Търсене в текстове за 'Истинност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 100 резултата в 88 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

След много, много години аз проверих истинността на изречените думи от Учителя.
А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне. Опитвам се да запомня всичко това. В момента не мога да го проумея - това ще го проумявам след години. Но непременно трябва да го запомня. И аз го запаметявам. След много, много години аз проверих истинността на изречените думи от Учителя. Започна войната и до края на 1944 година имахме само изпитания и тежки години. Повече Братството не се качи на Рила. Започнаха политическите събития. Съпровождаха ги военните новини от фронтовете на воюващите страни. През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията.
към текста >>

2. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Не само ще ги проверите, но и ще прецените истинността на тази епоха.
Бог не желае това." Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, на комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военната кола, за да извършат върху Него своето "възмездие" както умееха и както знаеха. И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българско четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество. И това беше същото четмо и писмо, на което се напечатаха неговите беседи. Изминаха четиридесет и пет години оттогава. Ние преживяхме много, а вие, следващите поколения, ще проверите верността на моите думи. Не само ще ги проверите, но и ще прецените истинността на тази епоха. А ние я преценихме така, както трябва. Времето беше студено. Имаше дълбок сняг. Много народ бе дошъл от всички краища на страната. Много други хора, които Го уважаваха и почитаха, дойдоха да се сбогуват с Него.
към текста >>

3. 159. ПРОТОКОЛ

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

ТОМ 2

Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание.
В Моето учение се прилага закона на разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е. ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да се явяват при Мене.
към текста >>

4. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

А историческите събития, които преминаха през нас, доказаха истинността на думите Му.
1944 г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение. Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: „Добре, че играхме Паневритмията, че това спаси българите". Какъв смисъл има това към общия живот на човечеството, ние не можем да кажем. Ние само удостоверяваме истиността на думите на Учителя. А историческите събития, които преминаха през нас, доказаха истинността на думите Му. А защо ли? Защото „Глава на Твоето Слово е Истината! " Словото на Учителя го имате. Проучвайте Го и Го прилагайте в живота си. Само чрез Него ще се доберете до Истината в живота, която ще ви направи свободни по дух и душите ви ще бъдат всеобхватни към живота на Цялото.
към текста >>

5. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Нейният ум и разсъдък бяха на изключителна висота и никой не може да постави под съмнение истинността на нейният разказ. 4.
Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр. 541-550... Накрая на книгата бе публикуван за първи път нотния текст на песента „Писмото". Според спомените на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя. Там е записана датата 14 януари 1923 г., София. От тук следва, че грешката на Елена Андреева се състои в погрешна дата, защото когато бе разказвана тази история е записана през 1975 г., дотогава бяха се изминали 50 години от историята на „Писмото". Нейният ум и разсъдък бяха на изключителна висота и никой не може да постави под съмнение истинността на нейният разказ. 4. Забележете, че датата на „Писмото" е 14.1.1923 г., когато Учителят дава отпор на онези, които искат устав и организация. И понеже някои не мирясват и отново човъркат този въпрос, то няколко месеца по-късно Учителят повдига отново този въпрос и говори в беседата си на 29 април 1923 г., чийто текст бе публикуван в точка втора. От тук какво следва? Учителят е срещу уставите. Той дава три урока на учениците от Школата: 1.
към текста >>

6. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения.
За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството.
към текста >>

7. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8.
успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев.
към текста >>

След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев.
Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: подпис /Елена Андреева/ Приемник: /Д-р Вергилий Кръстев/ 07.09.1987 г.
към текста >>

По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят.
Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: подпис /Елена Андреева/ Приемник: /Д-р Вергилий Кръстев/ 07.09.1987 г. Свидетел: гр.
към текста >>

8. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Любезни братя и сестри, Считаме за свой дълг да вземем отношение по въпроса за истинността на информацията, изложена в книгите „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издадени от д-р Вергилий Кръстев през 1993 и 1995 г.
А сега ще ви представим нагледна картина за верността и изключителната опитност, която е имал Петър Димков с Учителя. В издание „Братски живот", брой 3-5 от 1995 г. на стр. 15.е публикувано „Отворено писмо", подписано от десет човека. За това, за да не остане прикрито и потъне в забрава това „Отворено писмо" от следващите поколения, аз съм принуден да го публикувам изцяло, за да се запознаят всички, че наистина съществува на едно и също място и „Изгревът", и „Тресавището". ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Любезни братя и сестри, Считаме за свой дълг да вземем отношение по въпроса за истинността на информацията, изложена в книгите „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издадени от д-р Вергилий Кръстев през 1993 и 1995 г. Тези трудове са плод на една значителна по обем събирателна дейност, обхващаща издирването и съхранението на лични архиви на редица братя и сестри от Братството от по-възрастното поколение, анкети и многобройни разговори с тях, снимков и музикален материал из живота на Братството с Учителя, както и оригинали на непубликуваното Слово на Учителя. Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и уважение. Вероятно той я счита за призвание на своя живот, защото с изключителна всеотдайност и с цената на много труд и усилия е създал архив с уникална стойност - един от най-богатите лични архиви с братски материали. Възниква обаче въпросът: С каква цел се прави архив на братски материали и защо ги считаме за ценни? - Естествено, защото те имат отношение към бъдещите поколения и защото съдържат информация, която представлява интерес за тях.
към текста >>

9. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ТОМ 4

Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8.
успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев.
към текста >>

След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев.
Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: подпис /Елена Андреева/ Приемник: /Д-р Вергилий Кръстев/ 07.09.1987 г.
към текста >>

По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят.
Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: подпис /Елена Андреева/ Приемник: /Д-р Вергилий Кръстев/ 07.09.1987 г. Свидетел: гр.
към текста >>

10. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

ТОМ 4

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Любезни братя и сестри, Считаме за свой дълг да вземем отношение по въпроса за истинността на информацията, изложена в книгите „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издадени от д-р Вергилий Кръстев през 1993 и 1995 г.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Любезни братя и сестри, Считаме за свой дълг да вземем отношение по въпроса за истинността на информацията, изложена в книгите „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издадени от д-р Вергилий Кръстев през 1993 и 1995 г. Тези трудове са плод на една значителна по обем събирателна дейност, обхващаща издирването и съхранението на лични архиви на редица братя и сестри от Братството от по-възрастното поколение, анкети и многобройни разговори с тях, снимков и музикален материал из живота на Братството с Учителя, както и оригинали на непубликуваното Слово на Учителя. Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и уважение. Вероятно той я счита за призвание на своя живот, защото с изключителна всеотдайност и с цената на много труд и усилия е създал архив с уникална стойност - един от най-богатите лични архиви с братски материали. Възниква обаче въпросът: С каква цел се прави архив на братски материали и защо ги считаме за ценни? - Естествено, защото те имат отношение към бъдещите поколения и защото съдържат информация, която представлява интерес за тях.
към текста >>

11. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

ТОМ 5

Но за онзи, който е опитал, на гърба си изнесъл и изпитал, и се убедил в истинността им, за него това е откровение свише, И едно знание.
А да се свържеш с него не бе лесно независимо кой е, какъв е и откъде е дошъл и какво носи от миналото си. Затова Учителят казва: „Човек не може да прояви нито една Добродетел ако няма връзка с Бога". Затова продължава: „Никога не късай връзката с Бога. Пази връзката си с Бога". Това за вас могат да бъдат обикновени слова и изречения и нищо да не значат. Но за онзи, който е опитал, на гърба си изнесъл и изпитал, и се убедил в истинността им, за него това е откровение свише, И едно знание. Независимо с какви знания и познания човек идва от миналото си и какво носи от миналите си прераждания, всичко онова, което е усвоил в миналото сега трябва да направи преоценка като изостави излишното и достави най-същественото от себе си. А това е връзката с Бога, Това знание за пръв път се изнася във Вселената и това Учителят го каза още през 1922 г. на съборите в Търново. За онези, които вчера, днес или утре преминават през обучението на всички училища, университети и усвояват общественото знание на света, завършвайки и получавайки дипломи то те се подготвят за работа в света. Но това не е достатъчно за онези, които са решили да се доберат до знанието на Школата на Учителя.
към текста >>

12. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

ТОМ 5

Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми.
Щом се откажете от Бога, законът ще дойде. Наближава Това време." „Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми. Една мисъл да легне в ума ви: Да се изправите. Аз съм дошъл до едно място, отдето повече не мога и не искам да нося вашите нечисти мисли и желания. Не искам да нося нечистите мисли и желания на българския народ. Не искам да нося нечистотиите и на съвременната епоха. Всичко, което виждате днес ще изчезне, ще се стопи.
към текста >>

13. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

ТОМ 5

Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми.
Щом се откажете от Бога, законът ще дойде. Наближава Това време." „Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми. Една мисъл да легне в ума ви: Да се изправите. Аз съм дошъл до едно място, отдето повече не мога и не искам да нося вашите нечисти мисли и желания. Не искам да нося нечистите мисли и желания на българския народ. Не искам да нося нечистотиите и на съвременната епоха. Всичко, което виждате днес ще изчезне, ще се стопи.
към текста >>

14. МАРИЯ РАЙЧЕВА

позив

ТОМ 6

Важното в случая е абсолютната вярност, истинност и точност на предаденото, а не начинът, по който то е предадено.
МАРИЯ РАЙЧЕВА позив Част от Учението, което ни остави Учителят, е изложено в стенографи-раните Му бележки и отпечатани беседи, но значителна част от него се съдържа и в частните Му разговори и делата Му. Беседите се отпечатаха, обаче съкровището, което се съдържа в онова, което всеки от нас е чул и видял при личния си контакт с Него, постепенно се загубва и пропада заедно със всеки заминал отвъд брат или сестра, завинаги от тези, които бяха около Него. Поради това считам за дълг на нас, останалите още живи, да напишем всичко чуто в личните си разговори с Него, както и да запишем макар и най-дребните си спомени за Него. Нека никой от нас да не се'спъва от мисълта, че не може да пише. Важното в случая е абсолютната вярност, истинност и точност на предаденото, а не начинът, по който то е предадено. Тези спомени нека послужат на онези братя и сестри от нас, които умеят да пишат добре. Нека те ги използуват в бъдещи трудове, за да предадат чрез тях, доколкото това е възможно, образа на Учителя. Този образ ще бъде предназначен както за ония наши съвременници, които нямаха високата привилегия да бъдат в непосредствен контакт с Него, така и за бъдещите поколения. Записването и подреждането на всичките ни спомени изисква време, с което почти никой от нас не разполага. За да не стане това пречка или причина за отлагане, предлагам братята и сестрите да започнат да записват откъслечно всеки отделен спомен, който те си спомнят случайно през деня.
към текста >>

15. 5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Донка Георгиева Кънева

ТОМ 6

От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя.
Тогава Той каза: „Сестра, вие вече сте ученик в Школата на Бялото Братство - Великото. Изскубването на косите е изскубване на греховете. Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората. Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата. А вие вече сте войник на Христа". От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя. Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше. Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме утвърждаваха като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.
към текста >>

16. 20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО

Люба Стойкова

ТОМ 6

Пиша това писмо с ясно съзнание и отговорност за истинността на събитията, за които свидетелствувам.
20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО Отворено писмо на с. Люба Стойкова до в. „Братски живот" Затворената синя книга На 85 години съм. Пиша това писмо с ясно съзнание и отговорност за истинността на събитията, за които свидетелствувам. Повод са спомените, публикувани от името на брат Борис Николов в книгата „Изгревът на Бялото Братство", том II, София, 1996 г. На стр. 277-ма, в главата „Спиритизмът на варненци" авторът твърди, че варненското братство, увлечено в спиритизъм, станало играчка в ръцете на духовете и на Духа на Заблуждението. Тази уж била причината, поради която то не могло да се самоорганизира и трябвало брат Георги Йорданов лично да му купува земя, а софийския адвокат брат Георги Драганов се опитва да спасява от одържавяване салона за братски събрания и т. н., и т. н.
към текста >>

