Търсене в текстове за 'Косъм'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 77 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

[1]Написано с върха на молив тънък като косъм.
Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена). (Превод от Есперанто) Житно зърно, ГОД. II., МАЙ, ЮНИ, 1925 г., кн. 5 и 6. [1]Написано с върха на молив тънък като косъм.
към текста >>

2. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо.
Остана ми едно сърце, което ще дам на Айя, а на мен ще остане само лирата, със струните. Аз, Вант-Вено, любя Айя. Дай ми струна за лирата и аз ще възхваля в песен твоето могъщество. Страшен е Вент-Вено! Косите му са тъмни облаци, от очите му мълнии излизат, гласът му гръм носи, а ръцете му са крила от светли пера. Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо. ІV Възход Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. А най-горе е Гур. Казват, че още никой не е стигнал върха. Гур е затворил жената Айя в кристален дворец от ледени блокове. Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя.
към текста >>

3. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Достатъчно е да вземе той един косъм от главата на човека и да го прекара през пръстите си, за да опише неговия характер.
Това, което може да се хване, то е резултат на духа, но не и самият дух. Тъй щото от видимото, от резултатите на духа, ние отиваме към невидимото, към духа и душата. Това, което простият не вижда и не разбира, по него ученият гадае, разкрива тайни. Когато ученият погледне ръката на някой човек, по линиите ù, той чете неговото минало, настояще и бъдеще. Като погледне носа, устата, веждите на човека - чете и по тях. Достатъчно е да вземе той един косъм от главата на човека и да го прекара през пръстите си, за да опише неговия характер. Един косъм от главата на човека за простия нищо не значи, но за учения той представя целия човек. Днес всеки иска силен да бъде. Силата на човека се крие в неговата разумност. Три положения съществуват в света, от които човек може да се ползува за придобиване на сила. Той трябва да вярва или във великия Дух, който управлява вселената, или в разумното начало, вложено в самия него, или в разумните идеи на своите ближни.
към текста >>

Един косъм от главата на човека за простия нищо не значи, но за учения той представя целия човек.
Тъй щото от видимото, от резултатите на духа, ние отиваме към невидимото, към духа и душата. Това, което простият не вижда и не разбира, по него ученият гадае, разкрива тайни. Когато ученият погледне ръката на някой човек, по линиите ù, той чете неговото минало, настояще и бъдеще. Като погледне носа, устата, веждите на човека - чете и по тях. Достатъчно е да вземе той един косъм от главата на човека и да го прекара през пръстите си, за да опише неговия характер. Един косъм от главата на човека за простия нищо не значи, но за учения той представя целия човек. Днес всеки иска силен да бъде. Силата на човека се крие в неговата разумност. Три положения съществуват в света, от които човек може да се ползува за придобиване на сила. Той трябва да вярва или във великия Дух, който управлява вселената, или в разумното начало, вложено в самия него, или в разумните идеи на своите ближни. Щом вярва в едно от трите неща, той трябва да бъде проводник на неговите идеи.
към текста >>

4. ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Косата има тънък копринен косъм и често бива къдрава.
Колкото „по-чист" е чувствителният натюрел, толкова крушовидността е по-голяма и горната част на лицето по-голяма от долната. Носът и брадата са добре развити, но никога не изпъкват напред, както това често бива у двигателния натюрел. Кожата е тънка, нежна, деликатна, обикновено бледо-жълта и светла. Този цвят, обаче, няма нищо общо с болезнено-жълтия цвят, който се явява у някои хора поради болестни разстройства. Той е нормален за чувствителния натюрел. Косата има тънък копринен косъм и често бива къдрава. Силата на хората от този натюрел не е нито в масата и тежестта на тялото, нито в яката костна система, нито в напрежението и двигателната енергия на мускулите: тя се крие в тяхната нервна система, където е акумулирана в голямо количество и се излъчва чрез погледа, говора, движенията. Погрешно би било да се мисли, съдейки по деликатното им телосложение, че тия хора са слаби, хилави, че тям им липсва енергия. Напротив, те обладават мощна нервна енергия, благодарение на която издържат повече от другите напрегнатия умствен труд - оня вид труд, който им е присъщ. За груба физическа работа и прекомерни мускулни напрежения те нито са годни, нито пък имат склонност към тях. Много хора, обаче, които схващат нещата грубо-сетивно, веществено, за които труд е само мускулното, видимото напрежение, което се съпротивлява на материята и мести веществени маси, не могат да оценят работата на хората, принадлежащи към този натюрел.
към текста >>

5. ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Даже и да би доживял Метусалемова възраст, Архимед не би могъл да повдигне земята дори на косъм.
Ако сега късото рамо на лоста се повдигне на 1 сантиметър, дългото рамо ще трябва да опише в пространството дъга, чиято дължина ще бъде 1,000,000,000,000,000,000 километра. Такова огромно разстояние трябва да измине ръката на Архимед, за да помръдне земята само на 1 сантиметър! И ако се допусне, че той би могъл свободно да вдигне 60 кг. на височина 1 метър за 1 секунда (работа, равна почти на една конска сила), то за да измине посочената по-горе дъга, което е равнозначно на това, да повдигне земята на 1 сантиметър, ще са нужни 1,000,000,000,000,000,000,000 секунди или около 3000 билиона години. Очевидно, това не е работа на един земен човек, чийто живот е тъй мимолетен. Даже и да би доживял Метусалемова възраст, Архимед не би могъл да повдигне земята дори на косъм. Разбира се, никой днес, в епохата на електричеството, не би възмечтал да повдига земята с такова грубо механично средство, каквото е лостът. Особено откак се откри, че и в най-дребните частици материал е скрита такава огромна енергия. Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта. Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк.
към текста >>

6. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Срещу това принцът не е искал нищо друго, освен няколко косъма от главата на графа, които последният трябва да му дава всеки път, когато получава пари.
От гледището на поляризацията на индивидите на мъж и жена, за което знаем от биологията, че всеки мъж има в зародиш и женски органи и белези, същото е и за жената, тази теория за хормоните изглежда доста близка до истината. Във връзка с косопада уместно е да се преведе един интересен разказ, съществуващ в окултната литература, изнесен в беседите на Учителя. Този разказ ще хвърли малко по-друга, по-психологична светлина върху този физиологичен процес. Един виден граф обеднял. След дълги вътрешни терзания един ден при него дошъл принцът на гномите и му предложил да го снабдява с пари, когато му поиска. Срещу това принцът не е искал нищо друго, освен няколко косъма от главата на графа, които последният трябва да му дава всеки път, когато получава пари. Разбира се, на драго сърце се съгласил графът. Не няколко, а по много косми ще ти дам, отговорил графът на принца на гномите. И така текли години, графът получавал пари и всякога давал по няколко косъма от своята глава. Един ден графът поискал наново пари, принцът на гномите му поискал пак съответното количество косми, за да му даде пари. Тогава едва графът забелязал, че вече нямал косми на главата си и нямал какво да даде.
към текста >>

