Търсене в текстове за 'Капитал'

Галилей Величков (1911-1985)

Бомбите и цената на духовния капитал 3.
Кой измисли песните на Учителя? 3. Паневритмията на Учителя и българският народ 4. Мория и Кут Хуми VII. НЕСТОР ИЛИЕВ 1. С арфа под бомбите в града Мюнхен 2. Бомбите и цената на духовния капитал 3. Защо Учителят даде песента “Писмото”? 4. Да бих Те слушал Господи! 5. Бракосъчетание на музиканти 6. Как Катя Грива разреши задачата си 7. Бомбардираното пиано и разрушеният “Изгрев” 8.
към текста >>

2. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Галилей Величков (1911-1985)

Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности.
Наблюдавах походката му, наблюдавах движенията му, наблюдавах усмивката му, лицето му. Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация. Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания. Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън. Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя. Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности. За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала. Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал. Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ. Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим. Ние, които бяхме в Школата на Учителя.
към текста >>

3. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгревяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие.
Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-полека започваха да си прокарват самостоятелно осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство-единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгревяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни сцени. И обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше един урок за всички. При един друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение.
към текста >>

4. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм.
Освен това, той се обяви за учител на Бялото Братство - преправи се като Него, направи си същата брада, същата прическа, същите одежди и почна да имитира същата фигура. Дори си направи снимки и ни ги изпрати, за да се убедим, че той е вече истинският учител и че Учителят се бил вселил в него. И започна се една голяма борба, в която взеха участие всички възрастни приятели и го изобличиха. А ние знаехме много добре как са нещата. А и онези, които го поддържаха тука, знаеха как са нещата, но не им изнасяше и твърдяха противното. И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм. По отношение на неговото знание Учителят бе категоричен, когато бяха изпратени на Учителя негови написани неща. Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми! " А някои сестри, доброжелателки на Михаил Иванов, бяха ги оставили нарочно в стаята на Учителя, за да ги види и да ги благослови. Но тези сестри не изпълниха нареждането Му и не ги изхвърлиха от стаята Му. Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов.
към текста >>

5. 3_74 Политически събития

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Учителят каза по този повод така: "В бъдеще комунистите ще минат надясно, а капиталистите ще минат наляво и ще се срещнат по средата." До сега тридесет години се променяха много неща, но ние едва ли ще дочакаме, вероятно в следващите тридесет години други от вас ще дочакат това, което каза Учителя.
В Мърчаево Учителят каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират по отношение на Бялото Братство." За кое бъдеще се отнасяше, не ни се каза. Досега минаха тридесет години и не се коригираха, а проведоха много гонения срещу нас. Видяха в Учението голям съперник по отношение на някой идеи, като смятаха, че това са техни идеи, а тези идеи бяха общочовешки и Божествени. Видяха, че самият живот от една страна, а от друга страна - идеите на Учението на Учителя ще привлекат хората към Него и затова се бояха от нас. И затова ни преследваха, ограничаваха, съдиха ни и изгориха книгите на Учителя. Учителят каза по този повод така: "В бъдеще комунистите ще минат надясно, а капиталистите ще минат наляво и ще се срещнат по средата." До сега тридесет години се променяха много неща, но ние едва ли ще дочакаме, вероятно в следващите тридесет години други от вас ще дочакат това, което каза Учителя. Не може да не Му се сбъднат думите. Неговите думи, Словото Му е закон за онези Висши Сили, които управляват по невидим начин човечеството. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, бяхме се събрали при Учителя, а това беше един-два месеца след 9 септември 1944 година. След като дойдоха комунистите на власт, те се насочиха към своите врагове, но сметнаха, че и ние сме техни врагове и започнаха гонение срещу нас още в самото начало. Един от поводите бе поведението на Любомир Лулчев, неговото германофилство и цялата му дейност като съветник на цар Борис III, дейност, изобличена от Учителя в салона на "Изгрева" пред всички.
към текста >>

6. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Всяко едно поколение идва със свой жизнен кредит и със свой духовен капитал, защото има да върши строго определена работа.
Как можете да вместите всичко това в една ограничена форма на земята? Това е изключено! Затова се казва: "Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Ето това е Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Всички души, които се движат и живеят в Духа на Истината, се обединяват от един център - това е Словото на Учителя, на Великия Учител и на Бога. Общението на тези души става чрез Словото на Учителя, чрез песните Му и чрез онези форми, които Той ни е дал за работа. Всяко едно поколение идва със свой жизнен кредит и със свой духовен капитал, защото има да върши строго определена работа. Формите за всяко едно поколение са различни. Ами ако вие сте много малко останали и се броите на пръсти, необходим ли ви е салон, имоти и богатство. Ами ако останалите от Братството са прелетели като ято птици и вече са преродени в други страни или там, където трябва да се преродим, за да направим втория център на Всемирното Велико Бяло Братство? Този втори център ще бъде Русия и Учителят посочи мястото, където ще бъде. Това е за онези, които ще дойдат след нас и на които ще предадем Словото на Учителя.
към текста >>

7. 7_02 Бомбите и цената на духовния капитал

НЕСТОР ИЛИЕВ

"Бомбите и цената на духовния капитал" На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките.
"Бомбите и цената на духовния капитал" На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германскате фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия.
към текста >>

Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя.
Сега ще открия една скоба и ще разкажа нещо много важно. Родителите на този наш брат бяха печатари и имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено така, както трябва според печатарските такси. Значи за направената работа е било заплатено. Заплатено и надплатено. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него пред Учителя. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него.
към текста >>

Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал.
Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено така, както трябва според печатарските такси. Значи за направената работа е било заплатено. Заплатено и надплатено. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него пред Учителя. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, разбира за какво се касае, отива при брата и му разказва всичко.
към текста >>

Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе.
Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него пред Учителя. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, разбира за какво се касае, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Случаят продължава по-нататък. Дъщерята на Борис Малджиев се казваше Зорница и бе омъжена за банкера Костадин Русев. Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка, бяха подслонили нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно. Случва се така, че Олга трябва да освободи този мизерен сутерен по настояване на господаря на къщата.
към текста >>

Този случай идва да потвърди цената на духовния капитал, който всеки човек създава със своите дела и цената на духовния капитал, който той носи у себе си.
Тя отива при Учителя и се оплаква, че е изгонена и няма къде да живее. Учителят я изслушва и казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те какво има да стане". Олга си прибира багажа, напуска сутерена и други приятели я подслоняват. Още при първите бомбардировки над София, една от първите бомби пада върху банкерската къща и я разрушава до основи. Дълго време след падането на бомбата, дъщерята на Борис Малджиев и съпругът й, банкерът, трябваше да живеят в Русе, поради липса на жилище в София. Този случай идва да потвърди цената на духовния капитал, който всеки човек създава със своите дела и цената на духовния капитал, който той носи у себе си. Имаш ли духовен капитал, ще се намери и онзи, който ще гарантира, ще отвори пътя ти и ще го освети с разумна мисъл и разумна воля.
към текста >>

Имаш ли духовен капитал, ще се намери и онзи, който ще гарантира, ще отвори пътя ти и ще го освети с разумна мисъл и разумна воля.
Учителят я изслушва и казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те какво има да стане". Олга си прибира багажа, напуска сутерена и други приятели я подслоняват. Още при първите бомбардировки над София, една от първите бомби пада върху банкерската къща и я разрушава до основи. Дълго време след падането на бомбата, дъщерята на Борис Малджиев и съпругът й, банкерът, трябваше да живеят в Русе, поради липса на жилище в София. Този случай идва да потвърди цената на духовния капитал, който всеки човек създава със своите дела и цената на духовния капитал, който той носи у себе си. Имаш ли духовен капитал, ще се намери и онзи, който ще гарантира, ще отвори пътя ти и ще го освети с разумна мисъл и разумна воля.
към текста >>

8. 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)

Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда".
Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му. Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни. Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение. И той се провали. Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда". След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат идеята за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала. И техния опит се провали. Защото те комунизираха капитала, а не комунизираха труда. Те също си създадоха съсловие от началници и подчинени, привилегировано съсловие и създадоха онези, които трябваше да работят за тях. Вместо да станат „слуги на народа" станаха господари на народа.
към текста >>

След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат идеята за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала.
Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни. Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение. И той се провали. Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда". След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат идеята за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала. И техния опит се провали. Защото те комунизираха капитала, а не комунизираха труда. Те също си създадоха съсловие от началници и подчинени, привилегировано съсловие и създадоха онези, които трябваше да работят за тях. Вместо да станат „слуги на народа" станаха господари на народа. И техния опит се провали.
към текста >>

Защото те комунизираха капитала, а не комунизираха труда.
Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение. И той се провали. Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда". След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат идеята за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала. И техния опит се провали. Защото те комунизираха капитала, а не комунизираха труда. Те също си създадоха съсловие от началници и подчинени, привилегировано съсловие и създадоха онези, които трябваше да работят за тях. Вместо да станат „слуги на народа" станаха господари на народа. И техния опит се провали. А какъв е изводът? Той е даден в беседите на Учителя.
към текста >>

9. 106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА

с какви капитали идват от миналото, с какви задължения трябва да се справят и какви полици да изплащат.
106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА Когато започна Школата, Учителят нареди всички да си направят хороскопи, за да се видят какви им са плюсовете и какви са минусите, т. е. с какви капитали идват от миналото, с какви задължения трябва да се справят и какви полици да изплащат. Всеки имаше и положителни качества, но повечето бяха проблемите, които трябваше сам да разрешава. Затова Учителят нареди да се работи върху онова, което не е застъпено и онези, които имат лоши и дисхармонични аспекти да се справят с тях. Като гъби изникнаха десетина астролози на Изгрева за нула време. Започнаха да превеждат чужда литература, ту в „Житно зърно", ту във в-к „Братство" и бяха преведени няколко книжки по Астрология. А в частните разговори с Учителя Той им даваше много ценни ключове за разгадаване на тази наука.
към текста >>

10. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Ние не сме нито за социализма, нито за капитализма.
А те неочаквано ни нападнаха из отзад. От неразбиране ли е това? Не е. Христос и Великият Инквизитор и днес седят лице срещу лице. Които Бог изпрати, те са определени, те ще дойдат в Братството. Ние не сме нито за социализма, нито за капитализма. Ние сме за Царството Божие. Това е нашият дълг. 61. Че гонят Братството сега, докато не е укрепнало още - това е добре. Така то се запазва чисто. Тъй то ще укрепне, ще израстне здраво и силно.
към текста >>

Тези три типа се срещат и в социалистическия и в капиталистическия свят.
Ала има и трета категория хора, покварени, за тях няма закон, няма ред, няма отговорност, няма задължения. Те развалят всичко. Сянката на типа „хулиган" пада върху съвременното човечество. Този тип е явен и скрит. По-опасен е вторият. Тези три типа се срещат и в социалистическия и в капиталистическия свят. Човекът трябва да се подобрява. Бялото Братство работи за това. Нашата работа продължава при всички условия. Дали строят е социалистически или е капиталистически, това не е съществено. Делението на класи, народи, раси, религии, това не е съществено.
към текста >>

Дали строят е социалистически или е капиталистически, това не е съществено.
По-опасен е вторият. Тези три типа се срещат и в социалистическия и в капиталистическия свят. Човекът трябва да се подобрява. Бялото Братство работи за това. Нашата работа продължава при всички условия. Дали строят е социалистически или е капиталистически, това не е съществено. Делението на класи, народи, раси, религии, това не е съществено. Важно е човекът да се пробуди. Разумното, Божественото начало да вземе ръководството. Господ държи съдбините ни в ръцете си. 80. Бялото Братство не създава центрове на сила, власт и богатство.
към текста >>

11. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Вашите капитали като ученици на Школата са вложени в българския народ.
Повдигането на българския народ зависи от учениците на Школата. Защото учениците са сърцето и душата на един народ. Ако вие работите той ще се повдигне, той ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите други ще свършат вашата работа. Но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето. Вашите капитали като ученици на Школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той спечели и придобива, и вие ще спечелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате всички задачи като ученици и да изпълните задължението си към Небето." 6. Какво се учи в Школата? В Школата на Учителя учениците се учат да мислят и да бъдат свободни.
към текста >>

Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали.
Защото учениците са сърцето и душата на един народ. Ако вие работите той ще се повдигне, той ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите други ще свършат вашата работа. Но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето. Вашите капитали като ученици на Школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той спечели и придобива, и вие ще спечелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате всички задачи като ученици и да изпълните задължението си към Небето." 6. Какво се учи в Школата? В Школата на Учителя учениците се учат да мислят и да бъдат свободни. Там не се дават готови правила.
към текста >>

12. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

след дълги разговори се прави протокол, според който всички подписали се признават, че всички имоти и целият капитал е на общество Бяло Братство - Русе.
В Русе става отново разкол и размирици. Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична собственост. Пишат писма до София, до Учителя. Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят на место с проблемите. На 5 и 6 януари 1936 г. след дълги разговори се прави протокол, според който всички подписали се признават, че всички имоти и целият капитал е на общество Бяло Братство - Русе. Този разкол е затова, кой да управлява стопанството и кой да разполага с доходите му. Води се ожесточена битка за ръководство. Тогава Учителят дава следния съвет: „В управата на Русенското Братство да влезнат всички 37 човека, толкова колкото са и самите членове на Русенското Братство". Ето, това е разрешението на задачата според Учителя. Но тази задача не може да се разреши от русенци, защото според устава им трябва да има управление и управителен съвет, а останалите членове да бъдат изпълнители.
към текста >>

13. ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА

Летопис Вергилий Кръстев

А онези, които не го бяха прочели и не изпълниха онова, което бе казал Учителят чрез Словото си: „комунизира се труда, а не капитала".
От това, какво ще излезе от техния опит, ще зависи как ще се реализират тези идеи на земята. Тук се прави исторически опит за следващите поколения човеци на земята. Те го правят сами, без да се ползват от знанието на Словото. Затова техният опит ще бъде урок и поука за следващите поколения." Никола Гръблев стои като опъната струна с униформата си пред Учителя, слуша и накрая казва: „Слушам", козирува с дясната си ръка, обръща се кръгом и си тръгва. Връща се във Варна с научен урок. А онези, които не го бяха прочели и не изпълниха онова, което бе казал Учителят чрез Словото си: „комунизира се труда, а не капитала". А те направиха точно обратното. И се провалиха по всички правила. Остана поуката за всички.
към текста >>

14. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Летопис Вергилий Кръстев

Плащаше се не с пари, а с жизнен капитал.
Болестите и заболяванията на отделни системи у човека са врати, чрез които е станало нарушението на закона от човека. Чрез тях той може да изплати кармата си, като за нея плаща жизнен кредит. Аз имах три тръна в плътта, имах три заболявания. Чрез тях аз трябваше да изплащам своята карма. Това бяха три каси, зад които стояха касиери, искаха да им бъде заплатено, за да погася своите полици от миналото. Плащаше се не с пари, а с жизнен капитал. Ето това е развръзката. И когато Учителят се намесваше със своите съвети и своята помощ, то Учителят заплащаше за нашите полици пред нашите невидими кредитори. Заплащаше със своят Божествен кредит. Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя. Онези, които сполучваха в това, разрешаваха един много голям въпрос за себе си.
към текста >>

15. 4.16. Една идея и нейната реализация

ИЛИЯ УЗУНОВ

По-късно, при една среща, Учителят ми каза: „Ти хвърляш всичките си капитали на фронта и като загубиш, след това нямаш помощ, а така не трябва.
След известно време, при една среща с Учителя Той ме запита: „Какво стана със стана? " Казах Му, че съм спрял и сега не се занимавам с това. „Ти, рекох, продължи оттам, докъдето беше стигнал", каза Учителят. Обаче аз бях престанал да мисля за него и не се занимавах с него, и не работех върху него. По-късно направих опит да направя едно друго моделче, направих някои опити, но и него не го довърших, и така престанах да се занимавам с конструкцията на стана. По-късно, при една среща, Учителят ми каза: „Ти хвърляш всичките си капитали на фронта и като загубиш, след това нямаш помощ, а така не трябва. Как правят военните? Имат войници на първа линия, но имат и тил, и запас. Значи, когато първата линия отслабне, пращат от запаса. А ти всичко, каквото имаш, хвърляш го на фронта и капитулираш." От срещите и разговорите с Учителя добих едно впечатление, че Учителят ми разкриваше известни закони, които не се отнасят лично за мен, а изобщо са принципи в живота. Той вземаше участие в разрешаването на нашите трудни задачи и по такъв начин Той живееше непрекъснато с нас.
към текста >>

За да реализира човек нещо, освен идея трябва да има духовен капитал и разрешение от Невидимия свят.
Как правят военните? Имат войници на първа линия, но имат и тил, и запас. Значи, когато първата линия отслабне, пращат от запаса. А ти всичко, каквото имаш, хвърляш го на фронта и капитулираш." От срещите и разговорите с Учителя добих едно впечатление, че Учителят ми разкриваше известни закони, които не се отнасят лично за мен, а изобщо са принципи в живота. Той вземаше участие в разрешаването на нашите трудни задачи и по такъв начин Той живееше непрекъснато с нас. За да реализира човек нещо, освен идея трябва да има духовен капитал и разрешение от Невидимия свят. След това трябва да има качества и вътрешна организация, за да може да организира нещата в себе си. Чак тогава идват и се откриват пред него външните условия, за да реализира тази идея. Скъса ли се веригата отгоре надолу, то реализацията се преустановява. Ето това е законът, който изнасям пред вас, при който аз бях потърпевш. За мен остана поуката, а за вас изнасям този закон като знание.
към текста >>

16. 6.10. Младежките събори

Учителят говори за един капитален въпрос.
Тези други течения, те са малки потоци, които се вливат в голямата обширна река от Словото на Учителя. Голямото поглъща малкото. Първият Младежки събор се състоя от 1 до 5 юли 1923 г. на ул. „Оборище" 14. Учителят говори за един капитален въпрос. Първата беседа бе: „Разцъфтяване на човешката душа." Говори за зазоряване на живота от момента, когато човешката душа се отделя от Бога. Тези събори бяха под знака на окултния мистичен свят. За всяка аудитория Учителят изнасяше различни беседи. Неделните беседи в 10 часа бяха за представителите на старозаветните. Утринните Слова бяха за учениците.
към текста >>

