Търсене в текстове за 'Косъм'

Цяла нощ сме били на косъм от смъртта.
Някои отварят вратите отвън и ние виждаме, че сме пристигнали на гара Скопие. Целият град беше излезнал, за да види влака, надупчен с куршуми. Като отвориха вратата, аз бях до нея и видях, че началникът на влака каза: „В този влак пътува един праведен човек, за да можем да стигнем тук живи и здрави! Целият влак е надупчен с куршуми и няма наранен и убит нито един човек." Така минахме през зоната на смъртта. Нямате представа какво нещо беше. Цяла нощ сме били на косъм от смъртта. Партизаните вдигаха релсите във въздуха с бомби. Обстрелваха влака. Войниците слизаха и оправяха релсите, а партизаните ги обстрелваха. Ето така пристигнахме в Скопие. Поглеждам към часовника на гарата, да видя колко е часът.
към текста >>

9. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Каза на Борис: „Вземи, че му отрежи косите, но да не падне нито един косъм." Не каза защо и не даде обяснения.
И за в бъдеще ще дадат своите отражения в епохата на новата култура, която Учителят чертаеше в своя малък общочовешки миниатюр, около себе си, или опитното поле, върху което изграждаше Своя нов мироглед на човечеството. Борис Николов беше дошъл на ул. „Опълченска" 66. Аз бях също там в сутерена. Учителят слезна внезапно по стълбите и ме накара да седна на стола. Каза на Борис: „Вземи, че му отрежи косите, но да не падне нито един косъм." Не каза защо и не даде обяснения. След това нареди на Борис да сортира косите ми и да ги постави в пликчета, и да ги раздаде на всички ученици от Младежкия окултен клас, за да ги преброят. Това беше задача, поставена от Учителя. Те знаеха, че това е моята коса, остригана от моята глава. Падна се най-голям брой да преброи космите - на Добран Гарвалов, някъде към 20 000 косми. Този човек впоследствие получи някакво разочарование и се отдръпна от Братството.
към текста >>

Но важното е, че той ги преброи тези 20 000 косъма.
След това нареди на Борис да сортира косите ми и да ги постави в пликчета, и да ги раздаде на всички ученици от Младежкия окултен клас, за да ги преброят. Това беше задача, поставена от Учителя. Те знаеха, че това е моята коса, остригана от моята глава. Падна се най-голям брой да преброи космите - на Добран Гарвалов, някъде към 20 000 косми. Този човек впоследствие получи някакво разочарование и се отдръпна от Братството. Но важното е, че той ги преброи тези 20 000 косъма. Това показваше, че в живота си той ще има да разрешава много въпроси. И това така стана. Тъй че, косите на моята глава са пресметнати и преброени. Учителят с един хумор и едно настроение даде тази задача. Той по този начин скри от погледите на другите цялата тази операция.
към текста >>

И както споменах, той преброи към 20 000 косъма.
Аз бях облечен елегантно, с един английски костюм, с шпиц обувки и като се явих в салона, никой не ме позна, макар че се блъскаха в мене. Предишният ми образ отиде в архивите. Той изчезна. Появи се друг образ. След като Борис раздаде на учениците в Младежкия окултен клас онези пликчета да се преброят, то на Добран Гарвалов се падна най-дебелия плик. И както споменах, той преброи към 20 000 косъма. Чудех се, защо на него му се паднаха толкова много. Спомням си, че той бе първият, който изнесе реферат на Първия Младежки събор на ул. „Оборище" 14, на тема „Ученичество". Той бе интересен тип за наблюдение. Беше масивен, имаше една голяма глава.
към текста >>

10. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде".
Но за негова най-голяма изненада турчинът казал: „Сега видях силата на Учението. Въпреки всички тези мистификации, които са вършени и накрая Учението не е загубило силата Си означава, че има нещо велико". Същото е и с Учението на Учителя. Той няма да Го остави. Няма сила, която ще го спре. Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде". При друг случай Учителят казва: „Божественото е движение без реакции и съпротива. Всяко нещо, което има реакция показва, че не е Божествено. То не съдържа Цялото, то е частично. То е едно отражение." Изводът е, че един просветен съвет не е фактора, който разпространява Учението на Учителя. Учението на Учителя се разпространява чрез Светлината, чрез Виделината в Духовния свят и чрез Славата на Божествения свят.
към текста >>

11. 6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Ето аз съм пред Учителя и Му разказвам всичко: „Кажи му, че един косъм от брадата си не давам.
Един ден Толев ме вика: „Иди кажи на Учителя да ми даде три милиона лева, ще напусна адвокатската кантора и ще тръгна от село на село, и от град на град да проповядвам Учението". А преди това той бе искал пари от Учителя за неговото списание и Учителят да накара всички приятели задължително да се абонират за него. Учителят не се съгласи. „Аз за списание на окултисти пари не давам." Толев беше много сърдит, но успя да преглътне този отказ на Учителя. Но сега искаше три милиона лева. Ето аз съм пред Учителя и Му разказвам всичко: „Кажи му, че един косъм от брадата си не давам. А той да прави така както си знае." Предадох думите на Учителя на Толев и той позеленя от яд. Толев имаше построена палатка на Изгрева. Един ден сме на екскурзия на Витоша. Беше хубав зимен ден. Толев от сняг направи една кула и искаше да направи от нея снежен човек.
към текста >>

След като чу мнението на Учителя за косъма и брадата, той се озлоби срещу Учителя.
След това направи с ръцете си една топка и като замахна с нея, изпрати я и тя удари снежната кула на Толев и я събори. Всички се спогледахме, но замълчахме. Вечерта какво стана. Дойде буря и събори моята палатка, а палатката на Толев я издуха вятърът от Изгрева. На следния ден Толев идва и вижда, че бурята е затирила палатката му в гората и той си я прибра. След като чу мнението на Учителя за косъма и брадата, той се озлоби срещу Учителя. Слезна в града, написа молба до съда и даде под съд Учителя, че му е присвоил онзи чайник. Нали е адвокат, може да пише молби до съда и да ги завежда. А той беше подарил този чайник на Братството, но понеже като дойде, в злобата си нямаше какво да прави и каза, че този чайник не му е платен. Учителят ме извика: „Ето ти 250 лв., отиди и му ги дай и да прекъсне това дело за чайника." Ако му върнат чайника ще каже, че е износен, че е опушен от дима и огъня. А той го иска нов.
към текста >>

12. 61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА

ТОМ 5

Животът ти е висял на косъм.
„Какво искате, Учителю." „Да имаш вяра и да слушаш. Всичко, каквото ти кажа да изпълняваш. За тебе вече няма опасност да пропаднеш. Духовете вече не могат нищо да ти направят. Колко пъти те са искали да ти вземат живота. Животът ти е висял на косъм. Кой може да ти забрани да ме обичаш? А щом обичаш ти си свързана с мен. Може ли някой да ти забрани да обичаш слънцето? А щом го обичаш и се радваш на лъчите му ти си свързана вече с него. Това е един Божествен закон".
към текста >>

13. 213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА

ТОМ 5

Методи бе минал по косъм докато докато вземе разрешение за печат.
Това разбрахме чак когато приключихме книгата и когато трябваше да я оформим. Това беше втората бариера: съхранението на Словото. Оставаше да се издаде тази книга. Методи успя да вземе разрешение за печат, тогава той работеше като чиновник в Министерството, от министър Казасов. Помогна му както бе казал Учителят, че докторатът му ще му проправя път. Методи бе минал по косъм докато докато вземе разрешение за печат. Ако някой бе узнал поради завист щяха да ни издадат, да ни наклеветят и щяха да спрат печатането на тази книга. А щяха да го сторят и то от завист. А завистта и озлоблението заслепява някой път и онзи, който се бие по гърдите, че е окултен ученик на Учителя. Тогава Методи завежда Неделчо Попов пред гроба на Учителя и го накарва да се закълне, че ще мълчи. Неделчо се кълне и издържа на клетвата си.
към текста >>

14. 78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ

РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА

ТОМ 6

Ако Го бяха слушали, косъм от главата на никого нямаше да падне.
започнаха изпитанията на Европа, на България пък и на Братството. Границите се затвориха и гости от чужбина не ни посетиха. Започнаха оскъдни, гладни години, мъчителни в очакване да се свърши войната. Учителят препоръчваше българите да пазят неутралитет,но не Го послушаха и отвориха своята макар и символична война на САЩ и Англия, която даде доста жертви. Учителят е давал съвети да мине българският народ по най-меката линия, с най-малките жертви, обаче, криво са Му били протълкувани думите, криво предавани и неизпълнени. Ако Го бяха слушали, косъм от главата на никого нямаше да падне. Той, обаче, запази своите си хора. Нито един наш човек тогава не пострада. Започнаха бомбардировките над София. Аз през това време бях в село, което отстоеше на 25 км от София и всичките ужаси не видях и не изпитах, за което съм признателна на Небето. Но при всяка бомбардировка, при която се чуваха гърмежите и се виждаха пламъците от селото ни, аз бивах на щрек и в молитва, и взимах участие в мъката и скръбта на всички.
към текста >>

15. 80. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ПЪРВИ НОЕМВРИ 1944 г.

ТОМ 6

Целият Изгрев е излязъл пред салона, на предна линия са нашите мили братя левенти: Гради, Борис, Николай Дойнов, Николай Шиваров, Пантелей, Иван Антонов, Неделчо, Галилей (Галето-Гавраил Величков), Боянчо, Драган, Димитър Стоянов, Влад и много още други наредени пред прозорците с излъчени гърди, готови да срещнат всичко, готови да минат през труповете им, но да не позволят косъм да падне от главата Му.
Той е бил зает. Страшно зает е бил тогава. Решителни, съдбоносни дни са били тогава. Вечерта Той има една необикновена среща в големия салон... и може би фатална... Аз гледах само като теле от вън и нищо не разбирах. Няма никога да забравя тази вечер. Целият Изгрев е излязъл пред салона, на предна линия са нашите мили братя левенти: Гради, Борис, Николай Дойнов, Николай Шиваров, Пантелей, Иван Антонов, Неделчо, Галилей (Галето-Гавраил Величков), Боянчо, Драган, Димитър Стоянов, Влад и много още други наредени пред прозорците с излъчени гърди, готови да срещнат всичко, готови да минат през труповете им, но да не позволят косъм да падне от главата Му. Небето, обаче, не пожела от тях жертви. Или, може би, сам Той не допусна да се правят жертви за Него. Колко мил, колко трогателно мил беше като изпращаше гостите и видя строените редици. Той разбра, Той почувствува всичко и за да ги успокои, протегна ръка към гостите и рече с мил, топъл глас: „Братята-комунисти са дошли на разговор". Аз бях също на предна линия, исках да видя и разбера всичко.
към текста >>

16. 26. Университетски изпити

Лиляна Младенова

Внимавай, ако не се усъмниш дори и на косъм - ще издържиш.
Случайно е нали. На един изпит помолих кака Еленка Казанлъклиева: „Имам изпит. Помоли се за мене. Какво ще ми кажеш? " Тя отвори Библията, прочете нещо в нея, помоли се, съсредоточи се в нещо и каза: „Ще имаш едно изпитание. Внимавай, ако не се усъмниш дори и на косъм - ще издържиш. Ако се усъмних - не мърдай". Аз отидох и се явих на изпит. Отговорих на първия и втория въпрос. Но третия въпрос беше за Освард Шпенглер „Залезът на Запада". Аз бях го чела, но в момента не мога да се спомня нищо.
към текста >>

Нали ти казах на косъм ако не се усъмниш - ще издържиш".
Мълча, не продумвам дума. У дома питам: „Како Еленке, какво стана? На третия въпрос ми се запечати съзнанието и професорът говори вместо мене и накрая ми благодари". А тя каза: „Един ангел е влезнал в тялото на професора, а пък него са го извадили настрани да слуша. А ангела чрез устата му е разказал целият въпрос, а той, професора отстрани е слушал, затуй е имал впечатление, че ти си разказвала след като отново е влезнал в тялото си. Нали ти казах на косъм ако не се усъмниш - ще издържиш". Цялото ми следване премина при невероятни опитности. С музиката продължавах. Работех и свирех на пиано и учех пеене. Една година нервът ми се беше възпалил на дясната ръка и загубих чувството за допир, не усещах, че допирам до предмети ръката си. И тогава цяла година не свирих.
към текста >>

17. 6. Юрданка Жекова

Драган Петков

Учителят се усмихнал, взел гребена, вресал косата си пред нея и след това й подал гребена, на който били останали няколко косъма.
Учителят взел една ножичка и подрязал един нокът на пръста си. Сложил го в кърпичка и го поднесъл на Юрданка: „Този нокът съм го оставил няколко месеца да расте, за да го предам после на теб. Сега другите имат косми от косата ми, но нямат нокът. Кое е по-важно сега: да имаш нокът или да имаш косми? “ Юрданка помислила, помислила и отсекла: „По-важното е да ги имаш и двете“. Учителят се усмихнал, взел гребена, вресал косата си пред нея и след това й подал гребена, на който били останали няколко косъма. Казал: „Сега имаш и двете неща и си по-напред от другите“. Юрданка се успокоила, ревността към другите изчезнала и започнала да си гледа нейната работа, за която била определена да я върши около Учителя. Сега тези неща ще предизвикат усмивки, но тогава ревността е била толкова голяма, че предизвиквала сълзи и караници между сестрите. Така Учителят разрешил този въпрос. При нея са идвали и отвън хора, понеже тя имаше ясновидски способности.
към текста >>

18. 39. Игнат Котаров

Гради Колев Минчв

Когато било привършило вече събранието Игнат станал и казал: „Когато живота ви висеше на косъм, вие пикаехте по лопушките и мислехте, че майките ви пражат яйца.
“ Игнат махнал с ръка и му казал: „Не се занимавам с тия работи! “ Добре, но началника му казал: „На еди коя дата, в толкова часа ще имаме партийно събрание. Моля ти се присъствувай на събранието“. „Добре“, рекъл Игнат. Отишъл на нея дата, събранието се състояло и Игнат бил възвърнат на работа. Когато било привършило вече събранието Игнат станал и казал: „Когато живота ви висеше на косъм, вие пикаехте по лопушките и мислехте, че майките ви пражат яйца. Какво знаете вие? “ (Това нещо лично ми е казал Игнат.) Той беше приятел на брат ми. Беше особняк. Съпругата му Лиляна доста си била теглила с него. Той е от Стара Загора и е от рода на Петър и Марин Камбурови.
към текста >>

19. 40. Баба Гунка

Гради Колев Минчв

Гледам, в окото около пердето като един косъм или като конец влиза светлина в окото ми.
А пък за голям късмет, където живееха, а те живееха на третия или четвъртия етаж имаха един балкон на изток и тя спокойно посрещала изгрева на слънцето. И започнала тя да посреща слънцето. Ама дали ще изгрее слънцето, дали ще има мъгла или ще вали дъжд няма значение. Тя си имала астрономически календар и като наближи времето за изгрев почвала да си прави упражненията. Така минали месеците март, април и един ден казва баба Гунка „затворих си окото, с което виждах и с другото око гледам срещу слънцето. Гледам, в окото около пердето като един косъм или като конец влиза светлина в окото ми. Много се зарадвах и като дойде 22.септември свърших упражненията и започнах да чета без очила и виждам както досега.“ След това минаха много години вече, като имах предвид това, което ми каза баба Гунка, аз го правих много пъти така, но нямах възможност, но когато имах възможност правех ги тези упражнения и за сведение, ето вече карам 77 години и чета без очила. Тук съм на осмия етаж, но изгрева не мога да го видя и да се ползвам от него. Аз не мога да излизам вече никъде. Само като идея го имам и се ползвам.
към текста >>

20. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Един косъм от главата му няма да падне.
Ето този е на фронто, можеш ли да ми разрешиш да идем да видим там, жив ли е, как стои работата с него? “ Он пак се наведе малко и се изправи: „Нема да те пуснем, защото и да отидеш не можеш да го намериш. Германците са го обиколили наоколо, та нашите му пускат с аероплан храна. Некогаш падне при него та хапне, а пък некога, а пък некога настрани пада, та требва да яде диви киселици, но той е малко нетърпелив та го учат на търпение. Но бъди спокоен. Един косъм от главата му няма да падне. След 10 дена нашите войски ще настъпят и ще го освободят и ще му дадат отпуска да дойде да ти каже, верно ли говорим или не“. В.: Ха-ха. Т.: И ние с бабата броим деновете. На десетио ден към 1 часа ето ти го пристига. „Абе, Велине, твоята дружина се бият, да не си бегалец?
към текста >>

И пак си дойде и един косъм не падна от него както Учителят каза.
Благодарение, че имаше много патрони на картечницата та аз въртим картечницата на лево, на десно, заблуждавам германците. Они мислят, че сме много. Ако знаят, че съм един ще дойдат да ме намушкат на ножове там. Те мислят, че сме много. И нашите войски настъпиха и ни освободиха и веднага ми дадоха отпуска да дойдем да се видим с вас и пак ще отида“ И това си беше. И пак си дойде и един косъм не падна от него както Учителят каза. Тука шапката му, всичко изгорело от патрони. Тука шинело, всичко изгорело. В.: Обаче, нито един косъм не падна. Т.: Никъде. В.: Сега, той се оженва и той ражда Петър, нали?
към текста >>

В.: Обаче, нито един косъм не падна.
Те мислят, че сме много. И нашите войски настъпиха и ни освободиха и веднага ми дадоха отпуска да дойдем да се видим с вас и пак ще отида“ И това си беше. И пак си дойде и един косъм не падна от него както Учителят каза. Тука шапката му, всичко изгорело от патрони. Тука шинело, всичко изгорело. В.: Обаче, нито един косъм не падна. Т.: Никъде. В.: Сега, той се оженва и той ражда Петър, нали? Т.: Той ражда брата си. В.: Брат си ражда. А-а, да.
към текста >>

21. 7. Косъм от главата няма да падне

Темелко Стефанов Гьорев

7. „КОСЪМ ОТ ГЛАВАТА НЯМА ДА ПАДНЕ“ Синът ми Велин беше войник когато трябваше да се бият с германците, след като дойдоха руснаците у нас през време на Отечествената война след 9.IX.1944 г.
7. „КОСЪМ ОТ ГЛАВАТА НЯМА ДА ПАДНЕ“ Синът ми Велин беше войник когато трябваше да се бият с германците, след като дойдоха руснаците у нас през време на Отечествената война след 9.IX.1944 г. Той бил приятел с ротния си командир и когато заминавала частта му с влака, замолил ротния си командир да минат през село, да си вземат довиждане от мене и след това да достигнат частта. Дойдоха значи тука у нас, а ротния му беше по чин капитан. И моята жена го пита: „Къде ще водиш моя син“ „Ще идеме, бабо, да биеме германците.“ „Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един Учител, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете“. Тоя офицер, нали е на тясно каза:“ Да послушаме майка ти. Може за наше добро да е“.
към текста >>

Но бъди спокоен, няма косъм да падне от главата му.
Казваме: „Учителю, Ти знаеш, един син си замина, ето и този другия е на фронта, можеш ли да ми разрешиш, ще идем там да видим жив ли е, не е ли“. А той каза: „Ще те пусна ама не можеш го намери и да отидеш. Сега засега германците са го заобиколили околовръст, заграден е, в засада, пък нашите войски с аероплан му пускат храна отгоре, но някой път падне при него та хапне, ама рядко може да падне при него. Ама има едно дере при него, та има диви киселици, та яде диви киселици. Той е малко нетърпелив, та го учат на търпение. Но бъди спокоен, няма косъм да падне от главата му. След десет дена нашите войски ще настъпят и ще го освободят и ще му дадат 24 часа отпуска, да дойде да ти каже вярно ли говоря или не“. И ние броим дните с жената. На десетия ден към 12 часа той пристига. Иде сина, задава се от далече и вика:“ Тате, дойдох си и косъм от главата ми не падна! “ Гледаме го, целият обгорен, ама си спомних какво беше казал Учителят, че косъм от главата му нема да падне, та да се чудиш, че със същата приказка ме посрещна, гдето беше Учителева приказка.
към текста >>

Иде сина, задава се от далече и вика:“ Тате, дойдох си и косъм от главата ми не падна!
Той е малко нетърпелив, та го учат на търпение. Но бъди спокоен, няма косъм да падне от главата му. След десет дена нашите войски ще настъпят и ще го освободят и ще му дадат 24 часа отпуска, да дойде да ти каже вярно ли говоря или не“. И ние броим дните с жената. На десетия ден към 12 часа той пристига. Иде сина, задава се от далече и вика:“ Тате, дойдох си и косъм от главата ми не падна! “ Гледаме го, целият обгорен, ама си спомних какво беше казал Учителят, че косъм от главата му нема да падне, та да се чудиш, че със същата приказка ме посрещна, гдето беше Учителева приказка. Та каквото каже един Учител, това става. Неговата дума се не цепи. Шинелът му, всичко изгоряло от патрони, косата му тука изгоряла. Казвам: „Бе, Велине, да не си беглец, ето твоята дружина се бият, а ти да не си избягал?
към текста >>

“ Гледаме го, целият обгорен, ама си спомних какво беше казал Учителят, че косъм от главата му нема да падне, та да се чудиш, че със същата приказка ме посрещна, гдето беше Учителева приказка.
Но бъди спокоен, няма косъм да падне от главата му. След десет дена нашите войски ще настъпят и ще го освободят и ще му дадат 24 часа отпуска, да дойде да ти каже вярно ли говоря или не“. И ние броим дните с жената. На десетия ден към 12 часа той пристига. Иде сина, задава се от далече и вика:“ Тате, дойдох си и косъм от главата ми не падна! “ Гледаме го, целият обгорен, ама си спомних какво беше казал Учителят, че косъм от главата му нема да падне, та да се чудиш, че със същата приказка ме посрещна, гдето беше Учителева приказка. Та каквото каже един Учител, това става. Неговата дума се не цепи. Шинелът му, всичко изгоряло от патрони, косата му тука изгоряла. Казвам: „Бе, Велине, да не си беглец, ето твоята дружина се бият, а ти да не си избягал? “ „Не, татко, дадоха ми 24 часа отпуска, утре заран си отивам.
към текста >>

22. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Но бъде спокоен, един косъм от главата му няма да падне.
Може ли ми разрешиш да идем чак на местото, да видим как стои работата с него? Я знаем що е фронт“. Он се наведе малко, па се изправи и се засмея: „Слушай, нема да те пуснем, защото и да те пуснем не може да го намериш. Заградили са го германците сега околовръст, па нашите пускат с аероплан храна, ама мъчно пада при него. Има там едно дере киселици диви, та яде диви киселици. Но бъде спокоен, един косъм от главата му няма да падне. След десет дена, брой от сега, та на десетия ден нашите войски ще настъпят, ще го освободят и ще дойде да ти каже вярно ли говоря или не“. И ние с жена ми броиме от едно. На десетио ден ето ти сино ми Велин пристига. Шинелът му тука, всичко изгорено. Кепето тука изгорено, всичко продупчено от патрони.
към текста >>

Не се безпокойте нито един косъм не падна от главата ми.“ И пак замина на фронта.
Ако мислеха, че съм сам останал, ще дойдат да ме намушкат на ножовете ама мислят, че сме много. И затова, нашите ми пускаха хлеб отгоре, ама много редко падне при мене. Падне настрани. Ама имаше едно дере с киселици, та си отядох на киселици. И нашите войски на деветия ден настъпиха, освободиха ме и ми дадоха 24 часа отпуска, сабале си заминавам. Не се безпокойте нито един косъм не падна от главата ми.“ И пак замина на фронта. В.: А малкия ти син? Т.: Малкия ми син Костадин го убиха на Божурище. На летището. Те са били 11 души ремсисти. Пак ремсисти, но сега ги думат комсомолци.
към текста >>

23. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Който обича Господа, нито косъм няма да падне от главата.
Сега ще има 45 юбилейни години, през което време ще се строи новото. Геният е колективно същество; множество напреднали същества са го възлюбили, вселили са се в него и чрез него се проявяват. Злото е безплодно, а доброто дава плод. Ето защо доброто ще победи. Новото учение слиза сега от Невидимия свят и то се налага. Който обича Господа, нито косъм няма да падне от главата. Един ден ще видите, в какво седи Божественият Промисъл, на който всякога можете да разчитате. Сега ще дойде нещо добро. Любовта има безброй форми. Може да те обикне един извор, едно дърво. Ако те обикне дървото, ще дойде повече и по-сладки плодове.
към текста >>

24. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

ТОМ 9

Сега е ЗЛАТНИЯ ВЕК на българския народ и ако изгубят днешните условия, тогава това ще се пренесе в друг народ и България ще бъде на опашката на другите държави и то окачена на косъм.
Тук в България ще се учите на една твърда почва. Ако тук изкарате нещо, хубаво ще е. Без това учение няма изход. Двадесет години аз говоря на българите: Иде голямо зло, идат големи нещастия. Приемете тези работи. Сега е ЗЛАТНИЯ ВЕК на българския народ и ако изгубят днешните условия, тогава това ще се пренесе в друг народ и България ще бъде на опашката на другите държави и то окачена на косъм. Всички в България ще преминат през изпитания. Тези изпитания ще засегнат и вас учениците, за да се види кои ще устоят. Трябва да се види, кои ще могат да устоят при тези изпитания. Българинът специално трябва да бъде справедлив. Това се изисква от целия български народ.
към текста >>

25. 01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

Може би, че това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровени и живо изявление на Бога.
78. ГЕОРГИ КУРТЕВ Той беше от поколението приятели, които се бяха явили между войните около Балканската и Европейската война. Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, братя, които бяха преминали войните с Псалом 91, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то тези живи опитности, от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности на онези в Евангелието. Може би, че това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровени и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез Неговото изявление, чрез Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност към Учителя и знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито през цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи и с нас се отвори Школата през 1922 г.
към текста >>

26. 11 - 13. ДУХЪТ, КОЙТО РЪКОВОДИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

Косъм от главата ви няма да падне.
Всичко било изцапано. Той си избира 11 души и той един, 12, но поддържа връзка с Учителя, с писма. И вземат, та изчистват болните. Войниците почнали да плачат. Казвали: „Бай Георги, ама ний имаме деца." Той казал; „Аз също имам деца. Косъм от главата ви няма да падне. С вяра тръгваме." Имало само един учител и на един му струела кръвта, аз не ги знам така и той казвал: „Дайте ми един бинт да натисна, да го вържа." Добре, ама имало лекар, който с маска се движел. В.К.: Маска. Верка: Не такива, гдето лекарите ги носят, но качулка, гдето очите му и устата му, всичко друго е покрито, да не се зарази, и с файтон се движи, не смее да стъпва, с кон се движи. В самата болница, вътре всички избягали, скрили се, тогава баща ми взема 11 души, между които имало един Димитър, бил болен, учител от Видин и слязъл, че пролазил и му дал бинта да върже на този човек раната. И почва по тоя начин, изчистват и почва да ги лекува.
към текста >>

27. 12 - 7. ХОЛЕРНАТА БОЛНИЦА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Няма ни косъм от главите ви да падне." Те се съгласяват, обличат се в белите престилки вече, всички с марли, влизат горе - смрад.
Всички бългаски лекари, които са били военни вече, страх ги е да влязат да лекуват холерата, щото ги е страх от зараза, лоша болест. Обръщат се към баща ми. Казват: „Бай Георги" - той млад е бил. „Георги, така и така." Казал: „Да, дайте ми само 14 души младежи - санитари, които да ми помагат. Там са наши братя, как няма да отида аз с каквото мога да помогна." И извикват момчетата войници, те почнали: „Бай Георги, ние имаме деца и ние имаме жени, домове." Казал: „Момчета, в името на Господа и Исуса Христа ние щом се съгласим да отидем да помогнем, щото и тези хорица горе имат и жени и деца, и т.н. Няма ни косъм от главите ви да падне." Те се съгласяват, обличат се в белите престилки вече, всички с марли, влизат горе - смрад. Реват, охкат хората. Никой не ги поглежда. Веднага смъкват болните, изхвърлят всички тюфлеци. Цялата болница я реформират. Изхвърлят всичко, сложили някъде всички болни, там ги наслагали, не знам къде било и ремонтират и пречистват идеално.
към текста >>

28. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

ТОМ 12

Един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля.
Гледайте да имате съществени мисли във вас, да не са в разрез с околните ви. Човек, който работи, много енергия губи. Следователно вие трябва да пестите вашата енергия. Трябва да имате непоколебима вяра в Бога, че Той е промислил всичко. Бог се грижи и за най- малките червейчета. Един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля. Всяка мисъл и желание, които поискате, ще ви се даде, но трябва да имате непоколебима вяра. Всяко нещо, което не ви стане, не съжалявайте за него, то не е за вас. Някоя мома напусне я годеникът й - това става, защото той не е за нея. Понякога вие искате големи гащи или голяма рокля, както малкото дете иска като на баща си, но не му е времето. У всички има непотребни мисли и желания.
към текста >>

29. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

ТОМ 12

Хубавият косъм е гладък като коприна.
Казвате, че устата са много хубави, но не може да ги опишете. Също така и ушите. Имате известно понятие само. После казвате, че космите му са много хубави. Но той не знае дали са тънки или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете характера на човека какъв е. И всичкият живот е написан на един косъм. Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав.
към текста >>

Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете характера на човека какъв е.
Също така и ушите. Имате известно понятие само. После казвате, че космите му са много хубави. Но той не знае дали са тънки или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете характера на човека какъв е. И всичкият живот е написан на един косъм. Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини.
към текста >>

И всичкият живот е написан на един косъм.
Имате известно понятие само. После казвате, че космите му са много хубави. Но той не знае дали са тънки или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете характера на човека какъв е. И всичкият живот е написан на един косъм. Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини. Ако си груб в характера си.
към текста >>

Ако си нервен, то е написано на косъма.
После казвате, че космите му са много хубави. Но той не знае дали са тънки или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете характера на човека какъв е. И всичкият живот е написан на един косъм. Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини. Ако си груб в характера си. косъмът е груб, дебел.
към текста >>

И косъмът е такъв.
Но той не знае дали са тънки или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете характера на човека какъв е. И всичкият живот е написан на един косъм. Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини. Ако си груб в характера си. косъмът е груб, дебел. Ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия.
към текста >>

Ако си скържав, и косъмът е скържав.
Хубавият косъм е гладък като коприна. Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете характера на човека какъв е. И всичкият живот е написан на един косъм. Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини. Ако си груб в характера си. косъмът е груб, дебел. Ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия. И като го пипнеш, приятно ти е, като че ли влива нещо в тебе.
към текста >>

косъмът е груб, дебел.
Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини. Ако си груб в характера си. косъмът е груб, дебел. Ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия. И като го пипнеш, приятно ти е, като че ли влива нещо в тебе. Ако вземеш косъм на един светия, който е прекарал 30 години в планината, косъмът му е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода, а пък като не ги режеш, казваш: „Каквото Господ каже.“ А пък сега, като си стрижат косите казват: „Каквото ние кажем.“ Част от жените поддържат „каквото Господ каже*, а пък част от жените си стрижат косите и казват: „Каквото ние кажем.“ Но да оставим това.
към текста >>

Ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия.
И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини. Ако си груб в характера си. косъмът е груб, дебел. Ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия. И като го пипнеш, приятно ти е, като че ли влива нещо в тебе. Ако вземеш косъм на един светия, който е прекарал 30 години в планината, косъмът му е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода, а пък като не ги режеш, казваш: „Каквото Господ каже.“ А пък сега, като си стрижат косите казват: „Каквото ние кажем.“ Част от жените поддържат „каквото Господ каже*, а пък част от жените си стрижат косите и казват: „Каквото ние кажем.“ Но да оставим това. Това е външната страна.
към текста >>