17. 39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Учителят кимна с глава като по този път потвърждаваше истинността на това що бях чул от него.
“ А Учителят много внимателно ме изгледа понеже не бях от музикантите, които бяха учили в консерваторията, а му задавам най-важния въпрос, който може да се зададе изобщо на Учителя за музиката на днешната цивилизация. А Учителят ми отговори така: „Те не си знаят произхода! Всички те са понемчени славяни! Единствен техен, германски по дух е Вагнер! “ Аз стоях като замаян и не можех да повярвам на ушите си. Учителят кимна с глава като по този път потвърждаваше истинността на това що бях чул от него. А през тези години на власт в Германия бяха нацистите и Хитлер, които ратуваха за чиста арийска раса на германския народ и като пример за превъзходство над останалите народи се даваха имената на тези велики германски композитори, които всъщност бяха понемчени славяни според Учителя. А думата на Учителя бе дума на Мировия Учител и на Бога и в нея нямаше никакво съмнение за мен. Премина Втората световна война и Германия загуби войната и славяните спечелиха тази война, водени от Съветска Русия, т.е. СССР. От Словото на Учителя съм срещал много негови изказвания за музиката. В едно от тях се казва, какво представляват тези музиканти със своето творчество.
към текста >>

18. 14. Арест във влака

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание.
В моето учение се прилага законът за разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им, и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистически принципи, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един, два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват за това, но те не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене.
към текста >>

19. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

Но той вижда техните много несъстоятелни методи, по които работят, чрез които те искат да докажат на този вече много обострен, обективен ум на европееца, интелект, да докажат истинността и правдивостта на невидимите светове.
В: С какво? Веска: Ще ви кажа после, защото той се жени втори път. Във Ваймар той развива тази дейност вече, същевременно окултните общества в Европа се ориентират към него, защото виждат, че той е един човек, има сила, има знание, има много дълбоки познания и Ани Безант и Блаватска и Ледбитер така го наоби-калят понеже в Европа има вече създадено окултно общество. Ани Безант и Блаватска го канят да стане техен сподвижник. И той става секретар и известно време работи с тях. Но той вижда техните много несъстоятелни методи, по които работят, чрез които те искат да докажат на този вече много обострен, обективен ум на европееца, интелект, да докажат истинността и правдивостта на невидимите светове. Той казва: "Това са европейци, хора на интелекта, други са методите, по които трябва на тях да се откриват реалистичните духовни истини". И понеже те прилагат методите на източната школа, той казва: "Вие трябва да знаете, че източния човек е един натюрел, европееца е друг натюрел. Източния човек е съзерцател, у него още, той не е слязъл още напълно във физическото поле, и той индуса казва: "Всичко е мая, всичко е измама". Р. Щайнер казва: "А задачата на европееца е, на бялата раса е, на петата раса е да проучи докрай, до последната фибра физическата Вселена. Затова аз разбирам материалистите, те са задълбали вече толкоз дълбок кладенец, че са стигнали до дъното на конуса, на върха на конуса и вече губят нишката, губят връзката с духовните изяви в битието.
към текста >>

20. ПРОТОКОЛ

д-р Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма с единствената цел да се изнесе всичко което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8.
след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова на което бях свидетел и което до 1986 година успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987 година той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментариите само си ги записа без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има правото да използва трите папки в точка 2. като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма с единствената цел да се изнесе всичко което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек на когото лично съм разказвала цялата истина за моят живот, освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе до край една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели и нищо повече. Затова доверието с което го обличам е доверие изпитано чрез труд и работа от 19 - годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползува от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено и истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев.
към текста >>

След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползува от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено и истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев.
Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма с единствената цел да се изнесе всичко което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек на когото лично съм разказвала цялата истина за моят живот, освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе до край една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели и нищо повече. Затова доверието с което го обличам е доверие изпитано чрез труд и работа от 19 - годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползува от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено и истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. еше написан в четири екземпляра, текста съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: /п/ Елена Щерева Андреева Приемник: /п/ Д-р Вергилий Кръстев Свидетел: /п/ Марийка Великова Иванова 07.09.1987 г. гр.
към текста >>

По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят.
Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек на когото лично съм разказвала цялата истина за моят живот, освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе до край една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели и нищо повече. Затова доверието с което го обличам е доверие изпитано чрез труд и работа от 19 - годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползува от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено и истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. еше написан в четири екземпляра, текста съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: /п/ Елена Щерева Андреева Приемник: /п/ Д-р Вергилий Кръстев Свидетел: /п/ Марийка Великова Иванова 07.09.1987 г. гр. София Този пост е редактиран от Albena: 27 октомври 2011 - 21:47
към текста >>

21. 79. РЕВНОСТ ДУХОВНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Ако да ви кажа за истинност, само един брат се уплаши един път, когато за пръв път се качвахме на Мусала, дойдохме до това езеро, до „Окото".
Определен часа и всеки тръгва и отива. И като ви кажа че никакъв екип нямахме, значи все пак е имало една вяра, едно упование, не сме се страхували. На Рила, когато ни води в бурята, аз мисля че ви казах, че от косите ни тука искри изкачаха. Така беше атмосферата пълна с електричество, не се уплаши никой. Всички до един вървяхме. Ако да ви кажа за истинност, само един брат се уплаши един път, когато за пръв път се качвахме на Мусала, дойдохме до това езеро, до „Окото". Над него имаше една голяма преспа и като тръгнаха, избързаха някои, тръгнаха по нея, тръгнаха едно семейство, Въщери се казват, мъж и жена. И те като минали по преспата, хлъзнали са се и започнали да се търкалят. Сега как е станало, всички казват, сигурно Учителят е помогнал, те щяха направо да отидат в „Окото". Щото преспата до „Окото" свършваше. Но там някъде са се изтърколили, някакъв камък ги е спрял.
към текста >>

22. 9.Учителят следеше процесите

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Той не ни увещаваше да вярваме, оставяше ни свободни и всеки сам, когато почувствува истинността на Словото му да приеме по свобода.
Учителят вярваше във великата разумност в природата, той беше убеден в това и тази убеденост почиваше на известно знание, за което само е загатвал. Убедеността, с която Учителят говореше беше непоколебима. Сянка от колебание не се е забелязвало в изказванията му. С абсолютна сигурност ни уверяваше във Великата Разумност. Тази сигурност и увереност ни въздействаше и завладяваше. Той не ни увещаваше да вярваме, оставяше ни свободни и всеки сам, когато почувствува истинността на Словото му да приеме по свобода. Никога не спореше, само поучаваше. Непрестанно обогатяваше учението, което донесе в света, без да задължава никой да му вярва. Оставаше всеки сам, вътрешно да приеме, че това което говори е истина и ако е съгласен да живее според него. Вярата и привързаността, която имахме към Учителя много външни хора, която не познаваха я отдаваха на хипнотично въздействие от негова страна. Вярата и привързаността, която имахме се дължеше на уважението, доверието и обичта, които имахме към него.
към текста >>

23. І.03.22. ПРОРОЧЕСТВОТО ДЕЙСТВУВА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Секи, знающи да чете и пише съзаклятник е писал това изречение по онова време със собствената си ръка, за да се увери по-добре, по-нагледно в неговата истинност." За доказателство трябва да споменем, че от 12 до 16 април 1876 г.
И учени, и прости са били изумени от пророческото съчетание на буквите за 1876 година. Тази кабалистична формула, това „страшно мене, текел, фарес" на отоманската империя според писателя Иван Вазов се е движело победоносно в навечерието на Априлското въстание в умовете на българите. „Турция ке падне" - това е бялата магия, която е организирала българите за въстанието. В романа „Под игото", глава XIV, за Бяла черква е описано подробно въздействието на магията. Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания" споменава за това пророчество: „Аз предполагам, обаче, че авторът на „Турция ке падне" не е само едно лице, но целият български народ, на който божественото огнено въодушевление по това време откри едновременно това съвпадение. Секи, знающи да чете и пише съзаклятник е писал това изречение по онова време със собствената си ръка, за да се увери по-добре, по-нагледно в неговата истинност." За доказателство трябва да споменем, че от 12 до 16 април 1876 г. заседава в местността Оборище първото българско Велико народно събрание и насрочва датата за въстанието на 1 май 1876 година. А в Копривщица се изработва знаме от Танчо Шабанов и цялата формула била избродирана върху знамето, а до нея в цял ръст бил изрисуван лъв. Това знаме, след погрома е било закарано от турските власти в Цариград за доказателство на съзаклятниците. Същата формула с нажежено желязо е вдълбявана на дъбовите черешови топове. Най-силно формулата е действувала на българските свещеници и учители, които по това време са били грамотни и които са движели вътрешната съпротива на българите срещу османското робство и гръцкото иго, упражнявано чрез православната византийска църква.
към текста >>

24. НАРЯД за 1904 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ето аз ви говоря чрез устата на вашия брат и ако вярвате, ще опитате Истината на Моите думи, защото истинността на моите думи се опитва в живота.
Бих желал да подражавате на непокорния син, който отказа на баща си да отиде на нивата, но после се разкая и отиде, отколкото на оногова, който обеща и не извърши. Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изисква своето. Бих желал да подражавате на оная сирота, която в храма даде най-вече от всичките богати и на която името аз поставих за пример на вас. Да, тя даде всичко и то без да мисли за бъдещето. Вие виждате, че нейната добра постъпка и досега се проповядва на вас. Ето аз ви говоря чрез устата на вашия брат и ако вярвате, ще опитате Истината на Моите думи, защото истинността на моите думи се опитва в живота. Останете си с МИРОМ. ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС говори чрез устата на раба си. П. Дънов
към текста >>

25. НАРЯД за събора 1907 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

9) Ето Аз ви говоря чрез устата на вашия брат и ако вярвате, ще опитате истинността на Моите думи.
Бих желал да подражавате на „непокорния" син, който отказа на баща си да отиде на нивата, но после се разкая и отиде, отколкото на оногова, който обеща и не извърши. Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изиска своето си. Бих желал да подражавате на онази сирота, която в храма даде най-вече от всичките богати и на която името Аз поставих за пример на вас. Да, тя даде всичко и то без да помисли за бъдещето. Вие виждате, че нейната добра постъпка и досега се проповядва на вас. 9) Ето Аз ви говоря чрез устата на вашия брат и ако вярвате, ще опитате истинността на Моите думи. Защото истината на Моите думи в живота се опитва. Останете си с МИРОМ. ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС говори чрез устата на раба си П. Дънов. (Дословно преписано от оригинала.) - 10) НАРЯД за 1907 година Велико Търново. 1. 2. IX.
към текста >>

26. ЧЕТВЪРТИ УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

ТОМ 12

Ще бъда послушна, защото Истинността Ти ме уякчава, любовта ми към Теб ме подтиква и малкото мъдрост, която съм възприела от Теб ме озарява.
Разбрах също, че за да стъпя в положението на ученик, аз трябва да имам непоколебима вяра. Само този, който вярва и никога не се съмнява, може да учи. Тази сутрин разбрах и друго, че фактите нищо не доказват. Тяхното тълкувание зависи от това, в какво човек вярва, ако вярва в доброто, ще ги тълкува добре, ако вярва в злото, ще ги тълкува зле. Искаш от мен да бъда послушна. Ще бъда послушна, защото Истинността Ти ме уякчава, любовта ми към Теб ме подтиква и малкото мъдрост, която съм възприела от Теб ме озарява. Ти ме водиш, Учителю, в правия път, затова живота си полагам, за да ти бъда послушна. Твоя ученичка Марика 31. X. 1925 г. София --------------------------------------------------------------------------- [1]предложение (рус.) - остар. изречение
към текста >>