17. 6.20. Международната обстановка и България

Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият руски народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда.
20. Международната обстановка и България Веригата от събития, които описваме в психическата лаборатория на Учителя, се извършваха при една крайно критична международна обстановка, която даваше колосално отражение във вътрешния стопански и политически живот на България. Тези следвоенни години се намираха под знака на една всеобща криза. Хаос цареше не само в стопанските международни отношения, но се разгръщаше и една духовна безпътица, човечеството трябваше да се лекува от страшната разруха, която причини Първата световна война. Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият руски народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда. При тази неопределена и еруптивна международна обстановка, България се гърчеше от тежки стопански несгоди, вследствие на репарациите след войните, а също така от неправилните ориентации в нейната висша политика. Силите на реакцията и прогресивните сили бяха изправени едни срещу други. Опитите на земеделското съсловие и тяхното правителство на Александър Стамболийски през 1920-1923 г. да се справи с тази тежка обстановка, останаха напразни. Тяхната некомпетентност и слаба обществена пластичност предизвикаха всички обществени сили срещу тях.
към текста >>

18. 6.31. Няколко бележки

Това е капитален и важен въпрос.
Това са трите принципа, върху които е изграден мирогледът на Учителя, или тази троичност, върху която е изграден целият Космос, както го нарече Учителят - есенциалния свят. В Словото на Учителя, Неговият език е своеобразен и неповторим. Той употребява и си служи с терминология, в която влага друго ново съдържание. В Неговото Слово има думи, които имат друго съдържание, което няма никъде в окултната литература. Той употребява нови думи с нова терминология. Това е капитален и важен въпрос. Беседите на Учителя са толкова много, че Той веднъж ми каза, че човек, ако ги прочете три пъти, ще си изработи своето духовно тяло. А те наброяват над 7500. Една аналогия: Ако едно дете се роди и бъде поставено да спи само един ден в една от стаите на университета Ломоносов в Москва, и ако във всеки следващ ден приспива в поредната стая, то докато изреди всички стаи, ще стане на възраст 20 години. То е същата аналогия и с беседите на Учителя. Ако се прочете по една беседа за един ден, което е много нещо, то, за да прочетеш всички беседи, ще ти трябват 20 години.
към текста >>

19. 6.32. Синът на Учителя

Това може би беше една лекция от капитално значение.
В този момент помолих да отворят вратата и като си извадих пръста, той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки самообладание, моят приятел ме заведе да ме превържат в една от близките аптеки. Докато ме превързваха, аз пазех пълно спокойствие, без да издам нито звук. Излизайки обаче от аптеката, аз паднах на улицата, изглежда че моето тяло, въпреки силата на моя дух, не можа да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение. Кое е характерното в този епизод, който може да се случи с всеки човек. Това може би беше една лекция от капитално значение. Всичките томове, прочетени от мен по тези въпроси за невидимите светове, за окултните центрове - нямаха това съдържание, както съдържанието на преживяния момент. Теорията, която знаех, трябваше да премине на практиката, за да бъде напълно изгонен от мен духът на атеизма. Падайки, аз почувствах как моят астрален двойник, като някаква риза, от края на моите нозе започна да се нагъва по моето тяло и постепенно, вървейки от всички окултни центрове, достигна най-после до центъра на хилядолистника, за да напусне моето физическо тяло. В този момент аз изпитах един екстаз, какъвто не може да се изпита от никакви земни удоволствия, от никакви молитвени настроения, от никакви духовни преживявания и откровения. Това беше едно такова велико освобождение, че човешкото перо не е способно да го изрази.
към текста >>

20. 6.35. Mладежките събори

Според Учителя Ледбитер е прероденият старозаветен пророк Амос, който навремето е бил овчар, и който сега си спомня за някои неща и работи с капиталите на миналото.
Той претендираше, че е голям ясновидец за миналото и бъдещето на света. Написа много книги. Той не можа да се освободи от идеологията, защото беше епископ. Написа неща, които противоречат на онази чистота на Христовото Учение. Те си останаха черковници. Според Учителя Ледбитер е прероденият старозаветен пророк Амос, който навремето е бил овчар, и който сега си спомня за някои неща и работи с капиталите на миналото. Ето, претендираше, че е най-големият ясновидец, а с неговото ясновидство не можа да съзре и види, че Всемировият Учител е в България, че е роден, и че крачи по земята българска. Георги Драганов е от Ямбол. Следваше право. Имаше всестранни интереси. Беше написал книга за Богомилството.
към текста >>

Той каза, че комуната означава комунизиране на труда, а не комунизиране на капитала, защото капиталът е резултат на едно минало поколение.
Като видях всичко това, тогава си обясних защо Учителят ми забрани да ходя там. Това бяха опити не за братството, а бяха лични опитности. Хората не са готови, не са изработили тези чувства и качества, с които да служат на едно братско общежитие. Това бяха опити на един ентусиазъм, вмъкнат отвън, в младежите, които бяха в Младежкия окултен клас. През тази година Учителят се спря на въпроса за комуните. Той каза, че комуната означава комунизиране на труда, а не комунизиране на капитала, защото капиталът е резултат на едно минало поколение. Ние това го проверихме по-късно. Ето как: По онова време имаше една банка „Гирдап" и много хора от братството си вложиха парите в нея, за да печелят от лихви. Но се случи, че тя фалира и те си загубиха парите. А там бяха вложени дори и братски пари, и те пропаднаха. За този случай Учителят се спря по-подробно в една от своите беседи.
към текста >>

Над тази граница те забравят честността и се продават." Ето, това означава цената на чуждия капитал, което е резултат на чужд труд и на друго поколение.
А тя не е била малка за българските условия. Но той отказва. После същата фирма увеличава 5-6 пъти възнаграждението му и той се съгласява. Значи е бил честен до една сума, а оттам нагоре той има вече нови съображения. Тогава за старите приятели Учителят казва: „Честността на българите е границата до един милион. Над тази граница те забравят честността и се продават." Ето, това означава цената на чуждия капитал, което е резултат на чужд труд и на друго поколение. Кирил Паскалев. „Основни въпроси на ученичеството". (III Млад. събор, стр. 58) Той изнесе реферат като каза, че в съзнанието на всекиго от нас лежи по един образ на идеалния ученик.
към текста >>

21. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Това беше огнената мисъл на Бакунин и голямото научно проникновение на Кропоткин, който е написал едно капитално съчинение за взаимопомощта, което е диаметрално противоположно на Дарвиновата теория за онази борба, която съществува в природата.
Там се създаде социалдемократическата партия и до голяма степен и комунистическото движение, защото там, по това време, беше учител Тодор Павлов. А той стана след време идеологът на Марксизма у нас. Извън тези две течения анархизмът беше много силен. Там имаше села като Енина, Мъглиж, както и в Казанлък съществуваха много кръжоци. На мен най-силно ми упражниха влияние двама човека за идеята на анархизма. Това беше огнената мисъл на Бакунин и голямото научно проникновение на Кропоткин, който е написал едно капитално съчинение за взаимопомощта, което е диаметрално противоположно на Дарвиновата теория за онази борба, която съществува в природата. Обратно на Дарвиновата теория, Кропоткин по такъв документален начин констатира, че съществува една необятна, необхватна взаимопомощ между всички видове в животинския свят. Това ми направи силно впечатление с неговата ерудиция. В един период аз бях под давление на тези свободни анархистични движения. После дойде един контраст в мене. По природа аз бях изключително против насилието.
към текста >>

22. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело.
37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ Така протекоха трите вълни в Школата на Учителя. Вълната на Любовта внесе семената на новия живот в човечеството; вълната на Мъдростта разкри дълбокото знание, а вълната на Истината откри пътя към свободата. Така в миниатюр около Учителя беше скицирана историята на новата култура, която ще настъпи на земята. В мен тези три вълни събудиха скритите дълбоки окултни центрове, чрез които моята душа виждаше живота в нова светлина. Моят критичен ум, моят атеистичен дух, моята сурова воля - под влиянието на тези три действия на тази драма, която се извърши в Школата на Учителя, претърпяха коренни преобразувания. Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело. Моето физическо тяло беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции. Понякога Учителят с усмивка ми казваше: „Рекох, ти си международната банка". Понеже всички тези съзнания вляха в мен своите капитали и когато започнах да пиша книгите си, чувствах как всички идват да ми помагат. Просто ми нашепват, обкръжават ме и ме вдъхновяват. Чрез техните съзнания можах именно да изразя тези велики мисли.
към текста >>

Понеже всички тези съзнания вляха в мен своите капитали и когато започнах да пиша книгите си, чувствах как всички идват да ми помагат.
В мен тези три вълни събудиха скритите дълбоки окултни центрове, чрез които моята душа виждаше живота в нова светлина. Моят критичен ум, моят атеистичен дух, моята сурова воля - под влиянието на тези три действия на тази драма, която се извърши в Школата на Учителя, претърпяха коренни преобразувания. Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело. Моето физическо тяло беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции. Понякога Учителят с усмивка ми казваше: „Рекох, ти си международната банка". Понеже всички тези съзнания вляха в мен своите капитали и когато започнах да пиша книгите си, чувствах как всички идват да ми помагат. Просто ми нашепват, обкръжават ме и ме вдъхновяват. Чрез техните съзнания можах именно да изразя тези велики мисли. И когато съм в някоя депресия, достатъчно е да си препрочета някоя страница и чрез тях се тонирам. После се чудя, как съм го написал. Това споделям, за да видите как великият Мъдрец може да оперира чрез съзнанието на хората.
към текста >>

23. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в другия полюс, на отшелничество по принуда. 3.
Той имаше и своя положителен смисъл, защото се яви като противодействие на разложението на римската империя. За мен съществуват три кардинални идеологии: 1. Едната е на абсолютното въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя живота си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината на своята душа. 2. Другата - когато хората живеят в абсолютна невъздържаност. Те вървят по широкия път на живота. За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в другия полюс, на отшелничество по принуда. 3. Третата е най-интересна, и която за мен беше стимул. Аз познавах една такава жена. Аз няма да кажа нейното име, но ще я назова с името Албиола. Тя символизираше разумната умереност. Тя именно е едно равновесие между двата свята - на абсолютното въздържание и абсолютното невъздържание.
към текста >>

24. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

В моето съзнание изпъкна един капитален въпрос, на който трябваше да се даде отговор.
50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ Във вихъра на тези политически събития аз изпитвах една вътрешна, идейна депресия. В моето съзнание изпъкна един капитален въпрос, на който трябваше да се даде отговор. Нима ще се позволи на тевтонците да смажат славянството и то да стане „тор" за техния „нов ред"? Този въпрос не ми даваше спокойствие. Къде останаха думите на Учителя, че "славянството ще донесе новата култура, която ще следва след западноевропейската, от великата спирала на културите на бялата раса." За мен, в тези исторически събития, това беше фатален проблем, който включваше съдбата на моите идейни схващания. Нима този най-компактен народ от славянството - руският, нима полският, чехословашкият и югославският трябва да бъдат сломени от тевтонския поход? Тези вътрешни идейни смущения аз трябваше да споделя с Учителя - с Този, Който беше основният двигател, вдъхновител, Който разпалваше буйния огън на моите идеали.
към текста >>

25. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

При други случаи, когато му задавах въпроси от капитален характер, той често ми отговаряше със своето мълчание, но при тази среща, за разлика от другите, Той много ясно ми говори.
В душата си никога не можех да се съглася с живота на стария свят. В мен винаги имаше един бунт срещу всички остарели обществени форми, срещу изкуфялите религиозни амвони, срещу всички мъгли от несъвършените теории и хипотези на учените - този бунт не ме напущаше никога. В тези разсъждения просто исках да напусна физически свят, да се разбия на моите атоми, както моят най-добър приятел Кузман мечтаеше някога. Учителят беше много сериозен, красивото му лице като че ли беше изваяно от мрамор. Той виждаше какво става в моята душа. При други случаи, когато му задавах въпроси от капитален характер, той често ми отговаряше със своето мълчание, но при тази среща, за разлика от другите, Той много ясно ми говори. Относно въпроса, който се отнасяше до моето обществено положение почти нищо не ми отговори. Но по въпросите, свързани с Учението, свързани с духовния и културен живот на България, проблемите, които изпъкват на социална почва и всички международни въпроси, които новото време слагаше за разрешаване - по тези въпроси Той така вдъхновено ми говореше, че мислено се пренесох години назад, в народното читалище на Велико Търново, когато слушах неговата беседа „Новото човечество". Голямата любов, не-изказана грижа, необикновената вещина, с която Той разглеждаше всички тези духовни и социални проблеми, я почувствах в този момент, когато ми говореше върху всички тези въпроси, които изпълваха и вълнуваха моето естество. За мен този разговор беше някакво откровение. Аз виждах контурите на един нов свят, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към текста >>

26. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Този въпрос е от капитално значение за една личност, която е играла роля в Школата.
64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Това е една личност, за която е говорено най-много, писано най-много, слушано е за него най-много и е забулено в тайна. Ето, вече тридесет години, от 1944 година до 1974 година продължава да се пише за него. Просто не могат да не говорят за тази личност, понеже комунистите се свързаха с него, като го убиха. А пък един мой познат каза следното: „Не смея да мисля за него, а камо ли да говоря за него, за да не пострадам". Този въпрос е от капитално значение за една личност, която е играла роля в Школата. Още в самото начало, когато говорих за котвата и след като я направих виждам, че Любомир Лулчев около нея прави елипса. Той беше във военна униформа, с чин полковник. В мене тогава настъпи една голяма реакция, понеже аз по природа съм антивоенен. Това още като дете ми се е вгнездило в подсъзнанието, защото в Балканската война аз видях един човек, който избиваше турците - военнопленници. Аз толкова много се възмутих и се потресох от гледката, и когато винаги става въпрос за насилие, за кърваво насилие, аз съм най-големият противник.
към текста >>

27. 6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Голяма част от финансовия капитал беше в техни ръце.
78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В Германия Хитлер дойде на власт и неговата нацистка партия. Като най-големи врагове Хитлер смяташе, че това са комунистите и евреите. С комунистите се справи. Някои от тях изпрати в концлагери и затвори, други изби, а трети побягнаха в чужбина. Останаха евреите, а те бяха с голяма икономическа мощ в Германия. Голяма част от финансовия капитал беше в техни ръце. Някои от тези среди Хитлер привлече на своя страна още в самото начало и те му помогнаха с пари да вземе властта. Други среди от финансовия капитал бяха принудени да се откажат от своите капитали. Трети бяха принудени да се откупят, да оставят своите капитали на Хитлер и получаваха паспорти за изселване в чужбина. Така тези, които пожертваха парите и богатствата си се спасиха. Това се отнасяше за едрия финансов капитал.
към текста >>

Други среди от финансовия капитал бяха принудени да се откажат от своите капитали.
С комунистите се справи. Някои от тях изпрати в концлагери и затвори, други изби, а трети побягнаха в чужбина. Останаха евреите, а те бяха с голяма икономическа мощ в Германия. Голяма част от финансовия капитал беше в техни ръце. Някои от тези среди Хитлер привлече на своя страна още в самото начало и те му помогнаха с пари да вземе властта. Други среди от финансовия капитал бяха принудени да се откажат от своите капитали. Трети бяха принудени да се откупят, да оставят своите капитали на Хитлер и получаваха паспорти за изселване в чужбина. Така тези, които пожертваха парите и богатствата си се спасиха. Това се отнасяше за едрия финансов капитал. Но другата останала маса трябваше да плати с живота си. Бяха изпращани в концлагери и избивани.
към текста >>

Трети бяха принудени да се откупят, да оставят своите капитали на Хитлер и получаваха паспорти за изселване в чужбина.
Някои от тях изпрати в концлагери и затвори, други изби, а трети побягнаха в чужбина. Останаха евреите, а те бяха с голяма икономическа мощ в Германия. Голяма част от финансовия капитал беше в техни ръце. Някои от тези среди Хитлер привлече на своя страна още в самото начало и те му помогнаха с пари да вземе властта. Други среди от финансовия капитал бяха принудени да се откажат от своите капитали. Трети бяха принудени да се откупят, да оставят своите капитали на Хитлер и получаваха паспорти за изселване в чужбина. Така тези, които пожертваха парите и богатствата си се спасиха. Това се отнасяше за едрия финансов капитал. Но другата останала маса трябваше да плати с живота си. Бяха изпращани в концлагери и избивани. Следващият етап бе, да се приберат евреите от окупираните области от Германия по време на войната и също да бъдат ликвидирани.
към текста >>

Това се отнасяше за едрия финансов капитал.
Голяма част от финансовия капитал беше в техни ръце. Някои от тези среди Хитлер привлече на своя страна още в самото начало и те му помогнаха с пари да вземе властта. Други среди от финансовия капитал бяха принудени да се откажат от своите капитали. Трети бяха принудени да се откупят, да оставят своите капитали на Хитлер и получаваха паспорти за изселване в чужбина. Така тези, които пожертваха парите и богатствата си се спасиха. Това се отнасяше за едрия финансов капитал. Но другата останала маса трябваше да плати с живота си. Бяха изпращани в концлагери и избивани. Следващият етап бе, да се приберат евреите от окупираните области от Германия по време на войната и също да бъдат ликвидирани. България също бе поставена в едно такова положение. Бяхме се присъединили към Германия във войната.
към текста >>

Те разпънаха Христа и капиталите на Христа влезнаха в онези народи, които приеха християнството.
Но вместо да съберат и извадят онези мисли на Учителя за еврейския народ, че да ги изпратят в Израел и там да ги публикуват, та да видят евреите къде е пътят на тяхното спасение, то това не го правят. Учителят казва: „Евреите търсят правото си днес. Но ако търсят своето лично право, няма да го намерят. Ако търсят своето Божествено право - ще намерят своето лично право. Затуй сега ще им помагат християнските народи. Те разпънаха Христа и капиталите на Христа влезнаха в онези народи, които приеха християнството. И сега евреите ще ходят там, където са капиталите на Христа, за да се молят за помощ". Ето едно кратко изложение за спасяването на евреите по времето на Учителя. А евреите ще трябва да си направят труда, за да намерят и извадят всичко, което Учителят е казал за тях и да го възприемат. Докато не го сторят това ще бъдат заобиколени от един враждебен арабски свят. Учителят бе казал: „Евреите докато не приемат Учението на Христа, няма да могат да решат своята карма".
към текста >>

И сега евреите ще ходят там, където са капиталите на Христа, за да се молят за помощ".
Учителят казва: „Евреите търсят правото си днес. Но ако търсят своето лично право, няма да го намерят. Ако търсят своето Божествено право - ще намерят своето лично право. Затуй сега ще им помагат християнските народи. Те разпънаха Христа и капиталите на Христа влезнаха в онези народи, които приеха християнството. И сега евреите ще ходят там, където са капиталите на Христа, за да се молят за помощ". Ето едно кратко изложение за спасяването на евреите по времето на Учителя. А евреите ще трябва да си направят труда, за да намерят и извадят всичко, което Учителят е казал за тях и да го възприемат. Докато не го сторят това ще бъдат заобиколени от един враждебен арабски свят. Учителят бе казал: „Евреите докато не приемат Учението на Христа, няма да могат да решат своята карма". Аз съм един от свидетелите и бях един от участниците за спасяването на евреите.
към текста >>

28. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Аз се радвам, че успях с него да подготвя неговия капитален труд за Школата на Учителя.
Това е документален материал. Методи Константинов бе единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение за това, че когато отидох при него за работа, той ми каза: „Аз съм готов и те чакам. Аз зная, че ти ще дойдеш, от Учителя". Никой от неговите съвременници не беше готов. Това трябва да се знае и помни. Аз се радвам, че успях с него да подготвя неговия капитален труд за Школата на Учителя. Този труд е негово второ издание, направено лично от него с моя помощ чрез магнетофонния запис. Този труд аз го поставям на най-високо място от неговите трудове. Запознат съм с онова, което той бе написал. Но това, което се изнася сега, е един поглед от висотата на едно просветено съзнание за Школата на Учителя. Разглежда се Школата с нейната проекция на личности от Лявото и от Дясното посвещение.
към текста >>

29. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш.
Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него няма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви. Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да го оставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Ами че Бог живее в теб. Вие сте царски синове, но живеете инкогнито. Кое е по-хубаво да си царица, да ти слугуват слугини и да си недоволна или да си слуга, да служиш на другите, но да си доволна? Разбира се второто. Доволството е важно.
към текста >>

30. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Така Учителят му произнесъл името десетина пъти, показвайки му с какъв капитал е слязъл от горе, от Невидимия свят, как е дошъл на земята, че е влезнал в Школата и че е срещнал Великият Учител и вместо да си замине със същия капитал, той си заминава с един шепот, което означава един пълен, окончателен провал.
Веднъж Георги Томалевски пътува от града за Изгрева и навлиза в една широка алея. Ето ти Учителят идва отсреща и се движи сам. Учителят е на десетина метра от Георги и тогава Той му извиква високо името: „Томалевски". После с по-ниска тоналност изрича: „Томалевски". После пак с по-ниска тоналност извиква името му Томалевски и така произнесъл няколко пъти името му все по-ниско, докато се стигне до шепот. Така Учителят му произнесъл името десетина пъти, показвайки му с какъв капитал е слязъл от горе, от Невидимия свят, как е дошъл на земята, че е влезнал в Школата и че е срещнал Великият Учител и вместо да си замине със същия капитал, той си заминава с един шепот, което означава един пълен, окончателен провал. Тази опитност я разказваше лично Георги много пъти. Беше честен и почтен. Не може да има извинение за онези, на които им бе говорено, изнасяно окултни знания за живота на земята от Словото Божие. Отново съм при Учителя за разговор. „Е, сега представете си, че някой казва: „Как да работя?
към текста >>

31. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

Отначало не разбирах как така с повдигането на единия ще се повдигнат и останалите, та нали всеки е различно устроен със своя капитал от миналото и може да работи с този капитал ако има разумност и знания.
Аз ще дърпам един от вас, а той ще дърпа чрез веригата другите и така ще ви издърпаме нагоре. Необходими са образи и модели на земята, за да бъдат като ориентир на другите. Затова гледайте какво аз върша и вършете същото. Най-великият образец на ученика е неговият Учител, а Учителят е пред вас. Гледайте ме какво аз върша и вие подражавайте на това, което аз правя". Отначало не разбирах как така с повдигането на единия ще се повдигнат и останалите, та нали всеки е различно устроен със своя капитал от миналото и може да работи с този капитал ако има разумност и знания. А всичко, което постигне засяга самият него, а онова, което постигне като ценности може да ги връчи на другите в знак на добро намерение или на саможертва. Така разбирах този въпрос тогава. А тази верига, която Учителя спомена ми се струваше, че е образна и не можех да си представя как тя ще се вкара вътре през толкова хора да ги завърже и да бъдат като скачени съдове, така че ако от единия прелива към другия да се ползва втория, третия, че и последния. Не можех да разбера как става това. Минаха дни и месеци, постепенно забелязах, че онова, което предаваше Учителя някои го записваха на стенограма, после го дешифрираха, предаваха го на други, които го пишеха на пишеща машина, после се редактираше и се напечатваше на томчета, които се предаваха на останалите.
към текста >>

32. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Те са капитал за разработване.
Трябва да развиеш волята си и любовта си. Ти си препълнена с желания. Че се развиват в човека такива енергии, 161 11. Изгревът..., т. 5 не е лошо. Те са капитал за разработване. Но той трябва да знае как да ги трансформира. Ти понеже много ядеш естествено в организма ти се образуват отрови, които трябва да се изхвърлят по естествен път. От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли. А до кръста е пълен с чувства. А от там надолу до коленете са физическите енергии.
към текста >>

33. 72. ГОНЕНИЯ

Ти си вложила известен капитал и мислиш, че ще ти го задигна.
Е, това да ми е грехът. Аз съм при Учителя на разговор. Учителят говори. „Истинската обич е като видиш някого да изпиташ една вътрешна радост. Вие грешите като съдите по външните ми прояви към някого. Ти си вложила известен капитал и мислиш, че ще ти го задигна. Опитай и виж дали ще ти го задигна или ще ти го върна уголемен. Ти учи, остави на Господ да нареди останалите работи. Ти учи, не обръщай внимание на раната, която е отворена и не се бори със състоянието си - остави го тъй както си е. Като си издържиш изпита ти после ще ми благодариш, че съм те накарал да го държиш. У децата не може да се говори за силни ученици, но за способни.
към текста >>

34. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

Това не се сполучи, защото всеки идва с капиталите си от миналото и не може едно възпитание от 10-15 години да вкара човек в пътя на духовното познание.
Всички онези, които бяхме около нея също гледахме учудени, защото в Братството имаше вече много женени, които си бяха народили деца и накрая всички смятаха, че ето виждате ли Братството се размножава и се разраства от вътре. А после се оказа, че всички тези братски деца бяха дошли по кармич-ни родови развръзки и след това родителите им изпитаха голямо разочарование от тях след като се отправиха към света. Те си бяха дошли от света и си отидоха в света, само че приятелите смятаха, че са родили деца и възпитават бъдещите жители на шестата раса. Получиха се много смешни положения за нас, които наблюдавахме от страни, но това бе жива трагедия за онези братя и сестри, които бяха родители на своите непослушни деца. Те смятаха, че могат да култивират нови хора чрез новото учение. Това не се сполучи, защото всеки идва с капиталите си от миналото и не може едно възпитание от 10-15 години да вкара човек в пътя на духовното познание. Човек идва от някакъв път, ражда се тук на земята, отраства и после си продължава по същия път, по който е вървял стотици прераждания на земята. Учителят беше дал методи за възпитание на децата, както и методи за обучение, но те не дадоха в този етап големи резултати. Може би те не са малки, но ние искахме да прескочим цяла еволюционна епоха в живота на човека и да се намерим в шестата раса, а това бе илюзия. След този случай със семейство Михаил и Пенка Влаевски Учителят много пъти говори за брака, за семейството, за децата, за задачите на окултния ученик. Неговото мнение бе категорично -окултният ученик не трябва да се жени и не трябва да ражда деца.
към текста >>

35. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

В миналото си си се издигнала и си стигнала до средата на пътя, имало е възможност да се отклониш и да не паднеш и да изгубиш целия избран капитал ние сме те прибирали много по-рано от земята, за да не се възгордееш.
Но после Христос идва и ми помага. Това беше една картина, която се въртеше непрекъснато в главата ми. Влакът пуфка пуф-паф, ние сме трима в купето и по едно време брат Петко също заспа, запафка и леко захърка. Учителят се обръща към мене и пита: „Да чуем какво сте приготвили за днес". Разказах му всичко, изслуша ме спокойно и каза: „Това е истина. В миналото си си се издигнала и си стигнала до средата на пътя, имало е възможност да се отклониш и да не паднеш и да изгубиш целия избран капитал ние сме те прибирали много по-рано от земята, за да не се възгордееш. А сега си в Школата". Учителят е пред мен, до мен, в ъгъла е приспан дядо Петко, изпратен е горе, за да не слуша един такъв разговор от такъв порядък. Има съкровени неща в живота на ученика събрани от минала епоха и те не могат да се показват за щяло и нещяло дори и на онези, комуто трябва. Влакът се движеше, а аз бях в един друг свят на откровение. Учителят отново ми повтори едно предишно изказване: „Много пъти дявола е искал да ти вземе главата.
към текста >>

36. 154. КОМУНИТЕ

Тогава, в онези времена се появи идеята да се комунизира капитала, да се комунизира всичко - движими и недвижими имущества и по този начин да се промени живота на хората.
Всички захвърлиха учението си във факултетите и тръгнаха да правят комуни по селата и чрез селскостопанския поминък да правят трудови общества, да създават комунален живот. Те искаха направо по външен начин да променят живота на няколко поколения. В нашите среди също бяха направени няколко опита, но всички излязоха несполучливи. Не бяха малко онези от младежите, които се разболяха и си заминаха от този свят. Всяка една комуна даде жертви и бе заплатена скъпо и прескъпо всяка волност и непослушание. Тогава, в онези времена се появи идеята да се комунизира капитала, да се комунизира всичко - движими и недвижими имущества и по този начин да се промени живота на хората. Тази идея дойде отвън и всички общества правеха такива комуни - социалисти, анархисти, толстоисти, че и нашите младежи минаха през комуните. Всички опити се провалиха. Изобщо не се съобразяваха поне с онова, което Учителят бе казал за комуните. Решаваха да правят комуна някъде, след това идваха, съобщаваха на Учителя и го поставяха пред свършен факт. Учителят мълчи, на някои дава съвети, които никой не изпълнява.
към текста >>

Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, то е комунизиране на капитала.
Тогава разбрахме, че ние изобщо не бяхме подготвени за такова нещо и че повече опити не биваха да се правят. Трябва подготовка на съзнанието, а ние не бяхме готови за това. Ето защо Учителят по този повод бе казал още на събора през 1922 г., което е отпечатано на стр. 230. „Сега за пример няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран, готовото лесно се изяда." Спомням си разказваше Сава Калименов, който по онова време беше с анархистически идеи, според които трябва да се премахне институцията държава и всички богатства по земята да станат общи. Той отива при Учителя и го запитва по този въпрос и иска Учителят да му отговори така както на него му изнася. Учителят му казва: „Ти не можеш ли да разбереш, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво ще се използува." Савата пак настоява, че всичко трябва да се изземе от богатите хора и да се национализира като капитала стане общ. Учителят го изслушал и му казал: „Сега не можеш да разбереш какво ти казвам, но ще дойде време да разбереш, но ще бъде късно за теб." Това време дойде, Савата доживя три десетилетия след 9.1Х.1944 г., видя толкова неща и накрая сподели пред мен: „Чак сега разбрах, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво се използва." Той живя в държава, когато всичко бе национализирано и когато много от идеите за комунален живот бяха опорочени от онези, които не създаваха благата, но имаха властта да се разпореждат с тях. Ето това е един опит проверен от годните чрез живи хора, на които бяха осквернени високите идеали за комунален живот.
към текста >>

Учителят му казва: „Ти не можеш ли да разбереш, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво ще се използува." Савата пак настоява, че всичко трябва да се изземе от богатите хора и да се национализира като капитала стане общ.
„Сега за пример няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран, готовото лесно се изяда." Спомням си разказваше Сава Калименов, който по онова време беше с анархистически идеи, според които трябва да се премахне институцията държава и всички богатства по земята да станат общи. Той отива при Учителя и го запитва по този въпрос и иска Учителят да му отговори така както на него му изнася. Учителят му казва: „Ти не можеш ли да разбереш, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво ще се използува." Савата пак настоява, че всичко трябва да се изземе от богатите хора и да се национализира като капитала стане общ. Учителят го изслушал и му казал: „Сега не можеш да разбереш какво ти казвам, но ще дойде време да разбереш, но ще бъде късно за теб." Това време дойде, Савата доживя три десетилетия след 9.1Х.1944 г., видя толкова неща и накрая сподели пред мен: „Чак сега разбрах, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво се използва." Той живя в държава, когато всичко бе национализирано и когато много от идеите за комунален живот бяха опорочени от онези, които не създаваха благата, но имаха властта да се разпореждат с тях. Ето това е един опит проверен от годните чрез живи хора, на които бяха осквернени високите идеали за комунален живот. На събора 1922 г. в Търново Учителят бе заявил: „Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капитала е труда на хиляди поколения събран. Труд!
към текста >>

Учителят го изслушал и му казал: „Сега не можеш да разбереш какво ти казвам, но ще дойде време да разбереш, но ще бъде късно за теб." Това време дойде, Савата доживя три десетилетия след 9.1Х.1944 г., видя толкова неща и накрая сподели пред мен: „Чак сега разбрах, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво се използва." Той живя в държава, когато всичко бе национализирано и когато много от идеите за комунален живот бяха опорочени от онези, които не създаваха благата, но имаха властта да се разпореждат с тях.
Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран, готовото лесно се изяда." Спомням си разказваше Сава Калименов, който по онова време беше с анархистически идеи, според които трябва да се премахне институцията държава и всички богатства по земята да станат общи. Той отива при Учителя и го запитва по този въпрос и иска Учителят да му отговори така както на него му изнася. Учителят му казва: „Ти не можеш ли да разбереш, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво ще се използува." Савата пак настоява, че всичко трябва да се изземе от богатите хора и да се национализира като капитала стане общ. Учителят го изслушал и му казал: „Сега не можеш да разбереш какво ти казвам, но ще дойде време да разбереш, но ще бъде късно за теб." Това време дойде, Савата доживя три десетилетия след 9.1Х.1944 г., видя толкова неща и накрая сподели пред мен: „Чак сега разбрах, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво се използва." Той живя в държава, когато всичко бе национализирано и когато много от идеите за комунален живот бяха опорочени от онези, които не създаваха благата, но имаха властта да се разпореждат с тях. Ето това е един опит проверен от годните чрез живи хора, на които бяха осквернени високите идеали за комунален живот. На събора 1922 г. в Търново Учителят бе заявил: „Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капитала е труда на хиляди поколения събран. Труд! сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много същества, които са оставили този чернозем - храна - който сега хората използват.
към текста >>

в Търново Учителят бе заявил: „Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите.
Той отива при Учителя и го запитва по този въпрос и иска Учителят да му отговори така както на него му изнася. Учителят му казва: „Ти не можеш ли да разбереш, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво ще се използува." Савата пак настоява, че всичко трябва да се изземе от богатите хора и да се национализира като капитала стане общ. Учителят го изслушал и му казал: „Сега не можеш да разбереш какво ти казвам, но ще дойде време да разбереш, но ще бъде късно за теб." Това време дойде, Савата доживя три десетилетия след 9.1Х.1944 г., видя толкова неща и накрая сподели пред мен: „Чак сега разбрах, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво се използва." Той живя в държава, когато всичко бе национализирано и когато много от идеите за комунален живот бяха опорочени от онези, които не създаваха благата, но имаха властта да се разпореждат с тях. Ето това е един опит проверен от годните чрез живи хора, на които бяха осквернени високите идеали за комунален живот. На събора 1922 г. в Търново Учителят бе заявил: „Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капитала е труда на хиляди поколения събран. Труд! сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много същества, които са оставили този чернозем - храна - който сега хората използват. Ние можем да използваме само нашия труд. Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва „блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят." (Беседи, обяснения и упътвания, стр.
към текста >>

Капитала е труда на хиляди поколения събран. Труд!
Учителят му казва: „Ти не можеш ли да разбереш, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво ще се използува." Савата пак настоява, че всичко трябва да се изземе от богатите хора и да се национализира като капитала стане общ. Учителят го изслушал и му казал: „Сега не можеш да разбереш какво ти казвам, но ще дойде време да разбереш, но ще бъде късно за теб." Това време дойде, Савата доживя три десетилетия след 9.1Х.1944 г., видя толкова неща и накрая сподели пред мен: „Чак сега разбрах, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво се използва." Той живя в държава, когато всичко бе национализирано и когато много от идеите за комунален живот бяха опорочени от онези, които не създаваха благата, но имаха властта да се разпореждат с тях. Ето това е един опит проверен от годните чрез живи хора, на които бяха осквернени високите идеали за комунален живот. На събора 1922 г. в Търново Учителят бе заявил: „Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капитала е труда на хиляди поколения събран. Труд! сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много същества, които са оставили този чернозем - храна - който сега хората използват. Ние можем да използваме само нашия труд. Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва „блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят." (Беседи, обяснения и упътвания, стр. 248-249, събори 1922 г.) Спомням си също, че на Петър Камбуров бе казал: „Човешкото съзнание още не е готово за комунален живот.
към текста >>

сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много същества, които са оставили този чернозем - храна - който сега хората използват.
Учителят го изслушал и му казал: „Сега не можеш да разбереш какво ти казвам, но ще дойде време да разбереш, но ще бъде късно за теб." Това време дойде, Савата доживя три десетилетия след 9.1Х.1944 г., видя толкова неща и накрая сподели пред мен: „Чак сега разбрах, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво се използва." Той живя в държава, когато всичко бе национализирано и когато много от идеите за комунален живот бяха опорочени от онези, които не създаваха благата, но имаха властта да се разпореждат с тях. Ето това е един опит проверен от годните чрез живи хора, на които бяха осквернени високите идеали за комунален живот. На събора 1922 г. в Търново Учителят бе заявил: „Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капитала е труда на хиляди поколения събран. Труд! сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много същества, които са оставили този чернозем - храна - който сега хората използват. Ние можем да използваме само нашия труд. Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва „блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят." (Беседи, обяснения и упътвания, стр. 248-249, събори 1922 г.) Спомням си също, че на Петър Камбуров бе казал: „Човешкото съзнание още не е готово за комунален живот. Това може да стане след 300 години".
към текста >>

