НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
120
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от
кожата
да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб.
Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.
Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от
кожата
да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб.
Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната. Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда. Така и става.
към текста >>
2.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те са по-лоши от поповете, защото те вземат и вълната, и
кожата
.
Това е Волята Божия. Той трябва да я изпълни. А на друг не е определено да се жени. Те са крадци. А крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.
Те са по-лоши от поповете, защото те вземат и вълната, и
кожата
.
Аз ви давам право да им дадете отпор. Ученици на ученици могат да дадат отпор. Туй, което направиха в събора не бе съобразено със закона на Бялото Братство. Бъдете развързани и вземете мерки против такива. Всички стари приятели ще трябва да се предупредят да вземат мерки.
към текста >>
3.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на
кожата
и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото.
Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум.
След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на
кожата
и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото.
Това бе тогава една често прилагана практика. Тогава в България нямаше антибиотици и други средства за лечение на инфекции. Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя. Имаше някакво понижение на физическите Му сили. Виждах Го, като че ли се беше смалил.
към текста >>
4.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци,
кожа
, гьон и това ни улесни.
Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци. Един от възрастните братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа. Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница. Започнахме да приемаме поръчки за кърпене на обуща. Имаше един брат от военните с офицерски чин, казваше се Желязков.
Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци,
кожа
, гьон и това ни улесни.
От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката.
към текста >>
5.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз бях намерил една стара конска
кожа
, когато на Жечо на времето му умря кобилата.
Това е източния Балкан, но нямаме никакви средства, нямаме почти нищо за ядене. Вземахме малко брашънце и нищо друго няма. Такива неща като масло, сирене, кашкавал не ни се присънваха. Само хлябът сънувахме, който нямахме. Тръгваме всичко с 50 лв., с които може да купиш само едно кило захар.
Аз бях намерил една стара конска
кожа
, когато на Жечо на времето му умря кобилата.
Той беше я одрал и заковал на една стена и тя бе изсъхнала. Та от нея направих римски сандали. Изрязах от кожата само една подметка и сложих две ремъчки като пробих подметката отдолу нагоре, та да може да се държи и завързва на глезените. Дори не са опинци, защото за тях трябва майсторлък, а ние го нямахме. Тръгваме така с римските сандали, ходим 50 км пеш, изпобиха ни се краката.
към текста >>
Изрязах от
кожата
само една подметка и сложих две ремъчки като пробих подметката отдолу нагоре, та да може да се държи и завързва на глезените.
Само хлябът сънувахме, който нямахме. Тръгваме всичко с 50 лв., с които може да купиш само едно кило захар. Аз бях намерил една стара конска кожа, когато на Жечо на времето му умря кобилата. Той беше я одрал и заковал на една стена и тя бе изсъхнала. Та от нея направих римски сандали.
Изрязах от
кожата
само една подметка и сложих две ремъчки като пробих подметката отдолу нагоре, та да може да се държи и завързва на глезените.
Дори не са опинци, защото за тях трябва майсторлък, а ние го нямахме. Тръгваме така с римските сандали, ходим 50 км пеш, изпобиха ни се краката. Стигаме Коджа Балкан до река Камчия. Разбира се, че трябва да се окъпем. Отсядаме ние при един хубав голям вир, изкъпахме се хубаво.
към текста >>
6.
55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но в банята се задържа повече и през сухата му
кожа
напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема влагата и водата, да се резорбира течността в нея и
кожата
набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева.
Но Учителят нищо не казва, а само откъсва едно зърно на поставения грозд пред него грозд пред него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две и му дава половин зърно като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи.
Но в банята се задържа повече и през сухата му
кожа
напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема влагата и водата, да се резорбира течността в нея и
кожата
набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева.
Приличал на човек нахапан от пчели. Целия подут. Едвам се домъква до бараката си на Изгрева. Съобщават на Учителя. Той е сърдит и недоволен от непослушанието му.
към текста >>
7.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела
кожа
.
Поставиха го това момче при мен в килията, защо и аз не зная. А тук имаше един нар и няколко изтъркани войнишки одеала. Бе зима, студено и нямаше печка. Голям студ. Момчето трепери, зъбите му тракат.
Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела
кожа
.
Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам. Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом. Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в килията и правя гимнастика. Така запазих момчето от замръзване и себе си.
към текста >>
8.
55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Приличам на жив скелет от
кожа
и кости.
55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА Непосредствено след процеса получих кръвоизлив от язвата и бях опериран в затвора. Дойде време, извадиха ме от болничната стая и ме прехвърлиха в затвора в град Пазарджик. А аз съм слаб и едва се държа на крака. Отслабнал съм на тегло и нямам сила.
Приличам на жив скелет от
кожа
и кости.
Това го виждат всички. По някаква благосклонност ме сложиха в кухнята да беля картофи - това беше най-леката работа. Оставиха ме да спя на втория етаж на фурната. Отдолу печаха хляб на затворниците, а горе бе топло. Фурната бе на два етажа.
към текста >>
9.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната
кожа
на краката".
А тези чудодейци на нашето време ходят по разпалени въглени, играят кръшни народни танци върху огнена площадка, без да бъдат обгорени. Очевидците споделяха с почуда необикновените игри. Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство. Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни.
Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната
кожа
на краката".
Отговор се очакваше на много въпроси, които вълнуваха както обикновените хора, така и медиците и психиатрите. - Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря кожата на краката над ходилата? - Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи? - Защо не се топи запалената свещ в ръката на нестинара? - Защо игрите се придружават с хороводни мотиви, изпълнявани от гайди, кларнет, тъпан?
към текста >>
- Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря
кожата
на краката над ходилата?
Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство. Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни. Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката". Отговор се очакваше на много въпроси, които вълнуваха както обикновените хора, така и медиците и психиатрите.
- Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря
кожата
на краката над ходилата?
- Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи? - Защо не се топи запалената свещ в ръката на нестинара? - Защо игрите се придружават с хороводни мотиви, изпълнявани от гайди, кларнет, тъпан? - Защо преди играта, жрицата на огъня отива в малкото параклисче, за да се помоли на покровителя на игрите - свети Константин? Такива въпроси поставяха приятелите и пред УЧИТЕЛЯ, Който с внимание следеше всеки разказ за нестинарите.
към текста >>
Едвам се опазих от обгаряне на лицето и
кожата
на ръцете.
Получената жар успял да разстеле на мегдана, близо до параклисчето. Същият разказваше: - Повече от два часа дъбовите дървета горяха на кладата. Огнените езици правеха непоносим въздуха. Търпеливо изчаках да изгори и последното дърво. С дълги пръти започнах разстилането на жарещите въглени.
Едвам се опазих от обгаряне на лицето и
кожата
на ръцете.
Другият съгледател добави: - На мен бе по-леко. Намерих свирците. Намерих и специалните „викачи", които по време на играта подвикват заедно с играещата нестинарка. Баба Наста намерих в нейния дом. Тя е възрастна, около 80-годишна старица, поприведена от годините, облечена в традиционния сукман, забрадена с черна кърпа.
към текста >>
10.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ пое силната, мускулеста и енергична ръка, провери мекотата на
кожата
, опипа добре оформените дълги пръсти, вгледа се в ноктите, спря погледа си на магнетичната длан с добре изразени линии, остана доволен от върха на пръстите - място, от което изтичат и се втичат жизнените енергии, увери се в белезите на великолепната дихателна система и силното, и добро сърце, и каза: - Разумната природа те е дарила със здрава и силна ръка, която може да лекува.
И на УЧИТЕЛЯТ не бе приятно да преживява страданията на приятелите, попаднали в неприятната прегръдка на смъртта. На пейката все още бяхме тримата. Пръв проговори УЧИТЕЛЯТ. Той смени гамата на мъчителния разговор и се обърна наново към доктора: - Дай да погледна твоята лекарска ръка! Искам да проверя какво е писала разумната природа, какви са нейните пълномощия през този живот!
УЧИТЕЛЯТ пое силната, мускулеста и енергична ръка, провери мекотата на
кожата
, опипа добре оформените дълги пръсти, вгледа се в ноктите, спря погледа си на магнетичната длан с добре изразени линии, остана доволен от върха на пръстите - място, от което изтичат и се втичат жизнените енергии, увери се в белезите на великолепната дихателна система и силното, и добро сърце, и каза: - Разумната природа те е дарила със здрава и силна ръка, която може да лекува.
Всяко докосване до болен ще бъде стъпка и към здраве. От ръката ти изтича жизнен флуид, който може да постави в ред демагнетизирания, но при едно условие, че не е изразходвана безвъзвратно тази ценна за здравето енергия. Това искам да запомниш добре, за да не преживееш разочарование при неуспешно лекуване. В твоята аура има условия да се втичат енергиите на здравето и да изтичат към пациента. Изтичането и втичането у тебе е уравновесено.
към текста >>
11.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
- Ще може ли да се намери
кожа
и добър майстор, който да подвърже библията?
Не дадох особено значение на погледа. Не успях да разбера каква бе отправената към мен мисъл. Подир време бях повикан в горницата. УЧИТЕЛЯТ държеше в ръката си библията. Сне хартията, която обвиваше кориците и се оказа, че последните са разпокъсани.
- Ще може ли да се намери
кожа
и добър майстор, който да подвърже библията?
- запита УЧИТЕЛЯТ. - Ще направя възможното. Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся кожа и кой ще бъде този, който ще подвърже библията! Заслизах по стъпалата с една неопределена увереност. Слизам, а не зная накъде да тръгна.
към текста >>
Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся
кожа
и кой ще бъде този, който ще подвърже библията!
УЧИТЕЛЯТ държеше в ръката си библията. Сне хартията, която обвиваше кориците и се оказа, че последните са разпокъсани. - Ще може ли да се намери кожа и добър майстор, който да подвърже библията? - запита УЧИТЕЛЯТ. - Ще направя възможното.
Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся
кожа
и кой ще бъде този, който ще подвърже библията!
Заслизах по стъпалата с една неопределена увереност. Слизам, а не зная накъде да тръгна. Слизам, но в мен нараства доволство и искрица от надежда, че ще мога да бъда полезен, ще мога да извърша една, макар и малка, задача. Впоследствие много лесно и бързо се ориентирах. Намерих кожа.
към текста >>
Намерих
кожа
.
Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся кожа и кой ще бъде този, който ще подвърже библията! Заслизах по стъпалата с една неопределена увереност. Слизам, а не зная накъде да тръгна. Слизам, но в мен нараства доволство и искрица от надежда, че ще мога да бъда полезен, ще мога да извърша една, макар и малка, задача. Впоследствие много лесно и бързо се ориентирах.
Намерих
кожа
.
Намерих майстор. Поръчах подвързията. Поисках работата да бъде чиста и естетична. Уговорих датата, на която да взема библията. На уречения ден, връщайки се късно вечерта с подвързаната библия, вместо да отида на Изгрева, реших да се прибера вкъщи.
към текста >>
12.
ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Древните не са могли да снемат на камък, или папирус, или
кожа
видимите линии.
Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят? Преди да отговори, УЧИТЕЛЯТ постави въпроса: - Защо детето драска, а не рисува, или ако рисува, не може да става дума за живопис? Правилно е да правите връзка между древните рисунки и детските драскотии! Ще отговоря на поставения въпрос, почвайки именно от твърде удачното сравнение! - Древните не са могли да правят живопис, защото у тях не са били развити всички центрове, така както последните са оформени при европейските знаменити художници.
Древните не са могли да снемат на камък, или папирус, или
кожа
видимите линии.
Не са имали развито око за нюансите на цветовете. А общо известно е, че художниците виждат повече цветове, и повече нюанси, отколкото вижда обикновения човек. Древните са виждали, както виждат децата. Без изработени органи изкуство не се прави. Без изработена основа на челото с центрове за форма, за обем, за цвят, не може да има рисунка, нито живопис.
към текста >>
13.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Кожата
на лицето, поела юмручните удари, бе издържала.
Това доведе до смут между нас. Нали на Всемировият Учител бяха подвластни СИЛИ И ВЛАСТИ И ТОЙ УПРАВЛЯВАШЕ СЪДБИНИТЕ НА НАРОДИ И БЕШЕ ПОВЕЛИТЕЛ НА СВЕТА. Как бе допуснал да се извърши това покушение към Него? Ето че се върнахме с мислите си 2000 години назад, по времето на Христа. Знаехме как Той пое кръста на страданието и разпятието и го понесе към ГОЛГОТА.
Кожата
на лицето, поела юмручните удари, бе издържала.
Тя не се пукна. Подкожен кръвоизлив обаче бе оформен около очите. След време синевината се разнесе, но ние забелязахме, че настъпват по-дълбоки промени, които засегнаха говора и движението. Появиха се белези за десностранна пареза. Дясната половина на лицето имаше по-слаба подвижност.
към текста >>
14.
4.26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Той бе в списъка на първите сто човека, които бяха убити, макар че имаше и други представители на властта, които бяха и имаха по-голяма вина от него, като дори някои от тях не влезнаха в този списък и отърваха
кожата
си.
Един от тези, които не приложи и попречи да се приложи в училищата Паневритмията, бе Борис Цолов. Той имаше голям пост и имаше власт и беше обещал да я приложи. Но не удържа на обещанието си. Дойде 9.IX.1944 г., дойдоха комунистите на власт и арестуваха всички правителствени лица. Арестуваха и него.
Той бе в списъка на първите сто човека, които бяха убити, макар че имаше и други представители на властта, които бяха и имаха по-голяма вина от него, като дори някои от тях не влезнаха в този списък и отърваха
кожата
си.
Така че Провидението действаше в пълна сила и порядък. Ако се проучи съдбата на всички онези, които попречиха и не удържаха на думата си, да се приложи Паневритмията, то ще се получат такива изводи и поуки за следващото поколение и за всички онези, които в бъдеще ще проучват и ще се занимават с въпроса за Паневритмията. Защо не се приложи? Попречиха всички подред, отгоре - надолу. Всеки един, който стоеше по стъпалата на властта, не съдейства, или, ако беше обещал да съдейства, не удържа на думата си, поради лични съображения или страх от общественото мнение.
към текста >>
15.
5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
После ми се яви във видение брат ми Любомир Лулчев, когато си отървах
кожата
, и ми каза: „Отиди в Мърчаево да извадиш тези ръце и с длето да ги разделиш!
Но Любомир Лулчев се възпротивил на Учителя. „Учителю, не искаме с руснаците дружба! Аз не позволявам". Но Учителят го отстранява с ръка, казва му да си върви по пътя и после ги зазидат тези ръце с Владо. А Лулчев беше с германците.
