Търсене в текстове за 'История'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 165 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия.
към текста >>

Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история.
Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата.
към текста >>

Историята, авторитета, ето едно робство.
Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

д-р Манжо от музея по естествена история в Ница.
Тогава решиха да търсят живота у живите организми. Най-лесно се правят опити с насекоми. И ето във Франция учени естественици и ентомолози се заловиха да търсят седалището на живота. Били направени много типични опити от К. Фламарион и проф. д-р Манжо от музея по естествена история в Ница. На много скакалци били извадени всичките вътрешности, като запазили само кожата, главата, крилете и крачката и при все това скакалците дълго живели, продължавайки да правят своите скокове. – Животът е в главата! – извикал тогава един от препараторите – какви здрави глави! Тогава на други скакалци били отрязани главите. „Изглеждаше, пише Фламарион, че жертвите на тази важна операция не забелязваха това и продължаваха да скачат.
към текста >>

3. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си.
И дейността на ония, които познават като най-върховно нещо силата, се състои именно в това. Те всякога множат. Множат числото на хората, множат числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва. Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон.
към текста >>

Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение.
Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата. Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло.
към текста >>

4. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи.
Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме. Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета. Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек. Идват на свой ред историците. Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо.
към текста >>

5. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки.
Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат. Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква. А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане. Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки. В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето. Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят за него, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето. И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад. Кого интересува днес изгрева или залеза? Аз си спомням за един английски журналист, който беше направил едно допитване до читателите на едно голямо списание, колко от тях са видели изгрева на слънцето.
към текста >>

6. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека.
Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси. Те доказаха, че съзнанието на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък. Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец. Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп. За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде.
към текста >>

И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове.
С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало. И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове. А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца. И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек. Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка. Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си.
към текста >>

7. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.
И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение.
към текста >>

8. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Що е историята, която имаме?
Идващият ден Има нещо, което не може да се унищожи в света. То е настъпващото ново. Новото всякога изместя старото. Неговият настъпващ, победен ход не може да се сломи с никоя сила в света, защото то е неуязвимо, то се ражда изново из всяка капка кръв на жертвата, из всеки стон на измъчения... Новото го желае нещо по-горно от нас. Желае го природата, желае го самия живот, затова всичко каквото човеците предприемат срещу него, ще бъде като фон, на който ярко и по-релефно ще изпъкне неговата величествена фигура. Що е историята, която имаме? Не е ли само преповтарящи се форми на един и същ процес? Не са ли усилията на загасващото старо, искащо да запре настъпващата нова ера, които пишат страниците на кървавите борби? Кой нарушава сутринния покой на затихналата природа, освен нощните птици, които протестират срещу неумолимия лик на издигащото се слънце. А работниците бубулечици бива ли да се боят от този шум? Нима слънцето не ще свети през целия ден!
към текста >>

9. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа.
„Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот. Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей. Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др. Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране. Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа. (печатането почва от 5 книжка). И тъй, от описаното по-горе отрицателно психологическо състояние на брат от сдружението, може да се излезе, като се приложи правилно следният метод, посочен ни от окултната наука: Да се трансформира съзнателно едно лошо разположение към близкия си в добро. Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот. Пита се ученика от бр. сдружения има ли такива?
към текста >>

Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли.
А на какво би заприличало бр. сдружение, ако всеки от братята не постъпеше като ученик и не приложеше методи за трансформиране на това състояние? И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги убеди, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които почват да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане. Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества. И... толкова скъпото вече дете на нашите комунари пред нас е вече труд. Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли. Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр. сдружения е поставен духовен елемент, такава опасност е почти изключена. Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато импулси за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва?
към текста >>

10. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника.
Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване. Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън. Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа. Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост. От насекомите е известна голямата музикалност на паяка. Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника. Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално. Подобна история се е случило и с детето-артист Berthom, когато е било в затвора. Там е имало за единствен слушател – един паяк. Gretrsa разказва за друг паяк, който по жичката на паяжината си слизал върху пианото му всякога, когато той почвал да свири. В 1886 г.
към текста >>

Подобна история се е случило и с детето-артист Berthom, когато е било в затвора.
Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа. Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост. От насекомите е известна голямата музикалност на паяка. Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника. Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално. Подобна история се е случило и с детето-артист Berthom, когато е било в затвора. Там е имало за единствен слушател – един паяк. Gretrsa разказва за друг паяк, който по жичката на паяжината си слизал върху пианото му всякога, когато той почвал да свири. В 1886 г. в Брюксел в салона на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт. Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото.
към текста >>

Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера.
в Брюксел в салона на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт. Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото. Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода. Този факт се е повтарял и на други концерти . Даже гущерите се оказват силно музикални. Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера. В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му. Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката.
към текста >>

11. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина.
Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир. да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата.
към текста >>

Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край.
Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир. да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлече мантията на пророк и да предскаже бъдните събития.
към текста >>

12. ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот?
Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето? Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот? А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук? Само веднъж ли стъпва моя крак по нейната мъхеста постилка? За първи път ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен във вълшебния напев от звънчетата на моите овчици, гледам в необятната шир разстланите поля и златните изкласили ниви? За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион? За първи път ли живея на земята?
към текста >>

13. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Има чудни случаи на отговор на молитвата в историята.
Някои от втория вид места: В Ев. от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на молитвата; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората. На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с молитва и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев. Мат., 6, 7. Има и много други места. Има чудни случаи на отговор на молитвата в историята. Много такива случаи има изложени и в Библията – Неемия, гл. І и II; Деян, На Апостолите гл. 9. ст. 40; гл. 10; гл.
към текста >>

14. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка.
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници".
към текста >>

Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно.
Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава.
към текста >>

15. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те са известни в историята като велики учители, основатели на религии, адепти, апостоли и др.
Окултното ученичество е тясно свързано с окултните традиции на миналото, прекъснати по историческа необходимост от материалистическата вълна на нашето време и които традиции тепърва ще има да се възобновяват. На тоя въпрос тук ние няма да се спираме, но ще припомним само някои общи положения. Според окултния мироглед, вселената е съставена от цяла йерархия същества, стоящи по съвършенство под и над човека. Световният процес е едно непрекъснато усъвършенствуване, при което днешното човечество се намира под пряката зависимост (признавана или не, то е друг въпрос) на съществата, които стоят над него. Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно пътя на тяхното развитие. Те са известни в историята като велики учители, основатели на религии, адепти, апостоли и др. По отношение на тия напреднали същества, всички хора на земята и учени и прости, съзнателно или несъзнателно са ученици. Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено. Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството. И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока.
към текста >>

16. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години.
Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата. Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек. Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата. Днес най-учените, най-издигнатите човеци, ония които вървят в авангарда на смелата научна мисъл, прозират вече единство между постиженията на съвременното модерно естествознание и онова, което са казали някога посветените в тайната наука. Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години. Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота.
към текста >>

17. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата.
Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата.
към текста >>

18. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Стара и позната история нали?
Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност. И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич. Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива. Светът нахлува в детската душа и най-после изцяло го завладява. Така човек започва да чувствува, да мисли, да действува както другите. Стара и позната история нали? Животът му тръгва по ония атавистични пътища, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко. И повечето хора остават там: те получават своето духовно наследство от деди и бащи и то им стига, за да преживеят. Те никога не се спират да изпитат ония ценности, с които се търгува днес по пазарите на живота – да видят все истински ли са или има измежду тях и фалшиви. Мнозина може би, като прочетат тия редове, ще кажат: „е, познати работи, кой ги не знае! " Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди.
към текста >>

19. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Само когато знаем тези закони, тогаз ще знаем окултната страна на историята.
Ще дам един пример: Какво стана с Испания, след като въдвори инквизицията и избиваше с хиляди еретици и сектанти? – Тя оттогаз почна да запада. Има дълбоки духовни закони, на които е подчинено развитието на народите и обществата! Тяхното познание е необходимо, за да ходим в светлина. Окултизмът е необходим за изучаване на по-дълбоките закони за повдигането и израждането на расите. Само когато знаем тези закони, тогаз ще знаем окултната страна на историята. Това важи както за обществения, така и за индивидуалния живот. Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси. ВЪЗПИТАНИЕ „Нужно е изучаване методите на природата, за да изработим правилни методи на възпитание". „В какво седи съвременното възпитание. Това е дресировка, а не възпитание.
към текста >>

20. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Би имало, от друга страна, два големи добре разграничени периода в историята на една слънчева система, на една космична клетка.
Тези спирални завивки се концентрират малко по малко в звездни купове (кълбовидните купове), които отговарят на планетите в една слънчева система. Голямото превъзходство на тази нова, дуалистична космология, се вижда във въвеждането на времето в обяснението на вселените. Една слънчева система, такава като нашата напр. представлява един по-напреднал стадий, отколкото една спирална мъглявина. Но с време завивките на тази последната се накъсват на отделни кълбовидни купове, гравитиращи около ядката. Би имало, от друга страна, два големи добре разграничени периода в историята на една слънчева система, на една космична клетка. На тези последователни състояния, Бело дава имената: Декартовско и Нютоновско. Наистина, първият период, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен. Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория период царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите. Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия.
към текста >>

21. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история.
Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо.
към текста >>

22. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност.
Така е работил, работи и действува духът, който произвежда и ражда нещо добро. „Според семето и плодът”, казва народната мъдра поговорка. Животът е устроен според онази разумност, откъдето се дирижират съдбините на човечеството. И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек. Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън. Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност. Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности. Жалкото е едно, че днес повечето учени хора вървят по чужди пътища, вярват в преходни форми, които хората са създали в света и на които животът е кратковременен. Светът, в който живеем, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото способностите и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа. Следователно дотолкова, доколкото човек е в разрез със своето правилно развитие, толкова са и противоречията които той среща. От наблюдение – явно е, че противоречия за разумните няма.
към текста >>

23. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Симон" от VII век, и множество пергаменти и коптски ръкописи, съдържащи ценни данни за историята на средните векове.
Домашната муха може да държи без опора една кибритена клечка между крачката си, което за човека съответства на една греда 8.50 м. дълга. Бълхата скача 200 пъти по-високо от височината на собственото си тяло; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра. Нови разкопки в Египет. От Кайро съобщават за нови и важни археологически находки в Асуан и Луксор. Г-н Юго Монерт е открил в Асуан една черква, част от манастира „Св. Симон" от VII век, и множество пергаменти и коптски ръкописи, съдържащи ценни данни за историята на средните векове. Възпитателният метод „Монтесори”. Лили Рубичек, директор на видното училище „Монтесори" дава в едно виенско списание основните начала на това училище и възпитанието в него. Гениалната възпитателка Мария Монтесори си поставя за цел да събуди у детето самодейност и самостоятелност. Тя изхожда от мисълта, че заобикалящата детето среда трябва да отговаря на духовния интерес на детето и тогава самото то ще може да постигне съответния за възрастта максимум на дееспособност. Отношението на детето към заобикалящата го среда е това на един човек, който би живял в един свет с великани, тo не може да преодолее неговите предмети и затова се явява безпомощно и несръчно.
към текста >>

24. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Официалната история никога не е оспорвала силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени всестранно и обективно.
КНИЖНИНА Професор Йор. Иванов – „Богомилски книги и легенди”. Под влиянието на новите идейни и духовни движения, някои от които в разни варианти са съществували и в миналото – в последно време у нас се констатира едно ново засилване на интереса към Богомилството. Официалната история никога не е оспорвала силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени всестранно и обективно. Причините за това са понятни. Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във вероизповедание, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина. Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто. Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици.
към текста >>

Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството.
Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици. Трябва да признаем, че и у тях понякога се срещат произволни и прибързани заключения, нищо че мотивите които ги движат са по-безкористни. Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за него и че то тепърва подлежи на едно ново и всeстранно проучване. Като ценен принос в тая насока считаме неотдавна излязлата книга „Богомилски книги и легенди" от професора в нашия университет Йордан Иванов. Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството. Книгата е съставена от увод, в който се прави кратко изложение на учението и мястото на богомилството в другите верски системи – в две части. Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”. Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно.
към текста >>

Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството.
Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие” (стр. 47). Редовно се получават в редакцията следните списания и вестници: 1. Luce е Ombra – италианско списание за духовни науки. 2. Le Fraterniste – френско списание за спиритизъм и духовни науки. 3.
към текста >>

25. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история.
Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли. Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство. Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе. Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники.
към текста >>

Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това.
Сетне - се завтекъл към най-стария от бедуините и го завел при своето творение, като всички деца, които са направили нещо, което им харесва. Ала старецът със спокойното си лице едвам хвърлил поглед върху рисунката и тутакси малко побледнял. Той бързо се привел над този смътен чертеж и открил в един голям равнобедрен триъгълник планът, по който са строени постройките във вътрешността на пирамидата: крипта, горниците на царя и царицата, ходовете, кладенците, с една реч, всичко. А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание. Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество!
към текста >>

26. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма.
Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят. Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота. Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма. Какъв е характерът на материализма? Материализмът – това е една абстрактна философия, това е философска спекулация. Някои бъркат материализма с естествознанието, и мислят, че естествознанието е крепостта на материализма. Но материализмът е нещо повече от фактите, той е прибавка към фактите, той е философска спекулация върху фактите. През 1600 г.
към текста >>

Значи, окултизмът говори за историята на слънчевата система и преди нейното сегашно образуване.
Би било наивно да се търси някаква по-дълбока прилика между жизнените процеси, макар и у едноклетъчните и тези изкуствени явления. Никой сериозно не може да сравни жизнените процеси напр., с процесите, които стават, като смесим калиев карбонат, дървено масло и глицерин. Какво е становището на окултизма спрямо Кант-Лапласовата теория? Окултизмът от най-древно време притежава знания за произхода и развитието на слънчевите системи, и то въз основа на едно по-дълбоко изследване. Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно идеите за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните последователни превъплъщения. Значи, окултизмът говори за историята на слънчевата система и преди нейното сегашно образуване. Но не само това. Окултното изследване е от едно по-дълбоко гледище. Кант-Лапласовата теория, тъй както е изложена днес, разглежда само повърхнината на явленията, само външната, материалната страна на въпроса. А този въпрос си има много по-дълбока страна[1]. А какво е становището на окултизма спрямо еволюционната теория?
към текста >>

27. АКВАРЕЛ - Ире Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите.
От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване. „Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период". Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея. (Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че слънцето и земята, които са и двете наелектрилизирани, трябва да се влияят взаимно.
към текста >>

28. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън.
ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба. Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало. Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода.
към текста >>

29. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

С Атлантида, казва Орлов се повтаря същата история,.
Орлов, къде ли тоя знаменит учен е искал да срещне това, което е изчезнало преди 10,000 години? Други учени в стремежа си да открият тайната на Атлантис като търсили дълго, открили най-сетне Атлантида в най-разнообразни места и чудновати местоположения. Руден, например, открил че Атлантида, това не е нищо друго, освен Скандинавския полуостров. Французинът Латрейл я туря на мястото на днешна Персия. Де Бер твърди, че Атлантида, това е Содом и Гомор, а Бали я открил в Монголия. С Атлантида, казва Орлов се повтаря същата история,. както с библейския рай, който са поставяли и в Сахара, и в Испания, па даже и на Северния полюс. ____________________________________________________________ *) Известната на стария свят Северна част на Африка. **) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал. IV Освен писаното, което намираме за Атлантис, археологическите находки представляват още по-голям интерес. Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан.
към текста >>

30. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието.
Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия. Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици". Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес. Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието. (Из в-к „Ле Матен" № 15203 от 3 Ноември т.г.) ЕДИН АСТРОНОМ предложил следния оригинален начин за нагледно показване отношението на планетните маси към тази на земята. „Представете си, казва той, че за земята ви искат 10 лева. Тогава цената на другите планети и слънцето ще бъдат следните: Луната 0.12 лв., Меркурий 0. 62 лв., Марс 1 лв., Венера 7.50 лв., Земята 10 лв., Уран 140 лв., Нептун 160 лв., Сатурн 920 лв., Юпитер З,100 лв., Слънцето 3,270,000 лева. Този начин наистина дава доста нагледна картина за отношенията между масите на изброените небесни светила.
към текста >>

31. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян.
Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот. Мимоходом тук ще направим едно психологическо разграничение.
към текста >>

В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята.
Човек може да бъде религиозен без да бъде християнин. Хора, изповядващи други религии, имат често по-дълбоки и по-искрени религиозни преживявания. Човек може да бъде християнин без да бъде черковник. Повечето от големите мислители, моралисти и философи от край време до ден днешен са били християни, без да са се числили към някоя от черквите. Най-сетне, човек може да признава необходимостта от външна организация на християнството, без непременно да бъде православен, католик или протестант. В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята. Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството. Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм.
към текста >>

- Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството.
Човек може да бъде християнин без да бъде черковник. Повечето от големите мислители, моралисти и философи от край време до ден днешен са били християни, без да са се числили към някоя от черквите. Най-сетне, човек може да признава необходимостта от външна организация на християнството, без непременно да бъде православен, католик или протестант. В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята. Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството. Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания.
към текста >>

32. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой.
За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой. Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски. Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят".
към текста >>

33. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам.
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия.
към текста >>

34. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса? Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура. – Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане.
към текста >>

А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците.
В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса? Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура. – Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край. Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др.
към текста >>

Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени.
Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край. Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др. Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията.
към текста >>

Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес.
Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата. Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес. Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях.
към текста >>

Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост.
Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях. И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си. Това противоречие стана особено ясно, когато възникна идеята за общия упадък на запада. Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост. Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше.
към текста >>

35. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове".
Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон". Били изпълнени и евритмични игри в Гьотеанум. Имало и изложба на предметите, изработени от учениците. КНИЖНИНА Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги: 1) Педагогическа практика, кн.
към текста >>

36. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство.
Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин.
към текста >>

37. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията.
А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение. Какво показват всички тези примери за пряко приспособление? При тях е изключено действието на естествения подбор, защото при тях организмът реагира при условия, които не е срещал постоянно в своя минал индивидуален и видов живот, та да има възможност да се приспособи под действието на естествения подбор. А щом подборното, т.е. механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма. Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията. Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това.
към текста >>

То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма.
В книгата си „Учебник по физиологична и патологична химия" (второ издание в 1889 година), той изтъква, че жизнените явления не могат да се сведат към физико-химичните, т.е. механичните закони, защото в основата на тези явления стои психичното. И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало. Друг, който допринесе много в това направление, е мюнхенският професор по зоология Август Паули. Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година). То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма. Пълно е с множество факти из живота на растенията и животните, които говорят за вътрешния фактор на еволюцията. Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище. В началото на книгата има специална глава за изкуствената целесъобразност, напр. приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и животинското царства. Съдържа и специална глава: „Растителна психология", Друг виден работник в това поле е мюнхенският ботаник Раул Франсе.
към текста >>

За да се разработи неоламаркистичната идея, Франсе основа „Списание за изграждане на еволюционната теория" Виден неоламаркист е и Адолф Вагнер, известен със съчинението си „История на ламаркизма" (1908 год.).
Адолф Вагнер с право го нарича основател на растителната психология. Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два тома). То има особена глава „Душевната енергия на растението". Друго негово съчинение е „Сегашното състояние на Дарвиновите въпроси" (1907 год,), в което разглежда всички най-нови факти (от няколко десетилетия насам), които говорят за по-дълбоките фактори на еволюцията. Целта му е да покаже как всички нови фактори в биологията не само, че не противоречат на неоламаркистичната идея, но напротив, все по-ясно и по-ясно я потвърждават. За да се разработи неоламаркистичната идея, Франсе основа „Списание за изграждане на еволюционната теория" Виден неоламаркист е и Адолф Вагнер, известен със съчинението си „История на ламаркизма" (1908 год.). Във връзка с историята той привежда многобройни факти, които говорят за приемане разумното начало в организма. Той разглежда и всички възможни възражения, които могат да се направят на едно психично разбиране на еволюционния процес и се стреми да им отговори чрез фактически материал. В палеонтологията ламарковият принцип е въведен от американския палеонтолог Коп. Той, въз основа на палеонтологични данни дохожда до по-дълбоко разбиране на еволюционните фактори. В това ново направление в биологията работят още Бородин, Хаман, италианските физиолози Делпино Виньоли Лучиани и др.
към текста >>

Във връзка с историята той привежда многобройни факти, които говорят за приемане разумното начало в организма.
Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два тома). То има особена глава „Душевната енергия на растението". Друго негово съчинение е „Сегашното състояние на Дарвиновите въпроси" (1907 год,), в което разглежда всички най-нови факти (от няколко десетилетия насам), които говорят за по-дълбоките фактори на еволюцията. Целта му е да покаже как всички нови фактори в биологията не само, че не противоречат на неоламаркистичната идея, но напротив, все по-ясно и по-ясно я потвърждават. За да се разработи неоламаркистичната идея, Франсе основа „Списание за изграждане на еволюционната теория" Виден неоламаркист е и Адолф Вагнер, известен със съчинението си „История на ламаркизма" (1908 год.). Във връзка с историята той привежда многобройни факти, които говорят за приемане разумното начало в организма. Той разглежда и всички възможни възражения, които могат да се направят на едно психично разбиране на еволюционния процес и се стреми да им отговори чрез фактически материал. В палеонтологията ламарковият принцип е въведен от американския палеонтолог Коп. Той, въз основа на палеонтологични данни дохожда до по-дълбоко разбиране на еволюционните фактори. В това ново направление в биологията работят още Бородин, Хаман, италианските физиолози Делпино Виньоли Лучиани и др. И всички те са привърженици на вътрешния фактор не въз основа на философски спекулации, но въз основа на фактите на съвременното естествознание.
към текста >>

38. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.
към текста >>

39. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др.
ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др. - В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция. Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др. - Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад. Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока.
към текста >>

Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения).
- Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад. Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло. Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения). - Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение. В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н. Ние също говорим за източно и западно изкуство, всяко от които имало свои характерни особености. Говорим за Християнски запад и езически изток. - Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала.
към текста >>

В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях.
У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и източните - особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса. Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2).
към текста >>

Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура.
Под една или друга форма то е проникнало във всички области на живота и навсякъде е оставило своя отпечатък. (Засягайки тук християнството, трябва да направим една забележка. Ние сами чувствуваме всичката сложност и деликатност на въпросите и доколкото смятаме, че имаме усет към истината - практикуваме ги с голяма толерантност). Как се е появило и проявило външно християнството от начало до ден днешен, малко много всички знаете. Като започнем от проповедта на неговия основател по брега на Генисаретското езеро пред „нищите духом", минете през катакомбите, гоненията, съборите, кръстоносните походи, религиозните войни, инквизицията, реформацията и свършите в наше време са рязко разграничените - католицизъм, православие и протестантството. Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството. Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи. Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ. Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури. Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго.
към текста >>

Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената.
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената. Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат.
към текста >>

Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената.
На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената. Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад. Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука.
към текста >>

40. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си оспорвали тялото му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят.
И в живота на Кабир се е повторила онази вечна борба на живото слово с мъртвата буква. На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край. Той минал според вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици. Там, макар и заточен, той продължил своя живот на апостол и поет на Любовта, за което, както той сам пее в една от своите песни, е бил предопределен от Началото на Времената. За края на живота му е останала една дивна легенда. Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си оспорвали тялото му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят. Но както спорели, Кабир се явил сред тях и им рекъл: „Подигнете савана и вижте какво има под него". Когато сторили както им казал, те в почуда видели наместо тялото, купчина цветя. Половината от тях била заровена от мохамеданите в Магхар, а другата била пренесена от индусите в Бенарес и изгорена. Легенда за неговия живот и за неговите поеми, в които текат соковете на Единното Слънце, но които като цветя изникват на две почви, облечени в свещените одежди на две велики вери.
към текста >>

41. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те ще останат завинаги отличителните типове в човешката история.
Върху същия закон, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво са те. Но ще ми кажете: ,.Какво общо има между тия двама, които са живели преди две хиляди години? " В света живеят два вида хора – митари и фарисеи. От тях са произлезли много други, но те си остават основните. Тия два характера се преплитат и изпъкват в живота на всички. Те ще останат завинаги отличителните типове в човешката история. Художеството на Христа се състои именно в това, че Той с малко думи е съумял да ги изрази и предаде нагледно. Външният образ на фарисея наглед е приличен. Той е човек благовиден, снажен, строен, висок ръст: 175-180 сантиметра – no-rope от обикновения. Ръце и пръсти въздълги, палец – дълъг, симетричен – признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност. Показалец равен с безименния – показва че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва до крайните ù предели.
към текста >>

И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден.
Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал. Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетел за и против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро. За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени.
към текста >>

42. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката.
в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред. Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето.
към текста >>

43. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр.
Вторият том е изучаването ù по съдържание, а третият том е изучаване на разумните сили, които лежат зад мира на формите. Онзи, който изучава мира на формите и с това се ограничава, той изучава само подвързията на книгата. Този начин на разглеждане отваря широки хоризонти за всички науки. Той насочва изследването в нови плодотворни пътища. Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл. Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр. Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области. Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица! Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата!
към текста >>

44. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат.
Силата на отделния пръст е ограничена, но когато държим действува като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства. Така, добрите качества у човека, хармонично подчинени на разума и волята, могат да свършат велики дела! Като затворим държим си, нека помислим за благата и силите, които пръстите съдържат и да знаем, че тези сили ги има в всеки един от нас и че нашата задача е да ги разкрием и да ги развиваме. Никаква външна сила не може да свърши такава работа заради нас, каквато можем само ние самите. Много други работи има писани по ръката, тя е една много мъдра книга! По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат. Тая книга е винаги с нас. Бог, със своята Мъдрост и Любов, е написал там тия работи, за да бъдат винаги пред нас, да ги изучаваме и използуваме. Така ще събудим ценни качества, които дремят в нашето съзнание. И те, разумно управлявани, както ръката управлява пръстите, могат да свършат чудеса, тъй както правят пръстите, когато с единодушно движение управляват ралото или машината, движат перото на поета или лъка на цигуларя. „Без да обичаш човечеството, ти не можеш да растеш" Учителя
към текста >>

45. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Морето знае предвечната история на душата.
Бели странници пътуваха с мене. Къде са те сега? Да не сте вие, мои братя, поели дълъг друм. Препасани ли сте с меч, гори ли душата ви в блян за чудната, предвечната страна, където зад белите знамена на сиянията кротко ни чака Той, потънал в размисъл! Морето, пак широкото море с нестихващите бури ме доведе в човешката арена. Морето знае предвечната история на душата. Попитайте морето, когато стоите самотни край брега! Душата ми е отломък от вечният плам. Жилава тетива на лък изпъваше огнения знак, когато се родих, Той ми сочи пътя. По него са минали мнозина. Душата ми е огнена птица, живяла в северното царство, облечена в дрехата на северна земя.
към текста >>

46. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И така са отминавали в историята.
Г. Драганов НАЧАЛО НА НОВОТО Днес, всички очакват рухването на европейската култура и зараждането на една нова такава. И посочват се признаците за падането на първата: завоевателният дух, който е обхванал всички европейци и ужасното насилие, с което си служат в всички свои действия. Тия са белезите, които предсказват края на европейския изход. Истина е, някога и Рим, и Александър Македонски, и Анибал, и Наполеон, и много други са се движили от същия дух и се стремили да поробят много земя и много народи, но са падали под ударите на тоя убийствен дух. И така са отминавали в историята. Те също и Европа, движеща се от своя завоевателен дух, иска да обгърне всичко, да бъде подчинено под нейната сила и влияние. И тъкмо тук е завоят на Европейската култура. Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения. Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и идеи, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа.
към текста >>

47. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването.
Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши.
към текста >>

48. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В това е цялата история на човека: все по-прозрачна и по-прозрачна става завесата, все по-ясно и по-ясно сияе зад нея светлината.
В това е истинската природа на човека - признайте я, проявявайте я! Няма защо да се стремите да бъдете чисти - вие сте вече чисти; няма защо да се стремите км съвършенство - вие сте вече съвършени във вашата същност. Светът, това е само завеса, зад която. се крие Действителността. Всека добра мисъл, всяко добро дело, разширява отверстието на тази завеса, и чистотата, безкрайността, Бог, скрити зад завесата, откриват себе си. В това е цялата история на човека: все по-прозрачна и по-прозрачна става завесата, все по-ясно и по-ясно сияе зад нея светлината. Ние не можем да Го познаем, всички наши опити в това направление са безплодни. Ако бе възможно да Го познаем, Той не би бил това, което е - вечен, безкраен, защото знанието е ограничено. Знанието е противопоставяне на обекта и субекта, а Той е и вечният субект, вечен свидетел на света, ваше собствено Аз. Затова, знанието е. като по-ниска степен, падение.
към текста >>

49. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също.
Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише. Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник. Някога великият сърцеведец Исус (наистина още една ненаучна традиция да се споменува името Му в статия с претенции за научност!) казваше: „Който има уши да слуша, нека слуша". Не вярвам да се намери читател, който да помисли, че някой е оставил ушите си в къщи, но Исус е искал да каже, че говори само на тия, които имат органи и знаят да ги употребяват не механически, а разумно.
към текста >>

50. Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие магично махване. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното ù преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва „научно", а не на древния език на „суеверията" и „мистичните блянове". Нали сте чували вече за раждането на „Научната Астрология"?
към текста >>

51. Съдържание на 6-7 бр. Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Der Neilige Graal", мировата история в светлината на легендата за „Светата Чаша" (Светия Граал), от Д-р Валтер Щайн.
В отдела Астрология се разглежда планетното движение в свръзка с последната общоевропейска война, както и с войните през седемдесетте години на миналия век. В отдела Земеделско стопанство се разглежда зависимостта на растежа на растенията от планетното движение. Тук се разглежда и въпросът за предсказването на времето. В отдела Медицина се разглежда влиянието на планетите върху металическите лечебни потенции. Авторът изхожда от прости, всекиму достъпни опити и изчисления и постепенно води читателя към най-висшите проблеми на окултната наука. „Der Neilige Graal", мировата история в светлината на легендата за „Светата Чаша" (Светия Граал), от Д-р Валтер Щайн. Много от легендите и митовете съдържат дълбоки окултни истини. Една такава е легендата за „Светата Чаша". В нея, в красива и дълбоко символична форма, е изложено слизането на човешката душа в материята, омотаването ù в нея, след което дохожда възкресението, т.е. пробуждане на душата. „Natura", списание за разширение на медицината чрез окултното човекопознание.
към текста >>

52. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо.
Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините. Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо. Хорив, Тавор са места, отдето със свръхестествено усилие се издига молитвата на Учителите на Посвещението. Планинският въздух е по-чист; горският аромат развива гърдите. Обширните хоризонти изострят погледа. Прескачането на стръмните пропасти усилва мускулите; непредвидените катастрофи от снежните преспи подчиняват нервите на контрола на бързодействуващата воля. Самотата и тишината разширяват душата и я правят жадна да почувствува лъха от мистичните върхове.
към текста >>

53. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес.
Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му. Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители. Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят! Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес. С тези три книги на Даже се запълва една голяма нужда на духовно-историческата и научна криза на нашето време. С тях се отива много напред за подновяване на целия фундамент на живота и на духовните устои на човека. Цялото това дело е една нова, отваряща неизмеримо голяма дълбочина метафизика на развитието на човека. Urwueltq Sage und Menschheit, това е първата книга на Даже - Първичният свет, Преданието (Мита) и Човечеството или това е една природно-историческа метафизическа студия. 4 издание, 379 стр.
към текста >>

Естествена история: Типов кръг и биологичен характер на времето.
Urwueltq Sage und Menschheit, това е първата книга на Даже - Първичният свет, Преданието (Мита) и Човечеството или това е една природно-историческа метафизическа студия. 4 издание, 379 стр. 1927 г. подвър. с платно 11,5 марки. СЪДЪРЖАНИЕ: Увод: Теория и наука - Действителна стойност на мита. Естествена история: Типов кръг и биологичен характер на времето. - Геологичната възраст на човешкия род. - Телесни особености на митологичния предисторически човек. - Първичният човек и предпотопните (митични) животни. - Легендата за Атлантида. - Геологично обяснение на Ноевия потоп.
към текста >>

СЪДРЖАНИЕ: Увод: Символ, алегория, мисловна картина - символичното в науката - Природна история и мир.
Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието. 209 стр. 1928, подв. 8,50 мк. служи за доизграждане и задълбочаване на преди изнесените схващания. СЪДРЖАНИЕ: Увод: Символ, алегория, мисловна картина - символичното в науката - Природна история и мир. - Учение за развитието - Органическата целесъобразност - Идеята за първичното зараждане - Идеята за усъвършенствуването и дървото на развитието - Индивидът като символ - Ентелехията на вида - Типът и първичната форма - Формата и родството - Смъртта и появата на типовете. Природата и учението за човека: Природата и изкуството - Мирт за животното - Човекът като първична форма - Смъртта като символ на учението за човека. - Демонологията на развитието на формата - Демонологията на човешката природа - Природният закон и животът на човека - Астрологическият символ - Първичното изкуство и първичната наука. В първата работа, авторът започна своето природно изследване на мита и как се отразява този последния в природното изследване. Но трябваше да се покаже още, как са били свързани митичното с хода на самото предание в тъмното предисторично минало.
към текста >>

54. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

той е бивал майка на всички отбелязани велики прояви в историята на човечеството.
ОКУЛТИЗМЪТ КАТО НАЙ-ВАЖЕН ФАКТОР В ЖИВОТА НА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Биологически днес считат, че животът не е нищо друго освен резултат на редица биохимични и енергетични процеси, извършващи се неизвестно защо и създаващи като резултат на ентропия всички органически и неорганически форми в света. От това гледище всичко в живота се ръководи от механически закони, не почиващи на нищо, и целият живот е напътен към никому неизвестен бряг.Този бряг се нарича усъвършенствуване, а ходът към него - развитие, еволюция. Според новото учение дълбоко в основата на механичното се крие едно духовно естество, което направлява, което осмисля н-щата в своето развитие. Днешната наука, по-право науката през 19 век е достигнала до там, да вижда в проявите на природата и живота само механически закономерности. Окултизмът като е градил неизвестно и тихо своите неведоми пътеки на дълбоко познание на света и живота от най-стара древност до днес. той е бивал майка на всички отбелязани велики прояви в историята на човечеството. Окултизмът всякога се е явявал спасителния бряг, по който се намират вечните извори на жива вода. както за личността, така и за човечеството във всичките негови прояви. Родна земя на всички религии са били великите окултни школи в историята, които са показвали известни пътеки на възход за даденото време.Чистите религии не са нищо друго, освен отломъци от онази дълбока окултна мъдрост, създадена през вековете. Искрени учени днес признават една много велика истина, че при залязването на човешките култури от лицето на земята, са се появявали силни духовни и окултни течения, а също и началото на всяка нова култура и епоха се ознаменувало с тяхното силно развитие. Лъжливо у нас са се обучавали и обучават и днес хората още от малки, че богомилството, това голямо окултно движение, което докара възраждането на Европа, е станало причина да пропадне България под турското иго.
към текста >>