А когато дойде тя, тогава ще се обединят онези души, онези човеци с пробудено съзнание, тогава ще се комунизира труда с ясното съзнание да се работи за благото на другите, за да могат да се повдигнат останалите, за да влезнат в епохата на едно ново човечество, където разменната монета ще бъде не капитала, не парите, а Любовта.
Каза го тогава на онзи, който бе взел дейно участие в Арбанашката комуна, където цялото семейство Камбурови след като си продадоха имота в Стара Загора, купиха за комуната имот в Арбанаси, въпреки съветите на Учителя да не правят това. Опитът бе направен, комуната се провали и въпреки предупреждението от небето и десетилетия след това Петър и Марин Камбурови изплащаха борчовете от пропадналата комуна. Имота им също отиде за погасяване на борчовете. Не случайно Учителят изнесе много пъти една истина. Необходимо е да се пробуди човешкото съзнание, за да може да дойде Любовта като сила в човешкия ум и която сила да обедини човечеството в едно колективно съзнание на пробуденото човечество, където основен закон ще бъде Любовта. А когато дойде тя, тогава ще се обединят онези души, онези човеци с пробудено съзнание, тогава ще се комунизира труда с ясното съзнание да се работи за благото на другите, за да могат да се повдигнат останалите, за да влезнат в епохата на едно ново човечество, където разменната монета ще бъде не капитала, не парите, а Любовта. Тогава ще се завърти онзи цикъл, който обединява Мировата Любов с Космичната Обич. Чак тогава ще слезне Царството Божие на земята.
към текста >>

37. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

Четвърто, най-важното е, за какво ще се употребят капиталите, защото една реализирана Божествена идея трябва да бъде достояние на всички.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ Бяха правени опити и създадени комуни на няколко места. Всички опити се провалиха. Причината беше ясна - човешкото съзнание не е готово още за комунален живот. Второ, само когато човешкото съзнание премине в колективното съзнание, което оперира в свръхсъзнанието, когато всеки един човек от комуната е с пробудено съзнание, борави със свръхсъзнанието, така че всеки човек да има идейна връзка и единен живот с Първоцентъра и Първоизточника на живота. Трето, трябва да се комунизира труда, а не обратното. Четвърто, най-важното е, за какво ще се употребят капиталите, защото една реализирана Божествена идея трябва да бъде достояние на всички. Пето, как ще се разпределят благата между членовете на комуната. Ето, това са поуките от комуните. У нас също бе направен опит след 9.1Х.1944 г., когато земята се взе от селяните и насила ги накараха да работят така, че работят трима човека, за да издържат трима началници. Само че това не е комуна, а феодализъм. Това няма бъдеще.
към текста >>

38. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

По-късно Учителят изпраща едно писмо до него, в което споменава следното: „Днес дявола се е разделил на болшевизъм и капитализъм.
Този Бузлуджански конгрес на БСДП се състоял на 20 юли 1891 г. Използвано е събирането на гражданството по случай тържествата на връх Бузлуджа във връзка с гибелта на четата на Хаджи Димитър, който на 18 юли 1878 г. е убит и четата унищожена. Та доктор Жеков е един от присъст-вуващите на тази конференция и често ни показваше една голяма снимка където е заснет с брадати социалисти, а в средата личната фигура на Димитър Благоев, а в страни е усмихнатото лице на доктор Иван Жеков, на около двадесет години. Та той е бил със социалистически, та дори и с комунистически идеи. По-късно Учителят изпраща едно писмо до него, в което споменава следното: „Днес дявола се е разделил на болшевизъм и капитализъм. И при едните ще учите един закон, и при другите ще учите друг закон, но ненаучени няма да напуснете земята". Това нещо той успя да го провери, защото дочака комунистите когато дойдоха на власт в България. А затова, че селяните навремето са били с тояги първите участници на тази конференция на връх Бузлуджа, то доктор Жеков видя как на тези селяни им се върна същото. След 9.1Х.1944 г. комунистическата власт започна да прави кооперативи и караше насила селяните да си предадат земята и добитъка и да влезнат в тези кооперативи.
към текста >>

39. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Любовта е един велик капитал.
Не! значи няма смърт при любовта! Вие някой път си туряте пръстите през любовта и я гледате през дупчиците между пръстите. Вие се учете от тия, които се обичат и след време и от вас ще се учат. Светът е едно велико училище. Любовта е един велик капитал. Някой път вие се считате излъгани. Обаче след време онзи, който вземе вашия капитал ще ви го върне. Капиталите на любовта никога не се губят. Вие си дръжте старата любов и новата не оставяйте настрана. Не се отказвайте от старата любов докато имате новата.
към текста >>

Обаче след време онзи, който вземе вашия капитал ще ви го върне.
Вие някой път си туряте пръстите през любовта и я гледате през дупчиците между пръстите. Вие се учете от тия, които се обичат и след време и от вас ще се учат. Светът е едно велико училище. Любовта е един велик капитал. Някой път вие се считате излъгани. Обаче след време онзи, който вземе вашия капитал ще ви го върне. Капиталите на любовта никога не се губят. Вие си дръжте старата любов и новата не оставяйте настрана. Не се отказвайте от старата любов докато имате новата. Старата любов е майката, а пък новата любов е дъщерята. Ние обичаме някое семейство, заради някого в семейството.
към текста >>

Капиталите на любовта никога не се губят.
Вие се учете от тия, които се обичат и след време и от вас ще се учат. Светът е едно велико училище. Любовта е един велик капитал. Някой път вие се считате излъгани. Обаче след време онзи, който вземе вашия капитал ще ви го върне. Капиталите на любовта никога не се губят. Вие си дръжте старата любов и новата не оставяйте настрана. Не се отказвайте от старата любов докато имате новата. Старата любов е майката, а пък новата любов е дъщерята. Ние обичаме някое семейство, заради някого в семейството. И обичаме някои неща заради някого.
към текста >>

40. 223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ

Дано тогава се събере в моята банка и някой друг капитал, че кармата ми тогава да бъде по-лека от тази, която преминах през Школата на Учителя.
Никога не очаквах, че можеха да посегнат върху мен по този начин на живота ми, защото бяха посягали по друг начин и аз бях свикнала да се пазя и охранявам. Та дойде време да се разделя с Бертоли в този свят. Така и така той не можа да ми направи най-голямото добро според Словото на Учителя. Вероятно още не беше дошло това време. Оставаме го това добро той да го стори в бъдеще при една друга епоха и при едно друго прераждане. Дано тогава се събере в моята банка и някой друг капитал, че кармата ми тогава да бъде по-лека от тази, която преминах през Школата на Учителя.
към текста >>

41. 247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ

Трябва да има едно вътрешно равновесие у човека, а това зависи от вътрешните капитали, с които разполага.
Ето това го запомнете от мене - това бе характерно за цялото наше поколение в Школата. Не винаги Учителят възпираше някои неразумни решения на приятелите. Оставяше ги да направят това, което са решили и да си видят погрешките. Веднъж каза: „За да растеш трябва да боравиш с най-малките величини и възможности в най-ограничените условия, В това се крие силата на ученика". Но в същото време човек не трябва да се пренасилва, а да работи толкова колкото му са възможностите. Трябва да има едно вътрешно равновесие у човека, а това зависи от вътрешните капитали, с които разполага. Веднъж на един събор, когато преди това се правеше наряда и програмата Учителят каза, че трябва да се насрочи на 23. или 27. август. А по начало съборните дни ставаха на 19 август на Преображение Господне, Но изведнъж Савка каза: „На 19 август, Учителю". Около Учителя са няколко души приятели, онези, които движат цялата организация на събора, които посрещат и изпращат гостите, настаняват ги, грижат се за прехраната им и т.н. Ето пред тях Учителят се колебае дали датата на събора да бъде на 23.август или на 27 август.
към текста >>

42. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

Учителят бе споменал също, че човек трябва да знае своите астрологически аспекти, трябва да познава добре с какви капитали идва от миналото, а това са неговите хармонични аспекти в хороскопа му, така също и онези полици, които носи от миналото и сега в този живот трябва да ги изплаща на своите кредитори.
277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ Много често в частните разговори и в беседите Учителят споменаваше за астрологията като наука. Той говореше за обикновената физическа астрология и споменаваше за онази астрология, която се намираше в Невидимия свят. На Изгрева имаше доста астролози и почти всички бяха взели нашите рождени дати и часове и ние притежавахме т.нар. астрологически карти. Учителят бе споменал също, че човек трябва да знае своите астрологически аспекти, трябва да познава добре с какви капитали идва от миналото, а това са неговите хармонични аспекти в хороскопа му, така също и онези полици, които носи от миналото и сега в този живот трябва да ги изплаща на своите кредитори. А тези полици бяха онези дисхармонични аспекти в неговата астрологическа карта. Учителят обръщаше внимание, че ученикът трябва да следи ежемесечните движения на планетите, за да види как аспектите, които образуват помежду си дават отражение върху ученика. Ето това е една наука, която има приложение в живота на ученика. Човек трябва да изучава астрологическите аспекти, за да види от къде е дошъл, какво носи в себе си от миналото и да може да борави с астрологическите таблици и да знае как трябва да се справя във всеки един неблагоприятен дисхармоничен аспект, който идва от неблагоприятното съчетание на планетите в даден месец или година. Така моят хороскоп бе направен от Георги Радев, аз го взех, отидох при Учителя и му го поднесох.
към текста >>

Онова, с което работех бяха капитали от миналото ми и тези капитали бяха добре обозначени в моят хороскоп.
Така ще се отблагодариш на родителите си затова, че са ти дали тяло и че са те свалили на земята и че си се родила в плът. А раждането на човека става чрез Духа. Днес имаш възможност да се родиш и чрез Духът, а това може да стане чрез Словото на Великият Учител, който е пред теб." Аз станах и целунах ръка на Великия Учител и тихичко се измъкнах от поредният урок, който имах с него. Днес аз пазя своят хороскоп, а пък един брат, с който работя засне на фотоапарат линиите на двете ми ръце, така че след време може да проучите както хороскопа, така и линиите на ръцете ми. Ще видите, че онова, което бе залегнало в хороскопа ми го имаше и на ръцете ми и това съответстваше на моят житейски път през време на Школата. Онова, с което работех бяха капитали от миналото ми и тези капитали бяха добре обозначени в моят хороскоп. А моите недъзи и отрицателни страни и недостатъци ги имаше също в моят хороскоп и аз трябваше да работя в разстояние на над 50 години, за да изплащам полиците си, които имах да плащам от миналото. Дано съм сполучила и дано съм се разплатила.
към текста >>

43. 16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА

Тя има голям капитал.
Учителят се задава насреща ни и се устремява към нас. Аз ги представих. Учителят се усмихна, погледна мене, погледна другарката му, погледна него и каза: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал. Вие живеете на неин кредит. Без нея вие не струвате пет пари. Без нея вие ще разсипете живота си." Ние и тримата останахме като гръмнати. Аз не бях казал нищо на Учителя. Учителят си подаде ръката за сбогом.
към текста >>

44. 35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

В човека има вложени сили - капитал да живее 120 години, но със своя неправилен живот, със своето непознаване законите на природата и живота, той ги престъпва и поради това боледува.
С такъв дълбок, убедителен глас ще го каже, че тази душа, която стои близко и Го слуша, измъчена и изтерзана от мисълта, че е самотна и няма кой да я обича, ще скочи, ще се ободри, ще й олекне, ще се зарадва и вдъхнови. Или пък ще каже: „Вяра! Вяра! Вяра е нужна на човека. Човек не е роден да боледува и умира. В човека има вложени сили - капитал да живее 120 години, но със своя неправилен живот, със своето непознаване законите на природата и живота, той ги престъпва и поради това боледува. Ще каже на болестта: „Бог е Любов! Аз живея в Бога и Бог живее в мене, а в Бога никакви болести няма! Ти си сбъркала пътя си, моля те да ме напуснеш! " и т.н., и т.н. И този човек, болният, скрит някъде в някое тъмно кътче слуша, слуша, обнадежди се, изпълни се с вяра, става и чувствува, че болестта го напуща.
към текста >>

45. КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА

Бележки на редактора.

активни борци срещу фашизма и капитализма, като бяха включени всички онези, които съдействуваха повече или по-малко на комунистите в нелегалната им борба срещу предишната власт.
КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА Бележки на редактора. Едно десетилетие след 9.1Х.1944 г., когато комунистическата власт бе укрепена, беше гласуван закон за привилегии на т.нар. активни борци срещу фашизма и капитализма, като бяха включени всички онези, които съдействуваха повече или по-малко на комунистите в нелегалната им борба срещу предишната власт. За едно десетилетие те нараснаха на десетки хиляди. Никола Гръблев остана на военната си пенсия. Беше успял да премине онова сито поставено от комунистите, при което всички бивши офицери бяха уволнени и без изключение бяха разследвани за евентуални прегрешения и престъпления към комунистите. Никола Гръблев не пожела привилегирована пенсия като съдействуващ за спасяване на 54 души комунисти. А това навремето бе нещо повече от подвиг.
към текста >>

Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48) „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64) „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за абсолютно господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87) През 1981 г.
Първият заместник на Дънов - Любомир Лулчев беше в продължение на две десетилетия един от най-близките тайни съветници на цар Борис III. Той с пълно право си спечели прозвището „българският Разпутин". Съден заедно с фашистките регенти и министри от Народния съд, той получи смъртна присъда и беше ликвидиран." (стр.36) „Както вече показахме, в периода на фашистката диктатура и мракобесие дъновизмът бе на служба в двореца посредством Л. Лулчев. Как може тогава да се говори за някаква любов или съчувствие към социализма от страна на дъновизма. Независимо от това, религията и социализмът са изобщо несъвместими. Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48) „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64) „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за абсолютно господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87) През 1981 г. бе отпечатана книгата „Психология и психо-патология на религията" от Васил Милев. На стр. 112-119 в стаята „Секта на дъновистите" се опитва да твърди, че Петър Дънов имал слухови халюцинации, налудничави изказвания за величие, мисловна разкъсаност, цитират се различни автори преди 1944 г. срещу Петър Дънов, за да се докаже накрая, че у него съществува „наличието на сериозно психическо заболяване от кръга на парафрения, етап в развитието на параноидна шизофрения. Тези две книги се допълват една с друга и всеки един ред по това време подлежеше на строга цензура и се отпечатваше само това, което бе съгласувано с комунистическата идеология и с целите на комунистическата власт.
към текста >>

46. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Този закон гласи: „Може да се комунизира само труда, но не и капитала, защото капитала е капитал на хиляди поколения, носеща кармична развръзка".
А защо? Отговора се намира в Словото на Учителя. Беше необходимо от 1918 г. до 1989 г. - цели 80 години, четири поколения българи и съвременници на Учителя да проверят един закон даден от Учителя. Този закон гласи: „Може да се комунизира само труда, но не и капитала, защото капитала е капитал на хиляди поколения, носеща кармична развръзка". Когато се комунизира труда в името на една идея за Братство и единство, тя може да се реализира единствено от Христовия Дух, което означава Дух на Съединението, на Единението, на общността на човешките души в общение с Бога чрез Словото на Мировият Учител. Това е разрешението. Ето защо, опитностите на Петър Камбуров и Марин Камбуров са ценни и важни, защото са завършек на една епоха на миналото човечество и са опитности за поучение на идното човечество. Може би ще направи впечатление, че разказа на Марин Камбуров е разпокъсан, непоследователен. Но той е верен и точен, защото бе отговор на зададените му въпроси.
към текста >>

47. 12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Учителят ми беше казал, че едно от кардиналните ми пререждания е в Римската империя и че аз съм дошъл там с голям капитал и с голяма мисия и съм направил една връзка с жена и съм се сгромолясал в бездната: „Увлече се в една италианка и не ме послуша и падна от онази височина, от която бе дошъл и се сгромоляса надолу р-р-р-р-р-р-р-р-р в бездната".
Полиците се плащат и с лихвите. Така както каза Учителят, така и стана. Можеше да стане и друго яче, обаче аз не успях да прескоча и да премина на другия бряг. Засилих се да скоча, но ме спряха погрешките. Те ме спънаха и аз цопнах във водата и сега се давя и не мога да се освободя. Учителят ми беше казал, че едно от кардиналните ми пререждания е в Римската империя и че аз съм дошъл там с голям капитал и с голяма мисия и съм направил една връзка с жена и съм се сгромолясал в бездната: „Увлече се в една италианка и не ме послуша и падна от онази височина, от която бе дошъл и се сгромоляса надолу р-р-р-р-р-р-р-р-р в бездната". Тогава ми каза какви големи адепти идват с мисия на земята, обличат се в плът и плътта ги обърква и те падат и започват да пълзят като червеи. Не могат да се справят с човешката плът, със силите, които минават през нея и напускат посоката на вътрешния си път, започват да живеят двойнствен живот. Започват да се кланят на плътта и на Духа, опитват се да бъдат слуги на двата господари и накрая се провалят. Това се отнасяше за мен както тогава в онова прераждане, така и сега. И най-важното е, че тази италианка, за която се провалих на времето, сега също се беше преродила в женска плът и отново излезе на пътя ми и въпреки съветите на Учителя какво да правя с нея, аз също не послушах и не изпълних съвета Му и отново се провалих.
към текста >>

48. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Докато майката имаше колеблива и права мисъл, то баща му имаше много силна мисъл, но сърцето му бе слабо, Любовният капитал у него бе слаб, поради което той беше много груб към внуците си.
Като си замина баща му остави хиляди книги от хубави по-хубави, от които Симеон е черпил. Още при първата среща Учителят му бе казал: „Обичаш книгите, обичаш природата, обичаш музиката". Не може да се оплаче, книги имаше в библиотеката на баща му, природата бе наоколо му и накрая му се даде да учи в консерваторията. Но не успя нито в трите области. Учителят му бе казал, че по ума прилича на баща си, но по линията на сърцето върви по майка си. Докато майката имаше колеблива и права мисъл, то баща му имаше много силна мисъл, но сърцето му бе слабо, Любовният капитал у него бе слаб, поради което той беше много груб към внуците си. Такива са хората - в някоя област работят, а в друга - не. Баща му имаше лична кореспонденция с Толстой, но какво стана с нея - не зная, загуби се. Дори който през 1910 г. Толстой тръгва за България, за да я посети, той е имал предвид да отседне при отец Григорий, в тяхното общество на идейни съмишленици. И моят баща беше толстоист.
към текста >>

49. 2. МЕКИЦИ НА РИЛА

Русава Стойчева

Маргарита Рангелова Стратева

Ние не натрупахме някакъв капитал, а само прекарахме едно прекрасно летуване през 1939 г.
Но така или иначе ние бяхме на Рила и започнахме да правим мекици. Братята и сестрите всяка сутрин пристигаха след молитва и гимнастика на закуска с мекици. Беше много весело, нали имаше много хора, пък и много чужденци. Всички бяха доволни, пък и баща ми още повече, защото по такъв начин той изкарваше пари, с които ние можехме да прекараме през това време. Ние фактически нямахме пари, но със своя труд успяхме да прекараме един сезон на Рила и тримата. Ние не натрупахме някакъв капитал, а само прекарахме едно прекрасно летуване през 1939 г. и успяхме живи и здрави да се приберем в Ямбол. Там продължихме нашия живот по старому. Както казах по-рано баща ми се занимаваше с градинарство. На Рила прекарахме съвсем скромно. Майка ми ставаше сутрин още в четири часа, а може би е замесвала тестото още от вечерта.
към текста >>

50. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Бях подала молба, щото Емил да получи звание „Борец против фашизма и капитализма" като представих разни документи във връзка с дейността му, обаче ми отговориха, че дейността му като такъв не била достатъчна.
Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: „С тебе се познаваме от 8000 години". Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството казва, че ще го даде на държавата. Първоначално не се чувствуваше отсъствието на Учителя, но през 1957 г., когато направиха обиск в много градове в България и иззеха беседите по нареждане на Тодор Живков, братята не се разбраха кой да ръководи, станаха спорове с брат Никола Антов и беше заведено дело срещу Братството, взеха ни салона и Изгрева и разпръснаха братята и сестрите по цяла София. Нямахме вече салон, където да се събираме, нямахме поляната за Паневритмия, не можехме да се виждаме с приятелите и да контактуваме. Когато ни отнеха Изгрева и започнаха да строят блокове по нашите места и ставаше въпрос да бъда включена за апартамент, сестра ми Кина ходи при Лало Ганчев, сподвижник на Емил, да го моли да ми съдействува за включване, обаче Ганчев отказа да ми помогне. Бях подала молба, щото Емил да получи звание „Борец против фашизма и капитализма" като представих разни документи във връзка с дейността му, обаче ми отговориха, че дейността му като такъв не била достатъчна. Тогава сестра ми Кина поиска да ми бъдат върнати обратно документите като казала, че историята ще каже един ден за случая кой е крив и кой е прав. След 9.IX.1944 г. бях привиквана в милицията и бях поставяна на електрически стол, защото искаха да бъда в услуга на Т. Живков като доносчик, но аз отказах в резултат, на което ме нарекоха шпионка и ми спряха пенсията за 10 месеца. А пенсията ми първоначално беше само 33 лв.
към текста >>

51. 26. Вратите при Паневритмията

Драган Петков

Понеже са крадци, те взимат каквото им е нужно, взимат този капитал, за да работи чрез него Черната Ложа, а на нас оставят нарушената хармония, т.е. дисхармония.
Какво представляват тези врати? Кръгът на Паневритмията е жив кръг от сили и силово поле. Той се създава от играещите двойки. Когато се отвори някоя врата, това означава, че разстоянието не е спазено между двойките и че живия кръг е пресечен. Тогава други сили влизат чрез тези врати,крадат от това силово поле и след това като крадци задигат цялото Благословение от Паневритмията. Понеже са крадци, те взимат каквото им е нужно, взимат този капитал, за да работи чрез него Черната Ложа, а на нас оставят нарушената хармония, т.е. дисхармония. После се чудим защо не ни вървят работите, няма какво да се чудим, а трябва да изпълняваме нещата точно така както ги е казал Учителят. Веднъж Учителят беше недоволен и каза: „Рекох, да затваряте вратите навреме. През тях влизат други сили в кръга. Не бива да се допуска тези сили да влизат между нас и които да развалят хармонията. Носите отговорност пред Небето, че допускате чрез вашето непослушание Черната Ложа да атакува Школата.
към текста >>

52. 11. Продажба на имаот

Стоянка Цанева Драгнева

Да не си продават имота, обаче той не послушва, продават го и идват тука в София и си влага всичкия капитал в братската печатница в София.
Иван Илиев и Георги Илиев, двама братя, които влизат в Братството. Иван Илиев не беше семеен, а Георги Илиев - семеен. Те са имали хубав имот, там са богати Старозагорските села и Учителят му казва, да не си продават имота. На кого? На Георги Илиев. Да не си продават имота, обаче той не послушва, продават го и идват тука в София и си влага всичкия капитал в братската печатница в София. Дали в Братската, но как са работили там, не съм много сигурна. Впоследствие в процеса на работата изгубват част от капитала и именно Георги Илиев е потърпевшия. Той пострадва. Иван Илиев, брат му съобразява и успява да си изтегли капитала от братската печатница на Изгрева. А оня изгубва всичко и остава така.
към текста >>

Впоследствие в процеса на работата изгубват част от капитала и именно Георги Илиев е потърпевшия.
Те са имали хубав имот, там са богати Старозагорските села и Учителят му казва, да не си продават имота. На кого? На Георги Илиев. Да не си продават имота, обаче той не послушва, продават го и идват тука в София и си влага всичкия капитал в братската печатница в София. Дали в Братската, но как са работили там, не съм много сигурна. Впоследствие в процеса на работата изгубват част от капитала и именно Георги Илиев е потърпевшия. Той пострадва. Иван Илиев, брат му съобразява и успява да си изтегли капитала от братската печатница на Изгрева. А оня изгубва всичко и остава така. Благодарение на Иван Илиев, брат му, той успява да построи тази къща на Изгрева и там живееха братовите му деца и впоследствие той я завеща и дори си купи място в Симеоново и също го завеща на тях. Но той, Георги Илиев също не послуша Учителя да не продава имота и изгуби всичко и си отиде много рано.
към текста >>

Иван Илиев, брат му съобразява и успява да си изтегли капитала от братската печатница на Изгрева.
На Георги Илиев. Да не си продават имота, обаче той не послушва, продават го и идват тука в София и си влага всичкия капитал в братската печатница в София. Дали в Братската, но как са работили там, не съм много сигурна. Впоследствие в процеса на работата изгубват част от капитала и именно Георги Илиев е потърпевшия. Той пострадва. Иван Илиев, брат му съобразява и успява да си изтегли капитала от братската печатница на Изгрева. А оня изгубва всичко и остава така. Благодарение на Иван Илиев, брат му, той успява да построи тази къща на Изгрева и там живееха братовите му деца и впоследствие той я завеща и дори си купи място в Симеоново и също го завеща на тях. Но той, Георги Илиев също не послуша Учителя да не продава имота и изгуби всичко и си отиде много рано. Та всеки, който не е послушал Учителя резултата е плачевен. После става трагичен за всички, родът се разби.
към текста >>

53. 37. Учителят си замина от този свят

Гради Колев Минчв

Учителят каза, че още преди няколко месеца си е вдигнал духовните капитали, че сега се намирал около слънцето на една нова планета, където ще бъде седалището на Всемирното Бяло Братство и други работи.
Аз не знаех, че тя била медиум. Но бях чувал от Учителя и после мисля като бях чел писмата до сестра Мария Казакова от Учителя, там се казваше, че когато искаш да разбереш кой ти говори, ако познаваш човека и гласът му, тембъра на гласа трябва да е същия с тоя на медиума. Направихме молитва, седнахме на столовете и аз си затворих очите като ми мина тая мисъл през ума. И наистина слушам не сестрата да ми говори, а Учителят говори чрез нея. Все едно, че се намирам при Учителя на беседа или в столовата. Учителят каза, че още преди няколко месеца си е вдигнал духовните капитали, че сега се намирал около слънцето на една нова планета, където ще бъде седалището на Всемирното Бяло Братство и други работи. Направи ми впечатление, че от Младежкия клас при това събрание беше само брат Боев и аз. Добре си спомням, че брат Боев стенографира всичко това, писа го, но излезе ли на бял свят, това не зная. Учителят каза още, че Неговото тяло е взето от земята, от планетата Земя и че трябва да се постави в земята, която да си вземе своето. „Ще ме поставите там, където е лозичката! “ Учителят обичаше да си почива там много пъти.
към текста >>

54. 14. Музикантът, който търсеше друго съзвучие в живота си

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Тя има голям капитал.
Точно в този момент излиза Учителят и Той застава срещу нас. Аз ги запознавам с Учителя и те Му целуват ръка. Миг след това Учителят се обръща към Гърдев и му казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал. Вие живеете на нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си“. Тримата сме застанали като гръмнати. Аз не бях казал нищо на Учителя.
към текста >>

Вие живеете на нейния капитал.
Аз ги запознавам с Учителя и те Му целуват ръка. Миг след това Учителят се обръща към Гърдев и му казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал. Вие живеете на нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си“. Тримата сме застанали като гръмнати. Аз не бях казал нищо на Учителя. Никой не продума нито дума.
към текста >>

55. 36. Северният и южният учител

Тогава понеже в цял свят се чествуваше, социалистическия лагер реши, че просто изостава в това отношение, а те бяха на тази позиция, че трябва да бъдат на по-предно място от капитализма.
Във връзка са това искам още да кажа, че бай Иван беше също от тия, които не отидоха. А годините 1957, 1958, точно не мога да кажа, може и 1959 г., една от тия три години, тази литературната общественост в света поде една кампания за честване на годишнината от Достоевски. А Достоевски беше отречен от социализма и в България изобщо не се изучаваше. За другите страни не зная. Въобще не се споменаваше нищо за Достоевски. Тогава понеже в цял свят се чествуваше, социалистическия лагер реши, че просто изостава в това отношение, а те бяха на тази позиция, че трябва да бъдат на по-предно място от капитализма. И понеже капитализма го чествува, решиха и те да го чествуват и казаха: „А-а, ами той си е наш, от къде накъде те ще го чествуват, а ние да не го чествуваме. Те даже нямат право да го чествуват“. И тогава в България за първи път след 9.IX.1944 г. издадоха Достоевски, почти пълно събрани съчиненията му, с изключение „Дневник на писателя“, който беше със съкращения, няколко статии само бяха сложени в това издание. А всичко беше инак в доста пълен вид и автентичен.
към текста >>

И понеже капитализма го чествува, решиха и те да го чествуват и казаха: „А-а, ами той си е наш, от къде накъде те ще го чествуват, а ние да не го чествуваме.
А годините 1957, 1958, точно не мога да кажа, може и 1959 г., една от тия три години, тази литературната общественост в света поде една кампания за честване на годишнината от Достоевски. А Достоевски беше отречен от социализма и в България изобщо не се изучаваше. За другите страни не зная. Въобще не се споменаваше нищо за Достоевски. Тогава понеже в цял свят се чествуваше, социалистическия лагер реши, че просто изостава в това отношение, а те бяха на тази позиция, че трябва да бъдат на по-предно място от капитализма. И понеже капитализма го чествува, решиха и те да го чествуват и казаха: „А-а, ами той си е наш, от къде накъде те ще го чествуват, а ние да не го чествуваме. Те даже нямат право да го чествуват“. И тогава в България за първи път след 9.IX.1944 г. издадоха Достоевски, почти пълно събрани съчиненията му, с изключение „Дневник на писателя“, който беше със съкращения, няколко статии само бяха сложени в това издание. А всичко беше инак в доста пълен вид и автентичен. Тогава значи го издадоха.
към текста >>

56. 8. Родовата карма

Анка Тодорова Петрова

Не бе, всеки дух си идва с капитал.
Обаче не беше^ музикална. Честно ти казвам. Имаше глас, обаче фалшиво пееше. Това и Йоанна го признава. Йоанна на кого се е метнала, на баща си сигурно. Не бе, всеки дух си идва с капитал. Знаеш ли какво казва Лиляна Табакова: „Може един гениален да се роди в циганска колиба, при най-лоши- те пияници. Какъв дух слиза в момента е важно“. Виж Стефчо какъв даровит, пък на, отиде в наркоманията, хайде де, можеше да стане гениален. Така му пишеше, казва Дора, че е съвършен. Той какво работеше?
към текста >>

57. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

във вестник „Капитал“ излезна една статия на цяла страница от Вера Гюлгелиева под надслов: „Дъновизмът ограничава личния духовен избор“, чрез която тя се обявява срещу Учението на Учителя Дънов и неговите последователи.
Тя пътуваше често в чужбина в ония времена, когато пиле не можеше да прехвръкне през границата. В братските среди минаваше за симпатизант на Учението, а едновременно контактуваше с висшия Клир на Православната черква. По онези години тя беше хубава, красива жена и беше желана да бъде гостенка в различни среди. На 31. март 1997 г. във вестник „Капитал“ излезна една статия на цяла страница от Вера Гюлгелиева под надслов: „Дъновизмът ограничава личния духовен избор“, чрез която тя се обявява срещу Учението на Учителя Дънов и неговите последователи. И което е най-интересното, тя е в преклонна възраст и именно нейните състудентки Веска Величкова и Весела Несторова бяха възмутени от тази статия. Но в Бялото Братство е така - винаги има финал с развръзка драматична. Ако не беше написала тази статия, Вера Гюлгелиева щеше да мине и да си замине без някой да узнае за нейната лъжа и измама, с която подведе един честен човек с идейни подбуди на име Феликс, който финансира всичко сам. Днес нейната статия идва точно на време, за да покаже на останалите, че Духът на Опорочението съществува и живее вечно. Той върви заедно с Христовия Дух.
към текста >>

58. 43. МОИС БАСАН

Тогава отшил двете монети златни и с тоя капитал отново е започнал.
И знам само, че той сам си го разправя. Учителят му дава две златни монети да купи някаква си книга окултна не знам от кого беше, не мога да си спомня. И той, Басан идва сам, купува книгата в два екземпляра, обаче с български пари, единия за него, единия за Учителя, а двете златни монети ги зашива в ревера на сакото си. И той заминава за Париж и идва време, когато фалира в неговия бизнес. Чудел се какво да прави. Тогава отшил двете монети златни и с тоя капитал отново е започнал. И в България той е бил изпратен като търговски някакъв консул в Бургас, той говори перфектно български език. За един човек, който знае девет езика това не е проблем. Първата ми среща беше с него в Париж, когато ставаше въпрос за Рогев. Сега, когато заминах за Париж за Паневритмията, той прие го като идея, но не се заангажира с материална подкрепа, това мога да го кажа, но имах доста драматични разговори с него. Но аз си реших проблема, защото гдето се казва, трябва човек да тръгне с нещо, пък то и амбицията ми не беше малка.
към текста >>

59. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

В света на Любовта, в света на Мъдростта, за вас има капитал".
Събуждам се от този сън и наново заспивам и ето друг сън. Пред едно голямо стенно огледало се обличам в тъмно синя копринена рокля за концерт, на който ще свиря цигулка като солистка. Отивам в концертната зала, оркестрантите ме посрещат като леко почукват лъковете по обратната страна на цигулките си. Момент преди да започнем репетицията аз поглеждам дясната си ръка и казвам на диригента: Г-н диригент, вижте, линията на живота ми на дясната ми ръка се прекъсва". А диригента, посочвайки нагоре с лък ми казва: "За вас няма да има некролог. В света на Любовта, в света на Мъдростта, за вас има капитал". Но в това време диригента промени решението си и ми казва: "Няма да свирите сама, но ще свирите дует с един виолист". И ето идва виолиста и с него започваме дуета. Същата нощ, на 30 срещу 31 март 1944 г. неприятелски самолети запалителни са летели над София. Сега аз това нещо не съм го усетила.
към текста >>

60. 16. РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Учителят е предвиждал, че моят глас е всъщност единственият ми капитал с който ще мога да привлека вниманието на Руската комисия и да получа разрешение да напусна България като певица с големи възможности, нуждаеща се от европейска шлифовка.
16. РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ Много често в тихи и спокойни часове размишлявам върху думите на Учителя, които са дълбоко врязани в моята памет. Питам се и в този момент, защо Учителят толкова много настояваше да пея в продължение на моето следване в Академията. Имаше дни когато Той не ме приемаше, защото знаеше, че аз не пея, а свиря или съм участница в концерти-рецитали организирани от моята професорка по драма и дикция, г-жа Стойнова. Учителят е предвиждал, че моят глас е всъщност единственият ми капитал с който ще мога да привлека вниманието на Руската комисия и да получа разрешение да напусна България като певица с големи възможности, нуждаеща се от европейска шлифовка. Защо Учителят ме изпрати при Михаил? Не за да му помагам, нито да спасявам ученикът на Беинса Дуно, нито да спасявам хората изпаднали под негово влияние. Нито бях изпратена от Учителя да разрушавам неговата работа или да се женя за него, както Михаил публично ме обвиняваше. Учителят ме изпрати в Париж сама да развържа една дълготрайна лоша карма и сама да науча един важен урок. Законът на свободата е велик закон.
към текста >>

61. 20. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ И ДИМИТРИНКА ЗАХАРИЕВА

Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността

И той, синът ми просто си дойде в отечеството си, където си има капитал от минали животи, а аз го последвах да му помагам и съдействам.
Движех се само с астролози между които Петър Филипов, Крум Въжаров, Мария Митовска, моят брат Светозар, но моето време още не беше дошло за астрологията. По-кьсно в Париж учих астрология в частно училище и получих диплома. Не че съм кой знае какъв добър астролог, но сега разбирам какво ми каза на времето Методи Константинов. Синът ми Благовест е Лъв и то с три планети в съвпад в Лъва-Слънце, Марс и Луна. А това е знака на Франция. И той, синът ми просто си дойде в отечеството си, където си има капитал от минали животи, а аз го последвах да му помагам и съдействам. За това хич не се учудвам, че той рядко се сеща за България. Пък и неговото детство беше извънредно много трудно в тази атмосфера на денонощни побоища, викове, крясъци, блъскане с дебели дървета от страна на дядо му Иван Жеков. Та детето нямаше добри спомени и по-късно изживя всичко това като заболяване. Иначе той пази прекрасни спомени от любимата си баба Стефка и дядо Крум, които го отгледаха. Също от тримата си мили вуйчовци, Светозар, Косю и Любомир, които с голяма обич все са му помагали.
към текста >>

62. 25. ПОДЛОСТТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И пари и капитали.
Дано и франция не пострада заради тези безотговорни хора, защото и тя вече не веднъж е участвала в действията си срещу Учителя - знайно или не. Че нали тук на френска територия Михаил Иванов намери подходяща почва и пълна свобода да разгърне своето дело срещу Учителя. Огромно творчество с кражба на много неща от Словото на Учителя, дадени и изменени и обяснени, като че ли са негови! Кой му даде това право? И нито дума за Великият Учител Петър Дънов. И пари и капитали. Нали тук се намира Бон Фен? Това огромно тяхно имение. Скоро ще дойде краят и на тази страшна лъжа и измама за бъдещите поколения. Франция никога не е обичала Михаил, преследвали са го като "секта", дори е бил и в затвора за лош морал с млади момичета. И досега тук никой не го обича и говорят за "секта".
към текста >>

