Търсене в текстове за 'Изида'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 45 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дева Мария, Изида).
И в този случай освободената сила се възвръща към своя първоизточник - слънцето. Тия два примера са достатъчно ясни и заслужават по-основно изучаване от страна на тия, които биха искали да разберат алхимическата практика. Алхимикът често си служи със символи и алегории. Той използува, като основни символи четири елемента, които отговарят на четирите форми на материята: слънцето, съответстващо на огъня и на зараждането; то е общ баща на всички. Луната съответствува на водата; тя е майката на текущите води, на небето (Маhа, майя, Св. Дева Мария, Изида). Вятърът или атмосферата, съответствуваща на елемента „въздух". И най- после земята, която храни всичко, съответствуваща на твърдото състояние на материята. Така можем да си обясним всеизвестната универсална субстанция, която египтяните наричат „Телем" и чието зараждане те обясняват така: Слънцето й е баща, луната - майка, вятърът я отнесе в утробата си и земята я откърми. Тези са основните елементи на алхимията, които в един по-нататъшен, по-пълен етюд лесно ще се развият и доизяснят. Д-р Папюс Превела Д. К
към текста >>

2. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Изида, где е обещаното правосъдие?
Част от праведниците смирено отпуснаха глава и се съсредоточиха в молитва. Но душата на Вайдхава се изпълни с безумна ярост. Съмнението проникна в него, без да се гледа на неговото съвършенство, до вратата на Рая. „Но тогава кой е прав"?... Разгневен, Вайдхава се хвърли към светещата ограда, като викаше като луд. „Изида, где е обещаното правосъдие? Осъди моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми". Дълбоко мълчание беше отговорът. Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава. Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото.
към текста >>

3. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Като символ на природата тук се явява забуленият образ на Богинята от Саис-Изида.
Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство. Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата. За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата. Като символ на природата тук се явява забуленият образ на Богинята от Саис-Изида. Основната идея, разработена в една вплетена в романа алегория, гласи, че по пътя на тихото съзерцание и вглъбяване в себе си, търсещият ще открие истината в себе си. Защото тайната на Вселената, към чиято разгадка ние се стремим, е тайна на нашия дух. И тъй, опознали себе си, ние ще опознаем и вселената. Тази идея е изразена в следния дистихон: "Едному се отдаде - той вдигна булото на Богинята от Саис. Но какво видя?
към текста >>

4. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя е забулената Изида, чието було той трябва да вдигне: „И ако никой смъртен не вдигне булото, ние трябва да се стремим да станем безсмъртни; а който не иска да го вдигне, той не е истински ученик от Саис!
Тези стремления се събуждат в избрано малцинство човешки съзнания, които в името на Вечната Истина напущат пътеките на дребнавите усилия. Този стремеж към Вечната Истина прави от човека, какъвто и да е той, ученик. Непроницаемото великолепие и загадъчно многообразие на природата будят у него жажда към познание. Природата е разгънала пред него огромната си книга, гдето със странни знаци, линии, багри и форми тя е засвидетелствувала своето съществувание. Великата загадка буди неговия размисъл към дейност и зове сърцето му на свято поклонение. Тя е забулената Изида, чието було той трябва да вдигне: „И ако никой смъртен не вдигне булото, ние трябва да се стремим да станем безсмъртни; а който не иска да го вдигне, той не е истински ученик от Саис! " Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую. В момент сякаш съзнанието му става фокус, в който отзвучават хилядогласно най-противоречиви мнения, размисли, чувствувания. Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му. Може би, това е предчувствието му, че застанал с чувство на святост пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си. Не е ли това светото предчувствие за Учителя, за Когото той е чувал да се казва: „Онзи, който истинно говори, изпълнен е с вечния живот и странно родствено с истинските тайни ни се струва Неговото писание, защото то е акорд от симфонията на Вселената".
към текста >>

5. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена.
Те мълчат за Истината, която е скрита в нас – човеците на земята, която седи зад всяка проява на живот в цялата Природа, зад нямото вълшебство и красота на звездите. Затова още древните са казвали: .Познай себе си"... На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога, човека и Истината. Разбулване тайната на най-малката космическа същност – човека, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога. Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос. Херметизмът, дълбокото окултно учение на древния Египет, ни представя Истината по един особен символичен начин. в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена. Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените. Ако ученикът е стигнал до съвършенство, като дигне булото, ще има една жива, реална представа за Истината и вечната Красота. Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше посвещение, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место.
към текста >>

Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида.
Затова още древните са казвали: .Познай себе си"... На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога, човека и Истината. Разбулване тайната на най-малката космическа същност – човека, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога. Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос. Херметизмът, дълбокото окултно учение на древния Египет, ни представя Истината по един особен символичен начин. в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена. Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените. Ако ученикът е стигнал до съвършенство, като дигне булото, ще има една жива, реална представа за Истината и вечната Красота. Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше посвещение, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место. Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният човек, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере.
към текста >>

Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният човек, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере.
Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените. Ако ученикът е стигнал до съвършенство, като дигне булото, ще има една жива, реална представа за Истината и вечната Красота. Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше посвещение, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место. Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният човек, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере. В старата кабалистическа книга „Зохар" е предадена една крайно интересна и дълбока легенда за сътворението на света. Когато Всемогъщият решил да сътвори света, повикал по обратен ред двадесет и двете букви на древно еврейската азбука. Според кабалата всяка буква представя символ на една космическа сила, символ на даден атрибут на Бога. Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение.
към текста >>

6. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той овладява напълно тайните науки, участвува в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес.
И имало защо: делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци, че ще имат син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена. Първи негов учител е Хермодамас, философ от Самос. Едва двадесетгодишен, Питагор вече води научен разговор с Талес и Анаксимандър в Милет. Поликрат го праща в Мемфис при културния фараон Амазис. В Египет учението на Питагор трае 22 години при великия жрец Сонхис. Той овладява напълно тайните науки, участвува в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес. От Мемфис Питагор отива във Вавилон (Бабел). Тук той се запознава с философията на магите, с висшата математика и с астрологията. Във Вавилон прекарва 12 години и се връща в Самос след 34 годишно отсъствие. Но в Самос остава за много малко време, като се преселва окончателно във велика Гърция, южна Италия, в града Кротон, на Тарентския залив, втори град в южна Италия след Сибарис. Тук той основава своя школа и общество.
към текста >>

7. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида.
От неразбирането на сатурновите влияния идва злото. Сатурн е единствената знаменита планета на нашата слънчева планета. И за своите знания и сила е увенчан с три венеца. А хората го наричат, че е един от падналите богове. Това са известни истини, които са забулени с дебело було и са непонятни за обикновения ум. Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида. Питам сега: какво представлява Изида? Изида, това е Любовта в света. И всеки, който свали това було на Любовта, той се добира до великите тайни в природата. И всички страдания в света произтичат от неразбирането на Любовта. Но в сегашния стадий на развитие, човечеството е по-готово да разбере Любовта и живота.
към текста >>

Питам сега: какво представлява Изида?
Сатурн е единствената знаменита планета на нашата слънчева планета. И за своите знания и сила е увенчан с три венеца. А хората го наричат, че е един от падналите богове. Това са известни истини, които са забулени с дебело було и са непонятни за обикновения ум. Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида. Питам сега: какво представлява Изида? Изида, това е Любовта в света. И всеки, който свали това було на Любовта, той се добира до великите тайни в природата. И всички страдания в света произтичат от неразбирането на Любовта. Но в сегашния стадий на развитие, човечеството е по-готово да разбере Любовта и живота. И възпитанието трябва да се води в тази посока - да се разбира закона на Любовта.
към текста >>

Изида, това е Любовта в света.
И за своите знания и сила е увенчан с три венеца. А хората го наричат, че е един от падналите богове. Това са известни истини, които са забулени с дебело було и са непонятни за обикновения ум. Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида. Питам сега: какво представлява Изида? Изида, това е Любовта в света. И всеки, който свали това було на Любовта, той се добира до великите тайни в природата. И всички страдания в света произтичат от неразбирането на Любовта. Но в сегашния стадий на развитие, човечеството е по-готово да разбере Любовта и живота. И възпитанието трябва да се води в тази посока - да се разбира закона на Любовта. Има един закон, който сега действа в света и той по един или друг начин трябва да се изясни, за да могат народите да се ползват от него.
към текста >>

8. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както споменава и Учителя, статуята на Изида, която се пазела в най-вътрешно- то светилище, и която убивала всеки, който неподготвен се е опитвал да подигне нейното було.
2; гл. 8 и кн. 28 —гл. 6); описват смъртта на Тула Хостилия, искащ да произведе електрическа енергия по правилата изложени в ръкописите на Нума, и загинал от мълнията, защото не предвидил обратния удар. Египетските жреци и посветени са си служили много с електричеството, и са познавали отлично неговите закони. Както споменава и Учителя, статуята на Изида, която се пазела в най-вътрешно- то светилище, и която убивала всеки, който неподготвен се е опитвал да подигне нейното було. е била сложна електрическа инсталация, и всеки, непознаващ законите на електричеството, кой то се е доближавал до нея е пращал с живота си. И Мойсей, който е получил посвещението си в египетските храмове, познавал много добре законите и свойствата на електричеството и си служел с него. И ковчега в неговата скиния, до който той забранявал да се допират, също така е бил електрическа инсталация, с която той си е служил. В книгата си „Мисията на Евреите“ гл. 4, д’Алвейдр, говори че в ръкописите на един атонски монах,на име Панселене, се намирало описание — съставено въз основа на древен понтийски автор — обясняващо приложението на химията към фотографията.
към текста >>

9. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида.
Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под неговото влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви; то съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинска грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политически, и граждански длъжности — висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. Луната. В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида. В гръцките мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената „астрална светлина”, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духът - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променчива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие.
към текста >>

Изида я рисуват седнала.
Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политически, и граждански длъжности — висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. Луната. В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида. В гръцките мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената „астрална светлина”, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духът - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променчива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие. В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах представя индивидуалността, висшата природа — духът. В тялото тя управлява жлезите, лимфатичната система, стомаха, гърдите, симпатичната нервна система и лявото око у мъжа и дясното у жената.
към текста >>

10. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

У египтяните имаме образите на Нефтис и Изида, които се покриват напълно с Орфей и Евридика.
И тогава ще виждате едновременно и физическия, и духовния, и Божествения светове. И ще кажете като Павла: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. Из 4-та неделна беседа, държана от Учителя на 15.X.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. Андрей Андреев ОРФЕЙ ЖИВОТЪТ И ДЕЛОТО НА ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ И МУЗИКАНТ Орфей като образ има свои предшественици в стария изток. У египтяните имаме образите на Нефтис и Изида, които се покриват напълно с Орфей и Евридика. От мистериите на Озирис учим, че слънчевата богиня Изида, за скръб на Нефтис, на есен го напуща, за да се върне отново на пролет. У вавилоняните, бог Мардук (Бел) е трябвало да се бие с женското чудовище Тиамет (сравни с вакханките!), което е искало да убие слънчевия бог и музикант Самас (сравни с Орфей и Аполон!). Вавилонската богиня Иштар се спуща в ада и звуците на нейната ти-ги-а или тибиа (асировавилонски музикален инструмент, приличен на днешния обой) събуждат мъртвите в подземното царство. В Сирия при изпълнение на култа на Адонис, жени и девици, с разпуснати коси, боси. с траурни дрехи и мимически движения, възпроизвеждали скръбта на Астарта, оплакващи смъртта на един прекрасен юноша - музикант, слязъл в подземния Тартар и веселите й чувства от връщането му от там.
към текста >>

От мистериите на Озирис учим, че слънчевата богиня Изида, за скръб на Нефтис, на есен го напуща, за да се върне отново на пролет.
И ще кажете като Павла: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. Из 4-та неделна беседа, държана от Учителя на 15.X.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. Андрей Андреев ОРФЕЙ ЖИВОТЪТ И ДЕЛОТО НА ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ И МУЗИКАНТ Орфей като образ има свои предшественици в стария изток. У египтяните имаме образите на Нефтис и Изида, които се покриват напълно с Орфей и Евридика. От мистериите на Озирис учим, че слънчевата богиня Изида, за скръб на Нефтис, на есен го напуща, за да се върне отново на пролет. У вавилоняните, бог Мардук (Бел) е трябвало да се бие с женското чудовище Тиамет (сравни с вакханките!), което е искало да убие слънчевия бог и музикант Самас (сравни с Орфей и Аполон!). Вавилонската богиня Иштар се спуща в ада и звуците на нейната ти-ги-а или тибиа (асировавилонски музикален инструмент, приличен на днешния обой) събуждат мъртвите в подземното царство. В Сирия при изпълнение на култа на Адонис, жени и девици, с разпуснати коси, боси. с траурни дрехи и мимически движения, възпроизвеждали скръбта на Астарта, оплакващи смъртта на един прекрасен юноша - музикант, слязъл в подземния Тартар и веселите й чувства от връщането му от там. Сита, прославен полубог — музикант у индусите, моли бог Суря да му върне любимата Уша.
към текста >>