Ако вземеш косъм на един светия, който е прекарал 30 години в планината, косъмът му е особен.
Има известни грапавини. Ако си груб в характера си. косъмът е груб, дебел. Ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия. И като го пипнеш, приятно ти е, като че ли влива нещо в тебе. Ако вземеш косъм на един светия, който е прекарал 30 години в планината, косъмът му е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода, а пък като не ги режеш, казваш: „Каквото Господ каже.“ А пък сега, като си стрижат косите казват: „Каквото ние кажем.“ Част от жените поддържат „каквото Господ каже*, а пък част от жените си стрижат косите и казват: „Каквото ние кажем.“ Но да оставим това. Това е външната страна. Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, то неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че имате смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат нещо от светията.
към текста >>

Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, то неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че имате смисъл да се живее.
И като го пипнеш, приятно ти е, като че ли влива нещо в тебе. Ако вземеш косъм на един светия, който е прекарал 30 години в планината, косъмът му е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода, а пък като не ги режеш, казваш: „Каквото Господ каже.“ А пък сега, като си стрижат косите казват: „Каквото ние кажем.“ Част от жените поддържат „каквото Господ каже*, а пък част от жените си стрижат косите и казват: „Каквото ние кажем.“ Но да оставим това. Това е външната страна. Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, то неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че имате смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат нещо от светията. Като имаш косъм от светията и прекараш косъма през пръстите, си както жената, като преде, прекарва нишката, тогава косъмът ще предаде това, което има. Така и с храната. Ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да изтегли което Бог, което Слънцето са вложили в храната, не може да се ползува. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви.
към текста >>

Като имаш косъм от светията и прекараш косъма през пръстите, си както жената, като преде, прекарва нишката, тогава косъмът ще предаде това, което има.
Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода, а пък като не ги режеш, казваш: „Каквото Господ каже.“ А пък сега, като си стрижат косите казват: „Каквото ние кажем.“ Част от жените поддържат „каквото Господ каже*, а пък част от жените си стрижат косите и казват: „Каквото ние кажем.“ Но да оставим това. Това е външната страна. Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, то неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че имате смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат нещо от светията. Като имаш косъм от светията и прекараш косъма през пръстите, си както жената, като преде, прекарва нишката, тогава косъмът ще предаде това, което има. Така и с храната. Ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да изтегли което Бог, което Слънцето са вложили в храната, не може да се ползува. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Запример някой казал някоя хубава дума. Вашият приятел е казал това и вие, като го повтаряте, вашето настроение се изменя.
към текста >>

30. 20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА

Стефан Тошев

И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога.
Прислугата ме заведе при Четвъртаков. Той лежеше сам с стая. Извиних се, че тъй късно идвам, защото съм претрупан с работа, понеже освен моето завеждам и другото мирово съдилище, тъй като титулярът му е болен. Четвъртаков се трогна, че не съм го забравил. Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва тактично да подведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност, смърт не съществува. И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога. Че за тях Небето има специално благоволение. Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки. Тогава той каза, че отдавна му се е ядяло кашкавал и шоколад, но не допуска в Свищов да има.
към текста >>

31. I. ОПИТНОСТИ C УЧИТЕЛЯ 1. ЕДНО МАЛКО ВЪВЕДЕНИЕ

Паша Теодорова

Едно е вярно и то абсолютно вярно, макар и толкова късно да ги пиша, нито на йота, нито на косъм не е заличено от това, което е преживяно на времето.
I. ОПИТНОСТИ C УЧИТЕЛЯ 1. ЕДНО МАЛКО ВЪВЕДЕНИЕ Преди да пристъпя към описване на своите опитности около Словото, около Учителя и с Учителя, и преди да напиша нещо около постепенното ми и то само отчасти опознаване на Учителя, ще направя едно малко въведение. При това считам за нужно да обясня защо толкова късно описвам своите опитности, когато те датират от 1915 година, 19 юли, в който ден за първи път срещнах Учителя на физическия свят. Едно е вярно и то абсолютно вярно, макар и толкова късно да ги пиша, нито на йота, нито на косъм не е заличено от това, което е преживяно на времето. За мое щастие паметта и днес не е загубила нищо от своята вярност и преснота. Затова предавам нещата, както са опитани и преживяни. Освен това аз възприемам нещата в живи образи, които се отпечатват не само в паметта ми, но и в съзнанието ми и оставят такива дълбоки бразди, че нищо не може да ги заличи. Пък и не забравям своята съвест и отговорност за истинността на фактите, които описвам. Към всичко това прибавям и следното: Аз пиша всичко това главно за себе си, да преповторя още един път пред себе си и в себе си, пред своята отговорност и искреност, като имам предвид, че пиша всичко това само за себе си.
към текста >>

32. 15. НОВ ЖИВОТ

Паша Теодорова

Миналата 1967 година прекарах сериозна, тежка болест, при която животът ми беше на косъм, бях пътница за онзи свят.
15. НОВ ЖИВОТ София, 7 януари 1968 г. Понятията „нов живот" и „новият живот" са близки, но по съдържание коренно се различават. „Новият живот" подразбира живота на новия човек, а под понятието „нов живот" се разбира, че някой човек, който е прекарал някакво сериозно заболяване, някакво голямо премеждие или катастрофа, по някакво благоволение на съдбата даден му е кредит да живее и той продължава да живее. Такова е моето положение в настоящия момент. Миналата 1967 година прекарах сериозна, тежка болест, при която животът ми беше на косъм, бях пътница за онзи свят. На трети януари миналата година се очерта сериозното ми заболяване от три тежки болести: грип, бронхит и пневмония, които едновременно ме нападнаха. Сериозно беше положението, защото пак същата година боледувах от бронхит и пневмония в по-слаба форма. Още същия ден, трети януари, гърдите ми толкова силно хъркаха, че и най-разваленото радио би отстъпило пред такова хъркане. Не можех нито легнала, нито седнала да заглуша този шум. Веднага извикахме лекар.
към текста >>

33. 18. НА РАЗСИП ЛУНА

Милка Говедева

Косъмчета има от Учителя, после тази на доктора този конския как се казваше, доктор Жеков, такива нокти нещо беше ми дал от Учителя, но тях ги загубих, останаха няколко косъмчета.
Ха-ха, но тъй ме правеше тя - приятелка и аз затуй свикнах по неин маниер с млади хора когато се срещна, да ги имам като приятелки, а не като да ми викат лелка или не знам какво, макар че съм де, така на възраст. И така аз често ходех, тя живееше до Веса Несторова там и когато Учителят си замина, не помня кой номер беше, мъжът й беше вече починал и тя казваше, но преди това тя идваше на Изгрева де, после ще кажа. Тя казваше: „Виж какво, нали разделиха на Учителя нещата. И тя имаше там някакъв дял. Тя ми даде ръкавели от Учителя, нали. Косъмчета има от Учителя, после тази на доктора този конския как се казваше, доктор Жеков, такива нокти нещо беше ми дал от Учителя, но тях ги загубих, останаха няколко косъмчета. Аз много раздавах косъмчета, а не трябваше. Защото на Учителя когато поисках косъмчета, в случай нали тогава за продажбата на каската, каза: „Ще ми го върнеш." В.К.: Кое? М.Г.: Видях едно косъмче на рамото на Учителя, когато отивах да си продавам сушоара, един, каска се казва на фризьорски език, нали. Той тогава ми каза, ний го записахме. Той тогава каза: „Добре, ама ще ми го върнеш." Пък аз казвам: „Ама за едно косъмче." Ама върнах му го, поиска си го обратно, тъй щото когато кой ми беше дал тези косъмчета не помня, имаше май от брадата, от мустаците ли, какво беше и така от косата.
към текста >>

Аз много раздавах косъмчета, а не трябваше.
И така аз често ходех, тя живееше до Веса Несторова там и когато Учителят си замина, не помня кой номер беше, мъжът й беше вече починал и тя казваше, но преди това тя идваше на Изгрева де, после ще кажа. Тя казваше: „Виж какво, нали разделиха на Учителя нещата. И тя имаше там някакъв дял. Тя ми даде ръкавели от Учителя, нали. Косъмчета има от Учителя, после тази на доктора този конския как се казваше, доктор Жеков, такива нокти нещо беше ми дал от Учителя, но тях ги загубих, останаха няколко косъмчета. Аз много раздавах косъмчета, а не трябваше. Защото на Учителя когато поисках косъмчета, в случай нали тогава за продажбата на каската, каза: „Ще ми го върнеш." В.К.: Кое? М.Г.: Видях едно косъмче на рамото на Учителя, когато отивах да си продавам сушоара, един, каска се казва на фризьорски език, нали. Той тогава ми каза, ний го записахме. Той тогава каза: „Добре, ама ще ми го върнеш." Пък аз казвам: „Ама за едно косъмче." Ама върнах му го, поиска си го обратно, тъй щото когато кой ми беше дал тези косъмчета не помня, имаше май от брадата, от мустаците ли, какво беше и така от косата. В.К.: И вие ги раздавахте.
към текста >>

Защото на Учителя когато поисках косъмчета, в случай нали тогава за продажбата на каската, каза: „Ще ми го върнеш." В.К.: Кое?
Тя казваше: „Виж какво, нали разделиха на Учителя нещата. И тя имаше там някакъв дял. Тя ми даде ръкавели от Учителя, нали. Косъмчета има от Учителя, после тази на доктора този конския как се казваше, доктор Жеков, такива нокти нещо беше ми дал от Учителя, но тях ги загубих, останаха няколко косъмчета. Аз много раздавах косъмчета, а не трябваше. Защото на Учителя когато поисках косъмчета, в случай нали тогава за продажбата на каската, каза: „Ще ми го върнеш." В.К.: Кое? М.Г.: Видях едно косъмче на рамото на Учителя, когато отивах да си продавам сушоара, един, каска се казва на фризьорски език, нали. Той тогава ми каза, ний го записахме. Той тогава каза: „Добре, ама ще ми го върнеш." Пък аз казвам: „Ама за едно косъмче." Ама върнах му го, поиска си го обратно, тъй щото когато кой ми беше дал тези косъмчета не помня, имаше май от брадата, от мустаците ли, какво беше и така от косата. В.К.: И вие ги раздавахте. М.Г.: И аз ги раздавах и на младежи съм давала.
към текста >>

М.Г.: Видях едно косъмче на рамото на Учителя, когато отивах да си продавам сушоара, един, каска се казва на фризьорски език, нали.
И тя имаше там някакъв дял. Тя ми даде ръкавели от Учителя, нали. Косъмчета има от Учителя, после тази на доктора този конския как се казваше, доктор Жеков, такива нокти нещо беше ми дал от Учителя, но тях ги загубих, останаха няколко косъмчета. Аз много раздавах косъмчета, а не трябваше. Защото на Учителя когато поисках косъмчета, в случай нали тогава за продажбата на каската, каза: „Ще ми го върнеш." В.К.: Кое? М.Г.: Видях едно косъмче на рамото на Учителя, когато отивах да си продавам сушоара, един, каска се казва на фризьорски език, нали. Той тогава ми каза, ний го записахме. Той тогава каза: „Добре, ама ще ми го върнеш." Пък аз казвам: „Ама за едно косъмче." Ама върнах му го, поиска си го обратно, тъй щото когато кой ми беше дал тези косъмчета не помня, имаше май от брадата, от мустаците ли, какво беше и така от косата. В.К.: И вие ги раздавахте. М.Г.: И аз ги раздавах и на младежи съм давала. В.К.: Говорихме за Чакалова.
към текста >>

Той тогава каза: „Добре, ама ще ми го върнеш." Пък аз казвам: „Ама за едно косъмче." Ама върнах му го, поиска си го обратно, тъй щото когато кой ми беше дал тези косъмчета не помня, имаше май от брадата, от мустаците ли, какво беше и така от косата.
Косъмчета има от Учителя, после тази на доктора този конския как се казваше, доктор Жеков, такива нокти нещо беше ми дал от Учителя, но тях ги загубих, останаха няколко косъмчета. Аз много раздавах косъмчета, а не трябваше. Защото на Учителя когато поисках косъмчета, в случай нали тогава за продажбата на каската, каза: „Ще ми го върнеш." В.К.: Кое? М.Г.: Видях едно косъмче на рамото на Учителя, когато отивах да си продавам сушоара, един, каска се казва на фризьорски език, нали. Той тогава ми каза, ний го записахме. Той тогава каза: „Добре, ама ще ми го върнеш." Пък аз казвам: „Ама за едно косъмче." Ама върнах му го, поиска си го обратно, тъй щото когато кой ми беше дал тези косъмчета не помня, имаше май от брадата, от мустаците ли, какво беше и така от косата. В.К.: И вие ги раздавахте. М.Г.: И аз ги раздавах и на младежи съм давала. В.К.: Говорихме за Чакалова. М.Г.: Тя почина на Изгрева. В.К.: Племенницата на Учителя.
към текста >>

34. 28. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Милка Говедева

М.Г.: А, имам и червена крушка, мога да ви я покажа, нали, лампичка от Учителя, имам и косъмчета от Учителя, които ми са дадени.
Какво казахте? Като си замина Учителят? М.Г.: След като си замина Учителят, Аня ми ги даде. Тука се слага тефтерче и такова. В.К.: Да. М.Г.: А, имам и червена крушка, мога да ви я покажа, нали, лампичка от Учителя, имам и косъмчета от Учителя, които ми са дадени. В.К.: Ще ги пазите, ще ги съхранявате. М.Г.: Ще ги пазя. Много съм раздавала, на много хора. Останаха съвсем малко и първия босилек след смъртта на Учителя, който поникна на мястото му, и него си го пазя. Това е.
към текста >>

35. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

(Не мога да разбера, аз в душата си съзнавам, че всичко до косъм съм казвала на Учителя си, а Той казва, че много малко съм казвала.
(А пък аз си мисля: Това не е привилегия, това е въпрос до можене.) - Ти се стягаш нещо, разпуснеш се, вдигнеш се като гумена топка. - Пред Учителя си само съм отворена. - Вие казвате ли си всичко на Учителя си? (Мълча.) - Аз всичко съм казвал на Учителя си. Питай Го, като дойде. (Не мога да разбера, аз в душата си съзнавам, че всичко до косъм съм казвала на Учителя си, а Той казва, че много малко съм казвала. И аз, за да му угодя, казвам: Да, тъй е, но в себе си съзнавам какво аз всичко съм Му казала. Ужасно е моето положение, искам да го изясните малко. - Твоята мисъл е обременителна. Да ти приведа един пример: Имате един приятел по-възрастен от вас, учите. Дойде втори ученик, ти го обикнеш повече.
към текста >>

(Не мога да разбера, аз в душата си съзнавам, че всичко до косъм съм казвала на Учителя си, а Той казва, че много малко съм казвала.
- Ще мисли за Него, ще четеш за всичко, което Той е правил. Защо искаш да пипнеш Учителя си? - Пред Учителя си само съм отворена. (Мълча.) - Аз всичко съм казвал на Учителя си. Питай Го, като дойде. (Не мога да разбера, аз в душата си съзнавам, че всичко до косъм съм казвала на Учителя си, а Той казва, че много малко съм казвала. И аз, за да му угодя, казвам: Да, тъй е, но в себе си съзнавам какво аз всичко съм Му казала. Ужасно е моето положение, искам да го изясните малко. - Твоята мисъл е обременителна. Да ти приведа един пример: Имате един приятел по-възрастен от вас, учите. Дойде втори ученик, ти го обикнеш повече.
към текста >>

36. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Тънка ивичка, много, много по-тънка от косъма.
13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Да се приеме, че това необятно и могъщо течение наречено живот се проявява само чрез видимите за нас, за нашите очи форми, ще рече да имаме една много примитивна представа за Него. Установено е по един безспорен начин, че цялото пространство около нас, безкрайният миров простор е изпълнен с вибрации, с трептения от най-различно естество, с най-различна интензивност и дължина на вълната, израз на едно велико и необятно по своята разумност течение наречено ЖИВОТ. Нашите очи, очите на човека, долавят само вибрациите с дължина на вълната от четири до осем милионни части от милиметъра. Тънка ивичка, много, много по-тънка от косъма. Да приемем, че с тези възможности на нашите очи сме способни, да обхванем всички прояви, на тази необятност, да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации е повече от наивно. Тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова много от тази изява на живота, че ние за много, много дълго време ще трябва да я изучаваме. Всяка форма, която ни заобикаля е изпълнена с живот. Учителят казва: „И в минералният свят има живот, но там той протича много медлено". В растителния свят - по-интензивно.
към текста >>

37. 20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА

Но благодарение на Учителя и топлите му грижи към мене, аз минах само на косъм от чудовищната гибел.
Тежко преживявах някакви смътни тъжни предчувствия, които създаваха у мене едно мъчително настроение, за което нямах представа и не можех да си ги обясня. При такива случаи често отивах там, когато нямаше други. Един път, пак при такъв случай, отидох там, нямаше никой, седнах на пейката, която имаше и ето след малко дойде Учителят, седна до мене погледна ме някак мило, нежно като любещ баща и ми каза: „Николай, всичко което човек е направил се плаща, закон е това". Аз го погледнах и разбрах, че всичките ми тези състояния на мъка и тежест, не са нищо друго, освен предчувствия, за тежката съдба, която имам, суровият път по който ще мина. Капнаха само няколко сълзи от очите ми и аз се прибрах. Но благодарение на Учителя и топлите му грижи към мене, аз минах само на косъм от чудовищната гибел. Тук ще изнеса някои от спомените си свързани с намесата на Учителя. Това бе третото чудо за мен. Учителят казваше, че събитията, които човек има да мине са едни от тях неизбежни, такива, които са по закона на необходимостта или както се казва, по закона на КАРМАТА, трябва да станат. Те са плод на извършени вече деяния от човека в един минал живот. Това са вече станали неща, факти, които неминуемо носят своите последствия.
към текста >>

38. 63.ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ 1923 - 1925 г.

