Търсене в текстове за 'Каса'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума.
Но бараките на приятелите никнеха като гъби. Там бяха вече окачени електрически крушки и бараките светнаха. По-рано се осветяваха с газени лампи и фенери. Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони, и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях. Изведнъж разходът на електрическа енергия скочи над десет пъти. Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума. Отиват при Учителя и Му искат пари. Той ги пита: "Защо толкова поскъпна токът? " "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока! Аз пари не давам за тях." Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава.Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща общо от братската каса.
към текста >>

Но никой не дава.Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща общо от братската каса.
Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума. Отиват при Учителя и Му искат пари. Той ги пита: "Защо толкова поскъпна токът? " "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока! Аз пари не давам за тях." Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава.Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща общо от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство. Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева". Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им.
към текста >>

А в тази братска каса те не бяха внесли нищо.
Отиват при Учителя и Му искат пари. Той ги пита: "Защо толкова поскъпна токът? " "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока! Аз пари не давам за тях." Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава.Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща общо от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство. Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева". Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им. Казваха: "Ще се плаща от братската каса.
към текста >>

Казваха: "Ще се плаща от братската каса.
А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство. Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева". Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерствуваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя.
към текста >>

Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене.
Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство. Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева". Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерствуваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя.
към текста >>

Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса.
Всички слушат, но си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща. Аз втори път в ада не влизам." Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на Учителя.
към текста >>

2. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата.
По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието.
към текста >>

А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо.
Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква.
към текста >>

3. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Едната стая бе направена на касапница и там се продаваше месо.
Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен салонът там. Учителят бе предвидил всичко - както непослушанието на Радославов, така и мошеническите похвати на предприемача. Бяхме огорчени всички. А какво стана със салона? След като ни го отнеха, той бе преграден на три стаи. Едната стая бе направена на касапница и там се продаваше месо. Втората стая бе направена на кръчма - продаваше се вино, ракия и се пееха пиянски песни. А третата стая бе направена на клуб на Българската комунистическа партия. И така на мястото на салона, където Всемировият Учител бе давал Божието Слово пристигнаха тези духове, за да заграбят, обсебят и унищожат всичко. Повтори се онова написано в Писанието, че първо върху свещените места идват и ги тъпчат свинете, а после се обръщат и разкъсват когото докопат. Тази истина я проверихме на "Оборище" 14.
към текста >>

4. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Защото тогава това бяха свещени неща, касаещи съдбините на човечеството и Волята на Невидимия свят в лицето на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева".
Те видяха в Учението на Учителя голям свой съперник, защото и те идваха в името на идеи и бяха ревниви - да няма други идеи, освен техните. А тяхното идване на земята и идването им в България се дължеше на Учителя. Той ги пусна в България, но те не знаеха това. Откъде ще знаят? Само ние го знаехме това и го пазехме в тайна. Защото тогава това бяха свещени неща, касаещи съдбините на човечеството и Волята на Невидимия свят в лицето на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева". Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", Който го приема, държи го три часа при себе си, докато обсадата на полицията се вдигне. Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста. Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива. А Кофарджиев в това време седи на стол до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а само се покланя на Учителя. Така се спасява и той.
към текста >>

Разделиха го на три и направиха касапница, кръчма и клуб на комунистите.
Ще можете да прилагате Словото на Учителя чрез живота си и ще бъдете свободни отвътре и отвън. Духът на Истината ще ви създаде условия за работа според вашите възможности. На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие. Ако ви управлява Духът на заблуждението, ще ви вкара в своя калъп и излизане оттам няма. Припомнете си какво направиха със салона на "Оборище" 14. Разделиха го на три и направиха касапница, кръчма и клуб на комунистите. Спомнете си какво направиха от салона на "Изгрева"? Отзад зад салона лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена маса, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата. Спомнете си какво стана след заминаването на Учителя. Взеха ни всички имоти, разрушен бе салонът, разрушен бе "Изгревът", унищожено бе Словото на Учителя. А какво ще направи по-нататък Духът на заблуждението, аз ви го разказах по-горе.
към текста >>

5. 7_02 Бомбите и цената на духовния капитал

НЕСТОР ИЛИЕВ

Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, разбира за какво се касае, отива при брата и му разказва всичко.
Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него пред Учителя. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, разбира за какво се касае, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Случаят продължава по-нататък. Дъщерята на Борис Малджиев се казваше Зорница и бе омъжена за банкера Костадин Русев. Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка, бяха подслонили нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно.
към текста >>

6. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Ако изданието на Мария бе направено по времето на Учителя, нямаше да има никакъв спор, защото щяхме де знаем, че това е Негово решение, защото никой от "Изгрева" нямаше да издаде нещо без Неговото съгласие, особено когато се касаеше за песните на Учителя, които за нас бяха свещени!
Защо ли? Защото ние никога не видяхме този оригинал! Ако бяхме го видели, този оригинал, тогава щяхме да изпаднем в още по-голямо противоречие! А то е - защо, след като е имало оригинал от Учителя, ние пеехме песните в друга редакция, а Кирил ги бе издал така, както ги пеем и както бе се съгласил Учителят да се издадат? С това противоречие ние не можехме да се справим. Ако изданието на Мария бе направено по времето на Учителя, нямаше да има никакъв спор, защото щяхме де знаем, че това е Негово решение, защото никой от "Изгрева" нямаше да издаде нещо без Неговото съгласие, особено когато се касаеше за песните на Учителя, които за нас бяха свещени! Аз бях очевидка как Мария Тодорова и Кирил Икономов бяха седнали веднъж да работят по песните. Присъствувах, когато двамата, Мария и Кирил, спореха за нещо как да бъде записано. Аз не съм нито музикант, нито теоретик, за да имам мнение. Но спореха дали да бъде с коронка или с точка дадена нота от музикалния текст. От познанията, които имам по музикална теория не намирам, че разликата е толкова важна, за да спорят за това.
към текста >>

7. 8_12 Братските салони и Изгревът

Този опит трябва да бъде много добре изучен и да се знае от онези, които в бъдеще искат да се занимават с организационни въпроси, касаещи Братството.
От 1928 година школните лекции на общия и младежкия клас започваха от пет часа сутринта. Неделните беседи бяха от десет часа сутринта през цялото време след 1930 година. От 1930 година започнаха беседи от пет часа часа сутринта всяка неделя. Те бяха наречени Утринни Слова. От времето, когато Учителят за пръв път отседна да живее в дома на Гина и Петко Гумнерови през 1905 година, та до времето, когато през 1926 година бе построена приемната стая на Учителя на "Изгрева" - това бе един период от странствуване и опитности на Школата. Този опит трябва да бъде много добре изучен и да се знае от онези, които в бъдеще искат да се занимават с организационни въпроси, касаещи Братството. Без знанията от този период и без нашите опитности до най-малки подробности, никой не може да направи крачка напред. Ще се спъне в това, в което и ние се спънахме, поради нашето непослушание и своеволие, и то по времето на Учителя. Що се отнася до вас, вие ще търсите знанията, дадени в Словото на Учителя от този период и ще се съобразявате с нашите опитности и с поуките, които трябва да извлечете от тях. А те са живи закони.
към текста >>

8. 8_13 Построяване на Изгрева

Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие.
Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща. Затова, като по- оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и затова си правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него!
към текста >>

9. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

За всеки клас, тоест прослужена година, се дават по 20 лева.. Тези пари се даваха от братската каса.
След инвентаризацията складовете бяха запечатани и се дойде до черния ден 6 декември 1957 година, когато, чрез решение на прокурора и властите, всички тези беседи на Учителя бяха инкриминирани, бяха обявени за ненужни и вредни за обществото. Цялата тази литература беше натоварена на 19 камиона и бе откарана за претопяване. На "Изгрева", по домовете на братята и сестрите бяха извършени много обиски и всичката им литература беше иззета. От моята барака бяха изнесени три чувала с книги. От един протокол от 8 януари 1958 година се вижда, че заплатите на стенографките Паша и Елена са 325 лева, на Ганка Бончева, като градинар- специалист, е 500 лева, а на домакина Влад Пашов е 485 лева. За всеки клас, тоест прослужена година, се дават по 20 лева.. Тези пари се даваха от братската каса. Но това бе до процеса. След това всичко бе прибрано от държавата. Така че ние живеехме много скромно, дори бедно, за да не охарчим Братството. Но други го охарчиха до грош. Дойде процесът.
към текста >>

10. 10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС

Ще бъдат включени и някои техни опитности, касаещи се до днешни, съвременни проблеми за разрешаване от днешното поколение, отнасящи се за живота на Общество "Бяло Братство".
Сборник от опитности на ученици: Галилей Величков, Мария Тодорова, Мария Златева, Борис Николов; Николай Дойнов, Нестор Илиев, Елена Андреева, Ангел Вълков. Уводът е озаглавен: "Космогония и Слово на Великия Учител". Обзор от Словото на Великия Учител, представено от д-р Вергилий Кръстев. 3. "Изгревът на Бялот о Братств о пее, свири , уч и и живее" , том II. Ще бъдат представени опитности на десетки ученици, отнасящи се до музиката, песните, Паневритмията на Учителя. Ще бъдат включени и някои техни опитности, касаещи се до днешни, съвременни проблеми за разрешаване от днешното поколение, отнасящи се за живота на Общество "Бяло Братство". Разговорите и спомените на учениците с Всемировия Учител за музиката Му и за песните не са само една обикновена история, а представляват пример за подражание в пътя на ученика за достигане на Високия Идеал, даден чрез Словото на Учителя. Музиката и песните на Великия Учител представляват Химни на човешката душа за следващото човечество от Шестата раса. Поради малките тиражи, които издаваме, обикновено се поскъпяват излизащите книги. Затова онези, които биха желали да съдействуват в отпечатването им, могат да участвуват във финансирането на някои от изданията. Предоставените от тях суми ще бъдат възстановени след продажбата на книгите.
към текста >>

11. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Борис Николов

ТОМ 2

Третия етап бе когато Учителят основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера.
Действуваше безотказно. Но на първите три серии на Димитър Голов трябва да се отдаде заслуженото. Откъде идваха средства? Отначало имаше ревностни братя, които два-ма-трима финансираха дадено томче. Следващият етап бе, че към тези се включиха и други. Третия етап бе когато Учителят основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера. Това бяха средства набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбата част от сумите се възстановяваха. По това време се основава един редакционен комитет от възрастни приятели с литературни познания. В него влизаше Стефан Велев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература.
към текста >>

12. 32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

А тук се касаеше за медиумични прояви на Попова.
Бръкна в джоба си, извади стотинки и ги набута в ръцете на Попова. Тя ги прибра и не попита нито за какво са, нито пък попита за тетрадката, която бе оставила на стола до нея. После някои говореха, че с тези движения тя била сложила началото на Паневритмията. Това не е вярно. Който познава Панев-ритмията и е чел за нея знае, че Паневритмията това е общение на човешките души в света на Мъдростта, която е създадена от Виделината. А тук се касаеше за медиумични прояви на Попова. Нали за това Учителят спря приятелите да не я закачат, защото щяла да избие на друга страна онова, което е в нея и по този начин ще попречи на всички ни. Какви ли не истории имаше по наше време? И винаги зад нея стоеше дадено лице, което бе дошло в Школата, за да бъде ученик. А Учителят с голяма любов и с голямо търпение изнесе нашите грешки стигащи понякога до нетърпимост. Той посочи и даде нагледен пример как Любовта превъзмогва всичко и заличава границите на нетърпимостта и прави човека свободен от вътре и от вън.
към текста >>

13. 3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Парите за авторското прави бяха заплатени от братската каса.
и заверен от съда с такса 34,120 лв. Втората група бе представена от Никола Антов, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, като закупуват от брат Му Атанас авторското право за печат на творчеството Му на 9.! У.1948 г. Но тази група не изкара нотариален акт, за да не се похарчат пари, а направеният договор бе с нотариална заверка под N 2351 от 9.IV.. 1948 г. с по-малка сума - 2,250 лв. Парите за авторското прави бяха заплатени от братската каса. Юридически всичко бе оформено и бяхме готови за печат. От рода на Учителя само един човек се заинтересува от Учението Му, която беше негова ученичка. Казваше се Люба Чакалова по мъж. Тя беше племенница на Учителя. Беше дъщеря на Неговата рождена сестра Мария, обаче тя беше женена за Чакалов, а неговият брат беше професор по математика.
към текста >>

14. 9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

Методи Константинов отива при министър Касабов да вземе разрешение за издаване на една книга „Учителят", но Касабов не знае за какъв Учител се говори и мисли, че това е книжка за учител и за учениците в гимназиите.
Така работата мина напълно спокойно. Но работехме в пълна тайна. Не можеше да дадем гласност, защото властите щяха да я спрат от печат. А печатът тогава не беше свободен. Трябваше разрешение. Методи Константинов отива при министър Касабов да вземе разрешение за издаване на една книга „Учителят", но Касабов не знае за какъв Учител се говори и мисли, че това е книжка за учител и за учениците в гимназиите. Дава му се една малка бележчица, едно малко листче с неговият подпис и печат. Това е малко листче, широко пет см и дълго 10 см, но с голяма сила. С това разрешение вече имаше думата Неделчо Попов, който имаше връзки и познанства, знаеше какви материали трябва да се набавят и къде да се отпечата. Ние я дадохме за отпечатване в редовна държавна печатница и платихме един милион и двеста хиляди лева. Издадохме я с наши средства като платихме хубаво на издателството.
към текста >>

15. XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ

Делото е в касационния съд.
се говори за Гога и Магога, които събират народите на война. Това е Германия и Русия и се отнася за днешната война - Втората световна война. Комунистите разрешават въпроса за материалната страна - за хляба и жилищата. Но ще се създаде връзка между хората и за духовна работа. Сега се съдят праведните хора. Делото е в касационния съд. А за грешните делото ще бъде голямо. То е отлагано много пъти до сега. Сега ще бъде гледано във висшите инстанции и сега се предвиждат големи наказания. Всичко, което става сега е, за да се изпълнят Писанията. Всичко се плаща сега, за неизпълнение Волята Божия.
към текста >>

16. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

По-добре съденето ти да свърши сега в мировото съдилище, отколкото да стане в горния, в касационния съд.
Мина вече това време. Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни какви сте били по-рано. И чак тогава ще дойде възкресението. Най-първо ще бъдат съдени добрите хора. Съдбата на този век започва от дома Господен, затова тези, които се оплакват, че Господ ги съди, не знаят какво искат. По-добре съденето ти да свърши сега в мировото съдилище, отколкото да стане в горния, в касационния съд. По първия начин са били съдени светиите. Бъдете мъже и носете съдбата си с мъжество. За да бъдете освободени чрез възкресението, непременно трябва да бъдете съдени. В този процес на съдене, едно е необходимо: Да се молим на Господа, да бъде милостив към нас. Плачът нищо няма да помогне.
към текста >>

17. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

решават да разделят цялото стопанство на три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка на членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса.
По-късно Иван Явашев при една злополука почива. В стопанството работят петимата братя Маркови - Симеон, Никола, Рашко, Йордан и Стою. Братята Маркови започват да налагат свои интереси и решават да завладеят имота. Но другите се противопоставят. Затова на 30 декември 1935 г. решават да разделят цялото стопанство на три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка на членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса. Така в първата част са Иван Вълчанов и София Иванова - получават 95 декара земя. Втората част от 70 декара получават братя Маркови. Третата част от 50 декара се взима от Никола Ватев и Петранка Чернева. Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори. По-късно Учителят предава една голяма сума на Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов.
към текста >>