11. -

Тук, той овладява напълно тайните науки, участва в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес, гдето между другото четем: „Вслушайте се в себе си и са вгледайте в безкрайността на пространството и на времето.
Делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци: „Един син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена“. Първи учител не Питагор е Хермодамас от Самос. Още двадесетгодишен, той вече води научен разговор в Милет с Талес и Анаксимандър. Поликрат го праща в Мемфис, при издигнатия духовно и посветен фараон Амазис. В Египет, Питагор се учи цели двадесет и две години при великия жрец Сонхис. Тук, той овладява напълно тайните науки, участва в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес, гдето между другото четем: „Вслушайте се в себе си и са вгледайте в безкрайността на пространството и на времето. Там заучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията са сферите. Всяко слънце а една мисъл на Бога и всяка планета — един образ на тази мисъл. За да узнаете божествената мисъл, о души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя но седемте планети и на техните седем небеса. Какво правят звездите? Какво казват числото?
към текста >>

12. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

(Из руското списание за окултните науки Изида). 12.
Той иде (стихотворение в проза). 10. Zurkoff. Окултна отломка: Всред цветята (стихотворение в проза). 11. Алхимия: Единство на субстанцията — Превръщане на елементите. Очерк от Радински. (Из руското списание за окултните науки Изида). 12. Кабала: Душата (според доклада на Лайнингена пред психологическото дружество в Мюнхен), с една схема на човешкото същество. 13. Окултна хигиена и медицина: I. Целта на болестите. II. Дишането като универсално лечебно средство. III. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека. IV.
към текста >>

— Посвещението в храма на Изида.
— Откъслеци от Sedir: I. Любовта. II. Пастирът. 6. История на Христа, от Джовани Папини Превела М. Б-ва. 7. Мистериите на Египет. — Посвещението в храма на Изида. Извлякъл от „А В С d’ Occultisme“: Ив. Стоянов (с 16 илюстрации на египетския храм, фазите на посвещението и пр ). 8. Хирогномия, от проф Ю. Нестлер (продължение от кн. III) 9.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

(Из руското списание за окултните науки Изида). 12.
Той иде (стихотворение в проза). 10. Zurkoff. Окултна отломка: Всред цветята (стихотворение в проза). 11. Алхимия: Единство на субстанцията — Превръщане на елементите. Очерк от Радински. (Из руското списание за окултните науки Изида). 12. Кабала: Душата (според доклада на Лайнингена пред психологическото дружество в Мюнхен), с една схема на човешкото същество. 13. Окултна хигиена и медицина: I. Целта на болестите. II. Дишането като универсално лечебно средство. III. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека. IV.
към текста >>