Тя мина по ръба на жестока гражданска война, само на косъм от нея, спря я само чудото от такава гибел.
събори въобще не е имало. През тези години Учителят не е провеждал никъде братски събори. През годините 1923 и 1924 г. и първата половина на 1925 г. България преживя много тежки политически сътресения. Тя мина по ръба на жестока гражданска война, само на косъм от нея, спря я само чудото от такава гибел. На 9 юни 1923 г. стана преврата. Управляващата тогава земеделска партия, начело с нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски, беше свалена от военните, а Стамболийски обезглавен. Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, изненадан, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можеше да окаже някаква сериозна съпротива при този преврат.
към текста >>

39. 89. ЕДУАРД ОСМИЙ - АНГЛИЙСКИЯТ КРАЛ

Та той не е готов, едик косъм от главата си да пожертвува заради Нея, а иска Любов и всичко най-хубаво за себе си.
За да получи най-високата оценка на един Миров Учител, от един представител на Бялото Братство за безукорно издържан изпит*. Словото на Учителя е Слово на Любовта. Обичайте се, за да бъдете здрави, да имате всичко, ст което имате нужда, за да бъдете щастливи. Любовта всякога ни се притича на помощ, когато ние сме направили жертва за нея. Срещам един ден Учителя и с усмивка ми казва: „Дошъл някой да ми говори за Любовта. Та той не е готов, едик косъм от главата си да пожертвува заради Нея, а иска Любов и всичко най-хубаво за себе си. Това е невъзможно". ------ *Виж „Изгревът", том I, стр. 443-447.
към текста >>

40. 8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА

Иван Толев

За нея, мравята, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет.
„ Интао" значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина, че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравята, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята! На това може някой да ни възрази: що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най- голямата погрешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата живите организми и съществата, и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „за да живея".
към текста >>

41. XII. ДЪНОВИСТИ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В магазинчето му казват: „Абе ти идваш обръснат, измит, опран, изгладен и вече заглади косъм.
Слагат на масата сготвено с вегетарианска храна. На масата има всичко - нали човека си дава вече парите на Боян Боев. Нахранва се, онези му запяват няколко песни и го оставят да спи. На сутринта отива на работа и се връща късно по мръкнало. Онези две сестри го чакат и работят по списъка окачен на стената - едната изпълнява точките за съпругата, а другата - точките за дъщеря му. В магазинчето му казват: „Абе ти идваш обръснат, измит, опран, изгладен и вече заглади косъм. Кой те храни, кой те пои и кой те гледа? " „Не една, а две се грижат за мене. Четат от два списъка по точки и изпълняват". И разказва какво му се случило. Никой не може да повярва, че това е истина, и че може да се случи и то в София, и то при дъновистите на Изгрева. 11.
към текста >>

42. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм.
Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха.
към текста >>

43. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Цялата съдба на България виси на косъм.
Сега, въпросът е какви ще бъдат техните последствия. Много лоши ще бъдат. Сега аз не искам да кажа какво ще бъде, не искам да предсказвам какво ще бъде, не искам да предсказвам нещата, но казвам, че пред вас седи една голяма опасност за главите ви. Вие можете да изчезнете - не знаете това. Вие тук, на Изгрева, всички можете да бъдете пометени - и това не знаете. Цялата съдба на България виси на косъм. Не само вие, но цялата Европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас. Знаете ли това? Де ще отидете тогава? Вие мислите, че като сте си направили една малка къщичка, заградили сте я с тел, че сте се наредили. Наредили сте се!
към текста >>

Без да забележа, съм се покачил над една имитирана, но много опасна пропаст, където животът ми висеше на косъм и се събудих навръх на пропастта, над един път, където ако падна, жив не ще остана.
И се събудих.[/b] [b]До обед бяхме свободни, понеже бе независимостта на България, затова бяхме в кабинета на брата Тошев. Следобед - реферат за маларията.[/b] [b][b]4.III.1934 год., неделя[/b][/b] [b]Станах рано и след наряда четох от тефтерчето на Еленка.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че едно болно куче черно, което уж сме го лекували, но не се излекувало, та му отекла главата и аз го съсякох, като му ошувках муцуната и то не може да ме повреди.[/b] [b][b]Друг сън.[/b] Пътувам някъде за нашето село. Замолих чужди хора да ми натоварят дърва, та да ги откарам у дома. Те ги караха до Иван Рачков в Горната махала. Аз ги оставих, както ги стовариха конярите, и тръгнах по една стръмнина. Без да забележа, съм се покачил над една имитирана, но много опасна пропаст, където животът ми висеше на косъм и се събудих навръх на пропастта, над един път, където ако падна, жив не ще остана. Това бе срещу къщата на Петко Тодоров Братиев във Водица.[/b] [b]До обед имахме лекция по гимнастика и критика, а следобед - свободни.[/b] [b][b]5.III.1934 год., понеделник[/b][/b] [b]Един от членовете съдии при окръжния съд, Костов, реферира на тема как се произвеждат избори, а след него имаше инспекторът реферат как се преподава чужд език, или как да преподаваме български език в турските училища. Следобед аз си купих някои покупки и се отправих за К.-Кафтан. Закъснях, а и сняг бе валял и се стопил, че бе и кално, та мъчно си дойдох. Получих писма от Н. Чакова - резюмета, от Еленка-резюмета и писма и от бр.
към текста >>

44. 1934 година

Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм.
* Станах и си направих наряда. Усещах, че ми е нещо тежко на стомаха още от снощното много ядене, особено пък от пиенето студения ошав, който се насъбрал в стомаха ми и го подул почти. Не исках да чета лекция, защото само щях да се силя, без да схвана нещо. Легнах повторно и съм сънувал следния сън. Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител. Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм. Кой е каруцарят, тъкмо не помня, обаче едно знам - че като стигнахме по шосето донякъде, ето и Мика Тодорова, която пътува за тоя град, и тя дойде и се качи в каруцата и се завърза разговор на разни въпроси, колкото да не мълчим. Като пристигнахме в града, аз, Минко Тонев, сегашният ми съпътник по пропътуването ми от София до Черно море, и още Стефан Колев от с. Ярдъм, Поповско, и той пътува за някъде, но уж заедно трябвало да пътуваме. Мен ми е мъка, че пътувам така в нов край, където нямам познати. Но такава мъка ме налегнала, че се чудя що да правя.
към текста >>

Цялата съдба на България виси на косъм.
Сега, въпросът е какви ще бъдат техните последствия. Много лоши ще бъдат. Сега аз не искам да кажа какво ще бъде, не искам да предсказвам какво ще бъде, не искам да предсказвам нещата, но казвам, че пред вас седи една голяма опасност за главите ви. Вие можете да изчезнете - не знаете това. Вие тук, на Изгрева, всички можете да бъдете пометени - и това не знаете. Цялата съдба на България виси на косъм. Не само вие, но цялата Европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас. Знаете ли това? Де ще отидете тогава? Вие мислите, че като сте си направили една малка къщичка, заградили сте я с тел, че сте се наредили. Наредили сте се!
към текста >>

45. 1934 година Продължение

Без да забележа, съм се покачил над една имитирана, но много опасна пропаст, където животът ми висеше на косъм и се събудих навръх на пропастта, над един път, където ако падна, жив не ще остана.
Друг сън. Пътувам някъде за нашето село. Замолих чужди хора да ми натоварят дърва, та да ги откарам у дома. Те ги караха до Иван Рачков в Горната махала. Аз ги оставих, както ги стовариха конярите, и тръгнах по една стръмнина. Без да забележа, съм се покачил над една имитирана, но много опасна пропаст, където животът ми висеше на косъм и се събудих навръх на пропастта, над един път, където ако падна, жив не ще остана. Това бе срещу къщата на Петко Тодоров Братиев във Водица. До обед имахме лекция по гимнастика и критика, а следобед - свободни. 5.III.1934 год., понеделник Един от членовете съдии при окръжния съд, Костов, реферира на тема как се произвеждат избори, а след него имаше инспекторът реферат как се преподава чужд език, или как да преподаваме български език в турските училища. Следобед аз си купих някои покупки и се отправих за К.-Кафтан. Закъснях, а и сняг бе валял и се стопил, че бе и кално, та мъчно си дойдох.
към текста >>

46. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Животът ми бе на косъм.
Приготвих стаята още на 20.IV. и Еленка изми подовете и вечерта Думанова спа в моята къща, защото Иван и Васил й превозиха през деня багажа. 29.V.1936 год., петък Сън: Намирам се в някакаво си здание каменно, голямо, но е в една долина. С някого бяхме вътре, но с кого, не съм запомнил, обаче помня, че стана нещо като земетръс, но особен земетръс, и ние веднага изтичахме вънка; аз загледах: отгоре започнаха да се свличат камъните, като че ли са вода, текат и с шум се свличат надолу, а някои много силно се търкаляха и с такава сила, че аз си мислех, какво само ако един улучи зданието, защото ще рухне и ще ни затисне. Камъните със сила минаваха около зданието, но никой не го улучи и мен не докачи. Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах.
към текста >>

Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм.
" Похванахго под челюстта. Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах. То полека се повдигна на краката, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва. Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм. 7.Х.1936 год., сряда Сънувам, че сме в планината братя и сестри, Учителят. Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие. 8.Х.1936 год., четвъртък Сън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак. Турям багажа; познати във вагона много. Чичов Ганю Иванов Бахнев - и той при мен.
към текста >>

47. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

Хората трябва да се научат да служат на Бога, а служат ли на убийствата, сега убийства ще получат, а аз не трябва да се меся в работите на съдбата, защото чисти хора не могат да пострадат и косъм не може да падне от главата на човека без волята на Отца.
На едно унасяне в сън сънувах, че целувам една млада, красива, около 17-годишна девойка, сръбкиня, в тяхната къща. Тая сутрин, след очакване да стане разстрелването на сърбите и моята мисъл да ги помилват и да им отменят смъртното наказание и като прочетох беседата от Учителя „Все, що е писано" - „Тези са дни на съдба, за да се изпълни все, що е писано", мина ми Учителювата мисъл през ума, че ако гарантираш за живота на дадени хора, то Небето ще ги пусне, но тебе ще хване, ти да платиш за техните престъпления. Дойде ми на ума за оня светия, дето се молил беднякът да стане богат и после, след чуването молбата му, беднякът забогатява и опропастява живота си в пиянство и развален живот, също и живота на децата и жена си, та Господ поставя светията да бъде набит немилостиво от тоя богаташ, бившия бедняк, та светията се намира в чудо. И Господ му казва, че това е затова, защото светията ходатайствувал пред Бога и с това беднякът се опропастява като човек и душа. Сега е съдба на света и секирата лежи при стеблото на дървото и всяко дърво, което не дава плод, се отсича и в огъня се хвърля. Хората трябва да се научат да служат на Бога, а служат ли на убийствата, сега убийства ще получат, а аз не трябва да се меся в работите на съдбата, защото чисти хора не могат да пострадат и косъм не може да падне от главата на човека без волята на Отца. Екзекуцията не се състоя, според както се пусна дума снощи. 24.VI.1943 год., четвъртък, Кралево Денят премина в посещаване на курса. На обед отидох при караулното помещение и видях, че затворниците дали от донесените от жените им череши и круши на войниците. Пееха песни с войниците. Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен.
към текста >>

48. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Кога престана земетръсът и се сравниха и загладиха тия опасни бездни, аз се разскачах и с неописуема радост започнах да славя, да хваля Бога и да говоря на придружаващия ме брат ми Ивана и другите, да им говоря за невидимия свят, за съществата, които ни помагат в нуждите, и че косъм от главата на праведните, на тия, които се радват и живеят за Бога, няма да падне.
Дойдохме до едно място (земетръсна зона), което, вследствие на някой скорошен земетръс, са се образували големи хендеци^, подземни кухини и пропуквания, та със страх се изкачихме по тия пропукваници и стръмнини, особено по една много стръмна висока скала. Тъкмо бяхме се изкачили на най-стръмната скала и си мисля аз в меня си, че ако сега земята се разиграе, то ще се отвори някоя бездна и ни погълне или пък ще се наведе стръмнината под няколко градуса и ние ще полетим във въздуха надолу към низината изпод тая висока скала. Тъкмо си мисля и ето, започна земетресение. Изплашихме се и с ужас чакахме разкрачени, пазейки равновесие, но ето, че тая височина стръмна, висока, опасна, започна бавно да спада, спада, без да се отваря пукнатина или бързо пропадание и се сниши и изравни, стана като поле. А ние, като че ли нежна ръка ни успокояваше и тешеше, да сме спокойни, защото има кой да бди над нази. Кога престана земетръсът и се сравниха и загладиха тия опасни бездни, аз се разскачах и с неописуема радост започнах да славя, да хваля Бога и да говоря на придружаващия ме брат ми Ивана и другите, да им говоря за невидимия свят, за съществата, които ни помагат в нуждите, и че косъм от главата на праведните, на тия, които се радват и живеят за Бога, няма да падне. Много говорих на присъствуващите в тая насока. Върнахме се, разговарящи все по тия хубави въпроси. Ето, намираме се в една хубава, обраснала с буйна зеленатрева, фидани, цветя най-разнообразни и високи дървета, като нещо на градска градина, но много по-хубава от всички видени досега кътове и градини. Насядали са деца, хора, като че ли аз съм учителят, който в тая хубава природна обстановка ще предавам някакво си на моите ученици или пък други щеше да говори, а ние да слушаме, не помня добре. Хубава, ясно прозрачна слънчева светлина на ранното, около 9 - 10 ч, утринно слънце, правеше картината невиждана до тоя момент.
към текста >>

