Търсене в текстове за 'Истинност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 98 резултата в 73 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената".
Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си. Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина. И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим. Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената". Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със себепознанието. Че пътят към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си. Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания... Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители. Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки път, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие. И всеки, който може да чуе техния глас и да разбере тяхното слово, ще добие светлината на истинското знание – ще стане нещо повече от човека.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта.
Пред всеки един от тях изпъкват добрите и лошите страни на различните им темпераменти. Плюс това физическата работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм. И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха. И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен. Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта. „Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот. Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей. Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др. Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране.
към текста >>

Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей.
И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха. И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен. Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта. „Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот. Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей. Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др. Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране. Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа. (печатането почва от 5 книжка).
към текста >>

3. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
към текста >>

4. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно.
В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки. Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи.
към текста >>

5. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото.
Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж.
към текста >>

6. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството.
Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената. Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1]. Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока.
към текста >>

7. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Създава се вече мироглед, убеждение за истинността на идеята за доброто и красивото.
Но при все това смъртта ни завлича. Съграждаме великолепни системи, туряме строги закони, за да се изправят аномалиите на кражба и лъжа, но все пак виждаме толкова престъпници. – И ако животът по този начин е безсмислен и от толкова хиляди години резултатите са лоши, то всяка мисъл, която иде да вдъхне в нашата душа, великата надежда, че има изходен път от безизходното положение – отбелязва нова епоха в нашия живот. И днес всички умни хора на човечеството насочват вече своята мисъл към друга насока, към други сили – откъдето намират радост и смисъл в живота. Новите схващания за живота са като сила, която дава простор на мисълта и разширение на душата. Създава се вече мироглед, убеждение за истинността на идеята за доброто и красивото. Всеки умен човек започва да се радва и цени доброто и ако то е една необходимост сега за всички разумни човеци и хора на 20 век, защо да не отворим вратите си? Защо да не изоставим омразата и лъжата! Като сме ратували толкова на тях, какво сме придобили? Нима не чувствуваме, или не виждаме техните отпечатъци на нашето лице? Дошло е вече време, когато човек трябва да погледне по-трезво на нещата.
към текста >>

8. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Колкото едно дело има повече правда, повече истинност, толкова то е по-трайно, по-велико.
Затова хората се забравят, отричат се един други, защото делата им не са ориентирани към един постоянен, вечен закон — основа на всичко в живота. Мнозина от днешните герои, са герои само на своето време и при определени граници. Когато техният героизъм прекрачи един синор, когато навлезе в някоя „чужда територия", там отричат неговата заслуга, нещо повече, делата му намират низки, недостойни. Ориентирани сме към променливи величини, база на нашият живот не е вечният закон, който дирижира величествения ход на битието – законът за правдата, а малки променливи закончета, които се движат бързо от епоха в епоха, от година в година, от ден даже в ден! Те падат, умират, а заедно с тях умира и всичко друго извършено за тях. Колкото едно дело има повече правда, повече истинност, толкова то е по-трайно, по-велико. Ние може да направим иначе много нещо, да проглушим света с трясъка на нашата постъпка, но пак ще си останем като Нерон, който запали Рим за да се прослави, но който зарови под пепелището и своето име на велик човек. Ще отминат дните, ще се отмият браздите на безумието от спокойното и плавно течение на времето и в страниците па голямата житейска книга нищо не ще остане написано, защото там се пише с правда. Нека проследим делата на всички бележити хора, навсякъде ще открием присъствието на великото, което ги е ръководило и което ги е вдъхновявало. Да се ориентираме с нашият живот към онова, що иска вечното. Този е пътят, по който ще спечелим безсмъртието.
към текста >>

9. Вести Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен.
Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво. Това Единство в мен е творческо. Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо. Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина. Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич". Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
към текста >>

10. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вестниците на следния ден потвърдили в Милано, гдето били правени опитите, истинността на видяната сцена от въпросната ясновидка г-ца Маджи.
заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г. Този забелязал един важен факт, на който г. К. не обърнал внимание. А именно: че г-ца Маджи през време на опита му, когато е била поставена вътре в кабината видяла една сцена, която се разигравала в Италианския парламент в Рим в същото това време. Вестниците на следния ден потвърдили в Милано, гдето били правени опитите, истинността на видяната сцена от въпросната ясновидка г-ца Маджи. Комендантът Този, заключил от това: твърдението на проф. К., че мозъчните вибрации имали дължина само няколко метра, не е вярно. Но, че психическите или мозъчните радиации изпущат вълни по-малки от 1/100000 част от милиметъра. Инак г-ца Маджи не би могла да види въпросната картина през стените на кабината, тъй добре предпазена. Г. Този заключил, че опитите направени от въпросния професор в кабината за установяване дължината на мозъчните радиации нямат никакво техническо значение.
към текста >>

11. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако".
Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории. Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра. За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако". В хипотезата значи има ,,вяра" която е наполовина вярвана. В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел.
към текста >>

12. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тези закони са скрити зад това, което външно се изявява чрез думите и тоновете в човешкия език и човешкото пение Тези закони са също така и основата, първичното, от което човек изобщо е добил способността да проявява мисъл и усещания Тези закони са в свръзка и с физическия организъм; те лежат в основата му (Като първичен принцип като първична сила, която го подбужда към живот и го поддържа Един материалистичен мироглед може да възрази на казаното тук обаче за истинността на тези факти говорят доказателствата които могат да се приведат.
Когато някои от слушателите я запитваха за диагноза, тя концентрирайки мисълта си върху субекта, веднага почваше да чувствува в себе си болките, страданията или ненормалностите на запитвача, които тя, след като ги анализира за момент, веднага отблъскваше. Факт е, че всички слушатели, на които определи състоянието, потвърдиха още в момента верността на диагнозата ù. Резюме от опитите на г-жа Оланд върху човешкия жизнен ритъм[1]: Аз изхождам от един нов начин на вътрешно преживяване на художествената фантазия. Може да се каже че изхождам от събуждането на подсъзнателните сили, които иначе остават спящи в човека. По този начин човек може при изследването да дойде до познанието на дълбоките духовни и душевни закони. Тези закони са скрити зад това, което външно се изявява чрез думите и тоновете в човешкия език и човешкото пение Тези закони са също така и основата, първичното, от което човек изобщо е добил способността да проявява мисъл и усещания Тези закони са в свръзка и с физическия организъм; те лежат в основата му (Като първичен принцип като първична сила, която го подбужда към живот и го поддържа Един материалистичен мироглед може да възрази на казаното тук обаче за истинността на тези факти говорят доказателствата които могат да се приведат. Познания отнасящи се до области, недостъпни за външно наблюдение, правят необходими друг вид доказателства. Те не са достъпни за наблюдение с обикновени физически сетива. Тяхното познание принадлежи на силите на духовния и душевния човек. Обективността им се гарантира от приложимостта им в житейската практика във всички области и от отварянето на нови перспективи за плодотворна научна и художествена дейност и за разрешението на неразрешените загадки на живота. Само накъсо мога да съобщя същественото от новите изследвания То се състои в познанието на особените отношения на гласните и тоновете към човешкото тяло.
към текста >>

13. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Въпросът за истинността на старите легенди (Атлантида, потопът и др.) за старостта на човешкия род, за възможно единство между естествено историческото схващане и метафизическото учение за произхода на видовете, получават тук едно поразително ново осветление.
- Изворите на легендите за произхода на света и за неговото пропадане. - Странствуване на душата, смърт и спасение. Самото изнесено съдържание говори много добре за самата книга. В нея авторът с един обоснован природо-историчен поглед доказва, че старите митове са едно истинско човешко преживяване. Резултатите на точно изследване и сериозните философски издирвания се свързват тук в една нова световна картина. Въпросът за истинността на старите легенди (Атлантида, потопът и др.) за старостта на човешкия род, за възможно единство между естествено историческото схващане и метафизическото учение за произхода на видовете, получават тук едно поразително ново осветление. Науката, дори и в най-простата си форма, като просто описание на нещо, може при желание за чисто познание, да има само метафизичен смисъл; или ако няма такъв, тя въобще, няма никакъв смисъл. Авторът казва, че проблеми, като настоящия, без рационална метафизика не може да имат плен обхват, дълбочина и разрешение. Затова, във втората част на книгата, която е дълбоко духовна, окултна, авторът показва, че не е тежко да се постави мост между външното, естествено-историческото — и вътрешното — метафизичното, окултното разбиране. В тази област работят днес много видни личности на базата на едно природно изследване. Едно задълбочаване на тази метафизична част на книгата представя втората му работа: Natur und Seele Пърирода и Душа или Един принос към магическото учение за света.
към текста >>

14. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Исках върху фактите да опитам истинността на Андреасовите разбирания.
Андреас слезе и вървейки към изхода, с ръка се сбогуваше с мен. И аз разбирах все повече това, което ми каза, разбирах как малкото, което ми каза, всецяло обгръщаше „Едното нужно". Възкресение Последните епизоди, които разправих, бяха ми направили дълбоко впечатление, което читателите, разбира се, не може да сподели поради несръчността на разказа ми. Аз с жар влязох в „тесния път", който този път считах, че добре съм схванал. Но не закъснях да събера плодовете на моята неопитност. Исках върху фактите да опитам истинността на Андреасовите разбирания. Лекувах болни безплатно, давах парите си и времето си на другите. Жертвувах нощите си в услуга на други, търпях капризите на приятелите си. Тогаз почнаха да се подиграват с мен. После почнаха да се оплакват от слабохарактерността ми. Плодотворните лекарски визитации станаха редки.
към текста >>

15. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нещо още по-удивително: когато веднъж ми се случи да го запитам върху някои древни мнения, които в нашата епоха се считат за суеверни, той ми отговори нашироко и ми достави различни опитни доказателства за тяхната истинност.
Отиваха за съвет при него метафизици, както и лекари или индустриалци, ангажирани в някоя рискована работа. Държавни мъже, финансисти вземаха понякога директиви от него. Теоретичните му познания и техничните му способности не изглежда да са придобити чрез обикновени методи. Той казваше: „Всяко дете на Бога, достатъчно чисто, за да се пожертвува, за кого да е от своите братя и да забрави жертвата си, може да знае всичко. Звездата ще му разкрие тайната си, камъкът на тази стена ще му каже името на работника, който го е издялал, растенията ще му разкрият своите качества и по лицето на човека той ще прочете техните постъпки." Всички клонове на съвременното знание изглеждаха познати на тоя странен изследовател. Нещо още по-удивително: когато веднъж ми се случи да го запитам върху някои древни мнения, които в нашата епоха се считат за суеверни, той ми отговори нашироко и ми достави различни опитни доказателства за тяхната истинност. Много по-рано от нашите съвременни физици той твърдеше за тежестта на светлината, за съответствието между цветовете и звуковете, за хромотерапията, за относителността на времето и пространството и многовидността на техните форми, за сложността на простите тела, за съществуването на непознати метали, и за още други особености, които премълчавам, тъй като в настоящия час ще се видят малко невероятни на положителните умове. При това, тоя филантроп, тоя учен беше един извънреден чудотворец. Всички чудеса, извършени от светии като Венсен Ферие, Франсуа де Пол, Жозеф де Купертино, Арския свещеник, от волеви личности увличащи народните маси като Бернард от Клерво, Франциск Асизки или Жана д`Арк, аз ги видях да ги извършва и той; чудесата цъфтяха подир неговите стъпки; те изглеждаха естествени, неизбежни, сигурни, и нищо друго не ги предизвикваше, освен молитвата. „Може би хипнотизъм? ” - ще помисли никой.
към текста >>

16. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Колкото и да е странно, в тия исторически книги много от фактите са тъй изопачени по своето нареждане или обяснение, че престават да имат каква да е истинност в себе си и стават изложение на една възможност при дадените условия, без да е това обаче една действителност.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ Свидетели сме на много събития, съвременници сме на книги, излезли по един или друг повод да изяснят исторически дадена епоха или личност. Колкото и да е странно, в тия исторически книги много от фактите са тъй изопачени по своето нареждане или обяснение, че престават да имат каква да е истинност в себе си и стават изложение на една възможност при дадените условия, без да е това обаче една действителност. По този начин се реабилитираха „исторически" Боржиите, сега Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр.
към текста >>

17. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

След сказките е правил публични демонстрации, с които се доказвала истинността на ирисовата диагноза за определяне не само на физическото състояние на лицето, но и на неговия темперамент и характер.
Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани. Богомилството показва, че и славяните могат да бъдат с нещо полезни на света." Авторът, говорейки за разните съвременни духовни движения, споменава и за „учениците на Бялото Братство" в България. Сказките на Кирил Георгиев върху ирисовата диагноза Кирил Георгиев държа по-рано в Русе, а напоследък в Шумен, Бургас, Ямбол и Варна сказки върху ирисовата диагноза. В Бургас и Ямбол освен това е държал и втора сказка върху „Айнщайн и религията" В Русе след сказката е прегледал очите на 1800 души. Сказките са били на всякъде масово посетени. След сказките е правил публични демонстрации, с които се доказвала истинността на ирисовата диагноза за определяне не само на физическото състояние на лицето, но и на неговия темперамент и характер. В някои градове са били довеждани деца над 7-годишна възраст и той с подробности е откривал характера и предразположенията на детето. В някои места са идвали цели класове с преподавателите си. Тая наука усилено се разработва на запад. Кирил Георгиев въз основа на дългогодишни изследвания е дошъл до някои важни оригинални заключения в тая област. Тая наука между другото може да има голямо приложение и в педагогиката.
към текста >>

18. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи?
В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи.
към текста >>

19. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Така процесът на разбирането се усложнява, но затова пък истинността е най-голяма.
Изразът, - лицевият, или телесният израз на една характерна черта ще има извънредно много отблясъци в зависимост от различните хора, които ще проявяват съответната черта. А това се дължи на онази основна кройка и канава, която въпреки че почива на общи закони, си има своята индивидуална особеност. Типовите особености ни ги изяснява систематичната страна на гореспоменатите науки. Сравнителната характерология, прочее, трябва да ни изнесе в своята съвкупност чрез изучаване на проявите и трайните следи по тялото на човека, а също и ония, които оставя човек като дело на своята ръка, цялостният душевен образ, изразен в минало, настояще и бъдеще. Дадени форми, трябва да се схванат не само като израз на вътрешното естество на човека, но и като резултат на средата и средствата с които работи. Така процесът на разбирането се усложнява, но затова пък истинността е най-голяма. По този начин за характеролога се открива не само света на един човек, но и на всичко това, което го обкръжава и което без съмнение му въздействува. Качествата на един човек са основни т.е. всяко същество има в зародиш всичко, което има целия останал подобен нему свят - той е един онтоген, един малък концентриран свят. Но качествата се обработват и закърняват в зависимост от насоката на самия живот на човека. Така човек може да бъде днес ангел, а утре неговият живот да ни го изнесе като демон.
към текста >>

20. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО КАТО ИДЕЯ ЗА ПОБРАТИМЯВАНЕ Много и различни са идеите, които са сплотявали и сплотяват хората в по-малки или по-големи групи, общества или пък в масови движения. Интересно е, че колкото една идея обещава повече преки материални облаги, толкова по-бързо се възприема, по-широко се разпространява. Вегетарианството не спада към тая категория идеи, защото то, освен че не обещава, а изисква от нас да победим своите недъзи, навици, нисши чувства и желания. Вегетарианството е една от тези идеи, които имате свои привърженици между всички народи, през всички времена и то измежду най-великите представители на човешкия род, каквито са Рама, Кришна, Питагор, Буда, Христос и др. Те всички са се противопоставяли на всяко измъчване и всяко отнемане на живот, като противни на вложения в нас Божествен закон на Любовта. Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството. Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто. По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на. живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов. Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв. Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши жестокост, който убива.
към текста >>

21. LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Учените, които съобщават това, поясняват единодушно, че в истинността на явлението не може да има никакво съмнение и че самозаблуждението трябва да се смята за напълно изключено.
Тогава се е показал един сноп от сиво-бели лъчи, които не са могли да бъдат хванати от фотографските плочи, нито пък от филми. Светлината е изхождала от лявата страна на гръдната област. Тя не е хвърляла сянка; била доста силна. Това явление е траяло само няколко секунди. Галванометърът не е показвал никакво движение. Учените, които съобщават това, поясняват единодушно, че в истинността на явлението не може да има никакво съмнение и че самозаблуждението трябва да се смята за напълно изключено. За жалост физикалното изследване не дало никакви резултати, защото лъчите не са могли да бъдат по никой от досега познатите начини отбелязани. По въпросите от биологическо естество, които се поставят за разрешение, съобщава се, че досега било установено, че явлението напълно се различава от светлинните явления, които се наблюдават от медиумите в транс". (Из в. "Зора, от 22 септ. 1934). Литна сбирка в "Гьотеанум" от 5-12 август 1934 г На 5 август тя се открила с евритмични упражнения.
към текста >>

22. LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Да посочим на един интересен пример, който звучи, като невероятен, но за чиято истинност гарантират трима сериозни немски учени.
У повечето веселата и ритмична музика за игра предизвиква една оживена функция на мускулите и нервите. Така „краката сами заиграват", ръцете се разперват и размахват. Има хора, които музиката обсипва с усещания от едно неизмеримо удоволствие и нервно освежаване. Има някои, които са спрямо музиката толкова чувствителни, че пред очите им се рисуват разни цветове каквито те желаят и които всъщност не съществуват наблизо. Особено са интересни, в това отношение, някои феноменални явления. Да посочим на един интересен пример, който звучи, като невероятен, но за чиято истинност гарантират трима сериозни немски учени. Физиците Шредингер, Хайсемберг и Йордан са правили със свирене на цигулки най-фантастични експерименти и един ден дошли до едно откритие, което ги поразило до най-висока степен. Те тримата са свирили по часове на цигулки една и съща, твърде монотонна мелодия и то под една здраво изградена стълба. Основите на тази стълба са били от тухли и вар, а само стъпалата са били от дъски. По тези стъпала са могли да минават хора и с тежки товари. Обаче, на втората седмица, след всекидневното монотонно свирене на тази мелодия на цигулка, под самата стълба, стълбата изведнъж, със страшен трясък, се строполила, при това Хайсенберг е бил тежко ранен.
към текста >>

23. LE MAITRE PARLE. LE NOYAU DE I^ENSENIGNEMENT DIVIN Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това слово, но и неговата истинност.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина. В спиритуалистичния вестник „Le fraterniste", излизащ всеки 15 дена в Sin-le-Noble, сев. Франция, намираме в броевете от 15 април и 1 май т.г. препечатана статията „Бог" от Учителя, дадена на френски в един от последните броеве на Житно Зърно. Това е един голям признак на каква висота се държи словото и учението на Учителя в чужбина. Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това слово, но и неговата истинност. Спомняме си думите на един реформатор на живота, който върви по свой път, Wohlleber от Цюрих в Швейцария, който казваше: „Думите на Учителя не са само оригинални - оригинални слова в света има много - те са истинни. Тяхната истинност те обладава, тя те издига и ти дава друг смисъл". Бавно но сигурно се гради пътя на новото. То става главно в сърцата на хората. Страница из делото на Николай Рьорих - Международния пакт за запазване културните старини.
към текста >>

Тяхната истинност те обладава, тя те издига и ти дава друг смисъл".
Франция, намираме в броевете от 15 април и 1 май т.г. препечатана статията „Бог" от Учителя, дадена на френски в един от последните броеве на Житно Зърно. Това е един голям признак на каква висота се държи словото и учението на Учителя в чужбина. Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това слово, но и неговата истинност. Спомняме си думите на един реформатор на живота, който върви по свой път, Wohlleber от Цюрих в Швейцария, който казваше: „Думите на Учителя не са само оригинални - оригинални слова в света има много - те са истинни. Тяхната истинност те обладава, тя те издига и ти дава друг смисъл". Бавно но сигурно се гради пътя на новото. То става главно в сърцата на хората. Страница из делото на Николай Рьорих - Международния пакт за запазване културните старини. Идеята да се създаде един международен пакт за запазване на паметниците на Красотата и Знанието, се е зародила у Рьорих - известен окултист, още през 1904 год. Тогава той представил подходящ проект на руското правителство.
към текста >>

24. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празни фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства.
Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на земята. Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай. За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията. Това становище - формално вярно - се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо. Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празни фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства. Освен това, тук се изпускат из предвид и още някои важни моменти. Забравя се, че онези, които с иронична или снизходителна усмивка приказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност. От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея. Ясно е, че при това положение няма място за сериозно разискване... Между отрицателите има, обаче, и такива, които познават астрологическата теория. Тяхната грешка е, очевидно, че не са я опитали на практика.
към текста >>

Първият опит от научна страна да се провери истинността на астрологическата традиция е направен, както се знае, във франция от П.
Требюк), бе доскоро застъпена в литературата само от едно елитно малцинство: във франция - главно от X. Селва, в Австрия - фрегатния капитан Фр. Швикерт (Синдбад) и неговия сътрудник д-р мед. Вайс, в Германия - предимно Кюр. Напоследък към тая система се е присъединил и Карл Брандлер Прахт, създателят на астрологическото движение в Германия в ново време. Първият опит от научна страна да се провери истинността на астрологическата традиция е направен, както се знае, във франция от П. Шоанар (Фламбар) чрез прилагане на теорията на вероятностите върху доста богат статистически материал. Кльоклер в Германия, Крафт в Швейцария и много други вървят по същия път, като основават своите изследвания често върху десетки хиляди случаи. Авторите стоят на становището, че те са готови да приемат крайната присъда на обективните - т.е. обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище" (Кльоклер). Друг въпрос е, че добитият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология.
към текста >>

25. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления.
1846 г.). След сензационните спиритични прояви в дома на семейството Fox, Америка, които предизвикаха масова възбуда в тая страна, спиритизъмът заля като буйна вълна цяла Америка и Европа. Масичките започнаха да танцуват в тъмните стаи, а медиумите - необходим фактор за спиритичните явления: разиграване на масички, "апорти", местене или вдигане без контакт на тежки предмети, спонтанно издигане на медиума във въздуха или левитация, материализации и пр., станаха най-желаните люде. Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като запример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скепгицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания. Образуваха се дори научни общества, които си поставиха за цел да проверят спиритичните явления. Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
към текста >>

26. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност.
Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята. Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност. За практическото, не книжническо разбиране на Христовата любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат". Само така злото се обезсилва и егоизмът, по право егото, добива истинското си значение като служител на цялото. Съвременният свят не може да разбере този велик творчески принцип на Христа. Съзнанието на днешните хора се движи в една сфера на личното, семейното, класово и кастово благуване. Мисъл за другите не съществува.
към текста >>

27. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Опитаните явления са били преповтаряни много пъти от учени със световна известност, като Вилям Джеймс, Оливер Лодж, Вилям Крукс и т.н., строгата точност в опита, честността, истинността на които не подлежат на съмнение.
Той попипва някои от тях. Листенцата се разместват така, че никой не знае, върху кое какво нещо е написано. Рише взема едно в дясната си ръка, друго – в лявата, трето слагат под презпапира, а четвъртото хвърлят в горящия огън. След няколко минути Кан казва: върху листенцето в дясната ръка е написано „Vigilius Maro" (излиза вярно); върху това в лявата: „Verité aux Pyrénéés" (излиза също вярно); върху листенцето под преспапира е написано „Напред" (контролирано излиза точно); върху листенцето хвърлено в огъня — английската дума „Shockind! " (излиза точно). Опитаните явления са били преповтаряни много пъти от учени със световна известност, като Вилям Джеймс, Оливер Лодж, Вилям Крукс и т.н., строгата точност в опита, честността, истинността на които не подлежат на съмнение. От всички тия опити се идва до заключение, че действителността може да се узнае с някои сетива, които не са обикновени. Това явление се нарича криптестезия. За обясняване на тия явления Рише си служи със сравнението за безжичния телеграф. Има, казва той етерни трептения, които не схващаме, а все пак съществуват. В една стая не се чува в даден момент никаква музика.
към текста >>

28. СТИХОВЕ - S.; D. АНТОНОВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

След като е работил цял живот за нейното осъществяване, той и с видимата си смърт запечатва и доказва на другите нейната истинност.
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Страданието приготвя хората за приемането на истината. * Велик е само тоя човек, който е устоял до край на своята Божествена идея. След като е работил цял живот за нейното осъществяване, той и с видимата си смърт запечатва и доказва на другите нейната истинност. Такъв човек вечно живее в съзнанието на хората. * Това, от което доброволно можеш да се откажеш отвън, го имаш вътре. Два вида хора има — такива, които идат от Центъра към периферията — те ламтят за придобиване на външното: —- богатство, слава, власт. И други, които се приближават към Центъра. Тяхната светлина се увеличава, чувството на близост с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна.
към текста >>

29. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Достатъчно е да се проследи статистически живота на човека и човечеството във връзка с развитието на живота на Природата, за да се убедим в истинността на горните твърдения.
И когато хората, поради невежеството си, станат причина за нарушаване правилната дейност на този организъм, тогаз се явява реакция от страна на Природата, която реакция се изявява във формата на земетресения, вулканическа дейност, наводнения, суша, градушки, епидемии и други болести, войни, големи зими и пр. в зависимост от това, на коя природна енергия е нарушено равновесието. За онези, които не познават тази вътрешна зависимост между живота на човека и Природата, това ще се види много детско, наивно, суеверно, нещо невъзможно. То е невъзможно за онзи, който не знае да мисли, който не вижда нещата и не разбира законите на Битието. Но за онзи, който вижда и разбира законите на живота, които се проявяват в живота и Природата, това е един факт. Достатъчно е да се проследи статистически живота на човека и човечеството във връзка с развитието на живота на Природата, за да се убедим в истинността на горните твърдения. Какво представя животът сам по себе си не знаем, но знаем, че той се изявява в проявения свят посредством различни родове енергии, които обуславят всички жизнени процеси. Тъй като човекът и човечеството са части от космичния организъм на Природата, то енергиите, които функционират в нея, функционират и в човека и в човечеството. И когато човекът и човечеството не живеят по законите на разумния живот, те нарушават правилното движение и правилния ритмус на космичните енергии не само в себе си, но и в Природата, защото енергията е свързана и една и сеща; и тогава става подпушване и експлозия на енергията, които се изразяват като земетресения, бури, наводнения, градушки, войни, болести и пр. в зависимост от това, кои енергии са подпушени. Първичната космична енергия в проявлението си на земята се диференцира в четири рода енергии, които окултистите наричат със следните имена — топлинен етер.
към текста >>

30. ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато в сърцата ни се проявят добродетелите ла любовта: дълготърпение, милост, смирение, правда, истинност и вярност, едва тогава ние бихме могли да се освобождаваме от чуждите натрапени помисли и чувства или да ги трансформираме лесно.
Това влошило състоянието му, и лъчението станало възможно едва когато той бил отдалечен от семейството му и приведен другаде на работа. Тогава той е могъл да се облекчи от потискащите го чувства и лесно да се излекува. Ето защо, ние трябва да видим, в какво състояние са нашите мисли, чувства и постъпки. Всяко наше чувство би трябвало да бъде подтиквано от любов. То не трябва да е опетнено от себичност и подозрение. Когато в сърцата ни се проявят добродетелите ла любовта: дълготърпение, милост, смирение, правда, истинност и вярност, едва тогава ние бихме могли да се освобождаваме от чуждите натрапени помисли и чувства или да ги трансформираме лесно. Когато умът ни се изпълни със знание и мъдрост, ние ще имаме винаги светли и чисти мисли, които да ни упътват в истината. И когато се изпълним с желанието да живеем по волята на Всевишния, ще имаме правилни постъпки и не ще се спъваме в пречките, които животът ни изпречва. Постигнем ли една такава хармония в мислите, чувствата и постъпките си, можем да кажем, че имаме светъл ум, чисто сърце и добра воля, които ще ни обезпечат здрав и разумен живот.
към текста >>

31. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако искате да се уверите в истинността на моите думи,проследете историята на човешкото развитие и вижте, има ли човек на земята да е отрекъл любовта към Бога и да е станал велик.
Кого може да люби човек? - Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си,а най-после себе си. Това е великата истина на живота. Който не започва живота си с любов към Бога, от него човек не може да стане. Ако искате да се уверите в истинността на моите думи,проследете историята на човешкото развитие и вижте, има ли човек на земята да е отрекъл любовта към Бога и да е станал велик. Великите хора, гениите,светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: Ако се проповядва любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях. Няма да забравим хората,но ще внесем в живота им висок идеал.Ако всички се стремяха към първия лъч на слънцето, към великата Божия Любов,съвременният свят щеше да върви напред, щеше да се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство. Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество.
към текста >>

32. Брой 1-2 -1994г. Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Без вярност и истинност нищо не се постига.
Това е смисълът на живота. Бъди всякога справедлив! Това е външната страна на живота.Името на Бога да осветим с правда и справедливост! Да призовем Бога,да тури ред и порядък в света! Днес правдата може да уреди света, да заживеят хората добре. Без вярност и истинност нищо не се постига. Истината носи свободата.всеки човек, който не е свободен,не познава истината. Всеки човек,който не е верен, няма права мисъл. Три неща се изискват от нас:да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре. Нужни са хора, които имат красиви мисли,красиви чувства и красиви постъпки. Това са хора без никакъв недостатък.
към текста >>

33. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— никакви караници, никакви спорове и кръвопролития в миналото и сега не са в състояние да намалят истинността на този факт.
Нима трябва да продължаваме да вървим по същия път? Нима трябва да продължаваме да подклаждаме враждата между двата съседни народа? Нима не можем да имаме друго държане и да намерим друг път за разрешаване на противоречията ? ... На обучените в караници, спорове и нападки представители на старото разбиране на живота, ние противопоставяме нашето ново разбиране, ние противопоставяме нашата непоколебима воля за мир! Сърбитe са наши братя! — никакви караници, никакви спорове и кръвопролития в миналото и сега не са в състояние да намалят истинността на този факт. Ние се спираме на него и върху него искаме да изградим бъдещите отношения между двата съседни народа. Всичко останало, всичко зло, нанесено отпосле върху тази основа, ние искаме да премахнем, да заличим, да забравим завинаги. Ние на всяка цена искаме да запълним бездната, зинала между двата народа, която тъй-старателно бе изкопана от старото поколение. А за това е нужно — воля за мир и правилно, ново разбиране на нещата. А воля за мир — това ще рече не само да имаме „желание“ за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време.
към текста >>

34. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние тук няма да се спираме да доказваме истинността на нашите твърдения, обаче нам е ясно едно: новият живот и новото общество си имат свои собствени, нови форми на живот.
Чрез него ние смятаме че сме установили положително съществуването на елементите на Новата Култура в нашия живот. Обикновено, днес всеки човек, когато дава, когато предлага едно произведение на своя труд, не забравя по най-категоричен начин да изиска срещу него неговата равноценност. Това е тъй наречената търговия, която обхваща целия сегашен икономически живот, и вън от която — така вярват всички — не съществува друго средство, други начин за правилна обмена. Нам обаче се струва, че съвременната търговия е именно кристализираната форма, кристализирания продукт на съвременните грубо егоистични икономически отношения между отделните личности и групи. Нам се струва че тая форма на размина не е нито най-добрата, нито единствено възможната, но че тя, като кристализация, като нарастък на съвременния личен и обществен егоизъм, е пълно отрицание на един по-висок морал, за който ние искаме да работим и на едно ново, по-съвършено общество, взаимните отношения в което ще се базират на любовта. Ние тук няма да се спираме да доказваме истинността на нашите твърдения, обаче нам е ясно едно: новият живот и новото общество си имат свои собствени, нови форми на живот. Паралелно с изграждането на това ново общество, паралелно с раждането и развитието на този нов живот, всички стари форми ще отстъпят мястото си на нови. Една от тази нови форми, която в новото общество, което е нашия идеал, ще замести днес съществува щата форма на обмяна — търговията, това е метода, чрез който ние издаваме нашето скромно вестниче! ... Не е важно че то е тъй скромно, тъй незначително днес! Въпреки това, в него тупти живота на една мощна сила на бъдещето. То смуче соковете на живота си от недрата на една Нова Култура, която бавно но сигурно иде да замести гнилата съвременна цивилизация.
към текста >>

35. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Последната буква N в SVAN означава голота (nudeco) — в смисъл на истинност и простота, безизкуственост.
Аз се абонирам с радост за „Frateco“ като ви изпращам нужните 4 купона за абонамента и същевременно искам позволение да помествам понякога в него някои мои идеи, които удивително се схождат с „Основните принципи на живота — според Всемирното Бяло Братство“. Аз много добре разбирам това Братство, в което има и жени! — Защото, за да дойдем до истинското братство и за да няме „НИКОГА ВЕЧЕ ВОЙНА“ *) ние се нуждаем непременно и от жената, преди всичко от МАЙКАТА, но сигурно така също и от девицата, вдъхновяваща младежа към НЕНАСИЛИЕ. Навярно към Новата година аз ще разпратя първия номер на „Sunradlo" (Слънчев лъч) скромния орган печатан на циклостил на нашия орден SVAN, чиято основа е: служене и истинска любов, по принципите на планинската проповед. Може би вие ще намерите в него нещо, което заслужава да бъде поместено в „Frateco". Последната буква N в SVAN означава голота (nudeco) — в смисъл на истинност и простота, безизкуственост. — В нашия кръг ръката и крака са голи. — символ на пряка връзка и хармония със слънцето — светлината, най-висшите природни сили. Из сърцата и ръцете (незакрити) на нашите членове да блести слънчевата любов към човека на тая земя, обикновено безверен, егоистичен и войнствен. Чрез нашата слънчево блестяща любов да изчезнат тия сенки на смъртта. Ние имаме същата идея, както автора на вашата статия „Слънчеви мисли, слънчеви чувства, слънчеви дела, слънчева любов, слънчев живот — са необходими“.
към текста >>

36. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека тези, които се съмняват в истинността на т. н.
И докато едните се задоволяват да тъпчат на едно място, да предъвкват без край това, което е достигнато преди тях, да пипат слепешком по повърхността на жизнените процеси и явления, да пазят ревниво веднъж добитите и вкостенели вече свои схващания; то другите, в които живее истинския дух на смели пионери в науката, са устремени непрестанно напред, не поставят граници, — омагьосани кръгове — на науката, навлизат безстрашно във всяка нова област, която се разкрива пред техните искрени усилия за търсене на истината, и, въпреки безжалостните критики и недоверие, с които винаги биват посрещани отначало, сполучват да доловят части от тази истина, които разширяват кръгозора и възможностите на цялото човечество и го движат непрестанно напред. Към тази втора категория, която е в същност категорията на истинските учени, можем да причислим и следните светила на науката: Уйлям Крукс, Оливър Лодж, Кам. Фламарион, Уйлям Барет, Е. Боццано, А. Аксаков, Шарл Рише, Алберг Айнщайн, Анри Бергсон, Шренк Нотцинг, Ханс Дриш и още редица други. Нека тези, които се съмняват в истинността на т. н. окултни явления. прочетат съчиненията на тия автори, отнасящи се към тая „тайнствена“ за сега област, и те ще се уверят, че днес положителната наука се намира в предвечерието на нови, извънредно важни, със съдбоносно значение за нейното бъдеще развитие открития. Те ще разберат, че науката се намира пред прага на един нов, невидим и непознат до сега за нея свят, в който може да се влезе и който може да се проучи с помощта на новото, шестото чувство на човека — ясновидството. И тогава те ще видят, че окултизма не е сбор от суеверия, а е една велика, всеобгръщаща наука, изградена със средства много по-могъщи от тия, с които си е служила до сега официалната наука. Лъжата на материалистическото мировъзрение ще изчезне като дим и пред всички ще засияе великата и вечна истина: Човек е безсмъртен дух, чийто живот е вечен процес на усъвършенстване, а тялото е само негова временна дреха.
към текста >>