То е имало за задача да владее имоти, да ги обработва, за да осигурява от тях своите приходи и да задоволява личните нужди на всеки един от членовете му, а чистата печалба да бъде внасяна в общата каса на обществото.
Всичко това непрекъснато се донася до Изгрева, до онези членове от София, които също участвуват в Братството на Георги Димитров, което има друго название „Културно-просветно общество Бяло Братство". Но по-късно софиянци си подават оставката и около Георги Димитров остават неколцина от роднините му. На 29 ноември 1966 г. Русенския градски съд с решение N 1065-а осъжда братя Маркови да опразнят и предадат владението на сградата в местността „Свирчовица". Интересно е, че в мотивите си съда признава, че общество Бяло Братство, като стопанска единица в града е съставено от членовете на съществуващото в страната Бяло Братство, оглавявано от Петър Дънов. То е имало за задача да владее имоти, да ги обработва, за да осигурява от тях своите приходи и да задоволява личните нужди на всеки един от членовете му, а чистата печалба да бъде внасяна в общата каса на обществото. Ето какво Русенския съд признава. Признава една идея от Словото на Учителя. Но едновременно с това съдът санкционира и опорочението на тази идея. И накрая ще цитираме едно изказване на Учителя за онези събития, разиграли се през времето на Школата, когато братя Маркови посягат върху Братския имот. Той казал: „Ще дойде време, когато те ще излязат с просеш-ка тояга и ако не искат, с тояга ще ги изгонят." Така става, че накрая се изпълняват думите на Учителя.
към текста >>

18. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

Те се заплащат от Братската каса.
те отново се събират и след направените корекции го гласуват единодушно. Единствено Христо Маджаров от гр. Варна се противопоставя за гласуването на такъв устав, като цитира мнението на Учителя по този въпрос, но бива спрян и гласът му заглушен от ръководството. Кое е най-интересното? И при двете събирания на ръководителите в София се заплащат пътните им разноски. Те се заплащат от Братската каса. А в тази Братска каса постъпват суми от последователите на Учителя от техния десятък, предназначен за делото на Учителя и за Неговото Слово. Те дават своя десятък в името на Господа и в името на една идеална цел. Ръководството взима от тези суми, предназначени за Господа, за да плати пътните разноски на ръководителите от Братствата в страната, за да гласуват един човешки устав. А Учителят е срещу уставите. Тогава какво излиза?
към текста >>

А в тази Братска каса постъпват суми от последователите на Учителя от техния десятък, предназначен за делото на Учителя и за Неговото Слово.
Единствено Христо Маджаров от гр. Варна се противопоставя за гласуването на такъв устав, като цитира мнението на Учителя по този въпрос, но бива спрян и гласът му заглушен от ръководството. Кое е най-интересното? И при двете събирания на ръководителите в София се заплащат пътните им разноски. Те се заплащат от Братската каса. А в тази Братска каса постъпват суми от последователите на Учителя от техния десятък, предназначен за делото на Учителя и за Неговото Слово. Те дават своя десятък в името на Господа и в името на една идеална цел. Ръководството взима от тези суми, предназначени за Господа, за да плати пътните разноски на ръководителите от Братствата в страната, за да гласуват един човешки устав. А Учителят е срещу уставите. Тогава какво излиза? С парите от десятъка предназначен за Господа за Делото на Учителя и за Словото Му се плащат пътните, за да дойдат ръководителите от Братствата от страната, да гласуват устав и със своя глас да работят срещу Словото на Учителя.
към текста >>

19. ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ

През цялото време на Школата на него му бе поверено да държи братската каса и парите.
Ако трябваше Учителят да слезне в града, винаги вземаше Неделчо със себе си. Той така естествено се държеше с него, че за нас бе непостижимо това негово отношение към Учителя. Неделчо извикваше един шивач, който само той взимаше мерки на Учителя и Му шиеше костюмите. Казваше се Дойчинов. Тодор Стоименов бе един от първите трима ученика на Учителя. През цялото време на Школата на него му бе поверено да държи братската каса и парите. Неговото легло представляваше цяла банка. Ако сте чували, че някой е лежал върху пари, да знаете, че това е истина. Тодор направо лежеше върху банкноти пари. Когато отивахме да вземем пари, по нареждане на Учителя, от него, той вдигаше дюшека си и под него се лъскаха пачки от банкноти. Дори в самият му дюшек бяха сложени тия банкноти.
към текста >>

Нека грехът да е мой, а не ваш." Наистина по негово време, когато бе и Учителят, то той запази братската каса и парите.
Онзи се връща и казва всичко на Учителя, а Учителят промълвява: „За пръв път виждам такъв стиснат и скържав човек." И му показва дясната си ръка, свита в юмрук. Но Учителят му дава бележка, на която написва само с цифри сумата. Като казват на Тодорчо всичко това, което е продумал Учителят, той го изглежда изпитателно: „Може да е така, както казва Учителят. Но ние почнахме с Него отначало с няколко гроша. Само аз знам какво означава това. Нека грехът да е мой, а не ваш." Наистина по негово време, когато бе и Учителят, то той запази братската каса и парите. След като си замина Учителят, дойдоха други и други започнаха да разполагат с онези пари, над които спеше Тодор Стоименов. Развиха се бурни събития, яви се буря и всички тези пари се разпръснаха на вятъра, как стана така, това вие ще си го проучите и ще бъде поука за вас и за следващите поколения.
към текста >>

20. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Летопис Вергилий Кръстев

Разбрах, че се касае за особена среща с Учителя.
В понеделник, рано сутринта, искам да си тук. Дай си военния билет, да ти подпиша отпуската". Той се подписа и аз бързо се отправих за влака. В купето прочитах много пъти пощенската картичка. Това беше почеркът на стенографката Савка Керемидчиева. Разбрах, че се касае за особена среща с Учителя. Пристъпвам на Изгрева с военната си униформа. Почуках на прозорчето на малката дървена къщичка на Савка. „Веднага иди при Учителя! Той има скъп гост - Блудният син. Вчера на клас чухме за първи път търсеният от Него дълги години музикален мотив.
към текста >>

21. 3.02. Болният фабрикант

НЕСТОР ИЛИЕВ

Той отвори касата с богатството си и раздаде на нуждаещите се.
" Тя му отговаря: „Урежда се въпросът само при едно условие." „Какво е това условие? " „След като дадеш една голяма сума на когото ти искаш, веднага ще бъдеш здрав и следващия ден ще бъдеш във фабриката, за където си имаш ти грижа и задължение." „Разбира се". Той дава сумата и веднага е здрав. Следващият ден се явява във фабриката. Така приключва този случай със сестра Милева и нейния братовчед. Той отвори касата с богатството си и раздаде на нуждаещите се. И природата отвори своята каса, даде му от своя жизнен кредит и той оздравя.
към текста >>

И природата отвори своята каса, даде му от своя жизнен кредит и той оздравя.
" „След като дадеш една голяма сума на когото ти искаш, веднага ще бъдеш здрав и следващия ден ще бъдеш във фабриката, за където си имаш ти грижа и задължение." „Разбира се". Той дава сумата и веднага е здрав. Следващият ден се явява във фабриката. Така приключва този случай със сестра Милева и нейния братовчед. Той отвори касата с богатството си и раздаде на нуждаещите се. И природата отвори своята каса, даде му от своя жизнен кредит и той оздравя.
към текста >>

22. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Петко Гумнеров беше секретар на Върховния Касационен съд на България.
Така започна романтичната повест на неговия нов живот, като някаква стара непозната приказка. Тази малка бяха къщичка на ул. „Опълченска" 66, днес е музей на Георги Димитров, понеже двете семейства на Димитров и на Гумнерови живееха под един и същ покрив. За пръв път аз отидох там, в Юч Бунар, един краен квартал. Учителят живееше при семейство Гумнерови. Петко Гумнеров беше секретар на Върховния Касационен съд на България. Това семейство е израснало в атмосферата на по-свободните религиозни общества, т.е. на протестантите. Семейство с традиции. Беше емблема на всичко онуй българско, което бе запазено в недрата на българския народ. Това беше към 1922 година.
към текста >>

23. 6.18. Едностранно действие

„Опълченска" 66 бяхме само трима души - Учителят, брат Тодор Стоименов, който беше един от най-старите ученици на Учителя, който държеше касата на братството и придружаваше непрекъснато Учителя.
В дъното на салона се издигаше естрада, на която се разполагаше братския хор. Преди идването на Учителя на катедрата, обикновено Той стоеше сам в една малка стаичка, а през това време хорът даваше изпълнение на хубавите братски песни. По този начин се създаваше и една духовно - мистична атмосфера, която създаваше благоприятни условия за изливане на изобилното слово на Учителя. Един неделен ден Учителят нямаше да дойде на беседа. В къщата на ул. „Опълченска" 66 бяхме само трима души - Учителят, брат Тодор Стоименов, който беше един от най-старите ученици на Учителя, който държеше касата на братството и придружаваше непрекъснато Учителя. Третото лице бях аз. Учителят, което разбрах впоследствие, искаше да предаде на братството една трудна задача, един труден изпит. Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието. На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание. То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа.
към текста >>

24. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Той беше секретар на Висшия касационен съд, а тя беше домакиня на малкия дом и разпоредителка.
Това й наложи да идва горе на Изгрева, за да бъде действително в стил със своята роля. В Школата тя представляваше екранът, върху който стрелките сочеха докъде е дошъл българският народ в своето духовно, културно и морално отношение. Действията на Учителя върху нейното съзнание, в което трябваше да избликнат нови идеи, нови схващания, които, пренасяйки се на по-голямо поле специално в съзнанието на българския народ, трябваше да упражнят едно велико въздействие, което като резултат да донесе едно духовно обновление, културно издигане и морален възход. Гина Гумнерова и Петко Гумнеров бяха съпрузи. Учителят живееше в техния дом. Той беше секретар на Висшия касационен съд, а тя беше домакиня на малкия дом и разпоредителка. Там имаше две момичета. Василка от Айтос и едно куцо момиче Стефка, които й помагаха в къщната работа. А тя не беше малка. Гина сама не можеше да смогне, защото непрекъснато идваха хора и оставаха на общите обеди. Дори да се направи един чай, трябва да има кой да го направи и кой да го поднесе.
към текста >>

25. 6.35. Mладежките събори

Стефан Касабов.
Слави Камбуров. Говореше за нуждата от печатници и за печатане на беседите. С голяма готовност и отзивчивост той продължи да работи за Учението, като печаташе беседи. Беседите, които се отпечатваха тогава, нямаха системност. Дължеше се на това, че нямаше средства и подходящи подготвени хора за тази обемна работа. Стефан Касабов. Той бе от Стара Загора. Бе един от големите познавачи на Рудолф Щайнер. Там повече работеше с него, отколкото върху Словото на Учителя. Намираше какво се говори за Рудолф Щайнер на Запад: „Ние не вярваме в писанията на Рудолф Щайнер, ние, професорите - интелектуалци, обаче неговият чар и неговото слово, и неговото присъствие, упражняват едно много силно влияние върху интелектуалният елит в Германия." Той за мене е един честен човек. Като забеляза, че теософите клонят към една теологич-ност, към една йерархия, то Щайнер се отдели от тях и започна своята антро-пософия.
към текста >>

26. 6.42. Години на възрастване и възмъжаване

Благодарение на този пост, който имах и познанствата ми с министър Касабов, получих разрешение за издаване на книгата.
След туй директор на една агенция за финансови проучвания. Тя играеше голяма роля, защото тя изработи клаузите на мирните договори след войната, тя кредитираше фалиралите фабрики, които се национализираха впоследствие. По-късно трябваше да изготвя законите за издръжка на предприятията. Аз се чудех защо съм издигнат на този пост. По-късно разбрах, че това е било за книгата „Учителят", която трябваше да излезе на бял свят през 1947 г. Благодарение на този пост, който имах и познанствата ми с министър Касабов, получих разрешение за издаване на книгата. Кариера в университета. Веднъж ми предложиха да взема една катедра в университета. Имах един приятел, с когото следвахме заедно. Той замина да специализира в Колумбийския факултет в САЩ. Казваше се Генчо Пиров.
към текста >>

Ти не харчиш и не ядеш десятъка на братството, който се внася в общата каса.
Туй не ме смущаваше, защото аз вътрешно само търсех. Търсех във всички области онова, към което се стремях. И когато някои от старите братя започнеха да говорят и тръбят, че аз съм изял десятъка на братството, и съм похарчил парите на братството, то това ми се отрази много, понеже аз съм много чувствителен и моите лични чувства са много силно развити у мен. Един „вечен студент" също може да бъде чувствителен и да се обиди не на шега. И така, жестоко обиден, отивам при Учителя и споделям: „Учителю, много ми е мъчно и тъжно, че там навън се говори за мен, че аз съм изял парите на братството в разстояние на 17 години." Той ми каза следното: „Не се безпокой за нищо. Ти не харчиш и не ядеш десятъка на братството, който се внася в общата каса. А парите, които ти се дават, това са чисто и просто хонорарите от Моите беседи." Така бе разрешен този въпрос. Моментално ми се стопи мъката и аз с по-голям устрем заминах за Полша, за да защитавам докторска дисертация.
към текста >>

27. 6.72. ТОДОР СТОИМЕНОВ

В него бе касата и той ми предаваше парите.
72. ТОДОР СТОИМЕНОВ Той не позволяваше на всеки да се доближава до Учителя. Той ме ревнуваше, че аз бях поставен до Учителя и това го дразнеше. Обикновено, когато трябваше да се дадат някакви пари за братски нужди, аз вземах бележка от Учителя, на която беше написана сумата само с цифри и аз му я занасях. В него бе касата и той ми предаваше парите. Понякога той тръгваше да пита Учителя за какво ми се дават пари. Учителят му казваше накратко и той се успокояваше. Той смяташе, че аз ги взимам за себе си. Една вечер между мене и Тодор Стоименов стана един голям конфликт. Аз вече не можах да търпя ограниченията.
към текста >>

28. 6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

" Габровски го изважда от желязната каса и го подава на царя.
Царят го пита: „Кой ти каза, че аз съм тук? " А Лулчев, целият напрегнат, изрича следното: "Изпрати ме Учителят Дънов да ти предам, че ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти помен няма да остане." Като изрича това, Лулчев се успокоява, а царят се разтреперва. Отронва само една дума: „София". Излизат навън, качват се в автомобила на царя, запрашват по прашния път за София и пристигат в кабинета на министър Габровски. Царят нарежда на Габровски: „Дай указа за евреите! " Габровски го изважда от желязната каса и го подава на царя. Царят с разтреперани ръце взема указа и го скъсва на парчета. После се обръща към Лулчев и казва: „Ти видя, че вече няма указ за евреите". Лулчев се навежда, взема едно крайче от скъсания указ и го слага в джоба си. Пристига на Изгрева, намери ме и разказа всичко какво е свършил. И за доказателство ми показа парченцето от скъсания указ.
към текста >>

29. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Някои от тях, като се върнаха, внесоха парите в Братската каса, но други не ги внесоха и без да искат, станаха застъпници на методите на Михаил Иванов.
Не цитирам имената им по съвсем други съображения, а не че не ги знаем. б. От 1990 г. до 1993 г. центровете на Михаил Иванов в чужбина успяха да примамят музикантите, последователи на Учителя и да ги поканят на гостуване у тях. Бяха им платени пътните разноски, някои получиха хонорари, други подаръци, затова че изнесоха концерти по музика на Учителя Дънов. Някои от тях, като се върнаха, внесоха парите в Братската каса, но други не ги внесоха и без да искат, станаха застъпници на методите на Михаил Иванов. Бяха си продали първородството за паница леща, защото някои от музикантите там научиха, че музиката, която те свирят, била музика на Михаил Иванов, но не протестираха, защото бяха техни гости и на техни разноски. в. От 1990-1995 г. на книжния пазар в София бяха преведени брошури от френски на български от Михаил Иванов, на които бе написано - Омраам Ми хаел Айванов. На някои от брошурите бе написано заглавие „Високия идеал" и други познати заглавия от книги на Учителя. По този начин се опитваха да подлъжат читателите с познати заглавия на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

30. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате".
Учителят в Словото Си нееднократно е подчертавал, че на ученика не му е позволено да износва старите си дрехи и обуща, защото чрез тях се свърна с предишните етапи, през които е минал и чрез тях се връща назад. Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния двойник на човека. Защо да се свързват с европейката карма чрез старите им дрехи. Малко ли си е нашата карма? Защо ви са износени дрехи от чужди хора? 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате". И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя". А това българите трябваше да направят сами и да изпълнят завета на Учителя отбелазан в „Изгревът", том III на стр. 382. А какъв бе посоченият им път ще прочетат в „Изгревът", том I., стр. 303-304. 15.
към текста >>

31. 7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Там, където има Братски кръжоци и изучават Словото на Учителя и има негови последователи, то те трябва да си отделят техния десятък, но да го запазят при себе си и да не го препращат в никаква обща каса, в която всеки бърка без да е изработил тези средства и прави с тях каквото си иска. 2.
Поздравления и за едните и за другите! Ето защо след като беше отпечатано и подписано „Отворено писмо", аз реших да изложа как стоят нещата всъщност. А сега ще предложа един нов начин за отпечатване беседите на Учителя. Той е много прост и много достъпен. Ще ви го предложа по точки, за да бъда ясен и конкретен: 1. Там, където има Братски кръжоци и изучават Словото на Учителя и има негови последователи, то те трябва да си отделят техния десятък, но да го запазят при себе си и да не го препращат в никаква обща каса, в която всеки бърка без да е изработил тези средства и прави с тях каквото си иска. 2. Ако десет човека за една година отделят една пенсия или една заплата, което представлява десятък за една година, те спокойно ще могат да финансират издаването на едно томче от беседи на Учителя. С техните пари те ще участвуват сами в реализацията. Пред техните очи и с техните ръце ще се реализира тази идея. Те ще я контролират през всичките й етапи. 3. В почти всички градове на България вече има хора, които могат да набират на компютър текст и могат да осъществят предпечатна подготовка за едно томче.
към текста >>

32. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Някои от тях, като се върнаха, внесоха парите в Братската каса, но други не ги внесоха и без да искат, станаха застъпници на методите на Михаил Иванов.
Не цитирам имената им по съвсем други съображения, а не че не ги знаем. б. От 1990 г. до 1993 г. центровете на Михаил Иванов в чужбина успяха да примамят музикантите, последователи на Учителя и да ги поканят на гостуване у тях. Бяха им платени пътните разноски, някои получиха хонорари, други подаръци, затова че изнесоха концерти по музика на Учителя Дънов. Някои от тях, като се върнаха, внесоха парите в Братската каса, но други не ги внесоха и без да искат, станаха застъпници на методите на Михаил Иванов. Бяха си продали първородството за паница леща, защото някои от музикантите там научиха, че музиката, която те свирят, била музика на Михаил Иванов, но не протестираха, защото бяха техни гости и на техни разноски. в. От 1990-1995 г. на книжния пазар в София бяха преведени брошури от френски на български от Михаил Иванов, на които бе написано - Омраам Ми хаел Айванов. На някои от брошурите бе написано заглавие „Високия идеал" и други познати заглавия от книги на Учителя. По този начин се опитваха да подлъжат читателите с познати заглавия на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

33. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате".
Учителят е Словото Си нееднократно е подчертавал, че на ученика не му е позволено да износва старите си дрехи и обуща, защото чрез тях се свързва с предишните етапи, през които е минал и чрез тях се връща назад. Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния двойник на човека. Защо да се свързват с европейката карма чрез старите им дрехи. Малко ли си е нашата карма? Защо ви са износени дрехи от чужди хора? 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате". И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя". А това българите трябваше да направят сами и да изпълнят завета на Учителя отбелязан в „Изгревът", том III на стр. 382. А какъв бе посоченият им път ще прочетат в „Изгревът", том I, стр. 303 ÷ 304. 15.
към текста >>

34. 28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Там, където има Братски кръжоци и изучават Словото на Учителя и има негови последователи, то те трябва да си отделят техния десятък, но да го запазят при себе си и да не го препращат в никаква обща каса, в която всеки бърка, без да е изработил тези средства и прави с тях, каквото си иска. 2.
Поздравления и за едните и за другите! Ето защо след като беше отпечатано и подписано „Отворено писмо", аз реших да изложа как стоят нещата всъщност. А сега ще предложа един нов начин за отпечатване беседите на Учителя. Той е много прост и много достъпен. Ще ви го предложа по точки, за да бъда ясен и конкретен: 1. Там, където има Братски кръжоци и изучават Словото на Учителя и има негови последователи, то те трябва да си отделят техния десятък, но да го запазят при себе си и да не го препращат в никаква обща каса, в която всеки бърка, без да е изработил тези средства и прави с тях, каквото си иска. 2. Ако десет човека за една година отделят една пенсия или една заплата, което представлява десятък за една година, те спокойно ще могат да финансират издаването на едно томче от беседи на Учителя. С техните пари те ще участвуват сами в реализацията. Пред техните очи и с техните ръце ще се реализира тази идея. Те ще я контролират през всичките й етапи. 3. В почти всички градове на България вече има хора, които могат да набират на компютър текст и могат да осъществят предпечатна подготовка за едно томче.
към текста >>

35. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Така веднъж Учителят в една от лекциите бе казал на братята: „Аз имам една частна ученичка от света, която ехе ви изпревари и дори петите й не можете да й ги видите." Аз знаех, че се касаеше за мен.
За нас това не беше вече беседа, а беше Слово на Учителя и че това Слово се подчиняваше на своя закономерност и имаше свой план и всяко нещо лежеше на мястото си. И тази беседа не можеше с нищо да се промени или да се замести с нещо друго. Тази беседа имаше свое време и свое място и видяхме как Словото на Учителя се изливаше закономерно и отговаряше не само на текущите наши проблеми, но тя отговаряше на онзи общ план на Школата, чиято физическа проекция ние бяхме с нашите човешки тела и човешки умове. Словото на Учителя се изливаше по космически закони и отговаряше на времето, което ни създаваше и което ни движеше. Та по онези години на частната ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по глави над Библията и лека полека усвоих много неща и се запознах с основните неща, че Библията не е обикновена книга, а е книга на Господният Дух, който е работил през вековете и хилядолетията. Така веднъж Учителят в една от лекциите бе казал на братята: „Аз имам една частна ученичка от света, която ехе ви изпревари и дори петите й не можете да й ги видите." Аз знаех, че се касаеше за мен. Някои от тогавашните братя също се досещаха, че се отнася до мен, но те бяха вече на възраст, където не ме ревнуваха, защото аз бях за тях дете, а аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях влезнала официално в онзи салон, където се събираха сподвижниците на Учителя. Този пост е редактиран от Ани: 07 февруари 2017 - 13:19
към текста >>

36. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Нищо. Има някои хора като видят отворена каса не могат да не бръкнат вътре." „Учителю, аз съм от тези хора." „Хубаво.
Каква е същността на урока? Да разберете, че физическите допирания на тялото не са опасни. Важно е вътрешното побуждение на човека. Всяко нещо може да се изтълкува по два начина. Когато някой седи безкористно - печели ли нещо? Нищо. Има някои хора като видят отворена каса не могат да не бръкнат вътре." „Учителю, аз съм от тези хора." „Хубаво. Трябва по-често да идваш при касата, за да се научиш да не бъркаш в нея. Хората имат объркани понятия. Това не е полова енергия, енергия на пола, това са динамически. творчески сили в човека. Това е място на добро и зло, на разрушение.
към текста >>

Трябва по-често да идваш при касата, за да се научиш да не бъркаш в нея.
Да разберете, че физическите допирания на тялото не са опасни. Важно е вътрешното побуждение на човека. Всяко нещо може да се изтълкува по два начина. Когато някой седи безкористно - печели ли нещо? Нищо. Има някои хора като видят отворена каса не могат да не бръкнат вътре." „Учителю, аз съм от тези хора." „Хубаво. Трябва по-често да идваш при касата, за да се научиш да не бъркаш в нея. Хората имат объркани понятия. Това не е полова енергия, енергия на пола, това са динамически. творчески сили в човека. Това е място на добро и зло, на разрушение. През там всичко минава и се разтопява.
към текста >>

37. 78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША

Да, тук имаше методи общи за всички души и методи, които се касаеха за човешката душа, за съкровените подстъпи към нея, когато единствено Божия Дух трябва да се съобщава с нея, за да се запази онова свещенодействие на Духа и да не се оскверни.
Учителят продължи: „Никой да не те открие, че ти работиш за Бога". Ами сега, ето ти нов отговор. Та ние като работехме, ние тръбяхме насам-натам и хвалехме се, че работим за Бога и накрая на краищата никаква работа не свършвахме. Учителят продължи: „Никой да не те открие, че ти обичаш Бога и че Бог те люби". Ами сега какво можеше да се каже още? Да, тук имаше методи общи за всички души и методи, които се касаеха за човешката душа, за съкровените подстъпи към нея, когато единствено Божия Дух трябва да се съобщава с нея, за да се запази онова свещенодействие на Духа и да не се оскверни. И да се запази връзката между човешката душа и Божия Дух трябваше да се пази чрез чистотата, чрез мълчанието и чрез непроникновението на света към нея. Защото света на душите бе свят на Божието откровение, че Духът е слязъл върху тях и дава от благата си. А Божиите блага са за човешките души. Намирам се пред Учителя на разговор. „Любов към хората не ти трябва.
към текста >>

38. 194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Той е секретар на Върховния касационен съд.
Дал съм наставление на моите съмишленици всяка сутрин да излизат рано преди изгрев слънце вън от града, да наблюдават кога изгрява слънцето и след изгрева му да се обръщат към него гърбом, като всички, които отиват за тая цел, бъдат пръснати в края на гората (думата е за Борисовата градина) от двадесет до сто метра един от друг. Често пъти и аз за себе си излизам към източния край на боровата гора за същата цел, което ще продължавам до 22 того. От религиозна точка зрение проповядвам на моите слушатели от Библията, която аз доста добре съм изучил. На въпроса за средствата/от които живея, заявявам, че получавам от моите приятели. Живея у Петко Гумнеров, на когото сега наем не плащам, също и за храна, понеже и той страдаше от по-рано от някои болести, от които по мое наставление той виде благодарност. Той е секретар на Върховния касационен съд. Също и неговата г-жа страдаше от стомах и ревматизъм, на която също съм дал нужните наставления за изце-ряването й. Салона на Р. Иванович държа безплатно. Повече няма какво да кажа." (подпис) П. К. Дънов Показанията писани от друг, диктувани от Дънов
към текста >>

39. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ

По едно време на Жорж му дойде идея да събере извадки от мисли и изрази на Учителя, касаещи се до определена тема.
Ние бяхме свикнали на стила и говора на Учителя и особено ни допадаха изразите от първите издания на неговите беседи. А сега Жорж трябваше да прекрои и да ушие нови дрешки и да я направи по-достъпна. Наистина смисъла не бе изгубен, измениха се някои думи и някои изрази. Това бе единственият опит на Учителя да даде задача на някого да прекрои и ушие нови дрешки на негова книга. Според някои тази книжка била дисертация на Учителя когато е следвал в Америка. По едно време на Жорж му дойде идея да събере извадки от мисли и изрази на Учителя, касаещи се до определена тема. Така излезна книгата „Учителят говори". Той ходи при стенографите, дадоха му материали и той успя да събере в едно целият този материал. Но Учителят не беше доволен от това, но не се противи. Не трябва да се забравя, че всяка една беседа бе давана от Учителя при особено разположение и изява на Духа. Ето това го запомнете и си го подчертайте.
към текста >>

40. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

А що се касаеше за даване на пример някому, то това беше невъзможно.
По този повод по-късно Учителят заяви: „Трябва първо двама души да минат по мостчето, което виси над реката и след това другите след тях ще минат също и ще видят, че не е страшно". Трябва да се даде пример за методите, с които да се работи. А Учителят ги бе дал в Словото си. Та остана да се проучава Словото му от идното човечество. Ние бяхме живите въглени на този огън и трудно можехме да се справим всеки един по отделно. А що се касаеше за даване на пример някому, то това беше невъзможно. Ние бяхме непрекъснато подлагани на изпити. Минат два-три дни, отдъхнеш си и отново идва изпита по своите видими и невидими пътища. Случи се отново едно недоразумение между мен и Паша и отивам при Учителя. Рече ми: „На Пашината любов едно й недостига. Тя има добро желание да помага и е услужлива, но като види, че е останала излъгана веднага се отдръпва.
към текста >>

41. 252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК

Тук не се касаеше за ученическа ревност, нито за женска ревност, а имаше нещо друго.
Учителят това място го даде на Савка. Когато аз протестирах, че Савка не е подходяща за това място Учителят ме попита, дали искам да си разменим местата, но аз се отказах и тогава той ми определи мястото, което бе най-подходящо за мен. И той го определи, макар че не винаги бях доволна, защото се сравнявах с другите. Но се примирих вътрешно и се стараех да бъда послушна, което не винаги смогвах да сторя. Дразнеше ме, че Савка беше допусната много близко до Учителя, а пък не заслужаваше това място. Тук не се касаеше за ученическа ревност, нито за женска ревност, а имаше нещо друго. И че формата не съответствува на съдържанието и на идеята вложена от Учителя за понятието ученик. Не бях съгласна, че нямаше вътрешно и външно покритие за образа на истинския ученик. По този повод отивам при Учителя и споделям, че като постави Савка на първо място, аз не виждам съответствие и покритие на нещата в Савка и около нея. Той ме поглежда и казва: „Всичко, което виждаш отвън са само методи за възпитание, а моите истински отношения никой нищо не знае и не може да ги знае". Аз се успокоих.
към текста >>

