Търсене в текстове за 'Имане'

Взимане-даване -100 85.
Побойиците и брат Ради - 95 80. Генчо яде череши на тъмно - 96 81. Васко Искренов - 97 82. Начо Петров - 98 83. Олга Славчева (-1967) -100 84. Взимане-даване -100 85. Защитата -101 86. Испанската болест -101 87. Раницата -102 88. Стихове от Олга Славчева -103 89. Слово за Олга Славчева -105 90.
към текста >>

5. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

БОРИС НИКОЛОВ

Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба.
Тогава дойдоха и от другият лагер на противниците ни и поискаха да ни помагат. Особено имаше двама старци, които седяха непрекъснато под дъба от ранна сутрин до късна вечер. Към обед и привечер идваха и им носеха храна. Те бяха се врекли да ни гледат и да ни следят. Те не вярваха, че ние ще направим чешма. Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба. А той е вековен дъб и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото. А така като видяха, че накрая излезе водата в чучура и като се убедиха, че правим чешма, тогава съобщиха на всички и дойдоха други двама старци, които бяха най-богатите хора в селото. Дойде при мен единият от тях и каза: „Майсторе, приеми ме да ти помагам! " „Ела, ние за работа приемаме всички! " И другият старец дойде и се помоли.
към текста >>

6. 84. ВЗИМАНЕ-ДАВАНЕ

БОРИС НИКОЛОВ

84. ВЗИМАНЕ-ДАВАНЕ Като взела няколко урока по стихоплетство при писателя Стоян Михай-ловски от дума на дума Олга Славчева разбрала, че те търсят домашна помощница, която на времето се наричаше с една хубава българска дума - слугиня.
84. ВЗИМАНЕ-ДАВАНЕ Като взела няколко урока по стихоплетство при писателя Стоян Михай-ловски от дума на дума Олга Славчева разбрала, че те търсят домашна помощница, която на времето се наричаше с една хубава българска дума - слугиня. В София тогава имаше специален пазар, където младите селянки от Софийските села идваха в града придружавани от майките си или бащите си, а пък градските госпожи ги избираха за слугини. Ама така както се избираше на времето, за да се купи някой кон на пазаря. Оглеждаха го от всички страни. Така селяните си цанеха дъщерите и те ставаха градски слугини. И в този дом също се търси слугиня, но не искат селско момиче, което е просто и неуко, а някоя образована, да разбира от всякакви думи и да изпълнява всякакви заповеди на господарката на дома, дори когато са само помислени от нея, без да се изказани.
към текста >>

Писателят така силно се изненадва и изпъжда Олга с думите: „Аз не искам да имам взимане-даване с хората на Дънов!
И в този дом също се търси слугиня, но не искат селско момиче, което е просто и неуко, а някоя образована, да разбира от всякакви думи и да изпълнява всякакви заповеди на господарката на дома, дори когато са само помислени от нея, без да се изказани. Като научава Олга Славчева това нещо, решава да се предложи като слугиня при тях. Госпожата се съгласила, но Стоян Михайлов-ски решил да я разпита. От къде идва, какво учи, с кого дружи, с кого се среща. И Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадва и изпъжда Олга с думите: „Аз не искам да имам взимане-даване с хората на Дънов! " Олга отива и споделя с Учителя това нещо. „Е, както той не иска да има взимане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме взимане-даване с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя. Тя е много интересна за всички. Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е рожден брат на владиката Иларион Макариополски (1812-1875) от времето на борбите за Църковна независимост. Стоян Михайловски (1856-1927) беше писател, трибун, журналист с огнено перо.
към текста >>

„Е, както той не иска да има взимане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме взимане-даване с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя.
Госпожата се съгласила, но Стоян Михайлов-ски решил да я разпита. От къде идва, какво учи, с кого дружи, с кого се среща. И Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадва и изпъжда Олга с думите: „Аз не искам да имам взимане-даване с хората на Дънов! " Олга отива и споделя с Учителя това нещо. „Е, както той не иска да има взимане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме взимане-даване с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя. Тя е много интересна за всички. Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е рожден брат на владиката Иларион Макариополски (1812-1875) от времето на борбите за Църковна независимост. Стоян Михайловски (1856-1927) беше писател, трибун, журналист с огнено перо. Обаче след този случай изведнъж всички го забравят и завесата на забравата пада върху него. Умира сам, изоставен от всички.
към текста >>

7. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

БОРИС НИКОЛОВ

Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици.
Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети. Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите. Ще изхвръкнат очите им за тези жълтици. Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици. Какви ли не работи слушах през тези години. Не знам държавата какво направи с тези жълтици, но ние с тях трябваше да издадем беседи. Причината този път не бе у мен, защото до 1953 г. председател беше Тодор Стоименов. А книгопечата бе забранен през 1950 г.
към текста >>

8. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Веднъж при Учителя идва една старица и Му казва: „Господин Дънов,аз знам къде има закопано имане с много злато.
И разрушава и онези, които са се възползвали от тези пари. Според Учителя Дънов „Само онова нещо има благословение, когато е реализирано с пари, които са спечелени със собствен и честен труд, отделени са и са определени в името на една Идея от Словото на Учителя и се дават да се реализира един закон от Словото на Учителя, в Името на Бога". Това е пътят. Друг няма за Бялото Братство. Има и друг, но той е лично ваш - с просията! Веднъж при Учителя идва една старица и Му казва: „Господин Дънов,аз знам къде има закопано имане с много злато. Искам да Ви го кажа, та да го изкопаете и да свършите някоя работа за Бога." Учителят я изгледал строго и казал: „На нас не ни трябват такива пари. На нас изобщо не ни трябват пари. На нас ни трябват готови души, които да дойдат да слушат Словото на Бога и след това да Го приложат чрез живота си. Като направят това, то чрез тях ще дойдат условията, за да приложат онова, на което са се посветили в името на един Висок идеал. Затова на нас пари не ни трябват, а ни трябват готови души, които да работят за Бога.
към текста >>

9. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

ТОМ 4

Веднъж при Учителя идва една старица и Му казва: „Господин Дънов, аз знам къде има закопано имане с много злато.
И разрушава и онези, които са се възползвали от тези пари. Според Учителя Дънов „Само онова нещо има благословение, когато е реализирано с пари, които са спечелени със собствен и честен труд, отделени са и са определени в името на една Идея от Словото на Учителя и се дават да се реализира един закон от Словото на Учителя, в Името на Бога". Това е пътят. Друг няма за Бялото Братство. Има и друг, но той е лично ваш - с просията! Веднъж при Учителя идва една старица и Му казва: „Господин Дънов, аз знам къде има закопано имане с много злато. Искам да Ви го кажа, та да го изкопаете и да свършите някоя работа за Бога." Учителят я изгледал строго и казал: „На нас не ни трябват такива пари. На нас изобщо не ни трябват пари. На нас ни трябват готови души, които да дойдат да слушат Словото на Бога и след това да Го приложат чрез живота си. Като направят това, то чрез тях ще дойдат условията, за да приложат онова, на което са се посветили в името на един Висок идеал. Затова на нас пари не ни трябват, а ни трябват готови души, които да работят за Бога.
към текста >>

10. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

ТОМ 5

И взимане-даване с него не биваше да става, защото от теб нищо нямаше след това да остане.
И така направих, че слезнах сама в града. Опасен човек беше той и Учителят ни пазеше от него стига ние да бяхме послушни към думите му. Много пъти при различни положения Учителят излизаше пред Лулчев и ме опазваше от неговите попълзновения. Той налиташе на млади жени и напълно успешно имаше сили, с които работеше и малцина му се опънаха. Шега нямаше с него. И взимане-даване с него не биваше да става, защото от теб нищо нямаше след това да остане. Такъв беше и такъв си остана. Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види понеже досега е само слушал за него и чел негови беседи, но понеже бил беден нямал пари, за да си купи билет за влака. Много пъти поднасял молитви към небето да се нареди някакси, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя. Случило се така, че неговият комшия имал дете, което се разболяло тежко.
към текста >>

11. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

ТОМ 5

Спомням си един приятел беше дошъл от провинцията и понеже видял как живеем от бедно по-бедно в бараките на Изгрева, отишъл при Учителя и казал: „Аз знам от стари и престари хора къде има закопано имане от памти века.
А той се намираше на една голяма поляна от Бивака надолу. Имаше и смешни и тъжни неща около нас. А Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи. Но едно е да се каже, друго е да се чуе и трето е да се изпълни. Изпълнението се отнася за ученика, а слушането -за слушателя, а оглушките - за иманярите. Спомням си един приятел беше дошъл от провинцията и понеже видял как живеем от бедно по-бедно в бараките на Изгрева, отишъл при Учителя и казал: „Аз знам от стари и престари хора къде има закопано имане от памти века. Дай някой от твоите ученици да отидем да го изкопаем и после с тези пари ще построим къщи и работите на Изгрева ще тръгнат по мед и по масло". Учителят го изслушал, изслушал, мълчал и после строго изрекъл следното: „Ако искате да направите най-голямото зло на една окултна школа внесете в нея злато и пари. Ако искате да опорочите едно духовно движение дайте му пари. Ако искате да извратите една Божествена идея дайте на последователите чужди пари. И в трите случая едно е сигурно - Злото ще разруши, защото в чуждите пари се крие разрушителната сила на Злото.
към текста >>

Учителят го изпратил вежливо, а онзи приятел се върна и повече не продума за закопаното имане.
Учителят го изслушал, изслушал, мълчал и после строго изрекъл следното: „Ако искате да направите най-голямото зло на една окултна школа внесете в нея злато и пари. Ако искате да опорочите едно духовно движение дайте му пари. Ако искате да извратите една Божествена идея дайте на последователите чужди пари. И в трите случая едно е сигурно - Злото ще разруши, защото в чуждите пари се крие разрушителната сила на Злото. А Доброто работи с малките неща, само онова се благословя, което е спечелено с честен труд, което е отделено в името на Бога като десятък и се дава в името на една идея слезнала от Божествения свят, за да се реализира с чисти ръце от ръцете на праведниците". Учителят го изпратил вежливо, а онзи приятел се върна и повече не продума за закопаното имане. По времето на търновските събори във вилата имаше една стая, в ко- у ято Учителят беше наредил скрижалите на Бялото Братство и със свои магически операции беше свалил и закрепил там Божествения Дух. Обстановката там беше необикновена и Учителят беше наредил по време на събора да се групират приятелите по десет човека по принципа на хармонията и да влизат в същата стая и да престоят известно време в молитва. Бяха оформени много групи и те една след друга влизаха и излизаха от там. Само един брат - Петко Гумнеров никой не искаше да го вземе със себе си поради това, че той е имал едно прегрешение, състоящо се в това, че той беше целунал една млада сестра по челото, а според възрастните приятели това е нарушение на морала, за което го бяха осъдили, че той не трябва повече да бъде в Братството. С този случай се бяха развили много бурни събития и доколкото си спомням брат Борис миналата седмица ги разказваше и те бяха записани и да не ги повтаряме отново.
към текста >>

12. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

ТОМ 5

" Разправяше ми как един дух помогнал при един спиритически сеанс да се намери имане, т.е.
Моите родители му бяха кумове от втория му брак. При всяко негово посещение беше ни интересно на всички, а най-вече на мен. Разправяше винаги за духове понеже беше спиритист и едновременно добър медиум. Аз се гушех в скута на майка си и слушах неговите разкази за духовете. От разказите му вече знаех, че когато идва един дух на сеанс първо трябва да се пита: „Кой си и как се казваш? " Разправяше ми как един дух помогнал при един спиритически сеанс да се намери имане, т.е. гърне със злато. Та на сеанса духа, който се проявил казал, че вижда един поп, който седи и пази имането си. Запитали чрез медиума духа къде се намира това имане, къде е попа, получили отговор, записали го и след свършването на сеанса онези, които били в стаята отишли на същото място, разкопали и намерили имането. Било гърне с жълтици. По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно.
към текста >>

Та на сеанса духа, който се проявил казал, че вижда един поп, който седи и пази имането си.
Разправяше винаги за духове понеже беше спиритист и едновременно добър медиум. Аз се гушех в скута на майка си и слушах неговите разкази за духовете. От разказите му вече знаех, че когато идва един дух на сеанс първо трябва да се пита: „Кой си и как се казваш? " Разправяше ми как един дух помогнал при един спиритически сеанс да се намери имане, т.е. гърне със злато. Та на сеанса духа, който се проявил казал, че вижда един поп, който седи и пази имането си. Запитали чрез медиума духа къде се намира това имане, къде е попа, получили отговор, записали го и след свършването на сеанса онези, които били в стаята отишли на същото място, разкопали и намерили имането. Било гърне с жълтици. По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно. Ето виждате ли какво значи спиритически сеанс - хем интересно, хем полезно. Но понеже са били около десет човека на всеки му се паднало по пет-шест жълтици.
към текста >>

Запитали чрез медиума духа къде се намира това имане, къде е попа, получили отговор, записали го и след свършването на сеанса онези, които били в стаята отишли на същото място, разкопали и намерили имането.
Аз се гушех в скута на майка си и слушах неговите разкази за духовете. От разказите му вече знаех, че когато идва един дух на сеанс първо трябва да се пита: „Кой си и как се казваш? " Разправяше ми как един дух помогнал при един спиритически сеанс да се намери имане, т.е. гърне със злато. Та на сеанса духа, който се проявил казал, че вижда един поп, който седи и пази имането си. Запитали чрез медиума духа къде се намира това имане, къде е попа, получили отговор, записали го и след свършването на сеанса онези, които били в стаята отишли на същото място, разкопали и намерили имането. Било гърне с жълтици. По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно. Ето виждате ли какво значи спиритически сеанс - хем интересно, хем полезно. Но понеже са били около десет човека на всеки му се паднало по пет-шест жълтици. Това Петко го разказваше за потвърждение за ползата от спирити-ческите сеанси.
към текста >>

По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно.
" Разправяше ми как един дух помогнал при един спиритически сеанс да се намери имане, т.е. гърне със злато. Та на сеанса духа, който се проявил казал, че вижда един поп, който седи и пази имането си. Запитали чрез медиума духа къде се намира това имане, къде е попа, получили отговор, записали го и след свършването на сеанса онези, които били в стаята отишли на същото място, разкопали и намерили имането. Било гърне с жълтици. По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно. Ето виждате ли какво значи спиритически сеанс - хем интересно, хем полезно. Но понеже са били около десет човека на всеки му се паднало по пет-шест жълтици. Това Петко го разказваше за потвърждение за ползата от спирити-ческите сеанси. Не го питахме какво е правел с жълтиците, защото по това време беше нещо съвсем обикновено от някъде и от някого да се намерят заровени жълтици останали от турско време. Какви ли не случаи сме чували и не сме виждали, но наистина по онова време да се намери закопано някъде имане беше обикновено нещо и се случваше много често.
към текста >>

Какви ли не случаи сме чували и не сме виждали, но наистина по онова време да се намери закопано някъде имане беше обикновено нещо и се случваше много често.
По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно. Ето виждате ли какво значи спиритически сеанс - хем интересно, хем полезно. Но понеже са били около десет човека на всеки му се паднало по пет-шест жълтици. Това Петко го разказваше за потвърждение за ползата от спирити-ческите сеанси. Не го питахме какво е правел с жълтиците, защото по това време беше нещо съвсем обикновено от някъде и от някого да се намерят заровени жълтици останали от турско време. Какви ли не случаи сме чували и не сме виждали, но наистина по онова време да се намери закопано някъде имане беше обикновено нещо и се случваше много често. Някои забогатява-ха и се замогваха, но беше много интересно, че не след дълго време те всичко изгубваха. Времената бяха такива, че човек като намери злато, то той се хвърли в търговия и накрая загубва не само което е намерил като злато, но и онова, което е имал. Та намирането на едно такова имане не беше безобидно и там имаше правила как да се борави с него. Учителят при такива случаи бе дал някои правила и бе казал, че всяко едно имане се пази от духове и че да се вземе жълтици от там първо трябва да се вземе разрешение от онези, които пазят имането, които безплътни, но духове, защото ако не се вземе разрешение от тях и ако те не са съгласни, то онези, които посягат на парите непременно заплащат дори понякога и с живота си. Но ако тези жълтици се употребят за някаква работа в името на подпомагане на бедни и гладни тогава изразходването на тези жълтици не носят такива тежки последици за иманярите.
към текста >>