Родна земя на всички религии са били великите окултни школи в историята, които са показвали известни пътеки на възход за даденото време.Чистите религии не са нищо друго, освен отломъци от онази дълбока окултна мъдрост, създадена през вековете.
Днешната наука, по-право науката през 19 век е достигнала до там, да вижда в проявите на природата и живота само механически закономерности. Окултизмът като е градил неизвестно и тихо своите неведоми пътеки на дълбоко познание на света и живота от най-стара древност до днес. той е бивал майка на всички отбелязани велики прояви в историята на човечеството. Окултизмът всякога се е явявал спасителния бряг, по който се намират вечните извори на жива вода. както за личността, така и за човечеството във всичките негови прояви. Родна земя на всички религии са били великите окултни школи в историята, които са показвали известни пътеки на възход за даденото време.Чистите религии не са нищо друго, освен отломъци от онази дълбока окултна мъдрост, създадена през вековете. Искрени учени днес признават една много велика истина, че при залязването на човешките култури от лицето на земята, са се появявали силни духовни и окултни течения, а също и началото на всяка нова култура и епоха се ознаменувало с тяхното силно развитие. Лъжливо у нас са се обучавали и обучават и днес хората още от малки, че богомилството, това голямо окултно движение, което докара възраждането на Европа, е станало причина да пропадне България под турското иго. Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа. Богомилството, което не е било нищо друго, освен една силно разраснала се окултна школа (това се вижда добре от идеите, които то е разнасяло) се е явило като спасително звено някога на разкапваща се България. Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека.
към текста >>

Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството.
То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е. Коен * * * Какво благородство и милосърдие се поражда, когато се вживееш в положението на някоя душа. Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог. Умен е този, който намира смисъл в противоречията, що му идат чрез неговите ближни. Такъв човек не може да мрази.
към текста >>

55. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Има една книга, дето е записана историята на мъртвите, върнали се към живота.
Фигурата ù стана по-пълна, с по-живи краски. Пренесен от радост, мъжът се хвърли пред нозете на Теофан, но последният го дигна, както бих направил с едно дете. – Не, не, – каза му той. – Трябва да благодарите на Небето. И като направи стъпка назад, прибави: – Спомнете си, какво сте обещали. Има една книга, дето е записана историята на мъртвите, върнали се към живота. Пра вете туй, което тая книга учи. Хайде, до виждане. И цел сияещ от нежно добродушие, той прегърна жената, майката и мъжа и излезе с мене. Мислех, че сънувам. Обаче познах улицата, по която вървяхме: тук е стоборът, по-нататък има празно место; там надолу е хлебарницата, вляво е кръчма, дето викат нощни посетители в долния етаж.
към текста >>

56. МИР ВАМ - А. Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Днешната философия на изкуството е изучила историята на изкуството, но може ли да намери връзката?
Знае се, че всяка култура си има своя архитектура. И тая архитектура не е случайна, но в строго съотношение с онези духовни и други сили, които работят в културата. Не е случайно, дето в Египет имаме пирамиден стил, в Гърция - йонически или дорийски, в Европа - готически, бароко, рококо и пр.. Всички тези стилове са във връзка с посоката на човешкото развитие, с онези сили, които развиват човешката душа през дадена епоха. И сега, като се намираме пред зората на една нова култура, виждаме, как се заражда и новата архитектура. Основната идея на новата култура ще даде характера на новата архитектура. Днешната философия на изкуството е изучила историята на изкуството, но може ли да намери връзката? Защо именно в Египет трябваше да се яви пирамидният стил, в Гърция йоническият, дорийският и пр., в западна Европа - готическият? Защо последният трябваше да бъде наследен от други стилове? За да може да се отговори на този въпрос, трябва да се знае точно психичната страна на формите. И тогаз ще се види вътрешната връзка между архитектурата на дадена епоха и общия характер и задачите на епохата. Окултната наука хвърля светлина върху този въпрос, като изучава вътрешната страна на формите на линиите, на тоновете, на цветовете и пр.
към текста >>

57. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От историята на това изследване се добива впечатлението, че въпросът за естеството на туморния процес днес е неразрешим и че трябва да очакваме за целта значителен напредък на общото познание.
Присъствували 400 души най-знаменити специалисти. Джеймс Евин от Ню Йорк държал реферат върху причините на болестта. Той е казал между другото: „Средните векове много спекулираха с тая болест. Днес тя се изследва вече със средствата на модерната биология, биофизика и биохимия. Обаче това е без окончателни резултати. От историята на това изследване се добива впечатлението, че въпросът за естеството на туморния процес днес е неразрешим и че трябва да очакваме за целта значителен напредък на общото познание. Изглежда, че това желателно познание лежи в онази област на разбиране, която е извън човешката душа." Ясно е от тези думи, че обикновената медицина стои тук пред границите на познанието. По-нататк референтът казал; „Проблемът за естеството на рака вероятно е идентичен с тая за самия растеж, за което ние имаме също само описателни данни". Ясно се вижда тук, колко е необходимо познанието на онази човешка организация, която предизвиква растежа, именно етерното тяло. Необходимо е прекрачването границите на днешното познание, за да може да се лекува болестта рак. Евин се отказал по-нататък в реферата си от разглеждане на въпроса за причините на рака и преминал към действието на раздразнящите вещества като катран, сажди, парафин и пр.. Г-жа Ради Ердман (Берлин) намери изменение в тъканното дишане на туморите.
към текста >>

58. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу.
към текста >>

59. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури.
Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота.
към текста >>

Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат.
И факт е, че имаме вече един искрен копнеж към един нов христианизъм. Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние. Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите. Това, което духовенството не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения. Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха. Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто. Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили светлина. И в наши дни ние, може би, излизаме вече от едно повторение на злото и отиваме към едно повторение на доброто. Може би няма да се отвори небето тъй, както ни го рисува наивното разбиране на библията, може би ще се родят нови апостоли, пророци, псалмопевци, които да разчистят път на Оня, който е вечно жив и слиза отново, за да дотвори несвършеното си дело.
към текста >>

Историята се повтаря - казва старата мъдрост.
Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние. Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите. Това, което духовенството не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения. Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха. Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто. Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили светлина. И в наши дни ние, може би, излизаме вече от едно повторение на злото и отиваме към едно повторение на доброто. Може би няма да се отвори небето тъй, както ни го рисува наивното разбиране на библията, може би ще се родят нови апостоли, пророци, псалмопевци, които да разчистят път на Оня, който е вечно жив и слиза отново, за да дотвори несвършеното си дело. Пред вечната Божия светлина и мъдрост ние всички сме само големи деца и със смирението на ученици трябва да очакваме техния нов изгрев.
към текста >>

60. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За да се разбере ролята и естеството на радиациите, изпущани от организмите, трябва да се върнем назад и да си припомним историята на откритието на електромагнитните вълни.
В тъй интересния свят на насекомите не забелязваме ли множество видове, които притежават малки антени (пипала), които им позволяват да се направляват по права линия към най-далечни места? Природата нищо не прави без причина. Тези антени съществуват, за да възприемат вълните. Явна е аналогията между антените на насекомите и антените на радио-електрическите станции." Въз основа на множество аналогични опити и наблюдения Лаковски е формулирал следните принципи: 1) Всяко същество изпуща радиации. 2) Повечето от организмите - с малки изключения - са способни да възприемат и изпращат вълни. За да се разбере ролята и естеството на радиациите, изпущани от организмите, трябва да се върнем назад и да си припомним историята на откритието на електромагнитните вълни. Съществуването им се констатира, когато се откри апарат за възприемането им. Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и любители е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние. Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радиоактивност, космични вълни - само са дигнали леко булото на тайната, която крие от сетивата ни гама от много видове вълни... Кой знае, дали не сме заобиколени с множество други радиации неизвестни нам, понеже не притежаваме апарати за възприемането им. Ако приемем, че птиците изпущат и възприемат радиации непознати нам, изразите „инстинкт" и „специално чувство" се обясняват направо и добиват по-точно значение. Тогаз чувството за ориентиране на птиците и изобщо на животните се обяснява веднага.
към текста >>

61. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Историята ни потвърждава това.
Между поканените да дадат своето мнение е и Учителя на Бялото Братство в България. Е. Релжис писа няколко пъти, като подчерта, че особено цени неговото мнение, което ще бъде напечатано дословно. Ето и самото мнение на Учителя: „Понеже любовта е основа на божествения свят, а цялото човечество представлява органи за божественото проявление на земята, следователно органите му нямат право да воюват помежду си. Всеки народ, който воюва против други, се изключва: от организма. Всички народи, които са воювали, са загивали поради своята алчност, понеже не са спазвали основния божествен закон. Историята ни потвърждава това. Войната се дължи на животинско състояние. Войната е един анахронизъм, едно анормално състояние. Войната е едно самоизмъчване; то е, както когато болният или лудият измъчват себе си. Законът на Божията Любов е нещо много повече от един интернационал на мира. На този закон почива новият живот".
към текста >>

62. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

история идва до заключение, че човечество е един организъм, че индивидът и човечеството са трайна форма, а семейство, племе, народ - са временни; и главно, че войната не може да се оправдае от биол.
Той се отказа от участие във войната и само благодарение личните връзки с император Вилхелм, е можал да избегне смъртната присъда. Приятели негови го пренасят с аероплан в Белгия. Сега той е проф. в Южна Америка. Неговото съчинение „Биология на войната" е капитален на-учен труд, в който Николай с данни из ест. история идва до заключение, че човечество е един организъм, че индивидът и човечеството са трайна форма, а семейство, племе, народ - са временни; и главно, че войната не може да се оправдае от биол. гледище, че тя не е преживяване на най-способните, а тъкмо обратното. Е. Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ. движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала.
към текста >>

63. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи.
А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните. Тия борби имат своя ефект и във всички други колониални държави, където експлоатацията и подтисничеството след войната са се засилили. Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество. Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството. Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало.
към текста >>

64. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ Свидетели сме на много събития, съвременници сме на книги, излезли по един или друг повод да изяснят исторически дадена епоха или личност. Колкото и да е странно, в тия исторически книги много от фактите са тъй изопачени по своето нареждане или обяснение, че престават да имат каква да е истинност в себе си и стават изложение на една възможност при дадените условия, без да е това обаче една действителност. По този начин се реабилитираха „исторически" Боржиите, сега Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др.
към текста >>

65. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави).
Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен.
към текста >>

66. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии.
На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята.
към текста >>

Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация.
Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота.
към текста >>

67. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В последната книга той разглежда от окултно гледище хода на човешката история, а в първите две вече нахвърля контурите на онези принципи, които после образуват неговата теория за синархията.
След брака си с графиня Келлер той напуща службата си и се предава изключително на окултни изследвания и литературна дейност. Тогаз вече почват да следват едно след друго неговите важни съчинения. В 1882 излизат „Мисията на господарите" и „Сегашната мисия на работниците". В 1884 г. излиза „Мисията на евреите". В последната книга той разглежда от окултно гледище хода на човешката история, а в първите две вече нахвърля контурите на онези принципи, които после образуват неговата теория за синархията. В 1887 г. излиза „Мисията на Франция или истинската Франция", в която пак засяга въпроса за синархията. В 1890 г. публикува: „Жана Д'Арк". Но истинският му успех иде от съвсем друго место.
към текста >>

68. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие.
към текста >>

69. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души. Това число обаче е много по-ниско от действителното.
към текста >>

Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята.
На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души. Това число обаче е много по-ниско от действителното. То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада.
към текста >>

