Търсене в текстове за 'Изпитание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 139 резултата в 94 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Огън на изпитание, очистителният огън, сред който стават човеците достойни.
Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак. В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него. Огнени езици издигаха се до небето чак, занасяйки и воплите на огнените мъки. Огън на изпитание, очистителният огън, сред който стават човеците достойни. Но има огън, който всякога пламти, но нивга не изгаря. Той тихо святка в душата и буди пориви нови. За него са всички песни, за неугасимия вълшебен пламък, който движи душата от памти века по дългия и труден път, за него що гори по жертвениците на пратените от Вечният. Стихия мощна и неуловима като тайна. Стихия подпалена в дъното на душата, която всеки миг подканя към незримите висоти на човешкия път!
към текста >>

2. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз".
През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря.
към текста >>

3. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днешният момент, който отвлича вниманието на цял народ към актуалните злини, е момент на изпитание за културно-просветните деятели.
Политическите борби у нас, взимащи все по-остър и по-опасен размер в годините след войната, докараха печалните, но неизбежни резултати, които трябваше да се предвиждат. След последните събития трябва вече да стане ясно и за най-помрачения ум, че добруването на народа никога няма да се постигне с ежби и разпалване на страстите, а чрез възпитание на народните маси в духа на търпимостта, солидарността и общественото чувство. На всички културно-просветни организации се пада дълг в общата велика задача да превъзпитат народа в тоя дух. И нашето дружество трябва, с пълно съзнание за значението на своята дейност, да продължи още по-упорито работата си. В моменти като сегашния проличава, доколко съзнателни и сериозни са били ратниците на едно идейно и културно движение. Днешният момент, който отвлича вниманието на цял народ към актуалните злини, е момент на изпитание за културно-просветните деятели. Такъв момент може да разслаби една организация и да унищожи всички придобивки, издигнати в продължение на години с непосилен труд. Есперантисти! Докажете днес, че вие не сте били случайни гости в есперантското движение, а че вие с дълбоко съзнание сте прегърнали есперантската кауза и сте работили за нея като сериозни дейци, чиято работа не може да се парализира и обезличи от бурите на обществения живот. Помнете, че сте есперантисти и се гответе да подемете с още по-голяма жар вашата културна н народополезна дейност веднага, щом общественият хоризонт се поразведри и настъпи успокоение в страната. Много бури минаха, между които и продължителната световна война, но те не можаха да погребат Есперанто : те минаха, есперанто остана. Ще се преживеят и днешните тежки времена, ще дойде ден да бъдат забравени.
към текста >>

4. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

НОЩТА НА ИЗПИТАНИЕТО (Из „Книга на Разговорите" от Бо Ин Ра) Това се случи тогава, когато аз още бях ученик на моя велик гуру.
НОЩТА НА ИЗПИТАНИЕТО (Из „Книга на Разговорите" от Бо Ин Ра) Това се случи тогава, когато аз още бях ученик на моя велик гуру. То беше тогава, когато аз тепърва трябваше да покажа, че мога да стана „брат" на моя учител. Нощта разтвори дълбоки, безмълвни бездни. Долините се сливаха в едно, а планините се възправяха, сякаш опълчени против нещо. Из навъсените висини се спуска един орел с тежък размах на крилете. А около мен зацари такава тишина, че кръвта бучеше в жилите ми като поток.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нощта на изпитанието – из кн.
Насаме със себе си – Боян Планински 11. Възлюблен мой- стихове – Х. 12. Дух, душа и тяло – Х. 13. Практичен окултизъм – А.Б. 14. В часове на размисъл – Георги Томалевски 15. Нощта на изпитанието – из кн. На Бо Ин Ра 16. Вести 17. Книжнина 18. Съдържание
към текста >>

6. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва.
Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената.
към текста >>

7. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас.
Той обичаше посетителите си. И тези, на които правеше услуги, го виждаха, как се смущаваше тогаз. като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на думата скромен. Използувах пътя, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати. Андреас ми каза: Човешкият дух е познат само на тези, които живеят в атмосферата на Утешителя. Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас. Но сами, със собствените си усилия не можем да оживим тая статуя. Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива. Те се привързват към нея и така тъмнината се увеличава. И мислейки, че отиват при Бога, те отиват към пустота. Обаче, някои от тях - тези, които гордостта не е съвсем завладяла - виждат грешката си и могат да чуят предупрежденията на своя ангел-пазител При друг случай той ми каза: Ако ти и аз бяхме чисти, ако бихме моАи да се наречем деца на Бога, нищо в битието не би било скрито за нас; всичко бихме разбирали.
към текста >>

8. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Радвай се на изпитанието - то ти дава възможност да опиташ своите сили, то ще те научи на великото изкуство да побеждаваш; ще ти вдъхне упование във Всемогъщия и в своите сили; то ти носи светлина и мъдрост.
Неговият живот е непрекъснато „сега", „сега", „сега"... В своето „сега" опитва и познава той Божията любов, постига великото, твори... Над миналото не си властен, над бъдещето можеш да владееш само чрез своето „сега". Посрещни го като мил пратеник на небесата, като много желан гостенин. Разговори се братски и разумно с него; виж какво ти носи; какво желае то от тебе. Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо. Радвай се, ако то ти поднася някаква сметка за дългове, що с лека ръка си направил в твоето минало, близко или далечно, защото дошло е време да се освободиш от тях. Радвай се на изпитанието - то ти дава възможност да опиташ своите сили, то ще те научи на великото изкуство да побеждаваш; ще ти вдъхне упование във Всемогъщия и в своите сили; то ти носи светлина и мъдрост. Умей да цениш и да посрещаш с радост малкото благо, що твоето „сега" ти поднася, защото в малките блага е истинското щастие и великата радост на живота: Радвай се на свежия въздух, що поемат гърдите ти. Радвай се на светлината и хубостите на Божия ден. Радвай се на глътката вода, що утолява жаждата ти, на малкия плод, що насища глада ти. Радвай се, загдето можеш да работиш; радвай се, че можеш и да си починеш; радвай се на своето здраве, радвай се и на своята болест. Радвай се и благославяй Всемогъщия за всички дарове на превеликата Негова любов.
към текста >>

9. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли.
Те ги виждат? А също и аз. Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса. Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли. Следствието бива неизличимо написано; защото всяка мисъл предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга. Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща мисъл, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса! Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър? Какво прибавяте към него всеки час?
към текста >>

10. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля.
Възможно ли е съществуването на първичната материя на живота, или възможно ли е синтетичното ù добиване? За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука. Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба. Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото.
към текста >>

11. УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това било едно велико изпитание за ученика Бенам.
Ешавора имал един меч, остър и от двете страни и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало. Камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали. Един ден Ешавора казва на своя ученик „Искам да те опитам, дали в тебе има добродетели". Той турга най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: „Ти ще знаеш, че ако в твоя живот има някъде скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш живота си. Ако пък нямаш нито една лоша мисъл, с твоя живот ще стане някакво чудо". Това било едно велико изпитание за ученика Бенам. Ешавора го запитва: Кажи ми сега, чист ли си? - Чист съм. - отговорил Бенам. Добър ли си? - Добър съм.
към текста >>

12. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но минаването през тази точка, види се, не е лесно, защото е съпроводено с изпитанието на „чашата и кръста".
И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и Човешкият Син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина". Така Христос прекарва съзнанието на учениците си през една „инфлексна точка". Тяхното съзнание преминава в друго поле, стремежът взема друга посока, линията на тяхната дейност взема други ход. В тази „инфлексна точка", в този жив взел, се крие един магически ключ. Но минаването през тази точка, види се, не е лесно, защото е съпроводено с изпитанието на „чашата и кръста". Все пак там и само там е разрешението на въпроса. Там е спасението на човека от владичеството на ония, които „господаруват над народите". Само така ще освободи човек ръката си от ръката на „майката Заведеева" и ще престане да се разтака заедно с нея пред управниците и големците на тоя свят. В днешните времена на настръхнали страсти, на стръвни политически и икономически борби, когато „господарите на народите" се борят помежду си да запазят своята мимолетна власт над тях, когато устата на Заведеевата майка, не вече умолява, а заклина през милиони гладни гърла, спрете се, и през туй гъмжило, вдайте слух в гласа на „Сина Човешки". Вие непременно ще чуете кроткия му укор: „Не знаете що искате".
към текста >>

13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ПРИ МОРЕНИТЕ- Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Чуй сега второто изпитание!
Намажи очите на змията с нея. Змията ще отслабне, ще се отпусне и ще падне пред краката ти. И тогава силата й ще се влее в тебе. Стане ли това, гълъбът ще тръгне подире ти. По това ще познаеш, че си победил змията. Чуй сега второто изпитание! По-нататък в пътя си ще срещнеш лъв - едър, страшен лв. Ала не се бой! Преди той да се нахвърли върху теб да Те разкъса, хвърли се ти, хвани го здраво за ушите. Той ще укротее. С тази течност, която ти давам в туй шишенце, ще намажеш очите му.
към текста >>

След туй ще дойде третото изпитание.
Той ще укротее. С тази течност, която ти давам в туй шишенце, ще намажеш очите му. Запомни името й - ерун се казва. Тогава при тебе ще се приближи едно агне и кротко ще те последва. По това ще познаеш, че си удържал и втората победа. След туй ще дойде третото изпитание. Като продължиш по-нататък пътя си, ще срещнеш един черен бик, най-силният в света, с дълги остри рогове. Не можеш ли да го победиш, ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика. Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце. Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе.
към текста >>

14. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена.
А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата. Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг? Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и двамата били в напреднала възраст". Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена. Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова?
към текста >>

Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра.
Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена. Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство.
към текста >>

На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове.
Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама.
към текста >>

Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи.
В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова.
към текста >>

По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син.
Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф. Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното. Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия.
към текста >>

Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат.
Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде? Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони. Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат. Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния свят на сетивата, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение. Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си помисли. Деца от „Лия", в която лунният цикъл е функционирал нормално и лунният ток е текъл непрекъснато и изобилно, може да има много. Но Сари, Ревеки, Рахилини, Елисавети не раждат по много деца. Едно, две - малко по количество, но ценни по качество.
към текста >>

15. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев".
Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова. Не беше ли изпит за девицата зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това? Трябваше ангел насъне да му се яви, за да му изясни, как стои работата. Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев". Това е предизвикало бягството в Египет. Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които младата майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба. Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи. А по-после, когато Исус поема своя труден път на Месия - път, по който има указания в евангелието, че Майка му го е следвала - колко тежки изпитания, незнайни за нас, ще да е претърпяла майката Исусова. А, може би, и много от думите на сина ù, неразбираеми за нея, поради тяхната широта и универсалност, неведнъж са пронизвали като с меч майчиното ù сърце.
към текста >>

16. ПРОЛЕТ - Е Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ МЕЧЪТ НА ЕШАВОРА Най-тежкото и върховно изпитание, на което великият учител Ешавора подлагал своите ученици било изпитанието на меча.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ МЕЧЪТ НА ЕШАВОРА Най-тежкото и върховно изпитание, на което великият учител Ешавора подлагал своите ученици било изпитанието на меча. През това изпитание требвало да мине и Бенам, един от любимите му ученици. Кога настъпило уреченото време, Ешавора повикал своя ученик Бенам и тъй му рекъл: „Дълги години ти учи при мене. Много знания научи, много добродетели придоби, през много изпити премина и добре ги издържа. Остава ти последният изпит - изпитът на меча. Издържиш ли го, всичко ще добиеш, не го ли издържиш - ще загубиш и това, което до днес си придобил.
към текста >>

През това изпитание требвало да мине и Бенам, един от любимите му ученици.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ МЕЧЪТ НА ЕШАВОРА Най-тежкото и върховно изпитание, на което великият учител Ешавора подлагал своите ученици било изпитанието на меча. През това изпитание требвало да мине и Бенам, един от любимите му ученици. Кога настъпило уреченото време, Ешавора повикал своя ученик Бенам и тъй му рекъл: „Дълги години ти учи при мене. Много знания научи, много добродетели придоби, през много изпити премина и добре ги издържа. Остава ти последният изпит - изпитът на меча. Издържиш ли го, всичко ще добиеш, не го ли издържиш - ще загубиш и това, което до днес си придобил. Ето, аз ще ти покажа сега някои от действията на меча.
към текста >>

17. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел.
Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола. Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел. Змеят означава нисшата природа. Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода.
към текста >>

18. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той му казваше: — Ти ще станеш посветен и ще бъдеш приет в великото братство на светлината, но ти предстои последно изпитание, последното посвещение, след което твоят път ще бъде чист и ледът под твоите нозе ще се разтопи.
Навеждаше уморената си глава и с углъбен поглед в неизмеримите простори, Саваот-Бен-Абу се пренасяше в своята родина. Далеч там, в недрата на шеметни планини, където зареян всред планинските усои се издигаше величествената сграда на големия храм, където той се учеше. Там той виждаше своя Учител, който му даваше последните наставления; това беше денят, когато той трябваше да слезе в царството на Елмур. Той слушаше още последните му думи, и всяка една от тях звучеше като жив тон; отронваха се като дивна песен. Имаха цената на скъпоценни бисери, изливаха се като благодатен дъжд, като тих ветрец, като слънчев лъч. Той му казваше: — Ти ще станеш посветен и ще бъдеш приет в великото братство на светлината, но ти предстои последно изпитание, последното посвещение, след което твоят път ще бъде чист и ледът под твоите нозе ще се разтопи. Върви, през мен ще минеш ти. Аз ще бъда с теб! За това той слезе в царството на Елмур за да изпълни свещената задача, която се състоеше в следното: Саваот-Бен-Абу трябваше да накара младата царкиня Елмира да се влюби в него, бедния, никому непознат чужденец. И ето години вече той стои и чака, без да може да привлече нейното внимание, без да се добере до онова, което ще улесни неговата мисия. Той употреби всичките си усилия, приложи всичките си познания, но напразно.
към текста >>

19. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Важно е, че тая морална апатия не е чужда и на ръководните среди, които в момента на изпитание не намират у себе си нужната нравствена енергия и кураж да се опълчат срещу изкушението и моралния упадък.
Тия светлинни явления са от електромагнитен характер. Друго едно явление, което се забелязва при земетресенията е, че много животни още преди труса, когато външно всичко е спокойно, идват в голяма тревога и бягат от населените центрове, дето ще се разрази земетресението, бягат вън на полето. Тия две явления показват, че земетресението не може да се обясни така просто, както се опитват някои да направят. Те показват, че земетресенията имат връзка с електромагнитните процеси; те имат и други по-дълбоки причини, върху които не е место да се спирам тук. Д-р Чакъров за днешното образование н възпитание Известният педагог Д-р Чакъров е излязъл напоследък в ежедневния печат със статия „Обучение и възпитание", в която казва между другото: „Лозунгът „повече възпитание" е повеля на нашето време, на българската общественост, която от ден на ден все повече се просмуква от елемента на морално безразличие, на груб егоизъм, нравствена индиферентност, липса на доблест. Важно е, че тая морална апатия не е чужда и на ръководните среди, които в момента на изпитание не намират у себе си нужната нравствена енергия и кураж да се опълчат срещу изкушението и моралния упадък. Верно е, че днес, благодарение на науката и техниката, големи и чудни завоевания се правят в областта на материалната култура. Свидетели сме на небивали постижения в областта на науката, техниката и индустрията, обаче не е тайна за сведущия, че бляскавата материална култура днес изпревари моралния ръст, културното ниво, социалната съвест на съвременното общество, факт, който се обяснява между другото и от интелектуалистичния характер на училището, което днес е голяма културна сила. Външният блясък и технически напредък на днешното време не са. още гаранция за сигурни бъднини на народа и държавата ни. Историята ни учи, че силата на обществата се крие във високите им морални качества.
към текста >>

20. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>

21. ЗА КРАСОТАТА - СТ. КАРАПЕТРОВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

По време на глада човек се подлага на едно всестранно изпитание.
започна Д-р Таннер един 40-дневен пост, за да докаже на авторитетите на науката възможността на тялото да преживее един период от дни без всякаква храна, освен вода. Под надзора на ректора на университета, Д-р Гум, било изследвано с точност теглото на тялото, размерите му, температура и пулс. След 40 дневно постене Д-р Таннер отслабнал от 71,4 кг на 55,1 кг — значи 16,3 кг, което той с едно разумно хранене набавил за 8 дни." Ние се питаме още, какъв е бил смисълът на дългодневното постене на великите учители — Буда, Мохамед, Христос и много др. Във физиологията на глада и постенето днес е известно, че не само тялото на гладуващия е подложено на изпитания. Душевните изпитания и тяхното преодоляване са най-тежкото и най-величественото у гладуващия. По време на глада човек се подлага на едно всестранно изпитание. Явяват се вътрешни борби между личността и духовното „аз", нервната система става много чувствителна, човек бива предразположен към медитация и съзерцание. Преодоляването на духовното върху телесното, на висшето над нисшото, води по пътя към съвършенството. Най-висшата организмова форма на земята е човешкото тяло. Господството над него е господство над всичко земно. Христос — „най-големият измежду синовете"— прие за себе си дълги пости.
към текста >>

22. ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Настъпва часът на великото изпитание.
Някой гали там долини и лесове с бледата ръка на есенната скръб. Облечени в много багри, горите шумят и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо. Върху чистото теменужено небе огромен и властен блести знакът на смъртта. Антарес се казва звездата, която грее на челото му. Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер. Настъпва часът на великото изпитание. Душата е претеглена на небесните къпони[1], начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната пролука на смъртта. Там, където се докосват върховете на два конуса и свършва един, за да начене друг свят, там е точката, през която може да премине само голата искра на аза, без смъртното си име, без почестите, без венеца на шумната земна власт, без горестите и без радостта. Там, където чистата ядка на Всевечното се съблича от всички дрехи, няма никой друг, освен любовта, която е и в живота и в смъртта, любовта, която е родена преди световете, любовта, която пребъдва и след смъртта. Тук, при тая врата на тайната, живеят заедно краят и новото начало, нищото и множеството на световете, Гетсиманската градина и Възкресението. Тук, зад мълчаливата врата, чака най-кроткият ангел, когото никой не е видял.
към текста >>

В една малка синя точка по извитъка на великата спирала чака часът на голямото изпитание, където смъртта е начало на нов живот.
И защото е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, затова той е обвит с тайна и със страх. Там, в тая синя точка, която е край и начало, душата ни ще опознае великата истина. Тя ще види пътя си, ще види извора, реките, по които е текла, и океана, в който ще се влее пак. Есен е на земята. Високо в небето сияе знакът на смъртта, която мъдрите зоват начало на ново битие и на челото му блести едра звезда, като рубин, върху короната на тъжната и бледолика есен. В една малка синя точка по извитъка на великата спирала чака часът на голямото изпитание, където смъртта е начало на нов живот. ----------------------------------------- [1] ост. - везни, теглилки
към текста >>

23. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена.
Те мълчат за Истината, която е скрита в нас – човеците на земята, която седи зад всяка проява на живот в цялата Природа, зад нямото вълшебство и красота на звездите. Затова още древните са казвали: .Познай себе си"... На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога, човека и Истината. Разбулване тайната на най-малката космическа същност – човека, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога. Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос. Херметизмът, дълбокото окултно учение на древния Египет, ни представя Истината по един особен символичен начин. в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена. Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените. Ако ученикът е стигнал до съвършенство, като дигне булото, ще има една жива, реална представа за Истината и вечната Красота. Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше посвещение, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место.
към текста >>

Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание.
Разбулване тайната на най-малката космическа същност – човека, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога. Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос. Херметизмът, дълбокото окултно учение на древния Египет, ни представя Истината по един особен символичен начин. в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена. Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените. Ако ученикът е стигнал до съвършенство, като дигне булото, ще има една жива, реална представа за Истината и вечната Красота. Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше посвещение, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место. Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният човек, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере. В старата кабалистическа книга „Зохар" е предадена една крайно интересна и дълбока легенда за сътворението на света.
към текста >>

24. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Великите посветени, създатели на религиозните учения, без изключение са преминавали през това самоизпитание.
Човешкият организъм таи в себе си законите и принципите на макрокосмоса, и ритъмът на последния е ритъм и на нашия микрокосмос – тялото. В това отношение средата, в която живеем, оказва своето влияние върху физиологическите отправления в нашето тяло. Годишните времена дават също своя характерен отпечатък върху физиологията на тялото. Постенето има, следователно, своя психика, физиология и среда. Историята и религията ни дава незаменими примери на пости. Великите посветени, създатели на религиозните учения, без изключение са преминавали през това самоизпитание. Характерното, което се установява при тях е, че те са прекарвали дните на пости в пълно единение и спокойствие. в евангелието четем: Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята*. Тук ние виждаме, че при това отдръпване на Исуса в пустинята е намесен „Духът". Това е достатъчно, за да вникнем в същината на въпроса. Не умът, не сърцето и волята са подтикнали Божия Син да се оттегли в самота и вглъби в себе си.
към текста >>

Един здрав организъм, който е подложен на подобно изпитание с цел да бъде идеен служител на душата и духа, може да издържи и най-дългото изпитание в това отношение.
А една мъчносмилаема храна в голямо количество може да причини непоправими вреди. За да се избегнат подобни изненади, препоръчва се първите дни от прекратяването на поста да се храним по малко и с лека храна (супа от картофи, кисело млеко или плодове). Как ще познаем, след колко време да прекратим постенето? Всеки може да пости, но само мъдрият може да отсъди, кога да прекрати поста. Естествено, важно е, с каква цел постим. Един здрав организъм, който е подложен на подобно изпитание с цел да бъде идеен служител на душата и духа, може да издържи и най-дългото изпитание в това отношение. Във всички случаи, трябва да се предвиди издръжливостта на тялото. Ако постът е с лечебна цел и ако болезнените процеси в организма не са се премахнали въпреки дългото постене, пропоръчва се едно повторение на поста, след като тялото е възвърнало силите си. Загубата, която ще понесе тялото, зависи преди всичко от психическото настроение през време на поста. Не е достатъчно, както споменахме, да отстраним храната на тялото, а психиката ни да не съдействува за добрия ход на поста. Трябва да се подчертае, че едно такова раздвоение между тяло и душа е малко или много гибелно.
към текста >>

25. КАЛТА И ДИХАНИЕТО - G. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Ако искаш да се запознаеш с Христа, трябва да имаш най-голямото изпитание, при което никой друг не може да ти помогне.
И ако Го очакваме само отвън, Той няма никога да дойде за нас. Да приготвим вътре в нас жилище за Него, Който идва в името на любовта, на Първопричината! Ето какво казва Учителят в една беседа за посещението на Христа: „Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви — възвишено чувство, които ви причиняват радост, ще знаете, че Христос ви е посетил" (Трите родословия, 1943 г. стр. 21) И на друго място „Когато никой не може да ти помогне на болестта, тогава ще те посети Христос. Ако искаш да се запознаеш с Христа, трябва да имаш най-голямото изпитание, при което никой друг не може да ти помогне. Тогава ще дойде Той. Той е последният. Той е Началото и Краят. Бог се явява на човека два пъти — когато се ражда и когато заминава от земята. Онзи, Който те изпраща, и Онзи, Който те посреща, това е Бог" (Двата пътя.
към текста >>

26. ПСИХИЧЕСКО НАБЛЮДЕНИЕ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа- Човек е тръгнал от добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате, е райското дърво; после съгрешил минал през мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през любовта и влязъл в спасението.
Това са неща, наредени по известен Закон. Всяко нещо тук има свой смисъл, нищо не е излишно. Виолетовата краска над вратата показва, че трябва да бъдете силни, Зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел, розовата - сърцето ви да е изпълнено с любов, синята - умът ви с вяра, портокаловата означава проявление на физическия живот. Тази картина с концентрични кръгове показва пътя на развитие на човешката душа, първоначалния произход на човека - как той е започнал живота си. Другата картина - пен-тограмата - показва човека в сегашното му състояние - пътя, по който е минал. Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа- Човек е тръгнал от добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате, е райското дърво; после съгрешил минал през мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на правдата, после ще слезе в пътя на истината, и тогава вече ще се съедини с Бога. Добротата, мъдростта, любовта, правдата и истината - това е пътят, през който човек се възкачва. Надписът на пентограмата е: В изпълнение Волята на Бога чрез любовта е силата на човеш-ката душа; В изпълнение волята на Бога чрез мъдростта е силата на човешката душа; В изпълнение волята на Бога чрез правдата е силата на човешката душа; В изпълнение волята на Бога чрез добродетелта е силата на човешката душа; В изпълнение волята на Бога чрез истината е силата на човешката душа. Вашата задача през годината ще бъде: да схващате Бога като любов и мъдрост, и чрез тях да Всаждате във вашата душа всички други добродетели. Само по този начин може да се разбиете и повдигнете.
към текста >>

27. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

До последния момент бе на изпитание.
Бог каза на Авраама: "Ще принесеш сина си в жертва.” Ако вие бяхте на мястото на Авраама, щяхте да кажете: “Това не може да бъде! Бог ме изпитва. Такива работи не върша.” Авраам, обаче не направи така. Каза: “Да бъде волята Божия! ” Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мястото, дето му бе казано да го принесе в жертва. До последния момент бе на изпитание. Когато дигна ножа, Господ му каза: "Познах, че ти си човекът на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва.” Ето една похвална черта на Авраама! С това той показва, че е готов да пожертвува и най-ценното,което имаше. Затова Авраам се нарича приятел Божи. Аз го наричам отец на верующите, понеже беше човек на абсолютната вяра, човек без никакво съмнение. Разбира се, вие ще приложете това учение, кой на кое място се намира в живота.
към текста >>

28. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

-Според мене, всяко нещастие, всяка болест, всяко изпитание е добро, или е дадено за добро.
Щом отговорът забавя, това показва, че мисълта ви е била бавна. Бързината на мисълта определя разрешаването на задачите. Много от вашите работи не се уреждат, понеже мисълта ви не е права. Какво правят някои хора? - Като се натъкнат на известно нещастие, страдание, или някаква болест, те казват, че трябва да потърсят някакъв талисман,или да намерят някакво лекарство, час по-скоро да се освободят от това зло. -Според мене, всяко нещастие, всяка болест, всяко изпитание е добро, или е дадено за добро. Няма страдания, няма болести в света. Това са задачи за разрешаване, които ще научат хората да мислят. Щом Бог живее в човека, и човек- в Бога, няма страдания, няма нещастия в света. Ако някой дойде при вас и ви обижда, ще знаете, че този човек не мисли, нито се е научил право да говори. За да не чувате обидите на този човек,вие можете да турите едно парченце от специален памук в ушите си, който предпазва човека от действието на грубите, на обидните думи.
към текста >>

29. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Много пъти като ни наложат едно малко по-трудно изпитание почнем да роптаем и да упрекваме защо са дошли.
Ние, като окултни ученици, се изисква от нас да изучим най-щателно лекциите и беседите дадени от Учителя, защото от това ще зависи дали ние сме от ония ученици, които каквото им се предава с желание го изучават и така успешно свършват гимназия, университет и т.н. Та нашето развитие и усъвършенстване зависи от самите нас, а именно да познаем себе си и изучаваме Божиите пътища. След това от нас се изисква да бъдем редовни във всяко едно отношение. Преди всичко, за да бъдем окултни ученици трябва да сме точни, постоянни и сериозни в нашето развитие. Ето защо изпитанията, които идват трябва да бъдат стимул в живота ни, в нашите прояви. Много пъти като ни наложат едно малко по-трудно изпитание почнем да роптаем и да упрекваме защо са дошли. За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията, трудностите и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши деди и прадеди. И тъй, като окултни ученици трябва да понасяме всичко с благодарение, защото изпитанията са условие за да узреят плодовете, които ще дадем. Следователно, пътят на ученика е във изпитанията. Георги Куртев 4 март 1928 г. гр. Айтос През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е безплатно, дарявал е средства, помагал е със съвет.
към текста >>

За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията, трудностите и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши деди и прадеди.
Та нашето развитие и усъвършенстване зависи от самите нас, а именно да познаем себе си и изучаваме Божиите пътища. След това от нас се изисква да бъдем редовни във всяко едно отношение. Преди всичко, за да бъдем окултни ученици трябва да сме точни, постоянни и сериозни в нашето развитие. Ето защо изпитанията, които идват трябва да бъдат стимул в живота ни, в нашите прояви. Много пъти като ни наложат едно малко по-трудно изпитание почнем да роптаем и да упрекваме защо са дошли. За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията, трудностите и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши деди и прадеди. И тъй, като окултни ученици трябва да понасяме всичко с благодарение, защото изпитанията са условие за да узреят плодовете, които ще дадем. Следователно, пътят на ученика е във изпитанията. Георги Куртев 4 март 1928 г. гр. Айтос През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е безплатно, дарявал е средства, помагал е със съвет. Той е бил авторитет не само сред хората от Братството.
към текста >>

30. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тук е изпитанието на учениците.
Има лица в Братството, в чието съзнание идеите и принципите на Учителя, не са още ясни и затова те са повели една борба безпринципна, кармична, борба за задоволяване на лични амбиции да управляват и командват Братството, като си служат с всевъзможни клевети, за да очернят Братския съвет, който искат да заместят. Но в школата и Братството не може да става въпрос за управление, защото само Учителят е, който ръководи и управлява. Ние сме изпълнители и проводници на неговата мисъл и воля. Колкото по-будно е нашето съзнание, толкова по-верно ще схванем неговата мисъл и изпълним Божията воля. Всеки, който мисли, че трябва да ръководи и управлява Братството, той е вън от Школата. Тук е изпитанието на учениците. Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления. Законът, който работи в Школата, е законът на любовта и вярата в човека. Който отхвърля тия неща, той сам по себе си е вън от Школата, защото Школата е в изпълнението и прилагането на Любовта. Там където любовта отсъствува, никаква школа няма. В школата е само онзи, който поддържа връзката си с възвишения свят.
към текста >>

31. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички говорят, всички са съгласни, че човечеството има да преживее още едно ужасно изпитание, още една страшна война, незапомнена по размерите на своите кръвопролития и разорения.
Целта на живота. (Кришнамурти) ВЕСТИ - Бялото Братство в странство ПРЕГЛЕД За военния данък. Световен ден за животните. Воля за мир! Целият свят тръпне в страшни предчувствия за нещо ужасно, което като черен облак се надига над хоризонта на недалечното бъдеще. Всички говорят, всички са съгласни, че човечеството има да преживее още едно ужасно изпитание, още една страшна война, незапомнена по размерите на своите кръвопролития и разорения. Всички говорят за ужасите на бъдещата война, която с помощта на своите непознати до сега средства за разрушение, ще обезлюди цели градове и области, ще простре черното крило на смъртта над цялото земно кълбо. И в това време, когато една такава страшна опасност, твърде добре замаскирана в мъглявината на бъдещето, заплашва да въвлече заедно с другите и нашия народ в кървавото сатанинско хоро на взаимоунищожението; в това време, когато нашия народ, заедно с всички останали, се движи с бързи крачки към пропастта, зинала да ни погълне, — мнозина, заемащи важни постове в нашия обществен живот, като журналисти, водители на организации, държавници, си играят с огъня, си играят със съдбата на този народ, който вече достатъчно и предостатъчно е натоварен с дълговете на техните минали безумства; който и без това е тикнат в батака, от гдето още не знае, как ще може да излезе. Всички войнствено-патриотични стремежи на организации, съсловия, партии; всички дълбоко затаени в душите на войнолюбците аспирации за реванш, за ново възтържествуване на „българската военна и национала мощ.“; всички насъсквания и раздухвания на враждата между нашия и съседни нам народи от който и да било журналист, —всичко това е една старателна, макар и до някъде сляпа, несъзнателна подготовка, още един път нашия народ да бъде тласнат в бездната. Безсъвестни журналисти като че ли не съзнават и като че ли не искат да съзнаят, какво безумие те вършат, какво непоправимо зло причиняват, възбуждайки нашия народ против съседите ни — сърбите, използвайки всеки удобен случай да се нахвърлят върху тях. Като започнем от органите на „родолюбивите организации“, тия на бившите военни, на десните националистически партии и свършим с тъй наречената „жълта преса" — всички те вървят по стария отъпкан път на предизвикателството, на нежеланието за искрено мирно разбирателство.
към текста >>

32. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Целия български народ бе подложен на тежко морално изпитание.
(Извадки от беседа, държана от Учителя на 21. IX. 1930 г.) Важно известие! Народът ни зове! От освобождението насам, в България се започна едно стремително бягство на интелигенцията от малките градове и селата към столицата и по-големите центрове на страната. Всичко грамотно или полуграмотно бива обхванато от манията на службогонството, чиновничеството. Целия български народ бе подложен на тежко морално изпитание. И той не издържа. Всички почнаха да търсят лек живот, живот без трудности. Живот с удобства, с разни „културни“ развлечения и придобивки. Веднъж направлението дадено, потокът от хора, напущащи своите родни села и градове продължаваше да си тече с все по-голяма и по-голяма сила, докато се създадоха няколко големи центрове в страната, начело със София. Тези центрове, и особено София, се превърнаха в истински магнити, които привличат мнозина, а особено младежта, предимно със своя външен блясък.
към текста >>

33. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвременната цивилизация е поставена на голямо изпитание.
След като сме опитали в продължение на толкова хиляди години метода на насилието и свещения егоизъм и нямаме никакви положителни резултати, защо да не направим един последен опит? Защо да не приложим метода, когото Христос преди 2,000 години възвести? Метода на зачитане чуждите интереси, на готовност за братско разбирателство, метода на Любовта? К. Въжаров (продължение от бр. 42) Из кой път? Съвременната цивилизация е поставена на голямо изпитание. Животът на човечеството днес се развива под знака на една тежка икономическа и морална криза. Едва ли има по-употребявана дума днес между хората от думата „криза". За нея говорят даже и децата — тези волни птички на свободата, радостта и безгрижието! И в тяхната душа се отеква ехото на грубия живот и смущава веселия им дух. Криза, криза, криза, викат от вси страни!
към текста >>

34. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си.
Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва „ако не се родите изново", разбира раждането на „аза", на туй Божественото в душата. Раждането на това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов на всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си. В тази смисъл всеки трябва да стане майка да роди божественото дете в себе си, за да може да даде ход на любовта. Когато мъжкия принцип (духът) и женския принцип се съединят в едно, както са били първоначално, само тогаз може да се роди „азът". Той е израз на онова което се крие в бащата (духът) и майката (душата). И това дете „аза" през вечността трябва да си остане дете — то ще бъде вечния и непостижим идеал. Всяко нещо което може да се постигне ще бъде майка и баща, а непостижимото ще бъде детето.
към текста >>

35. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена.
Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход. Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече. Какво ще дойде на негова смяна? Държавниците мислят ли върху тая проблема? Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена. Свидетелствата против тоя ред растат катадневно и доказателствата са вече толкова много, че стигат до небето ... Те са видими за всички очи, и затова старият ред не може да избегне своето всеосъждане. Погледайте — съдникът е пред вратата". За въздържанието От ред години Българското Въздържателно движение зове за опомняне и търсене нови и по-доходни начини за безалкохолното използване на плодовете и гроздето, като сочи конкретни пътища за това. Всичко това се взимаше на смях. Днес фактите го потвърждават: 1.
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако всичко в света се вършеше с любов, то пак човек ще има страдания и пак ще мине през огнената пещ на изпитанието, но c него ще бъде ангелът на спасението и силата ще бъде в него.
Сега всички хора мислят, че са господари на съдбата си. Но хората са господари на съдбата си само когато се движат по подбудителните причини на любовта. Аз вземам любовта като космична сила, която внася живот. Развитието в света се дължи само на любовта, която е създала човека. Само от любовта зависи свободата и щастието на човека. Ако всичко в света се вършеше с любов, то пак човек ще има страдания и пак ще мине през огнената пещ на изпитанието, но c него ще бъде ангелът на спасението и силата ще бъде в него. Този ангел на спасението е човешкият дух. Духът е бащата в света, който носи истинската свобода, а ние хората сме синовете, които трябва да възприемаме тази свобода, която нашият баща ни дава. Не мислете, че свободата седи в това, всички да мислим по един начин. Свободата седи в това, да проникне истината в нашата мисъл, защото мисълта е само един проводник на истината. Свободата е един резултат на осъзнаването на истината, а мисълта е вече едно проявление на тази Истина, която прониква в нашия ум.
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Гласът на българския народ) Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст!
(Т. Ч.) Най-богатият (Т. Ч.) Усмивките (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Егоизмът като причина за усилените времена (По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г.) Книжнина. Хроника Към братята сърби! (Гласът на българския народ) Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст! Защото има сили, които работят за доброто. Има сили, които ни подтикват към единение и братство, но има и такива, които ни разединяват и ни тласкат към братоубийство. Има сили, които ни влекат към жертви, разбирателство, общност на интересите, но има и такива, които ни вдъхват егоизъм, омраза, желание за насилствено надмощие и подтисничество. И тия сили работят по един и същ начин, едновременно, по-силно или по-слабо, и с двата народа. Ето защо, ако ние пропуснем удобния момент, ако ние отлагаме решителната стъпка, ако не подкрепим навреме думите си с дела, то целия този поток от фрази и излияния на братски чувства ще бъде отвлечен от времето, ще отмине като пролетни води, и в края на краищата ще останат пак два настръхнали и озъбени един срещу други народи, дебнещи се постоянно един други.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В живота му се нижат задача след задача, изпитание след изпитание, едно от друго все по трудни, но със свойствената си упоритост той се бори с мъчнотиите и успешно разрешава задачите.
Вярвам че не малко, които са чели първата част на повестта „С Христа“ са очаквали с нетърпение появяването на втората част. И действително тяхното очакване е оправдано. В нея вече героя Генко Орлето е възмъжал. Минал през ред страдания и изпитания, той е станал ученик на живота. Познава природните закони и живее и действа според тях. В живота му се нижат задача след задача, изпитание след изпитание, едно от друго все по трудни, но със свойствената си упоритост той се бори с мъчнотиите и успешно разрешава задачите. Той борави с методи и начини, каквито околните му не познават и му се чудят. И чуден е. Той не се подава на никой от техните планове. Готов е да помага на всеки страдащ, като не поставя страдащите под никакъв знаменател. Какъвто ще да е, той с готовност се притича на помощ Героя тук е вече носител на един висок идеал и успява да докаже на всички, преминавайки през най-големите трудности, противоречия и борби, намирайки се между живота и смъртта, своят висок идеал, като поставя нова основа — Любов между всички.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Часът на великото изпитание.
Затова дружно напред, в една неразривна верига на Светлината. Мечът на Духа е нашето оръжие. Постоянната връзка с Небето е нашия щит. Будни да бъдем — винаги на щрек — готови да отблъснем всички нападения. Защото никой не знае кога ще удари неговия час. Часът на великото изпитание. П л а м е н * * * Бъди спокоен в Бога. както е спокойно морето: Вятърът глади само неговата повърхност И колкото и да бушува ураганът, Знай, че неговите дълбочини са спокойни. Бъди широк в Бога, широк като морето! То не спира само на родния брег И колкото и да ти е мъчно да повярваш, Знай, че отвъд има пак земя. Бъди дълбок в Бога, както е дълбоко морето!
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

подлага на сурово изпитание всичките ни сили, всичките ни придобити знания и способности.
И грохотът на разбиващите се вълни, заедно с неспирния вой на вятъра, се сливат в един оглушителен адски рев. Ний, нашият кораб, целият наш живот, сме жалка безпомощна играчка в безмилостните ръце на бурята. Да, наистина идват дни, когато, всред житейското море, по пътя на живота ни, ние. които и каквито да сме, ще срещнем сериозни спънки, сериозни препятствия и противоречия. Тогава спокойния ни ход напред изведнъж спира и като че ли некой, нещо си. подлага на сурово изпитание всичките ни сили, всичките ни придобити знания и способности. И, всред мрака, който ни обгръща, пред лицето на ужаса, който се изстъпва пред нас, ние едва чуто долавяме дълбоко в себе си тихия вътрешен глас. който ни шепне: „Удари часът, който ще реши твоята съдба. — Нагоре или надолу, напред или назад, към светлината или към мрака, с доброто или със злото! … Удари часът, който ще определи твоето бъдеще — часът на великото изпитание! “ ... Всека човешка душа, без никакво изключение, ще мине през огнените пръсти на бурята — ще бъде изпитана чрез огън!
към текста >>

… Удари часът, който ще определи твоето бъдеще — часът на великото изпитание!
Тогава спокойния ни ход напред изведнъж спира и като че ли некой, нещо си. подлага на сурово изпитание всичките ни сили, всичките ни придобити знания и способности. И, всред мрака, който ни обгръща, пред лицето на ужаса, който се изстъпва пред нас, ние едва чуто долавяме дълбоко в себе си тихия вътрешен глас. който ни шепне: „Удари часът, който ще реши твоята съдба. — Нагоре или надолу, напред или назад, към светлината или към мрака, с доброто или със злото! … Удари часът, който ще определи твоето бъдеще — часът на великото изпитание! “ ... Всека човешка душа, без никакво изключение, ще мине през огнените пръсти на бурята — ще бъде изпитана чрез огън! Страдания, изпитания, падения и ужаси предстоят на всека човешка душа. Ще отнемат всичката ти външна подкрепа, която ти можеш да очакваш, от където и да било, ще прекъснат всичките ти връзки със света на силите, откъдето ти можеш да очакваш помощ, ще те оставят сам, съвсем сам. Безпомощен, изоставен от всички, ти ще бъдеш обгърнат от пълен мрак. И в тоя мрак ще трябва да се бориш и да победиш злото.
към текста >>

която е способна да устои на изпитанието чрез огън.
Чудовищата на ада, страстите на твоята нисша природа, ще бъдат развързани и ти ще бъдеш оставен сам да се бориш с тях. Но, — „няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания.“ Не се отчайвай, брат мой, сестро моя! Не падайте духом вие, които сте решили да посветите своя живот на Доброто. Не отстъпвайте вие, борци за Светлината. Има само една сила. която е способна да устои на изпитанието чрез огън. — Това е силата на Божествения Дух в нас. Дайте път на Великия Ратник да излезе на бойното поле на живота ви и — победата ще бъде спечелена. Свържете се с Великото, Безграничното, Вечното в живота, и вие ще бъдете обгърнати от неуязвимата броня на Божествената сила. Пламенният меч на Духа ще разреши противоречията, ще срази злото и ще прогони чудовищата на мрака. В огъня на страданията ще се стопят, ще изгорят завинаги вашите пороци и слабости, ще се затвърдят.
към текста >>

За тези, които не се боят да влязат всред огнената буря, да се подложат на огненото изпитание и кръщение.
Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Морйа“ — „Зов“ и „Озарение“, излезли до 1925 год. След тях следват: „Агни Йога“ (1929 г ). „безпределност“ — 2 части (1930 г.), „Йерархия“ (1931 г.). „Сърце” (1932 г.) и „Свят на Огъня“ — 2 части (1933). Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл божествен мост, който свързва два света — света на настоящето и света на бъдещето, минавайки над страхотната бездна на падението, гибелта, из която надничат изкривените маски на злите сили на ада, простиращи ръце, правейки всички усилия да спрат възхода на човечеството, да му попречат да мине благополучно през дверите, водещи към новия свят и да го съборят в бездната Тоя светъл мост е за силните духом. За тези, които не се боят да влязат всред огнената буря, да се подложат на огненото изпитание и кръщение. Той е за тези, които имат в себе си силата да противостоят на злото, надигащо се срещу тях, като имат смелостта да го сразят, да се издигнат високо, да мина-т първи към Света на Новото, проправяйки пътя и увличайки след себе си с пламъка на своето сърце хиляди и милиони свои братя на земята. Никъде досега, в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност — никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България — Петър Дънов. Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателя на тия редове известна представа за това, което ни дава Учителя Мориа, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите, по сила. дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които и да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мориа немат равни на себе се.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка задача, всяко изпитание, колкото и да са мъчни, човек е в състояние с труд и постоянство да ги преодолее.
Казвам интелигентност има в тази мравка. Когато те налегнат мрачни мисли и отчаяние кажи си: аз не съм най-слабият, аз не съм по-слаб от тая мравка, която скъса нишките на паяка; аз не съм по слаб от онази мравка, която се връща 99 пъти за товара си, докато най после го изнесе. Аз съм толкова сръчен поне, колкото и тя. Ето ви един морал от низшето царство. Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот. Всяка задача, всяко изпитание, колкото и да са мъчни, човек е в състояние с труд и постоянство да ги преодолее. Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето? (Предсказания и сбъднати неща в моя живот) Това беше преди 37 год. Тогава бях на 10 год. Възраст. Живеех в едно малко село в Тракия близо до Лозенград. Един ден мина през селото ни една гледачка от тия, които живеят скитнически живот.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето.
И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява.
към текста >>

43. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След едно голямо изпитание на бялата раса, ще дойде едно изяснение, защото змеят ще бъде вързан и тогава ще започне животът на братството между народите.
По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един пастир, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя. За това се изискват дълги години и отсега нататък трябва да се работи. Всички трябва да бъдете готови за този ден, който ще дойде. Всички ще минете през малки изпитания. И след тези изпитания облаците ще се разпръснат. След едно голямо изпитание на бялата раса, ще дойде едно изяснение, защото змеят ще бъде вързан и тогава ще започне животът на братството между народите. Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г. Основите на новото учение - Трите пътя Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Водачите ми, обаче, не ме бяха гледали недоброжелателно, защо тогава да мисля, че ме чака изпитание?
Мейбъл Колинз (3) БЕЛИЯТ ЛОТОС Скоро те излязоха из галериите и влязоха в една голяма зала, подобна на тази, в която старият жрец учеше своите кописти. Тя бе разделена на две от една бродирана драперия, която падаше от високия таван до пода във величествени гънки. Аз винаги съм обичал хубавите неща и забелязах как, допирайки се до пода, тя стоеше неподвижно, тъй като бе направена устойчива от богатата златна бродерия, която я покриваше. Един от жреците избърза и повдигайки леко един от краищата на драперията, каза: „Учителю, мога ли да вляза? “ Тогава аз почнах да се страхувам. Водачите ми, обаче, не ме бяха гледали недоброжелателно, защо тогава да мисля, че ме чака изпитание? Аз гледах смутен великолепната завеса, питайки се, с един естествен страх, кой може да стои отвъд нея. Аз нямах дълго време да треперя и да се плаша неизвестно от що, защото веднага жрецът, който бе влязъл, се върна, последван от жреца със златната брада, Агмад. Той не ми проговори нито. но каза на другите: „Почакайте тук с него, докато аз отида да поговоря с брата Камен Бака“. След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред изпитание (Г.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 135 - год. VIII. Севлиево, 13 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред изпитание (Г. Събев) Ще дойдеш (стихотворение) Христос и развитието на човечеството (В. Пашов - продължение от брой 134) Словото на Учителя. Основи на новото светоразбиране (По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г.) Скритата страна на живота. Разказът на лорд Бругам (Андрю Ланг) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 4) В пиперките има най-много витамини (Из в-к „Зора“) Жаба и Дилаф (басня – Дядо Благо) ПРЕД ИЗПИТАНИЕ Колелото на живото се върти неспирно. Всеки ден, всеки час сме пред нови неизвестности.
към текста >>

Разказът на лорд Бругам (Андрю Ланг) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 4) В пиперките има най-много витамини (Из в-к „Зора“) Жаба и Дилаф (басня – Дядо Благо) ПРЕД ИЗПИТАНИЕ Колелото на живото се върти неспирно.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред изпитание (Г. Събев) Ще дойдеш (стихотворение) Христос и развитието на човечеството (В. Пашов - продължение от брой 134) Словото на Учителя. Основи на новото светоразбиране (По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г.) Скритата страна на живота. Разказът на лорд Бругам (Андрю Ланг) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 4) В пиперките има най-много витамини (Из в-к „Зора“) Жаба и Дилаф (басня – Дядо Благо) ПРЕД ИЗПИТАНИЕ Колелото на живото се върти неспирно. Всеки ден, всеки час сме пред нови неизвестности. Трудно би могло да се предскаже с положителност какво именно ще бъде след месец или година. Човечеството е пред едно голямо изпитание. То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно.
към текста >>

Човечеството е пред едно голямо изпитание.
Пашов - продължение от брой 134) Словото на Учителя. Основи на новото светоразбиране (По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г.) Скритата страна на живота. Разказът на лорд Бругам (Андрю Ланг) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 4) В пиперките има най-много витамини (Из в-к „Зора“) Жаба и Дилаф (басня – Дядо Благо) ПРЕД ИЗПИТАНИЕ Колелото на живото се върти неспирно. Всеки ден, всеки час сме пред нови неизвестности. Трудно би могло да се предскаже с положителност какво именно ще бъде след месец или година. Човечеството е пред едно голямо изпитание. То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно. Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин. Има само едно правилно разрешение. Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи.
към текста >>

Какво изпитание ме очаква?
умрял на 19 декември. Из „Сънища и духове“ от Андрю Ланг Мейбъл Колинз (4) БЕЛИЯТ ЛОТОС Донесоха един малък стол и го сложиха в средата на галерията. Казаха ми де седна върху него, обърнат към вратата, която беше на края. Аз направих това мълчаливо и разтревожен; какво означаваше това? Защо трябваше да седна така, заобиколен от великите жреци, стоящи прави около мене? Какво изпитание ме очаква? Но аз реших да бъда смел, да не се страхувам. Не бях ли вече облечен в дрехи от чист бял лен? Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци. Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл. Миризмата на тамяна стана тъй силна, че аз чувствах главата ми се замайва.
към текста >>

Тъй много изплашен, тогава, как бях могъл аз да се реша да произнеса думите, които можеха да ми докарат едно тъй страшно изпитание?
Аз погледнах и видях думи, съставени от огнени букви, които изчезваха след като биваха написвани: „Да, но детето трябва да влезе в моето светилище само с мен“. Аз видях думите, видях ги, и цялото ми тяло изтръпна от ужас. Необяснимия страх, който ми причиняваше тази забулена фигура бе тъй могъщ, че аз бих предпочел да умра, отколкото да се подчиня на тази заповед. Жреците пазеха мълчание и аз разбрах, че, също както и фигурата, огнените букви бяха невидими за тях. Внезапно аз схванах, че щом е така, те не знаят за дадената заповед. Тъй много изплашен, тогава, как бях могъл аз да се реша да произнеса думите, които можеха да ми докарат едно тъй страшно изпитание? Аз продължих де мълча. Фигурата се обърна към мене и като че ли ме гледаше. Сетне, със същите огнени букви, тъй бързо изчезващи, тя начерта тези думи. „Повтори моето съобщение“. Но аз неможех да направя това, страхът ме бе направил физически неспособен да го направя.
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Италия и Абисиния, също и държавите от цял свят, са изправени пред голямо изпитание.
Но вън от тоя груб инстинктивен ум, съществува друго съзнание, друга област, стояща по-високо от първата и в която като влезем не можем да действаме другояче, освен според нейните закони. Ние можем да направим сравнение с едно низше и с едно висше съзнание. При низше съзнание, при проява на ограниченост и егоизъм, се явява като резултат конфликта, грубото стълкновение, каквото сега имаме между Италия и Абисиния. А при един висш потик и стремеж, при едно пробудено съзнание, ние никога не бихме се изправили пред конфликт, пред подобен труден проблем. Тогава на едно недоразумение не би се дало такова грубо отживяло много отдавна времето си разрешение. Италия и Абисиния, също и държавите от цял свят, са изправени пред голямо изпитание. Пред всички днес стои една задача, на която трябва да се даде вече решителен и окончателен отговор, в именно задачата на войните и недоразуменията - резултат на човешкия егоизъм и невежество. На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе. То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В случая дявола не е виновен, той е един слуга, който си върши своята работа, но ти трябва да знаеш, че всеки момент в живота си, си изложен на изпитание.
Най-първо трябва да се намери закона, по който да влезе любовта. Човек, който върви в този път на съвършенството, и разбира законите на природете, няма причини, които да му препятстват. Вас ви е страх от дявола. Кой е признакът, че дяволът ви е посетил? Един от признаците е този, че в теб се заражда едно неестествено желание. В случая дявола не е виновен, той е един слуга, който си върши своята работа, но ти трябва да знаеш, че всеки момент в живота си, си изложен на изпитание. И всички хора са изпратени на земята за изпитание, за проба. Вие мислите да си поживеете, но Баща ви иска да ви изпита колко сте умни. И когато хората минат през всички изпитания на живота и научат законите на движението, приложението — законите на Любовта. Мъдростта и Истината, те са придобили кротостта и са кандидати за наследници на земята. Под думата „кротък“, Христос разбира онези хора, които познават всички закони, които функционират на земята и могат да живеят сред най-големите противоречия, без да ги засегнат те.
към текста >>

И всички хора са изпратени на земята за изпитание, за проба.
Човек, който върви в този път на съвършенството, и разбира законите на природете, няма причини, които да му препятстват. Вас ви е страх от дявола. Кой е признакът, че дяволът ви е посетил? Един от признаците е този, че в теб се заражда едно неестествено желание. В случая дявола не е виновен, той е един слуга, който си върши своята работа, но ти трябва да знаеш, че всеки момент в живота си, си изложен на изпитание. И всички хора са изпратени на земята за изпитание, за проба. Вие мислите да си поживеете, но Баща ви иска да ви изпита колко сте умни. И когато хората минат през всички изпитания на живота и научат законите на движението, приложението — законите на Любовта. Мъдростта и Истината, те са придобили кротостта и са кандидати за наследници на земята. Под думата „кротък“, Христос разбира онези хора, които познават всички закони, които функционират на земята и могат да живеят сред най-големите противоречия, без да ги засегнат те. За да може да живее щастливо на земята, човек трябва да бъде гениален.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като вървите в правия път, всяко изпитание и изкушение ще ви бъде като възможност в бъдеще да видите величието на Любовта.
Ако а него не можете да носите нещастията, които се случват, как искате друг, който може да ви донесе по-големи? Не мислете, че по-ученият е по-щастлив. Колкото човек се повдига, толкова и мъчнотиите се увеличават. Затова не роптайте и не искайте да имате нещата преждевременно. Ако сте разбрали Божествените пътища, вие сте влезли в един живот, дето от всичко трябва да вадите поука. Като вървите в правия път, всяко изпитание и изкушение ще ви бъде като възможност в бъдеще да видите величието на Любовта. Писанието казва, че всичко ще се превърне за ваше добро. Всички се намирате на кръстопът. Не мислете, че сте разрешили всички въпроси. Не се занимавайте със състоянието на другите, не търсете причините вън от себе си. Дръжте съзнанието си будно, за да можете да контролирате петте си сетива.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки час може да ни обгърне тъмната нощ на страшното изпитание.
като индивиди? Накъде отиваме като народ? Къде отива цялото човечество ? Бездна зее пред краката ни, а ние като че ли не виждаме нищо. Тичаме след измамните видения, без да помислим дори, че всеки ден, всеки час, можем де по-летим надолу в пропастта. Всеки час може да ни обгърне тъмната нощ на страшното изпитание. Изпитанието ще дойде. Ние не можем да го избегнем, каквото и да правим. Но въпроса е: готови ли сме ний да го посрещнем, или пък то ще ни завари неподготвени, — изгубили ума и дума, всред внезапно развилнелия хаос? Ще ни завари ли то спокойни, очакващи го с твърда решителност, с дълбока вяра застанали върху Канарата на Живота, или пък ще ни изненада в момента, когато, забравили всичко съществено, забравили човешкото Си естество и достойнство, гоним миражите на живота? Ще имаме ли масло в светилниците си, когато дойде тоя страшен ден, или пък ние ще бъдем в тъмнина, като „неразумните девици“, поради нашето престъпно безгрижие?
към текста >>

Изпитанието ще дойде.
Накъде отиваме като народ? Къде отива цялото човечество ? Бездна зее пред краката ни, а ние като че ли не виждаме нищо. Тичаме след измамните видения, без да помислим дори, че всеки ден, всеки час, можем де по-летим надолу в пропастта. Всеки час може да ни обгърне тъмната нощ на страшното изпитание. Изпитанието ще дойде. Ние не можем да го избегнем, каквото и да правим. Но въпроса е: готови ли сме ний да го посрещнем, или пък то ще ни завари неподготвени, — изгубили ума и дума, всред внезапно развилнелия хаос? Ще ни завари ли то спокойни, очакващи го с твърда решителност, с дълбока вяра застанали върху Канарата на Живота, или пък ще ни изненада в момента, когато, забравили всичко съществено, забравили човешкото Си естество и достойнство, гоним миражите на живота? Ще имаме ли масло в светилниците си, когато дойде тоя страшен ден, или пък ние ще бъдем в тъмнина, като „неразумните девици“, поради нашето престъпно безгрижие? Защото — едно е да се срещнеш с врага, когато си подготвен, силен, спокоен — гледайки го право в очите, и друго е — да те изненада той, когато си изгубил ръководната нишка в живота.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И заравянето на човека в гроба е едно изпитание.
Чрез противоречията днес се изпитват всички хора и народи — за да се види докъде са достигнали в своите знания. Някои казват, че имат любов към Бога. Ще дойде нищо отвън, което ще раздруса Любовта им, до видят доколко могат да из-държат. Христос казва: „Който издържи до край, той спасен ще бъде.“ Че ако за твоето убеждение ти ударят десет тояги и убеждението ти стане на прах и пепел, какво убеждение е това? А дали на Бога или на Мамона служите, все ще имате страдания и изпитания, все ще ви турят на кръста и най-после в гроба. И заравянето на човека в гроба е едно изпитание. Но когато служите на Бога и в гроба да ви сложат, ще възкръснете; но ако служите на Мамона, като ви сложат в гроба, не ще възкръснете. „Което човек сее.“ Посейте онези велика Божествена мисъл в вашия ум. Посейте онази велика Любов в вещите чувства. И, най-после, посейте разумното начало в вашето слово. Всичко каквото човек говори, трябва да е сам доволен от него.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По този начин ти поставяш своята вяра но изпитание.
Той е наредил нещата така, че като се намерите а голяма опасност, да дадете сигнал. Щом не давате никакъв сигнал, вие сами ще носите отговорността. И като дадете сигнал, ще вярвате, че ще ви се помогне. Вие давате сигнал и после казвате: Господ я ми помогне, я не. По този начин, вие обезличавате своята вяра. По този начин ти поставяш своята вяра но изпитание. Казано е в Писанието: .Потърси ме в ден скръбен, и аз ще ти помогна. Тогава ще ме познаете, и ще тръгнете в новата култура. Затова е необходимо да имате тази вяра, която може да се приложи навсякъде. Някои ме питат, как да учат, как да засилят паметта си. Когато стане сблъскване между мислите и чувствата на човека, паметта му отслабва.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И днес българите наново са подложени на голямо изпитание, наново са изправени пред задачата: ще приемат ли те Божието благословение, ще възприемат ли те Новото Учение, или, в името на егоизма и материализма, ще го отхвърлят пак, както отхвърлиха по-рано богомилството и както евреите отхвърлиха Христа, за да страдат навеки.
Защото всички материални придобивки ще останат кухи, безсъдържателни, безсмислени постижения, неогрени от светлината на правилното животоразбиране, несгрени от огъня на великата любов. Защото всичко, което днешните народи изграждат на базата на материализма, ще се стопи. А ще бъде и пребъде, ще остане да живее навеки само светлината на Духа, — духов чата сила, духовните придобивки, духовните постижения, чийто извор е Новото Учение на Всемирното Братство, — настоящето превъплъщение на древното богомилство, появило се, по неведомите съдби на историята, пак именно в България. Което е било в миналото, това става и днес. Което е станало преди хиляда години, същото нещо се повтаря и сега, само че в една много по-висока степен, съответстваща на днешното стъпало на човешкото развитие. * И днес българите наново са подложени на голямо изпитание, наново са изправени пред задачата: ще приемат ли те Божието благословение, ще възприемат ли те Новото Учение, или, в името на егоизма и материализма, ще го отхвърлят пак, както отхвърлиха по-рано богомилството и както евреите отхвърлиха Христа, за да страдат навеки. Божествените неща не са като човешките. Бездънният извор на Божествената Мъдрост не може да се измерва с мерките на ограничената материалистична наука на днешните хора. Това, което за скования от материалистичната хипноза ум изглежда смешно, несъстоятелно, нелогично, е, в същност, последно откровение на небесата и ключ за разрешение на всички болни въпроси, на всички тежки задачи и неразрешени проблеми на днешния свят. Учението на Всемирното Братство, Учението, донесено ни от Учителя Дънов, е този Божествен ключ, който носи светлина, и живот. и благоденствие, и истинска култура, и всестранен подем на човечеството, и разрешение на всички парливи въпроси, и излекуване на всичките му болести и недъзи.
към текста >>

53. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвременните култури минават през едно доста голямо изпитание.
Ти не можеш да бъдеш здрав, ако цялото не е здраво. Ти не можеш да бъдеш умен и богат, ако цялото не е умно и богато. Следователно всичко зависи от цялото. И тогава, ако има никакво нарушение на този закон, ти ще прегледаш какви са отношенията ти към цялото и ако намериш някаква погрешка, да я изправиш. Като изучаваш цялото, ти ще намериш пътищата по които може да се устрои твоя личен живот. Съвременните култури минават през едно доста голямо изпитание. Съвременните народи, колкото и да са културни, още не могат да съзнаят, че благото на отделните народи зависи от благото на цялото човечество. Ако на цялото човечество е добре и на отделните народи ще бъде добре. Ако един народ иска само на него да бъде добре, той се намира в положението на отделния човек, който иска само неговите работи да вървят добре. Това е невъзможно. Ние казваме, че в света трябва да има единство между всички народи н между всички хора.
към текста >>

54. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Привидно вие мислите, че ги обичате, като дойде въпрос на изпитание, тогава се познава вашата любов.
Това едно време го няма вече. Едно време панталонките на малкото дете бяха евтини, защото то беше малко, едва на пет години Тогава тия панталони струваха едва стотина лева. Но сега, когато това дете е станало на 21 години, тия панталони струват скъпо.—Едно време как вярвахме, — В какво сте вярвали? Ако вземете вярата на нашите родители, на.нашит майки и бащи, и тя не е била много обоснована. Ние не знаем даже доколко обичаме, баща си и майка си. Привидно вие мислите, че ги обичате, като дойде въпрос на изпитание, тогава се познава вашата любов. Когато някой слуша, че няма Господ, той се радва, казва; Добре че няма Господ в света, да няма кой да ни контролира. Каквото направиш, все трябва да мислиш за Господа. — Това е една крива, детинска идея. Тия хора не разбират същността на нещата. Бог е една основа, без която животът няма смисъл.
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но най-тежкото изпитание ме чакаше занапред, на Рилските височини — това бе кръщението с въздух.
Целият път до Рилските езера като че ли изразяваше символически духовно подигане. Преди всичко, на Изгрева, през време на обеда, аз. приех огненото кръщение (чрез слънчевите лъчи). Нощта аз прекарах в мократа трева на планинската поляна, а сутринта, когато тръгнахме на път, аз неочаквано паднах в ручея, подхлъзвайки се по тясното мостче. Това беше кръщение със земя и вода. Но най-тежкото изпитание ме чакаше занапред, на Рилските височини — това бе кръщението с въздух. Пътят по нататък беше много труден. Той водеше през големи скали и скоро ний видяхме първото езеро, чисто и синьо, имащо продълговата форма. Бреговете му бяха залени с вода, но учениците бяха поставили камъни, по които можеше да се мине. И аз пак се учудвах на енергията и грижливостта на тези хора, защото тази работа съвсем не е била лесна. Към обед ние дойдохме до лагера Първата група, излязла по-рано, стоеше на скалата пред лагера, посрещайки ни с песента: Напред да ходим смело в чертозите безмълвни на тайното познание с живот и сила пълни.
към текста >>

56. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Душата е дъщеря на небето и нейното странстване е изпитание.
Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани, го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на земята и из тази тъмница божествения живот представлява за тебе само безполезен сън. — Могат ли душите да умират? — попитал Хермес. — Да, отговорил гласа на Озириса, много погиват, спускайки се в материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странстване е изпитание. Ако в своята безудържна любов към материята, тя изгуби възпоминание за своето произхождение, скритата в нея божествена искра, способна да се превърне в сияюща звезда, се възвръща обратно в ефирното пространство и душата се разпръсва във вихъра на грубите елементи. При тези думи на Озириса, Хермес затреперел, защото страшна бушуваща буря го окръжавала с черни облаци от всички страни. Седемте сфери изчезнали в гъсти мъгли. Той видял в тях сенките на хората изпускащи страшни викове, тях ги хващали и разкъсвали на части призрачни чудовища и животни посред невъобразими стонове и проклятия . . .
към текста >>

57. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като дойде някое изпитание, кажи: Ще мине това изпитание.
Мъчно е човек да вярва. Понякога нещата не стават така, както вие вярвате или както очаквате. Те стават по особен начин. Няма нищо по-хубаво, обаче, от това, да вярваш, че има едно Божествено око, че има един приятел, който мисли за тебе. Не се смущавайте. Като дойде някое изпитание, кажи: Ще мине това изпитание. Ако мислиш така, то естествено ще мине. Ще ви приведа един пример за един български свещеник, който пътувал от Варна за Добрич. Понеже по това време имало много разбойници по пътя, свещеникът взел със себе си един турчин. да го придружава. Свещеникът носел пари със се бе си.
към текста >>

Сега целият свят минава през едно голямо изпитание и тия ангели идат да помагат.
Някой път може да дойде един ангел да ти помогне, но засега на земята има много ангели въплътени, които всякога могат да ти се притекат на помощ. Достатъчно е да отправите мисълта си към тия ангели и те веднага ще дойдат да ви помогнат. И в София има доста въплътени ангели. Не само в България, но и в Англия, и в Америка, и във Франция, и в Русия, навсякъде има такива ангели. Благодарение на тези ангели — служители на Бога, хората могат да понесат тия изпитания, през които минавате. Сега целият свят минава през едно голямо изпитание и тия ангели идат да помагат. Земята претърпява едно голямо преустройство. Не само земята, но и човешкото сърце минава през едно голямо преустройване. Бог създава в хората едно ново сърце и написва в него своя закон. Той създава и нов ум в хората, нова конструкция, за да могат да дойдат новите хора в света. Тия нови хора ще имат ново верую, ново разбиране.
към текста >>

58. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако човек иска да се избави от едно ново изпитание, потребно е да бъде верен на себе си и последователен в постъпките си.
* Тяло ти може нявга да срази Острилото на кайнови меч. Но твоят дух убийство не грози, Не го засяга огън, нито сеч. * Сълзи пред враг ти вече не рони, Нито за миг от страх не трепери! Но храбро ти пред него застани, И с Божия сила ти го събори! Олга Славчева ОБЕЩАНИЕТО Има моменти в живота, в които човек, намирайки се в някое тежко положение, дава обещания за нещо, което забравя, след като премине кризата. Но ако човек иска да се избави от едно ново изпитание, потребно е да бъде верен на себе си и последователен в постъпките си. Обещанието е един момент, в който човек трябва да се съобрази с всички възможности, които има и тогава да обещае или не. Човек може да даде обещание пред себе си, пред близки и пр. Все едно То е обещание и като такова трябва да се изпълни. Да се обещава е много лесно, но трудното е в изпълнението. Човек не е господар на утрешния ден.
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно изпитание, което би обезкуражило една личност в кардиналните знакове, не спира роденият под неподвижните знаци.
С една дума казано, тяхното основно качество е стабилност. Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост. Те са постоянни, устойчиви във всичко каквото предприемат, особено ако пък заемат ъгловите домове. (1, 4, 7, 10). Те използват и оценяват и най-малките възможности, които имат в себе си. Едно изпитание, което би обезкуражило една личност в кардиналните знакове, не спира роденият под неподвижните знаци. Те не признават никакъв крах, никаква победа над себе си — никога не се признават за победени. Ето защо те винаги достигат целта. която преследват, с усилена концентрираност и настойчивост в даденото направление. Те са скептици и консерватори и лесно се не подават на нововъведения. И никога не предприемат нещо, когато не са сигурни че ще постигнат задоволителен резултат.
към текста >>

60. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

защото дълъг път те чака: тежки дни на изпитание ще минеш, докато просветлиш материята на първичната клетка в теб.
които събудиха струните на душата ти. Те са първия пламък, който запали духовния огън в тебе. Обичай ги. защото те носят в себе си богатството па любовта. Приеми ги, дай им добър прием и нека винаги те бъдат твои невидими спътници. защото дълъг път те чака: тежки дни на изпитание ще минеш, докато просветлиш материята на първичната клетка в теб. Възпитавай се, мисли, чувствай, подхранвай се и расти със силите, които се излъчват от тия адепти и така ти ще бъдеш заквасен с есенцията на истината. Бъди верен на идеала, че ти си истина, че ти си творение на безграничната Божия мъдрост. Такъв е Бог в тебе. Така го познай. Тъй му служи и ще бъдеш безсмърник. Влез!
към текста >>

61. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса?
Бързите, стихийните промени — бурите, след като отминат, оставят един прочистен терен, един ред на нещата, отговарящ на техните естествени места. (Естественото място на пясъка и тинята е равнината, а на скалите — планината). Та, като срещне буря, разумният човек се радва, че идват сили да измия, да прогонят праха и нечистотата и да поставят нещата на отредените им от природата места. Да, на отредените от природата места! Това е свещена радост за всеки, който знае, че живее в един свят на ред и порядък, в свят на велики закони. Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса? Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят. Онова, което днес става, може само да се преживее. Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в умовете на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите. Дързост е в днешни дни да се поставят определени идеи, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната мисъл наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д.
към текста >>

62. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каквото изпитание ти дойде, не роптай.
Тия неща трябва да има човек, ако иска да се запази. „Хвалете Господа всички народи! “ Ние искаме сега всички хора, всички народи да хвалят Господа. Как ще Го хвалят? Като станеш сутрин, до вечерта целия ден да не роптаеш. Каквото изпитание ти дойде, не роптай. Дойде ли роптанието до тебе, кажи му: Аз съм чиновник, имам работа. Като свърша работата си, ще поговорим. Дойде второ, трето роптание. Кажи им същото. Човек трябва да умре за всички свои криви мисли и да ги замести със светли.
към текста >>

63. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нови книги ОТГОВОРНОСТ В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание.
Пампоров Огънят на очищението – Г. Тахчиев Астрология. (продължение от бр. 252) – Влад Пашов Господарю, не мога! – Д. С. Нови книги ОТГОВОРНОСТ В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание. Учителя „Призова учениците Си“, неделна беседа, 5 Ноември 1939г. За да станем достойни да влезем в Царството Божие на земята, в царството на бъдещето, което идва, ний трябва да се очистим, като минем през огъня на страданието. За да може да облече новите дрехи на великия и красивия живот, който идва, стария свят трябва да премине през огън, за да изгори всичко лошо, всичко нечисто, всичко слабо и порочно, което се е напластило в него. Старата дреха трябва да се захвърли, за да бъде заменена с нова. Колкото трудно и болезнено да ни се вижда това, друг изход няма: светът е обречен на страдания, по своя собствена вина.
към текста >>

В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание.
Щом сте го създали, вие сами можете да го изчистите. Това е новото учение. Ако искате да се подигнете, да бъдете благоприятни на Бога, на светиите, на добрите хора в света, тази е мисълта, която трябва да следвате. Сегашните хора минават, през големи борби и мъчения. Макар че злото ограничава хората, но няма да се мине много време, ще дойде нов порядък в света. В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание. След това изпитание настава въдворяването на Царството Божие на земята. Сега вие искате да знаете кога ще бъде това време. Когато учениците питаха Христа за времето, когато ще дойде Царството Божие, Той им отговори: Не е за вас да знаете времето, годината, когато ще стане това. Вие не трябва да го знаете. Аз ви казвам, че е наближило това време, но годината и деня не трябва да знаете.
към текста >>

След това изпитание настава въдворяването на Царството Божие на земята.
Това е новото учение. Ако искате да се подигнете, да бъдете благоприятни на Бога, на светиите, на добрите хора в света, тази е мисълта, която трябва да следвате. Сегашните хора минават, през големи борби и мъчения. Макар че злото ограничава хората, но няма да се мине много време, ще дойде нов порядък в света. В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание. След това изпитание настава въдворяването на Царството Божие на земята. Сега вие искате да знаете кога ще бъде това време. Когато учениците питаха Христа за времето, когато ще дойде Царството Божие, Той им отговори: Не е за вас да знаете времето, годината, когато ще стане това. Вие не трябва да го знаете. Аз ви казвам, че е наближило това време, но годината и деня не трябва да знаете. Можете да мислите, че ще бъде след десет години, или след 20, или след 30, след сто и повече, това са ваши теории.
към текста >>

64. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дванадесетият дом показва на изпитание в живота и тайните ни врагове.
Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-висш и по-разумен свят. Колкото по-правилно човек възприема и колкото по-правилно изявява възприетото, толкова по-голям успех ще пожъне в живота. Г. Събев Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 253) От падащите домове шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други същества. Показва ни също за болестите. Дванадесетият дом показва на изпитание в живота и тайните ни врагове. А третият и девети домове показват дали нашият живот и нашият занаят ще ни задържат на едно място или ще трябва да пътуваме, и да меним местожителството си. Третият дом показва на къси пътувания, а деветият на дълги пътувания в далечни страни. Както видяхме, хоризонта разделя домовете на дневни и нощни, като дневните домове ни дават повече условия и възможности за обективна дейност и проява, а нощните ни дават по-вече условия за вътрешна работа. Понеже по няколко дома застъпват една обща сфера от живота от различни гледища, то върху тази основа домовете могат да бъдат групирани в четири групи от по три домове в група, които имат отношение към елементарните тригони, по Които се разпределят зодиакалните знаци. Домовете, които образуват един тригон, както казах, имат общи качества - отнасят се към различни качества на една сфера от живота.
към текста >>

65. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи.
За Бога горчивите неща са сладки. В божествения свят няма горчиви работи Там има само сладки работи В ангелски свят има и горчиви и сладки. В човешкия свят Бог е наспорил работите. Там има и горчиви и сладки и солени. Сега, като ви наблюдавам, виждам, че имате страдания и изпитания, но понякога не е добре да се казва на човека как да си помогне. Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи. Идвали са при мене бедни хора, болни, и като виждам че нямат пари да се лекуват с лекари, аз ги съветвам да излизат рано сутрин, преди да изгрее слънцето да го погледнат една-две минути, да си попекат гърба на слънцето около един час и да си гледат работата. От слънчевите лъчи ще се подобри здравето им: и главата им, и гръбнакът им ще минат. Но те от голямо пристрастие отиват да гледат слънцето, стоят дълго време, като мислят че изведнъж могат да се излекуват. В това отношение те приличат на онзи турски манафин от Мала Азия, който отишъл при един турски лекар да се лекува. Лекарят му дал едно лекарство, от което да употребява по три капки по три пъти на ден.
към текста >>

66. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят.
Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувстваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: Не се смущавай, ще се оправи тази работа. И при това положение ще дойдат изпитания и страдания, но трябва да мислите. Колкото по-високо се подига човек, толкова и изпитанията стават по-труди. Най-великите и гениални хора са имали най-големи изпитания и страдания в сравнение с тия на обикновените хора. Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите.
към текста >>

Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат.
Най-великите и гениални хора са имали най-големи изпитания и страдания в сравнение с тия на обикновените хора. Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. Вие нямате представа какви трябва да са били страданията та Христа, на Когото от напрежение кръв излезе от порите му. Вие трябва да дойдете в неговото положение, да разберете какво значи страдание. Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдащи на сцената. Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат. Това е геройство на тялото. Като не може да издържи, човек припада. Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне., той е герой. Старите християни вървяха по пътя на Христа, — по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат.
към текста >>

67. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И при най-голямото изпитание трябва да кажем: Онзи, който е създал света,Той е промислил всичко и за мене.
Та сега и ние се нуждаем от такава канализация, чрез която да се предават всички блага, които идват от Бога. Тогава ще имаме всичко изобилно. Прекарването на тази канализация зависи от общия труд на всички. Всички трябва да принесат своята жертва. Силните и добрите хора трябва да принесат известна работа. И при най-голямото изпитание трябва да кажем: Онзи, който е създал света,Той е промислил всичко и за мене. Когато се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, който показваш и към тях своята благост, покажи и към мене, като към малка мушица, своята благост и ми помогни в този труден момент. Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията милост. Защо някога молитвите ви остават напразно? Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт, искате да се осигурите за сто години. Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хлябът нас насъщний, дай го нам днес“ Само за един ден човек трябва да мисли.
към текста >>

Когато се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, който показваш и към тях своята благост, покажи и към мене, като към малка мушица, своята благост и ми помогни в този труден момент.
Тогава ще имаме всичко изобилно. Прекарването на тази канализация зависи от общия труд на всички. Всички трябва да принесат своята жертва. Силните и добрите хора трябва да принесат известна работа. И при най-голямото изпитание трябва да кажем: Онзи, който е създал света,Той е промислил всичко и за мене. Когато се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, който показваш и към тях своята благост, покажи и към мене, като към малка мушица, своята благост и ми помогни в този труден момент. Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията милост. Защо някога молитвите ви остават напразно? Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт, искате да се осигурите за сто години. Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хлябът нас насъщний, дай го нам днес“ Само за един ден човек трябва да мисли. Бъди благодарен и за най-малкото.
към текста >>

68. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това тежко изпитание, дойде възкресението на Христа.
И затова дълбокия смисъл на Голготското събитие е, че с него се подготвиха условията за победата над смъртта и за безсмъртието на човека. Когато беше на кръста, Христос се обръща към Бога с думите: „Господи, в твоите ръце предавам духът си“. Учителя превежда тези думи по следния начин: „Господи, понеже аз бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край. Ето защо, предавам духът си, натоварен с греховете на човечеството в твоите ръце. След това тежко изпитание, дойде възкресението на Христа. С възкресението настъпи нова епоха в света — ликвидиране на кармата“. Това значат думите — и изми греховете ни с кръвта си. Но какво значи ликвидиране на кармата и измиване на греховете? Ако се разбере в буквален смисъл хората би трябвало да бъдат свободни от греха и от неговите последствия — страданията, болестите и смъртта. А ние виждаме, че тези неща си съществуват както и преди?
към текста >>

69. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Държавници и водачи на народи, вие се намирате под знака на тежко изпитание.
В душите ви ще настане спокойствие и тишина, а сърцата ви ще се изпълнят с неземна радост. Попитайте се тогава, коя е причината на това чудно въздействие, което звездното небе указа върху вашите души? И вътре във вас един глас ще ви отговори: това е Любовта която се проявява като божествена хармония между слънца, звезди и планети. Ако бихте попитали небето, как мислите че би ви отговорило то? Безспорно — да бъде мир на земята, както и на небето. Държавници и водачи на народи, вие се намирате под знака на тежко изпитание. Великият закон на справедливостта ще въздаде всекиму това, което заслужава. Но вий в името на Любовта, която ви е дала живота трябва да приемете идеята на мира, пред тая на войната. Този, който има любов в сърцето, е готов на всичко. Вий сте изпратени на земята да бъдете братя на човечеството, а не безмилостно да проливате неговата кръв. В тези дни,когато се налага народите да изправят своите минали погрешки, съдействайте за това, и оня, който въздава слава ще ви я даде такава, каквато никой смъртен няма на земята.
към текста >>

Днес света е пред голямо изпитание, вследствие на ония семена, посети в миналото и днес жънат плода им.
Само при това положение човек може да се радва. Ако и двамата не се радват наедно, това показва, че единият използва труда на другия“. Човек сее и със своите мисли и със своите действия. Мисълта се изразява утре в действие. Ако някой мисли да измами друг, той подтиква към това и себе си и другия. Днес света е пред голямо изпитание, вследствие на ония семена, посети в миналото и днес жънат плода им. Тия семена трябва да се изхвърлят и заменят със съвсем нови, които утре ще дадат такива плодове, от които да се ползват еднакво всички безразлично, на които да се радват и който сее, и който жъне. Жалка и безрезултатна ще бъде досегашната опитност, ако се посеят пак старите семена. Тогава те неминуемо ще породят нови конфликти, нови и по-страшни безредици. Новото, бъдещото човечество трябва да устрои своя живот — вътрешен и външен — на съвсем нова основа, а именно: Да се приложи еднакво към всички абсолютната Правда, Божествената справедливост, и да се постави в основата на отношенията — между люде и народи — закона на великата Божия Любов. Смисълът на живота е в хармоничното живеене и взаимно сътрудничество, а не в заграбването, узурпирането.
към текста >>

— Най-първо, трябва да знаеш, брат Иване, че всичко, каквото ще ти се случва в живото, е все за изпитание, — да те видят отгоре как ще постъпиш.
Той също беше един от първите пионери на новото учение и отявлен негов деятел. По този случай се събраха у Стефанови. Дойде и Панайот с жена си. — Сутринта около самовара, — не обед около масата — през всичкото време най-оживено се разискваше пресния случай но новораждане. — Там Иван (провъзгласен вече за бял брат) получи първите уроци и напътствия, необходими в новия път. — Най-първо, трябва да знаеш, брат Иване, че всичко, каквото ще ти се случва в живото, е все за изпитание, — да те видят отгоре как ще постъпиш. Затова пази съзнанието си винаги будно, да не би, по стар навик, да постъпваш по методите на черния Иван. Като ти дойде някоя мъчнотия, страдание или каквато и да е неприятност, кажи си; — „това е изпитание“ и веднага застани на поста си да разрешиш задачата по новия начин, като бял брат, с търпение и любов. — Помни, че всичко се превръща на добро за ония, които живеят по Божия закон... В този дух се изреждаха до говорят тримата старши братя: Никола, Панайот, и Стефан, а Иван слушаше с голямо благоговение. Техните думи, сякаш, като струи от жива вода го обливаха и под благодатното им въздействие, той се чувстваше, наистина като новороден младенец, над който трепти милувката на любеща майка .. От този ден Иван и Стефан не се разделиха вече. Заживяха като истински братя.
към текста >>

Като ти дойде някоя мъчнотия, страдание или каквато и да е неприятност, кажи си; — „това е изпитание“ и веднага застани на поста си да разрешиш задачата по новия начин, като бял брат, с търпение и любов.
Дойде и Панайот с жена си. — Сутринта около самовара, — не обед около масата — през всичкото време най-оживено се разискваше пресния случай но новораждане. — Там Иван (провъзгласен вече за бял брат) получи първите уроци и напътствия, необходими в новия път. — Най-първо, трябва да знаеш, брат Иване, че всичко, каквото ще ти се случва в живото, е все за изпитание, — да те видят отгоре как ще постъпиш. Затова пази съзнанието си винаги будно, да не би, по стар навик, да постъпваш по методите на черния Иван. Като ти дойде някоя мъчнотия, страдание или каквато и да е неприятност, кажи си; — „това е изпитание“ и веднага застани на поста си да разрешиш задачата по новия начин, като бял брат, с търпение и любов. — Помни, че всичко се превръща на добро за ония, които живеят по Божия закон... В този дух се изреждаха до говорят тримата старши братя: Никола, Панайот, и Стефан, а Иван слушаше с голямо благоговение. Техните думи, сякаш, като струи от жива вода го обливаха и под благодатното им въздействие, той се чувстваше, наистина като новороден младенец, над който трепти милувката на любеща майка .. От този ден Иван и Стефан не се разделиха вече. Заживяха като истински братя. Сега те се събираха не да пият, както преди, а да пеят. Четяха молитви, беседи, с една реч — учеха се на нов живот... Един ден Иван пътуваше със собствената си каруца до едно близко село по работа.
към текста >>

70. -

При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска.
Тъкмо стечението на обстоятелствата, а не желанието на силни или слаби, играе тук роля. Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост. Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво. Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме. При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си? — ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания. Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда.
към текста >>

71. -

Може да се разглежда като второ пречистване на астралното поле, след като дадено качество в характера е претърпяло огнено изпитание на физическото поле и въоръжено вече с опита, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в опозицията своя брак.
Квадрат, следователно, е аспектът на смъртта на низшето и на живота на висшето, що възкръсва от нея. Тригонът (120°). Тук вече качество на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на „аза”, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията. Тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Квадрат и половина (135°). Може да се разглежда като второ пречистване на астралното поле, след като дадено качество в характера е претърпяло огнено изпитание на физическото поле и въоръжено вече с опита, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в опозицията своя брак. При квинконцията (150°) се повтаря същото в умственото поле. Опозиция (180°). Тук ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно съчетание с другите, ще достигне до едно хармонично съединяване, и чрез това ще спомогне да се извиши, или дарбата ще се превърне в нещо несполучливо и забъркано. Паралелът действа като съвпада, само че се проявява повече като склонност, нежели качество. С това завършвам краткото изложение върху аспектите, с което завършвам и краткия преглед на четирите основни елемента в астрологията - знаци, планети, домове и аспекти.
към текста >>

72. -

Като го заведоха в Египет, Йосиф попадна при нови условия, при налагане, на ново изпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежение.
ако го убием? По-добре да го продадем поне някоя парица ще вземем. Те обичаха парите. Те продадоха Йосифа за 20 сребърника. По всичко се вижда че Йосиф е бил красив, строен, знатен мъж. Като го заведоха в Египет, Йосиф попадна при нови условия, при налагане, на ново изпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежение. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора, отколкото да злоупотреби с доверието на своя господар. Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва. Когато Фараона сънува сън, който никой от неговите мъдреци не можа да изтълкува, спомниха си за Йосифа. По този начин той излезе от затвора и се яви при фараона, да му тълкува сънищата.
към текста >>

Всяко изпитание всяко страдание в света е възможност за придобиване на нещо велико и благородно.
Ако Бог ни поставя на изпитания, Той има предвид да ни покаже каква трябва да бъде нашата любов. От любовта ни ще зависи нашият живот. Ние сме били поставени много долу в живота, но трябва да се подигнем от това положение, да се качим нагоре. Не трябва да оставаме на това стъпало. За да се подигнем от това стъпало, трябва да минем през огън и изпитания. Всяко изпитание всяко страдание в света е възможност за придобиване на нещо велико и благородно. Това е закон. Никой в света не се е подигнал без изпитание. Ето защо, вие трябва да се радвате на изпитанията, през които минавате сега. Вие не се радвате на страданията. Бих желал поне половината от вас да се радвате на страданията.
към текста >>

Никой в света не се е подигнал без изпитание.
Ние сме били поставени много долу в живота, но трябва да се подигнем от това положение, да се качим нагоре. Не трябва да оставаме на това стъпало. За да се подигнем от това стъпало, трябва да минем през огън и изпитания. Всяко изпитание всяко страдание в света е възможност за придобиване на нещо велико и благородно. Това е закон. Никой в света не се е подигнал без изпитание. Ето защо, вие трябва да се радвате на изпитанията, през които минавате сега. Вие не се радвате на страданията. Бих желал поне половината от вас да се радвате на страданията. Как ще се радвате? Ще мислите, че туй страдание Бог ще го превърне за добро.
към текста >>

73. -

Разбира се, това ни най-малко не може да опровергае факта, че в „безсистемните, нелогични и изпълнени с противоречия“ откровения на човечеството се съдържат вечни, безсмъртни и скъпоценни истини за живота, докато често стройните и логични системи на учените са само кухи постройки, без никакво вътрешно съдържание и устойчивост, които рухват при първия удар на изпитанието Защо това е така?
Щом е така, днешните учени не могат да обхванат живота в неговата същина и целокупност, естествено е, че те не могат и нямат право да се произнасят с пълна сигурност и за това — кое е логично и кое е нелогично. Авторът на поменатата статия, както и мнозина други, отричат стойността на учението и на беседите на Учителя, защото те били „без форма и без догма“ — защото в тях не проличава някаква стройна системност, някакъв установен ред, какъвто те със свикнали да виждат в научните съчинения на нашето време. Обаче, неоспорима истина е, че всички свещени писания, от най-дълбока древност до днес, всички велики откровения на човечеството, без никакви изключения, с му давани винаги в тази същата „безсистемна“, „нелогична“ и „нестройна“ форма. Живото знание, духовният хляб на народите, който е бил и продължава да е неговата насъщна храна за хилядолетия и чиято творческа сила е изградила великите цивилизации на делата човешка история — свещените писания на браманисти, будисти, християни, мохамедани и т. н. са все от същия характер, както и беседите на Учителя — те всички са лишени от външната систематика и привидната логичност на днешните „научни съчинения“. Разбира се, това ни най-малко не може да опровергае факта, че в „безсистемните, нелогични и изпълнени с противоречия“ откровения на човечеството се съдържат вечни, безсмъртни и скъпоценни истини за живота, докато често стройните и логични системи на учените са само кухи постройки, без никакво вътрешно съдържание и устойчивост, които рухват при първия удар на изпитанието Защо това е така? Защото .нелогичните“ и .противоречиви“ откровения на Божествения дух съдържат в себе си вечните истини на живота, които са източник на творчество и безсмъртие, докато „логичните“, и „стройни“ научни системи на „учените“ - невежи съдържат отровни заблуждения, чийто резултат е разрушение и смърт. Ние, разбира се ни най-малко не се опълчваме против науката. Нейното предназначение е да носи светлина на и ние твърдо вярваме,че по-рано или по-късно, тя ще разбие тежките окови, в които е окована днес и ще приеме ролята на своето истинско предназначение. Ние се отправяме само срещу тези, които, в името на науката, и претендирайки, че стоят на нейна база, изграждат фалшиви постройки, в които пленяват, омагьосват и обграждат с илюзии човешкия ум. Между истинската наука от една страна и лъженаучните твърдения на тези, които отричат силата и безсмъртието на Духа, от друга страна, съществува цяла огромна бездна.
към текста >>

