Търсене в текстове за 'Коса'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 237 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.
Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>

2. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата.
Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза. Кларнетът действува против нервните безсилия. Английският рог успокоява яростта. Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване. Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на гръбначния мозък, които докарват двигателни разстройства. Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата. Така напр. пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител.
към текста >>

пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата.
Английският рог успокоява яростта. Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване. Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на гръбначния мозък, които докарват двигателни разстройства. Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата. Така напр. пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст.
към текста >>

Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса.
Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на гръбначния мозък, които докарват двигателни разстройства. Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата. Така напр. пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства.
към текста >>

Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст.
пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят. Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните.
към текста >>

3. ПЕСНИ - Г. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ела, паже, ела да ти избърша сълзите с моята златна коса.
В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар. И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце. И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета. Ако дойде той в онзи час, отвори му, о пажо, моята празна стая. Ела, паже, ела да ти избърша сълзите с моята златна коса. Не, пажо мой, той не ще дойде. Тъмни са моите дворци, не светят прозорците. Запали най-голямата лампа на най-високата кула. Нощта ще бъде бурна. Той не ще дойде – аз отивам.
към текста >>

4. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя.
Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера.
към текста >>

5. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той уверява още, че има взаимност и между цвета на косата и духовния капацитет.
А много малък процент са сънували религиозни сънища. Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата. Редакцията моли ония от учителите, които биха желали да направят подобна анкета между своите деца, да изпратят своите изучвания в това направление, за да бъдат те публикувани. Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности. Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги крака притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото късокраките им другари. Той уверява още, че има взаимност и между цвета на косата и духовния капацитет. Той още с положителност не е могъл да установи дали русокосите или чернокосите имат духовното предимство. Американския учен едва сега се е сетил да прави своите „антропометрически измервания", когато за тази „зависимост” в окултната наука отдавна се знае и има много съчинения дори, писани по тоя и други като тоя въпроси. По-нататък „Житно Зърно" ще даде по-положителни данни по тия проблеми. Открит град в Сахара. Пустинята Сахара в Африка е широка от изток към запад 5000 км., а дълга от север към юг 16,000 км.
към текста >>

6. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос.
Тя тъгуваше заедно с птичките по отлитналите лазурни дни и унесена в размисъл гледаше в далечината, където се губеше сребърната ивица на свещените води. Царкинята си спомни, че там във водите цъфтят бели лотоси, и очите ù се усмихнаха в надежда. Скоро тя отиде до брега, но там радостта и отново залезе, защото лотосите не цъфтяха вече. Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса. А утре? Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос. И младата царкиня се разплака край брега, защото лотосът беше знак за принца. Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят? – Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час. Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието.
към текста >>

7. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес.
Йозе Веспасиян, основател на ново религиозно учение, е арестуван напоследък в Буенос Айрес, само защото е бил убеден, че е син Божи и е имал да изпълни тук на земята известна мисия. Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия. Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици". Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес. Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието. (Из в-к „Ле Матен" № 15203 от 3 Ноември т.г.) ЕДИН АСТРОНОМ предложил следния оригинален начин за нагледно показване отношението на планетните маси към тази на земята. „Представете си, казва той, че за земята ви искат 10 лева. Тогава цената на другите планети и слънцето ще бъдат следните: Луната 0.12 лв., Меркурий 0. 62 лв., Марс 1 лв., Венера 7.50 лв., Земята 10 лв., Уран 140 лв., Нептун 160 лв., Сатурн 920 лв., Юпитер З,100 лв., Слънцето 3,270,000 лева.
към текста >>

8. Музиката в живота - Г. Драганов Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана.
СПЯЩАТА РОЗА Студена зимна нощ... Снегът покрива Балкана. Луната облива в синкав светлик заспалите оснежени поля, гори и села. Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана. Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин. Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана. Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край.
към текста >>

Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му.
Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева. Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза. Аз го усещам.
към текста >>

9. Най-красивият орган в човешкото тяло Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той си стриже косата и боядисва дрехите.
VIII Отшелникът обагря дрехите си, вместо душата си, с багрите на Любовта. Той стои седнал в храма, напуснал Брама, за да се кланя на един камък. Той си продупчва ушите, носи дълга брада и нечисти дрипи. Прилича на козел. Той броди в пустинята, убил в себе си всяко желание и заприличва на скопец. Той си стриже косата и боядисва дрехите. Чете Гита и става голям бърборко. Кабир казва: „Правиш ли като него, ти вървиш към портите на смъртта с вързани ръце и нозе. IX Ако Бог е в джамията, кому принадлежи тогава света? Поклонниче, ако Рама е в образа, когото обожаваш, тогава какво става там дето няма образи? Хари е на изток.
към текста >>

10. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната дреха, а когато се възправи и я погледна, тя видя в очите му погледа на Оня, що начена да люби, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците.
Любовта му е по-сладка от сока на гроздето, а погледа на очите му е ведър като утринно небе.! Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери. Той я подаде смирено, а коляното му досегна земята. С трепетни ръце посегна младата княгиня и взе дара от Оногова, който стои на кораба далече в морето. Хубав б пратеникът. Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната дреха, а когато се възправи и я погледна, тя видя в очите му погледа на Оня, що начена да люби, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците. Багрите по тях напомняха за далечни земи, до които се отива със страхове и бури. Гласът на тоя що я приближи беше дълбок, потаен, сякаш ехо от гласа на Оня, който, стъпил на белия кораб, очакваше вест. Той там, далеко, Любовта му е по сладка от сока на гроздето, а очите му имат ведрината на утринното небе. Тия думи прозвучаха в душата ù, нараниха я леко, а от раната роди се любов по незнайния! Тя сне от главата си воала с извезаните царски символи и им го подаде с трепет.
към текста >>

11. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Аз знам да смятам до 10 и да пиша „Да живее вечно Нашият Баща и Бог Свещеният фараон Рамзес"... Господарят на вечността добросърдечно се усмихваше и със своята деликатна, почти прозрачна ръка, докосваше фризираната коса на храброто момче.
Ако някое от децата със своята хубост и сръчност извикваше неговото внимание, той го повикваше при себе си и го питаше: – Кой си ти мой малък? – Аз съм принц Бинотрис, син на Негова Светост – отговаряше момчето. – И как се казва твоята майка? – Моята майка е госпожа Амзес, жена на Негова Светост. – Какво Вий знаете? – Аз знам да смятам до 10 и да пиша „Да живее вечно Нашият Баща и Бог Свещеният фараон Рамзес"... Господарят на вечността добросърдечно се усмихваше и със своята деликатна, почти прозрачна ръка, докосваше фризираната коса на храброто момче. Тогава детето действително ставаше принц, макар че Негова Светост продължаваше загадъчно да се усмихва. Но този, до когото един път се докосне божествената ръка, не може да срещне неуспех в живота си и трябва да бъде издигнат над другите. За да обядва, негова светост отиваше в друга стая за ядене и разделяше своята храна с Боговете и всички Nomesoj – началници на области в Египет, чиито статуи бяха поставени при стените. Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти.
към текста >>

12. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно дрехата ù се влече в праха.
Поради чия вина животът ми е тъй безсмислен? Кой може да ми каже, какво съм аз най-сетне? " ,,Не се отчайвай, малко, боязливо същество. Близка е бляскавата зора, когато ще узнаеш цялата и ще прелееш своя малък живот в общия живот." ІІІ Тя е още дете, Господарю мой. Тя тича около Твоя палат и иска да играе с тебе като с играчка. Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно дрехата ù се влече в праха. Тя заспива, когато Ти ù говориш и цветето, което ù даваш сутрин се изплъзва из ръцете ù и пада в праха. Но когато завилнее бурята и мрак покрие небето, тя е бедна; куклите ù лежат разтрошени на земята и тя вика в отчаяние към Тебе. Тя се страхува, защото мисли, че не умее да те слуша. Но ти с усмивка я чакаш да свърши играта си. Ти я познаваш.
към текста >>

Разпуснатата ù коса се разпилява от вятъра и крие очите ù.
Дали тя е пълна със скъпоценни камъни и перли? О, не! Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една песен на устните си. Те са за тази, която чака самотна в нощта със своя горящ светилник. Тя живее в една малка къщичка край пътя. Разпуснатата ù коса се разпилява от вятъра и крие очите ù. Бурята пищи в пукнатините на вратата и едва блещукащия пламък на светилника хвърля трептящи сенки по стените. В свистенето на вятъра тя го чува, че Той я зове, че изговаря нейното име, името, което никога не е знаел. Дълго вече броди Плувецът. И много ще се мине, докато денят се разпукне и Той ще похлопа на вратите ù. Тъпани няма да бият и никой няма да знае.
към текста >>

13. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък.
Веждите му са слабо извити, тъмни, меки, гъсти. Очите му са длъгнести, умерено вдлъбнати, много живи, тъмносиви със златисти точици. Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той.
към текста >>

Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла.
Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения.
към текста >>

14. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н.
Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове. Най-после иде третият голям кръг, който заема последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI). Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите. Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото. Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н. Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс. Това е жизненият кръг на човека. Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси. И когато човек е неразположен или малко болен, да се не смущава, да погледне окото си и щом види жизнения си кръг ярко очертан, това показва, че той разполага с достатъчно жизнена енергия, която може да надделее на болестта, след която човек се обновява. Когато жизненият кръг (VI) е тъмен, никаква болест не може да погълне жизнените припаси на човека.
към текста >>

15. Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз човешката физиономия беше важно средство за познаване на човека и на характера му; ученикът можеше по Физиономията на болния, във формата на лицето, на носа, на цялото тяло, в нареждането на косата и пр.
Това са седемтях главни метали А всички останали се образували от съвкупното действие на повече планети. Напр. от съвкупното действие на Лунни, Меркуриеви и Венерини сили е произлязъл антимонът. Чрез подобно общо действие на няколко планети са произлезли и арсенът, цинкът и пр. Както металите, растенията и пр., така и човек стои в свръзка с космичните сили. В древните окултни школи беше възможно от човешката физиономия да се прочетат влиянията на зодиакалните знакове, усилени или отслабени от планетите. Тогаз човешката физиономия беше важно средство за познаване на човека и на характера му; ученикът можеше по Физиономията на болния, във формата на лицето, на носа, на цялото тяло, в нареждането на косата и пр. да познае под кое космично влияние се намираше човек и тогаз да намери и лечебното средство. ----------------------------------------- [1] По статиите на Д р Ита Вегман в списание „Natura"
към текста >>

16. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада.
Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия. Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели.
към текста >>

17. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност.
Орионо В сиянието на светия озарен Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал Към идващия ден отправяше привет. Зад него цяла в мрак и в тихо примирение Лежеше пътеката лъкатушна, Минаваща през урви и скали – Пътеката, в която всяка стъпка Откупена е със борба и мъка. Пред него, плувнало във злато, В сияние, нарастващото слънце Простираше обятия към майката земя: На Новия живот огряващото слънце. Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност. Избродил пътя криволичещ на живота, До дъно изживял и радости и скърби, Прозрял целта и веч пребродил Пътя, И нищо не очакващ, ни желаещ, Абу Бехар, пред Божия Престол Простря ръце, безмълвно коленичи И отлетя безшумно към небето.
към текста >>

18. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тука е Мара Пепеляшка, царският син, тука е златокосата царкиня с лебедите, а също и майката със златното сърце.
Някой, не помня кой, ми каза една дума и когато я изговорех, разпервах ръце и политвах без усилие. Така преминах над реката, зад рида и слязох на една поляна сред гъста гора. Там имаше и други деца, които си играеха с една сърничка. Аз се срамувах от тях, но те ме извикаха и ме заведоха в една пещера. – Ето, гледай – каза ми едно – тука живеят всички приказки. Тука е Мара Пепеляшка, царският син, тука е златокосата царкиня с лебедите, а също и майката със златното сърце. Аз ги видях, мамо. Там бяха всички приказки, които ти ми разказваше, а майката със златното сърце толкова приличаше на тебе! Аз припнах към нея, тя ми се усмихна и тъкмо се наведе да ми каже нещо, ти ме събуди! Защо ме събуди, майко? Аз сега не мога да летя и забравих оная дума, с която се повдигах от земята като птичка.
към текста >>

ЛЕКА НОЩ Когато бях дете и моята майка ми кажеше лека нощ, исках да заплача от умиление, а щом нейната ръка помилваше косата ми, аз усещах вече на очите си омайващата сладост на съня.
Аз сега не мога да летя и забравих оная дума, с която се повдигах от земята като птичка. Майко, когато друг път ме видиш да се усмихвам в съня, не ме събуждай. Макар и слънцето да е изгряло, макар моите другарчета да се готвят за училище. Тази вечер аз ще се помоля пак да науча оная малка дума, с която се повдигнах леко над градината. Майко, ако видиш, че се усмихвам в съня, не ме събуждай. ЛЕКА НОЩ Когато бях дете и моята майка ми кажеше лека нощ, исках да заплача от умиление, а щом нейната ръка помилваше косата ми, аз усещах вече на очите си омайващата сладост на съня. Никога не можех да заспя, докато не чуех тоя кротък глас, докато не се докоснеше ръката с топлата милувка. Те ми носеха нещо, което никой друг не можеше да ми даде. Когато майка ми, заета със своите грижи, не идваше при мене, тогава моята възглавничка беше мокра от сълзи. И сега аз диря да ме помилва ръката на Великата Майка. И сега, когато усетя кротките ù стъпки от всемира, искам да се разплача от умиление, а щом тя сложи ръката си на пламналото ми чело, аз се стопявам в ритъма на нейното велико сърце.
към текста >>

19. УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Устни – тънки, коса тъмна, черна или кафява, понякога червена, тя бива твърда, суха и сякаш забита.
Във връзка със старото определение на темпераментите със знаците на земята, водата, въздуха и огъня, Учителят свързва тия знаци с химическите елементи – въглерод, водород, азот и кислород. Всеки един от тия елементи е една формула на даден темперамент. Ще се спрем по отблизо върху главните четири темперамента, като прибавим и нервния темперамент, като такъв който все пак може да се разгледа отделно. Холеричен (жлъчен) темперамент – това са хора със сравнително малък ръст, цветът на кожата им бива жълто-кафяв до маслено-зелен, очите им са впити, обикновено черни или зеленикави – проницателни и изразителни, а погледът им е страстен. Носът е най-вече заострен, ноздрите добре (сравнително) отворени. Устни – тънки, коса тъмна, черна или кафява, понякога червена, тя бива твърда, суха и сякаш забита. Тялото изобщо е сухо, гърдите – сухи, но доста широки. Мускулатура и сухожилия – добре изразени, костна система също изразителна. Кожата, обрасла силно с косми, бива груба и гореща, вените са изпъкнали, а сърцето пулсира бързо и силно. Глас – груб и рязък, изтънчени чувства и добър апетит – добра стомашна система. Умът им е жив, но не са много дълбоки, въпреки блестящите им често съждения; хора с добре развито въображение до екзалтация, доста силна воля, закален характер, с рицарски чувства и енергия, смели и деятелни – не спират пред нищо, горди и надменни, стремят се винаги да бъдат първи; речовити и инатчии, тщеславни, злобни и отмъстителни, гневът им стига до ярост, похотливи и влюбчиви до увлечение, затова стигат до тиранство.
към текста >>

Коса гъста – тъмна или кестенява; кожа хубава, тънка, мека и розова; гърди широки, добре развита мускулна система, но с не много голяма физическа мощност; сърце – с правилен, равен, мек и силен пулс и деятелна циркулация на кръвта.
Сангвиничен темперамент. Лицето на сангвиниците е розово и засмяно, те биват обикновено пълни. Очи открити, ясни, тъмни до кадифено черни, понякога сиви и бадемовидни. Бялото на очите е чисто и ясно, клепки тлъсти, поглед прям. Общо лицето бива със закръглени и меки черти, устни възпълни и червени, брадичката е снабдена с повече или по малко изразена ямичка. Коса гъста – тъмна или кестенява; кожа хубава, тънка, мека и розова; гърди широки, добре развита мускулна система, но с не много голяма физическа мощност; сърце – с правилен, равен, мек и силен пулс и деятелна циркулация на кръвта. Тялото бива пълно, набито и подвижно, кожата е топла, вените са дебели и сини. Дишането е пълно, правилно, силно и свободно. Стомашната система е добре развита и апетитът също. Сънят е дълбок, приятен (сладостен) и спокоен, тия хора обичат съня и след ядене. Обичат въздуха и всички приятни като въздуха впечатления.
към текста >>

20. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща.
Д-р Ели Рафаилова Темпераменти Лимфатичен темперамент. Темперамент противоположен на жлъчния, подобно водата на огъня. Те са пълни хора, понякога премного. Лицето им има тъп израз, очите им са много големи и изпъкнали, сини или сиви, клепки – пълни, поглед – неустановен. Устни – дебели и месести, долната увиснала. Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща. Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас. Мускулатура – съвсем слаба. Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко. Пулсът е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна.
към текста >>

Коса черна, груба бързорастяща; нокти – твърди и бързорастящи.
Меланхоличен темперамент. Противоположен темперамент на сангвиничния. Слаботелесни. Изразът на лицето им е печално, неспокойно, очертанието ръбесто и свито. Очи силно впити, черни, неспокойни, сухи; бялото на очите е жълтеникаво, често с много кръвоносни капиляри; поглед – втренчен и меланхоличен, повечето обърнат надолу. Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен. Коса черна, груба бързорастяща; нокти – твърди и бързорастящи. Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена. Пулс силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно. Храносмилателна (стомашна) система – не добре развита; сън – неспокоен. Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения. Трудно се гневят, но изригват ужасно; злобни, отмъстителни и не прощават.
към текста >>

Цвят на кожата бял до жълтеникав, суха и мека кожа; коса – светла, рядко тъмна или черна.
Азотът не спира живота, но регулира горенето; той не дава възможност да се проява животът изведнъж, за да не се изтощи бързо. Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания, които често не могат да се осъществят. Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни. Нервен темперамент. Сухо и слабо, стройно, тяло, изразително и подвижно лице. Цвят на кожата бял до жълтеникав, суха и мека кожа; коса – светла, рядко тъмна или черна. Мускулатура – тънка, но добре изразена. Пулс – твърде неправилен, ту бърз и силен – до задушаване, ту бавен. Движенията са резки и с усилие; хора, неспособни към физическа работа – целият организъм трепти и е в раздразнение, той се влияе твърде много и от атмосферните промени. Стомашната система не добра, апетитът – среден и нередовен. Сън – неспокоен, прошарен с телесни движения.
към текста >>

21. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Коса – обилна, златисто-руса, бронзова или огнено златиста.
Очи – доста големи, кафяви, кестеняви до бакърени, сиви до сиво-сини; поглед – светещ, ясен, топъл и обземащ. Вежди – гъсти, прави или извити. Уши – немного големи, фини и правилни. Уста – доста голяма с пълни устни, но хармонична. Цвят на кожата –възблед до розов. Коса – обилна, златисто-руса, бронзова или огнено златиста. Глас – плътен, топъл, сладък и звучен. Походка – тиха, тежка; жестове – пълни със сила, темперамент и грация. Тия хора са добри, благородни, толерантни, идеалистични и предани, със смел, животрептящ, горд характер. Нещастие, страдание не може да ги сломи; гневът им е страшен. Genia Lioubow казва, че образът на лъва представя почти всякога гения.
към текста >>

Коса – обилна.
Вежди – сводести или въобще извити. Нос – голям, прав или слабо орлов, ноздри живи, трепкащи. Уста – голяма, с пълни устни, правилна и хармонична. Брадичка (чоканче) – издадена напред, заоблена и обикновено с ямичка. Уши – средно големи, правилни. Коса – обилна. Телосложение високо. Ръце – дълги, но с фини пръсти. На тия хора е присъщо изяществото, понякога те вследствие голямото високомерие, отблъскват. Гласът бива звучен, висок, топъл – хора, годни за добри певци. Инак са предани, искрени, услужливи, смели, преизпълнени с величие.
към текста >>

Коса – предимно блестящо черна.
Чело – по средата изпъкнало. Очи – изпъкнали, черни, кестеняви, светло-кафяви, сиви; поглед – остър. твърд, безсрамен. Уста – голяма, с тънки, сякаш изрязани устни. Кожа – черна или много червена. Коса – предимно блестящо черна. Ръце дебели, груби, твърди; пръсти къси, възлести, с извити твърди нокти. Подвижни, но не грациозни и несигурни в движения и жестове. Глас – късозвучен и пронизващ. Този тип бележи хора, които дирят и ровят навсякъде, много любопитни, обичат да вдигат голям шум и са нахални. Такива хора биват лъжци, безочливи, крадци.
към текста >>

Коса – черна, кафява, твърда и плоска.
Уста – несъразмерна, с набръчкани устни и някак изтеглени. Зъби – остри, дълги, жълтеникави или черни. Брадичка – къса. Уши – дебели и груби. Цвят – землист, тъмно червен, костно-ръждив. Коса – черна, кафява, твърда и плоска. Глас – ням, глух, крайно неприятен. Ръце – тесни, дълги, възлести, груби. Крака – дълги, някак плоски. Походка и жестове – несигурни, но доста фини. Хора – агресивни, ужасно злобни, диви, мизантропични.
към текста >>

22. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Чрез вятъра ви говоря и развявам косата ви!
Искам винаги да ги помня такива, каквито са при изгрев слънце! Това трае само един миг и в този миг виждам в тях туй, което никой друг не вижда! Всеки ден се обличайте с най-новите и най-скъпите си одежди и си туряйте най-драгоценните накити, за да посрещате Безконечния - вашият Възлюблен! Нека всеки ден бъде като празник за вас! И Той ще ви каже: "Чрез главичките на цветята ви гледам и ви казвам всеки ден, че ви обичам. Чрез вятъра ви говоря и развявам косата ви! Чрез звездните лъчи ви говоря и ви казвам: "Не бойте се, всичко ще се уреди! " Чрез слънчевите лъчи ви милвам и ви обсипвам със злато. И това злато го раздайте на своите ближни до вечерта; да не остане до вечерта нищо в ръцете ви, защото утре ще ви донеса пак. По някой път ви гледам през очите на хората, които обичате и които ви обичат". Незабелязано се изкачваме на "Салона".
към текста >>

23. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка.
При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство. От цялата ù фигура лъха хармония и равновесие - дори и когато ходи, тя прилича на нещо подвижно, което при всяка стъпка сякаш се уравновесява. Ето, тя сяда на своя стол. Поздравява съседа си - неин познат очевидно. Погледът неволно се пренася на него. Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка. Челото му е високо, изпъкнало горе, но ръбато - веждите се пречупват в тъп ъгъл. Очите - малки, печални и хлътнали. Напразно очаквате тоя съсед - след сухия поздрав - да заговори със своята блестяща съседка. Той мълчи, тънките му устни си остават все така неумолимо стиснати. В спуснатите им краища се чете горчивина и едва забележимо презрение.
към текста >>

След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни.
Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува. Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно. Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама. След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни. Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в усмивка, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец. Характерологът, застанал на един от балконите на залата, наблюдава. И се усмихва. „Цяла слънчева система в една концертна зала! " - си помисля той.
към текста >>

