Търсене в текстове за 'Имот'

Галилей Величков (1911-1985)

Имотите на богатите братя 34.
“Изгревът” и Бялото Братство 29. Жабата, която донесе материализма 30. Салонът на “Оборище” 14 и свинете 31. Мястото на Баучер се изкупува за “Изгрева” 32. Своеволия на “Изгрева” 33. Имотите на богатите братя 34. Никакви места 35. Къде е “Изгревът”? 36. Възрастните приятели и нарядите 37. Търпението на Учителя 38. Учителят, Стамболийски и анархистите 39.
към текста >>

2. 2_03 Лунен химн

Галилей Величков (1911-1985)

По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал.
Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор.
към текста >>

Прозвуча едва доловимото пианисимо.
Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената.
към текста >>

3. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр.
На 13 декември България обявява война на Англия и САЩ, без да има общ фронт с тях. Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по море и по суша защото те бяха далеч от нея. През 1941 година са бомбардирани 25 населени места в България. Пуснати са 252 бомби. Загиват 115 души и 162 са ранени. Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр. Плоещ, Румъния. Това е първата акция на американските въздушни сили в континента. Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България. Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година.
към текста >>

4. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци.
Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил. В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви. Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство.
към текста >>

Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят.
Обаче песента отзвучава в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели. Музиката на Учителя е характерна с възможностите за такова единство. Той бе и изпълнител. Баритоновият Му тембър бе твърде мек и високо благороден. Той изпълняваше песните и като цигулар. Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят. Музиката е дихание на душата. Дихание, което познаваме като съвършена красота на изящна хармония. Дихание, което познаваме като израз на велик живот. Музиката като изкуство има за родина висши светове. Музиката е, която ще поведе човека към светлите върхове на Новата култура.[/size]
към текста >>

5. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати.
И страх! И срам! Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя. Техните имена са записани по вестниците, но са записани и горе, на Небето, и те ще отговарят за това. По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство". Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати. И тя плати. Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата. Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени. А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество. Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме.
към текста >>

6. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха салони и много имот.
Някой бе отрязал условията, в които тя бе дошла да работи за Школата на Учителя. Дали това беше карма, дали това бе нарушение на закона за десятъка, дали това бе нарушение на закона, който управлява неприкосновеността на Словото, понеже Паша бе допуснала в някои издания доста свободна редакция - това ние не знаем. На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват. Те създават духовните закони в Школата. Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици. Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха салони и много имот. Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа. Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на благодарност, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого. Тези пари се предаваха на Учителя, а Той ги предаваше на Тодор Стоименов, който за най-голяма изненада на всички ни, ги държеше под дюшека си и както казваше той, единствен от цялата Школа спеше върху десятъка на Господа. Но други бяха спали на празни дюшеци и в главите им бяха влезнали какви ли не истории за тези пари. На "Изгрева" имаше сили, които бяха разрушителни отвътре.
към текста >>

7. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Взеха ни имотите, отнеха ни салона, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха.
През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата. Преди да си замине, беше ни казал: "Не се обличайте в други форми, освен в тези, който съм ви дал." Ние спазвахме това. Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат. Взеха ни имотите, отнеха ни салона, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха. На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно взет и че искаме салона, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя. Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин Петър Дънов. И от него знам лично как стоят нещата и как ще бъдат. В бъдеще салон за вас ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието. Ние замряхме и изтръпнахме.
към текста >>

8. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Ето това бе най-страшното и непоправимото.
Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя. Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша. А имаше и по-страшно нещо. Това бе внушението на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата. Ето това бе най-страшното и непоправимото. След заминаването на Учителя станахме свидетели на едно друго явление. Ние бяхме свикнали с Учителя - да Го питаме за всяко нещо и за всеки наш проблем. Той беше си заминал и вече Го нямаше. Ами сега, кого да питаме? Учителят беше оставил Словото Си и последните Му думи бяха да го проучваме и да го прилагаме в живота си.
към текста >>

9. 3_55 Учителят и толстоистите

Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото.
Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им. Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си. Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време. Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси. В този живот той не ги е разрешил.
към текста >>

10. 3_67 Котката, която мижеше

Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот.
Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща. Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони. Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш. Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот. Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот. Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа. Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите. Но възрастните приятели бяха направили грешки - на тези, които ги заобикаляха като младежи през онези години, на тях те им се отвориха и им разказаха всичко. Това беше повече една слабост, която съпътствуваше и нас. Тяхното честолюбие се ласкаеше от онези, които ги бяха заобиколили като слушатели.
към текста >>

11. 3_68 Самозванецът

То е набирано от наследствени имоти на французи в името на една идеална цел.
Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване. Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел. Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до Небесата. А това са уловки за наивници и невежи. Мога ли да попитам как е спечелено това имущество и кому принадлежи то? То е набирано от наследствени имоти на французи в името на една идеална цел. Този метод е порочен. Учителят забрани да се предава родово имущество на Братството в България и всички такива опити бяха безуспешни и с трагични развръзки, защото зад това имущество стоят родовете и родовите сили, които имат съвсем друга задача на земята. Имущество на французите принадлежи на родовете и на наследниците. Ето, това са методи, които нямат нищо общо с методите на Учителя. Ще дойде време, когато ще се намерят хора, които ще искат да приложат тук, в София, методите на Михаил.
към текста >>

Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю.
А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

12. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества.
В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят.
към текста >>

13. 5_09 Песни и танци на слънцето

То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища.
Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата Вселена иде към нас живо т - животът на милиарди слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човек разговаря с Всемира. Животът е Един и Знанието е Всемирно. То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. Учителят създаде песни и танци на слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види.
към текста >>

14. 5_23 Българската народна песен

Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, А житно зърно да сеят, богата жетва да жънат И да се учат братски да живеят и баща си да радват.
Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, А житно зърно да сеят, богата жетва да жънат И да се учат братски да живеят и баща си да радват. Светли дни, мамо, настанали, настанали за млади моми и момци."
към текста >>

15. 5_31 Своеволия на Изгрева

Имаха си съображение: че защо ни е толкова Много имот?
Така много от приятелите не можаха да си получат нотариални актове, поради това си имаха много големи неприятности десетки години. А когато отчуждаваха "Изгрева" се оказа, че тези места нямат нотариални актове. Чак тогава приятелите разбраха цената на своеволието си. Учителят нареди да се купят местата около салона, за да няма други чужди хора. Но Петко Епитропов и Тодор Стоименов умуваха, разсъждаваха и не изпълниха заръката на Учителя. Имаха си съображение: че защо ни е толкова Много имот? А парите не ги даваха те - даваше ги Учителят. Не изпълниха. И какво стана ли? Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на салона и там направиха кръчма и кебапчийница. Тук печеха вечерно време кeбanчeта, носеше се дим, който отиваше към салона и направо към стаята на Учителя.
към текста >>

16. 5_32 Имотите на богатите братя

"Имотите на богатите братя" Веднъж Учителят стоеше на полянката и около Него в този момент имаше много възрастни приятели.
"Имотите на богатите братя" Веднъж Учителят стоеше на полянката и около Него в този момент имаше много възрастни приятели. Обикновено младежите се събирахме около Учителя, ние отивахме при Него много по-непринудено, особено младите сестри, които веднага Го наобикаляха. Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ. Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично. Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично. Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно.
към текста >>

Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната.
Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам. Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните неща. Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага.
към текста >>

Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си?
Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. Но най-важното е дали ти изнася това, което ти говори Учителят. Ето това е разковничето. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си? " Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници?
към текста >>

Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
" Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Някои от тях бяха бездетни. Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди. Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха много години - повече от десет.
към текста >>

Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата!
Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Някои от тях бяха бездетни. Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди. Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха много години - повече от десет. На 9 септември 1944 година дойдоха комунистите на власт.
към текста >>

Понеже възрастните братя доброволно не оставиха имотите си на държавата, държавата си ги взе насила под различни форми, като си изкара съответни закони за това.
Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие. А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две. Понеже възрастните братя доброволно не оставиха имотите си на държавата, държавата си ги взе насила под различни форми, като си изкара съответни закони за това. А защо ли стана това? Ами много просто - за да се изпълнят думите на Учителя. Някой трябваше да изпълни Волята на Учителя. Понеже на възрастните богати братя това не им изнасяше и те не предадоха доброволно имотите си на държавата, то дойдоха други служители, които да изпълнят Волята на Учителя и Волята на Бога. Ама били служители на властта или на държавата?
към текста >>

Понеже на възрастните богати братя това не им изнасяше и те не предадоха доброволно имотите си на държавата, то дойдоха други служители, които да изпълнят Волята на Учителя и Волята на Бога.
А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две. Понеже възрастните братя доброволно не оставиха имотите си на държавата, държавата си ги взе насила под различни форми, като си изкара съответни закони за това. А защо ли стана това? Ами много просто - за да се изпълнят думите на Учителя. Някой трябваше да изпълни Волята на Учителя. Понеже на възрастните богати братя това не им изнасяше и те не предадоха доброволно имотите си на държавата, то дойдоха други служители, които да изпълнят Волята на Учителя и Волята на Бога. Ама били служители на властта или на държавата? Това няма значение. Има значение само това - да се намери онзи служител, който да изпълни Волята на Учителя. И се намери. Това бе урок за възрастните братя.
към текста >>

17. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Комунистите взеха всички братски имоти от провинцията, както и местата на "Изгрева", според закона за едрата градска собственост, закон - който бяха си изковали сами.
Това е окултен закон, разглеждан подробно от Учителя в Неговото Слово. Трябваше да изпълня Волята на Учителя. И аз я изпълних. Упрекваха ме дълго за това, че съм направил фатална грешка. Ха да видим сега каква е тази фатална грешка, която съм направил? Комунистите взеха всички братски имоти от провинцията, както и местата на "Изгрева", според закона за едрата градска собственост, закон - който бяха си изковали сами. След като ни взеха салона и ни го даваха отначало под наем, дойде време, когато го запечатаха и го дадоха под наем на други. Дойде време, посегнаха върху Словото на Учителя. Обраха цялата литература от "Изгрева" и я претопиха. След това направиха показен процес срещу нас и ние с Жечо Панайотов престояхме в затвора цели четири години. Вероятно там трябваше да науча някакъв урок, а приятелите, които останаха на "Изгрева", трябваше да научат друг урок.
към текста >>

Взеха ни всички имоти, разрушен бе салонът, разрушен бе "Изгревът", унищожено бе Словото на Учителя.
Припомнете си какво направиха със салона на "Оборище" 14. Разделиха го на три и направиха касапница, кръчма и клуб на комунистите. Спомнете си какво направиха от салона на "Изгрева"? Отзад зад салона лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена маса, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата. Спомнете си какво стана след заминаването на Учителя. Взеха ни всички имоти, разрушен бе салонът, разрушен бе "Изгревът", унищожено бе Словото на Учителя. А какво ще направи по-нататък Духът на заблуждението, аз ви го разказах по-горе. Това ще го проверите. Не се заблуждавайте, че за вас има друг път, различен от нашия. Различните поколения представляват стъпала на онзи път, по който върви ученикът на Школата. Ако искате да вървите по този път, трябва да преминете през нашите опитности, знания и патила.
към текста >>

Ами ако вие сте много малко останали и се броите на пръсти, необходим ли ви е салон, имоти и богатство.
Затова се казва: "Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Ето това е Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Всички души, които се движат и живеят в Духа на Истината, се обединяват от един център - това е Словото на Учителя, на Великия Учител и на Бога. Общението на тези души става чрез Словото на Учителя, чрез песните Му и чрез онези форми, които Той ни е дал за работа. Всяко едно поколение идва със свой жизнен кредит и със свой духовен капитал, защото има да върши строго определена работа. Формите за всяко едно поколение са различни. Ами ако вие сте много малко останали и се броите на пръсти, необходим ли ви е салон, имоти и богатство. Ами ако останалите от Братството са прелетели като ято птици и вече са преродени в други страни или там, където трябва да се преродим, за да направим втория център на Всемирното Велико Бяло Братство? Този втори център ще бъде Русия и Учителят посочи мястото, където ще бъде. Това е за онези, които ще дойдат след нас и на които ще предадем Словото на Учителя. Въпреки всичко, ние опазихме Словото и ви Го предаваме, за да работите с Него и да го прехвърлите на друго поколение през следващите векове. А това, което ви разказах за Третия интернационал - това са сили, които лично Учителят допусна, за да свършат една работа на земята.
към текста >>

18. 5_59 Еврейският равин в София става християнин

След 1945 година, когато всички евреи се изселваха доброволно в Израел, те продаваха имотите и къщите си на безценица и много българи ги изкупиха.
Дори се качи на нашия лагер на Рила, престоя известно време и взе участие в общия братски живот. Най-важното е, че благодарение на Учителя, Даниел Цион прие християнството. Прие го от Учителя в Дух и Истина. Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в София, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя. В последните години той написа и няколко книги, в които вмъкна идеи от Словото на Учителя. След 1945 година, когато всички евреи се изселваха доброволно в Израел, те продаваха имотите и къщите си на безценица и много българи ги изкупиха. Тогава и Даниел Цион замина за Израел, за Обетованата земя. Като се прибра в Израел, макар че по титла бе равин, започна да проповядва Учението на Христа. Използуваше главно идеи на Учителя от беседите. Но старите идеи, идеите от Стария Завет, чрез техните днешни представители в съвременен Израел го погнаха и преследваха. Последваха мъчителни дни и той трябваше да премине през вътрешната Голгота на Христа в себе си.
към текста >>

19. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

Дойде онова време, яви се бандата с главатаря и отне на богатите братя парите, имотите - обраха ги, както се казва, до шушка.
Казали му: "Тази работа тук на нас ни много харесва." Тогава главатарят им разказал истината - че той е бил в света да проучи дали учението на светията е вярно, а на негово място бил оставил светията, който се преобразил в негов образ и подобие и че той ги е управлявал досега. А те му казали: "Неговото управление е по-добро от твоето. Отиди при него да се учиш, а ние ще останем на служба при него и той ще ни бъде главатар." Така и станало. Главатарят отишъл при светията да се учи, а разбойниците останали под командата на светията до ден днешен и до ден утрешен." Това беше последната приказка на Учителя за нас. А сега да се прехвърлим от царството на приказките към живота тук на "Изгрева." На "Изгрева" идваха и бедни, и богати и слушаха Словото на Учителя. Дойде онова време, яви се бандата с главатаря и отне на богатите братя парите, имотите - обраха ги, както се казва, до шушка. Станаха бедни като другите. Тогава главатарят дойде да слуша Учението на Учителя. Тук между нас на "Изгрева" дълги години имаше представители от негово име. След това те отидоха в света да проверяват Учението. Бяха чули, че Царството Божие със сила се взема.
към текста >>

20. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Изпокараха се за имотите, които имаше русенското Братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братския салон и мястото също го направиха личен имот.
В Русе бе направена и комуна. Всички тези опити бяха направени в Русе. И какво стана накрая? Комуната се разтури - не успя и се провали. Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на Братството в Русе. Изпокараха се за имотите, които имаше русенското Братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братския салон и мястото също го направиха личен имот. Макар че имаше устав и членски карти, те не разрешиха въпросите си по устава, а ги разрешиха както всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Тази форма се разпадна. Защо? Защото не е по Учителя. В Русе имаше печатница - Издателство "Малджиеви".
към текста >>

Имаше братя Маркови, които бяха много дейни в един период и свършиха голяма работа за Братството в Русе, но в един следващ период те се полакомиха за братския имот, взеха от него и го направиха личен.
Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Тази форма се разпадна. Защо? Защото не е по Учителя. В Русе имаше печатница - Издателство "Малджиеви". Там се печатаха беседи от Учителя, но накрая Той не остана доволен от техните финансови сметки и всичко се разтури след това, като след време се разтури и печатницата. Имаше братя Маркови, които бяха много дейни в един период и свършиха голяма работа за Братството в Русе, но в един следващ период те се полакомиха за братския имот, взеха от него и го направиха личен. Накрая загубиха всичко, като не си разрешиха правилно задачата с Школата. Тези неща ги споменавам, за да видите какво стана с онези и с мястото, където за пръв път се направи устав, направиха се членски карти и организация. А сега в Русе няма помен нито от Братство, нито от членове, нито от имотите, защото това не е по Учителя. А как е по Учителя? През 1926 година в София, на "Оборище" 14 се състоя четвъртият младежки събор.
към текста >>

А сега в Русе няма помен нито от Братство, нито от членове, нито от имотите, защото това не е по Учителя.
В Русе имаше печатница - Издателство "Малджиеви". Там се печатаха беседи от Учителя, но накрая Той не остана доволен от техните финансови сметки и всичко се разтури след това, като след време се разтури и печатницата. Имаше братя Маркови, които бяха много дейни в един период и свършиха голяма работа за Братството в Русе, но в един следващ период те се полакомиха за братския имот, взеха от него и го направиха личен. Накрая загубиха всичко, като не си разрешиха правилно задачата с Школата. Тези неща ги споменавам, за да видите какво стана с онези и с мястото, където за пръв път се направи устав, направиха се членски карти и организация. А сега в Русе няма помен нито от Братство, нито от членове, нито от имотите, защото това не е по Учителя. А как е по Учителя? През 1926 година в София, на "Оборище" 14 се състоя четвъртият младежки събор. След това излезе книжка за този събор. Днес, ако прочетете статията "Вътрешни и външни връзки", ще видите, че в нея се разглежда този въпрос така. Учителят казва, че ученикът трябва да направи вътрешна връзка с Бога.
към текста >>

21. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Голяма част от имотите на Братството бяха отчуждиха по закона за едрата градска собственост.
Вярно е, че отначало ни признаха за верска общност и ни възприемаха като религиозна секта. През първите години комунистите бяха заети с по-важни задачи за укрепване на своята власт. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения. Но след създаването на тяхното комунистическо законодателство, някои от законите ни засегнаха. Голяма част от имотите на Братството бяха отчуждиха по закона за едрата градска собственост. Дрязгите в Братството след онези две бомби, за които споменах, подготвиха почвата за избухване на третата бомба на "Изгрева". Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова. А третата бомба бе предизвикана чрез финансова ревизия на Братството. Дойдоха двама ревизори и ни накараха да направим опис на цялото братско имущество. Инвентаризираха го, направиха финансова ревизия на всички сметки от януари 1945 година до 1957 година - за цели дванадесет години.
към текста >>

Останахме без всякакъв имот, включително и салона.
Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор. При отчуждаването на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството. След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и вредна за българския народ. Всичко иззеха и претопиха. И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева". Останахме без всякакъв имот, включително и салона. Като описахме цялото имущество на "Изгрева, искаха да го продадат на търг. Приятелите от Братството го откупиха. Срещу наложения данък, властта взе всичкия имот, който беше останал след Учителя. След като отчуждиха цялото движимо и недвижимо имущество, започнаха да ни изселват от "Изгрева". Първите две сестри, които бяха изселени от "Изгрева", бяхме двете стенографки - аз и Паша.
към текста >>

Срещу наложения данък, властта взе всичкия имот, който беше останал след Учителя.
Всичко иззеха и претопиха. И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева". Останахме без всякакъв имот, включително и салона. Като описахме цялото имущество на "Изгрева, искаха да го продадат на търг. Приятелите от Братството го откупиха. Срещу наложения данък, властта взе всичкия имот, който беше останал след Учителя. След като отчуждиха цялото движимо и недвижимо имущество, започнаха да ни изселват от "Изгрева". Първите две сестри, които бяха изселени от "Изгрева", бяхме двете стенографки - аз и Паша. Дори не ни посочиха жилища, както законът повеляваше. Изгониха ни от "Изгрева" без право да си посочим ние жилище и да бъдем настанени. Направиха всичко това, без да ни дадат право да се защитим.
към текста >>

Само тези, които имаха частни имоти, получиха съответни апартаменти в построените нови блокове в различните части на града.
Първите две сестри, които бяха изселени от "Изгрева", бяхме двете стенографки - аз и Паша. Дори не ни посочиха жилища, както законът повеляваше. Изгониха ни от "Изгрева" без право да си посочим ние жилище и да бъдем настанени. Направиха всичко това, без да ни дадат право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици, които живееха на "Изгрева". Само тези, които имаха частни имоти, получиха съответни апартаменти в построените нови блокове в различните части на града. Учителят дълго време живееше на "Опълченска" 66 в една къща- близнак. От другата страна живееше семейството на Георги Димитров. При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него. Освен това, Учителят лично спаси Георги Димитров, както и рождената му сестра Елена. Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева".
към текста >>

22. 8_13 Построяване на Изгрева

Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара.
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха брат доктор Иван Жеков, който бе отговорник, както и брат Любомир Лулчев. Откупуваха от селяните парцелите от по два-три декара и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м на човек. Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв. м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно.
към текста >>

По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти.
Но послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Така смятам аз досега. А има и една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща. Затова, като по- оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и затова си правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен.
към текста >>

Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха!
А има и една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща. Затова, като по- оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и затова си правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе.
към текста >>

Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие.
Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща. Затова, като по- оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и затова си правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него!
към текста >>

23. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното протичане на братския живот в София и в страната.
Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли. Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното протичане на братския живот в София и в страната. На 10 август в дома на Жечо Панайотов отново се събраха всички ръководители на братските кръжоци в страната, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден събраните двадесет и шест човека одобриха първия избор на седемчленен състав и лицата, избрани в Братския съвет и след като намериха, че са работили добре, ги избраха пожизнено за ръководители на този Братски съвет от София. Какво значи "пожизнено"? Ами докато са живи на земята да бъдат ръководители. Аз много се шегувах с Паша, защото и тя бе избрана пожизнено, като казвах: "Паша, ти си избрана пожизнено и това означава, че ще бъдеш вечна на земята,както и вечна на небето!
към текста >>

24. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Още през времето на Учителя, всички братски места, сгради и имоти, купени с братски пари, бяха записани на имената на отделни членове, като на отделни лица бяха издадени нотариални актове.
Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения. После нашите отново им го занесоха и Комитетът одобри така приготвения устав, но той не бе подписан. Така, Бялото Братство като верска общност не бе зарегистрирано пред съда като юридическа личност. А защо? Отговорете си сами. Още през времето на Учителя, всички братски места, сгради и имоти, купени с братски пари, бяха записани на имената на отделни членове, като на отделни лица бяха издадени нотариални актове. Те бяха законните собственици пред закона. А пред нас бяха привидни и скрити пълномощници, на чието име бяха записани братски имоти. Онези, които имаха такива нотариални актове, бяха написали и предали така нареченото писмо contre lettre, с което удостоверяваха, че притежаваният от тях чрез нотариални актове имот принадлежи на Братството. През времето на Учителя Бялото Братство не бе признато за юридическа личност. Защо бе така?
към текста >>

А пред нас бяха привидни и скрити пълномощници, на чието име бяха записани братски имоти.
Така, Бялото Братство като верска общност не бе зарегистрирано пред съда като юридическа личност. А защо? Отговорете си сами. Още през времето на Учителя, всички братски места, сгради и имоти, купени с братски пари, бяха записани на имената на отделни членове, като на отделни лица бяха издадени нотариални актове. Те бяха законните собственици пред закона. А пред нас бяха привидни и скрити пълномощници, на чието име бяха записани братски имоти. Онези, които имаха такива нотариални актове, бяха написали и предали така нареченото писмо contre lettre, с което удостоверяваха, че притежаваният от тях чрез нотариални актове имот принадлежи на Братството. През времето на Учителя Бялото Братство не бе признато за юридическа личност. Защо бе така? Отговорете си сами. По това време излезе Законът за отчуждаване на едрата градска собственост.
към текста >>

Онези, които имаха такива нотариални актове, бяха написали и предали така нареченото писмо contre lettre, с което удостоверяваха, че притежаваният от тях чрез нотариални актове имот принадлежи на Братството.
А защо? Отговорете си сами. Още през времето на Учителя, всички братски места, сгради и имоти, купени с братски пари, бяха записани на имената на отделни членове, като на отделни лица бяха издадени нотариални актове. Те бяха законните собственици пред закона. А пред нас бяха привидни и скрити пълномощници, на чието име бяха записани братски имоти. Онези, които имаха такива нотариални актове, бяха написали и предали така нареченото писмо contre lettre, с което удостоверяваха, че притежаваният от тях чрез нотариални актове имот принадлежи на Братството. През времето на Учителя Бялото Братство не бе признато за юридическа личност. Защо бе така? Отговорете си сами. По това време излезе Законът за отчуждаване на едрата градска собственост. Според него, човек не можеше да притежава повече от една къща и повече от определена квадратура незастроена площ.
към текста >>

Започнаха да се сумират имотите - личните имоти на братята с братските имоти, защото на тяхно име чрез нотариални актове бяха записани братски имоти.
Защо бе така? Отговорете си сами. По това време излезе Законът за отчуждаване на едрата градска собственост. Според него, човек не можеше да притежава повече от една къща и повече от определена квадратура незастроена площ. Човек имаше право да се определи само за едно. Започнаха да се сумират имотите - личните имоти на братята с братските имоти, защото на тяхно име чрез нотариални актове бяха записани братски имоти. Така собственикът на личен имот и на братски имот, чрез нотариален акт, трябваше да се откаже от единия имот. Настана голяма суматоха в Братството. Консултираха се с адвокати. Те препоръчаха всеки да си запише собствената къща, защото, ако държавата иска да остави непокътнат "Изгрева" - ще го остави. Но ако иска да го изземе и да го одържави, ще го направи, защото властта може да си издаде каквито си иска закони.
към текста >>

Така собственикът на личен имот и на братски имот, чрез нотариален акт, трябваше да се откаже от единия имот.
Отговорете си сами. По това време излезе Законът за отчуждаване на едрата градска собственост. Според него, човек не можеше да притежава повече от една къща и повече от определена квадратура незастроена площ. Човек имаше право да се определи само за едно. Започнаха да се сумират имотите - личните имоти на братята с братските имоти, защото на тяхно име чрез нотариални актове бяха записани братски имоти. Така собственикът на личен имот и на братски имот, чрез нотариален акт, трябваше да се откаже от единия имот. Настана голяма суматоха в Братството. Консултираха се с адвокати. Те препоръчаха всеки да си запише собствената къща, защото, ако държавата иска да остави непокътнат "Изгрева" - ще го остави. Но ако иска да го изземе и да го одържави, ще го направи, защото властта може да си издаде каквито си иска закони. Накрая може да се случи така, че братята няма да имат нито собствени къщи, нито ще го има "Изгревът".
към текста >>

Така всички предпочетоха да си запишат на свое име собствените къщи, а братските имоти бяха отчуждени и одържавени чрез закон.
Настана голяма суматоха в Братството. Консултираха се с адвокати. Те препоръчаха всеки да си запише собствената къща, защото, ако държавата иска да остави непокътнат "Изгрева" - ще го остави. Но ако иска да го изземе и да го одържави, ще го направи, защото властта може да си издаде каквито си иска закони. Накрая може да се случи така, че братята няма да имат нито собствени къщи, нито ще го има "Изгревът". Така всички предпочетоха да си запишат на свое име собствените къщи, а братските имоти бяха отчуждени и одържавени чрез закон. Така се постъпи според съветите на адвокатите. А ние бяхме Школа и имахме на разположение Словото на Учителя по тези въпроси. Дали се постъпи разумно или попаднахме в клопка? Смятам, че като ученици, ние не си разрешихме правилно задачата. Защо бе така?
към текста >>

По този начин имотите бяха одържавени, защото притежателите на нотариални актове се отказаха от тях и записаха собствените си имоти - къщи и апартаменти.
А ние бяхме Школа и имахме на разположение Словото на Учителя по тези въпроси. Дали се постъпи разумно или попаднахме в клопка? Смятам, че като ученици, ние не си разрешихме правилно задачата. Защо бе така? Отговорете си сами. По този начин имотите бяха одържавени, защото притежателите на нотариални актове се отказаха от тях и записаха собствените си имоти - къщи и апартаменти. Братският салон бе одържавен и стана собственост на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на салона годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година. А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за салона? Отговорете си сами. След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко.
към текста >>

Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко.
По този начин имотите бяха одържавени, защото притежателите на нотариални актове се отказаха от тях и записаха собствените си имоти - къщи и апартаменти. Братският салон бе одържавен и стана собственост на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на салона годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година. А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за салона? Отговорете си сами. След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти. Така тези имоти се запазиха от 1949 до 1957 година. Но след като започна процесът, властта реши да вземе всички имоти, които бяха останали на името на така наречените "скрити пълномощници" Техните нотариални актове бяха обявени за незаконни. По чл. 6 от закона за собствеността те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии.
към текста >>

Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти.
Братският салон бе одържавен и стана собственост на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на салона годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година. А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за салона? Отговорете си сами. След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти. Така тези имоти се запазиха от 1949 до 1957 година. Но след като започна процесът, властта реши да вземе всички имоти, които бяха останали на името на така наречените "скрити пълномощници" Техните нотариални актове бяха обявени за незаконни. По чл. 6 от закона за собствеността те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии. Защото законът не признаваше подставени лица и скрити пълномощници.
към текста >>

Така тези имоти се запазиха от 1949 до 1957 година.
А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за салона? Отговорете си сами. След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти. Така тези имоти се запазиха от 1949 до 1957 година. Но след като започна процесът, властта реши да вземе всички имоти, които бяха останали на името на така наречените "скрити пълномощници" Техните нотариални актове бяха обявени за незаконни. По чл. 6 от закона за собствеността те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии. Защото законът не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Тази практика на скритите пълномощници отдавна беше широко разпространена в България и се практикуваше от всички религиозни общества, които нямаха утвърден устав и не бяха юридическа личност.
към текста >>

Но след като започна процесът, властта реши да вземе всички имоти, които бяха останали на името на така наречените "скрити пълномощници" Техните нотариални актове бяха обявени за незаконни.
Отговорете си сами. След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти. Така тези имоти се запазиха от 1949 до 1957 година. Но след като започна процесът, властта реши да вземе всички имоти, които бяха останали на името на така наречените "скрити пълномощници" Техните нотариални актове бяха обявени за незаконни. По чл. 6 от закона за собствеността те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии. Защото законът не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Тази практика на скритите пълномощници отдавна беше широко разпространена в България и се практикуваше от всички религиозни общества, които нямаха утвърден устав и не бяха юридическа личност. Те владееха имоти чрез такива скрити пълномощници.
към текста >>

6 от закона за собствеността те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии.
Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти. Така тези имоти се запазиха от 1949 до 1957 година. Но след като започна процесът, властта реши да вземе всички имоти, които бяха останали на името на така наречените "скрити пълномощници" Техните нотариални актове бяха обявени за незаконни. По чл. 6 от закона за собствеността те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии. Защото законът не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Тази практика на скритите пълномощници отдавна беше широко разпространена в България и се практикуваше от всички религиозни общества, които нямаха утвърден устав и не бяха юридическа личност. Те владееха имоти чрез такива скрити пълномощници. Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение.
към текста >>

Те владееха имоти чрез такива скрити пълномощници.
Но след като започна процесът, властта реши да вземе всички имоти, които бяха останали на името на така наречените "скрити пълномощници" Техните нотариални актове бяха обявени за незаконни. По чл. 6 от закона за собствеността те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии. Защото законът не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Тази практика на скритите пълномощници отдавна беше широко разпространена в България и се практикуваше от всички религиозни общества, които нямаха утвърден устав и не бяха юридическа личност. Те владееха имоти чрез такива скрити пълномощници. Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център.
към текста >>

Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център.
Те владееха имоти чрез такива скрити пълномощници. Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година. По този начин останалите имоти, които не бяха иззети през 1949 година, бяха иззети през 1958 година. А защо стана така? Отговорете си сами. През есента на 1957 година на "Изгрева" дойдоха финансови ревизори от Министерството на финансите и Държавен контрол.
към текста >>

Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година.
Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година. По този начин останалите имоти, които не бяха иззети през 1949 година, бяха иззети през 1958 година. А защо стана така? Отговорете си сами. През есента на 1957 година на "Изгрева" дойдоха финансови ревизори от Министерството на финансите и Държавен контрол. Те извършиха ревизия на Братството за периода от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година.
към текста >>

По този начин останалите имоти, които не бяха иззети през 1949 година, бяха иззети през 1958 година.
Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година. По този начин останалите имоти, които не бяха иззети през 1949 година, бяха иззети през 1958 година. А защо стана така? Отговорете си сами. През есента на 1957 година на "Изгрева" дойдоха финансови ревизори от Министерството на финансите и Държавен контрол. Те извършиха ревизия на Братството за периода от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година. Понеже Братството не беше юридическа личност, нямахме право да събираме членски внос, като десятък и други подобни вноски.
към текста >>

По това време една комисия, съставена на 3 февруари 1958 година, направи инвентаризация на недвижимото братско имущество, на сградите и дворните места на верска общност "Бяло Братство".
Но без резултат. И се стигна до съдебен процес. На основата и на други прегрешения според тогавашните закони, Братството бе ликвидирано по всички линии. А защо стана всичко това? Отговорете си сами. По това време една комисия, съставена на 3 февруари 1958 година, направи инвентаризация на недвижимото братско имущество, на сградите и дворните места на верска общност "Бяло Братство". Комисията не бе случайна, от случайно подбрани личности. Тя бе в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов, който бе отговорник на недвижимото братско имущество. Ето, пред мен са подписите на членовете на комисията. А сега ще ви разкажа подробно какво представлява този протокол. I. Салонът Салонът на "Изгрева" беше построен през 1927-28 година.
към текста >>

Тя бе в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов, който бе отговорник на недвижимото братско имущество.
На основата и на други прегрешения според тогавашните закони, Братството бе ликвидирано по всички линии. А защо стана всичко това? Отговорете си сами. По това време една комисия, съставена на 3 февруари 1958 година, направи инвентаризация на недвижимото братско имущество, на сградите и дворните места на верска общност "Бяло Братство". Комисията не бе случайна, от случайно подбрани личности. Тя бе в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов, който бе отговорник на недвижимото братско имущество. Ето, пред мен са подписите на членовете на комисията. А сега ще ви разкажа подробно какво представлява този протокол. I. Салонът Салонът на "Изгрева" беше построен през 1927-28 година. Той бе с дължина 25 м и с широчина 8 м, с общо 200 кв.м площ. Имаше антре в северната страна от 1.50 кв.м.
към текста >>

След това те бяха иззети от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти.
Без знанието на пожизнения Братски съвет Никола Антов ги подари от името на Братството за музей на Георги Димитров. Единствено тази къща е запазена като веществено доказателство, че тук на земята някога е пребивавал Великият Учител. За българите това е един преголям успех. Запомнете това! Равносметката: Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана салонът, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия. След това те бяха иззети от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти. Дойде онова време, когато всичко бе отчуждено, всичко бе изселено от "Изгрева" и накрая бе разрушено. "Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни. Трябва да се отдаде дължимата заслуга на държавата, че настани всички без изключение в апартаменти с парно отопление, топла вода, осветление. И тези, които имаха нотариални актове и тези, които нямаха - всички бяха устроени с жилище. За това никой не може да се оплаче от държавата.
към текста >>

Всички приятели, които бяха собственици на недвижими имоти чрез нотариални актове, получиха жилища от държавата.
Тук бе мястото, където ме навестяваха служители на Държавна сигурност, правеха обиски и ми отнеха много материали от времето на Школата и от Словото на Учителя. Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от салона и от "Изгрева". Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя. И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни. А оценката за мен ще бъде от Учителя, чрез вас, които четете това. Всички приятели, които бяха собственици на недвижими имоти чрез нотариални актове, получиха жилища от държавата. Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5. Така беше по наше време. А по ваше време може и да го няма. Но да знаете, че това го е имало и е било. Било е, когато сме били и сме живели като българи по земята българска.
към текста >>

Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5.
Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от салона и от "Изгрева". Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя. И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни. А оценката за мен ще бъде от Учителя, чрез вас, които четете това. Всички приятели, които бяха собственици на недвижими имоти чрез нотариални актове, получиха жилища от държавата. Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5. Така беше по наше време. А по ваше време може и да го няма. Но да знаете, че това го е имало и е било. Било е, когато сме били и сме живели като българи по земята българска. Днес, физическият "Изгрев" го няма.
към текста >>

25. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител.
Пред ученици в село Мърчаево Великият Учител заяви: "Когато решихме да пуснем руснаците в България и комунистите с тях, те обещаха горе в Невидимия свят да не закачат, да не ограничават Бялото Братство в България и да не го гонят. Обещаха пред Бога. Ако не изпълнят обещанието си, ще проверят какво значат думите Господни, че в Божиите решения няма обратни действия". Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и тялото Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година. Започна една нова епоха. Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител. Разрушен бе салонът на "Изгрева", където бе Школата. Започнаха се гонения, образува се процес съдебен и чрез него, и покрай него се унищожи цялата събрана книжнина от отпечатани беседи, следваха обиски и унищожаване на Словото на Учителя. Накрая цялото пространство на "Изгрева" бе изчистено и там се построи легация и посолство на СССР, т.е. на Болшевишка Русия, онази, на която бе даден в ръцете Бичът Божий през време на войната и който Бич тя не прибра, а го стовари върху Дома Господен. Всички знаеха за думите на Великия Учител и за обещанието, което тя бе дала пред Бога.
към текста >>

26. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава.
Бог на Славата гърми, Господ на Силите бе огън пояждащ - вчера, днес и утре. Блажен оня народ, за когото Господ е Бог. Той вкарва Виделина в душите им, Светлина в умовете им и Сила в съзнанията им, за да вършат волята Божия. Това е Вечният и Жив огън, който гори и не изгаря, който пламти и не овъглява, който претопява човека, за да се очисти душата му и да избелее духът му, та да живее вечно и да не види изтление! Думите на Христовия Дух, на Святия Дух на Словото - това е Небесният хляб, слязъл от Небето. Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава. Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят. Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е.
към текста >>

27. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла.
към текста >>

28. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори.
Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас.
към текста >>

29. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното.
За Бялото Братство до тогава не бях чувал нищо, но с идеите на Братството живея откакто се познавам. По тези идеи и мисли постоянно мислех. Братския живот носех в душата си и го прилагах по свой вътрешен подтик. Тъй че аз бях подготвен отдавна за тази среща и се почувствах в сродна среда. Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава. В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното. Това съчетание на незнайното със знайното е едно от най-дълбоките трогващи преживявания. И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям живот. Какви спомени оживяват. Какво обаяние и сила имат те. Това знае онзи, който е свикнал да гледа вътре в себе си.
към текста >>

30. 21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Като научи, че тук в нашите глави кръжи идеята за общ братски живот, то той предложи на Учителя цялото си стопанство - около 200 декара имот, пълен инвентар, добитък, къщата си и той с трите си дечица, да се включи като предоставя цялото си стопанство за общ братски живот.
Сега това е смешно за разказване, но тогава беше идея за Братството между хората и за Братство между хората и животните. Нашите братя от Младежкия Клас бяха непрекъснато с планове за комуни. Това беше огъня, който не можеше да се угаси. Затова Учителят приложи един метод към нас, че всяко нещо трябва да се опита и то се опита. В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта. Като научи, че тук в нашите глави кръжи идеята за общ братски живот, то той предложи на Учителя цялото си стопанство - около 200 декара имот, пълен инвентар, добитък, къщата си и той с трите си дечица, да се включи като предоставя цялото си стопанство за общ братски живот. Имаше две малки момиченца и едно момченце. Жена му се бе поминала наскоро и той искаше да направи този жест като жертва в нейно име. Учителят знаеше, че ние търсим условия да направим нашия опит и затова насочи Жечо към нас. Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност. И той си представяше идеала като нас.
към текста >>

Туй за което трябваше да работим в мината в Перник, че да спечелим пари, че да купуваме стопанство, то тук сега при нас идваше на готово пред краката ни - инвентар, жилище, имот.
Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност. И той си представяше идеала като нас. Той ни прегърна като родни братя и реши да отвори широко вратите на дома си за нас, младите. Покани ни да отидем да работим в неговото стопанство. И ние приехме условията. Туй за което трябваше да работим в мината в Перник, че да спечелим пари, че да купуваме стопанство, то тук сега при нас идваше на готово пред краката ни - инвентар, жилище, имот. Идеята ни се задвижи и ние потеглихме с попътен вятър.
към текста >>

31. 26. ЖЪТВАТА

Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти.
После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение.
към текста >>

32. 29. БРАТ ЖЕЧО ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ

29. БРАТ ЖЕЧО ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ На неговият имот създадохме комуната.
29. БРАТ ЖЕЧО ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ На неговият имот създадохме комуната. Той беше нисък селянин и обичаше да си похапва. Един ден дъщеря му идва да ми се оплаква и казва: „Бате Борисе, виж на татко да не му стане нещо. Изяде една кошница с джанки и изпи един бакър с вода." Отивам с нея, тя ме води, гледам бай Жечо се изтеглил на двора, лежи и пъшка. Питам го:" Как си, да не ти е лошо случайно? " „Много ми е добре.
към текста >>

33. 36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ

Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст.
Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали до тогава само наредени на палета. В село Арбанаси също се направи опит. В далечно минало е било курортно място на аристократите. Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот затова закупиха някои земи, дворни места и къща. Създаде се един център, в който се събраха 7-8 човека. Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст. Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха.
към текста >>

Остана само спомена за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите.
Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури. Остана само спомена за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите. След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години. Но и този опит не излезе сполучлив.
към текста >>

34. 42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА

Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни.
падна голям сняг. През цялото време работя на братските лозя. Пръсках, копаех и режа. Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора. През всичкото си време съм мечтал за братска комуна. Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни. Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата. Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода.
към текста >>

Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава.
През цялото време работя на братските лозя. Пръсках, копаех и режа. Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора. През всичкото си време съм мечтал за братска комуна. Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни. Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата. Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото.
към текста >>

Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми.
Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша. Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми. Купиха в Арбанаси кола, коне, къща, инвентар и едно лозе и започнахме работа. Дойдоха и други млади братя да стават комунари и работата тръгна отначало задоволителна. Тази комуна просъществува три години -1923,1924 и 1925 г. Дойде време и възникнаха известни спорове и недоразумения в комуната. Явиха се противоречия.
към текста >>

Казвам им: „Те продадоха имота си, къде ще отидат?
Явиха се противоречия. Някои от младите братя започнаха да одумват, че старите Камбурови не могат да дадат такъв труд както младите. А ние с Марин, брат ми опъвахме най-тежката работа. Другите младежи бяха силни в критиката, но бяха слаби в работата. Понеже бяха болшинство, взеха решение баща ми и майка ми да напуснат комуната. Казвам им: „Те продадоха имота си, къде ще отидат? " А те продължават. „Учителят каза старите да се махнат от комуната." До събора аз все не вярвах, че това са думи на Учителя, нали Той ме изпрати тук в колибата в Търново. Дойде събора и аз отивам при Учителя. „Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм. Само че ще отидат в Казанлък." Петър казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от комуната се нахвърля с упреци върху мен.
към текста >>

35. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Иван Радославов бе се свързал с един предприемач, онзи го бе подмамил да си ипотекира имота, след което предприемача фалира, а Иван Радославов остана без къща, защото тя трябваше да погаси борчовете на предприемача.
Но и този салон стана тесен. Започнаха да идват много хора, но Учителят там държа беседи включително и 1926 г. В тази година на поляната на Изгрева бе построена една малка стая, в която Учителят се нанесе да живее и престоя през зимата на 1926/27 г. След като всички видяха, че Учителят се пресели горе на Изгрева, то решиха тук да се построи салон. Те взеха решение, но бяха принудени да вземат такова. Иван Радославов бе се свързал с един предприемач, онзи го бе подмамил да си ипотекира имота, след което предприемача фалира, а Иван Радославов остана без къща, защото тя трябваше да погаси борчовете на предприемача. Но понеже на неговото място бе построен салона, а ние нямахме нотариален акт за мястото, понеже никой не очакваше, че така ще се развият нещата. Според тогавашния закон мястото взима и постройката, която е построена на него. Така че салона, който ние построихме с братски средства отиде за погасяване на дълговете на Иван Радославов. Старите приятели се видяха в чудо. Учителят бе крайно недоволен от неблагоразумието на старите приятели.
към текста >>

36. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо.
Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели. Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места. Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска. Учителят бе наредил да се закупят и други места, така че от Дървенишкото шосе до долу, до линията трябваше да се изкупят местата, за да се оформи едно братско селище.
към текста >>

37. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Разбира се към Него имахме всички необходимото уважение и внимание.
Усмивки на възторг - не. Екзалтация, такова нещо нямаше. Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и порядък, чистота и най-главното Истина и Свобода. Виждали сме Го понякога сърдит. Някои приятели със своите неразумни постъпки извикваха в Него недоволство. И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска. Но каже ли такива думи всички изтръпваха.
към текста >>

38. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

В лозята, където бяха обединени няколко братски лозя се получи един голям имот около 100 декара.
Съборните беседи са издадени. Тогава ние младите хора охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за всяка евентуалност. По този начин не се допусна чужд човек в лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. В лозята, където бяха обединени няколко братски лозя се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото имаше своя колиба и навеси, които се използваха от собственика за обработване на лозето. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Едно от тях, което бе по-хубаво, двуетажна постройка, беше предоставена на Учителя. Там живееше Той, там имаше стаичка. А горе на етажа имаше една стаичка и отпред Той я нареди по свой особен начин и по свое разбиране.
към текста >>

39. 176. ЗАГРАБЕНОТО НАСЛЕДСТВО

Тогава направи завещанието си и раздели имота и богатството си между четирите си деца.
176. ЗАГРАБЕНОТО НАСЛЕДСТВО В Стара Загора живее богат брат със семейството си. Това е семейство Мечеви. Възрастния брат има двама сина и две дъщери. По едно време братът се разболя и наближава време да си замине от този свят. Тогава направи завещанието си и раздели имота и богатството си между четирите си деца. Но по-малкия син, любимецът на бащата успял да го убеди малко преди да си замине да скъса първото завещание и да направи второ завещание в негова полза, като обещава на баща си, че той ще се грижи за сестрите си. Казва му: „Те са неопитни и някой може да се завърти около тях, да им завърти главата и да им даде съвет да разпродадат имота. А така когато всичко е у мен, имота и богатството ще се запази цяло". Баща му се доверява. Така най-малкия син заграбва всичко и на двете си сестри той не дава нищо.
към текста >>

Казва му: „Те са неопитни и някой може да се завърти около тях, да им завърти главата и да им даде съвет да разпродадат имота.
Това е семейство Мечеви. Възрастния брат има двама сина и две дъщери. По едно време братът се разболя и наближава време да си замине от този свят. Тогава направи завещанието си и раздели имота и богатството си между четирите си деца. Но по-малкия син, любимецът на бащата успял да го убеди малко преди да си замине да скъса първото завещание и да направи второ завещание в негова полза, като обещава на баща си, че той ще се грижи за сестрите си. Казва му: „Те са неопитни и някой може да се завърти около тях, да им завърти главата и да им даде съвет да разпродадат имота. А така когато всичко е у мен, имота и богатството ще се запази цяло". Баща му се доверява. Така най-малкия син заграбва всичко и на двете си сестри той не дава нищо. Един ден като пътува из България Учителят идва в Стара Загора, посещава семейство Мечеви и сестрите се оплакват от малкия си брат. Учителят го извиква, застава строго пред него, хваща го за ръцете, раздрусва го и му казва: „Защо ограби сестрите си?
към текста >>

А така когато всичко е у мен, имота и богатството ще се запази цяло".
Възрастния брат има двама сина и две дъщери. По едно време братът се разболя и наближава време да си замине от този свят. Тогава направи завещанието си и раздели имота и богатството си между четирите си деца. Но по-малкия син, любимецът на бащата успял да го убеди малко преди да си замине да скъса първото завещание и да направи второ завещание в негова полза, като обещава на баща си, че той ще се грижи за сестрите си. Казва му: „Те са неопитни и някой може да се завърти около тях, да им завърти главата и да им даде съвет да разпродадат имота. А така когато всичко е у мен, имота и богатството ще се запази цяло". Баща му се доверява. Така най-малкия син заграбва всичко и на двете си сестри той не дава нищо. Един ден като пътува из България Учителят идва в Стара Загора, посещава семейство Мечеви и сестрите се оплакват от малкия си брат. Учителят го извиква, застава строго пред него, хваща го за ръцете, раздрусва го и му казва: „Защо ограби сестрите си? Поправи това, което си сторил докато е време, защото всичко ще изгубиш и не само това, но когато ходиш ще пипаш с тези ръце стените".
към текста >>

40. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Мърчаево, Софийско - Темелко Темелков предложи на Учителя да дойде в неговия дом като той предоставя целия си имот - къщата, градината, плевнята и всичко наоколо.
190. СЕЛО МЪРЧАЕВО В туй време един от нашите братя от с. Мърчаево, Софийско - Темелко Темелков предложи на Учителя да дойде в неговия дом като той предоставя целия си имот - къщата, градината, плевнята и всичко наоколо. Учителят погледна и каза: „Хубаво! " Имаше един брат Славчо Печеников (Славянски), който имаше лека кола. Седнахме в нея и Учителят отиде в Мърчаево. Около Него веднага се скупчиха братя и сестри, които поеха грижата за домакинството. Учителят получи една самостоятелна малка стаичка и там живееше.
към текста >>

41. 57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ

Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радва.
На едно място Той казва: „Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал. „Светли дни мамо настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радва. Светли дни са мамо настанали, настанали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока.
към текста >>

42. 100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?

Той има много имоти, които раздава на синовете си.
100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА? Сега ще разкажа случая с неговата градина. Брат Иван е заможен, богат селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си. Има трима синове, обаче за себе си оставя една градина 10 декара, овощна градина, образцово обзаведена с най-хубави сортове в градината. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там. Целият ден песни пее.
към текста >>

43. 111. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

Вие знаете малко, но необходимото, което те не знаят."
Казано е: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." (Еван. Матея гл. 5, ст.З) При посещението на една болна сестра, Учителят казва на приятелите събрани там: „Не мислете, че сте прости, вие сте по-учени от учените. Това, което вие знаете, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща. Вие знаете малко, но необходимото, което те не знаят."
към текста >>

44. 60. ПЕТЪР КАМБУРОВ И ВЛАКЪТ

Неговия брат Стефан Камбуров бе този, който си продаде имота и с получените пари отидоха да правят комуна в Арбанаси, въпреки съвета на Учителя да не правят това.
Тя не иска да знае, но има друг, който знае и който не иска Петър да закъснее за влака. Ето защо сега Петър седи в купето и му се привижда тази карТина и слави Бога за оказаното му внимание към него, към един дт малките човеци по земята българска. Родът Камбурови е стар род и многоброен. Никола Камбуров бе ръководител на братството в Казанлък. Той бе печатар по професия и напечати някои от беседите на Учителя. Неговия брат Стефан Камбуров бе този, който си продаде имота и с получените пари отидоха да правят комуна в Арбанаси, въпреки съвета на Учителя да не правят това. Опитът бе направен и накрая останаха без имот, без препитание, без къща и с много борчове, които трябваше да изплащат в следващите 5-20 години. Стефан Камбуров бе най-стария печатар, разбираше от печатарски машини и той движеше почти цялата работа по издаването на беседите. Беше майстор, машинист и словослагател. Той разбираше от всичко. Той създаде и другите печатници.
към текста >>

Опитът бе направен и накрая останаха без имот, без препитание, без къща и с много борчове, които трябваше да изплащат в следващите 5-20 години.
Ето защо сега Петър седи в купето и му се привижда тази карТина и слави Бога за оказаното му внимание към него, към един дт малките човеци по земята българска. Родът Камбурови е стар род и многоброен. Никола Камбуров бе ръководител на братството в Казанлък. Той бе печатар по професия и напечати някои от беседите на Учителя. Неговия брат Стефан Камбуров бе този, който си продаде имота и с получените пари отидоха да правят комуна в Арбанаси, въпреки съвета на Учителя да не правят това. Опитът бе направен и накрая останаха без имот, без препитание, без къща и с много борчове, които трябваше да изплащат в следващите 5-20 години. Стефан Камбуров бе най-стария печатар, разбираше от печатарски машини и той движеше почти цялата работа по издаването на беседите. Беше майстор, машинист и словослагател. Той разбираше от всичко. Той създаде и другите печатници. Има една снимка на Учителя на балкона на тяхната къща в гр.
към текста >>

45. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

Те седят, гледат го жив и здрав, а работи някаква си градина, когато там на село го чака имот - ниви, стока и многолюдна челяд за изхранване.
Учителят му предлага да работи три години на градината на Изгрева. Той с радост се съгласява и се пренася на Изгрева и три години работи денонощно в нея. Научават се близките му, че вече е оздравял и се чудят защо не си идва на село. Идва старият му баща и жена му да го търсят. Заварват го на Изгрева и той им разказва целият случай. Те седят, гледат го жив и здрав, а работи някаква си градина, когато там на село го чака имот - ниви, стока и многолюдна челяд за изхранване. Жена му седи, навела глава и мълчи. И той им казва: „Аз за вас сега съм мъртъв. След три години ще оживея и възкръсна. Ако искате да се върна при вас ще ме чакате три години. Аз тук сега се откуп-вам пред Бога." Тръгнали за село жена му и старият му баща и плачат по пътя за него като за умрял човек.
към текста >>

46. 82. НАЧО ПЕТРОВ

Но както се практикуваше тогава той бе написал писмо „контър летър", което бе заверено и в него той удостоверяваше, че имотът, който е записан на негово име е купен с братски пари.
Преди това е бил помощник кмет на София. Така че той преминава през политическия живот, свързва се с Учителя и беше един от енергичните стари приятели, които движеха организацията на Изгрева и на Братството. Той беше предан, енергичен и когато трябваше да се уреждат някакви проблеми свързани със софийската община, той отиваше и веднага ги разрешаваше. Най-интересното бе, че Учителят нареди на негово име да се запише цялата поляна, която се закупи с братски пари и върху, която се играеше Панев-ритмията. Така юридически той бе собственик на поляната. Но както се практикуваше тогава той бе написал писмо „контър летър", което бе заверено и в него той удостоверяваше, че имотът, който е записан на негово име е купен с братски пари. През 1947 г. когато излезе закона за едрата градска собственост, според който всеки имаше право да притежава само един имот, тогава Начо Петров се отказа от къщата си и записа на свое име цялата поляна, понеже имаше нотариален акт на свое име. Така той спаси поляната и на нея се играеше Паневритмия от 1947 г. до 1957 г., когато бе скалъпен процес срещу Братството и салона на Изгрева и поляната бяха заключени за нас. Трябва да споменем, че според съветите на адвокатите другите две стенографки, които имаха нотариални актове за една част от салона, то те записаха на свое име апартамента си и къщата си и оставиха своята част от салона да се изземе от държавата чрез този закон.
към текста >>

когато излезе закона за едрата градска собственост, според който всеки имаше право да притежава само един имот, тогава Начо Петров се отказа от къщата си и записа на свое име цялата поляна, понеже имаше нотариален акт на свое име.
Той беше предан, енергичен и когато трябваше да се уреждат някакви проблеми свързани със софийската община, той отиваше и веднага ги разрешаваше. Най-интересното бе, че Учителят нареди на негово име да се запише цялата поляна, която се закупи с братски пари и върху, която се играеше Панев-ритмията. Така юридически той бе собственик на поляната. Но както се практикуваше тогава той бе написал писмо „контър летър", което бе заверено и в него той удостоверяваше, че имотът, който е записан на негово име е купен с братски пари. През 1947 г. когато излезе закона за едрата градска собственост, според който всеки имаше право да притежава само един имот, тогава Начо Петров се отказа от къщата си и записа на свое име цялата поляна, понеже имаше нотариален акт на свое име. Така той спаси поляната и на нея се играеше Паневритмия от 1947 г. до 1957 г., когато бе скалъпен процес срещу Братството и салона на Изгрева и поляната бяха заключени за нас. Трябва да споменем, че според съветите на адвокатите другите две стенографки, които имаха нотариални актове за една част от салона, то те записаха на свое име апартамента си и къщата си и оставиха своята част от салона да се изземе от държавата чрез този закон. Това бяха Паша Теодорова и майката на Савка Керемидчиева - Тереза Керемидчиева. Единствена Елена Андреева третата стенографка, понеже нямаше друг имот записа 1/3 част на свое име от общият имот, който притежаваха трите стенографки, така от 1947 г.
към текста >>

Единствена Елена Андреева третата стенографка, понеже нямаше друг имот записа 1/3 част на свое име от общият имот, който притежаваха трите стенографки, така от 1947 г.
когато излезе закона за едрата градска собственост, според който всеки имаше право да притежава само един имот, тогава Начо Петров се отказа от къщата си и записа на свое име цялата поляна, понеже имаше нотариален акт на свое име. Така той спаси поляната и на нея се играеше Паневритмия от 1947 г. до 1957 г., когато бе скалъпен процес срещу Братството и салона на Изгрева и поляната бяха заключени за нас. Трябва да споменем, че според съветите на адвокатите другите две стенографки, които имаха нотариални актове за една част от салона, то те записаха на свое име апартамента си и къщата си и оставиха своята част от салона да се изземе от държавата чрез този закон. Това бяха Паша Теодорова и майката на Савка Керемидчиева - Тереза Керемидчиева. Единствена Елена Андреева третата стенографка, понеже нямаше друг имот записа 1/3 част на свое име от общият имот, който притежаваха трите стенографки, така от 1947 г. до 1957 г. ние плащахме по 3000 лв. годишен наем на общината за това, че ползвахме две трети от салона, който според съветите на адвокатите Паша и Тереза се отказаха от своя дял от салона и по този начин си запазиха домовете. Това го споменаваме, за да се види какъв човек беше Начо Петров. Честен, почтен и безкомпромисен.
към текста >>

47. 10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

Това бе любимото Му място.
Ако времето е благоприятно, имахме тихи, слънчеви дни." Пазачът на върха на наблюдателницата беше много разположен към Учителя. Той Го приемаше като свой близък. Поставяше наблюдателницата на наше разположеше и там закусвахме сутрин и след това слизахме на „Окото". Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при езерото „Окото". Това бе любимото Му място. Като слезне Учителят при езерцето, като се спре, като погледне наоколо към Мусала и към самото „Око", тогава сложи палтенцето и седне на полянката. Ние се спираме и започваме да се приготовляваме за престой. Престоявахме 3-4 часа след обед и се връщахме в хижата. Един интересен случай мога да разкажа. Това беше през 1942 г.
към текста >>

48. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

Така той е поверявал братски суми за пазене, купувал е братски имоти на Изгрева и ги е поверявал на братя и сестри, на имената, на които са издадени нотариални актове.
Антов и К. Стефанов, но те не извършиха потребното за описване имуществото и осчетоводяването му. Па и никога не са бивали затруднявани или възпрепятствани да извършат това, ако биха искали. За разпределение и пазене на братските средства, оставени от Учителя присъстващите братя и сестри се изказаха, че финансовия съвет и Братския съвет са постъпили правилно и съобразно разбирането на новите отношения, прокламирани от Учителя през време на работата му всред нас, именно -указване доверие на предани на Братството негови членове. Учителят знаеше, че като укаже доверие към свой последовател, възложената работа ще бъде извършена според неговите указания, честно и почтено. Така той е поверявал братски суми за пазене, купувал е братски имоти на Изгрева и ги е поверявал на братя и сестри, на имената, на които са издадени нотариални актове. Тези имоти и до днес се владеят по този начин, чрез братя и сестри, пълномощници на Братството, което единствено се ползва от тях. Този начин на владение е възприет от Учителя, тъй като Братството не е юридическа личност. Така финансовия съвет и Братския съвет са били принудени да възприемат и приложат това начало, завещано от Учителя - да разпределят между верни членове на Братството пазенето на братските средства. При обстановката през 1945 г. те са се ръководили от това правило на Учителя.
към текста >>

Тези имоти и до днес се владеят по този начин, чрез братя и сестри, пълномощници на Братството, което единствено се ползва от тях.
Стефанов, но те не извършиха потребното за описване имуществото и осчетоводяването му. Па и никога не са бивали затруднявани или възпрепятствани да извършат това, ако биха искали. За разпределение и пазене на братските средства, оставени от Учителя присъстващите братя и сестри се изказаха, че финансовия съвет и Братския съвет са постъпили правилно и съобразно разбирането на новите отношения, прокламирани от Учителя през време на работата му всред нас, именно -указване доверие на предани на Братството негови членове. Учителят знаеше, че като укаже доверие към свой последовател, възложената работа ще бъде извършена според неговите указания, честно и почтено. Така той е поверявал братски суми за пазене, купувал е братски имоти на Изгрева и ги е поверявал на братя и сестри, на имената, на които са издадени нотариални актове. Тези имоти и до днес се владеят по този начин, чрез братя и сестри, пълномощници на Братството, което единствено се ползва от тях. Този начин на владение е възприет от Учителя, тъй като Братството не е юридическа личност. Така финансовия съвет и Братския съвет са били принудени да възприемат и приложат това начало, завещано от Учителя - да разпределят между верни членове на Братството пазенето на братските средства. При обстановката през 1945 г. те са се ръководили от това правило на Учителя. Внезапната загуба на нашия обичен Учител и наставник, грижата за запазване целостта на Братството, запазване оставеното имущество и легализиране по-нататъшното съществуване на създаденото от Учителя общество „Бяло братство" са наложили този начин на действие.
към текста >>

49. 21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА

И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите.
21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА Беше дошла новата комунистическа власт. Българската армия бе изпратена да се бие на фронта в Унгария срещу германците. Тази армия трябваше да бъде обута, облечена, нахранена и да има бойно снаряжение. Затова бяха необходими много пари. Новата власт реши тогава да пусне облигации и да ги нарече „Заем на Свободата". И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите. Никой не знаеше тогава, че ние имаме милиони освен Братския съвет. Тогава Никола Антов, който беше комунист, беше председател на Отечествения фронт в едни голям градски район, в който влизаше и Изгрева и беше облечен със светска власт. За да се представи пред властите като негов актив той реши, че трябва да се внесе една голяма сума в полза на новата власт. Ние нямаше какво да правим освен да се съгласим и което можахме да направим намалихме онази сума, която той искаше. Ако бяхме отказали той щеше да ни предаде на властите и щяха да ни вземат всички пари.
към текста >>

50. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Първата вълна посегна на братските имоти през 1947 г., втората вълна доведе процеса 1957/58 г., плениха и претопиха беседите на Учителя.
Вятърът гони огъня от къща на къща. Целият град ще изгори. Аз с няколко души се хвърлих да пресечем пътя на огъня. Почнахме да сечем греди, да събаряме къщи, за да пресечем пътя на огъня. Тези три сънища се сбъднаха. Първата вълна посегна на братските имоти през 1947 г., втората вълна доведе процеса 1957/58 г., плениха и претопиха беседите на Учителя. Дойде време огънят се прехвърли на Изгрева, 1972 г. и помете целият Изгрев. Днес Изгревът го няма от времето на Школата. Ето ви пример как Невидимият свят е Господар на видимия свят. Ти да живееш в Небето и Небето да живее в теб. 79.
към текста >>

Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото пространство.
Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула". В притчата за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си. Не се занимавайте със Злото. 97. Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките. Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото пространство. То е сила. Той не е само блещукане, което нашето око долавя. Как действува той на ума, на сърцето, на душата, каква вест носи от далечните светове. Да гледаш звездното небе е щастие, даже, когато си и зад решетките. 98. Когато срещнеш Злото отвън, благодари.
към текста >>

51. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Братята Маркови започват да налагат свои интереси и решават да завладеят имота.
Поканват се млади членове на Братството да обработват земята. През 1923 г. от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората комуна. По-късно Иван Явашев при една злополука почива. В стопанството работят петимата братя Маркови - Симеон, Никола, Рашко, Йордан и Стою. Братята Маркови започват да налагат свои интереси и решават да завладеят имота. Но другите се противопоставят. Затова на 30 декември 1935 г. решават да разделят цялото стопанство на три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка на членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса. Така в първата част са Иван Вълчанов и София Иванова - получават 95 декара земя. Втората част от 70 декара получават братя Маркови.
към текста >>

По-късно Учителят предава една голяма сума на Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов.
решават да разделят цялото стопанство на три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка на членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса. Така в първата част са Иван Вълчанов и София Иванова - получават 95 декара земя. Втората част от 70 декара получават братя Маркови. Третата част от 50 декара се взима от Никола Ватев и Петранка Чернева. Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори. По-късно Учителят предава една голяма сума на Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов. В Русе става отново разкол и размирици. Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична собственост. Пишат писма до София, до Учителя. Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят на место с проблемите. На 5 и 6 януари 1936 г.
към текста >>

Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична собственост.
Втората част от 70 декара получават братя Маркови. Третата част от 50 декара се взима от Никола Ватев и Петранка Чернева. Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори. По-късно Учителят предава една голяма сума на Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов. В Русе става отново разкол и размирици. Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична собственост. Пишат писма до София, до Учителя. Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят на место с проблемите. На 5 и 6 януари 1936 г. след дълги разговори се прави протокол, според който всички подписали се признават, че всички имоти и целият капитал е на общество Бяло Братство - Русе. Този разкол е затова, кой да управлява стопанството и кой да разполага с доходите му.
към текста >>

след дълги разговори се прави протокол, според който всички подписали се признават, че всички имоти и целият капитал е на общество Бяло Братство - Русе.
В Русе става отново разкол и размирици. Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична собственост. Пишат писма до София, до Учителя. Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят на место с проблемите. На 5 и 6 януари 1936 г. след дълги разговори се прави протокол, според който всички подписали се признават, че всички имоти и целият капитал е на общество Бяло Братство - Русе. Този разкол е затова, кой да управлява стопанството и кой да разполага с доходите му. Води се ожесточена битка за ръководство. Тогава Учителят дава следния съвет: „В управата на Русенското Братство да влезнат всички 37 човека, толкова колкото са и самите членове на Русенското Братство". Ето, това е разрешението на задачата според Учителя. Но тази задача не може да се разреши от русенци, защото според устава им трябва да има управление и управителен съвет, а останалите членове да бъдат изпълнители.
към текста >>

