НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
258
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се
изрази
с думи.
Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно. Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство. Път неутъпкан и трънлив. Път, в който всеки сам твори съдбата си. Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил.
Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се
изрази
с думи.
В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране. Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия. Самият окултизъм обаче не е религия. Той е дълбока наука за човека и вселената. Окултизмът признава опростената до максимум религия, само като едно стъпало към по-висш духовен живот.
към текста >>
2.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А
изразът
„съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл.
Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи. И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива. Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване. Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците. Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека".
А
изразът
„съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл.
За окултизма и морала може да говорим другаде. Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия. За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните. Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал. Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности.
към текста >>
3.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са
изразени
и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице.
Тя записва и то с трайни знаци всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя. Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия. Бележи и добро и зло, и строеж и разстройство. Тя изписва и по човека – точно и подробно – образа на онова, което той мисли, чувствува и върши.
И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са
изразени
и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице.
Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас.
към текста >>
4.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Научните данни за нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да
изразят
в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от живота са били изучени по експериментален път.
При това логично е да се предпостави твърдението, че никога частта не може да знае за цялото по същия начин, както цялото може да знае за своите части. Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от живота. Но все пак съпоставени, отделните моменти от живота на много същества биха образували един знак поне от самия живот. И удивително е онова търпение, с което хората са изучавали тия отделни моменти. Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството.
Научните данни за нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да
изразят
в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от живота са били изучени по експериментален път.
Три са основните методи, с които се борави при изследванията. Това са наблюдението, което роди телескопа за безкрайно голямото, и ултрамикроскопа за безкрайно малкото, изчислението, което роди математиката и заключението, което роди философията. Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен. Видимите симптоми на живота на живите същества се изразяват в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт. Изследванията, както на индивидуалния живот на всяко същество, така и на колективния живот на съществата, показват едни и същи симптоми.
към текста >>
Видимите симптоми на живота на живите същества се
изразяват
в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт.
Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството. Научните данни за нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да изразят в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от живота са били изучени по експериментален път. Три са основните методи, с които се борави при изследванията. Това са наблюдението, което роди телескопа за безкрайно голямото, и ултрамикроскопа за безкрайно малкото, изчислението, което роди математиката и заключението, което роди философията. Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен.
Видимите симптоми на живота на живите същества се
изразяват
в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт.
Изследванията, както на индивидуалния живот на всяко същество, така и на колективния живот на съществата, показват едни и същи симптоми. У растителното царство има цели родови форми, родени някога, достигнали своето крайно развитие в една определена форма и след това изчезнали. Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора. И в животинското царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври. плезиозаври, архиоптерикси и пр.
към текста >>
Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се
изразява
в смяната на формата.
При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония. То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма. Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи.
Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се
изразява
в смяната на формата.
Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение. И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор.
към текста >>
5.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя е естествознание за духа, както се
изразяват
сполучливо някои.
с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява. Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания.
Тя е естествознание за духа, както се
изразяват
сполучливо някои.
Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука. Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената. Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата.
към текста >>
6.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем
изрази
като импулсивен източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт.
И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа. Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи. Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света. Би могло още много да се каже за химичната енергия на слънчевата светлина, но тук това е невъзможно. Може да се подчертае само връзката между нашите движения, мисли, действия, творби, както и на всички организми, със слънцето.
Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем
изрази
като импулсивен източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт.
По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината. Тя за тях се явява като стимулатор за засилване физиологичните им функции, с изключение на размножителните процеси. Особено това се забелязва у растенията. Изложените растения на силна светлина стават дребни на ръст, но здрави и силни, докато тия на тъмно стават едри, но крехки и болнави, техните междувъзлия стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби. Такива растения наричат етиолирани и те бързо загиват.
към текста >>
В животинското царство е по-силно
изразено
психофизиологичното влияние на светлината.
Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи. Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината. Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм. Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем.
В животинското царство е по-силно
изразено
психофизиологичното влияние на светлината.
Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината.
към текста >>
7.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко
изразена
намеса на планетните влияния.
От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-то. Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-то. Различни тълкувания и предсказания и т.н." „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека. Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал.
Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко
изразена
намеса на планетните влияния.
Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях. А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция." „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир. една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия". Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота. Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
към текста >>
8.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се
изразим
, във вид на плодове.
Тая предварителна работа извършват други същества, а именно растенията. От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука. В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие. В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят. Но за да може всичко това да стане, необходимо е посредничеството на други същества – растенията.
Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се
изразим
, във вид на плодове.
Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля. А те изживяват целия си живот само да му дадат необходимото и при това те са тъй тихи, тъй безмълвни, че никога не очакват отплата. А какво дава срещу това човек? За какво се той жертвува? Използва ли той даденото му, за да помогне на другите?
към текста >>
Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в
неизразима
скръб.
В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ.
Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в
неизразима
скръб.
Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго. Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях. Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля. Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си.
към текста >>
9.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А символът
изразява
красота.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО Аз зная, че зад красотата на света е душата. О. Уайлд. Индуса никога не изобразява предмета само за предмета, но винаги има пред вид Божественото вътре в него. А. К. Koovarasvami Само човешката душа е красива.
А символът
изразява
красота.
Беседи Д. I Гледат на изкуството по два начина: Като изразяване на красотата, при което художникът е скрит. И второ - като отливка от индивидуалната същност на неговия творец. Тъй че целият свят е отразен в неговата душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата. Има и едно трето мнение: Крайно индивидуализираното постигане или изразяване на една идея е първата стъпка към общото, целокупното.
към текста >>
I Гледат на изкуството по два начина: Като
изразяване
на красотата, при което художникът е скрит.
Индуса никога не изобразява предмета само за предмета, но винаги има пред вид Божественото вътре в него. А. К. Koovarasvami Само човешката душа е красива. А символът изразява красота. Беседи Д.
I Гледат на изкуството по два начина: Като
изразяване
на красотата, при което художникът е скрит.
И второ - като отливка от индивидуалната същност на неговия творец. Тъй че целият свят е отразен в неговата душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата. Има и едно трето мнение: Крайно индивидуализираното постигане или изразяване на една идея е първата стъпка към общото, целокупното. Тъй всяка идея в своето съвършенство е обща за всички хора. Творците на изкуството - гениите, това са цветята на човечеството.
към текста >>
Има и едно трето мнение: Крайно индивидуализираното постигане или
изразяване
на една идея е първата стъпка към общото, целокупното.
А символът изразява красота. Беседи Д. I Гледат на изкуството по два начина: Като изразяване на красотата, при което художникът е скрит. И второ - като отливка от индивидуалната същност на неговия творец. Тъй че целият свят е отразен в неговата душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата.
Има и едно трето мнение: Крайно индивидуализираното постигане или
изразяване
на една идея е първата стъпка към общото, целокупното.
Тъй всяка идея в своето съвършенство е обща за всички хора. Творците на изкуството - гениите, това са цветята на човечеството. Те са му тъй необходими, както ключът за една врата. Те изразяват неговите идеали. Природата охотно дава образци, за да се сведат тия идеали в реални форми.
към текста >>
Те
изразяват
неговите идеали.
Тъй че целият свят е отразен в неговата душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата. Има и едно трето мнение: Крайно индивидуализираното постигане или изразяване на една идея е първата стъпка към общото, целокупното. Тъй всяка идея в своето съвършенство е обща за всички хора. Творците на изкуството - гениите, това са цветята на човечеството. Те са му тъй необходими, както ключът за една врата.
Те
изразяват
неговите идеали.
Природата охотно дава образци, за да се сведат тия идеали в реални форми. Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия интуитивен усет. Там да съзерцават вечното и неизменното в нещата. На човечеството са нужни образци - неговите вождове-избраници ги творят. Някои намират, че изкуството е свободно от постигането на каквито и да било идеали, освен този на съвършената красота; те казват, че истински прекрасното в изкуството е плод на свободна творческа фантазия.
към текста >>
Целта на изкуството те виждат само в
изразяване
на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото.
ІІ Що е истина? Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм. Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия!
Целта на изкуството те виждат само в
изразяване
на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото.
Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността. Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи. А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът.
към текста >>
Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да
изрази
туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността.
Тъй пита източният идеализъм. Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока.
Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да
изрази
туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността.
Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи. А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи.
към текста >>
Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло
израз
на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи.
Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността.
Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло
израз
на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи.
А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи. Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко".
към текста >>
А символът
изразява
красота.
Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността. Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи.
А символът
изразява
красота.
Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи. Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко". Така неговото вдъхновение е нещо, ако не неделимо от мировия разум, то поне гонещо него.
към текста >>
Той никога не е зацапал своята ръка, за да
изрази
низшето в живота.
Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи. Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко". Така неговото вдъхновение е нещо, ако не неделимо от мировия разум, то поне гонещо него. Всичко в него е възвишено, гонещо свръхсъзнатите същности, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни.
Той никога не е зацапал своята ръка, за да
изрази
низшето в живота.
Даже в любовта между половете, той е съглеждал поривът на душите към мировата душа. А в поклонението на природата - видим символ на Божеството. Изтокът в древност и сега е оставил следи по песъчливият бряг на вековете, които показват приливите от издигащи се човешки души. Изкуството там е път към съвършенство. III Когато западът се сблъска в своето изкуство с изтока и видя неговото творчество, той отначало го отхвърли с горделив жест - защото го не разбра!
към текста >>
Западният мироглед считаше природата за откровение, което носи своята завършеност и пълнота и трябва да се възприеме и
изрази
чрез външните чувства.
Даже в любовта между половете, той е съглеждал поривът на душите към мировата душа. А в поклонението на природата - видим символ на Божеството. Изтокът в древност и сега е оставил следи по песъчливият бряг на вековете, които показват приливите от издигащи се човешки души. Изкуството там е път към съвършенство. III Когато западът се сблъска в своето изкуство с изтока и видя неговото творчество, той отначало го отхвърли с горделив жест - защото го не разбра!
Западният мироглед считаше природата за откровение, което носи своята завършеност и пълнота и трябва да се възприеме и
изрази
чрез външните чувства.
Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и изрази своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната симетричност - техните подробности. Западът беше наследникът на класическото Елинско изкуство. И той възприе от него благоговейното прекланяне пред формата, пред нейната видима същина. На елинското изкуство се облегна и изкуството на Рим. А от неговите майстори се роди туй, което християнството даде отначало, а в последствие - в средните векове доби името Романтизъм.
към текста >>
Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и
изрази
своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната симетричност - техните подробности.
А в поклонението на природата - видим символ на Божеството. Изтокът в древност и сега е оставил следи по песъчливият бряг на вековете, които показват приливите от издигащи се човешки души. Изкуството там е път към съвършенство. III Когато западът се сблъска в своето изкуство с изтока и видя неговото творчество, той отначало го отхвърли с горделив жест - защото го не разбра! Западният мироглед считаше природата за откровение, което носи своята завършеност и пълнота и трябва да се възприеме и изрази чрез външните чувства.
Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и
изрази
своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната симетричност - техните подробности.
Западът беше наследникът на класическото Елинско изкуство. И той възприе от него благоговейното прекланяне пред формата, пред нейната видима същина. На елинското изкуство се облегна и изкуството на Рим. А от неговите майстори се роди туй, което християнството даде отначало, а в последствие - в средните векове доби името Романтизъм. По-късно прерафаелитите поискаха да свържат античната красота с тая на християнският романтизъм.
към текста >>
Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към
изразяване
на абсолютното е само един.
Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци. Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура. Той не се вслушваше в дълбоките пориви на своята душа. Той непрестанно диреше свобода, а сам се ограничаваше. В древността, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта за „Великото".
Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към
изразяване
на абсолютното е само един.
– Той е символът. А в символа на изтока е положена една математична мисъл. Реализмът обаче не е само един отпечатък от разните дипли на хармоничното цяло - природата. Не. Незнайните никому копнежи на гения са напоени с нещо много по-непознато, неуловимо, недосегаемо, отколкото обикновената наслада - резултат на външно чувстваното. Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа".
към текста >>
И тогава то ще
изрази
действително реалното.
След едно отклонение, тъй необходимо и тъй благодатно, сега то е видяло в зазоряващия се ден, своя идеал. С копнеж на влюбен момък, то се е запътило с големи стъпки към него. Всички форми, в които се затваря съвременното изкуство, са път, те са необходими при неговия възврат. Това са станции, който очертават неговият шеметен ход. И все пак, те са само форми, те ще изчезнат при пълният изгрев, който то очаква.
И тогава то ще
изрази
действително реалното.
То ще изрази живата природа. То ще изрази идеалните човешки отношения. То ще изрази свободната човешка душа. Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на живота, в основанията на световете. То ще изрази - Христа -Бога.
към текста >>
То ще
изрази
живата природа.
С копнеж на влюбен момък, то се е запътило с големи стъпки към него. Всички форми, в които се затваря съвременното изкуство, са път, те са необходими при неговия възврат. Това са станции, който очертават неговият шеметен ход. И все пак, те са само форми, те ще изчезнат при пълният изгрев, който то очаква. И тогава то ще изрази действително реалното.
То ще
изрази
живата природа.
То ще изрази идеалните човешки отношения. То ще изрази свободната човешка душа. Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на живота, в основанията на световете. То ще изрази - Христа -Бога. V Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание.
към текста >>
То ще
изрази
идеалните човешки отношения.
Всички форми, в които се затваря съвременното изкуство, са път, те са необходими при неговия възврат. Това са станции, който очертават неговият шеметен ход. И все пак, те са само форми, те ще изчезнат при пълният изгрев, който то очаква. И тогава то ще изрази действително реалното. То ще изрази живата природа.