За характеролога цялото тяло на човека говори, говорят всичките му форми - и конфигурацията на черепа, и цвета на косата, и краската на лицето, и неговата изразителна мимика.
(фиг. 4). Интересно щеше да бъде да видим ръката на бореца, свита в юмрук, който пада като боздуган върху противника и ръката на Бергсон, която държи перото и пише. А още по-интересно е да видим отворените длани на техните ръце, по които са изписани цяла мрежа линии. Вещият хиролог тутакси би разчел по тях два характера, две психики и две различни съдби в живота, огрени и двете от свой род слава. Ръката на бореца, чиито мускули са се свивали и разпущали многократно от грубото напрежение на физическата сила, очевидно има и по-друг строеж и по-друга форма и по-други размери от ръката на именития философ, която непрестанно е провеждала фините нервни токове на мозъчната енергия. За характеролога цялото тяло на човека говори, говорят всичките му форми - и конфигурацията на черепа, и цвета на косата, и краската на лицето, и неговата изразителна мимика. Говорят и челото и очите, и веждите, и носа, и ушите, и устата, и шията. Говори и ръката с целия си строеж и най-вече нейната длан - една от най-интересните книги, които живата природа е написала. Говорят и движенията и жестовете и походката. Говори и тембъра на гласа. Говори и почеркът - изключително обект на графологията.
към текста >>

24. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато отидеш на планината, когато наблюдаваш изворите, сините езера, когато нежният ветрец милва косата ти, помисли за тях!
А някой път ти го казват и чрез устата на някого, когото ти „случайно" срещаш и слушаш. Когато те огрява слънчевият лъч, помисли за тях! Когато благодатният дъжд оросява земята, помисли за тях! Когато никне зелената тревица, помисли за тях! Когато цветята цъфтят и дърветата зреят, помисли за тях! Когато отидеш на планината, когато наблюдаваш изворите, сините езера, когато нежният ветрец милва косата ти, помисли за тях! Когато едно дело на любов, на нежност, на нещо благородно озари със своята светлина сградата, в която живееш, помисли за тях, помисли за Безграничния, чийто живот минава през тях! Всяка нощ, когато тялото ти прекарва в укрепителен сън, ти се свързваш с тия съвършени същества, влизаш в светлината на тяхното общество и затова при събуждане имаш морален устой. И ако си искал през деня да направиш нещо нехубаво, след събуждане у теб се явява чувство на отблъскване от това! А това е, защото си прекарал през нощта в един свят на вечната хармония, в която те живеят и чертите на техните лица остават запечатани в теб! И когато те работят и помагат нам, на всички същества, те го правят с такава радост, както художникът работи върху своята картина или скулпторът върху своето ваяние!
към текста >>

25. ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Косата има тънък копринен косъм и често бива къдрава.
Колкото „по-чист" е чувствителният натюрел, толкова крушовидността е по-голяма и горната част на лицето по-голяма от долната. Носът и брадата са добре развити, но никога не изпъкват напред, както това често бива у двигателния натюрел. Кожата е тънка, нежна, деликатна, обикновено бледо-жълта и светла. Този цвят, обаче, няма нищо общо с болезнено-жълтия цвят, който се явява у някои хора поради болестни разстройства. Той е нормален за чувствителния натюрел. Косата има тънък копринен косъм и често бива къдрава. Силата на хората от този натюрел не е нито в масата и тежестта на тялото, нито в яката костна система, нито в напрежението и двигателната енергия на мускулите: тя се крие в тяхната нервна система, където е акумулирана в голямо количество и се излъчва чрез погледа, говора, движенията. Погрешно би било да се мисли, съдейки по деликатното им телосложение, че тия хора са слаби, хилави, че тям им липсва енергия. Напротив, те обладават мощна нервна енергия, благодарение на която издържат повече от другите напрегнатия умствен труд - оня вид труд, който им е присъщ. За груба физическа работа и прекомерни мускулни напрежения те нито са годни, нито пък имат склонност към тях. Много хора, обаче, които схващат нещата грубо-сетивно, веществено, за които труд е само мускулното, видимото напрежение, което се съпротивлява на материята и мести веществени маси, не могат да оценят работата на хората, принадлежащи към този натюрел.
към текста >>

26. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата.
Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа. При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи. Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност. В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост. Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг. Кафявият ирис седи по средата на синия и черния. В него се изразяват мекотата и благородството на сърцето.
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Косата им има светъл цвят.
Кожата на сангвиниците е покрита с повече косми и силно се поти. Често по нея избиват пъпки и циреи - така кръвта на сангвиниците се чисти. Очевидно, тя не може в такъв случай да бъде така гладка и нежна както у лимфатиците, но е по-жизнена, по-активна. Тази кожа диша слънце и въздух. У чистите сангвиници главата е обла, лицето - овално. Косата им има светъл цвят. Очите също са светли - сини или кафяви. Шията е обикновено къса - не особено мускулеста, по-скоро пълна, добре охранена. Такова е и тялото им. Сангвиниците са хора експанзивни - те се разширяват като въздуха. Говорят много и оживено, като постоянно жестикулират.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕЩЕНИЯ ОГЪН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Неговата буйна коса се сочи винаги като израз на неговата вътрешна мощ.
Тогава Полша не беше още свободна. Кому не е известен още гениалният менует от Падеревски. Това е малък отглас на неговия музикален гений, който в ръката е особено отбелязан в кръга на аполоновия хълм. Аполоновата линия, линията на Сатурн, на сърцето и на ума ни разкриват в тяхното съчетание мощния дух на Падеревски. В линията на живота - в квадратчето посред нея, трябва да видим известни кардинални сбития в телесния живот към петдесетте години на Падеревски. Неговата буйна коса се сочи винаги като израз на неговата вътрешна мощ. Има много хора, ала малко са творческите духове на земята като Падеревски. Те съчетават редки качества на държавник и гениален художник в себе си. Ръката на Рамзей Макдоналд Макдоналд е всеизвестен блестящ английски държавник, той успя да създаде едно народно единение в Англия, когато тя се нуждаеше най-много от това, като пожертва своите лични убеждения за благото на народа. Сега той е слязъл от политическата сцена. Трябва, обаче, да се знае, че държавници от този род не престават никога да съществуват в историята на човечеството.
към текста >>

29. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Д-р Новотни КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ Впечатлението, което се добива от един човек когато се види, се допълва извънредно много от неговата коса - нейният вид, начина на вчесването й, нейният цвят и гъстота.
Д-р Новотни КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ Впечатлението, което се добива от един човек когато се види, се допълва извънредно много от неговата коса - нейният вид, начина на вчесването й, нейният цвят и гъстота. Когато наблюдаваме своите подобни, най-силно впечатление ни прави изобщо главата. И на първо място винаги изпъква носът. Затова, той е барометърът на човешката глава и, следователно, на човешкия живот. Вгледате ли се, обаче, в човека, веднага ще ви направят силно впечатление очите му. Те са, които ще ви пленят или отблъснат.
към текста >>

Към всичко това косата идва да допълни нещо съществено от характера, от темперамента на човека.
Вгледате ли се, обаче, в човека, веднага ще ви направят силно впечатление очите му. Те са, които ще ви пленят или отблъснат. Те, със своя поглед, ще ви галят или ще ви презират; ще ви се радват или ще ви мразят; ще ви укоряват или ще ви разкриват мълчаливо и спонтанно дълбоката мъдрост на живота. Какъв вълшебен и дълбок свят са очите на човека! И като наблюдавате човека по ред, във вашия поглед се хвърлят също така силно и челото, и устата, и ушите, и брадата, и страните на лицето. Към всичко това косата идва да допълни нещо съществено от характера, от темперамента на човека. Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване. Вие ще познаете човека на изкуството, художника, учения или мистика. И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям свят от душевния живот.
към текста >>

Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент.
Те са, които ще ви пленят или отблъснат. Те, със своя поглед, ще ви галят или ще ви презират; ще ви се радват или ще ви мразят; ще ви укоряват или ще ви разкриват мълчаливо и спонтанно дълбоката мъдрост на живота. Какъв вълшебен и дълбок свят са очите на човека! И като наблюдавате човека по ред, във вашия поглед се хвърлят също така силно и челото, и устата, и ушите, и брадата, и страните на лицето. Към всичко това косата идва да допълни нещо съществено от характера, от темперамента на човека. Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване. Вие ще познаете човека на изкуството, художника, учения или мистика. И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям свят от душевния живот. Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата.
към текста >>

Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум.
Те, със своя поглед, ще ви галят или ще ви презират; ще ви се радват или ще ви мразят; ще ви укоряват или ще ви разкриват мълчаливо и спонтанно дълбоката мъдрост на живота. Какъв вълшебен и дълбок свят са очите на човека! И като наблюдавате човека по ред, във вашия поглед се хвърлят също така силно и челото, и устата, и ушите, и брадата, и страните на лицето. Към всичко това косата идва да допълни нещо съществено от характера, от темперамента на човека. Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване. Вие ще познаете човека на изкуството, художника, учения или мистика. И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям свят от душевния живот. Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата. Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход.
към текста >>

А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване.
Какъв вълшебен и дълбок свят са очите на човека! И като наблюдавате човека по ред, във вашия поглед се хвърлят също така силно и челото, и устата, и ушите, и брадата, и страните на лицето. Към всичко това косата идва да допълни нещо съществено от характера, от темперамента на човека. Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване. Вие ще познаете човека на изкуството, художника, учения или мистика. И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям свят от душевния живот. Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата. Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада.
към текста >>

И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям свят от душевния живот.
Към всичко това косата идва да допълни нещо съществено от характера, от темперамента на човека. Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване. Вие ще познаете човека на изкуството, художника, учения или мистика. И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям свят от душевния живот. Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата. Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада. Наброяват се много причини за това. Едни считат, че косопадът е свързан с начина на живот на хората.
към текста >>

Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата.
Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване. Вие ще познаете човека на изкуството, художника, учения или мистика. И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям свят от душевния живот. Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата. Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада. Наброяват се много причини за това. Едни считат, че косопадът е свързан с начина на живот на хората. Един разгулен живот, без съмнение, може да се отрази върху окапването на косата.
към текста >>

Един разгулен живот, без съмнение, може да се отрази върху окапването на косата.
Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата. Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада. Наброяват се много причини за това. Едни считат, че косопадът е свързан с начина на живот на хората. Един разгулен живот, без съмнение, може да се отрази върху окапването на косата. Други учени считат, че окапването на косата е свързано с голямо нервно и умствено напрежение. Трети го отдават на наследствеността и пр. Разбира се, във всички тези причини има по нещо вярно. И за единичните случаи всяка причина по отделно може да има своето значение. Трябва, обаче, да се отбележи, че всички тези причини повече или по-малко са прави.
към текста >>

Други учени считат, че окапването на косата е свързано с голямо нервно и умствено напрежение.
Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада. Наброяват се много причини за това. Едни считат, че косопадът е свързан с начина на живот на хората. Един разгулен живот, без съмнение, може да се отрази върху окапването на косата. Други учени считат, че окапването на косата е свързано с голямо нервно и умствено напрежение. Трети го отдават на наследствеността и пр. Разбира се, във всички тези причини има по нещо вярно. И за единичните случаи всяка причина по отделно може да има своето значение. Трябва, обаче, да се отбележи, че всички тези причини повече или по-малко са прави. Напоследък с углъбяването на биологичната наука, се създадоха и нови схващания във връзка с окапването на косата и специално у мъжете.
към текста >>

Напоследък с углъбяването на биологичната наука, се създадоха и нови схващания във връзка с окапването на косата и специално у мъжете.
Други учени считат, че окапването на косата е свързано с голямо нервно и умствено напрежение. Трети го отдават на наследствеността и пр. Разбира се, във всички тези причини има по нещо вярно. И за единичните случаи всяка причина по отделно може да има своето значение. Трябва, обаче, да се отбележи, че всички тези причини повече или по-малко са прави. Напоследък с углъбяването на биологичната наука, се създадоха и нови схващания във връзка с окапването на косата и специално у мъжете. Счита се, че това се дължи на намаляването на женските хормони в кръвта на мъжете. От гледището на поляризацията на индивидите на мъж и жена, за което знаем от биологията, че всеки мъж има в зародиш и женски органи и белези, същото е и за жената, тази теория за хормоните изглежда доста близка до истината. Във връзка с косопада уместно е да се преведе един интересен разказ, съществуващ в окултната литература, изнесен в беседите на Учителя. Този разказ ще хвърли малко по-друга, по-психологична светлина върху този физиологичен процес. Един виден граф обеднял.
към текста >>

Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира.
Разбрал, че той е продал всичко в себе си, продал своите мисли, своите свещени чувства, продал себе си на гномите за пари! Всеки наш косъм на главата представя една наша мисъл, по право една дълбока мисъл на природата вложена в нас, проявена чрез нашия характер и темперамент. Думите на Христа: „Всеки ваш косъм е преброен" изразяват същата идея. И колкото да е „културна" тази болест - косопада, трябва да се съгласим, че не е много желателно нещо, макар да е оправдателно явление и макар, че това е един физиологичен признак на „окултуряването". Този признак говори между другото за упадък на културата изобщо. Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира. Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек.
към текста >>

Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично.
Всеки наш косъм на главата представя една наша мисъл, по право една дълбока мисъл на природата вложена в нас, проявена чрез нашия характер и темперамент. Думите на Христа: „Всеки ваш косъм е преброен" изразяват същата идея. И колкото да е „културна" тази болест - косопада, трябва да се съгласим, че не е много желателно нещо, макар да е оправдателно явление и макар, че това е един физиологичен признак на „окултуряването". Този признак говори между другото за упадък на културата изобщо. Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира. Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично.
към текста >>

Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа.
Думите на Христа: „Всеки ваш косъм е преброен" изразяват същата идея. И колкото да е „културна" тази болест - косопада, трябва да се съгласим, че не е много желателно нещо, макар да е оправдателно явление и макар, че това е един физиологичен признак на „окултуряването". Този признак говори между другото за упадък на културата изобщо. Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира. Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично. Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили.
към текста >>

На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда.
И колкото да е „културна" тази болест - косопада, трябва да се съгласим, че не е много желателно нещо, макар да е оправдателно явление и макар, че това е един физиологичен признак на „окултуряването". Този признак говори между другото за упадък на културата изобщо. Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира. Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично. Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм.
към текста >>

Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека.
Този признак говори между другото за упадък на културата изобщо. Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира. Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично. Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична.
към текста >>

Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично.
Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично. Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична. А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност.
към текста >>

Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили.
Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично. Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична. А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност. Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи.
към текста >>

Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм.
На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично. Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична. А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност. Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи. Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса.
към текста >>

Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи.
Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична. А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност. Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи. Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса. Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата. По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера.
към текста >>

Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса.
Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична. А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност. Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи. Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса. Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата. По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни.
към текста >>

Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата.
А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност. Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи. Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса. Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата. По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата.
към текста >>

По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората.
В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност. Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи. Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса. Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата. По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата. В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява.
към текста >>

А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни.
Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса. Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата. По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата. В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява. Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите. И както детето има почти само вътрешен живот, така от наблюдения се знае, че русият човек има повече един вътрешен живот.
към текста >>

В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява.
По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата. В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява. Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите. И както детето има почти само вътрешен живот, така от наблюдения се знае, че русият човек има повече един вътрешен живот. Русият човек, севернякът, е честен, сериозен, дълбок, углъбен и бавен. Тъмнокосият, южнякът живее един повече външен живот, чувствен, телесен. Той се разцъфва и развива скоро, живее интензивно и скоро се изчерпва.
към текста >>

Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите.
Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата. В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява. Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите. И както детето има почти само вътрешен живот, така от наблюдения се знае, че русият човек има повече един вътрешен живот. Русият човек, севернякът, е честен, сериозен, дълбок, углъбен и бавен. Тъмнокосият, южнякът живее един повече външен живот, чувствен, телесен. Той се разцъфва и развива скоро, живее интензивно и скоро се изчерпва. Чернокосите, които живеят силно чувствен живот, жарки в своята любов, биват и големи артисти.
към текста >>

Русата коса подхожда най-много на високоразвития хармоничен тип с изящно развито чело и предна чест на главата.
Чернокосите, които живеят силно чувствен живот, жарки в своята любов, биват и големи артисти. Чернокосите италианци, сякаш се раждат артисти - музиканти, художници. Точно обратен е русокосият. Има една немска дума, според която колкото любовта се отдалечава повече от слънцето, толкова повече слуша тя съвета на разума. Русият човек е повече човек на науката и сухата мисъл. Русата коса подхожда най-много на високоразвития хармоничен тип с изящно развито чело и предна чест на главата. Северният тип, блондинът, запазва спокойствието на своя дух и той остава господар над страданията. Той не изгаря в огъня на любовта, както става с чернокосия. С четири думи можем да изразим характера на светлокосия-русия човек. Той е повече дух, дълг, съвест и отговорност. Тъмнокосият е човек повечето на моментното удоволствие.
към текста >>

Във връзка с цвета седи и твърдостта и мекотата на косата, нейната гладкост или къдравост.
Той е повече дух, дълг, съвест и отговорност. Тъмнокосият е човек повечето на моментното удоволствие. Брюнетът и чернокосият са подвижни хора, докато русият е по-пасивен в своята проява. Брюнетът, на всеки случай, седи винаги между черния и русия тип човек. Видимо, обаче, той клони по характер повече към чернокосият. Във връзка с цвета седи и твърдостта и мекотата на косата, нейната гладкост или къдравост. От тях пък зависи и общото падане и разположение на косата върху главата. Меката коса върху правилната глава на някой брюнет говори красноречиво за неговия благороден характер, за неговата творческа енергия използувана и насочена в една полезна и издигаща насока. Това са магнетични натури, милосърдни. У жени с такава коса ще намерите изблик на най-нежни, сърдечни и топли чувства. Това са образи на майки, на мадони.
към текста >>

От тях пък зависи и общото падане и разположение на косата върху главата.
Тъмнокосият е човек повечето на моментното удоволствие. Брюнетът и чернокосият са подвижни хора, докато русият е по-пасивен в своята проява. Брюнетът, на всеки случай, седи винаги между черния и русия тип човек. Видимо, обаче, той клони по характер повече към чернокосият. Във връзка с цвета седи и твърдостта и мекотата на косата, нейната гладкост или къдравост. От тях пък зависи и общото падане и разположение на косата върху главата. Меката коса върху правилната глава на някой брюнет говори красноречиво за неговия благороден характер, за неговата творческа енергия използувана и насочена в една полезна и издигаща насока. Това са магнетични натури, милосърдни. У жени с такава коса ще намерите изблик на най-нежни, сърдечни и топли чувства. Това са образи на майки, на мадони. Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици.
към текста >>

Меката коса върху правилната глава на някой брюнет говори красноречиво за неговия благороден характер, за неговата творческа енергия използувана и насочена в една полезна и издигаща насока.
Брюнетът и чернокосият са подвижни хора, докато русият е по-пасивен в своята проява. Брюнетът, на всеки случай, седи винаги между черния и русия тип човек. Видимо, обаче, той клони по характер повече към чернокосият. Във връзка с цвета седи и твърдостта и мекотата на косата, нейната гладкост или къдравост. От тях пък зависи и общото падане и разположение на косата върху главата. Меката коса върху правилната глава на някой брюнет говори красноречиво за неговия благороден характер, за неговата творческа енергия използувана и насочена в една полезна и издигаща насока. Това са магнетични натури, милосърдни. У жени с такава коса ще намерите изблик на най-нежни, сърдечни и топли чувства. Това са образи на майки, на мадони. Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици. Тя допълва дълбокият огън, който се лъчи от цялото им лице.
към текста >>

У жени с такава коса ще намерите изблик на най-нежни, сърдечни и топли чувства.
Видимо, обаче, той клони по характер повече към чернокосият. Във връзка с цвета седи и твърдостта и мекотата на косата, нейната гладкост или къдравост. От тях пък зависи и общото падане и разположение на косата върху главата. Меката коса върху правилната глава на някой брюнет говори красноречиво за неговия благороден характер, за неговата творческа енергия използувана и насочена в една полезна и издигаща насока. Това са магнетични натури, милосърдни. У жени с такава коса ще намерите изблик на най-нежни, сърдечни и топли чувства. Това са образи на майки, на мадони. Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици. Тя допълва дълбокият огън, който се лъчи от цялото им лице. Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура. Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса.
към текста >>

Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици.
От тях пък зависи и общото падане и разположение на косата върху главата. Меката коса върху правилната глава на някой брюнет говори красноречиво за неговия благороден характер, за неговата творческа енергия използувана и насочена в една полезна и издигаща насока. Това са магнетични натури, милосърдни. У жени с такава коса ще намерите изблик на най-нежни, сърдечни и топли чувства. Това са образи на майки, на мадони. Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици. Тя допълва дълбокият огън, който се лъчи от цялото им лице. Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура. Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса. Твърдата коса се явява изразител винаги на грубото в човека, на грубите чувства, на грубите мисли. У чернокосите твърдата коса свидетелствува, че грубият чувствен живот взема връх над душевния.
към текста >>

Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура.
Това са магнетични натури, милосърдни. У жени с такава коса ще намерите изблик на най-нежни, сърдечни и топли чувства. Това са образи на майки, на мадони. Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици. Тя допълва дълбокият огън, който се лъчи от цялото им лице. Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура. Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса. Твърдата коса се явява изразител винаги на грубото в човека, на грубите чувства, на грубите мисли. У чернокосите твърдата коса свидетелствува, че грубият чувствен живот взема връх над душевния. Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник. Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората.
към текста >>

Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса.
У жени с такава коса ще намерите изблик на най-нежни, сърдечни и топли чувства. Това са образи на майки, на мадони. Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици. Тя допълва дълбокият огън, който се лъчи от цялото им лице. Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура. Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса. Твърдата коса се явява изразител винаги на грубото в човека, на грубите чувства, на грубите мисли. У чернокосите твърдата коса свидетелствува, че грубият чувствен живот взема връх над душевния. Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник. Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората. Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена.
към текста >>

Твърдата коса се явява изразител винаги на грубото в човека, на грубите чувства, на грубите мисли.
Това са образи на майки, на мадони. Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици. Тя допълва дълбокият огън, който се лъчи от цялото им лице. Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура. Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса. Твърдата коса се явява изразител винаги на грубото в човека, на грубите чувства, на грубите мисли. У чернокосите твърдата коса свидетелствува, че грубият чувствен живот взема връх над душевния. Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник. Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората. Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена. Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата.
към текста >>

У чернокосите твърдата коса свидетелствува, че грубият чувствен живот взема връх над душевния.
Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици. Тя допълва дълбокият огън, който се лъчи от цялото им лице. Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура. Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса. Твърдата коса се явява изразител винаги на грубото в човека, на грубите чувства, на грубите мисли. У чернокосите твърдата коса свидетелствува, че грубият чувствен живот взема връх над душевния. Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник. Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората. Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена. Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата. Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр.
към текста >>

Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник.
Тя допълва дълбокият огън, който се лъчи от цялото им лице. Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура. Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса. Твърдата коса се явява изразител винаги на грубото в човека, на грубите чувства, на грубите мисли. У чернокосите твърдата коса свидетелствува, че грубият чувствен живот взема връх над душевния. Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник. Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората. Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена. Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата. Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр. Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата.
към текста >>

Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората.
Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура. Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса. Твърдата коса се явява изразител винаги на грубото в човека, на грубите чувства, на грубите мисли. У чернокосите твърдата коса свидетелствува, че грубият чувствен живот взема връх над душевния. Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник. Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората. Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена. Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата. Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр. Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата. В една свободно падаща дълга, мека коса на мъж, хармонично накъдряща се сама по себе си, вие ще познаете благородната осанка на Юпитер, на Зевс, както са го изразявали старите гърци.
към текста >>

Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата.
Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник. Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората. Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена. Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата. Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр. Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата. В една свободно падаща дълга, мека коса на мъж, хармонично накъдряща се сама по себе си, вие ще познаете благородната осанка на Юпитер, на Зевс, както са го изразявали старите гърци. Колкото по-малко натруфена е косата на жената или мъжа, колкото по-хармонично седи тя върху главата, толкова по красноречиво говори за извисения характер и чувства. Вие седите в една концертна зала, гледате отгоре, ще видите хора, мъже и жени с различна коса, с различна прическа. На свой ред към тоалета, косата и прическата ще ви направят най-силно впечатление отдалеч. Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате.
към текста >>

В една свободно падаща дълга, мека коса на мъж, хармонично накъдряща се сама по себе си, вие ще познаете благородната осанка на Юпитер, на Зевс, както са го изразявали старите гърци.
Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората. Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена. Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата. Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр. Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата. В една свободно падаща дълга, мека коса на мъж, хармонично накъдряща се сама по себе си, вие ще познаете благородната осанка на Юпитер, на Зевс, както са го изразявали старите гърци. Колкото по-малко натруфена е косата на жената или мъжа, колкото по-хармонично седи тя върху главата, толкова по красноречиво говори за извисения характер и чувства. Вие седите в една концертна зала, гледате отгоре, ще видите хора, мъже и жени с различна коса, с различна прическа. На свой ред към тоалета, косата и прическата ще ви направят най-силно впечатление отдалеч. Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги.
към текста >>

Колкото по-малко натруфена е косата на жената или мъжа, колкото по-хармонично седи тя върху главата, толкова по красноречиво говори за извисения характер и чувства.
Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена. Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата. Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр. Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата. В една свободно падаща дълга, мека коса на мъж, хармонично накъдряща се сама по себе си, вие ще познаете благородната осанка на Юпитер, на Зевс, както са го изразявали старите гърци. Колкото по-малко натруфена е косата на жената или мъжа, колкото по-хармонично седи тя върху главата, толкова по красноречиво говори за извисения характер и чувства. Вие седите в една концертна зала, гледате отгоре, ще видите хора, мъже и жени с различна коса, с различна прическа. На свой ред към тоалета, косата и прическата ще ви направят най-силно впечатление отдалеч. Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги. Косата е един голям характерологичен указател.
към текста >>

Вие седите в една концертна зала, гледате отгоре, ще видите хора, мъже и жени с различна коса, с различна прическа.
Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата. Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр. Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата. В една свободно падаща дълга, мека коса на мъж, хармонично накъдряща се сама по себе си, вие ще познаете благородната осанка на Юпитер, на Зевс, както са го изразявали старите гърци. Колкото по-малко натруфена е косата на жената или мъжа, колкото по-хармонично седи тя върху главата, толкова по красноречиво говори за извисения характер и чувства. Вие седите в една концертна зала, гледате отгоре, ще видите хора, мъже и жени с различна коса, с различна прическа. На свой ред към тоалета, косата и прическата ще ви направят най-силно впечатление отдалеч. Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги. Косата е един голям характерологичен указател. Цветът на косата говори за отношението към живота и нещата - топло или студено; мекотата и твърдостта говорят за начина на изявление на характера - благородство или рязкост и грубост.
към текста >>

На свой ред към тоалета, косата и прическата ще ви направят най-силно впечатление отдалеч.
Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр. Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата. В една свободно падаща дълга, мека коса на мъж, хармонично накъдряща се сама по себе си, вие ще познаете благородната осанка на Юпитер, на Зевс, както са го изразявали старите гърци. Колкото по-малко натруфена е косата на жената или мъжа, колкото по-хармонично седи тя върху главата, толкова по красноречиво говори за извисения характер и чувства. Вие седите в една концертна зала, гледате отгоре, ще видите хора, мъже и жени с различна коса, с различна прическа. На свой ред към тоалета, косата и прическата ще ви направят най-силно впечатление отдалеч. Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги. Косата е един голям характерологичен указател. Цветът на косата говори за отношението към живота и нещата - топло или студено; мекотата и твърдостта говорят за начина на изявление на характера - благородство или рязкост и грубост. Прическата и слягането на косата върху главата говори за вътрешната стойност и устои на човека.
към текста >>

Косата е един голям характерологичен указател.
Колкото по-малко натруфена е косата на жената или мъжа, колкото по-хармонично седи тя върху главата, толкова по красноречиво говори за извисения характер и чувства. Вие седите в една концертна зала, гледате отгоре, ще видите хора, мъже и жени с различна коса, с различна прическа. На свой ред към тоалета, косата и прическата ще ви направят най-силно впечатление отдалеч. Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги. Косата е един голям характерологичен указател. Цветът на косата говори за отношението към живота и нещата - топло или студено; мекотата и твърдостта говорят за начина на изявление на характера - благородство или рязкост и грубост. Прическата и слягането на косата върху главата говори за вътрешната стойност и устои на човека. Антропологически пък погледнато, дължината на косата е присъща за по-културни народи и раси. Негрите от Африка имат сравнително съвсем къса и силно накъдрена коса. Нещо твърде близко до животните.
към текста >>

Цветът на косата говори за отношението към живота и нещата - топло или студено; мекотата и твърдостта говорят за начина на изявление на характера - благородство или рязкост и грубост.
Вие седите в една концертна зала, гледате отгоре, ще видите хора, мъже и жени с различна коса, с различна прическа. На свой ред към тоалета, косата и прическата ще ви направят най-силно впечатление отдалеч. Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги. Косата е един голям характерологичен указател. Цветът на косата говори за отношението към живота и нещата - топло или студено; мекотата и твърдостта говорят за начина на изявление на характера - благородство или рязкост и грубост. Прическата и слягането на косата върху главата говори за вътрешната стойност и устои на човека. Антропологически пък погледнато, дължината на косата е присъща за по-културни народи и раси. Негрите от Африка имат сравнително съвсем къса и силно накъдрена коса. Нещо твърде близко до животните. У тях вътрешният живот се редуцира до телесните и животински нужди на човека.
към текста >>

Прическата и слягането на косата върху главата говори за вътрешната стойност и устои на човека.
На свой ред към тоалета, косата и прическата ще ви направят най-силно впечатление отдалеч. Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги. Косата е един голям характерологичен указател. Цветът на косата говори за отношението към живота и нещата - топло или студено; мекотата и твърдостта говорят за начина на изявление на характера - благородство или рязкост и грубост. Прическата и слягането на косата върху главата говори за вътрешната стойност и устои на човека. Антропологически пък погледнато, дължината на косата е присъща за по-културни народи и раси. Негрите от Африка имат сравнително съвсем къса и силно накъдрена коса. Нещо твърде близко до животните. У тях вътрешният живот се редуцира до телесните и животински нужди на човека. Косата е една също богата книга на живата природа, която човек носи на своята глава.
към текста >>

Антропологически пък погледнато, дължината на косата е присъща за по-културни народи и раси.
Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги. Косата е един голям характерологичен указател. Цветът на косата говори за отношението към живота и нещата - топло или студено; мекотата и твърдостта говорят за начина на изявление на характера - благородство или рязкост и грубост. Прическата и слягането на косата върху главата говори за вътрешната стойност и устои на човека. Антропологически пък погледнато, дължината на косата е присъща за по-културни народи и раси. Негрите от Африка имат сравнително съвсем къса и силно накъдрена коса. Нещо твърде близко до животните. У тях вътрешният живот се редуцира до телесните и животински нужди на човека. Косата е една също богата книга на живата природа, която човек носи на своята глава. И като се научи човек да чете по нея, ще бъде полезен на себе си и на другите.
към текста >>

Негрите от Африка имат сравнително съвсем къса и силно накъдрена коса.
Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги. Косата е един голям характерологичен указател. Цветът на косата говори за отношението към живота и нещата - топло или студено; мекотата и твърдостта говорят за начина на изявление на характера - благородство или рязкост и грубост. Прическата и слягането на косата върху главата говори за вътрешната стойност и устои на човека. Антропологически пък погледнато, дължината на косата е присъща за по-културни народи и раси. Негрите от Африка имат сравнително съвсем къса и силно накъдрена коса. Нещо твърде близко до животните. У тях вътрешният живот се редуцира до телесните и животински нужди на човека. Косата е една също богата книга на живата природа, която човек носи на своята глава. И като се научи човек да чете по нея, ще бъде полезен на себе си и на другите. Защото той ще опознае малко повече скритото естество на човека
към текста >>

Косата е една също богата книга на живата природа, която човек носи на своята глава.
Прическата и слягането на косата върху главата говори за вътрешната стойност и устои на човека. Антропологически пък погледнато, дължината на косата е присъща за по-културни народи и раси. Негрите от Африка имат сравнително съвсем къса и силно накъдрена коса. Нещо твърде близко до животните. У тях вътрешният живот се редуцира до телесните и животински нужди на човека. Косата е една също богата книга на живата природа, която човек носи на своята глава. И като се научи човек да чете по нея, ще бъде полезен на себе си и на другите. Защото той ще опознае малко повече скритото естество на човека
към текста >>

30. Списанието PDF Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Косата и характерологичното й значение – д-р Новотни Ръцете на Чарлз Линдберг иш Дуглас Файрбнакс Учителят говори – Тяло на Любовта Из Живото Слово Из нашия живот.
СЪДЪРЖАНИЕ на 2 и 3 бр. Пробуждане на съзнанието. Новият човек. Човек в своята собствена среда и в средата на своите подобни – д-р Ел. Р. Коен Музиката като първостепенен възпитателен фактор – Боян Боев Сферата на Марс – Г. Косата и характерологичното й значение – д-р Новотни Ръцете на Чарлз Линдберг иш Дуглас Файрбнакс Учителят говори – Тяло на Любовта Из Живото Слово Из нашия живот. Симфонията на планината – Боян Боев Притчи и приказки. Единственият свидетел. Стихове – St. Здраве, Сила и Живот Загадъчни явления – М. К. Явяване на заминал.
към текста >>

31. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той е концентриран господин, възвисок, с черна коса, продълговато лице, орлов нос, полуизвити вежди - вие бихте познали един сатурнов тип.
Вие сте склонни да считате този човек за човек на мисълта по-скоро, отколкото за човек на практическия живот. Наистина, научавате се, че той бил търговски директор на някое държавно предприятие. Неговият образ изразява един спекулативен ум, повече живеещ с теориите на нещата, отколкото със самата действителност. И това е често явление - на държавна служба повече се настаняват на ръководни места хора на спекулативния ум, отколкото такива, които биха могли да проведат нещо на дело. За миг вашият поглед се откъсва и се спира върху друг един образ. Той е концентриран господин, възвисок, с черна коса, продълговато лице, орлов нос, полуизвити вежди - вие бихте познали един сатурнов тип. Той говори малко, мери изтънко и има голямо чувство за себе си. Той е редактор или директор на някой голям ежедневник, пише малко, обаче язвително и обича да създава настроение в масите да ги насъсква. Може да изпъкнат в съзнанието ред картини из обществения живот, които ви ужасяват, от които изтръпвате. За вас е ясно, че интелектуалните подбудители за подобни неща са хората от този тип. В пъстрината от образи, вие наблюдавате образ след образ и неволно в съзнанието ви изпъкват техните способности, техния характер, тяхното житейско всекидневие – техният кръг занимания.
към текста >>

32. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕШУА-БЕНТАМ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Характерна се явява косата линия на юпитеровия хълм.
Тя завладява със своята дълбоко прочувствена игра. От продавачка в един търговски магазин в Стокхолм, съдбата я облагодетелствува и тя днес е една от най-любимите филмови звезди в света. От Сатурновата линия на нейната ръка се вижда, че съдбата й тръгва към добро и възход около двадесетата й година. Дългата линия на ума, която отива към лунната издигнатина, говори за тънкия й ум и големи творчески възможности, които тя наистина проявява в своята артистична кариера. Дългата линия на изкуството говори също за големите й артистични дарования. Характерна се явява косата линия на юпитеровия хълм. Тя е израз на голямата вглъбена емоционалност на Грета Гарбо. Лицето, изражението, погледът, веждите са още по-типични изразители на тази заразяваща емоционалност. Ръката на Жана Адамс Изразът на лицето на Жана Адамс е пропито с голяма любов. Това нейно голямо качество е много силно подчертано в дългата и хубава линия на сърцето, която се разклонява под юпитеровия пръст, на едноименната издигнатина. Великите морални качества на човека не се изтъкват само с един белег.
към текста >>

33. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти).
В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят.
към текста >>

Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата.
Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
към текста >>

Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена.
В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа.
към текста >>

Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени.
Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени. Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1. северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4.
към текста >>

Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи.
динарска, 4. източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. На фигурата, в която са скицирани типове, принадлежащи към горните подделения, ясно изпъкват техните особености, за да има нужда от подробно описание. Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр. Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат.
към текста >>

Очите - тъмни, дори черни, косата кафява.
Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат. Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни. Лицето е обикновено овално. Очите - тъмни, дори черни, косата кафява. Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса. Разпространение: Испания, южна Италия, Корсика, Сардиния, цяла северна Африка. Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице. валчесто или възчетвъртито. Носът често е вирнат, чип.
към текста >>

Очите и косата - тъмни.
Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса. Разпространение: Испания, южна Италия, Корсика, Сардиния, цяла северна Африка. Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице. валчесто или възчетвъртито. Носът често е вирнат, чип. Очите и косата - тъмни. Разпространен е най-вече в планинските страни на средна Европа, а с примеси - из цяла западна и южна Европа. Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите. Тази раса представя преход към монголската. Разпространена е в Русия, Полша, Чехия, балканските страни. към нея спада изобщо северо-славянският тип.
към текста >>

Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите.
Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице. валчесто или възчетвъртито. Носът често е вирнат, чип. Очите и косата - тъмни. Разпространен е най-вече в планинските страни на средна Европа, а с примеси - из цяла западна и южна Европа. Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите. Тази раса представя преход към монголската. Разпространена е в Русия, Полша, Чехия, балканските страни. към нея спада изобщо северо-славянският тип. Фалската раса дава (5) едролики хора, доста едри и набити, малко тромави. Формите у тях са едро отесани.
към текста >>

34. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

До това място спокойно стоеше самият експериментатор Субаях Пулавар с дълга коса, която се спущаше до рамената и с увиснали мустаци.
Ето защо, ние взехме нашия фотографски апарат и слязохме на площада. Беше около 12½ часа по обяд. Слънцето грееше точно отвесно и нямахме почти никакви сенки. Площадът беше 25 на 25. На площада 4 пръти бяха забити в земята, за да поддържат един покрив, направен от клони. До това място спокойно стоеше самият експериментатор Субаях Пулавар с дълга коса, която се спущаше до рамената и с увиснали мустаци. Той имаше проницателен поглед. Поздрави ни и ние заговорихме с него. Той ни каза, че иде от Тинивели и че е практикувал тия опити близо 20 години, вървейки по стъпките на ред поколения от неговия род. Помолихме го да позволи да фотографираме опита. Той се съгласи.
към текста >>

35. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. МОМЕНТ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО-БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вгледайте се в лицето на Люсил Ле Сюер - това е рожденото име на Жоана Крауфорд, в нейните магнетични очи, в нейното изящно измоделирано чело и в красиво падащата ù в плавни къдри коса и вие ще видите един желан тип на жена, и вие ще разберете къде се крият нейните артистични дарби и сензитивност.
РЪЦЕТЕ НА ЖОАНА КРАУФОРД И НА ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ Ръката на Жоана Крауфорд Тя е най-темпераментната кинозвезда в Холивуд. Кариерата си е започнала като танцьорка в Чикаго, откъдето отива във Винтер Гартен в Ню Йорк. Там привлича вниманието на публиката и на магнатите на филма и бива ангажирана с договор в Холивуд. Кръгът, който намираме в основата на ръката, на лунната издигнатина, сведочи явно за нейния темперамент. Хубаво очертаните линии на ръцете говорят за онази вътрешна интелигентност, благородство на сърцето и жизненост, които са вродени във всяка високо чувствителна натура. Вгледайте се в лицето на Люсил Ле Сюер - това е рожденото име на Жоана Крауфорд, в нейните магнетични очи, в нейното изящно измоделирано чело и в красиво падащата ù в плавни къдри коса и вие ще видите един желан тип на жена, и вие ще разберете къде се крият нейните артистични дарби и сензитивност. Ръката на генерал Джон Пиршинг Ние противопоставяме на сензитивния натюрел на Жоана Крауфорд, образа на известния американски генерал Пиршинг, с неговите динамични черти, строг поглед и въобще, полъха на твърдата воля, що е изписана по цялото му лице. Квадратните очертания на лицето и неговата широка брада, която говори, че понякога проявата на генерала може да се изрази и в грубост, са най-ярки изразители на неговата офицерска твърдост и характер. Рязко изразената звезда в основата на палеца върху Венериния хълм, както и линията на Аполон, която се отделя от линията на съдбата (сатурновата линия), говорят за голямата военна слава, която той е имал по времето на американския председател Уилсон.
към текста >>

36. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала.
Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали.
към текста >>

Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали.
А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости.
към текста >>

Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри.
Каквото си търсил при мене, това съм ти давал. И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата". И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби". Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон.
към текста >>

37. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните.
Висшата действителност, идеалният свят, към който се стреми висшият разум и интуицията, за нея остават непостижими. Тъкмо това е дял на Мария, която по думите на Христа, е избрала "добрата част". Самата външност на Мария, целият ù строеж, говори за нейния характер, за вътрешния стремеж на душата ù към оня "вечен принцип, който се крепи на една вечна основа" (Учителя). Външно Мария носи морфологичните белези на Венериния тип, тъй както Марта представя женския Марсов тип - два полюса, два полярни типа, както ни учи астрологията. Докато Марта има почти квадратно лице, макар нейната женственост да смекчава острите линии и ъгли, особено в брадата, на мъжкия тип, Марииното лице може да се затвори в широк овал. Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните. Всичко в типа на Мария говори за едно меко, нежно и отзивчиво сърце, за една силна интуиция, способна да долови нашепванията на духа. Спокойна, съзерцателна, тя се вслушва в онова, което душата ù говори. Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния свят, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души. Защото Учителят не винаги се отбива в "къщата на Марта". Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният свят ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение.
към текста >>

38. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвете, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален, череп.
Не ще и дума, че чисти меркуриеви. типове се срещат твърде рядко – повечето хора са обикновено смес от няколко планетни типа. Така че, да се възползуваме от тоя рядък случай и да снемем една скица "от натура" на чистия меркуриев тип. Лице овално, твърде продълговато, с изострена брада. в случая, тя не е особено заострена и удължена, защото имаме пред себе си един доста енергичен тип, с по-устойчива и съсредоточена воля. Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвете, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален, череп. Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип. Вертикални бръчки в основата на носа, и в случая, както и в общия случай, липсват. Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения. Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане.
към текста >>

39. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Косата – светло кестенява, макар и да е фризирана в случая – личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава и излеко накъдрена.
Колко "Марсовци" са претърпели поражение от "Венера" и колко "Венери" са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания! Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем поглед на нашата "Венера", която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода. Колкото и силен отпечатък да е оставил модерния спорт и гимнастиката върху нашата венерианка, все пак той не е смогнал да заличи и "омъжестви" типичните женствени форми, които у венериния женски тип достигат най-плен разцвет. Меката, изящна крива линия личи навсякъде – и в овалния череп, и в овалното лице, по-широко от това на женския слънчев тип, по-напоено с магнетизъм от него и далеч не така изопнато, удължено и стеснено към брадата, както у меркурианката. в него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят. Косата – светло кестенява, макар и да е фризирана в случая – личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава и излеко накъдрена. Челото не е така изпъкнало като слънчевото, ала все пак има доста голяма прилика с него. Преди всичко и то е спокойно като него, защото венерините типове не обичат напрегнатата мисъл, силното съсредоточаване волевите напрежения. Те обичат животът да тече като вода, да се ле като песен. Веждите, макар в случая да са подправени чрез скубане на космите – едно явно неудобство при физиогномичния анализ – все пак са запазили своята основна дъговидна линия. Скубането, може би, е отнело малко нещо от гъстотата им – "Венера" няма защо да подхранва и подправя своите ресници – те са си естествено дълги, гъсти и образуват една фина завеса, която още повече увеличава с движението си чара на очите.
към текста >>

40. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

черни като смола, тъмно кестенява коса, блестяща като полиран кедър; със свежо, като майска роза лице, цъфнала в ранно утро; висока и стройна като палма, тя беше въплътена красота, рядка и могъща през онова време.
Младите княгини, възпитани и обучени от най-видните учители на времето, излизаха вече от тяхната опека, блестящи с хубост и знания. Едната се казваше Дуна-Фу, а другата – Меру-Ир. Те бяха родени и кърмени от една майка, но голяма и дълбока беше разликата между тях. Под различни звезди бяха родени, различна съдба им беше отредена. Едната, Дуна-Фу, беше с пълни очи. черни като смола, тъмно кестенява коса, блестяща като полиран кедър; със свежо, като майска роза лице, цъфнала в ранно утро; висока и стройна като палма, тя беше въплътена красота, рядка и могъща през онова време. Другата беше със сини като небето очи, блестящи и лазурни, със спокойния блясък на планински езера; със златисти коси, които окръжаваха гладко и спокойно чело, като ореол; бяла и чиста като лотоса, що растеше по тихите свещени води. Бащата казваше:"Едната е утро, сияйна като зората, лъчезарна като слънцето, другата – пладне, гореща като лятно дихание, прекрасна като звездна нощ". И тъкмо сега, в разцвета на своя живот, когато те празнуваха най-големия си празник, трябваше да се срещнат с принц Сатия-Ра. Той идеше от една велика по своята мощ страна, за която разказваха чудеса. Страната, в която живееха силни хора, с мощни десници и мощен дух.
към текста >>

41. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Косата е руса, пепелява или кестенява.
Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем, или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети", „зодиакални знаци", „аспекти", и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта" или,„хороскоп". На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията. Аз няма да се спирам върху „светлите" и „тъмни" влияния на Луната, символизирани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполон, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица", към която черномагьосниците се обръщат в своите заклинания. Накрай ще дам образа на лунния тип, така както е нарисуван в книгата „Четене характера, темперамента и болестните разположения по лицето" от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Андре Дюрвил. „У лунните типове череп и лице са кръгли. Косата е руса, пепелява или кестенява. Тя е обикновено гладка у мъжа, а у жената е гладка или къдрава. Челото е в кръгла гама: то е изпъкнало. Черепът е средно интелектуален. Веждите са си естествено дъговидни, без да има нужда да се намръщва челото, за да станат такива - нещо което показва, че у лунните типове, учудването не е само временно положение, а морфологична особеност. Окото също изглежда учудено, както веждата.
към текста >>

42. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Хвърлете бегъл поглед в живота на хората и ще видите, как безмилостно косата на смъртта скубе, стриже навсякъде, накъдето се обърне.
Пролет е. Всичко - руините, оръдията са потънали всред цветя и гъста зеленина и птичка е кацнала на върха на топа и оглася и оживява околността. Всичко е пробудено за нов живот върху руините на старото. "Това което човек разрушава, оставено на природата, тя го събужда към нов живот", така гласи надписът под картината. Погледнете на широкия свет и вие ще видите, как неумолимата жестокост на Моллох открехва гранка по гранка толкова хубави неща, качества, стремежи, импулси от живота на всяка отделна личност, как тази жестокост откъсва незрели още плодовете на много надежди, на много светли копнежи, как тя потъпква толкова нежни цветя от градината на човека. Хвърлете бегъл поглед в живота на хората и ще видите, как безмилостно косата на смъртта скубе, стриже навсякъде, накъдето се обърне. И все пак животът е по-силен. От пустините, пустошите и пепелищата, природата, животът въздига нови светове, в които кипи нов живот. В живота е всичко така разумно устроено, че и смъртта, - този враг на самия живот - се използува най-целесъобразно. Смъртта е може би най-големият регенеративен фактор. със смъртта на едно същество, природата сякаш удвоява своята способност да подържа живота, тоя поток от свежа струя сили и ритмичен трепет.
към текста >>

43. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Коса - златисто-руса или светло-кестенява у по-южните типове, накъдрена на едри вълни.
Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой "юпитеризиран" слънчев тип, с някои и други положителни черти на слънцето и с всички негови слабости - подобно Людовик XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък. Който иска да схване някои от проявите на "слънцето" в политическия и обществен живот, нека се позанимае малко с живота на "царя-слънце" и неговата епоха. Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и културен живот на народите, които са "слънчеви". Ще завършим с една бегла скица на слънчевия тип. яйцевиден череп (долихоцефален) с хармонични пропорции. Коса - златисто-руса или светло-кестенява у по-южните типове, накъдрена на едри вълни. За нещастие, обаче, у мъжете тя скоро окапва, и затова повечето слънчеви типове са плешиви. Чело високо, с развити челни издатини, но хармонично. То се спуска спокойно към веждите, като образува типичната за слънцето надочна аркада, чиято хубава линия следват веждите. Слънчевото чело е ясно, спокойно, ведро. Очите на слънчевия тип са забележителни - блестящи, доволно големи, замрежени от хубави ресници.
към текста >>

44. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Косата на една белгийка, осъдена на смърт от германците, побелела внезапно през нощта, която предшествувала изпълнението на присъдата.
Понятно е прочее, как завистта, омразата, страхът, когато тези чувства са чести, могат да предизвикат органични промени и същински болести. Грижите засягат дълбоко здравето. Търговските посредници, които не знаят да се предпазват от грижите, умират млади. Старите клиници (лекари) дори смятат, че продължителните скърби, постоянното безпокойство, подготвят развитието на рака. Душевните преживявания предизвикват у особено чувствителните индивиди очевидни промени на тъканите и жизнените сокове. Косата на една белгийка, осъдена на смърт от германците, побелела внезапно през нощта, която предшествувала изпълнението на присъдата. През време на една бомбардировка се появил кожен обрив - копривна треска - на друга жена. След експлодирането на всяка бомба, обривът се увеличавал и ставал още по червен. Joltrain доказал, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. У хора, които са изпитали голяма уплаха, той намерил намален броя на белите кръвни телца, спадане на кръвното налягане, намалено време на съсирване на кръвната плазма. Още по големи промени стават във физико-химичното състояние на серума.
към текста >>

45. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Косата му бе кестенява до възчерна.
Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията. * * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сир. човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина", да използуваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните". Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени. Най-характерното в неговото физическо тяло бе в устройството на главата му. Той бе долихокефал – дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред въз остра брадичка. Туй, обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело.
към текста >>

46. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър".
Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота. Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота. — Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"? Някога чух глас да казва: „Не късай струните на младостта, не късай ни една от струните на живота! Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър". Старият свири на една струна глухата песен на спомените, а мъдрецът свири на три струни. Мъдрият владее алхимията на живота. Неговата песен е ту прекрасен изгрев на слънцето, ту зенит на живота, ту тих и спокоен залез. Мъдрецът е мъдрец, защото е отговорил на вечния въпрос „защо" ? „Защо" за Него не съществува, защото той е светлина.
към текста >>

47. ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА РАК Синьо небе, бели облаци, равна и спокойна следпладнена тишина. Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица — малкото момиче. Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята.
към текста >>

48. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла.
Оставали му още два месеца срок за излизане от затвора. Те изтекли, той бил пуснат от затвора и на следния ден починал. Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора. Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени. Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси – оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки". (следва) Литература: 1. „Хигиенични правила" – из книгата .Светото място". 2. „Въздухът и мисълта" – Лекция в общия окултен клас на 20 декември 1933 год. 3.
към текста >>

49. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Дълбоката борба посребри златната му коса и го направи по-буден.
Ограбвах всички, за да дам на едного. И той си спомни кротките думи на Сина на светлината: Трудно е да направиш добро, да знаеш, кога и как да дадеш. Синката на времето беше преминала през лицето му и беше оставила дълбоки бразди по челото му. Тъга изпълваше светлите му зеници. Години наред светата му десница лекуваше, и мъдрите му слова оправяха пътя на мнозина. Дълбоката борба посребри златната му коса и го направи по-буден. Често в часове на размисъл един образ властно нарушаваше самотата му и една мисъл непрестанно измъчваше Саддодао. Какво е станало с нея, лишена от неговите грижи и светлина? Една лятна утрин Саддодао се разхождаше из плодната градина. Там той видя дървета, едни от които цъфтяха още, други които току-що бяха завързали плод, а трети – плодовете на които бяха узрели. И сякаш ясно, съвсем близо до себе си той чу гласа на Кроткия: – Сине мой, този, който се грижи да разтвори цвета, не ще ли се погрижи и за узряването на плода?
към текста >>

50. ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра.
Така че, колкото съзнанието ни е по-повдигнато и чувствата ни са по-облагородени и просветени, толкова те ще вложат по-ценно съдържание в новообразуваните клетки и обратно. Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед наоколо си, за да се убедим в тая истина. Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н. и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм. Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра. От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот. Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните сетива. Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на човека още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните сетива.
към текста >>

51. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Какво ще стане с прекрасната златокоса.
Не е ли тоя най-прекрасен зов в живота ни... Детето, което разгръщаше голямата книга до прозореца на своя дом, е вече пораснало и знае да чете. То не гледа само цветните картини, не се захласва само от багрите и чудните фигури на приказките. То — детето срича и разбира смисъла на ония черни знаци, които разкриват един нов свят. То чете малки приказки и в сърцето си усеща първите вълнения на очакването, защото тия равни редове разказват за една човешка участ, с която детето се привързва и на която то е подарило вече своето малко нежно сърце. Какво ще стане после? Какво ще стане с прекрасната златокоса. принцеса, затворена в мрачните замъци? Ще дойде ли чаканият конник да я извади от мрачната власт на злото? Лист след лист, ден след ден минават, а човекът се взира в живота и учи трудното изкуство да очаква с трепет това, което ще донесе идващият ден. Един юноша е буден в ранното утрои на слънчевата светлина разгръща страниците на голямата книга. Той е вече с по-гордо и по-напрегнато лице.
към текста >>

Ето това чете човекът с леко посивялата коса до прозореца на бащината къща, облян в ранните лъчи на сутринното слънце.
Небето тихо чака. Мъж — ще рече творец, а не подражател. Сеяч на живи, златни зърна по угарите на житейската нива, а не жалък събирач на отпадъци, превит като дъга пред по-силния. Мъж, това е гордият човек, влязъл в борба заради по-слабите от него. Мъж — това е същество с коравата и непобедима воля, у което няма жестокост, а само нежно покровителство. Ето това чете човекът с леко посивялата коса до прозореца на бащината къща, облян в ранните лъчи на сутринното слънце. На коленете му лежи голямата книга, която бе започнал някога с трогателно равнодушие. Върхът е достигнат, подвигът е извършен, преминал е апотеозът. Познато е кръщението в борбата и това, което е трябвало да стане, е станало. При открития прозорец, в който нахлуват обилните топли лъчи на утринното слънце, седи белокос човек с чист и благ поглед. Той бавно разгръща листата на голямата книга и със спокойна сериозност следи това, което е написано там.
към текста >>

52. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа.
Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен.
към текста >>

53. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен.
Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз. Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо?
към текста >>

54. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Човеци й ръцете бяха взели, отрязали й златната коса - по тях скърбеше тя, но нежно, гъвкаво тело привела, очи сълзящи към земята свела, разлистваше с диханието си младите листа, и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста.
Ето още един пример. Веднъж Учителят й казва: “Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове. Опишете лозата, рекох.” И тя написва следното стихотворение: ЛОЗА Когато всичко пееше и радостно приветствуваше пролетта, една сълза лицето ми помилва - сълза на плачеща над мен лоза. Почувствувах скръбта й. всичко около цъфтеше и се смееше, а тя единствена обилни сълзи лееше - не радваше ли се на пролетта? Човеци й ръцете бяха взели, отрязали й златната коса - по тях скърбеше тя, но нежно, гъвкаво тело привела, очи сълзящи към земята свела, разлистваше с диханието си младите листа, и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста. Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше. Той братята си на земята на любов безкористна поучаваше в самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше. Когато пролетта запя чрез звънкия гласец на хиляди цветя, една лоза изпя нечута песен в пролятата сълза.” През пролетта на 1942 година се издава в Америка “Свещени думи на Учителя” в превод на В.Несторова. Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна птица”. В същата година В.
към текста >>

55. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слуша, a те се редят по главата, ушите, - лицето, раменете ... И ето, от косата потичат ручейчета, краката отдавна са мокри, а те искат да проникнат и до кожата.
Чисти, бисерни, като сълзи, дъждовни капки се заронят тихо, и тихо зашепват някакви сладки и чудни слова. Той се мъчи да проумее що значи това. А те се редят. Отначало бавно, а после все по-бързо и по-бързо, сякаш бързат да му разкажат голямата приказка за нейната красота. И той слуша. Слуша, a те се редят по главата, ушите, - лицето, раменете ... И ето, от косата потичат ручейчета, краката отдавна са мокри, а те искат да проникнат и до кожата. Той се спира с досада ... Обръща се ... И мери пътя си назад. А там, далеч към равнината се синее ивица, сякаш небесна лента по бялата, ефирна одежда на планината. И нечия Невидима Ръка отмета за миг воала. И когато се обръща — пред него тя, царкинята. Заляла се в буйна радост, смее се, като дете, а по лицето й се струят последните сълзи.
към текста >>

56. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар.
А воля за мир — това ще рече не само да имаме „желание“ за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време. Да разбираме правилно нещата — това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело с своитe водачи, са много виновни пред своите братя — сърбитe! Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"? Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото?
към текста >>

57. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кога мълчи, когато сълзи лей, — Когато лиха чорли си косата И топлий дъжд на злато се пилей.
Мара Белчева прави избор от своето литературно дело. Ала нейните „Избрани песни" съвсем не звучат като антология — като избрани, всяка песен сама за себе си, заради своята стойност като отделна пиеска. И макар че този принцип е легнал в основата на подбора на песните (защото иначе не би могло и да бъде), и макар че много мънички песнички, с простотата с която са изпети, стават истински поеми, които започват от края си за да не свършат никога в душата на четеца („Пред огнището", „Сипе се полека мекий снег", „Вихър", „Есенна песен", „Идилия" и още други) — „Избрани песни“ звучи като една единна книга. Творчеството на поетесата е тясно свързано с нейния живот. А този живот постоянно расте и възмъжава, регулиран от някаква невидима ръка през щастия и нещастия — „през силните светлини и силните сенки на Рембрандовата четка“, както казва полската писателка Казимира Алберта в статията си „Мара Белчева, българска поетка“ — като гони напразно „Непостижимото" земно щастие „все напред, небето и земята / в тиха бяла самота / дето се прегръщат“; като минава през примирителната скръб на живия спомен заглъхналите без време „На прага стъпки" на човека с който се е сдружила не за щастие, а за взаимен подвиг, — и, останала „пак сама", сама — „Вечен скитник“ — „нарамила злото и доброто", тя тръгва по онзи път, който е направил щастието и нещастието каменна застилка, за да премине по тях, избрания да мине по него, и тъй стига на „Планината“, от дето очите гледат навсякъде, а душата се радва с радостта на мъдрия на всичко, което вижда: ....И всякак аз обичам планината! Кога мълчи, когато сълзи лей, — Когато лиха чорли си косата И топлий дъжд на злато се пилей. - - - - - - - - - - - - Кога ехтят под брадва боровете, — И розовите трупи ги влекат За стрехи и ковчези в градовете“. „Непостижимото", „На прага стъпки", „Вечният скитникъ“ и „Планината“ са четирите части на книгата „Избрани песни“, с която Мара Белчева зарадва своите читатели за новата 1931 год. Книгата струва 40 лв. и се доставя от Н. Нанков, Витошка, 3, София.
към текста >>

58. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като се намалят чувствата, и косата почва да се намалява.
Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което с вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие. Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата реалност. Така, външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Напр. буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия. Като се намалят чувствата, и косата почва да се намалява. Така че чувствата са свързани с космите. Интелигентността на човека е свързана с гласността на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова човек е по-умен. Колкото лицето е по-грубо, толкова и неговите мисли са по груби. Колкото космите са по-груби, толкова и чувствата му са такива.
към текста >>

59. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вчера беше малко дете, без мустаци, без брада, без дълга коса в пък сега косата ти побеляла, лицето ти е сбръчкано, — друг човек си вече.
Това е вода, която вечно изтича. И вие самите сте един извор. Днес вие не сте това, което сте били вчера. Вчерашният човек беше друг, днешният е друг. Има нещо прибавено. Вчера беше малко дете, без мустаци, без брада, без дълга коса в пък сега косата ти побеляла, лицето ти е сбръчкано, — друг човек си вече. Ти си на сцената, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял. Аз наричам старостта актьорство. Насила те карат на сцената, да играеш роля. В същност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите и да станете млад на 21 години или дете на 10 години.
към текста >>

60. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Коренът й съдържа някои вещества, които го правят доста ценен при лекуването на някои болести, като диария, задържане на пикочта, водянка, падане на косата, възпаление на гърлото и пр.
Четейки многото вестници и списания, аз дишам въздуха на тая печална действителност, която ни заобикаля, аз вкусвам отровата на извратения, обезобразен и неестествен живот — живота на омразата и дивите борби, живота на суетата, греха и престъпността. А четейки „Братство“ мене ме лъха аромата на цветя, които цъфтят през първите дни на пролетта — цветя, които говорят, че зимата си отива, че топло слънце ще грейне над живота, че пролет и радост иде. Ч-в Копривата като храна и лекарство Копривата е била позната като отлична храна още в древно време. Има два вида коприва — едра и дребна. Младите стебла и листа се употребяват за храна, като спанакът, за супа, пюре, кюфтета и т. н. Коренът й съдържа някои вещества, които го правят доста ценен при лекуването на някои болести, като диария, задържане на пикочта, водянка, падане на косата, възпаление на гърлото и пр. Косата закрепва и не пада, като се измива с вода от варена коприва. Чай от прясна или сушена коприва овлажнява лигавите ципи и с това се смята като лечебно средство при възпаление на дихателната тръба за отделяне на храчките. Чаша чай от варена коприва сутрин и чаша вечер облекчават болките при трудно кашляне; помагат за намаляване на отока, вследствие на набиране на вода в тъканта. Чай от семената на едрата коприва действа добре при диария у децата и възрастните, при водянка и при трудно уриниране. Сокът от изстискана коприва се пие за усилване дейността на стомаха и за пречистване на кръвта.
към текста >>

Косата закрепва и не пада, като се измива с вода от варена коприва.
А четейки „Братство“ мене ме лъха аромата на цветя, които цъфтят през първите дни на пролетта — цветя, които говорят, че зимата си отива, че топло слънце ще грейне над живота, че пролет и радост иде. Ч-в Копривата като храна и лекарство Копривата е била позната като отлична храна още в древно време. Има два вида коприва — едра и дребна. Младите стебла и листа се употребяват за храна, като спанакът, за супа, пюре, кюфтета и т. н. Коренът й съдържа някои вещества, които го правят доста ценен при лекуването на някои болести, като диария, задържане на пикочта, водянка, падане на косата, възпаление на гърлото и пр. Косата закрепва и не пада, като се измива с вода от варена коприва. Чай от прясна или сушена коприва овлажнява лигавите ципи и с това се смята като лечебно средство при възпаление на дихателната тръба за отделяне на храчките. Чаша чай от варена коприва сутрин и чаша вечер облекчават болките при трудно кашляне; помагат за намаляване на отока, вследствие на набиране на вода в тъканта. Чай от семената на едрата коприва действа добре при диария у децата и възрастните, при водянка и при трудно уриниране. Сокът от изстискана коприва се пие за усилване дейността на стомаха и за пречистване на кръвта. Следната смес от копривена вода и оцет е добро средство при пърхот и косопад: Вземат се 50 грама корени от коприва, нарязани на дребно и се варят в 250 грама вода и 500 грама оцет до кипване, след което сместа се оставя на страна половин час.
към текста >>

61. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И от прехода от челото към косата трябва да има една хубава крива линия.
Но за да я разшири, той трябва да мисли. Ако не мисли, няма да стане разширение; а ако мисли ще стане разширение. Но един и половина см разширение се отнася за цялата глава, да се разпредели пропорционално по всички части и ще се падне на челото няколко милиметра. По всички посоки трябва да стане едно разширение на главата а отгоре да се образува една хубава крива линия. Когато тази горна линия на темето е правилно развита, там се намира тъй нареченият „хилядолистник“ или центърът на любовта към Бога. И от прехода от челото към косата трябва да има една хубава крива линия. У съвременните хора този център е слабо развит. Когато един човек приказва какво трябва и какво не трябва, това показва, че този център у него не е развит. Който не разбира ще каже, че условията на хората трябва да се подобрят. Прави са, но кои са условията? - Разумните хора, гениите, учителите, поетите, музикантите, майките, бащите - това са условията за прогреса на човечеството; тези условия са разумни.
към текста >>

62. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза.
Книжнина Великото в живота, е една малка книжка (47 стр.) съдържа четири беседи от Учителя държани на Витоша (Яворово Присое) тази година, месец Август. Доставя Ж. Панайотов ул. Опълченска 66. София 3. Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза. „Великото в живота е достъпно на тия, които са познали и живеят в Божествената Любов. Границите на живота са Любовта и Истината — те са двата предели, между които гради Мъдростта и разрешава всички противоречия и възможности чрез Живот, Знание н Свобода. Защото гдето е Бог там няма никакви противоречия! Но Бог е жив, Който чува, може и помага“. За тия които знаят да четат и разбират което четат, а разбраното прилагат — и само тая книжка е достатъчно да даде такава нова насока на мислите и живота, че те винаги да благославят момента в който са я взели в ръце. Любомир
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса.
Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. („Оставете да растат наедно и двете! „) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него.
към текста >>

Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух.
„) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е закона, който е символизиран в косата на жетваря — Смъртта.
В отбелязания случай, пияницата не би страдал поради загубване на земните си притежания. Ако той е имал такива, той няма да се привърже към тях. Нито пък за скъперника представлява никаква мъка това, че е лишен от упойващи питиета. Той не би скърбил даже ако нямаше нито капка от тях на света. Но той се грижи за своето злато, както пияницата иска да пие, и затова справедливият закон им дава това, което им е нужно за да ги пречисти от техните нечисти желания и лоши навици. Това е закона, който е символизиран в косата на жетваря — Смъртта. Законът, който гласи; „каквото човек посее, това и ще пожъне.“ Той е закона за причините и следствията, който управлява нещата и проявите в трите свята, във всички царства на природата — физическо, нравствено и умствено. Навсякъде той роботи неумолимо, безпристрастно, изравнявайки, разплащайки всичко, възстановявайки равновесието там, където то е дори най-малко нарушено. Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо възмездие очаква всяко наше дело. И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон.
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не отдавна имах разговор с един от почитаемите наши писатели, чиито побелели коса и брада мълчаливо говорят за напредналите му години, които ми вдъхват доверие в думите и разбирането му въобще.
Днес, когато книгата е тъй необходима за всички, а особено за учащата се младеж, се забелязва, че вниманието е отвлечено от книгите, от самообразованието. Днес спортната болест върлува и взема хиляди жертви, а киното допълня останалите празнини. Младите се увличат, не спирани от нищо и отвикват да четат и да мислят. За да се четат книгите, те трябва да съдържат нещо поучително. нещо което да ползва човека, а не де дразнят и будят еротичното и низшето в човека, което днес за съжаление не е рядко явление. Не отдавна имах разговор с един от почитаемите наши писатели, чиито побелели коса и брада мълчаливо говорят за напредналите му години, които ми вдъхват доверие в думите и разбирането му въобще. Той казва, че книгите са обезценени защото са наводнили пазаря, и че за да се почувства нужда от книгите, те трябва да изчезнат, за да се почувства глад за книги. Днес две неща са съвършен-но обезценени. Това са земеделския труд и книгата. За да се повдигне и повиши ценността на книгата, добре би било писатели те да не пишат от любов към самото писане и от желанието да бъдат автори на много книги, а да се ръководят единствено от желанието да бъдат с нещо полезно на народа. За да се повиши пък интереса към книгите, да се купуват и четат по-вече, в това отношение трябва да допринесе всеки възпитан човек.
към текста >>

66. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората, в които преобладава електричеството, кожата им става груба и суха, косата също.
На тези линии са основани и окултните науки. Често се случват така наречените сърдечни припадъци. Това е един признак на пропукване на кръвоносните съдове и става събиране на големи количества енергия по повърхността на тялото, която чака само едно външно докосване, за да избухне. А това става, когато и навън в атмосферата има големи количества електричество, които взаимно се отблъскват и при този процес се чувства болка в сърцето. Когато, било в Земята, било в човека, действа само електрическата енергия, явява се голяма суша. Хората, в които преобладава електричеството, кожата им става груба и суха, косата също. Тогава е потребен другия процес на магнетизма, който внася мекота в човека, в мускулите и нервната система и дава възможност да се осъществяват правилно процесите. Същото е и в природата. И когато стане атмосферна промяна от сухо във влажно, тази влага е носител на магнетични енергии, които през порите и космите проникват в организма. Космите имат свойството да привличат влагата. И всеки косъм привлича тези магнетични сили, докато стане обмяна между електричеството и магнетизма, докато се уравновесят.
към текста >>

67. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз не бих могъл да кажа дали това бяха нейни коси или бяха в косата й.
Из беседата „ Плевели“, държана от Учителя, на 17. XI. 1935 год. Мейбъл Колинз (14) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от бр. 144) Тя се изправи в цялата си дължина и простря ръцете си във въздуха, над главата си, и аз отново видях змиите. Те бяха подвижни и пълни с живот.Те не образуваха само облеклото й, но същевременно бяха и около главата й. Аз не бих могъл да кажа дали това бяха нейни коси или бяха в косата й. Тя съедини ръцете си високо над главата си и ужасните животни паднаха от ръцете й, като се извиваха. Но аз не бях изплашен. Страхът като че ли завинаги ме бе напуснал. Внезапно аз почувствах едно ново присъствие в светилището. Това беше Агмад, стоящ прав при пратете на вътрешната пещера.
към текста >>

68. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това бе едно дърво, покрито със зеленина, която падаше надолу по-скоро като коса, отколкото като листа; на всяко клонче имаше разцъфнали цветове, струпани в гъсти букети и между цветовете множество златни птички с блестящи краски, подскачаха насам натам всред блестящите цветове и всичко това бе толкова очарователно и аз бях тъй опиянен, че извиках високо: „О!
В последствие ще изнесем какво говори окултната наука за ролята на тези четири етерни течения в развоя на земята и живота върху нея. В. П-в Мейбъл Колинз (15) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава X „Кажи на Камен Бака, че аз познавам желанието на неговото сърце, и че той ще бъде задоволен, но че трябва преди това да произнесе фаталните думи.“ Агмад наведе глава, обърна се и мълчаливо напусна светилището. Аз бях отново сам с нея. Тя се приближи към мен и спря ужасните си очи върху моите. Докато я гледах, тя изчезна пред моите очи и аз видях на нейното място една златна светлина, която постепенно се превърна в една такава величествена форма, каквато аз никога не бях виждал. Това бе едно дърво, покрито със зеленина, която падаше надолу по-скоро като коса, отколкото като листа; на всяко клонче имаше разцъфнали цветове, струпани в гъсти букети и между цветовете множество златни птички с блестящи краски, подскачаха насам натам всред блестящите цветове и всичко това бе толкова очарователно и аз бях тъй опиянен, че извиках високо: „О! Дайте ми едно от тези малки птиченца, нека то бъде за мене и да се притисне към мен, както прави това към тези цветя.“ „Ти ще имаш сто и те ще те обичат, ще целуват устата ти и ще вземат, храната си от твоите устни. Ти веднага ще имаш една градина, в която ще расте едно токова дърво и всички птички ще е обичат. Но, първо, ти трябва да слушаш моите заповеди. Говори на Камен Бака и му заповядай да влезе в светилището.“ Той влезе и застана прав при входа не вътрешната пещера. Дървото бе изчезнало и аз виждах пред себе си мрачната фигура с блестящата развяваща се роба и с жестоките очи, спрени върху жреца.
към текста >>

69. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Косъмът скоро ще стане верига.“ И наистина „Косъмът от главата на Джалма расте и се превръща в буйна коса от окови и вериги, които скоро ще задушат света.
Така и става. Джалма е радостен. Той тържествува, че държи в ръцете си своя заветен блян — живата вода, от която трябвало да пие по глътка всеки ден в продължение на една година, за да се обезсмърти. Но тържествува също така и черният дух. — „Началото на веригата се заплете, казва радостно той. Косъмът скоро ще стане верига.“ И наистина „Косъмът от главата на Джалма расте и се превръща в буйна коса от окови и вериги, които скоро ще задушат света. Ще го задушат като отровна трева, на която корените са в центъра на земята, а върховете до звездите.“ От тук нататък злото властно простира своята крачна сянка върху двореца и в царството на Джалма. Подал се веднъж на злото, той вече не може да се освободи, а все повече и повече затъва в него. Тъмнината го обгръща и помрачава съзнанието му. „Мрак, мрак в душата ми — и черни змии в сърцето ми! Дразнят ме светлите зали на двореца!
към текста >>

70. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава започваме да си спомняме за нейния благ поглед и усмивка, за кротостта на очите, за светлостта на лицето и косата й, за нежността и благостта на думите й, за приятността и радостта, която изпитваме от присъствието й.
Често я търсим усилено и пламенно и плачем за нашата обща майка. И когато я намерим, как силно. радостно и възторжено се притискаме о нейната топла гръд или пък здраво се държим о дрехите й за да я не изгубим. Ала лесно и често се увличаме от това-онова из пътя. заиграваме се и отново я изгубваме. Тогава започваме да си спомняме за нейния благ поглед и усмивка, за кротостта на очите, за светлостта на лицето и косата й, за нежността и благостта на думите й, за приятността и радостта, която изпитваме от присъствието й. Мирът и радостта, които тя дава се коренно различават от всички други утешения и увлечения. И никога не е била тя тъй далече от нас, както ние сме си предполагали в своята скръб. При нашите усилия да вървим, да разбираме и да учим, още от ранно детство, тя е била винаги при нас и ни е говорила с думите: „Необходимо е! “ „Трябва да учите! “ И когато детето възлюби своите родители и учители, когато ги почита, то е възлюбило първом нея, понеже тя е била винаги зад тях.
към текста >>

71. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогаз човешката физиономия беше важно средство за познаване на човека и на характера му; ученикът можеше във физиономията на болния, във формата но лицето, на носа, на цялото тяло, в нареждането на косата и пр.
Това са седемтях главни метала. А всички останали са образувани от съвкупното действие на повече планети. Напр. от съвкупното действие на Лунни, Меркуриеви и Венерини сили е произлязъл антимонът. Както металите, растенията и пр., така и човек стои във връзка с космичните сили. В древните окултни школи беше възможно от човешката физиономия да се прочетат влиянията на зодиакалните знакове, усилени или отслабени от планетите. Тогаз човешката физиономия беше важно средство за познаване на човека и на характера му; ученикът можеше във физиономията на болния, във формата но лицето, на носа, на цялото тяло, в нареждането на косата и пр. да познае под кое космично влияние се намираше човек, и тогаз да намери и лечебното средство. Въпроси и отговори 1. Въпрос. Ако един ден човечеството доживее времето вегетарианството да стане всемирен начин на живеене, тогава какво трябва да се прави с бързо нарастващото число на тия животни, които се развъждат за месо? В този случай не ще ли се влоши качеството на храната? Освен това тия животни трябва да се отглеждат, понеже са необходими за други произведения, които те дават: овцата — вълна и мляко, кравата и вола — мляко и работа.
към текста >>

72. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада.
Не можеше да разбере какъв е тоя учител и тоя наука на обичта. Младият човек отгатна какво мисли царя и каза: — Да отидем при Учителя. Той ще ви обясни всичко. Царят тръгна след младия човек. Влязоха в една хубава градина. Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада. Той стана и обърна лице към приближаващия се цар. Очите на царя се срещнаха с неговите очи. Това бяха две светли очи, които излъчват обич и благост. Царят веднага усети в сърцето си топлина и радост, сякаш слънце грейна в душата му. — Ето Учителя — каза младият човек.
към текста >>

73. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може ли човек да се радва на нещо, когато Смъртта размахва върху него своята коса, когато вижда потоци кръв да багрят земята, когато чува виковете на страдащите ранени или предсмъртното хъркане на умиращите?!
Гледа потоците кръв, която се лее безспир. Гледа живота на биещите се и живота на гражданите: жени, деца, старци; гледа и вижда как над всички дебне смъртта . . . Отведнъж ме потиска черна скръб. Както буреносни облаци закриват светлината на слънцето, тъй и моята радост от музиката се закри от скръбта. Може ли човек да се радва на нещо, когато Смъртта размахва върху него своята коса, когато вижда потоци кръв да багрят земята, когато чува виковете на страдащите ранени или предсмъртното хъркане на умиращите?! Чистата наслада от музиката, а и от живота въобще, ще бъде възможна само тогава, когато хората заживеят с Обичта. Когато не ще има братоубийствени войни. Когато хората от никоя държава не ще се въоръжават и готвят за война. Когато хората по цял свят вместо на човекоубийства, се учат на обич и взаимопомощ. Когато всеки ще обича и жали другите, както обича и жали сам себе си.
към текста >>

74. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не ще има войната в Испания, която само за няколко месеци унищожи стотици хиляди човешки живота; не ще има тоя убийствен ужас, където над всекиго дебне смъртта, размахала волно своята коса. Не!
И те се увеличават все повече и повече. И ще дойде време, когато божественият огън на обичта ще пламне във всички човешки сърца. Това е далечният идеал на човека и човечеството. Идеал, посочен и завещан от Исуса. И когато в сърцата на мнозинството от хората плам не тоя божествен огън и те тръгнат по новият път, посочен от Христа, тогава не ще има ужаси и безумия, които виждаме и за които се готвим сега. Не ще има войната в Испания, която само за няколко месеци унищожи стотици хиляди човешки живота; не ще има тоя убийствен ужас, където над всекиго дебне смъртта, размахала волно своята коса. Не! Тогава ще има мир между всички хора цялата земя. Тогава живота за всички ще бъде радостен и светъл, като слънчев пролетен ден. Т. Ч. Жетвата е богата (пътни бележки) Ст. Загора. Чувал съм много пъти, че Стара Загора е град на поетите и музикантите.
към текста >>

75. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша.
Владислав Савич, Душан Грубич и др., които са начело на славянското движение, са големи приятели на славянското сближение и духовно възраждане. СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН Разказват, че някъде в далечно царство гори Свещения огън. Това било на висока планина. Пътя за там бил стръмен и труден, извивал през страшни скали, минавал край без дънни пропасти, където смъртта дебне на всяка крачка. Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие. Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно.
към текста >>

76. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При падането на косата.
Вземе те половин лимон, изцедете го в прясна и топличка вода и изпийте я. Подир половин час повторете с друг половин лимон. В същото време с едно резенче от лимон потрийте челото и слепите очи***. При диспепсията или лошото смилане. Сока на половин лимон в малко вода топличка без захар да се взема преди ядене. При падането на косата. Натрива се косата с резен чети от лимон, а после се измива леко с топличка вода. При треската. Когато устата е засъхнала, да се пие не глътки сока на лимон с топличка вода. При простуда. Пийте по желание, когато се сещате уморени и вцепенени от болки в костите, топличка вода със сока на лимони.
към текста >>

Натрива се косата с резен чети от лимон, а после се измива леко с топличка вода.
Подир половин час повторете с друг половин лимон. В същото време с едно резенче от лимон потрийте челото и слепите очи***. При диспепсията или лошото смилане. Сока на половин лимон в малко вода топличка без захар да се взема преди ядене. При падането на косата. Натрива се косата с резен чети от лимон, а после се измива леко с топличка вода. При треската. Когато устата е засъхнала, да се пие не глътки сока на лимон с топличка вода. При простуда. Пийте по желание, когато се сещате уморени и вцепенени от болки в костите, топличка вода със сока на лимони. За да стане нежна и красива кожата.
към текста >>

77. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само сивотата на косата Му се приближаваше към чистата белина и белите кичури по вътрешния ъгъл на веждите се разширяваха: странно наподобяваха крилцата на ангел, който се готви да хвръкне.
когато наближавах към него, аз чувствах свобода и подеми. Годините минаваха. Те сякаш не го докосваха. Той си оставеше все същият: здрав физически, усмихнат, шеговит. остроумен, благоразположени, търпели в и мъдър. Само сивотата на косата Му се приближаваше към чистата белина и белите кичури по вътрешния ъгъл на веждите се разширяваха: странно наподобяваха крилцата на ангел, който се готви да хвръкне. През целия низ от години, през които го познавам, той не показа никога човешка слабост, нито лична болка — като че такива никога нямаше. А може би и наистина да нямаше: какво зная аз за неговата личност, след като Го познавам вече десетки години? Колкото пъти съм се опитвал да си отговоря на сложения по теософски въпрос: кой е той в същност? — из подсъзнанието ми всякога изниква една шега, която Той сам никога каза: — Вие искате да знаете кой съм аз? Нима наистина това е толкова важно?
към текста >>

78. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

меко папратово легло, над което се беше надвесила една бела жена и нежно милваше косата ми.
Идеше тропическа нощ. Време за съображение нямаше. Бързо позовах на помощ всичките подсъзнателни сили на природата си, но колкото и да бързах, мракът прегради пътя ми Волята изгуби сигурност. Трябваше да потърся най близкото и сигурно прибежище. Заспал бях под една влажна и неприветна пещера, а се намерих край топло огнище на. меко папратово легло, над което се беше надвесила една бела жена и нежно милваше косата ми. — Истинска бела жена сред нощта и лесовете на най черната земя недалече от екватора? Не бях ли игра на някоя оптическа измама или привидение от по висше естество? Като забеляза моето пробуждане, жената едва видимо се усмихна и още по низко приведе лице. — Не бойте се. Вие се намирате на съвсем безопасно и сигурно место, проговори тя.
към текста >>

Косата им варира от светлокестенява до черна, права или леко накъдрена на едри вълни.
Впоследствие ще видим как тези четири основни типа се диференцират в 12-те зодиакални типове, които се развиват под въздействието на 12-те зодиакални знаци. Тогаз, както от всеки морфологически тип, така и от всеки темперамент, ще имаме по три варианти. Типът на огъня — холеричния темперамент Видяхме по-горе, че в холерика преобладава костно-мускулната система, черния дроб и жлъчката, затова те са хора с едра кост, високи или среден ръст, с жълто-мургава, суха и груба кожа; лицето рязко очертано, кръвообращението е силно. Вените им са тъмносини и изпъкнали. Космите на холериците са твърде изобилни. Косата им варира от светлокестенява до черна, права или леко накъдрена на едри вълни. Носът им е дълъг и леко заорлен. Челото им е голямо и повече или по-малко полегнало, силно изпъкнало в долната си част, което говори за развит и обективен ум. Вежди дебели; ухо голямо и добре оформено. Поглед проницателен и силен; цвета на очите сив или син и рядко тъмнокафяв. Брадата е силно издадена напред.
към текста >>

79. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Косата е руса или кестенява, а по някой път по-тъмнокафява или дори черна.
Този тип дава средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди. Пълно, весело, розово, овално лице. Между този тип се срещат най-красивите хора. Голямо красиво чело, дълъг, прав нос, доста красиво оформен, у някои типове на върха заострен, красиви вежди; очи открити и ясни, със светлосин цвят, а понякога и с тъмнокафяв. Устата усмихната, брадата добре оформена, обикновено с ямичка. Косата е руса или кестенява, а по някой път по-тъмнокафява или дори черна. Кожата им е тънка и розова. Гърдите широки и мускулната система добре развита. Биенето на сърцето е силно и ритмично. Дишането е ритмично, силно, пълно и свободно. Тялото им е пълно и горещо.
към текста >>

80. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Митологията ни го представя, че в едната си ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта.
Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство се явяват в природата сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се явяват всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-широка търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и пр. са все под негово влияние. Сатурн. В гръцката митология е известен като Хронос - Бог на времето. Митологията ни го представя, че в едната си ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее над времето и смяната на нещата. Косата указва на идеята, че всички неща, които попаднат под влиянието му, попадат под разрушение. Нещата като растат и се разрушават, тези процеси се извършват във време и пространство - а те са под властта на Сатурна. Това е кръгът, който Сатурн държи. (следва) КНИЖНИНА Пътят на звездата, от Георги Радев Под това общо заглавие са събрани редица есета — опити, чиято цел е да се проникне по-дълбоко в живота, да се обгърне той с по-голяма широта, да се разкрият в него непознати тайни, да се достигне до един неизвестен до сега за обикновения ум смисъл.
към текста >>

Косата указва на идеята, че всички неща, които попаднат под влиянието му, попадат под разрушение.
Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-широка търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и пр. са все под негово влияние. Сатурн. В гръцката митология е известен като Хронос - Бог на времето. Митологията ни го представя, че в едната си ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее над времето и смяната на нещата. Косата указва на идеята, че всички неща, които попаднат под влиянието му, попадат под разрушение. Нещата като растат и се разрушават, тези процеси се извършват във време и пространство - а те са под властта на Сатурна. Това е кръгът, който Сатурн държи. (следва) КНИЖНИНА Пътят на звездата, от Георги Радев Под това общо заглавие са събрани редица есета — опити, чиято цел е да се проникне по-дълбоко в живота, да се обгърне той с по-голяма широта, да се разкрият в него непознати тайни, да се достигне до един неизвестен до сега за обикновения ум смисъл. Животът в своята целокупност е нещо много по-велико, много по сложно, много по-дълбоко, отколкото изглежда за повърхностния поглед. Нещата — предметите и явленията в него, в природата, крият във себе си велики истини; те имат един особен, символичен, свещен език, и само този, който разбира този език, само нему природата разкрива своите тайни.
към текста >>

81. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Косата му се изправи на главата.
Клонете ги шибат и изронван по гърбовете им големи фъндъци сняг. Върви дедо поп мисли си какво да купи на попадията, на децата, колко му се падат от треби, унася се като в дрямка. По едно време, чува той че се цъка след него. Веднъж, че дваж. Обърна се, що да види!? Косата му се изправи на главата. Бялата му брада затрепера от страх. Мустафа стоеше върху него. Но чудно, цъка заптията, а кобурът не хваща. Пак цъка, пак не хваща. Поп Танас гледа турчина, цял трепери и като че ли сам си чака смъртта.
към текста >>

82. -

Сините очи сияеха, рядката руса коса над челото се тресеше.
Стига толкова - ще се изпише перото! — казвах аз като го удрях по рамото. — О-о, викаше той, като удряше с всичка сила слабичката си длан о моята! Колко много се радвам, че те виждам! А беше явно, че се радва. Сините очи сияеха, рядката руса коса над челото се тресеше. А с бегъл поглед аз вече долавях колко ясно прозираха през палтото ръбовете на плешките му, как са тънки бедрата под панталоните, нанизани сякаш на колове, как са стопени мазнините на бузите, как са изтънели свирките на ръцете. Рядката звучна кашлица, съпроводена с храчки, упорита и безпощадна къртеше сякаш моите гърди. — В тая френска книга се описва космичното влияние на Венера, минава той веднага към интересната за двама ни тема. Изследвания на бележит френски окултист. Венера, разпростряна по цялата вселена, Венера — майка, Венера творец-любов.
към текста >>

83. -

Падането на косата често се дължи на липса или недостатъчност на кремъчна киселина.
Добро средство е и при трайните белодробни възпаления, като храчкоотделител. През време на европейската война един френски военен лекар д-р Меламе е лекувал болни от инфлуенца, като им давал сок от лук три пъти дневно. Треската намалявала още в самото начало. Лукът, чрез благотворното общо въздействие на организма, подобрява и разхубавява, опреснява лицето. Лученият сок отстранява излишната вода от организма, и премахва отпуснатостта на тъканите. Падането на косата често се дължи на липса или недостатъчност на кремъчна киселина. А лукът съдържа тъкмо тази киселина, поради това той служи като лечебно средство при падане ма косата. Всички билки и растения, които съдържат кремъчна (силициева) киселина, като праза, дюлята и др, се използват за същата цел. Тъй като лукът съдържа и фосфорна киселина, той се препоръчва на ония, които се занимават с умствен труд, също и на нервните. Лукът като храна и лекарство действа чрез солите си, чрез захарта и летливите си масла. На триевите и калциевите соли на лука са образувани от фосфорни, лимонени и други органични киселини, които се превръщат в кръвта в основни (лишиеви) карбонати и неутрализирате вредните кисели ни.
към текста >>

А лукът съдържа тъкмо тази киселина, поради това той служи като лечебно средство при падане ма косата.
През време на европейската война един френски военен лекар д-р Меламе е лекувал болни от инфлуенца, като им давал сок от лук три пъти дневно. Треската намалявала още в самото начало. Лукът, чрез благотворното общо въздействие на организма, подобрява и разхубавява, опреснява лицето. Лученият сок отстранява излишната вода от организма, и премахва отпуснатостта на тъканите. Падането на косата често се дължи на липса или недостатъчност на кремъчна киселина. А лукът съдържа тъкмо тази киселина, поради това той служи като лечебно средство при падане ма косата. Всички билки и растения, които съдържат кремъчна (силициева) киселина, като праза, дюлята и др, се използват за същата цел. Тъй като лукът съдържа и фосфорна киселина, той се препоръчва на ония, които се занимават с умствен труд, също и на нервните. Лукът като храна и лекарство действа чрез солите си, чрез захарта и летливите си масла. На триевите и калциевите соли на лука са образувани от фосфорни, лимонени и други органични киселини, които се превръщат в кръвта в основни (лишиеви) карбонати и неутрализирате вредните кисели ни. Захарта и клетчатката на лука го правят добро слабително средство.
към текста >>

84. -

С желязо се разваля косата.
Измийте лицето си, измийте ушите си, всичките гънки и с една мека хубава кърпа изтрийте ги. Така ще се научите да чувате хубаво. Вие се измивайте с най-хубавата вода, не студена, но топла. Ще вземете гребен, ще се вчешете, ще турите парфюм. Никога не измъчвайте косите си с желязо. С желязо се разваля косата. Можете да вземете дървени клечки, но не с желязо, защото туй желязо прегаря. Косите ни са антени, през които се предават най-хубавите мисли. Ако на тази антена ти сложиш желязо, разваляш я и тя не може да възприема. Ти искаш да се харесаш на хората? Навий тогава косите си на хубави клечки, но не на желязо.
към текста >>

Страхът указва влияние върху циклата кръв, отравя и разрежда всички сокове, свива кръвоносните съдове, парализира нервната система, избелва косата, набръчква лицето, пропъжда съня.
Човек е създаден да господства над средата. Най-големите ни врагове живеят в самите нас, в нашето въображение, в нашите погрешни схващания за живота. Създадени сме за да господстваме, а не да бъдем роби, а няма робство като това, което се дължи на убеждението или на предразсъдъка, който ни прави страхливци. Глупавите предразсъдъци и невежеството помрачават щастието на много люде. Мнозина считал, че предразсъдъците са безопасни, но нищо не е безопасно, което кара човека да мисли, че е играчка на случая, че няма сила в света, която може да се противопостави на Всемогъщия. Страхът указва влияние върху циклата кръв, отравя и разрежда всички сокове, свива кръвоносните съдове, парализира нервната система, избелва косата, набръчква лицето, пропъжда съня. Странно е, че след толкова столетия на опитност и просвета, човечеството още не е разбрало, че страхът не е нищо друго, освен творение на въображението, и не е решило да се освободи от този враг на щастието. Погледнете назад в живота си, вие, които сте почти на края му, и ще видите, че страхът от някои нещо, който ви е състарил преждевременно, който е набръчкал лицето ви и ви е лишил от гъвкавата походка, който е отнел цвета от лицето ви и е откраднел радостта ви, е бил страх от неща, които никога не са се случили. Странно е, че това, което няма основа в реалния живот, е измъчвало цялото човечество от самата зора на историята и дори до днес. Богословието и религиите съдържат в себе си твърде много страх и загриженост, твърдо много сенки, а съвсем малко радости и удоволствия — твърде много облаци, а малко слънце, твърде много насоченост към задгробния живот, а съвсем малко към настоящия. А човечеството има нужда от Христа, а не от догми.
към текста >>

