Търсене в текстове за 'История'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 186 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.
За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала. Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал. Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ. Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим. Ние, които бяхме в Школата на Учителя. Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.
към текста >>

2. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Това е една грозна и дълга, поучителна история.
Бяха бурни години. Настанаха времена на горест, мъка и преследвания. Дойде процесът от 1957/58 година. Всички вещи и неща при Учителя бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване. Събраните суми от продадените вещи трябваше да отидат при държавата, за да се изплатят глоби и лихви от неплатените данъци на Братството. Това е една грозна и дълга, поучителна история. Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение. И така вещите бяха раздадени, като предварително всеки бе дал някаква сума. Аз бях отделил една голяма сума, внесох я и с нея откупих хармониума, който беше в салона и на който се свиреше по времето на Учителя. Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума. Всички знаеха, че аз го платих.
към текста >>

Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение.
Настанаха времена на горест, мъка и преследвания. Дойде процесът от 1957/58 година. Всички вещи и неща при Учителя бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване. Събраните суми от продадените вещи трябваше да отидат при държавата, за да се изплатят глоби и лихви от неплатените данъци на Братството. Това е една грозна и дълга, поучителна история. Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение. И така вещите бяха раздадени, като предварително всеки бе дал някаква сума. Аз бях отделил една голяма сума, внесох я и с нея откупих хармониума, който беше в салона и на който се свиреше по времето на Учителя. Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума. Всички знаеха, че аз го платих. Дълги години този хармониум беше в дома на Петър Филипов - близо тридесет години - и никой не свиреше на него.
към текста >>

Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години.
Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон. Това бе хубав инструмент, първокласен инструмент. Учителят много го харесваше. Беше от реномирана германска фирма. И така, тази старинна цигулка бе откупена и е в някого. Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години. А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор. А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко. Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше. Беше непростима грешка. Кой ли ще я поправи тази моя грешка?
към текста >>

Разказах ви една тъжна история за старинната цигулка на Учителя.
Аз не можах да я разреша. Остава вторият след мен във веригата, да я разреши. Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред. Но той непременно ще я разреши. Такъв е законът на Школата. Разказах ви една тъжна история за старинната цигулка на Учителя. Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя. Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на Учителя.
към текста >>

3. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод.
И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята. Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло. Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации. И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси. И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония.
към текста >>

4. 2_18 Кой управлява света?

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Затова разказваме историята за стражата на Школата.
А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата. Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него? Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим. Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов. Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача. Затова разказваме историята за стражата на Школата. Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение. Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа. Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия. Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен. Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен.
към текста >>

5. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Измина някое и друго време и настъпи онова време за голямата развръзка на историята на кибритената клечка.
Разговорът и случаят за Игнат е приключен. Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си. Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения. Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели. Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си. Измина някое и друго време и настъпи онова време за голямата развръзка на историята на кибритената клечка. В Школата на Учителя нямаше половинчати неща. След всяка опитност предстояха драматични развръзки с необикновен и неочакван финал. Тук не трябваше да има изключения. Освен това, това беше Игнат, а той не беше случаен човек на"Изгрева". Игнат Котаров бе по убеждение комунист.
към текста >>

Ето, това беше историята на една цигулка, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева".
Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен. Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит. Едната по-голяма, а другата по-малка. Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай. Разказа го, защото трябваше да го разкаже и защото някой трябваше да го опише. Ето, това беше историята на една цигулка, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева". Това беше историята за двете клечки кибрит, извадени от две различни кутии и запалени по различно време, на различни места, от един и същ Дух. Това бе Духът на Истината, за Когото всички души бяха ценни, защото бяха дошли на "Изгрева" и трябваше да засвидетелствуват Истината за Бога, Който бе дошъл между българите и славянството през тези времена. Историята за тези времена и Духът на Истината се бяха слели в едно!
към текста >>

Това беше историята за двете клечки кибрит, извадени от две различни кутии и запалени по различно време, на различни места, от един и същ Дух.
Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит. Едната по-голяма, а другата по-малка. Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай. Разказа го, защото трябваше да го разкаже и защото някой трябваше да го опише. Ето, това беше историята на една цигулка, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева". Това беше историята за двете клечки кибрит, извадени от две различни кутии и запалени по различно време, на различни места, от един и същ Дух. Това бе Духът на Истината, за Когото всички души бяха ценни, защото бяха дошли на "Изгрева" и трябваше да засвидетелствуват Истината за Бога, Който бе дошъл между българите и славянството през тези времена. Историята за тези времена и Духът на Истината се бяха слели в едно!
към текста >>

Историята за тези времена и Духът на Истината се бяха слели в едно!
Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай. Разказа го, защото трябваше да го разкаже и защото някой трябваше да го опише. Ето, това беше историята на една цигулка, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева". Това беше историята за двете клечки кибрит, извадени от две различни кутии и запалени по различно време, на различни места, от един и същ Дух. Това бе Духът на Истината, за Когото всички души бяха ценни, защото бяха дошли на "Изгрева" и трябваше да засвидетелствуват Истината за Бога, Който бе дошъл между българите и славянството през тези времена. Историята за тези времена и Духът на Истината се бяха слели в едно!
към текста >>

6. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха.
Небето този път взе предпазни мерки." Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и Учителя. Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети. Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира. Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета. На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница. "Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това.
към текста >>

7. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

По този въпрос аз имам мнението на Учителя." И му разказах цялата история, която описвам и на вас.
Първо, никой не ме е питал за съвет. Второ, никой не ми е искал съвет. Трето, и да е искал някой съвет от мене, нямаше да го изпълни. Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси. Пето, там други, които нямаха ценз, се разпореждаха и управляваха. По този въпрос аз имам мнението на Учителя." И му разказах цялата история, която описвам и на вас. Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво невежество. И то при нозете на този умен човек, който е бил ваш Учител! " Аз също вдигнах рамене. По онова време имаше трима-четирима братя, Които работеха като финансисти, експерти във висши държавни учреждения и бяха запознати с всички финансови закони. Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока.
към текста >>

Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за познание на историята на Братството в България.
Може да се каже, че тя провали Братството. Имаше години, когато те опразваха целия "Изгрев". Работеха месеци наред по различни градове в страната и по този начин отстраниха и извлякоха много хора, които можеха да свършат друга работа за Братството. Така опитът на тази "духовна група" се провали окончателно така, както бе казал Учителят. Ученикът в Школата трябва да има ценз. Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за познание на историята на Братството в България. И най-накрая, най-важният ценз - ценз. за изучаване на Словото на Великия Учител. Няма проблем и няма стъпка от живота на човека на земята, който да не е засегнат от Учителя и да го няма в Словото Му, което включва над 7 500 беседи. Без изучаване, без проучване и без приложение е немислимо да се говори върху проблемите на Словото и на Школата на Учителя. Тези неща са изключени.
към текста >>

8. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал.
"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал. Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато.
към текста >>

Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история.
И всички ни се смеят." Бащата нищо не казва. Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо. Какво да прави? А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били вегетарианци досега, затова повръщали. Учителят го изглежда и му казва: "Слушай какво, брат. Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история. Това не може вече да се повтори. Нещата и формите не се повтарят. Те сега имат друга задача в този си живот. Но че повръщат от месната храна, за това си има причина. Това е единствената светла точка в тяхното съзнание, останало от теб в тях.
към текста >>

9. 2_39 Ризата на латвийците

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тогава Савка донесе латвийската риза, показа ни я и разказа нейната история.
Можеш да вземеш ризата на латвийците. Чрез нея се осъществи връзката между тях и Мен, защото тяхното съзнание не можеше да направи директна връзка с Мен и трябваше да се използува този метод." Той посочва ризата, съблича я и я подава на Савка, която я прибира за спомен от този случай. След няколко дни се получава писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и войските блокирали реката. По-късно се получи подробно писмо, в което латвийските братя описваха как са преминали Дунава, как са пресекли румънската граница и как са се добрали до Латвия по Божия милост. Ние слушахме в захлас. Тогава Савка донесе латвийската риза, показа ни я и разказа нейната история. Учителят я беше нахлузил, за да могат те да поддържат с Него постоянна връзка, за да им помогне. Този метод Учителят го бе използувал и с други братя по различен начин. Савка имаше връзка с латвийците. Тя беше ходила в Латвия и беше държала там сказки за Учението на Учителя. Разказваха ми, че Учителят отначало не бил съгласен да отива на гости при латвийците.
към текста >>

10. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история.
За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши. Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри. Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история. Разказах Му я така, както я бях чул. Питам го: "Учителю, аз искам да вярвам в това, което приятелите разказаха. Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той. Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб: "Ако преди 2 000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя Образ, в Своето подобие в Дух, Плът и Кръв!
към текста >>

11. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Ние бяхме свидетели, очевидци и съвременници на тази история.
Няма по-голямо чудо от това на хляба. На нито една планета няма такива чудеса, както на земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате.А най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината от Словото на Великия Учител." Ето, така през времето на Школата, всеки ден, Учителят ни хранеше със Словото Божие, което бе Божественият хляб за душите на учениците от Школата. Ние бяхме свидетели, очевидци и съвременници на тази история. Това видяхме с нашите човешки очи, това чухме и това предаваме чрез българско четмо и писмо на человеческите синове на земята българска, за поучение на следващите поколения, за свидетелство за времето от Школата на Великия Учител.
към текста >>

12. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

А историята на тази книжка трябваше да бъде разказана от мен.
И естествено, опитът излезе несполучлив. Ние, съвременниците на Учителя, го проверихме. Ето, тридесет и пет години след заминаването на Учителя, "Изгрева" го няма и Братството го няма. Всички ръководители от провинцията - съвременници на Учителя - си заминаха и не оставиха следи. Остана само книжката "Свещени думи на Учителя". А историята на тази книжка трябваше да бъде разказана от мен. В тази книжка се намират свещените скрижали на Бога за Космически я Учени к Ил-Рах, за духовни я ученик Амриха и за верния ученик на земята - Аверуни . Ако искате да бъдете ученик, трябва да бъдете верни към Словото на Учителя и да го приложите в живота си. Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни. А за другите две посвещения - пред вас е цялата вечност. Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха.
към текста >>

Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха.
А историята на тази книжка трябваше да бъде разказана от мен. В тази книжка се намират свещените скрижали на Бога за Космически я Учени к Ил-Рах, за духовни я ученик Амриха и за верния ученик на земята - Аверуни . Ако искате да бъдете ученик, трябва да бъдете верни към Словото на Учителя и да го приложите в живота си. Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни. А за другите две посвещения - пред вас е цялата вечност. Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха. Това бяха ръководителите на братствата. Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата. Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга.
Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя". Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България.
към текста >>

Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя.
Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя". Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева". Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година.
към текста >>

Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод.
Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. То й ги пази свещено в душат а си. Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове. Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя! И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител. А волята Му се намира в Неговото Слово.
към текста >>

13. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше.
А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи. Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока. Трябваше да им се признае, че знаят какво да правят онези сили, които бяха развързани да действуват срещу нас. А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше. После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото. Но тогава дойде най- голямата изненада и трагедия за мен. Аз бях забравила всички хармонизации от времето на Учителя, които знаех наизуст и които не бях записала на нотен лист. Някой бе влезнал в мен и беше ме окрал, беше задигнал всичко. Помнех много неща и събития, хора и случки, и подробности - значи паметта ми бе запазена.
към текста >>

14. 2_14 Великата симфония на теменужките

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури.
"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя! А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури. Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват. Горко ти, ако те хване някой от тях и те направи свой слушател - просто нямаше отърване. С часове трябваше да го слушаш. А и той не те пускаше.
към текста >>

15. 3_05 Музиканти и съдби человечески

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце.
Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно.
към текста >>

Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво.
Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене. Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне". И стана точно така. После името му вече не се чу. Нито името му се чу, нито пък той се видя.
към текста >>

16. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

А по-късно, онези, сядалите до Него приятели, разказваха някоя история с интересен финал или също толкова интересна опитност.
На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков Когато имахме общи обеди, най-интересното бе кой ще седне до Учителя. Обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни, понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък имаше да разрешава някой приятел своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си - или Да я разрешава в момента, или вече я беше разрешил. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. А по-късно, онези, сядалите до Него приятели, разказваха някоя история с интересен финал или също толкова интересна опитност. И понеже ние всички бяхме свидетели, защото минавахме през тези етапи, не питахме, а знаехме, че всеки, който е седнал до Учителя е трябвало да седне и имало е защо да седне. И толкоз. Понякога имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, а понякога случките бяха толкова забавни и смешни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван или го заприказваха - така го отдалечаваха невидими сили от въпросното място и друг сядаше до Него.
към текста >>

17. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята".
Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час. Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм.
към текста >>

18. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идете в света и аз искам да си издържите изпита.
Искам да кажа, че езикът на Учителя към тях бе много строг, но стенографите много неща пропуснаха и те не бяха отпечатани. А трябваше да се отпечатат, защото следващите двадесет-тридесет години се сбъднаха думите на Учителя за тях от частния Му разговор. Тогава те бяха се обявили за преродените Кирил и Методий, за което Учителят беше казал, че онези братя са били великани по дух, а тия са обикновени буболечки. Ще цитирам текст от стр. 270: "Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам, те бяха една сила. Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идете в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излъжете, но аз не се лъжа. Отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва на половината са го издържали.
към текста >>

19. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Тогава ще разберете, че това, което съм говорила, е вярно, истинно и е живата история на живота на Школата. Амин!
Тя отговорила, че нейният глас е особен и ще продължи да бъде такъв, какъвто е сега, до две хилядната година. Сега е 1970 година. Проверете след двадесет години какъв ще бъде нейният глас и дали има направен запис на песните на Учителя. Аз знам отговора. Затова ще ми запалите втора свещ и ще ми изпратите втора светла мисъл. Тогава ще разберете, че това, което съм говорила, е вярно, истинно и е живата история на живота на Школата. Амин!
към текста >>

20. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Което е най-важното, тези умножени копия отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд.
Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове. Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се прибавят към текста ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен. Успокоихме се, че свършихме и трите една задача, оставена от Учителя - така, както трябва. Какво стана по-нататък? Елена Андреева прибра едно копие и после, след години, го размножи. Което е най-важното, тези умножени копия отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд. Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа. А това трябваше да стане, да се направи. Но не се направи, защото тогава смятахме, че не трябва да се изтъква личността какво е направила. Дойде време и Елена Андреева предаде текста на Анина Бертоли, която живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език. Елена извика една художничка и като й показваше упражнение след упражнение, тя направи скици на упражненията и тези скици бяха отпечатани от Анина Бертоли.
към текста >>

Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа.
Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се прибавят към текста ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен. Успокоихме се, че свършихме и трите една задача, оставена от Учителя - така, както трябва. Какво стана по-нататък? Елена Андреева прибра едно копие и после, след години, го размножи. Което е най-важното, тези умножени копия отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд. Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа. А това трябваше да стане, да се направи. Но не се направи, защото тогава смятахме, че не трябва да се изтъква личността какво е направила. Дойде време и Елена Андреева предаде текста на Анина Бертоли, която живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език. Елена извика една художничка и като й показваше упражнение след упражнение, тя направи скици на упражненията и тези скици бяха отпечатани от Анина Бертоли. Книгата излезе от печат.
към текста >>

