Търсене в текстове за 'Израз'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 215 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние.
Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия?
към текста >>

3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта?
2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония условия и материали, с които разполагал в дадения момент. Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен. Дали човекът бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея. Тя равнодушно го посрещала и изпращала вън от своите владения. И колко често той бивал ограбван и лишаван от всичко, което му било най-скъпо! 3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта? И не издава ли разумът гласа си? ”(Пр. 8:1); „Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумно сърце, послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща.”(Пр. 8:5-6); „Елате и яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих. Оставете глупостта и бъдете живи. И ходете в пътя на разума!
към текста >>

17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа.
15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.
към текста >>

[10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит.
В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато. От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена. [10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл. [12] Става въпрос за епохата на Водолея, чието начало Учителят тържествено отбелязва на 22.03.1914 г.
към текста >>

Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.
Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното. Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.
към текста >>

„Елохим” (Ела, Ел) – Елохим е множествено число от думите Ела и Ел и изразява тройнственост; „Йехова Елохим” – Господ Исус Христос; „Адонай” – Светият Дух (човекът Бог).
Ел-Шадай; 6. Ел-Олам; 7. Яхве или Йехова, или Елохим; 8. Адонай Яхве; 9. Яхве Саваот. „Елохим” (Ела, Ел) – Елохим е множествено число от думите Ела и Ел и изразява тройнственост; „Йехова Елохим” – Господ Исус Христос; „Адонай” – Светият Дух (човекът Бог). „JHWH” („Йот-Хей-Вав-Хей” или т.нар. „свещена тетраграма” на Божието име). Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога. Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае.
към текста >>

То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае.
„Елохим” (Ела, Ел) – Елохим е множествено число от думите Ела и Ел и изразява тройнственост; „Йехова Елохим” – Господ Исус Христос; „Адонай” – Светият Дух (човекът Бог). „JHWH” („Йот-Хей-Вав-Хей” или т.нар. „свещена тетраграма” на Божието име). Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога. Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание. Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения. Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”). Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили. За мене думата „Бог” е малко обезсоляла.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7).
В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно. Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони. 3. Същото се отнася и за нравствения живот. И там владеят закони, които изключват всякакъв произвол при преценяване на човешките постъпки. Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7). 4. Земята, която ражда житото, ражда и бодилите. Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите. Фактите показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял. 5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея?
към текста >>

2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество.
18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот.
към текста >>

5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели.
Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия.
към текста >>

Колко сила, колко енергия се изразходва там!
Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите. Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования. 2. Има ли някой, който да се съмнява в това? Моля тогава този приятел да посети Народното събрание и да послуша разискванията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, които имат за цел подобряване положението на народа. Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там! Изработват се планове, разискват се и се решават въпроси от общ характер. Колко умове са заети да мислят! И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115].
към текста >>

Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат.
[121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя. Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат. [123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места.
Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места. 8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136] 9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние.
към текста >>

на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия.
Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места. 8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136] 9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137] 1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената. Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен.
към текста >>

Изразът произхожда от Бит.
дял втори – І.2:7. [134] Вж. дял първи – ІІ.2.2. [135] „Вавилонско стълпотворение” – ивр. бъркотия, неразбория. Изразът произхожда от Бит. 11:1-9, където след потопа синовете на Ной и техните племена се събрали на едно място и решили да издигнат във Вавилон кула (стълп) до небето. Бог се разгневил на това начинание и разбъркал езиците им, за да не могат да се разбират помежду си. Така те се пръснали по света, без да могат да продължат строежа на кулата. [136] Закон на Нютон за гравитацията – всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тях. Например силата на привличане (F) между двe материални точки с маси M1 и M2 на разстояние S една от друга се изразява с F=G.M1.M2/S2, където G е гравитационна константа.
към текста >>

Например силата на привличане (F) между двe материални точки с маси M1 и M2 на разстояние S една от друга се изразява с F=G.M1.M2/S2, където G е гравитационна константа.
Изразът произхожда от Бит. 11:1-9, където след потопа синовете на Ной и техните племена се събрали на едно място и решили да издигнат във Вавилон кула (стълп) до небето. Бог се разгневил на това начинание и разбъркал езиците им, за да не могат да се разбират помежду си. Така те се пръснали по света, без да могат да продължат строежа на кулата. [136] Закон на Нютон за гравитацията – всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тях. Например силата на привличане (F) между двe материални точки с маси M1 и M2 на разстояние S една от друга се изразява с F=G.M1.M2/S2, където G е гравитационна константа. [137] Този закон в Херметичната философия е познат като VІІ принцип или принцип на Рода. Той гласи: „Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой мъжки и женски принцип и тази двойнственост се проявява във всички области на Битието.” Учителят го нарича още Всемирен закон на Любовта. Вж. дял трети – 9:3. [138] „Изход” – втора книга от Петокнижието на Мойсей, описваща двата възлови момента в историята на Израил като народ: бягството от Египет и даването на Закона. Като конкретно събитие „Изход” ознаменува раждането на израилтяните като народ, след като в продължение на 430 г.
към текста >>

4. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал.
Истинска виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази.
към текста >>

И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки.
към текста >>

5. Неподправеният Петър Дънов

Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина.
Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят. Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество.
към текста >>

6. УВОД

В заключение, поради изразените съмнения, приемам за крайна дата на документа 16 октомври 1899 г.
34 до с. 68 са разположени записите от 1 юни до 28 юни 1899г. Изведнъж този порядък се нарушава и на с. 68, след този от 28 юни е направен запис от 18 юни, и за да няма никакво колебание, авторът е изписал и името на месеца ,,юн[и]". Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че вероятността на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада. В заключение, поради изразените съмнения, приемам за крайна дата на документа 16 октомври 1899 г. В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения. ...................... 1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат за оригинал от архивистката наука 2. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999.
към текста >>

Много думи са поправени, други думи или изрази липсват, на места са преиначени цели изречения.30 Това е една от причините за появата на това ново издание, при което всяка страница е представена едновременно с факсимиле и с разчетен текст.
3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в. За сравнение - със същата пепитена корица, размери и карирана пожълтяла хартия са два от бележниците на П. К. Яворов - втори Софийски и Женевският бележник от началото на XX в.29 В първото издание на бележника на П. Дънов не са спазени строгите археографски принципи, по които следва да се издават оригинални документи. Много думи са поправени, други думи или изрази липсват, на места са преиначени цели изречения.30 Това е една от причините за появата на това ново издание, при което всяка страница е представена едновременно с факсимиле и с разчетен текст. .................... 24. АКТ № 11 от 1998 г. и Акт № 2 от 1999 г. на Комисията за антикварно набавяне на ръкописи, старопечатни книги и архивни документи към НБКМ 25. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ).
към текста >>

изрази: „Малките неща маловажни не ги считай" упорството в своенравната душа е първото начало на
29. Вж Личните бележници на П. К. Яворов. Състав. М. Бошнакова. С., 2008, с. 287. 351 30. Грешки има на всички страници, предаващи текста на бележника. Тук отбелязвам някои пропуснати изрази: „Малките неща маловажни не ги считай" упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия." - Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). С., 1999, с. 17, 31 * * * Бележникът е с размери 8x12.5 см., с черно-бяла пепитена корица.
към текста >>

Всички задраскани думи, пояснения на някои изрази, събития и остарели думи са придружени с обяснителни бележки под линия във възходяща номерация.
Използваното черно мастило е два вида - тъмно, плътно черно и по-светло черно, като разликата е слабо доловима. Тя ясно се забелязва на страниците, където става смяната - например страница 14 (по номерацията на автора) до половината е изписана с тъмно черно мастило, а следващият запис е с по-светло черно мастило. Разчитането на текста на бележника на П. К. Дънов бе направено „de visu" по оригинала. П. Дънов пише четливо, с малко зачертавания и поправки и поради това разчитането не представлява особен проблем. Всички задраскани думи, пояснения на някои изрази, събития и остарели думи са придружени с обяснителни бележки под линия във възходяща номерация. Неправилно изписаните думи от съвременна гледна точка като: „уничтожа", „сърдце", „испълнява", „престапления", „раководи", „исток", „прислсдват" и др., са оставени според тогавашния правопис. Абсолютно точно спрямо оригинала е предаден и преноса на части от думи на нов ред, дори ако това е само една буква, т.е., против съврсмсиитс граматически правила. Поправени са чрез използване на квадратни скоби думите с двойно „н" и тези, които включват съгласните „зс": „благословен[н]ий", „постоян[н]о", „въ[з]сияе" и др. Квадратните скоби са използвани и в случаите, когато са развити от мен съкратени от автора думи, например пос[лание], пса[лом], а[прил], евр[еите]. Осъвременена е пунктуацията, като пред противоположния съюз „но" и пред местоименията „който", „която", „което", „които" са поставени запетаи.
към текста >>

7. Речник на остарели и чужди думи

(Изразът се среща в Стария завет, Песен на песните 2:1)
Прозябвам (остар.) - живея, прекарвам с.16 Рад, радо (остар.) - радостен, драг, благодарен; думата е изписана слято "нарадо" с предходната частица с.17 Сароново цвете - по името на плодородната долина Сарон. (Изразът се среща в Стария завет, Песен на песните 2:1) с.18 Уток (остар.) - поток, вада на река с.24 Исти (старобъл.) - истински, същински с.25
към текста >>

8. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония.
Всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тия необятни и непостижими мъдрости? Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото. 2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот. Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение. 4. Мъдростта е извор на жива вода. Всеки, който я притежава, ще бъде щастлив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни.
към текста >>

9. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Природата изразява действията на всичките твари и създания.
Истинската виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са взети отгоре. Естеството в съвокупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява действията на всичките твари и създания. Тия наредби, тази велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите небето, за вас Господ е създал всичко това, за да ви привлече по-близо до себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, помагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да пренесат божествената мисъл, която се отправя към вас.
към текста >>

10. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Доброто намира отглас в сърцето, но не може да намери в него сила да го изрази, понеже един от главните недостатъци е неговият вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята облага.
Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита. Умът може да провери събитията, а сърцето да ги докаже. Умът от известни явления може да дойде до известно заключение, че душата в еди-кого си се е влюбила в някой предмет, а сърцето може да засвидетелства самата истина. Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата. То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с време е несъстоятелно в своето природно състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае. Доброто намира отглас в сърцето, но не може да намери в него сила да го изрази, понеже един от главните недостатъци е неговият вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята облага. Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно. Ето грешката. Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото. Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни продало и душата. В сърцето е седалището, гдето може да се загнезди доброто и злото, затова то има най-голяма нужда, както и почвата, да се обработва.
към текста >>

11. 13.Червено тефтерче

Ето, говориш с мен, и чувам гласа ти да идва отдалеч, услушвам се и познавам, че си този, който ми говориш, който си ме носил от начало, гледал си ме, грижил си се за мен, чувам сега гласа ти и каква неизразима радост се заражда в мен.
О, Господи, Боже мой, още когато се зараждах вътре у теб, осъзнавах твоето неизследимо величие, твоята велика сила. Когато от дълбините на твоето съзнание излизах, съзнавах непостижимостта на твоя живот. И когато първия път чух гласа ти, съзнах, че си дълбок, вътре някъде до мен. Чудно ми беше, когато бях носен от твоите ръце през неизследимите тъмнини на миналото, на тайната вечност, която в себе си крие всичко. Ей, Господи, когато ме носеше към вечния си дом на твоите криле, когато ме носеше от свят в свят, от виделина на виделина, от сила в сила в необоримите предели на твоето царство. Ето, говориш с мен, и чувам гласа ти да идва отдалеч, услушвам се и познавам, че си този, който ми говориш, който си ме носил от начало, гледал си ме, грижил си се за мен, чувам сега гласа ти и каква неизразима радост се заражда в мен. Надеждата ми възкръсва, вярата ми оживява, любовта ми към теб се пробужда. Ей, Господи, чуден си. Велик си, Господи, чудни са твоите дела и твоите мисли. Ето, като че ли съзирам вътре някъде славата ти, която иде. 20 януари 1919 година.
към текста >>

12. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят. 3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват.
към текста >>

13. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието.
Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син.
към текста >>

Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
към текста >>

14. Петър Дънов - №1

В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата.
16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>

15. Пеню Киров - №7

Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с.
към текста >>

16. Петър Дънов - №24

То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович".
................ 98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с.
към текста >>

17. Петър Дънов - №44

138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х!
136. Писмото се публикува за първи път. (У., № 44, 12.08.1900 г.) 137. За проблемите на П. Киров в неговата служба изяснени в писмото му №40 от 15.08.1900 г. (У., №44, 12.08.1900 г.). 138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х! Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.)
към текста >>

18. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата.
16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.) № 3
към текста >>

Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с.
към текста >>

19. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович".
................ 98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с.
към текста >>

20. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х!
136. Писмото се публикува за първи път. (У., № 44, 12.08.1900 г.) 137. За проблемите на П. Киров в неговата служба изяснени в писмото му №40 от 15.08.1900 г. (У., №44, 12.08.1900 г.). 138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х! Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.)
към текста >>

21. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините.
Пеню Киров е записал в тефтерчето си обяснението на Учителя. „Отношението на Духа към материята е като причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието - продължително. Ефектът на причината се съди по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят, зад мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безбройните тласъци на низходящите следствия - движения." Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на духовното ниво на семейството си, на обществото и на българския народ. Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа.
към текста >>

22. №103 (Пеню Киров)

Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините.
Дънов, записани от П. Киров] Отношението на Духа към материята е както причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието – продължително. Ефектът на причината се съди по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои Причинителят. Зад Причинителя стои Мислителят, зад Мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът – това е Духът; водата – това е материята. Причината – това е първият тласък; следствието – това са безбройните тласъци на низходящите следствия-движения. _________________________
към текста >>

23. ПОСЛЕСЛОВ

Прието беше да се запази до голяма степен оригиналният изказ в писмата, отговарящ на епохата – специфични думи и изрази, обръщения, членуване.
Затова първата ни грижа беше да направим ново, внимателно разчитане на всички фотокопия на оригиналните писма на Учителя Петър Дънов. Съществуваха и тетрадки с преписи на черновите на писмата на П. Киров, неиздавани досега. Там положението беше подобно. Така се наложи да се направи ново грижливо разчитане и на тези ксерокопийни чернови. Прието беше да се запази до голяма степен оригиналният изказ в писмата, отговарящ на епохата – специфични думи и изрази, обръщения, членуване. Остарелите думи са пояснени в „Речник на остарелите и чужди думи“, поместен и в двете части на изданието. За по- голяма яснота на изказа на места в прави скоби са добавени букви, окончания или цели думи. Избегнати са старият правопис (двойно е, ят, ер голям и ер малък в края на думите), дългите глаголни форми, завършващи на „-вува-“ и други подобни. Следващият етап от работата беше да се подредят хронологично всички налични писма по дати. Датите в писмата са според стария стил на летоброене (Юлиански календар), който в България е в сила до 31.3.1916 г.
към текста >>

24. 95 ПИСМО

Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал.
Не е тук целта на живота. Този свят е училище, наредено за нашето възпитание. И слушайте що казва Духът Господен: „Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети от горе. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето. За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост. То е съдържанието, което е просмукано в тях; духът, който вее; всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения едно от друго по-приспособими да пренесат Божията мисъл, която се отправя към вашето сърце.
към текста >>

И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов!
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето. За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост. То е съдържанието, което е просмукано в тях; духът, който вее; всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения едно от друго по-приспособими да пренесат Божията мисъл, която се отправя към вашето сърце. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов! Тя дълго търпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надея. Тя никога се отпада. Такава е любовта на Този, Който ни люби и Който ходи с нази в Пътя. И колко пъти в живота си ний сме чувствували тая ръка да ни утешава и насърчава. В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.
към текста >>

25. 153 ПИСМО

Но така е, деца, моми, домакини, баби, това е външният израз на земния живот.
Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички. Есен на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житеницата. Зиме на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който бара. Но така е, деца, моми, домакини, баби, това е външният израз на земния живот. Детето, това е сопранът в музиката, момата, това е тенорът, домакинята, това е алтът, бабата, това е гръмливият бас, всички съставят природния хор. Вий с Е. и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучите парчетата, че да не излиза дисакорд в хора на живота. Но ще кажете, трудим се да пеем добре, колкото гласът ни позволява. Стига, че се трудите.
към текста >>

26. 174 ПИСМО

На първо място, вие имате два отдела, които могат да се изразят с шест числа.
И тя, както всички други майки, се интересува за своите деца. Създала им е за забава, за прехрана, за наука много неща, много играчки за развлечения. Ушила им е много дрешки за украшение, приготвила е много сокове за прохлада и плодове за наслада. Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на училище да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на живота, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом. Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете, защо е поуката, защо е работата? На първо място, вие имате два отдела, които могат да се изразят с шест числа. Първият включва четири: 1, 2, 3,4. Общият им сбор възлиза на десет 1+2+3+4=10. А знаете ли какво означава тоя общ сбор на тия четири числа? Играчките, това са първите занятия, дрешките, това са първите упражнения. Соковете, това са първите радости, плодовете, това са първите придобивки.
към текста >>

27. 176 ПИСМО

Но по размери на своя вътрешен Дух той е сила велика, която се стреми да твори и да добие свобода на своя израз.
И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят. България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля. Человек едновременно представлява и нищожество, и величие. По формата на своята външна обвивка той е като мехур, който чезне минутно. Но по размери на своя вътрешен Дух той е сила велика, която се стреми да твори и да добие свобода на своя израз. И прави са думите: „Царството Божие е вътре". Това е Царство на сила, Царство на ред, Царство на хармония и Любов към всичко, което е добро, възвишено и благородно. Моят поздрав вам и на другите. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

28. 193 ПИСМО

Сегашният живот на всекиго е израз на неговото минало, а бъдещият му ще бъде израз на сегашния.
София, 30. XI. 1915 г. Любез. Е. И Животът па земята е училище, в което трябва добре человек да изучава преподадените уроци. Сегашният живот на всекиго е израз на неговото минало, а бъдещият му ще бъде израз на сегашния. Законът за превъплътяването или странствуването на Душата е закон за условията, а тъй нареченото спасение, това е Божествен метод за повдигането, това е почвата, влагата, въздухът, а спасението, това е светлината, топлината за душата. Прераждането, това е капиталът на душата, а спасението, неговото използуване. Невежите, които не разбират Божия закон, само кряскат и шум дигат наоколо. И защо ли? Питайте пътника, който пътува през прашлив път, защо прах дига?
към текста >>

И сегашните страдания са израз на миналото, те са неизбежни.
На мнозина умовете се намират в такова състояние, че само прах дигат. Бъдещето пред вази е велико. Отсега нататък ще живеете. Досега не сте живели, но сте се измъчвали с хиляди съмнения и несполуки в живота. А това не е живот. И сегашните страдания са израз на миналото, те са неизбежни. Новият Цар на земята за бъдеще ще тури в действие Великите закони. Человеците ще се научат да живеят по-добре. Всички гледайте светло на бъдещия живот. Господ е приготвил добро. То чака всички без разлика.
към текста >>

29. 251 ПИСМО

Ембрионическата перспектива скоро ще слезе от сцената и ще се яви органическата, и само тогава ще се явят по-правилните очертания на външните форми, които да дадат правилен израз на развиващите се закони, които ръководят съдбините на тоя народ.
Засега мога да ви кажа само това: събитията, които озадачават вашия ум, се развиват доволно нормално и следят един път строго определен. Не се безпокойте от външния вид на нещата. Законите на Небето са неизменяеми и само след време ще видите добрите резултати от висшето ръководство, което Господ влага в света. Политическите събития, които сега - се развиват на Б. П., имат двояка перспектива: първата е ембрионическа, втората - органическа. Ембрионическата перспектива скоро ще слезе от сцената и ще се яви органическата, и само тогава ще се явят по-правилните очертания на външните форми, които да дадат правилен израз на развиващите се закони, които ръководят съдбините на тоя народ. Работите с Гърция и Сърбия ще се уредят добре, стига този народ и неговите управляющи да имат разумното търпение и такт на отмерени действия. Онзи, Който ръководи съдбините на тоя народ, бодърствува и пред Негова взор нищо не се пропуща. Той ще сведе всичко към добро и тогава всички ще познаят, че Господ е всесилен да стори всичко, което Той желае. Ний гледаме засега да смекчим до известна степен кармическите причини на миналото и да отклоним новите кармични сплитания. Атмосферата, която е станала малко тежка, ще се измени, ще дойде Божественото проветрение, ще подухнат топлите южни ветрове на Любовта и всичко ще си влезе наново в реда.
към текста >>

30. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада.
За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите.
към текста >>

Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.
За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
към текста >>

31. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Днес виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да изразходват своята материална и духовна енергия в безполезни постижения.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочване на своята обществена дейност. Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват с тях, следвайки ги неотклонно в нареждането на социалния и културен живот на всички народи. Днес виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да изразходват своята материална и духовна енергия в безполезни постижения. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, пълна с отрови, заразителни миязми. И методите на живота са станали нецелесъобразни, поради което приложението на тия методи не дава никакъв практически резултат. В това отношение съвременните европейски народи приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове, и последните от година на година се увеличават все повече и повече. Постига ли се целта с това отлагане? – Не!
към текста >>

Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните.
Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад.
към текста >>

Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото.
Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото. Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в себе си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в живота си. Вследствие на това, малцина има в света, които живеят в пълния смисъл на думата. Едни живеят, но животът им е само страдания; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвъртото състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце и на всяка душа.
към текста >>

32. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си.
към текста >>

А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него.
Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент. Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури.
към текста >>

Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват на неговото място.
Религиозните хора ще изяснят туй проявление, като кажат, че някой демон го е обсебил. Медиците ще кажат, че мозъкът на този проповедник е анормален. Простата причина обаче седи в това, че не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал е отровите на млечната и пикочна киселини в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни“ хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. – се дължат на неразумното, на тия излишни киселини у човека. И затова умният българин казва: „Много кисел станал“ или „вкиснал се“. Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване.
към текста >>

Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот.
Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл“. Следователно ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а – на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а – на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане условията на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на живота. Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот. Следователно формата, съдържанието и смисълът са свързани; формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисълът с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувстване и правилно действане са необходими за ума, сърцето и волята. Този пост е редактиран от Hristo: 27 май 2014 - 19:06
към текста >>

33. Повече светлина

Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота.
От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите мисли, нашите идеи, нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип – на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината.
към текста >>

34. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява.
– ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на Земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава по аналогия ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази.
към текста >>

В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“.
Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили.
към текста >>

И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз.
Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят? Това разумен живот ли е? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава от къде ще се почерпи разумността и от къде ще придобием тази култура, която ще внесе не сплотяване механическо, като частиците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, които виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си? И съвременните хора считат, че човек е най-висшето същество на Земята, че той е образ и подобие на Бога; той само тогава ще покаже, че е по образ и подобие на Бога, когато изпълнява Неговия закон, Неговата воля. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството?
към текста >>

35. ***

А вярата е израз на Любовта.
Може да се допусне да минеш през известни изпити и скърби, за да се кали духът ти. Скърбите са привилегия за разумния човек, а радостите сa благо за него, ТЕ вървят заедно. Знай: от мъки и страдания се излиза с Мъдрост и Лю6ов! Дръж изпита се добре във всяко отношение. Имай вяра! А вярата е израз на Любовта.
към текста >>

