Търсене в текстове за 'Имот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 138 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното.
Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява. Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука. Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената. Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата. Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени.
към текста >>

Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници.
Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука. Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената. Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата. Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени. За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници. Защото, не е човекът единственото разумно същество в света, както днес се мисли. Има и по-висши същества, които ръководят съдбата на човечеството. Те бдят и подкрепят всяко искрено усилие към съвършенство. И знаещите твърдят, че както в миналото, така и днес, в началото на една нова култура, те слизат вече твърде близо до страдащото човечество, да разрешат създадените противоречия, да напомнят вечните истини на живота и да възвестят градящия нов ден...
към текста >>

2. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна.
Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота. Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни. Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна. Това са прости истини, които всеки, който живее, знае. Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот. Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни". Но ако всеки човек иска това за себе си, не е ли естествено да го даде и на другите? Благото, което човек иска за себе си, трябва да го даде и на другите.
към текста >>

3. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C.
АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Един от най-светлите изводи на съвременната наука е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия. Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо. И астрономи, и физици, които следят промените на земния магнетизъм – жизненият флуид на земята – в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди. Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C. Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка. Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно. Едно двойно притегляне управлява звездния космос". Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна – като външен белег на дейността, що кипи на слънцето – дава повод за любопитни статистични проучвания. Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са в връзка с живота на слънцето.
към текста >>

4. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А те изживяват целия си живот само да му дадат необходимото и при това те са тъй тихи, тъй безмълвни, че никога не очакват отплата.
В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие. В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят. Но за да може всичко това да стане, необходимо е посредничеството на други същества – растенията. Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се изразим, във вид на плодове. Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля. А те изживяват целия си живот само да му дадат необходимото и при това те са тъй тихи, тъй безмълвни, че никога не очакват отплата. А какво дава срещу това човек? За какво се той жертвува? Използва ли той даденото му, за да помогне на другите? Напротив: постоянно недоволен, непрестанно натякващ против своята съдба. И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота.
към текста >>

5. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд.
Сама по себе си красотата е в допир с нещата, с формите, но е извън тях, извън времето и пространството. Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата. От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството. И което ги кара да дирят вечната установена стабилност в нещата. Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството. Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд. Там са го дирили творците на древното, па и съвременно изкуство на Изтока. ІІ Що е истина? Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм. Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът.
към текста >>

Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока.
Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм. Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността. Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи. А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата.
към текста >>

Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността.
Тъй пита източният идеализъм. Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността. Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи. А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи.
към текста >>

Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото.
А тая стъпка на запада роди новото. Яви се епохата (ако може да носи това име) на Свинбърн, Петер, Шелли, Бодлер, Едгар По. От тях изникна нова епоха - идеализъм в изкуството. Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и неговият идеализъм. Реализмът на западното изкуство изпълни една от най-хубавите страници в неговият път. Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото. Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение. Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци. Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура. Той не се вслушваше в дълбоките пориви на своята душа. Той непрестанно диреше свобода, а сам се ограничаваше.
към текста >>

6. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес мнозина смятат, че могат да учат другите, без да могат сами себе си да учат... А всъщност, колкото по-лесно е да учиш и напътствуваш другите, толкова по-трудно е да учиш и напътствуваш себе си; а то е необходимото, трайното.
Днес всички говорят, че трябва да се разрешат най-напред най-големите и най-важните въпроси. Всички към това се стремят. И какво става. Мнозина волно и неволно захващат да се самооблащават и да мислят, че са годни и призвани да ръководят другите, без да могат сами себе си да ръководят. Днес с бърз замах и авторитетен вид мнозина са готови да се произнесат категорично върху въпроси, които твърде малко познават. Днес мнозина смятат, че могат да учат другите, без да могат сами себе си да учат... А всъщност, колкото по-лесно е да учиш и напътствуваш другите, толкова по-трудно е да учиш и напътствуваш себе си; а то е необходимото, трайното. И тук е може би източникът на външните и вътрешни конфликти, в които често изпадат мнозина иначе искрено желаещи да служат на другите. Ние познаваме днешната действителност и отвън и отвътре. Днес гласът на доброто, безкористното рядко се чува. И ако се чуе, срещу него се отправят теоретически, а понякога и терористически опровержения. Защото, наред с грубия материален егоизъм днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен егоизъм.
към текста >>

7. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка.
Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи? Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос. – Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила. Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение. В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна. От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия. Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството. Пита се тогава: Как ще бъде разрешен въпросът за прехраната? – Да теоретизирам този въпрос, не значи още да говорим истината, понеже последния не е още разрешен практически, затова ние ще го оставим да отговори за него бъдещето.
към текста >>

8. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Видимото разнообразие, което съществува между тях се дължи на това, че в своите изследвания те застават на различна база.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА II. Болести и техните причини За същността и причините на болестите съществуват различни схващания. Съвременната медицина си има свои методи на изследване и съобразно с това – свои разбирания, средновековната – други, източните – трети и т.н. Това са различни начини на схващания, в които по принцип няма противоречие. Видимото разнообразие, което съществува между тях се дължи на това, че в своите изследвания те застават на различна база. А всеки факт, разгледан от различни страни, ще даде и различни схващания. Например, вземете процеса зрение. Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните лъчи, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината. Оттук нататък всички физиологични процеси, които стават в ретината, крайните разклонения на очния нерв и провеждането до мозъчната кора ще бъдат предмет на физиолога. По-нататък психологът ще опише различните образи, които получаваме в нашето съзнание и т.н.
към текста >>

9. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В един величав миг от дълбините на страшната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон.
ЛЕГЕНДА Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето. В един величав миг от дълбините на страшната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечният огън, който е горял без да бъде видян и чут. ...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно.
към текста >>

10. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана.
Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество). В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр. и пр. Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените. В тази област се крие истинското обяснение на нещата във физическата област, защото в нея е коренът им. Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана. Един път съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно, може и трябва да се обясни. Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух.
към текста >>

11. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма път на възмогване към висши, свръхматериални цели, който да е бил верен, без някой от членовете на това Братство да е поел невидимото му ръководство.
Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане. Ала приетите не обвързва ни клетва, ни обет, те са си сами закон и норма. Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на живеене. Но самите те, макар и никога да не са се виждали на лице, се познават помежду си без „знаци, думи и движение". По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под негово влияние, без дори и да подзират това. Няма път на възмогване към висши, свръхматериални цели, който да е бил верен, без някой от членовете на това Братство да е поел невидимото му ръководство. В повечето случаи на хората и през ум не им минава за това невидимо влияние. Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните пътеки на суеверието към някакви надсветовни сили. Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието.
към текста >>

12. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява.
Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество. Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява. Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на астрономията и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език. Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големия Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите".
към текста >>

13. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в мрака на незримото.
От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове. Всичко се появява, всичко изчезва, всичко тече. Из тайната на вечността извират тия суетни образи. Суетни в миналото и бъдещето, но малки, желани и неуловими точки в настоящия момент. Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността? Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в мрака на незримото. Суета – изявена тайна, меняща ръст и облик в времето и пространството. Тайна и суета – две велики състояния в течението на живота. Тайната, която вечно поглъща поражданата от нас суета, суета, в която се превръща много от онова, което някога е било тайна за нас. Тъй те минават една в друга и пак изново нейде вземат своя облик. Невидимо и привидно – тъмнина и светлина, минаващи една в друга, преливащи се една друга.
към текста >>

14. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената".
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Уводни думи „Проучвайте природата, всички велики закони, живите истини в природата". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". „Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да любим". „Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената". Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието. Той стои на чиста опитна почва. Всичките му твърдения могат да се подложат на опит.
към текста >>

Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото.
Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър. То всяка година иска човешки жертви от града.
към текста >>

15. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
* От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

16. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата.
Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата. Днес най-учените, най-издигнатите човеци, ония които вървят в авангарда на смелата научна мисъл, прозират вече единство между постиженията на съвременното модерно естествознание и онова, което са казали някога посветените в тайната наука. Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години. Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато. За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и духовно естество. Сън!
към текста >>

17. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото.
Методът на Чинкон – Кишин се е явил най-напред в Япония, за да услужи в един много важен случай на нацията, после изчезнал. Напоследък господин Онисабуро Дегучи го възкресил и усъвършенствувал. Това е Божественият метод за разговор между Бога и човека. Той има по-ценни свойства и по-голямо значение в сравнение с Теософията и Окултизма, които често се явяват в света. В един от разказите е дадено следното пояснение за Теософията и Окултизма: Напоследък европейците като че разбраха за съществуването на другия свет, освен реалния, чрез помощта на медиума. Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.
към текста >>

18. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение.
Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика. Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ". "Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен. Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а издишването бавно, в няколко минути ще се изпоти. Който твърди, че нищо не значи как човек диша, не знае – какво приказва. Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение. Не важат тук старост, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането". "Диханието е живот" е заключението, до което достигаме след няколко размишления върху един предмет от такова жизнено значение за нашето благосъстояние. Това трябва да бъде добито чрез опит, така че да бъде за аналитика ясен и твърдо стоящ факт. Простото изложение от друго лице не е доказателство. Животът е зависим от дишането.
към текста >>

19. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания.
Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота. Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага.
към текста >>

Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно.
Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член. Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно. Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене. Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена. При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде сляп за мъките и товара на работния народ. Никога работниците не ще бъдат доволни от заплатите си, докато не се вдъхновят от високия идеал, че служат за общото благо, за спасение и обновление на светя. Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата?
към текста >>

20. Вести Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът.
И при все това, ако можеше да се отделят разните елементи от умствен, физичен, химичен и др. порядък по отношение на всички клонове на знанието, които са свързани в мен, техният континуитет би се доказал сам по себе си. В мене е заключена една скрита мистерия за единството, което има простотата на Безкрая и която свежда обширната маса на множеството в една проста точка. Това Единство, което е в мен познава вселената на множеството. Тази мистерия разбира единството под различни аспекти. Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът. Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво. Това Единство в мен е творческо. Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо. Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго.
към текста >>

21. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия.
И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни.
към текста >>

Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното.
Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла. Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда. Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи. Великият свят, обаче, който ни заобикаля, не винаги мълчи.
към текста >>

22. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи любимото им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце.
А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да му се поклонят ? – Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платната на някое кино – туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи любимото им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее, човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овен се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен.
към текста >>

23. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но вън от това и при дъждовете се забелязва тая периодичност, която се оказа, че се намира в зависимост от видимото движение на слънцето.
Един кръг се наблюдава и около слънцето. Когато тоя кръг около слънцето е по пладне, времето се разваля до 24 часа. Ако тоя кръг е малък, разваля се същия ден, ако е голям разваля се след 2-3 дни. Същото се отнася и до луната. Перестите облаци изобщо показват влошаване на времето 86 на сто и то за 24 часа. Но вън от това и при дъждовете се забелязва тая периодичност, която се оказа, че се намира в зависимост от видимото движение на слънцето. Така напр. в пояса на тишината всеки ден вали. Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици. На другия ден се повтаря същото. Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи.
към текста >>

24. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Официалната наука се намира днес на границата между видимото и невидимото.
Нали с това му придаваме от този флуид, с който повдигаме намалелите му жизнени сили, понижените му жизнени функции? (Да си спомним за индукциите при опитите на Гурвич). Етерното тяло е архитект на физичното; това са го твърдяли окултистите от всички времена. Това може да се намери и в най-древните окултни книги. Сега Гурвич е по следите на това. Официалната наука се намира днес на границата между видимото и невидимото. В папируса Бентрош се говори за лекуване с животния магнетизъм. Значи и те са знаели за действието на тези лъчи за повдигането на жизнените функции. Да си спомним думите на Максуел: „Болестите изобщо не принадлежат на тялото. Те зависят от отслабването или изгонването на жизнения флуид. Не е възможно дълго време да съществува едно неразположение, ако този флуид е в пълната си сила".
към текста >>

Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция").
Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези лъчи, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр. отделянето на флуидното тяло заедно със съзнанието, доказва се ясновидството и пр. Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини. Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция"). Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма. Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин.
към текста >>

Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него.
Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини. Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция"). Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма. Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин. Има основан биологичен отдел при института за окултно-научни изследвания в Щутгарт. Миналата година излезе книгата на д-р Попелбаум „Етерното тяло на организмите изучено на експериментални основи", издание на свободния окултен университет „Гьотеанум".
към текста >>

25. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот.
Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение. „Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество". Но напразно! - Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята. Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици. Тогава, камънита които бяха хвърляли тези жреци, се изсипаха върху техните глави и горка участ ги сполетя. А Слънцето възсия във всичката си светлина и слава и дойде на земята великият ден на Свободата, Братството и Любовта на всички хора - ще дойде Новият Живот.
към текста >>

26. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението.
Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма. Те работят не само в растението, но и в цялата природа. Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание.
към текста >>

И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло.
Съществуване на невидимо тяло y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2. Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални. Те все пак със своите изследвания допринасят нещо.
към текста >>

27. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото.
Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти? Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието? Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш? Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото. Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота.
към текста >>

28. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ето защо, когато отидем всред природата със съзнание, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях.
Този закон обяснява, защо при нашите чисто механични вярвания, ние тъй малко се свързваме с по-дълбоките сили на природата. Когато отношението ни към природата е чисто механично, тя е заключена пред нас. Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата, съзнанието за по-дълбоките ù живи, разумни сили. Ние правим душата си предварително недостъпна за тях. С такива погрешни схващания, с такова неразбиране на по-дълбоките закони, ние сами затваряме за нас възможността да влезем в общение с по-възвишените сили, които ни заобикалят. Ето защо, когато отидем всред природата със съзнание, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И тогаз ще почерпим много от нея! Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота. Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в съзнанието си, че те са изявление на разумни сили. И тогаз ти си в благоприятни условия да се свържеш с последните, да почерпиш от слънчевата светлина нещо, което инак не би получил. Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили.
към текста >>

29. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини.
Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в пари, който ще трябва да бъде вложен в банката на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка. Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения. Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници. Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие. В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности. Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини. В България, не по-малко, отколкото в Мексико, има благоприятни природни условия за такава колония: обширна и плодородна земя, гори и обилни води. Нужна е само една инициатива, подета и ръководена от безкористни и практични дейци, за да могат да се постигнат сигурни и добри резултати. Вярваме, че такава инициатива не ще закъснее да се прояви и в България
към текста >>

30. ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята.
ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ Притча - Посвещение на Южната дева Идете за бисери... Всички, в гърдите на които гори пламъка на младостта - търсете бисери... Бисери има в морето, бисери има на небето, бисери има и в сърцето... Ако чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Ако чезнете по бисерите на небето - идете на изток. Ако чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... От бисерите на запада ще направите огърлица за снагата на своята възлюблена. От бисерите на изтока - огърлица за душата на своята възлюблена. А от бисерите на юга - огърлица за любовта на своята възлюблена. Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята. Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето. А югът е страната на ефирното, поетичното, пламтящото, слънчевото - живота - страната на цветята, пролетта, музиката и любовта. Ако живеете за Бога на земята и плътта - идете на запад и ще придобиете богатството и славата. Ако живеете за Бога на небето и душата - идете на изток и ще придобиете мъдростта и добротата. Ако живеете за Бога на живота и пролетта - идете на юг и ще придобиете красотата и любовта... Идете за бисери... Които чезнете по бисерите на морето - идете на запад.
към текста >>

Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето.
Ако чезнете по бисерите на небето - идете на изток. Ако чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... От бисерите на запада ще направите огърлица за снагата на своята възлюблена. От бисерите на изтока - огърлица за душата на своята възлюблена. А от бисерите на юга - огърлица за любовта на своята възлюблена. Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята. Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето. А югът е страната на ефирното, поетичното, пламтящото, слънчевото - живота - страната на цветята, пролетта, музиката и любовта. Ако живеете за Бога на земята и плътта - идете на запад и ще придобиете богатството и славата. Ако живеете за Бога на небето и душата - идете на изток и ще придобиете мъдростта и добротата. Ако живеете за Бога на живота и пролетта - идете на юг и ще придобиете красотата и любовта... Идете за бисери... Които чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Които чезнете по бисерите на небето - идете на изток.
към текста >>

31. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чистотата на атмосферата, неизразимото мълчание, чудната игра на реките на хоризонта при внезапното показване на слънцето, всичко това се влива изобилно в душата и я обновява.
от една по-висша категория, те правят грандиозни опити, на някои от които присъствувах. – Ние, европейците, сме още в азбуката на науките. Но също и източните народи, макар и те да знаят повече от нас, но и те учат една друга азбука. Ето с какви думи ми описа веднъж Андреас изгрев слънце в Тибет при второто му посещение на тая страна: – Най-низките долини са на 3000 м. под тебе. Чистотата на атмосферата, неизразимото мълчание, чудната игра на реките на хоризонта при внезапното показване на слънцето, всичко това се влива изобилно в душата и я обновява. Чувствувах ледения лъх на въздуха, идещ от вечните снегове и повтарях формули от Пътя на ученика, какъвто бях тогаз. Андреас ми разправи за едно свое пътуване в Сиам и Бирмания: – Говорех вече индуски. Научих езика пали, за да мога да чета текста на свещените източни книги Веднъж пътувах сам из горите на Бирмания. С нищо не можех да избегна змиите. Оставих се на добрата си звезда.
към текста >>

32. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено.
Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам. Един виден учен днес, Едгар Даке - идва по един чисто научен път да подкрепи старите схващания на окултизма. Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното. В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход.
към текста >>

33. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята.
Аз зная, какво има да стане! Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса. Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали. Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали. Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм духът на тая раса! Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята. В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса. Ключът на днешната раса е: имам; на новата: да бъда! Вие искате да притежавате всички неща, които ви се струват ценни, все едно дали са те полезни вам или на другите. Но не важи, какво притежавате - рано или късно, то може и ще бъде изгубено. Старайте се да бъдете - помагайте на другите да бъдат, поддържайте ги в усилията им да придобият вечните добродетели, защото те са едничките неща, които никога не ще се изгубят.
към текста >>

Големи приходи, високо положение, трупане на много частни имоти, лично задоволство - това са неща, които днес всеки дири.
Вие искате да притежавате всички неща, които ви се струват ценни, все едно дали са те полезни вам или на другите. Но не важи, какво притежавате - рано или късно, то може и ще бъде изгубено. Старайте се да бъдете - помагайте на другите да бъдат, поддържайте ги в усилията им да придобият вечните добродетели, защото те са едничките неща, които никога не ще се изгубят. Тогава ще ускорите идването на новата раса. Днешната раса гледа да взема; новата ще живее, за да дава. Големи приходи, високо положение, трупане на много частни имоти, лично задоволство - това са неща, които днес всеки дири. Да даваш се смята за жертва, за „себеотрицание". И там, дето се практикува, то става със скрита надежда за отплащане с някакъв подарък. В моята нова раса „даването" ще бъде общия израз на себеотрицанието на човеците, тяхната най-голяма радост. Девизът на днешната раса е състезаване в печалбата, а тая на новата ще бъде: взаимопомощ . Още в училищата възпитанието е насочено тъй, че единият да превъзхожда своите съученици по знание и физическа сила.
към текста >>

Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество.
Тъй ще постигне той точката, дето непосредственият поток на великия магнит е достатъчно близо, за да го изпълни със собствената си първоначална сила: с всеобемляющата любов. Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса. Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов.
към текста >>

Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество.
Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов. Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството. Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество.
към текста >>

34. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса.
И вие желаете духовното дори - само за да бъдете по-горе от другите. Затова не ви се дава още практическото знание за творческата сила на мислите. Вие бихте злоупотребили с нея за егоистични цели. И затова бихте замедлили развитието си - и онова на човечеството, на което всеки един от вас е член. Вие бихте усилили възспиращото влияние на личността - и попречили на развитието на Висшето аз. Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса. Тяхното знание ще служи само за другите - никога за самите тях... Всички ще бъдат художници - в онова ново изкуство да образуват превъзходни мисли, които ще радват всекиго, който притежава ясновидството. По-красиви от най-великите съкровища, които се пазят в нашите музеи и се излагат в галериите, ще бъдат техните творби, които ще бъдат от всички за всички. * * * Мисълта е творческата първична сила. Гласът твори със земна материя; ала мъдри мислещи, същества мислят преди това съзнателно - те по-напред съзнателно творят с мисли от по-тънка материя модела на своите земни творения. Великата сила, която сътвори Цялото, преди да изрече словото за физическото откровение - създаваше в мисли.
към текста >>

35. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От туй, което ми каза, ще ви резюмирам само най-необходимото.
Ние си служим с него, за да пътуваме до планетите на физичната ни вселена. Аз се изненадах. Но моят водач ми поясни: – Тук вие виждате приложение на учението за Татвите, част от което вашите философи - монисти са открили като теория за четвъртото измерение. Ще ви изложа веригата от разсъждения, с която ние дойдохме до това. И той ми източи физичната страна на санкия (научно-философска школа в Индия). От туй, което ми каза, ще ви резюмирам само най-необходимото. Ето го: – Има една всемирна субстанция акаша и всички форми са съставени от нея. Тези форми ние възприемаме чрез петтях си сетива. Те могат да се класифицират според сетивата, които ги възприемат. Всяко сетиво е чувствително за особен вид вибрации; слухът, зрението, обонянието, вкусът, осезанието принадлежат на съответните вибрации на етера, светлината, въздуха и пр. Ние знаем много преди вас, че звукът отделя топлина.
към текста >>

Истинските маги не са екзалтирани полуучени, но инженери, физици и химици на Невидимото.
Това са само вероятности, които ние извличаме по този начин, но изчисленията показват, че вероятностите за грешки са безкрайно малки. Ако прочее един наблюдател би се пренесъл с телемобил на най-близката планета, той би проверил картината, която сме съставили за нея. След това нашите химици и инженери биха изнамерили втори апарат за изучаване на следващата планета. Древната окултна наука, която всеки век се проявява в разни форми, не е изтъкана от бълнувания. Това е наука точна и положителна. Истинските маги не са екзалтирани полуучени, но инженери, физици и химици на Невидимото. Наивниците, които се хипнотизират с пентакли и мантри, не знаят, че тези чертежи са схема на една неизвестна кинематика, чиито области са тайнствените пространства от 4, 5, 6, и 7. измерения. Даже да си въобрази човек това, би било вече лудост за вашите философи. Обаче има активни разумни сили в тези пространства. В тях мислят и работят същества, изработват машини и художествени произведения. Пентаклите са линии на силите на тези машини, скелет на тези неслушаеми симфониии, на всички тези неизвестни същества, които обаче оплодотворяват всички благородни сърца и души.
към текста >>