49. 8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 23.XII.1936 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Когато аз бях учителка, Учителят ми казваше: „Нито косъм от главата ти няма да падне без позволението на Отца." Ще работиш, колкото силите ти позволяват, спокойно, безмълвно и без страх.
Нито се сравнявай с колегите си - ти не можеш да бъдеш като тях, нито те като тебе в този момент, затуй не гледай те каквото правят, че и ти нито се страхувай от господарите си, които изискват неща несъвместими със силите на човека. Тези господари на просветата имат свой господар, ти с Него като влезеш във връзка, Този, Който работи не явно, а тайно някак си, и раздава благата Си и помага на всекиго едного, който се отнесе до Него, не явно, но тайно някак си всичко ще ти се нареди по един чуден начин. Тези условия ти са дадени, за да провериш този закон именно и защо не ги използуват, а се страхуваш? Къде остава песента „Да имаш вяра"? Те са едни оръдия - каквото им диктуват от горе, това вършат. Когато аз бях учителка, Учителят ми казваше: „Нито косъм от главата ти няма да падне без позволението на Отца." Ще работиш, колкото силите ти позволяват, спокойно, безмълвно и без страх. Ти не си безсъвестен, да не си гледаш прямата си работа; тези закони са за безсъвестните учители. Те да му мислят! Ти дръж връзката си с Този, Който помага и дава не явно, а тайно някак си; Нему разкривай душата си и казвай болките си и се не бой. Това светът тази тайна не знае, а ти я знаеш. Що си прибрал тази сган - момите и ергените, при себе си, тези хищници със свойте диви и необуздани страсти, да ги култивираш, хорове да правиш?
към текста >>

50. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Представете си, че дохожда един при мене и косъм по косъм ми оскубва всичката коса от главата.
Един ден и ти ще заприличаш на откъснато цвете. Плодовете и цветята носят здраве, ако хората знаят как да постъпват с тях. Откъсването на едно цвете зле се отразява върху човека. Хората не знаят това. В Америка късат много цветята и всеки се кичи на палтото с лист или цвете и затова всички американци страдат. Представете си, че дохожда един при мене и косъм по косъм ми оскубва всичката коса от главата. Главата ще оголее. Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както скуба- нето на косата от главата. Един плод, който е узрял на дървото и готов да падне, могат да ви го дадат. Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо без позволение и не навреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпълниш Божия закон.
към текста >>

51. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Турете си за един месец да почернее един косъм, изпращайте му мисъл да почернее, Една мисъл е силна, когато знаем как работят принципите, законите и фактите.
Здравият баща предава здраве на детето си. Също и майката. Ако мозъкът не е здрав, как ще роди една мисъл? Ако искаш да ти върви, път струвай на всички. Като видиш една мравя, заобиколи, не ходи по права линия. Турете си за един месец да почернее един косъм, изпращайте му мисъл да почернее, Една мисъл е силна, когато знаем как работят принципите, законите и фактите. Да очистите мисълта си, чувствата си и постъпките. Човек, на когото окото му не е чисто, мисълта не може да очисти. Истината се чисти от устата. Яденето. При яденето трябва да имаш благоговение, да мислиш, че нещо възвишено приемаш. Всичко ще забравиш и с благодарност ще ядеш.
към текста >>

Знаете ли всякой един косъм каква роль играят?
Постижимото - една задача решаваш. А смисълът на живота не седи само в една задача, а във всичките задачи. Животът на дървото постоянно минава от една форма в друга. На земята като свършиш оранието, този процес минава в духовното - там ще ореш. Не замествайте целите числа с дроби. Знаете ли всякой един косъм каква роль играят? Под ушите са на разрушение. Те са антени. Като ти окапят ония, антените, не можеш да възприемаш външни впечатления. Днеска си недоволен, утре си недоволен и окапят ви космите и не можете да мислите. Една антена струва 10 000 000 английски стерлинги.
към текста >>

52. 54. Мария Здравкова Милева. 54.10. Супа от небелени картофи

Ще ги пипат толкова ръце, може някой косъм да падне... - и т. н.
Рекох, добре е да не белите картофите, а да ги измиете много хубаво и да ги сложите в казана да врат цели. Като уврат, ще ги извадите, ще ги обелите и пак ще ги пуснете в същата вода. Защо, за какво - не обясни. Само толкова. Но аз, нали съм превзета аристократка, казах: - А, Учителю, няма да бъде чисто така. Ще ги пипат толкова ръце, може някой косъм да падне... - и т. н. Той не каза повече нищо. Обърна се и си отиде. И нито после, нито никога вече не ми повтори за това. И моя милост си обели картофите и си направи ангелска супа както си знаеше. И продължи да си я прави така, с белени картофи, до ден днешен.
към текста >>

53. 23. Сфера на Меркурия

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвят, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален череп.
Ако се вгледаме в един от машинописците, който в момента замества и е седнал на неговото писалище, ще видим, че той е типичен меркурианец. Не ще и дума, че чисти меркуриеви типове се срещат твърде рядко — повечето хора са обикновено смес от няколко планетни типа. Така че, да се възползуваме от тоя рядък случай и да снемем една скица „от натура” на чистия меркуриев тип. Лице овално, твърде продълговато, с изострена брада. В случая, тя не е особено заострена и удължена, защото имаме пред себе си един доста енергичен тип, с по-устойчива и съсредоточена воля. Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвят, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален череп. Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип. Вертикални бръчки в основата на носа, и в случая, както и в общия случай, липсват. Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения. Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане.
към текста >>

54. 24. Сфера на Венера

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

На нея едва се забелязва един тънък косъм.
- Туй изчеткване ли е? - гръмва гневно гласът на поручика. Очите му пръскат светкавици от гняв. - Ами тия косми какво търсят на яката? Вестовоят, цял разтреперан, хвърля плах поглед към яката. На нея едва се забелязва един тънък косъм. „За един косъм крещи като луд”, помисля си той. Поручикът ядосано крачи из стаята и току изръмжава от време на време: „Бързай! ”. Вестовоят още по-усилено лъска ботушите. От сума време ги лъска, но поручикът е все недоволен: ту носовете на ботушите не лъщели както трябва, ту горниците не били достатъчно намазани с боя. - Готово ли е?
към текста >>

„За един косъм крещи като луд”, помисля си той.
- гръмва гневно гласът на поручика. Очите му пръскат светкавици от гняв. - Ами тия косми какво търсят на яката? Вестовоят, цял разтреперан, хвърля плах поглед към яката. На нея едва се забелязва един тънък косъм. „За един косъм крещи като луд”, помисля си той. Поручикът ядосано крачи из стаята и току изръмжава от време на време: „Бързай! ”. Вестовоят още по-усилено лъска ботушите. От сума време ги лъска, но поручикът е все недоволен: ту носовете на ботушите не лъщели както трябва, ту горниците не били достатъчно намазани с боя. - Готово ли е? - Тъй верно, господин поручик!
към текста >>

Косата - светлокестенява, макар и да е фризирана в случая - личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава, и излеко накъдрена.
Колко „Марсовци” са претърпели поражение от „Венера” и колко „Венери” са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания!. Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем погледна нашата „Венера”, която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода. Колкото и силен отпечатък да е оставил модерният спорт и гимнастиката върху нашата венерианка, все пак той не е смогнал да заличи и „омъжестви” типичните женствени форми, които у венериния женски тип достигат най-пълен разцвет. Меката, изящна крива линия личи навсякъде - и в овалния череп, и в овалното лице, по-широко от това на женския слънчев тип, по-напълнено с магнетизъм от него и далеч не така изопнато, удължено и стеснено към брадата, както у меркурианката. В него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят. Косата - светлокестенява, макар и да е фризирана в случая - личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава, и излеко накъдрена. Челото не е така изпъкнало като слънчевото, ала все пак има доста голяма прилика с него. Преди всичко, и то е спокойно като него, защото венерините типове не обичат напрегнатата мисъл, силното съсредоточаване, волевите напрежения. Те обичат животът да тече като вода, да се лее като песен. Веждите, макар в случая да са подправени чрез скубане на космите - едно явно неудобство при физиогномичния анализ - все пак са запазили своята основна дъговидна линия. Скубането, може би, е отнело малко нещо от гъстотата им.
към текста >>

55. 10. САТУРН

ТОМ 19

Косите на главата са тъмни, черни, гъсти, изобилни, с дебел косъм и са обикновено гладки и лъскави.
Тялото е сухо, слабо, кокалесто. Кожата е тъмна с жълтеникав оттенък, кожа показваща голяма активност на жлъчката. Жлъчен е Сатурновият тип. Ръцете са дълги, кокалести, показващи способността за прецизна и добра работа. Краката са също такива, в многото случаи изкривени навън или навътре. Косите на главата са тъмни, черни, гъсти, изобилни, с дебел косъм и са обикновено гладки и лъскави. Тя се спуща към челото обезателно под остър ъгъл. Това е много характерен белег за ясно изразеното Сатурново влияние е даден човек. Лицето има формата на правоъгълник, с дългата си част е отдолу нагоре и формите по него са все ъглови. Челото, както вече отбелязахме, е издуто в горната си част и се разширява като че този правоъгълник в тази част. То има интелигентен израз.
към текста >>

56. 12. НЕПТУН

ТОМ 19

Косата на главата е светла, руса, мека, с тънък косъм.
Колкото тя е по-добре развита, толкова възможността за физическа издръжливост и съпротива на неблагоприятните условия са по-големи. Способността дълбоко да се диша и приема големи количества кислород, дава здравия и устойчив на физическото поле човек. При хората със силното влияние на Нептуна, дихателната система е общо взето слабо развита и те най-често заболяват там. Тези типове имат бяла, нежна кожа, меки мускули, почти без косми. Главата е добре оформена с меки форми. Косата на главата е светла, руса, мека, с тънък косъм. Челото е гладко, без бръчки, показващо липса на напрежение при разрешаване на поставените задачи, защото тях ги разрешават по пътя на интуицията. Веждите са заоблени и са по-високо над очите, което показва човека, който лесно се подава на вълнения и е доверчив. Тях лесно можеш да ги излъжеш. Очите са с мек, приятен поглед. Останалите форми по лицето - нос, устни, брада и пр.
към текста >>

57. От приказките на Соломон Ра

[ЗА ГЪЛЪБА]

- Преди време, години има оттогаз, млад бях аз - и всичко знаех... Всеки ден минал скубеше по някой косъм от моята глава - спомен отнасяше със себе... и някоя несбъдната мечта... Веднъж тогава, красив гълъб ми дариха - кротък и красив... С избрани зърна го хранех аз, от моите ръце, и милвах го, и шепнех му нежни слова, каквито никому не бях казвал - никому, на никой човек, защото и никой не е бил тъй чист като него!
- Зная, зная - каза той. - Зная вашата жадност, защото без нея не бихте били тук, но зная и вас... - Недоволен ли си нещо от нас? - запитаха го вкупом няколко души. Той се усмихна леко: - Какъв мъдрец бих бил аз, ако ставах недоволен от едно или друго? - Наистина - наведоха те глави. - Преди време, години има оттогаз, млад бях аз - и всичко знаех... Всеки ден минал скубеше по някой косъм от моята глава - спомен отнасяше със себе... и някоя несбъдната мечта... Веднъж тогава, красив гълъб ми дариха - кротък и красив... С избрани зърна го хранех аз, от моите ръце, и милвах го, и шепнех му нежни слова, каквито никому не бях казвал - никому, на никой човек, защото и никой не е бил тъй чист като него! В сила и мощ бях облечен за всички, освен за него. Той идваше свободен, кацаше на рамото и понякога, протегнал шия, вземаше храна от самите ми уста. Милвах го много - и обичах... Млъкна царят, навел глава, млъкнаха и всички. Що искаше да каже? Тихо и бавно минаваше времето над наведените глави.
към текста >>

58. 44. КАК ЖИВЯ НЯКОГА УЧИТЕЛЯТ

(В. «Братство», бр. 2 (297), 15.Х.1942 г., стр. 4)

За него страшният Иехова, сипящ светкавица, гняв и нещастия, бе се обърнал на благ Баща, без волята на Когото ни един косъм от главата не можеше да падне.
Чист в живота си, той като някоя птица прелиташе от място на място, нищо не искаше и винаги имащ всичко. С няколко думи той очароваше, оздравяваше, повдигаше духовете, възраждаше надеждите. Кой бе той, какъв бе? Кой бе му дал тая сила и власт да гледа на света така извисоко и да не почита никакъв кумир, от които трепереха всички? Несвързан с нищо, той отричаше всичко, освен един: Небесния Баща, Който бе сътворил всичко, отгледал всички и Когото всички бяха забравили. За него страшният Иехова, сипящ светкавица, гняв и нещастия, бе се обърнал на благ Баща, без волята на Когото ни един косъм от главата не можеше да падне. Той бдеше връх всичко, обичаше всичко. Человеците братя са, защото един е техният баща горе на небето. Всичко друго е от хората. И той сам с живота и делата доказваше думите си. За него всички бяха равни - нещо повече: немощните, болните, нещастните, отританите или заклеймените от обществото имаха правилегията да бъдат предпочитани.
към текста >>

59. 33. Из науката и живота: Влияе ли войната върху климата

А също и невероятния факт, че милиони килограми тяжест може да се вдигнат само с... един косъм стига да са уравновесени с друга, равна ней, тяжест (повдиганието на параходите в доковете, шлюзите и пр.
Аналогиите не са надеждни доказателства, но понеже са си послужили с тях, ще се ползуваме и ние, за да съкратим обясненията. Казва се, че ако поискаме да предизвикаме с една пръчка вълнение в едно езеро, ще имаме твърде ограничени възможности. Но изпуска се изпредвид, че в природата съществуват и други възможности, които може да наведат нашата мисъл и на друга посока, стига да не гледаме на природата като на нещо чисто механическо. Така например, с тази малка пръчка може да се направи малка вада, през която да изтекат хиляди килограми вода, да се преместят сами милиони килограми вода на това езеро! При това известен е и фактът, че лавини с хиляди тонове сняг може да се понесат, да паднат само от един вик или гърмеж. А също и невероятния факт, че милиони килограми тяжест може да се вдигнат само с... един косъм стига да са уравновесени с друга, равна ней, тяжест (повдиганието на параходите в доковете, шлюзите и пр. ...) Има и друга една истина, която бихме характерилизари с краткото слово: малко квас цялото тесто заквасва. Ако погледнем точно в духа на горецитираната статия, би трябвало да дойдем до абсурдния извод, че ако машинистът поиска да пусне своя трен в движение, ще трябва да има самият той хиляди конски сили... Вместо това той има само знание и манипулира с един лост, който иска незначителна, в сравнение с машината, енергия! Много ясно е, значи, че в природата има и други, не само механически, състояния и закони, а и условия, при които уравновесените маси губят значението на количеството и могат да бъдат премествани с малки, дори нищожни, усилия, и че структурата на дадени маси («тестото») може да бъде изменена с известни фактори («квас») и докарвана от едно състояние в друго без особени лични усилия на човека. С горните примери ние искаме да събудим някои мисли в читателя, преди всичко във възгледа за природата. Гледането на нея като на нещо механично според нас е съществена погрешка.
към текста >>

60. (23) Среща с Учителя, 18.I.1939 г., 10 ч сутринта

Отидох при Учителя и той между другото ми каза: «Сегашното положение е такова, че на косъм виси всичко... Ако се допусне да се започне, няма да остане нищо от Рим, Лондон, Париж, че и София - 50-60 болшевишки аероплани ще й видят сметката... Всичките партии (в нас) претърпяха вече погром.
(23) Среща с Учителя, 18.1.1939 г., 10 ч сутринта Беше искал Красновски да се срещнем в Борисови днес [в] 6 и 1/2 ч, но вместо тая среща получих покана от Надя за среща на същото място и време с царя. На тоя човек винаги има едно препятствие - изглежда, че нещо чурук* таи и отвътре не позволяват срещите. Отидох при Учителя и той между другото ми каза: «Сегашното положение е такова, че на косъм виси всичко... Ако се допусне да се започне, няма да остане нищо от Рим, Лондон, Париж, че и София - 50-60 болшевишки аероплани ще й видят сметката... Всичките партии (в нас) претърпяха вече погром. Светът не е тъй малък и не е създаден, за да ни бъде попречено... Простият човек мисли, че Слънцето е като диня, и казва: «Божа сила! » А не вижда, че то е грамадно тяло, 300 000 пъти по-голямо от Земята, и не се чуди как предава енергията през това пространство и си прави закони, че и малкото може да направи нещо... А то е, че голямото, което се вижда малко, може да направи нещо, а малкото, което се показва голямо, не може да направи нищо. Но голямото, което се показва малко, то може да направи нещо. Ний представяме неверни работите. Някой казва, че е беден човек, но това е фактическа лъжа. Изопачаване.
към текста >>

61. (38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.