74. -

Ако обичате Бога, Той може да ви постави на изпитание, но в края на краищата ще възтържествувате.
В същност, вярно е че е бил глупав. но защо ? — Защото не е любил както трябва. Ако беше любил както трябва, той щеше да уреди работите си. Мислите ли, че ако обичате Бога, Той ще ви остави да живеете в сиромашия, да бъдете слепи, куци, хроми? Ако обичате Бога, Той може да ви постави на изпитание, но в края на краищата ще възтържествувате. Христос беше поставен на големи изпитания. Римските войници се гавреха с Него, разпнаха Го, но има ли по-почетен човек от Христа днес! Днес 500 милиона хора вървят в неговите стъпки. Всичката сила в света се дължи на Него. Цялата съвременна духовна култура се дължи пак на този човек, с Когото се гавреха, но Христос се възвиси, защото имаше любов.
към текста >>

75. -

Пет години траело изпитанието, проверката на всички духовни качества у кандидата.
В нея личното трябва да отстъпи, да се приспособи към целокупния дух, без да се обезличи. „Всичко между приятели е общо“, „приятелството бива една душа в разни тела“, „дружбата приравнява личното неравенство“ — ето някои правила на Питагоровото общежитие. Лична собственост нямал никой ученик, освен дрехата която носел. Малцина все пак се примирявали с тези строги изисквания. Трудно се ставало ученик на Питагор! Пет години траело изпитанието, проверката на всички духовни качества у кандидата. Най-същественото било мълчанието, с което се постигало вглеждане в себе си, самокритика, съзерцание. Според малкото сведения. тоя мъдрец имал особена красота, която излъчвала нещо свръхчовешко. Говорела символично, кратко и редно. Облечен бил винаги в бяла чиста мантия, която излъчвала сияние на безгреховност и мистичност.
към текста >>

76. -

Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш?
Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати без знание на език и след дълго лутане — гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в твоя път. Един ден, като се молел, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите му произведоха преврат в душата ми.
към текста >>

77. -

Тази свобода, в същност, не е свобода, а е изпитание — велико и съдбоносно изпитание.
Хората и народите са оставени свободни. Тям се дава — понякога —пълната възможност да се проявят по един или друг начин. Те имат — понякога — в ръцете си сили, които могат да употребят за добро или за зло, за разумни или за неразумни постъпки, за творчество или за разрушение, за обединение или за разединение. Но те не знаят кога ще удари часа, кога ще отмине последната минута на тази тяхна видима свобода на действие. Затова ние казваме: Широко трябва да бъдат отворени очите ни, и хиляди пъти по будно трябва да бъде съзнанието ни именно тогава, когато ние видим, че имаме свобода на действие. Тази свобода, в същност, не е свобода, а е изпитание — велико и съдбоносно изпитание. Как ще постъпим ний, когато я имаме? — От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи. Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава, по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне. Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, Престъпления и несправедливости.
към текста >>

Не свобода на действие, а изпитание.
Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, Престъпления и несправедливости. Нали, според нашите разбирания, „силата е право“ и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния“?! Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога — по закона на Правдата, на Истината и Доброто. по закона на Любовта. Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение. Такива явления се срещат и в земните пластове.
към текста >>

На изпитание са подложени днес хората и народите.
Нали, според нашите разбирания, „силата е право“ и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния“?! Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога — по закона на Правдата, на Истината и Доброто. по закона на Любовта. Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение. Такива явления се срещат и в земните пластове. Тази непоследователности на старото положение се казва катаклизъм в природата.
към текста >>

След преминаването на вратата към Великото изпитание, човечеството вече не следва възходящия коридор, а върви по един хоризонтален път.
1941 год. София — Изгрев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (продължение от брой 284) Символизма в хронологията на пирамидата Изследването на вътрешния строеж, вътрешните ходове на пирамидата показва, че при влизането в днешните времена хода на събитията се много ускорява. Първоначално коридора, почвайки от външната страна на пирамидата, върви наклонено в низходящо положение, по нататък, това направление се запазва, но се явява друг коридор които се отклонява във възходящо положение. Според коментаторите, низходящият коридор показва падението на човечеството, съпроводено с падението на цяла една йерархия от духове, което падение продължава и след отклоняването на възходящия коридор. Последният коридор означава началото на християнската ера, а низходящия означава движението на тъмните духове към центъра на земята. След преминаването на вратата към Великото изпитание, човечеството вече не следва възходящия коридор, а върви по един хоризонтален път. То влиза вече в епохата на Хаоса, гдето трябва да върви наведено в низките коридори които обаче завършват в преддверието, което води към светлината, която владее в стаята на Царя. Епохите на човешкото развитие Използвайки като основна мярка за времето лакътя, който е мярка за дължина, архитектът на пирамидата е означил всичко с цифри. Затова именно, докато всички други пирамиди са покрити с надписи и фигури. Голямата пирамида не съдържа такива нито отвън, нито във вътрешността си. Забележителните дати в историята на адамичното човечество, т. е.
към текста >>

78. -

Книгопис ВНИМАНИЕ В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“... Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание.
Лермонтов Търсете и ще намерите – С. К. Малкото камъче – Л. Лулчев Най-лесното – Л. Лулчев Еделвайс – Пламен Силата на любовта – Р. У. Трайн Доброто расте! Книгопис ВНИМАНИЕ В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“... Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот. застава на пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко.
към текста >>

79. -

То беше най-голямото изпитание.
Това е втория изпит. За хляба лежа в затвора, сега пък Козета искаше да вземе за себе си. Казва си: ще вляза пак в затвора. Не се позволява да крадеш. Вие знаете колко страда този човек, докато се отдели, друг да вземе Козета. То беше най-голямото изпитание. То е идеята за самоотричането в човека. Казвам: Ако Жан Валжан беше взел Козета. какво щеше да спечели? Като се отказа, той й даде свобода. Затова казвам; Ние, хората, сме гениални само тогава, когато се отказваме от некон наши желания.
към текста >>

80. -

Наскоро дадох съвет на една сестра, която минава за доста напреднала, сега закъса, понеже й дали болест за изпитание.
Всички говорят за младостта. Всички, които сте остарели, изгубили сте любовта. Защо да не можете да приемете любовта на младите, които са проводници на Божията любов в света? Аз бих препоръчал на някои стари, които са изгубили любовта в света, да повикал едно дете, да се научат от него що е любов. Повикайте едно дете на четири — пет години, то ще ви покаже. Наскоро дадох съвет на една сестра, която минава за доста напреднала, сега закъса, понеже й дали болест за изпитание. Казва ми: Какво да правя? — Рекох:Ще повикаш едно дете на пет години, ще го нахраниш добре и ще му кажеш да ти каже една хубава дума. Каквото ти каже детето, ела че ми го кажи. След като се нахранило, то й казало: „Сестра, много се безпокоиш“. Казвам: Туй дете й казало право.
към текста >>

81. -

Макар че бе облечена като обикновена селянка, някакво особено достойнство се четеше по лицето й, сякаш бе преживяла някакво изпитание, което бе я издигнало над нейното положение в обществото.
Няколко други богомолци вървяха по същата пътека и гувернантките задмина една жена, която вървеше много по бавно от нея. След малко тя достигна до една твърде трудно преодолима ограда и любезна, както бе винаги, помисли за бавно вървящата пътничка. Тя се спря, за да й помогне да мине през оградата. Подаде й ръка и едва тогава забеляза, че жената не е толкова стара, колкото я бе помислила отначало. Кожата й бе съвсем гладка и бяла, та бе възможно да няма повече от петдесет години. Макар че бе облечена като обикновена селянка, някакво особено достойнство се четеше по лицето й, сякаш бе преживяла някакво изпитание, което бе я издигнало над нейното положение в обществото. Когато непознатата мина оградата, благодарение помощта на г-ца Шпак, двете жени продължиха пътя си по тясната пътека. — Нали вие. госпожице, управлявате домакинството в Хедеби? — каза селянката, — Да, аз, — отговори г-ца Шпак. — Доволна ли е госпожицата там?
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика.
От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия.
към текста >>

3) ученик в изпитание (запазваме индуския термин, употребен от авторката ) 4) ame animale 5) Наставници или ангели хранители.
Колко велик и истински се вижда па ученика на окултизма, който е започнал да осъществява някоя от тия истини, отговора, даван от Делфийския Оракул на всички тия, които са отивали да дирят Скритата Мъдрост, думи повтаряни и потвърждавани хиляди и хиляди пъти от мъдрия Сократ: „Познай себе си“! Превел от френски: М. К. ______________________ 1) Това са две статии писани от Г-жа Е. Блаватска, основателката на Теософското общество, в основаното от нея списание Luсifеr. 2) Учители. 3) ученик в изпитание (запазваме индуския термин, употребен от авторката ) 4) ame animale 5) Наставници или ангели хранители. 6) Доктрина на сърцето, сиреч вътрешно учение. 7) Трябва да си спомняме, че всички „Чела“, както и светските ученици се наричат „Upasaka“ до след първото Посвещение, където стават Lanous — Upasakas. До тоя ден, даже тия, които принадлежат към Lamaseri – (Будически духовен орден) - те и са държани отделно, се считат като светски. 8) Теософско списание СЕ АГНЕЦ ГРАДЕТ И Агнето говори---Смут В езиците настава, И бесен, лют Световний Княз въстава . . .
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В първите години на изпитанието много му се прощава.
Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове.
към текста >>

И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше.
И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа.
към текста >>

Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек. 5.
Търсете трудолюбиво чертата, която не хармонира с вас. Ако не я намерите в израза на устата, не се обезсърчавайте; ако ли я откриете там, то внимателно наблюдавайте в какви моменти и при какви случаи тя най-ясно се показва. 3. Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят. Но когато схванете обратното, една видна противоположност между устойчивия основен характер и изменчивите черти, тогава бъдете десеторно на поста си, защото има неверност и отклонение в разбирането. 4. Наблюдавайте бързите като светкавица моменти на пълна изненада. Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек. 5. Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни. Твърде тъпи са, когато чертите на лицето са равни, без градация, без израз, без изкривяване и без колебание. 6. Този, чиято фигура е наклонена, чиято уста е наклонена, вървеж наклонен, почерк наклонен, с една реч, в неравно и неправилно направление, е човек с такъв начин на мислене, характер и поведение наклонени, непостоянни, пристрастен, софист, неистинен, лукав, хитър, капризен, противоречив, подигравателен и лишен от чувствителност. Челото 1.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Елементите на новото кръщение — това са елементите на новото изпитание.
Първите два елемента може да съществуват, но ако нема третият, зърното пак не може да прояви дейността си. Туй зърно е човекът. Почвата — това е земята; условията, които са скрити в него, — то а неговата възможност да създаде съдбата си, а светлината, топлината и влагата представляват божественото, те са елементите на развитието. Извън тях никаква дейност не може да се прояви. Свободата е закон, който подтиква човека да използва божествените условия. 3. Елементите на новото кръщение — това са елементите на новото изпитание. Христос е казал: „имам кръщение да се кръщавам, и колко се утеснява Духът Ми“. Всеко кръщение подразбира велико изпитание в живота. 4. Трябва да имаме съзнателна любов към Бога, който живее вътре в нас, и любов към ближния си и към човечеството, което живее около нас. А това значи — да живеем в хармония и съгласие с тях, сиреч, да им помагаме и да ни помагат, да работим за тях и да работят за нас, да мислим за тях и да мислят за нас. КНИГОПИС Получиха се в редакцията ни следните книжовни издания: 1.
към текста >>

Всеко кръщение подразбира велико изпитание в живота. 4.
Почвата — това е земята; условията, които са скрити в него, — то а неговата възможност да създаде съдбата си, а светлината, топлината и влагата представляват божественото, те са елементите на развитието. Извън тях никаква дейност не може да се прояви. Свободата е закон, който подтиква човека да използва божествените условия. 3. Елементите на новото кръщение — това са елементите на новото изпитание. Христос е казал: „имам кръщение да се кръщавам, и колко се утеснява Духът Ми“. Всеко кръщение подразбира велико изпитание в живота. 4. Трябва да имаме съзнателна любов към Бога, който живее вътре в нас, и любов към ближния си и към човечеството, което живее около нас. А това значи — да живеем в хармония и съгласие с тях, сиреч, да им помагаме и да ни помагат, да работим за тях и да работят за нас, да мислим за тях и да мислят за нас. КНИГОПИС Получиха се в редакцията ни следните книжовни издания: 1. Етични проблеми. От Янко Хр.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Психометрът прави добре, като се подлага често на изпитание и в това направление.
някой болен ми се обади по телефона, съм получавал от болестите впечатления, които моята ясночуваща можеше да изследва и разбира. Наистина, непосредственото изследване е най-сигурно, но то може да се направа в главни черти и чрез телефона. Разстоянието тук не играе никаква роля. Като доказателство за психометричните изследвания през далечни разстояния, Бъканън навежда примера с индийската тайна поща, която е действала с най-голяма сигурност през време на последните индийски възстария. И ако той вярва, че би могло да се психометрира и към слънцето и другите небесни тела, в това се съзира само едно негово предчувствие за планетните влияния, под които се намира нашия мисловен живот. Психометрът прави добре, като се подлага често на изпитание и в това направление. Той трябва в известна смисъл да приспособява своя инструмент към владеещите планетни движения. Тук има значение и хороскопът на рождението, понеже според него могат да се избират предварително благоприятни и неблагоприятни аспекти (преди настъпването им). От лошия избор на времето зависи неразположението към експерименти, както и непълното възприятие на впечатленията. Чрез многочислените планетни изследвания впечатленията добиват no-голяма ясност. И тълкуванията на общите планетни действия могат да се проверяват чрез пеихометрия.
към текста >>