63. 23. СЪБОРИТЕ В СОФИЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

В.К.: Интересно е, че в четвърти и пети том „Сила и живот" Учителят казва, може да се комунизира само труда, а не и капитала.
Ако четете сега това, което те са писали, нали техните младежки реферати, които са изнесли, ще видите, че всеки идеите си е изнасял. Ние не можехме още да говорим за учението. Щото то ни беше още далечно. В.К.: Да, виждам от публикуваните събори, че те говорят за окултизъм, за теософия, анархизъм, комунизъм, толстоизъм и т.н. Е.А.: Виждате ли, защото всеки носеше своите си идеи. Не ни беше ясно, да Ви кажа това за което Учителят ни беше събрал. В.К.: Интересно е, че в четвърти и пети том „Сила и живот" Учителят казва, може да се комунизира само труда, а не и капитала. Само труда. Той го споменава теоритически -1919 год., а те правят опита през 1922 год. Е.А.: Ама кой Го слуша? В.К.: Никой не слуша! Е.А.: Не слушатте бе.
към текста >>

64. 151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА

Сега например той беше казал, че неговите капитали, че той имал 80 милиона пари в България.
Но Учителят ги изхвърлил. Това съм чул вече от много хора. Е.А.: Точно не мога да ти кажа как е, не знам. За този случай не зная, но аз четох някои неща от тези конферанси имаше неща, които според мене не отговаряха на истината. Две или три ми дадоха по едно време, е-е помня, даже на Бивака нещо си спомням там стана, един въпрос и туй което прочетох, ама не можеше да бъде. Сега например той беше казал, че неговите капитали, че той имал 80 милиона пари в България. Пък той тука беше гол като пушка. Той нищо нямаше, не работеше. Него приятелите го издържаха. После стана учител, нали и вече като стана учител получаваше учителска заплата, когато завърши. А иначе докато завърши него приятелите го издържаха.
към текста >>

65. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Правиш си капитал.
Носи благословение, иначе не. Е.А.: Да. Всеки, който работи затова, както сега ти ми казваш, че работиш, ти печелиш. В.К.: Печеля защото аз си го давам. Е.А.: Ти печелиш. Правиш си капитал. В.К.: Капитал правя на друго място. Е.А.: Е, да. Той е най-хубавия капитал. В Божията банка. В.К.: Божията банка.
към текста >>

В.К.: Капитал правя на друго място.
Е.А.: Да. Всеки, който работи затова, както сега ти ми казваш, че работиш, ти печелиш. В.К.: Печеля защото аз си го давам. Е.А.: Ти печелиш. Правиш си капитал. В.К.: Капитал правя на друго място. Е.А.: Е, да. Той е най-хубавия капитал. В Божията банка. В.К.: Божията банка. Е.А.: Щото другото е вятър работа.
към текста >>

Той е най-хубавия капитал.
В.К.: Печеля защото аз си го давам. Е.А.: Ти печелиш. Правиш си капитал. В.К.: Капитал правя на друго място. Е.А.: Е, да. Той е най-хубавия капитал. В Божията банка. В.К.: Божията банка. Е.А.: Щото другото е вятър работа. Много хора се съблазниха. В.К.: На мен ми направи впечатление, толкоз много пари минаха, след заминаването на Учителя нали?
към текста >>

66. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

Така образуваният фонд ще служи като постоянен капитал за отпечатване беседите, но всякога заеманите суми ще се връщат на фонда след разпродаване беседата, за чието отпечатване са били заети. 4.
Средствата за това отпечатване ще се набавят чрез усилена продажба на готовите досега беседи и чрез събиране на нови суми. 2. Всяко братство да направи предплатена поръчка за готови беседи в размер на 1000 лева които ще се поемат било от братята и сестрите за библиотеките им, или ще се употребят за разпродаване между народа. Тази поръчка ще се заплаща с 50% намаление от цените по каталога. 3. Основа се фонд чрез подписка от доброволни и безвъзвратни вноски от всеки брат и всяка сестра, който фонд ще се увеличава до размер 100 000 лв. Тези вноски ще се правят месечно, тримесечно или полугодишно, според възможните на всеки едного, според местните условия. Така образуваният фонд ще служи като постоянен капитал за отпечатване беседите, но всякога заеманите суми ще се връщат на фонда след разпродаване беседата, за чието отпечатване са били заети. 4. Понеже досега са се разпродавали твърде малко от отпечатваните беседи и особено от школните лекции, заради това се изказва мнение да се направят усилия за харчене по-голям брой лекции, като за тая цел всеки от нас вътрешно да съзнае и непременно да набавя за себе си всяка беседа и лекция, щом бъде отпечатана. За неделните беседи да се направи нещо повече: всяко братство да взима от неделни беседи освен по един идва екземпляра за редовните членове, но и още по няколко десетки екземпляра за постепенно разпространяване - както намери за добре, или да ги продава, или да ги подарява, дето е нужно. Онези пък братя и сестри, които желаят да си вземат по два екземпляра от новоизлизащите беседи, единият ще му се отстъпва на половин цена. 5. За да сме подпомогнати в продажбата на беседите навън, да се дават обявления в местните вестници. Също така вестник „Братство" да помества подобно обявление за беседите. 6.
към текста >>

67. I - ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА

ВТОРИ ПЕРИОД

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Така работеше с капитала на програмата, а така си прибавяше значителни доходи.
4.Прекъсват връзката между първоизточника на Словото и стенографския, дешифриран и подготвен текст от стенографките на Учителя. Най-интересно е, че на лицето Веселин Кирилов лично му бе предложено да набира оригинален текст, но той отказа. Беше приет в моя дом и му бе давано на консигнация да продава „Изгревът" с 20% търговска отстъпка. Беше допуснат в книжарницата, която ръководя и която отпечатва оригиналното Слово на Учителя Дънов по моя програма, и бяха му давани книги с 25% търговска отстъпка, като му се даваха на консигнация т.е. той ги взимаше без пари, прибираше търговската отстъпка и връщаше парите. Така работеше с капитала на програмата, а така си прибавяше значителни доходи. Оригиналните книги му създаваха силово поле в мястото, където ги продаваше и той се хранеше от него, като му се подобряваше търговията с книги. Досега не беше донесъл нито един лев от неговия „десятък" да ги вложи в отпечатването на оригинално Слово, чрез които книги той припечелваше не лошо. Освен това през 1998 год. му дадох два кашона с книги отпечатано Слово на Учителя от 1920 до 1950 год, като по каталог представляваха 90% от едно цяло течение, за да ги съхранява за следващото поколение. Тези книги аз лично съм ги събирал 40 години и съм ги заплащал.
към текста >>

68. 01 - 56. ЗЕСТРАТА НА БРАТ КУРТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Всичко, което човек дава тук, то отива горе, то ти става капитал.
Тя била слисана от онова, което видяла в този дом. Всички стаи били с рафтове и всички рафтове - пълни все с нови вещи. Зачудила се на това голямо изобилие и се събудила, като още дълго време била под впечатленията на този сън. Ето защо отишла на братската градина в Айтос, при бай Георги, който тогава беше още в плът на земята, като му разказала съня си и накрая го запитала: „Бай Георги, как го събра толкова много чеиз, толкова зестра? " - „Малко по малко, то се събира. Всичко, което човек дава тук, то отива горе, то ти става капитал. " - „Бай Георге, дай ни малко от твоята зестра, ти имаш много. " - „Не може, олум. Кой каквото тук даде на нуждающите с ръката си, то не се губи, а веднага отива горе. То е неговият небесен капитал, неговото богатство, което крадец не може да открадне, нито огън да погуби, нито ръжда да изяде. " (По разказа на Койна Тенева, кв.
към текста >>

То е неговият небесен капитал, неговото богатство, което крадец не може да открадне, нито огън да погуби, нито ръжда да изяде.
" - „Малко по малко, то се събира. Всичко, което човек дава тук, то отива горе, то ти става капитал. " - „Бай Георге, дай ни малко от твоята зестра, ти имаш много. " - „Не може, олум. Кой каквото тук даде на нуждающите с ръката си, то не се губи, а веднага отива горе. То е неговият небесен капитал, неговото богатство, което крадец не може да открадне, нито огън да погуби, нито ръжда да изяде. " (По разказа на Койна Тенева, кв. Лясково, Айтос. ) Така че за зестра трябва да се приготви чеиз. Навремето момичетата, като се замомят, първата работа, която почват да правят, бе да си приготвят чеиз, че като станат булки, да си занесат в новия дом приготвеното - изтъкано, ушито, извезано. Така че има чеиз земен и чеиз нетленен.
към текста >>

69. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Не е капиталист, не е нищо.
1944 година нали се национализираха всичките имоти, а той има само една единствена градина към парка в Айтос. Има градина и от нея се прехранва. Много му е жал за градината. Отнемат му я. Няма нищо друго, никакви доходи няма. Не е капиталист, не е нищо. Казва си: „Но щом като трябва, хората дадоха банки, хората дадоха хотели, сгради, къщи, фабрики, имоти, чифлици, аз нищо не съм дал. Имам една градина, и аз ще я дам да участвам в изграждането на новия живот." Дава я, ама му е мъчно. Един ден брат Колю отива на градината, пристъпва при всяко дърво, прегръща го и го целува. Казва: „Прегръщах всяко дърво, целувах го, прегръщах го, целувах го, всяко едно и се прощавах с тях", защото ги е сял от малки фиданчици, да станат големи дървета. „И най-после казах: „Довиждане, довиждане" - и не се върнах вече.
към текста >>

70. 09 - 112. ВЕЧЕРЯ ПО СЛУЧАЙ ЗАГУБАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Скоро изядохме всичкия си капитал.
112. ВЕЧЕРЯ ПО СЛУЧАЙ ЗАГУБАТА „Направете нещо за Бога, за да направи и Той нещо за вас." Учителят. Преди години останахме без работа и ето един познат ни покани за съдружници на едни бани да продаваме спиртни питиета. И ние, кой знае защо, се съгласихме. Почнахме работа. Скоро изядохме всичкия си капитал. А като не достигна, продадохме си и кухненската печка, за да покрием някои загуби. Ликвидирахме предприятието, като приключихме със загуба. Върнахме се в града не само с празни джобове, но и със задължения. Какво да правим? Какво да предприемем с празни ръце?
към текста >>

71. 09 - 282. МАЛКАТА ВРАТИЧКА

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Онова, което правим безкористно за другите, то е нашият капитал за небето, то е нашето богатство, то е нашата препоръка
Топалов Малката вратичка символизира нашите вътрешни отношения, които да бъдат хармонични. Пукнатината - това са малките недоразумения и търкания между нас, които дават възможност на злото да се промъкне, да се разкъса веригата и да се спънем в пътя. Малката врата - това са нашите вътрешни отношения. За да не скърца вратата, трябва да се намаже с маслото на любовта. Нашите отношения да бъдат пропити от възвишена братска любов, която се претворява в готовност за жертва. Онова, което правим безкористно за другите, то е нашият капитал за небето, то е нашето богатство, то е нашата препоръка
към текста >>

72. 17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ

Факт е, че от събора до днес Братският съвет е разрешил и разрешава множество въпроси от капитална важност, не само за братството в София, но и за цялата страна.
По-скоро ще отдадем това на влиянието на някакви духове, които искаха да смутят братския живот и така да попречат на делото на Учителя. Наскоро след това може да се каже, пак се поставихме в хармония. Понеже съзнаваме, че е по-важно да работим за успеха на Божието Дело, отколкото да прокарваме лични становища. С една дума научихме се да си отстъпваме един другиму, а ако някъде се яви разногласие, решаваме въпроса по болшинство. На сведения от страничен произход, не давайте вяра. Факт е, че от събора до днес Братският съвет е разрешил и разрешава множество въпроси от капитална важност, не само за братството в София, но и за цялата страна. Когато на идния събор ви дадем своя отчет, ще видите, че сме достойно на поста си. Мислим, че не е умно да търсим пълно одобрение за всичко и от всички братя и сестри. Могат някои да си остават на особено мнение - свойствено е на човека да не се съгласява понякога със своите водачи. Неправилно сте изтълкували и подписването на писмата ни. Има мал оважни писма, които е достатъчно да се подпишат от двама измежду нас, да ги наречем „изпълнително тяло" или ..постоянно присъствие".
към текста >>

73. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

Николай", построен от капиталите, завещани от починалия одески почетен градоначалник Николау, от което храмът получил названието „Москов Клисеси", българите в прошението до Екзарха, изявяват претенция за всички останали градски храмове, от които два големи и два малки, за които се съобщава, че варненци са ги строили до възникване на съществующите сега двойни несъгласия.
Това виждаме от едно поверително писмо на варненския руски вицеконсул под №40 от 30 април 1874 г. до А. Н. Мошкин, руски генерален консул в гр. Русе, което се пази в архива на музея. Ето какво се пише в писмото: „Имам чест да донеса за Ваше сведение, че с миналата поща българската община изпрати в Екзархията едно прошение с 220 подписа, с което общината възлага на Негово Блаженство Антима да ходатайствува пред когото следва, да се отстъпят за българското население на Варна две от петтях градски църкви и един от двата монастира, които се намират на север от Варна, на разстояние 7-10 километра, на брега на морето, които монастири се намират изключително в ръцете на варненци." „Като се изключи от числото на петтях църкви храмът „Св. Николай", построен от капиталите, завещани от починалия одески почетен градоначалник Николау, от което храмът получил названието „Москов Клисеси", българите в прошението до Екзарха, изявяват претенция за всички останали градски храмове, от които два големи и два малки, за които се съобщава, че варненци са ги строили до възникване на съществующите сега двойни несъгласия. Преимуществено българите указват в своето прошение, на подворието и митрополитския храм, при постройката на който, през 1840 г.. те взимат най-деятелно участие, както със своите парични вноски, така и необходимия за зданието материал, бил доставян от селяните българи, както за това свидетелствуват съхраняващите се в ръцете на селяните и джумалиоглар (джумалийци), които са внесли 90 хиляди пиастри (гроша) срещу квитанции от тогавашните старей и архиерея. На това основание те искат един от големите и един от малките градски храмове, както и един от двата монастира и чифлика, защото нито в един от тях няма монаси. Освен означените църкви и монастири, общината на варненци владее в града няколко дюкяни и магазина и една от градските обществени бани, доходът от които отива изключително в полза на гръцките училища, тогава, когато по уверението на българите, всичко това е било придобито, докато те не съставляват отделна от варненците община, са били наедно". „Макар че домогванията на българите, изказани в прошението до Екзарха, са сравнително умерени и по справедливост съставляват безпрекословна неотменимост на българския народ, обаче привеждането им в изпълнение ще срещне от страна на варненци силно противодействие. Не ще мине без биеница, а може би даже и без кръвопролития.
към текста >>

74. IV.15 август, петък, Св. Богородица

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го подигат; и те са, които устрояват околните народи, за да му съдействуват.
А тези духове, които не са напреднали, но им се е позволило да дойдат, ще бъдат поставени под контрола. Сега става пробуждане на цялата кавказка раса. Сега каквото се извърши в Македония, е благодат, защото ако не беше извършено, войната беше неизбежна. Войната между Германия и Англия още не е избегната, тази борба между тях ще бъде от полза на славяните, за тяхното духовно подигане. В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го подигат; и те са, които устрояват околните народи, за да му съдействуват. Славяните изобщо не могат да се развиват сами и ще видите, че тези, които живеят на запад, ще се разочароват от западната култура и ще потърсят същественото от изток. Илия Стойчев: - Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славяните? - Няма съмнение. Двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо; Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която подига народите.
към текста >>

75. IV.15 август 1908 г. в 5 часа след обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигнат, и те са именно, които устрояват околните народи, за да му съдействуват (на славянството).
Става събуждане на един цял род. Сега каквото се извърши в Македония, е цяла благодат, защото, ако не беше извършено това, войната беше неизбежна. Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната. Изобщо, борбата между Германия и Англия ще бъде в полза на славяните - за тяхното духовно повдигане. В стимулирането кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигнат, и те са именно, които устрояват околните народи, за да му съдействуват (на славянството). Славяните, изобщо, не могат да се развиват [сами] и ще видите, че тия, които живеят на запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. Въпрос: -Дали българите играят първенствующа роля при събуждането на славянството? Отговор: - Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на человеческото развитие. Тази именно верига е, която повдига народите.
към текста >>

76. IV.15 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Всяка една душа трябва да премине през всички форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал.
Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, нарисувана на страница, пръчката, която се даде миналата година, на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: - Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и подразделенията на емблемата, но аз не разбрах и не останаха освен следните откъслечни мисли: Всички души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката се нарича еволюция. Всяка една душа трябва да премине през всички форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без форма никакво знание не може да съществува. В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Втората картина представлява еманципацията, която е петоъгълник, дето са петте велики добродетели, които представят Правдата, Любовта, Добродетелта, Истината и Мъдростта. Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете. Същевременно тази пръчка-емблема показва двоякото проявление на Бога.
към текста >>

77. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата.
То е за силните, а не за слабите хора. Любовта, дето е в рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската любов е в самата мъдрост. Мъдростта, това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт. А пък любовта, която е в по-горната сфера, гдето е истината, е най-чиста. От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете." Значи когато желаете и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна светлина, за да ви се разкрие същественото, което ви е потребно да разбирате. 9. На 18 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов, той ми каза: - Що е воля? Волята е желание, мисъл, сила - то е воля. А пък същия ден, като бяхме към Семинарията в 5 часа вечерта на изток г-н Дънов току-що ми казваше, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава. На запад над дефилето на село Княжево се яви едно малко, червено, горещо като въглен облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава. 10.
към текста >>

78. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи; не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите капитала и лихвите.
Докато стои лъжата с вас, тя е, която ще ви спъне. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затваряме цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си и на всяка лоша мисъл не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всеки добър човек дайте място при себе си, а на лошия само пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи; не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите капитала и лихвите. Вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата около нас и в нас. Затова, като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. Като е тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания. А като правите грешки, ще ви се прощават, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават. Никакви съзнателни грехове не правете и те да изчезнат дълбоко от вас.
към текста >>

79. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш.
Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи всичките тия хора Господ ги е проводил в света, ще изпъкват и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека. Проучавайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека.
към текста >>

80. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш.
Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество? [Чете главата.) Значи всичките тия хора Господ ги е проводил в света, ще изпъкват и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека. Проуча-вайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека.
към текста >>

81. Наряди за 1923 г.

