Търсене в текстове за 'Кожа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 212 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На много скакалци били извадени всичките вътрешности, като запазили само кожата, главата, крилете и крачката и при все това скакалците дълго живели, продължавайки да правят своите скокове.
Най-лесно се правят опити с насекоми. И ето във Франция учени естественици и ентомолози се заловиха да търсят седалището на живота. Били направени много типични опити от К. Фламарион и проф. д-р Манжо от музея по естествена история в Ница. На много скакалци били извадени всичките вътрешности, като запазили само кожата, главата, крилете и крачката и при все това скакалците дълго живели, продължавайки да правят своите скокове. – Животът е в главата! – извикал тогава един от препараторите – какви здрави глави! Тогава на други скакалци били отрязани главите. „Изглеждаше, пише Фламарион, че жертвите на тази важна операция не забелязваха това и продължаваха да скачат. Даже самите глави продължаваха да мърдат пипалцата и челюстите си".
към текста >>

2. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изследвайте си пулса, дишането, израза на лицето, очите, цвета на кожата му и пр.
И затова процесите, които стават в човека дават отражения във всички посоки. Един психически процес предизвиква появата на един физиологически и обратно. В правотата на това може всеки лично да се убеди. Напр. намирате се в едно меланхолично настроение. Излезте за момент от него и насочете вниманието си към функциите на вашето тяло. Изследвайте си пулса, дишането, израза на лицето, очите, цвета на кожата му и пр. Друг път сте разгневен, готов да се карате. Спрете се за момент и направете същите изследвания, сравнете ги с горните и ще имате едно истинско доказателство. Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр. един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един туберкулозен процес, едно сърдечно страдание.
към текста >>

3. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Има хора, които щом ядат раци, чувствуват едно общо неразположение, с изприщване на кожата, главоболие, задух.
Цветовете се събират преди да са се разцъфтели и то ароматичните – преди изгрева, а неароматичните цветя – денем. Шишарките и пъпките се събират само напролет и пр. Всички тия примери ясно показват, че употребяването на известни треви или лекарства трябва да става при интимни условия, а не произволно. Това има същото значение за храната. Играе роля при използването на известни храни и самият организъм, неговите особености от една страна, както и психичното разположение при яденето на известна храна. Има хора, които щом ядат раци, чувствуват едно общо неразположение, с изприщване на кожата, главоболие, задух. Други получават същите явления от сирене или кашкавал, трети от хайвер, зехтин и пр. Това явление е известно в науката под името идиосинктазия. Това са общите характерни черти на храненето по отношение на организма. В живота на хората има нещо болнаво, има нещо което спъва техния свободен полет. И в изучаванията си за причината на тая спънка, различните идеолози се спират на различни причини.
към текста >>

4. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тогава пита се, що за феноменално състояние съществува, в което не само че се получава анестезия, обезболяване, но и едно по-важно състояние, невъзможността да се повреди кожата от огъня.
Такива шамани има в северна и южна Америка, напр. у племето Бетисуани, които ядат огън, ближат разгорещено желязо и пр. Има още много примери от тоя род, които удивляват и учения, и простия, и малкия, и големия. В тия примери няма ни помен от лъжа или фокусничество. Това с категорична положителност твърдят всички наблюдатели. Тогава пита се, що за феноменално състояние съществува, в което не само че се получава анестезия, обезболяване, но и едно по-важно състояние, невъзможността да се повреди кожата от огъня. Обяснението на тая работа представлява голям интерес, понеже се отнася до особени биологически закони, може би малко известни още, но еднакво важни с всички известни досега закони в биологията, физиологията и физиката. [1]„Те, обяснил дядо Стоян, когато дойдеше време, през месец май на св. Константин, правеха сборове, панаири. Тогава гайдата ще засвири, ще отидат на черква, на аязмото, току вземат а викат въх! -въх!
към текста >>

5. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°.
Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°. До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей. В една пещ те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата. Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°. Над тая граница настъпвали опасни за живота последици. Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да изтрае. Нестинарите обаче, изтрайват топлината на червена жар, която се равнява на неколкостотин градуса. Но нестинар не може да бъде всеки. Това са само известни личности от едно село или околия и то на брой няколко само души.
към текста >>

И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз".
През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря.
към текста >>

Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря?
И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря. Факт е, че нестинарите, както и всички огнеиграчи в света, играят своите тайнствени танци, само когато изпаднат в особено състояние на екстаз, на вдъхновение. Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат. Вдъхновението изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек.
към текста >>

Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка.
Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря. Факт е, че нестинарите, както и всички огнеиграчи в света, играят своите тайнствени танци, само когато изпаднат в особено състояние на екстаз, на вдъхновение. Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат. Вдъхновението изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек. И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение.
към текста >>

6. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство.
Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди. А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик. Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство. Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си. Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота.
към текста >>

7. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аз набождам с игли страните си и, според желанието, което се изказва, правя да тече кръв от различни места на кожата ми, или пък спирам кръвотечението.
— Аз съвсем не съм окултист. Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на физиката към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада. Аз за себе си още не съм разрешил този вечен проблем; аз го излагам само чрез феномените, които съм успял да наблюдавам върху своя собствен физически организъм. „Но вярно ли е, че вие се наранявате и по ваше собствено желание спирате кръвотечението, и даже моментално от раните ви остават само белезите? ” „Да, аз правя това. Аз набождам с игли страните си и, според желанието, което се изказва, правя да тече кръв от различни места на кожата ми, или пък спирам кръвотечението. След три минути от нараняването остават само белези. Ако раната е предизвикана от нож, тогава е нужно малко повече време за заздравяване – четвърт час. Трябва да се забележи обаче, че не се закача никакъв вътрешен орган". „Вярно ли е също тъй, че вие можете да потънете в каталепсия, пълна или частична, през време на която сърцето и дробовете ви не функционират? " .,Да и това правя".
към текста >>

8. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения.
Съзнанието у тия форми е било интуитивно. Третата или Лемурийска раса представлява началото на същинския човешки тип. Тя се зародила на континента Лемурия. Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра. Австралия, Тасмания и островите на Възсението, на запад до Мадагаскар и една част от Америка. На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения. Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите. В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор. Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби.
към текста >>

Втората подраса наречена Тлаватлийска е имала жълта кожа и се е родила на земите потънали в Атлантическия океан.
На юг е обемал Индия, Цейлон, Бирма, Малайския полуостров. На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки. Зараждане на тази раса се изчислява да е станало преди около 4 000 000 години от третата раса в края на вторичната ера. Избрани типове от третата раса, предназначени да дадат начало на четвъртата раса, били отведени в северна Азия, докато се формира окончателно Атлантида, след това се спуснали на юг към днешна Африка и близките наоколо земи. Тук се създала първата подраса на четвъртата раса, тъй наречените Рмоахали чийто останки намираме в Японците. Втората подраса наречена Тлаватлийска е имала жълта кожа и се е родила на земите потънали в Атлантическия океан. Големи конвулсии на земята разрушили една голяма част от земите на първата и втора подраси, една част от които се смесили с лемурийците и дали дравидите и др. типове, за които стана дума по-горе. Днешна Индия и нейното местно население представлява една смес от тлаватлийци с дравиди и арийци. По-чист тип са патагонците, американските червенокожи. Тоже и Бирманците и Сиамците.
към текста >>

След като показало на мексиканците миролюбивите науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток.
Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан. Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб. северните и южни индийци нямат брада). То изнамерило буквите и уредило мексиканския календар. След като показало на мексиканците миролюбивите науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток. Също се говори и за Замна, основател на Юкатанската цивилизация. Ланди, Херч и др. казват, че първоначалното население на Юкатан били пришълци дошли от една богата страна на изток, която те наричали Астланд. Писменото обозначение за тази страна било един сложен знак, в който влизал йероглифа на водата. Преданието за потопа, което някои автори считат, че има отношение към Атлантида е известно у много народи.
към текста >>

9. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците.
А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят.
към текста >>

10. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна.
Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен. В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато. Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа.
към текста >>

11. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Шулце.[8] Салпата регенерира ганглия от перибранхиалния епител, без всякакъв намек за образуване на инвагинация (вдаване на кожата) и без регресивна метаморфоза след това – метаморфоза, тъй характерна за развитието на нервната система у мантийните.
Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване. Ред открити в последно време регулативни явления не се подават на обяснение чрез този принцип. Тук се отнася приспособимостта на отделния организъм към новите условия на съществуване: бързината, с която се извършва това приспособяване, не може да се обясни с естествения подбор.” 5). ОПИТИТЕ HА ШУЛЦЕ. Регенерация на ганглий у салпата (Ciona intestinalis) е наблюдавана от Л. Шулце.[8] Салпата регенерира ганглия от перибранхиалния епител, без всякакъв намек за образуване на инвагинация (вдаване на кожата) и без регресивна метаморфоза след това – метаморфоза, тъй характерна за развитието на нервната система у мантийните. Тук пак имаме пряко приспособление, понеже способността за регенериране ганглия едва ли може да бъде придобита чрез подбор, защото мъчно е да се предположи, че този вид често е получавал наранявания тъкмо в тази част на тялото. Щом веднъж се установи, че регенерацията е първично свойство на живото вещество, тогаз се отварят ред важни проблеми от голям теоретически интерес. Една от тях е: как организмът по най-целесъобразен начин намира при случай на регенерация именно най-изгодния и най-късия начин на регенерация; когато се регенерира орган, който не е бил откъсван в естественото състояние на животното, при най-трудни и неочаквани случаи регенерацията става по най-целесъобразния начин, който може да се мисли. Напр. лещата у тритона се регенерира от ириса, а ганглия у салпата от перибранхиалния епител. При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът, пътят на регенериране е пак най-изгодния за организма.
към текста >>

12. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно.
От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално. Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник. Тези два зачатъка отначало растат отделно, но после, започват да се сливат, след известно време, в основната си част. И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени. Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно. Но тук е важна проявата на тенденция към сливане. А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение. Какво показват всички тези примери за пряко приспособление? При тях е изключено действието на естествения подбор, защото при тях организмът реагира при условия, които не е срещал постоянно в своя минал индивидуален и видов живот, та да има възможност да се приспособи под действието на естествения подбор. А щом подборното, т.е.
към текста >>

13. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата.
Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт. Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата. Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото. Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята. Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия. Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите лъчи.
към текста >>

Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите лъчи.
Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата. Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото. Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята. Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия. Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите лъчи. Значи гъсеницата ще възприема само жълтата светлина. Ако при такъв опит я турим в среда с неутрален цвят[8], то какавидите ще имат цвят, характерен за жълтата светлина, т.е. ще бъдат златно-зелени. Ако не се лакират очите на гъсеницата, но целите се подложат на жълтата светлина, пак се получават златно-зелени какавиди. Тая еднаквост в резултатите показва, че цветът на какавидите се определя от зрителните възприятия.
към текста >>

Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване.
Как тогаз ще обясним тяхното образуване чрез ламарковия принцип, чрез пряко приспособление? - пита Вайсман. Ето как отговоря Оскар Хертвиг на това[10]: ,,Може готовият хитинен щит на членестоногите да е малко изменчив. Обаче той е продукт на едно образуващо вещество, на един пласт от клетки с ядки. Този скелет е зависим от тези клетки. Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване. Затова като броим към кожния скелет на членестоногите и лежащата под скелета хиподерма, тогаз този скелет не е чисто пасивен орган". Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси.
към текста >>

14. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени.
Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря. Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение. За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер. Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши. От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена.
към текста >>

15. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък.
Веждите му са слабо извити, тъмни, меки, гъсти. Очите му са длъгнести, умерено вдлъбнати, много живи, тъмносиви със златисти точици. Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той.
към текста >>

Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла.
Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения.
към текста >>

16. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм.
Но що знае човек за земната кора? На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри? Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см. Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго.
към текста >>

17. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н.
Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове. Най-после иде третият голям кръг, който заема последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI). Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите. Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото. Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н. Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс. Това е жизненият кръг на човека. Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси. И когато човек е неразположен или малко болен, да се не смущава, да погледне окото си и щом види жизнения си кръг ярко очертан, това показва, че той разполага с достатъчно жизнена енергия, която може да надделее на болестта, след която човек се обновява. Когато жизненият кръг (VI) е тъмен, никаква болест не може да погълне жизнените припаси на човека.
към текста >>

18. Книгопис Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Сухо, слабо - само кожа и кости - зверче, а можал да разкъса със зъбите си елен и бик.
Дядо Благо ВЪЛК И ЕЛЕН (Басня) Един млад и силен елен, като видял веднъж вълка отдалеко, рекъл си: - Я го виж ти него! Това ли е страшният вълк? Сухо, слабо - само кожа и кости - зверче, а можал да разкъса със зъбите си елен и бик. Не изглежда съвсем вярно това твърдение. Само той ли има зъби? Струва ми се, че зъбите на елените са много по-остри, по-здрави, по-силни. Вълкът яде само мекото месце, а ние, елените, можем да гризем кората на дърветата и фиданките, които във всеки случай са много по-твърди от месото. Но ето го!
към текста >>

19. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1].
Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми. Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите. Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава - величието на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в духовно отношение. Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1]. Въпреки зашеметяването си, аз наблюдавах хармоничните движения на този човек. Исках да разгледам лицето му. Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен.
към текста >>

20. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дали погълнат като ракия или лекарство, или възприет като парфюм, или вкаран в кожата, дали естествено или преобразено - еднакво вреди както на моралното или умственото, тъй и на физическото здраве.
Четете книгите „За и против месоядството." Тогава (аз не се впущам да споря с вас върху устройството на зъбите ви и дължината на вашите черва) погледнете около си и вижте убедителния факт: че мнозина са тъй бодри, без да имат нужда от месо. Но преди всичко помислете, какво ще ви кажа: никаква кръв не ще се допре до устните на ония, в които аз трябва да се изявя! И нито едно живо същество не трябва за тях да умре или да страда. Алкохол - да, че той вреди в голямо количество употребяван, всички сте съгласни. Но и всека капка от него е отровна. Дали погълнат като ракия или лекарство, или възприет като парфюм, или вкаран в кожата, дали естествено или преобразено - еднакво вреди както на моралното или умственото, тъй и на физическото здраве. И всяко най малко - всеки най-тънък дъх от това в стаята - извиква нежелателни същества, които омърсяват света около вас. По тоя начин за вас и вашите това е отрова. Той може да съживява, да ви прави духовити, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние. Той действува подобно на пламъка: едно бляскаво зрелище - последвано от мрак. Всъщност той обезсилва.
към текста >>

21. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова.
Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля. Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя. Под думата "старост" се разбира изхабяване на Божественото. Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява. Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова. Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа. Този акт се извършва навсякъде в природата. Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове!
към текста >>

22. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Механическата наука изучава само подвързията на книгата: описва кожата, с която тя е подвързана, нейния произход и пр.
Това, което може да се научи от механическата наука, е ограничено. Има една граница, която тя не може да прекрачи, защото се занимава само с външното. И затова спира там, дето почва животът. Живата наука започва там, дето спира механическата наука. Тя е жива, понеже ни свързва с самия живот и разширява живота в нас. Механическата наука изучава само подвързията на книгата: описва кожата, с която тя е подвързана, нейния произход и пр. А живата наука изучава съдържанието на книгата, мислите, вложени в нея. Чрез живата наука ние влизаме във вътрешната лаборатория на природата. Механическата наука схваща напр. светлината като трептение на етерни частици, като нещо механическо. А живата наука изучава и по-дълбоките сили, свързани със светлината и с краските.
към текста >>

23. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Магнитните полюси на Стоне, според изследванията на учените, се намирали в неговата дясна ръка и в кожата на главата му.
Като шофьор той работи само с гумени обуща и ръкавици. Но той не отделя само електричество. От неговото приближаване магнитната стрелка започва силно да играе и да се обърша винаги към северния полюс. Стоне е можал да извърши следния опит: на една стъклена плоча било посипано голямо количество железен прах. Стоне прекарал няколко пъти ръката си под плочата и прахът се събирал на купчина. Магнитните полюси на Стоне, според изследванията на учените, се намирали в неговата дясна ръка и в кожата на главата му. Това явление се нарича феромагнетизъм. То е много рядко между хората. Преди много години германския учен, Груневалд, правил опити с медиума Йоханзен, който е бил магнетизиран, но не колкото Стоне. Практичните хора налучкали една хубава идея за използуване необикновените способности на Стоне. Те си послужили с него за издирване руди и закопани богатства.
към текста >>

24. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Слънчевите лъчи действуват преди всичко върху кожата, която притежава важни за организма функции.
Хелиотерапията си поставя за цел да възвърне човека към природата, към въздуха и слънцето. Действието на слънцелечението е общо и местно: слънчевите лъчи стимулират, сживяват и възродяват силите на организма. Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход. Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действуват преди всичко върху кожата, която притежава важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението.
към текста >>

Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния.
Действието на слънцелечението е общо и местно: слънчевите лъчи стимулират, сживяват и възродяват силите на организма. Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход. Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действуват преди всичко върху кожата, която притежава важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение.
към текста >>

Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото.
Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход. Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действуват преди всичко върху кожата, която притежава важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение. Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват.
към текста >>

Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото.
Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действуват преди всичко върху кожата, която притежава важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение. Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло.
към текста >>

Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи.
Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действуват преди всичко върху кожата, която притежава важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение. Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания.
към текста >>

Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение.
Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение. Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и орган за възбуда и абсорбция, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили.
към текста >>

Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват.
Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение. Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и орган за възбуда и абсорбция, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената витална енергия.
към текста >>

От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек.
Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение. Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и орган за възбуда и абсорбция, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената витална енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хлябът на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно, чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази.
към текста >>

Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената витална енергия.
Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и орган за възбуда и абсорбция, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената витална енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хлябът на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно, чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи.
към текста >>

Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хлябът на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно, чрез кожата.
Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и орган за възбуда и абсорбция, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената витална енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хлябът на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно, чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът, изглежда, играе важна биологична роля в метаболизма, общата размяна на веществата в организма.
към текста >>

Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция.
Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и орган за възбуда и абсорбция, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената витална енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хлябът на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно, чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът, изглежда, играе важна биологична роля в метаболизма, общата размяна на веществата в организма. Слънчевите озарения подобряват циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоко лежащи тъкани, подобряват храненето на последните и нервната система.
към текста >>

25. УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Холеричен (жлъчен) темперамент – това са хора със сравнително малък ръст, цветът на кожата им бива жълто-кафяв до маслено-зелен, очите им са впити, обикновено черни или зеленикави – проницателни и изразителни, а погледът им е страстен.
От мотивния (двигателния) темперамент при силната връзка с черния дроб и жлъчката се е създал холеричният (жлъчният) темперамент, а от умствения темперамент се е създал нервният или меланхоличният темперамент. (Дюрвил счита меланхоличният темперамент за „старчески”, което от гледището на Учителя, а и на много други учени е най-малко едностранчиво). Във връзка със старото определение на темпераментите със знаците на земята, водата, въздуха и огъня, Учителят свързва тия знаци с химическите елементи – въглерод, водород, азот и кислород. Всеки един от тия елементи е една формула на даден темперамент. Ще се спрем по отблизо върху главните четири темперамента, като прибавим и нервния темперамент, като такъв който все пак може да се разгледа отделно. Холеричен (жлъчен) темперамент – това са хора със сравнително малък ръст, цветът на кожата им бива жълто-кафяв до маслено-зелен, очите им са впити, обикновено черни или зеленикави – проницателни и изразителни, а погледът им е страстен. Носът е най-вече заострен, ноздрите добре (сравнително) отворени. Устни – тънки, коса тъмна, черна или кафява, понякога червена, тя бива твърда, суха и сякаш забита. Тялото изобщо е сухо, гърдите – сухи, но доста широки. Мускулатура и сухожилия – добре изразени, костна система също изразителна. Кожата, обрасла силно с косми, бива груба и гореща, вените са изпъкнали, а сърцето пулсира бързо и силно.
към текста >>

Кожата, обрасла силно с косми, бива груба и гореща, вените са изпъкнали, а сърцето пулсира бързо и силно.
Холеричен (жлъчен) темперамент – това са хора със сравнително малък ръст, цветът на кожата им бива жълто-кафяв до маслено-зелен, очите им са впити, обикновено черни или зеленикави – проницателни и изразителни, а погледът им е страстен. Носът е най-вече заострен, ноздрите добре (сравнително) отворени. Устни – тънки, коса тъмна, черна или кафява, понякога червена, тя бива твърда, суха и сякаш забита. Тялото изобщо е сухо, гърдите – сухи, но доста широки. Мускулатура и сухожилия – добре изразени, костна система също изразителна. Кожата, обрасла силно с косми, бива груба и гореща, вените са изпъкнали, а сърцето пулсира бързо и силно. Глас – груб и рязък, изтънчени чувства и добър апетит – добра стомашна система. Умът им е жив, но не са много дълбоки, въпреки блестящите им често съждения; хора с добре развито въображение до екзалтация, доста силна воля, закален характер, с рицарски чувства и енергия, смели и деятелни – не спират пред нищо, горди и надменни, стремят се винаги да бъдат първи; речовити и инатчии, тщеславни, злобни и отмъстителни, гневът им стига до ярост, похотливи и влюбчиви до увлечение, затова стигат до тиранство. В чувствата и страстите стигат до екзалтираност; бунтари, героични и авантюристи, те са същевременно големи скъперници, но са много разточителни за своите фикс идеи, ревниви, недоверчиви, славолюбиви и своеволни. Хората от жлъчния темперамент са крайно чевръсти и не могат да се задържат на едно място и работа, походката им е горда и рязка, със стиснати юмруци или със скръстени на гърдите ръце, когато стоят; сънят им е понякога тежък и неспокоен, но те издържат много на безсъние. Тези хора страдат много от трески, вътрешни възпаления, разни болести на жлъчката (камък и др.) включително и жълтеница, мозъчни болести, довеждащи до безумие и биват доста големи хипохондрици.
към текста >>

Коса гъста – тъмна или кестенява; кожа хубава, тънка, мека и розова; гърди широки, добре развита мускулна система, но с не много голяма физическа мощност; сърце – с правилен, равен, мек и силен пулс и деятелна циркулация на кръвта.
Сангвиничен темперамент. Лицето на сангвиниците е розово и засмяно, те биват обикновено пълни. Очи открити, ясни, тъмни до кадифено черни, понякога сиви и бадемовидни. Бялото на очите е чисто и ясно, клепки тлъсти, поглед прям. Общо лицето бива със закръглени и меки черти, устни възпълни и червени, брадичката е снабдена с повече или по малко изразена ямичка. Коса гъста – тъмна или кестенява; кожа хубава, тънка, мека и розова; гърди широки, добре развита мускулна система, но с не много голяма физическа мощност; сърце – с правилен, равен, мек и силен пулс и деятелна циркулация на кръвта. Тялото бива пълно, набито и подвижно, кожата е топла, вените са дебели и сини. Дишането е пълно, правилно, силно и свободно. Стомашната система е добре развита и апетитът също. Сънят е дълбок, приятен (сладостен) и спокоен, тия хора обичат съня и след ядене. Обичат въздуха и всички приятни като въздуха впечатления.
към текста >>

Тялото бива пълно, набито и подвижно, кожата е топла, вените са дебели и сини.
Лицето на сангвиниците е розово и засмяно, те биват обикновено пълни. Очи открити, ясни, тъмни до кадифено черни, понякога сиви и бадемовидни. Бялото на очите е чисто и ясно, клепки тлъсти, поглед прям. Общо лицето бива със закръглени и меки черти, устни възпълни и червени, брадичката е снабдена с повече или по малко изразена ямичка. Коса гъста – тъмна или кестенява; кожа хубава, тънка, мека и розова; гърди широки, добре развита мускулна система, но с не много голяма физическа мощност; сърце – с правилен, равен, мек и силен пулс и деятелна циркулация на кръвта. Тялото бива пълно, набито и подвижно, кожата е топла, вените са дебели и сини. Дишането е пълно, правилно, силно и свободно. Стомашната система е добре развита и апетитът също. Сънят е дълбок, приятен (сладостен) и спокоен, тия хора обичат съня и след ядене. Обичат въздуха и всички приятни като въздуха впечатления. На сангвиниците им действува добре един по-северно умерен климат.
към текста >>

26. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

След това кожата при раната сама образува корица от клетки, която играе роля на временна коричка – превръзка за запазване на раната от зараза и нечистота.
Още една особеност има скрита в организма. Всички живи същества от себе си вътре черпят правила за хигиена и чистота при лекуване. При всяка рана животното само си прави промивката, с най-чистата дестилирана вода – слюнката, която те изваждат от природния склад на припаси и резерви, намираща се в самия им организъм, в слюнчените жлези. Със слюнката те промиват болното си място. Тя съдържа всички необходими елементи на дезинфекция и промивка. След това кожата при раната сама образува корица от клетки, която играе роля на временна коричка – превръзка за запазване на раната от зараза и нечистота. Не е ли всичко това чудно и велико до висша степен! Не е ли това природата на самия организъм? Не е ли това превръзката на вътрешния лекар на организма? Та рядък ли е случаят, когато прашинка или мушица, попаднала в окото на човека, сама по себе си да излезе навън? Чака ли този орган, този уд, „сеизмограф” на човека, идването на някой „лекар” да даде първа помощ?
към текста >>

27. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща.
Д-р Ели Рафаилова Темпераменти Лимфатичен темперамент. Темперамент противоположен на жлъчния, подобно водата на огъня. Те са пълни хора, понякога премного. Лицето им има тъп израз, очите им са много големи и изпъкнали, сини или сиви, клепки – пълни, поглед – неустановен. Устни – дебели и месести, долната увиснала. Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща. Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас. Мускулатура – съвсем слаба. Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко. Пулсът е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна.
към текста >>

Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен.
Хладнокръвният човек най-често е синоним на благоразумния човек. Меланхоличен темперамент. Противоположен темперамент на сангвиничния. Слаботелесни. Изразът на лицето им е печално, неспокойно, очертанието ръбесто и свито. Очи силно впити, черни, неспокойни, сухи; бялото на очите е жълтеникаво, често с много кръвоносни капиляри; поглед – втренчен и меланхоличен, повечето обърнат надолу. Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен. Коса черна, груба бързорастяща; нокти – твърди и бързорастящи. Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена. Пулс силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно. Храносмилателна (стомашна) система – не добре развита; сън – неспокоен. Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения.
към текста >>

Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена.
Противоположен темперамент на сангвиничния. Слаботелесни. Изразът на лицето им е печално, неспокойно, очертанието ръбесто и свито. Очи силно впити, черни, неспокойни, сухи; бялото на очите е жълтеникаво, често с много кръвоносни капиляри; поглед – втренчен и меланхоличен, повечето обърнат надолу. Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен. Коса черна, груба бързорастяща; нокти – твърди и бързорастящи. Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена. Пулс силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно. Храносмилателна (стомашна) система – не добре развита; сън – неспокоен. Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения. Трудно се гневят, но изригват ужасно; злобни, отмъстителни и не прощават. В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални.
към текста >>

Цвят на кожата бял до жълтеникав, суха и мека кожа; коса – светла, рядко тъмна или черна.
Азотът не спира живота, но регулира горенето; той не дава възможност да се проява животът изведнъж, за да не се изтощи бързо. Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания, които често не могат да се осъществят. Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни. Нервен темперамент. Сухо и слабо, стройно, тяло, изразително и подвижно лице. Цвят на кожата бял до жълтеникав, суха и мека кожа; коса – светла, рядко тъмна или черна. Мускулатура – тънка, но добре изразена. Пулс – твърде неправилен, ту бърз и силен – до задушаване, ту бавен. Движенията са резки и с усилие; хора, неспособни към физическа работа – целият организъм трепти и е в раздразнение, той се влияе твърде много и от атмосферните промени. Стомашната система не добра, апетитът – среден и нередовен. Сън – неспокоен, прошарен с телесни движения.
към текста >>

28. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Цвят на кожата –възблед до розов.
Брада (чоканче) – издадена напред със закръглено четвъртито очертание. Очи – доста големи, кафяви, кестеняви до бакърени, сиви до сиво-сини; поглед – светещ, ясен, топъл и обземащ. Вежди – гъсти, прави или извити. Уши – немного големи, фини и правилни. Уста – доста голяма с пълни устни, но хармонична. Цвят на кожата –възблед до розов. Коса – обилна, златисто-руса, бронзова или огнено златиста. Глас – плътен, топъл, сладък и звучен. Походка – тиха, тежка; жестове – пълни със сила, темперамент и грация. Тия хора са добри, благородни, толерантни, идеалистични и предани, със смел, животрептящ, горд характер. Нещастие, страдание не може да ги сломи; гневът им е страшен.
към текста >>

Цветът на кожата бива ясен, розово-бял, рядко матово-кафяв.
Бикът като тип, казва Редфилд се среща много у английските жени. Въобще този тип Бик- Бивол-Телец е присъщ на англичаните. Учителят казва, че англичаните имат силата си на гърба и отзад – там е тяхната психологическа и физическа сила, подобно на Бика. Кон. Почти всички физиогномисти говорят, че типът кон е един от най-добрите. Тези хора имат продълговато пропорционално, овално немесесто лице. Цветът на кожата бива ясен, розово-бял, рядко матово-кафяв. Широко чело, слабо вгънато по средата и излеко полегнало назад. Очи бадемовидни, големи, блестящи и прозиращи, сиви, сини, жълтеникаво-кафяви, кестеняви, черни. Вежди – сводести или въобще извити. Нос – голям, прав или слабо орлов, ноздри живи, трепкащи. Уста – голяма, с пълни устни, правилна и хармонична.
към текста >>

Кожата бива силно бледна, землиста или червеникава.
Челото е ниско и тясно. Очи – големи, силно изпъкнали, с тежък, муден поглед – кестеняви, светло кафяви или измито сини. Носът е много характерен – дълъг, представляващ една нагъната линия. Уста – несъразмерна, с нависнали месести устни. Уши – дълги, тесни, месести, много нависоко седящи, крайно неграциозни. Кожата бива силно бледна, землиста или червеникава. Гласът е гърлесто сдавен. Хората от този тип са тежки в движенията, ръцете им са като лапи и твърди, пръстите им възлести и къси. Те са тежки и в душата – велики инатчии. Мързеливи, злопаметни, мудни. Аристотел счита дългите уши от магарешки тип като признак на голяма животинщина.
към текста >>

По принцип са мизантропични, егоистични, особено, когато цветът на кожата е ръждиво-костен.
Поглед – страхлив, но добър. Нос – извит и заострен. Уста – голяма, с месести устни. Уши – едри и дебели. Тия хора се доста привързват. По принцип са мизантропични, егоистични, особено, когато цветът на кожата е ръждиво-костен. Тe са глупаво-свадливи, невъзпитаеми. Йоханес Порта казва, че хора от този тип имат почти всякога отворена уста и са крайно недружелюбни, брутални, ненаситни. Редфилд вижда у този тип и ред положителни черти – те биват много пожертвувателни. И не напразно християнският символ на жертвата е агнето. Той намира, че този тип е силно застъпен в разните му вариации у гърците.
към текста >>

Кожа – черна или много червена.
Лицето се стеснява надолу като конус; телесно слаби, сухи. Чело – по средата изпъкнало. Очи – изпъкнали, черни, кестеняви, светло-кафяви, сиви; поглед – остър. твърд, безсрамен. Уста – голяма, с тънки, сякаш изрязани устни. Кожа – черна или много червена. Коса – предимно блестящо черна. Ръце дебели, груби, твърди; пръсти къси, възлести, с извити твърди нокти. Подвижни, но не грациозни и несигурни в движения и жестове. Глас – късозвучен и пронизващ. Този тип бележи хора, които дирят и ровят навсякъде, много любопитни, обичат да вдигат голям шум и са нахални.
към текста >>

Кожата им бива землиста, червеникава до черна.
Челото е ниско, очи измито-сини или черни, малки и хлътнали; поглед – почти неопределен. Нос – крайно неграциозен, сплескан, даващ счупена крива, с чип муцунест връх. Бузи – продълговати. Уста – почти винаги отворена, с дебели, заострени по средата нависнали устни. Брадичка (чоканче) – почти неразвито или съвсем малко. Кожата им бива землиста, червеникава до черна. Обикновено имат силно развит стомах и вгьнати рамена и гръб. Ръце – лапести, твърди, възловидни безформени. Движения и жестове – тежки, повлечени. Глас – глух, гърлест. В душевно отношение тия хора са също така тежки, свадливи.
към текста >>

29. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Цвета на кожата им бива белезникав, розов до кафяв, кестеняви коси, рядко черни.
Те са оригинални, с доста приятни нрави, чувствителни и с особено чувство към чистотата, но и тънко егоистични. Типът куче човек може да срещне твърде често в доста големи разновидности измежду хашлаците из улиците. Редфилд казва, че този тип хора се твърде често среща измежду руснаците, французите, много често у ирландците и пр. Лисица. За този тип може да се каже, че всеки човек го познава някак по интуиция. Физиогномически това са хора със средно, заострено-овално лице. Цвета на кожата им бива белезникав, розов до кафяв, кестеняви коси, рядко черни. Очите им са доста големи, възкръгли, сиви, жълтеникави, кестеняви или черни. Носът най-често бива слабо вълновиден. Устата – малки, с тънки устни. Чоканчето (брадичката) издадено напред и заострено. Ръцете са въздълги и правилни.
към текста >>

Кожата обикновено е с тъмен цвят и бива набръчкана.
По отношение на лакомията и дивотията им те изобщо нямат подобни. За типа Глиган се счита, че има малко по-добри качества от свинята, обаче и той си остава същия груб егоист и образец на ужасен гняв. Редфилд дава, че типът свиня много често се среща в Китай или дори е характерен за китайците. Змия. Този тип бележи хора с повече или по-малко крушообразно лице и глава изобщо. Челото бива конусовидно. Кожата обикновено е с тъмен цвят и бива набръчкана. Очите биват кръгли, или много изпъкнали, или малки и впити; погледът е съсредоточен и остър, прорязващ. Нос – дълъг, дебел със сплескани крила. Устата прилича на една цепнатина. Брадичката при повечето случаи бива груба и дръпната назад (олистогната). Шията – дълга и мускулеста.
към текста >>

Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа. Петел.
Любова казва, че тия хора обичат злото за самото зло. Те са големи садисти и се радват на теглилата на другите. Те имат инстинкта на сатири, на отровители и т.п. и са свързани обикновено с всевъзможни престъпления. Когато типът змия бележи жена, тогава този тип създава един истински сатанински характер. Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа. Петел. Лицето у този тип хора е въздълго, обикновено с блед цвят, с добре изразени и оцветени бузи. Челото е добре развито и излеко издуто. Очите са изразителни и доста изпъкнали; погледът е топъл, радостен. Нос – твърде голям и дълъг, винаги вгънат изразително под челото и повече или по-малко извит надолу на върха. Уста – средно голяма, правилна.
към текста >>

30. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система.
На темпераментите не са намерени и не са давани досега аналогни типове от растителното и животинско царство. Натюрелът дава основния тон от характера на човека, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност. Кратко казано, натюрелът представя сбора от дадени определени константни енергии, който таи в себе си една индивидуалност като съществен основен тон, имащ при това своето определено и постоянно телесно устройство. От тука се вижда, колко съществено е учението за натюрелите в характерологичната наука. В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1). Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система. Когато природата благоприятствува за по-силното развитие на един от тези зародишни пластове, в резултат получаваме специалното развитие на съответната телесна система, която пък от своя страна дава облика на даден първичен натюрел. Първичният хранителен и почивен натюрел (фиг. 2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото. Те са хора с развито туловище и стомах.
към текста >>

31. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата.
оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния.
към текста >>

32. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това трябва да послужи като стимул само на кожата.
Тогава зло ли са страданията? В страданията има и хигиена, и морал, и идеал. За да носи човек добре страданията, той трябва да пригоди тялото си за това: всички пори на тялото у човека трябва да са отворени. За това новата хигиена препоръчва да се пие най-малко кило и половина гореща вода на ден: сутрин, преди или след обяд и вечер. Това служи за пречистване, тониране и уравновесяване силите на човека, вътрешно и външно. Това трябва да послужи като стимул само на кожата. Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата. Природата никъде не е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа. А това се добива, когато човек живее добре. Който разбира законите на природата, той не може да умре. Ако човек е добър проводник, чрез него живата природа може да направи много нещо; ако той е лош проводник, тя очаква малко от него.
към текста >>

Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата.
В страданията има и хигиена, и морал, и идеал. За да носи човек добре страданията, той трябва да пригоди тялото си за това: всички пори на тялото у човека трябва да са отворени. За това новата хигиена препоръчва да се пие най-малко кило и половина гореща вода на ден: сутрин, преди или след обяд и вечер. Това служи за пречистване, тониране и уравновесяване силите на човека, вътрешно и външно. Това трябва да послужи като стимул само на кожата. Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата. Природата никъде не е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа. А това се добива, когато човек живее добре. Който разбира законите на природата, той не може да умре. Ако човек е добър проводник, чрез него живата природа може да направи много нещо; ако той е лош проводник, тя очаква малко от него. Та, първо човек трябва да стане добър проводник!
към текста >>

Природата никъде не е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа.
За да носи човек добре страданията, той трябва да пригоди тялото си за това: всички пори на тялото у човека трябва да са отворени. За това новата хигиена препоръчва да се пие най-малко кило и половина гореща вода на ден: сутрин, преди или след обяд и вечер. Това служи за пречистване, тониране и уравновесяване силите на човека, вътрешно и външно. Това трябва да послужи като стимул само на кожата. Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата. Природата никъде не е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа. А това се добива, когато човек живее добре. Който разбира законите на природата, той не може да умре. Ако човек е добър проводник, чрез него живата природа може да направи много нещо; ако той е лош проводник, тя очаква малко от него. Та, първо човек трябва да стане добър проводник! Това се постига, ако той не се противопоставя на онова, което Провидението му носи.
към текста >>

Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата.
Човек не може да стане съвършен, ако не е здрав. И тогава няма да желаете освобождение от страданията, но ще се молите да разберете, защо страдате, и да ви е приятно, че страдате. Тази е тайната на страданията – двата ключа, които човек трябва да притежава. Същото се отнася и до мислите. Когато в ума ви дойде една мисъл, да се знае нейният произход, отде иде тази мисъл. Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата. Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят.
към текста >>

33. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тази странна книга бе направена от кожа слепена и сглобена по най-удивителен начин.
Един от най-големите хироманти в Европа - Дебарол - е придобил своите познания от циганка. От незапомнени времена в най-северните провинции на Индия кастата Yoshi е практикувала и още до днес продължава да практикува хиромантията. Един от най-авторитетните хироманти на Англия Cheiro, който е пътувал в Индия, е имал възможността да попадне при брамини, които са му показали една крайно древна и интересна книга за белезите на ръката. В своето съчинение: „Езикът на ръката", той пише за нея: „Тази книга бе едно от най-големите богатства на няколко брамини, които я притежаваха и разбираха. Те я пазеха най-ревниво в един от тези стари пещерни храмове, които принадлежат към старините на древния Индустан. Тази странна книга бе направена от кожа слепена и сглобена по най-удивителен начин. Тя имаше грамадни размери, съдържаше стотици добре начертани илюстрации със сведения за това как, кога и къде е установена достоверността за всеки белег. Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес. Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука.
към текста >>

34. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Характерологично школуваният наблюдател може да прочете в човешките лица такива неща, които останалите хора - ако и не лишени от физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек - не биха дори забелязали За него кожата е диагностичен апарат, по който той чете не само душевните състояния, а и телесните разстройства.
Говорят и челото и очите, и веждите, и носа, и ушите, и устата, и шията. Говори и ръката с целия си строеж и най-вече нейната длан - една от най-интересните книги, които живата природа е написала. Говорят и движенията и жестовете и походката. Говори и тембъра на гласа. Говори и почеркът - изключително обект на графологията. Характерологично школуваният наблюдател може да прочете в човешките лица такива неща, които останалите хора - ако и не лишени от физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек - не биха дори забелязали За него кожата е диагностичен апарат, по който той чете не само душевните състояния, а и телесните разстройства. Мимиката на веждите, на очите, на устните му разкриват сума скрити намерения и мисли, сума скрити чувства. Каква е ползата от вярната преценка на хората, всред които протича животът ни, с които е свързана съдбата ни, всеки сам може да предвиди. Във всеки случай може с увереност да се твърди, че много злополуки в живота, много фатални сдружения и връзки, много нещастни бракове биха се избегнати. Ползата от характерологичните науки при възпитанието и самовъзпитанието също така е очевидна. Накрай ще кажа, че изучавайки езика, който говорят живите форми на неговото тяло, човек ще изучи и ония пътища, по които Живата Природа го води от звяра към чистия Човек.
към текста >>

35. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора.
В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно. И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието. Че наистина с мисъл може да се въздействува върху физиологичните процеси се вижда и от някои хипнотични опити, напр. ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора. Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв. И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв. Но това, което става ярко проявено при тия опити, то става постоянно в обикновения живот. Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност.
към текста >>

Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила.
По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно. И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието. Че наистина с мисъл може да се въздействува върху физиологичните процеси се вижда и от някои хипнотични опити, напр. ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора. Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв. И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв. Но това, което става ярко проявено при тия опити, то става постоянно в обикновения живот. Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен.
към текста >>

Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв.
Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно. И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието. Че наистина с мисъл може да се въздействува върху физиологичните процеси се вижда и от някои хипнотични опити, напр. ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора. Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв. И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв. Но това, което става ярко проявено при тия опити, то става постоянно в обикновения живот. Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси.
към текста >>

36. ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От външната зародишна ципа се развиват, както е известно, кожата, която покрива тялото отвън, космите, жлезите и подкожните нерви, а също и централната нервна система, мозъкът и гръбначният стълб.
източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. Нека читателите сами се опитат да открият преплитането в тях на трите натюрела, които почти никога не се явяват „чисти", а винаги в „комбинация". Да пристъпим сега към описване на третия, чувствителния или психичен натюрел. Според Хутер, той се явява като резултат от по-силното развитие и диференциране на най-външната от трите зародишни ципи, които съвременната ембриология установява в развиващия се човешки зародиш. От външната зародишна ципа се развиват, както е известно, кожата, която покрива тялото отвън, космите, жлезите и подкожните нерви, а също и централната нервна система, мозъкът и гръбначният стълб. Тъй както от вътрешната зародишна ципа се развиват храносмилателната система с целия чревен и жлезен апарат, а от средната зародишна ципа - костната и мускулната системи, сир. подпорният и двигателен апарат. Очевидно, хората на чувствителния натюрел се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно устройство. Ако си дадете труд да хвърлите поглед върху портрета на Бергсон, даден в статията „Физиогномична картина", (9-10 кн. на „Житно зърно" VIII година, стр.
към текста >>

Кожата е тънка, нежна, деликатна, обикновено бледо-жълта и светла.
Едра кост не избива рязко и ъгловато нийде в цялата фигура, нито се чувствува напрежението на прекомерно твърди и развити мускули. Костта е изобщо дребна, а мускулите - еластични и гъвкави. Мине ли се към главата и лицето, веднага се хвърля на очи яйцевидната, крушовидна форма. Колкото „по-чист" е чувствителният натюрел, толкова крушовидността е по-голяма и горната част на лицето по-голяма от долната. Носът и брадата са добре развити, но никога не изпъкват напред, както това често бива у двигателния натюрел. Кожата е тънка, нежна, деликатна, обикновено бледо-жълта и светла. Този цвят, обаче, няма нищо общо с болезнено-жълтия цвят, който се явява у някои хора поради болестни разстройства. Той е нормален за чувствителния натюрел. Косата има тънък копринен косъм и често бива къдрава. Силата на хората от този натюрел не е нито в масата и тежестта на тялото, нито в яката костна система, нито в напрежението и двигателната енергия на мускулите: тя се крие в тяхната нервна система, където е акумулирана в голямо количество и се излъчва чрез погледа, говора, движенията. Погрешно би било да се мисли, съдейки по деликатното им телосложение, че тия хора са слаби, хилави, че тям им липсва енергия.
към текста >>

37. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Този орган е снабден, подобно на човешкия дроб, с множество кръвоносни съдове, разположени непосредствено под повърхността на кожата.
Всъщност, тъкмо опасността от удавяне е най-голямата особеност на и без това много чудноватите рибки. Ако наблюдаваме тези малки водни обитатели, към които се числи и китайският макропод или както още го наричат райска риба, ще забележим, че тези рибки от време на време се издигат като стрели към повърхността на водата, подават за миг крайчето на муцунката си и отново, пак така бързо, изчезват във водораслите. Какво е станало? - Рибката е поела въздух. Лабиринтните рибки имат освен хриле още един особен, преплетен като лабиринт, орган. Този орган е снабден, подобно на човешкия дроб, с множество кръвоносни съдове, разположени непосредствено под повърхността на кожата. Въздухът, който поглъщат, минава също както при човешкия дроб, покрай кръвоносните съдове и предава кислорода си на кръвта. Значи освен с хрилете си, тези рибки дишат и посредством този, изпълняващ ролята на дроб, орган. Дълго време се е мислило така и зоолозите не са обръщали особено внимание на този орган, като са го мислили за спомагателен. Един ден, обаче, един изследовател се е заел да проучи по-отблизо тези рибки, главно заради този „спомагателен" орган. Той поставил в аквариума, в който имал такива рибки, под повърхността на водата, една нежна телена мрежа (сито).
към текста >>

38. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека.
Не по-малко значение имат и миглите (техните) на клепките. Клепки без мигли правят погледа празен. Обикновено тъмните и дълги мигли са тия. които придават сила, красота и привлекателност на окото. Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено. Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека. Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата. Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек. Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата.
към текста >>

Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата.
Клепки без мигли правят погледа празен. Обикновено тъмните и дълги мигли са тия. които придават сила, красота и привлекателност на окото. Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено. Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека. Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата. Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек. Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата. Накрая ще завършим с приложената таблица за израза на окото от Карл Хутер.
към текста >>

Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства.
Обикновено тъмните и дълги мигли са тия. които придават сила, красота и привлекателност на окото. Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено. Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека. Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата. Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек. Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата. Накрая ще завършим с приложената таблица за израза на окото от Карл Хутер. Той дава дванадесет типа очи.
към текста >>

Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата.
които придават сила, красота и привлекателност на окото. Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено. Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека. Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата. Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек. Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата. Накрая ще завършим с приложената таблица за израза на окото от Карл Хутер. Той дава дванадесет типа очи. – І.
към текста >>

Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек.
Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено. Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека. Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата. Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек. Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата. Накрая ще завършим с приложената таблица за израза на окото от Карл Хутер. Той дава дванадесет типа очи. – І. Дава окото на наблюдателя - наблюдателното око.
към текста >>

39. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е цветът на кожата.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Има един сигурен белег, по който се познава темперамента на човека. Това е цветът на кожата. Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят. Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика.
към текста >>

Бял цвят има кожата на лимфатика.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Има един сигурен белег, по който се познава темперамента на човека. Това е цветът на кожата. Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят. Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла.
към текста >>

Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Има един сигурен белег, по който се познава темперамента на човека. Това е цветът на кожата. Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят. Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи.
към текста >>

Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Има един сигурен белег, по който се познава темперамента на човека. Това е цветът на кожата. Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят. Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи. Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната.
към текста >>

Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика.
Това е цветът на кожата. Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят. Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи. Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната. У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна. Кадифеният оттенък се дължи на богатата с мазнини подпочва на тяхната кожа.
към текста >>

Кадифеният оттенък се дължи на богатата с мазнини подпочва на тяхната кожа.
Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи. Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната. У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна. Кадифеният оттенък се дължи на богатата с мазнини подпочва на тяхната кожа. Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена. Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират. Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици.
към текста >>

Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена.
Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи. Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната. У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна. Кадифеният оттенък се дължи на богатата с мазнини подпочва на тяхната кожа. Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена. Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират. Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото.
към текста >>

Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират.
Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи. Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната. У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна. Кадифеният оттенък се дължи на богатата с мазнини подпочва на тяхната кожа. Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена. Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират. Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици.
към текста >>

Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото.
Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена. Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират. Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици. Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура. У много мъже лимфатици, под издадения напред търбух, се движат не особено дебели, дори сравнително слаби крака. Очевидно, тия крака не са се преуморявали от ходене. Това са крака на домоседи.
към текста >>

Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура.
Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици. Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура. У много мъже лимфатици, под издадения напред търбух, се движат не особено дебели, дори сравнително слаби крака. Очевидно, тия крака не са се преуморявали от ходене. Това са крака на домоседи. Лимфатиците са хора бавни - и в ядене, и в работа, и в говор. Те впрочем не обичат твърде да говорят.
към текста >>

Кожата на сангвиника - свежо-розова, от изблик на живот и младост - обича слънцето и се стреми към него.
Ясно е, че лимфатиците, които изобщо слабо реагират на външни подбуди, са повече склонни към тих и спокоен живот. Мнозина лимфатици с по-развита нервна система, проявяват силна склонност към мечтание, съзерцание и сантименталност. Не обичащи напреженията и борбите, те предпочитат да останат тихи наблюдатели, отколкото да бъдат дейци. Затова изглеждат понякога детски-боязливи, плахи и нерешителни. От това произтича, може би и тяхното миролюбив и скромност - инстинктивни прояви по-скоро на един темперамент, отколкото добродетели на един изработен характер. Кожата на сангвиника - свежо-розова, от изблик на живот и младост - обича слънцето и се стреми към него. Затова и силно мургавее - дотолкова, че някой силно обгорял сангвиник, особено ако е по-мускулест, може прекрасно да бъде взет от неопитно око за чист холерик. Кожата на сангвиниците е покрита с повече косми и силно се поти. Често по нея избиват пъпки и циреи - така кръвта на сангвиниците се чисти. Очевидно, тя не може в такъв случай да бъде така гладка и нежна както у лимфатиците, но е по-жизнена, по-активна. Тази кожа диша слънце и въздух.
към текста >>

Кожата на сангвиниците е покрита с повече косми и силно се поти.
Не обичащи напреженията и борбите, те предпочитат да останат тихи наблюдатели, отколкото да бъдат дейци. Затова изглеждат понякога детски-боязливи, плахи и нерешителни. От това произтича, може би и тяхното миролюбив и скромност - инстинктивни прояви по-скоро на един темперамент, отколкото добродетели на един изработен характер. Кожата на сангвиника - свежо-розова, от изблик на живот и младост - обича слънцето и се стреми към него. Затова и силно мургавее - дотолкова, че някой силно обгорял сангвиник, особено ако е по-мускулест, може прекрасно да бъде взет от неопитно око за чист холерик. Кожата на сангвиниците е покрита с повече косми и силно се поти. Често по нея избиват пъпки и циреи - така кръвта на сангвиниците се чисти. Очевидно, тя не може в такъв случай да бъде така гладка и нежна както у лимфатиците, но е по-жизнена, по-активна. Тази кожа диша слънце и въздух. У чистите сангвиници главата е обла, лицето - овално. Косата им има светъл цвят.
към текста >>

