Търсене в текстове за 'Идеи'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 177 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.
Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й!
към текста >>

7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях!
към текста >>

Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом!
към текста >>

[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.
Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън. Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г. [39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо.
към текста >>

Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят.
[37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г. [39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция.
дял първи – ІІ.1.3:2. [120] Партията на социалдемократите е създадена през 1891 г. от Димитър Благоев. През 90-те години на ХІХ век в България много хора се запознават с учението на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство. По това време е имало силно недоволство срещу режима на Стамболов, което е предизвиквало много крайни настроения у населението. Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция. [121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя.
към текста >>

Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя.
Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция. [121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя. Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат. [123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105.
към текста >>

3. Неподправеният Петър Дънов

Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството.
В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят. Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата.
към текста >>

Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина.
Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят. Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество.
към текста >>

В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.”
Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество. В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.” • • • Много са издадените томове със сказки и беседи на Учителя само в България са над четиристотин заглавия. Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората.
към текста >>

Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил.
Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа. Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения. Писмата са представени според днешните правописни правила. Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил. Старите буквени знаци са заменени с тези, които се употребяват в съвременния правопис. Краесловните ь и ъ са премахнати. С оглед на пълното запознаване със стила на автора, са поправени и някои правописни опущения. Съхранени са старинни форми на думите, употребявани от Петър Дънов. Пълният член е както в оригинала ийт, ат, ът.
към текста >>

4. УВОД

Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.
като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.
към текста >>

5. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си.
На 15 април 18932. защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф. Лутер Таунсенд. 1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България. 1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си. 1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г.
към текста >>

6. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението.
Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е.
към текста >>

7. Пеню Киров - №28

Засега останал съм сам, сам с мислите и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях.
Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път. Засега останал съм сам, сам с мислите и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях. С поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздрав и от бр. Тодор.
към текста >>

8. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Засега останал съм сам, сам с мислите и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях.
Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път. Засега останал съм сам, сам с мислите и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях. С поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздрав и от бр. Тодор. №32 Нови пазар, 8 март 1900 г.
към текста >>

9. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.
На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи. Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.
към текста >>

10. №61 (Петър Дънов) [отворена карта]

Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г.
към текста >>

11. № 70 (Пеню Киров)

Яви се Михаил и потвърди един въпрос, като каза, че „мислите Ви са мисли Божии“, за които същевременно ме задължи да Ви съобщя по-скоро, понеже този въпрос щял да се развие от Ваша страна и да бъде в полза [и] на други като нас (с таквиз идеи).
[до] гр. София Любез. ми бр. Дънов, Изпратената ми онзи ден карта вярвам да сте получили. Настоящето ми [писмо] има само една цел, [така] че и аз няма да Ви говоря друго, освен нея. Днес имахме съобщение. Яви се Михаил и потвърди един въпрос, като каза, че „мислите Ви са мисли Божии“, за които същевременно ме задължи да Ви съобщя по-скоро, понеже този въпрос щял да се развие от Ваша страна и да бъде в полза [и] на други като нас (с таквиз идеи). Този е въпросът: че трябва да се запишем английски поданици или други, докато е време. Причините са следующите: ний, чадата Божии, като не можем да приемем да убиваме человеци в случай [на] военно положение [и] се откажем, полевият военен съд ще ни накаже със смърт. Добре! Това не ни пречи: живеем или умираме, Господни сме, но принасяме ли в случая полза на делото? Не. Следователно Бог ни е дал разум и ако ний не го турим, [за] да се запазим, за да принесем плод за славата на Името Му, Той ще изиска от нас сметка. „Като ви гонят от този град, бягай в други“.
към текста >>

12. №74 (Пеню Киров)

Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д.
Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.
към текста >>

13. №104 (Пеню Киров)

По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов.
Старателно преписва дешифрираните беседи, държани на съборите, и ги разпространява за четене. По това време все още няма отпечатани беседи. По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи. Всеки четвъртък прави женски духовни събрания. По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов. Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция.
към текста >>

14. ПОСЛЕСЛОВ

Може да почувства как идват на Земята, посяват се и покълват малко по малко космичните идеи за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, валидни за цялото човечество – навсякъде по местата, където Петър Дънов и Пеню Киров са пребивавали.
Датите в писмата са според стария стил на летоброене (Юлиански календар), който в България е в сила до 31.3.1916 г. От съществуващите празноти в някои от споделените събития може да се допусне, че липсват някои писма. От хронологичната подредба, както и от смисъла на изложеното в писмата на Петър Дънов и Пеню Киров, се получи панорамата на епистоларните диалози „писмо- отговор“. В повечето случаи това бе възможно. Така читателят може да се потопи в атмосферата на зараждащия се духовен подем в България, да получи достатъчно пълна представа за епохата у нас от края на ХІХ и началото на ХХ век, да изпита огромното уважение към личността на духовния Учител Беинса Дуно и неговите първи последователи. Може да почувства как идват на Земята, посяват се и покълват малко по малко космичните идеи за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, валидни за цялото човечество – навсякъде по местата, където Петър Дънов и Пеню Киров са пребивавали. Ето какво пише П. Дънов в писмо до П. Киров от 2 май 1901 г. от Варна: „…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
към текста >>