После ми се яви във видение брат ми Любомир Лулчев, когато си отървах
кожата
, и ми каза: „Отиди в Мърчаево да извадиш тези ръце и с длето да ги разделиш!
" Ето, аз също пострадах от комунистите. Пет години съм в концлагер, извадиха ми зъбите и сега искам да намеря тези ръце и да ги разделя. Хайде, да отидем заедно." Аз стоя изумена и не мога да проумея нищо. Разказах на брат ми Иван, а той скочи: „В никакъв случай, ще ви хванат, ще ви затворят и ще ви убият двамата. Освен това, това е решение на Учителя.
към текста >>
16.
6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Това писмо стана причина да излезе Михаил от
кожата
си и да напише едно писмо до София, което го компрометира и хора, които го уважаваха, се отдръпнаха.
Просто няма покритие. Навремето Михаил Стоицев от Пловдив бе написал една книжка за храненето и аз написах към нея предговор. Така се свързахме. Един ден идва при мене и ми чете едно писмо до Михаил. Аз го накарах да го коригира.
Това писмо стана причина да излезе Михаил от
кожата
си и да напише едно писмо до София, което го компрометира и хора, които го уважаваха, се отдръпнаха.
Беше написал: „Христос е дал принципите. Учителят е дал методите. А аз изнасям сега законите като действително съм призван да ги изнеса на човечеството." Беше написал такива глупости, че като го прочетоха писмото, онези, които бяха негови поддръжници се засрамиха и не желаеха повече да имат нещо общо с него. Стоицев написа писмото с хубаво чувство. Но аз успях да туря друг елемент в писмото, който го предизвика и написа онова, което го компрометира.
към текста >>
17.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Ако Му бяха строшени пищялките от римските войници, бих желала да го видя как ще се оправи." Беше отслабнала и станала на
кожа
и кости, но мозъкът й беше наред и говореше, и говореше.
Заварвам я в апартамента й. Беше разпъната на кръст. Казах й: „Ти трябва да бъдеш щастлива, че сега преповтаряш живота на Христа. Разпъната си на кръст! " „Да, ама на Христа не бяха Му строшени пищялките като на мене.
Ако Му бяха строшени пищялките от римските войници, бих желала да го видя как ще се оправи." Беше отслабнала и станала на
кожа
и кости, но мозъкът й беше наред и говореше, и говореше.
Цяло чудо. Говореше смислени, философски неща. Жалко, че тези неща не ги записах. Изпраща ме веднъж да й купя картофи от магазина. Донесох ги.
към текста >>
18.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА
,
,
ТОМ 5
С това упражнение се отваряха порите на
кожата
, за да може тялото да диша.
Всеки ден носеха със стомнички вода от чешмичката, облечени с дебели дрехи, докато се изпотят и трябваше да отиват и да се връщат по четири-пет до десет пъти. След това се преобличаха със чисти дрехи. Това символично упражнение с водата придоби хигиеничен характер, за което някои много, ама много държаха. На мен не ми беше приятно, както и на останалите две ученички, на които първоначално бе дадено упражнеието, че то така се преобърна от чисто символически и идеен заряд в едно обикновено, хигиенично упражнение. Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха.
С това упражнение се отваряха порите на
кожата
, за да може тялото да диша.
А това упражнение бе не за тялото, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла. Единственият начин е тази човешка душа да направи връзка със своят първоизвор и да го открие - това е първата част на упражнението. А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е. в себе си, в тялото си и да дадеш от тази вода, т.е. от това Слово на нуждаещите се.
към текста >>
19.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Кожата
, даже и по-навътре в тялото е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне.
Онова, което не можах да изпълня не беше по моя вина, но успях да занеса неговото невидимо писмо до неговата приятелка. А това означаваше, че само онези, които са в дух родени могат да работят по дух за Бога. Аз съм пред Учителя по време на урок за чистотата. „Любовта отвьн не може да се предаде. Вие се радвате на вашите дрехи, с които сте облечени, а те ви са най-голямата спънка.
Кожата
, даже и по-навътре в тялото е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне.
Ти живееш в чужда къща, защото това тяло като умреш ще ти го вземат. Ти сега ще си градиш къща - духовна къща. В тебе има излишък на енергия. Ти имаш преизобилие на чувства, които трябва да трансформираш. Да урегулираш чувствата си - това е цяла наука.
към текста >>
20.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
Кожата
на краищата на ръцете ти, краката ти, главата и шията ти, а на останалата част на тялото ти е груба.
Приятна е, не е мъчна. Човек да хармонизира себе си -това е работа приятна, по силите му е, не е извън неговите сили. Много отдалеч слушаш. Слезла си дълбоко в материята. Трябва да спуснем много дълго въже, за да те извадим." „Учителю, вие ще спуснете и аз ще излезна на видело." „Ще спусна, щом ти искаш.
Кожата
на краищата на ръцете ти, краката ти, главата и шията ти, а на останалата част на тялото ти е груба.
Има някои неща в човека красиви, а които са груби трябва да ги види както си са и да се постарае да ги пречисти. Трябва много да страдаш, за да превърнеш тази груба материя в светлина. Страхът ти показва, че има същества в теб, които ги е страх. Страхът естествено възниква, но той показва, че дето има да минаваш, то минаваш през област дето има опасности. За там страхът е едно предпазително средство.
към текста >>
21.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА
,
,
ТОМ 5
Бива гонение бива, ама да бъда бивол не бива, не мога да издържа, защото нямам биволска
кожа
.
Но имаше моменти когато това не можех да направя и отивах да се оплаквам пред Учителя, че гоненията върху мен не се подчиняват на никакви правила - нито на кавалерство, а безогледна атака от всички страни. Аз смятах, че във всяко нещо трябва да има ред и порядък и че и в гоненията срещу мен трябва да има система и организация. А тук какво ставаше - всеки кой от където дойде и от къде завари дойде и върху мен се стовари. Ама точно така беше. Беше не беше, ама ми дойде до гушата и си рекох: отивам при Учителя да му се оплаквам.
Бива гонение бива, ама да бъда бивол не бива, не мога да издържа, защото нямам биволска
кожа
.
Вече съм при него и искам така на шега да подхвана и му казвам: „Учителю, бива гонение, бива настървение срещу мен, но и от бивол мезе не бива да се взема". Учителят се усмихва, разбира шегата и казва: „По-добре да си гонена, отколкото ти да гониш". Усмивката ми изчезна и всичко в мен се преобърна наопаки. Ами как така, та какъв е този свят дето се е разделил на две - на гонители и гонени, на преследвачи и преследвани. Та нали тук е Школа, а не планина и не сме дивеч за ловците.
към текста >>
22.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
Така ще си запазиш
кожата
, за да не ти я одере Злото и ще си напълниш торбата след време с плодовете на Доброто".
" Онзи брат мига, нищо не разбира, но после се досеща, че това също не е лошо като идея, защото той е очаквал друга, по-особена тайна. Накрая се съгласил и на това. Представяте ли си Учителят му предлага, а той стои пред него, умува, пресмята в ума си ползата и вредата от такава тайна, която Учителят му предлага и накрая решава, че може да се съгласи. „Съгласен съм, Учителю, дайте тайната." Учителят се усмихнал и казал: „Рекох, да се смириш пред Злото и да се смалиш пред Доброто". Братът седи, седи и нищо не разбира, а Учителят продължава: „Като се смириш пред Злото, то те оставя и си заминава, а като се смалиш пред Доброто, то в тебе Доброто посажда семената си и си отива.
Така ще си запазиш
кожата
, за да не ти я одере Злото и ще си напълниш торбата след време с плодовете на Доброто".
Хайде сега разберете тази философия. Ще я разберете само когато Злото дойде при теб да те смъква, да те натисне на земята, за да ти одере кожата, а като се смириш може да си спасиш кожата цяла целеничка. Ще разбереш този закон чак когато се смириш, когато се смалиш до земята та да станеш на пръст където Доброто да посее в тебе своите семена, за да възрастнат в теб, да покълнат и чак след време да даде плод. А дотогава ще търсиш окултните тайни вън от тебе, а те са в теб, а можеш да се добереш до тях само чрез знанията, които Словото на Учителя дава. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>
Ще я разберете само когато Злото дойде при теб да те смъква, да те натисне на земята, за да ти одере
кожата
, а като се смириш може да си спасиш
кожата
цяла целеничка.
Представяте ли си Учителят му предлага, а той стои пред него, умува, пресмята в ума си ползата и вредата от такава тайна, която Учителят му предлага и накрая решава, че може да се съгласи. „Съгласен съм, Учителю, дайте тайната." Учителят се усмихнал и казал: „Рекох, да се смириш пред Злото и да се смалиш пред Доброто". Братът седи, седи и нищо не разбира, а Учителят продължава: „Като се смириш пред Злото, то те оставя и си заминава, а като се смалиш пред Доброто, то в тебе Доброто посажда семената си и си отива. Така ще си запазиш кожата, за да не ти я одере Злото и ще си напълниш торбата след време с плодовете на Доброто". Хайде сега разберете тази философия.
Ще я разберете само когато Злото дойде при теб да те смъква, да те натисне на земята, за да ти одере
кожата
, а като се смириш може да си спасиш
кожата
цяла целеничка.
Ще разбереш този закон чак когато се смириш, когато се смалиш до земята та да станеш на пръст където Доброто да посее в тебе своите семена, за да възрастнат в теб, да покълнат и чак след време да даде плод. А дотогава ще търсиш окултните тайни вън от тебе, а те са в теб, а можеш да се добереш до тях само чрез знанията, които Словото на Учителя дава. Аз съм пред Учителя на разговор. „Учителю, понякога изпитвам страх от тези груби влияния, които са около мен." „Този страх е много отдавна у тебе. Колко пъти в миналото си си отстъпвала от убежденията си от страх." „От идеалните убеждения ли?
към текста >>
23.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО
,
,
ТОМ 5
То не е студ, но когато духа студен вятър по повърхността на
кожата
се усеща студенина.
Ето така човек трябваше да запази достойнството си, а то се запазваше само тогава, когато човек имаше връзка с онези светлинни лъчи, които излизаха от слънцето на Учителя и от Божествения Дух. Така всеки един от нас успя да се справи в своят личен път на земята. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, защо на мен все ми е студено и не мога да се сгрея? " „Имаш много електричество в себе си.
То не е студ, но когато духа студен вятър по повърхността на
кожата
се усеща студенина.
Ще превръщаш енергиите си, ще ги трансформираш една в друга. Трябва да излизаш на чист въздух. Прави си онези упражнения, които съм дал с дишане. Прави и онези упражнения, които съм дал мислено ще се обливаш със светлина. Взимай си книгите и дохождай тук да четеш на Изгрева.
към текста >>
24.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
До китката
кожата
на ръката ти е променена.
Чрез него човек придобива чистотата си, само чрез чистота човек може да се добере до вътрешната духовна светлина на живота. Аз съм на разговор пред Учителя. „Като постоянствуваш ще подобриш кармата си." „Учителю, ще дойдат ли за мене по-добри условия? " „Ще дойдат." „Скоро ли? " „Скоро скоро.
До китката
кожата
на ръката ти е променена.
Това показва, че умствено и астрално си се подобрила. До лакътя кожата ти е груба - физически още си груба. Там трябва да работиш. Животинското с това се характеризира, че то мисли само за ядене. Някога ти си била много груба: била си слугините и им си се карала." „Учителю, аз вече груба няма да бъда." „То човек и много мек не трябва да бъде.
към текста >>
До лакътя
кожата
ти е груба - физически още си груба.
„Като постоянствуваш ще подобриш кармата си." „Учителю, ще дойдат ли за мене по-добри условия? " „Ще дойдат." „Скоро ли? " „Скоро скоро. До китката кожата на ръката ти е променена. Това показва, че умствено и астрално си се подобрила.
До лакътя
кожата
ти е груба - физически още си груба.
Там трябва да работиш. Животинското с това се характеризира, че то мисли само за ядене. Някога ти си била много груба: била си слугините и им си се карала." „Учителю, аз вече груба няма да бъда." „То човек и много мек не трябва да бъде. Кога един Учител обича ученика си? Когато като посети градината на ученика види, че той в негово отсъствие е разкопал лехите прекопал зеленчуците, полял лука, премел с метлата къщата си, всичко турнал на ред.
към текста >>
25.
141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната
кожа
.
И това трябваше да излезе на показ. Но как? И се случи така, че дойде от някъде един котарак и то черен котарак, че изяде яденето на Добрев в палатката и че той така се вбеси от този котарак, че го гонеше и с него гонеше всички черни сили, за да може да ги унищожи. Погледнато един бял брат гонеше да унищожи един черен брат в един котарак и то с метлата пред цялото Братство в Търново. За всекиго беше от смешно, по-смешно.
Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната
кожа
.
На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове. След това Учителят каза: „И тъй като дойдат споровете ние ще заангажираме цялата Школа". И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички. На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката?
към текста >>
26.
144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Ама тя беше руса, хубава, с бяла
кожа
, красавица, че и млада при това.
Леглото си да не отстъпваш никому. Когато дойде Христос ще му отстъпиш стаята си, а на неговите слуги ще им покажеш тавана". След това сестрата, която бе обсебена премина през много страдания, накрая отиде при Учителя и поиска да я излекува. Учителят я освободи и онзи дух, който я беше обсебил я напусна. Спомням си тези двамата - Михаил и Кръстю се бяха завъртели около една сестра.
Ама тя беше руса, хубава, с бяла
кожа
, красавица, че и млада при това.
Те дори се скараха и се сбиха за нея. Тя ли се завъртя около тях, те ли се завъртяха около нея, не можах да разбера. Но те обичаха да примамват някои от младите, за да им „гледат" понеже са ясновидци. Във връзка с това Учителят каза: „А такива, при които ходят момичета да им гадаят не са за мен. Моето име ще им служи като уловка, като един ключ, с който ще си отключат, за да оберат човека и след това ще си отминат и ще отнесат заграбеното.
към текста >>
27.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори
кожата
, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури.
Учителят препоръча да се налага с топли компреси, защото ако се прави нагрявка във физиотерапията при лекарите, то тя пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безсмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава след като чухме съвета на Учителя аз започнах да му правя топли компреси на лицето.
Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори
кожата
, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури.
Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми. Не щеш ли за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали месеци на ред понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорял възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко колкото им глас държи: „Ей, какво са те направили и как са те украсили". А той заплаква от умиление, че те се вайкат рождените му дъщери за него, а те изобщо не се грижеха и не се интересуваха от него и чат-пат в годината я дойдат, я не дойдат. Аз стоя от страни, гледам и се чудя - той не се ли усеща, че те му правят театър и разиграват сцени, но накрая той се подвежда по тях и те решават да го заведат в града, за да му правят нагревки.
към текста >>
28.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
Тогава се появи Люба, която влезна под
кожата
му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея.
] Славчо Печеников се свърза с една американка на име Хаскел, много добро и интелигентно момиче. Свърза се, а после изостави това момиче. Тя беше принудена да напусне България. А тя му завеща всички пари и библиотеката си. С тези пари Славчо си направи къща, защото те бяха около 50 000 лв., а това не бяха малко пари по онова време щом можа да си направи с тях къща и после като капак отгоре си палеха печките с книгите, които му бе оставила и завещала Хаскел.
Тогава се появи Люба, която влезна под
кожата
му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея.
Той беше отнесъл въпроса до Учителя. Учителят го изслушва в присъствие на свидетел и му казва: „Когато трябваше да бъдеш твърд ти беше мек. А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд". Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея. По-късно му се родиха две момичета - Людмила и Боряна.
към текста >>
29.
284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА
,
,
ТОМ 5
Чудех се от къде толкова вода е излезнаха през порите на
кожата
ми та бяха подгизнали всички завивки.
Полекичка се прибрах у дома, легнах си и след това съм задрямала. Когато се събудих бях цялата мокра от горе до долу и чаршафа и завивките всичко беше мокро. Станах посред нощ и се преоблякох и отново заспах. Сутринта се събудих късно, огледах завивките, а те като че ли бяха полети с дъждовна вода. Изнесох ги навън, прострях ги на слънцето, за да съхнат.
Чудех се от къде толкова вода е излезнаха през порите на
кожата
ми та бяха подгизнали всички завивки.
Беше ми също чудно от къде можеше да излезне толкова пот и течност от мене. Целия ден пиех топла вода, възстанових загубените течности от изпотяването. Та Учителят използва виното и черния пипер като лекарство. Тази рецепта той я препоръчваше често и я прилагаше затова в стаята му винаги имаше една бутилка с хубаво, домашно вино, но запушено добре, за да не изветрява. Друг случай имах когато бях болна от ангина, бях с висока температура, цялата ме тресеше, болеше ме гърлото, бяха подути сливиците ми и имах гнойни налепи по тях.
към текста >>
30.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
Тогава се появи Люба, която влезна под
кожата
му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея.
Славчо Печеников се свърза с една американка на име Хаскел, много добро и интелигентно момиче. Свърза се, а после изостави това момиче. Тя беше принудена да напусне България. А тя му завеща всички пари и библиотеката си. С тези пари Славчо си направи къща, защото те бяха около 50 000 лв., а това не бяха малко пари по онова време щом можа да си направи с тях къща и после като капак отгоре си палеха печките с книгите, които му бе оставила и завещала Хаскел.
Тогава се появи Люба, която влезна под
кожата
му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея.
Той беше отнесъл въпроса до Учителя. Учителят го изслушва в присъствие на свидетел и му казва: „Когато трябваше да бъдеш твърд ти беше мек. А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд". Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея. По- късно му се родиха две момичета - Людмила и Боряна.
към текста >>
31.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Но Той не позволяваше да се излагаме по
кожа
на слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА За ишиас, за ревматизъм, за сърце, Той препоръчваше екскурзии. „Движение, движение, екскурзии. И слънце." Особено и за всички болести препоръчваше и слънцето. Има цели беседи за лечебните сили на слънцето през различните часове на деня в различните сезони, както и много мисли пръснати из всички беседи. „Няма болест, която да не може да я лекува слънцето", казва на едно място.
Но Той не позволяваше да се излагаме по
кожа
на слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка.
Друго едно лечебно средство, което препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм е топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случаи как да се употребява. Например: „Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода. Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести.
към текста >>
32.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
След месец боледуване станах „
кожа
и кости".
Държах в течение на болестта си Учителя. Той повтарял пред сестрите все тези думи: „Няма нищо, ще мине, нека се опече питата. Като се опече питата, всичко ще мине". Аз тълкувах по своему тези думи и хабер си нямах за истинското им значение. Казвах си: Учат ме нещо, имам нещо да науча, да придобия - вяра, търпение, смирение и какво ли още не си мислех.
След месец боледуване станах „
кожа
и кости".
Да се върна в село срещу зимата при лошите условия, които имат там, беше невъзможно. Лекарят, който ме лекува, в комисия с още един лекар ми даде четири месеца отпуска, да се поправя и през пролетта да се върна в село. Веднага след като се оформи отпуската ми си отидох в София и прекарах зимата близо до Учителя. Веднага си намерих мебелирана стая на Изгрева и аз весела и доволна, но още много слаба на втория ден още от пристигането ми отидох с една малка група на Витоша. 84 Денят беше 14 ноември 1938 г., мек, слънчев, лазурен.
към текста >>
33.
5. ЕЮЕМАТА
,
,
ТОМ 6
Беше голяма колкото ръката ми и дебела около един сантиметър, черна като
кожата
на бивол, напукана, нацепена и от пукнатините течеше кръв и гной.
5. ЕЮЕМАТА През 1935 година ми се яви под лявото коляно злокачествена еюема.
Беше голяма колкото ръката ми и дебела около един сантиметър, черна като
кожата
на бивол, напукана, нацепена и от пукнатините течеше кръв и гной.
Тогава бях на служба в гр. Бургас. През лятото поне 30 пъти ходих на морето и засипвах крака си с горещ пясък. Облекчение не почувствувах никакво. През лятото на 1936 г. отидох в София, ходих при Учителя и между другото Му казах и за еюемата.
към текста >>
34.
24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Кожата
и месото висяха като парцали.
От друга страна, плащах наем за обора, а като се предвидят и непредвидените разходи по ремонти и пр. ето че разходите надминаваха приходите. Катърът Жаро боледува точно 28 дни, а през това време аз вече дължах на Бертоли 12 хиляди лева. Един ден, като товарехме с един друг каруцар - Георги, стъпил на моята каруца така ми притисна лявата ръка, че едва не се счупи. Отървах се само с охлузване (до костите) на всички пръсти.
Кожата
и месото висяха като парцали.
В момента в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка!
към текста >>
35.
23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Защото преди да си тръгна от Изгрева отидох при Учителя и го попитах какво да правя като се върна в Габрово, за да мога да си спася
кожата
от змея.
Това го чух лично с ушите си, дори една от доброжелателките на Юрдан подметна: „Сестро, моли се и чукай на дърво такава напаст и такова чудо да не ти дойде до главата. Дойде ли ти, да знаеш отърване няма". Така че това бе за Юрдан жесток изпит. Аз това го съзнавах, но нищо не можех да направя в момента, но бях готова за борба. Защо ли?
Защото преди да си тръгна от Изгрева отидох при Учителя и го попитах какво да правя като се върна в Габрово, за да мога да си спася
кожата
от змея.
Учителят ми каза: „Сестра, змея се укротява само с музика. Свирете им! " Така, че аз бях готова да се боря със змея, но нямах още повод за това. А поводът дойде следващия ден. В дома, в който живеех имаше етърви и зълви и снахи - и всичко накуп.
към текста >>
36.
40. ХИРОМАНТИЯ И ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Те са отдолу под
кожата
.
В миналото са били живи и затова са добре оформени. Но сега в този живот те са мъртви, както празно корито на пресъхнала река. Коритото е на лице, но реката е пресъхнала и няма в нея вода -затова тези линии нищо не означават. Освен това има и невидими линии. Те са отдолу, които са действени и не се виждат.
Те са отдолу под
кожата
.
А има и такива линии, които са невидими и които са над кожата и които също не се виждат и които са живи и действени. Затова трябват отворени очи и отворени уши да се види и разучи космическия живот извън човека и вътре в човека". Поблагодарих на Учителя и си тръгнах. Вече имах друго знание за хиромантията. А Борис Георгиев продължаваше да рисува и да се изкачва по стъпалата на един преуспяващ художник.
към текста >>
А има и такива линии, които са невидими и които са над
кожата
и които също не се виждат и които са живи и действени.
Но сега в този живот те са мъртви, както празно корито на пресъхнала река. Коритото е на лице, но реката е пресъхнала и няма в нея вода -затова тези линии нищо не означават. Освен това има и невидими линии. Те са отдолу, които са действени и не се виждат. Те са отдолу под кожата.
А има и такива линии, които са невидими и които са над
кожата
и които също не се виждат и които са живи и действени.
Затова трябват отворени очи и отворени уши да се види и разучи космическия живот извън човека и вътре в човека". Поблагодарих на Учителя и си тръгнах. Вече имах друго знание за хиромантията. А Борис Георгиев продължаваше да рисува и да се изкачва по стъпалата на един преуспяващ художник. Неговите живи линии водеха по този път.
към текста >>
37.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
След обливането може с кърпа да се отнемат само капките по
кожата
, без да се изтрива тялото и да се облече риза върху влажната
кожа
.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА София, 29.VII.1927 г. Веднага след получаване на писмото ви, говорих с Учителя за онова дете. Учителят даде следния съвет: Да се правят обливания върху цялото му тяло с вода, стояла на слънце. Такива обливания могат да се правят 1 или 2 пъти дневно.
След обливането може с кърпа да се отнемат само капките по
кожата
, без да се изтрива тялото и да се облече риза върху влажната
кожа
.
След 10 минути тази риза да се замени със суха. По този начин ще се повдигнат жизнените сили на целия организъм и той по-лесно ще може да се бори с болестта. Учителят каза, че после ще даде допълнителни съвети. Това ще стане към събора. Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това.
към текста >>
Тогаз порите на
кожата
(7 милиона) ще се отворят, цялата
кожа
ще диша усилено и това ще внесе лекота, бодрост, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален.
Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл. След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети. Тъй че хубаво е за едно лято да се направят тези упражнения около 30 дена.
Тогаз порите на
кожата
(7 милиона) ще се отворят, цялата
кожа
ще диша усилено и това ще внесе лекота, бодрост, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален.
В тялото има отрови, които се образуват от храната. Чрез такова изпотяване те ще бъдат изхвърлени. Това ще се отрази и върху душата. Много недъзи ще изчезнат. Там дето по-рано човека се е нервирал или безпокоил, сега ще бъде спокоен, устойчив.
към текста >>
38.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Щом страдаш, значи има нещо на
кожата
на душата ти.
Аз ви говоря за безкрайната Любов, за безкрайния живот! Безкрайната работа и за безкрайното учение. Радостта представлява едно здравословно състояние на човешката душа. А страданието представлява едно нездравословно състояние. Това е диагнозата.
Щом страдаш, значи има нещо на
кожата
на душата ти.
Ще го извадя и страданието ще излезе. Живот без Любов е немислимо. Работа без живота и тя е немислима. И знание без работа и то е немислимо. И Любовта без живота е немислима; и живота без работа е немислим и работа без знание и тя е немислима.
към текста >>
39.
2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Бяха от някъде и те всички станаха, посрещнаха ме, разцелуваха ме, но най-много малкото и така се беше привързало, но и аз към него, че когато то почина аз бях станала
кожа
и кости.
Ще имаш едно семейство, където да можеш да отиваш, все пак едно приятелско семейство" и аз разбира се другата неделя ще отида у тях, без да кажа, че съм писала на баща си. И отидох. Те имаха тогава едно малко момченце Рафаел на четири годинки и едно момиче Ирен, което беше в прогимназията, което ви показах на снимка. И аз като отидох, отвори ми слугинята. Те тогава имаха едни слугини с дълги рокли, какви бяха не знам.
Бяха от някъде и те всички станаха, посрещнаха ме, разцелуваха ме, но най-много малкото и така се беше привързало, но и аз към него, че когато то почина аз бях станала
кожа
и кости.
Престанах да се храня от мъка. Паша пише на мама, че много съм отслабнала. Майка ми идва тука, отива при Учителя и Учителя казва: „Тя има голяма връзка с детето. Не толкова със семейството, колкото с това дете, което почина". А когато то почина, него ден Басан каза: „Хайде, Златке, да тръгваме, щото то от скарлатина почина, ние не можем веднага да влезем, докато не го погребат".
към текста >>
40.
3. МАЛАРИЯТА
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Такава ми е болестта и ставам
кожа
и кости и така карам ред години.
Но не е обикновена, единична малария, а комбинация между терциана и тропика. Лекарите тогава не могат да ме излекуват. Само хинин предписват и аз си боледувам, карам по две-три седмици на гладно, нищо не консумирам. Абсолютно нищо. Не мога, не ща, не ща да кусам.
Такава ми е болестта и ставам
кожа
и кости и така карам ред години.
В годината, помня най-вече по два пъти ли, по три пъти ли в годината ме тресе така през ден и то в 10 часа и отговявам и така са изминали толкова време, нали, 3 ^ 4 години с пържени картофи. Майка ми даже отначало я беше страх, нали, като не си ял толкова дни иска супичка да хапна. Рекох не, пържени картофи и карам така и развивам се много слабо, висок съм. И последния път вече бях в прогимназията и то след толкова години такива премеждия. Бях много закъсал.
към текста >>
41.
8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
" „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на Библията, но подвързана с
кожа
, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски.
Аз я вдигнах и с нея му казвам формули, които казах на онзи дух, чрез който той ме пусна от борбата, която водех с него. И Йоан ми отговаря по същия начин. Запита ме какво ме вълнува. „Дошъл съм при вас с най-мъчният въпрос, който ме мъчи и вълнува. Кой е Христа и кой е Христос?
" „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на Библията, но подвързана с
кожа
, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски.
Йоан каза: „Ето какво е Христос. Христос естес". И той отвори и показа една прекрасна картина на изгряващото слънце, това е физическото тяло на Христа за нашата планета. Това го разбрах след време. Отвори ми втората страница на книгата и показа нова картина - една мадона с хубави форми на майка и цялата облечена с наметало, но кърми младенец с хубава гръд.
към текста >>
42.
29. ЛАТВИЙКА ОТ ЕДИН МИАИОН ГОДИНИ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Спасих си
кожата
.
Тя има хубави знания по пеене, но има и още други знания, за които ти нямаш понятие и те наистина датират от един милион години. За нула време щете смотолеви и накрая ще те смели. А за какво си ми тогава такъв смлян и одран". Аз се разтреперих, уплаших се и побягнах. Повече не стъпих там при Матушка след разговора, който имах с Учителя.