36. ***

Красотата ще се изрази в нови форми.
Той ще разбира езика на Девите; и очите му ще се отворят да види как ангели слизат до него и възлизат. Когато минава покрай плодни дървета, клоните ще се навеждат, за да си вземе от плода им, и после пак ще се изправят. Птичките ще кацат доверчиво на рамената му. И животните няма да имат боязън от него. Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост. Красотата ще се изрази в нови форми. Навсякъде, дето има едно леко докосване на Божествения Дух, Красотата ще се явява! Красотата ще твори, за да покаже неизчерпаемите богатства на Духа. Тя ни разкрива тайните на Духа. За онзи, който има прозрение, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВ И ВИСШАТА ИСТИНА са едно и също нещо. Те са език на Божия Дух!
към текста >>

37. 50–100

Смирението е израз на Любовта към Великия.
Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди създание мира. Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя те прави свободен и стабилен. 76 Смирение. Смирението е израз на Любовта към Великия. Непристъпните върхове пращат своите блага на долината. 77 Естественост. Ученикът е напълно естествен в живота си. Това внася красота и искреност в него.
към текста >>

38. 200–250

Във физическия свят тя се изразява чрез очите.
Поздравът. Най-добрият поздрав е поздравът на очите. Той е най-чистият. Него Бог приема. Любовта е нещо духовно, Божествено. Във физическия свят тя се изразява чрез очите. 232 Движенията. Всички движения на ученика трябва да бъдат волеви и съзнателни. Ученикът не трябва да прави нито едно несъзнателно движение, защото те са под влиянието на изостаналите духове. 233
към текста >>

39. 300–350

Те са израз на една Висша Разумност!
При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние. Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия. 327 Природата. Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата. Те са израз на една Висша Разумност! 328 Съзнание. У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото! Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си. 329
към текста >>

40. 400–450

Мекотата е външният израз на Любовта.
Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен. В Любовта всички неща се осмислят. 431 Любов и ум. Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена. Мекотата е външният израз на Любовта. 432 Изкуствени желания. Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, те съсипват. Естествените желания на душата, те са здравословни за ученика и служат за неговото повдигане. Естествено желание е само това, което е съгласно в Волята Божия – което иде от Бога!
към текста >>

41. 501 - 550

Пеенето е израз на една малка придобивка.
Мисли за Този, Който те има винаги предвид. Слугувай само Нему, Който ти показва пътя на Истината. Силата. Царството Божие не е в Словото, но в силата. В силата трябва да има благост. Пеенето е израз на една малка придобивка. Човек пее, защото живее. Човек пее, понеже чувства, понеже мисли. Който пее, той е здрав. Животът е първият подарък, който Бог ни е дал. Пейте и благодарете.
към текста >>

42. Светът на великите души

Ум, населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства, и воля, изразителна на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на доброто.
Те винаги са здрави, сочни като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта. Ум, населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства, и воля, изразителна на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на доброто. Непрестанно следвай този път. Когато господарят идва, вратата се отваря. Когато господарят влиза, вратата се затваря. Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря.
към текста >>

43. МОЛИТВА НА ТРИЕДИННИЯ БОГ

Ръцете бавно се спущат над главата и при израза "и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно.
Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) Ръцете се обръщат с длани към тялото и се поставят отделно върху двете съответни колена. (4) При изговаряне на думите се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се опира с чело. След това при изправено положение се казва II. (1) Отново ръцете се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е над 20 см над темето, мястото на Хилядолистника. Ръцете бавно се спущат над главата и при израза "и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) При изговаряне на израза се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се докосва с чело. (4) Дланите се поставят върху коленете. След това Върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани обърнати към тялото, се полагат върху сърцето.
към текста >>

(3) При изговаряне на израза се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се докосва с чело.
След това при изправено положение се казва II. (1) Отново ръцете се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е над 20 см над темето, мястото на Хилядолистника. Ръцете бавно се спущат над главата и при израза "и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) При изговаряне на израза се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се докосва с чело. (4) Дланите се поставят върху коленете. След това Върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани обърнати към тялото, се полагат върху сърцето. После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати напред. (5)Произнася се със спуснати ръце. III.(1) Отново ръцете се събират над главата и пръстите им се допират, за да образуват остър връх, изнесен над Хилядолистника на 20 см.
към текста >>

После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати напред.
(2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) При изговаряне на израза се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се докосва с чело. (4) Дланите се поставят върху коленете. След това Върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани обърнати към тялото, се полагат върху сърцето. После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати напред. (5)Произнася се със спуснати ръце. III.(1) Отново ръцете се събират над главата и пръстите им се допират, за да образуват остър връх, изнесен над Хилядолистника на 20 см. После се спускат плавно и леко докосват темето. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред.
към текста >>

(4) При произнасяне на израза се прави същия поклон - с коленичене, с ръце, свити за опора и поставени на земята, която се докосва с чело.
III.(1) Отново ръцете се събират над главата и пръстите им се допират, за да образуват остър връх, изнесен над Хилядолистника на 20 см. После се спускат плавно и леко докосват темето. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) Ръцете се движат към тялото, обърнати с длани към него, и се поставят поотделно върху двете съответни колена. (4) При произнасяне на израза се прави същия поклон - с коленичене, с ръце, свити за опора и поставени на земята, която се докосва с чело. (5) След това се става и като се вдигнат ръцете нагоре с длани, обърнати напред, се произнасят думите от израз.
към текста >>

(5) След това се става и като се вдигнат ръцете нагоре с длани, обърнати напред, се произнасят думите от израз.
После се спускат плавно и леко докосват темето. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) Ръцете се движат към тялото, обърнати с длани към него, и се поставят поотделно върху двете съответни колена. (4) При произнасяне на израза се прави същия поклон - с коленичене, с ръце, свити за опора и поставени на земята, която се докосва с чело. (5) След това се става и като се вдигнат ръцете нагоре с длани, обърнати напред, се произнасят думите от израз.
към текста >>

44. Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура

И понеже молитвата е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае.
Силата на молитвата седи в това, като се моли човек, да впряга всичките си добродетели на работа. И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. А що се отнася до това как да се молите, туй е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще Ви дотегне и ще се откажете от молитвата. А тя има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. И понеже молитвата е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае.
към текста >>

45. ФОРМУЛИ - Всички

Ти си израз на светлината, океан на Вечен живот, непрестанна радост, непрекъсната хармония на нашия живот!
Бог е свобода без ограничения. В живота вън от Бога няма нищо. формула 12 Велики и чудесни са Твоите Дела. Господи! Съдържателни, истинни и праведни са Твоите пътища, Царю на Светлите духове! Ти си израз на светлината, океан на Вечен живот, непрестанна радост, непрекъсната хармония на нашия живот! формула 13 Велик е Бог в Любовта Си! Велик е Бог в Мъдростта Си! Велик е Бог в Истината Си! В Любовта Си Бог поучава.
към текста >>

Силата на живота е вложена в Истината, тя е израз всякога на Великия Божий Дух.
Вложи Чистотата в сърцето си. Любовта ще дойде и истинският живот ще започне. формула 77 Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души. Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в Нейната светлина. Силата на живота е вложена в Истината, тя е израз всякога на Великия Божий Дух. формула 78 Вдигнете ръцете си нагоре с отворени длани и концентрирайте мисълта си да почне да действува Духът на Истината, тогава произнесете три пъти: Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духа на Истината; Като повдигнете съзнанието си, същевременно ще снемете надолу низшето в света, което развращава хората. След това произнесете три пъти следната формула:
към текста >>

Той е израз на Твоята Любов към нас.
Така кажете сутрин на първия лъч. Формула 188 При посрещане изгрева на Слънцето трябва да се свържем съзнателно с него, за да могат силите му да протекат през нашия организъм, формулата се произнася и когато изложим гърба си на слънчевите лъчи. Господи, благодарим Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствам как Той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила и живот, и здраве. Той е израз на Твоята Любов към нас. Благодаря Ти! Формула 189 Любовта ме озари, Душата ми разшири, Духа ми укрепи
към текста >>

Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало.
И аз, живият и разумният, да съм едно с тях. Така през всичките векове. Така да бъда и аз през всичките векове. Амин. Формула 334 Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. Формула 335 Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. При изгиварянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх. После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия.
към текста >>

46. ФОРМУЛИ - (1-21) 'Господ царува. Облечен е във великолепие'

Ти си израз на светлината, океан на Вечен живот, непрестанна радост, непрекъсната хармония на нашия живот!
Бог е свобода без ограничения. В живота вън от Бога няма нищо. формула 12 Велики и чудесни са Твоите Дела. Господи! Съдържателни, истинни и праведни са Твоите пътища, Царю на Светлите духове! Ти си израз на светлината, океан на Вечен живот, непрестанна радост, непрекъсната хармония на нашия живот! формула 13 Велик е Бог в Любовта Си! Велик е Бог в Мъдростта Си! Велик е Бог в Истината Си! В Любовта Си Бог поучава.
към текста >>

47. ФОРМУЛИ - (69-84) 'Глава на Твоето Слово е Истината'

Силата на живота е вложена в Истината, тя е израз всякога на Великия Божий Дух.
Вложи Чистотата в сърцето си. Любовта ще дойде и истинският живот ще започне. формула 77 Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души. Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в Нейната светлина. Силата на живота е вложена в Истината, тя е израз всякога на Великия Божий Дух. формула 78 Вдигнете ръцете си нагоре с отворени длани и концентрирайте мисълта си да почне да действува Духът на Истината, тогава произнесете три пъти: Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духа на Истината; Като повдигнете съзнанието си, същевременно ще снемете надолу низшето в света, което развращава хората. След това произнесете три пъти следната формула:
към текста >>

48. ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'

Той е израз на Твоята Любов към нас.
Така кажете сутрин на първия лъч. Формула 188 При посрещане изгрева на Слънцето трябва да се свържем съзнателно с него, за да могат силите му да протекат през нашия организъм, формулата се произнася и когато изложим гърба си на слънчевите лъчи. Господи, благодарим Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствам как Той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила и живот, и здраве. Той е израз на Твоята Любов към нас. Благодаря Ти! Формула 189 Любовта ме озари, Душата ми разшири, Духа ми укрепи
към текста >>

49. ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'

Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало.
И аз, живият и разумният, да съм едно с тях. Така през всичките векове. Така да бъда и аз през всичките векове. Амин. Формула 334 Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. Формула 335 Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. При изгиварянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх. После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия.
към текста >>

50. БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае.
Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново. Значи, във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това, с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако са даже нашествували душата, изхвърлят се навънка. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва. Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае. Така, ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души когато се отправят към Бога с молитва, изпушат едно благоухание към Него, също както цветето, което навреме е разцъфтяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на Небето. А пък за да се не лишим от този мирис. Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления.
към текста >>

51. МОЛИ СЕ ЗА ЖИВИТЕ ХОРА, НОСИТЕЛИ НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

И понеже молитвата е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае.
Силата на молитвата седи в това, като се моли човек, да впряга всичките си добродетели на работа. И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. А що се отнася до това как да се молите, туй е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще Ви дотегне и ще се откажете от молитвата. А тя има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. И понеже молитвата е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае.
към текста >>

52. Молитва на Триединния Бог

Ръцете бавно се спущат над главата и при израза „и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно.
Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) Ръцете се обръщат с длани към тялото и се поставят отделно върху двете съответни колена. (4) При изговаряне на думите се прави пълен поклон като се коленичи, а ръцете, свити за опора, се поставят на земята и тя се докосва с чело. Вече при изправено положение се казва (5). II. (1) Отново ръцете се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е на 20 см над темето, мястото на хилядолистника. Ръцете бавно се спущат над главата и при израза „и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно. (2) Изпълнява се точно както при I. (2). (3) Изпълнява се точно както при I.(4). (4) Дланите се поставят върху коленете. След това върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани, обърнати към тялото, се полагат върху сърцето. После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати напред.
към текста >>

