НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
26
резултата в
19
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ни веднъж не е отбелязан случай на
користолюбие
, на груба материална заинтересованост и ако някои мошеници, за да постигнат пакостната си цел, се преструват на „прихванати", като се вмъкват между екзалтираните огнеиграчи, това не говори нищо против последните роби на религиозния си дълг". (Проф.
Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за наследственост. Има случаи такива посвещения да получат някои нестинари след тежка болест. Такъв е случаят с нестинарката от Мадзура, после нестинарят от Пенека и др. Ето и мнението на проф. Арнаудов за самите нестинари: „Честни в мисълта си, искрени във вярата си, нестинарите не злоупотребяват със своето положение.
Ни веднъж не е отбелязан случай на
користолюбие
, на груба материална заинтересованост и ако някои мошеници, за да постигнат пакостната си цел, се преструват на „прихванати", като се вмъкват между екзалтираните огнеиграчи, това не говори нищо против последните роби на религиозния си дълг". (Проф.
Арнаудов: „Студии върху българските нрави и обичаи”, стр. 79.) И по-надолу казва още: „Нестинарите не са нито пияници и вулгарни лъжци, нито безнравствени пророци, и всички обвинения в тази посока, поддържани от студени скептици или от зломислени хора, говорят само едно – колко малко са вникнали в религиозно-психологическите предпоставки на нестинарството някои наблюдатели отдалеко". Иначе нестинарите не водят някакъв особено различен живот от другите селяни. Те се отличават само по това, че са по-големи въздържатели, честни и умни. През останалите дни те си гледат полската или други работи.
към текста >>
2.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и
користолюбието
, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство.
Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено обичат своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници. Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта.
Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и
користолюбието
, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство.
Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост. По такъв начин по честен начин може да се даде пълно удовлетворение на техния инстинкт: любов към собственост. Чрез труда те ще се поправят и облагородят. Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност. Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс.
към текста >>
3.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм,
користолюбие
.
И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен? Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания.
Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм,
користолюбие
.
Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни. Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите.
към текста >>
4.
ЦВЕТЯТА - G. N.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Користолюбието
прави човека да изгуби своите духовни сили, а безкористието го прави силен и свободен.
Силата на човека е да познава границите на своите сили и правилно да си служи с тях. Силата на човека е да се почувства извор на всичко красиво. Силата на човека е да се радва и на най-малкия свой успех. Силата на човека е да знае, дали е прав в своите твърдения и да не влиза в конфликт с никой човек. Силата на човека е в неговата искреност и чистота, когато прави своите преценки.
Користолюбието
прави човека да изгуби своите духовни сили, а безкористието го прави силен и свободен.
Силата на човека е във възможността сам да се учи от собствените си мисли. Силен човек е онзи, които има смелостта да предприеме едно общополезно дело с риск да понесе всички последствия. Силен човек е не само онзи, който е победил, но и този, който в борбата вярва, че ще победи. Победата е право пропорционална на вярата в силата, с която се борим. Силният винаги чувства своята сила и решително вярва в своята победа.
към текста >>
5.
ИЗ ДУХА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Е.
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Това е
користолюбие
.
Съвременните хора много малко се хранят със светлина. Те я икономисват, за да печелят от нея — „знание имам, светлина имам само заради мене". Ние, съвременните хора, ходим с нашите запалени свещи вечерно време, но божествената светлина още не е дошла до нас. Първият член на новото верую е: „Аз вярвам в светлината, която ми носи всичките възможности". Вие не се оставяте да ви гали светлината, а искате да я галите вие, да я хванете.
Това е
користолюбие
.
Никога не се опитвай да хванеш светлината, а със свещено почитание стой, тя да те гали. Ако те погали хубаво, ти човек ще станеш. Всеки човек, когото светлината гали, гений става, светия става, ангел става. А всеки, когото светлината не гали, нищо не става. Първото проявление на Любовта, това е светлината в света.
към текста >>
6.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Майка на страданието е
користолюбието
.