Въпреки устава и регистрацията си пред съда, те не могат да решат задачите си по управлението и стопанисването на братските имоти.
Този разкол е затова, кой да управлява стопанството и кой да разполага с доходите му. Води се ожесточена битка за ръководство. Тогава Учителят дава следния съвет: „В управата на Русенското Братство да влезнат всички 37 човека, толкова колкото са и самите членове на Русенското Братство". Ето, това е разрешението на задачата според Учителя. Но тази задача не може да се разреши от русенци, защото според устава им трябва да има управление и управителен съвет, а останалите членове да бъдат изпълнители. Въпреки устава и регистрацията си пред съда, те не могат да решат задачите си по управлението и стопанисването на братските имоти. А защо ли? Защото се сбъдват онези думи на Учителя от писмото до Никола Ватев: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога. Само Божията Любов." Ето как човешките разпореждания и уредби докарват до там, че постепенно общата земя започва да се разпределя главно между братя Маркови през 1946 г.
към текста >>

комисията за трудовата поземлена собственост решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд.
Защото се сбъдват онези думи на Учителя от писмото до Никола Ватев: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога. Само Божията Любов." Ето как човешките разпореждания и уредби докарват до там, че постепенно общата земя започва да се разпределя главно между братя Маркови през 1946 г. С протокол N 12 и решение 24 от 22 юли 1950 г. комисията за трудовата поземлена собственост решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд. Тук трябва да отбележим, че първо членовете на Русенското Братство вземат и разделят общата земя още през 1925 г., че се идва до 1936 г. и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе.
към текста >>

Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе.
комисията за трудовата поземлена собственост решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд. Тук трябва да отбележим, че първо членовете на Русенското Братство вземат и разделят общата земя още през 1925 г., че се идва до 1936 г. и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе. Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време. Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството. Това е доводът. А причината е друга. Вие я знаете.
към текста >>

За да се противопостави на братя Маркови, които заграбват имота, той събира около себе си свои съмишленици за нови членове и с тези членове избират нов съвет със седалище София.
Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни билети. Дори на Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка. За какво може да му послужи? Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо? Георги Димитров влиза в Братството през 1934 г. За да се противопостави на братя Маркови, които заграбват имота, той събира около себе си свои съмишленици за нови членове и с тези членове избират нов съвет със седалище София. В този съвет и около него той привлича свои роднини. Идва се до следващия етап. Той прехвърля имота на своите роднини, за да изпревари братя Маркови, които преди него също посягат на Братския имот. Всичко това непрекъснато се донася до Изгрева, до онези членове от София, които също участвуват в Братството на Георги Димитров, което има друго название „Културно-просветно общество Бяло Братство". Но по-късно софиянци си подават оставката и около Георги Димитров остават неколцина от роднините му.
към текста >>

Той прехвърля имота на своите роднини, за да изпревари братя Маркови, които преди него също посягат на Братския имот.
Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо? Георги Димитров влиза в Братството през 1934 г. За да се противопостави на братя Маркови, които заграбват имота, той събира около себе си свои съмишленици за нови членове и с тези членове избират нов съвет със седалище София. В този съвет и около него той привлича свои роднини. Идва се до следващия етап. Той прехвърля имота на своите роднини, за да изпревари братя Маркови, които преди него също посягат на Братския имот. Всичко това непрекъснато се донася до Изгрева, до онези членове от София, които също участвуват в Братството на Георги Димитров, което има друго название „Културно-просветно общество Бяло Братство". Но по-късно софиянци си подават оставката и около Георги Димитров остават неколцина от роднините му. На 29 ноември 1966 г. Русенския градски съд с решение N 1065-а осъжда братя Маркови да опразнят и предадат владението на сградата в местността „Свирчовица". Интересно е, че в мотивите си съда признава, че общество Бяло Братство, като стопанска единица в града е съставено от членовете на съществуващото в страната Бяло Братство, оглавявано от Петър Дънов.
към текста >>

То е имало за задача да владее имоти, да ги обработва, за да осигурява от тях своите приходи и да задоволява личните нужди на всеки един от членовете му, а чистата печалба да бъде внасяна в общата каса на обществото.
Всичко това непрекъснато се донася до Изгрева, до онези членове от София, които също участвуват в Братството на Георги Димитров, което има друго название „Културно-просветно общество Бяло Братство". Но по-късно софиянци си подават оставката и около Георги Димитров остават неколцина от роднините му. На 29 ноември 1966 г. Русенския градски съд с решение N 1065-а осъжда братя Маркови да опразнят и предадат владението на сградата в местността „Свирчовица". Интересно е, че в мотивите си съда признава, че общество Бяло Братство, като стопанска единица в града е съставено от членовете на съществуващото в страната Бяло Братство, оглавявано от Петър Дънов. То е имало за задача да владее имоти, да ги обработва, за да осигурява от тях своите приходи и да задоволява личните нужди на всеки един от членовете му, а чистата печалба да бъде внасяна в общата каса на обществото. Ето какво Русенския съд признава. Признава една идея от Словото на Учителя. Но едновременно с това съдът санкционира и опорочението на тази идея. И накрая ще цитираме едно изказване на Учителя за онези събития, разиграли се през времето на Школата, когато братя Маркови посягат върху Братския имот. Той казал: „Ще дойде време, когато те ще излязат с просеш-ка тояга и ако не искат, с тояга ще ги изгонят." Така става, че накрая се изпълняват думите на Учителя.
към текста >>

И накрая ще цитираме едно изказване на Учителя за онези събития, разиграли се през времето на Школата, когато братя Маркови посягат върху Братския имот.
Интересно е, че в мотивите си съда признава, че общество Бяло Братство, като стопанска единица в града е съставено от членовете на съществуващото в страната Бяло Братство, оглавявано от Петър Дънов. То е имало за задача да владее имоти, да ги обработва, за да осигурява от тях своите приходи и да задоволява личните нужди на всеки един от членовете му, а чистата печалба да бъде внасяна в общата каса на обществото. Ето какво Русенския съд признава. Признава една идея от Словото на Учителя. Но едновременно с това съдът санкционира и опорочението на тази идея. И накрая ще цитираме едно изказване на Учителя за онези събития, разиграли се през времето на Школата, когато братя Маркови посягат върху Братския имот. Той казал: „Ще дойде време, когато те ще излязат с просеш-ка тояга и ако не искат, с тояга ще ги изгонят." Така става, че накрая се изпълняват думите на Учителя. Русенския съд осъжда братя Маркови, освен да напуснат сградата, която са обитавали на „Свирчовица", но и да заплатят наем за сградата от 250 лв. плюс разноските по делото, на сума 88,85 лв. А това се равнява на 3 чиновнически заплати. Един въпрос към всички: кой изпълни волята на Учителя?
към текста >>

Вие искате ли имоти, стопанство, устави, членски карти и пр.
Един въпрос към всички: кой изпълни волята на Учителя? Дали членовете на Русенското Братство, с техните членски карти и устав или Русенския съд, който санкционира опорочението на един висок идеал? Моят отговор е: Волята на Учителя бе изпълнена от Князът, т. е. от Русенския съд. Един въпрос към следващите поколения русенци. Вие искате ли имоти, стопанство, устави, членски карти и пр. Ако искате, какво ще кажете за опита на онези преди вас и за думите на Учителя, които се сбъднаха? УСТАВ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" В ГР. РУСЕ Утвърден от министъра на Вътрешните работи с N 1617 от 13 юли 1921 г. Утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Чл. 1.
към текста >>

Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство.
Утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Чл. 1. Състави се в гр. Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда. Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи. Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство. Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав. След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение. Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение. УПРАВЛЕНИЕ Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет.
към текста >>

Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав.
Чл. 1. Състави се в гр. Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда. Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи. Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство. Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав. След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение. Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение. УПРАВЛЕНИЕ Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет. Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин.
към текста >>

Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите на обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр.
Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин. Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий. Чл. 8.Мандата на управителното тяло е за три години. Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг. Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите на обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр. грижи за периодическите издания на обществото, за издаване на книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр. наема помещения, поканва говорители и пр. е) дава отчет за своята дейност пред общото събрание и ж) представлява и подписва обществото пред всички учреждения и лица. ОБЩО СЪБРАНИЕ Чл. 10.Общо годишно събрание се свиква веднъж в годината на 1 януари, но то може да се състои всякога, когато управителния съвет счете за нужно.
към текста >>

Събранието на всички членове решава какво да стане с имотите му.
ПОСТЪПВАНЕ Чл. 13 За постъпване в обществото подава се писмена молба до управителния съвет, която се разглежда в годишното общо събрание и когато всички членове единодушно са съгласни - заявителя се приема за член. Напускане на обществото става тъй също с писмена молба, която се разглежда по горния начин. Чл. 14.Печата на обществото е кръгъл в петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе". Чл. 15.Обществото може да се разтури само когато 2/3 от членовете му решат това. Събранието на всички членове решава какво да стане с имотите му. Настоящият устав се разгледа и прие от учредителното събрание на 9 март 1921 г. Членове основатели: Н. Ватев, Сим. Марков, К. Марков, Рашко Марков, Юр.
към текста >>

52. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

са отнети голяма част от имотите на Изгрева, 2/3 от Салонът е одържавен, печатницата през 1950 г.
Тогава той решава да направи своя група извън Изгрева и там да им говори по дадени теми, след което им предава да четат една преразказана от него беседа на Учителя. След него и други правят същото, затова, когато ви попадне някоя беседа на Учителя в ръкопис от онова време, внимавайте да не се заблудите и препишете или отпечатате преразказана беседа на Учителя от великите писатели на Изгрева. И както се случва в такива съдбоносни моменти, Учителят винаги протяга своята Невидима ръка, натиска своят невидим бутон и Неговите служители отново се явяват да изпълнят Волята Му. Комунистическата власт предприема мерки за ограничаване дейността на Братството. Още през 1949 г. са отнети голяма част от имотите на Изгрева, 2/3 от Салонът е одържавен, печатницата през 1950 г. е затворена. Дейността на Братството се ограничава постепенно. Тя се прибира в онези рамки и в онази форма, чрез която е съществувала по времето на Учителя. Един от неговите завети към учениците е: „Не се обличайте в други форми освен в тези, които съм ви дал". А онези, които прокарват решението на Учителя и го изпълвянат е именно властта.
към текста >>

53. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева.
С неговият подпис на 30.ХII.1944 г. с писмо на официален лист от Министерството на вътрешните работи се разрешава погребението да се извърши на Изгрева. 5. Мястото, където е положено тялото на Петър Дънов впоследствие се оформя. Поставя се одходяща елипса, която огражда гроба и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм. Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6. На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята.
към текста >>

Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават.
Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6. На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища.
към текста >>

А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята.
На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство.
към текста >>

се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост.
Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство. Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г. се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост. Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството. Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства. Тези декларация са „контър-летър", една форма позната при юристите за удостоверяване на скрити пълномощници. Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен спикъ на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове.
към текста >>

Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството.
В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство. Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г. се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост. Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството. Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства. Тези декларация са „контър-летър", една форма позната при юристите за удостоверяване на скрити пълномощници. Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен спикъ на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове. Умоляват се да бъдат изключени от отчуждаване въпросните имоти. 8. На 3 юни 1948 г.
към текста >>

Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства.
Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г. се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост. Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството. Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства. Тези декларация са „контър-летър", една форма позната при юристите за удостоверяване на скрити пълномощници. Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен спикъ на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове. Умоляват се да бъдат изключени от отчуждаване въпросните имоти. 8. На 3 юни 1948 г. се изпраща изложение до Министъра на външните работи във връзка с новият градоустройствен план на София, в който се отчуждава от Изгрева: салона, поляната и парка-градината, където е положено тялото на Петър Дънов.
към текста >>

Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен спикъ на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове.
се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост. Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството. Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства. Тези декларация са „контър-летър", една форма позната при юристите за удостоверяване на скрити пълномощници. Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен спикъ на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове. Умоляват се да бъдат изключени от отчуждаване въпросните имоти. 8. На 3 юни 1948 г. се изпраща изложение до Министъра на външните работи във връзка с новият градоустройствен план на София, в който се отчуждава от Изгрева: салона, поляната и парка-градината, където е положено тялото на Петър Дънов. Настояват да им се издаде удостоверение, че са призната Верска общност и че въз основа на чл. 78 от Конституцията имат право на свободна дейност и не трябва да им се отчуждава салона, поляната и градината. 9.
към текста >>

Умоляват се да бъдат изключени от отчуждаване въпросните имоти. 8.
Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството. Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства. Тези декларация са „контър-летър", една форма позната при юристите за удостоверяване на скрити пълномощници. Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен спикъ на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове. Умоляват се да бъдат изключени от отчуждаване въпросните имоти. 8. На 3 юни 1948 г. се изпраща изложение до Министъра на външните работи във връзка с новият градоустройствен план на София, в който се отчуждава от Изгрева: салона, поляната и парка-градината, където е положено тялото на Петър Дънов. Настояват да им се издаде удостоверение, че са призната Верска общност и че въз основа на чл. 78 от Конституцията имат право на свободна дейност и не трябва да им се отчуждава салона, поляната и градината. 9. По това време със закон е създадена Комисия по чл.
към текста >>

в качеството си на векларатор по преписка N 4769, като трябва да се донесат планове, скици и нотариални актове за имотите на Изгрева.
11 от Закона на О.Е.Г.П.Н.С. в София. Получена е призовка до обществената организация Бяло Братство в квартал Изгрев, да се яви техен представител на 10.ХI.1948 г. в 8 часа в Съдебната палата при районния състав на Софийската комисия по чл. 11 по З.О.Е.Г.П.Н.С. в качеството си на векларатор по преписка N 4769, като трябва да се донесат планове, скици и нотариални актове за имотите на Изгрева. На 17.ХI.1948 г. отново с призовка се извикват за оформяне на документацията на същото място във връзка с преписка N 314. По този начин всички документи за занесени. Дават се нотариални актове на частните лица, които притежават онзи имот, който се отчуждава. Предстсавени са и техните декларации, че този имот е купен с пари на Братството и че те са скрити пълномощници.
към текста >>

Дават се нотариални актове на частните лица, които притежават онзи имот, който се отчуждава.
11 по З.О.Е.Г.П.Н.С. в качеството си на векларатор по преписка N 4769, като трябва да се донесат планове, скици и нотариални актове за имотите на Изгрева. На 17.ХI.1948 г. отново с призовка се извикват за оформяне на документацията на същото място във връзка с преписка N 314. По този начин всички документи за занесени. Дават се нотариални актове на частните лица, които притежават онзи имот, който се отчуждава. Предстсавени са и техните декларации, че този имот е купен с пари на Братството и че те са скрити пълномощници. Но законът не признава подставените лица и скрити пълномощници и отчуждава имотите в полза на държавата. Преди това въпросните лица, притежаващи нотариалните актове за собственост на братските места са декларирали своите лични имоти и според закона те им се признават за собственост. А нотариалните актове на братските имоти се смятат също за лични имоти и държавата ги отчуждава понеже при събирането на тези имоти с личните имоти на скритите пълномощници превишават по декари онази квота, която е допустима от закона за притежаване на личен имот. Единствено Начо Петров декларира на свое име с нотариалният акт онзи имот, закупен с братски средтва, а това е мястото на поляната.
към текста >>

Предстсавени са и техните декларации, че този имот е купен с пари на Братството и че те са скрити пълномощници.
в качеството си на векларатор по преписка N 4769, като трябва да се донесат планове, скици и нотариални актове за имотите на Изгрева. На 17.ХI.1948 г. отново с призовка се извикват за оформяне на документацията на същото място във връзка с преписка N 314. По този начин всички документи за занесени. Дават се нотариални актове на частните лица, които притежават онзи имот, който се отчуждава. Предстсавени са и техните декларации, че този имот е купен с пари на Братството и че те са скрити пълномощници. Но законът не признава подставените лица и скрити пълномощници и отчуждава имотите в полза на държавата. Преди това въпросните лица, притежаващи нотариалните актове за собственост на братските места са декларирали своите лични имоти и според закона те им се признават за собственост. А нотариалните актове на братските имоти се смятат също за лични имоти и държавата ги отчуждава понеже при събирането на тези имоти с личните имоти на скритите пълномощници превишават по декари онази квота, която е допустима от закона за притежаване на личен имот. Единствено Начо Петров декларира на свое име с нотариалният акт онзи имот, закупен с братски средтва, а това е мястото на поляната. Благодарение на него тя не се отчуждава до 1958 г.
към текста >>

Но законът не признава подставените лица и скрити пълномощници и отчуждава имотите в полза на държавата.
На 17.ХI.1948 г. отново с призовка се извикват за оформяне на документацията на същото място във връзка с преписка N 314. По този начин всички документи за занесени. Дават се нотариални актове на частните лица, които притежават онзи имот, който се отчуждава. Предстсавени са и техните декларации, че този имот е купен с пари на Братството и че те са скрити пълномощници. Но законът не признава подставените лица и скрити пълномощници и отчуждава имотите в полза на държавата. Преди това въпросните лица, притежаващи нотариалните актове за собственост на братските места са декларирали своите лични имоти и според закона те им се признават за собственост. А нотариалните актове на братските имоти се смятат също за лични имоти и държавата ги отчуждава понеже при събирането на тези имоти с личните имоти на скритите пълномощници превишават по декари онази квота, която е допустима от закона за притежаване на личен имот. Единствено Начо Петров декларира на свое име с нотариалният акт онзи имот, закупен с братски средтва, а това е мястото на поляната. Благодарение на него тя не се отчуждава до 1958 г. където на нея се играе Паневритмия.
към текста >>

Преди това въпросните лица, притежаващи нотариалните актове за собственост на братските места са декларирали своите лични имоти и според закона те им се признават за собственост.
отново с призовка се извикват за оформяне на документацията на същото място във връзка с преписка N 314. По този начин всички документи за занесени. Дават се нотариални актове на частните лица, които притежават онзи имот, който се отчуждава. Предстсавени са и техните декларации, че този имот е купен с пари на Братството и че те са скрити пълномощници. Но законът не признава подставените лица и скрити пълномощници и отчуждава имотите в полза на държавата. Преди това въпросните лица, притежаващи нотариалните актове за собственост на братските места са декларирали своите лични имоти и според закона те им се признават за собственост. А нотариалните актове на братските имоти се смятат също за лични имоти и държавата ги отчуждава понеже при събирането на тези имоти с личните имоти на скритите пълномощници превишават по декари онази квота, която е допустима от закона за притежаване на личен имот. Единствено Начо Петров декларира на свое име с нотариалният акт онзи имот, закупен с братски средтва, а това е мястото на поляната. Благодарение на него тя не се отчуждава до 1958 г. където на нея се играе Паневритмия. За справка вижте „Изгрева", том I, стр.
към текста >>

А нотариалните актове на братските имоти се смятат също за лични имоти и държавата ги отчуждава понеже при събирането на тези имоти с личните имоти на скритите пълномощници превишават по декари онази квота, която е допустима от закона за притежаване на личен имот.
По този начин всички документи за занесени. Дават се нотариални актове на частните лица, които притежават онзи имот, който се отчуждава. Предстсавени са и техните декларации, че този имот е купен с пари на Братството и че те са скрити пълномощници. Но законът не признава подставените лица и скрити пълномощници и отчуждава имотите в полза на държавата. Преди това въпросните лица, притежаващи нотариалните актове за собственост на братските места са декларирали своите лични имоти и според закона те им се признават за собственост. А нотариалните актове на братските имоти се смятат също за лични имоти и държавата ги отчуждава понеже при събирането на тези имоти с личните имоти на скритите пълномощници превишават по декари онази квота, която е допустима от закона за притежаване на личен имот. Единствено Начо Петров декларира на свое име с нотариалният акт онзи имот, закупен с братски средтва, а това е мястото на поляната. Благодарение на него тя не се отчуждава до 1958 г. където на нея се играе Паневритмия. За справка вижте „Изгрева", том I, стр. 605-613. 10.
към текста >>

Единствено Начо Петров декларира на свое име с нотариалният акт онзи имот, закупен с братски средтва, а това е мястото на поляната.
Дават се нотариални актове на частните лица, които притежават онзи имот, който се отчуждава. Предстсавени са и техните декларации, че този имот е купен с пари на Братството и че те са скрити пълномощници. Но законът не признава подставените лица и скрити пълномощници и отчуждава имотите в полза на държавата. Преди това въпросните лица, притежаващи нотариалните актове за собственост на братските места са декларирали своите лични имоти и според закона те им се признават за собственост. А нотариалните актове на братските имоти се смятат също за лични имоти и държавата ги отчуждава понеже при събирането на тези имоти с личните имоти на скритите пълномощници превишават по декари онази квота, която е допустима от закона за притежаване на личен имот. Единствено Начо Петров декларира на свое име с нотариалният акт онзи имот, закупен с братски средтва, а това е мястото на поляната. Благодарение на него тя не се отчуждава до 1958 г. където на нея се играе Паневритмия. За справка вижте „Изгрева", том I, стр. 605-613. 10. През февруари 1949 г.
към текста >>

V район и че отново се прави същата молба, с която да бъдат освободени декларираните имоти като се прилагат съответните декларация на брой 8.
където на нея се играе Паневритмия. За справка вижте „Изгрева", том I, стр. 605-613. 10. През февруари 1949 г. се прави молба до Министерството на Правосъдието, до комисията при З.О.Е.Г.П.Н.С., в което се упоменава, че е подадена молба под N 312 от 1948 г. V район и че отново се прави същата молба, с която да бъдат освободени декларираните имоти като се прилагат съответните декларация на брой 8. Тук ние прилагаме молбата и шест декларации като другите две липсват. Това са декларациите на онази група от д-р Иван Жеков, Върбан Христов и Иван Вълчанов Явашев, които са подставени пълномощници и притежават с нот.акт N 102, том 9, дело 1885 от 1926 г. и което оформя кв. 115 и 19 на парцел XII, XIII, XIV. Размерът на това място е 7500 кв метра.
към текста >>

Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания" МОЛБА на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв.
и което оформя кв. 115 и 19 на парцел XII, XIII, XIV. Размерът на това място е 7500 кв метра. Защо липсват тези две декларации ще се спрем по-нататък. Ето самата молба и шестте декларации: До почитаемото Министерство на правосъдието - З.О.Е.Г.П.Н.С. Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания" МОЛБА на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв. Изгрев Под/N314/48 г. V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С. са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците. Това се вижда от приложените тук клетвени декларации. Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър".
към текста >>

V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С.
Размерът на това място е 7500 кв метра. Защо липсват тези две декларации ще се спрем по-нататък. Ето самата молба и шестте декларации: До почитаемото Министерство на правосъдието - З.О.Е.Г.П.Н.С. Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания" МОЛБА на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв. Изгрев Под/N314/48 г. V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С. са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците. Това се вижда от приложените тук клетвени декларации. Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър". Обществото Бяло Братство вече е признато за верска общност, видно от приложеното тук удостоверение от 11.VI.1948 г., издадено от Министерството на външните работи. По силата на чл.
към текста >>

са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците.
Защо липсват тези две декларации ще се спрем по-нататък. Ето самата молба и шестте декларации: До почитаемото Министерство на правосъдието - З.О.Е.Г.П.Н.С. Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания" МОЛБА на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв. Изгрев Под/N314/48 г. V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С. са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците. Това се вижда от приложените тук клетвени декларации. Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър". Обществото Бяло Братство вече е признато за верска общност, видно от приложеното тук удостоверение от 11.VI.1948 г., издадено от Министерството на външните работи. По силата на чл. 2 от З.О.Е.Г.П.Н.С.
към текста >>

се отчуждават само имоти на частни лица и дружества, а не обществени, каквито са въпросните имоти.
Това се вижда от приложените тук клетвени декларации. Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър". Обществото Бяло Братство вече е признато за верска общност, видно от приложеното тук удостоверение от 11.VI.1948 г., издадено от Министерството на външните работи. По силата на чл. 2 от З.О.Е.Г.П.Н.С. се отчуждават само имоти на частни лица и дружества, а не обществени, каквито са въпросните имоти. Ето защо, молим, декларираните имоти да бъдат изцяло освободени от отчуждение. Тук прилагаме: Едно удостоверение от Министерство на Външните работи, осем клетвени декларации на частни лица, заедно с техните молби. февруари, 1949 г. С почит: София Братски съвет на общество;„Бяло братство" ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Мария Михайлова Тодорова, от гр. София, декларирам, че имотът парцел N 21 и 22 кв.
към текста >>

Ето защо, молим, декларираните имоти да бъдат изцяло освободени от отчуждение.
Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър". Обществото Бяло Братство вече е признато за верска общност, видно от приложеното тук удостоверение от 11.VI.1948 г., издадено от Министерството на външните работи. По силата на чл. 2 от З.О.Е.Г.П.Н.С. се отчуждават само имоти на частни лица и дружества, а не обществени, каквито са въпросните имоти. Ето защо, молим, декларираните имоти да бъдат изцяло освободени от отчуждение. Тук прилагаме: Едно удостоверение от Министерство на Външните работи, осем клетвени декларации на частни лица, заедно с техните молби. февруари, 1949 г. С почит: София Братски съвет на общество;„Бяло братство" ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Мария Михайлова Тодорова, от гр. София, декларирам, че имотът парцел N 21 и 22 кв. 19, на Градоустройствения план на гр.
към текста >>

София, декларирам, че имотът парцел N 21 и 22 кв.
се отчуждават само имоти на частни лица и дружества, а не обществени, каквито са въпросните имоти. Ето защо, молим, декларираните имоти да бъдат изцяло освободени от отчуждение. Тук прилагаме: Едно удостоверение от Министерство на Външните работи, осем клетвени декларации на частни лица, заедно с техните молби. февруари, 1949 г. С почит: София Братски съвет на общество;„Бяло братство" ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Мария Михайлова Тодорова, от гр. София, декларирам, че имотът парцел N 21 и 22 кв. 19, на Градоустройствения план на гр. София, нот. акт N 147 т. VI. р. N1227 д.
към текста >>

е имот на обществото Бяло Братство купен с негови средства и за негова сметка.
акт N 180 т.XVIII N 180 р. N 3801 д. 3536/934 г„ предмет на д. N 313/948 г. V р. е имот на обществото Бяло Братство купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г,-София Декларатор: Жечо Панайотов ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Паша Петрова Теодорова, от гр. София, декларирам, че имотът означен като парцел ХII кв. 19 в Софийския градоустройствен план по нот. акт. N 42, Т.IХ N 1568/930 предмет на д. N 316/948 V р., е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.
към текста >>

София, декларирам, че имотът означен като парцел ХII кв.
3536/934 г„ предмет на д. N 313/948 г. V р. е имот на обществото Бяло Братство купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г,-София Декларатор: Жечо Панайотов ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Паша Петрова Теодорова, от гр. София, декларирам, че имотът означен като парцел ХII кв. 19 в Софийския градоустройствен план по нот. акт. N 42, Т.IХ N 1568/930 предмет на д. N 316/948 V р., е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г. Декларатор: Паша Теодорова (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Тереза Георгиева Керемидчиева, от гр.
към текста >>

София, декларирам, че имотът по д.
19 в Софийския градоустройствен план по нот. акт. N 42, Т.IХ N 1568/930 предмет на д. N 316/948 V р., е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г. Декларатор: Паша Теодорова (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Тереза Георгиева Керемидчиева, от гр. София, декларирам, че имотът по д. N 315/948 г. V р., е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г. Декларатор: Тереза Керемидчиева (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаният Боян Димитров Боев от гр. София, кв.
към текста >>

имот е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.
София, кв. „Изгрев" N 28, декларирам, че означените като парцели - квартал 2 „Детска градина" в Софийския градоустройствен план, 1500 кв-.м нот.акт N 164 т. V р. 991 N 759/1938 г., предмет на д. N 311/948 г. имот е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г. Декларатор: Боян Боев (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаният Тодор Стоименов Георгиев от гр. София, кв. „Изгрев" N 68, декларирам, че обозначените в парцелите кв 2 имот 10 в Софийския градоустройствен план, нотариален акт N 9, том XII. Д.N2108/931 и имот на Изгрева, нотариален акт N 140, т.
към текста >>

„Изгрев" N 68, декларирам, че обозначените в парцелите кв 2 имот 10 в Софийския градоустройствен план, нотариален акт N 9, том XII.
N 311/948 г. имот е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г. Декларатор: Боян Боев (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаният Тодор Стоименов Георгиев от гр. София, кв. „Изгрев" N 68, декларирам, че обозначените в парцелите кв 2 имот 10 в Софийския градоустройствен план, нотариален акт N 9, том XII. Д.N2108/931 и имот на Изгрева, нотариален акт N 140, т. XVI, д. N 3043/938 г., които имоти са предмет на дело N 312/948 г., I р. по З.О.Е.Г.П.С. са имоти собственост на общество „Бяло Братство" - София, закупени с негови средства и за негова сметка и аз никога не съм ги владял.
към текста >>

Д.N2108/931 и имот на Изгрева, нотариален акт N 140, т.
имот е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г. Декларатор: Боян Боев (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаният Тодор Стоименов Георгиев от гр. София, кв. „Изгрев" N 68, декларирам, че обозначените в парцелите кв 2 имот 10 в Софийския градоустройствен план, нотариален акт N 9, том XII. Д.N2108/931 и имот на Изгрева, нотариален акт N 140, т. XVI, д. N 3043/938 г., които имоти са предмет на дело N 312/948 г., I р. по З.О.Е.Г.П.С. са имоти собственост на общество „Бяло Братство" - София, закупени с негови средства и за негова сметка и аз никога не съм ги владял. 24.1949 г.
към текста >>

N 3043/938 г., които имоти са предмет на дело N 312/948 г., I р.
Декларатор: Боян Боев (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаният Тодор Стоименов Георгиев от гр. София, кв. „Изгрев" N 68, декларирам, че обозначените в парцелите кв 2 имот 10 в Софийския градоустройствен план, нотариален акт N 9, том XII. Д.N2108/931 и имот на Изгрева, нотариален акт N 140, т. XVI, д. N 3043/938 г., които имоти са предмет на дело N 312/948 г., I р. по З.О.Е.Г.П.С. са имоти собственост на общество „Бяло Братство" - София, закупени с негови средства и за негова сметка и аз никога не съм ги владял. 24.1949 г. Декларатор: Тодор Стоименов София (подпис) 11. Накрая законът за едрата градска собственост задействува и тези места, имащи ги в декларациите бяха отчуждени (виж „Изгревът", том I, стр. 605).
към текста >>

са имоти собственост на общество „Бяло Братство" - София, закупени с негови средства и за негова сметка и аз никога не съм ги владял.
„Изгрев" N 68, декларирам, че обозначените в парцелите кв 2 имот 10 в Софийския градоустройствен план, нотариален акт N 9, том XII. Д.N2108/931 и имот на Изгрева, нотариален акт N 140, т. XVI, д. N 3043/938 г., които имоти са предмет на дело N 312/948 г., I р. по З.О.Е.Г.П.С. са имоти собственост на общество „Бяло Братство" - София, закупени с негови средства и за негова сметка и аз никога не съм ги владял. 24.1949 г. Декларатор: Тодор Стоименов София (подпис) 11. Накрая законът за едрата градска собственост задействува и тези места, имащи ги в декларациите бяха отчуждени (виж „Изгревът", том I, стр. 605).
към текста >>

54. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Въз основа на това Министерството на комуналното стопанство и благоустройство взема мерки за имотите, които не могат да принадлежат на Бялото Братство, защото не е юридическа личност, а са на името на подставени лица и преписва на С.Г.Н.С.
По този начин ще се освободят от данъци, които трябва да платят върху доброволните вноски, които в момента се считат за такива от ревизорите. При положение, че са юридическа личност ще се считат тези вноски за членски внос на членовете и няма да бъдат обложени с данък. Освен това ще бъде запазен Салона и поляната за Паневритмия. 4. Следва решение на Министерския съвет от 11.VII. 1958 г.: „Министерския съвет след като разгледа доклада на Министерството на финансите и Държавен контрол на Общество „Бяло Братство" реши: възлага на Министерството на финансите и Държавен контрол, Министерство на комуналното стопанство и Комитета по въпросите на Източната православна църква и религиозните култове, да вземат мерки спрямо Бялото Братство по законите в страната. Въз основа на това Министерството на комуналното стопанство и благоустройство взема мерки за имотите, които не могат да принадлежат на Бялото Братство, защото не е юридическа личност, а са на името на подставени лица и преписва на С.Г.Н.С. -I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и комунален, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл. 6 за собствеността." С решение на Политбюро на БКП на 21 юли 1948 г. в т. 10 се казва: „Да се вземат специални мерки срещу дъновистите, баптистите и другите религиозни секти, които вършат вражеска пропаганда и шпионаж". Отговорен Руси Христозов.
към текста >>

-I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и комунален, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл.
При положение, че са юридическа личност ще се считат тези вноски за членски внос на членовете и няма да бъдат обложени с данък. Освен това ще бъде запазен Салона и поляната за Паневритмия. 4. Следва решение на Министерския съвет от 11.VII. 1958 г.: „Министерския съвет след като разгледа доклада на Министерството на финансите и Държавен контрол на Общество „Бяло Братство" реши: възлага на Министерството на финансите и Държавен контрол, Министерство на комуналното стопанство и Комитета по въпросите на Източната православна църква и религиозните култове, да вземат мерки спрямо Бялото Братство по законите в страната. Въз основа на това Министерството на комуналното стопанство и благоустройство взема мерки за имотите, които не могат да принадлежат на Бялото Братство, защото не е юридическа личност, а са на името на подставени лица и преписва на С.Г.Н.С. -I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и комунален, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл. 6 за собствеността." С решение на Политбюро на БКП на 21 юли 1948 г. в т. 10 се казва: „Да се вземат специални мерки срещу дъновистите, баптистите и другите религиозни секти, които вършат вражеска пропаганда и шпионаж". Отговорен Руси Христозов. Тези мерки се насочват към одържавяване на имотите, спиране на печатницата, финансово изтощаване чрез закупуване на облигации към 1 300 000 лв.
към текста >>

Тези мерки се насочват към одържавяване на имотите, спиране на печатницата, финансово изтощаване чрез закупуване на облигации към 1 300 000 лв.
-I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и комунален, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл. 6 за собствеността." С решение на Политбюро на БКП на 21 юли 1948 г. в т. 10 се казва: „Да се вземат специални мерки срещу дъновистите, баптистите и другите религиозни секти, които вършат вражеска пропаганда и шпионаж". Отговорен Руси Христозов. Тези мерки се насочват към одържавяване на имотите, спиране на печатницата, финансово изтощаване чрез закупуване на облигации към 1 300 000 лв. и други ограничителни мерки. Руси Христозов като член на Политбюро на БКП, когато е бил в нелегалност се е укривал на Изгрева. А сега е трябвало да проведе това решение на Комунистическата партия. Изпит за него и за комунистите от Изгрева. И то какъв!
към текста >>

на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл.
II, заедно със сградата, състояща се от трапезария, салон, кухня, 3 стаи, канцелария, две бараки, бутка и пр. одържавени с актове N 1269/2179 и 1203/2180, б.с. на Параскева Тодорова и Тереза Георгиева Кере-мидчиева. 2. Празно място от 1184 кв.м в кв. 2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с. на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл. N 10 слети в парцел 1, при съседи: шосе, улица „Дим. Христов" н-Антон Люпчев и Иван Т.Узунов. 3. Празно място от 1944 кв.м, съставляващо част от имот пл. 10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с. на Христо Петков Керезов, Блага Щерева Николова, Елисавета Ст.
към текста >>

Празно място от 1944 кв.м, съставляващо част от имот пл.
Празно място от 1184 кв.м в кв. 2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с. на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл. N 10 слети в парцел 1, при съседи: шосе, улица „Дим. Христов" н-Антон Люпчев и Иван Т.Узунов. 3. Празно място от 1944 кв.м, съставляващо част от имот пл. 10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с. на Христо Петков Керезов, Блага Щерева Николова, Елисавета Ст. Димитрова и Елена Ст. Кебапчиева. 4. 1/2 (една втора) ид.
към текста >>

отписва горните имоти от основните средства и се считат за предадени на Министерство на транспорта и съобщенията.
част, от която част се придава от кв. 15-а към кв. 2, одържавени с акт N 1267/2228 б.с. на Иван Жеков Стойков. СП „Софжилфонд" считано от 11 август 1958 г. отписва горните имоти от основните средства и се считат за предадени на Министерство на транспорта и съобщенията. Зам. нач. отделение: Ст. Николов Зам. директор: Ал. Методиева София, 20 август 1958 г.
към текста >>

Братският съвет изпраща писмо до Комунален отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство.
Николов Зам. директор: Ал. Методиева София, 20 август 1958 г. (следват подписи и печат) 9. На 22.8.1958 г. Братският съвет изпраща писмо до Комунален отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство. На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10. На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите.
към текста >>

се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10.
Методиева София, 20 август 1958 г. (следват подписи и печат) 9. На 22.8.1958 г. Братският съвет изпраща писмо до Комунален отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство. На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10. На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г.
към текста >>

се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок.
На 22.8.1958 г. Братският съвет изпраща писмо до Комунален отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство. На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10. На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г.
към текста >>

Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите.
Братският съвет изпраща писмо до Комунален отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство. На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10. На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро.
към текста >>

Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г.
На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10. На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро. На 17 и 18 октомври 1958 г.
към текста >>

След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г.
се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро. На 17 и 18 октомври 1958 г. се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици. На 6 декември 1958 г. отново се пишат изложения, но с предложение имотите да бъдат оставени срещу наем, да се ползват от общество „Бяло Братство", до започване строежа на Телевизионния център.
към текста >>

се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици.
въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро. На 17 и 18 октомври 1958 г. се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици. На 6 декември 1958 г. отново се пишат изложения, но с предложение имотите да бъдат оставени срещу наем, да се ползват от общество „Бяло Братство", до започване строежа на Телевизионния център. Но това се отхвърля. 12. На 15 декември 1958 г. цялата сграда на Салона се предава на 56 основно училище „Васил Коларов", кв.
към текста >>

отново се пишат изложения, но с предложение имотите да бъдат оставени срещу наем, да се ползват от общество „Бяло Братство", до започване строежа на Телевизионния център.
След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро. На 17 и 18 октомври 1958 г. се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици. На 6 декември 1958 г. отново се пишат изложения, но с предложение имотите да бъдат оставени срещу наем, да се ползват от общество „Бяло Братство", до започване строежа на Телевизионния център. Но това се отхвърля. 12. На 15 декември 1958 г. цялата сграда на Салона се предава на 56 основно училище „Васил Коларов", кв. Сталин за ползване на Министерство на транспорта и съобщенията. Общество „Бяло Братство" е изхвърлено от Салона на Изгрева.
към текста >>

55. 9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?

София от комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов като отговорнок на недвижимото братско имущество.
9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА? На 3.II.1958 г, в гр. София се прави инвентаризационен опис на сградите и на дворните места на Верска общност „Бяло Братство" в гр. София от комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов като отговорнок на недвижимото братско имущество. Този опис е подписан и е поместен в „Изгревът", том I, стр. 607-610. Оригиналните подписи на този опис днес удостоверяват неговата достоверност. На 17 август 1958 г. се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв. 2 - Сталин - Изгрева.
към текста >>

се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв.
София се прави инвентаризационен опис на сградите и на дворните места на Верска общност „Бяло Братство" в гр. София от комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов като отговорнок на недвижимото братско имущество. Този опис е подписан и е поместен в „Изгревът", том I, стр. 607-610. Оригиналните подписи на този опис днес удостоверяват неговата достоверност. На 17 август 1958 г. се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв. 2 - Сталин - Изгрева. Тези списъци са запазени и днес можем да съдим по тях как е бил одържавен имота на Изгрева. ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била собственост на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Ни-колаида Христова. Този имот те са го притежавали по следния начин: 1. Тодор Стоименов Георгиев притежава парцел 2 от квартал II с нот. акт.
към текста >>

Тези списъци са запазени и днес можем да съдим по тях как е бил одържавен имота на Изгрева.
Този опис е подписан и е поместен в „Изгревът", том I, стр. 607-610. Оригиналните подписи на този опис днес удостоверяват неговата достоверност. На 17 август 1958 г. се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв. 2 - Сталин - Изгрева. Тези списъци са запазени и днес можем да съдим по тях как е бил одържавен имота на Изгрева. ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била собственост на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Ни-колаида Христова. Този имот те са го притежавали по следния начин: 1. Тодор Стоименов Георгиев притежава парцел 2 от квартал II с нот. акт. N 53, том XI, дело 1657 от 1926 г. место 3500 кв.м.
към текста >>

Този имот те са го притежавали по следния начин: 1.
На 17 август 1958 г. се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв. 2 - Сталин - Изгрева. Тези списъци са запазени и днес можем да съдим по тях как е бил одържавен имота на Изгрева. ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била собственост на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Ни-колаида Христова. Този имот те са го притежавали по следния начин: 1. Тодор Стоименов Георгиев притежава парцел 2 от квартал II с нот. акт. N 53, том XI, дело 1657 от 1926 г. место 3500 кв.м. Същото място е одържавено с акт N 1092/2176 б.с. от 1948 г. 2.
към текста >>

се отчуждават с акт N 3639 за държавна собственост за недвижим имот на 11.8.1958 г. съгл.
Боян Димитров Боев, притежаващ парцел N 2 в кв. II с нот. акт N 164-V дело 759 от 1938 г. парцел с 3000 кв.м Според закона за едрата градска собственост е отчуждено 1500 кв.м с акт 1094/2177 б.с. Останалите 1500 кв.м. се отчуждават с акт N 3639 за държавна собственост за недвижим имот на 11.8.1958 г. съгл. предписание N 06-4760 от 8.8.1958 г. на МКСБ. Одържавените 1500 кв.м се предават на Министерство на транспорта и съобщенията по чл. 15 от П.Д.И. - писмо N 243 от 11.08.1958 г.
към текста >>

Понеже Начо Петров записва този парцел на свое име и не притежава други имоти, то този парцел през 1949 г.
- писмо N 243 от 11.08.1958 г. на СГНС-ЖСДИ. 3. Начо Петров Купенковски, притежаващ парцел 2 от кв. II, с нот.акт N 9, том 12 дело 2372, дело 2108 от 1931 г. парцел от 3500 кв.м. Понеже Начо Петров записва този парцел на свое име и не притежава други имоти, то този парцел през 1949 г. не е отчужден. Той съществува до 11.08.1958 г. когато с акт N 3637 е одържавен, съгласно цитираните предписания и също се предава на Министерство на траспорта със същото писмо. 4. Николаида Димитрова Христова, парцел N 2 в кв. II с 1000 кв.м, нот.акт не е представен, но парцела се одържявява с акт N 3642 със същото предписание и се предава на Министерство на транспорта.
към текста >>

съгласно излезналия закон за едрата градска собственост Паша Теодорова записва собствената си къща на свое име и се отказва от имота на Изгрева, върху който е построен Салона.
то не е отчуждено. МЯСТОТО НА САЛОНА И ТРАПЕЗАРИЯТА е издадено на три лица: Параскева Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Щерева, което място е записано в парцел 2, кв. II с нот. акт. N 2370, том ХI-7, дело N 2106 от 1931 г. През 1949 г. съгласно излезналия закон за едрата градска собственост Паша Теодорова записва собствената си къща на свое име и се отказва от имота на Изгрева, върху който е построен Салона. Същото прави и майката на Савка Керемидчиева, която записва къщата си на свое име и се отказва от дела на Савка за Салона, която си е заминала от този свят през май 1945 г. По този начин на Параскева Петрова Теодорова по преписка N 316 от 1948 г. с акт 2179 е одържавена 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на която е построен Салона и трапезарията. Актът носи дата 20.09.1949 г. и е предаден на Софжилфонд съгл 51 от правилника за приложение на закона.
към текста >>

56. 10. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

Поради това, че д-р Иван Жеков Стайков декларира на свое име друг имот, то съгласно закона по преписка N 45 от 1948 г.
ХII, ХIII, ХIV. Нот. акт. 102 в том IХ, дело 1885 от 1926 г. Тези лица бяха скрити пълномощнии на този голям парцел. Какво става по-нататък? Поради това, че д-р Иван Жеков Стайков декларира на свое име друг имот, то съгласно закона по преписка N 45 от 1948 г. и с акт N 2228 от 19.9.1949 г. се одържавява 1/3 идеална част от цялото място 7500 кв.м притежание на горните три лица. Частта на Жеков се предава на Софжилфонд през 1949 г. за владение. Останалите 2/3 ото парцела, т.е.
към текста >>

съгласно предписанието се одържавява имотът на скритите пълномощници Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, 5000 кв.м.
Братския съвет дъпълнително ще посочи новия пълномощник за частта на Иван Вълчанов Явашев. По необясними причини и това решение не се изпълнява. Ето защо на името на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе съгласно нотариален акт се водят, че са собственици на 2/3 от мястото до 1958 г. С държ. акт N 3646 от 11.8.1958 г. съгласно предписанието се одържавява имотът на скритите пълномощници Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, 5000 кв.м. По този начин мястото на Учителя е одържавено. Делът на д-р Жеков от 1/3 е одържавен 1949 г., а делът на другите двама през 1958 г.
към текста >>

57. 11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?