И така текли години, графът получавал пари и всякога давал по няколко косъма от своята глава.
Един виден граф обеднял. След дълги вътрешни терзания един ден при него дошъл принцът на гномите и му предложил да го снабдява с пари, когато му поиска. Срещу това принцът не е искал нищо друго, освен няколко косъма от главата на графа, които последният трябва да му дава всеки път, когато получава пари. Разбира се, на драго сърце се съгласил графът. Не няколко, а по много косми ще ти дам, отговорил графът на принца на гномите. И така текли години, графът получавал пари и всякога давал по няколко косъма от своята глава. Един ден графът поискал наново пари, принцът на гномите му поискал пак съответното количество косми, за да му даде пари. Тогава едва графът забелязал, че вече нямал косми на главата си и нямал какво да даде. Гномът на никаква цена не се съгласявал да даде пари при други условия, освен срещу косми. Изпаднал в отчаяние, едва тогава графът разбрал какво е направил. Разбрал, че той е продал всичко в себе си, продал своите мисли, своите свещени чувства, продал себе си на гномите за пари!
към текста >>

Всеки наш косъм на главата представя една наша мисъл, по право една дълбока мисъл на природата вложена в нас, проявена чрез нашия характер и темперамент.
Един ден графът поискал наново пари, принцът на гномите му поискал пак съответното количество косми, за да му даде пари. Тогава едва графът забелязал, че вече нямал косми на главата си и нямал какво да даде. Гномът на никаква цена не се съгласявал да даде пари при други условия, освен срещу косми. Изпаднал в отчаяние, едва тогава графът разбрал какво е направил. Разбрал, че той е продал всичко в себе си, продал своите мисли, своите свещени чувства, продал себе си на гномите за пари! Всеки наш косъм на главата представя една наша мисъл, по право една дълбока мисъл на природата вложена в нас, проявена чрез нашия характер и темперамент. Думите на Христа: „Всеки ваш косъм е преброен" изразяват същата идея. И колкото да е „културна" тази болест - косопада, трябва да се съгласим, че не е много желателно нещо, макар да е оправдателно явление и макар, че това е един физиологичен признак на „окултуряването". Този признак говори между другото за упадък на културата изобщо. Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира. Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично.
към текста >>

Думите на Христа: „Всеки ваш косъм е преброен" изразяват същата идея.
Тогава едва графът забелязал, че вече нямал косми на главата си и нямал какво да даде. Гномът на никаква цена не се съгласявал да даде пари при други условия, освен срещу косми. Изпаднал в отчаяние, едва тогава графът разбрал какво е направил. Разбрал, че той е продал всичко в себе си, продал своите мисли, своите свещени чувства, продал себе си на гномите за пари! Всеки наш косъм на главата представя една наша мисъл, по право една дълбока мисъл на природата вложена в нас, проявена чрез нашия характер и темперамент. Думите на Христа: „Всеки ваш косъм е преброен" изразяват същата идея. И колкото да е „културна" тази болест - косопада, трябва да се съгласим, че не е много желателно нещо, макар да е оправдателно явление и макар, че това е един физиологичен признак на „окултуряването". Този признак говори между другото за упадък на културата изобщо. Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира. Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа.
към текста >>

7. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но кой би се съгласил всеки ден да отскубват от неговата глава само по толкова косъма, по колкото цветя той е откъснал ?
Нещо повече: видим ли, че някъде липсват цветя, да посадим. Да увеличим красотата. А красотата действува благотворно и възпитателно. Нека привикнем себе си към това малкото: да пазим всичко като свое. Ние късаме и унищожаваме цветята и не считаме това за престъпление. Но кой би се съгласил всеки ден да отскубват от неговата глава само по толкова косъма, по колкото цветя той е откъснал ? Човек има около 250,000 косъма само на главата си. Но ако за всяко цвете трябва да заплаща с по един косъм, ще къса ли тъй безразборно и безмилостно цветята? Уверен съм, че не. Пазенето на цветята е една от най-малките добродетели, затова и най-малки усилия се изискват. Изисква се разбиране и добра воля.
към текста >>

Човек има около 250,000 косъма само на главата си.
Да увеличим красотата. А красотата действува благотворно и възпитателно. Нека привикнем себе си към това малкото: да пазим всичко като свое. Ние късаме и унищожаваме цветята и не считаме това за престъпление. Но кой би се съгласил всеки ден да отскубват от неговата глава само по толкова косъма, по колкото цветя той е откъснал ? Човек има около 250,000 косъма само на главата си. Но ако за всяко цвете трябва да заплаща с по един косъм, ще къса ли тъй безразборно и безмилостно цветята? Уверен съм, че не. Пазенето на цветята е една от най-малките добродетели, затова и най-малки усилия се изискват. Изисква се разбиране и добра воля. Пазенето и отглеждането на цветята има и възпитателно значение.
към текста >>

Но ако за всяко цвете трябва да заплаща с по един косъм, ще къса ли тъй безразборно и безмилостно цветята?
А красотата действува благотворно и възпитателно. Нека привикнем себе си към това малкото: да пазим всичко като свое. Ние късаме и унищожаваме цветята и не считаме това за престъпление. Но кой би се съгласил всеки ден да отскубват от неговата глава само по толкова косъма, по колкото цветя той е откъснал ? Човек има около 250,000 косъма само на главата си. Но ако за всяко цвете трябва да заплаща с по един косъм, ще къса ли тъй безразборно и безмилостно цветята? Уверен съм, че не. Пазенето на цветята е една от най-малките добродетели, затова и най-малки усилия се изискват. Изисква се разбиране и добра воля. Пазенето и отглеждането на цветята има и възпитателно значение. Чрез тях човек се приучва да бъде внимателен и към най-дребното нещо в живота.
към текста >>

8. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти).
В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят.
към текста >>

Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата.
Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
към текста >>

Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна.
Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука.
към текста >>

9. РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЕР И ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето.
Ала една овца беше изостанала назад, защото току що бе родила агънце. Вълкът се спусна към него, хвана го със зъби за козината, па свърна назад и хукна да бяга. Овцата жално изблея, па се затири след вълка, за да отърве своята рожба. Ала вълкът се носеше стремглаво напред и най-после се озова пред колибата на мъдреца. Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му. Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето. Той грижливо ги извади и прибра. А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка. Той я настигна, сграбчи я за рунтавото й руно и я понесе към колибата. Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата. Овцата започна радостно да ближе своето агънце, а вълкът обикаляше около тях, сякаш ги вардеше.
към текста >>

Мъдрецът бе направил своите изчисления по десетте косъма, които бе намерил в устата на вълка.
От този ден и те заживяха при мъдреца заедно с вълка, и той им стана пазач. А мъдрецът взе космите, що бе извадил из зъбите на вълка и ги преброи. Те бяха десет! Мъдрецът потна в дълбоко размишление. И откак завърши своите безмълвни изчисления, той се изправи, па изрече с пророчески глас: – Когато слънцето изгрее четири пъти от изток, четири пъти от запад, четири пъти от север и четири пъти от юг, злото от земята ще изчезне. Мъдрецът бе направил своите изчисления по десетте косъма, които бе намерил в устата на вълка.
към текста >>

10. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

– Дриш разделя яйце от морски таралеж с помощта на косъм и то тъй грижливо, че двете половинки от яйцето остават обвити в една и съща яйчена обвивка.
могат да се обяснят по механичен начин. Професор Ханс Дриш искаше в началото на тоя век да намери отговор на тоя въпрос чрез ред опити. Той искаше самите опити да покажат, дали жизнените явления се свеждат към физико-химичните такива. Той си задава въпрост: "Какво става от едно оплодено яйце, след като го разделим на два части? " И разсъждавал така: "Ако организмът е една машина, то тъй разделеното яйце или няма да се развива никак, поради нарушението, което е извършено, или пък ще даде две половинки животни". – Дриш разделя яйце от морски таралеж с помощта на косъм и то тъй грижливо, че двете половинки от яйцето остават обвити в една и съща яйчена обвивка. И за общо учудване развиват се два напълно нормални организъма. Тия опити на зоолога и философа Дриш хвърлиха светлина върху проблемите на живота. Те възбудиха интерес у мнозина зоолози и една група от тях посветиха дългогодишни изследвания в тая област. Тридесет години следваха тия изследвания от разни зоолози. Един, който най-много допринесе заедно с Дриш в тая област, е фрайбургският зоолог Ханс Шпеман.
към текста >>

11. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

А на третата стана нещо, от което няколко косъма ми побеляха.
Какво толкова ме засегна смъртта на един милионер, когато по широкия свят умират хиляди нещастници, които нямаха позволително за гроб и стояха повече отколкото трябва непогребани? Прибрах се късно и заспах веднага след тоя тягостен ден. Събудих се посред нощ и... чудно! Мисълта за Сафра не ме остави до съмнало. На следната нощ се повтори същото. А на третата стана нещо, от което няколко косъма ми побеляха. Беше пак към полунощ, когато някой ме бутна по рамото и рече: – Искаш ли да видиш Сафра? Бен Лазар Сафра, милионера, банкера ! Аз не бях от страхливите, но смутих се не малко, стреснах се дори, макар че се помъчих да се овладея. – Сафра е покойник и няма какво да го гледам – отговорих аз. – Покойник!
към текста >>

12. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която човек възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични.
Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън? Но не само това. И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която човек възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични. Нещо повече. И всяка клетка – нервна или друга – е също така в прям контакт с околната природа и получава енергии от цялата околна среда. Мозъкът и цялата нервна система представляват от себе си сложна система от антени, чрез които човек се скопчва не само с близката среда. но и с целия всемир, и възприема енергии. Даже нещо повече: човек възприема не само чрез физическото си естество, но и чрез по горните членове на своето естество.
към текста >>

13. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвете, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален, череп.
Не ще и дума, че чисти меркуриеви. типове се срещат твърде рядко – повечето хора са обикновено смес от няколко планетни типа. Така че, да се възползуваме от тоя рядък случай и да снемем една скица "от натура" на чистия меркуриев тип. Лице овално, твърде продълговато, с изострена брада. в случая, тя не е особено заострена и удължена, защото имаме пред себе си един доста енергичен тип, с по-устойчива и съсредоточена воля. Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвете, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален, череп. Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип. Вертикални бръчки в основата на носа, и в случая, както и в общия случай, липсват. Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения. Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане.
към текста >>

14. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На нея едва се забелязва един тънък косъм.
– Туй изчеткване ли е? – гръмва гневно гласът на поручика. Очите му пръскат светкавици от гняв. – Ами тия косми какво търсят на яката? Вестовоят, цял разтреперан, хвърля плах поглед към яката. На нея едва се забелязва един тънък косъм. "За един косъм крещи като луд" помисля си той. Поручикът ядосано крачи из стаята и току изръмжава от време на време: "Бързай! " Вестовоят още по-усилено лъска ботушите. от сума време ги лъска, но поручикът е все недоволен: ту носовете на ботушите не лъщели както трябва. ту горниците не били достатъчно намазани с боя.
към текста >>

"За един косъм крещи като луд" помисля си той.
– гръмва гневно гласът на поручика. Очите му пръскат светкавици от гняв. – Ами тия косми какво търсят на яката? Вестовоят, цял разтреперан, хвърля плах поглед към яката. На нея едва се забелязва един тънък косъм. "За един косъм крещи като луд" помисля си той. Поручикът ядосано крачи из стаята и току изръмжава от време на време: "Бързай! " Вестовоят още по-усилено лъска ботушите. от сума време ги лъска, но поручикът е все недоволен: ту носовете на ботушите не лъщели както трябва. ту горниците не били достатъчно намазани с боя. – Готово ли е?
към текста >>

Косата – светло кестенява, макар и да е фризирана в случая – личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава и излеко накъдрена.
Колко "Марсовци" са претърпели поражение от "Венера" и колко "Венери" са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания! Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем поглед на нашата "Венера", която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода. Колкото и силен отпечатък да е оставил модерния спорт и гимнастиката върху нашата венерианка, все пак той не е смогнал да заличи и "омъжестви" типичните женствени форми, които у венериния женски тип достигат най-плен разцвет. Меката, изящна крива линия личи навсякъде – и в овалния череп, и в овалното лице, по-широко от това на женския слънчев тип, по-напоено с магнетизъм от него и далеч не така изопнато, удължено и стеснено към брадата, както у меркурианката. в него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят. Косата – светло кестенява, макар и да е фризирана в случая – личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава и излеко накъдрена. Челото не е така изпъкнало като слънчевото, ала все пак има доста голяма прилика с него. Преди всичко и то е спокойно като него, защото венерините типове не обичат напрегнатата мисъл, силното съсредоточаване волевите напрежения. Те обичат животът да тече като вода, да се ле като песен. Веждите, макар в случая да са подправени чрез скубане на космите – едно явно неудобство при физиогномичния анализ – все пак са запазили своята основна дъговидна линия. Скубането, може би, е отнело малко нещо от гъстотата им – "Венера" няма защо да подхранва и подправя своите ресници – те са си естествено дълги, гъсти и образуват една фина завеса, която още повече увеличава с движението си чара на очите.
към текста >>

15. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Вашия живот висял ли е някога на косъм?
– Дойдох да се сбогувам, Велики повелителю! – Какво значи това ? – Позволете ми да кажа нещо. – Кажи, Земру-За. – Царю, – развълнувано рече тя и в нейния глас се чуваше гласът на целия народ. – Вашия живот висял ли е някога на косъм? – Не, рече той. – Тогава Вие не знаете, кой е Ишуа Бентам, но аз го познавам, и ако Вие заповядате днес да убият Ишуа Бентам и неговите хора, да знаете, че първата жертва ще бъде Вашата дъщеря, младата царкиня Земру-За. Заклевам ви се в това. Фараонът Зинобий-Ра гледаше изумен. Кръвта му беше замръзнала в жилите, някой сякаш го нарани с меч, неговото сърце спря своя ход.
към текста >>

16. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Навън времето чука с своите костеливи ръце: „Побързай, О-Хен, животът на твоя възлюблен виси на косъм, царкинята е неумолима.
Накъде да върви? Какво да прави? Мисли ли за него, тя е готова да направи всичко — проста и ясна е истината, разбира я тя, проумява я с простата си и чиста душа. Но нейното сърце на жена ù диктува друго, то живее под друг закон. И други са неговите повеления. Навън времето чука с своите костеливи ръце: „Побързай, О-Хен, животът на твоя възлюблен виси на косъм, царкинята е неумолима. Царски пратеник я буди от унеса ù. И тя отговори: — Кажете ù, че аз ù го отстъпвам. Нека бъде неин, но нека остане жив. Тая нощ аз трябва да се върна обратно в моята страна. Царският пратеник я изгледа недоумяващ.
към текста >>

17. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всяка сламка представя косъм от вълната й.
Казвам: докато мравката не излезе от своята форма, тя не може да се весели като човек. Тя винаги ще си остане в същата форма. Докато мравката живее в мравуняка, тя ще носи шушулки от дърветата, ще прави купчинки от тях и ще мисли, че в това седи смисъла на живота. Понякога човек е смешен: направи си една малка къщичка с два прозореца и една врата и почва да я обикаля, да смята колко сламки трябва да донесе в къщи. Той ще събере всички сламки от овцете и с тях ще си направи един юрган. Всяка сламка представя косъм от вълната й. После ще си направи една дреха от тези косми и ще каже: красива е моята дреха. Най-после той ще облече дрехата и ще мисли, че е ангел. Такива са вашите разбирания. Утре дрехата ще се скъса, и той ще плаче за сламките, които събирал. Питам: какво щастие може да съществува при такова разбиране на живота?
към текста >>

18. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм.
Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Tе казват: този човек е самозванец. Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ако те изменят отношенията си към мен, външният свят ще измени отношенията си спрямо тях. * Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяpa, че Бог е на нашата страна. Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Никога до сега учениците на Божественото учение не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, на страдания, но всякога са отивали с радост. КНИЖНИНА Получиха се в редакцията: Видински вестник на вестниците, бр. 3, г. III, С болка в душата си констатираме, че във Видинския край става нещо лошо, нещо обезпокояващо, което на всяка цена трябва да се избегне.
към текста >>

19. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия.
н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път. Докато се лее кръвта на животните, дотогава ще се лее и човешката кръв на земята. Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв. Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи. Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество. Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“. Битие, 2:29.
към текста >>

20. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото.
Днешният живот прилича на буйна река, който завлича всичко слабо, всичко неспособно де се противопоставя, всичко недеятелно, даже и тогава, когато то носи в себе си големи вътрешни ценности. За да влияем на живота, ний трябва да влезем в него, да се хвърлим в бурните му вълни, а не да го наблюдаваме от страни. Днес на живота влияят безброй сили, много от които са отрицателни — сили на старото, на тъмнината, на насилието, на егоизма, на разединението и злото. И нужни са грамадни усилия от страна на всички съзнателни хора, за да се тласне целокупния живот в пътя към доброто, към новото, към единението, братството, любовта и свободата. От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото. Братя и сестри, хора на любовта, на истината и доброто! При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот. При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога! Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята. Една малка, скромна, но не и съвсем маловажна работа за определяне насоката на живота към доброто, върши и в. „Братство“.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като направите този опит и се усъмните, ето какво ще се случи с вас - тогава ще ви поставят вие да боледувате и животът ви ще бъде на косъм и тогава ще направите опит в себе си.
Всеки от вас може да направи опит да провери истинността на моите думи. Всеки от вас може да провери има ли Провидение и грижи ли се то за нас. Но като правите опит, не го правете за свое лично благо. Направете следния опит - идете при някой болен и си кажете: Господи, както си казал, нека оздравее този човек, аз ще се радвам, а той ще познае, че Ти си Онзи, Който даваш живота и здравето. И ще имате положителен резултат. Като направите този опит и се усъмните, ето какво ще се случи с вас - тогава ще ви поставят вие да боледувате и животът ви ще бъде на косъм и тогава ще направите опит в себе си. Кажи си тогава: Господи, ако ми върнеш живота, аз вече ще вярвам. След това вече ще бъдеш здрав. Какво ще има да се съмнявате след това? Това са неща, които може да поставите на опит. Може да направите и опити в друго направление.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 136 - год. VIII. Севлиево, 20 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред важна задача (N.) Бог (Олга Славчева) Победа (К.) Словото на Учителя. Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Идеите на Всемирното Братство в света (N.) На човека (Т. Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“. Учителя Различни задачи за разрешение стоят пред всеки човек, пред цялото човечество. И какви разрешения ще се дадат на тия индивидуални и обществени проблеми ще зависи от степента на човешкото развитие. Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни. Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни. Но вън от тоя груб инстинктивен ум, съществува друго съзнание, друга област, стояща по-високо от първата и в която като влезем не можем да действаме другояче, освен според нейните закони.
към текста >>

И всеки косъм привлича тези магнетични сили, докато стане обмяна между електричеството и магнетизма, докато се уравновесят.
Хората, в които преобладава електричеството, кожата им става груба и суха, косата също. Тогава е потребен другия процес на магнетизма, който внася мекота в човека, в мускулите и нервната система и дава възможност да се осъществяват правилно процесите. Същото е и в природата. И когато стане атмосферна промяна от сухо във влажно, тази влага е носител на магнетични енергии, които през порите и космите проникват в организма. Космите имат свойството да привличат влагата. И всеки косъм привлича тези магнетични сили, докато стане обмяна между електричеството и магнетизма, докато се уравновесят. Когато времето се кани да вали и е задушно, чувства се една тежест и гнет, но когато започне да гърми и да вали, усеща се вече една лекота. Това показва, че чрез вашите косми е влязла достатъчно влага в организма и дава възможност на магнетичните сили да действат в него, а те регулират жизнените функции. Ако нямаше тази влага, ние щяхме да измрем от суша. Валенето на дъжда и снега е велико благо. Духането на вятъра е също едно благо.
към текста >>

Часовник и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен Часовник.
Бъди истински богат. бъди най богатият! Бъди човек! И тогава ще бъдеш щастлив и доволен на земята. Т. Ч. Часовник и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен Часовник. Имал го вече цяла година, а той денонощно цъкал равномерно и не погрешил нито секунда. Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала. Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно. Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него.
към текста >>

Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче.
Т. Ч. Часовник и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен Часовник. Имал го вече цяла година, а той денонощно цъкал равномерно и не погрешил нито секунда. Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала. Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно. Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него. Това станало тъй на време, като да е бил часовникът аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето. Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си. Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него.
към текста >>

И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него.
Часовник и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен Часовник. Имал го вече цяла година, а той денонощно цъкал равномерно и не погрешил нито секунда. Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала. Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно. Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него. Това станало тъй на време, като да е бил часовникът аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето. Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си. Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него. След една минута часовникът спрял.
към текста >>

Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него.
Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него. Това станало тъй на време, като да е бил часовникът аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето. Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си. Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него. След една минута часовникът спрял. — Скитнико, разбойнико! — развикал се часовникът на косъмчето,—защо се завря тука? Ето че ме спря от работа. Какво ще каже сега господаря ми!
към текста >>

— развикал се часовникът на косъмчето,—защо се завря тука?
Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си. Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него. След една минута часовникът спрял. — Скитнико, разбойнико! — развикал се часовникът на косъмчето,—защо се завря тука? Ето че ме спря от работа. Какво ще каже сега господаря ми! — Че защо пък да съм виновно аз? — оправдало се Косъмчето. — Аз си правех приятна въздушна разходка, а ти ми пресече пътя и ме спря.
към текста >>

— оправдало се Косъмчето.
— Скитнико, разбойнико! — развикал се часовникът на косъмчето,—защо се завря тука? Ето че ме спря от работа. Какво ще каже сега господаря ми! — Че защо пък да съм виновно аз? — оправдало се Косъмчето. — Аз си правех приятна въздушна разходка, а ти ми пресече пътя и ме спря. Немирните пък твои колелета ме грабнаха да ме разкъсат. He трябваше ли да се опра. да ги спра!? Пуснете ме да си литна, нищо повече.
към текста >>

