Търсене в текстове за 'Изречение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 81 резултата в 54 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот.
И почва да се бори с тях, т.е. да се насилва и понеже те са по-силни от неговата механическа воля, в него започва да се ражда мисълта: – Дали не отивам на зло? – И ето явява се страха от новия път. И пак си спомням думите на мъдреца: „Не се плашете. Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и житото". И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот. Понеже ние си зададохме още от началото задачата да изложим това, което се налага на първо време на всеки начеващ опита на бр. сдружение, като преди всичко имахме в предвид правите пътеки, допустими при този живот, затова нашата беседа се обагри малко тъмно. Старите грешки не трябва да се повтарят, защото често пъти големият ентусиазъм и несериозното отнасяне, към този въпрос, води до разочарование и криви заключения. А колкото за другата, положителната страна на живота в бр. сдружения, ние тук не ще говорим, па и безсмислено е да я описваме.
към текста >>

2. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор.
Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан. Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота. Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод.
към текста >>

3. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz.
Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение.
към текста >>

4. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам).
С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо. Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен. Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам). В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си. Оня, който ослепен от тоя разум не вижда тъмната стихия над него и поради това я отрича, прилича на някой, който се е заловил с ведро да изплисква морето. Неговите усилия са напразни – каквото изплисква навън, през въздуха се връща обратно в морето.
към текста >>

5. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип.
Най-рядко се среща чист, т.е. прост тип. Ако се намери такъв, той определя личност, която рязко се отличава, както в добро тъй и в лошо отношение. Всяка планета има свое добро или лошо влияние върху човека. Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип. Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци.
към текста >>

6. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Според сегашните схващания на хората това изречение е пълно.
- Внеси в него единица любов! То значи: помогни на някое същество, което има силно желание да се учи, да се развива, но няма кой да направи това. Успееш ли да помогнеш на неговото силно желание да учи, интензивността на твоето чувство ще се усили. В това същество ще се събуди любов към Бога и то ще види, че има кой да се грижи за него. Един стих от Евангелието казва: „Обичай ближния си като себе си"! Според сегашните схващания на хората това изречение е пълно. Всъщност то не е пълно - липсва му нещо. Преди всичко хората не знаят още как да обичат себе си. Човек обича себе си само тогава, когато пламъкът на неговата мисъл, на неговото чувство и на неговото действие никога не се намалява. Не е въпрос за великите мисли, чувства и действия на хората. Въпросът се отнася до микроскопическите мисли, чувства и действия.
към текста >>

7. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" Ако се каже това изречение на някой съвременен човек, той ще се обиди.
ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН! Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън! " Ако се каже това изречение на някой съвременен човек, той ще се обиди. Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот. Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират.
към текста >>

8. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Така че, когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си".
Например в индуската философия, която има в основата си окултизма, но която не е основа на окултизма, както мислят някои, има едно такова положение „убий всяко желание". И съвременните критици се хващат за него и казват: „Щом убиеш желанията и стремежите, какво ще остане от човека"! И прави са. Но това е един крив превод от свещения език на посветените. Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията. Така че, когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си". Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод. И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям.
към текста >>

9. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това изречение съдържа една истина от голяма важност за ученика на Кабала.
Тя е сбор от всички разреди материали в най-последното състояние на дележ. Чрез нея вселената се слива и се свежда към един океан от енергия. Всичко, което би могло да се каже за нея, е че тя е предимно лъчезарна енергия и следователно, трябва да предава движения по-изтънчени от онези, които предават други по-добре познати енергии. Водата може да даде движение на една воденица; въздухът предава звукови трептения; етерът – светлини трептения, а всемирната лъчезарна субстанция – трептения на живота. Явления и трептения на всеки един разред материя могат да се забележат само в съответната степен от организацията на материята. Това изречение съдържа една истина от голяма важност за ученика на Кабала. Човек може да реализира впечатления само посредством трептенията, с които той е в хармония. Астралната светлина е първоначалната светло-лъчезарна светлина, тя е пръсната в безпределността и съставлява субстанцията. Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни. Само посредством астралната светлина умът има възможност да влезе във връзка с предадени впечатления от другаде на далечно разстояние. Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог.
към текста >>

10. Списанието PDF Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна реалност.
Същата в есперантски превод: „La mondo de la Qrandaj ftnimoj”. - Цена 15 лева. И двете се доставят от редакцията. Радваме се, че излязоха френският и есперантски преводи на „Светът на Великите Души", тая малка, но много съдържателна книжка. Тая книга не трябва да се чете, но проучва. Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна реалност. Ето една настолна книга; човек често трябва да размишлява върху нейните изречения. Истините, изложени в нея, са вечни ценности, които показват пътя за събуждането на душата, пътя за разкриване на скъпоценностите, които тя крие в себе си. Тая книга показва пътя към изворите на Светлината, Свободата, Истината, Красотата и Живота. Дългата работа с тая книжка събужда възвишената човешка природа и във връзка с това действува укрепително и върху здравето. Тя е книга за дълбоко размишление. 2.
към текста >>

11. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ПРИЕМАЙ ТОЗИ, КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Даваме - волно преведени - тълкуванията, които нашият брат, професор Дунстано Канчелиери от Триполи е дал на едно изречение от книгата на Учителя „Светът на великите души".
ПРИЕМАЙ ТОЗИ, КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Даваме - волно преведени - тълкуванията, които нашият брат, професор Дунстано Канчелиери от Триполи е дал на едно изречение от книгата на Учителя „Светът на великите души". За да изтъкнем влиянието на тая книга върху онези, които я четат и медитират върху нея, ще изнесем свидетелството, което авторът на тълкуванието сам дава. Той казва, че като е медитирал в течение на повече от година, върху един стих всеки ден, изпълнил се е с такава светлина, сила и бодрост, че се е почувствувал истински подмладен, макар да наближава седемдесетгодишна възраст. Давайки тия негови тълкувания, ние пожелаваме на всички наши читатели да се изпълнят със светлината, която свети в „Света на великите души". Приемай този, който никога не е канен На физическия свят Онзи, когото всякога канят, не се чувствува задължен да благодари. Той счита, че го канят според правилото: do ut des - давам, за да дадеш и ти.
към текста >>

12. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От там е и изречението: „Всичко преходно е само символ".
В жестовете и пр. на детето намира между другото отражение един свят, който е над минало, настояще и бъдеще, свят, който обединява и трите в себе си и затова тия жестове крият в себе си насоките на бъдещето. Природата е едно Цяло и всяка нейна част изразява силите, които работят в Цялото. Силите на Цялото са действуващи във всяка негова част. Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира. От там е и изречението: „Всичко преходно е само символ". Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана. Там се говори за сватбата в Кана Галилейска. Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ!
към текста >>

13. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Идеята, че вътрешните възможности са неизчерпаеми, това е смисълът на изречението: „Царството Божие е вътре във вас".
какво е отношението между вътрешните възможности на човека и външните условия? – Преди всичко хората трябва да знаят, че те сами са създали външните условия в обществото. Вътрешните възможности в хората са създали външните условия. Ето защо, хората са господари над външните условия и могат да ги изменят. Нека да не мислят, че външните условия са господари. Идеята, че вътрешните възможности са неизчерпаеми, това е смисълът на изречението: „Царството Божие е вътре във вас". И когато се пробуди у хората новото съзнание, тогава това Царство ще се проектира и вън в живота, ще се въдвори и във външния живот. Естественият живот значи влизане в реалния свят. Реален свят е оня, в който няма сиромашия, болести, нещастия, смърт. Щом човек се отклони от естествения живот, идват нещастията. Всеки от присъстващите иска да сподели с Учителя въпросите, които го занимават.
към текста >>

14. DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всяко изречение е ценно за размисъл и запомняне. П.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на всемирното братство в чужбина Италиански отзив за „Свещени думи на Учителя" Жозеф Скалене от Турин пише след прочитането на книгата „Sanctaj vortoj de l'Majstro" – есперантския превод на „Свещени думи на Учителя": „Поучителна и философска книга, която разглежда въпроса, как да се живее по-красиво и по-добре – от Беинса Дуно – преведена от български на есперанто от П. Г. Пампоров. Тази книга не само заслужава да бъде четена, но трябва да бъде изучавана, защото от нея може да се черпи божествена мъдрост. Всяко изречение е ценно за размисъл и запомняне. П. Г, Пампоров е направил прекрасен дар на есперантския свят чрез своя сполучлив превод на „Свещени думи на Учителя", защото от тази книга ние се учим да живеем по-разумно, отколкото сега живеем. Ето пример: „Ученикът трябва да мисли само Доброто! Всяка лоша мисъл е един психичен трън. Ученикът трябва да го намери и извади. Така той ще трансформира енергията на лошата мисъл и ще я използува за Добро".
към текста >>

15. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса.
Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието. При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена. А ние сме храненици.
към текста >>

16. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Например в едно от писмата било написано на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете".
Осовецки като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му. Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан. Присъствуващите написали 6 писма. Кан се допрял само до едно от тях, обаче, дал вярно съдържанието и на шестте писма, които били разбъркани в един съд: и той предал съдържанието им в най-големи подробности. Тяхното съдържание не било нещо лесно за отгатване. Например в едно от писмата било написано на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете". Друго писмо било написано на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан казал, че не разбира съдържанието, но вярно предал всички букви. В този случай ясновидството е много вероятно, но пак напълно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски: метагномът, когато се поставя пред него индийска ваза, вижда в същото време нейния едновремешен притежател един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знаел нищо. Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата.
към текста >>

17. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

"Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си.
Д-р Ел. Р. К. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ "И в който град влезете и ви приемат... изцелявайте болните и казвайте: Наближило е царството Божие”. Лука 10; 8, 9. "Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра.
към текста >>

Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо.
Д-р Ел. Р. К. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ "И в който град влезете и ви приемат... изцелявайте болните и казвайте: Наближило е царството Божие”. Лука 10; 8, 9. "Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено.
към текста >>

18. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Прегледах цялата страница, която четях и не намерих такова изречение.
Съобщение в будно състояние Четях една книга. Чух от едната си страна с ясен висок глас следните думи: — Момче е! Обърнах се. Няма никой! Помислих си, че може би тия думи бяха в книгата. Прегледах цялата страница, която четях и не намерих такова изречение. Разбрах, че снаха ми ще роди син. След месец той се роди.
към текста >>

19. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено.
И той можеше да бъде сигурен, че неговата тайна ще бъде грижливо запазена през векове; тъй като, дори и да е познавал някой тогава латинския превод, как би начертал конструкциите върху данните на Елисейскитe полета и на площад Dupleix? Не само че нищо от това не съществуваше, но Жозеф Дюплекс, който бe управител на френските колонии в Индия през 1720 г., не беше още роден! Според Пиоб, латинският текст се възстановява така: In Elysiis cainpis per agere circulum; Pyc ... ante recta ad trahet cantenta; Omnia decreta non valent unum: Duplex. Преводът се състои в това, по силата на строгата определеност на броя на думите, да се намери в първия стих глаголът per-agere, чиито точен смисъл е "причинявам", за да може да се раздали предлогът per. Във втория, сричката рус (непреводима) ще се отдели от латинската дума ante; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен. Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено. Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост". И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета! Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta).
към текста >>

20. DU MAITRE -LAMOUR ENVERS DIEU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Дълбокият смисъл на това изречение е следният: това, което се проявява навън като човешка личност, е само една част от човешката природа.
(„La connaissanie supra – normale. Etudeexperimentale"). Това е голям труд. Съдържа 387 страници. В него той излага своите опити върху шестото сетиво в човека. В началото на книгата е поставил мотото ,Ние живеем на повърхността на своето същество" — от Уилям Джемс. Дълбокият смисъл на това изречение е следният: това, което се проявява навън като човешка личност, е само една част от човешката природа. В човека има дълбоки още несъбудени, скрити сили, способности, чувства, които тепърва ще се проявяват. С множество опити, изложени в книгата и правени с тъй наречените сензитиви, той е установил шестото сетиво на човека: неговите сензитиви четат в затворен плик, при пипане на един предмет, който е бил носен от едно лице, те могат да дадат подробности за него; интересни са неговите опити за установяване на ясновидството по пространство, ясновидство в миналото и пр. Д-р Ости е председател на международния метапсихичен институт. * * * Кибритената клечица, приказки от Димитрина Антонова. Стр. 48, цена 10 лева.
към текста >>

21. ПСИХИЧЕСКО НАБЛЮДЕНИЕ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Четете през деня по едно изречение от нея, и принципите, които са легнали там, да се одухотворят във Вас чрез закона на любовта.
Ние страдаме не от любов, а от много знание, от много сила. В света има две сили: сила без любов и сила с любов. Първата - силата без любов - е физическа сила, която руши, а Втората - силата с любов - е Божествена, която твори. И тъй, когато кажем, че трябва да сме силни, разбирам, че трябва да имаме силата на Божествената любов. Вън от това, което казах дотук за вашата задача през годината, ще ви дам като лозинка "Добрата молитва" - да размишлявате върху дълбокия смисъл, който тя съдържа. Четете през деня по едно изречение от нея, и принципите, които са легнали там, да се одухотворят във Вас чрез закона на любовта. Обясненията са дадени при първото въвеждане в залата зa събрания на 19 август.
към текста >>

22. Учителят за темите. Две теми от Борис Николов Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като прочетете първото изречение: "Господи, Боже наш, ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата.
Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешния ден е Божи ден. Tози ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде. Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото изречение: "Господи, Боже наш, ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък И тъй, по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата Няма да бързате. 1. Добрата молитва * 2. Благославяй, душе моя, Господа! * 3. Благословен Господ Бог наш 4.
към текста >>

23. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЖИВА РЕЧ V година / III том (София, 1926) За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума поне по една положителна сричка.
За да не губи силите си и да не става нужда да се бори с природата, човек трябва да се обръща към своя вътрешен барометър. Това е вътрешното ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство. Слушайте този барометър. Ако го слушате ще имате по-малко страдания.*** Б. Николов - графика 9. ЖИВА РЕЧ V година / III том (София, 1926) За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото слово, което повдига и съживява.*** 10. ПОСОКА НА РАСТЕНЕ VI година / I том (София, 1926-1927) Като ученици, вие сте посадени в Земята, да се учите В съзнателното учене е растенето на ученика. Когато растението разбере, че е посадено в Земята, то не се запитва, кой го е посадил и защо, но започва да работи, да преодолява условията, за да излезе на повърхността на земята, да види слънцето, да използува неговата светлинна и топлинна енергия и да Започне да расте Растенията знаят и посоката, към която трябва да се движат, вследствие на което отправят корените си надолу - към центъра на земята, а клоните нагоре -към центъра на слънцето. Като прилагат своите знания, растенията растат и се развиват.
към текста >>

24. Песни за слънцето Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” Това е едно просто изречение.
Нека се опитаме да си представим тази гама от цветове и тонове, и мислено да се изкачим по нея заслушани в мелодията на Учителовото Слово и Музика. ПЕСНИ ЗА ЖИВОТА Една голяма група от песните на Учителя със съдържанието си отправя нашето съзнание към същността на живота. В текста им са дадени правила за разумен живот, необходими и разбираеми за душите. В тях търсещият ще намери ключ към едно ново знание, съдържащо пълнотата на живота. 26 ноември 1924 Вземете следното упражнение “Кажи ми ти истината, която носи свобода за моята душа! ” Това е едно просто изречение. Как бихте го изпяли? По различни начини. Всеки от вас би го изпял по особен начин. От кой тон бихте започнали? Това упражнение още не е завършено.
към текста >>