То ще
изрази
идеалните човешки отношения.
То ще изрази свободната човешка душа. Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на живота, в основанията на световете. То ще изрази - Христа -Бога. V Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание. В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря.
към текста >>
То ще
изрази
свободната човешка душа.
Това са станции, който очертават неговият шеметен ход. И все пак, те са само форми, те ще изчезнат при пълният изгрев, който то очаква. И тогава то ще изрази действително реалното. То ще изрази живата природа. То ще изрази идеалните човешки отношения.
То ще
изрази
свободната човешка душа.
Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на живота, в основанията на световете. То ще изрази - Христа -Бога. V Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание. В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря. Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да изразят те своите идеали.
към текста >>
То ще
изрази
- Христа -Бога.
И тогава то ще изрази действително реалното. То ще изрази живата природа. То ще изрази идеалните човешки отношения. То ще изрази свободната човешка душа. Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на живота, в основанията на световете.
То ще
изрази
- Христа -Бога.
V Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание. В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря. Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да изразят те своите идеали. В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм. Във фараона е била изразена духовната мощ на Египетския народ.
към текста >>
Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да
изразят
те своите идеали.
То ще изрази свободната човешка душа. Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на живота, в основанията на световете. То ще изрази - Христа -Бога. V Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание. В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря.
Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да
изразят
те своите идеали.
В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм. Във фараона е била изразена духовната мощ на Египетския народ. Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв. Идеалът на Индия е вечният покой. Всичко като че ли там е съсредоточено, за да изрази тоя идеал.
към текста >>
Във фараона е била
изразена
духовната мощ на Египетския народ.
То ще изрази - Христа -Бога. V Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание. В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря. Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да изразят те своите идеали. В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм.
Във фараона е била
изразена
духовната мощ на Египетския народ.
Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв. Идеалът на Индия е вечният покой. Всичко като че ли там е съсредоточено, за да изрази тоя идеал. Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно. Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда.
към текста >>
Всичко като че ли там е съсредоточено, за да
изрази
тоя идеал.
Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да изразят те своите идеали. В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм. Във фараона е била изразена духовната мощ на Египетския народ. Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв. Идеалът на Индия е вечният покой.
Всичко като че ли там е съсредоточено, за да
изрази
тоя идеал.
Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно. Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда. Той олицетворява гения и развитието на индуския народ. И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството. Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл!
към текста >>
Векове са се изминали, за да се
изрази
тъй седящия Буда.
Във фараона е била изразена духовната мощ на Египетския народ. Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв. Идеалът на Индия е вечният покой. Всичко като че ли там е съсредоточено, за да изрази тоя идеал. Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно.
Векове са се изминали, за да се
изрази
тъй седящия Буда.
Той олицетворява гения и развитието на индуския народ. И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството. Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл! * Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство. Върви - някъде съзнателно, някъде опипом, дълбоко увлечено от своите подсъзнателни стремежи.
към текста >>
10.
*** – Ст. К-в
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да
изразява
сините води на топлото море или лазурно испанско небе.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат. Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни градини, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи. И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси.
А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да
изразява
сините води на топлото море или лазурно испанско небе.
В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл. Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него.
към текста >>
11.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неизразима
радост затрептя в три човешки сърца.
Натъжи се тя от това човешко жестокосърдие. Съжали нещастното човечество и нова сълза, по-гореща и по-едра, се търкулна по страната й. - Тя хвърли нов лъч светлина в нощта. След него пусна втори и трети. И светъл ореол украси три човешки души.
Неизразима
радост затрептя в три човешки сърца.
И тримата щастливци, които видяха нейния лик, забравиха себе си. В сърцата и в умовете им зацарува само тя и те решиха да жертвуват живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя. И тръгнаха в три различни страни да разнасят словата на нейната красота. Те учеха, наставляваха, увещаваха................................ Но малцина ги повярваха и последваха, защото бе нощ... Всичко спеше!...
към текста >>
12.
За братското сдружаване - К.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да
изрази
чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот.
Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката.
Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да
изрази
чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот.
Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр.
към текста >>
13.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А то е: ненасилена готовност за жертва,
изразена
във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение.
И тъй, нашият приятел имал някакво отрицателно качество. Добре! Кой човек няма такова? И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели. Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия. Разрешим ли този голям въпрос в себе си, нам става по-лесно да отговорим на второто противоречие, което трябва да ликвидираме, след това по един най-естествен начин.
А то е: ненасилена готовност за жертва,
изразена
във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение.
Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна.
към текста >>
14.
Псалом - Р. Соловьов
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че
изразени
като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение.
А какво показва това? Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие. – Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове. Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др.
говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че
изразени
като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение.
Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили. Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот. Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния.
към текста >>
Изследвайте си пулса, дишането,
израза
на лицето, очите, цвета на кожата му и пр.
И затова процесите, които стават в човека дават отражения във всички посоки. Един психически процес предизвиква появата на един физиологически и обратно. В правотата на това може всеки лично да се убеди. Напр. намирате се в едно меланхолично настроение. Излезте за момент от него и насочете вниманието си към функциите на вашето тяло.
Изследвайте си пулса, дишането,
израза
на лицето, очите, цвета на кожата му и пр.
Друг път сте разгневен, готов да се карате. Спрете се за момент и направете същите изследвания, сравнете ги с горните и ще имате едно истинско доказателство. Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр. един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един туберкулозен процес, едно сърдечно страдание.
към текста >>
Изобщо всеки психически порок в края на краищата се
изразява
в един физически недъг – процес, също верен.
Друг път сте разгневен, готов да се карате. Спрете се за момент и направете същите изследвания, сравнете ги с горните и ще имате едно истинско доказателство. Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр. един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един туберкулозен процес, едно сърдечно страдание.
Изобщо всеки психически порок в края на краищата се
изразява
в един физически недъг – процес, също верен.
Ако сега се обърнем към съвременното човечество и потърсим едно истинско здраво тяло и здрава душа, ще можем ли да намерим? Не, навсякъде болести, недъзи, пороци, страдания. Всички са болни, всички страдат. Като че ли земята се е обърнала в една обширна болница, в която истинското телесно и психично здраве е само един идеал. При едно такова положение пред ученика на окултизма неволно възниква въпросът: може ли един човек с известни физични недъзи да стане носител на висшия живот.
към текста >>
15.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са
изразявали
и
изразяват
постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.
Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него.
И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са
изразявали
и
изразяват
постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.
Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения.
към текста >>
16.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изразът
му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа.
Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа. Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта.
Изразът
му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа.
Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор.
към текста >>
17.
Дух, сила и материя
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това не са хиперболични
изрази
.
химична енергия. В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни лъчи от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда. Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните лъчи въпросът се изчерпва. Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение. Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето.
Това не са хиперболични
изрази
.
Това е реалната същина на нещата. Нали всяко нещо има форма и цвят? Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея? Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала? И тъй, в основата на нашия свят седи светлината.
към текста >>
18.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се
изрази
занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти).
От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се
изрази
занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат.
към текста >>
Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да
изразяват
обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към Него.
Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат. Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот.
Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да
изразяват
обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към Него.
Накратко – от казаното до тук. Новото по своето естество не се подава на точно определение. То е може би много просто, както са прости всички велики истини, но до вярното разбиране на които, при днешните заплетени условия, се искат усилия и широка култура. Новото като че ли започва да прониква бавно и незабелязано във всички най-разнообразни и най-тънки разклонения на живота. И едно може би е нужно – доколкото нашата интуиция ни го открива – да му съдействуваме.
към текста >>
– И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се
изразяват
, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада.
Как, прочее, можем да направим едно общо разграничение между вътрешния ни и външен живот. Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот. Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока.
– И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се
изразяват
, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада.
А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока. Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета. Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес.
към текста >>
Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се
изразяват
, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето.
Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност.
Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се
изразяват
, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето.
А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни.
към текста >>
19.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Музиката е
израз
на тая мирова хармония.
Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията.
Музиката е
израз
на тая мирова хармония.
Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ. „Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки.
към текста >>
Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да
изразят
още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ.
Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония. Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже.
Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да
изразят
още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ.
„Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно.
към текста >>
20.
КРАЙ МОРЕТО - Георги Т.
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен
израз
пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях.
Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид.
Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен
израз
пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях.
Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ.
към текста >>
21.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в
неизразимо
красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас.
Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна.
Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в
неизразимо
красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас.
Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина. Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни. Кой е видял щастието? Никой, защото го лети, преминава като стрела през тебе и загива, като оставя разкъсана рана със сладостна болка и топла кръв. Кой е уловил щастието, когато то е като мълния, що прелита през облаците на пролетно небе!
към текста >>
22.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Светостта днес ще трябва да се
изрази
само в пример за светост.
И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело.
Светостта днес ще трябва да се
изрази
само в пример за светост.
Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост". Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем. Обективният ум е стигнал неимоверни висоти. Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже. Всичко имаме днес.
към текста >>
Един източен мъдрец много успешно се
изразява
за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието.
Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас.
Един източен мъдрец много успешно се
изразява
за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието.
В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас.
към текста >>
23.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И всички религии
изразяват
този Дух и тази Истина по особен начин.
Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората. В това е голямото зло. Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая. Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов. Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината.
И всички религии
изразяват
този Дух и тази Истина по особен начин.
Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм.
към текста >>
Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки
изразяват
тази светлина, любов и свобода по особен начин.
Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая. Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов. Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината. И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона.
Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки
изразяват
тази светлина, любов и свобода по особен начин.
Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот.
към текста >>
24.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Вътрешният
израз
за нас се
изразява
чрез музика".
Добран ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА 2. Музикалната проявя на човека. „В нас има музика".
„Вътрешният
израз
за нас се
изразява
чрез музика".
Моят Учител. Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът. Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма. Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека. От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата.
към текста >>
Те се
изразяват
в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им.
Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви.
Те се
изразяват
в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им.
Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя.
към текста >>
Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби,
изразяващи
разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч.
Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата.
Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби,
изразяващи
разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч.
Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри. Особено там се срещат тъпанът и флейта.
към текста >>
Повече от тия инструменти служат просто за
изразяване
на такта.
У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни. У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти.
Повече от тия инструменти служат просто за
изразяване
на такта.
Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика. Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално. Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят. Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка.
към текста >>
От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто
израз
на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества.
Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство.
От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто
израз
на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества.
И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта.
към текста >>
Тия примери много ясно
изразяват
подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди.
Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си град... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета. Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други.
Тия примери много ясно
изразяват
подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди.
Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това.
към текста >>
Веднъж той се
изразил
така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее".
Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора. Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката).
Веднъж той се
изразил
така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее".
Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика.
към текста >>
Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се
изрази
в разстройство на слуховите възприятия.
Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален.
Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се
изрази
в разстройство на слуховите възприятия.
Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката.
към текста >>
Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството,
изразена
в най-кратка форма.
" Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд.
Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството,
изразена
в най-кратка форма.
Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката. Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати. Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз.
към текста >>
Музиката се явява във всичките нейни форми –
израз
на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата.
Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма.
Музиката се явява във всичките нейни форми –
израз
на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата.
Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката. Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати. Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз. Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата.
към текста >>
25.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че
неизразим
си ти Вечният.
Необятна ширина, простор и свобода възкръснаха у мене в тоя величав момент. Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний. Вслушах се в песента на птичките, които прелитаха към лазурното небе. Тяхната радост отекна в сърцето ми и разбрах, че Ти си радост. В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание.
Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че
неизразим
си ти Вечният.
Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл. Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път.
към текста >>
О, Агнис свещен, за тебе ще пеят нашите хилядострунни арфи и бледа ще бъде песента ни да
изрази
твоята велика, безкрайна същина.
Огън-Любов, има ли по-силно по-мощно слово от тебе! Желая, когато някога душата ми свободна види вечният пламък, да издигнат костер висок и там да положат тялото ми. Нека огнени езици го обхванат и сетната прашинка нека в огъня да найде своя земен край. Поклон пред слънцето - символ жив, огнено око, което вечно гледа от своя огнен път. Поклон пред Вечния, Неугасим.
О, Агнис свещен, за тебе ще пеят нашите хилядострунни арфи и бледа ще бъде песента ни да
изрази
твоята велика, безкрайна същина.
За тебе ще пеят нашите арфи хилядострунни, тъй както е било, тъй както и ще бъде: От памти века, до памти века.
към текста >>
26.
ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Плясъкът на вълни, леко носени от прилива,
изразяват
скрита мощ и затихнала ярост.
– Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония. И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове. Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка.
Плясъкът на вълни, леко носени от прилива,
изразяват
скрита мощ и затихнала ярост.
Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата.
към текста >>
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на
неизразим
език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.
Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел.
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на
неизразим
език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.
Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце.
към текста >>
И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на
израза
„Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност.
Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата.
И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на
израза
„Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност.
Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо.
към текста >>
Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма
израз
.
Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност.
Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма
израз
.
Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо. А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици.
към текста >>
27.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
* В днешно време, като предвестници и истински
изразители
на новото изкуство, ние посочваме Рабиндранат Тагор в Индия и Бо Ин Ра в Германия – и двамата поети.
И за нея психологията също не е открила някакви закони, по които тя да се конструира. В древността науката е претендирала, че познава такива закони, че те съществуват. И ние споделяме това и поддържаме, че действително, както психичният живот на човека, така и интелектуалният – символистичният, протичат по строго определени закони също тъй, както явленията на физическия свят – и могат да се научат. Как? – Това е друг въпрос. – То е цяла философия, за която тук не е място да говорим.
