Търсене в текстове за 'Компромис'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение.
Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота?
към текста >>

2. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото.
Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново.
към текста >>

3. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите".
Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога.
към текста >>

4. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си!
Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда.
към текста >>

5. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща.
Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора. Тя е линията, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба. Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават.
към текста >>

6. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци.
Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово. Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ. Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет.
към текста >>

7. ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако Кеплер би проникнал в смисъла на тези понятия, той би схванал, че движението на една материална точка е, така да се каже, един непрекъснат компромис между придобитата скорост и действуващата сила и тогава не Нютон, а той – Кеплер би открил закона на всеобщото притегляне; този закон се съдържа скрит в уравненията на Кеплер, основани върху трите закона за движението на планетите, които носят неговото име".
" На това възражение, Кеплер отговаряше, че планетите имат "души", които ги карат да се движат по техните орбити. Как да си обясним – пита съвременният астроном – това наивно "обяснение" на Кеплер? – С обстоятелствата: 1). Че този безспорно голям човек си остава мистично настроен през целия си живот, (той правеше предсказания и хороскопи и въобще не беше чужд на астрологията), 2) че той, както се каза по-горе, не беше на ясно както относно понятията за сила, съответна за ускорение, така и относно принципа на инерцията. А всички тези понятия бяха изяснени именно от Галилей: последният бе прозрял изглежда и принципа за действието и противодействието. Ако Кеплер би проникнал в смисъла на тези понятия, той би схванал, че движението на една материална точка е, така да се каже, един непрекъснат компромис между придобитата скорост и действуващата сила и тогава не Нютон, а той – Кеплер би открил закона на всеобщото притегляне; този закон се съдържа скрит в уравненията на Кеплер, основани върху трите закона за движението на планетите, които носят неговото име". Ние сме напълно наясно с писанията на съвременния астроном относно историческата истина, че Нютон, който се роди след Кеплер, осветли с гениалната си мисъл, мрачната тайна на светостроението, като даде закона за всемирното привличане. Тоя законъ съвсем ясно ни показва, защо планетите не "падат" върху слънцето, но това ни най-малко не противоречи на думите, че планетите имат "душа". Ние се съмняваме, дали съвременният астроном разбира, какво иска да каже Кеплер с тая дума "душа". Ако се бе явил Нютон още през живота на Кеплер и бе дал своя закон, Кеплер би казал сигурно, че Нютон откри "душата" на планетите. Един велик ум като Кеплер, знае, какво казва с думата душа.
към текста >>

8. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

"Ето защо, наред с възвишеното понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е.
И като излизат с тези исторически предпоставки, които не може да се считат за доказани с положителност, авторите на Кабала допускат несмислени, за да не кажем безсмислени и неверни работи. Те излизат от основния догмат, че Бог е безграничен, без атрибути и пр. и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството. Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути. Както в учението на рационалистите, така и в кабалата се допуска едно отрицателно (к.н.) понятие за божествените атрибути, което е и краеъгълният камък на кабалата към учението на Е Софа... и пр." (стр. 1,3). "Ето защо, наред с възвишеното понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е. идеята за антропоморфизма и пр."... (стр. 14). "Необходимостта да се намерят преходни степени между безконечното и конечното не била у кабалистите само плод от запознаването им с чужди фил. течения и пр."... (стр. 14, 15). Излишно е да говорим по тия въпроси.
към текста >>

9. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват.
Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата. Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак. Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя. Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват. И човек, като Минчо Сотиров, който да материализира най-красивия християнски закон: законът на жертвата!
към текста >>

10. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На лекаря прекарал редовния курс по медицината, се прави намек от някоя: ама как е възможно вие, който познавате сериозната медицинска наука, можете да правите компромиси с чистата наука и да вярвате в метафизичните спекулации на окултизъма?
И направете сравнение. Както на едната така и на другата ще се наредят: въглерод, водород, кислород, азот, фосфор, сяpa, калий, натрий и прочие, та даже и следи от злато. Може би ще има някаква дребна разлика в процентите. Но все пак, чисто материалистичното схващане на природното чудо, наречено човек, пред приликата на двете таблици, не може да не почувства своя абсурд. Тогава ние ще продължим: човешкото тяло е една торба пръст, в което свръхгениалната разумност на една надчовешка воля, е организирала атомите в клетки и в органи и е координирала техните функции с оглед на биологията, съгласно принципите на живота. На лекаря прекарал редовния курс по медицината, се прави намек от някоя: ама как е възможно вие, който познавате сериозната медицинска наука, можете да правите компромиси с чистата наука и да вярвате в метафизичните спекулации на окултизъма? Нищо подобно! Истината е, че съвременната медицина с всичките нейни помощни науки, като анатомия, хистология, ембриология, вземат човешкия организъм като дадена величина, без да се вдълбочават върху дълбоките причини, които го обуславят, върху творческите Принципи, които го съграждат. Тя борави с фактите, наблюдава процесите, без да теоритизира върху подбудите, които ги привеждат в движение. Окултизмът не е „сбирщина от метафизични спекулации“, нито „кухи фантасмагории на болни мозъци“ — колкото и да се профанира с него от суеверни хора. Той е стройна, цялостна научна система, която има за задача да проучи дълбокото духовно естество на природата и на човека, да провери и почувствува тяхнита целесъобразност и разумност, да проумее замисъла през принципа и чрез това да влее истинска, точно научна светлина върху целокупното съществувание на тая движуща се, любяща, страдаща, надяваща се торба пръст, наречена човек.
към текста >>

11. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Върху тях още животът не е наложил своя печат на „неизбежните компромиси“.
Много и различни идеали блестят пред тях и примамват погледа им. И често те се чудят кой път да хванат. в каква дейност да изразходват бликащата в тях енергия, към кой идеал да се устремят. На младежта е присъщо увлечението. Младите са по-искрени, по-чисти, по-безкористни от възрастните. Върху тях още животът не е наложил своя печат на „неизбежните компромиси“. Затова те изграждат в душите си чист и свят олтар на идеите, които са усвоили и които ги вдъхновяват. Те им отдават много повече. Те отиват до край в своята преданост към тях. Те са готови за жертва и с радост се жертват за своите идеали. Чистата вяра, неизчерпаемата енергия, безграничната преданост на младите в служенето им на идеала, който ги вдъхновява, ги прави ценни и необходими работници за всяко идейно течение, от какъвто характер и да бъде то.
към текста >>

12. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

прям, не обича да прави компромисни със съвестта си и всякога говори истината.
Той почва да чува гласът на Божественото Слово в себе си и той е близо до денят, когато може да вземе решение да заживее по внушението на този глас и по указанията на ония великани на Духа, които са изминали пътя на човешкото развитие и са се върнали на земята да посочват този път на своите по-малки братя. Това решение се нарича в Новия завет покаяние. И ролята на покаянието е именно тази: щом човек почувства двойствеността у себе си, че той е зрител на два вида наклонности у себе си — нисши и висши; и щом той се убеди било от аргументираната проповед на вдъхновените Божи пратеници (пророци, учители), или по друг начин, че човекът е безсмъртен и че за да достигне един виеш, божествен живот, с който единствено е свързано щастието, той трябва да застане на страната на духовния за кон в себе си, и да обяви война на закона на плътта, той трябва за себе си твърдо да реши: при тази вътрешна борба всекога да прави усилия да възтържествува духът! С миналия през покаянието става един алхимически процес — той се пресъздава, преобразува, той се преражда—той се ражда за новия живот в хармония с „Закона на Духа“ в себе си. Едни от отличителните му белези са, че той е любвеобилен. прям, не обича да прави компромисни със съвестта си и всякога говори истината. Истинското покаяние е предшествано от размисъл, от съзнаване греховното си състояние и от разкайване, т. е. от скръб, от душевна мъка за това. Но ако спрем до тук, ако това ни разкайване не се развие в едно дълбоко желание да излезем из това състояние на греховност и в едно решение да сторим всичко, за да се завърши в нас този процес, да сторим .плодове достойни на покаяние“ (т. е. доказващи нашето покаяние) — процеса не е завършен и може да свърши с отчаяние. Покаянието възражда човека.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят.
Освен договорът за мир с Германия, който биде подписан от страните и приет от германското учредително събрание, друг договор не е сключен между воюващите до преди една година държави. Президентът Уйлсон дори води упорита борба в своята държава с политическите си противници за ратификацията на мирния договор, включително и оня за обществото на народите. Очаква се да излезе той победител в тая борба, въпреки съпротивлението на някои от членовете на американския сенат, които, според съобщенията на вестниците, едва сега, след участието на Северно-Американските Съединени Държави във всемирната война, се застъпват за ненарушимото прилагане на Монроевата доктрина. Животът, обаче, се развива без оглед на всякакви човешки доктрини, които са отживели времето си. Америка е призвана да се намеси активно в урегулирането на общочовешкия прогрес, за да се даде тласък на новата култура, която иде в света. И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят. Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция. Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети. Защото при всичкото си дипломатическо изкуство, гръцкият държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“. И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“. Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция.
към текста >>