И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история.
Тя издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов. Когато научихме, че тя свободно си перефразира мислите на Учителя, й направихме забележка. Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо. Чудно как българите разбират, когато се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това, което се превежда от български! Ако това е вярно, изводът би бил един - че французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история. И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли да разберат нищо. Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя. По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български. От тук следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за глупавите български глави. Е, питам аз тогава, защо Всемировият Учител слезе между българите, облече се в плът и кръв българска и даде Словото Си чрез българско четмо и писмо?
към текста >>

Братът упорствуваше - настояваше и убеждаваше, че само след двадесет години никой няма да знае тази история и че сега е времето да се подредят нещата и материалите, докато сме живи.
Братът си записа всичко. След това отиде при Елена и Тя му разказа онова, което знаеше. Освен това тя му подари и му надписа едно копие от онзи текст, над който ние бяхме работили. След това братът дойде и представи своя план - че иска всички негативи или снимки от Васко Искренов, за да направи албум, който да приложи към текста. Накрая нещата се сведоха дотам, че Борис Николов, който бе прибрал негативите и снимките, не пожела да ги даде. Братът упорствуваше - настояваше и убеждаваше, че само след двадесет години никой няма да знае тази история и че сега е времето да се подредят нещата и материалите, докато сме живи. Той беше прав, аз го поддържах, но Борис отказа да ги даде. А защо ли? Той отказа по същия начин, както навремето, след издаването на моята песнарка, отказа да ми позволи да събера на вечеря у дома приятелите, на групи по десет души, и да им покажа оригиналите на Учителя. Ако беше това станало, нямаше да има спор досега. Но той не ми позволи и сега - спорове колкото искаш.
към текста >>

21. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият.
Пристига Методи разчорлен, разгърден, разкопчан в салона и веднага се запътва към сцената и към катедрата, за да съобщи новината на останалите, че днес Учителят няма да идва в салона. След него тичешком и запъхтян в салона се втурва Тодор Стоименов. Методи се качва на първото, на второто стъпало и иска да съобщи новината. Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга. Едни слизат, други се възкачват. Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият. Тогава към него се спускат Симеон Симеонов, Тодор Стоименов и Никола Антов, за да го спрат, защото той се е отправил към катедрата на Учителя. Настава борба. Симеон му скъсва ризата, друг му дърпа палтото и го съблича, трети го хваща за ръкава на сакото и го съблича, четвърти се хвърля да го спасява. Десетки ръце са го хванали и го смъкват, и не му дават да се доближи до катедрата. Целият салон е възбуден и всички тръгват пеша към ул."Опълченска" 66, за да съобщят на Учителя за станалото.
към текста >>

Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото.
Заради негови грешки пред комунистите той беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време,някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезнете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Веднъж, в един разговор Учителят спомена: "Анархизмът е дете на аристократизма.
към текста >>

22. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Историята на богомилското учение може да се намери в написаните за богомилството книги.
От Египет отива в Сирия. 3. От Сирия отива в Мала Азия. 4. От Мала Азия отива в България. Идеологът на това учение е Боян Магът, който е третият, най-малкият син на цар Симеон. А поп Богомил е разпространителят на това учение. Историята на богомилското учение може да се намери в написаните за богомилството книги. Поради гонението от българските власти, то се прехвърля на запад, преминава през Босна и Далмация, отива в Италия и Франция, а след това в Германия. Българинът Никита в 1167 година отива в Ломбардия, а от 1178 година започва първият кръстоносен поход срещу френските богомили. През 1200 година папа Инокентий III предприема мерки срещу богомилите. През 1227 година се създава комисия на Инквизицията срещу богомилите. Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия.
към текста >>

23. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Тяхното място е в историята на миналото човечество.
След това идва онзи момент, когато започва неговият еволюционен период. Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител. Мигът за преобръщение в еволюционен период в неговия живот започва от обръщението му към Христа и Словото на Великия Учител Беинса Дуно. А какво е мястото на философията на йогите? Те тук нямат място. Тяхното място е в историята на миналото човечество. Който иска - там да отиде и там да ги търси. А учениците на Школата се занимават със Словото на Учителя. Има един закон, според който всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период. Така че всички теории, философии и Школи не могат да се прилагат в еволюционния му период. Те дори му пречат за неговото развитие.
към текста >>

24. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

А ученикът в тази Школа трябва да знае своите задължения, които съм ги дал и да има послушание към Учителя и към Бога." След този разговор Тодор Попов написва писмо на Софрони Ников, връща му дипломата и съобщава на учениците от младежкия окултен клас цялата история.
Това са закони, които Аз съм дал за обучение на учениците и ти трябва да ги научиш и прилагаш. Знанието на Школата е за учениците и който не го прилага, злоупотребява и проявява своеволие към това знание. Едновременно с това, като членува в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, ученикът отговаря с живота си. Окултните закони на Школата са строги и неумолими и никого не подминават. Затова трябва да се определиш - или там, при теософите, или тук, при Мен в Школата. А ученикът в тази Школа трябва да знае своите задължения, които съм ги дал и да има послушание към Учителя и към Бога." След този разговор Тодор Попов написва писмо на Софрони Ников, връща му дипломата и съобщава на учениците от младежкия окултен клас цялата история. Имаше и още няколко подобни опитности на ученици от младежкия окултен клас с теософите. След като преминаха през страдания и мъчения, те бяха принудени да се определят и се определиха - напуснаха теософското общество. Разбира се, Софрони Ников знаеше причината за тяхното напускане. Това, както и други причини, го накара да отиде при Учителя и да Го помоли да работят заедно, дори Му предложи да бъде представител на теософското общество в България, а той - Софрони Ников - да Му бъде помощник. Учителят му казал: "Моят път е друг." Сега, какво означава всичко това?
към текста >>

Жалко е, че никой не се сети тогава, а и после, да накара Атанас и Хилда да опишат цялата тази история.
Когато Атанас и Хилда дойдоха в България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом. Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата мозайкаджийска бригада. По този начин Хилда се сближи с нас и Атанас разказваше с големи подробности всички събития от този конгрес на теософите. А Хилда разказваше допълнителни подробности. Имаме много хубави снимки от тези години с тях. Жалко е, че никой не се сети тогава, а и после, да накара Атанас и Хилда да опишат цялата тази история. Сега я разказвам по изричното настояване на този брат, с когото работя. А защо ли? Ами има и продължение на разказа им. Представете си, в неделя, ние, учениците от Школата, излизаме от салона, където Всемировият Учител е държал своята поредна беседа. Пред салона, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература.
към текста >>

25. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Ние толкова бяхме озадачени от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните думи.
Ама никой не й вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха, че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко. Учителят през цялото време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина, по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя, ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си. Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история, разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме истината и аз сега я предавам на следващите поколения.
към текста >>

А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история, разказана от самата нея.
Накрая тя отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко. Учителят през цялото време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина, по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя, ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си. Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история, разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме истината и аз сега я предавам на следващите поколения. Веднъж Магдалена направила поредна беля и глупост и един брат я наругал с лоши епитети и всички възможни изрази, които отговарят на нейната враждебна дейност в Братството.
към текста >>

Тогава започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от Магдалена.
Всеки ученик би се гордял с начина, по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя, ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си. Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история, разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме истината и аз сега я предавам на следващите поколения. Веднъж Магдалена направила поредна беля и глупост и един брат я наругал с лоши епитети и всички възможни изрази, които отговарят на нейната враждебна дейност в Братството. Обаче тя не се стресна, а го заплаши, че ще го предаде на полицията. И беше тръгнала натам.
към текста >>

А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори.
Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история, разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме истината и аз сега я предавам на следващите поколения. Веднъж Магдалена направила поредна беля и глупост и един брат я наругал с лоши епитети и всички възможни изрази, които отговарят на нейната враждебна дейност в Братството. Обаче тя не се стресна, а го заплаши, че ще го предаде на полицията. И беше тръгнала натам. Казаха на Учителя.
към текста >>

26. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството.
По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят упреква възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят. И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий. Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин "светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да видиш един брат Иларионов да отива да сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа. И смешно, и тъжно, и трагично.
към текста >>

27. 3_67 Котката, която мижеше

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

За мен е важното онова, което Учителят казва за тях: "Слушайте, вас аз ви познавам преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в-еди коя си култура държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита.
Това може да се прочете от вас в "Беседи - обяснения и упътвания" от събора в Търново през 1922 година, на стр. 268, 269, 270, 271, както и на стр. 278 до 282, 307, 322 за тези събития. Аз ще ви приложа и онзи прословут частен разговор за тези двама хубавци. А вие сте свободни да ги проучите и да се определите кому да вярвате и кому да служите. За мен е важното онова, което Учителят казва за тях: "Слушайте, вас аз ви познавам преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в-еди коя си култура държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! " По време на Школата бяха им дадени много изпити и ние бяхме свидетели как ги разрешаваха. Онези, които попаднаха в тяхната рибарска мрежа, всички без изключение се провалиха по всички линии. А дали издържаха изпитите си? Понеже говорим за котката, която мижеше през онези години, то тази котка продължи да мижи през цялото време на Школата.
към текста >>

28. 3_68 Самозванецът

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Ние помнехме 1922 година и цялата тяхна история.
Ние стояхме и наблюдавахме какво ще каже Учителят за тези експозета на Михаил Иванов и за неговата дейност. Бяхме няколко човека. Брошурите бяха сложени върху масата Му. До този момент мненията на някои от Школата бяха противоречиви. Защо ли? Ние помнехме 1922 година и цялата тяхна история. Ние помнехме тяхното подвизаване от 1922 до 1937 година. Ние помнехме всичките им цели и знаехме, че Сам Учителят разреши на Михаил Иванов да замине за франция. Знаехме за дейността му. Но сега какво ще каже Учителят за него? Издържал ли си е изпита?
към текста >>

Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата.
Затова ние се определихме зад думите на Учителя. И стоим зад тях и живеем за тях! Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа изненадано и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклоняване от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това? Аз мога да кажа, че нашето поколение не си свърши работата и не подготви свои представители и заместници, които да осъществят приемствеността между нашето и следващото поколение. Това бе наша грешка и всеки един от нас плати жестоко за това. Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя.
към текста >>

29. 3_71 Последните дни на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

И всяка една опитност представлява само една част, само една страница от тази история.
Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него. И стана така. На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до леглото на Учителя. Бяха мигове на голямо изпитание за всички. Много братя и сестри имаха опитности с Учителя в това време и те може би са описани. И всяка една опитност представлява само една част, само една страница от тази история. Те трябва да се съберат и подредят хронологически. Савка Керемидчиева беше много учудена, че ние с Борис се появихме на финала, при заминаването на Учителя. Аз останах при Него една нощ, а тя после ми казваше, че искам да се налагам по този начин. А Учителят лично ме помоли. Това трябваше да се изпълни, понеже целия си живот знаех, че ще бъда на смъртния Му одър.
към текста >>

По друг начин те не могат да се обединят, защото представляват различни етапи от развитието на човечеството, от неговата история, култура и самобитност.
В бъдеще, вие трябва така да се групирате, че всяка една група да върши строго определена работа и всяка една група да отговаря за свършената работа. И онова, което направи тази група, трябва да го размени с останалите групи. По този начин, при разменяне на материали, всяка една група ще има онова, което са извършили другите групи. Така ще могат да се коригират някои пропуски в работата им. Тяхното обединение може да стане само в името на Словото на Учителя, чрез песните на Учителя и чрез Паневритмията. По друг начин те не могат да се обединят, защото представляват различни етапи от развитието на човечеството, от неговата история, култура и самобитност. Ние смятахме, че ние сме онези, които ще прокарат Словото към българския народ и останалото човечество. По този повод Учителя каза: "Вие мислите, че вие ще донесете новото. В Небето има готови души, които ще се преродят, а други ще се вселят в човеците, които са готови за това и те ще донесат новото." А ние смятахме, че ние ще донесем Новото в света. Голяма заблуда бе от наша страна. Във връзка с това Учителят ми каза: "В света има готови души и те ще дойдат, за да работят.
към текста >>

30. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Нашето пребиваване на Рила се сравнява с историята на цялото човечество: излизането му от Рая, влизането му в гъстата материя и връщането му в Рая.
"Из разговорите на Учителя на Седемте рилски езера през месец юни 1942 година" "Тук идвам, защото Бог е идвал. Неговите стъпки са стъпвали тук. Нашето пребиваване на Рила се сравнява с историята на цялото човечество: излизането му от Рая, влизането му в гъстата материя и връщането му в Рая. Когато се покае човек, ще влезе в Райския живот. Идвам тук, защото Бог е стъпвал с краката Си по тези светли места. Вие мислите, че като свърши войната, ще дойде Царството Божие на земята. Никакво Царство Божие. Иде огън на земята!
към текста >>

Сега преживяваме най-важната епоха в историята на човечеството.
" Това е символично казано. Това се разбира, че лошият човек ще бъде парализиран от силата на човека на Любовта, който ще има силни вибрации. Сега борбите на земята са отражение на войната, която се води в Невидимия свят, между Бялата и Черната ложа. Бялата ложа ще победи. Тъмните духове ще бъдат вързани и ще бъдат изпратени в бездната. Сега преживяваме най-важната епоха в историята на човечеството. Радвайте се, че живеете в най-важната епоха. Преди Архангел Михаил да вземе дежурството, е владеел Архангел Гавраил. А Архангел Михаил е колективно същество, от цяла армия ангели, които са грамадни. Човек има четири вида кръв, от която ще излязат четири групи ангели. Три вида ангели са минали.
към текста >>

31. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Така че болшевизмът беше дошъл и имаше своето място в новата история на човечеството.
Болшевиците вършат онова, което е предсказано. Ни повече, ни по-малко." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1919 год., стр. 111-112) През тази година Учителят говори много за болшевизма. От една страна Той каза, че това са бирници на Бога, които са дошли да направят корекция в живота на богатите хора, които не се плащали от 2 000 години своя десятък на Бога. От друга страна Той каза, че болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. Така че болшевизмът беше дошъл и имаше своето място в новата история на човечеството. Той дойде да свърши една работа. Той дойде, за да възпре онези, които воюваха срещу Учителя и които отнеха условията на Великия Учител, дошъл на земята и при българите. Тогава болшевизмът и онези от Запад се хванаха гуша за гуша. Тази борба продължи няколко десетилетия - точно толкова, колкото трая Школата - двадесет и две години. Още тогава Учителя т бе казал : "Вие искате Аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово.
към текста >>

А ще го проверите чрез историята на човечеството!
Започна една нова епоха. Словото на Бога бе дадено чрез Великия Учител и Школата бе закрита. Кой помогна за това? Това бе Божественият план и този Божествен план бе свален от Великия Учител в онази звездна нощ, в двора на хотел "Лондон", във Варна, когато, в присъствието на представител на човешкия род, бе изрекъл решението на Бога: "Реших да пусна болшевиките на земята." Ето такава е истината. А вие може да проучите повече за тези неща в Словото на Учителя. А ще го проверите чрез историята на човечеството!
към текста >>

32. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

" Ето, това е финалът на тази история, Когато съдбините на света се ръководеха от Всемировия Учител в малкото селце Мърчаево, в дома на брат Темелко Темелков.
Руският народ заплати с милиони жертви - над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременният бич в ръцете на Бога. Достойно е да се отбележи, че този руски офицер, четейки страници от Словото на Учителя в село Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света. А там на "Изгрева", когато зърна Учителя, за миг той Го позна и разбра, че се намира пред Бога и затова извика: "Отец мой! И Бог мой! " Ето, това е финалът на тази история, Когато съдбините на света се ръководеха от Всемировия Учител в малкото селце Мърчаево, в дома на брат Темелко Темелков. Тази епопея трябва да завършим с един от разказите на Методи Константинов. В онези дни в Мърчаево, Учителят го приема в стаята Си, изправя се величествено пред него и казва: "Аз си свърших Моята задача тук, на земята. Аз ще си замина. Но вас, духовете, ще ви заключа на земята. Но за да не се огранича, ще ви оставя ключовете - когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите сами и да дойдете при Мене." Методи със сълзи на очи Го напуска.
към текста >>

33. 5_31 Своеволия на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Ние всички бяхме ужасени и огорчени от тази история с кокошката.
Кръчмарят бе много изненадан, че кокошката снася пред вратата на Дънов. А там, на прага, ние бяхме направили едно сандъче със слама, за да бъде полог на кокошката. Но той накрая помисли, че ние го лъжем за яйцата, че не плащаме толкова, колкото тя снася и я закла. И я изядоха напук на господин Дънов. Докараха и специална музика за това и пиха, свириха и думкаха цяла нощ по случай заколването и изяждането на тази кокошка, за да не може повече да Му снася яйца. Ние всички бяхме ужасени и огорчени от тази история с кокошката. Кръчмарят имаше и едно куче. Казваше се Дог. То започна да идва при нас. И в момента, когато дойде при нас, престана да яде месо и кокали, дори и кебапчета. Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го храни с кокали и с изхвърляните кебапчета.
към текста >>

34. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в историята, гдето народ опровинил се в неправда да не е платил скъпо.
Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух. Учителя т пише: "Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно ясно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил верен на Своите обещания и е превърнал всичко за добро." (Писмо от 11 април 1913 година) Вод и с е войн а з а освобождени е н а българскит е зем и о т турците . Приятелит е запитва т з а смисъл а н а таз и войн а и з а смисъл а н а хилядит е жертви . То й отговар я чрез писмо : "Вие сте зрител и участник при ликвидирането на сметките от миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в историята, гдето народ опровинил се в неправда да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха Българите, гдето сега са Турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи този народ нагоре към доброто, към Духовната свобода на Духът." (Писмо от 20 март 1913 година) Обсадат а н а Одри н започнал а н а 2 6 октомвр и 191 2 годин а и биткат а з а нег о е ожесточена . Пада т хиляд и убит и н а бойнот о поле.
към текста >>

35. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

ТОМ 1

"Учителят и Английската империя съгласно Божия план" Учителят даде тълкувание - открехна завесата на вековете пред нашите очи и показа някои съдбини от историята на българския народ - така, както Той ги виждаше.
"Учителят и Английската империя съгласно Божия план" Учителят даде тълкувание - открехна завесата на вековете пред нашите очи и показа някои съдбини от историята на българския народ - така, както Той ги виждаше. За османското владичество над България Той каза следното: "Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение от страна на тогавашните български власти- феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години." "Освобождението на България от турско робство се дължи на Бялото Братство. То подготви условията и внуши на руския император Александър II да обяви война на турците. Александър II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а Небето помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави. Белият цар освободи България. Руският цар Александър II бе един велик дух на славянството.
към текста >>

36. 5_42 Британската империя и германския парен котел

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати.
Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя. Той отново извади оная голяма Библия, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото! " Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати. Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя. Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен. "Изгревът" бе Домът Господен. Ние знаехме това, ние проверихме тридесет години след това думите на Учителя и видяхме как светът се промени. Пред мен още стои като жив символ онази Библия, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе библията по целия свят.
към текста >>

37. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Ако Паневритмията се приложи в училищата, ще остане в историята на човечеството, че по време на неговото царуване - на Борис III - е приложена.
При друг случай Учителят предаде да се каже също на Борис: "Паневритмията, това са разумни линии в живата природа, които са живи, хармонични и действуват на човека - на тялото му, на чувствата, на мислите, на волята му, да твори добро. Другите държави ще вземат модел от България. България с друго не може да се похвали, както днес така и утре, освен с Бялото Братство. Един народ е уд в общочовешкия организъм. И чрез Паневритмията този народ ще се развие. Ако Паневритмията се приложи в училищата, ще остане в историята на човечеството, че по време на неговото царуване - на Борис III - е приложена. Иначе, ако не се приложи по негово време, ще се затрие както той, така и династията му." Тези дум и бяха предадени на Борис III, но не бяха изпълнени. Ние бяхме свидетели, че той затри както себе си, така и династията си. Той почина през 1943 година. А след войната се дойде и до референдум за република. Нашите бащи, които бяха воювали през войните от 1912-1918 година и бяха преживели две национални катастрофи заради Кобургите, гласуваха за република.
към текста >>

И накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ плати с драматична развръзка в своята история.
Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава : "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да му се казва. И онзи, който предаваше бе предупреден за това." Ето там бе цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослушание от царя към Учителя. И накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ плати с драматична развръзка в своята история. А след това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството, защото Лулчев беше съветник на царя и германофил и защото комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината. Друга истина няма. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него.
към текста >>

Тя е предопределена поради непослушанието към Великия Учител, което доведе до драматични развръзки в историята на този народ.
Беше казал: "Кобургите имат тежка европейска карма. Те дойдоха в България, за да я разрешат и смекчат при нозете на Великия Учител. Но поради неизпълнение на думите на Великия Учител, тяхната карма не само, че не се смекчи, а се задълбочи и те ще плащат за това! " Това са думи на Учителя, които изнасяме и които българският народ трябва да знае, защото сега България е република. И ако някой български политик и умник реши да докарва отново тук наследниците на Кобургите за царе, то трябва да знае, че тяхната карма е жестока и предварително определена. Тя е предопределена поради непослушанието към Великия Учител, което доведе до драматични развръзки в историята на този народ. Техните деяния бяха насочени срещу Бялото Братство и срещу бъдещето на този народ. И тяхното бъдеще е предопределено. България никога повече не трябва да се свързва с Кобургите. Ако нямате послушание за това, което разказваме, ще го проверите и ще го изпитате на гърба си чрез мъчение и страдание. Нашите бащи го провериха.
към текста >>

38. 5_50 Отклонението

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Накрая трите сестри се събраха и разказаха подробно цялата история на всички.
Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на Черната ложа. Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне. Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него. Първата сестра, която бе гузна и която си премълча, бе сестра Мария Тодорова. А другите две бяха Савка Керемидчиева и Паша Теодорова. Накрая трите сестри се събраха и разказаха подробно цялата история на всички. Чуха всички. Но на някои това не им изнасяше и си правеха оглушки. Тези оглушки си ги правят и до днес. Така те работят срещу Учителя. А ние сме длъжни да им се противопоставим с истината.
към текста >>

39. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Веднъж Той каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват, защото от 8 000 години никога досега тези духове не са допускани в управлението в никоя страна в света - в цялата история на човешката цивилизация." Така седят нещата.
А имената им ще намерите в техните протоколи. Та доживяхме да видим, освен как Учителят пусна руснаците-комунисти в България, но и как за благодарност те разрушиха "Изгрева" и си направиха своя легация там. Аз знам, че за това тяхно деяние те ще бъдат наказани. Но още не е дошло времето за това. Думите на Учителя не могат да се преиначат и прескочат. Веднъж Той каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват, защото от 8 000 години никога досега тези духове не са допускани в управлението в никоя страна в света - в цялата история на човешката цивилизация." Така седят нещата. А ние ги проверихме и ги проверяваме вече тридесет-четиридесет години. Ще ги проверите и вие. А защо ги допусна в България? За това си имаше причини. Когато навремето политици, властници, църковници, общественост воюваха срещу Учителя и искаха Той да се махне от "Изгрева" и от София, Той каза: "Вие искате Аз да сляза от тази катедра, от която проповядвам Словото на Бога.
към текста >>

40. 5_54 Ето едно хубаво място за почивка

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Разрушаването на "Изгрева" за мен не е нещо случайно, а един Космически процес, един завършен цикъл от историята на човечеството на земята.
Изведнъж Той каза: "Неща страшни се подготвят под земята! " Какви неща - не каза. Земетресение ли, човешки съдби ли, съдбините на човечеството или съдбините на човешкия род на земята? Не можах да си дам отговор тогава. Но от това, което преживяхме над тридесет години след заминаването на Учителя, мога със сигурност да кажа, че някои неща, които се подготвяха тогава под земята, излязоха над земята и се стовариха върху човечеството и върху нас на "Изгрева". Разрушаването на "Изгрева" за мен не е нещо случайно, а един Космически процес, един завършен цикъл от историята на човечеството на земята. Дали това е така, вие ще проверите сами през следващите векове.
към текста >>

41. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

" Да, ето една хубава история за поучение и подражание.
После го смъкнаха от този пост и неговите съперници във властта го изпратиха в пенсия. Но противниците му от неговата партия не го закачаха повече. Той се движеше свободно по улиците без охрана. И да искаха, не можеха, защото той имаше вече кредит от Невидимия свят. С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Да, ето една хубава история за поучение и подражание. Забележка на редактора: Антон Югов дочака 10 ноември 1989 година, когато бе свален от власт Тодор Живков, който, като генерален секретар на Комунистическата партия, беше управлявал тридесет и пет години. Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе отстранил от държавния пост, който заемаше. Дочака, но не след дълго си замина от този свят в почетна възраст.
към текста >>

42. 5_57 Кой спаси българските евреи?

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Затова ние изнасяме цялата тази история.
Тъй седи въпросът. Вярно, истинно и правдиво. Забележк а на редактора: След промените от 10 ноември 1989 година, чрез личности, в България излязоха и започнаха да се проявяват други сили, които искаха да задвижат някои обществени събития. Всички без изключение започнаха да се надпреварват и да изтъкват, че те били тези представители, които са спасили евреите. Това бе една голяма, предварително скроена, изтъкната и изписана лъжа, за да се заблуди този народ. Затова ние изнасяме цялата тази история. И тогава историята ще осъди лъжците и крадците и непочтеността. Защото Духът на Истината, който бе във Великия Учител няма нужда от защита. От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ. На 21 април 1993 година, по случай тържествата за откриване на паметника на жертвите на нацизма по време на Втората световна война 1939-1945 година, във Вашингтон присъствува правителствена делегация на България, начело с президента Желю Желев. Бяха се навършили петдесет години от въстанието на евреите във Варшавското гето, потушено от хитлеристите с разрушение и смърт.
към текста >>

И тогава историята ще осъди лъжците и крадците и непочтеността.
Вярно, истинно и правдиво. Забележк а на редактора: След промените от 10 ноември 1989 година, чрез личности, в България излязоха и започнаха да се проявяват други сили, които искаха да задвижат някои обществени събития. Всички без изключение започнаха да се надпреварват и да изтъкват, че те били тези представители, които са спасили евреите. Това бе една голяма, предварително скроена, изтъкната и изписана лъжа, за да се заблуди този народ. Затова ние изнасяме цялата тази история. И тогава историята ще осъди лъжците и крадците и непочтеността. Защото Духът на Истината, който бе във Великия Учител няма нужда от защита. От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ. На 21 април 1993 година, по случай тържествата за откриване на паметника на жертвите на нацизма по време на Втората световна война 1939-1945 година, във Вашингтон присъствува правителствена делегация на България, начело с президента Желю Желев. Бяха се навършили петдесет години от въстанието на евреите във Варшавското гето, потушено от хитлеристите с разрушение и смърт. На откриването, в списъка на държавите, залазили живота на евреите, името на България не бе споменато.
към текста >>

43. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Братският съвет се събра и изслуша цялата история, разказана от еврейските представители.
По този въпрос Учителят бе казал: "Докато евреите не приемат Христа, те няма да получат право на Отечество. Чак тогава ще се помирят с арабите и с целия свят." Какво стана по-нататък с този равин ще ви разкажа след малко. А какво стана с диамантите? Известно време след заминаването на Учителя, когато се беше оформил Братският съвет, в един обикновен ден пристигнаха същите трима евреи, които навремето бяха оставили диамантите при Учителя. Те бяха уплашени и разтревожени, защото чули от членовете на Братския съвет, че никой не знае за тази епруветка с диамантите на евреите. Братският съвет се събра и изслуша цялата история, разказана от еврейските представители. Тогава Никола Антов ги пита: "Имате ли разписка за диамантите? " Отговарят: "Нямаме." Антов добавя: "Тогава няма да ги дадем! " Евреите посърнаха и наведоха глави. Каква разписка може да се иска от Учителя? Това беше смешно, глупаво и нахално.
към текста >>

44. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

А сега ще ви разкажа една много интересна история от времето на Учителя.
А какво направиха всички тези членове на тези избрани съвети в следващите двадесет-тридесет години може да съдите по делата им. Ако има някакви дела - значи те са направили нещо. Ако няма никакви дела и следа - не са направили нищо. По делата им ще разберете кой кому е служил и на какъв господар се е подчинявал! Затова няма да вземам отношение по този въпрос, а го оставям, след като проучите нещата, вие да се определите. А сега ще ви разкажа една много интересна история от времето на Учителя. Слушайте внимателно и още по-внимателно я проучете, защото това е финалът на моя разказ досега за следващите поколения! Много примери ни е привеждал Учителят и много приказки е създал, за да изясни някои неизяснени и трудни въпроси. В онези тревожни времена към края на Втората световна война, когато Българите бяха обявили война на целия свят, приятелите се обръщат към Учителя загрижено и Го питат: "Учителю, какво ще ни кажете за бъдещето, което ни очаква и което е неясно за нас? " Тогава Учителят разказва една приказка. Това е последната приказка, която Той ни разправи.
към текста >>

45. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ТОМ 1

Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон.
"Мория и Кут Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява. Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия.
към текста >>

Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история.
А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиридесет и пет години след заминаването на Учителя. Аз също доживях. В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Така че няма нищо случайно, а всички действуващи лица бяха живи и се движеха в "Изгрева" по времето на Учителя. Но да целуваш ръката на Учителя, това означава да се докоснеш до десницата Му и да направиш общение с Бога като ученик с Учител. А ученикът изпълнява волята на Учителя, която е дадена в Неговото Слово през време на Школата. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока. Тя бе заплатена с живот.
към текста >>

46. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ТОМ 1

Горното описание и действуващите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища.
" Но се случи така, че тя не можа да се добере до цар Борис и да му поднесе тази гореща вода и той си замина. Освен че това бе истина, но бе и една символика, която трябваше да стигне до онези, които управляваха България. Всяка една човешка душа, която е зажадняла за Божествената Правда, може да се напои само с чашата, която е вместила в себе си истината за Словото на Всемировия Учител. Така че, никой не се намери и не му поднесе тази чаша топла вода и той си замина от този свят. На България й предстоеше съвсем друга политическа развръзка. Горното описание и действуващите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история, е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действуващи лица от "Изгрева". Тогава аз посетих дома на Милка Периклиева и се срещнах с нея. Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло. Тя не можеше да пише, но можеше да разказва и аз записах нейния разказ, като го предавам дословно.
към текста >>