Пише се второ писмо до него, с което се иска да се запазят имотите от ново посегателство от Министерството на транспорта и съобщенията.
От 9.II.1956 г. отдел „Архитектура" при СГНС освобождава от парцелиране мястото гдето е положено тялото на Учителя. 5. При следващата регулация се предвижда местата на Изгрева да се дадат за построяване на Лесотехническия институт, в който да влиза Салона и поляната. Пише се писмо отново до Вълко Червенков от 22.VI.1958 г. който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение. Пише се второ писмо до него, с което се иска да се запазят имотите от ново посегателство от Министерството на транспорта и съобщенията. Въпросът се разрешава благоприятно и мястото на Учителя отново е освободено от регулацията. 6. След решението на Министерския съвет от 11.VII.1958 г. се взимат мерки срещу общество „Бяло Братство" за изземване на всички имоти на Изгрева, които се водят на подставени пълномощници. Това решение се изпълнява. Изпраща се изложение от 10.VIII.1958 г.
към текста >>

се взимат мерки срещу общество „Бяло Братство" за изземване на всички имоти на Изгрева, които се водят на подставени пълномощници.
Пише се писмо отново до Вълко Червенков от 22.VI.1958 г. който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение. Пише се второ писмо до него, с което се иска да се запазят имотите от ново посегателство от Министерството на транспорта и съобщенията. Въпросът се разрешава благоприятно и мястото на Учителя отново е освободено от регулацията. 6. След решението на Министерския съвет от 11.VII.1958 г. се взимат мерки срещу общество „Бяло Братство" за изземване на всички имоти на Изгрева, които се водят на подставени пълномощници. Това решение се изпълнява. Изпраща се изложение от 10.VIII.1958 г. до Антон Югов и Вълко Червенков и се иска запазването на мястото на Учителя. То се запазва до 1972 г. Антон Югов през 1952 г.
към текста >>

58. 12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти.
12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ След ноември 1989 г. и настъпилите нови промени през 1992 г. бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти. И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем.
към текста >>

59. 13.ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ

ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ Траекторията на видимото движение на Слънцето, което се върти от запад на изток в същата посока, както и земята, се нарича еклиптика.
ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ Траекторията на видимото движение на Слънцето, което се върти от запад на изток в същата посока, както и земята, се нарича еклиптика. Върху небесната сфера тя образува кръг, който е наклонен спрямо плоскостта на небесния екватор в две точки. Това са точките на пролетното равноденствие в знака Овен от Зодиака на 22 март и на есенното равноденствие в знака Везни на 22 септември. Движейки се по еклиптиката, за една година Слънцето преминава последователно през 12 съзвездия, които образуват зодиака, по около 30 дни. В дните на равноденствията - пролетно и есенно, Слънцето осветява еднакво двете полукълба на земята и денят е равен на нощта. Денят на пролетното равноденствие е 22 март и се нарича Денят на Пролетта, който е начало на Духовната година на Школата.
към текста >>

60. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир.
Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град. На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината. Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна тревога, нито бомбардировка. А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички. Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден! Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето?
към текста >>

61. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ.
Когато за първи път учителите бяха чули УЧИТЕЛЯ да разглежда проблема за пътя и развитието на душата и човешкия дух, те се убедиха, че подобни теми им са разбрани и близки. Към заученото в учебните заведения те трябваше да прибавят знанието и мъдростта на УЧИТЕЛЯ, а за приложение на Неговите методи те бяха готови. Професията на педагога е сигурно стъпало за усвояване на новото учение. Будни и умни, те без усилие следваха мисълта на УЧИТЕЛЯ. Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
към текста >>

62. І.18. БЪЛГАРИЯ

В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата.
Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята. В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата. Душата знае кое и как да цени. Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път. Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник. Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България. Познавам тези места от онези години, когато посещавах Цариброд.
към текста >>

Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА.
Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>

63. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Всеки от нас помни новогодишните вечери, когато той заставаше на вратата на препълнения салон и на всекиго поднасяше внимателно сгънато листче със свещени мисли и пожелания, грижливо подбрани из страниците на неповторимото СЛОВО на УЧИТЕЛЯ.
Този съвпад обогати неговата реч с определени, ясни, правдиви мисли - прекрасна възпитателна храна. Малките читатели приемаха неговите разкази, стихове, афоризми, скоропоговорки, гатанки и пословици, като зрели сочни плодове. Така той зае мястото на детски писател и педагог - носител на новите възпитателни методи. Дядо Благо бе приятел и на по-големите. Той бе приятел на всички. Всеки от нас помни новогодишните вечери, когато той заставаше на вратата на препълнения салон и на всекиго поднасяше внимателно сгънато листче със свещени мисли и пожелания, грижливо подбрани из страниците на неповторимото СЛОВО на УЧИТЕЛЯ. Ние приемахме това като новогодишен дар, с онова разположение и вълнуваща радост, с които приемахме и новогодишното слово. Веднъж той ни разказа интересна случка. - Имах приятел, когото често посещавах. Идеите, делото на новото учение, бяха теми на разговори и размисъл. Беше ми желан събеседник и аз му бях желан гост.
към текста >>

64. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Така неуловимото става уловимо и незнайното - знайно.
Известно е как цели поколения от обикновени и просветени люде са се занимавали със знайното и незнайното, без да могат да дадат правилно определение. Вековете летят, културите една след друга изгряват и залязват, а редица проблеми остават като неразрешени уравнения. Явленията дефилират пред зрящия, а той седи безмълвен, или, ако проговори, речта му показва, че или явлението е неразбрано, или отчасти разбрано, видно от наивното обяснение. Сетивата като че ли недостатъчно проникват в същността на явлението, логичната връзка между причината и последствията е бледа, дори незрима и така се прибягва до по-лесното - явлението да се приеме, или да се отрече. Има люде, които находчиво се вглъбяват в изживяното и улавят реалността. Така неуловимото става уловимо и незнайното - знайно. Изяснената причина става основа на знанието. Знанието поражда проникване в разумността. Разумността открива Мъдростта. А Мъдростта изявява Истината. УЧИТЕЛЯТ с неповторим замах разкриваше уравненията на живата природа.
към текста >>

Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото.
Те заспиват бързо и неусетно. Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили, бодрост. Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа. Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси. Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане.
към текста >>

65. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

Разбираме по-лесно трудното, несъизмеримото.
Той открива записите на вековете. Тогава ние слушаме откровения, разчитаме заедно с Него геологични истории, времето и пространството изчезват. Заживяваме в по-високите гами на живота. Надхвърляме границите на познатите три измерения. Диханието на вечността докосва съзнанието ни и ние надрастваме себе си. Разбираме по-лесно трудното, несъизмеримото. Безкрайно малкото и безкрайно голямото не са проблеми за нас. Неразказуемо е преживяването на Неговото присъствие. В аурата Му ставаме едно с Него. Казаното от учениците на Христа наново преживяваме. Неоценима е една екскурзия с УЧИТЕЛЯ!
към текста >>

Чистата изворна вода, затоплена от огъня на сухите клони, е най-необходимото питие тук.
Подкрепихме силите си. УЧИТЕЛЯТ обичаше този кът. Със своето южно изложение, на северния склон на Витоша, тази поляна е много ценен фокус на здравни енергии. Приятелите знаят това. Те тука се лекуват. Чистата изворна вода, затоплена от огъня на сухите клони, е най-необходимото питие тук. Голямата канара и каменната ограда ни пазят от ветровете. Много спомени са скътали тези чудни скали. Един ден и те ще проговорят за Господните дни, когато поляната приемаше и изпращаше видимите и невидими приятели на УЧИТЕЛЯ! Хижата ни приюти. Настанихме се в две общи стаи.
към текста >>

66. ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА

Новата компонента в творческия процес започва от съавторството на незрими помагачи от света на невидимото.
Но ето, че има нещо, което се изплъзва от погледа на правника! Явява се нова компонента, която разширява класическата формула за авторството. Във физиката, за характеристика на светлината, такава превратна компонента беше спектралния анализ. Дъгата предреши въпроса за „бялата" светлина. Така светлината стана по-разбрана. Новата компонента в творческия процес започва от съавторството на незрими помагачи от света на невидимото. Мисловният творчески процес е сложен комплекс, на който физическото лице е само един изразител. Ето на какъв разговор попаднах един ден. Минавах покрай салона. Две сестри показваха своите ръкописи на УЧИТЕЛЯ. Отбелязвам - това бяха две поетеси.
към текста >>

Познава живота, изявен в двете гами на видимото и невидимото.
Има какво да научи от твоето съзнание! Има какво да му покажеш!... завърши УЧИТЕЛЯТ. Михалаки Георгиев е виден български белетрист, съвременник на патриарха на българската проза и поезия - Иван Вазов. Михалаки Георгиев е съидейник на УЧИТЕЛЯ. Познава живота, изявен в двете гами на видимото и невидимото. Знае за възможностите на УЧИТЕЛЯ, Който прониква в света на четвъртото измерение, дешифрира го и то става разбрано. „Как бих желал УЧИТЕЛЯ да ми каже, кои души работят с Иван Вазов и как му помагат в романа, в разказите, в стиховете! " - споделя Михалаки Георгиев с един от нашите братя. Не след дълго УЧИТЕЛЯТ отговаря: - ИВАН ВАЗОВ Е ТАЛАНТ! Той привлича много от заминалите - революционери, възрожденци, които му диктуват своите истории, стремежи, идеали... Те са съавторите на Вазов!
към текста >>

67. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Не се прониква лесно зад завесата на видимото.
В митологията истината е скрита. Истината е търсена, ние я търсим, ще я търсят и бъдните поколения. През дните, посветени на заниманията на школата на УЧИТЕЛЯ, не веднъж сме били свидетели на необичайни прояви на животни, птици, насекоми, „гостували" на Изгрева. За някои, подобни моменти отминават без следа. Това е естествено. Не се прониква лесно зад завесата на видимото. А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост. За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък. Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово.
към текста >>

68. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Невидимото присъствие бе светещата аура на класа, която респектираше със своята светлина.
Но имаше и нарушители. Те закъсняваха и по няколко минути, и по-дълго време. Не бе прието да се правят бележки. Провинилите се трябваше да се убедят в изискания ред и сами да си наложат дисциплината. Учениците знаеха, че същата дисциплина се спазва и от невидимите същества, посещаващи школата; не е в духа на общата хармония безредието. Невидимото присъствие бе светещата аура на класа, която респектираше със своята светлина. Тези същества бяха бляскавата ограда, която не бе лесно преодолима от неподготвените духове. В този смисъл, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името на велики идеи. Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ. Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

69. 34. ЛУНЕН ХИМН

По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал.
Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата. Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор. Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора.
към текста >>

Прозвуча едвам доловимото пианисимо.
Явно, това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя път между изобилието от хармонични акорди и арпежи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между УЧИТЕЛЯ и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едвам доловимото пианисимо. УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. УЧИТЕЛЯТ поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената.
към текста >>

70. ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА

Савка бе приготвила раницата с необходимото бельо и закуска, със зареден термус с топъл чай.
92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА Беше месец ноември 1943 година. Към 7 часа Учителят вече ме чакаше, облечен със сивия си лоден и бялата панамена шапка. Савка бе приготвила раницата с необходимото бельо и закуска, със зареден термус с топъл чай. Мълчаливо поехме пътя през гората и стъпихме с бързи крачки на почти безшумното шосе за село Симеоново. Необезпокоявани от никого, ние преминахме селото и поехме пътечката към младата борова гора. Изкачването до поляната предизвика повече усилие и лицето на Учителя бе оросено с потни капчици. Той бе доволен от доброто изпотяване и с особено задоволство се преоблече със сухо бельо, грижливо подредено от Савка в малката раница. Закусихме с топъл чай, малко хляб, с няколко маслини и сиренце.
към текста >>

71. ІІІ.96. ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО И ВРЕМЕТО НА ДОБРОТО

Е, така по този начин се отървахме от взрива." Ето, това беше непоправимото зло, което се избегна.
След малко Учителят сваля сакото, измива си ръцете и лицето, сваля ризата си и нарежда на една от сестрите: „Предайте дрехите да се почистят. Избегна се непоправимо зло. Злото е превърнато в добро. То ще принесе своя плод." Така Учителят разрешава последицата от станалото събитие. Същият ден Учителят споделя пред Симеон Арнаудов (дякона): „Те бяха решили да поставят адска машина в салона и да вдигнат във въздуха целият салон по време на беседа. Е, така по този начин се отървахме от взрива." Ето, това беше непоправимото зло, което се избегна. Това ние го оценихме по-късно, след като проучихме пътя и на други действащи лица около това събитие. На другия ден след обед сестра Йорданка Жекова идва да подреди приемната на Учителя. Като подрежда столовете, през малките перденца тя видяла един младеж, който се готвел да почука на вратата, вероятно за прием при Учителя. С поглед тя попитала Учителя - какво да прави: „Поканете го! Той Мене търси.
към текста >>

72. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване.
В окултните школи на миналото музиката не е вземала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се заражда. Окултните упражнения, за който стана по-горе реч, са зародишът на бъдещата окултна музика. Дадените окултни упражнения са за концентриране на мисълта. Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване. Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл. Ако човек свири или пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа. Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее на себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си, това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе.
към текста >>

73. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа.
към текста >>

74. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Изпълнителите: музикантите, играещите и незримото присъствие на разумните същества, ликуват и се радват на звучната и магнетична Паневритмия.
Има случаи, когато при отлично време на поляната е изнасяно и пиано. Трябва да отбележим, че като най-подходящи инструменти за „живо" изпълнение на открито се утвърдиха - цигулките за мелодията, китарите за акомпанимента. Макар и твърде рядко, в състава се е включвал и акордеон. При изпълнението на Паневритмията на „живо" - контактът с разумните сили на природата е бил най-осезаем. Тогава настъпва въздействието на онова тайнствено единство - духовна храна за всички. Изпълнителите: музикантите, играещите и незримото присъствие на разумните същества, ликуват и се радват на звучната и магнетична Паневритмия. През последните времена, поради това, че музикалните изпълнители са недостатъчни, се прибягва до магнетофонни записи. Това е едно улеснение за пожелалите да играят паневритмичните упражнения. За отбелязване е, магнетофонният запис е по-практичен за целта, отколкото изпълнението на двама или трима цигулари, които трудно могат да се явяват през целия сезон. Ако от музикантите отсъства някой, качеството на изпълнението значително се влошава, което от своя страна се отразява и на кръга от играещите. Именно това налага необходимостта от ползването на магнетофонни записи.
към текста >>

75. 3.03. Богатството и болестта

НЕСТОР ИЛИЕВ

Цялото състояние и напълно здрав ще бъдете." Човекът така стои и си промислил и решил, че по-добре да си отиде и да си има своето състояние, парите, имотите и така се отдалечава.
" Той учудено и разбира се, с неохота от предложението на Учителя, Му казва: „Не може ли половината? " Учителят му отговаря: „Аз не лекувам наполовина, а 100 на сто. Цялото имущество, цялото Ваше състояние ще го преведете, веднага сте здрав 100% със забележка, ако това не стане, всичко това отново си е Ваше. Аз не предявявам никакво искане, без да има резултат." „Не може ли половината? " „Не може половината, приятелю. Цялото състояние и напълно здрав ще бъдете." Човекът така стои и си промислил и решил, че по-добре да си отиде и да си има своето състояние, парите, имотите и така се отдалечава. И така приключва срещата на Учителя с този, втория фабрикант от София. Не рачи да жертва богатството си за здраве и живот. Тук законът е важен, а не че Учителят му иска богатството, за да му го присвои. Не след дълго той почина, оставяйки пари и имот на наследниците. Животът на човека е най-безценното и неоценимо богатство от Живата природа.
към текста >>

Не след дълго той почина, оставяйки пари и имот на наследниците.
" „Не може половината, приятелю. Цялото състояние и напълно здрав ще бъдете." Човекът така стои и си промислил и решил, че по-добре да си отиде и да си има своето състояние, парите, имотите и така се отдалечава. И така приключва срещата на Учителя с този, втория фабрикант от София. Не рачи да жертва богатството си за здраве и живот. Тук законът е важен, а не че Учителят му иска богатството, за да му го присвои. Не след дълго той почина, оставяйки пари и имот на наследниците. Животът на човека е най-безценното и неоценимо богатство от Живата природа.
към текста >>

76. 4.13. Небето няма да разреши

ИЛИЯ УЗУНОВ

Искаха да вземат имотите на феодалите и болярите и да ги раздадат на селяните.
Отговаря подробно. Ние кимаме глава в знак на съгласие. По едно време Учителят става сериозен и казва: „Боян магът е идеологът на учението, а поп Богомил е разпространителят. Като идея и в своята чистота учението е истинско. Но последователите му го измениха и му дадоха друга насока - направиха го социално и политическо. Искаха да вземат имотите на феодалите и болярите и да ги раздадат на селяните. Искаха да премахнат църквата с нейната феодална власт и да им вземат имотите, като ги раздадат на селяните." Учителят говори много по този въпрос. В нашите среди имаше приятели с леви убеждения и беше им драго да слушат това, как трябва да се вземат имотите на богатите и да се раздадат на бедните. Учителят схвана много добре това и продължи: "Когато дойде един духовен човек и свали духовни идеи, винаги неговите последователи искат да ги променят, за да могат да проявят себе си чрез тях. Но сега, Небето този път няма да им разреши да променят Словото, да променят идеите на това Слово и да ги изопачат с времето. Небето няма да им разреши.
към текста >>

Искаха да премахнат църквата с нейната феодална власт и да им вземат имотите, като ги раздадат на селяните." Учителят говори много по този въпрос.
Ние кимаме глава в знак на съгласие. По едно време Учителят става сериозен и казва: „Боян магът е идеологът на учението, а поп Богомил е разпространителят. Като идея и в своята чистота учението е истинско. Но последователите му го измениха и му дадоха друга насока - направиха го социално и политическо. Искаха да вземат имотите на феодалите и болярите и да ги раздадат на селяните. Искаха да премахнат църквата с нейната феодална власт и да им вземат имотите, като ги раздадат на селяните." Учителят говори много по този въпрос. В нашите среди имаше приятели с леви убеждения и беше им драго да слушат това, как трябва да се вземат имотите на богатите и да се раздадат на бедните. Учителят схвана много добре това и продължи: "Когато дойде един духовен човек и свали духовни идеи, винаги неговите последователи искат да ги променят, за да могат да проявят себе си чрез тях. Но сега, Небето този път няма да им разреши да променят Словото, да променят идеите на това Слово и да ги изопачат с времето. Небето няма да им разреши. Цялата духовна и светска власт е в ръцете на Небето.
към текста >>

В нашите среди имаше приятели с леви убеждения и беше им драго да слушат това, как трябва да се вземат имотите на богатите и да се раздадат на бедните.
По едно време Учителят става сериозен и казва: „Боян магът е идеологът на учението, а поп Богомил е разпространителят. Като идея и в своята чистота учението е истинско. Но последователите му го измениха и му дадоха друга насока - направиха го социално и политическо. Искаха да вземат имотите на феодалите и болярите и да ги раздадат на селяните. Искаха да премахнат църквата с нейната феодална власт и да им вземат имотите, като ги раздадат на селяните." Учителят говори много по този въпрос. В нашите среди имаше приятели с леви убеждения и беше им драго да слушат това, как трябва да се вземат имотите на богатите и да се раздадат на бедните. Учителят схвана много добре това и продължи: "Когато дойде един духовен човек и свали духовни идеи, винаги неговите последователи искат да ги променят, за да могат да проявят себе си чрез тях. Но сега, Небето този път няма да им разреши да променят Словото, да променят идеите на това Слово и да ги изопачат с времето. Небето няма да им разреши. Цялата духовна и светска власт е в ръцете на Небето. То ще вземе мерки." Ние слушаме и кимаме одобрително с глава.
към текста >>

77. 4.30. Последната екскурзия с Учителя на Рила

ИЛИЯ УЗУНОВ

Всяка сутрин, след изгрев слънце, на молитвения връх, ние слушахме неповторимото Му Слово.
Затова ние ще ви предоставим тези записани думи на Учителя, на Рила, през юни 1942 г. Вие ще ги прочетете, ще ги сравните с онова, което бе отпечатано в беседа, ще ги сравните с историческите събития и ще проумявате какво означава Великият Учител. Тогава той се качи с нас, за да разреши именно този проблем. И Той го разреши, така както пророчествуваха Неговите думи. Ние прекарахме там чудни дни. Всяка сутрин, след изгрев слънце, на молитвения връх, ние слушахме неповторимото Му Слово. Ето един цитат: „Бог създаде Вселената за душите, да живеят в нея и да се радват на славата Божия, в която Той ги е облякъл." По-добър финал за една изминала епоха няма да намерите. Бележка на редактора: Пророческото Слово на Учителя през м. юни 1942 г. е поместено в „Изгревът", том I, на стр. 330-332. Спомените на Илия Узунов бяха записани през 1972 г.
към текста >>

78. 5.45. „ЕТО КОЛКО Е ДОБРО И КОЛКО УГОДНО ДА ЖИВЕЯТ БРАТЯ В ЕДИНОМИСЛИЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Имаше братя, които искаха парите, за да ги вложат в недвижими имоти, но те не им ги дадоха.
Тогава той им каза: „Аз на този Салон катинар ще му сложа! " И наистина, беше сложен катинар на Салона. През 1947 г., по време на обмяната на парите, изгориха братски пари с чували. Георги Йорданов с една раница занесе милион лева в Айтос. Не искаха да ги раздадат на бедните братя. Имаше братя, които искаха парите, за да ги вложат в недвижими имоти, но те не им ги дадоха. Така брат Стойчев искаше пари, да си купи къща. Не му дадоха. Кирчо -лъвчето работеше в печатницата и също искаше пари да купи нещо, но не му дадоха, а ги изгориха. Когато дойде процесът, Борис Николов беше заявил: „Ние не признаваме земните закони! " След това дойде време да се учи - какво значи земни закони - и то, в затвора.
към текста >>

79. 5.46. КОГА ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН?