42. 263. ЧИСТОТАТА

Всички утихнаха, защото това касаеше и самите тях, защото нямаше човек, който да е присъствувал на беседа на Учителя и да не се преживял нещо необикновено, а това бе досегът на човешката душа и приближаването й до Божествения Дух.
Разкажеш ли ги тутакси усещаш, че нещо у теб се загубва и ти обедняваш. Всеки постъпваше по различен начин и всеки беше прав за себе си в момента. Но минаха години и нещата придобиха друго значение и трябваше тези опитности да се изнесат, за да можем да се ориентираме във времената и събитията, които дойдоха. Аз не зная дали ще мога да запиша всичко това, но онзи, който слуша и записва трябва да ги изнесе на видело, за да се разсее тъмата, която днес е обхванала всички. Дългият въпрос бе зададен. Всички утихнаха, защото това касаеше и самите тях, защото нямаше човек, който да е присъствувал на беседа на Учителя и да не се преживял нещо необикновено, а това бе досегът на човешката душа и приближаването й до Божествения Дух. И нямаше човек комуто да не му се иска да разкаже на другите за този свещен трепет на неговата душа и за това преживяване, но когато решаваше да разкаже на останалите, то срещаше подозрението у другите, които по някакъв начин го слушаха. Ами хулите, които се изпращаха по наш адрес и падаха върху главата и гърба на Учителя? Ами как ще опишем и как ще обясним с една дума какво представлява това Учение? Ние не бяхме образци на Учението, ние бяхме още в началото, а трябваше да работим върху себе си години, десетилетия наред, за да се сдобием със съвсем малка придобивка. Ето защо ние не можехме да бъдем образец на Школата пред света, защото не бяхме съвършени нито в постъпките си, нито в делата си.
към текста >>

43. 270. ЛУЧКА

Братът помислил, че се касае за предстояща екскурзия, но после проумя каква е работата.
А привържениците на Савка я наричаха „Лучка", което значи „Светлина". Помежду си казваха така: „Лучка това каза, Лучка онова разказа", но след заминаването на Учителя няколко месеца след това си замина от този свят и Савка през месец май 1945 г. Една от причините да си замине беше и тази, че не си свърши работата до край и че Учителят не пожела да я остави, защото тя щеше да увлече Братството по съвсем грешка посока на приближени, на привърженици, на симпатизанти и обожатели. Ето защо Учителят си я прибра. Веднъж пред един брат Учителят беше споделил месеци преди да си замине следното: „Ще взема със себе си и Савка". Братът помислил, че се касае за предстояща екскурзия, но после проумя каква е работата. Но Савка накрая се показа като честен, верен, предан ученик и предаде чрез рождения си брат всички свои неща и своят архив на Борис Николов. Това беше последното й желание. Така тя доказа, че беше предан и верен ученик на Учителя. Такава си остана - верният ученик Аверуни както за мен, така и за останалите. След време Боян Боев ме намери и ми разчете стенограмата, в която бяха записани горните думи на Учителя.
към текста >>

44. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Да искаме от Учителя, не знаем дали има при Него пари от братската каса.
След няколко дни салонът е издигнат. Дъските се коват, измазват се стените отвън и отвътре. Сестрите мият пода, прозорците и пеят... Още по-интересно от изграждането на салона за две седмици беше начина на събиране средства за него. Оригинален начин, измислен от братята селяни. Искаме салон, отде ще вземем пари за материал? Да искаме от Учителя, не знаем дали има при Него пари от братската каса. Да искаме от 92 братята, които държат братската каса също не знаем дали има достатъчно и дали ще отпуснат. И един брат от селата окачва един нов вълнен чорап на едно дърво и казва: „Кой колкото обича и може да пуща в чорапа за салона". Чорапът се напълнил веднага с пари. Вземат от него, купуват материали, изпразват го. Той пак се пълни.
към текста >>

Да искаме от 92 братята, които държат братската каса също не знаем дали има достатъчно и дали ще отпуснат.
Дъските се коват, измазват се стените отвън и отвътре. Сестрите мият пода, прозорците и пеят... Още по-интересно от изграждането на салона за две седмици беше начина на събиране средства за него. Оригинален начин, измислен от братята селяни. Искаме салон, отде ще вземем пари за материал? Да искаме от Учителя, не знаем дали има при Него пари от братската каса. Да искаме от 92 братята, които държат братската каса също не знаем дали има достатъчно и дали ще отпуснат. И един брат от селата окачва един нов вълнен чорап на едно дърво и казва: „Кой колкото обича и може да пуща в чорапа за салона". Чорапът се напълнил веднага с пари. Вземат от него, купуват материали, изпразват го. Той пак се пълни. Пак го изпразват.
към текста >>

45. 7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

Петър Камбуров

През време на тютюневата кампания,която продължи три месеца освен трите ми месечни заплати, които отидоха в касата на кръчмаря, задлъжнях му още 300 лева.
Например, аз поръчвам печен праз, тя ми носи печено пиле; аз поръчвам сирене, тя ми носи ишмерим („бял мъж") от прясно сирене и пр. Понеже при мене всякога имаше обилна храна, започнаха да ме обикалят приятели и да се хранят при мене. Започнахме и да се черпим с червено винце и най-после се създаде навик да се храним (с приятелите) в кръчмата, дето по татюв маниер, всички разходи плащах аз. Приятелите ми, разбира се, бяха много доволни и не изпущаха случай да ме похвалят за моята щедрост. И какво се получи накрая? През време на тютюневата кампания,която продължи три месеца освен трите ми месечни заплати, които отидоха в касата на кръчмаря, задлъжнях му още 300 лева. А кампанията привърши и аз трябваше да си заминавам. Но няма как да платя на кръчмаря. Затова му предложих да отидем заедно с него до Нова Загора при тати, който тогава работеше в печатницата на чичо ми Слави и се надявах, той ще плати задължението ми. Един съботен ден кръчмарят впрегна каруцата си, качихме се и тръгнахме за града, където освен, че кръчмарят щеше да получи 300 лева от тати, но щеше и да купи някои стоки от пазара, тъй като събота беше пазарен ден в Нова Загора. Пътят до Нова Загора е около 20 километра.
към текста >>

46. 38. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО

Петър Камбуров

Касаеше се за имотното им състояние.
в Казанлък пристигна Учителят. Той отседна у сестра Дукова. Когато отидох да го поздравя, той ми възложи задачата да отида в Стара Загора и да доведа в Казанлък двете сестри Мечеви (Магдалина и Маргарита) и брат им Атанас, тъй като искал нещо важно да им говори. Отидох и на следния ден те дойдоха при Учителя. Така се случи, че и аз присъствувах на разговора между Учителя и Мечеви. Касаеше се за имотното им състояние. Учителят настояваше Атанас да даде част от имота на сестрите си, защото „ако нищо не им дадеш всичко ще ти се отнеме. Такива времена идват, когато ще се отнеме богатството от богатите хора. Затова давай докато още не е късно". Атанас се противеше. По-късно не зная дали даде нещо на сестрите си, но след 1944 година всичко му отнеха, разбира се и почина като бедняк.
към текста >>

47. 33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК

Цанка Екимова

Брат ми Стефан ме успокояваше: „Няма да се притесняваш за нищо, аз съм взел продукти за вас и една каса със 100 яйца.
Тя бе три на три метра. Брат ми спеше в едно килерче, а слугинята им Станка спеше на тавана. Мария отиде да спи на тавана и си отстъпи леглото. Беше тясно, а можехме да отидем на Изгрева, където имаше празна стая, кухня и щяхме да се чувствуваме по-добре. Но вината бе в брат ми, защото се развиха невероятни положения. Брат ми Стефан ме успокояваше: „Няма да се притесняваш за нищо, аз съм взел продукти за вас и една каса със 100 яйца. И ги оставих на вилата при брат ми Борис. Храната ви е осигурена". Аз се успокоих, особено когато сутринта чистих стаята, под леглото видях каса със 100 яйца. Тогава отидох при Мария и й предадох една значителна сума от 20 хиляди лева, за да бъде спокойна, че материално няма да бъдат ощетени. На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна.
към текста >>

Аз се успокоих, особено когато сутринта чистих стаята, под леглото видях каса със 100 яйца.
Беше тясно, а можехме да отидем на Изгрева, където имаше празна стая, кухня и щяхме да се чувствуваме по-добре. Но вината бе в брат ми, защото се развиха невероятни положения. Брат ми Стефан ме успокояваше: „Няма да се притесняваш за нищо, аз съм взел продукти за вас и една каса със 100 яйца. И ги оставих на вилата при брат ми Борис. Храната ви е осигурена". Аз се успокоих, особено когато сутринта чистих стаята, под леглото видях каса със 100 яйца. Тогава отидох при Мария и й предадох една значителна сума от 20 хиляди лева, за да бъде спокойна, че материално няма да бъдат ощетени. На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна. Помолих за четири яйца. Отговориха ми, че нямат нито едно яйчице. Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка.
към текста >>

Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева, пропътува три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца.
На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна. Помолих за четири яйца. Отговориха ми, че нямат нито едно яйчице. Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка. Понеже на Изгрева имахме яйца в бараката, помолих Станка, тяхната домашна прислужница да отиде и да ги донесе. Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева, пропътува три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца. С тях направих лекарството, но болната ми майка не го опита. Извикахме професор да я прегледа вкъщи, след което той нареди да я приемат на лечение в болницата Исул. Като наближи да излиза от болницата, аз съм пред бараката на Изгрева при Боян Боев и гледам Станка, домашната прислужница на Мария застанала пред бараката на артистката Арнаудова, да предава нарежданията на Мария от вилата. Чух много ясно, как Арнаудова каза: „Аз съм наредила, Надка ще й каже". След малко идва Надка и ми съобщава: „На вилата няма място за майка ти, като я изпишат ще я.сложите в кухнята на леглото в бараката".
към текста >>

Касата със сто яйца и сумата от двадесет хиляди лева останаха за тях.
Брат ми Борис беше случайно наблизо и чу целия разговор. Дойде ри мене: „Аз ще дойда в Габрово с вас! " Мария си глътна езика от този обрат на нещата. Борис пътува с нас до Габрово. От Габрово аз върнах обратно по брат ми Борис цял куфар с лук, за да се разплатя за онази главичка, с която ми услужиха. Касата със сто яйца и сумата от двадесет хиляди лева останаха за тях. Така бяха посрещнати и изпратени от едната снаха, наречена Мария Тодорова. След това тя разказваше, че ние нарочно сме дошли в нейния дом, за да можем да я изгоним от къщата, защото тя си била отстъпила леглото за майка ми и се качила на тавана да спи при слугинята. А слугиня и господарка не могат да спят заедно от памти века. Това се знае от всички. А другата ми снаха Добра, жена на брат ми Николай изобщо не пожела нито да ни чуе, нито да ни види, нито пък да знае за нас.
към текста >>

48. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Златка Георгиева (Вачева)

Когато работите и изпълнявате задачата с левчето, която е дадена на учениците и произнасяте лозинката, която е дадена, ще произнасяте и това мото: „Господи, както аз турям по един лев в касата, така и всички хора на земята да турят по един лев" (три пъти) Амин. Разяснение.
Вие правете доброто и не мислите какво мислят хората. Днешният ден е важен, че вчера щяла да те завлече бурята, не е важно. Нали днес слънцето грее и ти си радостен. Слугуването е наука, а пък прислужването е репетиция. Да се радваш, когато и другите се радват разбирам, но да се радващ, когато други скърбят, тогава не разбирам. Когато работите и изпълнявате задачата с левчето, която е дадена на учениците и произнасяте лозинката, която е дадена, ще произнасяте и това мото: „Господи, както аз турям по един лев в касата, така и всички хора на земята да турят по един лев" (три пъти) Амин. Разяснение. По тоя начин ще пращаш твоята силна мисъл по целия свят да работи и така хората по въздуха ще възприемат тая идея и ще я приложат. Амин така да бъде. (За задача с левчето виж „Изгревът", том II, стр. 206.)
към текста >>

49. 4. „ЛЮБОВТА ЧАКА

Но да знаеш, че аз съм родена вегетарианка, като минавам покрай касапницата си запушвам носа, защото ми мирише на лошо и щото не мога, щото с извинение ще повърна и затуй казвам, бъди спокоен, че няма да проям.
Той отваря вратата и казва: „Влезте, сестра". Това е в Мърчаево. И влязох аз при Него. И казвам: „Учителю, така и така, нали съм решила да се женя". Е, не че така ми е тумнало да се женя, ама понеже на момчето му казах, че аз съм вегетарианка, казах му предварително на моя мъж де, да не мислиш, че от любов ще проям месо, защото човек така може да каже, че е съгласен и че тя ще забрави, че е вегетарианка като ме обича. Но да знаеш, че аз съм родена вегетарианка, като минавам покрай касапницата си запушвам носа, защото ми мирише на лошо и щото не мога, щото с извинение ще повърна и затуй казвам, бъди спокоен, че няма да проям. Не ти забранявам на тебе, но вкъщи не. Аз не мога да готвя месо. Не мога да го пипна даже. Нито съм пипала, нито ще пипна и той беше съгласен. А имах и други кандидати, щото там имаше много мобилизирани - зъболекари, лекари, не знам си какви и всичките ми бяха кандидати ако е въпрос за жених.
към текста >>

50. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: „Братко, тия пари са общи, ще си ги разделим".
Принципално те са до някъде прави, но методите им са криви. Вземете комунистите: те искат братство и равенство. И християнството иска същото. Принципите им са верни, но по какъв метод ще се приложат те, чрез насилие ли, или с любов? Те мислят, че по мирен начин, богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: „Братко, тия пари са общи, ще си ги разделим". Иначе, насилието ще дойде." (стр. 42) „Само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, т. е владиците и свещениците, започнат да проповядват тази любов, аз съм първия, който ще ги поздравя. Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е „дъновизъм", какво може да донесе „дъновизма" и какви методи да употребят против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе любовта, как да възпитават майките и бащите, „А, нали имаме любов", ще кажете?
към текста >>

51. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева

Участвуваха Ветка и Симеон Симеонови, Димитринка Атанасова, Атанас Стефов, Тодор Стоименов, брат Касабов от Стара Загора и брат Слави (американеца) пак от Стара Загора, Христо-брадата, моя милост и брат ми Никола Танев, Желю Ганев.
Три сестри и девет братя. На отиване минахме през хижа „Скакавица", където пренощувахме един ден. От там през деня излязохме на петото езеро, после пренощувахме край огнището на 2-рото езеро четири вечери. За мен тази екскурзия беше като отиване в един прекрасен свят. На връщане минахме през Самоков. Участвуваха Ветка и Симеон Симеонови, Димитринка Атанасова, Атанас Стефов, Тодор Стоименов, брат Касабов от Стара Загора и брат Слави (американеца) пак от Стара Загора, Христо-брадата, моя милост и брат ми Никола Танев, Желю Ганев. Бележки на редактора. Властите забраняват събора през 1928 г., който ежегодно става от 19 - 25 август. Онези, които са дошли на гарата от провинцията с влака били връщани обратно. На софиянци също не е било разрешено да се качат горе на Изгрева. Имало е охрана и блокада от полицията.
към текста >>

52. 3. РАЗГРАБВАНЕ НА ИЗГРЕВА

Донка Илиева

Маргарита Рангелова Стратева

Понеже Антов и Кинчето се интересуваха от всичко, от тях разбрах, че част от парите, които имало в братската каса дали на Георги Йорданов, напълнил една пълна раница, били около 1 000 000 лв., които той занесъл в Айтос на брат Георги Куртев.
Та колкото имаше на една етажерка ги събрах в един чувал и ги прибрах в мазето. Иван, девер ми ми помогна. Мъжът ми беше си заминал вече. И почнаха вече, в салона дойде държавния контрол, викаше хората един по един, разпитваше ги, искаха сведения за имота на братството, на кого е записан и т. н. Това трая цял месец и като свършиха разбрахме, че са прибрали Борис Николов и Жечо Панайотов под следствие в милицията. Понеже Антов и Кинчето се интересуваха от всичко, от тях разбрах, че част от парите, които имало в братската каса дали на Георги Йорданов, напълнил една пълна раница, били около 1 000 000 лв., които той занесъл в Айтос на брат Георги Куртев. Тия пари поне бяха благословени, оправиха с тях вилата, извадиха вода на градината с тия пари. Другите пари всички преди години бяха изгорени и тук там у някои хора бяха прибрани една малка част от тях. Учителят е предвиждал всичко това и е казвал: „Закупете тия места до линията? " Защо са ги стискали тия пари и не са ги употребили? След като Държавния контрол приключи работата си, то Антов и Коста Стефанов получиха от тоя ревизионен акт.
към текста >>