Та намирането на едно такова имане не беше безобидно и там имаше правила как да се борави с него.
Това Петко го разказваше за потвърждение за ползата от спирити-ческите сеанси. Не го питахме какво е правел с жълтиците, защото по това време беше нещо съвсем обикновено от някъде и от някого да се намерят заровени жълтици останали от турско време. Какви ли не случаи сме чували и не сме виждали, но наистина по онова време да се намери закопано някъде имане беше обикновено нещо и се случваше много често. Някои забогатява-ха и се замогваха, но беше много интересно, че не след дълго време те всичко изгубваха. Времената бяха такива, че човек като намери злато, то той се хвърли в търговия и накрая загубва не само което е намерил като злато, но и онова, което е имал. Та намирането на едно такова имане не беше безобидно и там имаше правила как да се борави с него. Учителят при такива случаи бе дал някои правила и бе казал, че всяко едно имане се пази от духове и че да се вземе жълтици от там първо трябва да се вземе разрешение от онези, които пазят имането, които безплътни, но духове, защото ако не се вземе разрешение от тях и ако те не са съгласни, то онези, които посягат на парите непременно заплащат дори понякога и с живота си. Но ако тези жълтици се употребят за някаква работа в името на подпомагане на бедни и гладни тогава изразходването на тези жълтици не носят такива тежки последици за иманярите. Същата вечер след като приключиха разговорите за духовете аз влизам в голямата гостна стая. Беше тъмно и блещукаше само печката. Изведнъж виждам една фигура до печката седнала с чалма.
към текста >>

Учителят при такива случаи бе дал някои правила и бе казал, че всяко едно имане се пази от духове и че да се вземе жълтици от там първо трябва да се вземе разрешение от онези, които пазят имането, които безплътни, но духове, защото ако не се вземе разрешение от тях и ако те не са съгласни, то онези, които посягат на парите непременно заплащат дори понякога и с живота си.
Не го питахме какво е правел с жълтиците, защото по това време беше нещо съвсем обикновено от някъде и от някого да се намерят заровени жълтици останали от турско време. Какви ли не случаи сме чували и не сме виждали, но наистина по онова време да се намери закопано някъде имане беше обикновено нещо и се случваше много често. Някои забогатява-ха и се замогваха, но беше много интересно, че не след дълго време те всичко изгубваха. Времената бяха такива, че човек като намери злато, то той се хвърли в търговия и накрая загубва не само което е намерил като злато, но и онова, което е имал. Та намирането на едно такова имане не беше безобидно и там имаше правила как да се борави с него. Учителят при такива случаи бе дал някои правила и бе казал, че всяко едно имане се пази от духове и че да се вземе жълтици от там първо трябва да се вземе разрешение от онези, които пазят имането, които безплътни, но духове, защото ако не се вземе разрешение от тях и ако те не са съгласни, то онези, които посягат на парите непременно заплащат дори понякога и с живота си. Но ако тези жълтици се употребят за някаква работа в името на подпомагане на бедни и гладни тогава изразходването на тези жълтици не носят такива тежки последици за иманярите. Същата вечер след като приключиха разговорите за духовете аз влизам в голямата гостна стая. Беше тъмно и блещукаше само печката. Изведнъж виждам една фигура до печката седнала с чалма. Застанах до нея и извиках със силен глас: „Кой си ти и как се казваш?
към текста >>

13. 20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА

Учителят е на двора и ни покани с кимане на глава още отдалеч.
„Опълченска", а беше вече доста напреднало следобедното време и ние взехме файтон и се отправихме за там. Файтонът спря и ние задъхани от студ и бързане спряхме пред входа -голямата порта. „Тука ли е? Ще ни приеме ли? Утре си заминаваме в провинцията", питаме един брат, който се мерна из двора. Учителят е на двора и ни покани с кимане на глава още отдалеч. Вечерта беше синя с розови отсенки, а земята бяла. Витоша се очертаваше красиво на хоризонта. В полите й трептяха електрическите лампи, а на небето - тук-там звезди. Имаше нещо величествено и светло. Тишина и мир се разливаха наоколо.
към текста >>

14. 50. СХВАНАТИЯТ ГРЪБ

Не след дълго Той отвори вратата на малката приемна стаичка и светнал, сякаш огрян от някакво невидимо слънце, мило, бащински усмихнат ме покани с кимане на глава като пререди всички, които чакаха вън.
Аз не знаех, не се сещах да я позатопля, да я поразтрия. Леля ми беше отишла на черква и от там някъде на гости. И аз реших да отида да питам Учителя, как да й помогна. Когато пристигнах на „Опълченска" 66 къщата беше пълна с гости -братя и сестри от София и провинцията дошли с подаръци да поздравят за Коледа Учителя. Чак тогава се сетих, че е Коледа и се смутих и се засрамих, че аз отивам на празника да Го занимавам с болест, но нямаше връщане. Не след дълго Той отвори вратата на малката приемна стаичка и светнал, сякаш огрян от някакво невидимо слънце, мило, бащински усмихнат ме покани с кимане на глава като пререди всички, които чакаха вън. Аз се окуражих, влязох и Му разказах набързо за какво съм дошла. Той ме изслуша внимателно и каза да й направя масаж с двата палеца по гръбначния стълб отгоре надолу няколко пъти, като сам показа на моя гръб. Благодарих, целунах Му ръка и като весело птиченце изхвръкнах от стаята и полетях към дома радостна и щастлива, че ми се е удало случай да бъда рано, рано на Рождество при Него, пък и да помогна на Олга. Каква беше изненадата и възторгът ми пък, когато си отидох вкъщи и заварих Олга здрава и читава да ме посреща на вратата с думите: „Мина ми, Наталио, мина ми. Добре съм." Така ги правеше Той нещата чудно и красиво, и велико!
към текста >>

15. 20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

За други бе „слободия" и че съм се самозабравила поради голямото „имане" на мъжа си и че съм побояла и съм избила на съвсем друга страна.
Тогава беше така. Ако не си изработиш подаръка, не можеш да го връчиш. А имаше много тържества, годежи, сватби, кръщенета и именни дни. Тогава аз получавах поръчки от тях, изработвах ги и те ме възнаграждаваха богато. За тях това бе мое идейно увлечение. За други бе „слободия" и че съм се самозабравила поради голямото „имане" на мъжа си и че съм побояла и съм избила на съвсем друга страна. А мъжът ми ме наказваше и искаше да ме ограничава заради идеите ми и не ми даваше нито един лев, нито пукната пара. А аз, за да бъда свободна работех като роб денонощно и с получените пари издържах домакинството на къщата. Представяте ли си? Жените на другите фабриканти имаха слугини и слуги, за да поддържат домакинството си, а аз денонощно работех, за да мога със спечелените пари освен да поддържам домакинството, но и да отделя пари, за да отида при Учителя на Изгрева. Ето така аз живеех като жена на фабрикант в самия ад в Габрово и денонощно познавах и се срещах със силите на преизподнята Адова.
към текста >>

16. 16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ

Само леко кимане с глава, усмивка и продължаваме нагоре.
Разстоянието на тръгването между двама души беше 15 минути. Аз извадих едно билетче, според което трябваше да тръгна точно в два часа през нощта. Трябваше да си носим по една малка стомничка, с която да си донесем вода от изворчето на Витоша. Не трябваше при среща да се говори. Никакво разговаряне. Само леко кимане с глава, усмивка и продължаваме нагоре. Горе се пиеше чай, наливаше се вода от изворчето и се връщаше назад обратно в София. Аз стигнах до гората, поех малко надясно и се пообърках. Върнах се, но поех пак нагоре по сипеите по посока на Бивака. Какво беше учудването ми, когато ми казах, че той бил 15 минути след мене - Учителят бил в 2.15 часа. Но Го заварих вече горе.
към текста >>

17. 35. Последните дни и думи на Учителя

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

От сутринта в салона взимане прошка с Учителя до 11.30 ч.
В.К.: Но те бяха в салона, така ли? Г.Д.: Чакаха Учителя да дойде да говори, обаче Тодор Стоименов ги спря и почнаха да излизат приятелите един по един вече разочаровани. В.К.: А Учителят седи горе на балкона. Г.Д.: И ги гледа, тъжно ги гледаше. Погребението беше на 31.12.1944 г. От сутринта в салона взимане прошка с Учителя до 11.30 ч. От 11.30 до 12.30 ч. беше процесията. Учителят беше носен от старейшите братя, направиха един кръг на Паневритмията, там където играехме на поляната и като процесия и от там след тази обиколка направо Го занесоха на мястото, където ще се погребва. Беше един хубав ден, валеше пухкав сняг. Цялата земя, всичко беше бяло от сняг през деня когато Го погребваха.
към текста >>

18. 50. ТОАЛЕТНА ЗА ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА

"Какво копаете, заровено имане ли търсите?
Изобщо въпроса с тоалетните е бил винаги сериозен, както на Изгрева, така и на нашите лагери на Витоша или на Рила. За всичко се намираше време, а за тях не се обръщаше внимание. Веднъж Учителят направи строга забележка: "Щом човек има уста, за да поема храната, трябва да има и отвърстие, през което да излиза тази храна. Щом се грижите за онова, което слагате в устата, трябва да се погрижите и за онова, което излиза от отвърстието". На следващия ден бяхме на екскурзия на Витоша и виждам двама братя копаят една голяма дупка. "Какво копаете, заровено имане ли търсите? " "Копаем трап за отвърстията на братята и сестрите. Обърни се, за да ти вземем мярка, за да не би да се изгуби твоето имане, което излиза от отвърстието." Разбрахме се. Каквото повикало, такова се обадило. Аз съм виждала как Учителят много пъти е отклонявал удобствата, които приятелите понякога предлагаха. Той използваше за къпане банята зад бараката на стенографите, която бе наречена парахода.
към текста >>

Обърни се, за да ти вземем мярка, за да не би да се изгуби твоето имане, което излиза от отвърстието." Разбрахме се.
Веднъж Учителят направи строга забележка: "Щом човек има уста, за да поема храната, трябва да има и отвърстие, през което да излиза тази храна. Щом се грижите за онова, което слагате в устата, трябва да се погрижите и за онова, което излиза от отвърстието". На следващия ден бяхме на екскурзия на Витоша и виждам двама братя копаят една голяма дупка. "Какво копаете, заровено имане ли търсите? " "Копаем трап за отвърстията на братята и сестрите. Обърни се, за да ти вземем мярка, за да не би да се изгуби твоето имане, което излиза от отвърстието." Разбрахме се. Каквото повикало, такова се обадило. Аз съм виждала как Учителят много пъти е отклонявал удобствата, които приятелите понякога предлагаха. Той използваше за къпане банята зад бараката на стенографите, която бе наречена парахода. Той не изискваше удобства и разкош. Живееше в скромна обстановка и на нея ние обърнахме внимание след като Той си замина и възрастните приятели бяха решили, от стаята Му да направят музей.
към текста >>

19. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

и взимане на беседите - извършен от властите на България и унищожението им.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ Обискът на Изгрева 6-7.ХИ.1957 г. и взимане на беседите - извършен от властите на България и унищожението им. КНИГИТЕ 1. Аз имах приятели верни, те бяха със златни сърца, ний раснахме дружно години, възлюбени като деца. 2. Свещеното чувство на обич в сърцето си имах за тях, делихме и радост и скърби, уверена в пътя вървях. 3. Тъй често беседвахме мъдро, те имаха светли очи, в душата проникваха нежно, те пролетни бяха лъчи. 4. В минути върховни и святи за изповед само пред тях разкривах сърцето свободно, че знаеха те да мълчат.
към текста >>

20. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

Вчера и днес го смятат за глупости, да си даде имането да се построи университет.
Бил е 500 години под робство. Не знае какво е държава. Я виж Гърция, тя имаше държава. Там министерства, големи кораби, това е построявано от богати гърци. Ние даже не сме дали нужното на двамата дарители братя Евлоги и Христо Георгиеви. Вчера и днес го смятат за глупости, да си даде имането да се построи университет. Недей да търсиш високи върхове в нашето политическо минало, включително и културно. В: А знаеш ли, че те предават четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на турското правителство, кога на коя дата и къде ще преминат река Дунав. Днес са публикувани тези документи. Те съществуват като исторически документи на едно предателство. Не случайно Христо Йорданов си заминава 1872 г.
към текста >>

21. 6. И ГОСПОД СТАРИ ХОРА НЕ ИСКА

Както и моят живот на имане?
Имаше какви ли не просители. Това беше тълпа от отрудени хора в бедствие. Като ме хващаше здраво под ръка, тя бързо ме завеждаше във вътрешната стая и ми казваше: "Елате да си починете. Всички, които са тук идват, седят и чакат. Само искат." И няколко пъти при такива случаи ме питаше: "Би ли заменила твоята младост с моето положение и задължение на г-жа министерша? Както и моят живот на имане? " Макар и срамежливо, отговарях: "О-о, не, в никакъв случай". Веднъж Учителят е вън на двора и аз споделих с Него онова, което г-жа Малинова искаше от мен, да си разменим местата. Той стана много сериозен и каза: "И Господ стари хора не ще! " Тогава не Го разбрах напълно. Но по-късно, когато станах по-възрастна разбрах какво означават тези думи.
към текста >>

22. 22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тук говорим за отношение, а не за взимане на някакво човешко решение.
22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО? ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Проблемът за отпечатването на неиздаваните беседи и окултни лекции от Словото на Учителя Дънов е разгледан в томовете на "Изгревът". Всички етапи на отклонението и на опорочението са описани. Предадена е борбата и на ония, които запазиха и съхраниха Словото на Учителя Дънов за следващите поколения. Без да се прочетат томовете на "Изгревът" от I до VIII е невъзможно човек да има познания и оттам отношение към този проблем. Тук говорим за отношение, а не за взимане на някакво човешко решение. Едно от четирите копия напечатани на пишеща машина от неиздаденото Слово на Учителя Дънов след 1945 г. са предадени на Бертоли. Той ги изнася от България със своя багаж, занася ги и ги оставя при своя син в Италия на съхранение. Това е един голям обем от десетки неиздадени годишнини, като всяка годишнина съдържа от порядъка на 36 до 48 беседи или лекции, като всяка една лекция е от порядъка на 15-20 машинописни страници. Този обемист, неиздаден материал у Бертоли се предава нему от Борис Николов.
към текста >>

23. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

ТОМ 9

Доживяхме и взимането на салоните в провинцията.
когато братството плащаше наем на общината, наем от 3000 лв. за тези одържавени 2/3 части. Плащахме си наем за нашия построен от нас салон. Доживяхме това. Доживяхме и разрушаването му. Доживяхме и взимането на салоните в провинцията. По един и същ сценарий се закриваха и изчезваха. Един брат Георги Драганов от Ямбол адвокат ми изпрати едно писмо по тези въпроси, което ви го предавам за поучение. 3 юни 1976 год. Ямбол Драга сестра Еленка, Своевременно ти получих писмото от 28 май, но тъй като не всякога съм в такова състояние, че да седна и да пиша на машината, затова отложих едва за днес, макар и по обяд да изкарах доста трудно, но мина. Сега съм по-добре и пиша писма.
към текста >>

24. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ТОМ 9

В.К.: Не, което казваш и което аз прочетох, и впоследствие както се развиха нещата с взимането на Изгрева и други неща, нещата на мене ми са ясни.
В.К.: Сега тука съм си водил някои бележки, искам да запитам. Е.А.: Чакай, а така да не ми пречи на очите. В.К.: Искам да запитам някои неща. Е.А.: Питайте! Не са справедливи, когато обвиняват Паша затова. В.К.: Не, което казваш и което аз прочетох, и впоследствие както се развиха нещата с взимането на Изгрева и други неща, нещата на мене ми са ясни. И съветът на адвокатите е бил много правилен. Е.А.: Нормален, да. В.К.: Хора, които не са запознати с адвокатските правила, адвокатското изкуство, законите, те не могат да го разберат. Аз също бих постъпил по същия начин. Е.А.: Да.
към текста >>

25. XIII. В КАКВО СЕ ЗАКЛЮЧАВА РЕДАКЦИЯТА НА ПАША ТЕОДОРОВА НА ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Да направим, както Толстой казва „Дай всичкото си имане.
Прочетете внимателно и вижте разликата. Разликата в текста, в смисъла води до целенасочено отклонение. Друг пример: Фонд 1534, арх. ед. 389 - „Люби Бога", 12 год., 7 лекция от 2.XI.1932 год. В оригинала завършва така: „По добре е да се отречем, преди да е дошла смъртта. Да направим, както Толстой казва „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат на сила, което имате сега. Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене". Графиня е тя. И Христос казва: „ Да бъде твоята воля". И дойдоха новите порядки в Русия, да се отречат.
към текста >>

