не е опасен, но разнася болестта наоколо си. Унищожаваха също и туберкулозните заболели добитъци, особено кравите, за да не заразяват чрез млякото си хората, които консумираха това мляко. Въпреки ежедневните преживявания от тези гледки и зрелища от заболелия добитък, аз не преставах и с духовната си работа, която се състоеше в молитва и четене на Евангелието. Всяка сутрин, обед и вечер си прочитах по една глава и в процеса на ежедневната си работа размишлявах върху прочетеното Слово Божие.
към текста >>

43. 56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ

56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ Имахме един брат, Митко Сотиров, който много години беше директор на Музикалния театър, на Мичето Златева беше мъж.
56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ Имахме един брат, Митко Сотиров, който много години беше директор на Музикалния театър, на Мичето Златева беше мъж. 17 години се водиха и после се разведоха. За този развод на Мичето майката е виновна. Тя каза, че Митко имал туберкулоза в гърлото, затуй бил пресипнал и т. н. Пък той е музикален. Майка й постоянно повтаряше: „Остави го, мари, остави го!
към текста >>

Това на Мичето Златева майката - за да види какви са моите отношения с Елена Хаджи Григорова, за да може да ме прикотка.
„Абе, защо не си отиваш да спиш у вас на спокойствие? " - „Аз обичам Ленчето! " А пък тя обичала да даде дъщеря си на мене, зет да ме прави. И затуй оставала при Ленчето. Дене я намирам при Ленчето. Това на Мичето Златева майката - за да види какви са моите отношения с Елена Хаджи Григорова, за да може да ме прикотка. И все: „даскалчето, даскалчето", все ме хвали, де, Златева. А веднъж стана така. Аз бях 7 години учител в Кумарица (сега Александър Войково) и най-после ме назначиха в София, в Дианабад. Аз съм учител, пък Каменка 18 години е била в този квартал учителка. Остава Златева да спи тука и назначиха в занималнята нейната дъщеря, тя имаше една по-малка дъщеря, Стефана, тя се помина.
към текста >>

44. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Какво ще се смея на котката?
Ако искате един щастлив живот, ако искате да прогресирате като ученици, абсолютно никаква лъжа не трябва да има във вас. Казвате: никой не иска лъжата. Да се откажете от лъжата, това значи да бъдете искрени спрямо себе си. Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш? " Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре.
към текста >>

Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш.
Казвате: никой не иска лъжата. Да се откажете от лъжата, това значи да бъдете искрени спрямо себе си. Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш? " Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот.
към текста >>

И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре.
Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи? Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души измежду вас, които да дадат пример на любовта. Те да бъдат като екземпляри. Тук любовта между млади и стари не е както трябва.
към текста >>

Но ето, дойде котката и клекна тамо и ги зачака.
(от ар,-тур.) сутринта, {Бел, на съставителя Вергилий Кръстев)[/b] [b]Той се хранил, но се разговаряме. Аз му се оплаквам, че съм гладен, но няма какво да се яде. Има, но мен не ми се готви. Нещо зашипърка под кревата, кога погледнах - то се навъдили много мишки. Видях 5 едри на едно място и се замислих как може тая гад да се изтреби, защото там им е дупката. Но ето, дойде котката и клекна тамо и ги зачака. Отворих долапя. Кога погледнах, ето, едро насекомо, един вид като ларвите на майския бръмбар, бели, големи, но по форма наподобяват на едрите мрави, само че големи като най-едрите скакалци, лете каквито се намират по нивите, кога жънем, но и от тях по-едри. На края на задницата си имат отровен шип, който ми науми скорпиева отрова. Извиках на Стояна да дойде да види тия чудновати същества и се затекох да взема дилафа и сграбчих с него най-едрия насеком. Но ето и други него го застъпах, за да го смажа, обаче шипът му - жилото, било роговообразно, та се заби в крака ми и то в десния крак, в слабата част на стъпалото.
към текста >>

45. 1934 година

Какво ще се смея на котката?
Ако искате един щастлив живот, ако искате да прогресирате като ученици, абсолютно никаква лъжа не трябва да има във вас. Казвате: никой не иска лъжата. Да се откажете от лъжата, това значи да бъдете искрени спрямо себе си. Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш? " Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре.
към текста >>

Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш.
Казвате: никой не иска лъжата. Да се откажете от лъжата, това значи да бъдете искрени спрямо себе си. Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш? " Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот.
към текста >>

И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре.
Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи? Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души измежду вас, които да дадат пример на любовта. Те да бъдат като екземпляри. Тук любовта между млади и стари не е както трябва.
към текста >>

46. 1934 година Продължение

Но ето, дойде котката и клекна тамо и ги зачака.
(от ар,-тур.) сутринта, {Бел, на съставителя Вергилий Кръстев) Той се хранил, но се разговаряме. Аз му се оплаквам, че съм гладен, но няма какво да се яде. Има, но мен не ми се готви. Нещо зашипърка под кревата, кога погледнах - то се навъдили много мишки. Видях 5 едри на едно място и се замислих как може тая гад да се изтреби, защото там им е дупката. Но ето, дойде котката и клекна тамо и ги зачака. Отворих долапя. Кога погледнах, ето, едро насекомо, един вид като ларвите на майския бръмбар, бели, големи, но по форма наподобяват на едрите мрави, само че големи като най-едрите скакалци, лете каквито се намират по нивите, кога жънем, но и от тях по-едри. На края на задницата си имат отровен шип, който ми науми скорпиева отрова. Извиках на Стояна да дойде да види тия чудновати същества и се затекох да взема дилафа и сграбчих с него най-едрия насеком. Но ето и други него го застъпах, за да го смажа, обаче шипът му - жилото, било роговообразно, та се заби в крака ми и то в десния крак, в слабата част на стъпалото.
към текста >>

47. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Моята котка аз храня 4 пъти на ден, но пак си е котка.
А пък човек е същество на всичките добродетели. Някой казва, че е религиозен, а по 10 пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние. Той казва, че вярва в Христа. Че кой вол не вярва в господаря си, обаче си остава вол. Моята котка аз храня 4 пъти на ден, но пак си е котка. Ето де е лъжата в света. Казвате: „Аз съм напред, вярвам в Бога." Кокошката кълве зърна от ръката ми. И тя вярва. А пък човешкото вярване трябва да бъде съвършено. Някой ще каже: „Аз животно ли съм?!
към текста >>

48. 28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта

ТОМ 17

Моята котка в София все с мен живее в стаята, яде моя хляб и все котка си остава.
За да бъдеш свободен на леглото, ако то е шито [? ] и широко. Може ли да бъдеш свободен, ако ти дават храна колкото на една пчела? Ти изядаш колкото за 50 пчели. Но ти ще свършиш работа за 50 пчели. Моята котка в София все с мен живее в стаята, яде моя хляб и все котка си остава. Има едно състояние у всички, от което трябва да се пазите и напредналите. Някой път си неразположен - това не е на твоя дух. Христос описва човешките работи, когато казва: „Скръбна е душата..." Не теоретически, но да опиташ нещата - това е знание. Христос дойде на земята да опита хората да учат, Той имаше знание, но да го опита. Вие имате доста противоречия, аз не искам да ги подигна - в дъното ви има кал.
към текста >>

И моята котка..... Всеки може да размъти дъното на другия.
Някой път си неразположен - това не е на твоя дух. Христос описва човешките работи, когато казва: „Скръбна е душата..." Не теоретически, но да опиташ нещата - това е знание. Христос дойде на земята да опита хората да учат, Той имаше знание, но да го опита. Вие имате доста противоречия, аз не искам да ги подигна - в дъното ви има кал. Кой не се влюбва? И моята котка..... Всеки може да размъти дъното на другия. Има желания, които трябва да ги организираш, а не да ги изпъдиIII. Момъкът търси момата, за да го направи щастлив. Ни най-малко няма да го направи. Трябва да се работи разумно. Вляза в една гостилница, имам само за един обяд - той може да ме кредитира само за един обяд, да не си мисля, че той е добър.
към текста >>

49. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Така също и котката, като прегръща мишката с лапите си, от любов ли прави това?
Когато туриш в капана някое парче пастърма за мишката, от любов ли я туряш? - Не. Ти я туряш, за да я хванеш и да се освободиш от нея, понеже ти прави пакост. Мишката не може да разсъждава повече, тя гледа, че има ядене и си казва: „те ядат и аз ще ям". Влиза в капана и щрак, затварят я. Така също и котката, като прегръща мишката с лапите си, от любов ли прави това? Обича я тя, но взема живота на мишката за нея си и не й дава да живее отвън. Така и хората. Момъкът обича някоя мома, но като я взема, днес я груби, утре я хока, изтезава я и за една, две години изяда живота й. Каква е тази любов? Ако не му е по волята, да й каже: „Не може да живеем двама, давам ти свобода да се разделим." Не, той ще я мачка, ще я върти, на негова калъп да я пригоди, за да може да си играе с нея.
към текста >>

50. 8. В един и същ свят живеем

(В. «Братство», бр. 160, 17.V.1936 г., стр. 1)

ТОМ 20

Котката е в същата стая с мене и същия хляб й давам да яде, но е пак котка.
160, 17.V.1936 г, стр. 1) Ако някой ви се оплаче и го запитате защо не успява, ще ви каже стереотипното - условията са такива. А условията са само половината от причините за неуспеха. Пропускаме по-важното - ние самите. Тоя свят за глупавия и за умния е един и същ. Котката е в същата стая с мене и същия хляб й давам да яде, но е пак котка. В същата земя посяват житото и ечемикът израства: от житото - жито, а от ечемика - ечемик. Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е доколко то е разработено - и след това условията. Двама души падат в една река, но единият знае да плава и за него това е само един инцидент, а другият не знае и това може да е край на живота му... В същия живот сме, в същия свят, но знающият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знающия ученик.
към текста >>

51. 22. Приказки и басни: Правосъдие; Великият майстор и щурецът

(В. «Братство», бр. 184, 11.IV.1937 г.)

ТОМ 20

184, 11.IV.1937г.) ПРАВОСЪДИЕ (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене.
22. ПРИКАЗКИ И БАСНИ (В. «Братство», бр. 184, 11.IV.1937г.) ПРАВОСЪДИЕ (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене. Слушай рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш. Ако обичаш, нека да го дадем да го раздели Лъвът най-силният. Той разбира тия работи. Лисицата направила кисела муцуна, но понеже сиренето било у котката съгласила се. , Намерили лъва и му изложили работата.
към текста >>

Слушай рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш.
22. ПРИКАЗКИ И БАСНИ (В. «Братство», бр. 184, 11.IV.1937г.) ПРАВОСЪДИЕ (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене. Слушай рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш. Ако обичаш, нека да го дадем да го раздели Лъвът най-силният. Той разбира тия работи. Лисицата направила кисела муцуна, но понеже сиренето било у котката съгласила се. , Намерили лъва и му изложили работата. Това е лесна работа рекъл той.
към текста >>

Лисицата направила кисела муцуна, но понеже сиренето било у котката съгласила се.
«Братство», бр. 184, 11.IV.1937г.) ПРАВОСЪДИЕ (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене. Слушай рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш. Ако обичаш, нека да го дадем да го раздели Лъвът най-силният. Той разбира тия работи. Лисицата направила кисела муцуна, но понеже сиренето било у котката съгласила се. , Намерили лъва и му изложили работата. Това е лесна работа рекъл той. Добре сте сторили, че сте дошли това тъкмо най-много ми приляга да въздавам справедливост. Опасал той престилката, турил везните, проверил ги грижливо, а след това взел сиренето, разделил го на две части и го турил от двете страни. Едното натегнало.
към текста >>

Лисицата и котката търпеливо гледали.
Опасал той престилката, турил везните, проверил ги грижливо, а след това взел сиренето, разделил го на две части и го турил от двете страни. Едното натегнало. Той отхапал от него. Сега другото натегнало. Той отхапал и от него. Лисицата и котката търпеливо гледали. А парчетата на сиренето ставали все по-малки. Като разбрали накъде отива работата, котката взела жално да се моли: Не може ли и така да ни ги дадете, да не са толкова точни? Не може отсякъл лъвът. Това е правосъдие, справедливост! Имайте предвид, че недоволните подлежат на наказание и тъй ги изгледал, че те забравили сиренето и хукнали да бягат.
към текста >>

Като разбрали накъде отива работата, котката взела жално да се моли: Не може ли и така да ни ги дадете, да не са толкова точни?
Той отхапал от него. Сега другото натегнало. Той отхапал и от него. Лисицата и котката търпеливо гледали. А парчетата на сиренето ставали все по-малки. Като разбрали накъде отива работата, котката взела жално да се моли: Не може ли и така да ни ги дадете, да не са толкова точни? Не може отсякъл лъвът. Това е правосъдие, справедливост! Имайте предвид, че недоволните подлежат на наказание и тъй ги изгледал, че те забравили сиренето и хукнали да бягат. ВЕЛИКИЯТ МАЙСТОР И ЩУРЕЦЪТ Велик майстор оградил със стена огромна една градина. И като завършил знаменитото си дело, той застанал доволен насред и започнал да я оглежда с радост.
към текста >>

52. (39) ВТОРАТА СРЕЩА С ЦАРЯ

ТОМ 20

228 Повикали котката на гости - изплашили се мишките.
(39) ВТОРАТА СРЕЩА С ЦАРЯ Среща на 1.IV.1939 г. при Евдокия от 9 и 30 до 11 и ½ Преди да дойде царят, аз се срещнах с Учителя, който ми каза някои неща: «Вътрешна политика да води. Едно тяло, за да се повдигне във въздуха, трябва или обемът да се увеличи (чрез разширение), или движението да се увеличи - колкото възгледите стават по-ограничени, толкова той пада понадолу! , а там се намаляват благоприятните условия.226 Ако не бяха правили тия скандали на Бялото Братство, щяха да имат сега Добруджа.227 Той не е изправил нещата - седи на два стола. Ний няма какво да искаме от него - и без него можем да изправим нещата; работите, но все лоши хора са. 228 Повикали котката на гости - изплашили се мишките. Повикали лисицата на гости - уплашили се кокошките. Повикали са вълците - уплашили се овците! Изслушай го. Духовете имат лоши замисли.229 Ще се въздържаш. Ще гледаш за Бога ли правиш нещо.
към текста >>

53. І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов

Имаше котка, която беше постоянно около него.
Има вкус към опростен начин на живот, почит, признание и добро здраве. (Ако Венера не беше в Скорпион - безукорна нравственост.) Виждаме, че положението на Венера по знак (Скорпион) изменя хармоничните му качества. Венера тригон Лилит (Лилит съвпад Опашка на дракона)) е едно от най-силните положения на тази планета (макар и заточение при Юпитер). Има склонност към пътуване и изучаване наприродата. Има любов към любими животни. Имаше котка, която беше постоянно около него. Меркурий в опозиция с Луна () дава посредствена памет, неустойчиви убеждения с нерешителност и безпокойства. Предразположение към мозъчни и нервни заболявания. Меркурий в паралел с Марс () дава сила, похватност, но се използва за разрушителни цели. Ще претърпява много скърби, неприятности и промени. Меркурий в секстил с Уран () дава оригинален независим ум, борещ се срещу робството на модата и традициите.
към текста >>

54. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Имахме куче и котка, която гонеше мишките.
Копаехме трап, застилахме го със сено (слама) слагахме картофите, отгоре им - пак сено и пръст. Така се запазваха от студа и ние си изваждахме, когато ни трябваха. Когато започваше топенето на снега през пролетта, дупката се напълваше с вода и ние бързо ги изваждахме. При бараката ни се въдеха орляк от врабчета, които кацаха на вишната пред прозореца, и по цял ден чуруликаха. Ние намирахме по нещо да им дадем и те не се отделяха от дома ни. Имахме куче и котка, която гонеше мишките. Кучето беше добро и кротко си лежеше пред къщата, но някои хора ги лаеше и гонеше. Най-много лаеше брат Йордан Бобев и той престана да минава покрай нас. Както споменах по-горе, дядо Кънчо купи радио на изплащане и понеже нямаше пари, заложи двата сребърни светилника, които беше купил за осветление при съборите, и така плати дълга. Аз обичах да говоря и се поучавам от възрастни приятели и често посещавах сестра София Попова и й носех вода. До нея беше сестра Севда, сестра Наталия Чакова.
към текста >>

55. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

С нашата котка беше голям приятел.
А то - и кухня, и стая, и всичко. Никой не можеше да припари у нас! Всички знаеха, че кучето е лошо. А как гонеше котките и кокошките! Тичаше след тях чак до отсрещния двор и устата му се напълваше с перушина. С нашата котка беше голям приятел. И тя сядаше до него на сянка под дюлята и си почиваше необезпокоена. Едва ли би имала по-добър пазач от този Белчо! Веднъж той се затича подир една котка с пълна сила напред и като я наближи, разпозна, че е нашата и продължи да тича с ярост, все едно, че гони нещо друго. И не се издаде, че се е объркал. А котката сви надясно и спря.
към текста >>

Веднъж той се затича подир една котка с пълна сила напред и като я наближи, разпозна, че е нашата и продължи да тича с ярост, все едно, че гони нещо друго.
А как гонеше котките и кокошките! Тичаше след тях чак до отсрещния двор и устата му се напълваше с перушина. С нашата котка беше голям приятел. И тя сядаше до него на сянка под дюлята и си почиваше необезпокоена. Едва ли би имала по-добър пазач от този Белчо! Веднъж той се затича подир една котка с пълна сила напред и като я наближи, разпозна, че е нашата и продължи да тича с ярост, все едно, че гони нещо друго. И не се издаде, че се е объркал. А котката сви надясно и спря. Та, когато кучето беше вече старо, взе да се схваща и парализира. И все вътре у нас, до печката. Веднъж съвсем се схвана и явно си умираше.
към текста >>

А котката сви надясно и спря.
С нашата котка беше голям приятел. И тя сядаше до него на сянка под дюлята и си почиваше необезпокоена. Едва ли би имала по-добър пазач от този Белчо! Веднъж той се затича подир една котка с пълна сила напред и като я наближи, разпозна, че е нашата и продължи да тича с ярост, все едно, че гони нещо друго. И не се издаде, че се е объркал. А котката сви надясно и спря. Та, когато кучето беше вече старо, взе да се схваща и парализира. И все вътре у нас, до печката. Веднъж съвсем се схвана и явно си умираше. Изтичахме да повикаме Светозар - той живееше у Петър Филипов по това време. Идва Светозар и грабва с две ръце кучето.
към текста >>

Защото си спомням, че имаха котка.
И братът живееше цял ден долу, в една съвсем малка стаичка, кутийка. Вътре имаше едно миндерче, малка масичка и прозорче. Там прекарваше дните си, и то в работа. Съвсем скромно и бедно! Те бяха възрастни със сестра Радка, и пенсиите им трябва да са били нищожни. Защото си спомням, че имаха котка. Тя седеше все в градината им. И сестрата й даваше всеки ден храна - и то само водичка с малко напоен хляб. Това беше. И всеки ден. Ние, като отивахме у тях, им занасяхме разни храни - маслини, сирене, зехтин и др.
към текста >>

56. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Казах му някои смешни работи за една котка, продадена 160 пъти, а сигурно и неговата шапка тъй ще се продава някога.
[Бог Царува] на небето. Край. След това го изпратих до Изгрева. По пътя говорихме върху лекцията и други работи, а после се върнах тук. Той е много внимателен. Шапката я няма. Казах му някои смешни работи за една котка, продадена 160 пъти, а сигурно и неговата шапка тъй ще се продава някога. Всички напуснали Братството са се съюзили за борба срещу Него - последствие оттогава, но скоро ще ги вържем и да видиш пак [мене? ] дават в ръцете всичко! ... Велик е Бог, неизказано Велик и Милостив. Да бъде свята волята Му винаги за нас и дано имаме сили да я изпълним безпрекословно. Самообладанието - и ходението - това бе за нас, разбрали?
към текста >>

57. 67.Ганка Бончева,Ружа Чернева,Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева

ТОМ 22

Друг път Ганка носеше една котка, която живееше в кошница до палатката на Ганка.
Кучето й Стоянчо се хвърли цялото в езерото и ненаситно пи вода няколко минути. Излезе от езерото и взе да почива. Понеже Величка беше уморена, останахме да преспим в Заслона. Сутринта поехме обратният път към езерата - Орловец този път го минахме от северната страна и се спуснахме по камъните право към пътеката. По нея минаваше група туристи и извикаха: „Гледайте, гледайте един смел поп се спуща по най-стръмното, заедно с попадийката и дъщеря си." Слязохме на пътеката и се върнахме на второто езеро до вечерта. Друг път Ганка носеше една котка, която живееше в кошница до палатката на Ганка. Събрахме лагера и слязохме надолу на хижа Вада, където бай Янко беше стоварил багажа. Ганка беше турила котката в торба, но като я извади от торбата вечерта, тя избяга нагоре. През нощта Ганка отиде на бивака, за да я търси. Намерила я легнала на мястото на палатката и я сложила в торбата. Преспала малко и тръгнала надолу, и дойде точно навреме, когато дойдоха двата камиона за откарване на багажа ни в София.
към текста >>

Ганка беше турила котката в торба, но като я извади от торбата вечерта, тя избяга нагоре.
Понеже Величка беше уморена, останахме да преспим в Заслона. Сутринта поехме обратният път към езерата - Орловец този път го минахме от северната страна и се спуснахме по камъните право към пътеката. По нея минаваше група туристи и извикаха: „Гледайте, гледайте един смел поп се спуща по най-стръмното, заедно с попадийката и дъщеря си." Слязохме на пътеката и се върнахме на второто езеро до вечерта. Друг път Ганка носеше една котка, която живееше в кошница до палатката на Ганка. Събрахме лагера и слязохме надолу на хижа Вада, където бай Янко беше стоварил багажа. Ганка беше турила котката в торба, но като я извади от торбата вечерта, тя избяга нагоре. През нощта Ганка отиде на бивака, за да я търси. Намерила я легнала на мястото на палатката и я сложила в торбата. Преспала малко и тръгнала надолу, и дойде точно навреме, когато дойдоха двата камиона за откарване на багажа ни в София. Ганка не извади котката от торбата, а я пусна чак в София.Тя живее заедно с Ружа Чернева и постоянно й помага като родна сестра до нейното заминаване на 8 февруари 1988 г. През зимата една година с Ганка отидохме да чистим покрива на художественото ателие на Стаменов от големият сняг, който беше паднал, много трудна и сложна работа.
към текста >>

Ганка не извади котката от торбата, а я пусна чак в София.Тя живее заедно с Ружа Чернева и постоянно й помага като родна сестра до нейното заминаване на 8 февруари 1988 г.
Събрахме лагера и слязохме надолу на хижа Вада, където бай Янко беше стоварил багажа. Ганка беше турила котката в торба, но като я извади от торбата вечерта, тя избяга нагоре. През нощта Ганка отиде на бивака, за да я търси. Намерила я легнала на мястото на палатката и я сложила в торбата. Преспала малко и тръгнала надолу, и дойде точно навреме, когато дойдоха двата камиона за откарване на багажа ни в София. Ганка не извади котката от торбата, а я пусна чак в София.Тя живее заедно с Ружа Чернева и постоянно й помага като родна сестра до нейното заминаване на 8 февруари 1988 г. През зимата една година с Ганка отидохме да чистим покрива на художественото ателие на Стаменов от големият сняг, който беше паднал, много трудна и сложна работа. Понеже бях по-лек - 48 кг., с метла и със снегорин успяхме да очистим стъклата и в ателието му имаше пак хубаво, естествено осветление. Той беше много доволен от това и понеже беше лауреат на Димитровска награда, съдейства на сестра Ганка да отиде на Черни връх при Гошо, да раздава чай на туристите, което изпълняваше много години. Там отиваше и приятелката й Ружа. Преди това, към 1960 г.
към текста >>

58. 2. Съборите на Бялото Братство на Слънцето и на Хималаите

ТОМ 22

Котката пък се глади, умилква се, да не я бият.
Истински човек на мисълта е онзи, който не лъже. Щом лъже, той не е човек. Лъжата е животинска проява. И животните лъжат. Когато кучето направи някаква голяма пакост, то започва да се свива, сгушва се, да не го забележат. Котката пък се глади, умилква се, да не я бият. Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече.
към текста >>

Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече.
Котката пък се глади, умилква се, да не я бият. Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече. Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката. Отвън може да нямате кучета и котки, но ги носите в себе си. Там е опасността. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие - в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Това показва, че всички добродетели имат определена среда и място за живеене. Всяка добродетел си има свой обект: честността има свой обект, доброто има свой обект; интелигентността има свойобект; благородството, великодушието също имат свой обект.
към текста >>

Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката.
Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече. Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката. Отвън може да нямате кучета и котки, но ги носите в себе си. Там е опасността. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие - в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Това показва, че всички добродетели имат определена среда и място за живеене. Всяка добродетел си има свой обект: честността има свой обект, доброто има свой обект; интелигентността има свойобект; благородството, великодушието също имат свой обект. Честният, добрият, интелигентният създава в себе си условия за придобиване на смирението.
към текста >>

59. 3. За лъжеучителя Михаил Иванов

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Котката, която мижеше - стр.
293-310: Спомени на Мария Тодорова. 1. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света - стр. 293-295. 2. Ясновидци и светци - стр. 295-297. 3. Котката, която мижеше - стр. 297-300. 4. Самозванецът - стр. 300-310. II. Виж «Изгревът», том I, стр. 469-472: Спомени на Борис Николов. 1.
към текста >>

60. 13.3. Разговор с Учителя

Д-р Иван Жеков

Котката, когато е при дупката на мишката, мижи.
Тези там - Кръстьо и Михаил, те са във властта на Черното братство. Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте и вие им отпуснахте пари да дойдат. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да лежат и да не работят. Котката, когато е при дупката на мишката, мижи. Но като хване мишка, не мижи повече. Те гледат и мижат. Михаил е без сърце. Граблашев им е писал да ги пита дали да замине за Америка, а те идват при мене и по обиколен път питат, аз да им кажа, а те да му пишат, че те са му предсказали. Аз им казах: «Нали знаете, кажете му!
към текста >>

61. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

Например котката как изчислява как да хване мишката?
Беседата се прочита първо в софийска група и веднага я препращаме. 6. Сряда, 10.XII.1924 г.* (кратки бележки от школната лекция) (Тайна молитва.) Това, което се говори, трябва да се разбира. Трябва да го разбирате, (cos х + i sin х )n = cos nx + i sin nx Това е една теорема написана. De Moivre's.* Ако я разберете тая теорема, какво ще научите? Който не разбира, ще каже: «Нищо не разбирам.» Животните много добре разбират математиката. Например котката как изчислява как да хване мишката? У животните работи интуитивната, а не разумната математика. Друга задача: ixixixi i 4 - една единица, умножена 4 пъти сама на себе си. « i » е въображаема единица. Всяко положение има разумно обяснение на нещата. -500 + + 500- + 500 -500 Една величина, отрицателна у теб, става положителна у другиго.
към текста >>

62. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

Виждам, котката я напада, мисля си: защо не си послужи с крилата?
Ще мислите добре, ще чувству- вате добре и ще действувате добре. Невъзможните неща показват възможностите в нас, което можем да направим. Не може да се скрие Божественият живот, и човешкият живот не може да се скрие. Когато дойде злото, употреби ума си! Например гледам птица, разсъждавам така: Бог й дал крилца, да си служи. Виждам, котката я напада, мисля си: защо не си послужи с крилата? Като се разгневиш, не си ли и ти котка?! Или кога си готов да отстъпиш, не си ли птичка? В пението, ще пеете хубаво! Само който има обич, само той може да пее хубаво. Соломон е казал: «Има време за всичко.» Кога дойде времето, употреби го!
към текста >>

Като се разгневиш, не си ли и ти котка?!
Невъзможните неща показват възможностите в нас, което можем да направим. Не може да се скрие Божественият живот, и човешкият живот не може да се скрие. Когато дойде злото, употреби ума си! Например гледам птица, разсъждавам така: Бог й дал крилца, да си служи. Виждам, котката я напада, мисля си: защо не си послужи с крилата? Като се разгневиш, не си ли и ти котка?! Или кога си готов да отстъпиш, не си ли птичка? В пението, ще пеете хубаво! Само който има обич, само той може да пее хубаво. Соломон е казал: «Има време за всичко.» Кога дойде времето, употреби го! Пей!
към текста >>

63. 52. СВЕЩЕНИЯТ ПЛАЧ И РЕВЪТ НА РАЗСЪРДЕНИЯ МЪЖ

Сава Симеонов

Разговор с д-р Вергилий Кръстев

На котката по нашия край се вика «мачка».
» Иска да попречи на разговора им. А майката се обръща и вика: «Дано те мачки дерат! » А вие виждали ли сте как мачките дерат по лицето малките деца, които се опитват с ръце да ги мачкат? Дерат ги яко по лицето. Детето се дере и реве и повече никога не се приближава до мачката. На котката по нашия край се вика «мачка». А на мъжкия котарак му викат «мачок». Хубави имена, нали? Само да не те дере мачка по лицето.
към текста >>

64. 269. Има много същества, които дебнат да спънат човека и да забавят неговото развитие