После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати напред.
Ръцете бавно се спущат над главата и при израза „и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно. (2) Изпълнява се точно както при I. (2). (3) Изпълнява се точно както при I.(4). (4) Дланите се поставят върху коленете. След това върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани, обърнати към тялото, се полагат върху сърцето. После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати напред. След това се става и като се спускат ръцете надолу се произнасят думите от израз (5). III. (1) Изпълнява се точно както при I. (1). (2) Изпълнява се както при I. (2) и при II. (2). (3) Изпълнява се както при I. (3).
към текста >>

След това се става и като се спускат ръцете надолу се произнасят думите от израз (5).
(2) Изпълнява се точно както при I. (2). (3) Изпълнява се точно както при I.(4). (4) Дланите се поставят върху коленете. След това върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани, обърнати към тялото, се полагат върху сърцето. После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати напред. След това се става и като се спускат ръцете надолу се произнасят думите от израз (5). III. (1) Изпълнява се точно както при I. (1). (2) Изпълнява се както при I. (2) и при II. (2). (3) Изпълнява се както при I. (3). (4) Изпълнява се както при I. (4).
към текста >>

След това се става и като се вдигнат ръцете нагоре с длани, обърнати напред, се произнасят думите от израз (5).
III. (1) Изпълнява се точно както при I. (1). (2) Изпълнява се както при I. (2) и при II. (2). (3) Изпълнява се както при I. (3). (4) Изпълнява се както при I. (4). След това се става и като се вдигнат ръцете нагоре с длани, обърнати напред, се произнасят думите от израз (5).
към текста >>

53. Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура

И понеже молитвата е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае.
Силата на молитвата седи в това, като се моли човек, да впряга всичките си добродетели на работа. И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. А що се отнася до това как да се молите, туй е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. А тя има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. И понеже молитвата е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае.
към текста >>

54. Формули 1-24 Господ царува: облечен е във великолепие

Ти си израз на светлината, океан на вечен живот, непрестанна радост, непрекъсната хармония на нашия живот!
Бог е свобода без ограничения. В живота вън от Бога няма нищо. Формула 12 Велики и чудесни са Твоите дела. Господи! Съдържателни, истинни и праведни са Твоите пътища, Царю на светлите духове! Ти си израз на светлината, океан на вечен живот, непрестанна радост, непрекъсната хармония на нашия живот! формула 13 Бог е любов. Божията любов съживява. Бог е мъдрост. Божията мъдрост освещава.
към текста >>

55. Формули 76-96 Глава на Твоето слово е истината

Силата на живота е вложена в истината, тя е израз всякога на великия Божий Дух.
Ще служим на нашия Бог на любовта, мъдростта и истината във всичката своя пълнота в нашите души. Да подчини Бог всяко наше действие на Духа на истината. формула 86 Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души. Да укрепнат душите ни в истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина. Силата на живота е вложена в истината, тя е израз всякога на великия Божий Дух. формула 87 Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на истината и живота. И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с живата истина, която изтича от Духа на любовта. формула 88 Най-важното нещо в света е любовта.
към текста >>

56. Формули 203 - 219 Създание ново

Той е израз на Твоята любов към нас.
Ще стана светъл и ясен като слънцето. формула 206 При посрещане изгрева на слънцето трябва да се свържем съзнателно с него, за да могат силите му да протекат през нашия организъм, формулата се произнася и когато изложим гърба си на слънчевите лъчи. Господи, благодарим Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила и живот, и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас. Благодаря Ти! формула 207 При пристигане на планинско място казвайте: Добри и светли същества, пазители на това място, приемете ни на гости при вас и нека Божието
към текста >>

57. Формули 313 - 329 Едно тяло и един Дух

Той е израз на Твоята любов към нас.
Благодаря Ти, Господи, за Божествения живот, който прониква въздуха и който приемам заедно с тоя въздух. Задържане: Този Божествен живот, който съм приел, прониква в цялото ми тяло и внася навсякъде сила, живот и здраве. Издишване: Този Божествен живот проявявам навън в своята дейност. Той е израз на Твоята любов към нас. Аз ще употребя тази сила, за да Ти служа. формула 326 Господи, Ти всякога си благ. Никога не си ме оставял. И сега ще ме избавиш.
към текста >>

58. Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене

Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало.
Прави се дълбоко дишане. Вдишване: Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен. Задържане: Господи, благодаря Ти, че си в мен. Издишване: Господи, благодаря Ти, че остави Твоето благоволение в мен. формула 359 Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. формула 360 Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. При изговарянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх. После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия.
към текста >>

59. Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя

Произнася се формула, като при съответните й изрази ръцете се свалят пред лицето и се вдигат над главата, без да се разделят пръстите.
Първо малките пръсти се отделят, след това - безимените, средните, накрая — показалците, само палците остават допрени. Ръцете се обръщат напред като букет, пръстите се допират. След това дясната ръка се тегли по лявата до рамото, минава пред лицето, над главата, слиза от дясната й страна и се изнася напред до другата ръка. Най-напред се допират палците, после - показалците, средните пръсти, безимените и малките пръсти. В това положение ръцете се изнасят над главата. Произнася се формула, като при съответните й изрази ръцете се свалят пред лицето и се вдигат над главата, без да се разделят пръстите. В единството на Божията любов пред лицето и мъдрост над главата истината пред лицето постига своите цели. над главата
към текста >>

Може да съзерцавате Пентаграма, където тия пет посвещения са изразени символично.
Размишление над петте стъпки За да стъпи в духовния път на ученичеството, или Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното писание. Така той среща Великия учител Христос и е в непрекъснато общение с Него. Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет посвещения. Планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота символизират петте стъпки на възлизането на човешката душа. Може да съзерцавате Пентаграма, където тия пет посвещения са изразени символично. Всеки, който иска да върви по пътя на Христа, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.
към текста >>

60. Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа

Четирите вида материи -огън, земя, въздух и вода са израз на четири вида енергии, които излъчват елементалите, природните духове: саламандри, гноми, силфи и ундини.
Човечеството трябва да мине през девет йерархии в пътя на своята еволюция, докато дойде до числото 10 - Бога. Цялата природа, видима и невидима, представлява тялото на Бога. Това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Частта и цялото са в хармонична цялост. Материята се проявява в четири състояния: светлинно, твърдо, въздухообразно, течно. Четирите вида материи -огън, земя, въздух и вода са израз на четири вида енергии, които излъчват елементалите, природните духове: саламандри, гноми, силфи и ундини. формула 447 Люби Бога, слушай гласа на Учителя си и душата ти ще ходи в безопасност. Да слушаш песента на Небесните ликове, това въодушевява душата ти. Благославяй Господа по всяко време. Вглъбяване
към текста >>

61. Бъдете верни на своето призвание

Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае.
Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново. Значи във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако са даже нашествали душата, изхвърлят се навън. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва. Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае. Така че ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към Него, също както цветето, което навреме е разцъфтяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на небето. А пък за да се не лишим от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете.
към текста >>

62. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Но Бог, според метафоричния израз на Учителя, събира кръвта от бойните полета, за да съгради новото сърце на човечеството.
(ден на св. Пантелеймон) пожар унищожава почти цяла Варна. На същата дата през 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война руската армия превзема града. С това не свършват черноморските кръвопролития. Но Бог, според метафоричния израз на Учителя, събира кръвта от бойните полета, за да съгради новото сърце на човечеството. Четвърти културен импулс. Цел: да подготви славянството за предстоящата Шеста културна епоха, наречена Култура на сърцето. Ход: започва от Варна под ръководството на Учителя Беинса Дуно; преминава във Велико Търново и София, оттам - във Франция, Литва, Русия, САЩ, Канада, Аржентина и Конго. Предстоящ резултат: изграждане на ядрото на човешкото съзнание, наречено Разумно сърце ши Съзнаваща душа, чрез включване на принципа на Любовта като основа на Живота; непосредствено отваряне на Разумното сърце към Духа на Истината чрез живот за Цялото; подготвяне на човечеството за Шестата (славянска) културна епоха, ядро на бъдещия Шести планетарен цикъл, наречен Шеста раса.
към текста >>

Без преднамерена селекция документите в тази част недвусмислено изразяват възрожденския дух на епохата, която по странни пътища съчетава съдбите на едни от най-добрите българи, вика ги от далечни краища, фокусира в селцето Хадърча (Николаевка) кръвта и интелекта им, вгражда ги в борбите за църковна независимост и после отново ги провожда незнайно някъде.
Така или иначе, мястото й в увода към „ Учителя във Варна" преследва много по-обикновена цел: да покаже на непредубедения читател, че варненският декор на събитията около Учителя е част от духовната култура на Черноморското пространство. И за да можем да продължим нататък, несмущавани от диктата на всякакви исторически дадености, добре би било да наречем горната хроника за Варна история за пречистването на общочовешкото сърце. Документалните материали в книгата са подредени условно в три части. Първата част е именувана „Предисловието", защото свидетелства за хора и събития от епохата на Българското Възраждане във Варненския регион, повече или по-малко свързани с раждането на Петър Дънов и с формирането на неговата личност. Без преднамерена селекция документите в тази част недвусмислено изразяват възрожденския дух на епохата, която по странни пътища съчетава съдбите на едни от най-добрите българи, вика ги от далечни краища, фокусира в селцето Хадърча (Николаевка) кръвта и интелекта им, вгражда ги в борбите за църковна независимост и после отново ги провожда незнайно някъде. Атанас Георгиев, Константин Дъновски, Сава Доброплодни, Петко Р. Славейков и много други се мярват кратко в историческата драма, за да подготвят място на онова, което идва след тях. По едни или други исторически обстоятелства тъкмо на Николаевка се пада да стане национално-просветен център във Варненско, дори своеобразен парламент на първенците от района, които на 21 май 1860 г. се събират, отхвърлят Гръцката патриаршия и официално признават самостоятелната Българска Църква в Цариград. Дори Славейков се появява през 1864 г.
към текста >>

63. Слово. Варна, 10 август 1903 година

В това се изразяват всички усилия, които приложих за вашето добро, да ви избавя от висящи разорения.
Поздрав на всички мои братя! Мир да бъде на всинца ви! Ето, аз ви призовах помежду този народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всички мои усилия от дълго време са били да ви подготвя за Великата Божия работа, да развия силата на вашата душа, да отворя ума ви да разберете благите Божии пътища. В това се изразяват всички усилия, които приложих за вашето добро, да ви избавя от висящи разорения. Този народ, помежду когото сте изпратени от Мен, е духом неразвит. Но не се бойте, той има добри зачатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на вашите трудове. Радвайте се, че Бог е написал имената ви в книгата на Живота. Аз винаги съм присъствал помежду вас и винаги съм ви ръководил.
към текста >>

64. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА

Лицето на г-н Дънов взе друг израз.
Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново. По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов - бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г-н Дънов взе друг израз. Той избухна и каза: Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, Който се проявявам чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято. Засрамете се! Всички замръзнахме на местата си.
към текста >>

65. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае.
Така е желанието на Ръководителите. Даже един на други няма да показвате това, което в тазгодишното събрание ви се даде, а всякой ще си го запази само за себе си. Защото тук е един вътрешен духовен закон: че за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания. Няма нужда от философии от ваша срана, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога. Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае. Между източника* и реката никога не трябва да се образува борба. *Източник (арх.) - извор (бел. ред.) Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни.
към текста >>

66. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

*Иждивявам (арх ) - изразходвам, правя разноски (бел.
Затова за да сполучвате, трябва да разрушите вашата карма. Вие имате мъчнотии наистина, но Бог е, Който се явява в тях и вие трябва да уповавате на Него. И този закон, който говоря сега, няма да го приложите всички еднакво в един смисъл, а всякой ще го прилага за това, от което има нужда. Запомнете, че при желанието ви да бъдат удовлетворени вашите нужди, вие трябва да дадете формата, а Бог ще даде съдържанието. Вие трябва да дадете гърнето, а маслото ще ви се даде, защото в ръцете на Бога има в изобилие масло. *Иждивявам (арх ) - изразходвам, правя разноски (бел. ред ) Тия хора, които Христос нахрани, бяха гладни, но като се посочи от Христос хляба, гладът се усили. Ще ви спомена една от главните мисли на древните Учители, при все че не е изяснение на самия закон. Те поддържат, че когато се иска нещо от Бога, трябва да централизирате силно своята мисъл. Например, искате две хиляди лева; отстрани се до-толкоз от света и дотолкоз се вдай в тях, щото тия две хиляди лева да се материализират в теб и тогава те ще дойдат по магнетическото течение, каквото в този случай образувате.
към текста >>

67. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

и г-н Дънов написа по внушение и ръководство отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „девиза на тази година", като се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички.
В такъв случай най-напред вие се укрепете, да станете силни и после го потърсете умствено, за да му въздействате. Това предпочитателно ще правите нощно време в часовете между 12 и 5 после полунощ. 19 август, сряда Събрахме се в 9 ч. и г-н Дънов написа по внушение и ръководство отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „девиза на тази година", като се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички. Там се пишеше: Трите Закона на Веригата I. Люби Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си.
към текста >>

68. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Тя проявяваше наистина сестрински грижи, изразяващи се в светлина, топлина и благост.
Групата почти се разформирова. Трябваше да се нагаждам и свиквам с новото си казармено положение. Но всяко трудно положение се понася, когато е подкрепено от някакъв вдъхновител, а такъв вече имах: това беше вярата ми в Реалното и Безсмъртното, в Съществата, които живеят и мислят за нас. Редовно бях в писмена връзка с добрите мои приятели от групата в Добрич. Особено съм задължен на сестра Гергина Минкова, която със своите писма построяваше истински мост на надеждата, по който лесно се ходи. Тя проявяваше наистина сестрински грижи, изразяващи се в светлина, топлина и благост. Нейният духовен чар ще остане за мен паметен във вековете! Всички останали приятели също кореспондираха помежду си, като подчертаваха красивото, идейното, чистото и братското. През този период от време в България се подвизаваха като медиуми Куртеза от град Сливен и Димитра от град Шумен. Носеше се слух и за Учителя като голям ясновидец, но още не ми се беше отдал случай да се срещна с него. За Учителя ми бяха говорили Петко Епитропов и Цани Боздуганов, когато идваха във Варна.
към текста >>

69. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той.
Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри. Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в училище „Княз Борис". Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той. През ваканциите чира-кува при един ковач, който му плащал по 20 стотинки на ден. Обичал да ходи край градската часовникова кула - срещу катедралния храм „Св. Успение Богородично". В нея понякога живеел смахнат музикант. Децата го карали да им пее арии от „Аида" или от „Трубадур".
към текста >>

Болният почувствал, че съществото пред него, изразяващо могъщество и превъзходство, иска да го завладее.
Във Варна продължава да чете много и безразборно, опитва йога-упражнения от пранаяма. Поведението му тревожи родителите му, дори майка му един ден изгаря всичките му книги. В началото на 1917 г. заболява тежко от коремен тиф, със седмици е между живота и смъртта. Една вечер, със замъглено от треската съзнание Михаил видял фигура, облечена в черно, тъмните и очи били изпълнени с нещо ужасно. Болният почувствал, че съществото пред него, изразяващо могъщество и превъзходство, иска да го завладее. Но един втори образ се появил, белите му дрехи искрели, очите му изразявали любов. Разбрал, че стои пред избор, че светът на разрушението иска да си служи с него. Тогава обърнал поглед към светлия образ и се оставил да бъде привлечен от него. „Красотата ме завладя", спомня си по-късно Михаил Иванов. През зимата на 1917 г.
към текста >>

Но един втори образ се появил, белите му дрехи искрели, очите му изразявали любов.
Поведението му тревожи родителите му, дори майка му един ден изгаря всичките му книги. В началото на 1917 г. заболява тежко от коремен тиф, със седмици е между живота и смъртта. Една вечер, със замъглено от треската съзнание Михаил видял фигура, облечена в черно, тъмните и очи били изпълнени с нещо ужасно. Болният почувствал, че съществото пред него, изразяващо могъщество и превъзходство, иска да го завладее. Но един втори образ се появил, белите му дрехи искрели, очите му изразявали любов. Разбрал, че стои пред избор, че светът на разрушението иска да си служи с него. Тогава обърнал поглед към светлия образ и се оставил да бъде привлечен от него. „Красотата ме завладя", спомня си по-късно Михаил Иванов. През зимата на 1917 г. сред варнен-ци се заговорва за интернирания в града Петър Дънов като за духовен учител, ясновидец и музикант.
към текста >>

Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям.
Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..." Опит за реабилитиране на Иванов /това трябваше да е смешно ако не е толкова трагично /. Но негативниа път до Беинса Дуно е път на заблуда и отклонение по който са тръгнали масово. Малкото останали хора благословени с Духът на Истината страдат като гледат това а благословението си го чувстват като проклятие понеже никой не чува техните предупреждения.Спете спокойно и мислете позитивно докато потъвате /най емоционално не пожелавам на никого духовните страдани на посветените/.
към текста >>

70. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

В стенографията има правила, по които става съкращение на думите и на по-късите изрази.
След всяко събиране у брат Велко, когато се върнех в къщи, на двоен лист от тетрадка написвах по-дългите и по-трудни думи. В междучасията на другия ден и давах листите и тя срещу всяка дума ми написваше съкращенията. Когато се връщах вкъщи, в свободното време пишех всяка дума по сто пъти и то ежедневно, за да стане механично умение в мен. Започнах да се опитвам да пиша и някои къси изречения - пак по сто пъти. Това продължи доста време. В стенографията има правила, по които става съкращение на думите и на по-късите изрази. Научих и тях и започнах сама да си правя съкращенията. За три месеца, с упорито писане във всяка минута от свободното си време успях да науча речописа, разбира се, не така механично, както обикновеното писмо. *Най-вероятно става дума за Геновева Стефанова Жекова - родена на 26 май 1914 г. в с. Златица, Преславско, дъщеря на дългогодишната ръководителка на Шуменското братство Гергина Жекова, преселва се във Варна през 1949 г.,ръководител на Варненското братство от ок.
към текста >>

71. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.)
към текста >>

Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не!
към текста >>

72. Годишна среща на Веригата - Варна, 1906

Лицето на г н Дънов взе друг израз, той избухна и каза:
Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново. По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов – бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г н Дънов взе друг израз, той избухна и каза: Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, който се проявявам чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято. Засрамете се! Всички замръзнахме на местата си. Четвърто събрание, 15 август
към текста >>

Лицето на г н Дънов взе друг израз, той избухна и каза:
Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново. По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов – бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г н Дънов взе друг израз, той избухна и каза: Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, който се проявявам чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято. Засрамете се! Всички замръзнахме на местата си. Четвърто събрание, 15 август
към текста >>

73. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае.
Така е желанието на Ръководителите. Даже един на други няма да показвате това, което в тазгодишното събрание ви се даде, а всякой ще си го запази само за себе си. Защото тук е един вътрешен духовен закон: за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания. Няма нужда от философии от ваша страна, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога. Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае. Между източника и реката никога не трябва да се образува борба. Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни. Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то.
към текста >>

74. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

и г-н Дънов написа по внушение и ръководство Отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „девиза на тази година“, както се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички.
В такъв случай най-напред вие се укрепете, за да станете силни, и после го потърсете умствено, за да му въздействате. Това предпочитателно ще правите нощно време в часовете между 12 и 5 ч. после полунощ91. 19 август, сряда Събрахме се в 9 ч. и г-н Дънов написа по внушение и ръководство Отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „девиза на тази година“, както се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички. Там се пишеше: Трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.
към текста >>

50 Когато ставаш – този израз липсва в протокола на Д. Голов.
48 Десетте свидетелства на Веригата – известни още под името Десетте свидетелства Господни; документ, записан от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г. във Варна (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София,2004). 49 Божието обещание – документ, записан от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна, достигнал до нас като текст на писмо до Пеню Киров от 24 февруари 1899 г. (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004). 50 Когато ставаш – този израз липсва в протокола на Д. Голов. 51 Тая молитва – по-късно текстът й става основа на т.нар. Молитва на Царството. 52 Сърцата на хората – в протокола на Д. Голов: сърцата. 53 Лука 22:14-20 – в протокола на П.
към текста >>

56 Казва Господ – този израз липсва в протокола на Д. Голов.
Гумнеров: Лука 22:4-20. 54 Йоанна 13:1-29 – в протокола на П. Гумнеров: Йоанна 14:1-21. 55 Римляном 5:15, 16 – в протокола на П. Гумнеров: Римляном 5:15. 56 Казва Господ – този израз липсва в протокола на Д. Голов. 57 Бъдете носители на Светлината – в протокола на П. Гумнеров: бъдете светила в живота си. 58 Следната молитва – по-късно текстът й става основа на т.нар. Благодарствена молитва. 59 Благодарим Ти за благодеянията, които... – в протокола на П.
към текста >>

75. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

За тази прочетена от него молитва сам той се изрази:
Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз, като отворих Библията, падна ми се от Захария 10:12. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата" („Хваление") със задължение да я прочете и да я даде на Димитър Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата", които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете Петко Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата", обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от него молитва сам той се изрази: Тази молитва е молитва на духовете, които участват във Веригата, и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: Вчера, 14 август, събота, господарстваше портокалената краска - цифрите 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска - цифрите 1 и 5, значи днес сме ние. Утре, 16-того, понеделник, ще господарува жълтата краска - цифрите 1 и 6, значи - духовете.
към текста >>

213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
към текста >>

76. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият Дух желае.
Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново. Значи във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако даже са нашествали душата, изхвърлят се навънка. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва. Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият Дух желае. Така, ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към него, също както цветето, което навреме се е разцъфтяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на Небето. А пък, за да се не лишим от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога, и второ, да се обединят духовете.
към текста >>

170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
165 Мисълта в Псалом 19:5 – Което [Слънцето] излезува като младоженец из чертога си, радува се като юнак, за да тича в попрището. 166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение. 167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д.Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде.
към текста >>

171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение. 167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д.Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде. 175 Компилация от Йоанна 17:26 и 15:10.
към текста >>

182 На своето движение – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
(виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П. Гумнеров: да се отдели. 182 На своето движение – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 183 Hоliness people (англ.) – хора на светостта. 184 Истината ще ви направи свободни – цитат на Йоанна 8:32. 185 Аз съм пътят към Истината в този живот – перифраза на Йоанна 14:6: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не отива при Отца, тъкмо чрез мене. 186 Числото 705 – в протокола на П. Гумнеров: числото 785.
към текста >>

„Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи" 201 - тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на Земята.
А времето следваше да бъде начумерено - да е облачно и да превалява. 15 август, понеделник, Св. Богородица В 9,25 ч. се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи" 201 - тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на Земята. Царството Божие на Земята, това е целокупният човешки живот на Земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и Дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както Земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както Земята я възприема от Слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло, и да бъдем активни - това е мъжката страна, Божественият принцип.
към текста >>

Тук по желанието на всички, изразено чрез С.
Едно правило при обещание за Господа можете да усвоите: да кажем, че като си правиш разчет, печелиш на годината известно число. Но ако спечелиш повече, то когато даваш обещание, ще се задължиш например от това повече, спечелено тая година, да внесеш за Господа еди-колко си - или всичкото, или половината, или четвъртинката и прочее. И каквото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето нС, това е контракт, който свързваш с Господа. Опитвайте се и упражнявайте себе си в даване и най-вече в изпълнение на такива обещания. Тук по желанието на всички, изразено чрез С. Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се даде: Външният кръг в картината представлява светът - опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът обаче показва Силата - значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази Сила нищо не можете да направите. След като имате тази Сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията.
към текста >>