Спасих си
кожата
.
към текста >>
43.
7. КОЙ ЗА КАКВО Е?
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Беше млада, хубава, руса, с бяла
кожа
.
7. КОЙ ЗА КАКВО Е? Олга Славчева беше един експанзивен човек, жизнерадостна, с много хубаво отношение към всички.
Беше млада, хубава, руса, с бяла
кожа
.
Тя имаше някакъв възлюбен и по някое време й се прииска да се омъжи и да има семейство. След една беседа, както се бяхме събрали около Учителя, Олга сподели с Него своята отдавна леяна мечта. Учителят я погледна строго: „Като взема една тояга, ще видиш ти женитба". „Ама и аз също съм душичка и аз също искам." „Ами тоягата? " „Нищо, ще се прежаля." „Ами две тояги!
към текста >>
44.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Той беше много изискан, много елегантен, красив, с много хубав тен на
кожата
, маниерът му беше много аристократичен и отношението му и държането му към всички сестри беше изключително изискано.
Тя свиреше в братския салон в Русе на пианото както и сестра й Ружа. Богомил Малджиев (разказва Геновева Жекова - магнетофонен запис някъде преди 1980 г.). Впечатленията ми от Богомил Малджиев са прекрасни. Той е един от малкото братя в братството, който всичко жертвува мълчаливо и всичко, което прави го прави изискано и красиво. Той е бил винаги много деликатен, много съобразителен, много аристократичен и най-важното, че има много чисти отношения със сестрите, много чисти, гаранция давам за него.
Той беше много изискан, много елегантен, красив, с много хубав тен на
кожата
, маниерът му беше много аристократичен и отношението му и държането му към всички сестри беше изключително изискано.
Въпрос: Аз съм чувала, че те са питали Учителя дали да се оженят с Люба Аламанчева? Г: Да, Люба ми каза това: отиват при Учителя и Му казват: „Учителю, ние сме решили да се оженим. Вие какво ще кажете? " А той им отговорил: „Има ли смисъл да влизате в океана 15 м навътре? " Въпрос: След това те и двамата се отказаха, нали?
към текста >>
45.
18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Излезе от къщи една баба с един обикновен нож и започна да дере
кожата
на свинята.
Беше току-що заклана една голяма свиня. Всички бяха прави и си говореха нещо сериозно. Аз отидох при чичото, при който ме беше пратил баща ми и всичко му казах. Изведнъж двора опустя. Оставиха свинята и всички избягаха.
Излезе от къщи една баба с един обикновен нож и започна да дере
кожата
на свинята.
Баща ми ги водил от къща на къща, но никого не намерили. Жените вкъщи казвали, че преди два са излезли и не са се прибирали. Но друг би си помислил в този момент: Тази току-що заклана свиня, бабата ли я закла? Та това е мъжка работа. Върнахме се вкъщи пак при съседите.
към текста >>
46.
19. Наблюдателят
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
По
кожата
на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено.
" „С наблюдения", отговаря Учителят. А леля Райна, завършила английския колеж в Цариград, рядко интелигентна, с пробудено съзнание и тънък ум, схванала неуместния въпрос, поглежда с неодобрение своя съпруг. Тя беше разбрала кой е този човек и господин. За нея той бе Учителят. В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват.
По
кожата
на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено.
Мъжът й лекар и синът й студент-медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат. Леля ми прати майка ми да пита Учителя за нея. Той отговаря: „От нея зависи". Леля много добре схвана какво искаше да й каже Учителят. Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя.
към текста >>
47.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Склонили един да го облекчат в лъвска
кожа
да излезе да играе на арената.
Какво е спечелила България от войните? За 1000 години е водила 150 войни, значи всяка 8 години по една. Всички се надуват и сами се правят велики, а всъщност нищо не са, защото като види насреща си по-голям лъв от него, готов е да бяга, макар че и другият лъв е като него. В един цирк разигравали лъвове. Случило се един ден умрели, а представлението било обявено.
Склонили един да го облекчат в лъвска
кожа
да излезе да играе на арената.
Във време на игрането на ринга, от друга една врата излиза още един по-голям от него лъв. Човекът с лъвската кожа като вижда това настръхва и се готви до побегне, но в това време другият лъв се доближил и се навел та му прошепнал на ухото да не чуе публиката: „Не се страхувай и аз съм като теб“. Това са силните. Силният е докато види насреща лъва. Германците трябваше досега да намерят начин да свършат войната.
към текста >>
Човекът с лъвската
кожа
като вижда това настръхва и се готви до побегне, но в това време другият лъв се доближил и се навел та му прошепнал на ухото да не чуе публиката: „Не се страхувай и аз съм като теб“.
Всички се надуват и сами се правят велики, а всъщност нищо не са, защото като види насреща си по-голям лъв от него, готов е да бяга, макар че и другият лъв е като него. В един цирк разигравали лъвове. Случило се един ден умрели, а представлението било обявено. Склонили един да го облекчат в лъвска кожа да излезе да играе на арената. Във време на игрането на ринга, от друга една врата излиза още един по-голям от него лъв.
Човекът с лъвската
кожа
като вижда това настръхва и се готви до побегне, но в това време другият лъв се доближил и се навел та му прошепнал на ухото да не чуе публиката: „Не се страхувай и аз съм като теб“.
Това са силните. Силният е докато види насреща лъва. Германците трябваше досега да намерят начин да свършат войната. Те трябва да се откажат от идеята „Германия над всичко“. Старото християнство (допреди революцията) в Русия сега няма място, сега там е ново християнство.
към текста >>
48.
23. Границата е свободна
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Минал си спокойно и си спасил
кожата
.
Това било по обяд. Казал: „Хайде, остани да обядваме и след обед ще заминеш за там. Сега иди, повтори и ще минеш спокойно“. А той няма търпение, не ще да обядва, тръгнал на път да отиде там. Действително когато отишъл там където отишъл нямало нито един войник.
Минал си спокойно и си спасил
кожата
.
Е, след като вече минали години дошъл да благодари на Учителя, да Му каже, че Той го е спасил. Протекло всичко нормално. Той отишъл, избягал, после като се върнал нещата се оправили. Но нещата се оправили от Учителя естествено, иначе щели да го убият. Човек се убива с нож и с куршум и с камък.
към текста >>
49.
49. Паша Теодорова
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Ако остане братството да ви ги дава,
кожата
ще ви одере.
Аз й казвам веднъж: „Сестра Паша, аз като идвам ако донеса нещо, донеса, но както съм дошъл и така си отивам, без нищо да взема“. Паша живееше в една барака на Изгрева и денонощно работеше с беседите. Получаваше в един плик дребни суми от Учителя, за да покрие една скромна издръжка. Когато е получавала плика, все се е смущавала. Учителят й казал: „Не се смущавайте, а благодарете, че аз ви давам парите за работата, която вършите.
Ако остане братството да ви ги дава,
кожата
ще ви одере.
Това ще е благодарността им към вашата работа. Питат ме колко ви плащаме. Аз питам тях: „Идете, проверете колко биха получавали те на друго място със същата работа. А ние им даваме едва за храната“. Дори аз бях много буен, нервен, сприхав, недоволен от някои работи и се проявявах малко не така, не както трябва де и критикувах, особено във времето на Учителя там с другите братя.
към текста >>
50.
26. Калфата
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Като работих по цял ден клекнал,
кожата
в слабините ми започна да се пука, да тече кръв, гной, та прекарах много големи страдания.
Имаше и полирани колони и т.н. По това време имаше един д-р Ингилизов с три-четири етажа къща, сега е мисля поликлиника тая сграда. Той ми видя работата, която много му хареса и ме помоли да му направя и на него мозайка, после се яви един зъболекар. И тъй аз не оставах без работа. Като работех в Горна Джумая през лятото ставаше много горещо.
Като работих по цял ден клекнал,
кожата
в слабините ми започна да се пука, да тече кръв, гной, та прекарах много големи страдания.
Ходих на лекар, който ми даде някакъв мехлем, не минава. След това отидох на Изгрева при д-р Жеков. Той ме прегледа, даде ми някакви билки да пия и после ми препоръча Луи Куневи бани. Вечер като се върна от работа започвах с тях, но положението стана още по-лошо. Денем в горещините много се уморявах, вечер правех баните и след това река да си легна, нали съм млад човек, възбуден, въртя се не мога да спя.
към текста >>
51.
31. Годеница
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
А то беше студено и тя с балтон, ръцете й в маншон от бяла
кожа
и кога гледам, то сестра Елена.
Щом ти си вегетарианец, защо и аз да не стана вегетарианка“. За сведение, сестра Елена беше учила в американския колеж в Ловеч, но когато баща й починал трябвало да напусне колежа и тогава постъпила в немското училище в Русе, което и завършила. В Русе обикновено нощувах у брат Петър Филипов. Веднъж ще пътувам сутринта от Русе за Самовит. Станах много рано, нали ще пътувам и като отидох на пристанището гледам така една позната фигура.
А то беше студено и тя с балтон, ръцете й в маншон от бяла
кожа
и кога гледам, то сестра Елена.
Викам й: „Какво правиш тук? “ - „Дойдох да те изпратя“, отговори тя. Аз й казвам: „И тая хубава, вчера бяхме заедно там със сестра Катя“ - те нали живееха в една квартира заедно, „днеска ще ме изпращаш. Толкова ли беше необходимо? “ Качих се аз на кораба, отидох в Сомовит и на другия ден ли какво, получавам телеграма, да отида в Русе.
към текста >>
52.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
Неговото заболяване е псориазис - суха екзема на
кожата
и същевременно и Паркинсон, което той не признава, като казва, че е лежал в болницата на IV.км и че лекарите са казвали, че неговото заболяване било на нервна почва.
Записът отне две години време от есента на 1986 до 1988 г. поради това, че той много бавно разказва по причина на заболяването си. Но в това време успяхме да запишем най-важните случки от живота на Гради и най-вече тези, които имат връзка с Учителя и братството. Аз посетих Гради през 1985 г. няколко пъти.
Неговото заболяване е псориазис - суха екзема на
кожата
и същевременно и Паркинсон, което той не признава, като казва, че е лежал в болницата на IV.км и че лекарите са казвали, че неговото заболяване било на нервна почва.
Но и Паркинсона е нервно заболяване, което той няма предвид. Той е лежал в болница за нервно болни два-три пъти. Подобрение обаче не е получил. С течение на времето треперенето на ръцете му става все по-голямо, щото те просто играят и ако рече да си пипне лицето, то той си удря плесници. Той не може да държи лъжица, което обстоятелство затруднява храненето му.
към текста >>
От екземата, която има се отварят рани понеже
кожата
се пука.
По цял ден пее, благославя и благодари. На масата му има няколко книги разтворени. Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със зъби. За такива работи е изобретателен. После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я измият.
От екземата, която има се отварят рани понеже
кожата
се пука.
Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен. После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща. Посещават го още някои приятели и му правят някои услуги. Жената обикновено сутрин му носи закуска и му почиства.
към текста >>
53.
6 Убийството на сина и прераждането му
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Та снахата искаше да махне детето, защото били военни години и дето всеки си спасявал
кожата
и се чудел къде да се скрие, а пък тя, дете да ражда.
точно в 5 часа сутринта снаха ми доби момче, точно у часа кога се смени старата власт и когато по радиото съобщиха, че властта е паднала и дошла нова. Комунистите дойдоха. Това дете се роди, ама можеше да не се роди, оти имаше пречка от страна на снаха ми. Беше заченала, ама искаше да го махне, но го спаси Търса, сестрата на брат Петър. Този брат свиреше на цигулка и четеше беседи оти беше по-учен от нас.
Та снахата искаше да махне детето, защото били военни години и дето всеки си спасявал
кожата
и се чудел къде да се скрие, а пък тя, дете да ражда.
Та тая Търса голема работа свърши. Що думи и приказки й наговори, та накрая я склони да го роди като й каза, че ще й помага, няма да я остави. Ама тая Търса, това гдето говореше, тя не го говореше от себе си, ама нали требваше да се сбъдне всичко онова, гдето Учителят беше рекъл, кога го бяха убили Костадин и кога ходих при Учителя. Ама това не го знаех, че така ще се завърже като синджир, та всека халка си доде на мястото. И тоя синджир го видяхме когато детето ще се роди и порасна, взе че си разказа историята, така както Учителят беше ми рекъл.
към текста >>
54.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Кожата
за опинци.
Т.: Плащаха колкото да не забравим, че без заплата работим. Плащаха много малко. После мизерия беше. Голяма мизерия. Прасето го заколиме за Коледа, одереме го.
Кожата
за опинци.
И като се сдерат тия опинци кърпиме ги пак от кожата с ремички. Слагаме подлоги отдоле, кърпиме ги. Немотия голема. Ех, големи ядове и аз заварих тия подлоги. И сега думам на тия младите, не знаете вие що е лошото и що е хубавото.
към текста >>
И като се сдерат тия опинци кърпиме ги пак от
кожата
с ремички.
Плащаха много малко. После мизерия беше. Голяма мизерия. Прасето го заколиме за Коледа, одереме го. Кожата за опинци.
И като се сдерат тия опинци кърпиме ги пак от
кожата
с ремички.
Слагаме подлоги отдоле, кърпиме ги. Немотия голема. Ех, големи ядове и аз заварих тия подлоги. И сега думам на тия младите, не знаете вие що е лошото и що е хубавото. Ама питайте ме мене какво съм аз изживял на тия лошотии по-рано.
към текста >>
55.
14. Змийското гнездо
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Те всяка година си сменяват
кожата
и утре ще станат по-големи.
“ И много ги е яд, че това казваме. Ама ние го казваме нарочно, за да предпазим младите, които идват. Защото те не знаят тази история за змийското гнездо, защото и Лулчев, и тия около него се наричаха братя и сестри, а според Учителя бяха едно обикновено змийско гнездо. Та дойдоха служителите на кесаря и разтуриха туй змийско гнездо. Та пазете се от змийчетата.
Те всяка година си сменяват
кожата
и утре ще станат по-големи.
Как ще ги различите ли? Там където е Словото на Учителя, там е и Учителят. А там където го няма Словото на Учителя, а излизат човеци да проповядват от името на Учителя, то това са змийчетата от онова змийско гнездо на Лулчев. Така ще може да ги различавате. А пък ние различаваме нещата, разграничаваме Истината от лъжата по следния начин: има един Бог, има едно Слово, има един Учител.
към текста >>
56.