36. ЮНДОЛА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те!
Защото е разтворил пред вас Вселюбящият дивните страници на тайнствената си книга, Книгата на най-великите истини, на най-светите красоти, на най-непостижимите тайни; Книгата на чудесата и вечното творчество! Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете . Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея. Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца! Със слънца и вселени!... Тая свещена книга на своето творение е разтворил Всемогъщият пред всички. Но нейните истини се разкриват само на чистите и пробудили се души; На, възжадувалите висшата мъдрост, висшата правда, висшата красота; На синовете Божии, дирещи царството Божие и неговата свята Правда. На тях говори великият Божи Дух чрез всяко живо слово на свещената Божия книга.
към текста >>

37. Из поемите на Кабир Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Напразно душата ми се сили да озари с бледната светлина на познанието и разума страшните мрачини на непостижимото, що забулят лицето Ти.
А. Т. НАЙ-ДАЛЕЧНИЯТ И НАЙ-БЛИЗКИЯТ О, великий Създателю! Предвечний, непостижимий Господи! Ти, забулен в страшните мирови тайни. Ти, тайна на тайните: Напразно умът ми се сили да Те постигне, да Ти даде образ и име. Напразно душата ми се сили да озари с бледната светлина на познанието и разума страшните мрачини на непостижимото, що забулят лицето Ти. Колкото по-мощно сияе моята мисъл и по-далеч в тъмнините на непознатото прониква моя дух, толкова по-далеч си Ти от мен в своята мощ и своето величие. Зад всички предели царуваш Ти! Във вихъра на атомите и във вихъра на слънцата. Чрез Тебе всичко живее и диша! Чрез Тебе греят и разливат живот слънцата.
към текста >>

38. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Спи тя в леглото на Непостижимото, на Безкрайното, на Вечното и никой не знае, кога отлита тя, и никой не знае, кога се възвръща пак.
И идва в него тя нощем, а в утрото отлита; не я разбирам аз. Не може никой да ми каже, коя е тая птичка, що пее в моята душа. Нито обагрени, нито безцветни са нейните перца. - Нито форма, нито контури има тя. Стои тя под сянката на любовта. Спи тя в леглото на Непостижимото, на Безкрайното, на Вечното и никой не знае, кога отлита тя, и никой не знае, кога се възвръща пак. Кабир рече: „О братко свети! Дълбока е тая тайна. Остави на мъдреците да търсят, где пребивава тая птичка". * * * Там, където Пролетта цари, тоя Властелин на Времената, тайнствена музика се дочува там. Там потоци от светлина текат във всички посоки.
към текста >>

39. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

НА СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА (Из книгата: Раби бен Аор) Ето що говори Благословеният Раби бен Аор за Единия и Вечния на Свещената Планина, при езерата наречени „Очи на прозрението", в подножието на най-високия връх „Бога-зрящ", където бяха дошли с него най-напредналите и най-достойните между неговите ученици: „О, братя мои, за най-святото и непостижимото искам да ви говоря .... За Превеликото, що от всички страни ни гледа с неизброими тайнствени очи; Що ни облъхва от безкрайнините със своето свято дихание; Що ни обгръща със своя мир на най-светла радост, хармония и красота; Що пламти в свещения огън на нашите души, блика в най-светите им трепети и с невидими всемощни ръце ни подема към висините на свещената истина и върховна красота... За него разтворете душите си, о братя; към него ги устремете, преизпълнени с най-топла благодарност, с най-свята любов и свещен благоговеен трепет... О, ученици мои, най-непостижимия, най-недостъпния е Той!
А. Т. НА СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА (Из книгата: Раби бен Аор) Ето що говори Благословеният Раби бен Аор за Единия и Вечния на Свещената Планина, при езерата наречени „Очи на прозрението", в подножието на най-високия връх „Бога-зрящ", където бяха дошли с него най-напредналите и най-достойните между неговите ученици: „О, братя мои, за най-святото и непостижимото искам да ви говоря .... За Превеликото, що от всички страни ни гледа с неизброими тайнствени очи; Що ни облъхва от безкрайнините със своето свято дихание; Що ни обгръща със своя мир на най-светла радост, хармония и красота; Що пламти в свещения огън на нашите души, блика в най-светите им трепети и с невидими всемощни ръце ни подема към висините на свещената истина и върховна красота... За него разтворете душите си, о братя; към него ги устремете, преизпълнени с най-топла благодарност, с най-свята любов и свещен благоговеен трепет... О, ученици мои, най-непостижимия, най-недостъпния е Той! Великата тайна на тайните е Той! Недосегаемия и за най-светлите богове са тайнствените висини на Битието, където Той едничък пребивава! Няма очи, които да са видели Неговото истинско лице; нито уши, които да са чули Неговото истинско име. Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже!
към текста >>

40. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Никой, обаче, не можеше да заличи скръбта в душата му по Офизан - най-любимото от всичко, що бе имал на света.
Той чу от собственото си творение това, което никоя уста не можеше да му разкаже. Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна песен на молитва. Гласът на едно сърце звънеше в него, едно любящо сърце, което събуждаше сърцата. Навън, на улицата на бедната махала, се бяха набрали тълпа хора. Те бяха чули тоя неземен глас: едни плачеха, други благославяха небето, трети раздираха дрехите си в неудържимо разкаяние... Късно узна тайната старият камбанар Фуен Ву, на когото дадоха почести и слава. Никой, обаче, не можеше да заличи скръбта в душата му по Офизан - най-любимото от всичко, що бе имал на света. Офизан, чиито чистота послужи на Великия за великото Му дело. От тоя ден слънцето над Китай грееше по-радостно и с по-обилна светлина. Последната камбана, която изля майстор Фуен Ву, говореше на сърцата за едно велико сърце. Нейният глас кънтеше над Пекинг, над пространните поля, стигаше надалеко като кротък зов, излязъл из устата на Благословения, който някога рече да се роди в тая земя. Офизан отиде на небето.
към текста >>

41. Списанието PDF Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И утре Аллах ще помага и в суша и влага: в ръце му е всеки живот и всеки имот.
Поточета - се вливаме в реки на тръните под свода. * * * МОЛИТВА След буря в нежънати ниви денят си почива, след град, сред сломената ръж - за хляба насъщ помак във молитва се кланя. Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах. И утре Аллах ще помага и в суша и влага: в ръце му е всеки живот и всеки имот. Отблясва се, грей примирение и в светло кръжение, целува добрата земя там вита чалма. * * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки - таз буря в твоите гърди събрана от милиони грешки: и слънцето ще се роди. На всички радости във тебе, които стъпка в своя път, - които живи си погребал, тогава ще узрей плодът. Надежда няма без победа, без буря няма тишина... С избистрени очи тя гледа и носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА Голяма книга дал си ни, о Боже!
към текста >>

42. ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тия, които споменахме, са само мъките на нашето преходно време, те са отчаяното търсене, протягането на ръцете, за да се хване далечното, невидимото, чудното.
Да ги заставим да не светят, да им измислим грехове, че рушат държави, закони, традиции - казват тия, които се силят да затвърдят разпадащата се сграда на лъжата за духовните хора. Те насъскват властта, шпионират, шушукат, надават тревожни викове по вестници, по стъгди и конгреси, но не ще сполучат да направят нищо, защото ако в една страна някои говорят, предупреждават, сигурно през техните уста говори духът на нещо ново, което иде, завладява умовете, душите на хората. И така, нашата епоха си отива. И причините на това отхождане не са тия, които се посочват от различни моралисти, пазители, блюстители на разни ценности и традиции. Те не са появата на радиото, на танца, на декаданса, на онова временното, което се ражда и скоро умира, какъвто е случаят с новата музика, а са други по-дълбоки, скрити в самите нас. Тия, които споменахме, са само мъките на нашето преходно време, те са отчаяното търсене, протягането на ръцете, за да се хване далечното, невидимото, чудното. Епохата и нашата цивилизация не ще залязат заради така наречените „грехове" на младите, а заради старата лъжа, намерила широко място между нас; заради фалша на видимото благочестие, заради невинната кръв, пролята по умиращи идоли, заради греха, че сме затворили Бога в четири каменни сгни и сме приготвили бич и нож за тия, които дръзнат да го подирят другаде. Светът се дели на две, както се дели небето сутрин, за да изгрее новият ден. Едни от нас не са готови за утрешния празник на любовта. Те са люде на старото и ще се претопят в казана, където ще отидат отпадъците на нашата епоха. Другите възхождат към нови светове.
към текста >>

Епохата и нашата цивилизация не ще залязат заради така наречените „грехове" на младите, а заради старата лъжа, намерила широко място между нас; заради фалша на видимото благочестие, заради невинната кръв, пролята по умиращи идоли, заради греха, че сме затворили Бога в четири каменни сгни и сме приготвили бич и нож за тия, които дръзнат да го подирят другаде.
Те насъскват властта, шпионират, шушукат, надават тревожни викове по вестници, по стъгди и конгреси, но не ще сполучат да направят нищо, защото ако в една страна някои говорят, предупреждават, сигурно през техните уста говори духът на нещо ново, което иде, завладява умовете, душите на хората. И така, нашата епоха си отива. И причините на това отхождане не са тия, които се посочват от различни моралисти, пазители, блюстители на разни ценности и традиции. Те не са появата на радиото, на танца, на декаданса, на онова временното, което се ражда и скоро умира, какъвто е случаят с новата музика, а са други по-дълбоки, скрити в самите нас. Тия, които споменахме, са само мъките на нашето преходно време, те са отчаяното търсене, протягането на ръцете, за да се хване далечното, невидимото, чудното. Епохата и нашата цивилизация не ще залязат заради така наречените „грехове" на младите, а заради старата лъжа, намерила широко място между нас; заради фалша на видимото благочестие, заради невинната кръв, пролята по умиращи идоли, заради греха, че сме затворили Бога в четири каменни сгни и сме приготвили бич и нож за тия, които дръзнат да го подирят другаде. Светът се дели на две, както се дели небето сутрин, за да изгрее новият ден. Едни от нас не са готови за утрешния празник на любовта. Те са люде на старото и ще се претопят в казана, където ще отидат отпадъците на нашата епоха. Другите възхождат към нови светове. Между едните и другите едва ли има мост.
към текста >>

43. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии.
Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура. Наред със „законната власт" действуват полуприкрито или конспиративно „неотговорни фактори" - обикновено въоръжени организации, не спиращи се пред никакви насилия и то под прикритието на държавната власт. Националното подтисничество също така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония. Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби. Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят.
към текста >>

44. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Неуморимото стремление ще създаде силно желаните резултати.
Ние сме вие и вие сте ние тъкмо толкова, доколкото оставяте нашата сила да действа върху другите чрез нея. Търсете ни, станете едно с нас, живейте нашия живот. Размишлявайте върху единството си с нас. И колкото повече правите това, толкова по-добре можем да действаме чрез вас, а така също и да ви помагаме. Нека никое усилие да не е твърде голямо за вас за постигане на целта ви. Неуморимото стремление ще създаде силно желаните резултати. Не се колебайте, бъдете силни. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК Мисли за мен като за твой учител, който ти помага и при това също тъй като твое висше аз, каквото в същност съм. Осъществявай все по-вече това единство. Цял тръгва да влезнеш ти в мен, както аз в Него. В най-високата област ние сме едно.
към текста >>

45. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни.
В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви. Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи. Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе. Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни. Не към общо намаление на работното време и общо благополучие води нейното усъвършенстване, а към увеличение на безработните, обезценяване на труда изобщо и възрастване мизерията на работните маси. Не блага произвежда днес машината, а „стоки", т.е. продукти, които са предназначени не да задоволят насъщните нужди на народа, а да реализират печалби за фабриканта, акционера, търговеца. Тия стоки, за да постигнат своето предназначение, трябва да бъдат произведени най-евтино, т.е., трудът на работника-производител трябва да бъде само отчасти заплатен, а от друга страна те трябва да бъдат продадени най-скъпо, изнесени в чужбина, в близки и далечни страни, без оглед на нуждите на местното население, чиято „консумативна способност", поради самата капиталистическа експлоатация, много чувствително намалява. Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път.
към текста >>

46. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите.
Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили.
към текста >>

Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини.
Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут). Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>

47. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А пък в същото време в същите Съединени Щати има 6 милиона безработни, – в други държави също така – които живеят в мизерия и се нуждаят от най-необходимото.
Причината на това е, че тези методи не изхождат от по-дълбокото знание на законите, по които се развива живота изобщо и човечеството в частност. Сега трябва да се опита метода на живата разумна природа, метод успешно употребяван и опитан в течение на милиони години от разумните сили, които са над нас. Винаги, когато се употребява един фалшив метод, то самото това вече привлича онези отрицателни сили, които докарват саморазрушението. Ето защо всеки човек или всяко общество, което употребява зло или насилие, в края на краищата привлича към себе си силите на разрушението и загива във вихъра на тези сили. Има ли например по-грубо противоречие от следното: вследствие на свърхпроизводство в Съединените щати милиардери запушили, задръстили 1600 петролни извора и изгорили с милиони килограма памук и кафе, за да не спадне цената им? А пък в същото време в същите Съединени Щати има 6 милиона безработни, – в други държави също така – които живеят в мизерия и се нуждаят от най-необходимото. Този факт най-нагледно изтъква абсурдността на днешните форми на живота и безсилието на съвременния човек да се справи с днешните противоречия при сегашното си разбиране на живота. При разрешаването на всички днешни въпроси и противоречия, които вълнуват човешкия дух, трябва да се излиза от едно висше знание, от една по-дълбока наука. Разумното у всички е едно, то живее у всички, и да му дадеш ход, значи да живееш за Цялото, за всички. Всяко отклонение от това води към нещастия, към излишни страдания. Ако направиш една хубава постъпка, тогаз в тебе влиза една божествена сила и се увеличава преди всичко твоето здраве.
към текста >>

48. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход.
Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н.
към текста >>

49. МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Идеята е зрялата концепция на живота, тя е винаги незримото начало на новото.
Европа е за новото, тя е в революция; Азия, майката на модерните култури в Европа, е също в революция. В революция е и Америка и целият свят. Няма опора в миналото само духовната революция. Физическата, материалната революция е едно последно изживяване на всичко старо, на всички стари прийоми и методи – методите на потъпкване съвестта, на кръвта и насилията – в нея няма нищо ново, тя е края на едно минало. Началото на нещата е винаги духовното. Идеята е зрялата концепция на живота, тя е винаги незримото начало на новото. Революцията на Духът е великата надежда на бъдещето. Изтокът създаде западните Европейски култури. Всичко духовно дошло от там чрез Христа, създаде материална и духовна Европа. Днес Европа дири пак спасение в Изтока, в Индия – във високите долини на Хималаите и безпределните степи и равнини на долна Индия. Днес източното е на мода в залязваща Европа.
към текста >>

50. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот.
Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие! Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата! Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни. Така е винаги в едно общество, дето царува духът на взаимопомощта. Не е имало случаи в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там благоденствие.
към текста >>

51. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото.
Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата. Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци. В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в небесните знаци. Те са ги наричали Раби т.е. посветени учители.
към текста >>

Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог.
Това изречение съдържа една истина от голяма важност за ученика на Кабала. Човек може да реализира впечатления само посредством трептенията, с които той е в хармония. Астралната светлина е първоначалната светло-лъчезарна светлина, тя е пръсната в безпределността и съставлява субстанцията. Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни. Само посредством астралната светлина умът има възможност да влезе във връзка с предадени впечатления от другаде на далечно разстояние. Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог. Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът. Според кабалистичната наука той е едно същество много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък.
към текста >>

52. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но случи се така, че най-малкото, най-любимото в къщи, заболя.
Пет гърла всеки ден искаха хляб. Той ходеше всеки ден из близките села и градове натоварен с кошче, пълно с дреболии, нужни на спретнатите домакини и младите девойки. Печелеше, колкото да не гладуват. Ала доволен беше Бен Йосеф. Радостна беше трапезата, щастлива беше неговата домакиня, щастлив и доволен беше той всред своите буйни палавничета, чиито пискливи гласчета млъкваха, щом бащата четеше берахата преди ядене, шемаха след вечеря и тефилата сутрин. Но случи се така, че най-малкото, най-любимото в къщи, заболя. Разтича се горкият баща и след няколко дена в джоба му останаха няколко медни монети, които отчаяно стискаше и пазеше за лекарства на малкия и хляб на големите. Скоро обаче и те изчезнаха. Намери се в чудо клетият. Какво ще прави? Нощта преваляше.
към текста >>

53. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Също така и за издръжка на братския имот се грижи всеки според силите си, с каквото иска и може.
След свършване на беседата всички казаха молитвата „Татко наш", изпяха още една песен и тихо се разотидоха. Нашите нови познати ни разведоха из лагера. Всеки си е направил барака, според средствата и вкуса, които има. Показаха ни „братската" градина, при обработка на която всички помагат, колкото могат: някои с пари, някои с физическа работа. От това, което дава градината, се ползуват всички. Също така и за издръжка на братския имот се грижи всеки според силите си, с каквото иска и може. При това, никой не е задължен непременно да вземе участие в издръжката на общото имущество. Тука въобще нищо не е задължително. На въпроса ни, каква религия имат последователите на това учение, ни се отговори, че официалната религия за тях няма абсолютно никакво значение. Всеки е свободен да принадлежи, на която иска религия, да кръщава децата си, както си иска. Също не е задължително и цялото семейство да са последователи на учението.
към текста >>

54. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище.
Любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието идат! С други думи казано: човешкото съзнание днес се разширява за една нова култура. Всички трябва да имаме един идеал: да няма гладуващи на земята. Да няма нито един, който да легне гладен. Това е човещина. Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище. Това е волята Божия на земята. И народите трябва да съзнават това. Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора. Днес всички народи трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички народи, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг. От любовта хората много малко са изявили.
към текста >>

55. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата.
Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията. Възможно ли е съществуването на първичната материя на живота, или възможно ли е синтетичното ù добиване? За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука. Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба.
към текста >>

56. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

заповядал на италианските градове да изгонват богомилите, но изгонените богомили после пак били повиквани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове.
Въпръки това те били избрани в 1205 г. за консули на града и даже съвършеният Шатиниози бил избран за камериер. В 1220 г. в Тоскана е имало вече около 50 души съвершени. Папа Онорий III в 1220 г. заповядал на италианските градове да изгонват богомилите, но изгонените богомили после пак били повиквани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като напр. Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпръки преследванията, най-благородните граждани на Милано били богомили, давали убежище на съвершените, помагали за отваряне на училища и салони за събрания. Богомилите са имали голям успех в Флоренция. В 1212 г.
към текста >>

Te не притежавали никакъв имот.
Терминът „Катари” подхожда в същност за тях (от „Катарсис” – чистота). Привилегията, която имали, далеч не ги карали да прекарват дните си в тишина и спокойствие. Тяхното съзнание ги подбуждало към трудни задачи и към най-голямо опростяване на живота. Те пътували от място на място, за да ръководят събранията на братството, за да проповядват и обучават, да насърдчават верующите. Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите. Te не притежавали никакъв имот. Живеели в общежитие. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тези имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и вноските, които те получавали от верующите или от тези, които те излекували. Според средневековния писател Перегринус Просцианус едно основно положение на богомилите е било, да не притежават нищо за себе си, а за общежитието.
към текста >>

Предавали на братското общежитие всичкия си имот.
Тяхното съзнание ги подбуждало към трудни задачи и към най-голямо опростяване на живота. Те пътували от място на място, за да ръководят събранията на братството, за да проповядват и обучават, да насърдчават верующите. Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите. Te не притежавали никакъв имот. Живеели в общежитие. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тези имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и вноските, които те получавали от верующите или от тези, които те излекували. Според средневековния писател Перегринус Просцианус едно основно положение на богомилите е било, да не притежават нищо за себе си, а за общежитието. "Те искали да се върнат към живота на първите християни. Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно самоотричане за човечеството.
към текста >>

Всички тези имоти образували общо притежание.
Те пътували от място на място, за да ръководят събранията на братството, за да проповядват и обучават, да насърдчават верующите. Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите. Te не притежавали никакъв имот. Живеели в общежитие. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тези имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и вноските, които те получавали от верующите или от тези, които те излекували. Според средневековния писател Перегринус Просцианус едно основно положение на богомилите е било, да не притежават нищо за себе си, а за общежитието. "Те искали да се върнат към живота на първите християни. Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно самоотричане за човечеството. От време навреме те прекарвали в пост.
към текста >>

57. РЕАЛНО ИЛИ ВИДИМО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Реалното или видимото Едно от най-великите дела – Ели Двете изключения – Г.
Съдържание на 4 бр. Реалното или видимото Едно от най-великите дела – Ели Двете изключения – Г. За физиогномичната прилика между животните и човека – Д-р Ели Рафаилова Богомилството на Запад Учителят говори – Истината Вестител. Подарък – Хелмира Пътят на душата – Аверуни Стъпки – Теофана В памет на Густав Майринк – Д-р Е. К. Вести и книгопис L'Influence de l'énergie solaire - Suite Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

58. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Реалното или видимото Съвременните хора говорят за реалност и нереалност в живота.
Реалното или видимото Съвременните хора говорят за реалност и нереалност в живота. Що е реалност? Реалност е конкретното, видимото, знайното. Под думата „видимо” се разбира всичко онова, което нашето съзнание в даден момент може да възприеме, разбере и узнае. Обаче, не е необходимо човек всичко да знае. Най-голямото нещастие за човека е да знае всичко; и най-голямото нещастие за човека е да не знае нищо.
към текста >>

