НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
93
резултата в
46
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Психология на вярата
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
После, да проследим историята на
Израиля
в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство.
Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30).
После, да проследим историята на
Израиля
в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство.
Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин.
към текста >>
2.
УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Каквито пророци е имало, те са дошли у
Израиля
още преди Христа.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици.
Каквито пророци е имало, те са дошли у
Израиля
още преди Христа.
Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така.
към текста >>
Но, ще възразят някои, нима само у
Израиля
е имало пророци, и нима само християните имате светии?
Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите.
Но, ще възразят някои, нима само у
Израиля
е имало пророци, и нима само християните имате светии?
Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход.
към текста >>
3.
НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тия думи, изказани от духовните водачи на
израилския
народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия.
И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив".
Тия думи, изказани от духовните водачи на
израилския
народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия.
Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели.
към текста >>
И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на
израилския
народ в изпълнение на неговата историческа мисия.
Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ.
И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на
израилския
народ в изпълнение на неговата историческа мисия.
Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата.
към текста >>
Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на
Израиля
.
Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия.
Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на
Израиля
.
И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията.
към текста >>
И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на
израилския
народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели.
Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля.
И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на
израилския
народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели.
Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията. Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека.
към текста >>
Свържете пророците на
Израиля
като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му.
Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели.
Свържете пророците на
Израиля
като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му.
Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията. Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека. Всички други договори са само резултат на тази първа и най-висока форма.
към текста >>
4.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на
Израилския
народ, призвани да родят велики синове.
Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра.
На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на
Израилския
народ, призвани да родят велики синове.
Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама.
към текста >>
5.
ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на
Израил
, са свикали свещен събор.
Но, всуе - човечеството останало векове под духовен гнет, намира малки съкровища на мъдростта. Това са светли духове, напреднали люде, които от тинята на живота извличат бисерите на великата мъдрост. И с нея те проправят нов път на възход за отеготените земни обитатели. Има една древна, стара легенда. Когато великата култура на Египет е била към своя залез, когато масите са загубили всичката своя духовна жизнеспособност, когато малцина измежду милионите населяващи плодородната долина на р.
Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на
Израил
, са свикали свещен събор.
Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този. Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете. Велики мнения са били изказани, нечувани опитности и знания са били изречени. Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него.
към текста >>
6.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар
Израилев
".
Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова. Не беше ли изпит за девицата зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това? Трябваше ангел насъне да му се яви, за да му изясни, как стои работата.
Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар
Израилев
".
Това е предизвикало бягството в Египет. Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които младата майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба. Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи. А по-после, когато Исус поема своя труден път на Месия - път, по който има указания в евангелието, че Майка му го е следвала - колко тежки изпитания, незнайни за нас, ще да е претърпяла майката Исусова. А, може би, и много от думите на сина ù, неразбираеми за нея, поради тяхната широта и универсалност, неведнъж са пронизвали като с меч майчиното ù сърце.
към текста >>
7.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ако книжниците и фарисеите, почтени
израилски
граждани, вещи познавачи и тълкуватели на Мойсеевия закон, блюстители на правния ред и морала, бяха дошли при Исуса, за да разискват с него един важен социален въпрос, какъвто представя прелюбодейството и проституцията, може би щяхме да имаме един интересен разговор между тях и Исуса, носител на едно ново учение, представител на един друг ред - редът на „Царството Божие".
И Исус остана сам, и жената, дето си беше, насред. И когато се изправи, Исус ù рече: „Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди? " И тя отговори: „Никой Господи. Исус ù рече: „Нито аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече".
Ако книжниците и фарисеите, почтени
израилски
граждани, вещи познавачи и тълкуватели на Мойсеевия закон, блюстители на правния ред и морала, бяха дошли при Исуса, за да разискват с него един важен социален въпрос, какъвто представя прелюбодейството и проституцията, може би щяхме да имаме един интересен разговор между тях и Исуса, носител на едно ново учение, представител на един друг ред - редът на „Царството Божие".
Ала тия люде нахлуват при него като тълпа, настръхнала, настървена. Те влачат като подплашено животно една беззащитна жена, която е подпаднала под ударите на Мойсеевия закон, и искат да изпитат Исуса, да го предизвикат да говори, та да има за какво да го обвиняват, както отбелязва евангелието. Затова ли или с други помисли, но ние виждаме, че Исус не им отговаря нищо, а се навежда надолу и пише с пръст на земята. Какво е писал на земята, ние не знаем. Йоан поне нищо не загатва по това.
към текста >>
8.
НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Той отхвърля от първом мол¬бата ù, макар последната да е подкрепена от застъпничеството на неговите ученици, като казва, че е изпратен да спаси преди всичко загубените овце от
Израилевия
дом и че не е прилично да вземе хляба на децата, за да го хвърли на кучетата.
Вярата, за да употребим един философски термин, е трансцедентна сила. До същото заключение за естеството на във вярата дойдохме и при разглеждане духовния опит на Захария и Елисавета в главата „Елисавета - майка на предтечата", а също и в главата за Дева Мария. Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване психологията на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет. Завършвайки този бегъл очерк за жената, страдаща от кръвотечение, искам да ви припомня скромния, едва скициран образ на една нейна посестрима - жената Хананейка. Тази жена не идва за себе си - тя моли Исуса да излекува дъщеря ù, която е измъчвана от бяс.
Той отхвърля от първом мол¬бата ù, макар последната да е подкрепена от застъпничеството на неговите ученици, като казва, че е изпратен да спаси преди всичко загубените овце от
Израилевия
дом и че не е прилично да вземе хляба на децата, за да го хвърли на кучетата.
Жената чува тия му думи, но не се оскърбява, нито обезсърчава. Отговорът, който дава на Исуса е рядък образец на смире¬ие и вяра. „Така е, Господи, отвръща тя на Исуса, но и кучетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им". Този отговор, така жив и образен, изпълнен с такава убедителна сила, омилостивява Исуса. „О жено, провиква се той възхитен, голяма е твоята вяра.
към текста >>
Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома
Израилев
", „децата" и „езичниците" – „кучета" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите.
Нека ти бъде според желанието". Не само за вяра и смирение говори този отговор, а и за един жив ум. На символичния език на Учителя от Галилея, тя отговаря също символично. Това е един кратък, но красив и умен разговор. При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса.
Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома
Израилев
", „децата" и „езичниците" – „кучета" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите.
Ще спомена само бегло един закон за действието на вярата, който може да се нарече верижен. Между Исуса и болната дъщеря стои майката. Тя е средата на вярата, която провежда тока на животворната сила. Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса. Такъв е случаят и при излекуване от разстояние сина на стотника, както и други случаи, отбелязани в евангелието.
към текста >>
9.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
"Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на
израилския
патриарх, призван да стане "отец на вярващите".
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек.
"Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на
израилския
патриарх, призван да стане "отец на вярващите".
Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат.
към текста >>
10.
L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Царят на новия
Израил
,от проф.
гл. 8 Месианизъм и свободните зидари. гл. 9 Чувство и вяра гл.X. и XI - Идеологията на ноемврийското въстание. (1931) Особено интересна е връзката на месианизма с рел. и мистични движения на онова време и тази връзка е подчертана в историч. перспектива.
Царят на новия
Израил
,от проф.
Иос. Уейоки. (из историята на мистиката от века на просвещението) Съдържа: гл. 1. Главни течения на мистиката в 18 в. гл. 2. Варшавско и Берлинско посвещения на Тадеуш Грабински.
към текста >>
Царят на новия
Израил
.
(из историята на мистиката от века на просвещението) Съдържа: гл. 1. Главни течения на мистиката в 18 в. гл. 2. Варшавско и Берлинско посвещения на Тадеуш Грабински. гл. 3.
Царят на новия
Израил
.
гл. 4. Народ Божи под Нева. Това съчинение хвърля светлина върху мистичните движения на миналия век, във връзка с Тадеуш Грабински - велик полски мистик и окултист. Редакцията доставя книгите: "ЛИЦА И ДУШИ" (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу З0 лева. "ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" от А.
към текста >>
11.
КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ахаав - така се наричал царят на
Израил
по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у
Израил
култа на Ваала.
Така завършва една стара, прастара вражда между един Пророк и една царица. Казвам прастара вражда, като имам предвид някои загатвания в Новия Завет, които ни отвеждат, по невидими нишки, към известни събития разказани в Стария Завет. Спомняте си оня стих от евангелието, в който Христос сякаш за един миг поразбулва тайната около личността на Предтечата: "А ако щете да приемете, казва тъй, той е пророк Илия, който имаше да дойде". Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на двамата пророци. И пророк Илия, като Йоана, имаше да се справя с един цар и неговата жена.
Ахаав - така се наричал царят на
Израил
по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у
Израил
култа на Ваала.
Езавел преследва и избива най-безмилостно пророците на Израилевия Бог, за да осигури възтържествуването на Вааловия култ. Естествено е, че пророк Илия, ревностен служител на Йехова, влиза в стълкновение с Ахаава и Езавел, вече на религиозна почва. Спомняте си, че след своето състезание с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, които се намирали под високото покровителство на Езавел, и след своята победа в това състезание, той изколва всичките тия 450 жреци на Ваала. От наше, християнско гледище, това е прекалена вехтозаветна ревност, която се превръща едва ли не в ярост. Езавел се заканва на Илия, че в 24 часа ще погуби живота му и той, чието око не мигва и ръката му не трепва от избиването на толкова хора, се уплашва от тази жена, която, наистина, нито се е бояла от пророка, нито е познавала колебанията на Ахаава и неговите раздвоения.
към текста >>
Езавел преследва и избива най-безмилостно пророците на
Израилевия
Бог, за да осигури възтържествуването на Вааловия култ.
Казвам прастара вражда, като имам предвид някои загатвания в Новия Завет, които ни отвеждат, по невидими нишки, към известни събития разказани в Стария Завет. Спомняте си оня стих от евангелието, в който Христос сякаш за един миг поразбулва тайната около личността на Предтечата: "А ако щете да приемете, казва тъй, той е пророк Илия, който имаше да дойде". Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на двамата пророци. И пророк Илия, като Йоана, имаше да се справя с един цар и неговата жена. Ахаав - така се наричал царят на Израил по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у Израил култа на Ваала.
Езавел преследва и избива най-безмилостно пророците на
Израилевия
Бог, за да осигури възтържествуването на Вааловия култ.
