НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
134
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата
канара
, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток.
Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода. За покриването на тази голяма кухня носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце. Нашите приятели фотографи са заснели и това. Предвождани от Учителя, направихме мостчета и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера. Ние вече не идвахме през Сапарева баня и Паничище, а през село Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен.
Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата
канара
, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток.
Затова се направи това корито. Братята издялаха и сложиха мраморни ръце, от чиито шепи струеше водата. Те бяха изкусно изваяни, но години по-късно злосторници ги изпочупиха. Бяха направени други, които не се доближиха с изяществото си до оригиналните. По-късно, през 1931 година, място за утринна молитва стана високият скалист връх вляво от Второто езеро, когато приятелите откриха тази пътека, водеща до скалистия връх.
към текста >>
2.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Един брат от провинцията, не знам как се казваше, който беше минал оттатък към водата, дойде насам, и се провикна през водата: "Тук има едно изворче под
канарата
".
Бяхме в дъното на езерото. Аз смятах, че Учителят ще открие извора сам и ми беше интересно да видя това, затова се въртях около Него. Не се отделях от Него, а бях на един-два метра разстояние. Когато минахме езерото по пътеката и отидохме в дъното в горния му край, ние крачехме по пътечката, която отиваше към Третото езеро. В лявата страна, там, където сега е чешмата, имаше много вода и почти не можеше да се прескочи.
Един брат от провинцията, не знам как се казваше, който беше минал оттатък към водата, дойде насам, и се провикна през водата: "Тук има едно изворче под
канарата
".
Аз го чух и предадох веднага думите на Учителя. Казвам Му: "Учителю, братът казва, че под канарата, ей там, има едно изворче". Учителят премина по камъните оттатък при брата. Всички прескочихме и отидохме при брата. Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче.
към текста >>
Казвам Му: "Учителю, братът казва, че под
канарата
, ей там, има едно изворче".
Не се отделях от Него, а бях на един-два метра разстояние. Когато минахме езерото по пътеката и отидохме в дъното в горния му край, ние крачехме по пътечката, която отиваше към Третото езеро. В лявата страна, там, където сега е чешмата, имаше много вода и почти не можеше да се прескочи. Един брат от провинцията, не знам как се казваше, който беше минал оттатък към водата, дойде насам, и се провикна през водата: "Тук има едно изворче под канарата". Аз го чух и предадох веднага думите на Учителя.
Казвам Му: "Учителю, братът казва, че под
канарата
, ей там, има едно изворче".
Учителят премина по камъните оттатък при брата. Всички прескочихме и отидохме при брата. Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче. Под канарата извира". Веднага почнахме да го разчистваме.
към текста >>
Под
канарата
извира".
Аз го чух и предадох веднага думите на Учителя. Казвам Му: "Учителю, братът казва, че под канарата, ей там, има едно изворче". Учителят премина по камъните оттатък при брата. Всички прескочихме и отидохме при брата. Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче.
Под
канарата
извира".
Веднага почнахме да го разчистваме. По едно време Учителят каза: "Тук по- добре ще да бъде, ако му направим едно коритце да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". Започнаха да го правят и го направиха. Ние донесохме бели камъни, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева баня, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови камъни. Носехме ги в раници.
към текста >>
3.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Палатката на Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста
канара
.
Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото.
Палатката на Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста
канара
.
Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева. Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха на слънцето да изгрее по-рано. Тогава приятелите решиха да отидат на онзи по-висок хребет от лявата страна на езерото, да го огледат и да потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно да се наблюдава изгревът на слънцето. Приятелите отидоха на отсрещното било, което ни пречеше и затуляше слънцето. Там всичко бе обрасло с клек и човек трудно се движеше.
към текста >>
Палатката на Учителя отначало бе на Второто езеро .до една скалиста
канара
, на няколко метра от езерото.
Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка. Но най-вече се пееше и се свиреше музиката на Учителя. Не звучеше друго. Не вървеше друго. Накрая се казваха "Добрата молитва" и "Отче наш", всички напускахме вечерния огън и се прибирахме в палатките за нощна почивка.
Палатката на Учителя отначало бе на Второто езеро .до една скалиста
канара
, на няколко метра от езерото.
После се качи на левия склон, а още по-късно - горе на билото. Палатката Му бе горе през 1937, 1938 и 1939 година. Всичко три години беше горе. Последното лагеруване с Учителя на Седемте рилски езера бе през 1939 година. Тогава Той каза: "Такива условия, каквито ние имахме през тази година за провеждане на съборните дни, Братството ще има чак през 1999 година".
към текста >>
4.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тук има един такъв куплет: „И в дни на изпитания ти бъди ми
канара
, тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." Не зная как я изпълняваха и какво влагаха точно в думите „И за Тебе ще умра", но при едно изпълнение Учителят обърнал внимание, че може да се промени и да бъде „и за Тебе ще пея".
Тя написа и издаде няколко книжки. Третият пример е с песента: „На Учителя". Текст и музика от Борис Хаджи Андреевют гр. Ямбол, създадена през 1915 г. Това е една изключително мелодична мелодия с още по-изключителен и поетичен текст.
Тук има един такъв куплет: „И в дни на изпитания ти бъди ми
канара
, тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." Не зная как я изпълняваха и какво влагаха точно в думите „И за Тебе ще умра", но при едно изпълнение Учителят обърнал внимание, че може да се промени и да бъде „и за Тебе ще пея".
При друг един случай бе казал, че може да се промени така „и за тебе ще работя". Минаха години и този куплет вече се пееше по три начина. Дойде ред и Учителят разреши този въпрос. В една беседа Той каза: „Ако ученикът не може да жертва живота си за делото на своя Учител това означава, че или Учителят не е Учител или че той не е ученик". По-късно ние разбрахме, че трябва да се пее така както бе напечатана в първоначалния текст, т. е.
към текста >>
5.
98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Онези, които оставаха на Изгрева имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на
канара
.
98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО На Изгрева живота бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен и издухваше много неща в пространството. Издухваше хора, времена и събития.
Онези, които оставаха на Изгрева имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на
канара
.
Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот.
към текста >>
Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху
канара
, така както бе по притчата в Евангелието.
Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен и издухваше много неща в пространството. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите.
Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху
канара
, така както бе по притчата в Евангелието.
Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите отстояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха, защото космическият вятър ги бе издухал и всеки запраши по своя си път. Но онези, които останаха бяха останали в името на Високият Идеал.
към текста >>
6.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „
Канарата
".
Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция.
УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „
Канарата
".
Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
към текста >>
7.
І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Разпуканата и разломена
канара
на бивака, който от години ни приютява, вече дими.
Категоричните слова на УЧИТЕЛЯ звучаха още в нашите уши. Ние следвахме Неговите стъпки. Пътеката е значително тясна, за да водим разговори. Свежата зеленина придава красота и ведрина. Бодро се движи групата към Ел-Шадай.
Разпуканата и разломена
канара
на бивака, който от години ни приютява, вече дими.
Първите са запалили огньове. Вървим нагоре и мислим върху изказаното. УЧИТЕЛЯТ даде ново съдържание на възходящата спирала на един народ. Обогатихме се с нови разбирания и схващания за кармичната завръзка и развръзка. Разчетохме шифъра на незримата нишка, която свързва съдбите на две личности и един народ.
към текста >>
8.
ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Голямата
канара
и каменната ограда ни пазят от ветровете.
УЧИТЕЛЯТ обичаше този кът. Със своето южно изложение, на северния склон на Витоша, тази поляна е много ценен фокус на здравни енергии. Приятелите знаят това. Те тука се лекуват. Чистата изворна вода, затоплена от огъня на сухите клони, е най-необходимото питие тук.
Голямата
канара
и каменната ограда ни пазят от ветровете.
Много спомени са скътали тези чудни скали. Един ден и те ще проговорят за Господните дни, когато поляната приемаше и изпращаше видимите и невидими приятели на УЧИТЕЛЯ! Хижата ни приюти. Настанихме се в две общи стаи. Тръгнахме малцина.
към текста >>
9.
5. 23. Братски песни за Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
„И във дни на изпитания, Ти бъди ми
канара
; Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." На някои не им хареса защо е дадено така „и за Тебе ще умра" понеже се премахвало духовния смисъл, че Учението е безсмъртно.
Всяка една от тях има своето достойнство. Когато ги пеем, преминаваме от земния свят в онези светове, откъдето тези три песни са свалени. Песента „На Учителя покорен", по текст и мелодия на един брат от провинцията. Казва се Борис Хаджиандреев от гр. Ямбол. Текст и музика 1915 г.
„И във дни на изпитания, Ти бъди ми
канара
; Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." На някои не им хареса защо е дадено така „и за Тебе ще умра" понеже се премахвало духовния смисъл, че Учението е безсмъртно.
Затова взеха, че го промениха и написаха така: „и след Тебе ще вървя". В някои песнопойки на старите приятели можете да видите, как някоя човешка ръка с мастило е задраскала и прибавила горния текст, а в други е добавено „и за Тебе ще работя". Накрая се допитаха до Учителя и Той каза следното: „Да стане, така както го е дал авторът: „и за Тебе ще умра". Чухме това и започнахме така да го пеем отново. Някои не бяха съгласни, защото Учителят пред Гради Минчев бе казал, във връзка с този стих, следното: „Ако аз съм на вашето място, то ще го пея така: „и за Тебе ще пея".
към текста >>
10.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
Като го видели на мечката те се уплашили и хукнали да бягат, Избягали и се качили на една
канара
.
То отишло при нея и почнало да я милва като й казвало: „Ти ще ме заведеш при мама и тате, нали? " Мечките въобще са ясновидци. Тя като яс-новидка знаела къде са майка му и баща му, но не смеела да иде в града. Обаче клекнала и детето като си играело и се радвало, качило се на гърба и тя го понесла. В това време майката и бащата на детенцето тръгнали да го търсят.
Като го видели на мечката те се уплашили и хукнали да бягат, Избягали и се качили на една
канара
.
От там почнали да викат на детето; „Слез от мечката и ела при нас". Мечката си вървяла. Като стигнала до тях пак клекнала на земята, а детето слезнало от нея и отишло при родителите си, а мечката си отминала. Така по пътя на страданията човек отива при Бога. Страданието като го обикнеш и то те обикне и ти помага.
към текста >>
11.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
Любовта ни трябва да бъде
канара
, о която да се разбиват всички противоречия на живота.
Като дойдем до служенето, две мнения няма. Всеки да служи тъй както знае! Човек като мисъл се движи с 300 квадрилиона и 500 милиона километра в секунда. Ти проектирай една хубава мисъл, след тебе ще дойдат хиляди същества, които ще ти помагат и ще работят за реализирането на тази мисъл. Ако нямаме една хубава мисъл, която да ни пази, на колко много опасности бихме се натъкнали!
Любовта ни трябва да бъде
канара
, о която да се разбиват всички противоречия на живота.
Не да се освободите от злото, а да приложите доброто. Само по този начин ще се свърши със злото, защото то ще почне да работи за доброто. Под думата лош се разбира онзи, който обича материята. Вяра без чистота в сърцето и без светлина в ума, няма приложение. Божествената светлина трябва да влезе в ума на човека, за да знае той как да служи на Бога.
към текста >>
12.
174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК
,
,
ТОМ 5
Учителят протегна ръка, направи замах с една голяма амплитуда, като че отместваше някаква
канара
пред себе си и каза: „Ха, така!
" Отговаря ми: „Не, не съм аз". Като чух отговора аз цялата настръхнах. Вие виждали ли сте как квачка разперва с криле и настръхва пазейки пиленцата си? Нещо такова изпитах и аз. И таман да кажа нещо по повод своеволието на Савка и да му кажа всичко, което ми беше минало през главата, то той се взря в мене и схвана за миг всичко.
Учителят протегна ръка, направи замах с една голяма амплитуда, като че отместваше някаква
канара
пред себе си и каза: „Ха, така!
Ха, така ви искам, да се застъпите за правата си! " Аз се огледах, канарата бе отместена от въздуха, от Изгрева и пред мен стоеше Учителят когото познавах. На следващата беседа в Младежкия окултен клас латвийците не присъствуваха. Учителят беше направил забележка на Савка. Следващата неделя те присъствуваха на неделната беседа, но бяха вече размесени с нашите.
към текста >>
" Аз се огледах,
канарата
бе отместена от въздуха, от Изгрева и пред мен стоеше Учителят когото познавах.
Вие виждали ли сте как квачка разперва с криле и настръхва пазейки пиленцата си? Нещо такова изпитах и аз. И таман да кажа нещо по повод своеволието на Савка и да му кажа всичко, което ми беше минало през главата, то той се взря в мене и схвана за миг всичко. Учителят протегна ръка, направи замах с една голяма амплитуда, като че отместваше някаква канара пред себе си и каза: „Ха, така! Ха, така ви искам, да се застъпите за правата си!
" Аз се огледах,
канарата
бе отместена от въздуха, от Изгрева и пред мен стоеше Учителят когото познавах.
На следващата беседа в Младежкия окултен клас латвийците не присъствуваха. Учителят беше направил забележка на Савка. Следващата неделя те присъствуваха на неделната беседа, но бяха вече размесени с нашите. Аз не обичах и не търпях Савка да се разпорежда без да пита Учителя, защото винаги създаваше бърканици и създаваше условия за образуване на група от привилигировани и най-изтъкнати братя и сестри. Така се подхлъзваха приятелите в друга посока.
към текста >>
13.
289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ
,
,
ТОМ 5
Човек трябва да съгради неръкотворен дом вътре в себе си и да го построи на
канара
.
Е, сега този път той няма къде да бяга и ще си научи урока чрез нея. А дъщерите му се запиляха по чужбина и те ще си научат урока, защото някой трябва да плаща за полиците на баща им. Нали е такъв окултният закон, че всяко престъпление се изплаща до четвърто поколение, а пък всяко благословение върви до тисящи родове. Ето сега се разрушава Изгрева, ще дойде време да се разруши и къщата на Славчо и ще се види колко струва необикновеният план за един дом и непременно ще се сбъднат думите на Учителя, които бе казал на Мусала. А вие останалите ще проверите дали е точно така.
Човек трябва да съгради неръкотворен дом вътре в себе си и да го построи на
канара
.
Чак тогава ще има благословение, когато реши да служи на Бога с Любов. Тук в Школата на Учителя всеки имаше свой път, който бе личен негов път. Всеки решаваше своите лични задачи и след това трябваше да се решат и другите задачи, които бяха поставени от Учителя като общи задачи на Школата. Но когато човек не може да реши собствената си задача той не може да бъде полезен и на останалите.
към текста >>
14.
289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ
,
,
ТОМ 5
Човек трябва да съгради не-ръкотворен дом вътре в себе си и да го построи на
канара
.
Е, сега този път той няма къде да бяга и ще си научи урока чрез нея. А дъщерите му се запиляха по чужбина и те ще си научат урока, защото някой трябва да плаща за полиците на баща им. Нали е такъв окултният закон, че всяко престъпление се изплаща до четвърто поколение, а пък всяко благословение върви до тисящи родове. Ето сега се разрушава Изгрева, ще дойде време да се разруши и къщата на Славчо и ще се види колко струва необикновеният план за един дом и непременно ще се сбъднат думите на Учителя, които бе казал на Мусала. А вие останалите ще проверите дали е точно така.
Човек трябва да съгради не-ръкотворен дом вътре в себе си и да го построи на
канара
.
Чак тогава ще има благословение, когато реши да служи на Бога с Любов. Тук в Школата на Учителя всеки имаше свой път, който бе личен негов път. Всеки решаваше своите лични задачи и след това трябваше да се решат и другите задачи, които бяха поставени от Учителя като общи задачи на Школата. Но когато човек не може да реши собствената си задача той не може да бъде полезен и на останалите.
към текста >>
15.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Боже, сякаш от там, от долу е видял цяла
канара
от бял, млечен кварц.
Той напътва. Братята с кирки и чукове изкопават големи камъни или пренасят, нареждат, чистят, оправят водата, постилат дъното с по-едри плочи. Някои дават идеята да бъдат бели. Учителят се обръща към северозапад, обляга се на бастуна си и мълчаливо се вглежда някъде към височината над третото езеро и пред петото езеро После тръгва. Ние след Него.
Боже, сякаш от там, от долу е видял цяла
канара
от бял, млечен кварц.
Блестят белите камъни на слънцето със синкави жилки - същински мрамор. Братята чукат с чуковете и откъртват едри отломъци, които натоварени на тарги ги понасят надолу. Сестрите пълнят раници, торби, мрежи, кърпи, кой каквото е донесъл, с по-едри и по-дребни късове и почти търчим от радост надолу. Ще я облечем цялата чешма в бяло. Ще я настелем с бели плочки и ще я украсим с бели дребни камъчета. Приказка!
към текста >>
Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на
канарата
над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор!
По-големият е царят, по-малкият - царицата. Край тях -няколко по-дребни късове - царският антураж. А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост. В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник!
Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на
канарата
над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор!