От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи.
В по-късен период има писма от Сливен, Айтос, Ямбол, гара Ветово (Разградско), Дряново, Плевен, София. Той посещава и много други градове в страната и за тях упоменава в писмата си. Това е свързано с работата му като разпространител на списание „Родина“ на Тодор Бъчваров от 1903 г. Навсякъде П. Киров съпровожда посещенията си в дадено селище с многобройни беседи и молитвени събрания, предимно в частни домове. От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи. В „Показалец на личните имена“ по азбучен ред са дадени всички имена, срещани в текстовете на писмата на П. Дънов и П. Киров. Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната. Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част. Данните са издирвани в оригинални документи от и за епохата – вестници, списания, книги, алманаси, търговски регистри, отчети, протоколи и други писма извън тази кореспонденция.
към текста >>

Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната.
Навсякъде П. Киров съпровожда посещенията си в дадено селище с многобройни беседи и молитвени събрания, предимно в частни домове. От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи. В „Показалец на личните имена“ по азбучен ред са дадени всички имена, срещани в текстовете на писмата на П. Дънов и П. Киров. Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната. Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част. Данните са издирвани в оригинални документи от и за епохата – вестници, списания, книги, алманаси, търговски регистри, отчети, протоколи и други писма извън тази кореспонденция. За някои от имената, особено за онези, които са упоменати еднократно, не винаги са намирани сведения. Освен за личностите, в обяснителните бележки са дадени и пояснения за редица библейски понятия, различни терминологии, книги, списания и други издания, събития, дати, фирми, дружества, селища и пр. Така по-лесно може да се почувства атмосферата на времето, както и да се осветлят непознатите лица и термини.
към текста >>

В настоящата втора част на „Диалозите“ географските имена на селищата са разположени почти по цялата страна и отразяват апостолската дейност на Петър Дънов и Пеню Киров за посяване на новите духовни идеи.
Дънов – У.; за Пеню Киров – П. К.). Географският показалец в първата част на писмата показва основното местопребиваване на двамата през периода 1898-1900 г. За П. Дънов – Варна и Нови пазар, а за Пеню Киров – Бургас. Останалите географски имена се упоменават в писмата във връзка с други лица. В настоящата втора част на „Диалозите“ географските имена на селищата са разположени почти по цялата страна и отразяват апостолската дейност на Петър Дънов и Пеню Киров за посяване на новите духовни идеи. Както в показалеца на библейските цитати, така и в текста на писмата, независимо в каква форма се намират в тях – в пряка или в разказна, библейските цитати са представени със съкращенията им. Тези, които са поставени в прави скоби, са нанесени от редакторите след съответния цитиран или разказан в писмото библейски текст. Може да се види, че в периода 1898-1900 г. цитатите са много повече – това е времето на духовните напътствия, които Петър Дънов отправя към своите последователи,времето на усилена духовна работа за всеки един от от тях. Георги Христов
към текста >>

15. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн. Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство. Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за
към текста >>

16. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11

Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА -11 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков.
към текста >>

17. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов.
Старателно преписва дешифрираните беседи, държани на съборите, и ги разпространява за четене. По това време все още няма отпечатани беседи. По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи. Всеки четвъртък прави женски духовни събрания. По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов. Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция.
към текста >>

18. ПРЕДГОВОР

По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите.
към текста >>

Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве.
През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението. Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал.
към текста >>

По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите.
към текста >>

Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве.
През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението. Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал.
към текста >>

19. 225 ПИСМО

Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата.
София, Изгрев, 18. VI. 1926 г. Любезна Е. Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши велики задачи за своя бъден живот. Ние виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вие там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истииолюбивите, правдивите и добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот. К.
към текста >>

20. 257 ПИСМО

Има много въпроси зачекнати, идеи в зрънца, които изискват култивиране.
Надявам се да сте всички там добре и да се подвизавате в пътя. Аз ще ви посетя, но само като попривърша своята работа. Сега можете да бъдете доволни. Беседите ви посещават по-начесто. Наскоро ще имате девета, десета, единадесета и дванадесета за „Фарисей и митаря". Има много въпроси зачекнати, идеи в зрънца, които изискват култивиране. По-ясно засега не може да се говори на тоя народ и неговото духовенство. Но бъдещето, което иде, ще осветли нещата. Моят поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

21. БЕЛЕЖКИ

Те съдържат идеи, откровения, пророчества, напътствия, определят ролята и задачите на Учителя като проводник на Божественото.
Зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел. Всичките живи добродетели са зад гърба ми." (24 декември 1922 г.) 11. Първата среща се е състояла на 6 април 1900 г. във Варна. 12. „Седемте разговора" са от изключително значение за развитието на учението и работата с учениците. Те съдържат идеи, откровения, пророчества, напътствия, определят ролята и задачите на Учителя като проводник на Божественото. Ще си позволим да цитираме някои пасажи, за да се получи известна представа за характера на Разговорите и да бъде съдържанието на писмата по-ясно, но духа и дълбочината на посланията могат да бъдат възприети само в тяхната цялост. (Вж. „Литература", 9 и 17.) Разговор първи, 25 юни 1900 г. „Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко? Тази истина е велика.
към текста >>