53. 5. РОДОВАТА КАРМА

Аз самата като наблюдавам рода им и правя сравнение с това, което Учителят е казвал считам, че тук се касае до една зряла карма, която през едно поколение на възрастта на баща ми като убийство се е повтаряло.
Тя е завършила с отличен успех девическата гимназия в Търново. Тя е била от там. По това време с гимназиално образование са ставали учителки и тя е учителствувала в близките села. Бащата на баба ми Мария - дядо Георги е бил на същата възраст като баща ми, когато е бил убит като комита, с нож през тезгяха. Той е бил някакъв търговец. Аз самата като наблюдавам рода им и правя сравнение с това, което Учителят е казвал считам, че тук се касае до една зряла карма, която през едно поколение на възрастта на баща ми като убийство се е повтаряло. Баба ми Мария беше много интелигентна, горда и със строг характер жена. Като учителка е била изрядна и е респектирала строго всички ученици. Възрастни хора, които са познавали семейството са ми казвали, че я познават като добра, но и строга учителка. Дядо ми Иван, когото много уважавам беше изключителен човек - филантроп, алтруист, политик, писател и изобщо една личност всеотдайна и дълбоко човечна. Понеже бил интелигентен той си е дал живота на обществото в различните периоди на живота по начин, по който е можел.
към текста >>

54. 6. Необикновени предсказания

Георги Йорданов Добрев

Ако ги внесете в касата на Господа ще спечелите.
И тогава именно банката фалира и парите се загубиха. Значи мястото не го купуват. В.К.: Това съм го срещал в една от беседите на Учителя как непрекъснато говори за банка Гирдап. Г.Д.: Да, именно. В.К.: Той казва: „Внесете парите в банка Гирдап, за да ги загубите. Ако ги внесете в касата на Господа ще спечелите. А-а, това от там идва, аз не го знаех. Г.Д.: От там идва. Значи туй, което Учителят е казал, където не са Го послушали, все са сгрешили. И събираха, толкова пари имаха, накрая при смяната на парите 1947 г. гориха, не ги дадоха на държавата и от там държавата взема туй лошо отношение към нас.
към текста >>

55. 14. Видимита и невидима братска каса

Георги Йорданов Добрев

14. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА БРАТСКА КАСА В.К.: Значи накрая така стана, че ако бяха останали тия средства и тия пари в Братския съвет и другите, те нямаше да могат да се оправят.
14. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА БРАТСКА КАСА В.К.: Значи накрая така стана, че ако бяха останали тия средства и тия пари в Братския съвет и другите, те нямаше да могат да се оправят. Щяха да се хванат гуша за гуша и коса за коса. Г.Д.: Да. В.К.: Те воюваха помежду си. Г.Д.: Тия пари вместо да ги дадат на държавата, те ги криха, криха, че ги Изгориха накрая. В.К.: Аз съм слушал за това нещо, че накрая ги горели.
към текста >>

Това е невидимата братска каса.
В.К.: Тя получава. Как се казва този брат? Помниш ли? ГД.: Май че пак е Руси, предполагам, че пак е Руси. Да. Който ми го разказа туй нещо е същия брат. Това е невидимата братска каса.
към текста >>

56. 45. Братският стол на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

И после Учителят пита: „Е, как е днеска касата?
Само сестрите, които разнасят и чиниите ще тракнат или вилиците или туй-онуй, всичко мълчи. А ние тука като пазар говорим. Бъра, бъра, всичко говори. И да му казваш, не взима от дума. Значи касичката като се пусне, който има пари пуска, който няма не пуска. И после Учителят пита: „Е, как е днеска касата? “ „Учителю, днеска е бедна, няма.“ „Е, колко не стигат. Рекох, аз ще ви дам.“ Учителят финансираше с братски пари. В.К.: Бях чул, че бил казал: „Не искам гладни хора на Изгрева“. Г.Д.: Да. Действително тъй е, всичко се хранеше.
към текста >>

57. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Мама значи намерила за най-удобно да си направи там касата и като получи от някъде дребни пари-грошове ги слага при фасула и аз често пъти съм я виждал, че бръква там, но какво правеше не знаех.
4. ЛЕЧИТЕЛИ, ЯСНОВИДЦИ И ФОКУСНИЦИ Ние имахме на село една голяма кутия направена от дъсчици, която беше закачена на един пирон. В нея мама слагаше лъжици, вилици и един ден от любопитство ли беше или нещо ми беше потрябвало и аз взех да бъркам в кутията, в която имаше фасул и стотинки. Това много ми хареса .защото като ми се прияде локумче или бонбонче бръквам в лъжичника и си взема някоя стотинка, отивам при бай Пею и си вземам нещо да си хапна. Мама значи намерила за най-удобно да си направи там касата и като получи от някъде дребни пари-грошове ги слага при фасула и аз често пъти съм я виждал, че бръква там, но какво правеше не знаех. Добре, но веднъж гледам бай Пею пише на тефтера нещо и аз питам мама: „Защо бай Пею на някого пише нещо на тефтера, а на други не пише? “ Викам си на ума, да не вземе и мене да запише. А мама ми разправя, че тези, които нямали пари в момента той им записва какво купуват и колко струва и като имат пари тогава плащат. Значи мен не ме записваше. Обаче мина някое време и бачо Гради пак беше бръкнал, извади фасулеца и в това време мама пристига и вика: „Какво правиш там?
към текста >>

58. 28. Чичо Драган - дезертьора

Поседях така с раницата, а имаше клиенти, той седи на касата, минават клиентите, казват какво са взели, той им взема парите и понеже по пътя ме валя малко дъжд, пък и бях малко изпотен, бях неугледен.
Моя чичо ме моли да отида при Станчо Дамянов, после ще видя прякора му. Ако искате заведете ме у него, ако той гарантира за мене, добре“. И началника, който беше старши, взема писмото, прочете го, взема и снимката, която пък бе за бай Станко, когото не познавах и каза: „Хайде, добре“. Заведе ме и като отиваме у бай Станчо, какво да гледам, една грамадна триетажна къща. Като влязохме в първия етаж-партера - един голям луксозен магазин за хранителни стоки, подреден, прости за пръв път виждах такъв магазин. Поседях така с раницата, а имаше клиенти, той седи на касата, минават клиентите, казват какво са взели, той им взема парите и понеже по пътя ме валя малко дъжд, пък и бях малко изпотен, бях неугледен. Аз му подадох писмото и снимката и той - Станчо каза на полицая: „Аз познавам тоя човек, аз гарантирам за него“. Аз почаках, почаках, почна да ми става студено и казах: „Извинявайте, но пратете един човек да ме заведе в хотела, по възможност хубав хотел“. И той ми даде един човек, който ме води, води и ме заведе в един хан. Ханджията ме прие и ме заведе в една грамадна стая. Аз легнах изморен и тъкмо съм заспал, по едно време като пристигнаха много пияни хора, те цяла вечер гуляли, правили, стрували.
към текста >>

59. 31. Годеница

Оттам излязохме, ходихме пак тук-там с трамвая, прибрахме се и за сведение с шапката какво стана, след като я платихме на касата... повече не я видях.
„А, ще си вземеш шапка“, казва тя. „Добре“, отговорих. Имаше един магазин на „Алабин“, Симеонов ли беше какво. Той беше най-добрия шапкар в София. Влязохме в магазина и вземахме една шапка по нейно желание и по цвят, и по модел, така с периферия, хубава шапка, да приличам на гражданин, на чужденец. Оттам излязохме, ходихме пак тук-там с трамвая, прибрахме се и за сведение с шапката какво стана, след като я платихме на касата... повече не я видях. Къде я оставихме, какво стана, нищо не помня, нито тя помни. Нали влюбени хора, какво да ги правиш. Вечерта срещу Нова година, като вечеряхме, правихме, струвахме, като стана 12 часа през нощта станахме, направихме си молитвичка нещо, едно друго. Мама беше, брат ми и ние. Разменихме си пръстените нали, впрочем аз й сложих пръстена на пръста и тя сложи мой пръстен на мене и т.н. подробности.
към текста >>

60. 33. Духовно подвизаване на Изгрева

Касаеше се за комина в приемната стая.
За сведение, отначало Учителят е ползвал общите тоалетни, а много по-късно, когато бива построен „парахода“, където живееха стенографките, та след това бива построена тоалетна и баня. А първите тоалетни са били чак долу, където е ул. „Жолио Кюри“. Друг път Учителят прави някой да ме извика и аз отидох при Него. Като отидох, Той ми каза: „Брат, есента вече дойде, пък и зимата идва след нея, а комина ми нещо не е в ред“. Касаеше се за комина в приемната стая. Тя имаше комин, който излизаше от стаята и продължението беше една ламаринена тръба, от която течело. Отговорих: „Добре, Учителю“. Вземах стълба, качих се, направих всичко каквото трябваше и после слязох. И това беше може би едно от последните извиквания от Учителя да Му поправят нещо. Трябва да ви кажа, че обстановката в стаята на Учителя беше най-обикновена: легло, маса, няколко стола, гардероб и приемната,където Той прекарваше повече от времето си, също беше съвсем обикновена.
към текста >>

61. 7. Германка за съпруга

Васко Искренов

И: Болнична каса, която осигурява здравето ама се плаща членски вноски за месеца, понеже са отговорни за това време.
В: Те видяха ви, одобриха ви. И: Не, много те няма какво да одобряват, те просто не можеха да ни спрат по закон. Обаче едно друго тесногръдо нещо се случи, шест месеца след престоя ни в България жена ми трябваше да се венчае втори път и в България, за да има българско поданство. А получаваме писмо от „Кранкенкасе“, че те са били отговорни за тия шест месеца за нейното здраве и я молят да внесе вноските във валута за тия шест месеца. В: „Кранкенкасе“ е осигурително дружество? И: Болнична каса, която осигурява здравето ама се плаща членски вноски за месеца, понеже са отговорни за това време. В: А това е в Германия или в България? И: В Германия. И от там пращат писмо в България. Сега, ако аз им пиша, че нямат право ще ми кажат, че съм некултурен българин. А пък аз не им казах лъжа, казах им, че моята съпруга наистина е паднала от едни стълби по време на бременността и детето в нея беше се обратно преобърнало.
към текста >>

62. 49. По жиците за невидимия свят

Ангел Вълков

Обикновено когато отиваха при Учителя всеки си подготвяше някой и друг въпрос за разрешаване, касаещ личния му живот.
49. ПО ЖИЦИТЕ ЗА НЕВИДИМИЯ СВЯТ Когато бяхме в село Мърчаево евакуирани, един неделен ден около Учителя имало гости. Много братя и сестри са били около Него и всеки задавал по някой и друг въпрос, който го носи със себе си от там откъдето е дошъл. Обикновено когато отиваха при Учителя всеки си подготвяше някой и друг въпрос за разрешаване, касаещ личния му живот. По това време там е бил и брат Цеко Матов. Аз в момента не бях там. По едно време Учителят се обърнал към него и му казал: „Цеко, готви се за другия свят! “ Цеко като чул това се стреснал и едвам издумал: „Не думай, Учителю! “ И действително след няколко дена брат Цеко отива на гости у брат Пеню Ганев, на Изгрева.
към текста >>

63. 4. Веска Козарева

Крум Божинов

А пък вуйчо му е касапин.
А брат ми си замина точно на 32 години. Виждате ли каква връзка има. Сега ще ви разкажа за също една такава връзка. Този Кирил ослепе. Когато се родил сложили му името на вуйчо му. А пък вуйчо му е касапин. Викаха го „чолако-Киро“. Едната му ръка беше повредена, до китката я нямаше. Имаше една ръка, а друга нямаше. Като му сложили името на вуйчо му, той по кармически закон взима и кармата му. И така ослепе момчето.
към текста >>

64. 3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Аз бях дочула нещо, но нямах възможност да проявя интерес, пък и имах може би и известно предубеждение, допущах, че се касае за спиритуализъм.
3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ През втората година на моето следване в института през юни, в града ни (живеехме тогава в Шумен) бе дошъл Учителя и отседнал у ръководителя на малката братска група, каквато тогава съществувала в града. Аз бях дочула нещо, но нямах възможност да проявя интерес, пък и имах може би и известно предубеждение, допущах, че се касае за спиритуализъм. Дъщерята на ръководителя на тази малка духовна група бе съученичка на сестра ми и тя бе й дала един том беседи, доколкото си спомням, трябва да е бил тома първа или втора серия "Сила и живот". Сестра ми донесе книгата у дома, а трябва да отбележа, че и двете ние бяхме любознателни, обичахме да четем. Аз прочетох само заглавието, което изведнъж ми подсказа богато съдържание и изказах съжаление, че не мога сега да прочета тази книга (а тя трябваше да се върне скоро) тъй като бях в разгара на сериозни изпити, завършвах института. Обаче в себе си казах: "Аз ще подиря тази книга по-късно". В същото време, при една набързо станала среща с моя преподавател, последния сподели впечатлението, което получил от личната среща с Учителя, която имал.
към текста >>

65. 42. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Всеки ден ученикът отделя едно левче в касата си за отпечатването на Словото на Учителя.
Стенографите записваха, дешифрираха и подготвяха за печат. Други ги печатаха и след това бяха готови - всеки българин да протегне ръка и да си купи. Но не протягаха. Изведнъж се затрудни печата поради липса на средства. Тогава Учителят даде задача за левчето. Всеки ден ученикът отделя едно левче в касата си за отпечатването на Словото на Учителя. Казва се следната формула: "Господи, както аз турям по 1 лв. на ден в касата, така и всички хора на земята да турят по 1 лв.". Това бе задачата за благословеното левче, дадена на 1.ноември 1936 г. Учениците започнаха да решават задачата си.
към текста >>

на ден в касата, така и всички хора на земята да турят по 1 лв.".
Но не протягаха. Изведнъж се затрудни печата поради липса на средства. Тогава Учителят даде задача за левчето. Всеки ден ученикът отделя едно левче в касата си за отпечатването на Словото на Учителя. Казва се следната формула: "Господи, както аз турям по 1 лв. на ден в касата, така и всички хора на земята да турят по 1 лв.". Това бе задачата за благословеното левче, дадена на 1.ноември 1936 г. Учениците започнаха да решават задачата си.
към текста >>