" От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв. Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога. А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява. Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед.
към текста >>
16.
4. СЛУГИНЯТА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Значи тя се била свила до една
канара
, когато ходили на Мусала, завила се с палтенцето си, а Антов минавал край нея.
Спомням си много добре, когато отидохме на Мусала, всички се събрали на групички, които са по-близки. Вечерта се прибираме. Това по кое време е било? Това е било през 1928 - 1929 г. Ние после се опознахме, когато дойде на Изгрева да живее.
Значи тя се била свила до една
канара
, когато ходили на Мусала, завила се с палтенцето си, а Антов минавал край нея.
Антов я запитал: „Ти, сестричко, нямаш ли група, към която да се присъединиш? " Тя казала, че никого не познава и че за пръв път идва тука. „Зная Учителя, който е идвал много пъти у нас на вилата в Панчарево у генерал Диков." Та Учителят я познавал. Като се запознал с нея Антов, покровителствува я, помогнал й да дойде на Изгрева на палатка. Сетне купува той място на Изгрева до Стоянка Илиева.
към текста >>
17.
3. БЕЛЕЖКИ
,
Русава Стойчева
,
ТОМ 6
Наглед това бяха сурови хора, но когато заговаряха за Учителя, пред тях и пред нас се отместваше онази
канара
на суровост и ние виждахме разплаканите очи и бликащите сълзи на онези, които разказваха за времето на Школата и срещата с Учителя.
Зад всяко едно от тях стои жива съдба и свойствен житейски път, който в даден момент се пресича с този на Школата. Някои идват и си заминават, други остават, трети отиват в света и пак се връщат. Всеки търси да намери в себе си онази пресечна точка, в която неговият път се пресича с пътя на Школата и намира Великия Учител. Този миг е свещен. Ние го откривахме когато записвахме опитностите.
Наглед това бяха сурови хора, но когато заговаряха за Учителя, пред тях и пред нас се отместваше онази
канара
на суровост и ние виждахме разплаканите очи и бликащите сълзи на онези, които разказваха за времето на Школата и срещата с Учителя.
Примера с Русава бе същият. Тя ни въведе в една епоха, която бе съхранена в нейното съзнание като най-светла точка в живота й. След като свърши разказа нейното лице прие предишния си израз, който е обикновеният израз на едно лице заето със своето ежедневие и бит. Но ние чухме откровението на една душа към Бога. Записала Марийка Марашлиева
към текста >>
18.
5. Уважението
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Изведнъж една голяма
канара
го закри от погледа ми.
От това езеро може да се отиде на „Езерото на чистотата“. Път няма и е доста трудно да се изкачиш. Илия почна да търси нов път. Ние чакахме с детето, далеч от него при поточето. Аз наблюдавах работата му.
Изведнъж една голяма
канара
го закри от погледа ми.
Изтръпнах от болка и уплаха, мислех, че ще го видя смачкан. Мисля бързо: „Мариьо, самообладание“. В този момент гледам, тича към мене, но загубил самообладание, не е в себе си. Искал да подпре канарата с ръката си, но тя му пречупва на две показалеца, а по-малко пострадва малкия пръст. Показалецът висеше на една кожичка.
към текста >>
Искал да подпре
канарата
с ръката си, но тя му пречупва на две показалеца, а по-малко пострадва малкия пръст.
Аз наблюдавах работата му. Изведнъж една голяма канара го закри от погледа ми. Изтръпнах от болка и уплаха, мислех, че ще го видя смачкан. Мисля бързо: „Мариьо, самообладание“. В този момент гледам, тича към мене, но загубил самообладание, не е в себе си.
Искал да подпре
канарата
с ръката си, но тя му пречупва на две показалеца, а по-малко пострадва малкия пръст.
Показалецът висеше на една кожичка. Той вади ножче джобно и бързо ме кара да го дорежа. Не е на себе си. През езерото на отсрещния бряг беше брат Георги Тахчиев, викам го тревожно. Той пристига тичешком, поверявам му Илия.
към текста >>
19.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Сега работете, туряйте здрава основа на Вечната
канара
Любов, братство, сестринство, единство.
Сутрин започвайте с лявата, вечер с дясната. Дръжте пълна хармония с цялото Всемирно Братство. Учете всички на тази Любов, която носи здравие, щастие и блаженство. Тя, която отваря вратата на Новия Живот. При по-добро време може да ви пратим и някоя друга беседа за жените.
Сега работете, туряйте здрава основа на Вечната
канара
Любов, братство, сестринство, единство.
Само Божията Любов (Свещеният подпис) София, 4.VI.1923 г. Любезна Елена, Получих писмото ви. На дъщеря ви трябва вяра. Ако се постарае да я придобие всичко може. Истинския път за здравето е непоколебимата светла вяра в Бога.
към текста >>
20.
48. Полковник Тодор Божков
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Аз съм една голяма
канара
.
Значи Учителят е наредил да се събори до неговия етаж и Божков да остане. Ей това е силата на Учителя, който иска да знае какво е Учителят. Учителят е Бог. Учителят е Всесилен. „Аз, рекох, едни не знаят, борят се срещу Мене.
Аз съм една голяма
канара
.
Ще си чукат главите, ще си строшат главите в тая канара. Това съм Аз или една силна вода, която всичко, което го пращат в Мене,-то се чисти. Минава вода, мие се.“ Това е Учителят. Веднъж пак брат Божков като е гостувал и пак е при Учителя, разговарят се по сериозни въпроси, пита Го. Добре, ама при тези разговори идва една от сестрите, която постоянно седи там, около Учителя и влиза там и се заговорва с Учителя и прекъсва разговора на брат Божков с Учителя.
към текста >>
Ще си чукат главите, ще си строшат главите в тая
канара
.
Ей това е силата на Учителя, който иска да знае какво е Учителят. Учителят е Бог. Учителят е Всесилен. „Аз, рекох, едни не знаят, борят се срещу Мене. Аз съм една голяма канара.
Ще си чукат главите, ще си строшат главите в тая
канара
.
Това съм Аз или една силна вода, която всичко, което го пращат в Мене,-то се чисти. Минава вода, мие се.“ Това е Учителят. Веднъж пак брат Божков като е гостувал и пак е при Учителя, разговарят се по сериозни въпроси, пита Го. Добре, ама при тези разговори идва една от сестрите, която постоянно седи там, около Учителя и влиза там и се заговорва с Учителя и прекъсва разговора на брат Божков с Учителя. А брат Божков останал така, намръщил се малко, настроението му се загубило и малко така скарал се със сестрата, защо му прекъсва разговорите, което не е етично, не е редно и тъй напълно основателно направил строга забележка на сестрата.
към текста >>
21.
25. Песента Поздрав на Учителя
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
И в дни на изпитание, Ти бъди ми
канара
; тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра.
Казва се „На Учителя“. Тя е по текст и мелодия на един брат от провинцията. Казваше се Борис Хаджи Андреев, от гр. Ямбол. Когато я пееха приятелите всички се прехласваха в мелодията и в думите й. Там има един стих, за който трябва да споменем някои неща.
И в дни на изпитание, Ти бъди ми
канара
; тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра.
На Учителят не му хареса съдържанието, което ни влагаме в този стих. Онзи, който бе снел този тест от Невидимия свят имаше друга идея. Но ние като пеехме влагахме противоположна идея. Затова в една беседа отпечатана в томчето „Божествен и човешки свят“, стр. 140, Учителят бе споменал, че има някои хора, които искат да умират за Христа.
към текста >>
22.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Нали помните онова място в Стария Завет, дето се говори за Мойсей, как изкарал вода от една
канара
за евреите в пустинята и им казал: „Аз ще ви дам вода“, а не прославил Бога, не казал: „Бог направи това“.
Когато човек живее за един висок идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва пътя за там и на другите и когато стъпче тия свои идеали и тръгне по обикновения път на дребнавото и низкото, това е прелюбодейство! Думите: „Не кради“. Човек трябва да знае, че нищо не е негово, а всичко е само на Бога? И ако той счита, че той сам е собственик на това или онова, той пак върши един вид кражба. И даже дарбите, талантите, които има, ако ги преписва лично на себе си, а не на присъствието на Бога в него, това е пак един вид кражба.
Нали помните онова място в Стария Завет, дето се говори за Мойсей, как изкарал вода от една
канара
за евреите в пустинята и им казал: „Аз ще ви дам вода“, а не прославил Бога, не казал: „Бог направи това“.
И затова той не влязъл в обетованата земя! Друг смисъл на думите: „Не кради“. Всичко, което човек има, трябва да го употреби за служене на Бога, за Славата на Бога, за общото благо. Всички свои таланти, знания, дарби и пр. И ако ги употребява само за свои лични цели, то е пак един вид кражба, защото тия сили и дарби са от Бога!
към текста >>
23.
4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
,
ТОМ 8
Така че той беше една мощна
канара
в Братството и беше много верен на Учителя, много добър брат и един от Неговите напреднали ученици, но в дадени моменти той си служеше с тези сили и ставаше дори опасен.
Понякога той знаеше най-различни начини, магии и други неща, с които умееше да си служи, може би това беше свързано с неговото кармично минало. Тежко и горко да бъдеш неприятел и неприятен на брат Петър Филипов. Той владееше сили и способности. Както и много други братя и сестри на Изгрева, така и той имаше такива умения. Много беше опасно да не си в добри, хармонични отношения с него.
Така че той беше една мощна
канара
в Братството и беше много верен на Учителя, много добър брат и един от Неговите напреднали ученици, но в дадени моменти той си служеше с тези сили и ставаше дори опасен.
Една част от братята и сестрите от Братството имаха големи възможности и понякога си служеха със силите на Черната Ложа, а понякога със силите на Бялата Ложа. Затова беше много опасно, недай си Боже да станеш враг или неприятен на тези братя и сестри, както например на брат Петър Филипов. След като нашето семейство се отдръпна от него, Светозар остана да живее още дълги години при него. Но за да бъде в групата му и да може да живее при него, той един вид трябваше да скъса връзките си със семейството си. И се стигна до там, че просто той не казваше добър ден нито на майка си, нито на баща си, нито на друг от семейството си.
към текста >>
24.
15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
А пък там има една
канара
, имаше навес от дъски.
Борис и Жорж бяха в тази група, и те тръгнали малко отатък реката да опитат възможно ли е. И като се върнаха каза: „Учителю,абсолютно не е възможно, защото пътеката не се вижда, трябва да вървим през клека и по снега кракът като затъне, потъва в клека. И тогава много мъчно става. Защото има и клони". И тогава решиха да останем там.
А пък там има една
канара
, имаше навес от дъски.
Кой го е правил не зная. Но то беше само от едната страна. То е там отгоре вятърът, който духа не знам точно посоката коя е била. И спряхме там. То и там беше отрупано със сняг, но изринаха го приятелите.
към текста >>
25.
17. ОТКРИВАНЕ НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Но един брат от провинцията, не знам кой беше, мина отатъка и дойде насам и ни каза през водата: „Тука има едно изворче, под
канарата
".
Е.А.: На езерото, да. И които дойдоха, пръснахме се, а да Ви кажа тогава не знам какво беше, аз викам чакай сега, мислех че Учителят ще открие извора и беше интересно и бях край Него, не се отделих, край Него се въртях. И тъй на разстояние търся, ходя и когато стигнахме, минахме езерото и минахме там, ние вървим по пътеката, по която сега ходим към третото езеро. Там бяхме. А от лявата страна имаше много вода и почти не можеше да се прескочи да се отиде където е сега чешмичката.
Но един брат от провинцията, не знам кой беше, мина отатъка и дойде насам и ни каза през водата: „Тука има едно изворче, под
канарата
".
И аз казах: „Учителю, братът казва, че там има изворче". И Учителят премина, прескочи и всички, които бяхме наоколо прескочихме и Той като видя изворчето каза: „То каза по-хубаво ще е да му направим така едно коритце, за да го грее слънцето, та водата да не е толкоз студена". И почнаха да правят и го направиха. За чучур издяляха от камъни улей под форма на ръце. Ние носихме тия белите камъни по пътя, който идва от Сепарева баня, там под билото на голямата поляна на петото езеро, долу под него има от тези много кварцови, мрамор им казвахме ние, но това е кварц.
към текста >>
26.
18. МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
бяхме от другата страна, а на Учителят беше палатката Му до голямата
канара
, когато бяхме при езерото.
почнахме да излизаме на настоящия Молитвен връх. Там бяха от лявата страна до езерото и палатките на лагера, както и палатката на Учителя. Тогава чакахме изгрева горе на билото. Но една година се случи през август бяхме и вече пречеше, не можехме да виждаме изгрева, защото самият Молитвен връх нали пречеше на слънцето да го видим. И през 1931 год.
бяхме от другата страна, а на Учителят беше палатката Му до голямата
канара
, когато бяхме при езерото.
Тя беше ниско до самото езеро, тази палатка рилската. Той в нея беше доста години, три-четири. После Му донесоха друга една палатка приятелите. Колю Нанков Му даде, но тя беше с мушамян под, не беше така висока, стените много високи, но хубава голяма палатка беше. В.К.: Как откривате новия Молитвен връх?
към текста >>
27.
28. НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И тогава тръгнете по който път чувствате, че трябва да вървите и ще се качите казва горе при
канарата
, Вълчата скала, ще си направите молитвата, и ще се върнете в града".
И каза така: „Ще ви дам една задача: в 12 часа през нощта ще стане всеки един от вас, който иска да прави задачата. Свободно е, нали, който лека. Ще си вземе дрешка, нищо няма да носите за храна. Ща си тръгнете по пътя, никого няма да питате за пътя. Ако някъде се усъмните кой път да хванете, ще се концентрирате, ще се помолите и тогава ще ви дойде накъде да тръгнете.
И тогава тръгнете по който път чувствате, че трябва да вървите и ще се качите казва горе при
канарата
, Вълчата скала, ще си направите молитвата, и ще се върнете в града".
За изгрев, там стигаме. В.К.: Тази Вълча скала къде се намира? Е.А.: Вижте, над бивака, като погледнете нагоре към Витоша, канарата която се вижда на билото. Там има гроб един, до него, до това място. Ние до нея, до тази скала сме правили екскурзии с Учителя по-късно, когато сме ходили да спим на бивака.
към текста >>
Е.А.: Вижте, над бивака, като погледнете нагоре към Витоша,
канарата
която се вижда на билото.
Ща си тръгнете по пътя, никого няма да питате за пътя. Ако някъде се усъмните кой път да хванете, ще се концентрирате, ще се помолите и тогава ще ви дойде накъде да тръгнете. И тогава тръгнете по който път чувствате, че трябва да вървите и ще се качите казва горе при канарата, Вълчата скала, ще си направите молитвата, и ще се върнете в града". За изгрев, там стигаме. В.К.: Тази Вълча скала къде се намира?
Е.А.: Вижте, над бивака, като погледнете нагоре към Витоша,
канарата
която се вижда на билото.
Там има гроб един, до него, до това място. Ние до нея, до тази скала сме правили екскурзии с Учителя по-късно, когато сме ходили да спим на бивака. И това ставаше на „Св. Дух", „Св. Дух" е в неделя, понеделник е „Св.
към текста >>
28.
31. УСТРОЙСТВО НА ЛАГЕРА НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
То беше само една
канара
и нямаше такъв вид.
Ние бяхме с нашите две палатки. В.К.: Аз знам където са вашите две палатки, там има огнище. Е.А.: Огнище, да. На това огнище после готвеха. А тогава то не беше така.
То беше само една
канара
и нямаше такъв вид.
То беше обикновен огън с камъни направен. В.К.: Понеже се вижда, че са сложили бетон. Е.А.: Не, не, той Петър Филипов го прави другата година, когато Учителят се качи горе. След Учителя беше. Не през времето не Учителя.
към текста >>
А тези, нали от полянката дето бяха нашите палатки, до палатката на Учителя е стръмно мястото край една
канара
.
Не за Харамията, за палатката Му говоря. А за Харамията се правиха преди това. Това бяха, мисля, това беше, щото след това ги правеха. В.К.: 72 стъпала ли? Е.А.: Да, да.
А тези, нали от полянката дето бяха нашите палатки, до палатката на Учителя е стръмно мястото край една
канара
.
И там направиха стъпала за изкачване на Учителя, за да отива до горе, до билото. Щото се хлъзгаше, стръмно беше мястото. Тогава ги направиха братята, а пък вече на другата година, Той като пожела там да бъде, на туй място палатката, тогава ги довършиха. Така ги направиха съвсем хубаво, за да слиза Учителя по тях, да не се хлъзгат и да не се клатят. В.К.: Сега вие сте правили и Паневритмия точно под Харамията.
към текста >>
29.
119. МОРИЯ НА „ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Изворчето извираше под тази
канара
както си е и сега и си течеше така направо на земята, нямаше нито чешма, нищо.