22. Сегашното положение на човечеството

Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят.
Не трябва да се повтаря това, което ходжата повтаря. Във всички области на живота, в неговите индивидуални, обществени, политически и духовни прояви се забелязва същото повторение, което ходжата прави. И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен напредък. И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата. Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото. Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо.
към текста >>

23. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега.
В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили. Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси.
към текста >>

Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад.
Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината.
към текста >>

Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха.
Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото.
към текста >>

Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни.
Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото. Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в себе си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в живота си. Вследствие на това, малцина има в света, които живеят в пълния смисъл на думата. Едни живеят, но животът им е само страдания; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват.
към текста >>

24. Повече светлина

Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела, се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.
Онези писатели, които произвеждат у хората по-чисти цветове, наричаме добри. Даже и онези, които нищо не разбират, и те си служат с цветовете. Това не е нещо произволно. Тези, които обръщат внимание на цвета на облеклото, пак спазват горните закони, само че те действуват повече подсъзнателно. Даже някои лекари са дошли до лекуване чрез цветовете. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела, се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, т.е. че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, – когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина.
към текста >>

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>

Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите мисли, нашите идеи, нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип – на своя прародител.
Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите мисли, нашите идеи, нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип – на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? – По своята светлина. По какво се отличава ученият? – Пак по светлината на своето знание.
към текста >>

Когато на някои народни водачи се предоставят богатствата на новите идеи като една необходимост, те да не постъпват като Омара, т.е.
– По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, и къде трябва да се поправи, дали всички спирни станции са запасени с достатъчно храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тези книги съдържат това, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни; следователно и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат“. Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато на някои народни водачи се предоставят богатствата на новите идеи като една необходимост, те да не постъпват като Омара, т.е. да не казват, че всяко ново учение разяждало организма на народа и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А кой би могъл да ни каже какви са били традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Новите идеи носят живот и благо. Единствени те са, които носят живота и благото.
към текста >>

да не казват, че всяко ново учение разяждало организма на народа и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди.
Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тези книги съдържат това, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни; следователно и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат“. Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато на някои народни водачи се предоставят богатствата на новите идеи като една необходимост, те да не постъпват като Омара, т.е. да не казват, че всяко ново учение разяждало организма на народа и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А кой би могъл да ни каже какви са били традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Новите идеи носят живот и благо. Единствени те са, които носят живота и благото. Само светлината на изгряващото Слънце носи благото на хората.
към текста >>

Новите идеи носят живот и благо.
Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато на някои народни водачи се предоставят богатствата на новите идеи като една необходимост, те да не постъпват като Омара, т.е. да не казват, че всяко ново учение разяждало организма на народа и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А кой би могъл да ни каже какви са били традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Новите идеи носят живот и благо. Единствени те са, които носят живота и благото. Само светлината на изгряващото Слънце носи благото на хората. Едно сравнение ще изясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант“, ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямо пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода“ – в най-слабото ѝ състояние, – подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била налята, щом се счупи, тя изтича.
към текста >>

Едно сравнение ще изясни ценността на новите идеи на прогреса.
А кой би могъл да ни каже какви са били традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Новите идеи носят живот и благо. Единствени те са, които носят живота и благото. Само светлината на изгряващото Слънце носи благото на хората. Едно сравнение ще изясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант“, ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямо пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода“ – в най-слабото ѝ състояние, – подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била налята, щом се счупи, тя изтича. Не можете, следователно, да разчитате на никаква устойчивост, готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да ѝ дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота.
към текста >>

И хората на новите идеи не приличат на диаманти, а на вода.
Когато кажем „диамант“, ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямо пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода“ – в най-слабото ѝ състояние, – подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била налята, щом се счупи, тя изтича. Не можете, следователно, да разчитате на никаква устойчивост, готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да ѝ дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи не приличат на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато сложим срещу течението ѝ някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението ѝ, което има голям наклон. Тогава тя става наистина много опасна за онези, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тези бентове до небето, за да спрем водата?
към текста >>

25. Към великата цел.

Или, казано с други думи: първите идеи – отвесните, те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действуват в света.
Най-напред Христос бил изпратен при един малък народ – израилския, – който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. И когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи от римското иго, ще им даде богатство и сила и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче когато Христос развил своето учение, че всички народи трябва да се освободят еднакво и че не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби, ако го послушаме“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „Човек, който разваля порядките на старите – казали му те, – заслужава кръстна смърт“. Значи при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи – отвесните, те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действуват в света. Следователно егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект – да вземат участие в реформирането на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици – последователите на Христа.
към текста >>

Сега да пристъпим към обяснение на идеите, вложени в тоя митически разказ.
По тази причина и между тях проектът за спасението на човечеството пропаднал. Най-после Христос се явява всред славянската раса и представя своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „Късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „Идете, работете. Каквото се пада и на вас, ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на идеите, вложени в тоя митически разказ. Всички раси, племена и народи на Земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още добре не е очертана в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите – за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчна семка в земята, не е най-важното само да намерим почва, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага ѝ е нужна, за да може да поникне и расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и даде плод.
към текста >>