26. 01 - 04. ТОРБА С ПАРИ В С. СКАЛАК

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Разчуло се между турското население, че бирникът донесъл торба с пари и вместо да ги закопае като имане, ги предал на техния турски кмет.
Айтос от държавния бирник, който му посочил една торба с пари и му казал: „Това са ваши пари, които са събрани от отчисления. Тези пари никъде не се водят, нито някой ще ги търси. Решете с кмета как да ги оползотворите. " Георги взел пълната торба с пари, върнал се в общината и казал на кмета, който бил турчин - неграмотен, обаче много честен човек. Както кметът, така и секретар-бирникът били честни хора и вместо да си поделят парите, употребили ги за обществени нужди за селото. Разчуло се между турското население, че бирникът донесъл торба с пари и вместо да ги закопае като имане, ги предал на техния турски кмет. Благодарили в джамията на следващия ден на Аллаха, че им изпратил такъв бирник, а не обирджия посред бял ден. Георги бил бирник в това село от 1887 г. до 1901 г., след което отива да отбива редовната си военна служба.
към текста >>

27. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество?
А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи всичките тия хора Господ ги е проводил в света, ще изпъкват и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека. Проучавайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори.
към текста >>

28. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество?
А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество? [Чете главата.) Значи всичките тия хора Господ ги е проводил в света, ще изпъкват и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека. Проуча-вайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори.
към текста >>

29. 2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА

Ти имаш да наследиш имане добро, а пък той е един простак и ти трябва да се държиш на положението, да се не унижаваш, но да се държиш на цена.“ И бащата надъха сина с гордост, с подутост, да бъде жесток към слабите, а майката дъщеря си - с гордост и кокетство; и всичката тази поквара става от самите родители.
Да ги възпитавате както трябва. А вие как ги възпитавате? Майката на дъщерята почва да я възпитава: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото ти си дъщеря на еди-кой си. Знаеш ли, че ти притежаваш наследство, имаш образование, владееш пиано, пък си хубавичка, ти много по-горе седиш от нея. Затова дръж се на положението.“ И бащата дава морал на сина: „Ти синко, знаеш ли, че аз не съм като оня и еди кой си. Ти имаш да наследиш имане добро, а пък той е един простак и ти трябва да се държиш на положението, да се не унижаваш, но да се държиш на цена.“ И бащата надъха сина с гордост, с подутост, да бъде жесток към слабите, а майката дъщеря си - с гордост и кокетство; и всичката тази поквара става от самите родители. Те дават зародиша на злите семена, гордост, съмнение и всяко зло. И казва Давид в своя псалом: „Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха твоя закон, Господи.“ Момите сега се гордеят с външната красота, която сега я притежават, с външни приправки. Приличат на една мома, която се сгодила за един младеж, момък и годеникът й отишъл с един момък, свой приятел, да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, взела таблата, за да ги черпи, но той рекъл: „Чакай да я препъна, за да видя ще ли се разгневи.“ И дал си крака, та я препънал и тя паднала и таблата се разпръснала. Но тя веднага станала без да каже дума и се разгневи и си отишла долу.
към текста >>

30. 6. ПРОСТОТА

И двете отиват да разглеждат имането си.
Сега, към първата формула за слънцето: „Може - Така да изгрее моето слънце в моята душа и да обнови моето сърце“, ще приложите следнята формула отделно: „Господи, аз ще посадя всички добри желания, а Ти ги възрасти.“ Това разбирам обновление на сърцето. Да си обясня мисълта. Нали искаме да направим християнството наука за живота, а не празнословие. Допуснете, че две от вас имат по 100 декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си градина, посажда я с плодни дървета, в другата част насажда жито, ечемик, царевица и др., а втората казва: „Мене не ми трябват тези неща“ и оставя земята си ненасадена. И двете отиват да разглеждат имането си. Едната има царевица, жито и др. и се радва на всичко, за нея животът има смисъл, а нивите на другата са обрасли с бурени и казва: „Животът няма смисъл.“ Кой създаде смисъла и безсмислието в живота? Вие казвате: „Господ да им даде това, онова.“ Дал ви е Господ земя - тя е вашето сърце, обработвайте го. Това сърце се обработва тъй, както се обработват плодните дървета: дайте му всички добри желания, посадете ги у него. Трябва да садите навреме, а не без време.
към текста >>

31. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Вие страдате от много имане, а не от недоимък.
Аз не влизам в положението му, че той е гладен, три дни не е ял. Нека си каже, че е гладен и след това да му се разказва. За това се иска голяма досетливост. А вие може да работите навънка, навънка. Вие сте напращели от знание, трябва да дадете от знанието си навън. Вие страдате от много имане, а не от недоимък. Ще кажете: „Да кажа ли това? “ Оставете това, и в света има много работници. Вярвайте, че в света всичко върви по един определен път. Божественият план по никой начин не може да се изопачи, той си върви по точни математически изчисления. Ако се опълчите, ще страдате, а това, което Бог е определил, ще стане.
към текста >>

32. 1. НАЙ-МАЛКОТО

Първи урок от Учителя

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

Двама братя са свободни да разделят имането на баща си наполовина - туй е свобода.
- Върху себе си. -(*Но то е много трудно,) върху другите по-лесно се прилага свободата. - Но това не е свобода. Кажеш на слугата си: „Свободен си“, но не му плащаш. Туй не е свобода. Двама братя са свободни да разделят имането на баща си наполовина - туй е свобода. Свободен е само разумният човек. В какво седи свободата, я кажете? - Не знаем. - Едно магаре е свободно само когато няма юлар, самар и товар. В това седи неговата свобода.
към текста >>

33. ТРЕТИ МЕСЕЦ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

[Паша] Месец май Добродетел - Жертва „Ако искаш да влезеш в царството Божие, раздай всичкото си имане на света, на бедните и ела и ме последвай." Мислих много върху този стих в свръзка с работата ми за през този месец и разбрах жертвата в този смисъл: богатството, което трябва да раздадеш на бедните, то не е само материалното, но всякакво лично богатство, като лични чувства, желания - раздай тях на бедните, т.е.
Страх, голям страх ме овладя, да не загубя туй солидното, здравото и сигурното в света, което Божествена Мъдрост се нарича - която сал в Словото Божие чувах, виждах и разбирах. [Почеркът е на Паша ] Месец Април Любов - Чистота „Само чистите по сърце ще видят Бога." Детето е чисто по сърце, но детето в пълната смисъл на думата. През всичкото време на размишление върху чистотата, като нейно необходимо, предшест- вуваще я качество е смирението. Смирение пълно, безгранично, абсолютно, пожелах го и всегда го пожелавам. Последна в света си казвам да остана, но смирение да изработя и душата си в тишината му безмълвна да обгърна. [Паша] Месец май Добродетел - Жертва „Ако искаш да влезеш в царството Божие, раздай всичкото си имане на света, на бедните и ела и ме последвай." Мислих много върху този стих в свръзка с работата ми за през този месец и разбрах жертвата в този смисъл: богатството, което трябва да раздадеш на бедните, то не е само материалното, но всякакво лично богатство, като лични чувства, желания - раздай тях на бедните, т.е. на света, пожертвувай ги, из хвърли от себе си личния елемент. И тогава, ела и ме последвай! [Паша]
към текста >>

34. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек е имал взимане - даване в течение на дългия живот през вековете, искат сметка от човека.
Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоко вътрешни страдания. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и всичко за него е загубено, без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се прочиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек е имал взимане - даване в течение на дългия живот през вековете, искат сметка от човека. Това е скъсване на връзката с миналото и ликвидиране на кармата. След новораждането човек отива към висшите светове и затова трябва да се разплати на всички, на които дължи, за да бъде освободен. Преди новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които също са признак за ликвидация на кармата. При обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тела и светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тела, хармонизират се умът и сърцето.
към текста >>

35. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

И стоката и имането си продаваха и разпределяха ги на всички, всякому според нуждата, що имаше." Великият Лев Толстой, в своята повест „Ходете в светлината", като неподражаем художник, опиращ се на историята, е описал живота в първата християнска комуна, в общото лозе и пр.
На 6.12.1957 г. и след това беше иззета от складовете на Братството ни в София всичката ни гореказана книжнина и личната библиотека - сега музеи на Учителя ни, заедно с негови символични картини (Пентаграми) - за нас светиня! По този въпрос Ръководството на обществото ни в София Ви е направило изложение и молби за връщане на книжнината ни и казаните неща на Учителя ни, защото наистина в казаната книжнина няма изрази от Учителя ни, които да са в разрез с идеите на комунизма и социализма, като доктринерни учения, защото сам той многократно заявяваше, че по-идеален обществен строй от комунистическия няма и не може да има. Това той заявяваше като тълкувател на идеите на Исуса Христа (а и като дълбок оригинален мислител), които добре схванати от първите християни, те образуваха първата комуна в света, за която четем в Новия завет (в Деянията на апостолите, гл. втора, стихове 44 и 45 се казва: „И всичките верующи бяха наедно и всичко имаха общо. И стоката и имането си продаваха и разпределяха ги на всички, всякому според нуждата, що имаше." Великият Лев Толстой, в своята повест „Ходете в светлината", като неподражаем художник, опиращ се на историята, е описал живота в първата християнска комуна, в общото лозе и пр. Първите християни, добре осведомени за прогресивните принципи на основателя на християнската религия - Исус Христос, са знаели и какво е Неговото отношение към труда. Големият теоретик и пропагандатор на Христовото учение, апостол Павел, ето какво е писал във второто си послание до Солунското християнско общество, глава трета, стих 10: „Защото и когато бяхме при вас, това ви заръчахме, че ако някой не желае да работи, не следва и да яде." Учителят П. К. Дънов, верен последовател и тълкувател на Исус Христовото учение, всякога е препоръчвал на своите последователи същия принцип за труда. Той като дълбоко просветен и учен човек хвърли обилна светлина върху Учението на Исуса Христа за човечеството от двадесетия век, по- подготвено да разбере великото Учение на Исуса Христа, голямата част от което Той е проповядвал в символи и притчи на широките народни маси, а само на учениците си, като подготвени да Го разберат, е излагал Учението си открито. Не е ли ясно, прочие, че по дух, по разум, нашият Учител Дънов и ние, неговите последователи, не се различаваме по идеалите, за осъщестяването на които се борят комунистическите партии в света?
към текста >>

36. 18. КАК МЕ НАПЪТВАШЕ УЧИТЕЛЯТ В РАБОТАТА МИ С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

Така работата вървеше добре, докато с взимане на машината ни се отне и правото да печатаме беседите.
Вторият словослагател - Димитър Стоянов, пак наш брат, добър, предан и опитен работник в своята работа, с голяма практика, която придоби пак като словослагател, в печатницата на Стайко, по наша молба напусна тази печатница и дойде да работи при нас, в нашата малка печатница на Изгрев, дето беше освен словослагател, още и машинист. Третият словослагател беше Кирчо, на когото и до днес не зная фамилията, наричаха го Лъвчето. Така си остана между нас под името Кирчо Лъвчето. Той беше най-млад от всички. И той беше наш предан брат, и към работата и към делото. Така работата вървеше добре, докато с взимане на машината ни се отне и правото да печатаме беседите. В един момент се намерихме с вързани ръце пред предстоящата ни бъдеща работа. И това се понесе. Много неща минаха в нашия и около нашия живот, които също се понесоха като от ученици на едно Велико дело. Имахме жив пример пред нас, образец. Във всяко отношение - колос човек - Учителят, чийто жив пример всеки според възможностите си се старае да го следва.
към текста >>

37. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

Те с Митко Костов, зъболекаря, търсеха имане, злато да открият.
Когато имаше тайни срещи с царя, Йордан Бобев, шофьорът, го придружаваше. Веднъж като не намери Йордан, Лулчев покани мене да го придружа. Когато отидохме, а то беше едно време, лапавица, сняг. За д-р Йончо. Двулична личност. Те с Митко Костов, зъболекаря, търсеха имане, злато да открият. За Дарлинг. Сестра й е слугиня в Пазарджик на имота, а Дарлинг гледа съвсем леко на нещата. Тя пилее на баща си имота. А всичко трябва да се пази. Магдалена Попова е била куца.
към текста >>

38. VII. ЗАЩО РУСНАЦИТЕ НЕ КУПУВАТ ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пиша Ви това, за да не бъдете подведена при взимането на някое решение в погрешна посока.
Виж „Изгревът", том IV, стр. 29. Изпращам Ви покана за рецитал-концерта от 9.03.1998 г., който също организирах и финансирах сам. Това го пиша не да се самоизтьквам, но да Ви покажа, че аз съм този, който движи нещата от самото начало. И аз съм този, който проби обсадата, за да се съедини България и Русия чрез Словото на Учителя Дънов. Другите са второстепенни лица. Пиша Ви това, за да не бъдете подведена при взимането на някое решение в погрешна посока. Шест часа след концерта времето в София се промени. Валеше лек дъжд, а температурата на въздуха беше плюс 15 градуса. Изведнъж дойде буря, студ, мраз. Температурите от плюс 15 градуса спаднаха до минус 6 градуса. Следващите три дни валеше сняг и беше студено - минус 10 градуса.
към текста >>

39. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

след N11 Доброто в човека е неговото имане.
след N 8 Величие и красота на живота. Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като децата. В този смисъл, човек никога не може да стигне върхът. В това се крие величието и красотата на живота. към N11 Добро. след N11 Доброто в човека е неговото имане. Доброто е свързано със закона на Любовта. Когато Милосърдието и Любовта действуват в човека, той е готов вече да прояви доброто, да прави добри дела. Вън от Милосърдието и Любовта, доброто не съществува, т.е. не може да се прояви. Образ и подобие Божие.
към текста >>

40. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V

Савка Керемидчиева

Правило III: Имането е притежание на душата.
Храна - най-необходимата. 4. Обноски - само естествени и искрени, ако такива не може да има, тогава по-добре стой настрана.** Правила за ученика. 5 Правило I: Не се поддавай на чужди воли ученика. абсолютно. Не угаждай на хората. Правило II: Никое същество на земята не може да ти даде щастие, само Бог е, който дава щастие. Правило III: Имането е притежание на душата. Когато душата има един принцип, тогава Божественото работи в нея. Кърпа или друго нещо никога да се не подхвърля върху другите ръце, а да се подаде и задържи, докато се поеме добре от другите ръце. Когато съм с Учителя, никога да не оставям някои друг да застане помежду ни. Нишката, която ни свързва, се къса или преплита. Ако някой наруши и влезе отляво помежду ни, да ида отдясно, отзад, отпред, ако и там не може, най-сетне отгоре, но връзката между Учителя и мен винаги трябва да съществува.
към текста >>

41. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 21-40

Савка Керемидчиева

22 Когато ти придобиеш Любовта, ще дадеш всичкото си имане, защото Любовта струва повече от всичкото имане. Подчинение.
Бихар бенум - Да бъде благословен. Ил Биют - Боже благослови, Ил Безут - благослови живота, Ом Биют - във всичко е Той, Зун ме зун - Благослови целия наш живот. Бином ту мето - Така да бъде. (Савка Отношение от Великото към малкото, човек е приел Божия Дух или Божието дихание и това си спомня душата. 6.V.1940г. Придобиване на Любовта. 22 Когато ти придобиеш Любовта, ще дадеш всичкото си имане, защото Любовта струва повече от всичкото имане. Подчинение. 23 Когато човек е подчинен на една човешка мисъл, той не може да бъде свободен и няма спокойствие. Страданието. 24 Не бягай от благите страдания, които са дела на Бога в човека. Някои неща трябва да станат, за да се избегне едно голямо зло. 10.Х.1931 г. Светлината. 25 Светлината, това е емблема на всички блага, там дето има Светлина, има блага.
към текста >>

42. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

Когато придобиеш Любовта, ти ще добиеш всичкото си имане, защото Любовта струва повече от всичкото имане.
Колко велика е работата на ученика. Има и един свещен плач, казва Учителят. - Как да не съм знаел тази велика Истина! Понеже ви обичам, казва Учителят, ще ви прекарам през този свещен огън от 35 милиона градуси на Божествената топлина. Бог се проявява като множество у всички хора, а за да го познаем, трябва да го намерим като единство. Когато придобиеш Любовта, ти ще добиеш всичкото си имане, защото Любовта струва повече от всичкото имане. И чий е този образ, който се търси отвред? - Това е образът на Любовта и никой други? Гале, много съм отрупана от много добри приятели и пеем и приказваме, споделяме само хубави и възвишени слова. А трапези дълги и широки. Всички седим на земята.
към текста >>

43. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Представете си, че търсите имане.
Представете си, че един голям „гешефт" започвате с няколко милиона лева печалба. Външните блага са условията, в които Бог се изявява. Най- трудното, с което човек трябва да се справи, това са неговите убеждения, вярвания. Докато не се уреди вътрешната работа, не може да се уреди външната. Положително нещо човек трябва да има в душата си. Представете си, че търсите имане. Първото нещо е да знаете, че го има; второто нещо е да знаете мястото му; третото нещо е да го извадите, а четвъртото - е да го пренесете. Та вие сте дошли до положението да копаете. Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него.
към текста >>

Отишъл един българин да копае имане.
Изгубил си целия ден, че 5 минути ще изгубиш, какво от това? А в Духовния свят има голяма опасност. Често даже много силни хора, като дойдат до духовните работи не дотърпяват. Молиш се, молиш се и после преставаш. Цяла година се е молил, остават още 5 минути и казва: „Тази работа няма да стане", и я оставя. Отишъл един българин да копае имане. Копал до 2 метра и казал: „Това е празна работа". Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук? " И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде".
към текста >>

" И копал още една педя и взел имането.
Цяла година се е молил, остават още 5 минути и казва: „Тази работа няма да стане", и я оставя. Отишъл един българин да копае имане. Копал до 2 метра и казал: „Това е празна работа". Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук? " И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде". Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът. През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите.
към текста >>

Ние не трябва да считаме, че като мислим, Царството Божие ще дойде, но с взимане участие ускорява се работата.
Защото мисълта, която върви в същата посока спомага. Вашата интензивна мисъл /за първото четиристишие/ ще бъде:, Да дойде Царството Божие! " Всички вие желаете идването на Царството Божие на земята. Това е идеала на Небето. Това е интензивната мисъл на всички същества на Небето. Ние не трябва да считаме, че като мислим, Царството Божие ще дойде, но с взимане участие ускорява се работата. Като мислим за Царството Божие, то ще почне. Трябва да ви държа беседа какво нещо е царството Божие. Като дойде Царството Божие в мене, моите мисли ще се изменят, моето сърце, моето желание, моята воля също ще се изменят. Тогаз и моите постъпки ще се изменят. Тогаз всичко ще се измени.
към текста >>

44. 63.ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ 1923 - 1925 г.

