НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
189
резултата в
98
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
С това биологията събори
китайските
стени, с които се отделяха различните царства едно от друго.
Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп. За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите.
С това биологията събори
китайските
стени, с които се отделяха различните царства едно от друго.
Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало. И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове.
към текста >>
2.
Дух, сила и материя
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен
Китай
забелязал, че
китайските
мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.
И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори.
Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен
Китай
забелязал, че
китайските
мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.
Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни.
към текста >>
Самите
китайски
чиновници подплатявали шапките си с червен плат.
Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.
Самите
китайски
чиновници подплатявали шапките си с червен плат.
Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път?
към текста >>
3.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Китайски
стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ.
Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална.
Китайски
стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ.
Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият човек. Буди се заспалото върховно чувство у някои и ни показва, че брат е тоя, в който виждаме своя враг. Това ново ще стопи онова, което не може да се разбие с никаква сила, както слънцето стопява ледовете, които ние не бихме могли със сила да премахнем. Животът-Училище ще ни покаже онова, което не можем да намерим в книгите. Когато над главите на отруденото човечество изгрее слънцето на новия живот, тогава ще преминат сенките на заблуждението и нам ще остане само споменът за дните, през които сме живели в духовно неведение.
към текста >>
4.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Китайците
са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване.
Сиамците навсякъде пеят. Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие. В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение".
Китайците
са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване.
Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт.
към текста >>
В
китайските
книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината.
„Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото.
В
китайските
книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината.
И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези".
към текста >>
По отношение на самата
китайска
музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна.
Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу.
По отношение на самата
китайска
музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна.
Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота.
към текста >>
Но за особената
китайска
мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези".
В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна.
Но за особената
китайска
мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези".
Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент.
към текста >>
5.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В
Китай
се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г.
Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен. Те се пробождат с шиш и не усещат нищо.
Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В
Китай
се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г.
преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година.
към текста >>
В южен
Китай
и на остров Ява той се урежда главно от работниците.
Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен. Те се пробождат с шиш и не усещат нищо. Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г. преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега.
В южен
Китай
и на остров Ява той се урежда главно от работниците.
Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството.
към текста >>
Според Шлегел,
китайското
правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата.
Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове. На този стол сяда като на кадифена възглавница магьосникът-таоист, а от остриетата, забити в месата му, тече изобилна кръв.
Според Шлегел,
китайското
правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата.
Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в град Емуи през 1870 год. Същото описание дава и I. I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет. Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan.
към текста >>
Играят в огъня и будистките жреци в
Китай
при нощния празник Tatsyan.
Според Шлегел, китайското правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата. Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в град Емуи през 1870 год. Същото описание дава и I. I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет.
Играят в огъня и будистките жреци в
Китай
при нощния празник Tatsyan.
Някои даже вземат в зъбите си нажежен тиган, а в другата нож и така нагазва в жаравата, последван от мъже н деца, без някой да пострада.[5] Подобни игри има и в Япония. Описани са такива игри в Токио през 1903 г., в които освен жреците е вземал участие и народът. Американският писател Persival Lowell се опитал да прегази огъня, но тъй силно се изгорил, че лежал три седмици на легло. Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда. В Индия през летния слънчев проврат т.н.
към текста >>
6.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Сър Аурел Стеин е изследвал напоследък подковообразната планинска верига известна като Тарински басейн, която се простира в пустинята Гоби в
Китай
, на юг до планините Тибет, на запад до планините Кашекар в Памир, а на север до планините Тиен-Шан.
Тагор пише на Рьорих: „Вашето изкуство дълбоко ме затрогна. То ме накара да призная факта, че истината е безгранична”. Научаваме се, че на 1-й април се е поминал известният немски окултист Д-р Р. Щайнер. В идната книжка ще дадем специална статия за живота и дейността на Щайнер. Открити следи на изчезнал народ в централна Азия.
Сър Аурел Стеин е изследвал напоследък подковообразната планинска верига известна като Тарински басейн, която се простира в пустинята Гоби в
Китай
, на юг до планините Тибет, на запад до планините Кашекар в Памир, а на север до планините Тиен-Шан.
В пясъците са били открити градове, заринати много отдавна. Следите намерени ясно говорят за един изчезнал народ, чиито няколко поколения са се борили с нахлуването на пясъците, но най-после пустинята победила: реките пресъхнали и градовете били заринати с пясък. Според Аурел Стеин, тоя народ е имал една по-висока цивилизация, отколкото оная предисторическа раса, която е била прогонена от ледовете на Европа през ледената епоха. Това откритие е предизвикало истинска изненада между географите напоследък. Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме характера на човека от Гр. ф-та.
към текста >>
7.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Аналогични явления намираме у шаманите в Сибир, и у
китайците
, дето гърмят и викат, кряскат, свирят с дълги свирки.
Мелодията, която се свири е особена, типична, „нестинарска свирня" с бърз, къс, хороводен ритъм, от типа на ръченицата. Ролята, обаче, на „свещения тъпан" е най-голяма. Те го употребяват само за случая и го държат окачен в параклиса на главния нестинар. Интересното е, че когато някой нестинар го „прихваща", то тъпанаря се приближава по-силно „да думка" до него. Като че това бързо „думкане" спомага за настроението на нестинаря.
Аналогични явления намираме у шаманите в Сибир, и у
китайците
, дето гърмят и викат, кряскат, свирят с дълги свирки.
Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии. В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1]. Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката. И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората. Особено е силно влиянието на флейтата, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда.
към текста >>
Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от
Китай
да играят в огъня без да усещат болка?
По времето на Нерон имало е мнозина християни, които са умирали с песни на уста, други са били разкъсвани, без да произнесат оплаквания. Чудеса от търпение са извършили тогава. Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр. За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен. Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали.
Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от
Китай
да играят в огъня без да усещат болка?
Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем. Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". На същото мнение е и Монтенскьо, Шлегел и др.
към текста >>
8.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Материкът, на който се e зародила тая четвърта раса, в окултната литература е известен още под името Куша или Атлантида и се е простирал в най-северната част на Азия, на изток обхващал
Китай
и Япония чак до западните брегове на северна Америка.
Новият континент бил Атлантида. Новата раса била Атлантската. Тя била четвъртата човешка раса. За нея съвременната наука има по-осезателни доказателства. За атлантската раса е писано, че тя е първата истинска човешка и земна раса.
Материкът, на който се e зародила тая четвърта раса, в окултната литература е известен още под името Куша или Атлантида и се е простирал в най-северната част на Азия, на изток обхващал
Китай
и Япония чак до западните брегове на северна Америка.
На юг е обемал Индия, Цейлон, Бирма, Малайския полуостров. На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки. Зараждане на тази раса се изчислява да е станало преди около 4 000 000 години от третата раса в края на вторичната ера. Избрани типове от третата раса, предназначени да дадат начало на четвъртата раса, били отведени в северна Азия, докато се формира окончателно Атлантида, след това се спуснали на юг към днешна Африка и близките наоколо земи. Тук се създала първата подраса на четвъртата раса, тъй наречените Рмоахали чийто останки намираме в Японците.
към текста >>
Чист тип намираме в централен
Китай
.
Днес остатъци от тяхната култура намираме в Египтяните, пирамидата в Гиза, по късно в храма при Карнак. Четвъртата подраса, туранската, се е родила на изток от толтеките. За нея индийските песни и приказки са пълни с легенди. Това са били гиганти жестоки и свадливи. Те са дали по късно начало на седмата подраса – Монголската.
Чист тип намираме в централен
Китай
.
Петата или Симитската подраса е дала зародиш на петата коренна раса. Един клон от тая пета подраса представлява прародителите на днешния еврейски народ. Чист тип от тая раса са и Набилите в Алжирските планини. Шестата подраса, Акадийциге, са оставили като потомци пеласгите, етрусците, картагенците, както и скитите. Днешните баски в Испания имат акадийска кръв в жилите си.
към текста >>
Такива остатъци се сочат
китайците
, малайците, тибетяните, унгарците, фините и ескимосите.
Един клон от тая пета подраса представлява прародителите на днешния еврейски народ. Чист тип от тая раса са и Набилите в Алжирските планини. Шестата подраса, Акадийциге, са оставили като потомци пеласгите, етрусците, картагенците, както и скитите. Днешните баски в Испания имат акадийска кръв в жилите си. Седмата, Монголска подраса е дала най-много народи доживели до наше време.
Такива остатъци се сочат
китайците
, малайците, тибетяните, унгарците, фините и ескимосите.
Североамериканските индианци са смес на толтеки с монголи Като последно разклонение сочат японците. Подобрени, тия раси, като се смесили с V раса, са дали старите гърци и финикийците. Останали са атланти в източна Азия само полинезийците, самоедите и тонгите. Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като последица диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци. Към средата на Миоценовата епоха една катастрофа разкъсва Атлантида на 7 големи острови.
към текста >>
Това предание се среща у Индия, Халдея, Вавилония, Мидия, Гърция, Скандинавия,
Китай
, у евреите, келтите, също у мексиканците, гватемалците, хондурас, у жителите на Перу, почти у всички индиански племена на Северна Америка.
Също се говори и за Замна, основател на Юкатанската цивилизация. Ланди, Херч и др. казват, че първоначалното население на Юкатан били пришълци дошли от една богата страна на изток, която те наричали Астланд. Писменото обозначение за тази страна било един сложен знак, в който влизал йероглифа на водата. Преданието за потопа, което някои автори считат, че има отношение към Атлантида е известно у много народи.
Това предание се среща у Индия, Халдея, Вавилония, Мидия, Гърция, Скандинавия,
Китай
, у евреите, келтите, също у мексиканците, гватемалците, хондурас, у жителите на Перу, почти у всички индиански племена на Северна Америка.
Тая еднаквост на легендата е доста знаменателен факт. Тук ще приведа за пример и Плонжоновия превод на съчинението на Н. С. Троано, запазено в Британския музеи и написано още преди 3500 год. от Юкатанските жители Майя. Там е описано потъването на последната останка от Атлантида, остров Посейдонис, за който споменува още и Платон.
към текста >>
9.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Открити са били от
китайците
.
Брюкенр счита, че от 1020 г. до сега земята е преминала 25 периода от по 35 години. Понеже тия промени се забелязват едновременно по цялото земно кълбо, затова и неговите причини се дирят вън от земята, Причината за тия колебания Брюкнер намира в промяната на силата на слънчевите лъчи, Фоуриер пък предполага, че слънцето в движението си през небесните пространства попада в такива среди, които не са еднакво нагрети. Според други автори тия колебания се дължат на известни пертурбации, които стават в слънцето и като резултат от които се явяват слънчевите петна. Тяхното истинско естество не се знае.
Открити са били от
китайците
.
В Европа са били забелязани за първи път от Монаха Щейнер през XVII век. Обикновено те траят 14 дни, явяват се и изчезват и след 13-14 дни пак се явяват. През 1840 г. Швабе видял едно и също петно да се яви 8 пъти. Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и периодичност, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в периоди от по 10 години, а според Цюрихския професор Волф – 11½ години.
към текста >>
10.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия,
Китай
и Япония.
ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др. - В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция. Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др. - Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад.
Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия,
Китай
и Япония.
- Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло. Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения). - Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение.
към текста >>
11.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон,
Китай
, Персия, Юдея, Гърция, Рим.
В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация.
Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон,
Китай
, Персия, Юдея, Гърция, Рим.
Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен". Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично.
към текста >>
12.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните
китайци
, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката.
в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред. Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония.
По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните
китайци
, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката.
А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето.
към текста >>
13.
Физиогномия
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у
Китайците
.
Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост. Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата.
Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у
Китайците
.
У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13. И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция. 16.
към текста >>
14.
Учителят – Мара Белчева
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Андреас продължи: - Моята звезда поиска да бъда приет почти във всички източни езотерични общества на индуси,
китайци
и пр.
Толкоз много бях. научил, толкоз много видял, толкоз много воювал, толкоз загадки бях разрешил. Надминах всички мои съученици и внезапно се почувствувах сам. Аз се радвах и си казах: Ето един човек, който не говори това, което бил чул, но един човек експериментатор! Виждах вече края на своите напипания и предвкусвах надеждата, ясната надежда, зората най-после.
Андреас продължи: - Моята звезда поиска да бъда приет почти във всички източни езотерични общества на индуси,
китайци
и пр.
Аз познавах изгубени наречия, знаех неща, които се предават само устно, знаех редки камъни или треви, за чието доставяне се иска месеци пътуване. Живял съм в глухи жилища в дъното на горите. Ако човек има желание да се свърже с всички видове сили, с това той показва, че има техния зародиш в себе си. Но ако е много нетърпелив и иска да ги вземе по изкуствен начин, той взима само бледни растения, които загиват при първите стъпки на урагана. Аз дойдох до тези заключения.
към текста >>
15.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той пристигна с един керван от
китайски
търговци и намери, че здравето ми има нужда от по-мек климат и ми предложи да сляза с него км Индия.
Обширните хоризонти изострят погледа. Прескачането на стръмните пропасти усилва мускулите; непредвидените катастрофи от снежните преспи подчиняват нервите на контрола на бързодействуващата воля. Самотата и тишината разширяват душата и я правят жадна да почувствува лъха от мистичните върхове. При туй свое пътуване минах праз разни вътрешни и външни изпити. Там се срещнах с едно лице, което вие сте срещали вече, каза Андреас.
Той пристигна с един керван от
китайски
търговци и намери, че здравето ми има нужда от по-мек климат и ми предложи да сляза с него км Индия.
Аз приех. Колко очарователно беше това пътуване през мълчаливи долини, под сянката на борови и брезови гори; от време на време срещахме малки кафяви мечки и маймуни; сивият орел ни следваше от висините. Европейски планински цветя: лютичета. люляк, повет, съсън се увеличаваха, колкото повече слизахме към плодородните бърда на високия Непал. Стигнахме до Калкута.
към текста >>
Аз го срещнах за трети път в Ласа, дето се бях установил, идейки от Сиам, но след извършването на голям кръг през
Китай
, Монголия и Киаща.
Те ми се струваха тъй скъпоценни и окончателни! Никога не бях чувал подобни. Чувството ми бъркаше да разсъждавам; всичко, което можех да направя, беше да ги запечатам в паметта си. ТЕОФАН Анареас ми каза: – Човекът, за когото искахте да ми говорите, докторе, е същият, когото сте видели някога при погребението на Дезидериус. В Европа той се нарича Теофан.
Аз го срещнах за трети път в Ласа, дето се бях установил, идейки от Сиам, но след извършването на голям кръг през
Китай
, Монголия и Киаща.
Винаги с удоволствие си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на събудените зверове във високите треви. От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш величието на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини. Така се научих да намирам хубавото, кое то царува в всичко и навсякъде. Бях напуснал Деканските брамини, защото уморен от сухите изучавания на окултната физика, надявах се да проникна по дълбоко в индуската душа. Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат.
към текста >>
16.
Стихове – Мара Белчева
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И тя тичешком се изкачи в стаята си и като се върна, ми подаде
китайска
хартия, грижливо пазена в кожен портфейл.
Следователно, човек трябва да се старае да бъде обичан от служителите на небето, т.е. да върши волята на Бога. – Вярвайте ми, прибави той, когато Стела влизаше, за да седне до нас, – че има само едно нещо, чрез което човек може да победи света. – Не го казвайте, – извика Стела. – Ще му потърся писмото, което ти знаеш.
И тя тичешком се изкачи в стаята си и като се върна, ми подаде
китайска
хартия, грижливо пазена в кожен портфейл.
– Четете, – каза тя с важен тон. На листа бяха написани няколко реда на френски с бърз почерк, подобен на Наполеон, само че още по-енергичен. Безпричинно вълнение ме обзе, когато бавно дешифрирах йероглифите. Ето текста: „Мое дете, не трябва да се обезсърчавате, както правите. Вие носите у себе си вечната сила, чрез която съществуват космичните армии.
към текста >>
– Това писмо, ми каза тя, след дълго мълчание, – получих с посредничеството на
китайския
посланик.
Тя забравя миналото, бъдещето не я безпокои; познава само настоящето. Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето. Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и светлина. Прочее, Стелла, продължавай пътя си и никак не се страхувай. Ако си направила 50 пъти същата жертва, бъди готова да я сториш още 50 пъти, ако ти я пожелаят." Подписът беше нечетлив, но аз бях сигурен, че беше от Теофан .
– Това писмо, ми каза тя, след дълго мълчание, – получих с посредничеството на
китайския
посланик.
Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди предчувствие за един непознат рай. – Кой е Теофан, кой е той? – Но, докторе, вярваш ли, че ако го знаех, бих ти го казал? Вярваш ли, че ако той иска, няма да ти го каже? Мислил ли си сериозно за истинската дисциплина на същинските тайни?
към текста >>
За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в
китайски
стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая.
Обаче, богатството на новите идеи, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него. Китаецът Андреас очакваше от няколко деня като гостенин един стар китаец с известно име Цун-Хинг. Не знаех как той, тъй знаменит, богат и могъщ, беше на гости у Андреас. Той дойде една вечер след вечеря с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк. Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с простота с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар .
За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в
китайски
стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая.
– За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас . – Да, докторе, ориенталецът обича формите. Не трябва да оскърбяваме никого. Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак.
към текста >>
Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на
китайските
астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди.
Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак. Ти не си в течение на техните формули на учтивост. Трябва да уважаваме навиците на старците. Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски.
Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на
китайските
астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди.
Те практикуваха култ към тях и нарушаваха закона на Върховния, както правят днес в страната на нашия високоуважаем приятел. Тъй върви светът от крайно лявото към крайно дясното. И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на Пътя. Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията? – Аз знам само това, което е писано в печатаните книги.
към текста >>
Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с
китайски
кораби, после оризища, една планина, горичка, пещера.
– Една или две минути. Настани се добре. Но едвам той изрече последната сричка и стаята изчезна от моите очи. Аз се почувствувах прав, държан за ръка от Андреас. Цун-Хинг ме гледаше.
Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с
китайски
кораби, после оризища, една планина, горичка, пещера.
Всичко туй се менеше твърде бързо, както картините на филма, но с крайна чистота. После видях същества от невидимия свят. Андреас ми каза: – Ще си припомниш всичко това, нали? Аз направих утвърдителен знак. След туй всичко изчезна и аз се намерих пак в китайски наредената стая с присъстващите, в същото положение.
към текста >>
След туй всичко изчезна и аз се намерих пак в
китайски
наредената стая с присъстващите, в същото положение.
Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с китайски кораби, после оризища, една планина, горичка, пещера. Всичко туй се менеше твърде бързо, както картините на филма, но с крайна чистота. После видях същества от невидимия свят. Андреас ми каза: – Ще си припомниш всичко това, нали? Аз направих утвърдителен знак.
След туй всичко изчезна и аз се намерих пак в
китайски
наредената стая с присъстващите, в същото положение.
– И така, докторе, – ми каза Андреас, отговаряйки на една тайна моя молба, с бавен глас, при което лицето му прие неподвижност и огънят на погледа му се засили, – работи, работи и бди! Часът удари 12. Жълтият секретар влезе и аз се сбогувах. ПРИПОМНЕНИ МИСЛИ Велико е състоянието на душата, когато смогне да заличи всичкото черно минало; тогаз тя се окъпва в кристалните води на живота и радостта е радост на изнурен, но разтоварен пътник. Доста е да живеем с радостта на човек, който е простил.
към текста >>
17.
ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Georg Nordmann КАМБАНАРЯТ (
Китайско
предание) Наблизо край Пекин живееше старият камбанар Фуен Ву.
Georg Nordmann КАМБАНАРЯТ (
Китайско
предание) Наблизо край Пекин живееше старият камбанар Фуен Ву.