208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
205 Една война на Балканския полуостров – става дума за предстоящи събития от ноември 1911 г. и юни 1912 г., довели до Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). 206 51, 16, 19 – тези числа липсват в протокола на П. Гумнеров. 207 Когато вие бяхте – в протокола на Д. Голов: когато вие биехте. 208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 209 Вторият кръг – в протокола на П. Гумнеров: вътрешният кръг. 210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д. Голов. 211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
Голов: когато вие биехте. 208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 209 Вторият кръг – в протокола на П. Гумнеров: вътрешният кръг. 210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д. Голов. 211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

77. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

И така, Доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си.
Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек. И в тази именно борба виждаме т.нар. Добро и зло. И тогава значи злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва Мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се повдига и повдига, докато доде до една сфера, на която рамките са безгранични. И така, Доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие. И сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е възприело образа на жабата. И ние едва ли още сме придобили образа на Бога, затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената Правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
към текста >>

213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
всички in corpore 299, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, гдето се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 ч. вечерта, всички се разотидохме. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
към текста >>

256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода – изразът липсва в протокола на Д.
251 „Грешна душо“ – неизвестна песен. 252 Което е истинно... – цитат от Филипяном 4:8. 253 Очите ти ще видят царя в красотата му – цитат от Исаия 33:17. 254 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 255 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода – изразът липсва в протокола на Д. Голов и е заместен с изречението: които са се изпонапили и не излезли. 257 Благодарим Ти, Господи, че си се утаил... – перифраза на Лука 10:21: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци. 258 Винаги се радвайте, за всичко благодарете – цитат на Първо Солуняном 5:16-18: Винаги се радувайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете.
към текста >>

263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
259 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 260 Докога ще ги търпя – перифраза на Матея 17:17, Марко 9:19 и Лука 9:41: О, роде неверний и развращенний, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? 261 Цитат от Матея 26:53. 262 Да разберете краските и духа на нещата – в протокола на Д. Голов: да разберете духа на нещата. 263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим.
към текста >>

264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
260 Докога ще ги търпя – перифраза на Матея 17:17, Марко 9:19 и Лука 9:41: О, роде неверний и развращенний, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? 261 Цитат от Матея 26:53. 262 Да разберете краските и духа на нещата – в протокола на Д. Голов: да разберете духа на нещата. 263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим. 268 Цитат от Матея 10:8.
към текста >>

265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
261 Цитат от Матея 26:53. 262 Да разберете краските и духа на нещата – в протокола на Д. Голов: да разберете духа на нещата. 263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим. 268 Цитат от Матея 10:8. 269 Тоя път е буренясал – в протокола на Д.
към текста >>

273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
Голов: тоя път е забутан. 270 „Господи мил, с нами буди“ – православно богослу-жебно песнопение. 271 Петстотинте години – става дума за времето, през което българите са били под османско робство. 272 Изпортили сте я – в протокола на П. Гумнеров: изпонапили сте се. 273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи.
към текста >>

283 В съзнанието – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П. Гумнеров: по десет души. 282 Отхождам да ви приготвя място... – цитат на Йоанна 14:3. 283 В съзнанието – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 284 Когото трябва да имате в себе си в трите елемента – в протокола на П. Гумнеров: когато трябва да имате в себе си трите елемента. 285 Да се всели – в протокола на П. Гумнеров: да се весели. 286 Йоанна 6:47-59, 13:1-19 – в протокола на П.Гумнеров: Йоанна 6:47-59, 22:14-20.
към текста >>

295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
292 Потъвал – в протокола на Д. Голов: пътувал. 293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки. 294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41. 295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929). 298 Елементалните духове – според езотеричната наука – свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове. 299 In corpore – от лат.
към текста >>

78. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339.
То, както хлябът, дава на гладния Сила, Живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в Духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът. В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици.
към текста >>

Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура.
Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура. И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло.
към текста >>

Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме Божествения нектар.
На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най- близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява - защо? Защото Господ го стопява и от двеста стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице - на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва да не кълнете; значи всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата Любовь. Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с Огън.
към текста >>

323 Че мислят – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
Гумнеров: в петото тяло. 320 С наряди – в протокола на Д. Голов: със снаряди. 321 Цитат на Йоанна 9:25. 322 Цитат на Матея 25:21. 323 Че мислят – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 324 На присаждането – в протокола на Д. Голов: на прераждането. 325 Да ги изменим – в протокола на П. Гумнеров: да ги ценим. 326 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
340 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 341 Да ги подчиним – в протокола на П. Гумнеров: да ги преценим. 342 Идат – в протокола на Д. Голов: гледат. 343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 344 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква.
към текста >>

363 Удари с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
Гумнеров: повече познати в Небето, отколкото на Земята. 360 Цитат на Галатяном 5:22. 361 До минимум – в протокола на Д. Голов: до максимум. 362 Цитат на Йоанна 10:9. 363 Удари с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя; непозната област на знанието.
към текста >>

364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
360 Цитат на Галатяном 5:22. 361 До минимум – в протокола на Д. Голов: до максимум. 362 Цитат на Йоанна 10:9. 363 Удари с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя; непозната област на знанието. 368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918).
към текста >>

79. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток.
Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч. започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч. вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11,30 ч. повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев 371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др.
към текста >>

И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкова тя е по-силна.
се събрахме само мъжете в преподавателния салон, гдето г-н Дънов пред всички каза: Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религия, това е наука за формите; като говорим за физическото поле, това е наука за формите на това поле. Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъже, някои даже възрастни; ще говоря по- прямо как влияят формите. Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена - той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато - той ще се съблазни.
към текста >>

Вземете творението на един ваятел - хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея.
Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел - хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл или едно наше желание. Сега - вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически чрез силна воля и съзнателно чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел, среща ви на път - премахвате го; на физическото поле вие се освободите от него, но на Астралното поле не сте, той ви преследва там. Престъпниците, като влязат в Астралния свят, създават нещастия за другите - съвременните войски са именно такива нещастия, създадени именно в хиляди форми.
към текста >>

Коя форма тогава изразява Истината?
Например ние вдигаме ръцете си нагоре, според някои, механически; за много хора е механически, но то показва процеса на растенето - казваме на Господа, че искаме да растем, да се стремим нагоре. Турим ли си ръцете така (изправени над главата с длани обърнати нагоре), това показва цъфтене; след туй съединим ли ги (с допрени пръсти над главата), показва завързване. Някой казва: „Това е глупава работа"; щом казвате, че е глупаво, вие създавате лоша форма, която ще ви опропасти. Кажете тогава кое е умно? Да клекнем - глупаво, да си вдигнем ръцете - глупаво, кое е умното? Коя форма тогава изразява Истината? Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (събира си ръцете), вие трябва да я развиете и да разбирате вътрешния и смисъл. Има и други форми. Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред." После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума." Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо - не е глупаво да се чешем, то има смисъл.
към текста >>

Пуснете дълги коси, за да знаят хората, че си страхлив - и косата трябва да бъде израз на реалността.
Но когато не искаш жена, пак не лъжи - долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На Запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за други, ще работим, ще живеем за себе си." Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса - дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, за да знаят хората, че си страхлив - и косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби, да ме извините; не ви осъждам, но ви казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? - „Всинца - казвате - добри сме"; тук всичко решавате, но в реалност, когато дойде работата, не сте умни.
към текста >>

П. Киров: Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното.
П. Киров: С кого? - С развратницата. П. Киров: Ще падне, доде се скарат. - Да не падне още по-надолу - може да падне повече стъпала. Жените са обявление на Черното братство, те носят написано обявление. П. Киров: Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други - като примамка. - Една жена, която е добра, тялото и е пластично. Жени, които примамват мъжете, имат начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмически движения, фиксират, духът и те хипнотизира, ти вървиш след нея. П. Киров: Някому пък е болезнено, като гледа това. - За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка (смях).
към текста >>

Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други - като примамка.
- С развратницата. П. Киров: Ще падне, доде се скарат. - Да не падне още по-надолу - може да падне повече стъпала. Жените са обявление на Черното братство, те носят написано обявление. П. Киров: Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други - като примамка. - Една жена, която е добра, тялото и е пластично. Жени, които примамват мъжете, имат начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмически движения, фиксират, духът и те хипнотизира, ти вървиш след нея. П. Киров: Някому пък е болезнено, като гледа това. - За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка (смях). П. Киров: Това неестествено носене предизвиква просто отвращение.
към текста >>

372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник. 372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил. 374 Цитат на Исаия 55:11. 375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П.
към текста >>

80. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

50 Когато ставаш – този израз липсва в протокола на Д. Голов.
във Варна (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004). 49 Божието обещание – документ, записан от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна, достигнал до нас като текст на писмо до Пеню Киров от 24 февруари 1899 г. (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004). 50 Когато ставаш – този израз липсва в протокола на Д. Голов. 51 Тая молитва – по-късно текстът ¢ става основа на т.нар. Молитва на Царството. 52 Сърцата на хората – в протокола на Д. Голов:сърцата. 53 Лука 22:14-20 – в протокола на П. Гумнеров: Лука22:4-20.
към текста >>

56 Казва Господ – този израз липсва в протокола на Д.Голов.
Гумнеров: Лука22:4-20. 54 Йоанна 13:1-29 – в протокола на П. Гумнеров:Йоанна 14:1-21. 55 Римляном 5:15, 16 – в протокола на П. Гумнеров:Римляном 5:15. 56 Казва Господ – този израз липсва в протокола на Д.Голов. 57 Бъдете носители на Светлината – в протокола на П. Гумнеров: бъдете светила в живота си. 58 Следната молитва – по-късно текстът ¢ става основа на т.нар. Благодарствена молитва. 59 Благодарим Ти за благодеянията, които... – в протокола на П.
към текста >>

130 Ако те са извън Веригата, непременно – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
127 Да се изправи – в протокола на П. Гумнеров: да се не прави. 128 Непотребни изкушения – в протокола на П.Гумнеров: непотребни изключения. 129 Който е тялото, а вие сте душата – в протокола на Д. Голов: който е тялото, душата. 130 Ако те са извън Веригата, непременно – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 131 Популярна религиозна песен в Евангелската петдесятна църква. 132 Съединен с памук – става дума за метода за производство на нитроцелулоза (от памучни влакна, сярна и азотна киселина), която заедно с нитроглицерин е главна съставка на динамита. 133 Перифраза на Йоанна 14:13: И каквото попросите в мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. 134 Перифраза на Матея 6:33: Но търсете първом царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи.
към текста >>

140 Па и сега колко правила ви са дадени – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
137 Щеше да ви се даде да се отправя портокалената краска – в протокола на Д. Голов: щеше да се отправя портокалената краска. 138 Яфа – древен град в Палестина, днес квартал на Тел Авив. Според древногръцката митология там Персей освобождава Андромеда, а според Библията оттам старозаветният пророк Йона тръгва за Таршиш и там апостол Петър възкресява вдовицата Тавифа. 139 Цар Борис Български – става дума за цар Борис I Покръстител. 140 Па и сега колко правила ви са дадени – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 141 „Видехом свет истиннии“ – част от православна евхаристична литургия. 142 Жителите – в протокола на П. Гумнеров:Ангелите. 143 Г-жа Елена Тодорова – личност, за която липсват документални данни. 144 Г-жа Маркова – става дума за Кина Попова Маркова (неизв.–1936), последователка на Учителя Беинса Дуно от В. Търново; провеждала в дома си групови спиритически сеанси.
към текста >>

146 Цялото Евангелие от Лука – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
142 Жителите – в протокола на П. Гумнеров:Ангелите. 143 Г-жа Елена Тодорова – личност, за която липсват документални данни. 144 Г-жа Маркова – става дума за Кина Попова Маркова (неизв.–1936), последователка на Учителя Беинса Дуно от В. Търново; провеждала в дома си групови спиритически сеанси. 145 Стефана Дойнова – личност, за която липсват документални данни. 146 Цялото Евангелие от Лука – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 147 Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител – перифраза на Йоанна 14:15,16: Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди. И аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, да пребъде с вас вовеки. 148 Велико Търново, преди срещата – текстът по- нататък в приложението от 1911 г. е записан от П.
към текста >>