Те ще основат първоначалния капитал на кооперацията.
След това ръководителят съставя списъка на членовете, които ще присъстват на събранието в Търново, като точно и внимателно попълни графите. С първа поща списъка и протокола ще се изпратят в София на адрес: Секретаря на кооперация „Бело Братство" Начо Петров, ул. Булевард Христо Ботев N 87, за да може веднага от София да ви се изпратят подписани удостоверения за пътувание до Търново с 50% намаление по железниците, които ръководителите ще раздадат на членовете на кооперацията, като попълнят имената и поставят гербова марка от 3 лв. При предавание на удостоверението на кооператора, ръководителят му събира 100-тех лева за кооперативен дел, които пари той ще има грижата да предаде в Търново на Кооперацията. Тези 100 лева са за задължителния кооперативен дел. Те ще основат първоначалния капитал на кооперацията. Всеки член с този дел или впоследствие може да вземе още колкото иска делове, за да се увеличи капиталът на кооперацията. Ще се обясни, че внесените суми по деловете са собственост на члена, който при напущане кооперацията или когато поиска, може да си ги изтегли обратно, без каквито да е удръжки. При заминаване наследниците имат право на тези суми. Разчитайки на пълна подкрепа и безрезервно притичвание на помощ, Централното Управление очаква масово записвание на братя и сестри за членове на кооперацията. НЛКПрБЛ. София 20 юлий 1923 г.
към текста >>

Всеки член с този дел или впоследствие може да вземе още колкото иска делове, за да се увеличи капиталът на кооперацията.
С първа поща списъка и протокола ще се изпратят в София на адрес: Секретаря на кооперация „Бело Братство" Начо Петров, ул. Булевард Христо Ботев N 87, за да може веднага от София да ви се изпратят подписани удостоверения за пътувание до Търново с 50% намаление по железниците, които ръководителите ще раздадат на членовете на кооперацията, като попълнят имената и поставят гербова марка от 3 лв. При предавание на удостоверението на кооператора, ръководителят му събира 100-тех лева за кооперативен дел, които пари той ще има грижата да предаде в Търново на Кооперацията. Тези 100 лева са за задължителния кооперативен дел. Те ще основат първоначалния капитал на кооперацията. Всеки член с този дел или впоследствие може да вземе още колкото иска делове, за да се увеличи капиталът на кооперацията. Ще се обясни, че внесените суми по деловете са собственост на члена, който при напущане кооперацията или когато поиска, може да си ги изтегли обратно, без каквито да е удръжки. При заминаване наследниците имат право на тези суми. Разчитайки на пълна подкрепа и безрезервно притичвание на помощ, Централното Управление очаква масово записвание на братя и сестри за членове на кооперацията. НЛКПрБЛ. София 20 юлий 1923 г. Председател: Илия Стойчев Подпредседател: Симеон Симеонов Секретар: Начо Петров Тодор Членове: Тодор Стоименов Драган Попов Верно с оригинала: Председател: /Подпис/ Секретар: /Подпис/ 6) НАРЯД от 15 август 1923 година София, 15 август 1923 год.
към текста >>

82. Наряди за 1945 г.

Чрез въздържание той разходва само лихвите от своите духовни капитали.
Те не могат един без друг. А плодовете на Духа са: Любов, радост, мир в Божествения свят; търпение, благост, милосърдие в ангелския, в духовния свят; вяра, кротост и въздържание във физическия свят. Следователно учениците на физическото поле, като първа стъпка в духовната йерархия, трябва да се отличават с вяра, кротост и въздържание. Чрез вяра ученикът се приближава към своя Създател, отдето черпи сили и всички възможности - красота, доброта, разумност за своя възход. Чрез кротост той неуморно гради своето духовно тяло. Чрез въздържание той разходва само лихвите от своите духовни капитали. А капитала той пази за по-големи бъдещи предприятия на духа, като несъкрушима сила, при важни и съдбоносни моменти. Човек може да предаде само онова, което сам е постигнал, т. е. онова, което носи в душата си. Само плодовете, които е отгледал в градината на своята душа, може да предложи. С чужди дарове той не може да се натовари и да ги раздава.
към текста >>

А капитала той пази за по-големи бъдещи предприятия на духа, като несъкрушима сила, при важни и съдбоносни моменти.
А плодовете на Духа са: Любов, радост, мир в Божествения свят; търпение, благост, милосърдие в ангелския, в духовния свят; вяра, кротост и въздържание във физическия свят. Следователно учениците на физическото поле, като първа стъпка в духовната йерархия, трябва да се отличават с вяра, кротост и въздържание. Чрез вяра ученикът се приближава към своя Създател, отдето черпи сили и всички възможности - красота, доброта, разумност за своя възход. Чрез кротост той неуморно гради своето духовно тяло. Чрез въздържание той разходва само лихвите от своите духовни капитали. А капитала той пази за по-големи бъдещи предприятия на духа, като несъкрушима сила, при важни и съдбоносни моменти. Човек може да предаде само онова, което сам е постигнал, т. е. онова, което носи в душата си. Само плодовете, които е отгледал в градината на своята душа, може да предложи. С чужди дарове той не може да се натовари и да ги раздава. В реалния свят на душите това е невъзможно.
към текста >>

Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля.
Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище. Сега на този първи събор, при видимото отсъствие на Учителя, а невидимото присъствие - ще издържим ли генералния изпит като достойни приемници на Неговото епохално дело? Да, всички, които любим Бога и Учителя, ще издържим. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви. В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия. Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота.
към текста >>

83. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Яков казва: „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло.“ Тялото е вашият капитал, същественото и затова аз ще започна от това, което вие виждате.
Днес ще ви говоря за небесен език. Тъй както говори учителят на учениците, когато започват да изучават азбуката; както жената започва пере вълната, да я влачи и преде на нишки и т.н. - приготвя плат. Днес беседата си ще нарека: „Хигиена на човешката душа“. Вие сте слушали много проповедници. Яков казва: „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло.“ Тялото е вашият капитал, същественото и затова аз ще започна от това, което вие виждате. Вие много малко внимание обръщате на вашата душа. Тялото е една обширна градина, в която работи Божественият Дух. Движението изкарва кръвта на Божествената градина. Домакинята се познава от държането на къщата. Вие не сте дошли да градите къщи, а да ги уреждате.
към текста >>

84. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Душата и сърцето имат капитал, който трябва разумно да се използува.
Тя може да се придобие, когато бъдеш ученик. Това е религия. Религията има за цел култивиране на сърцето, но не трябва да се спираме само там. Това кланяне на Бога трябва да бъде в дух, в истина и в разбиране. Тези сили, които Бог ни е дал, трябва да знаем как да ги владеем. Душата и сърцето имат капитал, който трябва разумно да се използува. Ще каже някой: „Ще го хвана като вол с повод.“ Не може така. Що е повод? Поводът е един закон, с който може да владеете силите на вашата душа, ум и сърце. Не гледай дали си настроен или не. Прочети днес малко и като се свърши денят, дай си сметка какво си научил.
към текста >>

85. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

И Той не-отрича: „Вложил съм Аз капитал, няма да оставя да го изядете, Аз ви познавам и ви държа.“ Ти казваш, не Го познаваш, но Той казва: „Ти не Ме познаваш, но Аз те познавам.“ И следователно, щом ви познава, Той ще ви изпрати Духа, понеже хората са се заблудили из пътя, ще изпрати Духа да свидетелствува за Него.
Затова вие познавате мъжа си - да нямаше да ви дава, нямаше да го познавате. Следователно, в тази смисъл, имаме познанство и любов. Когато казвам: възлюбих някого, значи имам да вземам от него. И ако Христос ни е възлюбил, има да взема от нас. Затова ни познава Той. И Той не-отрича: „Вложил съм Аз капитал, няма да оставя да го изядете, Аз ви познавам и ви държа.“ Ти казваш, не Го познаваш, но Той казва: „Ти не Ме познаваш, но Аз те познавам.“ И следователно, щом ви познава, Той ще ви изпрати Духа, понеже хората са се заблудили из пътя, ще изпрати Духа да свидетелствува за Него. Да изпълните Неговия закон, като Го познавате, да добиете смисъла и разрешение на всички въпроси, които вас ви вълнуват, като женени. Вас ви вълнуват на първо място семейните въпроси. Най-първият въпрос на жената е семейният въпрос: какъв мъж ще има, какви деца, а след туй идат другите въпроси, второстепенни разбирания, мнения. Тя е царица, мъжът е, от когото има да взема, а децата - които ще слугуват. Жената има големи претенции, тя обича децата, тя иска един министър, мъжът й е първия министър, а децата й са първите поданици.
към текста >>

86. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

Онзи капитал, който имаш, внеси там, дето парите да са сигурни.
Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тия спасителни банки. Имайте пред вид следното правило: Внасяйте парите си в Божествена банка! Можеш във всяка банка да внесеш по 100 лева. Стотина банки по 100 лева, това са 10 000 лева. Това са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, дето парите да са сигурни. Вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю! “ Една майка преподавала уроци на детето си, като му казвала: „Не ме безпокой, направи си едно хвърчило.“ Детето отива на стана на майка си, взима ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните конци и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана: вижда платното, нишките му отрязани и до кросното седи синът, с хвърчило в ръка. Втория път майката не оставяла сина си около кросното, да не отреже с ножици нишките на платното.
към текста >>

Но всичкия си капитал той трябва да внесе в Божествената банка.
И тъй, хубавото между вас е да се роди желание да бъдете ученици. Не само да се учите. Ученикът трябва да придобива знания от детство до стара възраст, той всякога трябва да добива знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: За Бога; каквото да остане, да внесе в банката на ближния; и каквото още остане, да внесе в своята банка. Но всичкия си капитал той трябва да внесе в Божествената банка. Това е сигурният живот, който иска умът му да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни. Този е Божественият път. И всички хора ако така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш? “ Вярвам ти, как не.
към текста >>

87. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

Вие сте влезли с един другар в отношение - вземане и даване, но този човек има капитал някъде, изисква се 10-15 години, за да събере той този капитал.
Именно онзи, който във всичко не вярва, той е лековерен. Той вярва в това, в което не може да се вярва. Запример вие, жените, мислите, че имате вяра, нали така? Мнозина от вас образуват дом, вярвате, че с вашия другар ще живеете щастлив живот. После казвате: „Не излезе така, както ние вярвахме.“ Вие не разсъждавате - вие не се намирате на Земята в един завършен свят, но в един свят, който е в процес, който се развива, сега се развива. Вие сте влезли с един другар в отношение - вземане и даване, но този човек има капитал някъде, изисква се 10-15 години, за да събере той този капитал. Той, макар и да е много богат, но не разполага с пари и ти почваш да се съмняваш. Ти казваш: „Мислех, че той е богат, но той не е. Ако най-малките спънки могат да разклатят вашата вяра, тогава в какво ще вярваш? Искам да ви кажа откъде произтичат страданията на жените. Началото на всички страдания на жената е слабата сегашна нейна вяра.
към текста >>

88. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Затова всякога лошите хора искат да обърнат един добър човек към тях си, защото това е голям капитал.
Някой ще каже: „Злото Бог не е направил, така че лошото влияние да не се разпространява.“ Тогаз и доброто не щеше да се разпространява. Но понеже доброто е по-силно, то всякога влиянието на доброто ще бъде по-голямо. Макар и лошите хора да са повече, то добрите хора са по-силни. Хиляда души като направят зло, то един човек като направи добро, то се компенсира. Ако си добър човек, ти струваш колкото 1000 лоши хора. Затова всякога лошите хора искат да обърнат един добър човек към тях си, защото това е голям капитал. Ще ви дам сега няколко правила. Има някои неща, които сега ги учите. Запример, учите краснопис. Какво ще ви ползува? Не че не е хубаво, хубаво е то.
към текста >>

89. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Да видим какъв е капиталът ви.
Няма да забравите. Дойде ви някоя лоша мисъл - ще я отбележите; като ви дойде добра мисъл, и нея ще отбележите. Нали някой рибар, като хвърли мрежата, хване нещо, хваща риба. Които са за работа, турят ги в коша, а които не са за работа, връщат ги обратно. Да видим колко добри мисли ще хванете. Да видим какъв е капиталът ви. Когато кажем, че някой търговец е богат, ние определяме неговото богатство. Може ли, при сегашните условия, който има 1000 лева или 2000 лева, да бъде богат? С 2000 лева вие едва може да преживеете. И 5000 лева, и то не е богатство. И със 100 000 не е богат.
към текста >>

90. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Разговори и мисли от Учителя

Да кажем някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от 10 000 000 лева, дават реклами, обявления, всички продават, но след 10 години всичко изяждат, остава 1 000 000 дефицит отгоре.
Сега, вие наричате този клас -“Клас на Добродетелите“. Отлично, вие така го наричате. Но знаете ли, какво значи Добродетел? В тази смисъл, в която аз съм употребявал, значи клас, в който се дава най-добрия, най-великия, най-възвишения метод за облагородяване на човека, най-добрия, най-лесния, без много разноски, но в този клас на добродетелите, който не работи, той завинаги си остава прост и ще ви кажа защо именно хората остават прости. Има методи вътре в света, които са грандиозни. Да кажем някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от 10 000 000 лева, дават реклами, обявления, всички продават, но след 10 години всичко изяждат, остава 1 000 000 дефицит отгоре. Туй е великото предприятие, че като са изяли 10-те милиона, оставят един милион дълг отгоре. В края никакъв резултат. Сега, вторият метод за развиване на добродетелите е: ще те накарат да посадиш 10-ина дръвчета ябълки, круши, сливи. Казваш: „С такива работи не се занимавам.“ Насадите ги, обаче представете си, че тия дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма ябълки, круши или от другите дръвчета. Те правят 10 дръвчета по 100 килограма -1000 килограма.
към текста >>

Не само това, но вашият капитал се увеличава, понеже тези семки, като ги сеете, може да разпространите разсадника си.
Казваш: „С такива работи не се занимавам.“ Насадите ги, обаче представете си, че тия дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма ябълки, круши или от другите дръвчета. Те правят 10 дръвчета по 100 килограма -1000 килограма. Всеки килограм по 10 лева правят 10 000 лева. На седмата, на осмата година се увеличава плодът, увеличава се приходът. Питам сега: Кой е спечелил? Не само това, но вашият капитал се увеличава, понеже тези семки, като ги сеете, може да разпространите разсадника си. Това нищо няма да ви костува, понеже земята и светлината има достатъчно енергия да храни тия семенца. Тъй щото, в Божествения свят работите са по- лесни. Защо са по-лесни? Ти ще боднеш семенцето в земята, ще го прекопаеш и то ще даде своя плод. А в човешкия свят не е така.
към текста >>

То е един почетен капитал.
И ако го попитат, ще каже: „Такива работи мен не ме интересуват. Погледът трябва да бъде обърнат в настоящето, оставете миналото. Какво има да ви интересува миналото? ] Едно просто изяснение: да допуснем, че сте били слугини при една господарка, която ви била по 10 пъти на ден. Значи, в годината ви е ударила 360 по 10=3600 пъти, а в 10 години - 3600 по 10=36 000 удари. То е един почетен капитал. Вие влизате в душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара? “ Добре, но ако тия удари сте ги пренесли според правилата и сте казвали: „Е, такава е била волята Божия, то, като влезете в душевния свят, тази ваша господарка, с тия 3600 удари, тя е разработила вашата градина. Тя е приготвила почвата и вие само ще забодете семенцата, защото господарката е разорала почвата, тъй щото вашите страдания са потребни. Значи, тия удари, които в света на сърцето и ума са причинили най-големите страдания, в душевния свят са приготвили една добра почва. Иначе, ако влезете там, трябва да работите, а тъй ще намерите вашата почва разработена, готова и ще започнете веднага съзнателно.
към текста >>

91. 6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА

Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи.
Средният кръг са самите линии на Пентограма - отговаря на учениците на окултната школа, които не са светски, а духовни хора. 3. Вътрешният кръг, светая светих отговаря на учителите - великите посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане или пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничение на другите, като понякога дори ги лишават от живота им. Това отношение днес най-добре е изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистът разполага с труда и живота на онези, които му са подчинени. В Пентограма това е изразено със символа „Сабя". Капиталистът със своите пари, ученият със своите знания и държавникът със своята власт, имат силата в своите ръце, но сила груба, егоистична сила, която служи само за тяхно лично благоденствие или най-малко на една малка група около тях, но не за всички хора.
към текста >>

Това отношение днес най-добре е изразено в положението на капиталистите спрямо работниците.
Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане или пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничение на другите, като понякога дори ги лишават от живота им. Това отношение днес най-добре е изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистът разполага с труда и живота на онези, които му са подчинени. В Пентограма това е изразено със символа „Сабя". Капиталистът със своите пари, ученият със своите знания и държавникът със своята власт, имат силата в своите ръце, но сила груба, егоистична сила, която служи само за тяхно лично благоденствие или най-малко на една малка група около тях, но не за всички хора. В света обаче съществува един страшен закон, наречен закон на кармата, който връща на всеки онова, което той е сторил, както добро, така и зло. И когато някой забогатее с пари, със знания или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е.
към текста >>

Капиталистът разполага с труда и живота на онези, които му са подчинени.
за светските хора и за учениците. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане или пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничение на другите, като понякога дори ги лишават от живота им. Това отношение днес най-добре е изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистът разполага с труда и живота на онези, които му са подчинени. В Пентограма това е изразено със символа „Сабя". Капиталистът със своите пари, ученият със своите знания и държавникът със своята власт, имат силата в своите ръце, но сила груба, егоистична сила, която служи само за тяхно лично благоденствие или най-малко на една малка група около тях, но не за всички хора. В света обаче съществува един страшен закон, наречен закон на кармата, който връща на всеки онова, което той е сторил, както добро, така и зло. И когато някой забогатее с пари, със знания или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на местото на угнетените и ще изпита на гърба си това, което е вършил на другите.
към текста >>

Капиталистът със своите пари, ученият със своите знания и държавникът със своята власт, имат силата в своите ръце, но сила груба, егоистична сила, която служи само за тяхно лично благоденствие или най-малко на една малка група около тях, но не за всички хора.
Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничение на другите, като понякога дори ги лишават от живота им. Това отношение днес най-добре е изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистът разполага с труда и живота на онези, които му са подчинени. В Пентограма това е изразено със символа „Сабя". Капиталистът със своите пари, ученият със своите знания и държавникът със своята власт, имат силата в своите ръце, но сила груба, егоистична сила, която служи само за тяхно лично благоденствие или най-малко на една малка група около тях, но не за всички хора. В света обаче съществува един страшен закон, наречен закон на кармата, който връща на всеки онова, което той е сторил, както добро, така и зло. И когато някой забогатее с пари, със знания или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на местото на угнетените и ще изпита на гърба си това, което е вършил на другите. Той ще плати за страданието, което е причинил на другите и то не един път, а четирикратно. Това второ състояние или втора фаза, която почва за него, е символизирана в Пентограма с „Чаша".
към текста >>

