Търсене в текстове за 'Костенурка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 25 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Галилей Величков (1911-1985)

Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка.
Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната. Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда. Виждаме само зелени борове. Минават пет минути. По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра. Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка. Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността. А днес е неделя. Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето.
към текста >>

2. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Галилей Величков (1911-1985)

През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка.
" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца. От Вада Той поиска сам да върви. Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон. Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка.
към текста >>

3. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

БОРИС НИКОЛОВ

След малко полека лека пристъпила една костенурка и оставила едно парче хляб пред входа на пещерата.
Учителят разказваше случай за един учител по време на Балканската война, който попада в една пещера. Не могъл да излезне, понеже се криел от неприятеля. До тогава този учител би атеист. Престоял няколко дни и много изгладнял. Накрая казал: „Ако има Бог, то Той трябва да знае, че аз съм гладен и че трябва да ме нахрани и ако това стане, ще повярвам, че има Бог". След малко полека лека пристъпила една костенурка и оставила едно парче хляб пред входа на пещерата. Оставила и си заминала. Тогава този войник повярвал в Божия Промисъл. Този случай е отпечатан в беседите. А този учител е бил Боян Боев. Лично той ми е разказвал случая.
към текста >>

4. 32. РАНИЦАТА

А тя пъпли като костенурка, пълзи и се моли на Бога да й се дадат сили и да се изкачи, за да бъде заедно с всички горе на Бивака.
С тази взаимопомощ между възрастните и младите братя и сестри сме имали различни интересни случаи, някои трагични, а някой път много смешни, но винаги поучителни. В този ден изоставаше една възрастна сестра, тя се мъчи, пъшка, задъхва се и пухти като локомотив. По едно време се спира и казва: „Край, аз съм дотук, повече не мога". Почива малко, идват й нови сили и тръгва. Нали колоната върви нагоре. А тя пъпли като костенурка, пълзи и се моли на Бога да й се дадат сили и да се изкачи, за да бъде заедно с всички горе на Бивака. По едно време Учителят се обръща към един братята и казва: „Слезни долу и помогни на сестрата да се изкачи, защото е спряла и не може да тръгне". Слиза брата и целият трепери отвън и отвътре, защото е чул името на сестрата от устата на Учителя и защото това е именно онази сестра, която има към нея неприязън, понеже е имал конфликт с нея. А той се е зарекъл да не се среща с нея до края на живота си и то на Изгрева. Но трябва да изпълни заръката на Учителя. Трепери отвън, трепери отвътре и слиза надолу, намира сестрата и предлага услугите си да й вземе тежката раница.
към текста >>

5. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

Ти си като онзи заек, на когото костенурката предложила да се надпреварят.
Отново съм пред Учителя на разговор. „Отначало ти си мислеше, че си по-способна от другите. Мислеше си щом седнеш да четеш и ще си вземеш изпитите. Но после видя, че другите свършиха, а ти остана на заден план най-накрая. Те с постоянство и с труд изкараха. Ти си като онзи заек, на когото костенурката предложила да се надпреварят. Той се изсмял заекът и рекъл: „Ти ли ще се мериш с мен? " Хукнал да бяга и после легнал на пътя да си поспи, а през това време костенурката пъплела, пъплела докато стигнала по-рано от него. Той като отишъл намерил я вече пристигнала и така костенурката спечелила състезанието. Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство. Ще се учиш на постоянство и на труд.
към текста >>

" Хукнал да бяга и после легнал на пътя да си поспи, а през това време костенурката пъплела, пъплела докато стигнала по-рано от него.
Мислеше си щом седнеш да четеш и ще си вземеш изпитите. Но после видя, че другите свършиха, а ти остана на заден план най-накрая. Те с постоянство и с труд изкараха. Ти си като онзи заек, на когото костенурката предложила да се надпреварят. Той се изсмял заекът и рекъл: „Ти ли ще се мериш с мен? " Хукнал да бяга и после легнал на пътя да си поспи, а през това време костенурката пъплела, пъплела докато стигнала по-рано от него. Той като отишъл намерил я вече пристигнала и така костенурката спечелила състезанието. Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство. Ще се учиш на постоянство и на труд. Ти ме питаш: „Обича ли ме Учителят? " Ти си като някоя ученичка, на която учителят преподава на дъската математика, а тя вместо да слуша урока и да записва на тетрадката се пита, обича ли я учителя.
към текста >>