Но колкото и да се продължавала препирнята, Косъмчето не можело да излезе, пък и часовникът не можал да тръгне.
— Аз си правех приятна въздушна разходка, а ти ми пресече пътя и ме спря. Немирните пък твои колелета ме грабнаха да ме разкъсат. He трябваше ли да се опра. да ги спра!? Пуснете ме да си литна, нищо повече. Но колкото и да се продължавала препирнята, Косъмчето не можело да излезе, пък и часовникът не можал да тръгне. * * * Отстранете злото, без да му се гневите. То не е виновно, причините са го довели. Дядо Благо. Книжнина „Великото учение“ от В. Т. Благодумов, 160 страници, 15 лв.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ето, с лъжата, която е ней-любимото и най-успешно средство за достигане на неговите цепи, със своята хитро изплетена лъжлива философия, тъмният дух успява да склони младия Джалма да му даде само един косъм от главата си, срещу което ще получи от него „живата вода“.
Той е завладял целия свят. Прогонил е отвсякъде „Духа на бялата магия“, който е останал да царува само в „Щастливия оазис“, а това е трън в очите му. Той успява да вложи в съзнанието на Джалма бацила на недоволството и страстното желание да намери „живата вода“, която да му даде безсмъртие. И когато, на въпроса му — где се намира живата вода, — Духът на бялата магия му отговаря, че тя се намира в самия него, Джалма не го разбира, недоволен е и го намира че е надменен и горд — че пази тайната само за себе си. Затова той решава да се обърне към духа на черната магия. И ето, с лъжата, която е ней-любимото и най-успешно средство за достигане на неговите цепи, със своята хитро изплетена лъжлива философия, тъмният дух успява да склони младия Джалма да му даде само един косъм от главата си, срещу което ще получи от него „живата вода“. Така и става. Джалма е радостен. Той тържествува, че държи в ръцете си своя заветен блян — живата вода, от която трябвало да пие по глътка всеки ден в продължение на една година, за да се обезсмърти. Но тържествува също така и черният дух. — „Началото на веригата се заплете, казва радостно той.
към текста >>

Косъмът скоро ще стане верига.“ И наистина „Косъмът от главата на Джалма расте и се превръща в буйна коса от окови и вериги, които скоро ще задушат света.
Така и става. Джалма е радостен. Той тържествува, че държи в ръцете си своя заветен блян — живата вода, от която трябвало да пие по глътка всеки ден в продължение на една година, за да се обезсмърти. Но тържествува също така и черният дух. — „Началото на веригата се заплете, казва радостно той. Косъмът скоро ще стане верига.“ И наистина „Косъмът от главата на Джалма расте и се превръща в буйна коса от окови и вериги, които скоро ще задушат света. Ще го задушат като отровна трева, на която корените са в центъра на земята, а върховете до звездите.“ От тук нататък злото властно простира своята крачна сянка върху двореца и в царството на Джалма. Подал се веднъж на злото, той вече не може да се освободи, а все повече и повече затъва в него. Тъмнината го обгръща и помрачава съзнанието му. „Мрак, мрак в душата ми — и черни змии в сърцето ми! Дразнят ме светлите зали на двореца!
към текста >>

24. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой хора имат 250,000, други 320,000 косъма.
Може да си кажем: „Какво значение има това, че нашите косми са били изброени? Именно там е важното. За да бъдат преброени тия косми от Господа, да ги държи Той в своята сметка, те трябва да имат някакво значение. А знаете ли колко са тия косми на главата ? Мнозина са преброявали. Някой хора имат 250,000, други 320,000 косъма. И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както един градинар държи сметка за своите плодни дървета — туря на всяко дръвче номер. Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба,—много голяма длъжност на глава та ни. Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразбира, че нашият духовен живот е под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл , защото само когато вярваме в него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи.
към текста >>

Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба,—много голяма длъжност на глава та ни.
За да бъдат преброени тия косми от Господа, да ги държи Той в своята сметка, те трябва да имат някакво значение. А знаете ли колко са тия косми на главата ? Мнозина са преброявали. Някой хора имат 250,000, други 320,000 косъма. И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както един градинар държи сметка за своите плодни дървета — туря на всяко дръвче номер. Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба,—много голяма длъжност на глава та ни. Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразбира, че нашият духовен живот е под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл , защото само когато вярваме в него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи. Мъж и жена, като се оженят, мислят че Господ им е дал власт, мъжът казва: „Ти при майка си си живяла така, но сега в моята къща влизаш под друг закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам — да се пазиш, защото, ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това значи, вашата любов през целия ви живот да не се измени нито на косъм .
Ти не можеш да бъдеш прав, ако нямаш правилни отношения към сърцето и към ума си. Ако енергиите на вашия ум и сърце не са правилни вие не можене да имате право положение. Някой навел главата си към земята и мисли, че всичко е на земята. Щастието човек може да добие само при едно правилно отношение между своите мисли и чувства. И когато обичате някого, вие трябва да обичате Божественото в него. Това значи, вашата любов през целия ви живот да не се измени нито на косъм . Правилно е Любовта да расте. Всеки ден към любовта ви трябва да се прибавя по един микроскопически придатък. Любовта е закон на разнообразието. Любовта подразбира безграничното щастие, в което вселената е потопена. Вие живеете в света, а сте затворили ума и сърцето си, а трябва да знаете, че всичките блага се приемат чрез ума и сърцето.
към текста >>

Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив!
Виж аз съм цяло куче. От куче по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави. Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи! “ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай. Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив! “ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест. В усърдие замина и кучета дори. Овчарят го обикна и всичко му довери. — Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши. А глупавият пастир уплашен до уши крещеше на вълка си: „Нали се промени, от сив на бял ти стана?
към текста >>

“ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест.
От куче по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави. Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи! “ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай. Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив! “ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест. В усърдие замина и кучета дори. Овчарят го обикна и всичко му довери. — Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши. А глупавият пастир уплашен до уши крещеше на вълка си: „Нали се промени, от сив на бял ти стана? О, хитър, зъл кръвник!
към текста >>

26. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Господ, който е толкова мъдър, ще ви покаже, че нито един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля.
Във всеки живот това са съществените неща, това са реалностите. В който момент сгрешиш в една от тези области, веднага ще те сполети най-голямото нещастие. Всички неприятности или нещастия в живота произтичат от три причини: или от едно прегрешение в областта на любовта, или от прегрешение в областта на Божията мъдрост и знание, или от прегрешение в областта на Истината и свободата. Някой казва: ние трябва да си поживеем. — Ако вие мислите, че можете да си поживеете както разбирате, вие се лъжете. Господ, който е толкова мъдър, ще ви покаже, че нито един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля. Казано е в Писанието, че по-лесно камила може да мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в царството Божие. Като се казва, че ками ла може да влезе през иглени уши, не се разбират тия игли, с които вие си служите днес. В историята ще намерите какви са били тия иглени уши, през които камилите минавали, когато влизали в градовете. Значи, ако имате разбиранията на един богат човек, вие не можете да влезете в царството Божие. Че какво се крие в едно съвременно общество?
към текста >>

27. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако пак не слушат, космите им ще се разпръснат, косъм няма да остане на главите им.
Ето, от толкова години разправям на хората, че иде нещо страшно в света. Онези, които ме слушат, казват. че нищо не виждат. Аз им казвам, че след десет години главите на всички хора ще побелеят. Не само че ще побелеят, но ако не слушат, косите им ще окапят. Ако пак не слушат, космите им ще се разпръснат, косъм няма да остане на главите им. Пък и от тях нищо няма да остане. Питате: какъв е смисъла на живота. Казвам: Всичко, което иде в света, изисква умни, добри и справедливи хора. Бъдещето е на добрите, на умните и на справедливите хора. Аз не говоря за бедни и за богати.
към текста >>

28. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но махалото може да бъде и друго: пръстен, вързан с косъм; халка, вързана с верижка и т. н.
до няколко грама. Затуй, защото задоволителните резултати зависят от личната природна способност на този, който прави опита. Ние не можем да дадем определени правила, но само общи съвети, които всеки изследвач трябва да съобрази със своята лична способност. Аз обаче ще посоча 25 грамовото махало, което отговаря на чувствителността на по-голяма част от хората. Често се употребява дървено топче, вързано с конец. Но махалото може да бъде и друго: пръстен, вързан с косъм; халка, вързана с верижка и т. н. Поставя се на масата фотографическа снимка — мъж или жена, правостоящ, обърнат с лицето. След това махалото се поставя приблизително един сантиметър над снимката над очите държейки конецът с палеца и показалеца на дясната ръка. Дължината на конеца между махалото и пръстите трябва да е приблизително между 4 — 12 см. Самия опит показва, каква трябва да бъде дължината на конеца. След известно време махалото почва да се клати от ляво на дясно.
към текста >>

29. -

Когато дойде до изпълнение на волята Божия ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм.
Всеки който се обяви против Божиите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон. Тя няма минало. Тя има вечно настояще и вечно бъдеще. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнение на волята Божия ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Бъдещето е пред вас. Ще го опитате. Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога. И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога. И за в бъдеще хиляди хора ще живеят и ще работят за Бога.
към текста >>

30. -

Но никога, никога в живота на човека и на човечеството, никога, тук, на нашата земя и в цялата вселена, не ще бъде намалена нито на косъм ценността, действителността и всемощната, спасителна, обновяваща, подмладяваща и възкресяваща сила на три велики и вечни истини във живота: Мир, Братство и Любов!
Много идеи ще изгубят своята сила, своята притегателна мощ, своя вдъхновяващ пламък. Много идеали ще рухнат и пред лицето на истината ще се окажат само грандиозни химери, само лъжливи божества, сътворени от човека кумири, пред олтара на които са принасяни безброй кръвни жертви . . . Много илюзии ще се изпарят, много заблуждения ще се изкоренят, много лъжливи, фанатични, тесногръди. противоестествени схващания ще бъдат отречени и осъдени завинаги от самия живот. Но никога, никога в живота на човека и на човечеството, никога, тук, на нашата земя и в цялата вселена, не ще бъде намалена нито на косъм ценността, действителността и всемощната, спасителна, обновяваща, подмладяваща и възкресяваща сила на три велики и вечни истини във живота: Мир, Братство и Любов! Ще рухнат със вековен труд и с много усилия изградени кумири. Ще рухнат скъпи на човека заблуждения. Ще се пръсне тъмнината, която сковава човешкото съзнание и каре човека да нарича своите братя — „врагове“. Ще изчезне злобата, ще изчезне омразата, ще изчезне завистта, жестокостта и насилието, но никой, никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и красота. Всичко ще отмине, но те ще пребъдат!
към текста >>

Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му.
Затуй, по съществуващите днес признаци мажем да съдим, че новото, което иде, е духът на братството, на единението. Из книгата „Паневритмия“ от Учителя, 1938 г. Глава „Принципи на Паневритмията“ СМИСЪЛА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА Всяко противоречие в живота на човека е една предпазителна мярка. Чрез това противоречие някои по-напреднали ваши братя искат да ви помогнат. Ще знаете, че в света има един определен, Божествен път. Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му. Следователно, всяко противоречие, всяко страдание и всяка болест в живота на човека са резултат на отклонение от този път. Чудни са съвременните хора! Виждам един болен човек, легнал по гърба си, отчаян, обезсърчен, очаква смъртта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нещо по-високо от обикновения живот, в който се движи. Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгоре, че има един Велик закон, който регулира всички неща в живота.
към текста >>

Ако вярвате в него, косъм няма да падне от главата ви.
Мнозина бързат, искат по-скоро да видят какво ще излезе. — Тази работа не става с бързане. Казвате, отгде ще вземем план за Божественото здание? Казано е: „Както е на небето, таке ще бъде и на земята.“ Значи, моделът е на небето. Имайте вяра в това, което ви говоря, защото е Божествено. Ако вярвате в него, косъм няма да падне от главата ви. Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите как Бог оправя работите. Планът е вече направен. Казано е в Писанието: „Старото ще си отиде, и Бог ще създаде нова земя и ново небе“. От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройване на света, а вие ще бъдете техни помощници.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки косъм е една светла струя, която съединява милиони светове.
Нито не изхожда из Него и нищо не се възвръща пак в Него, понеже Той е непроницаем и неизменен. Всичко, което се начева, което се появява, което се дели, което прехожда и изчезва — начева се, появява се, дули се, прехожда и изчезва в Неговата Сянка. Той е неизменен в Своята Светлина и си остава спокоен като старо вино, което вече не възкипява. VII. Не се Опитвайте да проникнете в мислите на тайнствената Глава. Нейните най-съкровени мисли са скрити, но мислите, които творчески избиват навън над нейното тяло, блясват като една диадема от коси, които — ослепително бели — не се преплитат едни с други. Всеки косъм е една светла струя, която съединява милиони светове. Космите са на темето, разделени и низпадат по двете страни; но всяка страна е дясна страна. Понеже на божествения Образ, който е Бялата Глава, няма лява страна. Лявата страна на Бялата Глава е Черната Глава; понеже, според символиката на Преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е и низшето. Обаче, между висшето и низшето на Божия Образ, антагонизъм може да има, колкото между лявата и дясната ръка на човка, понеже хармония се поражда из аналогията на контрастите. Израил изпадна в униние всред пустинята и извика: „С нас ли е Бог.
към текста >>

Животът на доктора висял на косъм.
Тогаз той ми разказа, какво е преживял през същата онази нощ: владиката се бил разболял в ближния монастир „Св. Никола“ до село К. През нощта, след като си бил вече легнал, дошъл стражар с файтон да го вика. Пътищата били лоши, па и файтонджията карал бързо, за да стигнат по-скоро в монастира. Поради тези две причини и поради тъмнината файтонът се блъснал при един завой о един пън и се превърнал. Животът на доктора висял на косъм. Още малко, и той шял да остане мъртъв на местото си. Но благодарение на това, че бил лек, пъргав, и имал присъствие на духа, направил един скок и паднал в близкия дол, дето се хванал за шипките и се убол малко. Файтонджията останал под файтона. Игуменът пострадал в краката си; счупена кост нямало, но краката му отекли. Стражарят, който бил на капрата, рипнал напред и се спасил.“ — В момента на катастрофата през ума на доктора е минала мисълта, че животът му е изгубен.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Излишък: „косъмът дели“ или ненужен критицизъм.
— Способност да се разсъждава и се разбират основните принципи: „защо и откъде“; оригиналност. Излишък: премного теория, без практическа страна на нещата. Такъв ум може да е философски, но не е практичен, нито научен. 37. Сравнителност. Индуктивно разсъждение; способност да се класифицира и да се прилага аналогия към разпознаване на принципите; да се сравнява, да се различава и да се илюстрира; да се извличат правилни заключения и пр. Излишък: „косъмът дели“ или ненужен критицизъм. Недостатък: неспособност да схваща отношението на нещата, С. Човешкото естество. — Интуиция; проницателност на характера; схващане мотивите при първа среща. Излишък: задълбочава се в характера на другите до толкоз, че забравя длъжностите си и жертва учтивостта и вежливостта. Недостатък: доверява се комуто не трябва; предполага, че всеки е честен.
към текста >>

