Търсене в текстове за 'Изида'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 5 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

В Египетските свещени предания се говори за Изида и Озирис.
Има една група, която винаги идва с Учителя. При всички велики събития членовете на тая група се събират и идат заедно. А пък когато няма велики събития членовете на тая група се разпръскват и се прераждат. Сега е дошло време Черната ложа да се оттегли и Бялата ложа вземе надмощие. „Новият човек" е изпратен на земята, за да се прослави Името Божие, да се прояви Божественото. В Египетските свещени предания се говори за Изида и Озирис. Те са били хора като нас. Те са живели в предисторическата епоха. Но после стават символи в египетските школи. Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето.
към текста >>

Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце.
„Новият човек" е изпратен на земята, за да се прослави Името Божие, да се прояви Божественото. В Египетските свещени предания се говори за Изида и Озирис. Те са били хора като нас. Те са живели в предисторическата епоха. Но после стават символи в египетските школи. Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един велик адепт дигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите.
към текста >>

Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис.
Те са били хора като нас. Те са живели в предисторическата епоха. Но после стават символи в египетските школи. Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един велик адепт дигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения.
към текста >>

Изида беше жена.
Те са живели в предисторическата епоха. Но после стават символи в египетските школи. Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един велик адепт дигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека.
към текста >>

Който разбули Изида, трябва да умре.
Но после стават символи в египетските школи. Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един велик адепт дигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека. И велико нещо е да познаеш Душата в човека - това е посвещение.
към текста >>

Един велик адепт дигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите.
Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един велик адепт дигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека. И велико нещо е да познаеш Душата в човека - това е посвещение. През черната раса е било ужасно.
към текста >>

Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения.
Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един велик адепт дигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека. И велико нещо е да познаеш Душата в човека - това е посвещение. През черната раса е било ужасно. Тогаз е имало толкоз много убийства, толкоз престъпления, колкото в никоя друга епоха. Сега черната раса е служителка на бялата.
към текста >>

Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека.
Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един велик адепт дигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека. И велико нещо е да познаеш Душата в човека - това е посвещение. През черната раса е било ужасно. Тогаз е имало толкоз много убийства, толкоз престъпления, колкото в никоя друга епоха. Сега черната раса е служителка на бялата. Сега е епохата, когато ще дойдат Синовете на Светлината - Свещената раса!
към текста >>

2. Наряди за 1935 г.

В египетските свещени предания се говори за Изида и за Озирис.
Има една група, която винаги идва с Учителя. При всички велики събития членовете на тази група се събират и идат заедно. А пък, когато няма велики събития, членовете на тази група се разпръскат и се прераждат. Сега е дошло време черната ложа да се оттегли и Бялата ложа взема надмощие. „Новият човек" е изпратен на земята, за да се прослави Името Божие, да се прояви Божественото. В египетските свещени предания се говори за Изида и за Озирис. Те са били хора като нас. Те са живели в предисторичната епоха. Но после стават символи в египетските школи. Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето.
към текста >>

Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце.
„Новият човек" е изпратен на земята, за да се прослави Името Божие, да се прояви Божественото. В египетските свещени предания се говори за Изида и за Озирис. Те са били хора като нас. Те са живели в предисторичната епоха. Но после стават символи в египетските школи. Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всякой трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един виден адепт вдигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите.
към текста >>

Всякой трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис.
Те са били хора като нас. Те са живели в предисторичната епоха. Но после стават символи в египетските школи. Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всякой трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един виден адепт вдигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения.
към текста >>

Изида беше жена.
Те са живели в предисторичната епоха. Но после стават символи в египетските школи. Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всякой трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един виден адепт вдигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека.
към текста >>

Който разбули Изида, трябва да умре.
Но после стават символи в египетските школи. Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всякой трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един виден адепт вдигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека. И велико нещо е да познаеш Душата в човека, това е посвещение.
към текста >>

Един виден адепт вдигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите.
Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всякой трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един виден адепт вдигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека. И велико нещо е да познаеш Душата в човека, това е посвещение. През черната раса е било ужасно.
към текста >>

Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения.
Всякой трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един виден адепт вдигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека. И велико нещо е да познаеш Душата в човека, това е посвещение. През черната раса е било ужасно. Тогаз е имало толкоз много убийства, толкоз престъпления, колкото в никоя друга епоха. Сега черната раса е служителка на бялата.
към текста >>

Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека.
Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един виден адепт вдигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека. И велико нещо е да познаеш Душата в човека, това е посвещение. През черната раса е било ужасно. Тогаз е имало толкоз много убийства, толкоз престъпления, колкото в никоя друга епоха. Сега черната раса е служителка на бялата. Сега е епохата, когато ще дойдат Синовете на Светлината, Светещата раса!
към текста >>

3. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта.
48; 2 и след.). Тоя пътник е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг. понеже завладява с гения си не само принципите, но и законите на Красотата и на цялото битие: във формите - тяхното съдържание и смисъл, в цветовете - техните разнородни вибрации, в звуковете - техните хармонични съчетания или, с една реч, реалността на всичките дълбоки мистерии от естетично гледище. Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи. Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж. по същия въпрос нашата статия: "Окултна естетика" в списанието "Всемирна Летопис", год . III). А американският писател Samuel R. Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired." НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре - към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вие надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчание... И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата.
към текста >>

Оттам и "Мариа", майка на живота, и "Ева", майка на живите-двата полюса на всемирната материя "Майя", великата Майя, Деваки, Изида.
Майя на индуски значи илюзия. Мъдрецът Санкарачария в своята поема: "Моха-Мудгара", ст. 4, казва: "не се възгордявай от богатствата си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг. Скъсай връзката си с него, което е само майя (илюзия)". Майя, изтълкувано, значи още: "потопен в вода"; на старо-еврейски: "моше" (Мойсей бил потопен в водата). Оттам и "Мариа", майка на живота, и "Ева", майка на живите-двата полюса на всемирната материя "Майя", великата Майя, Деваки, Изида. На санскритски Майя е майка на Буда. - Животът в трите свята е и майя (илюзия), и реалност. - Въпросите са: къде е Духът? Къде е Душата? Сродните души постоянно се търсят и привличат, защото астралните им тела са свързани с мистичната връзка на слънчевия възел, независимо от пространственото разстояние помежду им.
към текста >>

4. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации.
Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивид има свой цвят, съответен на цвета на планетата , под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рамбранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко. Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн. др., на висшите звукови трептения. (Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле.
към текста >>

5. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида.
Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под неговото влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви; то съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинска грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политически, и граждански длъжности — висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. Луната. В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида. В гръцките мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената „астрална светлина”, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духът - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променчива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие.
към текста >>

Изида я рисуват седнала.
Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политически, и граждански длъжности — висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. Луната. В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида. В гръцките мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената „астрална светлина”, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духът - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променчива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие. В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах представя индивидуалността, висшата природа — духът. В тялото тя управлява жлезите, лимфатичната система, стомаха, гърдите, симпатичната нервна система и лявото око у мъжа и дясното у жената.
към текста >>

1.6153450012207