Той като отишъл намерил я вече пристигнала и така костенурката спечелила състезанието.
Но после видя, че другите свършиха, а ти остана на заден план най-накрая. Те с постоянство и с труд изкараха. Ти си като онзи заек, на когото костенурката предложила да се надпреварят. Той се изсмял заекът и рекъл: „Ти ли ще се мериш с мен? " Хукнал да бяга и после легнал на пътя да си поспи, а през това време костенурката пъплела, пъплела докато стигнала по-рано от него. Той като отишъл намерил я вече пристигнала и така костенурката спечелила състезанието. Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство. Ще се учиш на постоянство и на труд. Ти ме питаш: „Обича ли ме Учителят? " Ти си като някоя ученичка, на която учителят преподава на дъската математика, а тя вместо да слуша урока и да записва на тетрадката се пита, обича ли я учителя. Докато учителят пише математика на дъската той обича учениците си.
към текста >>

6. 4. Връзката с Живия Господ

Стоянка Цанева Драгнева

Изказал тези думи и не се минало половин час, една костенурка, влачейки половин хляб идва на пещерата, оставя хляба и се връща.
Успява да се скрие в една пещера, стои 3-4 дена. Отвън ако излезе куршум го чака, вътре ако стои глада го мори. От никъде изход няма. И тогава той казва: „Господи, слушал съм от майка си и от баща си, че Ти съществуваш. Ако наистина Ти съществуваш, изяви ми се по някакъв начин, аз умирам от глад“. Изказал тези думи и не се минало половин час, една костенурка, влачейки половин хляб идва на пещерата, оставя хляба и се връща. Той вземе хляба, подкрепя своите сили, нашите правят ново настъпление, той попада между нашите и се връща жив и здрав в Казанлък и от тогава насетне той започва да проповядва, че има един Господ наистина, който помага в критични моменти. Туй го има в беседите, но на него лично му го е разказал и тогава Учителят му дава томчето „Пътя на ученика“. В това томче Учителят говори за четирите съзнания: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик. А знаете ли кой е този анархист? Не го знам.
към текста >>

7. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Казах й, че пръстена с бързината на охлюва ли, на костенурката ли, ако пътуваше щеше да измине километри.
Елена я помолила да ме намери и да ми каже, ако обичам да се срещна с нея. Нейната позната ме търси на работа ли какво, видя ме и ми каза, че Елена ме моли, да се срещнем и да ми каже къде. Елена работеше около пощата, към пожарната, а наблизо имаше една сладкарница, в която преди време сме се срещали. Определих й час след работа и като отидох, за пръв път мисля Елена ме чакаше, вместо аз да я чакам. Като отивам при нея първата й дума беше къде ми бил пръстена. Казах й, че пръстена с бързината на охлюва ли, на костенурката ли, ако пътуваше щеше да измине километри. Викам: „Аз отдавна съм го свалил пръстена“. А тя носи пръстена си, който беше хвърлила на земята. Като седнах при нея тя започна да ми разправя какви мармалади правила, какви компоти, нали знаеше какво обичам аз. Все едно, че нищо не е станало. Добре, но като излязохме от сладкарницата, отидохме покрай Дунава, седнахме на една пейка и тогава аз й хванах ръката и си вземах пръстена.
към текста >>

8. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И тя беше написала едни много интересни нейни пиеси и свири една пиеса "Заека и костенурката".
Веска: Стефан, да. Той беше китарист. Те бяха много интересни хора. Тя разказваше за себе си, че са били много богати, но бездетни и решават да си продадат цялото богатство и тръгват да свирят, да дават концерти, не да дават концерти на разглезени хора, които си плащат скъпите билети, отиват на концерти със скъпи облекла, но започват да дават концерти, тя с цигулката, той й акомпанира с китарата в болници, затвори... и така обикалят света с едни много скромни дрехи, почти с един костюм само. Казва, че когато някой път в гората замръкват, там остават да спят. И тя беше написала едни много интересни нейни пиеси и свири една пиеса "Заека и костенурката". Такава една програмна музикална творба и след това заминаха за някъде, даже тука им подарихме костюми. Брат Борис се така ангажира, събрахме пари, направиха им и им подариха по един костюм, понеже бяха решили, че трябва така да живеят съвсем скромно, без всякакви излишни парични средства и всякакви излишъци в живота въобще. КОЛЮ ГРЪБЛАШЕВ А друг един случай има също с брат Колю Гръблашев. Той каза, че много често неговият ръководител, и нощно време когато спи го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казват: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си".
към текста >>

9. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

" Не след дълго една костенурка допълзява и домъква половин войнишки хляб и го оставила пред входа на пещерата.
В разказите на съвременниците той присъствуваше в братския живот на Изгрева. В следващите томове на „Изгревът" той също ще присъствува. 2. Като студент той се среща с Рудолф Щайнер, който му казва направо, че Учителят е в България. Той се завръща, продължава да следва тук, завършва биология и естествени науки и работи като учител в гимназиите в Панагюрище и Свищов. 3. Отначало той е бил върл атеист, не вярва в Бога и онзи случай, който разказва Учителят, се отнася за Боян Боев: че по време на Европейската война при отстъпление на войските той се скрива в една пещера и след три дни, огладнял, се провиква: „Ако има Бог, то Той трябва да ми донесе хляб! " Не след дълго една костенурка допълзява и домъква половин войнишки хляб и го оставила пред входа на пещерата. Той трудно става вегетарианец и употребява много усилия да стане такъв. Заболява от влагата, студа по време на войната от туберкулоза на коляното и в следващите десетилетия непрекъснато от раната изтича гной, получава се анкилоза и трудно се движи, понеже не може да сгъва коляното си. Дори веднъж Учителят го попитал: „Сега ли искаш да изплатиш кармата си или после? " Отговорил: „Сега, сега, сега! " И така до края на живота куца и влачи крака си. 4.
към текста >>

10. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Малко по-далеч мечка и костенурка.
Всъщност еволюцията се състои в проявата на възвишеното, което се намира в глъбините на всяка човешка душа. Две сърни с любов, доверчиво се увират до самите му гърди. От очите на едната сърна текат сълзи. Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му. Змията също се стреми към човека. Малко по-далеч мечка и костенурка. Едни сърни кротко пасат на известно разстояние. В тревата цветя. Надалеч планини. Една река тихо тече в равнината. Над човека дъга.
към текста >>

11. 3.4 СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ

Според социалистическите концепции, суверенитетът представлява от себе си една броня за малките държави, която - подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа - ги предпазва от алчните апетити на големите световни сили, за последните пък суверенитетът е само една метафизична фикция, която е без значение пред правото на силния.
Всяка нова епоха, както изтъква Учителят, започва „с един нов ритъм” или на философски език изразено - създава се един нов философски духовен мироглед. Стремежът и на двете идеологически философски системи, идеализмът и материализмът, за изграждане на една по-съвършена световна стопанска, политическа и културна организация, независимо от това как последната ще бъде наричана, в основата си е продиктуван от висшите интереси на човечеството. Новата идея за осъществяване на една международна федерация се поставя вече и от двете идеологични системи като един от най-актуалните проблеми на нашата съвременност. Старият свят, светът на системата на капитализма, в лицето на своите идеолози смята, че причините за войните и за смущенията от стопански и социален характер се коренят в твърде ограниченото разбиране за държавен суверенитет. Това е старата теза. Според социалистическите концепции, суверенитетът представлява от себе си една броня за малките държави, която - подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа - ги предпазва от алчните апетити на големите световни сили, за последните пък суверенитетът е само една метафизична фикция, която е без значение пред правото на силния. Антитезата на социалистическите държави, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи. От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии ще се оформи неизбежно историческия диагонал, равнодействащата линия, по която върви хода на историята. Тази линия не е един прост компромис: в основата си, тя представлява една творческа биометапсихична синтеза. Визираната нова световна организация, независимо от това какво име ще носи тя, или какви теоретични спекулации ще бъдат лансирани за нейното обосноваване, е немислима и на практика не би се осъществила без наличието на един нов космичен мироглед. Този нов мироглед би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политически и културни отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност.
към текста >>