170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение. 167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д. Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде.
към текста >>

171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д. Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде. 175 Компилация от Йоанна 17:26 и 15:10.
към текста >>

182 На своето движение – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
(виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П. Гумнеров: да се отдели. 182 На своето движение – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 183 Hоliness people (англ.) – хора на светостта. 184 Истината ще ви направи свободни – цитат на Йоанна 8:32. 185 Аз съм пътят към Истината в този живот – перифраза на Йоанна 14:6: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не отива при Отца, тъкмо чрез мене. 186 Числото 705 – в протокола на П. Гумнеров: числото 785.
към текста >>

208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
205 Една война на Балканския полуостров – става дума за предстоящи събития от ноември 1911 г. и юни 1912 г., довели до Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). 206 51, 16, 19 – тези числа липсват в протокола на П. Гумнеров. 207 Когато вие бяхте – в протокола на Д. Голов: когато вие биехте. 208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 209 Вторият кръг – в протокола на П. Гумнеров: вътрешният кръг. 210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д.Голов. 211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник.
към текста >>

211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
Голов: когато вие биехте. 208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 209 Вторият кръг – в протокола на П. Гумнеров: вътрешният кръг. 210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д.Голов. 211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
към текста >>

213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
209 Вторият кръг – в протокола на П. Гумнеров: вътрешният кръг. 210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д.Голов. 211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
към текста >>

256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода – изразът липсва в протокола на Д.
251 „Грешна душо“ – неизвестна песен. 252 Което е истинно... – цитат от Филипяном 4:8. 253 Очите ти ще видят царя в красотата му – цитат от Исаия 33:17. 254 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 255 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода – изразът липсва в протокола на Д. Голов и е заместен с изречението: които са се изпонапили и не излезли. 257 Благодарим Ти, Господи, че си се утаил... – перифраза на Лука 10:21: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци. 258 Винаги се радвайте, за всичко благодарете – цитат на Първо Солуняном 5:16-18: Винаги се радувайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете.
към текста >>

263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
259 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 260 Докога ще ги търпя – перифраза на Матея 17:17, Марко 9:19 и Лука 9:41: О, роде неверний и развращенний, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? 261 Цитат от Матея 26:53. 262 Да разберете краските и духа на нещата – в протокола на Д. Голов: да разберете духа на нещата. 263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим.
към текста >>

264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
260 Докога ще ги търпя – перифраза на Матея 17:17, Марко 9:19 и Лука 9:41: О, роде неверний и развращенний, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? 261 Цитат от Матея 26:53. 262 Да разберете краските и духа на нещата – в протокола на Д. Голов: да разберете духа на нещата. 263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим. 268 Цитат от Матея 10:8.
към текста >>

265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
261 Цитат от Матея 26:53. 262 Да разберете краските и духа на нещата – в протокола на Д. Голов: да разберете духа на нещата. 263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим. 268 Цитат от Матея 10:8. 269 Тоя път е буренясал – в протокола на Д.
към текста >>

273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
Голов: тоя път е забутан. 270 „Господи мил, с нами буди“ – православно богослужебно песнопение. 271 Петстотинте години – става дума за времето, през което българите са били под османско робство. 272 Изпортили сте я – в протокола на П. Гумнеров: изпонапили сте се. 273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи.
към текста >>

283 В съзнанието – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П. Гумнеров: по десет души. 282 Отхождам да ви приготвя място... – цитат на Йоанна 14:3. 283 В съзнанието – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 284 Когото трябва да имате в себе си в трите елемента – в протокола на П. Гумнеров: когато трябва да имате в себе си трите елемента. 285 Да се всели – в протокола на П. Гумнеров: да се весели. 286 Йоанна 6:47-59, 13:1-19 – в протокола на П.
към текста >>

295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
292 Потъвал – в протокола на Д. Голов: пътувал. 293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки. 294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41. 295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929). 298 Елементалните духове – според езотеричната наука – свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове. 299 In corpore – от лат.
към текста >>

323 Че мислят – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
Гумнеров: в петото тяло. 320 С наряди – в протокола на Д. Голов: със снаряди. 321 Цитат на Йоанна 9:25. 322 Цитат на Матея 25:21. 323 Че мислят – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 324 На присаждането – в протокола на Д. Голов: на прераждането. 325 Да ги изменим – в протокола на П. Гумнеров: да ги ценим. 326 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
340 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 341 Да ги подчиним – в протокола на П. Гумнеров: да ги преценим. 342 Идат – в протокола на Д. Голов: гледат. 343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 344 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква.
към текста >>

363 Удари с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
Гумнеров: повече познати в Небето, отколкото на Земята. 360 Цитат на Галатяном 5:22. 361 До минимум – в протокола на Д. Голов: до максимум. 362 Цитат на Йоанна 10:9. 363 Удари с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя;непозната област на знанието.
към текста >>

364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
360 Цитат на Галатяном 5:22. 361 До минимум – в протокола на Д. Голов: до максимум. 362 Цитат на Йоанна 10:9. 363 Удари с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя;непозната област на знанието. 368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918).
към текста >>

372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник. 372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил. 374 Цитат на Исаия 55:11. 375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров: Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П.
към текста >>

Аджеба (тур.) – израз за подчертаване на въпрос.
385 Петър Чорбаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Сливен, по професия учител. 386 Цитат на Йоанна 10:16. 387 Лафатер, Йохан-Гаспар (1741–1801) – швейцарски протестантски богослов, философ и поет, създател на физиогномията. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Аджеба (тур.) – израз за подчертаване на въпрос. Антидот (лат.) – противоотрова. Антикаджия (диал.) – вехтошар, антиквар. Аслъ (тур.) – наистина, така е. Ашладисвам (тур.) – облагородявам чрез присаждане. Аязмо (гр.) – лековит извор.
към текста >>

Иждивявам (ост.) – изразходвам.
За свят (диал.) – свястно, направено добре. Замедлявам (рус.) – забавям. Занят (ост.) – зает. Зулум (тур.) – пакост, безчинство. Ибришим (тур.) – тънък конец за шиене. Иждивявам (ост.) – изразходвам. Източник (рус.) – извор. Изцелявам (ост.) – оздравявам. Интифа (тур.) – съвет, поука. Истер-истимес (тур.) – ще не ще. Йок (тур.) – не.
към текста >>

81. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

Изключителен интерес представлява Паневритмията (висш космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ Учителя П.К.Дънов е държал около 7500 беседи, засягащи всички духовни и житейски въпроси. Бил е много добър музикант, забележителен цигулар, имал е приятен баритонов тембър, свирил е и на пиано. Завещал ни е много интересна самобитна музика, многообразна, включваща различни елементи: духовни, народни, религиозни, танцови. Изключителен интерес представлява Паневритмията (висш космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия. Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г.
към текста >>

82. Писма до Мария Казакова

Тя е думата, която е изразил Господ да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството.
По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-великолепна сцена на духовния мир, върху която се полага Новият Завет на Евангелската вест, на която Христос става Начало и Глава. Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето. И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”. И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е думата, която е изразил Господ да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни каза за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, Който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и да каже със своя живот и възкресение, че в дома на Нашия Небесен Баща има много жилища, определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не, Господ казва: „Имам още много неща да Ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината, Който Аз ще Ви пратя от Отца, слезе да живее във вашите сърца, Той ще Ви научи и припомни всичко, що съм ви казал.” И тъй, действията днес на Духа Божий са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото.
към текста >>

А това благо го изразява Христос.
Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота. Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта. А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас. Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов. И Аз зная, че Той ще стори това, за да имате Неговия мир и Неговата радост. А това е велико благословение.
към текста >>

83. Писма до семейство Иларионови - 1907

Но така е - деца, мома, домакиня, баба - това е външният израз на земния живот.
Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалня с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете - на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житницата. Зиме - на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който я бара. Но така е - деца, мома, домакиня, баба - това е външният израз на земния живот. Детето - това е сопрано в музиката; момата - това е тенорът; домакинята - това е алтът; бабата - това е гръмливият бас. Всички съставляват природния хор. Вий с Елена и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучавате парчетата, че да не излиза дисканто* в хора на живота. Но ще кажете: трудим се да пеем добре, колкото гласът ни позволява. Стига, че се трудите.
към текста >>

84. 1910 ГОДИНА

Като израз на взаимно уважение приканва всички с молитва и мисъл да помогнат на нуждаещите се членове на Веригата, като с това се научат да действат от името на Веригата.
Даже и в протокола не се дават новите молитви, уредбата на олтара и др. поради тайна. Многократно се подчертава необходимостта от чистота във Веригата: да не си изпращат лоши мисли, взаимно да се почитат. А Духът предупреждава, че в противен случай трима от тях ще си отидат, без да им е редът. Освен това Учителя настоява да бъдат в хармония с Него, да не Му изпращат лоши мисли и да не лицемерят. Като израз на взаимно уважение приканва всички с молитва и мисъл да помогнат на нуждаещите се членове на Веригата, като с това се научат да действат от името на Веригата. Тази година се правят продължителни верижни молитви в Олтаря, по определен ред. За целта се дават и три нови молитви, от които едната е „Молитва на Духа“. Пеят се много черковно-славянски песни и се четат стихове от Библията. За домашно четиво през годината се дават 170 глави от Библията, които да се четат в определен ред: петък, неделя и всички православни празници. Учителя на тази среща говори подробно върху числата от 1 до 29, като числото 29, „изпълнението“, им го дава за мото на годината.
към текста >>

85. ОРГАНИЗАЦИЯТА

със „Стихотворение за търновския събор“ Олга Блажева изразява своето възхищение от търновските събори:
Тогава се надпреварвахме да пием гореща вода.* Дежурните по кухня бяха с бели престилки и бели забрадки. Тогава ми направи впечетление, че при такъв голям приток на хора с различно обществено положение, пол и възраст на никого нищо не се губеше. На едно дърво беше окачена табелка с надпис: „Намерени вещи“. Обикновено след приключване на съборите се е изнасяла голяма литературно-музикална програма. На събора през 1925 г. със „Стихотворение за търновския събор“ Олга Блажева изразява своето възхищение от търновските събори: В здрача на тлееща радост аз будя нетленни следи и пея за дивната сладост, що носят ни тъмни беди... Учителя много е харесвал това стихотворение.
към текста >>

86. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

— Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден.
Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза: — Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими са ни високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена.
към текста >>

87. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази:
На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.
към текста >>

88. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

„Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята.
15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦА В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни.
към текста >>

Тук по желанието на всички, изразено чрез Сим.
Числото 100 е числото на ангелите общение с ангелите и светиите. Едно правило при обещание за Господа можете да усвоите: да кажем, че като си правиш разчет, печелиш на годината известно число; но ако спечелип повече, то когато даваш обещание, ще се задължиш, напр., от това повече спечелено тая година да внесеш за Господа еди колко си или всичкото, или половината, или четвъртинката и прочее. И каквото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контракт, който свързваш с Господа. Опитвайте се и упражнявайте себе си в даване и най-вече в изпълнение на такива обещания. Тук по желанието на всички, изразено чрез Сим. Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се даде: Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът, обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите.
към текста >>

89. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си.
Па ако искаме подигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответствуващите духове; иначе, ще вкусваме опитността на миналото. Значи, старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
към текста >>

90. 1913 ГОДИНА

Законът за прогреса на човечеството, за неговото повдигане е да се осъзнае, че всичко което Бог е създал, е добро, накратко този закон се изразява със самопожертването.
“... За вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са посторонни. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, че вие имате опасност да ги изгубите. Тогава ще кажа: „Каква полза човеку, ако спечели целия свят, а загуби душата си? “ Внимавайте, прочее, да опазите своите души и да ви помогне Христос! Законът за прогреса на човечеството, за неговото повдигане е да се осъзнае, че всичко което Бог е създал, е добро, накратко този закон се изразява със самопожертването. Без любов не може да има самопожертване. Без самопожертване няма прогрес, няма просветление на мисълта и ума. Слизане и качване - това са живот и смърт, смърт и живот.“ ---- 1 Иларионов е работел в Русе, затова е бил в Дунавския полк.
към текста >>