Безкористието определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога. Користта взима, безкористието дава. Безкористният от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава. Користолюбивият носи на гърба си безкористния. Стани безкористен и ти ще бъдеш разтоварен.
Майка на страданието е
користолюбието
.
Безкористието е ангел освободител. Безкористие във всички светове. Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за безкористието. Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай. Безкористието е дете на любовта.
към текста >>
Много са формите на
користолюбието
, много са формите и на безкористието.
Безкористието е ангел освободител. Безкористие във всички светове. Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за безкористието. Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай. Безкористието е дете на любовта.
Много са формите на
користолюбието
, много са формите и на безкористието.
Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина. Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства. Безкористието носи любов. Безкористието води към Бога. Безкористието носи пълното щастие. Г.
към текста >>
Като се допреш до формата на
користолюбието
изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина.
Безкористие във всички светове. Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за безкористието. Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай. Безкористието е дете на любовта. Много са формите на користолюбието, много са формите и на безкористието.
Като се допреш до формата на
користолюбието
изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина.
Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства. Безкористието носи любов. Безкористието води към Бога. Безкористието носи пълното щастие. Г. Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания.
към текста >>
7.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото
користолюбие
, което съществува у хората на тази раса.
Без Теб ме слънцето не грее Нито пък светят ми звезди, За Теб душата ми копнее И пита: где, о, где си Ти? Със Теб съм смела и богата — Пустинята е земен рай Със Теб са близко небесата Всред зима даже — месец май. Олга Славчева Словото на Учителя Нищо в природата не се губи (продължение от брой 122) Много от болестите, от които европейците страдат се дължат на алчността. Причината на многото болести се дължи на анормалното развитие на центъра на алчността в бялата раса. Всеки иска да има много пари, да бъде богат.
Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото
користолюбие
, което съществува у хората на тази раса.
Чрез користолюбието човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията. За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията. Затова всички трябва да се стремите да виждате хубавото навсякъде. Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си. С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото.
към текста >>
Чрез
користолюбието
човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията.
Със Теб съм смела и богата — Пустинята е земен рай Със Теб са близко небесата Всред зима даже — месец май. Олга Славчева Словото на Учителя Нищо в природата не се губи (продължение от брой 122) Много от болестите, от които европейците страдат се дължат на алчността. Причината на многото болести се дължи на анормалното развитие на центъра на алчността в бялата раса. Всеки иска да има много пари, да бъде богат. Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото користолюбие, което съществува у хората на тази раса.
Чрез
користолюбието
човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията.
За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията. Затова всички трябва да се стремите да виждате хубавото навсякъде. Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си. С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото. Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това.
към текста >>
Бялата раса сега трябва да се откаже от своето
користолюбие
.
Затова всички трябва да се стремите да виждате хубавото навсякъде. Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си. С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото. Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това. Ако подценявате човека, той ще иска да ви подкупи.
Бялата раса сега трябва да се откаже от своето
користолюбие
.
Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на щедростта, честността и справедливостта. Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и справедливите отношения, които другите имат към него. Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога.
към текста >>
8.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И във всички хора се крие едно
користолюбие
.
Хората на физическия свят представляват стомаха на Битието, на Космоса. Опасността, грехът е в тях. Защото всички такива хора мислят само за ядене и пиене. Те разбират живота много повърхностно. Днес всички работят все за пари, а парите употребяват в ядене и пиене.
И във всички хора се крие едно
користолюбие
.
Даже и когато за Бога говорят, зад тази идея за Бога се крие нещо друго. Те не съзнават това, но има нещо подобно. Във всички неща на земята на първо място седи парата, или някакъв интерес. Това е защото съвременното човечество се намира в стомаха на Битието, където материята е много гъста и хората не могат да схванат общия интерес, общото благо. И затова всичкия спор днес в света произтича от яденето.
към текста >>
9.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но за това ново по-съвършено нещо са необходими нови хора, готови души, в които да гори пламъка на великата любов и в които да е изгоряло напълно
користолюбието
.
