Търсене в текстове за 'Компромис'

Това явление в неговите пръстени определя човека и като такъв, да не прави никакви компромиси, отклонения, отстъпки от веднъж установените порядки и принципи.
В своето въртене, при това бурно въртеливо движение не е станала ни най-малка промяна. Това учудва ученият свят. Такава чудовищна устойчивост на силите, които циркулират там, устойчивостта, която тези пръстени имат я придават и на човека, когато той бъде озарен от неговото влияние. В облагородените Сатурнови типове има нещо непоколебимо, устойчиво, крепко, несъкрушимо. На тях всякога може да се разчита за каквото и да било задача. Това явление в неговите пръстени определя човека и като такъв, да не прави никакви компромиси, отклонения, отстъпки от веднъж установените порядки и принципи. Освен това изпратената през 1978 година американска космическа станция „Войяджър I" към далечните планети на слънчевото семейство, постигна най-голяма близост до Сатурн през месец септември 1979 г. и направи снимки, както на самата планета така и на неговите пръстени. Трите пръстена, от които са наречени: Тетис, Енцеладис и Мимас. След като тази станция измина една разстояние от 22 милиарда километра, можа да мине край нея на едно разстояние от 124,000 километра. Планетата Сатурн е била най-голямата загадка на ученият свят от човешкия род всякога.
към текста >>

17. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците" или „широките социалисти", тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси* и за всички цели, но без да може да потикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството.
Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетарията от всички страни или така наречените „интернационали" - първият, вторият и две и половиният- фалира при най-важния си изпит: „интернационалите" не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти" не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците" или „широките социалисти", тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси* и за всички цели, но без да може да потикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание)[1] сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление" пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта.
към текста >>

18. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

Иван Толев

31-33 Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинерни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно- парламентарна форма на държавно управление.
20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА Приложението й в България- Международната организация „Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 2 (X. 1923), с. 31-33 Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинерни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно- парламентарна форма на държавно управление. И едните, и другите се нуждаят, както се вижда, от едно късо обяснение. Не е никак чудно мнението на съвременните български материалисти: в продължителното си общуване със сегашната обществена и държавна форма, те тъй силно са се сраснали с нея, че един крут volte-face към новото струва им се за невъзможен и дори рискован и опасен. Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея.
към текста >>

19. XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Затова и толкова се забави работата по Свещените думи, но компромис не можем да си позволим.
Така нашата работа спира до тук. 7) Ако искаш да вземеш предвид това мнение за издаването на Свещените думи и ни предоставиш оригиналите на шестте папки от тефтерчетата на Савка, може да се свърши една добра работа за Учителя. Но при това положение, ние свършихме тази част от работата, която считаме за възможна - отговорността пред Учителя е голяма. Затова, ако завършиш и издадеш Свещените думи въз основа на тези материали, без оригинали или внасяш допълнение по набраното дотук по оригинал, ние не желаем да участваме по-нататък и да се подписваме под работа в такъв вид. 8) За нас е изключително трудно да ти напишем това, защото винаги много сме ценили работата си с теб. Затова и толкова се забави работата по Свещените думи, но компромис не можем да си позволим. 9) За съжаление работата за Учителя, която винаги ни е свързвала, засега ни разделя. 03.03.2001 г. Габрово Теодора и Меглена XI. Отговорът Отговорът по точките, които съм отбелязъл в писмото: 1. а) Получих оригиналите, разпечатките и дискетата.
към текста >>

За какъв компромис те говорят.
Добре че го върнаха. А го държаха близо две години. Бяха случайно задържали някои неща, но след мое напомняне ми ги върнаха. 8. Работата по „Свещените думи" се забави, защото се явиха силите на Разрушението. И те им се подчиниха. За какъв компромис те говорят. Компромисът бе мой, че им дадох материала за работа. А онова, което те написаха, беше чиста лъжа. И аз отговорих на нея. И сега на кого ще вярвате на тях или на мене. И за да ви помогна, ще публикувам заглавията лично написани от Борис Николов.
към текста >>

Компромисът бе мой, че им дадох материала за работа.
А го държаха близо две години. Бяха случайно задържали някои неща, но след мое напомняне ми ги върнаха. 8. Работата по „Свещените думи" се забави, защото се явиха силите на Разрушението. И те им се подчиниха. За какъв компромис те говорят. Компромисът бе мой, че им дадох материала за работа. А онова, което те написаха, беше чиста лъжа. И аз отговорих на нея. И сега на кого ще вярвате на тях или на мене. И за да ви помогна, ще публикувам заглавията лично написани от Борис Николов. На скенер ще ги извадя.
към текста >>

20. Дневник за всеки ден I. 20.Х1.1922 - 29.V1.1929 год. 1922 година

Пеню Ганев 1922 година

ТОМ 16

Христос и злото компромис не могат да правят.
По дескриптивна и аналитична геометрия не можах да направя класните си. Класните по алгебра и български - добри. На 17.ХII.1922 сутринта в 10 ч точно почна молитвеното събрание; присъствува посетителка „Терзийката". Прочетохме беседата „Братяи сестри на Христа", беседа силна и поучителна. Трогваща нашето съзнание и насърчава да придобием великата Божествена Любов, да възвисим ума си до съвършенство, да очистим сърцето си, и така да се подготвим за великото, Божественото. Христос и злото компромис не могат да правят. Правдата си е правда, любовта си е любов и мъдростта - мъдрост. Да приложим тия велики Христови принципи и тогава само, когато придобием Неговата любов, уравновесен ум, и отдадем сърцето си на чистотата. Когато обгърнем с нашия дух всички страдающи и сме готови да им помогнем, да се жертвуваме за тях. И само тогава ще станем майка, братя и сестри на Христа, когато изпълним великата Божия воля. И Учителят ни казва, че сега в света иде една нова вълна на човечество с нови сърца на любов и нов живот и приканя всички Божествени воини, които са съгласни да влязат в Неговата Божествена армия, да се запишат и се въоръжат с оръжията, които са великите Божествени добродетели, които, подтиквани от Великата Божествена Любов, да се опълчат против злото и да работят за възтържествувай е на доброто, истината, правдата над злото.
към текста >>

21. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

ТОМ 17

Тази всеотдайна патриотична борба, свързана с тежка отговорност, с големи рискове и жертви, достига своя връх през 1906-1908 година, когато писателят издава и редактира популярния всекидневник „Балканска трибуна", който има определена и безкомпромисна антимонархическа насоченост.
Той се посвещава вече на свободна писателска, публицистична и обществена дейност. Като културен деец и общественик участва в живота на редица културно-просветни дружества и организации, изнася научни доклади, чете свои художествени произведения на вечеринки и утра и пр. Особено усърдно работи в Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките), чийто редовен член е от дълги години. Отвратен от корупцията и моралното падение на партийните функционери, на буржоазните партийни лидери и скъсал с бившите си политически съмишленици, Михалаки Георгиев става „безпартиен опозиционер" и посвещава силите си за унищожаване на „злото" в България. Като свободен книжовник и честен общественик започва борба против Фердинанд и дворцовата върхушка, против разбойничеството на буржоазните партии, против варварското ограбване на народа. Тази всеотдайна патриотична борба, свързана с тежка отговорност, с големи рискове и жертви, достига своя връх през 1906-1908 година, когато писателят издава и редактира популярния всекидневник „Балканска трибуна", който има определена и безкомпромисна антимонархическа насоченост. Озлобените управници, насъсквани от Фердинанд и агентите му, непрекъснато тероризират редакционните работници, конфискуват отделни броеве на вестника, за да му нанасят материални щети, завеждат често дела против ръководителите на вестника и неговите сътрудници и пр. Именно като ръководител на вестника Михалаки Георгиев попада в затвора, в прочутата Черна джамия. За издаването на „Балканска трибуна" той влага много средства и скоро загубва всичко, измамен и ограбен от своите съдружници. Разорен, обеднял и отчаян, писателят спира вестника и скъсва с активната политическа дейност. Тежките изпитания се отразяват зле и на здравето му, което започва постепенно да се влошава.
към текста >>

22. 32. Цоко Диков - Ракитски

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Това му казах, естествено, след като бях вече навлязъл в учението и ми се струваше, че повече няма право да търпя компромиси.
Дълбоко опечален, аз ходих на гроба й. Сънувам, че присъствувам на погребението й и че произнасям реч, в която пак казах тия думи: „Свърши се тая церемония." Такива думи никога не бях употребявал по-рано и се чудех откъде ми са дошли на устата, точно когато съм бил в сън. Ето това бяха първите удари върху съзнанието за събуждането ми в духовния свят. Цоко е работил дълго време - петнадесетина години при професор Консулов. - Един ден му казах: не зная как ще погледнете на това, но аз не ще мога да извършвам вивесекции на живи животни. Това му казах, естествено, след като бях вече навлязъл в учението и ми се струваше, че повече няма право да търпя компромиси. Той беше много възбуден и след като ме увещава доста дълго време: биология не може без вивесекция - реши да ми даде друга работа. Така и стана! Цоко живее в една дъсчена барака на Изгрева. Ергенска квартира. Създал си е уютност, каквато е възможна, в бараката му е чисто и подредено - включително и дървеното легло, върху което лежи може би повече от три десетилетия.
към текста >>

23. 3.2 ПРАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

ТОМ 19

Приливът на този цикъл ще донесе една по-реалистична политика, политика на компромисния диагонал, който ще помогне за изясняване на отношенията на народите и заедно всестранно сътрудничество. Стр.
Настоящият цикъл от 1961 г, е станал също в земния знак Козирог. Тази десетица от цикли Сатурн - Юпитер играе особена роля, както през 19 столетие, така и през 20 столетие в полето на политиката. В този цикъл имаме два могъщи фактора. От една страна Сатурн, разпоредител в политическия живот, и Юпитер - дипломат, финансов магнат, блюстител на правния ред. Тези два фактора играят огромна роля в нашата съвременност, когато се решават най-сложните уравнения в политическия, икономическия и финансовия живот на народите. Приливът на този цикъл ще донесе една по-реалистична политика, политика на компромисния диагонал, който ще помогне за изясняване на отношенията на народите и заедно всестранно сътрудничество. Стр. 105/943 При тази сложна електромагнитна планетна циклична мрежа, където дадени фактори разрушават старите форми и други, които на мястото им изграждат нови такива, народите и човечеството трябва да имат предвид Космичния мироглед, Животът за цялото - като критерии е този преломен период на цивилизация. Цивилизацията се намира в края на периода Кали-Юга, в който трябва правилно да се развържат хилядолетните расови кармични възли. Ние ще се опитаме да дадем в най-едрите линии пътищата, които Учителят е посочил за излизане от всеобщата световна криза, която е дълбоко засегнала икономическия, социалния и духовно-културния живот на човечеството, расите и народите.
към текста >>

