Търсене в текстове за 'Имане'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 69 резултата в 46 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви.
Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи". Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите – живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са натрапили. Една от чертите на съвременния човек, какъвто и да е той – учен или прост – е, че пази ревниво своите догми. Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви. И днес по разните пазарища на живота – религиозни пазарища, политически пазарища – хората си служат с тия фалшиви монети на атавизма и наричат това „почтена търговия". А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети – знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човека – ала от страх мълчат. Все пак има и доблестни хора, които пристъпват непредубедено към нещата и които не се боят да изкажат истината, въпреки пòдсмива и хулите на страхливите и ревнивите пазители на догмите. Днес за днес мнозина учени на запад и в Америка се запретват да проверят астрологичните данни, като поставят тази наука на чисто опитна база – наред с другите експериментални науки. Не голословията и отрицанията на разните скудоумци – каквито и да бъдат те: „официални" или „неофициални" учени, – а опитът дава научно оправдание на едно твърдение.
към текста >>

2. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Заради имането което е преходно, ние пренебрегваме честта, която е неоценима пред всяко имане.
Всяко от тия занимания за оня, що го върши, е важно. То си има своя смисъл в момента, обаче все има нещо, което липсва в нашите постъпки, за да ни направи доволни. Кое е това, което внася дисхармония и разочарование? То е туй, че ние сме ориентирали живота си спрямо временното, преходното, а не спрямо вечното. Заради удоволствието, което е временно, ние сме пожертвували правдата, която е вечна. Заради имането което е преходно, ние пренебрегваме честта, която е неоценима пред всяко имане. Заради себе си жертваме ближния си, заради отделна група жертвуваме общото, а заради хората забравяме Бога. — Някой ще каже: Нали помагайки на хората се служи на Бога? Да, така е, но ние трябва да научим по-напред, какво е необходимо на човека, какво е нужно на душата преди всичко. Бог е онова у човека, което трепти с най-нежни, с най-тънки трепети. Бог е онова у нас, което дири не наситата, що имаме в своя ден, а малката тиха радост, прилична на радостта що се ражда в урината на събуждащия се ден!
към текста >>

3. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило.
Неспирна е играта на вълните, неспирен е воя на бурите в нощта, никога нe ще угаснат милиардите очи при изгряващия ден, но по-несъкрушим от Тебе никой не е. Животът на хиляди слънца, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов! Затова ни подсказва нещо в душата с живите слова на скритата надежда, че бурната песен на нашите дни ще секне, че нова песен ще пеят някога живите човеци. Ще се стопи омразата, родена заради тленна вещ, защото любовта на вечно Будния, по-необятна от морето, ще залее всичко в света. Ще се закрие взорът на користното око и великата жертва, благородството ще найдат друга отворена зеница, през която ще погледнат. Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило. Тогава корабът на новия човек ще носи само радост. Блажена ще бъде земята, където ще спре на котва той. Велик ден! Аз те виждам в моите часове. Неспирния шум на вълните ми разказва за тебе и усмивката на сребърната утрин в морето е твоята усмивка... Не са ли сладостните тръпки в душата предвестници, долетели едва като отглас на далечна песен.
към текста >>

4. Дух, душа и тяло – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ВЪЗЛЮБЛЕН МОЙ Ти майка скъпа, татко, брат, сестрицо, Имане, сила, ти мой дух свети, Ти с радост пълниш моята душица За теб безспир сърцето ми трепти.
ВЪЗЛЮБЛЕН МОЙ Ти майка скъпа, татко, брат, сестрицо, Имане, сила, ти мой дух свети, Ти с радост пълниш моята душица За теб безспир сърцето ми трепти. Във писъци пустинни ли издъхвам, От жажда люта в тежка самота, От твоето дихание чисто вдъхвам, Над моят дух безсилна е смъртта. От твоя извор жив водица пия И радост пълни моето сърце, Пред теб скръбта си цяла ще разкрия, Животът ми във твои е ръце. Възлюблени, желани мой, прекрасни, За вечна дружба с теб да бъда аз – Душа и Бог, в сказания безгласни – Над моя дух ти имаш само власт. На всички дай корони, дрехи златни, Палати, слава, всичко дай им ти, Нек радват се във домове приятни, А мен, а мен – у себе приюти. При Тебе всякога ми е най-сладко, Гласът Твой благ, утеха свята От твойта гръд, аз искам мили татко, Безсмъртни дух, що носи любовта.
към текста >>

5. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сънуваме полята, разлятото златно имане, шепота на нивите и белите крила на незнайна, странна птица разперена над нас.
Мълчаливи, ние седим вслушани в себе си, препълнени със слънце. Звезди запалва горе там ръката на нощта. Тежки хамбари е разтворил някой и хвърля звезден прах по тъмното небе. Братя мои, някой пише със звездите... Морни сме. Сънят долита с леките крила и тегнат на очите часовете морни на отминалия ден. Сънуваме полята, разлятото златно имане, шепота на нивите и белите крила на незнайна, странна птица разперена над нас. Душата ми е слънце! Душата ми е арфа многострунна. Четирите годишни времена на нея пеят своите химни. Слънчева песен сега звъни по нея. Нейната мелодия дочуваме, смълчани в часовете на вечерната почивка.
към текста >>

6. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Плашите се от смъртта, от страх, да не изгубите живота и с него всичкото ваше имане и „самосъзнание"?
Защо живеете вие и към какво се стремите? Мислите ли наистина, че няма причина за такива сбития като живот и смърт? Мислите ли, че това са случайности? Или въобще не мислите ли върху това? Живеете, само защото не можете да го промените и се стремите, без да знаете, защо? Плашите се от смъртта, от страх, да не изгубите живота и с него всичкото ваше имане и „самосъзнание"? Ще дойде време, когато ще разберете, че вашият собствен живот е вечен . Тогава вашата малка „същина", онази дребнава същина с всичката своя изолираност, ще ви се види една неудобна тежест, която е пречила на вашия растеж. Подобри е да захвърлиш тази тежест, докато сте още живи, както го наричате вие; защото смъртта не ще ви освободи от нея. Освободете се от себе си. Тогава вие наистина ще живеете - и то всякога в непрекъснато съзнание.
към текста >>

7. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават.
До днес малцина са говорили тъй мъдро и поучително за страданията. Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност. Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи. Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие.
към текста >>

8. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Старозаветните търсят богатство и имане.
Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство.
към текста >>

9. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света.
Много велики християнски мистици, според показанията на техните другари, са предизвиквали това странно явление. Мистикът, погълнат в своята молитва, съвършено нечувствителен за събитията на външния свят, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята. Досега, обаче, тези необикновени факти не са могли да бъдат подложени на научна критика. Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите. Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите хора могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятел. Молитвата, която се придружава с органични въздействия, притежава някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна Човек се отдава на Бога.
към текста >>

10. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Каменарят разкопал местото, което светията му по-сочил и наистина намерил голямо имане.
Бог, обаче, не отговарял на молитвата му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му. Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията. Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство. Каменарят разкопал местото, което светията му по-сочил и наистина намерил голямо имане. Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство. И наистина, след някой и друг ден той започнал да строи къща. Като се свършила къщата, той я мобилирал добре, пренесъл се в нея със семейството си и започнал да живее нашироко. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден човек, голям богаташ, който имал голяма сила и влияние между хората. Затова и бил назначен за пръв министър в държавата.
към текста >>

11. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но какво ще е положението на един баща, който има десет сина и ги види, че те се бият за бащиното си имане, кой повече да заграби?
Много факти показват, че хората, освен дето не разбират учението на Христа, но нямат дори и ясна представа за него. Преди време във вестниците дадоха един портрет на Христа, рисуван от някакъв художник. Но ако не прочете човек отдолу, че това е Христос, преспокойно може да го сметне за някой военачалник. Досега поне рисуваха Христа по-нежен, по-женствен, а в този портрет образът му е необикновено груб. Навярно такъв ще е в представите на някои хора оня Христос, когото всички християнски народи, а най-вече воюващите, призовават да им дари победа. Но какво ще е положението на един баща, който има десет сина и ги види, че те се бият за бащиното си имане, кой повече да заграби? Той ги намира с пукнати глави, с изпочупени ръце и крака. Какво ще каже този баща? Ще бъде ли доволен от синовете си ? Сега всички хора са разделени на два големи лагера. Едните съчувстват на така наречените демокрации, на съюзниците англичани и французи, а другите на Германия и на С. Русия.
към текста >>

12. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той посещава кръчмата, докато изхарчи всичкото си имане.
Като загуби здравето, добрината, престава да го обича. Има една любов, която може да наречем кръчмарска. Кръчмарят вика някого да опита хубавото вино. Понеже иска да продаде виното си. Оня отива, пие от виното и му плаща. Той посещава кръчмата, докато изхарчи всичкото си имане. В случая печели само кръчмарят; онзи, който пие виното, какво печели? Каква любов има кръчмарят, който продава виното с пари? Каква любов има онзи, който пие виното? Той обича ли кръчмаря? Той обича виното, но не и него.
към текста >>

13. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние сме тия млади синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират.
Големият започна добре и свърши зле. Ние, хората на земята сме тия синове. Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите заповеди, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни. Но, когато видят Божията милост към грешните, стават недоволни и казват: „Господи, ние постоянно се молим, слушаме Те, пък Ти нам нищо си не дал, а на тия грешниците и богатство и къщи, всички блага даваш". Като дойдоха на земята младите синове, заживяха нашироко и всички загазиха. Ние сме тия млади синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират. И нам нашият баща ни е дал много сили, които са скрити в нас и които може да ги развием. Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си. Човек е най-възвишеното същество на земята и е надарено с такива дарби, с каквито никое друго същество не е надарено. Даже и най-неспособният човек има грамадни заложби. Ние сме дошли на земята, за да опитаме земния живот.
към текста >>

14. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта се проявява както в даване, така и във взимане.
Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление. Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др. За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12).
към текста >>

15. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И когато момъкът му казал, че от детинство още опазил законите на Мойсей, тогава Христос му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен иди, продай имането си и раздай го на сиромасите, ела и ме последвай.
Отговорът му е прост и ясен. Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма, и който няма, да не събира повече отколкото му трябва и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни". Ала в евангелието има редица още отговори на този въпрос. Когато някой запитал Христа: „Какво да сторя, за да имам живот вечен? ", Той му отговорил да опази законите. И когато момъкът му казал, че от детинство още опазил законите на Мойсей, тогава Христос му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен иди, продай имането си и раздай го на сиромасите, ела и ме последвай. Тогава ще имаш съкровище на небеса" (Мат. 19; 21). в евангелието не се скрива състоянието на човека, който е чул тези силни думи на Христа. „Като чу това, момъкът си отиде наскърбен, защото имаше имот много" (Мат. 19; 22).
към текста >>

Казва му: „Опази законите, а след това, ако искаш да бъдеш съвършен, раздай имането си на сирома¬сите, ела и ме последвай".
Без съмнение, това е началото на пътя. Без тези първи стъпки в пътя на широтата на сърцето, на Любовта не може да се върви напред и не може да се направи нещо по-голямо. Христос, обаче, не говори така. в словото Му личи силата, положителността и убедителността на Учител, който знае целия път, който владее методите и познава живота, що води към съвършенство. На подобен въпрос, какъвто бе зададен на Йоана-предтеча, поставен на Христа от момъка-богаташ, който за¬питва, какво да прави, за да има живот вечен, Той отговаря също така просто и ясно, но властно. Казва му: „Опази законите, а след това, ако искаш да бъдеш съвършен, раздай имането си на сирома¬сите, ела и ме последвай". Ето разликата между Христа и пророците- — в случая пророкът Йоан. Христос знае пътя към съвършенство, затова казва направо и рязко това, което води към него. Ясно е, човек трябва да бъде на земята без материално бреме, сиреч да не бъдат материалните блага същината на неговия живот. Ала за нас, хората на земята, не е ли това невъзможно — да раздадем всичко? Но Христос едва ли е искал невъзможни неща.
към текста >>

Да раздадеш, обаче, всичко земно — имането, което имаш, е наглед не всякога разумно и полезно за другите, а съще¬временно непрактично.
Ето, въпросът става въпрос на жива в-вра в Божественото. Такава вяра имат, без съмнение, малцина. Бихме ка¬зали, само тия, които са съвършени, не дори още тези, които търсят царството Божие, сиреч съвършенството. Но Христос знае докле е стигнал човек и знае, че не е съвършен какъв практически смисъл могат да имат думите му? Че човек не трябва да трупа богатства, които не му трябват и че трябва от сърце да помага на ближните, които са в нужда е ясно като бял ден, а възможно за всеки разумен човек с добра воля. Да раздадеш, обаче, всичко земно — имането, което имаш, е наглед не всякога разумно и полезно за другите, а съще¬временно непрактично. Такива хора биват считани за луди. Желаем да мислим, че другаде е смисълът на тия Христови думи. Едно подобно дело — да раздадеш всичко, е свързано с една дълбока вътрешна психична подготовка. Човек трябва да го извърши с пълно съзнание, с радост, смисъл и доволство. Само тогава няма да му тежи нищо и ще види значението на това „олекване".
към текста >>

16. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е погълнато в съзерцаване иманентния и трансцедентния принцип на света.
Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него". „Известни душевни прояви могат да се придружат с промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и органите. Тези органични явления се наблюдават при различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е погълнато в съзерцаване иманентния и трансцедентния принцип на света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятели Молитвата, която се придружава с органични въздействия, представя някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна! Човек се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните.
към текста >>

17. СТИХОВЕ - S., ДИМ. АНТОНОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Снимането на която и да е от тях хората наричат знание; знаещите — мъдрост; а виждащите — приближаване при Светлината.
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЪТЕКАТА НА СВЕТЛИНАТА Символите Символите са езикът на природата. Които знаят, ги прочитат, които са ги забравили — ги гадаят. А обикновените хора имат други имена и тълкувания за туй, което гледат с очите си — и не виждат. Божествената идея, която лежи в основата на символа, е обвита с хиляди покривки. Снимането на която и да е от тях хората наричат знание; знаещите — мъдрост; а виждащите — приближаване при Светлината. И едните, и другите, и третите, когато се приближават до вътрешната същност, покрита от символа — добиват сила. За силата винаги е отговорен тоя, който я предава — а макар и по-малко — и тоя, който я получава. Който и да си — моли се искрено да не вземеш за себе си повече, отколкото е необходимо. И дано забравата ти дойде на помощ винаги, когато изкушението да злоупотребиш със силата надникне над твоето рамо. Огънят — Внимавай — огънят, през който ще минеш, ще те обгори, но няма да те изгори.
към текста >>

18. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За това добро, което ще направиш, не се изисква да дадеш цялото си имане; то е една малка услуга.
Няма да се мине дълго време, и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства. Следователно, ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си. Щом това Божествено чувство заговорва в нас, то е изпит в живота ни. Бог ни изпитва.Трябва абсолютно да Му се подчиним! Възприемеш ли Божественото, изпълни го. За това добро, което ще направиш, не се изисква да дадеш цялото си имане; то е една малка услуга. Едно дете паднало на улицата, счупило си крака. Какво ще ти костува да го вземеш, да го занесеш дома си и да му помогнеш? - Ще изгубиш само половин час. Казваш: “Аз имам важна работа.”всичкото нещастие в нашия живот е там, че ние не слушаме своите добри побуждения и добри навици, които имаме вътре в сърцето си. Ние се спираме на ред философски разсъждения и умувания и казваме, че ние трябва да уредим живота си.
към текста >>

19. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъв човек, който раздава всичкото си имане.
А вие какво искате? - Да опитате Христовата Любов? - Как ще опитате тази Любов? Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана без пара в джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъв човек, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошъл; щом ни остави богатството си, ние ще ядем и ще пием. Съвременният човек се намира в същото положение, в каквото е бил Христос. И той разполага с богатство - живота, който е вложен в него. Този жи- вот пък се определя от мисълта му. В този смисъл човек трябва да разбира живота, да го цени.
към текста >>

20. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за облекчение на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна.
Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители. Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас. Мен приема“. К. Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за облекчение на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна. Наистина, строгостта и бруталността на миналия режим са донякъде смекчени, и днес може много по-свободно да се диша в това отношение, но стопанското положение, кризата, немотията и безпаричието са същите. Вярно е също, че не може да се изисква от едно правителство, в което, така или иначе, се борят разнородни сили, да извърши чудеса, да направи гениални реформи, които да дадат мощен тласък на икономическия ни и духовен живот, но не може да не се отбележи, че бавността, нерешителността, страхливостта, бихме казали, с които се действа при реализирането на обещаните реформи, са извънредно големи и говорят ясно за отсъствието на единна воля. единни разбирания и ясен поглед за нещата в представителите но днешната власт. Ето защо, това, което е било направено до сега е само опити, проекти за реформи, а не истински такива. Силната ръка, доколкото я има в новата власт, се чувства повече в администрацията, която пази старото от разрушение, а не в облостта на творческото законодателство — съграждането на нови форми, тъй нужни днес за излизане из това забатачено положение.
към текста >>

21. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но като умре бащата, почват да се карат и бият за неговото имане.
Срещна ли един безверник, който ми казва: „Аз не вярвам в Бога“, аз му казвам - и аз не вярвам в този бог, който не е любов и в чието име се вършат всички насилия и несправедливости - дай си ръката! - Друг ми казва - едно време аз не вярвах в Бога, но сега придобих ново разбиране за света и имам едно ново верую. Казвам му, ако твоето верую е обосновано върху любовта, която изключва всяка лъжа и всяко насилие, то е истинско верую. Новото верую трябва да внесе в света елемента на братството. Но не братството, което сега съществува в света; сега братята се чувстват като братя, докато е жив баща им. Но като умре бащата, почват да се карат и бият за неговото имане. Това не е братство. Щом един баща умира, никакво братство няма помежду синовете му. Който умира, не може да бъде баща, нито да бъде майка. Казва някой, че имал майка и баща, но заминали за онзи свят. Но това е криво разбиране за същността на майката и бащата.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разделили си братята имането, за да може всеки да си строи тъй.
И не едно моминско сърце трептяло по него. Имал високи идеи, велики планове, които разправял с увлечение на тия, които не се уморявали да го слушат. Той почти виждал бъдещето в златна светлина, хората преобразени, културата достигнала необикновена висота. И всички които го слушали, го намирали за необикновен човек. Дошло време двамата братя да си строят къща — тъй като бащината била вече негодна. Разделили си братята имането, за да може всеки да си строи тъй. както си намери за добре. Започнал тогава първият брат да разправя каква къща ще си направи. От красив, по-красив, от хубав, по-хубав план той правел за своята къща. Всяка вечер си лягал с планове и всяка сутрин се събуждал с още по-нови, които разправял на околните си. Времето минавало и той не преставал да разказва каква ще бъде къщата му, като я построи.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какъв род бе, какво нещо, какво имане, имот, а като влезе дявола под кожата им, настръхнали са едни срещу други, като диви зверове.
Флуидът минава през стена. Това е установено почти от всички експериментатори. Това се вижда ясно и от опитите на П. Ж а н е. Б. Б о е в Невена Неделчва Чуха молитва Не е за добро — думаха си съседите едни на други — не е на добро гдето тия хора са се вдигнали тека едни срещу други. Какъв род бе, какво нещо, какво имане, имот, а като влезе дявола под кожата им, настръхнали са едни срещу други, като диви зверове. — Не е за добро клатеха селяните глави — не е за добро това. гдето баща е грабнал вила срещу синове, а синове за нищо и никакво се нахвърляли върху баща. Като дядо Гено и баба Маргарита нямаше едно време — дом, ниви, лозя, всичко в тях бе най-първо наредено. А сега, вместо песните, които се чуваха преди години, клетви и ругатни се разнасят. Снахите да не видят свекървата, старата майка като да се е обърнала във вещица, кълне и проклина младите си невести и левенти синове.
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула.
Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха. Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка. Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула. Ще а мир и сговор да живее с цяла си челяд. Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка. Докторът, който гледаше тая невиждана до сега от него картина, бършеше сълзите си, които не можеше да сдържи. Всички в един глас плачеха, молеха и обещаваха. И като по чудо, вкаменялото тяло на Минка се размърда, ръчичките й се протегнаха и тя разтвори небесните си светли очички.
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първо е даването, а взимането е втория процес.
Следователно, вътрешното разбиране на хората трябва да се измени коренно, за да се изменят и външните им разбирания и отношения. Външното разбиране зависи от вътрешното. Само когато измени вътрешното си разбиране и даде ход на Божественото, човек ще добие свободата, която търси. Но човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава. Свободата първо зависи от даването, а после от вземането. Първо е даването, а взимането е втория процес. А сега всички хора в свет са се спрели върху вземането — всички искат да взимат. Всички казват: добре е да имаме, добре е да е оставил баща ни нещо. Да, но това е крайният процес. Ти не можеш да взимаш, докато не си давал. И божественото начало се заключава в това, че от онова, което Бог ни е дал, от онова което е вложено у нас, то иска да вземе.
към текста >>

26. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пампоров Имане – Буча Бехар Вегетарианският конгрес Когато зреят житата от Буча Бехар (впечатления за книгата) – Н.
По стъпките на великия – Светослав Право и дълг – Г. С. Словото на Учителя. Божественият промисъл. (из неделната беседа – 6 юни 1915) Гроздето и неговото използване – Ю. Езерото на съзерцанието – П. Г. Пампоров Имане – Буча Бехар Вегетарианският конгрес Когато зреят житата от Буча Бехар (впечатления за книгата) – Н. Хигиена на умствената дейност – Учителя, из „В царството на живата природа“ Книжнина ХАРМОНИЯТА Когото светът се е създал, всички са пели. Този свят е създаден чрез музиката. Първом ангелите, пяха и после създадоха света. Учителят За да се създаде или съгради нещо, нужна е хармония, нужни са правилни съотношения и точно съпоставяне на нещата. А да живее човек истински, нужни са правилни мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

П а м п о р о в Буча Бехар ИМАНЕ Всеки знаеше, че да се държат пари в къщи, па макар заровени с кюп в земята, беше луда работа.
Езерото на съзерцанието! Тишина, красота и тайна! Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на небесния свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов! Че в тебе, в твоята кристална чистота се отразява всичката красота на небето, на светлото слънце денем и на лъчезарните звезди нощем! П. Г. П а м п о р о в Буча Бехар ИМАНЕ Всеки знаеше, че да се държат пари в къщи, па макар заровени с кюп в земята, беше луда работа. Не бяха времена тогава. Мъртви пари. А ония там, от градовете не се шегуваха. Дадеш, хиляда, гледаш след година, две, хиляда и половина ти дадат. Малко ли бяха банките, които бяха в услуга на всички, такива, които имаха скътани пари за черни дни?
към текста >>