Ето защо с рамките, които си поставя официалната наука, и с изискването една истина да бъде всеобщо призната, за да бъде научна (което, все пак, не е гаранция за абсолютна истинност и достоверност, защото съществуват и масови заблуди), науката се самоограничава и поставя пречка на напредъка си.
Но ние неможем да отречем тогавашнита наука и техника само защото не съответстват на днешните, само защото техните постижения не са включени е рамките на днешния опит и наблюдение, на днешните технически възможности. Неможем да ги отречем защото пирамидите са факт. В средните векове до Галилея земята е била неподвижна твърд, център на вселената, и слънцето е било длъжно да играе ролята на нейно светило, но все пак, това не е бъркало на земята да извършва своите движения около оста си, около слънцето и пр. Това не е побъркало и на Галилей да знае истината и когато под натиска на инквизицията се отказал от нея, да изрече знаменитите думи: „и все пак се се върти“, които са много поучителни и за днешните учени догматици. Но истината, открита от Галилей, е била известна на окултната наука в Египет хиляди години по-рано, известни й са били истини, открити едвам в 18 и 19 векове, както е видно от изследването на пирамидите, които крият още много неразгадани тайни. Ето защо с рамките, които си поставя официалната наука, и с изискването една истина да бъде всеобщо призната, за да бъде научна (което, все пак, не е гаранция за абсолютна истинност и достоверност, защото съществуват и масови заблуди), науката се самоограничава и поставя пречка на напредъка си. От преди хиляди години в окултните школи са се разработвали науки и се е предавало едно колосално, сравнително днешното, знание, което съществува и днес, и ще съществува. Но как ще се докаже това на днешните учени ей тъй, просто, ясно, нагледно? Отговарям с въпроси: как може да се докаже на слепия, че съществуват зеления или синия цветове? Как може да се обясни и внедри в ума на един неграмотен човек релативната теория? Как може да се докаже на един неук човек, че земята е едно кълбо, което лети с шеметна бързина в пространството; че Америка се намира под нас и все пак американците не се движат с главите надолу и океана не се излива, когато една чаша вода, обърната, веднага се излива?
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На частник стопани, пък и на общественик, се открива широко поле за дейност, да направят опити и наблюдения върху гореизложеното, и сами да се уверят в истинността му. К.
Учителя казва, че ако не бяхме изкоренили старите лозя, а ги оставехме 12 години, те щяха да придобият имунитет срещу филоксерата, т. е. щяха да изработят вещества, които ще й попречат да ги унищожава. Така е и в овощарството. Като се спазват природните закони за времето на посаждането. за свободното развитие на дръвчетата, добрата обработка, ще се получат най-добри резултати без грамадните разходи на средства за борба с болести и неприятели. На частник стопани, пък и на общественик, се открива широко поле за дейност, да направят опити и наблюдения върху гореизложеното, и сами да се уверят в истинността му. К. Реката и притоците й. (б а с н я) Голямата река великолепно се извивала между красивите си брегове в равното поле. Еднаж като се погледнала, зарадвала се, възхитила се своето величие и рекла на притоците си: — Порадвайте се, деца мой, заедно с мене, защото се развеселих в делата си! Минавам през пет държави, на които поя лъките и ливадите, нивите и бостаните, горите и градините По мене кораби плуват, пътници пътуват, търговци стоките си разнасят, да търгуват. Растенията, птиците, животните и хората са доволни.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки от вас може да направи опит да провери истинността на моите думи.
Така че, усилието на човешката мисъл в дадено направление е в състояние да измени нашия живот. Идеите и мислите, с които живее човек, са главният фактор на неговия живот, защото мисълта строи формите, в които животът се проявява. Например, ако четете Библията, вие ще се проникнете от идеите и характерите, които са описани в нея. Защото Библията не е само една мъртва книга, но има един жив дух в нея. Във всяка книга има една динамическа сила, която въздейства на тези, които я четат. Всеки от вас може да направи опит да провери истинността на моите думи. Всеки от вас може да провери има ли Провидение и грижи ли се то за нас. Но като правите опит, не го правете за свое лично благо. Направете следния опит - идете при някой болен и си кажете: Господи, както си казал, нека оздравее този човек, аз ще се радвам, а той ще познае, че Ти си Онзи, Който даваш живота и здравето. И ще имате положителен резултат. Като направите този опит и се усъмните, ето какво ще се случи с вас - тогава ще ви поставят вие да боледувате и животът ви ще бъде на косъм и тогава ще направите опит в себе си.
към текста >>

39. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Г-н Дънов твърди, и тези негови твърдения може да се проверят от всекиго, който иска да се убеди в тяхната истинност, че продължителността на живота, количеството на жизнените сили за здравето, заложбите, способностите, наклонностите, стремежите и възможностите, с които разполага един човек.
А тия братя и сестри, които по ред причини не са могли да се отчетат за миналата годишнина, нека сторят това незабавно. За да може вестника, подкрепен и материално, да има едно подобрение. Прочие, всеки на работа! N УЧИТЕЛЯ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА МАЙКАТА В много от лекциите и беседите на Учителя Дънов се разглежда значението на майката и бащата като творчески сили при създаване на поколението; условията, при кои то се раждат здрави и нормални деца с гениални заложби и способности и с естествени прояви; причините, за да се раждат хилави, ненормални деца и такива с престъпни наклонности и противоестествени прояви. С тази малка статия искам да изнеса пред обществото гледището на г-н Дънова относно гореспоменатите проблеми, така също и някои от тези негови идеи, схващания и разбирания, за които той казва, че е необходимо да легнат в основата на цялата ни възпитателна система, ако искаме да внесем значителни подобрения в живота на индивида и обществото. Г-н Дънов твърди, и тези негови твърдения може да се проверят от всекиго, който иска да се убеди в тяхната истинност, че продължителността на живота, количеството на жизнените сили за здравето, заложбите, способностите, наклонностите, стремежите и възможностите, с които разполага един човек. за каквито и да е прояви и постижения в живота му, се определят до голяма степен от здравето и силата на взаимната обич между майката и бащата в момента на неговото зачеване, както и през времето на зародишното му развитие т. е благополучието и щастието, или неуспехите и нещастието на всеки човек през живота му са в голяма зависимост от силата на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния на майката и бащата в момента на зачеването, а така също и от силата на техните естествени или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки през време то, когато майката е в бременно състояние, както и през периода на ранното му детство. Така например, ако едно дете е заченато в момент, когато майката и бащата не са имали помежду си силна обич, чиято трайност да е продължавала през всичкото време на зародишното му развитие, както и през време на ранното му детство, то това дете няма да има необходимите жизнени сили за здравето си, поради което често ще боледува и животът му ще е кратък. Ако едно дете бъде заченато в момент, когато двамата са или само единият от родителите му е бил в пияно състояние или страдащ от някакви наследствени или придобити през живота си болести, то неминуемо това дете ще има наклонности към пиянство и ще носи болестите и предразположения към заболяване от същите болести, от които са страдали родителите му. Особено голямо и решаващо влияние върху живота и съдбата на човека оказват силата и трайността на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния, както и естественик или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки на майката през времето на зародишното му развитие и в периода на ранното му детство.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един ден химиците ще изследват тези отрови и ще се убедят в истинността на тия твърдения.
Животните предчувстват, че ще ги колят и започват да се смущават. Това смущение, този страх, тази омраза, са причина за отровите, които се образуват в организма им. Човек трябва да наблюдава животните, които са определени за клане, за да види, че те предчувстват това няколко дена преди да бъдат заклани. Наблюдавайте кокошките в курниците и ще видите, какво смущение настава между тях, когато почувстват, че някоя от тях е определена на смърт. Страшни отрови се образуват в организма им! Един ден химиците ще изследват тези отрови и ще се убедят в истинността на тия твърдения. Много култури и цивилизации са изчезнали благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна. Атлантската раса, запример, е изчезнала по причина на отровите в месото на животните. Съвременната култура е осъдена до загине по същата причина. Сегашните хоро употребяват много месо. Зъбите на американците са развалени от употребата но много месо.
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На вас и да ги доказвам не можете да ги разберете и ще се усъмните в истинността им.
Значи, възрастта на този човек се равнява на двеста милиона наши години. Тогава каква разлика има между един човек, който е живял 10 години на земята и друг който е живял на слънцето 10 години? Грамадна разлика ще има. Такъв човек се коренно различава от човека на земята. Тези работи са невероятни и непонятни за вас, но това са факти. На вас и да ги доказвам не можете да ги разберете и ще се усъмните в истинността им. Само разумният човек може да разбере разумния. Само любещия може да разбере любещия. Само праведният може да разбере праведния. Само милостивия може да разбере милостивия. Такъв е законът в света.
към текста >>

42. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да се прибави, че момичето дало много доказателства за истинността на неговите думи.
Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно. Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и момичето, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело момичето, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот. Казвал се Кидар Нат бил учител, един пандит (индуски учен, от сектата Брахма), живущ в градеца Мутра. Англичанинът събрал сведения и установил, че учителят бил жив, че действително бил загубил една любеща жена, от която му останал един син на повече от осем годишна възраст. Разказът на Нат, за обстоятелствата на смъртта на жена му, бил същия като на оня на момичето. Трябва да се прибави, че момичето дало много доказателства за истинността на неговите думи. Казало например, че от домашните разноски винаги скътвала по нещо и криела парите в стаята си. Установило се, че след смъртта, парите били намерени. То направило точно описание на къщата на мъжа си. Указало се напълно вярно. Разбира се, г.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Много хора отишли да видят г н Бахадур и дъщеря му, за да се уверят в истинността на случая.
. . . С. К. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Превъплъщението Историята на дъщерята на Ранг Бахадур направила голям шум в Делхи. Идеята за превъплъщението, е много фамилиарна в Индия и хората я носят, тъй да се каже, в главата си, още от рождение. Но там, както и тук много са жадни за материални доказателства, дори и за случаи за които са напълно сигурни. Много хора отишли да видят г н Бахадур и дъщеря му, за да се уверят в истинността на случая. Ония които, са решили да не вярват, не смятат за абсолютно доказателство, даже и факти установени от опита. Но, ония, които са решени да изследват лоялно фактите, трябва да приближат разказа на дъщерята на Ранг Бахадур с обширната документация, събрана от Де Роша, Делан и Бозано в техните трудове по тая материя. Мнозина не вярват и в най-прецизните факти понеже, обикновено, факти от тоя род лошо се предават, дори и се обезобразяват от пристрастие, или от любов към чудесното. Но, когато фактите са събрани едни с други, с имената, датите и възможностите за проверяване, тогава те образуват силна верига, която не може да не прави впечатление. Идеята за превъплъщението позволява да се търсят и установят бележити произходи, без възможност за проверка.
към текста >>

44. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дръжте се здраво о това знание, което при работата на дело доказва своето значение, понеже самата природа оправдава такова знание, потвърждава неговата истинност.
Щом го е намерил, той ще го следва. Подобно на свободно течащ канал, с благородна настойчивост прекаран през гнилото блато на човешкото съществуване; подобно на поток, който все по-дълбоко и по-дълбоко си проправя пътя. Трудът е живот. Из скритите дълбочини на сърцето на работника се повдига даруваната от Бога сила, святата, небесната, жизнената същност, която всемогъщият Бог е вдъхнал в човека. Човек се събужда с цялата си душа, възприемайки всичко благородно, и всяко знание, щом той се залови правилно на работа. Знание? Дръжте се здраво о това знание, което при работата на дело доказва своето значение, понеже самата природа оправдава такова знание, потвърждава неговата истинност. В същност човек няма други знания освен ония, които са добити в труда. VI. На света съществува само едно чудовище — празният човек. В какво вярва той? Че природата е създание на случайността; че хитрият просяк и крадецът могат понякога добре да се нахранят; че Бог е лъжа и че човекът и човешкият живот са също тъй само лъжа. О, кой от нас би могъл да каже: Аз поработих!
към текста >>

45. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя.
представя двамата братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят, а деветторката е големият Брат който живее на земята и ръководи цялото човечество“. Този брат иде сега в света да помага на всички страдащи“. Аз няма да цитирам повече от новогодишната беседа на Учителя: „Големият Брат“. Препоръчвам я на читателите сами да я прочетат. И може би у тях ще се пробуди поне усета за ония особени трептения, които проникват настоящата година и образуват нейното вътрешно съдържание. Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя. По два пътя може да се провери изключителността на тази година — по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот, и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния свят. И наистина, за тънкия и прозорлив наблюдател, който следи събитията, които днес се развиват в света, има не един случай да провери истинността на горното твърдение. Зад обикновения ход на събитията, в които, външно погледнато, няма нищо необикновено, нищо изключително, той ще прозре действието на една разумна воля, която с удивителна мъдрост подържа разклатеното равновесие на света. Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили с обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия.
към текста >>

И наистина, за тънкия и прозорлив наблюдател, който следи събитията, които днес се развиват в света, има не един случай да провери истинността на горното твърдение.
Аз няма да цитирам повече от новогодишната беседа на Учителя: „Големият Брат“. Препоръчвам я на читателите сами да я прочетат. И може би у тях ще се пробуди поне усета за ония особени трептения, които проникват настоящата година и образуват нейното вътрешно съдържание. Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя. По два пътя може да се провери изключителността на тази година — по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот, и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния свят. И наистина, за тънкия и прозорлив наблюдател, който следи събитията, които днес се развиват в света, има не един случай да провери истинността на горното твърдение. Зад обикновения ход на събитията, в които, външно погледнато, няма нищо необикновено, нищо изключително, той ще прозре действието на една разумна воля, която с удивителна мъдрост подържа разклатеното равновесие на света. Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили с обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия. Защото действието на известни духовни фактори в живота на човечеството не означава че ще станат некакви чудеса, некакви извънредни и поразителни събития, както често си мислят наивните религиозни хора. Напротив то е понякога толкова по-скрито, колкото по-съдбоносна за човечеството е дадена година.
към текста >>

Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми.
„Понеже 1939 година е епохална. желая ви разумно да използвате всички условия, които тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат , но в 1999 година. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи, е резултат на Божието Слово, на Великото в света“. ОТНОВО Отново лазурно небе се усмихва и слънчевий диск се на север стреми, отново в простора безбрежно се носят обилните струи на радост и мощ. * Че пролет вълшебна с надежди и песен пристъпва кат дева невинна в олтар, след тайнство свято отново се готви земята да ръси с най-скъпия дар. * Тъй всяка година и много години Ний чакаме с трепет във будни души, да дойде и друга — да, вечната пролет сърцата на всички с любов да залей. S. Неделчо Попов ПРОЛЕТ В ПРОЛЕТТА Едно дълбоко предчувствие, едно интуитивно прозрение ни разкрива великото чудо, което става в света.
към текста >>

Тоя глас нека бъде доказателство за истинността на думите, които изказвам.
* Че пролет вълшебна с надежди и песен пристъпва кат дева невинна в олтар, след тайнство свято отново се готви земята да ръси с най-скъпия дар. * Тъй всяка година и много години Ний чакаме с трепет във будни души, да дойде и друга — да, вечната пролет сърцата на всички с любов да залей. S. Неделчо Попов ПРОЛЕТ В ПРОЛЕТТА Едно дълбоко предчувствие, едно интуитивно прозрение ни разкрива великото чудо, което става в света. Спрете се. Вслушайте се със спокойно и чисто сърце в себе си и един тих глас ще- ви проговори. Тоя глас нека бъде доказателство за истинността на думите, които изказвам. Тези думи не с мои. Нека ги наречем безсмъртните думи на вечната пролет. Тя блести върху вълшебната корона на времето с чудна Светлина, а гласът й се носи по цялата земя: Аз съм ваш брат на светлината и нося благословенията на вековете. Аз ида да ви подкрепя, да ви помогна. Тази пролет на живота, пролет на човешката душа, очаквана от хиляди години е новата 1939 год.
към текста >>

46. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понеже някои се заинтересували за случая, за да проверят неговата истинност, обърнали се към другия присъстващ, капитан Уин, който дал следния отговор: „Аз съм готов да се закълна, че г.
„На 16 декември 1868 г. аз бях у граф Дънравен, в Лондон, Ашлей плас, с него, един негов братовчед и медиума Хом. Г-н Хом влезе в транс и в това си състояние той премина от нашата стая, през прозореца, в една насрещна стая, отдалечена на около 2 м. и 30 см„ и след това се върна отново при нас. Той нямаше възможност да опре на нещо краката си“. Понеже някои се заинтересували за случая, за да проверят неговата истинност, обърнали се към другия присъстващ, капитан Уин, който дал следния отговор: „Аз съм готов да се закълна, че г. Хом излезе през прозореца и след това отново се върна през него“. Друго необикновено явление, отнасящо се до г. Хом, колкото чудно, толкова и необяснимо, е значителното уголемяване на неговото тяло през време на транс. Многобройните свидетели, които са го наблюдавали, взели всички възможни предпазвания, за да не бъдат излъгани. И те са единодушни в твърденията си относно реалността на това явление.
към текста >>

47. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност.
С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност. В Скорпиона прави човека заядлив. (следва) Защо е необходимо да се молим Никога майките учеха децата си да се молят още от най-ранно детство. Те коленичеха — майката в средата, а децата наоколо и и благодаряха или се молеха на Всевишния за някоя милост. Днес считат това за отживяло вече времето си, за липса на интелигентност и пр. А за кого е необходима нашата молитва?
към текста >>

48. -

По този начин човек може да провери и истинността на астрологичните твърдения.
Каква е връзката между космичните явления и динамиката на силите в човека, е дълбок философски въпрос, който предстои за бъдеще да бъде разрешен, но това, което е като факт, е следното: че когато в рождения хороскоп на един човек имаме известни аспекти и когато тези аспекти се явят отново в Космоса, те оказват силно влияние само на онези хора, които ги имат в хороскопа си. Например една квадратура между Слънцето и Сатурн в Космоса, винаги ще засегне чувствително онези, които я имат в хороскопа си, като породи някакъв род ограничения, в зависимост от това в кои домове и знаци се намират Сатурн и Слънцето в хороскопа. Такъв човек може да се уподоби на антена, която е нагласена да приеме вълни с определена дължина. Когато такива вълни преминат през пространството, тя ги долавя, а човек като жива антена изпитва и въздействието на тези вълни. Понеже в Ефемеридите са дадени положенията на планетите и аспектите за всеки ден, то като знае човек, какви са аспектите в неговия хороскоп, той ще знае кога с какви влияния ще има да се справя, ще знае на що се дължат неговите настроения - разположения и неговите успехи или неуспехи в известна работа. По този начин човек може да провери и истинността на астрологичните твърдения. * * * Вземайки външните механични аспекти като символ на вътрешното съотношение на енергиите в човека, можем да допуснем, че различните аспекти - от съвпада до опозицията, ни показват различните фази, през които минават енергиите, които обуславят един процес, който се извършва в човека. Изхождайки от тази основа, Либра е разгледал значението на аспектите във връзка с проявлението на енергиите в човешкото съзнание, или както казва той, от гледището на кармата: „Защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в миналите ни съществувания”. Ще предам накратко схващанията на Либра по този въпрос. Той казва; „Делим аспектите на хармонични и дисхармонични, но ние знаем, че те са наречени така в зависимост от начина на действие, които предизвикват в нас. А космичните влияния сами по себе си не могат да бъдат „добри” или „лоши”.
към текста >>

49. -

Този човешки ум, който наблюдава и изучава външните явления на живота, разсъждава за тяхната връзка и от там вади заключение за истинността на материалистическия светоглед.
Мнозина може би ще кажат че действителността е друга - че материализмът, практически и философски, има много реално и здраво затвърдено съществуване. Не! Защото материалистическият мироглед никога не е бил и никога не може да бъде подържан от целокупното същество, от целокупното съзнание на даден индивид, ако ще би той да е и най-яростния му защитник. Материализмът е верую, представа, схващане на ума, — на повърхностния, привидно-логично разсъждаващия ум на човека. А, колко далеч е този повърхностен ум от правото да представлява целокупното същество. целокупното съзнание на човека! Този човешки ум, който наблюдава и изучава външните явления на живота, разсъждава за тяхната връзка и от там вади заключение за истинността на материалистическия светоглед. — е само една малка, крайно ограничена повърхност на човешкото съзнание, на целокупното човешко същество. Човекът, истинският човек, цялостното човешко същество, не е само в своя ум. Най-малкото — той не е всецяло в него и, още повече, не е ни най-малко в този повърхностен, привидно-логичен, боравещ и заблуждаващ се в сенките на нещата ум. Истинският човек, цялостното човешко същество, истинското човешко съзнание е нещо много по-обширно, нещо много по-дълбоко и много по-мощно от този, тъй-наречен в окултната литература кон-кретен или външен ум на човека. Следователно, когато един привърженик на материализма твърди, че той напълно споделя теориите и схващанията на философския материализъм, това в никой случай не може да значи, че цялото същество, че цялото съзнание на този „материалист“ наистина споделя тия илюзорни представи за човека и света.
към текста >>

Затова материалистът, колкото и разпалено да защищава той своето верую, само вярва в материализма, подържа неговата истинност със своя повърхностен и обречен на заблуждения ум, а неговата душа, неговото цялостно, не повърхностно, съзнание, знае истината, защото я вижда и живее в нея, защото му е практически, а не теоретически, позната и затова нищо не може да го отклони от нея.
Фактически, обаче, съзнанието на човека, който и да бил той, не се състои само от неговата двуизмерна повърхност, но то има най-малко още едно измерение — то има още и дълбочина, която крие много повече съдържание, от това, което е на неговата повърхност. От всичко това ний вадим заключението, че цялостни т. е. напълно убедени материалисти няма и не може да има. Материализмът е една болест, една психична епидемия, която може да засегне само най-горния, повърхностния слой на човешкото съзнание. В никой случай тя не може да проникне и да завладее дълбините на това съзнание. Затова материалистът, колкото и разпалено да защищава той своето верую, само вярва в материализма, подържа неговата истинност със своя повърхностен и обречен на заблуждения ум, а неговата душа, неговото цялостно, не повърхностно, съзнание, знае истината, защото я вижда и живее в нея, защото му е практически, а не теоретически, позната и затова нищо не може да го отклони от нея. Материализмът е болест, която заразява ума, но не може да зарази душата. Тя заразява само повърхността, само една безкрайно малка част от човешкото съзнание, но в неговите необятни глъбини тя в никой случай не може да проникне. Следователно, материалистическият мироглед или философският материализъм, има само едно илюзорно съществуване, дори в ума и на най-разпаления материалист. (следва) НЕПОКЛАТИМА За славата Ти чудна се досещам Кога ме някой блъсне без да мигне. Тогаз към Теб молитствувам горещо Че знам молбата ми ще Те достигне.
към текста >>

50. -

Ний всички сме живи свидетели за истинността, в миналото и днес, на това твърдение.
Има неща в живота на хората и народите, които са подобни на търкаляща се отгоре на долу лавина, която никаква човешка сила не може да спре. Има събития, които трябва да станат, не може да не станат и ще станат, каквото и да мислим и да желаем ний по отношение на тях. Това са явления, чийто първоначален тласък е вече даден, може би в едно невидима за нашите очи сфера, може би по един недостъпен още за нашия разум път, и затова ний нямаме власт над тях, не можем да ги отложим или да ги спрем Но има, също така, цяла една редица от много важни, дори съдбоносни за нас събития, чийто процес на съзряване още не е дошъл до своята крайна точка, чийто окончателен тласък още не е даден в своя напълно завършен вид и върху които, следователно, ний, нашата воля, нашият разум, нашата сила и нашите желания все още имат известна власт. Тия неща, тия събития могат уподобят на огромен пътнически влак, който с огромна, страшна сила се е засилил напред, който се намира само на няколко метра от бездната, и въпреки това, все още, макар и в последния момент, и в последната секунда, той може да бъде спрян само на крачка пред пропастта от една разумна човешка ръка! Често пъти, една катастрофа може да бъде избягната, да бъде предотвратена, дори само един миг преди нейното разразяваме. Ний всички сме живи свидетели за истинността, в миналото и днес, на това твърдение. Огромният влак, засилил се със страшна сила напред и нося щ върху себе си хиляди и милиони невинни н жадни за живот човешки същества, може да бъде спрян само на крачка пред пропастта. НЕЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО! Така е било в миналото, така е и днес: до последния момент, ние сме властни да предотвратим и спрем една катастрофа, която все пак зависи от нас, от нашия ум. от нашата предвидливост от нашата воля. Ето къде е именно днес полето за работа на будното човешко съзнание.
към текста >>

51. -

Изхождайки от тази именно максима, че „Битието определя духа“, че външните условия определят душевния живот, че те са основният, творчески фактор, от когото зависи развитието на целокупния живот, материалистите развиха и изградиха безкрайни редици от изводи, постараха се да натрупат хиляди доводи, из влечени от историята на развитието на обществото и на живота въобще, с които искаха да докажат както истинност на своето изходно, основно положение, също така и неговата всеобща приложимост за всички случаи, за всички условия и за всички периоди на световната история и на целокупния живот.
„Философията на материализма“, тъй наречената за залъгване на наивните и безкритични люде „научна философия“, не е нищо друго, освен едно обръщане с главата надолу, едно ненаучно и нелогично извращаване на гениалната Хегелева философия на Духа. Пръв Карл Маркс беше този, който извърши това чудовищно плагиатство, като обърна наопаки и изврати, нагаждайки съобразно своите собствени материалистически разбирания, стройната система на Хегелевата философия, която оперира с вечните и неизменни принципи на битието — мощните сили на Духа, творец на всички форми на живота — социални и индивидуални, при всички условия и възможности и във всички царства на природата. Какво нещо представлява от себе си прословутата „материалистическа диалектика“ на Маркса и Енгелса? — Тя е, по думите на самите материалисти „наука за общите закони на движението и развитието на природата, човешкото общество и мисленето“. Основният закон, главната ос, около която се върти цялата тая материалистическа „наука“ е максимата, свещената догма на материалистите — „Битието определя духа“ — или, с други думи, външните материални условия определят духовния живот на човека и човешките общества, и изобщо целият развой на човечеството и на цялата природа. Изхождайки от тази именно максима, че „Битието определя духа“, че външните условия определят душевния живот, че те са основният, творчески фактор, от когото зависи развитието на целокупния живот, материалистите развиха и изградиха безкрайни редици от изводи, постараха се да натрупат хиляди доводи, из влечени от историята на развитието на обществото и на живота въобще, с които искаха да докажат както истинност на своето изходно, основно положение, също така и неговата всеобща приложимост за всички случаи, за всички условия и за всички периоди на световната история и на целокупния живот. „Битието определя духа“ — свещената догма на марксизма, а и изобщо на материализма, трябваше да бъде валидна на всякъде, тя трябваше да бъде разковничето, ключа, кой то обяснява всички заплетени положения в историческия развой на човечеството, тя трябваше да бъде приложима и да даде пълно и ясно обяснение на всички въпроси на живота. И наистина, с тая максима се опитаха да обяснят всичко. Изхождайки от нея, създадоха още цяла редица формули, с помощта на които се стараеха да обяснят различните случаи, различните форми и прояви на живота. Една от тези закостенели материалистически формули бе и си остава следната: „Развитието на производителните сили на обществото определя не само производствените форми и отношения, и изобщо икономическия живот, но също така и целокупния духовен живот на дадена епоха“. Или: — всички прояви на науката, изкуството, политиката, а, би следвало и на религията, изобщо, целия обществен и духовен живот в техните най-различни форми и подробности, се определяли „от развитието на производителните сили на обществото“.
към текста >>