* В днешно време, като предвестници и истински
изразители
на новото изкуство, ние посочваме Рабиндранат Тагор в Индия и Бо Ин Ра в Германия – и двамата поети.
Има и други, но те още не са излезли пред света. Малцина са засега представителите на това съвършено творчество, но те ще се увеличат в близко бъдеще, макар че усилията, които се изискват, за да се стигне то, да надминават далеч тези на най-гениалните днешни виртуози в областта на музикалното и пластичното творчество. Стръмна е пътеката на съвършенството и висок е върхът, но идеалът на красотата е тъй примамлив и естетическата наслада от художественото творчество така велика, че мнозина ще тръгнат по нея, щом я научат.
към текста >>
28.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира
изразходваната
енергия.
Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи. Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове.
То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира
изразходваната
енергия.
Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата. Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз.
към текста >>
В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат
израз
на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички.
Това е нашата свободна воля, за която ще ни дирят сметка идващите след нас. Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред. За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити.
В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат
израз
на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички.
Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума.
към текста >>
29.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние не смятаме никого от тях като пълен
изразител
на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се
изразим
с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето".
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др.
Ние не смятаме никого от тях като пълен
изразител
на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се
изразим
с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето".
И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета.
към текста >>
30.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
физичната страна на музиката се
изразява
в хармонично съчетание на звукове.
Добран Влияние на музиката І. Терапевтично влияние Музиката е една сила. Моят Учител.
физичната страна на музиката се
изразява
в хармонично съчетание на звукове.
Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция.
към текста >>
Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява
израз
и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя.
Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката.
Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява
израз
и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя.
Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр.
към текста >>
Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила
изразена
в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите.
Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор.
Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила
изразена
в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите.
Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти.
към текста >>
Това влияние на музиката може да се
изрази
в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв.
Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите.
Това влияние на музиката може да се
изрази
в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв.
Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти. Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение.
към текста >>
Тия особености се
изразяват
с такта.
Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти. Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение.
Тия особености се
изразяват
с такта.
Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид.
към текста >>
Но общо това влияние може да се
изрази
в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие.
Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката.
Но общо това влияние може да се
изрази
в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие.
Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека.
към текста >>
Но скоро видели лицето на болния, че добило
израз
на приятна изненада.
Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано. Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния. Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-любимите му арии. Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен.
Но скоро видели лицето на болния, че добило
израз
на приятна изненада.
След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила. Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П. Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно куче. Той казва, че е видял да се излекува даже и туберкулоза. Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката.
към текста >>
Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се
изразява
в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения.
Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен.
Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се
изразява
в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения.
И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави. Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци. Шопен бил слабогръд и умрял от туберкулоза.
към текста >>
Има нещо дълбоко
изразително
в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша.
Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие.
Има нещо дълбоко
изразително
в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша.
Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои. Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни.
към текста >>
Европейската музика повече се
изразява
с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение.
Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои.
Европейската музика повече се
изразява
с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение.
Нейните ефекти са поразителни. Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога. Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му.
към текста >>
31.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен
израз
, а пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа.
Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории. Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява. След тия кратки забележки, ние можем вече да проникнем в по-вътрешните области на човешкото съзнание, където така изречената точна наука със своите ограничения и условности не ще може вече да ни следва. Човек е една вселена, един микрокосмос, едно съвършено съкращение на небесата.
Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен
израз
, а пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа.
Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия . И тъй, човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява.
към текста >>
32.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сега е време, щото истината да намери
израз
във форма на красота, като душа на това място.
Беше ми така, като че ли с един замах щях да обхвана дори отвъдното на тоя свят. Така е също, когато ние погледнем на света през душата. Той така ни привлича и така искрено, та нам се чини, че се връщаме в своята родина. Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем неговата музика! * Днес, празнуваме годишния празник на нашия asram .
Сега е време, щото истината да намери
израз
във форма на красота, като душа на това място.
Затова ние запалихме нашите лампи. Тая сутрин слънцето лъчезарно възлезе нагоре. Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина. Това, обаче, нам е недостатъчно. Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато величие на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите.
към текста >>
Не само идея, а
израз
.
* Не е нужно да се грижа аз за природата. Слънцето не чака да го накитя и да подпаля неговия огън. Но тоя свят в мен самия заема моите мисли от ранни зори. Неговото значение е в това, че той ми е даден като мой собствен; в това, че аз имам тая мощ да го образувам според моя дух и вътрешно да го сродя с мене; в това, да го предложа Богу, като малък гостоприемен кът. * Религията е както поезията.
Не само идея, а
израз
.
Бог също дава на Себе си израз в безкрайното разнообразие на творението и нашата задача е изразът, що трябва да дадем на нашата индивидуалност в безкрайното разнообразие. Ония секти, които ревниво затварят себе си в рамките на мъртви догми и запират движението на живия дух, запазват и отглеждат една теология, обаче умъртвяват религията.
към текста >>
Бог също дава на Себе си
израз
в безкрайното разнообразие на творението и нашата задача е
изразът
, що трябва да дадем на нашата индивидуалност в безкрайното разнообразие.
Слънцето не чака да го накитя и да подпаля неговия огън. Но тоя свят в мен самия заема моите мисли от ранни зори. Неговото значение е в това, че той ми е даден като мой собствен; в това, че аз имам тая мощ да го образувам според моя дух и вътрешно да го сродя с мене; в това, да го предложа Богу, като малък гостоприемен кът. * Религията е както поезията. Не само идея, а израз.
Бог също дава на Себе си
израз
в безкрайното разнообразие на творението и нашата задача е
изразът
, що трябва да дадем на нашата индивидуалност в безкрайното разнообразие.
Ония секти, които ревниво затварят себе си в рамките на мъртви догми и запират движението на живия дух, запазват и отглеждат една теология, обаче умъртвяват религията.
към текста >>
33.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е
изразено
в една старогръцка легенда.
Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери.
Това е
изразено
в една старогръцка легенда.
В „лабиринта" живее чудовището минотавър. То всяка година иска човешки жертви от града. Лабиринтът е подземие с много ходове, кръстосани по такъв начин във всички посоки, че влезлият в него не може да намери изхода и загива. Тезей искал да избави населението от минотавъра. Царската дъщеря Ариадна му помогнала.
към текста >>
Синята светлина в духовния мир е
израз
на религиозност, висша любов.
Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
Синята светлина в духовния мир е
израз
на религиозност, висша любов.
Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
към текста >>
34.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот,
изразен
в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст.
в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот,
изразен
в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика.
Къде се корени тоя хаос и декаданс? Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области.
към текста >>
Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги живее значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава интуицията, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но
неизразим
, а достъпен само за непосредственото преживяване.
Като разграничава инстинкта от интелекта Бергсон изтъква, че инстинктът е неспособен да търси своите обекти, защото те са му дадени веднъж от природата и той непосредствено ги постига – той е чужд на умозрението. Интелектът търси пък твърде далеч своите обекти, той е една „светеща", която вижда твърде далеч, поставя си високи цели и неговият формален характер го прави възможен да излезе от практичното – разумното същество може да надмине само себе си, защото може да умозрява. Значи, той търси, но не намира сам своите обекти, защото ги поставя отвън. Инстинктът пък, който съвпада с основните процеси на живота, намира известни неща, но никога не започва да ги търси (не умозрява). Оттук вече се изтъква, че инстинктът и интелектът трябва да се допълват.
Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги живее значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава интуицията, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но
неизразим
, а достъпен само за непосредственото преживяване.
За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен израз, все пак той не изразходва цялата своя енергия само за външния свят. но спомага и за облагородяването на инстинкта. С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията. Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на интуицията. Тогава той се явява творец, гений.
към текста >>
За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен
израз
, все пак той не
изразходва
цялата своя енергия само за външния свят.
Интелектът търси пък твърде далеч своите обекти, той е една „светеща", която вижда твърде далеч, поставя си високи цели и неговият формален характер го прави възможен да излезе от практичното – разумното същество може да надмине само себе си, защото може да умозрява. Значи, той търси, но не намира сам своите обекти, защото ги поставя отвън. Инстинктът пък, който съвпада с основните процеси на живота, намира известни неща, но никога не започва да ги търси (не умозрява). Оттук вече се изтъква, че инстинктът и интелектът трябва да се допълват. Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги живее значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава интуицията, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но неизразим, а достъпен само за непосредственото преживяване.
За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен
израз
, все пак той не
изразходва
цялата своя енергия само за външния свят.
но спомага и за облагородяването на инстинкта. С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията. Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на интуицията. Тогава той се явява творец, гений. Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък.
към текста >>
Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи,
изрази
, картини, които да играят ролята на символичен
израз
на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни.
Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията.
Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи,
изрази
, картини, които да играят ролята на символичен
израз
на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни.
В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми. Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит. Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията. И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция.
към текста >>
35.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало
неизразимо
тържество.
И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство.
И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало
неизразимо
тържество.
Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток.
към текста >>
36.
КНИГОПИС
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден
израз
в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие.
„Полярна Звезда", в която е поместено едно писмо на Максим Горки до ония, които се възмущават и страхуват от положението, създадено в Русия след революцията. Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки.
Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден
израз
в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие.
Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител.
към текста >>
Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да
изразят
в нещо.
Там говори един върховен глас, който всякога е непогрешим. Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ. Той каза истината право в очите на всички. Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха.
Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да
изразят
в нещо.
Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не.
към текста >>
37.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тези думи
изразяват
напълно отношението на официалната наука към астрологията, – и вие виждате доколко то е научно!
Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematica, a само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест – прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той казва : „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос".
Тези думи
изразяват
напълно отношението на официалната наука към астрологията, – и вие виждате доколко то е научно!
Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от психология – те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията.
към текста >>
Под аспект между 2 планети, или 2 кои да било точки от еклиптиката, се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (
изразена
в град., мин.
Луната е на 23'27.5" от Скорпиона в 11 дом и т.н. Ще рече, фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна - тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото место (в случая София). При това домовете се броят от връх до връх. Тъй X дом се смята от 19° Рак до 22° Лъв и т.н. Ще поменем най-сетне още едно важно астрологично понятие – така наречените аспекти.
Под аспект между 2 планети, или 2 кои да било точки от еклиптиката, се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (
изразена
в град., мин.
и сек.), която ги дели. Най-употребими аспекти са следните: 1-о Съединение (съвпад) – планетите се намират в една и съща точка на еклипт., ъгловото им разстояние е 0"; напр. такова е положението на слънцето и луната при новолуние. 2-о Опозиция (противостояне) – планетите се намират на 180° една от друга. 3-о Квадратура – дели ги дъга, равна на 90° (както слънцето и луната при първа и последна четвърт).
към текста >>
38.
Мисли за ученика - Борис Николов
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с
неизразим
копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело.
Из „Приказки и песни" ГЕОРГИ СЕВЕРОВ 1. Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим!
С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с
неизразим
копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело.
Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя.
към текста >>
39.
Противоречията в света – П. Пампоров
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И човек мисли, че с тия
изрази
е обяснил напълно действията на природата и е вникнал в нейните вътрешни намерения.
То мисли, че това мляко винаги ще извира от гърдите на майката. Но за негово чудо, след 1 година млякото престава. И тогава заставят малкото дете да дъвче и то се намира в ново чудо. Най-първо му дават хубави сочни плодове и то пак се радва, но един ден, когато майка му и баща му осиромашеят и му дадат сухите корици, щастието изчезва. Така и съвременните хора, за които природата като разумна майка е приготвила своите блага, често си играят с тях и ги наричат условия, среда, щастлив случай, облагоприятствуване от съдбата.
И човек мисли, че с тия
изрази
е обяснил напълно действията на природата и е вникнал в нейните вътрешни намерения.
Но той се мами. И за това, тия изяснения някой път довеждат индивида в стълкновение със самия живот. Напр. ако едно дете изисква да сучи 10 пъти на ден, то ще срещне противодействие. И когато хората изискват от природата повече, отколкото им е позволено, те всякога срещат отказ, който се изявява посредством нещастието. Защото всяко незадоволено желание произвежда страдание, нещастие.
към текста >>
Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (
изразходи
) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания.
Може ли човек да живее на земята без да се учи. Не може. Без учение може извън земята. Следователно, ние трябва да схващаме ония необходими положения, при които сме поставени. – Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена.
Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (
изразходи
) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания.
Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби. На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи.
към текста >>
40.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се
изразява
в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.
Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба.
Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се
изразява
в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.
Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал.
към текста >>
41.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и
изразът
„козметични средства").
„Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен". „Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек". „Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ?
На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и
изразът
„козметични средства").
Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос.
към текста >>
Любовта е най-висшият
израз
на хармонията.
Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест.
Любовта е най-висшият
израз
на хармонията.
Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл. Именно това ще бъде характеристика на новата култура.
към текста >>
Дънов
изразява
и така: „Любов без мъдрост не може и мъдрост без любов не може".
Дънов За да живеем в хармония с тези закони, трябва да ги знаем. Ето защо г.Дънов казва: „Само умният може да бъде добър" т.е., за да бъдеш добър, трябва да бъдеш едновременно умен. Може ли да бъде добър глупавият човек? Не може, защото за да направиш истинско добро, трябва да знаеш законите, които действуват в природата. Тази мисъл с други думи г.
Дънов
изразява
и така: „Любов без мъдрост не може и мъдрост без любов не може".
