Търсене в текстове за 'Изпитание'

Галилей Величков (1911-1985)

Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба 9.
Учение и служение на Високия Идеал 4. На Рила с песните на Учителя 5. Песните на Учителя и вселяване на Духът Божий 6. Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот 7. Ученици – музиканти в Школата на Учителя 8. Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба 9. Начало на музикалния живот на “Изрева” 10. Музикалните опитности на учениците 11. Последният концерт пред Учителя 12. Музикална пауза в живота на ученика 13. Фрагменти от музикалния живот на “Изгрева” V.
към текста >>

2. 2_08 Пророческа дарба

Галилей Величков (1911-1985)

Това беше голямо изпитание за мен и голямо изкушение.
Но твоето свирене наистина ни хареса много. Утре пак ще ни посвириш - а искаме от тебе да научим някоя и друга песен на Учителя." Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба. Затова исках пророческа дарба от Учителя. Как съм се осмелил да пиша това, не мога да си представя. Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми. Това беше голямо изпитание за мен и голямо изкушение. Написах писмото, запечатах го в плик и го изпратих до Савка Керемидчиева, с която контактувах на "Изгрева". Помолих я да предаде писмото на Учителя. Савка получава писмото, отива и го прочита на Учителя. След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш! ". Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива.
към текста >>

3. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Тогава ще настане най-голямото ви изпитание.
Този бунт ще ви разцепи на две. Едни - за, други - против. Такъв е законът. И накрая, Учителят ще нареди на своите служители да ви отрежат жиците, с които сте прикачени към братския електромер на "Изгрева". И тогава Учителят и Словото Му ще бъдат от една страна, а вие ще бъдете откачени и ще стоите на тъмно. Тогава ще настане най-голямото ви изпитание. Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и средства. Просветлява се само чрез Словото на Учителя и знанията от Словото Му. А за ученика е необходимо само едно: послушание и изпълнение на волята на Учителя. Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев". Така че се сбъднаха думите на брат Галилей Величков.
към текста >>

4. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство!
Но това бе едното решение. Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли? Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа. Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето. Защото за всеки ученик Учителят предварително осигурява подходящи условия за развитие. Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на Божественото Начало у него.
към текста >>

5. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Заключение: Понеже в Школата на Учителя са представени и трите клона, то взаимодействието им след заминаването на Учителя бе поставено на изпитание.
Идеите на богомилството преминават от Германия в Чехия, Полша и Русия и накрая завършват своя кръг до Памир. Извод: Днес в България и в Школата на Учителя се намираха представители и от богомилския клон. Това са всички онези, които се занимаваха със социални идеи и проблеми, всички онези, които се занимаваха с политически идеи и течения, онези които се занимаваха с организация и ръководство на Школата и които искаха с революционни методи да прилагат и реализират идеите на Учителя - това са все представители на богомилския клон. Както през време на богомилството в България те не се подчиняваха на официалната светска и държавна власт, така и през времето на Школата на Учителя те не се съобразяваха със законите на страната и държавата, в която живееха. По това ще ги познаете. Заключение: Понеже в Школата на Учителя са представени и трите клона, то взаимодействието им след заминаването на Учителя бе поставено на изпитание. А какво бе то? Сега слушайте внимателно: Представителите на египетският клон в Школата, както по времето на Учителя, така и след това, основаха групи и започнаха да се занимават с астрология, хиромантия, физиогномия, френология и други окултни науки. Ръководителите на тези групи преведоха много чуждестранна литература. И вместо да работят със Словото на Учителя и да вземат всички Негови идеи за астрологията, за хиромантията и прочие и да работят с тях, то те загърбиха и изоставиха Словото, създадоха групи, подчиниха се на чуждоземно знание и по този начин разбиха Школата отвътре на отделни групи. Ето това е голямата вина на отклонението на този египетски клон от Школата на Учителя.
към текста >>

6. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Но е бил пред голямо изпитание.
Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила. Накрая се разделили. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата. Да се подхлъзне ли по пътя на едно велико изкушение или да отстъпи пред истината. Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена.
към текста >>

Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата.
И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила. Накрая се разделили. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата. Да се подхлъзне ли по пътя на едно велико изкушение или да отстъпи пред истината. Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена. Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като измислица.
към текста >>

7. 3_71 Последните дни на Учителя

Бяха мигове на голямо изпитание за всички.
И аз изпих на големи глътки млякото така, както Той пиеше в последните часове. После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до тялото Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ. Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него. И стана така. На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до леглото на Учителя. Бяха мигове на голямо изпитание за всички. Много братя и сестри имаха опитности с Учителя в това време и те може би са описани. И всяка една опитност представлява само една част, само една страница от тази история. Те трябва да се съберат и подредят хронологически. Савка Керемидчиева беше много учудена, че ние с Борис се появихме на финала, при заминаването на Учителя. Аз останах при Него една нощ, а тя после ми казваше, че искам да се налагам по този начин.
към текста >>

8. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

"Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба" В онези години бяхме млади, хубави и красиви.
"Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба" В онези години бяхме млади, хубави и красиви. Имах осемгодишно приятелство с Митко Сотиров - син на един от старите братя, Минчо Сотиров. Приятелството премина в любов - обичах го силно, а естествено бях уверена, че и той ме обича. Учителят казва, че бракът се явява като кармично разплащане на миналото. Щом се запознахме с Митко, той се привърза към мене и станахме неразделни другари. Грижеше се за мен, помагаше ми във всичко.
към текста >>

За нас любовта ни бе песен, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!
През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята. Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога. Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе сътворен от музика и хармония. За нас любовта ни бе песен, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!
към текста >>

9. 5_05 Певицата Лиляна Табакова

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Това бе голямо изпитание за нея, изпитание и препятствие и за самите нас.
Освен това, Табакова имаше много добра документация. Всичките й неща бяха много добре подредени, което ние бяхме видели нееднократно. Но понеже тя имаше връзка с Кръстю Христов - ние знаехме кой е той от думите на Учителя по времето на Школата, но тя нямаше представа с кого се бе свързала - той я подведе в друга посока. Тя стана мнителна, подозрителна и тъй като беше с ореола на голяма певица, не можеше да се сработва с приятелите от "Изгрева". Тя не можа да се смири, да слезе на нивото на нашите приятели и да работи с нас. Това бе голямо изпитание за нея, изпитание и препятствие и за самите нас. Имахме много неприятни сцени с нея, породени от нейното чувство и съзнание на примадона. Но "Изгревът" не бе театрална сцена, той беше друга сцена, в която всеки имаше своята роля и своята задача, поставени лично от Учителя. "Изгревът" бе Школа на Бялото Братство. Ние правихме много опити с нея да работим след излизането на песнопойката, но всичко се оказа безуспешно. Затова се търси онзи човек, който да работи с нея и да свърши онова, което тя не може да направи - да се издадат песните на Учителя, дадени чрез нея, както и Неговите разговори с нея за музиката Му.
към текста >>

10. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Беше голямо изпитание за много приятели, макар че много от тях бяха женени, имаха семейства и деца.
Но когато ние заведохме Учителя на балет, Той прие нещата естествено. След балета ние Го запитахме за много неща. Той така естествено ни каза някои неща и направи някои забележки за балета, че за нас бариерата за голото женско тяло падна. Отвори се друг свят на хармония на съчетание от музика и движения, търсещи да се изявят в единство. А имаше много забавни и комични моменти от живота на приятелите, които за пръв път посетиха балета и видяха "живи балерини" - голи жени. Беше голямо изпитание за много приятели, макар че много от тях бяха женени, имаха семейства и деца. На "Изгрева" веднъж, както се бяхме събрали около Учителя, Той ни изпя една малка песенчица. Обърна се към нас каза: "Можете ли да ми изиграете едно хоро? " Наредихме се, хванахме се "ръка за колан", както се играеше хорото в Софийско и зачакахме. Тогава нямаше българин, който да не може да играе хоро. Не можеш ли да играеш, няма да можеш и да се ожениш - така стояха нещата тогава.
към текста >>

11. 5_47 Окултна литература на Изгрева

Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител.
Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тези книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха.
към текста >>

12. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него.
Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание. Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли. Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина. Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него.
към текста >>

Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина.
А тя бе следната: "В света има страдание. Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли. Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина. Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора.
към текста >>

За новите това бе голямо изкушение и изпитание.
Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни.
към текста >>

Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие.
Още сме долу, в широкия път, който сега е шосе, а преди беше коларски път - много лош път, прокаран за селски каруци. Вървим и по едно време сядаме за почивка. И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Змия ухапала една наша сестра. Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг?
към текста >>

Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството.
Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Змия ухапала една наша сестра. Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си.
към текста >>

Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека.
Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Змия ухапала една наша сестра. Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си.
към текста >>

Тази година -193 6 - Братството бе подложено на голямо изпитание.
Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата. Тази година -193 6 - Братството бе подложено на голямо изпитание.
към текста >>

13. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Бяха чудни младежки години на изпитание и бяха първите уроци в Школата на Учителя.
Така отъняхме, ушите ни просветнаха, научихме се като ходим, с лявата ръка да си държим панталоните до онзи момент, когато Учителят ни извика в общата кухня на „Опълченска" 66.А да намериш глава кромид лук бе голям разкош. Първо й се любувахме, след това я завиваме с хартия, че с една кърпа, след това я слагаме на пода и някой стъпи върху нея с крак и тя се смачка. След това я развием, посолим я със сол и дъвчим. Станала е от сладка по-сладка. Опитайте тази рецепта и ще си спомните за нас как с един кравай хляб и с една глава лук сме поминували трима човека на ден. Бяха чудни младежки години на изпитание и бяха първите уроци в Школата на Учителя. Аз ги разказвам като уроци на Школата, макар че за мен са между другото и спомени.
към текста >>

14. 175. НЕПОСЛУШАНИЕТО

" „Първо тези сили трябваше да изтекат, които предизвикаха бурята и второ, това е пример за изпитание на учениците.
На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващият ден Методи пита: „Учителю, защо вчера не спряхте бурята? " „Първо тези сили трябваше да изтекат, които предизвикаха бурята и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате". И наистина този пример остана единствен. Обозначихме го като „Непослушанието".
към текста >>

15. 187. ТОР ЗА НИВАТА

Послушанието предупредели съдбата на света и на Европа." Да, послушанието на човека към гласът на Бога е първото изпитание, което идва в най-трудния момент и тогава човек се определя кому да служи: „На Бога или на Мамона".
Имахме една сестра Димитрина Антонова. Тя запитала Учителя кой ще победи в тази война. Учителят казал: „Навремето, когато трябваше, говорих на Хитлер да не започва война, но той не искаше да слуша. А когато почна войната говорих на Сталин. Той ме послуша и ето победи и спечели войната. Послушанието предупредели съдбата на света и на Европа." Да, послушанието на човека към гласът на Бога е първото изпитание, което идва в най-трудния момент и тогава човек се определя кому да служи: „На Бога или на Мамона".
към текста >>

16. 77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ

- Аз те турих на този изпит." И Учителят му изброява всички изпитания, през които е минал до сегашното и казва: „И това изпитание Аз ти го поставих".
А един косач наблизо дойде и те извади? - Аз бях този косач. А когато се подхлъзна от купата сено и щеше да се набучиш на вилата кой те спаси? - Аз те спасих. А когато следваше в Прага и извърши това престъпление? - Аз те турих на този изпит." И Учителят му изброява всички изпитания, през които е минал до сегашното и казва: „И това изпитание Аз ти го поставих". Тогава братът разбира какво нещо е Учител и ученик и че Учителят има грижата за ученика си от най-ранната му възраст, през целия му живот ученикът е под неговите грижи и ръководство. Така се смири ученикът, който искаше да изпитва своят Учител. Този брат бе Иван Радославов - учител по история. Пред нас казваше: „Като си помисля, че исках да изпитвам Учителя - срам, срам ме обзема. Невиждан и нечуван срам."
към текста >>

17. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Туй лошото време беше изпитание за учениците.
През 1922 г., 1924 г. и 1925 г. излизахме редовно на Мусала. В тези години обикновено времето беше много лошо - мъгли, дъждове и студове. Но понякога времето беше и хубаво. Туй лошото време беше изпитание за учениците. Учителят ни обучаваше да не се плашим от природата както и да не се страхуваме от лошото време. Затуй времето бе лошо и ние издържахме. Но имахме и хубави години. Тогава дните бяха ясни и слънчеви. С дни прекарвахме горе обикновено при езерото „Окото" когато слизахме на връщане от Мусала.
към текста >>

18. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А до връх Мусала изпитанието бе с особено значение и Учителят определяше точно деня, датата, часа и минутата, когато трябваше да тръгнем.
Спомням си веднъж две сестри - Мария Тодорова и сестра Маркова - французойката се качиха на „Незнайния връх". Учителят им бе дал една задача. Та този връх остава в дясно, когато се върви към подстъпите на връх Мусала. Ходехме и до „Сфинкса" с групи с Учителя. При хубаво време обикаляхме там където можеше да се отиде. А до връх Мусала изпитанието бе с особено значение и Учителят определяше точно деня, датата, часа и минутата, когато трябваше да тръгнем. Така че нямаше случайни работи и неща, когато трябваше да се качим на Мусала. Незабравими са тези дни за нас с Учителя. А за вас също могат да бъдат незабравими ако минете след стъпките на Учителя. Това е и целта на това описание.
към текста >>

19. 14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Така приключи тоя период на изпитание и на изпити на учениците.
Накараха Антов и другите около него да откажат, че аз съм върнал средствата, които съхранявах и да излезе един вид, че аз съм задържал Братски средства, които не съм върнал. А братските средства бяха се свършили още през 1948 г. Ако имаше братски средства те щяха да ги искат още тогава. Аз не заведох спор, а оставих нещата така да тръгнат както искат и не допуснах разправии в Братството. Понесох присъдата си както виждате без да съм виновен. Така приключи тоя период на изпитание и на изпити на учениците. Не остана нито един да не се определи. Кой за какво е. И къде му е мястото! По-хубаво от това - здраве да е! Аз приех всичката отговорност върху себе си пред инспектори и следователи.
към текста >>

Това бе едно изпитание за нас и за всички.
Нито имах страх, нито се разколебах в своите твърдения. Което казах, това е истина, нищо повече. Колкото се опитваха да ме натискат, да твърдя работи, които не са били, аз никога не приех. И така процеса мина благоприятно за нас. Е, поехме си присъда и те я изпълниха. Това бе едно изпитание за нас и за всички. А като излезнахме от затвора, след четири години беше много интересно, как онези, които по време на процеса бяха срещу мен, се опитваха да ми се усмихват. Но те бяха се вече определили и те бяха служители вече на друг Господар. Така че всеки можеше и имаше право да се усмихва на своя Господар.
към текста >>

20. СЪДЪРЖАНИЕ

Години на изпитание 50.
Мъжът и жената в Школата 45. От всяко дърво свирка не става 46. Цанка Екимова 47. Рене Генон 48. Борис Георгиев 49. Години на изпитание 50. Славянството в опасност 51. Цар Борис и Учителят 52. Неизбежният завой 53. Голямата бомбардировка 54. Степан Кирсанов 55.
към текста >>

21. І.6. ЛОДКАТА

Галилей Величков

Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на спокойната езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък".
Свежият полъх от рядко оснежените върхове освежи уморените съвременни рилски левити. Лодката бе наново грабната на ръце и със спокойни и уверени стъпки пътеката ни водеше към първото езеро. Над езерото е най-опасната част от пътя. На места пътеката е подмокрена от поточета. Не дотам заоблените камъни са нестабилни и хлъзгави и всяка нестабилна стъпка можеше да бъде повод за опасни последствия. Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на спокойната езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък". Планинското ехо разнасяше песента и радостта из целия циркус. Допускаме, че тази радост е била приета и от гномите и ундините, едни от най-старите жители на планината. Слънцето бе кацнало на Кабул и дългите сенки на околните върхове скриваха палещите лъчи. Прохладата бе желана. Почивката много приятна, но има още път и то много труден.
към текста >>

Започва ново и неочаквано изпитание.
Почивката много приятна, но има още път и то много труден. Въпреки наболелите рамена от тежестта на лодката, групата потегля. Несгодата и умората лесно се понасят, когато краят на страданията е видим. С много голямо внимание и старателно подбиране на всяка стъпка, макар и много бавно, хлъзгавата и стръмна пътека е премината и ние се озоваваме на „плачи камък" сред ликуващите посрещачи - братя и сестри. Последва наново отдих. Започва ново и неочаквано изпитание. Заредиха се непрекъснати запитвания за лодката, още повече, че я виждаха преполовена и мнозина не можеха да си обяснят как с подобно водно возило ще се пренася вода. Ние, носачите, имахме привилегията да мълчим - бяхме уморени. Но най-много бе притесняван от подобни въпроси Боянчо. Не му стига умората - пропътувал на един дъх от София до езерата, не стига напрежението му по пренасянето, но трябваше да отговаря кога и как ще сглоби лодката, за да заплава! Макар и с пестелива усмивка, Боянчо отговаряше, а за да поставим край на разговора с посрещачите, за момента ненужен, един от нас се провикна - „хайде още веднъж да сложим лодката на рамене и да я поставим на широката поляна пред кухнята.
към текста >>

22. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Почти бях забравил за предното изпитание.
Категоричният отговор на УЧИТЕЛЯ разреши въпроса с моето следване. Благодарих на УЧИТЕЛЯ и побързах да изненадам стария евангелист. Вместо мен, бе изпратен друг младеж. Така продължих своите занимания. Вторият изпит Времето отнесе няколко години във вечността. Почти бях забравил за предното изпитание. Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката. Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам. Но, имало е очи, които са следили моето поведение и решават да ме привлекат в полза на свои интереси. Това не закъснява. Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло.
към текста >>

23. ІІІ.61. КАК КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА

61. КАК КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА В Школата всеки преминаваше своя собствен път на изпитание и разрешаваше своите задачи сам самичък.
61. КАК КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА В Школата всеки преминаваше своя собствен път на изпитание и разрешаваше своите задачи сам самичък. Учителят още в първата година бе казал, че влизайки в Школата, нашите вътрешни противоречия ще се задълбочат и нашето положение ще се влоши вътрешно и външно. Целта е да се справим с тези противоречия посредством знанието, дадено ни от Словото. А понякога бивахме отклонявани и от другата ложа, която си имаше свои представители между нас. Съзнателно или несъзнателно те действаха чрез своите представители тук на Изгрева, които крачеха и се движеха между нас. А да не говорим за онези невидими представители на Черната Ложа, които обсебваха онези, които им бяха проводници, или ставаха техни оръдия.
към текста >>

24. ІІІ.123. Биографични бележки

Четвъртият период е време на изпитанието на човешката душа след срещата си с Бога, изпита, който трябва да издържи и чрез плът и кръв да защити чрез живота си идеите на школата, дадени чрез Словото на Божествения Дух от Учителя.
Ето защо са представени няколко рода, търсещи най-вярното решение за бъдещия им потомък, който ще бъде техен представител в школата на Учителя. Така се ражда Гавраил Величков - т.е.. Галилей Величков - брат Галилей. Това е първият период. Вторият период на оформящата се човешка личност включва детство, юношество, възмъжаване - тук не е представен, освен това, че лично Учителят е следял съзряването на тези деца, чрез своите невидими пътища и помагачи от невидимия разумен свят, като е насочвал правилното им движение, за да пристигнат в определения момент в школата и да се срещнат с Учителя. Третият период е описан от самия автор в тази книга - това е срещата на ученика с Учителя, това е срещата на човешката душа с Бога в Школата на Учителя Беинса Дуно. Четвъртият период е време на изпитанието на човешката душа след срещата си с Бога, изпита, който трябва да издържи и чрез плът и кръв да защити чрез живота си идеите на школата, дадени чрез Словото на Божествения Дух от Учителя. А това е периодът от 1945 г. до 1985 г., който предстои да бъде оформен и написан от негов съидейник. Защото максималното реализиране на една Божествена идея на земята е наполовина, другата половина представлява духовната матрица, която съществува в духовния свят, според знанието, дадено от Учителя. А душите са свързани във верига - един реализира едно, вторият осъществява себе си, а третият жертва себе си за общия идеал. По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд.
към текста >>

25. 6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ Няма да описвам в подробности политическите и военни събития, които станаха през периода от 1939 г.
49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ Няма да описвам в подробности политическите и военни събития, които станаха през периода от 1939 г. до 1945 г., но ще дам само контурите на вътрешния и на външния политически живот на България. Агресията на Германия продължаваше. На 26.IV.1939г. пристигна от Русия Потемкин - пом. министър на външните работи, със задачата да сключи договор с България за ненападение и взаимопомощ.
към текста >>

26. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Години на изпитание - 468 50.
Мъжът и жената в Школата - 461 45. От всяко дърво свирка не става - 463 46. Цанка Екимова - 464 47. Рене Генон - 464 48. Борис Георгиев - 467 49. Години на изпитание - 468 50. Славянството в опасност -470 51. Цар Борис и Учителят - 472 52. Неизбежният завой - 473 53. Голямата бомбардировка - 474 54. Стефан Кирсанов - 476 55.
към текста >>

27. СЪДЪРЖАНИЕ

Изпитание на Учителя и изпитание на ученика 57.
Видимата и Невидимата Школа 52. Да с озапти с юзда и камшик 53. Божието око 54. Посещение на Учителя в Малкият дом 55. Духовете на Лемурия 56. Изпитание на Учителя и изпитание на ученика 57. При нозете на Учителя 58. Опущения и престъпления 59. Семейни истории 60. Ученик на Христа 61. Изпращам те в света 62.
към текста >>

28. 32. РАНИЦАТА

Но за нас бе истински изпит и изпитание на самите нас и на духа ни.
32. РАНИЦАТА Учителят насърчаваше онази естествена, внимателна, грижлива обхода между братята и сестрите, онази проява на чиста, безкористна обич помежду тях. В един четвъртък, когато правехме общи екскурзии на планината всички бяхме на път, на път по посока Витоша. Тогава тръгвахме пеш от Изгрева и стигахме до Симеоново за един, два часа, после нагоре, когато идваха височините пъплехме един след друг. Сега вие хващате автобуса и хайде горе на планината, сега е много лесно. Но за нас бе истински изпит и изпитание на самите нас и на духа ни. Това бяха естествени изпити, които всеки ги посрещаше различно и различно ги различаваше. Така колоната от братя и сестри се проточваше, всички не са еднакво силни, еднакво бодри, някои изостават, поспират се, почиват си, оглеждат се наоколо и се чудят как да намерят сили в себе си. А наоколо е планина, изпитание на отделния човек със себе си и с външните условия на планината. При такива случаи Учителят насърчаваше някой братя да останат с изоставащите, за да им помогнат в носенето на личния багаж. С тази взаимопомощ между възрастните и младите братя и сестри сме имали различни интересни случаи, някои трагични, а някой път много смешни, но винаги поучителни.
към текста >>

А наоколо е планина, изпитание на отделния човек със себе си и с външните условия на планината.
Тогава тръгвахме пеш от Изгрева и стигахме до Симеоново за един, два часа, после нагоре, когато идваха височините пъплехме един след друг. Сега вие хващате автобуса и хайде горе на планината, сега е много лесно. Но за нас бе истински изпит и изпитание на самите нас и на духа ни. Това бяха естествени изпити, които всеки ги посрещаше различно и различно ги различаваше. Така колоната от братя и сестри се проточваше, всички не са еднакво силни, еднакво бодри, някои изостават, поспират се, почиват си, оглеждат се наоколо и се чудят как да намерят сили в себе си. А наоколо е планина, изпитание на отделния човек със себе си и с външните условия на планината. При такива случаи Учителят насърчаваше някой братя да останат с изоставащите, за да им помогнат в носенето на личния багаж. С тази взаимопомощ между възрастните и младите братя и сестри сме имали различни интересни случаи, някои трагични, а някой път много смешни, но винаги поучителни. В този ден изоставаше една възрастна сестра, тя се мъчи, пъшка, задъхва се и пухти като локомотив. По едно време се спира и казва: „Край, аз съм дотук, повече не мога". Почива малко, идват й нови сили и тръгва.
към текста >>

29. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА Споменах вече, че по времето на Учителя и на Школата му в България се превеждаше много окултна литература, която имаше за цел да намери своите читатели и последователи.
56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА Споменах вече, че по времето на Учителя и на Школата му в България се превеждаше много окултна литература, която имаше за цел да намери своите читатели и последователи. Така тя тази литература имаше за цел не само да влезне в България, но това беше средството на Черната ложа да отклони онези души, които бяха се родили като българи и които имаха отношение към духовните проблеми. Те трябваше да бъдат отклонени чрез тази литература и те бяха отклонени. И забележете, че тази окултна литература не вървеше по простите хора, по неучените, а тя се разпространяваше по учените и търсеше техните умове. Ето защо учените не дойдоха на Изгрева, а те бяха дошли и се родили в България, за да бъдат част от аудиторията на Учителя. Тук на Изгрева се намериха също братя, които започнаха да превеждат тази окултна литература, издадоха се книги и дори се поместваше в списание „Житно зърно", което трябваше да бъде списание на Школата.
към текста >>