Естествено е, че пророк Илия, ревностен служител на Йехова, влиза в стълкновение с Ахаава и Езавел, вече на религиозна почва. Спомняте си, че след своето състезание с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, които се намирали под високото покровителство на Езавел, и след своята победа в това състезание, той изколва всичките тия 450 жреци на Ваала. От наше, християнско гледище, това е прекалена вехтозаветна ревност, която се превръща едва ли не в ярост. Езавел се заканва на Илия, че в 24 часа ще погуби живота му и той, чието око не мигва и ръката му не трепва от избиването на толкова хора, се уплашва от тази жена, която, наистина, нито се е бояла от пророка, нито е познавала колебанията на Ахаава и неговите раздвоения. Уплашва се Илия и побягва в пустинята, като се отървава по такъв начин и от отмъщението на Езавел.
към текста >>
12.
ДВА ОБРАЗА - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Кой е този избраният народ "
Израил
", .който излиза из Египет?
Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли. И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет!
Кой е този избраният народ "
Израил
", .който излиза из Египет?
Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание. Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ". Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта.
към текста >>
Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под
Израил
се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание.
Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли. И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет?
Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под
Израил
се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание.
Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ". Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта. И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята.
към текста >>
Затова се казва там за
Израил
: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ".
И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет? Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание.
Затова се казва там за
Израил
: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ".
Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта. И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята. Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет?
към текста >>
13.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
1 ст.) Павел заявява: „И аз съм
израилянин
, от семето Авраамово, от племето Бениаминово".
9 гл. 4 ст. За личността на апостола Павла в християнските Писания имаме малко вести. Ала макар и малко, те се считат за достоверни. Така, в Послание към Римляни (11 гл.
1 ст.) Павел заявява: „И аз съм
израилянин
, от семето Авраамово, от племето Бениаминово".
Последното пояснение е конкретно - то сочи от кое Израелево коляно води потеклото си християнският апостол. На друго място (Деяния, гл. 22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиелови, изучен точно в отцепреданния закон". В гл. 23 от Деяния, 6 ст.
към текста >>
Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на
Израилския
народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на
Израилския
народ.
А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! " Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинител на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета.
Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на
Израилския
народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на
Израилския
народ.
Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са. държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет. Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са. си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл.
към текста >>
В нея четем, че след като всички
израилеви
синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона.
държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет. Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са. си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия.
В нея четем, че след като всички
израилеви
синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона.
В същата глава е дадена една молитва-слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил. Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрезани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие.
към текста >>
14.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
N. ДВА СВЯТА Една основна грешка, която древният
Израил
трябва да коригира, е схващането му за „избрания народ".
N. ДВА СВЯТА Една основна грешка, която древният
Израил
трябва да коригира, е схващането му за „избрания народ".
Наистина, Израил е избраният народ, но под Израил не се разбира прокудената, отхвърлила Христа маса на сввтовното еврейство. Израил — това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото възкресение от мъртвите. Израил не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души. които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си". С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов?
към текста >>
Наистина,
Израил
е избраният народ, но под
Израил
не се разбира прокудената, отхвърлила Христа маса на сввтовното еврейство.
N. ДВА СВЯТА Една основна грешка, която древният Израил трябва да коригира, е схващането му за „избрания народ".
Наистина,
Израил
е избраният народ, но под
Израил
не се разбира прокудената, отхвърлила Христа маса на сввтовното еврейство.
Израил — това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото възкресение от мъртвите. Израил не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души. които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си". С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов? С право ще му се отговори, че го няма събран на едно място, но има човеци, пръснати по цялото земно кълбо, за които Христос каза: „Вие сте солта на земята".
към текста >>
Израил
— това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото възкресение от мъртвите.
N. ДВА СВЯТА Една основна грешка, която древният Израил трябва да коригира, е схващането му за „избрания народ". Наистина, Израил е избраният народ, но под Израил не се разбира прокудената, отхвърлила Христа маса на сввтовното еврейство.
Израил
— това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото възкресение от мъртвите.
Израил не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души. които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си". С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов? С право ще му се отговори, че го няма събран на едно място, но има човеци, пръснати по цялото земно кълбо, за които Христос каза: „Вие сте солта на земята". В новия Израил на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец.
към текста >>
Израил
не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души.
N. ДВА СВЯТА Една основна грешка, която древният Израил трябва да коригира, е схващането му за „избрания народ". Наистина, Израил е избраният народ, но под Израил не се разбира прокудената, отхвърлила Христа маса на сввтовното еврейство. Израил — това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото възкресение от мъртвите.
Израил
не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души.
които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си". С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов? С право ще му се отговори, че го няма събран на едно място, но има човеци, пръснати по цялото земно кълбо, за които Христос каза: „Вие сте солта на земята". В новия Израил на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец. Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния Израил е вдъхновил и своята наука в тоя дух.
към текста >>
В новия
Израил
на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец.
Израил — това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото възкресение от мъртвите. Израил не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души. които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си". С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов? С право ще му се отговори, че го няма събран на едно място, но има човеци, пръснати по цялото земно кълбо, за които Христос каза: „Вие сте солта на земята".
В новия
Израил
на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец.
Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния Израил е вдъхновил и своята наука в тоя дух. Разпростряна във вечността на времето и пространството, тая наука е опит да се обхване универсалността, защото безпределът в мисълта е стихията на Израила. Приятел на златото и земните наслади, от една страна, углъбен някак тъжно в стихията на непостижимото, която му се внушава от всемогъществото на Йехова, от друга, той живее еднакво интензивно в двата свята — конкретния и абстрактния. Първия съзерцава не естетически, а само от гледище на силните усещания, а втория — като някаква неизбежна гигантска същина, из която най-голямото постижение е музиката. Затова е възможно да живеят паралелно богатството на Ротшилд, ловкостта на Дизраели с песните на Хайне и музикалните копнежи на Менделсон, фанатизмът на равините с необхватната мистика на Спиноза, борсата в Чикаго и релативният принцип и космогонията на Айнщайн.
към текста >>
Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния
Израил
е вдъхновил и своята наука в тоя дух.
Израил не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души. които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си". С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов? С право ще му се отговори, че го няма събран на едно място, но има човеци, пръснати по цялото земно кълбо, за които Христос каза: „Вие сте солта на земята". В новия Израил на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец.
Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния
Израил
е вдъхновил и своята наука в тоя дух.
Разпростряна във вечността на времето и пространството, тая наука е опит да се обхване универсалността, защото безпределът в мисълта е стихията на Израила. Приятел на златото и земните наслади, от една страна, углъбен някак тъжно в стихията на непостижимото, която му се внушава от всемогъществото на Йехова, от друга, той живее еднакво интензивно в двата свята — конкретния и абстрактния. Първия съзерцава не естетически, а само от гледище на силните усещания, а втория — като някаква неизбежна гигантска същина, из която най-голямото постижение е музиката. Затова е възможно да живеят паралелно богатството на Ротшилд, ловкостта на Дизраели с песните на Хайне и музикалните копнежи на Менделсон, фанатизмът на равините с необхватната мистика на Спиноза, борсата в Чикаго и релативният принцип и космогонията на Айнщайн. Прозрял света, който го измъчва, древният Израил не го представя изобразително и пластично.
към текста >>
Разпростряна във вечността на времето и пространството, тая наука е опит да се обхване универсалността, защото безпределът в мисълта е стихията на
Израила
.
които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си". С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов? С право ще му се отговори, че го няма събран на едно място, но има човеци, пръснати по цялото земно кълбо, за които Христос каза: „Вие сте солта на земята". В новия Израил на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец. Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния Израил е вдъхновил и своята наука в тоя дух.
Разпростряна във вечността на времето и пространството, тая наука е опит да се обхване универсалността, защото безпределът в мисълта е стихията на
Израила
.
Приятел на златото и земните наслади, от една страна, углъбен някак тъжно в стихията на непостижимото, която му се внушава от всемогъществото на Йехова, от друга, той живее еднакво интензивно в двата свята — конкретния и абстрактния. Първия съзерцава не естетически, а само от гледище на силните усещания, а втория — като някаква неизбежна гигантска същина, из която най-голямото постижение е музиката. Затова е възможно да живеят паралелно богатството на Ротшилд, ловкостта на Дизраели с песните на Хайне и музикалните копнежи на Менделсон, фанатизмът на равините с необхватната мистика на Спиноза, борсата в Чикаго и релативният принцип и космогонията на Айнщайн. Прозрял света, който го измъчва, древният Израил не го представя изобразително и пластично. Неговият гений се е отвърнал от художественото постижение в триизмерната конкретност.
към текста >>
Прозрял света, който го измъчва, древният
Израил
не го представя изобразително и пластично.
Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния Израил е вдъхновил и своята наука в тоя дух. Разпростряна във вечността на времето и пространството, тая наука е опит да се обхване универсалността, защото безпределът в мисълта е стихията на Израила. Приятел на златото и земните наслади, от една страна, углъбен някак тъжно в стихията на непостижимото, която му се внушава от всемогъществото на Йехова, от друга, той живее еднакво интензивно в двата свята — конкретния и абстрактния. Първия съзерцава не естетически, а само от гледище на силните усещания, а втория — като някаква неизбежна гигантска същина, из която най-голямото постижение е музиката. Затова е възможно да живеят паралелно богатството на Ротшилд, ловкостта на Дизраели с песните на Хайне и музикалните копнежи на Менделсон, фанатизмът на равините с необхватната мистика на Спиноза, борсата в Чикаго и релативният принцип и космогонията на Айнщайн.
Прозрял света, който го измъчва, древният
Израил
не го представя изобразително и пластично.
Неговият гений се е отвърнал от художественото постижение в триизмерната конкретност. Затова децата на тоя народ са най-малко художници, а най-много музиканти. В религиозните им музикални мотиви, оцветени с елементи на ориента, тая музика стига до истински мистичен плач. За какво плаче избраният народ? Какво е загубил, след като бе придобил всичко?
към текста >>
Разтворете обятията си, деца на Новия
Израил
, и приемете не другиго, а собствения си Бог.
В религиозните им музикални мотиви, оцветени с елементи на ориента, тая музика стига до истински мистичен плач. За какво плаче избраният народ? Какво е загубил, след като бе придобил всичко? Това, което дири скиталецът със своите неспокойни стъпки е до него и в него. Нека раздере той старата дреха на условностите, да отвърне очи от мрачната стена на сълзите и да потърси слънцето.
