Търсене в текстове за 'Коса'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско.
"Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото.
към текста >>

2. 3_20 Души в почивка

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Имаше голяма брада и разчорлена коса.
Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка". Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас.
към текста >>

3. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Развяват се черна коса, спусната до раменете и разчорлена брада с черни големи мустаци.
Отиди и съобщи това в салона." Методи кимва с глава. Но в същото това време там е и Тодор Стоименов. Той също чува и също тръгва да съобщава новината. Методи е по-млад, по-бърз и по-силен. Крачи с големи крачки, върви бързо и развява едно голямо палто разкопчано. Развяват се черна коса, спусната до раменете и разчорлена брада с черни големи мустаци. Той е анархист и всички анархисти по онова време ходят така. Пристига Методи разчорлен, разгърден, разкопчан в салона и веднага се запътва към сцената и към катедрата, за да съобщи новината на останалите, че днес Учителят няма да идва в салона. След него тичешком и запъхтян в салона се втурва Тодор Стоименов. Методи се качва на първото, на второто стъпало и иска да съобщи новината. Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга.
към текста >>

Борис му остригва голямата черна коса, спусната под раменете, остригва му брадата с големите мустаци.
Учителят му се усмихва и му подава три круши. На следващия ден в софийските вестници се съобщава, че един от последователите на Дънов се опитал да заеме опразнената от Него катедра, но последователите Му го обявили за самозванец, като му съблекли палтото, смъкнали му сакото и разкъсали ризата на самозванеца. Това е първата част от тази случка. Втората част е също интересна. Учителят извиква Борис Николов и в негово присъствие нарежда да бъде остриган Методи Константинов с ножица до корена на космите. Борис му остригва голямата черна коса, спусната под раменете, остригва му брадата с големите мустаци. А Учителят подава една риза, ново сако и ново палто, за да ги облече и му казва да дойде така облечен следващия път на беседа. Учителят нарежда на Борис цялата коса на Методи да я разпредели в десетки пликове за писма. На следващия ден Методи е в салона, но никой не може да познае, че той е онзи, който предишния път е искал да се качи на катедрата. Методи седи на стол смирено, мълчи и мирува. След беседата, Учителят дава една задача на учениците от Школата.
към текста >>

Учителят нарежда на Борис цялата коса на Методи да я разпредели в десетки пликове за писма.
Това е първата част от тази случка. Втората част е също интересна. Учителят извиква Борис Николов и в негово присъствие нарежда да бъде остриган Методи Константинов с ножица до корена на космите. Борис му остригва голямата черна коса, спусната под раменете, остригва му брадата с големите мустаци. А Учителят подава една риза, ново сако и ново палто, за да ги облече и му казва да дойде така облечен следващия път на беседа. Учителят нарежда на Борис цялата коса на Методи да я разпредели в десетки пликове за писма. На следващия ден Методи е в салона, но никой не може да познае, че той е онзи, който предишния път е искал да се качи на катедрата. Методи седи на стол смирено, мълчи и мирува. След беседата, Учителят дава една задача на учениците от Школата. Раздава им по групи пликовете с косите на Методи и нарежда да ги преброят. Броят ги цяла седмица и следващия път те съобщават, че са изброили триста и шестдесет хиляди косми.
към текста >>

4. 3_67 Котката, която мижеше

Спомням си навремето как той си бе купил черна боя и си бе боядисал косата.
Сега е ред на котарака, който мишки и наивници лови." За него ние бяхме хора, отживели времето си и без всякакво значение. А за нас той беше точно онова, което бе казал Учителят навремето за него, защото ние проверихме с живота си какво означава Учителят за нас в Слово и Дела. А проверихме и какво представляваше той, особено след заминаването на Учителя. Когато изпрати тези снимки на свои съмишленици тук, той им писал как петнадесет години медитирал върху образа на Учителя и затова приел Неговия образ и това Никола Нанков вървеше и разправяше надлъж и нашир. Това бе изкуството на един фризьор да направи една прическа. Спомням си навремето как той си бе купил черна боя и си бе боядисал косата. Среща го един наш приятел, Методи, и го пита: "Как го направи? " А той му отговаря: "С концентрация и молитви, за една нощ." Методи е възбуден, че онзи го е преварил в духовната си еволюция и отива да пита Учителя как стават тези неща. Учителят се усмихва и казва: "За пет гроша малко черна боя за коса." Методи отдъхва, връща се при Михаил и го разобличава, а онзи му се присмива, че е бил толкова глупав. Та тук сега се получи същото. Бяха изпратени снимки, за да ни заблудят, че в Михаил Иванов се намира Учителят.
към текста >>

Учителят се усмихва и казва: "За пет гроша малко черна боя за коса." Методи отдъхва, връща се при Михаил и го разобличава, а онзи му се присмива, че е бил толкова глупав.
Когато изпрати тези снимки на свои съмишленици тук, той им писал как петнадесет години медитирал върху образа на Учителя и затова приел Неговия образ и това Никола Нанков вървеше и разправяше надлъж и нашир. Това бе изкуството на един фризьор да направи една прическа. Спомням си навремето как той си бе купил черна боя и си бе боядисал косата. Среща го един наш приятел, Методи, и го пита: "Как го направи? " А той му отговаря: "С концентрация и молитви, за една нощ." Методи е възбуден, че онзи го е преварил в духовната си еволюция и отива да пита Учителя как стават тези неща. Учителят се усмихва и казва: "За пет гроша малко черна боя за коса." Методи отдъхва, връща се при Михаил и го разобличава, а онзи му се присмива, че е бил толкова глупав. Та тук сега се получи същото. Бяха изпратени снимки, за да ни заблудят, че в Михаил Иванов се намира Учителят. Някои повярваха и му се възхищаваха. Други видяха заблудата си и се отрекоха от него. Една от тях беше Донка Спиридонова - най-вярната му поддръжница тук.
към текста >>

5. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав.
Съдби човешки... Когато попитах Учителя за рожба, Той ми каза: "Душите отгоре ви помагат. Няма защо да слизат. Какъв смисъл има да родиш дете и след пет години то да си замине." Ето, в това отново виждам голямата милост на Учителя. Той е виждал болката и страданието, което ще преживея при раждането и отглеждането на едно дете, което трябва да си замине след пет години. И за да ми спести тези страдания, Той определи по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам. Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав. Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също. Карайте го много да пее. Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме концерти в салона на "Изгрева", пред Учителя. Обикновено другите музиканти-певци се стесняваха, но ние винаги бяхме готови с песни от Учителя и ги пеехме заедно.
към текста >>

6. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

На следващия ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича със смъртоносната си коса българските войски.
Турция иска мир. Фердинанд укрива предложението. Учителят изпраща да се съобщи на Фердинанд да приеме мира. Но Фердинанд отказва и заповядва да се атакуват турските укрепени позиции на Чаталджа на 17 ноември 1912 година. Завършва без успех с 1 486 убити, 1 400 безследно изчезнали, 13 000 ранени и 1 600 починали от холера. На следващия ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича със смъртоносната си коса българските войски. От холера са загинали 75% от жертвите на войната. Злият гений на Европа Фердинанд действуваше срещу българския народ. Избухването на холерата не бе случайно явление. Имаше причина за нея - това бе отказът да се приеме мирът. Ако беше приет мирът, България щеше да получи земите нa Сан-Стефанска България и щяха да се избегнат хилядите жертви и последващите трагични събития за нея.
към текста >>

7. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III.
Тя трябва да се знае и помни от българите. Защото българите ще отговарят пред Бога заради това! " Сестра Мария генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки и един син. Двете дъщери, Надежда и Вяра, бяха изпратени в чужбина и изучени с чужди езици - френски, немски, английски. След като завършиха, те се върнаха и постъпиха на служба в двореца. Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. И тук станаха най-драматичните развръзки. Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне. По-късно тя заболя от ревматоиден артрит. Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид.
към текста >>

8. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Така на брат ми Николай за една нощ от притеснение му падна косата и оттогава той е плешив, а баща ми за същата нощ фалира.
Моят брат Николай се видя в чудо и не знаеше къде е причината? Понеже беше математик, започна да изчислява какъв е дебитът на водата и дали може този дебит да задвижи тези машини. Накрая той изчисли и видя, че инженерът е направил фатална грешка с една десетична точка. Трябваше десет пъти по-голям дебит и десет пъти повече вода, за да се задвижат машините. Ами откъде да намерим толкова вода? Така на брат ми Николай за една нощ от притеснение му падна косата и оттогава той е плешив, а баща ми за същата нощ фалира. Тези машини бяха ненужни и никой не искаше да ги купи, а в тях бе вложено цялото състояние на баща ми. Затова като следвах, работех, за да се издържам. Брат ми също следваше и се издържаше сам по същата причина. Иначе бяхме заможни и ако имаше десет пъти повече вода, ако беше дошла отнякъде другаде, по друг начин щяха да се развият нещата. Така че научихме един урок - за да се построи воденица, да се въртят воденичните камъни и да се мели житото, трябва да има достатъчно вода!
към текста >>

9. 5_56 Времето на Доброто и времето на Злото

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Злото косеше с косата на смъртта всеки, който му се изпречи.
Като че ли някой с длето изчука каменни букви в нас. Учителят се прибра в стаята. Ние седяхме приковани на пейката. Тогава годините и събитията бяха бурни. В Европа се воюваше, умираха по фронтовете милиони хора. Злото косеше с косата на смъртта всеки, който му се изпречи. Ние бяхме свидетели как Учителят обяви една нова епоха, която идваше. Това е епоха, когато Злото ще служи на Доброто и ще изпълнява Волята му. Ние доживяхме това време. През тези тридесет години след заминаването на Учителя, ние видяхме много злини, които се стовариха върху Братството и върху "Изгрева". "Изгревът" бе разрушен и ние - пръснати като пилци.
към текста >>

10. 9_01 Времето, което не бе дошло

Беше с дълга коса и брада.
През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада. Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов. Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня. А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство.
към текста >>

11. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

И докато се оправя със спомените, скърца вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка.
Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, но го разглеждат от попско гледище. Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето на богомилите много дълбоко. Обстановката предразполага. Богомилска обстановка. И докато се оправя със спомените, скърца вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка. Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание. Седнахме на чардака и разговаряме. Той се казваше дядо Стефан.
към текста >>

12. 9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА

А пред всички върви един човек, с хубава брада, дълга коса и около Него няколко възрастни хора с голямо почитание и уважение вървят около Него.
Ние ще отидем там. Ако искаш ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден, към девет часа тръгваме към салона. Той не е много далече от турската махала. Пристигнахме там и гледаме след малко от горния път, по главната улица от запад се задава едно множество от хора, мъже и жени облечени повече с бели дрехи. Вървяха в редици и наброяваха към 300 души. А пред всички върви един човек, с хубава брада, дълга коса и около Него няколко възрастни хора с голямо почитание и уважение вървят около Него. Като Го видях, потръпнах. С този човек съм бил и други път. Веднага в мене преминаха, раздвижиха се и спомени се явиха от далечно минало. Някога съм живял с този човек. И ме завладя веднага тази картина.
към текста >>

Красив, спретнат, с дълга коса и брада.
Разположихме се. След малко в салона дойдоха и търновски граждани. Салонът се изпълни от край до край. А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същия човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек? " „Това е Учителя Дънов". Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г. неделя Преображение. Тя се казва „Новото човечество".
към текста >>

13. 145. СПИРИТИЗМЪТ И ШКОЛАТА. БАЙ ДОНЧО ПРАВИ СПИРИТИЧЕСКА ГРУПА В ШКОЛАТА

Савка Керемидчиева си е остригала косата, ходила е с галоши, хранела се само с жито, само защото духовете от спиритическия сеанс така й наредили.
От тогава кръжока се разпаднал от само себе си. Тези случаи са много интересни, защото всеки един от присъствуващите е получавал специални задачи от духовете, след което повече или по-малко се увреждат и им се влошава здравето и им се обърква живота. След като се повредят и психически разцентроват, те ходят при Учителя и искат помощ. Примери много. Дори и Мария Тодорова е търсила помощ от Учителя за едно такова отклонение. Савка Керемидчиева си е остригала косата, ходила е с галоши, хранела се само с жито, само защото духовете от спиритическия сеанс така й наредили. Елена Ендреева също изпълнявала подобни нареждания на духовете. След това идва драматична развръзка. Първо си заминава от този свят бай Дончо, ръководител на групата. Настъпи жестока разправа, защото духовете явявящи се на спиритическия сеанс казваха, че Учителят е бил само един от многото Учители. И всички участници вярваха в това.
към текста >>

14. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Беше възбуден, беше с разрошена коса.
Падна хубав сняг, нов сняг. Всичко стана чисто, бяло. Къщичките, които бяха ниски сякаш се загубиха под снега. В един хубав зимен ден на 1944 г. времето е ясно, слънцето грее, Учителят излиза от стаята си. Беше възбуден, беше с разрошена коса. Застана на терасата пред къщи. А ние бяхме долу на двора насядали по пейките, а някои стояха прави. Белият Му шал висеше през врата. Изгледа ни и каза: „Ние решихме да пуснем комунистите и руснаците в България! ". Изрече това и се прибра в стаята си.
към текста >>

15. 77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ

А един косач наблизо дойде и те извади?
Настана в него едно такова угризение на съвестта, такива страдания преживя, че не можеше да си намери място, избягва в гората в най-затънтеното място. Там се скрива съкрушен и отчаян, облегнал се на едно дърво и плаче. След малко чува лек шум, вдига глава и гледа до него Учителя. Посядват, мълчат известно време, после Учителят казва: „Тези изпити Аз ти ги поставих." Братът слуша виновен. Учителят продължава: „Спомняш ли си като дете, че като падна във водата щеше да се удавиш? А един косач наблизо дойде и те извади? - Аз бях този косач. А когато се подхлъзна от купата сено и щеше да се набучиш на вилата кой те спаси? - Аз те спасих. А когато следваше в Прага и извърши това престъпление? - Аз те турих на този изпит." И Учителят му изброява всички изпитания, през които е минал до сегашното и казва: „И това изпитание Аз ти го поставих".
към текста >>

- Аз бях този косач.
Там се скрива съкрушен и отчаян, облегнал се на едно дърво и плаче. След малко чува лек шум, вдига глава и гледа до него Учителя. Посядват, мълчат известно време, после Учителят казва: „Тези изпити Аз ти ги поставих." Братът слуша виновен. Учителят продължава: „Спомняш ли си като дете, че като падна във водата щеше да се удавиш? А един косач наблизо дойде и те извади? - Аз бях този косач. А когато се подхлъзна от купата сено и щеше да се набучиш на вилата кой те спаси? - Аз те спасих. А когато следваше в Прага и извърши това престъпление? - Аз те турих на този изпит." И Учителят му изброява всички изпитания, през които е минал до сегашното и казва: „И това изпитание Аз ти го поставих". Тогава братът разбира какво нещо е Учител и ученик и че Учителят има грижата за ученика си от най-ранната му възраст, през целия му живот ученикът е под неговите грижи и ръководство.
към текста >>

16. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Това бяха овчари и пастири, или косачи, които косяха тучните ливади.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София) При всеки удобен случай ние се отправяхме към планината Витоша. Тогава тя не се посещаваше много. Само местното население от околните села бродеше по нея. Това бяха овчари и пастири, или косачи, които косяха тучните ливади. А до там се отиваше пешком за няколко часа. Решихме да отидем на местността „Яворови пресои" на Витоша. Бяхме двама. Мария Тодорова и аз. Поканихме и Боян Боев.
към текста >>

17. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

на събора в Търново видях един младеж със среден ръст, строен, с къдрава коса, който говореше само за астрология.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ Душа на девойка и дух на войн Наричахме го Жорж. С него се запознах още от първите събори. През 1921 г. на събора в Търново видях един младеж със среден ръст, строен, с къдрава коса, който говореше само за астрология. Сприятелихме се и през следващата 1922 г. той участвува в Младежката група, която създаде комуната в с. Ачларе. За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд.
към текста >>

18. 79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ

Брат Ради хваща едната за косата, извива й главата, че после хваща другата за косата, че хвана и третата, че и четвъртата.
Ама як бой. Аз знам как да се бия. Към края идва и Лазар Анев, изтръгва един прът от доматите и замахва с него да ги бие, а аз едвам му го взех, защото ще ги претрепи. А боят продължава. Накрая и четиримата са на земята, а жените им налитат и искат да се бият. Брат Ради хваща едната за косата, извива й главата, че после хваща другата за косата, че хвана и третата, че и четвъртата. Накрая в едната ръка държи двете жени за косите и в другата ръка държи другите две жени за косите. Ама те вече не крещят, а вият от болка, защото той им извива главите. Най-накрая прехвърли косите от дясната си ръка и с лявата ръка хвана косите на четирите глави и така ги държи. А с дясната ръка вече се кани да ги бие по задниците. Казва на едната: „Дай си задника да го ударя.
към текста >>

19. 108. ГЕОРГИ МАРКОВ

Носеше дълга коса чак до раменете си.
108. ГЕОРГИ МАРКОВ Георги Марков беше от гр. Лом. Баща му имаше никаква фабрика в София. Беше хубав човек. Носеше дълга коса чак до раменете си. Бяха много близки с Методи Константинов. Тогава им хрумва идеята да издават вестник „Нов живот". От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за издаването на този вестник. Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай студентите и го раздават. На всеки студент подаде един брой.
към текста >>

20. 110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ

Тежка е царската корона за един обикновен поданик." А сестрата добавя: „Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да заприличаш на човек?
„Какво ти е брат Савов? " „Мани, мани, взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление през Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: „Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." А сестрата добавя: „Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да заприличаш на човек? " „Не мога сестра, такава ми е службата, чужда корона да нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Оставила го да си ближе раните като пребито псе. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото. Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същата брада, същите мустаци и Го имитираше.
към текста >>