24. 3.4 СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ

ТОМ 19

Тази линия не е един прост компромис: в основата си, тя представлява една творческа биометапсихична синтеза.
Старият свят, светът на системата на капитализма, в лицето на своите идеолози смята, че причините за войните и за смущенията от стопански и социален характер се коренят в твърде ограниченото разбиране за държавен суверенитет. Това е старата теза. Според социалистическите концепции, суверенитетът представлява от себе си една броня за малките държави, която - подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа - ги предпазва от алчните апетити на големите световни сили, за последните пък суверенитетът е само една метафизична фикция, която е без значение пред правото на силния. Антитезата на социалистическите държави, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи. От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии ще се оформи неизбежно историческия диагонал, равнодействащата линия, по която върви хода на историята. Тази линия не е един прост компромис: в основата си, тя представлява една творческа биометапсихична синтеза. Визираната нова световна организация, независимо от това какво име ще носи тя, или какви теоретични спекулации ще бъдат лансирани за нейното обосноваване, е немислима и на практика не би се осъществила без наличието на един нов космичен мироглед. Този нов мироглед би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политически и културни отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност. При създаването на една нова световна федерация, която да обедини всички континенти, трябва да се изхожда от редица предпоставки, които ще трябва да държат сметка за познатите трудности, коренящи се не само в стопанските отношения и интереси, но и в расовите, народните и обществени био-метапсихични комплекси. Тази велика идея за обединение на човечеството не е и не може да бъде схващана като някакъв монопол на която и да било обществена формация; тя е идея на цялото човечество. Наистина, опитите на западните страни за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, както и опитите в същото направление на социалистическите държави, са факти, които трябва да отчитаме.
към текста >>

25. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

ТОМ 19

Миролюбивите народи, под влиянието на учението на Саабей, не са искали война и тя бързо приключва с компромисния мир, при които народът на Мека ще приеме исляма и Мохамеда като пророк, а народът на Медина ще приемат град Мека като свещен град, като последователите на Мохамеда ще отиват там поне един път през живота си на поклонение в джамията Кааба и отдаване на дарове.
Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове. По този начин Мека става свещен град. Много по-късно, когато идва Мохамед, който е бил човек с много практичен ум, използва очакванията и надеждите на еврейския народ за идването на Месия и на Християните за повторното идване на Христа, и се обявява за Месия, за втори Христос, обявява се за пророк. Той взема много от учението на Саабей, името на Бога - Аллах, прибавя своя фанатизъм и сьздава Ислямската религия. Ислям - което ще рече покорство, религия на покорството, каквото той е искал от своите последователи във войната, която Мохамед създава в 600 година след Христа между народа на град Медина и Мека. Миролюбивите народи, под влиянието на учението на Саабей, не са искали война и тя бързо приключва с компромисния мир, при които народът на Мека ще приеме исляма и Мохамеда като пророк, а народът на Медина ще приемат град Мека като свещен град, като последователите на Мохамеда ще отиват там поне един път през живота си на поклонение в джамията Кааба и отдаване на дарове. Така великият посветен И-Саабей Бен Аадес остави светлата си диря в историята на човешкия род. Вторият от великите учители преди потопа е бил Азман Бера. Той е бил някъде из Хималаите и е посвещавал народите там. Индийският народ умее да пази тайните. И до днес имаме запазени знания и мъдрости, които този велик Учител е дал.
към текста >>

26. 10. От миналото на българите

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19)

И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери доколко църквите са се отместили встрани, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си!
Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот... да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековни наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа - и оттам - крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало - една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например ние сме свидетели на една подобна преценка на близко, познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора - и то с име в света и официалната наука - се приближават и «проучават» историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващанието на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, Който беше Пътят, Истината и Животът в душите ни; ако нашият път стане Неговият; и нашата истина - Неговата; и нашият живот - Неговия, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки, и то все пак не така - почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери доколко църквите са се отместили встрани, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на великото духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чиито крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма - и свършим с реформацията и великата френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата, без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги тъкмо изобличаваха... Та това е ставало и по-рано - това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование: винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота - и развиващо се паралелно със старото, без да ще, един ден ще го измести, присъствуващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя на живота, но които сега му липсват изцяло. И то, като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като й припише собствените си грехове на новото, на невинния - и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов «свят», който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични, непроверени и дори несмислени фрази (като тази например, че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере преди всичко до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните тям движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувствува от всяко будно сърце.
към текста >>

27. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

Те смятаха, че може да се направи известен компромис, който да опази тяхното обществено положение и същевременно, че ще е голямо нещо, ако приспособят Християнството към съвременните разбирания, понеже то вече им се струваше доста крайно и трудно изпълнимо.
Държавата в това време, като форма, беше дело на езически схващания. В основата й лежаха правни норми, които нямат нищо общо с Християнството. Тя беше резултат от живота на една друга култура, на други народи, с други идеали. Основите, на които се крепеше тя, и Християнството бяха тъкмо противоположните: насилието и Любовта. Но хората, които бяха приели Християнството по-късно, когато гоненията престанаха, бяха вече с по-други схващания, отколкото тия на първите християни. Те смятаха, че може да се направи известен компромис, който да опази тяхното обществено положение и същевременно, че ще е голямо нещо, ако приспособят Християнството към съвременните разбирания, понеже то вече им се струваше доста крайно и трудно изпълнимо. Не стигаше, гдето някога Христос беше разпънат от държавници -Той трябваше да даде санкция на самата държава - нещо повече - в Негово име да осъждат всички, които се Вдигаха с подпалени сърца от Неговите собствени думи срещу същата държава\ Църквата, след тая фатална крачка на официално признаване, бързо се вкамени. Истинското духовно, което не можеше да търпи никакви оковаващи форми, необходими за мъртъвците, се отдели и без да ще, подпадна под ударите на свойте събратя, които до вчера, сами гонени, днес показваха, че добре са усвоили урока и могат отлично да го прилагат даже по гърбовете на довчерашните си другари!... Тоя период на люшкане на Християнството бе една необходимост - духовната струя, донесена от Учителя Исуса търсеше вече своя нов изход. Тя не можеше да се побере в тесните рамки на всички ония условности и обряди, които характеризират всяка религия, за която старото е всичко. Человечеството бе се спрело учудено пред Голгота и кадеше тамян, вместо да последва решително по стъпките на Тоя, Който неведнъж бе казал: «Аз съм пътят, истината и животът!
към текста >>

28. (61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч сутринта до 13 и 20 ч

Когато вече смятах, че уговорихме това, което можеше да се уговори, казах му, ако има някои промени, нека се обади, което той обеща да стори непременно, като ми разправи, че не иска да ме пусне по тоя път и врата, понеже през тях някога влизал Тодор Александров410... Мислех си и аз и той, горкият, колко компромиси е трябвало да направи, докато се отърве и запази трона си досега... Бог да му помага и пази... Разговорите бяха интересни и разнообразни, но аз съм още уморен; не зная поради що и не мога да си спомням подробности.
Царят правеше сметка, че се е разправял досега 23 часа и когато Багрянов му каза, че не изглежда уморен, той каза: - Защото по-рано се измарях, че и отговарях за греховете на другите -защо не съм се справил с лудориите на Стамболийски, с лекомислието на Мушанов, с щуротиите на... (забравих), с кръволочествата на Цанков... а сега си отговарях за това, което съм правил и което знаех защо съм го правил. Затова сега съм по-малко съсипан. Когато се видяхме, от началото аз му казах, че сега трябва да се премери, за да види колко е натегнап от мъдростите, които е набрал от разговорите, а след това му дадох да прочетем една глава от книгата «Ла вий пур ла тут» [«Ла ви пур льо Ту»] - «Пане» (тая глава) 409, която царят чете гласно и казваше: - Така е, така е. - Това да ни бъде за камертон - казах аз, като свърши. Наистина, до края вървяхме добре, без сблъскване, в тия пет часа разговор. Когато вече смятах, че уговорихме това, което можеше да се уговори, казах му, ако има някои промени, нека се обади, което той обеща да стори непременно, като ми разправи, че не иска да ме пусне по тоя път и врата, понеже през тях някога влизал Тодор Александров410... Мислех си и аз и той, горкият, колко компромиси е трябвало да направи, докато се отърве и запази трона си досега... Бог да му помага и пази... Разговорите бяха интересни и разнообразни, но аз съм още уморен; не зная поради що и не мога да си спомням подробности. При това и нощес се събудих в 2 и половина часа с чувство, че някъде се прави заговор и нещо нечисто и опасно и срещу държавата, а също и за мен...411 Такова нещо отдавна не бях преживявал... Чаках днес да дойде известие за кабинета; досега, докато пиша, още няма. Колкото за разговорите с държавниците, те бяха много интересни, още повече, че царят имитираше някои, и то поразително, в говора и маниерите. В това отношение той има поразителен талант - и памет, разбира се, необикновена. При записването ще пиша това, което си спомня, и то не ще бъде много, но все пак е по-добро от нищо. А има неща, които би трябвало да останат - да ги знаят и другите, пък и поколенията, защото в интимните си разговори нашите държавници се отпущат много и говорят работи, които на друго място и време не могат да се чуят, например когато Н.
към текста >>

29. (108) Разговор с Учителя на 25.ХII.1940 г. (109) Препоръки (За Царя)

Като отслабнат големите, ще минат на компромис и малките народи ще бъдат по-добре.
Англия ще види, че славянството е най-малкият й враг. Духът на Германия е жесток - никакво писмо не може да дойде от Германия. Германците ще търсят път на споразумение. Русите сега се приготовляват. Те видяха какво им липсва. Като отслабнат големите, ще минат на компромис и малките народи ще бъдат по-добре. Българите да бъдат последните, които ще гонят евреите.595 Българските евреи в... да ги не... Нека се приложи законът в най-малката си форма - има смекчающи условия и в природата. Запитах го за Америка. - Ако войната не върви, ще дойде финансовата криза в Америка. Америка дои Англия използва я. Англия минава страшно изпитание.
към текста >>

30. 24. ЗДРАВИЯТ РАЗБИРА ЕДНО (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.)