52. -

Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е.
Сега и на вас казвам: Качете се във вашата Галилея, да видите Христа, който иде сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 17. XII. 1940 г. София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд. Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами.
към текста >>

Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота.
1940 г. София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд. Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска. То вижда съдържанието, същината, а не маската.
към текста >>

Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност.
Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа. Тези явления ни показват ясно, каква трансформация трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове. РАЗУМНОТО В ЖИВАТА ПРИРОДА Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една обща висша цел, която ние наричаме БОГ — т. е.
към текста >>

53. -

Така човек сам ще опита на практика истинността на горното твърдение.
В края на зимата, при наближаването на пролетта и ние прекарваме един вид период на „хвърляне перата“. Отхвърляме от себе си стара, мъртва материя и възприемаме нова, ако разбира се сме дали възможност на възраждащата сила да ни въздейства безпрепятствено“. През пролетта и лятото, пък и през хубавите есенни и зимни дни, който има възможност така прекарва повече на открито, на слънце. Но нека обърне внимание и съблюдава живите природни закони, т. е. човек да използва ранните сутринните и предобедни часове. Така човек сам ще опита на практика истинността на горното твърдение. Човек трябва да действа, да прави опити. Така само той ще се добере до истинския път и разумен живот! Като върви по пътя на живите природни закони, човек ще бъде винаги силен, бодър, здрав. Ето радост чрез разумно живеене! Чрез неразумно живеене радост и живот не иде.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

но истинността на този закон може да се схване само чрез логически доказателства, защото това.
Законът Кар м а (самата дума означава действие, деяние. постъпка) не би поставил никого в недоумение. Кой мислещ човек би оспорвал съществуването на неумолимия закон за причината и последицата? Доказателства за това имаме всеки момент около нас. Прераждането или превъплътяването се доказва трудно. но истинността на този закон може да се схване само чрез логически доказателства, защото това. което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство. Законът Карма, за причината и последицата. учи. че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима последица и за човека тая последица, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото. В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си.
Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло. С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения. Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност.
Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло. Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих. Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера.
към текста >>

Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на Сведенборг, като прибавил, че в това убеждение е подкрепено и от свидетелството на Шлегел.
В собственото си отечество, дето се предполага, че никой не може да бъде приет като пророк, успокоително е да знаем, че той бил всеобщо почитан и никой не се съмнявал в характера му. Духовенството, като считало некои от доктрините му за еретически, се опитало да подигне срещу него обвинение в лудост, но то пропаднало в Диетата (Народното събрание) и е било отхвърлено от краля. Убеждението в тая лудост, което се среща и до днес, е основано главно на един разказ от Уесли върху авторитета на един човек, който отрече впоследствие всека подробност от него. Той казваше, че Сведенборг, когато бил болен от треска и, вероятно, в некой припадък, излязъл на улицата гол, търкалял се в калта и се провъзгласил за Месия. От друга страна, убеждението в шарлатанството му било вдъхнато и от Кант, кой написал един памфлет, озаглавен: „Сънищата на един Дух Пророк, тълкувани чрез сънищата на метафизиката“, в който осмивал претенциите на шведа. Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на Сведенборг, като прибавил, че в това убеждение е подкрепено и от свидетелството на Шлегел. Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие. Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си. След отказа на дъщерята на Полхамер, той не помислил за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял. В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди. По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си.
към текста >>

Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата.
През време на съденето й мнозина свидетели дошли да засвидетелстват чудните лечения, които тази жена направила, и случило се, че слепи да прогледат, глухи да чуват и паралитичните да се възвърнат в предишното си състояние и, не само това, но е лекувала болни от далечно разстояние. Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната. Полицейският комисар, който присъствал и бил един от свидетелите в полза на обвиняемата, показал, че жена му с изсъхнала ръка била съвършено излекувана в един ден, след като най-добрите лекари не са могли нищо да й помогнат. Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети. Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата. Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила. Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото. Вярата е една сила, която прави чудеса. Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите на чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите помисли и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат мисли, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази.
От нищо не може да се появи нищо. Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог. Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно. А това по никой начин не може да ни доведе до крайната истина, защото са ограничени областите на познанието, което е възможно в пределите на физическия мозък. В земната си обвивка човешкият дух е обречен на вечно блуждение. Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите на чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите помисли и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат мисли, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази. Те са мистиците. Ето от Плотин, Сведенборг, Бьоме и други имат своето право да бъдат връх сцената на мировата мисъл. Да се повърнем отново към гореказаната фраза. Там твърде силно се набляга върху обстоятелството, че „в Бога се заключава не той сам, а неговото основание“. Това е един много правилен възглед от метафизична гледна точка.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мълфорд Няколко практични духовни рецепти Ние живеем в една конска мелница на сетивата—нови познания, нови опити, макар да сме уверени в тяхната истинност, много лесно пак се изгубват в лирата на делничността, в дрипите на баналността.
Преди да обявите некого за щастлив или нещастен, узнайте, какво е дало направление на неговата воля. Тиверий ежедневно е могъл да умре на Капри, когато Исус Христос доказа своята божественост и безсмъртието си даже в кръстните страдания на Голгота. Превела: М. Недялкова. __________________________ 1) Истинското име на автора, известен маг, е Алфонс Луи Констан (1810 — 1875 г.). Той е написал много капитални съчинения по езотеризма, между конто щ; цитираме: „Dogine“, „Rituel de la Haute Magie“, „Histoire de la Magie“, „Clef des grands mysteres“, „Fables et Symboles“ „Science des Esprits“ и др. П. Мълфорд Няколко практични духовни рецепти Ние живеем в една конска мелница на сетивата—нови познания, нови опити, макар да сме уверени в тяхната истинност, много лесно пак се изгубват в лирата на делничността, в дрипите на баналността. Никой от нас не смее да очаква да се издигне веднага и за всички времена до нови закони, принципи и методи на съществуване. В пълно съзнание на тяхната истинност, все пак някакъв скрит у нас фантом тихо ще се противопостави. Това е материалното, опитът патилото, на кръвта, на клетките. Затова новите интуиции не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една висша управляваща сила, която прониква и оживява всичко“. Ние сме част от тази сила.
към текста >>

В пълно съзнание на тяхната истинност, все пак някакъв скрит у нас фантом тихо ще се противопостави.
Превела: М. Недялкова. __________________________ 1) Истинското име на автора, известен маг, е Алфонс Луи Констан (1810 — 1875 г.). Той е написал много капитални съчинения по езотеризма, между конто щ; цитираме: „Dogine“, „Rituel de la Haute Magie“, „Histoire de la Magie“, „Clef des grands mysteres“, „Fables et Symboles“ „Science des Esprits“ и др. П. Мълфорд Няколко практични духовни рецепти Ние живеем в една конска мелница на сетивата—нови познания, нови опити, макар да сме уверени в тяхната истинност, много лесно пак се изгубват в лирата на делничността, в дрипите на баналността. Никой от нас не смее да очаква да се издигне веднага и за всички времена до нови закони, принципи и методи на съществуване. В пълно съзнание на тяхната истинност, все пак някакъв скрит у нас фантом тихо ще се противопостави. Това е материалното, опитът патилото, на кръвта, на клетките. Затова новите интуиции не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една висша управляваща сила, която прониква и оживява всичко“. Ние сме част от тази сила. И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази висша сила. Всека наша мисъл е една реалност, една сила.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като че ли положителната наука от края на осемнадесетия век и, частно, химията трябваше да унищожи всички опитвания да се докаже истинността на това положение; като чели откритията на Лавоазие, Далтон, Авогадро и други химици окончателно опровергаха химерическата идея, че химическите елементи могат да се трансформират.
правили разлика между тия термини, И само в края на осемнадесетия век почнали да наричат химията наука за състава на телата, задачата на която е бил анализа и синтеза на веществата. Обикновено се смета, че целта на алхимията е да се превръщат неблагородните метали в злато и сребро и че трансмутацията на елементите е плод на една съзнателна или несъзнателна измама. Сега може да се каже, че така могат да говорят само ония, които нямат никакво понятие за предмета: преди всичко, потребно е едно всестранно изучаване и след това да се вземе това или онова решение. Като разглеждаме историята на идеите на алхимията, удивяваме се на интуицията на нейните последователи. Едно от главните положения на алхимиците бе единството на субстанцията. Като че ли положителната наука от края на осемнадесетия век и, частно, химията трябваше да унищожи всички опитвания да се докаже истинността на това положение; като чели откритията на Лавоазие, Далтон, Авогадро и други химици окончателно опровергаха химерическата идея, че химическите елементи могат да се трансформират. Но omnia vincit veritas; не трябва да забравяме, че нашият опит с течение на времето се съвършенства: никой не може да отрече, че съвременният опит е по-съвременен от оня опит, който е станал преди сто или двеста години; следователно, ако опитът се изменя, то изменят се и законите, които се изваждат от него. А оттук излиза, че старият опит може да се опровергае с новия по-съвършен опит. Ние виждаме, че много време е изминало от тогава, когато биде поставена основата на химията и едва сега са. направени такива опити, които доказват, че единството на субстанцията не е фантазия, а напротив, един факт в природата, който действително съществува и отчасти е възпроизведен в лабораториите на съвременните учени. Най-просветените химици от втората половина на миналия век никак не са.
към текста >>

Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“.
Той съставлява верен приятел, на когото винаги може да се разчита. Абрахам Линколн (Ейбрахам Линкълн) без съмнение е един бележит сатурнов тип. Когато низшето влияние на Сатурновия тип е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране и критикуване. Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си. Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н. От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10. В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му. Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята).
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Намирането на окултните истини после в свещените книги само доказва истинността на последните, казва Д-р Щайнер, и нищо повече.
По тази причина в това отношение окултизмът е по-близък по своите методи до естествените науки, отколкото до философията. Окултизмът и свещените предания (устни и писмени) Друго едно схващане на окултизма е, че той е синтеза на историческите свещени предания, устни и писмени, т. е. е синтеза на истините, изложени в свещените книги на разните религии, синтеза на истините, изложени в съчиненията на разните мъдреци, действали в миналото и пр. На това схващане Д-р Рудолф Щайнер3) отговаря с едно сравнение на окултизма с геометрията. Окултизмът не черпи своите истини от свещените книги на тази или онази религия, но направо чрез непосредствено изследване на духовния мир. Намирането на окултните истини после в свещените книги само доказва истинността на последните, казва Д-р Щайнер, и нищо повече. Ето неговото сравнение: Евклид е главният древен математик, който е изложил в научна форма много от геометрическите теореми и аксиоми, които днес учим в училище. Но това не ще каже, че тези геометрически теореми не могат да се намерят чрез самостоятелно разсъждаване, без да се прибегне до неговите книги. Всяко дете сега само доказва геометрическите теореми, а който иска, може да направи сравнение с Евклида. Също така, казва Д-р Щайнер, окултизмът днес самостоятелно намира чрез ясновидско изследване окултните истини и след това може да се обърне и да сравни това, което е намерил, с това, което пише в различните религиозни книги и да види съгласуването. В всеки случай, критериумът за верността на тая или онази истина служи не фактът, че е писана някъде, но фактът, че може да се констатира и днес с духовното изследване на действителността.
към текста >>

Една комисия, съставена от известни професори, лекари, офицери и др., контролираше всички негови действия, за да се отстрани всяко съмнение в истинността на опитите.
Например, Д-р Радван откри една тютюнева кутия, скрита в близкия полиц. участък. Този сполучлив опит разколеба недоверието на всички присъстващи вестникари. На 11. и 12 същ. мес. Д-р Радван устрои още два сеанси в помещението на офицерското събрание. Една комисия, съставена от известни професори, лекари, офицери и др., контролираше всички негови действия, за да се отстрани всяко съмнение в истинността на опитите. Д-р Радван възприемаше, даже без допиране (контакт) с медиума, точно мислите на желаещите от публиката и ги откриваше чрез действията си. По тоя начин той доказа на всички посетители на сеансите му, че телепатията, като една от окултните науки, почива на точни знания за тайните закони, които действат в живота на хората. Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето). Д-р Радван Д-р Радван, портретът на когото предаваме, след устроените телепатически сеанси в столицата, замина за Цариград. КНИЖНИНА 1.
към текста >>