85. -

В Англия има закон — хваща го за косата, че му разтърсва главата.
Да получаваш писма от тях, не може тъй. В семейния ни живот такава евангелска свобода не може. Той я убеждава, но тя казва, че не е разбрал Христа. Такъв Христос, казва, не го искам. Ти, тук ще се подчиняваш на закона. В Англия има закон — хваща го за косата, че му разтърсва главата. И тогава Йоан Веслей, като вряща един свой приятел, казва: Преди да бях се оженил не мислех, сега започнах да мисля, жена ми като ми разтърси главата. Сега оставяме това, което е било по-нататък, вие ще си го представите. Той не е отстъпил, но през целия си живот е разрушавал един въпрос. Тя казва: Как ти се струва, ти може да обичаш онези, които те обичат, но жена ти, която ти разтърсва главата, нея да обичаш, да видим как ще приложиш христовото учение. Изпитва го тя.
към текста >>

86. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Побеляване на косата от душевни вълнения.
Скритите възможности, прев. от руски К. Иларионов. III. Видение и пренасяне на далечно разстояние. Съобщ. Т. Д. IV. Побеляване на косата от душевни вълнения. Съобщ. Ш. V. Цифри и писмени знакове в ириса на окото. 14. Книжнина. Година 1, Брой 8 (1 януари 1920 г.) 1. Борби и насилия.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи, перпендикулярни, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12.
Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи? — Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи, перпендикулярни, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12. Очи, които показват цялата зеница и бялото под и над нея (фиг. 12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само неспокойни, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране. 13. Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещават, без вродена топлина. Веждите 1. Явна, дебела, прилична на стреха, надвиснала вежда (фиг.
към текста >>

Софисти и мошеници Малки, слаби и зле определени очи, с бдителен поглед ; с оловен цвят на лицето; гладка черна и къса коса; нагоре извит нос; силно протегната долна устна, която се извива на горе, придружена с едно добре оформено интелигентно чело, рядко се намират в други, освен в крайно лукави и безсрамни софисти; упорито-свадливи; изкусно-мошенически, заговорници, подозрителни, интересуващи се само за себе си, подли и отвратителни мъже.
33). 7. Всяко лице е тъпо, на което разстоянието от ъгъла на окото до средата на ноздрената страна е по-късо от онова, мерено от тук до ъгъла на устата (фиг. 34). 8. Всяко лице е тъпо, на което очите са по-далечни едно от друго от ширината на едното око. Глупост Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а тялото му остава право — такъв е глупец. Софисти и мошеници Малки, слаби и зле определени очи, с бдителен поглед ; с оловен цвят на лицето; гладка черна и къса коса; нагоре извит нос; силно протегната долна устна, която се извива на горе, придружена с едно добре оформено интелигентно чело, рядко се намират в други, освен в крайно лукави и безсрамни софисти; упорито-свадливи; изкусно-мошенически, заговорници, подозрителни, интересуващи се само за себе си, подли и отвратителни мъже. Жени 1. Прямата и самоуверена жена не е създадена за приятелство. Такъв характер никоя жена не може да прикрие, колкото изкусна и умна да бъде. Когато стане дума за някоя жена, била тя съперница или не, която възбужда внимание, наблюдавайте само страните на носа и горната й устна в профил. 2. Жени с кафяви, космати или четинести брадавици по брадата, особено ако те са под долните части на брадата и по шията, такива жени са въобще работливи, деятелни, добри домакини, но са и крайно предприемчиви и любовни. 3.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз обичам твоите дълбоки, хубави сини очи; твоята светло-руса, къдрава коса; твоите сочни и закръглени червени бузички!. .
Друга жертва нямам, освен няколко бисери по ресниците си—тях ти принасям. Приеми ги, защото този дар е много скъп — от дъното на храма си ти го нося, от най-съкровения кът на неговата Светая-светих. Мило дете, аз те обичам... Мило дете, аз те обичам!. . . Колко скъпо си ми ти за сърцето! Аз обичам твоите дълбоки, хубави сини очи; твоята светло-руса, къдрава коса; твоите сочни и закръглени червени бузички!. . Обичам да галя твоята чиста, искрено-любяща детска душа; обичам твоето сладко бръщолевене и чуруликане, като се опивам от милата ти и незлобива приказка ! . . Скъпо чедо! сладък плод на нежна любов . . .
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Косата му блещи, от нея се пръскат звезди.
Ние познаваме само този Негов Образ, който е отразен върху покрова, що скрива за нас Сиянието. Този Образ е нашият, и Бог иска, щото за нас това да бъде Негов лик. Тъй Го познаваме ние, без да Го познаваме; То ни се разкрива под един образ и въпреки това е безличен. Ние си го мислим като старец, Него, който няма възраст. Бог седи върху един трон, из който непрекъснато отхвръкват милиони искри, и Той създава От тях светове. — Косата му блещи, от нея се пръскат звезди. Вселени обкръжават главата Му, и слънцата идват, за да се къпят в Неговата светлина. IV. Образът на Бога е двоен. Той има една Глава на Светлината и една Глава на Мрака, една бяла и една черна, една горна и една долна. Едната е блянът на Човека като Бог, другата е сътворения образ на бога-човек. Единият образ е Богът на мъдреца, другият — идолът на голямото мнозинство.
към текста >>

„Отвори ми, моя възлюблена“, казва Бог на душата, „че Главата ми е натежала от роса и из къдрите на моята коса капят сълзите на Нощта.“ Тази роса е онази мана, с която се хранят душите на праведните.
Той има една Глава на Светлината и една Глава на Мрака, една бяла и една черна, една горна и една долна. Едната е блянът на Човека като Бог, другата е сътворения образ на бога-човек. Единият образ е Богът на мъдреца, другият — идолът на голямото мнозинство. Всека светлина предполага мрак и става светлост само чрез противополагане на този мрак. Главата на Светлините отроня върху Главата на Нощните тъми роса-блясък. „Отвори ми, моя възлюблена“, казва Бог на душата, „че Главата ми е натежала от роса и из къдрите на моята коса капят сълзите на Нощта.“ Тази роса е онази мана, с която се хранят душите на праведните. Призваните гладуват за нея и я събират с пълни шепи по полетата на небето. Капките са обли бисери, блестящи като диамант и прозрачни като кристал. Те са бели и блещят с всички шарове, защото простата и едничка Истина е блясък на всички неща. V. Образът на Бога излъчва тринадесет лъча: четири от всяка страна на триъгълника, в който ние си го представяме, и един от горния връх на триъгълника. Изобразете този образ на Бога на небето, като прокарате мислено черта от звезда към звезда : той ще обгърне триста и шестдесет мириади мирове.
към текста >>

Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите.
Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце. Ако човек каже: „Аз не вярвам в Бога“, то е все едно каквото да рече: „Аз не Го обичам“. И гласът на Сянката ще му отговори : Ти трябва да умреш, понеже твоето сърце отрича живота. Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив.
към текста >>

Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето.
В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти. Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения.
към текста >>

Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите.
Съгласието, мисли той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни на други, нито на фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония. Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост.
Трети пък се хранят с корени, плодове, мъх, трева, кравешки изпражнения, (един Чела2) от нашите първи индийски групи упражняваше това преди да стане теософ!!), с кисело мляко, сурово тесто и т. н. Неподвижни, седящи в постоянно мълчание със сгънати под тях крака, те се напъват да достигнат величието. Едни ядат веднъж в денонощието. Други през четири, пет, шест деня. Едни носят много дрехи, други ходят голи. Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост. Има някои, напъвайки се да допълнят своето покаяние, вдишват пушек или огън, или фиксират слънцето, или пък се поставят между пет огъня (т. е. голи под палещото слънце с четири горящи огнища наоколо им), държейки се на един крак, или с едната ръка постоянно вдигната нагоре, или влачейки се на колене“. Всички те вървят по един вреден път. Те взимат фалшивото за истинско, нечистото за чисто. Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си.
към текста >>

Дрехата не прави калугера, както и дългата коса и високото чело не правят изследвана на Божествената мъдрост“.
Само тоя, който чувства в своята душа и в своята съвест, че никога не е грешил, даже веднъж, който никога не се е съмнявал в мъдростта на неговия учител, който никога в своето нетърпение за придобиване психически Сили не е търсил друг учител, който Никога не е пренебрегнал своите обязаности като теософ нито в действие, нито в мисъл, нека само той стане и протестира. „Единадесет години откакто Теософското общество съществува (това е пипано през 1886 год.) аз не съм ви дела помежду седемдесет и двете Чела, редовно приети в послушничество и помежду стотиците външни кандидати повече от трима души, които не са още напълно пропаднали и само един, който е издържал пълен успех. А в цялото общество вън от Индия? Кой измежду тия хиляди води искания живот? Ще кажат някой, че са теософи и са присърце на учителите, защото са строги вегетарианци — слоновете и воловете са също вегетарианци — или защото са принудени да водят целомъдрен живот след една буйна младост от друг род? Дрехата не прави калугера, както и дългата коса и високото чело не правят изследвана на Божествената мъдрост“. И тя описва обществото така, както окото на ясновидеца го вижда: „злоба, злословие, липса на състрадание, критики, безспирна борба и цял хор от взаимни укори“. Веднъж ми се направи едно строго мъмрене от един учител в Бомбай, защото се колебаех да приема в обществото един смел човек, който е бил преследван и даже затварян, под известен предлог, от суеверни християни. Показаха ми вътрешно целостта на моите колеги и ми обясниха, че въпреки изобилието на техните добри намерения, девет десети от тях са били скрити грешници, вследствие слабостта им в морално отношение. Това ми бе един урок за през целия живот и, след това, винаги се въздържах да съдя другарите си, повечето от които — нито по-слаби, нито по-съвършени от мен — като не можеха да прехвърлят планината, катереха се като мен, трудно, но упорито, към върха. Преди много години — когато пристигнахме за пръв път в Бомбай — Ел.
към текста >>

Кожата е мека и бела; косата кафява и неизобилна; краищата и мускулите слаби; вените невидими и характерът боязлив, недуховит и неактивен. 3.
Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2. Флегматичният или студен и влажен темперамент е едър, тлъст и отпуснат. Кожата е мека и бела; косата кафява и неизобилна; краищата и мускулите слаби; вените невидими и характерът боязлив, недуховит и неактивен. 3. Холерическият или горещ и сух темперамент се познава по изобилните черни коси, широки и изпъкнали вени и артерии, тъмна кожа и едно твърдо добре съчленено и мускулесто тяло. 4. Меланхоличният или студен и сух темперамент се познава по твърдите, слаби и бели тела, тънки мускули, малки стави и слаби коси. По разположение, личностите, които притежават тоя темперамент, са недуховити, плахи и отчаяни. Модификации Тази доктрина за темпераментите е била много обсъждана от старите, но никога не е била изменяна значително. Сангвиник: Английският поет Томас Мур Тя може да се счита неизменяна до възраждането на литературата подир средните векове, па даже и тогава това четворно деление бе изобщо прието.
към текста >>

Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани.
Писателите, които посочихме и цитирахме, даже и най-старите, като Хипократ, знаеха всичко, което бе потребно да се знае — и то главно от физиологическа гледна точка — за белите дробове, черния дроб и стомаха, на които отдаваха техните истински функции. Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили. Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения свят, чийто широки полета той прибави към владенията на науката. Сега се видя, че мозъкът по необходимост трябва да образува основата на едно особено темпераментно положение. Вниманието, обаче, на Д-р Gall, както и това на Д-р Spurzheim, беше насочено главно към други и особено към строго френологически цели, и те малко допринесоха за познанието на темпераментите. Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани. Плътта е мека, жизнената дейност слаба, пулсът слаб. Всичко изразява бавност и слабост в растителната, чувствителната и умствената функции. 2) Сангвиничният темперамент се изразява чрез едно достатъчно добро състояние на плътта, умерена пълнота на частите, светли или кестеняви коси, сини очи, голяма активност на артериалната система, силен, пълен и бърз пулс и един оживен изглед. Така създадените личности лесно се възбуждат от външни впечатления и притежават по-голяма енергия от онези, надарени с първия темперамент. 3) Жлъчният темперамент се характеризира с черна коса, тънка, жълтеникава или медна кожа, черни очи, умерени, пълни, но плътни мускули и грубо изразени форми.
към текста >>

3) Жлъчният темперамент се характеризира с черна коса, тънка, жълтеникава или медна кожа, черни очи, умерени, пълни, но плътни мускули и грубо изразени форми.
Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани. Плътта е мека, жизнената дейност слаба, пулсът слаб. Всичко изразява бавност и слабост в растителната, чувствителната и умствената функции. 2) Сангвиничният темперамент се изразява чрез едно достатъчно добро състояние на плътта, умерена пълнота на частите, светли или кестеняви коси, сини очи, голяма активност на артериалната система, силен, пълен и бърз пулс и един оживен изглед. Така създадените личности лесно се възбуждат от външни впечатления и притежават по-голяма енергия от онези, надарени с първия темперамент. 3) Жлъчният темперамент се характеризира с черна коса, тънка, жълтеникава или медна кожа, черни очи, умерени, пълни, но плътни мускули и грубо изразени форми. Надарените с това устройство личности имат силно отбелязана и с изражение на решителност фигура. Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия. Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа.
към текста >>

Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията.
2) Сангвиничният темперамент се изразява чрез едно достатъчно добро състояние на плътта, умерена пълнота на частите, светли или кестеняви коси, сини очи, голяма активност на артериалната система, силен, пълен и бърз пулс и един оживен изглед. Така създадените личности лесно се възбуждат от външни впечатления и притежават по-голяма енергия от онези, надарени с първия темперамент. 3) Жлъчният темперамент се характеризира с черна коса, тънка, жълтеникава или медна кожа, черни очи, умерени, пълни, но плътни мускули и грубо изразени форми. Надарените с това устройство личности имат силно отбелязана и с изражение на решителност фигура. Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия. Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа. Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна.
към текста >>

Цветът е обикновено разкошен, изражението засмяно, очите светли, носът широк и косата мека и светла като коприна.
Знаменитата статуя на Умиращия Гладиатор също ни представлява това телесно и умствено устройство. Жизненият темперамент Този темперамент зависи от превъзходството на жизнените или хранителни органи, които се поместват в голямата кухина на трупа. Ето защо, той, по необходимост, се отличава чрез едно сравнително по-голямо по ширина и дебелина туловище и сравнително по-малки по дължина и размер краища, отколкото в двигателния темперамент. Неговото най-съществено физическо развитие е кръгловатостта. Лицето клони към закръглеността, ноздрите са широки, вратът по-скоро къс, рамената широки и закръглени, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката са пълни, конически и свършват със сравнително малки китки и стъпала. Цветът е обикновено разкошен, изражението засмяно, очите светли, носът широк и косата мека и светла като коприна. У жените с този темперамент — който изглежда да е темперамента на жената — рамената са меко закръглени и тяхната ширина, до колкото я имат, принадлежи повече към изпъкналите й гърди, отколкото към костните и мускулни размери на самите рамена. Бюстът е голям и закръглен, кръстът, макар и достатъчно отбелязан, изглежда като да е завладян от пълнотата на съседните части. Бедрата са извънредно развити, краищата конически, стъпалата и китките малки, но пълни. Цветът, който зависи от храната, е едно толкова изящно съчетание на розово и кремаво, че може да съперничи по ефект с природните цветове. Има, при това, едно разточителство на меки и изящни руси или кестеняви коси.
към текста >>

Косата е мека, изящна и нито изобилна, нито много тъмна.
Жизнен: Силейс Райт Едно неоправдано и ненормално преобладаване на поглъщателната система и една ленива активност на циркуларните (кръвообръщателни) органи ни дават проявлението на описания в един от предходните отдели лимфатичен темперамент. Неговите форми са по-низки и по-закръглени даже и от току що описаните, но им липсват техните добре определения и грациозни очертания. Един мек цвят на кожата, отпуснатост на плътта и липса на изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и на ума и на тялото характеризират това състояние на системата, което, очевидно, е резултат на болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти. III. Умственият темперамент Умственият темперамент, който се намира в зависимост от мозъка и нервната система, се характеризира чрез една слаба телесна конструкция, голяма сравнително глава, овално или пириформено (pyriform) лице, високо и бледно чело, деликатни и изящни черти, светли и изразителни Очи, тънка шия и само едно умерено развитие на гърдите. Цялата фигура е повече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна. Косата е мека, изящна и нито изобилна, нито много тъмна. Кожата е мека и деликатна по тъкан. Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация. Изражението е оживено и пълно с интелигентност. Умствен: Проф. Толък Жените, в които този темперамент преобладава, макар и често да са красиви, нямат закръглени форми, пълни гърди и развити тазове, които означават най-висока степен на пригоденост към различните назначения на пола.
към текста >>

Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал.
Всеки, който през войната е бил между ратниците на 3-та Балканска дивизия, не веднъж е бродил известната река Порой, протичаща из върховете на Козяк планина към Мъгленско. Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане. Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п. полк, при работене пътя в дефилето на тази река, по инициативата на началството, често са се къпали. При такъв един случай, четирима подофицери от същата рота, добри плувци, са се къпели в един по-дълбок и голям вир. Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал. Изненадан, зрителят, запитва своите другари, дали между тях е имало и друго лице, като им разказва видяното; разбира се, в отговор на това, получил техния смях и подигравки, защото всичко това им е било досущ необяснимо. В още по-голямо недоумение, подофицерът замълчал и всички се прибрали към ротата. Не след много време, неколко от войниците, един от които е турчин, отиват да се къпят в същия вир и за зла участ, турчинът се удавя на същото място и по същия начин, както подофицерът предварително видел. Очевидно е, случаят с това видение се отнася като предупреждение за нещастието, а самото събитие е показано преди проявлението му на физическото поле. Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вдовицата тогава му разправила, че в същата тая нощ явил се мъжът й на сън и казал й, къде ще намери разписката, и действително тя открила тази последната в едно чекмедже, дето лежала и една гарнитура игленки за коса от брилянти, която тя изгубила отдавна.
пожарът е потушен до третата къща от моята“. Всеки един от тези факти, дадени от него, е бил потвърден отпосле точно, включително и часа, когато пожарът е бил загасен. Вторият разказ разправя за мадам де Мартевил, вдовицата на Нидерландския посланик, която била съдена за една голяма сума, след смъртта на мъжа й. В мъчнотията си тя дошла при Сведенборг и му казала, че знае какво мъжа й заплатил сумата и получил разписка за това, която не можала сега да намери. Сведенборг обещал да й помогне колкото може, и след неколко деня посетил Мадам де Мартевил, за да й каже, че видял г-на Мартевил, който внезапно го напуснал, тъй като бил повикан от жена си за много важна работа. Вдовицата тогава му разправила, че в същата тая нощ явил се мъжът й на сън и казал й, къде ще намери разписката, и действително тя открила тази последната в едно чекмедже, дето лежала и една гарнитура игленки за коса от брилянти, която тя изгубила отдавна. Третият разказ се отнася до кралица Улрика, която го запитала един ден, дали е видял в духовния свят брата й, който умрял неотдавна. Отговорът бил, че не е виждал брат й, но не след много време той посетил двореца, приближил се при Улрика без церемония и й пришепнал на ухото нещо, което я стреснало и направило да пребледнее. „Има само един Бог и моят брат, които могат да знаят, какво ми каза той“, казала тя отпосле. Сведенборг е прекарал доста време в Лондон, дето е станал известен и се възхищавали от него, имал е неколцина добри приятели, но слабото му знание на английския език и препятствието на говора го лишавали от каквато и да била интимност. Неговата тънка фигура, с кафяви очи и финни черти, е била добре позната на съседа му Голд Бад Филдс, дето живеел и дето често го виждали да говори с децата, на които имал навика да носи сладки.
към текста >>

и 7.) Тя има сравнително по-големи очи, по-изящни и по-меки коса и кожа и по-малко рязко отбелязани и по-подвижни черти на лицето от мъжа.
Женското чело е по-меко и обло, отколкото мъжкото; носът е по малко изпъкнал и, вместо да е леко изгърбен, както е обикновено у мъжа, той е или прав, или малко-много вглъбнат. Широчината или въобще размера на ноздрите у жената е по-голям, отколкото у мъжа. Горната устна у жената е обикновено вгъната и по-къса, отколкото у мъжа, у когото тя е често или права или леко изпъкнала. Долята устна у жената е по вече меко закръглена, отколкото у мъжа, и брадата по-малка, обла и деликатна, съответстваща на нейния по-малък мозък. (Фиг. 6. и 7.) Тя има сравнително по-големи очи, по-изящни и по-меки коса и кожа и по-малко рязко отбелязани и по-подвижни черти на лицето от мъжа. Брадата у мъжа и отсъствието й у жената съставлява едно забележително различие в кавказката раса. Помежду монголците, малайците и други раси, мъжът е толкова лишен от брада, колкото и жената. Ще се види, че на мъжете от тези раси липсва нещо от елементите на най-висока възможност, каквато се изисква у нас. Лафатерови противоположности Лафатер има един откъслек върху физиогномическите различия между двата пола, които той излага антитезно така: „Мъжът е по-твърд, жената по-гъвкава. „Мъжът е по-изправен, жената по-огъната.
към текста >>

„Косата у мъжа е по-яка и по-къса, а у жената по-дълга и по-еластична.
„Мъжът е груб и корав, жената гладка и нежна. „Мъжът има повече изпъкнали линии, жената повече вгънати. „Мъжът има повече прави линии, жената повече извити. „Мъжът е повече ъглест, жената повече закръглена. „Веждите у мъжа са по-гъсти, а у жената по-малко намръщени. „Косата у мъжа е по-яка и по-къса, а у жената по-дълга и по-еластична. „Мъжът е сериозен, жената весела. „Мъжът пази и наблюдава, а жената гледа повърхностно и чувства“. Нека жената бъде женствена Жената нищо не печели със старанието си да стане повече прилична на мъжа. Нейната царствена хубост се състои в това, да си остане истински женствена. Това е качеството, което печели любовта на мъжа, в когото тя обича, преди всичко друго, изправеността, мъжествеността, — нещо, на което можеш да се опреш, да го гледаш нагоре, да се гордееш с него.
към текста >>

По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса.
Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери. За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село Жйонеп била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица. Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците.
към текста >>

Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада.
За нещастие, аз невидях нито едно от тези лечения, ако и да станаха много пред очите ми, защото лицата преминаваха тъй скоро и се поглъщаха от големите тълпи, отвличани биваха от приятелите си, че аз нямах случай да позная някого от тях, а трябваше да се уповавам на това, що хората ми разправиха и на отчетите във вестниците. Със стотици инвалиди бяха донесени на кола, и като неможаха да отидат сами при Шлатера, този последният напущаше платформата и отиваше при колата. Той вървеше с достойнство, със спокойни, обмислени движения, и имаше вид на тихо духовно лице, пред което тълпите винаги се отдръпваха с почитание и благоговение. Това беше интересно зрелище, голямо стечение на хора от разни класи и съсловия, хора събрани всеки ден около този човек, когото един от вестниците описа като „жива представа на Христовия образ“, макар това описание да бе малко преувеличено. Наглед Шлатер имаше ръст повече от среден, широко плещест и добре сложен, картина на добро здраве и физическа издръжливост. Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина. Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“.
към текста >>