Те правят компромиси, наемат се със задачи, които не са по силите им - даже и когато знаят предварително, че не могат ги изпълни, но облагите от властта им са по-сладки от истината...- и заради тях те жертвуват всичко.
За пример, да желае някой да има пари, богатство - и това е един идеал, но ако той е готов да мине дори и през трупове, за да постигне това богатство, то е вече опасно - и за тоя, който мечтае това, и за тия, които са около него. Ако турите такива хора за водачи, те могат да ви донесат само нещастия. Така е и с политическия живот. Ако един политически мъж - а такива са повечето от нашите - е решил да се добере на всяка цена до властта, той ще жертвува първо всичко хубаво в себе си, а после и тия, които са около него. Така са се покварили, така и сега се покваряват нашите политици и държавници. Те правят компромиси, наемат се със задачи, които не са по силите им - даже и когато знаят предварително, че не могат ги изпълни, но облагите от властта им са по-сладки от истината...- и заради тях те жертвуват всичко. А човек, който се е отказал от Истината, той е изгубил пътя на живота си. Досега все уж умни водачи водиха, а свършихме с катастрофи. Днес също тъй умни водачи искат да тикнат народа по старите пътища. Не се лъжете; не гледайте красивите арки и големите хвалби, с които започват в началото тия пътища - винаги краят им се намира на някое бойно поле, където ехтят топовете, смъртта коси ценен человечески живот, а кръвта багри земята... А всички тия, които сега тъй знаят да ви говорят, разпалват, подтикват и обещават, се изпокриват по щабове, болници, цензури, тилове... Знайте, хората са родени братя. Всички около вас - също.
към текста >>

31. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

Едните им викат: „Който не е с нас, той е против нас”, а другите крякат: „Които не са с нас, са предатели.” Едните ги гониха, другите избиваха, а те, разединени, честни, ненаучени, несвикнали на компромиси, гледат като неми свидетели как всеки ден чезнат, гинат техни справедливи другари и родна земя върви към робство само затова, че не са одобрявали тези отляво, не са подкрепяли тези отдясно и не са се обединили в една здрава организация за защита собствения си живот и да протегне братски ръка и на тези отляво, и отдясно, да ги помири и донесе новото и нужното за народа.
Те не тръгнаха със Стамболийски, но не последваха и деветоюнци и те манифестираха своя протест през изборите. Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха. Хиляди други гласуваха с бели бюлетини, хиляди - с лозунги, а други, от нямане накъде, гласуваха за този или онзи човек в тази или онази партия. Тези са всички хора, които имат едно по-силно съзнание и по-здрава воля и те са много повече от всяка властвующа партия, само че те не са се организирали и са по-пасивни. Тези пасивни хора, които не одобряват реформите на едните, превратите на другите, са хиляди, хиляди честни, справедливи хора са изложени на цепениците отляво и на куршумите отдясно. Едните им викат: „Който не е с нас, той е против нас”, а другите крякат: „Които не са с нас, са предатели.” Едните ги гониха, другите избиваха, а те, разединени, честни, ненаучени, несвикнали на компромиси, гледат като неми свидетели как всеки ден чезнат, гинат техни справедливи другари и родна земя върви към робство само затова, че не са одобрявали тези отляво, не са подкрепяли тези отдясно и не са се обединили в една здрава организация за защита собствения си живот и да протегне братски ръка и на тези отляво, и отдясно, да ги помири и донесе новото и нужното за народа. Като изследваме пътя на еволюцията, историята и живота в нас, налага се да дойдат новите хора с определена цел, които да помогнат на народа и донесат новите дрехи, в които е време да се промени българският народ и посрещне новото, утрешното. Нашата цел е да организираме тези всички хора от паланки, села, градове в здрава политическа, обществена организация, която ще стане здрав справедлив топмон [тампон? ] - центрум, който - опрян на Христовите принципи, нови и бързи реформи - ще донесе новото, ще даде възможност на народа правилно да еволюира и със справедливи закони и ръка ще постави всеки на мястото му; на ляво ще ги застави да не гонят, а на тези отдясно ще извика: „Крийте ножа в ножницата, че който нож вади, от нож умира.” Нашата цел е да издигнем народа до онова съзнание, да разберат, че са братя, родни братя, а родни братя не се гонят, избиват. Нашата цел е да се образува здрав политически център и арбитър между враждующите партии, както е в много държави в Европа. Който арбитър в даден момент да бъде онзи грам, който, щом се притури на везните, да реши съдбата на народа ни.
към текста >>

32. 29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

Става нетърпелив, неспокоен, дори прибързан, готов на всевъзможни компромиси, унижения.
Агаля, агаля, яваш, яваш (бавно, бавно). Като ехо на агаля и яваш другият българин вдигна девиза: „Не оставяй днешната работа за утре” (народна мъдрост). Тази народна мъдрост показва, че много днешни работи българинът е оставял за утре. Такъв е българинът към всички свои и чужди работи. „Девет пъти мери - веднъж режи” (народна мъдрост), но щом дойде въпросът за власт, там той изменя на себе си. Става нетърпелив, неспокоен, дори прибързан, готов на всевъзможни компромиси, унижения. На всичко готов, но власт да има, „на власт да бъде”. Той търси власт и бърза по лек начин да я има. Инстинктът за власт, за бърза власт карат разсъдъка му да изчезва, умът не действа, сърце не се пита, съвест-притъпена, всичко разумно в него изчезвай остава инстинктът да бърза за лека власт. Готов и годен за хиляди унижения и компромиси... Хитрите политици много добре знаят тази слабост на българина, защото са по-учени и хитри, и наблюдателни - практични, ето защо, когато отидат те сред народа, нему говорят за просвета, духовна и политическа, а го викат в името на бърза власт. „Елате при нас, власт, властта бързо ще вземем, тя е близо до нас” - крещяха, крещят и ще крещят по села, градове хитрите политически акробати.
към текста >>

Готов и годен за хиляди унижения и компромиси... Хитрите политици много добре знаят тази слабост на българина, защото са по-учени и хитри, и наблюдателни - практични, ето защо, когато отидат те сред народа, нему говорят за просвета, духовна и политическа, а го викат в името на бърза власт.
„Девет пъти мери - веднъж режи” (народна мъдрост), но щом дойде въпросът за власт, там той изменя на себе си. Става нетърпелив, неспокоен, дори прибързан, готов на всевъзможни компромиси, унижения. На всичко готов, но власт да има, „на власт да бъде”. Той търси власт и бърза по лек начин да я има. Инстинктът за власт, за бърза власт карат разсъдъка му да изчезва, умът не действа, сърце не се пита, съвест-притъпена, всичко разумно в него изчезвай остава инстинктът да бърза за лека власт. Готов и годен за хиляди унижения и компромиси... Хитрите политици много добре знаят тази слабост на българина, защото са по-учени и хитри, и наблюдателни - практични, ето защо, когато отидат те сред народа, нему говорят за просвета, духовна и политическа, а го викат в името на бърза власт. „Елате при нас, власт, властта бързо ще вземем, тя е близо до нас” - крещяха, крещят и ще крещят по села, градове хитрите политически акробати. Част от народа, без да му мисли, оставил се само на инстинкта за бърза власт, тръгват слепешката подир всеки, който държи камшика – властта - или им обещава сладки мечти и надежди. Често по този начин подкрепят хора, които в други държави отдавна да биха намерили бесилка, затвор. Дават възможност да се покатерят по върховете на управлението хора, които не са годни не за управници, а за разсилни... От това ни дойдоха една след друга катастрофите... Власт, бърза власт, до властта да е - това е остатък от тези робски години, когато много българи са били слаби по дух и воля, вяра, обич към брата си, към народа си и са се унижавали до неимоверност - само и само с властниците да бъдат, тяхното благоволение да имат, та ако ще ибрика на агата - (властника) да носят, цървулите му да разхожда, но до агата да бъде - до властта. Та днес не е ли същото?
към текста >>

Колко и колко компромиси са сторили със своята съвест, сърце, ум, за да се покатерят дотам?...
Често по този начин подкрепят хора, които в други държави отдавна да биха намерили бесилка, затвор. Дават възможност да се покатерят по върховете на управлението хора, които не са годни не за управници, а за разсилни... От това ни дойдоха една след друга катастрофите... Власт, бърза власт, до властта да е - това е остатък от тези робски години, когато много българи са били слаби по дух и воля, вяра, обич към брата си, към народа си и са се унижавали до неимоверност - само и само с властниците да бъдат, тяхното благоволение да имат, та ако ще ибрика на агата - (властника) да носят, цървулите му да разхожда, но до агата да бъде - до властта. Та днес не е ли същото? Стражар да стане, пъдар да бъде, брата си да бие, на кмета оканиците да поднася, на министъра ибрика да носи (дамаджаната с вино), обуща да лъска на министърчето, но до властта да бъде - до агата. Не е ли същото и с министри, депутати, окръжни съветници, окръжни управители, околийски началници? Колко и колко компромиси са сторили със своята съвест, сърце, ум, за да се покатерят дотам?... Когато попитате тези, които искат бърза власт, защо я искат, ще вдигнат рамене, ще кажат: „Е, стига опозиция, стига са ни били, да отмъстим, да ни видят кои сме” и пр., пр. А като им кажете, че това е стар път, по който ни водиха досега хитрите политически акробати и ни доведоха до просешка тояга, хиляди избити от българи, и че има нов път, който е по-труден, но затова резултатите му са по-хубави и по-ценни; по него бърза власт няма, а труд, упорит труд върху себе си и околните - тогава наемници и някогашни ибрикчии на агите ще ви кажат: „Кой ще чака 10 ÷ 15 години, докато народът ви опознае и дойдете на власт? ” „Сега, сега власт ни трябва.” Да, сега, сега ви трябва бърза власт! Някога, през турско робство, така разсъждаваха повечето чорбаджии - ибрикчии. Предаваха те на агите онези, които бърза власт не искаха, до властта да бъдат не желаеха, а викаха народа да се бори за нова просвета, повече обич, повече братство за нова утрешна България.
към текста >>