Тази история, е много интересна и поучителна.
Освен че това бе истина, но бе и една символика, която трябваше да стигне до онези, които управляваха България. Всяка една човешка душа, която е зажадняла за Божествената Правда, може да се напои само с чашата, която е вместила в себе си истината за Словото на Всемировия Учител. Така че, никой не се намери и не му поднесе тази чаша топла вода и той си замина от този свят. На България й предстоеше съвсем друга политическа развръзка. Горното описание и действуващите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история, е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действуващи лица от "Изгрева". Тогава аз посетих дома на Милка Периклиева и се срещнах с нея. Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло. Тя не можеше да пише, но можеше да разказва и аз записах нейния разказ, като го предавам дословно. Милка Периклиева бе активна участничка в опита за внедряване на Паневритмията в българските училища.
към текста >>

А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история.
Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Нещата ги изстрелваше направо в упор. Така че, ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасение, че ще й се искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година, Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка,като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет.
към текста >>

Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България.
" Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 ноември 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад. При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си. Ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал.
към текста >>

Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си.
При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си. Ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това тя не се е активизирала.
към текста >>

Другото действуващо лице в тази история е Весела Несторова.
Тя ги прие като частица от онзи неизпълнен дълг, който трябваше да изпълни пред Учителя. Днес ние приемаме нейните опитности като откровение на една душа пред Учителя и към Бога. А това не е малко както за нея, така и за нас, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действуващо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва Американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри. Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя посещава редовно "Изгрева" и взема дейно участие в братския живот. Веднъж тя присъствува на една беседа, която Учителят завършва със следния стих: "Зора се чудна зазорила, тя животът нов е проявила." По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи".
към текста >>

Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно.
Това я вбесява. Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса. Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов - цигулка и Верка Куртева - китара.
към текста >>

Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история.
Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса. Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов - цигулка и Верка Куртева - китара. Курсът по обучението приключва.
към текста >>

Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка.
Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов - цигулка и Верка Куртева - китара. Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая.
към текста >>

А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история.
Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов - цигулка и Верка Куртева - китара. Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Периклиева е от групата на Лулчев и на "Упанишадите". Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев.
към текста >>

Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ.
Тя си спомня как на 25 юли 1942 година Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура. Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост всички са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и как я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъствува на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения.
към текста >>

Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения.
Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и как я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъствува на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения.
към текста >>

47. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 1

Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия.
Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен. Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия. И тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска да я пее?
към текста >>

48. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при семейство Гина и Петко Гумнерови.
"Песните на Учителя" Как Учителят даваше песните? Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при семейство Гина и Петко Гумнерови. Учителят отсяда при тях през 1905 година. Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни. В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих. Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни. Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14.
към текста >>

Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания.
Къде е тази мелодия днес? Ще попитате музикантите от "Изгрева". През 1921 година беше издадена книжката "Песни на Всемирното Братство". Това е един пръв опит на приятелите от онова поколение да напишат на нотен текст песните, които са пеели. Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени. Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
към текста >>

Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин!
Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
към текста >>

49. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Това бе първата част от една грозна история.
Борис допусна още една грешка. Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали. Но това не стана и оттук започна разединението, което трае и до днес сред нашето поколение. Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти. Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент.
към текста >>

Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят".
Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали. Но това не стана и оттук започна разединението, което трае и до днес сред нашето поколение. Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти. Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент. Тук всеки свиреше на нещо, можеше да пее песните на Учителя.
към текста >>

Затова разказах историята на черната дъска.
Той случайно не е избрал този език, за да предаде Своето Слово на Бога за човеците по земята". След като оздравя, сестра Маркова се вслуша в съветите на Учителя да преустанови тези непрекъснати курсове за изучаване на френски език. Така се оказа, че тази черна дъска, с която тя си служеше, вече не беше й потребна и тя я подари на Братството. А тя ни вършеше много голяма работа, защото бе направена изкусно с две подвижни плоскости, които се движеха вертикално и едната можеше да се вдига нагоре, а другата да се сваля надолу. Благодарение на тази дъска, няколко песни от Учителя бяха записани с тебешир от музикантите и днес ги имате документално заснети. Затова разказах историята на черната дъска. Обикновено след беседа в клас се изпяваха няколко песни. След което приятелите заобикаляха Учителя и Му целуваха ръка. Това продължи дълго време. Но един път, след като свърши беседата и след като се изпяха песните, Учителят вдигна дясната Си ръка с длан напред, високо опъната над главата, слезе засмян от катедрата и мина покрай всички нас. Ние, които се бяхме приготвили да Му целуваме ръка, останахме изненадани от този жест и не можахме нищо да направим, освен да изгледаме как излиза от салона с високо издигната ръка.
към текста >>

50. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

История учеше сама.
По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това, което Учителят ми каза и говори последния път, преди да ми каже, че няма да ме приеме, докато не завърша гимназия, ми стигна и ми послужи за това време, докато бях при Паша и нямах контакт с Него". Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато тя завърши гимназия и пребивава при Паша. През тези две години Той не я прие. Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение, като получаваше пари от родителите си през това време. Ани я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него. Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема.
към текста >>

51. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения.
Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога. А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото" на Учителя, след което всички ще изпеят песента "Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират Върховен братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден. Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва. Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя. Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения. Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител. Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител. За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя. Ученикът в Школата на Учителя изучава Словото на Учителя, което е Слово на Бога и го прилага в живота си като създава вътрешни и външни връзки с Бога. А Бог чрез тях създава хармоничните съотношения на човешките души, дошли и родили се като човеци на земята.
към текста >>

Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен.
Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса. Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>

И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му.
към текста >>

Песента, изпята от оня възрастен брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ песента, задействува цялата Бяла Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му.
Онези, които я изпълниха си разрешаха проблема. Онези, които не я изпълниха, разрешават проблема с човешки методи и до днес. А това не са методи на Учителя и на Бялото Братство. Истинските методи се намират в Словото на Учителя. Окултните закони, по които бяха дадени онзи мотив и онази мелодия на песента "Писмото" също задействуваха моментално. Песента, изпята от оня възрастен брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ песента, задействува цялата Бяла Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му. Тя задействува, за да се изпълни Волята на Всемировия Учител. А каква е Волята на Учителя? Всеки грамотен човек, който може да чете български език, може сам да намери този отговор в Словото на Всемировия Учител. Затова е казано още навремето: "Изучавайте Писанията". А Учителят казва: "Изучавайте, проучвайте и прилагайте Словото Ми, което е Слово на Бога, чрез собствения си живот".
към текста >>

52. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли.
Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил. Този човек не знаеше кой е Учителят. Той бе един дързък човек, нахален човек, който бе готов да извърши и насилие и да нападне с юмруци Учителя.
към текста >>

53. 8_12 Братските салони и Изгревът

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14.
Нещата стоят другояче и следващите поколения трябва да ги проучат, защото ще се сблъскат със същия проблем. Тогава, както и през време на цялата Школа, Братството не беше юридическа личност. А защо стана това - трябва да се проучи много добре, защото имаше хора от нашето поколение, които знаеха как стоят нещата, но не го казаха и не го написаха, защото не им изнасяше. Накрая, това хвърли в заблуда онези, които трябваше да решават проблемите на Братството и всички платиха така, както трябва по окултните закони. Знанието е сила, а незнанието е още по-голяма сила, но - разрушителна! Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и изпечен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон.
към текста >>

54. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Написан е предговор от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов.
Материалът е разбит на части, а голяма част от материала е изхвърлен. Има някои цели пасажи изменени и променени. Най-обидното е, че на няколко места думата "Господ" от оригинала е заменена с думата "Бог". Това означава, че онези, които са работили върху материала, нямат елементарни познания, че Господ е едно, а Бог - друго. Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя. Написан е предговор от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов. Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя. Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка дума на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят. Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя. Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите. На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му, Надежда Кьосева.
към текста >>

Тази снимка има история, която не се познава и не е отбелязано.
Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя. Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка дума на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят. Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя. Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите. На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му, Надежда Кьосева. Тази снимка има история, която не се познава и не е отбелязано. Тази снимка е от Молитвения връх на Рила, а не от Мърчаево. Онези, които стоят зад Учителя, имат свои имена и са личности, взели дейно участие в братския живот. Тя е поместена, за да се види, че Борис Николов, застанал прав, стенографира на тефтерче. А онези, истинските стенографи на Учителя, които са седнали при нозете Му, са Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Но на снимката на корицата те са изрязани, за да не се видят, а за да остане само този, който стенографира на тефтерче.
към текста >>

55. 9_05 Кой бе Учителят?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

ТОМ 1

Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това.
Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това.
към текста >>

56. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

ТОМ 1

Той имаше за цел да запише историята на музикалния живот и техните опитности с Учителя.
"ПОСЛЕСЛОВ" Настоящият сборник има за цел да подпомогне музикалния живот и да охрабри музикантите от Общество "Бяло Братство" в тяхната творческа изява. В настоящия етап има талантливи и подготвени професионално музиканти. Но понеже те представляват едно друго поколение, което е отдалечено четиридесет и пет години от закриването на Школата на Учителя, затова те не са запознати с музикалния живот на Школата от времето на Учителя. Затова, преди повече от тридесет години, съставителят на този сборник, последователно, по даден план от неговия Духовен ръководител, целенасочено е работил почти с всички музиканти-съвременници на Школата. Той имаше за цел да запише историята на музикалния живот и техните опитности с Учителя. Бе работено последователно с всеки музикант. Работата бе трудна, мъчителна и свързана с много противодействия от страна на онези сили, които всячески пречеха да се документира историята на Школата. Онези, които бяха целували ръка на Учителя, живееха още в онова време, през което протече времето на Школата. Беше неимоверно трудно да се накарат тези съвременници на Учителя да разказват, а някои от тях - дори и да запишат опитностите си. С всеки един от тях се водеше жестока борба на живот и смърт, за да превъзмогнат онези сили, които противодействуваха да се запишат техните опитности и спомени с Учителя.
към текста >>

Работата бе трудна, мъчителна и свързана с много противодействия от страна на онези сили, които всячески пречеха да се документира историята на Школата.
В настоящия етап има талантливи и подготвени професионално музиканти. Но понеже те представляват едно друго поколение, което е отдалечено четиридесет и пет години от закриването на Школата на Учителя, затова те не са запознати с музикалния живот на Школата от времето на Учителя. Затова, преди повече от тридесет години, съставителят на този сборник, последователно, по даден план от неговия Духовен ръководител, целенасочено е работил почти с всички музиканти-съвременници на Школата. Той имаше за цел да запише историята на музикалния живот и техните опитности с Учителя. Бе работено последователно с всеки музикант. Работата бе трудна, мъчителна и свързана с много противодействия от страна на онези сили, които всячески пречеха да се документира историята на Школата. Онези, които бяха целували ръка на Учителя, живееха още в онова време, през което протече времето на Школата. Беше неимоверно трудно да се накарат тези съвременници на Учителя да разказват, а някои от тях - дори и да запишат опитностите си. С всеки един от тях се водеше жестока борба на живот и смърт, за да превъзмогнат онези сили, които противодействуваха да се запишат техните опитности и спомени с Учителя. Всички очакваха, че за тях ще дойде едно ново време, при което ще могат да се изявят. Но те не знаеха думите на Учителя, мястото и времето, когато бе казал: "Всички онези, които целуваха десницата на Великия Учител, няма да имат дял в новите условия, които Небето ще открие за следващите поколения".
към текста >>

Съжалявам, че тогава не записах на магнетофонен запис цялата тази история като документация, защото това е гавра с песните на Учителя и кощунство към Учителя.
Въпросното лице, макар и музикант, не е запознато с целия този материал, който се излага в настоящия сборник, по простата причина, че то не е работило с музикантите от времето на Школата на Учителя. Надявам се, че това лице ще може да превъзмогне постановката на Борис Николов, която бе не само погрешна, но и провали второто издание на Мария Тодорова. През 1980 година, въпреки моето настояване да се предадат оригиналите, Борис Николов направи едно частно издание от "Песните на Учителя". Той работи с една музикална педагожка и направиха това издание. При моята лична проверка се оказа, че те са работили с коригираната песнопойка на Мария Тодорова, с две папки с нотни листове и накрая Борис Николов е изпявал всяка една песен - и така музикалната педагожка е предала песните на Учителя. Съжалявам, че тогава не записах на магнетофонен запис цялата тази история като документация, защото това е гавра с песните на Учителя и кощунство към Учителя. Борис Николов не бе школуван музикант, нито школуван певец. В това издание не бяха поправени онези пропуски, за които Мария Тодорова говори в нейните спомени. В него са включени и някои лични песни на Лиляна Табакова, като е дадено, че са песни на Учителя, без да се иска нейното съгласие и да се търси нейното компетентно заключение. Този опит е провал и е последица от методите на мозайкаджийската бригада. Според мен, мозайкаджийската бригада бе причина да не се осъществи никаква приемственост между поколението от времето на Учителя и следващото поколение.
към текста >>

За жалост, другите не са готови, защото не са запознати с историята на Братството.
Това се изнася, за да се покаже, че не бе осъществена приемственост на поколенията, напълно умишлено и целенасочено. Самият факт, че днешното поколение музиканти не са запознати с постановките на Школата и правят непростими грешки в своята творческа изява, говори много и потвърждава горното заключение. Надявам се, че те ще се коригират, ще попълнят своята неосведоменост и ще тръгнат напред. Защото в настоящия етап, единствено музикантите могат да представят Учението, да представят идеите на Бялото Братство чрез музиката на Учителя. Защото само те са професионалисти, имат музикален ценз и могат да излязат на сцената и да покажат нещо от Учението на Учителя, дори и с музика. За жалост, другите не са готови, защото не са запознати с историята на Братството. Школата има своя история. Има етапи и всеки един етап има своя история от събития, личности и развитие, носещо поуки за следващите поколения. Тези етапи трябва да се знаят. А настоящото поколение не ги знае и не ги познава. Затова онези, които искат да работят, трябва да се запознаят с тази история.
към текста >>

Школата има своя история.
Самият факт, че днешното поколение музиканти не са запознати с постановките на Школата и правят непростими грешки в своята творческа изява, говори много и потвърждава горното заключение. Надявам се, че те ще се коригират, ще попълнят своята неосведоменост и ще тръгнат напред. Защото в настоящия етап, единствено музикантите могат да представят Учението, да представят идеите на Бялото Братство чрез музиката на Учителя. Защото само те са професионалисти, имат музикален ценз и могат да излязат на сцената и да покажат нещо от Учението на Учителя, дори и с музика. За жалост, другите не са готови, защото не са запознати с историята на Братството. Школата има своя история. Има етапи и всеки един етап има своя история от събития, личности и развитие, носещо поуки за следващите поколения. Тези етапи трябва да се знаят. А настоящото поколение не ги знае и не ги познава. Затова онези, които искат да работят, трябва да се запознаят с тази история. Без компетентност, без професионален ценз, без обществен ценз, без духовен ценз, означаващ познаване на Словото на Учителя, е немислимо да се работи сред този народ за Делото на Учителя!
към текста >>