" Той се усмихва: „И Великият Учител минава през изпитание, както и ученикът минава през изпитание".
После ще ви обясня. Пред мене е Учителя: „Какво правиш тук, Марийке? " „Учителю, избрах си една книга от Папюз." „Остави я веднага и веднага си измий, ръцете и ела при мен." Изтръпвам и уплашена три пъти си измивам ръцете, отивам при Учителя, а той ми казва: „Това е писател от Черната ложа". Разтреперих се. „Учителю, ама защо тази книга стои тука, а не се изхвърли от библиотеката? " Той се усмихва: „И Великият Учител минава през изпитание, както и ученикът минава през изпитание". Тръгнах си. Разказах на всички. Слушаха ме, слушаха ме, но книгите не ги изхвърлиха - останаха там. Дори купуваха и прибавяха нови към тях. Дойде време, че комунистите изхвърлиха тази литература и цялата библиотека да я няма на Изгрева.
към текста >>

30. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

Тези опитности бяха за ученика, те бавно се складираха в мен и в дни на изпитание аз черпех от тях и се хранех с тях Тутакси си спомнях за тях, свързвах се и се вкопчвах здраво и някаква твърда увереност, че не съм сама и че помощта ще дойде по същите закони, по които се движи целокупният живот на земята.
Аз си тръгнах, вървях към къщи и се опитвах да мисля Нищо не измислях. Накрая благодарих, че видях и доживях да видя едно от изявленията на Христа, както преди 2000 години така и същото изявление сега в тази епоха чрез Учителя. Тази опитност още повече укрепи в мене силите ми, че трябва да устоя на всичко, за да бъда ученик на Христа. Така аз устоява въпреки всички препятствия, които излизаха пред моя път. Във връзка с непрекъснатите опитности, които имах то те се трупаха една след друга и аз заякчавах вътрешно и така можех да се справям с моите задачи, които не бяха малки. Тези опитности бяха за ученика, те бавно се складираха в мен и в дни на изпитание аз черпех от тях и се хранех с тях Тутакси си спомнях за тях, свързвах се и се вкопчвах здраво и някаква твърда увереност, че не съм сама и че помощта ще дойде по същите закони, по които се движи целокупният живот на земята. Запитах веднъж Учителя: „Учителю, толкова много хора минават покрай вас и вие им помагате, е оставят ли ви нещо и те в замяна на това? " Зададох му този въпрос не от любопитство, не от любознателност, но исках да проверя как този народ възприема Учителя, неговото проявление тук, оценява ли неговото присъствие тук в България. Или най-накрая оценяват ли помощта, която получават от него, благодарни ли са, изказват ли я тази благодарност, осъзнават ли и разбират, че тя иде от Всемировия Учител. Учителят ме погледна, кимна леко и промълви: „Е, някои път остават и някое друго мънисто в кошницата". Останах изненадана.
към текста >>

31. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Пък човек, когато го поставят на изпитание или ще излезе от изпита си като дух, или ще излезе без да е придобил нещо, ще остане в него само онази първична същност, която ще му бъде необходима, за да почне от начало.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ На Изгревът в частни разговори или в беседа Учителят често споменаваше, че когато човек бъде поставен в Божията реторта то накрая в краищата трябва да излезе нещо от там - или човек, или оглозгани кокали и кости. Все ще излезе нещо, без нещо няма да мине. Пък човек, когато го поставят на изпитание или ще излезе от изпита си като дух, или ще излезе без да е придобил нещо, ще остане в него само онази първична същност, която ще му бъде необходима, за да почне от начало. В Школата на Учителя светът беше пресъздаден в един микросвят. Да, целият свят, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата. Всички царе, папи, патриарси, учени, философи всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго обособени индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя. Защо ли? Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за Богопознанието и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия.
към текста >>

32. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

И от тогаз почна това изпитание.
Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване. Чувах и ми предаваха коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи. Ето това бе наистина чудновато, като че ли ги посрещах и гощавах само за това, за да им дам повод след това да бъда хулена, чернена и клеветена. Та онова, което ми беше казал на времето Учителя се сбъдваше и се движеше в моя път без грешка. И от тогаз почна това изпитание. Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една реакция срещу мене. И така 50 години изкарах с тази орисия, макар че Учителят бе казал: „Всичко с радост да понесеш". Но не винаги можех да се справя с този товар и да го нося с радост. Рожденият брат на Станка беше участвал във войната и бе паднал в плен. Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше тревогата си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
към текста >>

33. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

И от тогаз почна това изпитание.
Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване. Чувах и ми предаваха коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи. Ето това бе наистина чудновато, като че ли ги посрещах и гощавах само за това, за да им дам повод след това да бъда хулена, чернена и клеветена. Та онова, което ми беше казал на времето Учителя се сбъдваше и се движеше в моя път без грешка. И от тогаз почна това изпитание. Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една реакция срещу мене. И така 50 години изкарах с тази орисия, макар че Учителят бе казал: „Всичко с радост да понесеш". Но не винаги можех да се справя с този товар и да го нося с радост. Рожденият брат на Станка беше участвал във войната и бе паднал в плен. Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше тревогата си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
към текста >>

34. 84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

По-късно след години забелязах, че ученикът има години на изпитание и години на благословение при Учителя.
Ето сега Учителят ме покани да седна до него и да пия чай. Аз се стеснявам, оглеждам се страхливо насам-натам дали няма да предизвикам нечия друга ревност, че Учителят ме е поканил да седна до него. Като видя това Учителят рече: „Когато Бог ти дава, ще вземаш". И аз взех чашата с чай, отпивах всяка глътка и благодарях на Бога мислено, че ме е поставил толкова близо до Учителя, т.е. до себе си. По-късно след години забелязах, че ученикът има години на изпитание и години на благословение при Учителя. Затова той изтъкваше някого си на преден план, но точно на определено време и точно на определено място до себе си и Небето му даваше чрез Учителя своето благословение. Минаваше време и същият този ученик биваше след това поставян на изпитание чрез различни методи и задачи и тогава Учителят го оставяше на заден план на някое затулено място, но закътано и запазено, за да се съхрани ученикът, когато е по време на своето изпитание. Така че Учителят понякога ни даваше и ни изтъкваше пред всички, а в други случаи ни поставяше някъде назад, но под будното му зорко око. Така че Небето знаеше много добре защо всичко става така, а ние не знаехме нищо, ние само се оглеждахме - един път се виждаме на първото място, а друг път сме на последното място. Ето един такъв случай.
към текста >>

Минаваше време и същият този ученик биваше след това поставян на изпитание чрез различни методи и задачи и тогава Учителят го оставяше на заден план на някое затулено място, но закътано и запазено, за да се съхрани ученикът, когато е по време на своето изпитание.
Като видя това Учителят рече: „Когато Бог ти дава, ще вземаш". И аз взех чашата с чай, отпивах всяка глътка и благодарях на Бога мислено, че ме е поставил толкова близо до Учителя, т.е. до себе си. По-късно след години забелязах, че ученикът има години на изпитание и години на благословение при Учителя. Затова той изтъкваше някого си на преден план, но точно на определено време и точно на определено място до себе си и Небето му даваше чрез Учителя своето благословение. Минаваше време и същият този ученик биваше след това поставян на изпитание чрез различни методи и задачи и тогава Учителят го оставяше на заден план на някое затулено място, но закътано и запазено, за да се съхрани ученикът, когато е по време на своето изпитание. Така че Учителят понякога ни даваше и ни изтъкваше пред всички, а в други случаи ни поставяше някъде назад, но под будното му зорко око. Така че Небето знаеше много добре защо всичко става така, а ние не знаехме нищо, ние само се оглеждахме - един път се виждаме на първото място, а друг път сме на последното място. Ето един такъв случай. Обикновено Учителя отиваше от „Опълченска" 66 до салона на ул. „Оборище" придружаван от някой възрастен брат.
към текста >>

Когато аз бях на изпитание и решавах моите задачи други бяха, които седяха до Учителя, той ги приемаше и те получаваха благословението му.
Това бяха дни на благословение на Учителя към мен и тези дни не бяха един след друг, но бяха разделени чрез дълги години. Та това бе Школа от 22 години. Така се подреждаха годините на благословения и години на изпитания. Редуваха се в един цикъл и за всеки човек този цикъл бе различен. Това не беше само с мен, но бе и с другите. Когато аз бях на изпитание и решавах моите задачи други бяха, които седяха до Учителя, той ги приемаше и те получаваха благословението му. После те отстъпваха място на следващите. Така се редуваха цикъл след цикъл. Това бе вътрешната Школа на Учителя. В такива случаи на благословение душата ни се разтваряше и усещахме Божието присъствие и при Учителя се намирахме в едно повишено състояние на всеотдайност като души. Той казваше: „Аз не искам мене да обичате, но Бога, който се проявява в Мене".
към текста >>

35. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

А ти се помоли на Господ така да ти даде най-малкото изпитание, което ти е определил.
Като стигнала до тях пак клекнала на земята, а детето слезнало от нея и отишло при родителите си, а мечката си отминала. Така по пътя на страданията човек отива при Бога. Страданието като го обикнеш и то те обикне и ти помага. Него всичко го хокат и бягат от него та то се изненадва, че някой го обича. Трябва да вярва човек като децата. А ти се помоли на Господ така да ти даде най-малкото изпитание, което ти е определил. Голямо изпитание да не ти дава. Да ти дава това, което е за теб. Така като вярваш, те разумните същества ще ти се притекат на помощ." „Учителю, аз дохождам до заключение, че на нищо, което иде от вън човек не може да има абсолютна вяра? " „Да, така е." „Учителю, значи човек може да вярва само на онова, което ще си начертае като добие вътрешна светлина? " .Да, само на него.
към текста >>

Голямо изпитание да не ти дава.
Така по пътя на страданията човек отива при Бога. Страданието като го обикнеш и то те обикне и ти помага. Него всичко го хокат и бягат от него та то се изненадва, че някой го обича. Трябва да вярва човек като децата. А ти се помоли на Господ така да ти даде най-малкото изпитание, което ти е определил. Голямо изпитание да не ти дава. Да ти дава това, което е за теб. Така като вярваш, те разумните същества ще ти се притекат на помощ." „Учителю, аз дохождам до заключение, че на нищо, което иде от вън човек не може да има абсолютна вяра? " „Да, така е." „Учителю, значи човек може да вярва само на онова, което ще си начертае като добие вътрешна светлина? " .Да, само на него. При ученето трябва да се научиш да си образуваш правилни асоциативни връзки.
към текста >>

36. 95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА Войната (1941-1944 г.) бушуваше на Източния фронт, славянството беше поставено на изпитание - дали ще оцелее.
95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА Войната (1941-1944 г.) бушуваше на Източния фронт, славянството беше поставено на изпитание - дали ще оцелее. Ние всички бяхме се смутили понеже се стреснахме от тези събития. Не можехме да се ориентираме, а Учителят не правеше изявления, а само от време на време и то пред строго спределени лица, които играеха ключови позиции в решаване на някой въпрос. Имахме един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Сливенско по професия железничар, но в младите си години бе комунист, участвал в съпротивата, бил в затвора, но дошъл един момент когато му се пробужда съзнанието и той се обръща към Бога. Разказваше ми как няколко години след като се оженил нямал деца, но после отишъл при дядо Влайчо, един от странствуващите пророци и ясновидци в България. Той бе един от древните пророци на Израиля.
към текста >>

Ум с изпитание е езеро с притоци." „Учителю, какво значи това, че на човек му е потребно време и пространство." „То значи, че човек има нужда от идеи и свобода.
Ръцете е необходимо да бъдат чисти. Тялото си човек трябва да държи чисто. Но тази чистота не трябва да бъде само външна, но и вътрешна. Да си изправен само външно, не е достатъчно. Трябва външната чистота да отговаря на вътрешната чистота. Ум с изпитание е езеро с притоци." „Учителю, какво значи това, че на човек му е потребно време и пространство." „То значи, че човек има нужда от идеи и свобода. Например, ти живееш тук, а някоя твоя приятелка живее на оня връх отсреща. Вие като се гледате от далеч ще се роди у вас желание да си идете на гости. То е пространство. Когато хората са близо, те не могат да живеят. Времето е условие.
към текста >>

37. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

А това беше невероятно изпитание, много трудно можеше да се издържи.
Това бе вторият етап, защото през първият етап те искаха да ме отвее вятъра и да ме издухат с тех-чите хули. Това не можаха да направят и започнаха да прилагат вторият етап - да ме унижат, да ме поставят на последно място, за да може сама да се самоунищожа. Да не смятате, че това е моя измислица. Моля ви се. Това ми създаваше невероятна задача за разрешение как да се съхраня и как да се запазя и да остана на Изгрева. А това беше невероятно изпитание, много трудно можеше да се издържи. И в името на хармонията, която трябваше да спазвам на Изгрева и около Учителя и в името на хармоничното съотношение на тези същества, които слушаха Словото на Учителя трябваше да не споря с тях, да не се разправям и да не повдигам никакви въпроси. Но накрая видях, че натиска върху мен се увеличава и бях поставена като в менгеме и от двете страни то ме притискаше, а някой въртеше дръжката и усещах, че ще ме сплескат и аз накрая ще се пръсна и ще свърша като човек. Отидох при Учителят и му разказах всичко от начало до края точно така както ви разказах дотук, но цитирах и онези, които ме хулеха. Той ме погледна така съчувствено и каза: „Няма да се унижаваш. Ще се държиш с достойнство".
към текста >>

38. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Сега разбрахте ли какво означават думите му, които веднъж каза пред мен, че и Великият Учител има изпитание и това са неговите ученици.
Мравка ли? Никакви мравки не бяхме ние, не бяхме и прашинки, а в сравнение на онова, което видях в очите му аз видях, че сме толкова малки, че дори нямахме никаква проекция в тази вечност, която бе в него дори като някакви микроскопични точки. Ние бяхме нищо в този океан безкраен и вечен, който видях в очите му и в погледа му. Това беше неговият отговор, който търсех в този момент. Какво можеше да каже вечността, безпределността, която бе в него и пред нас когато ние бяхме за него не само товар, но и бреме, защото Бог ни бе поставил до него и той трябваше да ни търпи. Сега разбрахте ли какво означават думите му, които веднъж каза пред мен, че и Великият Учител има изпитание и това са неговите ученици. Такива Бог му ги бе дал, с такива разполагаше, с такива работеше. Е, кажете има ли по-голям товар за Учителя от това? Аз съм пред Учителя на разговор. „Ти не си видяла още страдание. Ами представи си, че всички те хулят, а ти съсредоточена вътрешно се подигаш и казваш: „Е, Господи, само Ти ми Си".
към текста >>

39. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА На Изгрева имаше и много забавни истории, но те се оказваха за едни забавни, но за други бяха цяло изпитание, а за онези, които им се случваха бяха изпити, за да се изпитат учениците.
110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА На Изгрева имаше и много забавни истории, но те се оказваха за едни забавни, но за други бяха цяло изпитание, а за онези, които им се случваха бяха изпити, за да се изпитат учениците. Така веднъж Методи Константинов среща един от своите стари познайници, с които винаги е имал борби и разправии. А това е бил Михаил Иванов. И така нашият Методи вижда своят познат и съперник с променена външност и променена глава. Предния ден е бил с кестенява коса, леко изрусена, а днес е вече с черна коса. Попитал го е как и по какъв начин е станало това претворяване и тази промяна с него.
към текста >>

40. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

„Опълченска" 66 през тези десет дни на изпитание и онези десет въпроси, които ми се задаваха на сън и на които отговарях, След като успях да ги съпоставя видях и усетих едновременно, че се наместиха един след друг, настаниха се един в друг и се съединиха в нещо цяло.
126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН Трябваше да преминат още няколко дни докато успея да съпоставя в себе си всичко онова, което се случи на ул. „Опълченска" 66 през тези десет дни на изпитание и онези десет въпроси, които ми се задаваха на сън и на които отговарях, След като успях да ги съпоставя видях и усетих едновременно, че се наместиха един след друг, настаниха се един в друг и се съединиха в нещо цяло. Опитността от единия ден пасваше и се съединяваше с въпроса и отговора на съня ми. Накрая се образува нещо цяло, неразривно между онова, което преживях наяве и онова, което ми се даде на сън. Разбрах, че връзката бе установена, закрепена и бе здрава и е вече неразривна връзка. Или по-точно казано, получи се една непреривност на съзнанието ми от онези десет дни, в които нищо не помнех и онова, което ми се даде на сън. Онова, което беше скрито наяве на ул.
към текста >>

41. 134. ХИЩНИЦИ

Аз исках да се освободя да не би това бе-зучастие от моя страна да ми довлече някоя беля и ново изпитание затова споделих с Учителя.
Учителят препоръчваше да не допускаме в наше присъствие да бъдем свидетели или пък да бъдем пасивни към такива неща, но аз не можах да направя нищо. На следващия ден разказах за случилото се на Учителя. Той ми се скара: „Защо не го прогонихте? " Казах му, че съм била много далече. Учителят си отдъхна и се успокои. Аз исках да се освободя да не би това бе-зучастие от моя страна да ми довлече някоя беля и ново изпитание затова споделих с Учителя. А той си отдъхна като видя, че не съм пристъпила закона. По самият начин как той си отдъхна с облекчение разбрах, че някой път някой невинни неща в очите ни не са толкова невинни на друго място там, където се документира живота на човека и от където му се определя неговата съдба. Друг път една мравка в нашият двор беше хванала здраво крака на една пеперуда и пеперудата подскачаше и се въртеше като пумпал около себе си заедно с мравката. Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между пръстите мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна. Освободих пеперудата, а мравката се премяташе долу на земята.
към текста >>

42. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

Казвам й тъй: слушай, Господ ти е дал едно малко изпитание.
Ти трябва да отидеш и да я насърчиш, да кажеш, че я обичаш. Казвам: тая сестричка ще дойде при мене! Как ще дойде? - Ще пълзи и ще дойде. Един ден тя дойде. Казвам й тъй: слушай, Господ ти е дал едно малко изпитание. - Ама, Учителю, краката ми... Гледам, зъбите й са здрави, казвам: нищо, ще се оправи тази работа. Тя очаква да туря ръцете си отгоре й, пък аз ги турих отдавна... Тя казва: не мога да ходя, слаба съм. Казвам й: в една седмицата отгоре ти ще можеш да ходиш до Борисовата градина. Няма да викаш сестри да те водят. И с файтон няма да ходиш, ще пъплиш, ако не можеш да ходиш на два крака, но сама ще отидеш.
към текста >>

43. 198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

Всеки, който иска да се приближи до Господа ще мине през изпитание, те могат да дойдат и от вън и от свои.
„Проучавайте Учението Христово основно. Пазете ума си винаги да бъде светъл, сърцето Ви чисто, душата добра, духа крепък и Господ, Който вижда и знае, ще преобърне всичко да работи за добро. Истината няма защо да се бои, нейните дела са ясни. Живота на всеки човек е свидетелство за или против него. Помнете, че всичко в тоя свят се мени, и хората ако са днес, утре ги няма. Всеки, който иска да се приближи до Господа ще мине през изпитание, те могат да дойдат и от вън и от свои. Христос не пострада от чужди. Ний знаем добре, че човешките работи по човешки свършват. Божиите по Бога. Градете живота си върху Любовта на Господа, следвайте ръководството на Негова Свят Дух и Той ще Ви изведе на видело. В Любовта има едно отлично качество, че тя пропъжда вън страха.
към текста >>

44. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Христос прекара тази нощ между римските войници в онова умствено изпитание и Той беше спокоен, доволен, силен всичко да понесе.
Ние сега не разрешаваме една индивидуална карма, а общочовешка карма. Христа защо трябваше да го накажат? За общата карма. Цяла една нощ, един полк римски войници се гавриха с него, туряха му венци и мантия и му се покланяха, удряха му плесници, плюха го. Това считам за най-голямото геройство. Христос прекара тази нощ между римските войници в онова умствено изпитание и Той беше спокоен, доволен, силен всичко да понесе. Той имаше силата да се избави когато го хванаха, да се освободи от гаврата, от кръста, но не употреби силата си. Христос претърпя три несрети: и в умствено отношение, и в духовно, и във физическо отношение. Това показва силата на неговия характер. Желая и вие да издържите на всички изпитания като Него. От римската империя нищо не остана, а пък от Онзи, Когото биха, с Когото се гавриха, от Него остана нещо.
към текста >>

45. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

За нас също беше голямо изпитание да изтърпим някои нейни прояви.
Та по такъв начин тя блестеше пред всички. Тя имаше и едновременно качество за показност, парадност, което външно го обличаше в ред и порядък. Баща й бе македонец, а майка й бе германка. Да, чиста германка и чист македонец и това смешение на две националности придобиваше и друго значение - чрез нея работеха сили от две народностни групи и ту се изявяваше българския македонски инат, ту пък след това следваше да изскочи германския надменен характер. Голямо мъчение бе за Учителя да се справи с нея. За нас също беше голямо изпитание да изтърпим някои нейни прояви. Кога търпяхме, кога не - в зависимост от случая и от времето. Това бе показателно както и за нея, така и за нас да прилагаме търпимост и да можем да се справим с ежедневните задачи, които трябваше да разрешаваме. Второто място бе за Паша. Тя като стенографка от самото начало работеше добре, беше прилежна и много трудолюбива. Подчертавам това на нейното постоянност и трудолюбие се дължат излизането и отпечатването на беседите.
към текста >>

46. 239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША

Но да живеят толкова години заедно беше цяло изпитание, Всеки си имаше масичка, креват, някаква лавица и най-елементарна посуда.
239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША През време на Школата Паша живееше с другите две стенографки в една барака, която бе наречена от нея „парахода". По-късно след години Паша отиде в една самостоятелна барака, на Савка приспособиха друга и Еленка остана е трета стаичка. Но отначало ред години съжителствуваха заедно. Как издържаха тези три сестри заедно те си знаят. И те имаха задачи за разрешаваше всяка една поотделно. Но да живеят толкова години заедно беше цяло изпитание, Всеки си имаше масичка, креват, някаква лавица и най-елементарна посуда. Условията бяха дори мизерни. И като се прибави, че те се занимаваха непрекъснато с дешифриране, с пишещи машини беше учудващо, че те издържаха. А в стаята им се намираха всички непечатани беседи струпани на купища. Освен това при тях непрекъснато се стичаха хора кой "от където дойде на Изгрева първо при тях преминава, за да чуят последните новини така че те бяха едно информационно бюро за всичко. Нямаше нещо, което да не минаваше през тях.
към текста >>

47. 280. ПОСТ

А тя започва едно такова голямо изпитание, влиза в пост без да уведоми Учителя.
Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя и то за такива маловажни и дребни работи, че ако ви ги разкажа ще ви се завие свят, как може да се безпокои за такива дребнавици. Аз съм присъствувала при тези положения, при които тя за най-малкото безпокоеше Учителят като едно двегодишно дете пита майка си дали да направи това или онова. Но аз го приемах тогава за нещо естествено за самата Савка. А тя започва едно такова голямо изпитание, влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е занят със своята си работа, затворен е в стаята си, не приема гости, а само по изключение, а храна му носят други сестри. По едно време на петия-шестия ден той се обръща към сестрата, която му носи храна и пита: „Ами къде е Савка, защо тя не ми носи яденето? " „Учителю, Савка влезна в пост. Тя сега пости", със страхопочитание споделя сестрата. Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята си и пита сърдито: „Кой й разреши на нея този пост?
към текста >>

48. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на вярата, за да се възстанови загубената връзка с Бога.
Майка ми оздравя и оживя. След това живя много години дори преживя десетилетие след баща ми. Та като проходи майка ми първото нещо, което ми каза бе: „Е, дъще доживях да видя нещо от твоето дъновист-ко учение". Ама беше сърдита външно, но вътре се радваше, че е оживяла. Духовете вкъщи се успокоиха. Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на вярата, за да се възстанови загубената връзка с Бога.
към текста >>

49. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на вярата, за да се възстанови загубената връзка с Бога.
Майка ми оздравя и оживя. След това живя много години дори преживя десетилетие след баща ми. Та като проходи майка ми първото нещо, което ми каза бе: „Е, дъще доживях да видя нещо от твоето дъновист-ко учение". Ама беше сърдита външно, но вътре се радваше, че е оживяла. Духовете вкъщи се успокоиха. Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на вярата, за да се възстанови загубената връзка с Бога.
към текста >>

50. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

И да му даде сили и живот да издържи това тежко изпитание, което негли ще го закали за онзи велик живот, за който го подготвят.
Защо именно той носеше най-тежките товари по екскурзиите - чайници и др.? Защо именно той будуваше по цели нощи край огнището по екскурзиите на Рила, Мусала, Витоша, Стара планина и поддържаше огъня? Има да си спомняме много „защо" за този брат. Защо именно и сега се струпа най-големия и най-тежкия товар на плещите му? Аз няма да отговоря, ще кажа само: Господ да го благослови. И да му даде сили и живот да издържи това тежко изпитание, което негли ще го закали за онзи велик живот, за който го подготвят. 109 Върху него и върху други самоотвержени братя и сестри, с които Учителят изгради и създаде Изгрева и делото си, се хвърли най-много кал. Но Небето не разсъждава по човешки. Ще мине време, ще се избистрят съзнанията на хората и тогава те ще ги увенчаят със светъл ореол. Учителят даде санскритски имена на някои от Седемте рилски езера. Първото назова Махарзи.
към текста >>

51. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Това беше много тежко изпитание за майка ми, тя се поболя, после получи рак на гърдата, от което почина.
Баща ми живя 100 години, а майка му 93 години. Баща ми беше преподавател по физика в Софийския университет, а майка ми беше завършила „Нотър Дам Де Сион" в Цариград. Бащата на майка ми е бил свещеник-бунтовник и като млад е бил заточен от турците в Диар Бекир, където е загинал. И така тя останала без баща на 2 ^ 3 годинки. Имах сестричка две години по-голяма от мене, но за три дена умря от дифтерит, а тя беше смъртоносна болест в онези години. Това беше много тежко изпитание за майка ми, тя се поболя, после получи рак на гърдата, от което почина. Аз останах без майка на единадесет години, обаче продължавах да чувствувам майка си до себе си много живо. По-рано можех да направя някоя беля, която тя да не я види, но сега, понеже за мен тя беше много жива и стоеше над мен, то аз знаех, че всичко, което правя тя ще го види, затова не смеех нищо да направя, което би я натъжило. Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии.
към текста >>

52. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

А това ме спасяваше в тези дни на горест и изпитание.
И наистина след известно време аз видях как те отговаряха. Едната от двете сестри си замина от този свят, а другата легна на легло години наред. Ето, това е цената на изкушението. Аз бях велик грешник при Велик Учител. Тези две неща много добре ги схващах и оценявах. А това ме спасяваше в тези дни на горест и изпитание. По часове коленичил се молех и четях Евангелието. Това ме спаси. Тръгнах отначало - отдолу нагоре и стигнах до 80 години. Учителят ми беше казал да пея и песента да бъде моят път в живота. Беше ми дал и казал какъв е моят път.
към текста >>

Бях голямо изпитание за Учителя.
Във връзка с това Учителят казва: „Не е важно толкова дали си служител на Бялата ложа или на Черната ложа. По-важно е при всички случаи да изпълняваш Волята Божия, защото Бог управлява и двете ложи". А аз стоя пред Бога и слушах Неговите съвети и не изпълних нищо, дори когато бях ту в една посока, ту в друга посоча насочен от силите, които преминаха през мен. Е, сега какво ще кажете? Случаен ли беше Симеон-дякона на Изгрева при Учителя? Бях голямо изпитание за Учителя. Обикновено Учителят ме караше да Му пея руски романси в салона. Аз ги бях научил към десетина. Веднъж Учителят е седнал с Катя Грива и ми казва: „Ха, братът сега ще ни изпее някой руски романс". Тогава имаше много хубави руски романси. Пял съм Му и братски песни „Излязъл е сеяч да сее".
към текста >>

53. 2. НА ПОСЛЕДНАТА МАСА

Иванка Петрова

Но тогава преживявах най-тежкото си и най-страшното си изпитание - до смърт бях измъчена и натоварена... Така сломена и съкрушена съм на братски обед на Изгрева и пак съм най-накрая на една маса, потънала в моята голяма мъка.
2. НА ПОСЛЕДНАТА МАСА Живота ми е преминал в борби, страдания, оскъдица и много голям труд. Но тогава преживявах най-тежкото си и най-страшното си изпитание - до смърт бях измъчена и натоварена... Така сломена и съкрушена съм на братски обед на Изгрева и пак съм най-накрая на една маса, потънала в моята голяма мъка. Аз мислено отправям молба към Учителя, но същевременно и погледа ми беше устремен към Него и се молех едва ли не проплаквах гласно: „Учителю, помогнете ми! " Склоних глава и затворих очите си. След малко чувам, че някой ме вика. Отворих очите си и виждам сестра Йорданка, жената на д-р Жеков - усмихната ми казва: „Защо сте тук на тая крайна маса? Учителят ви кани да дойдете при тях." Ставам и смутена тръгвам подир нея.
към текста >>

54. 7. ПРИПАДЪЦИ

Донка Георгиева Кънева

Марийка Великова Марашлиева

Това беше едно страшно страдание и изпитание за семейството ни.
7. ПРИПАДЪЦИ След известно време заболя малкия ми син от детски припадъци. Те се повтаряха всеки три месеца. Това беше едно страшно страдание и изпитание за семейството ни. След дълги лекувания при различни лекари, болестта все по-жестоко се проявяваше. Тези припадъци продължиха три години. Една нощ, когато получи припадък, който продължи четири часа, аз и другарят ми прекарахме цялата нощ в плач и молитва. В края на четвъртия час детето дойде в съзнание, поиска водица и понеже аз бях много изморена и разтревожена, той му даде вода, а мене накара да легна да си почина. Заспала съм веднага и се видях коленичила пред прага на Горницата на Учителя и така плачех, че усещах, че сълзите ми обливаха коленете ми.
към текста >>

55. 5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Марийка Великова Марашлиева

От това време на запознанството ми със сестра Олга Славчева имам няколко писма, от които се разбира, че и тя е питала Учителя за мен, а отговорът на Учителя е бил такъв, че всяко изпитание се дава на човека, за да оцени живота, който седи над всичко.
После започнах да ги правя седнала и накрая - права. Дишането много ми помогна и доста време дишах най-усърдно. Впоследствие поизоставих вече дишането, но самата аз виждам, че ми е много необходимо и е от голяма полза и затова се стремя да дишам по-редовно. Трябва да кажа, че когато стана по-топло времето започнах да правя обливни бани със слънчева вода или ако не е достатъчно топла я загрявах малко. Но хигиенни бгни правех обезателно. От това време на запознанството ми със сестра Олга Славчева имам няколко писма, от които се разбира, че и тя е питала Учителя за мен, а отговорът на Учителя е бил такъв, че всяко изпитание се дава на човека, за да оцени живота, който седи над всичко. Преживяното във врьзка с тях съм описала в спомените си за нея. Тя беше на мнение, че трябва обезателно да следвам музика, но аз не можах да сторя това. Имах завършена търговска гимназия и трябваше да взема приравнителна матура за гимназията. Успях да я взема 1950 г. Условията обаче се промениха, бяха други времена вече.
към текста >>

56. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

От самото писмо на сестра Олга се разбира, че тя е питала Учителя и отговорът на Учителя е бил такъв, че всяко едно изпитание се дава на човека, за да оцени живота, който седи над всичко.
Сутринта Олга си замина за Тутракан, той я съпроводи до кораба и след това дойде у нас, даде ми наставления какво да правя и как да се лекувам. Така поводът на писмото, което ми писа сестра Олга Славчева на 2.VI.1943 г. бе във връзка с боледуването ми. Нали бях писала писмо на Учителя, но отговор не получих, тъй като лично баща ми ходи при Учителя в София и разговаря с него. „Едно нещо е пропуснал баща ти да пита", казваше брат Петър, „дали да останеш на работа в училището или да напуснеш". От самото писмо на сестра Олга се разбира, че тя е питала Учителя и отговорът на Учителя е бил такъв, че всяко едно изпитание се дава на човека, за да оцени живота, който седи над всичко. Споменатия Иванчо в писмото е моя роден брат, а Гого е съпруга на Райна - сестра на П. Филипов. В писмото се дават данни за братския живот в онези години и за контактите на приятелите между София и провинцията. Аз не можах да следвам музика понеже бяха други времена и аз трябваше да вземам приравнителна матура за гимназия, поради това, че имах търговско образование. Но с музика съм се занимавала, знаех братските песни, Паневритмията и свирех на цигулка. В Русе аз свирех обикновено Паневритмия, за да могат останалите да играят.
към текста >>

Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание.
Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази. Ние пеехме с него, изпълнявахме наряди и всеки се стремеше да съгради нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато Петър напусна Русе и дойде в София, ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя. Нямаше го онзи добър брат на Божията нива. Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание. Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден. Ръцете му бяха сравнително нежни при сладкарската професия, а трябваше да се бори с пръстта, с камъка, което беше много уморително за него. Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството.
към текста >>

Това малко изпитание ти се даде, за да оцениш живота над всичко.
А тя беше много красива в онези години и беше привлекателна и желана от всеки, а особено от тези хубавци. По-късно Учителят й беше дал задача да напише очерк за двамата и особено за Михаил и да го даде в комичен вид, такъв какъвто си е бил. В нейната поезия ще намерите изразни форми, които ще ви вдигнат в облаците, но това не е въображение, а такова беше нейното състояние на духа и тя така възприемаше и предаваше нещата. А що се отнася до нейните екскурзии с Учителя, те са описани от нея в един такъв стил, че онзи, който ги чете има два начина - или да се качи с написаното от нея във висините, или да бъде един обикновен четец на земята. Писмо от Олга Славчева до Марийка Марашлиева 2.VI.1943 г., Тутракан Мила Марийке, Вярвам да си здрава вече. Това малко изпитание ти се даде, за да оцениш живота над всичко. Всичко ще мине и ще замине, но опитността остава и човек става по-мъдър. Щастлива съм, че опознах вашето семейство, не само за това, че ми оказахте гостоприемство, но защото всички вие, в целия си дом сте направили в сърцата си храм Богу. А това е най-важното на света. Вие с Иванчо сте добри деца, Иванчо познах още в София на Изгрева преди 1 - 2 години. Много го обикнах, помня че доста се занимавах с него.
към текста >>

57. 26. Университетски изпити

Лиляна Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

" Тя отвори Библията, прочете нещо в нея, помоли се, съсредоточи се в нещо и каза: „Ще имаш едно изпитание.
Винаги така ми се случваше. Случайно е нали. На един изпит помолих кака Еленка Казанлъклиева: „Имам изпит. Помоли се за мене. Какво ще ми кажеш? " Тя отвори Библията, прочете нещо в нея, помоли се, съсредоточи се в нещо и каза: „Ще имаш едно изпитание. Внимавай, ако не се усъмниш дори и на косъм - ще издържиш. Ако се усъмних - не мърдай". Аз отидох и се явих на изпит. Отговорих на първия и втория въпрос. Но третия въпрос беше за Освард Шпенглер „Залезът на Запада".
към текста >>

58. 3.Пленничество и предателство

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Не е било леко изпитание.
Илия само си наквасил устата и се нажабуркал. Следващите 2-3 дни повечето от половината измрели. Бродели още няколко дни. През най-различни мъчнотии, изкачване и слизане баири, гладни, изпокъсани, с изранени крака, след 20 дена пристигат на българска земя, близо до Кюстендил. Всички падат на колене, целуват земята и плачат. Не е било леко изпитание. Той ми е разправял подробности, в които неведнъж животът им е висял на конец - гонени ту от сърби, ту от гърци. Като пристига първо в София, в родния си дом, майка му не го познава (понеже бил със скъсани дрехи, парцали висели по него, мръсен, изцапан) и му изнесла хляб и сирене като на просяк. Не познала и гласът му. Едва го познала, пред нея бил скитник и несретник. Мина известно време и ние излезнахме да се разхождаме по главната улица.
към текста >>

59. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Германия е поставена на изпитание.
Миналото обаче е опит и трябва да бъде използван в бъдещето. Един търговец ако иска да му върви трябва на десет души да оставя да има да му дава един. Защо човек трябва да бъде щедър? За да си подготви условия утре да може да напълни хамбара си. Житото хвърлено на нивата е загубено, но то ще напълни после хамбара, но може и да не стане. Германия е поставена на изпитание. Гърбът й не е свободен. Един оратор когато говори не трябва да има зад гърба си хора, а да има на какво да се опре. Войната в Европа е безпредметна, а мъчният въпрос остава далечният изток. Бялата ложа е взела надмощие, защото е проникнала в тайните на черната ложа. Светлината е проникнала в тъмнината.
към текста >>

60. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

Но тя се превърна в драматично изпитание за него.
“ Тогава Цеко проговорил: „Цеко ще стане поет, за да измете целия смет на този скапан свет“. Цеко обичаше да говори в рими. Беше стихоплетец. Неговите рими бяха сполучливи, но бяха простички наглед и нямаше в тях духа на поезията. Цеко имаше една история с една жена, любовна история. Но тя се превърна в драматично изпитание за него. Един ден той трябвало да се качи на един електрически стълб пред дома на Пеню Ганев и да оправи жиците понеже имало някаква повреда. А той беше електрически техник и знаеше как да го направи. Но електричеството не било изключено, а той имаше дълга права коса и тя случайно се допира до жицата, прави късо съединение с електрически ток, пада отгоре и на място умира. Точно по това време Учителят е в Мърчаево между приятелите. Изведнъж Учителят спира разговора с тях и казва: „Цеко се ожени!
към текста >>

61. 25. Песента Поздрав на Учителя

Драган Петков

И в дни на изпитание, Ти бъди ми канара; тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра.
Казва се „На Учителя“. Тя е по текст и мелодия на един брат от провинцията. Казваше се Борис Хаджи Андреев, от гр. Ямбол. Когато я пееха приятелите всички се прехласваха в мелодията и в думите й. Там има един стих, за който трябва да споменем някои неща. И в дни на изпитание, Ти бъди ми канара; тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра. На Учителят не му хареса съдържанието, което ни влагаме в този стих. Онзи, който бе снел този тест от Невидимия свят имаше друга идея. Но ние като пеехме влагахме противоположна идея. Затова в една беседа отпечатана в томчето „Божествен и човешки свят“, стр. 140, Учителят бе споменал, че има някои хора, които искат да умират за Христа.
към текста >>

62. 13. За какво служеха зъбите на Учителя

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание.
бяха Му избили няколко зъба. Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов. По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува. И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците. Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички зъби в устата си. Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание. Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат зъбите, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов. Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока. Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад. Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи. А Учителят още при отварянето на Школата 1922 г., още на събора в Търново заяви, че тази Школа се отваря за пръв път от Всемирното Велико Бяло Братство на планетата Земя и за пръв път във Вселената.
към текста >>

63. 10. Неизпълнената задача

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Човекът си отива, а бай Иван тогава се сеща за задачата, че в случая задачата от Учителя е провалена и започва да се ядосва защо не е могъл да съобрази, че това е последния ден и че съдбата му поднася това изпитание, за да провери доколко ще изпълни задачата си.
Но бай Иван в тоя момент като му ударил тая плесницата, нито за задачата се сещал, нито за нещо друго, за нищо. Просто станал, понеже бил седнал и като му ударил един ритник в слабините и го повалил на земята. Този човек 15-20 минути не можел да дойде на себе си. След като дошъл на себе си едвам станал и пелтечейки му вика: „Та-та-ка ли из-пъл-нявате Писанията? “ А бай Иван му отговорил: „Ако е за плесниците ще ти дам да ми удариш още една плесница, но за ритниците нищо не е писано“. Човекът си отива, а бай Иван тогава се сеща за задачата, че в случая задачата от Учителя е провалена и започва да се ядосва защо не е могъл да съобрази, че това е последния ден и че съдбата му поднася това изпитание, за да провери доколко ще изпълни задачата си. Зарязал той прането и започнал да се разхожда напред-назад в двора и разхождайки се в двора, вижда че на полянката се намира Учителят и няколко други наши приятели. Той решава да отиде при Учителя, да се изповяда и да се оплаче, че не е могъл да изпълни задачата си. Отива при Учителя, Който се обръща към него да го пита какво има. Бай Иван Му разказва случката както е станала. Като я разказал, Учителят се смял и дори с кърпичка си бърсал сълзите, толкова силно се е смял.
към текста >>

64. 12. Астрология и френология на Изгрева

Веднъж когато бай Иван е бил на изпитание по отношение на материалните средства, Учителят го среща случайно и му казва: „Ами ти, като правиш хороскопи вземаш ли пари?
Бай Иван е учил астрология, занимавал се е с тая наука и непълнотите, невероятните работи в тая наука, където са се издавали много литература е навлизала у нас от запад и от западните окултисти, бай Иван я е прочел, но е чувствал, че има нещо в нея не в ред. Попълвал е празнотите с всичко, което е научавал от беседите, което е държал Учителят и в които има на много места астрология, хиромантия, френология, физиогномия. И как Учителят вероятно е разбрал, че бай Иван се занимава с това, може бай Иван и да ми е казал, но аз сигурно съм и забравил как е станало, но туй го помня много добре, че Учителят веднъж му казва: „Ама ти искаш ли да учиш астрологията? “ И Той го е викал и му е определял времето кога да отива при Него в приемната. И там му е говорил за астрологията и бай Иван мисля, че е един от малкото, на които Учителят пряко е давал знания по астрология. Веднъж когато бай Иван е бил на изпитание по отношение на материалните средства, Учителят го среща случайно и му казва: „Ами ти, като правиш хороскопи вземаш ли пари? “ Бай Иван казал: „Не, не вземам пари.“ „Ами защо да не вземаш пари? “ „Ами, защото смятам, че това е такава наука, която не може да се сложи така, че да се търгува с нея.“ Учителят му казал: „Ами прав си, да. Така е, не трябва да се търгува с нея. Но казва, ти ако искаш можеш да вземаш пари, не за науката, а за времето, което изгубваш с някой, за да му направиш хороскоп. Само за времето, което си изгубил, за него да му вземаш пари“.
към текста >>

65. 11. Неполученото писмо

Стефка Няголова

Сам Той казва: „Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо.
Тъкмо щял да пусне писмото за Учителя, подали му телеграма, която била от Учителя. Той прочел телеграмата. В нея Учителят му давал съвети и начини как да излекува майка ми. Това било отговор на писмото му, което било още в джоба му не пуснато. Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той му казвал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла. Сам Той казва: „Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо. Ще намеря начин да ви отговоря и укажа своето съдействие и помощ независимо къде се намирам Аз“. Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, който е свързан с Бога, с космоса и за когото всичко е възможно. Той не се намесва когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята.
към текста >>

66. 21. Силният и слабият

Ангел Вълков

Ние бяхме изпитание за всички.
Учителят замълча и се вторачи към онзи, дето имаше специална значка под ревера. Братът разбра, че това е изказване за него и след като слезнахме в лагера той изведнъж изчезна и не го видях кога се измъкнал и запрашил за София. По такъв начин Учителят ме защити без да съм отнесъл въпроса до Него. Той го разреши по свой начин, както Той умееше и знаеше. Той ме защити тук на Рила, но как се разреши този въпрос с мен и Тодора на Изгрева, това ще научите по-нататък. Ние бяхме изпитание за всички.
към текста >>

67. 41. ШЕПА БОНБОНИ

Беше изпит за всички ни и едновременно изпитание за Савка.
По едно време ни огледа и каза: "Та вие сте се събрали толкова много, че ще ми помогнете да изядем едни бонбони". Отиде и се върна с един плик бонбони. С едната си ръка държи отдолу плика, а с другата бърка в него и изважда само по един бонбон и ни черпи подред както сме застанали.Дойде до стенографката Савка Керемидчиева и като бръкна в плика и извади шепата си пълна с бонбони. Тя си подаде двете ръце в шепа и Учителят изсипа в тях бонбоните. Леко, с крайчеца на окото ни поглеждаше останалите как ще реагират и дали ще проявят ревност поради явното предпочитание на Учителя към Савка. Беше изпит за всички ни и едновременно изпитание за Савка. Аз видях всичко това и се усмихнах лекичко поради необикновения контраст. Къде е една бонбона на ученик, къде са шепа бонбони на друг ученик. Но другите не се усмихнаха, вероятно ревността у тях заработи. А как си разреши задачата Савка с тази шепа бонбони, аз не мога да кажа. Но видях нещо друго и то само след няколко дни, което ме накара да се замисля.
към текста >>

68. 85. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО СТОЯНКА ИЛИЕВА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Всичко добро, всичко велико трябва да мине през изпитание.
Учителката намери ценното в своите ученици това е тайната на учителя и силата на ученика. Пожелавам ти повече чист въздух, повече чиста вода, повече пресен хляб и повече слънчева светлина. Моят привет. 22.II.1933 г. /Свещеният подпис/ Любезна Стоянке, В живота трябва самообладание. Всичко добро, всичко велико трябва да мине през изпитание. Малодушието не ползва. Закона на Любовта решава всичко. 5. VIII. 1941 г. /Свещеният подпис/
към текста >>

69. 17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

Изпитание, изкушение... Или си имал едно дълбоко разбиране какво значи Учителя или ще го търсиш на кого прилича.
Той казал, че щом не ме приемат, значи тези златни лева той ще ги вземе. Моля ти се. Въобще не е за разправяне, право да ти кажа. Не ми е удобно и не желая да говоря... Въпросът към Истината и за Бога и за Истината е личен въпрос за всяка една душа. Нека всеки да си разрешава въпроса. Изпитание, изкушение... Или си имал едно дълбоко разбиране какво значи Учителя или ще го търсиш на кого прилича. И на когото прилича ще тътриш подир него. Това на нищо не прилича. Тъжно е, че се намериха корени в софийското братство. А мога да ти кажа, че софийското братство беше най-костеливия орех. Най-много неприятности идваха от София, по всички братства е имало същото.
към текста >>

70. 28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

Това беше голямо изпитание за нашите хора, този преход в онова време такова, противоположно на нашите идеи, но трябваше да си издържим изпита.
В края на краищата като се свърши едно действие пада завесата и има нов декор, този на комунизма. Сега, което го нямаше отвънка да се продължи отвътре. Всякой, който разбираше, знаеше, че Учителят не беше дошъл на земята да прави салони. Ако беше така, Той щеше да вдигне салон като Ватикана, с мрамори, с гранити и т.н. Направи салон, който да се амортизира след няколко години от само себе си. Това беше голямо изпитание за нашите хора, този преход в онова време такова, противоположно на нашите идеи, но трябваше да си издържим изпита. Защото мога да кажа обаче Учителят остави на всяко едно място посеяни семена, които някакси ще възрастат. От друга страна Той каза, това, че ний не можем да кажем, че сме ученици на Учителя. Това съм съвсем наясно. Ние бяхме едни работници в Школата, това ни е Той казал, че след хиляда години Учението ще го приложим. И Той не каза да го проповядваме, а каза да го прилагаме.
към текста >>

71. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

Това, това беше едно особено изпитание, разбира се.
Той се сконфузил много, разбира се така, че тези всички неща както виждаш не са случайни. Имаше хора обаче в Школата, които преодоляваха тия неща. Аз мога да ти кажа, че един Борис Николов не се влияеше от тези неща. Имаше хора, които им беше по-лесно и те нямаха такива опитности, защото беше може би излишно. Но който държеше за общественото мнение изпадаше в тази безизходица, преживяваше тези тежки опитности на тъй наречената Питагорова школа, още повече, че те не бяха съзнателно нагодени както е било на времето при Питагора, ставаха от само себе си така както Духа ни ги създава. Това, това беше едно особено изпитание, разбира се. Ако има условия да работи в Швейцария, би станал професор. Веднъж той го каза на Учителя, оплакваше се, че иска да стане професор. А Той му каза: "Професор ли? " И то подигравателно. Защото виж какво сега, в крайна сметка ний трябва да сме наясно, дали е по-интересно в една духовна Школа, която се явява на хиляди години или да завърши някакъв швейцарски или американски факултет, нали така.
към текста >>

72. 2. ПАША ТЕОДОРОВА И РЕДАКТИРАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Аз виждах това като едно голямо изпитание.
Там работеха Влад Пашов, Димитрий Стоянов и Кирчо-лъвчето. Тя работеше цяла нощ, защото бързаха. Аз се учудвах как Паша правеше това нещо. Тя, която имаше мандат от Учителя за работа по беседите трябваше да работи с тези братя, които не обелваха зъб по времето на Учителя, че тя не работи добре, нито пък си предлагаха услугите да свършат работата, която тя работеше. А сега бяха надали вой срещу нея. Аз виждах това като едно голямо изпитание. Не знам колко души можеха да останат непоколебими на тази позиция като Паша. Да стоиш и да гледаш как някой от горе ти коригира работата, как иска да те измести, че накрая ти донасят материала и ти отново започваш да работиш върху него и да прибавяш онова, което са съкратили или изхвърлили. И когато тя предаваше на Влад Пашов беседите да се набират за печат, то отстрани на листовете висяха стотици залепени листчета и то от двете страни на листа. Така тя беше принудена да работи без ропот стоически, недоспивайки си. Веднъж, след една такава нощ, пристигна Борис Николов и донесе една топка масло, кръгла, направена по селски около 1/2 кг.
към текста >>

73. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Щото сам Той е дето се казва на изпитание, на кръста и това беше по обедно време нали, тогава отровата е много по-силна, какво да правят?
И почваме по пътя, вървим, вървим и още сме долу по широкия път, който сега е шосе, но тогава беше коларски път. Минаваха и камиони, но много лош път беше, не беше за камиони. Такива каруци повече, селски път беше и по едно време, бяхме седнали пак така на почивка по пътя \л идва Крум Няголов: „Учителю казва, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му. Да Ви кажа тогава така, изпитах го много силно това нещо. Щото сам Той е дето се казва на изпитание, на кръста и това беше по обедно време нали, тогава отровата е много по-силна, какво да правят? И той каза нещо, аз не помня. В.К.: Той не слезна ли Учителя надолу? Е.А.: Не, не слезна. В.К.: Защото ми казаха, че се е върнал и почнал да тича надолу и т.н. Е.А.: Не брат, не, аз бях там. В.К.: Вие бяхте там.
към текста >>

74. 71. АНАСТАСИЯ ЯНАКИЕВА

Вижте какво изпитание е минала.
71. АНАСТАСИЯ ЯНАКИЕВА Сестра Анастасия Янакиева беше кротка жена. Знаете ли че беше хубава жена, височка така, от тези жени юпитериянки, с чувство на достойнство, но кротка, мила, внимателна. И тя, дали преди да срещне Учителя или след, кога е не знам мъжът й заболял, получава удар, парализира се и тя 15 години го гледа в легло, а 15 години това не е малко. Вижте какво изпитание е минала. И когато той си заминава, дали тя още преди това се е запознала с Учителя не зная, но след като той си отива тя вече е свободна, няма деца, има една къща там мъничка и нейната къща е отворена за всички братя и сестри. И докато Учителя живееше на ул."Опълченска" 66, откато тя се запознава с Него, нейния дом е братски дом. Тя приема гости, посреща, изпраща. Студенти, няма къде да спят - при Янакиева, гости от провинцията къде няма - при Янакиева, разбирате ли, тя отвори и сърцето и дома си. Щото друго е, ти да си живееш самичък, да ти е удобно, друго е да посрещаш всичките хора.
към текста >>

75. 96. СРОДНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

А дават този миг отрицателния, на голямото изпитание на Христа.
На кръста е разпънат Христос". Може ли, оръдието, с което е убит един любим човек да го почиташ и уважаваш? Кръста като прибор на страдание е едно, ама Христос разпънат на кръста да ви кажа то е наистина страшно и после, това е пак дяволска работа да ви кажа, която е повлияла в християнството. Защото Христос нали възкръсна? Защо не дават възкресението, което е следващ момент и той е постоянен момент. А дават този миг отрицателния, на голямото изпитание на Христа. Тъй че това е едно отрицателно влияние в църквата, което са приели. Не е положителното. А съм убедена че тези неща още от младини ги е разбрал и затуй се е отказал от църквата. Той не че искал да печели нещо друго. И по тая линия после го изпращат нали да учи за проповедник в Америка, от протестантското общество в България.
към текста >>

76. 122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА

Клекът беше затрупан със сняг и там още по-лошо се върви защото не се вижда пътеката, а значи ще затънеш в клека с едния крак, в клека с другия крак, то е изпитание, а не пътуване.
Много тежко беше. И отидохме близо до реката, а после Учителят спря дотам и каза на Борис и Георги да отидат да видят може ли да се продължи. А там не се виждаха боровете. Там вече не е бор, а е клек. Клекът не се виждаше. Клекът беше затрупан със сняг и там още по-лошо се върви защото не се вижда пътеката, а значи ще затънеш в клека с едния крак, в клека с другия крак, то е изпитание, а не пътуване. И те се опитаха да вървят, но казаха на Учителя, че не може да се отиде. И тогава върнахме се, нямаше време кога да стигнем до Боровец, защото беше на мръкване вече, щото много тежко се вървеше и там имаше един навес от дъски, при една канара. Така беше направено, че все пак завет имаше. И тогава захванахме се, изровихме снега, който беше навят при канарата, запалихме огън. Борис беше млад и як човек, с Жорж и Колю Каишев докараха дърва сухи, накладохме огън и успяхме да сварим чай, успяхме да пием всички вода гореща и даже вечерта успяхме в чайниците да възварим супа.
към текста >>

77. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

Всеки случай това е най-приемливото, Той е пожертвал себе си, за да може нас да спаси от изпитанието на което са мислили да ни подложат.
Значи ще излезе, че е немощен или нещо и така нататък. Сега впоследствие чух да казват приятелите, че онези са искали, тези, враговете, да турят адска машина, когато сме всички в салона, в уречен час да избухне, и по този начин да ни ликвидират. Но Учителят измолил Той да плати каквото има, и затова Той е понесъл цялото страдание. И това, в което Той като същество е изложен и това прие да го понесе, за да можем ние по-лесно да преминем понеже по-мъчно бихме го понесли. И после толкова много хора щяха да загинат. Всеки случай това е най-приемливото, Той е пожертвал себе си, за да може нас да спаси от изпитанието на което са мислили да ни подложат. В.К.: Мен ми разказаха, че този, който го е накарал онзи да се извини бил Лулчев. Вярно ли е? Е.А.: Лулчев, да, защото началник на Дирекцията на полицията беше тогава негов личен приятел и аз да ти кажа останах много недоволна и от Лулчев, и от него, че те не понасилиха този човек да каже кой го е пратил. А пратиха го при Учителя да иска извинение. Не може сега да си представя един престъпен тип, който отива да нанесе удари при това, щото той можеше, така и съвсем да напакости на Учителя, нали, по главата, по главата, ама Той има по-нежна конструкция на организма си и на черепа, едно сътресение на мозъка можеше да бъде фатално.
към текста >>

78. 10.Учителят ни води по нов път

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход.
Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава на готово. В школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано.
към текста >>

79. VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Изпитание бе и за двете ни.
Тя живееше на една улица, аз другаде. Трябваше нея да я водят, аз не мога да отида. Аз от 1954 год. ставите ми заболяха и условията, външните пречеха за да мога да работя. Постепенно работата спря, поради нейното и моето заболяване. Изпитание бе и за двете ни. След като аз предадох всичко подредено на съхранение, ние с Паша вече бяхме слезли в града. Паша трябваше да напусне Изгрева на 13 ноември 1960 год. Аз напуснах Изгрева на 7 април 1961 год. Нас с Паша ни изгониха от Изгрева без право на посочване на жилище. Паша отиде да живее в кухнята, в своята къща, тъй като имаше квартиранти в стаите.
към текста >>

80. 01 - 12. С ПУШКА ИЛИ БИБЛИЯ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Не минало и месец от този ден на голямо изпитание и брат Георги Куртев намерил друга къща, по-широка и по-удобна, където се настанил и заживял мирно и тихо, както душата му копнеела.
Живейте си както досега, а на нас ни стига оная малката стаичка. Не се притеснявайте. А вие, момчета, начупете орехите да се почерпим. " Ето, в тоя случай виждаме как любовта победи насилието. Не пушката, а Библията помогнала. Не минало и месец от този ден на голямо изпитание и брат Георги Куртев намерил друга къща, по-широка и по-удобна, където се настанил и заживял мирно и тихо, както душата му копнеела.
към текста >>

81. 06 - 32.ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Съгласно Вашето упътва ние, ний молихме Господа ако той го е отредил да е против нас за изпитание, да ни даде сила да понесем, а ако това той прави от своя инициатива, то да ни освободи Господ от него.
Ефисяном, 31 притчи, по тях се работи и се повтаря, като чакахме да ни посетите, та тогава да наставите по кои беседи ще продължава да се работи. Както бяхте ми казали в Търново. Обаче до сега като не се отвори път за Вашето посещение, то женските събрания продължават да стават с повторение на досегашните беседи. Горното като Ви долагам, моля Ви от името и на всички жени от събранието да благоволите да ни изпратите други беседи за женското събрание, ако това Вий намирате за нужно или да ни наставите да се продължаваме повторение и потретвание на досегашните беседи. Вам е известно, че Айтоският поп Шаханов с каква енергия работи против нашето събрание. Съгласно Вашето упътва ние, ний молихме Господа ако той го е отредил да е против нас за изпитание, да ни даде сила да понесем, а ако това той прави от своя инициатива, то да ни освободи Господ от него. Обаче след тази наша постъпка, той много с по-голяма енергия се нахвърли против нас с много горчиви и неприлични думи, като отиде до там, че освен в църквата е говорил проклятие на нас, домовете ни и децата ни до века. Но това проклятие ни изпрати написано със собствената си ръка, като гледа да ни предизвика, обаче ний мълчим, учим се на търпение и упование на Господа. Чакаме резултата на Божията милост. Не стигна и това, но тръгна по селата, гдето има наши приятели, събира селяните на публично събрание и говори против нашите събрания, като посочва за главен виновник Вас, а мен, Божил и Крум Ваши последователи, като сме внасяли разкол в църквата. Но, понеже събранията му са публични, като свърши своята реч, някой от нашите приятели са му възразявали доста чувствително, докато го заставят да признае, че събранията били полезни, но не трябвало да се слушат други хора вън от църквата, поповете и пр.
към текста >>

82. 08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Че тя по този начин беше изпитание за брат Балтов, за мъжа си.
работи да обзавежда къщата. Дойде някой и тя, жена му, Николина Балтова, го попита: „Не ти ли трябва някой стол? На ти, вземи си този стол, на ти едно одеяло, на ти туй, на ти онуй." Той внася, тя изнася. Той внася, тя изнася и мисли, че върши волята Божия. Ама тя не работи, мъжът й работи, а тя оголва къщата. Че тя по този начин беше изпитание за брат Балтов, за мъжа си. А брат Балтов много приличаше на брат Боев. Малко по-височък от брат Боев, с половин глава. Много си приличаха брат Балтов и брат Боев. Тя беше домакиня. Той купува, а тя раздава, раздава, защото Учителят бил казал в една беседа, че Исус е казал: „Раздай всичко и тръгни, и ме последвай." Да, ама друг да работи, да печели, да събира, да пълни къщата, а друг, дето не работил, да я изпразва.
към текста >>

83. 09 - 01. НАЧКО СЕ СТЪПИСАЛ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Но ето, че едновременно с радостта, която пълнеше душата му, дойде и изпитанието на волята и характера му.
И как можеше да бъде другояче? Такива книги друг път не беше срещал. Минаваха дни, седмици, месеци, а Начко все намираше по някой час на ден да чете. И тъй незабелязано книгите му станаха добри приятели, с които най-добре се разбираше. Всичко прочетено намираше място з неговата душа и той по напълно естествен начин се ориентира към вегетарианството, което естествено е и първото стъпало към един по-духовен и разумен живот. Но ето, че едновременно с радостта, която пълнеше душата му, дойде и изпитанието на волята и характера му. Жена му, подучена от своята майка (баба Йона), взела да гори книгите, които той с такъв жар и охота четял. Четенето на книги и неяденето на месо били неща противни на жена му, ето защо тя му се противопоставяла по всякакъв начин. Начко беше още твърде млад и неопитен, за да знае как да се справи с непокорната си жена, ето защо той се стъписал. Не можал да устои. Жена му го победила.
към текста >>

84. 09 - 105. ПОД КРИЛОТО НА СЪДБАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Всяка мъка и изпитание имат край.
С линейка го отнесоха в града на лечение. И тъй, по една случайност, Мирчо се отърва от ръцете на озверелия и пиян баща оная вечер. Не мина и половин година от тогава, бащата на Мирчо изпада в умопомрачение и се обесва в дома си. Това второ нещастие донесе щастлива развръзка за Мирчо, който като кръгъл сирак постъпи в интерната за сираци, където показа, че е добър и примерен ученик. Георги Събев. Всяка мъка и изпитание имат край.
към текста >>