11. Възпоминание
,
Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
Въздухът трептеше около нас,
кожата
ни настръхваше, тръпки ни побиваха, не само от величието на преживяното с Всемировия Учител, но и ние ставахме съучастници на това време и на тези опитности.
Как ставаше това, не знам. Но знаем, че тази писалка вършеше своята работа. Ако двама-трима се бяха скупили около Мирчо на разговор, не след дълго той бъркаше във вътрешния джоб на сакото и изваждаше ученическа тетрадка, прегъната надлъж на две, разлистваше я и намираше подходяща опитност, която да прочете. А това бяха опитности записани от него, с неговата автоматична писалка, с учениците и срещите им с Учителя от различни години. Това нещо не може да се преразкаже, защото четейки спомените той тутакси се пренасяше 30-40-50 години назад, като съвременник на Школата и цялата тази обстановка от онова време преминаваше в него, фокусираше се чрез неговите думи в едно живо Слово от времето на Школата.
Въздухът трептеше около нас,
кожата
ни настръхваше, тръпки ни побиваха, не само от величието на преживяното с Всемировия Учител, но и ние ставахме съучастници на това време и на тези опитности.
Съприкосновявахме се посредством опитностите на Неговите ученици. Впечатлението беше потресающо. Мирчо четеше, а около нас и в нас беше се разкрила Школата на Учителя и Словото Му течеше в нас, в думите ни в Дух и Истина. През 1972 г. Мирчо и Кирчо заедно с една група на Мария Шопова бяха пристигнали в хижата на 7-те езера на Рила около 10 юли, във връзка с рождения ден на Учителя, който бе празник и на Школата.
към текста >>
57.
ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.
,
1. КОРЕНЪТ НА РОДА
,
ТОМ 8
Д: Не, той като очен лекар прегледа мене и намери една особеност, която едно племе имало там някъде си от римско племе, гранично още от римско време, едно племе такива бели коси, бяла
кожа
, т.е. албинизъм.
И тръгват нещата. Тук поне знаем най-назад като се обърнем за родът ни. Едно от тия деца трябва да кажа, което е в коша е баща или дядо на моят дядо. Това не можахме да го възстановим. В: А какви са връзките ви с проф. Ташев?
Д: Не, той като очен лекар прегледа мене и намери една особеност, която едно племе имало там някъде си от римско племе, гранично още от римско време, едно племе такива бели коси, бяла
кожа
, т.е. албинизъм.
И той се залага, че корена ни е от там: "В това аз съм сигурен". Това съвсем професионално, той като очен лекар тръгва и от това нещо баща ми се заинтересувал и се оказа, че прав бил професора. Пък иначе ние не бяхме се заинтересували даже. По онова време не се е търсело много кой от къде е, особено когато някой е дошъл от някъде си. Знаеш ли той от какъв път е минал в тия тревожни времена и от къде е дошъл.
към текста >>
58.
5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА
,
,
ТОМ 8
И отивам там към Такев, там е площада и виждам един приятел - директор на една фабрика
кожарска
на гара Искър, си оправя велосипеда.
Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло". "Как един литър, бе, ние го даваме с рецепта това нещо и то на милилитри." Разбрах, че нито от първата, нито от втората аптека ще получа това нещо. От друга страна аз не мога да Му кажа: "Не дават". И аз си казах, докато не го напълня няма да мръдна от тука. Ще си остана в София, няма да се върна.
И отивам там към Такев, там е площада и виждам един приятел - директор на една фабрика
кожарска
на гара Искър, си оправя велосипеда.
Седнах аз при него и му помогнах да си оправи велосипеда. "Национализирани са автомобилите и трябва да се движим с велосипеди." Пита ме: "Ами ти? " "Моята работа е страшно трудна. Трябва ми един литър рициново масло." "Ела, бе! Във фабриката има с варели!
към текста >>
59.
13. ЛАТЕРНАТА
,
,
ТОМ 8
И баща ми провери понеже според моя албинизъм аз съм с бяла коса, бяла
кожа
, това е било някакво си племе, което е живяло някъде там в планините -албански ли къде е било, имало римски някакъв гарнизон.
13. ЛАТЕРНАТА В: Сега искам вие да ми разкажете за вашия род. От къде идва вашият род? Г: Ставаше въпрос още като ученик, когато баща ми ме заведе на преглед при проф. Ташев разбрах, че нашият род идва от югозападна Македония.
И баща ми провери понеже според моя албинизъм аз съм с бяла коса, бяла
кожа
, това е било някакво си племе, което е живяло някъде там в планините -албански ли къде е било, имало римски някакъв гарнизон.
И действително, баща ми проверява, че по време на въстанието на Али паша една майка с две деца с два коша с един кон бяга през Рило-Родопите и слиза в Асеновград. Тази майка е носела или майка му или дядо му на моят дядо. Така че корена ми по бащина линия е от там. По майчина линия не знам. В Пловдив и Пазарджик, там са живели.
към текста >>
Бяла коса, бяла
кожа
.
По майчина линия не знам. В Пловдив и Пазарджик, там са живели. В: А по какво познаваше д-р Ташев? Д: По този полуалбинизъм, който е при мене. Това е казва много характерно.
Бяла коса, бяла
кожа
.
Този случай накара баща ми да се заинтересува, което беше много интересно, това правеше силно впечатление на всички ни. Та от там нататък бащата на баща ми, той всъщност е бил шивач. Голям, хубав човек. Но когато баща ми се връща като граничен офицер той заварва в Пловдив на двора 7-8 латерни. Той е бил този, който на най-новата песен, най-новия шлагер, така ще смени иглите на барабана, че да може при върнете да се произведе песента.
към текста >>
60.
22. НА КРЪСТОПЪТ
,
,
ТОМ 8
Кожата
ви е много нежна.
Ако дойде, да бъде от Бога дошло. Но вие не го желайте. Предстои ви едно преместване, ще срещнете нови хора, но е за добро. Спънка в работата си няма да срещнете. Обичате да дружите с по-възрастни хора.
Кожата
ви е много нежна.
Обичате нежност, милувки, обич, но средата, в която живеете не ви разбира и е груба. Това ви причинява страдание, което другите не разбират." Това бе пророчеството, което се изпълни изцяло. На другия ден станах и написах писмо до Учителя с всички проблеми. Дори Му казах за нехигиеничната стая и че една ученичка иска да живея у тях, имали свободна стая, но тя да спи при мен вечер. Изпратих писмото и след няколко дни в съзнанието ми се отвори светла пътека и полека-лека нещата се уредиха.
към текста >>
61.
4. СРОДНАТА ДУША ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
На всеки концерт, аз бях обезпокоена от фиксираните погледи на един мъж средна възраст, с прошарени коси, тъмна
кожа
и заострен нос.
4. „СРОДНАТА ДУША" ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА Като студентка по музика, аз не изпущах нито един концерт, уреден от „Кремона", музикална къща, която канеше най-прочутите музиканти и артисти от чужбина да концертират в София.
На всеки концерт, аз бях обезпокоена от фиксираните погледи на един мъж средна възраст, с прошарени коси, тъмна
кожа
и заострен нос.
За да избегна неговите погледи, аз трябваше да сменям местата си. /Това бе лесно, аз бях винаги правостояща/. Но дали със закъснение, той винаги успяваше да ме изнамери. Каква бе моята изненада да го видя в салона на неделните беседи на г-н Дънов. След някоя друга неделя, той дойде при мене да се представи - Михаил Иванов.
към текста >>
62.
9. МОЯТ СВЕКЪР И КАРМИЧНИЯТ ВРАГ
,
,
ТОМ 8
Но всъщност в този брак аз се срещнах с тази тъмна сила, тъй наречения просто дявол, който влизаше в
кожата
на този човек и който се хвърляше и ме душеше, пребиваше ме, блъскаше ме във врящата печка.
Аз разбрах, че в действителност ние сме длъжни като ученици най-напред, първата ни задача е да разпознаваме духовете. Това, което беше моята грешка при тази женитба е, че аз не можах да разпозная духовете и да разбера в какво семейство попадам, оженвайки се за синът Данаил. През целите тези 13 години на нашия брак, през всичкото време бях подложена на терор, на побоища и насилие от страна на неговия баща. Аз не съм знаела, че той е бил болен, болен човек и че това е едно ненормално поведение и също така се отнасяха към Данаил, че и той не е бил много добре със своята нервна система. Но това не съм знаела и никой не ми го е бил разкрил.
Но всъщност в този брак аз се срещнах с тази тъмна сила, тъй наречения просто дявол, който влизаше в
кожата
на този човек и който се хвърляше и ме душеше, пребиваше ме, блъскаше ме във врящата печка.
Много пъти минавам с прането, той ме събаря с прането на леглото и ме душеше, и с грамадни, дебели дървета блъскаше по прозорците, блъскаше по вратите, непрекъснато ни безпокоеше. С такава злоба, с такава ненавист и аз бях длъжна да издържам, а не можех да издържам. Много пъти напусках къщата с детенцето. То беше още малко и отивах в дървената барака на майка ми, без вода и без отопление, да гледам при тежката зима при минус 10 градуса и повече да гледам детето. Това може би 20 пъти го направих.
към текста >>
63.
8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО
,
,
ТОМ 8
Понеже сме вегетарианци, защото не искаме да се убиват животните, някъде четох, че ако един човек трябва сам да убие едно животно, след това да му одере
кожата
, да го свари или за да се нахрани, то мнозина биха се отказали от яденето на месо.
Малко зеленчуци, малко плодове, в Берлин трябваше да обядвам и да ходя половин час до центъра, да се храня с вегетарианска храна, пържени картофи или пържени яйца. Писах на татко си това, той ми каза, че ми дава пълна свобода по отношение на храната. Проядох месо. Понеже някои от вас, които биха казали, че месото не е вкусно за храна, направо биха си изкривили душата. Даже е много вкусно, особено с необходимите подправки.
Понеже сме вегетарианци, защото не искаме да се убиват животните, някъде четох, че ако един човек трябва сам да убие едно животно, след това да му одере
кожата
, да го свари или за да се нахрани, то мнозина биха се отказали от яденето на месо.
Когато 1931 г. стъпих на българска земя, още от Драгоман аз престанах да се храня с месо, та дори и до днес. Съпругата ми готви отделно в тенджерка за себе си, отделно за мен. Тя е почти вегетарианка. Един ден поканих Георги Сотиров-китариста и брат Нестор Илиев, да си поприказваме и да се почерпим.
към текста >>
64.
22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Те са много хубаво с
кожа
подвързани всичките, много са хубави и ги е раздал на събора, на приятелите.
Че тогава му е казал коя мома да вземе и за свидетелство му е дал Антиминса. В.К.: А за „Завета на цветните лъчи", как е даден? Е.А.: „Завета на цветните лъчи", Учителят ги е изработил в Арбанаси. Бил е в Арбанаси и там ги изработил и Той ги е дал за печат. И са много изящно напечатани първото издание, ако сте го виждали.
Те са много хубаво с
кожа
подвързани всичките, много са хубави и ги е раздал на събора, на приятелите.
В.К.: Разказаха ми, че Иларионови са казвали, че по това време Той е боледувал много. Е.А.: Вижте, не знам... В.К.: Защото по-късно в една от беседите срещнах, казва когато давах „Завета на цветните лъчи", те казва, онези искаха да посегнат върху здравето ми. Е.А.: Може, защото вижте, аз от 1920 год. познавам Учителя и съм била все край Него, нали така. Той не е боледувал брат, освен от хрема и когато Го биха.
към текста >>
65.
120. РОДОВАТА КАРМА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Лулчев и Илия Желязков бяха военни, а Моис Коен беше фабрикант на
кожарска
индустрия.
И като отидохме на това място дето е сега бивака, Учителя много хареса поляната, щото има южно изложение. Тя е на северния склон на Витоша, но е с южно изложение. И Учителят много хареса това място и сега там беше доста залесено. Сега какво е, аз не съм ходила отдавна, не зная и имаше така местенце, където се отделяха някои на групички от приятелите по-близки, които бяха. Имаше трима една група: Лулчев, Моис Коен и Илия Желязков.
Лулчев и Илия Желязков бяха военни, а Моис Коен беше фабрикант на
кожарска
индустрия.
Тримата така си подхождаха и говореха и когато съм отивала при тях така или съм минавала на разговор, те на Учителя казваха „Дядото". Аз много се дразнех от това да си кажа правото и възразявах: „Как можете на най-младия човек да казвате дядо? ". Защото Учителят макар, че беше на възраст, но по дух, по това такава свобода има, такъв простор има у Него, че аз намирах, че това е ограничение и, че те някак като, че клеветят Учителя, като Го наричат дядо. И така няколко пъти съм им правила забележка, но те не слушаха, все така си повтаряха и като кажеха дядото и ме дразнеха. Това продължи докато Учителят отвори Школата.
към текста >>
66.
180. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Не мога да съм по-
дебелокожа
.
Почувствах нещо така свещено, почувствах необикновено нещо. Сега дали това беше това, което Учителят на Савка го е казал, че е камъкът на Бялото Братство. Дали е бил камъкът на Бялото Братство или не, но почувствах нещо особено. В.К.: Та значи почувства нещо особено. Е.А.: Да, виж това го почувствах.
Не мога да съм по-
дебелокожа
.
Не съм така медиумична ли, не знам. В.К.: Ами така то е нещо лично вътрешно схващане и усещане. Е.А.: Сега да, то е лично за мене. В.К.: По-нататък чета. Бастунът на Учителя го дадох на Славянски, понеже той много тича по погребението тялото на Учителя.
към текста >>
67.
17.Учителят отвори школата на Общия клас
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Кожата
на лицето му огрубя.
Бяхме прави и Учителят говореше. И тогава изрази недоволство от нашето поведение. Пак беше строг и каза, че ще ни остави. Нещо пак беше станало, което не можах да разбера. И както Учителят говореше строго, лицето му потъмня.
Кожата
на лицето му огрубя.
Учителят имаше нежна кожа на лицето, но тогава кожата на лицето му стана тъмна, груба, дебела някак и неравна. Никога дотогава и след това не съм виждала лицето на Учителя така лошо променено, както когато ни каза, че ще ни изостави. И тогава беше станала тази промяна. След като ни поговори малко, каза: „Ще се изправим всички на молитва. Всеки ще се помоли сам.
към текста >>
Учителят имаше нежна
кожа
на лицето, но тогава
кожата
на лицето му стана тъмна, груба, дебела някак и неравна.
И тогава изрази недоволство от нашето поведение. Пак беше строг и каза, че ще ни остави. Нещо пак беше станало, което не можах да разбера. И както Учителят говореше строго, лицето му потъмня. Кожата на лицето му огрубя.