Тръгнаха всички така около лагера да търсят извора. Аз друг път не съм го правила така, но този път аз викам, аз ще ходя край Учителя. Така пожелах да видя и ние тръгнахме от бивака на второто езеро и вече там, където сега е чешмата никак не е далече имаше вода така доста долу вода и мъчно се отиваше там, където е скрито изворчето. И както вървяхме така успоредно, помня аз, един брат вървеше от провинцията, Учителят и от другата страна така, ама на разстояние вървиме всички и онзи брат дойде, оттам извика и каза: „Тука има изворче! " И аз казвам: „Учителю, братът казва, че има изворче" и Учителят веднага отиде.
Изворчето извираше под тази
канара
както си е и сега и си течеше така направо на земята, нямаше нито чешма, нищо.
Учителят се зарадва, водата беше хубава нали така под канара излиза и почнахме вече още скоро след това да работим, изчистихме нали местата откъдето водата течеше. Почна да тече и почнаха да правят коритото. А пък Лулчев почна да работи много по-долу, правеше нещо така, изравняваше местото. И точно там където е сега чешмата направена и Учителят това място от чешмата до скалата го остави да бъде огрявано от слънцето, щото така водата излиза от дълбоко по-здравословно е да се нагрява от слънцето. И впоследствие на това място направиха чешмата, издигнаха, иззидаха така малко на нивото на чешмата да бъде, като басейнче да се образува и то в началото имаше така доста дълбоко басейнче, сега не знам вече какво е, но помня и после се изравни така.
към текста >>
Учителят се зарадва, водата беше хубава нали така под
канара
излиза и почнахме вече още скоро след това да работим, изчистихме нали местата откъдето водата течеше.
Аз друг път не съм го правила така, но този път аз викам, аз ще ходя край Учителя. Така пожелах да видя и ние тръгнахме от бивака на второто езеро и вече там, където сега е чешмата никак не е далече имаше вода така доста долу вода и мъчно се отиваше там, където е скрито изворчето. И както вървяхме така успоредно, помня аз, един брат вървеше от провинцията, Учителят и от другата страна така, ама на разстояние вървиме всички и онзи брат дойде, оттам извика и каза: „Тука има изворче! " И аз казвам: „Учителю, братът казва, че има изворче" и Учителят веднага отиде. Изворчето извираше под тази канара както си е и сега и си течеше така направо на земята, нямаше нито чешма, нищо.
Учителят се зарадва, водата беше хубава нали така под
канара
излиза и почнахме вече още скоро след това да работим, изчистихме нали местата откъдето водата течеше.
Почна да тече и почнаха да правят коритото. А пък Лулчев почна да работи много по-долу, правеше нещо така, изравняваше местото. И точно там където е сега чешмата направена и Учителят това място от чешмата до скалата го остави да бъде огрявано от слънцето, щото така водата излиза от дълбоко по-здравословно е да се нагрява от слънцето. И впоследствие на това място направиха чешмата, издигнаха, иззидаха така малко на нивото на чешмата да бъде, като басейнче да се образува и то в началото имаше така доста дълбоко басейнче, сега не знам вече какво е, но помня и после се изравни така. И ние ходихме чак от другата страна на петото езеро - „Бъбрека", от пътя който идва от Сепарева баня, там имаше такива късове кварц, цял кварц и ние там ходехме с торбички, с тараби да носиме различни камъни, да направим чешмичката така, и цялото корито го постлахме с камъчета малки, отстрани по-големи камъни и по-големи.
към текста >>
30.
122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И тогава върнахме се, нямаше време кога да стигнем до Боровец, защото беше на мръкване вече, щото много тежко се вървеше и там имаше един навес от дъски, при една
канара
.
А там не се виждаха боровете. Там вече не е бор, а е клек. Клекът не се виждаше. Клекът беше затрупан със сняг и там още по-лошо се върви защото не се вижда пътеката, а значи ще затънеш в клека с едния крак, в клека с другия крак, то е изпитание, а не пътуване. И те се опитаха да вървят, но казаха на Учителя, че не може да се отиде.
И тогава върнахме се, нямаше време кога да стигнем до Боровец, защото беше на мръкване вече, щото много тежко се вървеше и там имаше един навес от дъски, при една
канара
.
Така беше направено, че все пак завет имаше. И тогава захванахме се, изровихме снега, който беше навят при канарата, запалихме огън. Борис беше млад и як човек, с Жорж и Колю Каишев докараха дърва сухи, накладохме огън и успяхме да сварим чай, успяхме да пием всички вода гореща и даже вечерта успяхме в чайниците да възварим супа. И вечеряхме картофена супа и цялата нощ бяхме не на огън, ами на дим, топъл дим. Щото влажни дървата, тук-таме пламъче, пак загасне и цялата нощ така будни останахме, и понеже нямаше къде да легнем с мокрите дрехи на гърба.
към текста >>
И тогава захванахме се, изровихме снега, който беше навят при
канарата
, запалихме огън.
Клекът не се виждаше. Клекът беше затрупан със сняг и там още по-лошо се върви защото не се вижда пътеката, а значи ще затънеш в клека с едния крак, в клека с другия крак, то е изпитание, а не пътуване. И те се опитаха да вървят, но казаха на Учителя, че не може да се отиде. И тогава върнахме се, нямаше време кога да стигнем до Боровец, защото беше на мръкване вече, щото много тежко се вървеше и там имаше един навес от дъски, при една канара. Така беше направено, че все пак завет имаше.
И тогава захванахме се, изровихме снега, който беше навят при
канарата
, запалихме огън.
Борис беше млад и як човек, с Жорж и Колю Каишев докараха дърва сухи, накладохме огън и успяхме да сварим чай, успяхме да пием всички вода гореща и даже вечерта успяхме в чайниците да възварим супа. И вечеряхме картофена супа и цялата нощ бяхме не на огън, ами на дим, топъл дим. Щото влажни дървата, тук-таме пламъче, пак загасне и цялата нощ така будни останахме, и понеже нямаше къде да легнем с мокрите дрехи на гърба. Все пак успяхме малко да се поизсушим, защото бяхме намокрени от снега. Изкарахме цялата нощ така.
към текста >>
31.
160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сега ние вървим няколко души на доста голямо разстояние и изведнъж братът, който вървеше от лявата страна, откъм
канарата
там гдето е: „Тука казва има едно изворче".
И се пръснахме. Аз не знам защо, не съм била друг път така настойчива да бъда край Учителя, но този път пожелах да бъда край Учителя. Нещо ми се виждаше интересно, как ще го открие Учителя ли, не знам, не мога да ти кажа. И както е сега извора, нали знаеш горе лагера. Чакай сега има равна плоскост, която е залята с вода и чешмичката, която откриха течеше надолу и се сливаше с водата.
Сега ние вървим няколко души на доста голямо разстояние и изведнъж братът, който вървеше от лявата страна, откъм
канарата
там гдето е: „Тука казва има едно изворче".
И аз и братът отидохме. „Учителю, ето казва братът, че тука имало изворче". В.К.: Кой беше тоя брат, не си спомняш? Е.А.: От провинцията беше, не го знам. Един скромен човек беше, само туй знам.
към текста >>
32.
17 - МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДЕВЕТ ДНИ
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Стой на вечната
канара
, на която целият Космос почива. 8.
Когато тихият глас шепне, той иде от дълбочината на Душата. Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините. 5. Има Души страдущи, които очакват вашата помощ. 6. Няма по-велик момент да се чувствуваш блажен. 7.
Стой на вечната
канара
, на която целият Космос почива. 8.
През всичките времена и епохи Бог е бил неизменен. 9. Едно от качествата на ученика е приложението. 10. Благата се дават за всички, защото Бог ги дава. ДЕН ПЕТИ 1. Всяко присъствие трябва да се преодолее. 2.
към текста >>
33.
І.01.04. ПАСХАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И когато ожадняха, на планината Хорив, приближи се Мойсей до
канарата
и удари я с жезъла си и оттам потече вода, за да пият людете, да пият и да се наситят.
Това бе небесно жито, което им даде Ангел Господен да ядат. Това бе ангелският хляб от небето, слезнал за людете Израилеви. Така ядоха този ангелски небесен хляб 40 години в пустинята. После Ангел Господен повдигна източния вятър на небето и със силата на южния вятър докара от морето птици, които падаха около стана им. Ядоха и се наситиха, за да познаят Силата на Ангела Господен и да помнят Завета му.
И когато ожадняха, на планината Хорив, приближи се Мойсей до
канарата
и удари я с жезъла си и оттам потече вода, за да пият людете, да пият и да се наситят.
А Ангел Господен продължаваше да ги води денем с облак, който ги покриваше и ги пазеше от слънцето, а цялата нощ ги водеше с огнена виделина. И на третия месец след изхода от Египет на Израилевите синове Господ слезе на Синайската планина, Станаха гръмове и светкавици, гъст облак имаше над гората и много силен тръбен глас излизаше от него. Цялата Синайска гора бе в дим и Господ слезе в огън над нея, дигаше се дим като от пещ и цялата планина се тресеше силно (Изход, гл. 19, ст. 16-19). И този тръбен глас даде Законите Господни.
към текста >>
34.
І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна
канара
, която е Христос.
И с тази Сила апостолите вървят и проповядват благовестието, че Исус е Син Божий и че Исус е Христос, Месията, Който трябваше да дойде. „Но нам е един Бог Отец, от Когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко и ние чрез Него." (I послание към коринтяните, гл. 8, ст. 6). Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло. И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв.
И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна
канара
, която е Христос.
Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен.
към текста >>
А тази
канара
е Христос.
Да, трябва да се възвести Исус, докле дойде той чрез Святия Дух. А след това апостол Павел дава финала на това тайнство. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Святаго." Значи, самата Евхаристия повтаря онова, което бе направено на Тайната вечеря, това е възвестяване на изкупителната жертва, чрез която Исус стана от пасхален агнец на Голгота, в агнец Божий за изкупление греха на человеците. Това е възвестяване за идването на Святия Дух, на Духа Господен. Чрез Светият Дух, чрез Който се кръщават в един Дух, те стават едно тяло с Христос, защото от един Дух се хранят и от един Дух се поят.
А тази
канара
е Христос.
„А вие сте тяло Христово и частно удове." (I послание към коринтяните, гл. 12, ст. 27). А защо? „А който ни утвърдява с вас в Христа и който ни е помазал, е Бог. Който и запечатва нас, и даде обручението на Духа в сърцата ни." (II послание към коринтяните, гл.
към текста >>
35.
І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А за небесните неща, за небесния хляб, за небесното питие от
канарата
Христова може да свидетелствува само Святият Дух, когато го има.
Но той вече не слиза. Затова те търсят връзката със Святия Дух чрез молитвите! Идва първият Вселенски събор и той определя новия етап на възприемане на Евхаристията. Тя не се приема вече чрез Святия Дух. Тя не може да бъде достъпна на ума и разума, защото те свидетелствуват за земните и тленни неща.
А за небесните неща, за небесния хляб, за небесното питие от
канарата
Христова може да свидетелствува само Святият Дух, когато го има.
И онзи человек може да свидетелствува чрез Дух и Сила, когато пребивава в него. Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение. „Ето тук официално се признава, че Евхаристията не е достъпна за разума, а трябва да се усвоява чрез вярата. Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното. Тогава апостол Павел ги насочва, че само чрез вярата в Святия Дух може да се укрепи надеждата, че Евхаристията е жива за онези, които имат Святия Дух.
към текста >>
36.
І.01.13. ОТКРОВЕНИЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ИДВАНЕТО НА ХИЛЯДОЛЕТНОТО ЦАРСТВО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А Христовият Дух е онази небесна
канара
, от която слиза Небесния хляб на Словото и небесното питие на Силата на Словото.
Защото Словото слиза от Бога чрез Святия Дух. Ето защо „от Духа Святаго движими говореха светите человеци Божии." (II Петрово, гл. 1, ст. 21). Святият Дух се излива чрез Исуса Христа. Святият Дух носи Словото на Христа.
А Христовият Дух е онази небесна
канара
, от която слиза Небесния хляб на Словото и небесното питие на Силата на Словото.
Тази небесна канара е вечна, защото Исус Христос е един и същ вчера, днес и утре и до веки веков. Христовият Дух е Единосъщ, той създава Единството между человеците земни и небесни и прави Единението между земята и небето. Святият Дух е Духът на Завета. Святият Дух е Славата на Завета, който се носи от светлия облак Господен и огънят вечен на Господ Бог Саваот. Освещението на человека идва от Духа Святаго.
към текста >>
Тази небесна
канара
е вечна, защото Исус Христос е един и същ вчера, днес и утре и до веки веков.
Ето защо „от Духа Святаго движими говореха светите человеци Божии." (II Петрово, гл. 1, ст. 21). Святият Дух се излива чрез Исуса Христа. Святият Дух носи Словото на Христа. А Христовият Дух е онази небесна канара, от която слиза Небесния хляб на Словото и небесното питие на Силата на Словото.
Тази небесна
канара
е вечна, защото Исус Христос е един и същ вчера, днес и утре и до веки веков.
Христовият Дух е Единосъщ, той създава Единството между человеците земни и небесни и прави Единението между земята и небето. Святият Дух е Духът на Завета. Святият Дух е Славата на Завета, който се носи от светлия облак Господен и огънят вечен на Господ Бог Саваот. Освещението на человека идва от Духа Святаго. Освещението на человека означава, че му се отварят очите, отваря му се ума и той идва в съобщение с Духа Святий.
към текста >>
37.
IV.17 август, неделя 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си
канарата
и изскочи вода оттам.
Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно просто нейното произношение, а трябва да се научим да произнасяме тази дума, „любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си човек - това е изкуство. Другите думи, които ще бъдат подир думата „любов", после по-лесно ще ги научим. А тези думи са например: „живот", „свят", „мъдрост", „благост", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият.
Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си
канарата
и изскочи вода оттам.
Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето. Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това. Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа.
към текста >>
38.
V.II.9 МОЛИТВА НА ТРИЕДИННИЯТ БОГ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Покланям се пред Вечната
Канара
от която съм отсечен. 5.
9 МОЛИТВА НА ТРИЕДИННИЯТ БОГ I. 1. Господи да дойде Твоя Благ Дух върху моя дух. 2. Да изпълни сърдцето ми и душата ми с Твоето присъствие. 3. Да утвърди нозете ми във всяка правда. 4.
Покланям се пред Вечната
Канара
от която съм отсечен. 5.
Благословено е Твоето Име Господи! 6. Укрепи ме и въздигни ме, за да Ти служа с веселие. II. 1. Господи Боже мой, да дойде твоят Дух и да просвети умът ми. 2. Да освети сърдцето ми и да изпълни душата ми с всяка радост и веселие. 3.
към текста >>
39.
V.II.38 МОЛИТВАТА НА ДУХЪТ БОЖИЙ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ние се покланяме пред Тебе, Вечният наш Баща,
Канара
на нашия живот. 5.
38 МОЛИТВАТА НА ДУХЪТ БОЖИЙ 1. Господи, Боже наш, да дойде Твоят благ Дух и да обгърне нашия дух в своите обятия. 2. Да изпълни сърдцата ни с необятната Любов, която изявява Твоето присъствие на всъде (навсякъде). 3. Да укрепи ръцете ни във всяка правда и нозете ни във всяка добрина. 4.
Ние се покланяме пред Тебе, Вечният наш Баща,
Канара
на нашия живот. 5.
Благословен си Ти, благословено е Твоето име в нашите души. 6. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служението за идването на Твоето Царство с всяка радост и веселие за изявената Любов към нас. 7. Само Ти си Един, който ни познаваш и ние те познаваме. 8. Че ти си светлина на душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърдцата ни. 9. Ти си венец и слава в живота ни!
към текста >>
40.
НАРЯД за 1898 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Но Господ е жив и силен, няма по-силен от Него, Той е наша
канара
и спасение, и ще ни изведе на безопасно място.
Сега желая да зная, как се поменувате духовно. Успявате ли духовно? Ходете, братя, с вяра; този свят е лукав и разтленен, но ще трябва да понесем всичко с търпение, докато дойде определеното време, което не е далеч. В новия век трябва да чакаме всички обещания, дадени отначало чрез всички раби и угодници Божии. Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме и в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от истината.
Но Господ е жив и силен, няма по-силен от Него, Той е наша
канара
и спасение, и ще ни изведе на безопасно място.
Приемете моите братски поздрави, аз, който се старая за вашето добро. Ваш верен П.К. Дънов
към текста >>
41.
Наряди за 1948 г.
,
,
ТОМ 12
Мирът има за основа Доброто, Разумността и Любовта преди всичко - вечната
канара
, върху която се гради животът.
Без тази основа той е невъзможен отвън. Основанията на Мира са добродетелите, т. е. силите на Божествения живот, на които човек трябва да даде път да текат през него, за да се изявява той свободно. Не може да има мир без добродетели. Не може да има мир между крадци и разбойници, между хора, които не обичат истината.
Мирът има за основа Доброто, Разумността и Любовта преди всичко - вечната
канара
, върху която се гради животът.