Разтворете обятията си, деца на Новия
Израил
, и приемете не другиго, а собствения си Бог.
Оня, Който преди две хиляди години бе казал: „Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти поисках да събера твоите чада, както прибира кокошка пилците си под крилете си, и не рачихте! Ето оставя се вам домът ваш пуст. Защото от нине няма да ме видите до когато речете: Благословен, който иде в име Господне" (Мат. 23; 27—39). Не външно, а вътре в себе си го приемете!
към текста >>
И когато тия гласове се умножат, тогава ще спрат неспокойните стъпки на трагическия скиталец по света и ще проиграе сърцето му като юнец, защото чрез него и чрез неговата любов и жертва пръснатият нявгашен древен
Израил
ще славослови с псалтир и цимбали и китара великия Баща на света и ще стане Новият
Израил
.
Ела Ти, Царят, Който донесе кротостта и милосърдието, като мечове за победа. Ела, Твоят щит е по-могъщ от тоя на Давида, защото любовта Ти побеждава по-силно от прашката на пастира, която срази филистимския гигант, а пред сиянието на Твоите кротки слова, Соломоновите мъдрости са само трошици. Ела Ти, Който преди да се родиш, ни пусна манна в пустинята, защото Бог, Който ни помагаше, ни обичаше и тъкмо тая любов Той въплъти в най-възлюбленото Си Дете. Ела, защото любовта Ти е по-голяма от човешките грехове. Въздигни ни като Мария от Магдала, отвори очите ни, както ги отвори на слепия, изгони ни от ръкотворния каменен храм и ни възкреси като Лазара.
И когато тия гласове се умножат, тогава ще спрат неспокойните стъпки на трагическия скиталец по света и ще проиграе сърцето му като юнец, защото чрез него и чрез неговата любов и жертва пръснатият нявгашен древен
Израил
ще славослови с псалтир и цимбали и китара великия Баща на света и ще стане Новият
Израил
.
към текста >>
15.
ДА СЕ УЧИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Вид Исус Натанаила, че иде към него и каза за него: Ето истински
израилтянин
, в когото лукавщина няма.
Ето как апостол Иоан описва това нещо: „На утринта поиска Исус да влезе в Галилея и намери Филипа и каза му: ела подире ми. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Намира Филип Натанаила и казва му: За когото писа Мойсей в закона и пророците, намерихме Исуса, сина на Йосифа, който е от Назарет. И рече му Натанаил: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Казва му Филип: ела и виж.
Вид Исус Натанаила, че иде към него и каза за него: Ето истински
израилтянин
, в когото лукавщина няма.
Каза му Натанаил: Отгде ме познаваш? Отговори Исус и рече му: Преди Филип да те повика, видях те, когато беше под смоковницата. Отговори Натанаил и каза: Учителю, Ти си Син Божи, Ти си цар Израилев. Отговори му Исус и рече: понеже ти рекох: видях те под смоковницата, вярваш ли? По-големи от тия неща ще видиш" (Иоан, гл.
към текста >>
Отговори Натанаил и каза: Учителю, Ти си Син Божи, Ти си цар
Израилев
.
И рече му Натанаил: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Казва му Филип: ела и виж. Вид Исус Натанаила, че иде към него и каза за него: Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма. Каза му Натанаил: Отгде ме познаваш? Отговори Исус и рече му: Преди Филип да те повика, видях те, когато беше под смоковницата.
Отговори Натанаил и каза: Учителю, Ти си Син Божи, Ти си цар
Израилев
.
Отговори му Исус и рече: понеже ти рекох: видях те под смоковницата, вярваш ли? По-големи от тия неща ще видиш" (Иоан, гл. 1, ст. 43—51). Ясно е, че Исус вижда намерението на Филипа да отиде при Натанаила, познат нему виден книжовник, да му съобщи за Исуса и да сподели впечатлението си с него за Великия Учител. Това Филипово намерение, или по-право тази негова помисъл, накарва Исуса да се заинтересува за Натанаила и да го намери духовно.
към текста >>
отива при Натанаила и го води при Христа, Той още от далече го посреща с думите: „Ето истински
израилтянин
, в когото лукавщина няма".
1, ст. 43—51). Ясно е, че Исус вижда намерението на Филипа да отиде при Натанаила, познат нему виден книжовник, да му съобщи за Исуса и да сподели впечатлението си с него за Великия Учител. Това Филипово намерение, или по-право тази негова помисъл, накарва Исуса да се заинтересува за Натанаила и да го намери духовно. А за ясновидеца това нещо е най-лесно: за него материални пречки, време и пространство не съществуват. И преди Филип да отиде при Натанаила, Исус вече го намира с духовното си зрение, когато стоял под смоковницата, наблюдава го, изучава неговия духовен мир и когато по-после Филип изпълва намерението си, т.е.
отива при Натанаила и го води при Христа, Той още от далече го посреща с думите: „Ето истински
израилтянин
, в когото лукавщина няма".
Натанаил остава учуден от тези думи на Христа и тази положителност, с която говори за него, преди още да са имали възможност да се срещнат. Затова той Го пита: „От где ме познаваш", на което Исус отговаря: „Видях те, още когато стоеше под смоковницата, преди Филип да дойде при тебе*. Натанаил веднага разбира, с каква личност има работа, толкова повече, че той е бил книжовен човек, запознат с Кабалата и с окултната наука. Ето защо, той се обръща към Исуса с думите: „Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". За пълния и съвършен ясновидец, какъвто е бил Христос и всички други велики посветени, всички психични процеси, които стават в човешкия душевен мир, са една реалност, която те всякога могат да наблюдават у хората и по която съдят за духовния им ръст.
към текста >>
Ето защо, той се обръща към Исуса с думите: „Учителю, Ти си Син Божи, Цар
Израилев
".
И преди Филип да отиде при Натанаила, Исус вече го намира с духовното си зрение, когато стоял под смоковницата, наблюдава го, изучава неговия духовен мир и когато по-после Филип изпълва намерението си, т.е. отива при Натанаила и го води при Христа, Той още от далече го посреща с думите: „Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма". Натанаил остава учуден от тези думи на Христа и тази положителност, с която говори за него, преди още да са имали възможност да се срещнат. Затова той Го пита: „От где ме познаваш", на което Исус отговаря: „Видях те, още когато стоеше под смоковницата, преди Филип да дойде при тебе*. Натанаил веднага разбира, с каква личност има работа, толкова повече, че той е бил книжовен човек, запознат с Кабалата и с окултната наука.
Ето защо, той се обръща към Исуса с думите: „Учителю, Ти си Син Божи, Цар
Израилев
".
За пълния и съвършен ясновидец, какъвто е бил Христос и всички други велики посветени, всички психични процеси, които стават в човешкия душевен мир, са една реалност, която те всякога могат да наблюдават у хората и по която съдят за духовния им ръст. За тях, както казахме вече, нервната система с главния мозък е просто апарат, който служи за съобщение с физическия мир. И всичките психофизиологични процеси, които стават в нервната система, те ги наблюдават с духовните си сетива. Психичната силоматерия, излъчена при тия процеси, се отразява върху аурата, която обгръща цялото човешко тяло, а особено главата. И според краските, които се предизвикват от тези излъчвания на освободената астрална и ментална силоматерия на физическата клетка, ясновидецът познава състоянието на душевния мир на човека в дадения момент.
към текста >>
16.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
89:1) „И слово Господне дойде към мене и рече: що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка в
израилевата
земя — „Бащите ядоха ягорида, а зъбите на децата им оскоминеха“?
В подкрепа на мисълта си ще дадем няколко цитата от светите писания. „Праведен е Господ във всичките си пътища и благодатен във всичките свои дела" (Пс. 145:17) „Неправда у Него няма“ (Пс. 92:15). „И тъй, всякой от нас лично за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римлян. 14:12) „Господи, Твоите милости вечно ще възпявам: из род в род ще разгласявам Твоята верност“ (пс.
89:1) „И слово Господне дойде към мене и рече: що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка в
израилевата
земя — „Бащите ядоха ягорида, а зъбите на децата им оскоминеха“?
Жив съм аз, говори Господ Иеова: няма вече да употребите тази поговорка в израилевата земя. Всичките души са мои: както душата на бащата, така и душата на синът е моя: душата която е съгрешила, тя ще умре ... Но вий казвате: защо? Синът не понася ли наказанието на бащиното си беззаконие? — Сина няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовното беззаконие. Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на беззаконника ще бъде връх него" (Йезекиил 18:1-20).
към текста >>
Жив съм аз, говори Господ Иеова: няма вече да употребите тази поговорка в
израилевата
земя.
„Праведен е Господ във всичките си пътища и благодатен във всичките свои дела" (Пс. 145:17) „Неправда у Него няма“ (Пс. 92:15). „И тъй, всякой от нас лично за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римлян. 14:12) „Господи, Твоите милости вечно ще възпявам: из род в род ще разгласявам Твоята верност“ (пс. 89:1) „И слово Господне дойде към мене и рече: що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка в израилевата земя — „Бащите ядоха ягорида, а зъбите на децата им оскоминеха“?
Жив съм аз, говори Господ Иеова: няма вече да употребите тази поговорка в
израилевата
земя.
Всичките души са мои: както душата на бащата, така и душата на синът е моя: душата която е съгрешила, тя ще умре ... Но вий казвате: защо? Синът не понася ли наказанието на бащиното си беззаконие? — Сина няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовното беззаконие. Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на беззаконника ще бъде връх него" (Йезекиил 18:1-20). „Горко на душата им!
към текста >>
17.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако е право човек да работи за своите притеснители, за тия, които го държат в робство, Бог не би изпратил Мойсея да освободи
израилския
народ от робството, в което се намираше и щеше да ги остави и до днес да правят кирпичи на фараона.
Можеш ли да се трудиш и работиш заедно с враговете си за тяхно и твое благо? — Не. За да не изгубиш времето си и да вземеш активно участие в колективния живот за своето повдигане и за повдигането на другите, ти можеш да сториш това само с братята и със сестрите си, съмишленици на тази идея. По този начин работи и Яков на вуйча си Лава-на цели 14 години, за да вземе Рахила, дъщерята Лаванова. Трябва ли да се трудим за тия, които искат да ни държат в робство?
Ако е право човек да работи за своите притеснители, за тия, които го държат в робство, Бог не би изпратил Мойсея да освободи
израилския
народ от робството, в което се намираше и щеше да ги остави и до днес да правят кирпичи на фараона.
Днес ние виждаме какво прави Учителя с нас. Не внесе ли между нас онзи елемент, който примирява и най-големите противници помежду им? Не внесе ли той и между ония, които не могат да се търпят, Любовта като основа на техния живот? Ако човек днес не е готов да залюби и врага си, това още не значи, че той не трябва да прави усилия в това направление. Така и от всички нас се изисква труд, работа и постоянство, да проявим широка инициатива, да видим какво сме разбрали от учението на Учителя и какво можем да приложим от него.
към текста >>
18.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и
Израилтянската
и Християнската религии, да бъде дадена на Запада.
Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни мисионерският дух е твърде силен. Западните църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра. Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма. От окултна гледна точка, тези мисионерски усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията. Великите Водачи на човечеството които се грижат за нашето развитие, ни дават всяка помощи която ни е необходима.
Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и
Израилтянската
и Християнската религии, да бъде дадена на Запада.
Ако търсим ревностно светлината, ний ще намерим Върховната Мъдрост, която ни е дадена в тази двойна религия. Във връзка с това ний тук ще засегнем някои въпроси, които ще ни помогнат да си уясним по добре това, което ни интересува в случая. В Полярната, Хиперборейска и Лемурийска епохи задачата за ръководството на човечеството е била сравнително лека, защото умът още не е бил създаден, но когато този силно активен елемент е започнал да се проявява в първата половина на Атлантската епоха, той е развил хитростта, която е продукт на ума, намиращ се вън от контролът на духа. Хитростта действа като помощник на желанието, безразлично дали последното е добро или лошо; дали то ще ни донесе радост или скръб. В средата на Атлантската епоха духът навлиза напълно в своите носители и започва да работи върху ума, за да произведе мисълта и разсъдъка: способността да свържем дадена причина с нейното неизбежно следствие и да извлечем от дадено следствие причината, която го е породила.
към текста >>
19.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на
Израил
, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството.
В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта. е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях.
Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на
Израил
, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството.
В:ички тези клонове са ръководени от велики посветени, които са били във връзка с Христа. Центъра на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи християнството в славянството, да даде методите за приложение, и да подготви човечеството за новата раса, за новата епоха, която вече иде в света, и в която ще се приложи учението на любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху този фундамент на любовта ще се изгради новата култура и новите обществени форми, хората ще познаят че са братя и ще живеят като братя в любов и хармония; и всички ще имат само един Учител — Учителя на Любовта — Христос, който ще царува за всички времена в човешките души. В. Пашов Мишка и пчела (б а с н я) Дошла есен. Обилни дъждове паднали.
към текста >>
20.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Красински с идеалите на Христовото учение и с посланичеството на Полския народ — „служител Божий“ който има мисията да осъществи учението на Любовта, свободата и братството, да изяви Христа да стане избран съсед,
Израил
на новото време.
на тъй наречените месиенисти. A те са толкова интересни и тъй богати в мисъл, полет и достижения, че в някой отношения далече надминават постиженията на немската философия например. Понеже полският гений е надарен с дълбока интуиция — тази интуиция именно е направила от поменатите философи — мислители-пророци. Докато Хьоне Вронски — гениален математик и философ, се опитва да открие по математически-генетичен метод философията не абсолютното — и дава величествен синтез на религия, философия и наука, като открива закона на творчеството; Тиежковски — в съчинението си „Отче наш“ с пророческо вдъхновение възвестява новата епоха, епохата на Духа Свети, на Духа, който осъществява принципите, възвестени от Сина Божи — Христа. А Товянски — Учителят, вдъхновява Мицкевича, Словацки.
Красински с идеалите на Христовото учение и с посланичеството на Полския народ — „служител Божий“ който има мисията да осъществи учението на Любовта, свободата и братството, да изяви Христа да стане избран съсед,
Израил
на новото време.
В същото време Мицкевич, Красински, Словацки в дивни вдъхновени стихове възпяват това посланичество, тази мисия, този Христов идеал: Царството на духа, Царството на Бога. Никой народ не се е издигнал тъй високо в стремежите на Духа и поривите на душата, както полския народ в епохата на големите страдания — когато беше разпнат Голгота. Този славянски народ, поставен на кръстопътя между изток и запад, има наистина велика задача, да създаде синтеза на две култури — източна и западна, да създаде самобитна, славянска култура, основана на учението на Христа, да създаде културата на Духа и свободата. Богато съкровище са оставили полските мислители, философи, поети, пророци, месианисти. Всички едногласно възвестяват царството на Духа, на Любовта и творчеството, на свободата и толерантността.
към текста >>
21.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И такава беше съдбата на всички пророци в
Израиля
— всички
израилски
пророци са все пострадали.
Ако хората имаха тези интуиция в себе си, те всякога ще могат да знаят, кога човек може да стане голям. Човек може да стане голям, когато стане като малките деца. И тогава, за всека работа, която човек започва, той ще знае, как ще се свърши. Христос напр. знаеше какво го очакваше.
И такава беше съдбата на всички пророци в
Израиля
— всички
израилски
пророци са все пострадали.
Защо и за какво? От едно вътрешно неразбиране, което съществува у хората. В хората има едно вътрешно ослепяване. Откъде произтича това ослепяване, ще го оставим настрана. Това е един от тъмните въпроси.
към текста >>
22.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този клон тук организира така наречената школа на Есеите, в която са учили всички пророци на
Израил
.
Тук са получили посвещението си и Мойсей, Орфей и Питагор, от които са почерпили мъдростта и знанието си Платон и неоплатониците и неопитагорейците. И тогаз, всичката онази литература, която се е явила като изразител и разпространител на идеите на тази школа, принадлежи към литературата, която изнася идеите на Божественото учение. Този клон е работил и в Индия, с представители Рама, Шри Кришна и Буда. Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път. чрез връзката си с Египет, носи цялата мъдрост на Египет.
Този клон тук организира така наречената школа на Есеите, в която са учили всички пророци на
Израил
.
През нея са минали и апостолите и сам Исус — върховен Учител и ръководител на школата през всичкото време на нейното съществуване. Този клон е имал за мисия да подготви хората, които да разнеса т Божественото учение по лицето на цялата земя. И всред тази школа се явява и сам великия Божествен Дух—Христос, който чрез слизането си на земята във физическо тяло и чрез голготската мистерия, прониква до центъра на земята и дава един нов и мощен импулс на човешкото развитие. До него време човечеството стига най-гъсто в материята. Инволюционния процес е завършен и е необходим един нов и мощен импулс, да подеме човечеството във възходящо направление.
към текста >>
23.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В същия дух работеха и посветените на
Израиля
, които работеха под ръководството на Йехова.
За това беше необходимо да се даде един мощен импулс, който да обърне силите на човешкото съзнание — защото силите на човешкото съзнание бяха насочени в низходящо направление, към центъра на земята. Трябваше тези сили да се обърнат в обратна посока — към центъра на слънцето. Трябваше човешкото съзнание да се свърже с центъра на слънцето, като един магнит, да го привлече и издигне до себе си. За тези цел човешкото съзнание се подготвяше чрез религията на Заратустра, който беше във връзка с Духът на слънцето, когото наричаха Ахура-Мазда. В същата посока работеха и египетските посветени начело с Хермес Трисмегис.
В същия дух работеха и посветените на
Израиля
, които работеха под ръководството на Йехова.
Всичко това беше подготвителна работа, за да се под готви човешкото съзнание до приеме импулса на Великия космичен Дух на слънцето. И когато условията бяха назрели, и когато човечеството не можеше повече да остане в това положение на съзнанието, стане най великото събитие на нашата планета. На земята слезе най-великият между Синовете Божии — Христос — Великият слънчев Дух — познат във всички древни мистерии под различни имена. И чрез Голготската мистерия, прониквайки до центъра на земята, даде един нов и мощен импулс на човешкото развитие. Още от Египет и Халдея се подготвяха условията за развиване на човешкия ум и заедно с това и оформяването на човешката личност.
към текста >>
И затова именно в
Израиля
се проповядва религията на единния Бог, който трябва да се роди и в човешката душа.
И когато условията бяха назрели, и когато човечеството не можеше повече да остане в това положение на съзнанието, стане най великото събитие на нашата планета. На земята слезе най-великият между Синовете Божии — Христос — Великият слънчев Дух — познат във всички древни мистерии под различни имена. И чрез Голготската мистерия, прониквайки до центъра на земята, даде един нов и мощен импулс на човешкото развитие. Още от Египет и Халдея се подготвяха условията за развиване на човешкия ум и заедно с това и оформяването на човешката личност. Човек постепенно започна да се оформява като мислеща единица.
И затова именно в
Израиля
се проповядва религията на единния Бог, който трябва да се роди и в човешката душа.
Докато в инволюционния процес имаме едно диференциране на силите, в еволюционния процес трябва да стане едно синтезиране, всички сили да се подчинят на една централна монада, на пробуждащия се човешки „Аз“, за да се оформи човек като самостоятелна единица, способна за самостоятелен живот и самоинициатива, способна да мисли. И затова Христос като дойде казваше: Да не мислите че дойдох да донеса мир на земята, но нож. Защото дойдох да разлъча човек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. И неприятели човеку ще бъдат домашните му. (Матея 10 гл.
към текста >>
24.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая присадка се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше
израилтянин
, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие?
На човек може само да даде условие за нещо, но той сам не може да оправи тази работа. Аз мога да дам условия за една ябълка или за една круша да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа. Който мисли по друг начин, той е на погрешен път. Днес хората са станали много умни, научили са се да присаждат. Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте.
По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая присадка се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше
израилтянин
, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие?
Той само загатна това, но намери един изходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, да се преобрази, но затова се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгленът може да стане диамант, но за това се изисква голяма топлина. Същото може да се каже и за човека.
към текста >>
25.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос му казва: Ти си учител
израилев
, учиш другите хора, а не можеш да разбереш елементарните работи.
— В недовършените работи. Това започнеш, не довършиш, онова започнеш, не довършиш, докато най после работите ти остават недовършени. В какво седи доброто в света? — Във всяка завършена добре и разумно завършена работа. Никодим отива при Христа, но не може да разбере елементарните работи.
Христос му казва: Ти си учител
израилев
, учиш другите хора, а не можеш да разбереш елементарните работи.
Той не може да разбере как може човек да се роди отново. Мнозина говорят за новораждането. Tе казват: Човек трябва да се роди от дух и вода. Какво се разбира под думите дух и вода? Хората по това нищо не разбират и нищо не знаят, а учат другите на това, което и те сами не знаят.
към текста >>
26.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос казва: „Никъде в
Израил
не съм видял такава голяма вяра“.
Така ще дойде и новата култура. Ако Бог не взема участие в нашите култура, Той не може да ни помогне. Докато Словото не влезе в нашите уши и не се свържем с Божието сърце, никаква култура няма да има в света. Стотникът казва на Христа: „Не съм достоен да влезеш в домът ми. Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее“.
Христос казва: „Никъде в
Израил
не съм видял такава голяма вяра“.
Сега и аз ви желая да бъдете като този стотник, да кажете на Христа: Господи, кажи само една дума, и момчето ми ще бъде здраво. Желая на всинца ви да бъдете здрави. 29 неделна беседа, държана от Учителя на 1 май 1938 г. София — Изгрев. ______________________________________ Казано е в Писанието: „Възложете товара си на Господа.
към текста >>
И имаше славата Божия и светлостта негова беше подобна на драгоценен камък, като камък яспис, прозрачен като кристал; и имаше стена голяма и висока; имаше и дванадесет порти и на портите дванадесет ангела и написани имена, които са дванадесетте племена на синовете
Израилеви
: от към изток три порти, от към север три порти, от към юг три порти, от към запад три порти.
Пашов (12) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Също така човек има 12 тела, но за сега оперира в пет, които в херметичната наука се свеждат към три. Великолепно е предадена тайната на зодиака в 21 глава на Откровението от 9—22 стих. Ето как се предава тя там: „И дойде при мене един от седемте ангели, които държаха седемте чаши пълни със седемте последни язви и проговори ми и рече: Ела, ще ти покажа невестата на Агнето. И отведе ме духом на една голяма и висока планина и показа ми град голям, светия Ерусалим, който слизаше из небето от Бога.
И имаше славата Божия и светлостта негова беше подобна на драгоценен камък, като камък яспис, прозрачен като кристал; и имаше стена голяма и висока; имаше и дванадесет порти и на портите дванадесет ангела и написани имена, които са дванадесетте племена на синовете
Израилеви
: от към изток три порти, от към север три порти, от към юг три порти, от към запад три порти.
И стените градски имаха дванадесет основания и в тях имената на дванадесетте апостоли на Агнето. И този, който говореше с мене, имаше тръст златна да измери града, и портите, и стените му. И градът беше четвъртит и дължината му е толкова, колкото и широчината; и премери града с тръстта до дванадесет хиляди стадии: дължината, широчината и височината му са равни. И измери степените му 144 лакти, мярка на човек, сиреч на ангела. И сградата на стените беше от яспис — и градът от чисто злато, подобно на чисто стъкло.
към текста >>
А 12-те
израилеви
племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни.
И сградата на стените беше от яспис — и градът от чисто злато, подобно на чисто стъкло. И основанията на стените градски бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първото основание беше — яспис, второто — сапфир, третото —халкидон, четвъртото — смарагд, петото — сардоникс, шестото — сардий, седмото — хрисолит, осмото — вирил, деветото — топаз, десетото —хрисопрас, единадесетото — якинт, дванадесетото аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка една порта бе един бисер и улиците на града бяха от чисто злато. Този цитат ни показва, че великия християнски посветен е имал дълбоко разбиране на астрологията. Виждаме също, че той свързва 12 зодиакални знаци с 12 синове на Яков.
А 12-те
израилеви
племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни.
ГЛАВА X. Планетните влияния За да разберем същността на планетните влияния, трябва преди всичко да се освободим от материалистическото схващане на планетите, т. е. да се освободим от схващането да гледаме на небесните тела — планети, слънца, комети и луни, като на мъртви тела, и да ги схванем като живи същества, като активни творчески центрове на разумна деятелност. Ето какво казва Учителя по този въпрос: Вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на планетите, които представяте сбор от разумни същества завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което могат да ви дават добри съвети и напътствия.
към текста >>
27.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нито в
Израиля
.
Християнство и самоуправление. – Дим. Станев Симфония на житното зърно (стих.) – Д. К. Имаме ли пълно познание? Словото на Учителя.
Нито в
Израиля
.
(из неделната беседа – 4 декември 1938 г.) Белият път (стих.) – Диана Данчева Привет от духа на любовта – Н. Балтова Промисли за ближния си, за да промисли Бог за теб – Н. Неделчева Астрология. (продължение от бр. 237) – Влад Пашов Из науката и живота.
към текста >>
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Нито в
Израиля
(из неделната беседа „Нито в
Израиля
“ – 4.XII.1938 г.) Вярата е едно указание, една — възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик потик.
В човека има вложени много неща, много способности. Но той трябва да се свърже със силите на живата природа, за да му се създадат условия да ги развие. Иначе той ще забави развитието си. Времето напредва, то не търпи отлагане. Кораба, казва Учителят, трябва да потегли.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Нито в
Израиля
(из неделната беседа „Нито в
Израиля
“ – 4.XII.1938 г.) Вярата е едно указание, една — възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик потик.
Изобщо вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш, разправят ти за онзи свят, който не си виждал. но вярваш, разправят ти как живеят съществата от онзи свят, и ти вярваш. Разправят ти за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш.
към текста >>
От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в
Израил
съм намерил толкова вяра“.
Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето — на онези, които са напреднали. А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото, и бъдещето.
От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в
Израил
съм намерил толкова вяра“.
Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, има и любов. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света.
към текста >>
„Нито в
Израил
съм видял толкова вяра“.
Ние виждаме, че някои от горещите тела са вече загаснали. Значи любовта им е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън.
„Нито в
Израил
съм видял толкова вяра“.
Сега и аз бих желал да ме учудите с вашата вяра. Докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата в хората се намалява, и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се разрешават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството.
към текста >>
Христос казва: Нито в
Израиля
съм намерил толкова вяра.
Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, на което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност.
Христос казва: Нито в
Израиля
съм намерил толкова вяра.
Вярата се отличава по едно нещо. Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човека расте отгоре. Но не трябва да схващате това повърхностно. Ще знаете, че има едно съотношение в мерките.
към текста >>
“ Христос казва: И в
Израил
не съм намерил толкова вяра.
Щастието на човека зависи от това. да съзнава, че не живее сам, и че носи и своя, и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот. Ето защо, всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. „Кажи само реч, и ще бъде!
“ Христос казва: И в
Израил
не съм намерил толкова вяра.
На вас казвам: Турете ръката си на веждите и кажете: Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя. И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: Господи, да не кажеш нещо, което не мога да направя. Ще туриш ръката си на веждите, и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от твоя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш.
към текста >>
28.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Каквито пророци е имало, те са дошли у
Израиля
още преди Христа.
За да се измени света, от всички хора се иска съзнателна, вътрешна работа. Никакъв закон не може да измени света. Само любовта е в състояние да оправи света и да примири всички противоречия в живота. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? (Из книгата „Пътят на звездата“) Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светци, ни мъченици.
Каквито пророци е имало, те са дошли у
Израиля
още преди Христа.
Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъчениц на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес когато християнството е официална религия, и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цел свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършват тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди свещеници проповедници, мисионери — за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така.
към текста >>
Но, ще възразят някой, нима само у
Израиля
е имало пророци, и нима само християните имат светци?
Днес когато християнството е официална религия, и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цел свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършват тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди свещеници проповедници, мисионери — за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието — тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите.
Но, ще възразят някой, нима само у
Израиля
е имало пророци, и нима само християните имат светци?
Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци, не са ли имали пророци и и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши — ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполона в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии, и чудотворци са били езичници и идолопоклонци. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имат средновековен манталитет.
към текста >>
29.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Давид беше цар на
Израиля
, но
Израил
представя красивото и доброто в цялото човечество, а не някакъв специфичен народ или специфична нация.
Отгоре, отдето Бог го е изпратил. Той ще бъде между всички хора, без да принадлежи на някоя нация. Христос дойде между евреите, но евреин ли беше? Ще кажат че Христос е произлизал от Давидовия род. Давид евреин ли беше?
Давид беше цар на
Израиля
, но
Израил
представя красивото и доброто в цялото човечество, а не някакъв специфичен народ или специфична нация.
Човек може да възприеме истината само тогава, когато надрастне нацията си, когато се определи като Син Божи. Съвременният свят се нуждае от нови възгледи за живота. от нови учители и пророци. Новият пророк ще бъде призма, която ще пречупва правилно светлината на Божествения свят. Той ще бъде извор, който навсякъде ще разнася Словото на Бога.
към текста >>
30.
 
-
Понеже званите в света са недостойни, като ги поканили на угощение тези избраниците,
израилите
не отишли.
Евреите направиха един храм, но в храмове не може да се побере Господ. Единственото място, гдето Той говори, то е човешкото сърце. Единственото място, гдето Бог говори и гдето по някой път Господ прави визита, то е човешката душа. Желая сега българите да дадат един пример като българи. Българите ето какво представляват.
Понеже званите в света са недостойни, като ги поканили на угощение тези избраниците,
израилите
не отишли.
Един купил нива, отивал да я види. Казва: Считай ме за отречен. Друг си купил волове, — отива да ги види. — Считай ме за отречен. Трети се оженил — Считай ме за отречен.
към текста >>
31.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Възкръсналият
Израил
(стихове).
Болшевизмът като идейно движение. — Принципи и методи на съвременния комунизъм. — Кой е правия път? 2. Нова Естетика. I. Ив. Грозев.
Възкръсналият
Израил
(стихове).
II.Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (мистични жертвени песни, с портрета на автора). Прев. Сава Чукалов. 3. Д-р Р. Томсон. Расова наука.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на
Израил
— Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър .
И сънмища пресветли духове По нея слизат и възлизат — Поток слънца, роящи се безспирно : мечтите мои сънни по цветната дъга на моята предвечна мисъл... А там — отвъд света На моята мечта, Където свърша огнецветната змия на мисълта, Издига се престол, Блестящ от бял жар на брилянти. И аз — в съня си — искам да погледна Седящия на огнезрачния престол, Но белий скреж на светлината Ме ослепява ... И аз усещам, че Седящият на трона Говори —---- Опивам се от пламък -- Я преди суетний поглед Изчезва пъстрий дим на битието, Стопява се кат сенка Сънеподобното творене Във Славата на Вечния, Най-Древния от Древните . . . И възбленуван сън наяве става : От мълниите на гласа Му Просветва целата земя под мене, И камъкът превръща се на огън тлеещ Лежа на Огнена земя--- А Пясъците Земни се искреят — Безчислите звезди на Млечний Път . . .
И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на
Израил
— Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър .
. . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Възкръсналият
Израил
(стихове).
Болшевизмът като идейно движение. — Принципи и методи на съвременния комунизъм. — Кой е правия път? 2. Нова Естетика. I. Ив. Грозев.
Възкръсналият
Израил
(стихове).
II.Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (мистични жертвени песни, с портрета на автора). Прев. Сава Чукалов. 3. Д-р Р. Томсон. Расова наука.
към текста >>
Нова Естетика ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА
ИЗРАИЛ
(Езекиил, XXXVII, 1-14) Положи Бог десница върху мен И ме възведе във Духа Господен И ме постави всред долина мрачна, Изпълнена с мъртвешки кости; Обведе ме край тях околовръст: И ето — твърде много черепи и кости, Разсеяни по прашното лице На смъртната долина, И ето — бялнали се сухи кости.
За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ______________________ [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23. [2]Виж и Лука, гл. 14:25-35.
Нова Естетика ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА
ИЗРАИЛ
(Езекиил, XXXVII, 1-14) Положи Бог десница върху мен И ме възведе във Духа Господен И ме постави всред долина мрачна, Изпълнена с мъртвешки кости; Обведе ме край тях околовръст: И ето — твърде много черепи и кости, Разсеяни по прашното лице На смъртната долина, И ето — бялнали се сухи кости.
И рече Бог: „Син человечески, кажи — Ще оживеят ли тез кости? “ И рекох: Господи, Ти знаеш ! И пак ми рече Бог: „На тези кости провещай и им речи: Вий, сухи кости, чуйте Словото на Бога! Така говори Бог Адонай: Дух на живот ще вложа във вас И ще ви оживотворя, Ще ви скрепя със жили ставни И ще ви облека със плът, Ще ви обвия с кожа И ще ви вдъхна моя дух, За да възкръснете и да познайте, Че Аз Съм — Бог“. И възвешах аз Словото на Бога, Тъй както Той ми заповяда, И чу се трясък, щом прорекох, И ето — земен трус; и костите тогава Сглобяваха се — кост към кост, във същ състав.
към текста >>
И рече Бог: „Син человечески, тез кости Са целият
Израилев
дом!
Така говори Бог Адонай: Дух на живот ще вложа във вас И ще ви оживотворя, Ще ви скрепя със жили ставни И ще ви облека със плът, Ще ви обвия с кожа И ще ви вдъхна моя дух, За да възкръснете и да познайте, Че Аз Съм — Бог“. И възвешах аз Словото на Бога, Тъй както Той ми заповяда, И чу се трясък, щом прорекох, И ето — земен трус; и костите тогава Сглобяваха се — кост към кост, във същ състав. И видях аз — и ето: жили яки Ги ставиха, меса прорастоха по тях И най-отгорЕ с кожа се обвиха, Но дух — дух нЕмаше във тях. И рече Бог: „На Духа проречи и възвещай, Син человечески, на Духа говори, Тъй казва Господ Бог Адонай : Ела, о Дух, от четирите ветрища, Вдухни във тези мъртви, и да оживеят! “ Прорекох, както заповяда: И влезе в тях животен дух, И оживиха, станаха на крак — Рат многошумна, сборище голямо.
И рече Бог: „Син человечески, тез кости Са целият
Израилев
дом!
И ето те говорят: ,белите ни кости Изсъхнаха, погина нашата надежда, Погубени сме ний! “ — И затова Ти проречи и възвещай им: Така говори Бог Адонай: И ето — Аз отварям вашите гробове, Изваждам ви из тях, о мои люде, И ви въвеждам във земята на Израил. Като отворя вашите гробове И ви извадя из гробовете — о люде мои! — Тогава ще познаете, че Аз Съм — Бог: Ще вдухна моя дух във вас да оживейте, Ще ви поставя на земята ви свещена, И вие ще узнаете, че Аз Казах това и го изпълних “ Говори Бог Адонай. Ив. Грозев Рабиндранат Тагор1) ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) Ти ме създаде безконечен — такава е Твоята воля.
към текста >>
“ — И затова Ти проречи и възвещай им: Така говори Бог Адонай: И ето — Аз отварям вашите гробове, Изваждам ви из тях, о мои люде, И ви въвеждам във земята на
Израил
.
И видях аз — и ето: жили яки Ги ставиха, меса прорастоха по тях И най-отгорЕ с кожа се обвиха, Но дух — дух нЕмаше във тях. И рече Бог: „На Духа проречи и възвещай, Син человечески, на Духа говори, Тъй казва Господ Бог Адонай : Ела, о Дух, от четирите ветрища, Вдухни във тези мъртви, и да оживеят! “ Прорекох, както заповяда: И влезе в тях животен дух, И оживиха, станаха на крак — Рат многошумна, сборище голямо. И рече Бог: „Син человечески, тез кости Са целият Израилев дом! И ето те говорят: ,белите ни кости Изсъхнаха, погина нашата надежда, Погубени сме ний!
“ — И затова Ти проречи и възвещай им: Така говори Бог Адонай: И ето — Аз отварям вашите гробове, Изваждам ви из тях, о мои люде, И ви въвеждам във земята на
Израил
.
Като отворя вашите гробове И ви извадя из гробовете — о люде мои! — Тогава ще познаете, че Аз Съм — Бог: Ще вдухна моя дух във вас да оживейте, Ще ви поставя на земята ви свещена, И вие ще узнаете, че Аз Казах това и го изпълних “ Говори Бог Адонай. Ив. Грозев Рабиндранат Тагор1) ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) Ти ме създаде безконечен — такава е Твоята воля. Този бренен съсъд Ти изпразваш непрестанно и отново напълняш със нов живот. 1) Рабиндранат Тагор е най-великият съвременен индуски поет.
към текста >>
От книгата Изход се знае, че Мойсей бил поверил на Исус Навин ключовете на устното предание, но тия „Ключове“, както казва Saint-Yves d’Alveydre, ръждясали от ужаса на войните и гражданските междуособици, които са вълнували
Израиля
до времето на Ездра.
_______________________ 1) Преведена и на български. Доставя се от Петър Чорбаджиев, учител — Сливен 2) От идещата книжка почваме печатането му в списанието. 3) Тези драми, както и окултните драми на френския окултист Едуард Шуре: „Елевзински мистерии" и „Децата на Луцифер" се представиха с голям успех в Мюнхен. 4) Наскоро излиза от печат в български превод. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ (Продължение от кн. 1).
От книгата Изход се знае, че Мойсей бил поверил на Исус Навин ключовете на устното предание, но тия „Ключове“, както казва Saint-Yves d’Alveydre, ръждясали от ужаса на войните и гражданските междуособици, които са вълнували
Израиля
до времето на Ездра.
При все това, те били запазени, вместо в светилището на храма, в средата на светското общество, на ясновидците и пророците, от които най-известен е Есей. Четенето на Моисеевите книги ставало публично, всяка събота. Коментарите, които се правили върху тях, отначало устно, били записани под названието Таргум. Цялата тази казуистична и схоластична литература, натрупана след връщането на евреите от робството, до разрушаването на третия храм, е била наречена Мидрахим, т. е. Коментарии.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал
израилската
теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга.
Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни.
За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал
израилската
теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга.
Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление.
към текста >>
Израилтяните
го употребявали в Египет, а египтяните го считали за деликатес.
В своята практика в България Д-р Гундрум много рядко е срещал катарални и възпалителни заболявания на червата, както и диспептични явления (мъчно смилане). Това е наблюдавал той във всички слоеве на народа и го поставя във връзка с употреблението на чесъна. Когато храносмилателният процес се извършва винаги редовно и без затруднения, можем да очакваме, че животът ще се запази по-дълго, отколкото когато разни болести затрудняват най- важните функции на храненето. А употреблението на чесъна осигурява именно редовното и правилно храносмилане. Чесънът (Allium sativum) е бил известен още в старо време.
Израилтяните
го употребявали в Египет, а египтяните го считали за деликатес.
Между народа и днес чесънът се употребява като лечебно средство против ухапано от Отровна змия. Счукан с мед, чесънът образува едно лекарство, с което се лекува кръвотечение от носа и кашлица. Стрит с тамян той се употребява за смекчение на зъбобол и пр. Електрически сън. В берлинското списание „Klinische Wochenschrift“ Д-р Нагелшмид съобщава за един, изнамерен от него, нов вид електрически ток, който можел да докарва нечувствителност към болки, като местна упойка, и безсъзнателно състояние, ако действа на мозъка.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той говори за Царете, които преди идването на Царя на
Израил
царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената.
„Целият свят почива върху тайната, и ако е нужно мълчание, когато се касае за земни дела, колко повече това мълчание е необходимо, когато се касае за мистични поучения, които Бог дори и на своите висши ангели не открива“. „Небето се свежда към нас, за да ни чуе, но дори и пред него аз не бих желал да говоря незабулено. Земята се подвиква, за да ни слуша, но и пред нея аз ще говоря само със загадки“. „Тази минута ние сме Врата и Стълпове на Вселената“. И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това. II.
Той говори за Царете, които преди идването на Царя на
Израил
царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената.
И после продължи: „Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка. Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме Царе“, а при все това — фантоми бяха. Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли. Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината. Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III.
към текста >>
Израил
изпадна в униние всред пустинята и извика: „С нас ли е Бог.
Всеки косъм е една светла струя, която съединява милиони светове. Космите са на темето, разделени и низпадат по двете страни; но всяка страна е дясна страна. Понеже на божествения Образ, който е Бялата Глава, няма лява страна. Лявата страна на Бялата Глава е Черната Глава; понеже, според символиката на Преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е и низшето. Обаче, между висшето и низшето на Божия Образ, антагонизъм може да има, колкото между лявата и дясната ръка на човка, понеже хармония се поражда из аналогията на контрастите.
Израил
изпадна в униние всред пустинята и извика: „С нас ли е Бог.