На косъм висиш, не го късай ти сам!
не пуши вече и това много ме зарадва. Благодарих му за назначаването на Желязков за главен секретар на финансите. Приказвахме доста. Когато му виках, помня, че му казах и това: - Бъди справедлив, защото ще загинеш! Ти си цар и страна не може да бъдеш. На косъм висиш, не го късай ти сам! - и пр.218 И аз самият не помня точно какво беше, защото то избухна като бомба, понеже беше несправедлив спрямо Барянов и затова се сетих, че той по внушение на Генчев ме атакува за Багрянов, за да отслабне натискът на Ганев. Но в това той не успя, а сам видя, че е неудържимо положението на Ганев. И на раздяла му казах пак същото: - Справедливост - без нея е невъзможно. Човекът може да е засегнат, но царят трябва да има свръхчовешка справедливост. Той се съгласи с това и като си разпределихме кой какво има да прави: той - с Кьосето, аз - с Багрянов, се разделихме.
към текста >>

62. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Затова виси на косъм.
е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218. В Европа вече воюват. Натискът срещу България е много голям, за да се определи на коя страна да застане. В страната има сили, които са за Англия, дори за Германия, а комунистите са за СССР. А семейството на цар Борис III го разпъва на четвърта страна. Затова виси на косъм. Положението е много сериозно. 219. Христо Калфов - роден на 16 октомври 1883 г. в гр. Калофер. През 1903 г. завършва военно училище.
към текста >>

А той много трудно може да отреже косъм от брада.
Светлината е за физическия свят, а Виделината е в духовния свят. 473. Атаките на Българската православна църква и духовниците срещу Учителя са големи. Ето защо Той допуска да дойде възмездието за тях. И то идва, след като комунистите идват на власт. Аз като дете съм виждал как режат брадите на поповете със сърп, с който се жънат пшеничните класове. А той много трудно може да отреже косъм от брада. Режеха ги и с ножове, но никак не с ножици. Разпопваха ги, горяха иконите и църквите. А всички онези свещеници, които поддържаха предишната власт, платиха с живота си. Бях свидетел на такива случаи. И го запомних.
към текста >>

63. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Затова виси на косъм.
е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218. В Европа вече воюват. Натискът срещу България е много голям, за да се определи на коя страна да застане. В страната има сили, които са за Англия, дори за Германия, а комунистите са за СССР. А семейството на цар Борис III го разпъва на четвърта страна. Затова виси на косъм. Положението е много сериозно. 219. Христо Калфов - роден на 16 октомври 1883 г. в гр. Калофер. През 1903 г. завършва военно училище.
към текста >>

А той много трудно може да отреже косъм от брада.
Светлината е за физическия свят, а Виделината е в духовния свят. 473. Атаките на Българската православна църква и духовниците срещу Учителя са големи. Ето защо Той допуска да дойде възмездието за тях. И то идва, след като комунистите идват на власт. Аз като дете съм виждал как режат брадите на поповете със сърп, с който се жънат пшеничните класове. А той много трудно може да отреже косъм от брада. Режеха ги и с ножове, но никак не с ножици. Разпопваха ги, горяха иконите и църквите. А всички онези свещеници, които поддържаха предишната власт, платиха с живота си. Бях свидетел на такива случаи. И го запомних.
към текста >>

64. 31. ПАЯЖИНИ (г. I, бр. 12, 8.ІV.1924 г.)

Те са като зъбците на едно чепкало, което ще отдели косъм по косъм нашия народ, за да може да изпреде новия плат с нови фигури и шарки, който новото време му носи.
Който има власт, всичко може - и беззаконията си, ако стане нужда, ще узакони - инструментът затова – „Народното събрание”, е фабрикувано точно да отговаря на изискванията. А когато дойдат противниците на тая власт, те ще отменят всички тия закони като неконституционни и ще ги заместят с друга... бетер от тях. И всеки вижда сламката на политическия си противник, но гредата в своята не чувства. Не харесваме нищо, направено от политическия си противник, търсим да видим най-лошото, дори тогава, когато помен от него няма. Подозрителността, мнителността, злобата растат постоянно. Те са като зъбците на едно чепкало, което ще отдели косъм по косъм нашия народ, за да може да изпреде новия плат с нови фигури и шарки, който новото време му носи. Когато слънцето напече - то носи живот, енергия на всички: тогава цветето по-силно благоухае, а отровата на змията става още по-отровна! И днес българският народ е подложен на това врение. Енергии идат. Той расте, И лошото става по-лошо, и доброто - по-добро. Грешките ще ни научат.
към текста >>

65. 19. ЗА ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ НАШИТЕ МИСЛИ (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)

И докато ний, българите, не разберем това - и то не само на думи, ами тъй, от все сърце и всички - от Царя до пъдаря, не преклоним глава и се помолим в душите си и не решим да бъдем поне на един косъм по-добри, по-истинолюбиви, по- честни, и не станем по-братолюбиви - да не мразим и преследваме някого за това, че не мисли като нас - много министри и партии все ще „спасяват положението”, докато един ден осъмнем с чужденци пред вратите си... Но нека вярваме, че това няма да стане.
От 15 ÷ 16 години на България й „върви” някак особено. Войните все ги печелим - а все ние плащаме; плодородие дал Господ, както никога досега - а пък парите за някои тъй поскъпнаха, че те са петимни за необходимото... Всички партии и държавници все „оправят” държавата - и тъй я оправиха, че ние фактически днес сме си туй, което бяха някога българите при цар Иван Шишман - пред робството - когато плащаха данък на турците... А ний сега - на модерните турци... Каквото посее човек през пролетта, това жъне и през лятото. Нашият народ тръгна по лъжливи пътища и затърси фалшиви ценности. Той повярва, че другите - европейците, имат нещо по-хубаво от неговото - съблече потурите и япанджака - но фрака и панталоните не му дип прилепнаха - и той днес, полуоблечен, дочаква несгодите на живота. От човека е орането и сеенето - но берекетът е от други. И докато ний, българите, не разберем това - и то не само на думи, ами тъй, от все сърце и всички - от Царя до пъдаря, не преклоним глава и се помолим в душите си и не решим да бъдем поне на един косъм по-добри, по-истинолюбиви, по- честни, и не станем по-братолюбиви - да не мразим и преследваме някого за това, че не мисли като нас - много министри и партии все ще „спасяват положението”, докато един ден осъмнем с чужденци пред вратите си... Но нека вярваме, че това няма да стане. Будните бдят и будят заспалите. И когато дойде времето, достойните синове на тая страна ще се сплотят като жива стена, в която ще се разбият всички опити на тъмните сили да турят ново иго над измъчените и без това души. Стр. 141/1036
към текста >>

66. 86. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)

ДВАМАТА БРАТЯ: Беседа от Учителя, държана на 22.ІХ.1918 г., София. -В: Да ви даде [Неделни беседи от Учителя, серия XIII, т. 2]. София, 1938.

Дебелите въжета не се късат отведнъж - но косъм по косъм и едно дете може да ги разнищи - и откъсне.
Па и в самия човек всичко е така. И вие, които искате да постигнете нещо в своя живот, станете точни, внимателни за тия, малките, ежедневни „дребни” работи, защото те като се съчетаят, образуват голямото - вашия живот. Изгубените минути напразно образуват пропуснатия в безделие час; дванадесеттях часа са денят - а от един разумно прекаран ден понякога зависи цялата бъдеща съдба на човека! С всекидневните харчени незабелязано стотинки понякога се разпилява по-лесно едно богатство, отколкото с по-крупни суми, за които човек неволно мисли, разсъждава, опитва. Животът около вас, вие го знаете по-добре от мен какъв е. Дебелите въжета не се късат отведнъж - но косъм по косъм и едно дете може да ги разнищи - и откъсне. И не се и плетат тия въжета изведнъж - пак тъй косъм по косъм могат да бъдат изплетени и да бъдат тъй яки, че никакви сили да не могат да ги скъсат. Всеки един от вас е малък, слаб конец, но ако вие се съедините - дебелото въже, което ще се получи, ще устои на всички бури. Не ви трябват много партии, нито пък са важни имената им - на два лагера са разделени хората неволно - на тия, които искат убийства, смърт и насилие, за да завладяват и подчиняват останалите свои братя - и другите, които знаят, че с обич, почит, взаимоуважение и човещина може да се постигне много повече, отколкото по каквито и да са други пътища. Когато едни хора се обичат, те и без всякакви писани закони се спогодяват и разбират - погледнете двама влюбени: те и без думи се разбират - само с очи! А когато не се обичат, тогава и цели томове писани закони да има - напразно е всичко - всеки ден нашето Народно събрание калъпи закони и закончета - и всеки ден вестниците ни са пълни с хроники на престъпления... Не са законите, които правят добрите хора - последните и без тях са си добри.
към текста >>

И не се и плетат тия въжета изведнъж - пак тъй косъм по косъм могат да бъдат изплетени и да бъдат тъй яки, че никакви сили да не могат да ги скъсат.
И вие, които искате да постигнете нещо в своя живот, станете точни, внимателни за тия, малките, ежедневни „дребни” работи, защото те като се съчетаят, образуват голямото - вашия живот. Изгубените минути напразно образуват пропуснатия в безделие час; дванадесеттях часа са денят - а от един разумно прекаран ден понякога зависи цялата бъдеща съдба на човека! С всекидневните харчени незабелязано стотинки понякога се разпилява по-лесно едно богатство, отколкото с по-крупни суми, за които човек неволно мисли, разсъждава, опитва. Животът около вас, вие го знаете по-добре от мен какъв е. Дебелите въжета не се късат отведнъж - но косъм по косъм и едно дете може да ги разнищи - и откъсне. И не се и плетат тия въжета изведнъж - пак тъй косъм по косъм могат да бъдат изплетени и да бъдат тъй яки, че никакви сили да не могат да ги скъсат. Всеки един от вас е малък, слаб конец, но ако вие се съедините - дебелото въже, което ще се получи, ще устои на всички бури. Не ви трябват много партии, нито пък са важни имената им - на два лагера са разделени хората неволно - на тия, които искат убийства, смърт и насилие, за да завладяват и подчиняват останалите свои братя - и другите, които знаят, че с обич, почит, взаимоуважение и човещина може да се постигне много повече, отколкото по каквито и да са други пътища. Когато едни хора се обичат, те и без всякакви писани закони се спогодяват и разбират - погледнете двама влюбени: те и без думи се разбират - само с очи! А когато не се обичат, тогава и цели томове писани закони да има - напразно е всичко - всеки ден нашето Народно събрание калъпи закони и закончета - и всеки ден вестниците ни са пълни с хроники на престъпления... Не са законите, които правят добрите хора - последните и без тях са си добри. Нито пък изправят лошите - инак не щяхме да имаме толкова престъпници, които знаят законите... За да ги заобикалят!
към текста >>

67. 10. МИР СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

ВТОРИЯТ ДЕН НА ДЕЛОТО ТИМЕВИ

Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля.
Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат! Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога.
към текста >>

68. 13. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3417, 22.ХІ.1930 г., стр. 2

Тогава Лулчев кипна и ми каза, че съм бил предупреден преди 7 месеца, че моят живот виси на косъм.
Олга Георева: Гела признаваше пред мен, че животът на мъжа й като дъновист е отдалечен от къщи. Тя обаче винаги се грижела за него, когато е бил болен, и не искала да мисли за някаква раздяла с него. В. Шкутов (полицейски следовател) след задържането на Лулчев искал да го разпитва като свидетел по едно следствие срещу Дънов, но той отказал да говори. - Щом като вярвате в прераждането на душите - казах аз на Лулчев - няма защо много да скърбите. Гела може да се прероди. Тогава Лулчев кипна и ми каза, че съм бил предупреден преди 7 месеца, че моят живот виси на косъм. Касаеше се до едно заплашване на Дънов, на което аз не обърнах внимание. Свещеник Н. Теофилов твърди, че 2 ÷ 3 седмици преди убийството Малина Тимева му казала, че ще я осинови богата жена, която нямала деца. Свещеник Попов запитал вечерта срещу Гергьовден Малина Тимева в черквата, като енорийски свещеник, какво търси в къщата на Лулчеви, които са дъновисти и дали и тя не е дъновистка. Малина му отговорила: - Отче, аз не съм дъновистка.
към текста >>

69. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

При големи опасности, които минава по време на пътуванията си, тя ще мине на косъм от тях и ще остане жива и здрава.
Юпитер е в зодиакалния знак Близнаци. Дава литературен талант от първа степен. Предрича й успех при изобретения, има голяма склонност към математиката и окултизма. Пътуванията й ще носят полза и удоволствие. Надарена е с почтен характер и изискани маниери. Наранен. При големи опасности, които минава по време на пътуванията си, тя ще мине на косъм от тях и ще остане жива и здрава. Ще изпитва известни затруднения от братята си и сродници (от Любомир). (Юпитер съвпад и паралел Уран). Макар че Юпитер е в заточение в зодиакалния знак Близнаци и Уран - в падение в зодиакалния знак Телец, има благосклонно влияние от съвпада на ангелската мъдрост (Юпитер) с Божествената мъдрост (Уран). Дава на родената широка душа, милостиво сърце, със склонност към изкуствата и окултните познания. Тя покровителства сдруженията и тайните общества, които работят за Бога.
към текста >>

Затова той е под покрива на Всевишнаго и Бялото Братство постоянно го пази и не дава и косъм да падне от главата му.
Това е Божествената любов, която синът ти притежава и я е прилагал много пъти в живота си. Благовест е под покрива на Всевишнаго и може да разрешава всичките си мъчнотии, страдания и противоречия, ако има силна вяра и абсолютно послушание към своето вътрешно ръководство, съставено от велики, разумни същества, и проявява постоянно милосърдието, любовта и благосклонността си към страдащите души. Благовест може навсякъде, където отиде, да си създаде приятели и да спечели доверието им, защото обича всички хора. В минали инкарнации е бил окултен ученик и е бил готов да пожертва силите си, здравето си, средствата си, и дори и живота си, за да повдигне една паднала душа и я насочи в правия път на живота. Той е научил великия закон: Да жертва човешкото, временното за Божественото, вечното. Затова той е под покрива на Всевишнаго и Бялото Братство постоянно го пази и не дава и косъм да падне от главата му. Благовест минава през големи опасности, но винаги по ръба, без да пострада. Той е вързал низшите същества в себе си и техните влияния и скоро ще се освободи от тях. Неговият вътрешен учител, ръководител и лекар (Хирон) в радикса е на 10°01' в Овен. (Хирон точен тригон Слънце, точен тригон Марс, тригон Луна). Това е велико благо, което рядко се среща в хороскопа на някоя душа.
към текста >>

70. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

265) В разговор за окултизма Учителят казва: „Аз не давам нито един косъм от брадата си за западния окултизъм".
И ако вие не вярвате в най - благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът опорочен." (50; с. 265) В разговор за окултизма Учителят казва: „Аз не давам нито един косъм от брадата си за западния окултизъм". Учителят донесе една нова наука на Земята, коренно различна от тогавашната, за основа на която е поставена Любовта. Тази голяма икономическа криза, която разтърсва Европа и България, не може да се разреши по старите методи, а само с Любовта, носител на която е славянството. Това иска Бог и чрез Словото на Учителя в школата да пробуди съзнанието ни и да ни покаже пътя към великия живот на мир и братство. „Във всеки човек е заложен стремеж да бъде добър и да се подмлади. Затова се създава Божествената Школа, за да научи хората как да живеят и как да използват живота" (64) „Следователно Бялото братство сега отваря своята Школа и като влезете в нея ще се запознаете с методите, прийомите и законите, които управляват природата, тогава ще имате ясна представа какво нещо е великата природа, в която сега живеем." (50.
към текста >>