Под Любов ние разбираме Бога, Великото Разумно Начало, което се изявява чрез всичко, чрез цялата Жива, Разумна Природа. Мирът е един от плодовете на Духа, а първият от тях е Любовта. Затова Учителят започва с Любовта. Пътят на Любовта досега не е опитван. Досега хората са опитвали други пътища: пътя на Правдата, пътя на Мъдростта.
към текста >>
42.
БЕСЕДИ държани на сестрите от Духовната група за молитви, песнопения, размишления
,
,
ТОМ 12
1932)Непоклатима
канара
(30.VI.1932)
БЕСЕДИ държани на сестрите от Духовната група за молитви, песнопения, размишления в ден четвъртък, следобед СЪДЪРЖАНИЕХигиена на човешката душа (8.II.1917)Венецът на живота (17.II.1917)Волята Божия (29.III.1917)Оправдание и спасение (5.IV.1917)Което Бог е съчетал (3.V.1917)Простота (31 V.1917)Беседа за жени - Наставления (26.VI.1918)Съхранение на душевната енергия (10.Х.1918)Който намигнува (7.XI.1918)Малък разбор (5.XII.1918)Встъпление в Любовта(16.I.1919)Това учение (17.IV.1919)Призоваха Исуса (19.VI.1919)Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството(12.II.1920)Силите в природата (19.II.1920)Великата майка (26.II.1920)Вяра (5.III.1920)Работете с любов (10.V.1920)Двата принципа (8.VIII.1920)Влиянието на хармонията в живота (20.VI.1921)Свидетелството на Духа(10.XI.1921)Актьори и работници (2.VI.1922)Приложение(21 .VI.1923)Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта (8.XII.1925)Без наука няма сполука(21.I.1926)Сгъване и пречупване (18.II.1926)Истина и живот (17.III.1932)Принуждава ни(24.III.1932)Вярата като закон(31.III.1932)Естествени правила(7.IV.1932)Доброто семе (21 .IV.1932)Узрял плод (5.V.1932)Пътища на мъдростта (12.V.1932)Носители на новото (19.V.1932)Една задача (2.VI.
1932)Непоклатима
канара
(30.VI.1932)
към текста >>
43.
19. ДВАТА ПРИНЦИПА
,
,
ТОМ 12
В Писанието ще намерите онзи стих, в който е казал Христос: който съградил къщата си на пясък и на
канара
.
Заменям Земята с човека, а Слънцето - с Бога. Тогава имате един превод: Отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека. Това е принцип, върху който не може да има никакъв спор. Следователно от този закон произтичат всички противоречия в нашия частен и обществен живот и от туй съчетание на съотношенията правя един втор превод: Отношенията на душата към духа определят отношенията на духа към душата. Правя друг един превод - заменям душата с детето, а духа - с майката и тогава имаме пак същия закон: отношенията на детето към майката определят отношенията на майката към детето.
В Писанието ще намерите онзи стих, в който е казал Христос: който съградил къщата си на пясък и на
канара
.
По правилата на този окултен закон, за отношенията си имайте предвид, че вие не сте свободни да мислите, чувствувате, нито да действувате както искате. Някой казва: „Аз съм свободен да правя каквото искам“ - то е една крива мисъл. За да може да става това, трябва да си свободен от всички чужди мисли. Ако ти мислиш това, което хората искат, то не е право. Така също е и ако карат някого стражари, той върви накъдето го карат 10 души стражари.
към текста >>
44.
36. НЕПОКЛАТИМА КАНАРА
,
,
ТОМ 12
36. НЕПОКЛАТИМА
КАНАРА
Добрата молитва Трябва да прочетем цялото Евангелие на Йоана и да приложим най-малкото от Евангелието.
36. НЕПОКЛАТИМА
КАНАРА
Добрата молитва Трябва да прочетем цялото Евангелие на Йоана и да приложим най-малкото от Евангелието.
Казано е: „В този час, в който каза, в този час оздравя синът му.“ (Ев. от Йоана, 4: 53) Ученикът трябва да учи. Не учи ли, не е ученик. Така, както правите вие сега, ще остареете и после какво ви чака? Какво ще стане с вас?
към текста >>
Тази любов, която е
канара
непоклатима и всички страдания пренася с радост.
Като дойде любовта във вас, тогава ще се подмладите и всичко добро ще дойде. Любовта ще ви подмлади. Но кога ще дойде любовта във вас? Когато заживее Бог във вас. Не онази любов, физическата, но онази любов, която търпи всичко.
Тази любов, която е
канара
непоклатима и всички страдания пренася с радост.
Любов е, когато през всичките дни си благодарен и да кажеш: „Този ден ми е най-хубавия ден! Като този ден съм нямал.“ Утре пак така да кажеш. Ако ние не сме доволни и всеки ден съжаляваме за това, за онова и се тюхкаме, така ще остареем. Любовта е да бъдем благодарни. Като отидем да работим в света, като ни питат какво трябва да правим, ще кажем на всекиго: „Да живеем като Христа.
към текста >>
45.
8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети
,
ТОМ 12
Имате един хубав извор, а пред него една голяма
канара
- изворът не може да се прояви.
Но здравата стомна не изтича. Значи, здравите, постоянните неща в живота, които са хармонични, в тях промени не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират: да се прояви човек, значи да се измени. Не. Да определя какво е проява.
Имате един хубав извор, а пред него една голяма
канара
- изворът не може да се прояви.
Пробивате дупка в канарата и той изтича хубаво навън. Питам: Качеството на водата ще се измени ли? Не, а тя ще се прояви каква е. А промяна всякога разбира в състава на нещата. Тогава, как ще се означи промяната към добро ли е или към лошо отива?
към текста >>
Пробивате дупка в
канарата
и той изтича хубаво навън.
Значи, здравите, постоянните неща в живота, които са хармонични, в тях промени не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират: да се прояви човек, значи да се измени. Не. Да определя какво е проява. Имате един хубав извор, а пред него една голяма канара - изворът не може да се прояви.
Пробивате дупка в
канарата
и той изтича хубаво навън.
Питам: Качеството на водата ще се измени ли? Не, а тя ще се прояви каква е. А промяна всякога разбира в състава на нещата. Тогава, как ще се означи промяната към добро ли е или към лошо отива? Например човек е болен.
към текста >>
46.
6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА
,
Разговори и мисли от Учителя
,
ТОМ 12
Значи планината Арарат е онази здрава
канара
, която символизира непоколебимата вяра на ученика.
Преминал през нея, той среща великия Учител Христос, лице с лице физически, както е посочено и в Пентограма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик и да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която се е спрял Ноевият ковчег.
Значи планината Арарат е онази здрава
канара
, която символизира непоколебимата вяра на ученика.
В Писанието има три образа на хора с такава вяра: Авраам, Петър и разбойника на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да се нарече приятел на Бога. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова смирен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на Планината Морея. С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът.
към текста >>
47.
4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Видях човек с убеждение - убеждение
канара
, което никаква буря или ураган, никаква стихия не е в състояние да разклати.
Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш. Пламъкът ти ще се увеличава, ще светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш в светлина, която осветява и твоя път, и пътя на друмниците. Така си мислех аз, но не мислех само, а гледах и виждах. Срещнах и видях човек с жива, безсмъртна идея, пътеводител на всяка човешка душа.
Видях човек с убеждение - убеждение
канара
, което никаква буря или ураган, никаква стихия не е в състояние да разклати.
Видях човека, верен, истински служител на Великото голямо и великото малко. Красив път! Че бил този път дълъг, тесен, стръмен - нищо от това, красив е той. Едва стъпих на този път, поех по него. Дето е красотата, там е Истината.
към текста >>
48.
6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Опрял се здраво в
канарата
на Живия Господ.
6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Видяхме го ние в трите свята - и в трите свята един и същ. Видяхме го висок планински връх, „гигант" наречен.
Опрял се здраво в
канарата
на Живия Господ.
Видяхме го огрян винаги от ранните лъчи на светлината. С дреха чиста, снежнобяла - без никакво петно отвътре и отвън. Видяхме как бури и урагани, ветрове и световни стихии нападаха го безмилостно отвред, дано гръбнака му огънат, дано стъпките му отклонят, дано основите му изцяло разрушат. Но усилията им излязоха безплодни. Остана той изправен, мъжествен и безстрашен; стъпката му твърда, крепка, с посока напред и все напред.
към текста >>
49.
7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Видяхме Го планински връх - гигант могъщ, опрян на Бога -
канарата
, опора здрава на земята.
7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение Видяхме го ние и в трите свята - навсякъде един и същ.
Видяхме Го планински връх - гигант могъщ, опрян на Бога -
канарата
, опора здрава на земята.
И грееше от светлината и с блясъка на дреха чиста. А погледът Му беше благ, лъчист. Видяхме Го как изправен посреща страшни урагани, изпратени да Го сломят и стъпката му твърда крепка от пътя прав да отклонят. Видяхме го спокоен, тих, да среща кал и хули и на тълпата воя лих не го засегна - над тях блестеше с нова сила недосегаем и велик. Видяхме Го - Той извор беше бездънен и кристално чист.
към текста >>
50.
IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Пази твоето нежно чувство, в него любов ще се яви, гради и съграждай, на
канарата
се държи.
Ти ще постигнеш онова, което вечно желаеш. Върви, смела бъди. Със сърцето си опитвай, с ума си проверявай, с душата си съзерцавай и люби, а с духа си Истината държи. Твоето слънце ярко грее, то е щедро, на всички еднакво дава, в него се явява Бог на Любовта. Любов не на форми, но на думи.
Пази твоето нежно чувство, в него любов ще се яви, гради и съграждай, на
канарата
се държи.
От там ще дойде велик9та наука за живота. Да царува Любовта, да царува Мъдростта, да царува Истината в твоята душа, тогава ти ще си всякога щастлива. Запечатай тия мои думи дълбоко в душата си. Работи с усърдие и прилежност и изпълвай дълга си с Любов. В това аз всякога ще ти помагам.
към текста >>
51.
1. УВОД
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Онова, което е в него и идва от Божествения порядък, представлява една
канара
, върху която се гради неговата сила, за да може да издържи и да прояви Божественото в себе си, но вън от себе си, като добро за другите.
Понеже в Школата нищо не е ставало случайно, както и случайни неща не е имало, затова смятаме, че изборът на Учителя за Щилянова е строго избран, защото Учителят събра около себе си само онези и говори само на онези, които бяха избрани, и които бяха изпратени при Него. За нас случайните неща са от човешкия порядък, но те обхващат времето, а времето е вечно и от Божествен порядък. Преходните и човешки неща са от порядъка на случайността, но те се подчиняват на закона на кармата. Животът не може да се изгуби, нито може да се задържи на едно място, защото той идва от онзи порядък на вечните реални и Божествени неща. Има неща, които са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване.
Онова, което е в него и идва от Божествения порядък, представлява една
канара
, върху която се гради неговата сила, за да може да издържи и да прояви Божественото в себе си, но вън от себе си, като добро за другите.
Това е главната причина, поради която Щилянова бе дошла в Школата - за да свърши една малка работа за Школата и едно голямо добро за себе си и за своята душа. Знаем, че Любовта като принцип е онази сила, която слиза от Божествения порядък и която може да се реализира у човека като плод, а този плод е плодът на доброто. Тя засне на бялото платно образа на Всемировия Учител. Онова, което прие нейната душа в общение с Божествения Дух в лицето на Учителя, тя успя да го предаде и да го прехвърли в образите на стотиците портрети, които нарисува, и пресъздаде образите на съвременниците на Учителя в Школата. Ако сравним тези портрети, ще можем да видим онази невидима нишка, която минава от Словото на Учителя през Неговия образ и оттам през образите на нарисуваните портрети на приятелите от Цветана Щилянова.
към текста >>
52.
3) Трето тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Когато някоя
канара
се търкаля, слиза - има ли избор в своя път?
Бог, който живее навсякъде, обличай се заради Него! Бог търпи всички наши недъзи и ги поправя всеки ден. Според вътрешните промени стават и външните промени, и обратно. Да изправим живота си, да турим в себе си всичката доброта, всичката Истина. * * * (Сряда) 31 октомврий 1928 г.
Когато някоя
канара
се търкаля, слиза - има ли избор в своя път?
Човек е много повърхностен - той никога не се спира да се замисли (защо става всичко) какво става. У човека има постоянно едно вътрешно забравяне, той се стреми постоянно към външни впечатления. Онзи, който иска да се се развива правилно, непременно трябва да има правилни мисли. Задача на IV-та раса е да изправи мислите и желанията. Както в природата бурените заглушават хубавите цветя, така неканените мисли и чувства заглушават благородното в човека.
към текста >>
53.
VII.ФОРМУЛИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ШКОЛАТА
,
От тетрадката на Тереза Керемидчиева
,
ТОМ 14
" 20 Духовната
канара
.
Формула : „Господи, влей един светъл лъч във всеки страдающ и обезсърчен. Прати при тях ангел Утешител. Пращай ме навсякъде, дето може да свърша Твоята работа . Когато желаеш да ме пратиш при някого, да чуя Твоя глас и кажи ми какво да им говоря." 19 Дишане . При приемане и вдишване на въздух: „Д а се прослави името Божи е в мене." При задържане на въздуха: „Д а се въдвори Царството Божие и Неговата правда в мен." Пр и издишване на въздуха: „Да бъде Волята Божия.
" 20 Духовната
канара
.
Формула : „Господи, във вечния водовъртеж на живота всред бурните вълни има една канара , на която стоя непоклатима. „Ти ме любиш! " Неизказана ми е радостта. Милостта Божия да пребъдва в нас през всичките дни на нашия живот. " 21 Величието Господне.
към текста >>
Формула : „Господи, във вечния водовъртеж на живота всред бурните вълни има една
канара
, на която стоя непоклатима.
Прати при тях ангел Утешител. Пращай ме навсякъде, дето може да свърша Твоята работа . Когато желаеш да ме пратиш при някого, да чуя Твоя глас и кажи ми какво да им говоря." 19 Дишане . При приемане и вдишване на въздух: „Д а се прослави името Божи е в мене." При задържане на въздуха: „Д а се въдвори Царството Божие и Неговата правда в мен." Пр и издишване на въздуха: „Да бъде Волята Божия. " 20 Духовната канара.
Формула : „Господи, във вечния водовъртеж на живота всред бурните вълни има една
канара
, на която стоя непоклатима.
„Ти ме любиш! " Неизказана ми е радостта. Милостта Божия да пребъдва в нас през всичките дни на нашия живот. " 21 Величието Господне. Формула: „Пред Твоето Величие, пред Твоята Любов, Господи, велико смирение ме изпълва.Днес цари духът на смирение в мен,защото всичко си Ти.Аз не искам да работя за лични цели, искам да ги забравя, искам да работя само за Твоя Слава .
към текста >>
54.
БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
А законът, за който говоря, е учение основано върху
канара
.
Дайте ход на Божественото да мине чрез вас. Другите хора ще възприемат. Светът не е оправен чрез никакви днешни философии. Защо? - Основа нямат. Това е велико Учение.
А законът, за който говоря, е учение основано върху
канара
.
Моисеевият закон е учение без основа. Да не казвате: „Това е велика работа, това не е за нас". Не се смущавайте! Вие можете да се свържете с това велико. Не се иска от вас да промените целия свят.
към текста >>
55.
6. ПЕНТОГРАМАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Значи, планината АРАРАТ е онази, здрава
канара
, която символизира непоклатимата вяра на ученика.
Оттук нататък, ученикът е в непрекъснато общение с ХРИСТА. И пътя на ученика има вече връзка с ПЕТТЯХ ВЪРХА за които споменах в началото. Но, само онзи може да стане ученик, да срещне ХРИСТА, които има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана в планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег.
Значи, планината АРАРАТ е онази, здрава
канара
, която символизира непоклатимата вяра на ученика.
В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: АВРААМ, ПЕТЪР и РАЗБОЙНИКА НА КРЪСТА. Авраам, които имаше тази вяра се удостои да бъде наречен - ПРИЯТЕЛ НА БОГА. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова скромен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си, на планината МОРЕЯ. С това смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се възкачва като МОЙСЕЯ на планината СИНАЙ, на върха ХОРИВ, където получава заповедите БОЖИИ. Когато ги получава човек се преобразява и над него слиза ДУХЪТ - това е планината ТАВОР.
към текста >>
56.
3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на
канарата
за овчарите.
Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл.
Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на
канарата
за овчарите.
В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот.
към текста >>
57.
4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна
канара
на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище.
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна
канара
на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>
58.
Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.
,
Пеню Ганев
,
ТОМ 16
Горе Учителят бе седнал на една
канара
.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка. Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко. След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим. Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.
Горе Учителят бе седнал на една
канара
.
И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята. След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме.
към текста >>
59.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Светлина очаква тогава, който излезе от сянката на илюзиите и дойде до Вечната духовна
канара
, на която не ще се поклати и от която ще почерпи сили за все по-ново, за все по-хубаво!