Zurkoff АЛХИМИЯ ЕДИНСТВО НА СУБСТАНЦИЯТА — ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ В руското списание за окултните (тайните) науки Изида (№9 — 10 от 1913 г.) намираме един елементарен очерк по алхимията, написан от Радински.
. . И тъй дълго, задружно кат летяха те въз Бога, високо към небесния лазур, дочувах аз едва утринната им молба, която се изливаше в строфи вдъхновен и. И мелодии неземни дълго достигаха до мен ... И постепенно песента им преста и последният й тон високо много негде в небето замре . . . Изток блести вече, и ето откъм високия рид на стария балкан в сияние чудно, светло, усмихнат в ясното небе дневния цар, светлото слънце, изгре. Burgas. Zurkoff АЛХИМИЯ ЕДИНСТВО НА СУБСТАНЦИЯТА — ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ В руското списание за окултните (тайните) науки Изида (№9 — 10 от 1913 г.) намираме един елементарен очерк по алхимията, написан от Радински. Ние го даваме тук в превод, да се запознаят четците ни с първоначалните сведения по тая наука. След това, надеем се, че ще можем да дадем и по-обширни изследвания. В казания очерк, както ще се види по-долу, се излагат ония научни данни, които се Отнасят за основните алхимически идеи, и се изтъква пълното съгласие между опита и логиката. По този начин стават доказани и ясни всички въпроси от тоя род, които бяха спорни в течение на толкова векове. Действителният произход на думата алхимия е неизвестен.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От преписката й с Аксакова се установявало, че спиритизмът и впоследствие теософията са били за нея само средство за постигане егоистични цели, една от които е била, да стане таен шпионин на руското правителство в Индия; че тя често е действала под инспирацията на черните сили и си служела с фокуси, което предизвикало разкритията на Лондонското „Дружество за психически издирвания“ и на руския романист Всеволод Соловьев в книгата му: Современная жрица Изида; че тя се намирала в известни отношения с най-големия руски реакционер Κ. П.
г., Бостунич ни изпрати своето кратко Curriculum vitae, което ще предадем in extenso с портрета му. Преди няколко дни получихме от същия една статия, изпратена ни от Белград, озаглавена: „Истината и лъжата на теософията“ и в която той прави много интересни и важни разобличения. Ние мислим да поместим тая статия в списанието ни, а сега ще изтъкнем само следното: Г-н Бостунич, като бивш член на Теософсксто Общество, е имал възможност да узнае много тайни на тая интересна организация, които имат обществено значение. Той отбелязва известни характерни моменти из дейността на самата основателка на Теософското Общество, Елена Петровна Блаватска, която, както твърди г. Б., се е преродила преди 7 години в Америка, и на полковник Олкът, който бил прост автомат в ръцете й. От преписката й с Аксакова се установявало, че спиритизмът и впоследствие теософията са били за нея само средство за постигане егоистични цели, една от които е била, да стане таен шпионин на руското правителство в Индия; че тя често е действала под инспирацията на черните сили и си служела с фокуси, което предизвикало разкритията на Лондонското „Дружество за психически издирвания“ и на руския романист Всеволод Соловьев в книгата му: Современная жрица Изида; че тя се намирала в известни отношения с най-големия руски реакционер Κ. П. Победоносцев и че даже Папюс (д-р Анкос), който извратено разяснява окултизма, се е възмутил от Блаватска, като твърди в книгата си Les sciences maudites, че източният окултизъм (теософията на Адиар) се е опитал да погребе християнството под развалините на пантеона на всичките религии. След това г. Бостунич се спира върху същността на сегашната теософия, която не е нищо друго, освен „замаскиран будизъм“ или „масонството“, както се проповедва от Ани Безант, която е масон от 33-о шотландско посвещение. Същият твърди, че „между болшевизма, като оръдие на действията на масонството, и теософията, като оръдие на пропагандата на масонството, съществува несъмнена връзка“, за което привежда известил доказателства. Към края на статията си той споменува за отказа на бившия подпредседател на Теософското Общество, П.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му.
И тази велика тайна на вярата е просто тайната на природата. Може да се струва за парадокс, когато се каже, че католишката религия е единствената призната за естествена, но това е вярно, защото тя напълно удовлетворява човека, от религиозна страна. ДЕВЕТИ УРОК Ако учението на католишката религия е напълно кабалистическо, същото може да се каже и за великите светилища на стария свят. Легендата на Кришна, предадена от Бхагавата, е същинско евангелие, като нашето, но по-наивно и бляскаво. Въплътяваният на Вишна се наброяват до десет, както сефиротите на Кабалата, и те са едно откровение по-пълно от християнското. Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му. Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария. Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце.
Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце. В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е. на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус. Непостижимата тайна на раждането извиква в религиозната представа мисълта за съдействието на божеството и освещава всичко, което се отнася до тази тайна. * * * Най-близкият нам и най-разпространеният символ, който е съществувал във всички древни религии на Изтока, това е символът на кръста. На Запад е прието да го отъдестяват с християнството, а между това.
към текста >>