ДРАГА МИХАЙЛОВА

А сега ще ви разкажа нещо необичайно: когато брат ми беше още жив, отива при Кючуков и му казва, че е необходимо да се регистрира Братството като юридическа личност, за да можем да си искаме имотите и да си получим заключения Салон.
А той ни каза: „Вие ще бъдете! " „Но ние сме жени", извикахме Люба и аз. „Не, Вие ще бъдете! " Тогава се събрахме и направихме едно ръководство от седем човека. Влизаха: Драга Михайлова, Люба Михайлова, Възкресен Анастасов, Кирил Михайлов (Кирчо Лъвчето), Желю Танев, Георги Йорданов, Стефан Кадиев. А сега ще ви разкажа нещо необичайно: когато брат ми беше още жив, отива при Кючуков и му казва, че е необходимо да се регистрира Братството като юридическа личност, за да можем да си искаме имотите и да си получим заключения Салон. Тогава още не беше разрушен Изгрева. Кючуков се съгласява и му дава бланка образец, за да се изпрати до всички Братства в цялата провинция, да ги попълнят и подпишат, и след което да ги върнат обратно. Брат ми изпрати тези образци с обратна разписка до всички Братства. Те се върнаха, но никой не отговори и не изпрати обратно попълнените образци. Тогава Борис Николов бе изпратил Нестор Илиев в провинцията, да обиколи и съобщи неговото нареждане, да не се попълват и да не се изпращат образците.
към текста >>

80. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам манастирските имоти.
За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия. Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам манастирските имоти. Туй не стана, понеже разбрах, че моят път е на друго място.
към текста >>

81. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

В моето подсъзнание и свръхсъзнание се зароди един свещен копнеж, да разбера тези две велики книги - Учителят и обществото... Дни и нощи непрекъснато мислех, четях и съзерцавах с устрем и жажда към сферите на Незнайното и Непостижимото.
Това общество, за разлика от другите, съчетаваше най-разнообразни индивидуалности. То представляваше миниатюра на цялото човечество. Тези индивидуалности бяха на различни възрасти, различно социално положение, образователен уровен, изобщо съвкупност от индивиди с различни психични нюанси, изобщо това общество представляваше по своята структура нещо оригинално, неповторимо. Наистина, обществото около Учителя, за моята крайно любознателна природа, представляваше една дебела книга, за която трябваше да посветя редица години, за да разчета нейното дълбоко и интересно съдържание. Също така и Учителят представляваше за мене една голяма тайна. В моето подсъзнание и свръхсъзнание се зароди един свещен копнеж, да разбера тези две велики книги - Учителят и обществото... Дни и нощи непрекъснато мислех, четях и съзерцавах с устрем и жажда към сферите на Незнайното и Непостижимото. Първите ми впечатления от обществото около Учителя, в непосредствените ми наблюдения, се изразиха в следното: Направи ми силно впечатление крайностите, откъдето са дошли последователите на Учителя - като започнем от центъра на крайния атеизъм, и свършим с полюса на религиозния фанатизъм. Паралелно с разучаване на обществото, аз се заех сериозно да проуча беседите на Учителя, които представляваха неизчерпаем източник на знание, опитности и методи за работа. Същевременно започнах да посещавам трите вида беседи: лекциите на Младежкия клас, на Общия окултен клас и Неделните беседи. В Младежкия окултен клас участваха в по-голямата си част студенти и висшисти. В Общия окултен клас влизаха, извън учениците на младежкия, част и голяма част от обществото.
към текста >>

82. 6.41. Външният кръг на школата

Братският съвет, който е съставен, е създаден да се движи за имуществото, за имотите, за оставените пари от Учителя, за да се издаде някоя беседа.
На съдебния процес през 1957/58г. прокурорът, който водеше следствието и делото, ме запита: „Какво е Вашето отношение към Братския съвет? " Отговорих: „Ще моля това да се протоколира. За мен единственият авторитет е Словото. А Учението, това е Учителят. Братският съвет, който е съставен, е създаден да се движи за имуществото, за имотите, за оставените пари от Учителя, за да се издаде някоя беседа. Но с национализацията на имуществото му, той престана да съществува. Братският съвет не представлява никакъв авторитет. Ние не искаме да повторим грешките на старата християнска епоха, където се издигна йерархията, издигна се авторитетът на водещата личност, която не отговаря на онези вътрешни разбирания на туй Велико Учение, което даде Учителят Петър Дънов." Учителят беше много бдителен да не се събудят и да не се създадат същите грешки на ранното християнство; и от Неговото Учение да се направи отново църква и религия. Той беше взел всички мерки. Следващите събития, които се развиха, доказаха прямотата на горната мисъл.
към текста >>

83. 6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА

е министър на земеделието и държавните имоти в Правителството на Кьосеиванов и Богдан Филов.
По-късно Лулчев говори с принц Кирил, един от тримата регенти и му подхвърля идеята за излизане на България от войната. По-късно принц Кирил тази идея я прехвърля на другите и тя полека -лека започва да работи и идва до Багрянов. Иван Багрянов е роден на 27 ноември 1891 г. От 14 ноември 1938 г. до 4 февруари 1941г. е министър на земеделието и държавните имоти в Правителството на Кьосеиванов и Богдан Филов. От 1 юни 1944г. до 1 септември 1944 г. е министър председател. Обявява неутралитет и с това дава възможност да се изтеглят германските войски от България. Точно по негово време започват преговорите със САЩ и Англия за прекратяване състоянието на война с тях в Кайро.
към текста >>

84. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша.
В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собствения си опит са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора енергични и трудолюбиви. След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите.
към текста >>

85. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

След като стана национализацията на земята и му взеха целия имот през 1953 г., той го посрещна с голяма радост и облекчение, че се освобождава от робския труд.
Върнах се в София освежен. Но в София властта бе минала през всички квартири на нашите приятели и бяха обрали беседите на Учителя, след което ги унищожиха. Значи змеят се беше проснал по цялото софийско поле и сега бе неговото време. Трябваше да се чака да се сбъднат всички неща от онази картина, която ми се даде. Имах един приятел, който живееше в село Секиричево. След като стана национализацията на земята и му взеха целия имот през 1953 г., той го посрещна с голяма радост и облекчение, че се освобождава от робския труд. Но когато му вземат беседите, почувствал голяма мъка. Молил се: „Учителю, когато ми взеха имотите казах, те не са мои, а са на България. Но когато ми взеха книгите, то ми взеха Словото, което ми даваше надежда в живота. За-що стана всичко това? " Вечерта, като заспива, сънува Учителя, който му казал: „Аз ще ти разкажа една приказка.
към текста >>

Молил се: „Учителю, когато ми взеха имотите казах, те не са мои, а са на България.
Значи змеят се беше проснал по цялото софийско поле и сега бе неговото време. Трябваше да се чака да се сбъднат всички неща от онази картина, която ми се даде. Имах един приятел, който живееше в село Секиричево. След като стана национализацията на земята и му взеха целия имот през 1953 г., той го посрещна с голяма радост и облекчение, че се освобождава от робския труд. Но когато му вземат беседите, почувствал голяма мъка. Молил се: „Учителю, когато ми взеха имотите казах, те не са мои, а са на България. Но когато ми взеха книгите, то ми взеха Словото, което ми даваше надежда в живота. За-що стана всичко това? " Вечерта, като заспива, сънува Учителя, който му казал: „Аз ще ти разкажа една приказка. В едно далечно царство живял един мъдър цар. Той имал едничък син, който щял да стане негов наследник.
към текста >>

86. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

Този ход бе на Тайните служби, за да може по тозй начин да се задоволи желанието последователите на Петър Дънов да се събират някъде и да не могат след това да предявяват претенции, че Изгревът им е отнет и да отклонят възможността да искат компенсация за отнетите имоти.
Питам, кой бе този, който ги натика в този клуб? Чия Воля и чие Поръчение той изпълняваше? Защото, в онези години, ако не бяха влезнали в този клуб, то властите щяха да разрешат въпроса по друг начин, защото искаха този въпрос да се разреши по един легален начин. С влизането в този партиен клуб и в този трафопост онези, които влезнаха, си отрязаха пътя за всякакви постъпки пред властите. Този ход на Онези Сили, Които ги вкараха в този партиен клуб, беше напълно успешен и трябва да им се отдаде заслуженото. Този ход бе на Тайните служби, за да може по тозй начин да се задоволи желанието последователите на Петър Дънов да се събират някъде и да не могат след това да предявяват претенции, че Изгревът им е отнет и да отклонят възможността да искат компенсация за отнетите имоти. Точно това стана. А Председател на Братския съвет по онова време бе д-р Илия Стратев. По-късно в салончето се настани бюфет, където се продава вече алкохол, седят пияници, пушат, разговарят, пеят и даже влизат някой път по време на събранията, за да смущават. Случи се същото, както по времето на Учителя, когато зад Салона беше залепена една кръчма. Онази кръчма се залепи и дойде поради непослушанието на учениците към думите на Учителя.
към текста >>

87. 32. РАНИЦАТА

А това бе незабравимото и вечното, което оставаше вътре в душите на учениците като една неизлечима следа.
Тя го черпеше със сладкиши, а той й помагаше в мъжката работа - да насече дърва, да донесе вода, да донесе продукти и още много други неща, които се вършеха от силни хора, какъвто бе той. Ето ви един малък пример за методите на Учителя, съвсем естествени в случая идваха съвсем случайно, но на своето си място за строго определени хора и събития. Ето в една обикновена екскурзия се решиха толкова много неща. А в частните разговори Учителят разясняваше много от духовните закони. Това бяха обеди и вечери, когато душите бяха в едно особено състояние, когато ние се доближавахме и усещахме изявата на Божествения Дух чрез Учителя. А това бе незабравимото и вечното, което оставаше вътре в душите на учениците като една неизлечима следа. Тази следа впоследствие се превръщаше в спомен, от който винаги можеше да излезне светлината, чрез която идваше Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя в стаята. „След като си се качила на един параход, има ли смисъл да се безпокоиш дали ще потъне-или не? Ако параходът не издържи, твоето безпокойство ще го спаси ли? Ако издържи, има ли смисъл твоето безпокойство?
към текста >>

88. 45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ

А ако някой път е лишен от необходимото, той спокойно ще се остави да отиде в реалният свят при баща си и там да разреши въпроса." Да, това беше така теоретически, но как стоеше долу в моят живот.
Да се учиш да проявяваш реалността. Човек яде, за да има сили, да извършва тази работа. Материята у мен има нужда от ядене, а духът няма нужда. Той само работи. А като извод човек ще яде само толкова, колкото му трябва да работи. А ако някой път е лишен от необходимото, той спокойно ще се остави да отиде в реалният свят при баща си и там да разреши въпроса." Да, това беше така теоретически, но как стоеше долу в моят живот. Беше около 1925 г., аз учех в университета и посещавах Школата и трябваше да разрешавам неща, за които никога не предполагах, че ще станат проблем за мен. Без да искам аз започнах да се съобразявам с общественото мнение и се стараех да бъда по-благоприлична. Постепенно видях, че това ми пречи, ако се съобразявам с него и че не мога да посещавам Школата на Учителя. Започнах да съзнавам по какъв опасен път съм поела, защото фактически се интересувах само от това какво ще кажат хората за мен. Започнах да разбивам полека-лека, че съм застанала върху хлъзгава почва.
към текста >>

89. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА Поляната, върху която се построи Изгрева беше имот на английският журналист Баучер.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА Поляната, върху която се построи Изгрева беше имот на английският журналист Баучер. По-късно той бе подарил този имот на своят верен слуга бай Иван и така приятелите откупиха от него тази голяма ливада. В първите години бараките изникнаха от умелите ръце на младежите, които ги сковаха. Тук сутрин се правеха утринни упражнения, гимнастики и се чакаха изгревите на слънцето. Проблемът с водата бе един голям практически проблем, който се разрешаваше по различен начин. Бяха сложили едно голямо буре върху две колелета от обикновена волска кола, впрягаха се по двама мъже и така я теглеха, както волове теглят колата.
към текста >>

По-късно той бе подарил този имот на своят верен слуга бай Иван и така приятелите откупиха от него тази голяма ливада.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА Поляната, върху която се построи Изгрева беше имот на английският журналист Баучер. По-късно той бе подарил този имот на своят верен слуга бай Иван и така приятелите откупиха от него тази голяма ливада. В първите години бараките изникнаха от умелите ръце на младежите, които ги сковаха. Тук сутрин се правеха утринни упражнения, гимнастики и се чакаха изгревите на слънцето. Проблемът с водата бе един голям практически проблем, който се разрешаваше по различен начин. Бяха сложили едно голямо буре върху две колелета от обикновена волска кола, впрягаха се по двама мъже и така я теглеха, както волове теглят колата. Отиваха долу, пълнеха бурета и после доста трудно успяваха да я докарат по стръмнината на поляната на Изгрева.
към текста >>

90. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя.
Ето това е момичето, казва се Станка". И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя. Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа. Разбира се и аз работех, но работата беше разпределена и аз си отдъхнах малко. Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или вечеря, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко. Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване.
към текста >>

боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач.
Знаех, че ще дойде, но от къде - не знаех. Та, невидими са пътищата на хората, решили да служат на Бога. Та, невидими са Божиите пътища, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та, пътищата - човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се определи да служи на Бога. Защото пътят на служене е път на посвещение, че човек изпълнява волята на Бога доброволно и с пълно съзнание. През 1972 г. боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач. Ето завещанието. Завещание Днес, на 13 май 1974 г. в град София подписаната Мария Михайлова Дойнова, жител на гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 написах настоящото смъртно завещание, с което завещавам на Станка Христова Янчева от гр.
към текста >>

„Волоколамско шосе" 14 недвижимото си имущество - къща с дворно място 1500 метра, също и от движимото, което намери за добре, които ще останат нейна собственост след моята смърт.
Завещание Днес, на 13 май 1974 г. в град София подписаната Мария Михайлова Дойнова, жител на гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 написах настоящото смъртно завещание, с което завещавам на Станка Христова Янчева от гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 недвижимото си имущество - къща с дворно място 1500 метра, също и от движимото, което намери за добре, които ще останат нейна собственост след моята смърт. За да направя това завещание взех пред вид, че другарката Станка Христова Янчева повече от 30 години се е грижила за мен и е споделяла с мен скърби и радости. Смятам, че единствена тя заслужава да притежава това мое имущество след смъртта ми. Това е последната ми воля. Завещател: Мария Михайлова Дойнова Предадено на втори нотариус на 14 май 1974 г. под номер 496.
към текста >>

След няколко месеца Станка бе принудена да прехвърли този имот на новодошлата млада жена, която трябваше да се грижи за Борис в неговата дълбока старост.
и според завещанието наследница остана нейната домашна прислужница Станка. Две години след това в дома на Мария Тодорова дойде да живее при Борис една млада жена. След известно време Борис нареди на Станка да прехвърли домът на тази млада жена. Това бе оформено юридически. Аз се противопоставих, защото аз бях задвижил този въпрос и знаех волята на Мария и освен това имах нейното завещание, заверено при нотариуса. След няколко месеца Станка бе принудена да прехвърли този имот на новодошлата млада жена, която трябваше да се грижи за Борис в неговата дълбока старост. През 1992 г. почина и Борис. След няколко месеца Станка бе принудена да напусне този дом, в който бе слугувала 50 години без всякаква заплата. През 1979 година Боян Златарев успя да издейства социална пенсия за Станка понеже беше навършила години, а и освен това тя имаше около 8 години трудов стаж и това бе недостатъчно дори и за половин пенсия. Така че Станка получи социална пенсия от държавата за това, че тя работи 50 години в този дом като роб и слугиня, като в последните десет години аз бях очевидец как тя работеше денонощно в този дом и гледаше Борис - переше го, готвеше, чистеше дома, подготвяше и готвеше за онези, които идваха на гости, за да бъдат гощавани, а след това прибираше, миеше.
към текста >>

91. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя.
Ето това е момичето, казва се Станка". И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя. Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа. Разбира се и аз работех, но работата беше разпределена и аз си отдъхнах малко. Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или вечеря, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко. Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване.
към текста >>

боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач.
Знаех, че ще дойде, но от къде - не знаех. Та, невидими са пътищата на хората, решили да служат на Бога. Та, невидими са Божиите пътища, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та, пътищата - човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се определи да служи на Бога. Защото пътят на служене е път на посвещение, че човек изпълнява волята на Бога доброволно и с пълно съзнание. През 1972 г. боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач. Ето завещанието. Завещание Днес, на 13 май 1974 г. в град София подписаната Мария Михайлова Дойнова, жител на гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 написах настоящото смъртно завещание, с което завещавам на Станка Христова Янчева от гр.
към текста >>

„Волоколамско шосе" 14 недвижимото си имущество - къща с дворно място 1500 метра, също и от движимото, което намери за добре, които ще останат нейна собственост след моята смърт.
Завещание Днес, на 13 май 1974 г. в град София подписаната Мария Михайлова Дойнова, жител на гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 написах настоящото смъртно завещание, с което завещавам на Станка Христова Янчева от гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 недвижимото си имущество - къща с дворно място 1500 метра, също и от движимото, което намери за добре, които ще останат нейна собственост след моята смърт. За да направя това завещание взех пред вид, че другарката Станка Христова Янчева повече от 30 години се е грижила за мен и е споделяла с мен скърби и радости. Смятам, че единствена тя заслужава да притежава това мое имущество след смъртта ми. Това е последната ми воля. Завещател: Мария Михайлова Дойнова Предадено на втори нотариус на 14 май 1974 г. под номер 496.
към текста >>

След няколко месеца Станка бе принудена да прехвърли този имот на новодошлата млада жена, която трябваше да се грижи за Борис в неговата дълбока старост.
и според завещанието наследница остана нейната домашна прислужница Станка. Две години след това в дома на Мария Тодорова дойде да живее при Борис една млада жена. След известно време Борис нареди на Станка да прехвърли домът на тази млада жена. Това бе оформено юридически. Аз се противопоставих, защото аз бях задвижил този въпрос и знаех волята на Мария и освен това имах нейното завещание, заверено при нотариуса. След няколко месеца Станка бе принудена да прехвърли този имот на новодошлата млада жена, която трябваше да се грижи за Борис в неговата дълбока старост. През 1992 г. почина и Борис. След няколко месеца Станка бе принудена да напусне този дом, в който бе слугувала 50 години без всякаква заплата. През 1979 година Боян Златарев успя да издейства социална пенсия за Станка понеже беше навършила години, а и освен това тя имаше около 8 години трудов стаж и това бе недостатъчно дори и за половин пенсия. Така че Станка получи социална пенсия от държавата за това, че тя работи 50 години в този дом като роб и слугиня, като в последните десет години аз бях очевидец как тя работеше денонощно в този дом и гледаше Борис - переше го, готвеше, чистеше дома, подготвяше и готвеше за онези, които идваха на гости, за да бъдат гощавани, а след това прибираше, миеше.
към текста >>

92. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Спомням си бяха се събрали възрастните приятели да питат Учителя какво да правят с имотите си, кому да ги дадат като смятаха, че той ще препоръча да ги оставят на някой приятел или на Братството.
Веднъж казвам: „Ами, Учителю, защо братята правят така? " Учителят заплашително ми посочи пръст и каза: „Мълчи и стой настрана. Те ще си научат урока, ненаучени няма да си отидат от тук". Наистина така стана, че всички, които бяха заможни, богати доживяха да се смени политическият режим, който от своя страна им взе богатствата, те станаха бедни както всички останали и така си научиха един урок, който не бяха научили. А този урок бе предаден от Учителя още навремето. Спомням си бяха се събрали възрастните приятели да питат Учителя какво да правят с имотите си, кому да ги дадат като смятаха, че той ще препоръча да ги оставят на някой приятел или на Братството. Той каза: „Имотите ще си ги оставите на държавата". За всички възрастни приятели това изказване беше фантастично и за тях то не беше от този свят, а се отнасяше за някакъв друг свят. Как да ги оставят така на държавата, та това бяха имоти, а те имаха наследници и т.н. Тогава светът беше устроен по друг начин и никой през ум не му минаваше, че може да се смени политическия строй, да дойдат комунистите и в името на държавата да им се вземат всички имоти и богатства. И затова смятаха, че Учителят говори неща хвърчащи във въздуха, неща от друг свят и смятаха, че той не е компетентен и не разбира от материални въпроси и че не познава обществения строй на земята, включително и в България.
към текста >>