66. 46. НОВ ЖИВОТ - НОВИ ПРОЯВИ НА ИЗГРЕВА

Другарката Белева застава на касата и първите флейтисти започват.
Гъст облак от пара се вдига и жълти, разцъфнали под високата температура царевични кочани се усмихват. И така привличат погледа. И така помамват вкуса. Другарката Милка Керемидчиева започва. Тя смело хваща щипците, изважда усмихнатите хубавици една по една и ги предлага на нетърпеливите. Другарката Белева застава на касата и първите флейтисти започват. Видимият оркестър се увеличава бързо, ариите се усложняват и купчината пари се увеличава. Щипците подрънкват вече по дъното на първия казан. Първите флейтисти, захапали топлия кочан са се отдалечили от мястото на продажбата, но всеки срещнат е отправен натам. - Щипците подрънкват вече и по дъното на втория. А не беше преди много време.
към текста >>

Понякога касата ще увеличават, понякога ще си сварят царевични зрънца, понякога торта ще си направят.
- Днес за втори път продават варена царевица. Още няколко пъти ще продават. Ще подарят там, където са обещали и ще си оставят за зимата. - Че като започнат седенките. Хубави изненади ще си устройват. Понякога касата ще увеличават, понякога ще си сварят царевични зрънца, понякога торта ще си направят. И ще се радват на задружния си труд и незабелязано ще мине зимата, за да дочакат пролетта с нови идеи за реализиране и светли дни. 4.1Х.1948 г., Изгрев, София
към текста >>

67. 21. ТЪНКАТА СТРУЙКА

Един път и аз реших като другите да внеса нещо в общата каса.
21. ТЪНКАТА СТРУЙКА Учителят беше дал задача за "десятъка" на ученика, т.е. 10 % от годишния си доход трябва да внесеш за делото на Господа. Тогава десятъка се използваше за отпечатване беседите на Учителя. Той беше дал и друга задача, за "левчето", като всеки ден ученика трябваше да отделя по едно левче, да ги пуща в една касичка със специални формули и събраните пари ги донасяше на събора през август и ги връчваха на Учителя. Срещу тези пари приносителя получаваше томчета беседи, напечатани и чакащи да бъдат купени от някого. Един път и аз реших като другите да внеса нещо в общата каса. Мислих и накрая отделих 150 лв. и ги завих в една тънка книжка. Тогава това бяха малко пари, а аз бях без работа. Като ги дадох на Учителя, казвам: "Малко е, Учителю". А Той промълви: "Толкова ти пуска чешмичката.
към текста >>

68. 33. ЧИСТОТАТА

Ние се борим не за това, което е в касата.
Никога глупавите не са управлявали. Никога слабите не са управлявали. Бог ще тури новия порядък на нещата. Трябва да се съгласим. Всичките хора са добри, като ги бутнем някъде. Ние се борим не за това, което е в касата. Парите покваряват човека и нравите на обществото. Въздухът представлява Божествения порядък. То ще бъде, хлябът да бъде безплатен. Нещата, които поддържаме, не са верни. "Аз съм го хранил", днес някой казва.
към текста >>

69. 22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО?

А тези другите лица не само че не знаят за какво се касае, но те сега за пръв път научават от получените ксерокс-копия от семейство Гобо, че има изнесени беседи навън в чужбина.
Семейство Гобо отначало възторжено обещаха, че ще предадат архива, но после под чуждо дав-ление и вмешателство се отметнаха и ме излъгаха. Собственоръчно съм им изпратил всички досега излезли томове на "Изгрева" на брой седем. Те много добре знаят, че аз съм този, който издава тази поредица, а не някой друг. Дори имам похвални писма от тях за тази моя дейност. А сега прехвърлиха целия този проблем, който те опознаха благодарение на мен да го решават други лица. А тези другите лица не само че не знаят за какво се касае, но те сега за пръв път научават от получените ксерокс-копия от семейство Гобо, че има изнесени беседи навън в чужбина. И какво решение ще вземат? Те не могат да вземат никакво решение, защото не са онези, които са упълномощени да сторят това. И като вземат еднолични решения и след като изпратят писмата си до семейство Гобо напълно съм убеден, че след време семейство Гобо ще върне и извади на ксерокс техните писма в България, за да се види какви са техните съвети и по този начин семейство Гобо да може да се измъкне от отговорност. И накрая кой ще излезе виновен? Няма да има виновни, защото Духът на Заблуждението много добре работи и ръководи своите слуги.
към текста >>

70. СИМЕОН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ

1. МУЗИКАНТ ПО ПРИЗВАНИЕ

Работил е в различни области като юрист: нотариус, секретар в Софийския областен съд и Касационния съд.
Баща му - Харалампи Симеонов е роден във Велико Търново и е бил банков чиновник. Майка му Евангелица Симеонова е основна учителка. Те имат четири сина: Симеон, Величко, Данко и Иван. И четиримата са музиканти и свирят на различни инструменти паралелно със своите професии. Симеон Симеонов е завършил право и философия в СУ "Климент Охридски". Работил е в различни области като юрист: нотариус, секретар в Софийския областен съд и Касационния съд. Пенсиониран е след 9.1Х.1944 г. В своя живот, вече женен за Цветана Гатева - художничка, среща Учителя Петър Дънов (1920 г. или малко по-рано). За това говори факта, че дъщеря му Елисавета е родена 1921 г., а името й е дадено от Учителя. В своя живот, независимо от професията си, Симеон Симеонов остава дълбоко идейно свързан с Учението на Учителя, който има близко и много хубаво отношение към него.
към текста >>

71. 3. ПЕВЕЦ В РУСЕНСКАТА ОПЕРА

Имаше случай когато в сладкарницата пристига каса с яйца и ако има развалено яйце той изхвърля целия материал приготвен за работа, за да работи с най-чисти материали.
За моя радост още на следната година имаше такъв. Йордан Андреев беше по това време в Русе и ние двамата си избрахме от тия книги оставени в една къщичка на „Свирчовица". То беше почти цяло течение на излезлите до тогава беседи и главно от лекциите печатани в печатницата на Малджиев в Русе. Тия книги пренесохме след това при сестра Софка, която живееше в друга къща. Петър Филипов имаше сладкарска работилница и мога да кажа, че той работеше по високия идеал. Имаше случай когато в сладкарницата пристига каса с яйца и ако има развалено яйце той изхвърля целия материал приготвен за работа, за да работи с най-чисти материали. Та в Русе имаше тогава един известен човек, популярен като Фалана, който е чичо на диригента Васил Казанджиев, той стана секретар на операта в Русе. Та Фалана сам ми казваше: "Ние от единия край на гр. Русе отивахме на другия при братя Филипови, за да си купим хубави сладки, като знаем, че ще бъдат приготвени от най-чисти материали". Ето ви един малък пример как се работи по Високия идеал.
към текста >>

72. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Но когато се касае до въпроса за установяване правилното нотиране на песните, трябва да се предпочете колективния метод на работа.
В случая сравнението не е уместно, защото както казах, творците на народни песни са били простовати, но музикални хора от народа, докато при Учителя ние имаме един Миров Учител, Който е дошъл на земята със задача да оглави Всемирното Бяло Братство и дава подходяща музика за пълнота на своето Учение. Той няма за задача да бъде композитор, иначе сам би записвал и хармонизирал песните си. Участващите в процесите на записване, хармонизиране, аранжиране и разработване песните му музиканти вършат една много високо благородна дейност за Братството и за себе си. Тази задача е обаче много отговорна и най-правилно е да се подходи към нея не еднолично, а колективно. Трябва да кажем, че поотделно всеки от нас има добри музикални постижения и е свободен да работи с песните на Учителя според своите възможности. Но когато се касае до въпроса за установяване правилното нотиране на песните, трябва да се предпочете колективния метод на работа. Песните имат означени темпа, макар и не винаги удачни. Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя характера й. При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят по-тихо и да се вслушват в цигулката. Трябва обаче и ръководителите-музиканти да са наясно относно темпата на песните. Искам да обърна внимание на това, че при започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде тон на певците.
към текста >>

73. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2.
След като отлагах писането на писмото близо две седмици, сега трябва да го напиша набързо, понеже утре ще пътува за София една позната, а на пощата такива писма не обичам да доверявам. Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация. Бисмарк току-що е поставил подписа си върху договора и държи в лявата си ръка перото, докато с дясната си ръка се ръкува с Шувалов, подчертавайки с това ръкостискане съглашението. Зад него е австрийският външен министър, граф Андраши, който счита себе си за главен печеливш от споразумението. Втората по важност група в огромната картина, вляво от средата, е събрана около княз Горчаков и лорд Дизраели, който също счита, че е изтеглил голямата печалба. Най-вдясно са "загубилите": турската делегация, начело с Али паша - както е известно, България не е била представена на конгреса.
към текста >>

74. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко даровити артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща.
След този спектакъл с участието на над сто хиляди зрители, в 1995 г. се проведе още един пореден спектакъл, вече с повече от два милиона непосредствени наблюдатели и показан по телевизията пред безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и художник Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му. И този спектакъл, станал под егидата на всички медии за информация за известно време главно художествено събитие в последното десетилетие на нашето столетие, премина без изпълнителите на главните роли да са съвсем наясно какво означава. Докато за жената на Кристо и за организатора на този спектакъл разполагам с известни данни за тяхната самоличност (първият е по време на едно от главните си прераждания небезизвестния кардинал Ниньо де Гевара, велик инквизитор, чийто портрет, нарисуван между 1596 и 1601 г. от Ел Греко, се намира в Метрополитен Музеум оф Арт в Ню Йорк, а тайате е била изгорена като циганка-вещица от същия), за личността на самия Кристо не можах да се добера до никакви данни, макар че имах възможност да го видя съвсем отблизо - както междувпрочем и за "вожда и учителя на българския народ". При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко даровити артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща. Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безо-бидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г. ще бъдат отново в центъра на събитията. Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се предвижда да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е. двора на двореца Радзивил. Строежът обаче досега се бави поради несъгласието на всички засегнати страни с нито един от проектите.
към текста >>

75. 10. ОНЕЗИ, КОИТО ВОЮВАХА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ

Излиза той и като чува, че се касае за дъновисти, казва: "Тук няма място в София за дъновистите".
Изгревът бе заключен с катинар, а по-късно през 1972 г. разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на Посолствата на СССР. Моята къща също бе разрушена и аз бях изпратен да живея в комплекс "Младост", който се строеше тогава. Отиват наши приятели при Георги Дамянов, а той беше председател на Президиума на Народното събрание, да се жалват, че властите искат да разрушат салона на Изгрева и там да правят някакви посолства. А приемната на Президиума бе в сградата на Спортната палата на ул. "Толбухин". Излиза той и като чува, че се касае за дъновисти, казва: "Тук няма място в София за дъновистите". Тропва с бастуна си и с него излязъл като се подпирал. На следващия ден е Конгреса на българския комсомол. Той отива там да държи реч, като ветеран-комунисти, на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят. Беше 28.ХИ958 г. Оказа се, че за него няма място тук в София, освен в партийното гробище.
към текста >>

76. МОЯТ РОДЕН ГРАД СОФИЯ от Райна Констанцева

От направената справка в Държавна спестовна каса, колко тежи една златна монета от 20 лева, ни казаха, че тежестта е 6-7 грама.
Никола Нанков: За количеството на златото колко килограма е било намираме сведения в седмичния вестник "Поглед", бр. 17 от 24 април 1967 г. на последната 16 страница в заглавието: "Криминалната схватка". В третата колона на това заглавие, 47 реда отгоре надолу четем: "Един пречупен камък кух отвътре, е бил намерен сред морените на Витоша. В него дъновската секта е крила дълги години 164 златни монети". От направената справка в Държавна спестовна каса, колко тежи една златна монета от 20 лева, ни казаха, че тежестта е 6-7 грама. Пресметнати по 6 грама - 164 монети тежат 984 грама, а по 7 грама - тежат 1 килограм и 148 грама, или средно 1 килограм и 66 грама. В същото заглавие в четвъртата и петата колонка най-долу е дадена фотографска снимка на камъка разтворен и се вижда кухината, където са били 164 златни монети. Над снимката текст: "Камъкът пък на долната снимка е тайникът, в който дъновистите са крили своето златно съкровище". Камъкът се намира в музея по криминалистика при Дирекция на народната милиция. Бележка на редактора: Виж "Изгревът", том III, стр.
към текста >>

77. 08. СПИРАНЕ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО-1915 ГОД. ОТ ГЕНЕРАЛ РАДОЙКОВ

Една приятелка нейна, която идвала от скоро, тя й ги показала, оная се съблазнила и ги откраднала и когато потърсила ключа на касата в която ги държала, имала документи.
съборът в Търново. Отива и разтурва събора. В.К.: А кой се самоубива? Е.А.: Не, убиха я нея. Тя имала някакви украшения. Една приятелка нейна, която идвала от скоро, тя й ги показала, оная се съблазнила и ги откраднала и когато потърсила ключа на касата в която ги държала, имала документи. Та тя от страх я убила с една тесла. В.К.: Ясно, криминален случай. Е.А.: Криминален случай, но знаете ли какво ми каза Учителят? Защото мен ме арестуваха тогава, по този случай, защото Лулчев ме извика и ми каза: „Иди кажи на брат ми, че тука са ни арестували". Защото той спеше на Изгрева и не знаеше, че тя долу е убита.
към текста >>

78. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

Защото имаше един, който се грижеше за дежурните, друг който приемаше касата, друг се грижеше за багажа, работата беше разпределена, за да не тежи на всички.
Буча Бхар се грижеше за сметките на стола на Рила. Отначало внасяхме една вноска срещу летуването си. Внасяше се една вноска. Най-често се определяше вноската. Вноската се внасяше на Изгрева още когато си дадем багажа, всеки си внасяше и вноската, а сетне накрая, когато се приключват дните, който си отива горе си приключва сметките, други пък оставяха долу като се върнеме да се уреждат. Защото имаше един, който се грижеше за дежурните, друг който приемаше касата, друг се грижеше за багажа, работата беше разпределена, за да не тежи на всички. Като и на връщане, пак се теглеше багажа. Защото нали носим продукти. Вече ги няма продуктите, тъй че се теглеше и на връщане и на отиване и се пишеше на всеки денк, на всяка торба, на всяка раница килограмите. Плащахме на конярите за превоза на килограм багаж. След обяда почивахме малко, щото много рано ставахме.
към текста >>

79. 101. БРАТСКИЯТ СТОЛ

А пък минаваше човек с каса и всеки пускаше по една пара.
В.К.: В какво се изразяваше този стол? На обед ли се готвеше? Е.А.: Само на обед. В.К.: И продуктите откъде се вземаха? Е.А.: Продуктите се купуваха от Братството. А пък минаваше човек с каса и всеки пускаше по една пара. Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя. Но парите не са стигали никога, защото е много народ. Не само много народ, ами гладни, нямат пари. В.К.: Не работят, няма откъде да пуснат в касата пари. Е.А.: Не могат да пуснат в касата пари, да.
към текста >>

Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя.
На обед ли се готвеше? Е.А.: Само на обед. В.К.: И продуктите откъде се вземаха? Е.А.: Продуктите се купуваха от Братството. А пък минаваше човек с каса и всеки пускаше по една пара. Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя. Но парите не са стигали никога, защото е много народ. Не само много народ, ами гладни, нямат пари. В.К.: Не работят, няма откъде да пуснат в касата пари. Е.А.: Не могат да пуснат в касата пари, да. В.К.: И Учителят даваше от себе си пари.
към текста >>

