Търсене в текстове за 'Костенурка'

Ходи като костенурка – сиреч, много мудно.

Енергичните изопват силно прасците си. Ленивите се клатушкат. Страхливите и срамливи хора ходят все край стените. Вървежът е дал повод да се създадат някои и други изрази, които са наистина прави. Казват запример: Ходи като вълк предпазливо и безшумно. Ходи като костенурка – сиреч, много мудно. Ходи като че ли си брои крачките: важно и тържествено. Ходи като гладна кокошка: много бързо. Ходи като Крали Марко: прави едри, грамадни разкрачи. Вървежът в зависимост от темперамента Сангвиникът, с хубава външност, левент, силен, широкоплещест, с изправена глава, усмихнати очи, с приятен, весел и обучен глас, има елегантен вървеж. Той е любопитен.
към текста >>

Душа — кат костенурка в рогова коруба — Във веригите на плът заключена, копней За орлови крила... А в борба зла, груба Всред хиляди измами блъска се и пилей .

Душа — кат костенурка в рогова коруба — Във веригите на плът заключена, копней За орлови крила... А в борба зла, груба Всред хиляди измами блъска се и пилей .
На пламнало сърце молитвения химн чуй: Повей на ориста от горний мир ме взе. И тука сложи ме, всред земния живот — Прашинчица в праха на царствените Ти нозе. Кат капчици, отронени от модрий свод, Дълбаят на битие минути трепкащо сърце. И малкий път чертай се — видиш! — в кървав пот. Душа — кат костенурка в рогова коруба — Във веригите на плът заключена, копней За орлови крила... А в борба зла, груба Всред хиляди измами блъска се и пилей . . . О, княз златоструист! възвий взор топъл, благ И виж: в гърдите тез Творецът е посял От тебе стръкче малко. Святка то всред нощний мрак На изкусителни заблуди с плам си бял. Но може ли светулчицата да насити със зрак Поля безбрежни, къпани от тма без жал?
към текста >>

Ч.) Белият лотос (Мейбъл Колинз – продължение от брой 136) Вътрешният глас (N.) Костенурка и Пъдпъдък (басня – Дядо Благо) Книжнина СВОБОДА Свобода и робство — две противоположности, две възможности.

Ч.) Белият лотос (Мейбъл Колинз – продължение от брой 136) Вътрешният глас (N.) Костенурка и Пъдпъдък (басня – Дядо Благо) Книжнина СВОБОДА Свобода и робство — две противоположности, две възможности.
Н.) Христос и развитието на човечеството (Продължение от бр. 136), В. Пашов Словото на Учителя. Новите разбирания за живота (Из беседата „Изтълкувай ни тази притча“, 29. IX. 1935 год.) Хроника Зовът на Природата (Т. Ч.) Белият лотос (Мейбъл Колинз – продължение от брой 136) Вътрешният глас (N.) Костенурка и Пъдпъдък (басня – Дядо Благо) Книжнина СВОБОДА Свобода и робство — две противоположности, две възможности. всред които човек живее и се развива. Винаги свободата бива заслужена. И винаги, също така, робството бива заслужено. Те никога не са случайни, никога не са резултат на „стечението на обстоятелствата.“ Те идват само тогава, когато са заслужени. Както индивидът, така и народът, винаги са достойни за участта си, винаги са заслужили съдбата си!
към текста >>

N. Костенурка и Пъдпъдък (б а с н я) Тръгнала старата Костенурка към кривата круша за меки крушки.

Ако всеки човек се вслушва в своя вътрешен глас много нещастия, много неприятности и катастрофи биха се избегнали. Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други. Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто. Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание. Да сме будни към тоя глас и със смелост и неотклонно да вървим в посоката, която той ни сочи! N. Костенурка и Пъдпъдък (б а с н я) Тръгнала старата Костенурка към кривата круша за меки крушки. Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива. При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята. — Добър ден. Пътпъдъче! — поздравила го тя. — Какво правиш?
към текста >>

Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива.

Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива.
Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други. Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто. Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание. Да сме будни към тоя глас и със смелост и неотклонно да вървим в посоката, която той ни сочи! N. Костенурка и Пъдпъдък (б а с н я) Тръгнала старата Костенурка към кривата круша за меки крушки. Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива. При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята. — Добър ден. Пътпъдъче! — поздравила го тя. — Какво правиш? Ставай да те заведа под кривата круша за меки крушки!
към текста >>

Само пълзят, Костенурката въздъхнала и продължила пътя си към кривата круша.

Само пълзят, Костенурката въздъхнала и продължила пътя си към кривата круша.
Майка-земя ще се погрижи по-нататък. Тя ще ги излюпи без всяка твоя грижа. Тъй правя аз. — Да, — отговорил Пъдпъдъкът, — така е! Но всички онези дечица, които излюпва земята, не могат да хвъркат. Само пълзят, Костенурката въздъхнала и продължила пътя си към кривата круша. * * * Мисли и желания, които имат земен или материалистичен произход, не могат да станат идеал. Дядо Благо. КНИЖНИНА Житно зърно, кн. 7 — 8. год. девета, със следното съдържание!
към текста >>

Малко по далеч мечка и костенурка.

В същност, еволюцията се състои в проявата на възвишеното, което се намира в глъбините на всяка човешка душа. Две сърни с любов доверчиво се увират до самите му гърди. От очите на едната сърна текат сълзи. Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му. Змията също се стреми към човека. Малко по далеч мечка и костенурка. Едни сърни кротко пасат на известно разстояние. В тревата цветя. Надалеч планини. Една река тихо тече в равнината. Над човека дъга.
към текста >>