Весела Несторова

ТОМ 24

Една котка дебне птички - не изгоних котката, но хвърлих камъче и птичките се качиха на дървото.
За да се изяви Божествената красота, обхода трябва. Безсмъртието е във вечното подмладяване. Съвършенството - също. В света много хора ще си останат да живеят, каквито са си. Все в Името на Бога те лъжат! Една котка дебне птички - не изгоних котката, но хвърлих камъче и птичките се качиха на дървото. Котката бе недоволна. Ти имай една цел: да изпълниш Волята на Бога."
към текста >>

Котката бе недоволна.
Безсмъртието е във вечното подмладяване. Съвършенството - също. В света много хора ще си останат да живеят, каквито са си. Все в Името на Бога те лъжат! Една котка дебне птички - не изгоних котката, но хвърлих камъче и птичките се качиха на дървото. Котката бе недоволна. Ти имай една цел: да изпълниш Волята на Бога."
към текста >>

65. I. СПОМЕНИ НА ЛАЛКА ГРОЗДАНОВА

ТОМ 25

Едната година като си дойдох тука ми каза да му лекувам котката.
Значи г-н Дънов е бил прав, като е казал, че аз ще завърша и ще ми се уредят работите. В: След като завършихте? Л: Когато си идвах тук през ваканцията, с майка ми ходехме при... Почти си идвах всяка година, какво да седя три месеца. Аз си вземах изпитите на края на годината, за есента нямах изпити. И отивахме, ходехме при г-н Дънов. Едната година като си дойдох тука ми каза да му лекувам котката. В: Я ми разкажете тоя случай за котката. Л: Ами идвам нали, котката му там при печката лежи и е съвсем отпусната. И Той казва: "Ще станеш добър лекар, ако ми излекуваш котката! " В: Ха, ха, ха! Л: И аз, разбира се вземах котето, понеже обичах животните, имахме си котка в къщи винаги, и вземах нали котката, погледнах я.
към текста >>

В: Я ми разкажете тоя случай за котката.
В: След като завършихте? Л: Когато си идвах тук през ваканцията, с майка ми ходехме при... Почти си идвах всяка година, какво да седя три месеца. Аз си вземах изпитите на края на годината, за есента нямах изпити. И отивахме, ходехме при г-н Дънов. Едната година като си дойдох тука ми каза да му лекувам котката. В: Я ми разкажете тоя случай за котката. Л: Ами идвам нали, котката му там при печката лежи и е съвсем отпусната. И Той казва: "Ще станеш добър лекар, ако ми излекуваш котката! " В: Ха, ха, ха! Л: И аз, разбира се вземах котето, понеже обичах животните, имахме си котка в къщи винаги, и вземах нали котката, погледнах я. Тя една такава отпусната котка, нали, какво й е.
към текста >>

Л: Ами идвам нали, котката му там при печката лежи и е съвсем отпусната.
Л: Когато си идвах тук през ваканцията, с майка ми ходехме при... Почти си идвах всяка година, какво да седя три месеца. Аз си вземах изпитите на края на годината, за есента нямах изпити. И отивахме, ходехме при г-н Дънов. Едната година като си дойдох тука ми каза да му лекувам котката. В: Я ми разкажете тоя случай за котката. Л: Ами идвам нали, котката му там при печката лежи и е съвсем отпусната. И Той казва: "Ще станеш добър лекар, ако ми излекуваш котката! " В: Ха, ха, ха! Л: И аз, разбира се вземах котето, понеже обичах животните, имахме си котка в къщи винаги, и вземах нали котката, погледнах я. Тя една такава отпусната котка, нали, какво й е. Аз почнах да й правя масаж, да я разтривам, моля ти се и какво, дадох й аспирин с водата, и котката Му оздравя.
към текста >>

И Той казва: "Ще станеш добър лекар, ако ми излекуваш котката!
Аз си вземах изпитите на края на годината, за есента нямах изпити. И отивахме, ходехме при г-н Дънов. Едната година като си дойдох тука ми каза да му лекувам котката. В: Я ми разкажете тоя случай за котката. Л: Ами идвам нали, котката му там при печката лежи и е съвсем отпусната. И Той казва: "Ще станеш добър лекар, ако ми излекуваш котката! " В: Ха, ха, ха! Л: И аз, разбира се вземах котето, понеже обичах животните, имахме си котка в къщи винаги, и вземах нали котката, погледнах я. Тя една такава отпусната котка, нали, какво й е. Аз почнах да й правя масаж, да я разтривам, моля ти се и какво, дадох й аспирин с водата, и котката Му оздравя. Ха, ха, ха!
към текста >>

Л: И аз, разбира се вземах котето, понеже обичах животните, имахме си котка в къщи винаги, и вземах нали котката, погледнах я.
Едната година като си дойдох тука ми каза да му лекувам котката. В: Я ми разкажете тоя случай за котката. Л: Ами идвам нали, котката му там при печката лежи и е съвсем отпусната. И Той казва: "Ще станеш добър лекар, ако ми излекуваш котката! " В: Ха, ха, ха! Л: И аз, разбира се вземах котето, понеже обичах животните, имахме си котка в къщи винаги, и вземах нали котката, погледнах я. Тя една такава отпусната котка, нали, какво й е. Аз почнах да й правя масаж, да я разтривам, моля ти се и какво, дадох й аспирин с водата, и котката Му оздравя. Ха, ха, ха! В: Значи, ако излекувате котката, ще станете лекар? Значи това е първата опитност с котката.
към текста >>

Тя една такава отпусната котка, нали, какво й е.
В: Я ми разкажете тоя случай за котката. Л: Ами идвам нали, котката му там при печката лежи и е съвсем отпусната. И Той казва: "Ще станеш добър лекар, ако ми излекуваш котката! " В: Ха, ха, ха! Л: И аз, разбира се вземах котето, понеже обичах животните, имахме си котка в къщи винаги, и вземах нали котката, погледнах я. Тя една такава отпусната котка, нали, какво й е. Аз почнах да й правя масаж, да я разтривам, моля ти се и какво, дадох й аспирин с водата, и котката Му оздравя. Ха, ха, ха! В: Значи, ако излекувате котката, ще станете лекар? Значи това е първата опитност с котката. Втората година като отидохте?
към текста >>

Аз почнах да й правя масаж, да я разтривам, моля ти се и какво, дадох й аспирин с водата, и котката Му оздравя.
Л: Ами идвам нали, котката му там при печката лежи и е съвсем отпусната. И Той казва: "Ще станеш добър лекар, ако ми излекуваш котката! " В: Ха, ха, ха! Л: И аз, разбира се вземах котето, понеже обичах животните, имахме си котка в къщи винаги, и вземах нали котката, погледнах я. Тя една такава отпусната котка, нали, какво й е. Аз почнах да й правя масаж, да я разтривам, моля ти се и какво, дадох й аспирин с водата, и котката Му оздравя. Ха, ха, ха! В: Значи, ако излекувате котката, ще станете лекар? Значи това е първата опитност с котката. Втората година като отидохте? Л: А, това беше втората или третата година беше, не си спомням точно.
към текста >>

В: Значи, ако излекувате котката, ще станете лекар?
" В: Ха, ха, ха! Л: И аз, разбира се вземах котето, понеже обичах животните, имахме си котка в къщи винаги, и вземах нали котката, погледнах я. Тя една такава отпусната котка, нали, какво й е. Аз почнах да й правя масаж, да я разтривам, моля ти се и какво, дадох й аспирин с водата, и котката Му оздравя. Ха, ха, ха! В: Значи, ако излекувате котката, ще станете лекар? Значи това е първата опитност с котката. Втората година като отидохте? Л: А, това беше втората или третата година беше, не си спомням точно. В: Някой друг такъв случай пак като отидохте с майка си при Него? Л: Когато щях да се женя.
към текста >>

Значи това е първата опитност с котката.
Л: И аз, разбира се вземах котето, понеже обичах животните, имахме си котка в къщи винаги, и вземах нали котката, погледнах я. Тя една такава отпусната котка, нали, какво й е. Аз почнах да й правя масаж, да я разтривам, моля ти се и какво, дадох й аспирин с водата, и котката Му оздравя. Ха, ха, ха! В: Значи, ако излекувате котката, ще станете лекар? Значи това е първата опитност с котката. Втората година като отидохте? Л: А, това беше втората или третата година беше, не си спомням точно. В: Някой друг такъв случай пак като отидохте с майка си при Него? Л: Когато щях да се женя. В: Ходехте при Него?
към текста >>

66. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Изневиделица черна котка прекоси пътя ми... Небето пропаст - чернило и гърмове, и светкавици. Вървя.
Часовете се нижат бавно, бавно, а вън бурята вилнее. Тя заспива. Чувам равномерното й дишане. Спи, сестро, спи... Точно в 12 ч. излизам и отварям портите. Изневиделица черна котка прекоси пътя ми... Небето пропаст - чернило и гърмове, и светкавици. Вървя. Завивам по булеварда към „Ивайло”. Отгде изтича нисичко куче и без лай се спусна и ме захапа за петата. Дебелата кожа на обувката ми ме запази от яките му зъби. Не смея да му подвикна - мълча. Усещам, че кожата ми настръхва, но за връщане нито мисля.
към текста >>

Не прилича ли на човек, който не е мигнал цяла нощ и може би бдял... Разказвам - почвам от черната котка, кучето което ме ухапа, другите кучета от „Луна парк", бялото зло, което ме връхлетя от тухларницата, човекът що ме проследи и злите очи на вътрешния изкусител.
Мълчаливо кима с глава и отприпква с двуколката си. Оставям в къщи мократа мушама и калните обувки. Постъкмявам се и отивам при Него да му кажа как пък аз изпълних задачата си. Но чудно, лицето Му е тъй изморено и бледо. Очите Му сякаш горят от вътрешна сила. Не прилича ли на човек, който не е мигнал цяла нощ и може би бдял... Разказвам - почвам от черната котка, кучето което ме ухапа, другите кучета от „Луна парк", бялото зло, което ме връхлетя от тухларницата, човекът що ме проследи и злите очи на вътрешния изкусител. -А какво отговорихте на последния, едничко запита Той. В отговор, когато си тръгнах, Той рече: - Вие добре изпълнихте задачата си. И още, което едвам дочух: - Бог да те благослови! Обменям по будките в. „Анхира” на Моис Коен.
към текста >>

67. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

На Витоша по сред нощ отивам, а той ще ме води у дома... И все в краката ми се завира, като котка.
Баща им чист русин, а майката - бесарабка. Приятно е да учиш, когато си сит. Надя долива чай по желание, ловко слага още хлебец в панерчето и още едно парченце лимон в чая. След урока Жечо ме изпраща. Няма нужда, ето го къде е. На Витоша по сред нощ отивам, а той ще ме води у дома... И все в краката ми се завира, като котка. Колко пъти насмалко и не го стъпках. Ако мина вляво - тика ме в дясно, ако мина в дясно, тика ме в ляво. А как неприятно мирише дъхът му! Обича да чисти носа си срещу мен и да се заглежда в носната си кърпа... Колко е хубаво при мен! Стените бели като сняг.
към текста >>

68. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Обича да наложи своето и за това е готов да стане и муха, и орел, и котка, и даже вярно псе.
Някой път изглежда съвсем безличен, но ми се струва, че крие в себе си големи самомнение и твърдо гл а вост. Макар, че е тъй тих, нежен, скромен, безгласен. Така ми се струва от ред мои наблюдения. Ако живеем „заедно” уверена съм, че ще имаме големи неприятности. Аз обичам открито и ясно да ми се говори, а той с намеци, подсещания, внушения, загадки, загадки и все загадки. Обича да наложи своето и за това е готов да стане и муха, и орел, и котка, и даже вярно псе. Но, аз не го желая никакъв. По-добре самотна ще прекарам живота си, отколкото един само час в брачен съюз с него! Ще послушам Асавита, но то не значи, че се покорявам от страх, а защото искам да се чувствувам вътрешно свободна. Ще го направя по вътрешна свобода, щом като е съзнато от мен добро. Тъй безумно обичам свободата!
към текста >>

69. 2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора

Още не отворила желязната порта, черна котка се хлъзна пред нозете ми.
Към 10 ч. тя заспа, пък аз четейки, дочаквам времето за тръгване. Часовникът ми е голям - джобен - старинна работа - чамуга, прилича на кромидена глава. В 12 ч. без една минута с потаен трепет в сърцето излизам от стаята, обувам се вън и обличам чуждата мушама. Още не отворила желязната порта, черна котка се хлъзна пред нозете ми. В друго време бих го взела за зла прокоба и бих се върнала, но сега, нищо не може да ме спре. Излизам от долната част на „Ивайло” и прекосявам към горната му част, поемам по булеварда. Неочаквано от съседните къщи, мъничко, зло пале и без да залае ме ухапа над петата. Тръпки ме полазват, но не се спирам. По небето, нито една звездичка.
към текста >>

Разправям за задачата си - от черната котка, от палето що ме ухапа, за пълчището кучета на шосето срещу „Луна парк”, за бялото куче от тухларната фабрика, що искаше да ме разкъса, за дръзкия човек, що ме проследи по пътя, за бледата светлина, що падаше през облаците и за миг осветяваше правата посока - за светулките и здравеца.
Колата отприпна в дясно, пък аз - се затирих у дома, преобличам се и право на „Опълченска” 66. Учителят като че мене чака. Лицето му е особено - светло сияние пада върху образа Му. Вижда ми се малко задъхан - пристигнал е бързо отнякъде. Посочва ми стол. Разправям за задачата си - от черната котка, от палето що ме ухапа, за пълчището кучета на шосето срещу „Луна парк”, за бялото куче от тухларната фабрика, що искаше да ме разкъса, за дръзкия човек, що ме проследи по пътя, за бледата светлина, що падаше през облаците и за миг осветяваше правата посока - за светулките и здравеца. Като стигнах до зловещото присъствие на Отрицателя, лицето на Учителя стана особено сериозно и само тук ме прекъсна: „А ти какво му отговори? ” - „Сега Слънцето ще изгрее! ” И отново продължавам аз - как Слънцето ме погледна, как бялото цветице ми проговори и за чудния колар. Тук спирам. Сълзите ме задавят.
към текста >>

70. Съдържание

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Ученикът и котката на Учителя 14.
Недялчо 9. Добрият пастир 10. От прозореца на търновската колиба 11. Той е 12. Една изящна картина 13. Ученикът и котката на Учителя 14. Пред Неговия праг 15. Магичното 16. Да опитаме новото 17. Тресчицата 18. Белият плик 19.
към текста >>