Защо обичате това изречение?
Всеки от вас би го изпял по особен начин. От кой тон бихте започнали? Това упражнение още не е завършено. Ако напишете едно завършено упражнение вие ще страдате. Аз ви давам това упражнение като образец на несъизмеримо упражнение. Защо обичате това изречение? Защото то изразява едно състояние на душата, Де е отговорът, как мислите? Отговорът е настроението, което вие ще получите. Човек трябва да бъде готов за да възприема нещата чрез слушане.*** 6 юни 1926 Днес ще ви дам едно ново музикално упражнение. Напишете следните думи: Мисли, право мисли /2 пъти/ Свещени мисли за живота ти крепи /4 пъти/ Крепи, крепи, крепи, свещени мисли за живота ти крепи/2 пъти/. Значи, силата на човека седи в свещените мисли, които той храни в себе си по отношение на живота.
към текста >>

25. Песни за молитва Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

1 март 1922 Сега ще напиша изречението: “Фир фюр фен тао би аумен".
Това са молитви на един велик Дух. Това са канали по които тече гигантска енергия, на която малцина устояват. Свещените песни на Учителя можем да пеем всички, но те ще бъдат истински разбрани само от онези, които съзнателно са тръгнали към Светлината. Защото те знаят, че пътят към нея минава през Голгота и никога не спират в своя път нагоре. Музиката на тези песни е съкровения свят на техните души. 1 март 1922 Сега ще напиша изречението: “Фир фюр фен тао би аумен". Това изречение означава: С най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Значи, в Божествени път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си.
към текста >>

Това изречение означава: С най-малкия страх и с най-малката тъмнина.
Това са канали по които тече гигантска енергия, на която малцина устояват. Свещените песни на Учителя можем да пеем всички, но те ще бъдат истински разбрани само от онези, които съзнателно са тръгнали към Светлината. Защото те знаят, че пътят към нея минава през Голгота и никога не спират в своя път нагоре. Музиката на тези песни е съкровения свят на техните души. 1 март 1922 Сега ще напиша изречението: “Фир фюр фен тао би аумен". Това изречение означава: С най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Значи, в Божествени път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението “Фир фюр фен тао би аумен" може да се преведе още и с думите: “Без страх и без тъмнина!
към текста >>

Изречението “Фир фюр фен тао би аумен" може да се преведе още и с думите: “Без страх и без тъмнина!
Това изречение означава: С най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Значи, в Божествени път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението “Фир фюр фен тао би аумен" може да се преведе още и с думите: “Без страх и без тъмнина! " Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина.*** Песента "Фир-Фюр-Фен" 8 март 1922 Първите думи “Фир фюр фен” изчистват, а думата “тао” съгражда. Същото значение имат и останалите думи от формулата.Но първо човек трябва да мине през чистене, а после вече може да гради. Последните думи са силни, защото дето има градеж, там всякога се изисква сила.*** 22 октомври 1922 “Венир Бенир”. Аз избирам стари думи. Тия думи, като на окултен език, много мъчно е да се преведат на български език.*** 5 ноември 1922 Това упражнение има малко източен темп.
към текста >>

26. Основите на братството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато се разделяхме същия ден, Георги ми подари снимка на една крилата роза, направена от него и написа върху нея едно изречение с думи от Учителя - идеалът на Новия човек.
Когато той отново ни покани в един неделен ден да го посетим - случило се, че в същия ден и Георги му е казал, че ще го посети. Когато се срещнахме, почувствахме, че сме братски души. От малка аз бях събрала езотерично знание, посещавайки теософския център. В деня на нашата среща, Георги носеше книгата „Учителят“ - печатана в България. Той ни преведе откъслеци от тази книга, които достигнаха до сърцето ми. Когато се разделяхме същия ден, Георги ми подари снимка на една крилата роза, направена от него и написа върху нея едно изречение с думи от Учителя - идеалът на Новия човек. Аз я запазих като съкровище. След шест месеца аз и Георги се оженихме с обещанието да изучаваме, да прилагаме и да разпространяваме Словото на Учителя. Това правя с любов. От тогава превеждаме Словото на Учителя, което четем пред групи с интерес към духовното знание. Издала съм четири книги, които съдържат Новото учение.
към текста >>

27. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител!
Той ще говори, за някои „странно“, „неразбрано“, „несвързано“ ... Защото не се мери с човешка мярка устременият към целта си поток на Божественото слово! Защото светската мъдрост и Божествената Мъдрост са две несъизмерими величини... Защото скъпоценните бисери трябва да се скрият от алчното око на користолюбеца. И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения. Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово. Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология. Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни". Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята.
към текста >>

28. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото.
Златни капки, сборник разкази от Йордан Ковачев. Дали ще мога да изразя онова велико чувство на любов. което ме изпълваше когато четох „Златни капки" от Йордан Ковачев — не зная. Лаская се, обаче, че поне от малко ще дам представа за възвишените и благородни трепети бликащи в разказите и по тоя начин ще създам желание в мнозина да разгърнат страниците на книгата и се освежат от чистотата на „белите страници“. „Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта. Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта. Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си.
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време.
Занимавал се обаче с философия и наука — единствено удоволствие в неговия живот. Прекарвал дните на своя живот като философ — стоик. Един ден Севадин се заинтересувал за живота на граф Карнаций, започнал внимателно да го изучава със сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин, да измени малко своя характер. Ред години той проучвал живота на Карнация, наблюдавал го в неговите редовни разходки край морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа и си казва: „Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории“. Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава.
към текста >>

Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето.
Прекарвал дните на своя живот като философ — стоик. Един ден Севадин се заинтересувал за живота на граф Карнаций, започнал внимателно да го изучава със сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин, да измени малко своя характер. Ред години той проучвал живота на Карнация, наблюдавал го в неговите редовни разходки край морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа и си казва: „Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории“. Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано.
към текста >>

Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо!
Ред години той проучвал живота на Карнация, наблюдавал го в неговите редовни разходки край морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа и си казва: „Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории“. Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно как да запази тия изречения, едно от друго по хубави и смислени.
към текста >>

Кой ли е написал тука това изречение?
Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа и си казва: „Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории“. Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно как да запази тия изречения, едно от друго по хубави и смислени. Севадин от далеч наблюдава, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа.
към текста >>

Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава.
Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно как да запази тия изречения, едно от друго по хубави и смислени. Севадин от далеч наблюдава, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаций не могъл да си обясни, кой е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг.
към текста >>

На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано.
Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно как да запази тия изречения, едно от друго по хубави и смислени. Севадин от далеч наблюдава, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаций не могъл да си обясни, кой е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг. По едно време си казал: „Да не би това, да е някаква илюзия на моя ум, да се заблуждавам някак!
към текста >>

На третия ден — трето изречение и т. н.
Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно как да запази тия изречения, едно от друго по хубави и смислени. Севадин от далеч наблюдава, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаций не могъл да си обясни, кой е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг. По едно време си казал: „Да не би това, да е някаква илюзия на моя ум, да се заблуждавам някак! “ Продължавал той да прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво изречение, което след малко морските вълни заливали.
към текста >>

“ Продължавал той да прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво изречение, което след малко морските вълни заливали.
На третия ден — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно как да запази тия изречения, едно от друго по хубави и смислени. Севадин от далеч наблюдава, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаций не могъл да си обясни, кой е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг. По едно време си казал: „Да не би това, да е някаква илюзия на моя ум, да се заблуждавам някак! “ Продължавал той да прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво изречение, което след малко морските вълни заливали. „Важни са тия мисли, не трябва да се изоставят така на морските вълни, да бъдат заливани, си казва той. Бръква в джоба си да извади молив и намира такъв. Не далеч от него седи Севадин и наблюдава. Като го забелязва Карнаци, веднага го извиква и го запитва: — Ти без работа ли си? — Да.
към текста >>