Нужни са два вида знания: Знание на законите, които лежат в основите на битието. Знание на методите за приложение на тези закони в живота. Оттам и разликата между знание в тесен смисъл на думата и мъдрост. Знание се добива чрез изучаване на явленията и на законите, които ги управляват. А мъдрост е знание на методите, чрез които тези знания могат да се използуват, да се приложат в живота.
към текста >>
Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е
израз
на волята.
Оттам и разликата между знание в тесен смисъл на думата и мъдрост. Знание се добива чрез изучаване на явленията и на законите, които ги управляват. А мъдрост е знание на методите, чрез които тези знания могат да се използуват, да се приложат в живота. Мъдър е онзи, който знае практически да приложи своето познание в живота. И самото приложение е вече проява на волята.
Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е
израз
на волята.
Онзи, който иска да. работи за новата култура, трябва да изучи между другото и методите за прилагане на великите божествени закони. Какво трябва да разбираме под думите „жива природа"? За някои може би природата е само сбор от физико-химични явления, които се управляват от физико-химичните закони и нищо друго. Ако употребим израза механичен в широк смисъл на думата, можем да кажем, че според това схващане механичните закони лежат в основата на битието.
към текста >>
Ако употребим
израза
механичен в широк смисъл на думата, можем да кажем, че според това схващане механичните закони лежат в основата на битието.
Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е израз на волята. Онзи, който иска да. работи за новата култура, трябва да изучи между другото и методите за прилагане на великите божествени закони. Какво трябва да разбираме под думите „жива природа"? За някои може би природата е само сбор от физико-химични явления, които се управляват от физико-химичните закони и нищо друго.
Ако употребим
израза
механичен в широк смисъл на думата, можем да кажем, че според това схващане механичните закони лежат в основата на битието.
Обаче както казахме по-горе, според окултизма природата не е мъртва, а жива, тя е разумна, т.е. зад видимите материални явления има духовна страна, има дейност на висши разумни същества[2]. Физичната страна на природата не е откъсната от духовната! Всъщност физичното е само като външен израз, като физиономия на духовната страна на природата. Окултизмът не иска да изучава духовната страна на нещата откъснато, само за себе си, но в нейното отношение с материалните процеси: той иска да изучава връзката между материалните и духовни сили и закони.
към текста >>
Всъщност физичното е само като външен
израз
, като физиономия на духовната страна на природата.
За някои може би природата е само сбор от физико-химични явления, които се управляват от физико-химичните закони и нищо друго. Ако употребим израза механичен в широк смисъл на думата, можем да кажем, че според това схващане механичните закони лежат в основата на битието. Обаче както казахме по-горе, според окултизма природата не е мъртва, а жива, тя е разумна, т.е. зад видимите материални явления има духовна страна, има дейност на висши разумни същества[2]. Физичната страна на природата не е откъсната от духовната!
Всъщност физичното е само като външен
израз
, като физиономия на духовната страна на природата.
Окултизмът не иска да изучава духовната страна на нещата откъснато, само за себе си, но в нейното отношение с материалните процеси: той иска да изучава връзката между материалните и духовни сили и закони. И истинско познание за природата има само този, който е изучил това съответствие. Само тогаз той е проникнал в онези пружини, които управляват живота на цялата природа. Само онзи, който е изучил тази връзка, ще е в състояние да приложи практически окултното си познание за разрешение въпросите на живота. Този, който се задоволява само с изучаване материалната страна на нещата, без да изучава и духовната им страна, той още не разбира природата.
към текста >>
Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се
изразяват
чрез движения.
ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения". Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения. Често той със своето съзнание задържа тези движения. Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло. Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения.
Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се
изразяват
чрез движения.
Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони. Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили.
към текста >>
Тук вътрешният живот се
изразява
чрез движения.
Често той със своето съзнание задържа тези движения. Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло. Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения. Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц.
Тук вътрешният живот се
изразява
чрез движения.
Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони. Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили. Това ново изкуство е въведено в Свободното Валдорфско училище, понеже има голямо възпитателно значение. Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер.
към текста >>
Целият организъм на човека е
израз
на космичните сили, както казва д-р Щайнер.
Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло. Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения. Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения.
Целият организъм на човека е
израз
на космичните сили, както казва д-р Щайнер.
И евритмичните движения отговарят на известни космични закони. Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили. Това ново изкуство е въведено в Свободното Валдорфско училище, понеже има голямо възпитателно значение. Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер. Има и особен вид евритмия, наречена лечебна евритмия.
към текста >>
Както музиката може да
изрази
известна идея, така същото може и архитектурната форма.
Окултизмът ще внесе творчество, подем във всички клонове на изкуството. Това се отрази и в архитектурата. Има паралел между форма и тон. Че това е така, се вижда много ясно от красивите симетрични форми, които получаваме по изкуствен начин чрез тоновете, напр. Хладниевите фигури във физиката.
Както музиката може да
изрази
известна идея, така същото може и архитектурната форма.
Мнозина мислят, че формата няма връзка с вътрешния живот, обаче за ясновидеца всяка мисъл си има своя определена форма. Има съответствие между идея и форма. И архитектурната форма може да ни говори. Затуй Сент-Ив – Д'Ллвейдър в своя „Archéometre" говори за „говореща и музикална архитектура" (стр. 272). Въз основа на отношението между форма, тон и идея, той дава в своя „Archéometre" няколко скици на здания, които със своята форма изразяват известен акорд.
към текста >>
Въз основа на отношението между форма, тон и идея, той дава в своя „Archéometre" няколко скици на здания, които със своята форма
изразяват
известен акорд.
Както музиката може да изрази известна идея, така същото може и архитектурната форма. Мнозина мислят, че формата няма връзка с вътрешния живот, обаче за ясновидеца всяка мисъл си има своя определена форма. Има съответствие между идея и форма. И архитектурната форма може да ни говори. Затуй Сент-Ив – Д'Ллвейдър в своя „Archéometre" говори за „говореща и музикална архитектура" (стр. 272).
Въз основа на отношението между форма, тон и идея, той дава в своя „Archéometre" няколко скици на здания, които със своята форма
изразяват
известен акорд.
Тогаз получаваме един вид замръзнала или кристализирана музика. Всяка форма има определено действие върху човешката душа. Тя събужда в душата определени мисли, чувства и стремежи. [1]За този и следващите опити виж по-големи подробности в книгата „Die Erziehung des Tonsinnes” от Max Bathke. [2]За тях по-големи подробности виж в „Die Geheimwissenschaft" (тайната наука) от д-р Р.
към текста >>
42.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако ние започнехме да мислим правилно, ако се разколебаем в досегашната лъжа за „мъртвата материя" и се убедим, преминем в силите на вечния живот тогава ще проумеем нещо друго, ново, което думите са малко да го
изразят
.
Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци. На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва. Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във виделината на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората. И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път.
Ако ние започнехме да мислим правилно, ако се разколебаем в досегашната лъжа за „мъртвата материя" и се убедим, преминем в силите на вечния живот тогава ще проумеем нещо друго, ново, което думите са малко да го
изразят
.
И така, кой е проникнал така дълбоко в природата, в нейните съкровени тайни, за да може да отрича нейната разумност? „Сляпа и случайна игра" на атоми и молекули, разни „химически процеси", казват ония, които сътвориха материализма. Ала защо е всичко това? Ето един въпрос, пред който се изправяме неведнаж в нашия земен живот. Ответ на него ще намери оня, който не само вярва, не само отрича, а търси.и желае да се учи.
към текста >>
43.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и
изрази
възкачването на сока графично със своя апарат.
Възкачването на сока може да се дължи предимно на физическите сили или на физиологическото действие на живите клетки. Щрасбургер мислеше, че възкачването на сока не се влияе от действието на отровни .разтвори. От това той извади заключение, че то не е жизнена проява на клетките, но чисто физически процес. Обаче никоя физическа теория не е могла да обясни явлението. Резултатът от изследванията на г.
Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и
изрази
възкачването на сока графично със своя апарат.
И тези графически изображения показват, че от действието на отрови възкачването на сока се спира. Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат. Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол. Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва.
към текста >>
44.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
За външната страна на музиката обаче, за нейните
изразни
средства по форма, все още може да се каже нещо.
Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика.
За външната страна на музиката обаче, за нейните
изразни
средства по форма, все още може да се каже нещо.
Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон.
към текста >>
Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е
изразен
отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи.
По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия.
Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е
изразен
отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи.
Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията.
към текста >>
Докато думите
изразяват
определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката.
Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие.
Докато думите
изразяват
определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката.
Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2].
към текста >>
И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя
израз
в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката.
Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2].
И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя
израз
в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката.
Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен.
към текста >>
45.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха
изразени
от Толстой с поразителна искреност и прямота.
Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина.
Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха
изразени
от Толстой с поразителна искреност и прямота.
Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано.
към текста >>
А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се
изразяват
етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече.
Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек.
А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се
изразяват
етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече.
В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата. [1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>
46.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се
изразява
външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично.
Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове.
Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се
изразява
външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично.
Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното.
към текста >>
Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да
изразява
вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата.
Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично.
Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да
изразява
вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата.
Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù.
към текста >>
Хармонията между клетките намира
израз
в здравето.
Нищо повече". Дънов Нужно е да се знаят законите, по които се развива човечеството. Тогаз ще работим съзнателно, а не чрез напипване Тези закони щяха да бъдат механични, материални, ако наистина материалното беше основа на битието. Но понеже основата на битието е духовна, то и основните закони, по които се развива човечеството, са духовни. Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието.
Хармонията между клетките намира
израз
в здравето.
Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа.
към текста >>
А хармонията между душите се
изразява
чрез любовта.
Но понеже основата на битието е духовна, то и основните закони, по които се развива човечеството, са духовни. Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието. Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също.
А хармонията между душите се
изразява
чрез любовта.
Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога. Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания. Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде.
към текста >>
Тя е най-виеш
израз
на хармонията между душите.
Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието. Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта.
Тя е най-виеш
израз
на хармонията между душите.
От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога. Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания. Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде. Екзекутират някого и мислят, че са се отървали от него.
към текста >>
47.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Танците са
израз
на вътрешните душевни движения.
Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони.
Танците са
израз
на вътрешните душевни движения.
Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни. Музиката създава настроението. Ритъмът на музиката създава играта. А играта това е хармонично движение на човешкото тяло. Това хармонично и правилно движение на тялото носи в себе си особена вибрационна сила.
към текста >>
Тук има явен
израз
на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото.
От окултна гледна точка екстазът или вдъхновението, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата. Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен характер. Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си. За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия. Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята.
Тук има явен
израз
на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото.
Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия. Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя. Въпросът не е изучен окончателно. Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени. Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията.
към текста >>
48.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя
изразява
идеите на Д-р Щайнер.
книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота. Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта. Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека. Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра.
Тя
изразява
идеите на Д-р Щайнер.
Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното.
към текста >>
49.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ето основният ù
израз
: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене.
Единството на световния план се показва още по-пълно, когато се види, че всяка слънчева система е построена върху същия модел като спирална мъглявина, от която тя е едновременно клетка и миниатюра. Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че слънцата са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка. Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина; неговите планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината. Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете.
Ето основният ù
израз
: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене.
Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система. Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени). Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси).
към текста >>
50.
Окултна педагогика - В. В.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това са само условия да се
изрази
една скрита мисъл символично".
Аз топя с перото и почвам да дращя, изпразни се мастилото, пак потопя, дращя, топя, дращя. Ще кажете: Този човек ту в мастилницата бръква, ту дращи, изчерня цялата книга. Обаче, в това дращене има един вътрешен смисъл. Ако вие почнете да анализирате мастилницата, после да анализирате перото и книгата и да мислите, че сте научили истината, какво се крие в написаното, нищо няма да научите. Тайната, която съм вложил не е нито в перото, нито в мастилницата.
Това са само условия да се
изрази
една скрита мисъл символично".
„И причината на съвременните криви схващания, всички погрешки в науката стават, понеже умът не е толкова еластичен да схваща нещата отвътре точно, а ги схваща отвън погрешно". „Аз не говоря, какво ми скимне, а говоря такива велики истини, които съм опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив, и във всяко живо същество – в един вол, в една муха и пр. – виждам това, което светът не вижда. И аз казвам така: Ние знаем, защо воловете са волове.
към текста >>
Но самият
израз
„жива" природа вече не се харесва на онзи, който изучава само външната страна на явленията.
Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени. Но това, до което достигаме с логическа последователност, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието. Основна истина в окултизма е: всичко е надарено със съзнание. Теорията за еволюцията е велика истина. Но за нейното пълно разбиране във всичката ù дълбочина, нужно е по-голямо проникване в законите и силите на „живата природа".
Но самият
израз
„жива" природа вече не се харесва на онзи, който изучава само външната страна на явленията.
А това е, защото той си мисли, че природата се изчерпва само с физикохимичните сили, които той изучава! Еволюция има, обаче както начина, по който се извършва еволюцията, така и факторите на еволюцията не могат да се разберат без окултизма. Ще дам само един пример от масата натрупани вече факти, които доказват, че естественият подбор не е достатъчен да обясни еволюцията. Чрез естественият подбор искаха да обяснят еволюцията механически, но „прякото приспособление” – т.е. целесъобразността, добита без действието на естествения подбор – доказва, че има по-дълбоки фактори за еволюцията.
към текста >>
То е архитектът на физичното, както се
изразява
Д-р Щайнер.
Колко пъти му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът? Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми. Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото.
То е архитектът на физичното, както се
изразява
Д-р Щайнер.
Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma. Той е присадил левия крак от дясната страна и тогава левият крак се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление). Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите. Но подобни опити само загатват за един по-висок принцип. Обаче има средства за по-пряко изследване на това по-висше естество.