71. 1. Братство единство

Хилядолетия още можем да приказваме за братство, но ако всеки дърпа, както казва нашия народ, чергата само за себе си, нищо няма да стане - играта между котката и мишката с пословичното котешко лицемерие може да продължи векове, ала истински отношения никога не могат да се реализират.
Двадесетият век ще си остане забележителен с усилието и устрема да сведе идеята за братството до живото равнище на практиката - да се живее братството, да се поддържат искрени връзки, зад които да не стоят прикрити врагове, които се мерят и дебнат, готови всеки миг да изменят на принципа, а истински партньори и сътрудници при изграждането на новото, реализиране братството като задача на бялата раса, за да се радват поколенията на истинското братско сътрудничество и мир между народите в света. В едно семейство всичките членове не са еднакво надарени, не са еднакво здрави, хубави, добри, ала майката никого не пренебрегва -напротив към по-слабото си дете във всякакво отношение тя е по-внимателна. Големите, силните народи трябва да дадат пример - да покажат готовността, че искрено се стремят към сътрудничество и разбирателство, без оглед само на личните си интереси. Егоистичното отношение, както на отделния човек, на обществото и на държавата е изиграло вече своята роля, то лежи вече далеч в историята на човечеството и няма вече място за него в света; както отдавна е изместено от семейството, така трябва да се измести и в обществата и народите. Не се постигат връзки на сърдечно и искрено приятелство между врагове, които облечени в дрехата на лицемерието се дебнат. Хилядолетия още можем да приказваме за братство, но ако всеки дърпа, както казва нашия народ, чергата само за себе си, нищо няма да стане - играта между котката и мишката с пословичното котешко лицемерие може да продължи векове, ала истински отношения никога не могат да се реализират. Всичките народи трябва да ратуват за това братство и единство, които по силата на общите интереси двадесетия век ги налага. Народите трябва да сменят не само валутните стойности, не само материалната продукция, а чувства на взаимно доверие, мисли по важни социални, икономически и духовни въпроси. Всеки народ притежава духовни ценности, те трябва да станат достояние на всички народи, за да се обогатят по този начин духовно. Човечеството духовно трябва да се обмени, да се проследи пътя на известни постижения, да са преценят усилията, борбите, изпитанията за реализирането на идеи, които могат да ползуват всички. Голямата мъдрост станала лозунг на много народи, включително и нашия: “Съединението прави силата” не трябва само да си остане надпис или да се отнася само до поданиците на една държава.
към текста >>

72. Част 3. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА. Когато трапезата се вдигна

А. УЧИТЕЛЯТ

Част 3. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА. Когато трапезата се вдигна

Ученикът и котката на Учителя 14.
Недялчо 9. Добрият пастир 10. От прозореца на търновската колиба 11. Той е 12. Една изящна картина 13. Ученикът и котката на Учителя 14. Пред Неговия праг 15. Магичното 16. Да опитаме новото 17. Тресчицата 18. Белият плик 19.
към текста >>

73. Глава 2. Образи и идеи

Ученикът и котката на Учителя 14.
Недялчо 9. Добрият пастир 10. От прозореца на търновската колиба 11. Той е 12. Една изящна картина 13. Ученикът и котката на Учителя 14. Пред Неговия праг 15. Магичното 16. Да опитаме новото 17. Тресчицата 18. Белият плик 19.
към текста >>

74. 13. Ученикът и котката на Учителя

Глава 2. Образи и идеи

13. УЧЕНИКЪТ И КОТКАТА НА УЧИТЕЛЯ Случаят е отбелязан бегло, скромно, между другото.
13. УЧЕНИКЪТ И КОТКАТА НА УЧИТЕЛЯ Случаят е отбелязан бегло, скромно, между другото. Може да се вземе като отделен факт - страница от Неговото ежедневие, като сказание от рода на символите, накрая като притча. От нея би могло да се направи епично произведение, приказка например поучителна и полезна, малки и големи биха могли да се ползуват от нея. Но ето, че тъкмо отбелязахме първата дума с обичайния приказен тон, отказахме се от идеята за приказка и си казахме: рамката само ще ни пречи, нека се движим свободно и да огледаме случая от всичките страни. За нас ще бъде от значение да чуем всичко, да видим скритото в примера и да преживеем идеята, която Учителят внимателно и деликатно е скрил в образа, за да ни говори днес твърдо и сурово като острие на меч, който докосва дълбините на нашето съзнание - съзнанието на ученик. Предпочетохме коментара, предпочетохме суровата истина пред меката приказка.
към текста >>

Учителят разказва за една котка.
Предпочетохме коментара, предпочетохме суровата истина пред меката приказка. Животът днес промени, задълбочи нашето мислене, нещо се закали в нас, силата ни се увеличи и не се страхуваме да застанем пред огнените слова на истината. Искаме да кажем всичко и да бъдем безпощадни, когато се касае за нея, на случая ще погледнем с отворени очи. Когато се опитваме да правим преводи, не ангажираме никого, освен ония, които мислят като нас, ония, които се смятат ученици. За такава размисъл ние узряхме и днес спокойно можем да обелим коравите черупки от плода и опитаме сладката му ядка. Учителят разказва за една котка. При Него винаги имаше котка и не веднъж тя е ставала предметно учение. Случаят е интересен, построен е със скромни средства и звучи премного живо. Изисква се смелост от наша страна, за да се приближим до примера, без да засегнем личността на ученика. Опасно е да не изпаднем в ролята на учител. Ако някой би се оскърбил, тутакси ние ще добавим - примерът е за всички и строгата принципност ни предпазва от подобни намерения.
към текста >>

При Него винаги имаше котка и не веднъж тя е ставала предметно учение.
Животът днес промени, задълбочи нашето мислене, нещо се закали в нас, силата ни се увеличи и не се страхуваме да застанем пред огнените слова на истината. Искаме да кажем всичко и да бъдем безпощадни, когато се касае за нея, на случая ще погледнем с отворени очи. Когато се опитваме да правим преводи, не ангажираме никого, освен ония, които мислят като нас, ония, които се смятат ученици. За такава размисъл ние узряхме и днес спокойно можем да обелим коравите черупки от плода и опитаме сладката му ядка. Учителят разказва за една котка. При Него винаги имаше котка и не веднъж тя е ставала предметно учение. Случаят е интересен, построен е със скромни средства и звучи премного живо. Изисква се смелост от наша страна, за да се приближим до примера, без да засегнем личността на ученика. Опасно е да не изпаднем в ролята на учител. Ако някой би се оскърбил, тутакси ние ще добавим - примерът е за всички и строгата принципност ни предпазва от подобни намерения. Учителят никога не засягаше отделната личност, Той беше непоклатим в принципността.
към текста >>

Тази котка според думите на Учителя, които се казват за нея е от необикновените, защото тя бе успяла да се приближи при необикновения Човек - Учител, който говори нещо ново, проповядва ново учение, което в незнаен миг докосва и съзнанието на котката, ако може да се говори изобщо за съзнание у котките.
Случаят е интересен, построен е със скромни средства и звучи премного живо. Изисква се смелост от наша страна, за да се приближим до примера, без да засегнем личността на ученика. Опасно е да не изпаднем в ролята на учител. Ако някой би се оскърбил, тутакси ние ще добавим - примерът е за всички и строгата принципност ни предпазва от подобни намерения. Учителят никога не засягаше отделната личност, Той беше непоклатим в принципността. Тази котка според думите на Учителя, които се казват за нея е от необикновените, защото тя бе успяла да се приближи при необикновения Човек - Учител, който говори нещо ново, проповядва ново учение, което в незнаен миг докосва и съзнанието на котката, ако може да се говори изобщо за съзнание у котките. От всичко личи, че Учителят се е занимавал с нея за нейните походи, непременно наситени с насилнически елемент. Тогава вероятно е настъпил и възпитателния момент, наравно с човека, Учителят е възпитавал и котката. По някакъв начин котката разбира, че трябва да се откаже от атавистическите си навици като приеме новото учение. Всичко казано до тук е наш увод. Ето какво разказва Учителят: “Когато котката мяучи, аз зная какво иска.
към текста >>

Тогава вероятно е настъпил и възпитателния момент, наравно с човека, Учителят е възпитавал и котката.
Опасно е да не изпаднем в ролята на учител. Ако някой би се оскърбил, тутакси ние ще добавим - примерът е за всички и строгата принципност ни предпазва от подобни намерения. Учителят никога не засягаше отделната личност, Той беше непоклатим в принципността. Тази котка според думите на Учителя, които се казват за нея е от необикновените, защото тя бе успяла да се приближи при необикновения Човек - Учител, който говори нещо ново, проповядва ново учение, което в незнаен миг докосва и съзнанието на котката, ако може да се говори изобщо за съзнание у котките. От всичко личи, че Учителят се е занимавал с нея за нейните походи, непременно наситени с насилнически елемент. Тогава вероятно е настъпил и възпитателния момент, наравно с човека, Учителят е възпитавал и котката. По някакъв начин котката разбира, че трябва да се откаже от атавистическите си навици като приеме новото учение. Всичко казано до тук е наш увод. Ето какво разказва Учителят: “Когато котката мяучи, аз зная какво иска. Тя казва: Научи ме сега, какво да правя. Едно време лесно си намирах храната, изкарвах си сама прехраната.
към текста >>

По някакъв начин котката разбира, че трябва да се откаже от атавистическите си навици като приеме новото учение.
Ако някой би се оскърбил, тутакси ние ще добавим - примерът е за всички и строгата принципност ни предпазва от подобни намерения. Учителят никога не засягаше отделната личност, Той беше непоклатим в принципността. Тази котка според думите на Учителя, които се казват за нея е от необикновените, защото тя бе успяла да се приближи при необикновения Човек - Учител, който говори нещо ново, проповядва ново учение, което в незнаен миг докосва и съзнанието на котката, ако може да се говори изобщо за съзнание у котките. От всичко личи, че Учителят се е занимавал с нея за нейните походи, непременно наситени с насилнически елемент. Тогава вероятно е настъпил и възпитателния момент, наравно с човека, Учителят е възпитавал и котката. По някакъв начин котката разбира, че трябва да се откаже от атавистическите си навици като приеме новото учение. Всичко казано до тук е наш увод. Ето какво разказва Учителят: “Когато котката мяучи, аз зная какво иска. Тя казва: Научи ме сега, какво да правя. Едно време лесно си намирах храната, изкарвах си сама прехраната. Като приех новото учение, вече не мога да я намирам.
към текста >>

Ето какво разказва Учителят: “Когато котката мяучи, аз зная какво иска.
Тази котка според думите на Учителя, които се казват за нея е от необикновените, защото тя бе успяла да се приближи при необикновения Човек - Учител, който говори нещо ново, проповядва ново учение, което в незнаен миг докосва и съзнанието на котката, ако може да се говори изобщо за съзнание у котките. От всичко личи, че Учителят се е занимавал с нея за нейните походи, непременно наситени с насилнически елемент. Тогава вероятно е настъпил и възпитателния момент, наравно с човека, Учителят е възпитавал и котката. По някакъв начин котката разбира, че трябва да се откаже от атавистическите си навици като приеме новото учение. Всичко казано до тук е наш увод. Ето какво разказва Учителят: “Когато котката мяучи, аз зная какво иска. Тя казва: Научи ме сега, какво да правя. Едно време лесно си намирах храната, изкарвах си сама прехраната. Като приех новото учение, вече не мога да я намирам. Според Твоето учение нали не бива да ям плъхове, птички също не позволяваш. Тогава, какво остава - Ти да ми даваш сирене и хляб." До тук е първата част на примера.
към текста >>

Това учение котката харесва.
Като приех новото учение, вече не мога да я намирам. Според Твоето учение нали не бива да ям плъхове, птички също не позволяваш. Тогава, какво остава - Ти да ми даваш сирене и хляб." До тук е първата част на примера. Няма да бързаме с втората, която представлява и разрешението на задачата, финала на тази дълбока притча засягаща само ученика. Намираме, че първата част се отнася до първата фаза на човешкото съзнание, когато ученикът идва в досег с новото учение. Това учение котката харесва. Изправена пред необикновеното, чиято светлина почти я заслепява, тя усеща едновременно и богатството и красотата, които се съдържат в него. Успяла е да разбере, че се намира пред нещо изключително, изключително е и всичко, което Този Човек говори и върши. Тя е опитала любовта Му, нещо, което е най-важно за нея, рядко явление в живота на една котка, която решава да живее, както повелява новия закон, т. е. да не си цапа вече лапите с кръвта на жертвите - да не яде вече нечиста храна. Котката е направила невъзможното, отказала се е от стария живот, от старите навици, надминала е себе си.
към текста >>

Тя е опитала любовта Му, нещо, което е най-важно за нея, рядко явление в живота на една котка, която решава да живее, както повелява новия закон, т. е.
Няма да бързаме с втората, която представлява и разрешението на задачата, финала на тази дълбока притча засягаща само ученика. Намираме, че първата част се отнася до първата фаза на човешкото съзнание, когато ученикът идва в досег с новото учение. Това учение котката харесва. Изправена пред необикновеното, чиято светлина почти я заслепява, тя усеща едновременно и богатството и красотата, които се съдържат в него. Успяла е да разбере, че се намира пред нещо изключително, изключително е и всичко, което Този Човек говори и върши. Тя е опитала любовта Му, нещо, което е най-важно за нея, рядко явление в живота на една котка, която решава да живее, както повелява новия закон, т. е. да не си цапа вече лапите с кръвта на жертвите - да не яде вече нечиста храна. Котката е направила невъзможното, отказала се е от стария живот, от старите навици, надминала е себе си. Другото идва като естествена последица, котешкото съзнание не може да отиде по-далеч, триизмерния свят е нещо отвлечено за нея; колкото и умна да се смята, като се е приближила до Великия човек, тя си остава котка и не може да мисли, следователно не е свободна, следователно не знае, какво трябва да направи по-нататък. При това, нещо много важно, тя намира, че е направила голяма жертва, като преорганизирала живота - приела е новото учение и се смята ученичката на Учителя, Който от своя страна трябва да й плати. Тя не иска много, според нейното разбиране, все пак котешко, нищо не е онова, което тя очаква от Него.
към текста >>

Котката е направила невъзможното, отказала се е от стария живот, от старите навици, надминала е себе си.
Това учение котката харесва. Изправена пред необикновеното, чиято светлина почти я заслепява, тя усеща едновременно и богатството и красотата, които се съдържат в него. Успяла е да разбере, че се намира пред нещо изключително, изключително е и всичко, което Този Човек говори и върши. Тя е опитала любовта Му, нещо, което е най-важно за нея, рядко явление в живота на една котка, която решава да живее, както повелява новия закон, т. е. да не си цапа вече лапите с кръвта на жертвите - да не яде вече нечиста храна. Котката е направила невъзможното, отказала се е от стария живот, от старите навици, надминала е себе си. Другото идва като естествена последица, котешкото съзнание не може да отиде по-далеч, триизмерния свят е нещо отвлечено за нея; колкото и умна да се смята, като се е приближила до Великия човек, тя си остава котка и не може да мисли, следователно не е свободна, следователно не знае, какво трябва да направи по-нататък. При това, нещо много важно, тя намира, че е направила голяма жертва, като преорганизирала живота - приела е новото учение и се смята ученичката на Учителя, Който от своя страна трябва да й плати. Тя не иска много, според нейното разбиране, все пак котешко, нищо не е онова, което тя очаква от Него. Тя иска само да я хранят, срещу което тя ще стои чинно, ще слуша, ще слуша, ще философствува, ще се радва, ще се моли, ще мърка спокойно и с всичко това ще зарегистрира голям напредък - няма да лови мишки, плъхове, птички. Нека мишките напълнят къщата на господаря й.
към текста >>