Учителят имаше нежна
кожа
на лицето, но тогава
кожата
на лицето му стана тъмна, груба, дебела някак и неравна.
Никога дотогава и след това не съм виждала лицето на Учителя така лошо променено, както когато ни каза, че ще ни изостави. И тогава беше станала тази промяна. След като ни поговори малко, каза: „Ще се изправим всички на молитва. Всеки ще се помоли сам. И аз ще попитам Господа какво да направя".
към текста >>
То беше просветнало, просияло, по-бледо, но
кожата
беше просветнала и като че ли беше станала прозрачна.
И аз ще попитам Господа какво да направя". Всички се изправихме на молитва, всеки сам се молеше. Не направихме обща молитва. Като свърши молитвата, Учителят каза: „Господ ми каза да остана при вас". Силно впечатление ми направи лицето на Учителя след молитвата.
То беше просветнало, просияло, по-бледо, но
кожата
беше просветнала и като че ли беше станала прозрачна.
Нищо не беше останало от онова помрачено изражение, което видях преди молитвата. Тези съвършено различни образи от лицето на Учителя преди молитвата и след молитвата се запечатиха в съзнанието ми и ги виждам, когато си спомням този случай. Изненадана бях, че така бързо можеше да се измени израза на лицето на Учителя. И друг път съм виждала помрачено лице на Учителя, но като това изменение и огрубяване не съм виждала. Вероятно пак е имало някаква атака срещу него.
към текста >>
68.
04.Когато слушах Словото на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Имах типична скарлатина както главният лекар д-р Киров се изрази и той искаше да доведе студентите при мене, за да видят двата процеса в развитието на скарлатината - цялото тяло покрито в пъпки и лющене на
кожата
.
Вземе ли повече от необходимото, нарушил е вече законите на природата. Същият закон важи и за колектива - общество, народ, човечество. Такива разбирания за човека, природата и Бога не внасят противоречие, но спокойствие и вътрешен мир. Първата година още -1920, аз заболях от скарлатина. Отидох в болница, където прекарах 40 дни.
Имах типична скарлатина както главният лекар д-р Киров се изрази и той искаше да доведе студентите при мене, за да видят двата процеса в развитието на скарлатината - цялото тяло покрито в пъпки и лющене на
кожата
.
Аз много се смутих вътрешно като ми каза, че иска да доведе студентите. Той забеляза това и ми каза: „Защо, не искате ли? " Казах му, че се смущавам. Каза ми: „Няма нищо". Те щели да видят само гърдите, гърба и бедрата.
към текста >>
69.
01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Ето защо оставил работата си и от една волска
кожа
скроил и ушил чанта за Библията.
Подава той писмото, връчва писмото и си тръгва. Но във въздуха остават прочетените псалми, които той оставя в посетеното село. Тези Псалми са четени от Давида, а сега от брат Божил, но това са псалми, родени от Христовия Дух. А Христос е от вчера, Той живее днес и пребъдва в утрешния ден, обхващаш цели епохи. По време на Европейската война, когато чул тревожното биене на камбаните през 1915 г., брат Божил разбрал, че ще има мобилизация.
Ето защо оставил работата си и от една волска
кожа
скроил и ушил чанта за Библията.
Когато постъпил в пехотната рота и бил на боевата линия, кожената чанта с Библията му била неразделен другар. Щом като спирали някъде за почивка, той отварял Библията и четял. Когато командирът забелязал, че носи чанта с Библия, го запитал: „Божил Иванов, ти пак четеш тази Библия. Остави я. Тук не е църква, а е фронт!
към текста >>
70.
01 - 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Тен на
кожата
- светъл.
Темето - почти голо. Очи по големина средни. Цвят на очите - син. Поглед на очите - будни, наблюдателни, проницателни. Овал на лицето -леко продълговат.
Тен на
кожата
- светъл.
Погледът, излизащ от очите бе мек, топъл, галещ. Нос правилен, с добре развити ноздри. Ушите - добре оформени. Мустаци увиснали. Ръце малки, но красиви - израз на неговата голяма справедливост.
към текста >>
71.
09 - 11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Тръгнал си, но думите на този, на когото миналата година той бил одрал и
кожата
от гърба, същият този човек сега вместо да му отмъсти, той му бе дал два чувала храна безплатно.
Нищо няма да плащате. Аз следвам завета на моя баща, който казваше така: „Синко, на гладен пари не вземай! " Това научих от баща си и така постъпвам аз. Аз не мога да престъпя завета на баща си." Купувачът потънал в пот, като че с вряла вода бил залят. Той знаел вината си.
Тръгнал си, но думите на този, на когото миналата година той бил одрал и
кожата
от гърба, същият този човек сега вместо да му отмъсти, той му бе дал два чувала храна безплатно.
Туй неговият ум не можеше да побере. Дъбоко в себе си се разкайвал за постъпката си. Съзнал, че е направил грях. Някакъв глас дълбоко в душата му му говорел: „Ето човекът. Това е истинският човек.
към текста >>
72.
09 - 57. ОБГОРЕНИЯТ ОТ БЕНЗИН СПАСЕН
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Намазал се и стоял край печката да се грее, но бензинът се възпламенил и тялото обгоряло /т.е.
кожата
/.
57. ОБГОРЕНИЯТ ОТ БЕНЗИН СПАСЕН Един наш приятел от Търново, адвокат, пътувал някъде зиме със свой другар, но бил премръзнал. Някой го посъветвал да се намаже с бензин, за да се сгрее тялото.
Намазал се и стоял край печката да се грее, но бензинът се възпламенил и тялото обгоряло /т.е.
кожата
/.
Лекарите го отписали и чакали да умре. Един брат писал на Учителя. Той изпратил мехлем и само след две намазвания кожата заздравяла. И така обреченият от лекарите на смърт бил спасен от Учителя. Разказал: Б.
към текста >>
Той изпратил мехлем и само след две намазвания
кожата
заздравяла.
57. ОБГОРЕНИЯТ ОТ БЕНЗИН СПАСЕН Един наш приятел от Търново, адвокат, пътувал някъде зиме със свой другар, но бил премръзнал. Някой го посъветвал да се намаже с бензин, за да се сгрее тялото. Намазал се и стоял край печката да се грее, но бензинът се възпламенил и тялото обгоряло /т.е. кожата/. Лекарите го отписали и чакали да умре. Един брат писал на Учителя.
Той изпратил мехлем и само след две намазвания
кожата
заздравяла.
И така обреченият от лекарите на смърт бил спасен от Учителя. Разказал: Б. Боев. 9.08.1962 г., Изгрева.
към текста >>
73.
11 - 8. ЖИВОТЪТ МИ С ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
После имах едно палто, което бях си купила, с кафяво, с кожи тука, на ръкавите
кожа
, оставих го у тях, защото аз живеех на Изгрева на улицата, та ми беше малко, какво да ви кажа, нямаше къде да го сложа.
В.К.: И за какво му са? Верка: Защото те работеха с Крестеняков. Мария и той, с Крестеняков. А пък аз, ами той е съвсем променен вече. Не е оня Борис.
После имах едно палто, което бях си купила, с кафяво, с кожи тука, на ръкавите
кожа
, оставих го у тях, защото аз живеех на Изгрева на улицата, та ми беше малко, какво да ви кажа, нямаше къде да го сложа.
Не го бях облякла, 158 лева струваше и туй палто го даде на една друга, носи го, но не ми го даде. Такива разни неприятни ми сведения. После си купих виола аз и професор Сугарев ме занимаваше с виола, но като бях завършила. Понеже обичах много. А с професор Сугарев имахме братски оркестър и Асен Арнаудов го доведе и свиреше виола, а пък аз до него свирех втората цигулка.
към текста >>
74.
20 - 7. СПОМЕНИ ЗА ЯМБОЛСКОТО БРАТСТВО
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.
,
ТОМ 10
След заминаването на Тодор Абаджиев отвъд, ръководител стана един скромен и благ човек, Кани Великов,
кожар
по професия.
Когато Учителят посъветвал Янка да напусне родното си село Мокрен и дойде в Ямбол, Панайот се оженва за нея, поживяха дълго и през всичките години поддържаха духа в братството. Сестра Янка беше ясновидка и много от братята и сестрите от София често прескачаха за съвет при нея. Към братството се беше приобщил и синът на най-големият търговец, евреин, Матей Юлзари, който до заминаването си в Израел поддържаше връзка с братята. Той също свиреше на цигулка по събранията и на Паневритмията. Друг цигулар беше вечно усмихнатият Ламбо Димитров, военен музикант, с когото няколко години свирехме в оркестъра на оперетата, Неговия брат, Иван Атанасов, доскоро поддържаше, доколкото му бе възможно, музикалното настроение по време на събрания.
След заминаването на Тодор Абаджиев отвъд, ръководител стана един скромен и благ човек, Кани Великов,
кожар
по професия.
Неговото избиране беше доста интересно. Станало е с жребие. Три пъти подред жребият е определил него. Накрая е приел жребият. Забележка: Останалите не се наканиха да разкажат спомените си.
към текста >>
75.
9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Подписи: мехур мехур азаа селски селски дойчо перви втори иянюв марин стойко кателия Куртюф Славюв Боюв Демир Симо Стоян Иванов Ганюв Василкюв Станюолу Иорго
Кожа
Жеко Димитров Апостол
Кожа
Коджа Недю душко Стамат Други два документа от селата Гевреклер и Кумлуджа, без дата, които по всяка вероятност са от 1865 г., като първите два.
И така, остая-ми пълно в надежда, чи ще изпълнява-ти тъй желаеми искания, за което и потвърдява-ми с Печатите сй." 1865 септемврий 10-ти В. Козлоджа, Следват подписите: Радол Кюсоолу; Стоян Чорбаджи; Желес Чорбаджи; Димо Кара Недялков; Никола Карапетров; Хузун Петар; „1865 септември: 24: ден От село чатма старци и чорбаджии и сички сосердцй поздравляваме ви ваше славно бапгарско общество варна ето идем да ви са помолим за каквато нужда препадне на нас като додем да ни приемнете за да не ни оставите на ли знаете фтора майка и надежда немаме освен вазе и балгарската церква наша майка, защо знайте колко време как сме са отделиле от грецкия патрика и от грецките владици затова идем да ни приемете давията закаква да е работа сос хюкюматат заедно." Иван Дядув; Марко; банко Митюв саки; Марко; Славе; Чорбаци димир; Стоян; Койчо добре; Стойчу; Стойку; Николув; Роюв; Михал; Стойко. „Подписаните селени от село Гюн-дооду молиме Българската черкЬа във Варна която като знай че сми ся отделили от Гръцката патриаршия, и сме в мараза, молиме Българското Общество да представлява селото пред Хюкюмата за сичкити ни работи, и Българската черква във Варна е наша майка тя да ни варди в духовните ни и черковни работи. Оставами с надежда, чи ще изпълните исканието ни за което и потвърдява-ми с мюхюрите си ду Българската черква у Варна. 1865 : 8 септемврий : 13 го.
Подписи: мехур мехур азаа селски селски дойчо перви втори иянюв марин стойко кателия Куртюф Славюв Боюв Демир Симо Стоян Иванов Ганюв Василкюв Станюолу Иорго
Кожа
Жеко Димитров Апостол
Кожа
Коджа Недю душко Стамат Други два документа от селата Гевреклер и Кумлуджа, без дата, които по всяка вероятност са от 1865 г., като първите два.
„Село Геврек обаче старци и чорбаци и всички сродници почитами славно българско опщество варна щом иди до вас да са помолим за каквато нужда препадне на нас като додиме да ни приемните дана науставите бес покорно на ли знайте и ченемаме освен вази и българската церкова наша майка защо знайте колко време какво сми разделени от грацките патриарси и от грацките владики и затова идем да ни приемните нудата закаква да е работа сосе Койчо Зеляс Русков Златков Иордани Недо Катемиа Николув Кумлуджа „Ний покорни синца общо селени приемами българското общество, поко-рявамиса нанеговият вопрос за всякакво едно нещо ведно с духовния въпрос ве за царският мезлиш и си полагами печатат царски за уверение." Мухтар мюхюрю дяду Стойку Епитроп дяду Дечу Поп (не се чете) дяду Панайот дяду Конди дяду Стоян Други документи от тоя характер в архива на музея няма запазени. Обаче от копирните книги на Варненската българска община от 1868 до 1875 год, които са запазени в архива, от кореспонденцията, водена през това време, се вижда кои села на тогавашното Варненско окръжие са вече признавали Българската община, която е ръководила църковно-обществените и културно-просветните дела. Поименно ше изложим тук селата, за да се види числото на българското население през оная епоха. Селата са следните: Девня, Суджак кьой, Аврен, Голица, Куюджук, Дуран кулак, Карапча, Сатълмъш, Тестиджии, Гаргалък, Емирлери, Гебедже, Дерекъой, Капаклии, Янътепе, Къзъл джилар, Юшенлии, Орехово, Карахюсеин, Копукчии, Джафер-лии, Ага-Клисе, Ени-кьой, Ясъбаш, Кутлубей и Геленджик. Като се има пред вид това голямо число на села във Варненската епархия с чисто българско население, през епохата на нашето възраждане, лесно се обяснява защо Цариградската патриаршия, при назначаването на Иоакима за варненски митрополит, в началото на 1865 год.
към текста >>
76.
14. СПОМЕНИ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ К. Т. АРАБАДЖИЕВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
"мехур мехур азаа Марин селски селски Дойчо Курчюв Стойко Кателиа Демир Симо
Кожа
Кожа
Коджа Апостол Недю Душко Стамат С подобно съдържание са още четири документа от с.
Отговорих така, защото Никола Георгиевич бе ми казал да не обаждам имената на онези българи, които ме каниха за варненски учител. Калинооглу, който ме представи на управителя и на неговия терджуманин, след свършването на следствието, яви се пак при упавителя, комуто каза следните думи: „моля ви се най-покорно от страна на българите-варненци, дайте позволение за отваряне училището; здание сме наели, децата се скитат без работа по улиците и на учителя плащаме, без той да върши работата си." След туй станало дума за молбата на българите в мезлича, дето тяхната страна взел Стоянчо Джумалооглу (Хаджи Иванов), който изтъкнал плиткостта на гръцките интриги. Стоянчо ми приказваше, че в мезлича (съвета) гръцкият владика настоязал силно да не се отвори българско училище, за да се избягнат крамоли, сблъсквания, каквито са станали в Силистра. В мезлича Стоянчо се скарал с владиката, комуто казал, че гърците ядат хляба на българите и винаги правят-струват само едно - да възбуждат срещу себе си тяхното незадоволство, Порфирий, като лукав грък, възразил, че той не е против отваряне българско училище, защото яде хляба на българите, ала, ако изказва мнение, противно на Стоенчевото, то това прави от желание за избягване крамоли между гърци и българи и в града Варна. След това Ашир бей подшушнал на Стоенча тия думи: „Българите нека си отворят училище без да чакат официално разрешение!