А като дойде до зимане метани до земи ще ти правят.
Пази Боже! Пусти да му опустеят банките и те неверни станаха! — Ха, що думаш, бай Неделчо ?! — Не виждаш ли ? Проклети, не дават, ако ще и да пукнеш на среща им. А като дойде до зимане метани до земи ще ти правят. Тук вече те се разделиха. Бай Неделчо имаше работа още в града Бай Миньо си остана със свита душа. Не му беше много весело. Неделковите приказки не му много харесаха. Той вярваше в тия банки, а то, какво ще излезе ?
към текста >>

Добре, че не става дума за тая, в която той остави цялото си имане.
Тук вече те се разделиха. Бай Неделчо имаше работа още в града Бай Миньо си остана със свита душа. Не му беше много весело. Неделковите приказки не му много харесаха. Той вярваше в тия банки, а то, какво ще излезе ? Добре, че не става дума за тая, в която той остави цялото си имане. Върна се в село по вечеря. — На добро место ги оставих, дума в къщи, лягай и спи до сутринта без да трепнеш. Няма лош сън, няма ставане посред нощ. До кога? Не беше се минало седмица, когато в село се чу, че във втората столица, голяма и стара банка фалирала.
към текста >>

— Трай си жена, — ще ида да си прибера имането, тая работа не става тъй, да ми е мирна главата, под моя по-крив да бъдат те.
Върти се на ляво, върти се на дясно, паричките му все пред очите. А, а — ще му ги вземат. Търпя, търпя, горкият човек, та стана един ден, след два месеца, запъти се към града, в банката отиде. — Къде? — пита го Миньовица. — Трай си жена, — ще ида да си прибера имането, тая работа не става тъй, да ми е мирна главата, под моя по-крив да бъдат те. Но там му отговорили: „Не можем сега. Най-малко шест месеца след внасянето. Къде се е чуло и видело такова нещо? Бъди спокоен, бай Миньо! Цяла околия знае, що за банка е и ни имат доверие.
към текста >>

„Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази банка, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му.
. . И цели шест месеца живя горкият човек, като на тръне, на парила. Виждаха го да броди от село до града, през ден, като загубен. Ще обиколи край банката, пита, разпитва за нея, как вървят работите, вземе си вестник, дано нещо там го успокои. Върне се вечер грохнал, остарял без време, загрижен, ял-недоял, или ще заспи като ударен, или ще будува цяла нощ по двора. „Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази банка, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му. Плаче за парите си, събрани с труд и мъка. Нека рекат: „Стиснат.“ Той сам си знаеше. И най-лошото дойде, при все, че съмнението отдавна го беше загризало. Свърши се! Банката ликвидира.
към текста >>

За парите, за имането душата си ще дава.
— отчаян бай Миньо думаше на себе си. Причерня му пред очите. Черна и тежка мъка го налегна, да умре, да потъне в земята, че да свърши, да видят ония поразии! . . . Стои една вечер бай Миньо до яза, а, а да се хвърли вече в дълбокия вир на буйната река. За парите, за имането душата си ще дава. Не ще да живее. Дига ръка „Отче наш“ да си прочете и изведнъж гледа той, гледа и на очите си не вярва. Пред очите му везни. Слага някой на едното блюдо цялото му имане, както си го знаеше той в големия вързоп, а на другото „душата ти“ — дума му някой. Гледа той, тежи тая душа, блюдото не мърда, сякаш заковано е на земята, а имането му, като прашинка, да духнеш ще литне.
към текста >>

Слага някой на едното блюдо цялото му имане, както си го знаеше той в големия вързоп, а на другото „душата ти“ — дума му някой.
Стои една вечер бай Миньо до яза, а, а да се хвърли вече в дълбокия вир на буйната река. За парите, за имането душата си ще дава. Не ще да живее. Дига ръка „Отче наш“ да си прочете и изведнъж гледа той, гледа и на очите си не вярва. Пред очите му везни. Слага някой на едното блюдо цялото му имане, както си го знаеше той в големия вързоп, а на другото „душата ти“ — дума му някой. Гледа той, тежи тая душа, блюдото не мърда, сякаш заковано е на земята, а имането му, като прашинка, да духнеш ще литне. Душата му тежала повече, струвала повече от имането! ? Празна работа!!. — Хей-е-ей, — чу се вик от към воденицата.
към текста >>

Гледа той, тежи тая душа, блюдото не мърда, сякаш заковано е на земята, а имането му, като прашинка, да духнеш ще литне.
За парите, за имането душата си ще дава. Не ще да живее. Дига ръка „Отче наш“ да си прочете и изведнъж гледа той, гледа и на очите си не вярва. Пред очите му везни. Слага някой на едното блюдо цялото му имане, както си го знаеше той в големия вързоп, а на другото „душата ти“ — дума му някой. Гледа той, тежи тая душа, блюдото не мърда, сякаш заковано е на земята, а имането му, като прашинка, да духнеш ще литне. Душата му тежала повече, струвала повече от имането! ? Празна работа!!. — Хей-е-ей, — чу се вик от към воденицата. Бай Миньо се сепна.
към текста >>

Душата му тежала повече, струвала повече от имането!
Не ще да живее. Дига ръка „Отче наш“ да си прочете и изведнъж гледа той, гледа и на очите си не вярва. Пред очите му везни. Слага някой на едното блюдо цялото му имане, както си го знаеше той в големия вързоп, а на другото „душата ти“ — дума му някой. Гледа той, тежи тая душа, блюдото не мърда, сякаш заковано е на земята, а имането му, като прашинка, да духнеш ще литне. Душата му тежала повече, струвала повече от имането! ? Празна работа!!. — Хей-е-ей, — чу се вик от към воденицата. Бай Миньо се сепна. Не везни има, не имане.
към текста >>

Не везни има, не имане.
Душата му тежала повече, струвала повече от имането! ? Празна работа!!. — Хей-е-ей, — чу се вик от към воденицата. Бай Миньо се сепна. Не везни има, не имане. Но в душата му е леко, спокойно, главата му е бистра, сърцето тупа радостно. Той сяда на брега на реката, заглежда се в нейните бистри води и си мисли: Какво ли ще правят ония нещастници там в града? Голямото бедствие беше виснало над всички. Ония нямаха ни земя, ни имот. Ще хукнат сега по пътищата.
към текста >>

А на лягане дума на себе си: „Чудно, душата е по-скъпа от имот и имане.
Голямото бедствие беше виснало над всички. Ония нямаха ни земя, ни имот. Ще хукнат сега по пътищата. Тук у нас поне има земя, ще има и хляб, гладни няма да умрем. Той стана и със спокойна и твърда стъпка се упъти към дома със спечелен живот. А на лягане дума на себе си: „Чудно, душата е по-скъпа от имот и имане. Тя не е наша, друг се грижи за нея, както и ние се грижим за нашия имот. И грехота е да се погуби тя, както е грехота ония разбойници там, да обират имотеца на хората.“ Той се зави през глава и за пръв път, от шест месеца насам, заспа здрав, спокоен и сладък сън. Из „Когато зреят житата“ ВЕГЕТАРИАНСКИЯТ КОНГРЕС На 28-29 август т. г. стана 19-ия вегетариански конгрес в София. Откриването на конгреса, заседанията и сказките станаха в освободения университет.
към текста >>

27. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И това, което тези селяни продават, не че е преляло от многото имане. Не!
Обаче, днес у нас съществува голяма неправилност в разпределянето и използването на тези произведения: — Докато в производителните центрове плодовете, гроздето и зеленчуците се продават на безценица и се тъпчат по земята, което кара хората да мислят, че само износа ще ги спаси, — жителите на множество селища се хранят само с корав хляб. Хиляди българи, главно от планинските краища не познават или рядко виждат тези златни дарове на майката земя, а изобилие и на сън не са сънували. Това състояние на нещата прилича на следното: Ако отидете в пазарен ден на пазарището в някой град, ще видите стотици селянки и селяни насядали на земята и разгърнали пред себе си разни дреболии: паница масло, няколко яйца, торбичка с фасул или леща, малка кошничка с плодове или грозде и т. н. Стоят и си губят по цел ден време, дошли от десетки километри разстояние, за да взе-мат по една нищожна сума от продаденото. Когато, вместо стотици и хиляди селяни да си губят ценното време, само една или няколко кооперации могат да свършат цялата работа много лесно и износно. И това, което тези селяни продават, не че е преляло от многото имане. Не! То е, може би, всичкото от този род или е изтръгнато из ръцете на гладните им деца. Но нали трябва да се купи сол, газ? Или пък, гледаш някоя работничка, суха, изтощена от фабриката или склада дето работи, натруфила се, намазала се. Не че има много средства. Не. Тя често не си дояжда, но нали вижда какво правят богатите, нали и тя трябва да се хареса?
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Облакът“, „Душата на овчаря“, „Имане“, този елемент е силно подчертан: провидението, духовното в живота, изпъква тук като върховна сила, реалност над реалностите, която движи нишките на човешкия живот.
Те са напълно издържани по форма — стегнат език и стил, липса на излишни думи, голяма образност. Като картини взети от действителността, наблюдавана непосредствено, те са психологически напълно обосновани. Най-после, към всичко това, което притежават и много други разказвачи. се прибавя и нещо ново, нещо повече: това е именно новото разбиране на живота в неговата дълбина и същина, това е проникването до духовната страна на живота изтъкването на непреходната реалност на това, което зад външните форми на събития та и нещата. В някои от разказите — напр. „Облакът“, „Душата на овчаря“, „Имане“, този елемент е силно подчертан: провидението, духовното в живота, изпъква тук като върховна сила, реалност над реалностите, която движи нишките на човешкия живот. Този именно елемент е новото и ценното у Буча Бехар. И на него трябва да се обърне най много внимание — да се разшири във всичките си подробности, да се прокара във всички области на живота. Защото, добри разказвачи, отлични майстори на формата ние имаме много, но писатели, които разбират живота в неговата дълбина и същина, почти нямаме. Нека „Когато зреят житата“ бъде начало на нещо ново. самобитно и силно, което да остави следи и да проправи нови пътища в нашата литература.
към текста >>

29. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да опита любовта му, Христос му каза да отиде да продаде всичкото си имане и да го раздаде сиромасите.
Новото възрение в света трябва да бъде това, че Христос е едно звено в сегашния век. Всичко е добро в света, но едно нещо не достига на хората — любов нямат. Където и да ида — при съдиите, при учителите, при управниците — всичко е добре наредено, само едно липсва — любов нямат. Казвам: Сега е времето, когато любовта трябва да дойде! И Христос каза на богатия: Всичко, което имаш, е добро: но едно ти не достига — любов нямаш. За да опита любовта му, Христос му каза да отиде да продаде всичкото си имане и да го раздаде сиромасите. Следователно, когато Любовта дойде между хората, ще се разрешат всички въпроси. Друго разрешение, вън от любовта, няма. Вие постоянно си задавате въпроса, кой е прав. Този въпрос, кой е прав и кой е крив, не може да се разреши на земята Дали някой е правоверен или не е, и този въпрос не може да се разреши на земята. Той може да се разреши само когато отидем при Бога.
към текста >>

30. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да изгуби всичкото си имане, всички синове и дъщери.
Тази материя може да ви се вижда отвлечена, но аз говоря за постиженията на един човек на земята, а не на небето. Говоря за тия, които ще могат да направят това. Човек има чрезмерни желания, които в един живот не може да реализира. Представете си, че се намирате в положението на Йова, който имаше много имоти, стада, говеда, синове и дъщери — всичко в изобилие. И той трябваше да мине през един голям изпит. да изгуби всичкото си имане, всички синове и дъщери. Той мина през една ужасна криза в живота си. Жена му казваше: „Какво мислиш за правдата сега? Кажи нещо за твоя Господ Кажи една дума, за да се освободиш“. В това време Йов направи много погрешки, но по отношение на Бога не сгреши. И като мина през тези страдания, всичко му се върна.
към текста >>

31. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разбираме в музиката значи правилно изпълнение, правилно взимане на тоновете.
Някой казва, че разбира музиката, че познава всичко. Обаче, като седне да пее, не може да пее. Започне да свири, не може да свири. Това не е никакво разбиране на музиката. Нищо не си разбрал от музиката. Разбираме в музиката значи правилно изпълнение, правилно взимане на тоновете. Сега да оставим тия обяснения настрана. Често казват, че някоя реч не е логическа. Що е логиката? — Логиката е наука, според която така да изнасяш мислите си в думи и в изречения, че всека дума и всяко изречение да изнася една истина, която може да се разбере и приложи в живота. Ако някой може да говори и да пее логически, да взима всека дума и всеки тон правилно, че и хората да го разберат, той говори и пее логически.
към текста >>

32. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А във всеки човек тези импулси се последват от пробуждане на неговото съзнание и взимане нова насока в живота — влизане в пътя на служене и жертвата за общо благо - поднасяне всичко, каквото има в трите света - за благото и повдигането на цялото човечество В.
като ни дава и методик, които тази мъдрост носи за разрешаване на всички задачи, които живота ни поставя. Новата мъдрост носи Божествената светлина която осветява вътрешния път на човека и му дава възможност да реализира всичките си копнежи и идеали. Духовник импулси, които идат от Бога, имат тройно проявление — в космоса, в човечеството или в историята, и в човека като индивидуалности. Като космични прояви тези импулси се изразяват в прегрупиране на силите на съществата, които работят в различните области на природата което води към промий в самата материя. Как се проявяват тези импулси в историята, изтъкнах накратко в настоящата статия. А във всеки човек тези импулси се последват от пробуждане на неговото съзнание и взимане нова насока в живота — влизане в пътя на служене и жертвата за общо благо - поднасяне всичко, каквото има в трите света - за благото и повдигането на цялото човечество В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любов, доброта и справедливост (из неделната беседа „Любов, доброта и справедливост“ – 18.XII.1938 г.) Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата. Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно, Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава със своята обширност.
към текста >>

33. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поделиха голямото му имане синове и внуци.
Той ме е проводил да я изкопая, аз от себе си нищо не съм. Гледат го хората и се чудят. Тогава се разтичаш, невестите, опекат пресна пита и му сложат постна трапеза. И всички стават по-радостни и по-весели, па изпроводят деда Матея далеч извън село. Така живя дедо Матен, до като един ден, в дълбока старост, отиде да се представи пред Господа и да даде отчет за делата си на земята. Поделиха голямото му имане синове и внуци. По това време се завърна единствения му внук Боян от най-малкият му син, който се бе поминал преди много години. И като на сирак, всички гледаха да дадат на него най-хубавото. А той бе ходил в чужбина, учил бе много години, но какво точно бе изучил, само той си знаеше. Но нали бе се завърнал, всички му се радваха и всички с широка ръка отдЪлиха по-голям дял за него. Но чудо, на кого се беше метнал той, сякаш не беше от дедо Матесвия род.
към текста >>