Другото идва като естествена последица, котешкото съзнание не може да отиде по-далеч, триизмерния свят е нещо отвлечено за нея; колкото и умна да се смята, като се е приближила до Великия човек, тя си остава котка и не може да мисли, следователно не е свободна, следователно не знае, какво трябва да направи по-нататък.
Изправена пред необикновеното, чиято светлина почти я заслепява, тя усеща едновременно и богатството и красотата, които се съдържат в него. Успяла е да разбере, че се намира пред нещо изключително, изключително е и всичко, което Този Човек говори и върши. Тя е опитала любовта Му, нещо, което е най-важно за нея, рядко явление в живота на една котка, която решава да живее, както повелява новия закон, т. е. да не си цапа вече лапите с кръвта на жертвите - да не яде вече нечиста храна. Котката е направила невъзможното, отказала се е от стария живот, от старите навици, надминала е себе си. Другото идва като естествена последица, котешкото съзнание не може да отиде по-далеч, триизмерния свят е нещо отвлечено за нея; колкото и умна да се смята, като се е приближила до Великия човек, тя си остава котка и не може да мисли, следователно не е свободна, следователно не знае, какво трябва да направи по-нататък. При това, нещо много важно, тя намира, че е направила голяма жертва, като преорганизирала живота - приела е новото учение и се смята ученичката на Учителя, Който от своя страна трябва да й плати. Тя не иска много, според нейното разбиране, все пак котешко, нищо не е онова, което тя очаква от Него. Тя иска само да я хранят, срещу което тя ще стои чинно, ще слуша, ще слуша, ще философствува, ще се радва, ще се моли, ще мърка спокойно и с всичко това ще зарегистрира голям напредък - няма да лови мишки, плъхове, птички. Нека мишките напълнят къщата на господаря й. Сега тя е станала ученичка, този факт изчерпва всичко, и срещу този подвиг тя не иска нещо много, иска само да я хранят, да няма досег с животинския порядък или човешкия, защото и човеците сами си търсят храната, трудят се за нея, работят.
към текста >>

Нека котката да усеща това острие като дървена сабя.
Сега тя е станала ученичка, този факт изчерпва всичко, и срещу този подвиг тя не иска нещо много, иска само да я хранят, да няма досег с животинския порядък или човешкия, защото и човеците сами си търсят храната, трудят се за нея, работят. Тя няма да се цапа с кръв, няма да потъва в материалното тресавище, няма да се мотае в икономиката на природата и на световния ред. Този, който я е поучил следователно ще трябва и да я храни. Тая част на примера прилича на острие изтъкано е тънко и фино, майсторски. Картината е безупречна. Нека котката да усеща това острие като дървена сабя. Как ще пристъпи човекът към този случай? Зависи. За да се домогне до сърцевината на скритото зърно, човекът трябва да има съзнание на ученик, който еднакво може да прозре дълбочините и низините до които може да достигне. Защото, какво всъщност иска котката? Нещо толкова малко. Да бъде хранена.
към текста >>

Защото, какво всъщност иска котката?
Тая част на примера прилича на острие изтъкано е тънко и фино, майсторски. Картината е безупречна. Нека котката да усеща това острие като дървена сабя. Как ще пристъпи човекът към този случай? Зависи. За да се домогне до сърцевината на скритото зърно, човекът трябва да има съзнание на ученик, който еднакво може да прозре дълбочините и низините до които може да достигне. Защото, какво всъщност иска котката? Нещо толкова малко. Да бъде хранена. Коя котка досега е опропастила своя господар? Нито една. Но ето, че това котешко съзнание се сблъсква с един закон, истината блесва, но тя е видима само за ученика, за необикновения човек.
към текста >>

Коя котка досега е опропастила своя господар?
Как ще пристъпи човекът към този случай? Зависи. За да се домогне до сърцевината на скритото зърно, човекът трябва да има съзнание на ученик, който еднакво може да прозре дълбочините и низините до които може да достигне. Защото, какво всъщност иска котката? Нещо толкова малко. Да бъде хранена. Коя котка досега е опропастила своя господар? Нито една. Но ето, че това котешко съзнание се сблъсква с един закон, истината блесва, но тя е видима само за ученика, за необикновения човек. Ония, които имат котешко съзнание, могат да изискват да им се поднесе храната на готово, без да са вложили известен труд за нея - и в човешкия свят има хора, които живеят по този начин, но когато речем да пренесем случая върху живота на ученика, цялата ситуация се променя. Човек може да изкълве учението, кора до кора да знае Писанието, може цял живот да е живял при нозете на Учителя си, но ако съзнанието му стигне до това на котката, до нейното желание да бъде хранена от Него, това говори, че учението не е разбрано, а образа на Учителя му е останал далечен и чужд. Да стои ученикът близо до Учителя със съзнанието на котка, не е нищо друго, а губене на време.
към текста >>

Човек може да изкълве учението, кора до кора да знае Писанието, може цял живот да е живял при нозете на Учителя си, но ако съзнанието му стигне до това на котката, до нейното желание да бъде хранена от Него, това говори, че учението не е разбрано, а образа на Учителя му е останал далечен и чужд.
Да бъде хранена. Коя котка досега е опропастила своя господар? Нито една. Но ето, че това котешко съзнание се сблъсква с един закон, истината блесва, но тя е видима само за ученика, за необикновения човек. Ония, които имат котешко съзнание, могат да изискват да им се поднесе храната на готово, без да са вложили известен труд за нея - и в човешкия свят има хора, които живеят по този начин, но когато речем да пренесем случая върху живота на ученика, цялата ситуация се променя. Човек може да изкълве учението, кора до кора да знае Писанието, може цял живот да е живял при нозете на Учителя си, но ако съзнанието му стигне до това на котката, до нейното желание да бъде хранена от Него, това говори, че учението не е разбрано, а образа на Учителя му е останал далечен и чужд. Да стои ученикът близо до Учителя със съзнанието на котка, не е нищо друго, а губене на време. Това стоене нищо не го ползува. Всичките възможности за развитие са загубени - въртял се е на пръстите, мъркал и спал и накрая казва: Господарю, храни ме; приех новото учение, научи ме сега, какво да правя, т. е. как да се моля, как да уча, как да любя, как да решавам задачите си, как да се пазя от страданията - любими въпроси на мързеливите ученици от рода на котките. Котката чака отговор от Великия Човек.
към текста >>

Да стои ученикът близо до Учителя със съзнанието на котка, не е нищо друго, а губене на време.
Коя котка досега е опропастила своя господар? Нито една. Но ето, че това котешко съзнание се сблъсква с един закон, истината блесва, но тя е видима само за ученика, за необикновения човек. Ония, които имат котешко съзнание, могат да изискват да им се поднесе храната на готово, без да са вложили известен труд за нея - и в човешкия свят има хора, които живеят по този начин, но когато речем да пренесем случая върху живота на ученика, цялата ситуация се променя. Човек може да изкълве учението, кора до кора да знае Писанието, може цял живот да е живял при нозете на Учителя си, но ако съзнанието му стигне до това на котката, до нейното желание да бъде хранена от Него, това говори, че учението не е разбрано, а образа на Учителя му е останал далечен и чужд. Да стои ученикът близо до Учителя със съзнанието на котка, не е нищо друго, а губене на време. Това стоене нищо не го ползува. Всичките възможности за развитие са загубени - въртял се е на пръстите, мъркал и спал и накрая казва: Господарю, храни ме; приех новото учение, научи ме сега, какво да правя, т. е. как да се моля, как да уча, как да любя, как да решавам задачите си, как да се пазя от страданията - любими въпроси на мързеливите ученици от рода на котките. Котката чака отговор от Великия Човек. Той е толкова заможен, добър, любвеобилен, щедър, търпелив...Колко трябва на една котка!
към текста >>

Котката чака отговор от Великия Човек.
Човек може да изкълве учението, кора до кора да знае Писанието, може цял живот да е живял при нозете на Учителя си, но ако съзнанието му стигне до това на котката, до нейното желание да бъде хранена от Него, това говори, че учението не е разбрано, а образа на Учителя му е останал далечен и чужд. Да стои ученикът близо до Учителя със съзнанието на котка, не е нищо друго, а губене на време. Това стоене нищо не го ползува. Всичките възможности за развитие са загубени - въртял се е на пръстите, мъркал и спал и накрая казва: Господарю, храни ме; приех новото учение, научи ме сега, какво да правя, т. е. как да се моля, как да уча, как да любя, как да решавам задачите си, как да се пазя от страданията - любими въпроси на мързеливите ученици от рода на котките. Котката чака отговор от Великия Човек. Той е толкова заможен, добър, любвеобилен, щедър, търпелив...Колко трябва на една котка! Учителят отговаря: “Ти си възприела новото учение отчасти. Не си го разбрала, както трябва. За да заслужиш хляба и сиренето, ти трябва да хващаш мишките и плъховете да ги повъртиш малко, да им дадеш добър урок, да не влизат в къщата на господаря ти и тогава да ги пуснеш далеч от къщата." - втората част на примера. Езикът на котката ние не владеем, но ето, че можем да си представим програмата на живот, която Учителят й предписва, като при това я подканва да я изпълни, ако иска да заслужи прехраната си.
към текста >>

Той е толкова заможен, добър, любвеобилен, щедър, търпелив...Колко трябва на една котка!
Да стои ученикът близо до Учителя със съзнанието на котка, не е нищо друго, а губене на време. Това стоене нищо не го ползува. Всичките възможности за развитие са загубени - въртял се е на пръстите, мъркал и спал и накрая казва: Господарю, храни ме; приех новото учение, научи ме сега, какво да правя, т. е. как да се моля, как да уча, как да любя, как да решавам задачите си, как да се пазя от страданията - любими въпроси на мързеливите ученици от рода на котките. Котката чака отговор от Великия Човек. Той е толкова заможен, добър, любвеобилен, щедър, търпелив...Колко трябва на една котка! Учителят отговаря: “Ти си възприела новото учение отчасти. Не си го разбрала, както трябва. За да заслужиш хляба и сиренето, ти трябва да хващаш мишките и плъховете да ги повъртиш малко, да им дадеш добър урок, да не влизат в къщата на господаря ти и тогава да ги пуснеш далеч от къщата." - втората част на примера. Езикът на котката ние не владеем, но ето, че можем да си представим програмата на живот, която Учителят й предписва, като при това я подканва да я изпълни, ако иска да заслужи прехраната си. И защо не?...
към текста >>

Езикът на котката ние не владеем, но ето, че можем да си представим програмата на живот, която Учителят й предписва, като при това я подканва да я изпълни, ако иска да заслужи прехраната си.
Котката чака отговор от Великия Човек. Той е толкова заможен, добър, любвеобилен, щедър, търпелив...Колко трябва на една котка! Учителят отговаря: “Ти си възприела новото учение отчасти. Не си го разбрала, както трябва. За да заслужиш хляба и сиренето, ти трябва да хващаш мишките и плъховете да ги повъртиш малко, да им дадеш добър урок, да не влизат в къщата на господаря ти и тогава да ги пуснеш далеч от къщата." - втората част на примера. Езикът на котката ние не владеем, но ето, че можем да си представим програмата на живот, която Учителят й предписва, като при това я подканва да я изпълни, ако иска да заслужи прехраната си. И защо не?... Никъде по земята и никъде в природата няма случай, където човек да получава храната си без насреща да е дал някакъв труд. Че такова нещо се среща в живота, то е нередно явление и такива хора спокойно могат да се отнесат до категорията на тази котка. Тя трябва да заслужи сиренето и хляба и от състоянието на покой и безделие /нещо като котешки рай/ сега ще трябва да слезе оттам и да се потопи в живота, да учи великия урок на труда. Разбирането на учението седи именно в това - да заслужи човек прехраната си - да излезе от статическото положение на своите мисли, чувства и действия, за да не чака никога на готово, да я храни Учителят, казано другояче да учи Той вместо нея.
към текста >>

Че такова нещо се среща в живота, то е нередно явление и такива хора спокойно могат да се отнесат до категорията на тази котка.
Не си го разбрала, както трябва. За да заслужиш хляба и сиренето, ти трябва да хващаш мишките и плъховете да ги повъртиш малко, да им дадеш добър урок, да не влизат в къщата на господаря ти и тогава да ги пуснеш далеч от къщата." - втората част на примера. Езикът на котката ние не владеем, но ето, че можем да си представим програмата на живот, която Учителят й предписва, като при това я подканва да я изпълни, ако иска да заслужи прехраната си. И защо не?... Никъде по земята и никъде в природата няма случай, където човек да получава храната си без насреща да е дал някакъв труд. Че такова нещо се среща в живота, то е нередно явление и такива хора спокойно могат да се отнесат до категорията на тази котка. Тя трябва да заслужи сиренето и хляба и от състоянието на покой и безделие /нещо като котешки рай/ сега ще трябва да слезе оттам и да се потопи в живота, да учи великия урок на труда. Разбирането на учението седи именно в това - да заслужи човек прехраната си - да излезе от статическото положение на своите мисли, чувства и действия, за да не чака никога на готово, да я храни Учителят, казано другояче да учи Той вместо нея. Само пеленачетата се хранят на готово. Ученикът не е пеленаче. Той е пораснал, възмъжал е и разбира елементарната правда, че трябва да учи, да работи и нищо на готово да не чака.
към текста >>

Котката трябва да заслужи храната си. Как?
Ученикът не е пеленаче. Той е пораснал, възмъжал е и разбира елементарната правда, че трябва да учи, да работи и нищо на готово да не чака. Учителят всичко може да направи за ученика, едно нещо, обаче, никога няма да направи - да учи вместо него, т.е. да го храни на готово. Такова нещо никога не е ставало и няма да стане, нито на физическия, нито на духовния свят. Котката трябва да заслужи храната си. Как? Да изпълнява онова, което й се казва - "да лови мишки, плъхове, да си поиграе с тях и след това да ги пусне далеч от къщата на господаря”. Нещо наистина невероятно за нея, премного трудна задача, тежка програма, не по силите на котката. Да си играе котката с мишките и да ги пусне на свобода, далеч някъде и да им даде с това добър урок? Какви огромни усилия се изискват, за да направи това и надсмогне вековния нагон! И всичко това, за да засвидетелствува на Великия Човек, че разбира и прилага Неговото учение, тъй, както законите повеляват.
към текста >>