Каквото мислиш, това ставаш, е казал Сенека преди 1900 години - значи той в онова време е разбирал тайната на щастието, лекар на тялото и душата, че каквото и да се случи на човека, каквито и състояния да го налягат, в каквото и стеснено и безизходно положение да изпадне, той трябва да не [се] съгласява с момента, а да се държи с ума си с оная реалност, с положителното, със светлото, с източника на живота. При всичките състояния на живота си, дръж положителното. Добрата положителната мисъл, чувство и доброто пожелание, вярата, Висшият разум са пътеводната звезда, Ариаднината нишка, които ще те изведат из подземното царство, от царството на мрака в това на светлината, на свободата. В Бога е радостта, в Него е животът, в Бога са условията, в Бога са всичките условия на живота. Тях да следим, тях да искаме!
Светлина очаква тогава, който излезе от сянката на илюзиите и дойде до Вечната духовна
канара
, на която не ще се поклати и от която ще почерпи сили за все по-ново, за все по-хубаво!
Сън. Сънувах, че съм някъде на нива и съм работил. Работил съм много. От силната работа, от копанта, ръцете ми, понежи са меки, учителски, не работили полска работа, затова дланите изведнъж надебелели. Преди започването работата, на лявата си ръка съм имал някаква рана и то долу в хълмовете на пръстите. И тая рана се подсърдила, инфектирала и ръката ми затекла.
към текста >>
Аз с други някои стоя на една височина откъм източната страна като на
канара
, а долу гледаме, че на мястото ни има къща и в къщата влиза някой си и вкарва в нея кози.
Минаха каруца с познати, симпатична компания, състояща се от млади момичета, весели и засмени; имаше и мъже между тях. От тая сутрин, още след умиването ми за сутрин, усетих, че ми играе лявото око, горната част на очната ябълка заедно с горнята клепка. Вечерях у Станчо Раденков и говорихме със Станчо и Милуш Рангелов. 13.Х.1934 год., събота Станах от сън в 5 и 10. Сън. На присъмване сънувах, че съм някъде си в непознато място, като че ли във Водица, в местността Карамфиликя, но при съвсем друга обстановка.
Аз с други някои стоя на една височина откъм източната страна като на
канара
, а долу гледаме, че на мястото ни има къща и в къщата влиза някой си и вкарва в нея кози.
След като си свършихме работата в тая местност, слязохме в тая къща. Забравих защо, аз се бях покачил горе на тавана на къщата. Долу пък имаше много чужди хора, обаче все ..... се познаваме. Държи някоя си позната, пълна дама, като че ли е уж д-р Давидова, обаче по физиономия е пълна дама с гладко лице, живоподвижна, музикална. Изобщо - приветлива на вид.
към текста >>
След това наново съм заспал и съм сънувал следните три съня: Първия: Сънувам, че се намирам в една местност като над
Канарата
от У към дола на Чучур-дере - Водишко землище.
Стана ми радостно, весело и пях продължително време. Лягам си в 9 1/2 ч, след като си изпрах дрехите. 14.Х.1934 год., неделя, с. Равна Снощи, въпреки че се изкъпах, все пак не можах да спя добре тая нощ. Сладко заспах, но се събудих в един часа през нощта.
След това наново съм заспал и съм сънувал следните три съня: Първия: Сънувам, че се намирам в една местност като над
Канарата
от У към дола на Чучур-дере - Водишко землище.
Правят се едни паважи, много, особни. Работниците са каракачани. Те са успели да павират цели лехи и то с хубави плочи фабрични, обаче всички тия плочи още сурови, неизсъхнали, защото те като цигли са сечени и поставени на мястото. Но невиделица се зададоха подплашени коне, тъкмо когато аз разглеждах работата им. Каракачаните се затекоха да върнат конете, обаче не успяха.
към текста >>
Конете със силния си бяг затьпкаха и размърдаха много от паважа и се насочиха над
канарата
надолу към село Водица.
Правят се едни паважи, много, особни. Работниците са каракачани. Те са успели да павират цели лехи и то с хубави плочи фабрични, обаче всички тия плочи още сурови, неизсъхнали, защото те като цигли са сечени и поставени на мястото. Но невиделица се зададоха подплашени коне, тъкмо когато аз разглеждах работата им. Каракачаните се затекоха да върнат конете, обаче не успяха.
Конете със силния си бяг затьпкаха и размърдаха много от паважа и се насочиха над
канарата
надолу към село Водица.
Тук почвата била хлъзгава. Имало подхлъзливи подземни пластове и така цели павирани надземни пластове се подхлъзнаха вследствие силното бягане на конете и се образуваха цепнатини в земята и размърдвание на паважа. Конете с устрем отидоха надолу към батя Бобиви - долната махала, към воденицата на Гайдарюв Пеня. В миг надойдоха много жени, но преобладаваха много млади момичета каракачански, които дойдоха да видят в суматохата що стана с конете. И без да се крият от мен, ме заприказваха.
към текста >>
60.
2. Първите стъпки. Запали се новият светилник 5.VIII.1933 г.
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Аз и брат Звездински се изкачихме на върха на голямата
канара
, за да посрещнем изгрева на слънцето и пристигането на Учителя.
Беше на 8ий август, когато Учителят, заедно с учениците Си, потегли за планината Витоша. Аз и брат Звездински първи се изкачихме и пристигнахме на Бивака. Събудихме няколкото братя и сестри, които още спяха в палатките си: „Станете, братя, Учителят иде, ето след малко ще пристигне заедно с група братя и сестри! " Бивакът се раздвижи. Чайникът беше поставен на огъня.
Аз и брат Звездински се изкачихме на върха на голямата
канара
, за да посрещнем изгрева на слънцето и пристигането на Учителя.
Когато проблесна първият лъч на изгряващото слънце, Учителят с учениците Си беше вече на полянката недалеч от бивака и в молитва посрещаха изгрева на слънцето. - „Сестра - тихичко ми забеляза брат Звездински, - днешният ден ми е най-щастлив, защото за пръв път в живота си посрещам на планината две слънца: Учителят - мировото слънце, което изгрява в света, да възвести новата култура, и слънцето, което ни облива със своите светли лъчи и ни възвестява новия ден." - След малко те минаха покрай нас, а ний, с вдигнати ръце, радушно ги поздравихме. Бивакът се оживи. Наобиколиха ме братя и сестри и всеки бързаше да ми каже, че електрическата лампа на стаята ми на Изгрева е останала запалена и гори. Чудеха ми се защо съм оставила лампата запалена.
към текста >>
61.
17. Методи за работа
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
С ум, сърце и воля и спокойно като
канара
да се разглеждат въпросите и случките в живота. 21.
14. Молитва. 15. Упражнения. 16. Четене с бележки. 17. Опити. 18. Дневни бележки. 19. Да се възлюбят душите (размишление върху този въпрос). 20.
С ум, сърце и воля и спокойно като
канара
да се разглеждат въпросите и случките в живота. 21.
Дишане, ядене, пиене вода, плодове, слънце, вятър, извори, цветя некъсани и др. - да се учим от тях и да се използват най-рационално. 22. Да се молим да дойде Духът върху нас. 23. Работа и в съня. Б. Идеи за разработване 3.IV.
към текста >>
62.
113. Материалното и духовното богатство
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Ти си чупиш главата на
канарата
, че се блъскаш; не, там полекичка!
Висшето разбърква низшето и го организира. Благото, което ще дадеш на желязото със стискане, не можеш да го дадеш на цветето. Злото е, че като сме добри, не постъпваме добре. Колкото физическият живот е по-добър, духовният е толкова по-висок. Представете си, че който ви много обича, е в много грозна форма, че Той е същият, Който ви обича.
Ти си чупиш главата на
канарата
, че се блъскаш; не, там полекичка!
Докато Го познаеш, колко пъти ще плачеш (в грозния)! 21.III. 1937г., на обеда - Бог всичко ни е дал, а ние сме нещастни. Да сме запалени факли. Който не вярва, запали му плевника, поне на тор да стане! Ние живеем в Бога, но не знаем, като детето в майка си.
към текста >>
63.
IX. Жената като майка и нейната задача
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Сега работете, туряйте здрава основа на Вечната
канара
Любов, братство, сестринство, единство.
Сутрин започвайте с лявата, вечер с дясната. Дръжте пълна хармония с цялото Всемирно Братство. Учете Всички на тази Любов, която носи здравие, щастие и блаженство. Тя, която отваря вратата на Новия Живот. При по-добро Време може да Ви пратим и някоя друга беседа за жените.
Сега работете, туряйте здрава основа на Вечната
канара
Любов, братство, сестринство, единство.
Само Божията Любов (Свещеният подпис) [6] Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева от 27.1.1925 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр. 63-64 и тук, стр. 573-574): Любезна Елена Казанлъклиева, Получих писмсата ви. Ти бъди бодра духом.
към текста >>
64.
III. Женитбата на Изгрева
,
VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески
,
ТОМ 17
Но се оказа, че не съм камък, а бях вграден не в скала, а в
канара
.
При мене това също важи. Но не 100/100, а нещо повече. При мен важи 1000/1000. Точно и ясно. Опитаха се да ме натрошат, да ме смелят на дребни камъни и да ме изхвърлят като прах.
Но се оказа, че не съм камък, а бях вграден не в скала, а в
канара
.
Това ме спаси. А освободи ме Онзи, Който ме изпрати да свърша една строго определена работа. И аз я върша. Издадох Словото на Учителя по оригинала, който съхранявах 30 години. И трябва да издам докрая поредицата „Изгревът".
към текста >>
65.
Бележки към снимките в „Изгревът” том XVIII
,
,
ТОМ 18
Учителят при облия камък,
канара
, край извора „Ръцете”.
Цанка Екимова - отпред, с лице към фотоапарата. 8. Петър Манев - отпред, държи лъка на цигулката си с лявата си ръка. 9. ... 10. Силуетът на Симеон Симеонов. Снимка № 36: На Рила.
Учителят при облия камък,
канара
, край извора „Ръцете”.
Снимка № 37: Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата канара. Снимка № 38: Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата канара. Снимка № 39: Георги Томалевски, отляво и Учителят, отдясно, с пръст клати камъка. Виж „Изгревът” том III c. 168. Снимка № 40: На Рила.
към текста >>
Снимка № 37: Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата
канара
.
Петър Манев - отпред, държи лъка на цигулката си с лявата си ръка. 9. ... 10. Силуетът на Симеон Симеонов. Снимка № 36: На Рила. Учителят при облия камък, канара, край извора „Ръцете”.
Снимка № 37: Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата
канара
.
Снимка № 38: Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата канара. Снимка № 39: Георги Томалевски, отляво и Учителят, отдясно, с пръст клати камъка. Виж „Изгревът” том III c. 168. Снимка № 40: На Рила. Георги Томалевски, отляво, Учителят, Елиезер Коен, гърбом, и Георги Радев на 2-то езеро.
към текста >>
Снимка № 38: Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата
канара
.
... 10. Силуетът на Симеон Симеонов. Снимка № 36: На Рила. Учителят при облия камък, канара, край извора „Ръцете”. Снимка № 37: Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата канара.
Снимка № 38: Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата
канара
.
Снимка № 39: Георги Томалевски, отляво и Учителят, отдясно, с пръст клати камъка. Виж „Изгревът” том III c. 168. Снимка № 40: На Рила. Георги Томалевски, отляво, Учителят, Елиезер Коен, гърбом, и Георги Радев на 2-то езеро. Снимка № 41: Преместването на историческия камък с Учителя.
към текста >>
66.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 18
Учителят при облия камък,
канара
, край извора „Ръцете”...........................................701 Сн. 37.
Учителят играе вляво. .699 Сн. 35. Петър Манев слуша обясненията на Учителя след Паневритмия. ..............................................700 Сн. 36. На Рила.
Учителят при облия камък,
канара
, край извора „Ръцете”...........................................701 Сн. 37.
Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата канара.......................................................702 Сн. 38. Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата канара.......................................................703 Сн. 39. Георги Томалевски, отляво и Учителят, отдясно, с пръст клати камъка. Виж „Изгревът” том III c. 168. ...........................................................................................................704 Сн. 40.
към текста >>
Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата
канара
.......................................................702 Сн. 38.
.699 Сн. 35. Петър Манев слуша обясненията на Учителя след Паневритмия. ..............................................700 Сн. 36. На Рила. Учителят при облия камък, канара, край извора „Ръцете”...........................................701 Сн. 37.
Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата
канара
.......................................................702 Сн. 38.
Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата канара.......................................................703 Сн. 39. Георги Томалевски, отляво и Учителят, отдясно, с пръст клати камъка. Виж „Изгревът” том III c. 168. ...........................................................................................................704 Сн. 40. На Рила.
към текста >>
Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата
канара
.......................................................703 Сн. 39.
Петър Манев слуша обясненията на Учителя след Паневритмия. ..............................................700 Сн. 36. На Рила. Учителят при облия камък, канара, край извора „Ръцете”...........................................701 Сн. 37. Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата канара.......................................................702 Сн. 38.
Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата
канара
.......................................................703 Сн. 39.
Георги Томалевски, отляво и Учителят, отдясно, с пръст клати камъка. Виж „Изгревът” том III c. 168. ...........................................................................................................704 Сн. 40. На Рила. Георги Томалевски, отляво, Учителят, Елиезер Коен, гърбом, и Георги Радев на 2-то езеро.
към текста >>
67.
Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството
,
,
ТОМ 18
Когато човек стане способен да се вглъби в себе си и да намери там своя висок идеал, той е стъпил вече на
здраваканара
и никакви бури и ветрове не могат да го поклатят.
От това зависи, с каква среда и с какви същества в космоса ще се свърже, а оттам и какви енергии ще потекат в неговия организъм, които да развият съответните негови сили и възможности. С каквито мисли, идеи и желания живее човек, това до голяма степен зависи от идеала, който има. Затова духовните ръководители на човечеството, основателите на религиите и ръководителите на окултните школи винаги са се стремили да представят един висок идеал, който да стимулира светли мисли и благородни желания. Този висок идеал е кръщаван с различни имена, но всички тези имена ни насочват към едно - към Бога, Който живее в дълбините на човешката душа и оттам ръководи, който живее същевременно и в космоса. Но за да намери човек Бога в космоса преди всичко той трябва да Го е намерил в себе си - в дълбините на своята душа.
Когато човек стане способен да се вглъби в себе си и да намери там своя висок идеал, той е стъпил вече на
здраваканара
и никакви бури и ветрове не могат да го поклатят.
Но за да стигне човек до това състояние, той ще мине през ред външни и вътрешни борби, докато дойде до дълбоката вътрешна опитност, да познае и преживее Бога в себе си. Тогава той има едно непоколебимо убеждение, непоколебима вяра. Но казах, че докато достигне до това състояние на непоколебима вяра и опитност, той ще мине през големи борби - външни и вътрешни. Защото в днешната фаза на развитието си, човек живее в така нареченото самосъзнание, което е поле на борба на две сили - на силите на светлината, които издигат самосъзнанието към светлите върхове на свръхсъзнанието и силите на тъмнината, които смъкват човешкото самосъзнание в гъстата материя, където се изгубва всякаква светлина и човек става роб на тъмните сили,а в първия случай той става свободен гражданин на космоса. Така че човек непрекъснато се намира под влиянието на два вида същества, които се борят за овладяване на неговото съзнание.
към текста >>
68.
10. ВЕНЕРА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Човек, който има хармония между Венера и Сатурн, е основал любовта си на
канара
.
От силата на хармонията между Венера и Сатурн можем да знаем до каква степен човек има вярност, устойчивост и трайност в любовта и идеите си, в обичта си към науката, изкуствата и човеците, с една реч - към всички прояви на любовта. Сатурн има отношение към цялото минерално царство и специално към камъните. В човешкия организъм той образува и управлява цялата костна система. Общо казано, Сатурн има отношение към всички най-твърди вещества в природата. Затова, когато Венера и Сатурн са в хармония, тогава във всички положителни Венерини качества ще влезе твърдостта на Сатурн, неговата устойчивост, постоянство и трайност.
Човек, който има хармония между Венера и Сатурн, е основал любовта си на
канара
.
Такъв човек е всякога честен и изпълнителен при дадена дума и обещание, винаги се ръководи от принципа на справедливостта. Хармоничното Сатурново влияние най-добре се разбира и най-правилно се изразява от старите люде. Затова, който има хармония между Венера и Сатурн, най-много се ползва от благоразположението, любовта, покровителството и помощта на старите човеци. Хармонията на Венера и Сатурн в хороскопа на артисти всякога показва сигурен и траен успех, дълбоко разбиране и дълбока любов към изкуството. Изобщо такъв човек е в състояние да изрази най-дълбоките идеи в изкуството, към изкуството има дълбоко и сериозно отношение и дейността му, свързана с изкуството ще бъде оценена, приета и наградена от по-стари човеци.
към текста >>
69.
13. САТУРН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Когато Христос казва, че трябва „да съградим дома си на
канара
”, това предполага именно хармонията между Слънчевото и Сатурново влияние като основа.
Хармоничните влияния на Сатурн усилват дейността, устойчивостта и постоянството на всички добродетели, дарби и способности, а дисхармоничните съчетания на Сатурн действат обратно, т. е. отслабват развитието, дейността и постиженията на всички видове добродетели и способности. Сатурн в хармония със Слънцето прави човека носител на висши идеали, готов да премине всички видове изпитания и страдания, като служи всеотдайно и неизменно на идеалите и убежденията си. Колкото no-голяма е хармонията между Сатурн и Слънцето, толкова повече и по- силни са висшите идеали, творческите дарби и способности на човека. Домът на такъв човек, неговите убеждения, познания и опитност, са построени на здрави основи.
Когато Христос казва, че трябва „да съградим дома си на
канара
”, това предполага именно хармонията между Слънчевото и Сатурново влияние като основа.
Сатурн в дисхармония със Слънцето е свидетелство, че такъв човек ще бъде лишен и ограничен от благословенията на творческата светлина, от висши вдъхновения, от възвишени идеали. По силата на дисхармонията между Сатурн и Слънцето се познава до каква степен човек е внесъл тъмнина, нечистота, безредие и лъжа в ума, сърцето и волята си, т. е. доколко той изпада под влиянието на низшите светове. Дисхармонията между Сатурн и Слънцето показва още, че човек ще бъде лишен от жизнедателни сили, здравословни храни и потреби, поради което ще бъде изложен на всякакви разстройства и заболявания. Светилата, с които Сатурн е в дисхармония, показват, че човек е лишен от добротворна светлина, от влиянията, силите, добродетелите, дарбите и способностите, които тези светила дават.
към текста >>
70.
1929 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Каквито разтърсвания да има, физически или душевни, връзката му с Бога трябва да бьде
канара
, опора на неговия живот.
Затова е казано: „Познай себе си! ” Не се ли познава, човйк изпада в заблуждения.” „Един от въпросите, който спъва мнозина, е въпросът за съществуването на Бога. Често се запитват, съществували Бог, или не, имат ли връзка с Бога, а прав път ли вьрвят. Ако връзката ви с Бога е силна, никакви съмнения и колебания няма да ви смущават. Човек трябва да има такова убеждение, което да издьржа на всички сътресения.
Каквито разтърсвания да има, физически или душевни, връзката му с Бога трябва да бьде
канара
, опора на неговия живот.
Скъса ли се тази връзка, човек излиза от своята орбита, от орбитата на Слънчевата система и отива в друга система. Не е лесно да влезе човек в друга система, да прави нови врьзки, да създава нови отношения.” „Казвам: Човек е дошьл на Земята и трябва да живее, да се изучава, да познава своето естество. Не е достатъчно да разбирате само отношенията си към Земята, трябва да разбирате и отношенията си към Слънцето, защото животът иде от него. У някои хора има надмощие влиянието на Юпитер, у други - Сатурн, у трети - Венера, у четвърти - Луната и т. н. Понеже влиянието на Слънцето у повечето хора отстъпва на другите планети, те са обеднели, лишени от живот.
към текста >>
С тоягата си той удари
канарата
, и вода потече от нея.
Кървав пот излезе от порите на челото му, докато свърши матурата си. - В какво се сьстоеше Неговата матура? - Да отвори един от запушените източници. Той сам трябваше да намери този източник, сам да копае, да го отпуши и след това да покаже на хората нов път за спасение. Така постьпи и Мойсей.
С тоягата си той удари
канарата
, и вода потече от нея.
След това той каза на хората: Оттук ще пиете вода. И Мойсей отпуши един извор. - Кой запушва изворите на живота? - Човешкият егоизъм. Следователно, за да не запушвате тия извори, откажете се от вашия егоизьм и престанете да живеете само за себе си.” 218.
към текста >>
71.
ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР
,
,
ТОМ 20
Удари
канарата
- и протече вода.
И най-малкият отвор е опасен: хлуят водите и носят смърт със себе [си]! Така влизат и нечистите мисли у вас. Чисти бъдете: чисто тяло, светъл ум, сърце топло! Тогава ще кажете слово - и ще стане. Каза някога Мойсей дума - и стана.
Удари
канарата
- и протече вода.
Каза - и манна браха в пустинята! И Христос каза - и стихна вятърът. Каза - и прогледна слепецът. Каза - и възкръсна Лазар! Защото думите им бяха пълни със сила.
към текста >>
72.
Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.
,
Думите на Видния Странник Буди-Са
,
ТОМ 20
Ако ще гради, на
канара
ли гради - без това всичко ще рухне.
Тоя дойде - оправя ни, оправя, пък колкото оправи, вземе го за себе си, а другото хвърли. Дойде други, оправя, оправя ни, оправя себе си и приятелите си. А тия, които чакат друг да ги оправи - никога няма да се оправят! От криви тухли прави стени и хубаво здание не става. Всеки себе си трябва да разбере и оправи: ако е болен - да види как ще оздравее, ако е нещастен - къде му е щастието, ако се надява на нещо - надеждата му оправдава ли се?
Ако ще гради, на
канара
ли гради - без това всичко ще рухне.
Вместо здраве - само временно подобрение, а после - усложнение и смърт; вместо щастие - залъгалка; вместо оправдани надежди - разочарование; вместо канара - пясък - и къщата се събаря. Какво трябва да се прави? Проста работа. Ако един човек е пил у един кръчмар и опитвал една бъчва с вино - напил се, направил пакости; пил от втора бъчва вино - напил се, правил пакости, бил се, затваряли го; пил от трета бъчва вино - счупили му главата; пил от четвърта бъчва, уж ново нещо - развалил му се стомахът, лежал болен с недели. Питам, какъв смисъл има да отива пак в кръчмата, да опитва пак уж новите бъчви на кръчмаря?
към текста >>
Вместо здраве - само временно подобрение, а после - усложнение и смърт; вместо щастие - залъгалка; вместо оправдани надежди - разочарование; вместо
канара
- пясък - и къщата се събаря.
Дойде други, оправя, оправя ни, оправя себе си и приятелите си. А тия, които чакат друг да ги оправи - никога няма да се оправят! От криви тухли прави стени и хубаво здание не става. Всеки себе си трябва да разбере и оправи: ако е болен - да види как ще оздравее, ако е нещастен - къде му е щастието, ако се надява на нещо - надеждата му оправдава ли се? Ако ще гради, на канара ли гради - без това всичко ще рухне.
Вместо здраве - само временно подобрение, а после - усложнение и смърт; вместо щастие - залъгалка; вместо оправдани надежди - разочарование; вместо
канара
- пясък - и къщата се събаря.
Какво трябва да се прави? Проста работа. Ако един човек е пил у един кръчмар и опитвал една бъчва с вино - напил се, направил пакости; пил от втора бъчва вино - напил се, правил пакости, бил се, затваряли го; пил от трета бъчва вино - счупили му главата; пил от четвърта бъчва, уж ново нещо - развалил му се стомахът, лежал болен с недели. Питам, какъв смисъл има да отива пак в кръчмата, да опитва пак уж новите бъчви на кръчмаря? Такива кръчми са и сегашният ви живот.
към текста >>
Или, другояче казано, каква да е къща, палат или колиба, непостроени на
канара
- Любовта - събаря се при буря или наводнение.
А не виждат сякаш, че има богати, които са слуги на парите си. Богатство, без обич към другите, т.е. ако не си готов да го споделиш с тях - е товар. Знание, без желание да помогнеш с него на невежите, е товар. Сила без Любов към другите е насилие!
Или, другояче казано, каква да е къща, палат или колиба, непостроени на
канара
- Любовта - събаря се при буря или наводнение.
Само истината може да направи хората свободни. А коя е тая Истина? Много проста. Къщата си има свой господар, стадото - свой овчар, селото - свой кмет, държавата - свой цар, светът - свой баща. Зная, веднага ще питат защо не е оправил тоя баща света.
към текста >>
73.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
Така падащ, аз все пак съзрях, че се приближавам към края на отвесна
канара
, която се спускаше право надолу и зад която моето хлъзгане щеше да се превърне в неволно хвъркане... Какво мислех в тоя момент?
Пък аз съм тъй много любознателен! А той е обещал да ми отговори на всички въпроси, които бих му задал. И аз, недочакал отговора на спътника си, тръгнах пак. Вървяхме доста, когато аз, захласнат в чудния изглед на една особена вихрушка - един въртеж на два тъмни облаци, които като да се биеха, прегръщаха и отново разлъчваха, сипейки снежни късчета по всички страни, като бели искри, - се подхлъзнах неочаквано за мен и полетях в една пропаст. Да извикам, беше ме срам, аз вървях след водача си и, стиснал зъби, ровех с крака и ръце рохкавия сняг, а в туй време в паметта ми целият ми живот минаваше като кинематографии ленти, развиващи се със страшна бързина.
Така падащ, аз все пак съзрях, че се приближавам към края на отвесна
канара
, която се спускаше право надолу и зад която моето хлъзгане щеше да се превърне в неволно хвъркане... Какво мислех в тоя момент?
За да бъда справедлив, трябва да призная, че не помня точно, но все пак имах много странно чувство, като че ли това се случваше с някой трети, а аз наблюдавах само отстрана, като зрител... Бяха само няколко крачки от съдбоносния край, когато там се показа една синкава фигура, като да бе направена от прозрачно стъкло, простря ръка към мен и аз се спрях неочаквано за себе си, неразбиращ нищо, като насън. Помислих, че е халюцинация. Не, фигурата още стоеше там, само че ръката й сочеше много недвусмислено нагоре - пътя, по който бях се хлъзнал. И чудно, аз разбрах тоя жест, и без да се запитам защо, му се подчиних, станах на краката си, като да не бе се случило нищо, закрачих нагоре, по тая почти отвесна стена, по която бях паднал, като да вървях по равно! Нищо не мислех, освен за оная насочена нагоре ръка, която със своя жест като че ли ми даваше сили, или, по-скоро, крила.
към текста >>
Ясно бе, че това е някакъв навес, подслонен под наклона на някоя вековна
канара
, която е дала прибежище на тоя странен човек.
Ако не разберете нещо, питайте пак - той винаги обяснява с голямо търпение. Скоро бях готов - махнах грубите обуща, промених горната си риза с друга, с красиво отворена яка, избръснах се (присъствуващите бяха повече брадати и небръснати и с любопитство разглеждаха както всяко мое движение, така и несесера, с който си служих). Водачът ми тръгна пред мен, отвори тихо една врата, влязохме в неголямо коридорче, а след това се спряхме. Той похлопа - и може би чу позволение за влизане (аз нищо не чух) и отвори вратата. Влязохме в една широка стая, на която покривът бе наведен на една страна.
Ясно бе, че това е някакъв навес, подслонен под наклона на някоя вековна
канара
, която е дала прибежище на тоя странен човек.
Още при вратата аз се спрях. Всичко наоколо беше особено. Белотата и чистотата правеха особено впечатление. Но от всичко най-особено беше лампата, светлината, която тя издаваше, и самият той, който седеше на едно нежно, удобно плетено кресло. При влизането ни той стана от мястото си - аз не смеех да пристъпя напред, докато той не каза: - Елате!...
към текста >>
Турете го в една цев на пушка, изстреляйте го - то минава през сравнително твърди тела, и ако ви удари, поваля ви, като да ви е блъснала
канара
един тон.
- Доказала съвременната наука... Та аз ви казах и по рано, съвременната наука мени всеки 10-20 години своите основни тезиси, без да може достатъчно да ги обоснове и докаже, а сменя теории след теории, хипотези след хипотези - най-противоречиви, а вие... Ако има нещо да се чудя, то е на вярата на съвременните скептици в тая «наука», която сама се лута в тъмнина и която често, сама нямаща основа под краката си, иска да бъде основа на живот и знание. Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината. Бързината е, която създава ефектите на масата - това, което вие, обикновените, наричате качества на масата. Една малка частица със страшна бързина може да ви даде ефект на грамадна маса материя или на качеството твърдост. Вземете например едно топче олово - то е меко, драска се с нокът, тежи 20 грама.
Турете го в една цев на пушка, изстреляйте го - то минава през сравнително твърди тела, и ако ви удари, поваля ви, като да ви е блъснала
канара
един тон.
- Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три пъти се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи. - Спомнете си и срещата на два експреса, които минават един до друг с пълна скорост. Тогава и двата се наклоняват на една страна и изглеждат като полупрозрачни облаци един до друг. - Да, това е тъкмо тъй! През експреса, благодарение на многото му прозорци, се вижда околната местност, като да е прорязан.
към текста >>
74.
ПОД СЯНКАТА НА ДЪРВОТО
,
,
ТОМ 20
Качи се по една
канара
и взема нов образ.
- запита пак човекът. - Твоят живот - животът на Ума - каза тихо мъдрецът. Загледа се човекът пак. Вдигаше се слънцето нагоре. Прибираше сянка-та-змия своята глава все по-близко и по-близко.
Качи се по една
канара
и взема нов образ.
Взря се Мъдрецът, взря се и човекът - и потръпна. Скъпо, свидно на душата му лице се изписа там - ясно, като че ли ще продума... Образ на тая, която бе възлюбил с всичката си душа - като любима, като майка, като сестра, съпруга, в очите на която бе виждал звездите да трепкат и в думите й - наслада и най-нежна мелодия... - 0, Господи - изстена човекът, защото «тя» беше отишла отдавна в света и бе потънала в неговите вълни. Държеше той спомени за нея дълбоко, като в гроб - а тъй неочаквано възкръснаха. .. - О, Господи, защо бе всичко това? - потръпна наново Човекът.
към текста >>
75.
НЕЗНАЙНИЯТ
,
,
ТОМ 20
От всички краища на света прииждаха хора и се трупаха в подножието на
канарата
, на която бе стъпил Незнайният.
НЕЗНАЙНИЯТ Стоеше Незнайният пред вратата на неръкотворния храм.
От всички краища на света прииждаха хора и се трупаха в подножието на
канарата
, на която бе стъпил Незнайният.
Нозете му изглеждаха като нажежена мед и очите му блещяха като слънце на изгрев - тихо и благо. Крепък бе гласът му, тихи - словата и все пак тъй далеч звучаха: стигаха докрай света, защото всяка душа им даваше ехо. - Братя мои - им каза той и като вълна на морето зашумяха пак очакващите. - Братя мои, не може да познаете вътрешното «свое», докато не научите да пожертвувате външното «свое». Твоето вън трябва да изчезне преди твоето вътре, или най-малко: наедно с него.
към текста >>
76.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.
,
СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ
,
ТОМ 20
Нещастието на хората е в това, че те не могат да ги различават и строят често на пясък, вместо върху
канара
.
Ако отречеш страданието от страх пред него и от желание да го избегнеш - по-голямото ще дойде. Но ако приемеш всичко в изпълнение волята Божия, страданието ще си иде само, защото в Бога всичко е хубаво. И Учителят казва: «Не може да живееш в един Божествен свят и да си нещастен.» Свободата е мярка на една национална култура; начинът, по който я употребява индивидът - на неговата собствена култура. Лесният път в началото е труден в края. Има относителни ценности, има и реални ценности.
Нещастието на хората е в това, че те не могат да ги различават и строят често на пясък, вместо върху
канара
.
Трайно благо е благото на всички - в него е и нашето собствено. Един инженер може да се подкупи, но науката, по която той работи и изчислява - не. Който ходи в светлината, не се спъва в пътя си. Ако се спъвате, светлината ви не е светлина. Не всякога и това, което виждат очите, е така, както го виждате.
към текста >>
77.
Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) II. Бунт
,
I. АРХАНГЕЛЬ1 НА СИЛАТА, ЗНАНИЕТО И МЪДРОСТТА6
,
ТОМ 20
Когато той замлъкна, тя ги отвори и се загледа в голямата
канара
, която пукнатината беше разделила на две почти от горе до долу, и в бистрото поточе, което бликаше и пееше при горния полутъмен край на малката сърцевидна пещерка.
И без да сети, се пукнал от върха до долу. От сърцето му потекли сълзите. И от тях пият и птици, и животни, и хора с векове и хиляди години. И едни търсят силата, други - мъдростта, трети са доволни от това, което имат... А ябълките са още по-доволни, защото техните корени пият от тия сълзи на помирения, разбралия смисъла на всичко - и плодовете им са още по-червени и по-сладки... Генко млъкна. Аня беше облегнала глава на рамото му и слушаше със затворени очи.
Когато той замлъкна, тя ги отвори и се загледа в голямата
канара
, която пукнатината беше разделила на две почти от горе до долу, и в бистрото поточе, което бликаше и пееше при горния полутъмен край на малката сърцевидна пещерка.
- Генко - промълви тя тихо, - кой ти разправи тая приказка? Той посочи мълчаливо към канарата. Тя се отдръпна малко настрана, полустанала го загледа - ту него, ту високата сива канара, от пазвите на която се изливаше кристалната вода. - А кога? Той помълча.
към текста >>
Той посочи мълчаливо към
канарата
.