И сега вотът на избирателите я постави в твърде жалко и смешно положение — да простира безнадеждно ръце за компромис ту към комунистите, ту към земеделците, след като общоделствува доста време с десните партии.
оная част От българския народ, която има право да избира, произнесе една внушителна присъда върху всички български „политически партии“: нито една от тях, въпреки самохвалството си и укорите към другите, не заслужи абсолютното доверие на народа. Първото заключение, следов., от резултата на изборите е, че никоя от тия партии нема преодоляваше мнозинство всред народа и затова не може да управлява държавата самостоятелно, за да приложи своите програмни начала и идеи, ако има такива. А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното тяло, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание на техните класови принципи. Същото би трябвало да се каже и за така наречената „широко-социалистическа партия“, чиято слабост се доказа в изборите, въпреки предизборния й шум, че „целият народ“ бил с нея. Впрочем, с признаването на принципа за частната собственост (макар и „дребна“ с неопределени размери), тая партия се отказа от чистото учение на социализма и от класова (работническа) партия се превърна на дребно-буржуазна котерия, с всичките, свойствени на последната, схващания и методи на действие. И сега вотът на избирателите я постави в твърде жалко и смешно положение — да простира безнадеждно ръце за компромис ту към комунистите, ту към земеделците, след като общоделствува доста време с десните партии. Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи. Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро. Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство. Каква е поуката от това? Никаква друга, освен тая, че народът иска тяхното разформиране, като очевидно вредни фактори в нашия политически живот.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

1), в които случай намираме умствените характеристики на тая форма, усилени или увеличени чрез добавката на една прямота, която не знае компромиси, и едно неотстъпно постоянство във всеки особен случай на действие.
И те постигат своите успехи по-скоро с енергия и постоянство, отколкото чрез обмисленост и хитрина. Като оратори, те употребяват силни изрази, подчертават много думи и обикновено набиват гвоздеи в главата с тежки удари. Юлий Цезар, Оливер Кромуел и Андрей Джаксон бяха хора от тоя тип и те илюстрират характера, който отдадохме на продълговатото лице. Разбира се, споменатите черти се видоизменяват според пола, но се разпознават лесно както у мъжа, така у жената. Общото очертание на някой продълговати лица се много приближава до четириъгълника, както се вижда от портрета на Менчиков (фиг. 1), в които случай намираме умствените характеристики на тая форма, усилени или увеличени чрез добавката на една прямота, която не знае компромиси, и едно неотстъпно постоянство във всеки особен случай на действие. При това лице, което принадлежи по-вече от всяко друго на класата, която разглеждаме, имаме голяма ширина и в основата на мозъка и в основата на самото лице, което означава голяма изпълнителност, изобилна жизненост и грамадна животинска сила. Етнологически, това е славянското лице и принадлежи в по-голяма изключителност на една раса, известна с физическа сила, издръжливост и непобедима упоритост. Менчиков, който командваше руската армия в Кримската война, беше от тая раса и показа качествата, които приписахме на формата, за която говорим. Непобедимото постоянство и хладнокръвния (студения) кураж, с които той задържа френската и английска армии толкова дълго време, както н грозните отблъсвания, конто те претърпяха от него, са предмет на историята. Той е добър тип на модерен русин от най-висшата класа.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е готов сам.да понесе всичко, без да желае примирение с небето и без да влезе в компромиси с ада.
Всичко в тях е хаос: разбъркани понятия за добро и зло, огнени стремежи към непознаваемото, страшна борба между мистицизма и волята за власт. Бурният устрем напред се разбива в скалите на грубата, действителност и се превръща в болка, която разкъсва с дива злоба техните сърца. Ето защо и духът в царството на Ариман говори за техния представител Манфред: „той се мъчи ето какво е да си смъртен и да се стремиш към това, което е вън от пределите на смъртния мир“ — Обаче, въпреки това, не трябва да си представяме тия скръбници в лицето на Манфред слаби и безволни. Тяхната воля е до такава степен силна, щото е в състояние да подчини под себе си природните стихии. Манфред е толкова силен, че с хлад отхвърля утешенията на стария абат, който иска да изкупи неговата, блуждала в грехове, душа. Той е готов сам.да понесе всичко, без да желае примирение с небето и без да влезе в компромиси с ада. „Не е тъй мъчно да се умре“ са неговите последни думи. Това е Манфред: свръхчовекът в епохата на световната скръб, силният дух, страдащ от своята собствена сила, готов да рухне в бездните на чудовищните болки, без да признае злъчния афоризъм на Мефистофел: „Du bist am Ende — was dubist.“ Силвен ХО __________________________ 1) Jakob Bohme, немски теософ и мистик, роден в 1575 г., умрял в 1624 г., като обущар в Гйорлиц (Прусия). — Мисълта, която се разглежда, е взета от неговото съчинениe:Qrundlicher Bericht worn idichen und Nimmelichen Misterien. 2) Манфред – герой в поемата на Байрон: „Манфред“ („Manfred“) Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VII).
към текста >>