С нея се доказва научно, по един убедителен начин, истинността на твърдението на ясновидците, че съществува четвърто измерване и че времето и пространството се сливат.
Всичките тия разобличения на г. Бостунич, както и съобщенията му за прераждането на некои велики хора, ще заинтересуват, вярваме, мнозина наши четци. — Теорията на Айнщайна. Редакцията ни получи няколко брошури и статии, съдържащи изложение на новата теория на професора Айнщайна, която изтъква интересните негови изследвания по въпроса за всемирната гравитация (притегляне). Според Фламарнона, теорията на пражкия професор прави цяла революция в науката, която бе възприела досега мнението на Нютона. С нея се доказва научно, по един убедителен начин, истинността на твърдението на ясновидците, че съществува четвърто измерване и че времето и пространството се сливат. Това произтича от принципа на относителността (релативитета). Пространството, както обяснява Дермангемъв списанието La Connaissance (кн.II, 1920 г.), е относително и свързано с времето, което става така неговото четвърто измерване; неговото протежение е изменчиво; то не е безкрайно; гравитацията има за резултат да сгъва пространството отвън навътре и всичките линии са вгънати. Констатирани са последици от тоя принцип: изместване на браздите на слънчевия спектър към червения цвят, отклонение на светлината чрез тежината (наблюдения на слънчевата еклиптика от 29. май 1919 г.) и преместване на перихелия (най-близкото разстояние до слънцето) на Меркурий по 43 на столетие. ________________ 1) Според обявлението, лекциите бяха на следните теми: 1) „Тайна революция в света на оккултизма“, 2) „Ибсен как мистик“, 3) „Тайна жизни и смерти“, 4) „Оккультная история человека“, 5) „Достоевский, как мистик и пророк“, 61 „Християнство и оккультизм“ и 7) „Как жить и чем жить“.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Много доказателства, изтъквани от авторитетни лица, могат да се видят в Дружеството за Психически Изследвания, не само за това, но също и за истинността на твърдението, че туземните огнеходци, при тъй наречените магически церемонии, могат да ходят боси и без да се повредят пет-десет минути и върху светеща, червено-нажежена пепел.
относно, относително, колкото се отнася, колкото се касае) доказваната нечувствителност на някои хора към огъня и пламъка. В историята Седрах, Мисах и Авденаго (Даниил – гл.3, 12) най-рано се разказва, че такива са били, очевидността на чието пребивание в огнената пещ, за жалост, не можем да изследваме. Но казва ни се, че медиумът Хом, когато бил под внушение, можел да вземе в ръката си разгорени въглени и да ги държи известно време без повреда. Аз съм видел един човек, който държеше ръцете си над огъня, и пламъците, по желанието му, се издигаха и олизваха ръцете му без повреда. Това може да се направи и като се натопят ръцете в някоя предпазителна течност и да се посипят с ликоподиум, но уверен съм, че такъв не беше случаят, който аз видех. Много доказателства, изтъквани от авторитетни лица, могат да се видят в Дружеството за Психически Изследвания, не само за това, но също и за истинността на твърдението, че туземните огнеходци, при тъй наречените магически церемонии, могат да ходят боси и без да се повредят пет-десет минути и върху светеща, червено-нажежена пепел. Ще разкажа само една такава случка, която ми се съобщи от един мой приятел, моряк, който, през време на пребиванието си с парахода в Хонолулу, бил поканен да присъства на един от тези огнени танци. Като пристигнал на местото, на- мерил натрупани един куп сухи дърва, на дължина от 16 метра и широчина 3 метра. Тия дърва били тутакси запалени и около тях танцували шестима туземци с песни, с които призовавали огнените духове. Когато дървата почти изгорели, помощниците им изравнили горещите въглени и шестимата свещеници минали през тях три пъти. На приятеля ми било позволено да опита горещината на въглените и да прегледа нозете на свещениците преди и след церемонията, да не би да носят някакъв предпазител, но такъв не се указал и нозете им били неповредени.
към текста >>

В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности.
Сега нека изследваме случая с ясновидството, дали е възможно или не за човека да вижда неща далеч зад обикновеното пространство и, ако е възможно, как става това. Най-обикновените съобщения от този род във вестниците са концентрирани, в последно време, около хора, които твърдят, че са видели във видения или сънища, какво сродниците, които се сражавали във време на войната на фронта при особени условия, се намират в мъчнотии или опасност. Най-автентичното съобщение, което аз лично чух, е следното: г-жа X., като седеше една заран на закуска, каза, че току-що сънувала сина си, който бил на фронта. Тя го видела да носи ранени в един окоп близо до една къща, и като излязъл из окопа да търси други ранени, минал край един ранен, полузаровен от граната. Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната.
към текста >>

Съмнението в истинността на това откритие на вюрцбюргера, звучеше като вълшебна приказка, трябваше бързо да изчезне.
25-годишнината от откритието на Rontgen. През декемврийските дни на 1895 год. светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн. Съмнението в истинността на това откритие на вюрцбюргера, звучеше като вълшебна приказка, трябваше бързо да изчезне. През един период от няколко месеци само, с няколко свои ясни, кратки, но пълни съобщения, Рйонтген даде такъв ценен материал върху тъй наречените Х-лъчи (непознати лъчи),— а по предложението на Kolliker съвременниците са ги нарекли Рйонтгенови лъчи, — че за бъдещето столетие, в физиката, едва ли ще се прибави към това нещо по-съществено. Интересно е да се цитират някои от първите съобщения на Рйонтгена. Той, след като описва с четири изречения първоначалния си опит, казва: „Скоро ще стане известно, че всички тела са проницаеми за действуващата сила (Agens), но само в различна степен. Да взема няколко примери : книгата е проницаема. През подвързана книга с около 1000 страници видех, че флорисценс-екранът се осветлява ясно и печатарското мастило не представлява чувствителна пречка.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не е толкоз важно какво те твърдят; най важното е, как да се установи истинността на техните показания.
По този въпрос има да се говори много, но тук излагаме Само това, което е констатирано от Райхенбах. За степените на ясновидството Райхенбах казва, че ясновидство по-висше от описаното по-добре той не е констатирал, но заявява, че е допустимо. Той цитира думите на Берцелиуса: „нашето познание в края на краищата винаги граничи с непознатото“. Как се доказва, че показанията на сензитивите са истински? Някой би могъл да каже: „сензитивите могат да твърдят всичко. Не е толкоз важно какво те твърдят; най важното е, как да се установи истинността на техните показания. Може да се предположи: 1) че те сами са жертва на самоизмама или 2) че нас правят жертва на своето шарлатанство. За да приемем техните показания, трябва да докажем, че тези две възможности са изключени“. Има хиляди доказателства за истинността на показанията им. Всичките ни твърдения могат да се проверят научно. Ето няколко доказателства за това: 1) Г-ца Баради казвала Райхенбаху в тъмна стая всички негови движения; той отдалечавал ръцете си една от друга, после ги приближавал, — и всички негови движения тя вярно описвала.
към текста >>

Има хиляди доказателства за истинността на показанията им.
Как се доказва, че показанията на сензитивите са истински? Някой би могъл да каже: „сензитивите могат да твърдят всичко. Не е толкоз важно какво те твърдят; най важното е, как да се установи истинността на техните показания. Може да се предположи: 1) че те сами са жертва на самоизмама или 2) че нас правят жертва на своето шарлатанство. За да приемем техните показания, трябва да докажем, че тези две възможности са изключени“. Има хиляди доказателства за истинността на показанията им. Всичките ни твърдения могат да се проверят научно. Ето няколко доказателства за това: 1) Г-ца Баради казвала Райхенбаху в тъмна стая всички негови движения; той отдалечавал ръцете си една от друга, после ги приближавал, — и всички негови движения тя вярно описвала. Подобни опити могат да служат като превъзходно контролно средство. Сензитивът различава в тъмното движенията и на отделните пръсти. От върха на всеки пръст излиза пламъкообразна светлина.
към текста >>

От тогава още Фламарион не е напуснал своето убеждение за вечния живот и не е престанал, с една рядка активност, да събира доказателства за истинността на това свое убеждение.
Един от тия пионери на истината е бележитият французки психист и астроном Камил Фламарион. Повече от половин век тоя учен работи за разрешението на най-великата проблема,като си служи единствено с експерименталния метод: чрез научни опити и изследвания, резултатите от които могат да се проверят от всеки безверник, той е събрал толкова много и необорими доказателства за съществуването, силата и еволюцията на човешката душа, че даже и най-упоритите му научни противници прекланят глава пред неговите неоценими заслуги за оборването на отживялата вече материалистична теория. Любознателният му дух и непоколебимото му убеждение, че няма смърт, са се проявили още от детинството му. Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849. год.) възразил на обясненията на по-големия си другар за умрелите, че „хората не умират“,.“тоя човек не е умрял“ „няма смърт“ и пр. От тогава още Фламарион не е напуснал своето убеждение за вечния живот и не е престанал, с една рядка активност, да събира доказателства за истинността на това свое убеждение. Той не е съзнавал, може би, че е бил определен да стане астроном, за-да се вдълбочава в бездните на тайнственото и да донася от там все по-нови и по-чудни знания за човечеството. Фактите, които той събирал, се трупали все повече и повече и от тях той успя да съгради монументалното здание на здравата човешка мисъл върху живота, в противовес на явно погрешното, станало вече дори смешно, схващане за грубата сила и материя. Точно 60 години постоянни изследвания и изучавания са извоювали за Фламариона триумфа на лъчезарната истина, че човешкото същество, и след като се съблече от физическата си форма, продължава да живее и се развива съгласно с неизменните закони на природата, в която Бог живее. Но къде? И как?
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург.
Но от друга страна, има много случаи на тъй наречени халюцинации, които са отбелязани и са верни, т. е. изразявали са истината, а следователно, са истински видения. Формата на тези видения може-би е била субективна, т. е. такава, която е съществувала само в ума на тоя, който ги вижда, но посланието, което те са имали да изразят — напр., съобщението за смъртта на някой любим приятел —това тяхно съдържание е обективно, реално за всички. Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек. Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение. Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство.
към текста >>

Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение.
Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек. Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение. Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем. Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк.
към текста >>

А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване.
Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение. Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем. Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк. Няма съмнение, че субективният елемент (поне по форма) влиза във всички понятия, както от този свят, така и от другия, но в случая на един хладен и уравновесен човек, какъвто е бил Сведенборг, тоя елемент, сигурно е един незначителен минимум. Прев. от английското списание „The Occult Review“ 1) W. R. Inge.
към текста >>

Кое доказва истинността на това учение?
Защото пантеизмът учи, че Бог е в материалната вселена, а пък материална вселена няма. 6. Що е това, което невярно наричат материална вселена? Материална вселена е едно лъжливо материално чувство или понятие за действителната духовна вселена. 7. Кой изяви тази истина? Исус Христос я изяви и я доказа чрез победата над греха, болестта, смъртта и всички материални състояния. 8. Кое доказва истинността на това учение? Факта, че даже и малките деца го възприемат и разбират. Този беше опита, който Исус даде. Малките деца не могат да разбират никаква догматична теология. 9. Що е догматична теология? Догматична теология е редица от теории, поставени на местото на Христовото учение. 10.
към текста >>

стражари са живи и ми потвърдиха истинността на изложеното.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Проявления на умряла жена, през четиридесетте дни след смъртта й, констатирани с полицейски акт. Получихме от гр. Фердинанд (Монтана) едно съобщение с дата 7 септември 1922 г., придружено с преписи от официални документи, които предаваме без никакво изменение: „Г-н редакторе, Това което Ви пращам, е точно копие от оригиналите, находящи се в окол. управление. Съставителят на акта е починал. Кметският наместник и пол. стражари са живи и ми потвърдиха истинността на изложеното. Старшият стражар, защото не вярвал в „духове“ и такива „фокуси“, отишъл сам лично да провери и залови „виновника“, но се върнал с празни ръце и констатирал безсилието си. Това ми се потвърди от старите чиновници и служащи в окол. управление. Фердинанд, 7. IХ. 1922. С поздрав: А.
към текста >>