То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики.
Но ако приемем даже, че наистина има премного изработени, „излишни" стоки, откъде накъде следва да има изобщо безработни? Това е наистина „естествено" явление, но само при господстващата система на експлоатация на труда, основана върху частното притежаване на големите и модерни средства за производство. Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура. Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи. То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики. Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа. Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена. В това духовно пробуждане и израстване на човека е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност. Не само нови форми на по-справедливи социални отношения са нужни, а е нужен на първо място оня човек, който ще им даде истинския живот и съдържание. Тоя нов човек иде на земята.
към текста >>

70. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувстват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действало противоположно на онова, което сме приели да наричаме „инстинкт" – ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически. Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце.
към текста >>

71. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

[1] История на графологията В обширния кръг на научните знания, които имат за предмет човека, за сега видно място заема графологическият метод за изучаване на личността.
Д. М. Зуев-Инсаров ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ? [1] История на графологията В обширния кръг на научните знания, които имат за предмет човека, за сега видно място заема графологическият метод за изучаване на личността. Графологията, като наука, същества неотдавна; наистина, първите опити в това направление се отнасят към XVII век, но за създател на графологията се счита абат Мишон (род. 1806 год., ум. 1881 г.). По негова инициатива в края на миналото столетие се образувало графологическо дружество, явили се специални списания по графологията и пр. Той написал няколко съчинения по този предмет, създал школа и имал много последователи.
към текста >>

Историята се движи чрез непрестанната борба на човека с природата и като едно от оръдията на тази борба се явила писмеността у човека.
Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността. Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка. Ще се ограничим само с определението, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения. Чрез изследванията на физиолозите в учението за локализиране на мозъчните функции, потвърдени клинически, е установен специален център на писането, който се намира в задната част на втората челна извивка в лявото полушарие на главния мозък. Историята се движи чрез непрестанната борба на човека с природата и като едно от оръдията на тази борба се явила писмеността у човека. Обаче, преходът от първите изсечени на камък писмени рисунки до съвременното писмо – скоропис изисквал многогодишни наблюдения и опит. Повече или по-малко значително разпространение писмеността е получила едва в епохата на възраждането. В своята писменост човек е влагал не само впечатлението си от предметите и понятията, но в писмото, както и във всяко действие рефлекторно се отразявали и свойствата на психиката. Писмеността не трябва да се разглежда като съвършено самостоятелно явление, което дължи своя произход на произвола на изобретателя. Писмото се явява като едно от организационните средства на човешкия колектив и следователно, почеркът, като форма на индивидуално изображение, организационно оръжие на писмото, не може да не носи в себе си онова латентно качество, което се заключава в психическото развитие на човечеството изобщо и частно на отделния индивид.
към текста >>

72. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тук биха могли да се цитират ред примери от историята на разни народи, даже биха могли да се приведат факти от съвременния живот на европейските и други народи за потвърждение на закона.
Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото! Тогаз той ще прилича на орган, който се е изолирал от живота на целия организъм! Всяко нарушение на тези природни закони от народ, класа, каква да е друга организация или отделен индивид в края на краищата неминуемо ще докара своите последици. Тук биха могли да се цитират ред примери от историята на разни народи, даже биха могли да се приведат факти от съвременния живот на европейските и други народи за потвърждение на закона. Ако човек е буден, той е в непрекъснат контакт с живота на Цялото Будният човек всяка сутрин приема първия лъч на слънцето и следва това, което той му казва. Щастието е в служенето на първия лъч. Всеки ден човек трябва да бъде буден да схване първия лъч, който му говори отвътре. Всеки ден той ще преживява по един изгрев в душата си. Дето отиде човек, който е приел първия лъч, ще се познава присъствието му.
към текста >>

73. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи.
Групата ще се нарича „Синове на светлината". Това движение се разпространява в Италия и Франция, дето има много приятели, ученици и клонове. Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев? " В книгата се разглеждат идеите на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето. Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи. И носителите на тези идеи винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед. Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла страница в историята на човечеството. Ето какво говори за тях между другото (предаваме съкратено): „Едно от най-важните религиозно-нравствени общества, които се появиха в 10 век на Балканите и което трябва да се смята като творчество на славянската раса, това е богомилството. Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци. Характерна черта на богомилите са били между другото вегетарианството и милост към животните.
към текста >>

Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла страница в историята на човечеството.
Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев? " В книгата се разглеждат идеите на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето. Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи. И носителите на тези идеи винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед. Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла страница в историята на човечеството. Ето какво говори за тях между другото (предаваме съкратено): „Едно от най-важните религиозно-нравствени общества, които се появиха в 10 век на Балканите и което трябва да се смята като творчество на славянската раса, това е богомилството. Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци. Характерна черта на богомилите са били между другото вегетарианството и милост към животните. Те са се хранели със зеленчуци, зърнени храни и плодове, презирали са разкоша и богатството и са се отнасяли помежду си като братя. Когато се говори за славянски расов морал, на първо место трябва да турим богомилството.
към текста >>

74. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род.
Такава перспективна гледка представя напр. бележитата Дарвинова теория за произхода на човека. Ала мене ми се струва, че Пророкът е именно прав: ние, съвременните хора сме краката от желязо и глина на големия истукан, ние сме културата на механичната спойка, на железобетона. Погледнете лицата на съвременните хора – страници, по които е писала Живата природа и вие ще видите у хората подобия на този истукан, така разнородни, така дисхармонични. В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури. Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана.
към текста >>

75. ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината.
Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие. Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот.
към текста >>

76. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Пише за всеки брой на „Graphic" колоната „История на деня" Никой не би можал да издържи повече.
Болен, с разстроени нерви, съвсем зле материално, в 1872 год. го изпращат търговците на златоносните мини като пропагандатор в Англия, където обикаля градовете и селата по цялата страна, за да разгласява великолепието на Калифорния. Една година по-късно посещава Виенската изложба като кореспондент на „San Frаnciskо Bulletin" и се връща наново в Америка като свободен журналист и проповедник. Изпращат го на хилядогодишната изложба в Филаделфия и това е за него спасение. С цената на шест годишна тежка, мъчителна работа, като сътрудник на Нюйоркския „Graphic", той е полуспасен от материалните несгоди. Пише за всеки брой на „Graphic" колоната „История на деня" Никой не би можал да издържи повече. И ето, отдава се на магията, алхимията. Той иска да превърне материята в Дух и Духа в материя. Но не иска да научи това от тайни книги или чрез тайни знаци. Той иска да се вслуша в гласа на природата, да бъде научен от самия Дух, от Духа на Духовете. Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от течението на безкрайния живот.
към текста >>

Историята на тая къщичка той е предал великолепно в книжката : „Тhе Swamp Аngе1." Там в усамотение, в спокойствието на великата природа начена великият човек, върху когото се проектираше вече синката на смъртта, да пише делото на своя живот, делото на прославлението на живота и на Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял песента на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота.
Той иска да се вслуша в гласа на природата, да бъде научен от самия Дух, от Духа на Духовете. Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от течението на безкрайния живот. Но това е възможно само в самотата. Мълфорд знае това. И се отдръпва в една от самия него направена колиба, за да се предаде на Духа в пълна самота. Историята на тая къщичка той е предал великолепно в книжката : „Тhе Swamp Аngе1." Там в усамотение, в спокойствието на великата природа начена великият човек, върху когото се проектираше вече синката на смъртта, да пише делото на своя живот, делото на прославлението на живота и на Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял песента на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота. Там Мълфорд премина някое свое посвещение, Там в усамотението на New-Gercey, той прозря великите тайни на живота; там духовният космос му се откри и му предаде тайната на силата. Той имаше своя собствена философия и религия, които бидоха признати и споделяни от мнозина, когато той си замина (в 1891 год. 27 май). Той бе псалмопевец на вечните неща и умен съветник за временните. "Небето се ражда от деня на дребните неща", казва той.
към текста >>

77. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

МОЛИТВАТА От самото начало на историята у всички народи и религии намираме молитвата или каквато и да е форма на молитвата.
Прентис Мълфорд. МОЛИТВАТА От самото начало на историята у всички народи и религии намираме молитвата или каквато и да е форма на молитвата. Затова може да се мисли, че молитвата е едно побуждение, един инстинкт, един закон или един принцип на човешката природа. На въпроса кому се молим, искам да отговоря: В мисли ние всички можем да се обединим; безграничния всемир е изпълнен с безграничен Дух, Душа, Разум и Сила. Не виждаме ли в него мириади особености, всяка различна по сила и разум, откровения от могъщество и мъдрост, които надминават нашето разбиране. Ние можем да наречем тази сила „Бог", или „Безграничното", или както го наричат индийците „Великия Дух". Ние можем да му дадем всички имена и пак не ще можем да Го обхванем всецяло.
към текста >>

Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам.
Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния. „Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието. Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам. Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината. Затова молитвата е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм.
към текста >>

78. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви.
Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в Париж? Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!... Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t.
към текста >>

79. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Уводни думи Не е достатъчно само да изучим външната история на едно общество: политическа, икономическа и пр., но трябва с помощта на фактите да достигнем до вътрешния му живот, до дълбоките духовни сили, които работят в него.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Уводни думи Не е достатъчно само да изучим външната история на едно общество: политическа, икономическа и пр., но трябва с помощта на фактите да достигнем до вътрешния му живот, до дълбоките духовни сили, които работят в него. Ако погледнем от това гледище на славянството, можем да кажем, че то се характеризира с боготърсителство, с мистицизъм, но с особена окраска. Този мистицизъм у славянството не е нещо отвлечено, чуждо на живота, но характерното е именно в това, че той е в пряк контакт с живота и води към обединение, побратимяване, с други думи той води към приложението на любовта и жертвата в индивидуалния и колективния живот. Ако искаме да изучим духа, който работи у един народ, трябва да изучим, как се проявява този дух у по-чутките (чувствителни) души, които с интуиция долавят това, което работи в глъбините на народната душа. И наистина, ако изучим в това отношение най-големия клон от славянската раса, а именно руския народ, ще видим, че както в самия живот, така и в философията и литературата на този народ е изразена гореспоменатата тенденция. Нека най-напред видим някои интересни симптоми всред широките народни маси, които най-ясно характеризират духа, който работи сред славянството, толкоз повече, че тези прояви са спонтанни, самобитни.
към текста >>

Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история.
Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие". Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история. Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде някога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин". Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските народи от феодалното църковно учение и разтление. То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал". Аналогични са думите и на Иван Клинчаров.
към текста >>

(Следва) ---------------------------------------------------------------- [1] Виж: Христо Досев: „Богомили, история и учение".
Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде някога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин". Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските народи от феодалното църковно учение и разтление. То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал". Аналогични са думите и на Иван Клинчаров. (Следва) ---------------------------------------------------------------- [1] Виж: Христо Досев: „Богомили, история и учение". [2] Виж от него: „Богомилски книги и легенди", 1926, издава Бълг. академия на науките [3] Виж от него: „Революционери", 1924 год [4] Виж книгата му: „Българите в своята история".
към текста >>

академия на науките [3] Виж от него: „Революционери", 1924 год [4] Виж книгата му: „Българите в своята история".
Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските народи от феодалното църковно учение и разтление. То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал". Аналогични са думите и на Иван Клинчаров. (Следва) ---------------------------------------------------------------- [1] Виж: Христо Досев: „Богомили, история и учение". [2] Виж от него: „Богомилски книги и легенди", 1926, издава Бълг. академия на науките [3] Виж от него: „Революционери", 1924 год [4] Виж книгата му: „Българите в своята история".
към текста >>

80. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание.
Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото. Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана. Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия.
към текста >>

81. МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ели ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ Нашето време е един от най-интересните векове в историята на човечеството върху земята.
Ели ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ Нашето време е един от най-интересните векове в историята на човечеството върху земята. Двадесетия век е интересен не само защото всичко е в криза – стопанска, политическа, културна – духовна; той е интересен не само, защото сега стават наново велики преоценявания на всички ценности, понятия и разбирания. Този век, който изживяваме, е интересен най-вече с онова съзнателно отношение на човека към всички промени и преоценки т.е. с онова съзнателно претворяване на човешката душа. Кризи е имало всякога, човечеството всякога е поставяло всичко на нови и по-нови преоценки – така е вървяло развитието, но отношение към самата преоценка на нещата, такова каквото днес съществува, не е имало досега никога. Днес стават претворби – пресъздават се всички неща, приемат други стойности, пресъздава се и човешкото аз – онова постоянното, с което се определяха досега нещата.
към текста >>

То няма още физически образ, защото живее във висините на вечно претворяващият се Дух – то живее още в света на своята „звездна история", но то живее, то се развива и все по-вече и по-вече се очертава за физическия поглед на човека.
Днес изток е само символ на съвестта, на човешкото, на духовното, но не и на ново, защото Изтокът сам дири новото. Физическата революция на Европа – великата материална революция пренебрегна съвестта, човешкото и духа, затова в Европа виждаме прояви към Изтока. Новото в Европа, обаче, няма да дойде от изток. Новото витае над целият свят, то живее във всичко навсякъде. И от разлагащото се тяло на старото, наред с мутацията на материалното, възкръсва феникса на новото. То няма още физически образ, защото живее във висините на вечно претворяващият се Дух – то живее още в света на своята „звездна история", но то живее, то се развива и все по-вече и по-вече се очертава за физическия поглед на човека. Новото ще се роди навсякъде, като Дух на всеобщност. Изток и Запад си заимстват своите ценности, но новото ще се роди само и в Запада и Изтока. Духът, Духовното не искат доказване. – Това е вечното начало. Материалистичната наука в стремежа да го отхвърли идва до него.
към текста >>

82. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това.
Тези връзки са различни според темперамента на лицето и според степента на развитието на трансцеденталните му способности. Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен. Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози.
към текста >>

83. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода.
към текста >>

* За външната история на богомилството няма да се спираме много, понеже тя е позната от многобройните съчинения върху богомилството.
Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество. И Европа на драго сърце тръгнала под това ръководство. Ето как бляскаво почна славянството да действа върху общия вървеж на цивилизацията. И този блясък не е външен". * За външната история на богомилството няма да се спираме много, понеже тя е позната от многобройните съчинения върху богомилството. Знае се, че по-силно богомилско движение се забелязва във време на цар Петър (възкачил се на престола в 927 година). Богомилското движене в България траяло около 5 века. После се разпространило в Италия (Ломбардия и други области в северна Италия), в южна Франция, (дето богомилите се наричали албигойци), после – в Страсбург, Кьолн. На някои места то било известно под името „bulgarorum haeresis". Има големи недоразумения върху богомилството. Напр.
към текста >>

И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход.
едно недоразумение е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България. Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализмът на някои източни схващания. Обаче и това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството). Ако някой мисли да си състави понятие за богомилското учение по апокрифните книги, които били разпространени тогаз в България, много би се излъгал, понеже повечето от тях са преведени от гръцки и само някои от тях са съставени от богомили. А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини. И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков. Богомилството е израз на онзи дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното. Ето какво казва проф. Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община". Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството.
към текста >>

И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало.
И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St. flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (Париж, 1930. год.). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало. И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5]. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания на богомилството, ни го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали албигойството, са твърдели с голям авторитет, който говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска или католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Те са се лъгали". Тогаз, какво е било богомилството?
към текста >>

Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството?
От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали? Под „съвършен" в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата „посветен".
към текста >>

Не е имало случаи в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там благоденствие.
Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни. Така е винаги в едно общество, дето царува духът на взаимопомощта. Не е имало случаи в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там благоденствие. Те са били въздържатели, не употребявали спиртни пития. Били са и вегетарианци и това те го правели не от аскетизъм, а защото не искали да убиват животните. Съвършените са били 4,000 души. Те са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание.
към текста >>

Морис Магр разправя трогателната история на албигойката Есклармонда, и от тая история се вижда, какво голямо влияние упражнявал Никита: след като избили по-голяма част от албигойците, част от тях останала в най-южната френска област близо до Пиринейските планини.
Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Като посветен той е имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространение на богомилството в Италия, Франция и пр. Морис Магр казва, че българският мистик Никита, истински посветен и велик разпространител на богомилството в Франция, пропътувал много пъти южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души. Неговото присъствие навсякъде е правело дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отишъл в Сицилия. Морис Магр разправя трогателната история на албигойката Есклармонда, и от тая история се вижда, какво голямо влияние упражнявал Никита: след като избили по-голяма част от албигойците, част от тях останала в най-южната френска област близо до Пиринейските планини. Там се прочула албигойката Есклармонда. Още когато била 12-годишна, тя видяла българина Никита, който минал през онези места. Тя е нямала случай да го чуе. Той само хвърлил поглед на нея и като я съгледал, направил един малък знак с ръка. Дали той познал в мълчаливото дете тази, която ще го разбере и ще защищава Истината?
към текста >>

84. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов.
Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплъщенията или „хилгул". По тоя начин, всичките сили (светове) се намират в непрекъсната обмяна. Частите на вселената, в които тия сили действат съответстват на частите на самия човек. Човек има според Кабалата три части, 7 начала, дванадесет органа и 72 члена. Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов. Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине.
към текста >>

85. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Пресвета" ще ти рече, Име ти впише в скрижали и у история втъче.
Та си направи палати, Приказни царски дворци. Дни си нареждай благати С гости, свирачи, певци. Щедро на бедни раздавай: Дрехи, злато и храна. Домове, църкви дарявай – Би щеш прочута стана. Тебе народа ще Хвали! „Пресвета" ще ти рече, Име ти впише в скрижали и у история втъче. Няма да стъпваш с нозете Таз клета грешна земя. Тебе ще носят ръцете, Що си дарила сама. Мигом ще сбера аз сила И като млади телец, Който по гордата Рила Бяга от стършел жилец. Тъй ще затичам кат хала, Скокна ще преко дарът. Негде далече бих спряла, Гдето ми види гледът.
към текста >>

86. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но в края на краищата, колкото и да са достоверни тия критични изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите.
В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ както Исус, при второто си пришествие според Апокалипсиса, е „цар и свещеник", Господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали-юга и да разкрие цикъла на една нова Златна ера. Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки. Всъщност великите ясновидци и пророци на двете „откровения" са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни реалности. Но в края на краищата, колкото и да са достоверни тия критични изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите. Защото и едните и другите буквално не знаят, какво искат и търсят в тях. Свещените Писания не са исторически документи, ни животописи, ни летописи в съвременния смисъл на думата, па не са и буквално верни жития, пророчества и катехизиси. Те са символични писания на Посветени, езотерични книги, запечатани със седем печата, които, за да се разберат, изискват съответен ключ. Писал съм и друг път, повтарям и сега, в тия книги се пресичат две сфери: видимата сфера на исторически достоверни събития и невидимата сфера на една духовна действителност. В тях исторични събития, лица, места са отнесени чрез една езотерична транспозиция към известни общи типове, идеи и прообрази.
към текста >>

87. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И в нашите летописи е записано, какъв народ е живял там тогаз и каква е неговата история.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Когато гръцкият законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света. Вие напр. не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша. И в нашите летописи е записано, какъв народ е живял там тогаз и каква е неговата история. После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето. И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида. Последните изследвания потвърждават думите на жреца от Саис. И наистина, на запад от Африка и близо до нея има ред острови: Канарски, островите на Зеления нос, Мадейра и пр., които по геологически строеж, флора и фауна много повече приличат на Америка, отколкото на Африка, макар и да са близо до нея. Това загатва, че те са били едно време съединени с Америка чрез суша и са образували едно цяло с нея.
към текста >>

И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Когато гръцкият законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света. Вие напр. не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша. И в нашите летописи е записано, какъв народ е живял там тогаз и каква е неговата история. После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето. И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида. Последните изследвания потвърждават думите на жреца от Саис. И наистина, на запад от Африка и близо до нея има ред острови: Канарски, островите на Зеления нос, Мадейра и пр., които по геологически строеж, флора и фауна много повече приличат на Америка, отколкото на Африка, макар и да са близо до нея. Това загатва, че те са били едно време съединени с Америка чрез суша и са образували едно цяло с нея. После, езикът на туземците на тези острови прилича не на африканските езици, но на езиците на американските туземни червенокожи племена. От друга страна у тях съществува предание, че те са потомци на една велика раса, която е живяла на запад и е потънала под водите, а пък в мексиканските туземни племена съществува предание, че те са дошли от изток от една земя, която е загинала чрез потоп.
към текста >>

Ако проследим историята на човечеството и последователното основаване, цъфтеж и смяна на културите, ще видим навсякъде доказателства, следи, документи за тяхното съществуване, за тяхното благотворно влияние.
Тогаз са били построени първите пирамиди. По после то се премества във вътрешна Азия[5]. Това са великите гении на човечеството, цветът на човечеството! Днес в света по-слабите слугуват на по-силните. Обаче Божественият закон, съгласно който живеят те, гласи: Любовта крепи живота в цялата природа; по-горните, по-силните помагат на по-долните, по-слабите! Ако проследим историята на човечеството и последователното основаване, цъфтеж и смяна на културите, ще видим навсякъде доказателства, следи, документи за тяхното съществуване, за тяхното благотворно влияние. Притежавайки грамадни знания и знаейки посоката на развитието на човечеството, те винаги са се притичвали на помощ при основаване на нови култури и техният по-нататъшен живот, чрез изпращане клонове в разните части на света. В Индия те са оставили повече философска наука, а в Египет повече научни данни. След местенето на седалището си в Азия, те продължават да подкрепят Египет чрез свой клон. В зазоряването на всяка култура винаги ще видим тяхната разумна и всестранна помощ. Всемирното Бяло Братство изпраща три клона в разните култури.
към текста >>

И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр.
Третият клон най-първо работи в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това в България и туря основата на Богомилското движение; по-после богомилството пренася тая вълна, своите идеи на запад и създава движението на розенкройцерите, илюминатите, мартинистите и пр. Клоновете на Бялото Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели. Разбира се, Всемирното Бяло Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието ù, според способността ù да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство. Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр. да влязат в пряка връзка с тези движения; понякога е било достатъчно те да бъдат по-готови, по-чутки души, за да възприемат известни нови идеи, които са се носели из въздуха така да се каже, благодарение дейността на тези мистични братства. Тези три клона идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят тези три клона, са Посветени.
към текста >>

В историята има примери, които показват, как действува този закон.
Законите на природата са неизменни! Всеки, който ги наруши, понася последствията! Това, което те направиха с богомилите, даде своите последствия: попадане под 500-годишното турско робство. Опълчването против една божествена вълна, против хората, които искат да внесат новото, изобщо всяко насилие, всяка неправда води след себе си своите последствия. Този закон важи както за индивидуалния, така и за колективния живот. В историята има примери, които показват, как действува този закон. Испанците с хиляди пращаха на кладата евреи, маври и така наречените „еретици" и в края на краищата се изродиха и станаха второстепенна държава. Също така старият режим в Русия упражни големи неправди, пращаше безброй идеалисти в Сибир или на бесилката и след това трябваше да рухне чрез страшна катастрофа. Евреите разпнаха Христа и след това Ерусалим беше разрушен до основи от римляните, а те разпръснати навсякъде по лицето на земята. Богомилското движение, макар и временно да беше прекратено в България след падането под турското робство, то беше пренесено на запад и от там оказа голямо влияние за онзи подем, който се извърши в Европа след 14. век. И ако погледнем историята на Европа от 14-ти век насам, ще видим, че богомилският дух прониква в много области на европейския живот.
към текста >>