27. I. ОПИТНОСТИ C УЧИТЕЛЯ 1. ЕДНО МАЛКО ВЪВЕДЕНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Пък и не забравям своята съвест и отговорност за истинността на фактите, които описвам.
При това считам за нужно да обясня защо толкова късно описвам своите опитности, когато те датират от 1915 година, 19 юли, в който ден за първи път срещнах Учителя на физическия свят. Едно е вярно и то абсолютно вярно, макар и толкова късно да ги пиша, нито на йота, нито на косъм не е заличено от това, което е преживяно на времето. За мое щастие паметта и днес не е загубила нищо от своята вярност и преснота. Затова предавам нещата, както са опитани и преживяни. Освен това аз възприемам нещата в живи образи, които се отпечатват не само в паметта ми, но и в съзнанието ми и оставят такива дълбоки бразди, че нищо не може да ги заличи. Пък и не забравям своята съвест и отговорност за истинността на фактите, които описвам. Към всичко това прибавям и следното: Аз пиша всичко това главно за себе си, да преповторя още един път пред себе си и в себе си, пред своята отговорност и искреност, като имам предвид, че пиша всичко това само за себе си. Пиша го чисто, акуратно, това е мой дълг, а дали някой след мене ще го използва, това вече не е моя работа. Връщам се на темата: Едно малко въведение. Наистина, едно малко, микроскопическо въведение към едно голямо събитие - раждането на Великия Учител - на нашия обичен Учител на земята, в България преди сто години - 12 юли 1864 година. Раждането на Великия Учител внесе в народите, както и в цялото човечество нов стимул за възраждане.
към текста >>

28. 2. ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Тогава, през тази далечна 1915 година, аз бях млада, доста млада, за да си служа с един обективен език, с мисъл, минала през съзнанието ми, през мозъка и през сърцето ми, за да могат тия трима свидетели да се подпишат едновременно под печата на две незаличими и във вечността думи ВЕРНОСТ и ИСТИННОСТ.
Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох „духовния ми рожден ден". Посещението нарекох „епохално", защото наистина за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Питам се: Защо още тогава, 1915 г., не съм започнала да пиша своите бележки, впечатления, спомени, преживявания, а едва сега, когато от горната дата досега са се изминали вече 50 години? Ето как си отговарям на зададения въпрос. Ако бях започнала да описвам своите спомени, опитности и преживявания около Учителя, Неговия живот, Неговото дело, както и моята микроскопична работа около това дело, в края на краищата всичко щеше да представя сбор от факти, които минават и заминават през съзнанието на човека без да оставят следа. Тогава, през тази далечна 1915 година, аз бях млада, доста млада, за да си служа с един обективен език, с мисъл, минала през съзнанието ми, през мозъка и през сърцето ми, за да могат тия трима свидетели да се подпишат едновременно под печата на две незаличими и във вечността думи ВЕРНОСТ и ИСТИННОСТ. В тия две думи влизат като съдържание други три думи: отговорност, добросъвестност и искреност. И тъй, когато бях млада, като пеперудка кацах от цвят на цвят да събирам сладък нектар от цветята и го споделях с хората. Те го взимаха, правеха си от него мед и го изяждаха. Това са хората на фактите, т.е. хората на формите, които дотук спират.
към текста >>

29. 11. И НОСЕШЕ ТОЙ ЗЕМЯТА НА ГЪРБА СИ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Колко време продължи това странно за мене явление не зная, но аз повече се уверявах в истинността му.
Виждала съм като ученичка още земното кълбо, което наричаме глобус, но малко - всеки ученик и ученичка можеше да го носи в една ръка. Обаче земното кълбо на гърба на Учителя беше достатъчно внушително, доста голямо. В едната си ръка държа одеялата, не се решавам нито да ги изтърсвам, нито да ги простра на въжето, да не би да раздвижа въздуха и земното кълбо да падне, пък и не ми се искаше да се откъсне погледът ми от това, което виждах. С другата ръка триех очите си, да се уверя в това, което виждах. Стоя и гледам, ненаситно гледам. Колко време продължи това странно за мене явление не зная, но аз повече се уверявах в истинността му. Като гледах, изведнъж земното кълбо изчезна пред очите ми и отново виждам онова, което видях в първия момент: Учителят седи на малкото столче пред кошера и наблюдава работата на пчелите. Учителят продължи своята работа, като че нищо не е станало и аз продължих своята. Изтърсих одеялата, прострях ги на въжето и повече силно замислена върху явлението. Не бях чувала човек да носи Земята на гърба си, нито съм мислила по този въпрос. Радвам се, че е така, защото иначе сама бих си казала, че явлението е резултат на някакви впечатления от нещо четено или разказвано от някого.
към текста >>

30. 18. РАЗМИШЛЕНИЕ ВЪРХУ ОСЕМТЕ СВЕТЛИ МИСЛИ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Кратко, много кратко е това откровение, но аз се радвам, че то ми даде възможност да мисля, да следя и да наблюдавам всичко, което днес става и се убеждавам в истинността на Словото Божие, произнесено пред нас десетки години, подкрепено от живия истински пример от целокупния живот.
Той шепне на ухото на пробудените души: Моята мисъл е силна, моята мисъл е силна, моята мисъл е мощна. Същата тази мисъл, Словото ще преобрази света, същата мисъл ще го организира. Той продължава по-нататък: Няма да оставя човек в света с крива мисъл. Няма да оставя човек в света да греши. Тези са заключителните мисли на това малко, кратко Откровение, което аз сама така нарекох. Кратко, много кратко е това откровение, но аз се радвам, че то ми даде възможност да мисля, да следя и да наблюдавам всичко, което днес става и се убеждавам в истинността на Словото Божие, произнесено пред нас десетки години, подкрепено от живия истински пример от целокупния живот. Радвам се и благодаря, че десетки години слушахме Словото на Живия Господ от устата на нашия обичен Учител - слово живо и истинно, за което бъдещето ще говори с тръбен глас. 19 декември 1967 година
към текста >>

31. 34. ПЪТЯТ НА СЛОВОТО

Паша Теодорова

ТОМ 13

Писано на 11 май, 40 години от това прекрасно явление, което не е изгубило нито йота от, своята живост, реалност, преснота и истинност.
със Словото на Учителя и моят поглед проникна през една от стените на салона, а именно през северната, отдето проникнаха множеството кълба. Аз употребих думата „проникване" вместо „излизане", защото думите „излизане" и „влизане" подразбират минаване през някакъв отвор, като врата, прозорец и др. И така аз можах да проследя пътя на Словото, дето кълбата се движеха плавно, тържествено в пространството, в своето царство - в света на идеите, в идейния свят. Проследих донякъде само кълбата, докато те изчезнаха. Отново съм в салона, дето оркестърът продължаваше да свири. Писано на 11 май, 40 години от това прекрасно явление, което не е изгубило нито йота от, своята живост, реалност, преснота и истинност. 11 май 1964 година, София.
към текста >>

32. 5. ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ ЩЕ ВИДЯТ БОГА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Жената се смути от набързо изказаните от нея думи, но не се поколеба в истинността им.
Господин Учителю ли да ти кажа? Господи ли да те нарека? Не разбрах всичко, каквото говори, но едно видях, че много знаеш. Като е така, кажи ми, моля ти се, кога ще свърши войната? " - Това беше последната година през Общоевропейската война. Жената се смути от набързо изказаните от нея думи, но не се поколеба в истинността им. Тя наистина видя Гсопода в човека и се обърна към него с думата „Господи". Как го позна? - С чистото си сърце. На думите на Учителя, че войната скоро ще се свърши, тя повярва, но продължи: „Дано по-скоро се свърши, защото става вече много тежко." Учителят й каза: „Знай, че когато една работа или дадено положение става много тежко, то е вече към своя край." Жената благодари, целуна ръка на Учителя и си отиде. Като разказвах този случай на свои близки, някои ме запитаха: „Тази жена продължи ли да дохожда на беседи?
към текста >>

33. 7. КЪДЕ СИ ТИ, ГОСПОДИ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Търси ме в човешката мисъл, която преди да изрече някаква дума, поставя истинността й на изпит.
Зная, Господи, че си Любов. Тогава как и къде ще те намеря? Един тих глас ми нашепна: За да ме намериш, търси ме в ръката на любещата майка, която крепи нозете ми, когато съм слаб и немощен. Търси ме в очите на смирения, който е дал път на любовта в себе си. Търси ме в човешкото сърце, което всякога се моли и уповава на моята милост. Търси ме в човешката мисъл, която преди да изрече някаква дума, поставя истинността й на изпит. Най-после потърси ме в човешката воля, т.е. в действията на човека, на онзи човек, който първо е възлюбил своя Създател с цялото си същество, а после и своя ближен като себе си. Потърси ме и ще ме намериш във всичко живо, което те обикаля: във всяко семенце, което никне, расте, цъфти и зрее; във всяко живо същество, което пълзи и лази, което ходи по земята, което лети и хвърка из въздуха. Потърси ме и в човека, своя брат, в който край на света и да живее, който стои прав и мисли за великото и красивото на земята и на небето, който се вслушва вътре в себе си, дано там някъде чуе химна на своята душа и заедно с всички хора по лицето на земята запее този химн: „ВЕЛИК СИ ТИ, ГОСПОДИ, ВЕЛИКИ СА ТВОИТЕ ДЕЛА. ВЕЛИКО Е ИМЕТО ТИ НАД ВСИЧКО!
към текста >>

34. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Само при това разбиране можете да четете 91 Псалом и да вярвате в истинността на думите, вложени в.него.
Оттам, погледнете вън, на окръжаващата природа и ще Го видите във всичко чисто и красиво; в небето, осеяно с безброй звезди и слънца, в чистите планински извори, в красивите цветя, в долини и планини. Вслушвайте се в гласа на пойните птички, в шумоленето на цветята, в тихия ветрец - навсякъде е Бог. Ще Го видите и вън, и вътре във вас, горе и долу, надясно и наляво. Няма кът в света, дето Бог да не присъствува. Ставате ли от сън или лягате да спите, знайте, че животът има смисъл, защото всичко е изпълнено с Божието присъствие. Само при това разбиране можете да четете 91 Псалом и да вярвате в истинността на думите, вложени в.него. Там е казано: „Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближат". /-7 ст./ - Когато е писал този Псалом, Псалмопевецът е минавал през големи противоречия, в които опитал и познал силата на Бога. Щом дойде до това познаване, човек ще бъде свободен от тисящите, т.е. от хилядите мъчнотии, в които се намира. Когато се свърже с Бога и живее в единство с Него, той решава лесно мъчнотиите си.
към текста >>

35. 64. ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ВЛАСТИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене, от когото и да било са лишени от всякаква истинност и основание.
Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага. А на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на разумната жива природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене, от когото и да било са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение изложено в повече от шест печатни тома[1] и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и живота им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения, на застой в развитието си, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебаване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват затова.
към текста >>

36. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност.
„Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф. Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала?
към текста >>

37. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

ТОМ 16

Че сега те вече дошли до истинността на словата.
Друг сън: Намирам се в Ковачевец - Поповско. Водим разговори върху разни въпроси с наши братя и сестри от Ковачевец. Знам, че бе тамо баба Ганчевица, сестрата Гена и др. Както се разговаряхме върху разни въпроси за из беседите, то дойде една жена възрастна. Уж че е някоя си, която ме познавала от по-рано, когато ме гонеха из Ковачевец заради идеите ми. Че сега те вече дошли до истинността на словата. Разговаряхме, че тия хора, които ни гонеха и се опълчваха против братството, сега те възприели сега новото учение и сега ни обичали и симпатизирали на идеите ни. Водихме още разговори с тая жена, но аз се резервирах сега, а не както едно време да сея наляво и надясно. Като се разсъмна, ето вали силен на парцали сняг. Дойде Никола Станулов да доведе Косена. Дойде по-рано Костадин Антов и ми донесе паница овчаник.
към текста >>

38. 73. Елена Андреева за Учителя. 73.1. Обядът пристига навреме

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Затова, като говоря за тях, държа за тяхната истинност.
73. Елена Андреева за Учителя 73.1. Обядът пристига навреме На 4.XI/. 1959 г., при едно посещение на лежащата на легло Елена Андреева, тя ни разказа следното: Обичам фактите. Затова, като говоря за тях, държа за тяхната истинност. Това, което разказвам, е истина. През 1935 г., вече завършила университета по философия, получих място като прогимназиална учителка в село Макоцево, Софийско. Как си гледах работата и каква дейност съм развивала, не мога да кажа. Но мога да кажа само това, че с нарочна заповед бях уволнена „като рушителка на религията". Беше лятото на 1935 година.
към текста >>