Карнаций спира пред първото изречение, започва да чете и казва на Севадин: — Пиши, каквото чуваш.
— Знаеш ли да пишеш? — Зная. — Вземи тогава този лист и молив и тръгни след мене, ще ти кажа какво ще правиш. Сега вече тръгват двамата заедно. Карнаций напред, Севадин след него. Карнаций спира пред първото изречение, започва да чете и казва на Севадин: — Пиши, каквото чуваш. Севадин пише. Отиват на друго място. Карнаций чете второ изречение, а Севадин пише. Отиват на трето, на четвърто место. Севадин преписва всичките написани изречения.
към текста >>

Карнаций чете второ изречение, а Севадин пише.
Сега вече тръгват двамата заедно. Карнаций напред, Севадин след него. Карнаций спира пред първото изречение, започва да чете и казва на Севадин: — Пиши, каквото чуваш. Севадин пише. Отиват на друго място. Карнаций чете второ изречение, а Севадин пише. Отиват на трето, на четвърто место. Севадин преписва всичките написани изречения. Казва му Карнаций: Ти си прост човек, не разбираш тия изречения, но нищо от това. Утре пак ще дойдеш на същото място. Всичко, което съм ти продиктувал до сега, както и това, което ще ти диктувам за в бъдеще, ще препишеш на чисто и така ще ми го донесеш.
към текста >>

“ След това прочита второ изречение: „Пий от живата вода, която тече“.
Утре пак ще дойдеш на същото място. Всичко, което съм ти продиктувал до сега, както и това, което ще ти диктувам за в бъдеще, ще препишеш на чисто и така ще ми го донесеш. Ден след ден отивал Севадин на морския брег и преписвал своите изречения. И по тоя начин, между граф Карнаций и Севадин се създала една вътрешна връзка. По едно време Карнаций чете едно от написаните изречения: „Пий от самоизцедения сок на Лозовата пръчка ! “ След това прочита второ изречение: „Пий от живата вода, която тече“. И най-после прочита третото изречение; „Направи най-малкото добро което никога до сега не си направил“. Той се замислил дълбоко върху тия изречения и казал на Севадина. — Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ. Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим и техния резултат. Ще приложа простото изречение, да направя най-малкото добро.
към текста >>

И най-после прочита третото изречение; „Направи най-малкото добро което никога до сега не си направил“.
Всичко, което съм ти продиктувал до сега, както и това, което ще ти диктувам за в бъдеще, ще препишеш на чисто и така ще ми го донесеш. Ден след ден отивал Севадин на морския брег и преписвал своите изречения. И по тоя начин, между граф Карнаций и Севадин се създала една вътрешна връзка. По едно време Карнаций чете едно от написаните изречения: „Пий от самоизцедения сок на Лозовата пръчка ! “ След това прочита второ изречение: „Пий от живата вода, която тече“. И най-после прочита третото изречение; „Направи най-малкото добро което никога до сега не си направил“. Той се замислил дълбоко върху тия изречения и казал на Севадина. — Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ. Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим и техния резултат. Ще приложа простото изречение, да направя най-малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро?
към текста >>

Ще приложа простото изречение, да направя най-малкото добро.
“ След това прочита второ изречение: „Пий от живата вода, която тече“. И най-после прочита третото изречение; „Направи най-малкото добро което никога до сега не си направил“. Той се замислил дълбоко върху тия изречения и казал на Севадина. — Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ. Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим и техния резултат. Ще приложа простото изречение, да направя най-малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро? — Помисли малко, казва му Севадин. — Добре, ще помисля. Отива след това Карнаций в дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години, като влязъл вътре замислил се и си казал: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освен това, да отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми. Отваря кепенците на прозорците вижда обстановката на цялата стая.
към текста >>

На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския брег и четат написаното изречение: „Прочети най-прашясалата книга в твоята стая!
Кое считаш ти за най-малко добро? — Помисли малко, казва му Севадин. — Добре, ще помисля. Отива след това Карнаций в дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години, като влязъл вътре замислил се и си казал: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освен това, да отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми. Отваря кепенците на прозорците вижда обстановката на цялата стая. На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския брег и четат написаното изречение: „Прочети най-прашясалата книга в твоята стая! При това чети я тъй както си е, с праха заедно, без да го изтърсваш I“ — Имам една такава книга, казал Карнаци, навярно от никого не пипана и не отваряна от ред поколения. Влиза в стаята си и намира тая книга и без да я чисти от праха започнал да я чете. Тая книга се оказала Библията която не била четена от преди четири поколения. Той отваря книгата и попада на следното изречение: „Бог е Любов.“ В положението на Карнаций и Савадин се намирате всички вие. Следователно, намерите ли се пред некое противоречие в живота си, трябва правилно да го разрешите.
към текста >>

Той отваря книгата и попада на следното изречение: „Бог е Любов.“ В положението на Карнаций и Савадин се намирате всички вие.
Отваря кепенците на прозорците вижда обстановката на цялата стая. На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския брег и четат написаното изречение: „Прочети най-прашясалата книга в твоята стая! При това чети я тъй както си е, с праха заедно, без да го изтърсваш I“ — Имам една такава книга, казал Карнаци, навярно от никого не пипана и не отваряна от ред поколения. Влиза в стаята си и намира тая книга и без да я чисти от праха започнал да я чете. Тая книга се оказала Библията която не била четена от преди четири поколения. Той отваря книгата и попада на следното изречение: „Бог е Любов.“ В положението на Карнаций и Савадин се намирате всички вие. Следователно, намерите ли се пред некое противоречие в живота си, трябва правилно да го разрешите. Тя е вашия Карнаций, с когото вашия Севадин трябва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му а най-после да се сприятели. Вашия Севадин трябва всеки ден да пише по едно ново изречение на морския бряг, без да се страхува че вълните ще заличат усилията му. Ако едно от тия семенца попадне в ума или сърцето на Карнаций, целта към която се стремил Севадин, е постигната. Чучулига и камък (б а с н я) Полска чучулига кацнала на камък и запяла.
към текста >>

Вашия Севадин трябва всеки ден да пише по едно ново изречение на морския бряг, без да се страхува че вълните ще заличат усилията му.
Влиза в стаята си и намира тая книга и без да я чисти от праха започнал да я чете. Тая книга се оказала Библията която не била четена от преди четири поколения. Той отваря книгата и попада на следното изречение: „Бог е Любов.“ В положението на Карнаций и Савадин се намирате всички вие. Следователно, намерите ли се пред некое противоречие в живота си, трябва правилно да го разрешите. Тя е вашия Карнаций, с когото вашия Севадин трябва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му а най-после да се сприятели. Вашия Севадин трябва всеки ден да пише по едно ново изречение на морския бряг, без да се страхува че вълните ще заличат усилията му. Ако едно от тия семенца попадне в ума или сърцето на Карнаций, целта към която се стремил Севадин, е постигната. Чучулига и камък (б а с н я) Полска чучулига кацнала на камък и запяла. Толкоз живо, толкоз сладко пяла, че кога достигнала до най-възвишената трела, камъкът се стреснал, оживял и, зарадван, видял някак си певицата умела. А тя продължавала да пее. Най-подир той се обадил тихичко под нея: — Ах, как искам, миличка, със тебе да живея!
към текста >>

30. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често се възразява с изречението: сравнението не е доказателство.
На къси вълни ловя Рим. София едва се чува — слаба е станцията, а и близкият до нея и много по-силен Симферопол съвсем й пречи. Чакам с нетърпение да започне да работи предавателната станция в Стара-Загора. Тогава ела само да слушаш. От София дават много хубава и интересна програма. Често се възразява с изречението: сравнението не е доказателство. Би било много неблагодарна работа, ако човек се заеме да доказва окултните истини. Всички научни теории по въпроса, всички сравнения и примери ще си останат много хубава гимнастика на ума, за тоя ... който иска да убеди събеседника си. Окултните истини се изживяват и опипват спонтанно, с цялата ни душа и стават наша реална, несъмнена опитност, която си съществува като факт от природете, което не може нито да се признава, нито да се отрича. А за тоя, който още не е имал непосредствено изживяна опитност, всички научни доказателства ще заучат като думи, думи, думи: — Разбирам туй, което говориш. Разумно е, ясно ми е.
към текста >>

31. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва човек да медитира върху едно изречение от някоя беседа.
Това показва още, че беседите на Учителя идват именно от тоя неизчерпаем извор. В тях има нещо, което не може да се намери в никоя литературна творба. Тях ние не можем де ги разглеждаме като такава, а като нещо повече, с по-голяма замисъл и по-широк замах. Трябва човек да прочете едно беседа, да поразмисли върху нея, за да му се открие вътрешния живот. Трябва човек да прочете една беседа, да я проучи и приложи, за да се увери в нейната стойности. Трябва човек да медитира върху едно изречение от някоя беседа. за да му се открие поне малка част от великия план но ония, които нареждат живото но земята. Организма на съвременното човечество е болен. Той преживява криза, страшна криза. Ние виждаме конвулсиите и гърченията му. Той е в опасности.
към текста >>

32. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този принцип е изразен в следното изречение в Kybalion’a: „Всичко е ум.
Принципът на причинността и 7. Принципът на двойствеността на активното и пасивното начала. Тези принципи лежат в основата на творчеството във всички области на Битието. Учителя често се спира върху тези принципи, като казва че всеки ученик трябва да борави с тях. 1. Принципът на ментализма. Този принцип е изразен в следното изречение в Kybalion’a: „Всичко е ум. Вселената е нещо умствено. Тя се съдържа в ума на Всеединния“. „Всеединното създава в своя безконечен Разум безчислени вселени, които съществуват в течение на еони, и при все това, за всеединното съзнание, развитието, упадъка и смъртта на милионите вселени, се явява като един миг“. „Макар че всичко съществува във Всеединния, но не по-малко вярно е и това, че Всеединният е във всичко. Този, който действително е разбрало тази истина, се е добрал до великото знание,“ „В основата на съществуващата във време и пространство и изменяща се вселена, или зад тази вселена, всякога може да се намери субстанциалната Реалност — основната Истина“ (следва) _______________________________ *) „The Kybalion.
към текста >>

33. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нищо не се намира в покой: всичко се движи, всичко трепти.“ Херметистите придават на този принцип огромно значение, както това се вижда от следующето херметическо изречение.
На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена. Но за да може човек да работи с този принцип, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец. за да намира съответствията. 3. Принципът на вибрациите. Според този принцип „Всичко в Природата е в движение. Нищо не се намира в покой: всичко се движи, всичко трепти.“ Херметистите придават на този принцип огромно значение, както това се вижда от следующето херметическо изречение. „Този, който разбира принципа на вибрациите, той е хванал скиптъра на властта.“ Съгласно учението на херметизма, всичкото многообразие на явленията във вселената се обяснява с разликата в бързината на трептенията (вибрациите) на единната мирова същност. На единия полюс на огромната стълба на космичните вибрации — там, гдето те са най-бързи, — се намира духът на противоположния полюс, — това, което наричаме материя. Между тези два полюса се съдържат безчислени видове и степени на трептения, съответстващи на различните проявления на енергията и ума. Този принцип има широко приложение в съвременната наука, която също така разглежда всички явления като различни степени и форми на трептения. Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много финна среда.
към текста >>

Този принцип е формулиран в следующею изречение из Kybaliona: „Всичко е двойствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, — сходното и несходното са също полюси: противоположностите са тъждествени по природа: между тях има различие само в степени: крайностите си схождат; всички истини са само полуистини: всички парадокси могат да бъдат примирени.“ Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон.
Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много финна среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора. Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовата или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най- ценно от всички изкуства. (по Странден) Този принцип има широко приложение в астрологията и при по-конкретното разглеждане на астрологията ще се върнем към него. 4. Принципът на полярността. Този принцип е формулиран в следующею изречение из Kybaliona: „Всичко е двойствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, — сходното и несходното са също полюси: противоположностите са тъждествени по природа: между тях има различие само в степени: крайностите си схождат; всички истини са само полуистини: всички парадокси могат да бъдат примирени.“ Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота — топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна. Полярността е всякога относителна. Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция. Затова във всеки плюс има в нищожна форма минус и обратно.
към текста >>

В Kybalion’a този закон е формулиран в следното изречение: „Мярката на размаха на дясно е същата такава, каквато е мерната на размаха на ляво; в ритъма едното се компенсира с друго“.
Мярката на размаха в дясно е също и мярката на размаха в ляво. По силата на ритъма едното се компенсира в друго.“ Така изразяват в „Kybalion“a принципа на ритъма. Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спиритуалистически мировъзрения и т. н. — във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството. Едно из проявленията на принципа на ритъма се явява така наречения закон за компенсацията. В Kybalion’a този закон е формулиран в следното изречение: „Мярката на размаха на дясно е същата такава, каквато е мерната на размаха на ляво; в ритъма едното се компенсира с друго“. Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени. Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студа през зимата се компенсира с топлината през петото. Радостния подем на духа, се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н. 6.
към текста >>

34. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Человеку следует медитировать над каждым изречением беседы, чтобы ему открылась хотя бы малая частица великаго плана, упорядочивающего жизнь на земле.
И когда человек приобретает позже больше света, он поймет беседу яснее, увидит новые символы, откроет новую вселенную, подобно тому, как астрономы, пользуясь более новыми и усовершенствованными телескопами; открывают все больше и больше солнц, планет и новых вселенных. Это показывает еще, что беседы Учителя идут именно от этого неизчерпаемаго источника. В беседах Учителя есть что-то, чего нельзя найти ни в какой литературе. Мы не можем разсматривать беседы только как литературу, ибо в беседах Учителя есть что-то большее, они имеют большой замысел и более широкий размах (их можно сравнить единственно с Евангелием.) Человеку следует прочесть одну беседу и размышлять над нею, чтобы ему открылась внутренняя жизнь. Человеку следует прочесть беседу, ее изучить и приложить, чтобы убедиться в ея ценности. Человеку следует медитировать над каждым изречением беседы, чтобы ему открылась хотя бы малая частица великаго плана, упорядочивающего жизнь на земле. Организм современнаго человечества в опасности. Он болен и переживает кризис, страшный кризис. Мы видим его конвулсии и судороги, но явился лекарь и Он предлагает человечеству радикальнейшее лекарство — это есть Любовь, Братство, это есть Божественное учение, это Живое Слово Учителя Донова. И от правильнаго восприятия этого учения зависит возрождение и обновление человечества. Найбольшая нужда ныне — это читать беседы и прилагать усвоенное.
към текста >>

35. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Логиката е наука, според която така да изнасяш мислите си в думи и в изречения, че всека дума и всяко изречение да изнася една истина, която може да се разбере и приложи в живота.
Нищо не си разбрал от музиката. Разбираме в музиката значи правилно изпълнение, правилно взимане на тоновете. Сега да оставим тия обяснения настрана. Често казват, че някоя реч не е логическа. Що е логиката? — Логиката е наука, според която така да изнасяш мислите си в думи и в изречения, че всека дума и всяко изречение да изнася една истина, която може да се разбере и приложи в живота. Ако някой може да говори и да пее логически, да взима всека дума и всеки тон правилно, че и хората да го разберат, той говори и пее логически. Ако той направи пет-шест логически грешки в говоренето и в пеенето си, нито говорът, нито пеенето е разбрано. Каква логика е тази, от която хората нищо не разбират от думите, от мислите и от тоновете? Логиката трябва да изнесе същината, реалността на нещата, която да бъде разбрана от всички хора. И след като се разбере тази реалност, хората трябва да се ползват от нея.
към текста >>