И от тях пият и птици, и животни, и хора с векове и хиляди години. И едни търсят силата, други - мъдростта, трети са доволни от това, което имат... А ябълките са още по-доволни, защото техните корени пият от тия сълзи на помирения, разбралия смисъла на всичко - и плодовете им са още по-червени и по-сладки... Генко млъкна. Аня беше облегнала глава на рамото му и слушаше със затворени очи. Когато той замлъкна, тя ги отвори и се загледа в голямата канара, която пукнатината беше разделила на две почти от горе до долу, и в бистрото поточе, което бликаше и пееше при горния полутъмен край на малката сърцевидна пещерка. - Генко - промълви тя тихо, - кой ти разправи тая приказка?
Той посочи мълчаливо към
канарата
.
Тя се отдръпна малко настрана, полустанала го загледа - ту него, ту високата сива канара, от пазвите на която се изливаше кристалната вода. - А кога? Той помълча. - На другата сутрина, след като бях получил твоето писмо. Аня му стисна мълчаливо изранената ръка и после се наведе неочаквано и я целувна.
към текста >>
Тя се отдръпна малко настрана, полустанала го загледа - ту него, ту високата сива
канара
, от пазвите на която се изливаше кристалната вода.
И едни търсят силата, други - мъдростта, трети са доволни от това, което имат... А ябълките са още по-доволни, защото техните корени пият от тия сълзи на помирения, разбралия смисъла на всичко - и плодовете им са още по-червени и по-сладки... Генко млъкна. Аня беше облегнала глава на рамото му и слушаше със затворени очи. Когато той замлъкна, тя ги отвори и се загледа в голямата канара, която пукнатината беше разделила на две почти от горе до долу, и в бистрото поточе, което бликаше и пееше при горния полутъмен край на малката сърцевидна пещерка. - Генко - промълви тя тихо, - кой ти разправи тая приказка? Той посочи мълчаливо към канарата.
Тя се отдръпна малко настрана, полустанала го загледа - ту него, ту високата сива
канара
, от пазвите на която се изливаше кристалната вода.
- А кога? Той помълча. - На другата сутрина, след като бях получил твоето писмо. Аня му стисна мълчаливо изранената ръка и после се наведе неочаквано и я целувна. Генко я дръпна бързо и изгледа учудено.
към текста >>
78.
II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»
,
,
ТОМ 20
Там беше оная
канара
, основа на която всички тук опираха - «Учителят каза!
Когато минаха край една чешма, Цеко му обясни, че това са «зодиаците», на които е написана съдбата на цялата Земя, оттам - и на хората, че това са знаковете на 12-те култури, през които Земята е минавала. И всяка култура е траяла няколкостотин хиляди години. И цялата тя е символизирана и синтезирана в един знак -символ, който се предава от най-стари времена. Отбелязано е и на съзвездията: «Пише се от мнозина, проучва се от астролозите, но малцина знаят истинския смисъл.» Цеко41 приказваше бързо и сериозно, а Генко слушаше и се чудеше с к а к в а с а м оувереност приказва такива фантастични работи. И когато го запита откъде знае всичко това и той му отговори: - «Учителят каза», - на Генко му стана изведнаж ясно.
Там беше оная
канара
, основа на която всички тук опираха - «Учителят каза!
» Да, когато имаше един сигурен източник и опора, лесно е да се твърди, лесно е да се живее. Минавайки при другата чешма42, Цеко се спря и му обясни «хиероглифи-те», които тя представляваше. - Ето, това е сърна - посочи той. - Виж надписа отгоре: «Хранй се добре» - значи, като сърната. Ето, това е човекът, който държи книгата на живота, разтворена в едната си ръка, ябълката, за която го изпъдиха от рая и гледа изгряващото слънце.
към текста >>
79.
46. НА ВЪРХА134
,
,
ТОМ 20
Краката му миеха езера синеоки, настръхнали гори бяха му стража вярна, а вятър, развързал криле, пееше нещо на всяка
канара
, хълм или изгърбен връх.
«Алфа», г. I, бр. 10, понеделник, 28. VII. 1924 г., стр. 1) В подножието на голямата планина се стичаха хора от всичките краища на страната - малки, дребни, притиснати от своите товари люде, които поглеждаха към висинето, гдето в пазвите на облаци и бури се къташе високият връх.
Краката му миеха езера синеоки, настръхнали гори бяха му стража вярна, а вятър, развързал криле, пееше нещо на всяка
канара
, хълм или изгърбен връх.
Спеше планината, прибрала лапи под себе, готова сякаш да скочи. Върхът й унесен наднича в простора, оглежда се в далечни морета и в привети вслушва от своите братя на север и юг... А в подножието на планината малките хора се събират, групите им растат. Те тъй малки са, но всички мечтаят да идат там, на самия връх! И започват бавно пътя, обливани в пот, крачка по крачка. Слънцето целува за последен път грапавото мощно чело на върха - и се скрива.
към текста >>
80.
4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)
,
ТОМ 20
Отрицателните мисли, чувства, и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, като турят под някоя
канара
, тя се разрушава.
Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си. * Причината на землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават землетресенията.
Отрицателните мисли, чувства, и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, като турят под някоя
канара
, тя се разрушава.
Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества и всичко над тях хвръква из въздуха. Така се произвеждат и землетресенията, Учителят
към текста >>
81.
(40) Среща с Царя на 5.IV.1939 г., от 5 и ½ до 6 ½ ч в Стоянови
,
,
ТОМ 20
Той ми се похвали, че изборите станали хубави, без шум и оплаквания, а също ми каза за едно приключение, което са имали в дефилето към Самоков на връщане: автомобилът се блъснал леко в една
канара
, а докато търсели причината на това, се позабавили, а отгоре се свлякла грамадна
канара
и камъни тъкмо на онова място, гдето биха били, ако не бяха се спрели... - Видяхме Бога!
Това ще стане. На това прекъснахме разговора и след пожелания взаимни се разделихме. * * * На 6.IV дойде Недев вкъщи вечерта и между другото ми каза, че Кьосето снощи бил доста замислен, но след като дошел Груев и говорил нещо, върнал се по-весел в Министерския съвет и казал: «Една закръпка ще направим»250 и дал на Недев заявлението на евреите, а той го препратил в полицията. Ориентирах Недев и му казах да подпира Кьосето да не хленчи, а да се държи като войник и буден, защото времената сега не са за спане. Да внимава на брат си, а също и на тия минирания, които идат от Стойчо, който действува много умело в поставяне на интриги и клинове, а за другото ще има кой да се справя.
Той ми се похвали, че изборите станали хубави, без шум и оплаквания, а също ми каза за едно приключение, което са имали в дефилето към Самоков на връщане: автомобилът се блъснал леко в една
канара
, а докато търсели причината на това, се позабавили, а отгоре се свлякла грамадна
канара
и камъни тъкмо на онова място, гдето биха били, ако не бяха се спрели... - Видяхме Бога!
Говори ми и още други работи, от които се вижда разкапалостта в депутатите. Така например един депутат му телеграфирал, че протестира, че без негово съгласие е назначен чиновник!... Самозабрава... Търкаланов заплашвал в едно кафене, че царят щял да си прибере куфарчето скоро. Изобщо непочтени хора, избрани от генчевщината и приобщени... към далаверите и касата на Народното събрание.
към текста >>
82.
(45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.
,
в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V с.г. в присъст
,
ТОМ 20
Така стигнахме горе на
канарата
, гдето е историческата пейка, гдето баща му е решавал с министрите да обяви независимостта.297 Направих му и там снимки.
Но това, което ни взеха без война румънците, ние си искаме.»295 А на юг ние не сме давали нищо на гърците, за да търсим от тях - ние дадохме на Съглашението тия земи, гдето полковник Шарпи управляваше с българска администрация, която един ден, без никакъв повод от наша страна, изпъдиха и предадоха на гърците - ние от тях и тяхна земя не щем.»296 В тоя дух е ставал разговорът. Личните му впечатления са, че е добър партньор, нещо обилно има в него, но и на дъното - нещо неопределено, тъмно. Така, разговаряйки, ние вървяхме. Из пътя няколко пъти го спирах и фотографирах. Разговорът минаваше на разни теми.
Така стигнахме горе на
канарата
, гдето е историческата пейка, гдето баща му е решавал с министрите да обяви независимостта.297 Направих му и там снимки.
Започна да говори за крака си и за царицата, а след това - за баща си. Чете ми недовършения проект за отговор на баща си да не идва в България, а щял да му прати и моето писмо, което бях му пратил, като беше в Карловските бани. Чете ми и някои други рапорти на Стаменов298, в които се пишеше какво е казал Стефан владиката за своите минали и бъдещи срещи с държавници, и прочие. Някои бяха чудати. След това му четох една беседа - «Новото в живота», от «Естественият ред на нещата»299.
към текста >>
83.
(50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.
,
,
ТОМ 20
И Христос казва: «Къща, построена на пясък, пада, а на
канара
- остава.» Недев не изхожда от Любовта.
Тогава животът ще даде знанието, светлината като резултат естествен, но Любовта трябва да се приложи като основа. Ако се гради здание без основа, какъв ще бъде резултатът? Всичките неща в света, съградени без Любов, ще се разрушат. Природата руши. Защо? Защото хората не турят Божествената основа.
И Христос казва: «Къща, построена на пясък, пада, а на
канара
- остава.» Недев не изхожда от Любовта.
Ще Ви слуша, докато идеите му са в унисон. Злото и доброто са в едно дърво: две противни движения в природата, но няма антагонизъм - в своя си път те са едно цяло. Злото в растенията е в корените, а доброто е в клоните. Злото отива към центъра на Земята, а доброто - към центъра на Слънцето. Злото в нас се образува; човешкият егоизъм е корените на злото.
към текста >>
84.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
За тази
канара
и голяма скала може да прочетете в «Изгревът», том III, стр.
и с Лозанския договор от 24 юли 1923 г. Така България загубва Западна Тракия. 297. На 22 септември 1908 г. в Търново, в присъствието на правителството, Фердинанд обявява независимостта на България, която е била подкрепена само от Австро-Унгария. По-кьсно Турция я признава, след като Русия се намесва да се компенсират претенциите на турската страна за изплащане на обезщетение на железниците и за турските имоти.
За тази
канара
и голяма скала може да прочетете в «Изгревът», том III, стр.
136-138, том V, стр. 422-423. На тая канара и скала за пръв път се срещат Учителят и цар Борис - но Учителят не разговаря с него и стои на 10-15 метра от Него. 298. Иван Стаменов - роден през 1893 г., впоследствие пълномощен министър в Москва през 1940-1941 г. - по време на най-важните събития на Балканите и в СССР. 299. НОВОЮ В ЖИВОТА: Лекция от Учителя, държана на 9 октомври 1929 г., София - Изгрев.
към текста >>
На тая
канара
и скала за пръв път се срещат Учителят и цар Борис - но Учителят не разговаря с него и стои на 10-15 метра от Него. 298.
На 22 септември 1908 г. в Търново, в присъствието на правителството, Фердинанд обявява независимостта на България, която е била подкрепена само от Австро-Унгария. По-кьсно Турция я признава, след като Русия се намесва да се компенсират претенциите на турската страна за изплащане на обезщетение на железниците и за турските имоти. За тази канара и голяма скала може да прочетете в «Изгревът», том III, стр. 136-138, том V, стр. 422-423.
На тая
канара
и скала за пръв път се срещат Учителят и цар Борис - но Учителят не разговаря с него и стои на 10-15 метра от Него. 298.
Иван Стаменов - роден през 1893 г., впоследствие пълномощен министър в Москва през 1940-1941 г. - по време на най-важните събития на Балканите и в СССР. 299. НОВОЮ В ЖИВОТА: Лекция от Учителя, държана на 9 октомври 1929 г., София - Изгрев. - В: Естествен ред на нещата: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, г. IX (1929-1930), том I.
към текста >>
85.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
За тази
канара
и голяма скала може да прочетете в «Изгревът», том III, стр.
и с Лозанския договор от 24 юли 1923 г. Така България загубва Западна Тракия. 297. На 22 септември 1908 г. в Търново, в присъствието на правителството, Фердинанд обявява независимостта на България, която е била подкрепена само от Австро-Унгария. По-кьсно Турция я признава, след като Русия се намесва да се компенсират претенциите на турската страна за изплащане на обезщетение на железниците и за турските имоти.
За тази
канара
и голяма скала може да прочетете в «Изгревът», том III, стр.
136-138, том V, стр. 422-423. На тая канара и скала за пръв път се срещат Учителят и цар Борис - но Учителят не разговаря с него и стои на 10-15 метра от Него. 298. Иван Стаменов - роден през 1893 г., впоследствие пълномощен министър в Москва през 1940-1941 г. - по време на най-важните събития на Балканите и в СССР. 299. НОВОЮ В ЖИВОТА: Лекция от Учителя, държана на 9 октомври 1929 г., София - Изгрев.
към текста >>
На тая
канара
и скала за пръв път се срещат Учителят и цар Борис - но Учителят не разговаря с него и стои на 10-15 метра от Него. 298.
На 22 септември 1908 г. в Търново, в присъствието на правителството, Фердинанд обявява независимостта на България, която е била подкрепена само от Австро-Унгария. По-кьсно Турция я признава, след като Русия се намесва да се компенсират претенциите на турската страна за изплащане на обезщетение на железниците и за турските имоти. За тази канара и голяма скала може да прочетете в «Изгревът», том III, стр. 136-138, том V, стр. 422-423.
На тая
канара
и скала за пръв път се срещат Учителят и цар Борис - но Учителят не разговаря с него и стои на 10-15 метра от Него. 298.
Иван Стаменов - роден през 1893 г., впоследствие пълномощен министър в Москва през 1940-1941 г. - по време на най-важните събития на Балканите и в СССР. 299. НОВОЮ В ЖИВОТА: Лекция от Учителя, държана на 9 октомври 1929 г., София - Изгрев. - В: Естествен ред на нещата: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, г. IX (1929-1930), том I.
към текста >>
86.
28. ЦЪФТЯТ ВЕЧЕ! (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
И вие, до които огнените лъчи на Новото са се докоснали, които се събудили за новия живот, ще намерите тази
канара
вътре в себе си и на нея ще изградите и ще цъфтите.
И вие ще се разцъфтите! И вас слънцето на Правдата ще ви огрее. Лъчите на Любовта ще стоплят вашите сърца, белите листчета на Истината ще се разтворят и ще ви накичат с дивните венци, които Животът дава на ония, които доброволно взимат своя кръст и тръгват по Пътя на Новото. И в този Път човешките закони, които се сменят всеки ден, не могат да служат за фар и ръководител. Големите сгради не се вдигат върху пясък - за тях канари трябват.
И вие, до които огнените лъчи на Новото са се докоснали, които се събудили за новия живот, ще намерите тази
канара
вътре в себе си и на нея ще изградите и ще цъфтите.
И много плод ще дадете. И този плод ще бъде за всички и радост за вас!
към текста >>
87.
XV. Величка Няголова Примери из моя живот
,
,
ТОМ 21
Времето вървеше - вече повече от половин час седя на тази
канара
и не смея да скоча.
Но все не можех да се реша. Предпочитах да се плъзна по урвата, но не и да сляза. Това беше по-лесно за мене. Но долу бе сигурна смърт. Мъжът ми взе да ми крещи.
Времето вървеше - вече повече от половин час седя на тази
канара
и не смея да скоча.
И колкото повече седя, толкова повече се завърташе главата ми. Само с хеликоптер можеха да ме спасят. Но къде? По въжето до нас прескочиха двама души - също като кози - (раз-прас) и профучаха. Не им се дори обадихме.
към текста >>
88.
XVI. Величка Няголова Сънища
,
,
ТОМ 21
Не зная с кои хора живеехме в тази къща, но тя беше солидна, на
канара
.
Беше толкова красиво! Нямаше дървета, но треви, цветя. Имаше и цветето „царска свещ”, което расте по Рила. Надолу, към изток, падаше една голяма пропаст. Извиваше се някъде една пътечка, отстрани - за слизане.
Не зная с кои хора живеехме в тази къща, но тя беше солидна, на
канара
.
И дали не е свързан този ми сън с моята голяма „твърдост” по отношение работата за Учителя! И за тези братски материали, пазени във Франция и които не ги върна фамилията Гобо на България, а ги предадоха на французойка. Всички други мои познати - и французи, и българи, се продадоха и заявиха, че ще останат във Франция, и няма да ги дадат на Братството в България. 9. Сън, сънуван на 11.10.1994 г. Към сутринта, сънувах, че разговарях с Учителя по Астрология, имаше и други хора, не помня кои.
към текста >>
89.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2
,
ТОМ 21
Край него
канара
го пази от бурните пориви на бурята, над него звездица трепти вечер, а сутрин лъчите на слънцето го милват!