Има етапи и всеки един етап има своя история от събития, личности и развитие, носещо поуки за следващите поколения.
Надявам се, че те ще се коригират, ще попълнят своята неосведоменост и ще тръгнат напред. Защото в настоящия етап, единствено музикантите могат да представят Учението, да представят идеите на Бялото Братство чрез музиката на Учителя. Защото само те са професионалисти, имат музикален ценз и могат да излязат на сцената и да покажат нещо от Учението на Учителя, дори и с музика. За жалост, другите не са готови, защото не са запознати с историята на Братството. Школата има своя история. Има етапи и всеки един етап има своя история от събития, личности и развитие, носещо поуки за следващите поколения. Тези етапи трябва да се знаят. А настоящото поколение не ги знае и не ги познава. Затова онези, които искат да работят, трябва да се запознаят с тази история. Без компетентност, без професионален ценз, без обществен ценз, без духовен ценз, означаващ познаване на Словото на Учителя, е немислимо да се работи сред този народ за Делото на Учителя! Другото е постановка на мозайкаджийската бригада, която вкара невежеството в Школата на Учителя и провали всичко.
към текста >>

Затова онези, които искат да работят, трябва да се запознаят с тази история.
За жалост, другите не са готови, защото не са запознати с историята на Братството. Школата има своя история. Има етапи и всеки един етап има своя история от събития, личности и развитие, носещо поуки за следващите поколения. Тези етапи трябва да се знаят. А настоящото поколение не ги знае и не ги познава. Затова онези, които искат да работят, трябва да се запознаят с тази история. Без компетентност, без професионален ценз, без обществен ценз, без духовен ценз, означаващ познаване на Словото на Учителя, е немислимо да се работи сред този народ за Делото на Учителя! Другото е постановка на мозайкаджийската бригада, която вкара невежеството в Школата на Учителя и провали всичко. Техният опит трябва да служи като предупреждение към всички! В сборника е поставен въпросът за Паневритмията. Тя има история, която трябва да се знае, поради което се изнася за пръв път чрез спомените на учениците.
към текста >>

Тя има история, която трябва да се знае, поради което се изнася за пръв път чрез спомените на учениците.
Затова онези, които искат да работят, трябва да се запознаят с тази история. Без компетентност, без професионален ценз, без обществен ценз, без духовен ценз, означаващ познаване на Словото на Учителя, е немислимо да се работи сред този народ за Делото на Учителя! Другото е постановка на мозайкаджийската бригада, която вкара невежеството в Школата на Учителя и провали всичко. Техният опит трябва да служи като предупреждение към всички! В сборника е поставен въпросът за Паневритмията. Тя има история, която трябва да се знае, поради което се изнася за пръв път чрез спомените на учениците. Тя има оригинален нотен текст, оригинален текст от думи и Слова, както и оригинални написани упражнения. Оригиналният текст на упражненията от работната група на Елена Андреева, Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова бе предаден от мен на работната група, съставена от мен чрез протокол, която бе съставена за работа и обучение на Паневритмията. Още през 1973 година, Борис Николов лично ми издиктува къде се намира и кой съхранява негативите на Васко Искренов, където са заснети всички упражнения, показани от Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова. Аз написах писмо до въпросното лице и го уведомих да предаде снимки от негативите, за да се направи албум и да се приложи към оригиналния текст. Но въпросното лице излъга, послужи си с лъжа и измама и не пожела да ги даде.
към текста >>

57. 10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно

студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ

ТОМ 1

За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси, философи, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и България" За да дойде Учителят на човечеството, първо - трябва да се преродят всички стари пророци от Стария Завет в даден народ. Не само да се родят в него, но и да се изявят. За да дойде Мировият Учител, второ - трябва да се преродят всички апостоли от Новия Завет в даден народ. Не само да се родят, но и да се изявят. За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси, философи, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството. Не само да се родят, но и да се изявят. Едните представляват основата на Хеопсовата пирамида, вторите - средата, третите - върха на пирамидата. И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка пирамида на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител. Всемировият Учител е от Божествена еволюция. Всемировият Учител идва от Божествения свят.
към текста >>

58. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

ТОМ 1

Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството.
Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството. Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството. Пътят към Бога е чрез Христа. Който има Христовия Дух - може да влезе в Божия свят. Който има Господния Дух - може със Сила да вземе Царството Божие. Който има Божия Дух, ще да има Божия Мир, който е Мир на Светлина и Виделина. Който има и трите - Христовия Дух и Господния Дух, и Божия Дух - то Той е проявеният Бог във Вселената, в Битието и Небитието.
към текста >>

59. 10_14 Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

ТОМ 1

Всяка една беседа на Великия Учител отговаря на една година от човешката цивилизация на земята Той произнесе над 7 500 беседи, което означава, че това е Словото на Бога за идното човечество, което е за следващите 7 500 години от бъдещата човешка история.
За пръв път Бог слезна на земята в лицето на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Той бе тук в България, в София - на "Изгрева" в плът, кръв и в Дух. Тук бе произнесено чрез българска реч Словото на Великия Учител. Словото на Всемировия Учител е Слово на Бога. Това е Словото на Божествения Дух, Словото на Христовия Дух, Словото на Господния Дух чрез думи и реч на български език, при синовете български от семейството славянско. Всяка една беседа на Великия Учител отговаря на една година от човешката цивилизация на земята Той произнесе над 7 500 беседи, което означава, че това е Словото на Бога за идното човечество, което е за следващите 7 500 години от бъдещата човешка история. Космическият цикъл, започнал от 1914 година, при влизането на слънцето в знака на зодиака Водолей се означава като Епоха на Водолея и тя ще трае 2 160 години от човешкия календар. Този цикъл съвпада с подготовката на Школата и откриването на Школата, когато се даде Словото на Великия Учител. Словото на Великия Учител е за тази епоха, както и за следващите епохи от човешкото развитие. Школата на Всемировия Учител имаше подготовка от двадесет и две години: от 1900 до 1922 година, както имаше и живот от двадесет и две години: от 1922 - 1944 година Школата се закри след заминаването на Великия Учител. Всемировият Учител - Беинса Дуно - слезна на земята, за да даде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса.
към текста >>

60. 10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС

ТОМ 1

Разговорите и спомените на учениците с Всемировия Учител за музиката Му и за песните не са само една обикновена история, а представляват пример за подражание в пътя на ученика за достигане на Високия Идеал, даден чрез Словото на Учителя.
Уводът е озаглавен: "Космогония и Слово на Великия Учител". Обзор от Словото на Великия Учител, представено от д-р Вергилий Кръстев. 3. "Изгревът на Бялот о Братств о пее, свири , уч и и живее" , том II. Ще бъдат представени опитности на десетки ученици, отнасящи се до музиката, песните, Паневритмията на Учителя. Ще бъдат включени и някои техни опитности, касаещи се до днешни, съвременни проблеми за разрешаване от днешното поколение, отнасящи се за живота на Общество "Бяло Братство". Разговорите и спомените на учениците с Всемировия Учител за музиката Му и за песните не са само една обикновена история, а представляват пример за подражание в пътя на ученика за достигане на Високия Идеал, даден чрез Словото на Учителя. Музиката и песните на Великия Учител представляват Химни на човешката душа за следващото човечество от Шестата раса. Поради малките тиражи, които издаваме, обикновено се поскъпяват излизащите книги. Затова онези, които биха желали да съдействуват в отпечатването им, могат да участвуват във финансирането на някои от изданията. Предоставените от тях суми ще бъдат възстановени след продажбата на книгите. Нашият труд е безплатен, безвъзмезден, защото е една работа за Делото на Всемировия Учител - Беинса Дуно и за Бога.
към текста >>

61. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите родители, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви.
И което е още по-важно, те приличаха по образ досущ на ликовете на енциклопедията. От моето поколение много братя и сестри създадоха семейства и народиха деца. След години те израснаха, възмъжаха и с това дойдоха грижите на родителите. Понеже аз контактувах с всички и познавах всички, затова бях в течение на техните грижи и неволи. Тогава аз се втренчвах в лицата на техните деца и се питах, тези образи дали вече не са напечатани в някои от енциклопедиите ту на британската, ту на френската, ту на руската, ту на римската империи. Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите родители, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви. Затова приемах децата на нашите приятели, но с една резерва, че трябва да проверя какво ли е записано в някоя енциклопедия за техните предишни подвизи. Затова имам голямо уважение към тези енциклопедии - съкровищници на човешката цивилизация. Някой знае ли къде мога да намеря историята на техните личности, че ми стана много любопитно ?
към текста >>

Някой знае ли къде мога да намеря историята на техните личности, че ми стана много любопитно ?
Понеже аз контактувах с всички и познавах всички, затова бях в течение на техните грижи и неволи. Тогава аз се втренчвах в лицата на техните деца и се питах, тези образи дали вече не са напечатани в някои от енциклопедиите ту на британската, ту на френската, ту на руската, ту на римската империи. Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите родители, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви. Затова приемах децата на нашите приятели, но с една резерва, че трябва да проверя какво ли е записано в някоя енциклопедия за техните предишни подвизи. Затова имам голямо уважение към тези енциклопедии - съкровищници на човешката цивилизация. Някой знае ли къде мога да намеря историята на техните личности, че ми стана много любопитно ?
към текста >>

62. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

ТОМ 2

Димитър", когато започва историята на Знамението Господне.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ Било е на 10 април 1854 год. в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне. Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия.
към текста >>

63. ПОСЛЕСЛОВ

ТОМ 2

Историята на оригиналите е следната: Учителят Петър Дънов на 24.III.1921 год.
Съставителят смята и е дълбоко убеден, че без такава предварителна подготовка и последователност, поднесеният материал е трудно и дори невъзможно да се разчете от читателя. Това въведение е за читателя. Следващите поколения ще проучават този написан собственоръчно от Учителя текст. Ако някой не харесват направените предисловия, могат да не ги четат. Но те не могат да ги отхвърлят, защото това е постановка на Словото на Учителя и на Школата Му, изнесена от едного и поднесена за мнозина. Историята на оригиналите е следната: Учителят Петър Дънов на 24.III.1921 год. подарява на Мария Тодорова книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината", като пред нея полага подписа си върху книжката и собственоръчно написва датата. Отдолу написва: „И Господ ще те умножи във Благодат". (Второзаконие, гл. 28, стр. 1-2: „И ако слушаш добре гласа на Господа Бога Твоего и внимаеш да правиш всичките Негови заповеди, които ти аз днес заповядвам, ще те възвиши Господ Бог твой над всичките народи на земята."; „И ще дойдат на тебе всичките тези благословения и ще починат на тебе, ако послушаш гласа на Господа Твоего.") Това е посвещение на ученика в Школата.
към текста >>

Тази история за открадването на архива на Савка Керемидчиева се знае най-малко от пет лица, които са свидетели на тези събития и знаят историята за кражбата лично от устата на Борис Николов.
Тази тетрадка днес е запазена и тя представлява доказателство за кражбата на архива, за свалянето му и за съществуването на тези тефтерчета. Жената, която е в дъното на целия този заговор срещу Борис, издига един лозунг: „Борис е стар и си е изпял песента". Един месец след свалянето на архива, се открива кражбата. Настъпва драматична развръзка, след което двете лица, замесени в кражбата, последователно си заминават от този свят. Жената остана читава с присвоените и откраднати тефтерчета, които ги укрива като нейна лична собственост и до сега. Тази история за открадването на архива на Савка Керемидчиева се знае най-малко от пет лица, които са свидетели на тези събития и знаят историята за кражбата лично от устата на Борис Николов. Те са така подбрани от Невидимия свят, че имат помежду си десет годишна възрастова разлика. Така че един от тях ще дочака да свидетелствува за Истината пред останалите человечески синове и да прибере оригиналите. А един от тези пет лица трябваше да опише тази история накратко, за да се знае и помни, че в Школата на Бялото Братство първото условие е да бъдеш верен към себе си, верен към учениците от Школата и верен към Учителя на тази Школа. Това е първото посвещение и се обозначава като „Посвещение за верния ученик Аверуний" Задава се един въпрос. Защо всичко това трябваше да се случи, и то със тефтерчетата на Учителя, в които са записани разговорите с Духа Господен?
към текста >>

А един от тези пет лица трябваше да опише тази история накратко, за да се знае и помни, че в Школата на Бялото Братство първото условие е да бъдеш верен към себе си, верен към учениците от Школата и верен към Учителя на тази Школа.
Настъпва драматична развръзка, след което двете лица, замесени в кражбата, последователно си заминават от този свят. Жената остана читава с присвоените и откраднати тефтерчета, които ги укрива като нейна лична собственост и до сега. Тази история за открадването на архива на Савка Керемидчиева се знае най-малко от пет лица, които са свидетели на тези събития и знаят историята за кражбата лично от устата на Борис Николов. Те са така подбрани от Невидимия свят, че имат помежду си десет годишна възрастова разлика. Така че един от тях ще дочака да свидетелствува за Истината пред останалите человечески синове и да прибере оригиналите. А един от тези пет лица трябваше да опише тази история накратко, за да се знае и помни, че в Школата на Бялото Братство първото условие е да бъдеш верен към себе си, верен към учениците от Школата и верен към Учителя на тази Школа. Това е първото посвещение и се обозначава като „Посвещение за верния ученик Аверуний" Задава се един въпрос. Защо всичко това трябваше да се случи, и то със тефтерчетата на Учителя, в които са записани разговорите с Духа Господен? Отговорът е много прост. Учителят записва седемте разговора с Духът Господен от времето от 25 юни до 8 юли 1900 год. На 10 юли 1900 год.
към текста >>

64. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Борис Николов

ТОМ 2

Имах разположение към историята и прочетох много такива книги.
Ние имахме ключовете, които ни беше поверил един от учителите. Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от разни манастири. Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддържах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове. А сега научавам, че тези книги са изчезнали. Имах разположение към историята и прочетох много такива книги. Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разположение към историята на България. Завърших гимназия твърде лесно. Не ме затрудняваше. Учех много лесно. Сядах да чета урока, заучавах го много бързо.
към текста >>

Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разположение към историята на България.
Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от разни манастири. Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддържах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове. А сега научавам, че тези книги са изчезнали. Имах разположение към историята и прочетох много такива книги. Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разположение към историята на България. Завърших гимназия твърде лесно. Не ме затрудняваше. Учех много лесно. Сядах да чета урока, заучавах го много бързо. Имаше предмети, които не обичах.
към текста >>

65. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Борис Николов

ТОМ 2

7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА Тази история е истинска макар и да е чудновата.
7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА Тази история е истинска макар и да е чудновата. Това се случва непосредствено след руско-турската война 1877/78 г. В Габрово имаше един чорбаджия Пенчо-Сеяша, който бе ходил на млади години по търговия из Влашко, че по Сръбско и на много още места и познаваше много хора. Така той получава писмо от един румънец, който е бил хайдутин или четник в България преди много години, а сега е бил стар и не можел да се движи, но е бил приятел на чорбаджи Пенчо-Сеяша. Та той го моли да му даде адреса на един честен и млад човек от Габрово, който познава Балкана много добре, за да му направи една услуга, за да търси нещо оставено от времето на неговото четничес тво. Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-Житото, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно.
към текста >>

Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея.
Тя се казваше Недя. Дядо Жито имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка. Като момче съм разглеждал писмата и скиците. Като младеж съм разглеждал пещерите. Не ми остана време да открия това съкровище. Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея. Пък после ще му я върна. Сега има модерни устройства и със тях много лесно се открива злато. Аз ви казах къде е златото. Но трябва да знаете, че такова злато е много опасно да откриеш, защото има окултни закони, които трябва да се знаят, какво трябва да се прави, когато човек изкопае имане. Защото има невидима охрана, която пази и охранява златото.
към текста >>

66. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Борис Николов

ТОМ 2

Имаше голяма история на българите от него.
Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение аз съм го чел на български и на руски. Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, но го разглеждат от попско гледище. Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето на богомилите много дълбоко. Обстановката предразполага. Богомилска обстановка.
към текста >>

67. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Борис Николов

ТОМ 2

Дворът се разделяше от съседния двор с една ограда от сковани дъски, а историята на тази дървена ограда аз съм я разказвал и вие я знаете.
Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма. Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли. На двора имаше една каменна маса, където сядаха около нея на столове приятели за разговори. Имаше и пейка. Дворът се разделяше от съседния двор с една ограда от сковани дъски, а историята на тази дървена ограда аз съм я разказвал и вие я знаете. Цялата обстановка бе от скромна по-скромна. След заминаването на Учителя аз помолих фотографа Васко Искренов и ние с една група приятели отидохме в стария дом на ул. „Опълченска" 66 и там бяха направени художествени снимки и едновременно исторически снимки и по този начин оставихме на следващите поколения заснет домът, в който живееше Учителят. Заснехме всички стаи, двора и цялата обстановка. Направихме албуми и ги оставихме на следващите поколения.
към текста >>

68. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

От тогава минаха много години и никой от нас не се сети да води точни бележки, които да послужат след години за история на Братството.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ Задават ми въпроса, къде, кога и какви беседи Учителят е държал преди създаването на Изгрева. От тогава минаха много години и никой от нас не се сети да води точни бележки, които да послужат след години за история на Братството. Кой можеше да се сети тогава, че предстои откриване на Школа и че тази Школа ще продължи 22 години, че тя ще се закрие и след това ще минат десетилетия докато някой се сети да запита как е било през първите години от дейността на Учителя. Затова сега само спомена може да говори. Първия салон, в който Учителя е говорил за народа и за приятелите разбира се е градината на ул. „Опълченска" 66.Споменахме, че Учителят е държал беседи в една малка стаичка, в която са били наредени няколко пейки, също няколко стола и в нея са седяли към 15 човека. Учителят е седял до прозореца и през отворения прозорец говори на онези слушатели, които са заемали градината и двора пред къщата.
към текста >>

„Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул.
Той беше доста удобен, специално построен за събрания, заплащаха наем и когато беше свободен ние се събирахме там. Там почнаха да се правят братски вечери, братски събрания и Учителят почна там да държи беседи за Младежкия и Общия Окултен Клас от 18 до 19 часа, както и неделните беседи сутрин от 10 часа. Посетителите се увеличаваха, но приятелите видяха, че тук не е удобно за джоба ни, защото доста скъпо взимаха. Тогава няколко братя взеха инициативата да се построи салон собствен за Братството. Петия салон бе на ул. „Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул. „Оборище" 14.Беше доста удобно място. За кратко време се построи салон. Аз като студент съм работил, когато се полагаха основите на този салон. Изкопавахме основите, носехме камъни и тухли и помагахме при зидарията. Всички младежи помагаха и салонът се построи за няколко месеца.
към текста >>

69. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Коя е тази сестра, аз не казвам, за да може един млад брат, който знае нейната история да я прибере и съхрани за следващото поколение.
Разбира се има опасност да се дойде до едно вкаменяване на една жива идея, която трябва да се приложи чрез човешкия живот, а не да се изкове в камък и да остане като идол на хората. Бертоли сподели с Учителя своята идея, че иска да изработи една емблема на Бялото Братство и Учителят одобри неговата идея. Тогава Учителят му даде чертеж и Бертоли я изработи от цимент и я постави на входната част на приемната. Там тя стоя през всичкото време на Школата. Когато разрушиха салона една сестра прибра емблемата и тя стои в стаята й, но никой не знае днес, че това е оригиналната емблема. Коя е тази сестра, аз не казвам, за да може един млад брат, който знае нейната история да я прибере и съхрани за следващото поколение. По-късно Бертоли направи модел и от него изля с гипсова отливка над стотина емблеми. Привлечен бе един художник, който с подходящи цветове оцвети гипсовата отливка по идея на Учителя и така братствата в страната окачиха тази емблема в своите салони. Мнозина от приятелите я имаха окачена по стените. Тази емблема стана популярна с името „Емблемата с котвата". По-късно Бертоли взе този символ й го сложи като емблема на едно свое издателство.
към текста >>

70. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Преди да се разруши Изгрева един млад брат, който проучи историята на тази къщичка най-подробно, взе размерите й и беше решил да я даде на един архитект, да направи по снимките и размерите архитектурен план на тази къща, за да остане за поколенията като образец построена по идея и план на Учителя.
Така се разреши въпроса със счетоводството за строежа на тази къща. Той ми даде един урок: „Бъди със сметките си винаги акуратен и редовен. А доверието, то принадлежи на духовния свят." Но искаше външен ред и порядък. Така завърши строежа на тази барака. Беше доста хубава и Учителят взе лично участие в строежа й като даваше идеи за нейното архитектурно оформление. Преди да се разруши Изгрева един млад брат, който проучи историята на тази къщичка най-подробно, взе размерите й и беше решил да я даде на един архитект, да направи по снимките и размерите архитектурен план на тази къща, за да остане за поколенията като образец построена по идея и план на Учителя.
към текста >>

71. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Случи се така, че Никола Нанков, който събираше материали за история на Братството попадна случайно на сина на Димитър Голов.
После всички бяха в слух и никой не мърдаше и не шумеше. По-късно приятелите бързописци се събираха и сверяваха написаното и оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи на съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918г. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. Случи се така, че Никола Нанков, който събираше материали за история на Братството попадна случайно на сина на Димитър Голов. Той го посети и онзи му показа, че пази протоколите на баща си, които лично ги е писал. Никола ги поискал да ги прибере за съхранение. Синът обещал и му казал след колко дни да го посети, за да му ги предаде. Никола отива в уречения ден и час, чука на вратата, никой не отваря, натиска ръчката на вратата, вратата се отваря, влиза вътре и намира синът на Димитър Голов починал. Никола се оглежда и вижда на масата, че били оставени протоколите на Димитър Голов за съборите.
към текста >>

72. 84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ 14

Борис Николов

ТОМ 2

Ето това е поуката от тази история.
Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят, а решават да си направят барака и да си набират букви. Това можеха, това направиха. Какъвто съд има човек в себе си, толкова количество течност събира. Имаш съд и стомна за един литър, може да си и при Божествения извор, можеш да си налееш само един литър от него. Затова е важно да има готови души и души, които да са подготвени. Ето това е поуката от тази история. Учителят за себе си не харчеше братски пари, а оставяше на тяхната инициатива и досетливост, защото Той живееше по закона на Свободата. След като напуснаха салона на ул. „Оборище" 14 известно време го използваха за склад на хартия и за книги.
към текста >>

73. 85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Борис Николов

ТОМ 2

Защото наши приятели участваха в тази история.
Имаше една банка „Гирдап" и някои решиха да вложат в нея пари, да купят акции, да станат рентиери и от рентата да се издържат. Учителят не им позволи. Не Го послушаха. Вложиха си спестяванията й после банката фалира и те изгубиха всичко. В една от беседите Учителят споменава за нея. Защото наши приятели участваха в тази история. Така че ние не сме „вода не-напита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти само мътилката остава дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше.
към текста >>

74. 86. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

След време този материал трябва да се изнесе, като се опише историята за създаването на този клас, като се изнесе всичкия материал, който е застъпен в тетрадките на петте сестри, застъпници на петте добродетели и накрая да се поместят изнесените беседи от Учителя за този клас.
В първата барака остана да живее Паша и това помещение го нарекоха „парахода". Работата на трите стенографки беше много напрегната, защото те не само стенографираха, дешифрираха, коригираха, но и подготвяха за печат. И всичко това се преписваше на пишеща машина. Има запазени беседи на Учителя изнесени пред „Класа на Добродетелите". Има запазени тетрадки на сестрите, които са си водили бележки. След време този материал трябва да се изнесе, като се опише историята за създаването на този клас, като се изнесе всичкия материал, който е застъпен в тетрадките на петте сестри, застъпници на петте добродетели и накрая да се поместят изнесените беседи от Учителя за този клас. Това не е малка работа и остава за следващото поколение.
към текста >>

75. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Борис Николов

ТОМ 2

И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата.
Това бе една хубава постъпка на Боян Боев. Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати. Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истинската му същност в Божествения свят. За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни.
към текста >>

76. 96. ПЕНТАГРАМАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Има правила за работа с Пентаграмата, има история и има още много други неща.
При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на небето. Щом Пентаграмата представя символиката на един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде за Братството. И повечето братя правеха тази жертва със златна монета. Даде един наполеон в замяна на туй, което е получил от Учителя. Има правила за работа с Пентаграмата, има история и има още много други неща. Познавам един млад брат, който работи върху нея и след това ще направи монография. Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителят като видя, че с нея се отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила като й се промени посоката обратно, тя става разрушителна.
към текста >>

77. 97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

Борис Николов

ТОМ 2

Те могат в бъдеще отново да се напечатат и да се дадат на следващото поколение, но след като най-подробно се опишат,в отделни монографии тяхната история, правилата и методите за работа.
И тук има правила, как трябва да се работи С нея. Е, ние не можахме да ви поднесем упътванията, но друг след нас ще ги изнесе. Пентаграмата и Завета на цветните лъчи бяха дадени почти едновременно. И Учителят като видя, че някои от приятелите не спазват правилата, които ги бе дал при работа с тях и като се видя, че с туй си правят пакости и изгоряха много хора, то Учителят престана да ги дава. И после забрани да се дават повече и да се разпространяват. Те могат в бъдеще отново да се напечатат и да се дадат на следващото поколение, но след като най-подробно се опишат,в отделни монографии тяхната история, правилата и методите за работа.
към текста >>

78. 99. АНТИМИНСЪТ

Борис Николов

ТОМ 2

Историята на антиминса ще бъде дадена допълнително от един млад брат.
Тук има идея, има закони и символика. Първите приятели я имаха окачена в рамки по стените. При нея също имаше правила за работа на ученика. За нея също трябва да се напише една монография. Накратко тя представлява един от скрижалите на Бога, чрез които Бялото Братство освобождава България от турско робство. Историята на антиминса ще бъде дадена допълнително от един млад брат. За сега не можем да споменем нищо повече, за да не се опорочат нещата. Идеята трябва да се реализира в подходящо време и така както Учителят държеше: образцово. Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от художник, от старо време, чието копие е извадено в Москва през 1820 г. Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от кръста. Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот.
към текста >>

Историята на Антиминса и епохата, която идва с него е епоха на Възраждане на българския народ.
Съдбата на този Антиминс е необикновена. За нея ще се говори друг пък. По-късно, след освобождението на България от турското робство, този Антиминс беше изкаран на специална хартия и приятелите, сподвижници на Учителя от първите години го окачаха по стените на домовете си. Един такъв Антиминс на платно висеше в дома и в стаята на Учителя на ул. „Опълченска" бб.Учителят беше дал правила за работа с него. Историята на Антиминса и епохата, която идва с него е епоха на Възраждане на българския народ. Това е една обширна тема, която в бъдеще един млад брат ще развие и ще изнесе. Аз съм му дал материали за това. Тези откъслечни данни, които изнасям за Антиминса трябва да ви запознаят, че има такъв Антиминс и че неговата история е жива. И Той, Антиминсът днес съществува. Неговата сила е запазена.
към текста >>

Тези откъслечни данни, които изнасям за Антиминса трябва да ви запознаят, че има такъв Антиминс и че неговата история е жива.
Един такъв Антиминс на платно висеше в дома и в стаята на Учителя на ул. „Опълченска" бб.Учителят беше дал правила за работа с него. Историята на Антиминса и епохата, която идва с него е епоха на Възраждане на българския народ. Това е една обширна тема, която в бъдеще един млад брат ще развие и ще изнесе. Аз съм му дал материали за това. Тези откъслечни данни, които изнасям за Антиминса трябва да ви запознаят, че има такъв Антиминс и че неговата история е жива. И Той, Антиминсът днес съществува. Неговата сила е запазена. Той е основата на синархическата верига през времето на Учителя, когато възрастните приятели, които ние заварихме като младежи при отварянето на Школата през 1922 г., по строго определен наряд от Учителя, в строго определени дни от месеца се събираха, правеха общи молитви в строго определен час и изпълняваха наряди на Учителя. Така работеше синархическата верига на Бялото братство по времето на Учителя. В бъдеще това трябва да се възстанови, но след като се запознаете с историята на Антиминса, правилата и нарядите за работа с него.
към текста >>

В бъдеще това трябва да се възстанови, но след като се запознаете с историята на Антиминса, правилата и нарядите за работа с него.
Тези откъслечни данни, които изнасям за Антиминса трябва да ви запознаят, че има такъв Антиминс и че неговата история е жива. И Той, Антиминсът днес съществува. Неговата сила е запазена. Той е основата на синархическата верига през времето на Учителя, когато възрастните приятели, които ние заварихме като младежи при отварянето на Школата през 1922 г., по строго определен наряд от Учителя, в строго определени дни от месеца се събираха, правеха общи молитви в строго определен час и изпълняваха наряди на Учителя. Така работеше синархическата верига на Бялото братство по времето на Учителя. В бъдеще това трябва да се възстанови, но след като се запознаете с историята на Антиминса, правилата и нарядите за работа с него. Засега това, което даваме е напълно достатъчно за сведение.
към текста >>

79. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Борис Николов

ТОМ 2

Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога.
Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар. На 7.III.1897 г. в присъствие на дядо поп в с. Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя. Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност. Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога. Тогава има едно необикновено преживяване в църквата „Св. Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство. Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа. Гледан отвън като че ли нищо не прави и не върши.
към текста >>

80. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Борис Николов

ТОМ 2

Този архив предстои да се обработи и да се напише история на търновското братство.
Той бе един от организаторите по стопанската част на събора. Той е и ръководител на търновското братство. Има запазена кореспонденция между Учителя, Елена и Константин Иларионови. Аз успях да прибера архива на Иларионови. Иначе осиновената им дъщеря можеше да го унищожи от уплаха, както това стори с френологичните карти на Учителя, които бяха попълнени от Учителя и беше един гигантски труд в разстояние на 11 години. Този архив предстои да се обработи и да се напише история на търновското братство. Аз съм го предал на един млад брат и сме се уточнили как да стане всичко това. При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат. Не се допускаха непоканени хора. Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища. Аз по същия начин дойдох.
към текста >>

81. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

Борис Николов

ТОМ 2

Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя.
Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. А останалото вие ще проверите. А Тодор Павлов бе председател на БАН десетки години. Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна грешка да е допусната било в темпото, било в тактовото разпределение. При едно ново издание трябва да се включат и онези песни на Цветана Табакова, които не ги даде на времето.
към текста >>