Емануилов за кооперацията. Той отдаде голямо значение на нея. Безспорно, че днес за днес, кооперативна та система за разпределяне на благата, за обединяване на сили е най-нова и по съвършена. Обаче тя има да придобива, да еволюира още, докато един ден се домогне до най-съвършената форма, да достигне до оная идеална форма, която първите християни приложиха, макар и да бяха поставени при най-неблагоприятни и противоречиви условия на времето си сравнително с днешните — именно, комуните, братските за други. Следователно, кооперацията е преход към нещо по-високо, по-съвършено.
Но за това ново по-съвършено нещо са необходими нови хора, готови души, в които да гори пламъка на великата любов и в които да е изгоряло напълно
користолюбието
.
Необходими си човеци — братя, с високо съзнание и ясен план за една бъдеща дейност, която да послужи за модел и посока на новото общество, което сега се формира и ражда. Без тия условия не може да очакваме успех, било за общество, кооперация, или задруга. Докато Божественото в човека не се събуди, докато той не стане истински носител на свещения огън, докато не стане жив олтар на Твореца, той е далеч още от ония съвършен ни форми, които понякога се явяват в душата му като мечти. Кооперацията е допринесла много за културното повдигане на страната и има поле за успешна работа и дейност. Но успяват само ония кооперации, в които са попаднали съзнателни и честни кооператори.
към текста >>
10.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяко отчаяние, всяко
користолюбие
, носят отрова в себе си.
И лошите мисли действат така. Не трябва да допускате в ума си никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си. Всяко лошо чувство носи отрова в себе си. Всека лоша постъпка носи отрова в себе си. Всяко безверие носи отрова в себе си.
Всяко отчаяние, всяко
користолюбие
, носят отрова в себе си.
Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие. Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една пещ, ти ще опиташ огъня. Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една пещ, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим. Пък ако не можеш да повишиш трептенията, ти ще се обърнеш на един газ. Сега ние изучаваме закона да можем да превръщаме мъчнотиите в този свят.
към текста >>
11.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ние тогава сме синове на Бога, а когато сме в закона на
користолюбието
, ние сме слуги на низшето в себе си. Г.
Ако можем да издигнем съзнанието си до там, щото да се свържем с божественото начало на нашия враг, ние пак може да му дадем безкористно. И винаги, когато сърдечно прощаваме на врага си, ние правим тази връзка с неговата душа, виждаме себе си в нея и ние с радост прощаваме Безкористието е един акт от божествения свят, и ние сме готови на безкористие в онези моменти на нашия живот, когато сме високо в божествения свят, когато любовта ни е посетила, когато Бог ни е посетил. Ние сме безкористни само когато имаме в излишък, а излишъка иде от изобилието на Бога. Който живее в закона на безкористието, той е верен касиер на Бога; на него Бог разчита, че нищо няма да присвои от това, което му се дава, и затова той го осиновява да разполага с неговите богатства, за да заплаща на слугите му, на всеки според заслугите му. Когато сме в закона на безкористието.
ние тогава сме синове на Бога, а когато сме в закона на
користолюбието
, ние сме слуги на низшето в себе си. Г.
Тахчиев Към слънцето Високо Ти грееш и даваш живот, живота на всички цветя и треви. Живот на всичко, що люби и мрази. Живота на всички: и зли, и добри. О, слънце велико, ти разлика не правиш: между гол, и облечен, между гладен и сит. Еднакво на всички ти благодат даваш, без разлика дали ще тебе ценят.
към текста >>
12.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В животинската, човешката и ангелската любов може да има
користолюбие
и противоречие, но в Божествената — не.