Николай Дойнов

ТОМ 15

Сталин е скастрил здраво Васил Коларов и Георги Димитров, скарали се че са изпуснали този благоприятен момент за завзимане на властта.
Самонадеяният, изненадан, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можеше да окаже някаква сериозна съпротива при този преврат. Сериозна съпротива можеше да се окаже само със съдействието на Комунистическата партия, която разполагаше с добра организация, дисциплина и оръжие. Но Централният комитет на партията е намерил тогава, че това е борба между две бурожазни партии, селската и градската и взима решение да пази неутралитет по този преврат. Това решение на Централния комитет, спасява България от сурова гражданска война. Малко след това, но вече късно, становището на Централния комитет на преврата е било разглеждано в заседание на Коминтерна /Централно управление на комунистическите партии в света/ със седалище в Москва и е било осъдено, като крайно неправилно и погрешно. Сталин е скастрил здраво Васил Коларов и Георги Димитров, скарали се че са изпуснали този благоприятен момент за завзимане на властта. Намерило се е, че Комунистическата партия в България явно е изгубила една изключително голяма възможност за завземане на власта. Тогава се решава, от Москва да се изпрати генералният секретар на Коминтерна, за промяна на курса на партията от тесняшката доктрина, към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов. В началото на месец август същата година той пристига в България и заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов почват трескава подготовка към всеобщо въстание за сваляне на буржоазната власт, и установяване на работническо-селска такава. За тази цел най-напред, се отправя апел към БЗНС, в който между другото се казва: „Комунистическата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори, заедно със селските дружби, за защита на общите интереси на градските и селски трудещи се народи и създаването на работническо-селско правителство".
към текста >>

45. 64. ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ВЛАСТИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

В този си устрем тя не изпущаше случая да подтикне и официалната власт за взимане мерки срещу Учителя и Неговото дело.
64. ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ВЛАСТИТЕ Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и неговото дело, като се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне делото му. В този си устрем тя не изпущаше случая да подтикне и официалната власт за взимане мерки срещу Учителя и Неговото дело. Поддавайки се на това, тя освен интернирането на Учителя във Варна през 1917 г., още на два пъти го викат да даде своите обяснения за провежданата от Него дейност. Ето и самата история за единия случай. На гърба на оградата на Изгрева, на съседно място се построи една кръчма. Тук имат вина старите братя. На гърба на салона имаше едно празно място, което трябваше да се закупи, както бе казал Учителя.
към текста >>

46. 39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ

Николай Дойнов

ТОМ 15

И ходили са да търсят имането по тези карти.
И когато самият фурнаджия остарял вече и се почувствувал на смъртно легло, повикал момчето, извадил от пазвата си някакви старинни карти, рисувани и му ги подава. И тъкмо да му обясни какво, що и умира. Тези карти този фурнаджия ги запазва, като дошъл в Габрово и повиква Бориса, и му ги дава. Ще питаш по-подробно Бориса. Аз съм ги гледал разни мечки, разни кръгове. И ходили са да търсят имането по тези карти. Над Габрово отивайки за село Бичкиня имаше един голям дъб, много голям дъб, аз съм ходил при него и съм го виждал. На този дъб имаше сечено с брадва и се вижда ясно хралупата, дупката. Казвали са ми тамошните хора, че дошъл от Букурещ някакъв на кон. Дошъл нагоре, завъртял се, поогледал дървото и през нощта сякъл дъба, дупката и извадил имане някакво на Вълчан войвода. Аз съм ходил при този дъб, виждал съм дупката, но сега вече е застроено там - жилища, блокове, фабрики и не е останало нищо от самата местност за да ми напомни къде е било. В.К.
към текста >>

Дошъл нагоре, завъртял се, поогледал дървото и през нощта сякъл дъба, дупката и извадил имане някакво на Вълчан войвода.
Аз съм ги гледал разни мечки, разни кръгове. И ходили са да търсят имането по тези карти. Над Габрово отивайки за село Бичкиня имаше един голям дъб, много голям дъб, аз съм ходил при него и съм го виждал. На този дъб имаше сечено с брадва и се вижда ясно хралупата, дупката. Казвали са ми тамошните хора, че дошъл от Букурещ някакъв на кон. Дошъл нагоре, завъртял се, поогледал дървото и през нощта сякъл дъба, дупката и извадил имане някакво на Вълчан войвода. Аз съм ходил при този дъб, виждал съм дупката, но сега вече е застроено там - жилища, блокове, фабрики и не е останало нищо от самата местност за да ми напомни къде е било. В.К. Друга такава хубава местност в Габрово коя беше на времето, Соколския манастир? Н.Д. Да, Соколския манастир, Кожещица, където дядо ми имаш струг там. Беше приказно място в своята красота и нагоре Стара планина, Киселчова могила, Кукла и Бабка, два върха много приятни, изобщо около Габрово има много хубави места за разходка. Реката Янтра беше много чиста и много привлекателна. В.К.
към текста >>

47. 91. УЧИТЕЛ В ТУРСКО СЕЛО

И в дюшемето му било заровено някакво имане.
А то селото останало от римско време, Крапец. Крапец значи Крепост. И има манастир там. Като дойдат от други места някои учители, ме молят да им намеря дълга стълба, щото е изгнила стълбата, която я направили още от римско време. Този манастир е от първите манастири. И в дюшемето му било заровено някакво имане. И някой си, Хазанджи се казва, чисти турци, ама те на одая не ходят. В другите одаи има нечистота, въшки им намират. А пък тия турци са чисти. А в тяхната къща, и одая имат те, е чисто, юрганите, всичко е чисто. ВК: От тия ниви, които вие дадохте на изполица, събрахте 150 000 лв.
към текста >>

48. 1931 година

Но оказа се, че ножът, дълга сабя, била до самия гроб забито при погребението и сега с тия, които пътувахме, те откриха сабята и поискаха да разровят гроба, защото можело под мъртвеца да намерят имане.
Сънувах, че сме братството някъде на екскурзия, но ще си отиваме вече и то нещо през Стара планина за към Водица. Много багажи. Но ние с наш Ивана си имаме хубави коне, та в каруцата напълнихме много багаж на наши хора. Някъде в пътуването разкопахме една гробница от Руско-туреката война. Иманяри копали някъде отстрани гроба. Но оказа се, че ножът, дълга сабя, била до самия гроб забито при погребението и сега с тия, които пътувахме, те откриха сабята и поискаха да разровят гроба, защото можело под мъртвеца да намерят имане. Които копаеха, бяха Добри Бобев, Михаил Драганов и други от нашата махала, но мен ме отврати лошата гледка на мъртвеца, който още отдавна погребан, но още не сплуго всичкото месо и така, отдето започва тялото му, е една червенина, така, червена пръст. После като пътувахме, минахме през някое си село, където съм учил като ученик. Сава Йорданов от Попово ме заведе на гости някъде, уж у дома си, но аз исках да отида у хазяите, уж там е Мама, която веднага отиде у тях, щом пристигнахме и т. н., дълги и широки. Вследствие тоя грип, наречен инфлуенца, испанска болест, като се пробудих, усещах как ме наболява стомахът и нещо усещам в гърдите си и пак заспах.
към текста >>

49. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Чичо, заедно със сина си Иван и други, са копали, за да търсят имане.
След това Иван се изгуби и останахме двама с Василка. Така прекарахме малко време и аз четях в нейните очи и лице увлекателността й в мене и че се отдава на мое разположение, обаче аз бях господар на чувствата си и не си позволих волности, които могат да я опетнят и понижат, като младо момиче.[/b] [b][b]5.ХI.1935 год., вторник[/b][/b] [b]Снощи бе ясно, а нощес сняг валяло и побелило земята тук-таме. Вятър вее.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувам, че съм във Водица, но в непозната местност. Чичо Иван Дели Пенев е жив и аз съм в техния дом. Той се намира на особно място на някаква си височина. Чичо, заедно със сина си Иван и други, са копали, за да търсят имане. Много копали, много дупчили земята със шишове. Някъде видях, чак като тунел дупки, където са копали, но не са намерили нищо. И са допуснали сега хората да си копаят хубава земя за мазане и други цели. Аз им казвам, че като са сигурни, че има скрито имане, защо са позволили сега на чужди хора да копаят, че може би те ще налучкат и ще вземат скритото имане. Аз им посочих на едно място да копаят, над което те вече бяха копали и не щеш ли, изкопаха една много стара машина, уред някакъв си, особен, чието предназначение не узнахме.
към текста >>

Аз им казвам, че като са сигурни, че има скрито имане, защо са позволили сега на чужди хора да копаят, че може би те ще налучкат и ще вземат скритото имане.
Той се намира на особно място на някаква си височина. Чичо, заедно със сина си Иван и други, са копали, за да търсят имане. Много копали, много дупчили земята със шишове. Някъде видях, чак като тунел дупки, където са копали, но не са намерили нищо. И са допуснали сега хората да си копаят хубава земя за мазане и други цели. Аз им казвам, че като са сигурни, че има скрито имане, защо са позволили сега на чужди хора да копаят, че може би те ще налучкат и ще вземат скритото имане. Аз им посочих на едно място да копаят, над което те вече бяха копали и не щеш ли, изкопаха една много стара машина, уред някакъв си, особен, чието предназначение не узнахме. После братя и сестри тръгнахме някъде и минахме покрай началника на пощата в Годеч, Георгиев, Той при един мях и наковалня кове нещо, уж че е железар, прави някакъв механизъм. Но така се очернил, и то не очернил, ами си станал естествено така чер, чер -същински алжирец, с тая разлика, че нему и зъбите му черни, и всичко, и ръце, и лице, и глава, и като ни видя, се засмя и си работи и ни съобщи, че приготвил вече механизма, който бил уж потребен нам или кой знае кому.[/b] [b]След това отидохме някъде на пазар, че у едни хора. Там са Янкова и много други сестри събрани. Нещо се готвим да правим, като че ли готвим нещо за обед.
към текста >>

50. V. Учителят за музиката

От правилното взимане на „fa" зависи и правилното кръвообращение.
Ева ,,si" не можеше да вземе. Тя яде плода не навреме. Прибърза. Тя научи ,,si" от змията, както я научи. Да вземаш тона ,,si" правилно, вярно, значи да виждаш добре, да нямаш погрешки. Добре е човек сам да заличи погрешките си. От правилното взимане на „fa" зависи и правилното кръвообращение. Ако си нервен, почни да пееш „sol". Целият наш организъм е създаден музикално. Мнозина се силят да бъдат добри, без да са музикални. Всички тонове трябва да се взимат правилно. Умът е построен на ключа „sol", а сърцето - на ,,fa".
към текста >>

51. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Някои от тях са лоши, някои от тях са много добри, но с всички вие ще имате взимане-даване.
И следователно в ада изгрев няма, там е вечен залез. А в небето, понеже всички си обръщат лицето към Бога, там е вечен изгрев. Изгревът е символ на любовта. А залезът е символ на изгубената любов. Щом слънцето залязва, то любовта е изгубена.[/b] [b]Тази година идат ред същества от разни степени на развитие и следователно вие ще влезете във връзка с тях. Някои от тях са лоши, някои от тях са много добри, но с всички вие ще имате взимане-даване. Ако сте умни, от всички ще се ползувате, а ако сте глупави - не.[/b] [b]Глупавият човек се мисли за Божество, което иска да измени Божествените закони. Например кой от вас не казва: „Защо Господ ми даде такава майка, защо ме тури в такова общество, защо Господ не ми даде наука? " Като че Господ трябва да мисли само за вас и вие да заповядвате, а Той само да изпълнява вашите заповеди.[/b] [b]Сега пътят, духовният път не е труден. Доколкото аз знам: най-лесният път в света е духовният път, като го знаеш; но най-мъчният е, като не го знаеш. Често вие се намирате в положението на онзи просяк, за когото се говори в една приказка в древността.
към текста >>

52. 28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

И взимането, и даването е любов.
Всички да се радвате на Божественото, което прониква в хората. Какво ще ми кажат, че трябва да обичам някого? Да го обичам, трябва да му дам. И когато давам, и когато взимам, това е обич. Двама души като се обичат, единият дава, другият взима. И взимането, и даването е любов. Вашите мъки. Имате едно желание, което не можете да го реализирате, то ви мъчи. Подарете го някому, друг да го реализира. Като имате много идеи, желания, продавайте ги на пазар. Овците, определено е да ги предат.
към текста >>

53. 77. Раздаване

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

" Един малджия (иманяр) се занимавал 25 години с малджилък и дошел да ме пита къде има имане.
Ако си във въздуха, ще те късат на парчета. Вие днес преживявате един ден от рая. Адам не знаеше което вие сега знаете. За да оцениш хляба, трябва да бъдеш гладен. Вие сте в рая, но при лоши господари, че като се пак върнете вкъщи, ще имате в действие живота; ще се събудите пак и ще кажете: „Колко сме се заблуждавали! " Един малджия (иманяр) се занимавал 25 години с малджилък и дошел да ме пита къде има имане. Гледайте най-малкото - да бъдете здрави, да имате трезва мисъл, трезво чувство и добра постъпка, да сте доволни за днешния ден което имате, на другия ден друго ще дойде. Които търсят имане, им се развива вярата. В едно село, Варненско, при пороен дъжд се явявали по земята в пороя златни пари - костадинки, наричали ги „влачи-костадинки", че ги довличал пороят. Търсили имането, никой не може да го намери. Така се дава за всички.
към текста >>

Които търсят имане, им се развива вярата.
Адам не знаеше което вие сега знаете. За да оцениш хляба, трябва да бъдеш гладен. Вие сте в рая, но при лоши господари, че като се пак върнете вкъщи, ще имате в действие живота; ще се събудите пак и ще кажете: „Колко сме се заблуждавали! " Един малджия (иманяр) се занимавал 25 години с малджилък и дошел да ме пита къде има имане. Гледайте най-малкото - да бъдете здрави, да имате трезва мисъл, трезво чувство и добра постъпка, да сте доволни за днешния ден което имате, на другия ден друго ще дойде. Които търсят имане, им се развива вярата. В едно село, Варненско, при пороен дъжд се явявали по земята в пороя златни пари - костадинки, наричали ги „влачи-костадинки", че ги довличал пороят. Търсили имането, никой не може да го намери. Така се дава за всички. Всичко, каквото има в земята, все ще ви се падне, вие ще бъдете наследници. За в бъдеще ще дойдат, които владеят Земята, да ги убедите да вършат Волята Божия.
към текста >>

Търсили имането, никой не може да го намери.
Вие сте в рая, но при лоши господари, че като се пак върнете вкъщи, ще имате в действие живота; ще се събудите пак и ще кажете: „Колко сме се заблуждавали! " Един малджия (иманяр) се занимавал 25 години с малджилък и дошел да ме пита къде има имане. Гледайте най-малкото - да бъдете здрави, да имате трезва мисъл, трезво чувство и добра постъпка, да сте доволни за днешния ден което имате, на другия ден друго ще дойде. Които търсят имане, им се развива вярата. В едно село, Варненско, при пороен дъжд се явявали по земята в пороя златни пари - костадинки, наричали ги „влачи-костадинки", че ги довличал пороят. Търсили имането, никой не може да го намери. Така се дава за всички. Всичко, каквото има в земята, все ще ви се падне, вие ще бъдете наследници. За в бъдеще ще дойдат, които владеят Земята, да ги убедите да вършат Волята Божия. Сега работят отвън, а после отвътре ще дойдат да работят. Кротките ще наследят Земята.
към текста >>

54. 116. Самоотричане

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Цялото имане, живота си.
Не със стар чувал да носиш брашно. За всяка нова мисъл ти трябва нова торба; със старата торба ще развалиш житото. Което можете да приложите. Един пример: В една американска църква свободна седи един богаташ, мисли всичко да разсипе. Какво да се моля, никакво добро не си направил. Цялото имане, живота си. Обещах, ще се моля. После станал пръв усърден. Как ще приложим Божията Любов? Ако не живееш добре, ще те дам под съд. Като дойде Син Человеческий, съд ще има.
към текста >>

55. 117. Защо сме дошли на Земята

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Кажи: „Ето, половината имане от баща ми е на мене, давам половината на тебе." И битият, и биячът да намерят начин за примирение.
" Ако ми не мръдне, любовта на място е, ако мръдне, ще й кажа: „Не повтаряй тази дума! " През всичкия животни изпитват докъде сме дошли в Любовта. Много мъчно е да простиш. Да има за какво да простиш. Дай, като ти обичаш. Кажи: „Ето, половината имане от баща ми е на мене, давам половината на тебе." И битият, и биячът да намерят начин за примирение. Страданията и нещастията са в реда на нещата. Да се учите да мислите добре! Много време ще учите, ще дадете всичко. А доброто да посъбираш. То представя работи, които не съм казвал.
към текста >>

56. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст!
И нашенци видех между тех — познах ги… Познах и от чорбаджиите, познах и от агите — да видиш, божем, тука беха друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени богатите и големците от фукарията; не, все са заедно. До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята… Тук ще прекъсна теткиния разговор, за да ви разкажа неколко думи за Иго кърпача. Неговият живот беше чуден и пълен с произшествия, бури, сътресения и приключения. Син на много имотни родители, честни, почитани от всекиго, той беше стигнал до кърпачлъка. Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо. Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк.
към текста >>

… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света!
Прави ли са тези везни? … Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам! “ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова? …“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел? … И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
към текста >>

На сестрините си сирачета стана васия и им ограби бащиното им имане, па ги изпъди голи и боси на сокака като просячета!
… Редът беше на чорбаджията Гьоре мунафъклъкчията. И неговите грехове не беха от леките. Като почна ангелът да му ги чете: — Чорбаджия беше станал, ама не беше печелил с пот и чалъшканлък, а с изедничество и доландарджилък. Когато умре бабалъкът ти, ти му открадна кесията с парите изпод главата му — още не беше нито очи заклопил. Ти стана богат, а децата му ходеха гладни, окъсани, окапани… за едната жалост. На сестрините си сирачета стана васия и им ограби бащиното им имане, па ги изпъди голи и боси на сокака като просячета! В къщите на своите достове ядеше на софрата им хлеб и сол и като излезеше от къщата им, ти ги уговаряше, клеветеше, издаваше и им се смееше зад гърба, докато още залъците ти стояха в гърлото. На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа! … Момичето умре от жал, а майка му — от глад. Когато ходеше у черква, а ти се кланяше и кръстеше по-ниско и от поповете и докато целуваше иконите, ти мислеше какъв кюлаф да скроиш на достовете си, за да ги стигне некое зло! Когато палеше свещите пред иконите, а ти си мислеше как да станеш епитроп, за да ограбиш и черквата.
към текста >>

Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца.
После съдиха много хора още: и големци, и сиромаси, и чорбаджии, и дюкянджии, и духовни, и светски, па съдиха и жени! Една я осъдиха, че като коландисвала белило и червило, а тя ги забравила на ачик веднъж в одаята си, та ги намерило детето й и се отровило с них. Друга една съдили, че с дяволиите си и гювезелъците си подлудевала хората и ги направила серсем да копнеят за нея, а тя си правила кеф от това. Трета една съдили, че със своите интриги и клюкарства смразила всичките жени от махалата, та като се скарали, останали непричастени през великите пости. Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них. Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца. Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана… Може би, че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре. Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св. Петровия манастир. Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока. Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет!
към текста >>

Пророкът изгледа кефлиите, погледна Тасо и продума: — На оня свет Тасо нема да бъде кръчмар, но ще ври в катран зарад греха, който е направил да доландардише чуждото имане.
Истина, божем набожен, божем кротък, божем добър, ама у лицето все некак сепнат, некак плахлив, все жълт и изпит, като че да е змия глътнал, па го е захапала за сърцето и все го смуче. Никого не можеше в очи да погледне… когато говори с човека, а той или гледа настрана, по прозорците, по стрехите на къщите, или пък ще си чопли и върти ключа от сахата, що висеше на кьостека. Когато минваше бае Митар край кръчмата, вътре беше се курдисал Сойтерията и си пиеше с некои аркадаши като него. Когато съгледаха пророка, а Сойтерията излезе, та го извика в кръчмата и пред всичките го запита: — Митре бе, срещна ли на оня свет некъде написано дали Тасо и там ще държи кръчма и ще ли има и там такова хубаво вино? Всичките кефлии в кръчмата се засмеха на тази шега на Сойтерията, но Тасо пребледне и взе да се заваля, да речеш, че го удари дамла. Пророкът изгледа кефлиите, погледна Тасо и продума: — На оня свет Тасо нема да бъде кръчмар, но ще ври в катран зарад греха, който е направил да доландардише чуждото имане. Тоя грех го мъчи и тука, но не може да го измоли — много е тежък. На втория ден заранта намерили Тасо в одаята му обесен за тавана с пояса му. Откъде и как издириха — не знам, но говореха, че преди пет години убил двама души търговци, които били кондисали на кръчмата му, и им взел едни дисаги с пари. Разкопаха в двора под яхъра и намериха кокалите на заровените! … Много пъти ще замине бае Мигар край чорбаджи Цеко, ще се спре, ще го погледа, погледа, па току завърне глава и рече: — Свет!
към текста >>

57. 75. Учителят Беинса Дуно: „Аз светя като Бога. Защо? Защото Бог е вътре в мене.

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Аз мога да раздам всичкото си имане, но това още не е жертва.
Единственото нещо, което може да разреши този въпрос, това е Божият Дух. Само този велик Божествен Дух ще обнови света и този Дух действува сега във вас. Тогава, нека не си правим илюзии. Нека отворим сърцата си за тази светлина, която иде отгоре, защото чрез нея Бог действува в нас. Нека създадем една нова форма и да покажем на съвременното общество, че ние седим по-горе от него и по-ум, и по-сърце, и то не само привидно, а фактически. Аз мога да раздам всичкото си имане, но това още не е жертва. Жертвата е един вътрешен акт. Да се пожертвуваме вътрешно, това значи ние да отворим душата си за целия свят. Разумността е нещо вътрешно. Само между две души, които се обичат, може да се възстанови онази връзка на Любов. Не казвам, че трябва да презирате другите хора, но казвам, че трябва да обходите всичка Галилея, да обходите всички разумни души.
към текста >>

58. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Тодор Живков, [да предложим] за разглеждане и взимане решения относно следните въпроси, свързани с нормалния живот на братството: 1.
Там е неудобно да се състоят събранията на Братството. Така че засега Братството не разполага с никакъв салон за общи събрания на членовете си. С еана дума, в момента Братството е без всякаква материална база за провеждане на колективен живот. Като се има пред вид прогресивният характер и дейност на Братството преди и след 9.IX.1944 г., явно е, че нашият Учител П. Дънов и многото негови последователи - ятаци имат реални качества на борци против фашизма, в контакт с нелегалната съпротива на БКП и участвуват активно в социалистическото строителство у нас, ние си позволяваме, другари делегати на XI конгрес на БКП начело с др. Тодор Живков, [да предложим] за разглеждане и взимане решения относно следните въпроси, свързани с нормалния живот на братството: 1. Молим да се уточни положението на гробното място на Учителя Петър Дънов на Изгрева, като остане собственост на СГНС и поддържа от Бялото Братство като култово място и се признае като културен паметник на заслужил прогресивен българин и изключителен културен деятел за благото на българския народ и човечеството. 2. Да се даде право на юридическа личностна Братството в цялата страна, като се одобри съответен устав на братствата, които да се утвърдят за в бъдеще, законно утвърден статут, който да обхваща организационния, материален и финансов живот на една заслужила прогресивна верска общност с революционен дух и дейност у нас. 3. Като морална компенсация за иззетото братско поселение „Изгрев", дадено за построяване на посолството на Братския СССР, ние ви молим да решите държавата да построи за Бялото Братство на съответно място в София салон за нуждите на братството или да ни се даде за вечно ползуване готов такъв салон в София. 4. Да се утвърди за Бялото Братство от цялата страна лагеруване на членовете му в Рила планина, при 7-те езера, определен като подходящ от Учителя Петър Дънов и образцово поддържан вече повече от 50 години от Братството, вече познат на всички български туристи и на повечето гости от чужбина. Като ви излагаме казаното дотук, уважаеми другари делегати, Бялото Братство в България е дълбоко убедено, че почитаемият XI конгрес на БКП ще вземе под внимание представеното тук изложение и обективните данни и ще вземе положително отношение към отделните въпроси.
към текста >>

59. 23. Отгде ще дойде спасението на България (Из Словото на Учителя Дънов - Беинса Дуно)

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Сменяването означава снимане превръзката на един болен, но не означава още и онова лекуване, което иде отвътре.
30-31: „Питам сега: отде ще дойде спасението на България? Всички казват: ако се свали това правителство, България ще тръгне по-добре. Казвам: 50 го дини откак България се освободила, и през тези години са се сменявали толкова правителства, обаче България спаси ли се досега? Положението й от ден на ден се влошава. И във Франция, и навсякъде стават смени на управляващи. Сменяването означава снимане превръзката на един болен, но не означава още и онова лекуване, което иде отвътре. Превръзката е само едно условие. Новите управляващи, които идват, трябва да имат пробудено съзнание и такава широта, че каквото предприемат за народа си, да е продиктувано от следния девиз: днес ще извършим тази работа за Бога! Ако всички служащи, ако всички управляващи биха казвали, че всичко, което вършат днес, ще бъде за Бога, знаете ли какво щеше да бъде положението на България? - Тя щеше да бъде най-малко 99 пъти по-добре, отколкото е сега. А сега какво се готви от българския народ?
към текста >>

60. 3. Бележки по повод статията Астрология и Медицина

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви: И днес по разните пазарища на живота - религиозни пазарища, политически пазарища - хората си служат с тия фалшиви монети на атавизма и наричат това „почтена търговия”.
Та когато дойдоха по-послешните учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи”. Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите - живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са натрапили. Една от чертите на съвременния човек, какъвто и да е той - учен или прост - е, че пази ревниво своите догми. Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви: И днес по разните пазарища на живота - религиозни пазарища, политически пазарища - хората си служат с тия фалшиви монети на атавизма и наричат това „почтена търговия”. А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети - знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човека - ала от страх мълчат. Все пак има и доблестни хора, които пристъпват непредубедено към нещата, и които не се боят да изкажат истината, въпреки подсмива и хулите на страхливите и ревнивите пазители на догмите. Днес за днес мнозина учени на запад и в Америка се запретват да проверят астрологичните данни, като поставят тази наука на чисто опитна база - наред с другите експериментални науки. Не голословията и отрицанията на разните скудоумци - каквито и да бъдат те: „официални” или „неофициални” учени - а опита дава научно оправдание на едно твърдение. И ето, опитите и наблюденията на редица учени идат да оправдаят древната астрологична истина за влиянието на звездното небе - частно за Слънцето, Луната и планетите върху живота на човека и земята.
към текста >>

61. 12. Астрология Предислов*

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Той дреме над своето, наследено от дядо и баба, имане, над своите наследени ценности и не си дава труда да провери дали повечето от тях не са фалшиви.
Та когато дойдоха по-послешните учени, те всъщност погребаха не Астрологията, а няколко „астрологически дрипи”. Па и тъй е; когато хората погребват, те погребват само дрипите - живота си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Доскоро мнозина мислеха, че тя е мъртва наука и това предубеждение така бе залегнало в техните умове, че и не смятаха за нужно сами да проверят онова, що им бяха натрапили. Една от чертите на съвременния човек какъвто и да е той — учен или прост - е, че пази ревниво своите догми. Той дреме над своето, наследено от дядо и баба, имане, над своите наследени ценности и не си дава труда да провери дали повечето от тях не са фалшиви. И днес по разните пазарища на живота - религиозни пазарища, политически пазарища - хората си служат с тия фалшиви монети на атавизъма и наричат това „почтена търговия”. А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети - знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човечеството - ала от страх мълчат. Все пак има и доблестни хора, които пристъпват непредубедено към нещата и които не се боят да изкажат истината, въпреки подсмива и хулите на страхливите и ревниви пазители на догмите. Днес за днес мнозина учени на Запад и в Америка са се запретнали да проверят астрологичните данни, като поставят тази наука на чисто опитна база - наред с другите експериментални науки. Не голословията и отрицанията на разни скудоумци — каквито и да бъдат те: „официални” или „неофициални” учени - а опитът дава научно оправдание на едно твърдение.
към текста >>

62. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Ще ги направи алчни за имане.
Но за това се иска чист, възвишен и благороден живот - единственото наследство на човека на земята.” 9: ДВАМАТА СВИДЕТЕЛИ: Беседа от Учителя, държана на 16 ноември 1919 г. - В: Сила и Живот: Неделни беседи, серия ІІІ. Солта. София, 1920, с. 206 ÷ 207 „Сега, за влиянието на планетите върху хората. Онези, които се намират под влиянието на Земята, знаете ли как ще се отрази то върху тях? Ще ги направи алчни за имане. Когато констатирате известна алчност у човека, то показва, че земята има влияние на него. Когато у вас се породи желание и движение да довършите или да създадете нещо, върху ви има влияние Меркурий. Когато вашето сърце почне да обича и да люби, вие сте под влиянието на планетата Венера. Когато Марс влияе върху вас, у вас ще се породи желание да се борите, да се покажете, че сте силен и мощен. Когато планетата Юпитер има влияние върху вас, ще почнете да се въздържате, ще станете малко по-умерен, мълчалив и ще се стремите към свобода и братство.
към текста >>

63. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Те се намират в отношение на взимане и даване.
Такова е положението и на хората на земята: те се движат, работят, радват се и скърбят, но в края на краищата се централизират помежду си, като в едно ядро. Обаче, ако гумената топка се надуе чрезмерно, частиците и се отдалечават едно от друга, докато напълно се отдалечат и пръснат в пространството. Такова е положението на душите в астралния свят. Те се отдалечени една от друга, без някакви видими връзки и отношения. Докато са на Земята, хората се обменят помежду си. Те се намират в отношение на взимане и даване. Докато е на Земята; докато живее, човек чувствува живота в себе си, той чувствува, как теченията на живота се втичат и изтичат от него. Под влиянието на тия течения, именно, той расте и се развива.” 107. ЗАТОВА СЕ РОДИХ: Беседа от Учителя, държана на 10 октомври 1926 г., София. - В: Затова се родих: [Неделни беседи], серия IX, т. I. София, 1929, с.
към текста >>