За всичко това си шепнеха селяните, одумваха го, но негово си беше имането, негова си е работата, колкото си иска, това да си прави.
Напразно чакаха сиромасите, че ще бъдат поканени с по някоя торба жито. Плодовете се прибираха от градините опаковаха се в сандъци, сортирани по големина и се изпращаха в града на пазаря. По гроздобер, децата изничваха из плетищата и жалеха за деда Матея. Отиде си той, отиде си и веселището на децата по гроздобер. Другите синове, дъщери и внуци ма дедо Матсй още пазеха бащиния си обичай и раздаваха от изобилието, което им пращаше Бог, но върналият се от чужбина Боян ходеше намръщен из дворовете и казваше, че няма да остави де бъде използван като дедо си. За всичко това си шепнеха селяните, одумваха го, но негово си беше имането, негова си е работата, колкото си иска, това да си прави. Нали всеки сам пред Бога ще отговаря за делата си? Но един ден пръсна се слух, че Боян, дедо Матесвия внук, затрупал кладенеца в голямата си нива. Всички ахнаха. По цялата околност нямаше вода за пиене. Този кладенец, Господ на сън бе го открил из дедо Матея и той го бе изкопал да пият хората.
към текста >>

34. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз наричам щастлив човек този, който изгуби имането си и пропадне.
Ако видите една изгорила къща, ще кажете: Ето едно нещастие. Ако видите едно изсъхнало дърво. ще кажете: Ето какво става по света. Аз казвам: Щастието на човека седи, именно в изгорилата къща. Щастието на ученика седи в пропадането му в училище. Аз наричам щастлив човек този, който изгуби имането си и пропадне. Аз наричам щастлив човек този, който е умрял. Аз разглеждам живота психически, динамически, а не статически. Защото неща, които са верни при едно механическо обяснение, не са верни при едно органическо обяснение, не са верни при едно психическо обяснение. И най-после, неща, които са верни при едно психическо обяснение, не са верни при едно разумно, Божествено обяснение. Запример, често в света вие си правите илюзия, че някой човек е грозен.
към текста >>

Днес всички проповядват, че човек трябва да раздаде имането си.
Ако са нещастни, това е по тяхна грешка или по грешка на майката, на бащата, на окръжаващите хора. Причина за всички нещастия сме сами ние. Ако всички хора напуснат старата философия на Адама, който мислеше, че светът ще се оправи след като раздаде всичко, и ако напуснат старата философия на Ева, която мислеше, че като събира, светът ще се оправи, наистина животът на хората ще стане щастлив. И едната философия не е вярна, и другата не е вярна. Ако ти раздадеш всичкия си живот и останеш без живот, какво ще се ползваш? Днес всички проповядват, че човек трябва да раздаде имането си. Но какво ще се ползва, ако раздаде имането си? Това е крива философия, Бог или природата, е определила на всеки човек достатъчно. Следователно, всеки човек има право да вземе това, което е негово. Но да ходи да проси от хората, оттук-оттам, това не е позволено. Никой няма право да проси.
към текста >>

Но какво ще се ползва, ако раздаде имането си?
Причина за всички нещастия сме сами ние. Ако всички хора напуснат старата философия на Адама, който мислеше, че светът ще се оправи след като раздаде всичко, и ако напуснат старата философия на Ева, която мислеше, че като събира, светът ще се оправи, наистина животът на хората ще стане щастлив. И едната философия не е вярна, и другата не е вярна. Ако ти раздадеш всичкия си живот и останеш без живот, какво ще се ползваш? Днес всички проповядват, че човек трябва да раздаде имането си. Но какво ще се ползва, ако раздаде имането си? Това е крива философия, Бог или природата, е определила на всеки човек достатъчно. Следователно, всеки човек има право да вземе това, което е негово. Но да ходи да проси от хората, оттук-оттам, това не е позволено. Никой няма право да проси. Просията е човешка работа.
към текста >>

35. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въпреки, всичкото си имане, те умират от глад.
Но той трябва да живее в една хармонична среда, в която търканията да са много малки. Нужни са обновителни процеси на вашата нервна система. Днес разрушаващите условия са по-силни, та разрушават нашата нервна система, вследствие на което ние не можем да възприемем достатъчно нервна енергия. Тази е причината, дето хората умират безсилни и от глад. Виждате богати хора, които имат всичко на разположение, но апаратът им не работи не могат да ядът. Въпреки, всичкото си имане, те умират от глад. Бедният пък казва: ако бих имал повече храна, бих живял повече. Обаче великият Божествен живот се обуславя от правите Божествени мисли. Божествената мисъл се отличава със свойството, че лекува. Дето и да съсредоточиш тази мисъл, каквато болка и да имаш, не се минава ден, два, три или една седмица, и болката минава. Ако нямаш божествена мисъл, болестта продължава.
към текста >>

36. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При инволюционния процес става постепенно сгъстяване на материята което се дължи на увеличаваме и взимане надмощие на центростремителните сили.
Ако биха действали само центробежните сили, или биха взели надмощие, светът не би могъл да съществува в днешния му вид, защото материята би се разпръснала в безграничното космично пространство, и никакви форми не биха могли да се образуват. А когато действат и двете сили заедно те се регулират от разумното начало, което в своето проявление се диференцира в три направления и поражда три рода сили, които Учителя нарича Мъдрост, Любов и Истина — или още — светлина, топлина и сила — и имат отношение към трите проявени свята на Битието — умствения, духовния и физическия — в тяхното първично проявление както са създадени от Бога. Налягането и напрежението, действат и в трите тези свята. Също така не трябва да се забравя, че силите на налягането и напрежението са поляризирани в тяхното проявление. Същевременно, проявлението на света и творческия процес на Битието, са подложени на два процеса — наречени инволюция и еволюция. При инволюционния процес става постепенно сгъстяване на материята което се дължи на увеличаваме и взимане надмощие на центростремителните сили. И колкото повече е продължавал този инволюционен процес, толкова повече налягането върху материята се е увеличавало, вследствие на което материята все повече и повече се е сгъстявала и живота все по-трудно се с проявявал. Следствие на това, психическия живот започнал да става за хората все по-илюзорен, и се отдаваше все по-голяма реалност на материалната действителност, докато се дойде до нашата епоха, когато съвършено се отрече реалността на духовното, на което започна да се гледа като на продукт на материята. Така, като краен резултат на един космичен процес, се яви материализма, за когото е реална само материята. Това показваше крайният предел в надмощието на центростремителните сили. Центробежните сили, изразени в напрежението, бяха сведени в тяхната психическа дейност, до минимум.
към текста >>

37. -

1940 г.) При сегашния развой на живота хората са изучили само науката на взимане.
Веднага в мене бликва нова сила И пак щастлива съм и вечно млада. * Това е слава чудна и магична! Е Твоята Любов неизразима! Блажена съм, че Тебе съм обична В Теб мойта вяра е непоклатима. О. Славчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ще ви се даде (из неделната беседа „Ще ви се даде“– 18. II. 1940 г.) При сегашния развой на живота хората са изучили само науката на взимане. Всички казват: Взимай! Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай“, а съзнателният живот започва с науката „давай“. Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота. От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви. Често страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата.
към текста >>

Не е въпросът да раздава всичкото си имане на бедните, но поне излишното.
Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме? — Ако не искаш да страдаш трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 — 200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на други хора. Не е въпросът да раздава всичкото си имане на бедните, но поне излишното. Ако пък има и богат ум при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез които да създаде работа на много хор? Този е правилният начин на даване. Христос казва: „Давайте и ще ви се даде! “ В живота кой дава? — Майката дава, бащата дава, учителят дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават.
към текста >>