В него се преплитаха най сложни чувства и той не можеше да определи към коя любов спадаха те. А тъй би искал душата му и сърцето му да се изпълват от Божествената любов. Когато веднъж слънцето обилно разливаше своята благодатна светлина и Учителят вървеше из градината на Великата Школа, ученикът тихо се приближи към Него с тайната мисъл да Го запита за Любовта. Но Учителят недочакал ученикът да го запита гласно, му заговори сам: — Във всеки човек има четири вида любов — животинска, човешка, ангелска и Божествена. Ученикът леко поклати глава и промълви тихо:— „да“ — Животинската любов иска да се работи за нея, продължи Учителят, човешката любов се изразява в милувки, ангелската в усмивка, а Божествената само в поглед.
В животинската, човешката и ангелската любов може да има
користолюбие
и противоречие, но в Божествената — не.
В животинската любов, ако някой ти е работил и престане да ти работи, в тебе ще се роди противоречие, защо е престанал да ти работи. Ако в човешката любов са те милвали и престанат да те милват, в теб ще се роди противоречие — защо са престанали да те милват. В ангелската любов, ако ти са се усмихвали и по някакъв случай са престанали да ти се усмихват — били са нещо в дълбока размисъл и не са те видели — в теб пак ще се породи противоречие, — защо не ти се усмихват пак. Но в Божествената любов вие нищо не искате и се радвате само, че сте зърнали това, което обичате — и през целият ден е светло и радостно на душата ви. Божествената Любов носи само радост, в нея няма сянка.
към текста >>
13.
 
-
Като изяждаме един плод и посеем само костилката, ние придаваме своето
користолюбие
на растението.
Това е пътят сега. Сега не смесвайте стария живот с новия. Направете един опит. Някой от вас, които имате земя, посейте една слива или праскова цяла, без да й изядете месото. После изяжте една слива или праскова и я посейте, за да видите каква ще бъде разликата.
Като изяждаме един плод и посеем само костилката, ние придаваме своето
користолюбие
на растението.
За в бъдеще нека любовта бъде подтик. Майката трябва да научи дъщеря си с любов, бащата — сина си, учителите — учениците. Всички да кажат. че този закон е за учениците, за учителите, за всички. Ако учителят преподава с любов, учениците ще отговорят с любов.
към текста >>
14.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание,
користолюбие
, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище.
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание,
користолюбие
, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на
користолюбие
или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им?
Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент. Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външния удар на това същество.
Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на
користолюбие
или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им?
Разбира се, последното. А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки?
към текста >>
Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или
користолюбие
, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“.
Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност. Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън. Когато, обаче, огънят изгасне, тъмното желязо пак се появява. Бьоме описва положението на Адам преди падането му така: „умът на Адам е бил невинен като на дете, което играе с чудесата на баща си.
Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или
користолюбие
, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“.
„Вътрешният човек се намирал на небето. . . Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“.
към текста >>
16.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Връхлестият (изостреният) край на носа означава една изтънченост, отиваща до рязкост, която пронизва и наранява; това е вкус към
користолюбие
, скритост и скъперничество.
Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга. Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая възвишена хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа. Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа. Ние ще изследваме последователно главните характерности на тия различни части. Топчицата или краят на носа може да бъде връхлест, четвъртит или лопатест.
Връхлестият (изостреният) край на носа означава една изтънченост, отиваща до рязкост, която пронизва и наранява; това е вкус към
користолюбие
, скритост и скъперничество.
Четвъртитият край на носа изобразява една справедлива, мъдра и благоразумна натура; това е вкус към изтънченост и разсъдливост. Лопатестият или сплеснатият край на носа означава груб вкус, без правило, или, по-добре казано, това е липса на вкус. Връхлестият край съди нещата според котираната им стойност, той смята. Четвъртитият край съди нещата от гледището на вътрешната им стойност и на принципите, които управляват добрия вкус, той преценява и опитва. Лопатестият край съди само от интересите на корема си: за него количеството е по-ценно от качеството.
към текста >>
17.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и
користолюбие
, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане.