Д-р Д Валтер Килнер ЧОВЕШКАТА АТМОСФЕРА И днес се констатира, че съвременните материалисти, които, за да поддържат упорито своето безверие, отричат и най-очевидните и безсъмнени резултати на психическите издирвания, са поставени отново пред едно изпитание на техните възгледи.
Който изучва доказателствата без предубеждение, ще признае психометрическите способности. Културният напредък не пречи в случая. Напротив, няма да мине много, и всички хора ще почнат да си служат редовно с психометрията. Последствие от това ще бъде по-голямо одухотворяване и социално подобрение на човечеството. В тази смисъл психометрията, както казва Бъканът, е основния камък на една по-висока култура. Прев. Д-р Д Валтер Килнер ЧОВЕШКАТА АТМОСФЕРА И днес се констатира, че съвременните материалисти, които, за да поддържат упорито своето безверие, отричат и най-очевидните и безсъмнени резултати на психическите издирвания, са поставени отново пред едно изпитание на техните възгледи. Англичанинът Валтер Килнер (Walter John Kilner) е издал една книга, озаглавена The Human Atmosphere (Човешката атмосфера) или как може аурата на човЕка да стане видима за физическите очи на всекиго. За тая цел той е изнамерил един химически екран, през който е възможно да се види човешката атмосфера или, с други думи, едно мъгляво (паровидно) излъчване, което окръжава човешкото тяло. Тя е различна в двата пола и нейната големина и естество са изменливи, при различните нервни разстройства. Този факт ще обясни употреблението на апарата в диференциалната диагностика. Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Либра, идеалният човек, човекът, роден от осеняване на духа над девствената материя, още не е нещо повече от една хубава възможност, додето не е подложен на изпитание.
Това, което се роди от нея, ще бъде тогава дух и материя в едно, от два вида раждане, от два пола. Либра, везните на духа и материята, е в равновесие. Но простотата не може да бъде добродетел, и безобидността не е заслуга. Човекът е само това, което той е завладял. При простотата на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят. Либра, идеалният човек, човекът, роден от осеняване на духа над девствената материя, още не е нещо повече от една хубава възможност, додето не е подложен на изпитание. Затова духът води човека в пустинята, за да бъде въведен в изкушение. От тука Скорпио, прелъстителят, се нарича знак на смъртта, както и на живота. Защото, който падне в изкушение, той пропада в закона от „материя в материя“. Но който устои, той достига в знака на нов живот. Защото, както змията, когато съблече кожата си, се явява като новородена, така и този знак от смъртта образува нов по-висш живот на духа.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане.
- О, Господарю мой! Ако тия обвинения бяха заслужени, не щях да се възмущавам, отговори Джета. - Царевичо! Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя. - Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел? - Уверен ли си ти, о Джета, че дружбата на Балика не би станала искрена след време?
към текста >>

Третото ти изпитание беше следното: ти трябваше да покажеш състрадание към Нанда, една от твоите жени, която извърши недостоен простъпък, а ти, не жалейки младостта и неопитността й, изгони я из двореца.
- О Бхагават! Мрак по-тъмен от оня, ще се спусна на околната гора, обви и забули моята душа, срамът се вмъкна в сърцето ми . . . Говори още, о благословени! - Благородни Царевичо! Третото ти изпитание беше следното: ти трябваше да покажеш състрадание към Нанда, една от твоите жени, която извърши недостоен простъпък, а ти, не жалейки младостта и неопитността й, изгони я из двореца. - О Бхагават! Можах ли аз да постъпя иначе? Не бях ли длъжен да запазя чистотата на нравите в моя дворец и собствената си чест? Нима аз можех да оставя при себе си престъпницата-жена ? Ако бих постъпил така, нима не щях да оскърбя с туй нравите на моята бащиния и моя собствен идеал за чистотата?
към текста >>

Ето един час на размишление, вдълбочение и изпитание.
Ти живееш посред тях!... От де си дошъл ти, това е тайна на боговете!... Къде ще отидеш ти, това зависи от волята на твоя дух и направлението на твоята съдба! И живота под тебе и живота над тебе не зовът към себе си; и единия, и другия ти дават всичките свои прелести! Пред теб е избора на свободния човек! Ето един час на размишление, вдълбочение и изпитание. Проживей го във всичката негова пълнота!... * И чу тогава гласа на духа, който владее в царството на мълчанието да казва: „Човекът всякога обича да гони сенките на суетата! Той живее в празния шум на живота, който е около него. Ала до скрития живот в моето царство на мълчанието, който е под него и над него, той никога не се е доближил. А там е същността на живота!.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на училището или при друг подобен случай.
Веднага двата пръта се завъртели около себе си и се задвижили напред, тъй бързо, че двамата слуги с мъка могли да вървят с тях. Прътовете преминали над главите на всички други слуги и стигнали до вратата, където се спрели. Когато отворили вратата, видели зад нея един млад индиец и прътовете веднага се задвижили право към него. „Този е виновникът“ - казал магьосникът, „той е откраднал парите.“ Връщане на духовете Известният, журналист Стид, загинал при потъването на големия параход „Титаник“, разказва в своята книга „След смъртта“: „има три неща, които винаги се установяват: първо, че чрез смъртта не се прекъсва нашето духовно съзнание. Преминалите в света на духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането на тялото. Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на училището или при друг подобен случай. Околната среда се променяла, но принципът на процеса, на безкрайното развитие, което води все към по-нататъшно облагородяване, си остава принципи на живота. Трето, не само че е възможно, а е и позволено и наша длъжност да продължаваме да се сношаваме с нашите скъпи предшественици“.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като си е избрал най привлекателните хипотези, той ги е поставил под изпитанието на действителността и си е направил от тях догми на своя лична религия, която, без съмнение, той иска да постави, в съприкосновение с днешната quasi - всемирна тенденция.
Даже напротив. Защищавани от Д-р Грассе, нападани от Д-р Желе, католишките догми се критикуват и от романиста Уелс, но съвсем на друга почва. Превода на книгата му: Бог, Невидимия Цар — се предшества от дълги извадки на Първите и Последните Неща и от Душата на един Владика, дето е изложена еволюцията на неговата мисъл — отчасти под влиянието на войната — към една все по- точна и по-точна вяра, но в категорическа противоположност с концепцията за Троичността и с формата, която християнството е взело от Никейския Събор насам. Религията на Уелс е съществено прагматична. „Аз изработвам вярванията си, казва той, според както изискват моите нужди“. Като си е избрал най привлекателните хипотези, той ги е поставил под изпитанието на действителността и си е направил от тях догми на своя лична религия, която, без съмнение, той иска да постави, в съприкосновение с днешната quasi - всемирна тенденция. Така той свършва с една концепция за един Бог — Воюващ, който не би бил ни всемогъщ, ни безкраен, и когото синтезира в един вид стремеж на човечеството към повече сила и повече красота. Този Бог-Живот, този Бог-Месия против бездънните и тъмни сили на Вселената, против този непознаваем Абсолют, когото Уелс нарича „Забуленото Същество“. Явно е, че тоя модерен романист се намира доста близо до старото схващане на гностиците, според което Синът се разбунтувал против Отца. Но вижда се, колко е далеч той от правоверното християнство, което признава на Отца и на Сина една и съща субстанция и една и съща воля. Също както известни мистици, Уелс очаква „предстоящото идване на Божието Царство на Земята“.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора.
„Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6). „Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7). В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили. Според мистиците,тази фаза на тъмнините се представлява от изкушението на Исуса в пустинята. Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора. Най-сетне, това е сублимацията и сгъстяването, които правят тоя прогрес окончателно посредством боядисването. Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е. в оползотворяването на този резултат. Тогава философският камък би послужил, за да се прави злато, здравето — за да изпълни своите морални задължения, и нирваническото блаженство, за да се под- помогнат страдащите същества чрез великото месиянско изкупление, което будистите дават като върховен дълг на всеки нирванец. В Трактата за философския камък от Лампшпринк се вижда, как царският син пристига на една висока планина, принуден да гледа надолу, и как се завръща, въпреки славата си, в къщата, от която е тръгнал.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Превъплътяваният, които не са мисии, могат да бъдат дадени на духовете за покаяние или изпитание.
Вие сте намерили каквото търсехте: свещената книга на схемата Хамфораш говори вече на сърцето Ви. Скоро тя ще осветли ума Ви с великолепната си светлина на славата. Отговарям на двата въпроса, които втори път ми задавате: 1. Една фиксирана звезда би могла да стане скитница, ако би се оставила да се натъкне или разруши от една скитница- звезда. Същото е и с духовете. 2. Превъплътяваният, които не са мисии, могат да бъдат дадени на духовете за покаяние или изпитание. Сега няколко думи за опасността от медиоманията. Опасно ли е да се правят редица усилия, за да се измени една част от нашата жизнена светлина в спектрална светлина? Очевидно, да. То е, като да бихте поискали да навикнете кръвта Ви да тече извън жилите Ви — тя ще минава в тях с големи изливани? Същото е, ако бихме искали от пияницата и главовъртежите му някаква яснота.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим.
Човешкото същество приема пола по мотиви, които зависят от неговата еволюция. Когато става мъж, приема по-голямата част от отговорността, а когато приема по-мъчния живот на жената, това е, както казва един субект, затуй, защото е злоупотребил със жените и затова иска да изстрада на свой ред същото, с което е измъчил другите, да пролее сълзите, за проливането на които той е станал причина. Справедлива е тая теория, потвърдена от фактите. Тя е материализация на онова божие слово, което иска, всякой да получи според делата си. Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени. Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога. Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила. И те не искат нищо по-вече, освен да ни служат за ръководители и да ни останат приятели.
към текста >>

Така безсмъртността — не безсмъртността общоприета за единична личност, която е сумата на изпитанието на човека през живота, а безсмъртността на отделен, странно несвързан характер — ще бъде факт.
Това ако не се случва често то е защото при толкова електромагнетически разни вълни, преминаващи през етера, в едно и също време, вмешателството е несъмнено. Приемливо е, обаче, че случайно някога тия вълни избягват вмешателство и в такъв случай достигат приемлив ум, регулиран тъкмо за приемане тия вълни, който да разбере и значението им. Тук казаното не се твърди — то е още една спекула, която занимава някои научни хора. Да приемем теорията, че мисълта е способна да предизвика електрически вълни, тогава мислите на човека, както гласа на прочутата певица в Чикаго, стават безсмъртни. Тяхно проявяване в вид на вълни ще бъде предадено в безконечния етер и ще пътува до .най- крайните крайности на времето. Така безсмъртността — не безсмъртността общоприета за единична личност, която е сумата на изпитанието на човека през живота, а безсмъртността на отделен, странно несвързан характер — ще бъде факт. Етера ще съдържа безсмъртен портрета на човека, но той ще бъде рисуван на етера, като с последователни търкала от струички връх повърхността на тиха вода, когато камък падне на нея, разнасяйки се все в по-разширени кръгове и съставени от разните мисли и чувства и това по реда, по който са се проявили от мозъка. Още по нататък, ако Айнщайновата теория на релативите е вярна, може би че тия рекорди най-сетне ще образуват кръг за да се повърнат там от дето са тръгнали, свършвайки с реинкарнацията (прераждането) на човека от които първоначално са проявени, за да заживее на ново изживяния си живот“. РАЗНИ ВЕСТИ Съобщение. в книжки I - II и III от тази годишнина на Всемирна Летопис бяхме обещали да съобщим резултата от проверката на данните, съдържащи се в разобличенията на руския писател Гр. В. Бостунич върху „истината и лъжата на теософията“.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва).
Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл.
към текста >>

Изпитание със земя Изпитание с огън.
Кръщаване на посветения в подземията на храма. Появяване на Изида в килията на посветения Астрално раздвояване на посветения. — Видение на невидимия план. Влизане в „кладенеца на истината“. Слизане в кладенеца. Изпитание със земя Изпитание с огън. Краят на физическите изпитания с вода и въздух. Моралното изпитание: Евменидите. Сфинксът (в състоянието му през 1585 год.) Между лапите му се вижда портата на мистериите. Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю.
към текста >>

Моралното изпитание: Евменидите.
— Видение на невидимия план. Влизане в „кладенеца на истината“. Слизане в кладенеца. Изпитание със земя Изпитание с огън. Краят на физическите изпитания с вода и въздух. Моралното изпитание: Евменидите. Сфинксът (в състоянието му през 1585 год.) Между лапите му се вижда портата на мистериите. Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Значи, този час означава свършека на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация.
Но навред Духът Божи почива върху водите на скърбите, божествената сила изчерпва дивата и в непредвиденото от хаотичното незнание се заражда и потръпва произхода на бъдещето небе. Тогава хаосът, изкоренен из основа, потъва в рая. „Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата“. Продължителността на най-лошия момент от хаотичните епохи е определена от Кабалата с дванадесетте символични часове, както гласи 22-ия стих. Тринадесетият час е запазен за въздигането и възобновяването на всички неща. Значи, този час означава свършека на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация. Очевидно е, че тия числа не трябва да се вземат в буквален смисъл, но означават фигуративната продължителност на един период от време и особено на окултните елементи, принципите, които действат през тоя период и го управляват. Достойнството на Достойнствата, както видяхме, е светлото и крайно влияние, представлявано емблематично от брадата на Голямото Лице и което носи на създадените светове сиянието на божествените лъчи. Но кои са тринадесетте форми на това влияние? Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака. Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на Божията благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината.
към текста >>

От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в божията милост и истина.
Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака. Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на Божията благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината. Колкото за тринадесетата форма, Кабалата ни учи, че тя съдържа другите дванадесет, приема ги в себе си и образува от тях една обща форма. Следов., тоя тринадесети елемент е синтезът и хармонията на дванадесетте така, както зодиачните знаци изразяват различните качества на едното слънце и си приличат в синтеза на едната година. Така, ние виждаме, че хаотичните часове зависят от дванадесетте форми, а часа на въздигането зависи от тринадесетата. От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в божията милост и истина. „Шест хиляди години зависят от шестте първи“. Шестте първи напомнят шестте първи едомски царе, т. е. шестте членове на микропрозопа, проявения Бог, или шестте първи сефироти. Шестте хиляди години са едно мистично и фигуративно число за един период време, през който се развиват последователно шестте първи от долните сефироти, представлявани от царствата на шестте едомски царе. Падането е започнало чрез разрушението на Хезод и се е продължило с онова на Гебура, Тиферет, Ход, Нецах и Йезод.
към текста >>

В цялата обща част или в отделите на творението, етерните области, мъглявостта, планетата, животното, растението, човекът, духът, народът, обществото, които претърпяват изпитанието и падението, седемте принципи, означени от сефиротите и едомските царе, владеят последователно, по начин че първият, който се проявява (и същевременно се разрушава), да бъде Хезод, а последният Малхут, като се мине през всичките други.
Шестте хиляди години са едно мистично и фигуративно число за един период време, през който се развиват последователно шестте първи от долните сефироти, представлявани от царствата на шестте едомски царе. Падането е започнало чрез разрушението на Хезод и се е продължило с онова на Гебура, Тиферет, Ход, Нецах и Йезод. По-дълбокото разрушение се свършило с упадъка на Малхут или на седмия цар. Мъдреците са предсказали, че светът ще трае шест хиляди години. Но тия години не са хронологическите: те имат метафизическо значение. В цялата обща част или в отделите на творението, етерните области, мъглявостта, планетата, животното, растението, човекът, духът, народът, обществото, които претърпяват изпитанието и падението, седемте принципи, означени от сефиротите и едомските царе, владеят последователно, по начин че първият, който се проявява (и същевременно се разрушава), да бъде Хезод, а последният Малхут, като се мине през всичките други. В същност, като се изследват строителните сефироти или проявения Бог, ще се забележи, че, отивайки от Хезод към Малхут, следва се реда на прогресивната материализация, понеже Хезод е най-идеалният, а Малхут — най-материалният измежду родителските влияния. Значи, падането се състои в слизането от идеалното в материалното и че, следов , редът на падането върви от Хезод към Малхут. Шестте хиляди символични години съответстват на шестте първи степени на падението, на шестте първи от долните сефироти. „И седмата хиляда се отнася към най-голямото разгорещяване. И тя бе опустошена напълно в продължение на дванадесет часа, според както е писано:и тя бе празна и пуста“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.53233599662781