В.К.: Не работят, няма откъде да пуснат в касата пари.
Е.А.: Продуктите се купуваха от Братството. А пък минаваше човек с каса и всеки пускаше по една пара. Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя. Но парите не са стигали никога, защото е много народ. Не само много народ, ами гладни, нямат пари. В.К.: Не работят, няма откъде да пуснат в касата пари. Е.А.: Не могат да пуснат в касата пари, да. В.К.: И Учителят даваше от себе си пари. Е.А.: Е да, Той. В.К.: От града идват и те също ядат. Е.А.: И те също.
към текста >>

Е.А.: Не могат да пуснат в касата пари, да.
А пък минаваше човек с каса и всеки пускаше по една пара. Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя. Но парите не са стигали никога, защото е много народ. Не само много народ, ами гладни, нямат пари. В.К.: Не работят, няма откъде да пуснат в касата пари. Е.А.: Не могат да пуснат в касата пари, да. В.К.: И Учителят даваше от себе си пари. Е.А.: Е да, Той. В.К.: От града идват и те също ядат. Е.А.: И те също. В.К.: Обикновено какво се готвеше?
към текста >>

80. 120. РОДОВАТА КАРМА

В една каса ги държеше тези неща, аз съм видяла даже тази каса в салона им беше, там където посрещаха гости, ама аз не знаех, че там има такива неща в тази каса.
И когато ни арестуваха нали, тогава следователят каза, че тя е убила с тесла, защото Гела имаше разни бижута и други скъпи украшения. Тя даже ми е казвала, че иска да ми ги покаже веднъж, пък аз й казах: „Гела, цял живот аз такива украшения не съм носила, хич не се интересувам от това". Тя се казваше Ангелина, а на галено - Гела. Тя ги е показала и на нея, момичето се съблазнило, знаело къде е ключа и когато я няма Гела тя сигурно е останала вкъщи, взела ги т.е. ги откраднала. В една каса ги държеше тези неща, аз съм видяла даже тази каса в салона им беше, там където посрещаха гости, ама аз не знаех, че там има такива неща в тази каса. Касата бе от тези железните дето ги продават. И на нея, когато и дотрябват някои документи, тя държала документите си там, тя търси ключа, няма го. Ключа го намерила. Тя дошла даже да пита Лулчев той дали знае ли къде е ключа и той казал, че го няма. Но той беше предупредил Гела, понеже след като баща й генерал Радойков загина в църквата при атентата 1925 год.
към текста >>

Касата бе от тези железните дето ги продават.
Тя даже ми е казвала, че иска да ми ги покаже веднъж, пък аз й казах: „Гела, цял живот аз такива украшения не съм носила, хич не се интересувам от това". Тя се казваше Ангелина, а на галено - Гела. Тя ги е показала и на нея, момичето се съблазнило, знаело къде е ключа и когато я няма Гела тя сигурно е останала вкъщи, взела ги т.е. ги откраднала. В една каса ги държеше тези неща, аз съм видяла даже тази каса в салона им беше, там където посрещаха гости, ама аз не знаех, че там има такива неща в тази каса. Касата бе от тези железните дето ги продават. И на нея, когато и дотрябват някои документи, тя държала документите си там, тя търси ключа, няма го. Ключа го намерила. Тя дошла даже да пита Лулчев той дали знае ли къде е ключа и той казал, че го няма. Но той беше предупредил Гела, понеже след като баща й генерал Радойков загина в църквата при атентата 1925 год. в „Св.Неделя", а пък жена му беше ранена.
към текста >>

81. 141. ПАРИТЕ ЗА ПЕЧАТ

И каза: „Всеки един от вас ще каже и формулата: „Както аз слагам този лев в касата, така всеки да сложи един лев в касата, всеки човек за Господа.
Е.А.: Вижте, то не е опитност, то е задача. Учителят в 1936 год. беше, през октомври доколкото си спомням каза така: „Всеки един от вас, който иска, ще си вземе една касичка и всеки ден ще отделя в касичката и ще спуска по един лев". Един лев тогава може би беше както сегашните 10 стотинки, така толкоз беше, защото Учителят каза, пък няма да се извинявате, че нямате пари, защото парите, които ще ги дадете за един трамвай, толкоз за един лев казва е, значи ще отидете пеш един път и значи може да спестите, всеки един от вас може да спести едно левче, като походи малко. Да, един трамваен билен за Господа. И каза: „Всеки един от вас ще каже и формулата: „Както аз слагам този лев в касата, така всеки да сложи един лев в касата, всеки човек за Господа. Всеки човек да отдели един лев за Господа". Значи това е една мисъл, която да се прати и в класа пък, и в света. Една жертва, най-малката за Господа да направи. На другата година Учителят запита, кои са направили задачата, каза да ги дадем парите на брат Боев и после с тези пари се печатаха беседите. Дотогава имаше въпрос, че няма пари за печат, а оттогава винаги имаше пари за печат.
към текста >>

82. 169. КАК СЕ ПЕЧАТАШЕ СЛОВОТО

Всеки ден да се събират по един лев в една каса и накрая всеки трябва да каже: „Както аз отделям един лев за Господа, така и другите да отделят един лев за Господа!
С томболата успя да напечата едно томче. Сега това е значи един от методите за печатане. Сега друг метод. На 30 октомври 1936 год. Учителят даде задача, да се събира по един лев, цената на един трамваен билет. Всеки ден да се събират по един лев в една каса и накрая всеки трябва да каже: „Както аз отделям един лев за Господа, така и другите да отделят един лев за Господа! Никой не може да ви извини. Ще ходите пеша, а стотинките от трамвайния билет за Господа". На другата година ние направихме задачата и тогава парите се даваха на брат Боев. Паша и Савка дадоха парите на Учителя. Учителят пита: „Ами Еленка?
към текста >>

Е.А.: Средствата от Братската каса.
Я ми разкажете този случай със събирането на един лев и т.н. Тази задача отначало до край. Е.А.: Учителят тази задача я даде и с нея разреши въпроса за печатането на беседите. В.К.: Сега до този момент как се печатаха беседите? Откъде се събираха средства? Е.А.: Средствата от Братската каса. Дотогава не знам, сега аз не знам за Братската каса. Имаше един комитет, който се занимаваше с всичките братски работи. Ние младите тогава малко иронично казвахме -Синедрионът. В.К.: Синедрионът. Е.А.: Това бяха възрастни приятели: Тодор Стоименов и от града имаше няколко души.
към текста >>

Дотогава не знам, сега аз не знам за Братската каса.
Тази задача отначало до край. Е.А.: Учителят тази задача я даде и с нея разреши въпроса за печатането на беседите. В.К.: Сега до този момент как се печатаха беседите? Откъде се събираха средства? Е.А.: Средствата от Братската каса. Дотогава не знам, сега аз не знам за Братската каса. Имаше един комитет, който се занимаваше с всичките братски работи. Ние младите тогава малко иронично казвахме -Синедрионът. В.К.: Синедрионът. Е.А.: Това бяха възрастни приятели: Тодор Стоименов и от града имаше няколко души. И доста така работи този съвет.
към текста >>

83. 13.След като уволниха Любомир

Тези бижута Гела ги държеше в една каса.
Гела беше ми предложила да ми покаже тези бижута, които Малина откраднала преди убийството. Аз й казах, че никак не се интересувам от такива работи, никога не съм носила украшения и нямам никакво отношение към тях. Аз и не видях тия бижута. Изглежда, че Гела ги е показала на Малина и тя не е била безразлична към такива украшения. Пожелала ги и ги взела. Тези бижута Гела ги държеше в една каса. Касата съм виждала в салона им за гости. В тази каса също е държала и някои документи. Дотрябвали й някои от документите и тя търси ключа, който постоянно държала на пианото. Като не го намерила, тя се навела да го търси да не е паднал и тогава Малина я напада с една тесла и я удря по главата. Гела извикала: „Малина, защо ме убиваш?
към текста >>

Касата съм виждала в салона им за гости.
Аз й казах, че никак не се интересувам от такива работи, никога не съм носила украшения и нямам никакво отношение към тях. Аз и не видях тия бижута. Изглежда, че Гела ги е показала на Малина и тя не е била безразлична към такива украшения. Пожелала ги и ги взела. Тези бижута Гела ги държеше в една каса. Касата съм виждала в салона им за гости. В тази каса също е държала и някои документи. Дотрябвали й някои от документите и тя търси ключа, който постоянно държала на пианото. Като не го намерила, тя се навела да го търси да не е паднал и тогава Малина я напада с една тесла и я удря по главата. Гела извикала: „Малина, защо ме убиваш? " След убийството на другата сутрин, Малина отива и тя открива, че Гела е убита.
към текста >>

В тази каса също е държала и някои документи.
Аз и не видях тия бижута. Изглежда, че Гела ги е показала на Малина и тя не е била безразлична към такива украшения. Пожелала ги и ги взела. Тези бижута Гела ги държеше в една каса. Касата съм виждала в салона им за гости. В тази каса също е държала и някои документи. Дотрябвали й някои от документите и тя търси ключа, който постоянно държала на пианото. Като не го намерила, тя се навела да го търси да не е паднал и тогава Малина я напада с една тесла и я удря по главата. Гела извикала: „Малина, защо ме убиваш? " След убийството на другата сутрин, Малина отива и тя открива, че Гела е убита. След това се заведе съдебен процес на който аз присъствувах.
към текста >>

84. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Явно е, че в случая се касае за един факт на ясновидство в бъдещето, което не може да се обясни с обикновена прозорливост и предвидливост, нито пък с някаква случайност.
Неделя"/, че ако не стане това до горната дата, на същата г-жа Лулчева предстоял дълъг живот. За това тя е предупреждавана чрез ясновидските откровения на съпруга й да не отива късно на гробищата, каквото тя често правила, както и да не стои сама в стаята, където отпосле била убита. Тия указания карат г. Л. Лулчев да съветва често жена си да бъде предпазлива и осторожна. Едновременно с това той се стреми да я насочи към един по-интензивен духовен живот и то пак с главната цел - да я предпази от грозящата я опасност. Явно е, че в случая се касае за един факт на ясновидство в бъдещето, което не може да се обясни с обикновена прозорливост и предвидливост, нито пък с някаква случайност. Тоя факт ще ни стане сам по себе си много по-ясен и разбираем, ако го съпоставим и разгледаме във връзка с цялата духовна и морална личност на г. Л. Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби. Трябва да кажем, че г. Л. Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща. Той притежава една крайно развита сензитивност.
към текста >>

85. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Е.А.: Беседите се издават с пари от братската каса.
II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И в началото на 1922 год. вече Паша отива при Учителя и Му предлага да се напечатат съборните беседи. Той одобрява предложението й и Паша заедно с брат Димитър Стоянов, който беше словослагател отива в Казанлък при брат Никола Камбуров, който има печатница и там и под редакцията на Паша се издават съборните беседи. В.К.: Кой ги заплаща? Е.А.: Беседите се издават с пари от братската каса. В.К.: Къде се печатат? Е.А.: Печатат се там където ги приемат. А Никола Камбуров има в Казанлък лична печатница, стопанин е бил той на печатницата. Паша, като учителка в Първа девическа гимназия е издала учебник по химия за последния клас на гимназиите и вече имала малък опит в отпечатването и редактирането. Оттогава Паша се заема с приготовляването на беседите за печат.
към текста >>

86. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Някога забравям от коя каса съм взела и тогава слагам всичко, което е останало, за да не бъда отговорна пред себе си.
В.К.: Да, там където има користолюбие, непочтенност, там нещата вече вземат друга посока. Е.А.: Не, мен ме е страх, аз се страхувам. Знаеш ли, някога имам две каси нали? За нарядите и за... В.К.: Ваше лично ползване. Е.А.: Да. Някога забравям от коя каса съм взела и тогава слагам всичко, което е останало, за да не бъда отговорна пред себе си. Не пред другите. Аз за пред себе си искам да бъда. Щото аз не мога да кажа, че не съм взела. Ами, ако съм сбъркала? Като съм сбъркала може да съм взела от Братската каса.
към текста >>

Като съм сбъркала може да съм взела от Братската каса.
Някога забравям от коя каса съм взела и тогава слагам всичко, което е останало, за да не бъда отговорна пред себе си. Не пред другите. Аз за пред себе си искам да бъда. Щото аз не мога да кажа, че не съм взела. Ами, ако съм сбъркала? Като съм сбъркала може да съм взела от Братската каса. И щом е от Братската каса всичкото там да отиде. За мое спокойствие. В.К.: Това е много важно нещо, защото онези отгоре от Невидимия свят наблюдават. Е.А.: Ама не, страх ме е бе. Аз се боя да не сбъркам, защото как ще се явя пред Учителя?
към текста >>

И щом е от Братската каса всичкото там да отиде.
Не пред другите. Аз за пред себе си искам да бъда. Щото аз не мога да кажа, че не съм взела. Ами, ако съм сбъркала? Като съм сбъркала може да съм взела от Братската каса. И щом е от Братската каса всичкото там да отиде. За мое спокойствие. В.К.: Това е много важно нещо, защото онези отгоре от Невидимия свят наблюдават. Е.А.: Ама не, страх ме е бе. Аз се боя да не сбъркам, защото как ще се явя пред Учителя? В.К.: Да, по отношение тези средства човек трябва да е почтен.
към текста >>

87. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен характер в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомагам това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, отстрана на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело.
За нуждата от просветен фонд се доста говори на младежкия събор, тая година и вярвайки, че представителите на всеки град са осветлили по тоя въпрос останалите братя и сестри в провинцията, не ще излагаме надълго причините и обстоятелствата, които го създадоха и целите, които ще се преследват с него, а само бегло ще ги очертаем. 1. По обстоятелствата, които го създадоха: липсата на сплотеност при просветната работа в цялото братство, което обстоятелство препятствува за бързото и ясно ориентиране в посоките на общия идеал и впоследствие за последователно формиране на един общ по принцип мироглед, базиращ се на тоя идеал. Причините за това са вътрешни и външни. 2. В стремежа си да намали по възможност до минимум влиянието на тия причини, които са често и от материално естество, Братството, чрез представителите си, основа просветен фонд, който за чисто външни удобства, носи името „Просветен ф. „Житно зърно" оставайки си обаче независим от това последното. 3. Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен характер в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомагам това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, отстрана на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело. Не ще и съмнение, че една от най-важните цели ще бъде подпомагане по възможност по-бързото излизане на съборни книжки, беседи, брошури и пр. За да се улесни технически както оформяването и засилването, тъй и правилното функциониране на този фонд и поставянето му на разположение на всяка благородна инициатива в просветния път, биде избран по общо съгласие на събора подходящ касиер, а Младежкия клас в София, от своя страна избра Просветен комитет от трима братя и три сестри. Както биде вече уговорено на събора, всеки град - център си избира местен касиер, който ще има грижата, след като събере вноските от околията си, всеки три месеца да ги внася на централния касиер, брат Жечо П. Жеков в София. За да може веднага да почне да функционира и да могат да бъдат посрещнати някои основни и от първостепенна важност нужди, необходимо е, както се казва на събора, първата вноска да постъпи по възможност веднага.
към текста >>