Кожата на психическата ръка е винаги нежна и рядко, и то само при мъжете, може да бъде покрита с малки косъмци (фиг. 48).
По-големина тази ръка е винаги средна. И при психическата ръка дължината само с малко надминава широчината. По дланта никога не.ма множество дребни бразди и хиромантични линии, а само има по няколко вглъбнатини от този род. За психическата ръка е характерно още, че пръстите й са тънки, продълговати и тъй изтеглени, че по тях не се забелязват възлите на ставите. Тази ръка спада към типа на поменатата по-рано коническа ръка. Кожата на психическата ръка е винаги нежна и рядко, и то само при мъжете, може да бъде покрита с малки косъмци (фиг. 48). Карус приема тези четири типа, но признава, че между тях се срещат още много смесени видове. Той казва: „в тези четири форми ние имаме само главните точки на безкрайно многото вариации на тази благородна формация, а от само себе си се разбира, че тук има множество преходни форми“. Повечето ръце собствено представляват преходни форми, ако ги изследваме поточно. Най-често срещаните ръце са ония, които представляват преходни форми от елементарните към моторните и към чувствените. По-рядко са преходните форми от моторните към чувствените.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на момичетата.
а работникът-златар е по-прилежен, защото знае, че трудът му ще се възнагради. Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден. В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята. Щастие е да срещнеш стадо овце. Свинско стадо да срещнеш, значи нещастие и когато си на път за някъде, по-добре е да се върнеш, щом видиш насреща си свине. Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на момичетата. Когато момиче обича да сяда върху масата или прекатурва столовете, то не може да се омъжи седем години. Когато някой изрази едно желание и след това духне да угаси лоена свещ, а тя продължава да гори, това означава, че желанието ще се изпълни. Но ако фитилът продължава да пуши, това. означава смъртен случай. В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание.
към текста >>

В Пенсилвания правят следното: вземал няколко косъма от мигачите на очите, слагат ги на външната страна на ръката и ги духват; ако всичките отхвръкнат на страна, изказаното желание ще се изпълни.
Когато момиче обича да сяда върху масата или прекатурва столовете, то не може да се омъжи седем години. Когато някой изрази едно желание и след това духне да угаси лоена свещ, а тя продължава да гори, това означава, че желанието ще се изпълни. Но ако фитилът продължава да пуши, това. означава смъртен случай. В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание. В Пенсилвания правят следното: вземал няколко косъма от мигачите на очите, слагат ги на външната страна на ръката и ги духват; ако всичките отхвръкнат на страна, изказаното желание ще се изпълни. Който седне на кола със сено, пожелае нещо и след това вече не погледна колата, получава пожеланото. Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни. В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име. Зърната, които се доближат, посял имената на онези, които се обичал и сетне се женят. Момиче, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен любовник и всеко негови желание ще се изпълни.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм.
Das Neuland des Siderischen Pendels. I. Описание на махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец. Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см. Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията. Името „Сидерово махало“ е въведено в средата на миналия век. — Неизвестно дали от Sideros = желязо или desiderium = желание. II. Правило за употребление на махалото Конецът се държи леко между показалеца и палеца, като другите пръсти при това се държат свити или се връзва на върха на показалеца до основата на нокътя.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!...
Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1). В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци .
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря.
Царят започнал да се смее: „Нямам нужда от твоята признателност“, казал той. „Безброй просяци като тебе биха идвали при мене да им заема пари, ако биха ги имали на такава евтина цена.“ „Тогава що искаш? “ запитал рицарят. „Предложи ми условията и аз ще ги приема, защото на всяка цена аз трябва да имам златото“. „Добре тогава,“ казал гномът. „Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря. „Само един косъм от моята глава? “ възкликнал Бъркхарт с удивление. „Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя.
към текста >>

„Само един косъм от моята глава?
„Безброй просяци като тебе биха идвали при мене да им заема пари, ако биха ги имали на такава евтина цена.“ „Тогава що искаш? “ запитал рицарят. „Предложи ми условията и аз ще ги приема, защото на всяка цена аз трябва да имам златото“. „Добре тогава,“ казал гномът. „Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря. „Само един косъм от моята глава? “ възкликнал Бъркхарт с удивление. „Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо.
към текста >>

„Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен!
„Добре тогава,“ казал гномът. „Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря. „Само един косъм от моята глава? “ възкликнал Бъркхарт с удивление. „Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът.
към текста >>

„Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря!
“ възкликнал Бъркхарт с удивление. „Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса.
към текста >>

Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса.
„Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря. Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня. Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата. От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем. Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели.
към текста >>

Често и все по-често той ходел на Унтерсберг и при всяко връщане носел по 1000 златни флорини, но и при всяко връщане той идел с по един косъм от главата си по-малко.
От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем. Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели. С похвалите растяла и суетността й. Колкото повече нейните желания бивали задоволявани, толкова те ставали и по-многобройни. Прищевките й били безчетни, обаче и богатствата на мъжа й изглеждали неизчерпаеми, та всеки му завиждал. Често и все по-често той ходел на Унтерсберг и при всяко връщане носел по 1000 златни флорини, но и при всяко връщане той идел с по един косъм от главата си по-малко. Въпреки всичко, той никак не се чувствал щастлив, защото виждал твърде ясно, че жена му обичала не него, а парите му. Ако веднага не задоволявал нейните неразумни и странни искания, тя се отнасяла към него с такова презрение, че той проклинал живота си. Всичко това го много огорчавало и той се мъчел да забрави чрез пиянство тъгата си. По тоя начин той най-после станал редовен пияница и истинско отвращение на своята жена. Всички зли зачатъци на неговата природа почнали силно да се проявяват и да дават изобилен плод.
към текста >>

Още веднъж Бъркхарт отишъл на Унтерсбег, за да помоли царя на гномите да му даде пари но в замяна той нямал нито един косъм за отплата.
Всички зли зачатъци на неговата природа почнали силно да се проявяват и да дават изобилен плод. Той станал към слугите си истински тиран, а пред жена си малодушен подлец, когото тя третирала като роб. От грижи той преждевременно остарял, а косата на главата му — от ден на ден ставала все по рядка. По тоя начин той прекарал няколко години в истинска мизерия, през което време горкият Бъркхарт останал съвсем без коса. И последният флорин бил изхарчен, но графинята била поръчала голям турнир и обед, на който били поканени много знатни господа и дами. Още веднъж Бъркхарт отишъл на Унтерсбег, за да помоли царя на гномите да му даде пари но в замяна той нямал нито един косъм за отплата. Гномът се явил, а рицарят като снел своя шлем, показал му печалното състояние на своята глава, като се надявал чрез това да спечели милостта на царя. „А, Бъркхарт“, казал Пипо. „Не ти ли казах да внимаваш, да не би един ден косата ти да се укаже недостатъчна? “ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал рицарят, но моля ти се, дай ми още само една торба злато, за да се не опозоря.“ „А-ха! “ изсмял се гномът.
към текста >>