64. 1927 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Влияние има само там, дето съществуват отношения на взимане и даване.
Нищо в природата не се губи. Следователно, дето ида са разпръснати клетките на даден човек в пространството, в края на краищата, когато той отново слиза на земята, всички негови клетки ще се съберат на едно място и ще образуват новото му тяло. В създаването на човешкия организъм се крие голяма мистерия. Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо. Това е закон в природата. Влияние има само там, дето съществуват отношения на взимане и даване. Като знаете това, вие трябва да бъдете смели и решителни. Това не значи да мислите, че всичко можете да направите. Има неща, които човек безусловно може да направи, но има и такива, които не може да направи.” „Като не могат да реализират желанията си, мнозина се обезсърдчазат и започват да отричат всичко. Те казват: Бог не съществува, душа не съществува. Ако наистина душа не съществува, защо хората се занимават с въпроса за нейното съществуване, или несьществуване?
към текста >>

65. I. ПРИКАЗКА ЗА СИЛНИЯ

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Но не забравяй закона: всичкото имане на твоите врагове трябва да се даде на храма, като цена на кръв - инак проклятие ще падне върху тоя, който го вземе.
- Разбира се, че може, но тогава ще трябва да покорим и тия малки околни народи, които по милостта ти досега са били свободни, да избием рода на твоя чичо, който има претенция над престола ти, да турим още данъци на народа, за да преклони съвсем глава и да не мисли освен за насъщния си хляб. Дълго мислил царят върху това, после пратил да извикат великия държавен тълкувател при главния храм и му казал: - Ти знаеш волята на Този, на Когото ний знаем само името. Чуй какво ме съветва моят министър и ми кажи волята на Тоя, Когото представляваш. Повторил му министърът словата си - светнали очите на тълкувателя. - О, господарю, това е съгласно волята на небето! Но не забравяй закона: всичкото имане на твоите врагове трябва да се даде на храма, като цена на кръв - инак проклятие ще падне върху тоя, който го вземе. - Добре - казал царят, - ще помисля. Сега си идете, аз ще ви викам пак. Нека дойде началникът на войската. Скоро той стоял пред него. - Силен ли съм?
към текста >>

66. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

Самоотричанието винаги предполага добиване, знание, имане, придобиване, владение на нещо по-ценно.
Как може да страда един човек, ако нищо не е негово, освен ако приказва едно и мисли друго? Защото ако здравето, радостите, ума, тялото, имота - всичко това Бог е дал и е Негово, какво има да плачем, ако Той го употреби така или инак, според волята Си? Не е ли Той господарят, а ние - слугите само? Обединението на един народ може да стане само около една обща идея, според тия, които ще ги водят. Има главно два вида хора: едни, които смятат себе си за начало и край на нещата, и други, които признават, че в света има нещо повече от тях самите и изучават неговите закони и се стараят да ги прилагат в живота и делата си (закони на естеството, природата, Бог и пр). Самоотричанието винаги предполага добиване, знание, имане, придобиване, владение на нещо по-ценно. Истинското убеждение - това е животът на човека, другото е говорене за убеждение. Борбите в света стават и ще стават още дълги години между двата еталона: златния, които си отива, и трудовия, който тепърва израства на съзнанията на хората. Изкуственото добиване в евтино злато ще направи от него това, което стана и с алуминия и по тоя начин ще отърве света от един строй, в който ценностите растяха автоматично от труда на ония, които нямаха никакво злато. Истинското учение на Учителя дава вътрешна сила и външни възможности. То носи в себе си методи за разумен живот.
към текста >>

Всеки, който туря вериги и заробва, трябва да знае, че заедно с това приготовлява едно тържество в бъдещето - тяхното снимане.
Невежеството само се ограничава. Само разумният може да бъде свободен. Страда животното; учи човекът; ученикът действува, учителят ръководи, а Духът оживява. Който е свободен, може да греши, но има възможност да научи истината и поправи погрешката си. Несвободният не може да разбере истината - разбере ли я, той е вече свободен - отпадат всичките ограничения. Всеки, който туря вериги и заробва, трябва да знае, че заедно с това приготовлява едно тържество в бъдещето - тяхното снимане. Противоречието, което виждаш вън някъде, показва, че в тебе няма единство - гледаш нещата от две страни и едновременно, а това раздвоение именно е, което прави гледището опасно. Учението на Учителя не е религия, нито морал. То учи как да използуваш вложеното от Бога в тебе, та то, като се развие, да даде плода, който чакаш, като резултат, а не само да говорим че «трябва» - така нищо се не постига. Каквото изтъчеш, това ще облечеш! Искам да пия направо от извора!
към текста >>

Затова някога Христос каза на богатския син: «Иди раздай имането си и тръгни подире ми!
И в единия, и в другия случай минават енергии с по-малко интензивитет. По-малко светлина, по-малко живот - това в човека е болест. В слънцето петното е трансформатор, чрез който енергиите с високо напрежение на слънцето стават достъпни на планетите. Само онзи, който дава (жертвува), той може да научи истината - за другите тя е органически недостъпна. Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатския син: «Иди раздай имането си и тръгни подире ми! » Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това, след като Той го накара го раздаде. Обектите определят живота на човека - обектите на неговите ум, сърце и воля. И в обратното се крие истина - от живота, който носи в себе си човек, се определят обектите. Хитлер и Мусолини, които работят за растенето на съзнанието колективно, нация - индивид, ще дойдат след време в стълкновение с другите нации. Само братството може да разреши въпроса.
към текста >>

67. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Не взема ли човек от улицата една мома и споделя всичкото си имане с нея?
Ний, хората, сме си турили един наш, собствен свят и ред с наши ценности. Но нима тия ценности, колкото и милиони да са, могат да дадат живот на някой труп или продължат дните на умирающия, както може да стори това водата и хлябът? И тогава обикновено възразяват: «На трупа не може, но на живеющия парите дават условия, храна, комфорт»... А колко пари е платил някой от нас за оня живот, когато е бил в утробата на майка си? Или в дома на баща си, като малко дете? Не дава ли бащата всичко на любимия си син? Не взема ли човек от улицата една мома и споделя всичкото си имане с нея? Любовта прави човека близък, а не парите. Те са само средство в човешкия живот, чрез което се създават някои удобства - но средство, а не цел! Пълната каса всеки я иска. Пълно е това, което има Божественото в себе си. И дворецът без свобода става затвор.
към текста >>

68. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Всяка придобивка и разширение на неговите граници и собственост носи радост, удоволствие; и обратно - при процеса на взимането, стеснението, лишаванието, било от чисто материално във вид на блага, или духовно, във вид на ограничение етическата дейност- на знанието, свободата и пр., еднакво настъпя тъга, страдание, мъка.
Диференцираният център ражда функцията. Всичката наука и философия изхожда от представата за индивидуалния живот преди всичко, че съществува едно «его», което добива впечатление и резултат от своя живот и го употребява, както то намери за добре. Бракът и семейството в тая вековна еволюция са само една временна проява, защото, както знаете от науката, в миналото историческо и праисторическо имало най-различни форми на общества. - Да, това е установено със значителна научна точност - каза царят. Индивидът подбира своите дарби и условия за живот, за да постигне пълно развитие и проява на всички свои качества. Всяка придобивка и разширение на неговите граници и собственост носи радост, удоволствие; и обратно - при процеса на взимането, стеснението, лишаванието, било от чисто материално във вид на блага, или духовно, във вид на ограничение етическата дейност- на знанието, свободата и пр., еднакво настъпя тъга, страдание, мъка. - Е да, разбира се. - Но това е индивидуално разбиране, бих го рекъл по-право, егоистично, егоцентрично, защото семейството е също такава проява на няколко индивида, струпани около едно «его» за придобиване известен резултат. Говоря Ви всичко това набързо, защото, струва ми се, че подробностите на мисълта ми биха Ви отегчили напразно. - Досега всичко е ясно, но не мога да разбера към какво се стремите! - Ето, сега да минем на външната страна, после ще продължа мисълта си.
към текста >>

69. XII. ПРИ ИЗВОРА «РЪЦЕТЕ»

(В. «Живот», г. I, бр. 12, 7.VI.1929 г., стр. 1)

Това са въпроси за взимане-даване.
Покани ме да седна близо до него. Помълчахме доста. Аз гледах светлото Му лице и красивия правилен нос и сещах нещо радостно, тихо, което нямаше име. - Според мене - заговори Той - социални въпроси не съществуват. Има известни въпроси, спорове, върху които хората не може да се споразумеят. Това са въпроси за взимане-даване. Една държава взима, друга - дава. Това са форми. Истински социални отношения съществуват само към природата. Само така може да има правилни отношения. Човек за човека не може да бъде мярка.
към текста >>

70. 18. Представете си...

(Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 9, стр. 280, 281)

То като се яви в човека, може да е богат, може и да му вземат имането.
Вие този живот опитали ли сте? Животът е едно самочувство на душата, съзнаване на това самочувство. Когато казваме, че живеем - разбираме, че се намираме в хармония с великите закони на природата. Когато човек изпитва приятното чувство на живота, природата се е проявила в него. Това приятно чувство не гъделичка. То като се яви в човека, може да е богат, може и да му вземат имането. На всичко това той казва: «Нищо». Щом имаш това чувство в тебе, ти имаш всичко вътре в тебе. Щом имаш това чувство, всичко имаш в света и тогава няма форма, която може да те ограничи.
към текста >>

71. 21. В светлината на Учителя. Пътека на светлината.

Снимането на която и да е от тях хората наричат знание; знаещите - мъдрост; а виждащите - приближаване при Светлината.
9, стр. 280-281) Любомили ПЪТЕКАТА НА СВЕТЛИНАТА СИМВОЛИТЕ Символите са езикът на природата. Които знаят, ги прочитат; които са ги забравили - ги гадаят. А обикновените хора имат други имена и тълкувания за туй, което гледат с очите си - и не виждат. Божествената идея, която лежи в основата на символа, е обвита с хиляди покривки. Снимането на която и да е от тях хората наричат знание; знаещите - мъдрост; а виждащите - приближаване при Светлината. И едните, и другите, и третите, когато се приближават до вътрешната същност, покрита от символа - добиват сила. За силата винаги е отговорен тоя, който я предава - а макар и по-малко - и тоя, който я получава. Който и да си - моли се искрено да не вземеш за себе си повече, отколкото е необходимо. И дано забравата ти дойде на помощ винаги, когато изкушението да злоупотребиш със силата надникне над твоето рамо. ОГЪНЯТ Внимавай - огънят, през който ще минеш, ще те обгори, но няма да те изгори.
към текста >>

72. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

Но светлината им веднага смути тия именно, които се чувствуваха много добре тъкмо в тъмнината - римокатолическата църкова, която по това време безсрамно откупуваше греховете на хората с пари, и след като бе пропиляла земното си имане, раздаваше с индулгенции небесното на невежото стадо, което се луташе без знаме и компас в средеве-ковния мрак!
В 1559 година Орденът на «Кръста и Розата» (Розенкройц) се създава в Германия, като образува в продължение на няколко години след това ложи във Франция и Англия и другите страни на Европа. Между другото, тоя орден разпространява с особено присърце тогавашните «официални» науки - медицината, магията и алхимията. Цяло столетие тоя орден просъществува в дълбока тайна. Неговите членове церяха болни, правеха добрини, работеха неуморно в полето на просветата, но точно изпълняваха Христовото правило: каквото правеше дясната ръка, лявата не знаеше\ А от друга страна големите преследвания, на които бяха подложени всички духовни братства, които мислеха и проповядваха, че не само в буквалното разбирание на Библията се крие цялата наука на света, през миналото време, ги караха да бъдат особено предпазливи в своите дела и изявления. Едва след 200 години на съществуване, 1614 година, те се решават да публикуват за първи път нещо относително своето братство и с това се помъчиха да отворят очите на хората, да запалят сърцата им с една жажда за истината и търсение верния път за човечеството. Но светлината им веднага смути тия именно, които се чувствуваха много добре тъкмо в тъмнината - римокатолическата църкова, която по това време безсрамно откупуваше греховете на хората с пари, и след като бе пропиляла земното си имане, раздаваше с индулгенции небесното на невежото стадо, което се луташе без знаме и компас в средеве-ковния мрак! Тая черкова употреби всичките усилия да открие техните ложи и узнае членовете им, разбира се, с благородната цел в публично «ауто да фе» да ги превърне в «правоверни»... Но те бяха добре скрити. И при това нямаше човешко начинание през онова време, което да не съдържаше в основата си усилието на това духовно братство. Исканието реформи на църковата във Франция, Германия и Швейцария бе тяхно дело. Университетът в Париж беше тяхно гнездо. Но Франциск 1 -вий и Хенрих 2-рий, по политически причини, дадоха поддръжка на официалната цър-кова срещу напредничавите духовни течения, изклаха с хиляди розенкройце-ри и хугеноти във Вертоломеевата нощ, изпратиха и изгониха стотици хиляди от най-събудените в чуждите страни и с това закъсниха развитието на Франция на цяло столетие.
към текста >>

73. 2. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ В МИНАЛОТО И СЕГА

30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:

Такова положение наблюдаваме в първите времена на християнството, когато стремежът да се живее истински християнски живот доведе до възникването на християнските общежития, при които «ни един не казваше за нещо от имането си, че е негово, но всички имаха общо» и където «раздаваше се всекиму според колкото му трябваше» (Деяния, гл.
Вслушвал се е в тайнствените мълвежи на природата, наблюдавал е разположението на небесните тела, гадаел е сънищата, дирил е да прочете бъдещето в разни знакове по костите на принасяните в жертва птици и животни, по външните знакове на тялото, и специално главата, лицето, ръцете; стремял се е да влезе в сношение с невидимите духове, с разни божества или със своя единен Бог, вслушвал се е в дълбочините на своята душа, за да долови там тайнствения глас на някакъв дух-ръководител, на «Духа» изобщо, както говореха първите християни, или гласа на Божественото начало. Във всички времена са се срещали хора, които са проявявали особено развит дар да предричат бъдещето. Истинските ясновидци и предсказвани са били обикновено хора с развит духовен живот, хора с възвишен морал, с възвишени стремежи, хора на най-чистата и възвишена мисъл и необикновено развити духовни дарби. (На първо място тук изпъкват величавите фигури на израилските пророци.) Това са били още разни риши и йоги, светии, отшелници и хора на най-безкористно служене на Бога и на ближния. Дарби за предсказване на бъдещето са се развивали обикновено в среди и времена на истински духовен подем, в началото на новите религии и религиозни движения, когато е бил особено силен стремежът към истински духовен живот, към съгласуване практическия живот с най-висшите морални и религиозни изисквания, или с други думи - във време на най-чист религиозен идеализъм. Такова положение наблюдаваме в първите времена на християнството, когато стремежът да се живее истински християнски живот доведе до възникването на християнските общежития, при които «ни един не казваше за нещо от имането си, че е негово, но всички имаха общо» и където «раздаваше се всекиму според колкото му трябваше» (Деяния, гл. 4 и 5). Това положение при първите християни ясно е нарисувано в първото послание на ап. Павла, в което той между друго говори за разните дарби, които са се развивали у верующите, и обяснява тия дарби като проявление на един и същ Дух. «А всекиму се дава явлението на Духа за обща полза. Защото едному се дава чрез Духа слово на премъдрост, а другиму - слово на знание по същия Дух; другиму пък вяра чрез същия Дух се дава; а другиму - дарба на изцерение пак чрез същия Дух; а другиму - дара да прави чудеса; другиму - пророчествуването; а другиму - разпознаването на духовете и другиму - различни езици; другиму пък - тълкуване на езици.
към текста >>

74. (53) ПИСМО

С взимането на Чехия Хитлер изгуби моралното в постъпките си.
Англия има козове. Тя ще привлече Италия и ще остави Русия и Германия. Русите имат да разрешават въпроси на изток. Царят много се колебае. Сцеплението между авторитарните държави, народите не е достатъчно. С взимането на Чехия Хитлер изгуби моралното в постъпките си. Всички искат доброто, но искат да си изграждат своите работи, да си вървят по своя път, но така не може да им се помага. Всяка държава си има своите интереси.»355 На 25-и т.м. ходихме с Багрянов на Витоша за един ден и приказвахме по много въпроси. Главно - върху бъдещата камара. Той има доста добри мисли за бъдещето, като иска друга камара.
към текста >>

75. (75) Среща с царя на 5.IV.1940 г. във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд

Каза ми, че Момчилов е импрегниран в англофилство и «без да ще, ми издаде - каза царят, - че жена му е ходила със сифилистичен мъж» (искаше да каже, че му издал тайни, без да иска!), а именно, че банкерите и фабрикантите не искали войната, защото се опасяват от финансов крах и взимане надмощие от работниците; войната я искат тия, които са между колониите и държавата майка и «Интелижанс сър-вис», които влияят на слабия цар мимо правителството и по тоя начин има раздвояване на властта, което вече е опасно.
Четяха на Планината книгата ми и търсеха под вол теле... Както и да е, засега това мина, поне временно, и царят преодоля тая треска и пак ме повика, и тоя път - някак по-официално. Разговорът се води върху няколко въпроса. Той ми описа приема и разговорите си с депутатите в двореца при тронното слово и че тия церемонии внесли малко успокоение в англичаните. Казах му, че Учителят ми е казал, че сега тая година за него е критична, че трябва да внимава, може да придобие нещо, ако е внимателен. Да туря здрави, а не гнили греди.510 Да пише на англичаните, че е по-добре за тях, ако разрешат въпросите на зелената маса, защото ще станат големи разрушения и пак по-богатият ще плаща - както винаги... Той ми каза, че същото е говорил на Рендел при тръгването сега и че на масата му е писмо до Грейс, което ще занесе Момчилов и което е в същата смисъл. Каза ми, че Момчилов е импрегниран в англофилство и «без да ще, ми издаде - каза царят, - че жена му е ходила със сифилистичен мъж» (искаше да каже, че му издал тайни, без да иска!), а именно, че банкерите и фабрикантите не искали войната, защото се опасяват от финансов крах и взимане надмощие от работниците; войната я искат тия, които са между колониите и държавата майка и «Интелижанс сър-вис», които влияят на слабия цар мимо правителството и по тоя начин има раздвояване на властта, което вече е опасно. Говорихме и за тукашните англичани, за офанзивата им тук и пр. Той ми говори за срещата си със Сакаров, която траяла 3 часа и която аз схващам като кокетиране с левите за всеки случай. Аз го насърчих в тая посока, понеже и те са българи (говорихме и за Дюкжмеджиев511 и Захариев512). Странно, че и Сакаров се е обявил срещу мене като дъновист, на което царят възразил, че той, самият Сакаров, е бил близък с чичо ми, който пък е давал някои сведения за глупостите на широките... Подозирам, че Севов го е курдисал, за да си постигне целта, която лично не е можал (същият тия дни беше курдисал смяната на Тошко, брат ми, но като се обърна вятърът, започнаха да говорят за повишение вместо за уволнение)... Аз се правя на балама, защото зная, че има един Бог, Който всекиго ще постави на неговото място според безкористието и делата му... После аз си говорих по някои въпроси, по които бях донесъл и книжа и ги дадох на царя. Едно изложение за нашето финансово положение, което сега е много лошо поради високия курс на марката, която всеки момент може да изгърми.
към текста >>

76. (81) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 23.VI.1940 г.

Бързането и взимането [на] страна може да заплатим по-скъпо отколкото очакваме.
Дотолкова, доколкото едно правителство се явява носител на народните идеали, дотолкова то е силно, независимо от формата на управлението. Но колкото повече свобода дава, толкова по-широка и трайна е основата му. Време е и то да се разбере от всички, че най-добрата крепост, която брани една държава, е преди всичко любовта на поданиците към своето отечество - и обичта и уважението на съседите един към други. Не ще е лошо, ако това взаимно зачитане на съседите се подчертае, независимо от състоянието на военните лагери и победите на една или друга от страните. Колкото по-справедливи са нашите искания, толкова по-въздържани и коректни трябва да бъдем, ако искаме да успеем. Бързането и взимането [на] страна може да заплатим по-скъпо отколкото очакваме. На България предстои една хубава придобивка, но ние сами не трябва със своето нетърпение да компрометираме естествения ход на нещата. 5. Много лошо психологически беше избран моментът да се алармира нашето общество - тъкмо когато на бойното поле се сключваше примирие - с това реквизиране на пистолети и бинокли - без всякаква видима и обяснима причина. Ефектът е крайно отрицателен! Зловредни слухове, че се готви някакъв преврат от някакви си «млади» сили, добива с това подхранване и извиква настръхване и дори в някои среди - желание за своевременна реакция... Моля Ви, не оставяйте хората, които малко разбират народната психика, да правят скъпи експерименти - разбирам скъпи поради лошите си последици... Няма защо да дублираме Румъния - техният крал е в такова жалко положение, че не би му завидял никой. 6. Положението на работния народ, и частно - на работничеството, е лошо, независимо от големите речи, които се произнасят, и интервютата, които се дават и които звучат като подигравка в ушите на тия, които знаят истинското положение.
към текста >>

77. (95) Молби. (96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г. в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Писмо на Хитлер, в което да му изтъкне, че повече от това ние няма какво да даваме и че взимане [на] страна ще ни лиши от много, без да допринесе нещо нито на нас, нито на Германия, и че напротив, по-добре е да можем да останем неутрални, за да послужим за посредници - писмото на английския крал.
На срещата говорихме по тия и други въпроси, които засягаха армията, в която той ще прави промени, говорих му за Михов и др. и за скъпотията и спекулата. По външната политика се установихме: 1. Да пише писмо на Мусолини, с което да му благодари за добрината и за свободата, която му оставя - той да си избере как да действува. Казах му да пише, че победите създават слава, но още по-добре е, ако може с мир да постигне резултатите, като запази ценния живот на италианците за бъдещето, когато ще се нарежда съдбата на света в новия ред. 2. Писмо на Хитлер, в което да му изтъкне, че повече от това ние няма какво да даваме и че взимане [на] страна ще ни лиши от много, без да допринесе нещо нито на нас, нито на Германия, и че напротив, по-добре е да можем да останем неутрални, за да послужим за посредници - писмото на английския крал. При това да му пише, че Германия достатъчно показа на света какво може да направи и няма смисъл по-нататък да се отива в тая насока, че е по-добре да се запазят живите сили за организиране на света - бъдещето. Ако се продължи войната, може да се намесят и Съединените щати и др. и тогава ще бъде по-лошо и пр. в тоя дух. Казах му и повторих, че между Германия и Русия всичко не е гладко, и затова Германия предпочита да дойде в Румъния, вместо да нахлуе в Англия565, че да запомни, че тук ще бъде Русия и че ако ние вземем страна, ще стане това, което казва в писмото си английският крал - ако не запазим неутралитета си, ще станем арена на битки... 3.
към текста >>

78. 70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)

Най-напред всички знаем, че Демократическият Сговор е най-силната организация в България - поне те сами твърдят това и ний нямаме причини да им не вярваме - но веднъж по-силни от тях няма, приказките за взимане някакво надмощие от някои са най-малко нелогични.
Това е тъй очевидно, че са излишни всякакви доводи за не заслепения гражданин, а за прононсирания партизанин - всички доводи са без всяко реално значение, щом се касае да напусне властта, на която той гледа само като средство за лично добруване. Опитът коя да е партия, или партийна групировка да произведе такива избори, само ще изхаби силите й - и, от друга страна, ще я постави пред онова голямо изкушение, на което никоя политическа партия не е устояла: да влияе с властта върху изборните резултати, за да получи нужното й болшинство - а това пак ще даде едни нереални отношения на сили, сиреч крива основа, крива и постройка, което в най-щастливия случай ще повтори събитията, но няма да даде разрешение на въпросите. При един кабинет д'афер, напротив, всичките партии, дошли при равни условия, ще могат по-лесно да се разберат, независимо от количеството им, отколкото когато се делят на правителствени и опозиция, които смятат, че по дълг трябва да се псуват и враждуват помежду си. Изказват се обаче страхове, че „левите” щели да вземат надмощие. Но това е несериозно възражение. Най-напред всички знаем, че Демократическият Сговор е най-силната организация в България - поне те сами твърдят това и ний нямаме причини да им не вярваме - но веднъж по-силни от тях няма, приказките за взимане някакво надмощие от някои са най-малко нелогични. Ако ли пък те са разбирали заедно с партията си армията, стражарите и детективите (както някога Черна гора викаше: „Аз и Русия имаме 152 милиона”) - то това трябва да признае открито, понеже армията и полицията, доколкото знаем, според конституцията, нямат още партийна принадлежност - и си вземат съответното място между политическите групировки на страната, като потърси и тяхното съдействие, да се противопостави на всички тия „разрушителни” политически течения от еднофронтовци. Ако и в такъв случай силата им е недостатъчна, тогава нека ни позволят да ги запитаме: в името на що искате да управлявате нашата демократическа божем държава, където болшинството само е властно да решава нейната съдба? Но ще речете, че вий сте „елитът”, най- умното в нашата страна, та за нейно добро, въпреки конституция и закони, вий трябва да я управлявате. Да се съгласим за минута. Но вий ли сте най-умните в света?
към текста >>

79. 14. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Преждевременното отнимане живота на човека подразбира спиране на неговата еволюция.
Децата слизат по-скоро, в продължение на една до три години. Като казвам, че възвишените същества от Божествения свят могат да създават ново тяло на всеки убит човек, това не значи, че убийството се допуска. Който убива, той носи тежките последствия за своето престъпление, независимо това, че животът на убития може отново да се възстанови. Това е излишна, ненужна работа; в която се изразходва грамадно количество енергия. Веднъж създаден, човек трябва да остане на земята колкото години са му определени за свършване на възложената му работа. Преждевременното отнимане живота на човека подразбира спиране на неговата еволюция. След време животът му пак ще се възстанови, но той трябва да прави големи усилия, за да набави изгубеното време. Като не разбират законите на живота, хората се убиват едни други, както градинарите кастрят дърветата си, учителите - своите ученици, обществото - своите членове и т. н. Хората мислят, че по този начин се възпитават. Градинарят кастри дърветата с цел да ги облагороди, да дават по-добри плодове. Учителите възпитават учениците си в религиозно отношение, искат да ги направят религиозни.
към текста >>

80. V. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НА 30 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня факти, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение.
Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото. Но да се подпомогне и подкрепи това малко добро, което е в човека, за да вземе връх, съм смятал също за една проява на братство помежду хората. Верен на тези разбирания, аз съм дохождал неведнъж в разногласие с мнозина, но затова пък други са ме ценили и разбирали. Вие чухте от самия народен обвинител за ония общественици, които по свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ. Господа съдии! Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня факти, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение. Господа съдии! Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето безкористие няма нужда да се припомня, защото му е известно. Твърдо вярвам, че също така ясни ще ви станат и останалите основни мотиви на моята дейност и живот. Господа народни съдии! В обвинението се засегнаха два въпроса, за които ще кажа само няколко думи.
към текста >>

81. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Организират група за състезателно играене на шах в студентския дом с цел взимане на категория по шах.
Гимназистът се разболява В гимназията в нашия клас учеше и Чавдар Георгиев Дамянов. Баща му беше председател на Народното събрание и той правеше много бели. Почти всеки ден майка му идваше в гимназията, викана от директора. Не учеше уроците, понякога носеше пистолет и плашеше учителите. Беше си създал група от съученици около себе си. Организират група за състезателно играене на шах в студентския дом с цел взимане на категория по шах. Повикаха и мене да попълня бройката. Биех ги всички и стигнах V разряд. Учителят по физика ме обикна и ми повери две нормални киномашини и две теснолинейни, да прожектирам филми пред учениците. Взимах игрални филми от Томата, който ги съхраняваше в „Модорен театър” и научни от „Учтехпром”. По желание на учениците взимах филм и го прожектирах в киносалона на гимназията, Вечерно време учеха военни с големи чинове, полковници, които нямаха завършено средно образование.
към текста >>

82. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Ще дам всичкото си имане.” - Добре, казвам, ще работиш по един естествен метод, [но] той е по-бавен.
Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях? Има един закон. Ако духовният ученик не може да подобри положението си (съзнанието си) и прояви добрината, то той се само заблуждава. Отгде знаеш, че обичаш Бог или само илюзии имаш? Дохожда един болен и казва: „Искам да се излекувам. Ще дам всичкото си имане.” - Добре, казвам, ще работиш по един естествен метод, [но] той е по-бавен. – „Не, аз искам веднага.” - Добре, ако си готов да дадеш всичко и да вземеш торбичка на рамо, да отидеш да проповядваш Истината на хората, ще кажа една дума, и ще оздравееш, но ако не си готов - ще се простреш на земята! Затова предпочитай естествения, бавен метод, който не иска големи усилия. Вий искате знание, но ако вий не сте още готови? ... Сега всички, като дойдат да изпълнят Божественото, казват: „Аз имам жена, деца” и пр. Та големи герои ли се мислите - да храните една жена?
към текста >>

83. 74.Петър Костадинов Христов

Той бил много музикален и свирел на кимане - гъдулка с 3 струни.
в село Мърчаево. Той има по-голям брат Стоян, роден на 13.02.1922 г. След него имало още едно момче, което починало. Детството му преминава при много мъчни и мизерни условия. Баща му Костадин е бил каменоделец. Той бил много музикален и свирел на кимане - гъдулка с 3 струни. Участвал във всички сватби, кръщенета и други празници и в неделя на хорото. Така зиме изкарвал по някой лев. Той бил и хореограф и учел младите как да играят хоро, защото, ако някой не знаел да играе хоро, не можел да се ожени - да се хване до момата, която обича. Свирел и пеел хубаво народни песни по седенките. Петър от малък започнал да пасе тяхната крава и още 5-6 чужди, за да изкара някой лев.
към текста >>

84. III. Упражненията на Паневритмията 1. Упражнения - носители на енергиите от Божествения свят

Това е един велик процес в природата, при който трябва да има пълно равновесие между даването и взимането.
„ДАВАНЕ " Пълни всяка твар с живот, буди радост в Духът развеселява сърцата ни. Грей, грей слънцето благодатно, целува нежно цялата земя и я окичва с прелестни безброй цветя. Даването е процес на обичта. При любовта има само даване, а при обичта имаме даване и вземане. Когато разтваряме ръцете си напред, ние даваме, а когато ги връщаме на гърдите, ние вземаме. Това е един велик процес в природата, при който трябва да има пълно равновесие между даването и взимането. Когато някой човек иска само да дава, без да взема, той развива гордостта и страда от ниско кръвно налягане; когато човек иска само да взима и трупа, той развива скържавостта и страда от високо кръвно налягане. Това упражнение хармонира кръвното налягане. След като сме се примирили, ние поставяме ръцете на гърдите, където тече животът, и започваме да даваме и да взимаме. Ръцете на гърдите са с длани към тялото и пръсти нагоре, погледът е напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно сваляме ръцете успоредно опънати напред с длани нагоре на височината на кръста.
към текста >>

85. 2. УПРАЖНЕНИЯ - НОСИТЕЛИ НА ЕНЕРГИИТЕ ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ

Аз застанах здраво и с брат ми Костадин помним много добре как играеше Учителя - с взимане на десният крак и го наложихме в Паневритмията.
Това се потвърждава от Паневритмията описана от сестрите Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцелова, 1947 г., неиздадена. Всички други: Милка Периклиева, следващата 1983 г. на Ярмила, К. Въжаров и М. Митовска са с даване - отваряне на ръцете на гърдите. Аз застанах здраво и с брат ми Костадин помним много добре как играеше Учителя - с взимане на десният крак и го наложихме в Паневритмията. Господин Жеков на събранието за Паневритмията в Салона на Славянското дружество каза: „Ние няма да слушаме възрастните братя и сестри какво казват, да ме извинят, а ние младите така сме решили и така ще бъде! " Всичките останали живи възрастни братя и сестри, играли Паневритмията по времето на Учителя бяха единодушни с мен, че първо взимаме от Слънцето, а след това даваме, като например сестра Мария Шопова, Мария Маркова и др. Най-важното за мене е, че аз съм гледал как играеше Учителя и не отстъпвам. В беседата „Силите на природата" от МОК, с. 57 Учителят казва: „Зум представя затворен интервал".
към текста >>

Значи песента започва със затворен интервал (взимане), който накрая се отваря - Зум значи вземам, а Ме зум - давам.
Господин Жеков на събранието за Паневритмията в Салона на Славянското дружество каза: „Ние няма да слушаме възрастните братя и сестри какво казват, да ме извинят, а ние младите така сме решили и така ще бъде! " Всичките останали живи възрастни братя и сестри, играли Паневритмията по времето на Учителя бяха единодушни с мен, че първо взимаме от Слънцето, а след това даваме, като например сестра Мария Шопова, Мария Маркова и др. Най-важното за мене е, че аз съм гледал как играеше Учителя и не отстъпвам. В беседата „Силите на природата" от МОК, с. 57 Учителят казва: „Зум представя затворен интервал". Значи песента започва със затворен интервал (взимане), който накрая се отваря - Зум значи вземам, а Ме зум - давам. Трето движение: Зум ме зум, зум ме зум, Бином тумето*. 1. Правим крачка с десния крак напред, а ръцете успоредно и хоризонтално с длани нагоре на височината на кръста се издигат и опират на гърдите. Правим крачка с левия крак напред и ръцете отиват в първоначалното си положение. И така се повтарят 7 крачки с тези движения, като завършваме с десния крак. Повтаряме упражнението, като правим стъпка с левия крак напред и завършваме с десния и ръцете са с длани, опрени на гърдите.
към текста >>