12. 9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ

- А по-рано сънувах една голяма костенурка, много голяма, на която главата бе отсечена по същия начин... - А Вие, госпожо - се обръщаме към майката, - сънувате ли?
- Но ще имате ли навик да сънувате? - обърнахме се към младата Тимева. - Аз сънувам често. Защитникът се намеси в разговора: - По-рано тя е сънувала, че пътува с бърз параход, а после с аероплан; нощес е сънувала едно прасе, което е искало да я ухапе... Тимева добави: - Прасето идеше към мен, то искаше да ме ухапе, но една брадвичка падна неочаквано отнейде и му отряза главата. Тя придаде шеговит характер на думите си. - А по-рано сънувах една голяма костенурка, много голяма, на която главата бе отсечена по същия начин... - А Вие, госпожо - се обръщаме към майката, - сънувате ли? - С лека ирония, с която иска да подчертае необикновеното си спокойствие, тя отговори: - Почти никога. В течение на тоя разговор младата Тимева поясни още, че ноще тя често сънувала отделни моменти от процеса. По тоя начин минахме към въпроса за предчувствията им за присъдата. - Знаете, госпожице, - обърнахме се към Малина - че процесите често ни носят изненади в първата инстанция, без те да предрешават щастливите възможности... Вашите очаквания за присъдата? Тя прие спокойно въпроса и казва: - Аз в живота си винаги очаквам лошото по-скоро, отколкото доброто.
към текста >>

13. 6. Боян Димитров Боев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Като се върна в България, ще се откажа от атеизма и ще проповядвам на учениците си, че има Бог и той помага на хората, когато са в нужда."Половин час след този размисъл той вижда през отвора на пещерата една костенурка, която се отправя към входа й като бута пред себе си хляб.
В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски. Затова не смее да напусне убежището си. Прекарва три денонощия в тази пещера и много огладнява. Мислено си казва: „Много съм гладен, ако има Бог, нека ми даде малко хляб да задоволя глада си. Като се върна в България, ще се откажа от атеизма и ще проповядвам на учениците си, че има Бог и той помага на хората, когато са в нужда."Половин час след този размисъл той вижда през отвора на пещерата една костенурка, която се отправя към входа й като бута пред себе си хляб. Тя го добутва до входа на пещерата, оставя го и си отива. Боян Боев взима хляба, задоволява глада си и променя съзнанието си на 180 градуса. След свършването на войната се връща в България, разказва своя случай и на всички проповядва, че има Бог, който помага на хората. Скоро заминава за Мюнхен, за да учи естествени науки и там се среща с доктор Рудолф Щайнер. Започва редовно да посещава лекциите му.
към текста >>

14. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Райна.” Железницата е хубаво нещо, но все пак върви като костенурка, в сравнение с мисълта.
Колко тържествено е заминаването! Взимат най-новите си премени, събират се, пеят, благодарят, стискат десници, прегръщат се. Поканил ги е Той. Ден из ден, чакам и се моля. 18 АВГУСТ [1920 г.] Писмо: „Тръгвай. Райна.” Железницата е хубаво нещо, но все пак върви като костенурка, в сравнение с мисълта. Трак, трук, трак, трук. Лети машино, отнеси ме при Милия Учител. Между другите, Той зове и мен. Значи, нас младите остави за най-после. Все млади пътуваме днес.
към текста >>

15. 2.2.4. ЗАДАЧА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА 10 ИЗВОРА В ПЛАНИНАТА

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Нещо черно главесто се приближава... Костенурка - изплаши ме!
Само трички мои досега, а трябва още седем. Пак търсене; не се отчайвам, ще отида чак до „Алеко”, ако е нужно. Ето и четвъртото очистих, и петото, и шестото... Изморих се - сядам да почина. Но какво мърда там от храсталака? Не, това не е от тихия ветрец. Нещо черно главесто се приближава... Костенурка - изплаши ме! Къде се е затирила?! Тя даже и не ме забележи, пък мен сърцето ми се преобърна... Запяха 6 златни струни. Блеснаха 6 звезди. Почувствувах се безкрайно щастлива! Стори ми се, че не на земята чистих тия извори, а в душата си.
към текста >>

16. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

Сега, когато сигналите за нови пожари се вдигат над човешкото небе, виждаме, че светът не е поумнял, светът едва се придвижва напред като костенурка и бавно срича новото като умствено закъсняло дете.
Големите страдания, които идеха на света, засегнаха Него най-напред, тоя кръвоизлив и тия мъчителни дни, предвидени не от Живата природа, а от тъмните сили. Беше 1936 година - спокойни години, чийто сеизмографичен център не трептеше. Но нямаше да се минат три години, когато над света щеше да пламне унищожаващия пожар на войната. Смекчена ли беше тежката съдба, смекчен ли беше коравия пестник, който се готвеше да се стовари над целия свят? Нищо не казваме. Сега, когато сигналите за нови пожари се вдигат над човешкото небе, виждаме, че светът не е поумнял, светът едва се придвижва напред като костенурка и бавно срича новото като умствено закъсняло дете. Никога Европа не е била изправена пред такава безперспективност както днес, и никога толкова бедствия не са се изсипвали върху нейната стара глава. Ние се връщаме сега назад дълбоко засегнати, предварително преживяли пораженията отвътре, след развилнялата се напаст, нестихнала до тези дни. Искаме да свържем миналото и настоящето и да почерпим сила и самообладание, кураж и мъжество каквото видяхме тогава през тази година - търпението и вярата с които бе понесено голямото страдание пред очите на цялото Братство, безсилно да помогне на най-Силния, на Мощния, Който сам можа да си възвърне здравето. Онова, което можахме да дадем през тези тежки дни, беше нашата голяма обич, бликнала все по-вълнуваща и по-силна. Преживяното през този ден не можеше да се разкаже и опише.
към текста >>

17. 3. Петър Филипов (1913-1984 г.). Бележки на съставителя - Вергилий Кръстев

Павел Василев, Вергилий Кръстев

Там имаше работилница, в която той изработи за децата пързалка и костенурката за парка.
Когато го срещах, той беше винаги много сериозен, вглъбен в себе си, много внимателен и при ръкуване ме гледаше в очите, като при някои случаи малко ми задържаше ръката. Единствено баща ми споделяше с нас за жестокостта и неправдата, която се извършваше спрямо Братството [2]. Наистина властимащите, на които им се даде така да действат, по липса на свидетели и документални доказателства срещу Братството и неговото Ръководство, извикаха баща ми и му зададоха въпроса: „Василев, докога ще ни пречиш, за да издадем пресъда? " Разбира се, те сториха своето пъклено дело. В спомените ми има моменти, когато съм срещал брат Петър Филипов в Разсадника на Борисовата градина. Там имаше работилница, в която той изработи за децата пързалка и костенурката за парка. Във времето, брат Петър претърпя злополука със счупване на десния крак, което стана и причина за неговото пенсиониране. От него знаем за познанията му в строителството и хубавата къща, която бе си направил. Научих, как в изпълнение желанията на Учителя да се направи една или друга чешма в планината, той се е отзовавал. Той обичаше природата и споделяше за екскурзиите, които правеше и не ги прекъсна до злополуката, която преживя. В този период аз предпочитах да мълча и чаках да ми каже повече и повече за живота на Изгрева.
към текста >>

18. 2.42. Белите скали и скитникът

Борис Николов

Под пръскалото, където падаше водицата, имаше издялана костенурка, а десетина крачки по-напред - рак.
Цялата фигура беше устремена напред, буйна, непримирима! Скитника си помисли - поп Мартин, за когото се разправяха край огньовете легенди. Навътре се виждаха входове, но трябваше светлина, за да проникне. Скитникът излезе пак на открито - малко след пещерята, скалите се огъваха в къса долинка, от там се чуваше шум на вода. Водопадчето беше толкоз високо, че водата падаше на роса. Под пръскалото, където падаше водицата, имаше издялана костенурка, а десетина крачки по-напред - рак. Може би показваха най-малката и най-голямата вода. Оттатък водопада беше издялан ловец, арнаутин, вдигнал шишине, а на отсрещната стена -сърничка ударена в предните крачета. Какво беше предадено в образа на сърничката! По-нататък беше издялана квачка с пиленца и две змии около тях. Квачката беше настръхнала, разперила криле, прибира пиленцата си, майката готова да се пожертвува.
към текста >>