Скромната му къща бе приютена сред кичеста градин, и до нея се намираше ливницата, от която в тъмнината на нощта често се излизаше ослепителния блясък на разтопен метал. Камбанарят Фуен Ву живееше сам с едничката си дъщеря Офизан, която беше на седемнадесет години. Мълчалив, затворен в себе си, той криеше някаква мъка, която с никого не споделяше, но която бе хвърлила отпечатък по неговото строго, неподвижно лице. Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в Китай зоваха праведните за молитва. Той ги отливаше във форми с украса от древно писмо и знаци, оставени от пророците на Небесния император.
към текста >>
Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в
Китай
зоваха праведните за молитва.
Georg Nordmann КАМБАНАРЯТ (Китайско предание) Наблизо край Пекин живееше старият камбанар Фуен Ву. Скромната му къща бе приютена сред кичеста градин, и до нея се намираше ливницата, от която в тъмнината на нощта често се излизаше ослепителния блясък на разтопен метал. Камбанарят Фуен Ву живееше сам с едничката си дъщеря Офизан, която беше на седемнадесет години. Мълчалив, затворен в себе си, той криеше някаква мъка, която с никого не споделяше, но която бе хвърлила отпечатък по неговото строго, неподвижно лице.
Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в
Китай
зоваха праведните за молитва.
Той ги отливаше във форми с украса от древно писмо и знаци, оставени от пророците на Небесния император. По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен.
към текста >>
По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната
китайска
земя.
Скромната му къща бе приютена сред кичеста градин, и до нея се намираше ливницата, от която в тъмнината на нощта често се излизаше ослепителния блясък на разтопен метал. Камбанарят Фуен Ву живееше сам с едничката си дъщеря Офизан, която беше на седемнадесет години. Мълчалив, затворен в себе си, той криеше някаква мъка, която с никого не споделяше, но която бе хвърлила отпечатък по неговото строго, неподвижно лице. Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в Китай зоваха праведните за молитва. Той ги отливаше във форми с украса от древно писмо и знаци, оставени от пророците на Небесния император.
По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната
китайска
земя.
Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен. В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега. Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк.
към текста >>
Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия
китайски
храм.
Тоя храм бе величествен. В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега. Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк. Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен.
Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия
китайски
храм.
Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше.
към текста >>
Тогава пред нея се яви Лъчезарният и каза: „Строги, жестоки са гласовете на камбаните в
Китай
.
Послуша старият майстор своето дете и за последен път отиде и разпали въглените и разтопи непослушния метал. От вратата на ливницата излизаше огнен блясък и осветяваше надалеко заспалата вече махала. Във въздуха само трептеше въздишката на пролетта, напоена с омайващия аромат на нацъфтялите вишни. Офизан тогава отиде при домашния олтар и започна да се моли. Тя викаше небесния син да помогне на измъчения майстор Фуен Ву, чието отчаяние тя не искаше да гледа.
Тогава пред нея се яви Лъчезарният и каза: „Строги, жестоки са гласовете на камбаните в
Китай
.
Те не говорят на думите. В метала на камбаната трябва да се разтопи едно любящо сърце, за да може гласът ù да посети сърцата и да ги зове с магическата власт на своята кротост." „Няма ли в Китай поне едно чисто сърце? " Това рече Благословеният и се загуби. Тогава Офизан, чиито душа беше като душата на гълъба, отиде при стария си татко и му каза: Преди да отлееш метала, иди при жертвеника и извърши домашния обред. Фуен Ву послуша детето си, отиде при олтара, разтвори ръце да приеме в тях благословението, а Офизан, която тайно се сбогува с него и с нацъфтялите храсти, опиянена от светлината, с която бе обкръжено лицето на пророка, отиде и се хвърли в разтопената огнена маса.
към текста >>
В метала на камбаната трябва да се разтопи едно любящо сърце, за да може гласът ù да посети сърцата и да ги зове с магическата власт на своята кротост." „Няма ли в
Китай
поне едно чисто сърце?
Във въздуха само трептеше въздишката на пролетта, напоена с омайващия аромат на нацъфтялите вишни. Офизан тогава отиде при домашния олтар и започна да се моли. Тя викаше небесния син да помогне на измъчения майстор Фуен Ву, чието отчаяние тя не искаше да гледа. Тогава пред нея се яви Лъчезарният и каза: „Строги, жестоки са гласовете на камбаните в Китай. Те не говорят на думите.
В метала на камбаната трябва да се разтопи едно любящо сърце, за да може гласът ù да посети сърцата и да ги зове с магическата власт на своята кротост." „Няма ли в
Китай
поне едно чисто сърце?
" Това рече Благословеният и се загуби. Тогава Офизан, чиито душа беше като душата на гълъба, отиде при стария си татко и му каза: Преди да отлееш метала, иди при жертвеника и извърши домашния обред. Фуен Ву послуша детето си, отиде при олтара, разтвори ръце да приеме в тях благословението, а Офизан, която тайно се сбогува с него и с нацъфтялите храсти, опиянена от светлината, с която бе обкръжено лицето на пророка, отиде и се хвърли в разтопената огнена маса. Когато Фуен Ву се върна в ливницата, всичко бе готово за последния опит. Той насипа за сетен път разтопения метал и цяла нощ стоя край новото творение.
към текста >>
От тоя ден слънцето над
Китай
грееше по-радостно и с по-обилна светлина.
Гласът на едно сърце звънеше в него, едно любящо сърце, което събуждаше сърцата. Навън, на улицата на бедната махала, се бяха набрали тълпа хора. Те бяха чули тоя неземен глас: едни плачеха, други благославяха небето, трети раздираха дрехите си в неудържимо разкаяние... Късно узна тайната старият камбанар Фуен Ву, на когото дадоха почести и слава. Никой, обаче, не можеше да заличи скръбта в душата му по Офизан - най-любимото от всичко, що бе имал на света. Офизан, чиито чистота послужи на Великия за великото Му дело.
От тоя ден слънцето над
Китай
грееше по-радостно и с по-обилна светлина.
Последната камбана, която изля майстор Фуен Ву, говореше на сърцата за едно велико сърце. Нейният глас кънтеше над Пекинг, над пространните поля, стигаше надалеко като кротък зов, излязъл из устата на Благословения, който някога рече да се роди в тая земя. Офизан отиде на небето. Сам Пророкът я прие и я въведе там, където пребъдват светците на Китай...
към текста >>
Сам Пророкът я прие и я въведе там, където пребъдват светците на
Китай
...
Офизан, чиито чистота послужи на Великия за великото Му дело. От тоя ден слънцето над Китай грееше по-радостно и с по-обилна светлина. Последната камбана, която изля майстор Фуен Ву, говореше на сърцата за едно велико сърце. Нейният глас кънтеше над Пекинг, над пространните поля, стигаше надалеко като кротък зов, излязъл из устата на Благословения, който някога рече да се роди в тая земя. Офизан отиде на небето.
Сам Пророкът я прие и я въведе там, където пребъдват светците на
Китай
...
към текста >>
18.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ние преживяхме сгромолясването ни
китайския
монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове.
А. Томов. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА Съвременните хора не могат се оплака, че живеят в епоха бедна от съдържание и драматични ефекти. Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни.
Ние преживяхме сгромолясването ни
китайския
монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове.
Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове.
към текста >>
Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на
Китай
и с Индия в най-ново време.
Националното подтисничество също така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония. Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори.
Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на
Китай
и с Индия в най-ново време.
Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби. Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят. То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава.
към текста >>
19.
ВЕСТИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Понастоящем в
Китай
има силно духовно движение, наречено Тао-Ян.
Работата му там беше плодотворна. Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния човеколюбив съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи. Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония). Друг такъв орган излиза в Париж. Есперантското движение много дължи на Оомото за своя успех в Япония.
Понастоящем в
Китай
има силно духовно движение, наречено Тао-Ян.
В 1929 година представители на това движение посетиха Дегучи, за да изразят, че и двете течения работят в едно и също направление за една разумна култура на земята. Оомотското движение брои понастоящем около 1200 групи. Дегучи работи за вливане духовен елемент в изкуството. Според него истинската религия и изкуството имат един и същ извор; и затова, само когато в изкуството проникне духовният елемент, то ще се разцъфти и ще даде безсмъртни творби. Самият Дегучи работи в областта на поезията, живописта и архитектурата.
към текста >>
20.
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
„La Revue Caodaiste", март 1931, Сайгок (
Индокитай
).
„Hnnales du Spiritisme", издава Общество „Длан Кардек" във Франция. „TempeIlehren. Wege zur Erleuchtung". Английският оригинал е издание на окултното общество в Накуоп (Калифорния), „Oomoto", месечно списание, излиза в Камеока (Япония). „Oomoto Internacia", (есперантски орган на Оомотското движение), май 1931, Париж. „Goetheaunm", издание на Днтропософското общество в Дорнах (Швейцария), май 1931 г.
„La Revue Caodaiste", март 1931, Сайгок (
Индокитай
).
„Аegypto", стихове от Елдо Маркети, с критически етюд от Кауазю), Неапол 1931 г. „La Terre Nouvelle", международен орган на червения спиритуализъм, май 1931, Франция. „Die Glocke", списание за духовна култура, Чехословашко. „Упознаj себе", списание за антропософия и изкуство, год. I-кн. 5, Бълград.
към текста >>
21.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Значи, ще ми изпратите 2, 3, 4 и останалите серии, които имате на лагера и при това колкото пари останат, с тях да ми вземете и другите поръчани книги." Духовно движение в
Китай
То се нарича „Шецие-Цонг-Циао-Та-Тонг", което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения".
Удоволствие ми прави като мисля за това, че той ми откри много неща, които досега или не съм знаел, или не съм разбирал. Уверен съм с оглед на това, което съм досега чел, че и останалите беседи ще бъдат така добри, даже по-добри и по-ценни. Затова особено ви моля, по възможност да ми набавите целия комплект от беседите на Учителя. Първата серия имам, а също така и от 9-та серия втория том. Имам още няколко брошури, които влизат в състава на сериите, но тях не турям в сметка.
Значи, ще ми изпратите 2, 3, 4 и останалите серии, които имате на лагера и при това колкото пари останат, с тях да ми вземете и другите поръчани книги." Духовно движение в
Китай
То се нарича „Шецие-Цонг-Циао-Та-Тонг", което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения".
Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето.
към текста >>
22.
КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Духовно движение в
Китай
То се нарича „Шецие-Цонч-Циао-Та-Тонг”, което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения.” Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие".
Болестите, които се дължат на микробите стрептококи и стафилококи, са по-чести и по-проявени при пълнолуние. Опитите по микробиология, правени в лаборатория наглед при едни и същи условия, дават в някои случаи положителни резултати, а в други случаи – отрицателни. Обаче достатъчно е да вземем под внимание промените в лунните фази (при еднакви други условия) и тогаз ще ни стане обяснимо това различие в резултатите. Биологията, микробиологията и техните приложни области: земеделие и терапевтика (лекуване) само ще спечелят, ако се предприемат изследвания в това направление. (Из едно съобщение на Лаковски).
Духовно движение в
Китай
То се нарича „Шецие-Цонч-Циао-Та-Тонг”, което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения.” Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие".
Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето. Животът като електричество. Проф. Гурвич от Москва доказа, че растящите глави на лука пращат лъчи, които подтикват другите растителни клетки към растене. Разстоянието, до което достига въздействието на тези жизнени лъчи, възлиза на 38 мил.
към текста >>
23.
СПЕКТРИ - Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури:
китайска
, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр.
Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството.
Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури:
китайска
, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр.
той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов!
към текста >>
24.
Списанието PDF
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„La Revue caodaiste", 2 г., № 20, ноември 1932 г., Сайгон (
Индокитай
).
6, кн. 20, Париж. „Annales du Spiritisme christique”, год. 12, ян. 1933, Рошфор (Франция).
„La Revue caodaiste", 2 г., № 20, ноември 1932 г., Сайгон (
Индокитай
).
Ali del pensiero, год. 2, кн. 2, февр. 1933 г., Милано. Elevazione, издание на психическия институт „Алфа", Рим, 1932.
към текста >>
25.
ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Редфилд дава, че типът свиня много често се среща в
Китай
или дори е характерен за
китайците
. Змия.
В движенията и жестовете има нещо долно, низко. Тези хора са големи доносници, лицемери, суетни, мръсни и по тяло и по душа. Техният говор е груб и мръсен. По отношение на лакомията и дивотията им те изобщо нямат подобни. За типа Глиган се счита, че има малко по-добри качества от свинята, обаче и той си остава същия груб егоист и образец на ужасен гняв.
Редфилд дава, че типът свиня много често се среща в
Китай
или дори е характерен за
китайците
. Змия.
Този тип бележи хора с повече или по-малко крушообразно лице и глава изобщо. Челото бива конусовидно. Кожата обикновено е с тъмен цвят и бива набръчкана. Очите биват кръгли, или много изпъкнали, или малки и впити; погледът е съсредоточен и остър, прорязващ. Нос – дълъг, дебел със сплескани крила.
към текста >>
26.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия
Китайската
империя – „Царството на средата”!
Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух. Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика. Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо! Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София.
Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия
Китайската
империя – „Царството на средата”!
Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си. В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини.
към текста >>
27.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тя е била на почит в древния
Китай
, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет.
Тя имаше грамадни размери, съдържаше стотици добре начертани илюстрации със сведения за това как, кога и къде е установена достоверността за всеки белег. Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес. Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука.
Тя е била на почит в древния
Китай
, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет.
Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там. Според някои учени индийските Веди са били основата даже на гръцките школи. С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция. Там тя добива своето име (хери - значи ръка и мантия - гадание) и ясна, стегната форма. Прочутият философ Анаксагор (423 год. пр.
към текста >>
28.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в
китайски
стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата.
Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно. То не ще се наложи с външна сила и преустройство. Няма защо да мислим, че е необходимо целият свят да се „оправи" изведнъж. Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен".
В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в
китайски
стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата.
Това, което ще донесат на човечеството външите преобразования, е само една страна на неговите копнежи. Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното. Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи. Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време.
към текста >>
29.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тези хора се срешат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, Франция, Япония,
Китай
, Русия, България.
Народът - това е разширеният и диференциран човек, изразен като множество. Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се гледа като един човек. Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в биологично и психологично отношение. Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплътени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред.
Тези хора се срешат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, Франция, Япония,
Китай
, Русия, България.
Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява. Те са ония проводници, чрез които протичат енергиите на този разумен свят. Защото хората на грубия материализъм са прекъснали връзките си с тия космични извори на живот, светлина и сила. Съзнателните, идейни хора навред по света представляват оня нов прилив, който постепенно се засилва. Този прилив особено ще се почувствува у славянските народи.
към текста >>
30.
ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „
Китайката
", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология".
След войната, а можем да кажем още от първите в години на настоящия век, с откриването на радия от съпрузите Кюри и с редица други постижения в научната мисъл - Релативитетната теория на Айнщайн, неовиталистичните течения в биологията в лицето на Дриш, Бунге, Шлеман, Райнке и др. и др., мировъзрението на цялото човечество се подложи на велика преоценка. Може би вследствие това загубване на стойности на ценностите, да е дошла и най-страшната катастрофа до днес на земята - световната война. Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното.
Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „
Китайката
", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология".
„Духът на отрицанието у българина" и пр. и пр. Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се сгради една нова култура. Фройд със своето учение за психоанализата, който въведе човечеството в онази крива мисъл, че основа на нещата е либидото - половото изживяване, създаде всички тези „търсачи" на характерологичното и пътеки за обнова в сексуалното. Излишна е борбата с тях.
към текста >>
Напротив, интернационалността на науката е обхванала и най-изолираните народи, като
китайците
.
Има ли и може ли да има една самостойна национална култура поне в ония континенти, в които балата раса оказва своето влияние? Колкото един народ и да има свое изкуство, свои нрави и обичаи, все пак днес не може да се говори за някакъв особен национален облик. Изкуството е в своята основа международно. Новото в него е по-скоро рожба на отделните единици, нежели на някакъв отделен народ или националност. Науката още по-малко може да бъде национална.
Напротив, интернационалността на науката е обхванала и най-изолираните народи, като
китайците
.
Национално може да бъде едно облекло, една къща и пр. подобни работи. Ала и там виждаме голямото и безгранично влияние на онези общи постижения на западната култура. Без съмнение душата на нашето време не може да се дири и да бъде в днешните националистични тежнения. Те са може би в известен смисъл хубави.
към текста >>
31.
ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и
китайска
култури.
ОПИТ ЗА ОЧЕРТАВАНЕ ПЪТЯ НА НОВАТА МУЗИКА Развитието на музиката от дълбока древност досега представя една голяма област за изследване, но би могло да се каже. че малко проникновени анализи са правени от естетично и научно гледище. Всичко в природата е музика, вечна музика, чиито безбройни мелодии музикалните гении са възпроизвели в своето тоново изкуство, съчетавайки ги в многообразни съзвучия, за да изразят музикалните преживявания на своята душа.
Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и
китайска
култури.
Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действуват така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил дотам, че да може да възприема онези малки тонови деления - четвърттонията и да почувствува магичната сила, която се крие в една мантра.
към текста >>
32.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ако наблюдаваме тези малки водни обитатели, към които се числи и
китайският
макропод или както още го наричат райска риба, ще забележим, че тези рибки от време на време се издигат като стрели към повърхността на водата, подават за миг крайчето на муцунката си и отново, пак така бързо, изчезват във водораслите.
Особено в първия период на отглеждането, мъжкарят проявява специална грижа за малките, която грижа достига до самопожертвувателност. Той е готов да защити своите малки до последна капка кръв. След като израснат малките и изучат плаването, което става в един период от около две недели, те се разпръскват по всички посоки на водната шир, за да се заловят самите на следната пролет с продължението на своя род. Но какво общо има всичко това с давенето на рибите? Всъщност, тъкмо опасността от удавяне е най-голямата особеност на и без това много чудноватите рибки.
Ако наблюдаваме тези малки водни обитатели, към които се числи и
китайският
макропод или както още го наричат райска риба, ще забележим, че тези рибки от време на време се издигат като стрели към повърхността на водата, подават за миг крайчето на муцунката си и отново, пак така бързо, изчезват във водораслите.
Какво е станало? - Рибката е поела въздух. Лабиринтните рибки имат освен хриле още един особен, преплетен като лабиринт, орган. Този орган е снабден, подобно на човешкия дроб, с множество кръвоносни съдове, разположени непосредствено под повърхността на кожата. Въздухът, който поглъщат, минава също както при човешкия дроб, покрай кръвоносните съдове и предава кислорода си на кръвта.
към текста >>
В Испания съществува борбата с бикове, в Яфа борбата на петли, в
Китай
борбата на плъхове, в Британска Индия са любими страшните борби на живот и смърт на слонове.
Интересно е да се отбележи, че новото поколение, докато са още малки рибките, нямат такъв лабиринт; този орган се образува впоследствие. Природата е направила така, навярно за да предпази малките, които още не могат добре да плават, от удавяне. Нали чудесно ?! В Сиам има един род от тези риби, за които великолепните багри, лилипутският ръст, особеният начин на отглеждане малките, най-после, даже и въздушният орган, не са достатъчни чудновати свойства и особености и за да бъдат на първо место по отношение на ексцентричността на рибното царство, те притежават още една особеност. Сиамците наричат тази риба - риба борец - а това има основателна причина.
В Испания съществува борбата с бикове, в Яфа борбата на петли, в
Китай
борбата на плъхове, в Британска Индия са любими страшните борби на живот и смърт на слонове.
Преди борбата на такива слонове наточват зъбите им с пили и ги напойват с алкохол. В Сиам използуват рибата борец за удовлетворяване скритата у човека дива страст. За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици. След това се поставят така стъклениците, че борците да могат да се виждат. Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда.
към текста >>
33.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
По същия закон са угаснали културите на древния
Китай
, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим.
Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план. Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан. Къде остана тя? Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана. В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес.
По същия закон са угаснали културите на древния
Китай
, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим.
Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тия страни известна култура. Да, но тая култура е купена отвън, тя е пренесена от западноевропейските страни, но творчество, което излиза от гения на народната душа, там нямаме днес, както е имало в миналото. Защо е ставало всичко това? Кои са причините? Някой може да мисли, че всичко това е ставало случайно.
към текста >>
34.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от
Индокитай
, дървото акажу от Африка и т.н.
В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия.
Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от
Индокитай
, дървото акажу от Африка и т.н.
С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни.
към текста >>
35.
НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия,
китайци
, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите).
Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия,
китайци
, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите).
към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати.
към текста >>
Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните
китайци
са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси.
Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа.
Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните
китайци
са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси.
Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени. Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1.
към текста >>
36.
Списанието PDF
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Американските учени, на които били показани тия знакове, ги взели за архаични
китайски
йероглифи.
Ако теорията на Лаковски получи всеобщо признание, бихме могли да се надяваме на значително подобрение моралното състояние на човечеството. Във всеки случай хубавите съвети на д-р Лаковски, които се свеждат до правилото: "Бъдете добри", заслужават внимание. (Из "Днес") Следи от изчезналите материци В едно съобщение със заглавие: "Монолитни паметници" в. "Мир" пише: "Американците братя Фанесток току-що са се върнали от пътуването си по островите на Тихия океан. На един от островите от групата Фиджи те намерили и фотографирали едни тайнствени знакове, изрязани върху грамадни монолити, (камъни).
Американските учени, на които били показани тия знакове, ги взели за архаични
китайски
йероглифи.
Но китайските учени положително заявили, че нито един от знаковете няма нищо общо даже с най-старите китайски думи. Тия камъни, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити. Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови. Монолитите били издигнати, за да се увековечи върху тях писмеността на народа, който е живял на този материк. Те дълго време стояли на върха на един хълм, но през време на един земетръс били изхвърлени от там и сега се намират край брега.
към текста >>
Но
китайските
учени положително заявили, че нито един от знаковете няма нищо общо даже с най-старите
китайски
думи.
Във всеки случай хубавите съвети на д-р Лаковски, които се свеждат до правилото: "Бъдете добри", заслужават внимание. (Из "Днес") Следи от изчезналите материци В едно съобщение със заглавие: "Монолитни паметници" в. "Мир" пише: "Американците братя Фанесток току-що са се върнали от пътуването си по островите на Тихия океан. На един от островите от групата Фиджи те намерили и фотографирали едни тайнствени знакове, изрязани върху грамадни монолити, (камъни). Американските учени, на които били показани тия знакове, ги взели за архаични китайски йероглифи.
Но
китайските
учени положително заявили, че нито един от знаковете няма нищо общо даже с най-старите
китайски
думи.
Тия камъни, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити. Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови. Монолитите били издигнати, за да се увековечи върху тях писмеността на народа, който е живял на този материк. Те дълго време стояли на върха на един хълм, но през време на един земетръс били изхвърлени от там и сега се намират край брега. Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата на материка Му, който според легендата се намирал приблизително на това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени на остров Пасха, също във Великия океан, на 3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е заемал едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че на остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови.
към текста >>
37.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
До вчера ги виждахме с шапки тип сенегалски и марокански негри, а сега ги виждаме вече с разни шапки на
китайски
кули или на мандарини.
Заляла е света; не може да се възрази нищо. Не остава друго, освен да се изчака да отмине. То ще стане. Интересно е да се взре човек в духа на времето и да проследи тържествения ход на модата през разните периоди на последните години. Вземете дамите, които са най-податливи на модата.
До вчера ги виждахме с шапки тип сенегалски и марокански негри, а сега ги виждаме вече с разни шапки на
китайски
кули или на мандарини.
Ще кажете, че модата внася своята красота в живота, че духът, който я създава, е дух на движение и на динамизъм. Без да спорим върху това, без да се спираме, към кой тип негърска прическа трябва да отнесем днешната накъдрена прическа на културната жена, трябва да изтъкнем, обаче, че няма по-интернационално явление – напук на всички наши национални тежнения – от модата. И сякаш модата се носи с историческите събития. Преди десетина години светът беше се облякъл в казашки дрехи – тогава беше на мода всичко, което руските емигранти бяха разнесли по света. Сега изпъкват китайски носии.
към текста >>
Сега изпъкват
китайски
носии.
До вчера ги виждахме с шапки тип сенегалски и марокански негри, а сега ги виждаме вече с разни шапки на китайски кули или на мандарини. Ще кажете, че модата внася своята красота в живота, че духът, който я създава, е дух на движение и на динамизъм. Без да спорим върху това, без да се спираме, към кой тип негърска прическа трябва да отнесем днешната накъдрена прическа на културната жена, трябва да изтъкнем, обаче, че няма по-интернационално явление – напук на всички наши национални тежнения – от модата. И сякаш модата се носи с историческите събития. Преди десетина години светът беше се облякъл в казашки дрехи – тогава беше на мода всичко, което руските емигранти бяха разнесли по света.
Сега изпъкват
китайски
носии.
На мода е, в устата на всички е китайската война с Япония. На мода са навсякъде поздрави значки, ала национал социалистическа Германия. Майстори в копирането са хората! В света на животните и растенията само с цел да се защитят са допуснати копиранията, подражанието на по-силното. То е твърде естествено.
към текста >>
На мода е, в устата на всички е
китайската
война с Япония.
Ще кажете, че модата внася своята красота в живота, че духът, който я създава, е дух на движение и на динамизъм. Без да спорим върху това, без да се спираме, към кой тип негърска прическа трябва да отнесем днешната накъдрена прическа на културната жена, трябва да изтъкнем, обаче, че няма по-интернационално явление – напук на всички наши национални тежнения – от модата. И сякаш модата се носи с историческите събития. Преди десетина години светът беше се облякъл в казашки дрехи – тогава беше на мода всичко, което руските емигранти бяха разнесли по света. Сега изпъкват китайски носии.
На мода е, в устата на всички е
китайската
война с Япония.
На мода са навсякъде поздрави значки, ала национал социалистическа Германия. Майстори в копирането са хората! В света на животните и растенията само с цел да се защитят са допуснати копиранията, подражанието на по-силното. То е твърде естествено. Там животът се ръководи от един велик дух – духът на развитието, еволюцията.
към текста >>
38.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ИЗОБИЛИЕТО Един
китайски
император искал да стане член на Всемирното Бяло Братство.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ИЗОБИЛИЕТО Един
китайски
император искал да стане член на Всемирното Бяло Братство.
За тази цел го изпратили между животните, да учи техния език. Като поживял известно време между тях, той започнал да разбира езика им. Един ден той срещнал две мравки, които се препирали за една трошица. Те и двете били хванали трохата и здраво я държали. Едната казвала, че трохата била отредена ней.
към текста >>
Така
китайският
император разбрал, че най-мощното средство, което разрешава всички спорове, е изобилието.
Като видял императорът, че работата ще стигне едва ли не до бой, той се приближил при селяните и им казал: „Приятели, можете ли да отложите спора си до утре и да дойдете при мен, аз да го разреша? " – Кой си ти? Императорът написал своите знаци, дал им бележката, като им определил, по кое време и на кое място да го дирят. На сутринта двамата съседи отишли на определеното място и получили по десет декара земя. Щом получили по толкова много земя, те забравили спора за няколкото педи земя и се върнали доволни по домовете си.
Така
китайският
император разбрал, че най-мощното средство, което разрешава всички спорове, е изобилието.
БОГАТИЯТ И БЕДНИЯТ ЛАЗАР През една лятна нощ Бен Елиезер Сафра се пресели във вечността. От ранни зори новината се носеше в града, нахлуваше в малките кафенета, чиито стопани метяха още тротоара, стигаше до ония стари жени, които ставаха рано и сега наливаха своите спиртници. – Горкият Бен Сафра! – казваха случайните минувачи и бързаха да го споделят с други. По-нататък новината се носеше от ония, които, уморени от будуване край смъртно-болния, сега се прибираха по домовете си.
към текста >>
39.
Списанието PDF
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В източна Азия войната ще продължи (очевидно
китайско
-японската война); великите сили ще се намесят в тая война косвено, но една от държавите ще се намеси активно и ще принуди по-силния противник да капитулира (очевидно Япония). 2.
Но още по-поразително е друго едно предсказание: „В един голям френски град ще избухне пожар, който ще коства живота на 60 души". Спомняме си ужасния пожар в Марсилия, дето действително загинаха 60 души. Дали това е съвпадение или проникване в тайната на законите, които управляват света? Трудно е да се отговори. Ето предсказания от същия източник за 1939 година: 1.
В източна Азия войната ще продължи (очевидно
китайско
-японската война); великите сили ще се намесят в тая война косвено, но една от държавите ще се намеси активно и ще принуди по-силния противник да капитулира (очевидно Япония). 2.
През пролетта на 1939 година в Европа ще назрее нов конфликт, който като че ли ще застраши света с всемирна война, но в края на краищата ще възтържествува мирът и няма да има война до 1941 година. 3. В източна Европа ще умре повелителят на една голяма държава и неговата смърт ще повлече големи, полезни промени в тая страна". (Из в. „Газета для всех"). ДРУГИ ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Парижката прорицателка Люс Види е казала следното: „През 1939 година няма да има война.
към текста >>
40.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Всред цветните раси най-разпространени езици са
китайски
, японски, арабски, индуски и персийски.
- Френската академия на науките, в сътрудничество с учени от всички страни, се опитала да установи общия брой на всички живи и мъртви езици на земята. Изследванията показали, че в течение на своя исторически живот, човечеството е говорило на 6760 езика и наречия. Днес жителите на земята говорят само на 2796 езика. У бялата раса най-разпространен е английският език. След него идват немски, руски, испански, португалски, френски и италиански.
Всред цветните раси най-разпространени езици са
китайски
, японски, арабски, индуски и персийски.
Животните пред огледалото. Директорът на Парижкия институт по зоологична психология, проф. Аше-Супле, устроил в зоологичната градина редица опити, с цел да установи, дали се познават животните, когато се видят в огледало. Този въпрос има, според проф. Супле голямо научно значение, защото "ако дивите животни могат да познават своето изображение, това ще покаже, че те имат представа за своето "аз" - факт, който би бил особено ценен за психологията на животните", Представата за материалните предмети се създава у животните не само посредством зрителните впечатления.
към текста >>
Япония изразходва 3,000 долара (250,000 лева) за военната си експедиция в
Китай
. 23.
Светлината, излязла от най-близката до земята звезда, от момента в който сте почнали да четете това, за 1 минута е изминала 17,000,000 км, което ще рече, че е изминала път повече от 40,000 пъти по-голям от земния екватор. 18. В Лондон колите превозват 8,000 пътници. 19. В Лондон по градските телеграфни жици се предават по 32 телеграми. 20. В Лондон се пуши толкова много, че се изразходват 136 лири (над 500,000 лева) за тютюн. 21. Върху земята падат 10,000 метеорити, блясват 6,000 светкавици с гръмотевици и наваляват 850,000,000 тона сняг и дъжд. 22.
Япония изразходва 3,000 долара (250,000 лева) за военната си експедиция в
Китай
. 23.
18 литри кръв минава през вашето сърце. 24. Всяка минута един човек в Индия заболява от холера. 25. Всеки 60 секунди в Украйна се изваждате от мините 135 тона въглища. 26. За една минута слънцето губи 300 милиона материя. (Из в. "Мир").
към текста >>
41.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И в това отношение той прокарва паралелизъм между
китайската
култура, индуската, персийската, арабската, египетската, семитската, гръцката, римската, западноевропейската и пр.
В нея се разглеждат от по-дълбоко гледище законите, причините за възлизането и слизането на народите, на културите, близките и далечни причини за тия или ония исторически събития, мисията и задачата на всяка култура във великия процес на възхода на човечеството и пр. И тогава вместо хаос, в историческия процес ще виждаме строга закономерност. Шпенглер с едно гениално прозрение е доловил паралелизма между раждането, разцвета и слизането на разните култури. Той вижда във всички култури в периода на тяхното раждане аналогични признаци. Такъв паралелизъм той вижда между тях и в епохите на техния разцвет, също и в техния упадък.
И в това отношение той прокарва паралелизъм между
китайската
култура, индуската, персийската, арабската, египетската, семитската, гръцката, римската, западноевропейската и пр.
Но светлината, която хвърля Шпенглер върху историческите закони, не е достатъчна, за да осветли всички проблеми, които изпъкват. На всички тях философията на историята от окултно гледище е в състояние да даде задоволителен отговор. Културите се сменяват в безкрайния низ на вековете. Но тук нямаме едно безсмислено вълнообразно движение на възлизане и слизане. Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него.
към текста >>
42.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
МЪДРОСТИ НА СТАРИ
КИТАЙЦИ
Някой запитал един мъдрец: „В какво се състои мъдростта?
МЪДРОСТИ НА СТАРИ
КИТАЙЦИ
Някой запитал един мъдрец: „В какво се състои мъдростта?
" „В опознаването на човека." „И в какво се състои добродетелта? " „В любовта към човека." * „Дсе Лу запитал майстора, в какво се състои силата на личността ? " — „Да извинява и прощава великодушно и винаги на драго сърце", казал той, „също винаги да подпомага и учи другите, всички лоши мисли за тях да отхвърля — това е силата на личността в народите на юга. Това са качествата, които отличават един благороден човека. Винаги въоръжен и без съжаление да отива към смъртта — това е силата на личността в народите на севера.
към текста >>
43.
Списанието PDF
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Мъдрост на стари
китайци
– превод д-р Ил.
Х-ва Из нашия живот – Гост от София при Учителя – Боян Боев Защо? – Т. Из колелото на зодиака. Водолей – Стрелец Стихове : Мигът – Д. Ан-ва Стихове : Пролетен копнеж на емята – S.
Мъдрост на стари
китайци
– превод д-р Ил.
Стратев Отзиви, вести, книгопис Du Mautre: Le bien et le mal dans la vie Съдържание
към текста >>
44.
DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тук предаваме част от неговото изложение: „Този център се таи в една малко позната област от другата страна на Куен Лунската верига на
китайския
Тибет.
„Житно зърно", бр. 3 от. т.г. Преводачът се е ползувал от френския превод на статията в „Житно зърно". Посещение на един мистичен център в Тибет Д-р Лао Дзин е напечатал книга: „Страната на Боговете". В нея излага първите и достоверни данни за един неизвестен мистичен център, дето са събрани група учени и философи.
Тук предаваме част от неговото изложение: „Този център се таи в една малко позната област от другата страна на Куен Лунската верига на
китайския
Тибет.
Тук има постройки по-стари от Китайската стена, по-стари от индуските пагоди, а може би по-стари и от египетските пирамиди. Липсват точни данни за старостта на този храм; това се обяснява с недостъпността на неговото месторазположение, с отдалечеността от всяко човешко землище, от търговските и дори от ловджийските пътища. Едно лице, когото аз излекувах от сериозна болест, във форма на голяма тайна ми говори за този мистичен център, който се издига върху златистите върхове на Куен Лунската планинска верига. Попитах го, дали би могъл да ме вземе със себе си и да ме заведе там. След две седмици той ми каза, че ще мога да го придружа, ако обещая, че никога няма да открия точния маршрут на нашето пътуване.
към текста >>
Тук има постройки по-стари от
Китайската
стена, по-стари от индуските пагоди, а може би по-стари и от египетските пирамиди.
3 от. т.г. Преводачът се е ползувал от френския превод на статията в „Житно зърно". Посещение на един мистичен център в Тибет Д-р Лао Дзин е напечатал книга: „Страната на Боговете". В нея излага първите и достоверни данни за един неизвестен мистичен център, дето са събрани група учени и философи. Тук предаваме част от неговото изложение: „Този център се таи в една малко позната област от другата страна на Куен Лунската верига на китайския Тибет.
Тук има постройки по-стари от
Китайската
стена, по-стари от индуските пагоди, а може би по-стари и от египетските пирамиди.
Липсват точни данни за старостта на този храм; това се обяснява с недостъпността на неговото месторазположение, с отдалечеността от всяко човешко землище, от търговските и дори от ловджийските пътища. Едно лице, когото аз излекувах от сериозна болест, във форма на голяма тайна ми говори за този мистичен център, който се издига върху златистите върхове на Куен Лунската планинска верига. Попитах го, дали би могъл да ме вземе със себе си и да ме заведе там. След две седмици той ми каза, че ще мога да го придружа, ако обещая, че никога няма да открия точния маршрут на нашето пътуване. Дадох му това обещание.
към текста >>
Тук имаше тибетци, индуси,
китайци
, персийци, шестима руси, един французин, един холандец и един белгиец.
В тая местност се вижда величествена група от постройки, с библиотека, салон за преподаване и астрономическа кула. От платото слязохме по широк гладък път в долината, в която бяха постройките. По някаква интересна игра на природата, тая долина, ако и разположена всред бурите, снеговете и студовете, които тук вилнеят 9 месеца през годината, е пригодна за обитаване. Плодородността и топлината на тая долина се обясняват с изобилието на горещи извори, които поддържат температура с няколко градуса по-висока, отколкото тая на пустинята, която я заобикаля. Тук имаше представители на 20 разни народности, всички изпълнени с велик стремеж да открият тайните на човешкия дух.
Тук имаше тибетци, индуси,
китайци
, персийци, шестима руси, един французин, един холандец и един белгиец.
Обитателите на този център изучаваха окултните науки и облеклото, което членовете на тая община носят, и храната им са продукти на собствения техен труд. Месо не се слага на тяхната трапеза. Хранят се само с мед, зърнени храни, овощия и зеленчук. Най-голямото богатство на общината са ръкописите, които пълнят библиотеката, както и множеството карти и инструменти за изучаване астрономия, астрология и други науки. Мен ми беше разрешено да остана в долината 3 месеца.
към текста >>
45.
Списанието PDF
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тогава Аз извадих пособията на
китайската
игра със зар, наречена Мейн По.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Случай на ясновидство Инженер Гарвет Уелс в своята книга „Зовът на Малайските джунгли" излага един случай на ясновидство: „Една вечер Хюсеин ми каза, че Ток Сами можел да вижда през всичко. Когато запитах Сами, дали това е вярно, той потвърди. Попитах, дали е съгласен да го изпитам. Той, усмихнат, кимна утвърдително.
Тогава Аз извадих пособията на
китайската
игра със зар, наречена Мейн По.
с молив начертах на пода двата квадрата с двата диагонала, поставих бронзовия куб, който съдържаше зара, в средата, след като го завъртях хубаво. „Къде е червеното", попитах Сами. Гледайки вторачено в куба, той каза: „Там”. Отворих кутията и се изумих, като видях, че той беше прав. Помислих, че това беше едно щастливо налучкване и повторих отново.
към текста >>
46.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Китай
, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света.
— Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок. Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието. В тази форма ние виждаме да се разгъва човешкото съ¬знание досущ в една обществена пълнота Ние имаме едно пълно раз¬витие на материалната и духовна култура на тия народи, нещо, което не може да се види преди това. И културата на всеки един от тия народи остава нещо напълно самостойно, величаво и красиво.
Китай
, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света.
Няма да се спираме да правим анализ на тия древни народностни култури. Днес всеки вдълбочен историк знае, че те са нещо самобитно и самородно, всяка култура за себе си. Днес се знае, че Те нямат подобие на себе си, нито преди нито след тях. трябваше да се създадат тия велики култури на човечеството, трябваше да се яви тази мутация в историческото развитие, за да може да се прояви едно друго висше съзнание в живота. Като се абстрахираме от материалната страна, характерното във всички тия култури е духовният импулс и живот.
към текста >>
47.
РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Основателят на
древнокитайската
философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр.
Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека. В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие.
Основателят на
древнокитайската
философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр.
Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн . За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро". Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза). Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в човека и води човека към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества.
към текста >>
За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на
китайците
, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро".
В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека. В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие. Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн .
За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на
китайците
, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро".
Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза). Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в човека и води човека към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества. В древния Египет, страната, която е дала на човечеството астрологията, музиката се е свързвала със звездите. Сметало се е, че Хермес е владеел до съвършенство музиката.