Къде е укрит не мога да ви кажа, но съм убеден, когато той след време прочете цялата тази история, то той ще предаде материалите на онзи, който може да подготви едно ново издание на песните на Учителя.
Те не отговориха нищо, но ходеха насам-натам и доказваха, че новата песнарка не е издадена както трябва. Но те не предадоха тези нотни записи от песните на Учителя, за да бъдат включени в едно следващо издание. Останаха при тях, а защо, вие ще си отговорите сами. След време, след като си замина Мария Тодорова през 1976 г. аз предадох нейната песнарка с корекциите, които тя направи, както и двете папки и тефтера на един от младите музиканти за съхранение. Къде е укрит не мога да ви кажа, но съм убеден, когато той след време прочете цялата тази история, то той ще предаде материалите на онзи, който може да подготви едно ново издание на песните на Учителя. А това може да стори само онзи, който е свършил работата на всички музиканти. Такъв е окултния закон.
към текста >>

82. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

Борис Николов

ТОМ 2

След време когато дойде при нас един млад брат и искаше да се опише подробно историята на всяка една песен, ние разбрахме, че сме направили грешка.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ Какво значи Братски песни? В голямата песнарка е обяснено как са създадени, но ние нарочно не упоменахме имената на музикантите, за да не се изтъква личния елемент. След време когато дойде при нас един млад брат и искаше да се опише подробно историята на всяка една песен, ние разбрахме, че сме направили грешка. Бяха изминали 30 години от издаването на песнарката и много материали около нея бяха унищожени през време на обиските. Тогава решихме да дадем някои сведения, които помнехме. Някои Братски песни се приеха да се изпълняват при нашите събрания, защото забележете това добре, че при тяхното създаване участвуваше и Учителя. Някои от песните, текста и мелодията е от Учителя. При други песни мелодията е от Учителя, а текста е от приятел, но по идея на Учителя.
към текста >>

83. 127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Един млад брат написа историята на двете цигулки до най-големи подробности и засне на фотоапарат и двете цигулки също с най-големи подробности.
Почти през времето на Школата Учителят свиреше с нея. През 1942 г. Учителят също закупи една много хубава цигулка. Не казвам каква, за да не я познаете. Учителят свири с нея няколко години. Един млад брат написа историята на двете цигулки до най-големи подробности и засне на фотоапарат и двете цигулки също с най-големи подробности. Така че той след време ще изнесе историята на двете цигулки, но в никакъв случай няма да ви каже къде са цигулките. Аз съм го упълномощил да се грижи за рях и да наблюдава онези лица, които съхраняват цигулките. Е, кои са тези лица засега няма да ви кажем, а ще сложим върху тях шапки-невидимки. Двете цигулки на Учителя са в България. Учителят дойде в България за българския народ и те остават за българите, макар че направата им е италианска и са инструменти направени от старите италиански майстори.
към текста >>

Така че той след време ще изнесе историята на двете цигулки, но в никакъв случай няма да ви каже къде са цигулките.
През 1942 г. Учителят също закупи една много хубава цигулка. Не казвам каква, за да не я познаете. Учителят свири с нея няколко години. Един млад брат написа историята на двете цигулки до най-големи подробности и засне на фотоапарат и двете цигулки също с най-големи подробности. Така че той след време ще изнесе историята на двете цигулки, но в никакъв случай няма да ви каже къде са цигулките. Аз съм го упълномощил да се грижи за рях и да наблюдава онези лица, които съхраняват цигулките. Е, кои са тези лица засега няма да ви кажем, а ще сложим върху тях шапки-невидимки. Двете цигулки на Учителя са в България. Учителят дойде в България за българския народ и те остават за българите, макар че направата им е италианска и са инструменти направени от старите италиански майстори. Хубави инструменти и какъв звук имаха.
към текста >>

при Учителя, а нейната история е по-дълга.
" Тя отговорила като посочила с пръст цигулката „Гуарнери". „Тази харесвам повече." А Учителят добавил: „И аз така мисля". Така че Мария е присъствала на просвирването от Учителя на тези две цигулки с цел да бъдат сравнени. Защо ли? Защото втората цигулка модел „Страдивариус" се яви през 1942 г. при Учителя, а нейната история е по-дълга. Друг е този, който ще ви разказва за нея. Моето задължение бе да бъде спасена едната цигулка, а един друг брат от моето поколение спаси втората цигулка. И накрая се яви един млад брат, който трябваше да опише историята на двете цигулки и да разреши въпроса за предаването им и съхранението им от следващото поколение. Ние учениците от Школата на Учителя съхранихме двете цигулки на Учителя и ги предадохме. А вие ще сторите същото.
към текста >>

И накрая се яви един млад брат, който трябваше да опише историята на двете цигулки и да разреши въпроса за предаването им и съхранението им от следващото поколение.
Защо ли? Защото втората цигулка модел „Страдивариус" се яви през 1942 г. при Учителя, а нейната история е по-дълга. Друг е този, който ще ви разказва за нея. Моето задължение бе да бъде спасена едната цигулка, а един друг брат от моето поколение спаси втората цигулка. И накрая се яви един млад брат, който трябваше да опише историята на двете цигулки и да разреши въпроса за предаването им и съхранението им от следващото поколение. Ние учениците от Школата на Учителя съхранихме двете цигулки на Учителя и ги предадохме. А вие ще сторите същото. Накрая къде ще отидат тези цигулки и кой ще ги съхранява ще научите тогава, когато този млад брат публикува историята на двете цигулки. Там е дадено решението, което също и аз одобрявам. А какво е това решение засега аз също не ви казвам.
към текста >>

Накрая къде ще отидат тези цигулки и кой ще ги съхранява ще научите тогава, когато този млад брат публикува историята на двете цигулки.
Друг е този, който ще ви разказва за нея. Моето задължение бе да бъде спасена едната цигулка, а един друг брат от моето поколение спаси втората цигулка. И накрая се яви един млад брат, който трябваше да опише историята на двете цигулки и да разреши въпроса за предаването им и съхранението им от следващото поколение. Ние учениците от Школата на Учителя съхранихме двете цигулки на Учителя и ги предадохме. А вие ще сторите същото. Накрая къде ще отидат тези цигулки и кой ще ги съхранява ще научите тогава, когато този млад брат публикува историята на двете цигулки. Там е дадено решението, което също и аз одобрявам. А какво е това решение засега аз също не ви казвам. Друг след мене ще ви го каже.
към текста >>

84. 157. ОТКУПВАНЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Ето ви два примера на две сестри на Изгрева и една история за едно откупване.
Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство! " Сестрата чак сега разбира каква е работата и го разказа на нас. А имаше една друга сестра Гръблашева, която по това време беше много медиумична и в нея влизаха пакостливи духове. Тя наляво и надясно разказваше, че Учителят изнудва хората да си дават парите и ги взима от този или онзи. Ето ви два примера на две сестри на Изгрева и една история за едно откупване. На времето богатите хора са се откупвали от разбойниците като са изкопавали имане и са давали злато за откуп. Даваш злато, даряват ти живот. Това е правилото на разбойниците. И болестта има правило. И тя търси своят откуп.
към текста >>

85. 163. ПОДПАЛВАЧИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Братът купува тенекиите и научава цялата история от кръчмаря за тенекиите и за подпалвачите.
Хапнали, пийнали и накрая си отишли и оставили тенекиите на кръчмаря. Стояли известно време и кръчмаря решил да ги продаде. Вижда един от нашите приятели на Изгрева и го пита: „Вие нали търсихте газ за газовите лампи и за газовите примуси? " Тогава някой от нашите си готвеха на газови примуси, които се зареждаха с обикновена газ. Бяха много практични и удобни. Братът купува тенекиите и научава цялата история от кръчмаря за тенекиите и за подпалвачите. Занася тенекиите на Изгрева и приятелите месеци наред използваха газта за готвене. А със същата газ щяха да ни запалят и изгорят. Казаха на Учителя и Той каза: „Ето ви един Пример, когато Голямото Зло Бог може да превърне в Малко Добро". Да примерът бе повече от сполучлив и спасителен за нас.
към текста >>

86. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

Борис Николов

ТОМ 2

След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и отива да благодари на Учителя.
На времето противовъздушната отбрана на София освен противосамолетни оръдия имаше и големи прожектори, които изпращаха светлинен сноп един метър в диаметър в небето над София, те шареха по него и търсеха самолетите, че като ги осветят да станат добре осветена мишена, за да бъдат по-добре обстрелвани от противозенитните оръдия. Ето с един такъв прожекторен сноп, но вече от всеобща мисъл и грижа за Игнат Котаров бива изпратен от Мърчаево заедно с мощна сила и подкрепа на Учителя. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно то се си записват часът и денят, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: „Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него". След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и отива да благодари на Учителя. Учителят му казва: „Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път! " Игнат се насълзява, излиза вън и разказва целия случай. Ние слушаме и дойде време да го опишем.
към текста >>

87. 168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА

Борис Николов

ТОМ 2

Обаче пред мен е един млад брат, който има за задача да запише историята на Братството и всички случки и примери с Учителя.
В един промеждутък от 15 минути Учителят е в своята стая и почива. По това време сестрата заедно с една приятелка стоят пред чешмата и разговарят. Едната от тях вижда как Учителят излиза от стаята си и се движи на половин метър от земята във въздуха, отива до поляната, обикаля я и по същия начин се връща като се усмихва на сестрата и накрая се завръща в стаята Си. Ето, така разказва сестрата тази опитност. И ние всички я възприемаме, че това наистина е опитност с Учителя, така както ни е разказала. Обаче пред мен е един млад брат, който има за задача да запише историята на Братството и всички случки и примери с Учителя. Той е добре запознат с много неща и задава следния въпрос: „Сестра, този пример с Учителя за мен е верен, но трябва едно допълнение от Ваша страна и да се уточни. Затова питам: Вие как видяхте Учителя да се движи във въздуха? На физическото поле или в друго поле, да кажем в духовното поле? " Всички се изненадват на въпроса. Сестрата също.
към текста >>

88. 171. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ

Борис Николов

ТОМ 2

171. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ Моят рожден брат Николай Дойнов беше си наумил да напише една книга, в която да даде образи на гении на човечеството, които са имали съзидателна роля в историята на човечеството.
171. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ Моят рожден брат Николай Дойнов беше си наумил да напише една книга, в която да даде образи на гении на човечеството, които са имали съзидателна роля в историята на човечеството. Като противовес на тези гении на Доброто бе решил да даде образи на онези, които са представители на Злото и разрушители на цели цивилизации. Значи Доброто се проявява чрез гениите на Доброто, а Злото се проявява чрез гениите на Злото. От ясно по-ясно. формулировката е направена и към всяка глава са включени представители от историята на няколко империи. Така той беше сложил Наполеон Бонапарт в графата на Злите гении.
към текста >>

формулировката е направена и към всяка глава са включени представители от историята на няколко империи.
171. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ Моят рожден брат Николай Дойнов беше си наумил да напише една книга, в която да даде образи на гении на човечеството, които са имали съзидателна роля в историята на човечеството. Като противовес на тези гении на Доброто бе решил да даде образи на онези, които са представители на Злото и разрушители на цели цивилизации. Значи Доброто се проявява чрез гениите на Доброто, а Злото се проявява чрез гениите на Злото. От ясно по-ясно. формулировката е направена и към всяка глава са включени представители от историята на няколко империи. Така той беше сложил Наполеон Бонапарт в графата на Злите гении. Един ден на Изгрева Учителят го среща и го пита: „Ти как мислиш и какво мислиш за Наполеон? Той престъпник ли е, гений на Злото или е гений на Доброто? " Николай изправил глава: „Учителю, за мен Наполеон е най-големия престъпник на човечеството". И Му обяснил защо.
към текста >>

А това което казал го има във всеки учебник по история и това е тезата на англичаните и германците от миналия век.
Така той беше сложил Наполеон Бонапарт в графата на Злите гении. Един ден на Изгрева Учителят го среща и го пита: „Ти как мислиш и какво мислиш за Наполеон? Той престъпник ли е, гений на Злото или е гений на Доброто? " Николай изправил глава: „Учителю, за мен Наполеон е най-големия престъпник на човечеството". И Му обяснил защо. А това което казал го има във всеки учебник по история и това е тезата на англичаните и германците от миналия век. Учителят добавил: „Напротив. Наполеон не е престъпник и не е гений на Злото. Наполеон е ученик на Бялото Братство и той бе изпратен в Европа за следните три задачи. 1. Имаше за задача да премахне феодализма в Европа, което той направи. 2. Имаше за задача да премахне светската власт на Папата в Рим, което успя. 3.
към текста >>

89. 182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОфИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Историята с ръзпъването на Христа и евреите се повтаряше.
И наистина същия ден на обяд стана голямото самолетно нападение над София. А вечерта второ още по-голямо. София гореше и се разрушаваше от бомбите. Някой трябваше да плаща за хулите, клеветите и лъжите, които софиянци десетки години бълваха срещу Учителя. Сега над София чуждоземци бълваха огън и жупел. Историята с ръзпъването на Христа и евреите се повтаряше. Ролята на римските легиони на императора Тит, които на времето разпънаха 60 000 евреи от двете страни на пътя, който водеше от Ерусалим до морето, сега се изпълняваше от американските и английските самолети. Всички сравнения и исторически паралели съвпадаха точка в точка. Поуките са за следващите поколения.
към текста >>

90. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Борис Николов

ТОМ 2

излезна третия том „История на философската мисъл в България", издание на Българската академия на науките, институт по философия.
Накрая им го казахме. Смеят се и се подиграват. Смятат, че ние сме беззащитни. Но за това ще си научат урока и то непременно, защото направиха съдба с Школата на Учителя и направиха съдба с Небето. През 1976 г. излезна третия том „История на философската мисъл в България", издание на Българската академия на науките, институт по философия. Поместиха една статия „Дъновизъм". На стр. 196-202 стр. и като философи и като корифеи на българската философска мисъл вместо да вземат да представят Учението на Учителя съгласно философските категории, то вземат, че си служат с лъжи. На стр.
към текста >>

бяха издали „Кратка история на българската философска мисъл", от БАН институт по философия.
Знаят и едните комунисти на Изгрева и другите в града. И лъжат, за да заблудят следващите поколения българи, които имат да дойдат след нас. Те не написаха като философи нищо за Учителя вече 30 години. И ще отговарят за това. През 1973 г. бяха издали „Кратка история на българската философска мисъл", от БАН институт по философия. На стр.. 432 на 28 реда се опитаха да кажат нещо за така нареченият „дъновизъм". Учителят за 22 години изнесе над 7500 беседи на български език, а ние от 1945 г. до 1950 г. отпечатахме 51 тома на Неговото Слово и още толкова са издадени по време на Школата, а тези философи и академици написаха само 28 реда. Ето, това представлява тази комунистическа власт.
към текста >>

И това е в издание на БАН, където на видно място пише: „История на философската мисъл в България".
Това се направи за следующите поколения българи. Така те защитиха чрез Истината името на Учителя. Ето, аз прилагам трите заверени от нотариуса декларации заверени от софийския нотариус и препис-извлечение от смъртния акт. А Духът на Заблуждението накара онези философи и академици да напишат на стр. 202,20 ред отгоре следното: „Дъновизмът е реакционно Учение". И това е в издание на БАН, където на видно място пише: „История на философската мисъл в България". Ето такава беше философската мисъл в България по времето на Учителя и 40 години след това. Няма що. философска мисъл на Духа на Заблуждението. А ние сме ученици на Духа на Истината. Това е разликата между нас и тях.
към текста >>