се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр. се заключава за обратното, за прекаран в доволство и спокойствие живот. Внезапно пък и силно преживените душевни сътресения (скърби и радости) доказват и по-силни и бързи физически промени. Една от тези промени, като последствие от силно преживени дневни вълнения, е и внезапното побелване на косата, каквото тъй майсторски ни описва Макс Нордау в разказа си: „Едно приключение под влака“. Такива факти можем да намерим много в живота. От този род е и случаят с прогледалия слепец (кн.
към текста >>

Една от тези промени, като последствие от силно преживени дневни вълнения, е и внезапното побелване на косата, каквото тъй майсторски ни описва Макс Нордау в разказа си: „Едно приключение под влака“.
Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр. се заключава за обратното, за прекаран в доволство и спокойствие живот. Внезапно пък и силно преживените душевни сътресения (скърби и радости) доказват и по-силни и бързи физически промени. Една от тези промени, като последствие от силно преживени дневни вълнения, е и внезапното побелване на косата, каквото тъй майсторски ни описва Макс Нордау в разказа си: „Едно приключение под влака“. Такива факти можем да намерим много в живота. От този род е и случаят с прогледалия слепец (кн. 1 стр. 20 на „Всемирна летопис“). Ето това приключение: Прозорците на ресторанта — пише Макс Нордау — бяха отворени и приятният въздух на пролетната нощ водеше борба с препълнената от тютюнев дим атмосфера за завладяване на залата.
към текста >>

По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги.
Ето това приключение: Прозорците на ресторанта — пише Макс Нордау — бяха отворени и приятният въздух на пролетната нощ водеше борба с препълнената от тютюнев дим атмосфера за завладяване на залата. Пред погледа навън се разкриваше дълбоко-синьото небе и светещия месец, чийто синкаво-блещукащи лъчи трептяха през младите листа на цъфтящите дървета, които се полюляваха от слабия ветрец насам-нататък пред прозорците. На нашия кръжок, обаче, чиито членове от дълго бяха свикнали да се събират всяка вечер около една определена маса на весела беседа, нищо не беше тъй далечно и безинтересно, както поетическите съзерцания. Компанията, към която и аз принадлежах, се състоеше в по-голямата си част от почтени граждани, които имаха повече чувство за ясна газова светлина, отколкото за дрезгавината на луната, и много повече се увличаха от предимствата на една добра вечеря, отколкото от вълшебството на пролетната нощ. Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за политиката на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси. По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги. Някои от компанията изказаха предпазливи съмнения спрямо циркулиращите анекдоти за подобни случаи, докато пък другите най-безпощадно се присмиваха на онези, които били доста наивни, за да вярват на подобни бабешки приказки и, тъкмо когато разговорът на тази тема беше най-разгорещен, от съседната маса се приближи до нас един господин, на когото до този момент не бяхме обърнали никакво внимание. Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи. Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години. „Извинете, господа, че си позволявам да се вмесвам в разговора Ви,“ каза той след учтив поздрав.
към текста >>

Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години.
Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за политиката на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси. По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги. Някои от компанията изказаха предпазливи съмнения спрямо циркулиращите анекдоти за подобни случаи, докато пък другите най-безпощадно се присмиваха на онези, които били доста наивни, за да вярват на подобни бабешки приказки и, тъкмо когато разговорът на тази тема беше най-разгорещен, от съседната маса се приближи до нас един господин, на когото до този момент не бяхме обърнали никакво внимание. Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи. Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години. „Извинете, господа, че си позволявам да се вмесвам в разговора Ви,“ каза той след учтив поздрав. „Вие говорите тук на една тема, която извънредно много ме интересува. Аз сам съм едно живо доказателство за това, че ужасните вълнения могат действително да упражнят върху човека онова физическо влияние, върху което вие всички се съмнявате“. Думите му възбудиха у нас най-голямо любопитство. Ние му сторихме место на масата си, и след като той седна, всички едногласно настояхме да ни разкаже, какво се е случило с неговите бели коси.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Побеляване на косата от душевни вълнения.
Скритите възможности, прев. от руски К. Иларионов. III. Видение и пренасяне на далечно разстояние. Съобщ. Т. Д. IV. Побеляване на косата от душевни вълнения. Съобщ. Ш. V. Цифри и писмени знакове в ириса на окото. 14. Книжнина. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Методи за изправлението му Бъдещето, което предстои Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат.
към текста >>

Косата хубава, мека, не изобилна и обикновено светла.
Признаците на тая смесена форма са голяма енергия, издръжливост и жизнена сила, с нещо от импулсивността и буйността, които са присъщи на кръглото лице или жизнената форма. Яйцевидното (пириформено) лице Когато мозъкът и нервната система, на които седалището и центъра е големият свод на черепа, указват преодоляваше влияние в устройството, разширението на горната част на лицето, включително челото, дава яйцевидна или крушовидна форма на главата. (фиг. 9) Челото е високо и бледно. Чертите деликатни и изящно направени. Очите светли и изразителни. Косата хубава, мека, не изобилна и обикновено светла. Шията тънка, гърдите по-скоро тесни, краищата малки и цялата фигура по-вече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна. Приложеният портрет на актрисата Рашел (фиг. 10) е пример на пириформено лице и умствен темперамент. Този темперамент и тая форма на лице показват голяма активност на мозъка и нервната система. Както казахме в главата за темпераментите, мислите са бързи, чувствата остри, въображението живо и блестящо.
към текста >>

Рамената широки, косата гъста, често къдрава Челото е широко и обикновено низко, устните дебели, очите приятелски, тъмни и засенчени от гъсти вежди.
Основната черта на характера е смелост, последствие от надежда,, което, обаче, понякога се изразява в безразсъдна дързост и нетърпеливост. () ТАУРУС —Телец Владетел . 3нак на земята ТИП: АМЕРИКАНЕЦ Като асцендент: Георг Вашингтон, Генерал Улис Грант. Дава низко, сбито, силно тяло, дебел гръб, малък, прав нос с основата обикновено дълбоко врязан. Крайниците са къси и силни, ръцете широки н тежки с къси пръсти. Рамената широки, косата гъста, често къдрава Челото е широко и обикновено низко, устните дебели, очите приятелски, тъмни и засенчени от гъсти вежди. Таурус управлява тила, врата и гръкляна. Качества на характера: себелюбие, устойчивост, които се израждат в педантизъм, фантазьорство и упоритост, когато намираме знака или неговата владетелка в дисхармония. В Таурус месецът има повишение. Особено силен е таурусовия тип на първия деканат в своите симпатии и антипатии, твърде резервиран е, обича удобствата. Владетелката на първия деканат е Венера, вторият деканат на има за свой съвладетел Меркурий ().
към текста >>

Поглед остър и проницателен, силен интелект, кафяви очи, тъмна коса.
— Може би, даже упорит и неподатлив в I. C. Основната черга на характера е постоянство, твърдост и упоритост. () ГЕМИНИ—Близнеци Владетел . Знак на въздуха ТИП: БЕЛГИЕЦ Като асцендент: Рихард Вагнер, Лорд Тенисон, Данте, Бърнард Шоу. Дава високо, право, слабо тяло, тясно лице, изкривен, остър,обикновено ястребов нос. Поглед остър и проницателен, силен интелект, кафяви очи, тъмна коса. Бърз ход, при тичане силно си маха. ръцете. По-нискостоящият Близнец е твърде неспокоен, лукав, лъжлив и обстоятелствен, той мълчи само, когато му се затворят устата. Крайниците са. дълги, ръцете често къси и винаги в движение, даже и когато седи мирно на своя стол. Впрочем умствено, Гемини е също тъй подвижен както и физически.
към текста >>

Косата обикновено руса, понякога червеникава, очите големи, лицето длъгнесто, розова кожа и често издадена брада.
Основната черта на характера е търпение, което в своите най-висши прояви носи в себе си необикновена способност за приспособление към околната среда и настойчиви стремежи. () ЛЕО — Лъв Владетел . Знак на огъня ТИП: ФРАНЦУЗИН като асцендент: Бисмарк, Крал Георги гръцки, П. Морган, Аделина Пати. Тяло най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита. Косата обикновено руса, понякога червеникава, очите големи, лицето длъгнесто, розова кожа и често издадена брада. Гласът е силен и има нещо заповедническо, което се забелязва и в погледа. Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност. Смелостта е едно от неговите добри качества. Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво тяло, както овенът, но о по-добре сложена стойка. Неговата жажда за власт и импулсивност правят живота му изложен на много промени.
към текста >>

Тялото високо, слабо, добре сложено, косата обикновено тъмна, очите кафяви, но под този знак се срещат и мнозина с руса коса и сини очи.
Мистичната символика на тоя знак е, че в Либра, знакът на везните, душата бива претеглена: тя натегва и потиска низшата природа, докато последната бъде надвита. Тук душата намира своето равновесие чрез потискането на низшата природа ( , владетелка). Сатурн в този знак е повишен, с други думи, поради влиянието на Сатурн, по-низшата Венера бива поставена над . Стане ли това, явява се посвещението, интуицията, т. е. събраните в по-раншните животи знания се събуждат. Тялото високо, слабо, добре сложено, косата обикновено тъмна, очите кафяви, но под този знак се срещат и мнозина с руса коса и сини очи. Косът е прав, челото над веждите силно изпъкнало. Изразът на очите честен, откровен. Характерът е услужлив, приятен, често малко индиферентен, но почти винаги твърде симпатичен. Волята слаба, поради което хората от тоя тип силно се влияят от обстоятелствата и външните влияния. Той често е роб на своите чувства и прищевки.
към текста >>

Косата и очите черни, брада тънка, чело високо.
Неговите симпатии и антипатии не се създават лесно, но в своето приятелство и в своята омраза са постоянни. Този знак създава много велики духове, особено в политическото поприще. Тяхното вродено влечение ги кара да искат едно по-високо положение и със своята издръжливост, дипломатическа ловкост и такт, обикновено достигат своята цел и желания, — въпреки може би след дълъг и упорит труд. Те притежават силата успешно да се борят със своята меланхолична и измъчена природа. Погледът обикновено е отправен към земята, — един козирог рядко ще те гледа право в очите, когато говори с теб; погледът е ленив, веждите низки и понякога съединени над носа. Косата и очите черни, брада тънка, чело високо. Те обичат да говорят публично, но рядко говорят леко и увлекателно. Месецът в започва да пада; слънцето стои най-низко в пред северното полукълбо, но от този знак започва пак да се качва. При рождението на Исуса слънцето е било точно в знака — Той е символът на съживяването и, в по-дълбок смисъл, на започване одухотворяването на земята, с всичко, което това съдържа в себе си, — след като достигне своята най-низша точка във физическата материя. На това се дължи падането на месеца в . Рефлектираната светлина на месеца отслабва, за да блесне с по голяма сила истинската, духовната светлина на слънцето.
към текста >>

Ръцете и краката къси и груби, косата мека, подобна на коприна.
в ), Кралица Виктория Испанска, Клео де Мерод, Пий IX, Кралица Фридрих. Дава низко, месесто тяло, слабо телосложение, — чувствителност към различните влияния. Характер честен, добър и тих те желаят да служат н да помагат всякъде, дето намират случай за това; но бидейки необикновено възприемчиви, те често стават играчка на външните влияния и на своите чувства. Очите са светлосиви или водни, — така наречените „рибени очи“, които лесно се узнават. Обикновено на средната си възраст получават подбрадник, често матов цвят на лицето, раменете обли, наведена стойка. Ръцете и краката къси и груби, косата мека, подобна на коприна. Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план. Те непрекъснато имат да се борят с всякакви нещастия и разочарования. Това е като едно шествие с кръст на рамо, което съвършеният човек трябва да измине, преди да бъде прикован на кръста при знака на овена ( е следващият знак). Нептун, владетелят, е най-външната, най-висшата триобемна планета на нашата система; една планета, за която още малко се знае. И затова роденият под тоя знак рядко може да бъде разбран и оценен според стойността си.
към текста >>

* Побеляване на косата от душевни вълнения.
Вълнението и безпокойствието било толкова голямо у влюбения студент, щото той накарал другаря си да се облече и двамата заедно да излязат. Отишли на телеграфната станция и телеграфирали до свой приятел да съобщи за положението на госпожицата. Преди, обаче, да получат отговор от приятеля, 2 — 4 деня след случката получили писмо от самата мома, която подробно разправяла, че се разболяла много сериозно и в най-голямата криза, когато била в безсъзнание, се явила в София, влязла в стаята им, в която горяла петролната лампа малко свита. В писмото си тя описвала кой от двамата къде спял и на коя страна бил обърнат, описвала и други подробности и времето, което точно съвпадало със събуждането и видението на студента. Съобщава: Т. Д. * Побеляване на косата от душевни вълнения. Прочетох в кн. VI на списанието за внезапното побеляване на косата на един доктор, който бил нападнат от някой разбойник, вързан и хвърлен под трена, за да бъде смазан, но се спасил. В София живееше преди 15 години един германец, който беше гавазин при тогавашната германска легация. Същият, преди да постъпи на тая длъжност, бил е моряк в германската марина. Тогава той бил 22 — 24 годишен.
към текста >>

VI на списанието за внезапното побеляване на косата на един доктор, който бил нападнат от някой разбойник, вързан и хвърлен под трена, за да бъде смазан, но се спасил.
Преди, обаче, да получат отговор от приятеля, 2 — 4 деня след случката получили писмо от самата мома, която подробно разправяла, че се разболяла много сериозно и в най-голямата криза, когато била в безсъзнание, се явила в София, влязла в стаята им, в която горяла петролната лампа малко свита. В писмото си тя описвала кой от двамата къде спял и на коя страна бил обърнат, описвала и други подробности и времето, което точно съвпадало със събуждането и видението на студента. Съобщава: Т. Д. * Побеляване на косата от душевни вълнения. Прочетох в кн. VI на списанието за внезапното побеляване на косата на един доктор, който бил нападнат от някой разбойник, вързан и хвърлен под трена, за да бъде смазан, но се спасил. В София живееше преди 15 години един германец, който беше гавазин при тогавашната германска легация. Същият, преди да постъпи на тая длъжност, бил е моряк в германската марина. Тогава той бил 22 — 24 годишен. При едно нещастие на морето, той е останал през цялото денонощие на открито море, и благодарение на предпазителен пояс, най-после бил е спасен от една рибарска гемия. От тогава косите му побелели като сняг, и има в столицата даже хора, които помнят същия младолик човек с побелели коси й мустаци.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица?
Цветовете му са много сухи, кожести, и затова, като се откъснат, могат, без да се натопят даже, да траят много време пресни, като че ли току-що са откъснати. Езикът, на който ни учи самодивската метла, е следният. Тя ни казва: „както аз не изсъхвам, дълго време запазвам своята свежест, преснота, така и ти бъди винаги млад“. Това цвете ни учи да бъдем вечно млади. Но явява се въпрос, възможно ли е да бъде човек вечно млад? Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица? Обаче, самодивската метла ни говори за младостта на душата. Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади. Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята.
към текста >>

Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади.
Тя ни казва: „както аз не изсъхвам, дълго време запазвам своята свежест, преснота, така и ти бъди винаги млад“. Това цвете ни учи да бъдем вечно млади. Но явява се въпрос, възможно ли е да бъде човек вечно млад? Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица? Обаче, самодивската метла ни говори за младостта на душата. Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади. Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята. Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла. Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15.
към текста >>

Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави тялото силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса.
Неговата средна скорост е 59' 8" за 24 часа. Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята. Гъстотата на Слънцето възлиза на 0.25, като се вземе земята за единица. Обръщането му около оста си се извършва в 25 дни, 7 часа и 40 минути, обемът му надминава земята 1,305,000 пъти, а масата му 332,000 пъти. Слънцето се въздига в 19-ия градус на , а пада в 19-ия градус на . Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави тялото силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса. Държането е самосъзнателно и заповедническо, погледът проницателен. Роденият е лесно раздразнителен, но примирителен. Когато Слънцето е замъглено и силно поставено, то прави човека горделив и арогантен, упорит и повърхностен, неспокоен и понякога жесток, особено ако Марс или Сатурн му повлияят зле. Хармоничното слънчево влияние прави човека съвестен, честен и благороден. Слънцето управлява сърцето и болестите му са болести на този орган.
към текста >>

Косата изгубва цвета си.
Дробовете изгубват еластичността си и увеличават гъстотата си. Слюнните жлези се втвърдяват и намаляват величината си. В стомаха, гастрическият сок се отделя в разредена форма и няма достатъчно пепсин. Черният дроб изгубва жлъчкообразуващите си качества. Зъбите изгниват и не могат да се заместят, след като са биле веднъж заместени. Косата изгубва цвета си. Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка. Той даже не може да ни каже, защо побелява косата. Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни. Но кое ли не е било отдавано на бактериите в сегашния век? При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно.
към текста >>

Той даже не може да ни каже, защо побелява косата.
В стомаха, гастрическият сок се отделя в разредена форма и няма достатъчно пепсин. Черният дроб изгубва жлъчкообразуващите си качества. Зъбите изгниват и не могат да се заместят, след като са биле веднъж заместени. Косата изгубва цвета си. Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка. Той даже не може да ни каже, защо побелява косата. Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни. Но кое ли не е било отдавано на бактериите в сегашния век? При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос.
към текста >>

Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни.
Черният дроб изгубва жлъчкообразуващите си качества. Зъбите изгниват и не могат да се заместят, след като са биле веднъж заместени. Косата изгубва цвета си. Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка. Той даже не може да ни каже, защо побелява косата. Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни. Но кое ли не е било отдавано на бактериите в сегашния век? При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта.
към текста >>

При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно.
Косата изгубва цвета си. Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка. Той даже не може да ни каже, защо побелява косата. Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни. Но кое ли не е било отдавано на бактериите в сегашния век? При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята.
към текста >>

Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време.
Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал. Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време. Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат. Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на старостта. Тези процеси се дължат на многото вар и други земни соли, които са се натрупали вътре в телесната ни система. Ако старостта дохожда пропорционално с количеството на това натрупване на соли в организма, то следва, че тя може да се забави съразмерно с времето, през което този задръстителен материал се държи вън от човешкия организъм. Това е едно доказателство в полза на вегетарианската диета, тъй като в плодовете и подобни на тях храни има минимум от този вид задръстителна материя.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца.
Между това, самарянката целомъдрено целуваше ръката на Исуса и я мокреше със сълзите си — чиста роса от любов и покаяние. Около тях, голямата тишина на природата като че ли се покланяше: при звука на божествения глас, птичките бяха млъкнали върху клонете; песента на извора се беше укротила; шумоленето на насекомите отслабваше във въздуха и човек би казал, че едно самосъсредоточение от невидими присъствия изпълваше тишината пред коленичилата жена. Тя се изправи, цяла трогната и смутена, и отстранявайки очите си от тези на Исуса., от страх, че не може да издържи ослепителната ясност на този поглед, приготви се да му поднесе да пие. Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя. разкри до рамото си една река от идеална скулптурна форма. Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца. Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й. . . . Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя. Докато той утоляваше жаждата си, с един бърз жест тя отвърза една връзка От своята обувка, за да поправи безредието на косите си, и после, нейните голи ръце се скръстиха върху гърдите й в едно положение на инстинктивна срамежливост. Исус, трогнат от тази скромна почит, се възползва от добрите разположения на това смирено създание пред Него, за да му даде един урок и да покърти безвъзвратно сърцето му.
към текста >>

Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата на тялото и характера, тялото прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът на мисленето.
Средната му скорост е 59' 8“ за 24 часа, но може да достигне скорост от 1° 40' за 24 часа. Той изминава приблизително в 27 дни пътя си (R). Обемът му е 1/20 от този на земята. Гъстотата му е 1.26. Той по природа е колеблив, променлив, студен и сух. Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата на тялото и характера, тялото прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът на мисленето. Неговото влияние създава мъже на литературата и на точните науки; те са твърде възприемчиви, бързи и остро умни в аргументирането, а често и добри оратори и писатели. Недостатъците, които причинява Меркурий, са: егоизъм, своенравие и самохвалство. Този последният недостатък може да се изрази с тези думи: „Бог знае всичко, но един нехармоничен меркуров тип знае всичко по-добре“. Както луната, взема боята на знака, в който е поставен, напр., в огнения знак той прави мисленето остро и навременно, във въздушния знак и идеалистично и художническо, в е проницателен и художнически ум, в прави човека заядлив и по настроения, и т. н. По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети.
към текста >>

Марс често дава червена или светло-руса, къдрава коса, особено в асцендентите.
Естеството на Марс е лошо, горещо и сухо, холерично и огнено. Изобщо Марс владее над животното царство, а в човека над животинските наклонности и качества. При силна позиция в хороскопа той създава сухо тяло, със силни мускули, високо, с мършава глава, отгоре на темето разширена. Брадичката е остра. Костната система е силно развита. Марс често дава червена или светло-руса, къдрава коса, особено в асцендентите. Характерът е охотник за борба, смел, великодушен, възбудителен, от време на време буен. Марсовият тип не се плаши от нищо, а чрез силните влечения, които го карат да действа, и чрез своята силна воля, той обикновено успява в своите предприятия. Където не успява, там причината лежи в голямата му бързина и прекалена ревност, чрез които работата му често се уврежда. По-низшият Марсов тип, особено при силно размътване на Марс, е много опасен, често жесток, предател и винаги груб. Ако и Сатурн съдейства в това направление на Марс (или му противодейства), тогава имаме един пълен тип на бандит или разбойник, убиец.
към текста >>

Изображават го като млад, силен герой, или гол, или напълно въоръжен с шлем на къса, гъста коса, с малка уста и дълбоко хлътнали очи.
При по-високо развито его Марс не се проявява по същия начин, но той не ще пропусне при силна позиция в хороскопа да наложи своя отпечатък на личността във формата на импулсивност, буйност, чувственост и пр. Занятието на онези, които попаднат под влиянието на Марс, е занимание с желязо и остри инструменти или с люти течности, напр. металоработници, ковачи, огняри, касапи, бръснари, дърводелци, войници и всички други, които имат работа с военни работи, хирурзи, химици, зъбни лекари. Марс е син на Зевса и на Юна. Като бог на войната той символизира особено силата, храбростта и смелостта. Изображават го като млад, силен герой, или гол, или напълно въоръжен с шлем на къса, гъста коса, с малка уста и дълбоко хлътнали очи. Той е въоръжен с копие и щит, В неговата среда има спор, борба и несъгласие и затова боговете го избягват. Марс = март, априлски бури, ноемврийски проливни дъждове. В двата случая Марс е владетел в знака, в който се намира слънцето. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случаи от прераждане Те са много, но неотдавна такива са съобщени и от италианския лекар Камело Самона, доктор по медицината н правото, които идат да потвърдят възможността за един човешки индивид да се превъплътява повече пъти. Той пише в Filosofia delle Scienza следното: „На 15.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такива хора се познават между хиляди други по слабата си малко приведена конструкция, черна коса, тънка брада, дълго и хлътнало лице, тъмни и мрачни очи, които никога не ни поглеждат право в лицето, а с насочени към земята.
Сатурн се връща около 140 дни назад и 5 деня изглежда неподвижен. Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д. Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му. От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия. Онези, които силно попаднат под това низше влияние на Сатурн, прекарват най-мизерното съществуване и често свършват със самоубийство. Такива хора се познават между хиляди други по слабата си малко приведена конструкция, черна коса, тънка брада, дълго и хлътнало лице, тъмни и мрачни очи, които никога не ни поглеждат право в лицето, а с насочени към земята. Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението. Сатурн владее над костите и ставите, черния дроб, далака, лявото ухо и коленете. Изобщо се казва, че минералното царство се управлява от Сатурн и така той управлява в нашето тяло онези части, които служат за опора и съединение в тялото. Всичко конкретно и в нашето мислене попада под Сатурн.
към текста >>