26. ***

Великите идеи живеят в благородните души; светлите мисли – в светлите умове; и чистите желания – в чистите сърца.
В тази Светлинка душата чува гласа на Оня, Който я води! Ръката може да хване само образувалия се плод от Светлината; окото може да види слугата, който го донася; и умът може да прочете писмото на оня, който го праща. Свещеният плод на живота трябва с всичката Чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божествения Дух. Само с тая чистота и с тоя трепет ученикът може да се доближи да види Свещеното Лице на Истината и да разбере ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ на Любовта. Великите идеи живеят в благородните души; светлите мисли – в светлите умове; и чистите желания – в чистите сърца. Съвършеният е вън от всяка съблазън. За него са чужди нисшите човешки прояви. Душата му е пълна с Любов, Мъдрост и Истина. Бог е Светлина, в която зреят плодовете на Добродетелта. Само Бог е Любов.
към текста >>

27. 350–400

То не е за човек, който живее със старите идеи.
Заради Бога. Всичко, което ученикът върши, го върши заради Бога. 371 Новото учение. Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи. 372 Учителят. Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта! Защото служи на Бога.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Виж Ханс Гзенгер, „ Черноморското пространство и неговите мистерийни импулси в миналото и настоящето", 1971, превод от немски, непубликуван, Влад Пашов, „Идеите на Бялото Братство през вековете", 1945, ръкопис, непубликуван
„Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа. Без помощта на Павлина Даскалова, чиято е идеята за съставянето на тази книга, без Христо Маджаров, на когото се дължат повечето от идейните й внушения, без съучастието на Георги Н. Петков, Филип Филипов, Преслав Павлов, Петър Митев и Иван Джеджев, без професионализма на историците, библиографите и преводачите Станка Димитрова, Цветолюб Нушев, Кристияна Димчева, Елена Бъчварова, Борислав Дряновски, Васил Стоилов и Ралица Хубанова не би било възможно съставянето и публикуването на „ Учителя във Варна ". Затова последните думи на признателност са към тях. Варна, май 1998 г. Виж Ханс Гзенгер, „ Черноморското пространство и неговите мистерийни импулси в миналото и настоящето", 1971, превод от немски, непубликуван, Влад Пашов, „Идеите на Бялото Братство през вековете", 1945, ръкопис, непубликуван Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 - 07:54
към текста >>

29. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Там той приложил просветителските си идеи за обучение, но влязъл в несъгласие с училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци.
Според д-р Миркович, това било един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дал нова насока за разрешаването на Източния въпрос. Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организирала отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участвал и Петко Р. Славейков). През 1861 г., заедно с всички атрибути на униатската архиепископия, той бил заселен принудително в Киев. Това сложило край на движението. Драган Цанков напуснал Цариград, а д-р Миркович заминал за Влашко, където бил поканен за директор на гимназията във Волград. Там той приложил просветителските си идеи за обучение, но влязъл в несъгласие с училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Оттам заминал за Браила и от 1863 до 1864 г. бил частно практикуващ лекар. Останал там до 1866 г. поради участието си в народните работи. После отишъл в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински станал един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет.
към текста >>

30. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Ху-то показва усилията на човешката воля, участието, което взима тази последната в нашите идеи.
Имаме известен проект и мислим, като го приложим, че ще се обогатим; но освен че не успяваме, но и парите изгубваме. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждам, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давал пример с онзи грънчар за ху-то - гдето трябвало в опечените гърнета да се духа, за да не се пукнат. Има го в друга една беседа, четете го. Ху-то показва усилията на човешката воля, участието, което взима тази последната в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, докато не вложите диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и всяко желание трябва да се вложи тази форма - в Духовния свят то е един закон. Най-простият начин, за да създадете една добра форма, е, когато ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете; имайте предвид само едно нещо - да намерите красива форма, без да мислите колко време ще ви вземе - десет, двадесет, сто години, може би. Имате известно смущение, може би вкъщи - от жена, деца; знайте, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог и направете един кръг, кажете, че днес ще работите в Името Божие, и влезте умствено в този кръг.
към текста >>

И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяне на красивите форми, изваждане на религиозни идеи.
Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в Духовния свят. Тогава ще направим отчет как трябва да работим в бъдеще. И тъй, новата религия или учение на Христа на физическото поле е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяне на красивите форми, изваждане на религиозни идеи. Трябва да се повърнем към чистото Христово учение. Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. С тях Той подразбира известен начин, метод, който дава на света. Понеже хората на Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, няма да се занимава с тях и с това, Той ще говори по други работи.
към текста >>

За тия стари идеи.
Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете." И не само проповядва, но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване. Всички питат какво ще стане. Ще събори старата къща и ще съгради нова. - „А, ама това е трудна работа, иска много жертви." Ще ги дадем. Досега има шест милиона убити - за какво? За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона. Историята не помни толкова жертви във война. Колко души ще останат сакати! Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си.
към текста >>

31. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции.
Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „озарение отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята. Особено важна за него е годината 1897, която внася коренен прелом в неговия живот. Върху него слиза Духът на Истината, за който говори Христос в Евангелието от Йоана, глава 14. Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции. През 1898 г. той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята: „ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище. На вас, славянското семейство, се отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде, наближава. Вас ви очаква едно светло бъдеще.
към текста >>