към текста >>
Употребяването на различните инструменти и различните гами в
Китай
не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците.
Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека. В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие. Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн . За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро".
Употребяването на различните инструменти и различните гами в
Китай
не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците.
Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза). Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в човека и води човека към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества. В древния Египет, страната, която е дала на човечеството астрологията, музиката се е свързвала със звездите. Сметало се е, че Хермес е владеел до съвършенство музиката. За него се казва, че "той пръв е наблюдавал въртенето на звездите, като слушал хармонията, произлизаща от тях в цялата вселена".
към текста >>
И тук, както при
китайците
, имаме определени гами и напеви за различните месеци и годишни времена и инструменти, на които се е свирело само в определени гами и през съответни месеци.
В древния Египет, страната, която е дала на човечеството астрологията, музиката се е свързвала със звездите. Сметало се е, че Хермес е владеел до съвършенство музиката. За него се казва, че "той пръв е наблюдавал въртенето на звездите, като слушал хармонията, произлизаща от тях в цялата вселена". А в един египетски папирус е казано следното: "Да се познава и разбира добре музиката, значи да се познава реда на нещата и истинското им место, определено от Бога". Музикалната традиция на индийския народ, който познава и си служи нашироко с четвърттонието, учудва с голямото разнообразие от гами и тоналности.
И тук, както при
китайците
, имаме определени гами и напеви за различните месеци и годишни времена и инструменти, на които се е свирело само в определени гами и през съответни месеци.
В някои свещени книги на санскритски език се разглежда нашироко музиката и се разкриват нейните възможности. Тук се срещат образци от мелодии, които довеждат дъжд или разпръскват облаците, разрастват буря или спират ветровете. Знае се още, че между школите на йогите има една, която се нарича "Йога чрез звука". И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод. Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните народи са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в човека (микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие.
към текста >>
48.
ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Музикалната система на древните
китайци
и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина.
Значи, от „до" до „ре" би могло да се включат 100 тона! Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на човека засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ. Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката. Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение.
Музикалната система на древните
китайци
и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина.
Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци. Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика. Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части. В най-ново време все по-очебийна е тенденцията на европейската музика да се навлезе в областта на четвърттонието, като се строят пиана със специална клавиатура и се пишат композиции с използуване на четвърт тонове. Развитието на съвременната музика клони нататък.
към текста >>
Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на
китайци
и японци.
Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на човека засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ. Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката. Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение. Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина.
Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на
китайци
и японци.
Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика. Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части. В най-ново време все по-очебийна е тенденцията на европейската музика да се навлезе в областта на четвърттонието, като се строят пиана със специална клавиатура и се пишат композиции с използуване на четвърт тонове. Развитието на съвременната музика клони нататък. При едно по-голямо изостряне и развитие на слуха, четвърттонието ще стане най-малкото интервално отношение в музиката ни, както сега е полутонието.
към текста >>
Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и
китайци
.
А защо трябва да мислим, че развитието на човка и музиката, която той твори ще спре до тука? Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете. Съзнанието на човека постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н. от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо.
Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и
китайци
.
Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове? — Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува. Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна.
към текста >>
49.
ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ПАРИЖ - П. М.
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Кочов ПЪТЯТ Законниците и правната мисъл на
Китай
са изложени в около 1,800 тома книги.
Инж. хим. Д.
Кочов ПЪТЯТ Законниците и правната мисъл на
Китай
са изложени в около 1,800 тома книги.
Колко страници, колко думи прави всичко това! И до къде е стигнал китайският народ с това огромно юридическо творчество? А с 18 думи само е предадена квинтесенцията на Христовото учение. Хиляди и стотици хиляди томове са изписани за историята на разните народи, като повече от този материал засега предимно живота на велможи, царе, императори и водените от тях войни. Какъв огромен труд е положен в областта на медицината, докато се проучи строежа на човешкото тяло, докато се разбере що годе нещо от функциите на неговите органи — физиологията!
към текста >>
И до къде е стигнал
китайският
народ с това огромно юридическо творчество?
Инж. хим. Д. Кочов ПЪТЯТ Законниците и правната мисъл на Китай са изложени в около 1,800 тома книги. Колко страници, колко думи прави всичко това!
И до къде е стигнал
китайският
народ с това огромно юридическо творчество?
А с 18 думи само е предадена квинтесенцията на Христовото учение. Хиляди и стотици хиляди томове са изписани за историята на разните народи, като повече от този материал засега предимно живота на велможи, царе, императори и водените от тях войни. Какъв огромен труд е положен в областта на медицината, докато се проучи строежа на човешкото тяло, докато се разбере що годе нещо от функциите на неговите органи — физиологията! И въпреки този колосален труд, колко малко знаем за устройството на органите на човешкото тяло, Окото, например, — най-важното сетиво — е все още един голям проблем за съвременната анатомия и физиология: даже със затворени клепки човешкото око реагира далеч по-силно от най-чувствителната фотоелектрическа клетка! Колко опити, колко жертви, колко време и труд, колко писмен материал стои зад един съвременен лекар, дошъл до знанието и възможността с една инжекция да възвърне пулса на едно спряло да тупти сърце!
към текста >>
50.
НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
На тези единици и школите, в които те са работили, дължим всичките онези дълбоки и красиви писания и законоведства, които са достигнали до нас от древна Индия (Рама, Кришна, Буда),
Китай
(Лао Дзе, Конфуций), Персия (Зороастър), Египет (Хермес Трисмегист).
Така може да се създаде цяла жива наука за Бога, за Този Първичен Разум. В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила. Като минем през разните идолопоклонски времена и стигнем до еднобожието, проповядвано в библията, човечеството е минало един сънен период в съграждане и разбиране идеята за Бога. Наричаме го сънен, защото в действителност този период е дълъг промеждутък от време, в който масите са живели като животни. Само единици — посветените, са имали едно пробудено съзнание за мистериите, които са ги обкръжавали, за Първата разумна Причина и всичките сили, посредством които Тя е работила тук на земята.
На тези единици и школите, в които те са работили, дължим всичките онези дълбоки и красиви писания и законоведства, които са достигнали до нас от древна Индия (Рама, Кришна, Буда),
Китай
(Лао Дзе, Конфуций), Персия (Зороастър), Египет (Хермес Трисмегист).
Библията има тази заслуга, че провъзгласявайки единния Бог, направи Го близък и приятел на всеки човек. Библията ни даде схващането, че Бог е Дух. Библията ни разказва, че Бог е Истина, Всемогъщ (Йехова), Вседържател (Господар, Господ — Елохим). Наистина в Стария завет срещаме често да се говори за Бога, който наказва и въздава мъст, но това са човешки вметки в чистата идея и понятия за Бога. А от думите, „мое е отмъщението, и Аз ще въздам", трябва по-скоро да разбираме една повеля Божия, хората да престанат да си отмъщават сами.
към текста >>
51.
ТОЙ ВИЖДА, ПОЕМИ - ЕК. М-ВА
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ УВОДНИ ДУМИ Никола Джеров в библиотека „Корали" печата ред преводи ия най-хубавите творби на японската, индийската,
китайската
, анамската и пр. лирики.
ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ УВОДНИ ДУМИ Никола Джеров в библиотека „Корали" печата ред преводи ия най-хубавите творби на японската, индийската,
китайската
, анамската и пр. лирики.
Подборът е направен с голяма старателност, за да се добие вярна представа за източната лирика. Ето що пише Никола Джеров в предговор към индийската лирика: „Двадесет и две столетия вече, откак езикът на Ведите е мъртъв. Днес в Индия той интересува само браманите, които тълкуват свещените свитъци. Но ароматът, който са излъчили неговата религия и поезията му и днес се носи над Индустан, Бирмания, Авганистан и над цялото плато на централна Азия. Като гигантски дъб, с връх в самото небе някога духът на санскрита е хвърлял сянката на своите гигантски разклонения над всички народи от тая част на материка.
към текста >>
52.
DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Библиотека „Корали" е пуснала нови издания на следните номера: „Сини часове", „Песните на Ямато" и „Цъфнала вейка" — японска лирика, „Любов и мъдрост" — индийска лирика, „Цветя от Анам" — анамска лирика, „Цветът на прасковата" и „Далечна флейта свири" —
китайска
лирика и „Миражи на сърцето" — азиатска лирика.
Божествени водачи, които няма да считат слабостта и заблудата като добродетели и няма да ги закрилят и подхранват. Всички, които днес ръководят хората в разните области на живота, ще бъдат пометени. Истински свободните и благородни ще се съберат в мълчание, в истинската светлина. Те ще намерят отново изгубения ключ на отвъдния свят и ще изградят един нов свят, който ще отразява истинските небеса. Из „Синият базалт" Предава: Д-р Е. К.
Библиотека „Корали" е пуснала нови издания на следните номера: „Сини часове", „Песните на Ямато" и „Цъфнала вейка" — японска лирика, „Любов и мъдрост" — индийска лирика, „Цветя от Анам" — анамска лирика, „Цветът на прасковата" и „Далечна флейта свири" —
китайска
лирика и „Миражи на сърцето" — азиатска лирика.
Преводи на Никола Джеров. Доставя Ал. Димитров, ул. „Бачо Киро" 35 — София. Цена на осемте сбирки — 140 лева.
към текста >>
53.
Няколко съвета от Учителя
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За сега те са като
китайски
дами, в тях има мода, в железни калъпи се слагат краката, за да станат малки, та затова ситно едва-едва вървят.
От любов към Отечеството отива да се бие. Или за Отечеството си, или за жена си, или за децата си, но все трябва да има обект. И в упражненията, ако нямате обект, вие всякога ще вървите не както трябва и ще ги правите криво. Някои от упражненията да се покажат правилно и да се коригират. Ако така продължавате да ги играете, те ще изгубят своето значение и сила след време.
За сега те са като
китайски
дами, в тях има мода, в железни калъпи се слагат краката, за да станат малки, та затова ситно едва-едва вървят.
Попитали един китаец, защо техните жени вървят така стегнати. Той отговорил: За да не ходят много, за да не хойкат. Както и да е, това не е правилно. Оставете свободно да се развиват краката, не ги осакатявайте. Има си начини на движение.
към текста >>
54.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дегучи заедно със свои ученици пътува и проповядва из северен
Китай
и Манджурия, където бил посрещан радостно от населението.
След известно време властите освободили Дегучи под гаранция и чак в 1927 год. последния бе освободен напълно от отговорност по заведеното дело. Така се свършил шумния процес, заведен против Оомото. Разпространение В това време, обаче, ръста на движението не се спира, — последното непрестанно расте, укрепява се и придобива все по-нови и по-здрави позиции. В 1924 г.
Дегучи заедно със свои ученици пътува и проповядва из северен
Китай
и Манджурия, където бил посрещан радостно от населението.
Оомото влиза във връзка с китайското духовно движение Тао-Йуан и се започва тясно съработничество за духовното издигане на двата народа и за сближението им. Дегучи прокарва нашироко изучаването на есперанто в движението Оомото и с помощта на този международен език се започва усилена дейност из целия свят за разпространение на движението. В Камеока, центъра на движението, се започва издаването на есперантското списание „Оомото“, което влиза вече в шестата си година. В Париж се издава също на есперанто в-ка „Oomoto Internacia“. който също се разпространява из целия свят.
към текста >>
Оомото влиза във връзка с
китайското
духовно движение Тао-Йуан и се започва тясно съработничество за духовното издигане на двата народа и за сближението им.
последния бе освободен напълно от отговорност по заведеното дело. Така се свършил шумния процес, заведен против Оомото. Разпространение В това време, обаче, ръста на движението не се спира, — последното непрестанно расте, укрепява се и придобива все по-нови и по-здрави позиции. В 1924 г. Дегучи заедно със свои ученици пътува и проповядва из северен Китай и Манджурия, където бил посрещан радостно от населението.
Оомото влиза във връзка с
китайското
духовно движение Тао-Йуан и се започва тясно съработничество за духовното издигане на двата народа и за сближението им.
Дегучи прокарва нашироко изучаването на есперанто в движението Оомото и с помощта на този международен език се започва усилена дейност из целия свят за разпространение на движението. В Камеока, центъра на движението, се започва издаването на есперантското списание „Оомото“, което влиза вече в шестата си година. В Париж се издава също на есперанто в-ка „Oomoto Internacia“. който също се разпространява из целия свят. Появяват се и няколко отделни издания на френски, немски и английски езици.
към текста >>
55.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Америка и
Китай
.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 15 април 1930 год. В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Кризата.
Америка и
Китай
.
Детето разсъждава. (Орионо) Из „Al Torento“ (Стеллан Енгхолм — Швеция.) Из Беседите! Манифест към всесветското учителство Книжнина Кризата. Мнозина се оплакват от тежката криза, която потиска и задушава нашия стопански живот: непродадени земеделски и други произведения, следователно — безпаричие в село. Липса на купувачи в града, следователно, — затруднения, протестирани полици и фалити.
към текста >>
Америка и
Китай
Детето разсъждава.
Управниците са такива, какъвто е и народа. Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие. * Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления. Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство. Сако една духовна революция, революция в съзнанието на хората, може да обнови света и да премахне завинаги извора на всякакви „кризи“.
Америка и
Китай
Детето разсъждава.
— Татко, аз снощи много мислих за Китай. — Какво мисли, моето дете? — Кака чете. че там имало страшен глад и че ядели децата. — Да, моето момченце.
към текста >>
— Татко, аз снощи много мислих за
Китай
.
Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие. * Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления. Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство. Сако една духовна революция, революция в съзнанието на хората, може да обнови света и да премахне завинаги извора на всякакви „кризи“. Америка и Китай Детето разсъждава.
— Татко, аз снощи много мислих за
Китай
.
— Какво мисли, моето дете? — Кака чете. че там имало страшен глад и че ядели децата. — Да, моето момченце. — А нали в Америка има много жито?
към текста >>
Ето че и бедните
китайци
са спасени и че няма защо да ядат мъничките си деца!
Кака чете, че житото там е тъй много, че не знаели вече какво да го правят, вярно ли е това татко? — Вярно е, детето ми, че Америка има много добра реколта и че не намира пазар за житата си. — Ура, татко! Ето какво намислих! Цяла нощ съм мислил и чаках с нетърпение да съмне за да ти го кажа!
Ето че и бедните
китайци
са спасени и че няма защо да ядат мъничките си деца!
Но, татко, още нещо ще те питам. — Какво е то, дете? — Нали Америка, Китай, Англия и всички други държави имат параходи? — Разбира се, много и много параходи имат. — Но, татко, какво чакат тогава тия параходи?
към текста >>
— Нали Америка,
Китай
, Англия и всички други държави имат параходи?
Ето какво намислих! Цяла нощ съм мислил и чаках с нетърпение да съмне за да ти го кажа! Ето че и бедните китайци са спасени и че няма защо да ядат мъничките си деца! Но, татко, още нещо ще те питам. — Какво е то, дете?
— Нали Америка,
Китай
, Англия и всички други държави имат параходи?
— Разбира се, много и много параходи имат. — Но, татко, какво чакат тогава тия параходи? Защо не натоварят житото от Америка и не го занесат на гладуващите китайчета? Или може би не знаят, че в Китай има глад и че ядат децата си? Аз това исках да те питам.
към текста >>
Защо не натоварят житото от Америка и не го занесат на гладуващите
китайчета
?
Но, татко, още нещо ще те питам. — Какво е то, дете? — Нали Америка, Китай, Англия и всички други държави имат параходи? — Разбира се, много и много параходи имат. — Но, татко, какво чакат тогава тия параходи?
Защо не натоварят житото от Америка и не го занесат на гладуващите
китайчета
?
Или може би не знаят, че в Китай има глад и че ядат децата си? Аз това исках да те питам. Защо тогава да не пишем на американцитe така: „Нека не ви е мъчно, че житото ви няма пазар. Ето в Китай хората гладуват. Натоварете колкото можете параходи и им го занесете.
към текста >>
Или може би не знаят, че в
Китай
има глад и че ядат децата си?
— Какво е то, дете? — Нали Америка, Китай, Англия и всички други държави имат параходи? — Разбира се, много и много параходи имат. — Но, татко, какво чакат тогава тия параходи? Защо не натоварят житото от Америка и не го занесат на гладуващите китайчета?
Или може би не знаят, че в
Китай
има глад и че ядат децата си?
Аз това исках да те питам. Защо тогава да не пишем на американцитe така: „Нека не ви е мъчно, че житото ви няма пазар. Ето в Китай хората гладуват. Натоварете колкото можете параходи и им го занесете. Тогава те няма да ядат децата си и ще ви благодарят." Но, татко, ти защо ми се смееш?
към текста >>
Ето в
Китай
хората гладуват.
— Но, татко, какво чакат тогава тия параходи? Защо не натоварят житото от Америка и не го занесат на гладуващите китайчета? Или може би не знаят, че в Китай има глад и че ядат децата си? Аз това исках да те питам. Защо тогава да не пишем на американцитe така: „Нека не ви е мъчно, че житото ви няма пазар.
Ето в
Китай
хората гладуват.
Натоварете колкото можете параходи и им го занесете. Тогава те няма да ядат децата си и ще ви благодарят." Но, татко, ти защо ми се смееш? Нима е толкова смешно това? — Не е смешно, детето ми, съвсем не е смешно. Напротив. Ние сами.
към текста >>
56.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В чужбина Японско-
китайската
война се приключи, но преговорите още се водят без де са достигнали пълно съгласие.
държавата, в лицето не всичките й висши и нисши функции трябва де отстъпи от това първествуващо място, което заема днес в живота на народа, да вземе едно скромно, естествено, зависимо положение, да се превърне от господар в слуга, от паразит в истински помощник на народа, който е същината на това, което подразбираме под думите: родина, отечество, България, а не държавната машина. Ножици. големи ножици са нужни ! Но нужни са също така и големи хора, които да могат да си послужат с тях! Тия хора трябва да дойдат! Иначе — България е загубена.
В чужбина Японско-
китайската
война се приключи, но преговорите още се водят без де са достигнали пълно съгласие.
Няколко месеца светът беше в тревога от опасността този конфликт да не се разрази в световна буря. За сега тая опасност като че ли е избегната, но все още има нещо, което постоянно дими в Далечния Изток. Империализма, желанието за разширение на японците, може утре да извика нов конфликт със Съветска Русия, а от там до избухването на обща антисъветска или всесветска война не е далече. Поуката, която извличаме от спирането на японските военни действия в Китай е тази. че когато всички останали държави са против войната, не много трудно да се наложи, на този, който я е почнал, да я спре.
към текста >>
Поуката, която извличаме от спирането на японските военни действия в
Китай
е тази.
Иначе — България е загубена. В чужбина Японско-китайската война се приключи, но преговорите още се водят без де са достигнали пълно съгласие. Няколко месеца светът беше в тревога от опасността този конфликт да не се разрази в световна буря. За сега тая опасност като че ли е избегната, но все още има нещо, което постоянно дими в Далечния Изток. Империализма, желанието за разширение на японците, може утре да извика нов конфликт със Съветска Русия, а от там до избухването на обща антисъветска или всесветска война не е далече.
Поуката, която извличаме от спирането на японските военни действия в
Китай
е тази.
че когато всички останали държави са против войната, не много трудно да се наложи, на този, който я е почнал, да я спре. Днес икономическият живот има такова първенствующо значение навсякъде, та достатъчно е да се обяви един пълен бойкот на една държава от страна на другите, за да бъде тя веднага принудена да отстъпи. Тия които желаят мира, имат в ръцете си много силно оръжие и трябва да го използват когато стане нужда. Но, няма ли единство, разделят ли се държавите на групи, едни за, други против държавата, която напада, тогава това средство вече почва да губи силата си. *** Изборите за председатели на републиката в Германия, макар и да бе избран Хиндербург, представител на умереното течение в Германия, и противник по настояще на авантюрите, все пак отбелязаха голямо засилване на войнствения дух, което се изрази в подадените 13 милиона гласа за Хитлер.
към текста >>
57.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Премахнете тия
китайски
стени.