или не е вече с нас? “ Тогава израилевите синове захванаха да спорят за Оногова, Когото човекът познава и не познава. Така разделиха те Бялата Глава от Черната Глава. И Богът на Сянката се превърна тогава на един разрушителен фантом. И бидоха наказани, защото те, от липса на вяра и любов, се усъмниха.
към текста >>
“ Тогава
израилевите
синове захванаха да спорят за Оногова, Когото човекът познава и не познава.
Понеже на божествения Образ, който е Бялата Глава, няма лява страна. Лявата страна на Бялата Глава е Черната Глава; понеже, според символиката на Преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е и низшето. Обаче, между висшето и низшето на Божия Образ, антагонизъм може да има, колкото между лявата и дясната ръка на човка, понеже хармония се поражда из аналогията на контрастите. Израил изпадна в униние всред пустинята и извика: „С нас ли е Бог. или не е вече с нас?
“ Тогава
израилевите
синове захванаха да спорят за Оногова, Когото човекът познава и не познава.
Така разделиха те Бялата Глава от Черната Глава. И Богът на Сянката се превърна тогава на един разрушителен фантом. И бидоха наказани, защото те, от липса на вяра и любов, се усъмниха. Човек не може да проумее Бога, но може да Го обича; а от любовта ни идва вяра. Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тая дума, която не се произнася никога от
израилтяните
, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви.
То влияе чрез чиновете на Хеpyвимите (които евреите наричат Офаним) върху формите или колелата, а от тях на звездното небе, дето създава толкова фигури, колкото идеи съдържа, и привежда в ред хаосът или смущението на веществата, чрез присъщото му в частност разумно същество, наречено Разиел, който бил ръководител на Адама. * * * Третото име Йехова (х) или Йеве. То е едно от най-тайнствените имена на еврейската теология и изразява един от пай-чудните закони на природата, които ние знаем. Ето как се анализира това божествено име : кабалистическата дума е יחוח (йод-хе-вау-хе). Ако се вярва на старото устно предание на евреите, съществува една свещена дума, която дава на смъртния, който е намерил истинското й произношение, ключа за цялото знание, божественото и човешкото.
Тая дума, която не се произнася никога от
израилтяните
, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви.
Тя се образува от четирите еврейски букви и се чете : йод-хе-вау-хе. В Сефер-Берешит или Моисеевата книга на Битието тя служи за означаване на Бога и с граматическата й конструкция напомня даже в своя състав свойството, което всякога хората са придавали на Бога. Сега ще видим, че силата, която се приписва на тази дума, е до известна точка реална, защото лесно отваря символическите врата на ковчега, който съдържа изложението на всичкото старо знание. За това трябва да влезем в някои подробности. Тая дума е образувана от четири букви, от които последната е повторена два пъти — יחוח.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И видеха Аарон и всичките
Израилеви
синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари.
Това е сторено от Райхенбах. Когато високосензитивният вижда вътрешните човешки органи, той вярно познава, някой заболял орган поради промяната в неговата одична светлина. 6) Много важно доказателство за верността на Райхенбаховите наблюдения е и фактът, че той е имал предшественици. Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло. Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него.
И видеха Аарон и всичките
Израилеви
синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари.
И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели. Още шотландският лекар Максуел е обнародвал в 1679. година книгата „De medecina magnetica“.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И право е казал видният
израилски
пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората.
Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки.
И право е казал видният
израилски
пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората.
Не е ли дошло и за нашите държавници времето, да обършат сълзите на своя народ? ХХХ НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ „И Дух Божи се носеше върху водата“. Битие — 1; 2. Дихание страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец.. — Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората в огньове разноцветни, в слънчева позлата, и светна в тях залутаният, земният прашец... — Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец!
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Израилският
народ не се поправи.
Човечеството тръгнало в крив път или така наречения левия път. За да го спаси. Бог изпратил много пророци, чрез които е изразил волята си, но тия пророци били избити или останали неразбрани. Между „избрания“ народ — евреите — се яви пророк Мойсей, който прие и предаде десетте заповеди божи. И тия заповеди, които съставляваха законът божи, останаха мъртва буква.
Израилският
народ не се поправи.
Дойде Христос. Чрез него се даде на света истината: „законът чрез Моисея бе .даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде“ (Йоан 1; 17). Но „що е истина? “ запитал Пилат. — „Истина е Словото на Бога“ .(Ibidem — 17; 17).
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Пророк Елисей ни дава от себе си един пример за възбуждане на вътрешния живот чрез музиката: „когато бил отведен при
израилтянския
цар, поискал да дойде един свирач и щом последният раздвижил струните на арфата си, божията ръка слязла върху Елисея и той почнал да пророчества“.
Г жа Хауфе бе извънредно чувствителна към всички прилепчиви или епидемически болести Колкото по-високо се издигаше тя в пространството, толкова повече състоянието й ставаше по анормално и по-магнетично: това се забелязваше даже и когато минаваше в различните етажи на една и съща къща. В долините тя се усещаше отяготена, натежала и подложена на конвулсии. Твърде много се възбуждаше от вятъра, особено когато духаше като фъртуна, и, макар затворена в стаята си, тя можеше да каже от коя страна духа. Музиката потопяваше често г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние: тя ставаше тогава ясновидка и говореше в стихове. Тя искаше да магнетизирвам водата, която пиеше, под звуковете на еврейската арфа и, когато изпиваше така магнетизирана вода, без да знаеше това, веднага почваше да пее.
Пророк Елисей ни дава от себе си един пример за възбуждане на вътрешния живот чрез музиката: „когато бил отведен при
израилтянския
цар, поискал да дойде един свирач и щом последният раздвижил струните на арфата си, божията ръка слязла върху Елисея и той почнал да пророчества“.
Какво виждаше ясновидката в човешките очи Когато г-жа Хауфе погледнеше в дясното око на някого, зад собствения си отразен образ тя виждаше там друг, който, очевидно, не беше нито нейния, нито оня на лицето, в чието око тя гледаше. Тя вярваше, че той бе портрета на духовната личност на тоя човек. У мнозина тоя вътрешен образ се показваше по-ясен от външния, а по някога бе обратно Това показваше характера на лицето. И у мнозина този образ биваше много по-хубав и по-чист от другия. Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Може би в миналото си тяло той да е бил католик,
израилтянин
или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване.
Мисловата сила на май ата все още остава върху него и след като новото тяло дойде на секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки на мисълта и от грешките и невежеството на мисълта на всички около него. Той е все още един дух под магнетическото влияние на оператора и оператори т. е. майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа.
Може би в миналото си тяло той да е бил католик,
израилтянин
или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване.
Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти.
към текста >>
към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода
израилев
, от племето Вениаминово и по закона фарисей“.
Павел, наричан в детство то му Саул или Савел, се е родил в Тарс, главен и прочут по културата си град на провинцията Киликия, от родители евреи. Баща му се считал за римски гражданин (civis romanus) и тая титла на благородство е предал в наследство на сина си. Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел.
към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода
израилев
, от племето Вениаминово и по закона фарисей“.
И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството.
към текста >>
За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже,
израилтяни
, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри.
Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“.
За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже,
израилтяни
, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри.
Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции.
към текста >>
Латинският надпис: Paulus Apostolus, vas electionis значи; „Апостол Павел, избраният съсъд“ (Деянията Апостолски — 9, 10 — 16: думи, казани на ученика Господен Анания във видение: „иди — при Павла — защото съсъд избран ми е той, да носи моето име пред народи и царе,и пред синовете
израилеви
, защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми“.
Една къса характеристика на личността му от физиогномично и френологично гледище не би била излишна. Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия). Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр. Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа. И понеже смъртта на Павла е била тогава скорошна — няколко години преди ерупцията (eruption – изригване) на вулкана — има достатъчно основание, както твърди и физиогномистът Уелс, да се вярва, че оригиналният медальон на Павловия образ е бил направен при живота на апостола.
Латинският надпис: Paulus Apostolus, vas electionis значи; „Апостол Павел, избраният съсъд“ (Деянията Апостолски — 9, 10 — 16: думи, казани на ученика Господен Анания във видение: „иди — при Павла — защото съсъд избран ми е той, да носи моето име пред народи и царе,и пред синовете
израилеви
, защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми“.
На обратната страна на медальона били издълбани 26-я и 27-я стихове от 68-я псалом на Давида: 25 — „В събранията благославяйте Бога, благославяйте Господа, които сте от източника Израилев“, и 27 — „Там бе най-младият Вениамин, началникът им“ — понеже Павел бил от Вениаминовото коляно. Конфигурацията на главата и лицето на апостола ясно показва силата на неговия ум и енергията, прямотата и упоритостта на неговия характер. Умът му е бил много бистър и възприемчив, паметта му толкова силна, че е могъл да възпроизвежда всички подробности на фарисейското учение и всичките случки и факти из живота си по време и пространство, имал е големи диалектически способности и ораторски талант, поради което той всякъде говорел на народа публично, по стълбите и съборищата, като същевременно победоносно спорел с най-прочутите тогава философи и ритори, нарочно изкарвани на диспут с него. Знаменита е неговата словесна борба с ритора Тертила, назначен да бъде обвинител против Павла във време на съденето му пред управителя Феликса, а така също и препирните му с епикурейските и стоически философи всред самия Ареопаг в Атина, когато произнесъл бележитата си проповед за „незнайния Бог, когото незнаете, а почитате“. По темперамент, той е бил смес от умствения, нервозния и волев тип.
към текста >>
На обратната страна на медальона били издълбани 26-я и 27-я стихове от 68-я псалом на Давида: 25 — „В събранията благославяйте Бога, благославяйте Господа, които сте от източника
Израилев
“, и 27 — „Там бе най-младият Вениамин, началникът им“ — понеже Павел бил от Вениаминовото коляно.
Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия). Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр. Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа. И понеже смъртта на Павла е била тогава скорошна — няколко години преди ерупцията (eruption – изригване) на вулкана — има достатъчно основание, както твърди и физиогномистът Уелс, да се вярва, че оригиналният медальон на Павловия образ е бил направен при живота на апостола. Латинският надпис: Paulus Apostolus, vas electionis значи; „Апостол Павел, избраният съсъд“ (Деянията Апостолски — 9, 10 — 16: думи, казани на ученика Господен Анания във видение: „иди — при Павла — защото съсъд избран ми е той, да носи моето име пред народи и царе,и пред синовете израилеви, защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми“.
