Търсене в текстове за 'Каса'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите.
Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена. И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н. Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин. Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали. Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите. Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах. Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните. И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N. По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама.
към текста >>

2. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно.
Стомахът е център на вегетативните сили в човека. Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание. За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане. По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди. Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно. В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход. Такива на първо място са: умереност в ядене, приятно душевно разположение при хранене и пр. Изобщо може да се каже, че стомахът е базата на физическия живот в човека. От страна на нервната система на него отговаря тъй нареченото „слънчево сплитане" (plexus solaris) – образование на симпатичната нервна система. От страна пък на психиката – инстинктивния живот на човека – инстинктите.
към текста >>

3. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр.
Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно. Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр. при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства.
към текста >>

4. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев... Слънцето изгрява... Царствено е пролетното слънце.
Там най-възрастният от нас, вари млечната каша. Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола. Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве. Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев... Слънцето изгрява... Царствено е пролетното слънце. Неговите лъчи раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват весело на къщния пруст. Говедарь о-о-о! Гърлест глас се чува. След малко, като че хиляди подземни същества коват с тежки чукове нови съдби на земята. Тътнеж и тропот на многото удари на копита по каменистият път.
към текста >>

5. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин.
После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците. Тая страна на въпроса е почти всекиму известна. Но не мога да отмина един печален факт, който напоследък става мода. Това е онова ужасно изкълчване, което някои невежи правят с птичките, измъчвайки ги да пеят някакви най-банални химни или банални песни. Дарвин говори за един синигер, когото приучили да пее някакъв си немски валс.
към текста >>

6. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване.
Гризол разказва за излекувани от Св. Витово хоро, като карал болните да правят ритмични движения върху пианото. Проф. Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез песен и ритмични движения или звуковете на един оркестър. За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело. Можон цитира един случай за излекуване от треска. Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано. Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния. Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-любимите му арии. Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен. Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада.
към текста >>

7. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност.
За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год.
към текста >>

8. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той се е срещнал с някои нестинарки, обаче някакви особени сведения от тях не е могъл да вземе, защото те се отнасят недружелюбно към чужденците, особено, когато се касае до техния нестинарски обичай и вярвания.
Константин и Елена. За по-добро проучване на въпроса той през 1914 г. сам е посетил нестинарските села около Малко Търново, Василико и е направил на самото место своята анкета. Понеже неговото отиване там не съвпаднало с празника св. Константин и Елена, той не е могъл лично да наблюдава тия игри и се задоволил да разпита мастното население и множество очевидци и от тях събрал необходимите данни. Той се е срещнал с някои нестинарки, обаче някакви особени сведения от тях не е могъл да вземе, защото те се отнасят недружелюбно към чужденците, особено, когато се касае до техния нестинарски обичай и вярвания. Според проф. Арнаудов както местното население, така и нестинарите изпитвали две чувства, които ги заставяли да крият своите религиозни обичаи от външни хора. От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото село. В с. Бродилово проф.
към текста >>

9. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух.
Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е. да ги квалифицира като мисли, чувства или волеви подтици. Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на вдъхновението, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават. Зелената злоба, или тъмната завист стават все по-бледи и по-бледи, докато станат съвсем прозрачни и се стопят в блясъка на чистата светлина. Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски. Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух. Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма.
към текста >>

10. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други път като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която градация на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия.
Днес тоя учен свят, правейки една крачка само напред, загуби материята като субстанция, различна от енергията и стигна до един пункт, където атомите, бидейки разбити на електрони, се оказаха само „кондензирана енергия". Затова и учените на миналите векове приемаха химичните процеси, като най-важни в природата. Ако приемем, че нашето време е само един момент, преходен към едно ново ориентиране, то вече решително можем утвърди, че учените на близкото бъдеще ще приемат не химичните, а енергетичните процеси в природата, като най-важните, защото те всъщност са главната причина, а останалите процеси, които ние до скоро считахме като първопричина са само последствия. В тоя случай и химичните процеси се явяват като последица, а не причина. Стигнали до този пункт нам става ясно вече, как чисто силови енергии могат пряко да влияят на материални субстанции. В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други път като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която градация на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия. Кондензираната енергия, която образува телата, образува нов вид енергия с нови влияния. Затова и всяко тяло си има свои силови линии и свое поле на влияние. Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други. Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр. и пр.
към текста >>

11. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва.
Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената.
към текста >>

12. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Касае се за възпитанието.
Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му. Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни. Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното. „Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник. Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието. Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание. „Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде. Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен. * * * В чистотата е силата и мощта на човека. В чистотата седи и красотата.
към текста >>

Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен.
„Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник. Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието. Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание. „Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде. Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен. * * * В чистотата е силата и мощта на човека. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето.
към текста >>

13. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Твърде лениво, нали, когато се касае за отиване на вашия дюкян или чиновнишка работа?
Претеглете самолюбието си: всичко, което сте правили, за да се харесвате и да прославите самите вас. И премерете с мерки вашата любов, всичко, каквото сте направили в пълна самозабрава. Сравнете двата резултата. Кажете ми, ще ме обвините ли в лъжа, ако твърдя, че целият ви живот ми се вижда дребнав. Как започвате вие деня си заран? Твърде лениво, нали, когато се касае за отиване на вашия дюкян или чиновнишка работа? Ала весело, когато очаквате едно приятно съобщение: една екскурзия, една игра, един подарък, някоя особена печалба, или посещението на някого, който ще ви зарадва? Поздравявали ли сте някога радушно утрото, изпълнени с мисълта, какво можете да направите за другите този ден? Да утолите скръб, да пръснете щастие, да помогнете с всички средства, с които разполагате - не само с всичко, що имате, но с всичко, което можете да бъдете? Тъй всички мои деца ще стават: изпълнени от всяка най-чиста радост на самозабрава. Ако ли имате други подбудителни причини, то те са дребнави.
към текста >>

14. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта.
Ключът на сърцето и ключът на ума, това е разковничето на всеки човек. Който намери такъв ключ, не трябва да го използува за себе си, но да го предаде на притежателя му. Има много богати хора в света, които са изгубили ключа на своето сърце. Там, именно, се крие и злото. Като се предаде ключа на богатия човек, той ще каже: „Много благодаря на този, който намери ключа на моето сърце, т.е. на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта. Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство.
към текста >>

15. ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ - Д-Р РУДОЛФ ХАУШКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Според окултните изследвания при въпроса за витамините не се касае за химическо и материално действие, но за взаимодействие между живите строителни сили на човека и на растението, което доставя храната.
Но трябва да се каже, че още не се знае, що са в същност витамините. Засега това е само един термин за нещо непознато. Вайцел казва: "Изследователите търсеха едно определено химично тяло, което да представлява витамина. Обаче веществата не са още напълно издирени, тъй че химичните и физичните им свойства не са добре познати. При това в ново време разглеждат витамините като носители на ултравиолетови лъчи". Според окултните изследвания при въпроса за витамините не се касае за химическо и материално действие, но за взаимодействие между живите строителни сили на човека и на растението, което доставя храната. Тук не е въпрос за действието на вещества, но на лъчи. Най-новите изследвания потвърждават това. Ще приведа няколко примера: Намери се, че загадъчното действие на витамините може да се замести с излагане на светлина. И обратно: Там, дето светлината липсва или е слаба, витаминът може да упражни същото действие. Вайцел казва: "Северните жители с храна, съдържаща А-витамини могат да изравнят липсата на светлина.
към текста >>

16. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия!
Само в една година! Братя и сестри, ученици на Бялото Братство, това е една задача за нас днес! Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта! Обявена е вече мобилизация на светлите сили! Всички на работа! Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия! „Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово! Дайте възможност на Божия Дух да се прояви!
към текста >>

17. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Биографичните подробности стават безполезни, когато се касае за един характер, за чието създаване изглежда, че не е съдействувало никакво расово или обществено влияние.
Едно смело предприятие е да се описва една тъй рядка и тъй сложна личност. Разбира се, това ще бъде извън силите ми. Обаче надявам се, че нашето желание да постигнем духовната красота, ми налага една пълна откровеност и ще запълни празнините и несръчностите на моя разказ. Избягвайки любопитните, отказвайки полемиките, оставайки глух спрямо клеветите, налагайки мълчание на ентусиазма на своите ученици, възхитителното същество, чиято чудна светлина искам да ви направя да почувствувате, вземаше всякога всички видове мерки, за да остава незнайно. Аз вярвам, че бих попречил на неговите цели, ако бих разкрил неговото име. Биографичните подробности стават безполезни, когато се касае за един характер, за чието създаване изглежда, че не е съдействувало никакво расово или обществено влияние. Впрочем, аз никога не бих предприел настоящия етюд, ако не се считах за задължен да предложа едно истинско свидетелство за постоянството на божествените обещания в една епоха, когато всички химери се обличат в най-съблазнителни цветове. Може би, някои неспокойни души отново ще се окуражат, ако един от техните съжители им потвърди, че обещанията на Христа са действителни, понеже той е видял и опитал опитните доказателства. Тоя Христос, нашият Господ, е казал един ден, че ще даде на своите приятели власт да правят чудеса по-големи, отколкото неговите. Аз видях тяхното извършване. Христос е казал още на своите приятели, че ще остане с тях до края на света.
към текста >>

18. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят.
Ние сме свикнали – и с право – да смятаме хората от Бялото братство за хора на „високия идеал". Ето защо, когато ни запитат: „Имате ли вие социален идеал? – ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал. Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта. Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици. Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот. Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр.
към текста >>

19. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община".
А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини. И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков. Богомилството е израз на онзи дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното. Ето какво казва проф. Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община". Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се запознаем с по-дълбоките първични причини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер.
към текста >>

20. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата.
А нейните познания са безгранични. Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни".
към текста >>

21. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Явно е, че този последен метод, независимо от установените чрез вековни наблюдения основни типове, е по-подвижен, когато се касае до форми видоизменени чрез външни фактори - естествени (предимно затлъстявания) и изкуствени (изкълчвания и др. п.).
Тази стара област сега се поставя на нова преоценка. Метрологията, подпомогната от древната митология, ни дава планетните и зодиакалните типове на хората. Те са установени в течение на хилядолетията чрез точни статистични наблюдения и данни. Докато изучаването на типовете по животинската редица върви по пътя на аналогията в проявите и израза, астрологичните типове се установяват само със сравнителен материал във вид на числа, събрани през вековете. Тясно свързан с астрологичния метод за установяване на човешките типове е кабалистичния или геометричния метод, според който типовете се установяват в зависимост от фигурите и формите, които са най-силно изразени. Явно е, че този последен метод, независимо от установените чрез вековни наблюдения основни типове, е по-подвижен, когато се касае до форми видоизменени чрез външни фактори - естествени (предимно затлъстявания) и изкуствени (изкълчвания и др. п.). При анализа на отделните способности и качества, без съмнение ще се обърнем към данните на френологията, систематичната физиогномика, хирологията, графологията, науката за походката или движенията изобщо и т.н. Мнозина мислят, че като знаят мястото на даден център по главата, могат да кажат вече какво се крие зад това. Даден център това е кристализационното звено, но то само по себе си е нищо - необходима е кристализационна среда. Някои знаят, че носът е израз на ума и щом видят у някого голям нос казват, че бил много интелигентен, а той всъщност е един първокласен глупак. При аналитичното изучаване на способностите и основните качества у човека важат същите два много важни закона, които съставят основата на целия строеж у почти всички организмови същества.
към текста >>

22. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Точно около този въпрос, когато се касае за условия на живот и здраве в организма, се вижда и действието на лечението в природата, която се намира от една страна като условие на живот и здраве в организма, от друга страна – като фактор на лечение също в самия организъм.
И обратното е вярно, невидимият организъм може да бъде повлияван, подържан и нарушаван от видимия живот на организма. Днес всяка болест на организма се изследва и лекува от свободната медицина и от учения лекар. В свободната медицина влизат също известни знания, изпитания и опитности, както и в науката. Трябва да се има предвид и едно трето обстоятелство, че всяка болест може да се изследва и лекува и от самия индивид. Всеки сам на себе си може да бъде лекар. Точно около този въпрос, когато се касае за условия на живот и здраве в организма, се вижда и действието на лечението в природата, която се намира от една страна като условие на живот и здраве в организма, от друга страна – като фактор на лечение също в самия организъм. За да се намерят здравните условия на живот в организма, изисква се и едно коренно изучаване на различните лични или индивидуални диети, като средства за лекуване. Също тъй от голямо значение за организма е и естественото му поддържане чрез светлина, въздух и вода. Те са изключително важни и ценни условия за запазване здравето на организма. Да видим сега, какво човек може да направи за поддържане здравното състояние на организма си. Всеки разполага със своето тяло и следва да изучи сам, доброволно и научно, напълно безпристрастно наклонностите, предразположенията и слабостите, които лежат в организма му.
към текста >>

23. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Щом се касае за живот и здраве, преди всичко се изисква чистота: зад всеки порок седи една добродетел.
” Здравето подразбира чиста кръв. „Чистата кръв е условие за здраве," казва Учителят. „Чиста мисъл и чиста кръв се взаимно подхранват. Умът представя артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречисти и кръвообращението няма да стане правилно. Щом се касае за живот и здраве, преди всичко се изисква чистота: зад всеки порок седи една добродетел. След всяка болест иде едно здравословно състояние, защото организъмът е създаден да бъде здрав”.
към текста >>

24. НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Отделните главни линии показват, за кои органи се касае по-специално и колко голяма или малка е повредата. Напр.
Иначе е, обаче, когато се работи въз основа на хирософията. Тук човек вижда обективно ония предразположения, които донасят разстройства от духовно, душевно и физическо естество, респективно носят такива в себе си. Различните форми на ръката сами по себе вече позволяват да се познае, между друго, естеството, натюрела, темперамента, отношението спрямо живота и средата. Различно големите, хлътнали, нормалните или силно развити издигнатини (хълмове) от вътрешната страна на ръката допълнят тая картина във връзка със значението на твърде различната структура и гъвкавост на палеца. По отделните деформации на членовете на пръстите може да се установи колкото леко, толкова и сигурно, кои органи не работят добре. Отделните главни линии показват, за кои органи се касае по-специално и колко голяма или малка е повредата. Напр. всички работи, които са във връзка с мисленето или с големия или малкия мозък, с главата, трябва да се дирят в и върху линията на ума. Допълнителни сведения дават хълмът и пръстът на Меркурий. Всички сърдечни работи намираме записани върху и в линията на сърцето. Половата любов, животът на инстинктите, се четат по хълма на Венера, хълма на Меркурий, хълма на Луната, на малкия пръст и по линията на живота. Душевни сътресения и преживелици показват линиите на събитията и преживелиците, както и малките белези, които намираме между главните линии, върху хълмовете и в областта на основата на ръката.
към текста >>

25. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но измамата по никой начин не е възможна, понеже се касае за камъни от 7 до 9 килограма, железни пръчки до 50 сантиметра, цели тухли и други предмети с големи размери, които никой не би могъл да внесе в помещението, без да бъде забелязан.
С помощта на научни уреди и под строг контрол парапсихологията изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата. Наред с метапсихическата лаборатория в Будапеща е уреден сега най-любопитният музей на света. Тук има сбирка от предмети, които са били донесени по тайнствен начин в лабораторията, осветена силно или оставена в полумрак, но винаги херметически затворена, при най-строг контрол, изключващ всякаква измама. Дрехите на участниците и на медиума са снабдени със светещи ръбове, а стените и мобилите са покрити с фосфоресциращи покривки. Преди да се влезе в помещението за сеансите всеки бива преглеждан и обискиран грижливо, за да не може да внесе нещо по контрабанден начин. Но измамата по никой начин не е възможна, понеже се касае за камъни от 7 до 9 килограма, железни пръчки до 50 сантиметра, цели тухли и други предмети с големи размери, които никой не би могъл да внесе в помещението, без да бъде забелязан. Във витрините на музея се пазят най-разнообразни предмети: цветя, вериги, старинни метали, патрони, клончета, книги и пр. До всеки предмет има автентично описание на обстоятелствата, при които той е бил внесен в залата. Понякога предметите падат изведнъж от тавана върху масата, без предварителен знак. Друг път медиумът съобщава предварително, че „духът” ще ги изпрати като доказателство на това, че съществува, и след няколко секунди предметът наистина се появява. Случва се също „духовете” да отиват да търсят предмети, които се намират в помещенията на участниците, в дъното на заключени чекмеджета.
към текста >>

26. СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато обаче и цепнатината на клепките стои дълбоко навътре и се издига затворена навънка, то трябва да се приеме, че се касае за един хитър човек.
Или те имат такива вежди, които навън, още откъм средата, изведнъж изчезват. В такива глави с липсващи, малки или слабо отбелязани вежди едва ли може да има и някаква сексуална фантазия. Любовният живот, който тук или там изисква своята дан отвътре, не преследва тия хора до потайните камери на тяхната представа и блянове. Колкото повече веждите са издигнати към средата на челото и потъват към външния ъгъл, толкова повече изразяват те скръбта (болезнеността) или един меланхоличен, тъговен темперамент. Вежди, обаче, които се издигат към външния ъгъл на челото, говорят за едно оптимистично и жизнено същество. Когато обаче и цепнатината на клепките стои дълбоко навътре и се издига затворена навънка, то трябва да се приеме, че се касае за един хитър човек. Хубавата, отворена дъга на едни спокойно издути вежди говори винаги за една искрена и хармонична натура, която гледа хората и нещата направо в очите. Такива вежди са имали Рафаел, Моцарт и Гьоте. Гъсти вежди говорят за една тъжна и упорита натура. Тях ги виждаме по главите на Бьорнсон, Толстой и Ницше. Също и Бисмарк е притежавал такива гъсти, китни вежди, които придават на главата му юпитеровия белег.
към текста >>

27. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Не е въпросът само за сгряване на организма, не се касае само и до това, че горещата вода е сравнително взето идеален разтворител и че може да пречисти отлично вътрешните канали в организма.
Така ще схванеш един смисъл, който ще ги отвори много светли врати в живота. Храненето е голямо изкуство и велика наука. Горещата вода - голям фактор за здравето. - Всеки знае значението на вътрешното сгряване при простинка, неразположение и ред други случаи. Малцина, обаче, знаят, какво голямо значение има в това направление чистата вряла и гореща вода. Не е въпросът само за сгряване на организма, не се касае само и до това, че горещата вода е сравнително взето идеален разтворител и че може да пречисти отлично вътрешните канали в организма. Най-важното се състои в това, че горещата вода, ако се употребява винаги, поддържа един постоянен тон в организма. Следователно, той не се подлага на постоянни детониращи въздействия, което ще рече, че възможностите за заболявания се премахват осезателно. Защото една от най-големите причини за заболяване е детонацията на организма - нещо, което употребата на горещата вода премахва. Между другото, певци, артисти, оратори, които искат да си запазят гласа, да пият само вряла и гореща вода! Нека всеки да опита и ще се убеди в голямото значение на това просто правило за здравето.
към текста >>

28. ЕДИН ПОМОЩЕН АПАРАТ ЗА ФРЕНОЛОГИЯ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Единственият в това отношение годен инструмент е магнитометърът, който по един задоволителен начин изпълнява задачата си да показва колебанията на интензитета на земния магнетизъм; той е съвсем негоден, обаче, когато се касае да се схване особеното състояние на напрежение на земната повърхнина предшествуващо някое земетресение.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА РИБА, КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗЕМЕТРЪСИТЕ Общоприето е мнението, че главната опасност при едно земетресение е човек да бъде погребан под развалините на едно разрушаващо се здание. Обаче, като се изключат най-силните земетресения, тази опасност е второстепенна, тъй като пожарите са, които при тези случаи взимат най-много човешки жертви. Земни трусове, които не причиняват на зданията по-големи вреди, а само пукнатини, са в състояние да разрушат инсталациите за вода и светилен газ. Тия трусове причиняват експлозии - избухват пожари, които не могат да се изгасят по липса на вода. Всички опити да се изнамери един апарат, който да предсказва земетресенията, са останали досега напразни, та и до днес е невъзможно да се вземат предварителни мерки против страшната опасност от подобни пожари. Единственият в това отношение годен инструмент е магнитометърът, който по един задоволителен начин изпълнява задачата си да показва колебанията на интензитета на земния магнетизъм; той е съвсем негоден, обаче, когато се касае да се схване особеното състояние на напрежение на земната повърхнина предшествуващо някое земетресение. Японски земетръсни изследователи откриха напоследък съществуванието на една риба, която се оказа по-чувствителна от най-чувствителния научен инструмент. Тя дава най-ясни предупредителни знаци няколко часа преди да настъпи земетресение. Тази риба, позната с научното си име Parasilurus asotus, учудва с пълната си индиферентност към своята среда или към някое колебание или движение в нейно съседство. Изглежда като че ли тя се намира обикновено в спящо състояние, от което нищо не може да я извади. Наблюденията, обаче, на тази чудна риба показаха, че и при най-слаби колебания, напр.
към текста >>

Седем месеци наред наблюдаваха японските учени рибата Parasilurus и в 80 на сто от случаите беше потвърдена нервността на рибата чрез сеизмографа; в останалите 20 случаи, касае се, според мнението на земетръсните изследователи, за земни трусове, които са били толкова слаби, че не са могли да бъдат отбелязани и от най-чувствителните научни инструменти, които, обаче, въпреки това са успали да „раздразнят нервите" на тази „земетръсна риба".
Тази риба, позната с научното си име Parasilurus asotus, учудва с пълната си индиферентност към своята среда или към някое колебание или движение в нейно съседство. Изглежда като че ли тя се намира обикновено в спящо състояние, от което нищо не може да я извади. Наблюденията, обаче, на тази чудна риба показаха, че и при най-слаби колебания, напр. от тихи стъпки, тя обикновено бива разтърсена от своята инертност и принудена да се изкачи бързо към водната повърхност. Едно по-точно изследване установи, че тази необикновена подвижност предхожда едно земетресение с няколко часа. Седем месеци наред наблюдаваха японските учени рибата Parasilurus и в 80 на сто от случаите беше потвърдена нервността на рибата чрез сеизмографа; в останалите 20 случаи, касае се, според мнението на земетръсните изследователи, за земни трусове, които са били толкова слаби, че не са могли да бъдат отбелязани и от най-чувствителните научни инструменти, които, обаче, въпреки това са успали да „раздразнят нервите" на тази „земетръсна риба". Чувствителността на това животно е, според мнението на японските учени толкова голяма, че в един кръг от 2,000 км. от средището на едно земетресение, дава съвсем ясни предупредителни знаци. Свръхчувствителността на тази риба се обяснява от биолозите с увеличеното напрежение на земната кора преди някое земетресение; това напрежение предизвиква електромагнитни смущения, които действуват върху нервната и мускулна система на Parasilurus. Неподвижната иначе риба реагира тогава и на най-слабото раздвижване в нейната среда чрез внезапни и необикновени за нея движения. В една Страна като Япония с един незавиден рекорд по отношение земетресенията, от които само 16 се поддават на зарегистрираме в течение на 24 часа, „земетръсната риба" няма без съмнение голяма стойност като предупредител, особено като се има предвид, че силата на нейните движения не стои в никакво съотношение със силата на предсказаното земетресение.
към текста >>

29. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Получените образи са различни, когато се касае за рак в стомаха или червата, туберкулоза в ларинкса или бъбреците и пр.
Същото ще се получи, ако в такъв разтвор от меден хлорид прибавим само една капка от този или онзи растителен сок. Интересното и важното е, че при прибавка на растителен сок се получават кристали от меден хлорид, различни за разни видове растения, тъй че по начина, по който са се изменили кристалните форми, може да се определи, от кое растение е взет сокът. Друго. Ако сме прибавили кръв, то друго е действието на кръв от здрав човек, и друго от тая на болен човек. А най-интересното е, че ако се употреби кръв от болен човек, то по формата на кристалите може да се определи вида на болестта и мястото на болестта! Тук вече идваме до една по-дълбока област в биологията. Получените образи са различни, когато се касае за рак в стомаха или червата, туберкулоза в ларинкса или бъбреците и пр. Като станат определени, какви форми се получават при разни болести и разни заболели органи, то лесно по-нататък можем да определим по тия получени форми вида на болестта и после можем да потвърдим това чрез допълнителна диагноза. Всичко това би било на пръв поглед неприемливо и невероятно, ако тия опити не се потвърдиха и от лекари, между другото от професор д-р Трумп - Мюнхен. Трябва да се знае, че тая книга е плод на изследване през повече от 10 години, на 30,000 опита и на изследване на 400 случаи на болести, контролирани от лекари. Този метод може да се употреби за определяне диагнозата на болестите и от друга страна тия резултати събуждат за разглеждане много теоретически въпроси за характера на силите, които действуват, в организма. Когато човек прегледа и проучи 105-те фотографии в таблиците, то неволно си спомня за един друг метод за определяне на болестите, а именно за ирисовата диагноза - определяне вида и мястото на болестта по петната на ириса, при което фигурите за разните болести са локализирани в определени точки на ириса.
към текста >>

30. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Двама чираци поднасяха стока на многобройните клиенти, а бай Петър Моллата седеше в ъгъла до касата, гледаше под око, какво става в дюкяна, прибираше парите, пушеше с дълъг чибук и четеше.
Стефан ДЯДО ПЕТЪР МОЛЛАТА Кой го беше учил на четмо и писмо, никой не знае. Но той четеше и гръцки, и турски, и славянски Четеше уверено, леко, като че беше учил във Фенер. Затова го кръстиха Моллата, Петър Моллата. Търговията с Търново, Елена и околните села вървеше добре. Каквото и да потърсиш, ще намериш у него: и забрадки, и прежда за тъкане, и шаек, и шарени коприни, и мъниста, пръстени, пендари, пафти, кавали, газ, сол - всичко. Двама чираци поднасяха стока на многобройните клиенти, а бай Петър Моллата седеше в ъгъла до касата, гледаше под око, какво става в дюкяна, прибираше парите, пушеше с дълъг чибук и четеше. А работата вървеше, два нови дюкяна с тежки железни кепенци, широки, като джамии, едва побираха стоката и клиентите на Моллата. Зад тях изникнаха просторни къщи, гдето цял ден шумеше многобройното поколение. Едни подрастваха и поемаха работата около баща си, докарваха стока от Елена, прекупваха и препродаваха жито и яйца на едро, женеха се; в това време други се раждаха. Няколко къщи с широки дворове, с пискливи дечурлига наизникнаха около започналия да побелява бай Петър Моллата. И имотите растяха: ливади, воденици, овце - едно от друго по-хубаво и по-изобилно.
към текста >>

31. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест.
Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата.
към текста >>

32. СФЕРА НА ЮПИТЕР-Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Наистина, политиците правят усилия да "спасят света", да предотвратят някоя нова световна касапница, ала ние виждаме колко ялови и пусти остават всички техни усилия.
Д-р Ел. Коен НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ Че съвременният свят е в пълна безпътица, че никой не знае къде водят тези адски приготовления за война, че никой не вижда края на тази голяма стопанска и политическа криза, която от ден на ден става по-бездънна, всичко това е толкова очевидно и "просто", че и най-простите хора го знаят и постоянно го повтарят по кафенетата, кръчмите, улиците, вестниците, списанията, в къщи, в семейния кръг - просто животът им се върти все в този омагьосан кръг и е отровен от него до своите глъбини. Наистина, политиците правят усилия да "спасят света", да предотвратят някоя нова световна касапница, ала ние виждаме колко ялови и пусти остават всички техни усилия. Какво обществено, международно мероприятие остава на почит, неопетнено, с необходимия авторитет, за да се поддържа добрия пулс в световния обществен живот! Сега хората се стремят да възвърнат света в епохата на двустранните пактове. Ликвидира се вече с чувството, с желанието за всеобщи пактове - те не давали никаква гаранция за мира между народите. Сега се мисли само как да се предпазим от "нападателя". И най-доброто лекарство се вижда в сключване на пактове със страни, които могат да обградят "нападателя" или "неприятеля" от две страни като в клещи.
към текста >>

33. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

При домовете IV, VIII и XII, които отговарят на елемента вода, според гореизложеното се касае за един временен резултат (четвърти членове на предходни тройки б.н.), който ще образува основата на други по-нататъшни и с това ще развие съдбата на родения, касае се за реакциите, които се предизвикват в космичната среда от действията на отделните индивиди, с една дума за фаталността, на която са подхвърлени тия индивиди, тъй като именно те са я извикали сами със своите дела.
Действително и статистическият опит тук показва най-силно доказващите за астрологията честоти" (фон Кльоклер). „Съгласно един познат окултен закон, четвъртият член (тук дом б.н.) е реализираната цел на предходната тройка и същевременно изходната точка на един нов аналогичен период, продължаващ по същия закон. Според елементите, домовете I, V и IX отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа духовността на родения; II, VI и X отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида. Домовете III, VII и XI съответствуват на въздуха, на едно влияние от духовен характер, но една духовност, която е по-нисша от тая на огъня. Това съответствие указва на психологическите качества на родения и предизвиканите чрез това външни връзки (семейство, общество и пр.). При домовете IV, VIII и XII, които отговарят на елемента вода, според гореизложеното се касае за един временен резултат (четвърти членове на предходни тройки б.н.), който ще образува основата на други по-нататъшни и с това ще развие съдбата на родения, касае се за реакциите, които се предизвикват в космичната среда от действията на отделните индивиди, с една дума за фаталността, на която са подхвърлени тия индивиди, тъй като именно те са я извикали сами със своите дела. В Зодиака на всеки воден знак е противопоставен един земен знак, а на всеки огнен един въздушен. При домовете намираме аналогично духовното значение да лежи срещу психичното, така да се каже срещу неговата материализация, а фаталността срещу собствената дейност" (Синдбад – Д-р Вайс). (следва)
към текста >>

34. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Разбира се, ако се касае за демони с такава физиономия, както ги очакваме ние, няма ги, но ако е въпросът за съществуванието на някаква целесъобразност и закономерност, продукт на разум в природата, тогава въпросът е лесно разбираем.
Така и океанът на енергията взема по някакъв начин невидимите енергетични зърна и ги събира отново в грамадния си резервоар. Някой ще запита, по какъв начин енергията се връща в своя първоизточник. Този въпрос е неуместен и малко дързък, защото ние не знаем изобщо, що е енергия. Великият английски физик Максуел казва, че е възможно да се спре фаталният процес към смъртта на света, ако допуснем съществуванието на някакви "демони", които биха сортирали молекулите на един газ, когато той преминава от едно състояние в друго. Но такива "демони" няма – заключава съвременното знание за материята и енергията. Разбира се, ако се касае за демони с такава физиономия, както ги очакваме ние, няма ги, но ако е въпросът за съществуванието на някаква целесъобразност и закономерност, продукт на разум в природата, тогава въпросът е лесно разбираем. Тогава ще заключим, че онова, което за нашето умозрение е невъзможно, за непознатите сили на творческата природа е възможно. Светът не върви към смърт, а живее претворбите на своето безсмъртие. Това безсмъртие се манифестира всеки миг край нас. Това, което наричаме смърт, то е угасването на искрата в тъмната нощ, а това, което е безсмъртие, то е скрито за наблюдателя от вагонния прозорец, това е раздялата между черната въглеродна частица, която отива към земята с енергията, която носи тя, и която енергия отива в океана на енергията. Животът е един грандиозен процес.
към текста >>

35. ИМПУЛСИ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Касае се да се види, има ли в срещуположния знак друга планета, която да лежи в обсега от 10° от едната и другата страна на мястото, дето пада точният опозиционен аспект на интересуващата ни планета – в нашия случай 8° от Везни.
Според традицията това положение било все по-благоприятно, отколкото ако Меркурий би се намирал много близко до слънцето, т.е. на по-малко от 5° разстояние, в който случай планетата се счита "обгорена" от слънчевите лъчи. На слънчевия съвпад приписват още една особеност, именно, ако Меркурий е в точен съвпад със слънцето – според някои с разлика в дължините до 5' според други до 1/2° – положението на планетата се смята пак добро. Като се вземе сега предвид средната бързина на двете планети и техните положения в горния случай, или, още по-добре, действителната им скорост в момента според астрологическите таблици, може да се установи, дали имаме един приближаващ се или отдалечаващ се аспект, какъвто е в случая. 2. Опозицията, вторият по сила аспект, също не е трудно да се открие. Касае се да се види, има ли в срещуположния знак друга планета, която да лежи в обсега от 10° от едната и другата страна на мястото, дето пада точният опозиционен аспект на интересуващата ни планета – в нашия случай 8° от Везни. Виждаме, че в зоната, която е под влиянието на опозиционния аспект на слънцето, а именно от 28° Дева до 18° Везни, се намира Юпитер R и то в 5° Везни, значи само на 3° разстояние от 8° Везни. Поради това считаме, че Юпитер се намира в опозиционен аспект със слънцето и то с двойно отдалечаване, тъй като по-бързото небесно тяло – слънцето – е отминало вече позицията на по-бавното (5°) и понеже Юпитер е ретрограден ®. 3. За разпознаване на квадрата, вторият дисхармоничен аспект, трябва да се запомнят трите динамични четириъгълници, за които се говори по-рано, а именно: кардинален – Овен, Рак, Везни и Козирог неподвижен – Телец, Лъв, Скорпион, Водолей подвижен – Близнаци, Дева, Стрелец и Риби. Знаците във всеки динамичен четириъгълник отстоят или на 180 или на 90 еклиптични градуси един от други. Дали имаме единия или другия случай, личи още на пръв поглед.
към текста >>

36. ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Яловите крави ги чакат вълци и касапи!
Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време. Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен. Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя? Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува? Който прощава, прилича на птица, която свободно хвърчи в пространството. Той не губи време и сили да търси възмездие. След всяка обида, понесена с любов, той получава крила да литне по-високо.
към текста >>

37. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Например, ако се касае за господаря на хороскопа, може да имаме едно забележително издигане на индивида.
Противоположните знаци на току що споменатите са знаци на „падение" за същите планети. Така че: Слънцето се смята в падение във Везни, Луната се смята в падение във Скорпион, Меркурий се смята в падение във Риби, Венера се смята в падение във Дева, Марс се смята в падение във Рак, Юпитер се смята в падение във Козирог, Сатурн се смята в падение във Овен. Обикновено се приема, че планетите, разположени в свой знак, развиват най-добрите си качества и тяхното влияние е трайно. Планетите в заточение губят положителните си качества и проявяват по-скоро отрицателните. Повечето автори приемат, че планетите, разположени в знака на своята екзалтация (подем), развиват едно, понякога внезапно проявено, но силно влияние. Например, ако се касае за господаря на хороскопа, може да имаме едно забележително издигане на индивида. Според същата хипотеза, планетите в падение губят значителна част от своята сила. (следва)
към текста >>

38. ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА В НАШЕ ВРЕМЕ - ЗАТОПЛЯНЕ НА ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО - Л. С. БЕРГ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Едно подобрение на това влияние може да се получи, ако се касае за една добра, разположена в добър дом и много добре аспектирана планета.
При това може да се получат различни ефекти в зависимост от хармонията или дисхармонията, която съществува между двете небесни тела. Чистотата и силата на влиянията на една планета, разположена в свой знак, се дължи именно на това, че тя се намира в хармонична среда - сродна или комплементарна - и освен това, нейните вибрации не се смесват с радиациите на друга планета. Лошото влияние на планета в заточение се обяснява с дисхармоничната резултанта, която се получава поради обстоятелството, че влиянията на въпросната планета се кръстосват с радиациите на диспозитора, които по естество са. противоположни на нейните. Поради това добрите качества на заточените планети намаляват, а се засилват лошите. Едно подобрение на това влияние може да се получи, ако се касае за една добра, разположена в добър дом и много добре аспектирана планета. Но отношението между владяната планета и диспозитора е важно главно при перегринните планети. В тоя случай би могло да се приеме, че 1. ако владяната планета и диспозиторът са благотворни планети (Слънце, Юпитер, Венера) - получената комбинация ще бъде хармонична; 2. когато владяната планета и диспозиторът са неблаготворни (Сатурн, Марс, Уран) - получава се диехармонична резултанта; 3. комбинацията между владяна планета и диспозитор, принадлежащи към неутралните небесни тела (Луна, Меркурий, Нептун) - обикновено дава също един неясно изразен ефект; 4.
към текста >>

39. ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Така че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за умствените способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 1. Планети и зодиакални знаци (Продължение) Дадените в миналия брой общи правила нямат абсолютна стойност, както не е абсолютно и самото разделяне на планетите на добри и лоши. Така че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за умствените способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат. Не трябва да се забравя, при това, че споменатите правила важат само за планетите в перегринно състояние, но не и за планетите в знаковете на своето достойнство или слабост . Така, въпреки че имаме работа с неблаготворни планети, Марс се чувствува добре поставен в знака на Сатурн - Козирог, защото там той има своя "подем”. Макс Хайндел обяснява тоя факт с хипотезата, че буйната енергия на Марс се обуздавала от сдържания владетел на Козирог - Сатурн. Обратно, въпреки симпатията, която съществува между благотворните небесни тела Венера и Слънцето, последното е слабо във венериния знак Везни, понеже Везни е знакът на неговото падение. Встъпвайки в тоя знак, Слънцето слиза на юг от екватора и по тоя начин неговото влияние отслабва в северното полукълбо.
към текста >>

от Стрелец, доколкото се касае за транзити на неблаготворни планети, ще бъде съпроводено с неприятности за родения. 2.
от Стрелец), през 12°. от Близнаци (като опозиция спрямо 12°. от Стрелец), 12°. от Дева (като квадрат спрямо 12°. от Стрелец), пък и върху самото радикално положение на Сатурн - 12°. от Стрелец, доколкото се касае за транзити на неблаготворни планети, ще бъде съпроводено с неприятности за родения. 2. Космично положение -Както видехме по-миналия път, Сатурн в Стрелец е "чужденец". Огненият, подвижен знак представя при това несимпатична атмосфера за бавното темпо на земната планета. Положението се смекчава от обстоятелството, че знакът, както и планетата, е електричен, мъжки. Прочее, средата на Сатурн в случая не е особено благоприятна, без да е така лоша както ако се намираше в знак на заточение или падение. С една дума, имаме положение под средно. 3.
към текста >>

40. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си.
Музиката в реалния свят, това са добродетелите. Музиката в идеалния свят, това е мисълта, това е любовта. – Какъв е смисълът на страданията? – Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека. Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате. Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на човека против любовта. Когато има такова противодействие, тя като минава, всичко руши, не се спира в пътя си. Като желаете добро на другите хора, това добро ще дойде и ла вас.
към текста >>

41. ДЕНОНОЩНИЯТ РИТЪМ НА РАЖДАНИЯТА И УМИРАНИЯТА- Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

„В даденото по-горе изложение, дето бидоха преценени планетите в различните домове само според тяхното естество, не се касаеше за това, да дадем на начеващия изчерпателни сведения върху всички възможни въздействия, които могат да се установят по-точно само като се вземат пред вид положенията на планетите по знаци и аспекти.
Хвалебствията за чувствителните точки са често пъти само маскиране на липсата на положително астрологическо знание" (Синдбад - Д-р Вайс). Ако пунктът на щастието има някакво значение, то би могло да се допуска, че и останалите чувствителни пунктове, които се получават по същия принцип, не са. лишени от смисъл. Трудността идва от обстоятелството, че астролозите не са на чисто нито по отношение броя на чувствителните точки, нито по методите за тяхното определяне. Ясно е, че в случая имаме една непроучена материя, с която засега не може да се работи, още по-малко в един елементарен курс, като настоящия. „В даденото по-горе изложение, дето бидоха преценени планетите в различните домове само според тяхното естество, не се касаеше за това, да дадем на начеващия изчерпателни сведения върху всички възможни въздействия, които могат да се установят по-точно само като се вземат пред вид положенията на планетите по знаци и аспекти. Такива данни не са за начеващия; те могат да бъдат за него едва тогава от полза, когато той асимилира дадения тук материал; поради това ние можехме да дадем, естествено, само твърде общи опорни точки, съвсем не, обаче, една синтеза, която трябва да се вземе буквално. По-дълбоките познания, с които може да се постигне тая цел. учащият се ще намери по-късно в астрологичната синтеза" (Синдбад - Д-р Вайс). Сега нека се върнем към нашия пример – Сатурн в хороскопа, даден в бр. 7-8, год.
към текста >>

По изключение, понеже се касае за господаря на хороскопа, в тоя хороскоп Сатурн ще бъде по-меродавен за дома, в който владее, значи 1 дом и едва след това за дома, в който се намира – 12 дом.
Във въпросния хороскоп Сатурн се намира в 12 дом. Но понеже знаците, които той владее – Козирог и Водолей – заемат в тоя случай 1 и 2 дом, то трябва да го считаме като показалец на значенията и на трите дома, макар и в различна степен. По начало, Сатурн би трябвало да се вземе тук като най-меродавен за дома, който заема и след това за домовете, в които владее, ако там няма някаква планета. В нашия случай, обаче, във 2 дом се намира Марс (не означен във фигурата), който ще бъде меродавен на първо место за значенията на тоя дом, ето защо Сатурн остава като показалец за 12. дом, в който се намира, и за 1 дом, който е зает от сатурнов знак и в който няма друга планета. По изключение, понеже се касае за господаря на хороскопа, в тоя хороскоп Сатурн ще бъде по-меродавен за дома, в който владее, значи 1 дом и едва след това за дома, в който се намира – 12 дом. Това ще каже, че Сатурн по своето естество и космично положение ще характеризира преди всичко личността и живота на родения – 1 дом – и на второ место неговите тайни неприятели, указани от 12 дом. В дадената таблица на Бейли, в която не се държи сметка за знака, в който планетата се намира, нито за аспектите, които получава, значението на Сатурна в 1 дом се характеризира накратко така: „Много затруднения и спънки в живота. Само голямо постоянство и търпение дават възможност за издигане". А пък за влиянието на Сатурн в 12. дом, пак без оглед на знак и аспекти, там четем следното: „Много тайни вражди, грижи и изпитания.
към текста >>

42. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Когато се съмняваме в реалността на нещо, ние бихме желали да го пипнем, да го похванем, както правят малките деца и едва когато можем да направим това, ние сме убедени, че не се касае за никаква измама.
Хайниш Двусмислени са. сведенията, които нашите сетива ни дават за външния свят. Наистина, на първо време смисълът на техните показания изглежда ясен и прост: тая къща е червена, тоя камък е тежък, тая ябълка е вкусна – нищо не може да бъде по-ясно от това. Ала има и измами на сетивата. Интересното е, че в такива случаи ние не се доверяваме тъкмо на окото, нашето най-важно познавателно средство. Когато се съмняваме в реалността на нещо, ние бихме желали да го пипнем, да го похванем, както правят малките деца и едва когато можем да направим това, ние сме убедени, че не се касае за никаква измама. Общо взето, обаче, нашите сетива ни обслужват добре в царството на материята. Ние няма от какво да се боим, защото притежаваме сигурни мерки – можем да теглим, да мерим, да определяме точно нещата. Но това царство на материята не е целияj свsт. То не обхваща онази област от нашето същинско битие, която е достъпна само за душата, за вътрешното преживяване. Там спира измеримостта.
към текста >>

43. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И вие сте пратени на земята, защото ви готвят за важна служба, за важна работа и сега ви изпитват, дали ще вземете или не от касата.
Когато искат да поставят някого за касиер. по-рано го изпитват. Турят го между 100 отворени каси и следят, дали ще вземе или не. Ако вземе, не е за касиер. Ако не вземе, той е за касиер. И вие сте пратени на земята, защото ви готвят за важна служба, за важна работа и сега ви изпитват, дали ще вземете или не от касата.
към текста >>

44. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Марс – Леярници, ковачници, фабрики за оръжие, металургически юзини, арсенали, крепости, касапници и пр.
Нептун – Медиуми, утописти, измамници – изобщо тайнствени личности. Места Главно според Морен Слънце – Дворци, домове на водачи. Луна – Природа, гори, море, вода изобщо, дом, улици, площади, публични места. Меркурий – Учебни заведения, библиотеки, книжарници, печатници, редакции. Венера – Градини, ливади, гори, места за удоволствия, театри, концертни зали и пр. Марс – Леярници, ковачници, фабрики за оръжие, металургически юзини, арсенали, крепости, касапници и пр. Юпитер – Палати, особено тия за правосъдието, черкви, учреждения, банки, паметници. Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г.
към текста >>

45. ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като посети човек съдилищата и затворите, или ако иде в една касапница, може да види, каква е обичта на съвременните хора и каква е съвременната култура.
И най-умните хора, като възприемат лошия живот след време стават глупави. Когато човек обича, в него царува добрият живот. Когато не обича, в него царува лошият живот. Един лош човек не може да обича. Една овца не може да очаква един вълк да я обича. Като посети човек съдилищата и затворите, или ако иде в една касапница, може да види, каква е обичта на съвременните хора и каква е съвременната култура. Добрият и лошият живот са създали света такъв. Като дойдем до живота, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот защо така постъпва. Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двата живота са самостоятелни; и двата живота се разбират и обичат.
към текста >>

46. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Богатият му казва: „Ето една каса с пари.
Това вътрешно разположение се предава на банкера и той ви отказва. И природата прави така. Когато отидете при нея, тя ви дава според вашето вътрешно разположение. После, вие трябва да турите в обръщение, да обработвате това, което получавате от природата. Един пример: При един богат човек отива един беден и му иска пари на заем. Богатият му казва: „Ето една каса с пари. Вземай, колкото искаш и когато искат. И което печелиш, туряй вътре". След две години бедният му казал: „Свършиха се парите". Онзи отвърнал: „Нищо не си турял и затова се свършиха". Та и ние сега вземаме и не туряме, и в края на краищата казваме: „Свършиха се парите".
към текста >>

47. DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И в двата случая те са внасяли всичко изработено в общата каса".
Тя била последната от унищожените книги. Същата участ имали и книгите на западно-европейски писатели. Още през десетия век богомилството се явява като първа реформация в света — отпор срещу световната лъжа и дух на насилие, които са намерили своите крепости в тогавашните държави и църкви; то разтърсва тогавашните европейски общества и провъзгласява свобода на съвестта, равенство и братство между всички хора и народи, за да се осъществи Царството Божие на земята и да настъпи вечен мир. Богомилите са. упражнявали производителния труд в общини, задруги или поединично. И в двата случая те са внасяли всичко изработено в общата каса". Статия в шведски вестник за Всемирното братство В шведския вестник „Bia bandet", който излиза в Стокхолм, е напечатана статия от Тереза Керемидчиева: „Всемирното Братство в България". В статията се излагат основните идеи на Учителя, принципите на паневритмията, излетите на Витоша и Рила и пр. Статията е придружена с красива рилска снимка — Учителят държи беседа на планината. Сп. „Просвета" и въпросът за смъртта и безсмъртието Красив симптом е статията за смъртта и безсмъртието в това списание, орган на Просветния съюз. В тази статия възторжено се говори в полза на спиритуализма.
към текста >>

48. ФИЗИОЛОГИЯ НА ПОСТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тук не се касае вече за игра с числа, както при ключа на Катерина Медичи, а за геометрични конструкции.
Впрочем, както можеше да се очаква, нострадамусовите съчинения, като типично херметични творби, е трябвало да имат повече от един ключ. Сам Пиоб още през 1924 год. е бил на чисто по тоя въпрос. Ощо повече, осланяйки се на един куплет от центуриите, той е изтъкнал дори изрично в споменатата сказка, че „пророчествата на Нострадамус ще бъдат разбрани едва през 1927 год.". И наистина, след няколко годишен упорит труд авторът е дошъл до нови открития. Тук не се касае вече за игра с числа, както при ключа на Катерина Медичи, а за геометрични конструкции. Пиоб докладвал за тая работа, която той смята от втора степен, в две сказки, едната от които — уводната — се е състояла на 20. II. 1927 г., а втората на 15. III. с. г. В „Тайната на Нострадамус" авторът излага, макар и крайно сдържано, именно тия два ключа, като споменава и за една работа от трета степен, запазена за по-късно, която представлявала най-висшето тълкуване на нострадамусовите предсказания, „за разбирането и използуването на което", обаче, трябвало „известна математическа, а също и известна душевна подготовка". Изглежда, че Нострадамус е предвидил и дешифрирането на своите предсказания.
към текста >>

49. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тук не се касае при това само за безбройните алегории, с които читателят се сблъсква на всяка крачка.
П. М-в. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС Нострадамус не скрива, че неговите съчинения са изплетени от „хитрости, примки и машинации" (IV, 6). Не е случайно, следователно, обстоятелството, че е трябвало да изминат близко четири века, за да се разбули донякъде мистерията около прочутите предсказания. Сам Пиоб е успял едва след много труд да преодолее една след друга доста прегради, които пазят центуриите от погледа на непризвания. Тук не се касае при това само за безбройните алегории, с които читателят се сблъсква на всяка крачка. От изследванията на Пиоб се оказа, че те съвсем не са единствените, нито най-големите трудности, които трябва да се превъзмогнат в случая. Пиоб открива, че френският текст на предсказанията е една илюзия и че цялото съчинение трябва да се преведе преди всичко на латински език. Това е първата голяма тайна. Като се има пред вид, че някои латински думи имат двояко значение, няма да ни се види чудно, че понякога в латинския превод се получава съвсем различен смисъл от тоя на френския текст. Напр., Нострадамус се забавлява да пише: „L`ari de l`heureux de Bourbon" (шестостишие 34.), един израз, който би следвало да означава „жилището на щастливия бурбонски." Пиоб го превежда на латински с: tectum secundi Bourboniesis" което дава истинското значение на фразата, а именно: „жилището на втория бурбонски (династичен) клон".
към текста >>

Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т.е.
Трябва да се признае, че въпреки всичката виртуозност на шифъра и дешифрирането, на пръв поглед не би могло да се очаква почти нищо особено от така получената база. Пиоб, обаче, е на друго мнение. Според него, Нострадамус е един практичен човек, който се занимава с практични неща. Той е един научен дух, един необикновено надарен професор, който не желае да излезне от областта на материалното. Той се занимава с астрономия, космография, геометрия, изчисления, но съвсем не се занимава с матафизика. Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т.е. върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука.
към текста >>

50. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Касае се, сле¬дователно, да се вземе същият стих в следващото пето четиристишие (предлогът ргае означава „на напред", следова¬телно, в директен смисъл).
Първата част на стиха е в действителност само указание за този, който маневрира; „Fera par Praytus" — но, ако човек не е запознат с начина, по който са дадени формулите, не може да го разбере. Като куриоз и за да покаже, как процедира Нострадамус, коментаторът дава обяснение на тия думи. Те се превеждат на латински, казва Пиоб, по следния начин: „faciet par Prae TVS"; вижда се, преди всичко, че думата Praytus трябва да се раздели на две (за да има стихътъ 6 думи), и че правописът на Ргау трябва да се поправи; после, че френската дума раг не се превежда на латински с рег, а с раг, което значи еднакъв, най-после, че краят tus се пише с главни букви. Тия букви са съкращения: Т означава tetrastichon, т.е. четиристишие, V — римско 5, S — sequens или следващ. Касае се, сле¬дователно, да се вземе същият стих в следващото пето четиристишие (предлогът ргае означава „на напред", следова¬телно, в директен смисъл). Стихът, означен по тоя начин, гласи: „Тъй като трите лилии ще му направят такава пауза" (VIII, 18). Прочее, след Наполеон ще има три лилии (представители на монархическия символ — лилията) — Лудвик XVIII, Карл X и Луи Филип — и, следователно, третата лилия ще определи на Наполеона „почивката" (requiem) (това, което един начеващ латинист във Франция би превел с pause, т.е. пауза, но което означава онова, което на литургичен език се казва „вечен покой"). Това е връщането на праха на Наполеон в „Дома на инвалидите” по времето на Луи Филип.
към текста >>

51. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тук не трябва да се забравя, че щастлива се превежда с secundus, което значи и втора и че следователно се касае за втората бурбонска династична линия (sec.
Символът на монархията обръща тогава своята долна част спрямо нахлуващата сила, така че той не ù се противопоставя, а напротив, той е тласнат от последната. Веригата на стиховете, казва по-нататък коментаторът, е следната: 1. В един момент ще има нужда от крал (IV, 22). 2. Ще се признаят ония, които бsха от царска фамилия (VI, 8). 3. За да се поддържа щастливата бурбонска кръв (шестостишие 4). Тук не трябва да се забравя, че щастлива се превежда с secundus, което значи и втора и че следователно се касае за втората бурбонска династична линия (sec. sanuis). 4. Ще успее най-близкият син на по-стария (II., 11) — тъй като Лудвик XVIII беше брат на Лудвик XVI, син на престолонаследника. 5.В управлението различен спрямо своя по-стар брат (IV, 87). И действително, Лудвик XVIII беше различен от Лудвикъ XVI като конституционен монарх. 6. И новият съюз одобрен (Предсказ. 51).
към текста >>

