Търсене в текстове за 'Канара'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 53 резултата в 46 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Докле баща му и майка му приказвали, малкият Исус, застанал под една канара, изглеждало че се забавлява, като си чертае по земята разни резки с една тръстика.
Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да поздравят стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете. Това дете ги било зачудило вече. Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него. Те забелязали, че и други животни напущали своите скривалища из трънливите храсталаци и други още работи. Най-сетне един от тези самотници поискал от Йосиф датата на раждането на това дивно дете. Докле баща му и майка му приказвали, малкият Исус, застанал под една канара, изглеждало че се забавлява, като си чертае по земята разни резки с една тръстика. Сетне - се завтекъл към най-стария от бедуините и го завел при своето творение, като всички деца, които са направили нещо, което им харесва. Ала старецът със спокойното си лице едвам хвърлил поглед върху рисунката и тутакси малко побледнял. Той бързо се привел над този смътен чертеж и открил в един голям равнобедрен триъгълник планът, по който са строени постройките във вътрешността на пирамидата: крипта, горниците на царя и царицата, ходовете, кладенците, с една реч, всичко. А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание.
към текста >>

2. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не ще запре победният им звън, докогато и сетният от мрачната долина на смъртта, роден из канарата на Единият, не възлезе по чистата пътека.
Гледайте натам! Не видите ли литналите бели знамена? Не чувате ли как звънти отнякъде победно шествие на войнство? Те отминават, отиват! В царството на сенките отхождат тия, които носят само светлина. Не ще запре победният им звън, докогато и сетният от мрачната долина на смъртта, роден из канарата на Единият, не възлезе по чистата пътека. Не бойте се от вихрите! Сърцата ви да не трепват от това, че клони се превиват, че тръпне тежката снага на планината. Това е шум от вихрения бяг на крилатите коне. Те носят радост. Някъде, след дълга, тежка зима ще настъпи пролет, небето ще се проясни.
към текста >>

3. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото.
Очите показват състоянията на човешката душа и нейното развитие." За да има една ясна представа за състоянията на своята душа, човек трябва да наблюдава очите си през разните часове на деня. „Окото има силен психически устой. Осем хиляди години човечеството е прекарало един период на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло. Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил? Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. * * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука. Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения Импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата.
към текста >>

4. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Отрицателните мисли, чувства, и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, като турят под някоя канара, тя се разрушава.
Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си. * * * Причината на землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават землетресенията. Отрицателните мисли, чувства, и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, като турят под някоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества и всичко над тях хвръква из въздуха. Така се произвеждат и землетресенията, Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика". Хвала на такава просветителна работа! [2] По тези въпроси, кой да е курс по физика писан след 1920 година дава достатъчни данни. [3] също [4] За целта работят и специални обсерватории; някои в Андите, напр.
към текста >>

5. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем!
Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената. Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден. Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми. ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си. Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра. Животът тече като река, безспир и без умора.
към текста >>

6. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще ви направя чисти, казва Той: Помислите ви - лазур, сърцата - огън, душите - извори, канара - делото на ръцете ви!
Страданието чисти. Огънят е, който чисти - дай ни сила да го понесем! Водата е, що умива - направи ни крепки да устоим! Въздухът е, що разведря - смелост ни дай да го прекосим. Земята е, която избистря - търпение ни дай да я преминем. Ще ви направя чисти, казва Той: Помислите ви - лазур, сърцата - огън, душите - извори, канара - делото на ръцете ви! Псалом двадесет и четвърти: ШИР Господи, няма да Те забравя. Ще Те повикам с едно от безбройните Ти имена. Ти ще ме чуеш от безпределната шир на Твоето царство, ще дойдеш при мене в моя малък дом. Ще Те назова, защото пред мене е пустиня и няма глас на жив човек! Ще Те потърся, защото около мен е нощ, и няма светлина от никъде.
към текста >>

7. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от книга 1) Псалом двадесет и шести: ЧЕЛОВEК Человкът е изсечен из канарата на Божия дух!
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от книга 1) Псалом двадесет и шести: ЧЕЛОВEК Человкът е изсечен из канарата на Божия дух! Едно длето и чук непрестанно дълбаят черти на нова красота по него, догдето творението стигне своя Творец. Тишина ли е край нас, или гърми шумът на широкото житейско море, ако се вслушаме - ще чуем ударите на благословената ръка, която дълбае нови белези. И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка.
към текста >>

8. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота.
Хората живеят в един свят с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства. Ние отиваме да се порадваме на тази планина и на това благо в природата, на тая светлина, на тая прана, на това електричество, на този магнетизъм там.” Учителят Природата е работилница, зад която седи истинската лаборатория на разумните сили, които работят. Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата. Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината. Защото най-високата красота е там, дето виждаме присъствие и израз на разумност. Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота. Ако разделим бегониев лист на няколко къса и ги посадим, ще видим, че всеки от тях ще даде нова бегония с корен, стебло, листа и цветове. Значи клетките на един бегониевия лист носят в себе си скрити свойствата на бегониевия корен, стъбло, цветове и плодове, значи свойствата на целия организъм! И от множество други опити и наблюдения в организма се убеждаваме, че във всяка част на организма изобщо се проектират свойствата на целия организъм. Обаче, според окултизма и човек е устроен по строежа на цялата вселена. Изобщо важна истина е, че Разумното, което работи в цялата природа, работи и във всички свои части, проектира се във всички свои части.
към текста >>

9. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това е канара, която нищо не може да разбие.
И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята.
към текста >>

10. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Още с пристигането си поздравявам своите приятели тук, Те са тъй много: езерата, околните върхове, цветята тревите, всяка канара!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА Станът ни е при долните езера под Мусала. От няколко дни сме тук. Когато на идване за пръв път зърнах от далеч Мусала, владеещ над своите просторни чертози, радостно вълнение ме обзе. Погледът ми падна и върху „Незнайния връх" отдясно и ред картини се понесоха пред умствения ми взор; в живи образи изпъкна пред мен преживяното там! Още с пристигането си поздравявам своите приятели тук, Те са тъй много: езерата, околните върхове, цветята тревите, всяка канара! Всички те ни тъй познават! Разговарям се с тях. Те ни казват: „През всичкото време ви чакахме. Вие ни познавате. И като ни познавате, обичате ни.
към текста >>

11. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Трябва воля, упоритост и вяра, че ще мръдне тая канара, която помни всички векове, минали над нея.
Тежък камък лежи наблизо - мълчалива отломка от вековете. Ще го отмъстим. И почват децата. Напрягат мишци, бодри гласове звънят в тишината сред огромните масиви. Дайте лостове, яки дънери, дайте всичките си сили, устремът и вярата си дайте. Трябва воля, упоритост и вяра, че ще мръдне тая канара, която помни всички векове, минали над нея. Напрягат яки мишци, звънят железата, пращят вековни дънери, хванати в жилести ръце. Гласовете се смесват с тоя звънтеж и чуват се удари на пламнали сърца. Напред! Не се отчайвайте! Ще мръдне тоя старец упорит, притиснал тежката снага в земята. Ще го поместим!
към текста >>

Ей, канарата искат да помръднат тия деца - шепнат гордите скали наоколо.
Гласовете се смесват с тоя звънтеж и чуват се удари на пламнали сърца. Напред! Не се отчайвайте! Ще мръдне тоя старец упорит, притиснал тежката снага в земята. Ще го поместим! Ето камъкът се залюлява. Ей, канарата искат да помръднат тия деца - шепнат гордите скали наоколо. Не се боя от вашите мишци - иска да каже камъкът. Зная, земя земята не надвива. Но в душите ви трепти нещо, което ме заставя да отместя гръб. Аз чувам и туптежа на сърцата ви, когато опирате гърди в мене. Ще мръдна, ето на!
към текста >>

Напрягат сетни сили упоритите деца и най-после глухо избумтява, гътва се и възнак пада канарата.
Но в душите ви трепти нещо, което ме заставя да отместя гръб. Аз чувам и туптежа на сърцата ви, когато опирате гърди в мене. Ще мръдна, ето на! Ей, пазете се, Ще гътнем камъка - викат бодро гласовете. А той бавно се надига, залюлява се. Напрягат сетни сили упоритите деца и най-после глухо избумтява, гътва се и възнак пада канарата. Помести се, камъко! Олеква на сърцата. Може би и оня камък ще поместим, дето векове тежи над душите. Нима не ще го мръднем! Ще тупне той, и в душата на света ще прозвъни мелодията на небесна кротост.
към текста >>

12. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне!
Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек? – Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него. Когато минаваш покрай цветето, ако можеш да прочетеш туй, що е писал Безграничният в него, то ще се зарадва, а неговата радост ще намери отглас в тебе. Радвайте се, че обичате!
към текста >>

13. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Една дълбока, вътрешна увереност, яка като канара, с която трябва да си се родил и да носиш като духовно наследство, трябва да те крепи по твоя път.
Учението, което донесе Мойсей, е учение, сведено в закони. Те са написани и се отличават със строга категоричност. Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при посвещението с любовта – свободата. Мохамеданството, което се яви след християнството, е синтез, по-вярно подбор на ценности от няколко религии, нагодени така, че да отговарят на психичната структура, темперамента и времето, през което се развивали ислямските народи. Християнството, сравнено с тях, е една, както споменахме, безпределна и трудна свобода, с която много трудно се справя човек. Една дълбока, вътрешна увереност, яка като канара, с която трябва да си се родил и да носиш като духовно наследство, трябва да те крепи по твоя път. Ти може да имаш всички качества, които за другите доктрини може да са безценни бисери, но те ще бъдат като „мед, що звънти и кимвал, що дрънка", ако нямаш любов. Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"? Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината". Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем? Ето защо християнството е най-високият идеал от всички идеали.
към текста >>

14. МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Канарата казала: "Не се хвърляй долу!
И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял! При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича! Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне. Не се обезсърчавай"! Тя минала една река и искала да се удави в нея. Реката ù казала: "Недей! Ще ме опетниш, Аз минавам през толкоз места!
към текста >>

15. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Видял си на планината някоя хубава канара.
И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение. Фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видял си някой хубав извор. Задръж го в съзнанието си. Видял си на планината някоя хубава канара. Запази я в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна, или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно.
към текста >>

16. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества.
Не търсете Бога в небето, но както детето търси майка си, както цветята—земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След това ще се поляризирате и тръгнете нагоре (2). Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен. Ние познаваме, че „Бог е Любов", чрез живота, който ни е даден. Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества. Върху тази канара можете да градите своето бъдеще. За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина. Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7).
към текста >>

Върху тази канара можете да градите своето бъдеще.
Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След това ще се поляризирате и тръгнете нагоре (2). Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен. Ние познаваме, че „Бог е Любов", чрез живота, който ни е даден. Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества. Върху тази канара можете да градите своето бъдеще. За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина. Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота.
към текста >>

Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще".
Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят. Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята". Това ще рече, когато човек е със здрави корени в света — сиреч, трезв поглед и усет за света и материалното,—да се „поляризира в себе си и тръгне нагоре". Бихме се запитали: на къде? — Към майката, която е опора на детето, към слънцето, което е живота за цветето, пуснало дълбоко корени в земята.
към текста >>

17. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Считай ги за преходни моменти, които искат да калят силите на твоя дух, за да бъдеш канара в пътя на възхода.
Там, на светлите върхове, ставаш способен да простиш на всички, защото влизаш в досег със светлината, която излиза от душите им; ставаш способен да доловиш мистичния език, на който говори вътрешният човек в тях. Как осезателно чувствуваш там присъствието на Светлите Същества, техния говор! Те ти говорят и техният говор е като музика на многострунен инструмент: „Колко добре разбираме пътят и условията, в които се намираш! Ние сме минали по този път, през тези противоречия, които те вълнуват сега, и за това можем да ти помогнем. Научи се да намираш красота и в най-трудните задачи, които ти слага животът. Считай ги за преходни моменти, които искат да калят силите на твоя дух, за да бъдеш канара в пътя на възхода. Защото Безграничният такива иска своите служители! Светъл ум, чисто сърце и диамантена воля се добиват всред бурите на живота. Противоречията, през които минаваш са временни изпити, за да просветнеш и за да развиеш крилата на духа. Защото само светлият може да покаже пътя, само чистият може да обича и само силният може да служи." Отиваш на планината, за да ти дари тя от своите богатства и после щедро ще ги раздаваш долу в долината на всички измъчени и обезсърчени. На колко уроци ни учи планината!
към текста >>

18. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато трябваше да се отсъди по правда, думата на Селим бе закон за камиларското селище, която никой не можеше да промени, но трябваше ли да се стори милост и опрощение, Селим беше безмълвен като канара, защото имаше ледено сърце.
Той беше най-смелият и най опитен между камиларите, който без страх бе преброждал цялата Нефуд. Знаеш ли, сине, Нефуд е голяма, могъща и страшна пустиня, за която казват, че няма край. Тоя Селим бе суров човек, който не разбираше от обич и милост. Той знаеше да бъде само справедлив. За него Аллах бе само правда и закон. Когато трябваше да се отсъди по правда, думата на Селим бе закон за камиларското селище, която никой не можеше да промени, но трябваше ли да се стори милост и опрощение, Селим беше безмълвен като канара, защото имаше ледено сърце. Всичко бе научил Селим — първенецът на родовете ни; и ветровете на пустинята, идващите от далеко самуми, и борбата с литналите в небето пясъци, но обичта не бе научил, защото не знаеше, що е беда. Аллах го бе завардил от злочестина, а някои люде в злочестината само придобиват меко сърце. Как ще научи, що е милост човек, който никога не е молил за милост? Селим може никому да не беше сторил зло, но и добро не знаеше да прави. Камила не бе му умирала в пътя, нито бе загубвал следи с керваните си, нито разбойници го бяха нападали.
към текста >>

19. СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато се говори за вечната канара, от която човек е отсечен, се разбира тази идея за твърдостта.
Без светлина знание не може да имаме. Без светлина и радостта не може да дойде в душата ни. Като видим светлината, да се радваме, понеже благата идат чрез нея. Като видим водата, да се радваме, че в света има справедливост, благост. Като видим твърдите неща, да знаем , че те са основата. Когато се говори за вечната канара, от която човек е отсечен, се разбира тази идея за твърдостта. Светлината е необходима за нашето растене. Течното това е вътрешната мекота, без която не може да има справедливост, благост. Едно от качествата на справедливостта е милосърдието. Ние нямаме право да лишаваме човека от неговите блага. Всеки да вземе своето.
към текста >>

20. СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ, ПРЕДАВА Е. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Любовта ни да бъде канара, о която се разбиват всички противоречия на живота.
Вечното подмладяване е вечното осмисляне на живота. Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното подмладяване. Като почнете да слугувате на любовта, ще се подмладите. Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се подмладите. И като почнете да слугувате на истината, ще се подмладите. Любовта ни да бъде канара, о която се разбиват всички противоречия на живота. — За всеки човек има приготвени големи съкровища, но те се пазят от настойници, докато той стане пълнолетен. Когато някой ти каже или сам си кажеш: "Не си способен", кажи си: "Не, способен съм, Бог ме е направил способен". Когато някой ти каже: "Не си красив", кажи си: "Не, Бог ме е направил красив". Когато някой ти каже или си кажеш: "Не си умен", кажи си; "Бог ма е направил умен". Ако някой човек те обижда, разкопал е градината ти.
към текста >>

21. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30.
ЖИВИЯТ ГОСПОД София, 1922 Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате Христовото учение е написано във вашите умове и сърца. Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам. Оставям в ума ви мисълта "Aз съм лозата, вие пръчките ... и Отец ми е земледелецът." /Ев. от Иоана 15:1-5/ Христос да бъде лозата, на която вие сте присадени. Живият Господ да бъде земеделецът, Който ви обработва. Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30. ПОУЧАВАШЕ ГИ София, 1923 Ако съвременните хора разбираха скрития смисъл в думите на Христа, щяха да живеят по друг начин, а не както сега. "И отвори устата си та ги поучаваше..." /Ев. от Матея 5:2/ В какво ги поучаваше? - В истината. Той говореше на хората да не се заблуждават, да не вярват в онези учения, които ограничават, които връзват човека, които турят хомот на главата му.
към текста >>

22. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате.
Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нужно да за-почне от най-елементарните работи. Като започва от елементарните работи, той развива ума си, придобива постоянство. За това се изисква труд и работа.
към текста >>

23. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

... Тази наука която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате.
ЗНАНИЯ ЗА СЪРЦЕТО Познава ли човек сърцето си ? Владее ли законите по които то може да се възпитава? Всеки човек иска да премине успешно изпитите си в Училището на Живота. Но за тази цел той трябва да започне съзнателно да изучава един от основните предмети на Новото учение - Сърцето! PA3УMHOTO СЪРЦЕ Според това учение, според Божественото учение не е важно какъв си бил в миналото, не е важно какъв ще бъдеш в бъдещето, но в дадения момент, в настоящия момент какъв си! ... Тази наука която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. ... Основа на Новото учение, това е великата Божия Любов, великата Божия Мъдрост, великата Божия Истина. ... В Новото учение всички трябва да бъдат чисти и никой не трябва да става причина да оцапа другите - това е идеалното. ... Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Ако можете да живеете без нея, да, но не можете: вие ще умрете без моето учение, тъй както умират без светлина и без вода. Учението, което проповядвам, е учение на новия живот, в него няма смърт.
към текста >>

24. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И там, опрени здраво на непоклатимата канара на вярата в живота, да станете истински творци на нов живот, извори на светлина и любов, на радост и вяра, за тия, които още се лутат в безпътицата на вътрешната тъмнина.
Драги М. Препрочитам писмото ти, и отново силна болка свива сърцето ми . . . Болка, извикана от спомена за това, което и сам аз някога съм преживял. Болка, усилена още повече от чувството като че ли на безсилие, да помогна на вас, младежите минаващи по същия път, да го преминете колкото се може по-безболезнено и да излезете, минавайки благополучно през тъмнината на вътрешните бури, на светлия бряг на спокойствието и радостта. И там, опрени здраво на непоклатимата канара на вярата в живота, да станете истински творци на нов живот, извори на светлина и любов, на радост и вяра, за тия, които още се лутат в безпътицата на вътрешната тъмнина. Ти казваш, че живота е „болен сън на болни желания и извратени чувства“. Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им. Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях. За тия, които облаците на намръщеното есенно небе карат да мислят, че не съществува никакво слънце. Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява.
към текста >>

25. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дънов: „Отрицателните мисли, чувства и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, поставени под някоя канара, я разрушават.
Особен интерес в тоя двоен брой представлява статията (продължение от бр. 5) на Л. Лулчев за „Земетресенията и тяхното предсказание". Базирайки се върху положенията, че изолирани явления в природата не съществуват, върху многократно наблюдаваната зависимост между слънчевите петна и различни явления на земята (която в същност представлява особен род електромагнитно въздействие на слънцето върху земята), и върху това, че човек е също така един силов център, от когото изхождат най-разнообразни електромагнитни влияния, в зависимост от неговия духовен живот, автора води мисълта на читателя до заключението, че дисхармоничният духовен живот на човека, изпращайки съответни влияния, нарушава хармонията в природата и причинява различни катастрофи от рода на които са и земетресенията. С други думи, между духовния живот и физическите явления съществува една тясна връзка, причинна зависимост, или, както казва г. Дънов: „Отрицателните мисли, чувства и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, поставени под някоя канара, я разрушават. Достатъчно е само да се тури запалката на тези вещества и всичко над тях хвръква във въздуха. Така се произвеждат и земетресенията.“ НАЙ-НОВИТЕ излезли от печат беседи от Учителя на Бялото Братство са: ЗАКОН ЗА ЕДИНСТВО и ОБЩНОСТ — цена 15 лв. ПОЛОЖИТЕЛНИ и отрицателни черти на човека — цена 10 лева. ГЛАС ОТ ГРАДА, цена 5 лева. Доставят се от: В.
към текста >>

26. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички!
Човек чувства себе си в другите, във всичко той е неразривно свързан с тях. При всяко зло. което би направил на другите, той би чувствал като че го прави на себе си, защото еднакво, а може би и повече от тях би страдал от него. Така, човек не ще може повече да прави зло. Свързан с Великия Източник на всяка сила и мощ, той ще може да противостои на всички изпитания и изкушения. Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички! ... „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа! “ — Ето разковничето, което ще ни разкрие неизчерпаемите съкровища на живота! Ето лекарството, което ще излекува нашите болки! Ето пътят, който ще ни заведе към изгубения Рай! ... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята!
към текста >>

27. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се сплотят здраво, като канара, тези, които искат да запазят човечеството от гибел.
Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите? Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи? Хората и народите скъпо и прескъпо ще заплатят за своята зла воля, за своята умишлена слепота и за своето бездействие. Пред зинвалата днес бездна, всички, в които има съвест и желание за доброто, трябва да отрезвят. Да престанат всякакви разпри и спорове за маловажни, второстепенни неща между тия, които се борят за мира. Да се сплотят здраво, като канара, тези, които искат да запазят човечеството от гибел. Да съединим сърцата си, умовете си, волите си, та да образуваме мощен поток, който да обезвреди и обезсили, доколкото това е възможно, приближаващата буря. Нека нашата мощна мисъл за мир прониже вредом пространството и обезвреди зародишите на войната. Нека издигнем с нея непроницаеми стени, с които да обградим поне нашата страна, нашия народ от пристъпите на демона на разрушението. Защото, няма никакво съмнение, че войната ще дойде. Тя вече иде.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Търчал до като стигнал голата канара, на която източната страна била пресечена отвесно.
Почнал да реве, да се изправя по стените на пещерата и да се тръшка по земята. Гръмовния му глас бил толкова жален и страшен, щото цялата гора занемяла. Ни животно смеело да шавне, ни птичка да цвръкне. Така продължавал без отдих три дни и три нощи, след което изведнъж замлъкнал. На третата сутрин, съвършено съкрушен, той полека излязъл из пещерата, направил един кръг около нея, и се спуснал в бяг нагоре въз планината. Търчал до като стигнал голата канара, на която източната страна била пресечена отвесно. Всякой би помислил, че тук лъвът ще се хвърли в пропастта, да се убие, за да прекрати скръбта, страданията по загубената си другарка. Но той не направил това. Като наближил пропастта, той легнал и по корем се дотътрил до самия край, където сложил глава между предните си крака и останал неподвижен. Ни шавал, ни мърдал, рекли бихте, че е мъртъв, а той приковано гледал към слънцето, като че очаквал отговор на някакъв въпрос. От време на време задрямвал, минута заспивал, по някое тежко хриптене, признак, че скръбта му го не напущала.
към текста >>