И тяхното ехо се носи още в далечината и служи като вярна мярка, да приближи истинските приятели и да отдалечи ония, които са биле приятели само защото са получавали. А приятелят е приятел при всички условия. Като жив мъртвец минавам между тия, които ме заобикалят - в света съм, но никога не ми е било тъй ясно, че вече не съм от света! Пропаст отделя другите, обикновените хора. Самотен бор на върха стърчи... Но и той не е сам.
Край него
канара
го пази от бурните пориви на бурята, над него звездица трепти вечер, а сутрин лъчите на слънцето го милват!
А хората - нека те го гледат отдалеч - и той, и те ще са доволни - те, защото е красива картината, той - защото те имат брадви и близостта им е вредна и опасна... А Бебо да работи - да бъде в света, но да не е от света! Прочети гл. 17 от Йоана няколко пъти, както я чета и аз - всеки ден и вечер. Много сърдечни поздрави на Бебо от Бати му. 38. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 5 август 1928 г. Л.
към текста >>
Покланям се пред вечната
канара
от която съм отсечен.
Велики Господи на всяка сила и крепост, застани за делото Си, приклони сърдцата на всички, които си избрал да се назоват начатък на Твоята Слава и величие. Благи Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не отклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме Закона Ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите потоци. Единният Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всички векове на светлината, един в зарящата виделина на нашия живот, благоволи да разшириш нашата душа, да възрастиш нашето сърце, да просветиш нашия ум, да можем да Те славим сега и всякога. Амин! 2. Молитва на Триединния Бог I, Господи, да дойде Твоят благ Дух върху моя дух, да изпълни сърцето ми и душата ми с Твоето присъствие, да утвърди нозете ми във всяка правда.
Покланям се пред вечната
канара
от която съм отсечен.
Благословено Твоето име, Господи! Укрепи ме, за да Ти служа с веселие. II. Господи, Боже мой, да дойде Твоят Дух и да просвети ума ми, да освети сърцето ми и да изпълни душата ми с всяка радост и веселие. Умий нозете ми, измий сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си Ти, Господи Боже мой!
към текста >>
90.
Б. Четиридесет години в пустинята с Мойсей и с израилтяните
,
,
ТОМ 22
Мерива бе мястото, където израилтяните възроптяха срещу Господа, срещу Мойсея и искаха вода да пият и Господ нареди на Мойсея да удари с жезъла си
канарата
, за да излезе вода да пият.
Б. Четиридесет години в пустинята с Мойсей и с израилтяните 1. Ангел Господен изведе Израиловите синове от Египетското робство „И Господ предхождаше пред тях, дене в стълб облачен, за да ги управи в пътя, а нощем в стълб огнен да им свети, та да вървят дене и ноще."(Изход, 13:21) 2. И отвори Господ Небето и оттам започна да слиза хляба небесен и с манна се хранеха 40 години Израиловите синове, докато дойдат в обетованата земя. (Изход 16:31,35) 3.
Мерива бе мястото, където израилтяните възроптяха срещу Господа, срещу Мойсея и искаха вода да пият и Господ нареди на Мойсея да удари с жезъла си
канарата
, за да излезе вода да пият.
(Изход 17:5-6) 4. „И рече Господ Мойсею и Аарону: Понеже не ми повярвахте да ме осветите пред Израилевите синове, затова вие няма да въведете това събрание в земята, която им давам. Тая е водата на Мерива, защото Израилевите синове се припираха с Господа и той се освети всред тях." (Числа 20:12-13) 5. „Защото не ми се покорихте между Израилевите синове при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не осветихте мене всред Израилевите синове. Затова отсреща ще видиш земята, но там няма да влезеш в земята, която аз давам на Израилевите синове." (Второзаконие32:51-52) 6.
към текста >>
91.
I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
При все това, святостта на Исуса и Неговото учение останаха като
канара
в умовете на Неговите ученици и всички последователи, които се нарекоха по- после християни.
Еврейският народ, на когото бе пророкувано от по-рано, чакаше дълго време да се роди «Месия» от Давидовия род, за спасение на човечеството; обаче Той се роди, но в бедното семейство на дърводелеца Йосиф, името на когото кръстиха «Исус». Самите евреи обаче не Го познаха и не Го признаха. А когато почна да им дава знамения, те Го помислиха за такъв, който си играе със силите на Сатаната. Затова учените Го гонеха, клеветиха, докле Го разпнаха. Всички тогавашни знамения и Неговото възкресение те не повярваха и още чакат, че ще се роди «Месия» пак между техния народ, макар че изпитват неверието си с тяхната разпръснатост като пилци по целия свят.
При все това, святостта на Исуса и Неговото учение останаха като
канара
в умовете на Неговите ученици и всички последователи, които се нарекоха по- после християни.
Понеже вярата тогава бе слаба у народите, почна се гонение, мъчение, убиване, горене, хвърляне на хищни зверове на всички Христови последователи за удоволствие на неверующите. Обаче не само не се изкорениха тия смели борци, но голяма част от народите станаха християни и прегърнаха Евангелието. При все това Христовото учение, в основата на което е Божествената любов, изопачи се от самите християни, а вярата за Божеството на Христа съвсем отслабна. Ето защо г-н Дънов се явява тъкмо навреме, да разясни думите на Христа, да засили вярата ни в Него и да приложим Христовата любов в живота ни, която главно липсва у всички ни. Затова той дава методи, разяснения и иска: 1.
към текста >>
92.
Б. ПИСМА ОТ ПРИЯТЕЛИ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Учителят стъпил на една
канара
и ние - на канари около Него.
Тръгнахме в събота следобед, отидохме на бивака, поспахме малко и през нощта в 1 часа потеглихме за Черния връх. Чудесно беше. Наистина, поизмръзнахме малко, защото имаше силен вятър, после спеше ни се, но това беше докато изгря слънцето. Ах, пък какъв изгрев имахме! Чуден, ненагледен.
Учителят стъпил на една
канара
и ние - на канари около Него.
Но той как мило беше застанал и вятърът му развява сребристите коси! Равнината беше покрита с гъста бяла мъгла, а хоризонтът - чист, син и слънцето великолепно изгрява. Никога няма да забравя тоя момент. И ние пеем - «Изгрява Слънцето, праща светлина» и «Бог е Любов». След това закусихме и имаше две беседи.
към текста >>
93.
16. «КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГИ, ВНИМАВАЙ! »
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
След обяд дълго плаках зад една
канара
край езерото и намислих да отида при Учителя.
И още едно петно за Братството. Ще пишат и вестниците... Тази мисъл ме спираше. Беше на осмия ден. Като слизахме от върха след беседа, Учителят, минавайки край мен, някак си по-особено ме погледна. Не ми каза нищо.
След обяд дълго плаках зад една
канара
край езерото и намислих да отида при Учителя.
Той разговаряше с една сестра, а един брат чакаше реда си по- настрана. Скрита, застанах да чакам и аз. Сълзите ми се ронеха безспирно. Езерните води блестяха в позлата. Пастърви подскачаха над водата и със силен плясък се гмуркаха отново във весела игра.
към текста >>
94.
6.6. Манола Юрдан Икономова (18.01.1868, Свищов-30.08.1929, София)
,
,
ТОМ 24
Тя често казваше: "Христос е за мене
канарата
на моя живот.
Като майка тя си поставила за цел да заведе своите деца при Спасителя. За да постигне тази цел поддържала редовно огъня на домашния молитвен олтар, представила пред тях достоен пример и от най-ранната им възраст определила за редовно всяка неделя подир обяд специален час, в който им прочитала подбрани книги, които способствували да им вдъхнат любов към Бога и преданост към Христовото дело. В заключение на този къс очерк и за поука на всички, които ще го прочетат, ще кажа и следните четири неща за покойната Манола Икономова: 1. Нейният девиз беше: "Този кратък живот скоро ще премине. Само каквото е сторено за Христа ще остане." 2.
Тя често казваше: "Христос е за мене
канарата
на моя живот.
Един момент без него си значело да изгубя почвата под нозете си." 3. Тя всеки ден от живота си се трудеше съзнателно да стори поне по едно нещо за Христа, и 4. Тя бе жена на вяра и на дело. За Манола Икономова са напълно приложими думите: "Блажени мъртвите, които умират от нине в Господа: ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им да ходят подир тях". (Откр. 14:13). М. Н. Попов
към текста >>
95.
II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на Изгревът
,
,
ТОМ 24
А особено годината -1915 г Четвъртият куплет гласи така: "И в дни на изпитанье Ти бъди ми
канара
; Тъй за Тебе ще живея И за тебе ще умра." Учителят Дънов не е харесал израза "Тъй за Тебе ще живея и за тебе ще умра".
Това лично ми го каза през 1969 г. в гр. Нова Загора Методи Шивачев. И аз го публикувах в "Изгревът". Другите музиканти не знаеха това.
А особено годината -1915 г Четвъртият куплет гласи така: "И в дни на изпитанье Ти бъди ми
канара
; Тъй за Тебе ще живея И за тебе ще умра." Учителят Дънов не е харесал израза "Тъй за Тебе ще живея и за тебе ще умра".
И тогава приятелите го променят така: "Тъй за Тебе ще живея И след тебе ще вървя". А други решават да сложат други думи: "Тъй за Тебе ще живея И след Тебе ще пея" Според Учителя тези опити също не са сполучливи и той казва "Ако един ученик не може да умре за Учителя си, това означава, че учителят не е учител или ученикът не е ученик". След това негово изказване, всички продължили да пеят, първоначалния текст "И за тебе ще умра". Най-добро решение според Учителят е да се сложат следните думи: "Тъй за тебе ще живея И ще живеем за Христа". Интересно е, че на всички се харесва първоначалния текст.
към текста >>
96.
3. Почувствах се излишна на земята
,
,
ТОМ 24
А животът, който протича като нежна, минорна мелодия в ранното детство излиза по-силен, по-устойчив от бурята, която идва и отминава; той е по-жилав от яките клони на дъба, по-устойчив от планинската
канара
.
Някога темата е минорна, тъжна, която ти навява есенен залез. Мелодията, едва уловима сред бурния вятър, който брули листата и свири сред оголелите върхари, те натъжава и ти си мислиш: "Ще излезе ли нещо от тази мелодия? Няма ли скоро да заглъхне? Не ще ли заглуши есенната буря? " Питаш се, защото вятърът е силен.
А животът, който протича като нежна, минорна мелодия в ранното детство излиза по-силен, по-устойчив от бурята, която идва и отминава; той е по-жилав от яките клони на дъба, по-устойчив от планинската
канара
.
Той се скрива като планински ручей в камъните и ти мислиш, че завинаги е изчезнал, но, ето го! Плиска се и се смее в полето, минал през тъмните затвори - победил всичко! Той се плиска и се смее на препятствията по пътя си - планинския ручей. Така животът в нежното, слабо телце на едно бледо дете, което слезе като някакво недоразумение на земята, мина пътя на планинския ручей. Спомням си как баща ми обхвана един ден лицето ми с големите си длани, повдигна го и се вгледа в него с въпроса: "От теб човек ще излезе ли?
към текста >>
97.
228. Последната пасха в дома Темелков
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Той е в дома на Темелко - твърд темел, здрава
канара
, която е поставил в основите на храма си.
228. Последната пасха в дома Темелков Сгушеният бял дом в подножието на стръмен планински рид е приютил Небесния Пратеник, преживяващ тежката съдба на непокорен твърд народ. Но Той вижда във всичко светлата страна, великото невидимо благо и е дошъл сред коравия, упорит български народ, защото му трябват най-твърдите камъни, върху които да построи Новия Храм на Новото Човечество.
Той е в дома на Темелко - твърд темел, здрава
канара
, която е поставил в основите на храма си.
"Този, същият Темелко, казва Учителят, е онзи брат в Йерусалим, който приюти Христа и учениците Му, последните дни на Спасителя на земята." В дома му Христос яде последната пасха и произнесе последната молитва за единението на човечеството и за сливането му със Своя Създател - Баща, през бъдещата епоха, когато ще се реализира Царството Божие на земята..(Забележка. Виж "Изгревът" т. II, с. 312 - 313) При същия този предан брат сега отседна Учителя през последните дни на пребиваването си на земята, където изля последното си благословение и си замина завинаги от земните ни очи. Девет месеца Учителят остана в малкото селце, които месеци бяха бременния период на новото мистично раждане, което се извърши там.
към текста >>
98.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
"... И така стоящ неподвижно седнал върху
канарата
и в съзерцание, видял дружинният видение пред себе си, видимо и от някои войници от дружината, а даже и от турски войници, които впоследствие като пленници потвърдиха.
Как би могъл да понесе позора на едно отстъпление, поражение и то да доведе може би до изненада на нашите войски западно от дружината! В такъв случай би било за предпочитане и той да падне, да даде живота си, заедно със своите подчинени щастливци, които биха изгубили живота си в тая неравна борба с противника за общото благо на Родината ни. Седнал на един висок камък в положението, "като орел на скала кацнал", дружинният се бе съсредоточил в себе си, отвреме навреме се обръща към верните си бойци с думите: "Имайте жива вяра в Бога, успехът ще бъде наш, ако и малко на брой, но сме силни! "... Отправил цялото свое естество към несъкрушимите сили на върховната правда, отправил ум, сърце, воля към тях за съдействие, той, дружинния чакаше тая невидима помощ, тя идваше, но чакаше и своето време за проявление... Часът е 3 1/2 след пладне. Така вдълбочен и съсредоточен в себе си шепнеше той "нещо" - погледа му бе отправен към висините, това се виждаше от околните му войници и подчинени и като че говореше в своя вътрешен мир: "Господи Исусе Христе, Великий Учителю на Живота и Спасител на страдующите, Родоначалник на всички небесни светли сили и войнство, ще оставиш ли кръста да бъде поразен от полумесеца?
"... И така стоящ неподвижно седнал върху
канарата
и в съзерцание, видял дружинният видение пред себе си, видимо и от някои войници от дружината, а даже и от турски войници, които впоследствие като пленници потвърдиха.
Видението е било следното: "На далечина около 150 крачки пред бойната линия и под ъгъл 45 градуса нагоре, се очертава светъл огнен кръг, в средата на който се явява образа на Архангел Гавраил, държащ в дясната си ръка крехко цвете, стрък, емблема на блага вест... След малко, вдясно от него се явява св. Великомъченик Мина, държащ в дясната си ръка кръст и току веднага, между двамата и над тях се явява Св. Николай Чудотворец, държащ в двете си ръце златна корона и бавно я слага върху кръста... Дружинният изговаря силно: ПОБЕДАТА Е НАША! В тоя момент тая картина се изгуби и на същото място се явява веднага нов огнен диск и всред него се вижда образа на Господа Исуса Христа сияещ с бяла светлина, но това бе само за момент, защото образът се изгуби или по-скоро, като че се пръсна по всички посочи и от местонахождението му се спусна бяла гъста мъгла, между нашата и турската позиции във форма на веяло [ветрило], с център там, гдето бе кръга на диска, и в тоя миг войниците ни стрелци почнаха да викат гласно: "Г-н капитан, турците бягат! "... Тия гласове се зачуваха вече от много места и наистина, турците пред нас, срещу центъра ставаха от местата си и по единично отиваха назад или бежешком, или по-спокойно.
към текста >>
99.
II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,
,
ТОМ 25
Д: От тати съм чувал, че са намерили пари, злато - три кг, което са заровили при голямата
канара
на Бивака горе и когато там.
Д: Вярно, Елизер, да. И аз му казах: "Учителя те излекува веднъж, но втори път няма да те излекува и ти ще умреш със страшна смърт, със страшна смърт." И наистина той умря от инфекция, кръвна инфекция. В: Рак на черен дроб и т.н. Сега друг въпрос, аз съм слушал от възрастните приятели, че след заминаването на Учителя са намерили пари и понеже не са могли да ги обменят, са ги изгорили. Какво знаеш по тези въпроси, ама ти слушал ли си, чувал ли си това нещо от възрастните приятели!
Д: От тати съм чувал, че са намерили пари, злато - три кг, което са заровили при голямата
канара
на Бивака горе и когато там.
грешката, аз на моя баща туй му казах, единствената грешка на Братския съвет е, че включихте Антов в Братския съвет. Антов [виж "Изгревът", т. Ill, с. 214-216; т. IV, с.
към текста >>
100.
2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
От
канарата
я подемат мощни гласове, хълмове и долини я подемат и разнасят навред.
Около врата му ослепително бяло шалче от лен. Как ярко свети скъпоценния камък! Може би, за пръв път от своето раждане из недрата на земните глъбини е накичило достойна гръд. В плетени бели терлици почиват нежните му изморени нозе. Те приличат на два бели гълъба; тъй бели и чисти, като че ли ще полетят... Чуват се песни.
От
канарата
я подемат мощни гласове, хълмове и долини я подемат и разнасят навред.
Като че ли и самото небе ни приглася, грабва ги и ги разлива чак дори до Бога. Прелестен ден. Слънцето си играе по разнобагрените листа на дърветата. Лежим на припек по треви и скали, като морно стадо край своя пастир. Като че ли няма Време и Пространство.
към текста >>
НАГОРЕ