32. ОРГАНИЗАЦИЯТА

Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа.
В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху основните мисли на беседите, върху зададените задачи през време на събора и си записваха по-важните мисли. Учители провеждаха всеки ден занятия с децата, присъстващи на събора. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда“ или в Модерния театър. Понякога съборяните правеха обща разходка до Арбанаси, за да посетят братските места. В 1912 г. там има една къща и земя, а в 1919 г. купуват още една къща и 3 дка за Братството.
към текста >>

В свободното време се групираха и научно-философски групи, в които се обменяха мисли за отношението между идеите на Бялото Братство и нашите проблеми.
Беше станало традиция Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда“ или в Модерния театър. Понякога съборяните правеха обща разходка до Арбанаси, за да посетят братските места. В 1912 г. там има една къща и земя, а в 1919 г. купуват още една къща и 3 дка за Братството. В свободното време се групираха и научно-философски групи, в които се обменяха мисли за отношението между идеите на Бялото Братство и нашите проблеми. През първите събори се изпълняваха особен вид гимнастически упражнения, а сегашните шест гимнастически упражнения, без музикалното, се дадоха на събора през 1922 г. и оттогава се въведоха в цялото Братство.“ Ето какво още си спомня за събора през 1925 г. Георги Събев: „...На събора се готвеше общ обед, а вечеря и закуска се правеше с чай и маслини първо качество по шест маслини на човек.
към текста >>

33. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

„Ху"-то показва усилията на човешката воля, участието, което взима тази последната в нашите идеи.
Но, освен че не успяваме, но и парите изгубваме. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждам, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давал пример с онзи грънчарин за „Ху"-то, гдето трябвало в опечените гърнета да се духа, за да не се пукнат. Има го в друга една беседа, четете го. „Ху"-то показва усилията на човешката воля, участието, което взима тази последната в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, докато не вложите диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и всяко желание трябва да се вложи тази форма. В духовния свят то е един закон. Най-простият начин, за да създадете една добра форма е, когато ви дойде една мисъл, спрете се за 1-2-3 деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете; имайте предвид само едно нещо – да намерите красива форма, без да мислите колко време ще ви вземе – 10-20-100 години, може би. Имате известно смущение; може би вкъщи – от жена, деца.
към текста >>

И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяване на красивите форми, изваждане на религиозни идеи.
Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в духовния свят. Тогава ще направим отчет, как трябва да работим за в бъдеще. И тъй, новата религия, или Учение на Христа на физическото поле, е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяване на красивите форми, изваждане на религиозни идеи. Трябва да се повърнем към чистото Христово Учение. Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. С тях Той подразбира известен начин, метод, който дава на света. Понеже хората на Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, няма да се занимава с тях и с това, Той ще говори по други работи.
към текста >>

За тия стари идеи.
Всички питат: „Какво ще стане"? Ще събори старата къща и ще съгради нова. „А, ама това е трудна работа, иска много жертви". Ще ги дадем. Досега има шест милиона убити; за какво? За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона. Историята не помни толкова жертви във война. Колко души ще останат сакати! Сега, идва Господ да преобрази тия страдания в добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си.
към текста >>

34. 1916_1 СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА

отишла на гости в Габрово и там проповядвала идеите си в присъствието на министър Рязков, неин роднина.
Тя беше много интелигентна, имаше дар-слово н затова навсякъде беше добре приета. По мое лично мнение Учителя ценеше майка ми по няколко причини: първо затова, че произлиза от стар възрожденски род, а баща й е давал всичките си средства за освобождението на България. Второ, мама беше много интелигентна, силно духовна, имаше дарба да говори, освен това притежаваше непоколебима вяра. Казваше ми: „И на парченца да ме режат, аз от Учителя не се отказвам! " През 1915 г. отишла на гости в Габрово и там проповядвала идеите си в присъствието на министър Рязков, неин роднина. Говорила много компетентно по духовните въпроси и всички я слушали с голямо внимание.
към текста >>

35. 1919_3 Биографични справки - Райна Калпакчиева

По-късно, обаче, се запозна с идеите на Петър Дънов.
Баща ми - Райко Калпакчиев - е от стар търновски род. Оженва се по любов за Тодорка Хаджиниколова. Ние бяхме три момичета и едно момче: Райна, Петър, Недялка и Мария. Баща ми имаше плетачна фабрика за трикотаж в Бургас. Там се запознал с Кръстников (спиритист) и станал негов последовател. По-късно, обаче, се запозна с идеите на Петър Дънов. След раждането на четвъртото дете (брат ми) родителите ми започнаха да не се разбират, ала Учителя посъветвал баща ми да не се развежда. Мама не споделяше идеите на татко. Спомням си, че Елена Иларионова, Венета Дивитакова и Стефанка Симеонова идваха да й говорят, но тя не отстъпваше. По време на войната се разболя от холера. Две години беше тежко болна и ни казваше: „Аз сама съм си виновна." Почина през 1916 г., на 28 години.
към текста >>