38. -

Това било, според обяснението на иманярите, духът, който пазел имането, и, за да ги прогони се превърнал о мечка, Цено силно се изплашил и оттогава баща му не го водил вече със себе си.
В селото ги знаеха. Всички ги обичаха и се радваха на хубавата им дружба. Цено беше син на бедни родители. Баща му беше иманяр — ходеше да търси заровените съкровища на Вълчан войвода и на поп Мартин, като понякога водеше със себе си и Цена. Веднъж, като копали край една воденица, нещо силно издрънчало под земята и пред тях се изправила една голямо мечка, която постепенно изчезнала. Това било, според обяснението на иманярите, духът, който пазел имането, и, за да ги прогони се превърнал о мечка, Цено силно се изплашил и оттогава баща му не го водил вече със себе си. Пенка, напротив, беше дъщеря на най-големия селски чорбаджи и не напразно я наричаха милионерска дъщеря. Като порасна и стана за женене, идваха много видни момци да искат ръката й, но тя все отказваше. — Дъще, ти си вече мома за женене, думаше баща й. Трябва да се погрижиш за съдбата си — момък да си избереш. — Аз съм си отдавна пече избрала, татко, и, ако ще се женя, Цена ще взема.
към текста >>

Не ща ти ни богатството, ни имането — Цено ми е всичко на света — или Цено — или никой друг!..
— Сбирай ума, дъще, за Цено дума да не става, — ако ли Цена вземеш, от дома ми ще излезеш — чрез държавния вестник ще се откажа от тебе. — Аз, виден богаташ, име и чест, да дам единствената си дъщеря на бедняк от неизвестен род! — Как ще понеса това! От днес аз ти забранявам повече да се срещаш с него. — Щом ми забраняваш, аз ще отида да живея при него, каза Пенка. Не ща ти ни богатството, ни имането — Цено ми е всичко на света — или Цено — или никой друг!.. ... Един неделен ден те се срещнаха при потока, както всякога, но този път разговорът им бе сериозен. — Нещо разискваха — някакъв план крояха. Най-подир решиха. — В съседното село ги венчаха и напуснаха родния кът за да отидат да си търсят късмета по света. Заселиха се в гр.
към текста >>

39. -

След 10-15 години всичкото имане на Стояна изчезва.
“ — Вий пиете и не плащате. Иван пише на черната дъска: „Стоян изпил едно кило вино“. Втория ден пак: „Иване, дай едно кило вино“. Иван пак пише. Всеки ден писал Иван. След 10-15 години всичкото имане на Стояна изчезва. Иван изписал цялата черна дъска, а Стоян остава голтак. И тогава? — „Съдбата е такава“. „Тъй било писано“. Не, Стоян сам определи своята съдба Той накара Ивана да пише.
към текста >>

Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито пет пари в джеба си.
— „Съдбата е такава“. „Тъй било писано“. Не, Стоян сам определи своята съдба Той накара Ивана да пише. И сега съвременните религиозни хора казват: „Господ така писал.“ Господ така е писал, понеже вие пихте, а той писал. Но трябваше един горчив факт, за да ни събуди от това заблуждение. Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито пет пари в джеба си. На тезгяха имало кошница с череши. Той прострял ръката си да вземе една череша. „Чакай, как смееш ти да вземаш череши без позволение? “ — му казал кръчмарят. Стреснал се Иван и си казал: „На този човек дадох цялото си имане, а той не ми дава нито една череша!
към текста >>

Стреснал се Иван и си казал: „На този човек дадох цялото си имане, а той не ми дава нито една череша!
Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито пет пари в джеба си. На тезгяха имало кошница с череши. Той прострял ръката си да вземе една череша. „Чакай, как смееш ти да вземаш череши без позволение? “ — му казал кръчмарят. Стреснал се Иван и си казал: „На този човек дадох цялото си имане, а той не ми дава нито една череша! Сбогом, разбрах сега! “ Излезнал той и си казал: „Отсега нататък капка вино няма да влезе в стомаха ми, ще се впрегна да работя и всичко, което съм изгубил, ще го повърна. На следния ден, като минавал покрай кръчмата, кръчмарят му казал: „Иване, ела! “ — „Разбрах, отговаря Иван, занапред и аз ще ям череши няма да ги ядеш само ти“. Тия череши в кошницата, те са за всички.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато просим, ние трябва да обърнем представата за липса в представа за имане.
Неговата сила е наша — ние не трябва да бъдем слаби. Неговият живот е наш — не трябва Да боледуваме. Неговите съкровищници са наши — не трябва да бъдем бедни. Нека в нашия дух има представи само за живот, здраве, изобилие и тогава тия дарове ще станат наши, понеже Бог е любов, и законът на неговата любов е съвършен. Трябва да си припомним думите на Учителя: „както вярвате, така и ще получите“. Когато просим, ние трябва да обърнем представата за липса в представа за имане. Държим ли здраво мисълта за притежанието, ние ще бъдем съвладетели на това, което е божие, понеже той е наш, Баща, наш Бог, наше добро и няма нищо друго, което не би могло да бъде наше. Ако сеем такива мисли, ние ще пожънем в нашия опит действителността, защото: „каквото посее човек, това и ще пожъне“. Ако ние сеем мисли за всемогъщото добро, то ще пожънем богата жетва от добро. Сеенето на духовни мисли е молитвата. Жетвата е приемането й.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр.
Слънцето в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както в , при нискостоящият, а в 2-а къща у първия —. както в у последния. в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро. в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н. по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие. На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII).
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен.
Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник. Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition).
към текста >>

Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт на 19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията на природата, за да поднесе на подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го освободят от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието на грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света на учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост на великите мисли на Keely; че в всички среди на търговията, на спекулацията, на литературата, на изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби.
Жадни спекуланти, след като подкупиха американските вестници, почнаха да играят на повдигане и спадане курса на акциите му и изнамервача трябваше да понесе последиците от всичко това. От ред години компанията не бе доставила никакви суми в разположението на г-н Keely, и, според мнението на мнозина, тя пила и негласно разтурена. Следния факт, цитиран от M-m Bloomfield Мооre в по-горе цитираната статия, показва от каква проба са били признанията на компанията спрямо изнамервача; „когато г-н Kelly, излъган в надеждата си да изтръгне от природата една от нейните най-ревностно пазени тайни, изостави своя стар производител на етерична сила, той е бил даден под съд от некои членове на административния съвет и от някои акционери на Д-вото на мотора Keely, като го заплашваха със затвор. Тогава той разрушил голямо число от своите чудни образци и взел твърдото решение, в случай че бъде осъден на затвор, да затворят само трупа му“. Едип ден, когато ще бъде възможно да се пише историята на неговите открития и изнамервания, то в ничие мъченичество на гения не ще има нещо по-патетично, отколкото това на John Worre Keely. Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт на 19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията на природата, за да поднесе на подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го освободят от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието на грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света на учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост на великите мисли на Keely; че в всички среди на търговията, на спекулацията, на литературата, на изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби. И на една жена, а не на мъж ще се дължи вечната чест, че се е притекла на помощ на Keely и така е попречила на човечеството да падне още веднъж, заставяйки един човек на гения да умре от гладна смърт. Името на тая жена ще се предаде на бъдните поколения неразделно с откритията на Keely. Може би никога в историята на изнамерванията да не е бивал случай по-романтичен, отколкото запознаването, по едно странно стечение на обстоятелствата, на тая богата жена, със широк дух, и наклеветения гений. От него момент тя е станала не само негова благодетелка, но също тъй и негова сътрудничка, негова вярна приятелка и негова безстрашна защитница. С изключение на тая приятелка, всички други, които са се занимавали с откритията на Keely, са ги разглеждали изключително от гледна точка на тяхната търговска стойност.
към текста >>