И ако погледнем историята на Европа от 14-ти век насам, ще видим, че богомилският дух прониква в много области на европейския живот.
В историята има примери, които показват, как действува този закон. Испанците с хиляди пращаха на кладата евреи, маври и така наречените „еретици" и в края на краищата се изродиха и станаха второстепенна държава. Също така старият режим в Русия упражни големи неправди, пращаше безброй идеалисти в Сибир или на бесилката и след това трябваше да рухне чрез страшна катастрофа. Евреите разпнаха Христа и след това Ерусалим беше разрушен до основи от римляните, а те разпръснати навсякъде по лицето на земята. Богомилското движение, макар и временно да беше прекратено в България след падането под турското робство, то беше пренесено на запад и от там оказа голямо влияние за онзи подем, който се извърши в Европа след 14. век. И ако погледнем историята на Европа от 14-ти век насам, ще видим, че богомилският дух прониква в много области на европейския живот. Неговото влияние е в две направления: 1) под влияние на богомилството се създават в западна Европа ред мистични окултни братства, които работят за подготвяне на новото съзнание и новата култура; 2) богомилската вълна внася новия дух и в много външни движения, напр. хуманизма, реформацията, в обществото на чешките братя и пр. Цяла Европа след 14-ти век беше пълна с мистични движения, мистични братства, които бяха излезли от албигойците (богомилите). Това вече го приемат и новите изследователи[11]. Розенкройцерите на запад като продължение на богомилството работеха в същия дух: подготвяне на съзнанието на човечеството за реализиране на божественото учение.
към текста >>

88. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж.
На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична". Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба. И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание. Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение. Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои.
към текста >>

Вековете на историята изчезват пред нея – старият Египет, Рим, Индия, средновековието, днес, това всичко сме ние, ние живеем заедно с него.
Писателите долавят по интуиция характерите, но Крижановска ги вижда направо и ни ги дава с най-типичното. Вътрешният живот е даден с тънкост и разбиране. В нея няма объркани и трудноразбираеми понятия на сухоглождещи философии. Всичко е живо в творбата ù. Легендата става действителност и във всичката си отвлеченост – правдива. Вековете на историята изчезват пред нея – старият Египет, Рим, Индия, средновековието, днес, това всичко сме ние, ние живеем заедно с него. Сложността на окултното познание у нея придобива истинския си образ на спасител, вдъхновител, на факел за обикновения отруден човек. Смешно би било да мислим, че бихме станали маги, когато прочетем Крижановска. Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното. Крижановска с майсторство дига завесата на туй, на което ние не обръщаме внимание и отминаваме с пренебрежение и научна високомерност. Тя събужда в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро.
към текста >>

89. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако погледнем историята, ще видим, че винаги в такива случаи човечеството преминава през такава криза.
Благо и леко, Две думи, Дойде на себе си, Ще оздравее, Стр. 314. Цена 50 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66 – Софи. Днешното човечество преминава през една криза, която говори, че сме на границата между две епохи. Ако погледнем историята, ще видим, че винаги в такива случаи човечеството преминава през такава криза. Днешните мерки, които се вземат против кризата, засягат само последствията, резултатите, а не дълбоките ù причини и затова си остават неефикасни. А само познаването на дълбоките ù причини може да ни посочи истинските мерки за излизането от нея. Горните беседи хвърлят светлина върху всички въпроси на живота, изхождайки от едно изучаване на реалните основи на живота. И затова тези беседи вливат радост, надежда, вяра във възвишените сили, които работят в човека и в целокупния живот. La loi supréme (френски превод на „Великия закон").
към текста >>

90. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от тях са излизали пряко или косвено всички онези импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действували плодотворно за прогреса на човечеството.
Мисията на богомилството Видяхме от досега изложеното, че богомилството е било едно окултно движение, което представлява клон от онова Братство, което е пращало през вековете своите клонове в Египет, Индия, Персия, Вавилон, Гърция и пр. Богомилското движение, от своя страна, на запад ражда от себе си розенкройцерството. Видяхме, че самият Християн Розенкройц, основател на розенкройцерството, е бил албигоец (богомил) и от албигойско семейство. А знае се, че повечето мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от розенкройцерството. От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от тях са излизали пряко или косвено всички онези импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действували плодотворно за прогреса на човечеството. Ние видяхме, че в древността всички видни учени, философи, държавници и пр. са черпели от окултните школи на Египет и пр. Защо? Защото тези мистични братства са притежавали дълбоката мъдрост на великата божествена наука. Същото може да се каже и относно европейската култура от 10 век насам. Всички плодотворни идеи, всички светли моменти в историята на Европа от 10 век насам се дължат на онзи импулс, който иде пряко или косвено от богомилството.
към текста >>

Всички плодотворни идеи, всички светли моменти в историята на Европа от 10 век насам се дължат на онзи импулс, който иде пряко или косвено от богомилството.
От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от тях са излизали пряко или косвено всички онези импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действували плодотворно за прогреса на човечеството. Ние видяхме, че в древността всички видни учени, философи, държавници и пр. са черпели от окултните школи на Египет и пр. Защо? Защото тези мистични братства са притежавали дълбоката мъдрост на великата божествена наука. Същото може да се каже и относно европейската култура от 10 век насам. Всички плодотворни идеи, всички светли моменти в историята на Европа от 10 век насам се дължат на онзи импулс, който иде пряко или косвено от богомилството. Тези окултни братства или направо са вливали в живота новите идеи, които са необходими за понататъшното развитие на човечеството, или пък са ги изявявали чрез видни философи, учени и пр., които са били в контакт с тези братства. Например знае се, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение, построено по седморните ключове на кабалата . Също така и от ръкописите на Леонардо да Винчи се вижда, че той е запознат с окултизма. Видяхме, че обществото на чешките братя е родено от богомилството. Хелчицки е духовният баща на „чешките братя”.
към текста >>

А знае се, какво важно място заема той в историята на педагогиката.
Също така и от ръкописите на Леонардо да Винчи се вижда, че той е запознат с окултизма. Видяхме, че обществото на чешките братя е родено от богомилството. Хелчицки е духовният баща на „чешките братя”. И самият Толстой казва, че Хелчицки учи това, което учили по-рано богомилите. Обществото на чешките братя подари на човечеството Коменски. А знае се, какво важно място заема той в историята на педагогиката. Обществото на мартинистите във Франция, което има разклонения в разни страни, е родено от розенкройцерското движение, а понеже последното има богомилски произход, от това следва, че и в мартинизма трябва да виждаме влиянието на богомилството. А знае се каква голяма роля игра мартинизмът в културния развой на Европа. Чрез розенкройцерството богомилството простира своето влияние и в Англия. Роберт Флуд е виден английски розенкройцер (1574 - 1637). Той е същинският изобретател на барометъра.
към текста >>

Също така на тези клонове дължи своя подем Персия в златния век на своята история; също така и Палестина.
Първият клон работеше в Египет (херметисти), после почна да работи в Персия (маздеисти), после в Асирия, Вавилон, Гърция (орфеисти) и пр. Вторият клон работи в Палестина (есеисти) и после на запад. Третият клон почна да работи отначало в Индия, после в Египет, в Сирия, Мала Азия и после в България като богомилско движение. Именно тези три клона дадоха онзи разцвет на всички тези велики минали култури! Египет дължи своето величие на тези мистични центрове, които притежаваха сила, знание, светлина. Също така на тези клонове дължи своя подем Персия в златния век на своята история; също така и Палестина. Последното за да се разбере, достатъчно е да се каже, че пророците излязоха от окултната школа на есеите. После и Гърция дължи своя подем на онзи тласък, който внесоха в нея идеите на орфеистката окултна школа. Казахме, че движението на Всемирното Бяло Братство е в едно отношение като продължение на богомилското движение. Тук трябва да се направи една малка забележка: В България чрез Всемирното Бяло Братство сега работят и трите клона едновременно. И това е лесно обяснимо, като се има пред вид характера на културата, която предстои да се роди; като се имат пред вид разнообразието и обширността на предстоящата градивна работа и разните области на живота, които ще се засегнат при раждането на новата култура.
към текста >>

В новата култура човешкото съзнание се издига до една такава фаза, до която то не е дохождало досега в своята история; то ще се прояви по един съвсем нов начин.
И когато престанаха да се раждат там напреднали души, тези култури загаснаха. Сега встъпваме в една епоха, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните и други някои народи, в които има условия за подем. В Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Разбира се, тая нова култура ще засегне всички народи, но от славянството ще излезе един голям импулс, който после ще се разпространи навсякъде. С последователната смяна на културите човешкото съзнание се е издигало все по-високо и по-високо. В новата култура човешкото съзнание се издига до една такава фаза, до която то не е дохождало досега в своята история; то ще се прояви по един съвсем нов начин. Затова можем да кажем, че новата култура ще даде на човечеството съвсем ново откровение на силите, спящи в човешката природа. И така движението на Всемирното Бяло Братство в България не иде нито от някое „източно”, нито от някое „западно” движение, но направо от Центъра на Всемирното Бяло Братство. Защо то почна именно в една славянска страна? (Следва) 1. Виж „Житно зърно”, год.
към текста >>

91. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас.
Р. К. Автобиография – от Махатма Ганди. Издава Посредник, ул. „6 Септември” , № 3, цена 60 лв. – Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа.
към текста >>

92. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако изучим историята, ще видим величието на тяхното дело!
Нашето малко общество в Германия е едничкото, останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви. Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас, - нашите братя в светлината на гнозиса (знанието). Прилагаме тук един списък, който е предаден нам от нашите предшественици Този списък показва по-добре, отколкото дългитe изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия.” В споменатата бележка се изброяват много окултни движения в миналото; те датират от евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго. Споменават се в списъка богомилите, розенкройцеритe, Братята на Азия, Братята на Ефрат и пр.. * * * Когато хвърлим поглед върху произхода и мисията на Бялото Братство, на богомилството, върху онзи велик план, по който работи Всемирното Бяло Братство през вековете, като вземем предвид неговата дейност чрез трите велики клона, които то е пращало в Египет, Индия, Асирия, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, западна Европа и пр., тогаз ние оставаме очаровани от величието на този план. Как културите се ръководят от напредналите братя на човечеството! Ако изучим историята, ще видим величието на тяхното дело! Какво търпение, каква мъдрост, какво служене, какво себеотрицание, каква любов! Те прилагат великия божествен принцип, върху който се крепи цялото битие: „Силният служи на слабия! ” Този закон може да се изрази и така: „Закон за любовта и жертвата.” (следва)
към текста >>

93. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ръката за мнозина не представлява цял един свет, една система със сложни механизми, или една книга с хиляди страници, по които е писана историята на целия човешки род, на хиляди поколения, начините и правилата, по които можем да достигнем най-високите върхове на Божествения живот.
Този начин се различава от начина, по който науката изследва, но има чудесни резултати. Понеже интуицията е нещо повече духовно, вътрешно, често необяснимо за самия разум и положенията, до които може да дойде често нямат нищо общо с видимите, конкретните неща и явления (които интелектът от своя страна поставя на първо място за да извежда оттам своите заключения). И, понеже тя е достояние на малцина, а мнозина злоупотребяват в нейно име, затова добре е да се изследва ръката научно и когато правилно се изучава, тогава и интуицията ще дойде на помощ, ще напътва, ще осветява, ще разкрива. И двата метода имат голяма връзка помежду си. За обикновения човек всяко нещо в природата и живота не представлява такава сложност, богатство, разнообразие, каквато сложност и богатство ще намери човекът, който вече се е научил да гледа дълбоко на нещата. Ръката за мнозина не представлява цял един свет, една система със сложни механизми, или една книга с хиляди страници, по които е писана историята на целия човешки род, на хиляди поколения, начините и правилата, по които можем да достигнем най-високите върхове на Божествения живот. За повечето ръката няма нищо друго освен длан, пет пръста и няколко черти. Мнозина естественици са били поставяни да наблюдават някои предмети и да кажат какво са забелязали и колко са се изненадвали, когато техните професори са им доказвали, че те още нищо не са могли да забележат от онова многото, което се съдържа по тях. Първо трябва да се разгледа ръката от външната страна. Цвета и формата. Цветът има голямо значение.
към текста >>

94. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставлява една от най-кървавите епохи в историята.
Алби (Франция) и тогаз почти целият този град приел богомилството. През 1220 г. от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тамошните албигойци и да им даде съвет при силни гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против богомилите, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против богомилството и последното даде сравнително най-много жертви на инквизицията. През 1178 г се обявил първият кръстоносен поход против френските богомили; той бил придружен с голяма жестокост. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставлява една от най-кървавите епохи в историята. През 1227 г. се създали инквизиционните комисии, които имали право да арестуват богомилите. А през 1232 г. се учредила инквизицията във Франция. Лица, чието богомилство се откривало след смъртта им, били разравяни и телата им хвърляни в пламъците по силата на наредбите на папа Инокентий III и наследниците му.
към текста >>

95. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други.
Черквата, която би трябвало да бъде най-великият фар в живота на човека и тя не прави нищо, за да научи хората на добро. Сухи догми, един зидан храм, в него грешни и престъпни люде четат и пеят неразбрани за отрудените хора слова. Може би самите слова са велики сами по себе, но как ще ги разбере човек, който не вярва в ближния си, който не вярва, че има Бог, защото му се проповядва един Бог далечен някъде в небето. Един Бог безучастен в тежкия живот на земята, на хората! Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество? А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други. Човек и в училище не го учат да помага на ближния си, да прави добро. В днешните училища се преподават толкова много предмети, толкова противоречиви неща, че човек вместо да се образова, излиза с един ад от противоречия в душата си, преизпълнен от съмнения и недоразумения. Едни го учат, че трябва да вярва в Бога, чието съществувание, обаче, не може да се провери. Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме. Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено.
към текста >>

Това се обосновавало и от историята, и от събитията.
В днешните училища се преподават толкова много предмети, толкова противоречиви неща, че човек вместо да се образова, излиза с един ад от противоречия в душата си, преизпълнен от съмнения и недоразумения. Едни го учат, че трябва да вярва в Бога, чието съществувание, обаче, не може да се провери. Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме. Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено. Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?!
към текста >>

96. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство.
тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир. ½ и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство. Ала има друга една област – областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален, в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „случайности", „изключения".
към текста >>

97. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието.
„Frateco" и есперантския превод на книгата „Трите основи на живота.” Желаят да изпращат статии за „Frateco.” Съюз „Обединено човечество” в Хамбург и Вс. Б. Братство Вилхелм Хайдорн, един от ръководителите на този съюз, ни праща второ писмо и като се отзовава с голямо чувство за в. „Frateco” казва, че счита нашите приятели за техни приятели. Нова статия върху богомилството Г-н Хр. Вергов във в. „La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието. всемирното братство, вегетарианството и пр. В епохата, когато голяма тъмнина царуваше в голяма част на западна Европа, богомилите издигнаха тези нови идеи, които и досега още не са приложени и едвам сега човешкото съзнание узрява за тяхното реализиране и оценка. Все по-ясно става на всички исторически изследователи, че богомилството е най-ценният принос на този народ в общочовешката културна съкровищница. Трябва да се има винаги пред вид следния закон: онзи народ, който реализира новите идеи, които носят елементи на живот в себе си, се издигат и процъфтяват, а онези народи, крито ги отхвърлят, се израждат. Невидимият човек Проф.
към текста >>

98. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но този прост факт, който всички малко-много образовани хора машинално повтарят, без да помислят, как се е постигнал и какво собствено означава, си има своята дълга история, която повествува за мъчителните усилия на редица човешки умове – най-просветените, които са се добрали до него след толкова блуждаения.
Два прилива Днес дори и децата знаят простия факт, че земята обикаля за една година около слънцето, като същевременно денонощно се върти около оста си. Но този прост факт, който всички малко-много образовани хора машинално повтарят, без да помислят, как се е постигнал и какво собствено означава, си има своята дълга история, която повествува за мъчителните усилия на редица човешки умове – най-просветените, които са се добрали до него след толкова блуждаения. Изобщо, в днешните времена на популярно знание, хората са склонни да виждат нещата като много прости и да ги превръщат по възможност в удобни механизми, с които да си служат без много усилия. Врътнеш ключа и електрическата лампа светва. Отидеш на пазара и срещу няколко лева си купиш един портокал. Но как е дошъл Едисон до електрическата лампа, колко много знайни и незнайни работници са работили преди него, като започнеш от мечтателите като Уелс или Жул Верн и свършиш със сериозните учени-експериментатори в лабораториите за физични изследвания – затова хората, които се ползуват, които просто „консумират" знанията, дори и не искат да знаят. Те не се интересуват и от това, как попада един портокал в техните ръце – тям и през ум не им минава за мъчителната работа в корените на портокаловото дръвче и за тихата работа на слънцето в неговата листовина.
към текста >>

99. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави, народи, отдавна изчезнали от историята.
Обикновено на планината хората са повече активни външно, но трябва да се научат да станат възприемчиви, да слушат и тогаз планината ще почне да им говори. Тя и по-рано им е говорила, но сега ще почнат да слушат нейния говор. Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там. Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината! Изкуството да слушаш е толкоз важно, колкото и изкуството да говориш! Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави, народи, отдавна изчезнали от историята. Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш раницата от гърба си, защото иначе ще мислиш само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината! И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните. * * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти. Така напр. в областта на разните науки тя разширява полето за изследване и хвърля светлина върху техните проблеми.
към текста >>

показват повдигането на нещо ново, младенческо, живо, чисто, неопетнено в човешката душа и това именно чистото и новото, божественото, което сега се събужда в човешката душа, показва, че е близък един нов ден в човешката история, ден на новата култура, ден на новата раса на братство и свобода.
И важното е, че всички нейни твърдения, понеже са извлечени от опит и наблюдение, могат да се проверят пак чрез опит. Даже нещо повече: най-добрият начин за разбиране на нейните твърдения е тяхното проверяване чрез опит. * * * Засилването на туризма напоследък в чужбина и у нас е радостно явление, което вече говори за по-голямо разширение на човешкото съзнание, за нейното издигане в по-висока степен. Човешкото съзнание вече все повече е подготвено да влезе в свръзка с по-дълбоките сили на природата, да чувствува нейния вътрешен живот. По този начин туризмът е едно явление в днешната култура, което заедно със сродните нему други явления: вегетарианското движение, въздържателното, есперантското, свободните духовни движения и пр. показват повдигането на нещо ново, младенческо, живо, чисто, неопетнено в човешката душа и това именно чистото и новото, божественото, което сега се събужда в човешката душа, показва, че е близък един нов ден в човешката история, ден на новата култура, ден на новата раса на братство и свобода. Всички тези прояви показват за едно зазоряване в съвременната човешка култура. Така че, когато едновременно нещо старческо умира в днешната култура, друго нещо ново, пълно с радост, ентусиазъм, младенческа сила се издига. И както в драмата на Метерлинк „Слепите” погледът на всички слепи са обърнати към малкото дете, което едничко между тях гледа с надежда, че то ще ги води, така също и погледите на всички будни души трябва да бъдат обърнати към тези красиви гореспоменати нови прояви в човешката култура, които са залог за красотата на утрешния ден.
към текста >>

100. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Историята говори за едно голямо нещастие с този континент; той е бил погълнат за 24 часа от водите на океана с всичко населяващо го.
Нещо от мненията за съществуването на Атлантида Въпросът и до днешен ден е все още не напълно уяснен. Той е двустранен – физически: съществувала ли е никога някоя област, някой голям остров, някой континент, който да е изчезнал в началото на историческата епоха и, ако е съществувал къде именно? Въпросът се поставя и от едно друго гледище: теософията създаде понятието, че преди петата (бялата) раса, на земята е съществувала една друга раса хора – четвъртата раса, която е обитавала, населявала именно този голям остров или континент – Атлантида или Посейдон, както го нарича Платон. Историята говори за едно голямо нещастие с този континент; той е бил погълнат за 24 часа от водите на океана с всичко населяващо го. Говори се, че само малка част от хората, населяващи Атлантида, са успели да се спасят и те са турили основа на новата, днешната, пета раса на човечеството. Кое е истината в тия твърдения трудно е за обикновения земен човек да определи. Тия, които описват целокупния живот на Атлантида твърдят да виждат нещата такива каквито са били, те си служат с едно шесто чувство. Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други. И ако дори нищо вярно да не би имало в тези мнения, то от гледището на човешкия гений и изобретателност тези описания и твърдения са крайно интересни.
към текста >>

Берлиу, озаглавено: Атлантите – История на Атлантида и на първоначалния Атлас, или въведение в историята на Европа.
излезе още една брошура върху Атлантида от члена на Белгийската Академия – А. Рюто. Това, което той изнася е крайно интересно и в съвсем друга насока на мислене. Въпросът е засегнат всестранно и изглежда доста правдив. Стреми се да бъде крайно позитивистичен. В своите дирения Рюто попада на забравеното съчинение на някогашния професор в Лионския университет Е. Ф. Берлиу, озаглавено: Атлантите – История на Атлантида и на първоначалния Атлас, или въведение в историята на Европа. Тази работа е печатана през 1883 г. в годишника на филоложкия факултет в Лион. Рюто в пълно съгласие с Берлиу първо коментира мнението на Платон, че Атлантида се е намирала пред Херкулесовите стълбове (Гибралтар), следователно тя не ще е била остров в Атлантическия океан, а някъде на изток, в лицето на Гибралтар. От това гледище и излизайки от схващането, че островът Атлантида е имал на своята северна страна високи планини, споменатите автори приемат областта Мароко-Алжир-Тунис, която по цялата си дължина е завзета от Атласките планини, за Атлантида. От юг тази област се ограничава от две големи реки, които доста ясно я разграничават от Африканския континент.
към текста >>

Голямото разрушително влияние, което Картаген, Рим, а после и мюсюлманите са оказали върху атлантската култура, е причина да се заличи тази голяма култура от историята на човечеството и да не останат следи от нея.
Така тя се е свързала с Африканския континент. Тези времена отговарят много на времето на големия потоп, наречен потопа на Девкалион, който се счита, че е станал към 1550 год. преди Хр. Счита се още, че атлантите са произлезли от предисторичния Кроманьонски тип на човека. Като заключение Рюто казва, че Атлантида не е била потопена от морето, но че тя е изчезнала като остров от лицето на земята, като се е съединила с Африка. Голямото разрушително влияние, което Картаген, Рим, а после и мюсюлманите са оказали върху атлантската култура, е причина да се заличи тази голяма култура от историята на човечеството и да не останат следи от нея. Колко съблазнително е това схващане на двамата учени Берлиу и Рюто, сякаш това е последната дума на истината! Рюто се обявява силно против окултистите и ония писатели, които са твърдели, че Атлантида е изчезнала за 24 часа под водите на океана. Но колко, колко много неща не са известни на съвременните учени! Има два метода на добиране до истината на нещата – чрез пипане и чрез виждане. Не е ли пипане, когато се ровим в стари архиви и се мъчим да ги тълкуваме?
към текста >>

НАГОРЕ

0.090485095977783