предизвика коренна промяна в политическата уредба на много страни: предишните държавно-правни форми бидоха заменени с нови, считани за по-добри и по-съобразни с изискванията на новото време, и в тия форми се вля ново съдържание от социални течения и групировки. Обаче, печалният факт, че липсва навред възжелания нов смисъл на живота, е на лице: принципите, които се влагат в развитието на народите, и методите, с които активните политически водачи си служат, са пряко противоположни на божествените закони и предначертания. Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания. Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал.
Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и
користолюбие
, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане.
Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи в същност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре, и на тебе ще бъде добре. Личното благо е резултат от общото.
към текста >>
18.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко
користолюбие
.
Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота. Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца. Разпуснатост (безпътство).
При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко
користолюбие
.
Първия род жени, въпреки значително то отклонение от пътя на добродетелта, може да имат прекрасен характер, когато вторите са мръсни създания. Разпуснатата жена има най-често къс палец, дебели, меки, месести ръце, по вътрешната страна на които ясно изпъква венериния пояс. Линията на живота обикновено е двойна, дълга н червена. При основата на безименния пръст се намират червени точки и у двете ръце се среща втора линия на живота. Това е малка второстепенна линия, която почва от долната част на ръката като продължение на меркуровата линия и отива към пръстите.
към текста >>
Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над
користолюбието
, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях.
Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото.
Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над
користолюбието
, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях.
Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото.
към текста >>
19.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това е толкова просто при усилия за сближение с Бога, обаче само за тогова, който не служи на
користолюбието
, комуто плътта — земният живот — не е по-мила от Бога и от безсмъртната душа.
Той ни показа тук със своя живот и със своите дела, как трябва да влезем в сношение със своя Отец. В Евангелието на Лука има думи, които е казал Христос: „който повярва в мене и тръгне след мене, ще върши дела като мене, па и още по-големи“. Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху любовта към ближния. Той трябва да вижда във всеки ближен свои брат. То е тъкмо това, което Христос толкова влагаше в сърцето ни: „обичай Бога повече от всичко и ближния си като себе си, живей чист живот, прощавай на враговете си, на злото отплащай с добро“ и т. н.
Това е толкова просто при усилия за сближение с Бога, обаче само за тогова, който не служи на
користолюбието
, комуто плътта — земният живот — не е по-мила от Бога и от безсмъртната душа.
Който има куража да върви след него така както той искаше това, може да има тази сила, щом се роди в него вярата и любовта към Бога, тогава всеки ще бъде във връзка със своя Бог. Също така и вие можете да се убедите на себе си, че във вас прониква Божия сила и да помагате на другите. Само че няма никакви чудеса, всичко върви по естествен път. Когато дойдете на една морава и видите там всякакъв вид цветя, те все чудеса ли са? Никому това няма да дойде на ума. Напр.
към текста >>
Ако дойде някой при мене с малка болка, то е
користолюбие
, то не е нищо божествено.
Обаче, тази велика дарба, която съм получил, може всеки да постигне. Желая ви, щото Бог да просвети вашите души, за да вървете твърдо, че съществува Бог, великата правда и съвършенство. Вие трябва да познаете вътре в себе си, че Христос се е родил и страдал за час, за да ни покаже истинския безкористен и самопожертвувателен път на любовта, който ни прави съвършени. Припомнете си, че той е този Спасител, комуто трябва да докажем своята любов с това, че сме разбрали християнството. Съм на разположение на всекиго, ала дребните болести трябва да лекуват лекарите.
Ако дойде някой при мене с малка болка, то е
користолюбие
, то не е нищо божествено.
Желая ви, щото Бог да просвети вашето вътрешно естество, за да можете да следвате учението на Исуса Христа. Трябва да вярвате с всичкото си сърце, че съществува Бог и великата истина, че ние сме в Него и че Той е в нас, че можем да вървим с него, когато знаем, че се родил този, който ни е посочил пътя към истинската религия. Не да се караме, ала към всекиго да се обръщаме с любов, както ако бихме виждали в него Христа. За всичко това Бог да ни бъде на помощ! От чешки: Ив. Р-в.
към текста >>
НАГОРЕ