Той каза: „Имотите ще си ги оставите на държавата".
" Учителят заплашително ми посочи пръст и каза: „Мълчи и стой настрана. Те ще си научат урока, ненаучени няма да си отидат от тук". Наистина така стана, че всички, които бяха заможни, богати доживяха да се смени политическият режим, който от своя страна им взе богатствата, те станаха бедни както всички останали и така си научиха един урок, който не бяха научили. А този урок бе предаден от Учителя още навремето. Спомням си бяха се събрали възрастните приятели да питат Учителя какво да правят с имотите си, кому да ги дадат като смятаха, че той ще препоръча да ги оставят на някой приятел или на Братството. Той каза: „Имотите ще си ги оставите на държавата". За всички възрастни приятели това изказване беше фантастично и за тях то не беше от този свят, а се отнасяше за някакъв друг свят. Как да ги оставят така на държавата, та това бяха имоти, а те имаха наследници и т.н. Тогава светът беше устроен по друг начин и никой през ум не му минаваше, че може да се смени политическия строй, да дойдат комунистите и в името на държавата да им се вземат всички имоти и богатства. И затова смятаха, че Учителят говори неща хвърчащи във въздуха, неща от друг свят и смятаха, че той не е компетентен и не разбира от материални въпроси и че не познава обществения строй на земята, включително и в България. Да, точно така смятаха и затова се отнесоха несериозно с нареждането на Учителя да се изкупят имотите от селяните, които искаха да се отърват от тях тогава, а те ги продаваха на изгодна цена за нас.
към текста >>

Как да ги оставят така на държавата, та това бяха имоти, а те имаха наследници и т.н.
Наистина така стана, че всички, които бяха заможни, богати доживяха да се смени политическият режим, който от своя страна им взе богатствата, те станаха бедни както всички останали и така си научиха един урок, който не бяха научили. А този урок бе предаден от Учителя още навремето. Спомням си бяха се събрали възрастните приятели да питат Учителя какво да правят с имотите си, кому да ги дадат като смятаха, че той ще препоръча да ги оставят на някой приятел или на Братството. Той каза: „Имотите ще си ги оставите на държавата". За всички възрастни приятели това изказване беше фантастично и за тях то не беше от този свят, а се отнасяше за някакъв друг свят. Как да ги оставят така на държавата, та това бяха имоти, а те имаха наследници и т.н. Тогава светът беше устроен по друг начин и никой през ум не му минаваше, че може да се смени политическия строй, да дойдат комунистите и в името на държавата да им се вземат всички имоти и богатства. И затова смятаха, че Учителят говори неща хвърчащи във въздуха, неща от друг свят и смятаха, че той не е компетентен и не разбира от материални въпроси и че не познава обществения строй на земята, включително и в България. Да, точно така смятаха и затова се отнесоха несериозно с нареждането на Учителя да се изкупят имотите от селяните, които искаха да се отърват от тях тогава, а те ги продаваха на изгодна цена за нас. Подхвърляха помежду си така: „Че на кой са потребвали тези пущинаци. Учителят разправя неща в символика.
към текста >>

Тогава светът беше устроен по друг начин и никой през ум не му минаваше, че може да се смени политическия строй, да дойдат комунистите и в името на държавата да им се вземат всички имоти и богатства.
А този урок бе предаден от Учителя още навремето. Спомням си бяха се събрали възрастните приятели да питат Учителя какво да правят с имотите си, кому да ги дадат като смятаха, че той ще препоръча да ги оставят на някой приятел или на Братството. Той каза: „Имотите ще си ги оставите на държавата". За всички възрастни приятели това изказване беше фантастично и за тях то не беше от този свят, а се отнасяше за някакъв друг свят. Как да ги оставят така на държавата, та това бяха имоти, а те имаха наследници и т.н. Тогава светът беше устроен по друг начин и никой през ум не му минаваше, че може да се смени политическия строй, да дойдат комунистите и в името на държавата да им се вземат всички имоти и богатства. И затова смятаха, че Учителят говори неща хвърчащи във въздуха, неща от друг свят и смятаха, че той не е компетентен и не разбира от материални въпроси и че не познава обществения строй на земята, включително и в България. Да, точно така смятаха и затова се отнесоха несериозно с нареждането на Учителя да се изкупят имотите от селяните, които искаха да се отърват от тях тогава, а те ги продаваха на изгодна цена за нас. Подхвърляха помежду си така: „Че на кой са потребвали тези пущинаци. Учителят разправя неща в символика. Това означава, че трябва да завладеем по-голяма духовна територия в себе си".
към текста >>

Да, точно така смятаха и затова се отнесоха несериозно с нареждането на Учителя да се изкупят имотите от селяните, които искаха да се отърват от тях тогава, а те ги продаваха на изгодна цена за нас.
Той каза: „Имотите ще си ги оставите на държавата". За всички възрастни приятели това изказване беше фантастично и за тях то не беше от този свят, а се отнасяше за някакъв друг свят. Как да ги оставят така на държавата, та това бяха имоти, а те имаха наследници и т.н. Тогава светът беше устроен по друг начин и никой през ум не му минаваше, че може да се смени политическия строй, да дойдат комунистите и в името на държавата да им се вземат всички имоти и богатства. И затова смятаха, че Учителят говори неща хвърчащи във въздуха, неща от друг свят и смятаха, че той не е компетентен и не разбира от материални въпроси и че не познава обществения строй на земята, включително и в България. Да, точно така смятаха и затова се отнесоха несериозно с нареждането на Учителя да се изкупят имотите от селяните, които искаха да се отърват от тях тогава, а те ги продаваха на изгодна цена за нас. Подхвърляха помежду си така: „Че на кой са потребвали тези пущинаци. Учителят разправя неща в символика. Това означава, че трябва да завладеем по-голяма духовна територия в себе си". Умуваха, пресмятаха докато дойде да се намеси и една кокошка в нашият разказ. Но преди това се намеси съвсем друго събитие, което разтърси много приятели и ги накара да се замислят за думите на Учителя.
към текста >>

93. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави комуната изпрати няколко чувала с хранителни продукти.
Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя. От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа. Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство. Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти. Приятелите се бяха върнали от комуната в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят. От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави комуната изпрати няколко чувала с хранителни продукти. От тези продукти сега се готвеше обща трапеза, но възрастните приятели като разбраха, че ние седим на една трапеза с Учителя дойдоха и насядаха на първите лични места, доведоха жените сй, а нас младите ни избутаха, за нас нямаше място. А те бяха с авторитет, бяха първите съмишленици тръгнали с Учителя още от началото на века. А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна. И така те ни отстраниха. Дойдем ние, а те заели местата в трапезарията преди два часа, седят, разговарят, умуват върху окултни въпроси, говорят за спиритизъм и медиуми, говорят за всичко, което им е интересно и чакат да дойде време за храна, та да дойде Учителят, да седне на масата, а те най-достойните да бъдат около него.
към текста >>

94. 154. КОМУНИТЕ

Каза го тогава на онзи, който бе взел дейно участие в Арбанашката комуна, където цялото семейство Камбурови след като си продадоха имота в Стара Загора, купиха за комуната имот в Арбанаси, въпреки съветите на Учителя да не правят това.
Ние можем да използваме само нашия труд. Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва „блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят." (Беседи, обяснения и упътвания, стр. 248-249, събори 1922 г.) Спомням си също, че на Петър Камбуров бе казал: „Човешкото съзнание още не е готово за комунален живот. Това може да стане след 300 години". Каза го тогава на онзи, който бе взел дейно участие в Арбанашката комуна, където цялото семейство Камбурови след като си продадоха имота в Стара Загора, купиха за комуната имот в Арбанаси, въпреки съветите на Учителя да не правят това. Опитът бе направен, комуната се провали и въпреки предупреждението от небето и десетилетия след това Петър и Марин Камбурови изплащаха борчовете от пропадналата комуна. Имота им също отиде за погасяване на борчовете. Не случайно Учителят изнесе много пъти една истина. Необходимо е да се пробуди човешкото съзнание, за да може да дойде Любовта като сила в човешкия ум и която сила да обедини човечеството в едно колективно съзнание на пробуденото човечество, където основен закон ще бъде Любовта. А когато дойде тя, тогава ще се обединят онези души, онези човеци с пробудено съзнание, тогава ще се комунизира труда с ясното съзнание да се работи за благото на другите, за да могат да се повдигнат останалите, за да влезнат в епохата на едно ново човечество, където разменната монета ще бъде не капитала, не парите, а Любовта.
към текста >>

Имота им също отиде за погасяване на борчовете.
Затуй Писанието казва „блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят." (Беседи, обяснения и упътвания, стр. 248-249, събори 1922 г.) Спомням си също, че на Петър Камбуров бе казал: „Човешкото съзнание още не е готово за комунален живот. Това може да стане след 300 години". Каза го тогава на онзи, който бе взел дейно участие в Арбанашката комуна, където цялото семейство Камбурови след като си продадоха имота в Стара Загора, купиха за комуната имот в Арбанаси, въпреки съветите на Учителя да не правят това. Опитът бе направен, комуната се провали и въпреки предупреждението от небето и десетилетия след това Петър и Марин Камбурови изплащаха борчовете от пропадналата комуна. Имота им също отиде за погасяване на борчовете. Не случайно Учителят изнесе много пъти една истина. Необходимо е да се пробуди човешкото съзнание, за да може да дойде Любовта като сила в човешкия ум и която сила да обедини човечеството в едно колективно съзнание на пробуденото човечество, където основен закон ще бъде Любовта. А когато дойде тя, тогава ще се обединят онези души, онези човеци с пробудено съзнание, тогава ще се комунизира труда с ясното съзнание да се работи за благото на другите, за да могат да се повдигнат останалите, за да влезнат в епохата на едно ново човечество, където разменната монета ще бъде не капитала, не парите, а Любовта. Тогава ще се завърти онзи цикъл, който обединява Мировата Любов с Космичната Обич. Чак тогава ще слезне Царството Божие на земята.
към текста >>

95. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната.
Ето, това са поуките от комуните. У нас също бе направен опит след 9.1Х.1944 г., когато земята се взе от селяните и насила ги накараха да работят така, че работят трима човека, за да издържат трима началници. Само че това не е комуна, а феодализъм. Това няма бъдеще. Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички. Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи.
към текста >>

Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар.
У нас също бе направен опит след 9.1Х.1944 г., когато земята се взе от селяните и насила ги накараха да работят така, че работят трима човека, за да издържат трима началници. Само че това не е комуна, а феодализъм. Това няма бъдеще. Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички. Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни.
към текста >>

Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере.
Само че това не е комуна, а феодализъм. Това няма бъдеще. Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички. Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите.
към текста >>

Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи.
Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и алчността на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на комуната.
към текста >>

В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и алчността на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на комуната.
Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и алчността на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и той го прочете. Не бях виждала Учителят така да се ядоса, разфуча се, започна да се кара някому, който стоеше пред него и когото ние не виждахме. Говори му: „Как може да се провали една Божествена идея слезнала на земята за комунален живот на всички хора? Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората? " Говори още много в този дух.
към текста >>

96. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк.
По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за невежеството си и за нахалството си. Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят? " и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около и над него. И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство. Иван Радославов беше с голяма ерудиция, високо интелигентен човек. Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк. На мястото на Иван Радославов на ул. „Оборище" 14 се построи нашият пръв салон, който бе построен с голям ентусиазъм и всички ние младите ходехме да помагаме. Салонът беше построен и ние започнахме да посещаваме там беседите на Учителя. Но възрастните братя, които движеха всички неща в своите ръце, финансираха строежа на салона, но не се допитаха до Учителя, а направиха едно своеволие, че се довериха на един мошеник. И което бе най-важното Радославов бе предупреждаван няколко пъти, че ще бъде изигран и обран, но той с такова възмущение отхвърляше всичко.
към текста >>

Той беше попаднал в мрежата на мошеници и той беше си ипотекирал имота и когато тези мошеници фалираха тогава ипотекирания имот трябваше да изплати техните дългове.
Салонът беше построен и ние започнахме да посещаваме там беседите на Учителя. Но възрастните братя, които движеха всички неща в своите ръце, финансираха строежа на салона, но не се допитаха до Учителя, а направиха едно своеволие, че се довериха на един мошеник. И което бе най-важното Радославов бе предупреждаван няколко пъти, че ще бъде изигран и обран, но той с такова възмущение отхвърляше всичко. Той стана причина този салон да не се оформи юридически, защото беше построен на неговото място. Похарчиха се много пари, братски пари, много труд и накрая салона бе иззет и ние бяхме прокудени от там. Той беше попаднал в мрежата на мошеници и той беше си ипотекирал имота и когато тези мошеници фалираха тогава ипотекирания имот трябваше да изплати техните дългове. И понеже мястото, на което бе построен салона бе юридически на Иван Радославов то мястото и салона отиде за изплащане на ипотеката. И така беше загубен салона на ул. „Оборище" 14. Разбира се, че това бяха сили на Черната ложа, които бяха впрегнати да попречат и намериха своите проводници и своите инструменти и така разрушиха салона. Накрая Радославов дойде на Изгрева и живя в крайна немотия, отхвърлен от всички и забравен от всички.
към текста >>

97. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение.
Това е Христово Учение, а не Дъново. И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6. Дънов бил комунист, се провиквате Вие. Да, такъв е, защото и Христос беше комунист. Вие имате особена слабост към частната собственост. Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение. Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници. Те са днес гонители на християнската комуна, която ние искаме да възстановим. Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър. Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен - Златоуст ли или Ефтимий. 7.
към текста >>

98. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Точно по това време научаваме, че Бертоли е обявил банкрут, банкрутирал е и всички спечелени средства в банката, в недвижими имоти, които бяха ипотекирани те бяха иззети и той остана на улицата беден, от победен.
Невидимия свят не ни отпусна повече кредит, трябваше само да си изплатим заема. Но бяхме доволни, че се издължихме. Есента идваше, а ние нямахме пари за зимнина и да посрещнем зимата. Обикновено Борис работеше пролетта, лятото и есента и с тези пари изкарвахме зимата. Ами сега какво да се прави? Точно по това време научаваме, че Бертоли е обявил банкрут, банкрутирал е и всички спечелени средства в банката, в недвижими имоти, които бяха ипотекирани те бяха иззети и той остана на улицата беден, от победен. Трябваше да напусне и собствената си къща, която също бе ипотекирана. След това Бертоли замина за Румъния, Букурещ и там престоя няколко години като извика семейството си да живее при него. Като се върна от там след няколко години с парите, които той бе спечелил успя отново да си откупи старата къща и да съгражда отново дом. Та му се върна всичко в троен размер: единият път банкрутира и му взеха парите, вторият път му взеха всички имоти, трето напусна България и Учителя и няколко години стоя в Румъния. А да се отдели по тези години от България когато тук бе Учителят бе голямо наказание особено за един ученик.
към текста >>

Та му се върна всичко в троен размер: единият път банкрутира и му взеха парите, вторият път му взеха всички имоти, трето напусна България и Учителя и няколко години стоя в Румъния.
Ами сега какво да се прави? Точно по това време научаваме, че Бертоли е обявил банкрут, банкрутирал е и всички спечелени средства в банката, в недвижими имоти, които бяха ипотекирани те бяха иззети и той остана на улицата беден, от победен. Трябваше да напусне и собствената си къща, която също бе ипотекирана. След това Бертоли замина за Румъния, Букурещ и там престоя няколко години като извика семейството си да живее при него. Като се върна от там след няколко години с парите, които той бе спечелил успя отново да си откупи старата къща и да съгражда отново дом. Та му се върна всичко в троен размер: единият път банкрутира и му взеха парите, вторият път му взеха всички имоти, трето напусна България и Учителя и няколко години стоя в Румъния. А да се отдели по тези години от България когато тук бе Учителят бе голямо наказание особено за един ученик. Та ученика Бертоли трябваше да плаща в троен размер. Дали си научи урока? Минаха много години, той беше по-внимателен с такъв род неща, но беше изпитван и по други начини и това бе свързано с друга история, която трябва да разкажа. Та беше вече минала есента, наближаваше зимата и се чудехме как ще я караме и изкараме тази зима без пари и без зимнина.
към текста >>

99. 228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ

Събрали се старите братя, които бяха много състоятелни и богати и бяха започнали да се съвещават какво да правят с имотите си и с богатството си.
Тогава беше друг политическият и обществения строй в България и всичко беше в частни ръце и по редки изключения в държавата. Цялото благополучие на човека се заключаваше в материалното обезпечаване на личността, неговата обществена реализация, която се крепеше изключително върху парите и всичко се преценяваше на кантар - богат ли си или си беден, учен ли си или си прост, можеш ли или не можеш. Тогава бяха времената такива. И онова, което Учителят даваше чрез Словото си бе за онова време велика революция за тях, за техният личен, семеен и обществен живот. И понякога смятаха съветите на Учителя като смешни и ненавременни. Събрали се старите братя, които бяха много състоятелни и богати и бяха започнали да се съвещават какво да правят с имотите си и с богатството си. Но нали са в Братството, то те искат така да направят нещата, че хем по някакъв начин да си запазят имотите, хем да бъдат полезни на Учителя и донякъде на Братството, но всичко това го правят от съвсем егоистични подбуди. Не го дават, за да послужи на делото на Учителя, а го правят, за да се разбере, че е от тях и че те го дават, за да им се зачете както пред Братството, така и пред Учителя, така и в Невидимия свят. Искат да направят едно добро, което да бъде най-голямото добро, да бъде чисто благодеяния, а пък то законът в Школата бе съвсем друг. Такива благодеяния не се приемаха ако не е направено с любов и ако не е спечелено с честен, личен труд. Накрая братята не могат да разрешат въпроса и отиват при Учителя, той ги посреща, изслушва ги внимателно и с един строг тон отрязва: „Вашите имоти, вашето богатство ще го оставите на държавата" и с това разговорът приключва.
към текста >>

Но нали са в Братството, то те искат така да направят нещата, че хем по някакъв начин да си запазят имотите, хем да бъдат полезни на Учителя и донякъде на Братството, но всичко това го правят от съвсем егоистични подбуди.
Цялото благополучие на човека се заключаваше в материалното обезпечаване на личността, неговата обществена реализация, която се крепеше изключително върху парите и всичко се преценяваше на кантар - богат ли си или си беден, учен ли си или си прост, можеш ли или не можеш. Тогава бяха времената такива. И онова, което Учителят даваше чрез Словото си бе за онова време велика революция за тях, за техният личен, семеен и обществен живот. И понякога смятаха съветите на Учителя като смешни и ненавременни. Събрали се старите братя, които бяха много състоятелни и богати и бяха започнали да се съвещават какво да правят с имотите си и с богатството си. Но нали са в Братството, то те искат така да направят нещата, че хем по някакъв начин да си запазят имотите, хем да бъдат полезни на Учителя и донякъде на Братството, но всичко това го правят от съвсем егоистични подбуди. Не го дават, за да послужи на делото на Учителя, а го правят, за да се разбере, че е от тях и че те го дават, за да им се зачете както пред Братството, така и пред Учителя, така и в Невидимия свят. Искат да направят едно добро, което да бъде най-голямото добро, да бъде чисто благодеяния, а пък то законът в Школата бе съвсем друг. Такива благодеяния не се приемаха ако не е направено с любов и ако не е спечелено с честен, личен труд. Накрая братята не могат да разрешат въпроса и отиват при Учителя, той ги посреща, изслушва ги внимателно и с един строг тон отрязва: „Вашите имоти, вашето богатство ще го оставите на държавата" и с това разговорът приключва. Онези излизат объркани, зашеметени, недоволни.
към текста >>

Накрая братята не могат да разрешат въпроса и отиват при Учителя, той ги посреща, изслушва ги внимателно и с един строг тон отрязва: „Вашите имоти, вашето богатство ще го оставите на държавата" и с това разговорът приключва.
Събрали се старите братя, които бяха много състоятелни и богати и бяха започнали да се съвещават какво да правят с имотите си и с богатството си. Но нали са в Братството, то те искат така да направят нещата, че хем по някакъв начин да си запазят имотите, хем да бъдат полезни на Учителя и донякъде на Братството, но всичко това го правят от съвсем егоистични подбуди. Не го дават, за да послужи на делото на Учителя, а го правят, за да се разбере, че е от тях и че те го дават, за да им се зачете както пред Братството, така и пред Учителя, така и в Невидимия свят. Искат да направят едно добро, което да бъде най-голямото добро, да бъде чисто благодеяния, а пък то законът в Школата бе съвсем друг. Такива благодеяния не се приемаха ако не е направено с любов и ако не е спечелено с честен, личен труд. Накрая братята не могат да разрешат въпроса и отиват при Учителя, той ги посреща, изслушва ги внимателно и с един строг тон отрязва: „Вашите имоти, вашето богатство ще го оставите на държавата" и с това разговорът приключва. Онези излизат объркани, зашеметени, недоволни. Как така на държавата? „Ами нали ние имаме семейства, нали имаме наследници, как така на държавата? " Голямо разочарование получиха от думите на Учителя както външно, така и вътрешно. А това бяха лични, стари заслужили братя отпреди войните, те идваха от една друга епоха.
към текста >>

Те не послушаха Учителя както и не си прехвърлиха нито имотите, нито парите на Братството, нито пък ги дадоха на държавата, След 9.1Х.1944 г.
Онези излизат объркани, зашеметени, недоволни. Как така на държавата? „Ами нали ние имаме семейства, нали имаме наследници, как така на държавата? " Голямо разочарование получиха от думите на Учителя както външно, така и вътрешно. А това бяха лични, стари заслужили братя отпреди войните, те идваха от една друга епоха. Те не послушаха Учителя както и не си прехвърлиха нито имотите, нито парите на Братството, нито пък ги дадоха на държавата, След 9.1Х.1944 г. след като се смени строя, така се случи, че всичко бе иззето от държавата и то с принудителни мерки чрез комунистическата власт. Така че те не изпълниха решението доброволно дадено от Учителя, но изпълниха решението на държавата чрез нейните служители. Та непослушанието при Учителя се оказа послушание към насилствените мерки от страна на държавата. Та те дочакаха, доживяха този обрат на нещата и на събитията около себе си. После разказваха с тъга, че са огорчили Учителя с непослушанието си и са си заплатили за това непослушание с възмездните мерки на комунистите, проведени към тях.
към текста >>

100. 239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША