НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
238
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и
идеи
и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие.
Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката.
А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и
идеи
и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие.
То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване. Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията.
към текста >>
Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови
идеи
, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.
Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот.
Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови
идеи
, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.
Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления.
към текста >>
И последователно се нижат представи след представи, усети след усети,
идеи
след
идеи
.
То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване. Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията.
И последователно се нижат представи след представи, усети след усети,
идеи
след
идеи
.
Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели.
към текста >>
2.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за
идеи
и светлина, колкото в средните векове.
С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало.
И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за
идеи
и светлина, колкото в средните векове.
А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца. И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек. Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка. Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си.
към текста >>
3.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Осмисляне
идеите
в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока.
Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм. Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото.
Осмисляне
идеите
в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока.
Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността. Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи. А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата.
към текста >>
И тованово ще направи преврат в мира на
идеите
на запада.
Между два бряга се движи то. Между два различни свята, които го мамят всеки със своите красоти. Всред безбройните светила, то е съзряло своето слънце. И сега то бърза да стигне своят идеал. Постигането на тоя идеал ще внесе новото в живота.
И тованово ще направи преврат в мира на
идеите
на запада.
Тогава ще бъде светлина!
към текста >>
4.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни
идеи
, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си.
оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл.
За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни
идеи
, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си.
А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва.
към текста >>
5.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас,
идеи
по него.
Новото време От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и благоденствието на всички. Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време.
Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас,
идеи
по него.
Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото. И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде. Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото. И днес има политици, общественици, реформатори, моралисти повече от всеки други път. Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на живота продължава. Защо?
към текста >>
У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови
идеи
, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания.
Днес мнозина страдат не от това, че са лишени от нещо външно, а от туй че са изгубили вяра в разумното в света. И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение.
У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови
идеи
, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания.
Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата. Условните различия на народност, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват. То няма да дойде по благоволението на избрани и миропомазани. То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните пътищата на днешния живот и отново се възвръщат към себе си... „Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда." Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния. Да търсим и подкрепяме преди всичко доброто навсякъде и у всекиго – това е нашата най-близка задача.
към текста >>
6.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и
идеи
, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени.
Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление. Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество. Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява. На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката.
Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и
идеи
, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени.
______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена).
към текста >>
7.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви
идеи
и блянове.
И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения. Днес мнозина, вследствие на общия ограничен духовен кръгозор, мислят, че духовните хора, респ.
окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви
идеи
и блянове.
Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора. В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа.
към текста >>
8.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени
идеи
са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве Съвременната европейска култура извърши своя пълен кръг: тя даде своите плодове. Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън. Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът. Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки?
Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени
идеи
са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор.
И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава. И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа. Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение.
към текста >>
9.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от
идеи
.
Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив. Това е психологичният сюжет или мотив на художественото произведение. За жалост, доста малко са творенията в изкуството, в които психологичният елемент да е изнесен в такава съвършена форма Най-сетне, символичните елементи. Последните не трябва да бъдат само чудеса, които да стряскат и озадачават ценителя на едно художествено произведение. Символите трябва да бъдат избрани точно да съответствуват на емоциите и образите, които вървят паралелно с тях.
И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от
идеи
.
Това е символичният мотив. В него трябва да се чете оная философия, която авторът иска да прокара в своето произведение. Символичната страна на едно художествено произведение е най-съществената негова част. Най-трудната по постижение, но същевременно най-съществената – тя е сърцето на художествената идея. Тя е най-великото откровение на художника и най-голямата ценност на неговата творба Затова най-великите творения на изкуството са най-силно издържани в символично отношение.
към текста >>
10.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат
идеи
.
ВЕГЕТИРАНЕ И ЖИВОТ Има една категория хора, които в своя живот нито градят, нито разрушават. Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират. Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не. Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши.
Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат
идеи
.
Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове. То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия.
към текста >>
Те съграждат себе си само в килограми, а за
идеи
, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане.
Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото".
Те съграждат себе си само в килограми, а за
идеи
, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане.
Не за вегетиране, не за удоволствие само сме създадени. В човешкия живот има една велика задача, която всеки сам ще открие. Едни я виждат в едно, други в друго, но всички един ден ще се изправим пред истината, която сега не можем да погледнем право в очите, защото ослепителния ù блясък е обвит в много одежди Тогава защо да правим опустошения по нашия път? Защо да таим в себе си злото и да се борим с него в другите? Не е ли най-правдиво да го премахнем у нас преди всичко?
към текста >>
11.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и
идеите
.
Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието.
И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и
идеите
.
Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората.
към текста >>
12.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Още повече, че тия и подобни
идеи
са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено.
От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н.
Още повече, че тия и подобни
идеи
са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено.
При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример. Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н.
към текста >>
И когато става дума за общочовешки
идеи
, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при наличността на действителността, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с него и ние не сме съгласни.
– На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата действителност такава, каквато си е. И голяма част от хората на дейния и практическия живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим крайностите в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и характерни черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг. Те знаят, че независимо от еднаквостта на материалните условия, едни хора по темперамент са флегматични, а други подвижни, едни мълчаливи и тихи, а други приказливи и буйни и т.н. – безкрайно разнообразие, което малко може да се измени, а още по-малко да се създаде чрез изкуствено нагласени условия. Това, което ни учи практическият живот, него системно и теоретически излагат окултните науки.
И когато става дума за общочовешки
идеи
, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при наличността на действителността, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с него и ние не сме съгласни.
Окултната наука изхожда от това, което имаме фактически днес. И тъкмо в това седи нейната сила. Познавайки цялото минало развитие на човечеството и перспективите на неговото бъдеще, тя дава указания за онова, което е най-необходимо да направи човек в днешния си стадий на развитие. Човешкото съвършенство е идеал, към който всички трябва да се стремим, но то е същевременно въпрос на хилядолетия. За него се допринесе повече не чрез религиозни увлечения и едностранчиви идеалистични побуждения, а чрез трезво и същевременно дълбоко и свободно от всякакви предразсъдъци познаване законите на живота.
към текста >>
13.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То води от своя страна към още по-дълбок вътрешен живот, към разцъфтяване на нови
идеи
и благородни чувства в него, както казва и Дънов в една беседа, понеже чрез извършването на доброто Бог се проявява чрез нас.
Делата са важни. Човек трябва да е активен в живота. Но за да бъде човек способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира. А молитвата – това е мобилизация. Доброто, което човек върши, показва вече известен контакт с Бога.
То води от своя страна към още по-дълбок вътрешен живот, към разцъфтяване на нови
идеи
и благородни чувства в него, както казва и Дънов в една беседа, понеже чрез извършването на доброто Бог се проявява чрез нас.
Хубаво е човек да се качва всеки ден „на върха на планината". Още по-хубаво е човек, когато извършва обикновените си работи, да чувствува, че едновременно се намира и „на върха на планината".
към текста >>
14.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Окултистът може да изучи връзката между известни
идеи
и известни движения.
Аз с тях искам да изтъкна само, какви ценни правила за разумно нареждане на живота можем да добием чрез по-дълбокото изследване законите на живата природа. ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения". Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения. Често той със своето съзнание задържа тези движения. Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло.
Окултистът може да изучи връзката между известни
идеи
и известни движения.
Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони.
към текста >>
15.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тъй като мислите,
идеите
са, които движат човека, а различните учения именно дават насока на мисълта, то нека накратко да поразсъдим за науката на материята, за която споменахме, че трябваше да се яви на земята между хората по едни или други причини и която остави доста големи следи върху живота.
Но има едно подсещане, един неизвестен глас, който от време на време говори сред гъмтежа на живота и който макар за миг, разкрива крайчеца на тежката завеса. Има мигове, които смущават темпа на „живеенето” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той? Отначало още казахме, че ответа на това питане е който ще роди у нас съответните желания, и съответното поведение. Като непрекъсната верига са наредени мисълта, желанието и постъпката. Това е истина казана от памти века и онова що се показва в една постъпка, се храни в човешките пожелания, а корените му са в мисълта.
Тъй като мислите,
идеите
са, които движат човека, а различните учения именно дават насока на мисълта, то нека накратко да поразсъдим за науката на материята, за която споменахме, че трябваше да се яви на земята между хората по едни или други причини и която остави доста големи следи върху живота.
Ония, които познават науката, ще разберат думите, че няма материя, че материя не съществува, а това което ние наричаме материална среда е продукт от работата на сили, или на нещо което ние не можем да схващаме с апаратите на нашите пет входа към душата. В основата на всичко лежи енергията, т.е. живота. Тая енергия е всепроникваща и макар невидима за нас, сътворява всичко видимо. Качествата на една материална среда, напълно са зависещи от начина по който надарените ù с различни скорости частици, извършват своето движение. Инерцията, тая неразгадана тайна, която е съществен и неотстъпен белег за материята, създава именно онова, което ние наричаме материална точка, а инерцията е нещо извън материално, нещо определящо материята.
към текста >>
16.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Музиката носи
идеи
[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля.
Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение.
Музиката носи
идеи
[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля.
А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо.
към текста >>
Музиката носи
идеи
на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание.
И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика.
Музиката носи
идеи
на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание.
Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp. тоя на своя дух в неговата първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо. Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява. Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е. да ги квалифицира като мисли, чувства или волеви подтици.
към текста >>
И тъй съдържанието на музиката – това са
идеите
, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката.
Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2].
И тъй съдържанието на музиката – това са
идеите
, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката.
Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен.
към текста >>
[1]Думата
идеи
тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика.
[1]Думата
идеи
тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>
Областта на
идеите
, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно.
А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
Областта на
идеите
, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно.
Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>
17.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му
идеи
се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос. Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество. Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно.
Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му
идеи
се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност.
За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина.
към текста >>
18.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни
идеи
, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви.
Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло.
Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни
идеи
, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви.
Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия.
към текста >>
19.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи
идеи
.
В това отношение са интересни окултните изследвания на г-жа Унковска в Русия. Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число. Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология. За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville.
Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи
идеи
.
Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост. За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството.
към текста >>
20.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние уважаваме всички, които работят безкористно, отличаваме се от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на
идеите
за мир и братство между хората, ние сме и ученици на една школа, в която без външно принуждение и ограничение изучаваме законите на природата и живота.
Ние вярваме, че в света съществува един предначертан план и че дълбоко в битието има хармония. Външна организация нямаме и не се стремим да я създадем. За нас светът е организиран и всеки трябва да намери своето място и предназначение. Ако всеки възстанови вътре в себе си първоначалната хармония, той по необходимост ще намери и своя най-естествен път и вън в живота. Днес има много идейни и духовни движения за обнова на човечеството.
Ние уважаваме всички, които работят безкористно, отличаваме се от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на
идеите
за мир и братство между хората, ние сме и ученици на една школа, в която без външно принуждение и ограничение изучаваме законите на природата и живота.
Природата е неизчерпаем източник на енергия и знание. И ние без да отричаме придобивките на културата се стремим да се приближим разумно към (природата). С понятието „окултизъм" и „окултист" често се спекулира. Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство. Ние се борим с предразсъдъците и фанатизма и вярваме, че рано или късно, нищо скрито покрито няма да остане.
към текста >>
21.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя изразява
идеите
на Д-р Щайнер.
книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота. Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта. Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека. Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра.
Тя изразява
идеите
на Д-р Щайнер.
Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното.
към текста >>
22.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите
идеи
(1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите
идеи
(1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция.
Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света. Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини. Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли.
към текста >>
23.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
като не се ангажираме с
идеите
на статията.
Ще се преживеят и днешните тежки времена, ще дойде ден да бъдат забравени. Но и сега, и тогава, Есперанто ще живее и цъфти, той не ще бъде забравен. Бъдете достойни за него. Не падайте духом и не мислете, че всяка дейност за култура и просвета е невъзможна. В настоящия брой на списанието даваме място на преводната статия „Оомото”.
като не се ангажираме с
идеите
на статията.
към текста >>
24.
Физическо възпитание - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните
идеи
служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях
идеи
и да подпомогнат развитието си чрез тях.
А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните
идеи
служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях
идеи
и да подпомогнат развитието си чрез тях.
Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие.
към текста >>
Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични
идеи
, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение.
Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път.
Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични
идеи
, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение.
Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота?
към текста >>
25.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички
идеи
, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество!
Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз.
Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички
идеи
, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество!
– Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки. И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника.
към текста >>
26.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние трябва да вложим съзнателно в тях нови
идеи
.
С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода. Създаването и раждането на деца трябва да бъде едно съзнателно творчество със специално вложена идея. Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове.
Ние трябва да вложим съзнателно в тях нови
идеи
.
Ние трябва да вложим в тях идеята за освобождението на човечеството. Нашите деца трябва да бъдат наши освободители. Ролята на жената е особено важна в случая. Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко. През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в него.
към текста >>
През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите
идеи
и да ги въплъти в него.
Ние трябва да вложим съзнателно в тях нови идеи. Ние трябва да вложим в тях идеята за освобождението на човечеството. Нашите деца трябва да бъдат наши освободители. Ролята на жената е особено важна в случая. Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко.
През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите
идеи
и да ги въплъти в него.
Социалните въпроси могат да се разрешат само чрез майката, посредством нейната въплътена идея – детето. Жената може да добие своето освобождение единствено чрез собственото си дете. Маздазнан подготвя такива велики майки. Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта. Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия.
към текста >>
Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи
идеите
, причините на злото и смъртта.
Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко. През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в него. Социалните въпроси могат да се разрешат само чрез майката, посредством нейната въплътена идея – детето. Жената може да добие своето освобождение единствено чрез собственото си дете. Маздазнан подготвя такива велики майки.
Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи
идеите
, причините на злото и смъртта.
Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия. В немска Швейцария, близо до Цюрих, покрай езерото, в селцето Хермберг има колония на маздазнисти. Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението. Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса.
към текста >>
Идеите
на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си.
На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите. Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните клетки чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите. Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото. "Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност.
Идеите
на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си.
Мозъчната деятелност е в зависимост от начина на дишането. Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или духовно дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата." "Тези три вида дишане стават с долната, средната и предната част на гърдите. Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния.
към текста >>
27.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нима
идеите
, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото?
Мисълта за безсмъртието на душата изглеждаше при тия условия смешна. От друга страна, още Лавоазие доказа за материята, че нищо не се губи: че си променя формата, че изчезва пред очите ни, но че материалите в друга форма продължават да съществуват. 50 години по късно Майер доказа, че и енергията, силата се променят от топлина в движения, електричество, светлина и пр. но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот.
Нима
идеите
, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото?
Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата. Но много явления остават необясними. Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две.
към текста >>
28.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно
идеите
за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните последователни превъплъщения.
Разбира се, с това са съгласни и повечето от самите експериментатори и повечето биолози. Би било наивно да се търси някаква по-дълбока прилика между жизнените процеси, макар и у едноклетъчните и тези изкуствени явления. Никой сериозно не може да сравни жизнените процеси напр., с процесите, които стават, като смесим калиев карбонат, дървено масло и глицерин. Какво е становището на окултизма спрямо Кант-Лапласовата теория? Окултизмът от най-древно време притежава знания за произхода и развитието на слънчевите системи, и то въз основа на едно по-дълбоко изследване.
Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно
идеите
за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните последователни превъплъщения.
Значи, окултизмът говори за историята на слънчевата система и преди нейното сегашно образуване. Но не само това. Окултното изследване е от едно по-дълбоко гледище. Кант-Лапласовата теория, тъй както е изложена днес, разглежда само повърхнината на явленията, само външната, материалната страна на въпроса. А този въпрос си има много по-дълбока страна[1].
към текста >>
29.
Ученик на живота - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Те притежават качествата на предишните две групи, но освен това имат способност да образуват
идеи
, макар и смътни и да действат чрез своята воля, която обаче още е зависима от наклонностите: последните я водят изключително към обекта.
Това вътрешно чувство у по-нисшите животни, които го имат, се изразява в инстинкта. Тези животни нямат воля. Такива са напр. насекомите. 3 група. Още по-съвършени.
Те притежават качествата на предишните две групи, но освен това имат способност да образуват
идеи
, макар и смътни и да действат чрез своята воля, която обаче още е зависима от наклонностите: последните я водят изключително към обекта.
Такива са по-висшите мекотели, напр. главоногите и нисшите гръбначни. 4 група. Най-съвършени. Те имат във висока степен способностите на всички предишни групи. Те могат да си образуват по-чисти и точни идеи за предметите, които са привлекли тяхното внимание.
към текста >>
Те могат да си образуват по-чисти и точни
идеи
за предметите, които са привлекли тяхното внимание.
Те притежават качествата на предишните две групи, но освен това имат способност да образуват идеи, макар и смътни и да действат чрез своята воля, която обаче още е зависима от наклонностите: последните я водят изключително към обекта. Такива са по-висшите мекотели, напр. главоногите и нисшите гръбначни. 4 група. Най-съвършени. Те имат във висока степен способностите на всички предишни групи.
Те могат да си образуват по-чисти и точни
идеи
за предметите, които са привлекли тяхното внимание.
Те могат да сравняват и комбинират своите идеи. Така се получават сложните идеи. По този начин те имат по-свободна воля, която им позволява да видоизменят повече или по-малко своите действия. Такива са висшите гръбначни. У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм.
към текста >>
Те могат да сравняват и комбинират своите
идеи
.
Такива са по-висшите мекотели, напр. главоногите и нисшите гръбначни. 4 група. Най-съвършени. Те имат във висока степен способностите на всички предишни групи. Те могат да си образуват по-чисти и точни идеи за предметите, които са привлекли тяхното внимание.
Те могат да сравняват и комбинират своите
идеи
.
Така се получават сложните идеи. По този начин те имат по-свободна воля, която им позволява да видоизменят повече или по-малко своите действия. Такива са висшите гръбначни. У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм. Както раздразняемостта, така и оргазмът не са придружени от психични процеси.
към текста >>
Така се получават сложните
идеи
.
главоногите и нисшите гръбначни. 4 група. Най-съвършени. Те имат във висока степен способностите на всички предишни групи. Те могат да си образуват по-чисти и точни идеи за предметите, които са привлекли тяхното внимание. Те могат да сравняват и комбинират своите идеи.
Така се получават сложните
идеи
.
По този начин те имат по-свободна воля, която им позволява да видоизменят повече или по-малко своите действия. Такива са висшите гръбначни. У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм. Както раздразняемостта, така и оргазмът не са придружени от психични процеси. У по-висшите животни (от втората група нагоре) Ламарк вижда в психичния принцип фактор еволюционен.
към текста >>
30.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на
идеите
: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат.
СТАРИ И НОВИ МЕХОВЕ И никой не налива ново вино във вехти мехове. Новото вино трябва да се налива в нови махове. За да се запазят и двете. Ев. Лука 5:37-38. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание.
Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на
идеите
: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат.
Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина.
към текста >>
Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените
идеи
, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина.
Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне.
Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените
идеи
, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина.
Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите. И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове.
към текста >>
Когато умът е зает със стари
идеи
, със стари мисли, новото не може да проникне в него.
Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина.
Когато умът е зает със стари
идеи
, със стари мисли, новото не може да проникне в него.
С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите. И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света.
към текста >>
При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари
идеи
, всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и
идеите
на века.
С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите. И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света.
При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари
идеи
, всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и
идеите
на века.
Виното само по себе си представя сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила. Тази сила не е нищо друго, освен човешкият дух, взет в най-широк смисъл. Сила разумна, която работи и гради съобразно Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и се развива.
към текста >>
Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите
идеи
, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино!
Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”. Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в пресните сокове на великия миров живот, трябва му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество.
Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите
идеи
, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино!
И колко дивна е неговата сила! Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост. Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино.
към текста >>
Не могат да се примирят две
идеи
, които се сблъскват.
Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение .
Не могат да се примирят две
идеи
, които се сблъскват.
Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино.
към текста >>
Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени
идеи
.
Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот.
Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени
идеи
.
Които са стари, да не раждат! Какво ще родят? Негодници за живота, каквито има с хиляди. Но нали Свещеното Писание казва „Плодете се и множете”, ще възразят някои. Да, но то не казва да се раждат недоносчета, а човеци по образ и подобие на Бога.
към текста >>
31.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни
идеи
, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен.
Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото.
Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни
идеи
, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен.
И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение.
към текста >>
Хората започват все повече и повече да се поддават на новите
идеи
и схващания.
Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши.
Хората започват все повече и повече да се поддават на новите
идеи
и схващания.
Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура.
към текста >>
32.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на
идеите
и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.
При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства.
Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на
идеите
и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.
Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика.
към текста >>
се изразяваше в безсмъртни
идеи
, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината.
Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост.
се изразяваше в безсмъртни
идеи
, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината.
Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността.
към текста >>
33.
Загиналите светове – Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да използува условията, които му дава или да създаде почва, върху която да гради своите
идеи
.
Една стъпка навътре За всеки човек е нужно да познава средата, в която се, движи.
Да използува условията, които му дава или да създаде почва, върху която да гради своите
идеи
.
Това е необходимо за външния живот. Но и за неговия личен, вътрешен живот той трябва да познава отлично своите сили и ум и умело да работи с тях. Трябва да владее всички свои сили и дарби, защото чрез тях ще надвие пречките в живота, били те външни или вътрешни, ще прояви идеите си в тяхната пълнота. Ще достигне уравновесяване, което значи: хармония на вътрешния душевен живот. Затуй, първата крачка на човека в живота е: да направи една стъпка навътре, към завладяване своята природа.
към текста >>
Трябва да владее всички свои сили и дарби, защото чрез тях ще надвие пречките в живота, били те външни или вътрешни, ще прояви
идеите
си в тяхната пълнота.
Една стъпка навътре За всеки човек е нужно да познава средата, в която се, движи. Да използува условията, които му дава или да създаде почва, върху която да гради своите идеи. Това е необходимо за външния живот. Но и за неговия личен, вътрешен живот той трябва да познава отлично своите сили и ум и умело да работи с тях.
Трябва да владее всички свои сили и дарби, защото чрез тях ще надвие пречките в живота, били те външни или вътрешни, ще прояви
идеите
си в тяхната пълнота.
Ще достигне уравновесяване, което значи: хармония на вътрешния душевен живот. Затуй, първата крачка на човека в живота е: да направи една стъпка навътре, към завладяване своята природа. Така той ще почне от най-малкото, което е най-голямо; ще създаде от себе си духовно силен човек, когато пробуди силите, които спят в него и започне да оперира с тях. Това е нужно и за неговото духовно издигане, защото само чрез душевните сили расте човек. Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се напътват от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания.
към текста >>
34.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тогава земната повърхност се разпука и разпокъса, докато най-сетне и тези отделни късове бяха съвсем разпокъсани.” -------------------------------------------------------------------------------------------- Увлечени в желанието да разкрият малко завесата, която скрива великата драма на великия атлантски континент, мнозина автори от по-ново време са писали странни
идеи
за Атлнтис.
Там е описано потъването на последната останка от Атлантида, остров Посейдонис, за който споменува още и Платон. „В 6 година, се казва там, на Кан, 11 Милук, през месец Зак имаше непрестанни земетресения, които продължаваха до 13 хуен. За жертва падна страната с глинестите върхове Му **). След двукратно разтръскване тя изчезна в нощта. Почвата постоянно бе разтърсвана от вулканическа сила, която ту я повдигаше, ту я снишаваше на много места, докато най-сетне съвсем пропадна.
Тогава земната повърхност се разпука и разпокъса, докато най-сетне и тези отделни късове бяха съвсем разпокъсани.” -------------------------------------------------------------------------------------------- Увлечени в желанието да разкрият малко завесата, която скрива великата драма на великия атлантски континент, мнозина автори от по-ново време са писали странни
идеи
за Атлнтис.
Хумболд прочел разказа на Платона за Атлантис и казва; .,Докато пътувах, нийде не я (т.е. Атлантис) срещнах.” Наистина, пита М. Орлов, къде ли тоя знаменит учен е искал да срещне това, което е изчезнало преди 10,000 години? Други учени в стремежа си да открият тайната на Атлантис като търсили дълго, открили най-сетне Атлантида в най-разнообразни места и чудновати местоположения. Руден, например, открил че Атлантида, това не е нищо друго, освен Скандинавския полуостров.
към текста >>
35.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните
идеи
носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега.
Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество.
Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните
идеи
носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега.
Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна.
към текста >>
Днешните химици са подели
идеите
на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак.
Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение.
Днешните химици са подели
идеите
на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак.
Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер. Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди.
към текста >>
Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените
идеи
, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък.
Когато, обратно, материята господствува над енергията, имаме увеличение на гъстотата, материализация, съсирване. Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация. Студът може да бъде умерен, напр. такъв, който произвежда росата по ливадите, може да бъде силен като тоя, който причинява леда и много силен, когато се предизвиква бързото изпарение на течния въздух или на силно сгъстени тела. Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици.
Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените
идеи
, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък.
Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр. живакът (13*6 г.) инволюира към злато (19*5). Алхимическият проблем от минерална гледна точка се състои от две фази: една фаза на еволюция, или установяване на фермента и друга - на инволюция, или динамическо действие на тоя фермент като източник на разслабване на атомната сила, съдържаща се в метала. От растителна гледна точка, проблемът следва същите закони: най-напред имаме привеждане растенията в динамично състояние чрез действието на слънцето, съпроводено с ферментация, откъдето иде и гниенето. След това имаме сгъстяване на така освободените чрез дестилация елементи и най-после действие, което се явява като резултат от действието на дестилацията върху една маса инертна материя.
към текста >>
36.
Идващата раса – Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Против Мъдростта, която носи Светлина и Знание, защото искат да погасят светлината на живите
идеи
.
А в Истината се изявява Бог. Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог. И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал. И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват.
Против Мъдростта, която носи Светлина и Знание, защото искат да погасят светлината на живите
идеи
.
Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда. Ала ония, които са поели с пълни гърди диханието на Истината, никой не може да ги убие, никой не може да ги лиши от тяхната светлина и свобода. Защото свободата, това е великото дихание на Истината. Г.
към текста >>
37.
Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете,
идеите
и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми.
Gis Moll СИМВОЛИЗЪМ В ПРИРОДАТА И СИМВОЛИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО Символизмът в изкуството трябва да има за идеал: постигане символиката на природата.
Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете,
идеите
и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми.
Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея. Но когато художникът иска да ни предаде красотата, която е непосредствен обект на неговото естетично съзерцание, тогава неговата творческа работа е друга. В този случай – казано на езика на естетиката – той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие. Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев лъч – прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата. Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит.
към текста >>
38.
Практичен окултизъм – А. Б.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Той нашепва
идеите
за съвършенството.
Тялото, след като услужи на първите две, изменя се и сетне изчезва. То не остава никаква следа след себе си и тежко томува, който си е създал кумир от него – с разрушаването на тялото се разрушава и целият му живот. Духът е, което е абсолютното и безсмъртното у човека. Само Духът разсъждава, мисли и твори. На него принадлежи чистата висока мисъл.
Той нашепва
идеите
за съвършенството.
Той се стреми към възвишено добро и красив идеал. Всички психични промени, които стават у човека, се дължат на душата и колкото е тя по-пречистена, толкова чувстванията ù ще бъдат по-нежни, по-чисти и ще се отъждествяват с живота на духа – единствения източник на трайната радост. Той с ясно, силно и просто слово крепи и направлява душата, когато тя се смущава от някои настъпили промени. Тогава тя трябва внимателно да се вслушва в гласа на този Дух – Висшият разум, ако иска да запази своята красота, да има завършен образ и да свети като звезда на хоризонта на вечния и непреривен живот на Бога. А кой не знае що е тялото?
към текста >>
39.
Фарисей и митар
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Не е ли трепнало, новото е чуждо за него, макар да е запознат с „новите
идеи
", с ,,новите веяния и течения".
Иде и отвътре – чрез чувството, чрез мисълта. То е онази нова хиперсферична вълна на живота, която радиира от своя божествен център по всички посоки и носи сама в себе си своите закони и форми на проява. Психологически, у човека то се проявява в онова ново чувство за живота. Явява се в онова първично, живо чувство, което всички съзнателни същества имат за живота - в жизненото самочувствие. Трепне ли то в човека, в него се е зародило новото, заченало се е.
Не е ли трепнало, новото е чуждо за него, макар да е запознат с „новите
идеи
", с ,,новите веяния и течения".
Чрез това именно чувство човек схваща новото, където и да се проявява то – и в духовния и във физическия, материалния живот на човека. Схваща го навред, дето трепти и се проявява животът. Из това ново, което е вътре в живота, ще се родят новите форми – във всички сфери на живота. Ще се разпукнат като пъпки на току що напъпило дръвче пролетес, под вътрешния напор на пресни сокове. Наистина, като дръвче е новото, като дръвче в ранна пролет, когато от Слънцето е бликнала нова вълна и което е напъпило, за да цъфне и да върже плод. Г.
към текста >>
40.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако в някои духовни общества, па и във всички малко много идейни течения, са се появили някои неприятности, то е само заради туй, че поради прибързаната пропаганда на някои, в тези общества са успели да влязат индивиди, недостатъчно подготвени за там и следователно, те говорят за нови
идеи
, а живеят по старому.
Този въпрос, обаче, може да се разреши само субективно, т.е. отделни единици са, които ще се домогнат до неговото правилно разрешение и те дори ще си мълчат, или съвсем малко ще говорят по това. Защо? - Защото те виждат, че е безполезно да се говори, де трябва и де не трябва по това, тъй като голяма част от човечеството е в своята инволюционна фаза; следователно, тях може да ги занимава всичко друго, но не и разрешението на този въпрос. За тях има закон за причина и възмездие, има и време. Защо да отива човек там, дето не му е местото?
Ако в някои духовни общества, па и във всички малко много идейни течения, са се появили някои неприятности, то е само заради туй, че поради прибързаната пропаганда на някои, в тези общества са успели да влязат индивиди, недостатъчно подготвени за там и следователно, те говорят за нови
идеи
, а живеят по старому.
Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат. Когато у някого назрее една вътрешна нужда за духовен живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси. Тогава започва и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите. Условията и тук, както и навсякъде в живота, са същите - ще работиш, за да постигнеш нещо. Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания.
към текста >>
41.
ОТ ПЛАНИНАТА
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ние виждаме външната страна, образите на нещата - форми, числа и цветове, а
идеите
на тези образи изчезват от нас.
Но хората са глухи и слепи; те не чуват и не виждат и, което е най-лошо, те не искат нито да чуват, нито да виждат. Природата - ето книгата, в която Бог е записал своите мисли; тази книга, ако би могъл човек да я чете, би могла да му даде чудни познания. Но уви! Кой мисли за това? Човек ходи надлъж и нашир по земята; той среща безброй множество форми, числа и цветове, без да подозира, че във всяка форма, във всяко число и във всеки цвят е скрита истина, мисъл на Божеството, проявлението на които е видимо за човека, защото всяка форма има значение: тя е изражение на известна идея.
Ние виждаме външната страна, образите на нещата - форми, числа и цветове, а
идеите
на тези образи изчезват от нас.
Природата говори постоянно. Тя е няма само за лекомислените и повърхностни умове. Всичките органи, даже най-скритите и най-дълбоките, проявяват навън своите усещания. Съществува постоянна обмяна между духа и тялото; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората. Това е езикът, който ние искаме да разкрием чрез няколко определени и достъпни за всеки ум принципи.
към текста >>
42.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки
идеи
.
Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове.
Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки
идеи
.
Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата.
към текста >>
43.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни
идеи
”.
Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика.
През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни
идеи
”.
Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят.
към текста >>
И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа
идеи
.
ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция.
И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа
идеи
.
И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно.
към текста >>
И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека
идеи
, ще бъде извор на
идеи
.
Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи.
И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека
идеи
, ще бъде извор на
идеи
.
Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него.
към текста >>
И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови
идеи
ще се раждат у него.
И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно.
И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови
идеи
ще се раждат у него.
Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори. Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови идеи в нас.
към текста >>
Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени
идеи
и с импулс за дейност.
Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит.
Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени
идеи
и с импулс за дейност.
Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори. Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови идеи в нас. Разумната природа всеки ден ни носи нови откровения, които никой път досега не са били давани. Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения.
към текста >>
Те ни разкриват все нови и нови
идеи
; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори.
Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят.
Те ни разкриват все нови и нови
идеи
; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори.
Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови идеи в нас. Разумната природа всеки ден ни носи нови откровения, които никой път досега не са били давани. Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения. По един нов начин трябва да се гледа и на природните красоти, за да раздвижат те спящите сили на душата. Като съзерцаваш природните красоти като изявление на разумни сили, тогаз твоите дарби се развиват, събуждат се силите на душата ти.
към текста >>
Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови
идеи
в нас.
И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори.
Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови
идеи
в нас.
Разумната природа всеки ден ни носи нови откровения, които никой път досега не са били давани. Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения. По един нов начин трябва да се гледа и на природните красоти, за да раздвижат те спящите сили на душата. Като съзерцаваш природните красоти като изявление на разумни сили, тогаз твоите дарби се развиват, събуждат се силите на душата ти. Често говорим за влиянието на природните красоти за облагородяването на душата.
към текста >>
Тогаз идват
идеи
.
Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение.
Тогаз идват
идеи
.
Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен. Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите! В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще усетиш радост и вяра. Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи.
към текста >>
44.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
НАСОКА НА НОВИТЕ
ИДЕИ
За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи.
НАСОКА НА НОВИТЕ
ИДЕИ
За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи.
Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва. Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът. Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи.
към текста >>
Това са 12 метода, 12 насоки към новите
идеи
в свята.
Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят? Питам: когато аз си поръчам тесни обуща и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова? Не, аз трябва да си поръчам такива обуща, каквито природата изисква. Какво означават 12-те престола, за които Христос говори, че ще седне на тях? — Това са 12-те апостоли, които последваха Христа.
Това са 12 метода, 12 насоки към новите
идеи
в свята.
Тия насоки водят към пробуждане на спящата човешка душа. От грехопадението насам, вече цели 8000 години как човекът е потънал в гъстата материя и опиянен от греха, той се намира в едно наркотическо състояние. И днес всички казват, че хората са и лоши и добри, че в света има и добра и зла воля. Кое е вярното? Какви са хората, това може отчасти да разберете от следния пример.
към текста >>
Казвам: нови
идеи
, Божествени
идеи
трябват на хората!
Ако пък искаш да те поставят между воденичните камъни, ще станеш бял, ще те турят в чували, домакинята ще те поразтърси малко, ще те постави в нощвите, ще ти сипе вода, ще те помачка малко, докато най-после втасаш. Кой е по добър начин от двата? - Първият. В него има растене, живот. Съвременното човечество е избрало втория начин за своето развитие.
Казвам: нови
идеи
, Божествени
идеи
трябват на хората!
Бог ви е дал добре устроен мозък, здраво тяло, вие трябва само да работите. Всички трябва да бъдете млади, а не стари. Имайте надежда, че може да постигнете велики работи в света. Някои казват, че светът ще се свърши. Не, Божественият свят никога не се свършва.
към текста >>
45.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тогаз животът става по-изобилен, идва подем, душата добива крила, идат
идеи
.
Защото животът у него е по-малко. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен. Защо? Защото животът у него е по-изобилен. Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост.
Тогаз животът става по-изобилен, идва подем, душата добива крила, идат
идеи
.
Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си. Този свят носи с себе си изобилния живот.
към текста >>
Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество,
идеи
, художествени постижения и пр.
Но ако той прави това за свое собствено издигане, за добиване на по-добро положение в света, тогаз дарбите му няма да имат условия да се развият. Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него. Няма да направи голям напредък. А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога. Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал.
Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество,
идеи
, художествени постижения и пр.
Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си. Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност.
към текста >>
46.
ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и
идеи
, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа.
И така са отминавали в историята. Те също и Европа, движеща се от своя завоевателен дух, иска да обгърне всичко, да бъде подчинено под нейната сила и влияние. И тъкмо тук е завоят на Европейската култура. Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения.
Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и
идеи
, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа.
Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората. Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й. В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на европееца; с ненасилие - вместо насилие. И ние не трябва да ги търсим тук или там, а в онези малки отношения, които се раждат помежду ни. Новото няма да дойде от небето.
към текста >>
Така са работили и всички водители на народни и духовни движения и то за създаването на нови отношения в духа на техните
идеи
, най-първо върху своите хора.
Новата култура ще се изгради от онези отношения, които съществуват помежду ни, от онази свобода и любов, които имаме км близките си. Началото на новото ще почне от нашия дом. В него трябва да цъфне свободата, да обгърне нашите отношения - да бъдат прями, искрени и чисти. И в тях трябва да има само любов - да бъдат подчинени на великия закон на Любовта, движени с най-благоговейни чувства; така ние ще изменим коренно отношенията си един км друг и всеки ще се чувствува свободен и волен в своето проявление пълно с любов и чистота. Изменим ли нашия живот в семейството си, той ще измени и отношенията в съседния дом, а по-нататък ще измени и целия народ.
Така са работили и всички водители на народни и духовни движения и то за създаването на нови отношения в духа на техните
идеи
, най-първо върху своите хора.
Те са настоявали, бдели, работили усърдно, докато получат известен резултат, а след това и разпространението на своето учение. Началото на новото трябва да почне от нашите отношения, ако искаме да се изгради една нова култура. А искаме, или не, новото си идва, въпреки нашите желания и разбирания. Но онези, които го чувствуват, че трябва да дойде, те спират погледа си на това, което съществува помежду им и се стремят него да изменят, да създадат нещо по-красиво, по-хубаво, по-велико. Събитията днес се движат бързо и често с обрати.
към текста >>
47.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Нови
идеи
, нови чувства и подтици ще почнат да се раждат у него, когато почне да гледа на природата по този начин.
Механичното е само обвивката, в която се крие съдържанието. Това е само бледно рисуване на великата действителност, която ни заобикаля. Както се изтъкна на друго място [2], природата не е плод на механични сили, но на разумни, които стоят зад първите. При по-дълбоко изучаване природата не е мъртва, но жива. И когато човек схване това, тя ще раздвижи по-дълбоките сили, както на ума му, така и на сърцето и волята му.
Нови
идеи
, нови чувства и подтици ще почнат да се раждат у него, когато почне да гледа на природата по този начин.
Когато така гледаш на природата, тогаз ще съзнаваш, че присъствуваш в един храм, защото всичко това е изявление на любовта на тези разумни сили. В основата на цялата природа лежи любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света. Това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени. Но разумното работи във всички същества, ще преодолее всички прегради и ще се прояви.
към текста >>
Контактът с един висш живот внася непрекъсната обнова в него: всеки ден извират у него нови
идеи
, нови мисли, нови хоризонти, нови условия и възможности за растеж му се разкриват.
Сега ще ги познае опитно. Те ще станат живи истини в него. При новото разбиране на труда, животът на човека става интензивен, защото той ще има сгъстена опитност от живота; чрез своя опитност ще се добере до известни дълбоки закони в природата, до които не би могъл да дойде по друг начин. Той сам ще стане извор. Всъщност, всеки човек има един извор в себе си, но при новото разбиране на труда, на този извор ще се даде път И това е много естествено.
Контактът с един висш живот внася непрекъсната обнова в него: всеки ден извират у него нови
идеи
, нови мисли, нови хоризонти, нови условия и възможности за растеж му се разкриват.
Интензивен живот почва да кипи в него. И всички тези идеи, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила. Този извор ще блика постоянно. Това е вечното обновяване. Този, който работи при новото разбиране на труда, влиза в закона на вечното обновяване.
към текста >>
И всички тези
идеи
, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила.
При новото разбиране на труда, животът на човека става интензивен, защото той ще има сгъстена опитност от живота; чрез своя опитност ще се добере до известни дълбоки закони в природата, до които не би могъл да дойде по друг начин. Той сам ще стане извор. Всъщност, всеки човек има един извор в себе си, но при новото разбиране на труда, на този извор ще се даде път И това е много естествено. Контактът с един висш живот внася непрекъсната обнова в него: всеки ден извират у него нови идеи, нови мисли, нови хоризонти, нови условия и възможности за растеж му се разкриват. Интензивен живот почва да кипи в него.
И всички тези
идеи
, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила.
Този извор ще блика постоянно. Това е вечното обновяване. Този, който работи при новото разбиране на труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер ще ти носи нови откровения, ще ти открива отвътре нови тайни на човешката душа и на живота, които досега не си знаел. Всъщност будно съзнание, интензивен живот има само този, в който всеки ден му носи една нова мисъл, една нова светлина, един нов подтик, едно ново чувство, които по-рано не е имал.
към текста >>
Когато работим с пчелите с любов, ще ти дойдат известни
идеи
, които също са във връзка с духовните сили, които действуват в тях.
Между човека и всички явления в космоса има връзка. Има взаимодействие между човека и околната природа. Последната изменя своето отношение км нас, когато ние влезем в хармонични връзки с нея. Тогаз тя ни отваря своите съкровища. Ще дам няколко примера за пояснение.
Когато работим с пчелите с любов, ще ти дойдат известни
идеи
, които също са във връзка с духовните сили, които действуват в тях.
Също така, когато работиш с извори, цветя, дървета с любов, тогаз ще ти дойдат идеи, които също са във връзка с духовните сили, които действуват в тях. И при това, при известни цветя ще ти дойдат известни идеи, при други цветя - други, според духовните сили, които работят в тях. Така човек ще се свърже с вътрешния живот на природата. Тогаз ще престане да е механично отношението му към природата. Но това вътрешно общение с природата е възможно само при новото разбиране на труда.
към текста >>
Също така, когато работиш с извори, цветя, дървета с любов, тогаз ще ти дойдат
идеи
, които също са във връзка с духовните сили, които действуват в тях.
Има взаимодействие между човека и околната природа. Последната изменя своето отношение км нас, когато ние влезем в хармонични връзки с нея. Тогаз тя ни отваря своите съкровища. Ще дам няколко примера за пояснение. Когато работим с пчелите с любов, ще ти дойдат известни идеи, които също са във връзка с духовните сили, които действуват в тях.
Също така, когато работиш с извори, цветя, дървета с любов, тогаз ще ти дойдат
идеи
, които също са във връзка с духовните сили, които действуват в тях.
И при това, при известни цветя ще ти дойдат известни идеи, при други цветя - други, според духовните сили, които работят в тях. Така човек ще се свърже с вътрешния живот на природата. Тогаз ще престане да е механично отношението му към природата. Но това вътрешно общение с природата е възможно само при новото разбиране на труда. Това вътрешно общение с духовните сили, които работят в природата, ще обнови човека физически и духовно.
към текста >>
И при това, при известни цветя ще ти дойдат известни
идеи
, при други цветя - други, според духовните сили, които работят в тях.
Последната изменя своето отношение км нас, когато ние влезем в хармонични връзки с нея. Тогаз тя ни отваря своите съкровища. Ще дам няколко примера за пояснение. Когато работим с пчелите с любов, ще ти дойдат известни идеи, които също са във връзка с духовните сили, които действуват в тях. Също така, когато работиш с извори, цветя, дървета с любов, тогаз ще ти дойдат идеи, които също са във връзка с духовните сили, които действуват в тях.
И при това, при известни цветя ще ти дойдат известни
идеи
, при други цветя - други, според духовните сили, които работят в тях.
Така човек ще се свърже с вътрешния живот на природата. Тогаз ще престане да е механично отношението му към природата. Но това вътрешно общение с природата е възможно само при новото разбиране на труда. Това вътрешно общение с духовните сили, които работят в природата, ще обнови човека физически и духовно. Ако работим всред природата по механически начин, ние не ще можем да се свържем с по-дълбоките ù сили.
към текста >>
48.
Окото и науката
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Какво представляват от себе си, в същност, всички тези
идеи
за Бога, за религията, за това, което ще бъде там, зад гроба?
Светът се развива, Духът се проявява. Предположете, че ето тук има завеса, която ви скрива от мен, а в завесата малка дупчица, през която мога да виждам само малко от вас. Тази дупчица все повече и повече се разширява и в зависимост от това, в каква степен тя се разширява, аз ще виждам все повече и повече лица, а когато тя стане толкова голяма, колкото самата завеса, аз ще застана лице с лице срещу вас Вие не сте се изменили в течение на това време, вие сте били през всичкото време там, гдето сте сега - увеличавала се е, развивала се е само дупката, а вие сте се само открили, проявили. Също така е и с Духа. Вие няма какво да достигате съвършенство - вие вече сте съвършени и свободни.
Какво представляват от себе си, в същност, всички тези
идеи
за Бога, за религията, за това, което ще бъде там, зад гроба?
Защо човек търси Бога? Защо във всеки народ, при всяко състояние на обществото, човекът е търсил високият идеал на съвършенството - в Бога, в човека? Да, затова, защото всичко туй е в човека. Ето, сърцето ви бие, а вие не разбирате и мислите, че това е нещо външно. Това е Бог, който живее вътре във вас, пробужда ви за да търсите Него, да осъществите, да въплътите Него.
към текста >>
49.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Индивиди от този тип се отличават с решителни
идеи
, те са резки в своите съждения.
ФИЗИОГНОМИЯ ОБЩО ОПИСАНИЕ НА ПЕТТЕ ГЕОМЕТРИЧЕСКИ ТИПОВЕ Четириъгълен тип Четириъгълният тип означава енергична, рязка и много упорита натура, твърдост на характера, който достига до непреклонност и може да се изрази даже в грубост.
Индивиди от този тип се отличават с решителни
идеи
, те са резки в своите съждения.
Постоянно критикуват идеите на другите, но не обичат да критикуват техните възгледи, наклонени са да натрапват своите възгледи на другите. У тях особено е развит практическия смисъл. Позитивизмът на техния ум унищожава силните пориви на ума, на които понякога те са способни. „Техният систематически склад ги кара да правят всичко по мярка и по компас. Особено удоволствие изпитват да разглеждат и изследват нещата от всички страни, като се интересуват да знаят техните причини, ровят се във всички въпроси и дълбоко проникват в тях.
към текста >>
Постоянно критикуват
идеите
на другите, но не обичат да критикуват техните възгледи, наклонени са да натрапват своите възгледи на другите.
ФИЗИОГНОМИЯ ОБЩО ОПИСАНИЕ НА ПЕТТЕ ГЕОМЕТРИЧЕСКИ ТИПОВЕ Четириъгълен тип Четириъгълният тип означава енергична, рязка и много упорита натура, твърдост на характера, който достига до непреклонност и може да се изрази даже в грубост. Индивиди от този тип се отличават с решителни идеи, те са резки в своите съждения.
Постоянно критикуват
идеите
на другите, но не обичат да критикуват техните възгледи, наклонени са да натрапват своите възгледи на другите.
У тях особено е развит практическия смисъл. Позитивизмът на техния ум унищожава силните пориви на ума, на които понякога те са способни. „Техният систематически склад ги кара да правят всичко по мярка и по компас. Особено удоволствие изпитват да разглеждат и изследват нещата от всички страни, като се интересуват да знаят техните причини, ровят се във всички въпроси и дълбоко проникват в тях. Най-неразрешимите въпроси са предмет на способността им към наблюдение и анализ.
към текста >>
Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви
идеи
и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи.
Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване. Тишината и търпението, с които се отличава концепцията на техните намерения са в рязък контраст с онази обърканост, която те внасят в тяхното практическо осъществяване. Те са предпазливи, хитри, послъгват, ловко измислят разни разкази и са изкусни разказвачи. Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа. Пориви на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите.
Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви
идеи
и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи.
Горещи пропагандатори на доктрини, които са усвоили, те водят ожесточена борба с противниците си и няма жертви, които те не биха понесли, за да възпрепятствува делото, което защищават. Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано. Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти.
към текста >>
Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро
идеи
, отколкото действителност.
Общителни и експанзивни са до обмисленост и рязкост. Те обичат да бъбрят, стига разговорът да е разнообразен, свободен и весел. Техният ум е язвителен и доста лекомислен; обичат шеги, каламбури; малко способни са за сериозност. Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено любими. По природа леко се увличат в крайности; силно развита чувственост; те живеят почти изключително с чувствата; големи поклонници са на любовните отношения, стига да не им причиняват стеснения или грижи.
Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро
идеи
, отколкото действителност.
Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение. Те са много честолюбиви, тщеславни, благодарение на което дават силен отпор на препятствията, или когато им правят забележки. Тяхната дребнавост ги прави да избухват при най-малка обида.
към текста >>
50.
Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Изпитанията в света не са нищо друго, освен начини, процеси, чрез които се опитва, дали основата, върху която градим нашия живот е трайна, устойчива И ако нашите
идеи
, нашите възгледи и нашите знания, в продължение на 50-60 годишен живот, се рушат, това показва, че основата на нашия живот е слаба.
Казвам: всеки човек требва да има една определена Божествена идея, на която да служи. Тази идея е пробният камък в неговия живот. Тя е основата на живота му. Тази основа требва постоянно да се подобрява. Всички мъчнотии, които идват в живота на кой и да е човек, не целят нищо друго, освен да подобрят основата, върху която е поставен неговия живот.
Изпитанията в света не са нищо друго, освен начини, процеси, чрез които се опитва, дали основата, върху която градим нашия живот е трайна, устойчива И ако нашите
идеи
, нашите възгледи и нашите знания, в продължение на 50-60 годишен живот, се рушат, това показва, че основата на нашия живот е слаба.
Често светските хора казват за някой религиозен човек, че е луд. Така може да говори само онзи, който владее Истината. Коя е нормата, по която се познава, кой човек е здравомислещ и кой не? - От Божествено гледище здравомислещ човек е този, в ума на когото не съществува абсолютно никаква отрицателна мисъл. Сълзите по очите му показват, че той се е отклонил от правия път.
към текста >>
51.
Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Те живеят в постоянна неустойчивост, менявайки често своите
идеи
, желания и вкусове.
ФИЗИОГНОМИЯ Овален тип Хора с овален тип се отличават с голяма подвижност и много развита впечатлителност. Извънредната гъвкавост на тяхната натура е лишена все пак от еластичност, необходима за реакция и често те са слаби да реагират против лични тенденции.
Те живеят в постоянна неустойчивост, менявайки често своите
идеи
, желания и вкусове.
Капризни до крайност, те не се задоволяват напълно от нищо, защото са ненаситни в желанията си. Стремежите така бърже се менят, че те се задоволяват от тях само във фантазията си, която има широки граници. В постъпките си действуват под влияние на каприз, по импулс, каквото им хрумне, без да мислят за последствията от постъпките си. Започват обикновено много работи, без да свършат ни една. Техният жив ум и талантливост им позволяват да вършат всичко лесно, в общи черти, но непостоянството и неспособността им към усидчива работа им пречат да свършват работите си до край.
към текста >>
Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни
идеи
са много екзалтирани и неверотърпими.
Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени. Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията. Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици. Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят.
Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни
идеи
са много екзалтирани и неверотърпими.
Дух на прозелитизъм преобладава в тях. Те са склонни към религиозни системи, често между тях се срещат основатели и преобразователи на религии. Предположени са към всякакъв род привидения; имат особени способности към тайните науки, имат развита интуиция и дивинация; имат също така необикновени предчувствия, тайнствени внушения и пр. Техният ум е такъв, че те по-скоро отгадават, отколкото знаят нещо. Конусообразен тип Хората от този тип имат силно развит смисъл; здравият смисъл е тяхно природно качество и е една от най-главните сили на тяхната индивидуалност.
към текста >>
52.
Преображение
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните
идеи
на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса.
Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината!
Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните
идеи
на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса.
С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение.
към текста >>
В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни
идеи
, без да ги доказваме, по много причини.
Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма.
В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни
идеи
, без да ги доказваме, по много причини.
Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие.
към текста >>
53.
Съдържание на 6-7 бр.
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Трифонов; № 4: „Психичното въздействие и реактивните
идеи
" от Стефка Ст.
Получени са в редакцията следните списания и книги „Вulgara Esperantisto ", год. Х, кн, I, Русе, абонамент 30 лева. „Goetteanum ", год. VII; получава се редовно. Библиотека „Народни Будители": №1 „Възкресение" от Любомир Лулчев (5 лева,) №3 „Тайните общества и тяхната роля върху политическия и обществения живот на Европа 7 лева) от Д-р Г.
Трифонов; № 4: „Психичното въздействие и реактивните
идеи
" от Стефка Ст.
Стойчева (5 лева). Доставят се от Минчо Сотиров ул. „Цар Симеон"; № 27 —Бургас. От Натурфилософско четиво № 38. Проф. Гюнтер, Берже и Лоне - Тръпки и гърчове на земята, Вулкани и земетръси, Животът и смъртта на земята.
към текста >>
54.
Впечатления от Гьотеанум.
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ИДЕИТЕ
И ОПИТИТЕ НА Г-ЖА ФРИДА ОЛАНД РИГЕ.
ИДЕИТЕ
И ОПИТИТЕ НА Г-ЖА ФРИДА ОЛАНД РИГЕ.
ЧОВЕШКИЯТ ЖИЗНЕН РИТЪМ. През време на пребиванието си в Берлин в 1927 година удаде ми се случай да присъствам на една интересна сказка на г-жа Фрида Оланд Риге. Преди сказката един стар сух господин с вид на учител по музика изсвири нещо на пияно. Речта на г-жа Оланд беше проникната от самоувереност. Тя говори на тема: „Човешкият жизнен ритъм и тоновете." Покрай темата, резюме от която даваме по-долу, тя изказа и редица странични мисли върху душевните способности на разните народи и за връзката между човешките чувства, човешкия говор и тоновете на музиката.
към текста >>
---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както
идеите
на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете.
Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили? Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето. От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно. Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили.
---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както
идеите
на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете.
Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми". [2] То е напечатано под заглавие: „Der innerlich tönende Mensch und sseine Ausdildung für Musikalische."
към текста >>
55.
Книжнина
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
По съдържание сказката беше ясна, жива, увлекателна; с много сполучливи образи и примри бяха илюстрирани отвлечените
идеи
и нещо особено важно - това беше сказка, издържана в всяко отношение от педагогическо гледище.
В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата. Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки. Пред чисто научните доказателства и логически, и математически, и нагледни (с много картини), голямата аудитория бе завладяна и спечелена за каузата на окултните науки - за което свидетелствува извънредно големия интерес и единодушното желание да се отворят курсове по тези научни дисциплини. Непосредствено след самата сказка, сказчикът беше блокиран от любознателни и интересуващи се студенти, студентки и граждани, които му задаваха въпроси, а след това, в дома на сказчика постоянно се стичаха хора, да се записват за курсовете и да го питат - до такава степен сказката беше нова, интересна и аргументира научно. Отрадно впечатление направи, че младежта и то академичната младеж, се интересува вече живо от тези въпроси.
По съдържание сказката беше ясна, жива, увлекателна; с много сполучливи образи и примри бяха илюстрирани отвлечените
идеи
и нещо особено важно - това беше сказка, издържана в всяко отношение от педагогическо гледище.
Всичко беше показано нагледно с много картини, тъй че за всички мисълта на сказчика беше ясна, защото те наблюдаваха картините, които говорят по-красноречиво и от най-добрия оратор. „Ние си заминаваме от този свет непознати. Ние изучаваме нещата вън от нас, а малко познаваме себе си в този век. Съвременният човек е оставил живота да тече механически. В по-първите времена наблюдателността се е изисквала от условията на живота".
към текста >>
Изобщо, тази сказка, тъй богата на
идеи
, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех.
Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина.
Изобщо, тази сказка, тъй богата на
идеи
, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех.
Нека се надаваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота. Изложбата на Преслав Кършовски Радостно е, когато човек вижда появата на един нов талант, особено в областта на изкуството. Изложбата на младия художник Преслав Кършовски ни вдъхва надежди. Един нов художник като Борис Георгиев, с големи възможности.
към текста >>
Лицето, челото, очите - тия дълбоки благи, спокойни очи, които като че проникват с своите лъчи, цялата вселена, изобщо цялата глава показва, че художникът е смогнал да надникне в оня светъл мир на вечните
идеи
, които вдъхновяват Учителя.
Радев, на композитора Киселков, на писателя П. Михайлов, на г-ца Тодорова, на Крстьо Христов и други. Има портрети с моливи, с бои и с въглен. Във всички обаче личи големия талант на младия художник - с най-прости средства да предаде своята идея. Особено впечатление прави портрета на Учителя на Бялото Братство.
Лицето, челото, очите - тия дълбоки благи, спокойни очи, които като че проникват с своите лъчи, цялата вселена, изобщо цялата глава показва, че художникът е смогнал да надникне в оня светъл мир на вечните
идеи
, които вдъхновяват Учителя.
Ние вярваме, че всеки художник, музикант и поет, който иска да представи и да изрази най-ценното, най-дълбокото и най доброто на бълг. душа, трябва да бъде във връзка с онези духовни движения, които в миналото (богомилство) и сега (Бялото Братство) не са принесени отвън, а са рожба на творческия гений и изпълнение историч. мисия на България и Славянството Пожелаваме успех на младия художник с неговите спътници. Група ученици на Блото Братство в с Любимец (Свиленградско) са имали хубавата идея да подарят на читалищата в Свиленград. с. Любимец и с.
към текста >>
Трябва да се постави младежа в контакт с новите
идеи
, с тези
идеи
, които ще докарат новата култура.
И този импулс трябва да се подхранва, за да се развива правилно. Най-важното е, човек да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този период. По-после, когато някои навлизат всред механизирания днешен живот, не чуват вече този вътрешен глас. който им говори за „новото". При правилно развитие младежът остава верен на онази идейност, която заговорва в душата му през третия период (от 14 до 21 година}.
Трябва да се постави младежа в контакт с новите
идеи
, с тези
идеи
, които ще докарат новата култура.
към текста >>
56.
Съдържание на 8-9 бр.
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Приятелите на новите
идеи
ще принесат голяма полза на библиотеката, като се абонират за нея, даже и когато не владеят есперанто.
Под печат е вече петият номер. Чрез тази есперантска библиотека много чужденци са проявили вече интерес към учението на Бялото Братство. Това се вижда от многобройните писма, получени от странство, а също и от отзивите в есперантския и в другия чужд печат за учението. Тая есперантска библиотека има нужда от подкрепа. Нека се подкрепят групата идеалисти, които са взели тази навременна инициатива.