33. 35. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

Бързите успехи са пътища на престъпления и компромиси.
Защото, ако и вий бихте гонили вашите противници тъй, както те сега ви преследват, то къде е разликата между тях и вас? Ако нашата Правда не надмине тяхната - с какво право и защо ще им се сърдим, че те защищават личните си интереси с всичкия си жар - нали това са техните идеали? Ако и ние отстоявахме идеалите си без насилие, но със същата решимост, не би ли била България друга? Когато се гради, не се вика цялото село - то може да гледа, но майсторите са, които ще градят. Те разбират занаята си, знаят каква постройка трябва, могат я направи и имат материал за градежа. Бързите успехи са пътища на престъпления и компромиси. Ратникът трябва да знае какво да иска и как да го постигне. Но първо той иска от себе си - и след това от другите. Тия дни пред вас отново ще се разтвори политическото блато с всичките негови мизерии, лукавщини, гнилота... И ще ви говорят, говорят... туй, което щели да направят, но за което обикновено само през време на изборите се сещат... Но какво са направили - вие знаете. А каквито сте и вие самите, такива и ще се проявите. Помнете, че вашият изпит е сега - да се не съблазните с това, което съблазнява другите.
към текста >>

34. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис.
Сигурно доста съм се замислил върху това, понеже в съзнанието ми започна да идва образ на човек, който в голяма степен по един чуден начин материализира пред нас, приятелите, тази изказана от Учителя мисъл, давайки изражение на едно такова любящо същества. Братството е обич извън сегашния покварен свят, а също и мерило за хармонично единение с онази реалност, в която божественият свят изпраща своите послания и формули за разумен живот. Тя иде незнайно в душите и ни намира във времето и условията според формите, които сме сътворили и продължаваме да ваем. Има хора, с които с лекота ни въвеждат до онова състояние на себеуважение, което бързо преминава като самоосъзнаване в един по-висок свят, в който процесът на зреене вдъхновява и едновременно ни утешава. Словото Божие дотолкова е проникнало в тях, че ги прави да изглеждат пред нас като нещо, което е самото изражение на Светия Дух. В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис. Пътят на такива хора обикновено е необичайно труден, изпълнен с жертва. Докосването до такъв извор е подарък, а краткото общуване - радост и непресъхващ оптимизъм в доброто. Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас. Когато сме заедно с него на Рила, Витоша или Айтос, всичко преживяно е по- различно, богато и автентично. Аурата му е пропита със Словото на Учителя и слушайки го, човек усеща не само приятност, но и вяра, че и той самият е в събитието на казаното.
към текста >>

35. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА: Неделна беседа; 19. X. 1921 г.

Безкомпромисно ще се бори срещу извращенията, които правят враговете на Учителя на даденото ни от Учителя наследство, да го пазим, учим и прилагаме непрекъснато в живота си.
С голям замах и най-активно родената ще работи за Делото Божие на Земята, като преодолява смело всичките спънки и разрушителни влияния на Плутон, който ще я спъва в развитието й. Когато Бог я призове за нещо, тя смело ще си пробие път и ще изпълни дадената й задача. Юпитер в перихелий - връзката й с Бялото Братство (той е най-добре аспектиран в хороскопа й), показва най-активни действия за изпълнението на Волята Божия на Земята. Включвала се е в много братски мероприятия, без да дава външен израз на работата, която върши. Сатурн в перихелий в зодиакалния знак Телец говори за голямата й издръжливост и упоритост при преодоляване на всичките кармични връзки, които й пречат и спират нейното духовно развитие, включително и разрешаването и скъсването й със старите и атавистични връзки с Лилит и неговите пагубни влияния (), Плутон в перихелий говори, че родената ще работи постоянно с истината и ще я търси навсякъде в Словото, музиката и упражненията, дадени ни от Учителя. Безкомпромисно ще се бори срещу извращенията, които правят враговете на Учителя на даденото ни от Учителя наследство, да го пазим, учим и прилагаме непрекъснато в живота си. Нейният ръководител и вътрешен Учител Хирон я ориентира много правилно в пътя на новия живот, далеч от разрушителните сили на Плутон и Лилит. Меркурий й е ретрограден и говори за трудностите, които е имала в учението. На 17 години тя се ражда умствено, направен й е хороскоп за нейното умствено развитие и се премахват спирачките, турени й в ума и започва усилено да учи и завършва висшето си образование. Тогава, на 17 години, Меркурий се изправя от ретрограден и тръгва бързо напред. Работи в „Кремиковци” и след това стана преподавател по електромашини и апарати в техникума „Киров”.
към текста >>

36. 5. Спомен за Невена Неделчева от поета Стефан Соколов

Невена Неделчева

ТОМ 23

Тя беше строга и безкомпромисна, особено ако някой си позволи някакъв литературен цинизъм.
Душата преминава в някаква по-висша форма в ефира. Когато тя, на възраст вече, дойде в есперантското движение, намери принципи и идеали, близки с тия на привържениците на световно известния Петър Дънов, именно - любов към ближния, мир, солидарност и разбирателство без езикови прегради. Поради това вратите на Есперанто са широко отворени - както за вярващи, така и за атеисти. За щастие земният живот на Неделчева продължи достатъчно дълго. За нея ръководителят на Есперантския литературен кръжок Асен Григоров - София, казваше: «Тя е един от най-добрите разказвачи.» Невена Неделчева посещаваше най-редовно събранията и тия на кръжока и когато изразяваше своето мнение за съчинението на някой кръжочник, не отстъпваше от своята гледна точка - прозата или поезията не само да има художествена картина на живота, но и идейна, да го направят да стане още по-добър. Тя беше строга и безкомпромисна, особено ако някой си позволи някакъв литературен цинизъм. В тоя смисъл нейните разкази бяха за пример - не само майсторски изработени, но винаги с високо идейно съдържание, но и здраво морално ядро. За жалост, дълго време не бяха отпечатани нейните разкази в България. Накрая, за нейна и наша радост излязоха нейни два сборника: «МАЙЧИНА ОБИЧ» и «ПРЕЗНОЩНО ДЕЖУРСТВО». Нейните разкази се четат не само в България, но и в чужбина с най-голямо удоволствие. Незабравима ще остане за мен оная вечер, когато ние, софийските есперантисти, се бяхме събрали на вечер, посветена на нейните произведения.
към текста >>

37. XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС

Борис Рогев

ТОМ 23

Без да допуска заради тях компромиси в личен план, Борис Рогев остава последователен в призванието си на офицер и на учен.
Доклад за живата и дейността на видния наш хидрограф изнесе н. с. д-р Мариана Кръстева от Военноморския музей. Атанас Георгиев Доклад на д-р Мариана Кръстева за Борис Рогев Борис Рогев е известен повече като изследовател в областта на геодезията, астрономията и математиката, като практик в хидрографията и преподавател, отколкото като строеви офицер от българските военноморски сили. Той получава образованието и възпитанието си в една обществено-политическа епоха за България преди 1944 г., а основните си трудове като книжовно научно наследство създава в следващите десетилетия. Но обществените катаклизми за него не се превръщат в лична съдба. Без да допуска заради тях компромиси в личен план, Борис Рогев остава последователен в призванието си на офицер и на учен. Роден е на 21.09.1898 г. в с. Войводино, Варненско. Търсейки своите корени неговите потомци откриват основаването на рода Рогеви далеч назад в началото на XVIII в. Немалка доза историко-романтичен привкус на родословното дърво придават обстоятелствата, че прадядото Димо Рогев е диарбекирски заточеник заради участието си във Велчовата завера (1835 г.), а по майчина линия съвременните Рогеви се родеят с Хаджи Димитър.
към текста >>

38. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

ТОМ 24

Той остава безкомпромисен към обединения без пълно доктринално съгласие.
Става ясно, че Католическата църква е напуснала Библията и истинското учение на християнството. Лютер казва: "Благодаря на Бога, че доживях да видя този час. Христос бе с нас". Протестантите се обединяват в "Смалкалдска лига", срещу натиска, оказван им от императора, парламента и Католическата църква. По-късно Мартин Лютер, макар и болен, публикува "Смалкалдски членове", в която брошура представя официалната доктрина на лютеранската църква. Той остава безкомпромисен към обединения без пълно доктринално съгласие. Компромиси с библейските истини, за да се поддържа мира и единството, Мартин Лютер никога не допуска. Здравословното му състояние се влошава, но той продължава да работи. В началото на м. януари 1546 г. Лютер е помолен да отиде в гр.
към текста >>

Компромиси с библейските истини, за да се поддържа мира и единството, Мартин Лютер никога не допуска.
Лютер казва: "Благодаря на Бога, че доживях да видя този час. Христос бе с нас". Протестантите се обединяват в "Смалкалдска лига", срещу натиска, оказван им от императора, парламента и Католическата църква. По-късно Мартин Лютер, макар и болен, публикува "Смалкалдски членове", в която брошура представя официалната доктрина на лютеранската църква. Той остава безкомпромисен към обединения без пълно доктринално съгласие. Компромиси с библейските истини, за да се поддържа мира и единството, Мартин Лютер никога не допуска. Здравословното му състояние се влошава, но той продължава да работи. В началото на м. януари 1546 г. Лютер е помолен да отиде в гр. Айслебен за решаването на спор между графовете на Мансфелд.
към текста >>

39. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

ТОМ 24

Драгомир Василев никога не направи компромис със съвестта си.
Постоянно е търсен и назначаван от съда като вещо лице по тежки углавни дела за начети, по които се иска и смъртно наказание. Драгомир Василев е търсен от търговци и банкери за постоянен консултант. Включен е в управителни съвети на редица акционерни дружества. Много граждани, особено евреи, при тяхното изселване за Израел, го ангажираха за свой пълномощник по отношение стопанисване на имотите им и защита на техните правни и финансови интереси. Обществото имаше доверие в него. Драгомир Василев никога не направи компромис със съвестта си. Държеше на своята, макар относителна свобода, и отбягваше скъпо заплатени служби и постове или участие в партии и политическия живот в страната. През целия си живот той печелеше приятели и доверие с трудолюбието и честността си. Обичаше хората и бе обичан, разбираше слабостите им, не ги съдеше, но към себе си беше строг. Преди 9.IX.1944 г., като очевидец на действията на армията и жандармерията в Трънския балкан срещу така наречените "шумци" (партизани), той не остана спокоен. Помощта, която получаваха партизанските чети (Славчо Трънски) през 1944 г.
към текста >>