Всяко изречение трябва да представя нещо цяло, което изразява една реалност.
Логиката не подразбира само правилно съчетание между думите и мислите, но правилно съчетание и между трептенията на всека дума. Всяка дума съдържа известен брой трептения. Трептенията на думите трябва да се преливат така, че да образуват едно цяло. Щом това преливане става правилно, в края на всека мисъл. на всека реч трябва да се схваща целокупността на нещата. Всяко изречение трябва да представя нещо цяло, което изразява една реалност. Запример някой казва: Аз запалих огъня. Някой отива да види как гори огънят и вижда, че огънят още не е запален. Правилно ли е това говорене? Като кажеш, че огънят е запален и наистина е запален, това е логическо говорене Това е логика. Обаче, кажеш ли, че огънят е запален, а в същност не е запален, това е лъжлива логика.
към текста >>

36. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ще ви направи свободни (из неделната беседа „Ще ви направи свободни„ – 21.X.1923 г.) Ще ви направи свободни Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“.
Вашите младини вече не могат да се върнат. Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. Живейте в настоящето. В настоящето се проявява Бог. Из неделна беседа, държана на 22 юни 1919 г. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ще ви направи свободни (из неделната беседа „Ще ви направи свободни„ – 21.X.1923 г.) Ще ви направи свободни Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“. Казано някога отдавна, може би преди хиляди години, това изречение постоянно се повтаря. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен потик, — не на обикновения човек, — а на съзнателния човек. Туй е един вътрешен потик на човека, в който се пробужда Божественото. Защото човек е с двояка природа.
към текста >>

Казано някога отдавна, може би преди хиляди години, това изречение постоянно се повтаря.
Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. Живейте в настоящето. В настоящето се проявява Бог. Из неделна беседа, държана на 22 юни 1919 г. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ще ви направи свободни (из неделната беседа „Ще ви направи свободни„ – 21.X.1923 г.) Ще ви направи свободни Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“. Казано някога отдавна, може би преди хиляди години, това изречение постоянно се повтаря. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен потик, — не на обикновения човек, — а на съзнателния човек. Туй е един вътрешен потик на човека, в който се пробужда Божественото. Защото човек е с двояка природа. В него има нещо човешко, има и нещо божествено.
към текста >>

37. -

— О, докторите само знаят да плашат хората, казваше той, като кашлица довърши изречението му.
Георги, нашият Георги, ще ни напусне без време! Загатнах му да наблегне върху здравето си. Да се прегледа, да се лекува. Веднага съжалих за това. Очите му пламнаха, челото му се набърчи и по бузите бликна кръв-ясни розови петна. — О, докторите само знаят да плашат хората, казваше той, като кашлица довърши изречението му. Георги наистина си отиде. Твърди се, че душата не умира, че и от оня свят духът продължава да работи в област, която обича. Може би. Даже ми се струва, че го вярвам, да е така. И все пак, зарад Георги ми е страшно много мъчно.
към текста >>

38. -

1940 г.) Ще взема онова изречение от Писанието, дето се казва, че Бог създаде човека по образ и подобие свое.
Пътя, който посочи Христос, е изоставен. И вървят хората по хлъзгавия път на борбата и насилието, които ги водят само към страдания. Светът трябва да разбере, че един е пътя към живота и щастието — любовта! Един е истинския водач на света, който трябва да следваме — Исус Христос. Св. Сугарев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“ – 3. XI. 1940 г.) Ще взема онова изречение от Писанието, дето се казва, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. И после прилага: създаде ги мъжки и женски пол. Туй изречение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици.
към текста >>

Туй изречение не е разбрано.
Светът трябва да разбере, че един е пътя към живота и щастието — любовта! Един е истинския водач на света, който трябва да следваме — Исус Христос. Св. Сугарев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“ – 3. XI. 1940 г.) Ще взема онова изречение от Писанието, дето се казва, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. И после прилага: създаде ги мъжки и женски пол. Туй изречение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Оуен Уистъровите: „събрани или комбинирани изявления на Прусащината, нареждани изречение по изречение от речите на някои Пруси на Кайзера и на неговите генерали, професори, издатели и на Ницше; част от това е казано хладнокръвно, години преди войната, а цялото е един символ на вяра, потвърден на дело“.
В тях той казва: „Божият дух слезе върху мен. Аз гледам на цялата своя задача, като на предопределена ми от Небето. Който ми се противопостави, ще го смажа на късове. Нищо на тоя свят не може да бъде установено без участието на Германския Императора“. Вижте безумната гордост на казаното и научете, че цялата нация, доколкото можем да знаем, аплодира и одобрява, Четете г. Оуен Уистъровите: „събрани или комбинирани изявления на Прусащината, нареждани изречение по изречение от речите на някои Пруси на Кайзера и на неговите генерали, професори, издатели и на Ницше; част от това е казано хладнокръвно, години преди войната, а цялото е един символ на вяра, потвърден на дело“. Четете това спокойно изявление: „Слабите нации нямат същото право на съществуване, което имат силните нации. Светът няма вече нужда от малките националности“. „Белгийците не трябва да бъдат ударени смъртно; те трябва само така да бъдат оставени, че да, се направи невъзможна всяка надежда за съвземане. С белгийското население войските трябва да се отнасят с неумолима строгост и ужас“. Спомнете си всичкия ужас на потопяването на Лузитания и спомнете си с каква луда радост великата германска нация посрещна погинването на несражаващи се, на безпомощни жени и деца.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В това изречение се съдържа една велика истина.
Д-р Щайнер постоянно набляга на това, че окултистът не е фантазьор, мечтател, който хвърчи в облаците. Окултизмът не е откъснат от живота; напротив, познаването на окултните истини е необходимо при разрешението на обществените въпроси. Защо той е нужен при разрешението на тези въпроси? Д-р Щайнер цитира думите на египетските окултисти: „Всичко, каквото има горе, има го и долу“. Под „горе“ се разбира духовния свят, а под „долу“ — физическия. В това изречение се съдържа една велика истина. Както човешкото лице е огледало на душата, така и зад всичко материално се намира духовното. Ето защо, за да разберем добре кое и да е явление, трябва да изучим и духовната му страна. В книжката си: „Кръвта е една особена течност“ Д-р Щайнер ни говори за духовните сили, които работят в кръвта. Изучаването на окултизма ще даде голям тласък и на медицината. За да се постави медицината на здрави основи, трябва да се изучат окултните причини на болестите и окултното естество на човека.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук става явно, колко е вярно онова изречение на апостол Павла, че никой не живее за себе си и никой не умира за себе си.
Соковете от земята, чрез корените, трябва да преминат в дънера, а оттам в клонищата и цветовете, за да се превърнат в плодове. Това се нарича в природата растене, еволюция, култура. И в живота на един народ законът е същия: ако енергията на този народ не минава към неговия по-висш бит, към неговия дух, то в тоя народ не може да има култура. Както животът на едно дърво се обуславя на неговия плод, по същия закон и животът на един народ се обуславя от неговата духовна култура. В момента, в който той изгуби тази култура, която съдържа условията на неговото бъдещо развитие, тоя народ е осъден на израждане, заедно с всички негови членове, без изключение. Тук става явно, колко е вярно онова изречение на апостол Павла, че никой не живее за себе си и никой не умира за себе си. Или по-ясно казано: никой не се самопожертвува за себе си и никой не живее за себе си. Или: онзи, който не се самопожертвува за другите - за ближните - той не може да живее за себе си. Или: който се жертвува за ближните, той живее за себе си. И земята, която не е наторявана, не ражда, не може да произведе живот. Раждането, както и самопожертвуването, е живот.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна.
И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му. Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми. Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда. Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна. Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни.
към текста >>

