Търсене в текстове за 'Капитал'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 167 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето.
В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога. Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии. Те възпяват жените, парите и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта. Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва. Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето. Потънали в мрачните си кабинети, те рядко виждат дори слънце и светлина. Днес вече малцина жадуват за тях. Някога некултурните тълпи всяка заран са излизали да посрещат великото светило с песни. Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления. Д. Г.
към текста >>

2. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

" Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко?
Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат. Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има. С трескава прибързаност се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи! " А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко? „Такъв човек не познавам аз", ще каже той. Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща. Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение. Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично. Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент.
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет.
Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога. Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет. На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа.
към текста >>

4. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр.
– Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му!
към текста >>

5. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр.
Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха. Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата. Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми. Той е държал ред курсове по астрономия, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр. от окултно гледище. От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр. И той нагледно в множество съчинения и курсове се опита да покаже, каква ярка светлина хвърля окултизмът върху научните проблеми. Напр. изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр. и мислят, че познават растението! Че това растение, което ти изследваш, не е цялото растение! То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното, човека и пр.
към текста >>

6. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения.
Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива. „Моите овце чуват и познават гласа Ми и Ме следват”, казва Христос. От памтивека Божественото съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството. Въпреки че хората отричат, или най-малкото, нито помислят за това, все пак, без тази дейност, без тази светлина, човечеството би потънало в още по-непрогледен мрак и условията на живота биха станали много по-тежки.
към текста >>

7. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Съзнанието разполага с капитал –паметта и си служи с него, когато почне да действува.
Стека СЪЗНАНИЕТО Съзнание значи обхващане на нещата с ума или сърцето. Съзнанието е тоя чуден процес на душата, когато тя може да се вглежда в нещата, които я обикалят, да разглежда техните съотношения, да определя разумно техните места по известен план. Съзнанието разполага с капитал –паметта и си служи с него, когато почне да действува. Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се според нейните благоприятни условия и избягва вредните. Чрез съзнанието човек е станал господар на природата. Минералите са безсъзнателни. В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните Душевният живот на животното е рефлексен. Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията – няма.
към текста >>

8. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- То е великият капитал, около който почват да циркулират великите сили в природата.
" „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите! " Де е това море? - То е великият капитал, около който почват да циркулират великите сили в природата. ,,Оттам ще черпим ние нашите жизнени сокове за поддържане своя млад живот докато уякнем и се засилим. ,,И всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го." Защо? - Дойдоха много заблуждения отвън и отвътре, дойдоха много съмнения и колебания, явиха се много теории и хипотези - и всички с една цел: да отклонят младия организъм от извора на живота. Разбират тия млади, нежни растения всичко и затова всичко може да им се каже. Нима житното зърно, което се посажда в земята не съдържа всичко?
към текста >>

„И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта.
Всички соли от почвата са внесени в него. Нима първият лжчъ, който е излязъл от слънцето, не съдържа всичко? - Всичко съдържа. Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената Любов, то е прозряло вече Бога. „Той ги изпита." – Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да изразят навън своя идеал. „И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта. Красивият живот ще дойде, когато ние превърнем скръбта в радост. Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе. Светът на радостта е Божий свят! - всички едновременно пригласяха. ,,И скръбта ви тогаз ще се превърне на радост".
към текста >>

9. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Отношението на телата спрямо атмосферата е много голямо и от капитална важност.
Но по-подробните изучвания посочиха че и „неорганическата" „мъртва" материя изпитва и се поддава също на тия силови линии и енергии и то почти по същите закони, както и организмите. Разбира се, че организмите изпитват много по-силно това влияние, отколкото „мъртвата" материя, поради инертността на последната. Между многото такива влияния, които едно тяло може да изпита, аз ще избера само едно, на което ще се спра. И това е влиянието на атмосферата върху телата и организмите. И това го правя, защото въпросът няма само чисто теоретическо значение, а и голямо практическо приложение. Отношението на телата спрямо атмосферата е много голямо и от капитална важност. Нека вземем най-простия случай, когато в атмосферата има суха топлина, тогава всички тела от това се разширяват. Нощем в планините напр. става много студено. И сега, от това неравномерно стопляне и изстиване на скалите се явява напукване. Когато атмосферата се овлажни, то при изстудяване в тия пукнатини се образува лед, който още повече спомага за доразпукване на скалите и рушене на блоковете.
към текста >>

10. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера.
Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото. Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си. Чисто ли е окото, на него може да се гледа; има ли Светлина, може ли да се чете.
към текста >>

11. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Станеш ли сутрин, благодари за живота, който ти е даден и започни работата си с най-малкия капитал, който имаш в себе си.
Ще дойде новият живот, който очаквате и за който мислите. В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на безграничното съзнание, в което Бог работи. Тези две съзнания са в постоянно съприкосновение. Най-важният въпрос за човека седи в вътрешното обновяване. Чрез този процес той ще намали тежестта, която изпитва върху себе си, вследствие чрезмерните желания, които живеят в него. Станеш ли сутрин, благодари за живота, който ти е даден и започни работата си с най-малкия капитал, който имаш в себе си. Той ще донесе един малък придатък, ще внесе нещо ново, нещо свежо, което ще даде тласък към възвишения, светъл идеал - вечното обновяване!
към текста >>

12. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всеки ще получава определена заплата, еднаква за всички видове дейност, и при всяко приключване на сметките ще получи всеки един съответен на капитала му дивидент от печалбите.
Колонията ще бъде икономически тъй уредена, че да представлява една голяма кооперация с отдели: производствен и възпитателен. Производственият отдел ще обгръща земеделие, строеж, индустрия, водоснабдяване, пътища и благоустройство. Възпитателният отдел ще урежда: печатница, библиотека, училища, подпомагане (взаимно и обществено). Ще бъде уредена още и една административно-икономическа секция банка Суриавартах. Всички разноски за издържане общежитието ще бъдат за сметка на сдружението. Всеки ще получава определена заплата, еднаква за всички видове дейност, и при всяко приключване на сметките ще получи всеки един съответен на капитала му дивидент от печалбите. Личното богатство ще бъде по текуща сметка на разположение на собственика му. Сдружението има за цел да привлича идеалисти, които искат да живеят един по-съвършен братски живот, далеч от зловредните влияния на модерната култура, но при условия благоприятни за умствено и духовно развитие. Членове на сдружението могат да бъдат хора от всички народности, стига да възприемат ръководните начала на сдружението. Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в пари, който ще трябва да бъде вложен в банката на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка. Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения.
към текста >>

Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в пари, който ще трябва да бъде вложен в банката на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка.
Всички разноски за издържане общежитието ще бъдат за сметка на сдружението. Всеки ще получава определена заплата, еднаква за всички видове дейност, и при всяко приключване на сметките ще получи всеки един съответен на капитала му дивидент от печалбите. Личното богатство ще бъде по текуща сметка на разположение на собственика му. Сдружението има за цел да привлича идеалисти, които искат да живеят един по-съвършен братски живот, далеч от зловредните влияния на модерната култура, но при условия благоприятни за умствено и духовно развитие. Членове на сдружението могат да бъдат хора от всички народности, стига да възприемат ръководните начала на сдружението. Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в пари, който ще трябва да бъде вложен в банката на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка. Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения. Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници. Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие. В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности. Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини.
към текста >>

13. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всеки човек трябва да допринесе нещо към общия капитал на живота.
Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото тяло и здравият стомах - здравословна .деятелност на човешкия живот. Каже ли твоят ум, че трябва да мислиш само за себе си, той не е здрав ум и е подписал вече твоята смъртна присъда. Каже ли твоето сърце, че требва да тупти само за тебе, то не е здраво, и е подписало вече твоята смъртна присъда. Кажат ли твоето тяло и твоят стомах, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда. Никой в света не е дошъл да свърши само своята работа. Всеки човек трябва да допринесе нещо към общия капитал на живота. Науката трябва да бъде служителка на Първата Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първата Причина. Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина! Само така ще се възстанови общата хармония в живота. И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал.
към текста >>

14. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост?
На що се дължи то? Кой е елементът посредник между животното и човека от една страна - и землетресението от друга страна? Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията. И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята? Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко.
към текста >>

15. Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя изучава капитала на човека.
Не по-малък е интересът днес и към Физиогномията, Хиромантията, Френологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба. В светлината на тия науки човек оживява и като характер, и като носител на една определена участ в живота. В тая светлина миналото на човека заговорва, настоящето се осмисля и се проектира перспективата на бъдещето. Достатъчно е само да споменем, кои са обектите на тия науки, за да се прозре тяхната дълбока обосновка. Френологията се занимава с главата, а по-специално със строежа на черепа - моделиран от динамичното напрежение на мозъчните центрове. Тя изучава капитала на човека. Физиогномията има за обект проучването на лицето - най-разумното в човека, онова, по което го познаваме. Интересно е, че в него са съсредоточени сетивните органи: очи, уши, нос, уста - ония живи пътища, по които светът навлиза вътре в нас. Тя проучва капитала в обръщение на човека. Хиромантията се занимава с ръката - главен орган на пипането и най-интелигентното сечиво на човека в творчеството на материалната култура. Тя изучава онова, което човек е реализирал и което може да реализира в света чрез своята творческа воля.
към текста >>

Тя проучва капитала в обръщение на човека.
Достатъчно е само да споменем, кои са обектите на тия науки, за да се прозре тяхната дълбока обосновка. Френологията се занимава с главата, а по-специално със строежа на черепа - моделиран от динамичното напрежение на мозъчните центрове. Тя изучава капитала на човека. Физиогномията има за обект проучването на лицето - най-разумното в човека, онова, по което го познаваме. Интересно е, че в него са съсредоточени сетивните органи: очи, уши, нос, уста - ония живи пътища, по които светът навлиза вътре в нас. Тя проучва капитала в обръщение на човека. Хиромантията се занимава с ръката - главен орган на пипането и най-интелигентното сечиво на човека в творчеството на материалната култура. Тя изучава онова, което човек е реализирал и което може да реализира в света чрез своята творческа воля. За ония, които са запознати с ролята на тия статива и органи в душевния живот - съвременното естествознание ни дава доволно пълна картина за това - обосновката на горните науки веднага излиза наяве. Ала най-убедителен доказ са самите емпирично установени факти и наблюдения, които изграждат тия психологични науки за Човека с конкретна база на изследване, на които е съдено да покажат човеку Пътя и Истината на неговия живот.
към текста >>

16. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина.
към текста >>

17. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали.
това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза. Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали. На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота. Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората. Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи.
към текста >>

18. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

че видният чешки ботаник Веленовски, който е добре известен всред българския учен свят със своите изследвания на българската флора (виж неговото капитално съчинение „Flora Bulgarica" с множество допълнителни статии), в последните години, виждайки, че проблемите на естествознанието могат да получат разрешение само при по-дълбоко изследване, вмъква окултизма в полето на изследването и дохожда до ценни резултати, до важни заключения.
Изучаването на разумните сили, които дават целесъобразност на силите, които организират, образува смисъла. Тук е една дълбока област, която е добре изследвана от окултната наука, а официалната само загатва за нея напоследък с постепенното засилване в биологията на психоламаркизма (проф. Август Паули, Раул Франсе, Ад. Вагнер, Райнке и пр.). Интересно е. че видният чешки ботаник Веленовски, който е добре известен всред българския учен свят със своите изследвания на българската флора (виж неговото капитално съчинение „Flora Bulgarica" с множество допълнителни статии), в последните години, виждайки, че проблемите на естествознанието могат да получат разрешение само при по-дълбоко изследване, вмъква окултизма в полето на изследването и дохожда до ценни резултати, до важни заключения. Това той е изложил в един от последните си трудове върху философията на природата . _________________________________ На ученика мъчно се прощава. Не мислете че е лесно. Бог е милостив, но абсолютната Любов изисква Абсолютна Правда. Ако Бог ни прощава, то е по причина на своята Любов.
към текста >>

19. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Неговото съчинение „Биология на войната" е капитален на-учен труд, в който Николай с данни из ест.
Ролан, поради което изгуби професорската си катедра и трябваше да бяга от Германия, за да не бъде убит. Той се отказа от участие във войната и само благодарение личните връзки с император Вилхелм, е можал да избегне смъртната присъда. Приятели негови го пренасят с аероплан в Белгия. Сега той е проф. в Южна Америка. Неговото съчинение „Биология на войната" е капитален на-учен труд, в който Николай с данни из ест. история идва до заключение, че човечество е един организъм, че индивидът и човечеството са трайна форма, а семейство, племе, народ - са временни; и главно, че войната не може да се оправдае от биол. гледище, че тя не е преживяване на най-способните, а тъкмо обратното. Е. Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ. движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1).
към текста >>

20. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане.
Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота. В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота. Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна. Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни. Тая тревога бе донякъде оправдана. Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане. Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили.
към текста >>

Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации.
Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение.
към текста >>

Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си.
* * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия. Засилването на световната криза, която е още в своето начало, ще отслабва вътрешно враговете на Съв.
към текста >>

21. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави).
Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен.
към текста >>

Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство.
„И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси. В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество.
към текста >>

Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави.
Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр.
към текста >>

Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр.
Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници.
към текста >>

Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии.
Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство.
към текста >>

Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници.
Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави?
към текста >>

Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес.
и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество.
към текста >>

Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу?
Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал.
към текста >>

Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята.
Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери.
към текста >>

Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес.
Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност.
към текста >>

22. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи.
Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята. Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше духовенство, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване. В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви. Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи. Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе. Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни. Не към общо намаление на работното време и общо благополучие води нейното усъвършенстване, а към увеличение на безработните, обезценяване на труда изобщо и възрастване мизерията на работните маси.
към текста >>

Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината.
След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята. Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше духовенство, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване. В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви. Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи. Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе. Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни. Не към общо намаление на работното време и общо благополучие води нейното усъвършенстване, а към увеличение на безработните, обезценяване на труда изобщо и възрастване мизерията на работните маси. Не блага произвежда днес машината, а „стоки", т.е.
към текста >>

Тия стоки, за да постигнат своето предназначение, трябва да бъдат произведени най-евтино, т.е., трудът на работника-производител трябва да бъде само отчасти заплатен, а от друга страна те трябва да бъдат продадени най-скъпо, изнесени в чужбина, в близки и далечни страни, без оглед на нуждите на местното население, чиято „консумативна способност", поради самата капиталистическа експлоатация, много чувствително намалява.
Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе. Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни. Не към общо намаление на работното време и общо благополучие води нейното усъвършенстване, а към увеличение на безработните, обезценяване на труда изобщо и възрастване мизерията на работните маси. Не блага произвежда днес машината, а „стоки", т.е. продукти, които са предназначени не да задоволят насъщните нужди на народа, а да реализират печалби за фабриканта, акционера, търговеца. Тия стоки, за да постигнат своето предназначение, трябва да бъдат произведени най-евтино, т.е., трудът на работника-производител трябва да бъде само отчасти заплатен, а от друга страна те трябва да бъдат продадени най-скъпо, изнесени в чужбина, в близки и далечни страни, без оглед на нуждите на местното население, чиято „консумативна способност", поради самата капиталистическа експлоатация, много чувствително намалява. Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път. Неговите първи стъпки означават „замиране" на дребното производство – занаятчийско и земеделско, масово пролетаризиране на дребните собственици, създаване на „гладна армия" от безработни, т.е. хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница. Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване. По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура.
към текста >>

„Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава.
хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница. Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване. По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи.
към текста >>

Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси.
По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух.
към текста >>

Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви.
Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството.
към текста >>

От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество.
Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

23. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

След това по ръкописите му неговите ученици издават, макар и в незавършен вид, капиталното му съчинение „Археометър" който увенчава неговата плодотворна дейност.
Сент Ив пише и други произведения след това. През 1909 г. се преселва отвъд. В 1910 г. учениците му издават „Мисията на Индия". След това по ръкописите му неговите ученици издават, макар и в незавършен вид, капиталното му съчинение „Археометър" който увенчава неговата плодотворна дейност. В „Археометър" той разглежда вътрешната връзка между тон, форма, число, цвят и идея и въз основа на това той туря основите на окултната архитектура. И тогаз може да се построи здание, която да представлява кристализирана музика, кристализирана идея и чрез своите вибрации да доставя благоприятни условия за нашата дейност и повдигане.
към текста >>

24. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора.
Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души. Това число обаче е много по-ниско от действителното. То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада. Има хора и те са много, които смятат това социално явление за „неизбежно зло", за нещо временно и „нормално". Наистина, безработни е имало от самото начало на днешното индустриално развитие. Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора. Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена. Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни. Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите. Това подпомагане е обаче само едно недостатъчно и палиативно средство.
към текста >>

Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки.
Това число обаче е много по-ниско от действителното. То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада. Има хора и те са много, които смятат това социално явление за „неизбежно зло", за нещо временно и „нормално". Наистина, безработни е имало от самото начало на днешното индустриално развитие. Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора. Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена. Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни. Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите. Това подпомагане е обаче само едно недостатъчно и палиативно средство. То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести.
към текста >>

Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни.
Има хора и те са много, които смятат това социално явление за „неизбежно зло", за нещо временно и „нормално". Наистина, безработни е имало от самото начало на днешното индустриално развитие. Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора. Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена. Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни. Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите. Това подпомагане е обаче само едно недостатъчно и палиативно средство. То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести. От где иде безработицата? „Свръхпроизводство" има, стесняване на световния пазар при общо развитие на индустрията има, – обясняват държавните икономисти.
към текста >>

25. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Във всяка душа са вложени капитали, богатства, които тя трябва да разработи.
Цена 12 лв. Доставя се от Ж. Панайотов, ул. „Опълченска" 66, София. В днешната епоха на безпътица и търсене тая книга има голямо значение. Във всяка душа са вложени капитали, богатства, които тя трябва да разработи. На всинца предстои изучаването на великата наука на живота, чрез която можем да дойдем до причините на нещата. Тези беседи говорят за пътя, по който можем да дойдем до хармоничния живот. Когато се говори за любовта като велика мощна сила, ние имаме пред вид, че единствено тя е в състояние да повдигне унижените и оскърбените, паднали души. От тези беседи става явно, как едничкият път е да дадем ход на божественото в себе си. Бо Ин Ра.
към текста >>

26. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта!
Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура. Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта! Ако ти, в лицето на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение, на всеки камък не виждаш проявлението на Великата Разумност, която прониква всичко, ти не си разбрал нищо! В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях. Те живеят тук на земята, но в тях обитава Разумното, Божественото, Красивото. Ако този малкия ти го игнорираш, можеш да пострадаш, понеже зад себе си той има един велик принцип. Че ако ние в една човешка душа не можем да открием Възвишеното, което е скрито, тогаз какви отношения можем да имаме към нея?
към текста >>

И когато човек разреши горния капитален въпрос, той ще живее, смъртта ще изчезне от него.
Ако ти, в лицето на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение, на всеки камък не виждаш проявлението на Великата Разумност, която прониква всичко, ти не си разбрал нищо! В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях. Те живеят тук на земята, но в тях обитава Разумното, Божественото, Красивото. Ако този малкия ти го игнорираш, можеш да пострадаш, понеже зад себе си той има един велик принцип. Че ако ние в една човешка душа не можем да открием Възвишеното, което е скрито, тогаз какви отношения можем да имаме към нея? И когато човек разреши горния капитален въпрос, той ще живее, смъртта ще изчезне от него. И всички твои отрицателни мисли и чувства ще изчезнат. И в себе си ще имаш една мощна сила; каквото искаш, ще става. Твоето небе, ако е било тъмно, ще се проясни. Слънцето ще изгрее. То ще изгрее, понеже ти ще се повдигнеш и ще го видиш.
към текста >>

27. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност.
Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат. Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност. Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си. Човекът на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости. Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички. Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала. Хората страдат, защото нямат правилни разбирания, истински дълбоки убеждения за живота.
към текста >>

28. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Та и как другояче може да се обясни онова пълно сходство на учението на богомилите и чешките братя за борба против светската власт, против империализма йерархизма, капитализма, католичеството; борба за справедлива подялба на земята, противопоставяне срещу войната и проливането на човешка кръв; отричането на собствеността и главно и над всичко – борбата за човешкото „аз".
Мисля за реформаторското движение – богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци). Обаче не е изключено, че богомилското учение е пренесено в Чехия от самите български и босненски търговци от 14 и 15 векове, които по Дунав посещавали Братислава, а оттам отивали и навътре в Моравия и Чехия. Та и как другояче може да се обясни онова пълно сходство на учението на богомилите и чешките братя за борба против светската власт, против империализма йерархизма, капитализма, католичеството; борба за справедлива подялба на земята, противопоставяне срещу войната и проливането на човешка кръв; отричането на собствеността и главно и над всичко – борбата за човешкото „аз". Както богомилите, така и чешките братя са били алтруисти, които поставяли общочовешкото добруване пред интересите на собствения си народ; те са били етични интернационалисти, - черта, присъща само на славянството". Богомилите не са били мирен елемент. Те са отивали във Франция, Англия, навсякъде са отивали. След откриването на Америка, те са отишли и там. Те са били много смели.
към текста >>

29. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

С това богатство, с този капитал детето е в сила да проправи своя път.
Без основа не може да се гради. Когато човек се ражда, той непременно трябва да има баща и майка. Бащата и майката трябва да бъдат умни и благородни. Разумността на бащата и благородството на майката съставят основа, върху която детето се развива. Няма по-голямо богатство за детето от тази основа. С това богатство, с този капитал детето е в сила да проправи своя път. Днес всички говорят за реалното, за видимото? Кое е реалното, за което всички се борят? – Хлябът. Той е предвиден и от самата природа още с раждането на човека. Природата задоволява нуждите на човека, не нуждите му за пари, за знания, за слава и почести; тя задоволява насъщната му нужда за хляб.
към текста >>

30. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А всеки човек, който е син божи, разполага с капитала на цялата слънчева система.
Те са дошли от друга система и разполагат с цялата земя. Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли. Праведните хора са богати. Те са синове божии. А всеки човек, който е син божи, разполага с капитала на цялата слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в бъдеще, в новата култура в културата на Светещите, светът ще се отоплява и осветлява от човешките сърца, в които Правдата ще обитава. От тия бъднини сега Христос изпраща вест – Христос на Любовта, на Любовта изявена в Правдата, която просветва в онези, които го любят.
към текста >>

31. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

След капиталния труд на Мадаус върху ирисовата диагноза , оставаше открит въпросът за ирисовата диагноза у животните, т.е.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Ирисова диагноза при животните В спис. „Ветеринарна клиника", год.І, книга 10, издавано от професори в нашия ветеринарен медицински факултет, се говори за новия труд на Фридрих Вагнер: „Студии върху цвета на ириса и възможността за една очна диагноза при кучето," Мюнхен, 1932. След капиталния труд на Мадаус върху ирисовата диагноза , оставаше открит въпросът за ирисовата диагноза у животните, т.е. дали е възможно да се установяват болестите и на животните по техния ирис. Вагнер с горния си труд, който представлява негова дисертация, отговаря положително на този въпрос. Той констатирал, че болезнените промени в тялото на животното се изразяват в ириса във вид на различно оцветени точици, малки или по-големи, петна с различна форма, линии или гънки, различно разположени, изменения в форма на кукички, изчезване на нормалната лъчева структура на ириса и пр. Това изследване на Вагнер е важно от една страна, защото потвърждава за излишен път правата насока на ирисовата диагноза при човека, и от друга - отваря нови хоризонти и на ветеринарната медицина при диагноза на болестите и за тяхното лекуване. Нашите медици и метапсихологията Със своите нови открития науката все повече потвърждава окултните истини: за по-дълбоките сили в човешкото естество, за безграничните способности, които човек може да прояви, когато събуди тези сили в себе си.
към текста >>

32. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата природа.
Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек. Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви.
към текста >>

33. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Главата ще ни покаже капитала - духовен и физически, който е вложен в човека.
Много хиролози работят да установят връзката между различните болести и знаците по ръцете. Образува се вече медицинска хирология, която все повече и повече спомага на някои за вярна и точна диагноза. Има много още да се изследва, има много още да се желае в тази област, много неща да се коригират, други да се изхвърлят. Сега, преди да започнем изложението на нашия курс по хирология, нека споменем следната важна забележка, която никога не трябва да изпускаме из пред вид при нашите изводи и заключения, когато стане случай да изследваме ръцете на някое лице. Ръката е израз на човешката воля. Главата ще ни покаже капитала - духовен и физически, който е вложен в човека. Лицето ще ни осведоми за капитала, поставен в обръщение, а ръцете - за всички придобивки, печалби и загуби на този капитал. Това е правило, дадено от най-големия авторитет по тази наука. Това значи, че когато някога някои наши изучавания или заключения не излязат верни, значи, че не са се взели под внимание сведенията, които дават главата и лицето. Тук някой може да забележи, че имаме противоречие. Нека хубаво да се изясним!
към текста >>

Лицето ще ни осведоми за капитала, поставен в обръщение, а ръцете - за всички придобивки, печалби и загуби на този капитал.
Образува се вече медицинска хирология, която все повече и повече спомага на някои за вярна и точна диагноза. Има много още да се изследва, има много още да се желае в тази област, много неща да се коригират, други да се изхвърлят. Сега, преди да започнем изложението на нашия курс по хирология, нека споменем следната важна забележка, която никога не трябва да изпускаме из пред вид при нашите изводи и заключения, когато стане случай да изследваме ръцете на някое лице. Ръката е израз на човешката воля. Главата ще ни покаже капитала - духовен и физически, който е вложен в човека. Лицето ще ни осведоми за капитала, поставен в обръщение, а ръцете - за всички придобивки, печалби и загуби на този капитал. Това е правило, дадено от най-големия авторитет по тази наука. Това значи, че когато някога някои наши изучавания или заключения не излязат верни, значи, че не са се взели под внимание сведенията, които дават главата и лицето. Тук някой може да забележи, че имаме противоречие. Нека хубаво да се изясним! Представете си един човек с линия, която показва дългоденствието или продължителността на живота, за която ще говорим по-късно, скъсана към 40 год.
към текста >>

34. НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Негови ученици разработиха в подробности идеите му и издадоха капитални съчинения върху неговото учение.
При него има съчетание на силно отдалечени уши с красиво, добро чело и хубаво развита горна част на главата, При такива случаи силно отдалечените от главата уши показват един смел реформатор, който с голяма енергия въвежда промени, подобрения и новости в съществуващите условия. Форд е наклонен и към интензивна духовна работа. Той е търсил нови пътища за труда и е действувал по научни принципи. Силно отдалечените му уши говорят за голяма наклонност към дейност, за голяма работоспособност. * * * Делото на Карл Хутер (1861— 1912 г.) внесе доста интересни новости в психофизиогномиката. Негови ученици разработиха в подробности идеите му и издадоха капитални съчинения върху неговото учение. Като най-добро уводно съчинение за изучаване на неговите идеи се смята книгата: "Основи на човекопознанието" от Амандус Купфер в три тома, богато илюстровани. Първият том разглежда елементарните принципи на човекопознанието и практичните и морални резултати от приложението на тази наука в живота. Вторият том разглежда носа, устата, брадата и пр. Третият том представлява новата френология на Карл Хутер и разглежда челото и черепа. Този том е за по-напреднали.
към текста >>

35. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това злато е основният капитал на бъдещата култура.
Така е било от памтивека, така е и сега. Но както от памтивека краят на неговото развихряне е бил изтощение, смърт, глад и мор, така ще бъде и сега. Можем ли да си правим илюзии, че ще изменим същината на един велик космичен принцип, и че ще превърнем, без великата алхимия на втория принцип, желязото на първия в чисто злато? Ала отрадно е това, че в човечеството днес се образува едно ядро от хора, в които този дълбок алхимичен процес се извършва. Като в атанора на древните алхимици, в преходното им естество се вече образува, всред велики страдания, златото на мъдростта. Това злато е основният капитал на бъдещата култура. А сега, борбата още продължава. Докога ще трае тя? Тя ще трае дотогава, докогато вторият принцип, принципът на Христа вземе надмощие и организира не напълно организираните още мозъци и сърца на човеците. Стремежът на Христа е да вземе надмощие над всички съзнания, над всички монади, над всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Само тогава човечеството ще мине целокупно от преходното към непреходното, от смъртния към вечния живот.
към текста >>

36. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Вложеният капитал във всичките тези големи изучвания, открития, практически резултати, остана един и същ.
Природонаучният емпиричен свят е един символичен свят от образи на непосредствено живо действуващите иде и". „Пътят към истинското познание, към мъдростта е бил от време и ще бъде винаги в бъдеще само един: жива религия. По този начин всичко от само себе си дири пътя към метафизиката. Всичко, което казваме и мислим - ние всички, дирим в основата му - религия, доколкото ние мислим истината и пламенно искаме". „Науката на 19 век е имала за цел да установи външния ред на световната картина; да установи механизма на външните сбития; по-добре казано: да нахвърли един светоглед въз основа на механизма. Вложеният капитал във всичките тези големи изучвания, открития, практически резултати, остана един и същ. Напротив, ние имаме всичките тези големи постижения за да станем многократно по-бедни душевно. И днес ние наново питаме: Що е истина? - Това самосъзнание води винаги назад към първоизвора, към религията. Там оживява наново Аз-а, човекът, единството. Вътрешно изживяното единство е във вяра.
към текста >>

Само един метафизичен смисъл на науката е в състояние да й възвърне загубената душа и да оползотвори вложените за нейни цели капитали - човешки средства, неуморен труд и хиляди други жертви и животи.
Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. Той е вечен, той тика развитието към една цел. В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен . Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл. Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се убедим, че няма никакъв смисъл. Само един метафизичен смисъл на науката е в състояние да й възвърне загубената душа и да оползотвори вложените за нейни цели капитали - човешки средства, неуморен труд и хиляди други жертви и животи. --------------------------- [1] вж. Сп. Житно Зърно, год. IX. кн. 1.
към текста >>

37. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо, задачата на човека е да пази капитала на своята сила, да пази чистотата и равновесието на своите чувства, да пази чистотата и светлината на своята мисъл.
И всеки човек, който е продал своите божествени идеи, с които е роден, зарад временни, човешки идеи, е изгубил своето „първородство" - изгубил е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могат да се организират неговият ум, сърце и воля. Той е изгубил, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своите чувства и светлината на своята мисъл. А това са свещени, божествени идеи, които човек нивга не трябва да напуша. Да бъде здрав и силен, да чувствува правилно и да мисли право - ето основното, към което човек трябва да се стреми Защото здравето е нещо божествено, мисълта, която прониква в ума на човека е нещо божествено, чувствата, които проникват в сърцата на хората са нещо божествено, силата, с която хората разполагат в дадения момент е нещо божествено. Оня неправилен начин, по който човек използува своите сили, чувства и мисли - това е човешката страна на нещата. Ето защо, задачата на човека е да пази капитала на своята сила, да пази чистотата и равновесието на своите чувства, да пази чистотата и светлината на своята мисъл. Следователно, всички хора днес и най-вече ония, които са призвани да бъдат обществени строители, трябва да имат ясно различаване за онова, което е божествено, първично в живота и онзи идеи, които отпосле са влезли, за да изпълнят една временна задача. Всички неуспехи, всички страдания и. бедствия - и лични и колективни - се дължат на онова раздвоение у хората между божественото,което винаги е истински актуално и човешкото, което често е обременено с недъзите на миналото. Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване. Те трябва да имат пред вид не частните възгледи и интереси на отделни обществени групировки, не формални изисквания на отделни институции, които искат да запазят по външен път своя авторитет и обществено положение.
към текста >>

38. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм.
ЧЕТИРИТЕ УЧЕНИЯ От памтивека в човешките общества са съществували четири вида учения, всяко от които се отличава със свое разбиране за света и човека, за отношенията на хората едни към други, за обществен строй и държавен ред. За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред.
към текста >>

Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм.
Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни. Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма.
към текста >>

В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм.
Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни. Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм.
към текста >>

И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни.
Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни. Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсате - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви.
към текста >>

Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир!
Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни. Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсате - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието и властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформирате енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма.
към текста >>

Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията.
Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни. Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсате - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието и властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформирате енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма. Нима антирелигиозният социализъм можа да се освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна" в тази смисъл на думата.
към текста >>

Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм.
В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни. Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсате - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието и властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформирате енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма. Нима антирелигиозният социализъм можа да се освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна" в тази смисъл на думата. Религиозният, или по-скоро клерикален фашизъм, съзнателно засили обредния, церемониален и догматичен елемент.
към текста >>

Ние имаме за цел само да фиксираме четирите кардинални точки от този кръг на превръщанията и ги нарекохме, за да бъдем по-конкретни и по-разбрани, с имена взети от социалната сфера, клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм.
Нима антирелигиозният социализъм можа да се освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна" в тази смисъл на думата. Религиозният, или по-скоро клерикален фашизъм, съзнателно засили обредния, церемониален и догматичен елемент. Знайно е с какво религиозно обаяние се обгражда - чрез непрекъснати внушения - личността на „водача" в страните, дето е установена диктатура. Ние няма да се спираме на оня сложен процес на трансформиране на религиозната и политическа енергия в разните епохи и при разните режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, в които тя се излива в разните сфери на живота. Ние имаме за цел само да фиксираме четирите кардинални точки от този кръг на превръщанията и ги нарекохме, за да бъдем по-конкретни и по-разбрани, с имена взети от социалната сфера, клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Те, обаче, не са само четири социални явления, те не са само четири идеологии, четири религии, четири школи, през които е минало човечеството. Те са и четири общи психологични форми, които действувате в съзнанието на отделния човек. Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист". И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот. Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили.
към текста >>

Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист".
Знайно е с какво религиозно обаяние се обгражда - чрез непрекъснати внушения - личността на „водача" в страните, дето е установена диктатура. Ние няма да се спираме на оня сложен процес на трансформиране на религиозната и политическа енергия в разните епохи и при разните режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, в които тя се излива в разните сфери на живота. Ние имаме за цел само да фиксираме четирите кардинални точки от този кръг на превръщанията и ги нарекохме, за да бъдем по-конкретни и по-разбрани, с имена взети от социалната сфера, клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Те, обаче, не са само четири социални явления, те не са само четири идеологии, четири религии, четири школи, през които е минало човечеството. Те са и четири общи психологични форми, които действувате в съзнанието на отделния човек. Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист". И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот. Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили. Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата. Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството.
към текста >>

Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата.
Те, обаче, не са само четири социални явления, те не са само четири идеологии, четири религии, четири школи, през които е минало човечеството. Те са и четири общи психологични форми, които действувате в съзнанието на отделния човек. Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист". И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот. Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили. Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата. Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля.
към текста >>

Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата.
Те са и четири общи психологични форми, които действувате в съзнанието на отделния човек. Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист". И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот. Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили. Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата. Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата.
към текста >>

Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист.
Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота.
към текста >>

Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата.
Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата.
към текста >>

39. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ако направим преглед, какво именно дава човек и какво дава природата при създаване условията за проявата на живота, ще видим, че природата е създала всичко, а човек проявява дейност с чужди капитали.
Други пък той намира като дадено, към което той трябва да приложи и своите усилия и умение, за да ги направи годни за ползуване. Например задоволяването на неговия глад е в съотношение с растителното и животинското царство, където не всичко му се дава в готово състояние. Също така и в царството на минералните богатства той прониква с копача в ръка и с упорит труд. И дори след като извади рудите, той трябва дълго да ги преработва. Личи си, че природата иска да го тласне към дейност. Ако направим преглед, какво именно дава човек и какво дава природата при създаване условията за проявата на живота, ще видим, че природата е създала всичко, а човек проявява дейност с чужди капитали. И тая своя дейност той счита за нещо много важно и съществено. И затова той се счита за абсолютен господар на всичко, без да признава никакво участие и права на природата за тяхното придобиване. Както зародишът в яйцето намира необходимата храна за поддържане на живота съвсем наблизо и в подходящо състояние, тъй и човек е намерил условията вече предварително подготвени и то с умение и майчинска грижа. Въпреки това, обаче, днес почти всички се плашат пред грижите за утрешния ден. Защо? Защото хората са в разрез със законите на разумната природа.
към текста >>

40. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той е чешки ботаник и е известен добре всред българските учени със своя капитален труд върху българската флора!
Тая статия е интересна в това отношение, че той не само се интересува от метапсихичните явления, но едновременно е и биолог. Той в тая статия разглежда и отношението на метапсихичните явления към витализма. От тая статия се вижда, как биологията постепенно навлиза в една по-дълбока област - областта на духовното. Професор Веленовски и спиритуализмът. Освен своя грамаден труд, в който той застава на гледището на спиритуализма, той е написал и статия за „Дематериализацията". Той е чешки ботаник и е известен добре всред българските учени със своя капитален труд върху българската флора! Голямото благо, беседи от Учителя, 12 серия, том III, София, 1936, стр. 207. Цена 30 лева. Доставя се от Стоян Русев, улица ,,Опълченска", № 64, София. Този том съдържа 12 беседи: Голямо благо. Другата събота.
към текста >>

41. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От друга страна, не само това, което човек притежава, не само дарбите, които има, но и трудът, самата работа, която човек върши, е един вид негов капитал.
И той туря всичко това на разположение на Цялото, поднася ги като любовен дар пред олтара на Безграничния. Този вид дейност е път към свобода! Така човек достига до своята свобода. Той вече е дошъл до своето вътрешно освобождение! Той е от свободните! От друга страна, не само това, което човек притежава, не само дарбите, които има, но и трудът, самата работа, която човек върши, е един вид негов капитал. И този труд, както и плодът от него, той туря на разположение на Великото Разумно Начало, в служба на Цялото! Този е пътят за осмисляне на живота. Така от слуга той става син! Слугата, който работи в един чифлик, съзнава, че това, което има в чифлика, не е негово. Той получава за своята работа въздаяние, което употребява за своите лични интереси.
към текста >>

42. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр.
Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности. Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като съдии, като големи държавни сановници. Най-богато одарените измежду тях са финансови или стопанско-политически гении. Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитер. Днес в тази сфера, поради настъпилите крайности и аномални в нея, стана известен пробив, развиха се известни борби, които се изразяват в едно стълкновение между "капитала и труда", вследствие на което Юпитеровият строй преживява криза.
към текста >>

Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитер.
Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности. Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като съдии, като големи държавни сановници. Най-богато одарените измежду тях са финансови или стопанско-политически гении. Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитер. Днес в тази сфера, поради настъпилите крайности и аномални в нея, стана известен пробив, развиха се известни борби, които се изразяват в едно стълкновение между "капитала и труда", вследствие на което Юпитеровият строй преживява криза. Ала това е признак, че настъпва едно разширение в общочовешкото съзнание, от самосъзнателното, на което най-висок израз се явява Юпитер, към свръхсъзнателното. От затворените, макар и добре организирани системи, човечеството ще премине към единението, в което ще има не затворени системи, а свободни колективни движения. Г.
към текста >>

Днес в тази сфера, поради настъпилите крайности и аномални в нея, стана известен пробив, развиха се известни борби, които се изразяват в едно стълкновение между "капитала и труда", вследствие на което Юпитеровият строй преживява криза.
Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности. Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като съдии, като големи държавни сановници. Най-богато одарените измежду тях са финансови или стопанско-политически гении. Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитер. Днес в тази сфера, поради настъпилите крайности и аномални в нея, стана известен пробив, развиха се известни борби, които се изразяват в едно стълкновение между "капитала и труда", вследствие на което Юпитеровият строй преживява криза. Ала това е признак, че настъпва едно разширение в общочовешкото съзнание, от самосъзнателното, на което най-висок израз се явява Юпитер, към свръхсъзнателното. От затворените, макар и добре организирани системи, човечеството ще премине към единението, в което ще има не затворени системи, а свободни колективни движения. Г.
към текста >>

43. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ето ви един значителен капитал, който може вече да се използува за обща работа.
да отделя всеки ден по един лев, в края на годината той ще събере 365 лева. Ще ги събере неусетно, непринудено. Хората всеки ден харчат сума пари за вестници, за разни удоволствия и дреболии, без дори да съзнават това. Следователно, няма да им коства нищо ако съзнателно отделят ежедневно по един лев за общи цели. Ако допуснем, за да боравим с конкретни цифри, че такова едно общество се състои от 100 души, те ще разполагат в края на годината с една сума от 36,500 лева. Ето ви един значителен капитал, който може вече да се използува за обща работа. Така че, вместо да се очаква от случайни подписки, от някак външно шокиращите със своята принудителност членски вноски; вместо да се разчита на благотворителността на богати членове от обществото, ще се разчита на малката, но съзнателна жертва, на единия лев, отделян от всички членове на това общество всеки ден. Един лев – това е в случая най-малката величина: "един кодрант". Него може да отделя и най-бедният, сиреч всеки, който с честен труд си изкарва прехраната и разполага с един екзистенц-минимум. За мнозина по-заможни този 1 лев, този "кодрант" може да бъде 10, 100 лева, а може да приема променливи стойности всеки ден. Туй е въпрос на свобода, на вътрешна готовност за жертва.
към текста >>

44. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И работата на Пампоров представя сбито, съкратено изложение на основните идеи на този капитален труд на автора.
Книгоиздателство "Братство" – Севлиево. Страници 170. Цена 25 лева. В студията, която предшествува изложението, Пампоров излага кратък животопис на автора, дава обща характеристика на личността и философията му, отзиви за неговия важен труд "Отче наш" и излага връзката между полския месианизъм и мисията на славянството. Самото съчинение "Отче наш" е от 4 големи тома. И работата на Пампоров представя сбито, съкратено изложение на основните идеи на този капитален труд на автора. Цейшковски е вярвал, че сам Бог му е открил тайната на "Отче наш". Тая книга представя ценен внос в нашата книжнина и ще улесни както разбирането на оня мистичен дух, който работи в душата на Полша, тъй и духът на днешната епоха и дълбоките сили, които работят в нея. Книгата "Отче наш" хвърля светлина върху проблемите на съвременната култура и посочва методи за тяхното разрешение с помощта на вечните истини, скрити в Господнята молитва. Тоя труд ще допринесе за осъзнаването на днешния човек и за намирането на истинския път към нов живот. "Зазоряване" — Когато ние живите станем, от Любомили.
към текста >>

45. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Капиталите му бяxa се увеличавали, когато беше буден и когато спеше, секундникът отмерваше неговите печалби.
Влизаха и излизаха постоянно хора, върволица се точеше непрекъснато. Всички искаха да му отдадат последна почит. Не бяха малко ония, които го познаваха. Почти целият град се беше стекъл, а мнозина, може би, бяха дошли да видят къщата му, потънала в разкош и блясък. Бен Елиезер Сафра бше най-богатият човек в града. Капиталите му бяxa се увеличавали, когато беше буден и когато спеше, секундникът отмерваше неговите печалби. Такова богатство няма край Но, уви, животът имаше край и за него, както и за всички. Смъртта не прави разлика. Когато дните се свършат, тя идва, студена и неумолима. Тя взима еднакво душата на тоя, който обитава в палати, и на оня, който живее в колиба. Бен Сафра живя малко – 50 години, но живя охолно и богато от люлката до смъртния одър.
към текста >>

46. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Адвокати, нотариуси, посредници от всякакъв род, също попадат до голяма степен в същата сфера, или, както и горепоменатите, в онова сечение на Юпитерово-меркуриевата сфера, в което се разви така нареченият от съвременните социолози капиталистически строй.
с това е символизирана една от основните функции на меркуриевата сфера: разпространението. Меркурий – планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на човека, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства. Навсякъде, където има разпространяване и обмена чрез слово и писмо, било на резултатите от научната, литературна и философска мисъл, било на произведенията на материалния труд, прониква влиянието на меркуриевата сфера. Училища, университети, научни институти, библиотеки, читалища, дето се предава и разпространява светлината на знанието – всичко това са центрове на разпространение на разнородните вълни, които циркулират в меркуриевата сфера. Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни, комисионери, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати – юристконсулти, са силно проникнати от меркуриерата сфера, към която гореизброените служби принадлежат. Адвокати, нотариуси, посредници от всякакъв род, също попадат до голяма степен в същата сфера, или, както и горепоменатите, в онова сечение на Юпитерово-меркуриевата сфера, в което се разви така нареченият от съвременните социолози капиталистически строй. Издатели, печатари, книжари – сътрудници в разпространяване на словото – принадлежат също така към меркуриевата сфера. Ала еднаот най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурий, изразявайки негли най-типичната му функция – разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът. респ. журналистите, така силно белязани от Меркурий, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог.
към текста >>

Западноевропейската култура, както изтъкнах това в "Сферата на Юпитер", с нейните големи демокрации, в които се шири капитализъм, икономически либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитер – планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия в областта на икономиката той символизира капиталът.
Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй, възникна и се разви в едно специфично сечение на юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция – зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сир. допълващи се една друга сили. Така на Меркурий в знака Близнаци противоположен и допълнителен се явява Юпитер в знака Стрелец, а на Меркурий в Дева – Юпитер в Риби. Тази интимна връзка между Юпитер и Меркурий е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурий като посланик на бащата на боговете – Юпитер. Западноевропейската култура, както изтъкнах това в "Сферата на Юпитер", с нейните големи демокрации, в които се шири капитализъм, икономически либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитер – планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия в областта на икономиката той символизира капиталът. Рожба на така нареченото "трето съсловие" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха. Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение. И затова образованието, сиреч добиването на знания, на наука, става такъв характерен белег на така нареченото буржоазно общество.
към текста >>

Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение.
Тази интимна връзка между Юпитер и Меркурий е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурий като посланик на бащата на боговете – Юпитер. Западноевропейската култура, както изтъкнах това в "Сферата на Юпитер", с нейните големи демокрации, в които се шири капитализъм, икономически либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитер – планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия в областта на икономиката той символизира капиталът. Рожба на така нареченото "трето съсловие" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха. Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение. И затова образованието, сиреч добиването на знания, на наука, става такъв характерен белег на така нареченото буржоазно общество. Образованието създава така наречената "интелигенция" – меркуриев цвят на юпитерова почва, един своего рода "аристократичен елит" на третото съсловие. Разбира се, това не е аристокрация на меча, а на "цилиндъра и бастуна". Вземам тези две думи като характерни символи. При това не произволно, а като се основавам на един смешен, може би, обичай в Полша, според който всеки младеж, издържал матура, има право да носи цилиндър и бастун.
към текста >>

" Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице.
При това не произволно, а като се основавам на един смешен, може би, обичай в Полша, според който всеки младеж, издържал матура, има право да носи цилиндър и бастун. "Матурата, казва Тадеуш Желенски Бой в статията си "Социология на зрелостния изпит" , даваше право на юношата да носи цилиндър, а особено бастун. Обикновено някоя леля или вуйчо подаряваше на младия матурист бастун и цилиндър, който той гордо вземаше в ръка и слагаше на глава. Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър. Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч? " Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице. Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислите, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици. Не ще и дума, че юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западноевропейската материалистична култура, е само едно "сечение" – то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери. в тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно разпределение на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини.
към текста >>

Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислите, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства.
"Матурата, казва Тадеуш Желенски Бой в статията си "Социология на зрелостния изпит" , даваше право на юношата да носи цилиндър, а особено бастун. Обикновено някоя леля или вуйчо подаряваше на младия матурист бастун и цилиндър, който той гордо вземаше в ръка и слагаше на глава. Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър. Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч? " Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице. Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислите, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици. Не ще и дума, че юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западноевропейската материалистична култура, е само едно "сечение" – то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери. в тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно разпределение на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини. Възможни са и други сечения на двете сфери.
към текста >>

47. ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Злото ще вдигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе свои банки и кантори.
Дойде ли това време, за лошите хора няма да има условия за живот. Един след други те ще измрат, и земята ще се освободи от тях. Новите условия, които идат, не търпят злото. Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще вдигне своите завеси и ще отиде на друго място. Злото ще вдигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе свои банки и кантори. Как ще познаете идването на новата епоха? – Както познавате изгряването на слънцето. Трябва ли да се доказва на човека, че след пукването на зората настъпва изгрева на слънцето? Когато зората на новия живот започне да се сипва, слънцето е на път да изгрее. В Писанието е казано, че когато тази епоха настане на земята, слънцето ще потъмнее, а луната ще изгуби своята светлина.
към текста >>

48. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото.
За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света. Новото иде от другаде.
към текста >>

49. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Днес е на мода да се говори, че капиталът е двигател в живота, че стопанските, икономическите условия са причина за преобразяването на света, че петролът, напредъкът на техниката са двигатели в социалния живот и пр.
"Аз" и "ти" обособяват цялата човешка личност в себе си като едно взаимно допълнение — ум-сърце. Затова виждаме и външно в живота, "аз", мъжът, умът, дири "ти", жената, сърцето като част допълваща човешката личност. В тътен смисъл понятието "аз-ти" взима в живота чистото отношение мъж-жена. Може смело да се каже, че целият живот на хората днес, па и в миналото се е движил все под знака на това отношение "аз-ти" - мъж-жена. Целият обществен строй, в края на краищата се свежда към това отношение. Днес е на мода да се говори, че капиталът е двигател в живота, че стопанските, икономическите условия са причина за преобразяването на света, че петролът, напредъкът на техниката са двигатели в социалния живот и пр. и пр. Ала в глъбината на всичко лежи това отношение "аз-ти" – мъж-жена. Те са. взаимните двигатели на всичко в живота. Те, обаче, не са всичко, не са цялото битие.
към текста >>

50. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

От тази сянка правят хората капитал.
Светът ще прогърми. Но има една жива наука за числата, за тяхното значение, за живите сили – природни и обществени свързани с тях, ала тя е достояние за твърде малко хора по земята. Не е станала тази наука още живот за масите. Твърде рано е още. Затова по земната шир скита една сянка от това живо знание. От тази сянка правят хората капитал. По вестници, по списания излизат статии и съобщения на известни и неизвестни личности – ясновидци, пророци, астролози, психометри и пр., па и обикновени хора. Те пишат ревностно всяка година за събитията, които има да стават, за благополучията или нещастията, които има да постигнат някои страни, дадени видни личности – глави на народите и т.п. Ако човек проследи внимателно, дали предсказанията ще се сбъднат, ще види, че рядко ще се случи нещо, което да напомни на предсказаното. Има измежду тия пророци някои, които долавят нещо, ала болшинството гадаят нахалос – както казва народът, за този що духа. Всеки ще си спомни, как в началото на миналата година почти всички пророци и астролози по широкия свят предричаха една мирна година, в която светът, в лицето на своите държавници, щяха да проявят по-голяма любов и проблемите на света биха се разгледали с по-голяма хуманност.
към текста >>

51. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

У него – долната част на ушите сведочеха за това – капиталът на живота бе крайно малък, оскъден.
Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл. Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост – той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него – долната част на ушите сведочеха за това – капиталът на живота бе крайно малък, оскъден. По своя органически вид той бе единствен-човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него. Походката му бе отмерена, лека, аристократична. Той гледаше винаги отпред си и никога в страна. Ето това са в кратце неговите характерни, отличаващи се веднага физически черти.
към текста >>

52. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло.
Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр.
към текста >>

53. СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва.
Настоящето време, в което живее човечеството, е изключително и преходно. Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите. Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция. Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика. Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва. Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия. Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията. Така самоопределени националните държави, по пътя на свободата, ще бъдат добре подготвени да разрешат един важен въпрос, който е в по-висока гама. – Малките държавни единици поотделно винаги са били принасяни в жертва на големите империи, които разполагат с материалната сила. Тези два големи въпроса – първият от социален характер и вторият от междудържавен, щом се разрешат правилно, ще се открият вратите за стопанско, социално и културно сътрудничество между народите или по конкретно казано, ще настъпи ерата на братството между народите.
към текста >>

Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията.
Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция. Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика. Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва. Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия. Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията. Така самоопределени националните държави, по пътя на свободата, ще бъдат добре подготвени да разрешат един важен въпрос, който е в по-висока гама. – Малките държавни единици поотделно винаги са били принасяни в жертва на големите империи, които разполагат с материалната сила. Тези два големи въпроса – първият от социален характер и вторият от междудържавен, щом се разрешат правилно, ще се открият вратите за стопанско, социално и културно сътрудничество между народите или по конкретно казано, ще настъпи ерата на братството между народите.
към текста >>

54. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти.
Знае се, че биологията в последно време все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. Аз не искам да твърдя, казва Дри, че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче, всички разумни биолози вече не се задоволяват с механическото обяснение на живота, макаръ и да се бавят още да проникнат в тая област, която е отвъд границата на механичното. в новата книга, която напоследък излезе под редакцията на Дриш и Волферек: „Проблемата на живота"[3] са поместени ред статии от видни биолози. от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа.
към текста >>

55. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта е капитал, който никога не се губи.
За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8). Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3). Любовта събужда Любов. Тя е единствената сила, която никога не губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае. Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека.
към текста >>

Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите.
Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2.
към текста >>

56. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използува огромната литература, дадена от Учителя.
Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО Повече от 45 години Учителят работи в България и през това време е извършил колосална работа. Ако разгледаме само това, което е напечатано от него, ще видим, че това са повече от 100 тома беседи, лекции и пр. И колко томове има още готови за печат! Това е грамаден материал за проучване — богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на живота, като почнем от най-материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа. Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно — по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването на природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използува огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране на нашето истинско место в нея и на задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля Учителят върху принципите на дишането[1]. Днес върху дишането има грамадна литература. Науката за дишането е станала много популярна в днешната епоха. Въз основа на по-големите познания на човешката анатомия и физиология през последните няколко века, науката за дишането се издигна до подобаващата висота.
към текста >>

57. ДВЕ ФОРМИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Фьохтинг разглежда в своето капитално съчинение върху експерименталната анатомия и физиология вътрешните промени на тъканите при подобни опити.
Пълно изправяне на този клон в отвесно положение не става, но все става изправяне до известна степен. Това отдавна е познато, но за нас е важно да знаем, каква промяна става в тъканите. Нека вземем за пример дървесните влакна и снопчета. При нормално главно стебло те вървят отвесно нагоре и една малка част от тях, като дойде до мястото на един клон, се отклонява и отива в клона (фигурата А). А ето какво става при отрязването на горния край: Отвесните дървесни влакна и снопчета като дойдат до най-горния клон, се изкривяват, за да навлязат в него, понеже той замества главния стъблен край (фигурата В). Фьохтинг разглежда в своето капитално съчинение върху експерименталната анатомия и физиология вътрешните промени на тъканите при подобни опити. В този случай се питаме: Може ли да се отдаде това на механичен процес? Тогава кои физикохимични сили, кои механични причини са накарали тия дървесни влакна и снопчета да направят такова отклонение на страни и да навлязат в страничния клон, който замества главния стъблен край. Очевидно е, че тук имаме един разумен принцип, който действува, защото и в такива случаи, когато стане повреда, която не става обикновено в естествения живот на растението, последното винаги реагира разумно и целесъобразно. Опит с пеперудоцветни растения Зелени в 1905 г. направил следния опит с пеперудоцветни: Отстранил в сложните листа някои от листенцата; тогава останалите листенца на сложния лист така се разместили, че се възстановила нормалната форма на сложния лист.
към текста >>

58. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА „Лицето на човека представлява онази част от вложения в нас божествен капитал, която ние сме могли да вложим в обръщение".
Д-р Ил. Стр. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА „Лицето на човека представлява онази част от вложения в нас божествен капитал, която ние сме могли да вложим в обръщение". Учителят Въпреки видимата еднаквост на биологичните закони, при които се изгражда тялото на човека, у всекиго ние виждаме конструктивно разнообразие. Фигурата на вейки човек е свойствено различна от тези на останалите хора. Даже и при близнаците, които поразяват понякога с приликата си, ние намираме разлика, както в градежа на тялото, така и във физиологичните му отправления. Особено различни едни от други са лицата на хората. Когато се вглеждаме в тълпата, за да търсим наш познат, търсим да видим лицето му.
към текста >>

59. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Разговор с Учителя Всички трябва да станат наследници на Царството Божие, да придобият нещо, което да им служи като капитал, който да влагат в обръщение.
Вярно е, че съвременните хора знаят много неща, но прилагат ли това, което знаят? Много хора са слушали видни музиканти, възхищавали се от тях, но ако ги накарат да свирят, не могат. Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал. Разговор с Учителя Всички трябва да станат наследници на Царството Божие, да придобият нещо, което да им служи като капитал, който да влагат в обръщение. Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си. Той сам вярва вече в това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вярва на думите си. Някой минава за голям метеоролог, но не може да предскаже времето. Днес не може да предскаже, утре не може.
към текста >>

Работете с вяра върху сърцето и ума си, за да разчитате на капиталите, които се крият в тях.
Като спазвате законите на разумната природа, това не значи, че изведнъж ще станете светии. Светийството се постига с течение на стотици години съзнателен живот. Няма да усетите, как ще станете светии. Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светии. Като обработвате и развивате сърцето си, вие се готвите за светии; като развивате ума си, готвите се за гении. Работете с вяра върху сърцето и ума си, за да разчитате на капиталите, които се крият в тях. Често хората говорят за миналото си, съжаляват за изгубените условия. Говорете за настоящето,а не за това, че някога сте били богати, здрави, учени,силни. Ако днес сте бедни,болни, невежи и слаби, защо не говорите за придобиване на богатство, здраве, знание и сила? - Какво трябва да прави бедният? - Да работи, за да придобие богатство.
към текста >>

60. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Хората ни търсят заради капитала, който имаме.
То не е църква, не е секта. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Който завърши своето развитие, ще влезе в това всемирно Братство. Добрите хора по вътрешен начин са свързани с Бялото Братство. Добрият, каквото и да придобие, внася го в Бялото Братство. Хората ни търсят заради капитала, който имаме. Има хора, които са обикаляли двоpoвeтe на Бялото Братство, но не са проникнали в неговото светилище. Какво може да знае един студент, който не е слушал нито един професор? Някои .казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минал изпитите, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи посвещение навсякъде - и в Индия, и тук.
към текста >>

61. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. - А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци... През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева. Заминал си на 22 октомври 1952 г.
към текста >>

62. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той нямаше капитал.
Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб. Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб. Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки. В неговата малка стая на неговата трапеза всякога имаше двама, трима и повече приятели, които сърдечно и с любов угощаваше и споделяше своята скромна трапеза. Името Боян Боев се носеше из Изгрева с любов и радост.
към текста >>

63. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия.
Денят е 1 януари 1963 г. Сред освободените са и Борис Николов и Жечо Панайотов. Борис Николов отново започва да организира своя живот. Външно е работник, а вътрешно - Служител! Той продължава да работи избрания занаят, и мнозина са онези, които са му благодарни за осигурения хляб, защото като майстор-бригадир, той не отказва правото на труд на никого. Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен. Веднъж, когато Борис Николов довършил работата в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай Борисе, знам, че ти си дъновист. Кажи ми, моля те, каква е разликата между учението, което Дънов проповядва, и християнството, което се изнася в православната църква. Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на владиката в православната църква. Ти как мислиш, владиката ще дойде ли ga mu направи банята?
към текста >>

64. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние нямаме капитали, толкова години ни държаха с вързани ръце.
Иде шестата раса! Иде Божественото в света! ” Своята вяра в реалното бъдеще на идеята за братство в света, Сава Калименов не изоставя никога. Възраждането на вестник “Братство" е за него нов етап в отстояването на тази идея. На журналиста Крум Табаков, той казва, малко преди да си замине: “Сега вестникът е само семенце. Ние нямаме капитали, толкова години ни държаха с вързани ръце. Капитали нямаме и каквото можем ще правим, а то ще расте. Виж какво, има един закон за развитието на нещата. Първото нещо е да мислиш за него, да мислиш... Когато мислиш за него, все едно, че му даваш храна. А то фактически в какво се изразява тази мисъл? Постепенно прибавя към него нещо, нещо се прави и то расте.
към текста >>

Капитали нямаме и каквото можем ще правим, а то ще расте.
Иде Божественото в света! ” Своята вяра в реалното бъдеще на идеята за братство в света, Сава Калименов не изоставя никога. Възраждането на вестник “Братство" е за него нов етап в отстояването на тази идея. На журналиста Крум Табаков, той казва, малко преди да си замине: “Сега вестникът е само семенце. Ние нямаме капитали, толкова години ни държаха с вързани ръце. Капитали нямаме и каквото можем ще правим, а то ще расте. Виж какво, има един закон за развитието на нещата. Първото нещо е да мислиш за него, да мислиш... Когато мислиш за него, все едно, че му даваш храна. А то фактически в какво се изразява тази мисъл? Постепенно прибавя към него нещо, нещо се прави и то расте. Говоря ти от лична опитност - както съм живял, както съм разбирал и както съм почвал нещата.
към текста >>

65. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Вижда се, че съм дошъл с известен капитал.
- Да, брат! - Изяж това. Само който е гладувал може да оцени това. Това е за мене истинска братска любов. За такава любов винаги съм мечтал, още преди да се свържа с Братството. Вижда се, че съм дошъл с известен капитал. Брат Боян на сбогуване ми каза: „На добър час, Георги, твоят път е пътя на красотата. Търси Бога като висшата красота." Няма по-добра раздяла от тези думи. Когато ходих на Изгрева, на мене ми говореха против брат Борис. Това не ми харесваше. Аз знаех, че Борис дава от джоба си пари за делото, но не го казва.
към текста >>

66. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ще си замина от тоя свят с добър капитал в душата.
4 януари 1995 Доста се уморих умствено от последните две творби. Голяма част е работа с въображението, за да се реализира всичко без да се хвърлят материали и без да се правят опити. Ако е добре мислено и ако ръцете знаят да работят - всичко излиза добре. И излезе добре - с един дъх до края. Това за мене е голяма победа. Ще си замина от тоя свят с добър капитал в душата. 24 януари 1995 Мисля за друга творба. Тази творба ще се нарича „Как се излиза от тъмнината за да влезеш в света на светлината". Още е в главата ми - търся текста. Предлагат ми да представя една колекция от мои творби по случай годишнината на един поет. Ще използвам случая да предтавя за първи път нещо за публиката събрана отблизо и далеч.
към текста >>

67. Аида Куртева за себе си и за своите книги Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За нас е важно с какъв духовен капитал си оставяме тялото.
ред.) няма бъдеще! Ние работим без да държим сметка за средата. 16 май 1994 Страдайки от средата веднъж попитах Учителя защо ни кара да страдаме, а Той ми отговори в гърдите: - Мисли, че ние Учителите страдаме 1000 пъти повече от тебе! 18 юни 1994 Все ми казва вътрешният глас, че ще изпълня задачата си. Да имам вяра и със същия идеализъм да продължавам в същата посока. За нас е важно с какъв духовен капитал си оставяме тялото. С какъв вечен капитал си заминаваме в другия живот. Това е единствената ни собственост. 14 юни 1994 Хората не чувстват красотата в даването, а само искат да получават. Егоизмът им е разбит до крайност. Трудно е човек да си даде сам сметка, до каква степен е егоист.
към текста >>

С какъв вечен капитал си заминаваме в другия живот.
Ние работим без да държим сметка за средата. 16 май 1994 Страдайки от средата веднъж попитах Учителя защо ни кара да страдаме, а Той ми отговори в гърдите: - Мисли, че ние Учителите страдаме 1000 пъти повече от тебе! 18 юни 1994 Все ми казва вътрешният глас, че ще изпълня задачата си. Да имам вяра и със същия идеализъм да продължавам в същата посока. За нас е важно с какъв духовен капитал си оставяме тялото. С какъв вечен капитал си заминаваме в другия живот. Това е единствената ни собственост. 14 юни 1994 Хората не чувстват красотата в даването, а само искат да получават. Егоизмът им е разбит до крайност. Трудно е човек да си даде сам сметка, до каква степен е егоист. Самолюбието му не позволява да се срещне със себе си.
към текста >>

68. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Охраненото лице на капиталиста, по което се чете неутолимата жажда за все повече и повече богатства, казва: не!
— Щастлив ли е човека? Радостен ли е той? Насити ли се на удоволствия? — Цялата съвременна действителност казва: не! Зачестилите навсякъде самоубийства казват: не! Охраненото лице на капиталиста, по което се чете неутолимата жажда за все повече и повече богатства, казва: не! Изпитите очи на експлоатирания, в които се мяркат пламъчетата на злобата и жаждата за отмъщение, казват: не! Трескавата бързина, с която власт, сила и богатство имащите гледат да използват днешния ден, скритата тревога в душите им, страхът пред бъдещето, казват: не! Даже и в песнит, в увеселенията, в различните удоволствия и забавления ще намерите скрита дълбоко една неудовлетвореност, един постоянен духовен глад. И в смеха ще чуете да прозвучават нотките на болезненост и неискреност. И в усмивките ще намерите фалш. Защо?
към текста >>

69. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ .. Мислите ли че тези Христови думи са по-малко верни, по-малко категорични от вашите теории за „развоя на производствените форми и отношения“, за „капитали и принадени ценности?
И ти би могъл да прилепиш жадни устни и да пиеш до насита от извора на естествения живот!.. „Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? “ „Погледнете криновете в полето как растат: не се трудят нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен като един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, а утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? “ .. Мислите ли че тези Христови думи са по-малко верни, по-малко категорични от вашите теории за „развоя на производствените форми и отношения“, за „капитали и принадени ценности? " Мислите ли, че в тях не се съдържа много повече и много по-велика мъдрост, отколкото във вашия „закон за борба за съществуване"? Кой ви изгони из земния рай, където живеехте като птиците небесни и като криновете полски? И кой ще ви го пак възвърне? Не търсете вън от себе си! И едното, и другото можете да направите само вие.
към текста >>

70. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо, ясно е, че тия, които искат да създадат едно наистина ново общество, което да почива на основата на любовта, те трябва да търсят преди всичко хора, годни да го създадат, а не власт, имоти и капитали.
Там трябва да има само честни, свестни работници, които са се посветили да служат преди всичко на великата идея на общото, колективното. Основната идея на всеки един от тях трябва да бъде да дава, да служи на другите, а не да му служат. Ние знаем, че това е единствената база, върху която може да се реализира един нов живот между хората, и затова можем високо да заявим: братството в света ще се реализира първом от тези хора, които са надрасли личния, семеен, класов и национален егоизъм и които са готови във всяко време да дават повече, а да вземат по-малко, т. е. които намират своето щастие и радост в това, да работят за другите, за общото, без да държат сметка какво те дават и какво задържат лично за себе си. Само на тая основа, забележете, основа духовна, а не материална, — на основата на безграничната преданост на индивида към колектива и обратно, може да се изгради едно общество, в което насилието ще бъде изключено, в което ще царува любовта и ще има благоденствие за всички. Ето защо, ясно е, че тия, които искат да създадат едно наистина ново общество, което да почива на основата на любовта, те трябва да търсят преди всичко хора, годни да го създадат, а не власт, имоти и капитали. А тъй като такива хора, за сега, са сравнително малко, и като знаем че големите работи винаги започват с малко, то ясно става, че няма защо да мечтаем изведнъж да преобразуваме целия свет, цялото общество, а да започнем от малко, от себе си и групово да реализираме този нов живот. При такова начало, първите опити ще бъдат един жив пример, който ще зарази всички годни да го последват, те ще бъдат като един жив огън, който от само себе си се разпалва и по такъв начин новото общество ще се създаде бавно, естествено, свободно. Обаче, казаното до тука съвсем малко засяга общия мироглед на „бели братя“, по-право, то е само малка частичка от целокупността на техните идеи. Ще се опитам да изложа в общи черти всичко. Преди всичко знайте, че тия, които вие наричате „бели братя" са само ученици на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

71. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

КНИЖНИНА За „Секретната Доктрина" Няма, окултист, който да не знае грамадното значение на това капитално съчинение, дадено ни от основателката на Теософското общество — Елена Блаватска.
Нека се вслушаме в този глас, който говори във всяка душа: „Люби Истината и живота ти ще се обнови и осмисли" — И. С. Испански есперантист за Беседите. „Те са прекрасно четиво, еднакво полезно, както за тялото, така и за душата. Без съмнение, българският език е много богат, щом на него има такива хубави произведения". Педро Гарциа, Цеута, — Исп. Мароко. КНИЖНИНА За „Секретната Доктрина" Няма, окултист, който да не знае грамадното значение на това капитално съчинение, дадено ни от основателката на Теософското общество — Елена Блаватска. С него бидоха положени здраво основите на съвременната окултна наука, която от тогава насам се развива все повече и навлиза във всички области на живота „Секретната Доктрина" представлява един величествен синтез на окултното знание, което обгръща целокупния живот и го рисува тъй, както той се разкрива пред окото, за което няма преграда. Тя повдига пред нас завесата на скритото от обикновеното човешко око, и ни разкрива тайните на мирозданието и живота, дотолкова, доколкото човек може да ги схване. Нуждата да се издаде на български това огромно съчинение се чувства отдавна, но поради големите трудности, които това представлява, до сега не се е успяло. Ето защо, днес. когато виждаме, че се пристъпва към реализиране на тази отдавнашна мечта н българските окултисти, без разлика към кое общество те принадлежат, трябва всички, които съзнават важността на това, да подкрепят издаването на „Секретната Доктрина“ на български.
към текста >>

72. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, погледнете, — това нещо, взето само по себе си, не е никакъв икономически фактор, — нито капитал, нито производителна сила, нито способност за потребление или пък липса на пазари за пласиране на производството.
Ясно е, че без това „нещо" техния градеж е поставен на гнила основа. Как бихме могли най-добре да наречем това „нещо“? — То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н. и т. н. Както и да го наречем, все едно е, важното е че то липсва! И, погледнете, — това нещо, взето само по себе си, не е никакъв икономически фактор, — нито капитал, нито производителна сила, нито способност за потребление или пък липса на пазари за пласиране на производството. То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в хаос дейността на всичките икономически фактори. Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в хаос от нея ... * Страданията на хората са следствие на техния егоизъм. На техния късоглед, на техния сляп егоизъм. Те са разделили, обезобразили и осквернили лицето на Божията земя с всевъзможни граници. Те са разделили целокупния живот на безброй враждуващи помежду си частици.
към текста >>

Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в хаос от нея ... * Страданията на хората са следствие на техния егоизъм.
— То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н. и т. н. Както и да го наречем, все едно е, важното е че то липсва! И, погледнете, — това нещо, взето само по себе си, не е никакъв икономически фактор, — нито капитал, нито производителна сила, нито способност за потребление или пък липса на пазари за пласиране на производството. То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в хаос дейността на всичките икономически фактори. Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в хаос от нея ... * Страданията на хората са следствие на техния егоизъм. На техния късоглед, на техния сляп егоизъм. Те са разделили, обезобразили и осквернили лицето на Божията земя с всевъзможни граници. Те са разделили целокупния живот на безброй враждуващи помежду си частици. Унищожили са хармонията, която би трябвало да царува в него и са го превърнали в хаос. Чудно ли е тогава, че истинското щастие отдавна е избягало от тая осквернена, окъпана в кръв и сълзи, нещастна земя?
към текста >>

73. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-бедният Измъчен от тревожни мисли и грижи по хода на своите големи капитали, той през цялата нощ не можа да спи.
А всяко желание, всяка страст, които будят в него себелюбие и гордост и които го водят към вражда и разединение с другите хора и същества — те ще бъдат негови врагове и с тях той ще се бори всеки ден и всеки час. Мир ще цари тогава на земята. А живота от люлката и до гроба ще бъде висша радост. Той ще дойде — на бъдеще светло човека. А заедно с него ще дойде и Царството Божие, ще се възстанови Рая на земята. Т.Ч. Най-бедният Измъчен от тревожни мисли и грижи по хода на своите големи капитали, той през цялата нощ не можа да спи. Щом зората даде знак на изток, че слънцето скоро ще изгрее, той се дигна от леглото, облече се набързо и се запъти към краят на града. Искаше да се розходи, искаше да избяга някъде от грижите и мъките, които му отнеха съня. Той се отдалечи към Балкана и скоро навлезе в най-девствените красоти на тоя земен край. И седна за почивка край бистро и студено изворче. Тих ветрец полъхва и го гали нежно по лицето.
към текста >>

74. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове.
Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание. Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др.
към текста >>

Тайното Учение Известното на всички окултисти капитално съчинение на Елена Блаватска ще се издава в 12 книги от теософската ложа „Орфей“ — София.
Оня източник, от където вечно блика живота, оная сила, която поддържа, осмисля и подслажда живота по цялата земя — това е Любовта. Оня дух, който вдъхновява човека по пътя на живота и го извежда от мрака и калта на земята до висотата и величието на Син Божий — това е Любовта. Оня глас. който ръководи човека към Царството Божие, към Рая на земята, към пълно щастие и истинска свобода — това е Любовта. Т. Ч. Тайното Учение Известното на всички окултисти капитално съчинение на Елена Блаватска ще се издава в 12 книги от теософската ложа „Орфей“ — София. Първата книга излиза към края на май и ще струва 120 лв., а за предплатили — 100 лв. Абонаментите се изпращат до Николай Трифонов, ул. „Странджа“, 46 — София. Съдържанието на I-ва книга е: Увод. Предговор. Космогенезис — I част: Световен развой.
към текста >>

75. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изключението от това правило е тежка жертва, каквато малцина заслужават ... Който има вложени капитали в една банка, щом даде някому чек до тази банка, тя го осребрява.
Ние знаем, че той е жертвал много години в непосилен труд за духовната просвета на българския народ, работейки безкористно, от любов. И никак не ни е чудно, че много негови молитви за изцеление на болни са послушани от Небето. Но според нас това не се дължи на факта, че е правил молитвите си като свещеник на Либер. Вселен. Църква (защото иначе трябваше да се приеме, че всеки свещеник на тази църква може да получи резултатите, които той е получил, което е абсурд), а защото Софрони Ников е правил тези молитви, това ходатайство пред Небето. И той, според нас, е помогнал на болни с ликвидирана или почти ликвидирана карма за дадена болест. Изключението от това правило е тежка жертва, каквато малцина заслужават ... Който има вложени капитали в една банка, щом даде някому чек до тази банка, тя го осребрява. Този закон има известно приложение и в духовно отношение. Христос каза на своите последователи: „Ако имате вяра, ще правите и по-големи чудеса от тия, които Аз правя". И ний знаем от историята на християнската църква, че много мирски лица станаха светии и чрез своите молитви и чрез своята святост маса чудеса са правили. А знаем от същата история, че много папи, владици и попове с делата си са конкурирали и най-големите грешници-безбожници ... (следва) Тайната на очите (По D-r М. Madaus) Една синтетична наука, която хвърля нова светлина върху съществото — човек.
към текста >>

76. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Войните — както кръвопролитните, така и икономическите, които имат основата си в егоизма; натрупването на капиталите, на средствата за производство и живот в ограничено число ръце, което е един вид икономическа война, неизбежното при тия условия отсъствие на хармония в производството и потреблението, всичко това докара днешния хаос в света.
Милиарди богатства са хвърлени за да се разрушат с тях други милиарди. Милиони гробове, милиони инвалиди, реки от човешка кръв. Милиони безработни, общо обедняване, свръхпроизводство и глад, мизерия, израждане едновременно. Постоянна криза във всички области на живота. Няма друга причина: всеобщата война на всички против всички е причината на човешките нещастия. Войните — както кръвопролитните, така и икономическите, които имат основата си в егоизма; натрупването на капиталите, на средствата за производство и живот в ограничено число ръце, което е един вид икономическа война, неизбежното при тия условия отсъствие на хармония в производството и потреблението, всичко това докара днешния хаос в света. Това е ясно, то се вижда от всички. Хората виждат, че вървейки по тоя път те отиват към обща гибел, но все пак те не искат да се откажат от своя егоизъм, държат се с двете ръце за него, като давещия се, който предпочита да потъне във водата заедно със своите съкровища, отколкото да ги захвърли и да се спаси. Днес положението е такова, че ако хората и народите се откажат от своя егоизъм, те ще се спасят, не ли — ще потънат в бездната на развълнуваното море на живота. Днес държавите са пред банкрут, нямат пари да изплатят заплатите на своите служещи, а погледнете само техния бюджет и вий ще видите, че те продължават да принасят грамадни жертви пред олтаря на Марса. Обикновено около една трета от целия разходен бюджет на съвременните държави отива за военни цели, за военен бюджет.
към текста >>

77. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Севлиево Мирна революция От днешния капиталистически строй на частната собственост, може да се премине към бъдещето безкласово общество на колективната собственост не само чрез насилствена, кървава революция, но и по мирен път, с мирно и разумно преобразуване и заменяне сегашните форми на стопанския живот с нови, по-съвършени такива.
Книгата ще бъде около 8 коли, с приложение портрета на автора. За да я направим колкото се може по-достъпна за широк кръг читатели, ние определяме цената й за абонатите само 20 лева, а след като излезе от печат ще струва 30 лева. Всеки, който запише 10 абоната, ще получи една книга безплатно. Сумите, заедно със списъците на записаните абонати, да се изпратят най-късно до 20 октомври т. г. на следния адрес: Издателство „Братство“, гр. Севлиево Мирна революция От днешния капиталистически строй на частната собственост, може да се премине към бъдещето безкласово общество на колективната собственост не само чрез насилствена, кървава революция, но и по мирен път, с мирно и разумно преобразуване и заменяне сегашните форми на стопанския живот с нови, по-съвършени такива. За нас е ясно като бял ден, че бъдещето е на колективната собственост. Процеса на историческия развой ни сочи все по-ясно и по-ясно това. Всеобщата световна стопанска криза, безработицата, дезорганизацията в производството, класовите борби, националните и империалистични войни не ще престанат докато не се хармонира и обедини световното производство и докато не се обединят всички държави в една Всемирна Федерация на народите. Всички тия явления, съпроводени с такива големи страдания за хората, ни говорят ясно, че човечеството или ще се обедини политически и икономически, или ще загине. Но ний мислим и вярваме, че големите и кървави сътресения при трансформацията на днешния политико-обществен ред в нов.
към текста >>

78. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Намерили две картини, от които искат да правят голям капитал, като ги считат за доказателство на това свое твърдение.
За никого не е тайна, кой стои зад всичко това. Но да видим, след десетгодишни преследвания, след хиляди ровения, съгледателства, разпити, шпиониране, доносничества и т. н. — да видим какви обвинения са могли да формулират тия, които гонят Бялото Братство. Първо, те обвиняват г. Дънов, че искал да се представи за Бог! Намерили две картини, от които искат да правят голям капитал, като ги считат за доказателство на това свое твърдение. Каква жалка и смешна глупост, причинена от сляпата ненавист на духовенството! Достатъчно е да се прочетат само няколко беседи от г. Дънов, за да се види, че неговото понятие за Бога, като космична същност, далеч надхвърля идеята за никакъв Бог в човешка форма. Но нали трябва да се търсят обвинения. От най-нищожния повод те са готови да създадат страшни престъпления.
към текста >>

79. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нима природата създаде едрия капитализъм днес и крайната мизерия и безработица?
Нима природата създаде сладкия и вълшебен по своята хранителност плод на гроздето за упойване на хората? Нима природата създаде желязото, медта и пр. за създаване разни оръжия за изтребление на човека от човека, като: пушката, топа, картечницата, бомбата и пр.? Нима природата създаде благородните метали — златото и среброто, за да се трупат несметни богатства — милиони и милиарди от едни за сметка на нещастията на други? Или това е дело на хора с алчни инстинкти, с потъмнели умове и свести, с ограничени души и вледенени от егоизъм сърца? Нима природата създаде едрия капитализъм днес и крайната мизерия и безработица? Нима природата създаде човешката ръка за да убива своя брат? Нима слънцето величествено грее и пръска животворните си лъчи за да правим престъпления един на другиго? Нима външните форми на битието създават войните, кризите и мизерията? Нима формите на обикновения живот падал от небето и със своята желязна необходимост налагат на човека една или друга форма на живот? Нима природата дава тъй много блага, за да създаваме горчивини на ближните си — да отнемаме залъка на своя брат?
към текста >>

80. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-сетне, не природата, не слепите икономически закони ни карат, а ние отиваме да ставаме оръдия в ръцете на капиталисти, властници и воснолюбци, за постигане на техните егоистични цели.
— Та днешните условия хората ги създадоха. Бог, природата са създали други, несравнено по-добри условия: покрити със зеленина и обкичени с плодове полета, долини, гори и планини, изобилната ведрост на слънцето, чистия въздух, чистата вода: а хората създадоха тия каменни гробници, наречени модерни фабрики и жилища. Природата ни е дала за храна всевъзможни видове плодове и зеленчуци, а ние убиваме животните за да се храним с месото им и с това тровим организма си. Природата ни създаде да живеем в мир помежду си, а ние се избиваме едни други, непрестанно се готвим за война, даваме мило и драго, съсипваме се, за да поддържаме военната си мощ. Природата иска от нас да живеем братски, „един за всички и всички за един", да има щастие и благоденствие за всички, а ние гледаме кой повече да заграби, за да може да живее за сметка на другите, като най безчовечно използва техният труд за свои лични облаги. Най-сетне, не природата, не слепите икономически закони ни карат, а ние отиваме да ставаме оръдия в ръцете на капиталисти, властници и воснолюбци, за постигане на техните егоистични цели. Защото този. който е набелязал здраво своя план в живота, съзнателният човек, който знае причините на нещата и цени своята свобода, не ще отиде никога да се подчини, да стане роб на тия хора и условия, които ще го направят оръдие на егоистични стремежи не ще му отнемат възможността за щастие в живота. Ето Защо, всички външни условия — обществен строй, закони, традиции, липса на средства и т. н. — всичко това в края на краищата се свежда до съзнанието на човека. Липсва истинска светлина в съзнанието на човека, а не външни условия.
към текста >>

81. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не са нужни кой знае какави големи капитали за това, ако всеки от участниците като даде по малко все ще се получи нещо, което да послужи за основа.
Група от такива нови хора. в които вече ясно със заговорило колективното съзнание, в които се е пробудила волята за коренно преустройство и обновяване на живота върху основите на правдата, на братството и любовта, група от хора, които са готови на всички жертви (защото новото никога не се ражда без страдания и жертви), се обединяват върху основите на единомислието и на свободното братско съглашение за реализиране на новия, свободен трудов братски живот! — Ето, това е първата, основната клетка на новото общество, това е зародиша на новия социален строй, това е началото на новия живот, на новата, слънчева култура, за която говорим тук. Това е първате, най-естествена, най-разумна и най-лесно осъществима крачка към реализирането на новия социален строй тъй дълго бленуван, тъй дълго идеализиран, от толкова мечтатели на миналото и настоящето. И наистина, каква нужда имат една група идеалисти, в чиито сърца гори пламъка на любовта и самопожертването, които са готови да понесат всички несгоди, лишения и страдания, нужни за осъществяване на идеала им, каква нужда имат те от държавната власт и от богатствата на големите собственици, за да реализират своята мечта за свободен, братски, трудов живот, близко до природата? Не са нужни кой знае какави големи капитали за това, ако всеки от участниците като даде по малко все ще се получи нещо, което да послужи за основа. Най важното нещо, най-мощният фактор във всяка стопанска дейност, това е труда, а заедно с него разумността, плана в ръководството на роботите и пестеливостта. Като се имат на лице тия качества, не са нужни големи капитали, защото законът е в живота, че голямото израства от малкото и защото, най-после, целта на новите хора, строители на нов обществен строй, не е да трупат капитали, а да осъществят разумния, братски живот, първо за себе си и с това да дадат пример и да подтикнат и другите към същото. Веднъж примера даден, той е вече семе, което се разсява близо и далеч, и което изниква всякъде, където намери сгодна почва. Проправи ли се веднъж пътя на новото, то вече започва да тече все по-силно и по- силно, започва да разширява своето корито, започва да играе доминираща роля и да ръководи живота. Щом опита докаже, че е възможно безболезненото, ненасилствено, мирно преминаваме от днешния капиталистически строй на частната собственост.
към текста >>

Като се имат на лице тия качества, не са нужни големи капитали, защото законът е в живота, че голямото израства от малкото и защото, най-после, целта на новите хора, строители на нов обществен строй, не е да трупат капитали, а да осъществят разумния, братски живот, първо за себе си и с това да дадат пример и да подтикнат и другите към същото.
— Ето, това е първата, основната клетка на новото общество, това е зародиша на новия социален строй, това е началото на новия живот, на новата, слънчева култура, за която говорим тук. Това е първате, най-естествена, най-разумна и най-лесно осъществима крачка към реализирането на новия социален строй тъй дълго бленуван, тъй дълго идеализиран, от толкова мечтатели на миналото и настоящето. И наистина, каква нужда имат една група идеалисти, в чиито сърца гори пламъка на любовта и самопожертването, които са готови да понесат всички несгоди, лишения и страдания, нужни за осъществяване на идеала им, каква нужда имат те от държавната власт и от богатствата на големите собственици, за да реализират своята мечта за свободен, братски, трудов живот, близко до природата? Не са нужни кой знае какави големи капитали за това, ако всеки от участниците като даде по малко все ще се получи нещо, което да послужи за основа. Най важното нещо, най-мощният фактор във всяка стопанска дейност, това е труда, а заедно с него разумността, плана в ръководството на роботите и пестеливостта. Като се имат на лице тия качества, не са нужни големи капитали, защото законът е в живота, че голямото израства от малкото и защото, най-после, целта на новите хора, строители на нов обществен строй, не е да трупат капитали, а да осъществят разумния, братски живот, първо за себе си и с това да дадат пример и да подтикнат и другите към същото. Веднъж примера даден, той е вече семе, което се разсява близо и далеч, и което изниква всякъде, където намери сгодна почва. Проправи ли се веднъж пътя на новото, то вече започва да тече все по-силно и по- силно, започва да разширява своето корито, започва да играе доминираща роля и да ръководи живота. Щом опита докаже, че е възможно безболезненото, ненасилствено, мирно преминаваме от днешния капиталистически строй на частната собственост. към новия обществен строй на свободните комуни, с комунална, обща собственост, то кой може да спре широките народни маси, търсещи в отчаяние изход от тежкото си положение, да тръгнат по този път и така де си осигурят един поносим човешки живот на земята? Народа днес, по села и градове, не само у нас, но и във всички държави и континенти на света изнемогва от тежката криза и е готов да неправи решителни стъпки и смели действия, за да се освободи от това тежко положение, обаче нему трябва да се даде пример, той трябва да намери достойни водачи.
към текста >>

Щом опита докаже, че е възможно безболезненото, ненасилствено, мирно преминаваме от днешния капиталистически строй на частната собственост.
Не са нужни кой знае какави големи капитали за това, ако всеки от участниците като даде по малко все ще се получи нещо, което да послужи за основа. Най важното нещо, най-мощният фактор във всяка стопанска дейност, това е труда, а заедно с него разумността, плана в ръководството на роботите и пестеливостта. Като се имат на лице тия качества, не са нужни големи капитали, защото законът е в живота, че голямото израства от малкото и защото, най-после, целта на новите хора, строители на нов обществен строй, не е да трупат капитали, а да осъществят разумния, братски живот, първо за себе си и с това да дадат пример и да подтикнат и другите към същото. Веднъж примера даден, той е вече семе, което се разсява близо и далеч, и което изниква всякъде, където намери сгодна почва. Проправи ли се веднъж пътя на новото, то вече започва да тече все по-силно и по- силно, започва да разширява своето корито, започва да играе доминираща роля и да ръководи живота. Щом опита докаже, че е възможно безболезненото, ненасилствено, мирно преминаваме от днешния капиталистически строй на частната собственост. към новия обществен строй на свободните комуни, с комунална, обща собственост, то кой може да спре широките народни маси, търсещи в отчаяние изход от тежкото си положение, да тръгнат по този път и така де си осигурят един поносим човешки живот на земята? Народа днес, по села и градове, не само у нас, но и във всички държави и континенти на света изнемогва от тежката криза и е готов да неправи решителни стъпки и смели действия, за да се освободи от това тежко положение, обаче нему трябва да се даде пример, той трябва да намери достойни водачи. Новият строй трябва да се осъществи и ще се осъществи. Хаосът. в който се намира днес светът, все повече и повече се забърква и не остава никаква надежда да се оправи. Старото ще загине.
към текста >>

82. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да бъде кооперирането успешно, те трябва да вложат в него всичкия си материален и духовен капитал.
Но как до започнем? Селянина трябва да бъде убеден, че неговото спасение е в обединението. В пълното обединение, а не в частичното. Кооперацията е твърде частично, твърде непълно обединение, за да може да изиграе важна роля в изграждането стопанските форми на новото общество. „Кооперирането“, ако можем така да се изразим, на селяните в едно село, трябва да бъде пълно, те трябва да влязат в новата форма на стопански живот с всичкото си имущество, с всичката си енергия и сила. За да бъде кооперирането успешно, те трябва да вложат в него всичкия си материален и духовен капитал. Те трябва да влязат в него с двата си крака, а не с единия, както е при сегашните кооперации. Селянина трябва предварително да бъде подготвен от неговите най-будни синове, за да може да изнесе на плещите си мирната революция, плод на съзнание и героични творчески усилия, в резултат на които ще се яви новото безкласово общество първом в селото, за да обгърне след това целия свят. По един напълно мирен път, без насилия и кърви, а чрез съзнание и убеждение, с волята и желанието на неговите жители, селото може и трябва да бъде превърнато в една мирна производителна комуна, в едно братско общежитие, в което всичко е общо, в което се твори и произвежда с общи усилия, където всеки е свободен и благата на живота са правилно, справедливо разпределени. Това ще бъде възвръщане към идеала на древните християнски общини. То ще бъде първата сериозна крачка към приложение на Христовите принципи в живота.
към текста >>

83. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И целия капитал и всички сили с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос.
Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, любовта, истината, знанието — извън живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота. Сега някои чакат Христос да дойде от небето да спаси света. Щом туряте Христа вън от себе си, вие преставате да съществувате, както кръгът престава да съществува, щом центърът му излезе извън него. Божественото — Христос е центъра на вашето битие, и върху този център е създадена цялата ви окръжност. Туй, на което дължите цялото ваше съществувание, това е Христос. И целия капитал и всички сили с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос. Възможностите на нашия ум, на нашето сърце на нашата воля, на нашата душа, и на нашия дух. туй което не се мени — това е Божественото, което трябва да изучавате в себе си. То не е вън от нас. Цялата вселена е по-малка от нас. Човешката душа е по-голяма от цялата вселена — това е човека.
към текста >>

84. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Големият шум, който постоянно се вдига около кооперациите, никак не пречи на грамадната част от тях да бъдат в основата си пак чисто капиталистически предприятия, носещи лихварски и бакалски характер.
Към крайният кооператизъм, от Слави Пушкаров. Цена 5 лв. Доставя се от автора — ул. П. Каравелов, 27. Пловдив. В тая малка но ценна книжка, са изложени принципите на новата кооперация, които трябва да бъдат възприети и приложени, ако се гледа сериозно на кооперацията, и ако искаме последната да стане наистина път към нов обществен строй, а не само палиатив, както в днешно време. Големият шум, който постоянно се вдига около кооперациите, никак не пречи на грамадната част от тях да бъдат в основата си пак чисто капиталистически предприятия, носещи лихварски и бакалски характер. Въпреки високопарните слова за взаимопомощ и „един за всички, всички за един“ днешната кооперация не е това, което трябва и може да бъде. Кооперативното движение трябва да мине в нова фаза, да бъде тласнато по нови пътища, ако искаме да изиграе ролята, която му се предназначава. Ние препоръчваме тази книжка на всички читатели. Нашето село, седмичен популярен вестник за народно стопанство и просвета, започна втората си годишнина. Списва се отлично, всеки брой съдържа извънредно ценни статии, сведения, съвети, упътвания и т. н.
към текста >>

85. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въпроса за създаване на трудови задруги, братски общежития, подигнат навреме и уместно от в-к „Братство“, поражда след себе си и втория от капитално значение въпрос — създаване истинско училище.
(Из „Здравна Просвета“) Трудова Братска Задруга (Дим. Станев) Frateco Словото на Учителя. Пробуждане на космичното съзнание. (Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год.) Съобщения Книжнина Да създадем истинско училище! Въпроса за създаване на трудови задруги, братски общежития, подигнат навреме и уместно от в-к „Братство“, поражда след себе си и втория от капитално значение въпрос — създаване истинско училище. Личния и егоистичен живот с всичките му пожелания, мечти и миражи, та ако щете и „силна вяpa“, не могат да дадат израз на истинското Христово учение, а си остават само едни нови маневри на безволната и разхлабена плът. Да се даде всичко в едно общежитие, което да се постави на истински духовни основи, за да бъде трайно, — ето пътя и изхода от днешното хаотично - положение. Всички, които се съгласят да образуват дадено общежитие, трябва да дадат всичко на Бога; т. е. -да дадат всичко каквото имат на общежитието за вечни времена, без право на собственост или дележ, ако утре някой от общежитието поиска. Това общежитие, подчинено на един вътрешен закон, живее на вечни времена, като всички, които се раждат, растат и остаряват в него; всеки, който го напусне, не взема нищо.
към текста >>

86. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес з/4 от печалбите, които добиват захарните фабрики, се изнасят в чужбина, защото фабриките са съградени и експлоатирани с чужди капитали.
месо, на 12 кг. зеле и др. Така, че медът е много по-икономични и добре използван отколкото обикновената захар. Медът може да замени фабричната захар във всеки случай с много по-голяма полза. При това, всеки може да стане производител на мед, защото всяко семейство може да си създаде и отгледа по 1 — 2 и повече кошери пчели. Днес з/4 от печалбите, които добиват захарните фабрики, се изнасят в чужбина, защото фабриките са съградени и експлоатирани с чужди капитали. Пчеларството в страната, покрай голямото икономическо значение, ще облагороди характера на хората, които могат да почерпят хиляди примери за образцов задружен живот и труд, ще осигури богат хранителен и лечебен продукт за всички. Използван в живота, медът може да излекува маса остри и трайни недъзи, които днес се лекуват със скъпи чуждестранни лекарства. Както и фабричната захар, медът има известно влияние върху зъбите. Захарните останки ферментират в устата, образуват се киселини, които нападал зъбната глеч и създават чести разяждания на зъбите. При спазване на добра хигиена и с усвояване на навика да се измиват редовно зъбите, тази опасност може да се избегне.
към текста >>

87. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви.
Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати. Започнали при сравнително благоприятни външни условия, но и с големи задължения, те биват изненадани от голямата световна стопанска криза, която се отразява катастрофално върху техния напредък и обърква сметките им. Днес за днес положението на поселението е доста трудно, но може би, не и безизходно. В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез преобразуване на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение. Ние не можем да предвидим дали това именно преобразование ще даде най-добрите резултати, способни да спасят положението и да тласнат започнатото дело към усилено развитие и разцвет. Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви. Във връзка с всичко това, най-ценната поука, която, струва ни се, може да се извлече от опитността на Мечкюрци, е тази, че нещата винаги трябва да започват от малкото към голямото, а не обратно. Да не поемаме големи задължения, да не се залавяме с много голяма работа, до като не преценим достатъчно добре силите си. Голямата идея, която имаме, ще трябва да се внесе първоначално в една малка и скромна форма, и когато тая форма издържи натиска на външните условия, и се закрепи в живота, тогава вътрешната идея, която я оживява, ще я тласка напред в процеса на едно постоянно разширение. Ние пожелаваме на Мечкюрци да преодолеят всички трудности, за да могат да настъпят в периода на реализиране на всички техни идеи. Излезе брой 1 от година XI на „Добро здраве" със следното съдържание: Здравето най-голямото богатство; Как сте със сърцето?
към текста >>

88. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да не вярва на търговци, които ще му разпилеят капитала и ще го докарат до просешка тояга.
И не прилича ли това на пословицата „С чужда пита помен“? Не се ли впускат и те в такива предприятия, където затриват без жал народното благо, па го вкарват и до гуша в борчове? Та не са ли такива предприятия войните? И не се ли съсипва в тях не само народния имот, ами и-живота на народа? Едно ще ти кажа: Ако е поумнее тоя народ, да не вярва на такива благодетели, които с неговото добро искат божем добро да му правят. Да не вярва на търговци, които ще му разпилеят капитала и ще го докарат до просешка тояга. Който ще ми прави баница, нека я направи от свое брашно, от свое масло и сирене. Не да проси от мене, че с моето да прави. Па и де се е чуло и видяло просяк добро да преви. Които ще идват отсега при народа да бъдат не просяци с празни торби и цигански уста, а царе — с пълни торби и златни уста. Тъй завърши думите си дядо Благой.
към текста >>

89. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Много хора и много капитали са една съществена опасност.
Те са истинските членове на Братската задруга, които създават хармонията и единството в нея. Братската задруга е един пчелен кошер, в който всеки отделен член всекидневно принася по нещо. Всички събират на едно място, и всеки пак от там задоволява нуждите си. Братската задруга осъществява на дело максимата „Съединението прави силата“ и в това именно е тайната на нейния успех: с общи усилия, малко по малко, се достига много. Правило е за Братската задруга: да се започва с малко. Много хора и много капитали са една съществена опасност. Новото винаги израства из малкото. Могъщия дъб е израснал от малкия желъд. Когато се научим да боравим с малкото, ще дойде ред и на голямото. Което е разумно, то е добро. Което е справедливо, то е полезно.
към текста >>

90. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото става очевидно, че за да инжектират бацилите на войната под каквато и да е форма, употребяват нас, и ако ние, абсолютно, съзнателно, безстрашно и настойчиво бихме се отказали да се подчиним, политиците, дипломатите, капиталистите биха били самите обезоръжени.
Когато политиците от всички страни с охота продължават безплодни конференции, дето всяка страна иска да обезоръжи всички освен себе се, когато дипломатите разменят ноти за права на своята собствена страна, в отне мат правата на другите, когато международните върховни интереси подкупват вестниците, за да инжектират страх на съседната страна, психологически се подготвя най-големия катаклизъм, какъвто до сега не се е виждало чисто и просто: гибел на цивилизацията. И не вярвайте, че бомбите или газовете, даже най-ужасните, са оръдията на това погубване. Не, абсолютно не. Tе биха били нищо без страха, който сега владее света. Страха и егоизма, ето господарите на досегашния свет. Защото става очевидно, че за да инжектират бацилите на войната под каквато и да е форма, употребяват нас, и ако ние, абсолютно, съзнателно, безстрашно и настойчиво бихме се отказали да се подчиним, политиците, дипломатите, капиталистите биха били самите обезоръжени. Тяхната мощ е направена от нашите страхове, ако ние бихме искали... бихме ги обезсилили. Мила Сестро, дали вие сте германка, италианка, българка, англичанка или рускиня…. аз ви обичам искрено и не искам щото моя син да убива вашия син. Също и вие, нали ? Високо де съзнаем нашия дълг и нашата мощ против общите измамници.
към текста >>

Главата показва капитала, който е даден на човека от Бога.
А който няма отдолу достатъчно продължение на ухото си, това показва, че животът му е в опасност да се скъси; това показва, че в неговата фамилия ред поколения не са живели добре. Такъв човек при една малка криза на болест ще си замине. А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото на човека, са проводници на природните енергии. От тяхното правилно или неправилно възприемане зависи, как ще се формира и мозъкът на човека. Колкото по-хармонични гънки има ухото на един човек, толкова по-добре е формиран неговият ум и толкова по-голяма е неговата интелигентност. Главата показва капитала, който е даден на човека от Бога. Лицето показва капитала, който е в обръщение, или капитала, който е даден на човека от ангелите. А човешката ръка представлява капитала, който човек е придобил чрез работа. По ръцете ние можем да знаем с какви богатства разполага човек в даден момент. Много пъти нещастията в живота на хората идат само от това, че не знаят, как да движат ръцете си, не знаят как да движат палеца си. Най-първо трябва да се научите да движите палците си, които представляват Божественото в човека.
към текста >>

Лицето показва капитала, който е в обръщение, или капитала, който е даден на човека от ангелите.
Такъв човек при една малка криза на болест ще си замине. А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото на човека, са проводници на природните енергии. От тяхното правилно или неправилно възприемане зависи, как ще се формира и мозъкът на човека. Колкото по-хармонични гънки има ухото на един човек, толкова по-добре е формиран неговият ум и толкова по-голяма е неговата интелигентност. Главата показва капитала, който е даден на човека от Бога. Лицето показва капитала, който е в обръщение, или капитала, който е даден на човека от ангелите. А човешката ръка представлява капитала, който човек е придобил чрез работа. По ръцете ние можем да знаем с какви богатства разполага човек в даден момент. Много пъти нещастията в живота на хората идат само от това, че не знаят, как да движат ръцете си, не знаят как да движат палеца си. Най-първо трябва да се научите да движите палците си, които представляват Божественото в човека. Да знаете как да движите палците си, значи да дадете ход на Божественото в себе си.
към текста >>

А човешката ръка представлява капитала, който човек е придобил чрез работа.
А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото на човека, са проводници на природните енергии. От тяхното правилно или неправилно възприемане зависи, как ще се формира и мозъкът на човека. Колкото по-хармонични гънки има ухото на един човек, толкова по-добре е формиран неговият ум и толкова по-голяма е неговата интелигентност. Главата показва капитала, който е даден на човека от Бога. Лицето показва капитала, който е в обръщение, или капитала, който е даден на човека от ангелите. А човешката ръка представлява капитала, който човек е придобил чрез работа. По ръцете ние можем да знаем с какви богатства разполага човек в даден момент. Много пъти нещастията в живота на хората идат само от това, че не знаят, как да движат ръцете си, не знаят как да движат палеца си. Най-първо трябва да се научите да движите палците си, които представляват Божественото в човека. Да знаете как да движите палците си, значи да дадете ход на Божественото в себе си. Не движи ли човек правилно палците си, той е в положение на животно.
към текста >>

91. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете.
Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване. А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си. Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно. Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре. Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай. Не отлагай!
към текста >>

Защо ни са големи капитали и богатства?
С какво да се започне? - ще попитат някои. - С най-малкото, което имаме днес. С две голи ръце дори. Безстрашно, смело трябва да направим решителната стъпка, твърдо решени да се не отклоняваме и да вървим безспирно напред. Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни?
към текста >>

Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали?
- ще попитат някои. - С най-малкото, което имаме днес. С две голи ръце дори. Безстрашно, смело трябва да направим решителната стъпка, твърдо решени да се не отклоняваме и да вървим безспирно напред. Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план?
към текста >>

Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля?
- С най-малкото, което имаме днес. С две голи ръце дори. Безстрашно, смело трябва да направим решителната стъпка, твърдо решени да се не отклоняваме и да вървим безспирно напред. Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят!
към текста >>

Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек.
С две голи ръце дори. Безстрашно, смело трябва да направим решителната стъпка, твърдо решени да се не отклоняваме и да вървим безспирно напред. Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят! Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем.
към текста >>

Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем.
Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят! Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем. Да започнем още днес. При условията, при които се намираме. С това, с което сега разполагаме. „Условията”, които плашат мнозина, с които се оправдават мнозина, не са ли наше дело? Ние ще ги преобразим.
към текста >>

За капитали, за материални условия не става и дума.
Нужни са мъдрост, такт и умение. Нужни са любящи сърца, възпламенени в стремежа към един идеал, нужни са крепки воли. С една дума казано - нужни са хора. Хора са нужни! И нищо друго. За капитали, за материални условия не става и дума. Тях ги има. Има ги предостатъчно. Дайте ми хора, истински готови и предани хора, и условията от само себе си ще дойдат, условията са осигурени. Защото, за изграждането на една истинска братска задруга е нужно толкова малко, че всяка група хармонирани и вдъхновени от един идеал хора, може да си го създаде в една година време. И там е именно мъдростта, там е и силата - да се започне от малкото!
към текста >>

А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях.
Дайте ми хора, истински готови и предани хора, и условията от само себе си ще дойдат, условията са осигурени. Защото, за изграждането на една истинска братска задруга е нужно толкова малко, че всяка група хармонирани и вдъхновени от един идеал хора, може да си го създаде в една година време. И там е именно мъдростта, там е и силата - да се започне от малкото! Сложете със свещен трепет в душите си неговото начало и не се безпокойте. Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот. А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни. Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества. Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие.
към текста >>

- С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества.
Сложете със свещен трепет в душите си неговото начало и не се безпокойте. Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот. А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни. Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества. Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие. В Братската задруга трябва да се произвежда нещо. То може да бъде и най-незначително и най-маловажно наглед, но то е от съществена важност. И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея.
към текста >>

92. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В действителност, навсякъде той е демагожко оръдие на капиталистическата и военна реакции, на тъмните и удушваши сили на миналото.
Не се оставяйте да ви подмами със своята котешка привлекателност! Няма по-смъртен неприятел от него за достойнството независимостта и свободния ход на един народ към напредъка. Той се скрива под лъжливи маски, които нагодява към лицето на всеки народ. Той знае много добре да свири но всички корди не себелюбието и на лъжливия идеализъм, на възбуждането срещу чуждото. Той се дори осмелява понякога да застава като борец за подтиснатите маси. В действителност, навсякъде той е демагожко оръдие на капиталистическата и военна реакции, на тъмните и удушваши сили на миналото. И понеже последните не могат да покажат истинския си лик без да предизвикат бунта, не само на масите но и на духовния елит, тези тъмни сили на реакцията изправят пред себе си (за да се прикрият зад техните гърбове) всевъзможни демагози, надарени с красноречие и енергия, разни Мусолиновци и Хитлеровци, които заявяват, че действат в името на народа и имат безсрамието да се олицетворят с него, за да го погубят и поробят отсетне. И затова аз надавам вик: Тревога! ... Защото зная с какви парични средства, печат, софизми, официална и полуофициална дипломация тяхната ловка и безсрамна пропаганда разполага, за да опие младежта и да измами заслепените народи. Вие не знаете вие не виждате, както ние на Запад виждаме, на какао отвратително насилие и на какви престъпления се крепи в Европа тяхната власт. Отворете очите си, бдете над дремещите, будете заспалите!
към текста >>

93. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който прогнива и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за справедливостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло.
Братската задруга ликвидира напълно, в своята собствена област, с днешния обществен строй на частната собственост, вършейки това по най-разумния, естествения, мирен ненасилствен начин, и чрез това изгражда истинския нов свят в самите недра на стария, който, по силата на един естествен неотменим закон, ще изгние, ще се саморазруши, когато силите, които са му давали живот, се оттеглят от него и почнат да действуват за изграждането на новите форми на живота. На братската задруга е възложена мисията да обнови живота по най-разумния, по най-правия път, и затова без съмнение, тя ще намери силите и средствата, които й са нужни за това. Животът ще й ги даде, като нейно неотмемливо право, тъй както на всеки дошел на земята човек той дава нужните му условия. Ние и по-рано казахме, че за Братската задруга, в начало, не е нужно много - разбрано по отношение на материалните средства. Защото малкото там, където има една жива, разумна, организираща идея, ще порасте, ще стане много. Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който прогнива и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за справедливостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло. Силата на Братската задруга лежи именно в реализирането на тази идея за справедливостта; в това, че всичко е на всички, че няма експлоататори и експлоатирани, насилници и насилвани. Защото само при тия условия може да се достигне едно цялостно материално и духовно единство, а всекиму е известно, че „съединението прави силата”. Работата, дейността на Братската задруга е многостранна, тъй както животът е многостранен. Нейната задача не се ограничава само в това, да създаде нови икономически и духовни отношения между отделните хора, но да създаде или, по-право, да възстанови първичните, естествени отношения на своите членове към майката природа и към Върховната Реалност, която ни обкръжава и прониква - към Бога. Ние мислим, че Братската задруга, която не притежава земя, т.е.
към текста >>

94. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята мисъл, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката мисъл) то задачата е разрешена.
Бедните да станат условие за повдигането на богатите, а богатите да станат условие за повдигането на бедните. Така ще се образува една вътрешна връзка и разбирателство между всички хора, които ще разберат дълбокия вътрешен смисъл на живота по лицето на земята, която ще се измени и ще реализираме царството на разумността, братството и свободата по цялата земя. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г. Любовта като път за разрешение на социалната криза Много пъти хората четат и разправят за разни социални програми и много социални теории има в света, но според нас в света съществува само една социална система, която може да обнови света. Единствената обновяваща сила в света, това е колективната Любов, която трябва да действа и се проявява между хилядите и милиони хора. Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята мисъл, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката мисъл) то задачата е разрешена. Бедния човек е богат в своята мисъл и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на мисълта — капитала. Човек, който мисли, не е беден. Ако ти можеш да предизвикаш в себе си любов към своите приятели, тази любов ще уреди твоя живот. И ако се подобри любовта в душата на всички хора, живота ще добие съвсем друг изглед, защото само в любовта благата могат да бъдат общо достояние, тъй като в любовта няма дележ, а единство. С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди отношенията между хората.
към текста >>

Бедния човек е богат в своята мисъл и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на мисълта — капитала.
Така ще се образува една вътрешна връзка и разбирателство между всички хора, които ще разберат дълбокия вътрешен смисъл на живота по лицето на земята, която ще се измени и ще реализираме царството на разумността, братството и свободата по цялата земя. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г. Любовта като път за разрешение на социалната криза Много пъти хората четат и разправят за разни социални програми и много социални теории има в света, но според нас в света съществува само една социална система, която може да обнови света. Единствената обновяваща сила в света, това е колективната Любов, която трябва да действа и се проявява между хилядите и милиони хора. Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята мисъл, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката мисъл) то задачата е разрешена. Бедния човек е богат в своята мисъл и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на мисълта — капитала. Човек, който мисли, не е беден. Ако ти можеш да предизвикаш в себе си любов към своите приятели, тази любов ще уреди твоя живот. И ако се подобри любовта в душата на всички хора, живота ще добие съвсем друг изглед, защото само в любовта благата могат да бъдат общо достояние, тъй като в любовта няма дележ, а единство. С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди отношенията между хората. За нас любовта е само това, което поддържа живота и му дава всички блага — всяка любов която не поддържа живота, е едно временно чувство.
към текста >>

95. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Иначе не би могло, не би ви позволила съвестта да си гласувате тъй големи заплати, да трупате богатства, да пълните нашите и чуждите банки с капитали, да се осигурявате и с големи пенсии, в същото време, когато мнозинството от народа по села и градове (същият този народ, който винаги се труди и за всички ваши блага, за всички средства за вашия живот все той плаща) но само, че бедства и страда от мизерия, но отива към все по стеснено, все по лошо и непоносимо материално положение.
Защо? Познавате ли вие положението на тоя народ, чийто представители се наричате? Поне веднъж опитахте ли се да сравните своя живот и своите материални блага с неговите? Пожелахте ли да видите, какво получава и с какви средства живее всеки човек от народа, и от това да извадите заключение, какво трябва да получавате и с какво трябва да живеете и вие, вие които сте негови слуги? Изглежда, че не! Иначе не би могло, не би ви позволила съвестта да си гласувате тъй големи заплати, да трупате богатства, да пълните нашите и чуждите банки с капитали, да се осигурявате и с големи пенсии, в същото време, когато мнозинството от народа по села и градове (същият този народ, който винаги се труди и за всички ваши блага, за всички средства за вашия живот все той плаща) но само, че бедства и страда от мизерия, но отива към все по стеснено, все по лошо и непоносимо материално положение. Бъдете разумни и внимателни, г-да министри и народни представители! Народа е добър и търпелив, но всичко има граници. Вашият егоизъм и вашата неправда ще му дадат лош пример. Ще започне да живее всеки за себе си, без да иска да знае, че е вреден за другите, че им отнема труда и благата, че ги лишава от свобода и радост. И таке ще се дойде до най-страшното: ще се подронят основите на държавата, ще се разруши всеки обществен живот, ще изчезне всяко взаимно подпомагане.
към текста >>

96. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Жертвата е един капитал, който постоянно се увеличава, а чрез послушанието иде знанието.
към Царството Божие. Хората трябва да са готови да жертват нещо от себе си; но ако у тях няма послушание, няма да има никаква жертва. Без послушание и жертва любовта не можем да я разберем. Това са встъпления в любовта. На вас може да ви се вижда странна идея-а за жертвата, но по-хубаво нещо за човека от жертвата във физическия свят няма. Жертвата е един капитал, който постоянно се увеличава, а чрез послушанието иде знанието. Човек не може да добие знание, ако не слуша. Той трябва да бъде послушен, за да добие знание. Туй, което сега съществува в света, е добро, но то не е постоянно. Човек може да е мъж, жена, дете, цар, слуга и пр., но всичко това са временни неща, временни отношения. В онзи свят, в царството на съвършените, няма мъже, жени, деца, царе, слуги и пр., в този смисъл, който се разбира тук.
към текста >>

97. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този начин, обаче, е обект на едри капитали, индустриално производство.
Консервирането с бензоат, обаче има най много лоши страни, а това е така, защото бензоата сам по себе си, е отрова за човешкия организъм. А позволения само до 1 грам бензоат на литър сок — едва ли се спазва. Освен това тази доза се оказва недостатъчна да запази сока за по дълго време. Щом настъпят пролетните топли дни и той се разваля. Сгъстяване на гроздовия сок с вакуум апарат при намалено налягане (при намалено налягане — низка температура 40 - 64°С) е един от най-добрите начини, защото получения продукт е със запазена до максимум хранителна стойност и голяма трайност, която го прави извънредно много годен за пренасяне на далечни разстояния. Този начин, обаче, е обект на едри капитали, индустриално производство. Но той трябва да се насърчава от всички обществени фактори у нас, защото именно той е и ще бъде един от най-добрите и сигурни отдушници на кризата и винарството. У нас има до сега три фабрики за сгъстяване на гроздов сок: в София, Нова Загора и Трявна. Необходимо е обаче да се намери външен пазар и да се разшири вътрешния такъв за производството им, за да възникнат много такива фабрики. Като най-добър начин, обаче, за нашето дребно собственишко лозарство е пастьоризирането, т. е. загряването на сока до 75-80°С чрез специални апарати и запазването му в специално приготвени съдове: дамаджани, бутилки, бъчви и пр.
към текста >>

98. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека Капиталът на човека, това е доброто, което е вложено в него; това са възможностите в живота, то е късметът на човека.
Поколение, което ще е готово да служи на великия общо-човешки идеал на правда, мир, братство и любов между всички живи същества. Поклон пред великото дело на майката. За това нека всички, които желаем колективно добруване, да я подкрепим, в трудното, но велико дело на възпитанието. А доброто възпитание е най-ценния дар в храмът на бъдещето. Г. С. Г. Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека Капиталът на човека, това е доброто, което е вложено в него; това са възможностите в живота, то е късметът на човека. И всички хора очакват сега късмета им да дойде на крака. Или пък казват: Както Господ даде! А когато Господ го даде, както Той знае, те не го приемат, а казват: Защо, Господи ми даде това? Всякога, когато съвременните хора казват: „Както Господ даде“, те имат една идея, как трябва да бъде, и си казват: Дано да стане, както аз мисля. И като стане така, казват: „Господ е наредил“, а като не стане, както те мислят, започват да роптаят.
към текста >>

99. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-същественото, обаче, е това, че при всичките производителни кооперации, отделните кооператори участвуват не всецяло, не с всичкото си имущество, с цялата си стопанска мощ, а само с една малка част от своя капитал.
Кооперацията, обаче, за да бъде истински полезна, трябва да насочи вниманието си и да опита здравата силите си в най-важната област на стопанския живот - производството. Казахме в миналия брой, че производителната кооперация, доколкото тя съществува днес, има един важен недостатък, който е една от съществените причини за нейния неуспех. Този недостатък, според нас, е липсата на достатъчно, на пълно обединение. Преди всичко, в голяма част от т.н. производителни кооперации, кооперативна е само преработката на веднъж произведените по частен начин основни материали. Най-същественото, обаче, е това, че при всичките производителни кооперации, отделните кооператори участвуват не всецяло, не с всичкото си имущество, с цялата си стопанска мощ, а само с една малка част от своя капитал. Те са, тъй да се каже, само с единия си крак, или дори само с един пръст в кооперацията. При това положение, естествено е, че тяхното внимание, тяхната ревност и усилия ще бъдат насочени преди всичко към частното, та тогава към общото, кооперативното. Всеки ще гледа да уреди първом това, което е лично негово, а после ще се грижи за общото. По такъв начин това общо или кооперативно няма зад себе си, в основата си, оня комплекс от живи движущи сили - сбора от волите, инициативата, опитността на всички членове, който да бъде един фактор, постоянно бдящ над неговото развитие. Тука именно е причината, която налага трансформирането на днешните производителни кооперации в един по-висок тип такава, която ние наричаме трудова задруга и при която обединението на силите и средствата, на капиталите, волите, опитността и интелигентността ще трябва да бъде пълно.
към текста >>

Тука именно е причината, която налага трансформирането на днешните производителни кооперации в един по-висок тип такава, която ние наричаме трудова задруга и при която обединението на силите и средствата, на капиталите, волите, опитността и интелигентността ще трябва да бъде пълно.
Най-същественото, обаче, е това, че при всичките производителни кооперации, отделните кооператори участвуват не всецяло, не с всичкото си имущество, с цялата си стопанска мощ, а само с една малка част от своя капитал. Те са, тъй да се каже, само с единия си крак, или дори само с един пръст в кооперацията. При това положение, естествено е, че тяхното внимание, тяхната ревност и усилия ще бъдат насочени преди всичко към частното, та тогава към общото, кооперативното. Всеки ще гледа да уреди първом това, което е лично негово, а после ще се грижи за общото. По такъв начин това общо или кооперативно няма зад себе си, в основата си, оня комплекс от живи движущи сили - сбора от волите, инициативата, опитността на всички членове, който да бъде един фактор, постоянно бдящ над неговото развитие. Тука именно е причината, която налага трансформирането на днешните производителни кооперации в един по-висок тип такава, която ние наричаме трудова задруга и при която обединението на силите и средствата, на капиталите, волите, опитността и интелигентността ще трябва да бъде пълно. Пълно обединение на всички живи творчески сили, на целия духовен и материален капитал, за достигане на най-големи резултати, за реализирането на нещо ново, на нещо по-високо и по-мощно, това е лозунга на трудовата задруга. „В съединението е силата“. Това е един принцип, който едва ли някой би смеел да отрече. И затова, колкото по-голямо, по-пълно е нашето обединение, толкова по-големи ще бъдат и неговите резултати. Въпроса тука е да се направи една крачка напред.
към текста >>

Пълно обединение на всички живи творчески сили, на целия духовен и материален капитал, за достигане на най-големи резултати, за реализирането на нещо ново, на нещо по-високо и по-мощно, това е лозунга на трудовата задруга.
Те са, тъй да се каже, само с единия си крак, или дори само с един пръст в кооперацията. При това положение, естествено е, че тяхното внимание, тяхната ревност и усилия ще бъдат насочени преди всичко към частното, та тогава към общото, кооперативното. Всеки ще гледа да уреди първом това, което е лично негово, а после ще се грижи за общото. По такъв начин това общо или кооперативно няма зад себе си, в основата си, оня комплекс от живи движущи сили - сбора от волите, инициативата, опитността на всички членове, който да бъде един фактор, постоянно бдящ над неговото развитие. Тука именно е причината, която налага трансформирането на днешните производителни кооперации в един по-висок тип такава, която ние наричаме трудова задруга и при която обединението на силите и средствата, на капиталите, волите, опитността и интелигентността ще трябва да бъде пълно. Пълно обединение на всички живи творчески сили, на целия духовен и материален капитал, за достигане на най-големи резултати, за реализирането на нещо ново, на нещо по-високо и по-мощно, това е лозунга на трудовата задруга. „В съединението е силата“. Това е един принцип, който едва ли някой би смеел да отрече. И затова, колкото по-голямо, по-пълно е нашето обединение, толкова по-големи ще бъдат и неговите резултати. Въпроса тука е да се направи една крачка напред. Да се не спираме там, до където сме достигнали, но да продължим напред.
към текста >>

100. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По пътя на духовното развитие вие имате вече като един основен капитал, останал навярно от вашето минало, една изтънченост на чувствата, отзивчивост и възприемчивост.
Всичките ми нови познати ме намират някак необикновена и. без да им въздействам съзнателно, разкриват душите си пред мен. Бих желала да зная какво означават тия преживявания и какво трябва да бъде моето отношение към тях? 3. М. Всички тия прежилвания са добър белег — знак че вашето съзнание се приближава постепенно до чувстване на оня невидим но реален свят, който ни заобикаля, но който е недостъпен за физическите ни чувства. По пътя на духовното развитие вие имате вече като един основен капитал, останал навярно от вашето минало, една изтънченост на чувствата, отзивчивост и възприемчивост. Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството. Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение. Никаква гордост, нито мисъл: „Аз съм нещо повече от другите.“ Тия неща пречат и осуетяват истинските резултати.
към текста >>

НАГОРЕ

0.16106700897217