40. 4.7. ВОЙНАТА МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКИТЕ НАРОДИ

ТОМ 25

Странен е бил Христос, особен човек е той не прави никакъв компромис с никого, а говори само истината и изисква само нея... "
А сегашните народи са на робство, слугуване, на труд, на мъчения и страдания. Това са съвременните народи. Сега, за да минеш от България в Англия, за да ти дадат един паспорт, ще видиш и ще патиш. Не трябва да си правим никакви илюзии. Този морал на Христа е странен. Странен е бил Христос, особен човек е той не прави никакъв компромис с никого, а говори само истината и изисква само нея... "
към текста >>

41. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

ТОМ 25

И такъв компромис няма да направя.
Че, по мое желание започнахме да удържаме по 10% от артистите, които участвуваха в агитки. С тези пари ние купихме два акордеона, ний обзаведохме стол за служителите, това е по отношение на службата и по отношение на партийното ми членство. Защото аз като такъв влязох отговорник в Профорганизацията. Друго нямам какво да кажа. Всички вдигат ръка, които са за, а през време на почивката много от хората идваха при мене, даже и по имена ги помня някои да ми кажат: "Абе другарю Сотиров, съгласете се с Партийно бюро, пък вий си продължавайте да си имате тези разбирания." Казвам: "Не." Това нещо няма да бъде, това, което има у мене, това ще го изявя. И такъв компромис няма да направя. Вий ще ги гласувате по съвест, както аз по съвест решавам нещата. И наистина всички гласуват "За" - 67 или 69 беше. Само една жена, профотговорника на чистачките, баба Райна. - "Кой е против? " И тя вдига ръка.
към текста >>

42. 26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

Тодор Божков

ТОМ 25

Той беше националист, патриот, голям службаш, предан и верен на дълга си, неумолим и безкомпромисен.
сам дойде при мен и с голяма скръб ми каза: "Господин полковник, стана това, което вие казахте. Германците не можаха да вземат Москва! " Аз го помолих да седне и някак сериозно и виновно, но съвсем приятелски му обясних всичко. Казах му, че аз не съм болшевик, но аз знаех, че германците няма да вземат Москва. Той беше умен и културен генералщабен офицер, много хитър и предвидлив като разузнавач, преди това беше началник на РЕО в Министерството на войната и знаеше много неща. Той беше националист, патриот, голям службаш, предан и верен на дълга си, неумолим и безкомпромисен. За всичко това той не можеше да бъде обвинен и упрекнат. Тъкмо обратното, той заслужаваше за тези си качества похвала, но пред фактите и боговете мълчат. Той знаеше и ценеше в мен някои добри качества на добър войник и българин и поради това инцидентът беше приключен. От този момент ние станахме още по-добри приятели. Той имаше голямо доверие в мен и ми доверяваше най-съкровените си неща от личния си и служебен живот.
към текста >>

43. 8. Законът и Школата

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

Ала тук играта с огъня е твърде опасна и отклонения и компромиси са абсолютно изключени.
И ония, които се чувствуват “големи" и знаят “много”, за какво ли са дошли в школата, те имат и смелостта и дързостта да поучават Своя Учител как да говори и какво да говори. Намират, че нещо у Него би могло да бъде другояче, например точно както те мислят по дадени въпроси и с това те се опитват да коригират работата в школата и методите на Учителя. Учителят споменава за такива “учени”. Ние не знаем кои са били тези напреднали ученици, които си позволявали да коригират Божественото и да критикуват Учителя. Една окултна школа няма нищо общо със света и оттам с всичките светски учебни заведения, макар, че и там принципът е същ. Ала тук играта с огъня е твърде опасна и отклонения и компромиси са абсолютно изключени. Учителят в една велика школа е абсолютен в своите методи, програма, прийоми. На йота няма да я промени заради хрумванията на някои, които се смятат за авторитети. Учителят е изпитан по всичките посоки, няма, какво да се изпита. Предстои да се изпита само ученикът, защото той не е изпитан. Учителят казва: ”Не искам да ви слагам ярем и да ви заставя насила да работите.
към текста >>

44. 19. Школата

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Школата изискваше вяра, убеждение, устойчивост - никакви компромиси, съмнение и отклонение от правата линия - основната в школата - чистота и всеотдайност.
Школата изискваше постоянство, търпение, точност и самообладание. Онова, което учениците изработваха и придобиваха, щеше да остане като плод в техния живот, узрял под лъчите на светлината и топлината, които Учителят изливаше върху него. Школата изискваше искреност, чистота, безкористие и абсолютно доверие. Само благодарение на тези добродетели можеше да се реализира правилна и хармонична обмяна между Учител и ученик. Всякакъв фалш или сянка на недоверие бяха тъмни петна, които запушват порите на душата - неизлечима проказа, която поразява ученика още в ранния стадий. Школата изискваше вяра, убеждение, устойчивост - никакви компромиси, съмнение и отклонение от правата линия - основната в школата - чистота и всеотдайност. От ученика се изискваше абсолютна верност към всичко, което засяга неговия живот и живота на школата и към делото на Учителя. Съмнението, недоверието, неискреността бяха равносилни на духовна смърт, на самоубийство. На земята нямаше по-строга, по-взискателна програма от тази на школата. Нека нейните врати да бяха достъпни и на прага да нямаше ангел с огнен меч. Като в класила нива школата търпеше плевелите, ала времето и воденичния камък, големите сита, кога да е щяха да си кажат думата и да наложат неумолимата си присъда.
към текста >>

45. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Опит да примиря истината със светския живот - компромиси. 5.
Много ми е приятно като виждам вашия ентусиазъм и живата ви надежда за скорошното тържество на истината, но минал вече този път, по който вие сега вървите, мене ми се иска да ви предупредя за опасностите, които се срещат по този път. Аз поне, откакто се родих за нов и истински живот, минах следните степени: 1. Възторг от познанието на истината. 2. Желание и надежда да я осъществя веднага. 3. Разочарование във възможността да се осъществи тя скоро във външния свят и надежда да я осъществя в себе си, в своя живот. 4. Опит да примиря истината със светския живот - компромиси. 5. Отвращение пред компромисите и отчаяние, или най-малко: съмнение в истинността на това учение и 6. Най-сетне: съзнаване, че ти не си призван да изменяш света в името на истината, че не можеш дори в личния си живот да осъществиш истината, както тебе ти се иска, но можеш без да се грижиш за това, което става в света /това е дело на Бога/, без да се грижиш за това до колко си последователен в очите на другите, според силите си пред Бога, да осъществиш истината, т.е. да изпълниш неговата воля. “И само това дава пълно спокойствие. Тези степени, струва ми се, минава всеки човек, възраждащ се към живот.
към текста >>

Отвращение пред компромисите и отчаяние, или най-малко: съмнение в истинността на това учение и 6.
Аз поне, откакто се родих за нов и истински живот, минах следните степени: 1. Възторг от познанието на истината. 2. Желание и надежда да я осъществя веднага. 3. Разочарование във възможността да се осъществи тя скоро във външния свят и надежда да я осъществя в себе си, в своя живот. 4. Опит да примиря истината със светския живот - компромиси. 5. Отвращение пред компромисите и отчаяние, или най-малко: съмнение в истинността на това учение и 6. Най-сетне: съзнаване, че ти не си призван да изменяш света в името на истината, че не можеш дори в личния си живот да осъществиш истината, както тебе ти се иска, но можеш без да се грижиш за това, което става в света /това е дело на Бога/, без да се грижиш за това до колко си последователен в очите на другите, според силите си пред Бога, да осъществиш истината, т.е. да изпълниш неговата воля. “И само това дава пълно спокойствие. Тези степени, струва ми се, минава всеки човек, възраждащ се към живот. И опасностите при всяка от тези степени вие ще видите сам”.
към текста >>

46. 30. Колонията на „Възражданци” в България; Задачите на колонията на „Възражданци“,

Да не вземаме по възможност участие в онези компромиси на живота, които ни окръжават на всяка крачка - да се отстраним от богатството и осигуреността, от тази кървава цивилизация с нейния шум, разкош и празност, от притесняването на ближните, от държавата, църквата, военщината.
Да нямаме собственост, да не считаме нищо за свое, да се отнасяме с пълно доверие към тези, които биха водили паричните или въобще материалните работи на колонията. От никого да не искаме отчет за делата - било лични, било комунални. Да устроим целия си живот на началата на търпимост, самопожертвувание, любов, свобода и равенство. Да нямаме началник, да решаваме всичките си общи работи заедно и свободно, вслушвайки се любовно в думите един на друг и отстъпвайки си взаимно в дреболиите. Да се опростим и пречистим. Да не вземаме по възможност участие в онези компромиси на живота, които ни окръжават на всяка крачка - да се отстраним от богатството и осигуреността, от тази кървава цивилизация с нейния шум, разкош и празност, от притесняването на ближните, от държавата, църквата, военщината. Да не се ползуваме не само от робския труд на другите хора, но и от труда на животните. Да поддържаме своя живот и да водим цялото си домакинство само със своя личен труд, без да се ползуваме нито от наемни работници, нито от животни С една дума, ние си задавахме грандиозни планове за преустройството на живота. Напущайки всецяло съвременното устройство на живота, ние искахме да устроим нов живот на християнски начала. Искахме да създадем една нагледна частица от този възможен бъдещ живот, където да няма нито насилие, нито лъжа. Където всеки да бъде само производител, който свободно разполага със своя труд и неговите произведения.
към текста >>

47. 34. Колонията на „Възражданци” в България. Практическо осъществяване на нашите задачи.