39. 5. Наука и метафизика

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

ТОМ 17

На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
към текста >>

40. I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

ТОМ 17

Моите думи са малко символични, но истинността им е отвътре."
Всички можем да бъдем братя, безразлично каква е степента на нашето развитие. Ще идем да работим според силите си. И тъй, ние можем да дадем тази целувка на Христа, понеже Христос е навсякъде, в цялата природа. Навсякъде е Христос! И ние можем да Му дадем тази целувка; щом я дадем, ще цъфнем, ще завържем и ще станем силни. Моите думи са малко символични, но истинността им е отвътре."
към текста >>

41. 6. Научна астрология – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно.
Случаят с астрологията не е единствен - спомнете си за пример Богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново, чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея, просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а де по-малко, де повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват — строго и опитно — законите на този звезден език на природата, и се учат да разчитат нейната веща мисъл.* Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакъв научен доказ. Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по-нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичната проблема, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира. † Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването известно събитие, което значи: изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени Слънцето, Луната и планетите според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричмото положение на астрономичните елементи.
към текста >>

42. 7. Научна астрология – II

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията - тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото.
Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т. е. случая, когато имаме хороскопи на сродници, възлиза според многобройните изследвания на Фламбар наоколо 18% (поточно 18,6%), когато пък общата вероятност както видяхме не надхвърля 5,5%. Същото се получава и за Asc. Изследвания от този род са позволили на бележития французки астролог да формулира ясно и категорично Закона за астралната наследственост - именно че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай - когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията - тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната - трябваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай. Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специална категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известност), добиваме като специална вероятност 77,2%.
към текста >>

43. СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Въпросът за истинността на Астрологията обаче е разрешен чисто научно.
Случаят с Астрологията не е единствен - спомнете си за пример богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново, чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за Астрологията. И днес, въпреки осъждението, което тегне над нея, просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а де по-малко, де повече и в другите страни, изучават Астрологията, проучват - строго и опитно - законите на този звезден език на природата, и се учат да разчитат нейната веща мисъл.* Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с Астрология, не е още никакъв научен доказ. Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на Астрологията обаче е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експе - риментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвре - менната наука, по - нататък за някакви субективни вярвания в Астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред ней - ната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичната проблема, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които Астрологията оперира. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването известно събитие, което значи: изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени Слънцето, Луната и планетите според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи.
към текста >>

44. 30. Сфера на Нептун

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления.
1846 г.). След сензационните спиритични прояви в дома на семейството Fox, Америка, които предизвикаха масова възбуда в тая страна, спиритизмът заля като буйна вълна цяла Америка и Европа. Масичките започнаха да танцуват в тъмните стаи, а медиумите - необходим фактор за спиритичните явления: разиграване на масички, „апорти”, местене или вдигане без контакт на тежки предмети, спонтанно издигане на медиума във въздуха или левитация, материализации и пр., станаха най-желаните люде. Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като за пример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скептицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания. Образуваха се дори научни общества, които си поставиха за цел да проверят спиритичните явления. Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултат от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните „непревземаеми” крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма — един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха метапсихиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. Със своите доказателства, че има „задгробен мир”, че има „отвъден свят”, в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм, И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица „метапсихични” явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещото развитие на човечеството.
към текста >>

45. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празните фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства.
Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на Земята. Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай. За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията. Това становище - формално вярно - се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо. Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празните фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства. Освен това, тук се изпускат из предвид и още някои важни моменти. Забравя се, че онези, които с иронична или снизходителна усмивка предсказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност. От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея. Ясно е, че при това положение няма място за сериозно разискване. Между отрицателите има, обаче, и такива, които познават астрологическата теория.
към текста >>

Първият опит от научна страна да се провери истинността на астрологическата традиция е направен, както се знае, във Франция от П.
Требюк), бе доскоро застъпена в литературата само от едно елитно малцинство: във Франция - главно от X. Селва, в Австрия - фрегатния капитан Фр. Швикерт (Синдбад) и неговия сътрудник д-р мед. Вайс, в Германия - предимно Кюр. Напоследък към тая система се е присъединил и Карл Брандлер Прахт, създателят на астрологическото движение в Германия в ново време. Първият опит от научна страна да се провери истинността на астрологическата традиция е направен, както се знае, във Франция от П. Шоанар (Фламбар) чрез прилагане на теорията на вероятностите върху доста богат статистически материал. Кльоклер в Германия, Крафт в Швейцария и много други вървят по същия път, като основават своите изследвания често върху десетки хиляди случаи. Авторите стоят на становището, че „те са готови да приемат крайната присъда на обективните - т. е. обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище” (Кльоклер). Друг въпрос е, че добрият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология.
към текста >>

46. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

ТОМ 18

Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност.
Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност. В Скорпиона прави човека заядлив. Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр. Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна, интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона „mi”. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата.
към текста >>

47. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VIII.

Влад Пашов

ТОМ 18

По този начин човек може да провери и истинността на астрологичните твърдения.
Каква е връзката между космичните явления и динамиката на силите в човека, е дълбок философски въпрос, който предстои за бъдеще да бъде разрешен, но това, което е като факт, е следното: че когато в рождения хороскоп на един човек имаме известни аспекти и когато тези аспекти се явят отново в Космоса, те оказват силно влияние само на онези хора, които ги имат в хороскопа си. Например една квадратура между Слънцето и Сатурн в Космоса, винаги ще засегне чувствително онези, които я имат в хороскопа си, като породи някакъв род ограничения, в зависимост от това в кои домове и знаци се намират Сатурн и Слънцето в хороскопа. Такъв човек може да се уподоби на антена, която е нагласена да приеме вълни с определена дължина. Когато такива вълни преминат през пространството, тя ги долавя, а човек като жива антена изпитва и въздействието на тези вълни. Понеже в Ефемеридите са дадени положенията на планетите и аспектите за всеки ден, то като знае човек, какви са аспектите в неговия хороскоп, той ще знае кога с какви влияния ще има да се справя, ще знае на що се дължат неговите настроения - разположения и неговите успехи или неуспехи в известна работа. По този начин човек може да провери и истинността на астрологичните твърдения. * * * Вземайки външните механични аспекти като символ на вътрешното съотношение на енергиите в човека, можем да допуснем, че различните аспекти - от съвпада до опозицията, ни показват различните фази, през които минават енергиите, които обуславят един процес, който се извършва в човека. Изхождайки от тази основа, Либра е разгледал значението на аспектите във връзка с проявлението на енергиите в човешкото съзнание, или както казва той, от гледището на кармата: „Защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в миналите ни съществувания”. Ще предам накратко схващанията на Либра по този въпрос. Той казва; „Делим аспектите на хармонични и дисхармомични, но ние знаем, че те са наречени така в зависимост от начина на действие, които предизвикват в нас. А космичните влияния сами по себе си не могат да бъдат „добри” или „лоши”.
към текста >>

48. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

ТОМ 18

Изнасям го, за да имаме представа за този път и всеки, когато лично го преживее, сам ще се увери в истинността на това твърдение.
В това преживяване в Слънчевата сфера той изработва с помощта на възвишените същества своето бъдещо физическо тяло, което представя една величествена постройка, която съдържа в себе си цялата Вселена с всичките й възвишени същества. Като напусне сферата на Слънцето, човек преминава последователно през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, където се среща с още по- възвишени същества - Престолите, Херувимите и Серафимите, под чието ръководство се изработва и формира неговата бъдеща карма, която трябва да се изяви на Земята. В сферата на Марс се дават импулси на волята и физическото тяло, в сферата на Юпитер се дават импулси за развиване на сърцето и астралното тяло, и в сферата на Сатурн се дават импулси и условия за развиване на етерното тяло, за организиране на човешкия ум, на човешките мисли. Такъв е пътят на човека през планетните сфери, където човек последователно влиза във връзка с възвишените същества и получава техните импулси за своя бъдещ живот. Гореизложеното е много бледо и кратко изложение за преминаването на човека през планетните сфери и на неговия живот в тези сфери. Изнасям го, за да имаме представа за този път и всеки, когато лично го преживее, сам ще се увери в истинността на това твърдение.
към текста >>

49. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

След 2008 години ще проверите истинността на думите ми.
И земята, за да се премести от една сфера в друга, минава през 12-те зодии. И слънцето има свои зодии, но за преминаването на всяка една са нужни 21 години; всяка слънчева година пък се равнява на 25.000 наши години. Според зодиите на слънцето, ние сме в последната. Откак е влязла земята в тази зодия, са изминали 145,000 години, остават още 2008 години, за да излезе от тази зодия. Тогава земята ще влезе в зодията на планетите, и хората ще престанат да се бият. След 2008 години ще проверите истинността на думите ми. В древните окултни или мистични школи са давали на учениците по една тайнствена кутийка. Пружината, отдето се отваряла кутийката, била така майсторски скрита, че само напредналите ученици са я намирали. Които намери пружината, отваря кутийката и вижда вътре златно яйце, на което били написани имената на 12-те богове, които работят в природата. Те представят 12 природни сили, които управляват и ръководят всички живи същества. Христос каза на болния; „Стани, вдигни одьра си и ходи!
към текста >>

Който се занимава с астрология и с други окултни науки, сам ще се убеди в истинността на моите думи; при това, той ще може да си помогне, да се предпазва от лошите условия на своя живот.
Това са забелязали даже и простите хора, поради което се пазят от неблагоприятни за тях дни, часове или минути, да не започват тогава някаква важна работа. За някои това е суеверие, а за някои - наука. Денят, в които човек има неуспех, говори за неблагоприятно съчетание на условията. Те водят към противоположна посока на живота, дето величините се намаляват. За да избегне резултата на лошите условия, човек трябва да чака да изтекат те и да се сменят с благоприятни. Който се занимава с астрология и с други окултни науки, сам ще се убеди в истинността на моите думи; при това, той ще може да си помогне, да се предпазва от лошите условия на своя живот. Първата задача на човека е, като стане от сън, да извика съдружниците си, за да разбере тяхното настроение, да ги постави на работа и да види, кои от тях ще бъде отговорен за делата на всички през деня. Навсякъде и за всичко е нужно отговорно лице”. „Всеки трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля - да не позволява на хората да разполагат с тях. Божественият закон гласи: всеки сам да разполага със себе си, да не се дава под наем, т. е. в услуга на другите.
към текста >>

50. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.
Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено. И онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги напътваш правилно, всеки да се занимава със своята работа. Аз не искам да вземете тези неща като абсолютни истини. Това са разсъждения. Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях. Те са известни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите вьрху тях. Тогава, можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето с 2. И тъй, умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1-), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (-2+). Ще помните щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо?
към текста >>

51. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

ТОМ 20

- Мислите ли, че са дали ход на делото, без да проверят истинността на факта?
Мнозина се разсмяха. - Знаете ли какво било първото дело, когато се явило насилието най-напред между животните? - продължи Учителят. - Вълкът се оплакал, че една овца изяла един вълк. Всички прихнаха да се смеят, тъй невъзможно им се строи положението. - Мислите ли, че са дали ход на делото, без да проверят истинността на факта? Когато се докаже тоя факт, тогава само ще има и закони за съдене на праведниците. За праведните закон няма, но за вълците има. - Праведният трябва да обича да върши добро и да се жертвува - тогава никой не ще го съди. Невъзможно е праведният да греши. И в Писанието е казано: «Роденият от Бога грях не прави.» Грехът не е присъщ на естеството на праведния.
към текста >>

52. VIII. АТЕНТАТЪТ В ЦЪРКВАТА «СВ. НЕДЕЛЯ» ДНИ НА УЖАС

А. АТЕНТАТЪТ

ТОМ 20

Това го заяви един държавник публично и нямаше причини да се съмняваме в истинността му.
Това предизвика реакция. Хванаха се тук-там за гуша. Във Фердинанд избухна бунт. Артилерията трябваше да се намеси. Появиха се «шпиц-команди» - и българин кла българин, както и турци-те не са го клали. Това го заяви един държавник публично и нямаше причини да се съмняваме в истинността му. Бунтът бе потушен с ужасна бруталност. Жестокостите, за които никога не бяха публикували официални отчети, нагре-ни от мълвата, стигаха до фантастични размери. Никой с точност не сочеше, не можеше да посочи сигурни числа, но личности изчезнали - винаги. И жалко бе, че това често бяха най-ценните, най-искрените, най-будните, най-предприемчивите хора в дадено място. Опитите да се обявяват комуни - траещи по няколко дни тук-там, дадоха само възможност и предлог да се отмъщава на лични неприятели, да се даде ход на злоба, събудена по много причини, но избрали сега сгоден момент и повод да се прояви.
към текста >>