Но аз съм напълно убеден в истинността им по свой собствен опит и нищо не може да ме разубеди, че не стават“.
Понеже детето беше здраво и нищо подозрително не даваше да се предвижда лоша случка, жена ми не се разтревожи. Обаче, когато се завърнах след 3 — 4 часа в къщи, намерих я бяла като платно. Тя едва можа да ми разкаже, какво се е случило: детето играело със слугинята и дигало весело врява, но отведнъж замлъкнало и жена ми попитала от другата стая: „какво стана с детето? “ Слугинята отговорила смееща се: „нищо, то се преструва.“ Но понеже след малко пак не му се чул гласа, обезпокоената майка отърчала в другата стая и намерила детето прихлупено върху чергата, устата и носа му някак механически се запушили от чергата и то, не можейки да диша, се задушило. Едва с големи усилия сполучили да го възвърнат в живота.“ И полковника прибави с дълбока искреност: „как стават тия работи—не зная. Но аз съм напълно убеден в истинността им по свой собствен опит и нищо не може да ме разубеди, че не стават“. гр. Сливен. Съобщава: С. Г. Загадъчната къща в Братислав. Господин I. М., директор в К. н./О.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който би пожелал да си направи труда да приложи тези физиогномически студии, ще признае истинността на нашите заключения.
Направих всички усилия да бъда ясен и методичен, и се надявам, че сполучих. Зная, че ще намеря много неверници, които няма да ме разберат. Но аз не пиша, изповядвам се, за хора, кои го виждат в носа един орган, който могат само да секнат, и в устата един орган, който служи само за хранене. Аз се адресирам към ония, които мислят по някога между обедите ги. Те, не се съмнявам, ще разберат откровенията, които природата е турила в чертите на човешкото лице и ще доловят всичкото значение, което един интелигентен наблюдател може да извлече от тия откровения. Който би пожелал да си направи труда да приложи тези физиогномически студии, ще признае истинността на нашите заключения. Няма нищо забавително, при това, в тоя труд, който почива на издирване, откриваше на всяка стъпка нови особености. Но същевременно няма нищо по-поучително и занимателно от тия сравнения и съпоставяния, които бърже турят начало на тази любопитна наука, която наричат аналогия. Дето и да се намерят, на улицата, в трена, в театъра, в някой салон, те са навред неизчерпаеми сюжети за изучване, върху които всеки може да упражнява таланта си. Така, скоро би могло да се дойде, чрез практика, до такава вяра в това изкуство че би могло да се направи от него един вид ръководител във всичките обществени отношения. Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека минута да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.?
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз, обаче, не мога да твърдя истинността на това.
Това навярно трябва да се вземе в преносен смисъл. Под „черните гарвани“ трябва да се подразбира духовенството, облечено в черни одежди. Освен това, има и много разкази за гноми, които в древните времена са се явявали между хората, като са вземали участие в техните веселби и пиршества. Разправят, че понякога те отвеждали със себе си в Унтерсберг и някои селянчета, като са ги гледали добре и надарявали, а след това са ги връщали на родителите им. Колкото и невероятно да изглежда това, уверяват, че даже женитби са ставали между някои гноми и хора. Аз, обаче, не мога да твърдя истинността на това. Някои от тия разкази, очевидно, не са разказани, за да се вземат буквално, но — за да илюстрират известни истини и за да внушат морални поучения. Един от тоя вид разкази е и следният: Не далеч от подножието на Унтерсберг, на една могила, обрасла с борова гора, в древните времена е бил построен замъка на Толенщайн, от който днес се виждат само някои жалки останки. Стените му са развалини, но пак те сочат, че некога са били част от една царствена сграда. Една останка, състояща се от грамадни четвъртити камъни, още сочи, че е била част от грамадна зала за угощения. Казват, че през известни нощи оргиите, на които тия камъни са били свидетели, пак се повтаряли (при астралната светлина) от сенките на умрелите отдавна дами и рицари.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

335) за спиритическия конгрес в Лиеж (Белгия), дето знаменитият романист Конан Дойл е доказал с проекционен апарат истинността на спиритическите явления, и Сговор (бр.
В течение на седем месеци г-жа Хауфе продължавала да се съобразява с обичаите и нравите на обикновения живот, но и тогава, щом й позволявали обстоятелствата, тя е потърсвала уединението, за да се свие в себе си. Повече от това време тя не е могла вече да прикрива вътрешния си живот и да се приспособява към привидностите на външния, който не е съществувал вече за нея. Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот. (Следва) _____________________________________________________________ 1) Вж. столичните вестници: Епоха (бр. 335) за спиритическия конгрес в Лиеж (Белгия), дето знаменитият романист Конан Дойл е доказал с проекционен апарат истинността на спиритическите явления, и Сговор (бр. 68), който пише: „Ясновидец. В международния конгрес на метапсихистите в Варшава на 3 септември, след докладите на неколцина професори, е бил направен един опит с прочутия полски ясновидец, инженер Осовйецки. Доктор Желе му показал един запечатан плик. След като го попипал, Осовйецки заявил: „В този плик се намират още два други — единият чер, другият червен, който съдържа един лист. На листа е нарисувана една бутилка и е написана датата: „август 1923 г.“ След това Осовйецки е описал лицето, което е нарисувало бутилката, както и стаята, в която то се е намирало в това време.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разбира се, със собствено ясновидство ще можем направо да изучим детската природа, но със строго критично отнасяне към нещата човек може да се увери в истинността на окултните твърдения и без да е развил ясновидството.
Детето не е само купчина материя, не е само сбор от атоми. Видимото физично тяло на детето не е целия човек, то е само част от неговото естество. Но некой би могъл да каже:„за да се уверя във всичко това, което е намерено чрез духовното изследване на действителността, необходимо е да стана сам ясновидец“. Не, не е необходимо. С строго критично отнасяне към нещата човек може да достигне до окултните истини. Разбира се, със собствено ясновидство ще можем направо да изучим детската природа, но със строго критично отнасяне към нещата човек може да се увери в истинността на окултните твърдения и без да е развил ясновидството. Едно важно условие за свободно- то възпитание Какво ще каже свободно възпитание? Според някои, свободното възпитание се изчерпва само с това, да не спъваме детето, да не си служим с външни насилия, наказания, да го оставим да твори. Това е вярно, но то е едностранчиво разбиране на свободното възпитание. Истинско свободно възпитание няма додето педагогиката не изхожда от истинското човеко познание. Само тогава няма да се изнасилва датската природа, а ще се съдейства за свободната й проява.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото това Слово е животът, винаги нов, неизчерпаем и неуморим; това Слово е самият Син, тоя Христос, който под тази или онази форма непрестанно се носи като свидетел за истинността на Оногова, който Го е проводил.
Непознаваемото не е страшно; вярата крепне в материалната борба, в нравственото пречистване, в умствения полет. Нека изоставим старите дрехи, старите понятия, старите идеи. Но да ги не мразим: това са служители, старци вече, но те са били скъпи служители. Всичко в нас е в движение, всичко у нас е временно, всичко отхожда. Ако ние, въпреки факта, че работим с всичката сила, на която са способни нашите мускули, мисли и сърца, запазим съзнанието, че чрез самите нас ние много малко можем достигна, тогава, дошли към края на цикъла, ще ни бъде по-лесно да се погълнем от майчинската и възраждаща мощ на вярата, в обаянията на която звучи Словото на Отца. Защото това Слово е животът, винаги нов, неизчерпаем и неуморим; това Слово е самият Син, тоя Христос, който под тази или онази форма непрестанно се носи като свидетел за истинността на Оногова, който Го е проводил. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. V.) Портретът на ясновидката Дълго време преди да почна да я лекувам магнетически, г-жа Хауфе бе толкова напълно сомнамбулна, че по-късно ние останахме с убеждението, какво периодът на будността й е у нея привиден. Нямаше съмнение, че тя бе тогава по-реално будна от всички, които я окръжаваха, понеже нейното състояние, ако и да го не считаха такова, бе по-скоро най-пълна будност. В това си състояние тя нямаше никаква органическа сила и всецяло зависеше от силата на другите, която получаваше от тях особено чрез очите си и краищата на пръстите си. Тя казваше, че черпи живот от въздуха и от нервните излъчвания на другите, без тия последните да губят нещо от себе си.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност.
Или да си въобразим някои други хипотези? Това не са обяснения, за да се изтълкува едно психическо съотношение. Ето втория факт, съобщен в същото писмо: „Преди една година, в един лек сън към края на нощта, сънувах едно лице от Тунис, с което едва се бях запознал, бях го срещал само два пъти в течение на осемте години, които прекарах в Тунис. Тая страна напуснах преди девет години, а следов., десет до петнадесет години има, от когато не съм видял това лице, и повтарям, никога не съм мислил за него: безразлично ми е било, не бях с него в никакви отношения и никакви причини нямах да мисля за него. Но в същата сутрин, един час след дохождането ми в канцеларията, подадоха ми картата на това лице, дошло да направи едно пътуване през Мароко и, като си спомнил, също с мъка като мен, че ме е видял в Тунис, дошъл на минаване, да ме види, дали съм още тук; в момента, когато го сънувах, параходът, който докарал въпросното лице в Танжер, бе в тукашното пристанище, но аз ни най-малко не съм допускал това и още по-малко, че същото това лице се намира на тоя параход. Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност. При това, знаете, че аз съм от „учените“ хора и обсъждам моите усещания. Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка. Порше Банес За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията. Но това, което без друго трябва да приемем, без никакво съмнение, е, че бъдещата наука трябва да потърси да обясни тия способности на душата, които са още непознати за днешната наука, или поне много малко изучени досега. Следните страници ще ни увлекат в тия изучавания, като донесат следните различия: волята, която действа чрез умствено внушение; телепатия и психични предавания на разстояние; виждане без очи, чрез духа, и виждане на бъдещето.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити.
Той е получил стотици флуидични снимки, като е магнетизирал плаките ту на сухо, ту в откривателя, с контакт или без контакт. Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора. Така, опитите на Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни тяло изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия. Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека. Двойникът на физическото ни тяло, т. е. нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити. Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете момиченца, чиито двойници ясно личат. Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр. Тур (Франция), г. Пичар, да магнетизира тези си две деца. Бащата се съгласил и Дарже след това фотографирал момиченцата.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За нас мерило за истинността не са самите народни приказки и разкази.
в този сборник, том VI, стр. 110, има такава приказка из ломско. Друга такава приказка е поместена в Министерския сборник, том VII, стр. 154. Има много народни приказки за явяване на умрели и пр. Разбира се, не трябва да вярваме във всичко; трябва да се отнасяме много критично. За нас мерило за истинността не са самите народни приказки и разкази. И до толкоз има вгърни елементи в народните приказки и вярвания, доколкото те се съвпадат с окултизма, а останалото е суеверие. В народните приказки има примесени много суеверия, и само чрез окултизма човек може да отдели зрънцето истина от суеверието В Министерския сборник са печатани приказки за явяване на умрели: напр. умрелият годеник се явява на годеницата си през нощта. Тая приказка е слушана в търновско. Ето едно предание, слушано в Демир-хисарско, за съдбата на убит човек2): „Когато убият некого с нож или с пушка, то около местото, дето е бил убит човекът, ноще вика върколак, трещи и прави голем смут.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

"Много нещо съм ви разказвал от живота си; нека тази вечер ви кажа една от причините, поради която дълбоко вярвам в истинността на това обещание на Спасителя.
Когато му бивахме на гости, вечер, той водеше молитвата, а после ни казваше по няколко думи в свръзка с прочетеното в Светото Писание. Нея вечер той бе чел стиха: "Каквото попросите искрено от Отца в мое име, ще ви бъде". След молитва дядо се позамисли, а после повтори горния стих. Ние, децата се наместихме добре на миндеря, за да слушаме, защото по лицето му познахме, че ще каже нещо интересно. "Аз съм стар и навярно скоро ще си отида", поде дядо. "Много нещо съм ви разказвал от живота си; нека тази вечер ви кажа една от причините, поради която дълбоко вярвам в истинността на това обещание на Спасителя. Казвал съм ви, нали, че като малък аз копнеех да видя "света", а това значеше за нас тогава: хаджилък или поне Цариград. За хаджилък трябваха много пари и аз реших да отида в Цариград. Но как? Знаех, че родителите ми не ще ме пуснат, защото майка ме не би се помирила с мисълта да се отделя от нея. Тогава бях луда глава.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията.
Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията. От начина, по който се е развило това изкуство през последните години се вижда, че то е родено от истинското познание на действителността. За това именно при откриването на Валдорфското училище тя влезе като нов предмет в учебната програма. Всички деца от първо отделение до 8. клас се обучават по евритмия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.57205486297607