71. 14. НАЙ–БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУХОВНИ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Съобщава му плановете на съюзниците му, а Сталин му казал: „Аз ще направя всичко, от България и косъм да не падне." Борис се завръща в София и отива на посещение при Хитлер, не на фаталната дата 13.08, а и разрешил един много важен въпрос за бъдещето на България.
Само те имаха познание за тези окултни неща и затова тя им разказваше подобни случаи. В началото на месец август Хитлер вика цар Борис на среща на 13.08.1943 г. В това време цар Борис научава от разузнаването, че Англия и САЩ са се договорили след войната да разпокъсат България и една част да дадат на Румъния, друга на Сърбия, Гърция и Турция, и от нея да не остане нищо. Силно разтревожен, Борис се качва на собственият си самолет и отива в Цариград - в неутрална Турция. Оттам със самолет заминава в Грузия и оттам в Москва при Сталин. Съобщава му плановете на съюзниците му, а Сталин му казал: „Аз ще направя всичко, от България и косъм да не падне." Борис се завръща в София и отива на посещение при Хитлер, не на фаталната дата 13.08, а и разрешил един много важен въпрос за бъдещето на България. Всичко дирижираше Учителят. След поредното посещение при Хитлер, царят се разболява тежко . Преди да си замине Учителят в беседа казва: „Сега Борис е много болен и ако има някой да му даде да изпие 2 чаши гореща вода той ще се спаси." Учителят знае всичко, но оставя нещата да се развият естествено. Цар Борис има силна интуиция. Отива на Мусала, за да разбере от съществата какво трябва да прави.
към текста >>

72. 72. Велин Темелков

И косъм няма да падне от главата му.
" Офицерът отговаря: „Отиваме да бием немците." Майка му казва: „Отивате да биете немците, но тук има един Учител, отбийте се при него, може да ви каже нещо важно за живота и за работата, която имате да вършите." Те влизат в стаята при Учителя и провеждат дълъг разговор. Учителят им говори за войната и задачата, която имат да свършат. Накрая той ги благославя и те заминават на фронта. Дежа, жената на Велин, кърми детето си и плаче, понеже нямала никакво известие. Учителят я вижда, спира се при нея и я пита: „Защо плачеш? И косъм няма да падне от главата му. Ще си дойде жив и здрав. Понеже е много нетърпелив, сега аз го уча на търпение." Действително след войната той се връща жив и здрав. На шинела му има 8 дупки от куршуми, но тялото му не е засегнато. Само палецът, с който натискал спусъка на картечницата, забира, надува се и го лекуват няколко месеца. След посещението, което правят при Учителя, ротата на Велин заминава на фронта.
към текста >>

73. 2. Съборите на Бялото Братство на Слънцето и на Хималаите

И ако някой болен се докосне до косъма на този човек, веднага ще оздравее.
- Почва е нужна за нея. Това значи да възлюбиш мъдростта, истината, правдата и добродетелта. Те се почва, основа за идване на Божията Любов на земята. Когато човек постави добродетелите за основа на своя живот, Божията Любов ще го посети. Тогава лицето му ще светне като слънце. И ако някой болен се докосне до косъма на този човек, веднага ще оздравее. Да се върнем пак към Белите Братя - Де е тяхното жилище? - Школата на Всемирното Бяло Братство е н а Слънцето . Там всяка година Белите Братя правят събор. Техните делегати на земята също се събират на събор.- Къде? - На един висок връх на Хималаите , там правят своя събор .
към текста >>

74. 3 . УЧИТЕЛЯТ И БОМБАРДИРОВКИТЕ

Нали вярвате, че без Божията воля не пада косъм от главата на човека?
Като виждат това, някои казват, че ще има бомбардировка. - Защо? - Защото съм отишъл на екскурзия. Ще прекарам на планината един-два дена, после пак ще се върна. Ако през това време дойдат аеропланите, какво ще кажете тогава? Нали вярвате, че без Божията воля не пада косъм от главата на човека? Де остава вярата ви? Вярно е, че без любов, без мъдрост и без истина нищо не става. Ние знаем, какво носят ония със самолетите. Те не носят Божието благословение. Те идат да накажат виновниците.
към текста >>

75. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Всички искат да ме учат на любов, да служа в служба на смирение, на търпение, на начин за работа, точно както този, който няма нито един косъм на главата си и препоръчва лекарство за поникване на косата.
Такъв е моя път!!! Аз искам да бъда река, а не канал! След като си имам един такъв МЪДРЕЦ за скулптор, след като години наред той те е калил, те е поставял на изпити, за които, ако приказвам, косите ви на всички вас ще настръхнат, и след като си бил проверяван във всички дипли на човешкото сърце и душа, и след всичко това да получаваш непрекъснато поуките, наставленията, съветите и нескопосните критики на когото и да било, лесно ли се понася това? И то от години наред!? Докога това ще продължава? Всички искат да ме учат на любов, да служа в служба на смирение, на търпение, на начин за работа, точно както този, който няма нито един косъм на главата си и препоръчва лекарство за поникване на косата. Аз имам това лекарство, вярвам му, но досега се питам: Господи, защо тоя, който ми дава този медикамент, не го е употребил за себе си, да направи да поникнат неговите коси най-напред, и чак тогава всички да вярват в ефикасността на лекарството му? И досега още не съм получил oтговор. Най-интересно е това, обаче, че човек често препоръчва смирението, търпението, любовта на тия, които са дали вече хиляди доказателства пред небето, че ги притежават отдавна! Има още едно нещо, мили братко, в писмото ти, което ме учуди и ми направи много неприятно впечатление. Ти се поставяш толкова високо - чак в сферата на Бинах, където Св.
към текста >>

76. 4. ЧЕСТИТА НОВА 1974 ГОДИНА!

Милка Периклиева

ТОМ 23

Докато сте с Бога, и косъм няма да падне от главата ви!!!
Да бъдете смели винаги, и във връзка! Да имате винаги съзнанието, че служите на Бога! Никога да не пренебрегвате Божественото за човешкото!!! Запишете тези мисли и ги дръжте в джоба си! Не се безпокойте, цялото човечество минава през изпитания! Докато сте с Бога, и косъм няма да падне от главата ви!!! Верният в малкото е верен и в многото! Силният в малкото е силен и в многото! Бъдете готови, където и да сте, както и да бъдете [...] Младенеца, защото не знаете кога ще ви похлопа на вратата. Мислете повече. Живейте с благодарност за това, което ви е дадено в беседите и работете с готовност и вдъхновена радост.
към текста >>

77. 14. Пенка Димитрова Кодова

В нищо тя не отстъпва, твърдо е застанала на своето и нищо не е и не ще е в състояние нито на косъм да я разколебае.
В следващите години завежда и сина си Димитър, тогава 18 годишен юноша. В ранните години на дейността на братството в Свищов, на лозето на Пенка Кодова са се посрещали изгревите на Слънцето и се е играела Паневритмия на широката поляна край него. От тази най-висока точка на хълма над града се виждат най-прекрасните изгреви и залези на Слънцето. За Пенка Кодова говори в писмата си Нешка Анева: "Надали има втора като нея измежду нашите сестри. Да знаете как геройски изнася на плещите си какви ли не мъчнотии - всевъзможни изпитания и с каква радост понася тя всичко! В нищо тя не отстъпва, твърдо е застанала на своето и нищо не е и не ще е в състояние нито на косъм да я разколебае. Герой жена е! Достоен Христов войн ще е тя' Тя всякога е весела, жизнерадостна и душата и преживява такъв мир, а понякога такова блаженство, според думите и, каквото досега тя не е познавала. Чудно я Бог крепи всякога. Слава Нему. Как бързо и непоколебимо крачи тя напред!
към текста >>

78. 3. Небесни грижи за любещите Бога

И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога.
Прислугата ме заведе при Четвъртаков. Той лежеше сам в стая. Извиних се, че тъй късно идвам, защото съм претрупан с работа, понеже освен моето, завеждам и другото мирово съдилище, тъй като титуляра му е болен. Четвъртаков се трогна, че не съм го забравил. Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва тактично да поведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност смърт не съществува. И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога. Че за тях Небето има специално благоволение. Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки. Тогава той каза, че отдавна му се е ядяло кашкавал и шоколад, но не допуска в Свищов да има.
към текста >>

79. 8. Слава на Бога за всичко

В нищо тя не отстъпва, твърдо е застанала на своето и нищо не е и не ще е в състояние нито на косъм да я разколебае.
Малко болни бяха Анчо и Невянка по няколко дена но са вече добре. Братята Генчо и Слави често идват, също и Пенка. Слави от няколко време живее у Генчови. Види се имали са с баща си недоразумения и спречквания и последния е предложил на Слави да си излезе. Ех, много неприятно, много тежко, но по всичко се вижда, че такъв ще е неговия път, както и на сестра Пенка - горката, положението е същото както го знаете. В нищо тя не отстъпва, твърдо е застанала на своето и нищо не е и не ще е в състояние нито на косъм да я разколебае. Герой жена е! Достоен Христов войн ще е тя! Надали има втора като нея измежду нашите сестри. Да знаете как геройски изнася на плещите си какви ли не мъчнотии - всевъзможни изпитания и с каква радост понася тя всичко! Вие братко не се грижете, не се безпокойте моля за нея, нито да ви оскърбяват и тревожат писмата на господин Недялко Димитров.
към текста >>

80. 16. Баща ни почина

Там където бе лежал татко имаше няколко бели косъма от главата му - а той бе само на 44 години.
Той знаеше, че вече няма да ни види и се прощаваше с нас. След два дни мама дойде от болницата бледа и тиха. Тя едва издума: "Деца, баща ви почина." Минутата на най-тежката ми детска скръб не се подава на описание. Почувствувах, че всичко рухва под краката ми, че животът ми се изпразни. Стаята ми се видя мрачен гроб. Там където бе лежал татко имаше няколко бели косъма от главата му - а той бе само на 44 години. Скътах ги в любимото му Милтоново томче, което беше под възглавницата му. Дъждовен и студен октомврийски ден - 25 октомври 1922 година. Вятър гонеше по пътя изсъхналите листа, а студените капки удряха разплаканите ни лица. Ние вървяхме с бавни стъпки към мястото на татковия вечен покой. Бяхме малко хора, но мен никой не ме интересуваше.
към текста >>

81. 115. Духовната група образувана по механичен начин

Любовта трябва да ви нарисува и изрази чрез очите ви, носа, тялото ви, навсякъде, всеки косъм трябва да изразява любовта.
Целият свят да се преобрази. Вие сте дошли сега да изпълните това преобразование. Дошли сте да нарисувате една картина - ще я копирате. Копирайте близко до оригинала, но и тя не е, има една разумна природа, на която тази е копие. Копирайте Любовта. Любовта трябва да ви нарисува и изрази чрез очите ви, носа, тялото ви, навсякъде, всеки косъм трябва да изразява любовта. Любовта е единствената сила, чрез която можем да се свържем с Бога - тогава ще виждаме ясно Аз ви говоря за Любовта, но знаете ли колко мъчно се предава Любовта? Като обичам някого, ще го оставя да постъпва така, както аз постъпвам. В свещените книги е писано туй, което им допада. Аз искам да ви освободя от ония, лигавите работи в религията. Тя е долап, в който те затварят Не можеш да говориш за Любовта, без да я покажеш.
към текста >>

82. 175. Употреби музиката за собствено издигане

Тъмните духове са хитри, за косъм се хващат да те оберат.
Радвай се, че имаш противодействие - значи се движиш. Ще лавираш - движение по кривата линия, ще избираш пътища на най-малкото съпротивление. Има сили на земята, които не позволяват на човека да се издигне високо, смъкват го, като се отдалечи: "Къде отиваш? " - питат те. Човек трябва да се бори да надделее тези сили, тогава е свободен. Тъмните духове са хитри, за косъм се хващат да те оберат. Не ни дават да получаваме светлина. Ние излизаме от 13-та сфера, а те в нея ще останат. Употреби музиката за собствено издигане. Като пееш на другите, трицитети остават и не се ползваш. Човек не може да запазва дълго време едно място.
към текста >>

83. 226. Сега ще видите Божия промисъл

Нито косъм няма да падне от главата ви без Божията намеса.
Бомбите ще падат край хора, които ще останат невредими, защото невидими пазители ги ограждат. Нищо не става без Божията Воля. Безопасното място е Божията Любов. Когато ястреб подгони веднъж една птица, тя се скри в пазвата ми. В най-усилните времена ясно може да се види Божията ръка в живота на хората. Нито косъм няма да падне от главата ви без Божията намеса. Сега ще разберете силата на молитвата и на вярата." Смирено навели глава синеокият висок и силен мъж и съпругата му Софиянка, изпълнени с благоволение слушат словото на Великия. Техният голям син е на фронта. Сърцата им горят при мисълта за опасността, която го грози всеки миг. Те търсят утеха. На голямото легло лежи няколко месечно момиченце - първото им внуче - Божидарка. (Забележка.
към текста >>

84. 281. Косъм от главата му няма да падне

281. Косъм от главата му няма да падне Синът на Темелко, Велин, беше на фронта.
281. Косъм от главата му няма да падне Синът на Темелко, Велин, беше на фронта. (Забележка: Виж "Изгревът" т. VII, с. 434-435, № 7. Снимките на Темелкови са в "Изгревът" т. XXII, № 94-100) Бащата постоянно мислеше за него и се тревожеше.
към текста >>

85. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Не знае ли тя, че Русия и война би ни обявила даже за по един косъм от главите на д-р Данев и Радко Димитриев?
Ние трябва да съжаляваме, че командването на двете армии не беше дадено на по-старшия по чин и по-твърдия на характер генерал Кутинчев, или командването тук не го е взел сам генерал Савов, Кутинчев и Савов нямаше да допуснат никакви руснаци да им канерхат из щаба, и в този съдбоносен момент за отечеството щяха да мислят повече за него отколкото за Русия, към която нямат никакви обезателства. При това, лично за себе си, те нямаше на кого да уповават в случай на неизпълнение на заповед, когато Радко Димитриев имаше на кого да уповава. За него Русия беше по-страшна, отколкото България. И така излезе, според поменатата статия не генерал Фичев, Главната квартира искала да смени ген. Радко Димитриев и да го даде под съд за неизпълнение на заповед, но не посмяла. Не знае ли тя, че Русия и война би ни обявила даже за по един косъм от главите на д-р Данев и Радко Димитриев? А! в този съдбоносен момент Русия ни попречи... Да. да се знае, ако бяхме взели Цариград, нямаше да има ни втора, ни трета война и сигурно днес България щеше да бъде велика и обединена. И даже, ако днес все сме нещо, то пак ние го дължим на желанието да вземем Цариград, че то ни накара да затворим хубаво турците зад Кара-су и Булхаир и тъй те, като се окопитиха нахлуха, не можеха да ни отблъснат през втората война. Във всеки случай, да дадем заключението, атакуването на Чаталджа е била генерална заповед, но нашата съдба - задължението ни към Русия, с освобождението ни от нея - ни попречи.
към текста >>

86. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

ДВАМАТА БРАТЯ: Неделна беседа; 22 септемврий, 1918 г.