53. 32. СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ, ДЪРЖАВАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

ТОМ 20

Ние, като християни, би трябвало да изберем и очертаем Пътя, Истината и живота си по стъпките на Оногова, Който даде Своя живот за другите и чрез смъртта Си победи смъртта, за да ни покаже истинността на нашето безсмъртие.
За нас обаче и то е едно положително качество: то показва, че и тези, които живеят и защищават тоя морал, са недоволни от него и зада го приемат, несъзнателно се заблуждават или съзнателно заблуждават, като му дават една по-приемлива и по-логична форма в очите на другите, та и в своите собствени. Да не харесаш нещо е първата стъпка към заместяването му с по-хубаво. Най-после, рисуващи го като по-добро, те неволно ще накарат своите слушатели да мислят, че по-доброто е потребно, по-справедпиво и следователно последните ще им го изискват или наложат един ден. И лицемерието играе своята роль в общия градеж, колкото и абсурдно да е това на пръв поглед. Съвременният морал в нашето християнско общество, въпреки очакванията ни, има много малко, да не кажем никакви християнски основи в себе си, ако не считаме етикетите, които не съдържат нищо. Ние, като християни, би трябвало да изберем и очертаем Пътя, Истината и живота си по стъпките на Оногова, Който даде Своя живот за другите и чрез смъртта Си победи смъртта, за да ни покаже истинността на нашето безсмъртие. Той бе ни вдигнал погледите към небето, чиито синове ни канеше да си спомним, че сме, да съзрем вечния си Баща, Който знае дори косите на главите ни и без чиято воля ни едно врабче не би паднало - ний се задоволихме да Го признаем само Него за син Божи, да вземем името Му като една емблема, под която щяха да се редят най-противоположни разбирания и забравихме съвсем, че «да станем съвършени, както е съвършен Отец ни на небесата» и да правим дела и по-големи и от Исусовите, всеки един непременно трябва да мине през съвършенството и на Сина!... Съвременният морал се изразява в правните схващания на хората, съзнанието им, социалните отношения и религиозните вярвания, които дирижират вътрешния духовен живот, който пък от своя страна обуславя реалния израз на действително възприетите истини, които се живеят ако не от всичките членове на едно общество, поне от тяхното мнозинство, които чрез организираната държавна власт ги налагат и на останалите. Съвременните права на «свободния» гражданин, погледнати в своята същност, се свеждат често, най-после, към красиви фрази, дори в днескашния «просветен» век. Причините за това са много и дълбоки - някои поне от тях ще се помъчим да изложим. Двойствеността в съвременния християнски морал е една типична черта и основна причина.
към текста >>

54. 10. От миналото на българите

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19)

ТОМ 20

Колкото и да е странно, в тия исторически книги много от фактите са тъй изопачени по своето нареждание или обяснение, че престават да имат каква да е истинност в себе си и стават изложение на една възможност при дадените условия, без да е това обаче една действителност.
«Житно зърно», а. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19) Л. Лулчев Свидетели сме на много събития, съвременници сме на книги, излезли по един или други повод да изяснят исторически дадена епоха или личност. Колкото и да е странно, в тия исторически книги много от фактите са тъй изопачени по своето нареждание или обяснение, че престават да имат каква да е истинност в себе си и стават изложение на една възможност при дадените условия, без да е това обаче една действителност. По този начин се реабилитираха «исторически» Боржиите, сега - Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязвание на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената «школа», към която принадлежи историкът. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, например френската революция, толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма - и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването й да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна!
към текста >>

55. 14. Прекатурената кола (Истински случай). 15. В светлината на Учителя

(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62); (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25)

ТОМ 20

След като е работил цял живот за нейното осъществяване, той и с видимата си смърт запечатва и доказва на другите нейната истинност.
«Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 1, стр. 25) Любомили* Страданието приготвя хората за приемането на истината. * Велик е само тоя човек, който е устоял докрай на своята Божествена идея. След като е работил цял живот за нейното осъществяване, той и с видимата си смърт запечатва и доказва на другите нейната истинност. Такъв човек вечно живее в съзнанието на хората. Това, от което доброволно можеш да се откажеш отвън, го имаш вътре. Два вида хора има - такива, които идат от Центъра към периферията - те ламтят за придобиване на външното - богатство, слава, власт. И други, които се приближават към Центъра. Тяхната светлина се увеличава, чувството на близост с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна.
към текста >>

56. 2. ЕССЕ HOMO

ТОМ 20

Но разбира се, по-лесно е да хвърлиш товара си върху другия, отколкото да признаеш греха си - това е в реда на нещата - сегашният ред на неща, истинността на които именно тоя «еретик» се е решил да оспорва, и то в името на Христа и Неговите думи и живот.
На мнозина е известен тоя, който благовества това, още повече го знаят само като име, обилно затрупано с клюки, клевети, даже проклятия. Дори няколко книги излязоха да покажат колко е опасно за България неговото учение. Един се не посвени дори катастрофата на Добро поле да препише нему. Едно забравиха всички тия: народите се отказват винаги само от фалиралите си водачи, когато явно виждат, че те ги водят все към пропаст. И ако те се озъртат и търсят днес нови - за това са виновни самите тия, които са ги докарали до тоя хал. Но разбира се, по-лесно е да хвърлиш товара си върху другия, отколкото да признаеш греха си - това е в реда на нещата - сегашният ред на неща, истинността на които именно тоя «еретик» се е решил да оспорва, и то в името на Христа и Неговите думи и живот. И ако вий, съблазнени от клеветите по неговия адрес или от любопитството, възбудено от пасквилните комедии, гдето автори изнасят платеното си схващание за него, отидете и чуете тихата му реч и видите кротките му очи, вий неволно ще се запитате: где е живял този човек досега, за да е тъй спокойно лицето, тъй благи изразите му, тъй голямо търпението му? Тих е гласът му, а все пак прониква навсякъде, мирни думите му, а разтърсват издъно и понякога говорят тъй, както самата съвест говори - бавно и неотразимо. Кой е Дънов? Едно обикновено име допреди години, една загадка днес - и легенда - утре. Ний ще оставим клеветниците да се ровят в живота му и търсят фактите - за нас, едни случайни слушатели, той е несъмнено знаящ человек, който владее себе си, владее и познания, за които малцина и подозират.
към текста >>

57. III. МАЛКИЯТ БРАТ

Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА

ТОМ 20

Сега, аз не искам да доказвам истинността на моите думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време.
Който се роди през 1939 година, на деветия месец, добре ще бъде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине през големи изпитания. Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година от тази не сте срещали досега в живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторят същите условия. Сега, аз не искам да доказвам истинността на моите думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде един концерт, който трае най-много един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Всяко нещо, което се изсвири добре, показва, че музикантът се е упражнявал. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявал. Като живее, човек ежедневно прави упражнения.
към текста >>

Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми.
И тъй, понеже 1 939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат пак, но в 1999 г. Вие сте работили стотици години именно за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи, е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания. Желая ви тази година да се запалите със свещения огън на любовта.
към текста >>

58. 10. Иде Шестата раса

ТОМ 22

За да познаете, кои неща са верни, и кои не са верни, трябва да правите опити, да проверите тяхната истинност.
Който иска да влезе в новата култура, трябва да учи, да работи съзнателно, да се готви за новите условия. Питате: Вярно ли е това, което говоря? - Вярно е. Обаче, според вас, не всичко е вярно. Не е така. За да познаете, кои неща са верни, и кои не са верни, трябва да правите опити, да проверите тяхната истинност. „Вярвайте в Бога и в мене вярвайте! Ако думите ми, т.е. думите на Духа, пребъдват във вас, вие ще бъдете мои ученици." Ако думите на Христа пребъдват във вашите сърца и ако вие, чрез вашата любов, разумност и воля пребъдвате в мене,Отец ми,Който е неизменен,и аз, който се проявявам чрез Него , ще дойдем и ще направим жилище във вас и ще ви се изявим . Това значи, ще ви научим на своите пътища. Иден новата култура!
към текста >>

59. IX. ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПЪРВОБЪАГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

Борис Рогев

ТОМ 23

За да добие читателят представа за «основателността» и истинността на тези критики, ще посоча един пример.
Но др. Богданов отива още по-далече, като се стреми да попречи дори и на търсенето на такива следи, както и на целия изследователски процес в това отношение, като се обгражда с мненията на авторитети и сам безаргументно твърди, че прабългарския календар «е забравен». Сега, когато интересът към този календар в много напреднали страни, в ООН, ЮНЕСКО и др. международни организации е голям, намели си българин, който да недооценява неговата стойност, да ограничава и ругае неговите изследователи! Оставяйки анализа на историческите основи на труда на Борис Рогев за други автори, тук трябва още веднъж да подчертая неговата съвсем правилна математична и астрономична основа, която впрочем е напълно над и извън «критиките» на некомпетентния Богданов. За да добие читателят представа за «основателността» и истинността на тези критики, ще посоча един пример. В бр. 20 на «Отечество» от миналата година др. Богданов се осмелява да твърди: «Както в брошурата на Борис Рогев, така и в брошурата на Йордан Вълчев липсват сведения за рецензенти и научни редактори и читателят остава с впечатление, че по отношение на тези двама автори е създаден особен книгоиздателски режим.» По-нататък ще покажем кой реално се ползува от специален издателски режим, и то за ненаучни твърдения, а тук само ще дадем думата на фактите. За пръв път трудът на Борис Рогев се обсъжда през 1960-1961 г., като тогавашните рецензенти световноизвестният ни геодез акад. Вл. Христов и видният ни историк проф. Ив.
към текста >>

60. 1.3. Методистките епископални църкви в България

ТОМ 24

И те всички прогласяват истинността на Христовите думи.
Пастирите им и проповедниците са имали само една цел - да издигнат живия Христос пред своите сънародници. Подбудите, които са ги тласкали към тази дейност са били само две: любов към Спасителят Христа и любов към народа им. Това, дето те ожидат и работят, за да видят Христа, царуващ в душата на човека, е нещо много естествено за едни ревностни и живи християни, които обичат своя Бог и своя народ. Христос заяви: "Аз съм виделината на света". Почти двадесет века оттогава са се изминали. И те всички прогласяват истинността на Христовите думи. Културно-просветната дейност върви редом с религиозно-съживителната. Където намерите жива, усърдна християнска църква, там непременно ще видите да се развива богата всестранна културно-просветна дейност. Методистките църкви в България се чувствуват задължени да сторят каквото могат за възпитанието и образованието на бъдните поколения. За това те основават неделни училища, детски забавачници, летни библейски училища, младежки християнски дружества, църковни библиотеки и средни учебни заведения. В неделните училища се застъпва главно Библията с оглед на практичното приложение на нейните истини във всекидневния ни живот.
към текста >>

61. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България

ТОМ 24

Един бегъл поглед ще ни увери в истинността на това твърдение.
На едни темпераменти едното, на други другото богослужение по-силно апелира; едни се водят повече от чувствата, други от разума. За това църквите ни се нуждаят не от гонения и враждувания, но от веротърпимост, повече сътрудничество и повече любов. За родния език Евангелското движения в страната има тоже силен национален колорит. Това е неопровержимо. Историята го подчертава. Един бегъл поглед ще ни увери в истинността на това твърдение. В своята дейност за повече от петдесет години Движението си е служило все с българския език. Даже онези, които са идвали от странство, да ни помагат в работата на Движението, всички са се залавяли да научават първо нашия матерен език. Ако са преподавали английския език, то е било почти факултативно, те. не със задължение да изучат младите, за да им бъде официалния език, но просто да го знаят заради литературата ни. Движението, обаче, си е служило с българския език и всичката му литература е била на български.
към текста >>