— Страхуваме се от подозрения и затова не възстановяваме отношенията си с Русия, тогава, когато даже Фашистка Италия отдавна търгува с нея. България ще има голяма полза от възстановяването на редовните търговски отношения със Съв. Русия. От там ще получим много евтини стоки. Ще можем и да изнесем много наши произведения, за които мъчно намираме пазар на запад. Русия не е чума.
Премахнете тия
китайски
стени.
Вслушайте се в нуждите на нашия стопански живот и направете това, което отдавна трябваше да бъде направено: отворете границите откъм Съветска Русия за свободната размяна на стоките. Словото на Учителя От смърт в живот Във великия Божествен живот всичко е постижимо. Въпроса е само за времето. Там. където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време.
към текста >>
Военните били против спирането на военните действия в
Китай
и намирали, че изхода от кризата, която е обхванала Япония, ще бъде в заемането на нови области на Азиатския континент.
Оряхово, желае да състави сборник от есперантски песни и затова се обръща към всички, които имат възможност, да го подпомогнете, като му изпратите материал за сборника. * В Гърция избухна обща стачка. Обявено е военно положение. Според някои вестници, готвело се установяване на военна диктатура. * В Япония военните убиха министър-предсевателя Имукаи, защото не водел сериозна външна политика и бил отстъпчив по въпроса за Манджурия.
Военните били против спирането на военните действия в
Китай
и намирали, че изхода от кризата, която е обхванала Япония, ще бъде в заемането на нови области на Азиатския континент.
Да видим какво ще забъркат за света тия военни. Според някои съобщения, били сме в навечерието на руско-японска война. * Във Франция един руски емигрант уби председателя на републиката Пол Думер. Нови книги С Христа, повест за народа, от Л. Лулчев Книга за Живия Бог, от Бо Йин-Ра Книга за човека, от Бо-Йин-Ра Озарения връх, песни и стихотворения от Еделвайс Новата Ева, беседи от Петър Дънов Вехтото премина, сборник беседи от Петър Дънов Дванадесет баби, стихотворения от, Олга Славчева Защо вярвам в безсмъртието на човека, научни доказателства за безсмъртието, от Сър Оливър Лодж Човек и Бог, опит за кратко изложение основните принципи на окултизма и учението на Бялото Братство Въведение в асоционизма, от Д-р К.
към текста >>
58.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чудната врата, народни и по народни мотиви въздържателни приказки, от Ценко Цветснов, Деца от далечните страни, разкази за холандчете,
китайчета
, япончета, ескимосчето и др.
Дядо Благо Книжнина Получиха се в редакцията следните книги: Избрани стихотворения от Ф. И. Тютчев, превел Йордан Ковачев, стр. 66, цена 20 лв. Изпуснати хора, драма в 5 действия от Йордан Ковачев, стр. 66, цена 16 лв.
Чудната врата, народни и по народни мотиви въздържателни приказки, от Ценко Цветснов, Деца от далечните страни, разкази за холандчете,
китайчета
, япончета, ескимосчето и др.
Последните две книжки са номера на библиотека „Златни Класове,“ която те издаде 7 книжки за 70 лв. но за абонати — 25 лв. Всички горни книги са издание на Коопср. Изд. Посредник, София. Доброто настроение като сила в живота, от О.
към текста >>
59.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса -
китайци
, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса.
Но окултната наука познава този процес още от полярната епоха и го проследява до наши дни. А познанията на сегашните учени се отнасят повече до настоящото състояние на този процес - до историята на Бялата раса. И тази Бяла раса се е развила в ред подpacu и народности. В Бялата раса проличават три големи подраси: Англосаксонска, в която влизат англичани, германци, шведи, норвежци, датчани; Латинска, в която влизат французи, италианци, испанци и третата под- раса е Славянската, в която влизат руси, поляци, чехи, югославяни и българи. Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните.
Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса -
китайци
, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса.
Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса. Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие.
към текста >>
Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на
Китай
, започва да се организира за борба с бялата раса.
Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните. Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение.
Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на
Китай
, започва да се организира за борба с бялата раса.
Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие. За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост.
към текста >>
60.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А аз зная, че това е възможно, у нас, в
Китай
има много такива случаи.
„Не, казва, сам аз съм здрав, ами с жената с лошо. Много лошо и кой ще я излекува, съвсем не зная. Неотдавна започна да говори най-чудни неща. Казва, че някой се е вселил в нея, и при това не един, а двама. И откъде измисля тия неща — единият бил удавник, а другия пияница, умрял от препиване.
А аз зная, че това е възможно, у нас, в
Китай
има много такива случаи.
Помолих го да повика жена си. Тя дойде. И без това тя си бе дребна и суха, а сега изглеждаше още по малка и изсъхнала. Както ви казах — съвсем проста бурятка, неграмотна. Тя влезе, а мъжът й излезе от стаята.
към текста >>
61.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днешни потомци на тази раса са:
китайците
, японците и американските червенокожи племена.
Първите две раси принадлежат на едно извънредно отдалечено минало. От тях вече нима никаква следа на земята и затова ще ги отминем. Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка. Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса. Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка.
Днешни потомци на тази раса са:
китайците
, японците и американските червенокожи племена.
Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота.
към текста >>
62.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Франция е в тревога от това и прави и тя същото, укрепява с
китайска
стена границата откъм Белгия.
Погледнете навред по света и ще се уверите в това. Ето в Испания вече няколко месеца се води страшна междуособна война — брат с брат се избиват по улиците с нечувана жестокост. Преди известно време в Съветска Русия избиха първенците на революцията и се готвят нови процеси против други подобни. В Германия увеличиха военната служба. Хитлер въоръжава своя народ да запази „мира“ в Европа.
Франция е в тревога от това и прави и тя същото, укрепява с
китайска
стена границата откъм Белгия.
В Италия — Мусолини възстановява Римската империя, чрез потисничеството и робството на беззащитните чернокожи в Африка. Малкото Съглашение прави разчет на своята военна мощ и заявява на всеослушание, че то притежава 20 милиона войници, които, в случай на нужда, може да мобилизира и ги принесе в жертва на кръвожадния бог на войната. В далечния изток — непрестанни конфликти и борби . . . И пр.
към текста >>
63.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една
китайско
императрица попитала един мандарин: „Как да науча моя син, да бъде местен, искрен и справедлив?
По-къс е пътя при подражанието, отколкото при творческото ориентиране в новия свят и затова то го предпочита. То копира това, което се прави, а не това, за което му се четат проповеди. Детето е преди всичко дейно същество. По пътя на действието нещата стават понятни за мисълта му. Как ще разбере то една суха проповед или поучени?
Една
китайско
императрица попитала един мандарин: „Как да науча моя син, да бъде местен, искрен и справедлив?
“— „Като никого не му говорите за тия неща, а ги вършите“ — бил отговорът. И точно този е пътя, по който трябва до вървим. Една моя позната преди няколко години каза на едно от своите близначета 4-5 годишно. — „Кажи на госпожата, която звъни, че ме няма в къщи.“ То отиде и казва: „Мама каза да каже, че я няма в къщи.“ Разбира се, получи си порядъчно количество мъмрене, че дори и бой. Малко след това детето излъга майка си, че не е пипало шоколада оставен и за двете братчета.
към текста >>
64.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така, ний я намираме, с различни модификации, по всички части на земята, които са обитавани още или са били обитавани от цивилизовани народи: Арабия, Персия, Индия,
Китай
.
ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА Фабр Д‘Оливе (продължение от бр. 192) Според Платона, египетските жреци са изработили образци на мелодии и хармонии, които гравирани на плочи, били изложени за всички в храмовете. Не се позволявала никаква промяна на тези модели. И понеже едни и същи закони управляват музиката, живописта и скулптурата, произведенията на тези три изкуства са продължавали своя живот в течение на десет хиляди години. Платон, отбелязвайки този голям период от време, и, като че ли предчувствайки, че следващите поколения ще погледнат на него със съмнение, повтаря: „Когато аз казвам десет хиляди години, то това не е само един израз, но означава буквално десет хиляди години: така, на този институт трябва да се гледа като на шеф д’ьовр на законодателството и политиката.“ Стариността на тази музикална система се доказва от нейната универсалност.
Така, ний я намираме, с различни модификации, по всички части на земята, които са обитавани още или са били обитавани от цивилизовани народи: Арабия, Персия, Индия,
Китай
.
Арабите както го признават сами, са заели своята музика от персите. Персите дължат своята музика на индусите, което се доказва от числото и сходността на гамите. И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало. Що се отнася до китайската музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие. и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи.
към текста >>
Що се отнася до
китайската
музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие.
Платон, отбелязвайки този голям период от време, и, като че ли предчувствайки, че следващите поколения ще погледнат на него със съмнение, повтаря: „Когато аз казвам десет хиляди години, то това не е само един израз, но означава буквално десет хиляди години: така, на този институт трябва да се гледа като на шеф д’ьовр на законодателството и политиката.“ Стариността на тази музикална система се доказва от нейната универсалност. Така, ний я намираме, с различни модификации, по всички части на земята, които са обитавани още или са били обитавани от цивилизовани народи: Арабия, Персия, Индия, Китай. Арабите както го признават сами, са заели своята музика от персите. Персите дължат своята музика на индусите, което се доказва от числото и сходността на гамите. И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало.
Що се отнася до
китайската
музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие.
и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи. На друго място ще се постарая да изясня как е възможно египтяните и китайците да имат едновременно същата музика, без да са я заели едни от други — посочвайки общия извор, от гдето са я почерпили и едните и другите. В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че китайците, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците. Известният Конг-Тзе, когото нашите първи мисионери, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на Китай, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави. Той мислел, както Платон е изразил това няколко века по-късно, че музиката трябва да бъде считана като един от първите елементи на възпитанието и че нейния упадък е най-сигурния признак за упадъка на народите.
към текста >>
На друго място ще се постарая да изясня как е възможно египтяните и
китайците
да имат едновременно същата музика, без да са я заели едни от други — посочвайки общия извор, от гдето са я почерпили и едните и другите.
Арабите както го признават сами, са заели своята музика от персите. Персите дължат своята музика на индусите, което се доказва от числото и сходността на гамите. И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало. Що се отнася до китайската музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие. и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи.
На друго място ще се постарая да изясня как е възможно египтяните и
китайците
да имат едновременно същата музика, без да са я заели едни от други — посочвайки общия извор, от гдето са я почерпили и едните и другите.
В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че китайците, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците. Известният Конг-Тзе, когото нашите първи мисионери, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на Китай, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави. Той мислел, както Платон е изразил това няколко века по-късно, че музиката трябва да бъде считана като един от първите елементи на възпитанието и че нейния упадък е най-сигурния признак за упадъка на народите. Конг-Тзе е бил, приблизително, съвременник на Питагора и на втория Зороастър; без да познава тези божествени хора, без дори да е чувал де се говори за тях, той изповядвал тяхната доктрина. Дълбок моралист като законодателя на персите, той е прониквал в научните принципи като Питагор.
към текста >>
В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че
китайците
, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците.
Персите дължат своята музика на индусите, което се доказва от числото и сходността на гамите. И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало. Що се отнася до китайската музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие. и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи. На друго място ще се постарая да изясня как е възможно египтяните и китайците да имат едновременно същата музика, без да са я заели едни от други — посочвайки общия извор, от гдето са я почерпили и едните и другите.
В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че
китайците
, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците.
Известният Конг-Тзе, когото нашите първи мисионери, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на Китай, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави. Той мислел, както Платон е изразил това няколко века по-късно, че музиката трябва да бъде считана като един от първите елементи на възпитанието и че нейния упадък е най-сигурния признак за упадъка на народите. Конг-Тзе е бил, приблизително, съвременник на Питагора и на втория Зороастър; без да познава тези божествени хора, без дори да е чувал де се говори за тях, той изповядвал тяхната доктрина. Дълбок моралист като законодателя на персите, той е прониквал в научните принципи като Питагор. Музикалната система на неговото отечество му е била напълно позната и изглежда дори, че той е бил — вещ и в изпълнението на музиката.
към текста >>
Известният Конг-Тзе, когото нашите първи мисионери, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на
Китай
, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави.
И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало. Що се отнася до китайската музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие. и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи. На друго място ще се постарая да изясня как е възможно египтяните и китайците да имат едновременно същата музика, без да са я заели едни от други — посочвайки общия извор, от гдето са я почерпили и едните и другите. В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че китайците, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците.
Известният Конг-Тзе, когото нашите първи мисионери, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на
Китай
, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави.
Той мислел, както Платон е изразил това няколко века по-късно, че музиката трябва да бъде считана като един от първите елементи на възпитанието и че нейния упадък е най-сигурния признак за упадъка на народите. Конг-Тзе е бил, приблизително, съвременник на Питагора и на втория Зороастър; без да познава тези божествени хора, без дори да е чувал де се говори за тях, той изповядвал тяхната доктрина. Дълбок моралист като законодателя на персите, той е прониквал в научните принципи като Питагор. Музикалната система на неговото отечество му е била напълно позната и изглежда дори, че той е бил — вещ и в изпълнението на музиката. В книгата Луп-Ю четем, че когато този философ свирел един ден на Кинг, един добър селянин, който минавал покрай неговата порта се спрял да го послуша, и, трогнат от хармонията, която този инструмент предавал, се провикнал: „О, с какви велики неща е изпълнена душата на този, който свири така!
към текста >>
Би ми отнело много място ако почнех да цитирам подробно всички текстове от книгите на
китайците
, които говорят за музиката.
Мъдрецът намира в нейните акорди един неизчерпаем извор на възпитание и радост. Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави. Стиховете изразяват чувствата на душата, песента оживява словата, музиката модулира песента, хармонията обединява всички гласове и свързва с тях звуците на различните инструменти: най-безчувствените сърца биват трогнати и човек се съединява с духа. Куеи се казвал мъдрецът, на когото императорът спрял своя избор, за да му повери това важно място. За него именно се говори в същата книга, чиято възраст е на повече от две хиляди години преди времето, в което се е явил Орфей, че той може да смекчава и най-жестоките хора, да изпълва душите им с благородни чувства и, с помощта на своето изкуство, вдъхвайки душа на своите инструменти, да привлича животните и да скачат от радост около него.
Би ми отнело много място ако почнех да цитирам подробно всички текстове от книгите на
китайците
, които говорят за музиката.
Пан-Ку, най-прочутият историк на Китай, твърди, че цялата доктрина на Кингите служи да докаже необходимостта от музиката. Поетите и ораторите са я определяли като ехо на мъдростта, царица и майка на добродетелта, вестители на волята на Върховното Същество; наука, която разкрива Бога в човека и го води към Него. Писателите от всички епохи й приписват силата да привлича на земята висшите същества, да извиква душите на умрелите, да вдъхва на хората любов към добродетелта и да ги подтиква към изпълнение на техните длъжности „Желаете ли да узнаете, казвали те, дали една държава е добре управлявана, дали нравите на нейните жители са добри или лоши? Изследвайте музиката която владее там.“ Размишлявайки върху тези идеи, които хората като Питагор и Конг-Тзе са еднакво приели и са ги придали на своите ученици в най-отдалечени страни, след като са ги почерпили от свещения книги на два от най-старите народи на света, трудно е да ги считаме за лишени от всякаква основа и да приписват само на случая тяхното необикновено сходство. Струва ми се, въпреки мнението на Делаборд.
към текста >>
Пан-Ку, най-прочутият историк на
Китай
, твърди, че цялата доктрина на Кингите служи да докаже необходимостта от музиката.
Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави. Стиховете изразяват чувствата на душата, песента оживява словата, музиката модулира песента, хармонията обединява всички гласове и свързва с тях звуците на различните инструменти: най-безчувствените сърца биват трогнати и човек се съединява с духа. Куеи се казвал мъдрецът, на когото императорът спрял своя избор, за да му повери това важно място. За него именно се говори в същата книга, чиято възраст е на повече от две хиляди години преди времето, в което се е явил Орфей, че той може да смекчава и най-жестоките хора, да изпълва душите им с благородни чувства и, с помощта на своето изкуство, вдъхвайки душа на своите инструменти, да привлича животните и да скачат от радост около него. Би ми отнело много място ако почнех да цитирам подробно всички текстове от книгите на китайците, които говорят за музиката.
Пан-Ку, най-прочутият историк на
Китай
, твърди, че цялата доктрина на Кингите служи да докаже необходимостта от музиката.
Поетите и ораторите са я определяли като ехо на мъдростта, царица и майка на добродетелта, вестители на волята на Върховното Същество; наука, която разкрива Бога в човека и го води към Него. Писателите от всички епохи й приписват силата да привлича на земята висшите същества, да извиква душите на умрелите, да вдъхва на хората любов към добродетелта и да ги подтиква към изпълнение на техните длъжности „Желаете ли да узнаете, казвали те, дали една държава е добре управлявана, дали нравите на нейните жители са добри или лоши? Изследвайте музиката която владее там.“ Размишлявайки върху тези идеи, които хората като Питагор и Конг-Тзе са еднакво приели и са ги придали на своите ученици в най-отдалечени страни, след като са ги почерпили от свещения книги на два от най-старите народи на света, трудно е да ги считаме за лишени от всякаква основа и да приписват само на случая тяхното необикновено сходство. Струва ми се, въпреки мнението на Делаборд. който е написал своите четири тома само за да докаже превъзходството на нашата музика, че това превъзходство съвсем не е доказано, и че никак не изглежда, както той казва, че древните били пълни невежи по отношение на това изкуство.
към текста >>
65.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и
китайска
култури.
Защото ако здравето, радостите, ума, имота — всичко това Бог го е дал и е негово — какво има да плачеш, ако Той го употребява тъй или иначе по волята си? Не е ли Той Господаря, а ние слугите само? (следва) Л. Лулчев ОПИТ ЗА ОЧЕРТАВАНЕ ПЪТЯ НА НОВАТА МУЗИКА Развитието на музиката от дълбока древност до сега представя една голяма област за изследване, но би могло да се каже, че малко проникновени анализи са правени от естетично и научно гледище. Всичко в природата е музика, вечна музика, чиито без бройни мелодии музикалните гении са възпроизвели в своето тоново изкуство, съчетавайки ги в многообразни съзвучия, за да изразят музикалните преживявания на своята душа.
Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и
китайска
култури.
Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действат така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра.
към текста >>
66.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След завземането на Шанхай, главният търговски град, вратата на
Китай
- с 3 милиона жители, японците са днес вече пред вратите на Нанкинг — столицата на централното правителство в днешния
Китай
.
Полша иска колонии. При разговорите, които г. Делбес е водил в Полша, му е изтъкнато, че Полша се нуждае от колонии, където. да пласира огромния прираст на населението си. Японците пред Нанкинг.
След завземането на Шанхай, главният търговски град, вратата на
Китай
- с 3 милиона жители, японците са днес вече пред вратите на Нанкинг — столицата на централното правителство в днешния
Китай
.
Жетвата е голяма... (пътни бележки) „Жетвата е голяма, а жетварите са малко“ Xристос Когато човек излезе от затворения кръг, в който обикновено се движи и се опита да влезе в непосредствен досег с по-широки кръгове от народа, първото силно впечатление, което всецяло го обхваща, е това, че има безбройно число будни души, които са застанали на прага на новото, дирят новото, жадуват за него, но няма кой да ги упъти, няма кой да им посочи истинска светлина, няма кой да ги поведе в правия път. Често, почти винаги дори, тия хора, търсейки и стремейки се към новото, към истинското, реалното, се заблуждават от различни фалшиви идеали и схващания, отклоняват се и вървят по какви ли не лъжливи пътища. И често, много често, те спират в една точка завъртат се в един омагьосан кръг на тесни, закостенели, фанатични разбирания и живот, и там повече или по-малко безплодно изразходват своите духовни сили, докато първичния импулс в душата им за търсене на истината съвършено замре, не можейки да черпи живот и да се проявява в тесните рамки на веднъж възприетите схващания. Тия хора, въпреки тяхната външна, видима идейност или религиозност, са застанали като омагьосани в своите догми и формули, замръзнали са в едно положение, и като че ли не искат да се движат напред. В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят.