2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси.
Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето. Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване. (Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“. 2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч. Ледбитер, преведени на български. (Бел прев.) 4) На тая мисъл трябва особено да се наблегне, понеже повече от съвременните хора имат неясни схващания по тези работи.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор".
При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има велик закон за аналогиите, изтъкнат в прочутото изречение на великия Хермес: „каквото има горе, има го и долу“.
Познанието на този факт от страна на педагога ще измени коренно възпитателната система. Познанието на скритите сили; които живеят в човешката душа, ще измени коренно както характера на обучението така и характера на възпитанието. Нищо не влияе тъй. благотворно върху укрепването на нервната система, както духовните представи. Важно е, да не оставим детето само с материалистични представи не само поради нервната му система, но и поради обстоятелството, че изобщо с това се спъва неговата духовна еволюция. Има велик закон за аналогиите, изтъкнат в прочутото изречение на великия Хермес: „каквото има горе, има го и долу“. Този закон за аналогиите е много добре изтъкнат от френския окултист Папюс. С помощта на този закон ние можем да употребим фактите, които ни дава естествознанието, като символи на духовните истини. По този начин, както казва Д-р Рудолф Щайнер, у детето може да се събуди предчувствие за духовните тайни. Чрез насочване на детското съзнание към духовното, ние подхранваме скритите божествени сили в детето и подпомагаме за тяхното проявление. Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице!
Внезапно тя съобщава, че ореолът при главата на познатия господин се простира нагоре във вид на стълб и достига до тавана. След това тя вижда да се разпръсват розовочервени облаци от главата на човека по всички направления. Най-сетне наблюдателката съобщава за една красива златножълта топка с диаметър около 20 сантиметра, която като че излиза от гърдите на наблюдавания и се издига бавно нагоре. Освен това след малко тя вижда, че на гърдите му блясва за малко време един златножълт, голям, равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре. Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво мисли, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-висш вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва. Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице! “ — Светлия триъгълник забелязала при изговарянето на името „Исус“. Стълбът на молитвата бил образуван чрез „Отче наш“, при което са се явили и светлите топки. На наблюдателката се --е сторило още, че вижда един слаб-жълт светъл конус, основата на който бил на тавана на стаята. Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно. Явленията, според казването на дамата, си останали почти същите.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“.
Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си! “ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос. Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото. Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което цари над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството. Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения. Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане. И то ще продължава, докато всички достигнат „пълнотата на ръста на Христа“, и нови Богове ще създават нови светове, а небесата и земята ще преминат, но творческото Слово ще остане заедно с ония, които са постигнали съвършенството. В безкрайното пространство и безкрайното време творенията ще бъдат безбройни и безкрайно разнообразни, защото, както Джордано Бруно мъдро е казал: „всемогъществото и всезнанието на Бога е по-добре изразено в създаването на едно безкрайно разнообразие на светове от различни измерения, отколкото в един едничък свят с безкрайно много измерения“.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Думата φνχη, от която се състои, е, наистина, присъща на богословието и метафизиката, но може да се приложи и във физиологията в смисъл на сбор от интелектуални и морални способности, което е едно изречение много по-дълго и по-сложно, за да се замества, при разни обстоятелства, с по-прост термин.
Неговите аргументи, както и ония на съперника му Тен, можем да вземем за база на съвременните материалистични твърдения. Няма да се убоим да се борим лице с лице и да хванем бика за рогата. В съчинението му: „Науката от философско гледище“, главата за „психическата физиология“ съдържа следните твърдения: „Може би изразът психическа физиология да изглежда необикновен. Бих могъл да си послужа с психологическия термин, който се употребява, за да се означи изучаването на интелектуалните и морални способности. И самият аз много пъти съм писал тази дума, и до когато текстът не оставя никаква тъмнота в мисълта ми, ще продължавам да я пиша. Думата φνχη, от която се състои, е, наистина, присъща на богословието и метафизиката, но може да се приложи и във физиологията в смисъл на сбор от интелектуални и морални способности, което е едно изречение много по-дълго и по-сложно, за да се замества, при разни обстоятелства, с по-прост термин. При все туй, понеже е известно, че психологията още в началото, както и сега, е учение за духа, взет независимо от нервната субстанция, не искам и не трябва да си служа с тоя термин, който принадлежи на една философия, съвсем различна от тази, която взема името си от положителните науки. Там, т. е. в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш. Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология. Спирах се най-много върху мозъчната физиология.
към текста >>

Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род.
Добрите качества на ъглестата ръка са: учтивост, изкуство да нареди живота си, спретнатост и строго съблюдаване на законите и предписанията. Тъй като твърде нарядко се срещат у жените философски типови ръце, ще се задоволим с онова, което предадохме на друго место относно общите теории за философската ръка. Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е. тя се среща най-рядко в непримесена чистота. Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната. Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род. Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“ Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката. Обаче, върнем ли се от височините на екстаза към долините на суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести на една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните мисли ще витаят далеч от всичко земно. Това, което е казано за смесения тип на артистично-елементарната и духовно- елементарната ръка, важи с малки видоизменения също и за женската ръка. На търговеца, който има нужда от една пъргава домакиня- подхожда повече притежателната на артистично-елементарната ръка, въпреки нейните грешки и слабости, отколкото онази с духовно-елементарна ръка, защото първата ще спомага да се уголемява имота му, когато втората, ако и да не прахосва, поне ще причини вреди със своята некадърност за всичко онова, което попада под сметка и теглилка. Също типът „удоволствена ръка“ може да се постави под смесената ръка.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На другата заран, тя му казала за съня, но той й отговорил, че това не е било сън, но едно изречение излязло от устата му, без да знае сам той защо и как.
Обаче, докато говорехме и аз се завзех да му доказвам, че предчувствието му е въображаемо, слугата му дойде у дома и му донесе една телеграма от Генуа, в която му се съобщава за внезапната смърт на леля му, последвала същата сутрин. Същият господин, през нощта на 31. юли т. г. се събудил стреснат и казал на жена си: „убиха италианския крал“. Жена му, като помислила, че той сънува, не възразила нищо. На другата заран, тя му казала за съня, но той й отговорил, че това не е било сън, но едно изречение излязло от устата му, без да знае сам той защо и как. От прозореца си същият погледнал към пристанището и казал на жена си: най-доброто доказателство, че италианският крал не е умрял, е, че всичките стационери (стоящи там параходи) са издигнали знамената си“. След един час той се върнал при прозореца и тоя път стационерите са свалили знамената си на половина. Учуден от тая промяна, той се спуснал за сведения н се научил, че през нощта крал Хумберт бил убит. Ужасен от това съвпадение, той дойде да се съветва с мен, като лекар на душевноболни и ме попита, дали това видение не показва у него некакъв лош признак за мозъка му!.. Аз го разубедих, но не пропуснах да си взема бележка за тоя случай, толкоз повече че, както Ви казах преди малко, тоя човек, напълно уравновесен, заслужва доверие във всяко отношение.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Твоята вяра те оздрави“, така каза Господ Исус Христос, когато оздрави бодната жена, и с това изречение аз днес озаглавявам своята беседа.
With a Desc iptive Letterpress from a Lecture by Dr. Rudolf Steiner. Price L. 2). „Твоята вяра те оздрави“ Сказка от г. Кочи, книгоиздател и окултен лекар в Прага1) Да бъде мир Божи между всички ви! „Твоята вяра те оздрави“, така каза Господ Исус Христос, когато оздрави бодната жена, и с това изречение аз днес озаглавявам своята беседа. Още от самото начало искам да кажа, че който има тази вяра в сърцето си, ще бъде оздравен чрез нея също така, както чрез нея е лекувал само Спасителят Исус Христос. Уверявам: който не е повярвал, че Спасителят е лекувал и оздравявал хромите, такъв няма да бъде оздравен и сигурно няма да сполучи неговото лекуване, и когато бих се опитал за това. Аз сам до такава степен бях предаден на тая вяра, че сполучих чрез нея да оздравя хора в няколко случаи, когато лекарите бяха напълно изгубили всяка надежда. Това нещо причини безсъница на неколцина мои приятели, които ми докараха различни случаи от сърдечни пороци за лекуване и които знаяха, че с твърдата си вяра имам възможност да докажа неща, които в сегашната материалистична епоха се считат за невъзможни чудеса. Така стана, че отведнъж в един брой на в.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В народната поговорка е сгъстена в едничко изречение народната опитност, събирана в течение на много векове и предавана от поколение на поколение.
Но за изучаването на народните приказки, легенди и пр. см нужни познания по окултизма. Много от народните произведения са непонятни, ако не знаем окултизма. Да почнем от пословиците. В българските пословици и поговорки, па и в тези на всички групи народи, има велика мъдрост, често пъти много по-велика от оная, която се съдържа в големи томове. В народната поговорка е сгъстена в едничко изречение народната опитност, събирана в течение на много векове и предавана от поколение на поколение. Ще взема само няколко такива пословици. Има много пословици, в които личи дълбоката вяра на народа в мировата правда. От тези няколко примера, които ще спомена и които могат да се увеличат с още много подобни, се вижда дълбоката увереност на народа във възтържествуването на доброто; народната душа дълбоко е уверена, че който нарушава хармонията в света, непременно си докарва страдания. Ето някой от тях: „Който хвърля камъни в кал, се опръсква“. „Каквото си е послал, на такова е легнал“.
към текста >>

Изречението „познай себе си“ значи човек да съзнае висшето в себе си, да се отъждестви с него.
Възпитателят трябва да има разбиране на онова красивото, чистото, което се крие в човешката душа. Тя не е още напълно проявена на земята. Възпитателят трябва да има усет за онзи свещен кът, който се крие в глъбините на всека човешка душа. Тя крие дарби, които чакат своето проявление. Човек още не е намерил себе си. Изречението „познай себе си“ значи човек да съзнае висшето в себе си, да се отъждестви с него. Главната задача на възпитанието е раждането на висшата душа. Както за цветето са нужни добра почва, осветление и пр., за да цъфти и зрее, значи подходяща среда, така и за да може да прояви висшата душа своите заложби, трябва подходяща среда. В такава среда душата се разцъфтява с всичките си дарби. * * * „И най-малките деца трябва да знаят, по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие“. „За да се развие умът в правилно направление, трябва да се почне с милосърдието“.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истинско е изречението на Соломон: „Нищо ново под слънцето“.
В тази глава2) ние ще говорим само за органическата Алхимия. Тя се занимава изключително с живите органически обекти и с това се отличава от алхимията на неорганическата материя. Тези два аспекта в това единствено отношение може да се сравнят с органическата и неорганическа химия, към която в началото са принадлежали, тъй както и астрологията е принадлежала към Астрономията. Алхимията и Астрологията, две сестри, са били прародители на двете съвременни науки — химията и астрономията. Тези двете последни науки имат работа със сенките, с феноменалните илюзии. Истинско е изречението на Соломон: „Нищо ново под слънцето“. Преди всичко, да се вгледаме в най-прекрасната форма на нашето изкуство, тази, която се отнася до царството на растенията и цветята. Всяко цветче, всяка тревица, дърво в гората или буренак в блатото, всичко това изявява съответна степен живот, който всякога ги заобикаля. Няма ни един атом, който не би бил външно изражение на някоя отделна жива сила вътре в пространството „ЕТ“, която да действа в унисон с доминиращата сила, строго съответстваща на типа живот. Ако ли само науката можеше да види тази чудесна лаборатория, която действа в живата съкровищница на природата, то тя би престанала напразно да търси произхождението на живота и да се учудва на това, какво е станало с недостигащото звено на научната еволюция, защото тя тогава би реализирала понятието, че биогенезисът е една велика истина, както за оживената, така и за неодушевената природа, централен жив източник на който е Бог. После, науката би узнала, че двуединният живот всякога се намира в движение в цялата материална вселена, като циркулира около фокусите на творческите дейности, които ние наричаме слънца, звезди, планети, като очакват условия а те са всякога на лице, за материално въплъщение при всичките възможни комбинации, обстоятелства и условия, постижими и непостижими за нас, като се приспособяват към непрекъснатото феноменално свое проявление.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието.
Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ . Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им. Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната. Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5). Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието. Освен това, любопитно е да се отбележи, че когато се призовава Бог в същата прочута молитва, буквите на думата А М Н се виждат в инициалите на първите три думи Ал Малох Намон (О, Боже, Верни Царю), явно внушавайки, че Бог е Всичко и в Всичко. Също добре се знае, че еврейските букви се употребяват като числителни и много нещо можем да проумеем като намерим числителната стойност на буквите на една дума. Така АМН се равнява на 91, защото А=1, М=40 и Н=50, а 91 е числителната стойност на Йехова— Адни (Иехих — Адни). Йе=10, X=5, и=6, х=5 или всичко 26, А=1, Д=4, Н=50 и И=10 или всичко 65, понеже Йехова представлява присносъщият или Всеобемният Абсолютен Бог, когато Адни е проявеният Логос. Така, очевидно е, че да се произнесе това име било на санскритски, египетски, латински или еврейски, това значи да се опитаме да достигнем иде,ята, която лежи зад името, идеята на великото Всеединство, което съществува даже и в привидно множество.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Направените опити излезли напълно сполучливи: далеч от Кан, четирима от присъстващите написали на късове хартия по едно изречение, сгънали хартишките еднакво за да не се различават, размесили и взели по една в свити ръце.
. . Ясновидецът Людвиг Кан. През месец април т. г. в Париж са били направени опити с германеца Людвиг Кан, който е притежавал способността да чете през непрозрачни тела. Присъствали: полицейският префект на Париж, главният прокурор Шердлен, апелативният прокурор, Пруарам, членът на френската академия, Луи Барту,сенаторът Досе, депутатът и бившият м-р Лушйор, Лекуве и др. Направените опити излезли напълно сполучливи: далеч от Кан, четирима от присъстващите написали на късове хартия по едно изречение, сгънали хартишките еднакво за да не се различават, размесили и взели по една в свити ръце. Тогава Кан посочил де да застанат тия четирима души, приближил се до едного от тях, поискал да хване хартишката му, турил я бърже на челото си, върнал му я веднага, вдигнал очите си и, като взел молив и книга, написал точно това, което било написано на късчето хартия. След това, без да вземе другите, от далеч и едно след друго, изказал всичките изречения в тях. Даже е споменал и имената на лицата, които са написали тия изречения. Един от изпитвачите, професор Ленйел-Лавастин не повярвал. Също и проф.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Цонко Попов): „За цветята от детската градина“ с мото — едно изречение от Максим Горки: „Децата, това са живите цветя на природата“.
„Клокотница“, № 2. Покрай другите детски списания, това е единствено по рода си, понеже е предназначено за възпитание в предучилищна възраст. То има два отдела: първият отдел съдържа педагогически и други статии, предназначени за родители и възпитатели, а вторият отдел съдържа материал за деца от предучилищна възраст. По-големите деца сами ще могат да ги четат, а по-малките майките им ще ги предават със свои думи. В първата книжка важна е уводната статия на известния у нас педагог Violino Primo (г. Цонко Попов): „За цветята от детската градина“ с мото — едно изречение от Максим Горки: „Децата, това са живите цветя на природата“. Основната идея в статията е, че предучилищната възраст е един от най-важните възпитателни периоди, и ако той се пропусне, мъчно може да се навакса пропуснатото. Тогаз детето получава тези преживявания, които пущат дълбоки корени в детската душа и указват влияние върху целия по-нататъшен живот на човека. Тъй че, каквото и да се прави, за по-нататъшното образование и възпитание на детето, няма да се постигне напълно целта, ако не се обърне внимание и на предучилищното възпитание. Статията „Изгубеният рай“, пак от същия, изтъква, как изгонваме детското от детската душа и искаме да направим детето като възрастния. Нека уважаваме детското в детето и да не бързаме да го изкореняваме преждевременно чрез фалшиво възпитание.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44594812393188