В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му.
Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си. Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н. От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10. В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му. Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ). Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли.
към текста >>

Момиче, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето.
Американката се чувства нещастна, когато счупи игла при шиенето на собствена дреха и то трае, докато носи шитата в случая дреха. Затова предпочитат да дадат другиму да им шие дрехите. В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха. Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира. Числото на карфиците, които едно момиче намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите. Момиче, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето. Който отваря омбрела в стаята или я поставя върху леглото, той или не се оженва, или умира скоро. Венчаване пък под омбрела докарва щастие. Който през време на буря стои или върви до човек с гола глава, може да бъде ударен от гръмотевица. Когато падне от стената огледало или картина, или пък мебелите в стаята скърцат, без да се знае причината за това, означава, че скоро някой ще умре в тази къща. За болния в къщи трябва винаги да държим свободно място на масата, иначе той ще умре.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане.
Тук имаше всички условия за самовнушение особено при постоянното монотонно биене на тъпана. Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане. Даже при първите стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр. опитът да изяде една свещ под влияние на внушението, че това не е свещ, а захар — само разумът на субекта е послушен, а не и моралните му усети, каквито и да са те. Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане. От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя права или косвена. Също може някой, който се колебае да извърши известно действие от съмнителна моралност, при едно хипнотическо внушение да реши въпроса. Но обикновено решението му ще зависи от моралната му чувствителност. (следва) ПСИХОГРАФИЯ или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. I. Понятие и същност на психогона Ако прегледаме разделението на съществителните имена в някоя от остарелите граматики, каквито още често се употребяват в училищното обучение, ще намерим там едно чистичко деление на две категории: конкретни и абстрактни.
към текста >>

Като прекараха дълго време в кръчмата, дето Горнякът пропи последното си петаче, след като заложи новата си коса, с която се готвеше да отиде на ливадата, и шарения си пояс, изтъкан наскоро от жена му, добрите приятели станаха да се разотиват.
Горнякът Глухота и странна тишина изпълваше, както всякога, и тоя ден малкото полско селце. В това време всички хора бяха излезли на работа в полето. На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма. По открития мегдан от китните върхове на върбите, наредени покрай чешмата, слизаха множество врабчета, които подскачаха, несмущавани от никого. Кръчмарят, попът и Горнякът — така викаха едного от селяните — бяха живите души само, останали през тоя хубав слънчев ден в селото. Като прекараха дълго време в кръчмата, дето Горнякът пропи последното си петаче, след като заложи новата си коса, с която се готвеше да отиде на ливадата, и шарения си пояс, изтъкан наскоро от жена му, добрите приятели станаха да се разотиват. Горнякът, със замъглен поглед, с големи и смешни зигзаци, се запъти към дома си; попът отиде да лови,.'риба из реката, а кръчмарят — в града за вино и ракия. Вън от кръчмата Горнякът направи няколко несигурни крачки, стъписа се някак изведнъж, поспре се за малко, като че гледаше нещо блуждаещ, залюля се и — падна на земята. Той помисли, че някой го дърпа отзад, та промърмори сърдито: „я недей се закача! “ В същност, при него нямаше никой друг, затова той високо се изсмя на себе си. Това се случи тъкмо пред вратнята на сиромашкия му дом, който се състоеше от една плачевна сламена къщурка, а около нея — голо празно место, оградено с нисък трънен плет.
към текста >>

Същият нос, уста, коса кестенява и очи винени Сега Здравка е на 14 годнни.
Тогаз Здравка зачудено казала: — Ами защо те са големи, а аз съм малка! (Както за майчината болест, така и тук, спомнянето става по един и същ начин. У Здравка възкръсва споменът за майчината болест, когато се намира в същата обстановка, дето е виждала да лежи майка й. Спомва си за своите училищни другари, когато почва да ходи на училище, и се намира в същата училищна обстановка). Здравка по лице съвсем прилича на Колю. Същият нос, уста, коса кестенява и очи винени Сега Здравка е на 14 годнни. Всичките ми деца са 12, от които 6 живи и 6 умрели. Здравка е десетото дете. Тя сега е много здрава, гледа къщата, меси и пр. (Записано през мес. август 1920 г.).
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава той се усмихна, като че искаше да ми каже, че се е пошегувал и, гледайки ме приятелски с неописуемо печални очи, пусна шията ми и ме погали с ръка по косата над дясното сляпо око.
Неусетно така в разговор заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с покойния поручик Д., който взимаше живо участие в разговора. Тъкмо когато той говореше на някаква обикновена фронтаджийска тема, дойде ми на ум, че бе починал, защото в боя почти пред мене издъхна, и че навярно сънувам. Разтъжих се и се обърнах към него със следните думи: „Ах Петре, Петре, какво стана, че сега само на сън да можем да си приказваме и виждаме! “ За миг неговите очи се напълниха със сълзи от неизразима тъга, но бързо в него стана един прелом и като ми каза: „сети ли се“, с привидно озлобление се приближи до мене, хвана ме за гушата и започна да ме стяга. Вярвайки, че не може нищо да ми направи, спокойно го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня. Тогава той се усмихна, като че искаше да ми каже, че се е пошегувал и, гледайки ме приятелски с неописуемо печални очи, пусна шията ми и ме погали с ръка по косата над дясното сляпо око. Събудих се без да Отдам никакво значение на тоя сън, мислейки го за следствие на нервното напрежение от дългото ни стоене на позиция, непрестанните боеве и несгоди. След няколко дни започнахме настъплението. Боя беше продължителен и много кръвопролитен. Отчаяната съпротива на русите и румънците бе сломена и те бързо отстъпиха по целия фронт, като на няколко пъти се опитаха да забавят настъплението ни, но напразно. В предвечерието на един бой след падането на Кобадин и цялата укрепена позиция, облада ме някакво предчувствие и безпокойство — мислех че непременно в предстоящия бой, нещо ще се случи с мене, че ще бъда ранен, а може-би и убит, но никак не ми идваше на ум за съня.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Великолепната й коса, русо-кестенява, естествено къдрава, вчесана финно, като златна пяна, украсяваше девственото й чело: ушите й като мидени похлупци, които трябваше да се открият във финната пяна на косите, като гнезда за целувки, върху които не мога вече да допра устните ми, жадни от нежност.
толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви. Моята мила щерка, със своите големи и великолепно сини очи. тъй изразителни, навезани със черни клепки и с дъгообразни деликатни вежди с нос малко дълъг, тънък, прав, уста малко голяма, но изразителна, с лице приятно и хармонично закръглено, със цвят на хубава лилия . . . с малка мила ямица на брадата, която красеше усмивката й и осветляваше лицето й, обикновено доста сериозно. Великолепната й коса, русо-кестенява, естествено къдрава, вчесана финно, като златна пяна, украсяваше девственото й чело: ушите й като мидени похлупци, които трябваше да се открият във финната пяна на косите, като гнезда за целувки, върху които не мога вече да допра устните ми, жадни от нежност. . . Щерка ми не е вече между живите, очите ми не могат вече да се спрат любовно върху очарователното й лице. и аз само мога да я оплаквам. Унищожено е едно такова морално и физическо съвършенство, и тъй брутално, безсмислено, жестоко, дивашки! Безмилостната смърт ми взема всичко.
към текста >>

През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано.
Всичките съобщения в конгреса се отнасяли за физическото медиумничество, и вниманието на конгресистите е било главно привлечено от явленията на материализацията. Първата е била г-жа Жулиета Бисон, която, реферирала върху резултатите от опитите с нейния медиум Ева Кариер. „Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота. Тая „субстанция“ била крайно чувствителна и се свивала при най-малкото допиране, което при туй се отразявало болезнено на медиума. Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите. През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност. Така се е установило, че времето на хипотезите е вече минало и че сега се говори само за факти. Свръхнормалните явления дават велика надежда, че ще може да се подложи на експерименталния метод мистерията, малко по- малко отбулена, за живота и за бъдещата съдба на човека. С всичката строгост на една научна демонстрация, г.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лицето й било много красиво и косата й била сплетена с златен кръг.
Английското списание „Spektator“ дал в 1712 г., статия за това место, и пише, че го наричали „Розенкройцерски гроб“ и че учениците на Христиан Розенкройц разправяли за него, че знаел тайната на вечните лампи и употребявал я при некои случаи, обаче, решил да я ограничи, тъй че от това откритие никои да не печели. Колкото се отнася до онази изкуствена и движеща се фигура в подземната стая, изглежда, че била там нарочно поставена, щото при идването на когото и да било, който не знаел тайната, да унищожи лампата. Фигурата била съединена с механизъм с каменните плочи на дюшемето тъй, че при стъпване на тях била поставена в движение. Но тази вечна лампа не е единствената известна лампа, тъй като има подобни още много други и то в гробове много по-стари. Във времето на папа Павел III на пътя, водещ от Рим към Апия, където са погребани голямо множество прочути езичници, бил отворен един гроб, в който било намерено напълно запазено тялото на много красива девица, плуващо в чудна течност, която я запазвала от разтляване. Лицето й било много красиво и косата й била сплетена с златен кръг. При краката й горели лампи, светлината на които изгаснала при отварянето на гробницата. Според няколкото надписи, които били там намерени, там лежала погребана повече от 1,500 години. Коя е била, не било установено, но мнозина се съмняват, че тя е била Цицероновата дъщеря Тулиола. Cedrenus разправя за една лампа, която била намерена през владичеството на императора Юстиниана в Edesse, и то с образа на Спасителя. Висяла под една кула и била грижливо затворена, за да няма въздуха достъп към нея.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В древните времена притежателят на онзи замък е бил Бъркхарт фон Толенщайн, млад и храбър рицар, от когото са се възхищавали всички жени в страната, заради неговата разкошна златна коса, която красяла хубавата му глава.
Една останка, състояща се от грамадни четвъртити камъни, още сочи, че е била част от грамадна зала за угощения. Казват, че през известни нощи оргиите, на които тия камъни са били свидетели, пак се повтаряли (при астралната светлина) от сенките на умрелите отдавна дами и рицари. Не далеч от тая зала е разрушената масивна кула. Всред нея, в земята, има грамадна дупка, в която е бил подземният затвор — „живият гроб“— в който някои злощастници, заради известни простъпки, са били живи погребвани и после „забравяни“ — оставени да гладуват всред ужасната обстановка. Разправяли също, че през известни нощи, когато гостите в залата за угощение шумно гуляят, човек може да чуе охкания и стонове, идещи из дъното на оная яма. В древните времена притежателят на онзи замък е бил Бъркхарт фон Толенщайн, млад и храбър рицар, от когото са се възхищавали всички жени в страната, заради неговата разкошна златна коса, която красяла хубавата му глава. Поради храбростта, красотата и косата му, всички жени са го любили, всички освен една, за която пък той копнеел — хубавата и горда Юлия фон Хорст. Той я видял само веднъж, но се влюбил безумно в нея и особено в черните й тъжни очи. От онзи ден той вече не бил способен да мисли за нищо друго, освен за нея. Той се стареал всячески да спечели сърцето й, но всички негови въздишки и сълзи се указали напусто, защото той бил беден, а гордата Юлия търсела не любов, а богатство. Тя знаела, че богатството на Бъркхарт не можело да задоволи всичките й прищевки и когато той й предложил сърцето си, тя с насмешка му казала: „Какво ще ме ползва твоето сърце, ако аз ще трябва да гладувам в твоя замък?
към текста >>

Поради храбростта, красотата и косата му, всички жени са го любили, всички освен една, за която пък той копнеел — хубавата и горда Юлия фон Хорст.
Казват, че през известни нощи оргиите, на които тия камъни са били свидетели, пак се повтаряли (при астралната светлина) от сенките на умрелите отдавна дами и рицари. Не далеч от тая зала е разрушената масивна кула. Всред нея, в земята, има грамадна дупка, в която е бил подземният затвор — „живият гроб“— в който някои злощастници, заради известни простъпки, са били живи погребвани и после „забравяни“ — оставени да гладуват всред ужасната обстановка. Разправяли също, че през известни нощи, когато гостите в залата за угощение шумно гуляят, човек може да чуе охкания и стонове, идещи из дъното на оная яма. В древните времена притежателят на онзи замък е бил Бъркхарт фон Толенщайн, млад и храбър рицар, от когото са се възхищавали всички жени в страната, заради неговата разкошна златна коса, която красяла хубавата му глава. Поради храбростта, красотата и косата му, всички жени са го любили, всички освен една, за която пък той копнеел — хубавата и горда Юлия фон Хорст. Той я видял само веднъж, но се влюбил безумно в нея и особено в черните й тъжни очи. От онзи ден той вече не бил способен да мисли за нищо друго, освен за нея. Той се стареал всячески да спечели сърцето й, но всички негови въздишки и сълзи се указали напусто, защото той бил беден, а гордата Юлия търсела не любов, а богатство. Тя знаела, че богатството на Бъркхарт не можело да задоволи всичките й прищевки и когато той й предложил сърцето си, тя с насмешка му казала: „Какво ще ме ползва твоето сърце, ако аз ще трябва да гладувам в твоя замък? “ Бъркхарт не можал да понесе тая обидна забележка и като проклел своята бедност, отчаян той се върнал в дома си.
към текста >>

„Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят.
„Предложи ми условията и аз ще ги приема, защото на всяка цена аз трябва да имам златото“. „Добре тогава,“ казал гномът. „Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря. „Само един косъм от моята глава? “ възкликнал Бъркхарт с удивление. „Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание.
към текста >>

“ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя.
„Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря. „Само един косъм от моята глава? “ възкликнал Бъркхарт с удивление. „Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си.
към текста >>

„Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си.
“ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря. Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня. Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата.
към текста >>

Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса.
„Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря. Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня. Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата. От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем. Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели.
към текста >>

От грижи той преждевременно остарял, а косата на главата му — от ден на ден ставала все по рядка.
Ако веднага не задоволявал нейните неразумни и странни искания, тя се отнасяла към него с такова презрение, че той проклинал живота си. Всичко това го много огорчавало и той се мъчел да забрави чрез пиянство тъгата си. По тоя начин той най-после станал редовен пияница и истинско отвращение на своята жена. Всички зли зачатъци на неговата природа почнали силно да се проявяват и да дават изобилен плод. Той станал към слугите си истински тиран, а пред жена си малодушен подлец, когото тя третирала като роб. От грижи той преждевременно остарял, а косата на главата му — от ден на ден ставала все по рядка. По тоя начин той прекарал няколко години в истинска мизерия, през което време горкият Бъркхарт останал съвсем без коса. И последният флорин бил изхарчен, но графинята била поръчала голям турнир и обед, на който били поканени много знатни господа и дами. Още веднъж Бъркхарт отишъл на Унтерсбег, за да помоли царя на гномите да му даде пари но в замяна той нямал нито един косъм за отплата. Гномът се явил, а рицарят като снел своя шлем, показал му печалното състояние на своята глава, като се надявал чрез това да спечели милостта на царя. „А, Бъркхарт“, казал Пипо.
към текста >>

По тоя начин той прекарал няколко години в истинска мизерия, през което време горкият Бъркхарт останал съвсем без коса.
Всичко това го много огорчавало и той се мъчел да забрави чрез пиянство тъгата си. По тоя начин той най-после станал редовен пияница и истинско отвращение на своята жена. Всички зли зачатъци на неговата природа почнали силно да се проявяват и да дават изобилен плод. Той станал към слугите си истински тиран, а пред жена си малодушен подлец, когото тя третирала като роб. От грижи той преждевременно остарял, а косата на главата му — от ден на ден ставала все по рядка. По тоя начин той прекарал няколко години в истинска мизерия, през което време горкият Бъркхарт останал съвсем без коса. И последният флорин бил изхарчен, но графинята била поръчала голям турнир и обед, на който били поканени много знатни господа и дами. Още веднъж Бъркхарт отишъл на Унтерсбег, за да помоли царя на гномите да му даде пари но в замяна той нямал нито един косъм за отплата. Гномът се явил, а рицарят като снел своя шлем, показал му печалното състояние на своята глава, като се надявал чрез това да спечели милостта на царя. „А, Бъркхарт“, казал Пипо. „Не ти ли казах да внимаваш, да не би един ден косата ти да се укаже недостатъчна?
към текста >>

„Не ти ли казах да внимаваш, да не би един ден косата ти да се укаже недостатъчна?
По тоя начин той прекарал няколко години в истинска мизерия, през което време горкият Бъркхарт останал съвсем без коса. И последният флорин бил изхарчен, но графинята била поръчала голям турнир и обед, на който били поканени много знатни господа и дами. Още веднъж Бъркхарт отишъл на Унтерсбег, за да помоли царя на гномите да му даде пари но в замяна той нямал нито един косъм за отплата. Гномът се явил, а рицарят като снел своя шлем, показал му печалното състояние на своята глава, като се надявал чрез това да спечели милостта на царя. „А, Бъркхарт“, казал Пипо. „Не ти ли казах да внимаваш, да не би един ден косата ти да се укаже недостатъчна? “ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал рицарят, но моля ти се, дай ми още само една торба злато, за да се не опозоря.“ „А-ха! “ изсмял се гномът. „Нищото получава нищо; няма косми, няма пари. Това е и краят на нашия договор.“ „Поискай, каквото пожелаеш“ извикал рицарят. Аз нямам нито един косъм.
към текста >>

Възвърни ми прекрасната златна коса, от която си ме лишил чрез твоето проклето злато.
Това отчаяло рицаря, та като се разядосал, извикал: „Адско куче! Ти си завършил своята дяволска работа. С всеки косъм, който отнемаше от главата ми, ти ми отнемаше и част от моето мъжество. Сега аз виждам, че ти си бил мой враг. Възвърни ми изгубената енергия. Възвърни ми прекрасната златна коса, от която си ме лишил чрез твоето проклето злато. Върни ми я, или чакай за отплата от Толенщайновци! “ Но джуджето пак се изсмяло. „Глупец, казало то, нима искаш да ме уплашиш? Или сега ще прокълнеш тогова, от когото получаваше всичко, що желаеше? Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на рицаря След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители.
към текста >>

Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на рицаря След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители.
Възвърни ми прекрасната златна коса, от която си ме лишил чрез твоето проклето злато. Върни ми я, или чакай за отплата от Толенщайновци! “ Но джуджето пак се изсмяло. „Глупец, казало то, нима искаш да ме уплашиш? Или сега ще прокълнеш тогова, от когото получаваше всичко, що желаеше? Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на рицаря След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители. Рицарят се върнал в къщи и се заключил в спалнята си. В замъка Толенщайн всички чакали да се почне големия турнир. Рицари в блестящи брони и дами в скъпи облекла пълнели залите, а долу в яхърите богато накитени коне, до които имало слуги в светли премени, цвилили и ритали земята, като нетърпеливо чакали започването на турнира, което очаквало само появяването на домакина Тръбите свирели, но Бъркхарт се не виждал. Слуги постоянно били пращани до стаята му, но те намира и вратата му заключена и никой им не отварял. Най-после Юлия изгубила търпение, отишла към стаята със стиснати юмруци, но нейните удари не предизвикали отговор.
към текста >>

Около врата му било завързано вжже от жълта човешка коса с която той бил удушен.
Най-после Юлия изгубила търпение, отишла към стаята със стиснати юмруци, но нейните удари не предизвикали отговор. Тогава тя заповядала да разбият вратата. Ужасна гледка се открила пред погледа й. Бъркхарт фон Толенщайн лежал мъртъв на леглото си. Чертите на лицето му били обезобразени — като на смъртник, умрял всред ужасна агония. Около врата му било завързано вжже от жълта човешка коса с която той бил удушен. Очите му били изпъкнали, като че ще изскочат из орбитите си, а пръстите му спазматично били стиснали една торба, в която имало хиляда златни флорини. Този бил края на Толенщайновците. Ундини Ундини Най-хубавите природни духове безспорно са водните нимфи или ундините. Те живеят в „елемента“ вода, т. е. в нейната етерна част, от която видимата вода е външната й видима проява.
към текста >>

Той се спрял и като слязъл от коня си, потърсил насам-натам, но като погледнал през храста, към малкото езеро, в него съзрял една прекрасна девойка, която пеела, като вчесвала дългата си коса.
То било нещо подобно2): „Какъв е тоз копнеж, кажи ми, що блика в моето сърце? Незнайни сили там клокотят и пръскат тягостни скали. Скръбта там мре, надежда никне, съмнение чезне, радост блясва! … Но счувам глас, той сладко шепне: „любов, живот и светлина! “ Когато графът слушал, едно странно чувство възникнало в мъжественото му сърце, което до сега е било недостъпно за подбудите към любов и привързаност. Той се спрял и като слязъл от коня си, потърсил насам-натам, но като погледнал през храста, към малкото езеро, в него съзрял една прекрасна девойка, която пеела, като вчесвала дългата си коса. Голото й тяло, огряно от лъчите на захождащото слънце, като че било обкръжено от розов ореол. Сега за пръв път в живота си графът почувствал пробуждането на любовта в сърцето си, и извикал от радост. Явлението изчезнало, но графът, който сега бил силно влюбен, ходел всеки ден при самото езеро, като се надявал пак да види девойката. Неговото постоянство било възнаградено, защото след многото си безрезултатни опити да я срещне, тя най-после му се явила във форма на един облак, който от ден на ден ставал все по-гъст и по-видим, докато най-сетне тя застанала пред него в прекрасно материално тяло, достатъчно плътно, за да бъде прегърнато от него. Не трябвало много време на влюбените, за да се разберат.
към текста >>

възраст, къс ръст, стригана коса, тъмно-мургаво лице, бръснат и облечен в дълга бяла дреха със златосърмени предници и кадифено калпаче на главата.
Един будист в София. На 3 авг. т. г., в 6 часа след пладне в големия салон на военното събрание в столицата държа сказка будистът от остров Цейлон, г. Джина Раджа-Даса, който се отби тук, идеш от конгреса на теософите в Виена и на път за отечеството си. Човек на около 50—55 год. възраст, къс ръст, стригана коса, тъмно-мургаво лице, бръснат и облечен в дълга бяла дреха със златосърмени предници и кадифено калпаче на главата. Лицевият му ъгъл от трета степен, нос закръглен, уста несъразмерно големи. Носи очила. Преди сказката се изпълни дует на цигулки с акомпанимент на пиано — светска мелодия. Темата на сказката му бе: Теософията като наука. Преди да влезе в темата си, ораторът съобщи, че Теософското Общество било разпространено до сега в 37 държави и ще се разпространи навсякъде.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29193902015686