91. 1926_11 Съдържание

Знамето на Бялото Братство, изразяващо човешката еволюция.
Печатни коли Печатница „Абагар", Велико Търново ISВN 954-8139-10-3 Цветния пентаграм, внесен в Горницата 1922 г. (Дарение от чужбина) Знамето на Бялото Братство, изразяващо човешката еволюция.
към текста >>

92. 1 Вместо увод

Дънов обозначава с думата „ученичество", като изразяваща най-характерните му особености.
Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са „последните писма" на вашия небесен Баща! Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот, и възприемане „тесния път" на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога, чрез пълно изпълнение на неговата воля. Тоя no-разумен живот и това по-висше съзнание е един процес на развитие, което П. Дънов обозначава с думата „ученичество", като изразяваща най-характерните му особености. „Ученик" е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята, да научи великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител, и съработник на висшите разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство. Из книгата на Ангел Томов „Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов" София, 1930 г.
към текста >>

93. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)".
Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в духовния свят. Ние имаме много неща сложени на трапезата. Например, риба. Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". Водата – това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици.
към текста >>

94. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде.
Тоэи център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите: но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представлява известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житени зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Человечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата.
към текста >>

1 Иждивявам(арх.) – изразходвам (бел.ред.)
Сега, аэ искам Христос да ви ръководи, за да My бъдете искрени работници. Помнете, че сега вече не е 11-ий час, а е последната минута, която удря; и когато хич не се надеете, ще влезе Христос при вас. Тогава всякой евреин трябва да има по един елин, за да може да участва във възкресението на света. Изпяхме „Възкресение Твое" и като четохме „Отче наш", в седем и половина часа се разотидохме. Времето беше малко облачно, но тихо и топло. 1 Иждивявам(арх.) – изразходвам (бел.ред.) 16 АВГУСТ, СЪБОТА В седем и половина часа времето – навсякъде хубаво. Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло. В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателския салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот".
към текста >>

Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме най-божествения нектар.
На земята имаме тия четири причини – пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме най-божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва „да не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов". Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
към текста >>

95. 1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Сегашният живот на всекиго е израз на неговото минало; а бъдещият му ще бъде израз на сегашния.
Подпис * * * София, 30.XI.1915 г. Любез.Е.Иларионова, Животът на земята е училище, в което трябва добре човек да изучава преподадените уроци. Сегашният живот на всекиго е израз на неговото минало; а бъдещият му ще бъде израз на сегашния. Законът за превъплотяването или странстването на душата е закон за условията, а тъй нареченото спасение, това е Божествен метод за повдигането. 3aконът за прераждането, това е почвата, влагата, въздухът, а спасението, то е светлината, топлината за душата. Прераждането, това е капиталът на душата, а спасението - неговото използвание. Heвежите, които не разбират Божия закон, само кряскат и шум дигат наоколо. И защо ли?
към текста >>

И сегашните страдания са израз на миналото, те са неизбежни.
На мнозина умовете се намират 6 такова състояние, че само прах дигат. Бъдещето пред вази е велико. Отсега нататък ще живеете. Досега не сте живели, но сте се измъчвали с хиляди съмнения и несполуки в живота. А това не е живот. И сегашните страдания са израз на миналото, те са неизбежни. Новият Цар на земята за бъдеще ще тури в действие великите закони. Человеците ще се научат да живеят по-добре. Всички гледайте светло на бъдещия живот. Господ е приготвил добро. То чака всички без разлика, стига те да развият своите чувства - да схващат и разбират.
към текста >>

96. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток.
4 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция.
към текста >>

И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкози тя е по-силна.
А в 9.30 часа се събрахме само мъжете в преподавателния салон, гдето Г-н Дънов пред всички каза: Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религия, това е наука за формите; като говорим за физическото поле, това е наука за формите на това поле. Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява, именно, в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкози тя е по-силна. Доброто и злото, или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъж, някои даже възрастни; ще говоря по-прямо как влияят формите. Земете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена, той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато, той ще се съблазни.
към текста >>

Вземете творението на един ваятел: хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея.
Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята, как може да се отбие известно течение – правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел: хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл, или едно наше желание. Сега, вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически – чрез силна воля и съзнателно – чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел; среща ви на път, премахвате го. На физическото поле вие се освободите от него, но на астралното поле не сте, той ви преследва там.
към текста >>

Коя форма тогава изразява истината?
За много хора е механически, но то показва процеса на растенето – казваме на Господа, че искаме да растем, да се стремим нагоре. Турим ли си ръцете тъй (изправени над главата с длани, обърнати нагоре), това показва цъфтене; след туй съединим ли ги тъй (допрени пръсти над главата), показва завръзване. Някой казва: „Това е глупава работа"; щом казвате, че е глупаво, вие създавате лоша форма, която ще ви опропасти. Кажете тогава, кое е умно? Да клекнем – глупаво, да си вдигнем ръцете – глупаво, кое е умното? Коя форма тогава изразява истината? Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (събира си ръцете), вие трябва да я развиете и да разбирате вътрешния й смисъл. Има и други форми. Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред". После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума".
към текста >>

И косата трябва да бъде израз на реалността.
Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за друга, ще работим, ще живеем за себе си". Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса: дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че си страхлив. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби, да ме извините; не ви осъждам, но ви казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? „Всинца, казвате, добри сме".
към текста >>

(П.Киров): Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното.
(Учителя): С развратницата. (П.Киров): Ще падне, доде се скарат. (Учителя): Да не падне още по-надолу. Може да падне повече стъпала. Жените са обявление на Черното Братство, те носят написано обявление. (П.Киров): Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други – като примамка. (Учителя): Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъжете, имат начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмически движения, фиксират духът и те хипнотизирва, ти вървиш след нея. (П.Киров): Някому пък е болезнено като гледа това. (Учителя): За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях)
към текста >>

Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други – като примамка.
(П.Киров): Ще падне, доде се скарат. (Учителя): Да не падне още по-надолу. Може да падне повече стъпала. Жените са обявление на Черното Братство, те носят написано обявление. (П.Киров): Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други – като примамка. (Учителя): Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъжете, имат начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмически движения, фиксират духът и те хипнотизирва, ти вървиш след нея. (П.Киров): Някому пък е болезнено като гледа това. (Учителя): За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях) (П.Киров): Това неестествено носене предизвиква просто отвращение.
към текста >>

97. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

* Велеречив блам (арх.) – от "велеречив" - многословен; и от "блам" – лишаване от доверие: силен израз на недоверие (бел.ред.)
Тя била неочаквана апология на Дъновизма от един висш чиновник. Защо това? – Едно, защото Ласков не може да понесе много уместните изобличения, които се правят на забравилите дълга си негови патрони, и защото по тоя начин се осуетява хитро скроеният план – да се използва военното положение, с един замах да се тури край на дейността на един човек, срещу когото, в мирно време, не могат да се вземат такива крупни мерки, както във военно, особено щом се намеси „състоянието на духовете на фронта"." Към края на юни Учителя е интерниран от правителството в хотел „Лондон", Варна, където остава цяла година, живее в една таванска стая и се отоплява с мангал. Завръща се в София през лятото на 1918 г. * Велеречив блам (арх.) – от "велеречив" - многословен; и от "блам" – лишаване от доверие: силен израз на недоверие (бел.ред.)
към текста >>

98. 1920_2 Спомени на Борис Николов

С необикновено възприятие, че не мога да го изразя.
Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес. Съборът завърши и аз, след като си заверих документите, качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. И аз съм седнал между стари, възрастни братя.
към текста >>

99. 1920_9 Картините в горницата

С обърнатия триъгълник надолу се изразява грехопадението на човека.
(95 стр.) Трите Картини Тези няколко картини, които виждате тука, нека останат в ума ви. Първата картина, триъгълникът, показва първото състояние на човешката душа в Бога, този блажен покой, когато е още в Него. Втората картина с кръговете показва възраждането на първата Божествена култура на земята, когато белите братя са започнали да работят, когато човекът е бил безгрешен и чист. С обърнатия триъгълник надолу се изразява грехопадението на човека. Третата картина*, на която от един общ център излизат прави линии (едни - от дясно към ляво, а други — от ляво към дясно), показва пътя на човешката еволюция, по който минават жената и мъжът в своя живот на земята. Жената започва своя път от дясно към ляво, а мъжът — от ляво към дясно. Например, един грешен мъж иска да си поправи живота, започва от една права линия, върви назад и дохожда в положението на жена. Като жена става много мек, иска да се удоволствува в живота и Господ, за да я направи по-груба, поставя я в другата половина и отново дохожда във формата на мъж. Този мъж, ако се огруби значително, започва да изтезава жена си и отново го изпращат във форма на жена, за да омекне.
към текста >>

Четирите картини, които виждате тука (I, II, III, IV), изразяват закона на самообладанието.
Мекотата и твърдостта са условия, при които човек трябва да се развива. Като се слеете с Бога, ще престанат всички страдания и вие няма да бъдете нито мъж, нито жена, ще дойдете до това положение, че като се събудите във века, в състоянието на ангелите, нито ще се жените, нито за мъж ще отивате. А понеже сега сте във въртенето на това колело, каквото и да мислите, каквото и да философствате, нищо няма зави избави. (56-57 стр.) Четирите Картини Четирите картини, които виждате тука (I, II, III, IV), изразяват закона на самообладанието. Този закон действува само чрез ума. Значи чрез ума човек може да се самообладава, затова неговите мисли трябва да бъдат хармонични. (90 стр.) Тези четири картини трябва да ги помните, за да бъдете ученици на бялата окултна Школа. Те са един метод за самообладание на ума, затова през годината ще изучите аритметиката, математиката и геометрията.
към текста >>

Това се изразява в първата картина триъгълника с кръга в средата.
Тези четири картини трябва да ги помните, за да бъдете ученици на бялата окултна Школа. Те са един метод за самообладание на ума, затова през годината ще изучите аритметиката, математиката и геометрията. Това е един от добрите методи за концентриране на ума. (92 стр.) I) При прилагане закона на самообладанието първото нещо, което трябва да знаете, е, че в душата на човека се коренят три велики сили, които Бог е вложил и които никой не може да ги вземе. Това се изразява в първата картина триъгълника с кръга в средата. Кръгът има три цвята. Външната, виолетова, краска означава онази потенциална Божествена сила на душата, за да се прояви. Втората, зелена, краска означава силата й да се развива, да расте. Третата, портокалена, краска означава силата й да се индивидуализира. Такива души се наричат кристални.
към текста >>

100. 1921_4 Спомени на Николай Дойнов

От това мое посещение, освен със светлината, с която бях пропит, имах и две по-изразителни преживявания.
СПОМЕНИ НА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ Много неочаквано се бях озовал на събора, ръководен от Учителя през месец август в гр. В.Търново, където прекарах незабравими дни на светлина и подем. Там Учителя държеше беседи и аз го слушах с голямо внимание. От това мое посещение, освен със светлината, с която бях пропит, имах и две по-изразителни преживявания. Братята, уредници на събора, бяха наредили да се пазят входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките. Такъв грамаден резервоар имаше и нашата вила. От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да изпратят някои злосторници, да направят пакости, включително и да източат резервоара.
към текста >>

Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художницн, но такъв израз на Възвишеното и Неземното не бях виждал.
Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви. Приятелите, дошли на събора, на малки групи отиваха там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените беше нарисувана картина с образа на Христа. Специално образът на Христа ми направи много силно впечатление. Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художницн, но такъв израз на Възвишеното и Неземното не бях виждал. На другата страна беше окачена и картината, наречена Антиминс.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14148807525635