Нещо наистина невероятно за нея, премного трудна задача, тежка програма, не по силите на котката.
Учителят всичко може да направи за ученика, едно нещо, обаче, никога няма да направи - да учи вместо него, т.е. да го храни на готово. Такова нещо никога не е ставало и няма да стане, нито на физическия, нито на духовния свят. Котката трябва да заслужи храната си. Как? Да изпълнява онова, което й се казва - "да лови мишки, плъхове, да си поиграе с тях и след това да ги пусне далеч от къщата на господаря”. Нещо наистина невероятно за нея, премного трудна задача, тежка програма, не по силите на котката. Да си играе котката с мишките и да ги пусне на свобода, далеч някъде и да им даде с това добър урок? Какви огромни усилия се изискват, за да направи това и надсмогне вековния нагон! И всичко това, за да засвидетелствува на Великия Човек, че разбира и прилага Неговото учение, тъй, както законите повеляват. Ние бързаме да направим превода - животът на ученика не е нищо друго, а серия от такива усилия, верига от невероятно трудни задачи. Идеята е легнала живо в този пример, ясна е и определена.
към текста >>

Да си играе котката с мишките и да ги пусне на свобода, далеч някъде и да им даде с това добър урок?
да го храни на готово. Такова нещо никога не е ставало и няма да стане, нито на физическия, нито на духовния свят. Котката трябва да заслужи храната си. Как? Да изпълнява онова, което й се казва - "да лови мишки, плъхове, да си поиграе с тях и след това да ги пусне далеч от къщата на господаря”. Нещо наистина невероятно за нея, премного трудна задача, тежка програма, не по силите на котката. Да си играе котката с мишките и да ги пусне на свобода, далеч някъде и да им даде с това добър урок? Какви огромни усилия се изискват, за да направи това и надсмогне вековния нагон! И всичко това, за да засвидетелствува на Великия Човек, че разбира и прилага Неговото учение, тъй, както законите повеляват. Ние бързаме да направим превода - животът на ученика не е нищо друго, а серия от такива усилия, верига от невероятно трудни задачи. Идеята е легнала живо в този пример, ясна е и определена. Образите действуват еднакво на мисълта, на чувствата и на въображението.
към текста >>

Преодоляването на личното, себичното, човешкото, не е нищо друго, а дейност, която по размерите си е равно на това, което трябва да направи и котката.
Идеята е легнала живо в този пример, ясна е и определена. Образите действуват еднакво на мисълта, на чувствата и на въображението. Чрез езика на приказката, която не е приказка, а страница от богатото ежедневие на Учителя, Той ни въвежда в един строго установен свят, където законите, задълженията и принципите на ученичеството са неизменни и строго установени. Веднъж поел този път, ученикът трябва да бъде готов на всичко, непрекъснато усилие, учение и работа. Не само да се радва на новото учение, не само да се възхищава от добродетелите на Учителя, не само да съзерцава Неговия образ, а да бъде готов за огромната работа, която го чака. Преодоляването на личното, себичното, човешкото, не е нищо друго, а дейност, която по размерите си е равно на това, което трябва да направи и котката. И ако котката по тази или онази причина не успее в своя подвиг, защото пак си остава котка, то човекът надарен с ум, със сърце и с воля, няма право да се лени и отказва от тази работа, която ще го характеризира като ученик. Той няма право да чака Учителят да свърши неговата работа, Учителят да учи вместо него, Учителят да поеме неговите задачи - Учителят да го храни. Затова открай време мнозина са посещавали школите, ала малцина са останали верни докрай, малцина са получавали нужния ценз. Затова и Христос е казал: “Мнозина са звани, малцина - избрани.” Ученикът е избран не само, когато приема едно учение и го харесва и се възхищава от него, а когато го разучава, когато го приложи, когато работи в трите свята. Това значи ученикът да не чака на готово като котката, а сам да припечелва своята “прехрана", своя “хляб” с който да храни душата си, ума, сърцето и волята.
към текста >>

И ако котката по тази или онази причина не успее в своя подвиг, защото пак си остава котка, то човекът надарен с ум, със сърце и с воля, няма право да се лени и отказва от тази работа, която ще го характеризира като ученик.
Образите действуват еднакво на мисълта, на чувствата и на въображението. Чрез езика на приказката, която не е приказка, а страница от богатото ежедневие на Учителя, Той ни въвежда в един строго установен свят, където законите, задълженията и принципите на ученичеството са неизменни и строго установени. Веднъж поел този път, ученикът трябва да бъде готов на всичко, непрекъснато усилие, учение и работа. Не само да се радва на новото учение, не само да се възхищава от добродетелите на Учителя, не само да съзерцава Неговия образ, а да бъде готов за огромната работа, която го чака. Преодоляването на личното, себичното, човешкото, не е нищо друго, а дейност, която по размерите си е равно на това, което трябва да направи и котката. И ако котката по тази или онази причина не успее в своя подвиг, защото пак си остава котка, то човекът надарен с ум, със сърце и с воля, няма право да се лени и отказва от тази работа, която ще го характеризира като ученик. Той няма право да чака Учителят да свърши неговата работа, Учителят да учи вместо него, Учителят да поеме неговите задачи - Учителят да го храни. Затова открай време мнозина са посещавали школите, ала малцина са останали верни докрай, малцина са получавали нужния ценз. Затова и Христос е казал: “Мнозина са звани, малцина - избрани.” Ученикът е избран не само, когато приема едно учение и го харесва и се възхищава от него, а когато го разучава, когато го приложи, когато работи в трите свята. Това значи ученикът да не чака на готово като котката, а сам да припечелва своята “прехрана", своя “хляб” с който да храни душата си, ума, сърцето и волята. Само тогава думите на Учител и ученик получават своето дълбоко и мистично значение.
към текста >>

Това значи ученикът да не чака на готово като котката, а сам да припечелва своята “прехрана", своя “хляб” с който да храни душата си, ума, сърцето и волята.
Преодоляването на личното, себичното, човешкото, не е нищо друго, а дейност, която по размерите си е равно на това, което трябва да направи и котката. И ако котката по тази или онази причина не успее в своя подвиг, защото пак си остава котка, то човекът надарен с ум, със сърце и с воля, няма право да се лени и отказва от тази работа, която ще го характеризира като ученик. Той няма право да чака Учителят да свърши неговата работа, Учителят да учи вместо него, Учителят да поеме неговите задачи - Учителят да го храни. Затова открай време мнозина са посещавали школите, ала малцина са останали верни докрай, малцина са получавали нужния ценз. Затова и Христос е казал: “Мнозина са звани, малцина - избрани.” Ученикът е избран не само, когато приема едно учение и го харесва и се възхищава от него, а когато го разучава, когато го приложи, когато работи в трите свята. Това значи ученикът да не чака на готово като котката, а сам да припечелва своята “прехрана", своя “хляб” с който да храни душата си, ума, сърцето и волята. Само тогава думите на Учител и ученик получават своето дълбоко и мистично значение. Връзката е неразривна и обмяната непреривна. Ученикът е застанал на определеното място - работния си чин.
към текста >>

75. 14. Пред Неговия праг

Глава 2. Образи и идеи

Глава 2. Ученикът - път и живот

За пръв път срещам котка да мяука толкова приятно.
То е пример на мекота. Отворих вратата на стаята, за да му дам нещо за ядене. То измяука много приятно. Имаше особена мекота в гласа. За това приятно мяукане ставах няколко пъти през нощта. За пръв път срещам котка да мяука толкова приятно. Магическа сила се криеше в мяукането на това котенце. Колкото пъти го слушах, давах ухо, с удоволствие го слушах. То изказваше своята благодарност. Външно то бе слабичко, нежно, със скромна дрешка, но в очите му имаше нещо приятно, а в гласа нещо музикално.” Примерът не можеше да се забрави, защото на него щяхме да се спрем внимателно, за да преживеем случая и двете думи: “приятно и музикално”. Те нямаше да престанат да звучат - приятността до очите, а музикалността до ушите.
към текста >>

76. 15. Учени - ученици

Трябва да са били наистина много учени тези ученици, и трябва да са живели с чувство на превъзходство, и вероятно са гледали на другите с чувство на съжаление, и трябва да са си пробивали път до Учителя с насилие макар, с лакти и са успявали да бъдат близко - предимство беше това, малък успех, който не променяше вътрешното съдържание на ученика, не са имали предвид, че котката на Учителя винаги е била най-близко до Него.
“Хиляди години да стоят при мене, на колене да стоят, нищо няма да получат.” Ние гледаме тези редове, препрочитаме ги, слушаме гласа и накрая усещаме диамантената основа върху която Той изгради Учението си, което блести от чистота и очите на справедливостта греят като две слънца, едното което осветлява пътя отвън, а другото - отвътре. Лесни пътища нямаше, никога не е имало и нямаше да има. Учениците знаеха това само големите ленивци през всичките времена са търсели лесните пътища - механическите, които в края на краищата много обещават, а нищо не дават. Законът беше строг и неумолим - от устата на апостол Павел, формулиран величествено просто, до строгата реч на Учителя, пътят на ученика се очертаваше прав и изпълнен с работа, учение, труд, изпитания, зад които грееше любовта на ученика. “Всичко мога да имам, но ако любов няма, ще съм кимвал що дрънка.” Нито тогава по времето на Христа, нито днес две хиляди години след Него законът щеше да се промени и Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината щеше да открива тайни на такива ученици, които знаеха много, без да разбират, какъв морал се изискваше от ученика, когато владееше една тайна и колко голяма беше отговорността. Трябва да са били наистина много учени тези ученици, и трябва да са живели с чувство на превъзходство, и вероятно са гледали на другите с чувство на съжаление, и трябва да са си пробивали път до Учителя с насилие макар, с лакти и са успявали да бъдат близко - предимство беше това, малък успех, който не променяше вътрешното съдържание на ученика, не са имали предвид, че котката на Учителя винаги е била най-близко до Него. Зад желанието да се домогнат до тайните не стои само користта, а и лъжата. Ние не искаме да знаем, как изглеждаха те, не искаме и да знаем кои са били те, защото всеки може да изпадне в тяхното положение. Учителят предупреждава: “Кой е той, никого не изключвам.” Изслушваме Го спокойно и не коментираме. Търсим само светкавичния миг на отклонението, когато лъжата удобно успява да се настани вътре в нас, за да се явим след това при Учителя, изпълнени с тежестта на личното, с важната просба да ни открие някоя тайна, да открехне завесата, за да видим миналото, настоящето, бъдещето, да станем и ние господари на “нещо", за да добавим - ние не сме като всички т. е., отношението към нас трябва да бъде специално.
към текста >>

77. 19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Случаите с неговата котка също имаха какво да ни кажат, Спряхме се на друго място.
Помним само това, че на утрото, когато бурята стихваше, Той се усмихваше и на шега сякаш казваше: “Казахме на вятъра да не бъде толкова сърдит, духай така, че да не изкърти палатките. Или на дъжда - отложи за известно време.” Какво са няколко часа. Разговаряше се със стихиите, бяхме успели да усетим това в многото екскурзии на Рила и Витоша. Един контакт с цялата жива природа и с всички обитатели в нея. Владееше онзи универсален език, с който се съобщаваше с всичко живо и връзката с всичките съзнания за Него беше естествен и непринуден акт. Случаите с неговата котка също имаха какво да ни кажат, Спряхме се на друго място. Грижата и вниманието към животните. Случаят, когато срещаш претоварена кола с два вола, които едва изкачват нанагорнището по изгревското шосе. Спира се той при двата вола - помилва ги, а на онзи, който ги мушка му казва: “Ако си в тяхното положение, какво ще правиш? ” - Да не дава Господ. - “Да, но това, което правиш не е хубаво.
към текста >>

78. 12. Румънските арести и лагери

ТОМ 30

Стефан Табаков доколкото зная, понеже той е как да ти кажа, той е голям, един израз има в народа, той като котка не пада на гърбът си, на краката си винаги, каквито и условия да има, той се нагажда, умееше.
Обикновено с вагонетки пренасяхме муниции, такива различни в сандъци и вагонетките ги тикахме. След туй товарим и ги разтоварвахме. Ей това ни беше работата. В.К.: Колко време прекарахте? С.К.: Абе ний прекарахме там цялата зима, обаче Стефан Табаков, понеже не само той, но и другия и Христо, и той преди мене още се така освободиха. Стефан Табаков доколкото зная, понеже той е как да ти кажа, той е голям, един израз има в народа, той като котка не пада на гърбът си, на краката си винаги, каквито и условия да има, той се нагажда, умееше. Умееше да прави изделия. С някои от офицерите, някакъв контакт направи. Той умее така да се нарежда. И понеже той знаел така резбарство някакво, изглежда, че те го взеха там да им прави някакви резби. И се освободи той твърде рано, не го и видях вече.
към текста >>

79. Лъжеучителя Михаил Иванов / Вергилий Кръстев.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Котката, която мижеше, с.
283-310, спомени на Мария Тодорова. 1.1. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света, с. 293-295. 1.2. Ясновидци и светци, с. 295-297. 1.3. Котката, която мижеше, с. 297-300. 1.4. Самозванецът, с. 300-310. 2. Виж „Изгревът”, том I, с. 469-472, спомени на Борис Николов. 2.1.
към текста >>

80. 6.5. Големите песове се хранеха с моята половин лекарска заплата цели 3 години!