Мама не споделяше идеите на татко.
Ние бяхме три момичета и едно момче: Райна, Петър, Недялка и Мария. Баща ми имаше плетачна фабрика за трикотаж в Бургас. Там се запознал с Кръстников (спиритист) и станал негов последовател. По-късно, обаче, се запозна с идеите на Петър Дънов. След раждането на четвъртото дете (брат ми) родителите ми започнаха да не се разбират, ала Учителя посъветвал баща ми да не се развежда. Мама не споделяше идеите на татко. Спомням си, че Елена Иларионова, Венета Дивитакова и Стефанка Симеонова идваха да й говорят, но тя не отстъпваше. По време на войната се разболя от холера. Две години беше тежко болна и ни казваше: „Аз сама съм си виновна." Почина през 1916 г., на 28 години. Нас ни отгледа баба Райда, тъй като баща ни няколко години беше на фронта.
към текста >>

36. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Някой може да бъде при мене първи, а последен по схващане на идеите; а друг да бъде последен, на опашката, а по схващане на идеите пръв.
Ще бъде пръв всеки, който изпълнява волята Божия. (29-30 стр.) Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това, как да се осигури, а с другите да става каквото ще. И вие проявявате такъв интерес: едни от вас тичат, гледат да бъдат тук първи и някой път затова помежду ви има ританица. То е все същото положение, каквото е в света. Някой може да бъде при мене първи, а последен по схващане на идеите; а друг да бъде последен, на опашката, а по схващане на идеите пръв. Аз бих предпочел да имам наоколо си повече опашки, отколкото глави. (64 стр.) Друга опасност, която се среща в окултните школи е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състезанието – човек се учи да расте. Всяка школа има желание да даде свобода на ученика.
към текста >>

37. 1920_1 Биографични справки

чрез Панайот Ковачев нашето семейство се запозна с идеите на Учителя.
Баща ми беше печатар, имаше собствена печатница, която отчасти играеше роля на клуб. Беше добър цигулар, чудесно свиреше народна музика. Не помня някога тате да ми е правил строги забележки или да ме е наказвал за някои провинения. Винаги гледаше да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше. В 1909 г. чрез Панайот Ковачев нашето семейство се запозна с идеите на Учителя. Баща ми престана да пие, което за мама беше истинско щастие. Същата година Учителя (който по това време правеше своите обиколки по цялата страна) пристигна и в Стара Загора, като отседна в Ковачеви. Ковачев и Учителя направиха посещение на всички братски домове, посетиха и нашия дом. Спомням си само това, което Ковачев след заминаването на Учителя казал от негово име на баща ми за нас децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са изпратени добри духове". ХРИСТИНА АЛЕКСАНДРОВА АНТОНОВА
към текста >>

38. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Навлязохме в света на идеите.
Таман стоя на шосето като вцепенен и се чудя какво да правя, и при мен се доближава един момък слабичък като тревичка, но строен и с много приятен вид. Съвсем тихичък, но хилав и много красив. Запитвам го: „Какво е тука и какви са тези хора? " Ами това е Бялото Братство". Тъй се заговорихме с него. Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но впоследствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора.
към текста >>

39. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали.
Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето. Не, тези хора са сега тук, на земята, те са дошли вече на земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други — поети, учени, и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото. (7 стр. „Новото човечество") Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. (14 стр. „Новото човечество") От гледище на новото човечество нас не ни очаква някаква голяма катастрофа. Действително в света иде една голяма катастрофа, но тя е за всички ония здания, които нямат солидни основи, за всички онези гнили дървета, които нямат здрави корени.
към текста >>

Това е, защото те, като искат да прокарат своите идеи с насилие, вървят по кривия, а не по Божествения път.
От такъв комунизъм не разбирам! Застрелването, бесенето, затварянето са дяволски, а не Божествени постъпки. Застрелване в името на Бога не може да става. От Бога е всяка благост, всяка любов. Тогава как може тези хора да преследват такава Божествена идея, а да постъпват по дяволски? Това е, защото те, като искат да прокарат своите идеи с насилие, вървят по кривия, а не по Божествения път. (44 стр.) Ние ще започнем от живата Природа и в хубавите плодове, в хубавите цветя, в чистите извори, които бликат, ще виждаме разположението на Бога. Тъй например, тази година очакваха от лозето много плод, но няма. Казват, че то изгоряло, маносано било и т.н., но ние знаем защо стана това нещо. Лозето в България е емблема на българина.
към текста >>

40. 1921_2 Биографична справка за Кина Попова Маркова

Тя възприема идеите на Учителя в началото на века, когато Той започнал да изнася сказки по френология в читалище „Надежда".
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА КИНА ПОПОВА МАРКОВА За Кина Попова Маркова става дума в първото писмо на Учителя до Константин Иларионов. Тя възприема идеите на Учителя в началото на века, когато Той започнал да изнася сказки по френология в читалище „Надежда". На тези идеи остава вярна до края на живота си. Била е висока, стройна, с благородна осанка. Притежавала е умението бързо да схваща нещата и добре да ги обяснява. Обличала се красиво, с вкус. Мъжът й, юрист, бил окръжен управител, а също и миров съдия във В.Търново.
към текста >>

На тези идеи остава вярна до края на живота си.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА КИНА ПОПОВА МАРКОВА За Кина Попова Маркова става дума в първото писмо на Учителя до Константин Иларионов. Тя възприема идеите на Учителя в началото на века, когато Той започнал да изнася сказки по френология в читалище „Надежда". На тези идеи остава вярна до края на живота си. Била е висока, стройна, с благородна осанка. Притежавала е умението бързо да схваща нещата и добре да ги обяснява. Обличала се красиво, с вкус. Мъжът й, юрист, бил окръжен управител, а също и миров съдия във В.Търново. Убит е на фронта, по време на Първата световна война, през 1917 г.
към текста >>

41. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Идеи за комуна
Други, с музикални способности, нека образуват оркестри от цигулки, кларнети и пр. И като се съберем, всякога да има между нас едно голямо разнообразие. Да знаем и да работим, и да пишем, и да пеем, и да свирим, и да четем, всичко да можем. Господ иска от всичко по малко да знаем, та да кажат другите, че: тези хора знаят всичко. (145-146 стр.) Идеи за комуна – Как да се организира една братска комуна? – С Любов, с Мъдрост и с Истина. С Любов, защото тия, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертват всичко един за друг. После, възгледите, които имат, да не стават причина никога за някакъв спор между тях, и да не се лъжат един друг. (247 стр.)
към текста >>

42. 1922_1 1922 година

Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата.
Учителя на 24.02.отваря Школата и казва:„Отварянето на Школата тук, в България, е велик акт, велико събитие на земята. В Школата се проявят мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали същества, които работят за повдигане на цялото човечество." Тази окултна школа Учителя нарича Школата на Бялото Братство, която за първи път се открива за всички, които желаят да се учат. Нарича я още Божествена Школа, Христова Школа. До събора през месец август Учителя държи беседи пред Младежкия и Общия окултен клас в София. На събора той официално обявява, че Школата е открита за учениците от цялата страна и който желае, да постъпи в нея. Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата. Девети септември (22.IХ - нов стил) е обявен за Празник на труда и от него ден започват учебните занятия в Школата. Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци. Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря за изпращането на нужните бройки от поредната лекция. През 1922 год. се поставя в молитвената стая големия цветен Пентаграм, на върха с Учителя.
към текста >>

43. 1922_8 Спомени на Георги Овчаров

Група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството.
СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ РАДЕВ ОВЧАРОВ, АДВОКАТ ОТ ЯМБОЛ Група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството. Учителя беше на повече от 100-200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че Той напусна групата изведнъж и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: – Аз мога да лекувам всички болести и мъртви мога да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза. Представете си, че застана сред София и започна да лекувам всички болни.
към текста >>

Значи, в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които да преобразят техния живот.
Ще отиде пак, ще се потопи в гьола и пак ще се изкаля. Така е с всички хора, които страдат от различни болести. Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото, и ако аз ги излекувам, без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължават да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят. Има ли тогава смисъл да лекувам такива хора? За да се лекуват хората, преди всичко трябва да стане пробуждане на тяхното съзнание и да изменят начина си на живот. Значи, в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които да преобразят техния живот. Вие знаете какво беше казал Архимед на времето си: „Дайте ми опорна точка и с лост ще изместя земята от нейната орбита." Аз ви казвам: моето Учение е този лост, и ако ми дадете опорна точка, аз ще изместя орбитата на живота и ще го въведа в друг път. Тази опорна точка сте вие – учениците. А моят лост – това е моето Учение. Ако имам ученици, аз ще подпра моя лост и ще изместя орбитата на живота, като дам нова насока на човека и на човечеството.
към текста >>

44. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични.
„еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя.
към текста >>

Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност.
Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим.
към текста >>

Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922).
Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн.
към текста >>

Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
към текста >>

Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ!
Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе.
към текста >>

45. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

Новите идеи идват от Слънцето.
Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм.
към текста >>

Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека.
Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17) А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)
към текста >>

Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм.
Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17) А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198) КНИГА
към текста >>

46. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача.
Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай.
към текста >>

47. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Старият свят ще си остане, но ние трябва да приложим новите идеи в микроскопическа форма, тъй както правим опити да работим за Господа по един час на ден.
Да кажем, пратим първата лекция; трябва да знаем колко екземпляра ще ви са нужни. Ако могат се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици. Когато са напечатани всички беседи изведнъж, това е опасно, защото се явява една съблазън, искат ги прочетат всички изведнъж и после не искат да ги учат. (236 стр.) Сега, искаме да образуваме едно общество. Старият свят ще си остане, но ние трябва да приложим новите идеи в микроскопическа форма, тъй както правим опити да работим за Господа по един час на ден. (104 стр.) Често ние трябва да си помагаме взаимно. В Бялото Братство вие всички трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако 10, 20, 30, 100 души са съединени в един ум, в едно сърце, могат да извършат успешно каквато и да е работа. А един човек или 20 души разделени много по-мъчно може да я свършат.
към текста >>

48. 1922_22 Молитви и формули

Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно.
Навсякъде имате съвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дълбочина на сърцето, а тази дълбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интензивност. Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея. Той със своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй аз бих желал всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бъдат само слушатели, оглашени, но ученици без музика не могат да бъдат. Всеки от вас трябва да знае да пее! (188-189 стр.)
към текста >>