Като се помъчихме с количката няколко дни и като не видяхме големи резултати от работата си, ние решихме да направим компромис, да наемем един селянин, който да ни превози с воловете си 60-70 кола тор.
Накрая на селото имаше няколко грамадни камари прогнил тор - селяните изхвърляха тук своя тор, считайки за излишно да си торят нивите. И ние решихме да използуваме този прекрасен гнилек. Направихме си малка ръчна количка с две колела и започнахме да караме с нея тора. Но количката се оказа много неудобна и тежка. Трудно ни беше да я влачим даже на четвърт натоварена. Като се помъчихме с количката няколко дни и като не видяхме големи резултати от работата си, ние решихме да направим компромис, да наемем един селянин, който да ни превози с воловете си 60-70 кола тор. Ние се радвахме, че в бъдеще ще ни се удаде някак да отстраним тези непредвидени трудности и да избегнем по този начин тъй нежелателните за нас компромиси. По това време ни се удаде да превземем пресата - печатницата и хартия. За хартия ние похарчихме последните си 40 лв. И затова трябваше да се бърза с печатането, за да можем, като излезе първия номер от списанието, да съберем пари от абонаменти и да продължим по този начин както издателското си дело, така и живота си. Ние вече съвсем нямахме от какво да живеем.
към текста >>

Ние се радвахме, че в бъдеще ще ни се удаде някак да отстраним тези непредвидени трудности и да избегнем по този начин тъй нежелателните за нас компромиси.
И ние решихме да използуваме този прекрасен гнилек. Направихме си малка ръчна количка с две колела и започнахме да караме с нея тора. Но количката се оказа много неудобна и тежка. Трудно ни беше да я влачим даже на четвърт натоварена. Като се помъчихме с количката няколко дни и като не видяхме големи резултати от работата си, ние решихме да направим компромис, да наемем един селянин, който да ни превози с воловете си 60-70 кола тор. Ние се радвахме, че в бъдеще ще ни се удаде някак да отстраним тези непредвидени трудности и да избегнем по този начин тъй нежелателните за нас компромиси. По това време ни се удаде да превземем пресата - печатницата и хартия. За хартия ние похарчихме последните си 40 лв. И затова трябваше да се бърза с печатането, за да можем, като излезе първия номер от списанието, да съберем пари от абонаменти и да продължим по този начин както издателското си дело, така и живота си. Ние вече съвсем нямахме от какво да живеем. До идущата реколта беше още далече и цялото ни спасение беше само в печатницата.
към текста >>

Можеше да се направи компромис само в печатната работа.
Ние оставяхме работата, присядахме до стената и слушахме „салютите" на вълнуващото се море, вгледвайки се в красивите мигащи звезди, които осяват черното южно небе с милиарди ярки и разноцветни огънчета Ние се вслушвахме в тишината на нощта, рядко нарушавана от самотния и глух лай на някое закъсняло куче. И в тези прекъсвания на любимата работа, чувствувайки и съзнавайки нещо ново, неузнаваемо и величествено - ние се изпълвахме с нова радост, нов възторг. Още от първия номер ни стана ясно, че ще успяваме да печатаме само списанието и че тази работа ще заеме цялото ни време - няма да имаме време да се занимаваме с обработката на градината. Пред нас застана въпроса: или книгопечатането, или градинарството. Разбира се, че да захвърлим стопанството си, ние не можехме - това беше главната основа и смисъл на нашия общинен живот. Можеше да се направи компромис само в печатната работа. И ние решихме цялата зима до пролетта да работим всички заедно в печатницата, а през пролетта да наемем да ни се изоре градината, да изоставим печатницата и да се отдадем само на земледелска си работа. А списанието и брошурите си да печатаме в чужди печатници. За воденето на тези работи се отделяхме по ред аз и Жечков, понеже ние имахме възможност, живейки в града у роднини, да водим цялата печатна работа, без да харчим за себе си нито стотинка от общите пари. Като решихме това, ние се отдадохме всецяло на печатарската работа. Можеше да се работи още януари, февруари и март.
към текста >>

48. 35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.

Не се страхувайте от компромисите, които ще срещнете в живота си, но гледайте на тях трезво.
Никога! Създавайте такъв външен живот, който да произлиза от вашия духовен ръст, и вие ще живеете смислен живот и ще се движите напред. Ще се движите не само вие самите, но ще движите и околните си. Вие си шиете дрехи според ръста, за да не ви бъдат нито много широки, нито много тесни. Също така създавайте си външен живот според духовните си сили, за да не бъде нито прекалено тежък и непоносим за вас по своята възвишеност, нито прекалено противен по своята мерзост и низост. Не се страхувайте от компромисите, които ще срещнете в живота си, но гледайте на тях трезво. Гледайте на тях като на нещо такова, което вие още не сте в сила да преодолеете, но което вие непременно трябва да надвиете. Никога не ги оправдавайте, нито пред себе си, нито пред хората. Стъпка по стъпка, с усилието на своето съзнание, приучавайки себе си към добродетел и чистота, вие ще се освободите от тях, усъвършенствувайки себе си и своя живот. Ако ви е противен сегашния начин на живот, излезте от него - и външно, и вътрешно. Но не се напрягайте прекалено да се направите изведнъж свет или да създадете праведен общ живот.
към текста >>

49. 37. Първата отпечатана книга

Сега виж какво, то не трябва да се разпространяват тия неща, но то е първия ми опит в този предговор, пък и първото печатано нещо от мене, което беше доста голямо и който беше така издържан, поддържана именно тази духовна линия на Ибсен и специално на правдата, тази една как да кажа безкомпромисно отдаване стремежа към един идеал, горе-долу в тази насока.
Та аз, ако я намеря книгата ще ти дам. В.К.: Значи пълен крах, финансов. С.К.: Е, виж какво, туй за мене никак не е било важно, защото аз я разпратих на книжарите, имах списък на книжарите. понеже баща ми получаваше „Книжарска дума", вестника на книжарите и там бяха дали пълен списък на книжарите, аз разпратих и много малко са, които пратих, парите дори потънаха повечето. Както и да е. Сега виж какво, то не трябва да се разпространяват тия неща, но то е първия ми опит в този предговор, пък и първото печатано нещо от мене, което беше доста голямо и който беше така издържан, поддържана именно тази духовна линия на Ибсен и специално на правдата, тази една как да кажа безкомпромисно отдаване стремежа към един идеал, горе-долу в тази насока. Млад съм бил и нали много силно съм го изразил. Сега. това беше първото. Аз като се върнах от трудовата повиност. В.К.: Колко време стояхте там? С.К.: В трудовата?
към текста >>

50. 5.10. Махни оградата!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

Може безкомпромисната решителност.
За разумността - всичко може. За любовта - всичко може! За вярата за човещината, за истината, за справедливостта - всичко може! Може крилатата младост. Може безграничната вяра. Може безкомпромисната решителност. Може способността за жертви Може Новото, което идва Могат децата които сега се раждат. И тези, които занапред ще се родят, с единствената мисия, с единствената цел в живота - да сложат кръст над старото. Идете си, идете си вече вие всички, фалирали водачи на човечеството; на народи, партии, лагери, вери, секти, организации, разбирания Идете си вече на почивка, пенсионирайте се. Вие знаете само да разделяте. Да издигате огради, крепостни стени Да строите затвори, казарми, концлагери Да произвеждате атомни оръжия.
към текста >>

51. 15.4. Папа Йоан XXIII за Учителя

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

безрезервност и безстрашие, не държейки сметка за преследванията, на които се натъкват от страна на държавните власти, тия католически водачи далеч превъзхождат представителите на Протестантските и на Православната църкви, които обикновено се приспособяват навсякъде според времето и условията, в пълен компромис между учението на Христа и изискванията на светската власт.
/За целта бе свикан събор в Рим, в който участвуваха представители на всички християнски църкви/. Тогава видяхме Католическата църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света. Под влиянието на този обновителен дух, на много места в света се появиха католически водачи, които вземат живо участие в живота на народа и са проводници на прогресивни идеи и инициативи. Изглежда, че тази обновителна тенденция се затвърдява, защото и сега често в световната преса се дават съобщения за акции и изказвания на католически водачи против насилията, жестокостите и неправдите, вършени от някои правителства в различни части на света. В това отношение, с проявяваните принципност. безрезервност и безстрашие, не държейки сметка за преследванията, на които се натъкват от страна на държавните власти, тия католически водачи далеч превъзхождат представителите на Протестантските и на Православната църкви, които обикновено се приспособяват навсякъде според времето и условията, в пълен компромис между учението на Христа и изискванията на светската власт. ---------------------------------------------------- "Забележка на съставителя. За папа Йоан XXIII виж в „Изгревът", том IV, с. 276-277, под № 51.
към текста >>

52. 15.6. Главният равин Даниел Цион за Учителя.

II. В колибата на Христов

Това е сериозна задача, която с полумерки, с малки компромиси и отстъпки, с хитрувания, а също така и със силата на оръжието, не ще се разрешат.
Носителите на религиозния егоизъм винаги са пораждали жестоки борби уж в защита на религията. И вместо любов, както трябва да се предполага, сеели са омраза между хората". На много места, в подкрепа на окултните истини, той цитира Макс Хайндел, основателя на Розенкройцерското общество в Калифорния, Америка. Така идеите на Учителя, възприети от главния равин в България Даниел Цион, сочат на цялото световно еврейство нов път - единствения спасителен път - пътя към Христа! Днес световното еврейство и специално това в еврейската държава Израел, е поставено пред една важна, съдбоносна историческа задача - да разреши правилно, разумно въпроса, спора с арабския свят. Това е сериозна задача, която с полумерки, с малки компромиси и отстъпки, с хитрувания, а също така и със силата на оръжието, не ще се разрешат. И нека евреите не си правят никакви илюзии, нека на нищо друго не се надяват - никакви свръхоръжия не ще им помогнат. Изобщо, не трябва да се разчита на оръжието. Този въпрос, от който е заинтересувано цялото човечество, ще се разреши само по пътя на Любовта - по пътя, сочен от Христа. Няма друго разрешение. Никакви пазарлъци не ще помогнат.
към текста >>