В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е.
Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце. В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е. на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус. Непостижимата тайна на раждането извиква в религиозната представа мисълта за съдействието на божеството и освещава всичко, което се отнася до тази тайна. * * * Най-близкият нам и най-разпространеният символ, който е съществувал във всички древни религии на Изтока, това е символът на кръста. На Запад е прието да го отъдестяват с християнството, а между това. този символ иде от такава дълбока древност, че неговия произход се губи в мрака на времената.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т.
Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността. Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите.
към текста >>

За нея се среща често намек в „Разбудената Изида .
Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората. Непоклатимата глупост на учените пред откритията на Keely, биволското равнодушие на теолозите, безсмислието на пресата, враждата на установените интереси, разрушителната алчност на някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние на закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението на ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки. Както и да е, откритията и личността на Keely са интересни за хората на положителните науки, защото силата, с която той си служи, не е друга освен етера на древните философи, един от видовете на Akasa, единствената сила на природата, според „Секретната Доктрина“, сила, чието съществуване е признато от предвечни времена, Под различни имена на фантазията и чиято свойственост (естество) е звука, казано на днешен език, и чиято характеристика са вибрацията и ритъма. Тя отговаря на седморната Vach на индуската философия и е raison d’etre на магията и на mantrams’a. Тя е основа на хармонията и на мелодията в природата. За нея се среща често намек в „Разбудената Изида . Четем на 139 стр. 1 т. от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух. Най-грубите частици на последния подпомагат за образуването на нейното външно проявление, на тялото й. „Akasa се държи, от една страна, на физическата материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“.
към текста >>

144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр.
1 т. от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух. Най-грубите частици на последния подпомагат за образуването на нейното външно проявление, на тялото й. „Akasa се държи, от една страна, на физическата материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“. За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa? Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба.
към текста >>

Изида“ е публикувана и автора й в друго едно свое съчинение разглежда по-обширно и по-отдалеч тоя въпрос, както и много други—едва скицирани и набелязани в 1-то й съчинение.
Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба. Човек, най-съвършеното организирано същество на земята, в когото материята и духат, т. е. волята, са развити в една по-висша степен отколкото у другите, е едничък способен да даде един съзнателен тласък на тоя принцип, който се излъчва (се еманира) от него; само той може да даде на магнетичните флуиди противоположни импулси, да им изменя насоката по начин неограничен“. Има вече близо 11 год. откак книгата „Разбул. Изида“ е публикувана и автора й в друго едно свое съчинение разглежда по-обширно и по-отдалеч тоя въпрос, както и много други—едва скицирани и набелязани в 1-то й съчинение. Поради това, че Keely посегна на някои тайни сили, отбелязани под общото име Akasa, тия открития са от интерес за теософите. Това, което прави неговата личност симпатична, то е чудния кураж и несъкрушимата воля, които никаква пречка не може да прегъне. Той също бе подкрепен както в работата, така и в изпитанията си от светлата вяра, че неговите открития ще бъдат неоценимо благо за човечеството. Вниманието на науката ще . бъде привлечено върху неговите открития само тогава, когато той ще успее да произведе дивиденти, защото учените, също както и другите, изискват „знак“ преди да приемат като истина неща, които прехвърлят тяхното разбиране и цената на едно научно откритие сега се определя от неговото котиране на пазаря.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага .
Формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об5), които образуват неговата лъчиста и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивиди има свой цвят, съответен на цвета на планетата, под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага . . . И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенстват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко. Мистицизмът на средните векове не им е доставил нужните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Посвещението в храма на Изида.
— Откъслеци от Sedir: I. Любовта. II. Пастирът. 6. История на Христа, от Джовани Папини Превела М. Б-ва. 7. Мистериите на Египет. — Посвещението в храма на Изида. Извлякъл от „А В С d’ Occultisme“: Ив. Стоянов (с 16 илюстрации на египетския храм, фазите на посвещението и пр ). 8. Хирогномия, от проф Ю. Нестлер (продължение от кн. III) 9.
към текста >>