Реалност е конкретното, видимото, знайното.
Реалното или видимото Съвременните хора говорят за реалност и нереалност в живота. Що е реалност? Реалност е конкретното, видимото, знайното. Под думата „видимо” се разбира всичко онова, което нашето съзнание в даден момент може да възприеме, разбере и узнае. Обаче, не е необходимо човек всичко да знае. Най-голямото нещастие за човека е да знае всичко; и най-голямото нещастие за човека е да не знае нищо. Тъй щото, човек малко трябва да знае и много да не знае, за да има винаги да учи нещо. Има неща в живота на човека, които той всякога трябва да има пред вид: малката стая може да се осветлява с малък прозорец, но голямата стая непременно трябва да се осветлява с голям прозорец.
към текста >>

Тъй щото от видимото, от резултатите на духа, ние отиваме към невидимото, към духа и душата.
Само човешкият дух и човешката душа са в състояние да обяснят тия явления. Съвременните хора спорят още дали съществува духът и душата. Защо спорят? – Защото духът и душата не са нещо материално, което може да се хване. Това, което може да се хване, то е резултат на духа, но не и самият дух. Тъй щото от видимото, от резултатите на духа, ние отиваме към невидимото, към духа и душата. Това, което простият не вижда и не разбира, по него ученият гадае, разкрива тайни. Когато ученият погледне ръката на някой човек, по линиите ù, той чете неговото минало, настояще и бъдеще. Като погледне носа, устата, веждите на човека - чете и по тях. Достатъчно е да вземе той един косъм от главата на човека и да го прекара през пръстите си, за да опише неговия характер. Един косъм от главата на човека за простия нищо не значи, но за учения той представя целия човек.
към текста >>

Днес всички говорят за реалното, за видимото?
Когато човек се ражда, той непременно трябва да има баща и майка. Бащата и майката трябва да бъдат умни и благородни. Разумността на бащата и благородството на майката съставят основа, върху която детето се развива. Няма по-голямо богатство за детето от тази основа. С това богатство, с този капитал детето е в сила да проправи своя път. Днес всички говорят за реалното, за видимото? Кое е реалното, за което всички се борят? – Хлябът. Той е предвиден и от самата природа още с раждането на човека. Природата задоволява нуждите на човека, не нуждите му за пари, за знания, за слава и почести; тя задоволява насъщната му нужда за хляб. Оттам насетне тя му показва пътищата, през които трябва да мине, да създава своя живот.
към текста >>

59. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното.
За нас Густав Майринк беше един работник в областта на най-великото в живота, той служеше на една Истина, която е забулена за очите на мнозинството. Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв. Човек чрез страданията и развитието си идва до тази велика Истина в живота – тя му отваря очите и той вижда, че светът на физичното е само едно поле, където се кръстосват силите на много светове, невиждани дотогава за него. И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека. Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното. Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното. Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „Часовникът”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год. като подлистник на в. „Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си. С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура. За да не се спираме върху самия живот на Густав Майринк, който е много разностранен, ще приведем това, което той казва за себе си: Живее в Щарнберг при Мюнхен, роден в Виена на 19 януари 1868 г.; поданство – баварско; религия – първоначално протестант, сега – будист от северната школа.
към текста >>

60. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното.
Мисли върху любовта. Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл. А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си.
към текста >>

61. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично тяло.
Гореказаното важи още повече за растенията. Растенията не са само това, което виждаме пред себе си. Последните изследвания все по-ясно доказват, че те освен тази видима форма имат и по-високи членове на своята природа: преди всичко това, което Лаковски нарича радиация. Той научно, опитно доказва тая радиация, която изпущат растенията, животните и изобщо всяко същество. И тая радиация на Лаковски не е нищо друго освен „митогенетичните лъчи“ на Гурвич, одичният организъм на Райхенбах, етерният двойник на окултизма и пр. Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично тяло. Те са архитект на физичното тяло. Че наистина върху растенията влияят силите, които идат от планетите и другите небесни тела, е доказано от множество последни изследвания. Напр. Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на клетките. Напр. той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта.
към текста >>

62. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Забелязано е, че в такива хора ноздрите не са достатъчно широки, вследствие на което те не могат да приемат необходимото количество въздух и не могат да го задържат дълго време в дробовете си.
Противоречията в живота представяте ровка материя, която в бъдеще трябва да се разработи. За съвременните хора противоречията създават ред страдания и нещастия, но за бъдещето поколение. Те ще представят тяхното щастие. Днес много хора се оплакват от неразположение на духа си, от тежки състояния и не могат сами да си помогнат. Една от причините за тия неразположения се дължи на някакви неправилности в дихателната им система. Забелязано е, че в такива хора ноздрите не са достатъчно широки, вследствие на което те не могат да приемат необходимото количество въздух и не могат да го задържат дълго време в дробовете си. Неправилността в дишането е във връзка с мисловния живот на човека. Той трябва да задържа въздуха в дробовете си поне една минута и бавно да го изпуща. Сега човек прави в една минута 20 вдишки и 20 издишки; всяка вдишка трае около 2-3 секунди, а трябва да продължава поне 15-20 секунди. Ето защо, не е достатъчно само човек да диша, но той трябва да разбира законите на дишането. Той трябва да знае, че в чистия въздух се крият известни идеи, както и известно количество енергия, част от която той трябва да задържа в белите дробове, като запасна енергия, а част от нея да изпраща в стомаха за храносмилането.
към текста >>

63. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас!
Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов! И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас! И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши! Какви велики методи, какви разумни методи за действие! И как те работят в тишината, в мълчанието, не претендирайки нищо за себе си, нито име, нито власт. И при всичките възпитателни методи, които употребяват, при всичката помощ, която дават, те оставят пак отворени възможности за свободна проява на съвременния човек в областта, в която той може да твори и да се прояви активно, със собствена инициатива.
към текста >>

64. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тук може да се яви наклонност към несправедливо и невярно приемане и предаване, към приключения с пари при трагична загуба на материално състояние; ако такива хора се впущат в предприятия, или ако управляват чужди имоти, или заемат доверени длъжности, съществува опасност от внезапно разслабване на издръжливостта в енергията и добросъвестността, а това може да има трагични последици.
(Професорите Ломброзо и Фери са наблюдавали подобни явления). Тези лица са променчиви. Те често излизат извън себе си. У друго лице висулката беше твърде къса, а при това и силно сраснала. Естествено е, че току-що описаните качества в предидущия пример тук се явяват по-засилени. Тук може да се яви наклонност към несправедливо и невярно приемане и предаване, към приключения с пари при трагична загуба на материално състояние; ако такива хора се впущат в предприятия, или ако управляват чужди имоти, или заемат доверени длъжности, съществува опасност от внезапно разслабване на издръжливостта в енергията и добросъвестността, а това може да има трагични последици. Добре е тогава, ако човек има подобно предразположение, да го познава, за да може чрез волева себекултура и разумност да ги победи. Срещат се лица с леко срастване на висулката. Този признак трябва да се разглежда във връзка с всички други признаци на дадено лице и във връзка с целия характер, темперамент и лице. Рисунките 11, 12, 13 изобразяват леко сраснала висулка, която рядко се среща. Наблюдавах женско лице със силно сраснала висулка.
към текста >>

65. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те приличат на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисват имота, който им е даден за използуване.
Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления. В тази смисъл на думата, може да се каже, че всичкото зло на земята произтича от недобре устроените мозъци и сърца на хората, по-конкретно - от не добре организираните мозъци на мъжете и недобре организираните сърца на жените, взети като полюси на човека. Не че мозъците и сърцата на хората са сами по себе си зле организирани. Живата Природа постепенно осъществява един велик план. Злото, обаче, се таи в това, че хората постоянно развалят онова, което Живата Природа е организирала. Те приличат на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисват имота, който им е даден за използуване. Ето защо казваме, че злото в света произлиза от недобре използуваните сили на мозъка и недобре направляваните сили на сърцето. То произтича от това, че мъжът и жената зле използуват силите на ума и сърцето, като дават по такъв начин лошо направление на своята воля. И ако проследим живота на земята, ще видим, че от ума на мъжа произлизат всички престъпления - насилия, войни, убийства, разрушения. Умът на мъжа все още върви по прокълнатия път на Каин. Дори и европейските народи, въпреки че изповядват християнството, на дело все още вървят по този старозаветен път.
към текста >>

66. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Светлината е неуловимото.
Дружи с това, което свети - Мъдростта. Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината. Защото светлината е дреха на знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината! Светлината е силна и жива. Обичай светлината и свободен бъди!
към текста >>

67. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол.
Всеки човек на земята - за да останем в сферата на човешкия живот - минава през три основни процеса: физически, астрален и умствен, в които се проявяват поменатите три вида сили. Законите, по които действуват тия сили, се коренно различават помежду си, те дават понякога диаметрална противоположни резултати, макар да преследват в края на краищата една обща, единна цел. И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически, биологически и душевни прояви, те не могат да се освободят от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл. За тях реално, обективно е само физичното, вещественото, само то се подава на измерване, изчисляване, тегло. Душевното за тях е субективно, „ирационално", „несъизмеримо". Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол. Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат и както щат, че могат да чувствуват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано както щат, че могат да мислят каквото и както искат. Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат. Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие. Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му.
към текста >>

68. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото.
Д. Стоянов НЕЗНАЙНОТО Явно е, че инертната човешка природа се нуждае от външни импулси, които я тласкат към една неспирна деятелност, която безспорно е необходима за нейното развитие и напредък. Особено хора с по-ниско съзнание, слабоподвижен ум и слаба воля имат нужда от нещо много силно, което да ги изтласка от това им състояние. Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел. От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва. Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото. Тук вече стремежът е по-доброволен. От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него. Безброй жертви са дадени и се дават по пътя към незнайното, но това съвсем не спира стремежа на онези, които го следват. Погледнете с каква неизчерпаема енергия работи ученият.
към текста >>

Погледнете чудното търпение на астронома - те черпят своето вдъхновение все от незнайното, невидимото.
Тук вече стремежът е по-доброволен. От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него. Безброй жертви са дадени и се дават по пътя към незнайното, но това съвсем не спира стремежа на онези, които го следват. Погледнете с каква неизчерпаема енергия работи ученият. Погледнете чудното търпение на астронома - те черпят своето вдъхновение все от незнайното, невидимото. Въображението на човека се лута из догадки за онова, което е скрито в сърцето на земята, в глъбините на океана. Какво ли има по северния полюс? - се пита той. Как ли вълшебно блести северното сияние, върху ледените обелиски? И тръгва той, за да види.
към текста >>

69. ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Много хора, обаче, които схващат нещата грубо-сетивно, веществено, за които труд е само мускулното, видимото напрежение, което се съпротивлява на материята и мести веществени маси, не могат да оценят работата на хората, принадлежащи към този натюрел.
Косата има тънък копринен косъм и често бива къдрава. Силата на хората от този натюрел не е нито в масата и тежестта на тялото, нито в яката костна система, нито в напрежението и двигателната енергия на мускулите: тя се крие в тяхната нервна система, където е акумулирана в голямо количество и се излъчва чрез погледа, говора, движенията. Погрешно би било да се мисли, съдейки по деликатното им телосложение, че тия хора са слаби, хилави, че тям им липсва енергия. Напротив, те обладават мощна нервна енергия, благодарение на която издържат повече от другите напрегнатия умствен труд - оня вид труд, който им е присъщ. За груба физическа работа и прекомерни мускулни напрежения те нито са годни, нито пък имат склонност към тях. Много хора, обаче, които схващат нещата грубо-сетивно, веществено, за които труд е само мускулното, видимото напрежение, което се съпротивлява на материята и мести веществени маси, не могат да оценят работата на хората, принадлежащи към този натюрел. Защото тази работа им остава в края на краищата непонятна. Колцина, например познават работата на един музикант, който има да овладее един инструмент, за да го направи покорен изразител на музикалната енергия? Колко милиона движения - не безразборни, а отмерени, ритмични, требва да направи един музикант, за да стане добър изпълнител. Би трябвало да се изчисли колко и какви енергии - от по-висок регистър - се иждивяват средно, за да се оформи и прояви един музикален талант. Една проблема на бъдещето!
към текста >>

70. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили!
Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил.
към текста >>

71. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И някои искат да разберат естеството на организма и загадката на живота само като изучавате видимото тяло на организма!
Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни. Нещо повече: пчелата понеже има способността да възприема радиовълни с различен характер, за нея вътрешността на кошера не е тъмна; макар и кошерът да е напълно запушен и измазан, за пчелата той не е тъмен, а осветлен, понеже тя има способност да възприема друга светлина, освен обикновената. Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука. Само че тази радиация, този етерен двойник, не е нещо несвързано, безформено; напротив, то е организирано, то има определена форма и определени органи със специфични важни функции, както е с физическото тяло на организма. И някои искат да разберат естеството на организма и загадката на живота само като изучавате видимото тяло на организма! Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник. В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи. В етерното тяло има центрове, чрез които организмът приема енергии от целия всемир.
към текста >>

72. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И трябвало да се продаде целия имот заедно с същата, за да се изплати дълга към ангросиста.
Намерените документи В гр. П. търговецът на манифактурни стоки X. Д. купува стоки от ангросиста от ближния окръжен град. Търговецът умира. Ангросистът[1] като видял, че домашните на починалия не знаят за разписките, които търговецът е получавал при заплащане на всяка получена стока, заявил, че получените стоки не са платени. И трябвало да се продаде целия имот заедно с същата, за да се изплати дълга към ангросиста. Документите били търсени, но не били намерени. Домашните не знаели, къде са. Веднъж дъщерята сънувала, че идва баща й и я завежда в едно помещение с много чували и й показва точно, къде са документите между чувалите. Тя скокнала, веднага отишла там и намерила документите на посоченото място. По тоя начин имотът е бил спасен.
към текста >>

По тоя начин имотът е бил спасен.
И трябвало да се продаде целия имот заедно с същата, за да се изплати дълга към ангросиста. Документите били търсени, но не били намерени. Домашните не знаели, къде са. Веднъж дъщерята сънувала, че идва баща й и я завежда в едно помещение с много чували и й показва точно, къде са документите между чувалите. Тя скокнала, веднага отишла там и намерила документите на посоченото място. По тоя начин имотът е бил спасен. Червеният тефтер В гр. Б. станало следното с г-жа П. Д. Мъжът й бил съдружник с едно лице. Имал да взема от лицето доста големи суми. Той починал скоропостижно и затова не могъл да остави никакви данни за сумите, които имал да взема от съдружника си.
към текста >>

73. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Със строго научни методи на изследване, с критичен, обективен ум той се залови да изследва някои явления от областта на невидимото.
Шарл Рише. - В началото на декември т.г. се пресели отвъд в Париж на преклонна възраст - повече от 80 години - прочутият физиолог и метапсихик проф. Шарл Рише. Той със смелостта на един искрен търсител на истината не се побоя да излезе в защита на някои нови идеи от областта на метапсихиката. Със строго научни методи на изследване, с критичен, обективен ум той се залови да изследва някои явления от областта на невидимото. И той опитно констатира нови, неизвестни до тогаз на науката психични сили в човешкото естество. По този начин той се брои между пионерите в тая нова област, той беше в авангард на работниците за един нов мироглед, проникнат от възходящата струя на спиритуализма. И в последните години на своя земен живот той доживя да види как спиритуализмът прониква нашироко вече в много научни области. Той беше свидетел на зазоряването на триумфа на спиритуализма в днешната култура. Ето защо с право ще се смята, че той е допринесъл със своите сили и дарби за възхода на бъдната култура на възродения човек.
към текста >>

74. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тук се цени само полезното, необходимото.
Преобладава изключително правата линия – отсечките, острите ъгли, елементарната симетрия. Чистота и ред, но сурови и студени. Вътре - в помещенията, дето живеят войниците, проста обстановка, еднообразни сиви легла, наредени в прави редица. Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта.
към текста >>

75. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен.
У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал. И в този висшия тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча. В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн.
към текста >>

Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото.
Широтата, жестът, щедростта му са чужди. Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото. Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят нисшия тип на Сатурн подобен на паяка. Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях. За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода. Тя пази резултата от целия органически цикъл на развитие, който е минало растението, за да даде семе. В това семе се крие резултатът и от пролетния цъфтеж, и от връзването на плода, и от неговото узряване.
към текста >>

76. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това е най-необходимото в нашите времена.
Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа!
към текста >>

77. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Както виждате, милостивият самарянин навсякъде има необходимото, за да помогне и задоволи.
Осле, което той възсяда, което покорно го носи, и което е натоварено с даровете на милосърдието. С една реч, милостивият човек си има всичко, което е потребно. Когато е на път - там дето няма ни страноприемници, ни гостилничари - дисагите му са пълни с хляб, вино и елей. А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи - пари. Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати. Както виждате, милостивият самарянин навсякъде има необходимото, за да помогне и задоволи. С една реч, той има и затова дава. В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце? Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей.
към текста >>

78. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но днес вече се гради постепенно една нова медицина, в която се взема под внимание и духовната страна на човешкото естество и на цялото битие; изучава се връзката между видимото физично тяло на човека с невидимите членове на неговото естество и значението на това в медицината.
Те имаха съвсем други методи за изследване. Но понеже днес имаме еволюционен процес, който е възлизане от материята към Духа, затова днес характерно е, че се изследва подробно, внимателно материалната страна на нещата и след това се гради по-нагоре. Например в химията, във физиката, в анатомията, физиологията се изследват чисто материалните факти, без даже да се подозира съществуването на духовната страна на битието, и след това все повече и повече се сбират факти, чрез които се хвърля постепенно светлина и върху духовната страна. Тъй се обяснява, как в биологията, материалистична в 19 век - днес вече имаме духовен елемент. Също така от няколко века се развиваше една материалистична медицина, която изучаваше предимно физичното тяло на човека и физиологичните процеси в него, както и чисто физичната страна на болестите: причини и лекуване. Но днес вече се гради постепенно една нова медицина, в която се взема под внимание и духовната страна на човешкото естество и на цялото битие; изучава се връзката между видимото физично тяло на човека с невидимите членове на неговото естество и значението на това в медицината. Тъй се отварят неподозирани нови хоризонти за медицината! И тъй, съвсем са различни инволюционната и еволюционната науки! Първата живее със спомени от миналото, когато човешкото съзнание преди потъването му в материята е било в контакт с духовната страна на битието. Инволюционната наука се намира потопена в течението, което върви от Духа към материята. А пък еволюционната наука гради от материята към Духа; тя отначало изгражда здрава основа с изучаването на материалния свят и след това постепенно се натъква на по-дълбоките сили и закони, които имат една или друга връзка с материалните явления.
към текста >>

79. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ЧЕТИРИ ТЕЧНОСТИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Така светът ще се пресъздаде - от малкото, от незабележимото към голямото и видимото.
Ти ни каза, че човек е само тогава човек, когато има светъл ум, благородно и чисто сърце, разумна воля и възвишена душа и дух. Ти ни каза в своя живот да почнем от малките работи. Защото малките неща създават големите последствия. И като не пренебрегваме малките неща, ние ще се научим да ценим и пазим нашите малки, светли мисли, нашити благородни чувства и подтици и да даваме винаги ход на хубави постъпки и дела. С това ще ценим хубавите си идеи и начинания и ще се стараем да ги осъществим. Така светът ще се пресъздаде - от малкото, от незабележимото към голямото и видимото. И земята ще се обкичи с паметници, лъчещи светлина, добро и красота. Разкри ни естеството на човека и ние видяхме, че първата връзка на човека трябва да бъде с Великата първична Разумност. Защото само тогава ще бъдем в пътя на живота и развитието. Тогава същественото след това е - да разбира човек себе си - сърцето, умът и волята на човека да бъдат свързани с душата и духа. И като красиво следствие от това, човек ще съгради своите живи и правилни отношения със своите подобни, с обществото, с цялото човечество.
към текста >>

80. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И имотите растяха: ливади, воденици, овце - едно от друго по-хубаво и по-изобилно.
Двама чираци поднасяха стока на многобройните клиенти, а бай Петър Моллата седеше в ъгъла до касата, гледаше под око, какво става в дюкяна, прибираше парите, пушеше с дълъг чибук и четеше. А работата вървеше, два нови дюкяна с тежки железни кепенци, широки, като джамии, едва побираха стоката и клиентите на Моллата. Зад тях изникнаха просторни къщи, гдето цял ден шумеше многобройното поколение. Едни подрастваха и поемаха работата около баща си, докарваха стока от Елена, прекупваха и препродаваха жито и яйца на едро, женеха се; в това време други се раждаха. Няколко къщи с широки дворове, с пискливи дечурлига наизникнаха около започналия да побелява бай Петър Моллата. И имотите растяха: ливади, воденици, овце - едно от друго по-хубаво и по-изобилно. Дядо Петър Моллата, побелял вече, с очила на очите и библия в ръцете, благосклонен към всички, мълчалив като че думите бяха най-скъпата му стока, гледаше подрастващото поколение около себе си, плът от плътта му и кръв от кръвта му и се радваше. Но за радостта си никому не казваше. Една нощ той събуди достойната си другарка, пъргавата и приказлива баба Мария и й рече: – Ангелът ми каза да отида на Света гора. Бутна ме по ребрата, събуди ме и ми рече: Петре, иди на Света гора. Имаше какво да възразява добрата бабичка и не си жалеше думите: – Тебе все ангели ти думат!
към текста >>

81. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За напредничавия дух животът на всяка крачка разкрива все нови и нови прозорци към невидимото и следователно възможност да проникнем в него.
Цена 30 лв. Тази книга писана от всеизвестния, сега покойник вече, френски професор академик Шарл Рише, съдържа редица факти, добити от наблюдения и опит върху разни сензитиви и медиуми, които хвърлят светлина върху „шестото" чувство у човека - ясновидство, интуиция, телепатия. За края на миналия век тази книга е един ценен принос. Но за нашето време, когато телепатията е научно доказана чрез изучаванията на Гурвич, Лаковски и мн. др. върху живите организми, когато интуицията стана „ръководна теория и метод” в живота навсякъде, когато радиоактивността, четвъртото измерение в теорията за относителността, съвременното радио и безкрайно многото невидими лъчи се прилагат на всяка крачка в живота, когато според думите на Матерлинк най-великото откритие на двадесетия век е „откритието на невидимия свят", тази книга на Рише е стара и все пак може да има известно значение. За напредничавия дух животът на всяка крачка разкрива все нови и нови прозорци към невидимото и следователно възможност да проникнем в него. Лекуването с грозде, От Д-р Ив. Жеков. Библиотека Натуризъм, кн. 1. ц. 5 лв. Доставя авторът, „Опълченска" 64. София.
към текста >>

82. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди.
Оставете засега тези въпроси, оставете на страна и историята, и кабалата, и езотериката, и окултната символика и слезте в дълбочината на сърцето си. Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби".
към текста >>

83. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата.
Това е пътя на опознаването на своите подобни. По него вървим всички. Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното. Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека. Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия. Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата. Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство. Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво. Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво.
към текста >>

84. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место.
Това е загатване за гъстото було, което се хвърля при всяко ново превъплъщение на човека върху миналите му опитности. Легендата за циклопите или еднооките гиганти не е ли загатване за третото око, което са имали прадедите на днешното човечество и загатване, за което намираме и в някои днес живущи тропически влечуги, у които срещаме атрофирано трето око в мозъка? В друг мит се разправя, че Ахилес, един от най-големите герои, когато бил малко дете, майка му го потопила в небесния огън, за да го направи безсмъртен. Но в този миг тя била изненадана от някого и поради това не могла да довърши своята работа и петата на детето останала непотопена. И затуй на това место у Ахилес останала една малка смъртна част. Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место. В окултната наука петата и изобщо нозете са символ на добродетелите. А добродетелите са проява на любовта. Чрез тая легенда се е загатвало на народната душа, че тогавашната култура е достигнала до известни постижения, но има нещо още, което не е достигнато и което ще бъде донесено в бъдеще чрез Христа! И наистина, Христос на тайната вечеря умива тъкмо нозете на учениците, т.е. това, което у Ахилес, представителя на гръцката култура, е уязвимо.
към текста >>

85. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя е обиколила всички видни лекари на времето си, опитала е всички средства, всички лакове, по¬харчила е всичките си пари, иждивяла е дори целия си имот, само и само да се излекува.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Жената излекувана от кръвотечение и хананейката Представете си една жена, която страда дванадесет години от една тежка болест - кръвотечение. Тя е обиколила всички видни лекари на времето си, опитала е всички средства, всички лакове, по¬харчила е всичките си пари, иждивяла е дори целия си имот, само и само да се излекува. Ала въпреки, че е пропиляла всичко, което е имала, въпреки че се е подлагала, можа би, на какви ли не режими, че е гълтала какви ли не горчилки и церове, без да види ни най-малка полза от това, тя не се отчайва, не изгубва своята воля за живот, не изгубва вярата си, че все още може да се излекува. Мнозина на нейно място биха се отчаяли, биха отпаднали духом, съкрушени от толкова разочарования и несполуки. Тази жена, обаче, едва ли не пред прага на смъртта, все още има сили да се бори с нея. Ние я виждаме в евангелието в един момент, ко¬гато разбита, разсипана материално, лишена от всички земни средства за борба - пари, лекари, церове - тя се приближава до Исуса, останала с едно едничко оръжие: вярата. Ето, тя се провира всред гъстото множество, което е при¬тиснало отвред Исуса и учениците му.
към текста >>

86. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Освен видимото тяло, организмът притежава и друго естество.
се състоя такъв конгрес, на който е присъствувал и проф: Ханс Дриш. В този конгрес френският инженер Живилие е представил апарата си за регистри¬ране на излъчванията на човешкото тяло - аурата. Даже в гр. Лунд в университета се отвори катедра по метапсихика. От всичко гореказано следват три заключения: 1. Освен видимото тяло, организмът притежава и друго естество. Това е загатване за тъй наречената „аура". 2. Човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените 5 сетива. Това е загатване за тъй нарече¬ното ясновидство. 3. Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент. Чрез тия изследвания се отварят нови хоризонти за всички науки.
към текста >>

87. КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество.
Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество. А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят. Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо? Такъв нерадостен миг идва след напълно опознаване, каквото е възможно само в обикновени статични, нетворчески натури.
към текста >>

88. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В заключение трябва да изтъкнем още една характеристика на истинския идеал - това е идеята за вечното, непостижимото.
Бог е дух според Христа, и живее във всички хора. Живее, следователно, в нас, както и в нашите ближни. Като възлюбим Бога в себе и, в нашите ближни, това разграничение на личността от останалия свят отпада и конфликтът, борбата в човека между любовта към себе си и любовта към другите изчезва. Виждаме, следователно, че в основата на всеки идеал трябва да лежи любовта към Бога. При това, тази любов може да я схващаме само активно, като служба на Бога; иначе ще влезнем в противоречие с основния психологически закон, според който целостта, интеграцията на личността се подържа чрез дейност. В заключение трябва да изтъкнем още една характеристика на истинския идеал - това е идеята за вечното, непостижимото. Идеалът, комуто служим, трябва да е вечен, непостижим, защото, ако нашият идеал е граничен, ако е тленен, какво тогава ще стане с нас, след като го осъществим! Ние тогава не ще имаме повече цел, към която да се стремим, и тогава ще дойде смъртта. Така ние идваме до идеята за безсмъртието, която единствена може да ни даде един траен, нетленен, вечен идеал, в постигането на който ние постоянно се обновяваме, придобивайки по такъв начин "вечния живот". Кр. В. [1]Виж. - "The Psychologist" July 1937 стат.
към текста >>

89. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не става дума за ценности чисто материални – скъпоценности, злато, имоти.
ЦЕННОСТИ Д-р Ел. Р. Коен Само ценното се обича. В един човек можеш да обичаш ума, сърцето, волята. Учителят Ние днешните хора не можем да се похвалим, че имаме много ценности в живота. Не става дума за ценности чисто материални – скъпоценности, злато, имоти. Такива има и не по-малко от всички времена в историята. Думата е за един друг род ценности, които нито "ръжда ги хваща, нито молец ги изяжда”. Думата е за ценности, които внасят смисъл в живота. А те не са материални ценности. Веднага всеки би могъл да възрази, че материалното благосъстояние внася смисъл и радост в живота.
към текста >>

Те са най-необходимото при всички времена и условия.
Никой разумен не може да ги отрече. Тъкмо в този стремеж да дойдем до истинските човешки нужди, се крие тайната за ценностите. И което би трябвало да се подчертае, то е туй, че малцина днес биха могли да ти посочат, кои са истинските човешки нужди. Всичко, което би се посочило в това направление, е нещо натрупано, не същината на нещата. Има, естествено, едни нужди първично санкционирани от природата за човека, за всяко живо създание. Те са най-необходимото при всички времена и условия. Те внасят траен смисъл и радост. Достатъчно е да влезе човек в някой рудник, под земята, за да оцени, какво нещо е дишането и въздуха. Представете си слънчев зимен ден, вие влизате с една карбидна лампа в един рудник, там е тъмно, влажно, макар и не студено, задушно, потискащо. Стоите в рудника няколко часа и после излизате на бял свят. Вън е слънчево, всичко е покрито със сняг.
към текста >>

90. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Видимото движение на Слънцето през четирите квадранти на Зодиака бележи четирите годишни времена.
Всички познаваме отраженията във влиянието на главния силов център на нашата планетна система, които произлизат от това обстоятелство. Всички знаем, че в резултат от различното положение на Слънцето спрямо даден хоризонт, обусловено от споменатото въртене на Земята, ние имаме годишните времена с всичкото им разнообразие, за всекиго е ясно, че действието на слънчевата енергия през май, септември и декември не е еднакво. Астрологията е взела пред вид движението на Земята около Слънцето чрез въвеждане на зодиакалния кръг, т.е. оная ивица на небесния свод, в която лежат видимите пътища на Слънцето и планетите. Зодиакът представлява координатна система, едната ос на която минава през двете равноденствени, а другата през двете кръговратни точки. Видимото движение на Слънцето през четирите квадранти на Зодиака бележи четирите годишни времена. Като се раздели всеки квадрант на три равни части, получаваме дванадесетте зодиакални знаци, всеки от които Слънцето изминава за около 30 дни. Пръв знак се смята Овен, който почва от точката на пролетното равноденствие. Останалите знаци: Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби следват в посока, обратна на часовата стрелка. Трябва да се прави разлика между съзвездията, които образуват естествения Зодиак и знаците, които съставят така наречения интелектуален Зодиак, макар имената и символите им да са същите. Собствено, знаците са получили имената си от съзвездията, с които са съвпадали преди близо две хиляди години.
към текста >>

91. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ - ПО МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Учителят казва: – Христос – говори за оногоз, който продава всичкия си имот, за да купи една нива, дето е скъпоценният камък.
След упражненията всички сме около Учителя. Идеите на лекцията живо работят в нас. Интензивен живот има след всяка лекция на Учителя! Тя отваря нови хоризонти, хвърля светлина върху много въпроси, отваря широко поле за мисъл и работа. Между другото става дума за болестите. Учителят казва: – Христос – говори за оногоз, който продава всичкия си имот, за да купи една нива, дето е скъпоценният камък. Този скъпоценен камък е любовта! Като срещнеш някого, кажи му: "Пил съм от един извор и съм оздравял. Пий от него, за да оздравееш". Всички трябва да пият от любовта, за да оздравят. – Кой е истинският метод в случая?
към текста >>

92. СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Вярвай в непостижимото!
Не преставай да работиш! Радвай се на най-малката своя придобивка. И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото! Радвай се, че си намерил своя Учител. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее. Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. В непостижимото е Бог! Със своето Слово Той разкрива небесата с милиардите слънца.
към текста >>

В непостижимото е Бог!
Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее. Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. В непостижимото е Бог! Със своето Слово Той разкрива небесата с милиардите слънца. Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото. А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – Път на всички ценности в Живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода!
към текста >>

Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото.
Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. В непостижимото е Бог! Със своето Слово Той разкрива небесата с милиардите слънца. Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото. А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – Път на всички ценности в Живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарования на Духа.
към текста >>

Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – Път на всички ценности в Живота.
Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. В непостижимото е Бог! Със своето Слово Той разкрива небесата с милиардите слънца. Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото. А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – Път на всички ценности в Живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарования на Духа. Това е идеалът на Великите Души – Души, които служат на Господа, Животворящият Огън във всичко! Те не търсят постижимото и възможното.
към текста >>

Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
Със своето Слово Той разкрива небесата с милиардите слънца. Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото. А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – Път на всички ценности в Живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарования на Духа. Това е идеалът на Великите Души – Души, които служат на Господа, Животворящият Огън във всичко! Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето, (на) Великия копнеж, който сгрява душите им.
към текста >>

А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарования на Духа.
Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото. А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – Път на всички ценности в Живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарования на Духа. Това е идеалът на Великите Души – Души, които служат на Господа, Животворящият Огън във всичко! Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето, (на) Великия копнеж, който сгрява душите им. За тях настоящето, дейността им и животът е Любовта, Истината, Виделината, Свободата.
към текста >>

Те не търсят постижимото и възможното.
Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – Път на всички ценности в Живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарования на Духа. Това е идеалът на Великите Души – Души, които служат на Господа, Животворящият Огън във всичко! Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето, (на) Великия копнеж, който сгрява душите им. За тях настоящето, дейността им и животът е Любовта, Истината, Виделината, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на космоса! От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа.
към текста >>

Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето, (на) Великия копнеж, който сгрява душите им.
Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарования на Духа. Това е идеалът на Великите Души – Души, които служат на Господа, Животворящият Огън във всичко! Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето, (на) Великия копнеж, който сгрява душите им. За тях настоящето, дейността им и животът е Любовта, Истината, Виделината, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на космоса! От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа. Това е Пътят към Свещените Извори на Живота. Тека се открива, изявява Вечният Безграничният Аз съм път н а Любовта!
към текста >>

Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на космоса!
Това е идеалът на Великите Души – Души, които служат на Господа, Животворящият Огън във всичко! Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето, (на) Великия копнеж, който сгрява душите им. За тях настоящето, дейността им и животът е Любовта, Истината, Виделината, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на космоса! От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа. Това е Пътят към Свещените Извори на Живота. Тека се открива, изявява Вечният Безграничният Аз съм път н а Любовта! Аз см път на Мъдростта! Аз см път на Истината.
към текста >>

93. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот".
И затова погледът му ги отминава с безразличие. Още повече, че не преди много, поучавайки народа в същия храм – както се повествува в същата тази, 12 глава от евангелието на Марка – Христос изрича горчиви, ала правдиви думи, за тогавашните големци: "Пазете се от книжниците, казва той, които обичат да ходят пременени и да приемат поздрави по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията – тия, които изпоядат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Те ще приемат по-голямо осъждение". Всички тия, които минават пред погледа на Исуса, той сякаш ги не забелязва. Ала когато пред съкровищницата се спира една бедна вдовица, като тъмно петно всред тия бляскаво пременени люде, и пуща своите скромни две лепти, сиреч един кодрант, Христос тутакси я забелязва, повиква учениците си и им казва: "Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пуснаха в съкровищницата. Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот". Тия думи, разкриващи същината на истинската жертва, са така яни, че не се нуждаят от тълкуване. Спирайки се на тях, обаче, искам да изтъкна един съществен елемент в наблюденията на Христа, който го отличава от наблюденията на обикновените хора и им придава особена пълнота. Именно, Христос изрично отбелязва, че вдовицата пуснала в съкровищницата "всичко що имала, целия си имот" – разбира се, в дадения момент. Тази важна подробност, която тъкмо определя постъпката на вдовицата като акт на истинска жертва, не е могла да бъде узната от него по външен път. Христос, който е виждал не само външната форма на хората, но и тяхната душа, не само постъпките, а и техните истински мотиви, е узнал тази подробност по вътрешен път.
към текста >>

Именно, Христос изрично отбелязва, че вдовицата пуснала в съкровищницата "всичко що имала, целия си имот" – разбира се, в дадения момент.
Всички тия, които минават пред погледа на Исуса, той сякаш ги не забелязва. Ала когато пред съкровищницата се спира една бедна вдовица, като тъмно петно всред тия бляскаво пременени люде, и пуща своите скромни две лепти, сиреч един кодрант, Христос тутакси я забелязва, повиква учениците си и им казва: "Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пуснаха в съкровищницата. Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот". Тия думи, разкриващи същината на истинската жертва, са така яни, че не се нуждаят от тълкуване. Спирайки се на тях, обаче, искам да изтъкна един съществен елемент в наблюденията на Христа, който го отличава от наблюденията на обикновените хора и им придава особена пълнота. Именно, Христос изрично отбелязва, че вдовицата пуснала в съкровищницата "всичко що имала, целия си имот" – разбира се, в дадения момент. Тази важна подробност, която тъкмо определя постъпката на вдовицата като акт на истинска жертва, не е могла да бъде узната от него по външен път. Христос, който е виждал не само външната форма на хората, но и тяхната душа, не само постъпките, а и техните истински мотиви, е узнал тази подробност по вътрешен път. Той не само е наблюдавал точно отвън, а същевременно е съзерцавал вътрешната, скрита страна на нещата. Това е истинското, пълно наблюдение. Очевидно, то става в две "полета", то обхваща нещата и събитията както "отвън" тъй и "отвътре* – една от особеностите, по които се отличава възприемането в четириизмерното пространство.
към текста >>

Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия.
Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава. Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа.
към текста >>

94. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Домове или силови полета Друга причина за изменение влиянията на небесните тела е едно второ движение на земята, именно, около нейната ос от запад към изток, което обуславя видимото движение на небесния свод в противоположна посока.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ (Продължение) П. Манев 3. Домове или силови полета Друга причина за изменение влиянията на небесните тела е едно второ движение на земята, именно, около нейната ос от запад към изток, което обуславя видимото движение на небесния свод в противоположна посока. По силата на това въртене на нашата планета, в течение на 24 часа слънцето видимо изгрява на източния хоризонт на дадено място, на пладне достига горния меридиан, после слиза към западния хоризонт и долния меридиан, за да се появи на другата сутрин пак на хоризонта на изток. От тук имаме редуването на деня и нощта с всичките им особености, респ. известни промени в действието на дневното светило. Смятаме, че няма нужда да се доказва, какво влиянието на слънчевите лъчи сутрин, на обед и на полунощ не е еднакво. Астрологията държи сметка и за околоосното движение на земята, което предизвиква споменатите промени, като за тая цел към зодиакалната координатна система прибавя втора с оси хоризонтът и меридианът на мястото на събитието.
към текста >>

95. DU MAITRE - PENSE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те, обаче, трябва да се направят от хора с широка ерудиция по биофизиология, психофизиология и психофизика, за да могат да проникнат дълбоко в същността на необяснимото за науката безболезнено и безефектно съприкосновение на огъня с човешката плът.
Славейков, С. Русев, С. Шивачев, отец Дионисий, проф. М. Арнаудов и др.), са все още забулени с тайна. Че нестинарите изпадат в транс, не е никак чудно, но че огънят не оставя никакви следи по нозете им – ето загадката, за чието разрешение би трябвало да се направят проучвания. Те, обаче, трябва да се направят от хора с широка ерудиция по биофизиология, психофизиология и психофизика, за да могат да проникнат дълбоко в същността на необяснимото за науката безболезнено и безефектно съприкосновение на огъня с човешката плът. Така ще се проникне в още една природна тайна и нестинарството, тоя старинен обичай и култ към огъня в китните гори на Странджата, ще стане не само едно необикновено зрелище." Окултната наука само е в състояние да хвърли светлина не само върху нестинарските игри, но и върху много други проблеми които днес вълнуват човешкия дух. Неуязвимостта на нестинарите на огъня окултната наука обяснява с повишението на вибрациите на организма на играчите чрез особеното повишено състояние на съзнанието, което те преживяват в момента. Разкритията на най-големия телескоп в света Най-големият телескоп в света е 250 сантиметровият рефлектор на обсерваторията в Маунт Уипсон в Съединените Щати. Това голямо огледало събира 250 хиляди пъти повече светлина, отколкото голото човешко око. С него може да се види една свещ, отдалечена на 8,000 километра и една дъгова лампа на луната.
към текста >>

96. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той се губи в неуловимото, когато се мъчим да го преповторим чрез изкуството, чрез разума или словото.
Докато всяка друга звезда има своя блясък върху историческия фон известно време и после се превръща на следа и спомен, учението на Исуса от Назарет и Неговото посвещение в любовта, имат безсмъртие. Исус е всякога при нашето време и лъкатушенията на историческата съдба не могат да го променят. Той расте с цивилизациите, остава над културните придобивки, става все по-голям, сякаш по необходим и колкото външно учението губи от своя езотеричен чар, толкова в дълбините на нашето съзнание образът на Исуса се утвърждава и се разкрива в по-голямо богатство. Никаква необяснима мощ крие тоя безплътен, съвършен образ. Докато всяко нещо се уяснява веднъж, налага се и после замръзва в една статична красота, образът на Исуса непрестанно разкрива у нас все по-голямо и по-драгоценно съдържание. Той се губи в неуловимото, когато се мъчим да го преповторим чрез изкуството, чрез разума или словото. Това не се удава, защото единственият начин за неговото репродуциране е живото дело на обич. Само там ние Го усещаме в Неговата същност и толкова в по-голяма степен, колкото далото е по-истинно, по-широко и всеотдайно. Може би последната черта на неговата духовна прелест се разкрива при великия рядък за нас човеците миг на всеотдаването, когато човек „загубвайки живота си ще го намери". Нашето време е бедно от красотата на това дълбоко разкриване, защото е време на преминаване от един стадий в друг. Земята е натежала от всмуканата кръв, но по нея бяга стихийно тръпката на едно ново раждане.
към текста >>

97. ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ДВЕТЕ ПОЛУШАРИЯ Във видимото движение на слънцето около земята има два важни момента: първият момент е 22 март е – денят на пролетното равноденствие, когато слънцето минава в северното полушарие; вторият момент е 22 септември – денят на есенното равноденствие, когато слънцето минава в южното полушарие.
ДВЕТЕ ПОЛУШАРИЯ Във видимото движение на слънцето около земята има два важни момента: първият момент е 22 март е – денят на пролетното равноденствие, когато слънцето минава в северното полушарие; вторият момент е 22 септември – денят на есенното равноденствие, когато слънцето минава в южното полушарие. Тези два момента са символи, които изразяват два вида течения на енергии. Енергиите, които протичат в северното полушарие, имат външен характер. Те символизират мъжа. Под "мъж" се разбира същество, което работи отвън. Когато слънцето мине в южното полушарие – което става на 22 септември – хората влизат в едно друго течение на енергии, които съдържат в себе си мекота.
към текста >>

98. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Животът на безкрайно малкото – незримото, както и животът на космоса е изтъкан с "да" и "не" – между светлината и тъмнината, между топлина и студ, между омраза и обич.
Чрез музиката на говора се създава онова, което е ирационално в филологията, чрез музиката на тялото – паневритмията. Да слееш съзнанието си с ритъма, красотата и хармонията в света, то е да познаеш блаженството – рая. Раят, това е едно музикално състояние на човека. Раят не е бездействие и инертност, а хармония в пълен ход, красота в пълна мярка, обич в пълна всеотдайност. Раят, това е най-висша деятелност на човешката душа. Животът на безкрайно малкото – незримото, както и животът на космоса е изтъкан с "да" и "не" – между светлината и тъмнината, между топлина и студ, между омраза и обич. Ние сме всякога на кръстопът между смърт и живот. Със смяната на противоположностите се тъче целокупният живот, който за окото на тия, които виждат, и за ухото на тия, които чуват, е хармония и музика на всемира.
към текста >>

99. ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло.
Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг. Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват. Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на човека.
към текста >>

100. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Защото в гръцката митология, запример, не става толкова реч за видимото слънце, колкото за Аполон, най-блестящият от олимпийските богове.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО Ония, които биха искали да намерят в древните митове наченки от някакви астрономични познания за слънцето като небесно тяло, биха се разочаровали. Защото в гръцката митология, запример, не става толкова реч за видимото слънце, колкото за Аполон, най-блестящият от олимпийските богове. Наистина, той носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили и качества на слънчевата радиация. Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване. И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много по-богати и грандиозни образи - слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изкачат пламъци, и чиито дихание се разлива в топли и светли струи. Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава никакви научни вести за слънцето като небесно тяло.
към текста >>

НАГОРЕ

0.11924600601196