53. 212. Истинското щастие е в процеса на постижението

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Така той направи малък и съвсем незабелязан от самия него компромис, така Христов почна да закръглява островършията на неговите стари и следователно погрешни разбирания.
Но прецени, че не трябва, защото това беше идеал и разбиране за бъдеще, затова спря всичките си мисли и заговори за друго. Защото според него, когато в съзнанието се явят две и повече мисли за едно и също нещо, това показва, че съзнанието е нечисто, раздвоено и нещата не могат да се осъществят по липса на сила, на импулс, и че на това състояние на раздвоение се дължат противоречията, то самото е противоречие. И в такива случаи, за да се вземе правилно решение, трябва съзнанието да се изчисти, да стане единно, да има една идея, едно решение. -„Добре, добре" - казваше Христов като клатеше глава. - „Ще бъде, ще бъде както каже Бог.” И този път думата „Бог” прозвуча на Андрей неприятно, но я прие, защото сега тя съвпадаше с интересите му и чувстваше, че беше некрасиво след всичко така хубаво да запротестира. Така той направи малък и съвсем незабелязан от самия него компромис, така Христов почна да закръглява островършията на неговите стари и следователно погрешни разбирания. - Господин Христов, знаете ли от мене какво точно ще стане? -запита Андрей и се изчерви, защото почувства, че този въпрос не беше уместен. Андрей и всички, в присъствието на Христов ставаха много критични към изказванията и въпросите си, получаваха отговорите и разрешенията направо в душите си. Христов имаше способността всяко и каквото и да било изказване на другите, да ги използва така, че постигаше своята принципна цел - доброто. - Зная - отвърна той тържествено и с апломб.
към текста >>

54. 12. Кое е светлото същество с корона на главата

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Те са толкова вглъбени, от тях струи любов, милосърдие, благост и абсолютно спазване на законите, строгост и безкомпромисност.
Велика Божия картина! Да спрем и ние тук. Те дори не ни виждат - толкова са съсредоточени в молитвата си. Благодарят на Бога за светлината, която непрекъснато им изпраща Те са толкова напреднали, че като се молят, светлината на храма се увеличава още повече, а те непрекъснато са в молитва. Вземете пример от тях. Те са толкова вглъбени, от тях струи любов, милосърдие, благост и абсолютно спазване на законите, строгост и безкомпромисност. Свържете се с тях, станете като тях разумни, мъдри, светли, любящи служители на Бога. И за какво се молят те? Благодарят непрестанно на своя Създател, Който с такава любов и безконечно дълго време ги е чакал те да вървят крачка по крачка по пътя на своето усъвършенстване. Помагал им е, и Той ги е насърчавал. Вашият път е, техен изминат път вече.
към текста >>

55. 51. Брата помага на Величка, защото от миналото и сега се грижи много за своята майка Стефка

Коментар на Вергилий Кръстев - съставител на „Изгрева”

При мен компромис няма, бързо действам!
Учителят Сам, лично нареди непрекъснат контрол за Величка! Тя не е оставена без надзор, нито за миг! В противен случай тя нямаше никога да устои, и животът й беше в опасност. Този изпит, който Учителят Сам й даде, беше проява на Неговата висша Любов към нея, за да може тя да узрее и да придобие опитности, които й липсват. Сега, накрая - брата говори: Аз съм определен да довърша великото дело, и аз ще го изпълня с чест! При мен компромис няма, бързо действам! Притежавам безпределна смелост и безстрашие! Лесно се справям и с най-черните сили, и те ми се подчиняват! Заповядано ми е от моя Учител да помогна на Величка в разгрома на злото. АМИН! ТАКА ДА БЪДЕ! - Господи и Учителю благ, аз се подчинявам с радост на тази заповед, и от известно време работя усилено!
към текста >>

56. 1. Хвърли щастливеца в морето.... Блог на Милка Кралева; 1.1. Какво е това заглавие?

Описано е много точно и безкомпромисно. 1.1.3.
Затова се нарича Черно море. За справка - виж „Изгревът”, т. 9, с. 825-829 - за първия триъгълник на Черната ложа; с. 829-831 - за втория триъгълник. Описано е много точно и безкомпромисно. 1.1.3. Река Дунав извира от Швейцария - от Черната скала. Тя преминава през цяла Европа, и в нея се изливат от градовете, през които преминава всички нечистотий, извержения от астрално естество, и цялата клоака на културна Европа. Знаете ли какво е това клоака? И накрая, всичко това се влива в Черно море. От едната страна е Черната скала от Швейцария, а от другата страна е Черно море.
към текста >>

57. 46. Панаирите на книгата в София

Милка Кралева

Знаех, че ще продължа да работя по същия безкомпромисен начин.
Те мислеха ограничено, без дълбочина и разбиране! Този случай, обаче, ми помогна да се определя окончателно в себе си, да съм наясно за кого работя, и на кого служа! И дотогава работех за Учителя, и само за Него. Но след този случай, аз вече бях категорично мотивирана. Упрек като този, че съм подливала вода на Софийското издателство, бе скудоумие! Знаех, че ще продължа да работя по същия безкомпромисен начин. Създадох си една вътрешна „цедка”, за работата на другите около мен. Не приемах всичко, и не харесвах всичко. Имах висок критерий. Следвах линията на брат Борис. Не ме интересуваше дали онова което правя, се харесва от всички!
към текста >>

58. 34. Песента „Божествена любов ме озари”. (13.03.1943, събота, София - Изгрев)

ТОМ 34

3- то правило: Когато дойде до принципа на петтях добродетели: Любов, Мъдрост, Правда, Истина, Добродетел, не прави никакви компромиси и никакви отстъпки.
Свещта не трябва да стои близо до огъня, защото ще се стопи. Ти трябва да спазваш известни правила: 1- во правило: Ти да не угаждаш на хората. Интересувай се от мнението на Бога, не слушай мнението на хората. 2- ро правило: Талантът е притежание на Душата. Когато Душата има един принцип, тогава Бог работи в нея. 3- то правило: Когато дойде до принципа на петтях добродетели: Любов, Мъдрост, Правда, Истина, Добродетел, не прави никакви компромиси и никакви отстъпки. 4- то правило: Когато хората ти задават въпроси, никога не бързай да им отговаряш. Свързвай се с Бога и провери първом. 5- то правило: Когато някой ти изпрати една мисъл, не бързай да се усмихнеш. Първо провери и тогава се усмихвай. 6- то правило: На Физическия свят ти си в женска форма.
към текста >>

59. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

Тези противоречиви постановки несъмнено изразяват лавирането, към което прибягва Цанков, считайки го за незначителен компромис при началната стъпка, особено след предявеното важно условие - запазването на „всички наши предимства и обичаи, съществуващи от древността в нашата църква и народ”.
Брунони, който предизвестен ги очаквал заедно с армено-католическия патриарх Хасун, заобиколен от целия си кпир. Там, както свидетелствува Боре Цанков и последователите му заявяват желанието си да се възстанови тяхната древна йерархия, като запазят своя източен обред. Те декларират, че приемат всичко, каквото Римската църква учи, и оформят съответен протокол. Веднага след това в църквата на папското представителство оповестяват, че са снабдени с пълномощия на народа - в същност те се позовават на дотогавашните униатски събрания - подписват акт за отричане от православието и за присъединяване към католицизма. Отправено е и прошение до папа Пий IX, в което съобщават, че изповядват „всички истини”, които учи Римската църква, и молят да си запазят своите обреди и църковни обичаи. Тези противоречиви постановки несъмнено изразяват лавирането, към което прибягва Цанков, считайки го за незначителен компромис при началната стъпка, особено след предявеното важно условие - запазването на „всички наши предимства и обичаи, съществуващи от древността в нашата църква и народ”. Продиктуван от пропагандни съображения, във вестник „България” е поместен по-различен и разширен текст. В него, от една страна, се признават догмите и обредите на католицизма, а, от друга, се изразява увереност, че богослужението, обичаите на духовенството, черковните обреди в българската църква ще останат незасегнати. Фигурират също искания папата да издействува посредничеството на френския император пред турското правителство за утвърждаване на „нашата йерархия за независима”, а френското правителство „да ни дава покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи в турската държава, които припознават Западната църква”. Безразличен към теологичните въпроси, тук Цанков премълчава приемането на католицизма от българката депутация при подписването на унията. Колкото до призивите за френска протекция - които по същество той отправя по-рано чрез меморандума си до Наполеон III -в действителната молба към папата именно заради необходимостта от строго религиозния й характер са отбягнати.
към текста >>

И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”.
Последователно настъпателен е неговият вестник особено когато отбранява българската народност от попълзновенията на великогръцкия шовинизъм. Като се надява, че съюзът с Римската църква ще разкрие за поробеното му отечество нови хоризонти, че ще донесе социални придобивки за българите, той пише: „Българският съединен народ, макар още малък, обаче е равен по права и привилегии с кой да е друг народ от Отоманската империя, а под високото покровителство на папата... е равен по права и привилегии с кой да е друг образован народ от католическия свят.” Независимо че продължава главното си направление, умереният вече тон на възобновения вестник „България” към критиците свидетелствува за различната позиция на Цанков преди и след неговата обиколка в провинцията. Убеждавайки се от непосредствените си впечатления, че влиянието на унията сред народа е незначително, сега вече Цанков не осъжда така остро своите идейни противници, обявили се както срещу патриаршията, така и против униатското движение. „Аз ся признавам, четебилиза извинение-пишетой всъобщението си за възобновяването на вестника. - Защото, като са били далеч от средоточието на работите - продължава Цанков, - те са си въображавали, че българите имат толкоз различни средства, за да се издигнат на височината на другите народи..., колкото пътеки има в България... Но не е тъй. И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”. И понеже счита, че разликата между тези две течения се свежда само до пътя, който са избрали за решаването на църковния въпрос, заявява: „ние уверяваме от сега, че ще почитами сичките ония, които не веруват, че ще могат да споделят нашите убеждения”. Между Цанков и католическата пропаганда в турската столица още с появата на българската уния се зараждат противоречия. Докато той я приема като средство за създаване на независима българска църква и затова пледира за национално духовенство, едва е ръкоположен Йосиф Соколски, и католическите мисионери пренебрегват обещанията, че униатите ще спазват източния си обред, и излизат с искане те да служат в униатската църква, Тези недвусмислени тенденции след сензационното изчезване на униатския архиепископ бързо прерастват в настояване за покатоличване на българите. Такава постановка е обаче твърде далеч от национално-политическата програма на Цанков. Като резултат на все по-задълбочаващия се конфликт в организирания през 1862 г.
към текста >>