към текста >>
51.
Разказ на потока - Цветан
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя
израз
.
Синевина Зарко Синьо, лазурно-синьо небе. Когато се вгледаш, то те обзема и ти потъваш в него. Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие. То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова.
Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя
израз
.
Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини.
към текста >>
Това е
израз
на бащинство.
Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има. Колко разумно е създадено всичко! Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си. Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог!
Това е
израз
на бащинство.
Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева.
към текста >>
Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен
изразител
е небето – тази Божествена синева.
Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”.
Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен
изразител
е небето – тази Божествена синева.
Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса.
към текста >>
Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са
израз
на Велики сили в космоса.
Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба.
Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са
израз
на Велики сили в космоса.
Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред. Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение". „Аз съм крайната буква на думата „емет”, което значи „истина”, отвръща тя. Добре, казал Господ, ти можеш да влезеш в моето творение. Така Господ сложил като основа на своето творение „Истината”.
към текста >>
Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева –
израз
на мир и на истина!
Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа. Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор. Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина.
Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева –
израз
на мир и на истина!
Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа? Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
към текста >>
52.
Слепецът (стихотворение) - Х.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Чие вълшебство ще
изразяват
милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден?
Нова песен ще пеят тогава живите човеци. Изпъстрените гемии на стари рибари край брега ще грохнат и платната им не ще се белеят в морето. В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор. Други кораби ще надуват попътни ветрове и други смели очи ще дирят знак за пътища в морето. Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе!
Чие вълшебство ще
изразяват
милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден?
Теб Един, Неизменен и Вечен. Милиони пъти морето ще се мести, ще преминава, но всякога ще бъде нейде, за да плиска, да подържа неспирната си песен. Безброй светила ще угасват. но всякога ще има плавният им ход по небето, – поличба за Тебе – Вечно будният. Колко сърца са спрели да туптят по земята, но спрели ли са радостта и възторгът да спохождат живите сърца?
към текста >>
53.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Пълнотата – това е
израз
на богатство.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА Празнотата разваля живота. Д.
Пълнотата – това е
израз
на богатство.
Може да бъде нещо пълно с пари, или с жито, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата". Пълнотата – това е израз на работа. Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда. Двояк е животът, докато от една страна е пълен, от другата е празен; докато в едно отношение се пълниш, в друго се изпразваш. Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство!
към текста >>
Пълнотата – това е
израз
на работа.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА Празнотата разваля живота. Д. Пълнотата – това е израз на богатство. Може да бъде нещо пълно с пари, или с жито, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата".
Пълнотата – това е
израз
на работа.
Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда. Двояк е животът, докато от една страна е пълен, от другата е празен; докато в едно отношение се пълниш, в друго се изпразваш. Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство! Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота! Има пълнота на физическия живот има и пълнота на духовния живот.
към текста >>
54.
Ученик на живота - Цветан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това вътрешно чувство у по-нисшите животни, които го имат, се
изразява
в инстинкта.
Малко по-съвършени. Освен движения, подобни на движенията на предишната група, т.е. поради раздразняемост, те имат и усещания. Последните раждат у животното едно вътрешно чувство. От това чувство се ражда силата, която причинява движението на частите, които трябва да бъдат приведени в действие.
Това вътрешно чувство у по-нисшите животни, които го имат, се
изразява
в инстинкта.
Тези животни нямат воля. Такива са напр. насекомите. 3 група. Още по-съвършени. Те притежават качествата на предишните две групи, но освен това имат способност да образуват идеи, макар и смътни и да действат чрез своята воля, която обаче още е зависима от наклонностите: последните я водят изключително към обекта.
към текста >>
55.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тази малка притча е класическа по
израз
и съдържание.
СТАРИ И НОВИ МЕХОВЕ И никой не налива ново вино във вехти мехове. Новото вино трябва да се налива в нови махове. За да се запазят и двете. Ев. Лука 5:37-38.
Тази малка притча е класическа по
израз
и съдържание.
Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне.
към текста >>
Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи,
изразени
чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино!
Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”. Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в пресните сокове на великия миров живот, трябва му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество.
Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи,
изразени
чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино!
И колко дивна е неговата сила! Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост. Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино.
към текста >>
56.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен
израз
на посятата от тях мисъл.
Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание.
Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен
израз
на посятата от тях мисъл.
Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него.
към текста >>
И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата,
изразена
в устройството на човешкото тяло.
Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата,
изразена
в устройството на човешкото тяло.
Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>
57.
Природата – Тотю Брънеков
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
се
изразяваше
в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината.
Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост.
се
изразяваше
в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината.
Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността.
към текста >>
Свободата на духа, който тя ще роди, ще се
изрази
в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент.
Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си.
Свободата на духа, който тя ще роди, ще се
изрази
в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент.
Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката.
към текста >>
58.
Една стъпка навътре – Г. Драганов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон,
изразен
в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия.
Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове. И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия.
И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон,
изразен
в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия.
Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас.
към текста >>
59.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се
изразяват
с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения.
Съзнанието у тия форми е било интуитивно. Третата или Лемурийска раса представлява началото на същинския човешки тип. Тя се зародила на континента Лемурия. Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра. Австралия, Тасмания и островите на Възсението, на запад до Мадагаскар и една част от Америка.
На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се
изразяват
с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения.
Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите. В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор. Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби.
към текста >>
В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за
израз
на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор.
Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра. Австралия, Тасмания и островите на Възсението, на запад до Мадагаскар и една част от Америка. На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения. Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите.
В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за
израз
на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор.
Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби. За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни народи, в които тия титани са известни още под името Кабири. Това са били, тъй да се каже, избраниците, божествените царе на лемурийците „благодетелите на човечеството”, като се твърди, че те първи са дали писмеността на човечеството, законодателството, архитектурата, медицината и магията. Останки от техните храмове се намират в Тива, Коте Деметър даже и в Мемфис.
към текста >>
60.
Звезда – В. Вересаев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към практическия живот, основан на формулата,
изразена
от Христа „Любете друг друга”.
И „чудното” влиза в кръга на нашето развитие. Лесно е да се убедим и повярваме, че всички научни и социални занимания в основата си целят само едно, да се нареди с помощта на науката, социологията или религията, разумен, сносен човешки живот. Живот който „инстинктивно” от всички същества се желае, живот на братство и любов, живот на взаимопомощ. Като че ли всички живи твари са се събрали на съвет да решат, че именно този живот трябва да бъде цел на всички същества. Който не е съгласен да живее един живот на братство и любов, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим.
От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към практическия живот, основан на формулата,
изразена
от Христа „Любете друг друга”.
Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас. Навярно затова е казал Христос „Царството Божие е във вас”. Външното, заученото знание и условията са само акушерка, която ще помогне, ако стане нужда, да се яви истината на нов свят. Ако някой човек или науката, чакаме да ни даде разрешение на жизнения въпрос на новия живот, то тази наука или човек, къде са научили това, което нам ще кажат, не е ли от самите себе си, от вътрешното себе, от където и мравките и пчелите „сравнително” получават своите истини; и не ли е вярно, че истината получена отвън не е още истина за нас, тя не е наша. И че един ден непременно ние лично ще трябва да я достигнем в себе си.
към текста >>
61.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Трябва да дойдат на помощ френологията, физиогномията, хиромантията, графологията, които както знаем почиват на един общ принцип: че всички форми - каквито и да са те - са материален
израз
на ония сили, които действуват в съзнанието.
някой говори за някого нещо - с умисъл или без умисъл - и понеже вътрешният живот на човека е скрит, хората които много-много не му мислят, лесно хващат вяра на думите му. Днес никой не смее да говори каквото му хрумне за електричеството напр. или за строежа и функциите на тоя или оня орган в човешкото тяло, защото те са станали обект на научно изследване и като тъй подлежат на научен контрол. Но за психичното, онова, което не е ..обективно" дадено, сиреч което не се вижда с плътско око, ни се пипа с ръка, всеки лесно се произнася и брътви каквото му скимне - няма строго научни мерки, с които да се мерят нещата, нито научен контрол, който да ограничи този неук произвол. Тук именно трябва да дойдат на помощ ония науки, които могат да ни дадат един обективен критерий за изучаване психичното съдържание на нещата.
Трябва да дойдат на помощ френологията, физиогномията, хиромантията, графологията, които както знаем почиват на един общ принцип: че всички форми - каквито и да са те - са материален
израз
на ония сили, които действуват в съзнанието.
Тия сили - каквито и да са те, разумни или механични - се изявяват чрез тия форми, те са техният език. Този тъкмо жив език на природата изучават тия науки. Така запр. френологията изучава конструкцията на черепа, неговите издатини, неговите очертания и по тях разчита характера на човека, неговите качества, неговите заложби, неговите възможности. Тя избира за практична база на своите изследвания именно черепа, защото върху него се проектира динамичното действие на мозъчните центрове.
към текста >>
Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по
израза
поне да долови нещо.
На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой. Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски. Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията.
Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по
израза
поне да долови нещо.
Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция.
към текста >>
„Хитри очи", „играят на четири" - това са все
изрази
на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания.
Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски. Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят".
„Хитри очи", „играят на четири" - това са все
изрази
на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания.
Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г.
към текста >>
62.
Житно зърно – А.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се
изразява
един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят.
И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям.
Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се
изразява
един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят.
Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ.
към текста >>
Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (
изразен
във физикохимията от Хамилтон).
И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер.
Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (
изразен
във физикохимията от Хамилтон).
Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните.
към текста >>
Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по
израза
на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със съзнанието, че служат на Истината.
Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град. Все на същото място се говори, че десет души праведни са достатъчни, за да се пощади цял град от нечестиви. Тези десет са от рода на малките величини.
Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по
израза
на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със съзнанието, че служат на Истината.
--------------------------------------------------------------------------------- [1] На проблема за храната от това гледище, поради неговата важност, ще се спрем в друга книжка.
към текста >>
63.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Той ги изпита." – Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да
изразят
навън своя идеал.
- Всичко съдържа. Всички соли от почвата са внесени в него. Нима първият лжчъ, който е излязъл от слънцето, не съдържа всичко? - Всичко съдържа. Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената Любов, то е прозряло вече Бога.
„Той ги изпита." – Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да
изразят
навън своя идеал.
„И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта. Красивият живот ще дойде, когато ние превърнем скръбта в радост. Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе. Светът на радостта е Божий свят! - всички едновременно пригласяха.
към текста >>
64.
Вести
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то
изразява
един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо.
Това Единство, което е в мен познава вселената на множеството. Тази мистерия разбира единството под различни аспекти. Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът. Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво. Това Единство в мен е творческо.
Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то
изразява
един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо.
Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина. Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич".
към текста >>
Да се даде съвършен
израз
на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина. Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич".
Да се даде съвършен
израз
на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
към текста >>
65.
Книжнина
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Чувството, се
изразява
Ст.
Най-големият между българските художници и големият човек, както го нарича Ст. Митов, сега е в Италия и там неговата живопис е получила вярна преценка. Мартенската книжка на най-голямото и авторитетно художествено списание в Италия Emporium била посветена на Георгиев, където той бил поставен в редицата на големите живописци-класици. В картините на Б. Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония.
„Чувството, се
изразява
Ст.
Митов, престава да бъде тук една сляпа подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия поглед на художника, господар на творчеството си, което у него не е сляпото отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина". 3) ИЗВЕСТНИЯТ ФРАНЦУЗСКИ ХИМИК и привърженик на окултния мироглед г.Ф. Жоливе Кастло напоследък е завършил: според съобщението на сп. Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и трансформация на металите”. В своята книга г.
към текста >>
66.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Природата не във всички кътове на земята еднакво
изразява
своята красота и мощ.
Георги Томалевски ЗА ОТДЕЛНИТЕ НАРОДИ Земята, върху която са оставени да живеят човеците, не е еднаква навсякъде. Различните места от земното кълбо имат различни условия за живот - географски и климатични.
Природата не във всички кътове на земята еднакво
изразява
своята красота и мощ.
В планините тя е една, друга в степта, друга край морето. Това не е без значение за людете, що я населяват. Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност. Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица.
към текста >>
Не по един начин ще дадат
израз
на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината.
Различните места от земното кълбо имат различни условия за живот - географски и климатични. Природата не във всички кътове на земята еднакво изразява своята красота и мощ. В планините тя е една, друга в степта, друга край морето. Това не е без значение за людете, що я населяват. Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност.
Не по един начин ще дадат
израз
на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината.
Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото.
към текста >>
Плувецът има един
израз
, а планинският поселник - друг.
В планините тя е една, друга в степта, друга край морето. Това не е без значение за людете, що я населяват. Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност. Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица.
Плувецът има един
израз
, а планинският поселник - друг.
Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото. Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано. Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено.
към текста >>
67.
Физиогномия - г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са
изразени
във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия.
И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното.
„Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са
изразени
във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия.
Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни.
към текста >>
Числото в древност е било
израз
на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия.
Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия.
Числото в древност е било
израз
на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия.
Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време.
към текста >>
Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция,
израз
на безкрайни процеси.
За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия.
Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция,
израз
на безкрайни процеси.
Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието.
към текста >>
Инфинитезималното смятане е най-съвършеният
израз
на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа".
А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси.
Инфинитезималното смятане е най-съвършеният
израз
на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа".
Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото.
към текста >>
Това чувство е
изразено
в архитектурата с готическия стил.
Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа".
Това чувство е
изразено
в архитектурата с готическия стил.
Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата.
към текста >>
В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която
изразява
осезаемите форми, телесното, действието.
Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време.