касае се за конституцията. 7.
Ще успее най-близкият син на по-стария (II., 11) — тъй като Лудвик XVIII беше брат на Лудвик XVI, син на престолонаследника. 5.В управлението различен спрямо своя по-стар брат (IV, 87). И действително, Лудвик XVIII беше различен от Лудвикъ XVI като конституционен монарх. 6. И новият съюз одобрен (Предсказ. 51). Съюз тук се превежда с religio, което не означава в случая религия, а споразумение между хората на едно и също общество, т.е. касае се за конституцията. 7. По-младият брат ще тури край на голямата война (VII, 12). 8. До пет последния... (VIII, 38) Това са според Пиоб условията на договора от 1815 г. Нострадамус съкращавал винаги думата „година" след едно число, тъй като маневрата върху кръга на годините трябвало по необходимост да даде дата. Касаело се, прочее, за петгодишната окупация на френската територия от страна на съюзниците, подписана от Лудвик XVIII. Краят на стиха бил едно геометрично указание „proxime NOLA".
към текста >>

Касаело се, прочее, за петгодишната окупация на френската територия от страна на съюзниците, подписана от Лудвик XVIII.
Съюз тук се превежда с religio, което не означава в случая религия, а споразумение между хората на едно и също общество, т.е. касае се за конституцията. 7. По-младият брат ще тури край на голямата война (VII, 12). 8. До пет последния... (VIII, 38) Това са според Пиоб условията на договора от 1815 г. Нострадамус съкращавал винаги думата „година" след едно число, тъй като маневрата върху кръга на годините трябвало по необходимост да даде дата. Касаело се, прочее, за петгодишната окупация на френската територия от страна на съюзниците, подписана от Лудвик XVIII. Краят на стиха бил едно геометрично указание „proxime NOLA". Главните букви се отнасяли до общата конструкция; но коментаторът не иска да влиза в технически подробности, защото те биха забъркали читателя. 9. Две беди заедно, за да умре от жестока смърт (I, 35). Това е смъртта на Лудвик XVIII след една жестока болест. Сега Карл X. 1.
към текста >>

Касае се за изборите от 1829. 6.
пръв син на дукеса de Вerry, която, като вдовица, е сключила втори брак, твърде лош в социално отношение. 4. Крал; няма да има несправедливи работи; осъден (VIII 62). Карл X беше крал наистина законен (неговото управление създаде действително „законността” в политиката), но той бе бламиран, тъй като damnare има смисъл на бламиране. 5. Избори, конфликт... (Предсказ. 25). Тоя стих, пояснява Пиоб, трябва да се раздели според правилото за числата, които се прилагат при специалната маневра за „Предсказанията". Касае се за изборите от 1829. 6. Поради конфликт кралят ще напусне управлението (IV. 44). И конфликтът, създаден от изборите, заставя краля да изостави властта. 7. Той ще се покаже непримирим и ще бъде изгонен (през 1830 г.) далеч от кралството (VI 61). 8. Далеч от кралството, изоставен на случая, пътувания (УИ1,92). След това Луи Филип се качва на трона. 1.
към текста >>

Касае се за социалната омраза, приспана от времето на Великата революция. 4.
След това Луи Филип се качва на трона. 1. Нагласяване на Политически средства (изборни тълпи), за да дойде на власт (VI, 12). 2. Проливане повече кръв; скоро неговият шанс изменя (Предсказания, 73). Неговият шанс изменя и той пролива повече кръв (през 1848 г.). 3. Събуждане омразата, приспана отдавна (VII 33). Касае се за социалната омраза, приспана от времето на Великата революция. 4. Чрез Тях ще се роди чума, така широка (VIII, 62). „Тях" се отнася тук към революционерите от 1848 год., казва коментаторът, политическата дейност на които показва подробната маневра. Но той счита безполезно да възстановява една серия от събития, които разкрива всяко ръководство по история. Важно е, казва той по-нататък, да се свърже веригата на управлението на „големия Philippique" (IX, 30) според израза на Нострадамус и да се изостави настрана това, което се залавя върху тая верига, „помощта Gaddes", т.е. събитията относно испанската конституция от 1837 г., които трябва да се намерят чрез спомагателната конструкция на Gaddes.
към текста >>

52. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тоя стих свършва, прибавя коментаторът, с думата „pontife”.която предизвиква една илюзия всеки път, щом се срещне: наистина, човек има стремежа да свърже думите и да мисли, че се касае, за един внук на великия първосвещеник".
Детерминациите на Наполеон III тогава са следните. 1) От слаба земя и бедно роднинство (Ш, 28). Знае се, пояснява Пиоб, че бъдещият император не беше богат и че принцовете, негови роднини, имаха още по-малко богатство. 2) Ще дойде да пътешествува внукът на великия... (VI, 82) Знае се също, че той водеше преди 1852 г. един твърде подвижен живот. Тоя стих свършва, прибавя коментаторът, с думата „pontife”.която предизвиква една илюзия всеки път, щом се срещне: наистина, човек има стремежа да свърже думите и да мисли, че се касае, за един внук на великия първосвещеник". Но, първо, задължението да се съставят необходимите 6 думи в един стих, изисква да се раздали изразътъ „pontife" на две, а освен това, практиката на текста ни заставя да пишем ponti fаех, което значи „остатък от моста". По такъв начин, тая дума е една формула за маневриране, която показва, че в точката на кръга, дето се намира детерминацията, отбелезана с тоя стих, тълкувателят се намира отвъд „моста” с остатък от изчислението. Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на гроба, (вж. бр. 10/41 г. на Ж.3.), за да се споят „Ценгуриите” с „Предсказанията" и „Шестостишията” и да се образува един пълен кръг— това е, което липсва на 4680-тях стиха, за да бъдат делими на 12.
към текста >>

53. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът.
Ето защо, тук трябва да прекъснем развитието на веригата на стиховете и да проучим отделно интересната проблема за "детерминизма на град Париж". За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност. Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът. В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът. Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е. двата края на правата): тия две окръжности ще се пресъкат с дъги от 60°, така че въпросната права разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху фиг. 1.). Тайната на решението се състои, прочее, в това, да познаваме необходимата употръба на разделянето на окръжността на 12 във всяка конструкция от такова естество – разделяне, което се получава от начертаването на един дванадесетоъгълник, показан от общата формула Florain Patere: наистина, за да може приложената система да бъде напълно еднородна, необходимо е, щото всички начертани окръжности да имат еднакви деления. И тук няма никаква загадка, ако човек разсъждава.
към текста >>

Очевидно, казва Пиоб, на френски това е неразбираемо: думите "champs Elisiens " и "ronde " едва събуждат идеята, че може да се касае за Rond-Point des Champs Elysees, но останалото е безнадеждно тъмно.
Тайната на решението се състои, прочее, в това, да познаваме необходимата употръба на разделянето на окръжността на 12 във всяка конструкция от такова естество – разделяне, което се получава от начертаването на един дванадесетоъгълник, показан от общата формула Florain Patere: наистина, за да може приложената система да бъде напълно еднородна, необходимо е, щото всички начертани окръжности да имат еднакви деления. И тук няма никаква загадка, ако човек разсъждава. Но професорът, разбира се, разчита на това, продължава коментаторът, че мнозина няма да разсъждават или пък ще разсъждават зле; и той се пази да посочи пътя, който трябва да следва разсъждението. Това е винаги неговата голяма хитрост. Той казва само: Aux champs Elisiens faire ronde (шестостишие 25) Pycante droite attrairra les contents (VIII, 95) Tout arresté ne vaudra pas un double (Предсказ. 71). Очевидно, казва Пиоб, на френски това е неразбираемо: думите "champs Elisiens " и "ronde " едва събуждат идеята, че може да се касае за Rond-Point des Champs Elysees, но останалото е безнадеждно тъмно. Ако трябва да се преведе на латински, ще се забележи, че е почти невъзможно да се съставят изречения от по 6 думи за първите два стиха; после имаме думата "pycante ", която, така, както е написана, не означава нищо и не е нито френска, нито латинска, нито гръцка и която изглежда да е някаква печатна грешка. Но, каква би била една "права piquante "? Що се отнася до "арестувания, който не струва един двоен", е ли той едно арестувано лице или едно административно решение? И за какъв двоен става дума: дали е това една монета (тая стара френска пара, която струваше 2 стотинки) или това е един документ, наречен сега duplicate? Ние достигаме фантазията на Едгар По!
към текста >>

Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено.
И той можеше да бъде сигурен, че неговата тайна ще бъде грижливо запазена през векове; тъй като, дори и да е познавал някой тогава латинския превод, как би начертал конструкциите върху данните на Елисейскитe полета и на площад Dupleix? Не само че нищо от това не съществуваше, но Жозеф Дюплекс, който бe управител на френските колонии в Индия през 1720 г., не беше още роден! Според Пиоб, латинският текст се възстановява така: In Elysiis cainpis per agere circulum; Pyc ... ante recta ad trahet cantenta; Omnia decreta non valent unum: Duplex. Преводът се състои в това, по силата на строгата определеност на броя на думите, да се намери в първия стих глаголът per-agere, чиито точен смисъл е "причинявам", за да може да се раздали предлогът per. Във втория, сричката рус (непреводима) ще се отдели от латинската дума ante; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен. Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено. Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост". И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета! Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta).
към текста >>

54. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Разглеждайки смяната на 5 финансови министри в 8 месеца, която е била предсказана от Нострадамус, коментаторът дава следните пояснения: „За да се узнае състава на един кабинет, трябва да се отнесем към принципа, показан в следния стих от четиристишието III 26: „Augurez creuz, elevez aruspices" Касае се да се направи едно визиране с теодолит според „кръста" по географска дължина и ширина върху картата.
след времето, когато е писана книгата. Сега ще предадем споменатите бележки в съкратен вид, като оставяме предсказанието за следната статия, която вероятно ще приключи нашата серия. Пиоб започва с един преглед на политическия живот във франция след войната и констатира, че в съчиненията на Нострадамус се разглежда дейността на по-видните френски държавници. При това авторът предпочитал да си служи повече с езика на кулоарите, отколкото с тоя на трибуната. Така, Клемансо е означен като „Старият Шарон" или „Тигърът", Поанкаре — „Феникс" Ерио — „от града, напояван от две реки" — Лион (както се знае, Ерио бе току речи несменяем кмет на тоя град) и пр. Разглеждайки смяната на 5 финансови министри в 8 месеца, която е била предсказана от Нострадамус, коментаторът дава следните пояснения: „За да се узнае състава на един кабинет, трябва да се отнесем към принципа, показан в следния стих от четиристишието III 26: „Augurez creuz, elevez aruspices" Касае се да се направи едно визиране с теодолит според „кръста" по географска дължина и ширина върху картата. С една дума, да се определи точката на всеки титуляр на портфейл. То дълга и деликатна работа. Така се съставя тогава един чертеж, аналогичен на оня, който означава простора на действие на Наполеон I (вж. „Ж.3." бр. 242 г.), но който не представлява за публиката същия символичен интерес, Нострадамус дава за щастие указания, продължава коментаторът, без които човек не би могъл да направи нищо.
към текста >>

Преди всичко трябва да се държи сметка за самата стойност на една индукция, която и да е тя: касае се да се познава нейният потенциал, нейната интензивност и нейното количество, и да се разсъждава за всяка индукция според законите и принципите на физиката, изучавани, анализирани и познати отдавна.
Марс индуцираше силно колективната душа на парламента да се вълнува и понеже Уран я подтикваше от друга страна към новото, дойде до избухвания. След декември 1926 г. Уран се стреми да поднови подобни идеи, но Марс, който първоначално, през октомври и ноември, бе ретрограден, не е вече поставен по същия начин и неговата индукция дава търпелива и трудолюбива дейност — отдето спокойствието на кулоарите на Камарата и добрата воля на събранието. Това е на едро. Но, при такава материя трябва да се влезе в подробности и това е твърде сложно. Преди всичко трябва да се държи сметка за самата стойност на една индукция, която и да е тя: касае се да се познава нейният потенциал, нейната интензивност и нейното количество, и да се разсъждава за всяка индукция според законите и принципите на физиката, изучавани, анализирани и познати отдавна. Но най-после трябва да се разбира, как един сбор от частни воли образува една колективна воля. Освен това, обикновено трябва да се държи сметка и за географското положение на мястото и личната ос на събранието. В очевидния факт, че Уран влезе в знака Овен на 31 март 1927 г., всички техници признават, че стрелката на еволюцията на идеите бележи нова ера. Но часът за това не е ударил веднага върху частния циферблат на всеки народ, нито на всеки индивид. За да стане промяната пълна, трябва да се чака, щото общата индукция да предизвика както в нацията, така и в индивидите специални индукции: силите се разлагат, съществува и принципът на инерцията.
към текста >>

55. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Трябва, обаче, да се подчертае, че в случая не се касае за теории.
Тя се упражнява без усилие и от само себе си. Тя изглежда много проста на ония, които я притежават. Тя им дава за някои неща по-сигурно познание, отколкото това, което се получава чрез органите на сетивата". („Човекът — тоя неизвестен", стр. 149). Знае се, че има два вида скептици — едни отричат всякакви окултни явления и дисциплини, убедени, че застъпват последната дума на науката; други познават постиженията в областта на парапсихологията, но и те предпочитат да си закриват очите пред фактите, тъй като не могат да ги съгласуват със своя мироглед. Трябва, обаче, да се подчертае, че в случая не се касае за теории. Теориите и обясненията са отделен въпрос. По-важни от всичко са фактите, особено тия, установени от гореспоменатите първоразредни представители на официалната наука по един колкото критичен, толкова и безспорен начин. А фактите съвсем не зависят от нашето положително или отрицателно отношение към тях. — Едно време учените съветници на Фердинанд II Испански с „желязна логика" доказаха немислимостта" на Колумбовия план да открие западен път за Индия. Всичко това, обаче, както се знае, не измени с нищо фактическото положение.
към текста >>

56. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Като го разшил, той намерил малък свитък хартия, съдържащ само следните думи: „Четете 27 глава на битието в старата Библия на баща ми." Смятайки, че се касае за истинското завещание на стария Шафен, Джеймс Пинкней искал да има свидетели и затова замолва своя съсед Томас Блякуелдър да го придружи.
Няколко години по-късно, обаче, през 1925 г, се случили странни събития. Вторият син на покойния Шафен, именно Джеймс Пинкней Шафен, започнал да сънува често баща си. Веднъж той го видял облечен в черно пардесю. Тоя път духът на бащата му казал: „Ти ще намериш моето завещание в джоба на пардесюто ми." Смятайки, че духът на баща му иска да изправи някаква грешка, Джеймс Пинкней Шафен отишъл при майка си да потърси пардесюто, но се оказало, че го няма — майката го дала на най-големия брат Джон, който живеел в графството Йадкин. Джеймс Пинкней отишъл там и намерил пардесюто, вътрешният джоб на което бил зашит. Като го разшил, той намерил малък свитък хартия, съдържащ само следните думи: „Четете 27 глава на битието в старата Библия на баща ми." Смятайки, че се касае за истинското завещание на стария Шафен, Джеймс Пинкней искал да има свидетели и затова замолва своя съсед Томас Блякуелдър да го придружи. Двамата, ведно със своите дъщери отиват при майката, за да дирят старата Библия. С доста труд тя е била намерена, но била така разнебитена, че се разпаднала на 3 части, когато я извадили от чекмеджето. Г-н Блякуелдър взел частта, съдържаща книгата на Битието, намерил 27 глава, дето два листа били сгънати един върху друг, за да образуват нещо като плик. Там било намерено завещанието от 16.I.1919 г. със следното съдържание, което ние предаваме малко съкратено: „След като прочетох 27.
към текста >>

57. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Идеята на Христа е ясна и недвусмислена — касае се до едно съвършенство на духа, което ни издига до Бога, което ни поставя в единение с Бога, прави ни истински синове на „Небесния Отец".
И няма какво да го убеждаваме! Съвременният човек, все пак, познава едно техническо-практическо съвършенство, до което достигат някои хора чрез сръчност, чрез упражнение или умствено-мисловна практика. Това е виртуозността и изобретателността на днешните хора по много специални въпроси и области на живота. Ала в съвсем друг смисъл казва Христос тези думи: „Бъдете съвършени". Сигурно не влага в тях мисълта за едно техническо съвършенство, до което, безусловно, могат да дойдат съвременните хора. Идеята на Христа е ясна и недвусмислена — касае се до едно съвършенство на духа, което ни издига до Бога, което ни поставя в единение с Бога, прави ни истински синове на „Небесния Отец". Отнася се до едно съвършенство, при което човек става истински творец на блага в живота — блага за всички; едно съвършенство, при което човек става съработник на Висшите Сили в Природата и твори добро, справедливост и обич между всички живи твари; едно съвършенство, при което човек и всичко живо расте и се развива в свобода и любов. Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса". От цялата глава личи, че тези думи са едно заключение — резултат от приложението на всичко казано в поменатата глава. Затова Христос почва този по-следен 48-стих от тази глава с думите: „И тъй, бъдете съвършени"... Думите „И тъй" говорят, че това е следствие от всичко казано преди това, че съвършенството е еволютивно следствие от приложението на тези основни положения, силно подчертани от Христа в тази глава. Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината.
към текста >>

58. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Един млад полски лекар, Казимир Функ, не вземайки под внимание хипотезите, които казваха, че може би се касае за „мъртви храни", в сравнение с „живи храни", възобнови опитите на неговите предшественици и с голяма смелост поде въпроса с химико-биологичен критерий.
Той забеляза, че когато животните, хранени с пречистен и обелен ориз, се заразяваха от бери-бери, стигаше да им се даде малко трици, или изварка от трици, за да оздравеят. Логично бе тогава да се предположи, че триците съдържаха предпазни и лечебни вещества срещу лошата форма на болестта. Докато научният свят обръщаше все повече вниманието си към тия изследвания, намериха се и химиците с техните анализи. Опитаха се да предпазват от заразяване от бери-бери експериментните животни, като им се даваха фосфати и азотни вещества, но бе напразно. През време на опитите нервната система, така тежко засегната и унищожена, предизвикваше прояви, еднакви на ония при отравяне със стрихнин, и после на смъртта! Един млад полски лекар, Казимир Функ, не вземайки под внимание хипотезите, които казваха, че може би се касае за „мъртви храни", в сравнение с „живи храни", възобнови опитите на неговите предшественици и с голяма смелост поде въпроса с химико-биологичен критерий. След много проучвания изолира едно тяло, на което направи анализ; в него намери вещества, които ние химиците наричаме „амини". Тоя продукт, инжектиран в заразени от полиневрит гълъби, предизвикваше незабавното им оздравяване. Тогава Функ сливайки думата „вита" с думата „амини", създаде названието „витамини". Отвори се нов хоризонт, хоризонт успореден на оня на хормоните и химията победи. Създаде се категорията на витамините, Познатите форми на скрофула, пелагра, бери-бери, рахитизъм се отдадоха на липса на витамини и подобна хипотеза бе поддържана от Функ в 1913 г., когато изолира от лимона едно вещество, което лекуваше скруфола.
към текста >>

Не. Поне доколкото се касае за една от ония болести, които са следствие на недостатъчност или липса на един или повече витамини, като скрофулите, полиневрита, пелаграта и рахитизмът.
И в Италия започна изследването с новите средства на този проблем. * * * След тези предварителни думи, логично е да се запитаме: какво са всъщност тези витамини? Отговорът може да се даде, без да се създават двусмислия; витамините, които днес се наричат също витазими, са химически индивиди, добре познати почти всички; необходими са за редовното функциониране на организмите, от най-нисшия до най-висшия и абсолютно незаменими. Липсата и недостатъчността на витамини и на вътрешни секреции, за които намекнахме, показва, преди или след тежко нарушение на функциите, затваряне на жизнения цикъл, следователно — смърт. Могат ли витамините да бъдат разгледани като обикновени медикаменти, като напр., аспирина или сулфамидите, способни да излекуват една тежка болест или една група болести? Не. Поне доколкото се касае за една от ония болести, които са следствие на недостатъчност или липса на един или повече витамини, като скрофулите, полиневрита, пелаграта и рахитизмът. На първо време, разделяйки витамините, се говори за „фактор А", „фактор В", фактор С". Днес терминологията е преобразена и рационализирана. Нека запазим, за да ги посочваме и различаваме, знаците на азбуката. Витамин А; липоразтворим, антиксерофталмичен, антизаразен и фактор на растенето. (Под думата липоразтворим се разбира вещество, разтворимо в мастите; касае се за естествените масти).
към текста >>

(Под думата липоразтворим се разбира вещество, разтворимо в мастите; касае се за естествените масти).
Не. Поне доколкото се касае за една от ония болести, които са следствие на недостатъчност или липса на един или повече витамини, като скрофулите, полиневрита, пелаграта и рахитизмът. На първо време, разделяйки витамините, се говори за „фактор А", „фактор В", фактор С". Днес терминологията е преобразена и рационализирана. Нека запазим, за да ги посочваме и различаваме, знаците на азбуката. Витамин А; липоразтворим, антиксерофталмичен, антизаразен и фактор на растенето. (Под думата липоразтворим се разбира вещество, разтворимо в мастите; касае се за естествените масти). Що е витамин А? Жълто - оранжевият пигмент, се нарича бета-каротен. Молекулата на бета-каротина, разделена на две ражда две молекули витамин А. Точно защото ражда витамин А, бета-каротина се нарича провитамин А. Той е част на една серия жълти, оранжеви и червени пигменти (каротиноиди), които съставят багрилното вещество на доматите, на пъпеша, на портокала, на шафрана и др.
към текста >>

59. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Касателно издръжливостта на тоя витамин С при варенето, трябва да имаме предвид, че е много разтворим във вода, че спанакът губи 80%, докато ангинарите губят около 45%.
* Витамин С, антискрофулен (антискорбутен), както видяхме още отначало, той е бил познат още от 18 век, т.е. от когато скрофулата се цереше с лимонов сок. Чудноватият прогрес на сегашната химия докара до индивидуализирането на един много прост химически продукт, който има тясна роднинска връзка със захарта и се нарича аскорбинова киселина. Награденият с Нобелова премия Сцент-Гиорги намери, че един скъп извор на витамин С е многоизвестният пипер, от който той получи 500 грама. Всеки пресен животински и растителен елемент съдържа тоя ценен продукт, особено чушките, спанакът и цветното зеле. Касателно издръжливостта на тоя витамин С при варенето, трябва да имаме предвид, че е много разтворим във вода, че спанакът губи 80%, докато ангинарите губят около 45%. Трябва да имаме пред вид, че ако оставаме да ври дълго време млякото, ние разрушаваме 30-40% от витамин С, особено ако употребяваме неподходящи съдове. Затоплянето на млякото за 30 минути при 60°, в алуминиев съд, унищожава витамин С в размер на 20- 30%; в бакърен съд, витамин С се разрушава сто на сто. Съдържанието на витамин С в краве мляко зависи много от храната на животното. Липсата при недостатъчността на витамин С в нашата храна довежда до болестта скрофула, с явления: кръвно излияние, гъбести и кръвни слумки, болки и подувания на ставите, чупливост и отслабване на кокалите, разхлабване и падане на зъбите, предразположение към инфекция. Витамин С има свойството да активира и урегулира организма и има противоотровно и противозаразно действие.
към текста >>

60. ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

В Божествения свят човек прилича на едно лице, което има каса.
Човек да счита природата за жива и разумна, защото ако я счита за неразумна, се изолира от нея. Тя мисли заради нас, промислила е за всичко, каквото ни трябва. Нашето сърце трябва да бъде доволно и благодарно от всичко, което Разумното Начало в природата е наредило за нас. В дадения момент благодари на разумната природа за това, което тя ти е дала. В следващия момент тя ще ти даде друго. В Божествения свят човек прилича на едно лице, което има каса. Ако само харчи от нея, без да туря, ще осиромашее. А турянето в касата значи: служене, вършене Волята на Бога, благодарност към Разумната природа за благата, с които разполагаме. Природата е дала всички разнообразни условия, за да ни подбуди да развием силите, вложени в нас. Човек трябва да обработва това, което е вложила природата в него. Съществата се отличават едно от друго по степента на своята интелигентност, по своята светлина.
към текста >>

А турянето в касата значи: служене, вършене Волята на Бога, благодарност към Разумната природа за благата, с които разполагаме.
Нашето сърце трябва да бъде доволно и благодарно от всичко, което Разумното Начало в природата е наредило за нас. В дадения момент благодари на разумната природа за това, което тя ти е дала. В следващия момент тя ще ти даде друго. В Божествения свят човек прилича на едно лице, което има каса. Ако само харчи от нея, без да туря, ще осиромашее. А турянето в касата значи: служене, вършене Волята на Бога, благодарност към Разумната природа за благата, с които разполагаме. Природата е дала всички разнообразни условия, за да ни подбуди да развием силите, вложени в нас. Човек трябва да обработва това, което е вложила природата в него. Съществата се отличават едно от друго по степента на своята интелигентност, по своята светлина. Най-ненапредналите едвам имат светлина. Тези, които стоят малко по-горе, имат по-голяма светлина.
към текста >>

61. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Там в дъното на една от стаите то видя старец, коленичил пред тежка, желязна каса, да прехвърля в костеливите си ръце някакви монети.
— Да побързаме, каза старият служител, че дълъг път ни чака още. Те не бяха се отдалечили много от мястото, гдето видяха това, когато вниманието на ангелчето беше привлечено от някакъв особен звън. — Да не е звук от китара, запита то своя събрат. Може би, някой с песен и китара славослови Господа. Но голяма изненада се изписа по лицето му, когато надникна през решетките, които затуляха прозорците на голяма каменна сграда. Там в дъното на една от стаите то видя старец, коленичил пред тежка, желязна каса, да прехвърля в костеливите си ръце някакви монети. Той чу, как старецът си шепнеше, опиянен от звука на жълтия метал. — Не напразно преминах дните си! Колко много са богатствата ми! Чие съкровище може да се равни с моето! — Но това е само прашинка от неизмеримото Му съкровище, каза малкото ангелче, закри с ръка лицето си и заплака.
към текста >>

62. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Който мисли, как ще изплаща дълговете си, той няма пари 6 касата си.
Музикалността е естествено чувство в човека, в което трябва да взима участие не само ума и сърцето, но и душата. Не взима ли тя участие певецът е обикновен. Добрият певец пее и не мисли как и от де да започне, ще се хареса ли на слушателите си и т.н. Който мисли върху тези неща, той не може да пее. Много естествено. Който мисли, как ще изплаща дълговете си, той няма пари 6 касата си. Който не мисли за това, касата му е пълна. Ако дойде някой при него и каже, че има да взима известна сума, той отворя касата си и пита: Колко ти дължа? Еди-колко си. Той изважда парите и плаща. Сегашните хора мислят много.
към текста >>

Който не мисли за това, касата му е пълна.
Не взима ли тя участие певецът е обикновен. Добрият певец пее и не мисли как и от де да започне, ще се хареса ли на слушателите си и т.н. Който мисли върху тези неща, той не може да пее. Много естествено. Който мисли, как ще изплаща дълговете си, той няма пари 6 касата си. Който не мисли за това, касата му е пълна. Ако дойде някой при него и каже, че има да взима известна сума, той отворя касата си и пита: Колко ти дължа? Еди-колко си. Той изважда парите и плаща. Сегашните хора мислят много. Стане ли въпрос за някоя добродетел, те почват да мислят; за знанието, също мислят; за правене на добро пак мислят.
към текста >>

Ако дойде някой при него и каже, че има да взима известна сума, той отворя касата си и пита: Колко ти дължа?
Добрият певец пее и не мисли как и от де да започне, ще се хареса ли на слушателите си и т.н. Който мисли върху тези неща, той не може да пее. Много естествено. Който мисли, как ще изплаща дълговете си, той няма пари 6 касата си. Който не мисли за това, касата му е пълна. Ако дойде някой при него и каже, че има да взима известна сума, той отворя касата си и пита: Колко ти дължа? Еди-колко си. Той изважда парите и плаща. Сегашните хора мислят много. Стане ли въпрос за някоя добродетел, те почват да мислят; за знанието, също мислят; за правене на добро пак мислят. Това показва, че касите им са празни.
към текста >>

63. АНГЛИЯ. Велик дар за човечеството - Питър Докинс Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той касае разцъфване- то на човешката душа, и нейното развитие в духовния й път.
Това стана с идването на Учителя Петър Дънов или Беинса Дуно - духовно име, което той сам избра. Той се роди в България през 1864, близо до Варна и напусна физическото си тяло през 1944. Учителят проповядва повече от 50 години, но официално откри своята Школа през 1922. Невъзможно е в едно кратко изложение да се опише учението на Учителя Петър Дънов, поради значителния брой на неговите творби, засягащи всички области на живота и еволюцията на човека. В този труд си поставихме задача да предложим на читателите един от многото методи, които бяха изнесени чрез неговото учение. Той касае разцъфване- то на човешката душа, и нейното развитие в духовния й път. Този метод е Паневритмията, чиято музика, движения и текст са дадени от Учителя Петър Дънов. Практикуването й е било възприето и прилагано в неговата Школа като едно от най-важните занимания. Паневритмията е израз на Божествения порядък. Чрез нейните движения човек се прониква от ритъма и хармонията на битието. Той става приемник на действащите благотворни сили на живата природа.
към текста >>

64. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

При това положение човек мяза на изпаднал търговец, в дюкяна на когото няма стока, в касата му няма пари и около него не обикаля вече нито един приятел.
В човешкия ум са складирани много знания, които един ден ще се заличат, както се заличава напечатеното в книгите. Защо се заличават тези знания? - Защото не са приложени. Всяко неприложено знание лесно се заличава. Не само знанията се заличават, но много скърби и радости се заличават от сърцето на човека. При това положение човек мяза на изпаднал търговец, в дюкяна на когото няма стока, в касата му няма пари и около него не обикаля вече нито един приятел. Този търговец сега само запитва: какъв е смисълът на живота? На този въпрос няма отговор. Казвам:за човек, който не е приложил знанията си, животът, наистина няма смисъл. Човек живее, за да ходи, да мисли, да се радва. Който разбира живота, той се радва; който не го разбира, той страда.
към текста >>

65. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя.
Независимо от своя живот на военен, Минчо Сотиров е прилежен ученик, всякога с тетрадка и молив, всякога готов да изпълни онова, което моментът изисква, и във физически и в духовен план. Когато през 1918 година Пеню Киров си заминал, Минчо Сотиров бил на фронта. Синът му Димитър си спомня следното за това време: “След Пеню Киров, който беше ръководител на Братството в Бургас, Учителят назначи тати за ръководител там, въпреки че имаше и по-стари приятели.” Този факт говори, че ролята на Минчо Сотиров в Мировата драма е била от съществено значение за нейното действие. Той е приел един пост, и е станал брънка от една невидима верига на Работници за Цялото. Бил е удостоен със специална служба, определен е от Автора да осъществява една Жива връзка с Духа. Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя. Паралелно с това, Минчо Сотиров е бил все още действащ военен. Той служил беззаветно на народа си, и поради неговите големи качества на човек и командир често е бил отличаван. Димитър Сотиров си спомня: “През 1919 година тати бе заложник в Солун, в лагера Солуники, след погрома на Добро поле. Той беше командир на Трети Бдински полк. Песента “Бдинци, лъвове, титани” е написана за него.
към текста >>

66. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеждни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитимации!
Имота на Братството край София и до сега е обект на внимание и на изрична бдителност от страна на столичната полиция. Разбира се, последната е само физически изразител на настроението на известни среди към Братството. Съборът на Братството тая година беше забранен по същата причина. Писаното из вестниците — заинтересувани и не заинтересувани — поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство? Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България. Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеждни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитимации! Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена Софийска дама по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет. За всичко това не малко прибавяше мълчанието от страна на Братството. Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновистите“, за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение — разбира се, напълно основателно съображение. Ако някой последовател на г. Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било доказателство за неговото неразбиране на учението.
към текста >>

67. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в хаос, в огромна човешка касапница.
— Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм! " Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес. Напразни усилия! Може би силите на злото още веднъж ще успеят да впрегнат света в сатанинската колесница на разрушението. Може би още веднъж те ще залеят земята с човешка кръв! Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в хаос, в огромна човешка касапница. Може би! Към това именно сочат безумните въоръжения; към това именно сочи надигащия се безумен национализъм-шовинизъм, но, за нас е напълно ясно, че това ще бъде техния последен, триумф, това ще бъде разраняването на тяxната последна ярост, което ще бъде неминуемо последвано от тяxната смърт — от окончателното сразяване на силите на злото. Хора на любовта, хора на братството, на истината и доброто! — Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята жестокост — готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница. Будни бъдете, хора на Любовта!
към текста >>

— Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята жестокост — готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница.
Може би още веднъж те ще залеят земята с човешка кръв! Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в хаос, в огромна човешка касапница. Може би! Към това именно сочат безумните въоръжения; към това именно сочи надигащия се безумен национализъм-шовинизъм, но, за нас е напълно ясно, че това ще бъде техния последен, триумф, това ще бъде разраняването на тяxната последна ярост, което ще бъде неминуемо последвано от тяxната смърт — от окончателното сразяване на силите на злото. Хора на любовта, хора на братството, на истината и доброто! — Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята жестокост — готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница. Будни бъдете, хора на Любовта! Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта. Нов свят иде! Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта. Братя и сестри от всички краища на земята, гответе се да го посрещнем!
към текста >>

Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта.
Хора на любовта, хора на братството, на истината и доброто! — Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята жестокост — готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница. Будни бъдете, хора на Любовта! Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта. Нов свят иде! Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта. Братя и сестри от всички краища на земята, гответе се да го посрещнем! Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти. Братя и сестри, нов свят иде! Иде Царството Божие на земята! Ще се възвърне земния Рай, — ний ще влезем отново в него.
към текста >>

68. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Утре барабана може да дрънне и тези, които толкова години водиха Балканските народи на човешката касапница, да поискат и от нас да проливаме кръвта си и да убиваме братята си !
Те, същевременно, играят на конференции и т. н. Нищо не трябва да се очаква от тях. Народите, населяващи Балканския полуостров, българи, сърби, гърци, румънци и т. н. трябва да започнат сами, отдолу: те трябва да възприемат идеята за Свободна Балканска Федерация и да я наложат на своите правителства. Трябва да се заинтересуваме всички, защото въпроса се отнася до кожата ни. Утре барабана може да дрънне и тези, които толкова години водиха Балканските народи на човешката касапница, да поискат и от нас да проливаме кръвта си и да убиваме братята си ! ... За да избегнем страшната опасност, която иначе неминуемо виси над главите ни, нека всички ние, жителите на Балканския полуостров, заработим за мирното разрешение на балканския национален въпрос чрез осъществяването на Свободната Балканска Федерация, в която всяка съставна част ще има възможността да урежда както си иска своите вътрешни работи, но която същевременно ще представлява едно цяло по отношение на външния свят. Вътре в границите на тази Федерация ще намерят своята свобода и Македония, Добруджа и Тракия. Вътре в нея, от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Синьо, ние ще можем свободно да се движим, да работим, да търгуваме, да проявяваме всички свои творчески сили. Ще намерим много по-голям простор за културно развитие. Ще престанем да се самоизяждаме.
към текста >>

69. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Братството има свои имоти и своя каса.
Обвиняват още г. Дънов, че бил заграбил имотите на свои последователи. Но защо не посочат един конкретен пример? Сам г. Дънов не притежава нищо. Братството има свои имоти и своя каса. Но коя организация не разполага с такива? И малкото общество на Христовите апостоли не разполагаше ли със своя каса? При това, не четем ли в Евангелието, че тия, които са били проникнати от истинския дух на Христовото учение, са жертвали всичкото си имущество и са го имали и живеели общо? Ако днес последователите на г. Дънов осъществят великия пример на първите християни за истински християнски живот, нима нашето духовенство ще счита че това е престъпление?
към текста >>