Тази кожа диша слънце и въздух.
Кожата на сангвиника - свежо-розова, от изблик на живот и младост - обича слънцето и се стреми към него. Затова и силно мургавее - дотолкова, че някой силно обгорял сангвиник, особено ако е по-мускулест, може прекрасно да бъде взет от неопитно око за чист холерик. Кожата на сангвиниците е покрита с повече косми и силно се поти. Често по нея избиват пъпки и циреи - така кръвта на сангвиниците се чисти. Очевидно, тя не може в такъв случай да бъде така гладка и нежна както у лимфатиците, но е по-жизнена, по-активна. Тази кожа диша слънце и въздух. У чистите сангвиници главата е обла, лицето - овално. Косата им има светъл цвят. Очите също са светли - сини или кафяви. Шията е обикновено къса - не особено мускулеста, по-скоро пълна, добре охранена. Такова е и тялото им.
към текста >>

Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч.
Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента. Изпуснеш ли го - той ще забрави! Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки. Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент. Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от биологичните извори на темпераментите. Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч. А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа.
към текста >>

Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки.
Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки. Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент. Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от биологичните извори на темпераментите. Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч. А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа. Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен.
към текста >>

А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа.
Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч. А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа. Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания.
към текста >>

Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава.
Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент. Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава. Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани. Така и в меланхолика бушува скрит огън. Затова той вечно страда от вътрешни безпокойства, от скрити и силни желания, от тайни амбиции, които не могат да се осъществят. Затова, негли, е печален.
към текста >>

Същинска кожа на старец!
Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент. Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава. Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани. Така и в меланхолика бушува скрит огън. Затова той вечно страда от вътрешни безпокойства, от скрити и силни желания, от тайни амбиции, които не могат да се осъществят. Затова, негли, е печален. Зад застиналия, землист цвят на меланхолика гори централния огън на една стара, но незастинала още планета, в която всичко още функционира, но мудно, вяло и нестройно.
към текста >>

40. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той се състои от една особено построена пръчка, с която се опипва кожата на главата Както е известно, по кожата на главата се намират множество нервни краища, които са във връзка с човешкия мозък.
За възпитанието - познаването на истинските вътрешни дарби и способности на отделния човек, е особено важно. То се налага най-вече при професионалната ориентировка на човека, при определяне на неговото призвание. А тъкмо в тази посока са се давали досега само смътни указания. Но напоследък се съобщава за едно ново, епохално в известна смисъл на думата откритие, което ни дава възможност да установим сигурно и безпротиворечиво душевните качества на човека, а следователно да определим и неговото призвание. Лекарят Д-р Биски е изобретил един апарат, така наречения невроскоп. Той се състои от една особено построена пръчка, с която се опипва кожата на главата Както е известно, по кожата на главата се намират множество нервни краища, които са във връзка с човешкия мозък. През тия нервни краища тече електричен ток По-силното или по слабо реагиране на нерва може да се отчете по указанията, които дава иглата на невроскопа. По този начин може да се сложи напълно безпристрастна диагноза на човешкия характер и така да се определят със сигурност дарбите и способностите на човека. Освен кожата на главата, за целите на изследването могат да послужат и върховете на пръстите, поради множеството нерви, които завършват в тях. Апаратът дава, освен това, възможност да се чуе със слушалка силното бръмчене на нервния ток, който тече по повърхността на главата като тънка мрежа. Човек остава просто поразен от сигурността, с която манометърът зарегистрирва специфичните дарби у музиканта, да речем, или художника.
към текста >>

Освен кожата на главата, за целите на изследването могат да послужат и върховете на пръстите, поради множеството нерви, които завършват в тях.
Но напоследък се съобщава за едно ново, епохално в известна смисъл на думата откритие, което ни дава възможност да установим сигурно и безпротиворечиво душевните качества на човека, а следователно да определим и неговото призвание. Лекарят Д-р Биски е изобретил един апарат, така наречения невроскоп. Той се състои от една особено построена пръчка, с която се опипва кожата на главата Както е известно, по кожата на главата се намират множество нервни краища, които са във връзка с човешкия мозък. През тия нервни краища тече електричен ток По-силното или по слабо реагиране на нерва може да се отчете по указанията, които дава иглата на невроскопа. По този начин може да се сложи напълно безпристрастна диагноза на човешкия характер и така да се определят със сигурност дарбите и способностите на човека. Освен кожата на главата, за целите на изследването могат да послужат и върховете на пръстите, поради множеството нерви, които завършват в тях. Апаратът дава, освен това, възможност да се чуе със слушалка силното бръмчене на нервния ток, който тече по повърхността на главата като тънка мрежа. Човек остава просто поразен от сигурността, с която манометърът зарегистрирва специфичните дарби у музиканта, да речем, или художника. Всеки нервен край отговаря на едно определено душевно качество. Указанията на манометъра се отбелязват тогава по сила и степен на една психограма. По тази именно психограма се отчитат нужните данни.
към текста >>

41. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа.
Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики. Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа. То е цял един свят. Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на умствения живот. Г.
към текста >>

42. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Членовете на конгреса с очите си могли да се убедят, че излъчванията на човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло.
Торстен Верейде. В задачата на конгреса влизало изучаването на новите данни, добити през течение на последните години в областта на парапсихизма, т.е. в областта на психичните науки, които до скоро се наричаха свръхестествени и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не и враждебно. Френският делегат инженер Живилие демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло - аурата. Това е един крайно чувствителен огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпущаните от човешката ръка лъчи. Членовете на конгреса с очите си могли да се убедят, че излъчванията на човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея като с електричество и могат след това да се изпразват на части. Опитите на инженер Живилие хвърля нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезията. Всред участвуващите в конгреса тия опити направили голяма сензация и Живилие получил множество покани да ги повтори почти във всичките европейски столици. С не по-малък интерес е бил изслушан и докладът на италианския учен проф. Казамали, също така съпроводен от демонстрация на регистрационни апарати.
към текста >>

43. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Виждане посрдством кожата.
Доставя се от автора - Стара Загора. След своите предишни стихотворни сбирки: „Реките викат", „Есенна флейта", „Елегии", „Видения" и „Отстранена земя" той напоследък ни дари с новата сбирка „Златно и синьо". У поета се долавя едно прозрение за вътрешната, мистичната страна на живота. В стихотворението „Вечер" поетът желае да чува тревите, техните радости и скърби, техния плач; казва, че това ще е първото му блаженство. В „Молба" той излага първата си молитва към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят. Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината. На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите.
към текста >>

- От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината.
След своите предишни стихотворни сбирки: „Реките викат", „Есенна флейта", „Елегии", „Видения" и „Отстранена земя" той напоследък ни дари с новата сбирка „Златно и синьо". У поета се долавя едно прозрение за вътрешната, мистичната страна на живота. В стихотворението „Вечер" поетът желае да чува тревите, техните радости и скърби, техния плач; казва, че това ще е първото му блаженство. В „Молба" той излага първата си молитва към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят. Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината. На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите. Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити.
към текста >>

Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината.
В „Молба" той излага първата си молитва към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят. Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината. На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите. Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити. Това явление, т.е. „виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия.
към текста >>

Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите.
Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината. На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите. Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити. Това явление, т.е. „виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия. В противоположност на господствуващото мнение, че ритъмът (измереността) в този процес (като напр.
към текста >>

„виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел.
Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите. Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити. Това явление, т.е. „виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия. В противоположност на господствуващото мнение, че ритъмът (измереността) в този процес (като напр. дневното периодически менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през течение на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори. На питомни зайци затваряли очите така, че да не могат зайците никак да виждат смяната на дневната светлина с нощния мрак. Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем.
към текста >>

И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника.
Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение. Като резултат от това стоене на тъмно, т.е. поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при двама от слепите, а при другите двама те били явно нарушени. А то значи, че периодическата смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар. И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника. Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ съобщава, че досега не са се сбрали достатъчно абонати, които да могат да гарантират излизането поне на няколко от предвидените номера на библиотеката. Затова излизането на библиотеката се отлага за неопределено време, когато хората ще чувствуват по-голяма нужда от една нова мисъл и чиста духовна храна. Ние предлагаме на всички предплатили абонати, тъй като те са също абонати и на Житно зърно, да съобщят, дали са съгласни да прехвърлим абонамента им за библиотека „Светла Мисъл" срещу половината от абонамента за започналата нова Х-годишнина на сп. Житно зърно. Това за тях е най-изгодно, понеже се избягват излишни разходи.
към текста >>

44. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера.
Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи. Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса. Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата. По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата. В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява. Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите.
към текста >>

45. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ето го в пустинята великият пророк, облечен в камилска кожа, препасан с ремък, бос.
„Но що излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и нещо повече от пророк. Защото, истина ви казвам, между родените от жена няма по-голям от Йоана. Ала и най-малкият в Царството Божие е по-голям от него". Ето го в пустинята великият пророк, облечен в камилска кожа, препасан с ремък, бос. Той се храни с акриди и див мед. Гласът му, строг, суров и повелителен, зове: „Оправете пътя Господен, прави правете пътеките му! " Той звучи безпощадно в ушите на ония, които покаяния идват да се кръстят при него в водите на Йордан. „Рожби ехидни, кой ви научи да бягате от божия гняв? Покажете плодове достойни за покаяние, защото секирата е вече при подножието на дърветата: всяко дърво, което не ражда добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня".
към текста >>

46. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип. Така например различават разни раси: коне, кучета, домашни птици и т.н. В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах.
към текста >>

Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти).
В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят.
към текста >>

Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена.
В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа.
към текста >>

Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси.
Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени. Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1.
към текста >>

Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени.
Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени. Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1. северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4.
към текста >>

47. Отзиви, вести и книгопис Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вие можете да забивате игла в кожата на лицето, без да чувствува никаква болка.
По-конкретно, какъв е станалият процес в случая? Каква е промяната в организма, поради която съзнанието не е чувствително към болките. На пръв поглед няма нищо общо между това състояние при упояване и едно хипнотично състояние.[* ] Обаче при по-дълбоко изследване се констатира една вътрешна връзка между двете явления. По същност тия две явления са от различен характер, но в известно отношение имат нещо еднакво. Защото и при определена фаза на хипнотичния сън също така тялото е безчувствено. Вие можете да забивате игла в кожата на лицето, без да чувствува никаква болка. Коя е общата причина на тая нечувствителност в двата случая? С помощта на чувствителната фотографска плоча на Дюрвил и по други методи се констатира, че при упояване и при хипнотично състояние имаме излъчване на етерния двойник. И при двата тия случаи разслабват се връзките между физичното тяло и етерния двойник. Голяма част от последния излиза вън от физичното тяло. Физичното тяло, оставено само, не може да проявява чувствителност.
към текста >>

48. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Заменя къс от медуларната плоча на естествено обагрен тритон с парче от кожа на еднакво възрастен светъл тритон.
Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид. Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие цялостния организъм. В тези опити се установи, между другото, че „първичната уста" - онази част в медуларната плоча, от която се развива мозъкът, доминира във въздействието си в останалите части, на които е присадена (инплантирана). От това се вади заключение, че седалището на този ,,организатор" в живите организми е в предната част на медуларната плоча - в мозъка. Шпеман прави още и други много интересни опити. Заменя къс от медуларната плоча на естествено обагрен тритон с парче от кожа на еднакво възрастен светъл тритон. Полученият жив зародиш има една част от окото и от мозъка на лявата половина светли, сир. в мозъка на набраздения тритон има една част от светлия тритон. А това парче инак щеше да стане кожа, а не мозък. Изнесеното и много други опити, на много, безброй много изследователи-неовиталисти, връща в науката идеята за душата, която оживява, организира и тика всичко напред към точно определена цел на развитието. Харолд Дардин и безсъницата.
към текста >>

А това парче инак щеше да стане кожа, а не мозък.
От това се вади заключение, че седалището на този ,,организатор" в живите организми е в предната част на медуларната плоча - в мозъка. Шпеман прави още и други много интересни опити. Заменя къс от медуларната плоча на естествено обагрен тритон с парче от кожа на еднакво възрастен светъл тритон. Полученият жив зародиш има една част от окото и от мозъка на лявата половина светли, сир. в мозъка на набраздения тритон има една част от светлия тритон. А това парче инак щеше да стане кожа, а не мозък. Изнесеното и много други опити, на много, безброй много изследователи-неовиталисти, връща в науката идеята за душата, която оживява, организира и тика всичко напред към точно определена цел на развитието. Харолд Дардин и безсъницата. Потвърждение на окултните твърдения. В Лондонските вестници се писа неотдавна, че едно лице отпуща 2000 лири стерлинги на онзи, който посочи най-сигурно средство против безсъницата. По този повод знаменитият английски психиатър е напечатал във в.
към текста >>

49. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби.
Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения. Бързите вибрации на възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях. Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е. на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер.
към текста >>

50. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Благотворното влияние на слънцето се дължи на въздействието върху кожата ни, която, като отделителен орган, с право е наречена трети бъбрек Кожата е чувствителен орган, имащ интимни връзки с нервната и кръвоносна системи, както и с жлезите с вътрешна отлъчка.
Слънчевите бани са полезни против обща слабост на организъма, лимфатизъм, болестите на обмяната на веществата, скрофулоза, местни туберкулозни поражения, неврастения. Те са вредни, дори опасни, при остри форми на туберкулозата и кръвотечението. Но и когато са полезни, слънчевите бани изискват известна метода на приложение. Иначе, те са повече вредни и могат да причинят сериозни кожни изгаряния и болести, появяване на температура и слънчев удар. Не ще и дума, че ефектът на слънчевите бани е усилен край морския бряг, дето се комбинират и с морски бани; също и на високите планини. Благотворното влияние на слънцето се дължи на въздействието върху кожата ни, която, като отделителен орган, с право е наречена трети бъбрек Кожата е чувствителен орган, имащ интимни връзки с нервната и кръвоносна системи, както и с жлезите с вътрешна отлъчка. Много от болестите на кожата са реакция на вътрешно-органни смущения и разстройства. Ето защо наложително е тя да се държи чиста и най-малко всека седмица да се прави баня. Слънцелечението – натурално или изкуствено – има грамаден успех при лекуването на някои детски болести като рахита, спазмофилията и размекване на костите. Някои вещества (ергостерин, мляко и др.), изложени на облъчване с ултравиолетови лъчи, придобиват лечебни свойства, поради образуваните в тях витамини. Изглежда че така действуват върху кожата и нейните стерини, които се превръщат в провитамини.
към текста >>

Много от болестите на кожата са реакция на вътрешно-органни смущения и разстройства.
Те са вредни, дори опасни, при остри форми на туберкулозата и кръвотечението. Но и когато са полезни, слънчевите бани изискват известна метода на приложение. Иначе, те са повече вредни и могат да причинят сериозни кожни изгаряния и болести, появяване на температура и слънчев удар. Не ще и дума, че ефектът на слънчевите бани е усилен край морския бряг, дето се комбинират и с морски бани; също и на високите планини. Благотворното влияние на слънцето се дължи на въздействието върху кожата ни, която, като отделителен орган, с право е наречена трети бъбрек Кожата е чувствителен орган, имащ интимни връзки с нервната и кръвоносна системи, както и с жлезите с вътрешна отлъчка. Много от болестите на кожата са реакция на вътрешно-органни смущения и разстройства. Ето защо наложително е тя да се държи чиста и най-малко всека седмица да се прави баня. Слънцелечението – натурално или изкуствено – има грамаден успех при лекуването на някои детски болести като рахита, спазмофилията и размекване на костите. Някои вещества (ергостерин, мляко и др.), изложени на облъчване с ултравиолетови лъчи, придобиват лечебни свойства, поради образуваните в тях витамини. Изглежда че така действуват върху кожата и нейните стерини, които се превръщат в провитамини. Последните поддържат равновесието на фосфорните и калциеви соли в организъма, съдържанието на които расте в кръвта и способствува, следователно, за растежа и заякването на тялото.
към текста >>

Изглежда че така действуват върху кожата и нейните стерини, които се превръщат в провитамини.
Благотворното влияние на слънцето се дължи на въздействието върху кожата ни, която, като отделителен орган, с право е наречена трети бъбрек Кожата е чувствителен орган, имащ интимни връзки с нервната и кръвоносна системи, както и с жлезите с вътрешна отлъчка. Много от болестите на кожата са реакция на вътрешно-органни смущения и разстройства. Ето защо наложително е тя да се държи чиста и най-малко всека седмица да се прави баня. Слънцелечението – натурално или изкуствено – има грамаден успех при лекуването на някои детски болести като рахита, спазмофилията и размекване на костите. Някои вещества (ергостерин, мляко и др.), изложени на облъчване с ултравиолетови лъчи, придобиват лечебни свойства, поради образуваните в тях витамини. Изглежда че така действуват върху кожата и нейните стерини, които се превръщат в провитамини. Последните поддържат равновесието на фосфорните и калциеви соли в организъма, съдържанието на които расте в кръвта и способствува, следователно, за растежа и заякването на тялото.
към текста >>

51. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения.
Лице овално, твърде продълговато, с изострена брада. в случая, тя не е особено заострена и удължена, защото имаме пред себе си един доста енергичен тип, с по-устойчива и съсредоточена воля. Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвете, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален, череп. Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип. Вертикални бръчки в основата на носа, и в случая, както и в общия случай, липсват. Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения. Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане. Изобщо, мимиката на веждите и очите у меркурианците, твърде жива и изразителна, е особено интересна за наблюдаване. Очите, живи, подвижни, с умен и по-скоро бързосхватлив, отколкото съсредоточено наблюдателен поглед, отбелязват особено ясно ония бързи промени на нервните токове, които се развиват в мозъка на Меркурианеца. притежаващ обикновено голям интелектуален капацитет.
към текста >>

52. ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали.
Тя може да дойде доста по-късно - понякога даже след десетки и повече години. Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими. Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес.
към текста >>

И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник.
Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими. Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг.
към текста >>

53. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина.
Психически, тя се твърде различава от венерианката, на която прилича понякога и с която един новак във физиогномиката може лесно да я смеси. Зле белязаните лунни типове са лъжливи, лениви, глупави, клюкари, хитри. Лошите жени от тоя тип са лицемерки, те лъжат мъжете си, дори кога ги обичат. Невинността им е престорена: животът им е лошо играна комедия. Чистите лунни типове имат чисто лимфатичен темперамент. Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина. Затова се подслоняват под чадъри. Кожата им се зачервява от слънцето, наместо да помургавее. Те не могат да използуват тъй добре облагите на слънцелечението, като марсовите, слънчеви, меркуриеви и земни типове. Твърди домоседи по натура, те се оставят да затлъстеят и да се артритизират. Страдат от разширение на стомаха.
към текста >>

Кожата им се зачервява от слънцето, наместо да помургавее.
Лошите жени от тоя тип са лицемерки, те лъжат мъжете си, дори кога ги обичат. Невинността им е престорена: животът им е лошо играна комедия. Чистите лунни типове имат чисто лимфатичен темперамент. Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина. Затова се подслоняват под чадъри. Кожата им се зачервява от слънцето, наместо да помургавее. Те не могат да използуват тъй добре облагите на слънцелечението, като марсовите, слънчеви, меркуриеви и земни типове. Твърди домоседи по натура, те се оставят да затлъстеят и да се артритизират. Страдат от разширение на стомаха. Сутрин езикът им е бял и кога станат от сън, чувствуват се все още морни. Имат лениво храносмилане и едър чер дроб.
към текста >>

54. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Намерили, че кожата на ходилата му била мека и суха; измили му краката, и водата била анализирана; оказало се, че никакви химикали не са били приложени към краката.
Ра-ет, от болницата св. Мария. Опитът бил направен при най-строга научна контрола. Присъствуващите учени били много доволни от това, че никаква измама не била възможна. Преди да започне демонстрацията, Куда Букс бил подложен на медицински преглед. Най-подробно били прегледани краката му. Намерили, че кожата на ходилата му била мека и суха; измили му краката, и водата била анализирана; оказало се, че никакви химикали не са били приложени към краката. Фотографирали краката му преди и после демонстрацията. Изследването показало, че температурата на краката била същата, както преди, тъй и после ходенето по огъня. Краката били изследвани веднага след опита и втори път след 40 минути; не били намерени никакви следи от изгаряне. На ходилото на десния крак било прилепено малко парче пластир от цинков оксид. Пластирът останал неповреден, въпреки това, че той се е допирал до температура близо 120 градуса Целзиус.
към текста >>

55. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Успял да хване в своите чудовищно силни ръце по-слабото животно, той го разкъсва и изяжда, както всички останали зверове, но един ден той се сеща и хвърля върху плещите си кървавата кожа на своята жертва.
Днес геолозите възстановяват с доста голяма точност вълшебната картина, когато лицето на земята е било покрито с гигантски по размери и необятни по пространство лесове - тайнствени, мрачни, пълни с топла влага, из които е кънтял като знамение чудовищният рев на допотопните зверове. След това неописуемите катастрофи, наводнения и вулканически ерупции, които погребват несметните растителни богатства, с които ние днес насищаме огнените уста на парните машини. Ако преминем бързо, стихийно през тия епохи на земята, край адския рев и тътнеж, излязъл от грамадните уста на чудовищно големите млекопитаещи, ще дойдем до края на третичната ера, когато из тия лесове - космато, грамадно, възправено на двата си крака, крета между стволовете едно странно същество, в което съвременното природознание сочи нашите далечни роднини. Дали южните области на Азия, където е намерен питекантропусът, или северните полярни области, за които се предполага, че са по-рано изстинали и затвърдили в земна кора, са прародината на човека, това не се знае с положителност. Сред грандиозната природа - стихийна и неумолима, всред грамадните дървета, срещан често от дивите слонове, хипопотами, носорози и други зверове, човекът търси и проправя пътя си към своето превъзходство над тях, с малката, едва блещукаща искрица разум, която неизменно му помага и го напътва. Успял да хване в своите чудовищно силни ръце по-слабото животно, той го разкъсва и изяжда, както всички останали зверове, но един ден той се сеща и хвърля върху плещите си кървавата кожа на своята жертва. Тогава той стъпва вече върху нанагорния път на развоя, извършил вече първото дело на човешката култура, колкото и странно да звучи това. Един ден, това странно двукрако същество със зверския блясък на глада, отразен в очите му, напуща високите равнини, за да се скрие в мрачните пещери на планините, където се укрива от внезапните стихии на бурната природа, където със сухожилията от изядените животни и с кремъчното острие прави първата си дреха. Подчертаваме още веднъж, че от деня, когато тоя пещерен звяр е откъртил късче от острия кремък, за да го стисне в силната си лапа и да го почувствува като свое оръдие, той прави значителна стъпка в своето културно развитие. Постепенно, това същество се измъква от суровите убежища на първобитния си живот и тръгва да дири своите подобни, за да направи "общество", чиято потребност е вече почувствувал. Денят, когато той е успял да извади из недрата на земята метала, бележи една граница, до която мрачната бездна на неговото съществувание се нарича предисторичен период и от който ден започва истинската история.
към текста >>

56. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той одрал кожата ù, изшил я и я използувал като мях за наливане на мляко.
Ами ти къде отиваш? – Аз отивам при един кадия, богат и тлъст човек, от него ще си взема малко сила за зимата. След това двете сестри се разделили, всяка отишла по работата си. Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овцете му умряла. Той одрал кожата ù, изшил я и я използувал като мях за наливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене.
към текста >>

Като отишли при кадията, едната започнала да го тресе сутрин, другата – вечер, стопили го, превърнали го в кожа и кости.
Овчарят, в когото се канех да вляза, приготви един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох. Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него? Той няма нищо. – Успокой се сестро, аз ще те взема със себе си. И двете ще отидем при стария кадия, ще се поправим. Като отишли при кадията, едната започнала да го тресе сутрин, другата – вечер, стопили го, превърнали го в кожа и кости. Като се поправили и нямало вече какво да взимат от него, те си заминали и го оставили свободен.
към текста >>

57. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите.
Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело. Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията. * * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сир. човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина", да използуваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните". Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени. Най-характерното в неговото физическо тяло бе в устройството на главата му. Той бе долихокефал – дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред въз остра брадичка.
към текста >>

58. ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата".
По същата причина Густав Волф нарича „ентелехията" на Дриш не психичен фактор, а психоиден. Друг пример за влиянието на психичното върху физиологичното имаме у жабите. Например, жабата в зелена околна среда е зелена, а в кафява околна среда става кафява. След унищожението на зрението у жабата, това изменение на цвета ù според околната среда не се извършва. Още по-поразителни примери за въздействието на психичното върху физиологичните процеси имаме в опитите на френския лекар Фокашон. Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата". – Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор.
към текста >>

И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата.
Например, жабата в зелена околна среда е зелена, а в кафява околна среда става кафява. След унищожението на зрението у жабата, това изменение на цвета ù според околната среда не се извършва. Още по-поразителни примери за въздействието на психичното върху физиологичните процеси имаме в опитите на френския лекар Фокашон. Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата". – Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор. Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата". – И наистина, пластирът не упражнява никакво действие.
към текста >>

Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата.
След унищожението на зрението у жабата, това изменение на цвета ù според околната среда не се извършва. Още по-поразителни примери за въздействието на психичното върху физиологичните процеси имаме в опитите на френския лекар Фокашон. Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата". – Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор. Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата". – И наистина, пластирът не упражнява никакво действие. Тук виждаме ясно, как психичното въздейства върху физиологичните процеси – виждаме, как психичното е причинен фактор за физиологичните процеси.
към текста >>

Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е.
Още по-поразителни примери за въздействието на психичното върху физиологичните процеси имаме в опитите на френския лекар Фокашон. Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата". – Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор. Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата". – И наистина, пластирът не упражнява никакво действие. Тук виждаме ясно, как психичното въздейства върху физиологичните процеси – виждаме, как психичното е причинен фактор за физиологичните процеси. Густав Волф казва по този въпрос: „Машинистът, който кара локомотива, като вижда спирачния сигнал, спира трена.
към текста >>

Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата".
– Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор. Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата". – И наистина, пластирът не упражнява никакво действие. Тук виждаме ясно, как психичното въздейства върху физиологичните процеси – виждаме, как психичното е причинен фактор за физиологичните процеси. Густав Волф казва по този въпрос: „Машинистът, който кара локомотива, като вижда спирачния сигнал, спира трена. Биологът-механист казва: „Имаме една верига от двигателни процеси, като почнем от дразненето на ретината в окото на машиниста и дойдем до спирането на локомотива чрез ръката му. Във веригата движения няма никакво място за душата".
към текста >>

59. АСТРОЛОГИЯ - П. М. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

По този начин кожата престава да бъде една гранична повърхност, а по-скоро организмът се намира в постоянни обменни отношения с извън физични области. Ф.
Бързината на този живот ни гони постоянно по повърхнината на земната кора, като постоянни „рекордни творци", възпирайки ни обаче да осъзнаем и обгърнем метафизичната страна на същия този живот. А всичко това причинява нашата неустойчивост, като се похабяваме психически и физически в бурите на деня. В наше време трябва да се отбележат две събития в областта на науката: откриването на обменните връзки между материята и силите т.е. материализирането на лъчите и излъчванията на материята; също влиянието на душата върху градежа и функциите на организма. Всеки знае, че електрическите и светлинни лъчи влизат в нашето тяло и там биват преработени; други в по-голямата си част нам непознати лъчи се излъчват от нашето тяло. По този начин кожата престава да бъде една гранична повърхност, а по-скоро организмът се намира в постоянни обменни отношения с извън физични области. Ф. Алвердес казва: „Никога не е затворен един организъм само сам за себе си! Безпрепятствено протичат влияния от свята в него. От друга страна постоянно изтичат от него в света". Нека припомним, че електрическите движения не са нищо друго освен поток от потенциални диференции; а с това представата на Диоген за сгъстяванията става вярна. Престари представи стават с това живи; понеже още за индийския мислител Микро – и Макро-космос са си влияли безпрепятствено; една проява във физическия свят съответства на нея подобна в метафизичния свят.
към текста >>

60. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа.
Значи в това отношение присадката действува по произход, а не по място. От това следва важният закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи. Аналогичен пример имаме и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Triton cristatus и Triton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа. Само че коремната кожа на Triton cristatus се присажда у Triton taeniatus и обратно. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действува по място, а не по произход обаче по отношение на качествата на този орган действува не по място, а по произход. Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишление и заключения. Гурвич още в 1922 год.
към текста >>

Само че коремната кожа на Triton cristatus се присажда у Triton taeniatus и обратно.
От това следва важният закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи. Аналогичен пример имаме и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Triton cristatus и Triton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа. Само че коремната кожа на Triton cristatus се присажда у Triton taeniatus и обратно. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действува по място, а не по произход обаче по отношение на качествата на този орган действува не по място, а по произход. Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишление и заключения. Гурвич още в 1922 год. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле.[9] Според него освен физично тяло яйцето, зародишът или възрастният организъм имат и особено силово поле. П.
към текста >>

Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа.
той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи. Аналогичен пример имаме и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Triton cristatus и Triton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа. Само че коремната кожа на Triton cristatus се присажда у Triton taeniatus и обратно. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действува по място, а не по произход обаче по отношение на качествата на този орган действува не по място, а по произход. Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишление и заключения. Гурвич още в 1922 год. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле.[9] Според него освен физично тяло яйцето, зародишът или възрастният организъм имат и особено силово поле. П. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле.
към текста >>

61. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Аурата е като кожата.
Любовта превръща страданията в скъпоценни камъни. Затова който обича, не може зло да му се случи. Всяко зло любовта превръща в добро. Щом се намеси човешката разумност в любовта, разваля условията и. Любовта, която човек проявява и доброто, което изтича от него създават аурата му. Аурата е като кожата. Както човек страда, когато кожата е наранена, така страда, когато аурата му е разпокъсана. Когато обича, заздравява аурата си. Да обича човек, то е оръжието, което Бог му дава да се пази. Когато не прави добро и не обича, аурата му се разкъсва. Затова се казва: Любовта носи здраве.
към текста >>

Както човек страда, когато кожата е наранена, така страда, когато аурата му е разпокъсана.
Затова който обича, не може зло да му се случи. Всяко зло любовта превръща в добро. Щом се намеси човешката разумност в любовта, разваля условията и. Любовта, която човек проявява и доброто, което изтича от него създават аурата му. Аурата е като кожата. Както човек страда, когато кожата е наранена, така страда, когато аурата му е разпокъсана. Когато обича, заздравява аурата си. Да обича човек, то е оръжието, което Бог му дава да се пази. Когато не прави добро и не обича, аурата му се разкъсва. Затова се казва: Любовта носи здраве. Казано е: „Любете враговете ваши".
към текста >>

62. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

". Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа.
Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използувате месеците април, май и юни, когато природата е богата с жизнена енергия. Не могат ли да се използуват тия енергии в природата, хората изпадат в положението на онзи, за когото е казано: Вода гази, жаден ходи. Ако знае как да използува енергиите на природата, човек ще спести излишни страдания и може да придобие толкова сили и идеи, че дето мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си. В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и радост. Човек требва да придобие магнетична енергия от природата и да даде от нея на своите ближни! ". Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо, важно условие за правилното дишане е, щото кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода. Ето осветленията на Учителя по това (5): „Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си." Те се отварят чрез водата, която предизвиква изпотяване. Човек, чиито кожни пори са отворени, чувствува приятна хладина по кожата си. Магическа сила се крие в водата.
към текста >>

Човек, чиито кожни пори са отворени, чувствува приятна хладина по кожата си.
Човек требва да придобие магнетична енергия от природата и да даде от нея на своите ближни! ". Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо, важно условие за правилното дишане е, щото кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода. Ето осветленията на Учителя по това (5): „Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си." Те се отварят чрез водата, която предизвиква изпотяване. Човек, чиито кожни пори са отворени, чувствува приятна хладина по кожата си. Магическа сила се крие в водата. Без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди. Какво е значението на водата за организма, малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешният човек малко знае.
към текста >>

63. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Новото в света ще дойде по естествен начин, както змията се съблича от старата си кожа.
Природата не е нищо друго освен човекът, разложен на своите части. И затова природата в известно отношение е анатомия и физиология на космичния човек. И ние, като воюваме с природата, воюваме със себе си. Затова съвсем крив е изразът: Трябва да воюваме с природата, да я подчиним". Няма какво да я подчиняваш, но ще се съобразяваш с нейните закони. Новото в света ще дойде по естествен начин, както змията се съблича от старата си кожа. Всеки трябва да вярва в това, което може да опита. Всяко прегрешение в природата се възвръща към самия човек, който го е извършил; то има обратно действие върху него. Този закон важи. както индивидуално за отделния човек, така и за народа. Един човек, който е постъпвал справедливо, ще има здрава основа в живота си, ще има съответните положителни резултати.
към текста >>

64. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Разрешението на този въпрос носи едно дете, което влиза в кръга на учениците: „То имаше големи, тъмни очи с небесносиня глъбина, като лилия блестеше кожата му и неговите къдри — като светли облачета привечер.
Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му. Може би, това е предчувствието му, че застанал с чувство на святост пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си. Не е ли това светото предчувствие за Учителя, за Когото той е чувал да се казва: „Онзи, който истинно говори, изпълнен е с вечния живот и странно родствено с истинските тайни ни се струва Неговото писание, защото то е акорд от симфонията на Вселената". Но кой е пътят, що води към онова непосредствено благодатно общуване с природата и нейния тълкувател? Труд, прилежание, съвестно изследване на всички явления, всичко това ученикът прави и все пак чувствува, че още не е открил истинския ключ към тая тайна. Разрешението на този въпрос носи едно дете, което влиза в кръга на учениците: „То имаше големи, тъмни очи с небесносиня глъбина, като лилия блестеше кожата му и неговите къдри — като светли облачета привечер. Гласът му проникваше в сърцата на всички ни. То се усмихваше безкрайно дълбоко и ние се чувствувахме странно добре край него." Появата на това дете, неговото безмълвно присъствие раздвижва сърцата на учениците, носи светлина за техните умове, напрегнати в разрешение на задачи. Дори един от най-несръчните ученици, комуто не се отдавало разрешението нито на една задача, проявява умение и способност, почувствувал благодатното присъствие на това дете. В неговия образ сякаш е възкръснала Христовата Истина: „Защото на такива е царството Божие." То е символ на оная чиста любов, що носи благослова на небето, докоснала всичко, от което е бликнал живот. А тази любов е светлата пътека, що отвежда към Сърцето на Учителя.
към текста >>

65. ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Мътните очи, лошият цвят на кожата, всичко това говори против нас.
Ако не е работил майсторски, от ударите може да разруши тялото си и то да прилича на развалина. Това показва, че не е живял разумно и не е работил разумно. Ако ние безпредметно разрушаваме нашите тела, ние не сме от разумните хора. Всичките болести, от които страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са.се покварили, говори против нас. Мътните очи, лошият цвят на кожата, всичко това говори против нас. Към тялото си ще имаме свещено отношение. Така чисто да пазим тялото си, че от него да излиза ухание. Човек трябва да живее така, че да съзнава благородството на духа си, да съзнава достойнството на душата, достойнството на ума и сърцето и да съзнава, че живее тяло, което е по-хубаво от всички други тела. В Божествения свят човешката душа представя отворен цвят, на чието ухание се радват най-напредналите същества. Духът е най-мощното в човека.
към текста >>

66. ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Учителя дава следните осветления по това (8): „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква.
Дишане и красота Дишането се отразява и върху красотата и стройността на човешкото тяло. И това е много лесно обяснимо. Дишането внася хармония в телесния и психичен живот на човека и естествено е, че туй ще внесе красота и във формите, понеже тя е израз преди всичко на душевния живот - на възвишени мисли, чувства и стремежи. А последните са във връзка до известна степен с дишането. Неправилното дишане има връзка с преждевременното остаряване, а правилното дишане подмладява човека. Учителя дава следните осветления по това (8): „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Ръцете му се набръчкват от горната страна. Това се дължи на разстройството на черния дроб и на неправилното дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват". Човек, който има връзка с Бога, става красив! А пък правилното дишане е важен метод, който прави човека възприемчив към Божествената мисъл; то го свързва с Великата Разумност в света.
към текста >>

67. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

После клетките на кожата започват да се разпространяват върху тая червена тъкан и я покриват напълно.
Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8). В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби. Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната. После клетките на кожата започват да се разпространяват върху тая червена тъкан и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни. Напр.. установено е къс мускул в съседство със чупената кост да се превръща в хрущял и след това в костна тъкан. При прерязване на артерия кръвта, излязла вън, се съсирва, спира кръвотечението и предпазва от зараза. След това бели кръвни телца и клетки от околните тъкани се вмъкват във вътрешността на съсирената кръв, в съседство с прерязаната артерия, и възстановяват малко по малко артерията (Карел, стр. 237—239). Разумният принцип, който работи в организма, се проявява още по-оригинално при загуба на кръв.
към текста >>

68. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики.
Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот.
към текста >>

69. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина.
Той съзнава в последния момент, че е забравил да мисли за нещо по-велико, отколкото за всичко, що е можал да направи. Той съзнава, че е съществувал, че е бил... Защо идва човек до този разрив, защо в толкова късен час узнава за себе си? Не е ли черпил той винаги сили от собственото си Аз? Днес човек живее още извън себе си. Той преживява един кредитен живот. Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина. Въпреки това човек не знае да използува този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин. Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия. Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава удоволствие. Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие. Очите ни гледат и се радват на забавни представления, които сами си устройваме, а забравили сме да се радваме чрез тях на природната красота.
към текста >>

70. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той казва още: Стеснителни усещания като скръб и страх изменят дишането и тока на артериалната кръв, поради което кожата става бледна, изпотяването се спира и работата на нервите се обърква.
у оня, който има пясъци в бъбреците, тия пясъци се увеличават. Доказано е, че силното вълнение може да причини даже същинска треска – повишение телесната температура. Това се нарича психогенна треска . Толкова факти са вече събрани за връзката между психичното състояние и болестите! Професор Бойд Лейнард казва, че някои видове екземи се произвеждат от скръб и страх. Той казва още: Стеснителни усещания като скръб и страх изменят дишането и тока на артериалната кръв, поради което кожата става бледна, изпотяването се спира и работата на нервите се обърква. Гневът и други буйни страсти ускоряват дишането и течението на кръвта и повдигат температурата на кожата. Същият професор цитира следния интересен пример: Една госпожа видяла, как любимо ней дете излиза през железните врата на едно заведение. То пуснало вратата и тя помислила, че вратата ще го застигне и ще смаже крака му. Това не станало, обаче тя веднага почувствувала, че кракът ù силно я заболял и то тъкмо там, дето тя мислела, че вратата ще притисне детето. Тя не могла да мръдне крака си от местото му.
към текста >>

Гневът и други буйни страсти ускоряват дишането и течението на кръвта и повдигат температурата на кожата.
Доказано е, че силното вълнение може да причини даже същинска треска – повишение телесната температура. Това се нарича психогенна треска . Толкова факти са вече събрани за връзката между психичното състояние и болестите! Професор Бойд Лейнард казва, че някои видове екземи се произвеждат от скръб и страх. Той казва още: Стеснителни усещания като скръб и страх изменят дишането и тока на артериалната кръв, поради което кожата става бледна, изпотяването се спира и работата на нервите се обърква. Гневът и други буйни страсти ускоряват дишането и течението на кръвта и повдигат температурата на кожата. Същият професор цитира следния интересен пример: Една госпожа видяла, как любимо ней дете излиза през железните врата на едно заведение. То пуснало вратата и тя помислила, че вратата ще го застигне и ще смаже крака му. Това не станало, обаче тя веднага почувствувала, че кракът ù силно я заболял и то тъкмо там, дето тя мислела, че вратата ще притисне детето. Тя не могла да мръдне крака си от местото му. С разтривки едвам се довлякла у дома си.
към текста >>

71. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа.
Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора, щедростта и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете. — Точно на това място, гдето е стъпил кракът Ви, — казваше моята водачка, —- се е намирала статуята на Атина Палада. Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа. В храма имали право да влязат само весталките, девственици, които поддържали вечния огън. Най-голямото благоволение, което се е позволявало на Атинските първенци, при особено тържествени случаи, било да се изправят пред вратата на храма и от там да съзерцават мълчаливо образа на богинята. Изключение никому не се е правило. Останалото население, другите, обикновените граждани на Атина, са имали право само да дохождат до коридорите на храма, да се изправят под мраморните колони, да гледат към далечината и към морето. Статуята на Атина Палада е била запазена в продължение на 1000 години.
към текста >>

72. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида.
преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка. Староарамейски -------------------------Средноамерикански Choi ------------------------------------------------Cholula Coluan---------------------------------------------Colua-can Zuivan----------------------------------------------Zuivan Cholima--------------------------------------------Cotiina Zalissa----------------------------------------------Chalisko Тук няма вече съмнение, че изселниците от Атлантския континент са тръгнали към изток и към запад и съгласно древния обичай са дали на новите селища имена на градовете на своята родина. Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на гръцкия, щото една трета може да се нарече чист старогръцки. По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи. Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите. Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил. Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо.
към текста >>

73. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение.
Така щото върху лицето ни се отразява качеството на средата тъй, както върху матовото стъкло на фотоапарата се изобразява околността. Зад това стъкло стои окото на фотографа — нашето „аз". Върху нашето матово стъкло — лицето ни, се оглежда не само външният видим свят, както е случаят при фотоапарата, но и настроенията, състоянието, подтикът който ние добиваме, когато външните дразнения ни въздействуват. Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния свят. Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз". Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение. Съпоставени заедно, формите на лицето с мимичните движения на мускулатурата, дават вида или израза на индивида в дадения момент. Всеки лицев израз е проекция на едно възприятие или вътрешно настроение. Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост. Докато омразата и ядът сгърчват формите и ги правят мрачни, напрегнати, пълни с отпадъчни секретни сокове. Но не само нашите психични състояния намират израз върху лицето ни.
към текста >>

Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост.
Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния свят. Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз". Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение. Съпоставени заедно, формите на лицето с мимичните движения на мускулатурата, дават вида или израза на индивида в дадения момент. Всеки лицев израз е проекция на едно възприятие или вътрешно настроение. Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост. Докато омразата и ядът сгърчват формите и ги правят мрачни, напрегнати, пълни с отпадъчни секретни сокове. Но не само нашите психични състояния намират израз върху лицето ни. Всяка физическа болка в организма се отразява върху него. Болезнените състояния на организма се при-дават така поразително точно и характерно, че често от лицевия израз на болния лекарят може да познае, какво е физическото страдание. Как става това предаване върху лицето ни?
към текста >>

74. СТАТИЧЕН ИЛИ ДИНАМИЧЕН ПЪТ- ВАСИЛ БОЖКОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

По такъв начин, ако човек стиска с пръстите си свободния край на една стъклена жица с диаметър 2/10 от милиметра, жица, чийто друг край е потопен в споменатата маслена баня, чувствува се едно силно изгаряне на кожата.
Като общо правило, може да се каже, че усвоеният принцип в случая се състои в това — да се измери времето, което е нужно на един сноп звукови вълни, излезли от някакъв изпускателен апарат, за да се върнат пак в апарата, след като са били отразени от някое препятствие. Един кораб, снабден с подобен апарат, би разполагал, тъй да се каже, с усетен (чувствен) орган, подобен на оня, който физиолозите наричат далекоприемател (приемател на разстояние), представляващ своеобразно око или ухо, което позволява да се измери дълбочината на морето, да се даде знак в мрака на мъглата за присъствието на някой друг кораб, който плава по повърхността или под водата и, най сетне, да можем да се промъкнем благополучно между пясъчните насипи и между примките на някое пристанище. Някои от опитите, които Вуд и Лумис правят от известно време насам с ултразвукови снопчета, заслужава да се отбележат, макар само заради интереса, който те възбуждат около тия явления. Ултразвуковите вълни могат, естествено, да се разпространяват подобно на звуковите, не само през течна или през газообразна среда, но също така и през твърди тела. Вълните, породени в един кварцов колебател, потопен в масло, могат да се предават и през една стъклена пръчка, също така потопена в маслото с единия си край, и да породят доста сродни явления, благодарение на огромното количество енергия, която отделят. По такъв начин, ако човек стиска с пръстите си свободния край на една стъклена жица с диаметър 2/10 от милиметра, жица, чийто друг край е потопен в споменатата маслена баня, чувствува се едно силно изгаряне на кожата. Ако стъклената пръчка има диаметър от половин милиметър, може да се запали и изгори дори едно парче дърво или да се издълбае дупка в стъклена пластинка, при което се отделят капчици от разтопено стъкло, видими с микроскоп. Получава се максимум енергия, когато разстоянието между повърхността на течността и тая на твърдото тяло е кратно число с полудължината на вълната. Забележително е, че широчината на трептенията (вибрациите) по своя размер спада към категорията дължина на светлинните вълни. Отвеждайки ултразвукови вълни в епруветка, пълна с вода и потопена в пълна кана с лед и като се урегулира разстоянието между двата приемника така, че епруветката да е на разстояние, което позволява повтарящото се отражение на вълните, наблюдава се едно явление наглед парадоксално, в този смисъл, че каната запазва температурата на леда, който се топи, а водата в епруветката започва да кипи. Хубард, заедно с двамата споменати по-горе физици, е успял да построи уред, наречен интерферометър, по аналогия на уреда, който служи за измерване на светлинните вълни — с който той е успял да измери също така дължината и на ултразвуковите вълни.
към текста >>

75. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Липсата на този витамин причинява големи нервни разстройства или направо мозъчни, с пигмети на надебеляване на кожата, стомашни разстройства и др.
Пиячите имат нужда от едно количество над нормалното от витамин В. Липсата или недостатъчността му предизвиква анатомична повреда на централната и периферична нервна система, атрофия на бъбречните жлези (важни ендокринни жлези) на хипофизната и на тироидната жлези и загуба на апетита. Към групата витамин В принадлежи витаминният комплекс витамин В2 или латофлавина, който се намира във всяка животинска и растителна клетка, както и в бактериите. Намира се в изобилие в маята, в черния дроб, в бъбреците, в далака и в мускулите. Между растенията, добър източник на витамин В2 са: зеленият чукундур, зелките, картофите, спанакът, лукът, зелената сала, и пшеничените трици. Липсата на този витамин причинява големи нервни разстройства или направо мозъчни, с пигмети на надебеляване на кожата, стомашни разстройства и др. Неговото действие помага за общото растене, влияе върху дихателните явления на клетките, действува стимулираше върху зрението. За да се получи един грам чист кристализиран латофлавин нужни са 5,400 литри млечен серум. Той е бил изолиран от Куун, който, информативно, е обработил 32 литра млечен серум и 17,000 яйчни жълтъка! В групата от витамин В принадлежи също и витамин РР или антипелагроза, който от химическа гледна точка се нарича никотинова киселина. Тоя термин ще възбуди интереса на пушачите, тъй като добре знаем, че тютюнът съдържа никотин, който е дериват на никотиновата киселина, но трябва да разочароваме любимците на тютюна, съобщавайки им, че организмът няма възможността да преобрази никотина в никотинова киселина Изворите на никотиновата киселина са: краве мляко, телешкото месо, свинското, черният дроб, грахът, картофите, а най-много бамята.
към текста >>

76. ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Храната трябва да мине през храносмилателната система, въздухът — през дробовете, светлината — през очите, тоновете — през ушите, етеричните изпарения — през носа, химичните качества на елементите — през вкусовите брадавички, лъчистите енергии на околната среда — през кожата и т.н.
Д-р Ил. Стр. ПОДПУШВАНИЯТА И БОЛЕСТИТЕ „Сърцето, умът и волята на човека са филтри, с които се прецеждат неговите чувства, мисли и действия". Учителят Когато нашият организъм е здрав и хармоничен във физиологичния си живот, ние се чувствуваме бодри и здрави. Всяка природна сила се пречупва през дадена призма — телесен орган. Храната трябва да мине през храносмилателната система, въздухът — през дробовете, светлината — през очите, тоновете — през ушите, етеричните изпарения — през носа, химичните качества на елементите — през вкусовите брадавички, лъчистите енергии на околната среда — през кожата и т.н. Ние вземаме от природата всичко, което тя има и от което се нуждаем. Следователно, нищо не би трябвало да смущава организма ни и ние би трябвало да бъдем физически винаги здрави. С какво би могла да изненада природата нашия организъм и да смути неговите функции? Тялото е в пълна хармония с ритмичния живот на живата природа, защото то е нейно отроче. То самото е символ и на цялостния живот на природата и нищо не би трябвало да може да дисхармонира с неговото единство.
към текста >>

77. ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Така Дугге констатира при падане на барометъра промяна на проводността на кожата.
Баар прави наблюдение, че при мъгливо време, когато в атмосферата преобладават ултралъчите, поглъщането на фосфорните съединения през храносмилателната система е увеличена. Покачи ли се нивото на тези соли в кръвта, тогава се забелязва едно повишено напрежение в периферната нервна система. Електромагнитните пълнежи на атмосферния въздух оказват също едно голямо влияние върху физиологията на организма. Така, според Хилдебранд, ревматичните болки в ставите и мускулите при промяна на времето се дължат на смущения в силовите напрежения на тропосферата. Защото от опитите на Розентал се вижда, че органическите съединения претърпяват изменения, когато са под влияние на електромагнитни течения. Така Дугге констатира при падане на барометъра промяна на проводността на кожата. Шорер е предизвикал болки в болезнени стави на хора, поставени в килии с отрицателни пълнежи. Това той си обяснява с това, че отрицателните пълнежи променят проводността на белите дробове. Това се последва от промяна на обмяната между кислорода и въгледвуокиса. Тази обмяна определя от своя страна кръвната реакция. Емил Абдерхалден (проф.
към текста >>

78. ТОЙ ВИЖДА, ПОЕМИ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Доволният Доволният човек в света е всякога душа честита: да има на крака една обувка — цялата земя за него с кожа е покрита.
Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата. Покоят на мъдростта Отдолу бездна зее — над водите, покоят светъл на деня блести: тъй истината дирят мъдреците духа дълбок с мир да просвети. Не трепери Така не трепери за хляба си, човече, — Създателят храна за всяка твар създава: детето се едва роди — и, виждаш, вече гърдите майчини от мляко напращяват. Сговор И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел! Бурята От страх се гънат полските треви, но бурята ги отминава, — могъщите гори ломи: с големи само подобава големият да се срази. Доволният Доволният човек в света е всякога душа честита: да има на крака една обувка — цялата земя за него с кожа е покрита. Обща участ Един отиде — дойде друг, и тоя друг ще измести — всичко преминава: роден си — ще умреш. Блажен покоя, със края на живота що остава! Жаждата за власт Най-страшното пиянство на света е жаждата за власт; от нея опиеш ли се, ще да изтрезнееш, едва когато паднеш в пропастта. Великите духове Изгрява в пурпур слънчевият лик и във пурпур гасне пак в планините: в успехи силни, силни и в бедите: великите са всякога велики. Надежда Дървото пак ще израсте, луната пак ще се покаже!
към текста >>

79. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа.
Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен.
към текста >>

80. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слуша, a те се редят по главата, ушите, - лицето, раменете ... И ето, от косата потичат ручейчета, краката отдавна са мокри, а те искат да проникнат и до кожата.
Чисти, бисерни, като сълзи, дъждовни капки се заронят тихо, и тихо зашепват някакви сладки и чудни слова. Той се мъчи да проумее що значи това. А те се редят. Отначало бавно, а после все по-бързо и по-бързо, сякаш бързат да му разкажат голямата приказка за нейната красота. И той слуша. Слуша, a те се редят по главата, ушите, - лицето, раменете ... И ето, от косата потичат ручейчета, краката отдавна са мокри, а те искат да проникнат и до кожата. Той се спира с досада ... Обръща се ... И мери пътя си назад. А там, далеч към равнината се синее ивица, сякаш небесна лента по бялата, ефирна одежда на планината. И нечия Невидима Ръка отмета за миг воала. И когато се обръща — пред него тя, царкинята. Заляла се в буйна радост, смее се, като дете, а по лицето й се струят последните сълзи.
към текста >>

81. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредно пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена, всред птиците и другите животни настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които непосредно са потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си пременя — менят кожата си — както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова пременя.
Изгревът на Годината — това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден -Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва до следното встъпване на слънцето в Овена. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредно пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена, всред птиците и другите животни настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които непосредно са потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си пременя — менят кожата си — както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова пременя. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната до тогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недокапал лист, — както у дъбовете запример — започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм, — следователно и в човека слънчевия прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата оная инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа.
към текста >>

Слънчевите лъчи действат преди всичко върху кожата, която изпълнява важни за организма функции.
В своя напредък човечеството, за свое нещастие, се е отдалечило от здравите първобитни условия на живота, от въздуха и светлината. Хелиотерапията си поставя за цел да възвърне човека към природата, към въздуха и слънцето. Действието на слънцелечението е общо и местно: слънчевите лъчи стимулират, съживяват и възродяват силите на организма. Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване на микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход, Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действат преди всичко върху кожата, която изпълнява важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни кръвоносни съдове образува един вид „периферно сърце“, което не може да не влияе за разпределението на кръвта във вътрешните органи. Кожното кръвообращение способства за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи.
към текста >>

Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния.
Хелиотерапията си поставя за цел да възвърне човека към природата, към въздуха и слънцето. Действието на слънцелечението е общо и местно: слънчевите лъчи стимулират, съживяват и възродяват силите на организма. Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване на микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход, Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действат преди всичко върху кожата, която изпълнява важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни кръвоносни съдове образува един вид „периферно сърце“, което не може да не влияе за разпределението на кръвта във вътрешните органи. Кожното кръвообращение способства за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи. С това се обяснява обезболването и резорбиращото влияние на слънцелечението.
към текста >>

Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото.
Действието на слънцелечението е общо и местно: слънчевите лъчи стимулират, съживяват и възродяват силите на организма. Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване на микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход, Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действат преди всичко върху кожата, която изпълнява важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни кръвоносни съдове образува един вид „периферно сърце“, което не може да не влияе за разпределението на кръвта във вътрешните органи. Кожното кръвообращение способства за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи. С това се обяснява обезболването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното кръвообращение и това на повърхността.
към текста >>

Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото.
Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване на микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход, Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действат преди всичко върху кожата, която изпълнява важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни кръвоносни съдове образува един вид „периферно сърце“, което не може да не влияе за разпределението на кръвта във вътрешните органи. Кожното кръвообращение способства за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи. С това се обяснява обезболването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното кръвообращение и това на повърхността. Кожата е Седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприятия на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват.
към текста >>

Кожата със своето богатство от капилярни кръвоносни съдове образува един вид „периферно сърце“, което не може да не влияе за разпределението на кръвта във вътрешните органи.
Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действат преди всичко върху кожата, която изпълнява важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни кръвоносни съдове образува един вид „периферно сърце“, което не може да не влияе за разпределението на кръвта във вътрешните органи. Кожното кръвообращение способства за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи. С това се обяснява обезболването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното кръвообращение и това на повърхността. Кожата е Седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприятия на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонанса на тази игра се отзовава до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло.
към текста >>

Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното кръвообращение и това на повърхността.
Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни кръвоносни съдове образува един вид „периферно сърце“, което не може да не влияе за разпределението на кръвта във вътрешните органи. Кожното кръвообращение способства за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи. С това се обяснява обезболването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното кръвообращение и това на повърхността. Кожата е Седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприятия на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонанса на тази игра се отзовава до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява евфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по малко значение е и екскреторната функция на кожата: тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и такъв за възбуда и абсорбация, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили.
към текста >>

Кожата е Седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприятия на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват.
Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни кръвоносни съдове образува един вид „периферно сърце“, което не може да не влияе за разпределението на кръвта във вътрешните органи. Кожното кръвообращение способства за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи. С това се обяснява обезболването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното кръвообращение и това на повърхността. Кожата е Седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприятия на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонанса на тази игра се отзовава до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява евфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по малко значение е и екскреторната функция на кожата: тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и такъв за възбуда и абсорбация, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената жизнена енергия.
към текста >>

От не по малко значение е и екскреторната функция на кожата: тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек.
С това се обяснява обезболването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното кръвообращение и това на повърхността. Кожата е Седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприятия на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонанса на тази игра се отзовава до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява евфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по малко значение е и екскреторната функция на кожата: тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и такъв за възбуда и абсорбация, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената жизнена енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хляба на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно. чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена вътрешно-секреторната функция на кожата, ала безспорно, съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на т. н.
към текста >>

Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената жизнена енергия.
Кожата е Седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприятия на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонанса на тази игра се отзовава до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява евфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по малко значение е и екскреторната функция на кожата: тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и такъв за възбуда и абсорбация, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената жизнена енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хляба на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно. чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена вътрешно-секреторната функция на кожата, ала безспорно, съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на т. н. жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влияние на слънчевите лъчи усилва съпротивителната сила на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази.
към текста >>

чрез кожата.
Тъй се обяснява евфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по малко значение е и екскреторната функция на кожата: тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и такъв за възбуда и абсорбация, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената жизнена енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хляба на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно. чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена вътрешно-секреторната функция на кожата, ала безспорно, съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на т. н. жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влияние на слънчевите лъчи усилва съпротивителната сила на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи.
към текста >>

Не е още достатъчно уяснена вътрешно-секреторната функция на кожата, ала безспорно, съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на т. н.
От не по малко значение е и екскреторната функция на кожата: тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и такъв за възбуда и абсорбация, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената жизнена енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хляба на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно. чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена вътрешно-секреторната функция на кожата, ала безспорно, съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на т. н. жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влияние на слънчевите лъчи усилва съпротивителната сила на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът изглежда да играе важна биологична роля в метаболизма, общата размена на веществата в организма.
към текста >>

82. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цедилото на отровите. Кожата.
Топлината в човешкото тяло. Кухненския отдел в тялото. Моторът на живата машина. Дренажи на тялото. Чистилище на тялото. Цедилото на отровите. Кожата. Причините на болестите. Защитните сили на тялото. Човешкото тяло като една грамадна работилница за отрови. Отдел II. Най-благоприятните условия, при които живата машина ще може да изпълнява най добре своята служба.
към текста >>

83. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да се заинтересуваме всички, защото въпроса се отнася до кожата ни.
Те заповядват. Те, същевременно, играят на конференции и т. н. Нищо не трябва да се очаква от тях. Народите, населяващи Балканския полуостров, българи, сърби, гърци, румънци и т. н. трябва да започнат сами, отдолу: те трябва да възприемат идеята за Свободна Балканска Федерация и да я наложат на своите правителства. Трябва да се заинтересуваме всички, защото въпроса се отнася до кожата ни. Утре барабана може да дрънне и тези, които толкова години водиха Балканските народи на човешката касапница, да поискат и от нас да проливаме кръвта си и да убиваме братята си ! ... За да избегнем страшната опасност, която иначе неминуемо виси над главите ни, нека всички ние, жителите на Балканския полуостров, заработим за мирното разрешение на балканския национален въпрос чрез осъществяването на Свободната Балканска Федерация, в която всяка съставна част ще има възможността да урежда както си иска своите вътрешни работи, но която същевременно ще представлява едно цяло по отношение на външния свят. Вътре в границите на тази Федерация ще намерят своята свобода и Македония, Добруджа и Тракия. Вътре в нея, от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Синьо, ние ще можем свободно да се движим, да работим, да търгуваме, да проявяваме всички свои творчески сили. Ще намерим много по-голям простор за културно развитие.
към текста >>

84. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заради твоята кожа е това.
Колкото и да мразите своя противник, няма да нарушите равновесието, защото това ще ви коства живота. И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон. По необходимост ще го любиш, ще пазиш равновесието, защото ще ти коства живота. Ако той падне, ще паднеш и ти. И затова ти ще кажеш: „Господ да го запази“. Заради твоята кожа е това. И когато вие се намерите в едно положение, че има един човек когото не обичате, трябва да изтълкувате това положение, защо Бог го е поставил във връзка с вас? Има си своя причина, и вие трябва да я откриете. Ако откриете причината, ще се подигнете, а в противен случай се спъвате. Нещата в този смисъл не са вечни. Ако природата те е съпоставила във връзка с човек, когото не обичаш, това няма да е вечно, затова трябва да използваме всички отношения, защото с всяко едно отношение природата ни предава уроци, предава ни великото си знание.
към текста >>

85. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да носиш игото на черния адепт, който ти смъкна кожата, това не е търпение, а неволя.
Този адепт бил много учен. И сега той прави някого да стане цар, други — министър, трети — владици, попове, учени и т. н. Той създава всички днешни отношения между хората, за да ги раздели и да им смъкне кожите. А сега взели да ни убеждават, че има спасение и че трябва да търпим. Да, трябва за търпим, но не и да носим неволя. Да носиш игото на черния адепт, който ти смъкна кожата, това не е търпение, а неволя. А трябва да се върнем към истинското търпение. Търпението подразбира да си силен и де носиш тежестта на слабите. За ла бъдем силни, трябва да определим отношенията си към Реалността, към която се стремим. Реалността се изявява във всички форми: последните са органи за проява на Реалността. За да може по-пълно да се прояви Реалността чрез нас, трябва да създадем органи за това.
към текста >>

86. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот.
Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа, — ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ни е дадено още на наше разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее може да си създаде каквато иска обвивка. Та културата на човека, а от там и неговия живот зависи от площта на възприятията. С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот. А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е живота. Единственото нещо, кое то знаем и познаваме, това е живота. Какво нещо са —любовта, мъдростта, истината, добродетелта, правдата и пр. — ние не знаем непосредствено; те са отвлечени истини за нас. Единствената проява на Великата Реалност която непосредствено познаваме, и която се явява за нас като първична и основна проява на реалността това е живота.
към текста >>

87. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Впръснатата под кожата, обикновената фабрична захар не се използва от тялото, а се изхвърля чрез пикочта навън така както и захарина.
Продукт на неуморната дейност на трудолюбивите пчели, медът е не само хранителен, но има и всички качества на концентрирана храна и лек. Хранителните качества ма меда се дължат на неговите съставни части. Той съдържа гроздова и овощна захар, известни под названията гликоза и левулоза, примесена със слабо количество вода, минерални вещества и мравчена киселина. Съществената разлика между обикновената фабрична захар и меда се състои в състава на тези продукти. Фабричната захар е чиста декстроза, която по никакъв начин не може да се усвоява под такава форма от организма, a трябва предварително да се превърне в гликоза и малтоза или левулоза. Впръснатата под кожата, обикновената фабрична захар не се използва от тялото, а се изхвърля чрез пикочта навън така както и захарина. Това е най-сигурното доказателство, че обикновената фабрична захар не може да се използва направо от тялото, и че за да се използва, тя трябва да се превърне в гликоза и малтоза, т. е. в гроздова и в овощна захар. А това става в червата. Пчелният мед има това голямо предимство пред фабричната захар, че е готов да се всмучи от стомаха и червата и може да влезне сигурно, бързо и напълно в кръвта. Друга съществена разлика между фабричната захар и меда са витамините.
към текста >>

88. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Втората младост; Измъченият стомах; Опасни признаци; Здравето на детето; Кой помрачава картината на живота; Бърз начин да облекчим сърбежа на кожата; Пътят към здраве и щастие; Из науката и живота; Въпроси и отговори.
Във връзка с всичко това, най-ценната поука, която, струва ни се, може да се извлече от опитността на Мечкюрци, е тази, че нещата винаги трябва да започват от малкото към голямото, а не обратно. Да не поемаме големи задължения, да не се залавяме с много голяма работа, до като не преценим достатъчно добре силите си. Голямата идея, която имаме, ще трябва да се внесе първоначално в една малка и скромна форма, и когато тая форма издържи натиска на външните условия, и се закрепи в живота, тогава вътрешната идея, която я оживява, ще я тласка напред в процеса на едно постоянно разширение. Ние пожелаваме на Мечкюрци да преодолеят всички трудности, за да могат да настъпят в периода на реализиране на всички техни идеи. Излезе брой 1 от година XI на „Добро здраве" със следното съдържание: Здравето най-голямото богатство; Как сте със сърцето? Втората младост; Измъченият стомах; Опасни признаци; Здравето на детето; Кой помрачава картината на живота; Бърз начин да облекчим сърбежа на кожата; Пътят към здраве и щастие; Из науката и живота; Въпроси и отговори. През настоящата година „Добро здраве" ще даде на абонатите си три безплатни приложения: 1) „Суровата храна и здравето" — книга от 64 страници; 2) „Тайните на хубостта“ — книга от 64 страници с много рецепти за подържане на младостта; 3) Курс по домашна гимнастика — голямо табло за стена с 34 фигури. Абонаментът на „Добро здраве“ с трите му приложения е само 40 лв.. предплатени. Пратете сумата с пощенски запис, с бележка по чекова сметка № 741 или в препоръчано писмо до Редакция „Добро здраве“. София VI. Искайте безплатен пробен брой!
към текста >>

89. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След туй кожата на човека трябва да бъде нежна и красива, и не суха, но мека, гладка и възприемчива.
Сега благодарение на Месечината, е по-хармонично устроен. Това е по отношение на Месечината, като емблема на красотата. Най-първо трябва да направите очите си красиви. Огън, но мек огън трябва да има в тях. Очите трябва да бъдат чисти като синьото небе. След туй кожата на човека трябва да бъде нежна и красива, и не суха, но мека, гладка и възприемчива. Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот. Хората с мека кожа имат голяма възприемчивост и живеят всякога по-дълго от хората с по-груба кожа. Кожата, това е регулатор на живота. Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията.
към текста >>

Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот.
Това е по отношение на Месечината, като емблема на красотата. Най-първо трябва да направите очите си красиви. Огън, но мек огън трябва да има в тях. Очите трябва да бъдат чисти като синьото небе. След туй кожата на човека трябва да бъде нежна и красива, и не суха, но мека, гладка и възприемчива. Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот. Хората с мека кожа имат голяма възприемчивост и живеят всякога по-дълго от хората с по-груба кожа. Кожата, това е регулатор на живота. Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира.
към текста >>

Хората с мека кожа имат голяма възприемчивост и живеят всякога по-дълго от хората с по-груба кожа.
Най-първо трябва да направите очите си красиви. Огън, но мек огън трябва да има в тях. Очите трябва да бъдат чисти като синьото небе. След туй кожата на човека трябва да бъде нежна и красива, и не суха, но мека, гладка и възприемчива. Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот. Хората с мека кожа имат голяма възприемчивост и живеят всякога по-дълго от хората с по-груба кожа. Кожата, това е регулатор на живота. Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр.
към текста >>

Кожата, това е регулатор на живота.
Огън, но мек огън трябва да има в тях. Очите трябва да бъдат чисти като синьото небе. След туй кожата на човека трябва да бъде нежна и красива, и не суха, но мека, гладка и възприемчива. Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот. Хората с мека кожа имат голяма възприемчивост и живеят всякога по-дълго от хората с по-груба кожа. Кожата, това е регулатор на живота. Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр. огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука.
към текста >>

Без кожа, човек не може да живее.
Очите трябва да бъдат чисти като синьото небе. След туй кожата на човека трябва да бъде нежна и красива, и не суха, но мека, гладка и възприемчива. Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот. Хората с мека кожа имат голяма възприемчивост и живеят всякога по-дълго от хората с по-груба кожа. Кожата, това е регулатор на живота. Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр. огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние.
към текста >>

Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира.
Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот. Хората с мека кожа имат голяма възприемчивост и живеят всякога по-дълго от хората с по-груба кожа. Кожата, това е регулатор на живота. Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр. огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата.
към текста >>

огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука.
Кожата, това е регулатор на живота. Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр. огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав. Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви.
към текста >>

Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние.
Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр. огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав. Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви. Когато човек се влюби, става красив.
към текста >>

Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето.
Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр. огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав. Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви. Когато човек се влюби, става красив. Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате.
към текста >>

90. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хора, у които главната мозъчна система анормално действа, стават сухи и кожата им се напуква.
В стомашния мозък влиза и симпатичната нервна система, която образува човешкия магнетизъм и топлина, а също така управлява и кръвообращението. А главната мозъчна система на човека е носител на мисълта, на електричеството, на силата и светлината. Ако между двете мозъчни системи, главната и стомашната, няма правилни съотношения, т.е. всяка система не изпълнява своите функции правилно, не може да има нормално развитие и здрав човек. Ако стомашната система произвежда повече топлина отколкото е потребна за организма, ще попадне в едно противоречие, а ако главномозъчната система образува електрическа енергия и причинява изстудяване в организма, ще имате друго противоречие. Хора, у които главната мозъчна система анормално действа, стават сухи и кожата им се напуква. Те трябва веднага да се заемат да изменят това анормално състояние на тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра на ден; понеже водата е добър проводник на магнетизма. Водата е потребна не само за пречистване на организма, но и за правилно функциониране на симпатичната нервна система. За да даде правилна насока на развитието и живота си, човек трябва да внесе в ума си най-хубавите мисли, най-чистите и благородни чувства, а така също да се научи да яде и да диша правилно. В това знание се състои силата на човека, това е първото нещо, което трябва да се придобие. Едва след това човек ще може да почне да работи.
към текста >>

91. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път.
Лекарствата спомагат само временно. А туй, което лекува, това е въздухът – жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува, светлината лекува и храната лекува, затова човек трябва да си избира въздуха, светлината, водата и храната. Мислите ли, че една храна, която е пълна с мазнини, може да ви помогне? Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта.
към текста >>

Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот.
А туй, което лекува, това е въздухът – жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува, светлината лекува и храната лекува, затова човек трябва да си избира въздуха, светлината, водата и храната. Мислите ли, че една храна, която е пълна с мазнини, може да ви помогне? Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите.
към текста >>

И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете.
Мислите ли, че една храна, която е пълна с мазнини, може да ви помогне? Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време.
към текста >>

За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа.
Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано.
към текста >>

92. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пехливан Никола, който днес одра два вола, ще одере и твойта кожа.
Това те издава за разбойник. — Но аз вече се покайвам и ида в манастира да си спася душата. Ще се покалугеря. Ако е така, ще извиняваш. Заповядай, най-първо в магерницата! Пехливан Никола, който днес одра два вола, ще одере и твойта кожа. Зер, както виждам, с това, което е написано по нея, ти не можеш да престъпиш в манастира, а не и калугер да станеш. —Тъй ли? Тогаз остани си сбогом! Пехливан Никола не ще може да одере царска кожа. * * * Хитрецът с хитрост се отбива, Познае ли, че го разбираш, той незабавно си отива.
към текста >>

Пехливан Никола не ще може да одере царска кожа.
Заповядай, най-първо в магерницата! Пехливан Никола, който днес одра два вола, ще одере и твойта кожа. Зер, както виждам, с това, което е написано по нея, ти не можеш да престъпиш в манастира, а не и калугер да станеш. —Тъй ли? Тогаз остани си сбогом! Пехливан Никола не ще може да одере царска кожа. * * * Хитрецът с хитрост се отбива, Познае ли, че го разбираш, той незабавно си отива. Д. Б. С п и с ъ к на книгите, които се доставят от редакцията на в. Братство Окултна литература Езотерическо християнство, (Малките мистерии) от Ана Безант - 45 Посвещение в усъвършенстването на човека от А. Безант - 25 Еволюция на живота и формата, от Ана Безант - 20 Реалността на невидимото, от Ана Безантъ - 4 Необходимост от прераждане, от Ана Безантъ - 4 Умрелите са живи.
към текста >>

93. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А как даже една проста мисъл като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата!
Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата. Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на съзнанието за „неотменимото“. Обаче дребните неприятности, които го засягат всеки ден, всеки час, които изискват много повече напрежение на волята, защото са чувствани като „лични негови“, се понасят от същия много по-мъчно. А как даже една проста мисъл като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата! И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието! Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни мисли са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога? Всичко друго не ни засяга. А какво съвършенство би могло да се достигне, ако сме несъвършени в дреболиите? Великото, Съвършеното, в всеки жизнен път, се състои от малки величини.
към текста >>

94. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Повърхността на земята, това е нейната кожа.
Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително. Също и нашите мерки имат само една условна стойност, само за земята. Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята.
към текста >>

И ние живеем на кожата на земята.
Също и нашите мерки имат само една условна стойност, само за земята. Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце.
към текста >>

95. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз съм чувствал, на известни места, впечатлението като че ли цял съм обхванат от едни особени тръпки; един вид щипения произвеждащи лека реакция върху епидермата и, без ни най-малко да разбирам причината или да чувствам и най-малкия студ, кожата ми настръхваше.
И по тоя повод, бе припомнена историята на една мумия от Британския музей, която надаряваше със смърт всеки, който имаше работа с нея. Принудени бяха да я отнесат на специално място, гдето никой да не може да я види, страхувайки се от нови нещастни случаи, Не е много вероятно, че тук именно починалия, както мнозина твърдят, е този, който си отмъщава за това, което счита като оскверняване на гроба му. По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците. Вредоносния динамизъм, акумулиран чрез тия процеси, се е запазил до нашите дни поради свойството на предметите да акумулират психичните еманации. Наблюденията, направени при проучването на тези явления ни показват преди всичко, че мястото, което обитаваме, съвсем не е без значение. Аз съм чувствал, на известни места, впечатлението като че ли цял съм обхванат от едни особени тръпки; един вид щипения произвеждащи лека реакция върху епидермата и, без ни най-малко да разбирам причината или да чувствам и най-малкия студ, кожата ми настръхваше. Тя имаше вида на „кокоша кожа”, нещо което показваше, че контакта, който аз почувствах, имаше един реален, осезаем ефект и, следователно, една също така реална причина. Понякога това явление биваше локализирано например в едната ръка, вместо да бъде общо. Ний знаем, че хората, които живеят в един дом, водят със себе си своя обикновен антураж т. е. цяла група духове с техния характер, или пък са свързани с тях от миналото. Понякога тези починали, неизвестно защо, остават в дадено обиталище след като другите лица са излезли от там.
към текста >>

Тя имаше вида на „кокоша кожа”, нещо което показваше, че контакта, който аз почувствах, имаше един реален, осезаем ефект и, следователно, една също така реална причина.
Принудени бяха да я отнесат на специално място, гдето никой да не може да я види, страхувайки се от нови нещастни случаи, Не е много вероятно, че тук именно починалия, както мнозина твърдят, е този, който си отмъщава за това, което счита като оскверняване на гроба му. По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците. Вредоносния динамизъм, акумулиран чрез тия процеси, се е запазил до нашите дни поради свойството на предметите да акумулират психичните еманации. Наблюденията, направени при проучването на тези явления ни показват преди всичко, че мястото, което обитаваме, съвсем не е без значение. Аз съм чувствал, на известни места, впечатлението като че ли цял съм обхванат от едни особени тръпки; един вид щипения произвеждащи лека реакция върху епидермата и, без ни най-малко да разбирам причината или да чувствам и най-малкия студ, кожата ми настръхваше. Тя имаше вида на „кокоша кожа”, нещо което показваше, че контакта, който аз почувствах, имаше един реален, осезаем ефект и, следователно, една също така реална причина. Понякога това явление биваше локализирано например в едната ръка, вместо да бъде общо. Ний знаем, че хората, които живеят в един дом, водят със себе си своя обикновен антураж т. е. цяла група духове с техния характер, или пък са свързани с тях от миналото. Понякога тези починали, неизвестно защо, остават в дадено обиталище след като другите лица са излезли от там. Тези същества, добре или зле настроени, представляват един от най-важните фактори, създаващи аурата на дадено място.
към текста >>

96. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Белодробния център управлява дейността на белите дробове, кожното дишане, а следователно, и състоянието на кожата ни.
Центърът на малкия мозък се намира в задната част на главата. От него зависи хармоничното развитие на нашия организъм. пропорционалността на различните му части. Центърът на лопатката се намира в горната част на гръбначния стълб, между лопатките. Този център спи дълбок сън и не може да се пробуди чрез отправяне към него енергията на слънчевия възел. Белодробния център управлява дейността на белите дробове, кожното дишане, а следователно, и състоянието на кожата ни. Чрез съзнателно привеждане към него на жизнената сила можем да засилим белите дробове, а в случай на заболяване и да ги излекуваме. Бъбречният център управлява дейността на бъбреците и затова от него зависи чистотата на нашия организъм. Храносмилателният център ръководи храносмилането, обмяната на веществата, и усвояването на храната. При лошо хранене на организма нужно е да приведем жизнена сила към този център и храненето ще се урегулира. В долния край на гръбначния стълб се намира тайнствения център „Plexus Sacralis“, по индуски „муладхара“; той е главният кондензатор на жизнена сила, в него лежат огромни неизползувани запаси от нея.
към текста >>

97. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да се доберем до пътищата и законите, по които реалността се проявява, трябва да изучаваме строежа на своето тяло, трябва да изучаваме мозъка си, трябва да изучаваме строежа на кожата.
А този, който е мъдър, никакъв шум не вдига. Хората, които вдигат много шум, не са от света на реалността. В тях няма никаква реалност. Много хора не знаят как да ходят, понеже краката им са изкуствени, т.е. техните разбирания за живота са криви и вследствие на това и животът им е неуреден и безсмислен. За да се доберем до пътищата и законите, по които реалността се проявява, трябва да изучаваме строежа на своето тяло, трябва да изучаваме мозъка си, трябва да изучаваме строежа на кожата. Всяка сутрин като станете попипайте кожата си дали е мека или суха, топла или студена. Най-първо вижте ръцете си, дали са топли или студени. След това пипнете челото си и вижте дали е топло или студено, след това вижте брадата си дали е топла или студена и най-после вижте състоянието на краката. После вижте в какво състояние се намира носа ви. Като дойдете до носа, най-първо ще направите три вдишки и ще наблюдавате как се свиват и разпущат ноздрите ви.
към текста >>

Всяка сутрин като станете попипайте кожата си дали е мека или суха, топла или студена.
Хората, които вдигат много шум, не са от света на реалността. В тях няма никаква реалност. Много хора не знаят как да ходят, понеже краката им са изкуствени, т.е. техните разбирания за живота са криви и вследствие на това и животът им е неуреден и безсмислен. За да се доберем до пътищата и законите, по които реалността се проявява, трябва да изучаваме строежа на своето тяло, трябва да изучаваме мозъка си, трябва да изучаваме строежа на кожата. Всяка сутрин като станете попипайте кожата си дали е мека или суха, топла или студена. Най-първо вижте ръцете си, дали са топли или студени. След това пипнете челото си и вижте дали е топло или студено, след това вижте брадата си дали е топла или студена и най-после вижте състоянието на краката. После вижте в какво състояние се намира носа ви. Като дойдете до носа, най-първо ще направите три вдишки и ще наблюдавате как се свиват и разпущат ноздрите ви. Ако това движение е равномерно и хармонично, наблюдавайте през този ден какво ще е състоянието на вашите чувства - ще има подем при равномерното движение.
към текста >>

98. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въздушна баня наричаме излагане на цялото голо тяло на въздуха с цел да стане основно проветрение на кожата на тялото и да се добие едно къпане на сухо чрез галене на вятъра, който докарва хладни струи въздух покрай кожата.
След оня ужас, катастрофа, одежда те ти везат нова от мирис, звуци и лъчи. Така те, майчице злочеста, ще теб окичат кат' невеста, в първичната ти красота. Душа ти пак тогаз изново ще слуша огненото слово на твоя царствен Дух-Жених. Auroro Светлинни (въздушни) бани Светлинните бани се наричат и въздушни. Те малко се практикуват у нас и в повечето случаи се смесват със слънчевите бани. Въздушна баня наричаме излагане на цялото голо тяло на въздуха с цел да стане основно проветрение на кожата на тялото и да се добие едно къпане на сухо чрез галене на вятъра, който докарва хладни струи въздух покрай кожата. Въздушните бани се правят без слънце, напр., преди изгрев на слънцето, или през деня, ако е облачно времето. Цялата тази баня охлажда тялото и с това действа като хубава реакция върху кръвообращението, точно така, както една хладна или студена баня в морето. Вън от това, голото тяло получава масово лъчите на дифузната слънчева светлина, които също не са лишени от част от благодатта на пряката слънчева светлина. За да направим подобна баня, достатъчно е да се разхождаме съвършено голи или снабдени с бански гащички в парк, или в по-отдалечено место. Такива идеални бани се правят най-резултатно във високите планини, или край морето.
към текста >>

Студените въздушни бани се препоръчват на хора с нежна кожа и конструкция, анемични, лимфатични, умствено преуморени, нервни и неврастеници.
Обикновено в умерените страни температурата през пролетните, летни и есенни месеци варира между 15 и 25 гр. на сянка и това са много пригодни температури за правене на тези бани. Обаче, подобни бани калени индивиди могат да правят и при по-низки температури, но тогава банята трябва да трае само няколко минути, или да стане в стая с отворен прозорец, където няма вятър. Различаваме следните въздушни бани: твърде студена при температура около 00С, студени от 2—80С, опреснителни от 10—150 С, хладни и ободряващи от 15—250С гр. и топли — над 250С градуса. Студените въздушни бани се препоръчват на хора с нежна кожа и конструкция, анемични, лимфатични, умствено преуморени, нервни и неврастеници. Студените светлинни бани се понасят много леко и от нежни организми и никога не повреждат при методична манипулация. Училища на открито, каквито ги познаваме, почиват на принципа за използваме тези светлинни студени бани и лекарите, и родителите на децата признават отличните резултати от тях. Според наши наблюдения, светлинните бани действат като усилена реакция на кръвообращението и това периодично охлаждане на тялото указва благотворно влияние върху духа на човека и дава следните физически преимущества: засилва апетита, намалява анемията, калява организма и го прави по малко чувствителен към настинки, хрема и инфлуенца. Д-р Ив. М-в (Из Вестник на Жената) Влияния на планетите В електричеството има две положителни течения: едното течение иде от центъра на слънцето.
към текста >>

99. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Георгя, а от кожата му аз ще си направя хубав калпак.
Гледал едно. друго, и избрал. — Това ще бъде — рекъл. — И тлъсто е и черно е. Месото му ще бъде курбан на св. Георгя, а от кожата му аз ще си направя хубав калпак. Но щом овцете наближили гората, изскокнала една мечка, грабнала черното агне и го отнесла в своята бърлога при двете си мечета. Агънцето разтреперано заплакало и запитало: — Ти ли си свети Георги, който ядеш само месото на агнетата? И защо не остави кожата ми на овчаря? Той смяташе да си направи от нея калпак? — Не, добро агънце!
към текста >>

И защо не остави кожата ми на овчаря?
— И тлъсто е и черно е. Месото му ще бъде курбан на св. Георгя, а от кожата му аз ще си направя хубав калпак. Но щом овцете наближили гората, изскокнала една мечка, грабнала черното агне и го отнесла в своята бърлога при двете си мечета. Агънцето разтреперано заплакало и запитало: — Ти ли си свети Георги, който ядеш само месото на агнетата? И защо не остави кожата ми на овчаря? Той смяташе да си направи от нея калпак? — Не, добро агънце! Свети Георги е на небето. Той не яде месо, както и никой светия не яде месо. Също не е позволил и на овчарите да си правят калпаци от агнешки кожи.
към текста >>

100. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кожата му беше бяла, а косите му имаха светло тъмен цвят.
Но скоро това същество бе близо до мен, приближавайки се; аз задържах дишането си. Атмосферата бе, наистина, много спокойна, но тези блестящи с параден блясък бели дрехи, произвеждаха впечатлението, докато жрецът се движеше под сянката на алеята, че никакво земно вълнение не е в сила да ги раздвижи. Неговият ход имаше същия характер. Той се движеше, но трудно би било де се повярвя, че той върви по същия начин, както и други смъртни. Очите му бяха отправени към земята, аз не можех да ги виждам, и, да си призная, страхувах се от момента, когато тези наведени клепачи ще се подигнат. Кожата му беше бяла, а косите му имаха светло тъмен цвят. Брадата му бе дълга и красива, но тя имаше странния неподвижен вид на едно скулптурно творение, или поне така изглеждаше за моето въображение. Аз не можех да си представя, че тя може до бъде подвижна. Тя изглеждаше изваяна като от злато и вечно неподвижна. Този човек, в неговата цялост, ми правеше впечатление на едно същество вън от законите на обикновения човешки Живот. Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо. „А!
към текста >>

НАГОРЕ

0.21072006225586