"мехур мехур азаа Марин селски селски Дойчо Курчюв Стойко Кателиа Демир Симо
Кожа
Кожа
Коджа Апостол Недю Душко Стамат С подобно съдържание са още четири документа от с.
с. В. Козлуджа, Гевреклер, Кумлуджа и Чатма. Първият от тях носи дата 10 септемврий 1865 г.; той е подписан от: Стоян Чорбаджи: Радул Кюсо-олу; Димо Кара Нидялков; Желез Чорбаджи (Мухтар Сани), Никола Кара Пенов и Хузун Петр. Вторият документ (без дата) е приподписан от Койчу Русюв (Мухтар Евел); Желес Златков (Мухтар Сани); Чобан Кетелия и Недо Николов. Третият документ (пак без дата) е с подписите на: дяду Стойку; дядо Дечу (Мухтар Сани); дядо Панайот (епитроп); поп Геворчи; Конди и дядо Стоян.
към текста >>
77.
IV.11 август, понеделник
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Овцата е взета като символ на добродетелта, тя е същество без защитник, но под ръководството на един пастир, и затова във всяко отношение нейното положение ще се подобри; но ако попадне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид само да вземе нейното мляко и месото и
кожата
[й].
Но за да ви докараме в контакт с Господа и вие ще разберете как да любите; любовта никога не може да се ограничава. В 5 часа подир обяд пак ще имаме събрание. В 5 часа Петко прочете част от бележките, които води от миналогодишното събрание. Г-н Дънов после прочете 10 глава от Йоана и между другото каза: - Ще обърна вниманието ви върху 12-и стих." (Прочете го). „Тези думи имат и общо значение спрямо цялото человечество и частично спрямо всеки человек.
Овцата е взета като символ на добродетелта, тя е същество без защитник, но под ръководството на един пастир, и затова във всяко отношение нейното положение ще се подобри; но ако попадне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид само да вземе нейното мляко и месото и
кожата
[й].
Тук Христос е пастирът на душата, а това. което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един дух, а Сатана е друг дух, който се бори за завладяване на човешките души. Христос беше, Който вдъхна дух в устата на человека, на Аврама. И затова жилището на душата, това са белите дробове, гдето тя живее.
към текста >>
78.
2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 12
И той върти, върти, вади вода 2, 3, 5, 10 години и най-после му одерат
кожата
и ще го заровят и ще го хвърлят нанякъде.
Вие, когато се учите, искате да получите външни венци и животът ви все един и същ се повтаря и вас ви омръзва. В какво ви се състои вашият живот и защо ви омръзва? Сутрин ставате, хващате, се за закуска; свършите закуската, хайде обяд; свършите обяда, хайде вечеря, хайде креват, печки, лампи и хайде пак на сутринта същото. И това е едно колело, което всеки ден се повтаря, едно и също нещо. Както някой кон е впрегнат на някое колело, да върти, да вади вода за някоя градина, за да я полива.
И той върти, върти, вади вода 2, 3, 5, 10 години и най-после му одерат
кожата
и ще го заровят и ще го хвърлят нанякъде.
Това е спечелил той през тези години на живота си, въртял е това колело всеки ден на градинаря и най-после градинарят го захвърля. Вие най-първо трябва да угаждате на Бога. Не ви говоря за онзи Бог, за Който говорят учените, че е в пространството, аз ви говоря за Онзи, живия Бог, Който е [на]всякъде - и във вас, Който иска вашето добро, благо. Светът е крайно [...], ако мислите, че светът ще ви направи щастливи, лъжете се. Той ще ви впрегне на колелото да му носите вода и след като му свършите работата и заболеете, той ще ви одере кожата.
към текста >>
Той ще ви впрегне на колелото да му носите вода и след като му свършите работата и заболеете, той ще ви одере
кожата
.
И той върти, върти, вади вода 2, 3, 5, 10 години и най-после му одерат кожата и ще го заровят и ще го хвърлят нанякъде. Това е спечелил той през тези години на живота си, въртял е това колело всеки ден на градинаря и най-после градинарят го захвърля. Вие най-първо трябва да угаждате на Бога. Не ви говоря за онзи Бог, за Който говорят учените, че е в пространството, аз ви говоря за Онзи, живия Бог, Който е [на]всякъде - и във вас, Който иска вашето добро, благо. Светът е крайно [...], ако мислите, че светът ще ви направи щастливи, лъжете се.
Той ще ви впрегне на колелото да му носите вода и след като му свършите работата и заболеете, той ще ви одере
кожата
.
При този лош господар, лош син, лош баща, лош учител, в каквито условия се намирате сега, вие трябва да разрешите трудните задачи. Деца. Защо ви са децата? Знаете ли защо сте родили тези деца? Да ги възпитавате както трябва. А вие как ги възпитавате?
към текста >>
79.
6. ПРОСТОТА
,
,
ТОМ 12
То значи да имаш
кожа
.
Задавате си въпрос: „Как ще се разреши този спор? “ Разрешава се, защото листята/които стоят отворени в някои растения, като дойде на тях някое насекомо, те го улавят и скриват. Когато листята се превърнат в едно животно, те се скриват в един калпак и следователно трябва да си направите калпак, т.е. от растения да се превърнете в животни. А знаете ли какво значи от растение да се превърнеш в животно?
То значи да имаш
кожа
.
А в окултизма това значи да си образуваш една аура, която да те пази от външните ветрове и бури, които стават в психическия свят. Сега, към първата формула за слънцето: „Може - Така да изгрее моето слънце в моята душа и да обнови моето сърце“, ще приложите следнята формула отделно: „Господи, аз ще посадя всички добри желания, а Ти ги възрасти.“ Това разбирам обновление на сърцето. Да си обясня мисълта. Нали искаме да направим християнството наука за живота, а не празнословие. Допуснете, че две от вас имат по 100 декара земя, оставена от баща им.
към текста >>
80.
12. ТОВА УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
Заминава за Европа да се лекува и едва след 4-5 години успява да си спаси
кожата
.
Във Варна един млад господин, богат бакалин, намислил да се жени. Намира една мома, която харесва, и се оженва за нея. Наскоро след оженването си заболява много сериозно. От що? От жена си.
Заминава за Европа да се лекува и едва след 4-5 години успява да си спаси
кожата
.
Затова всяко учение, с което се свържете, ако произведе у вас такова състояние, трябва да го отхвърлите. Поставете Христа или видимия Бог вътре в себе си и си кажете: „В Божията любов няма промяна.“ Мислите ли така, няма да кажете, че сте грешни, защото няма същество, което, като влезе в Божествената любов, да получи отказ. Вие може да влезете в Божествената любов, да се радвате, без да я познавате. Като влезете в Божествената любов, вие ще плавате и всеки, който не знае да плава, ще се удави. Някои казват: „Аз като вляза в Божествената] любов, ще изпия само половин килограм вода, за да не се удавя.“ Да, но там има милиони, милиони килограми вода.
към текста >>
81.
14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО
,
,
ТОМ 12
Търговецът казва: „Това е моя стока - спечелил съм си я.“ Възразявам: Ти си лъжец и крадец, защото си придобил богатството на гърба на животните, като си одрал
кожата
им.
Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес. Кои са причините за нашето падение? Сега няма добър човек в света. И онзи, който плаче, и онзи, който се смее, и онзи, който говори добро, и онзи, който говори лошо - всички са под еднакъв знаменател. Като гледат един забогатял търговец на кожи, всичко го облажават, без да знаят, че неговото положение се гради върху кожите на хиляди овце, които е одрал.
Търговецът казва: „Това е моя стока - спечелил съм си я.“ Възразявам: Ти си лъжец и крадец, защото си придобил богатството на гърба на животните, като си одрал
кожата
им.
Някой ще каже: „Това е моя къща, съградил съм я с труд, с пот на челото.“ Отговарям: Направил си я на гърба на толковато хора, чиито кожи си одрал. Някой каже: „Това е мое тяло.“ Да ме простиш - не е твое тяло, защото, за да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат? Колко майки, бащи, сестри, братя са положили живота си за него? Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Според християнството първото нещо, което трябва да имате предвид, е това: да признаете, че всичко, което имате, не е ваше, а на Бога.
към текста >>
82.
19. ДВАТА ПРИНЦИПА
,
,
ТОМ 12
Ако вземете участие на страната на черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от
кожата
ви - ремъци, а ако вземете страната на Бялото братство, ще ходите на двата крака,
кожата
ще ви бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо. Л.
Това е законът. С личности ние не боравим. Един ден пак като се срещнем, пак ще говорим, защото работите ще се изяснят. На Черната ложа трябва да се даде отпор. Черното и Бялото братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна.
Ако вземете участие на страната на черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от
кожата
ви - ремъци, а ако вземете страната на Бялото братство, ще ходите на двата крака,
кожата
ще ви бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо. Л.
Котев: - Неутралитет не се ли позволява? - Никакъв неутралитет - с Господа или против Господа. От това, което е станало между вас, не са се изменили моите отношения. Аз съжалявам, гдето хората не могат да разберат този закон. Аз искам да не ме знае този, на когото съм направил добро, а да каже: „Господ да благослови онзи, който ми направи това добро.“ Гледайте да въдворите хармония.
към текста >>
83.
21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА
,
,
ТОМ 12
И веднъж щом има деца, тя турне мъжа на опашката, а това го най-много шокира, той е вън от
кожата
си.
Я опишете чертите на вашия мъж, по какво се отличава той? Казвате: „Не е най-важният въпрос.“ И затова светът се пита: „Аз как мога да разреша главния въпрос? “ Жената мъчно познава, тя мъжа го има като нещо второстепенно. Тя признава само децата си. Нищо повече.
И веднъж щом има деца, тя турне мъжа на опашката, а това го най-много шокира, той е вън от
кожата
си.
И сега знаете ли защо ви говоря така? Вие ще мислите, че аз искам да се нахвърлям отгоре ви, да ви нападам. Но и туй противоречие вътре в жената произтича от друго едно влияние. И затова най-нещастното същество, това е жената. Защо? Защото тя признава, че е царица, без да има някой, който да признае, че е тъй.
към текста >>
Никакво щастие няма, ще й одерат
кожата
, тъй както на един вол.
Съдбата на света, ключовете от вас зависят. Целокупното спасение от вас зависи. И сега, понеже не сте решили най-важния въпрос, вие заблуждавате синовете и дъщерите си. Нали? Ти ще повикаш дъщеря си, ще й говориш каква е великата истина вътре в живота. Да знае тя истината, защо я заблуждаваш.
Никакво щастие няма, ще й одерат
кожата
, тъй както на един вол.
Кажете: „Да се изпълни волята Божия! “ Волята Божия се изпълня само чрез закона на Любовта. Следователно вие ще ме разберете много широко, няма да ме разберете тъй тясно. Кардинално, основно ще разберете въпроса. Да се подигнете, не само вие, в целия свят, всички жени все този въпрос разрешават.
към текста >>
84.
22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ
,
,
ТОМ 12
Любовта ще се схваща в мъжа, но не този, който е облечен в
кожа
.
Всяка работа, извършена по тоя закон, е свещена, а без любов тя е престъпление. Кое е право, ако ме попитате? Което е по любов. Любов наричам онова чувство, което седи над всички други чувства. Когато влезе то, ти никога не се навъсваш.
Любовта ще се схваща в мъжа, но не този, който е облечен в
кожа
.
Тъй ще се схваща любовта. И мъжете така ще я схващат. Това говоря на вас, женените, които Христос е оженил, а за ония, които Христос не е оженил, за вас нямам нищо. Като казвам „женени от Христа“, подразбирам: Ако вашето съзнание не се разшири и не влезе Христос да ви обясни, вие ще се хванете за буквата и после и аз ще се чудя какво ви е дошло на ума. Павел казва на едно място: „Надпреварвайте се да си отдавате почит един на другиго.“ Как?
към текста >>
85.
27. ИСТИНА И ЖИВОТ
,
,
ТОМ 12
Аз й казвам: „Ако ти беше се оженила за него, той щеше 10 пъти да ти снеме
кожата
[от гърба].“ - „Вторият?
Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо - благодари на Бога, че не са загубили всичко. Това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това? “ Идват при мене някои и се оплакват, че не им върви. Дойде една [мома] и ми казва: „Не ми върви, 10 пъти вече как се годявам и се разгодявам.“ И тя почва да ми казва името на първия.
Аз й казвам: „Ако ти беше се оженила за него, той щеше 10 пъти да ти снеме
кожата
[от гърба].“ - „Вторият?
“ - „Той щеше да те продаде като робиня.“ - „Третият? “ - „При него ти щеше да бъдеш като една слугиня и накрая ти да бягаш. А пък четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и пиеш, а ти щеше да плащаш за него. Петият ще те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления. Шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер ще се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва.“ Тя ме гледа.
към текста >>
86.
32. УЗРЯЛ ПЛОД
,
,
ТОМ 12
И
кожата
от която са направени обущата, добродетелната
кожа
не се каля.
Ще кажете: „Човек не трябва ли да бъде обут? “ Човек ражда ли се обут? Защо тогава вие давате толкоз голяма тежест, че дето влезете, трябва да бъдете обути и го считате за срамота да сте боси Прави сте в какво отношение? Има известни места, дето, ако човек не е обут е срамота. Кога? Краката му трябва да бъдат обути от добродетели.
И
кожата
от която са направени обущата, добродетелната
кожа
не се каля.
Една птица, която хвърчи из въздуха, има право да влезе в салона. Един ден, като хвърчат хората като птиците, тогаз може би няма да има нужда да се събуват обущата Аз не съм за изуване на обущата, но аз съм за следното: Всеки, който влиза в салона, трябва да измие салона. И сега желая всички сестри да си изкупите греховете. Млади и стари, без разлика, дайте пример. Защо мием салона?
към текста >>
87.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 12
Дошъл си в положението на змията, която хвърлила
кожата
си.
Много красиво е страдащото лице. Аз не съм намерил страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам? “ Погледна го и казвам: Не си дошъл още до страданието, до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновляващо. Има някоя надежда.