Мистериите на Египет Посвещението в храма на Изида Старият Египет е бил населен отначало, от една първобитна раса, която е покорена от червеното племе, наречено „ковачите на Хорус“.
И може би да вярваше, че той, развратният господар на развратните, е предреченият спасител, възобновителят на царството на Сатурна. Но предчувствието за рождението на Исуса, на истинския цар, който идеше да замести царете на злото, може би го имаше преди смъртта си, неговия васал от Юдея, великият Ирод. Превела: М. Б-ва. (Следва). _______________________________________ 1) Валаамовото магаре спаси с думите си пророка, по-мъдро от мъдреца. Мистериите на Египет Посвещението в храма на Изида Старият Египет е бил населен отначало, от една първобитна раса, която е покорена от червеното племе, наречено „ковачите на Хорус“. Последните са били известни като най- изкусни да работят с огъня. Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци. Традицията на тия две племена е обща и е известна под името атланто етиопска. Историята има сведения за нея от преди 5000 години до Христа, но астрологията дава възможност да се проучи тя и за по-раншно време. Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата.
към текста >>

— При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис.
Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите. Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката. Египетският храм (перспективен изглед). В действителност, храмът е давал даром на обществото своите инженери, архитекти, лекари, управители и дори музикантите, актьорите и танцьорките за развлечение на тълпите. Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините. — При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис. Върху тия кули са били приковани големи върлини, окончаващи с медни топки и считани от немските египтолози за гръмоотводи, а от французките за дръжки на знамена. След преминаването на тия кули, влизало се в градините. Често пред или зад кулите се намирала една алея от сфинксове, които, като образи на посвещението и на астрологическите знаци на Лъва и Девата или на Лъва и Овена, заслужват специално изучване. В градините на храма се намирали работилниците, в които се изработвали всички предмети, необходими за извършването на религиозните служби и на магията. Там се намирали и басейните и водните течения, с които са се туряли в движение многобройните машини в подземието на храма.
към текста >>

Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида.
А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене. Египетският храм: Светилището. След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори. Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце.
към текста >>

подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра.
Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите.
към текста >>

След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида.
Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително. Още в стария Египет се прилагал вегетарианския режим (употребявала се растителна храна), но само през периоди от четиридесет дни. След десетдневния пълен пост, се започвала втората фаза на мистериите, най-важната от всичките. Тя се отнасяла за смъртта и възраждането.
към текста >>

По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия.
Това са, отначало, внезапни устреми, мъчителни образи, тревожни и без крайни вървежи през неизвестните мрачини, а най-после страхът достига върха: разтреперване, силни тръпки, студена пот, ужас. Но след тях открива се великолепна светлина пред очите, минава се през чисти места и зелени ливади, дето се чуват песни и игри, свещени думи се произнасят и божествени проявления навяват религиозен възторг“. Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии. В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по начина, по който откриват звездите от нашата слънчева система. Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от описанието на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние. По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия. Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът.
към текста >>

Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта.
Безспорно е, че извикването на астралните сили, материализирани посредством жизнени те флуиди от жертви те, принесени в храма, обяснява, как посвещаваният е виждал „слънцето посред нощ“, т. е. как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение.
към текста >>

Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“.
как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава.
към текста >>

И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида.
Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· . Извлякъл от „А В С d’Occuitisms“: Ив. Стоянов. * * * Картинки свързани със статията Пилоните и обелиските.
към текста >>

Появяване на Изида в килията на посветения Астрално раздвояване на посветения.
Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· . Извлякъл от „А В С d’Occuitisms“: Ив. Стоянов. * * * Картинки свързани със статията Пилоните и обелиските. Кръщаване на посветения в подземията на храма. Появяване на Изида в килията на посветения Астрално раздвояване на посветения. — Видение на невидимия план. Влизане в „кладенеца на истината“. Слизане в кладенеца. Изпитание със земя Изпитание с огън. Краят на физическите изпитания с вода и въздух.
към текста >>

Мирионимската богиня Изида.
Слизане в кладенеца. Изпитание със земя Изпитание с огън. Краят на физическите изпитания с вода и въздух. Моралното изпитание: Евменидите. Сфинксът (в състоянието му през 1585 год.) Между лапите му се вижда портата на мистериите. Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него.
към текста >>

Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен.
Това е било в 14-то столетие преди Христа. Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2. Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка.
Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано. По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ . Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн. др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр. и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка. Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ . В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ .
към текста >>

В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов. Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35201287269592