Изглежда, че ние сключваме компромис с тези понижения и ги наричаме — достойнство!
И здравето се добива както шарката! Какво биха дали възрастните, за да имат телесни части, тъй пълни с пролет и еластичност, както у момчето на 12 годишна възраст! Да имат ръце и крака, които се катерят по дърветата, вървят и тичат по оградите, тичат, защото обичат тичането, защото не могат другояче, освен да тичат! Да можеха такива телесни части да се фабрикуват и продават, какво дирене щеше да има тогава от страна на всички по-дебели мъже и жени, които, когато слизат от кола, пъшкат, като че са пълни с брашно чували. Коя е причината, дето човечеството тъй се примирява и почти без съпротива посреща още в най-добрите години растящата тежина и отпуснатост, липсата на гъвкавост и еластичност? Изглежда, че ние сключваме компромис с тези понижения и ги наричаме — достойнство! Естествено, един мъж и баща, гражданин и избирател, един стълб на държавата— не трябва да тича, да бие наоколо си и да скача като момче, защото не може! Ние си носим недостатъците като одежди, покуцваме, влечем се и казваме: „нека бъде тъй, понеже другояче не може! “ В природата, по света, в и около човека има все по-вече и по-вече възможности! Тези възможности идат тъй бързо, както ние се учим да разпознаваме, упражняваме и обладаваме новите сили. Но леността!!..
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6.
По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен.
към текста >>

Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност.
„Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.). Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр. Разбира се, и самото понятие „хармонично“ е относително и в свръзка с нашата собствена еволюция на съзнанието. Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защо заведеният по този повод процес се свършил с един компромис?
Ударете една нота на пианото и вие ще чуете, че някой свещник или някоя чаша трепти в съчувствие с тази специална нота, а това показва, че звукът на тия предмети е еднакъв с онзи на нотата на пианото. И за мисълта има също съчувствени трептения, които правят по някога трудно да се определи точно автора на едно изобретение. Кой е бил изобретателят на телефона? Бъл ли? Тогаз защо бяха тия дълги полемики между неговите партизани и ония, които приписваха изобретението на Грей? Защо заведеният по този повод процес се свършил с един компромис? Бъл, Грей и Едисон са били привързани към същия мислен ток, който им даде възможност да развият едновременно същите идеи. Ние често пъти чуваме тази забележка: „и аз мислех тъкмо за същото нещо“. Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати. Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството.
Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство — комунизма — колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма, си останаха същите: насилието, проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съобщения на кориците.(може да се прочете от pdf-a) Синархията на практика Приложението й в България — Международната организация Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно-парламентарна форма на държавно управление.
Изчезналите цивилизации. — V. Психическите конгреси. — VI. Нови потвърждения със стари дати. 14. Съобщения на кориците.(може да се прочете от pdf-a) Синархията на практика Приложението й в България — Международната организация Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно-парламентарна форма на държавно управление. И едните, и другите се нуждаят, както се вижда, от едно късо обяснение. Не е никак чудно мнението на съвременните български материалисти: в продължителното си общуване със сегашната обществена и държавна форма, те тъй силно са се сраснали с нея, че един крут volte-face към новото струва им се за невъзможен и дори рискован и опасен. Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея.
към текста >>

0.45606184005737