към текста >>
67.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето, в града Шанхай, в
Китай
, мирното население пострада повече, отколкото войниците.
До 1941 година Англия предполага да има 25 от най големите дреднаути (военни параходи) Америка около 20, а останалите държави около девет, осем, седем. След няколко години ще има повече от сто хиляди аероплани, хвърчащи птици по небето. Хвърчащите змейове, за които се говори в Откровението, това са тия аероплани, които изригват огън. Едно време във войните страдаха войниците, а сега страда най-вече мирното население. Войниците няма да страдат толкова много, колкото мирното население.
Ето, в града Шанхай, в
Китай
, мирното население пострада повече, отколкото войниците.
И в бъдеще, като се наплодят много тия змейове, ще почнат да хвърлят огън отгоре. Вие казвате: Защо Господ създаде така света? Този въпрос го оставете настрана. Запитайте се, защо вие направихте света такъв. На онези, които запитват защо Господ създаде така света, Той отговаря на всекиму според случая.
към текста >>
68.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Далечна флейта свири,
китайска
антология.
Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров. Избрани песни, от Мара Белчева. Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс. Бранд, драматична поема от Хенр. Ибсен, съдържаша богата окултна символика.
Далечна флейта свири,
китайска
антология.
На планината, приказка от Люб. Лулчев. Татковите приказки за нея, от Бенита. Край огнището, разкази от Л. Лулчев. Думите на видния странник. от Л. Лулчев.
към текста >>
69.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в
Китай
реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз.
Идва време когато нещата загубват своя смисъл и изгладнялото сърце на Европа ще потърси храна. Тя рано или късно ще приближи към този скромен жетвар, които събира ръжта под палещите лъчи на слънцето. Защото, ако работите и свързаните с тях покупки и продажби, жаждата за удоволствие, не могат да чакат, любовта всякога чака, а с нея чакат красотата и страданието, просветената мъдрост, смирението и пълната с вяра самоотверженост. Изтокът ще чака докато не удари неговият час.“ В нашата епоха са характерни външната протоколност и стандартност. Света се механизира, както в отношенията между отделните хора, така и по някои големи въпроси.
В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в
Китай
реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз.
Ние долавяме ясните признаци, че нашето време е граница на два важни и съществени етапа в развитието. Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и синтетичност. В някой много високи върхове на нашата съвременна културност се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново чувство и усещане за света, което можем да на-речем едва ли не един неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което показва природата и извършващите се в нея процеси като продукти на една скрита космична интелигентност. Още един голям световен конфликт, който неминуемо виене като съдба над човечеството, ще разоре по дълбоко браздите на световната душа, и в тоя рохкав чернозем напоен със сълзите и страданията на милиони човеци, лесно ще прокълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца.
към текста >>
70.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Японският и
китайският
хамали по цели дни дигат тежести, или пък тичат със своята двуколка да разнасят пътници или багаж, а се хранят с шепа ориз и пият по чаша топла вода.
Вола, с който оре, който му е другар и помощник в живота, с който с поделя всичко, след като остарее и стане негоден да върши работата си, той не го оставя да умре от естествената си смърт, а го заколва. По-милостиво постъпва индиеца, когото навярно мнозина считат за полудив — след като остарее вола или кравата, които са му помагали в живота и са съдействали за неговата и тая на семейството му прехрана, той ги поставя в специални краварници да довършат последните дни на живота си в мир и почивка. Или пък имат навик да се оправдават, като критикуват тия. които се хранят с плодове и растителна храна, доказвайки им, че тя не била достатъчно хранителна и че не дава достатъчно енергия, а само месната храна дава сила. Друга заблуда, още по-голяма.
Японският и
китайският
хамали по цели дни дигат тежести, или пък тичат със своята двуколка да разнасят пътници или багаж, а се хранят с шепа ориз и пият по чаша топла вода.
Европееца се чуди как може да се развива такава голяма енергия от толкова малко храна. И това, както виждаме, не може да оправдае месоядеца. Вегетарианството и въздържанието няма да се наложи на човеците по външен закон, а по вътрешен път, по свобода и съзнание. Новият живот ще дойде по вътрешен закон, а новата култура ще се строи със Светлина, Истина и Любов. „Нови сърца и нова земя ще им дам.“ Не сме ли пред прага на това време?
към текста >>
71.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съчиненията на Сведенборг, които са доста много до сега са издадени всички или част от тях на следните езици: Чешки, Английски, Фински, Френски, Италиански, Японки,
Китайски
, Латински, Унгарски, Немски, Hopвежски, Полски, Румънски, Руски, Сръбски, Испански и др.
Когато обикнеш всичко това, ти си обикнал Бога. Да обикнеш Бога във всички и във всичко — защото Той е навсякъде ... И до като ученикът слушаше думите на Учителя си — незнайни врати се разтвориха в душата му, из които струеше чудна светлина. И тази светлина проникна в цялото му същество. И свещен остана за винаги мигът в живота на ученика, когато Учителят му отвори очите, и той видя Бога във всичко и във всички. Benitta 250-годишнината на Сведенборг В спомен на великия швед, син на човечеството, Емануил Сведенбор по случай 250 годишнината от рождението му, е издадена на чешки език съчинението му „Нови Ерусалим и неговата небесна наука“ И един много луксозен албум на англйски език от - Swedenborg society, London“.
Съчиненията на Сведенборг, които са доста много до сега са издадени всички или част от тях на следните езици: Чешки, Английски, Фински, Френски, Италиански, Японки,
Китайски
, Латински, Унгарски, Немски, Hopвежски, Полски, Румънски, Руски, Сръбски, Испански и др.
Желателно е съчиненията на Сведенборг да се преведат и издадат на български език. В Швеция на 20 януари т. г. — рождената му дата е станало голямо литературно музикално тържество под патронажа на краля и на много видни и учени шведи. Умеят народите да ценят своите велики синове и те никога не приличат на нашият, българският народ, който е готов по скоро да хвърли хула и кал в лицето на оня, който работи най много и искрено за неговото добро и издигане, посочвайки правият път към напредък и истинска работа. След много столетия, навярно и нашият народ ще се издигне културно и ще почне да цени добрите си синове и да ги уважава, но днес за днес, сме в плачевно състояние.
към текста >>
72.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Назряло е времето, да се разрешат всички парливи въпроси по мирен начин, да се премахнат
китайските
стени между държавите и да се даде мир на народите.
когато светът се намира пред най-голяма опасност, пред най-грозното нещо — война, ние си пожелаваме „честита нова година“. А нека не забравяме, че за да бъде честита и щастлива, ние трябва да работим с всички сили да бъде такава. Всички — едни с мисли, други с дела да работят за мир между хората, за любов и братство между всички Човечеството трябва да разбере веднъж за винаги, че то не представлява, по същина, индивидуални групи, които трябва да воюват, да се унищожават едни други и да се спъват в развитието си. То е цяло и като така всички народи и държави трябва да се федерират и координират силите си. Докато не дойдат до това съзнание да разберат, че всички те са равноправни членове на човечеството, които имат право да се развиват, да подобряват външните си и вътрешни условия, много често ще се изправяме пред подобни дилеми.
Назряло е времето, да се разрешат всички парливи въпроси по мирен начин, да се премахнат
китайските
стени между държавите и да се даде мир на народите.
Причините на не разбирането се крият в противоречивите интереси на някой заинтересовани страни, но те трябва да си подадат ръце и да отстъпят от непримиримите си позиции за общото благо на човечество. Те трябва да счупят щиковете, които с насочили един срещу други и да сковат от тях плугове и мотики. Истинското разрешение на парливите въпроси в Европа е в създаване на Европейските Съединени Щати. И като се постигне това, за народите ще настане нова епоха, ще се обърне нова страница в историята им. Силите, които до сега и сега насочват все навън — за въоръжения, за завоевания и пр, ще ги отправят навътре, за културни придобивки, за вътрешно подобрение.
към текста >>
73.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какъв истински напредък ще се постигне, когато леталата ще ни пренесат за няколко часа в Европа или в
Китай
?
Тя става опасна, когато чрез своята омайваща красота, включи напълно нашия разум в неодушевената материя. Човечеството днес трябва да насочи всичкото си внимание върху нея и върху причините на своята морална и интелектуална немощ. Какъв смисъл има да увеличаваме удобствата, лукса, красотата, големината и сложността на нашата цивилизация, щом нашето безсилие не ни позволява да ги управляваме? Безполезно е наистина да продължаваме разработването па един начин на живот, който води до развращаване и изчезване на най-благородните качества на големите раси. Много по-полезно би било ако се занимаем със себе си, отколкото да строим по-големи телескопи за изследване строежа на мъглявините, по-бързи параходи, по удобни автомобили, по-евтини радиоапарати.
Какъв истински напредък ще се постигне, когато леталата ще ни пренесат за няколко часа в Европа или в
Китай
?
Необходимо ли е да увеличаваме безспирно производството, с цел хората да консумират все по-големи и по-големи количества безполезни неща? Не са механичните, физичните и химични науки, които ще ни донесат морала, разума, здравето, нервното равновесие, сигурността, мира. Трябва нашата любознателност да вземе по-друга посока от тази, в която сега е заета. Тя трябва да се отправи от физичното и физиологичното към умственото и душевното. До сега науките, които се занимават с човешките същества са ограничили своята дейност само върху известни прояви на техния обект.
към текста >>
74.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разправят ти за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за
Китай
и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Нито в Израиля (из неделната беседа „Нито в Израиля“ – 4.XII.1938 г.) Вярата е едно указание, една — възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик потик. Изобщо вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш, разправят ти за онзи свят, който не си виждал. но вярваш, разправят ти как живеят съществата от онзи свят, и ти вярваш.
Разправят ти за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за
Китай
и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш.
Изобщо, вярата се отнася за неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно, можем да кажем, че в известно отношение няма нещо в света, за което като ти разправят, да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно, докато не вярваш. И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира.
към текста >>
Едни от тях отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в
Китай
, в Япония, в Турция, България — по цялото земно кълбо.
Някои, като погледнат на положението на другите, казват, че Бог е надарил другите хора с много дарби, а тях не бил надарил. Това не е вярно. В света има единично надаряване. но има и колективно надаряване. Никой не е слизал в света сам Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: най-малко 30 — 40 хиляди слизат изведнъж, и като слязат, те се разпределят.
Едни от тях отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в
Китай
, в Япония, в Турция, България — по цялото земно кълбо.
Всички тия души са свързани така, че успяха на едните зависи от успяха на в царството Божие. Това е не другите, и загубите на едните зависят от загубите на другите. Когато някой се оплаква, че работите не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които той е свързан, също не върви добре. Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате.
към текста >>
Везни - Австрия,
Индокитай
,
Китай
, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя.
Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Кадикс, Ню-Йорк, Манчестър, Стокхолм, Цариград и др. Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния. Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай. Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия, Силезия, Тесалия, Вавилон, Гърция. Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж (29°), Тулуза, Хайделберг, Бостън, Вавилон, Багдад, Лос Анжелис, Бриндизи, Страсбург и др.
Везни - Австрия,
Индокитай
,
Китай
, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя.
Градове: Анверс (21°), Франкфурт, Фрибург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам и др. Скорпион - Алжир, Мароко, Юдея, Кападокия, Ютланд, Норвегия, Каталония, Трансвал. Градове: Фец, Ливерпул, Месина, Балтиморе, Нови Орлеан, Вашингтон, Валенция. Стрелец - Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар. Градове: Авиньон, Будапеща, Ротенбург, Щутгард, Толедо и др.
към текста >>
75.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тези, които разглеждат събитията, търсят причините някъде, но причината днес не седи нито в Англия нито в Германия, нито във Франция, нито в Русия, нито в Америка, нито в Япония, нито в
Китай
.
Такава просвета никога в света не е имало по-рано. Казвате: ако светът е толкова просветен, защо е тази криза? Кризата се дължи на миналото. Ако хората не бяха просветени, както днес, не зная какво би станало. Човечеството употребява грамадна сила за да предотврати тази криза и като дойде, да може да я използва.
Тези, които разглеждат събитията, търсят причините някъде, но причината днес не седи нито в Англия нито в Германия, нито във Франция, нито в Русия, нито в Америка, нито в Япония, нито в
Китай
.
Че двама души се състезават, причината не седи в състезанието. Някаква причина има, причината е извън тях. Причината седи в неразбирането на любовта. Онзи, който не разбира любовта, той се състезава. Онзи, който не разбира физическия свят.
към текста >>
76.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава всички народи: англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби, черногорци, финландци, шведи, норвежци, японци,
китайци
всички останали народи, които не съм споменал, Господ ще ги спомене, но всички ще образуват един голям народ - божествен народ.
Във всеки народ се изявява божествения план. Съвременните народи се намират в положението да се координират с Бога. Всички народи ще се сглобят и ще образуват едно цяло. В бъдещето ще има само един народ, разумен народ. Той е божественият народ.
Тогава всички народи: англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби, черногорци, финландци, шведи, норвежци, японци,
китайци
всички останали народи, които не съм споменал, Господ ще ги спомене, но всички ще образуват един голям народ - божествен народ.
Най после и вас да спомене Господ. Не само вас, но да не остане нито един човек по цялата земя, когато да не спомене Господ. Това е благо за всички. Бог има един план за бъдещето, който постепенно ще прилага Страданията, които преживяваме, колкото и да са лоши, представят работата на един велик скулптор или архитект, който сега строи. Тези страдания са временни.
към текста >>
77.
-
Много отдавна и в
Китай
са познавали книгопечатането.
От 241 — различни били само 45. а другите се повтаряли. Заключението било,че надписът бил на някой неизвестен език от преди 4 хил. години. Обаче най-интересното било, че буквите не били писани на ръка, а били печатани с печат. . .
Много отдавна и в
Китай
са познавали книгопечатането.
Значи книги се, печатали и преди да се яви на бял свят Гутенберг: първият начин бил с печат, а вторият — с дъски. Но Йохан Гутенберг изнамери третия начин — печатане с отделни букви, набиране една по една. В същност Гутенберг не е изнамерил книгопечатането, което съществувало много преди него, но изнамерил печатната преса, с което възроди а книгопечатането, направил го е евтино и достъпно за всички. И това е неговата заслуга към човечеството, за което той се почита из цял свят като баща на книгопечатането. Как дошла на Гутенберг идеята, да намери нов начин за книгопечатането?
към текста >>
78.
-
Въпреки страшните „научни предразсъдъци“, с които като с
китайска
стена са се оградили мнозинството от учените на днешното време по всички части на света, въпреки факта, че умовете на болшинството от образованите хора на днешното време е хипнотизирани от „научните“ схващания на материализма, действителността си е действителност и все пак се намират хора.
че убеждението за продължаването живота на личността след разпадането на физическото тяло почива на действителни факти, на многобройни хилядолетни опитности и наблюдения, и че, следователно, по своята същност. то представлява истинско знание същността на нещата, а теоретична вяра, изградена на предположения, каквато е материализмът. Както споменахме и в предишните си статии, от милионни години вече, от времето откакто съществува съзнателния човек на земята, човечеството е вярвало в безсмъртието на човешкия дух. Естествено, ако това беше едно суеверие, едно заблуждение, една лъжа, то не би имало толкова дълговечен живот, не би изтраяло толкова хилядолетия. Но, независимо от опитностите, изследванията и наблюденията в миналото, ние днес имаме такива и на настоящето.
Въпреки страшните „научни предразсъдъци“, с които като с
китайска
стена са се оградили мнозинството от учените на днешното време по всички части на света, въпреки факта, че умовете на болшинството от образованите хора на днешното време е хипнотизирани от „научните“ схващания на материализма, действителността си е действителност и все пак се намират хора.
между които и такива с най-големи заслуги в различни области на науката, които констатират тази действителност, приемат я и я изявяват на всеослушание. Няма никакво значение, че хиляда души ще се дигнат против едного, и че единственият и слаб глас на истината ще бъде заглушен от громките викове и хули, от хилядите гласове на тържествуващото днес заблуждение. Нема никакво значение, че хиляда души подържат лъжата, а само един под държа истината. Все пак, истината ще победи, защото правото е на нейната страна. Само истински свободни умове.
към текста >>
79.
-
Разправят за един
китайски
цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача да се занимава с изучаване езика на животните.
До тогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, когато държи в себе си нещо друго. Защо некои хора не могат да мислят? — Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, ний не можем да мислим.
Разправят за един
китайски
цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача да се занимава с изучаване езика на животните.
Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки, те хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите? “ — „Туй нещо, казва едната, падна от небето.
към текста >>
80.
-
Ерна
Китайски
разкази, Пърл Бък Благодатна земя, Пърл Бък Гордо сърце, Пърл Бък Кораби по небето, Г.
Цвайг Мария Кюри, Ева Кюри Животът на Шели, Андре Мороа Животът на Шопен, Ги дьо Пурталес Жозеф Фуше, Ст Цвайг Микел Анжело, Р Ролан Мария Стюарт, Ст Цвайг Безсмъртна любов, Дук де Помар Знахар, Мостович Нови божества, Пърл Бък Ново поколение, Пърл Бък Човекът, който имаше всичко, Л. Бромфийлд Патриций, Дж. Голсуърти Сребърната лъжица, Дж. Голсуърти Отвъд горите пеят, Трюгве Гюлбрансен Наследството на Бьорндал, Трюгве Гюлбрансен Земя на хората, А. Екзепюри Разглезените деца, Ф.
Ерна
Китайски
разкази, Пърл Бък Благодатна земя, Пърл Бък Гордо сърце, Пърл Бък Кораби по небето, Г.
Гунарсон Дъждове, Л. Бромфийнд Един съвременен герой, Л. Бромфийлд Нощ в Бомбай, Л. Бромфийлд Съвършенство, А. Нербю Лекарска съвест, П.
към текста >>
81.
Всемирна летопис
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Китайският
кабализъм. III.
Исторически преглед на миналите раси и на културите от петата раса. III. Умът и материализмът— отличителна черта и мисия на сегашната пета раса и IV. Ясновидството и любовта — характеристика и мисия на идещата шеста раса. 9. Кабала: I. Тайните на еврейската азбука. II.
Китайският
кабализъм. III.
Кабала на числата, от кабалиста-астролог Сефариал. 10. Самуел Р. Уелс. Физиогномия. IV. Темперамент, с 8 образи на темпераментни типове, превел от английски В. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като
Китай
.
В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория. Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама. Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите. Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни. По тоя начин, устното предание, което водителят на евреите оставил на седемдесетте избрани, съдържало сбора на всичките окултни традиции, които са съществували на земята още От началото на нейната история.
Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като
Китай
.
Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа. По тази причина, археолозите я смесват с много по-късни и по-кратки учения. (Следва) 1). В символическите животни на четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Йоана съществуват всичките елементи на египетския сфинкс, защото законите на символизма са неизменни за всичките времена и народи. Ето защо има и Християнска Кабала, на чело на която стои Откровението (Апокалипсиса).
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите,
китайците
, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия).
Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира. Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания.
Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите,
китайците
, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия).
Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга.
към текста >>
Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и
Китайската
империя.
Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си.
Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и
Китайската
империя.
Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Китайският
кабализъм. III.
Исторически преглед на миналите раси и на културите от петата раса. III. Умът и материализмът— отличителна черта и мисия на сегашната пета раса и IV. Ясновидството и любовта — характеристика и мисия на идещата шеста раса. 9. Кабала: I. Тайните на еврейската азбука. II.
Китайският
кабализъм. III.
Кабала на числата, от кабалиста-астролог Сефариал. 10. Самуел Р. Уелс. Физиогномия. IV. Темперамент, с 8 образи на темпераментни типове, превел от английски В. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер.
към текста >>
Интонацията съставлява за децата, както за
китайците
и светските хора, половина език.