62. 3.3. Духовна опитност

ТОМ 24

"Много нещо съм ви разказвал от живота си; нека тази вечер ви кажа една от причините, поради която дълбоко вярвам в истинността на това обещание на Спасителя.
Когато му бивахме на гости, вечер, той водеше молитвата, а после ни казваше по няколко думи в свръзка с прочетеното в Светото Писание. Нея вечер той бе чел стиха: "Каквото попросите искрено от Отца в мое име, ще ви бъде". След молитва дядо се позамисли, а после повтори горния стих. Ние, децата се наместихме добре на миндеря, за да слушаме, защото по лицето му познахме, че ще каже нещо интересно. "Аз съм стар и навярно скоро ще си отида", поде дядо. "Много нещо съм ви разказвал от живота си; нека тази вечер ви кажа една от причините, поради която дълбоко вярвам в истинността на това обещание на Спасителя. Казвал съм ви, нали, че като малък аз копнеех да видя "света", а това значеше за нас тогава: хаджилък или поне Цариград. За хаджилък трябваха много пари и аз реших да отида в Цариград. Но как? Знаех, че родителите ми не ще ме пуснат, защото майка ме не би се помирила с мисълта да се отделя от нея. Тогава бях луда глава.
към текста >>

63. 4.3.10. Мисията на Ватралски в Америка

ТОМ 24

Събитията едно подир друго идат, да докажат истинността и пророческия дух на Ватралсковите стихове.
Ватралски от Америка. Макар и късничко, нам е приятно да отбележим в списанието си за неговото благополучно завръщане, като благодарим Богу, че го е пазил жив и здрав, да го имаме пак помежду си. Защото, той ни е нужен още. Както и Вазов е казал: "Ние нямаме друг поет у нас, който да пее и ратува за "първом правда". Неговото "Битие" и "Първом правда" - две ценни стихотворни сбирки, тепърва ще се сбъдват. Събитията едно подир друго идат, да докажат истинността и пророческия дух на Ватралсковите стихове. "Без правда, мир няма и не може да има". Така пееше Красно-селският поет и всеки ден ни учи, че думите му носят божествения печат. Едно писмо от Ню-Йорк до редакцията ни казва:"Американският свят показа по-голям интерес към неговата мисъл и идеи, отколкото вие там в България. Неговата визита и мисия (цяла година) в Америка излезе много сполучлива. Надмина очакванията ни.
към текста >>

64. 19. Изригна вулкан от дълбините на духа на баща ми и се изрази в поезия

ТОМ 24

С вашите сили аз ще съградя земята.рай, където един ден и вие ще благувате - само послушайте ме, почакайте малко и ще видите, ще бъдете свидетели на истинността на моите думи!
Защото слаб бях- силен ме направихте; сляп бях - накарахте ме да прогледна; премръзнал бях - стоплихте ме в огнената битка; в мрак бях - заставихте ме да просветна; роб бях, но вече съм свободен и сега съм за вечни времена пълен господар! Служете ми, о, поробени, оковани във вериги на безсилието, роби на злото! Аз няма да бъда жесток господар като вас, защото вие в невежество ме бичувахте, а аз в светлина и просветление ще ръководя! Но аз няма никога да ви позволя да ме владеете, защото няма по-страшно робство за човека от това да робува на тъмнината и невежеството! 0, вие, сили на злото! С вашите сили аз ще съградя земята.рай, където един ден и вие ще благувате - само послушайте ме, почакайте малко и ще видите, ще бъдете свидетели на истинността на моите думи! Тогава на земята няма да има добро и зло, а просветени, които поставят всяко нещо на своето място, за да се радват всички на ред и порядък, на изобилие и благоденствие. Така ще бъде! " Тъй пееше гласът на неизказаното слово от глъбините на татковия дух и това искаше той да ни каже чрез поемата си, но бяхме малки и нищо нямаше да разберем, затова той мълчеше и пишеше нощем, когато спим. Той говореше на съзнанията ни слова, които остават вечни и незаличими върху чистите им скрижали, за да родят един ден изобилие от истини - най-сладките плодове на тази земя. В.К.: Да.
към текста >>

65. 100 б. Великото учение на Благодумов

Весела Несторова

ТОМ 24

Имате право да цитирате само себе си и от вашите тетрадки, в които имате извадки, защото някак си излиза като че ли взимате нещо от друг, за да докажете истинността на онова, което вие пишете.
Защото, ние уважаваме неговото творчество, обаче, това е ваш оригинален труд. Весела: Да. В.К.: И като ваш оригинален труд трябва само да има ваши неща. И аз смятам в бъдещето копие тези пасажи и цитати от Благодумов да отпаднат Защо? Защото не е редно, вие сте оригинален автор, неповторим, не е редно да цитирате друг автор. Имате право да цитирате само себе си и от вашите тетрадки, в които имате извадки, защото някак си излиза като че ли взимате нещо от друг, за да докажете истинността на онова, което вие пишете. А вашият оригинал - той няма нужда от доказателства. Весела: То няма нужда от доказателства. В.К.: Това е моята забележка. Значи на 96 и 97 страница Благодумов, така ли? Весела: Да.
към текста >>

66. 113. Христос по вътрешен път ще го познаеш

Весела Несторова

ТОМ 24

Той бърза, а времето само ще докаже истинността на известни действия.
Учителят ми каза да преведа главата "Христос" от книгата "Учителят говори" и да я изпратя. После продължи: "Човек и земята са едно - човек е живата земя. Аз мога да спра земята, или да накарам да се движи, или слънцето да грее, но всичко туй е наредено вече. Силата сама доказва нещата, не думите. Който те лъже, той има раздвоен поглед. Той бърза, а времето само ще докаже истинността на известни действия. По вътрешен път като намериш Христа, всичко става хармонично, чувствуваш мир - нямаш нужда от външни доказателства. Който те лъже, има или фиксиран поглед, или раздвоен. Казва: "Обичам те", а температурата му остава същата. Накарай го да докаже с дела - вярно е само стореното, а не казаното. Бога по три пътя само можеш да познаеш: чрез Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

67. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

ТОМ 24

Той бърза, а времето само ще докаже истинността на известни действия.
Учителят ми каза да преведа главата "Христос" от книгата "Учителят говори" и да я изпратя. После продължи: "Човек и земята са едно - човек е живата земя. Аз мога да спра земята, или да накарам да се движи, или слънцето да грее, но всичко туй е наредено вече. Силата сама доказва нещата, не думите. Който те лъже, той има раздвоен поглед. Той бърза, а времето само ще докаже истинността на известни действия. По вътрешен път като намериш Христа, всичко става хармонично, чувствуваш мир - нямаш нужда от външни доказателства. Който те лъже, има или фиксиран поглед, или раздвоен. Казва: "Обичам те", а температурата му остава същата. Накарай го да докаже с дела - вярно е само стореното, а не казаното. Бога по три пътя само можеш да познаеш: чрез Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

68. Тефтерче 1. Формули, мота, важни стихове и мисли, (XI.1969 г.)

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

ТОМ 28

Не говорете за неща в истинността на които не сте убедени!
Мълчете навреме! 142. Бог, Който учи човека отвътре, всякога му нашепва: “Ти ще постъпваш с хората така, както аз постъпвам с тебе." 143. Учителят пее: “Настанаха мамо нови времена, дето младите да оправят света.” 144. Многословието спъва човека. Не говорете много нито на хората, нито на себе си. Не говорете за неща в истинността на които не сте убедени! 145. Благодари за малката стомна, но здрава, която ти е дадена, отколкото голяма и пукната. Благодари за малкото знание, което можеш да приложиш. Добре е понякога да си мек, понякога - силен. 146. Ако постоянно говориш за миналото - стар си, за настоящето - възрастен, за бъдещето - млад. 147. Ако се оплакваш за погрешките - стар си, ако говориш за настоящето - възрастен си, ако се радваш на добродетелите, които ще развиеш в бъдеще - млад си.
към текста >>

69. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Отвращение пред компромисите и отчаяние, или най-малко: съмнение в истинността на това учение и 6.
Аз поне, откакто се родих за нов и истински живот, минах следните степени: 1. Възторг от познанието на истината. 2. Желание и надежда да я осъществя веднага. 3. Разочарование във възможността да се осъществи тя скоро във външния свят и надежда да я осъществя в себе си, в своя живот. 4. Опит да примиря истината със светския живот - компромиси. 5. Отвращение пред компромисите и отчаяние, или най-малко: съмнение в истинността на това учение и 6. Най-сетне: съзнаване, че ти не си призван да изменяш света в името на истината, че не можеш дори в личния си живот да осъществиш истината, както тебе ти се иска, но можеш без да се грижиш за това, което става в света /това е дело на Бога/, без да се грижиш за това до колко си последователен в очите на другите, според силите си пред Бога, да осъществиш истината, т.е. да изпълниш неговата воля. “И само това дава пълно спокойствие. Тези степени, струва ми се, минава всеки човек, възраждащ се към живот. И опасностите при всяка от тези степени вие ще видите сам”.
към текста >>

70. 60. Българи, сърби и Македонската организация.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

С.К.: „Сърбите са наши братя - никакви караници, никакви спорове, кръвопролития в миналото и сега не са в състояние да намерят истинността на този факт.
А те бяха тези, които го обезглавиха от Македонската организация. И тогаз непосредствено след 9 юни 1923 г. македонците се почувстваха като пълни господари тука покрай правителството де, нали, и понеже постоянно пишеха против сърбите, нашите вестници пропагандираха. А като смятам, че ний трябва със сърбите да имаме отношения напълно братски и човешки да създадем, съм написал таз статия в реакция на тях. В.К.: Четем: „Сърбите са наши братя”. С.К.: „Сърбите са наши братя - никакви караници, никакви спорове, кръвопролития в миналото и сега не са в състояние да намерят истинността на този факт. Ние се спираме върху него и върху него искаме да изградим бъдещите си отношения между двата съседни народа. Всичко останало, всичко злонанесено нанесено отпосле върху тази основа, ний искаме да премахнем, да заличим, да забравим завинаги. Ний на всяка цена искаме да запълним бездната зинала между двата народа, която тъй старателно бе изкопана от старото поколение. А затова е нужно „Воля за мир” и ново... Чакай сега, тука ли или на друго място аз обвинявах така българите. Чакай да видим, ей това е, този текст: А затова е нужно разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки.
към текста >>

71. 61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

- никакви караници, никакви спорове и кръвопролития в миналото и сега не са в състояние да намалят истинността на този факт.
Нима трябва да продължаваме да вървим по същия път? Нима трябва да продължаваме да подклаждаме враждата между двата съседни народа? Нима не можем да имаме друго държане и да намерим друг път за разрешаване на противоречията? На обучените в караници, спорове и нападки представители на старото разбиране на живота, ние противопоставяме нашето ново разбиране, ние противопоставяме нашата непоколебима воля за мир! Сърбите са наши братя! - никакви караници, никакви спорове и кръвопролития в миналото и сега не са в състояние да намалят истинността на този факт. Ние се спираме на него и върху него искаме да изградим бъдещите отношения между двата съседни народа. Всичко останало, всичко зло, нанесено отпосле върху тази основа, ние искаме да премахнем, да заличим, да забравим завинаги. Ние на всяка цена искаме да запълним бездната, зинала между двата народа, която тъй старателно бе изкопана от старото поколение. А за това е нужно воля за мир и правилно, ново разбиране на нещата. А воля за мир - това ще рече не само да имаме „желание” за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време.
към текста >>

72. 109.3. Статията „Годината на Големия брат” / Георги Радев. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 236, 22.03.1939, с. 1.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя.
Спирайки се върху символиката на числото 1939, което крие в своите цифри същината на онези сили, които действуват през годината, Учителят казва: „Числото 39 в новата 1939 година представя двамата братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят, а деветорката е големият Брат, който живее на земята и ръководи цялото човечество. Този брат иде сега в света да помага на всички страдащи”. Аз няма да цитирам повече от новогодишната беседа на Учителя: „Големият Брат”. Препоръчвам я на читателите сами да я прочетат. И може би у тях ще се пробуди поне усета за ония особени трептения, които проникват настоящата година и образуват нейното вътрешно съдържание. Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя. По два пътя може да се провери изключителността на тази година - по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния свят. И наистина, за тънкия и прозорлив наблюдател, който следи събитията, които днес се развиват в света, има не един случай да провери истиността на горното твърдение. Зад обикновения ход на събитията, в които, външно погледнато, няма нищо необикновено, нищо изключително, той ще прозре действието на една разумна воля, която с удивителна мъдрост поддържа разклатеното равновесие на света. Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили са обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено -животът ще си тече все така както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия.
към текста >>

Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми.
Думите, които Учителят изказва в следващите по-долу редове, не са резултат на „гадание”, те са положително знание на човека, който сам участвува в работата, която вършат ония възвишени същества, за които той говори. “Понеже 1939 година е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат, но в 1999 година. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света". ------------------- *3абележка: „Големият брат” - новогодишна беседа от Учителя, държана на 31.12.1938 г. вечерта
към текста >>

73. 109.5. Статията „Пролет в пролетта” / Неделчо Попов. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, 6p.236, 22.03.1939, с. 1

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Тоя глас нека бъде доказателство за истинността на думите, които изказвам.
11, бр. 236, 22.03.1939, с. 1. Едно дълбоко предчувствие, едно интуитивно прозрение ни разкрива великото чудо, което става в света. Спрете се. Вслушайте се със спокойно и чисто сърце в себе си и един тих глас ще ви проговори. Тоя глас нека бъде доказателство за истинността на думите, които изказвам. Тези думи не са мои. Нека ги наречем безсмъртните думи на вечната пролет. Тя блести върху вълшебната корона на времето с чудна Светлина, а гласът й се носи по цялата земя: Аз съм ваш брат на светлината и нося благословенията на вековете. Аз ида да ви подкрепя, да ви помогна. Тази пролет на живота, пролет на човешката душа, очаквана от хиляди години е новата 1939 г.
към текста >>

74. 110.3. Малкият:брат. Из беседа, държана на 1 януари 1939 г., София-Изгрев.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Сега аз не искам да доказвам истинността на моите думи, защото доказването е гимнастика, а гимастиката изисква много време.
година на деветия месец, добре ще бъде за него. Роди ли се по-рано или по-късно от това време, той ще умре. Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година от тази не сте срещали досега в живота си. Ако тая година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторят същите условия. Сега аз не искам да доказвам истинността на моите думи, защото доказването е гимнастика, а гимастиката изисква много време. За да даде един концерт, който трае най-малко един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Като живее човек, ежедневно прави упражнения. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува.
към текста >>

Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми.
Любовта е козметиката на живота. И тъй, понеже 1939 година е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат, но в 1999 година. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи, е резултат на Божието Слово, на великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. Желая ви тази година да се запалите със свещения огън на любовта. Желая ви поне да посадите всички желания на вашата душа, ако не можете изведнъж да ги реализирате.През тази година не се позволяват никакви оплаквания.
към текста >>

75. 114.8. Вести от чужбина.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това Слово, но и неговата истинност.
Всеки четвъртък, от 17 до 20 часа ние се събираме, за да мислим за Учителя и за всички наши братя по целия свят. На 22 март ще отидем в планината по случай настъпването на новата духовна година, за да могат нашите души да бъдат в пълно единение с всички наши братя. Нека тя ни донесе радост и надежда”. „Льо Фратернист”, вестник излизащ в Син-льо-Нобл, Северна Франция, в два последователни броя помества беседата „Бог" от Учителя. Това показва на каква висота се държи Словото и учението на Учителя в чужбина. Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това Слово, но и неговата истинност. Във връзка с това си спомняме думите на един реформатор на живота, който върви по свой път - Вьолебер, от Цюрих, Швейцария, който казваше: „Думите на Учителя не са само оригинални - оригинални слова има много - те са истинни. Тяхната истинност те покорява. Тя те издига и ти дава друг смисъл”. Бавно, но сигурно се гради пътя на новото. То става главното нещо в сърцата на хората.
към текста >>

Тяхната истинност те покорява.
Нека тя ни донесе радост и надежда”. „Льо Фратернист”, вестник излизащ в Син-льо-Нобл, Северна Франция, в два последователни броя помества беседата „Бог" от Учителя. Това показва на каква висота се държи Словото и учението на Учителя в чужбина. Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това Слово, но и неговата истинност. Във връзка с това си спомняме думите на един реформатор на живота, който върви по свой път - Вьолебер, от Цюрих, Швейцария, който казваше: „Думите на Учителя не са само оригинални - оригинални слова има много - те са истинни. Тяхната истинност те покорява. Тя те издига и ти дава друг смисъл”. Бавно, но сигурно се гради пътя на новото. То става главното нещо в сърцата на хората.
към текста >>

76. 17. Това, което иде / Пламен. Г. 13, бр. 268, 15.11.1940, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Ний всички сме живи свидетели за истинността в миналото и днес, на това твърдение.
Има събития, които трябва да станат, не може да не станат и ще станат, каквото и да мислим и да желаем ний по отношение на тях. Това са явления, чийто първоначален тласък е вече даден, може би в една невидима за нашите очи сфера, може би по един недостъпен още за нашия разум път, и затова ний нямаме власт над тях, не можем да ги отложим или да ги спрем. Но има също така цяла една редица от много важни, дори съдбоносни за нас събития, чийто процес на съзряване още не е дошел до своята крайна точка, чийто окончателен тласък още не е даден в своя напълно завършен вид, и върху които, следователно, ний, нашата воля, нашият разум, нашата сила и нашите желания все още имат известна власт. Тия неща, тия събития могат да се уподобят на огромен пътнически влак, който с огромна, страшна сила се е засилил напред, който се намира само на няколко метра от бездната, и въпреки това, все още, макар и в последния момент, в последната секунда, той може да бъде спрян само на крачка пред пропастта от една разумна човешка ръка! Често пъти една катастрофа може да бъде избегната, да бъде предотвратена дори само един миг преди нейното разразяване. Ний всички сме живи свидетели за истинността в миналото и днес, на това твърдение. Огромният влак, засилил се със страшна сила напред и носящ върху себе си хиляди и милиони невинни и жадни за живот човешки същества, може да бъде спрян само на крачка пред пропастта. НЕЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО! Така е било в миналото, така е и днес: до последния момент ние сме властни да предотвратим и спрем една катастрофа, която все пак зависи от нас, от нашия ум, от нашата предвидливост, от нашата воля. Ето къде е именно днес полето за работа на будното човешко съзнание. Мисълта на всеки отделен индивид е жива, мощна сила, тя е една нишка, може би твърде слаба, ако бъде взета отделно, но заедно с хиляди и милиони други такива живи нишки, тя образува страхотна невидима сила, която застава като Ангел-пазител, като вечно буден страж на нашата сигурност.
към текста >>

77. Прераждане

1. Що е окултизъм?

ТОМ 30

И ние повтаряме: който от съвременните християни има уши да слуша, нека слуша думите на Христа, който с такива силни изрази е потвърдил истинността на прераждането.
ПРЕРАЖДАНЕ „Който има уши да слуша, нека слуша”. Когато, преди 2000 години, учениците на Христа подигнаха пред него въпроса за Йоана Кръстителя и за това, кой е той именно, Христос им каза: „И ако искате да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша” (Ев. Матея, 11:14-15). И ние повтаряме: който от съвременните християни има уши да слуша, нека слуша думите на Христа, който с такива силни изрази е потвърдил истинността на прераждането. Защото за нас не може да има в този случай по-голям авторитет от тоя на Христа, но за тези, за които тия думи се виждат недостатъчни, ние ще дадем доводи и доказателства от други източници. Преди всичко, учението за прераждането е общо учение на всички религии, обаче, докато в едни от тях то е предавано явно на всички, в други то, по известни съображения, не е било откривано на всички. Тия съображения, струва ни се, се състоят преди всичко в това. че несъвършения човек, знаейки истината за прераждането, в много случаи би отлагал да прави известни усилия за своето издигане, с мисълта, че при едно ново раждане, ще навакса изгубеното. Или с други думи ще отлага настоящата си работа, както мнозина от хората я отлагат от днес за утре.
към текста >>

78. Силата на вярата

2. Човек и Бог

ТОМ 30

Но човек се съмнява в тяхната истинност само затова, защото той още не се е научил да иска с всичката сила на своята душа, да иска разумно и да вярва, че това, което той иска, ще му се даде!
- Искайте, и ще ви се даде! Хлопайте, и ще ви се отвори! ” - казва Христос. Нима е възможно това да бъдат само празни думи? - Не! Но човек се съмнява в тяхната истинност само затова, защото той още не се е научил да иска с всичката сила на своята душа, да иска разумно и да вярва, че това, което той иска, ще му се даде! Ето защо, този, който иска да успее, той трябва да бъде въоръжен с вяра, с непоколебима вяра, той не трябва да допуска никакво съмнение в душата си и тогава пътят към реализирането на неговите идеали ще бъде отворен! Той ще стане господар на действителността!
към текста >>

79. 5. Нерукотворният образ на Исус Христос

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Това е доказателство за неговата истинност.
Нерукотворният образ на Исуса Христа над леглото на Учителя Дънов. В „Изгревът", том XI след с. 368 сме представили неколко снимки от ул. „Опълченска" 66, където Учителят Дънов е преживявал в дома на Гумнеров. На една от снимките се вижда леглото на Дънов, и над възглавницата е „Антиминсът". Това е доказателство за неговата истинност. На следващата страница се вижда леглото Му и отстрани е окачен Нерукотворният образ на Исус Христос. По-голямо доказателство на това няма, че той е над леглото Му. 5.6. Когато са Го запитвали, Той е отговарял, че тук художникът се е доближил най-близо до физическия образ на Исус Христос. А това означава качествата на този художник. 5.7. В „Изгревът", том XII сме публикували всички снимки от ул.
към текста >>

80. 2.26. Синът на мечката

Борис Николов

ТОМ 32

Помаците не се съмняваха в истинността на тази история.
Седяхме край огъня и се греехме. Историята дълго се коментираше. Разправяха се и други подобни истории - как животни са отглеждали деца. Странни случки! Каква природа се събужда у животните, каква интелигентност, разумност, съобразителност! Помаците не се съмняваха в истинността на тази история. Те са като децата - за тях и приказката, и действителността са едно и също нещо. Има една Сила, Която обединява всички живи същества в Едно Цяло!
към текста >>

81. 181. Трябва да се приеме Христа

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Ще чакаме да проверим истинността на предсказанията на господин Христов.
Българинът лекар, който тези неща почти не слушаше, мислеше си нещо и неочаквано и не във връзка с всичко, което стана досега, каза: - Господин Христов, нали ще дойдете да направите контра внушение на брат ми? Това прозвуча като дисхармоничен акорд! - Не, не, моля ти се, не! - завика немеца. - Нали се разбрахме, това вече няма смисъл! Ще чакаме да проверим истинността на предсказанията на господин Христов. Христов се навъси, и все пак каза: - Аз в престъпления не участвувам! Съветвам и Вас на същото. Бъдете доволни от малкото, за да не го изгубите. - Господин Христов - започна немеца, може би, за да внесе отново хармония - кажете защо сме дошли при Вас от Ваше гледище? Искам да затвърдите в мен мнението ми, че сте окултист, който „знае” и който „може”, владеещ окултните сили.
към текста >>