От това следва, че онзи, който държи сабята на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите.
Със сабята той е живял само за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само когато може да дава, той може да владее. Това му състояние, петото, е символизирано в Пентограма със „Скиптъра". И тъй, сабята и скиптъра са два символа на власт, но два вида власт: на светската власт, която убива и на духовната власт, която дава и възкресява. Те се взаимно изключват - там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи сабята на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на местото на онези, които е угнетявал със сабята. Само тогаз той ще разбере, че е още на първата стъпка на Пътя и то по широкия светски път, а не на последното стъпало, както той си е мислил. От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието се завършва първият, светският цикъл на неговото развитие и той влиза във втория кръг, в Пътя на ученика. За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание. Преминал през нея, той среща великия Учител Христос, лице с лице физически, както е посочено и в Пентограма.
към текста >>

92. 7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША

Пеньо Киров

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Каквото е например отношението на капиталистите и онези от тях, които притежават знанието, с останалото человечество.
Те, в това направление, угнетяват подобните си, злоупотребяват с тях, даже много пъти ги лишават и от живот. В старо време, те са угнетявали человека дотам, щото често животните при человеците са имали по-добро положение и по-добра цена, при размяна едни с други. В ръцете на страстните, случайно подпадналите человеци, не са имали никаква цена: много пъти една девойка се е продавала за две-три оки ракия, двама - трима мужика са ги разменяли за едно добро куче, няколко работника са послужвали вместо снопове пръчки, които са бивали хвърляни в мочерливо място, за да мине колесницата на един с власт человек. Продажбата на човека като добитък е било нещо обикновено, а също и принасяние чело- века в жертва на някакви суетни богове, е било тоже в реда на нещата. В по-новите времена, тези отношения на потисниците с другите челове- ци, се поизменили в по-мека форма, за което са ги имали за използувание в работа и други такива, което продължава в една или друга форма и до днешни времена. Каквото е например отношението на капиталистите и онези от тях, които притежават знанието, с останалото человечество. Така щото, това отношение на потисниците с подобните си, е първата им стъпка в живота, където създават своята съдба и това им отношение се изявява с емблема „сабля". Но понеже Божествените закони са Правда, то затова человек каквото е вършил на другите, ще дойде време в същия или други живот сам да изпита поношението на такива отношения, от други сурови души от първа стъпка и там се изпълват думите на Христа в Евангелието на Матея 7:2 - „С каквато мярка мерите, ще ви се възмери." Онези от человечеството, които не могат да разберат неволите, които прекарва страждующия в тази стъпка, много пъти хулят Провидението и все защото, като не намират причината на страданията, понеже тя се крие в миналото, остава разбиранието им в тъмнина и не могат да разгатнат истината. Така например, ако една госпожа е третирала зле своите слугини, то и тя ще стане слугиня, за да изпита това положение. Ако един господар е угнетявал чрез измъчвание, неправди, побои и други своите служащи или подвластни, то и той ще се постави в подобно положение и ще изпита всичко неговата душа. И всичко това се заплаща четворно, в онова което се дължи.
към текста >>

93. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Вашите капитали като ученици в школата са вложени в българския народ.
Хората, които се влезли в окултната школа, са съзнателни ученици и разполагат с повече методи за работа, защото са в контакт с Учителя, Който познава потънкостите на човешката душа и знае за всеки даден случай какви методи да препоръча. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: „Подигането на българския народ зависи от вас учениците на школата. Защото учениците са душата и сърцето на един народ. Ако вие работите, той ще се подигне и ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето. Вашите капитали като ученици в школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той печели и придобива и вие ще печелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате и вашата задача като ученици и изпълните задълженията си към Небето." УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЕНТОГРАМА Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всичките негови занятия. Ножът показва силата, която ученикът трябва да има. Силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашето сърце, или във вашия ум.
към текста >>

Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали.
Ще завърша със следната мисъл на Учителя: „Подигането на българския народ зависи от вас учениците на школата. Защото учениците са душата и сърцето на един народ. Ако вие работите, той ще се подигне и ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето. Вашите капитали като ученици в школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той печели и придобива и вие ще печелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате и вашата задача като ученици и изпълните задълженията си към Небето." УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЕНТОГРАМА Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всичките негови занятия. Ножът показва силата, която ученикът трябва да има. Силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашето сърце, или във вашия ум. Без тази сила нищо не можете да направите.
към текста >>

Ще признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичкия капитал и ще молиш за нов кредит.
Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се оправи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор - в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаянието. Ще признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичкия капитал и ще молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света на учиш наново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е спасението. Прощението и спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал обръщението и покаянието.
към текста >>

94. III. ПИСМА НА СТЕФАН ТОШЕВ ДО УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ

Стефан Тошев

Смятаме да открием една негласна подписка между приятелите и съчувствениците на Делото за образуване основния капитал на фонда.
Боев ми писа да поканим към тях и Толев. Аз нямам нищо против това. Може да поканим и Ст. Белев. Ако някой от тях откаже, ще ги заменим с други. Но нашият избор, както и целият план подлежи на одобрение от Вас. Смятаме да открием една негласна подписка между приятелите и съчувствениците на Делото за образуване основния капитал на фонда. На първо време комитетът ще дава само преводи, след време ще започне издаваненето на списание, а по-после, когато нарастне капиталът, ще се отделят суми за подпомагане бедни работници, проповедници, носители на духовни идеи из разните кътчета на България. Преди да съобщим на горепосочените лица и ги поканим за съработници в тази работа, нека чуем Вашето авторитетно за нас слово по тази работа: както за нейната навременност, за основите, на които трябва да се основе, тъй и за лицата, които да бъдат впрегнати за организирането й. Приемете моите сърдечни поздрави и отлични към Вас почитания. Ваш предан: Ст. Тошев 5.09.1924 г.
към текста >>

На първо време комитетът ще дава само преводи, след време ще започне издаваненето на списание, а по-после, когато нарастне капиталът, ще се отделят суми за подпомагане бедни работници, проповедници, носители на духовни идеи из разните кътчета на България.
Аз нямам нищо против това. Може да поканим и Ст. Белев. Ако някой от тях откаже, ще ги заменим с други. Но нашият избор, както и целият план подлежи на одобрение от Вас. Смятаме да открием една негласна подписка между приятелите и съчувствениците на Делото за образуване основния капитал на фонда. На първо време комитетът ще дава само преводи, след време ще започне издаваненето на списание, а по-после, когато нарастне капиталът, ще се отделят суми за подпомагане бедни работници, проповедници, носители на духовни идеи из разните кътчета на България. Преди да съобщим на горепосочените лица и ги поканим за съработници в тази работа, нека чуем Вашето авторитетно за нас слово по тази работа: както за нейната навременност, за основите, на които трябва да се основе, тъй и за лицата, които да бъдат впрегнати за организирането й. Приемете моите сърдечни поздрави и отлични към Вас почитания. Ваш предан: Ст. Тошев 5.09.1924 г. Любезний Учителю!
към текста >>

95. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Нека пожелаем този нов член да бъде една напреднала душа, с духовен капитал и да бъде примерен, образцов ученик на Учителя и на Бялото братство.
Победител ще бъде безкрайният ужас, легнал върху развалините на съвременната цивилизация. Водачите на народите да помислят върху това! По случай светлите празници и именния ви ден пожелавам на вас и на целия ви дом здраве, дългоденствие, духовен напредък и да бъдете добри служители на Бога. Благовест и неговата другарка ме посетиха. Благовест ми каза, че имате нов членна семейството. Нека пожелаем този нов член да бъде една напреднала душа, с духовен капитал и да бъде примерен, образцов ученик на Учителя и на Бялото братство. Вие знаете значението на Соломоновия ключ. В него са изразени двата полюса, закона на полярността: триъгълникът с върха нагоре означава духовния свят и доброто, положителното в света, а триъгълникът с върха надолу - отрицателното в света, материалният свят. Онзи знак, който сте нарисували над Соломоновия ключ, е равнозначещ на Соломоновия ключ. Както и вие изтъквате, това е аналогично на изречението на Хермеса: „Каквото е горе, тъй е и долу"; само че другият полюс. Поздрав на с.
към текста >>

96. II. РАЗМИШЛЕНИЯ 1. МИРОВАТА СКРЪБ

Паша Теодорова

Частица от неговите скърби, влязла като съдържание на мировата скърб, представят огромен капитал, жизнен капитал на неговия бъдещ живот.
Ако пак се говори за него, болка няма. При скръбта болката се повтаря, но вече осмислена и дори по-силна. Ако не е по-силна, поне колкото е била в началото, но разумна и смислена. Какъв е смисълът на мировата скръб? Пак според мене, тя е необходима да буди непрестанно човешкото съзнание, да го свързва с живота на Цялото, към което той има отношение и което никога не трябва да забравя. Частица от неговите скърби, влязла като съдържание на мировата скърб, представят огромен капитал, жизнен капитал на неговия бъдещ живот. Без този капитал той няма връзка с живота на цялото, с Битието, от което е малка, макар и микроскопическа частица. Който и да си ти, човече, първо на себе си казвам, помни, че без този капитал не можеш да живееш на земята. Без този капитал ще бъдеш откъснат лист от дървото на живота, люлян от вятъра и чужд за всички живи същества. С този капитал ти ще се радваш и скърбиш с хората; ти ще даваш от себе си, но и на тебе ще дават. И като познаваш мировата скръб, лицето ти пак ще свети от радост, защото познаваш поне отчасти себе си, но и толкова познаваш и своя ближен.
към текста >>

Без този капитал той няма връзка с живота на цялото, с Битието, от което е малка, макар и микроскопическа частица.
При скръбта болката се повтаря, но вече осмислена и дори по-силна. Ако не е по-силна, поне колкото е била в началото, но разумна и смислена. Какъв е смисълът на мировата скръб? Пак според мене, тя е необходима да буди непрестанно човешкото съзнание, да го свързва с живота на Цялото, към което той има отношение и което никога не трябва да забравя. Частица от неговите скърби, влязла като съдържание на мировата скърб, представят огромен капитал, жизнен капитал на неговия бъдещ живот. Без този капитал той няма връзка с живота на цялото, с Битието, от което е малка, макар и микроскопическа частица. Който и да си ти, човече, първо на себе си казвам, помни, че без този капитал не можеш да живееш на земята. Без този капитал ще бъдеш откъснат лист от дървото на живота, люлян от вятъра и чужд за всички живи същества. С този капитал ти ще се радваш и скърбиш с хората; ти ще даваш от себе си, но и на тебе ще дават. И като познаваш мировата скръб, лицето ти пак ще свети от радост, защото познаваш поне отчасти себе си, но и толкова познаваш и своя ближен. Радвай се, когато имаш възможността или привилегията да чуеш и ехото на мировата скръб.
към текста >>

Който и да си ти, човече, първо на себе си казвам, помни, че без този капитал не можеш да живееш на земята.
Ако не е по-силна, поне колкото е била в началото, но разумна и смислена. Какъв е смисълът на мировата скръб? Пак според мене, тя е необходима да буди непрестанно човешкото съзнание, да го свързва с живота на Цялото, към което той има отношение и което никога не трябва да забравя. Частица от неговите скърби, влязла като съдържание на мировата скърб, представят огромен капитал, жизнен капитал на неговия бъдещ живот. Без този капитал той няма връзка с живота на цялото, с Битието, от което е малка, макар и микроскопическа частица. Който и да си ти, човече, първо на себе си казвам, помни, че без този капитал не можеш да живееш на земята. Без този капитал ще бъдеш откъснат лист от дървото на живота, люлян от вятъра и чужд за всички живи същества. С този капитал ти ще се радваш и скърбиш с хората; ти ще даваш от себе си, но и на тебе ще дават. И като познаваш мировата скръб, лицето ти пак ще свети от радост, защото познаваш поне отчасти себе си, но и толкова познаваш и своя ближен. Радвай се, когато имаш възможността или привилегията да чуеш и ехото на мировата скръб. Това ехо се чува отвън, но и вътре в тебе.
към текста >>

Без този капитал ще бъдеш откъснат лист от дървото на живота, люлян от вятъра и чужд за всички живи същества.
Какъв е смисълът на мировата скръб? Пак според мене, тя е необходима да буди непрестанно човешкото съзнание, да го свързва с живота на Цялото, към което той има отношение и което никога не трябва да забравя. Частица от неговите скърби, влязла като съдържание на мировата скърб, представят огромен капитал, жизнен капитал на неговия бъдещ живот. Без този капитал той няма връзка с живота на цялото, с Битието, от което е малка, макар и микроскопическа частица. Който и да си ти, човече, първо на себе си казвам, помни, че без този капитал не можеш да живееш на земята. Без този капитал ще бъдеш откъснат лист от дървото на живота, люлян от вятъра и чужд за всички живи същества. С този капитал ти ще се радваш и скърбиш с хората; ти ще даваш от себе си, но и на тебе ще дават. И като познаваш мировата скръб, лицето ти пак ще свети от радост, защото познаваш поне отчасти себе си, но и толкова познаваш и своя ближен. Радвай се, когато имаш възможността или привилегията да чуеш и ехото на мировата скръб. Това ехо се чува отвън, но и вътре в тебе. Колко пъти ще чуеш ехото и на твоята скръб, за която си мислиш, че много се е отдалечила от тебе и ще си кажеш: Колко прясна е тази моя скръб, за която мислех, че е отдалечена и забравена.
към текста >>

С този капитал ти ще се радваш и скърбиш с хората; ти ще даваш от себе си, но и на тебе ще дават.
Пак според мене, тя е необходима да буди непрестанно човешкото съзнание, да го свързва с живота на Цялото, към което той има отношение и което никога не трябва да забравя. Частица от неговите скърби, влязла като съдържание на мировата скърб, представят огромен капитал, жизнен капитал на неговия бъдещ живот. Без този капитал той няма връзка с живота на цялото, с Битието, от което е малка, макар и микроскопическа частица. Който и да си ти, човече, първо на себе си казвам, помни, че без този капитал не можеш да живееш на земята. Без този капитал ще бъдеш откъснат лист от дървото на живота, люлян от вятъра и чужд за всички живи същества. С този капитал ти ще се радваш и скърбиш с хората; ти ще даваш от себе си, но и на тебе ще дават. И като познаваш мировата скръб, лицето ти пак ще свети от радост, защото познаваш поне отчасти себе си, но и толкова познаваш и своя ближен. Радвай се, когато имаш възможността или привилегията да чуеш и ехото на мировата скръб. Това ехо се чува отвън, но и вътре в тебе. Колко пъти ще чуеш ехото и на твоята скръб, за която си мислиш, че много се е отдалечила от тебе и ще си кажеш: Колко прясна е тази моя скръб, за която мислех, че е отдалечена и забравена. Ехото на мировата скръб.
към текста >>

97. 25. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Не давайте никога от капитала си, т.е.
Духът в знание, душата - в любов, а тялото - в красота. Не се хвалете, че сте обърнали този-онзи. Не си заповядвайте един на друг! Не сравнявай себе си със себе си, т.е. не сравнявай сегашните си пориви и стремления с миналите си пререждания. Не давайте никога от капитала си, т.е. от майката. Давайте от лихвата. Тези, които умират, отиват в чистилището; тези, които заминават - в рая, а тези, които са бракувани, чакат прераждане. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ не ви отвори нова. Грехът е сила в природата, която демагнетизирва атомите.
към текста >>

98. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

Проникнат от великата идея да посочи на човечеството пътя на себепознаване, той правеше измервания на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърля.
3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ Драги братя и сестри, драги гости, Тази вечер ще изнеса живи и светли спомени от живота и делото на нашия любим Учител по случай десет-годишнината от неговото заминаване - денят 27 декември 1944 година - статична дата, която не расте, не цъфти и плод не дава. Обаче тази дата е неразривно свързана с друга една велика дата -12 юли 1864 година - раждането на Учителя - изгряването на звездата на великото дело - „делото за освобождаването на човечеството от материалния и от духовния гнет, от материалното и духовното робство". Тази дата е написана със слънчеви букви на необятния небосвод, отдето човешка ръка не може да я заличи, нито тъмнината може да я обземе. На същото място, със същите букви е написан един от великите методи, с който Учителят си служеше за постигането на ценни неща, а именно: „С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода." От тази дата 1864 година до сегашната 1954 година са изминали 90 години - цяла епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното недалечно минало, когато виждахме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име - г-н Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село. Проникнат от великата идея да посочи на човечеството пътя на себепознаване, той правеше измервания на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърля. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат с безкористно усилие и труд. Този период - вчерашният ден - може да се нарече „период на подготовка и труд" Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го - г-н Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие, казваше нашият брат. Извикахме няколко ученици, способни и няколко посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: „Този ученик има математически способности." Ние веднага побързахме да извадим своите тефтерчета, да видим верно ли е това.
към текста >>

99. МИЛКА ГОВЕДЕВА - ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ

Милка Говедева

Даже академик Чакалов все му викаше: „Бай Пешо, какво прави капитало, капитало?
Навремето майка ми е учила пеене там. Имало българска група. В.К.: Къде е това? М.Г.: Във Виена. Между младежите, които тук от България заминават, пращат баща ми, не съм сигурна по коя линия, дали по партийна, дали чичовците ми решили да го изучат, защото бил много ученолюбив. Даже академик Чакалов все му викаше: „Бай Пешо, какво прави капитало, капитало? " - Книгата „Капиталът". Заминава баща ми да учи занаят за синя мебел-тишлер, да следва там, да учи и там среща в тая група майка ми и се влюбва в нея и иска да се ожени. В.К.: Майка ви се казваше...? М.Г.: Ана Каролева. Да. Но майка ми не го е харесвала.
към текста >>

" - Книгата „Капиталът".
Имало българска група. В.К.: Къде е това? М.Г.: Във Виена. Между младежите, които тук от България заминават, пращат баща ми, не съм сигурна по коя линия, дали по партийна, дали чичовците ми решили да го изучат, защото бил много ученолюбив. Даже академик Чакалов все му викаше: „Бай Пешо, какво прави капитало, капитало? " - Книгата „Капиталът". Заминава баща ми да учи занаят за синя мебел-тишлер, да следва там, да учи и там среща в тая група майка ми и се влюбва в нея и иска да се ожени. В.К.: Майка ви се казваше...? М.Г.: Ана Каролева. Да. Но майка ми не го е харесвала. И не иска в никакъв случай.
към текста >>

100. 7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА

Милка Говедева