Аз нямам нито един косъм.
„Не ти ли казах да внимаваш, да не би един ден косата ти да се укаже недостатъчна? “ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал рицарят, но моля ти се, дай ми още само една торба злато, за да се не опозоря.“ „А-ха! “ изсмял се гномът. „Нищото получава нищо; няма косми, няма пари. Това е и краят на нашия договор.“ „Поискай, каквото пожелаеш“ извикал рицарят. Аз нямам нито един косъм. Вземи душата ми, но дай ми само една торба злато. Чуй, аз ти се моля само за една торба злато! Напразно Бъркхарт се молил на гнома. Пипо бил неумолим. Той само му се смеел.
към текста >>

С всеки косъм, който отнемаше от главата ми, ти ми отнемаше и част от моето мъжество.
Напразно Бъркхарт се молил на гнома. Пипо бил неумолим. Той само му се смеел. Това отчаяло рицаря, та като се разядосал, извикал: „Адско куче! Ти си завършил своята дяволска работа. С всеки косъм, който отнемаше от главата ми, ти ми отнемаше и част от моето мъжество. Сега аз виждам, че ти си бил мой враг. Възвърни ми изгубената енергия. Възвърни ми прекрасната златна коса, от която си ме лишил чрез твоето проклето злато. Върни ми я, или чакай за отплата от Толенщайновци! “ Но джуджето пак се изсмяло.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет.
Интао значи божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята! На това може някой да ни възрази: що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най-голямата погрешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата, живите организми и съществата и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „за да живея“.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но потресението, което изпита от смъртта на баща й, неутрализира това благотворно влияние и за напред живота й висеше на косъм.
Тя ми каза, че ще ми отговори вечерта, в седем часа, когато й направят седем магнетични паси. Понеже бях решил да избягвам да имам работа с тия магнетични способи, аз възложих на един приятел да й направи пасите, а това има за резултат да каже тя, че ако се продължава грижливо такова магнетично лекуване в течение на седем дни, ще спомогне много за възстановяване на силите й. Тия седем паси имаха за последица, за дълбоко нейно учудване — понеже тя не знаеше какво са й направили — да може да седне в леглото си на другата заран и да се чувства толкова силна, както никога от началото на моето лекуване. Така се продължи в течение на двадесет и пет дни редовното магнетично лекуване, със строго спазване всичките наставления, които тя даваше във време на съня си, и изоставиха всички други средства. Макар пълното възстановяване на здравето й да бе невъзможно и да оставаха още лоши белези, все пак тая нещастна жена бе толкоз много облекчена от тия средства, колкото бе позволено да се надява човек при един случай от такова естество. Но потресението, което изпита от смъртта на баща й, неутрализира това благотворно влияние и за напред живота й висеше на косъм. Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един свят от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга. Аз ще се огранича само да ги цитирам, като оставя на други грижата да ги тълкуват. (Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Въпреки това, нито една бръчка нямаше на неговото широко чело, нито един бял косъм не светеше в гъстите му и черни, като враново крило, коси.
Трябва да поговоря с вас по една много важна работа, която извънредно много ви интересува. Непознатият тури плаща и шапката си на стола и влезе след Ралфа в неговия кабинет. Двамата седнаха и настана доста продължително мълчание. Ралф с любопитство разглеждаше своя гост. Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази минута той беше много бледен и навярно уморен. Въпреки това, нито една бръчка нямаше на неговото широко чело, нито един бял косъм не светеше в гъстите му и черни, като враново крило, коси. Лицето и изразя ваше най-чист гръцки тип и можеше да служи като модел за статуята на Фидия. Непознатият замислено гледаше книгите, затрупали работната маса и след това вдигна към Ралфа своите големи, черни, кадифени очи. — Вие търсите еликсира на живота и бихте искали да го притежавате? — Кой сте вие, който знаете моите мисли — промълви Ралф, скачайки от креслото· Тайнственият посетител се усмихна. — Седнете и не бойте се от нищо — каза той.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То е пълно предаване себе си в любовта на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава.
Така стана, че отведнъж в един брой на в. „Народни Листи“ намериха място думи, че в нашата среда се намира човек, който лекува с полагане на ръце и с молитви за помощ Божия. Делата работа достигна до сърцата на хората по начин, по който никога не трябваше да става. Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния свят, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия. Това не е никакво внушение, никаква хипноза, никакъв магнетизъм. То е пълно предаване себе си в любовта на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава. Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов. Зная, че във вестникарските новини ме наричат „чудотворец“. Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог. На тогова, у когото намира място световната злоба, ненавистта към ближния, мога отнапред да кажа, че сам себе си изключва от възможността да оздравее. Христос в своето велико съвършенство, в своята велика любов се намираше в пряка връзка с Бога, и Бог му даваше тази сила — мощта да оздравява.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Микроскопически отвори на листата всмукват газовата храна от въздуха, повърхността на микроскопически косъмчета всмуква от почвата течната храна.
Тука е възможния за тебе предел. Края на материалната нишка е постигната и ако ли ти не можеш да я свържеш с нишката на следния план, то твоите изследвания трябва да се спрат тук! “ Преди да влезем в разглеждането на тия жизнени въпроси и да дадем отговори на тях, ние трябва да направим едно малко отклонение и де се постараем да се запознаем с най-новите идеи и открития на физическата наука по тези интересни въпроси. Най-заслужващ ръководител в случая може да се сметне съчинението не покойния Джемс Джонсон: „Химия на общия Живот“, попълнено от Артур Черч. На 56 страница, глава 4-а, по анатомията на растителния живот, ние четем следното: „На дълбоко интересни размишления ни натъква факта, че грамадното дърво се храни и поддържа посредством най-малки органи. Микроскопически отвори на листата всмукват газовата храна от въздуха, повърхността на микроскопически косъмчета всмуква от почвата течната храна. Ние сме привикнали да се учудваме — и това е твърде естествено — че такива грамадни скалисти рифове, със стотина километра дълги, могат да бъдат построени от съединената работа на милиарди най-дребни зоофити на повърхността на кораловата скала. Но това е по-малко чудесно, отколкото тази съединена работа на също тъй подобни микроскопически агенти, които се трудят в листата и корените: субстанцията на обширните гори се строи пред самите ни очи! И това наистина е по-чудесно, тъй като в първия случай резултатът от работата се явява това, че мъртвата материя, извлачена от дъното на морето, се преобразува в мъртва скала, — във втория случай безжизнената материя на земята и въздуха с работата на тези микроскопически строители на растенията, се преобразува в живи форми, които повдигат своите глави нагоре към небето, клатещи се при всяко духване на вятъра и украсяващи всички континенти с най-разнообразна зеленина и постоянно меняващи се листа“. По нататък в същата глава, страница 62 и 63, същия красноречив автор продължава: „Специалните химически изменения, произходящи в растенията, ако ли само бихме могли да ги наблюдаваме, биха ни се сторили не по-малко чудесни, отколкото бързото образуване на микроскопическите растителни организми от суровата им храна, която се съдържа в гроздовия сок. И до днес се явява още необяснено от най-напредналите химико физиологически изследвания, по какъв начин, като се хранят от една и съща почва и въздух, различните растителни части са способни да извличат субстанции, тъй различни помежду си по състав и свойства.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43440914154053