В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която
изразява
осезаемите форми, телесното, действието.
Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието.
към текста >>
Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети -
израз
на душевното, на неосезаемото.
Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието.
Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети -
израз
на душевното, на неосезаемото.
Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката.
към текста >>
Тоя копнеж е
изразен
в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието.
В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе.
Тоя копнеж е
изразен
в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието.
А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг.
към текста >>
А върховен
израз
е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката.
Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието.
А върховен
израз
е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката.
Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество.
към текста >>
Няма да ги изброявам, но те са крайният
израз
, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното.
Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота?
Няма да ги изброявам, но те са крайният
израз
, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното.
Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла. Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда. Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи. Великият свят, обаче, който ни заобикаля, не винаги мълчи.
към текста >>
68.
Алхимия - Д-р Папюс
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ФИЗИОГНОМИЯ ЕЛЕМЕНТИ НА ЖИВАТА ГЕОМЕТРИЯ Лицето е най-
изразителното
в човека.
ФИЗИОГНОМИЯ ЕЛЕМЕНТИ НА ЖИВАТА ГЕОМЕТРИЯ Лицето е най-
изразителното
в човека.
Искаш ли да опознаеш някого, да го запомниш, неволно спираш поглед на лицето му. Дори когато човек си представя някого — той си представя преди всичко лицето му. Лицето наистина е образ на човека. Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите.
към текста >>
От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се
изразяват
върху лицето и непрекъснато го деформират.
Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите. И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб. Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат.
От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се
изразяват
върху лицето и непрекъснато го деформират.
При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик. И наистина, кога запример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електромагнитните течения на лицето и те остават своя отпечатък. Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми. Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета! Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализира известни строго определени форми.
към текста >>
Правите линии
изразяват
сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани).
Първата част изучава по-специално общата форма на лицето, после отделните му части: чело, вежди, очи, нос уста, брада с всичките им подробности и нюанси, разбира се от чисто физиогномично гледище. Втората част се занимава с техните промени откъм форма и цвят. Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от характерните му признаци, който сам себе си дори представя цял език. Изучаването бръчките на челото, което някои наричат метопоскопия, бихме могли да отнесем към тази втора част. Понеже първата задача на физиогномията налага едно по-подробно изучаване на формите, които в края на краищата се свеждат към техните геометрични първообрази, ние ще разгледаме тук от психологично гледище някои основни линии, които влизат в състава на всички почти форми.
Правите линии
изразяват
сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани).
Кривите линии изразяват общо взето пасивност, гъвкавост, мекота, женственост. Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност. Защото има криви линии хармонични, и криви дисхармонични. Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония. В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично.
към текста >>
Кривите линии
изразяват
общо взето пасивност, гъвкавост, мекота, женственост.
Втората част се занимава с техните промени откъм форма и цвят. Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от характерните му признаци, който сам себе си дори представя цял език. Изучаването бръчките на челото, което някои наричат метопоскопия, бихме могли да отнесем към тази втора част. Понеже първата задача на физиогномията налага едно по-подробно изучаване на формите, които в края на краищата се свеждат към техните геометрични първообрази, ние ще разгледаме тук от психологично гледище някои основни линии, които влизат в състава на всички почти форми. Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани).
Кривите линии
изразяват
общо взето пасивност, гъвкавост, мекота, женственост.
Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност. Защото има криви линии хармонични, и криви дисхармонични. Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония. В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично. Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите!
към текста >>
Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя
изразява
склонност към спокойствие, равновесие и хармония.
Понеже първата задача на физиогномията налага едно по-подробно изучаване на формите, които в края на краищата се свеждат към техните геометрични първообрази, ние ще разгледаме тук от психологично гледище някои основни линии, които влизат в състава на всички почти форми. Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани). Кривите линии изразяват общо взето пасивност, гъвкавост, мекота, женственост. Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност. Защото има криви линии хармонични, и криви дисхармонични.
Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя
изразява
склонност към спокойствие, равновесие и хармония.
В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично. Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите! Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум. Леките, извити линии са белег на деликатност и грация. Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост.
към текста >>
Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава,
изразява
слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум.
Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност. Защото има криви линии хармонични, и криви дисхармонични. Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония. В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично. Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите!
Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава,
изразява
слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум.
Леките, извити линии са белег на деликатност и грация. Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост. Те показват често разрушителни склонности у индивида, у когото преобладават. Изобщо, колкото една линия е по-рязка, колкото по-внезапно се спуща в лицето, или се спира като прекъсната - толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява тя. Правилните и пълно очертани форми са белег на великото и възвишеното.
към текста >>
Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са
израз
на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост.
Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония. В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично. Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите! Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум. Леките, извити линии са белег на деликатност и грация.
Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са
израз
на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост.
Те показват често разрушителни склонности у индивида, у когото преобладават. Изобщо, колкото една линия е по-рязка, колкото по-внезапно се спуща в лицето, или се спира като прекъсната - толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява тя. Правилните и пълно очертани форми са белег на великото и възвишеното. Тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани форми са признак на рудиментарното и грубото. Линиите са израз и на темпераментите.
към текста >>
Изобщо, колкото една линия е по-рязка, колкото по-внезапно се спуща в лицето, или се спира като прекъсната - толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията
изразява
тя.
Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите! Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум. Леките, извити линии са белег на деликатност и грация. Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост. Те показват често разрушителни склонности у индивида, у когото преобладават.
Изобщо, колкото една линия е по-рязка, колкото по-внезапно се спуща в лицето, или се спира като прекъсната - толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията
изразява
тя.
Правилните и пълно очертани форми са белег на великото и възвишеното. Тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани форми са признак на рудиментарното и грубото. Линиите са израз и на темпераментите. Така запр. флегматичния темперамент се характеризира с широки, обли линии, отпуснати и халтави.
към текста >>
Линиите са
израз
и на темпераментите.
Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост. Те показват често разрушителни склонности у индивида, у когото преобладават. Изобщо, колкото една линия е по-рязка, колкото по-внезапно се спуща в лицето, или се спира като прекъсната - толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява тя. Правилните и пълно очертани форми са белег на великото и възвишеното. Тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани форми са признак на рудиментарното и грубото.
Линиите са
израз
и на темпераментите.
Така запр. флегматичния темперамент се характеризира с широки, обли линии, отпуснати и халтави. Вдлъбнатите и набръчкани линии са характерни за меланхоличния темперамент. Правите и пълно очертани линии, пълните кривини, са типични за сангвиничния темперамент. Изпъкналите пък, остри и ръбати линии и форми са характерни за холеричния нрав.
към текста >>
Ето защо изолираното разглеждане на една част на лицето, колкото и да е
изразително
само по себе си, не може да ни позволи да теглим известни крайни заключения.
Особено е интересно проучването на линиите като пътища на планетните течения, нещо което ни позволява да направим една астрологична класификация на линиите и формите. Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ поглед върху нещата. То може да се приложи към всички части и органи на лицето - чело, вежди, нос, уши, уста, брада и пр. Друг един въпрос във физиогномията е въпросът за пропорциите на лицето и неговите части. Всека една част, след като бъде подробно разгледана сама по себе си, трябва да се постави в съотношение с другите, за да се види, какво е нейното място в общата конфигурация и да се съпостави с нормите.
Ето защо изолираното разглеждане на една част на лицето, колкото и да е
изразително
само по себе си, не може да ни позволи да теглим известни крайни заключения.
Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи, според нас, всичката тънкост и трудност на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи. Изобщо, заключенията требва да вървят по посока на резултантите. Физиогномията изисква от едно правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни. Това е една от основните норми. Всяко отклонение от нея говори за известно нарушение в равновесието между трите области на душевната дейност: умствена (чело и нос), сърдечна (страни и нос[1]), волева (брада).
към текста >>
69.
Перспективи за едно ново знание
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен
израз
в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд.
Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овен се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен. В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато.
Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен
израз
в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд.
По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
към текста >>
Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен
израз
на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето.
Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен. В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато. Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него.
Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен
израз
на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето.
Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено.
към текста >>
70.
Живият огън – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Най-сполучлив
изразител
на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер.
Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица. Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси.
Най-сполучлив
изразител
на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер.
Нашата задача не е да излагаме възгледите на Шпенглер, но разглеждайки духа на новото време, ние в никой случай не можем да ги пренебрегнем. Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”). Това съчинение, според общите признания, е едно от най-оригиналните и най-значителните на нашето време. Някои го поставят по-rope от съчиненията на Ницше, Иполит Тена и др. големи мислители.
към текста >>
Индивидуалните особености на една култура се
изразяват
в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др.
А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край. Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима.
Индивидуалните особености на една култура се
изразяват
в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др.
Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно.
към текста >>
71.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
По-точно да се
изразим
; те не го поддържат вече.
Втората причина, която е много по-важна е, че нашите официални учени никак не допущат, че един човек, който не е от тяхната среда, може да намери това, което те сами търсят безуспешно. Те още по-малко допущат, че ще го намери като отхвърля техните методи, мании и предразсъдъци. И тъй г. Жоливе Кастло се хвали с това, че не принадлежи към средата на тези господа; той е отдал истинската цена на техните методи. Тези господа не поддържат, че превръщането на елементите е утопия.
По-точно да се
изразим
; те не го поддържат вече.
Работите на Рамсай, на Ле Бон, на Кюри ги подбудиха да излязат най-сетне от това смешно положение. Прочее, те днес вярват, че превръщането е възможно. Така добре вярват – и на това трябва да се обърне внимание – че те сами работят за реализирането му. Да. Самите те и това е всичко. Самите те купуват с малките подаяния лаборатории, твърде скъпи и сложни електрически машини и се опитват да ги сложат в действие, но те съвсем не тръгват Тогава вие разбирате, че тези господа отхвърлят както вчера цялата идея за превръщането, и че те се силят както днес да турят в действие непокорни механизми за превръщането също така, като един независим изследвач.
към текста >>
72.
Съдържание на бр. 3
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко
изразходване
на енергия и време би регенерирали органа; и начинът, пътят на регенериране е пак най-изгодния за организма.
Шулце.[8] Салпата регенерира ганглия от перибранхиалния епител, без всякакъв намек за образуване на инвагинация (вдаване на кожата) и без регресивна метаморфоза след това – метаморфоза, тъй характерна за развитието на нервната система у мантийните. Тук пак имаме пряко приспособление, понеже способността за регенериране ганглия едва ли може да бъде придобита чрез подбор, защото мъчно е да се предположи, че този вид често е получавал наранявания тъкмо в тази част на тялото. Щом веднъж се установи, че регенерацията е първично свойство на живото вещество, тогаз се отварят ред важни проблеми от голям теоретически интерес. Една от тях е: как организмът по най-целесъобразен начин намира при случай на регенерация именно най-изгодния и най-късия начин на регенерация; когато се регенерира орган, който не е бил откъсван в естественото състояние на животното, при най-трудни и неочаквани случаи регенерацията става по най-целесъобразния начин, който може да се мисли. Напр. лещата у тритона се регенерира от ириса, а ганглия у салпата от перибранхиалния епител.
При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко
изразходване
на енергия и време би регенерирали органа; и начинът, пътят на регенериране е пак най-изгодния за организма.
Целесъобразността в начина на регенерирането – това е онзи важен факт, който пък говори заедно с много други факти, че животът не може да се сведе към механическите сили. Щом при обяснение целесъобразния начин на регенерацията изключим действието на ест. подбор, ние с това значи изключваме механическото обяснение на целесъобразността в случая. Значи и тук пак трябва да признаем в организма един вътрешен фактор от психично, разумно естество. 6). ЛЪЖЛИВА СТАВА (ПСЕВДАРТРОЗА).
към текста >>
73.
Идващата раса – Г. Томалевски
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нали най-сетне според тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се
изразили
: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета.
Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат. че всека мисъл, чувство, емоция или какво да е преживяване, с една реч, оставя дълбок отпечатък в организма.
Нали най-сетне според тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се
изразили
: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета.
Природата оставя неизличими отпечатъци върху живата материя защото всичко в нея е живо: и силите и законите. Ето защо в окултната наука се изучава къде, в кои органи по-конкретно, се локализира действието на Истината, като радииращи центрове, какви форми тя създава в своите прояви, какъв е ритъмът ù в хода на жизнените процеси. Изучават се също и ония деформации, които лъжата предизвиква, ония белези, с които тя бележи онези, що я употребяват. И ако окултният ученик проучва тези неща, конкретно ги проверява – а не само декламира, както разните ония рицари на фразите – може ли той да продължава да си играе с „истината" и „лъжата"? Той преживява Истината и затова туй, което е за него преживяване на душата е и незиблемо убеждение на неговия ум.
към текста >>
С това той е
изразил
онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата.
Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос.
С това той е
изразил
онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата.
И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета. Ето защо във всеки импулс към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината. А в Истината се изявява Бог. Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог.
към текста >>
74.
Основите на духовната музика - Ами-Саж
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Както се
изрази
веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък.
Георги Томалевски. ИДВАЩАТА РАСА Епохата в която ние сега живеем, е една преходна епоха. За това е ставало дума и друг път в „Житно Зърно”.
Както се
изрази
веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък.
Там домакинята почиства една след друга всички вещи, за прииждащия ден на празника. В отделната личност, в отделните народи, стават чувствителни пертурбации, които в много кратко време, изменят порядките на целия живот. В личния, индивидуалния живот тая промяна е вече доста ярко набелязана за тия, които могат да наблюдават и следят душевния живот на младото, възрастващото поколение Като изключим тия млади, които по една или друга причина са занемарили всичко и са се отдали изключително на спортни игри и забави, има тук-там единици, които със своя живот, с духовните си нужди, надвишават далеко средния уровен. За тях има родени питания, които до скоро смятаха чужди на младите. Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот, градят наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност.