Дошъл си в положението на змията, която хвърлила
кожата
си.
Погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение. Той е сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. А пък радостта, която човек може да има, то е вече качество на ангелите. Човек значи тогава е влязъл в техния живот.
към текста >>
88.
АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 12
Може ли човек да влезе в
кожата
на един червей?
Ангел в плът не може да има. Светец в плът не може да има! А защо ли? Защото ангелът е същество, завършило своята човешка еволюция преди 24 милиарда години и не може да пребивава в плът, защото има тяло от Небесна светлина и се движи чрез Божията Слава, т.е. Божествената Светлина.
Може ли човек да влезе в
кожата
на един червей?
Не може. Ами тогава? Светия не може да има в плът. А защо ли? Духът може да дойде, Святият Дух може да дойде и да влезе в небесния човек, който има връзка с Бога.
към текста >>
89.
16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Г.П.: Димитър Христов, но от всичко това, което е преживял, му окапва косата до
кожа
.
Г.П.: Става учител. В.К.: Да, по музика. Г.П.: Учител по музика, много строг и много резултатен. Той изнася концерти, той внася дисциплина в училищата. В.К.: Той се казваше Димитър Христов.
Г.П.: Димитър Христов, но от всичко това, което е преживял, му окапва косата до
кожа
.
Отива учител в „Хаджи Димитър" в квартала и там се запознава с Аня. Аня там е учителка. И когато той се оплаква от нерви и от косопад изцяло, тя му казва, че ако той иска, ще му посочи някой да му помогне. И той се съгласява и отива при Учителя. Той дали отива, не се знае, защото беше много горд, но приема рецептата на Учителя.
към текста >>
90.
17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Г.П.: С хубавата си бяла, свежа
кожа
, с румени бузи и т.н., но с хубавите си сиви очи.
" Аз бях до края с нея на „Вие". „Аз, Гена, уча." С всяка среща на човека тя учи. Толкова, приятелю. Ако нещо ново изникне, ще ви кажа. В.К.: Да.
Г.П.: С хубавата си бяла, свежа
кожа
, с румени бузи и т.н., но с хубавите си сиви очи.
Какви хубави сиви очи имаше тя, чисти. Да се чудиш как тези очички не виждат. В.К.: На Паша. Г.П.: На Паша. В.К.: Аз имам няколко портрета, вероятно ще намерим на Паша заснети по време на братския живот, но при вас как така да не остане нито една снимка?
към текста >>
91.
19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Имаше един, къс така жакет, къс, от някаква изкуствена материя, която наподобява
кожа
.
Тя беше винаги желана гостенка. И да кажем, тръгне някъде, където са я поканили. Тя върви и преди да стигне, почва да пее: „Фе, фе, фе, замириса на кафе", песен си вадеше за такива дребни неща. И винаги с усмивка ще влезе при хората. После имаше една особеност, аз ви казах, че при нея почти всички предмети имаха две имена.
Имаше един, къс така жакет, къс, от някаква изкуствена материя, която наподобява
кожа
.
Беше сива и лъскава, и понеже такава пухкава беше най-топлата, и който завари, все я взема нея. И тя я кръсти „кожената дряа". Къде е кожената дряа? Ако някой има нужда или тя има нужда, значи да я вземе. Беше духовит човек.
към текста >>
92.
14. ПЕВИЦА НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
„Ама аз само чанта съм взел." - „Твойта
кожа
, твойта мама" и го завежда в подучастъка там и го били, били, и накрая го завеждат в 4-ти участък.
Аз таман да кажа „Ти ли си чантаджията", и хукна да бяга по диагонал. А горе имаше пост, накрая на гората - полицай. И аз както пеех А-а-а, колкото ми глас държи - пищя. Писъкът се чува чак там горе от полицая. А той като бяга из гората по диагонал близо до полицая и чантата беше от едната страна червена от другата синя и както я хванал червената, полицаят я вижда и стреля във въздуха и тоя страх го да не го убият.
„Ама аз само чанта съм взел." - „Твойта
кожа
, твойта мама" и го завежда в подучастъка там и го били, били, и накрая го завеждат в 4-ти участък.
Но аз не знам. И казвам си: „Да, сега ако кажа, че комунист се крие тука в гората, веднага ще го хванат, ама нали е крадец, никой си не мърда пръста." В това време идва Генчо, един художник от Бургас, много хубави картини рисуваше и Учителят казваше: „Много слънце има в неговите картини." И казва: „Какво стана? " - „Така и така." И се връщам с него. И отивам под прозорците и плача. Не, най-напред се качвам горе.
към текста >>
93.
7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ)
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
" Побледнял, с изпъната суха
кожа
по черепа, той действително напомняше символична фигура на смъртта.
Коридорите на затвора отекнаха от бодрата мелодия на „Интернационала". Акцията бе подета и от криминалните затворнички. Цеца, по внушение на Милка, бе успяла да убеди и част от тях - те отказаха чорбата и издигнаха лозунга: „Да живее първи май! " Кольо Смъртта изпадна в бяс. Той удряше с бича по вратата на първа килия и крещеше: „Дайте по-скоро ключа!
" Побледнял, с изпъната суха
кожа
по черепа, той действително напомняше символична фигура на смъртта.
Липсваше му само традиционната коса, заменена сега с по-свирепо оръжие - коженият бич, който свистеше яростно. Когато най-сетне вратата на килията се отвори, ударите на бича се понесоха върху главите на затворничките. На предна линия бе Милка. Кожената змия се уви около раменете и разкъса блузата, израни лицето - потеклата кръв обагри страните й. Политзатворничките бяха натикани в карцера - циментена тясна дупка с желязна решетка вместо врата.
към текста >>
94.
5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Дойде трамвай, но стъпалото тъй високо, че не мога да се кача, трима яки мъже ме теглеха, ватманката дава сингала, най-после ме издърпаха, но лявата ми ръка се остьрга върху горното стъпало,
кожата
от китката до лакътя се обели и рукна обилна кръв.
Здрава съм. Еми най-предано се грижи за мен, набавя всичко необходимо, но отдавна се случи с мен нещо твърде неприятно. Доколкото си спомням, беше сряда, 6 декември. С трамвая отидох до ЦУМ - налагаше се да купя главно електрически крушки, защото магазинът до нас се закри. Носех още една мрежа, също с нещо много необходимо.
Дойде трамвай, но стъпалото тъй високо, че не мога да се кача, трима яки мъже ме теглеха, ватманката дава сингала, най-после ме издърпаха, но лявата ми ръка се остьрга върху горното стъпало,
кожата
от китката до лакътя се обели и рукна обилна кръв.
Веднага с трогателна доброта всички наоколо скочиха, настаниха ме да седна, искат да ми помогнат, но как? Едва можах да измъкна от чантата си една носна кърпичка, късах от амбалажа на крушките, прикрепях към раната парчета хартия, която непознати завързаха. При паметника „Левски" слязох и пеша пристигнах у дома. Еми се много разтревожи. Цялата рана беше кална, измих я, натрупах я с памук, облякох нощница и лежах, а като станах, той ми направи с кърпи през рамото да стои ръката неподвижна.
към текста >>
95.
8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Нали при скарлатина признак на оздравяване е избелването на цялата
кожа
.
От стълбите се чува сладък глас: „Аско, хайде оздравявай по-скоро, че ми се стегна сърцето без опера, че там стои празна нашата ложа." И той грабва нож и започва да стръже дланите си, така че почва лимфа да тече. „Чедо, какво правиш? Ще се осакатиш, моля ти се! " И заплаква. Това донякъде го успокоява.
Нали при скарлатина признак на оздравяване е избелването на цялата
кожа
.
Още нещо: Престъпната жилка се проявява у нейния брат. Той разигравал „Пианку", което значи, върти се една кръгла маса, на нея наредени предмети с различна стойност, а той тайно с крак побутвал да печели все най-скъпи неща. А можело е нищо да не се спечели. Но един ден го открили, сбили се, той имал тежка ръка, преобърнали маси, столове, изпочупили бутилки, хората се разпищяли, кръв се ляло. Идва полиция, хващат го няколко души и право в затвора.
към текста >>
96.
10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
В.Кр.: Това едната цилиндрична тенекия, другата кутия 69/59 облицована с
кожа
, а отвътре подплатена с червен атлас, с гнезда за сребърни чаши и един потир леко позлатен, чашите са гравирани с пентаграми, а потира с образа на Христа и пр.
Присъствала ли си? М.М.: Не. Елена: Аз съм присъствала. М.М.: Аз съм присъствала, но съм била на три години. Елена: Е не, не, аз съм била малко по-голяма.
В.Кр.: Това едната цилиндрична тенекия, другата кутия 69/59 облицована с
кожа
, а отвътре подплатена с червен атлас, с гнезда за сребърни чаши и един потир леко позлатен, чашите са гравирани с пентаграми, а потира с образа на Христа и пр.
и пр. И там гравирани и пр. Тук е отбелязано всичко какво е. Елена: Всичко, да. В.Кр.: Значи това е втората кутия.
към текста >>
97.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 561-580
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
571 Дишането става и през
кожата
и през костите и през ръцете.
По-голямо щастие от да живееш в Бога няма. Всяка отделна частица, като се отдели от Цялото, носи идеята, че е всесилна, тъй както Цялото и следователно има право да се движи навсякъде където иска. Всеки трябва да разбира своето движение. Правата. 569 Когато две същества се обичат, всяко едно пази правата на другото. Праведният. 570 Праведният човек трябва да се научи две неща: или да премахне всички спънки и мъчнотии, или да се научи да ги търпи. Дишане.
571 Дишането става и през
кожата
и през костите и през ръцете.
Праната трябва да се приема през всичките кости, като че се всмуква всичката прана и жизнената енергия се предава на всяка клетка. Проникване. 572 Да служиш на Бога и да обичаш всички хора индивидуално, да проникваш без да те проникват, да пипаш без да те пипат. Целувката. 573 Може да целунеш един човек, който обича Бога като тебе. Щастие - нещастие. 574 Живее ли Бог у теб, щастлив си.
към текста >>
98.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1181-1200
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Първоначалното тяло, Божественото, Бог го е обвил в тази
кожа
.
Откъдето е дошъл 1182 Водата ще иде там, откъдето е дошла. Да вярваме в Бога! Да вярваме в Онзи, от когото сме излезли. Човек е създаден да бъде безсмъртен. Туй тяло, което умира, то е привидно дадено; да пази духовното тяло.
Първоначалното тяло, Божественото, Бог го е обвил в тази
кожа
.
Когато дойде човек да мисли правилно, да чувства правилно, той ще се съблече от тази кожа. Ти ще бъдеш обичан дотолкова, колкото обичаш. Ти ще бъдеш уважаван дотолкова, доколкото си силен. Добре е дошъл. 1183 Всеки човек, който може да помогне на един народ - добре е дошъл!
към текста >>
Когато дойде човек да мисли правилно, да чувства правилно, той ще се съблече от тази
кожа
.
Да вярваме в Бога! Да вярваме в Онзи, от когото сме излезли. Човек е създаден да бъде безсмъртен. Туй тяло, което умира, то е привидно дадено; да пази духовното тяло. Първоначалното тяло, Божественото, Бог го е обвил в тази кожа.
Когато дойде човек да мисли правилно, да чувства правилно, той ще се съблече от тази
кожа
.
Ти ще бъдеш обичан дотолкова, колкото обичаш. Ти ще бъдеш уважаван дотолкова, доколкото си силен. Добре е дошъл. 1183 Всеки човек, който може да помогне на един народ - добре е дошъл! Всеки човек, който може да помогне на човечеството - добре е дошъл!
към текста >>
99.
VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ТОМ 14
- Аз няма да се побера в
кожата
си.
- Кажете някой изпит на най-добрия ученик. - Такъв изпит, като си гладувал три дни, сложили са ти най-хубавото блюдо, но идва един, който е сит, той да изяде блюдото, а ти да се радваш. Ако го дадеш на някой гладен, ще имаш поне моралното задоволство, че си му помогнал, и то тъй да го издържиш, без да стане промяна в душата ти, като че тъй трябва да бъде. Друг изпит: Като си работил цял живот, паднало ти се е всичкото богатство и да го дадеш на един от недостойните, той да яде и да пие. Как ще го издържите?
- Аз няма да се побера в
кожата
си.
- И ученик, който не може да се побере в кожата си, как може да бъде окултен ученик? В този свят тези изпити ви ги дават, насила могат да ви вземат богатството, а у нас доброволно трябва да го отстъпиш. Те са от малките изпити, други има големи. Казваш: „Учителят крие." Учителят никога не е бил на земята, Той слиза само до онова положение на съзнанието, където може да Го разбират. - Как се казвате Вие?
към текста >>
- И ученик, който не може да се побере в
кожата
си, как може да бъде окултен ученик?
- Такъв изпит, като си гладувал три дни, сложили са ти най-хубавото блюдо, но идва един, който е сит, той да изяде блюдото, а ти да се радваш. Ако го дадеш на някой гладен, ще имаш поне моралното задоволство, че си му помогнал, и то тъй да го издържиш, без да стане промяна в душата ти, като че тъй трябва да бъде. Друг изпит: Като си работил цял живот, паднало ти се е всичкото богатство и да го дадеш на един от недостойните, той да яде и да пие. Как ще го издържите? - Аз няма да се побера в кожата си.
- И ученик, който не може да се побере в
кожата
си, как може да бъде окултен ученик?
В този свят тези изпити ви ги дават, насила могат да ви вземат богатството, а у нас доброволно трябва да го отстъпиш. Те са от малките изпити, други има големи. Казваш: „Учителят крие." Учителят никога не е бил на земята, Той слиза само до онова положение на съзнанието, където може да Го разбират. - Как се казвате Вие? - Аз не мязам на Учителя, тъй да казвам всичко.
към текста >>
100.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Казвам, двама братя дадоха ми от
кожата
си.
Всичко в живота произтича от недоимък. Сега туй учение трябва да го приведете в сегашния живот, как трябва да го приложите. Сегашната програма все от мъчни задачи е съставена. Целия живот е задачи. Аз като погледна обущата си, мисля си: жертва, а!
Казвам, двама братя дадоха ми от
кожата
си.
Аз им благодаря, всякой ден им се отплащам. Колко трябва да бъдем ние щастливи, да се радваме на Бога, че ние отворил очите. Тъй ще мислите вие. Киселина - с нея започва живота. Но най-голямото изкуство, човек да знае да се подмладява.
към текста >>
НАГОРЕ