Прибягването към компромис, за да осигури крачка напред, за да обезпечи в перспектива осъществяването на целта, явно се очертава като един от политическите му принципи.
[2.] Лазаристите пък Боре, Фавериал, Лепавек поради ясно изявените национално-политически съображения на Цанков и привържениците му, за да не бъде изложена унията на провал, предлагат умерен метод. Въпреки приложения натиск и мерките за ограничаване на влиянието му редакторът на „България” далеч няма намерение да се примири. Той организира подаването на прошение до Портата с искане за граждански началник на унията да бъде утвърден един от българоуниатските свещеници. В борбата за удовлетворяване справедливите искания на своя народ и при открития нов фронт с католическите мисионери Цанков съобразно обстановката гъвкаво сменя тактиката си. Не се увлича в догматично следване на линия, ако се окаже лишена от изгледи за успех. Прибягването към компромис, за да осигури крачка напред, за да обезпечи в перспектива осъществяването на целта, явно се очертава като един от политическите му принципи. Така известно време той се обявява против наложения свещеноначалник на българите - католик П. Арабаджийски, а впоследствие се съгласява, но ако му се възложат само граждански функции. Що се отнася до воденето на религиозните служби, настоява да се осигури български униатски свещеник. По този повод е подадена и молба до папа Пий IX (3/16 април 1863 г.) с възражение срещу налагането на инороден мисионер за духовен глава на българската уния. „Но тая мярка, от една страна е по принцип противна на обещанието за национална йерархия, която Ваше светейшество сам ни дадохте... се изтъква в този документ - и, от друга страна, ние знаем, че всички и даже наши братя, не приели унията, биха погледнали с неудоволствие един чужденец да бъде начело на нашата йерархия и в ръководството на нашите дела.” Ясно е отразена и маневрената стъпка на Цанков-Арабаджийски, признат от турското правителство, да остане за граждански началник, а религиозните служби да бъдат водени от български униатски свещеник.
към текста >>

60. 2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили

Именно поради това те започнали [5.] да търсят компромисни решения.
В същото време записката предвижда [З.]да се окаже съдействие на славяните да подготвят свой духовен клир. Тази теза се опирала на принципа за защита на православието -официалната руска идеология. [4.] В новата обстановка тезисът за православното единство влязъл вече в остро противоречие с националния принцип. По този начин царската политика се противопоставила на българските национални домогвания, а това силно накърнило нейното влияние в България и дало възможност на западните държави да засилят религиозно-прозелитичните си действия в Ориента. След акцията на 3 април 1860 г, руските дипломати и политици разбрали, че се отива към окончателен разрив между Патриаршията и българите. Именно поради това те започнали [5.] да търсят компромисни решения. Сред официалните среди в С. Петербург и Москва се оформят три различни разбирания за подхода към българския църковен въпрос. Славянофилите Александър II и някои по-далновидни духовници, уплашени от униатското движение настоявали да се заложи на българите. Една група начело с княз Горчаков смятала, че трябва да се следва пътят на помирението и компромиса. Но и през заключителния етап на църковното движение все още най-силно влияние имали прогръцки настроените консерватори начело с оберпрокурора на св.
към текста >>

Една група начело с княз Горчаков смятала, че трябва да се следва пътят на помирението и компромиса.
След акцията на 3 април 1860 г, руските дипломати и политици разбрали, че се отива към окончателен разрив между Патриаршията и българите. Именно поради това те започнали [5.] да търсят компромисни решения. Сред официалните среди в С. Петербург и Москва се оформят три различни разбирания за подхода към българския църковен въпрос. Славянофилите Александър II и някои по-далновидни духовници, уплашени от униатското движение настоявали да се заложи на българите. Една група начело с княз Горчаков смятала, че трябва да се следва пътят на помирението и компромиса. Но и през заключителния етап на църковното движение все още най-силно влияние имали прогръцки настроените консерватори начело с оберпрокурора на св. Синод граф Д. Толстой. При тази постановка на българския църковен въпрос, сред руските политически върхове през 1864 г. за посланик в Цариград бил назначен генерал Н. П. Игнатиев, за който един френски дипломат пише, че Русия едва ли би могла да намери по-способна и енергична личност, която да защищава нейните интерес на Изток.
към текста >>

[1.] Новият руски посланик възприел по църковния въпрос курс на помирение чрез компромис между двете враждуващи страни, [2.] като се придържал в старата доктрина за единството на християните под егидата на Патриаршията.
Но и през заключителния етап на църковното движение все още най-силно влияние имали прогръцки настроените консерватори начело с оберпрокурора на св. Синод граф Д. Толстой. При тази постановка на българския църковен въпрос, сред руските политически върхове през 1864 г. за посланик в Цариград бил назначен генерал Н. П. Игнатиев, за който един френски дипломат пише, че Русия едва ли би могла да намери по-способна и енергична личност, която да защищава нейните интерес на Изток. [1.] Новият руски посланик възприел по църковния въпрос курс на помирение чрез компромис между двете враждуващи страни, [2.] като се придържал в старата доктрина за единството на християните под егидата на Патриаршията. [3.] Неговите отстъпки пред българските искания, когато движението придобивало силен размах или когато българите обръщали очи на Запад, плод на помирителната му линия, са резултат от промяната на тактиката, а не на източноцърковната доктрина. [4.] Главната грижа на Игнатиев била да се отблъсне западното религиозно влияние в България, което повече от всичко плашело руската политика. В тази област били съсредоточени средствата и дипломатическите усилия на руския генерал. И така чак до решаването на българския въпрос през 1870 г., пък и след това, царската дипломация в Цариград не могла да излезе извън рамките на традиционната си политика. Изключение в това отношение правят само усилията на пловдивския вицеконсул Н.
към текста >>

Българските водачи трябвало да лавират в сложните лабиринти на тази политическа джунгла и след многобройни компромиси да се домогват до крайната цел.
френските дипломати в Цариград, които непрекъснато се занимавали с църковния въпрос, държали за запазване на властта на Патриаршията и поради това, макар и по различни съображения те действували съвместно с руското посолство. Целта на френската дипломация в случая е ясна - като разгаря противоречията между българите и Патриаршията, да може да разширява периметъра за разпространението на униатството, което се проявявало не като осъзнато религиозно движение, а като реакция срещу гръцката неотстъпчивост. Но от средата на 60-те години френската и австрийската дипломация променили своята позиция и макар и колебливо, застанали на българска страна. Към това ги подтикнал провалът на католическата пропаганда и стремежът им да дискредитират Русия, която все още продължавала да се придържа в тезиса на православното единство. Промяната във френската и австрийската позиция показва още веднъж, че политиката на великите сили във всички случаи се съобразявала единствено със собствените си интереси. Българските водачи трябвало да лавират в сложните лабиринти на тази политическа джунгла и след многобройни компромиси да се домогват до крайната цел. Така през 50-70-те г. на фона на могъщото църковно движение се заражда и българската национална политика, израстват първите признати представители на българската нация, които трябвало да регулират нейните отношения с Турция и Цариградската патриаршия, с европейските велики сили. От този първи пряк контакт на българите с „голямата политика” кристализират окончателно различните течения и партии в църковно-националното движение. Първата, най-силна и влиятелна групировка в църковното движение е „партията” на националното действие. Тя има двама големи водачи -Иларион Макариополски сред духовниците и д-р Стоян Чомаков сред гражданските лица.
към текста >>

По същество това течение отразява компромиса между българските домогвания и руската политика и представлява русофилската партия в национално-църковното движение.
Силно влияние върху нейните схващания оказвала екзалтираната патриотична позиция на Г. Раковски, защищавана на страниците на в. „Дунавски лебед”, намерила израз в неговия химеричен план за създаване на „Българска национална християнска държава”, откъсната както от Източната, така и от Римската църква. Втората групировка е на умереното действие. Тя застъпва тезата, че българският въпрос трябва са се реши чрез преговори и отстъпки, като се избягва разривът с Патриаршията. По същество това течение отразява компромиса между българските домогвания и руската политика и представлява русофилската партия в национално-църковното движение. Начело на „умерените” стоят проруски настроените български дейци като Н. Геров, Т. Бурмов, за известен период и Ал. Екзарх. Привържениците на това течение са ръководителите на Одеското българско настоятелство и на Добродетелната дружина. Към него гравитира и П. Р.
към текста >>

61. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

Докато френската политика, макар и нерешителна, се опитва да използва унията в своя полза, а католическа Франция се ласкае от мисълта, че в Ориента ще се разкрият нови периметри за нейното влияние, Русия остро и безкомпромисно застава срещу унията, търсейки възможност да я унищожи още в зародиш.
Списанието на фондацията за източните училища обнародва голяма статия за унията и отношението между България и католическия свят. „Revue contemporaine” печата друго изследване за българското движение, подкрепено с главните униатски документи, с анализ на политиката на чуждите сили в българския въпрос. Списанието сочи, че унията ще има огромни последици, главната от които ще бъде ликвидирането на руското влияние в България. България - завършва патетично авторът на това изследване Амеро Жустен „ще издигне между Русия и Цариград една великолепна бариера, по-добра отколкото бариерата на нейните реки и планини”. Все в тоя дух са разсъжденията, застъпени в едно специално документално издание от 1863 г., което като преценява религиозната обстановка в България, с надежда заключава, че „църковният въпрос може да придобие в нашия век такова значение, каквото е имал преди 1000 години.” Униатското движение предизвиква редица други още интересни изследвания и публикации, но те ще бъдат разгледани по-нататък. Докато френската политика, макар и нерешителна, се опитва да използва унията в своя полза, а католическа Франция се ласкае от мисълта, че в Ориента ще се разкрият нови периметри за нейното влияние, Русия остро и безкомпромисно застава срещу унията, търсейки възможност да я унищожи още в зародиш. В навечерието на акта на 18 декември руските дипломати в Цариград били на крак. Те опитвали всички възможности да отклонят Цанков от замислената акция. В името на тази цел, те дори били съгласни да ревизират своето традиционно становище за единството. И когато на 27 ноември 1860 г. в Цариград се превело събрание на българските първенци, което отхвърлило унията и решило да признае Иларион за глава на българската църква, Лобанов-Ростовски веднага одобрил тези решения.
към текста >>

62. 5.5.6.4. Бележки.