85. 09 - 210. СПАСЕН ОТ ГЛАДНА СМЪРТ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Тежко изпитание стоеше пред мен.
Отначало имах някой лев ис тях се поддържах, но и те скоро се свършиха. Тежкият труд и слабата храна бързо се отразиха върху здравословното ми състояние, като често взе да ми се вие свят. Другарите ми виждаха това положение и ме съветваха да си получавам дажбата месо и да го ям, иначе по-зле. Вече пред мене се изправи въпросът с всичката си сериозност, дали да ям месо или да умра от глад. Един ден се опитах да ям, но ми са видя тъй отвратително, че предпочитах да умра, но не и да ям месо. Тежко изпитание стоеше пред мен. Никой не можеше да ми помогне, освен един Бог. Моята съдба бе в ръцете на Бога. Работехме на Солунското пристанище, където бяхме само пленници и служащи, само мъже. Никакви жени нямаше между нас. Веднъж, като отидох към работното си място, намерих чиста, бяла дамска кърпичка, загъната на четири и вътре книжни пари, сто динара /10 х 10/, равни на наши сто лева.
към текста >>

86. 12 - 32. СИЛАТА НА МОЛИТВАТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Когато даже Добри беше още жив, при някое изпитание като се намира: „Сашо, Руми, хайде да направим една молитва.
Вашият живот, това е за мене угнетение. Не мога." Виждам я, ние с нея влизаме в стаята, тя си има Библия, има си „Цветните лъчи", има си „Петимата братя", беседата много й харесала и си я чете, особено беседата „Малкият стрък", наизуст вече я знае. И молитвите, едно тефтерче от баща ми, формули, наряди, които Учителят е дал сутрин като станеш, като се събудиш, какво чувствуваш, така известни размишления пак той все си е записвал, тоз час това, тоз час това. Вика: Чета ги всички, каза, мамо. Тя не обича да парадира. Когато даже Добри беше още жив, при някое изпитание като се намира: „Сашо, Руми, хайде да направим една молитва. Дай да отворим по три стиха от Библията." И си ги отбелязват и като отидем, ще каже на Добри: „Татко, сега при такъв момент имахме такова изпитание, това ни се падна, хайде, разтълкувай ни го." Както може вече, Господ го научи и им обясняваше вече някои неща. Та оттогава тя си има нещо така, и оня ден просто каза, ама тъй, с такова възмущение говореше. Това без цигулките на Учителя, това, пианото на Учителя, това са ценности, трябва да седят за бъдещото поколение. Ей такива работи говори Сашо. Той не може да го измисли това, толкова години ходи къде ли не, та сега ли да го измисли.
към текста >>

Дай да отворим по три стиха от Библията." И си ги отбелязват и като отидем, ще каже на Добри: „Татко, сега при такъв момент имахме такова изпитание, това ни се падна, хайде, разтълкувай ни го." Както може вече, Господ го научи и им обясняваше вече някои неща.
Не мога." Виждам я, ние с нея влизаме в стаята, тя си има Библия, има си „Цветните лъчи", има си „Петимата братя", беседата много й харесала и си я чете, особено беседата „Малкият стрък", наизуст вече я знае. И молитвите, едно тефтерче от баща ми, формули, наряди, които Учителят е дал сутрин като станеш, като се събудиш, какво чувствуваш, така известни размишления пак той все си е записвал, тоз час това, тоз час това. Вика: Чета ги всички, каза, мамо. Тя не обича да парадира. Когато даже Добри беше още жив, при някое изпитание като се намира: „Сашо, Руми, хайде да направим една молитва. Дай да отворим по три стиха от Библията." И си ги отбелязват и като отидем, ще каже на Добри: „Татко, сега при такъв момент имахме такова изпитание, това ни се падна, хайде, разтълкувай ни го." Както може вече, Господ го научи и им обясняваше вече някои неща. Та оттогава тя си има нещо така, и оня ден просто каза, ама тъй, с такова възмущение говореше. Това без цигулките на Учителя, това, пианото на Учителя, това са ценности, трябва да седят за бъдещото поколение. Ей такива работи говори Сашо. Той не може да го измисли това, толкова години ходи къде ли не, та сега ли да го измисли. Преминахме хубав живот
към текста >>

87. 12 - 36. ИСТИНСКИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Надка: Да, но всичко това за мен беше нещо като изпитание.
Мама я грабна и вика: „Георги, не стига, че е с една рокля. Пък аз тъй, сама, със свой труд я уших и кака Желязка ми я скрои и ние двете в събранието, защото са в същия двор, имахме машина, двете си ги ушихме японски, много лесно така. И мама я взема и я скри и аз тази рокля я обличах само кагото той отсъствува от Айтос. Но всичко това преживях. В.К.: Ти си минала през много сериозна школа. Надка: Да, но всичко това за мен беше нещо като изпитание. В.К.: Голямо посвещение си изкарала. Надка: Верка, например, с нея сме близначки, тя беше друга. За Верито не ме е страх, каза тати, затуй държеше за мене много. Нали повери всичките работи на мене и на Добри. В.К.: Да.
към текста >>

88. 22 - 1. РАЗБОЛЕЛИЯТ СЕ ПОДПОРУЧИК

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Като светкавица ми мина мисълта, че този мой фелдфебел ще ме постави на изпитание.
Бях още ученик. Събирахме се в дома на Ради Дюлгеров, а често и у трите сестри, учителките Донка, Ташка и Мара, които по-късно се преселиха в София и заедно със съпруга на Мара, Трифонов, останаха предани ученици на Учителя до края на живота си. Бях назначен взводен командир и фелдфебел. При мене беше бивш квартирант на нашия брат Петко Епитропов, който заради някакви разногласия с него имаше отрицателно отношение към всички последователи на Учителя. Някъде по фронтовата линия бяха станали бунтове, подклаждани от комунистите и един ден виждам - една каруца вози няколко войника с белезници, съпроводени от стража. Като светкавица ми мина мисълта, че този мой фелдфебел ще ме постави на изпитание. Помолих се на Учителя и в миг почувствах, че ме втриса. Отидох при лекаря и го помолих да ме прибере в лазарета, защото наистина се почувствах зле. Легнах там и след минута чувам, че ме търсят, да разстрелям с ротата осъдените от полевия съд момчета. Лекарят каза, че подпоручик Попов лежи болен в лазарета. „Как така болен, аз преди малко го видях да ходи из позициите." Дойде, провери, изръмжа и си отиде.
към текста >>

89. 23 - 8. ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ

Учителят му отговорил, че съм жив, но съм поставен на изпитание.
След това той се съсредоточи и три пъти ми каза: „Ще идеш и ще се върнеш." Аз му благодарих и заминах. След моето пленяване ни закараха в Солун. Изпитвах големи трудности с храната. Можех да ям само хляб. По същото това време баща ми ходил на събор в Търново и попитал Учителя за мен. Учителят му отговорил, че съм жив, но съм поставен на изпитание. Баща ми попитал кога ще се върна. Учителят попитал колко е стоял Йосиф в затвора? Баща ми отговорил: „Две години." Учителят казал, че като се навършат две години, ще се върна. Плениха ме на 19 август 1918 г. и на 20 август 1920 година бях в София.
към текста >>

90. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

Святият синод също отхвърля „Откровението" и за него идват тежки дни на изпитание.
е примирието. Западните велики сили признават Съединението, но България е още васална страна на Турция. През 1886 г. Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6.IX. Тя също е отхвърлила „Откровението". Святият синод също отхвърля „Откровението" и за него идват тежки дни на изпитание. Екзарх Йосиф е в Цариград, а тука Синодът е осиротял. На 25 юни 1887 г. се избира Фердинанд за княз. През 1895 г. една делегация, водена отново от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) посещава Русия, среща се с император Николай II и настоява за нормализиране на отношенията между Русия и България.
към текста >>

91. І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Революцията е на изпитание.
Той е вече повдигнал поредния си бунт срещу централната турска власт, което се използа от въстаниците през 1821 г. Марко Боцар, българин по произход, напуска турските войски, заедно със своите сколиоти, за да се настани в своята родина и да възпламени борбата на клефтите от Епир и Морея. Египетският паша Мехмед Али се намесва във войната. Изпраща своя син Ибрахим и с десант на 1825 г. той овладява Морея, а след това пада и Атина. Революцията е на изпитание. През 1826 г. Русия и Англия подписват протокол, чрез който се иска от Турция автономия за новата гръцка държава. Русия променя политиката си спрямо Гърция, защото през м. юни 1821 султанът наложил възбрана на корабите под руски флаг да влизат и излизат от Черно море. Изпраща се нота до султана от 16 юни 1821 г., а на 20 август 1821 г.
към текста >>

92. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот.
Спомниха се тогава имената на първите виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело. В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг. Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние.
към текста >>

93. IV.11 август, понеделник

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще извърши работата Си.
Във Веригата има хванати три духа от лошите; тия духове трябваше да се хванат и турят на работа - това, което са яли и пили, трябва да го платят, това е волята Господня. От прочетения стих искам да вземете следния урок: Всяка мисъл, която ви предразполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето и домашните си - всичко трябва да изпъждате; тези мисли не са Божествени, а на тия духове, хванатите, на наемниците, и следва да се проводят на своето място, защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мрачни мисли. Вие трябва да повярвате, че Господ е господарят на Земята и че е в сила всичко да стори. Той и възкресява, и телата дава; затова трябва да действуваме чрез Господа и да изпълняваме винаги Неговата воля. Нашата работа тази година трябва да бъде активна, не само да вярваме, но да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще извърши работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Той идва и помага. Тогава ще разберем именно, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите. Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди от дробовете.
към текста >>

94. IV.15 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Голям е рискът в изпитанието на този, който иска да лапне и унищожи един добър човек.
Вас много ви спира мисълта кой каква роля ще играе в света. Не е лоша тая мисъл, напротив, тя е Божествена, но все-таки пак не бива да се бърза. И друг път съм ви казвал, и сега ви повтарям: Не се старайте да се представите пред хората за добри, защото тогава именно те ще ви поставят на изпит и може би ще ви лапнат. Ако ви лапне светът, хората около вас нека ви лапнат, вие сами не се показвайте за добри. И този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да си патят. Голям е рискът в изпитанието на този, който иска да лапне и унищожи един добър човек. Това е подобно на следното. В река Нил живеят едни жабчета, които при опасност се така сгушват, че образуват острота, па и да ги лапне някое животно, прояжда стомаха му, та те се избавят, а животното, което ги е погълнало, се извръща и умира. Крокодилите, например, ги гълтат, но винаги жабчетата прояждат корема им. Така става с всеки, който се опита да погълне един добър човек, който повидимому е малък, но си плаща онзи, който рече да го закачи без причина. После, забележително е другото: в турско време, разказват, всеки българин, който е бъхтал турчин, винаги турчинът му е ставал приятел.
към текста >>

95. IV.13 август, събота

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят който е синоним на страдание и изпитание.
След като се помолихме и изпяхме „ Свят, свят Господ Саваот", г-н Дънов започна: - Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни." Целта на човешкия живот не е само в развитието на душата, но и в придобиването на свободата, която душата е изгубила, следователно свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкаме, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже още някои искат придобиването й чрез острието на ножа. При все това обаче всички не са я още придобили. А Христос велегласно казва: „Истината ще ви направи свободни." Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят който е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек силен, преди всичко трябва да бъде свободен. Сега, дали свободата произтича от силата, или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде човек свободен, значи да не прави никакъв грях.
към текста >>

От това ще познаете, че през годината България ще има някакво изпитание, ще премине през нея буря, но няма да ви се каже каква именно ще бъде тя и в какво ще се състои тази буря, защото винаги когато съм казвал, последствията са били нежелателни.
Той ще ви научи как да работите, не се безпокойте, защото Господ ще работи във вас, и когато Той е във вас, не бойте се. Не мислете, че само сега Той е с вас, а когато излезете оттука, не ще бъде с вас. Не, напротив, Той ще бъде постоянно с вас, ще ви ръководи и съдействува. През годината вие наистина ще се потите, но и тези, които са около вас, и те ще се потят. Вчерашната хапа е знак за това. От това ще познаете, че през годината България ще има някакво изпитание, ще премине през нея буря, но няма да ви се каже каква именно ще бъде тя и в какво ще се състои тази буря, защото винаги когато съм казвал, последствията са били нежелателни. При все че не ви се казва това, казвам ви: Въоръжете се и готови бъдете на своите позиции. Сформирувайте си всеки от вас по една мисъл върху вчерашната буря през годината и като стане, ще проверите дали сте били близо до истината. Главно гледайте вътрешно да укрепнете и да имате мир и спокойствие, силна вяра, силна любов, да е истината с вас. Тогава с духовете лесно се говори, няма по-лесно от това. Радостта, омразата, страхът докарват все един и същ резултат.
към текста >>

96. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума.
Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 1913 година насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за • вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас. Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи.
към текста >>

97. НАРЯД за 1913 година