Приятелите на новите
идеи
ще принесат голяма полза на библиотеката, като се абонират за нея, даже и когато не владеят есперанто.
Защото, така те от една страна ще подкрепят начинанието, а от друга страна ще могат да услужат с получените номера на свои приятели и познати. Годишен абонамент 40 лева. Всичко се изпраща на адрес: Атанас Николов, улица „Цар Ив. Шишман", № 19 - Бургас. в. „Братство" Излиза периодически в Севлиево, урежда се от редакционен комитет.
към текста >>
Целта на вестника е да проникват всред по-широки кръгове новите
идеи
, които ще бъдат строители на новата култура, която иде.
Защото, така те от една страна ще подкрепят начинанието, а от друга страна ще могат да услужат с получените номера на свои приятели и познати. Годишен абонамент 40 лева. Всичко се изпраща на адрес: Атанас Николов, улица „Цар Ив. Шишман", № 19 - Бургас. в. „Братство" Излиза периодически в Севлиево, урежда се от редакционен комитет.
Целта на вестника е да проникват всред по-широки кръгове новите
идеи
, които ще бъдат строители на новата култура, която иде.
Препоръчваме го на всички съчувственици на новите идеи. Всичко се изпраща на адрес: Сава Калименов - Севлиево. Изпраща се всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Издържа се от доброволни помощи. В книга 5 на „Житно зърно", та зи годишнина, е поместен списък на беседите на Учителя и други окултни книги, които се доставят от редакцията.
към текста >>
Препоръчваме го на всички съчувственици на новите
идеи
.
Годишен абонамент 40 лева. Всичко се изпраща на адрес: Атанас Николов, улица „Цар Ив. Шишман", № 19 - Бургас. в. „Братство" Излиза периодически в Севлиево, урежда се от редакционен комитет. Целта на вестника е да проникват всред по-широки кръгове новите идеи, които ще бъдат строители на новата култура, която иде.
Препоръчваме го на всички съчувственици на новите
идеи
.
Всичко се изпраща на адрес: Сава Калименов - Севлиево. Изпраща се всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Издържа се от доброволни помощи. В книга 5 на „Житно зърно", та зи годишнина, е поместен списък на беседите на Учителя и други окултни книги, които се доставят от редакцията. Приготовлява се и в скоро време ще излезе от печат каталог на беседите на Учителя и на други някои окултни издания.
към текста >>
57.
Списанието PDF
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Идеите
и опитите на г-жа Фрида Оланд Риге Човешкият жизнен ритъм. 14.
Стремежcт на потока - Ив. Изворов. 10. Амриха. 11. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров 12. Слънчевите петна и априлските землетресения 13.
Идеите
и опитите на г-жа Фрида Оланд Риге Човешкият жизнен ритъм. 14.
Впечатления от Гьотеанум". 15. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. 16. Звездните влияния върху земните вещества 17 Слънчевото затъмнение на 29 юни 1927 г.
към текста >>
58.
Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К.
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
освен форми, числа и цветове, при които
идеите
на тези образи изчезват от нас.
Кой мисли върху това? Човек ходи надлъж и нашир по цялото лице на земята; той среща безброй много форми, числа и цветове, съвсем не подозирайки, че във всяка форма, в всяко число и всеки цвят, е скрита истина, мисъл на Божеството, чието проявление човек вижда; защото всека форма си има своето смислено значение: тя се явява израз на една идея. Когато детето попадне в библиотеката на своя баща, то преравя и прелиства много книги, но не чете никоя от тях; то само се спира затуй, за да погледне картинките, които му се препоръчват пътьом; но тези картинки за него са само празни форми, то съвсем не разбира тяхното значение. Ако тази картинка изобразява сандъка на Пандора, то вижда там само жената, която отваря сандъка; то не подразбира, че се решава световната съдба, не подозира ужасното падение на човечеството, злото, което се въдворило на земята и тази останала още надежда, която позволява да предвидим идващото примирение между Бога и хората. Така постъпвам обикновено по отношение на великата книга на природата: ние не виждаме нищо, освен образи, т.е.
освен форми, числа и цветове, при които
идеите
на тези образи изчезват от нас.
Моето съчинение - Трактат за човешката физиогномия - плод на изучаване и практика в продължение на четиридесет години, резултат на търпеливи наблюдения и продължителни размишления - има за своя едничка цел да научи на пет букви от азбуката на великата книга на Творението. Кръгът, овалът, квадратът, триъгълникът и конусът не са само геометрични форми. Съществуват преди всичко нравствени кръг и овал, интелектуални квадрат и триъгълник, материални нито форми, на които се явяват само във вид на знаци и ние ще видим, какви неочаквани заключения произтичат от тези разни образни форми, щом те се приложат към човешката фигура. Науката за физиогномията оказва могъща помощ на човека, посочвайки му с точност основния стремеж на неговата лична природа; тя му дава средства за изучаване самия себе си, и, давайки му знания за неговото нравствено същество тя го поставя на стража по отношение на неговите собствени слабости и му дава възможност да избягва заблудите и грешките, присъщи на личните му склонности. Приложени към другите, тя му помага да различава добрия от порочния човек, искрения приятел от вероломния човек, който си поставя маската на приятел, само за да прави зло и да лъже; тя изобличава крадеца, който скрива своята игра под маската на показната честност, лицемера, който престорено скрива своята черна душа и своите пороци под маската на благочестието.
към текста >>
59.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи
идеи
за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа.
Окултизмът всякога се е явявал спасителния бряг, по който се намират вечните извори на жива вода. както за личността, така и за човечеството във всичките негови прояви. Родна земя на всички религии са били великите окултни школи в историята, които са показвали известни пътеки на възход за даденото време.Чистите религии не са нищо друго, освен отломъци от онази дълбока окултна мъдрост, създадена през вековете. Искрени учени днес признават една много велика истина, че при залязването на човешките култури от лицето на земята, са се появявали силни духовни и окултни течения, а също и началото на всяка нова култура и епоха се ознаменувало с тяхното силно развитие. Лъжливо у нас са се обучавали и обучават и днес хората още от малки, че богомилството, това голямо окултно движение, което докара възраждането на Европа, е станало причина да пропадне България под турското иго.
Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи
идеи
за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа.
Богомилството, което не е било нищо друго, освен една силно разраснала се окултна школа (това се вижда добре от идеите, които то е разнасяло) се е явило като спасително звено някога на разкапваща се България. Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък.
към текста >>
Богомилството, което не е било нищо друго, освен една силно разраснала се окултна школа (това се вижда добре от
идеите
, които то е разнасяло) се е явило като спасително звено някога на разкапваща се България.
както за личността, така и за човечеството във всичките негови прояви. Родна земя на всички религии са били великите окултни школи в историята, които са показвали известни пътеки на възход за даденото време.Чистите религии не са нищо друго, освен отломъци от онази дълбока окултна мъдрост, създадена през вековете. Искрени учени днес признават една много велика истина, че при залязването на човешките култури от лицето на земята, са се появявали силни духовни и окултни течения, а също и началото на всяка нова култура и епоха се ознаменувало с тяхното силно развитие. Лъжливо у нас са се обучавали и обучават и днес хората още от малки, че богомилството, това голямо окултно движение, което докара възраждането на Европа, е станало причина да пропадне България под турското иго. Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа.
Богомилството, което не е било нищо друго, освен една силно разраснала се окултна школа (това се вижда добре от
идеите
, които то е разнасяло) се е явило като спасително звено някога на разкапваща се България.
Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те.
към текста >>
60.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Трябва да свикнеш с тези
идеи
, за да схванеш по-ясно възможното присъствие и днес на Приятеля.
– Но, докторе, вярваш ли, че ако го знаех, бих ти го казал? Вярваш ли, че ако той иска, няма да ти го каже? Мислил ли си сериозно за истинската дисциплина на същинските тайни? Най сетне, Христос беше казал: „Ето аз съм с вас през всичките дни до скончанието." – Да, Той каза това на своите апостоли. Ако Той живееше сега, щеше да носи съвременно палто, вместо роба.
Трябва да свикнеш с тези
идеи
, за да схванеш по-ясно възможното присъствие и днес на Приятеля.
Чети, изучавай и ща видиш, че нищо не е невъзможно за Бога. – Да, аз разбирам, че трябва да се мълчи. От друга страна, струва ми се, че интимното общение на душата с Бога е тъй важно, тъй свещено, че никога не бих смял да говоря за него. – Най-сетне, спомни си още, че бяхме предупредени: „Когато ви кажат, че тук е Христос или там, не отивайте." И след късо мълчание той каза: – Туй е всичкото, което можем да ви кажем за Теофан. Останалото зависи от вас, Когато вие дадете доказателство за добра воля, когато няма да се побоите да вземете пътя за неговото Царство, вие ще го срещнете.
към текста >>
Обаче, богатството на новите
идеи
, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него.
Защото от четене знаех, че човек, достигнал до такива знания и мощ, каквито чувствувах в събеседника си, трябва да може да продължава земния си живот, колкото си иска, – Легендите за елексира на дългия живот са верни, ми каза Анареас. – Имало е такива хора, има и сега няколко души, които са на тази земя от няколко века насам. Вие познавате някои от тях, но аз няма да ги назова с имената им. Часът напредваше. Сбогувах се със съжаление с приятелите си.
Обаче, богатството на новите
идеи
, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него.
Китаецът Андреас очакваше от няколко деня като гостенин един стар китаец с известно име Цун-Хинг. Не знаех как той, тъй знаменит, богат и могъщ, беше на гости у Андреас. Той дойде една вечер след вечеря с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк. Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с простота с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар . За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая.
към текста >>
61.
МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Изобщо проблемът се състои в намирането на акумулатор, способен да абсорбира акустична сила - ако искате, може да го наречете акустичен флуид и нервен флуид, с помощта на който хората получават възприятия и схващат
идеите
.
Понастоящем ние нямаме лице, подготвено за това в нашата школа. А от друга страна през сегашния сезон и флуидичното състояние на страната не е благоприятно. Ако вие останете тук известно време, ще можете да видите опита. – Такъв беше, ми каза Андреас след късо мълчание, първото обучение, което ми даде водачът. Ето допълнителното обучение, което получих малко по-малко и което аз ще събера в едно при своето припомняне.
Изобщо проблемът се състои в намирането на акумулатор, способен да абсорбира акустична сила - ако искате, може да го наречете акустичен флуид и нервен флуид, с помощта на който хората получават възприятия и схващат
идеите
.
Веществото на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост. Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът). За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият. Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4 периода по 5 часа.
към текста >>
62.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Следователно, поставете вашите стари
идеи
около корените на вашето дърво, а новите
идеи
турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях.
И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари. Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват. Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си. Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови.
Следователно, поставете вашите стари
идеи
около корените на вашето дърво, а новите
идеи
турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях.
Всичко в света трябва да бъде ново! Има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина. Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане.
към текста >>
63.
КНИГОПИС,
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване
идеите
на Лигата за ново възпитание.
в България излиза сп, "Свободно възпитание", редактирано от г. проф Д. Кацаров което е и орган на Международната Лига за ново възпитание. През тези пет години то даде извънредно ценен материал за новите течения и опити в областта на възпитанието и образованието в Европа и Америка. Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност.
На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване
идеите
на Лигата за ново възпитание.
Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г.
към текста >>
Новите
идеи
днес се носят във въздуха.
Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта? Това потвърждават картините на Цветана Симеонова. Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни. С това подготвя почва за новото в душите и живота.
Новите
идеи
днес се носят във въздуха.
Никакво препятствие не може да ги спре, понеже те едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго. Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват. Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свет? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта!
към текста >>
Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови
идеи
, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват.
Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни. С това подготвя почва за новото в душите и живота. Новите идеи днес се носят във въздуха. Никакво препятствие не може да ги спре, понеже те едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго.
Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови
идеи
, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват.
Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свет? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има, какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот.
към текста >>
Само той може да долови
идеите
, които ни носи слънчевият лъч; само той може да разбира, какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините.
- Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има, какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемлящата Любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от божествения свет!
Само той може да долови
идеите
, които ни носи слънчевият лъч; само той може да разбира, какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините.
Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките. "Светилото на човека." Представлява конник, държащ високо над главата си светеща факла.
към текста >>
64.
ЖИВАТА НАУКА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Същото нещо може да се каже и за
идеите
, и за мислите.
Разбрани неща пък са тия, които имат отношение до нас. Нямат ли никакво отношение до нас, те не са разбрани и не ни интересуват. Ако някой ви каже числото 5,000, например, ще го чуете, но няма да се заинтересувате от него, няма да разберете, какво съдържа това число в себе си. Каже ли ви обаче някой, че ви дава 5,000 златни лева, вие веднага ще се заинтересувате за това число, ще го разберете и -ще започнете да мислите, от коя банка да вземете тези пари. Вземете ли ги веднъж, вие ще ги разберете и започнете да ги прилагате в живота си.
Същото нещо може да се каже и за
идеите
, и за мислите.
Всяка идея, която има отношение до нас, е толкова важна, колкото са важни и разбрани петте хиляди златни лева. В този смисъл всеки човек има отношение до външния свят и се стреми да го разбере. И съвременните държави имат отношение една към друга. По-малките държави се подчиняват на по-големите, а по-големите на още по-големите от тях. За да не се заблуждава човек от външния свят, той трябва да изучава същината на своя живот, да.разбере отношението, което има към живата природа, към това, което е реално, към това, което вижда наоколо си.
към текста >>
65.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на
идеите
на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес.
Това кратко съчинение съдържа в себе си дълбоки философски разбирания. Всяка дума в него е подтик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието. Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал. Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество".
За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на
идеите
на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес.
Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание.
към текста >>
Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите
идеи
, но и в непоколебимата сила да реализират тези
идеи
и непоколебимата вяра, че тези
идеи
могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа.
Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество.
Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите
идеи
, но и в непоколебимата сила да реализират тези
идеи
и непоколебимата вяра, че тези
идеи
могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа.
Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия. Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи.
към текста >>
66.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тя говори за обновата на човечеството чрез окултни и трансцедентни
идеи
".
XI, бр. 2 пише за Бялото Братство: „Това движение изхожда от гледището, че новата култура, от която се нуждаем, има своя източник в човешкото сърце". * „Libera laboristo", год. IV, бр. 5 пише за „Високия идеал:" „Стилът на брошурата е лесно разбираем.
Тя говори за обновата на човечеството чрез окултни и трансцедентни
идеи
".
* „Bulgara esperantisto", год. IX, бр. 9, (орган на бълг. есперантски съюз) пише: „Това ново учение е основано на принципите на християнството. Есперантистите ще имат случая да се запознаят с принципите на новото учение, като се абонират за библиотека „Гчоуа Ки1шго" * Из „Heroldo de Esperanto" (седмичен независим вестник на есперантското движение): „Високият идеал" е лекция от г.
към текста >>
* „Espero Teosofia", орган на Теософската есперантска лига, пише: „Библиотека „Nova Kulturo Харесаха ни се много техните
идеи
, от които ще цитираме няколко думи: За нас не съществуват отделни религии, отделни нации, партии и секти.
* „La nova Tago ", орган на Бахаиското движение, пише: „Високият идеал" е лекция от г. Дънов, с портрета на автора и предговор от Мара Белчева и Д-р К. Паскалев. Предговорите говорят въобще за приближаващата се нова култура и специално окултно движение в България „Бяло Братство". Лекцията „Високият идеал" обяснява с топли и сърдечни думи идеята: Природата обича само тези, които имат висок идеал. Лекцията показва, че в България се заражда ново съзнание и че българските есперантисти работят за нашата обща цел: обновяване на човечеството.
* „Espero Teosofia", орган на Теософската есперантска лига, пише: „Библиотека „Nova Kulturo Харесаха ни се много техните
идеи
, от които ще цитираме няколко думи: За нас не съществуват отделни религии, отделни нации, партии и секти.
За нас всички са братя, всички са синове Божии. Ние не принадлежим на никоя секта, ние обичаме всички и уважаваме техните мнения. Идеите, които ни въодушевяват, ние разпространяваме без да чувствуваме нужда да се борим против когото да е, защото ние не сме никому неприятели." * „Esperanto", орган на всемирния есперантски съюз, пише: Книга 4 от библиотека „Nova Kulturo " съдържа превод на нови беседи на учителя Дънов за пробуждането на колективното съзнание, висшите морални идеи се проповядват чрез алегорични евангелски сравнения. „Обичай братски" - ето камъка, на който гради Бялото Братство. * Японският вестник „Zunrui Aizen Sinbun" помества статии в няколко броя под ред, в които излага учението на Учителя.
към текста >>
Идеите
, които ни въодушевяват, ние разпространяваме без да чувствуваме нужда да се борим против когото да е, защото ние не сме никому неприятели." * „Esperanto", орган на всемирния есперантски съюз, пише: Книга 4 от библиотека „Nova Kulturo " съдържа превод на нови беседи на учителя Дънов за пробуждането на колективното съзнание, висшите морални
идеи
се проповядват чрез алегорични евангелски сравнения.
Лекцията „Високият идеал" обяснява с топли и сърдечни думи идеята: Природата обича само тези, които имат висок идеал. Лекцията показва, че в България се заражда ново съзнание и че българските есперантисти работят за нашата обща цел: обновяване на човечеството. * „Espero Teosofia", орган на Теософската есперантска лига, пише: „Библиотека „Nova Kulturo Харесаха ни се много техните идеи, от които ще цитираме няколко думи: За нас не съществуват отделни религии, отделни нации, партии и секти. За нас всички са братя, всички са синове Божии. Ние не принадлежим на никоя секта, ние обичаме всички и уважаваме техните мнения.
Идеите
, които ни въодушевяват, ние разпространяваме без да чувствуваме нужда да се борим против когото да е, защото ние не сме никому неприятели." * „Esperanto", орган на всемирния есперантски съюз, пише: Книга 4 от библиотека „Nova Kulturo " съдържа превод на нови беседи на учителя Дънов за пробуждането на колективното съзнание, висшите морални
идеи
се проповядват чрез алегорични евангелски сравнения.
„Обичай братски" - ето камъка, на който гради Бялото Братство. * Японският вестник „Zunrui Aizen Sinbun" помества статии в няколко броя под ред, в които излага учението на Учителя. Дава и портрета му. * Стелан Енгхолм в едно писмо пише между другото: „С голяма радост четох последния номер на „Nova Kulturo". Когато за пръв път чух за вашето движение, аз наистина малко се съмнявах в него.
към текста >>
Фридрих Гойтер: „Третирането на волята и ума при лечебното възпитание", Вернер Пах: „Социалната и икономичната страна на лечебното възпитание." В есперантското списание „Jnter ni" (Между нас), което за-стъпва
идеите
на мира и братството и ратува за вътрешната идея на Есперанто, са отпечатани в № 4 и 5, год.
Тая конференция се е занимала специално с въпроса за възпитанието и обучението на недоразвитите деца. Участвували са видни педагози и лекари. Въпросите били разгледани от окултно гледище. Конференцията била открита с реч от г-жа Д-р Ита Вегман, управителка на Терапевтическата Клиника в Арлесхайм (Швейцария) и редакторката на списанието по окултна медицина "Natura." По-важни реферати са дали следните: Д-р по мед. Евгений Колиско: „Принципите на медицинската педагогика в светлината на окултизма", „Характери типове на изостанали назад в развитието си деца" Д-р Карл Шуберт, „Детето, което се нуждае от телесно и душевно лекуване".
Фридрих Гойтер: „Третирането на волята и ума при лечебното възпитание", Вернер Пах: „Социалната и икономичната страна на лечебното възпитание." В есперантското списание „Jnter ni" (Между нас), което за-стъпва
идеите
на мира и братството и ратува за вътрешната идея на Есперанто, са отпечатани в № 4 и 5, год.
1929, мисли от Учителя - под заглавие „Афоризми"; в № 6 - статия - Сегашното положение на човечеството - също от Учителя. Професията и продължителността на живота В списанието „Forschritte der Medezin" професор Винклер разглежда влиянието, що упражнява професията върху продължителността на живота. Според изследванията му на най-дълъг живот се радват земеделците и ония, що се занимават с умствена работа - преди всичко философите, математиците, ораторите и хората на изкуството. Дипломатите също достигат напреднала възраст. При едностранчивата телесна работа отрано се явяват признаци на остаряване.
към текста >>
67.
ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Идеите
му са изложени в съчинението му „Le secret de la vie" , което излезе наскоро с предговор от проф.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ (Из едно интервю с Лаковски) Жорж Лаковски преди няколко години предложи една теория за биологичните явления. Интересът към нея е доста голям, защото тя се потвърждава от многобройни нови опити.
Идеите
му са изложени в съчинението му „Le secret de la vie" , което излезе наскоро с предговор от проф.
Д'Арсонвал от института. Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотията, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най-дълги пътувания. Така е напр. с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри. Такива са прелетните птици, които денем и нощем пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението или поради сферичността за земята.
към текста >>
68.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни
идеи
, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми.
Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата.
И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни
идеи
, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми.
И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота? Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото? Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него.
към текста >>
Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на
идеи
, на творчество.
Това Цяло можем да го наречем, както си искаме: - Първична Причина, Разумното, Бог. Човек може да се развива правилно само когато живее в закона на Цялото. Тогаз всички дарби, таланти, способности, заложби у него ще се развият, той ще влезе в живота на творчеството, понеже енергиите на Цялото ще протекат през него и ще поливат цветята в градината на душата му. Ето защо никога поетът, музикантът, художникът, ученият и пр. не могат да творят неща с истинска ценност, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в живота на Цялото.
Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на
идеи
, на творчество.
Това е тайната за разцъфтяване на талантите. Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него. Такива преживявания организират духовното му тяло. А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот. Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта.
към текста >>
Сегашните
идеи
за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание.
Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания.
Сегашните
идеи
за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание.
Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания? Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове, долини от сълзи. Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота. Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него.
към текста >>
69.
ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Синтез на
идеите
му се намира в книгата „Doveri dell`uomo".
То има за задача да разпространи, колкото е възможно повече съчиненията и учението на Джиузепе Мацини, който е оставил много ценни произведения. Адвокатът Г. Б. Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката". Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия.
Синтез на
идеите
му се намира в книгата „Doveri dell`uomo".
В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце. В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта. Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее. В италианска Швейцария (гр.
към текста >>
70.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ВЕСТИ Движение за
идеите
на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на светлината!
ВЕСТИ Движение за
идеите
на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на светлината!
Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез любовта, която всичко прощава. Високият идеал, към който Учителят Дънов ни зове, ни учи да любим с всичките сили на ума и сърцето си. Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината.
към текста >>
„Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите
идеи
, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света.
Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца.
„Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите
идеи
, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света.
Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота.
към текста >>
Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея
идеите
се излагат със силна логика.
Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие.
Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея
идеите
се излагат със силна логика.
„Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот.
към текста >>
По цялата земя вече се носят Божествените
идеи
за любов, братство и мир и като пролетния вятър ни вещаят новата епоха!
Войната се дължи на животинско състояние. Войната е един анахронизъм, едно анормално състояние. Войната е едно самоизмъчване; то е, както когато болният или лудият измъчват себе си. Законът на Божията Любов е нещо много повече от един интернационал на мира. На този закон почива новият живот".
По цялата земя вече се носят Божествените
идеи
за любов, братство и мир и като пролетния вятър ни вещаят новата епоха!
Това може само да ни радва и да ни даде подтик за по-усилена работа. РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи.
към текста >>
71.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В тях са изложени онези нови
идеи
, които ще изградят културата, която иде.
„За това се родих" - беседа от Учителя, девета (9) серия. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска" № 66 - София. (Цената на горните три беседи е по пет лева, а на 9 серия е - 50 лева. Препоръчваме ги на читателите си.
В тях са изложени онези нови
идеи
, които ще изградят културата, която иде.
Каталог „Нови мисли", който съдържа всичките беседи на Учителя, се изпраща при поискване безплатно. 3. В-к „Братство". год. ІІ. Той е свободен изразител на копнежите и волята за нов живот. Поддържа се от доброволни вноски. Адрес.
към текста >>
„Нова Култура" - с цел да преведат на международния език есперанто беседите на Учителя на Бялото Братство и да запознаят външния свят с новите
идеи
, тъй светли и красиви и тъй обилни с живот и вътрешна сила!
Николов, ул. Ц. Ив. Шишман, № 19 - Бургас. Малка група млади братя есперантисти през 1928 г. започнаха библ.
„Нова Култура" - с цел да преведат на международния език есперанто беседите на Учителя на Бялото Братство и да запознаят външния свят с новите
идеи
, тъй светли и красиви и тъй обилни с живот и вътрешна сила!
Всички онези, които са пили от живата вода на вдъхновеното Слово, ще разберат свещения подтик на душите, които искат да споделят със своите братя и сестри най-великото благо. Днешното време е време на интернационализма. Съобщенията са тъй развити, техниката е толкова напреднала, че никой народ не живее и не може да живее откъснато от другите Великите освободителни движения от друга страна са също интернационални по характера на целите, които преследват. Ученията на Буда, Зороастър, Христа - не са били само за отделни народи, а за много народи. И днес последното, което носи Учителя на Блото Братство повече от кога и да е, е интернационално.
към текста >>
Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите
идеи
.
O. G. R. начело с проф. Д-р D. Форел, на вегетарианския съюз, на борците против войната, на кооперативния съюз, на трудовото бюро и други са възприели вече есперанто като свой официален език в международните сношения. Религиозните движения – най-напредничавите и най новите - като това на Л.
Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите
идеи
.
Разбирайки значението на есперанто, библ. „Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева). Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца.
към текста >>
Прива изтъква, че есперанто трябва да бъде изразител на новите
идеи
за мир, братство, човещина.
Вегетарианството, възприето по нравствени подбуди, ще спомогне твърде много за идването на една по-възвишена, по-чиста, по-благородна култура. 11. Esperanto — oficiala organo de universale esperanto assc- cio — XXVI jaro, Marto. Redaktoro: D-ro Edmond Privat. 1. Rue de la Four de I'lli, Geneve. Пред мен е най-новият брой на „Esperanto" - с отбрани статии по важни въпроси „Съдържанието на нашия език" - е първата статия, в която Д-р Едм.
Прива изтъква, че есперанто трябва да бъде изразител на новите
идеи
за мир, братство, човещина.
Втората статия: Какво става в Азия. Животът на индийския водител - Махатма Ганди. Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за освобождение - политическо, икономическо и духовно, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение. На неговия апел се отзовали от 12 народи - учители, чиновници, работници - мъже и жени. Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер.
към текста >>
72.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на
идеите
, свързани един с друг, като цветовете на дъгата.
Отричане на единството показва, че липсва научна мисъл. Каква наука ще има в сърцето, ако отрича главата и не се грижи за нея като за себе си, или отрича краката или дробовете? То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука.
Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на
идеите
, свързани един с друг, като цветовете на дъгата.
И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога.
към текста >>
73.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето,
идеите
, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного.
Той живееше както всички, с изключение на часовете за спане, които той почти всецяло премахваше. При една непрестанна активност, нито неговото тяло, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората. Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше. Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители.
Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето,
идеите
, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного.
Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия.
към текста >>
74.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални
идеи
и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване.
То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации.
Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални
идеи
и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване.
Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия.
към текста >>
75.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В друга статия пак се говори за
идеите
на Бялото Братство и изобщо за културния, идейния живот в България; на друго место в същата книжка се препоръчва на читателите библиотека „Нова Култура".
ВЕСТИ Движение за идете на Бялото Братство в чужбина Есперантското списание „Oomoto", официален централен орган на движението с същото име, издавано в Камеока (Япония), книга 4. от април 1930 година, сcдържа няколко статии за Бялото Братство. В статията „Всемирното Бяло Братство" (от Любомир Лулчев) се излагат основните му принципи.
В друга статия пак се говори за
идеите
на Бялото Братство и изобщо за културния, идейния живот в България; на друго место в същата книжка се препоръчва на читателите библиотека „Нова Култура".
Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в Париж е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя. Един от нашите приятели е държал с успех сказки за Бялото Братство в някои градове на Англия: Лондон, Оксфорд, Манчестер и пр. В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството.
към текста >>
В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му
идеи
.
от април 1930 година, сcдържа няколко статии за Бялото Братство. В статията „Всемирното Бяло Братство" (от Любомир Лулчев) се излагат основните му принципи. В друга статия пак се говори за идеите на Бялото Братство и изобщо за културния, идейния живот в България; на друго место в същата книжка се препоръчва на читателите библиотека „Нова Култура". Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в Париж е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя. Един от нашите приятели е държал с успех сказки за Бялото Братство в някои градове на Англия: Лондон, Оксфорд, Манчестер и пр.
В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му
идеи
.
Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството. Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя. Тая библиотека е издала до сега една пълна серия от 10 номера, в които редом с беседите са дадени и обяснителни предговори. Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството.
към текста >>
Без съмнение, за интереса в чужбина към
идеите
на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя.
Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в Париж е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя. Един от нашите приятели е държал с успех сказки за Бялото Братство в някои градове на Англия: Лондон, Оксфорд, Манчестер и пр. В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството.
Без съмнение, за интереса в чужбина към
идеите
на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя.
Тая библиотека е издала до сега една пълна серия от 10 номера, в които редом с беседите са дадени и обяснителни предговори. Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството. То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г.
към текста >>
Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези
идеи
се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството.
В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството. Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя. Тая библиотека е издала до сега една пълна серия от 10 номера, в които редом с беседите са дадени и обяснителни предговори.
Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези
идеи
се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството.
То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти. Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ.
към текста >>
Днес някои казват: Старите
идеи
.
И тогаз всички народи ще си подадат ръка да работят за общия човешки прогрес. Ще настане тогаз мири радост между всички хора и народи. Всички хора трябва да работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогаз всички ще бъдем млади.
Днес някои казват: Старите
идеи
.
Ние не сме за старите идеи. Това, което умира, не носи живот в себе си, то не живее. Ние търсим онова, което е вечно младо. Слънцето постоянно изгрева Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънцето, което утре ще изгрее.
към текста >>
Ние не сме за старите
идеи
.
Ще настане тогаз мири радост между всички хора и народи. Всички хора трябва да работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогаз всички ще бъдем млади. Днес някои казват: Старите идеи.
Ние не сме за старите
идеи
.
Това, което умира, не носи живот в себе си, то не живее. Ние търсим онова, което е вечно младо. Слънцето постоянно изгрева Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънцето, което утре ще изгрее. Следователно новите идеи носят живот; те са важни за нас.
към текста >>
Следователно новите
идеи
носят живот; те са важни за нас.
Ние не сме за старите идеи. Това, което умира, не носи живот в себе си, то не живее. Ние търсим онова, което е вечно младо. Слънцето постоянно изгрева Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънцето, което утре ще изгрее.
Следователно новите
идеи
носят живот; те са важни за нас.
Новите идеи, които утре ще изгреят, те важат за нас. Затова, младото поколение трябва да се въодушевява от своите идеи. Младите да останат млади, а старите да се подмладят. Тогаз ще настане мир между хората и общо братство. Аз ви поздравява м с тази нова идея.
към текста >>
Новите
идеи
, които утре ще изгреят, те важат за нас.
Това, което умира, не носи живот в себе си, то не живее. Ние търсим онова, което е вечно младо. Слънцето постоянно изгрева Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънцето, което утре ще изгрее. Следователно новите идеи носят живот; те са важни за нас.
Новите
идеи
, които утре ще изгреят, те важат за нас.
Затова, младото поколение трябва да се въодушевява от своите идеи. Младите да останат млади, а старите да се подмладят. Тогаз ще настане мир между хората и общо братство. Аз ви поздравява м с тази нова идея. Милиони хора са живели с разни идеи, много от които са заличени.
към текста >>
Затова, младото поколение трябва да се въодушевява от своите
идеи
.
Ние търсим онова, което е вечно младо. Слънцето постоянно изгрева Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънцето, което утре ще изгрее. Следователно новите идеи носят живот; те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще изгреят, те важат за нас.
Затова, младото поколение трябва да се въодушевява от своите
идеи
.
Младите да останат млади, а старите да се подмладят. Тогаз ще настане мир между хората и общо братство. Аз ви поздравява м с тази нова идея. Милиони хора са живели с разни идеи, много от които са заличени. Сега на земята оставят ценни само скъпоценните камъни.
към текста >>
Милиони хора са живели с разни
идеи
, много от които са заличени.
Новите идеи, които утре ще изгреят, те важат за нас. Затова, младото поколение трябва да се въодушевява от своите идеи. Младите да останат млади, а старите да се подмладят. Тогаз ще настане мир между хората и общо братство. Аз ви поздравява м с тази нова идея.
Милиони хора са живели с разни
идеи
, много от които са заличени.
Сега на земята оставят ценни само скъпоценните камъни. Само благородните метали се ценят. Следователно, в разумния живот ще останат само идейните, великите хора. Само те могат да живеят. Животът е в идеализма на човека.
към текста >>
Това са школи на мира, разсадници на нови
идеи
, където хората се сбират не да говорят само, а да творят.
В 1920 г. във Вердюн, в следващите години в Швейцария, миналата година в Лихтенщайн, а сега (1930) в южна Франция. В цяла книга на френски, немски, английски и есперанто - са предадени възторжените отзиви на французи, англичани, немци, шведи и пр., участвували в творческата, съзнателната, а не разрушителна работа в Лихтенщайн, където братята работили на полето, а сестрите готвили, чистили, и всички като войници на мира с мотика в ръка са градили новия свет на обич и братство между народите. Трогателни са били изпращанията на всички, които си заминавали. Много от тях са се връщали отново, въпреки тежкия труд.
Това са школи на мира, разсадници на нови
идеи
, където хората се сбират не да говорят само, а да творят.
Това начинание има много по-голямо значение от стотина конференции и конгреси. То възпитава истински апостоли на мира. То ще възрасне и ще стане в бъдеще единствения начин за национална отбрана. То е приложение на Христовия закон: обичайте враговете си! Когато във Франция отидат немци, австрийци, унгарци, българи - да помагат, тогава френския народ ще питае ли омраза?
към текста >>
76.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Дори външни постижения, като тия на техниката да речем, за мислещия човек, за оня, който съзерцава движението на творческите
идеи
в света – са лични, външни знаци на вътрешни процеси.
РАНОБУДНИТЕ Всички външни събития – в която и да е област на човешкия живот – дълбоко погледнато, са символи на неща, които са станали първо в съзнанието.
Дори външни постижения, като тия на техниката да речем, за мислещия човек, за оня, който съзерцава движението на творческите
идеи
в света – са лични, външни знаци на вътрешни процеси.
Да вземем средствата за съобщение запример. В средните векове, когато пътните съобщения са били тъй тромави и мудни, съзнателната обмяна между народите е била също тъй мудна. И затова Балканският полуостров в ония времена е бил много „далеч" от Великобритания – далеч с месеци! Днес това разстояние – не пространствено, а по време – е много съкратено. И сега, за съзнанието на съвременния жител на Балканския полуостров Англия е извънредно „близо." Телеграфът в миналите десетилетия, а в наши дни радиото, съкратиха още повече това разстояние.
към текста >>
Остарели
идеи
, които някога може да са имали известен жизнен смисъл, но днес са надживени, вътрешно превъзмогнати в съзнанието на пробудените, мислещи човеци, а ще бъдат неумолимо превъзмогнати и външно от живия исторически процес!
Той изразява оня дълбок, подсъзнателен още за мнозина, копнеж на човечеството за преодоляване на тежестта, за преодоляване на изкуствените граници – политически и икономически, които делят хората на отделни групировки. Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост! " Ако погледнем в политическия и икономически живот на народите – същият процес. Днес, строго взето, няма вече чисто национални въпроси – те веднага, с бързината на радиовълна, стават интернационални и влизат като елемент в един жив и непрекъснато флуктуиращ политико-икономически комплекс. И колко са наивни опитите на отделните народи – на техните назадничави водители и групировки – за затваряне в себе си, за национализиране, за „патриотизиране" и т.н.
Остарели
идеи
, които някога може да са имали известен жизнен смисъл, но днес са надживени, вътрешно превъзмогнати в съзнанието на пробудените, мислещи човеци, а ще бъдат неумолимо превъзмогнати и външно от живия исторически процес!
Ония, които нямат око да видят дълбоките причини, които предизвикват промените в света, търсят причината за рухването на известни остарели форми във външни фактори. Така запример, ако попитате църквата, тя ще ви каже, че причината за всички социални беди са „сектите", нов превод на средновековния виновник за всяко зло – „дявола! " Може да има лековерни хора в наши дни, които вярват в подобни твърдения, ала те живеят със съзнанието си още в средновековието. Те още не са видели – туй, което окото на вековния исторически опит е видяло, че църквата и то навред в света, е вече тъй безплодна, че дори и секти не може да ражда! И аз твърдя – секти не се раждат днес в света!
към текста >>
77.
НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били
идеи
– двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора.
Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр.
че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били
идеи
– двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора.
За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите. В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр.
към текста >>
За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от
идеи
и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени
идеи
, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда.
И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора.
За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от
идеи
и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени
идеи
, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда.
Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите. В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура.
към текста >>
78.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Отношението към него характеризира най-ярко
идеите
, моралната сила, жизнената роля и жизненото значение на тия движения.
А. Томов НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ Има ли Бялото братство социален идеал? Какво е отношението на същото братство спрямо социалния въпрос? Тия въпроси често ни се задават и ще ни се задават, защото социалният въпрос е днес най-болният, най-съдбоносният въпрос и защото като такъв той е станал „пробен камък" за всички социални групи и за всички обществено-религиозни движения.
Отношението към него характеризира най-ярко
идеите
, моралната сила, жизнената роля и жизненото значение на тия движения.
Ние сме свикнали – и с право – да смятаме хората от Бялото братство за хора на „високия идеал". Ето защо, когато ни запитат: „Имате ли вие социален идеал? – ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал. Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума?
към текста >>
Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат
идеите
на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот.
Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта. Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици.
Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат
идеите
на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот.
Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство. Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи. То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по пътя на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено върху принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес. Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира.
към текста >>
Тя доминира над всички други
идеи
, отразява се в тях.
Каква светлина хвърля учението на Бялото братство върху социалния въпрос? Как гледа то на съвременните социални борби и недъзи? Какъв социален идеал издига? Ако се запитаме, коя е най-характерната идея в съвременния мистицизъм и учението на Б. бр., която го отличава от това на официалните религии, не можем да не се съгласим, че това е идеята за развитието и усъвършенстването.
Тя доминира над всички други
идеи
, отразява се в тях.
На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми.
към текста >>
Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки
идеи
са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство.
„И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси. В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат.
Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки
идеи
са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство.
Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество.
към текста >>
79.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
При стария начин на труд ние губим от
идеите
си, от силите си, това е живот на изтощаване, на преждевременно остаряване.
Работи така, за да се разцъфтиш, да завържеш и узрееш! " Днешният живот е тъй бездушен, че нямаме вече усет за труда, усилията, мъките, жертвите, страданията на онези хиляди същества, които са работили, за да приготвят онзи предмет, който ние имаме сега в ръката си! Когато някой изработи един предмет с безлюбие, той вече го покварява. По този начин старите форми на труда внасят отрова в нашата атмосфера. Това не показва ли, че днешната култура няма усет за онази дълбока вътрешна страна на живота, която само може да ни възвърне отново в мира на радостта и красотата!
При стария начин на труд ние губим от
идеите
си, от силите си, това е живот на изтощаване, на преждевременно остаряване.
И това е една от дълбоките причини на онези признаци на израждане, които се забелязват в днешната култура. По тая причина човек скоро се чувства грохнал, разочарован от живота; ако е проявявал признаци на живот, прощава се с идеалите и тръгва по отъпканите пътища. И към какво друго може да доведе една дейност, от която е изключено възвишеното, божественото, което живее в човека! По този начин ние разпъваме на кръст душата си, Бога в нас! Сегашната форма на труда е непълна, повърхностна и не засяга човешката същина.
към текста >>
Тогаз нови
идеи
, нови чувства, нови стремежи нахлуват в нас; такъв човек проявява творчество, дарби във всяка област; математикът става по-даровит, музикантът – също и пр.; подтиква се нашето развитие и се изменя нашата организация.
Когато човек живее личния живот за себе си, тогаз той се изолира от изобилния живот, който е около него. А когато той тури в основата новата форма на труда, тогаз душата му е вече отворена за това течение на божествен живот и го приема в себе си. Тогаз душата получава храна, живот, подтици от целия космос! Ето защо новата форма на труда дава онези благоприятни условия, при които всички болести изчезват. Как може да остане някое болезнено състояние при онзи изобилен живот, чиито мощни извори се отварят в душата?
Тогаз нови
идеи
, нови чувства, нови стремежи нахлуват в нас; такъв човек проявява творчество, дарби във всяка област; математикът става по-даровит, музикантът – също и пр.; подтиква се нашето развитие и се изменя нашата организация.
Когато човек в основите на труда тури любовта, той става по-възприемчив към онова, което му говорят цветята, тревите, кристалите, изворите; цялата природа оживява за него. Като казвам, че всички болести изчезват, разбирам болест в широка смисъл на думата. Не само всяко нарушение на хармонията в тялото е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние! Когато любовта стане импулс на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват. Ето тайната на подмладяването.
към текста >>
Ти ще раздрусаш всичките му стари
идеи
, вярвания, с които е живял!
В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно. Този момент е свещен: тогаз ангелите се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към земята! Защото тук долу тогаз става нещо велико: Бог се проявява, Бог присъства в този момент. А там, дето Бог присъства, пустините се превръщат в плодни градини, в безводните места протичат извори, болните оздравяват, мъртвите възкръсват, старите се подмладяват, глупавите стават умни, бездарните стават даровити, слабите стават силни и лошите стават добри! Опитай се да направиш нещо някому по новия начин и ти ще събудиш душата му!
Ти ще раздрусаш всичките му стари
идеи
, вярвания, с които е живял!
Той ще долови тогаз нежния зефир на вечната пролет, който иде от върховете на „Химават"! И ще се раззеленят сухите до тогаз полета на душата му, и ще се покрият с благоуханни цветя и красиви плодове! Той в този момент ще почувства лъха от Абсолютното, Неизреченото, от Вечното и ще се преобрази! Щастието не е нещо външно, но вътрешно. То произтича от даване ход на Възвишеното, Разумното в нас да се прояви.
към текста >>
80.
СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите
идеи
и тяхната важност при строителството на новата култура.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите
идеи
и тяхната важност при строителството на новата култура.
Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности. Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща.
към текста >>
Неговите
идеи
посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура.
Неговите
идеи
посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности.
Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив.
към текста >>
Със своите разговори,
идеи
, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив.
Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности. Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща.
Със своите разговори,
идеи
, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив.
Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука. След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд.
към текста >>
81.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Днес във всички тези области имаме вълна на нови
идеи
.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Днешното човечество преживява една фаза, която може да се нарече преходна между две епохи. Днешната фаза от човешкото развитие е важна в това отношение, че тя съдържа множество симптоми в разните области на живота, които показват, че предстои едно разширение на човешкото съзнание. Тези симптоми човек може да види в обществения живот, в науката, поезията, музиката, живописта, философията, в духовните движения.
Днес във всички тези области имаме вълна на нови
идеи
.
Движението Оомото в Япония е един от тези симптоми. Основателка на това движение е г-жа Нао Дегучи от гр. Аябе в средна Япония. Тя била 57-годишна, когато почнала да работи за новите идеи (в 1892 година) и така работила чрез книги и сказки 27 години, до своето преселване отвъд. Нейното дело се подема от Онисабро Дегучи (роден в 1880 година).
към текста >>
Тя била 57-годишна, когато почнала да работи за новите
идеи
(в 1892 година) и така работила чрез книги и сказки 27 години, до своето преселване отвъд.
Тези симптоми човек може да види в обществения живот, в науката, поезията, музиката, живописта, философията, в духовните движения. Днес във всички тези области имаме вълна на нови идеи. Движението Оомото в Япония е един от тези симптоми. Основателка на това движение е г-жа Нао Дегучи от гр. Аябе в средна Япония.
Тя била 57-годишна, когато почнала да работи за новите
идеи
(в 1892 година) и така работила чрез книги и сказки 27 години, до своето преселване отвъд.
Нейното дело се подема от Онисабро Дегучи (роден в 1880 година). Още от детинство той е проявявал духовни дарби и наклонности. В 1898 година той преживява вътрешна криза и изпит, от който излиза възроден и просветлен, с ясно разбиране на положението на днешното човечество и пътя за повдигането му към един красив, разумен живот. В 1921 година той публикува „Разкази из духовния свят", голямо съчинение в много части; всяка част съдържа по около 360 страници. Повечето от частите са вече излезли.
към текста >>
Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа
идеите
му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр.
Още от детинство той е проявявал духовни дарби и наклонности. В 1898 година той преживява вътрешна криза и изпит, от който излиза възроден и просветлен, с ясно разбиране на положението на днешното човечество и пътя за повдигането му към един красив, разумен живот. В 1921 година той публикува „Разкази из духовния свят", голямо съчинение в много части; всяка част съдържа по около 360 страници. Повечето от частите са вече излезли. Той го е диктувал на своите ученици.
Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа
идеите
му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр.
Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони. В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите идеи. Работата му там беше плодотворна. Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния човеколюбив съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи. Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония).
към текста >>
В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите
идеи
.
В 1921 година той публикува „Разкази из духовния свят", голямо съчинение в много части; всяка част съдържа по около 360 страници. Повечето от частите са вече излезли. Той го е диктувал на своите ученици. Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа идеите му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр. Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони.
В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите
идеи
.
Работата му там беше плодотворна. Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния човеколюбив съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи. Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония). Друг такъв орган излиза в Париж. Есперантското движение много дължи на Оомото за своя успех в Япония.
към текста >>
Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния човеколюбив съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези
идеи
.
Той го е диктувал на своите ученици. Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа идеите му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр. Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони. В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите идеи. Работата му там беше плодотворна.
Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния човеколюбив съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези
идеи
.
Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония). Друг такъв орган излиза в Париж. Есперантското движение много дължи на Оомото за своя успех в Япония. Понастоящем в Китай има силно духовно движение, наречено Тао-Ян. В 1929 година представители на това движение посетиха Дегучи, за да изразят, че и двете течения работят в едно и също направление за една разумна култура на земята.
към текста >>
82.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ВЕСТИ
Идеите
на Бялото Братство в чужбина.
ВЕСТИ
Идеите
на Бялото Братство в чужбина.
В японското списание „Oomoto" (излиза в Камеока, Япония), месечен есперантски орган на Оомотското движение, в год. VI, кн. 4. от 1930 година са поместени няколко статии за Бялото Братство. В изложбата за духовните течения през 1930 година в Япония е дадено място и за движението на Бялото Братство. В същия брой е напечатана и статията „Всемирното Бяло Братство" от Любомир Лулчев.
към текста >>
Едно немско окултно списание се отнесе с писмо до учениците на Бялото Братство да му пращат статии за
идеите
на това братство.
В кн. 10 на същото списание (октомври 1930 година) е печатана в есперантски превод беседата, която държа Учителя на 13 юни 1930 година на „Изгрева" пред гостите есперантисти от есперантския конгрес. Същата беседа „La internacia lingvo” (Международен език) е печатана и в парижкия орган на това общество „Oomoto internacia", год. V, бр. 45-46, 1930 година.
Едно немско окултно списание се отнесе с писмо до учениците на Бялото Братство да му пращат статии за
идеите
на това братство.
Един наш приятел в Данциг и Рига развива доста добра дейност. Там са държани от него с успех доста сказки за идеите на Бялото Братство. Някои в странство, руси и други, четат беседите на Учителя на български. В есперантското списание „Inter ni", което ратува за вътрешната идея на есперанто (всемирно братство, одухотворяване на културата), са поместени доста мисли от Учителя. Магдалина де Пита продължава своята работа в Аржентина за идеите на „Бялото Братство" чрез печатното и живото слово.
към текста >>
Там са държани от него с успех доста сказки за
идеите
на Бялото Братство.
Същата беседа „La internacia lingvo” (Международен език) е печатана и в парижкия орган на това общество „Oomoto internacia", год. V, бр. 45-46, 1930 година. Едно немско окултно списание се отнесе с писмо до учениците на Бялото Братство да му пращат статии за идеите на това братство. Един наш приятел в Данциг и Рига развива доста добра дейност.
Там са държани от него с успех доста сказки за
идеите
на Бялото Братство.
Някои в странство, руси и други, четат беседите на Учителя на български. В есперантското списание „Inter ni", което ратува за вътрешната идея на есперанто (всемирно братство, одухотворяване на културата), са поместени доста мисли от Учителя. Магдалина де Пита продължава своята работа в Аржентина за идеите на „Бялото Братство" чрез печатното и живото слово. Ето нейните уводни думи, с които открила събранието, в което била четена беседата „Великият закон" от Учителя на 21 септември 1930 год. в Буенос Айрес: „Наново Ви поднасям словото на Учителя.
към текста >>
Магдалина де Пита продължава своята работа в Аржентина за
идеите
на „Бялото Братство" чрез печатното и живото слово.
Едно немско окултно списание се отнесе с писмо до учениците на Бялото Братство да му пращат статии за идеите на това братство. Един наш приятел в Данциг и Рига развива доста добра дейност. Там са държани от него с успех доста сказки за идеите на Бялото Братство. Някои в странство, руси и други, четат беседите на Учителя на български. В есперантското списание „Inter ni", което ратува за вътрешната идея на есперанто (всемирно братство, одухотворяване на културата), са поместени доста мисли от Учителя.
Магдалина де Пита продължава своята работа в Аржентина за
идеите
на „Бялото Братство" чрез печатното и живото слово.
Ето нейните уводни думи, с които открила събранието, в което била четена беседата „Великият закон" от Учителя на 21 септември 1930 год. в Буенос Айрес: „Наново Ви поднасям словото на Учителя. Струва ми се, че ви чувам да питате: дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя? Нима го познава? Кой е Учителят?
към текста >>
Само когато духовните движения в двете страни се засилят, само когато новите
идеи
проникнат сред широките маси на двата народа, само тогаз те ще си подадат ръце, защото ще ги обединява общият идеал: строителство за новата велика култура на земята – култура на братството и свободата.
Можете да я гледате и да й се чудите. Можете да я оставите настрана, това е ваша работа, но не, братя, вземете я, защото с нея аз ви давам сърцето си, преизпълнено с любов, и душата си, изпълнена с мир и радост. Това е единственото нещо, което притежавам и едничкото, което мога да ви дам." Духовни движения в Югославия. В Югославия се забелязва усилващо се духовно движение. Ако мислим, че по механически начин ще може да се постигне хармонизиране между двата близки народа, много се заблуждаваме.
Само когато духовните движения в двете страни се засилят, само когато новите
идеи
проникнат сред широките маси на двата народа, само тогаз те ще си подадат ръце, защото ще ги обединява общият идеал: строителство за новата велика култура на земята – култура на братството и свободата.
Вегетарианството напоследък се засилва в Югославия. В Белград има вегетарианско дружество. В Белград се издава и вегетарианска библиотека под редакцията на Живоин Костич; от нея са излезли вече шест номера. Ние можахме да прегледаме един номер от тия библиотека „Вегетарианство и етика" от Живоин Костич. В нея с голяма дълбочина и знание е разгледан въпросът.
към текста >>
83.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
III, брой 20, Този вестник разглежда проблемите на съвременния живот от гледището на новите
идеи
.
Препоръчваме тая библиотека на читателите си. Нека се абонират за нея и тези, които не владеят есперанто, за да се ползуват от нея, когато го научат или за да я дават за четене на своите близки. По този начин те ще насърчат и тая тъй ценна библиотека. 4. В. „Братство", год.
III, брой 20, Този вестник разглежда проблемите на съвременния живот от гледището на новите
идеи
.
А тези последните, вече образуват една мощна вълна, която залива цялото земно кълбо. Те именно са предвестници за близката пролет, те ще изградят красивия, хармоничния живот на земята, живот на пробудения, освободения човек! Адрес: Сава Калименов – Севлиево. Препоръчваме го на читателите си. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. 5.
към текста >>
84.
НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите
идеи
и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим.
По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието.
И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите
идеи
и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим.
И човек не може да постигне нищо в света, ако не вярва в това, което иска-да постигне. Напр. ученикът, който започва да учи музика, ако няма способност в себе си и ако сам не вярва в тази способност, никога не може да стане музикант. И ако човек мисли само хубави и разумни работи, тези негови мисли ще обиколят земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще почнат да ги реализират. По този закон това, което сега е невъзможно, ще стане възможно. Всяка мисъл, която проникне в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган в тялото.
към текста >>
85.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и
идеи
, като му сочи тъкмо онзи път.
В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота.
Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и
идеи
, като му сочи тъкмо онзи път.
който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот.
към текста >>
А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички
идеи
, на всеки живот – живото Слово, Бог.
Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране.
А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички
идеи
, на всеки живот – живото Слово, Бог.
Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода. Нека имаме и един еластичен мехур, надут с някой газ, например въздух.
към текста >>
86.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Носителите на такива
идеи
са наричани дори луди (Христос, Галилей), били са разпъвани, затваряни, горени... Средата още не е била дорасла да ги разбере.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „прогресивна", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода. Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия порив на вятъра, те се събарят и изчезват. Днес мнозина се кичат с паунови пера: знанието за тях се състои от постоянното повторение на чуждите мнения. В такава умствена среда, много естествено, колкото една идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е по-„чудновата", „еретична"!
Носителите на такива
идеи
са наричани дори луди (Христос, Галилей), били са разпъвани, затваряни, горени... Средата още не е била дорасла да ги разбере.
Това са го опитвали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота – винаги те са срещали голям отпор в ръководещите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат – са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото в обществото место. А ако така упорно се отрича всичко ново, то как ще влезе в живота то? Ако се слушат невежите и консерваторите – никога няма да му дойде времето! Но то, новото, прилича на дете, което, когато му дойде времето, се ражда и без акушерка. Това, което пишем, може да се стори чудновато, но в него няма да има никаква шаблонност.
към текста >>
87.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени
идеи
, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм.
Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени
идеи
, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души. Това число обаче е много по-ниско от действителното.
към текста >>
88.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ВЕСТИ
Идеите
на Бялото Братство в чужбина.
ВЕСТИ
Идеите
на Бялото Братство в чужбина.
Ето извадки от едно писмо от Аржентина: „Действително, че учението на Учителя от няколко години премина малките български граници и се разля като водите на океана и като светлината на слънцето по цялото земно кълбо. Не закъсняхме и ние да го подкрепим и разпространим в Аржентина. Има повече от 4 години, откак проникна тая светлина много тукашни братя и сестри, които изявиха желание да се превеждат и четат тези тъй ценни беседи от Учителя публично в салона. Доста беседи са преведени от български и италиански на испански и се четат и печатат. Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и пр... Вие не можете да си представите, с каква любов се посрещат, как редакторите на нашити вестници и списания ни искат материал, защото получават писма, с които ги замолват да печатат материал от Учителя.
към текста >>
Да, винаги новите
идеи
, новите разбирания са били опасни, но за какво?
3) Ако изворите и границите на познанието могат да се разширят, то имаме ли възможност да докажем обективната стойност, обективната валидност на това ново познание, което ще добием? Тези три въпроса са важни преди всичко при разглеждане на интересуващите ни въпроси. На аргументите на проф. Михалчев ще се отговори обстойно на друго място, като за изходна точка се вземе разглеждането на горните три въпроса. Новите духовни движения били опасни за бъдещето на народа.
Да, винаги новите
идеи
, новите разбирания са били опасни, но за какво?
За съществуването на стария ред на нещата, но те са добре дошли за онзи, който иска коренна обнова на днешния живот, за да излезем от днешното хаотично положение.
към текста >>
89.
УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от
идеите
и стремежите на съзнанието в даден момент.
всички сили, които действат в космоса, действат и в човека. И астрологията е практична наука, която ни дава възможност по чисто научен път да определим качеството и количеството на енергиите, които действат в човека и техните съотношения и зависимости и с това и условията и възможностите на човека. И когато Христос дойде на земята, неговата цел е била да даде едно ново направление на човечеството, да обърне енергиите на човечеството в друга посока, към слънцето и по такъв начин да научи хората как да живеят и да реализират щастието. Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление. А противоречията, които имаме в настоящето са резултат на миналото и показват, че съотношението на енергиите не е правилно.
А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от
идеите
и стремежите на съзнанието в даден момент.
И с изнасянето на известна идея целим да дадем едно ново направление на известни енергии в хората. И когато говорим за Бога, разбираме една велика идея, но същевременно и велика творческа сила в света, която щом дойде да действа в съзнанието ни, дава възходящо направление на нашите енергии. За да могат съвременните хора да подобрят живота си, преди всичко трябва да пречистят и изменят цвета на своята кръв. Щом подобрят цвета на кръвта си, ще могат да изменят и живота и състоянията си; не могат ли да направят това, те са осъдени на смърт. А изменението на кръвта е свързано с промяна посоката на движение на енергиите, което е в зависимост от идеите в съзнанието.
към текста >>
А изменението на кръвта е свързано с промяна посоката на движение на енергиите, което е в зависимост от
идеите
в съзнанието.
А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от идеите и стремежите на съзнанието в даден момент. И с изнасянето на известна идея целим да дадем едно ново направление на известни енергии в хората. И когато говорим за Бога, разбираме една велика идея, но същевременно и велика творческа сила в света, която щом дойде да действа в съзнанието ни, дава възходящо направление на нашите енергии. За да могат съвременните хора да подобрят живота си, преди всичко трябва да пречистят и изменят цвета на своята кръв. Щом подобрят цвета на кръвта си, ще могат да изменят и живота и състоянията си; не могат ли да направят това, те са осъдени на смърт.
А изменението на кръвта е свързано с промяна посоката на движение на енергиите, което е в зависимост от
идеите
в съзнанието.
Земята има два полюса, което показва, че енергиите в земята са поляризирани. И теченията, които отиват към северния полюс са студени, електрични, а които отиват към южния са топли, магнетични. Както казахме, и човек е поляризиран – северният полюс е неговата глава, а южният полюс е неговия стомах, със симпатичната нервна система; а дробовете, това е неговият екватор. Човек с посрещане на слънцето може да произведе цел преврат в своята мисъл, чувства и воля, от там и на енергиите и живота, който е свързан с тях. На 22 март слънцето минава в северното полушарие и се сменят отношенията между теченията на земята и слънцето – топлите течения на слънцето минават през северния полюс на земята.
към текста >>
90.
ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и
идеи
.
Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание. Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм.
Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и
идеи
.
Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота. Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши.
към текста >>
– Тъй че хората на новите
идеи
не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество.
Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота. Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши.
– Тъй че хората на новите
идеи
не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество.
Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа. И когато Христос започне да действува отвътре в една душа, тя тръгва в пътя на служенето, който е път на ученика.
към текста >>
91.
ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тя ще му донесе техните
идеи
, тяхната наука, техния живот.
Ще стане способен да вижда в тях Единния живот, Бога, той ще почувства единството на всички същества и ще му станат близки. Тогаз във всички той ще обича Единния живот, Бога. Когато човек приеме първия лъч, цветята, край които минава, ще знаят това и ще му се усмихват. И дърветата също ще знаят и ще навеждат клоните си, когато минава край тях, за да си откъсне от техния плод. Когато човек срещне първия лъч, слънчевата светлина ще почне да му говори и ще му разкрие тайните на онези същества, чиято пратеница е тя.
Тя ще му донесе техните
идеи
, тяхната наука, техния живот.
Онзи, когото ти търсиш от хиляди години навсякъде в живота, ще ти се разкрие с първия лъч. Ти постоянно го търсиш съзнателно или несъзнателно. Кой е той? Това е Първичната Причина, Разумното, Бог! Той е тъй близък и тъй далеч от тебе!
към текста >>
92.
LE SUBLIME DANS LA VIE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Този Учител изявява
идеи
, които бързо се разпространяват из цял свят.
броеве от новото италианско списание „L'araldo di Luce " (Вестник на светлината). Излиза в Удине (Италия) То се издава от една духовна група, която се именува „Синове на светлината". В едно съобщение, което придружава първия брой на списанието, четем: „Преди известно време група духовни ученици взеха инициативата да образуват духовен център, начело на който да стои един Учител. който да представлява душата на движението, най-високия морален синтез на всяка инициатива. Учението, което най-много ни вдъхнови да вземем тая хубава инициатива, е това на любимия български Учител Петър Дънов.
Този Учител изявява
идеи
, които бързо се разпространяват из цял свят.
Групата ще се нарича „Синове на светлината". Това движение се разпространява в Италия и Франция, дето има много приятели, ученици и клонове. Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев? " В книгата се разглеждат идеите на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето.
към текста >>
" В книгата се разглеждат
идеите
на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето.
Този Учител изявява идеи, които бързо се разпространяват из цял свят. Групата ще се нарича „Синове на светлината". Това движение се разпространява в Италия и Франция, дето има много приятели, ученици и клонове. Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев?
" В книгата се разглеждат
идеите
на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето.
Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи. И носителите на тези идеи винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед. Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла страница в историята на човечеството. Ето какво говори за тях между другото (предаваме съкратено): „Едно от най-важните религиозно-нравствени общества, които се появиха в 10 век на Балканите и което трябва да се смята като творчество на славянската раса, това е богомилството. Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци.
към текста >>
Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени
идеи
.
Групата ще се нарича „Синове на светлината". Това движение се разпространява в Италия и Франция, дето има много приятели, ученици и клонове. Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев? " В книгата се разглеждат идеите на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето.
Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени
идеи
.
И носителите на тези идеи винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед. Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла страница в историята на човечеството. Ето какво говори за тях между другото (предаваме съкратено): „Едно от най-важните религиозно-нравствени общества, които се появиха в 10 век на Балканите и което трябва да се смята като творчество на славянската раса, това е богомилството. Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци. Характерна черта на богомилите са били между другото вегетарианството и милост към животните.
към текста >>
И носителите на тези
идеи
винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед.
Това движение се разпространява в Италия и Франция, дето има много приятели, ученици и клонове. Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев? " В книгата се разглеждат идеите на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето. Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи.
И носителите на тези
идеи
винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед.
Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла страница в историята на човечеството. Ето какво говори за тях между другото (предаваме съкратено): „Едно от най-важните религиозно-нравствени общества, които се появиха в 10 век на Балканите и което трябва да се смята като творчество на славянската раса, това е богомилството. Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци. Характерна черта на богомилите са били между другото вегетарианството и милост към животните. Те са се хранели със зеленчуци, зърнени храни и плодове, презирали са разкоша и богатството и са се отнасяли помежду си като братя.
към текста >>
Това показва, как новите
идеи
, в каквато и да е форма, по каквито и да са съображения, си пробиват път.
Под ръководството на това дружество се уреждат безплатни курсове за вегетарианско готвене. Това дружество издава и списание „Въпроси за храненето" и досега е издало книгите: „Суровата храна и нейното приготвяне" и „Основата на разумното хранене" и „Реформи в храненето". Сега там самото правителство чрез радиото и по други начини пропагандира вегетарианството. В Москва съществуват няколко вегетариански гостилници, а другите гостилници имат и вегетариански отдел. Самият комисариат на народното здраве открива вегетариански гостилници там, дето има нужда от такива.
Това показва, как новите
идеи
, в каквато и да е форма, по каквито и да са съображения, си пробиват път.
И нищо не може да попречи на тяхното проникване навсякъде, понеже те идат не случайно, но по законите, по които се развива човечеството.
към текста >>
93.
ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Така всеки човек, който не превръща злото в добро, ще бъде асимилиран от смъртта; законът на превръщането лежи и в основите на
идеите
.
Благодарение на това вътрешно ръководство, което има и в животните, ние превръщаме храната в енергия, в мисли и чувства. Това разумно начало, което не унищожава елементите, а ги превръща един в друг, е безсмъртно и благодарение на неговата връзка, на неговата идентичност с онази безсмъртна непрекъсната нишка, която свързва едно състояние на един елемент със следващото негово състояние, то може да направи простите елементи в сложна организирана материя. Нашите мисли и чувства взети като елементи, които градят нашия характер, подлежат на същия закон на превръщането. Една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство представляват суровия градивен материал, който трябва да се превърне в положителен, за да имаме правилно развиване на характера. Запример, докато едно растение е способно да превръща елементите на почвата, да превръща светлината и водата, то се развива, престане ли да се извършва това превръщане, то се разпада и него други живи същества ще го асимилират в себе си.
Така всеки човек, който не превръща злото в добро, ще бъде асимилиран от смъртта; законът на превръщането лежи и в основите на
идеите
.
Съвременните човешки идеали трябва да се превърнат в други, съвременните човешки схващания за живота, за същността на човека трябва да минат в нова гама. Защо? Защото със сегашните си идеали той се разпада, изражда и загива. Както едно растение се разпада, щом престане да извършва правилно своята превръщателна и асимилационна дейност, така и индивидът или обществото, ако се подмладяват физически и морално, те правят наистина едно правилно превръщане на идеите, които носят подобрение на живота. Законът за превръщането е една сложна наука, която трябва внимателно проучване чрез наблюдение, опит и самонаблюдение. Кога едно семе почва да се развива?
към текста >>
Както едно растение се разпада, щом престане да извършва правилно своята превръщателна и асимилационна дейност, така и индивидът или обществото, ако се подмладяват физически и морално, те правят наистина едно правилно превръщане на
идеите
, които носят подобрение на живота.
Една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство представляват суровия градивен материал, който трябва да се превърне в положителен, за да имаме правилно развиване на характера. Запример, докато едно растение е способно да превръща елементите на почвата, да превръща светлината и водата, то се развива, престане ли да се извършва това превръщане, то се разпада и него други живи същества ще го асимилират в себе си. Така всеки човек, който не превръща злото в добро, ще бъде асимилиран от смъртта; законът на превръщането лежи и в основите на идеите. Съвременните човешки идеали трябва да се превърнат в други, съвременните човешки схващания за живота, за същността на човека трябва да минат в нова гама. Защо? Защото със сегашните си идеали той се разпада, изражда и загива.
Както едно растение се разпада, щом престане да извършва правилно своята превръщателна и асимилационна дейност, така и индивидът или обществото, ако се подмладяват физически и морално, те правят наистина едно правилно превръщане на
идеите
, които носят подобрение на живота.
Законът за превръщането е една сложна наука, която трябва внимателно проучване чрез наблюдение, опит и самонаблюдение. Кога едно семе почва да се развива? Когато го посеем. Но това не е още достатъчно, нужно е да се полива и да го грее слънцето. Един човек, в чиято умствена, духовна или материална работа лежи материалният интерес, неговото лично щастие, винаги ще страда и няма да знае, кои са причините на неговите страдания.
към текста >>
94.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите
идеи
за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание.
В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция – между миротворците – по негова покана.
И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите
идеи
за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание.
Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята.
към текста >>
И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по
идеи
.
Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по
идеи
.
В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия. Лагард – това е едно село, близо до гр. Монтобан (към Тулуза).
към текста >>
Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите
идеи
– тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette –
идеите
за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто.
Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите
идеи
– тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette –
идеите
за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто.
Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видех че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията.
към текста >>
95.
ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
също така подобни на основните принципи, върху които се градят
идеите
на Толстой.
В нея той съветва младите да излязат от тесните рамки на личния, животинския живот и да погледнат всички тези, които страдат около тях и да работят за другите, за човечеството, за всички. Но същото се забелязва и в литературата. Интересен е преломът, който става у Гогол; как той след една вътрешна криза излиза възроден, с едно вътрешно прозрение, че трябва да служи на Великото, на Разумното, което работи вътре в нас и че това служене се проявява в живеене за другите. Ако прочетете неговата „Изповед" или „Избрани мета из преписката ми с приятелите ми", ще намерите почти същото, което има у Соловьов, само че в друга форма. Мислите му са.
също така подобни на основните принципи, върху които се градят
идеите
на Толстой.
Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой. Разказът „Живи мощи'' от Тургенев ни рисува една жена, която проявява самоотричане, самозабрава за другите. Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература. За друг пример нека вземем „Разказа за седемте обесени" от Леонид Андреев. На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени.
към текста >>
Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва
идеи
, доста подобни на
идеите
на духоборите и на Толстой?
И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек. У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни.
Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва
идеи
, доста подобни на
идеите
на духоборите и на Толстой?
В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр.
към текста >>
и навсякъде занесоха лъчите на своите
идеи
.
Сведенията, които ни дават историците за богомилите. трябва да ни изпълнят с уважение и благоговение към това учение. В най-тъмната част на средните векове (10 век), когато цяла Европа била заспала в дълбок сън на тъмнина и невежество, те първи са издигнали факела на едно учение за свобода, братски живот, за премахване на неправдите, за издигането на човешката личност и нареждане на човешкия живот на разумни основи. Те издигнаха лозунги, някои от които чак сега се подемат и много от тях още не са приложени, а ще се приложат в бъдеще. Богомилите разпространиха своето учение в Гърция, Сърбия, Италия (Ломбардия), Франция и пр.
и навсякъде занесоха лъчите на своите
идеи
.
И тези нови идеи дадоха своите плодове: в 14-15 век се яви ренесансът (хуманизмът), който откърми всички напредничави идеи. А хуманизмът даде тласък, който се чувства и до днес. Богомилството е почти най-ценното, което българският народ е дало на човечеството. Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството. Тези идеи още не са приложени.
към текста >>
И тези нови
идеи
дадоха своите плодове: в 14-15 век се яви ренесансът (хуманизмът), който откърми всички напредничави
идеи
.
трябва да ни изпълнят с уважение и благоговение към това учение. В най-тъмната част на средните векове (10 век), когато цяла Европа била заспала в дълбок сън на тъмнина и невежество, те първи са издигнали факела на едно учение за свобода, братски живот, за премахване на неправдите, за издигането на човешката личност и нареждане на човешкия живот на разумни основи. Те издигнаха лозунги, някои от които чак сега се подемат и много от тях още не са приложени, а ще се приложат в бъдеще. Богомилите разпространиха своето учение в Гърция, Сърбия, Италия (Ломбардия), Франция и пр. и навсякъде занесоха лъчите на своите идеи.
И тези нови
идеи
дадоха своите плодове: в 14-15 век се яви ренесансът (хуманизмът), който откърми всички напредничави
идеи
.
А хуманизмът даде тласък, който се чувства и до днес. Богомилството е почти най-ценното, което българският народ е дало на човечеството. Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството. Тези идеи още не са приложени. Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината.
към текста >>
Тези
идеи
още не са приложени.
и навсякъде занесоха лъчите на своите идеи. И тези нови идеи дадоха своите плодове: в 14-15 век се яви ренесансът (хуманизмът), който откърми всички напредничави идеи. А хуманизмът даде тласък, който се чувства и до днес. Богомилството е почти най-ценното, което българският народ е дало на човечеството. Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството.
Тези
идеи
още не са приложени.
Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях. Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици. Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй.
към текста >>
Те се стремели на опит да приложат своите
идеи
чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината.
И тези нови идеи дадоха своите плодове: в 14-15 век се яви ренесансът (хуманизмът), който откърми всички напредничави идеи. А хуманизмът даде тласък, който се чувства и до днес. Богомилството е почти най-ценното, което българският народ е дало на човечеството. Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството. Тези идеи още не са приложени.
Те се стремели на опит да приложат своите
идеи
чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината.
Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях. Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици. Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество.
към текста >>
96.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Милс
Идеите
.
Ана В.
Милс
Идеите
.
Законът на условията[1] Идеите са основа на всяко действие, на всяко чувство, на всяко нещо; това признават всички мислители; това е законът на проявлението. Ако някое действие, чувство или някоя постъпка не са съвършени, тяхното начало също не е съвършено; това значи, че несъвършенството се започва в идеята. Постъпки и действия само отразяват и изразяват идеите. Идеите са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата. Идеите, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия.
към текста >>
Законът на условията[1]
Идеите
са основа на всяко действие, на всяко чувство, на всяко нещо; това признават всички мислители; това е законът на проявлението.
Ана В. Милс Идеите.
Законът на условията[1]
Идеите
са основа на всяко действие, на всяко чувство, на всяко нещо; това признават всички мислители; това е законът на проявлението.
Ако някое действие, чувство или някоя постъпка не са съвършени, тяхното начало също не е съвършено; това значи, че несъвършенството се започва в идеята. Постъпки и действия само отразяват и изразяват идеите. Идеите са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата. Идеите, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия. В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени идеи; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на идеите.
към текста >>
Постъпки и действия само отразяват и изразяват
идеите
.
Ана В. Милс Идеите. Законът на условията[1] Идеите са основа на всяко действие, на всяко чувство, на всяко нещо; това признават всички мислители; това е законът на проявлението. Ако някое действие, чувство или някоя постъпка не са съвършени, тяхното начало също не е съвършено; това значи, че несъвършенството се започва в идеята.
Постъпки и действия само отразяват и изразяват
идеите
.
Идеите са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата. Идеите, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия. В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени идеи; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на идеите. Практически, вие сте съвкупността на вашите собствени идеи, които са се вкоренили и са пораснали. Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява.
към текста >>
Идеите
са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата.
Ана В. Милс Идеите. Законът на условията[1] Идеите са основа на всяко действие, на всяко чувство, на всяко нещо; това признават всички мислители; това е законът на проявлението. Ако някое действие, чувство или някоя постъпка не са съвършени, тяхното начало също не е съвършено; това значи, че несъвършенството се започва в идеята. Постъпки и действия само отразяват и изразяват идеите.
Идеите
са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата.
Идеите, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия. В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени идеи; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на идеите. Практически, вие сте съвкупността на вашите собствени идеи, които са се вкоренили и са пораснали. Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява. Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате.
към текста >>
Идеите
, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия.
Милс Идеите. Законът на условията[1] Идеите са основа на всяко действие, на всяко чувство, на всяко нещо; това признават всички мислители; това е законът на проявлението. Ако някое действие, чувство или някоя постъпка не са съвършени, тяхното начало също не е съвършено; това значи, че несъвършенството се започва в идеята. Постъпки и действия само отразяват и изразяват идеите. Идеите са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата.
Идеите
, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия.
В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени идеи; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на идеите. Практически, вие сте съвкупността на вашите собствени идеи, които са се вкоренили и са пораснали. Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява. Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази.
към текста >>
В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени
идеи
; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на
идеите
.
Законът на условията[1] Идеите са основа на всяко действие, на всяко чувство, на всяко нещо; това признават всички мислители; това е законът на проявлението. Ако някое действие, чувство или някоя постъпка не са съвършени, тяхното начало също не е съвършено; това значи, че несъвършенството се започва в идеята. Постъпки и действия само отразяват и изразяват идеите. Идеите са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата. Идеите, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия.
В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени
идеи
; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на
идеите
.
Практически, вие сте съвкупността на вашите собствени идеи, които са се вкоренили и са пораснали. Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява. Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази. "Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите.
към текста >>
Практически, вие сте съвкупността на вашите собствени
идеи
, които са се вкоренили и са пораснали.
Ако някое действие, чувство или някоя постъпка не са съвършени, тяхното начало също не е съвършено; това значи, че несъвършенството се започва в идеята. Постъпки и действия само отразяват и изразяват идеите. Идеите са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата. Идеите, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия. В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени идеи; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на идеите.
Практически, вие сте съвкупността на вашите собствени
идеи
, които са се вкоренили и са пораснали.
Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява. Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази. "Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения.
към текста >>
Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че
идеите
и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява.
Постъпки и действия само отразяват и изразяват идеите. Идеите са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата. Идеите, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия. В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени идеи; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на идеите. Практически, вие сте съвкупността на вашите собствени идеи, които са се вкоренили и са пораснали.
Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че
идеите
и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява.
Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази. "Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения. То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие.
към текста >>
То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички
идеи
, образувани и преживяни от самосъзнателното битие.
Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява. Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази. "Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения.
То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички
идеи
, образувани и преживяни от самосъзнателното битие.
Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас.
към текста >>
Идеите
на расата са неговите правила, преобразувани от
идеите
, които лично са взети от всеки индивид.
Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази. "Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения. То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие.
Идеите
на расата са неговите правила, преобразувани от
идеите
, които лично са взети от всеки индивид.
Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина.
към текста >>
Така основните
идеи
се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас.
То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие. Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията.
Така основните
идеи
се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас.
Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна.
към текста >>
Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите
идеи
да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите
идеи
, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас.
Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина.
Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите
идеи
да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите
идеи
, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас.
Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото.
към текста >>
Този Всемирен Принцип вътре във всеки човек ще изработи за нас по-добри условия, веднага щом ние приемем по-добри
идеи
и доставим по-добри образци за копиране.
Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана. Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия. От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба. И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем. „Не същества нищо скрито, което да не се открие"; това е едно пророчество, което бърже се изпълнява: Бог, скритият досега, ни се открива; и ние намираме не образа на велик управител над всемира, нито далечно Същество в друга сфера, но Мъдростта като Всемирно Начало, което действа, за да служи и да изпълни исканията, отправени от кой да е, в каквото и да е положение, който вика към Него чрез думи съобразни на неговата собствена същност.
Този Всемирен Принцип вътре във всеки човек ще изработи за нас по-добри условия, веднага щом ние приемем по-добри
идеи
и доставим по-добри образци за копиране.
Който иска да бъде по-голям от вас, „той да ви бъде слуга", ето думи казани от великия Учител преди много години. Сега ние почваме да разбираме тяхното значение. Сега е и всякога ще бъде времето, когато невежият, този, който живее в неправилно разбиране за себе си и за закона на своето съществуване – още „ще яде хляб" – малкото, което той ще има – „с пот на челото си"; но разумният започва да царува над себе си и над своите условия по-пълно чрез могъществото на истинските идеи, образувани и държани в царството на ума и те ще се разцъфнат напълно в целия съзнателен и подсъзнателен живот и ще преминат в дела и реализиране. Превод от есперанто: П. Г. Пампоров.
към текста >>
Сега е и всякога ще бъде времето, когато невежият, този, който живее в неправилно разбиране за себе си и за закона на своето съществуване – още „ще яде хляб" – малкото, което той ще има – „с пот на челото си"; но разумният започва да царува над себе си и над своите условия по-пълно чрез могъществото на истинските
идеи
, образувани и държани в царството на ума и те ще се разцъфнат напълно в целия съзнателен и подсъзнателен живот и ще преминат в дела и реализиране.
И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем. „Не същества нищо скрито, което да не се открие"; това е едно пророчество, което бърже се изпълнява: Бог, скритият досега, ни се открива; и ние намираме не образа на велик управител над всемира, нито далечно Същество в друга сфера, но Мъдростта като Всемирно Начало, което действа, за да служи и да изпълни исканията, отправени от кой да е, в каквото и да е положение, който вика към Него чрез думи съобразни на неговата собствена същност. Този Всемирен Принцип вътре във всеки човек ще изработи за нас по-добри условия, веднага щом ние приемем по-добри идеи и доставим по-добри образци за копиране. Който иска да бъде по-голям от вас, „той да ви бъде слуга", ето думи казани от великия Учител преди много години. Сега ние почваме да разбираме тяхното значение.
Сега е и всякога ще бъде времето, когато невежият, този, който живее в неправилно разбиране за себе си и за закона на своето съществуване – още „ще яде хляб" – малкото, което той ще има – „с пот на челото си"; но разумният започва да царува над себе си и над своите условия по-пълно чрез могъществото на истинските
идеи
, образувани и държани в царството на ума и те ще се разцъфнат напълно в целия съзнателен и подсъзнателен живот и ще преминат в дела и реализиране.
Превод от есперанто: П. Г. Пампоров. --------------------------------------------------- [1] Из идеите на движението „Нова мисъл" в Англия.
към текста >>
--------------------------------------------------- [1] Из
идеите
на движението „Нова мисъл" в Англия.
Който иска да бъде по-голям от вас, „той да ви бъде слуга", ето думи казани от великия Учител преди много години. Сега ние почваме да разбираме тяхното значение. Сега е и всякога ще бъде времето, когато невежият, този, който живее в неправилно разбиране за себе си и за закона на своето съществуване – още „ще яде хляб" – малкото, което той ще има – „с пот на челото си"; но разумният започва да царува над себе си и над своите условия по-пълно чрез могъществото на истинските идеи, образувани и държани в царството на ума и те ще се разцъфнат напълно в целия съзнателен и подсъзнателен живот и ще преминат в дела и реализиране. Превод от есперанто: П. Г. Пампоров.
--------------------------------------------------- [1] Из
идеите
на движението „Нова мисъл" в Англия.
към текста >>
97.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ВЕСТИ
Идеите
на Всемирното Бяло Братство в чужбина Писмо от Сдружение „Домус Ностра" в Италия: Венеция, 5 юли 1931 година Получих писмото ви от 16 юни т.г.
ВЕСТИ
Идеите
на Всемирното Бяло Братство в чужбина Писмо от Сдружение „Домус Ностра" в Италия: Венеция, 5 юли 1931 година Получих писмото ви от 16 юни т.г.
тъй възвишено и исках да ви отговоря веднага, но бях малко неразположен в продължение на 10 дни по причина на горещините. Писах и на други относно копията на беседите на любимия Учител. Много ви благодаря за трите беседи, получени заедно с писмото, всички отлични, с дълбоко съдържание, полезни и много интересни. Обаче не съм получил другите, за които казвате, че сте ги пратили на адреса на „Леонардо да Винчи". За да се избягва загубване на кореспонденцията по пощата, пращайте всичко на мой адрес.
към текста >>
От друга страна, ако изучим проявите на живота в руския народ от няколко века насам, ако проследим
идеите
, въпросите, които са вълнували руските народни маси и руската интелигенция: писатели, философи, художници и пр., ще видим, че това, което търси руската душа в своите копнежи и стремежи, е най-близкото до това, което, се съдържа в
идеите
на Учителя.
* * * The Torch, официален орган на Канадското астрологично общество, дава в юнската книжка (23, VІ 1931 г.) следния кратък, но проникновен отзив за беседата „Великият Закон", която е преведена на английски: „Тази малка книжка съдържа една беседа от Учителя, държана в Русе на 11 октомври 1925 год., която по своите достойнства няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Говорителят не употребява несериозни цитати из Св. Писание, а прониква дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки, как всяка от добродетелите действа съобразно със законите на природата за изграждане на индивидуалното и общо благо на човечеството". Беседите на Учителя на руски език Чувстваше се голяма нужда от превод на беседите на Учителя на руски поради увеличения интерес у русите напоследък към тях. И това е много естествено, като се знаят дълбоките още непроявени духовни сили, които живеят в руския народ и като се има пред вид, че русите и изобщо славянството тепърва имат да дадат своя главен принос към общочовешката култура.
От друга страна, ако изучим проявите на живота в руския народ от няколко века насам, ако проследим
идеите
, въпросите, които са вълнували руските народни маси и руската интелигенция: писатели, философи, художници и пр., ще видим, че това, което търси руската душа в своите копнежи и стремежи, е най-близкото до това, което, се съдържа в
идеите
на Учителя.
Ако се проучат внимателно беседите и лекциите на Учителя, ще се види, че там се съдържа отговор на всичко това, което е вълнувало руската душа. Ето защо, когато някои от учениците на Всемирното Бяло Братство са се натъквали на руси, са намирали дълбоко разбиране у тях на новите идеи. По тая причина не е чудно, че в Рига и в околните места напоследък интересът към идеите на Учителя е повишен и това направи необходимо превеждането на беседите на руски. За сега са излезли „Три основы жизни", издадени от книгоиздателството на Н. Гудков в Рига (Латвия).
към текста >>
Ето защо, когато някои от учениците на Всемирното Бяло Братство са се натъквали на руси, са намирали дълбоко разбиране у тях на новите
идеи
.
Писание, а прониква дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки, как всяка от добродетелите действа съобразно със законите на природата за изграждане на индивидуалното и общо благо на човечеството". Беседите на Учителя на руски език Чувстваше се голяма нужда от превод на беседите на Учителя на руски поради увеличения интерес у русите напоследък към тях. И това е много естествено, като се знаят дълбоките още непроявени духовни сили, които живеят в руския народ и като се има пред вид, че русите и изобщо славянството тепърва имат да дадат своя главен принос към общочовешката култура. От друга страна, ако изучим проявите на живота в руския народ от няколко века насам, ако проследим идеите, въпросите, които са вълнували руските народни маси и руската интелигенция: писатели, философи, художници и пр., ще видим, че това, което търси руската душа в своите копнежи и стремежи, е най-близкото до това, което, се съдържа в идеите на Учителя. Ако се проучат внимателно беседите и лекциите на Учителя, ще се види, че там се съдържа отговор на всичко това, което е вълнувало руската душа.
Ето защо, когато някои от учениците на Всемирното Бяло Братство са се натъквали на руси, са намирали дълбоко разбиране у тях на новите
идеи
.
По тая причина не е чудно, че в Рига и в околните места напоследък интересът към идеите на Учителя е повишен и това направи необходимо превеждането на беседите на руски. За сега са излезли „Три основы жизни", издадени от книгоиздателството на Н. Гудков в Рига (Латвия). Превеждат се на руски и други беседи на Учителя. Горната книга може да се достави от Гудков (срещу 1 шв.
към текста >>
По тая причина не е чудно, че в Рига и в околните места напоследък интересът към
идеите
на Учителя е повишен и това направи необходимо превеждането на беседите на руски.
Беседите на Учителя на руски език Чувстваше се голяма нужда от превод на беседите на Учителя на руски поради увеличения интерес у русите напоследък към тях. И това е много естествено, като се знаят дълбоките още непроявени духовни сили, които живеят в руския народ и като се има пред вид, че русите и изобщо славянството тепърва имат да дадат своя главен принос към общочовешката култура. От друга страна, ако изучим проявите на живота в руския народ от няколко века насам, ако проследим идеите, въпросите, които са вълнували руските народни маси и руската интелигенция: писатели, философи, художници и пр., ще видим, че това, което търси руската душа в своите копнежи и стремежи, е най-близкото до това, което, се съдържа в идеите на Учителя. Ако се проучат внимателно беседите и лекциите на Учителя, ще се види, че там се съдържа отговор на всичко това, което е вълнувало руската душа. Ето защо, когато някои от учениците на Всемирното Бяло Братство са се натъквали на руси, са намирали дълбоко разбиране у тях на новите идеи.
По тая причина не е чудно, че в Рига и в околните места напоследък интересът към
идеите
на Учителя е повишен и това направи необходимо превеждането на беседите на руски.
За сега са излезли „Три основы жизни", издадени от книгоиздателството на Н. Гудков в Рига (Латвия). Превеждат се на руски и други беседи на Учителя. Горната книга може да се достави от Гудков (срещу 1 шв. фр.) или направо от редакцията (срещу 30 лв.).
към текста >>
Той препоръчва на хората, които ръководят просветната политика да отварят широко вратите за свободната мисъл и да вземат за свои другари при съставяне на програми и правилници не угодливите безидейници и закостенели бюрократи, а хора, с които може би не винаги биха били съгласни, но които поне свободно могат да бранят
идеите
си.
Реакция и просветна политика В седмичника „Литературен глас", № 126 от 25 окт. т.г. Д. Б. Митов е поместил уводна статия под горното заглавие. Като говори за разните реакционни методи на просветното министерство в някои режими, авторът изтъква необходимостта от внасяне на идеен живот и по-напредничави принципи в училището. И накрая казва, че българският народ иска свободно културно развитие и идейници учители.
Той препоръчва на хората, които ръководят просветната политика да отварят широко вратите за свободната мисъл и да вземат за свои другари при съставяне на програми и правилници не угодливите безидейници и закостенели бюрократи, а хора, с които може би не винаги биха били съгласни, но които поне свободно могат да бранят
идеите
си.
Тези мисли не са само на „Литературен глас", те са мисли, те са желания на всички идейни, напредничави хора у нас. Днес само слепите не могат да видят, че вече съвсем нов дух навлиза във всички области на културата, че старото вече проявява признаци на израждане и залез. За да се насърчи идейността в училището, нужни са идейници учители и съвсем нови учебни програми. Човешката природа има дълбоки заложби, има една красива вътрешна страна, която може да се събуди само при едно природосъобразно възпитание. Но преди всичко трябва да се изучи човешкото естество и законите, по които се развива и това знание трябва да легне в основите на новото училище.
към текста >>
Ние трябва да се радваме, когато не само в България, но и в коя и да е друга страна се разпространяват новите
идеи
, защото в тези има една вътрешна сила: те са строители на нови епохи, на нови култури, те са признак, че иде нещо ново.
За абонати книгата ще струва само 20 лв. След октом. – 30 лв. Маркъм за идейния живот в България Маркъм в една своя кореспонденция до американски вестник, препечатана във в. „Мир", като говори за България в разни отношения, между другото изтъква, че идейният живот в България е доста силен, че в страната има доста идеалисти.
Ние трябва да се радваме, когато не само в България, но и в коя и да е друга страна се разпространяват новите
идеи
, защото в тези има една вътрешна сила: те са строители на нови епохи, на нови култури, те са признак, че иде нещо ново.
Те носят със себе си живот, те докарват разцъфтяване на всички заложби в човешката душа. Едно общество, невъзприемчиво към новите идеи, винаги ще се изроди, защото се откъсва от онази вълна, която носи бъдещето със себе си. Духовното движение в Италия Професор Белоти, макар и млад, проявява голяма дейност в полето на духовните науки като оригинален и изкусен художник, даровит архитект, музикант и писател. Чрез всички тези области той се стреми да разпространи в Италия духовните истини. Напоследък е написал книгата „Per Viaggjiare in Astrale e come sviuppare la chiaroveggenza" (Върху астралното поле и ясновидството).
към текста >>
Едно общество, невъзприемчиво към новите
идеи
, винаги ще се изроди, защото се откъсва от онази вълна, която носи бъдещето със себе си.
– 30 лв. Маркъм за идейния живот в България Маркъм в една своя кореспонденция до американски вестник, препечатана във в. „Мир", като говори за България в разни отношения, между другото изтъква, че идейният живот в България е доста силен, че в страната има доста идеалисти. Ние трябва да се радваме, когато не само в България, но и в коя и да е друга страна се разпространяват новите идеи, защото в тези има една вътрешна сила: те са строители на нови епохи, на нови култури, те са признак, че иде нещо ново. Те носят със себе си живот, те докарват разцъфтяване на всички заложби в човешката душа.
Едно общество, невъзприемчиво към новите
идеи
, винаги ще се изроди, защото се откъсва от онази вълна, която носи бъдещето със себе си.
Духовното движение в Италия Професор Белоти, макар и млад, проявява голяма дейност в полето на духовните науки като оригинален и изкусен художник, даровит архитект, музикант и писател. Чрез всички тези области той се стреми да разпространи в Италия духовните истини. Напоследък е написал книгата „Per Viaggjiare in Astrale e come sviuppare la chiaroveggenza" (Върху астралното поле и ясновидството). Основател е на университета „Domus nostra", който има за задача да спиритуализира науката, литературата и изящните изкуства в Италия. Същият професор Белоти ръководи във Венеция духовното издателство „Леонардо да Винчи".
към текста >>
Есперанто все повече и повече почва да служи за великото единение на новите
идеи
– за мир и братство.
Пампоров – а събранието на Паневропа е било ръководено от Пампоров. Подписана е била единодушно декларация за разоръжение и мир – изпратена от Лигата за мир и свобода. В събранието на миротворците – много добре посетено, след изказване на делегати от много страни, образувана е Лига за мир, обща за есперантисти и неесперантисти. В петочленния комитет на тая Лига за мир е избран и представителят на България – П. Г. Пампоров.
Есперанто все повече и повече почва да служи за великото единение на новите
идеи
– за мир и братство.
Спиритически конгрес в Чехословакия На 4 и 5 юли т.г. в Силезия, гр. Радванице (Чехословакия) се състоял конгрес на Спиритическото Братство с откриване на новия дом-театър. Присъствувал е, връщайки се от Германия, като гост П. Г. Пампоров, извънредно радушно и братски приет.
към текста >>
Мнозина учат Есперанто и така могат да се запознаят с
идеите
на Бялото Братство – чрез библиотека „Нова култура".
В Чехословакия има близо 300 000 спиритисти, обаче една малка част от тях са организирани. Все пак те представляват голяма духовна сила. По-голямата част от тях сега са вегетарианци, въздържатели и работници за мира. Те се стараят да живеят като деца на Бога, като човеци-братя, в които истината за безсмъртието на душата, за прераждането и за безкрайното усъвършенстване не са само празни думи, а двигателна сила в живота. Интересуват се от близки духовни движения в другите страни – а също проявяват жив интерес към движението на Бялото Братство в България.
Мнозина учат Есперанто и така могат да се запознаят с
идеите
на Бялото Братство – чрез библиотека „Нова култура".
Приветствените думи и мотото на Бялото Братство: „Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената, Дух мощен като Бога и едно с Бога" са направили дълбоко впечатление на всички конгресисти. Някои се просълзили дори. Духът на новото работи навсякъде. Спирит. Братство има свой хор, оркестър, театр. група. На конгреса са присъствали 1200 души.
към текста >>
98.
CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И главно, да намира най-красивите образи и символи, чрез които да изрази великите
идеи
за добро, истина, правда, любов, чистота.
Котев, София – Бенковски 2. Цена 6 лв. Росна капка – самото име говори твърде много. Мога да кажа, че в цялата сравнително доста богата детска литература, няма по-сполучливо подбрани народни приказки, разказчета, стихове, гатанки и ладанки. Дядо Благо е майстор да подбира най-хубавото из народното творчество, да оглажда езика, да му придаде музикалност, красота – без да накърни духа.
И главно, да намира най-красивите образи и символи, чрез които да изрази великите
идеи
за добро, истина, правда, любов, чистота.
Не само за децата тази библиотека е ценна и незаменима, ами и за възрастни. Защото те ще видят зад символите скрити вечните истини на живота и в най-простите разкази – разрешени великите въпроси. Уверени сме, че всички наши приятели ще направят възможното за разпространение на тази детска библиотека, особено учителите и родителите, понеже по този начин те ще извършат едно културно дело. Чиста духовна храна за децата – най-добрата храна – това е първостепенен въпрос във възпитанието и образованието. 6. Скоро ще излезе от печат трилогията: „Книга за живия Бог, „Книга за човека" и „Книга за другия свят – отвъд" от Бо Ин Ра.
към текста >>
Новите
идеи
трябва да се сеят, да растат.
Не ни липсва идеализъм и добра воля. Нужно е само да кажем: днес, сега, а не утре, не после. Великите неща са плод на съзнателна, доброволна жертва от любов. „Житно зърно" е наша трибуна, наш светилник, наш сеятел. То е наше общо дело.
Новите
идеи
трябва да се сеят, да растат.
Ние всички ще работим с радост. И това е радостната вест: предстои ни да удвоим платените абонаменти! Предстои ни да разрешим с радост една важна задача!
към текста >>
99.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Милс
Идеите
.
Тахчиев Прентис Мълфорд – кратък животопис Молитвата – Прентис Мълфорд Вижте полските кремове – Прентис Мълфорд Новият свят, който се ражда – П. Г. Пампоров Строежът на човека според кабалистите – Алберт Калев Графология – Д. М. З. Инсаров Мисията на богомилството Планината ме познава – Еделвайс Стихове – Еделвайс Татко наш – Орионо Молитва – Т. Стихове – Олга Славчева Стихове – Еос Призов – Ана В.
Милс
Идеите
.
Законът на условията – Ана В. Милс Вести Книгопис Ce Que la Vie apporte de nouveau Съдържание
към текста >>
100.
ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всички хора днес, носители на новите
идеи
: есперантисти, въздържатели, туристи, вегетарианци, толстоисти, окултисти и пр., образуват една велика армия, една велика вълна на новата мисъл, на новото съзнание и тая мисъл вече е запалила света.
Всички народи трябва да се побратимят. Там е спасението. И това трябва да се проповядва. Много може да се направи, ако се приложи това учение. Един народ, колкото и малък да е той, ако приеме това учение, ще може да освободи света, ще може да запали света.
Всички хора днес, носители на новите
идеи
: есперантисти, въздържатели, туристи, вегетарианци, толстоисти, окултисти и пр., образуват една велика армия, една велика вълна на новата мисъл, на новото съзнание и тая мисъл вече е запалила света.
И всички готови души се обединяват за обща работа за изграждането на новата култура на земята, на онзи красив хармоничен живот, за който загатват всички велики мъдреци на миналото.
към текста >>
НАГОРЕ