91. 77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ

Борис Николов

ТОМ 2

Той беше учител по история в гимназията, човек с широка култура, с големи познания и не само по своя предмет, но имаше голяма, обща култура.
77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ С Учителя и Братството се запозна един интелигентен брат, учен брат. Той беше учител по история в гимназията, човек с широка култура, с големи познания и не само по своя предмет, но имаше голяма, обща култура. При това беше ученик и почитател на Масарик, който беше за него идеал. На времето беше канен за професор в университета, но не прие от скромност. „Не съм достатъчно подготвен за тази длъжност." Като се запознава с Учителя, той си казва: „Чакай да проверя дали туй, за което се приказва е вярно. Дали има Учителят такива познания и такава култура, за каквато се говори." И почва той да ходи при Учителя на разговори, засяга най-различни въпроси и общи и специални и намира че Учителя по всички въпроси е осведомен отлично. Знае което той знае, но знае и нещо повече.
към текста >>

Засяга въпроси по история, по философията на историята, засяга въпроси от естествените науки, засяга въпроси и от художествената литература.
На времето беше канен за професор в университета, но не прие от скромност. „Не съм достатъчно подготвен за тази длъжност." Като се запознава с Учителя, той си казва: „Чакай да проверя дали туй, за което се приказва е вярно. Дали има Учителят такива познания и такава култура, за каквато се говори." И почва той да ходи при Учителя на разговори, засяга най-различни въпроси и общи и специални и намира че Учителя по всички въпроси е осведомен отлично. Знае което той знае, но знае и нещо повече. Засяга Той научни въпроси. Засяга въпроси по история, по философията на историята, засяга въпроси от естествените науки, засяга въпроси и от художествената литература. Учителят познава класиците, дава характеристики за тях и на творенията им, прави разбор, разглежда героите им и ги съпоставя. Разглежда и идеите, които те засягат. Нашият нов брат остава учуден. Учителят знае, което той знае, но знае и нещо повече. Тогава той се убеди, че Учителят носи висока култура, че тя почива на друга основа - духовна.
към текста >>

Този брат бе Иван Радославов - учител по история.
- Аз те спасих. А когато следваше в Прага и извърши това престъпление? - Аз те турих на този изпит." И Учителят му изброява всички изпитания, през които е минал до сегашното и казва: „И това изпитание Аз ти го поставих". Тогава братът разбира какво нещо е Учител и ученик и че Учителят има грижата за ученика си от най-ранната му възраст, през целия му живот ученикът е под неговите грижи и ръководство. Така се смири ученикът, който искаше да изпитва своят Учител. Този брат бе Иван Радославов - учител по история. Пред нас казваше: „Като си помисля, че исках да изпитвам Учителя - срам, срам ме обзема. Невиждан и нечуван срам."
към текста >>

92. ИЗВАДКИ ОТ 33 НЕДЕЛНА БЕСЕДА ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 20 МАЙ 1934 г.

Борис Николов

ТОМ 2

А как го разрешиха политиците от 1934 -1944 г., то ще проверите сами като прочетете и се запознаете с историята на България.
И българите не го знаят. Българите нямат един Авраам, който ги е създал. Тогава мислете добре за всички. Да пожелаем сега на управляващите, които са дошли в България, да извършат Волята Божия. И тогава ще бъде радост за всички." Ето така Учителят разреши този политически проблем. А как го разрешиха политиците от 1934 -1944 г., то ще проверите сами като прочетете и се запознаете с историята на България.
към текста >>

93. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

ТОМ 3

Нива за посев и историята за крината жито на Изгрева - 88 73.
Баба Коца - 80 69. Георги Радев. Душа на девойка и дух на войн (1900-1940) - 81 70. Георги Радев и цената на откупа - 85 71. Дафинка върви стъпка по стъпка като бубулечка - 86 72. Нива за посев и историята за крината жито на Изгрева - 88 73. Стоил Стефанов и слугите - 89 74. Стоил Стефанов и републиката - 90 75. Стоил Стефанов и шумкарите - 91 76. Стоил Стефанов и неговата молитва - 92 77. Александър Кръстников - 93 78.
към текста >>

94. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Неговият живот има дълга и пре дълга история.
4. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА Д-р Миркович е роден в Сливен в 1825 г. Неговият живот има дълга и пре дълга история. Тук ще разкажа накратко за неговия спиритизъм. Около 1848 г. той постъпва в католическото френско училище в Бабек-Цариград. Там се запознава с един монах на име Рене, който го въвежда в спиритизма, на което той остава последовател до края на живота си. През 1851 г.
към текста >>

95. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той знаеше много неща и беше жива история на Братството.
Пазарджик - 22.Х. 1952,София) Тодор Стоименов бе един от първите трима ученика, с които Учителят бе почнал да работи в началото на века. На първия събор във Варна присъст-вуват: д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, който е бил юноша за ония години. Той беше свидетел как от трима човека кошера се рои ежегодно и накрая доживя, когато Учителят си замина и остави няколко хиляди последователи. Доживя още години и взе дейно участие в братския живот и бе председател на Братския Съвет. Той знаеше много неща и беше жива история на Братството. Жалко, че не се записа това, което знаеше и което ни разказваше. Направихме голям пропуск. В онези години ние живеехме в един друг свят и не виждахме как преминаваха човешките години, как възрастните приятели си заминаваха, а виждахме само онези, които идваха като млади братя и сестри. Ето какво той ми разказваше за Учителя. В първите години, около 1900 г.
към текста >>

Но Тодорчо беше живата история на Братството и помнеше онези гладни години, когато Учителят е ходел с онези старовремски обуща, как са спали на един креват, когато са нямали пари за парче хляб.
Обикновено Учителят му нареждаше да даде пари кому и колко. Или това ставаше лично или Учителят изпращаше при него онзи брат на когото Тодорчо трябваше да даде пари. Даваше му ги с голяма неохота. Дори веднъж Учителят се оплака от него: „За пръв път срещам такъв скръжав и стиснат човек". Това беше вярно. Но Тодорчо беше живата история на Братството и помнеше онези гладни години, когато Учителят е ходел с онези старовремски обуща, как са спали на един креват, когато са нямали пари за парче хляб. Помнеше и пазеше спомена си, защото беше жив у него. И затова беше такъв - пресметлив, а като се прибави към него и неговият характер, че е бил стиснат, то се идва до онова, което са знаели приятелите, че през неговите пръсти и комар не пускаше да мине, камо ли пари. Беше пестелив. Но още през времето на Учителя, като Негов съвременник и преминал през всички етапи, знаеше становището на Учителя по много въпроси и затова много държеше да се спазват законите на държавата. А аз бях скаран с обществените порядки и бях противоположен на него.
към текста >>

Та аз съм живата история на Братството!
Нали всички бяхме вегетарианци? Рибата бе за него лекарство, заместителна храна, с която той си доставяше необходимите елементи за организма. Това бе негов път. А когато излезна книгата „Учителят", дойде да се кара с мен: „Защо за нас първите тримата ученици на Учителя си написал само едно изречение? А за мен споменаваш само името ми. Та аз съм живата история на Братството! " Да, той беше живата история на Братството, но не записа нищо за тази история. Сега други трябва да пишат вместо него. Е, един трябва да свърши работата на другите, които не са си я свършили. И добре, че го има.
към текста >>

" Да, той беше живата история на Братството, но не записа нищо за тази история.
Рибата бе за него лекарство, заместителна храна, с която той си доставяше необходимите елементи за организма. Това бе негов път. А когато излезна книгата „Учителят", дойде да се кара с мен: „Защо за нас първите тримата ученици на Учителя си написал само едно изречение? А за мен споменаваш само името ми. Та аз съм живата история на Братството! " Да, той беше живата история на Братството, но не записа нищо за тази история. Сега други трябва да пишат вместо него. Е, един трябва да свърши работата на другите, които не са си я свършили. И добре, че го има.
към текста >>

96. 11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Тогава Учителят го подсеща: „Нали описахте тази история, както си ни я разказвал за онзи „Митар-пророка", който умрял, който се възнесъл и отново се върнал пак като „Митар-пророкът".
Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина." Учителят беше много недоволен от това развитие на нещата. Трябваше да има равновесие. Затова Учителят поръчва на Михалаки Георгиев да напише разказ с положителни черти на българина. Доста време той умува какво да напише. Не можал да измисли нищо. Тогава Учителят го подсеща: „Нали описахте тази история, както си ни я разказвал за онзи „Митар-пророка", който умрял, който се възнесъл и отново се върнал пак като „Митар-пророкът". Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот. Така той е описал през 1893 г. историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна.
към текста >>

историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев.
Не можал да измисли нищо. Тогава Учителят го подсеща: „Нали описахте тази история, както си ни я разказвал за онзи „Митар-пророка", който умрял, който се възнесъл и отново се върнал пак като „Митар-пророкът". Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот. Така той е описал през 1893 г. историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна. На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература.
към текста >>

Историята е вярна и истинна.
Тогава Учителят го подсеща: „Нали описахте тази история, както си ни я разказвал за онзи „Митар-пророка", който умрял, който се възнесъл и отново се върнал пак като „Митар-пророкът". Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот. Така той е описал през 1893 г. историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна. На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души".
към текста >>

През времето на Школата ние бяхме се отзовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за история на Бялото Братство.
с жена му Магдалина. Както и през 1914 г. Той имал кореспонденция с Петър Дънов, която не е достигнала до нас. Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а остайалия унищожен от наводнението в гр. Видин през 1941 г. През времето на Школата ние бяхме се отзовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за история на Бялото Братство. А това, което сега даваме и това не е малко след толкова пропуснати години. Песента „Страдна душо", текста е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя.
към текста >>

97. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
Тогава той решава да финансира и да плати пътните на една делегация от трима човека, които трябва да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда, че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека „Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Но се движеше в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение.
към текста >>

98. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство.
Голяма погрешка за онези години. Беше целунал едно момиче. Как бе станало и как го бе целунал, това зна- еха възрастните приятели, които строго го отсъдиха и отхвърлиха като че ли е вън от Братството. Аз тогава бях младеж на 22 години, а те бяха възрастни братя. И тяхната представа за морала беше друга. Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство. И сега, на този събор присъства Петко Гумнеров. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях. Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек.
към текста >>

99. 18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Последните години аз ги бях сложил на пияното в моята стая и вероятно съм разказвал историята на някого за тези кристали и след това те изчезнаха.
Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от кубичната система, комбинация на куб с октоедър. Те бяха седем, осем кристала. Бяха ги донесли от чужбина. Те имаха хубав син цвят. Учителят ми ги предаде в ръцете. Последните години аз ги бях сложил на пияното в моята стая и вероятно съм разказвал историята на някого за тези кристали и след това те изчезнаха. Някой ги открадна от мен. Това е някъде към 1980 г. Учителят ми ги предаде лично да ги пазя и аз бях обещал на моят приемник да му ги предам за съхранение. Но ме окрадоха. Е, това братска постъпка ли е?
към текста >>

А сега това е вече история.
Какво направих аз с кристалите? Едни запазих, други ми ги откраднаха. Но след заминаването на Учителя аз организирах една група и отидохме на ул. „Опълченска" 66, където фотографа Васко Искренов засне Петко Гумнеров и цялото разположение на стаите горе и долу в трапезарията в приземния етаж. Документирахме и направихме два албума. А сега това е вече история. Хубава история. Онези, които запазих бяха укрити на скришни места и сега не зная къде се намират. Но дойде онзи, който бе мой приемник и той записа моите опитности. Е, това вече не можеха да ми откраднат - и да искат, не могат. А тези опитности ги предаваме на вас, идните поколения за живота ни с Учителя.
към текста >>

Хубава история.
Едни запазих, други ми ги откраднаха. Но след заминаването на Учителя аз организирах една група и отидохме на ул. „Опълченска" 66, където фотографа Васко Искренов засне Петко Гумнеров и цялото разположение на стаите горе и долу в трапезарията в приземния етаж. Документирахме и направихме два албума. А сега това е вече история. Хубава история. Онези, които запазих бяха укрити на скришни места и сега не зная къде се намират. Но дойде онзи, който бе мой приемник и той записа моите опитности. Е, това вече не можеха да ми откраднат - и да искат, не могат. А тези опитности ги предаваме на вас, идните поколения за живота ни с Учителя.
към текста >>

100. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той имаше един приятел историк Бено Цонев, женен за германка, който бе употребил цялото богатство на жена си, за да издирва през целия си живот материали по света за историята на България.
19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ Той беше историк и бяхме приятели с него. Неговият живот протече драматично и трагично. Бяхме свидетели на тези събития и знаехме защо всичко туй му се случи. Опита се да коригира Божественото и той трябваше да заплати, което стана по начин, който Учителят посочи. Този случай го описах. Той имаше един приятел историк Бено Цонев, женен за германка, който бе употребил цялото богатство на жена си, за да издирва през целия си живот материали по света за историята на България. Беше издал два тома в Германия. В България го гонеха понеже той беше доказал с документи кой, къде, как и защо бе фалшифицирал българската история. Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности.
към текста >>

В България го гонеха понеже той беше доказал с документи кой, къде, как и защо бе фалшифицирал българската история.
Бяхме свидетели на тези събития и знаехме защо всичко туй му се случи. Опита се да коригира Божественото и той трябваше да заплати, което стана по начин, който Учителят посочи. Този случай го описах. Той имаше един приятел историк Бено Цонев, женен за германка, който бе употребил цялото богатство на жена си, за да издирва през целия си живот материали по света за историята на България. Беше издал два тома в Германия. В България го гонеха понеже той беше доказал с документи кой, къде, как и защо бе фалшифицирал българската история. Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше. Дори се яви в съда, за да го защити.
към текста >>

Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ".
Опита се да коригира Божественото и той трябваше да заплати, което стана по начин, който Учителят посочи. Този случай го описах. Той имаше един приятел историк Бено Цонев, женен за германка, който бе употребил цялото богатство на жена си, за да издирва през целия си живот материали по света за историята на България. Беше издал два тома в Германия. В България го гонеха понеже той беше доказал с документи кой, къде, как и защо бе фалшифицирал българската история. Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше. Дори се яви в съда, за да го защити. Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя.
към текста >>

" „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията.
Завърши живота си в беднота, забравен от всички, така както каза Учителят. Веднъж той се намира в голямо отчаяние и отишъл в Борисовата градина и се усамотил. Учителят отишъл, седнал до него и започнал да му разказва последователно всички негови нещастни случаи от детската му възраст до момента. Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това? " Учителят отговорил: „Аз ти ги създадох." „А защо? " „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията. Предлагали са му професорска катедра, но той отказал. В първите години на Школата когато гоненията срещу Братството бяха най-големи, той написа и издаде една книга „Где е Истината" с псевдоним Джовани Веротиеро. Няма по-хубава защита на Учението от тази книга, която е написана на висок академичен стил, издадена през 1922 година. Той издаде още няколко книжки и статии в защита на учението като „Не съдете" през 1917 г. Но въпреки това не му се вмениха в правда и когато наруши Божествения закон, той трябваше да плати и заплати така както каза Учителят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27531695365906