82. 212. Истинското щастие е в процеса на постижението

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Там където най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар, чрез смирената си като на дева вяра, успява да открие началото на всички неща....” И после Христов даде на Андрей сам да провери истинността на прочетеното, да види портрета на Якоб Бьоме - на този неук и в същото време най-великия от мистиците.
212. ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ Е В ПРОЦЕСА НА ПОСТИЖЕНИЕТО Христов не беше съгласен с това, и затова се пресегна и извади от една етажерка една дебела книга голям формат, прелисти и зачете: „... Която и област на мистицизма да изследваме, мъчно можем да намерим един по-дълбок, вътрешен мистик от бедния и необразован Гьорлицки обущар - Якоб Бьоме. Неук според както този свят разбира учеността, той все пак прониква в сърцето на нещата, като се докосва до дълбочини, каквито напразно са се опитвали да достигнат и най-отявлените философи, и най-проницателните мислители. Там където най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар, чрез смирената си като на дева вяра, успява да открие началото на всички неща....” И после Христов даде на Андрей сам да провери истинността на прочетеното, да види портрета на Якоб Бьоме - на този неук и в същото време най-великия от мистиците. - Бих искал да прочета цялата тази книга. - И това ще бъде, но друг път. - Христов затвори книгата, и я постави на мястото й. - Все пак, нали трябва да чета, да работя - нямам стил, не владея добре правописа, нямам красив израз, нито форма, нямам..., нямам... - Естествено, трябва да четеш, да учиш, да работиш... но най-важното го имаш - желанието да учиш, поетична душа и още неща, които не подозираш, че притежаваш! Всичко, което искаш - можеш да постигнеш, зависи само от едно, на какво си способен.
към текста >>

83. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

За да потвърди истинността на получаваните рапорти пред Али-паша, Манол предприема в свръзка с подготовката на едно възстание в Берковско и Ломско, организирането на една възстаническа чета.
Но Митхад-паша не се съгласява и му предлага да се настани на практика в Лом или Видин. Той се установява в Лом. В тоя край той заработва за повдигане революционния дух на населението и организиране на едно възстание, което ще има за предимство освен другото и близкото съседство на сръбската граница. Но едно обстоятелство заставяло доктора да бъде извънредно предпазлив: близкото съседство на софийския митрополит Доротей, който прекарвал доста време в Берковица. То изпълвало с лоши предчувствия душата му. За да потвърди истинността на получаваните рапорти пред Али-паша, Манол предприема в свръзка с подготовката на едно възстание в Берковско и Ломско, организирането на една възстаническа чета. Тая задача възлага на някой си воевода Васил Ганчев, снабдява го с 1000 турски лири и го изпраща от Цариград за Берковица, като иска и съдействието на Миркович. Но тъй като Манол държал в течение на тия си планове и владиката Дорчо (Доротей), докторът поглежда подозрително на тая работа и взема всички мерки да няма никаква намеса в едно дело, в което има пръст владиката. Той предчувствувал, че тоя последният ще го използува чрез предателство, за да се препоръча пред Високата порта като най-подходящ кандидат за екзарх. Тия предчувствия се напълно оправдали от всички по-нататъшни маневри и действия на Доротея спрямо него. Той прави всичко възможно да го замеси документално в подготвянето на чета и възстание.
към текста >>

84. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Ада е да запази в себе си зародиша на гибелта и безчестието, които са на отпадък; рая е да се възвиши към височините на справедливостта и истинността чрез благородни дела и чрез развитието на добри и чисти мисли.
Предложението на независимия морал може да бъде прието в името на новата идея, необходимо е само да се определи точно, какво се подразбира под независим морал. То просто значи, че моралната идея няма да зависи ни от Буда, ни от Мойсея, ни от Мохамеда, ни от Христа и че няма да бъде нужно, за да стане някой честен человек и да бъде в правия път, щото да претърпи кръщението на попа или обрезанието на рабина. Морала е по-обширен от катедралите, по-висок от джамиите, по-широк от синагогите. Той притежава человеческата съвест, на която зародиша лежи на всекиго в сърцето. Человек е дошел на този свят да се усъвършенства, да се подобри, да се възвиши. Ада е да запази в себе си зародиша на гибелта и безчестието, които са на отпадък; рая е да се възвиши към височините на справедливостта и истинността чрез благородни дела и чрез развитието на добри и чисти мисли. Последните научни открития, твърде богати с философки и физиологически следствия, ни позволяват да предвидим часа, когато ще е възможно да се осветлят невидимите тела, които избягват от нашите погледи, и да се опише ясно и точно влиянието, което те имат върху видимите. Тази нова наука, види се, е била предчувствана от древните поганци. Те не само посветяваха храмове и статуи на популярните и определени божества, но поставяха още в някои общества места един образ със следующия надпис: На непознатиа Бог. Непознатиа Бог е утрешната наука, днешното усилие, слабата светлина, която, обиколена оттемна мъгла, едвам блещука още, но скоро ще стане бляскава.” Според историческите доказателства, всяка религиа стои в нравствено отношение високо, додето нейния основател и първите му ученици живеят; след смъртта им религиата отслабва в своите начала или се развратява от нейните водачи, които начеват съвсем противното на началата. Религиата е отделно нещо от светските работи; тя е духовна свръзка по съвестно убеждение.
към текста >>

85. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

ТОМ 35

- След като се уверил в истинността на по-горе изложеното, Христо узнава за големия смут и за тревогата, която обладала Владиците Илариона и Авксентия, след завръщането им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта се завърнали в метоха, разкаяли, два-трима от свещениците, участвуващи в това униятско движение, в тая религиозна комедия, както самите те я наричат.136 Същото смущение и залисия обзели и търговците и писарите им, дошли в понеделника на канторите си в Балкапан и в други ханища и български центрове на Цариград.
Със съвършено незнание, в пълна неизвестност за утрешния ден, тъй сломен под тежестта на печалните тия размишления, той се върна в училището същия ден вечерта. Другарите му българчета, освен един, съотечественика му от Казанлък Иван Енчев, възмутени от постъпката на Цанкова и съмишлениците му, споделяха Христовите възгледи и страхове по разцеплението на народа. Смутен от събитията, с голямо нетърпение Христо чакаше петъка, 23 декемврий, когато щяха да разпуснат за Коледа православните ученици, за да иде на Фенер у Ив. Найденова на гости за през коледните празници, да изучава положението на църковния ни въпрос след изпъква-нето на унията и за да провери от самаго Илариона, случившето се миналата неделя. Православните българи в Цариград се вълнуват от слуховете за унията. - След като се уверил в истинността на по-горе изложеното, Христо узнава за големия смут и за тревогата, която обладала Владиците Илариона и Авксентия, след завръщането им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта се завърнали в метоха, разкаяли, два-трима от свещениците, участвуващи в това униятско движение, в тая религиозна комедия, както самите те я наричат.136 Същото смущение и залисия обзели и търговците и писарите им, дошли в понеделника на канторите си в Балкапан и в други ханища и български центрове на Цариград. Всеки питал: истина ли е, възможно ли е такъв скандал? Где са общинарите? И развълнувани бързо, бързо се отправят за Фенер при Владиците, за да се уверят и решат какво да се прави, какво да се предприема, за да се спаси положението от голямата угроза: разцеплението на народа. Три дни под ред, то било една нескончаема върволица из улиците на Фенер. Провървели се от всичките краища на Стамбул и Галата българи на тълпи на тълпи, да научат нещо за станалите събития.
към текста >>

86. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

ТОМ 35

След като ся уверил в истинността на по-горе изложените, Христу узнава за големия смут и за тревогата, която обладава Владиците Илариона и Авксентия, след завръщанието им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта ся завърнали в метоха, раскаени двама-трима от священиците, участвующи в това униятско движение, в тая религиозна комедия, както самите я наричат147.
Със съвършенно незнанство, в пълна неизвестност за утрешний ден, тъй сломен под тяжестта на печалните тия размишления, той ся върна в училището същия ден вечерта. Другарите му Българчета, освен един, съотечественика му от Казанлък Иван Енчев, сички други, възмутени от постъпката на Цанкова и съмишленниците му, споделяха Христовите възгледи и страхове по разцеплението на народа. Смутен от събитията, с голямо нетърпение Христу чакаше петък, 23 декем. когато щяха да распуснат за Коледа православните ученици, за да иди на Фенер у Ив. Найденова на гости за през Коледните празници, да изучава положението на църковния ни въпрос след исканието на унията и за да провери от самаго Илариона, случившето ся миналата неделя. След като ся уверил в истинността на по-горе изложените, Христу узнава за големия смут и за тревогата, която обладава Владиците Илариона и Авксентия, след завръщанието им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта ся завърнали в метоха, раскаени двама-трима от священиците, участвующи в това униятско движение, в тая религиозна комедия, както самите я наричат147. Същото смущение и залисия обзели и търговците и писарите им, дошли в понделника на канторите си в Балкапан и в други ханища и български центрове на Цариград. Секи питал истина ли е, възможен ли е такъв скандал? Где са общинарите? Где са комисарите? И развълнувани, бързо-бързо ся отправят за Фенер при Владиците, за да ся уверят и решат какво да ся прави, какво да ся предприема, за да ся спаси положението от голямата угроза: разцеплението на народа.
към текста >>

87. 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).

ТОМ 35

Нека Арнаудов отговаря пред Бога за мене, а греховете на Гълъба нека останат на моя сметка... Бях млад и неопитен... излъган бях от Арнаудова, комуто скъпо плащаха моите грешки на младостта...” Заимов ни уверява изрично в истинността на горното и продължава: „Който не вярва... нека се обърне с писмо до казаните господа: Карпачев, живее в Калофер, Гълъб войвода в Орхание, Т.
II, бр. 26, Букурещ, 10.XII.1871 год. Светлина по залавянето на Г ълъб войвода хвърля и Стоян Заимов, който пише, че през 1884 г., като учител в Шуменското педагогическо училище се срещнал с Миларова. Тогава, продължава Заимов, „разказах му за другаруването ми с Гълъб войвода в диарбекирската тъмница и го попитах за... арестуването на Гълъб войвода и Еню Карпачев. - Светослав сякаш беше гръмнат: стисна ми ръката и каза: „Не питай. Нека Арнаудов отговаря пред Бога за мене, а греховете на Гълъба нека останат на моя сметка... Бях млад и неопитен... излъган бях от Арнаудова, комуто скъпо плащаха моите грешки на младостта...” Заимов ни уверява изрично в истинността на горното и продължава: „Който не вярва... нека се обърне с писмо до казаните господа: Карпачев, живее в Калофер, Гълъб войвода в Орхание, Т. Райнов в Бургас, Хр. Арнаудов в Севлиево”. След Освобождението, когато по силата на Сан-Стефанския договор заточениците в Диар-Бекир се завръщат, Гълъб войвода пристига в София и иска сметка от Миларова за извършеното. Миларов обаче избягва и някогашният тайнствен матрос махва с ръка и го остава да живее с гнусната му постъпка. Христо Сариев като приятел на Стамболова го виждаме ту като полицмайстор, ту съдебен пристав, ту околийски управител или градоначалник в Русе.
към текста >>

88. 6.11.2. Оставката на български владици и присъединяването им към българската църковна кауза.

ТОМ 35

Оставката поднесена на гръцката Патриаршия от страна на четиримата български владици: Панарета Пловдивски, Доротея Софийски, Илариона Ловчански и Антима Видински, дойде да довери отчасти съмнителните умове за съществуванието на някоя истинност в провъзгласеното решение на черковния въпрос.
6.11.2. ОСТАВКАТА НА БЪЛГАРСКИ ВЛАДИЦИ И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО ИМ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКОВНА КАУЗА В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 11, 26 януари 1869, с. 42-43. Известията от Цариград относително за черковния български въпрос някак разпръсват съмнителните мракове що висяха над истинството на неговото решение. Радостта въобще на отсрещните ни сънародници, засвидетелствувана в техните тържествени изявления, като се лишаваше от точни сведения от страна на народните представители в Цариград, оставаше без никакво задоволствие. Оставката поднесена на гръцката Патриаршия от страна на четиримата български владици: Панарета Пловдивски, Доротея Софийски, Илариона Ловчански и Антима Видински, дойде да довери отчасти съмнителните умове за съществуванието на някоя истинност в провъзгласеното решение на черковния въпрос. Действително, Т.Т. П.П. [Панарет Пловдивски] се отказаха решително от службата на гръцката черква за да минат под владението на възрождаемата Българска самостоятелна черква, онищена [унищожена] хищно от гръцкия патрик Самуила. Гръцката патриаршия отказала приемането на речената оставка. Нейните органи заплашват с наказване за постъпките на народните ни пастири като престъпление на законите и каноните на великата Черква(?). Народът ни е готов да закриля народните си пастири, които тъй дързостно и смело са отхвърлиха от фенерский духовен деспотизъм за да съдействуват във възстановлението на основаната от цар Борис Самостоятелна Българска черква.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0244550704956