Погрижете се, всеки 2-3 месеца да подкрепяте фондовата каса с някоя сума.
Със събраните суми ще бъде осигурено за 2 месеца излизането на тия лекции. След изтичането на 2 месеца абонаментът се възобновява и т.н. Повтарям, това е най-удобния начин, фондът не разполага със средства, и ако не бъде подпомогнат по тоя начин не ще може да изнесе напечатаното на лекциите. Освен това, моля от името на „Просветния фонд" вас, младите братя и сестри, да вземете присърце работата на тоя „Просветен фонд" и да агитирате непрестано помежду си и между възрастните братя и сестри за събирането постоянни помощи за фонда. Той дава своите плодове: издава наряда, съборни лекции и пр. Погрижете се, всеки 2-3 месеца да подкрепяте фондовата каса с някоя сума. Не забравяйте, че ние, младите трябва да бъдем примерни по идеализъм и разумното ценене на необходимото и да влагаме всичко за преуспяване на идейното и необходимото. 30 септември 1925 г. София Братски поздрав: За „Просветния комитет": Кръстю Тулешков Ако сте съгласен, брат Краев съобщете ни веднага, а също и изпратете и сумата. Мислим е и наложително да почнем веднага печатането на лекциите. Братски поздрав: Кръстю Тулешков * * 2 За всички братя и сестри, Работата е единственото условие в живота ни, което ни се постоянно налага в разни видове и посоки.
към текста >>

Понеже в същото време е нужна стойността на изпращаните беседи да постъпват в най-скоро време в касата на книгоиздателството, желателно е всяко братство да заплаща от свои средства тяхната стойност и после да се събират сумите при продажбата на беседите.
11 серия се приключва с 8 беседи и непосредствено след това почва 12 серия, която ще обгръща неделните беседи, които Учителят почна през февруари, т.г. Цената на всеки номер ще бъде 5 лева, както беше и за 11 серия. Искаме да ви обърнем внимание, че 9 серия ви се изпраща в повече екземпляри отколкото 11 серия. С това се гони целта да се направят усилия за пласиране на беседите между гражданството: учители, младежи, работници, селяни и пр. За да се улесни това, реши се следното: Всичко онова, което се продава вън от братството настоятелите ще го заплащат по Злева, като разликата от един лев ще бъде за възнаграждение на онези, които ще полагат труд за разпространение на беседите. Понеже в същото време е нужна стойността на изпращаните беседи да постъпват в най-скоро време в касата на книгоиздателството, желателно е всяко братство да заплаща от свои средства тяхната стойност и после да се събират сумите при продажбата на беседите. Това същото е и в духа на говореното при срещата в Стара Загора. Могат да се използуват за разпространение на беседите и вестникопродавците и тези, които продават книги по будките; също така някои книжарници. Иска се само малко общителност, от който и да е член на братството, който се заема с тази работа. Изпраща ви се освен това и списък на тези наши издания, които са предназначени само за братя и сестри от школата. Този списък на книги да се оповести на всички братя и сестри от школата в града и околията, за да си набавят, докато ги имаме в наличност.
към текста >>

88. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ЕДИНИЯТ МУ КРАК В СОфИЯ

Така си дават десятъка към една обща каса, която има за цел да закопае тези пари.
XIX (1939-1940), том II без предговор с ISBN 954-8785-07-02. „Алфа-Дар" 1996 год. 10. В тези години Духът на Заблуждението се задействува и отпечатани са чрез дадени лица към 10 заглавия с променено Слово на Учителя. Освен това бяха подведени ръководителите на братствата от страната да изпратят пари и хора за ремонтиране на къщата на Райна Калпакчиева на Изгрева, за да се направи централа на Братския съвет. По този начин се закопават пари, отклоняват се последователите на Учителя да дават десятъка си за строеж, а не за издаването на Словото Му, и така да не четат оригиналното Слово на Учителя. Така си дават десятъка към една обща каса, която има за цел да закопае тези пари. Този план сега действува успешно. 11. Освен това тази къща, която ремонтират има своя история, която никой не я знае. Не се знае с какви пари е купена, как е строена, кои са живяли там и какъв е бил живота им. Това нещо ще бъде описано по-късно в „Изгревът". И там не може да има никакъв братски живот - това е изключено.
към текста >>

89. ИЗВАДКИ ИЗ БЕСЕДАТА „ИЗРАИЛ И БЪЛГАРИН /9.1Х.1940 год., 10 ч. - Изгрев/

В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин.
Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на земята между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го праща на земята, да се роди българин. Който иска да се справи с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. Казано е в Писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, аз ще си спомня." На друго място е казано: „Написах ви на дланта си". Като погледне към дланта си, Бог вижда, къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: „Тук са те". Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на любовта.
към текста >>

90. СЪДЪРЖАНИЕ

269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г.
Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр.
към текста >>

91. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Паска Касабова. 6.
Георги Куртев разяснява посланието. 1. Верка Велчева. 2. Стойка от село Тополица. 3. Георги Куртев. 4. ... 5. Паска Касабова. 6. Надка Куртева. 7. Пенка Димитрова. 8. ... 9. Веска Калканджиева. 10. Георги Челебиев.
към текста >>

92. 01 - 32. ПРИ БОЛНО ДЕТЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Даже и жена му, като видяла крайно неблагоприятното време за пътуване, му казала: „Отиваш да спасяваш други, а себе си излагаш... " - „Тук се касае за живота на едно дете.
Даже ако трябва да пожертва и живота си. " Куртев казал: „И аз съм готов да се пожертвам. " Учителят спокойно отговорил: „Добре. " Селото се намирало на 17-18 километра от града. Виелица, студ и мраз сякаш се били съюзили да разколебаят брат Куртев в предстоящото му пътуване. Даже и жена му, като видяла крайно неблагоприятното време за пътуване, му казала: „Отиваш да спасяваш други, а себе си излагаш... " - „Тук се касае за живота на едно дете. Родителите ме чакат, как да не отида? Там се води борба на живот и смърт и аз трябва да отида. " Нито лошото време, нито загрижеността на жена му били в състояние да го разколебаят от предстоящото пътуване. Легнал да спи. През нощта фъртуната утихнала.
към текста >>

93. 01 - 39. ГЛЕДАЙ, НАГЛЕДАЙ МУ СЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Йордан бил един от първите жертви на голямото човешко безумие - войната, човешка касапница.
Запитвал го той за това, за онова, само и само по-дълго да го задържи. А нещо сякаш му нашепвало: „Гледай, нагледай му се! " Йордан тръгнал, а брат Куртев дълго стоял на пътя и гледал след него, докато се скрил от погледа му. Войната почнала. От двете страни падали ранени и убити. Йордан бил един от първите жертви на голямото човешко безумие - войната, човешка касапница. Останал живият спомен, който бил една от връзките между живите и заминалите отвъд в невидимия свят.
към текста >>

94. 01 - 44. РАЗКАЯЛА СЕ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

44. РАЗКАЯЛА СЕ Всякога, когато брат Куртев предприемал нещо в интерес на Божието дело, една сестра от Айтос, Ташка Касабова, почвала да му пречи, като разколебавала хората, които той насочвал.
44. РАЗКАЯЛА СЕ Всякога, когато брат Куртев предприемал нещо в интерес на Божието дело, една сестра от Айтос, Ташка Касабова, почвала да му пречи, като разколебавала хората, които той насочвал. Била вечната опозиция на брат Куртев. Той виждал и знаел за това й поведение, но не променил своето братско отношение към нея. Когато заболеела и го повиквала, всякога отивал да й помогне. Веднъж, когато била в добро разположение, му направила следното признание: „Бай Георге, много пъти съм се разболявала и когато те повикаме, ти си идвал и си ми помагал. Но аз забелязах, че всякога, когато съм пречила на твоите разпореждания по братските работи, заболявах и ти идваше да ме лекуваш.
към текста >>

95. 06 - 36.ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

* Нашият брат Петър Касабов от гр.
36.ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Айтос, 23 юни 1924 Благий Учителю Наш, Н. Л. К. Б. Л. * Нашият брат Петър Касабов от гр. Айтос преди 3 месеца е довел в София болното си от ишиас на туберкулозна почва дете, което са гипсирали. Той е получил и вашите наставления, че след като се отнеме гипса, да се излага на слънце и се маже със зехтин. От 15 дни гипсът е отнет от крака му, отокът доста значително спаднал, болки не се чувствуват, а само тръпнение на крака. Мажат го със зехтин, а при добро време пекат го на слънце. Сега този брат чрез мен Ви моли за нови някои наставления: като правене топли бани със сено или употребление на някои билки вътрешно, които Вий определите.
към текста >>

96. 07 - 34. УЧЕНИКЪТ НЕ ПРЕДИЗВИКВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Като научил, директорът веднага нарежда на касата да върнат парите от продадените билети.
Това му поведение много ме огорчи. Аз станах и застанах срещу него с ръце, свити в юмруци. Казах му: „Ти ще престанеш ли да се занимаваш с мене, че ... знаеш ли? " Той не се уплаши от заканата ми, скочи и веднага ме боксира и ме свали на земята. За станалото веднага се разнесе из града, че артистите се избили по кръчмите. Като научил, директорът веднага нарежда на касата да върнат парите от продадените билети. И веднага тръгваме за София. Турнето се отлага. Пътувахме цяла нощ. На утрото пристигнахме. Аз бързам за Изгрева, да сваря беседата, която бе почнала.
към текста >>

97. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Имаме две кратунки, те ни служат за каса.
Двама души сме, какво ще се кахъриш. И започнахме да живеем така. Аз сеех метли, връзвам ги и ги продавам по лев, лев и половина метлата, изкарвам нещо и тя също. Обаче всичко го събираме по братски. Събираме го на едно и го делим по братски. Имаме две кратунки, те ни служат за каса. Моята кратунка и нейната кратунка. Каквото припечелим, тя от яйца и пилета, аз от метлите, разделяме го. Дойде лятно време, викам: „Бабо, аз ще отивам на Рила сега. Я да видим какво ще каже моята каса." Разтварям касата, гледам, гледам, броя, кай не стигат. „Бабо, какво ще правим, не стигат." - „Вземи от моята каса колкото ти трябват - вика - после пак ще спечелим." Тъй цяла година ги деляхме по равно, като дойде време за Рила, само аз отивам, защото тя не може да ходи и все от нейната каса взимам и си живейме, казва и се разбираме.
към текста >>

Я да видим какво ще каже моята каса." Разтварям касата, гледам, гледам, броя, кай не стигат.
Събираме го на едно и го делим по братски. Имаме две кратунки, те ни служат за каса. Моята кратунка и нейната кратунка. Каквото припечелим, тя от яйца и пилета, аз от метлите, разделяме го. Дойде лятно време, викам: „Бабо, аз ще отивам на Рила сега. Я да видим какво ще каже моята каса." Разтварям касата, гледам, гледам, броя, кай не стигат. „Бабо, какво ще правим, не стигат." - „Вземи от моята каса колкото ти трябват - вика - после пак ще спечелим." Тъй цяла година ги деляхме по равно, като дойде време за Рила, само аз отивам, защото тя не може да ходи и все от нейната каса взимам и си живейме, казва и се разбираме. Сега ще разкажа за един събор, прекаран на градината. Не помня коя година беше, 1947 или 1948 година. Беше и брат Симеонов от София. Имаше и други хора там.
към текста >>

„Бабо, какво ще правим, не стигат." - „Вземи от моята каса колкото ти трябват - вика - после пак ще спечелим." Тъй цяла година ги деляхме по равно, като дойде време за Рила, само аз отивам, защото тя не може да ходи и все от нейната каса взимам и си живейме, казва и се разбираме.
Имаме две кратунки, те ни служат за каса. Моята кратунка и нейната кратунка. Каквото припечелим, тя от яйца и пилета, аз от метлите, разделяме го. Дойде лятно време, викам: „Бабо, аз ще отивам на Рила сега. Я да видим какво ще каже моята каса." Разтварям касата, гледам, гледам, броя, кай не стигат. „Бабо, какво ще правим, не стигат." - „Вземи от моята каса колкото ти трябват - вика - после пак ще спечелим." Тъй цяла година ги деляхме по равно, като дойде време за Рила, само аз отивам, защото тя не може да ходи и все от нейната каса взимам и си живейме, казва и се разбираме. Сега ще разкажа за един събор, прекаран на градината. Не помня коя година беше, 1947 или 1948 година. Беше и брат Симеонов от София. Имаше и други хора там. Скоро тогава бях сънувал следния сън: намирам се на полето.
към текста >>

98. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Той ръководеше музиката, а пък работеше във Върховния касационен съд.
Сега да видим подред на номерата. Това е събор, градината в Айтос - Петровден. Г. С.: Снимка 1 .Това е горе верандата, старото положение. Сега е ремонтирано. Това е Симеон Симеонов, вдигнал ръце и дирижира мнозинството да пее. Той ръководеше музиката, а пък работеше във Върховния касационен съд. Беше секретар. С него не съм имал специални разговори. Това е значи една братска среща в Айтос, на Братската градина. Снимка 2. Михаил Калудов от Бата, Колю Колев-Тъпана от Айтос, Стоян Лечев от Вресово и четвъртия не мога да го позная, защото е гърбом.
към текста >>

Тук виждаме Михаил Стоицев по средата, тази е Сашка Касабова от Айтос.
Първият е д-р Стоицев. вторият е Желю Танев, баща на Таню Желев. Иван Бойчев е в гръб, четвъртият не се знае, петият е Иван Топалов, нашият приятел от Тополица, сега живее в Айтос, той е син на Слави Димов. Снимка 15. Първи е Слави Георгиев. Тук виждаме Михаил Стоицев по средата, тази е Сашка Касабова от Айтос. Когато бай Георги има да изпълнява някаква задача от Учителя, тя винаги се явява като опозиция на него. Тази е вечната опозиция. Тя самата забелязала, че когато спъва неговата работа, винаги след туй се разболява и не оздравява, докато бай Георги не отиде да я лекува. Обаче бай Георги бил толкова благороден, че въпреки че знаел, че тя му спъва работите, всякога, когато го повика, отива да я лекува. Един път образували верига, за да я лекуват и след туй всички от веригата се разболели, вземали от болестта й.
към текста >>

Вторият е дядо Касаиванов от Тополица, третият е Недялко от Страцин, следващият е Злати Янев от Страцин.
Тази е Петра от Страцин, дъщеря на новия ръководител, Ангел Василев. Снимка 22. Първа е Еленка Челебиева, до нея Стойка, а тая с черното е Таня Славова от Карагеоргиево. Снимка 23. Първият не се знае. Вторият е дядо Касаиванов от Тополица, третият е Недялко от Страцин, следващият е Злати Янев от Страцин. Тука той с ръката си затуля лицето, затуй не може да се познае. Този е Кинчо Димитров, дето напред говорим за него. Този е Слави Милевски, дето говорим за него също. Този е Ангел от Горица. Презимето му забравих.
към текста >>

99. 09 - 16. ДВЕТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ /СЛЕД ПЕТ МИНУТИ ЩЕ БЪДА СВОБОДЕН/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Първият тогава работел в представителството на СИНГЕР, а вторият бил секретар на Касационния съд.
16. ДВЕТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ /СЛЕД ПЕТ МИНУТИ ЩЕ БЪДА СВОБОДЕН/ Веднъж Учителят бил повикан в обществената, придружаван от Тодор Стоименов и Симеон Симеонов. Първият тогава работел в представителството на СИНГЕР, а вторият бил секретар на Касационния съд. Явили се те на определеното време в стаята за разпит. Началникът, който водел следствието, започнал разпита с груб тон. Обърнал се към Учителя и го пита: „Трите ви имена? " Учителят мълчал. Това раздразнило самозабравилия се началник и той взел да заплашва.
към текста >>

100. 09 - 53. ЗАКЛЮЧЕНАТА ВРАТА