На обратната страна на медальона били издълбани 26-я и 27-я стихове от 68-я псалом на Давида: 25 — „В събранията благославяйте Бога, благославяйте Господа, които сте от източника
Израилев
“, и 27 — „Там бе най-младият Вениамин, началникът им“ — понеже Павел бил от Вениаминовото коляно.
Конфигурацията на главата и лицето на апостола ясно показва силата на неговия ум и енергията, прямотата и упоритостта на неговия характер. Умът му е бил много бистър и възприемчив, паметта му толкова силна, че е могъл да възпроизвежда всички подробности на фарисейското учение и всичките случки и факти из живота си по време и пространство, имал е големи диалектически способности и ораторски талант, поради което той всякъде говорел на народа публично, по стълбите и съборищата, като същевременно победоносно спорел с най-прочутите тогава философи и ритори, нарочно изкарвани на диспут с него. Знаменита е неговата словесна борба с ритора Тертила, назначен да бъде обвинител против Павла във време на съденето му пред управителя Феликса, а така също и препирните му с епикурейските и стоически философи всред самия Ареопаг в Атина, когато произнесъл бележитата си проповед за „незнайния Бог, когото незнаете, а почитате“. По темперамент, той е бил смес от умствения, нервозния и волев тип. Много пъти той се е скарвал с апостола Петра и с Варнава, не е изпълнявал решенията на апостолските събрания и вършел самоволно каквото заблагоразсъждал.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на
израилските
пророци и да кажем: „тия три са едно“.
Защото, несъмнено, учението за Троичността е било, и е още, схващано от npocmumе, необразовани християни по един наивен трибожествен начин. Но християнската религия, както и другите исторически религии, трябва да бъде оценявана според твърдението на нейните най-добри и най-видни умове, и не от странностите на неуките, нито пък от празнословията на теологическото педантство“5). Тази статия, при всичко че е написана откровено от един утвърден и очевидно ортодоксален християнин, е явно такава, която ще допринесе много повече за сближението на религиите на юдейството и неговата дъщеря — християнството заедно, отколкото целият прозелитизъм на вековете, защото по-дълбоката мистична християнска идея за Троичността, ако бъде право разбрана, се нуждае само От едно пълно обяснение, за да стане тя приемлива на евреина с широки възгледи. Наистина, тя ще бъде приета даже и от философа и от други религиозни хора, ако бъде изяснена като схващане по-скоро, отколкото като догма. Статията е полезна не само в това отношение, но и показва още (а) един преход от мистичната еврейска и зоаристичната (кабалистична) идея за Бога и Неговите три сили, към Бога, който действа като троичност на сили, (в) към догматичните твърдения, или това, което той нарича „странности на неукия“ и (с) едно постепенно възвръщане по пътя на мистично откритата религия към началната точка.
Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на
израилските
пророци и да кажем: „тия три са едно“.
Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете
израилеви
, и поръча за костите си.
С вяра и сама Сара прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз, който се обеща. Затова, и от едного човека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка, който е покрай морето, който не може да се преброи. С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва. С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това, което има да стане. С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови.
С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете
израилеви
, и поръча за костите си.
С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от царското повеление. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните. С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. С вяра паднаха стените йерихонски след седмодневно около тях обикаляне.
към текста >>
Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте
израилеви
племена и дванадесетте знаци на зодиака.
Тринадесетият час е запазен за въздигането и възобновяването на всички неща. Значи, този час означава свършека на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация. Очевидно е, че тия числа не трябва да се вземат в буквален смисъл, но означават фигуративната продължителност на един период от време и особено на окултните елементи, принципите, които действат през тоя период и го управляват. Достойнството на Достойнствата, както видяхме, е светлото и крайно влияние, представлявано емблематично от брадата на Голямото Лице и което носи на създадените светове сиянието на божествените лъчи. Но кои са тринадесетте форми на това влияние?
Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте
израилеви
племена и дванадесетте знаци на зодиака.
Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на Божията благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината. Колкото за тринадесетата форма, Кабалата ни учи, че тя съдържа другите дванадесет, приема ги в себе си и образува от тях една обща форма. Следов., тоя тринадесети елемент е синтезът и хармонията на дванадесетте така, както зодиачните знаци изразяват различните качества на едното слънце и си приличат в синтеза на едната година. Така, ние виждаме, че хаотичните часове зависят от дванадесетте форми, а часа на въздигането зависи от тринадесетата. От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в божията милост и истина.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Борбата се разразява в това, че новата мистична тайна се изправя пред старата; издъхналата в юдейския закон сила на Отца,
израилевия
отец, е изправена срещу живия Отец на света, когото Христос дойде да възвести.
Цялата 8-а глава става в Соломоновия храм и е илюстрация на думите: „И светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе“. Тук трагедията на тая борба стига кулминацията си; самата тая глава е обрисувана с високо духовно-артистично майсторство. Централният образ в тая глава е Христос, който стои между прелюбодейката. която Луцифер изкуси, и фарисеите, нейните гонители, и казва: „Аз съм виделината на света“ (8, 12). Пишейки името си на земята, той поема върху си вината на грешницата, а върху фарисеите изрича страшните съдни слова: „Вие сте от баща дявола и похотите си бащини искате да струвате“ (8, 44).
Борбата се разразява в това, че новата мистична тайна се изправя пред старата; издъхналата в юдейския закон сила на Отца,
израилевия
отец, е изправена срещу живия Отец на света, когото Христос дойде да възвести.
Името на Аврама е затъмнено с думите: „Аз съм“. Исус казва: „Аврам, баща ви, радвал би се да види моя ден; и видя го и възрадва се“. Рекоха му Йудеите: „Петдесет години нямаш и Аврама ли си видял? “ Исус им каза: „Истина, истина ви казвам: преди Аврам да бъде, аз съм“. С това самият Христос изрече в стария храм като животворящо слово новата тайна.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
След като схванала влиянието на Египет върху религиозните обичаи на
Израил
, тя почнала старателно да изследва помазанията, с които са си служели при балсамирането и които изглежда, че са имали мощни свойства за предпазване от разлагане.
По едно време у нея се събудило желанието да събере всички важни случки в свръзка с предмета. В „Изход“ — 30; 22-25 се намира рецептата за маслото, което е било в „светилището“. Нейната младежка будна мисъл често също се въртяла около разказа за известната алабастрова кутия, която съдържала едно много ценно помазание . . . За известно време, обаче, тя поспряла да се занимава с този предмет, но той никога не изгубил за нея своето обаяние и по-късно тя почнала да го разучава от неговата практична страна, без да подозира до какви резултати ще я доведе.
След като схванала влиянието на Египет върху религиозните обичаи на
Израил
, тя почнала старателно да изследва помазанията, с които са си служели при балсамирането и които изглежда, че са имали мощни свойства за предпазване от разлагане.
След един период на многобройни опити, тя успяла да направи една целебна смес от най-висши продукти на растителното царство. Освежителни благовонни миризми, светъл еликсир от живодатен сок и изрядно златно масло увеличиха богатството на тези, които са квинтесенцията на духа на Триединството. Малко по-късно тя забелязала малки червено-кафяви кристали върху външната страна на съда, който съдържал тази смес. Тя съвсем не можела да разбере причината на това, като знаела, че нямало нищо, което химически д произведе тази формация. Посъветват,а да ги подложи на силна горещина, тя ги турила в един бунзенов горител и в резултат, след една лека експлозия, един малък подобен на диамант кристал от странна полумесечна форма се явил вместо тях.
към текста >>
От това разногласие е произлязла и фаталната участ Царете на Едом3), който представлява материята в противовес на
Израил
— духът, символизират в Зо-ар ерата на раздорите и плътта.
Прочее, първият стих ни учи, че Книгата почива върху закона за съпружеството. Но това име е дадено не безразлично на всяка съпружеска двойка, а само на съвършено уравновесената, на хармоничното съчетание. Затуй и вторият стих гласи: „преди да бъдат везните, Лицето не гледаше Лицето“. Тия две лица са бащата и майката, мъжкият и женският принцип в Бога, умът и сърцето. Преди ерата на съвършеното съпружество, двата принципа, мъжкият и женският, не са били в хармония.
От това разногласие е произлязла и фаталната участ Царете на Едом3), който представлява материята в противовес на
Израил
— духът, символизират в Зо-ар ерата на раздорите и плътта.
Затуй и там е било невъзможно да съществуват и да създадат нещо устойчиво и органически цялостно и трайно. Третият стих свидетелства, че „първите царе — едомските царе, принципите на материалния живот — умряха и припасите им се свършиха, т. е. недостигнаха им средства за съществуване, и земята стана пуста. Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият свят или част от света, както и едно „общество“ или „един свят“. На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Само
Израилтяните
притежаваха тяхната словесна традиция или тъй наречената „КАБАЛА“, но не в духа, а в думата.
И от тук произхожда името окултна наука, дадено от съвременниците на древните синтези. Учението е носило названието на някой свещеник или посветен. Той е знаял, че съществува само една религия и че разните култове са служили да въведат религията в разните народи според тяхната степен на цивилизация. Нашите религиозни въпроси биха предизвикали едно чувство на състрадание в древния посветен, неспособен да допусне, че разумни хора могат да игнорират съединението на култовете в една и съща религия. Тези различия причиниха изгубването на Тайното учение, ключът на синтетичното единство.
Само
Израилтяните
притежаваха тяхната словесна традиция или тъй наречената „КАБАЛА“, но не в духа, а в думата.
От тази гледна точка Библията, написана на еврейски, е за удивление: тя съдържа всичките окултни традиции, но истинския смисъл не е бил открит. Само двама бележити учени са могли да открият чудото: впрочем, всеки култ има своята традиция, своята свещена книга, своята библия, която учи тия, които могат да разбират, за принципа на единството: Сефер Берешит на Мойсей и Юдейската библия, Откровението и Евангелието, Християнската библия, Одисеята, Библията на Гръцкия Политеизъм, Енеядата на Римляните, Ведите на Индусите и Корана на мохамеданите. Всеки един култ има своя символ: един триъгълник, един квадрат, един кръг, една звезда. Със същата ревност арабинът е успял да постигне до куба на Кааба, християнин — до подножието на кръста, будистът — пред звездата със седемте радиуса, а браминът се покланя на триъгълника на своя бог. Нека изследваме тия дълбоки символи и, на кратко, да изследваме произхода им.
към текста >>
НАГОРЕ