Така вдълбочен в своето висше Аз, той се вижда, че "пътува" към позицията на полка, вижда се стоящ прав на дадения фланг на бойното разположение на полка, отвътре на нашата телена мрежа и оглежда самото бойно разположение, вижда всички направени от противника до тоя момент разрушения и че пътя на противника е открит - няма нищо, което да му попречи да навлезе под прикритията на своя преграден огън в нашите окопи или по добре в заеманата от полка позиция, защото никакъв окоп не се виждаше, даже и местата им не се очертаваха вече, всичко бе заличено от неприятелската артилерия... В тоя момент съзира той, че "отгоре", откъм небесните синевини, слизат грамадно множество хора-человеци, стотици и хиляди, облечени в синкава форма облекло, предвождани от Свой Вожд Учител и Началник, гологлав, с дълги коси до над раменете и от всеки косъм на главата излиза по една светеща виолетова звездичка... Формата на строя на това войнство бе равностранен триъгълник или равнобедрен... Слизаха всички под ъгъл 45 градуса от юг към север... "Кацва" Вожда на земята, а след него в миг кацват и всички с него войни и застават между нашата и противниковата позиция - там, гдето бяха телените мрежи на двете воюващи страни... Тръгва водача - Началника - Учителя - Вожда на това войнство пред телените ни мрежи, със смел войнишки ход, а след Него и войниците Му и отиват до крайния ляв фланг на бойното разположение на полка.
Командирът на полка съобщава на подчинените си предани и високо добросъвестни офицери от щаба на полка, които непрестанно бяха около му, ще се оттегли в землянката си за 1/2 час и само за извънредно важни донесения да го повикат, иначе, да го оставят съвсем спокоен. Има време за неприятелските пехотни действия. Часът е З1/2 сутринта... Така изолиран в своята къщичка-землянка, седнал на леглото си, той, к-ра на полка, по неговото казвание впоследствие, вдълбочава се в себе си, размишлява за хода на боя и възможните предстоящи действия на противника и последствията от тях и начините пък от наша страна за парирането им. Спира се той на мисълта, какви противодействия бихме могли да проявим ние, за да не получи никакъв актив противника, и тая си атака да завърши без успех... Вяра в своите защитници има, в придадената към полковия му участък артилерия тоже има - тя би могла над противника, защото съвместно работеше с пехотата няколко пъти и се бе премерило всяко оръдие много добре в своя "план-квадрат". А най-после имаше жива вяра и в Провидението, че и то ще ни помогне, защити, ние защищаваме една права кауза: свобода на своето племе от външни посегателства. Така вдълбочен в своето висше Аз, той се вижда, че "пътува" към позицията на полка, вижда се стоящ прав на дадения фланг на бойното разположение на полка, отвътре на нашата телена мрежа и оглежда самото бойно разположение, вижда всички направени от противника до тоя момент разрушения и че пътя на противника е открит - няма нищо, което да му попречи да навлезе под прикритията на своя преграден огън в нашите окопи или по добре в заеманата от полка позиция, защото никакъв окоп не се виждаше, даже и местата им не се очертаваха вече, всичко бе заличено от неприятелската артилерия... В тоя момент съзира той, че "отгоре", откъм небесните синевини, слизат грамадно множество хора-человеци, стотици и хиляди, облечени в синкава форма облекло, предвождани от Свой Вожд Учител и Началник, гологлав, с дълги коси до над раменете и от всеки косъм на главата излиза по една светеща виолетова звездичка... Формата на строя на това войнство бе равностранен триъгълник или равнобедрен... Слизаха всички под ъгъл 45 градуса от юг към север... "Кацва" Вожда на земята, а след него в миг кацват и всички с него войни и застават между нашата и противниковата позиция - там, гдето бяха телените мрежи на двете воюващи страни... Тръгва водача - Началника - Учителя - Вожда на това войнство пред телените ни мрежи, със смел войнишки ход, а след Него и войниците Му и отиват до крайния ляв фланг на бойното разположение на полка. Спират се.... Веднага, в миг, обръща се Водача кръгом и след Него войнството Му тоже, без всякаква чуема команда се обръща и застава пак зад Него, като Той образува върха на новия триъгълник. Издига Вожда - Началник и Учител Своята Дясна ръка нагоре, издигна погледа си тоже "нагоре", помълча за момент и проговори: "ДО ТУК ЩЕ ДОЙДЕ НЕПРИЯТЕЛСКИ КРАК! " И отпусна дясната си ръка надолу, като че очерта линията определена от Него - тя бе между двете телени мрежи - нашата и тая на противника, в близост до нашата телена мрежа... Тия думи бяха изречени със заповед неотменяема. И щом изрече тия Слова, цялото това войнство /не искаме да кажем небесно, за да се избегне съблазънта/ се изгуби - Вожда - Учителя - Началник и всичките Му хора-человеци... и командира на полка се вижда седнал пак на леглото си, на същото си място в землянката си... Часът е 3 и 3/4, значи всичко това видение е станало в разстояние на 1/4 час само... Размишлява върху това си видение командира на полка, вяра жива се влива в него, че днешната атака ще бъде неуспешна за противника... Излиза от землянката си, отправя се за в телефонната централа, поисква линии с всички дружинни командири, наблюдателите на полка и батарейните командири придадени към полка..., иска той едновременен разговор с всички... Часът е 4 сутринта. Присъстващите офицери от щаба на полка остават в изумление: Кога си е отпочинал командира им и дойде при тях..., какво ли е станало..., за тях нищо не е станало..., по телефона нищо не е предадено.... Обажда се адютанта на полка, храбрия, енергичния и духовит капитан Ал.
към текста >>

87. 5.3. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА МИР

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля.
Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат! Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога.
към текста >>

88. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

И в същото писмо споменава: "В сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода." Д: Да, аз лично имах с Учителя един разговор, не зная как да кажа, но много ми беше така неудобно да Го безпокоя, но много съм Го безпокоил, когато животът ми е висял на косъм, да съм получил от него помощ за оздравяване.
Освен 91 Псалом, и 23 Псалом. Това са за укрепване на физическото здраве, а 91 Псалом е за помощ, за закрила от по-висшестоящите от нас. В: Сега, в писмото от 3.11.1916 г. той споменава: "Едно време злото на Атлантида погуби тогавашния свят, сега доброто по същия закон ще създаде новия." Виж сега за пръв път на него открива това нещо. Д: Той в беседа, мисля, че 1917-та година е казвал, че "от 1945-та година в България ще се възцари Царството на труда, но аз ще си отида." В: Това го знам. И в същото писмо споменава: "В сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода." Д: Да, аз лично имах с Учителя един разговор, не зная как да кажа, но много ми беше така неудобно да Го безпокоя, но много съм Го безпокоил, когато животът ми е висял на косъм, да съм получил от него помощ за оздравяване. 1927 година, декември месец едни обуща, нови, които бяха, получих пришка на големия пръст на левия крак. И нали не обърнах внимание, аз я махнах коричката, за да заздравее по-скоро, обаче, се получи инфекция. Кракът ми надебеля, получи сини петна, бях студент тогава и отивам в Александровската болница. Помня даже там мои познати, приятели от Сливен бяха, трима, които бяха лекари и двамата бяха в 4-ти курс, единия беше 6-ти курс. Минава главния асистент, това беше във Втора хирургия професор Парашкев Стоянов.
към текста >>

89. 3.2. В ДОМА НА ПЕТКО ИВ. ГУМНЕРОВ, СОФИЯ

Минчо Сотиров

Ще те докара на косъм на кота, но ще те остави.
Христос - това е продадения брат в Египет. После пак Го продадоха езичниците, но Той пак се върна. Сега пак те отиват към Него, за да Му се поклонят. Непрестанно човек трябва да се моли, за да бъде във връзка с Бога. Съдбата да се предаде в Неговите ръце с вяра. Ще те докара на косъм на кота, но ще те остави. Солунската акция - това е Троянския кон. Гърците го туриха в Солун, българите го потеглиха първи. Като идете при Христа, кажете: "Господи, влей Духът си в мене, дай ми да търпя, дай ми смирение." Ти преди да кажеш на Господа, Той знае твоите обиди. Някоя мома напусне я годеника й, това става, защото той не е за нея.
към текста >>

90. 9. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 29 декември 1912 г., село Подима

Минчо Сотиров, писма

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Събора 29.XII.) Велики Учителю, Твоите ученици, ръководени от Небесните Ти светли сили, запазени бяхме от неприятелски куршуми - "ни косъм не падна от нас." Всичко извършено и придобито от нас в тая война да бъде само за Славата Божия и за по-скорошното съзиждание на Небесното Царство и на Земята.
Както мя Отец проводи и аз провождам вас. Приемете Духа Святаго. На които простите греховете, простени са и на които задържите - задържани са." (с. Подима, Матея 6:18-20: Йоан 20:21-23. По жребе тая вечер 10 ч.сл. пл. Събора 29.XII.) Велики Учителю, Твоите ученици, ръководени от Небесните Ти светли сили, запазени бяхме от неприятелски куршуми - "ни косъм не падна от нас." Всичко извършено и придобито от нас в тая война да бъде само за Славата Божия и за по-скорошното съзиждание на Небесното Царство и на Земята. Прегрешенията ни като слаби и немощни нека бъдат прочистени с Вашето съдействие, за да се сдобиеме с чисто сърдце, велика душа, бистър ум, бодър дух и Святия Дух Утешителят да ни ръководи в пътя на истината и живота само за Славата Божия. Да бъде благословено Името Ти Господи Боже сега, всякога и във вечните векове! Амин! Целуваме десницата Ти Учителю! Твои верни, покорни и послушни ученици. М.
към текста >>

91. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

ТОМ 26

Като че всеки косъм от главата Му се засмя: - Да, каза Той, запиши се и учи, запиши се и учи, и пак - запиши се и учи.
Записвам се най-после във вечерната гимназия на свещеник Михайлов и почвам да уча. Да става каквото ще. Тези пари и още, за да станат 1000 давам за такса и аз пак гладувам. Доганова ме вика понякога да й шия и така, полека-лека бутам колата. Учителят тъй се зарадва. Като че всеки косъм от главата Му се засмя: - Да, каза Той, запиши се и учи, запиши се и учи, и пак - запиши се и учи. Методи Константинов беше при Него, нещо поправяха разклатените плочи на двора в „Опълченска”. Кака Гина, за да ме гости, винаги ми намира работа. Я дървата да наредя, въглища да й донеса, или - полата изравня. Чичо Генчо ме подиграва за ученето, чука с пръст по главата ми: „Глупаво момиче, глупаво, защо се мъчиш, защо ти е учение? Ех, защо не бях по-млад.” Правим и зимни екскурзии.
към текста >>

92. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Косите му руси, и къдрави - нито един косъм.
Той взима ръката ми и тихо казва: - Нека бъдем вече на „ти”. Нарича ме Taube [(нем.) гълъбица]. После слага бузата си до мойта и тъй сякаш цяла вечност. Милото скъпо лице. Милата сладка топлина на свежата му буза! Косите му руси, и къдрави - нито един косъм. Какъв ти италианец, че той е повече северняк, що ли. Нищо италианско, освен езика му, но ние се разговаряме по немски език. Нека да разправя как се сдобих безплатно с тази нова, здрава етажерка, боядисана ясно кафяво и тази блестяща масичка. Назначени сме дежурни по чистота на Школата - брат Бертоли, брат Чолпанов, брат Дойнов и аз. Да, всички в шест часа, сборен пункт - салона.
към текста >>

93. 5.1. Учителят за Хелмира и Асинета: Слово от Учителя, отнасящо се лично за Хелмира и Асинета, изказано през ред години

5. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

ТОМ 26

" Всеки косъм на главата Му сякаш бе наелектризиран.
Времето мрачно, ветровито, зло. Нямаше никой при мене. Учителят много гневен слезе по стълбите. Лицето му особено. Застана, тропна с крак, издигна десница, свита на юмрук и извика: „Болшевизмът трябва да си отиде от света! " Всеки косъм на главата Му сякаш бе наелектризиран. После пак си отиде в стаята горе. 20. Друг път - „Англия е най-голямата лъжкиня; тя ще изгуби най- много." 21. Още преди 9-ти септември Учителят, без връзка с разговора, каза пред събралите се около Него; беше много, много тъжен: „Има да се чудят някога с вас как сте могли да изтърпите такова страшно нещо! " Чудехме се какво иска да каже. След 1 година (пак преди 9-ти) каза развеселен: „И една сутрин ще се събудите и ТОВА страшно нещо, няма да го има вече." 22.
към текста >>

94. 9. В името на какво ще ме съдите.

Глава 2. По следите на казаното

И понеже не се намери власт почиваща на тези принципи, не се намери кой да го съди - една рязка от учението не пострада и един косъм от главата Му не падна.
Църквата трябваше да се съгласува с Бога, а не Бог с тях. “Всяко учение, което не е съгласно по Дух с Божия закон, не е от Бога." - казва Учителят. Така стоеше въпроса. Кой е Той и какво е Неговото Учение? Той отговори кратко, ясно недвусмислено - Правда, Истина, Святост. И понеже не се намери власт почиваща на тези принципи, не се намери кой да го съди - една рязка от учението не пострада и един косъм от главата Му не падна. Той започна едно дело в името на Бога, и докрай си остана верен на Божиите закони. Затова и с право каза: ”Не аз ще се координирам с тях, а те с Него.” Така стоеше истината. Неговият ден започна при пълен изгрев на земята рядко явление и завърши пак при пълен изгрев. Работата бе свършена, защото през всичкото време животът Му бе израз на Правдата, на Истината и на Святостта. За него те бяха факли и затова всичко у Него лежеше много светло, много прозрачно, нямаше нужда да се проветрява и доказва.
към текста >>

95. 12. Принципите. Майстора (1.II.1962 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Затова, че едната и другата не бяха съгласни с Него, Той не намали силата на своята реч и не изкриви на косъм принципите, които щяха да лежат в основите на новата общочовешка култура, която не закъсня да дойде, за да се разрасне днес в тоя вид, в който я виждаме.
Понижението на авторитета на съвременната църква беше резултат именно на тези големи нарушения - така старателно прикрити и сведени до полезната държавническа политика на съвременната власт. Христос никога не е бил солидарен със съществуващите на времето власти. Той беше новатор от голям мащаб и никога Той не можеше да координира великото към малкото, необикновеното към обикновеното, Божественото към човешкото. Съществено беше малкото -държавната и религиозна власт да се координират към Него. Голямото море не се влива в малката река, а обратно - законът нямаше да се промени, заради удобствата на еврейската религиозна власт и за римската католическа такава. Затова, че едната и другата не бяха съгласни с Него, Той не намали силата на своята реч и не изкриви на косъм принципите, които щяха да лежат в основите на новата общочовешка култура, която не закъсня да дойде, за да се разрасне днес в тоя вид, в който я виждаме. Той даде пример за упорита и с нищо неподкупна борба с ония, които искаха да задушат новото, да смажат една нова любов, нов морал и нова правда. Пожертвува най-скъпото в тоя свят и показа по такъв начин ценността на онова, което защитаваше и стоеше шеметно високо и надвишаваше дори съкровената радост да живееш. Направи го неподражаемо велико и за вечни времена. Показа ни не само ценностите на живота, но и как да се пазят те - дори и с кръвта. Един ден примерът щеше да бъде последван от хиляди труженици на науката и негови последователи, но важното беше принципът -тяхната чистота.
към текста >>

96. 25. “Аз зная ...: есе (5.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Но, за да расте естествено, да расте и се развива така, че да бъде където и устои на всички бури: “Та всичките мъчнотии да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път по който сте тръгнали”.
Дръзваме да кажем, и никак няма да звучи ни странно, ни нескромно: Богати сме, Здрави сме, Облечени сме, Сити, но не преситени сме, Напоени сме с най-чиста вода, Озарени от светлината на строгия и неземен закон. Няма да напуснем земята както дойдохме при Него, нашето идване на земята, нашето идване при Него имаше дълбок смисъл. Живи бяхме да преживеем новия ден, ден на Любовта, която ...към нас, за да ни постави в жив досег с най-великото случило се на земята през нашето време. “Аз зная!...” Той знаеше всичко и за всички. Той можеше да направи всичко за всички, но пазеше свещено границата, пазеше човека като най-свещения съсъд, като най-прекрасното цвете, като най-силния кълн - да не се повреди. Но, за да расте естествено, да расте и се развива така, че да бъде където и устои на всички бури: “Та всичките мъчнотии да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път по който сте тръгнали”. Беше най-важно това и ние го разбирахме, опитвахме се да го преживеем.
към текста >>

97. 30. Страдание и любов: есе (17.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