към текста >>
75.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се
изразява
чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се
изрази
чрез музиката, която е организиран звук.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила. ....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука.
Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се
изразява
чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се
изрази
чрез музиката, която е организиран звук.
„Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук.
към текста >>
Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата,
изразено
чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал.
Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата,
изразено
чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
към текста >>
Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е
израз
на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже
изразява
добродетелта или порока.
Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката.
Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е
израз
на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже
изразява
добродетелта или порока.
Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли.
към текста >>
„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен
израз
на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова.
„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен
израз
на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет.
към текста >>
Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се
изразяват
чрез разни видове инструменти.
Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се
изразяват
чрез разни видове инструменти.
Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет.
към текста >>
Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да
изразят
посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства,
изразени
чрез техните музикални акорди.
Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце.
Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да
изразят
посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства,
изразени
чрез техните музикални акорди.
Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали.
към текста >>
Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта –
израз
на мислите – истинни или фалшиви.
Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства.
Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта –
израз
на мислите – истинни или фалшиви.
Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти.
към текста >>
Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството,
изразено
по музикален начин.
А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата.
Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството,
изразено
по музикален начин.
Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията.
към текста >>
" ще дадем следния отговор: Музиката е реалният
израз
на чувството, следователно тя е езикът на сърцето.
........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как?
" ще дадем следния отговор: Музиката е реалният
израз
на чувството, следователно тя е езикът на сърцето.
Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството. Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента". И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как?
към текста >>
Както мисълта се
изразява
чрез думата, така и чувството се
изразява
чрез песента".
Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството.
Както мисълта се
изразява
чрез думата, така и чувството се
изразява
чрез песента".
И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя? Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа.
към текста >>
76.
Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Наричайте го природа, провидение, Бог, но то е разумно и неговият живот, който се
изразява
за нас в природните процеси, всъщност е потаен, символичен, иносказателен – природата говори с притчи.
Окултната наука обаче подържа, че символизмът е атрибут на битието: природата, битието изказва своя живот символистически. Но в такъв случай трябва да му признаем разумност и съзнателна творческа воля?! Да! Тъкмо тъй. Битието е разумно, съзнателно.
Наричайте го природа, провидение, Бог, но то е разумно и неговият живот, който се
изразява
за нас в природните процеси, всъщност е потаен, символичен, иносказателен – природата говори с притчи.
Така са склонни да гледат на физическия и психическия живот в днешно време и психоаналитиците, начело с Фройд. * От окултно гледище, проникването в мистериите на красотата, чара на музиката, магията на словото, с една реч, разчитане тайните на символичния език, на който се пишат мировите процеси в голямата книга на битието – може да стане само по пътя на едно съзнателно единение с това разумно битие. Поетите наричат това единение – любов към природата. Бергсон го нарича интуиция – хармониране вибрациите на нашата душа с душата на природата посредством една вживяваща симпатия; а ние ще го наречем с онзи, не така благозвучен за съвременния интелект термин – любов към Бога. Само чрез тази любов към Бога, се прониква в тайните царства на битието и се стигат висините на красотата, законите на хармонията и тайните на природната символика.
към текста >>
77.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Този
израз
е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име.
А щом подборното, т.е. механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма. Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията. Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация.
Този
израз
е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име.
Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма. Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага, почва и пр. И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма.
към текста >>
Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този
израз
.
механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма. Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията. Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име.
Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този
израз
.
Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма. Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага, почва и пр. И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма. Тук те разбиват отворени врата.
към текста >>
Те си служат с този
израз
, за да
изразят
дейността на вътрешното, психичното начало в организма.
Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това.
Те си служат с този
израз
, за да
изразят
дейността на вътрешното, психичното начало в организма.
Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага, почва и пр. И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма. Тук те разбиват отворени врата. Да, влиянието на външните фактори не се отрича при саморегулацията, но който разгледа приведените в тая и миналата книжка факти, ще види следното: външните условия имат влияние, но характерно е, че на тях организмът реагира целесъобразно, той е активен. Значи психичният, вътрешният фактор определя начина на реагирането.
към текста >>
78.
Насаме със себе си – Боян Планински
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Когато се опитах да
изразя
всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата.
След дълго съзерцание през мъглата аз видях с духовните си очи Чистия образ, обвит в тихо светло сияние. Опитах се да изрисувам очите му, ала те постоянно меняха своята форма и цвят според моето собствено настроение. Усилията ми не се увенчаха с успех. Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина.
Когато се опитах да
изразя
всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата.
Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство.
към текста >>
Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да
изрази
туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга.
Опитах се да изрисувам очите му, ала те постоянно меняха своята форма и цвят според моето собствено настроение. Усилията ми не се увенчаха с успех. Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата.
Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да
изрази
туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга.
(След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство. Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух.
към текста >>
По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка,
изразяваща
едно безкрайно блаженство.
Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата. Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет.
По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка,
изразяваща
едно безкрайно блаженство.
Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух. И питах сам себе си: Кой може да бъде този, който носи образа на Всевишния. И чух в отговор някой да шепне на ухото ми: Това е образът на Христа, живял някога, който и сега живее. X.
към текста >>
79.
Изток и Запад – Вел. Вл.
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен
израз
във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи.
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен
израз
във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
към текста >>
80.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние сме, както се
изразяват
някои, един полуевропейски и полуориенталски народ.
Говорим за Християнски запад и езически изток. - Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала. - В това противоположение, ние българите, заемаме особено место. Ние се числим към запада, но не сме далеч и от изтока. У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и източните - особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса.
Ние сме, както се
изразяват
някои, един полуевропейски и полуориенталски народ.
Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо.
към текста >>
- От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили -
изразители
на западната култура.
ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес. Затова и ние го правим предмет на настоящата лекция. Преди всичко, изтокът в географско отношение е несравнено по-голям, а в историческо и много по-стар от запада. Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на народите германски племена образуват своите държави.
- От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили -
изразители
на западната култура.
И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно.
към текста >>
В какво се
изразяват
завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика.
И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно.
В какво се
изразяват
завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика.
Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада.
към текста >>
Но, в какво по-точно се
изразява
засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада?
Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток. И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток?
Но, в какво по-точно се
изразява
засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада?
Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата.
към текста >>
Мирогледът на черквата (особено католишката) -
изразен
в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди.
И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа.
Мирогледът на черквата (особено католишката) -
изразен
в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди.
(Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител.
към текста >>
Редят се поколение след поколение, култура след култура, а земята, да си послужим с
израза
на Галилей, се върти все тъй спокойно и величествено около слънцето; слънцето, може би, около друго слънце в общата хармония на сферите, както са се
изразили
някои питагорейци.
В тази цел ние можем да се съмняваме или отричаме, но от това тя не престава да съществува. Нито отделният човек, нито цялото човечество, по силата на закономерността в явленията, могат да правят това, което искат... Хвърлете поглед върху лицето на земята в миналото, вижте редицата култури и вие ще се уверите... Вселената представлява, изглежда, реализирането на един велик план. Ние не сме нито пръв, нито последен продукт на това световно развитие. И днес, както от незапомнени времена, общият световен план се реализира чрез нас и около нас, все със същата настойчивост. Ние се радваме, живеем, суетим се, изчезваме, а световното развитие неспирно продължава.
Редят се поколение след поколение, култура след култура, а земята, да си послужим с
израза
на Галилей, се върти все тъй спокойно и величествено около слънцето; слънцето, може би, около друго слънце в общата хармония на сферите, както са се
изразили
някои питагорейци.
Във вселената има голяма красота, величие и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия. Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена. Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава. Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват.
към текста >>
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се
изразяват
някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва.
Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се
изразяват
някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва.
Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената.
към текста >>
81.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ясни телесни
изрази
на душевни процеси виждаме в дишането.
Сърцето бие по-бързо при радостна възбуда. При уплашване то спира за няколко секунди. Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове. Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus.
Ясни телесни
изрази
на душевни процеси виждаме в дишането.
Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см. от стомаха в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска стомашното съдържание да премине в червата. Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време. Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси. Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и стомашен сок.
към текста >>
82.
Гласове в планината – Georg Nordmann
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тая чувствителност, ние я намираме още по-силно
изразена
в животните.
Защото досега още не се е удало да се установи, по какъв начин, увеличението на атмосферното налягане може да измени хода на нормалния живот на известни растения. Цветовете на барабоя и много други растения са много чувствителни към влагата. И затова вечер, за да предпазят прашеца си от росата, навеждат цветовете си надолу. Но ние още не знаем механизма на това явление и ред други подобни. Навярно и тук въпросът ще се отнесе до известна чувствителност на някои растения към развиващите се пред дъжда електрически колебания.
Тая чувствителност, ние я намираме още по-силно
изразена
в животните.
Нека разгледаме насекомите. При хубаво време комарите се вият на „стълб." Същото правят и мушичките. Осите от сутрин се явяват и хвъркат на открит въздух. Паяците на открит въздух плетат паяжините си. Сутрин те стоят в средата на паяжините си и ги друсат или нощем строят нови паяжини.
към текста >>
83.
Поеми от Кабир
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Еvelin Underhill поемите на Кабир, за да
изрази
своята дълбока обич към индуския мистик и певец.
КАБИР На запад почти всички познават Рабиндранат Тагор, ала малцина знаят нещо за Кабир, един от живите извори, от които индуският поет обилно е черпил. Малцина знаят, макар че сам Тагор е превел на английски, заедно с М.
Еvelin Underhill поемите на Кабир, за да
изрази
своята дълбока обич към индуския мистик и певец.
За Кабир не може да се каже „кога" е са живял. Не че не се знае кога приблизително се е родил и колко е живял! Роден е в Бенарес към 1440 год. от родители мохамедани. Но той е от ония, които са вечно настоящи.
към текста >>
84.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Красотата на човешкото око е отразена, то
изразява
само красотата и живота на сърцето.
Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето. Тогава и животът на душата е създал очите. Пръв обект и първо вдъхновение на поета е било човешкото око. Две тайни таи живота: небето с лъчезарните звезди и човека с живите очи. Дълбоко е небето, красиво е окото!
Красотата на човешкото око е отразена, то
изразява
само красотата и живота на сърцето.
Слънцето е око на природата, а Сърцето - око за човека. Каквото окото не види, сърцето го вижда. Сърцето е красивият орган на човека и него иска Христос: „Сине мой, дай ми сърцето си". Сърцето е, което слуша, възприема и разбира езика на Учителя. Окото вижда всичко отвън, сърцето - всичко отвътре.
към текста >>
85.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе
изразено
, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей.
Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от тялото на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г. се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей.
Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе
изразено
, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей.
Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план. Достатъчно е да хвърлим поглед върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления.
към текста >>
86.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и
изразява
животът му.
Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата.
Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и
изразява
животът му.
Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата. От едната страна те прииждат във вид на храна, от другата се изхвърлят като непотребни отпадъци. И това е процес неспирен - спре ли той, организмът - умира.
към текста >>
Изразът
„духовна храна" е верен в буквален смисъл.
съгражда жива материя от останалата част на храната. Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък.
Изразът
„духовна храна" е верен в буквален смисъл.
Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна.
към текста >>
Потребата от витамини е
изразена
в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива.
- В далечния изток умират хиляди хора в страшни мъки поради прекалено изтънчените вкусове. Пък и в наши дни много от телесния упадък, особено на бедните в големите градове, се дължи на недоимък от витамини, поради еднообразната и неестествена храна. А това е пагубно колкото за отделния индивид, повече за поколението, защото води към сигурно израждане. Подрастващият организъм на малкото дете понася най-пакостно липсата на витамини. Дълг е на всяка майка, която обича своята рожба, да осигури чрез храната притока на витамини в млякото на гърдите си.
Потребата от витамини е
изразена
в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива.
Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини. Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната.
към текста >>
87.
Фарисей и митар
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
То са все външни
изрази
на един първичен живот във всички негови възможности.
Нито някаква научна теория, която иска да даде друга картина за света – теория, която и да се яви и да не се яви, животът пак си блика. Но е и никакво религиозно верую – все едно дали ще го нарекат синтез на всички вярвания – което отвън се създава и налага на хората „нов" Бог и нови форми на поклонство. Нито е някакъв „нов" социален строй, който иска като нещо външно насила да се наложи и да превие съзнанието на човека. Всичко това са външни неща. Външни форми, в които се изявява един първичен живот – негови полета на проява.
То са все външни
изрази
на един първичен живот във всички негови възможности.
А новото е нещо, без което животът е абсолютно невъзможен . Нещо първично. Първоосновно. Всеосновно. Новото, то иде със струите на живота, то блика с неговите изблици. То е храната на живота, неговия слънчев сок.
към текста >>
88.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Художеството на Христа се състои именно в това, че Той с малко думи е съумял да ги
изрази
и предаде нагледно.
Но ще ми кажете: ,.Какво общо има между тия двама, които са живели преди две хиляди години? " В света живеят два вида хора – митари и фарисеи. От тях са произлезли много други, но те си остават основните. Тия два характера се преплитат и изпъкват в живота на всички. Те ще останат завинаги отличителните типове в човешката история.
Художеството на Христа се състои именно в това, че Той с малко думи е съумял да ги
изрази
и предаде нагледно.