19. Разрушителите / Вергилий Кръстев

При тръгване, в първия момент, и костенурката и най-бързото животно са на едно място, но в II, III... Неточният човек строи две стени, които не са свързани.
” Католиците - също, протестантите - също. Това са все „мнозина, които идат в името на Христа.’’ Овцата яде най-простата храна, а прави вълна за човека. Магарето е една школа за посвещение. Свинята обича най-много живота, най-жадна е за живот, трупа сланина... хора, които са имали нереализирани желания. Когато отиваш към центъра /Бога/, ще държиш за времето, а по периферията - за пространството. При тръгване, в първия момент, и костенурката и най-бързото животно са на едно място, но в II, III... Неточният човек строи две стени, които не са свързани. Може ли да слагаш какви да са цифри, а да получиш определен сбор? Чистота без Истина не може. Да мислиш точно, е чистота. Да не смесваш Божественото с човешко. Да одържиш обещанието - то си е чистота.
към текста >>

20. 217. Цигуларката Франсиз и китаристът Стефан

Че заекът и костенурката искат да правят бас, да се надбягват.
Казваха се: тя - Франсиз, а той - Стефан. И дадоха голям концерт на Изгревската сцена с негови композиции. И са богати, нямат нужда от средства, обикаляли всички болници, където лежат болни. Влизали и там изпълнявали без пари. И една негова композиция я обясняваха какво значи. Че заекът и костенурката искат да правят бас, да се надбягват. Сега цигулката, тя свири виртуозно, е заекът. А китарата е костенурката. Той пее: „Пам-па-пам-пам, пам-па-пам-пам, пам- па-пам” - това е костенурката. А заекът: „Тър-ръръ, тир-тири” - свиреха разни вариации. Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че заекът си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава.
към текста >>

А китарата е костенурката.
И са богати, нямат нужда от средства, обикаляли всички болници, където лежат болни. Влизали и там изпълнявали без пари. И една негова композиция я обясняваха какво значи. Че заекът и костенурката искат да правят бас, да се надбягват. Сега цигулката, тя свири виртуозно, е заекът. А китарата е костенурката. Той пее: „Пам-па-пам-пам, пам-па-пам-пам, пам- па-пам” - това е костенурката. А заекът: „Тър-ръръ, тир-тири” - свиреха разни вариации. Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че заекът си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава. И тя надмина заека, въпреки че бавно върви. Защото той бързо тича, но после ляга и заспива.
към текста >>

Той пее: „Пам-па-пам-пам, пам-па-пам-пам, пам- па-пам” - това е костенурката.
Влизали и там изпълнявали без пари. И една негова композиция я обясняваха какво значи. Че заекът и костенурката искат да правят бас, да се надбягват. Сега цигулката, тя свири виртуозно, е заекът. А китарата е костенурката. Той пее: „Пам-па-пам-пам, пам-па-пам-пам, пам- па-пам” - това е костенурката. А заекът: „Тър-ръръ, тир-тири” - свиреха разни вариации. Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че заекът си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава. И тя надмина заека, въпреки че бавно върви. Защото той бързо тича, но после ляга и заспива. Та много голям успех имаха.
към текста >>

Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че заекът си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава.
Че заекът и костенурката искат да правят бас, да се надбягват. Сега цигулката, тя свири виртуозно, е заекът. А китарата е костенурката. Той пее: „Пам-па-пам-пам, пам-па-пам-пам, пам- па-пам” - това е костенурката. А заекът: „Тър-ръръ, тир-тири” - свиреха разни вариации. Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че заекът си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава. И тя надмина заека, въпреки че бавно върви. Защото той бързо тича, но после ляга и заспива. Та много голям успех имаха. И те влязоха и двамата в мойта къщичка, защото Мария Тодорова ги прати, Мария Борисова, да ме питат [за] „Странникът”, последният акорд как е. Защото тя се съмняваше как е и тя, цигуларката, изпълни „Странникът” на сцената.
към текста >>

0.90248394012451