Един ден тя се изкачила на канарата, доближила го и така му заговорила: — Стига скърби, стига жали, царю наш бащичко!
Но той не направил това. Като наближил пропастта, той легнал и по корем се дотътрил до самия край, където сложил глава между предните си крака и останал неподвижен. Ни шавал, ни мърдал, рекли бихте, че е мъртъв, а той приковано гледал към слънцето, като че очаквал отговор на някакъв въпрос. От време на време задрямвал, минута заспивал, по някое тежко хриптене, признак, че скръбта му го не напущала. Лисицата, която винаги знае какво става в местността, където живее, узнала подробно и за случката с лъва. Един ден тя се изкачила на канарата, доближила го и така му заговорила: — Стига скърби, стига жали, царю наш бащичко! С тебе наедно посърна всичко: и гора и тревата, птичките красиви и животните игриви! Радостта изчезна от земята. Ето, изнемогват и душите и сърцата! Кой не знае, че земята е хотел за нас привременен, и че ние идем тука като слънчеви лъчи? Греем, що по-греем и загаснем.
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Турете живота си на здрави устои — канара, която от нищо не ще се поклати.
които се лутат, трябва да се протегне ръка и даде помощ, за да се насочат в правия Път. А по това ще познаят че са в него: — ако скърбите и противоречията им изчезнат, болестите им намалят и живота им се осмисли. Ония които вървят —нека продължават, а тия които спят — трябва вече да се събудят. — Иде буря и наводнение — и всичко което е съградено на пясък — ще се събори. А пясък е омразата, недоверието, насилието, лъжата. Турете живота си на здрави устои — канара, която от нищо не ще се поклати. Това не е силата, нито богатството — спомнете си за „могъщата“ някогашна римска империя и за босия Христос и неговите „прости“ последователи.... Помислете какво стана с едните и другите — и изберете пътя по който ще вървите и устоите, върху които ще градите! Любомир ОМРАЗАТА И ОБИЧТА Омразата е отровна стрела, която, преди да се забие в сърцето на мразения, е отровила радостта в душата на мразещия. Омразата е източник на отрова, от който първо се напива тоя, що мрази, а после тая отрова се поднася и към оня, който е предмет на омразата. Колкото повече е времето, изгубено в омраза, и колкото, по-силна е омразата, толкова по-голяма част от живота е отровена, помрачена, толкова по-малко е радостта. Който винаги мрази, той винаги пие от източника на отровата, той има целият си живот отровен.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Продължаваме на горе, Ние сме вече пред грамадните канари — на Крижка канара.
Високите върхове Присанк (2547) и др. вече се виждат. Ние вървим по реката. Стигаме хижата която е затворена обе. В края на юни — се отварят планинските хижи разположени близо до Триглав. Продължаваме на горе, Ние сме вече пред грамадните канари — на Крижка канара. Минаваме през една голяма пряспа — вечен сняг — твърде стръмна и опасна, и почваме де се катерим по отвесни почти скали. Почти е невероятно да се изкачим. А пътеката лъкатуши, има железни куки и тел и цели два часа ние се катерихме внимавайки на всяка стъпка. Катеренето е любим спорт в Алпите. Изкачваме се горе на вр.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разумният човек не гради на гнила и неустойчива почва: той гради на здрава почва, на канара и при това с доброкачествени материали.
Няма защо да избягваме от него. Това е истинската ни среда, в която трябва да живеем постоянно. Ако има нещо, от което трябва да се стесняваме и срамуваме, ако има среда, която трябва да напуснем и от която трябва да излезем. това е оная порочна среда на падение, неморални отношения и гнилота, която ни носи ограничения и смърт, която ограничава и най-ценното в нас — Божествения живот. А смисъла на живота ни е да носим и изявяваме Божественото. Разумният човек не гради на гнила и неустойчива почва: той гради на здрава почва, на канара и при това с доброкачествени материали. Да сме доволни и да благодарим на Бога с цялото си същество, че ни е озарил пътеката. която води към разумния живот, към чистотата, към Истината. Какво се иска днес от хората, които се лутат заблудени и гонят непостижимите миражи на живота? —да се осъзнаят , че са попаднали в една неестествена за тях среда и да употребят разумната си воля и усилия да излязат от нея. Да се пробудим за новия, светъл живот!
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лишени от неговата подкрепа и сила, откъснати от канарата, от корена на нашия живот, ние оставаме само сухи пръчки, негодни за нищо друго, освен за огъня.
които бушуват в житейското море. И едва тогава ние почваме да съзнаваме колко жалък и колко слаб е човек, оставен сам на себе си и колко безсмислен, безцелен и празен е живота му, когато в него не грее огъня на Божественото. Едва тогава ние разбираме с цялото си същество истината, че само пръчката, която пребивава на лозата—само тя ще даде плод. Ний, сами по себе си, сме нищо без Бога. Ний не можем да направим нищо без Него. Лишени от неговата подкрепа и сила, откъснати от канарата, от корена на нашия живот, ние оставаме само сухи пръчки, негодни за нищо друго, освен за огъня. Затова — нека никога се не гордеем. Нито със себе си, нито с делата си, нито с плановете си за бъдещето. Защото всичко е в ръцете на Бога. Всичко е от Него и чрез Него, и затова трябва и да бъде за Него. Защото Той ни е дал всичко и Той може всеки момент да го вземе.
към текста >>

33. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ВАЯТЕЛ И МРАМОР Един Ваятел с чук и лостове отломил доста обемист блок от една канара — беломлечен мрамор.
Всякога по слабите клонки се оставят по-дълги и обратно — по силните се скъсяват повече. Отрезът се прави близо до пъпката, която е насочена навън или към празно място в короната. Добре е ако отрезите се замажат с овощарски мехлем или говежда тор. 9. Необходимо е да се вземат всички мерки за запазване на дръвчетата от повреди, като се оградят по единично или изцяло. Който направи горното, ще може да бъде спокоен, че е извършил достойна за похвала човешка дейност. ВАЯТЕЛ И МРАМОР Един Ваятел с чук и лостове отломил доста обемист блок от една канара — беломлечен мрамор. Блокът се търкулнал лудо и стремително надолу към равната поляна. Насмалко да завлече и Ваятеля със себе. Тоя го изгледал и му наговорил: — Право е, че ти си груб и безсърдечен! Можеше и мъртъв да ме оставиш. Ала аз ще ти простя, защото ти си още камък, спиш дълбоко, непробудно.
към текста >>

34. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

а коритото й — дълга, стръмна канара.
Друго мнение е това, че триъгълникът трябва да е паразитна мисъл форма, каквито се носят из простора навред. Из в. Утро Рибар и пъстърва (б а с н я) В хубавата Странджа планина има малка речица. ляв приток на реката Велика, която носи чудното име Чародейка. Изворите на Чародейка са на висок връх. а коритото й — дълга, стръмна канара. Бреговете й не позволяват да разлива и пилее водата си. А тя е чиста бистра, лека, мека. Ако си жаден, пий от нея, за да ожаднееш тутакси пак. И тази лека и мека вода от дългото скачане по стръмния си каменен път издълбала в канарата дълбоки кръгли и гладки вирове, които приличат на същински казани. Красотата става неописуема, като се види, че тези хиляди каменни казани са пълни с риби пъстърви, които прехвъркват пред утринното слънце от казан — в казан.
към текста >>

И тази лека и мека вода от дългото скачане по стръмния си каменен път издълбала в канарата дълбоки кръгли и гладки вирове, които приличат на същински казани.
Изворите на Чародейка са на висок връх. а коритото й — дълга, стръмна канара. Бреговете й не позволяват да разлива и пилее водата си. А тя е чиста бистра, лека, мека. Ако си жаден, пий от нея, за да ожаднееш тутакси пак. И тази лека и мека вода от дългото скачане по стръмния си каменен път издълбала в канарата дълбоки кръгли и гладки вирове, които приличат на същински казани. Красотата става неописуема, като се види, че тези хиляди каменни казани са пълни с риби пъстърви, които прехвъркват пред утринното слънце от казан — в казан. И ето там, при Чародейка, отишъл рибарят с мрежа да налови пъстърви на сина си за годежа. Но рибите го съгледали, разбрали отдалеч, та без да му продумат нито реч, хвръкнали въз Чародейка, подобно птичета от вейка и изчезнели безследно. Останало последно едно рибче дребно и то на рибаря умно отговаря: — Няма, чичо, тука риби за годеж! Малко помисли си, белки нещичко ще разбереш.
към текста >>

35. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там имаше една малка затворена стаичка, нещо като колибка, издълбана в една канара.
Преминахме прага, и веднага музиката спря. Всичко потъна отново в мълчание. Но във вътрешността на Светилището имаше една слаба светлина, която изглеждаше че идва от противоположната страна. Детето ме поведе към тази светлина. To беше с мен и аз не се страхувах. Там имаше една малка затворена стаичка, нещо като колибка, издълбана в една канара. Аз можех да я видя, защото тук светлината беше достатъчна. Една жена бе седнала върху низко седалище с глава наведена над една голяма книга, която тя държеше отворена върху коленете си. Моментално очите ми се спряха върху нея и не можех да ги отклоня от там. Аз я познавах и сърцето ми тръпнеше в мен при мисълта, че тя ще дигне главата си и че ще видя нейното лице. Внезапно аз разбрах, че моя другар, детето, бе си отишло.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще ни завари ли то спокойни, очакващи го с твърда решителност, с дълбока вяра застанали върху Канарата на Живота, или пък ще ни изненада в момента, когато, забравили всичко съществено, забравили човешкото Си естество и достойнство, гоним миражите на живота?
Тичаме след измамните видения, без да помислим дори, че всеки ден, всеки час, можем де по-летим надолу в пропастта. Всеки час може да ни обгърне тъмната нощ на страшното изпитание. Изпитанието ще дойде. Ние не можем да го избегнем, каквото и да правим. Но въпроса е: готови ли сме ний да го посрещнем, или пък то ще ни завари неподготвени, — изгубили ума и дума, всред внезапно развилнелия хаос? Ще ни завари ли то спокойни, очакващи го с твърда решителност, с дълбока вяра застанали върху Канарата на Живота, или пък ще ни изненада в момента, когато, забравили всичко съществено, забравили човешкото Си естество и достойнство, гоним миражите на живота? Ще имаме ли масло в светилниците си, когато дойде тоя страшен ден, или пък ние ще бъдем в тъмнина, като „неразумните девици“, поради нашето престъпно безгрижие? Защото — едно е да се срещнеш с врага, когато си подготвен, силен, спокоен — гледайки го право в очите, и друго е — да те изненада той, когато си изгубил ръководната нишка в живота. А нашият враг — истинския враг на хората въобще — не е от този свят и никой не може да знае в кой момент и откъде ще бъде нападнат. На земята ние нямаме врагове! Не хората са нашите врагове.
към текста >>

37. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е канара, която нищо не може да разбие.
Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим. като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение — възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух. един герой. Той всичко преодоля!
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тия „прости“ селяни са застанали като непоклатима канара на твърдите позиции на истински, абсолютно реален, притежаващ най-възвишени ценности, духовен живот.
Той привлича вече погледите на много будни хора, от различни краища на земята, които виждат и намират тук, в нашата малка България, това което ще изведе света из днешния социален, икономически и духовен хаос към хармония и всестранен възход. Богомилството възкръсва! Днес бродейки по широките полета на нашата хубава земя, влизайки в непосредствен досег с останалата здрава и непокварена част от народа ни, аз виждам в умните, отворени лица на нашите „прости“ селяни, в сините, благи и хубави очи на ония които са възприели и тръгнали по правия път, същата оная мощна и непобедима сила, която действаше и в миналото, преди хиляда години! Прости селяни ли? О! Тия „прости“ селяни са застанали като непоклатима канара на твърдите позиции на истински, абсолютно реален, притежаващ най-възвишени ценности, духовен живот. „Прости“ селяни, които познават много по-добре живота, отколкото най-учения наш професор, които знаят смисъла на живота и живеят истински разумен живот. „Прости“ селяни, които нищо не може да разклати, нищо не може да отклони от техния духовен път, — които чертаят пътя, по който ще мине народа ни, следващ техните стъпки, към истински възход. Аз не съм виждал другаде такава твърдост в убежденията, такава беззаветна преданост, такава несъкрушима воля и вяра в доброто, такъв чист живот, както у тия селяни. Само един едничък малък пример. Знаете ли какво значи вегетарианство за тях?
към текста >>

— Това е непоклатима канара, това е въздуха, без който те не могат да дишат, това е нещо, от което никой не може да ги отклони и нищо не може да ги съблазни.
„Прости“ селяни, които познават много по-добре живота, отколкото най-учения наш професор, които знаят смисъла на живота и живеят истински разумен живот. „Прости“ селяни, които нищо не може да разклати, нищо не може да отклони от техния духовен път, — които чертаят пътя, по който ще мине народа ни, следващ техните стъпки, към истински възход. Аз не съм виждал другаде такава твърдост в убежденията, такава беззаветна преданост, такава несъкрушима воля и вяра в доброто, такъв чист живот, както у тия селяни. Само един едничък малък пример. Знаете ли какво значи вегетарианство за тях? — Това е непоклатима канара, това е въздуха, без който те не могат да дишат, това е нещо, от което никой не може да ги отклони и нищо не може да ги съблазни. А аз познавам десетици и дори стотици „интелигентни“ вегетарианци, дори лекари, учени. адвокати и какви ли не още, които при първите изпитания, оправдавайки се с една или друга причина, напуснаха позициите на единственият здрав, разумен и етичен хранителен режим. И само това ли? Невъзможно ми е тук да опиша подробно здравината на убежденията, правилността на възгледите и широтата на схващанията у тия здрави, непокътнати народни сили, които първи са възприели новото учение и вървят смело и твърдо в неговия труден път. Древното богомилство възкръсва!
към текста >>

39. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Спри се, вътре, и кажи й, че живот намерих нов, че сърцето ми е младо и трепти в една любов неизказано красива, лъчезарна кат зора, и гореща като слънце, твърда като канара.
Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетически привлекателен за всички, и всички хора са готови да се притекат ма услугите му. Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява. Мислете за свещения огън, който носят всички съвършени души — и поддържайте го. Поддържайте го, защото с това ще поддържате и живота си. ПОЗДРАВ ОТ ПЛАНИНАТА Щом се спуснеш ти надолу, сири се, вътре, край града и кажи на мойта майка, че безкрайно съм добре; че свободно аз живея по високи върхове и от камъни и слънце своя чуден дом градя. * Спри се, вътре, и кажи й, че живот намерих нов, че сърцето ми е младо и трепти в една любов неизказано красива, лъчезарна кат зора, и гореща като слънце, твърда като канара. * О, кажи й, ветре буен, че съм влюбена в‘върха, че обичам аз водите и прозрачните мъгли, и лъчите и звездите, тишината и ека, и цветята и тревата, и гранитните скали. * Вечер песен ме приспива, а ме буди вечността. Ставам рано н поемам аз нагоре към върха и на слънце изгрев светъл, аз запявам песента, или тласкана от буря в мен запява пък духа. * Денем чудни дни прекарвам по скали и езера, по поляни неогледни и изпъстрени с цветя, и се радвам че живея, че съм в свят един велик, вечността где преживявам само в миг, о, дивен миг! Д. Антонова * * * ЕЛАТЕ НА РИЛА Елате на Рила, в копнеж закопнели, в копнеж закопнели по новия свят.
към текста >>

40. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може би те се питат; „Как живее, съществува и твори планинския мъх върху една твърда канара, лишена от влага, почвай храна, от необходими условия за живот?
Казват, че ония, които пътуват с керван по безводните пустини, покрити само с нажежен пясък, също се освобождавал, от едно страшно бреме, също се излекуват от същата чудовищна болест. Тя се казва човешко недоволство. Вярно ли е това? Ония, които пътуват със своите мудни кервани, жадни и морни, знаят най-добре това. Защо ли става то? Може би те се питат; „Как живее, съществува и твори планинския мъх върху една твърда канара, лишена от влага, почвай храна, от необходими условия за живот? “ Може би се питат другите: „Как живее и съществува това дивно дърво, тая стройна палма, която ражда толкова вкусни и сладки плодове, лишена от влага и храна? И едните и другите застават молитвено пред тях и смирено шептят: „Благодарим, че не живеем там, където живеят те. Твоята милост Отче е безкрайна, ние сме доволни.“ Те имат способността да слушат и да виждат, за това те са богати и свободни. Но как ще се излекуват ония, които не познават планината и пустинята? Човешкия друм лъкатуши през чудни места, той минава и през планини и през пустини.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите.
Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А пък ако отхвърлим хипотезата на закона за справедливостта, като всеобщ принцип в природата, каква полза тогава има от теологическото догматизиране, когато самата основа на всички религии — същественото, на канара основано, различие между правото и кривото — бъде захвърлена на страна?
Според общоприетата официална теория, душата се създава едновременно с тялото. От това следва — освен ако допуснем абсурдното положение, че всички хора са родени интелектуално и морално еднакви — че Бог създава за някои хора души много по- напреднали от душите, които създава за други хора. Защо е тази фаворизация? Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-висша от оная, дадена на съседа му? Как можем да вярваме в съществуването на правда в света, ако приемем подобна теория? А пък ако отхвърлим хипотезата на закона за справедливостта, като всеобщ принцип в природата, каква полза тогава има от теологическото догматизиране, когато самата основа на всички религии — същественото, на канара основано, различие между правото и кривото — бъде захвърлена на страна? Духовната еволюция ни учи, че всека спечелена стъпка напред е купена със съответно усилие и е наша, защото сме си я спечелили. Ние можем да се спрем, ако искаме, но пътят на безкрайния прогрес е пред нас, и гаранцията, че нема да се провалим, се намира в прогреса, който сме направили в миналото. У мнозина има едно естествено колебание да се срещнат с неизбежното страдание, което се съдържа в прераждането, и те са прави. „Защото, както казва един от известителите на Алан Кардека, въплътяващото се его (азът) прилича на пътник, който се впуща в опасно пътуване по море и не знае, дали не ще намери смъртта си във вълните, по които тръгва“. Но стъпката е неизбежна, защото без нея прогресът зад известна точка става не- възможен.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея.
Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма. Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо. Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите). За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма. Трябва, прочее, нашето Его, в прогресивното си развитие, да достигне атмическия план (5-ия план).
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но трябва да се разбива с благородно постоянство, достигащо до упоритост, тая канара на духовно невежество и сърдечна леденина на обществото, докато, най-сетне, с общи усилия сполучим да я разрушим, за да изгрее слънцето на божествената истина в умовете и на божествената любов в сърцата.
Нашето общество, в огромното мнозинство на своята интелигентна част, е умопомрачено до толкова, че не допуска дори да му се проговори за друго, освен за най-насъщните му материални потреби: хляб, облекло, физически удоволствия и наслади. Никакви духовни интереси не го вълнуват. То не знае и не иска да знае великият и незиблем закон, прокламиран от Христа в съкровения смисъл на думите му: „търсете по-напред Царството Божие и правдата негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Съвременните заслепени хора предпочитат да вървят по обратния път: вместо да схващат и очакват преходните си земни и материални блага като резултати от познанието на духовните истини и от духовното преживяване, те се измъчват всеки ден в борбата за уреждане своето материално задоволство, а след това, ако им остане време или благоволят, ще полюбопитстват да надникнат и в духовната област. Така се фалшифицира целия живот на съвременните хора и те свършват земното си поприще като истински духовни фалити. Но трябва да се разбива с благородно постоянство, достигащо до упоритост, тая канара на духовно невежество и сърдечна леденина на обществото, докато, най-сетне, с общи усилия сполучим да я разрушим, за да изгрее слънцето на божествената истина в умовете и на божествената любов в сърцата. И г-н Гудев заслужава най-голяма похвала и насърчение, за дето се е решил, в това време на безпросветна мъгла и безсърдечност, да преведе и издаде горната книжка на немския окултист и мистик, г. д.р Рудолф Щайнер. Тя разглежда двата закони, които действат в живота: законът за прераждането или превъплътяването (реинкарнацията) и законът за възмездието или за причините и последиците (кармата). По тях и ние многократно сме писали във Всемирна Летопис, като сме дали отделни статии и много съобщения за истински факти в живота, с които се доказва, по един неоспорим начин, приложението на тия закони, а така също и в отдела Астрология тая материя е обсъдена обширно. И в настоящата книжка се довършва хубавата лекция на американския окултист, Ричард Ингалезе, върху прераждането.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата.
При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат. Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност. Странно потвърждение на това мнение може да се види в едно явление, което не твърде често се случва в свръзка с извикването на духовни сили. Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31772398948669