Външният образ на фарисея наглед е приличен. Той е човек благовиден, снажен, строен, висок ръст: 175-180 сантиметра – no-rope от обикновения. Ръце и пръсти въздълги, палец – дълъг, симетричен – признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност. Показалец равен с безименния – показва че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва до крайните ù предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен.
към текста >>
89.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
* Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде
израз
на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения.
Тия хора, доколкото възможностите, с които разполагат, им позволяват това, оформяват този бъдещ живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници. Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно. Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество. Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог. Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми.
* Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде
израз
на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения.
Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите. И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма. Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено. Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време.
към текста >>
И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се
изразят
те в по-правилна форма.
Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество. Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог. Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения. Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите.
И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се
изразят
те в по-правилна форма.
Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено. Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията. Човек е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е.
към текста >>
Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои
изразни
средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава
израз
на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя.
Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения. Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите. И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма. Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено.
Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои
изразни
средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава
израз
на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя.
За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията. Човек е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е. в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред.
към текста >>
По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя
израз
и мелодията – вторият елемент на музиката.
в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред. Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония.
По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя
израз
и мелодията – вторият елемент на музиката.
А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето.
към текста >>
Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя
израз
и доказателство за издигащото се съзнание на човека.
Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота.
Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя
израз
и доказателство за издигащото се съзнание на човека.
Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла.
към текста >>
Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да
изрази
любовта си към своите по-малки братя.
А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа.
Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да
изрази
любовта си към своите по-малки братя.
Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента. Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии. Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече. Нали „новото вино се налива в нови мехове"?
към текста >>
90.
Стихове - Х.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Какво трябва да разбираме под
израза
жива природа?
П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността.
Какво трябва да разбираме под
израза
жива природа?
Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука. За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата. А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл.
към текста >>
Разбирането на този
израз
е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма.
Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа?
Разбирането на този
израз
е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма.
Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука. За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата. А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл. Значи всяко явление в природата може да се изучи в трояко отношение.
към текста >>
А това тяхно усилване външно се
изразява
в енергичното деление на клетките в тая област.
Те все пак със своите изследвания допринасят нещо. Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма. Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси.
А това тяхно усилване външно се
изразява
в енергичното деление на клетките в тая област.
Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние.
към текста >>
Този
израз
не е случаен.
________________________________________________________________ ИЗСЛЕДВАНЕ СМИСЪЛА Според окултизма всичко е надарено със съзнание. Трябва да изучим и разумните, духовните сили, които стоят зад материалните явления и строителните сили. Както зад материалните явления стоят строителните сили, така зад последните стоят разумните, духовните сили. Да се изучи природата по смисъл, значи да се изучат разните явления във връзка с разумните сили, които стоят зад тях. Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл?
Този
израз
не е случаен.
Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието. Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства. И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-нисши степени на съзнание към по-висши. Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата.
към текста >>
Този
израз
е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието.
Трябва да изучим и разумните, духовните сили, които стоят зад материалните явления и строителните сили. Както зад материалните явления стоят строителните сили, така зад последните стоят разумните, духовните сили. Да се изучи природата по смисъл, значи да се изучат разните явления във връзка с разумните сили, които стоят зад тях. Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл? Този израз не е случаен.
Този
израз
е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието.
Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства. И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-нисши степени на съзнание към по-висши. Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата. Знае се, че целесъобразността е характерно явление в организирания мир.
към текста >>
разглежда органическите явления като
израз
на разумното, което е зад формите, като
израз
на активността на самия организъм).
С това се оборва теорията на Фабр. ________________________________________________________________ НЕОВИТАЛИЗЪМ И НЕОЛАМАРКИЗЪМ Поради новите факти днес мнозина биолози идват до неовитализма и неоламаркизма. Те са сродни движения. Някои не влагат определено съдържание в тези два термина и затова често ги смесват. Добре е под неовитализъм да разбираме онова течение, което се приближава до „съдържанието" на природата, а под неоламаркизъм – онова течение, което се приближава до „смисъла" (т.е.
разглежда органическите явления като
израз
на разумното, което е зад формите, като
израз
на активността на самия организъм).
Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули. Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам).
към текста >>
Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема
израза
,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам).
разглежда органическите явления като израз на разумното, което е зад формите, като израз на активността на самия организъм). Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули.
Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема
израза
,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам).
Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси. С това Нол и Гурвич дохождат до психичния фактор на еволюцията. Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма". Този важен израз на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата.
към текста >>
Този важен
израз
на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата.
Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам). Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси. С това Нол и Гурвич дохождат до психичния фактор на еволюцията. Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма".
Този важен
израз
на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата.
При изучаването на ,,морфогенезата" (създаване на формите), казва той, биологът дохожда до приемането на един организиращ принцип, който съществува преди формите и ги организира. Този именно принцип той нарича ,.динамически предсъществуваща форма". Гурвич в една статия в списанието ,,American Naturalist" се изявява като привърженик на „практическия витализъм". Както виждаме днес биологията все повече и повече се приближава до окултните схващания. НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА Това, което е плод на външното изучаване на природата, е само първият том от великата книга за природата.
към текста >>
91.
ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Няма да критикуваме, нито да се оплакваме, но ще се учим да бъдем практични, тъй че с най-малко
изразходване
на сили да придобиваме най-голяма наука от живота, тъй разнообразен и красив за всички, които имат уши да слушат и очи да гледат.
Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно. За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия.
Няма да критикуваме, нито да се оплакваме, но ще се учим да бъдем практични, тъй че с най-малко
изразходване
на сили да придобиваме най-голяма наука от живота, тъй разнообразен и красив за всички, които имат уши да слушат и очи да гледат.
* Този, който не е надвил нищо, той никога няма да знае колко е силен. Разбирайки това - недостатъците ще станат извор на неизчерпаема сила.
към текста >>
92.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е
израз
на една Божествена мисъл.
Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича.
********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е
израз
на една Божествена мисъл.
В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека.
към текста >>
Окото е
израз
, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око.
То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека. Каквото е окото, такова е и тялото. Ако в окото ти има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто.
Окото е
израз
, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око.
За вътрешното око, именно, говори и Писанието. Първият учител на човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото. То говори на човека или по-право на душата на човека. Най-устойчивият уд на човека, това е окото; то не се изменя. Единственото нещо във видимия свят, което не претърпява почти никакви промени отвън, е окото.
към текста >>
93.
ОТ ПЛАНИНАТА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тази наука се придобива чрез знанието на физиономическата клавиатура - инструмент толкова фин, с такава поразителна чувствителност и такава чудна правдивост, че той моментално да възпроизвежда не само нашите физически усещания, но даже най-неуловимите наши нравствени впечатления, дори до
изразяване
на най-съкровените мисли.
Всичките органи, даже най-скритите и най-дълбоките, проявяват навън своите усещания. Съществува постоянна обмяна между духа и тялото; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората. Това е езикът, който ние искаме да разкрием чрез няколко определени и достъпни за всеки ум принципи. Различните изражения на лицето съставляват езика на душите, а различните интонации и изменения на гласа образуват неговата музика. Бог е дал средства на човека да познава вътрешния мир по външното изражение, и по такъв начин да се издигне до знанието на първата и най-възвишена от науките, която се състои в умението да се чете в душите, както простият човек чете в книгите.
Тази наука се придобива чрез знанието на физиономическата клавиатура - инструмент толкова фин, с такава поразителна чувствителност и такава чудна правдивост, че той моментално да възпроизвежда не само нашите физически усещания, но даже най-неуловимите наши нравствени впечатления, дори до
изразяване
на най-съкровените мисли.
Ние всички сме призвани да четем и разбираме физиономическия език. Великата книга е постоянно отворена пред нашите очи. Несъмнено, това изкуство има своите трудности И предполага в читателя щастливи способности, проницателен и наблюдателен ум. Но всеки, който би желал да се въоръжи с твърда воля и да се отдаде на сериозна работа чрез изучаване и наблюдение, той би могъл да преодолее всички препятствия, да възтържествува над всички затруднения и, без съмнение, ще достигне до лесно и бързо четене по човешките физиономии. Науката за човешката физиономия принася несъмнена полза.
към текста >>
Напротив, под влияние на страстите и пороците физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни
изразителни
движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността.
Научната цел ще бъде постигната, ако от познанието на самите нас ние можем да се издигнем до познанието на другите. Колкото до нравствената цел, ние ще я постигнем, ако се възползуваме от изследванията, направени над нашите страсти и пороци, за да ги владеем и да ги задушаваме. Колкото по-добре познаваме нас и другите, толкова по-ясно ще ни бъде разбрана тази чудесна тайна, която свързва Създателя с неговото творение. Най-големите изменения, които стават в човешката физиономия, в благоприятен или неблагоприятен смисъл, зависят от добродетелите, страстите и пороците. И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота.
Напротив, под влияние на страстите и пороците физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни
изразителни
движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността.
Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е. типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида. Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето. Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове.
към текста >>
94.
ОКОТО И НАУКАТА
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Материалните блага са само
израз
на щастието.
Често хората могат да обвият една Божествена мисъл така, че да стане недостъпна на света. Например, някой има желание да бъде щастлив. Какво разбирате под думата щастие? Щастието е нещо невидимо. То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага.
Материалните блага са само
израз
на щастието.
Материалните блага са красивата дреха, в която щастието понякога се облича. Красивата дреха мяза на щастливия, на обновения човек. При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи. Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо? - Понеже той не може да ги оцени.
към текста >>
95.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В окото е
изразено
здравословното състояние на всеки отделен орган в организма, както и най малкото нарушение в него- В 1880 г.
ОКОТО И НАУКАТА Още от древността се е говорило за окото, като огледало на душата, но с откритието на ирисовата диагноза, окото с право може да се нарече огледало не само на душата, но и на организма.
В окото е
изразено
здравословното състояние на всеки отделен орган в организма, както и най малкото нарушение в него- В 1880 г.
унгарският лекар Игнат Пекцели, откривателят на ирисовата диагноза, даде едно малко обяснение по въпроса, озаглавено „Въведение към науката за диагнозата по очите”. Пресата започна да преследва тогава, както и сега при подобни случаи, новото начинание. И с право можем да кажем, че науката плаща скъпо за своите открития с издържане в преследванията. Това е пробният камък за всяка наука. Всичко, що писа гениалният откривател за тази сега откриваща се наука, биде заглушено.
към текста >>
Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да
изрази
наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа".
Тъй добито едно познание, добита е и вярност при ирисовата диагноза. Да вземем следния прост пример. Талантливият музикант свири лесно и сръчно на пиано. Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва - въодушевява се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание. Той иска да подражава на великия музикант.
Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да
изрази
наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа".
И всякаква по нататъшна работа върху него той счита измама и заблуда. Това става, понеже той е отделил науката от изкуството, което се добива главно по вътрешен път. За наука-изкуство, за живата наука е необходимо време и то дълго време! За този, който почва с голата наука, с външния учебник само, след дълги години той ще дойде до това изкуство, и тогава ще владее науката - ще има истински познания. При първия случай - наука без изкуство - човекът е владан от науката, има само теоретически познания.
към текста >>
96.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът,
изразява
личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага.
Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват.
Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът,
изразява
личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага.
Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип. Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим. Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти. Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити.
към текста >>
97.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се
изразяват
в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци.
Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието.
Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се
изразяват
в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци.
Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия. Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип. Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски. Овален удължен мъжки тип - с влияние на планетите Слънце, Меркурий и Сатурн.
към текста >>
98.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тая светлина е само външен
израз
на психични сили.
Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр.
Тая светлина е само външен
израз
на психични сили.
Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност.
към текста >>
99.
МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тези доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е
изразен
стремежът към Духа и светлината.
Морис Метерлинк ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА (Превод) Аз искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не см направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва само с някои прости наблюдения. Разбира се, аз съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята.
Тези доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е
изразен
стремежът към Духа и светлината.
Ако и да има растения и в частност цветя - несръчни и нещастни, но няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност. Всички те се стараят да достигнат своите задачи. Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на механиката, балистиката, хвърченето и пр. Растенията, които изглеждат тъй мирни, покорни, у които всичко изглежда де е мълчание, послушание, напротив развиват най-голяма дейност за по-добра съдба. Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята.
към текста >>
100.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И както за онзи, който притежава познанието, тя е непосредствен
израз
на това, което се съзерцава в духа, така и в онзи, на когото се предава, тя действува като зародиш, от който се явява плодът на познанието.
Защото мислите, които му се дават, представляват сами по себе си сила, която продължава да действува в неговия мисловен свят. Тази сила ще действува в него; тя ще пробуди дремещите заложби. Онзи, който мисли, че е свършено излишно да се предава на съзерцание, той се заблуждава. В мисълта той вижда само несъщественото, абстрактното. Но в основата на мисълта лежи жива сила.
И както за онзи, който притежава познанието, тя е непосредствен
израз
на това, което се съзерцава в духа, така и в онзи, на когото се предава, тя действува като зародиш, от който се явява плодът на познанието.
И тъй, на този, който пита, как да придобия сам висшето познание на Духознанието, необходимо е да се отговори: най-първо се учи от съобщенията на другите за тези познания. И ако той възрази: аз искам да видя сам, аз не искам нищо да зная за това, какво са видели другите, на това трябва да му се отговори, че именно в усвояване съобщенията на другите се заключава първата стъпка към собственото познание. На това може да се каже: тогава аз трябва отначало сляпо да вярвам. Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш. Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра.
към текста >>
НАГОРЕ