Но тяхното схващане е материалистично, защото умът е оръдие на душата за разбиране на материалните неща. Умственият способ не е единственият и най-дълбокият за разбиране на нещата. Ще приведем едно место из гореспоменатата чудесна книга по възпитанието от Жан Пол Рихтер. Това съчинение съдържа златни мисли по възпитанието и заслужва много по-големо внимание, отколкото му се отдава. Това место гласи: „Не се страхувайте от неразбирането даже на цели изречения; изражението на лицето ви, вашата интонация и желанието на ученика да разбере осветляват едната половина на казаното, а с помощта на тази половина с време ще се осветли и другата.
Интонацията съставлява за децата, както за
китайците
и светските хора, половина език.
Не забравяйте, че децата първоначално се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните, гръцки или друг некой език. Трябва да имаме упование на времето и на връзката между нещата; те ще помогнат на детето да се ориентира. Петгодишното дете разбира думите „но“, „макар“, „обаче“, „разбира се“, обаче, опитайте се да ги обясните и то не на детето, а на баща му! В едничката дума „макар“ се съдържа цяла философия. Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене?
към текста >>
Китайският
кабализъм В английското списание The Quest, между другите интересни статии, срещаме една обстойна студия от Хербърт Чейтли, озаглавена: „Кабализмът в
Китай
“.
22) Тау — ת. Името е Техина (х) или изящен. „Означава микрокосмоса“ (Кирхер). Третият принцип на Бога, който поставя граница на всичко, което съществува в минералното царство. Тая буква е символът на човека, защото определя края на всичко, което съществува, както човек е краят и съвършенството на цялото създание.
Китайският
кабализъм В английското списание The Quest, между другите интересни статии, срещаме една обстойна студия от Хербърт Чейтли, озаглавена: „Кабализмът в
Китай
“.
В нея той разяснява с нови съображения основното схващане на китайците по кабалистиката, известно с положението на „Йинг и Йянг“. Съжаляваме, че не можем да дадем от тая студия една къса извадка, защото е много техническа, и би трябвало да се публикува изцяло. В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли. Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята. Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа.
към текста >>
В нея той разяснява с нови съображения основното схващане на
китайците
по кабалистиката, известно с положението на „Йинг и Йянг“.
Името е Техина (х) или изящен. „Означава микрокосмоса“ (Кирхер). Третият принцип на Бога, който поставя граница на всичко, което съществува в минералното царство. Тая буква е символът на човека, защото определя края на всичко, което съществува, както човек е краят и съвършенството на цялото създание. Китайският кабализъм В английското списание The Quest, между другите интересни статии, срещаме една обстойна студия от Хербърт Чейтли, озаглавена: „Кабализмът в Китай“.
В нея той разяснява с нови съображения основното схващане на
китайците
по кабалистиката, известно с положението на „Йинг и Йянг“.
Съжаляваме, че не можем да дадем от тая студия една къса извадка, защото е много техническа, и би трябвало да се публикува изцяло. В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли. Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята. Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни.
към текста >>
Той казва, че в децималната стълба, както я разбира
китайската
философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята.
Тая буква е символът на човека, защото определя края на всичко, което съществува, както човек е краят и съвършенството на цялото създание. Китайският кабализъм В английското списание The Quest, между другите интересни статии, срещаме една обстойна студия от Хербърт Чейтли, озаглавена: „Кабализмът в Китай“. В нея той разяснява с нови съображения основното схващане на китайците по кабалистиката, известно с положението на „Йинг и Йянг“. Съжаляваме, че не можем да дадем от тая студия една къса извадка, защото е много техническа, и би трябвало да се публикува изцяло. В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли.
Той казва, че в децималната стълба, както я разбира
китайската
философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята.
Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни. Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“. Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена. Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр.
към текста >>
Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва
китайският
кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“.
Съжаляваме, че не можем да дадем от тая студия една къса извадка, защото е много техническа, и би трябвало да се публикува изцяло. В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли. Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята. Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни.
Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва
китайският
кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“.
Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена. Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр. Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят. Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“. _______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал.
към текста >>
Това показва, че и сега в
Китай
мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена.
В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли. Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята. Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни. Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“.
Това показва, че и сега в
Китай
мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена.
Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр. Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят. Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“. _______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал. Според Питагор, „числата са корените на нещата и върху тях е основана вселената“.
към текста >>
Китайците
, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.).
Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре!
Китайците
, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.).
При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен. Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини. Дрехите би трябвало да бъдат от светли цветове, не само за удоволствието на очите на нашите съседи, но и поради ефектите, които произвеждат върху нас цветовете. Сегашната система да се обличаме изцяло в тъмни дрехи предизвиква, без съмнение, голямо понижение и едно състояние на застоялост в умствените способности.
към текста >>
Нежно боядисаните сатени на
китайците
, които употребяват в празнични дни, произвеждат в светлината на тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект.
И сигурно е, че благодарение на тая система ние губим ефектите, които би произвело върху нашето разположение употреблението на разнообразни цветове. Когато бъдем напреднали достатъчно, за да можем да усвоим един разумен обичай, ще бъде много интересно да видим, какви цветове най-вече ще бъдат употребявани от разните типове хора. За сега това е почти съвършено излишно. В много от източните страни обичаите в това Отношение са много по-рационални. В Бирмания, например, където веднъж държах една конференция по случай един голям музикален концерт в Великия Златен Храм в Рангун, моята аудитория представляваше толкова разноцветен и блестящ изглед, като да беше една великолепна градина от разни цветя.
Нежно боядисаните сатени на
китайците
, които употребяват в празнични дни, произвеждат в светлината на тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект.
Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото. Най-грозните форми на дрехи, впрочем, са от последно време, тъй като аз си спомням да съм видел в детинството си неколко от онези костюми с блестящи цветове, които се носеха преди по вече от един век от благородниците, когато не бяха на лов. Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните
китайци
; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса.
Би могла да се проследи неговата древност до такова далечно минало, в сравнение с което датите на неговите свещени писания са дати на вчерашния ден. Дълго време преди да се споменуват тези писания, евреите са съставлявали семето на тази древна раса, която така силно е влияла на Персия в дните, когато последната е изповядвала религията на Иран. Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция.
Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните
китайци
; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса.
Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други. Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък. Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така. Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма. Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там.
към текста >>
Съвременната
китайска
музика има много особености, но съвсем други.
Дълго време преди да се споменуват тези писания, евреите са съставлявали семето на тази древна раса, която така силно е влияла на Персия в дните, когато последната е изповядвала религията на Иран. Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса.
Съвременната
китайска
музика има много особености, но съвсем други.
Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък. Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така. Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма. Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там. Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и драмата и впечатлението, която тя произвежда на зрителите.
към текста >>
Китайците
я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък.
Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса. Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други.
Китайците
я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък.
Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така. Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма. Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там. Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и драмата и впечатлението, която тя произвежда на зрителите. Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати китайски лица, следящи с дълбок интерес представлението.
към текста >>
Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в
китайския
театър, дето много добра
китайска
трупа представляваше драма.
Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса. Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други. Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък. Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така.
Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в
китайския
театър, дето много добра
китайска
трупа представляваше драма.
Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там. Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и драмата и впечатлението, която тя произвежда на зрителите. Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати китайски лица, следящи с дълбок интерес представлението. Тук аз имах случай! отблизо да разгледам тези странни инструменти, на които свирят на дърво с дърво и на метал с метал.
към текста >>
Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в
китайския
театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там.
Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса. Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други. Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък. Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така. Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма.
Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в
китайския
театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там.
Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и драмата и впечатлението, която тя произвежда на зрителите. Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати китайски лица, следящи с дълбок интерес представлението. Тук аз имах случай! отблизо да разгледам тези странни инструменти, на които свирят на дърво с дърво и на метал с метал. Странни и вълшебни бяха звуковете.
към текста >>
Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати
китайски
лица, следящи с дълбок интерес представлението.
Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък. Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така. Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма. Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там. Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и драмата и впечатлението, която тя произвежда на зрителите.
Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати
китайски
лица, следящи с дълбок интерес представлението.
Тук аз имах случай! отблизо да разгледам тези странни инструменти, на които свирят на дърво с дърво и на метал с метал. Странни и вълшебни бяха звуковете. Когато във време на представлението се изпълняваше сцена на насилие, бръмченето и трясъкът на тези инструменти произвеждаха особено внимание на зрителите и можеше да се види, как вълна от потрепване пробягваше по внимателните лица. Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове.
към текста >>
Както в
китайската
и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи.
Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове. На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук. Това беше нещо остро, раздирателно. Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука.
Както в
китайската
и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи.
Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония. Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-разкошна в сложността на своите сливащи се звукове. Хармонията за западния слух е велика вдъхновителка на чувствата, тя се създава от съединението на много ноти, които звучат едновременно и съставляват акорди, които се намират във взаимно сродство, определяно от най-строги правила.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ъглестите ръце са много разпространени, а особено добре оформени се срещат в
Китай
.
Той охотно се подчинява на авторитета и на привилегиите по рождение, по чин, по закон и по обичай. В това отношение хората с ъглести ръце приличат на тези с лопатовидните. Обаче, мотивите за подчинението са съвсем различни у двата типа: и двата респектират авторитета, но първият от покорност спрямо традиционната институция, а вторият вследствие вярната си привързаност към личността на владетеля. Докато притежателят на артистическата ръка цени правилността само тогава, когато тя е съставна част от едно достойно за вниманието ни цяло, човекът с полезната ръка цени дори и едно некрасиво цяло, щом то е на всякъде правилно или е продукт на правилността. За изискванията на реалния живот пожелателни са ъглестите ръце, техният притежател, обаче, никога не ще се чувства, макар и преходно, тъй щастлив, като този с артистическите ръце.
Ъглестите ръце са много разпространени, а особено добре оформени се срещат в
Китай
.
Макар притежателите на този тип ръце да немат такава самостоятелност и енергия, като онези с лопатовидните, трябва да се признае, че първите са, които управляват и владеят света. д) Философската ръка Тази форма има за специфичен признак възлите на пръстите (фиг. 56). Устройството на дланта е особено, тя е еластична, но груба, както при елементарната ръка. Но понеже пръстите са повече с по два възли, крайните стави с ноктите получават форма на бутове, които към дебелия край са закръглени овално. Двете части на доста широкия палец са еднакво големи и силни, което означава еднаква сила на волята и разсъдъка.
към текста >>
Животинският въглен е употребяван от
китайските
и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния.
Естествено при това изследване трябва да се направи голямо увеличение, дори до 45 пъти. По този начин пък наблюдението става но трудно, но това не изменя резултата, понеже и формата и големината на порите са различни у разните хора. Животински въглен като противоотрова Едно домашно средство, което баварските и италианските селяни отдавна употребявате против всички възможни отравяния, е животинският въглен. Това средство е употребено наскоро с успех и в една пражка клиника. Според съобщенията на един мюнхенски вестник, то действало сполучливо против всички отравяния в стомаха, дори и против стрихнина.
Животинският въглен е употребяван от
китайските
и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния.
В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“. Първоначално са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата. Животинският въглен се прави от месо, кости и кръв. И трите вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари. Силата за поглъщане е при различните въглени различна.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Един забавителен случай ми се представи, когато бях в
Китай
.
В редица опити, направени от един мой приятел и резултатите от които бяха публикувани в The Lancet, пациентът бе предаден на дълбок хипнотичен сън и до ръката му бе допряна една кутийка от термометър, за която му се каза, че е нажежена и че ще произведе пришка. Ръката му бе привързана и наблюдавана отблизо. На другия ден на същото место се появи действително една пришка. С позволение на пациента този опит биде повторен не- колко пъти, и се намери, че времето нужно за излекуването на пришката, както и болката, причинена от нея, се изменят, според внушението, направено през хипнозиса. Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение.
Един забавителен случай ми се представи, когато бях в
Китай
.
От него се вижда влиянието на самовнушението. Един китаец дойде при мене веднъж и с тих глас ми каза, че е много болен и може-би ще умре. Понеже не намерих никаква болест у него, дадох му известно подкрепително и го изпра- тих, но той дойде пак на другия ден и изглеждаше действително болен, макар да нямаше нищо лошо в организма му. Тогава повиках преводача за да ми обясни по-добре това, което пациентът не можеше да ми каже на моя език. От обяснението на преводача се разбра, че пациентът е бил проклет, като му било казано, че ще умре след един месец.
към текста >>
Тогава търпението ми се изчерпа, разсърдих се и му казах, че ще му дам един цер № 1 от чуждестранен дявол, който ще изплаши
китайския
дявол и ще го изпрати в ада.
Понеже не намерих никаква болест у него, дадох му известно подкрепително и го изпра- тих, но той дойде пак на другия ден и изглеждаше действително болен, макар да нямаше нищо лошо в организма му. Тогава повиках преводача за да ми обясни по-добре това, което пациентът не можеше да ми каже на моя език. От обяснението на преводача се разбра, че пациентът е бил проклет, като му било казано, че ще умре след един месец. Понеже беше млад, по- старах се да му обясня, че нищо няма да му се случи и че глупаво е да вярва такива празни работи: след една седмица ще бъде добре. Но моите думи не му повлияха, защото на другия ден той изглеждаше по-зле.
Тогава търпението ми се изчерпа, разсърдих се и му казах, че ще му дам един цер № 1 от чуждестранен дявол, който ще изплаши
китайския
дявол и ще го изпрати в ада.
След това го подложих пет минути на една електрическа батерия, която много го изплаши. Един ден подир това пациентът дойде с усмивка и поиска пак от същия цер, и като приложих още веднъж електрическата батерия, той си отиде излекуван. Не се съмнявам, че, без това лечение, той щеше да се остави да умре. Чрез самовнушението могат да се обяснят некои от многото жертвоприношения, които още се пазят в някои страни, макар и безполезно. Такова едно жертвоприношение видех в Китай, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва.
към текста >>
Такова едно жертвоприношение видех в
Китай
, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва.
Тогава търпението ми се изчерпа, разсърдих се и му казах, че ще му дам един цер № 1 от чуждестранен дявол, който ще изплаши китайския дявол и ще го изпрати в ада. След това го подложих пет минути на една електрическа батерия, която много го изплаши. Един ден подир това пациентът дойде с усмивка и поиска пак от същия цер, и като приложих още веднъж електрическата батерия, той си отиде излекуван. Не се съмнявам, че, без това лечение, той щеше да се остави да умре. Чрез самовнушението могат да се обяснят некои от многото жертвоприношения, които още се пазят в някои страни, макар и безполезно.
Такова едно жертвоприношение видех в
Китай
, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва.
Жрецът пееше един дълъг псалом, с високо акордиран еднострунен инструмент и постоянно биене на малък тъпан. Гъсти облаци се издигаха от ароматичните треви, хвърлени върху разгорените въглища; в това време заклаха един петел и с кръвта му поръсиха предната част на парахода, а зрителите се покланяха и произнасяха молитви. Облаците от дим се движеха в този момент в разни форми, а туземците вярваха, че водните дяволи се явяват по този начин на богомолците и по движенията си показват, дали е приета или отхвърлена жертвата. Тук имаше всички условия за самовнушение особено при постоянното монотонно биене на тъпана. Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В съчиненията на
китайския
мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“.
Е. Underhill. The Mystic Way, ibid. The Varieties of Religions Experience. W. James). Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм.
В съчиненията на
китайския
мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“.
„Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя. Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен. „Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“.
към текста >>
Той е бил еднакво почитан в
Китай
и в Япония и приет от християните като -свещена емблема, при което лотосът бил заменен с водна лилия.
Колкото по-стар е символът, толкова по-дълбок и важен е неговия смисъл. Към тези древни символи принадлежи лотос ат. Този цвят е посветен на природата и божеството: той символизира, както абстрактното, тъй и конкретното начало на вселената, като изобразява творческите сили на духовната и физическа природа. Цветът на лотоса се счита свещен от незапомнени времена от арийските народ - индуси. египтяни, и след тях, от будистите.
Той е бил еднакво почитан в
Китай
и в Япония и приет от християните като -свещена емблема, при което лотосът бил заменен с водна лилия.
На иконите за Благовещение Архангел Гаврил, явяващ се на Дева Мария, се изобразява с клонче водни линии в ръка. Това клонче, като символизира огъня и водата или идеята за създанието и раждането, представлява същата идея, както и лотосът, който е възвестил на майката Гаутама (Maha, Маyа) раждането на Буда. И у египтяните Озирис и Хорус се изобразявали винаги във връзка с лотоса, като богове на слънцето или богове на огъня (символизмът на лотоса може да се намери в книгата на Sir William Jones: „Dissertations relating to Asia“). У индусите лотосът служел за емблема на производителните сили на природата, действащи чрез посредството на огъня и водата, иначе —духа и материята. По отношение на материалната природа лотосът символизира плодородието на земята.
към текста >>
Гърците, индусите и
китайците
също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони.
От първата и последната букви на зодиака те са образували името на Бога, „Ал“, когато същите букви, в обърнат ред, дават думата „Ла“ (= не), която е изразявала празнотата на отрицанието. В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим.
Гърците, индусите и
китайците
също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони.
Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните
китайски
стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет.
Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност.
Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните
китайски
стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет.
Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Китаецът Ку-Хунг-Минг в една своя книга препоръчва на европееца
китайската
култура,
китайските
идеали.
до 12. юни 1922 година. Въпросът за Изтока и Запада бил главния, по който се говорило на този конгрес. Накратко ще изложа, в какъв дух е говорено: Днес има голяма пропаст между изток и запад. Авторът на книгата „Ужасите на християнската цивилизация“ говори за падението на европейската култура в сравнение с азиатската.
Китаецът Ку-Хунг-Минг в една своя книга препоръчва на европееца
китайската
култура,
китайските
идеали.
От 15 век естествознанието почна да прави големи успехи. Заедно с това вървеше и подчиняването на природните сили и силния разцвет на техниката. Бездната между религията и науката се увеличаваше. Намираха все по-големи противоречия между двете. Интелигентният човек, навикнал на опитно знание, не можеше вече да се задоволи с вярата.
към текста >>
Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски,
китайски
, арабски, еврейски, сирийски, гръцки, келтски и пр.
са вече лекари, а не дилетанти. Те са намерили в окултизма нещо ценно, което ги е подбудило да образуват лекарския окултен съюз. Също и тези, които работят в областта на окултната педагогика, са хора, които знаят всичко, което може да даде днешната педагогическа наука. Също и лицата, които разработват окултното езикознание, са свършили по филология и даже са прочути в тая област, напр. професор Херман Бек, който пише за окултната страна на звуковете, езика, и пр.
Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски,
китайски
, арабски, еврейски, сирийски, гръцки, келтски и пр.
Литература на окултното движение в Германия през последните 2-3 години Има 3 важни книгоиздателства; в Щутгарт, в Берлин и в Гьотеанум (Дорнах) в Швейцария. За сега централа на окултното движение в Германия е Щутгарт, а Гйотеанум е от международно значение. Щутгартското окултно книгоиздателство издава списанието „Die Drei“, седмичния вестник „ Антропософия“ и няколко библиотеки: библиотека „Наука и бъдеще“, библиотека на клинико - терапевтическия институт и пр. По важни нови книги (освен гореспоменатите): Ернст Юли: „Легенда за светата чаша“ (светия грал). „Между сфинкса и светата чаша“, „Рудолф Щайнер като художник“, Др.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Това безспорно е хубава
китайска
ваза“, каза султанът, като вдигна едно от счупените парчета, „но може ли загубата на една
китайска
ваза да причини такова силно отчаяние и скръб?
Султанът пожела да отидат у Мурада веднага. Едва бяxa минали няколко крачки, когато чуха сърцераздирателни плачове. Те отидоха по посока на плача и не след дълго спряха пред една къща, вратата на която беше отворена. Там те видяха един човек, който плачеше горчиво, с чалма на главата си. Те го попитаха, защо е отчаян, а той в отговор им посочи една счупена ваза, която бе на тротоара пред вратата.
„Това безспорно е хубава
китайска
ваза“, каза султанът, като вдигна едно от счупените парчета, „но може ли загубата на една
китайска
ваза да причини такова силно отчаяние и скръб?
“ „Ах, господа“, каза притежателят на вазата, като взе посетителите за търговци, „аз виждам, че вие сте чужденци и затова не подозирате колко злощастен съм аз и колко право имам да скърбя. Вие не знаете, че говорите на Мурад Нещастника. Ако бихте чули всичките злощастия, които са ме сполетели от рождението ми до сега, вие сигурно бихте ме съжалили и бихте ми дали правото да бъда отчаян“. Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“. Султанът и везирът се извиниха, за дето не ще могат да прекарат с Мурада, като казаха, че ще трябва да се върнат в хана си, дето ги очакват другарите им, но те помолиха да си починат за половин час в неговата къща, през което време, ако спомена за злощастията му не ще го много развълнува, да им разкаже живота си.
към текста >>
„Последствието бе, че сега той можеше да остави за наследство на децата си само две големи
китайски
вази, забележителни по своята красота, но ценни особено поради известни стихове, записани по тях с непонятни букви.
който бе наречен „Саладин Щастливецът“, защото в деня, в който бе роден, баща ми получи известие, че корабът, натоварен с скъпи стоки, който тъй отдавна е очаквал, е пристигнал благополучно на пристанището. „Аз не ще ви отегчавам да ви разправям всичките малки случки, които показваха, че брат ми Саладин е щастлив още от детинство. Като растеше, неговият успех в всичко, което предприемаше, бе тъй очебийно, както бе очебийно и моето нещастие. От времето, когато богато натоварения кораб пристигна, ние заживяхме разкошно и всички отдаваха привидния бащин успех в търговията на късмета на брат ми Саладин. „Когато Саладин бе около двадесет годишен, баща ми заболя тежко и като почувства, че не ще оздравее, повика до леглото си брат ми и, за негово голямо учудване, каза му, че разкоша, всред който сме живели, е изчерпал всичкото му богатство, че неговите търговски работи са много объркани, защото, осланявайки се на надеждата в непрекъснат успех, той е предприел непосилни за него спекулации.
„Последствието бе, че сега той можеше да остави за наследство на децата си само две големи
китайски
вази, забележителни по своята красота, но ценни особено поради известни стихове, записани по тях с непонятни букви.
Стиховете се предполага да действат като талисман върху съдбата на тия, които притежават вазите. „Двете тия вази баща ми завеща на брат ми Саладин, като каза че не се решава да даде едната от тях на мене, защото аз съм тъй нещастен, че сигурно щом я получа, веднага ще я счупя. След смъртта му, обаче, брат ми Саладин, който имаше много добро сърце, ми каза да си избера и взема една от вазите. Освен това той се потруди да ме ободри и насърчи. като често ми повтаряше, че не вярва в „предопределено щастие или злощастие“.
към текста >>
„Като разгледа нашите
китайски
вази, брат ми видя, че в тях има един светло червен прах.
като често ми повтаряше, че не вярва в „предопределено щастие или злощастие“. „Аз не бях на неговото мнение, при все че съзнавах колко благ бе той, като се трудеше да разсее тъгата ми, превърнала се в меланхолия у мене. Аз знаех, че напусто ще останат всички усилия да напредна в живота, защото каквото и да сторех, аз все щях да бъда „Мурад Нещастникът“. Брат ми не се сломи духом от мизерията, в която ни остави баща ми. Той каза, че е сигурен, че ще намери начин да се издържа, и действително намери.
„Като разгледа нашите
китайски
вази, брат ми видя, че в тях има един светло червен прах.
той каза, че се надява от него да направи отлична боя. той се опита и след неколко кратки несполуки, най-после наистина успя да направи отлична боя. „През живота на баща ми майка ми купуваше скъпи рокли от един търговец, от когото купуваха и ханъмките от харема. Брат ми преди бе направил някой дребни услуги на тоя търговец. Сега брат ми го замоли, и той драговолно се съгласи, да препоръчва братовата ми боя на клиентите си.
към текста >>
Като разгледа някои от стоките, тя случайно зърна моята
китайска
ваза.
Пък и боята, наистина, бе тъй хубава, че всеки, щом я видеше, веднага я предпочиташе пред другите бои. Магазинът на Саладина скоро се препълни от купувачи. Пък и неговата любезна усмивка и благи обръщения, като че привличаха толкова клиентите, колкото и червената боя, Когато аз се случех в магазина, е забелязвах, че отчаяната ми фигура и меланхолията ми отвращаваше всекиго, който ме видеше. Това още повече затвърди убеждението ми в моята злощастна съдба. „Един ден една дама, богато облечена и придружена от две робини, влезе в магазина ни, когато брат ми го нямаше.
Като разгледа някои от стоките, тя случайно зърна моята
китайска
ваза.
Вазата й хареса извънредно много и тя пожела на всяка цена да я купи. Аз, обаче, отказах да й я продам, понеже вярвах, че ще си навлека някое грозно злощастие, ако се разделя от талисмана си. Нервирана от отказа ми, тя опита всяко средство за да постигне целта си, но ни молби, нито пари можаха да ме отклонят от решението ми. Крайно раздразнена от моето вироглавие, както да го нарече, тя излезе из магазина. „Когато брат ми се върна, аз му разказах случката, като очаквах той да ме похвали за моето благоразумие, но напротив, той ме осъди за суеверната стойност, която отдавах на стиховете на моята ваза, като каза, че е връх на глупостта да изгубя голямата сума пари — сигурно средство за подпомагане на благополучието ми — срещу несигурната надежда за чудотворна закрила.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И в Япония, и в
Китай
проникна вече западно-европейската култура.
А това окултизмът е в състояние да направи. Има две противоположни течения в живота: в Индия още от най-старо време е имало спиритуализъм, но този спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини, на истините в духовния мир и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западноевропейската култура е съвсем друга. Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия свят.
И в Япония, и в
Китай
проникна вече западно-европейската култура.
Кое е нейна характеристика? Тя се интересува предимно от материалното. За нея материалното е най-важното, най същественото; духовното е второстепенно, и даже то няма самостоятелно битие, даже духовен мир и не съществува. Не съществува и душа, независима от тялото. Истинският окултист е най-трезвеният човек на света.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Една странна мисъл се втълпи ума ми: аз си въобразявах, че всичките злощастия, които ме сполетяха, откак напуснах Цариград, се дължат на обстоятелството, че аз пренебрегнах талисмана на прекрасната
китайска
ваза.
„Даже глупците“, казвали, „учат чрез опитност“. Аз изгорих леглото, на което лежах болен, и дрехите, които носех. Скрих истинското си име, което, знаех, ще повдига омраза, и с една тълпа нещастници се промъкнах в един лазарет, дето пазех карантина и всекидневно произнасях молитви за болните. Когато помислих, че няма да разпространявам вече заразата, аз потеглих към дома. Копнеех да напусна Кайро, дето всички ме мразеха.
Една странна мисъл се втълпи ума ми: аз си въобразявах, че всичките злощастия, които ме сполетяха, откак напуснах Цариград, се дължат на обстоятелството, че аз пренебрегнах талисмана на прекрасната
китайска
ваза.
На три пъти, по време на боледуването ми от чумата, аз сънувах, че ми се явява един дух, който осъдително ми казва: „Мураде, де е вазата, която бе поверена на твоите грижи? “ Този сън въздейства силно на фантазията ми. Щом като стигнахме Цариград, дето, за мое голямо учудване, ние пристигнахме благополучно, аз веднага потърсих брата си Саладина, за да подиря от него вазата. Понеже той вече не живееше в къщата, в която го бях оставил, аз почнах да подозирам, че той е умрял, но един хамалин, който чу кого търся, ми каза: „Кой не знае в Цариград къщата на Саладин-Щастливецът? Ела с мене и аз ще ти я посоча“.
към текста >>
Робът, по поръка на господаря си, донесе с нас моята
китайска
ваза и ми я предаде с тия думи: „Червената боя, която бе намерена в тази ваза и в нейната другарка, бе първата причина, за да направи Саладин това богатство, на което сега той се радва; поради това, съвсем справедливо е, той да сподели своето богатство с брата си, Мурада“.
Моят щедър брат, като видя, че съм решил да си вървя, ми каза: „Едно лице, което от преди няколко години бях наел, за да ми продава стоката, се помина миналата седмица. Не би ли желал ти да заемеш неговото место? Аз съм достатъчно богат, за да понасям последиците от малките грешки, които ти може да на- правиш от невежество в търговията, пък и по гоя начин ти ще имаш и съдружник, който е в състояние и е готов да ти помогне“. Аз бях покъртен от тази добрина, особено дето бе проявена в такова време. Тогава брат ми изпрати един от робите си с мене в магазина, в който сега вие ме виждате, господа.
Робът, по поръка на господаря си, донесе с нас моята
китайска
ваза и ми я предаде с тия думи: „Червената боя, която бе намерена в тази ваза и в нейната другарка, бе първата причина, за да направи Саладин това богатство, на което сега той се радва; поради това, съвсем справедливо е, той да сподели своето богатство с брата си, Мурада“.
Сега аз бях поставен в много благоприятни условия, но умът ми бе много смутен от мисълта, че аз, може би, ще стана причина за разорението на брата си. Аз знаех, че ханъмката, която бе поръчала огледалото, имаше зъл нрав, и разочарованието от счупеното огледало можеше да я накара да напакости на брата ми. Тази заран, обаче, брат ми прати да ми каже, че при все че ханъмката е много сърдита, тя е казала, че не ще си отмъсти само под едно условие, изпълнението на което зависело от мене. „От мене? “ извиках аз.
към текста >>
Вярно е, че аз случайно намерих праха в нашите
китайски
вази, но той бе могъл да стои там и до сега, ако не се бях трудил да го използвам.
Нека хората, ако искат, да те наричат „Саладин-Щастливецът“, но ти наричай и направи себе си „Саладин-Благоразумният“. Тия думи ми направиха силно впечатление и дадоха нова насока на моите мисли и характер. Брат ми, Мурад, без съмнение, ви е разказал, че различните ни мнения по въпроса за предопределението и „късмета“ често са ни подтиквали към спор, но ние никога не можем да се убедим един другиго и сме действали в живота съобразно различните си схващания по тоя предмет. На това именно аз отдавам своя успех и неговите злощастия. Моят пръв „късмет“, според както навярно сте чули от Мурада, се дължи на червената боя, която с големи старания аз усъвършенствах.
Вярно е, че аз случайно намерих праха в нашите
китайски
вази, но той бе могъл да стои там и до сега, ако не се бях трудил да го използвам.
Допущам, че ние можем само отчасти да предвидим и господстваме над случките в живота ни, но аз мисля, че нашата съдба зависи главно от използването на нашит е собствени сили. Но, господа, вие сигурно предпочитате да чуете не моите разсъждения, а случките из моя живот, та заради туй аз съжалявам, че в живота ми не се е случило нищо особено. Съжалявам че не мога да ви кажа, че съм се губил в някоя пустиня, никога не съм страдал от чума, нито пък съм преживял корабокрушение. През целия си живот аз съм живял в Цариград и съм водил тих и твърде еднообразен живот. Парите, които получих от султановата любимка за вазата си, според както брат ми навярно ви е казал, ми помогнаха да разширя търговията си.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една
китайска
ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода.
„Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума.
Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една
китайска
ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода.
От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният. Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече. Историята ни казва, че султанът предложил на Саладина да го направи паша и да му повери управлението на една провинция, но Саладин- Благоразумният отказал честта, като казал, че няма подобни амбиции, че той е съвсем доволен от положението, в което се намира, и че понеже това е така, ще бъде много глупаво да промени положението си, защото от щастието няма нищо по-ценно. Какви нови злощастия сполетяха Мурад-Нещастника, не се знае. Знае се само, че той почна всекидневно да ходи на Териаки и се помина от прекомерно употребление на опиум.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
То е вън от него,
скитайки
се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка.
Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти.
То е вън от него,
скитайки
се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка.
Духът, свързан с новото тяло, през време на периода, наречен детство, е все още магнетизиран. То не е неговото истинско себе. Той не може да използва миналата си опитност: тя е засенчена от волята на операторите. Ако той е твърде мощен дух и то такъв, който е минал през много превъплътявания (когато тялото расте и той попада все повече и повече под влиянието на други умове), ще започне постепенно да показва по нещо от своето истинско себе. Вътрешно, той ще протестира и неприятелски ще се настрои против мнението на окръжаващите го.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Буквите в много езици, като еврейски,
китайски
и т.
Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата. По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда. Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици.
Буквите в много езици, като еврейски,
китайски
и т.
н., са били първоначално рисунки, представляващи известни идеи и звукове. Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали. Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е.
към текста >>
Други, например
китайските
, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр.
И това именно изтъква Тейлър, сочейки, че съвременното наше М произлиза направо от египетския йероглиф, бухалът чието име е било Мулак. Всичко, което е останало от това име, казва той, е М. По-правилно би било да се каже, че всичко, което е останало от името, е звукът, изразен чрез буквата М, т. е. Ем или Ме. Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските.
Други, например
китайските
, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр.
(стр. 21). Китайският метод е бил, обаче. различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни идеи и са наречени с имена, които символизират тия идеи. Може да е било същото първоначално и с китайските, при все че Тейлър сочи на различен метод. Така, той показва, че „спасен“ първоначално се представлявал от една рисунка на ръка, протегната на долу да помогне на една жена.
към текста >>
Китайският
метод е бил, обаче.
По-правилно би било да се каже, че всичко, което е останало от името, е звукът, изразен чрез буквата М, т. е. Ем или Ме. Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските. Други, например китайските, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр. (стр. 21).
Китайският
метод е бил, обаче.
различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни идеи и са наречени с имена, които символизират тия идеи. Може да е било същото първоначално и с китайските, при все че Тейлър сочи на различен метод. Така, той показва, че „спасен“ първоначално се представлявал от една рисунка на ръка, протегната на долу да помогне на една жена. Това е груба идея, ако е вярна, и е съвсем различен метод от тоя на евреите и египтяните. Той казва по нататък, че китайците са имали два метода (стр.
към текста >>
Може да е било същото първоначално и с
китайските
, при все че Тейлър сочи на различен метод.
Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските. Други, например китайските, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр. (стр. 21). Китайският метод е бил, обаче. различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни идеи и са наречени с имена, които символизират тия идеи.
Може да е било същото първоначално и с
китайските
, при все че Тейлър сочи на различен метод.
Така, той показва, че „спасен“ първоначално се представлявал от една рисунка на ръка, протегната на долу да помогне на една жена. Това е груба идея, ако е вярна, и е съвсем различен метод от тоя на евреите и египтяните. Той казва по нататък, че китайците са имали два метода (стр. 30) или форми за писане. Единият е чрез отбелязване, това, което той нарича фонограм (звукопис), който е, разбира се, една буква или мярка на звук, изразяваща при писането един звук, както е случая у евреите.
към текста >>
Той казва по нататък, че
китайците
са имали два метода (стр.
Китайският метод е бил, обаче. различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни идеи и са наречени с имена, които символизират тия идеи. Може да е било същото първоначално и с китайските, при все че Тейлър сочи на различен метод. Така, той показва, че „спасен“ първоначално се представлявал от една рисунка на ръка, протегната на долу да помогне на една жена. Това е груба идея, ако е вярна, и е съвсем различен метод от тоя на евреите и египтяните.
Той казва по нататък, че
китайците
са имали два метода (стр.
30) или форми за писане. Единият е чрез отбелязване, това, което той нарича фонограм (звукопис), който е, разбира се, една буква или мярка на звук, изразяваща при писането един звук, както е случая у евреите. Към този фонограм е прибавен един идеограм, мярката на една идея, за да се изрази значението на предишната дума, като определение. Това също може да се проследи и в египетските йероглифи по камъните, както кунеиформичните клинообразни издълбавания, но то не се намира у евреите. Съществува, очевидно, голяма разлика между картинното писане или идеограмите и звуковото писане или фонограмите.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
То напълно се съгласува с първоначалните истини, запазени в египетските, асирийските, халдейските, персийските,
китайските
, индуските, келтските и гръцките мистерии.
Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница). Зо-ар значи сияние. Следователно, тя е книга на светлината. За първи път един испански евреин от ХIII-ия век, Моиз Леви, я извадил на бял свят. Но тя не е съчинена от него, както погрешно мислят некой: много преди ХIII-ия век, учението на Зо-ар се предавало като остатъци от старото предание на евреите-мистици.
То напълно се съгласува с първоначалните истини, запазени в египетските, асирийските, халдейските, персийските,
китайските
, индуските, келтските и гръцките мистерии.
За имената и трудовете на предшествениците на Моиз Леви има обширни сведения в книгата на S. Karrpe. „Etude sur les origines et la nature du Zohar“. А пък Ад. Франк изтъква в съчинението си La Kabbale, че Зо-ар, още преди откритието на астронома Коперник,е открила на хора та, че земята се движи около слънцето. Религиозната и философска възвишеност на Зо-ар е безспорна, макар, както повечето ориенталски книги върху посвещението, да изглежда като един хаос.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
(От английски) Чанг-Киай (Превод) Живял в
Китай
мъдрецът Чанг-Киай.
От гърдите си ти ни си хранила с живот, но не с безсмъртие, и ето защо твоите очи са винаги будни. Векове под ред ти работиш с краски и песни, и при все това твоето небе не е още образувано, а само неговото печално загатване. Над твоите творения на красотата е паднала мъглата на сълзите. Ще излея своите песни в твоето нямо сърце, и своята любов в твоята любов Ще ти се покланям с труд. Видех твоето нежно лице и обичам твоя мрачен прах, майко Земя.
(От английски) Чанг-Киай (Превод) Живял в
Китай
мъдрецът Чанг-Киай.
От вси страни се стичали хора при него и си отивали с радостни, просветлени души. По един чуден начин изчезвало бремето на душите им. Дошъл при него веднъж един земеделец и му казал: — Учителю, изгубих мира на душата си! По-рано бях радостен, леко ми беше на душата, а сега чувствам такава тежина, че даже не ми се и работи. — От кога почна да усещаш това?
към текста >>
Конфуций и Менций (Мэн-цзы) последвали в
Китай
делото на Лао-Тце, а Син-Му в Япония създал мистериите на науката, просвещавал народа и основал династията на Мякалите, Ездра между юдеите, Тарквиний в Рим и свещениците в Египет успяха до някъде да спасят текстовете на свещените книги, които тираните бяха хвърлили в.пламъци.
Мойсей говори за разума, проповядва само един Бог и създаде Библията — идол за невежите и откровение за просветените. Нито Орфей, нито Мойсей, обаче, успяха да открият царството на ангелите на Рам. На всякъде тогава са върлували опустошителни, междуособици, с изключение на Индия, която, благодарение гласът на Буда, се запази от тия междуособици. Напразно посветените се опитвали да реагират, като разпространявали известни мистерии. Напразно Питагор и Платон търсели в собствените си дела, да намерят мъдростта на свещените книги.
Конфуций и Менций (Мэн-цзы) последвали в
Китай
делото на Лао-Тце, а Син-Му в Япония създал мистериите на науката, просвещавал народа и основал династията на Мякалите, Ездра между юдеите, Тарквиний в Рим и свещениците в Египет успяха до някъде да спасят текстовете на свещените книги, които тираните бяха хвърлили в.пламъци.
Рим, бленуван от Нума, като обновител на народите, беше заставен да бъде увлечен в най-разюздани влечения, основан от една колония Етруски просветители, начело с Нума. Нума бе името на един етруски свещеник, но просветителите бидоха изпъдени, а римския народ е искал да се управлява самостойно. Един просветен, наречен Одино, поискал да организира между келтите от север една решителна борба срещу Рим, но той не можал да успее само със силата си. Необходимо било съвсем друго за обновяване на света, именно мисията на Христа. С появяването на Христа се даде един нов и плодотворен импулс на света.
към текста >>
НАГОРЕ