86. 2. Пробуждане, разширение на съзнанието и спасението на България

Сменяването означава снимане превръзката на един болен, но не означава още и онова лекуване, което иде отвътре.
Питам сега: Отде ще дойде спасението на България? Всички казват, ако се свали това правителство, България ще тръгне по-добре. Казвам: 50 години откак България се освободила и през тези години са се сменявали толкова правителства, обаче България спаси ли се досега? Положението и от ден на ден се влошава. И във Франция и навсякъде стават смени на управляващи. Сменяването означава снимане превръзката на един болен, но не означава още и онова лекуване, което иде отвътре. Превръзката е само едно условие. Новите управляващи, които идват, трябва да имат пробудено съзнание и такава широта , че каквото предприемат за народа си да е продиктувано от следния девиз : днес ще извършим тази работа за Бога ! Ако всички служащи, ако всички управляващи биха казвали, че всичко, което вършат днес, ще бъде за Бога, знаете ли какво щеше да бъде положението на България? - Тя щеше да бъде най-малко 99 пъти по-добре, отколкото е сега. А сега какво се готви от българския народ?
към текста >>

87. 2. Българинът и Новата култура, която иде

Но едно условия трябва да изпълните: Раздайте имането си, хвърлете шапките от главите си.
Той говори на всички свещеници, учители, майки, бащи, на млади, на стари. Вие искате да бъдете щастливи. Приемете любовта и я приложете. - Къде е този Господ? - На онези, които ме слушат, още сега мога да кажа къде е и какво иска от тях. Но едно условия трябва да изпълните: Раздайте имането си, хвърлете шапките от главите си. Като останете боси и гологлави, на всеки ще се даде нова премия - работническа: мотика и сърп в ръка, торба през рамо и на работа. В торбата парче хляб и нова книга за живота. Елате след това при мене, аз ще ви кажа къде е Господ. Това е общ закон и за мъже, и за жени.... ..Христос казва: „Какви са тези думи, които си приказвате? " - Трябваше ли Христос да пострада толкова много?
към текста >>

88. 7. БОГАТСТВОТО НА СЕГАШНИТЕ ХОРА НЕ Е ТЯХНО

После му каза: „Иди, продай имането си и го раздай на бедните." Този въпрос е костелив орех.
Беседа от Учителя , държана на 29 април 1923 г., София . - В: Петимата братя . София .1949. с. 35-37,39 „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос му посочи първо Мойсеевия закон. После му каза: „Иди, продай имането си и го раздай на бедните." Този въпрос е костелив орех. Бедните, като слушат този стих, обръщат се към богатите и си мислят: Чувате ли, какво се говори? Богатите гледат настрана, втренчили се в една посока, и си мислят: Ние сме готови да раздадем богатството си, но можете ли вие да го използувате разумно? Важно е, може ли богатият с любов да разреши този въпрос? Може ли да раздаде имането си, без да му трепне сърцето? Ето как разбирам аз този въпрос.
към текста >>

Може ли да раздаде имането си, без да му трепне сърцето?
" Христос му посочи първо Мойсеевия закон. После му каза: „Иди, продай имането си и го раздай на бедните." Този въпрос е костелив орех. Бедните, като слушат този стих, обръщат се към богатите и си мислят: Чувате ли, какво се говори? Богатите гледат настрана, втренчили се в една посока, и си мислят: Ние сме готови да раздадем богатството си, но можете ли вие да го използувате разумно? Важно е, може ли богатият с любов да разреши този въпрос? Може ли да раздаде имането си, без да му трепне сърцето? Ето как разбирам аз този въпрос. Когато богатият дава имането си на бедния, последният трябва да се откаже от него. Богатият ще настоява, а бедният ще отказва. Това е правилно разрешение на въпроса. А така, богатият не дава, бедният иска, това е криво разрешение.Богатството на сегашните хора не е тяхно .
към текста >>

Когато богатият дава имането си на бедния, последният трябва да се откаже от него.
Бедните, като слушат този стих, обръщат се към богатите и си мислят: Чувате ли, какво се говори? Богатите гледат настрана, втренчили се в една посока, и си мислят: Ние сме готови да раздадем богатството си, но можете ли вие да го използувате разумно? Важно е, може ли богатият с любов да разреши този въпрос? Може ли да раздаде имането си, без да му трепне сърцето? Ето как разбирам аз този въпрос. Когато богатият дава имането си на бедния, последният трябва да се откаже от него. Богатият ще настоява, а бедният ще отказва. Това е правилно разрешение на въпроса. А така, богатият не дава, бедният иска, това е криво разрешение.Богатството на сегашните хора не е тяхно . То е събрано от труда на хиляди и милиони хора . Те се трудили, вложили своята енергия, следователно, и те имат дял в него.
към текста >>

89. 5. СОФИЯ Е БОМБАРДИРАНА ПОРАДИ НЕПОСЛУШАНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ КЪМ УЧИТЕЛЯ

Той е неустойчив и в мислите, и в чувствата - в любовта си, във взимането и даването.
Като стане, ще видите. Сега, при бомбардировките, виждате, колко слабо същество е човекът. В известни случаи той е по-слаб от комара. Комарът е доста издръжлив. Същевременно, човек е страхлив и неустойчив. Той е неустойчив и в мислите, и в чувствата - в любовта си, във взимането и даването. Затова е казано в Писанието: „И разкая се Бог, че направи човека." „Питам: Какъв гадател е оня, който не може да оправи своя живот? Аз не вярвам в пророци, които не могат да оправят своя живот. Аз не обичам ония пророци, които говорят лъжи. Всички сте пророци, но не знаете кога ще бомбардират София.- Ще бомбардират ли София? - Може да я бомбардират, може и да не я бомбардират Питат ме, защо ходя на планината .
към текста >>

90. 74. ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ОПОМНЯНЕ

Сава Симеонов

ТОМ 23

Даваше им се платен годишен отпуск при взимане на изпитите.
Та, излязох от казармата. И попаднах на други, които ми деряха кожата. По това време комунистите отвориха т. нар. вечерни гимназии за работниците, които работеха през деня. Те имаха и привилегия. Даваше им се платен годишен отпуск при взимане на изпитите. Изкарах гимназията. А за мен това бе една мечта, която се сбъдна. Много се измъчих, докато взема дипломата си.
към текста >>

91. I. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Борис Рогев

ТОМ 23

със снимането на крайбрежието на н.
ръководих Военния географски институт като временен началник на същия. На 9.IX. 1947 г. бях удостоен за началник на Военния географски институт. Без да се откъсвам от контрола и ръководството на Хидрографското отделение, оригиналната снимка на Черноморското крайбрежие продължи през 1947-48 г. със снимането на крайбрежието на н. Екрене, устието на р. Батова, гр. Балчик, нос Калиакра до границата ни с HP Румъния. През 1948-1950 г. продължи снимането на крайбрежието Созополски залив, приморско, Мичурин, Ахтопол и устието на р.
към текста >>

продължи снимането на крайбрежието Созополски залив, приморско, Мичурин, Ахтопол и устието на р.
със снимането на крайбрежието на н. Екрене, устието на р. Батова, гр. Балчик, нос Калиакра до границата ни с HP Румъния. През 1948-1950 г. продължи снимането на крайбрежието Созополски залив, приморско, Мичурин, Ахтопол и устието на р. Резвоя (турската граница). На 17.IV.1951 г. бях приведен на длъжност началник катедра във Военната Акедемия «Г. С. Раковски» София. За детско-юношеските години на Борис Рогев, за времето до 1920 г.
към текста >>

92. XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС

Борис Рогев

ТОМ 23

В тези страници са включени и една портретна снимка на Борис Рогев, а също и две факсимилета: от ръкописа на последната глава от книгата «Астрономически основи на първобългарското летоброене»; от заглавна страница на изданието на Държавния географски институт «Условни знаци за хидрографско снимане в мярка 1:25 000», подготвено от Борис Рогев и публикувано през 1942 г.
XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС За мястото на Борис Рогев в историята на българската военна интелигенция и в историята на българската научна мисъл пише и н. с. Мариана Кръстева. Статията й «Основоположник на хидрографското дело у нас» е част от сборната книга «Изтъкнати учени морски офицери», излязла през 2000 г., стр. 86-94. В тези страници са включени и една портретна снимка на Борис Рогев, а също и две факсимилета: от ръкописа на последната глава от книгата «Астрономически основи на първобългарското летоброене»; от заглавна страница на изданието на Държавния географски институт «Условни знаци за хидрографско снимане в мярка 1:25 000», подготвено от Борис Рогев и публикувано през 1942 г. статията на М. Кръстева тук, в «Изгревът», се помества в пълния й текст негово ксерокопие ми бе предадено от сина на Борис Рогев. Същата авторка изнася обстоен доклад за Борис Рогев и в края на 2003 г. на честване на 105-годишнината от рождението му. Това събитие е отразено от в.
към текста >>

Борис Рогев е назначен за негов началник и предприема хидрографско заснимане на Бургаския залив, залив Атия, Созополския и Поморийския заливи.
През същата година в щата на Морската дивизия (новото название на българските военноморски сили) лейтенант Рогев е началник на разузнавателна, хидрографска и метеорологична секция. По това време, макар самият Рогев да споменава само за учебни хидрографски заснимания, става факт първият му значителен научен труд: «Лунно-слънчеви приливи и отливи на Черно море». [4] Към тази проблематика той се връща и по-късно. В условията на започналата Втора световна война се възобновява работата на Хидрографското отделение при Военния географски институт. От 5.04.1940 г. Борис Рогев е назначен за негов началник и предприема хидрографско заснимане на Бургаския залив, залив Атия, Созополския и Поморийския заливи. Когато през войната се установява и българско присъствие в Беломорието (1941-1944 г.), обект на хидрографско заснимане става и този район. В периода 1942-1944 г. са заснети устието на р. Струма, целият Кавалски залив, заливите на Порто-Лагос и Дедеагач, езерото Буру-Гьол. Организирането на замервания и проучвания в този район говори за по-трайни от военновременни очаквания и намерения на българските власти.
към текста >>

Когато през войната се установява и българско присъствие в Беломорието (1941-1944 г.), обект на хидрографско заснимане става и този район.
По това време, макар самият Рогев да споменава само за учебни хидрографски заснимания, става факт първият му значителен научен труд: «Лунно-слънчеви приливи и отливи на Черно море». [4] Към тази проблематика той се връща и по-късно. В условията на започналата Втора световна война се възобновява работата на Хидрографското отделение при Военния географски институт. От 5.04.1940 г. Борис Рогев е назначен за негов началник и предприема хидрографско заснимане на Бургаския залив, залив Атия, Созополския и Поморийския заливи. Когато през войната се установява и българско присъствие в Беломорието (1941-1944 г.), обект на хидрографско заснимане става и този район. В периода 1942-1944 г. са заснети устието на р. Струма, целият Кавалски залив, заливите на Порто-Лагос и Дедеагач, езерото Буру-Гьол. Организирането на замервания и проучвания в този район говори за по-трайни от военновременни очаквания и намерения на българските власти. Кавала и Дедеагач са основни български пунктове на Бяло море и до 1947 г.
към текста >>

Едновременно с това той продължава да ръководи и Хидрографското отделение и завършва заснимането на българското морско крайбрежие от границата с Румъния да границата с Турция.
[6] След войната, през 1945-1946 г. продължава работата по българския черноморски бряг от Поморие до Черни нос. Тогава на Хидрографското отделение е поставена задачата да състави морска карта от Босфора до Калиакра в подходящата за морска навигация Меркаторова проекция и в мащаб 1:100 000. Междувременно от 16.09.1946 г. капитан I ранг Борис Рогев е назначен за началник на Военния географски институт. Едновременно с това той продължава да ръководи и Хидрографското отделение и завършва заснимането на българското морско крайбрежие от границата с Румъния да границата с Турция. От създаването си през 1932 г. Хидрографското отделение е в непосредствено услуга на българското флотско командване. В доклад от 1945 г. командирът на Морските войски капитан I ранг Стефан Цанев пише: «... В Морските войски организационно не съществуваше никаква собствена хидрографна служба. За целта, обаче, се използваше Хидрографното отделение при Географския институт на Министерството на войната... Действително, до 1933 г.
към текста >>

93. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България

Само като споменем иманета им, мнозина ще си спомнят кому дължат своето издигане в живота.
Това не е тъй у нашите съседи - или пони не беше тъй до войната. Това отрядно явление се дължи на влиянието на Евангелското течение. Не е тайна, че интелигентните хора у нас днес признават, че възпитателната роля на Еванг. църква я прави църквата за съвременното общество. Учебни заведения Не малка заслуга има Евангелското движение със своите училища, които от начало до сега са давали солидно образование и примерно възпитание на много стотини младежи от двата пола. Само като споменем иманета им, мнозина ще си спомнят кому дължат своето издигане в живота. Ето някои от тия училища: мъжка и девическа гимназии в Самоков, Научно-богословско училище в Свищов, Девическа гимназия в Ловеч, Девическо училище на г-жа Монферд в Пловдив, Девическо училище в Битоля, Индустриално училище в Солун, Забавачница в София и други места, Основно училище и Прогимназия в София, и ред основни училища в градове и села. Като имам предвид, че първите от тия училища бяха отворени преди Освобождението на България, когато младия българин копнеещ за наука и просвета, срещаше противодействие от и грък и от турчин - и от църква и от правителство - народно-просветна дейност на въпросните училища става още по-ценна за нас, българите. Днес има стотини висши сановници - образцови учители и полезни общественици, които считат себе си щастливи, че са имали привилегията да учат в тия училища. Помощи при нещастия Изчерпателно не може да се говори тука, но трябва да споменем още един факт, а именно приноса на Евангелското движение по случай въстанието и клането през 1876 г. Девизът "Свобода или Смърт" обви Панагюрище в пламъци, с.
към текста >>

94. 22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята

Не само това, но като раздадеш всичкото си имане, ще обещаеш да служиш на Бога.
- Не може ли поне половината? - Не може. - Ами трите четвърти? - Не може. Всичко ще раздадеш! Не само това, но като раздадеш всичкото си имане, ще обещаеш да служиш на Бога. След това ще кажа една дума и ще те излекувам. Чрез болестта ти изплащаш задължението си към някого. Обаче, ако се обърнеш към Бога с желание да Му служиш, Бог плаща заради тебе. Само така човек може да бъде свободен и здрав. - Как се изразява служенето?
към текста >>

95. 1. Писмата

За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва"." Писмата са запечатали факти и събития, но личните впечатления на авторите им ги превръщат в озарения.
Учителят пояснява, че на трите вида живот - във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици: "Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100. Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима. Учениците имат отношение към Божествения живот. За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва"." Писмата са запечатали факти и събития, но личните впечатления на авторите им ги превръщат в озарения. Те разказват с вдъхновение как са се чувствали при първата им среща с Учителя, и споделят със Стефан Тошев: Д-р Йустинка Халачева: "Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост." Анчо Анев: "Той за мен остава образец на чистота и святост - на безкоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина." Надежда Конова: "Той хвърли светлина върху отношенията със сестра ми. Аз вече знаех какво да правя. Сякаш някаква ръка свали бремето от гърба ми. Стана ми леко, като че щях да хвръкна. А очите ми се напълниха със сълзи." Нешка Анева:"А Учителят!
към текста >>

96. 116. През ума трябва да преминат Божествените енергии, защото клоните на човека са в умствения свят

Весела Несторова

Макар и всичкото ви имане да вземе приятелят ви, да не се усъмните, че иска да ви краде.
Христос се пожертва, сега остава ние да се пожертваме. Заради Него ще понасяте всички обиди и кражби и ще се радвате, защото е заради Него. Зад Любовта стои Духът, тогава ще дойде знанието. Не подозирай! Не се произнасяй за туй, което виждаш - право ли е или не. Макар и всичкото ви имане да вземе приятелят ви, да не се усъмните, че иска да ви краде. Почнете да работите заради любовта на Бога."
към текста >>

97. 193. Защо намерих загубената си писалка

Весела Несторова