И малкото общество на Христовите апостоли не разполагаше ли със своя каса?
Но защо не посочат един конкретен пример? Сам г. Дънов не притежава нищо. Братството има свои имоти и своя каса. Но коя организация не разполага с такива? И малкото общество на Христовите апостоли не разполагаше ли със своя каса? При това, не четем ли в Евангелието, че тия, които са били проникнати от истинския дух на Христовото учение, са жертвали всичкото си имущество и са го имали и живеели общо? Ако днес последователите на г. Дънов осъществят великия пример на първите християни за истински християнски живот, нима нашето духовенство ще счита че това е престъпление? Нека нашите владици не завиждат на г. Дънова в това отношение.
към текста >>

70. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не се касае тука до интереса на един народ, на едно класа, или на една страна.
И това нещо ще бъде нечувано, смърт на цивилизацията. Цялата цивилизация, целият свят е в опасност. Ние викаме: Тревога! Всички на крак! Ние апелираме към всички народи, към всички партии, към всички мъже, към всички жени. Не се касае тука до интереса на един народ, на едно класа, или на една страна. Всички са засегнати. Спасението е в ръцете на всички. Нека всички да действат. Край но препирните, които ни разделят. До се съединим всички против общия неприятел!
към текста >>

На този конгрес ще трябва да бъдат представени всички народи, всички организации, дружества и пр., които са против войната, за да може да се направи един мощен протест против готвещите се кръвопролития и да се заяви високо пред всички правителства и пред всички военолюбци, че народите този път не ще се подчинят и не ще отидат доброволно, като стадо, на човешката касапница, както това е било досега.
каквито са: оръжейната индустрия, продавачите на топове, техните агенти провокатори и подлата преса, и цялата тая глутница, която интригува, за да лови риба във вода от човешка кръв. Да премахнем войната! Ромен Ролан Да унищожим войната, иначе тя ще ни унищожи! Международна общогражданска акция против войната По инициативата на Ромен Ролан, Анри Барбюс, Алберт Айнщайн и редица още видни писатели — борци против войната, се свиква в Женева, през последните дни на м. юли, международен конгрес против войната. На този конгрес ще трябва да бъдат представени всички народи, всички организации, дружества и пр., които са против войната, за да може да се направи един мощен протест против готвещите се кръвопролития и да се заяви високо пред всички правителства и пред всички военолюбци, че народите този път не ще се подчинят и не ще отидат доброволно, като стадо, на човешката касапница, както това е било досега. Във връзка с този конгрес, Алберт Айнщайн, намирайки се в Женева, е подчертал още веднъж пред представителите на печата своето мнение, че „достатъчна е дейността само на 2 на сто от гражданите на един народ, за да се парализира целия правителствен апарат“ пристъпващ към подготовката на войната. Инициативата на Р. Ролан обещава да се разрасне в една голяма всенародна акция в световен мащаб против войната. В България също така е образуван централен общограждански комитет за антивоенната акция, начело с проф. Ас. Златаров, писателката Ана Карима и др., а образуват се и местни комитети за същата цел в различните градове на страната.
към текста >>

71. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Причината за нещастията на хората е в това, че е затворено човешкото сърце, което е една каса, в която, са складирани всички Божествени блага, които трябва да се раздават за благото на човечеството.
И на тази база са построени окултните науки - френология, физиогномия, хирология и пр., а астрологията се базира на зависимостта и съответствието между човека и космоса, което може да се докаже по чисто обективен път. Според окултната наука, материята, от която е направен първичният космичен човек е взета от цялата вселена, от всички слънца и планети. Целият космос е взел участие в създаването на човешкото тяло. И всяка частица от материята, която влиза в нашия организъм, по закона на сродството е свързана с тази планета или слънце, от които е взета; и по силата на тази симпатия ние сме свързани с целия космос. По-осезателни засега са влиянията на планетите от нашата слънчева система, Слънцето и Луната и дванадесетте зодиакални знаци. Причината за нещастията на хората е в това, че е затворено човешкото сърце, което е една каса, в която, са складирани всички Божествени блага, които трябва да се раздават за благото на човечеството. Ако човешкото сърце е покварено, това е по единствената причина, че благата, които Бог е вложил в него, не отиват там където трябва. Ще кажете - какъв проект за уреждане на обществото ще дадеш? Аз няма да дам никакъв проект, защото в света съществува една уредена правова държава, от която съвременният свят ще вземе образец. И аз отричам организацията в света по този механически начин, по който искат да я наложат сега. Образец за организация е човешкият организъм.
към текста >>

72. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но, когато се касае до науката, нужно е да бъдем истински революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху непоколебимите основи на всяка биологична наука: наблюдението и опита.
Учителя „Изложението на фактите. които аз разглеждам ни води към заключението, че съществува едно шесто чувство. Да, наистина, едно ШЕСТО ЧУВСТВО. Да се говори за едно чувство. на което ние не знаем органите, за едно чувство, което нито простака, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и странни форми, това е твърде революционно. Но, когато се касае до науката, нужно е да бъдем истински революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху непоколебимите основи на всяка биологична наука: наблюдението и опита. „Струва ми се — и аз се надявам че така ще бъде и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата, и вярвам че съм отговорил на всички възражения“. Шарл Рише Из „Notre sixieme sens“, стр. 7 * * * Когато една лъжа завладее умовете на хората до степен да стане тяхно дълбоко убеждение, тяхна гореща вяра, нужни са грамадни, търпеливи усилия, нужно е дълго време, за да може тя да бъде разпръсната и съзнанието на хората да бъде освободено от нея. Такъв е случая с лъжата на материалистическо мировозрение, което има надмощие в днешната официална наука и от там е разпростряло своето влияние върху широките кръгове на интелигенцията и народа.
към текста >>

А що се касае до действителността, много добре Ви е известно, че тя е нещо относително т. е.
Питам сега: тия начинания на сериозни и признати учени, на заблуда, невежество и шарлатанство ли почиват? Кой учен би създавал университети, музеи и лаборатории, за да насажда чрез тях лъжи и заблуди и каква полза би имал сам той от това? Вие поддържате, че „науката представлява подреден, достоверен, вековен човешки опит. Опитът, ето началото и основата на науката“ ..... „познание е съзнателното, преднамерено съгласуване помежду им фактите на нашата мисъл, така че да не противоречат, на фактите на действителността“. Но това безусловно поддържа заедно с Вас и всеки окултист, само че тук трябва да забележа, че резултатите на „вековния човешки опит“ само отчасти са зарегистрирани и използвани от днешната официална материалистична наука и то по простата причина, че чистата наука и материалистичното учение са несъвместими и че последното слага на първата граници и то съвсем тесни граници, когато науката не може да има каквито и да било граници, както и познанието е безгранично. А що се касае до действителността, много добре Ви е известно, че тя е нещо относително т. е. подаващо се на субективно схващане и преценка, напълно зависими от умствения и духовния кръгозор на всеки отделен човек. Впрочем, вие сам твърдите, че „науката обгръща всякога само ограничен дял от тая действителност“. Що се отнася пък до вашето твърдение, че „изводите и твърденията на науката са общовалидни, възпроизведими и контролируеми от всеки нормален човек“ — ще ми позволите да не се съглася с него по следните мотиви: като се има пред вид, че умствения и духовния кръгозор на „нормалните“ хора, както вече казах, е най-различен и обхваща количество от факти между един минимум и един максимум, между които дистанцията е грамадна, каквато е между обикновения човек и гения, то явно е, че е невъзможно да се гради науката само от факти „общовалидни, възпроизведими и контролируеми от всеки нормален човек“. Ако обратното беше възможно, то би значило човекът на науката да не се издига над нормалния“ човек, в който случай не би имало наука, или пък до се допуща, че обикновения „нормалния“ човек, без да е изминал пътя на учения, може при желание да се издигне до него, което е абсурд. Вие твърдите, че особени познавателни способности в човека няма и не може да има: че извън средствата за познание, с които си служи днешната наука, други такива няма.
към текста >>

73. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Що се касае до оксалатите — страшилището — те, може да се каже, не съществуват.
Пък и учените, лекарите, заявяваха, че доматът, поради оксалната си киселина, е явен враг на бъбреците и ставите. Всичко това бе заблуждение и пакостна безсмислица. Истината е, че доматите почти не съдържат оксална киселина, с която са тъй богати равена, киселеца и спанака. Месестата част на домата е наистина кисела, но тя съдържа изобилно натриеви и калиеви цитрати и малати. Ала тези цитрати и малати, понесат ли се в кръвта — не забравяйте — те изгарят в нея и я алкализират и освежават. Що се касае до оксалатите — страшилището — те, може да се каже, не съществуват. И най-тънките и най-учени изследвания (анализи) - каквито са напр. тези на Арман Готие — едва се добират до следи от оксалати в зрелия домат. Тогаз, когато киселецът съдържа до 3.50 грама оксална киселина на килограм, спанакът — 3.15, какаото — 4.50, руският чай — 3.75, доматът не съдържа повече от 2 до 50 милиграма, според зрелостта на изследвания домат. Това практически ще рече, че доматът никак не съдържа оксална киселина, защото толкова, колкото домата, съдържа и картофа, а съвсем безвредния бял хляб съдържа 3 — 4 пъти повече. Така че ако може да се каже за какаото, чая, кафето, киселеца, резена, спанака, че те благоприятстват за изработването и осаждането на оксални и уратни соли в артериите и в различните вътрешни органи, за домата може високо да се заяви, че погрешно е набеждаван досега за същата пакост.
към текста >>

74. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но въпреки това от горе се готвят, кроят чудовищни планове за нова касапница.
Да се борим против войната! Страшната политическа комедия, която се разиграва, възмущава будната и чиста съвест на цялото миролюбиво човечество. Призракът на войната, черният злокобен призрак от ден на ден като че ли изпъква все по-ясно и по-наложително. Мълвата за една бъдеща война се носи не само в пресата, но и надникна със силата си в недрата на народа. Още не е изсъхнала кръвта от миналата война, още се разлагат хиляди трупове по долините на полесраженията, още плачат майките за загубени и мили чада, още бедстват жени, останали без подкрепа в живота, още страдат деца, останали без скъп баща. Но въпреки това от горе се готвят, кроят чудовищни планове за нова касапница. Защо тия, които стоят на върха, тия, които водят човечеството към новото, към красивото, тия, които той е избрал да го учат, забравиха тъй скоро, тъй непростено бързо ужасите на световната война? Tе не хвърлят поглед надолу, в низините на живота, където се раждат и живеят тия които ги създадоха, тия които ги откърмиха, тия които ги издигнаха, за да видят тяхното тегло, тяхната мизерия, тяхното отвръщение от най-голямото зло в света — войната! Защо? Защо ? Върховните избраници на народите днес кроят страшни планове за избиването им, днес всички политически кръгове са готови за война и с гигантски крачки летят към осъществяването на адския план — избиването на предназначени за живот, за работа, за щастие човешки същества.
към текста >>

75. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние не можем да си представим едно обновено човечество, при което да съществуват скотобойни и касапници.
Как можем тогава да бъдем здрави, разумни, щастливи? Нека се не лъжем: отровата си е отрова и за силния и за слабия, тя си остава една и съща, взета в малко или в голямо количество. Ако ние всеки ден по малко разрушаваме това, което животът в нас гради, то какви могат да бъдат резултатите освен израждане и смърт? Влизането ни в пътя на новия живот непременно трябва да бъде предшествано и съпроводено с възприемането на нова, чиста и здравословна храна, както духовна, така и физическа. Какъв ще бъде този нов живот, каква ще бъде тази нова култура, която се подържа с убийството на животните и с трупояденето? Ние не можем да си представим едно обновено човечество, при което да съществуват скотобойни и касапници. Ето защо, реформата в храненето, вегетарианството, ще бъде основата, върху което ще се изгради истинския нов живот на земята. Без тази основа, нищо солидно, нищо дълготрайно, нищо разумно не може да бъде изградено. Без вегетарианството колкото и да се мъчим да обновяваме живота и да го слагаме върху разумни основи, ние все пак ще имаме само кръпки върху стария гниещ живот. Месото на животните е извор на смърт и разрушение за човека и тези, които желаят да живеят разумно и да вървят напред, ще се откажат от него, като с това скъсат с един минал етап на човешкото развитие, който ни свързва с животните, и започнат истински човешки живот. За да скъсаме със старото, отживялото, нужни са известни усилия.
към текста >>

76. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То подготвя будещата нечувана човешка касапница.
И всеки народ и всеки човек. по необходимост, ще трябва да се определят. Ние, българите, като цяло, като народ и като отделни индивиди, също така сме изправени пред задачата, дадена ни от Провидението: към доброто или към злото, към мира или към войната, към братското разбирателство и помирение или към насилието. Решителната стъпка, направена в края на току що миналата година, към сближение с братския югославянски народ, с когото досега сме били в постоянна вражда, е благоприятен при-знак, свидетелстваш за временно надмощие на доброто, на разума, на светлината Но, от друга страна, както в целия свят, така по отражение и у нас, се буйно разгарят пламъците на един сляп национализъм, на един умело замаскиран и кичен с привлекателни епитети, шовинизъм, фашизъм, който носи страшни опасности за личността, за народа, за света. Националистическото движение в различните му форми, обхваща целия свет. То подготвя будещата нечувана човешка касапница. То събира, дисциплинира, обединява силите на народите поотделно, за да ги хвърли утре в огъня на разрушението. От това, дали днес ще се подадем на хипнозата на национализма, дали ще се подадем да ни овладее той, зависи — дали утре, когато пламне света, ще бъдем и ние заведени ма човешката касапница или не. От днешното ни самоопределяне зависи утрешното ни поведение. Моментът е важен. Съзнанието на всички трябва да бъде будно.
към текста >>

От това, дали днес ще се подадем на хипнозата на национализма, дали ще се подадем да ни овладее той, зависи — дали утре, когато пламне света, ще бъдем и ние заведени ма човешката касапница или не.
Ние, българите, като цяло, като народ и като отделни индивиди, също така сме изправени пред задачата, дадена ни от Провидението: към доброто или към злото, към мира или към войната, към братското разбирателство и помирение или към насилието. Решителната стъпка, направена в края на току що миналата година, към сближение с братския югославянски народ, с когото досега сме били в постоянна вражда, е благоприятен при-знак, свидетелстваш за временно надмощие на доброто, на разума, на светлината Но, от друга страна, както в целия свят, така по отражение и у нас, се буйно разгарят пламъците на един сляп национализъм, на един умело замаскиран и кичен с привлекателни епитети, шовинизъм, фашизъм, който носи страшни опасности за личността, за народа, за света. Националистическото движение в различните му форми, обхваща целия свет. То подготвя будещата нечувана човешка касапница. То събира, дисциплинира, обединява силите на народите поотделно, за да ги хвърли утре в огъня на разрушението. От това, дали днес ще се подадем на хипнозата на национализма, дали ще се подадем да ни овладее той, зависи — дали утре, когато пламне света, ще бъдем и ние заведени ма човешката касапница или не. От днешното ни самоопределяне зависи утрешното ни поведение. Моментът е важен. Съзнанието на всички трябва да бъде будно. Ако хората на доброто бъдат толкова слаби и бездейни, че остават днес силите на злото да надделеят, то никой отсетне не може да им бъде виновен. Нужно е напрягане на всички сили, за да се предотврати надигащото се зло.
към текста >>

77. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Касае се за един, род хазарт в пълният смисъл на думата, който, обаче, благодарение на своята майсторска организация и свободата, с която се ползва днес у нас на сигур обира народа и незабелязано, но систематически го приучва към една опасна и низка страст.
— за всички подтиснати хора! Народи и експлоатирани класи обединете се! На вас, младежи, които сте техния авангард. предстои да ги обедините срещу пристъпа на империализма и фашизма ! Ромен Ролан Против хазарта От известно време по-големите градове на страната, а даже вече и някой села, са наводнени от така на речените „спортни" комарджийски машини, които справедливо предизвикват общественото негодувание. Касае се за един, род хазарт в пълният смисъл на думата, който, обаче, благодарение на своята майсторска организация и свободата, с която се ползва днес у нас на сигур обира народа и незабелязано, но систематически го приучва към една опасна и низка страст. Страшните поражения на този своего рода „спорт“ — особено всред младежта — са тъй очебийни, че машините в много градове са станали вече невъзможни, поради негодуванието на гражданството. При това положение, по инициативата на Българската Въздържателна Федерация, се подготвя една общогражданска протестна акция из цялата страна особено в тези градове и села, където са вече инсталирани подобни машини. Навсякъде ще бъдат учредени общограждански протестни комитети и организирани публични протестни събрания. Българската Въздържателна Федерация от своя орана ще излезе със специално изложение за пораженията на машините. Целта на акцията е де обърне сериозно внимание на правителството за забраняване на комаржийските машини, както това е останало вече в много страни със същите тези „спортни“ автомати, толкоз повече, че азарта у нас е забранен изрично със специален закон.
към текста >>

78. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Касае се за живот или смърт: да бъде ли човек хилав, болен мрачен, бухал .... да бъде здрав, свеж, бодър, крепък, весел, жизнерадостен, па макар и да е страшен от прозвището „сектантин“.
Увлечение на безхарактерни, слаби натури по внушение на една опасна демагогия! Глупости и нищо повече! А животът си тече и си налага своето. Не е известен нито един случай в историята, когато жадуващият взор на клетото човечество да е съзирал некаква спасителна истина и то да не е простирало ръце към нея — въпреки критицизма на „разумните хора“, въпреки воя на ретроградите. Защото самата култура, която носи отровата и задухате, сама се стреми към отдушник. Касае се за живот или смърт: да бъде ли човек хилав, болен мрачен, бухал .... да бъде здрав, свеж, бодър, крепък, весел, жизнерадостен, па макар и да е страшен от прозвището „сектантин“. Обикнете слънцето не заради някакъв „Бог“. който е скрит в него и по който могат да се водят хитроумни теоложки спорове, а заради неговата .целебна. даруваща живот и здраве енергия. Д-р Стефан ПОКАНА за записване абонати за книгата „НАУКА ЗА ДИШАНЕТО“ практическо ръководство за всички от италианския писател окултист АЛЕНДОН. Няма по-важно нещо за живота на хората от дишането.
към текста >>

79. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една вълна, която, обосновавайки се на националния егоизъм, заслепявайки хората и народите да не виждат единството на своите интереси, ги опълчва едни срещу други, подготвяйки новата общочовешка касапница, новата нечувана, всеунищожителна война.
Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека (По беседа от Учителя, държана на 15 април 1934 г.) Чистенето (Д-р Стефан) Кромидът (Из в. „Добро здраве“) Духовната пролет (Auroro) Книжнина НАЦИОНАЛИЗМЪТ КОПАЕ ГРОБА НА НАРОДИТЕ! Една вълна се носи по света, а най-вече в Европа — една вълна черна, страшна, смъртоносна. Една вълна, която заплашва да унищожи, или поне временно да потопи всичко хубаво, всякакъв стремеж в човечеството към единство и истински нов живот. Една демонска вълна, която обсебва умовете, опустошава сърцата и тика волите към братоубийство, разрушение, всеизтребление. Една вълна, която, обосновавайки се на националния егоизъм, заслепявайки хората и народите да не виждат единството на своите интереси, ги опълчва едни срещу други, подготвяйки новата общочовешка касапница, новата нечувана, всеунищожителна война. Каин е още жив в света. и действа усилено. Наближава пак неговото време и затова той денонощно готви своите смъртоносни оръжия. Бедното човечество! Нещастните мирни, трудолюбиви хорица!
към текста >>

Защо народите не поумняха след миналата човешка касапница?
Национализмът събира поотделно силите на народите, дисциплинира ги, подготвя ги за разрушение, а не за творчество и ги отправя едни срещу други. И всичко, което днес национализмът „твори“ в държавите, които са напълно в ръцете му, всичко, което трудолюбивите народи са създали до сега, е обречено на разрушение — то ще бъде принесено в жертва на ненаситния бяс на войната, ще се стопи, ще изгори като сухи клечки в страшния световен пожар, който се готви. Миналата световна война, въпреки нейните ужасни разрушения, които се чувстват и днес, въпреки милионите човешки жертви, бе само подготовка, само една пробна война. Това, което сега се готви, ще надмине по своя ужас всяко въображение, всяка, дори и най-разюздената демонска фантазия. Като всепояждащ огън ще залее тя света и това, което остане живо и неразрушено, ще бъде спасено само като по чудо. Защо народите не поумняха след миналата човешка касапница? Защо не се стреснаха от страшния пример, от милионите човешки жертви и безчислени разрушения? Защо те наново се оставят да бъдат обсебени от демона на разрушението? Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ? Защо първите не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си? Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена?
към текста >>

80. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въпросът тук се касае до известна енергия в организма, на която е дадено криво направление.
Тук е голямата опасност, на която са изложени съвременните хора. Хората, колкото по-скоро се проникнат от тази идея, толкова по-скоро ще се освободят от изненадите и противоречията в живота, а също от болестите и смъртта. За в бъдеще ще има една школа, в която възпитанието на човека ще бъде положено на тази основа и ще се дадат всички естествени методи, как да се справяме с един престъпен тип. Сега обаче, хората не знаят един престъпен тип как да го възпитават и поправят. Например, в съвременното общество не знаят, как да се справят с половата разюзданост, с разврата. Въпросът тук се касае до известна енергия в организма, на която е дадено криво направление. Сега трябва да се намери естествен метод за трансформиране на тази енергия. Да ви изясня въпроса по-конкретно. Ако един мъж има силно влечение към жените, това показва, че у него е чрезмерно развит този център в мозъка, който поддържа влечението му към жените. Хора, които не знаят как да се справят с тази енергия, която се набира в мозъка им, те се отдават на чувствени удоволствия, на разврат. Такъв мъж трябва да си намери една другарка, у която също така да е развит този център, та и в нея се набира същата тази енергия.
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прочитайки горното заглавие, може би някои от нашите читатели ще помислят, че тук се касае до думите: да се замени чуждата дума „кооперация” със славянската дума „задруга”.
Г.) Словото на Учителя. Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.) И свет во тме светится (Продължение от бр. 100 и край, Житен Клас) Преглед. Убийството на крал Александър Стопански съвети (К.) Погрешките (Г. С. Г.) Кон и риба (басня, Дядо Благо) Хроника Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА? Прочитайки горното заглавие, може би някои от нашите читатели ще помислят, че тук се касае до думите: да се замени чуждата дума „кооперация” със славянската дума „задруга”. Ще побързаме да предупредим навреме: Не, не е въпроса за промяна на думата, на външната дреха - наименованието. Въпросът тук е до промяна на съдържанието, на същността на кооперацията, или по право, до изграждане на нещо ново, на един нов, по съвършен тип „кооперация” или свръхкооперация. Въпросът тук е: от това място, до което сме достигнали, да се направи една крачка напред. Кооперацията в света, явила се като отговор на една належаща нужда за взаимно сътрудничество и преди всичко, като резултат на едно повишено съзнание за общността на интересите на хората, разрасла се до неимоверни размери, несъмнено, дава резултати. Но са ли тия резултати от естество да отговорят на надвисналите като дамоклев меч искания, нужди на времето?
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дори когато въпроса се касае до т. н.
Има неща, за които може да се каже, че са абсолютно неизбежни в живота ни, но, също така, има и много неща, които с усилията на едно пробудено и бдящо всеки момент съзнание, ние можем прекрасно да избегнем. Нашата съдба е лично наше дело — дело на нашето минало. С постъпките си, с живота си в миналите си съществувания ний сме създали причините, които обуславят днес нашето настояще. Обаче и сега ние с живота си, и постъпките си, можем да създаваме и наистина създаваме нови причини, които влизат във взаимодействие с тия от миналото, и могат или да засилват или да намаляват и даже да неутрализират напълно, да унищожат тяхното действие. Намесвайки се съзнателно и активно в процеса на нашата съдба ние можем, до известна степен, да я моделираме, да я видоизменим, да я насочваме, стъпка по стъпка, в друго направление. Дори когато въпроса се касае до т. н. неизбежни неща — грамадно значение има за нашия живот начина, по който ние ще ги по-срещнем. Защото има случаи, когато известни неизбежни нещастия и изпитания, ни дават възможност да се и дигнем високо над тях, да калим своята воля, да просветлим своя разум, да придобием, понасяйки с търпение всичко, свободата си за действие в бъдеще. А има и такива случаи, когато същите изпитания и нещастия, поради нашето неразумно държане, ще станат причина да се оплетем още повече в живота, да се заробим в настояще и бъдеще. И едното и другото зависят от нас — от нашата воля и разум и от вътрешния огън на нашето сърце, които неща са нашата истинска и вечна собственост, безценния ни дар от Бога, когото можем да разработваме и развиваме или пък да изоставим и парализираме тяхното спасително действие с порочния си живот по лекия път на наклонената плоскост. И тъй, когато ние говорим за съдба, за неща, които трябва да ни се случат в бъдеще, за трайността на живота ни и т.
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато.
Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея.
към текста >>

Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв.
Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло.
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация.
може би щеше да се свърши упоритата работа и постигне целта, може би сега във всички училища по света Есперанто би се преподавал вече задължително. Световната война въздейства на Есперанто както огромна вълна на лодка — тя я запокити пак към брега и лодката трябва да измине пътя. минат отчасти преди. Но вълната, колкото и да бе яростна, не разби лодката — гребците пак се впуснаха по водата и гребат в откритото море. И Есперанто, както и всички културни движения, пострада от войната. Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация. Гореспоменатите причини са много важни и не можем да затворим очи пред тях. Все пак ако не тъй бърже напредва нашето дело, както бихме желали, ако минатия преди път ние трябва понякога отново да бродим и да чукаме с млата на увещанията твърдите глави и сърца — съществуват други причини, много по-важни отколкото стопанските. Това, което мнозина есперантисти пренебрегват, цял свят инстинктивно долавя: че Есперанто не е само език, но и носител на ново човешко чувство, че той въплъщава и изразява духа и желанието за междуплеменно разбирателство и зачитане. А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око. Правейки равносметка на световната война, обичай е да се говори за милионите убити и ранени, за милиардите, които струва тая престъпна лудост.
към текста >>

85. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Вярно ли е още, че пък когато ви дотрябвали повече пари, отколкото се намират в касата ви, сте искали, от министерството?
началник ... това, наистина, е глупаво, може би ... но кой знае … понякога в живота на човека се случват такива странни неща, че … Боже мой, Заруба, какво приказвате днес. Никога не сте били такъв. — Ах, г. началник! ... — Заруба, оставете тези усуквания, кажете ми вярно ли е, че всяка вечер сте правили парични преводи за Будапеща? — Вярно. — Вярно ли е още, че пък когато ви дотрябвали повече пари, отколкото се намират в касата ви, сте искали, от министерството? — Истина е, г. шеф. — Е, защо е тази детска игра? — Защото ... г. началник, страх ме е да ме бъда ограбен. — Ограбен?
към текста >>

Нали имаш каса?
— Е, защо е тази детска игра? — Защото ... г. началник, страх ме е да ме бъда ограбен. — Ограбен? Как? Нали имаш каса? — Е да, но съвременните престъпници владеят толкова модерни средства. — Това с тъй. но защо тези опасения не сте имали в продължение на толкова годишната си служба, а именно сега? — Защото, г. началник. макар и да ви се види смешно това; длъжен съм да ви призная.
към текста >>

Заруба, касата е разбита, всичко е ограбено“.
но защо тези опасения не сте имали в продължение на толкова годишната си служба, а именно сега? — Защото, г. началник. макар и да ви се види смешно това; длъжен съм да ви призная. В началото на месеца. помня точно датата, 3 март сънувах, че една сутрин рано, разсилния вика от къщи с думите: „Бързо, г. Заруба, касата е разбита, всичко е ограбено“. „Господи, — рева аз, — 100,000 пенгьо обрани! Отидох в затвора“! Ставам, тичам полуоблечен по улиците. Гледам в канцеларията стражари. На вратата на касата дупка, като че ли изрязана с нож, ламарината опушена и почервеняла: и вътре, в касата Само 5 — 6 пенгьо в дребни пари... — Всеки касиер сънува, че му ограбват касата, както всеки рибар, че в реката има повече шарани отколкото вода.
към текста >>

На вратата на касата дупка, като че ли изрязана с нож, ламарината опушена и почервеняла: и вътре, в касата Само 5 — 6 пенгьо в дребни пари... — Всеки касиер сънува, че му ограбват касата, както всеки рибар, че в реката има повече шарани отколкото вода.
Заруба, касата е разбита, всичко е ограбено“. „Господи, — рева аз, — 100,000 пенгьо обрани! Отидох в затвора“! Ставам, тичам полуоблечен по улиците. Гледам в канцеларията стражари. На вратата на касата дупка, като че ли изрязана с нож, ламарината опушена и почервеняла: и вътре, в касата Само 5 — 6 пенгьо в дребни пари... — Всеки касиер сънува, че му ограбват касата, както всеки рибар, че в реката има повече шарани отколкото вода. — И аз бих тъй рекъл г. началник, но ... сънят се повтори. На следната нощ точно същия сън. — Това е било по внушение от първия сън ... — Допускам, а на третата нощ ... — Искате да кажете пак същия? — Да г; началник.
към текста >>

Данъчният началник, полицейският комисар, Заруба се събрали пред разбитата и обрана каса.
— Е да … — Слушайте, Заруба, престанете тази усилена преписка с Будапеща. Ако се много плашите, парите можем да предаваме в Стопанската банка. — Добре, г. началник. През този ден се събрали 102,000 пенгьо, които Заруба, незабелязано от никого предал в Стопанската банка. На следния ден сутринта целият градец бил развълнуван от пръсналата се със светкавична бързина вест: — Данъчното управление обрано! Данъчният началник, полицейският комисар, Заруба се събрали пред разбитата и обрана каса. Пробивът напълно съответствал на описанието, което Заруба бил дал на шефа си. Опитни касоразбивачи, служейки с оксиженова лампа били изрязали цял кръг в дебелата металическата стена на касата. Според записката, която Заруба предната вечер оставил, в касата били оставени 6 пенгьо и незначителни документи, които крадците от яд били накъсали на дребни парченца. За пръв път в архивите на финансовото министерство в Будапеща постъпва служебен рапорт, в който се обяснява, че държавната сума от 102,000 пенгьо бива спасена благодарение съня на скромния бирник Заруба.
към текста >>

Опитни касоразбивачи, служейки с оксиженова лампа били изрязали цял кръг в дебелата металическата стена на касата.
— Добре, г. началник. През този ден се събрали 102,000 пенгьо, които Заруба, незабелязано от никого предал в Стопанската банка. На следния ден сутринта целият градец бил развълнуван от пръсналата се със светкавична бързина вест: — Данъчното управление обрано! Данъчният началник, полицейският комисар, Заруба се събрали пред разбитата и обрана каса. Пробивът напълно съответствал на описанието, което Заруба бил дал на шефа си. Опитни касоразбивачи, служейки с оксиженова лампа били изрязали цял кръг в дебелата металическата стена на касата. Според записката, която Заруба предната вечер оставил, в касата били оставени 6 пенгьо и незначителни документи, които крадците от яд били накъсали на дребни парченца. За пръв път в архивите на финансовото министерство в Будапеща постъпва служебен рапорт, в който се обяснява, че държавната сума от 102,000 пенгьо бива спасена благодарение съня на скромния бирник Заруба.
към текста >>

Според записката, която Заруба предната вечер оставил, в касата били оставени 6 пенгьо и незначителни документи, които крадците от яд били накъсали на дребни парченца.
През този ден се събрали 102,000 пенгьо, които Заруба, незабелязано от никого предал в Стопанската банка. На следния ден сутринта целият градец бил развълнуван от пръсналата се със светкавична бързина вест: — Данъчното управление обрано! Данъчният началник, полицейският комисар, Заруба се събрали пред разбитата и обрана каса. Пробивът напълно съответствал на описанието, което Заруба бил дал на шефа си. Опитни касоразбивачи, служейки с оксиженова лампа били изрязали цял кръг в дебелата металическата стена на касата. Според записката, която Заруба предната вечер оставил, в касата били оставени 6 пенгьо и незначителни документи, които крадците от яд били накъсали на дребни парченца. За пръв път в архивите на финансовото министерство в Будапеща постъпва служебен рапорт, в който се обяснява, че държавната сума от 102,000 пенгьо бива спасена благодарение съня на скромния бирник Заруба.
към текста >>

86. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес съществуват касапници, където се вършат убийства всеки ден, а в писанието се казва: „Не убий“.
Ако днес Христос дойде отново на земята да проповядва мир и братство не знам дали няма да бъде настанен в някоя килия в някое бетонно подземие. Днес ако дойде Христос и послуша какво се проповядва, дълго би се чудил на голямата ни изобретателност, как всичко сме съумели да изопачим. Защото той проповядваше: „не съдете“, а днес има хиляди съдии и съдилища, които в негово име съдят и осъждат. Той проповядваше да не се кълнем („Ей казвам ви: да не се кълнете нито в небето, нито в земята“), а днес ни учат да се кълнем с и в Евангелието. Той проповядваше мир и братство, а днес християните оправдават войната. Днес съществуват касапници, където се вършат убийства всеки ден, а в писанието се казва: „Не убий“. Днес съществуват разни заведения, които явно или тайно подравят и рушат здравите устои на един смислен и разумен живот. Християнството по своята вътрешна идея изключва всички тия работи. То е несъвместимо с тях. защото те са логически резултат на едно диаметрално противоположно разбиране на живота. Къде е изхода?
към текста >>

87. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази склонност към гостоприемство на нашата телесна организация е едно благо, когато се касае до излъчвания, които носят в себе си живот; но тя става една опасност, когато имаме работа със сили, които имат лоши влияния Всички болести, които ний понасяме, произлизат от едно отслабване на нашата психична същност.
Това запазване на възприетите излъчвания, за нещастие, е по- силно когато психичната е баня имала повече земен характер.И това е твърде понятно тъй като всяко влияние търси благоприятна среда, подобна нему. Физическите материали, поради това, отлично всмукват в себе си нисшите влияния, мислите и желанията, които имат за основа земното привличане и поради това са лишени от идеал. Клетките на човешкото тяло, развивайки се непрестанно, поради способността им да се изменят, представляват отлична почва за култивиране на тия външни влияния. Това не е защото в случая може да се засили тяхното размножаване, но защото способността им за асимилация позволява постоянното натрупване на окултните сили от даден вид. Последните се групират в компактни маси на различни места по тялото и го обгръщат с нещо като покривало, с различна украса, съответстваща на духа на неговия носител. Тази склонност към гостоприемство на нашата телесна организация е едно благо, когато се касае до излъчвания, които носят в себе си живот; но тя става една опасност, когато имаме работа със сили, които имат лоши влияния Всички болести, които ний понасяме, произлизат от едно отслабване на нашата психична същност. причинено от действието на тези скрити сили, за нещастие неподозирани, Естествено е, прочие, да се предпазваме от влияния, които могат да ни повредят, и да им се противопоставяме. Ако ние знаехме да се предпазваме в някои зле влияещи среди, ако ний избягвахме грижливо близостта и притежанието на неща. чието лошо влияние е сигурно, ако бихме могли да си служим с един вид психична дезинфекция, ний бихме запазили спокойствието си и до голяма степен бихме се освободили от влиянието на тия зловредни токове, които обливат нашия организъм и се стремят да нарушат нашето вътрешно равновесие. Разкриването гроба на Тутанкамон1) е още твърде близко до нас, за да можем да оставим без внимание полемиките, които се започнаха по повод мистериозните умирания, последвали отварянето на саркофага. Египтолозите, които се осмелиха, в името на науката, да насилят многовековната гробница, загинаха един след друг.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Касаело се до установяването на едно напълно чудновато свойство на човешкото тяло, най-вече на човешката ръка — свойство, в което до сега са върнали само йетаторите (суеверните), а именно, че човешката ръка изпуска лъчи, които са смъртоносни.
Очите ми бяха затворени, но можех да виждам; бях в съзнание, но не желаех да се движа. Тя стана, и като ме повдигна с ръце ме остави на маменото седалище, гдето бе седнала самата тя. Главата ми падна върху стената на скалата зад мен. Оставах неподвижен и ням, но можех да виждам. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Човешката ръка излъчва смъртоносни лъчи В анатомическия институт на университети Фрайбург (Германия) неотдавна са били предприети много любопитни опити. Касаело се до установяването на едно напълно чудновато свойство на човешкото тяло, най-вече на човешката ръка — свойство, в което до сега са върнали само йетаторите (суеверните), а именно, че човешката ръка изпуска лъчи, които са смъртоносни. Немския учен д-р В. Вьолендолф е първият, който успял да открие това явление. Той изтеглял от някое животно живи клетки, животът на които подържал в една специално приготвена хранителна течност. Тези клетки са в състояние дълго време да надживеят организъма, от които са взети. Има тъкани от раци и кокоши сърца, които в продължение на 10 — 15 год.
към текста >>

89. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И обратното е вярно: Доброто е капител, който внасяме в касата на бъдещето.
Ние каним всички жадни да отидат при самия извор и да пият от неговите чисти води. Защото една мъдрост казва: „Пий само от извора, а не от течението“, защото течението може да се замърси, а извора — никога. Ние не мразим ония, които правят зло, тъй като е безсмислено да мразим невежите. Те сами се оковават във веригите на кармата. Лошите дела — постъпки днес, ще родят лоши последствия утре. И обратното е вярно: Доброто е капител, който внасяме в касата на бъдещето. Благата после ще дойдат. Такъв е закона на Справедливостта. Ние не мразим никого, защото знаем, че всички души есенциално са едно и че всички се стремят макар и по различни пътища към една цел — съвършенство. Ние сме готови да защитаваме правдата, истината и доброто от всяко посегателство, с всички благородни средства. Без мисъл на омраза, но и без слабост.
към текста >>

90. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Витамините и етерните строителни сили Белият лотос (продължение от брой 149 - Мейбъл Колинз) Муха (басня - Радиозо) ДУХОВНАТА ПРИЗМА През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч.
от В. С. Н.) Възпитанието (Д. Стоянов) Словото на Учителя. Пътят към новия живот (Из неделната беседа „Да имат живот" - 22. XII, 1935 г.) Отзиви за беседите Стихотворения (Сава Петков) Из науката и живота. Витамините и етерните строителни сили Белият лотос (продължение от брой 149 - Мейбъл Колинз) Муха (басня - Радиозо) ДУХОВНАТА ПРИЗМА През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма. Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга.
към текста >>

При това в ново време разглеждат витамините като носители на ултравиолетови лъчи“ Според окултните изследвания при въпроса за витамините не се касае за химическо и материално действие, но за взаимодействие между живите строителни сили на човека и на растението, което доставя храна.
Помисли се, че витамините запълват тая празнота. Но трябва да се каже, че още не се знае какво са в същност витамините. За сега това е само един термин за нещо непознато. Вайцел казва: „Изследователите търсеха едно определено химично тяло, което да представлява витамина. Обаче веществата не са още напълно издирени, тъй че химичните и физичните им свойства не са добре познати. При това в ново време разглеждат витамините като носители на ултравиолетови лъчи“ Според окултните изследвания при въпроса за витамините не се касае за химическо и материално действие, но за взаимодействие между живите строителни сили на човека и на растението, което доставя храна. Тук не е въпрос за действието на вещества, но на лъчи. Най новите изследвания потвърждават това. Ще приведа няколко примера: Намери се, че загадъчното действие на витамините може да се замести с излагане на светлина. И обратното: Там, дето светлината липсва или е слаба, витаминът може да упражни същото действие. Вайцел казва: „Северните жители, с храна, съдържаща А — витамини могат да изравнят липсата на светлина.
към текста >>

91. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Касае се до една махленска клюка, която засягаше моя приятел и която съвсем бегло беше засегнала съзнанието ми.
— Всичко е лъжа, драги приятелю! Даже и приятелството! Нямаме си ние верни хора около нас! Сами сме ние на този свят и геройски трябва да носим са мотате си! Защото има нещо по- страшно от самотата: чувството че си заобиколен от подлеци и предатели, които се назовават приятели! Касае се до една махленска клюка, която засягаше моя приятел и която съвсем бегло беше засегнала съзнанието ми. Кой да предполага, че тя би могла толкова много да го огорчи. Него, почтеният, многоуважаван, улегнал човек. Аз вдигам рамене — И това може толкова много да те засегне? Че може би ти си единственият, който е хванал и най-малката вяра на тая интрига Всеки един от нас има всеки ден причини да бъде в положението на нашия приятел. Всеки ден и всеки час ние сме изложени на неудобствата в характерите на нашите близки.
към текста >>

92. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Например: поверяват ви една каса с наполеони.
Изкушението иде от това когато дадеш на човека нещо, което не му съответства. Например: баща пие вино или ракия и дава на детето си, за да ме му стане нещо. Но щом той е пил то вече е стенало. При парите, при жената, при плодовете, при всичко хората не могат да бъдат свободни от греха, ако съзнанието им не е будно. Значи, престъпленията идват от благата. Например: поверяват ви една каса с наполеони. На вас ви е необходимо един наполеон и си го вземате. Престъплението не седи във вземането на тази монета, но в навика, който си създавате в бъдеще, който навик ще ви позволи да вземете от хора и с един наполеон. Не се плашете, изкушенията ще дойдат, не мислете, че ще бъдете пощадени. Писанието казва: „Който изтърпи до край, спасен ще бъде“, т. е. който размишлява до край.
към текста >>

93. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук не се касае до въздържание, а до неприемане на отрова!
То е съзнателно, доброволно, безболезнено отказване от медните монети, за да се получат златни. Да се лишиш от едно временно удоволствие на езика и небцето, за да получиш добро здраве, бистър мозък, правилни отношения с близките си —това не е аскетизъм, а получаване на по-голяма радост. Да се откажеш доброволно от напоеното със смъртен ужас месо, като лишиш стомаха си от щекотливия усет на изяденото животно, не е никакъв аскетизъм. То е съзнателно търсене на по-здравословни хранителни елементи, които свързват човека с по-радостни, слънчеви природни фактори. Когато питали Бернард Шоу, как се въздържа да не пие спиртни пития, той отвръща: — И аз трябва да се чудя, как се въздържате да не пиете бензин! Тук не се касае до въздържание, а до неприемане на отрова! Въздържанието на окултния ученик, който е и въздържател и вегетарианец, не е нито аскетизъм, нито отричане от радости. Напротив — то е необходимо условие за тържественото шествие на Духа от по-низшата към по-висшата радост, от по-несъвършено към по-съвършено и по-пълно овладяване на живота, който е радост — и само радост. Ст. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ, ВОДА Слънцето, въздуха и водата — главните лостове на нашето здраве и това на растенията и животните — разумно използвани, представляват крайъгълния камък на правилното развитие, на нашия напредък. Те създават условия за един здрав и разумен живот тук на земята, Слънчевата светлина и енергия, приети правилно и на време, дават сила и тласък за растеж. ТЬ прочистват и изгонват всичко лошо и тъмно, те лекуват всеки недъг.
към текста >>

Говори се Бога, за милосърдие и правда, а често се чува крякането на кокошките в ръцете на касапина домакин или жалното блеене на агнето пред Гергьовден.
Днес се постъпва много криво. Апелира се за светлина, а прозорците на домовете ни са плътно затворени. Говори се за мир, а се въоръжаваме. Говори се за трезвост, а още пием и пушим. Говори се за мир и любов, а се строят съдилища да се съдят брат с брата и пр. Говори се Бога, за милосърдие и правда, а често се чува крякането на кокошките в ръцете на касапина домакин или жалното блеене на агнето пред Гергьовден. Колко корави сърца носим ние хората още! Християни се наричаме, служители на Онзи, който показва милост и любов към всичко живо, а в същност дълбоко в душата си сме езичници, които служат на Бакхуса. Бакхус се издига високо в съзнанието на хората и пречи на истинската светлина да проникне в тяхната душа. Каква кръвожадност, животински инстинкт, модерен канибализъм и атавизъм владеят днес още хората! Колко жалки същества сме още в ръцете на дивото животно!
към текста >>

94. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не са силни тези, които водят народите си към касапница, защото от това, което те изграждат, не ще остане нито помен.
От това гледище, не е силен Мусолини, който не търпи чуждо мнение и със силата на оръжието, вдъхновяван от националния егоизъм, отнема чуждото, за да го направи свое. Не е силен Хитлер, който върви по пътя на кайзер Вилхелма. Защото историята ни говори ясно до къде този път извежда. Не е силен Сталин. който, за да се освободи от враговете си, прибягва до тяхното екзекутиране. Не са силни тези, които водят народите си към касапница, защото от това, което те изграждат, не ще остане нито помен. Не са силни те защото подготвят бури и разрушения, всред които ще изчезне, ще се стопи всичката им сила. Не със силни затуй, защото техният път води към смърт, а не към живот. Нашият народ, който преживя две национални катастрофи, няма нужда от такива „силни“ водачи, които до го заведат към трета. Защото правото на силния, на истински силния човек е само едно: да води народа си към живот, а не към смърт. А само Любовта води към живот!
към текста >>

95. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въпроса тук се касае за световното надмощие.
До вкуси още веднъж горчивите плодове, на които още не се е наситил. В съвременния свят все по вече и по вече взема надмощие една струя, една силна насока на мисълта, която, ако бъде следвана до край, не може да не заведе човечеството към катастрофа. Вече ясно оформени са в света силите, които искат война — или. най малкото — които вървят по пътя на войната, макар и те. както всички други, да говорят непрестанно за мирните си намерения. Въпроса тук се касае за световното надмощие. И нито тези, които го имат днес, ще се откажат от него или ще се съглася г доброволно да го споделят с другите, нито тези, които тепърва се стремят към него, ще се спрат пред нещо, за да го достигнат. Светът, тласкан от слепия национален егоизъм, върви към сигурна катастрофа. Германия. Япония, Италия, няма да се отклонят от пътя, по който са решили да вървят, нито пък Англия, Америка и Русия ще им отстъпят доброволно световното надмощие. Че има пътища, по които международните спорове могат сигурно и трайно да се разрешат. това за нас е безсъмнено.
към текста >>

96. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес вегетарианството има зад гърба си не само етичната страна, която е тъй силна и необорима, понеже тук въпроса се касае за целокупният живот, който блика в природата, но и науката.
А заедно с това тялото се възражда и подмладява. В по-ново време на човечеството се препоръчва не временно постене пред Коледа и Великден, а постоянно. На човеците се препоръчва най-естествения режим, вегетарианството. Той е най-пригоден и помага за правилното развитие но човека. С растенето на човечеството, с разширяването на схващанията, растат и се изменят също и формите на живота. Днес вегетарианството има зад гърба си не само етичната страна, която е тъй силна и необорима, понеже тук въпроса се касае за целокупният живот, който блика в природата, но и науката. Учените хора днес, биолози, естественици, лекари и пр., с ред експерименти доказаха на скептичните умове и не ония, които не искат да се откажат от стария си навик, че за да се развива човек правилно, той трябва непременно де се върне към природата и да започне да се храни изключително с природосъобразна храна. А такава е зеленчуковата и плодовата. За препоръчване е да се употребява повече в сурово състояние. Храната оказва също влияние и върху характера на човека. Вегетарианската храна го облагородява, възвишава.
към текста >>

97. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каква съществена разлика има между акта на човекоубиеца и акта на касапина, който коли животните?
Ако борбата за съществуване е закон за животинското царство, то човекът, дотолкова, доколкото той е станал наистина такъв, не може да се ръководи в своя живот от животински закони. За човека има друг, — истинско-човешки или Божествен закон; това е закона на любовта, на взаимопомощта, на единството на живота. Според този закон, убийството, което човек извършва, безразлично дали то е по отношение на себеподобните или на животните, е най-тежко престъпление, което не може да остане безнаказано. И наистина, запитвали ли със се до сега културните, надарени с разум и съвест човеци, които убиват и ядат телата на животните,—според кой морален критерий, въз основа на коя нравствена норма, те правят разлика между убийството на човека и убийството на животните ? Защо да убиеш човек е престъпление, преследвано и наказуемо, а да убиеш животно — това не е никакъв грях, никакво престъпно деяние? Каква съществена разлика има между акта на човекоубиеца и акта на касапина, който коли животните? Каква разлика между това, дали ти ще заколиш човек Или ще заколиш кокошка или агне? Има ли такава разлика? . . . В какво се състои тя? . . . Традицията?
към текста >>

98. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само така можем да си обясним тяхната устойчивост, даже когато въпросът се касаел до смърт.
причината за това е че то няма високи идеали, няма основни идеи, на които да служи. Ако дадено общество, което служи на високите идеали, претърпи неуспех някъде, това не го отчайва, а го подтиква към по усилена дейност. То търси нови начини за реализирането на идеите си. Всички велики хора, гении и светии, са служили на свещени идеи. От тях те са черпили сили да отстояват на противодействията и да се с правят с противоречията, с които неминуемо са се сблъсквали в живота. Само така можем да си обясним тяхната устойчивост, даже когато въпросът се касаел до смърт. Идеята е по-силна от смъртта. Тя е от света на вечността. Свещената идея не остарява, тя е вечно млада и превъзмогва всичко. Затова ние би трябвало да посветим нашият живот в служба на великите идеи, за да дадем израз на ценното и смисъл на нашето съществуване. Има хора, които не ги занимават съществени идеи, те се движат по повърхността на съзнанието си.
към текста >>

99. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Палачите на дивеча, гордите днешни ловци, ще изпаднат тогава на същото равнище с касапите на домашните животни.“ Да убива човек животни и птици, да напада и насилва хора и общества, е останело в неговият характер като тъмна черта наследена от далечното минало, когато неговите прадеди са се намирали на сравнително много по-ниско стъпало но развитие, но днес при тая светлина, която имаме, е повече от престъпно да си служим със същите средства както варварите.
Хората наричат това сантименталности и само се подсмиват подигравателно. Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване. Ще дойде време, когато удоволствието да убива ще изчезне у човека. Докато то съществува, човек няма право да се нарича цивилизован; той не е нищо по-вече от варварин. нескопосно звено между неговите диви прадеди, които, са се убивали едни други за къс сурово месо, и човека на бъдещето. Палачите на дивеча, гордите днешни ловци, ще изпаднат тогава на същото равнище с касапите на домашните животни.“ Да убива човек животни и птици, да напада и насилва хора и общества, е останело в неговият характер като тъмна черта наследена от далечното минало, когато неговите прадеди са се намирали на сравнително много по-ниско стъпало но развитие, но днес при тая светлина, която имаме, е повече от престъпно да си служим със същите средства както варварите. За голяма част от хората на земята тоя въпрос е разрешен вече. Остава да проникне по-дълбоко в душата на народите, за да се подготвят за една по-висока култура, за която говорят всички велики философи, поети, писатели. . . В обществото има много криви навици, които се поддържат като традиции. Те трябва да се изправят, за да се отвори пътя към простора, да дойде свободата.
към текста >>

Не се ли те подтикват към долните похвати на касапина и убиеца, не се ли подготвят от тях утрешни палачи на хора и общества?
— Не. Ние виждаме учениците по зоология да ловят насекоми, жаби, птици и най без-жалостно да забиват карфичките в живите им тела, в чийто жили тече същата кръв, каквато и в техните, и в които блика живот, който трябва да расте и се радва. Какъв характер ще създадат в себе си тия ученици, които се карат да разпъват жабите и живи да ги разпорват, за да ги изучават анатомически? Какво развиват в себе си. милосърдие ли, състрадание ли, взаимопомощи ли, любов към живота ли или жестокост? Не се ли те подтикват към долните похвати на касапина и убиеца, не се ли подготвят от тях утрешни палачи на хора и общества? Лошите навици, кривите схващания се коренят от корена, а не като се кастрят върховете, не като се създават ограничителните условия на ония индивиди, които са излели от релсите. Във всеки човек има божествена искра, висше начало. Майстор и истински възпитател може да се нарече само онзи, който може да възпламени тая искра. А тя съществува във всеки, в най-закоравелият престъпник, в ония, които ни са приятни и неприятни, във всички! Щом се събуди това начало в един индивид, той става истински човек по образа и подобие не своя създател.
към текста >>

100. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ги вложи в касата на Бога те ще принесат полза многократно.
С. К. ДА ДАВАМЕ! Каквото пазите за себе си, губите го, а каквото давате, запазвате го завинаги. Това е един вечен и неизменен закон, от който вярваме има опитност всеки що годе съзнателен и буден човек, в когото започва да се проявява човешкото в по висока степен. Скъперникът, който завързва в девет възли парите си или ги заравя дълбоко в земята, ги губи завинаги отколкото, ако с тях би извършил едно велико и и благородно дело за Бога и за ближните си. Ако ги вложи в касата на Бога те ще принесат полза многократно. В загуба е онова, което не се движи. Не се движи само спящата и мъртва материя. Всяко нещо, което е дадено в ръцете на човека — богатство, изкуство и пр. е да му послужи да прояви доброто и Любовта, да стане техен проводник. Не стане ли проводник, през него ще протече отрицателното.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44461894035339