С увереност се усъмнил земеделецът, че там е закопано някакво имане и затуй не се обленил, но се опитал да повдигне каменната дъска, което след не малко усилие сполучил да направи.
уреди в форма на особени съдове, които били снабдени с фитил, както сегашните лампи, но горели с столетия в затворени помещения без наливане на масло... Окултното обяснение на тези лампи е, че у тях, също както и у самодвижещите се машини, които възобновяват силата си (това обаче по законите на земната механика е недопустимо), при горенето горящата батерия наново се преобръща в годна за повторно горене материя. На такова обяснение всеки модерен химик ще се изсмее. В книгата The Rosencrucians, their Rites and Mysteries (Розенкройцерите, техните обреди и тайнства) от Hargrave Iennings в втората глава четем за случката, която станала в Staffordshire в Англия, през владичеството на крал Карл И (1630—1635). Автора на поменатата книга цитира D-ra Plota, известен и заслужаващ доверие археолог и естественик и книгата му Историята на Staffordshire, който съобщава следната чудна случка, която предаваме в резюме; „Един земеделец копал в една долина Шаку и при това ударил с копача на нещо твърдо. Разгледал добре и се указало, че това е доста голям камък, обдялан, в който бил зазидан дебел железен обръч. С увереност се усъмнил земеделецът, че там е закопано някакво имане и затуй не се обленил, но се опитал да повдигне каменната дъска, което след не малко усилие сполучил да направи. За свой ужас, видял, че под камъка бил дълбок отвор, в който забелязал стъпала, водещи до неизвестна дълбочина. Бил прост, но куражлия селянин, и възбуждан от надеждата, че може да намери някоя подземна стая с голямо имане, решил се да слезе по стъпалата до вътрешността на земята. След като слязъл до дълбочина около сто крачки, забелязал, че стигнал до някаква си засводена площадка и там видел, че нова стълба под прав ъгъл към първата, води още по-надолу. Решил се наново, още по-вече че не чувствал никаква трудност при дишането, и слязъл по новите стъпала, които прочел 220. Там забелязал, че към него идва някаква особена миризма като от тамян.
към текста >>

Бил прост, но куражлия селянин, и възбуждан от надеждата, че може да намери някоя подземна стая с голямо имане, решил се да слезе по стъпалата до вътрешността на земята.
В книгата The Rosencrucians, their Rites and Mysteries (Розенкройцерите, техните обреди и тайнства) от Hargrave Iennings в втората глава четем за случката, която станала в Staffordshire в Англия, през владичеството на крал Карл И (1630—1635). Автора на поменатата книга цитира D-ra Plota, известен и заслужаващ доверие археолог и естественик и книгата му Историята на Staffordshire, който съобщава следната чудна случка, която предаваме в резюме; „Един земеделец копал в една долина Шаку и при това ударил с копача на нещо твърдо. Разгледал добре и се указало, че това е доста голям камък, обдялан, в който бил зазидан дебел железен обръч. С увереност се усъмнил земеделецът, че там е закопано някакво имане и затуй не се обленил, но се опитал да повдигне каменната дъска, което след не малко усилие сполучил да направи. За свой ужас, видял, че под камъка бил дълбок отвор, в който забелязал стъпала, водещи до неизвестна дълбочина. Бил прост, но куражлия селянин, и възбуждан от надеждата, че може да намери някоя подземна стая с голямо имане, решил се да слезе по стъпалата до вътрешността на земята. След като слязъл до дълбочина около сто крачки, забелязал, че стигнал до някаква си засводена площадка и там видел, че нова стълба под прав ъгъл към първата, води още по-надолу. Решил се наново, още по-вече че не чувствал никаква трудност при дишането, и слязъл по новите стъпала, които прочел 220. Там забелязал, че към него идва някаква особена миризма като от тамян. Крачел по-нататък, пипайки внимателно около си и опитвайки земята пред всека нова крачка, до като най-после дошъл до някакъв си зид. Стъпвал около зида и като забелязал, че образува пак някакъв ъгъл, дал си наново кураж и тогава забелязал, че на края на новите, още по-дълбоки стъпала свети някаква си слаба светлинка.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Думата й се запечатила и първият й порив се е изразил в това, да напусне светския живот, да раздаде имането си и след това отишла при онези, които се нуждаели от светлина и насъщен хляб.
Като член на стар шотландски град, тя е получила най-добро възпитание на времето си и рано се омъжила. Съдено й било да изгуби горещо любимия си мъж и всичките си деца в млада младина. От тъга и сътресения здравето й се разклатило и тя, като същински инвалид, е прекарала няколко години ту в един, ту в друг, ту в трети санаториум в Европа. Необикновената й външност, задушевната простота и общителният характер на сестра Елисавета навсякъде привличала към нея многобройни приятели и тя бързо станала център на всеобщо внимание и поклонение, но скръбта седяла в сърцето й; жажда за нещо велико и непостижимо не я оставило на мира. Преди няколко години тя се срещнала с окултизма. Думата й се запечатила и първият й порив се е изразил в това, да напусне светския живот, да раздаде имането си и след това отишла при онези, които се нуждаели от светлина и насъщен хляб. Великолепния си дом тя заменила със скромна къщичка и като почнала да живее най-просто, тя почувствала заедно с голямото облекчение и голяма отговорност. „Ще отида при нуждаещите се“, каза си тя. „Но нима съм готова? Нима имам що да им кажа? Нима самата аз не трябва да се уча и да се приготвя за служене?
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

да раздават имането си.
Всичките душевни качества на кандидатите били изпитвани: способността да пазят тайна, проницателността, послушанието, смелостта, доверието, усърдието и пр. Той ги задължавал да бъдат дискретни, като употребявал за тая цел клетвата, налагал им мълчание в продължение на две, три, пет, седем години, според както е изисквал характера на всекиго. След като е приемал учениците си, той вече не се съобщавали по отделно с тях. Ония, които намирал способни да бъдат посветени в тайните знания, ги подлагали на упражнение в най-трудни действия. Изисквали е от тях да изпадат в доброволна бедност, т. е. да раздават имането си. Всички негови ученици, с жените и децата си, живеели заедно, като езически калугери с най-строги нрави и обичаи. Те ставали сутрин при изгрев слънце и разпределяли времето си през деня в различни занятия и се настроявали към работата. си чрез музика и танци, като пеели под акомпанимента на лирата или на друг някой инструменти и цитирали стихове от Хезиода или Омира. След това започва ли учебните занятия. В определено време се разхождали из горите, посещавали храмовете и, въобще, предпочитали отстранените и пусти места, дето, в самотата и тишината, разтваряли душата си за висшите усещания и вълнения.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Луната в Телец Благоприятно положение за придобиване на имане.
Луната в дванадесетте знака Луната в 12-те зодиакални знака, придава същите качества, както и слънцето в различните знаци, но при нея изпъкват повече преходните склонности на личността. Освен това, влиянието на луната засяга повече чувствата и интелекта, нежели волята. Луната в Овен Остър ум, импулсивен, жив, независим. Силна самоувереност, склонност към действие по свой почин, независимост от мненията на другите, обич към борбата. Обича да застава на чело, като вожд на каква-годе група. Луната в Телец Благоприятно положение за придобиване на имане. Издръжлив и самонадеян, консервативен и спокоен. Благоприятства занимаването със земеделие и придобивки от него. Музикална дарба, особено пеене. Дружелюбен и предан, но повече или по-малко чувствен. Луната в Близнаци Подвижен, непостоянен, нерешителен.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот?
Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа. Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа? Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл!
към текста >>

НАГОРЕ

0.46218204498291