21. І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков

От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци.
Пред нажежената настилка нестинарката се спря, замаха ръце и се понесе над златистата жар. Далеч встрани гайдата и кларнета продължаваха да изпълняват ритмичен странджански хороводен мотив. Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място. От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса. ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха. Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня!
към текста >>

22. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

Излезе един човек, средна възраст, с посребрена, дълга коса, чийто външен вид издаваше, че е необикновен човек.
Бях ученик във втори прогимназиален клас в гр. Велико Търново. През същата година минавах край читалище „Надежда" във Велико Търново и ми направи впечатление, че читалището беше отворено и много хора влизат. Предположих, че има някаква сказка и реших и аз да отида да я слушам. Влязох в салона, където имаше доста хора седнали, намерих си подходящо място и седнах, готов да слушам. Излезе един човек, средна възраст, с посребрена, дълга коса, чийто външен вид издаваше, че е необикновен човек. Започна да говори. Не зная кой беше той и кои бяха тия хора. Накрая, като свърши той своята сказка, казах си така: „Този човек не е от обикновените хора. Трябва да е някой пророк". Повече нищо не знаех за него и нямаше кого да питам.
към текста >>

И когато влязох в салона, изненадах се много, че аз видях вече познатият Учител, когото за пръв път бях видял в Търново, като човек на средна възраст, с дълга посребрена коса, падаща до раменете.
Не познавах никого от Братството. Не знаех и къде се намира. Един ден се движех по улица „Оборище" и стигнах до № 14. И гледам, в един салон влизат хора. Аз, по стар навик влязох вътре - да видя и чуя за какво се говори. И когато влязох в салона, изненадах се много, че аз видях вече познатият Учител, когото за пръв път бях видял в Търново, като човек на средна възраст, с дълга посребрена коса, падаща до раменете. Видях и една позната сестра от по-рано и научих и разбрах, че това е салонът на Бялото Братство, където Учителят държи беседите и лекциите в София. Започнах редовно да посещавам беседите, неделен ден в 10 часа в салона на ул. „Оборище" № 14. През лятото на 1926 г., това беше първият събор, който стана в София на „Изгрева"; понеже съборите вече не се правеха в гр. Търново. Аз присъствах на този събор и помня, че кухнята беше тогава на двора, на открито.
към текста >>

Той отново беше възрастен, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме.
Направи ми впечатление физиономията и лицето на Учителя. Видът на Учителя бе като на младо момче и се изненадах, защото само преди няколко минути аз говорих с Него, но Той беше възрастен човек с брада. Тръснах с глава, примигнах с очи, взрях се по-настойчиво и гледката беше същата, пред мен Учителят излизаше из вратата като млад момък. Останах известно време в стаята около няколко минути и не можех да схвана и разбера това, което видяха очите ми и онова, което искаше Учителят да ми покаже. След малко излезнах и видях Учителят пред салона да разговаря с приятели. Той отново беше възрастен, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме. А онова, което не знаехме, трябваше да го изучаваме от Словото Му. А Словото Му бе проекция на Вечния Дух, който бе слязъл на земята и се втичаше чрез Слово в Учителя. А онова, което видяха очите ми за няколко минути, това бе един подарък, направен от Учителя за мен, за да видя, че младостта на Учителя и старостта на Учителя са само миг от вечността на Духа. А онова, което ги разделя, това е времето, чрез което слиза Словото и пространството, в което това Слово трябва да се изяви чрез Учителя, и да се прояви чрез Вечния дух в Сила и Живот чрез Неговото Слово.
към текста >>

23. 6.19. Край на първото действие

Те знаеха, че това е моята коса, остригана от моята глава.
Аз бях също там в сутерена. Учителят слезна внезапно по стълбите и ме накара да седна на стола. Каза на Борис: „Вземи, че му отрежи косите, но да не падне нито един косъм." Не каза защо и не даде обяснения. След това нареди на Борис да сортира косите ми и да ги постави в пликчета, и да ги раздаде на всички ученици от Младежкия окултен клас, за да ги преброят. Това беше задача, поставена от Учителя. Те знаеха, че това е моята коса, остригана от моята глава. Падна се най-голям брой да преброи космите - на Добран Гарвалов, някъде към 20 000 косми. Този човек впоследствие получи някакво разочарование и се отдръпна от Братството. Но важното е, че той ги преброи тези 20 000 косъма. Това показваше, че в живота си той ще има да разрешава много въпроси. И това така стана.
към текста >>

24. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

А Боян Боев е без коса, с голо теме.
Оказа се една голяма, дебела книга. И понеже тогава работех тежка физическа работа. Бях вече мозайкаджия в бригадата на Борис Николов и понеже не бях така подготвен добре с френския език, че да може бързо да я прочета, затуй я дадох на Боян Боев да я прочете и да си даде мнението. И той денонощно я е чел. След няколко дни отивам и ми казва: „Методи, прочетох я и косите на главата ми настръхнаха". А Боян Боев е без коса, с голо теме. „Този Рене Генон ме порази. С документи доказа, че случаят с Кришна Мурти - да бъде издигнат за Миров Учител, е работа на английското разузнаване - „Интелижанс сервиз". Те са финансирали теософското общество и в Индия, и в Европа. И Ани Безант, и Ледбитер са двама големи агенти на английското разузнаване." Туй нещо ме порази. Това не е изключение.
към текста >>

25. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му.
за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие. Наистина този разговор носеше елементите на безсмъртието. Втората част на тази епитафия беше дадена от Боян Боев. Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му. Имаше много могъщо в Него и ми каза: „Аз и на двете ложи, и на двата блока - Изтока и Запада, ще им дам такъв обед и така ще им говоря, както никой през вековете не им е говорил." И точно тогава Той ми даде идеята за това Послание и за онази книга, която впоследствие написах „Световна астросоциология", в която се говори за Новото човечество и за Обществото на обединените нации. Учителят ми го-вори за двете Общества на народите. Първото бе „Общество на народите" и второто бе „Общество на обединените нации", а третото общество, което ще дойде е „Общество на Новото човечество". Учителят ми даде подтик да напиша тази книга. Действително след това редакцията, която отпечата книгата каза, че това е едно послание към отруденото човечество.
към текста >>

26. 6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ

Аз си раз-чорлих косата и започнах да пея високо на глас, колкото ми държи гласа.
„Стой, горе ръцете! " И тя припадна от страх. Ако не беше припаднала, тя щеше да ги издаде къде съм ги скрил. Припадна бабата и стражарите я подминаха. Отидоха в моята палатка и я направиха на перушина. Аз си раз-чорлих косата и започнах да пея високо на глас, колкото ми държи гласа. В този момент вървят двама души - агенти и съм заобиколен от конници и стражари. Единият агент му казва: „Дай да го питаме тоя". А другият: „Остави го тоя, не го ли виждаш, че е залисан дъновист". Не ме питат. Аз си пея.
към текста >>

27. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пусна си дълга брада и дълга коса и тръгна да проповядва, през онези светли периоди, когато не беше в психиатрията.
Петко Кралев отначало работеше на държавна служба, но поради своята криво разбрана деятелност за Братството беше уволнен, стана причина да се пише по негов адрес във вестниците в Бургас и Варна и да се хвърля кал върху Братството. Някой му беше внушил, че ще бъде ръководител. И тези Сили, които влезнаха у него, го разрушиха отвътре. Той психически се разруши. Дойде време да тръгне по психиатрични болници, да лежи тук и там. Пусна си дълга брада и дълга коса и тръгна да проповядва, през онези светли периоди, когато не беше в психиатрията. През 1981 г. бях в Бургас и в присъствието на двете му братовчедки - Кралеви, го предупредих, че трябва да коригира поведението си. Казах му и как да го направи. Не ме послуша. След това тръгна по своя път и стана пациент на психиатрията.
към текста >>

Веднъж моят екип беше изпратен и аз го заварих паднал в една локва, с мокра, дълга коса и стърчаща брада.
Разиграването продължава досега. Нека ги разиграва. Заслужават си го. През пролетта на 1995 г. няколко пъти екипи на „Бърза помощ" го прибираха, паднал на улицата, в една от неговите поредни психични кризи. Веднъж моят екип беше изпратен и аз го заварих паднал в една локва, с мокра, дълга коса и стърчаща брада. И тутакси пред мен излезе онази картина, когато през 1975 г. Борис, с неговият категоричен жест, се обърна към мен и каза: „Ти ще провериш как Бялото Братство наказва! " Да, аз проверих. И сега той върви през светлите периоди, когато е контактен и проповядва. Дават му да чете беседи на събрания, за да не се разсърди.
към текста >>

28. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години.
Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок. Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията. За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка?
към текста >>

29. 15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

Каква ли съдба имаше, каква ли съдба носеше, каква ли бе косата на съдбата, която беше откосила в откос неговия човешки порив?
Огледах се и видях един човечец застанал там в дъното далеч от всички, сам-самичък. Погледнах го от любопитство, но нали съм жена ние сме любопитни жените повече или по-малко, та го погледнах и разгледах този човек. Беше човечец. Беше смирен, беше отчаян от живота, беше убит духом в сравнение с другите посетители. Той външно беше човек в човешка форма, но вътрешно бе смачкан и сринат до земята. Каква ли съдба имаше, каква ли съдба носеше, каква ли бе косата на съдбата, която беше откосила в откос неговия човешки порив? Какво ли знаехме за него ние? Нищо не знаехме, а виждахме едно смирение, граничещо до унищожаване на живота у тази човешка форма. Той не беше човек, а беше съвсем незначителен човечец. Той беше „нищий", последен човек на земята, беден, сиромах, отхвърлен от всички. Беше в човешка форма, смачкан и премачкан.
към текста >>

30. 99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

Когато се ожени човек, че като му се народят деца - пък едно се разболяло, друго плаче, трето тропа с крака и иска нови чепици, майката няма време да се среши косата и да се погледне в огледало.
Той ще поседи у тебе, ще поработи, ще те задоволи и пак ще си отиде на Небето. А могат да те обладаят и нисши духове, тогава ще изпаднеш в противоречие и няма да можеш да се справиш. Да изпадне човек в противоречие то е ужасно състояние. Ученичеството е най-доброто време за човека. После когато човек влезне в живота почват страданията. Когато се ожени човек, че като му се народят деца - пък едно се разболяло, друго плаче, трето тропа с крака и иска нови чепици, майката няма време да се среши косата и да се погледне в огледало. Но тези състояния са необходими. Те си идват както и времето. На него можеш ли да се сърдиш? В тебе е дошла буря вътре. Нека си вее, ти ще я изчакаш докато премине.
към текста >>

31. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

Предния ден е бил с кестенява коса, леко изрусена, а днес е вече с черна коса.
110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА На Изгрева имаше и много забавни истории, но те се оказваха за едни забавни, но за други бяха цяло изпитание, а за онези, които им се случваха бяха изпити, за да се изпитат учениците. Така веднъж Методи Константинов среща един от своите стари познайници, с които винаги е имал борби и разправии. А това е бил Михаил Иванов. И така нашият Методи вижда своят познат и съперник с променена външност и променена глава. Предния ден е бил с кестенява коса, леко изрусена, а днес е вече с черна коса. Попитал го е как и по какъв начин е станало това претворяване и тази промяна с него. Михаил му отговорил гордо и пренебрежително: „С магически формули и магическа операция за една нощ". Методи не можел да проумее та нима вече окултното знание, което е било само на теория и сега тук на Изгрева някой пръв го е осъществил и то е именно този негов съперник. Значи той е вече много напреднал и не само това, но си служи с окултни формули и разполага със сила и мощ за такива невероятни човешки претворяване от един вид в друг. По онова време се разправяха какви ли не фантазии за окултистите от изтока, за онези от запада и като че ли всички искаха да прикачат към себе се някоя от случките описани в „1001 нощ".
към текста >>

Ето тук учениците посещаваха Школата, имаха формули от Словото на Учителя, но никога такова нещо досега не беше се случвало - за една нощ от кестеняв да станеш на черноок с черна коса.
Попитал го е как и по какъв начин е станало това претворяване и тази промяна с него. Михаил му отговорил гордо и пренебрежително: „С магически формули и магическа операция за една нощ". Методи не можел да проумее та нима вече окултното знание, което е било само на теория и сега тук на Изгрева някой пръв го е осъществил и то е именно този негов съперник. Значи той е вече много напреднал и не само това, но си служи с окултни формули и разполага със сила и мощ за такива невероятни човешки претворяване от един вид в друг. По онова време се разправяха какви ли не фантазии за окултистите от изтока, за онези от запада и като че ли всички искаха да прикачат към себе се някоя от случките описани в „1001 нощ". Ето тук учениците посещаваха Школата, имаха формули от Словото на Учителя, но никога такова нещо досега не беше се случвало - за една нощ от кестеняв да станеш на черноок с черна коса. Какво означава това? Значи някои са така напреднали, а други са отпаднали. Целият развълнувал и разтреперан от такива мисли Методи се затичва и на бегом запъхтян пристига и разправя целия случай. Учителят спокойно го поглежда и казва: „Методи, чуй ме: няколко гроша и черна боя за коса". Методи чува, слуша и изведнъж разбира измамата на един обикновен бояджия, който боядисва, пребоядисва нещата около себе си и в себе си и от един цвят преминава в друг.
към текста >>

Учителят спокойно го поглежда и казва: „Методи, чуй ме: няколко гроша и черна боя за коса".
По онова време се разправяха какви ли не фантазии за окултистите от изтока, за онези от запада и като че ли всички искаха да прикачат към себе се някоя от случките описани в „1001 нощ". Ето тук учениците посещаваха Школата, имаха формули от Словото на Учителя, но никога такова нещо досега не беше се случвало - за една нощ от кестеняв да станеш на черноок с черна коса. Какво означава това? Значи някои са така напреднали, а други са отпаднали. Целият развълнувал и разтреперан от такива мисли Методи се затичва и на бегом запъхтян пристига и разправя целия случай. Учителят спокойно го поглежда и казва: „Методи, чуй ме: няколко гроша и черна боя за коса". Методи чува, слуша и изведнъж разбира измамата на един обикновен бояджия, който боядисва, пребоядисва нещата около себе си и в себе си и от един цвят преминава в друг. Методи се навежда да целува не само десницата на Учителя, че го освобождава от такова изкушение, но се свлича до земята и целува обувките му. Учителят го хваща за ръка и го повежда до прозореца и му показва навън раззеленилата се трева и гора. Посочва му: „За да оцвети и разлисти дърветата природата си служи с Божествени методи, а те са най-обикновени и от прости, по-прости, но са живи, защото живота минава през тях". Методи си тръгва и подскача от радост.
към текста >>

Пресреща онзи с черната коса и го пита: „Ти защо ме излъга?
Методи чува, слуша и изведнъж разбира измамата на един обикновен бояджия, който боядисва, пребоядисва нещата около себе си и в себе си и от един цвят преминава в друг. Методи се навежда да целува не само десницата на Учителя, че го освобождава от такова изкушение, но се свлича до земята и целува обувките му. Учителят го хваща за ръка и го повежда до прозореца и му показва навън раззеленилата се трева и гора. Посочва му: „За да оцвети и разлисти дърветата природата си служи с Божествени методи, а те са най-обикновени и от прости, по-прости, но са живи, защото живота минава през тях". Методи си тръгва и подскача от радост. Пресреща онзи с черната коса и го пита: „Ти защо ме излъга? " А онзи му се подиграва: „Ами толкова ли си глупав, че може да повярваш на такава измислица? " И от тук започнаха измислиците на Михаил Иванов, но понеже ние го познавахме с годините той не можеше да ни заблуди и излъже, но отиде във Франция, минаха години и неговите измислици там попаднаха на почва и сега идват и ни разправят неговите измислици. А те не знаят, че това са измислици, които струват само пет гроша и нищо повече. Но пет гроша за тях, но не и за нас. Имаше един брат Савов, който вървеше непрекъснато след Учителя обличаше се като него, пусна си брада, мустаци и имитираше образа на Учителя и движенията му.
към текста >>

По-късно Михаил Иванов във Франция също направи същото - пусна си коса, мустаци, отиде при специален фризьор та го претвори и той бе предрешен в образа на Учителя.
" И от тук започнаха измислиците на Михаил Иванов, но понеже ние го познавахме с годините той не можеше да ни заблуди и излъже, но отиде във Франция, минаха години и неговите измислици там попаднаха на почва и сега идват и ни разправят неговите измислици. А те не знаят, че това са измислици, които струват само пет гроша и нищо повече. Но пет гроша за тях, но не и за нас. Имаше един брат Савов, който вървеше непрекъснато след Учителя обличаше се като него, пусна си брада, мустаци и имитираше образа на Учителя и движенията му. Ходеше по провинцията и се представяше и минаваше за Учителя Дънов пред онези, които не го познаваха и по този начин разваляше образа на Учителя, защото винаги когато има имитация тя понякога е много грозна. По-късно Михаил Иванов във Франция също направи същото - пусна си коса, мустаци, отиде при специален фризьор та го претвори и той бе предрешен в образа на Учителя. После си направи снимки, изпрати ни ги, за да се убедим всички, че вече той е Учител понеже прилича на него и затова от там от Париж се обяви за Миров Учител на Бялото Братство. А за чашите наивници тук на Изгрева той бе им писал писмо, че за да се претвори в образа на Учителя всеки ден е медитирал по няколко часа и то в разстояние на петнадесет години. Та се оказа също, че това е работа на един Фризьор за пет гроша и то за петнадесет минути. Така че думите на Учителя отново се претвориха в една обикновена смешна история. Тези два случая с предрешаването на самозванци в образа на Учителя разказвам затова, че винаги Злото ще поеме форма близка и сходна с Доброто, за да го изопачи и злепостави в очите на невежите.
към текста >>

32. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата.
Ще кажете защо казвам тези неща. В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята. Те смятат, че Великите Учители не се хранят, не пият вода и изобщо така живеят чрез въздуха. А ние наблюдавахме нещо съвсем друго и нещо напълно естествено. Човешкото тяло има своя физиология, свои изисквания и потребности. Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата. Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах. В неговите движения имаше такава плавност, която не бях наблюдавала никога. Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата. Помолих го: „Учителю, може ли малко от вашата коса, за да я сложа и нося в медальон?
към текста >>

Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах.
В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята. Те смятат, че Великите Учители не се хранят, не пият вода и изобщо така живеят чрез въздуха. А ние наблюдавахме нещо съвсем друго и нещо напълно естествено. Човешкото тяло има своя физиология, свои изисквания и потребности. Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата. Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах. В неговите движения имаше такава плавност, която не бях наблюдавала никога. Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата. Помолих го: „Учителю, може ли малко от вашата коса, за да я сложа и нося в медальон? " Той кимна одобрително с глава, после взе гребена, с пръстите си внимателно извади космите, нави ги на кръгче и ми ги подаде с усмивка.
към текста >>

Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала.
А ние наблюдавахме нещо съвсем друго и нещо напълно естествено. Човешкото тяло има своя физиология, свои изисквания и потребности. Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата. Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах. В неговите движения имаше такава плавност, която не бях наблюдавала никога. Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата. Помолих го: „Учителю, може ли малко от вашата коса, за да я сложа и нося в медальон? " Той кимна одобрително с глава, после взе гребена, с пръстите си внимателно извади космите, нави ги на кръгче и ми ги подаде с усмивка. До този момент нищо не бях искала от него, дори да получа някаква вещ или предмет от него. Този медальон с портрета на Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж на моето тяло.
към текста >>

Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата.
Човешкото тяло има своя физиология, свои изисквания и потребности. Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата. Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах. В неговите движения имаше такава плавност, която не бях наблюдавала никога. Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата. Помолих го: „Учителю, може ли малко от вашата коса, за да я сложа и нося в медальон? " Той кимна одобрително с глава, после взе гребена, с пръстите си внимателно извади космите, нави ги на кръгче и ми ги подаде с усмивка. До този момент нищо не бях искала от него, дори да получа някаква вещ или предмет от него. Този медальон с портрета на Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж на моето тяло. За завивка през зимата старите сестри бяха направили едни корави, тежки, натъпкани юргани.
към текста >>

Помолих го: „Учителю, може ли малко от вашата коса, за да я сложа и нося в медальон?
Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата. Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах. В неговите движения имаше такава плавност, която не бях наблюдавала никога. Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата. Помолих го: „Учителю, може ли малко от вашата коса, за да я сложа и нося в медальон? " Той кимна одобрително с глава, после взе гребена, с пръстите си внимателно извади космите, нави ги на кръгче и ми ги подаде с усмивка. До този момент нищо не бях искала от него, дори да получа някаква вещ или предмет от него. Този медальон с портрета на Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж на моето тяло. За завивка през зимата старите сестри бяха направили едни корави, тежки, натъпкани юргани. Бяха се постарали да ги направят по-плътни с пълнеж от вълна, но така бяха я натъпкали, че бяха станали много корави, а да не говорим, че бяха от тежки, по-тежки.
към текста >>

Този медальон с портрета на Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж на моето тяло.
Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата. Помолих го: „Учителю, може ли малко от вашата коса, за да я сложа и нося в медальон? " Той кимна одобрително с глава, после взе гребена, с пръстите си внимателно извади космите, нави ги на кръгче и ми ги подаде с усмивка. До този момент нищо не бях искала от него, дори да получа някаква вещ или предмет от него. Този медальон с портрета на Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж на моето тяло. За завивка през зимата старите сестри бяха направили едни корави, тежки, натъпкани юргани. Бяха се постарали да ги направят по-плътни с пълнеж от вълна, но така бяха я натъпкали, че бяха станали много корави, а да не говорим, че бяха от тежки, по-тежки. И с тези тежки юргани трябваше да се завива. По този повод Учителя сподели: „Ще ги помня аз българските юргани". Наистина това беше голямо мъчение дори и за млад човек да легне и да го покрият с такъв тежък юрган, където едвам ще издържиш тежестта му.
към текста >>

33. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени.
към текста >>

34. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата.
Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си. Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г. ние не притежаваме снимки на лика на Учителя. На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата. Тази снимка висеше на стените на първите приятели. Брат Тодор Стоименов ни подари с подписа си тази фотография като бе написал следното: „За мил спомен на преданите Богу и Учителю души Борис и Марийка. Верен, истинен в дух брат Тодор Стоименов". На тази фотография от ляво на дясно са следните лица: 1. Русчев - полегнал на лявата си страна с шапка на главата; 2.
към текста >>

35. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9.
Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург. Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество? 8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9. Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение.
към текста >>

36. 208. ДЯДО БЛАГО

И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник.
Да, уважаваният от всички ни дядо Благо, както и от самият Учител. Стои той там на пост, днес е дежурен и трябва да пази Учителя от посетители и никой да не влиза при него. Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт. Аз да тръгна към Учителя, а той да не ме пусне. Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички. И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник. Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя.
към текста >>

37. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Той обичаше да се носи по начин както се обличаше Учителят, дори си направи същата брада и косата като Учителят.
227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ На времето имаше един, който се казваше Савов. Той обичаше да се носи по начин както се обличаше Учителят, дори си направи същата брада и косата като Учителят. Стараеше се да се дегизира като артист, за да могат хората да го приемат, че той е Учителят. Ходеше по провинцията, по села и градове и с тази брада и с неговата прическа подлъгваше някои лековерници, че той е Учителят Дънов. Те го взимаха по погрешка, че това е Дънов, но грешката скоро излизаше наяве и той биваше изгонван. Случваше се, че някой от многобройните наши приятели по провинцията бяха виждали на живо Учителя и не можеха да бъдат излъгани. Днес има много снимки където Савов е седнал в група около Учителя и ще видите как той е застанал встрани и се опитва така несръчно да имитира фигурата на Учителя - и тялото, и образа му.
към текста >>

38. 230. ЯНАКИЕВА

Тя беше облечена с бели дрехи, бяла коса, с бяло лице, беше хубавица на млади години, а като душа и като характер беше щедра.
230. ЯНАКИЕВА Сестра Янакиева я помним още от времето когато Учителят живееше на ул. „Опълченска" 66. Тя беше облечена с бели дрехи, бяла коса, с бяло лице, беше хубавица на млади години, а като душа и като характер беше щедра. Тя готвеше на Учителя и на всички онези, които идваха и обядваха в приземният етаж в дома на Гумнерови. Там тя беше главната готвачка. Янакиева имаше болен мъж, който петнайсет години беше на легло. Накрая тя успя да се изскубне от него и да дойде на събора в Търново през 1922 г. Точно там се получи телеграма, че мъжа й починал.
към текста >>

39. 245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Ако сте виждали как се откосва трева с коса, косача замахва наляво косата и откосва отдясно на ляво и всичко пада в откос от една страна.
Обърна се и каза: „Само за пет минути мога да скъсам връзката си с вас". Изтръпнахме и се уплашихме много. Имаше случаи когато някой път Учителят държеше много строги беседи, дори не позволяваше на стенографите да ги записват. В тези моменти Учителят беше много строг и думите му бяха точно определени към дадени категории личности. Имах чувството, че той беше не само строг към нас, но и към невидимата аудитория в салона на Духовния свят. Ако сте виждали как се откосва трева с коса, косача замахва наляво косата и откосва отдясно на ляво и всичко пада в откос от една страна. Така бяха тези строги беседи. Аз много обичах тези беседи, защото всяко нещо и всеки един от нас си отиваше на мястото си, заемаше го и работата на Школата тръгваше тогава по мед и масло. Когато говорим за тези строги беседи трябва да кажем, че имаше и други, които разтапяха и потапяха душите ни във вечността на Всемира. Във връзка с една такава беседа Учителят сподели: „Има две посвещения за ученика. Едното е пътя на страданието, когато човек победи страданието е посветен в една област.
към текста >>

40. 267. АПАРТАМЕНТЪТ НА ЦЕКО

Тогава всички си спомниха за онова, което Учителят бе казал на Изгрева за него, а пък следващия ден дойдоха братя от Изгрева и съобщиха новината, че брат Цеко като се качвал на един стълб да оправя някакви жици то така станало, че дългата му коса докоснала жиците, направил късо съединение, ударил го тока, паднал от стълба на земята и починал на място.
" И наистина той бе беден брат както всички, които бяхме там бяхме бедни и онова, което някой работеше бе, за да си изкара хляба и препитанието, а с остатъка от парите си този брат Цеко подпомагаше други от нуждаещите се. Той бе истински духовен брат и постъпваше братски. Бяхме в Мърчаево и Учителят говореше на заобиколилите го приятели. Той изведнъж прекъсна приказката си и каза: „Брат Цеко си замина". След малка пауза добави: „Отиде в своят апартамент". Тогава всички си спомниха за онова, което Учителят бе казал на Изгрева за него, а пък следващия ден дойдоха братя от Изгрева и съобщиха новината, че брат Цеко като се качвал на един стълб да оправя някакви жици то така станало, че дългата му коса докоснала жиците, направил късо съединение, ударил го тока, паднал от стълба на земята и починал на място. Някои отидоха да помогнат за погребението му. Учителят остана в Мърчаево - това бяха последните дни на една епоха, която ние не осъзнавахме тогава. Епохата на човешката душа търсеща и намираща Бога. А другата епоха: служението на Бога бе за другото човечество, което трябваше да дойде.
към текста >>

41. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

Но и аз, и всички знаем, че Учителят през последните години беше вече с „бяла коса и бяла брада" както го наричат, не е ходил в Америка.
Аз често съм идвала тук и Той през всичкото време си беше тука. Как е възможно?! " „Да, този е човекът. Аз съм го запомнил много добре. Той идва няколко пъти при мене в Америка, пътувахме заедно, на гарата се сбогувахме." До тука ми е разказана историята, до тука я разказвам и аз. Но и аз, и всички знаем, че Учителят през последните години беше вече с „бяла коса и бяла брада" както го наричат, не е ходил в Америка. Всички сме Го виждали винаги тука между нас. В Америка е ходил само на младини. Как е била тази работа? И мъжът, и жената са били напълно нормални хора, с нормални сетива, а и двамата твърдят, че Той им е помогнал да се съберат отново. Мнозина няма да повярват, други ще се чудят, а тези, които са чели и разбират от окултна наука, ще си обяснят как е станало всичко това.
към текста >>

42. 46. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА

Косата Му, брадата Му, веждите Му, целите заскрежени.
Цял ден сновах от салон в салон, от двора до сестра Динова. Стискам листчето и чакам. А студ 22 градуса под нулата. Вечерта се върнаха премръзнали, изморени. Нямаше тогава превозни средства. Косата Му, брадата Му, веждите Му, целите заскрежени. Дожаля"ми и досрамя ме да Го безпокоя. Останах да пренощувам у сестра Динова, защото на другия ден -петък имахме клас. От класа трябваше право да бързам за гарата. Нямаше възможност да ме приеме и сутринта. Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и мъка защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила.
към текста >>

43. 59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК

Учителят е на балкона с черната си пелерина, с мокра коса.
Силното зачервяване значително много, изчезнало. Останало по-слабо зачервяване и синьо месо, което се лекува. Изненадах се, зачудих се, зарадвах се и благодарих на Господа и на Учителя. И пак една отчетлива мисъл ми мина: „Я погледни от палатката навън". Поглеждам. Дъждът още продължава да плющи. Учителят е на балкона с черната си пелерина, с мокра коса. Величествен, внушителен стои и гледа към палатката. Засрамена, веднага се укрих. Разбрах, какво беше станало. На другия ден обух чорап, на третия обувка и на четвъртия крачех редом с всички към Присоите на Витоша.
към текста >>

44. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Тя се отпусна като на дълбоко заспал човек и се разпиля меката Му като коприна бяла коса в страни.
Нещо ни смути пеенето. Всеки се вглъби в себе си. Настана едно тържествено мълчание. Учителят беше дълбоко вглъбен и Той. По едно време Той наклони главата си надясно. Тя се отпусна като на дълбоко заспал човек и се разпиля меката Му като коприна бяла коса в страни. „Учителят заспа! Учителят заспа! ", чу се шепот. „Ами, заспа, усмихваха се някои по-знаещи. - Кой знае каква работа върши.
към текста >>

45. 79. В МЪРЧАЕВО

Наметнат със сив кариран шал, с коса малко в безредие от това, че беше си полегнал преди да вляза, с блед и уморен вид, с очи греещи от Любов, беше прекрасен.
Изчака всички да се нахранят и към 4 часа се прибра в стаята си да си почине. Аз трябваше да тръгвам за София. Отидох веднага за сбогом. Мислех това да направя от вратата, да не Го безпокоя повече, но Той ме покани вътре. Седнах до източния прозорец, Той срещу мене на леглото си. Наметнат със сив кариран шал, с коса малко в безредие от това, че беше си полегнал преди да вляза, с блед и уморен вид, с очи греещи от Любов, беше прекрасен. Не можех да Му се нагледам и нарадвам. След като поприказвахме малко, ме попита: „А защо бързаш толкова да си отиваш? Нали нямате още занятия? Защо не останеш още? " Но аз, въпреки че на драго сърце бих останала си спомних за обещанието и казах: „Обещах'на приятелката си да се върна веднага.
към текста >>

46. 1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)

МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ

Златка Георгиева (Вачева)

Той беше около 45-годишен, със светло кестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек като нас.
Така двамата братя, Панайот и баща ми сложиха началото на Братството в Стара Загора, което по-късно достигна до 60 души членове. За мама промяната, станала с тати бе истинско щастие. Сега те и двамата бързо усвояваха идеите на братството, четяха, учеха песните, които тати свиреше на цигулката си. Същата година Учителят, който по това време правеше своите обиколки из цялата страна, пристигна и в Стара Загора като отседна в Ковачеви. Тогава още не го наричаха Учител, а г-н Дънов. Той беше около 45-годишен, със светло кестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек като нас. Ковачев и Учителят направиха посещение на всички братски домове. Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове". През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др. През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология.
към текста >>

47. 1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ

Надежда Георгиева Кьосева

Тя беше пълничка, но много добре сложена и имаше хубава дълга коса къдрава, която баща ми не позволи да я отреже.
Трябва да кажа, че баща ми и майка ми се ожениха в Русе. Майка ми беше много добра домакина, тя не е работила иначе никога. Баща ми е бил дошъл от Македония още като ерген понеже големия му брат, който е бил правист е дошъл в Русе, това е била една от причините, за да дойде и той в Русе при брат си. На една сватба в квартал „Хаберман" в Русе майка ми отива с кабриолет с един слуга. А майка ми не била красавица, но имаше страшно хубава фигура. Тя беше пълничка, но много добре сложена и имаше хубава дълга коса къдрава, която баща ми не позволи да я отреже. Тя имаше много хубав кок до края на живота си. Баща ми я харесва и си направил сметка, че може да седне примерно в кабриолета с нея и че слугата ще ги вози в него. И той наистина седнал в кабриолета да се вози, но майка ми не седнала до него, а накарала слугата да застане на дъската откъдето той понякога карал кабриолета, а тя седнала на капрата и хванала поводите, т. е. е возила баща ми. Това направило много силно впечатление на баща ми и той я харесал още повече.
към текста >>

48. 14. ИЗГРЕВЪТ

Надежда Георгиева Кьосева

Един работлив, весел и с брада и дълга коса Ради.
Задаваше теми за размишление, за разработване, но аз почти никога не съм ги писала. Сутрин почти преди изгрев слънце на поляната играехме гимнастика - Паневритмия с музика. Свиреха цигулари, на флейта от брата Данко Симеонов, китара, Верка и др. Всичко беше така красиво и прекрасно като че живеехме в страна на приказките Поляната беше заградена на север и запад от борова гора и на изток и южната страна бяха посадени лози и плодови дръвчета. С тях се занимаваше бай Ради. Един работлив, весел и с брада и дълга коса Ради. Винаги беше с лопатата в ръце. В нашата къщичка се влизаше по една дървена стълбичка. Първо в една малка веранда и после в стаята. В дясно беше стаята на Славчо, моята стая беше направо с един малък прозорец на запад. Там аз спях.
към текста >>

49. 16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ

Надежда Георгиева Кьосева

Но като се случиха след време други подобни случаи на изпреварвания, аз тутакси си спомнях, че бях млада, пъргава като коза, не се уморявах, а той беше на 70 години, с побеляла коса.
Какво беше учудването ми, когато ми казах, че той бил 15 минути след мене - Учителят бил в 2.15 часа. Но Го заварих вече горе. Той пиеше чай. Поусмихна ми се малко, но аз пих чая, отидох, налях си стомничката без говор с никого и друго не помня освен това, че се върнах обратно. Значи той ме беше изпреварил, защото се бях объркала. Но като се случиха след време други подобни случаи на изпреварвания, аз тутакси си спомнях, че бях млада, пъргава като коза, не се уморявах, а той беше на 70 години, с побеляла коса. По обикновен начин не можеше да ме изпревари. Славчо винаги организираше отиванията на Рила. Правеше денкове, опаковаше храната, уговаряше с конярите. В тия ранни години аз не бях ходила на Рила, но изгревяни всяко лято отиваха там да летуват. Елена Андреева шиеше палатките за там.
към текста >>

50. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Един ден ме завари нацупена, защо не нам, и като ме хвана леко за косата, изтегли ми главата нагоре и каза: „Сестричко, знаеш ли какво е карма?
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА За беседа в сряда и петък идваха у Славчо, т. е. у дома една група младежи от града - Жоро, Галето, Митко Кочев и Лъвчето. Те спяха по земята, долу, за да не закъснеят за беседите и тогава падаше голям смях. Между другото, бараката на Миката се премести зад къщичката, пред Тенювата къща и когато Борис трябваше да влезе там в нейната къщичка, навеждаше се, защото беше висок и не можеше да влезе по друг начин и аз гледах от малкото прозорче на моята стаичка, представях си какво ли не. Ревнувах брат Борис, защото той беше за мене един идеал, като един добър ученик на Учителя, с характер. Един ден ме завари нацупена, защо не нам, и като ме хвана леко за косата, изтегли ми главата нагоре и каза: „Сестричко, знаеш ли какво е карма? Е, аз трябва да изпълня една своя задача на тоя свят". Между другото много сестрички обожаваха Борис. Като чух за кармата му, спрях се да го ревнувам от Мария. Аз се смущавам, понеже имам една лична опитност, която сте чули от Борис Николов. Според мене трябва да ви я кажа, защото тя е допълнение към една друга опитност, която аз съм я записала, но не знам дали съм я записала вярно и която я знам лично.
към текста >>

Там на едно кресло седи фигура млада, стройна, с дълга коса, с големи очи, хубава фигура, но загледана някъде към морето.
И като в замая с изправена глава вървя нагоре направо към върха и гледам напред. Стигнах до една скала. Но такъв сън като кино светеше, това не се забравя. Стигнах до една скала. Едната й страна обърната към морето, нещо беше издадена скалата напред като кресло и гледам. Там на едно кресло седи фигура млада, стройна, с дълга коса, с големи очи, хубава фигура, но загледана някъде към морето. Гледам към него, вървя и се чудя кой ли е той. Изведнъж той си обърна главата към мене и строго ме погледна и ми извика: „Защо си сама? Сам съм само аз" и протяга ръката си към морето. „Избирай, каза той, гласа му. - Ето.
към текста >>

Когато идвах от училище помня, че Жоро идваше откъм Изгрева по шосето, край телевизията и лъснат, косата му лъщеше от нещо мазно и със синьото сако.
Искам да кажа, че имахме хор в салона на Изгрева и Кисьова и Кирил Икономов и брат Стоицев ни ръководеха хора, а по-късно и Влади Симеонов. Аз бях сопран, Жоро - тенор, Верка Куртева - алт и пр. На много наши празници изнасяхме песни и песни от Учителя. Нашите празници бяха хубави и незабравими. Много пъти преди това Кисьова ни свиреше Шопен, II скерцо с малка аудитория слушатели. Когато идвах от училище помня, че Жоро идваше откъм Изгрева по шосето, край телевизията и лъснат, косата му лъщеше от нещо мазно и със синьото сако. Аз се правех, че нищо не виждам... О, глупави младежки времена. После Славчо имаше място долу на ул. „Жолио Кюри" и отглеждаше там касис, ягоди, кокошки даже имаше, имаше и малини. Имаше по-късно и една кола „ДеКаВе" и с нея носеше ягоди на вегетарианския ресторант возеше народа до Вада за Рила и пр. Веднъж така преуморен с Жоро той заспал на кормилото и едва не направил белята близо до едно дърво.
към текста >>

Аз бях слабичка, тъничка, но си бях отрязала косата.
Веднъж така преуморен с Жоро той заспал на кормилото и едва не направил белята близо до едно дърво. И обърнала се колата, но те останаха невредими. По това време Учителят на Рила все питал: „Къде е Славчо? " Най-сетне през 1935 г, на край Жоро ме доведе при родителите си на ул. „Цар Самуил" 107. Аз бях слабичка, тъничка, но си бях отрязала косата. която ми беше до рамената. Рута, сестра ми винаги съжаляваше за тая коса. И аз съжалявах, но ми се искаше така да ми бъде по-леко. Тя имаше момиченце - Калина. И вече се заговори за сватба.
към текста >>

Рута, сестра ми винаги съжаляваше за тая коса.
По това време Учителят на Рила все питал: „Къде е Славчо? " Най-сетне през 1935 г, на край Жоро ме доведе при родителите си на ул. „Цар Самуил" 107. Аз бях слабичка, тъничка, но си бях отрязала косата. която ми беше до рамената. Рута, сестра ми винаги съжаляваше за тая коса. И аз съжалявах, но ми се искаше така да ми бъде по-леко. Тя имаше момиченце - Калина. И вече се заговори за сватба. Аз не бях си взела още дипломата. И най-после се определи датата на сватбата.
към текста >>

51. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Той така нали излезе с бялата коса.
И ние така седим и гледаме към Горницата. Излезе Учителят и каза: „Рекох, елате! " А ние като се хванахме за ръце и бяг да ни няма. Избягахме. Тогава за пръв път съм видяла Учителя през 1936 г. И защо туй направихме? Той така нали излезе с бялата коса. Само Му помня лицето, щото то за един момент и „Рекох, елате! " И ние като се хванахме с ръце и бяг, избягахме. Уплашихме се, защото те ни разправяха: „Там при дъновистите не знам какво си, що си". Какво, а то нищо. Красота. Това е първия път, когато съм видяла Учителя, 1936 г.
към текста >>

52. 1. ДЪЛГИТЕ ПРЪСТИ

Колю Йорданов

Косарка, Дряновско сега Велико Търново.
КОЛЮ ЙОРДАНОВ 1. ДЪЛГИТЕ ПРЪСТИ Брат Колю Йорданов е роден в с. Косарка, Дряновско сега Велико Търново. Учил е в Търново първоначално, а след това е завършил средно техническо училище в Габрово. Там работил в Габрово в един завод като ел. техник. 1928 г. служил 18 месеца като доброволец в София със заплата. През 1930 г.
към текста >>

53. 5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

Тогава Той ми каза: „Сестра, при нас порядката е такава, всеки, когото приемаме в Школата, трябва да му изскубвам косата".
В това време влезе Учителя, носещ шапка в ръката си. Качи се на катедрата, разтвори я и от нея извади тетрадка, като разтвори тетрадката, каза: „Днес ще приема нови братя и сестри като членове на Братството. Който си чуе името да дойде при мене". Първото име, което Той прочете беше моето. Аз веднага отидох при Него. Тогава Той ми каза: „Сестра, при нас порядката е такава, всеки, когото приемаме в Школата, трябва да му изскубвам косата". Без никакво колебание аз веднага започнах да свалям фуркетите си, с които бях закрепила голямата си коса, готова да я изскубят. Учителят застана пред мене, прибра с ръка косите ми и рече: „Сестра, ще боли! " „Скуби, Учителю", казах му аз. Той пак отговори: „Ще боли! " „Скуби", повторих аз още по-твърдо.
към текста >>

Без никакво колебание аз веднага започнах да свалям фуркетите си, с които бях закрепила голямата си коса, готова да я изскубят.
Качи се на катедрата, разтвори я и от нея извади тетрадка, като разтвори тетрадката, каза: „Днес ще приема нови братя и сестри като членове на Братството. Който си чуе името да дойде при мене". Първото име, което Той прочете беше моето. Аз веднага отидох при Него. Тогава Той ми каза: „Сестра, при нас порядката е такава, всеки, когото приемаме в Школата, трябва да му изскубвам косата". Без никакво колебание аз веднага започнах да свалям фуркетите си, с които бях закрепила голямата си коса, готова да я изскубят. Учителят застана пред мене, прибра с ръка косите ми и рече: „Сестра, ще боли! " „Скуби, Учителю", казах му аз. Той пак отговори: „Ще боли! " „Скуби", повторих аз още по-твърдо. Той дръпна косите ми и от силната болка, която почувствувах, сълзи бликнаха от очите ми.
към текста >>

В този момент видях върху катедрата нова ножица и си помислих: „Защо Учителят не ми отряза косата, ами я изскуба?
Учителят застана пред мене, прибра с ръка косите ми и рече: „Сестра, ще боли! " „Скуби, Учителю", казах му аз. Той пак отговори: „Ще боли! " „Скуби", повторих аз още по-твърдо. Той дръпна косите ми и от силната болка, която почувствувах, сълзи бликнаха от очите ми. В този момент видях върху катедрата нова ножица и си помислих: „Защо Учителят не ми отряза косата, ами я изскуба? " На негласния ми въпрос, за моя изненада, Той каза: „Аз ви питах". В този момент видях, че Той вече държи косата ми в ръцете си, прекара я от дясно към ляво през главата ми и видях, че цялата ми лява страна беше покрита със златни коси. Виждайки това, аз коленичих пред Учителя и казах: „Великий Боже, Ти сложи началото на Твоето Дело, довърши го до край! " В същия момент се събудих. Сънят ми се видя толкова необикновен, че събудих съпруга си, да му го разкажа.
към текста >>

В този момент видях, че Той вече държи косата ми в ръцете си, прекара я от дясно към ляво през главата ми и видях, че цялата ми лява страна беше покрита със златни коси.
Той пак отговори: „Ще боли! " „Скуби", повторих аз още по-твърдо. Той дръпна косите ми и от силната болка, която почувствувах, сълзи бликнаха от очите ми. В този момент видях върху катедрата нова ножица и си помислих: „Защо Учителят не ми отряза косата, ами я изскуба? " На негласния ми въпрос, за моя изненада, Той каза: „Аз ви питах". В този момент видях, че Той вече държи косата ми в ръцете си, прекара я от дясно към ляво през главата ми и видях, че цялата ми лява страна беше покрита със златни коси. Виждайки това, аз коленичих пред Учителя и казах: „Великий Боже, Ти сложи началото на Твоето Дело, довърши го до край! " В същия момент се събудих. Сънят ми се видя толкова необикновен, че събудих съпруга си, да му го разкажа. От този момент в мене се появи неизказано силно желание да видя Учителя. Другарят ми също до тогава не беше виждал Учителя и двамата решихме да отидем през Коледните празници в София и се срещнем с Него.
към текста >>

Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората.
Между другото моят другар Му каза, че съм сънувала необикновен сън. Той се обърна към мене и пожела да го чуе. Аз Му разправих съня си, точно както го бях сънувала. Тогава Той каза: „Сестра, вие вече сте ученик в Школата на Бялото Братство - Великото. Изскубването на косите е изскубване на греховете. Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората. Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата. А вие вече сте войник на Христа". От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя. Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше. Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме утвърждаваха като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.
към текста >>

Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата.
Той се обърна към мене и пожела да го чуе. Аз Му разправих съня си, точно както го бях сънувала. Тогава Той каза: „Сестра, вие вече сте ученик в Школата на Бялото Братство - Великото. Изскубването на косите е изскубване на греховете. Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората. Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата. А вие вече сте войник на Христа". От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя. Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше. Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме утвърждаваха като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.
към текста >>

54. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Марийка Великова Марашлиева

Самия началник на участъка я хванал за косата и й ударил главата в стената, от което тя се зашеметила.
Гита: Въведоха ме вътре в участъка, а на сестра ми Кина казаха да си отиде. Кина: „Ама тя има малко детенце, кърмаче! " А те отговориха: „Вие си отивайте, ние ще я пуснем след малко". И аз си тръгнах. А те като я подхванали да я бият. Самия началник на участъка я хванал за косата и й ударил главата в стената, от което тя се зашеметила. Дърпали я, скубали й косите, ритали я и й викали: „Ти си шпионка, къде си отивала, предателю, такава! " Пребили я от бой. Впоследствие разбрахме, че тоя началник се е самоубил. Той извикал после един от полицаите и му казал: „Ти знаеш какво да й наложиш там (нещо подобно, като си послужили с някакъв техен израз). Свалили й колана, свалили й фибите от косите и полицая я вкарал в една стая.
към текста >>

55. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Марийка Великова Марашлиева

И тъй на снимка № 1, последния ред в ляво трета по ред е майка ми Вичка Желева Марашлиева и пред нея с бяла рокличка съм аз, с права коса подстригана на бретон - Марийка Великова Марашлиева.
После научихме, че е била на министър Мушанов. Ние с мама също бяхме из града, но не бяхме с тях. Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като си скубеше косите от скръб по детето. После научихме, че били пренесли детето на разноските на тоя министър, чиято кола е била причина за нещастието. Нали трябваше да го погребат в Русе. И тъй на снимка № 1, последния ред в ляво трета по ред е майка ми Вичка Желева Марашлиева и пред нея с бяла рокличка съм аз, с права коса подстригана на бретон - Марийка Великова Марашлиева. Учителят е в средата 3 ред отдолу. На снимка № 2, която е на първия молитвен връх, на втория ред отдолу в ляво, четвърта под ред с кърпа на главата е майка ми Вичка Марашлиева, до нея Златка Константинова от Русе, която е три години по-голяма от мене и също учеше в немското училище, до нея в дясно се вижда моята глава - Марийка, където сме на закуска. На третия ред от ляво са Георги и Васил Константинови от Русе и точно зад майка ми Друмка, съпругата на Георги Константинов. Златка е тяхна дъщеря. Зад Златка Константинова е Лина, съпругата на Георги Димитров, а до нея или по-добре зад моята глава съпругът й Георги Димитров с тъмните мустачки.
към текста >>

Втория ред от ляво горе, трета по ред е майка ми, с цветна кърпа вързана - Вичка Марашлиев и пред нея с права коса на бретон Марийка Марашлиева, 9-годишна.
На третия ред от ляво са Георги и Васил Константинови от Русе и точно зад майка ми Друмка, съпругата на Георги Константинов. Златка е тяхна дъщеря. Зад Златка Константинова е Лина, съпругата на Георги Димитров, а до нея или по-добре зад моята глава съпругът й Георги Димитров с тъмните мустачки. Учителят е на 2 ред отгоре в средата - храни се. Снимка № 3 е на втория настоящия молитвен връх. Втория ред от ляво горе, трета по ред е майка ми, с цветна кърпа вързана - Вичка Марашлиев и пред нея с права коса на бретон Марийка Марашлиева, 9-годишна. По средата седналия Никола Нанков, а до него в ляво изправен Васил Константинов. Точно пред мене е Георги Димитров и от дясно до него Георги Константинов. Най- долу в дясно брат Влаевски. Учителят е на 4 ред отгоре в средата. На снимка № 4 зад Учителя и зад камъка с пъстрата кърпа е Вичка Марашлиева, а в ляво до нея Лина Димитрова.
към текста >>

56. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Накъдрената коса Олга Славчева отишла на фризьор, накьдрила си косата и след това влезнала в клас, облечена с подходяща рокля.
По този начин имаме от една страна човешкият дух и човешката душа, които са безконечни, слизат на земята и създават плътта и неговото тяло, които го движат и създават човешкия живот на земята. И когато човек положи тялото там, от където го е взел, т. е. в земята, човешкият дух и човешката душа като безконечни форми преминават в друг свят и безконечност. И така се осъществява живота в своята последователност: живота на човешкият дух и човешката душа в Невидимия свят и живота на човешкият дух и човешката душа на земята посредством човешкото тяло. Ето защо човек е една малка проекция и е микрокосмос на човешкия дух и човешката душа слезнали на земята. Накъдрената коса Олга Славчева отишла на фризьор, накьдрила си косата и след това влезнала в клас, облечена с подходяща рокля. Учителят започнал беседа. Трябвало да покаже някой френологични центрове. И така както е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж цялото внимание на всички трябва да се насочи не към фризурата й, а към главата и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере.
към текста >>

Тя се чувствала неудобно, защото той не е одобрявал къдренето на косата.
Ето защо човек е една малка проекция и е микрокосмос на човешкия дух и човешката душа слезнали на земята. Накъдрената коса Олга Славчева отишла на фризьор, накьдрила си косата и след това влезнала в клас, облечена с подходяща рокля. Учителят започнал беседа. Трябвало да покаже някой френологични центрове. И така както е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж цялото внимание на всички трябва да се насочи не към фризурата й, а към главата и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере. Но става обратното - всички оглеждат фризурата на косата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Когато Учителят говори за различните центрове на човешката глава и мозък, говори за тях като неща, които човек е изработил, като постижения на човешката природа. Един развит музикален център означава труд на минали прераждания, а една човешка глава, която идва в Школата вчесана и преминала през ръката на фризьор означава труд, грижовност и обхода към самата коса.
към текста >>

Но става обратното - всички оглеждат фризурата на косата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им.
Учителят започнал беседа. Трябвало да покаже някой френологични центрове. И така както е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж цялото внимание на всички трябва да се насочи не към фризурата й, а към главата и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере. Но става обратното - всички оглеждат фризурата на косата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Когато Учителят говори за различните центрове на човешката глава и мозък, говори за тях като неща, които човек е изработил, като постижения на човешката природа. Един развит музикален център означава труд на минали прераждания, а една човешка глава, която идва в Школата вчесана и преминала през ръката на фризьор означава труд, грижовност и обхода към самата коса. Това не е само прическа, това означава обхода и то разумна към човешкото тяло. Учителят е могъл да покаже тези центрове и на други глави, но Той го е направил на нея, за да зачете нейния труд.
към текста >>

Един развит музикален център означава труд на минали прераждания, а една човешка глава, която идва в Школата вчесана и преминала през ръката на фризьор означава труд, грижовност и обхода към самата коса.
Тя се чувствала неудобно, защото той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж цялото внимание на всички трябва да се насочи не към фризурата й, а към главата и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере. Но става обратното - всички оглеждат фризурата на косата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Когато Учителят говори за различните центрове на човешката глава и мозък, говори за тях като неща, които човек е изработил, като постижения на човешката природа. Един развит музикален център означава труд на минали прераждания, а една човешка глава, която идва в Школата вчесана и преминала през ръката на фризьор означава труд, грижовност и обхода към самата коса. Това не е само прическа, това означава обхода и то разумна към човешкото тяло. Учителят е могъл да покаже тези центрове и на други глави, но Той го е направил на нея, за да зачете нейния труд. А между другото Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено. По този въпрос той е говорил много. Женската и мъжка форма В онези години сестрите бяха млади, хубави, обаятелни, а ръководителите в провинцията трябва да бъдат образец на безкористност и те не смееха да поканят една млада жена в своя дом не само заради коментарите и изкушенията, не само за въздържанието, а строго спазваха някои правила дадени от Учителя през първите години към братята.
към текста >>

57. СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ НА ТОМ VII

Доктор Давидова - с бялата коса. 3.
Най-отдясно, втори ред от горе е Бертоли. Снимка No 41. На гости при Учителя - 1938 г. От долу, ляво, седнали: 1. Генерал Стоянова - със шарената рокля. 2. Доктор Давидова - с бялата коса. 3. Елена Казанъклиева. II ред: В средата е Сабсай - с бялата жилетка, държи бяла шапка и до нея е Карден в профил - с наметнато манто. Последен ред от дясно: 1. Цанка Екимова. 2. Попова. 3.
към текста >>

В ляво е Боян Боев, над него е Димитрина Атанасова, над нея е Пенка Белева - с бялата шапка, а над нея Иван Антонов с дългата коса.
Методи Марков - евангелски пастор. 7. Гради Минчев. Снимка No 42. Беседи за учениците. Седнали пред Учителя на високи столове са: Карден - с панделката и Сабсай - с бялата шапка. В ляво е Боян Боев, над него е Димитрина Атанасова, над нея е Пенка Белева - с бялата шапка, а над нея Иван Антонов с дългата коса. Снимка No 43. Изпращане на французите на Изгрева - 1939 г. Снимка No 44. Алфиери Бертоли Снимка No 45. Мариета Бертоли Снимка No 46.
към текста >>

58. 14. Видимита и невидима братска каса

Георги Йорданов Добрев

Щяха да се хванат гуша за гуша и коса за коса.
14. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА БРАТСКА КАСА В.К.: Значи накрая така стана, че ако бяха останали тия средства и тия пари в Братския съвет и другите, те нямаше да могат да се оправят. Щяха да се хванат гуша за гуша и коса за коса. Г.Д.: Да. В.К.: Те воюваха помежду си. Г.Д.: Тия пари вместо да ги дадат на държавата, те ги криха, криха, че ги Изгориха накрая. В.К.: Аз съм слушал за това нещо, че накрая ги горели. Имало ли е такова?
към текста >>

59. 44. Трудовите навици и методи на Учителя

Георги Йорданов Добрев

Друг път, когато на Паневритмия играем на Изгрева, пред салона там и обрастваше много трева пролет и брат Ради с косата изкосява, обръща я, изсушава я.
Учителят каза, не си работил. Ти няма да ядеш.“ Чешмата на Диана бад беше открит извор, беше каптирана и там идваха нашите приятели братя и сестри да вземат вода от долу от чешмичката и така се лекували айтослии, които с дамаджанки носеха вода от там. И след години Учителят искаше да купят туй място там на Диана бад, да направи градина, то имаше много вода от реката обаче нашите приятели не вземаха нито мястото, нито направиха нещо. После го отчуждиха, вземаха го други. Непослушание. Това е факт. Друг път, когато на Паневритмия играем на Изгрева, пред салона там и обрастваше много трева пролет и брат Ради с косата изкосява, обръща я, изсушава я. И сега там някои братя са обръщали тревата с вили да съхне и после я събирали. Дошло време за обед, но също дават храна на този, който е работил, а на другия не дават. Учителят наредил на него да не се праща, не му дава храна. Искам с това да посоча не че Учителят е скъперник. Той иска справедливост, да научи братята на честен труд, да работят.
към текста >>

60. 6. Юрданка Жекова

Драган Петков

Учителят е имал дълга коса и ежедневно я сресвал няколко пъти.
Учителят си е сипвал повечко захар с лъжичката като е подслаждал добре чая си. Някои приятели са виждали това и са мислили, че захарта много не е полезна. Но Учителят понякога или от време на време е взимал по една-две лъжички захар и си ги е слагал в устата. Но това е било от време на време. Обикновено сестрите зорко са следели да притежават нещо от Учителя. Учителят е имал дълга коса и ежедневно я сресвал няколко пъти. А на гребена са оставали единични косми, които сестрите са прибирали като нещо съкровено. Случило се така, че Юрданка все не могла да се добере до този гребен. Другите са я преварвали. Оплакала се на Учителя. Учителят взел една ножичка и подрязал един нокът на пръста си.
към текста >>

Сега другите имат косми от косата ми, но нямат нокът.
Случило се така, че Юрданка все не могла да се добере до този гребен. Другите са я преварвали. Оплакала се на Учителя. Учителят взел една ножичка и подрязал един нокът на пръста си. Сложил го в кърпичка и го поднесъл на Юрданка: „Този нокът съм го оставил няколко месеца да расте, за да го предам после на теб. Сега другите имат косми от косата ми, но нямат нокът. Кое е по-важно сега: да имаш нокът или да имаш косми? “ Юрданка помислила, помислила и отсекла: „По-важното е да ги имаш и двете“. Учителят се усмихнал, взел гребена, вресал косата си пред нея и след това й подал гребена, на който били останали няколко косъма. Казал: „Сега имаш и двете неща и си по-напред от другите“. Юрданка се успокоила, ревността към другите изчезнала и започнала да си гледа нейната работа, за която била определена да я върши около Учителя.
към текста >>

Учителят се усмихнал, взел гребена, вресал косата си пред нея и след това й подал гребена, на който били останали няколко косъма.
Учителят взел една ножичка и подрязал един нокът на пръста си. Сложил го в кърпичка и го поднесъл на Юрданка: „Този нокът съм го оставил няколко месеца да расте, за да го предам после на теб. Сега другите имат косми от косата ми, но нямат нокът. Кое е по-важно сега: да имаш нокът или да имаш косми? “ Юрданка помислила, помислила и отсекла: „По-важното е да ги имаш и двете“. Учителят се усмихнал, взел гребена, вресал косата си пред нея и след това й подал гребена, на който били останали няколко косъма. Казал: „Сега имаш и двете неща и си по-напред от другите“. Юрданка се успокоила, ревността към другите изчезнала и започнала да си гледа нейната работа, за която била определена да я върши около Учителя. Сега тези неща ще предизвикат усмивки, но тогава ревността е била толкова голяма, че предизвиквала сълзи и караници между сестрите. Така Учителят разрешил този въпрос. При нея са идвали и отвън хора, понеже тя имаше ясновидски способности.
към текста >>

61. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

Но електричеството не било изключено, а той имаше дълга права коса и тя случайно се допира до жицата, прави късо съединение с електрически ток, пада отгоре и на място умира.
Неговите рими бяха сполучливи, но бяха простички наглед и нямаше в тях духа на поезията. Цеко имаше една история с една жена, любовна история. Но тя се превърна в драматично изпитание за него. Един ден той трябвало да се качи на един електрически стълб пред дома на Пеню Ганев и да оправи жиците понеже имало някаква повреда. А той беше електрически техник и знаеше как да го направи. Но електричеството не било изключено, а той имаше дълга права коса и тя случайно се допира до жицата, прави късо съединение с електрически ток, пада отгоре и на място умира. Точно по това време Учителят е в Мърчаево между приятелите. Изведнъж Учителят спира разговора с тях и казва: „Цеко се ожени! “ Всички, които знаеха за тази история с тази жена ахнаха. Значи Цеко се е оженил, а на символичен език това означава, че човек заминава за Невидимия свят. Това беше сватбата на Цеко.
към текста >>

62. 5. Роднините

Боян Атанасов Златарев

Аз Го заварих с побеляла коса и брада.
5. РОДНИНИТЕ Заварихме първите приятели, които са били отначало с Учителя, когато Той е бил млад. Аз Го заварих с побеляла коса и брада. Тогава ние, младите разпитвахме по-възрастните братя какво знаят за баща Му, майка Му, за братята и сестрите Му. Имаше един приятел, който обичаше да проучава родословното дърво на някои видни личности в България. Отива при Учителя и казва: „Може ли да ни кажете нещо за Вашето родословно дърво? “ Чул отговор: „Без баща съм, без майка съм, без роднини. Нещата отвън не се познават.
към текста >>

63. 2. Колю Драгнев

Стоянка Цанева Драгнева

„Косата ми беше, казва, така настръхнала“.
И там на среща му, вече след обед 4-5 часа нали, летен ден, но късно в тези часове, насреща му излизат три вълка. Той нищо не е носил, само якето си и започва да върти така якето си и да вие като куче. Сега казва вълците се спряха, аз казва продължавам, не спирам. И в туй време единия скача от страни и другите два. И той успява да мине, но докато излезе горе под Молитвения връх вече качва се горе на Рила, приятелите събрани на молитва. „Косата ми беше, казва, така настръхнала“. Едно такова преживяване, но след туй, прибрахме се, той ми даде ключа, за да пренощувам в неговата квартира в София. Вие знаете мъжката квартира каква е. Ясно. Сега да приключим с това. Връзката ни не е интересна вече, нали. През 1951 г.
към текста >>

64. 24. Кичур коса

24. КИЧУР КОСА Ще ви разкажа нещо, което ми се случи през 1933 г.
24. КИЧУР КОСА Ще ви разкажа нещо, което ми се случи през 1933 г. или 1934 г. Той както си чешех косата, някъде зад ушите горе, гледам гребена се напълни с коса и като потърсих с пръст усетих, че на едно място ми студенее на главата. Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място коса. Около една монета голяма колкото сегашните два лева. Викам си, какво ще правя сега?
към текста >>

Той както си чешех косата, някъде зад ушите горе, гледам гребена се напълни с коса и като потърсих с пръст усетих, че на едно място ми студенее на главата.
24. КИЧУР КОСА Ще ви разкажа нещо, което ми се случи през 1933 г. или 1934 г. Той както си чешех косата, някъде зад ушите горе, гледам гребена се напълни с коса и като потърсих с пръст усетих, че на едно място ми студенее на главата. Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място коса. Около една монета голяма колкото сегашните два лева. Викам си, какво ще правя сега? Ще отида при Учителя. Отидох. Той ме погледна и ми каза: „Ще вземеш чист зехтин и ще го мажеш“.
към текста >>

Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място коса.
24. КИЧУР КОСА Ще ви разкажа нещо, което ми се случи през 1933 г. или 1934 г. Той както си чешех косата, някъде зад ушите горе, гледам гребена се напълни с коса и като потърсих с пръст усетих, че на едно място ми студенее на главата. Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място коса. Около една монета голяма колкото сегашните два лева. Викам си, какво ще правя сега? Ще отида при Учителя. Отидох. Той ме погледна и ми каза: „Ще вземеш чист зехтин и ще го мажеш“. Отговорих: „Добре, Учителю“.
към текста >>

Но когато ми падна косата бях казал и на брат си.
Той ме погледна и ми каза: „Ще вземеш чист зехтин и ще го мажеш“. Отговорих: „Добре, Учителю“. Тогава беше мизерия, но се намираше чист зехтин. Вземах си. едно шишенце и когато ми дойде на ум, на работа например пък и в друго време, намазвах мястото. Но когато ми падна косата бях казал и на брат си. Като мина месец и нещо брат ми вика: „Ние в сиропиталището във Варна имахме деца, на които главите бяха без коса и ги лекуват и не могат да ги оправят, че тука с малко зехтин ли ще се оправиш? “ Но като мина известно време, може би месец или месец и нещо, викам на брат си: „Я погледни главата ми! “ „Ами поникнал е един мъх“, казва брат ми. Мина още месец и белия мъх стана коса. Минаха много години и мисля, че Учителят си беше вече заминал и един ден като се чеша пак един кичур от дясната страна на челото ми падна.
към текста >>

Като мина месец и нещо брат ми вика: „Ние в сиропиталището във Варна имахме деца, на които главите бяха без коса и ги лекуват и не могат да ги оправят, че тука с малко зехтин ли ще се оправиш?
Отговорих: „Добре, Учителю“. Тогава беше мизерия, но се намираше чист зехтин. Вземах си. едно шишенце и когато ми дойде на ум, на работа например пък и в друго време, намазвах мястото. Но когато ми падна косата бях казал и на брат си. Като мина месец и нещо брат ми вика: „Ние в сиропиталището във Варна имахме деца, на които главите бяха без коса и ги лекуват и не могат да ги оправят, че тука с малко зехтин ли ще се оправиш? “ Но като мина известно време, може би месец или месец и нещо, викам на брат си: „Я погледни главата ми! “ „Ами поникнал е един мъх“, казва брат ми. Мина още месец и белия мъх стана коса. Минаха много години и мисля, че Учителят си беше вече заминал и един ден като се чеша пак един кичур от дясната страна на челото ми падна. И аз пак започнах да мажа мястото със зехтин.
към текста >>

Мина още месец и белия мъх стана коса.
едно шишенце и когато ми дойде на ум, на работа например пък и в друго време, намазвах мястото. Но когато ми падна косата бях казал и на брат си. Като мина месец и нещо брат ми вика: „Ние в сиропиталището във Варна имахме деца, на които главите бяха без коса и ги лекуват и не могат да ги оправят, че тука с малко зехтин ли ще се оправиш? “ Но като мина известно време, може би месец или месец и нещо, викам на брат си: „Я погледни главата ми! “ „Ами поникнал е един мъх“, казва брат ми. Мина още месец и белия мъх стана коса. Минаха много години и мисля, че Учителят си беше вече заминал и един ден като се чеша пак един кичур от дясната страна на челото ми падна. И аз пак започнах да мажа мястото със зехтин. Мина пак месец и нещо, пак излезе мъх и после тоя мъх стана коса. По него време сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми. Тогава нищо не ми каза.
към текста >>

Мина пак месец и нещо, пак излезе мъх и после тоя мъх стана коса.
“ Но като мина известно време, може би месец или месец и нещо, викам на брат си: „Я погледни главата ми! “ „Ами поникнал е един мъх“, казва брат ми. Мина още месец и белия мъх стана коса. Минаха много години и мисля, че Учителят си беше вече заминал и един ден като се чеша пак един кичур от дясната страна на челото ми падна. И аз пак започнах да мажа мястото със зехтин. Мина пак месец и нещо, пак излезе мъх и после тоя мъх стана коса. По него време сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми. Тогава нищо не ми каза. Отиде си в Париж, но като дойде другата година гледа, нямам вече бяла коса. Смее се и вика: „А, ти си боядисваш косата“. „Не си боядисвам косата“, отговорих аз.
към текста >>

По него време сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми.
“ „Ами поникнал е един мъх“, казва брат ми. Мина още месец и белия мъх стана коса. Минаха много години и мисля, че Учителят си беше вече заминал и един ден като се чеша пак един кичур от дясната страна на челото ми падна. И аз пак започнах да мажа мястото със зехтин. Мина пак месец и нещо, пак излезе мъх и после тоя мъх стана коса. По него време сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми. Тогава нищо не ми каза. Отиде си в Париж, но като дойде другата година гледа, нямам вече бяла коса. Смее се и вика: „А, ти си боядисваш косата“. „Не си боядисвам косата“, отговорих аз. Тогава тя каза: „Миналата година като идвах имаше един кичур бяла коса, а сега?
към текста >>

Отиде си в Париж, но като дойде другата година гледа, нямам вече бяла коса.
Минаха много години и мисля, че Учителят си беше вече заминал и един ден като се чеша пак един кичур от дясната страна на челото ми падна. И аз пак започнах да мажа мястото със зехтин. Мина пак месец и нещо, пак излезе мъх и после тоя мъх стана коса. По него време сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми. Тогава нищо не ми каза. Отиде си в Париж, но като дойде другата година гледа, нямам вече бяла коса. Смее се и вика: „А, ти си боядисваш косата“. „Не си боядисвам косата“, отговорих аз. Тогава тя каза: „Миналата година като идвах имаше един кичур бяла коса, а сега? “ Викам й: „За сведение тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано“. И други съм лекувал по тоя начин.
към текста >>

Смее се и вика: „А, ти си боядисваш косата“.
И аз пак започнах да мажа мястото със зехтин. Мина пак месец и нещо, пак излезе мъх и после тоя мъх стана коса. По него време сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми. Тогава нищо не ми каза. Отиде си в Париж, но като дойде другата година гледа, нямам вече бяла коса. Смее се и вика: „А, ти си боядисваш косата“. „Не си боядисвам косата“, отговорих аз. Тогава тя каза: „Миналата година като идвах имаше един кичур бяла коса, а сега? “ Викам й: „За сведение тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано“. И други съм лекувал по тоя начин. Понеже пък на нея от двадесет години й е побеляла косата, от тогава насетне си я боядисва.
към текста >>

„Не си боядисвам косата“, отговорих аз.
Мина пак месец и нещо, пак излезе мъх и после тоя мъх стана коса. По него време сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми. Тогава нищо не ми каза. Отиде си в Париж, но като дойде другата година гледа, нямам вече бяла коса. Смее се и вика: „А, ти си боядисваш косата“. „Не си боядисвам косата“, отговорих аз. Тогава тя каза: „Миналата година като идвах имаше един кичур бяла коса, а сега? “ Викам й: „За сведение тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано“. И други съм лекувал по тоя начин. Понеже пък на нея от двадесет години й е побеляла косата, от тогава насетне си я боядисва. Но на мене тая опит- ности ми е скъп спомен от Учителя.
към текста >>

Тогава тя каза: „Миналата година като идвах имаше един кичур бяла коса, а сега?
По него време сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми. Тогава нищо не ми каза. Отиде си в Париж, но като дойде другата година гледа, нямам вече бяла коса. Смее се и вика: „А, ти си боядисваш косата“. „Не си боядисвам косата“, отговорих аз. Тогава тя каза: „Миналата година като идвах имаше един кичур бяла коса, а сега? “ Викам й: „За сведение тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано“. И други съм лекувал по тоя начин. Понеже пък на нея от двадесет години й е побеляла косата, от тогава насетне си я боядисва. Но на мене тая опит- ности ми е скъп спомен от Учителя.
към текста >>

“ Викам й: „За сведение тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано“.
Тогава нищо не ми каза. Отиде си в Париж, но като дойде другата година гледа, нямам вече бяла коса. Смее се и вика: „А, ти си боядисваш косата“. „Не си боядисвам косата“, отговорих аз. Тогава тя каза: „Миналата година като идвах имаше един кичур бяла коса, а сега? “ Викам й: „За сведение тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано“. И други съм лекувал по тоя начин. Понеже пък на нея от двадесет години й е побеляла косата, от тогава насетне си я боядисва. Но на мене тая опит- ности ми е скъп спомен от Учителя.
към текста >>

Понеже пък на нея от двадесет години й е побеляла косата, от тогава насетне си я боядисва.
Смее се и вика: „А, ти си боядисваш косата“. „Не си боядисвам косата“, отговорих аз. Тогава тя каза: „Миналата година като идвах имаше един кичур бяла коса, а сега? “ Викам й: „За сведение тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано“. И други съм лекувал по тоя начин. Понеже пък на нея от двадесет години й е побеляла косата, от тогава насетне си я боядисва. Но на мене тая опит- ности ми е скъп спомен от Учителя.
към текста >>

65. 30. На Рила 1939 година

Косарка, Дряновско.
Но шофьора трябва да се върне. В това време аз викам от камиона: „Нали дойдохте работна група, кой ще сваля тоя багаж? Аз ще подавам тук, но кой ще го сваля? “ Единствен, който се отзова и се отдели от цялата група беше брат Колю Йорданов, един отличен брат. Брат Колю е родом от с. Косарка, Дряновско. Учил е в Търново, а после е продължил в техническо училище в Габрово. Работил в завод като ел. техник. 1928 г. служил като доброволец в София със заплата -18 месеца. 1930 г.
към текста >>

66. 37. Учителят си замина от този свят

По-късно майка ми ми разправя, че като излезли всички, тя като по-възрастна жена, която е имала много случаи на погребение, влязла в стаята и оправила нещо по лицето на Учителя косата му и изобщо каквото забелязала.
И тъй отпадна това нещо. Други братя и сестри казваха: „Учителят не си е заминал, Той се е излъчил“. „Да, Учителят ще се шегува с толкова братя и сестри да се излъчва“, казвах аз. „Учителят си е заминал.“ Минаваха няколко часа. В това време имаше братя и сестри, които бяха около Учителя, облякоха Го и Го подредиха. По-късно майка ми ми разправя, че като излезли всички, тя като по-възрастна жена, която е имала много случаи на погребение, влязла в стаята и оправила нещо по лицето на Учителя косата му и изобщо каквото забелязала. По-нататък аз взех да се чудя какво ще правим сега. Реших, че трябва да се приготвят кирки и лопати. Отидох в града и дадох там на майстор инструментите, които ще потрябват, да ги подостри, защото беше много замръзнало и почвата беше твърда. Брат Боян Златарев като дърводелец се зае с направата на ковчега. Но нали трябват дъски за тая цел и веднага се сетил, че през лятото като работел пейките и масите навън, останали две-три борови дъски.
към текста >>

67. 45. Време за равносметка

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

лекар ме пита първо, от къде съм се научил да нося такава дълга коса.
Понеже беше много горещо през деня (беше лято), обичах да ставам рано и да се разхождам. Минаха два, три дена и по едно време гл. лекар-невролог, забравил съм му вече името и още един лекар, като влизам в стаята, нали се връщам от разходка, а стаята празна, болните излезли. Гл. лекар казва: „Ето ние дойдохме и бай Гради пристигна“. Седнах при тях, да ми опишат заболяването. Гл. лекар ме пита първо, от къде съм се научил да нося такава дълга коса. Аз му отговорих: „Когато другаря Георги Димитров се върна от Москва ходих да го посрещна и го видях с дълга коса, което много ми хареса. От тогава реших да нося дълга коса“. Гл. лекар каза: „Хайде, не се занасяй ами кажи истината“. А те познавали Учителя. Единият лекар бил още момченце в Сапарева баня, а Учителят като се връщал от Рила или като отивал, отивал там на баня.
към текста >>

Аз му отговорих: „Когато другаря Георги Димитров се върна от Москва ходих да го посрещна и го видях с дълга коса, което много ми хареса.
Минаха два, три дена и по едно време гл. лекар-невролог, забравил съм му вече името и още един лекар, като влизам в стаята, нали се връщам от разходка, а стаята празна, болните излезли. Гл. лекар казва: „Ето ние дойдохме и бай Гради пристигна“. Седнах при тях, да ми опишат заболяването. Гл. лекар ме пита първо, от къде съм се научил да нося такава дълга коса. Аз му отговорих: „Когато другаря Георги Димитров се върна от Москва ходих да го посрещна и го видях с дълга коса, което много ми хареса. От тогава реших да нося дълга коса“. Гл. лекар каза: „Хайде, не се занасяй ами кажи истината“. А те познавали Учителя. Единият лекар бил още момченце в Сапарева баня, а Учителят като се връщал от Рила или като отивал, отивал там на баня. Баща му бил военен.
към текста >>

От тогава реших да нося дълга коса“. Гл.
лекар-невролог, забравил съм му вече името и още един лекар, като влизам в стаята, нали се връщам от разходка, а стаята празна, болните излезли. Гл. лекар казва: „Ето ние дойдохме и бай Гради пристигна“. Седнах при тях, да ми опишат заболяването. Гл. лекар ме пита първо, от къде съм се научил да нося такава дълга коса. Аз му отговорих: „Когато другаря Георги Димитров се върна от Москва ходих да го посрещна и го видях с дълга коса, което много ми хареса. От тогава реших да нося дълга коса“. Гл. лекар каза: „Хайде, не се занасяй ами кажи истината“. А те познавали Учителя. Единият лекар бил още момченце в Сапарева баня, а Учителят като се връщал от Рила или като отивал, отивал там на баня. Баща му бил военен. Учителят седнал така на една пейка, а детето се завъртяло около Учителя, седели с баща му значи на пейката ли какво и Учителят казал на баща му, че това дете ще стане учен човек.
към текста >>

68. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен.
Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със зъби. За такива работи е изобретателен. После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я измият. От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука. Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен. После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща. Посещават го още някои приятели и му правят някои услуги. Жената обикновено сутрин му носи закуска и му почиства. Виждам как с течение на времето на всички дотежава това положение, защото неговото състояние не става по-добро. Как ще бъде занапред и кой ще му помага да носи този тежък кръст, не виждам.
към текста >>

69. 1. Сирак и бездомник

По това време той е бил с нисък ръст, с буйна коса - гъста, черна, къдрава, сплетена, подобна на тая на Бетовен.
Това предложение за Иван било много изгодно и го поставя вече при съвсем други условия. Няма да търси къде да преспи, нито някой ще му краде нещо, защото бездомниците едни други се крадели. Де обувки, де панталони или друго и т.н. му липсвали. Той приема предложението. По това време той е бил с нисък ръст, с буйна коса - гъста, черна, къдрава, сплетена, подобна на тая на Бетовен. Самият Иван казвал по-късно, че гребен не можел да се вкара в косата му. По това време той е вече към 12-годишен, значи преди Балканската война. Така живял той при тях няколко години, грижел се за двора, за дръвчетата, пазел и им услужвал. На него не било обръщано много внимание, но го хранели, имало къде да спи безплатно и той изпълнявал задълженията си на домакин и пазач според уговорката. Преди да отиде при Пашини той бил известно време при един млекар на когото разнасял млякото по домовете, но иначе си бил бездомник.
към текста >>

Самият Иван казвал по-късно, че гребен не можел да се вкара в косата му.
Няма да търси къде да преспи, нито някой ще му краде нещо, защото бездомниците едни други се крадели. Де обувки, де панталони или друго и т.н. му липсвали. Той приема предложението. По това време той е бил с нисък ръст, с буйна коса - гъста, черна, къдрава, сплетена, подобна на тая на Бетовен. Самият Иван казвал по-късно, че гребен не можел да се вкара в косата му. По това време той е вече към 12-годишен, значи преди Балканската война. Така живял той при тях няколко години, грижел се за двора, за дръвчетата, пазел и им услужвал. На него не било обръщано много внимание, но го хранели, имало къде да спи безплатно и той изпълнявал задълженията си на домакин и пазач според уговорката. Преди да отиде при Пашини той бил известно време при един млекар на когото разнасял млякото по домовете, но иначе си бил бездомник. Човекът имал крави, но имал нужда от човек, който да разнася млякото из София.
към текста >>

70. 4. Иван Салонски

С дълга коса черна, права, така изобщо, защото е добре да се приложат някои снимки.
И понеже той се отличавал със сравнително голяма физическа сила и също с голяма психическа сила, никой не е смеел да му противоречи и да иска да влезе. Всеки ден, който е идвал след пет часа и го е виждал на вратата изобщо се отказвал от всяко намерение да влиза в конфликт с него и да го преодолява. Да, никой не е смеел да влезе вътре. А той тогава вече е бил възмъжал нали, както казах фигурата му е била набита, не висока, широка. Аз имам снимка от тогава, на цял ръст са му я направили и ще ви я покажа да я видите какво представлява. С дълга коса черна, права, така изобщо, защото е добре да се приложат някои снимки. Аз имам някои братски снимки. Той нали не е допускал изключение никому и от тогава се е въвел ред и е нямало никакво закъсняване. Всеки, който е искал да слуша беседите, независимо какви са, е гледал да отиде на време, защото знаят, че Иван Салонски няма да се поколебае с никого. За него е нямало приятел, познат, по-близък, по-далечен. Към всички стриктно е спазвал и изпълнявал това, което е препоръчал Учителят, защото Учителят никога не е издавал заповеди, никъде не е давал нареждания.
към текста >>

71. 6. Задачата с боровите дъски

Дали указание на стражарите да търсят някого с голяма коса.
Просто го арестува и го закарва в участъка. Веднага го хвърлят в една стая там, където никой нямало. Обаче кога поглежда бай Иван, нара на който трябва да почиват затворените там е току-що направен от чисто нови борови дъски, току-що преметени, даже по тях талаш имало още и прах. Майстора току-що си бил излязъл. И Иван пренощувал там 2-3 нощи и така по чужда принуда изпълнил задачата, която бил дал Учителят и след 2-3 нощи излязло, че са го арестували на вятъра, по погрешка. Дали указание на стражарите да търсят някого с голяма коса. По това време доста анархисти шетали в София и виждайки Иван с дълга коса, върви гордо така изправен, независим и решават, че той е анархиста. Вземат го и го затварят. След това се оказва, че не е той. Но нали задачата да спи на борови дъски е изпълнена. Ето, такива случки на брат Иван има много.
към текста >>

По това време доста анархисти шетали в София и виждайки Иван с дълга коса, върви гордо така изправен, независим и решават, че той е анархиста.
Веднага го хвърлят в една стая там, където никой нямало. Обаче кога поглежда бай Иван, нара на който трябва да почиват затворените там е току-що направен от чисто нови борови дъски, току-що преметени, даже по тях талаш имало още и прах. Майстора току-що си бил излязъл. И Иван пренощувал там 2-3 нощи и така по чужда принуда изпълнил задачата, която бил дал Учителят и след 2-3 нощи излязло, че са го арестували на вятъра, по погрешка. Дали указание на стражарите да търсят някого с голяма коса. По това време доста анархисти шетали в София и виждайки Иван с дълга коса, върви гордо така изправен, независим и решават, че той е анархиста. Вземат го и го затварят. След това се оказва, че не е той. Но нали задачата да спи на борови дъски е изпълнена. Ето, такива случки на брат Иван има много. Той трябва да ги преодолява, но той си знае, че големите страдания тепърва започват.
към текста >>

72. 10. Неизпълнената задача

Силният като го ударят ще вземе тоя приятел, ще го хване за косата, ще го вдигне нагоре, ще го сложи на дланта си, ще го подхвърли един-два пъти нагоре и ще го пита: е сега как сме?
Успокоил го, че може да си повтори задачата, да я потрети и т.н. Когато иска пак може да си я изпълни. Но на следващия път, когато има пак лекция след въпросната задача, Учителят вмъква в лекцията: „Писано е казва в Писанието, че като те ударят от едната страна ще обърнеш и другата, да те ударят и от другата. Писано е, но това е писано за слабите. Когато си слаб, ще обърнеш и другата страна да ти ударят, но за силните това не важи. Силният като го ударят ще вземе тоя приятел, ще го хване за косата, ще го вдигне нагоре, ще го сложи на дланта си, ще го подхвърли един-два пъти нагоре и ще го пита: е сега как сме? Как искаме да решаваме задачата? Силният постъпва така. Слабият си дава и едната, и другата страна, и третата, защото ако не ги даде става по-лошо. Така, че това, което е писано в Писанието се отнася само за слабите, но не и за силните“. Това е писано в беседата, обаче аз не съм го намерил още.
към текста >>

73. 29. Цочо Диков - Ракитски

Беше нисък на ръст, с бяла коса и с брадичка.
Всички го знаеха на Изгрева като дядо Цочо. Дядо Цочо по това време когато аз бях на Изгрева, той беше около 80-годишен. Брат Цочо е бил много години на Изгрева, може би още от създаването на Школата. Просто не ми е идвало на ум да го попитам за това. С него бяхме съседи, живеехме наблизо. Беше нисък на ръст, с бяла коса и с брадичка. Ходеше обикновено с една раничка на гърба, малка и с нея отиваше на пазара, слага колкото може да носи продукти и се прибира и в ръката му имаше винаги една малка тояжка във формата на бастун, но не бастун, а тояжка. Той е бил дълги години лаборант при професор Консулов. А професор Консулов е бил биолог. Имал лаборатория под Изгрева, близо до „Цариградско шосе“ в тоя квартал,който знаем като квартал „Изток“, това е отсечката между Дървенишкото и Цариградското шосета. Там сега има много блокове построени.
към текста >>

74. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

“ „Вашият Учител и по Него върволица, има 50 души хора.“ На мен ми се дигна косата, понеже предупреди ме дъщерята по-рано.
В.: Точно как стана тогава? Вече почна войната. Т.: Войната като почна и като станаха бомбардировките, син ми, тоя по-младия, войник беше, та си дойде. Ние обедваме у големата стая: „Добър ден, наздраве, вие добре обедвате ама какви ти гости, татко, идват от горе! “ „Какви гости? “ „Вашият Учител и по Него върволица, има 50 души хора.“ На мен ми се дигна косата, понеже предупреди ме дъщерята по-рано. В.: Колко време преди това те предупреждаваше? Т.: Преди една седмица, преди три седмици ме предупреди. На втората пак ме предупреди, а на третата дойде. В.: Е, както ти вика? Т.: „Татко, изпразни стаята, защото ще дойде Учителя да живее у нея?
към текста >>

Мене се дигна косата нагоре.
Т.: „Татко, изпразни стаята, защото ще дойде Учителя да живее у нея? “ Казвам: „Втори път да не съм те чул, ние не сме достойни да посрещнем един велик Учител.“ „Аз ти казвам, изпразни стаята! “ И като дойде тука- ,стаята му не бе подготвена. Като обедвахме, казвам: „Излизайте всичките от трапезата“. Станахме, слезнахме доле на стълбището и гледам Учителя отгоре слиза, така върти си бастунчето като че ли му е познато местото и по Него една върволица хора. Мене се дигна косата нагоре. Сега какво да правим? Нищо. Дойде Учителя, целувах Му ръката аз, по мене целото семейство. Той тръгна напред, аз останах назад и право влезна в големата стая. Той знае, че тая не е готова и ние тогава отворихме горния прозорец и отгоре през прозореца изкарахме багажа. В.: Изкарвате багажа.
към текста >>

75. 5. Косена съобщава за неочаквания гост

Темелко Стефанов Гьорев

На мене ми се вдигна косата нагоре.
Казва: „Учителят си върза багажа, всичко е готово, ще дойде! “ Пак я не послушах. На третата седмица сме в големата стая събрани на обед целото семейство.А втория ми син, не този що го убиха, другио, по-малкия беше войник и дохождат тука и „Наздраве, татко, добре, че обедвате ама какви ти гости идват“. „Какви гости, бе? “ „Вашио Учител иде и по него има върволица, петдесет души хора“. На мене ми се вдигна косата нагоре. Ха сега, защо не послушах дъщерята. Стаята не е готова. Пак ми дойде на ум. „Излизайте от масата както сте“. Излезнахме. И тука има пътечка отгоре, а Учителят идва и си върти бастунчето, така както когато всичко му е познато.
към текста >>

76. 7. Косъм от главата няма да падне

Темелко Стефанов Гьорев

Шинелът му, всичко изгоряло от патрони, косата му тука изгоряла.
На десетия ден към 12 часа той пристига. Иде сина, задава се от далече и вика:“ Тате, дойдох си и косъм от главата ми не падна! “ Гледаме го, целият обгорен, ама си спомних какво беше казал Учителят, че косъм от главата му нема да падне, та да се чудиш, че със същата приказка ме посрещна, гдето беше Учителева приказка. Та каквото каже един Учител, това става. Неговата дума се не цепи. Шинелът му, всичко изгоряло от патрони, косата му тука изгоряла. Казвам: „Бе, Велине, да не си беглец, ето твоята дружина се бият, а ти да не си избягал? “ „Не, татко, дадоха ми 24 часа отпуска, утре заран си отивам. Само дойдох да ви кажа и да ме видите, че съм жив“. „Е, какво беше? “ А той беше картечар.
към текста >>

77. 13. Юрданка Жекова

Йотка Василева Младенова

Така както беше неграмотна, Учителя, тя миеше на Учителя крачката и в скута й седяха и ги криеше и му режеше ноктите и имаше от Неговите нокти и даваше на тоя, на оня и от косата Му и от брадата Му.
Тя завърши гимназия, след това музикалното средно училище, след това кандидатстваше в консерваторията. Но в консерваторията, там стана нещо, въпреки че беше първа, не влезе и сега ще кандидатства пак. Аз на Юрданка не й казвам.А тя знаете ли какво ми каза: „Виолетка и сега ще кандидатства, но и сега няма да я приемат“. А, леле, аз се страхувах от нея. Много ме заболя гдето Мика Тодорова пише, че тя е била неграмотна. Така както беше неграмотна, Учителя, тя миеше на Учителя крачката и в скута й седяха и ги криеше и му режеше ноктите и имаше от Неговите нокти и даваше на тоя, на оня и от косата Му и от брадата Му. Интересно защо е останало убеждението и в другите, че и Галилей Величков ми казваше, че не може да чете и да пише. Интересно, защо е останало това в тяхното съзнание, може би защото отначало не е имала образование и после ли се е образовала? Не, не, тя няма завършено образование, учила е до четвърто отделение, малко така, без образование е, но тя си го носеше природно.Това е другата страна. Въпроса е, че у другите приятели е останало впечатлението, че тя е без образование и била неписмена и не можела да чете. А това не е вярно.
към текста >>

78. 21. Отнемане на жизнения кредит

Васко Искренов

Като си идва в Лом, всички го познават, че е дъновист, защото носи дълга коса.
И: Да. В очите на съгражданите ни бе фанатик. Аз не знаех, че той е дъновист, обаче всички хора в Лом го знаеха, а когато си идваше той знаеха, че е вечен студент. Ходил е във Франция, запознал се е с френския астроном Камил фламарион, занимаваше се с астрология и беше малко своенравен така някак си. Обичаше да командва, нещо което не беше приятно на приятелите и на моите съграждани. Като си идва в Лом, всички го познават, че е дъновист, защото носи дълга коса. Аз тогава бях книжар, гледа на витрината ми окултна литература, отбива се вътре, заговаряме се. Така се сприятели с мен, че винаги ме държеше под ръка. Ако ме пусне, виси във въздуха като че ли е перце. Ходехме на лозе, обаче аз му противоречах по някой път. Например, той казваше: „Да си сверим часовниците, за да има хармония“.
към текста >>

79. 2. Пеню Киров - първият ученик

Ангел Вълков

По едно време съглежда човек с дълга коса и брада, на гърдите на когото вижда написани думите: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
Един ден ангелът, който го ръководел, му казал: „Иди във Варна на пристанището и ще видиш един човек“. Но име и адрес не му е дал. Той изпълва поръчението на ангела и отива във Варна на пристанището. Там имало много хора и той се взирал да види някой човек, който да му обърне внимание. Най-после срещнал такъв. По едно време съглежда човек с дълга коса и брада, на гърдите на когото вижда написани думите: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! “ Когато се придвижил до човека, думите на гърдите му изчезнали. И така той се приближил до човека и вижда, че той е до 30-годишен.А това бил Петър Дънов. И така Пеню Киров направил първи връзката с Учителя Дънов. А на мен лично брат Тодор Стоименов ми разправяше, че те трябвало двамата с Пеню Киров да ходят пеш от Бургас до Варна, за да се срещнат с Учителя, за да присъствуват на първия събор. Даже ми каза, че са пренощували по пътя в село Копаран, сега прекръстено в село Порой, спали са в една кръчма.
към текста >>

80. 41. Да побелееш от яд

Ангел Вълков

Косата, брадата и веждите Му бяха съвършено побелели.
41. ДА ПОБЕЛЕЕШ ОТ ЯДОВЕ Когато бяхме евакуирани в село Мърчаево, Учителят беше вече на 80- години. Беше си все така здрав, прав и пъргав. Косата, брадата и веждите Му бяха съвършено побелели. Когато се прибрахме в София една сутрин на беседа, както си говори се обърна към нас и каза: „Погледнете моите вежди, те са вече почернели“. И действително, когато Го загледахме видяхме, че веждите Му са съвсем почернели. Той много пъти е казвал, че когато човек минава през страдания, косите му побеляват, а когато се движи в хармония то те почерняват. Изглежда, че деветте месеца, които Учителят прекара в село Мърчаево, за Него това са били благоприятни условия в сравнение с Изгрева,където Той имаше да се разправя с много хора. Тук Той беше претоварен с прекалено много работа.
към текста >>

81. 51. Вълкът и болната овца

Ангел Вълков

Беше отначало загадка за мен, но после ми се разгада и гатанката изскочи с готов отговор и всичко ми се стовари на главата и сега съм с побеляла глава и с дълга коса от тези ядове.
Обаче преди да си тръгнат Учителят им дал по една ябълка и ги изпратил. От там те идват при мене и ми разправят какво им е казал Учителят. Аз ги поуспокоих като им казах, че ние не можем да разбираме Учителя понякога какво Той казва и трябва да се мине дълго време, за да се случи нещо та по това случилото се да разберем какво е искал да каже. Ама ще запитате защо те идват двамата при мене да споделят тази работа, а не отидат при някой друг? Е, това е загадката. Беше отначало загадка за мен, но после ми се разгада и гатанката изскочи с готов отговор и всичко ми се стовари на главата и сега съм с побеляла глава и с дълга коса от тези ядове. Та Учителят им беше дал по една ябълка и вместо да бъде ябълка на разбирателството и помирението, тези две ябълки станаха ябълките изкушението на Адам и Ева. Че накрая се превърнаха като ябълка за отваряне на Троянската война, която бушуваше тук на Изгрева години наред. За нея ще говорим по-късно. Пропуснах да кажа, че когато са били в градината и тя, Тодора копаела с мотичката, то мъжът й Тодор казал на Учителя, че имал нужда от жена. А Учителят го запитал: „Ти, Тодоре, ядеш ли месо?
към текста >>

82. 1. Най-добрият хиромант

Анка Тодорова Петрова

Майка ми била много хубава и имала дълга коса до петите.
Трябва да кажа, че още в Хасково баща ми и майка ми не живееха добре. Той я биеше много и често ние ставахме свидетели на скандали. А навремето преди да се оженят баща ми я харесал и веднага решил да се ожени за нея. Баща й, т.е. моя дядо по чехли я изгонил от къщи. Майка ми била много хубава и имала дълга коса до петите. Сестра ми също беше много хубава. Дядо ми какъв е бил в Лозенград? Ами продавал семки и бонбони. Аз не го познавах. Той дойде по-после и живееше в Бургас.
към текста >>

83. 9. Неосъществената среща

Анка Тодорова Петрова

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Влизам в палатката, навила съм си с книжки косата и си викам: „Няма да ходя да ям там, ако ще и Учителят да е там.
Но преди това майка ми каза: „Недей да плачеш, майче, защото Учителят ще си отива вече на Изгрева. Минаха вече бомбардировките и ще си отидем и ще те заведа и ще говориш“. „Ти заведе сестра ми, мене не ме заведе да говоря с Учителя. Аз имам желание да свиря на цигулка.“ Тогава вече свирех, скърцах де, можех да свиря така долу-горе, щом съм била на 22 години. И Петърчо гледах тогава и по-късно се омъжих. Влизам в палатката, навила съм си с книжки косата и си викам: „Няма да ходя да ям там, ако ще и Учителят да е там. Но в това време Учителят вика: „Сестра Тодора, 13 души сме, а в палатката има човек“. Той не каза името ми или дъщеря ти. „Иди извикай да дойде да станем 14 души.“ Той ме вика, защото е трябвало сигурно да мина тоз живот, сигурно това ми е кармата, да се омъжа за Тошо-босия. Да, с Тошо ние сме били брат и сестра в поминалия живот и сме крали, затова ни събират. И като извикаха аз веднага станах.
към текста >>

84. 3. В Божествения Храм

Учителят се изми и си намокри косата.
“ Облякохме се и излязохме навън. По Негово нареждане са наредихме в един триъгълник с върха напред и така тръгнахме в пълно безмълвие докато се качихме на Ташлъ Тепе. Там посрещнахме изгрева на слънцето и чак тогава Учителят проговори: „Добре сте дошли в Божествения храм“. Ние Му целунахме ръка. След това отидохме на една чешмичка. Учителят се изми и си намокри косата. И ние след Него направихме същото. Върнахме се в мълчание, но не на триъгълник. През този ден бях свидетел на едно необикновено проявление на Учителя. В момента изваждах нещата от куфара на Учителя и Той беше до мен. Като се обърнах към него видях само едно златисто облаче, което трепти до мене.
към текста >>

85. 3. Първи групи в Италия

Анина Бертоли

“ „Видех го, Той е с бела коса дълга, до раменете, бела брада, ама така просто свети.“ „А, вие виждате Учителя Петър Дънов.“ „Кой е Той?
Тя, медиума ми е разказвала лично. Лучия се казваше тя, била е 17-годишна. И тя присъстваше на един конгрес в Торино, пак от разни духовни групи дошли от всякъде. И казва: „Аз бях много срамежлива. Виждам зад един младеж една фигура като слънце блести с бели коси до раменете, с бела брада и като се свърши тоя конгрес, въпреки че бях много срамежлива, но толкоз беше хубава тая фигура, че отивам към него и казвам: „Вие трябва да имате някой си дядо, прадядо ли от рода, който трябва да е бил като светец, мъдрец.“ „Защо? “ „Видех го, Той е с бела коса дълга, до раменете, бела брада, ама така просто свети.“ „А, вие виждате Учителя Петър Дънов.“ „Кой е Той? “ „Ами имам превод Неговите беседи, които ми пращат от България, имам под мишницата, затуй го виждате.“ Тя го помолила тогава: „Моля ти се, дай ми да ги прочета“. „А не, те са ми единствени, не мога. Давам ви адреса за България, пишете им, ще ви изпратят“. И така тя за първи път се запозна с Учителя чрез видение. В:Тя как се казваше?
към текста >>

86. 2. ЧЕСНОВАТА СКИЛИДКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Когато тръгвах за центъра на града и трябваше да мина по пясъчната настилка на булевард "Македония", усещах всяка една песъчинка под краката си и косата ми се изправяше.
2. ЧЕСНОВАТА СКИЛИДКА Беше през 1922 година. Живеех и работех в зданието на книгоиздателство "Хемус", непосредствено до Руския паметник, когато забелязах у себе си една аномалия. Когато тръгвах за центъра на града и трябваше да мина по пясъчната настилка на булевард "Македония", усещах всяка една песъчинка под краката си и косата ми се изправяше. Изпитвах истински ужас докато премина това разстояние. Оплаквах се тук и там, ходех на планината, забелязах, наистина, че два или три дена след екскурзията аномалията се преустановява, но през два или три дена аз не мога да ходя по планината. Какво да правя? През това време няколко от стаите бяха заети от господин Нейчев, който имаше магазин за билки и който често идваше с децата си да прегледат състоянието на билките, изсушени там.От тогава помня хубавите екскурзии до Люлин, която ни посрещаше с голямата си красота и многото и разнообразни цветя, които милите деца познаваха вече по име, знаеха кое за какво служи и аз мило се занимавах с тях.Екскурзиите бяха хубави, цветята прекрасни и децата обични, но моето състояние се подобряваше само за два-три дена.Учителят. Да, Учителят е най-големият лечител.
към текста >>

87. 13. ЛАТЕРНАТА

И баща ми провери понеже според моя албинизъм аз съм с бяла коса, бяла кожа, това е било някакво си племе, което е живяло някъде там в планините -албански ли къде е било, имало римски някакъв гарнизон.
13. ЛАТЕРНАТА В: Сега искам вие да ми разкажете за вашия род. От къде идва вашият род? Г: Ставаше въпрос още като ученик, когато баща ми ме заведе на преглед при проф. Ташев разбрах, че нашият род идва от югозападна Македония. И баща ми провери понеже според моя албинизъм аз съм с бяла коса, бяла кожа, това е било някакво си племе, което е живяло някъде там в планините -албански ли къде е било, имало римски някакъв гарнизон. И действително, баща ми проверява, че по време на въстанието на Али паша една майка с две деца с два коша с един кон бяга през Рило-Родопите и слиза в Асеновград. Тази майка е носела или майка му или дядо му на моят дядо. Така че корена ми по бащина линия е от там. По майчина линия не знам. В Пловдив и Пазарджик, там са живели.
към текста >>

Бяла коса, бяла кожа.
По майчина линия не знам. В Пловдив и Пазарджик, там са живели. В: А по какво познаваше д-р Ташев? Д: По този полуалбинизъм, който е при мене. Това е казва много характерно. Бяла коса, бяла кожа. Този случай накара баща ми да се заинтересува, което беше много интересно, това правеше силно впечатление на всички ни. Та от там нататък бащата на баща ми, той всъщност е бил шивач. Голям, хубав човек. Но когато баща ми се връща като граничен офицер той заварва в Пловдив на двора 7-8 латерни. Той е бил този, който на най-новата песен, най-новия шлагер, така ще смени иглите на барабана, че да може при върнете да се произведе песента.
към текста >>

88. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.

В: Сега, другата ви сестра Стефанка, така по коса прилича на вас.
Д: На гръцки, на гръцки. Защото той е завършил класическа гимназия и когато вече беше болен накрая, тъй като рецитира "Илиада"-та и тоя стих: "Всяко нещо има край, идва и моя край". И ние се спогледаме със сестра ми и разбираме, че той си отива. На разсъмване си замина. Но си замина с този израз на "Илиада"-та. В: Сега, другата ви сестра Стефанка, така по коса прилича на вас. Д: На мен. В: А Катя прилича, по майчина линия ли върви? Д: Не мога да ти кажа. В: Вие вървите по бащина линия. Така ли?
към текста >>

89. 55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ

Тя не само, че не отказа, но дори се почувства поласкана, започна да привежда в ред косата си и изобщо външния си вид.
Аз бях първият европейски изследовател в областта на историята и на изкуството, който обиколи Преспанското езеро от трите му бряга - югославския, гръцкия и албанския; и досега още никой историк на изкуството, който не е от гръцки произход, не е имал възможност да посети толкова пъти и за толкова дълго време всички манастири на Атон. За мен се отвориха вратите на всички архиви, библиотеки и музеи, и то не само на Балканите, а и в двете Германии, Ватикана, Русия. Що се отнася до разговора ни с Вангя, малко след това той се прекъсна - от определен момент за нея беше вече невъзможно да продължи разговора ни; заяви ми, че е уморена и повече нищо не може да ми каже. Ще допълня само с още един любопитен епизод по време на нашата среща. Аз попитах Вангя дали може да я фотографирам. Тя не само, че не отказа, но дори се почувства поласкана, започна да привежда в ред косата си и изобщо външния си вид. Междувременно вече се беше доста стъмнило, а в стаята на Вангя имаше само една малка електрическа крушка. Тъй като не бях предвидил такъв случай, във фотокамерата си (Пентакон Сикс 6x6) имах цветен филм и излязох навън, на тъмно, за да го заменя с чернобял. За такива снимки аз имах два вида филми, от по 12 и 24 снимки; поставих в камерата един от 24 снимки, върнах се в стаята и започнах да правя снимки, докато тя приказваше. По едно време тя се обърна към мен и ме попита: "Ти като щракаш толкова, имаш ли лента? " Отвърнах й: "Бъди спокойна - всичко е наред!
към текста >>

90. 23. ПОСЛЕДНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Възкликнах пред Учителя, че толкова малко изисква Неговата коса, за да се изсуши.
Милият Учител, така фин както беше, сам се изкъпа, макар че банята беше тясна и пълна с пара. Водата се топлеше на един бойлер с печка и имаше отгоре душ. След като се окъпа и се облече сам, ние със Сийка Динова влезнахме при Него. Предложихме Му да си изсуши косите с електрическа печка, като я поставихме далеч от Него. За няколко минути почнаха да хвърчат капчици от тънките, сребърни коси. Възкликнах пред Учителя, че толкова малко изисква Неговата коса, за да се изсуши. След това Го придружих до вкъщи на Изгрева. Там Го помолих на колене. Той отказа. Каза ми: "Главата трябва да бъде перпендикулярно към слънцето". В този смисъл Той ми говори.
към текста >>

91. 7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯ ПАНСИОН

Но там пък срещнах много хубави души в колежа, даже имаше един американец, който завеждаше библиотеката, мистър Моор, пък аз носех, винаги съм носила мрежи, понеже моята коса е много тънка и винаги съм си носила такива мрежи, които получавах от Италия.
И верно, че от тази година, понеже беше военна година вече, беше оскъдно горивото, в колежа имаше парно отопление, което беше недостатъчно. И аз помня, че тогава съм се завивала и с хавлията, освен вече пижама и нали хавлията и одеало и така съм спала, обаче слава Богу само малко синузит ми се яви, но после си го излекувах с лайкучка и със солена вода, в много слаба форма. Това беше, което Учителят ми каза. Но аз само Го погледнах и приех това нещо, което ми каза, но повече нищо, нали, повече аз не разширих разговора. Бях решила в себе си и какво ще занимавам Учителя повече, да. Но там пък срещнах много хубави души в колежа, даже имаше един американец, който завеждаше библиотеката, мистър Моор, пък аз носех, винаги съм носила мрежи, понеже моята коса е много тънка и винаги съм си носила такива мрежи, които получавах от Италия. "Вие напомняте за Ренесанса с тази прическа." Съпругата му беше в Америка тогава, те нямаха деца и той искаше да ме вземе в Америка, но аз казах: "В България си оставам". Изобщо не ме е блазнило това отиване на някъде, макар че съм имала хиляди случаи и в Италия, и във франция, и в Америка да отида и са ме канили да ми плащат. Тука си оставам.
към текста >>

92. 34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Вдовица, белокоса с много хубава усмивка на лицето.
В: Добре. А за Янакиева, тя беше ли женена? Съпруга на кого беше тя? Веска: Не, повече на зная. Аз я заварих така. Вдовица, белокоса с много хубава усмивка на лицето. Много чиста и много спретната. При нея отиде един ден една наша млада сестра, която има голям страдалчески път като дете още и работила като слугинче тук-там с една криза, която преживява, някой й казва: "Абе иди, вика, при тия дъновисти да живееш при гората". И тя отива и първо се завърта около Лулчевите хора. Обаче среща сестра Янакиева, която й казва: "Ела при мене да живееш". И тя й казва: "Виж какво, ако пиеш вода, няма да пиеш от локва, ще пиеш направо от извора".
към текста >>

93. ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ

Вдовица, белокоса с много хубава усмивка на лицето.
В: Добре. А за Янакиева, тя беше ли женена? Съпруга на кого беше тя? Веска: Не, повече на зная. Аз я заварих така. Вдовица, белокоса с много хубава усмивка на лицето. Много чиста и много спретната. При нея отиде един ден една наша млада сестра, която има голям стра-далчески път като дете още и работила като слугинче тук-там с една криза, която преживява, някой й казва: "Абе иди, вика, при тия дъновисти да живееш при гората". И тя отива и първо се завърта около Лулчевите хора. Обаче среща сестра Янакиева, която й казва: "Ела при мене да живееш". И тя й казва: "Виж какво, ако пиеш вода, няма да пиеш от локва, ще пиеш направо от извора".
към текста >>

94. 11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Още на приемната има неговия огромен портрет, с кражбата му на брадата, косата и белите дрехи на Учителя!
Напълно съм убедена, че някои от тях ще намерят Истината и ще напуснат Михаил. Познавам вече много французи, които чрез Михаил са намерили Истинския Учител и са напуснали тази "организация" където има карти, задължителен членски внос, където няма никаква свобода, всичко се следи и управлява. Може би това е наложителното при това посещение на българите тук, да посочат верния извор, пък всеки да прави каквото си ще. Защото хората на Михаил са навсякъде по света. Той е свършил една огромна работа и колко хубаво щеше да бъде, ако тази прекрасна работа беше за Слава на Учителя и Делото Божие! Още на приемната има неговия огромен портрет, с кражбата му на брадата, косата и белите дрехи на Учителя! Но очите му са други! Липсва Духът и това се вижда ясно. Не зная дали тези българи ще изпълнят с чест мисията си да представят тук в Бон Фен Истинския Учител, а и дали ще ги чуят? Но все пак тяхното посещение е добро, заради смута, който евентуално те ще внесат с присъствието си тук, за разликата в ритъма и други неща, и някои от тези благородни хора ще си зададат въпроса. Почти всички тук са много богати хора.
към текста >>

Има голяма книжарница, където се продават книгите на Михаил - навсякъде е неговия образ, с откраднатата брада, коса и бели дрехи като Учителя.
Ръководителят на българската група Благовест Жеков беше издействал специална покана с печат, подпис и ние с мъжа ми, преминахме през бариерата. Вътре има разкошни градини, цветя, зеленчуци, плодни дървета, лозе и др. Само тук градината е 10 декара. Има луксозен хотел, в който живеят българите. Приятно е, чисто. Има голяма книжарница, където се продават книгите на Михаил - навсякъде е неговия образ, с откраднатата брада, коса и бели дрехи като Учителя. Само погледът не лъже - не е този топъл и лъчист поглед на нашия мил Учител. На всяка книга дългото име и титли на Михаил, много по-могъщо от скромното име на Любимия ни Учител. Вътре в тези книги няма и дума за Учителя, а всичко е използвано от него. Продават още и разни кристали, картички и други неща. Има огромна зала с маси и столове, където се хранят, слушат беседите на Михаил, пеят, има и бяло пиано.
към текста >>

95. 27. НА МУСАЛА

Знаете, така щръкнала косата и искри изкачат, такова много.
Така много исках да се върна, брат, нали така, но казах си, хайде да бъда послушна, нали, каза всеки да се върне. Аз съжалявах че не почаках повечко, да се побавя по върха, ама не знаех че Той ще тръгне. И слязохме долу и после вече, когато решихме да тръгваме се разхубави, едно слънце като пекна, едно хубаво време, изсушихме се и слязохме долу, защото не знам защо беше така, да. И така, тъй че, но се качихме и през буря. Пак сме така на лагер отишли, че като почна един вятър, едни гръмотевици, толкова много електричество имаше в атмосферата, че аз си спомням искри ми изкачаха от косите. Знаете, така щръкнала косата и искри изкачат, такова много. И да Ви кажа, никакъв страх, ние сме с Учителя. Хич, все едно че вървя по ул. „ Царя", на „Цар Освободител", като че ли така беше. Никакъв страх не сме имали, защото ние ходехме организирано с Него. Един води, който знае пътя.
към текста >>

96. 45. КАК СЕ СТЕНОГРАФИРАШЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

Е.А.: От тая епоха има плик с кичур коса.
Е.А.: Всеки месец. На всяка поотделно. В.К.: Да. Е.А.: И на всяка поотделно са пликовете вече. В.К.: На всеки поотделно. Е.А.: От тая епоха има плик с кичур коса. Това което съм запазила. В.К.: Ето какво пише - 6.VII. 1926 год.И аз като гледам, нали виждаш как е кичура, нали? Това е само Неговата коса нали? Е.А.: Сигурно е Неговата коса.
към текста >>

Това е само Неговата коса нали?
В.К.: На всеки поотделно. Е.А.: От тая епоха има плик с кичур коса. Това което съм запазила. В.К.: Ето какво пише - 6.VII. 1926 год.И аз като гледам, нали виждаш как е кичура, нали? Това е само Неговата коса нали? Е.А.: Сигурно е Неговата коса. В.К.: Неговата, защото виж каква е кестенява, вече започва да побелява. Това е 1926 год. Но това е Негова коса, не може друга да бъде. Е.А.: Е вижте, щом съм я турила така в пликче.
към текста >>

Е.А.: Сигурно е Неговата коса.
Е.А.: От тая епоха има плик с кичур коса. Това което съм запазила. В.К.: Ето какво пише - 6.VII. 1926 год.И аз като гледам, нали виждаш как е кичура, нали? Това е само Неговата коса нали? Е.А.: Сигурно е Неговата коса. В.К.: Неговата, защото виж каква е кестенява, вече започва да побелява. Това е 1926 год. Но това е Негова коса, не може друга да бъде. Е.А.: Е вижте, щом съм я турила така в пликче. В.К.: Тука имаш един документ за пенсията.
към текста >>

Но това е Негова коса, не може друга да бъде.
1926 год.И аз като гледам, нали виждаш как е кичура, нали? Това е само Неговата коса нали? Е.А.: Сигурно е Неговата коса. В.К.: Неговата, защото виж каква е кестенява, вече започва да побелява. Това е 1926 год. Но това е Негова коса, не може друга да бъде. Е.А.: Е вижте, щом съм я турила така в пликче. В.К.: Тука имаш един документ за пенсията. За преизчисляване на пенсията. То е 40 лв., ли? Това е 1974 год.
към текста >>

97. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

Даже още първата вечер като отидох, духовете казаха: „Сестрите да си острижели косата".
Ние като работиме така по-бързо ще еволюираме. Аз мислех че това е възможно, нали, щом го казват. Но аз не разбирах че няма бърза еволюция. Щото има естествена еволюция, което е нормално, а бърза еволюция недоносчета ражда. И съгласих се. Даже още първата вечер като отидох, духовете казаха: „Сестрите да си острижели косата". Същата вечер си остригах косата. Михаил Влаевски с машинката ме острига като войник. Но аз понеже бях студентка съобразих и казах да ми оставят тука малко дълги косички, че после като направих от моята коса перука, да не е гола главата ми. Те и другите си бяха направили перука. Като ходех в университета слагах си перуката и косата която ми бяха оставили не личеше че съм остригана.
към текста >>

Същата вечер си остригах косата.
Аз мислех че това е възможно, нали, щом го казват. Но аз не разбирах че няма бърза еволюция. Щото има естествена еволюция, което е нормално, а бърза еволюция недоносчета ражда. И съгласих се. Даже още първата вечер като отидох, духовете казаха: „Сестрите да си острижели косата". Същата вечер си остригах косата. Михаил Влаевски с машинката ме острига като войник. Но аз понеже бях студентка съобразих и казах да ми оставят тука малко дълги косички, че после като направих от моята коса перука, да не е гола главата ми. Те и другите си бяха направили перука. Като ходех в университета слагах си перуката и косата която ми бяха оставили не личеше че съм остригана. Съобразявах се с условията при които съм.
към текста >>

Но аз понеже бях студентка съобразих и казах да ми оставят тука малко дълги косички, че после като направих от моята коса перука, да не е гола главата ми.
Щото има естествена еволюция, което е нормално, а бърза еволюция недоносчета ражда. И съгласих се. Даже още първата вечер като отидох, духовете казаха: „Сестрите да си острижели косата". Същата вечер си остригах косата. Михаил Влаевски с машинката ме острига като войник. Но аз понеже бях студентка съобразих и казах да ми оставят тука малко дълги косички, че после като направих от моята коса перука, да не е гола главата ми. Те и другите си бяха направили перука. Като ходех в университета слагах си перуката и косата която ми бяха оставили не личеше че съм остригана. Съобразявах се с условията при които съм. Добре че съобразих, защото имайте предвид имам втора майка, вкъщи ще ме видят с гола глава, ще кажат подлудя ли да се острижеш. Трябваше да се скрия от там.
към текста >>

Като ходех в университета слагах си перуката и косата която ми бяха оставили не личеше че съм остригана.
Даже още първата вечер като отидох, духовете казаха: „Сестрите да си острижели косата". Същата вечер си остригах косата. Михаил Влаевски с машинката ме острига като войник. Но аз понеже бях студентка съобразих и казах да ми оставят тука малко дълги косички, че после като направих от моята коса перука, да не е гола главата ми. Те и другите си бяха направили перука. Като ходех в университета слагах си перуката и косата която ми бяха оставили не личеше че съм остригана. Съобразявах се с условията при които съм. Добре че съобразих, защото имайте предвид имам втора майка, вкъщи ще ме видят с гола глава, ще кажат подлудя ли да се острижеш. Трябваше да се скрия от там. Даже докато ми направят перуката беше мъчно. И цялото време докато носех перуката, цели единадесет месеца беше наистина изтезание за мене.
към текста >>

После като почна да ми израства косата, изкачаше през перуката.
Съобразявах се с условията при които съм. Добре че съобразих, защото имайте предвид имам втора майка, вкъщи ще ме видят с гола глава, ще кажат подлудя ли да се острижеш. Трябваше да се скрия от там. Даже докато ми направят перуката беше мъчно. И цялото време докато носех перуката, цели единадесет месеца беше наистина изтезание за мене. После като почна да ми израства косата, изкачаше през перуката. И някои така ме дърпаха за нея, нали. Защото аз я гладя, гладя, но не мога да я огладя. И когато ми порасна вече косата така че да мога, донякъде така, свалих я и веднага я изгорих, не исках и спомен да имам за това. Но разбира се в това време аз бях изминала и един вътрешен път. През лятото ходехме с галоши, за да изолираме лошите влияния от земята.
към текста >>

И когато ми порасна вече косата така че да мога, донякъде така, свалих я и веднага я изгорих, не исках и спомен да имам за това.
Даже докато ми направят перуката беше мъчно. И цялото време докато носех перуката, цели единадесет месеца беше наистина изтезание за мене. После като почна да ми израства косата, изкачаше през перуката. И някои така ме дърпаха за нея, нали. Защото аз я гладя, гладя, но не мога да я огладя. И когато ми порасна вече косата така че да мога, донякъде така, свалих я и веднага я изгорих, не исках и спомен да имам за това. Но разбира се в това време аз бях изминала и един вътрешен път. През лятото ходехме с галоши, за да изолираме лошите влияния от земята. През зимата режимът който ни дадоха беше, да ядем само варено жито без нищо, само два дена през седмицата ще ядем хляб и тиква. И хляб не ядяхме даже. Сега от този режим, моята приятелка Мария Сапунджиева заболя от скоротечна туберкулоза и се помина през лятото на 1925 год.
към текста >>

Вижте, каза, не бързай да си стрижеш косата.
По-късно бях отишла. Те по-рано бяха отишли от мене. Щото мене ме смятаха много нова и затуй не ме бяха поканили. Но видяли че съм ревностна и даже тогава ще ви кажа, че бай Дончо беше много трезв. По-трезв беше. Вижте, каза, не бързай да си стрижеш косата. Те духовете казват сега, пък утре друго нещо може да кажат. Той вече беше забелязал непостоянството на духовете. Сега опитността която имах от духовете беше това, че тяхните уста на децата не можеха да измислят това което пише. Едното беше в четвърто отделение, другото беше във втори прогимназиален клас. Значи пети сегашен.
към текста >>

Е.А.: Ходехме при Учителя, пък сега по какви пътища знаеше, щом като ни говореше, че човек трябва да носи дълга коса за да запази магнетизма на главата си.
И като ги гледах, рекох си, че едно дете това не може да измисли. И после, за да го каже, че такива, че онакива, не се получаваха невъзможни неща, а възможни неща се получаваха, щото духовете могат да дадат и неверни неща нали, ако не разбираха. Значи тези които даваха тези чертежи на децата явно е че бяха други същества. Защо Наталия има положителна опитност от там? В.К.: Вие продължавахте да ходите на школата при Учителя? Е.А.: Ходехме при Учителя, пък сега по какви пътища знаеше, щом като ни говореше, че човек трябва да носи дълга коса за да запази магнетизма на главата си. Може ли, ние сме в противоречие вече. Нали на главата магнетизмът трябва да се пази, а аз бях с остригана глава. А знаете ли защо трябваше да се острижем, за да получим по-добре влиянията отгоре. Това беше повода. В.К.: Значи той каквото медиума говори, Учителят говори точно обратното.
към текста >>

Но факта, че все пак не само Учителя, те всички окултисти казват, че човек трябва да носи дълга коса, нали, защото магнетизма се запазва.
Това беше повода. В.К.: Значи той каквото медиума говори, Учителят говори точно обратното. Е.А.: Не, те другояче казаха. Те може да са били, какви са били не зная. Аз да ви кажа, това което не разбирам не искам да се произнася. Но факта, че все пак не само Учителя, те всички окултисти казват, че човек трябва да носи дълга коса, нали, защото магнетизма се запазва. А не стригана както ние я носехме. В.К.: Какво казваха духовете за Учителя? Е.А.: Те казаха че Учителят е представител на Бялото Братство. Това вече не внасяше противоречие. Само че, това „Само че" внасяше сянка.
към текста >>

98. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

И знаете какво, помилва ме по косата само.
Действаше с тези сили. Сега как го правеше не мога да ви кажа, но го правеше. Аз ще ви кажа една опитност с него. То беше скоро като се бяхме запознали, легнала съм си вкъщи и си лежа и изведнъж почувствах реално, че той е до мене. Значи излъчил се е. И знаете какво, помилва ме по косата само. Аз нищо не му казах първия път, защото, викам си да не го изтълкува, да разбере че искам да ме помилва, разбирате ли, от страх за това не му казах нищо. Но вторият път го направи и тогава вече аз се осмелих да го попитам, и той ми каза, че се излъчва.Че може да се излъчва от тялото си. Сега, много години минаха, след 1930 год. трябва да е било, при един разговор аз казвам: „Излъчваш ли се? " Той вика: „Не".
към текста >>

99. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Сега Той има дълга коса, брада.
Да речем с мен е строг, на мен ми се кара за нещо, пък следващият момент, като види другият посетител покаже едно широко лице, едно засмяно лице. Значи не е огорчен. Ние така не можем да се смеем нали? Значи за мене е било. Ако е за мене огорчен. В.К.: Сега Той има дълга коса, брада. Ходеше ли на бръснар Той? Кой Го подстригваше? Е.А.: Сам. С огледало. Сега косата Му може друг да е подстригвал, но брадата сам си я подстригваше с огледало, не ходеше на бръснар.
към текста >>

Сега косата Му може друг да е подстригвал, но брадата сам си я подстригваше с огледало, не ходеше на бръснар.
В.К.: Сега Той има дълга коса, брада. Ходеше ли на бръснар Той? Кой Го подстригваше? Е.А.: Сам. С огледало. Сега косата Му може друг да е подстригвал, но брадата сам си я подстригваше с огледало, не ходеше на бръснар. В.К.: Сега на Изгрева имаше баня. Е.А.: Когато бяхме на Изгрева, ние трите стенографки живеехме заедно и бяхме си направили една баня от зебло и лятно време топлехме вода на слънце и там се обливахме. По едно време Савка казва: „ Учителят ще дойде да се окъпе в нашата баня". „Боже Савке, та какво е такова, то е мизерно, най-мизерно". Е гледахме да почистиме, направихме да има по-приветлив вид.
към текста >>

100. 124. СМЕХЪТ НА УЧИТЕЛЯ