Така, на никой не му пожелавам това нещо - 3 години, по половин заплата, да се хранят два песа и една котка!
Не, аз не ти искам парите, аз съм ги дал за Господа! " И не ги взех! Значи беше приготвил парите, които аз бях дал в разстояние на три години, на 36 месеца по 50 лв., а това правеше половин моя лекарска заплата на месец. И след като отказах, Мария ме погледна, и ми каза: „Ти правилно разреши задачата си! " Казвам: „Аз си я разреших задачата, но вие не я разрешихте за мен." А как се задвижиха нещата и как се получи още по-голяма драматична развръзка с тези песове и с този котарак, ще ви разкажа впоследствие в следващите ми разкази. Така, на никой не му пожелавам това нещо - 3 години, по половин заплата, да се хранят два песа и една котка! И ужким, че ти ги даваш в името на Господа. И което е най-интересното! - Баща ми казваше: „Абе ти даваш пари на дъновистите и те те лъжат, и те мамят." Най-малко 10 пъти ми го е казвал. И казвам: „Не давам никакви пари." - „Как да не даваш бе? То се вижда бе!
към текста >>

81. 12.5. Котаракът Мачо реве като магаре

Ама това не е мяучене на някакъв котарак, или на некаква котка.
12.5. КОТАРАКЪТ МАЧО РЕВЕ КАТО МАГАРЕ И точно тогава, в момента, когато аз заговарях по тези братски проблеми, идваше котаракът Мачо с вдигната опашка. Идва от коридора, навлиза в стаята и мяука! Ама това не е мяучене на някакъв котарак, или на некаква котка. Това дори не е и някакво особено мяучене, което сте чували, когато котараците през пролетта правят своята котешка любов. Не! Това е някакъв рев! - Той е един проточен вой в една такава тоналност, че тези вибрации, които излизат от неговата котешка уста, навлизат в ушите ти, вървят по въздуха. И нещо така отвътре отсича нишката по която тече разговора. И разговора секваше.
към текста >>

82. 12.8. Писаната мацана на капандурата

Така, че една пролет гледам там на капандурата, на покрива, беше застанала една котка хубава, писана мацана.
12.8. ПИСАНАТА МАЦАНА НА КАПАНДУРАТА Така, че спомням си един много смешен и забавен случай. Беше една пролет. В онази пролет и в онзи месец март, където котараците и котките се любеха, и където там, където имаше къщи и котараци и котки, в разстояние на един месец не можеше да се спи от протежния вой на котараците. Вие нали сте чували как те не мяукат, а реват? Реват, за да им се задоволи техния котешки нагон. Така, че една пролет гледам там на капандурата, на покрива, беше застанала една котка хубава, писана мацана. Стои, чака и гледа през прозореца в кухнята. А в кухнята се разхожда котарака с вирната опашка. Вие нали знаете какво значи капандура? - Това е едно прозорче, което беше направено там на покрива, и това прозорче имаше стъкло. Целта на това прозорче беше, да осветява горния етаж.
към текста >>

Така, че тази котка, откъде беше надушила и разбрала, че тук има котарак, и този расов котарак се казваше Мачо с вдигната опашка, аз не знам!
Стои, чака и гледа през прозореца в кухнята. А в кухнята се разхожда котарака с вирната опашка. Вие нали знаете какво значи капандура? - Това е едно прозорче, което беше направено там на покрива, и това прозорче имаше стъкло. Целта на това прозорче беше, да осветява горния етаж. Така, че тази котка, откъде беше надушила и разбрала, че тук има котарак, и този расов котарак се казваше Мачо с вдигната опашка, аз не знам! Но тя беше разбрала, беше открила този котарак и сега стоеше там - ден и нощ седи там, и чака и оглежда котарака. Котарака мяуче, поглежда, оглежда се, качва се по стъпалата нагоре и също мяуче, обаче, тя горе е на покрива. Няма кой да го пусне. И така - ден-два-три, и така, поглежда я нагоре този котарак, измяуче, но никой не го пуска. Накрая Мария не издържа и го пусна.
към текста >>

Отвори му външната врата, той излезна и след минута тази котка, която стоеше там и го чакаше, изобщо изчезна.
Но тя беше разбрала, беше открила този котарак и сега стоеше там - ден и нощ седи там, и чака и оглежда котарака. Котарака мяуче, поглежда, оглежда се, качва се по стъпалата нагоре и също мяуче, обаче, тя горе е на покрива. Няма кой да го пусне. И така - ден-два-три, и така, поглежда я нагоре този котарак, измяуче, но никой не го пуска. Накрая Мария не издържа и го пусна. Отвори му външната врата, той излезна и след минута тази котка, която стоеше там и го чакаше, изобщо изчезна. Изчезна, махна се и не се видя повече. И никога повече аз не я видях.
към текста >>

83. 26.4. Един от двамата ще си замине от този свят

А ти през тези 3 години с моята половин заплата храниш два песа и една котка, и за това ще си отговаряш!
Какво има делото на Учителя с този бор, нарязан в твоя двор? Какво има делото на Учителя заради този бор, който ти нареза горе, направи и докара обиските в София? Аз да знаеш нямам нищо общо с тази работа, която ти правиш и не искам да имам! Това да го знаеш." А той казва: „Ще ти върнем парите, които 3 години ни даваш! " Отговарям: „Аз парите съм ги дал за Бога и за делото на Учителя. А ти през тези 3 години с моята половин заплата храниш два песа и една котка, и за това ще си отговаряш! А тези пари, които ти сега искаш да ми дадеш, те не са твои. Откъде ги имаш? Това са братски пари, това е десятък на приятелите, които са ти дали за Бога и за Делото на Учителя, и да направиш нещо. А ти сега искаш да ми ги дадеш. Не, няма да стане.
към текста >>

84. 8. Кой е бащата на Светозар Няголов?

С прелъстяване и със съгласяване и съглашение, Любомир Лулчев прикотка много от младите жени на Изгрева.
В една Школа има всичко. Има възвисяване на човешкия дух и душа, и има падение на човека. Но Учението на Учителя не е причината за падението. А това са човешките слабости, които тук избуяват. И в името на Божествената Любов, то избуява в човешката любов. С прелъстяване и със съгласяване и съглашение, Любомир Лулчев прикотка много от младите жени на Изгрева. Съотношение на броя на жените към мъжете е 3:1. 8.6. Любомир Лулчев събира около себе си младежи, и започва да им разяснява Учението на Учителя. Но Учителя е против тази дейност на Лулчев. Има много спомени, които говорят за отрицателното становище на Учителя към групата на Лулчев. Тя бива наречена „Упанишади".
към текста >>

85. 2.44. Скворчето

ТОМ 32

То може да наподоби мяукането на котката, и то с оттенък на ирония, когато е на безопасно място, горе на клончето.
2.44. СКВОРЧЕТО Скворчето е жизнерадостна, дружелюбна птичка. То е птичка имитатор - сполучливо имитира песните и гласовете и на други птички и животни. То може да наподоби мяукането на котката, и то с оттенък на ирония, когато е на безопасно място, горе на клончето. То може да имитира и гласа на човека, даже и да произнася и някоя дума. Скворчето си има своя песен. В нея се чуват нежни мелодийки, подсвирквания, удари на кастанети. Тази песен се пее от мъжкото скворче, докато женската мъти яйцата. Тук сърчицето прелива от нежни чувства, тук има радост от живота и благодарност.
към текста >>

86. 2.48. Пусак

ТОМ 32

2.48. ПУСАК Имахме ангорска котка - Пусак.
2.48. ПУСАК Имахме ангорска котка - Пусак. Какъв косъм и каква опашка - красота! Приятно беше да го гледаш. И по характер беше добър - чист, любезен, с нищо не дразнеше, почти не се усещаше присъствието му. Пущахме го в градината - там живот много. Веднаж хванал пойна птичка и донесъл като трофей - оставил я пред краката на другарката ми - очаквал похвала.
към текста >>

87. 2.63. Животните - нашите по-малки братя

II. В колибата на Христов

ТОМ 32

Учителят погледна котката, която минаваше покрай нас и каза: „Тази душа е изостанала, трябва да побърза.
Образува се дупка, рибата си завира в дупката муцуната и се храни с вътрешността на таралежа. Значи животните и растенията не са така прости, разбират химия, владеят науки. Човек не може да измисли такива бои, каквито са краските по крилата на пеперудите, и в перата на птиците. Онези краски са по-трайни. Човек стои от тях по-високо в това отношение, че в него има много възможности. Учителят погледна котката, която минаваше покрай нас и каза: „Тази душа е изостанала, трябва да побърза. У котките ухото им е много остро горе. Това показва, че у нея има някои низши елементи. Една котка хвана птичка и я изяде. Казах й: „Защо изяде птичката? ” Тя каза: „За това не говори сега.” Като дойде котка в един дом, домът прогресира.
към текста >>

Една котка хвана птичка и я изяде.
Онези краски са по-трайни. Човек стои от тях по-високо в това отношение, че в него има много възможности. Учителят погледна котката, която минаваше покрай нас и каза: „Тази душа е изостанала, трябва да побърза. У котките ухото им е много остро горе. Това показва, че у нея има някои низши елементи. Една котка хвана птичка и я изяде. Казах й: „Защо изяде птичката? ” Тя каза: „За това не говори сега.” Като дойде котка в един дом, домът прогресира. Здравословна е котката. Като дойде котка в къщи, пъди болестите. Аз наблюдавам животните и вадя заключение.
към текста >>

” Тя каза: „За това не говори сега.” Като дойде котка в един дом, домът прогресира.
Учителят погледна котката, която минаваше покрай нас и каза: „Тази душа е изостанала, трябва да побърза. У котките ухото им е много остро горе. Това показва, че у нея има някои низши елементи. Една котка хвана птичка и я изяде. Казах й: „Защо изяде птичката? ” Тя каза: „За това не говори сега.” Като дойде котка в един дом, домът прогресира. Здравословна е котката. Като дойде котка в къщи, пъди болестите. Аз наблюдавам животните и вадя заключение. Някоя буболечка като я бутнеш, престори се на умряла и после като я оставиш, тръгне. Гледам два бръмбара търкалят една топка: единият със задните си крака притегля, а другият с предните си крака бута.
към текста >>

Здравословна е котката.
У котките ухото им е много остро горе. Това показва, че у нея има някои низши елементи. Една котка хвана птичка и я изяде. Казах й: „Защо изяде птичката? ” Тя каза: „За това не говори сега.” Като дойде котка в един дом, домът прогресира. Здравословна е котката. Като дойде котка в къщи, пъди болестите. Аз наблюдавам животните и вадя заключение. Някоя буболечка като я бутнеш, престори се на умряла и после като я оставиш, тръгне. Гледам два бръмбара търкалят една топка: единият със задните си крака притегля, а другият с предните си крака бута. И тази топка се търкаля.
към текста >>

Като дойде котка в къщи, пъди болестите.
Това показва, че у нея има някои низши елементи. Една котка хвана птичка и я изяде. Казах й: „Защо изяде птичката? ” Тя каза: „За това не говори сега.” Като дойде котка в един дом, домът прогресира. Здравословна е котката. Като дойде котка в къщи, пъди болестите. Аз наблюдавам животните и вадя заключение. Някоя буболечка като я бутнеш, престори се на умряла и после като я оставиш, тръгне. Гледам два бръмбара търкалят една топка: единият със задните си крака притегля, а другият с предните си крака бута. И тази топка се търкаля. Кучето винаги гледа да се хвърли отподире върху човека.
към текста >>

88. 201. Просо за врабчетата. Всички хора сме за Бога такива врабчета

II. В колибата на Христов

Една котка беше ги издебнала, и захапала една гугутка за опашката.
Христов извика високо: - Детка, донеси хляб. - Скоро тя се показа на вратата и без да го гледа, каза: -Днес фурните не работят, за нас няма да има. -Донеси хляб и не философствувай! Тя донесе цял хляб, който той почна да троши и хвърля на птичките. Но изведнъж всичките птички изхвръкнаха със сила и шум! Една котка беше ги издебнала, и захапала една гугутка за опашката. Тя силно пляскаше с крилете си! Христов светкавично остави хляба, грабна четката, която му падна под ръка и я запрати върху котката. Гугутката изхвръкна, перушини се понесоха из въздуха! Христов въздъхна облекчително и каза: - Разбойник! - Котката беше се спряла надалече, гледаше го и се облизваше.
към текста >>

Христов светкавично остави хляба, грабна четката, която му падна под ръка и я запрати върху котката.
-Донеси хляб и не философствувай! Тя донесе цял хляб, който той почна да троши и хвърля на птичките. Но изведнъж всичките птички изхвръкнаха със сила и шум! Една котка беше ги издебнала, и захапала една гугутка за опашката. Тя силно пляскаше с крилете си! Христов светкавично остави хляба, грабна четката, която му падна под ръка и я запрати върху котката. Гугутката изхвръкна, перушини се понесоха из въздуха! Христов въздъхна облекчително и каза: - Разбойник! - Котката беше се спряла надалече, гледаше го и се облизваше. Той пак извика: „Детка, донеси кашкавал! ” - Тя веднага донесе, но изрезки от корите на кашкавал.
към текста >>

- Котката беше се спряла надалече, гледаше го и се облизваше.
Една котка беше ги издебнала, и захапала една гугутка за опашката. Тя силно пляскаше с крилете си! Христов светкавично остави хляба, грабна четката, която му падна под ръка и я запрати върху котката. Гугутката изхвръкна, перушини се понесоха из въздуха! Христов въздъхна облекчително и каза: - Разбойник! - Котката беше се спряла надалече, гледаше го и се облизваше. Той пак извика: „Детка, донеси кашкавал! ” - Тя веднага донесе, но изрезки от корите на кашкавал. Той ги изгледа, усмихна се и каза: - Ти професоре, все много знаеш, все ще измислиш нещо! Иди сега да донесеш редовно парче кашкавал, а не изрезки от кашкавал. Момичето донесе едно тънко парче кашкавал.
към текста >>

Той го гледа, гледа, но този път нищо не каза, хвърли го на котката, заедно с изрезките от кашкавала.
Той пак извика: „Детка, донеси кашкавал! ” - Тя веднага донесе, но изрезки от корите на кашкавал. Той ги изгледа, усмихна се и каза: - Ти професоре, все много знаеш, все ще измислиш нещо! Иди сега да донесеш редовно парче кашкавал, а не изрезки от кашкавал. Момичето донесе едно тънко парче кашкавал. Той го гледа, гледа, но този път нищо не каза, хвърли го на котката, заедно с изрезките от кашкавала. И тъкмо да затвори прозореца, пак се дигнаха птичките с шум. Котката беше се покатерила на дървото - кучето беше я подгонило, и сега ядеше кашкавала й. Той почна да се смее и да гледа Андрей съучастно, и отново извика момичето и му каза да нахрани котката и кучето, да ги прогони далече и после да нахрани и птичките и да прибере четката. И след това се обърна към Андрей: - Като ходиш по града, купи просо. - И му даде 10 лева.
към текста >>

Котката беше се покатерила на дървото - кучето беше я подгонило, и сега ядеше кашкавала й.
Той ги изгледа, усмихна се и каза: - Ти професоре, все много знаеш, все ще измислиш нещо! Иди сега да донесеш редовно парче кашкавал, а не изрезки от кашкавал. Момичето донесе едно тънко парче кашкавал. Той го гледа, гледа, но този път нищо не каза, хвърли го на котката, заедно с изрезките от кашкавала. И тъкмо да затвори прозореца, пак се дигнаха птичките с шум. Котката беше се покатерила на дървото - кучето беше я подгонило, и сега ядеше кашкавала й. Той почна да се смее и да гледа Андрей съучастно, и отново извика момичето и му каза да нахрани котката и кучето, да ги прогони далече и после да нахрани и птичките и да прибере четката. И след това се обърна към Андрей: - Като ходиш по града, купи просо. - И му даде 10 лева. - Господин Христов, защо храните врабчетата, каква полза имате от тях, пък ги храните и с просо? Те са малки и за нищо не стават!
към текста >>

Той почна да се смее и да гледа Андрей съучастно, и отново извика момичето и му каза да нахрани котката и кучето, да ги прогони далече и после да нахрани и птичките и да прибере четката.
Иди сега да донесеш редовно парче кашкавал, а не изрезки от кашкавал. Момичето донесе едно тънко парче кашкавал. Той го гледа, гледа, но този път нищо не каза, хвърли го на котката, заедно с изрезките от кашкавала. И тъкмо да затвори прозореца, пак се дигнаха птичките с шум. Котката беше се покатерила на дървото - кучето беше я подгонило, и сега ядеше кашкавала й. Той почна да се смее и да гледа Андрей съучастно, и отново извика момичето и му каза да нахрани котката и кучето, да ги прогони далече и после да нахрани и птичките и да прибере четката. И след това се обърна към Андрей: - Като ходиш по града, купи просо. - И му даде 10 лева. - Господин Христов, защо храните врабчетата, каква полза имате от тях, пък ги храните и с просо? Те са малки и за нищо не стават! Не е ли по-добре да храните кокошки, те поне ще Ви носят яйца?
към текста >>

Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те просото; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й.
Следователно ти не си против капитализма, ти си за него, но искаш само да си на мястото на капиталистите. И ако един ден и ти станеш капиталист, няма да помислиш за комунизъм. Андрей се изненада от тези изводи и тъкмо щеше да възразява, Христов го превари: „И аз и ти, и всички хора и същества сме за Бога такива врабчета! А ние за врабчетата сме Богове! ” Андрей направи гримаса, че не вярва. Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те просото; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й. Аз мога да изгоня всичките, имам тази власт и сила, но аз, разумното същество, на всяко от тях давам нужното да живее. На врабчетата и гълъбите, работата е да се пазят от котката, а тя да се пази от кучето!... Това е живота на животните, да се гонят едни други. - Играта на мишка и котка - децата пеят на мишката да бяга, а на котката да я гони. - Това е.
към текста >>

На врабчетата и гълъбите, работата е да се пазят от котката, а тя да се пази от кучето!...
Андрей се изненада от тези изводи и тъкмо щеше да възразява, Христов го превари: „И аз и ти, и всички хора и същества сме за Бога такива врабчета! А ние за врабчетата сме Богове! ” Андрей направи гримаса, че не вярва. Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те просото; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й. Аз мога да изгоня всичките, имам тази власт и сила, но аз, разумното същество, на всяко от тях давам нужното да живее. На врабчетата и гълъбите, работата е да се пазят от котката, а тя да се пази от кучето!... Това е живота на животните, да се гонят едни други. - Играта на мишка и котка - децата пеят на мишката да бяга, а на котката да я гони. - Това е. А като се дойде до човека, той има власт да гони и убива и едните и другите, да прави каквото иска с тях, но разумния човек, човека на новата култура - на всяко по-нисшо от себе си същество дава това, от което то има нужда. Така постъпват с него и по-висшите над него същества.
към текста >>

- Играта на мишка и котка - децата пеят на мишката да бяга, а на котката да я гони.
” Андрей направи гримаса, че не вярва. Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те просото; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й. Аз мога да изгоня всичките, имам тази власт и сила, но аз, разумното същество, на всяко от тях давам нужното да живее. На врабчетата и гълъбите, работата е да се пазят от котката, а тя да се пази от кучето!... Това е живота на животните, да се гонят едни други. - Играта на мишка и котка - децата пеят на мишката да бяга, а на котката да я гони. - Това е. А като се дойде до човека, той има власт да гони и убива и едните и другите, да прави каквото иска с тях, но разумния човек, човека на новата култура - на всяко по-нисшо от себе си същество дава това, от което то има нужда. Така постъпват с него и по-висшите над него същества. Андрей го слушаше, гледаше и мислеше с цялото си същество върху всичко какво му казваше, и най-различни мисли нахлуваха и изпълваха съзнанието му. И понеже Андрей по природа във всичко търсеше отрицанието, искаше винаги да възразява, затова от безбройните мисли, даде да се появи тъкмо тази, която най-много му допадаше: - Да но има хора, които гладуват, а Вие храните котките и кучетата с хляб и кашкавал, а на птичките специално купувате просо!
към текста >>

89. 220. Писателят трябва да бъде великата съвест на човечеството

IV. През очите на Христов. Посвещение

Аз не съм учен, нямам Вашето образование и знание, затова Вие си играете с мене както котка с мишка, казвате ми каквото искате и ми го доказвате както искате, но аз чувствам, че нещата не са така както ми ги казвате и доказвате.
220. ПИСАТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЕЛИКАТА СЪВЕСТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Господин Христов, право да Ви кажа, не зная какво да мисля! Вие сте много убедителен. Аз не съм учен, нямам Вашето образование и знание, затова Вие си играете с мене както котка с мишка, казвате ми каквото искате и ми го доказвате както искате, но аз чувствам, че нещата не са така както ми ги казвате и доказвате. Така ли бихте говорили за писателя, ако при Вас дойде един начетен комунист като например Георги Бакалов, Крум Кюлявков, Георги Димитров, Благоев, Кирков?... - Вярно, така не бих им говорил, но принципното в говоренето ми ще остане същото. Аз с тях бих говорил на техния и с техния език тези същите твърдения. Георги Бакалов, Крум Кюлявков и Георги Димитров са ми приятели и сега често ми идват на гости тук - ние си говорим като приятели. - Така ли бихте говорили и на Димо Казасов - най-големия политически въжеиграч и голям журналист?
към текста >>

90. 268. Болестите са арести за престъпилите природни закони

IV. През очите на Христов. Посвещение

Също както, ако една котка или едно куче са живи, мухите минават и заминават край тях или кацват върху тях, но нищо не могат да им направят, но като умре котката или кучето и почне да се разлага, то привлича мухите, те снасят своите яйца и от тях се излюпват червей, които ядат от трупа.
Болния бива обсебен, обхванат от болестта от съществата на това царство, и те започват да живеят за негова сметка, както паразитите живеят за сметка на жертвите си, точно както и хората живеят за сметка на кравите, овцете... като ги доят, използват за храна тях и децата им. - Извинете ме господин Христов, но Вие пак навлязохте във въпрос за някакви същества, които защо хората на науката не знаят, не познават? - Как да не ги познават, познават ги - това са микробите, микрогъбите, вирусите и още много други открити и неоткрити още. Хората с неправилния си начин на живот, на мислене, чувстване и постъпване, образуват храна в своя организъм за тях и те идват и се настаняват в организмите им, и остатъците от техния живот тровят нашия организъм или нещо подобно. Ако ние не създаваме в организма си храна за тях, те минават и заминават край нас и през нас и отминават, без да могат нещо да ни направят. Също както, ако една котка или едно куче са живи, мухите минават и заминават край тях или кацват върху тях, но нищо не могат да им направят, но като умре котката или кучето и почне да се разлага, то привлича мухите, те снасят своите яйца и от тях се излюпват червей, които ядат от трупа. Такива трупове са нашите черва и органи за микробите на различните болести.
към текста >>

91. 272. Поставяше образа на Учителя на един висок пиедестал

IV. През очите на Христов. Посвещение

”, а на котката: „Дръж!
Неговите интереси не бяха от света на тези, които идваха при него. Те нищо не можеха да му дадат, нито той нещо можеше да вземе от тях, техните ценности не бяха негови ценности. Благовест все пак се съвзе от бързите и светкавични удари, прецени още веднъж, че няма смисъл да се връща след като беше тичал толкова, но тази мисъл беше му изпратил Христов, за да подкрепи неговото желание да не се връща. Благовест си събра разбитите сили, за което му помогна Учителя, дойде му на помощ. Защото Учителя следваше законите на природата, която на мишката казва: „Бягай! ”, а на котката: „Дръж! ” Благовест забеляза важно и многозначително: - Но, изпраща ме господин Дънов - Вашия Учител! - Така ли? - С учудване и някак виновно запита Христов и продължи: - Тогава въпросът е съвсем друг. Защо не ми казахте веднага това? Кажи да видим какво искаш, защо те праща Учителя?
към текста >>

92. 305. Посвещението означава намирането на Учителя

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

- Светът е все един и същ и за човека и за плъха и за коня и за котката, но всичките те различно го виждат.
На планината съзнанието е по-възприемчиво, още и защото въздушното налягане там е по-малко. Истинско посвещение в окултен смисъл е разкриване невидимите светове, които не са достъпни за петте сетива. Посвещение е получаване на свръхсетивни познания. - Например аз днес какво свръхчувствено познание научих, аз не видях особени светове! - възрази Андрей. - Светът е все един и същ и за човека и за плъха и за коня и за котката, но всичките те различно го виждат. Същият свят и хората различно виждат. - И се обърна към Благовест: - Ти нали си спомняш как Кришна беше посветен? Когато умираше Васища, той, душата му отлетя заедно с душата на Васища на небето. И върху виденото той размишлява 7 години, тогава го изяви на хората. И аз ви изкачих на една височина, от която се вижда, че смърт няма.
към текста >>

93. 29. Сега ще говоря за Величка Няголова и нейната тежка карма

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Тези хора не са в състояние да приемат още положителното, а като котка, въртят само опашка около стопанина си.
Ще бъде заангажирано с много тежка работа, и постепенно ще се отърсиш от него. Не съжалявай, че не си се подобрила с него! Никога светлината и тъмнината, не могат да бъдат приятели! Това са величини на 180 градуса противоположни. Похваляваме твоята смелост, и неподчинение на този тъмен дух! Тези хора не са в състояние да приемат още положителното, а като котка, въртят само опашка около стопанина си. Ще минат много години, докато те могат твърдо да кажат „Не” на тоя тъмен дух. Не желая да ви занимавам повече с този дух, и няма да му позволя да удря Величка! Ще размахам камшика си, и тогава той ще замлъкне -замлъкне завинаги! Ще ти помогна на тебе Величка! Обещавам ти да положа всички усилия за най-бързото ти освобождение от гнета на този нисш дух!
към текста >>

94. 50. Говори брата за ликвидиране на кармата

Колкото и да има любов между котката и човека, любовта на котката е котешка - от по-долна еволюция, а любовта на човека е човешка.
Използвайте тези спънки и задръжки в живота си да работите духовно, да се усъвършенствате. Така е, когато се освободите и поемете свободно пътя си нагоре, бързо да вървите напред. Обичайте се, помагайте си, сега му е времето. После и да искаш да ги срещнеш тези хора, няма да ти позволят, защото не е имало любов. Навсякъде е така - не са сродни души, и не може да се създаде любов. Колкото и да има любов между котката и човека, любовта на котката е котешка - от по-долна еволюция, а любовта на човека е човешка. Затова безлюбието става на любов, но тази любов е от различни категории, и я прекъсват като си остава пак любов - ликвидирана карма. Нямат задължения, но хората стават далечни. Любовта се заслужава, и се дава по благодат. Затова ти и да искаш от любов да помогнеш на кармичния си човек, след като ликвидираш кармата си него, те освобождават. Защото него не го удостояват да се ползва от любовта ти - не я е заслужил!
към текста >>

95. 45. Деветата симфония на Бетовен с Карл Бьом. (10.05.1943, понеделник, София - Изгрев)

Гълъбчето излезе на терасата и една котка го грабна, но аз хвърлих нещо върху котката и тя го пусна.
Дето чувстваш болки, сложи си намокрена кърпа в гореща вода, пий очистително и проплакни червата си с 3 до 5 чаши гореща вода. Аз казах: - Учителю, брат Христо не ми позволява да мия и чистя стаята си, да не се преуморя и да не си разваля гласа. Той каза: - Нищо няма да ти стане, ако се навеждаш и изправяш. Ти си мий и чисти по малко, когато си сама. - Учителю, аз приучих гълъбчето и канарчето да си спят в една къщичка. Гълъбчето излезе на терасата и една котка го грабна, но аз хвърлих нещо върху котката и тя го пусна. Тя беше пригризала шийката му и крачето му. Откак гълъбчето пострада, то обикна канарчето и сега те си спят заедно, в една къщичка. Канарчето обича да се качва на гърба на гълъбчето и там си почива. Учителят ме попита: - Те без другарчета ли останаха? - Учителю, те останаха без другарчета.
към текста >>

96. 58. Съсипана от шрапнелите

Аз имах една гугутка, котката й беше изяла опашката и нямаше опашка, и излизаше кръв отзад.
И тука дойде и ме намери, и ме посети. Двамата братя ме посетиха. Даже и подарък ми донесе. И казаха: „Ние сме в течение, сестра Лиляна, ние сме в течение на всичко туй, - (чука на кориците на тетрадката) - свидетели сме.” Ще видите: това са искрени, чисти, абсолютно чисти срещи и дневници с Учителя. Венцислав имаше силна вяра. Аз имах една гугутка, котката й беше изяла опашката и нямаше опашка, и излизаше кръв отзад. И я донесохме при Учителя и Той каза: „Ще я намажеш със зехтин и ще й поникне нова опашка.” И като поникна, Венцислав беше при мене, бе отворен прозорецът. И тя взе, че хвръкна на другото дърво отвън. И мисля, че няма да се върне. А вече лампа се палеше по него време и часът беше такъв, че лампа се палеше. Венцислав застана пред белия долап и започна да му говори на немски.
към текста >>

97. 71. Птичката, която се освободи

И: „Нося ти, каза, едно птиченце, да бъде другарче на гугутката.” Щото имах една гугутка, котката й беше изяла опашката и течеше кръв.
В.К.: Да. Сега друг въпрос. Христо ли е виновен, той ли е причината да записвате всички разговори с Учителя? Л.Т.: То почна, когато цъфнаха лалетата и предната вечер брат Христо дойде при мене в стаята ми и каза: „Цвете, познай какво нося в джоба си! ” И аз таман мисля какво да му кажа, той извади едно малко птиченце, което го купил от едни кафези при Банята - имало момчета, продавали в кафезчета птиченца хванати. И: „Нося ти, каза, едно птиченце, да бъде другарче на гугутката.” Щото имах една гугутка, котката й беше изяла опашката и течеше кръв. Учителят каза, ще го намажеш със зехтин и ще поникне нова опашка. И болничко беше гълъбчето. И аз пуснах птиченцето при гълъбчето. То, вместо да кацне на клечката, кацна върху гърба на гугутката и си заспа. - А сутринта, каза брат Христо, ще дойда да Ви взема, ще отидем при Учителя.
към текста >>

98. 216. Имитаторът Михаил Иванов

Учителят казва за него: „Котката някой път жуми, за да хване мишката”, казва за нея.
В.К.: Ето сега например той, когато се обявява за Учителя, започва да имитира и да се дегизира като Учителя. Л.Т: Точно, точно. В.К.: Ето, гледайте сега тука една снимка, една снимка. Л.Т: Тука той е дегизиран. В.К.: Дегизиран като Учителя. Жуми. Учителят казва за него: „Котката някой път жуми, за да хване мишката”, казва за нея. Ето виж сега, сложил си, направо имитира Учителя в тази снимка. Сега ето друга снимка - пак имитира Учителя. Учителят има една снимка на Присоите и той имитира тази поза на Учителя. Л.Т: Да. В.К.: Ето, виждате тука сега.
към текста >>

99. 238. Реч за човеците и Словото от Бога