49. 1923_2 Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов

Последният го запознава с идеите на Бялото Братство.
Стамат Тодоров е роден на 13 март 1896 г. в с. Осенец, Варненско. Завършва прогимназия, след което започва работа като цветар в Морската градина във Варна. По време на Първата световна война е изпратен в една фелдшерска група, ръководена от брат Пеньо Киров. Последният го запознава с идеите на Бялото Братство. Ст. Тодоров посещава търновските събори след 1919 г., а през лятото на 1923 г. отива в София, където Учителя му дава поръчение да замине за Търново и да ръководи тамошното братско стопанство. По това време Търновското братство е имало 26 дка имоти — три лозя, ниви и овощна градина. Тук брат Стамат остава до края на живота си. От 1946г.
към текста >>

50. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

Той бил вегетарианец и отчасти запознат с идеите на Бялото Братство.
По-късно се разбра (някой ми го каза), че той бил изпратен от шефа, за да провери дали "гредата" на честността е стабилна или прогнила. От този момент аз станах едва ли не най-довереното лице на шефа. Кантарите, дето работеха нашите хора, всякога показваха не дефицит, а излишък (от процентите, които снемахме за кал и пр.) Това обстоятелство способства през следните години да се предпочитат хора от Бялото Братство. И наистина, през следващите години, до 1928 г., когато почина шефът, аз изпращах по 15-20 души наши хора от Изгрева и от провинцията и те всякога показваха най-високи качества на честност и преданост в работата. Веднъж дойде при мене един млад човек на име Йордан Делинешев. Той бил вегетарианец и отчасти запознат с идеите на Бялото Братство. Запознахме се и си поговорихме. От тогава идваше почти всеки ден след работно време за разговор. Един ден той ми каза, че в селото имало условия да се изнесе сказка за Бялото Братство. Без да мисля много, аз веднага се съгласих, макар че това щеше да бъде първата ми сериозна сказка. Отидохме в общината при кмета и му казах желанието си.
към текста >>

Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя.
На следния ден следобед барабанът разгласи из цялото село за предстоящата сказка в салона на читалището. Вечерта в определения час салонът беше препълнен. Повечето от посетителите бяха ученици от реалката, студенти, дошли във ваканция, и граждани, между които кметът, секретарят, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очаквах да зададат въпроси, съгласно изказването на секретаря, но никой не се обади. Тогава аз им раздадох доста екземпляри от "Житно зърно", вестник "Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса. Всички протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе една учителка. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото Братство: желаете ли да ви изпея една от тях?
към текста >>

51. 1925_6 Спомени на Михаил Иванов

Бях чул за Братството и познавах някои от братята, но не знаех нищо за идеите му и за живота в него.
СПОМЕНИ НА БРАТ МИХАИЛ АНГЕЛОВ ОТ ВАРНА Бях чул за Братството и познавах някои от братята, но не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братя Арабаджиеви ми казаха, че в Търново ще има събор. „Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя." Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях ревностен християнин, но имах нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си. Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата. Брат Иванов - ръководител на братството във Варна - беше отишъл в Търново преди нас.
към текста >>

52. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

И тъй, имайте предвид тези свещени идеи.
Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Неговото знание, с Неговата сила и с пълнотата Му. Имате ли тия две положения, т.е. живее ли Бог чрез Духа Си във вас и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство. Павел казва: „Няма сила в света, която може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова." А това е целта - да се образува тази връзка. (16 - 18 стр.) И тъй, имайте предвид тези свещени идеи. Като живеете по този начин, само така ще може между всички ви да се въдвори тази вътрешна връзка на Любовта. Без нея вие няма да се разбирате. Вие ще имате за мен едно понятие, ще кажете: „Учителя прави, каквото иска." И аз за вас ще кажа: „Тия мои ученици си правят каквото искат." Не е така, аз не правя каквото си искам. Аз започвам с първото положение. Аз правя това, което Бог изисква.
към текста >>

53. 1925_12 Статия от в-к .Борба' — „Новите богомили', 12.09.1925 г

Нямаме намерение да се занимаваме с етиката на Дъновизма или по-право с идеите на самия Дънов, защото той всякога ги е покривал с едно непроницаемо було и даже в своите публични агитационни сказки е оставял слушателите си по много въпроси сами да се догаждат, както им е най-удобно.
Един поп Богомил, със своето учение и проповеди, намери добри условия всред народните маси и можа да разтърси от основите силната дотогава българска държава до такава степен, че да й подготви гръцкото робство. Държавата тогава не е съглеждала опасността от Богомилите и тем подобни секти като Исихастите и Адамитите, защото никой не е съзнавал, че Богомилството е не само една религиозна секта, но и едно разрушително обществено движение – едно зло. Дъновизмът има същото обществено значение и то не може и не трябва да се оставя да крепне и да се развива, ако желаем спокойствието на България. Наистина, Дънов няма нито това влияние, нито тия морални качества, каквито е имал навремето си поп Богомил, но не трябва да се изпуща из предвид, че и България е слаба и не може да се сравни с икономично и финансово силната България на старите български царе. За днешна България Дънов и неговите последователи, на брой около 30000, са една съществена опасност за спокойствието на страната ни и не трябва да се остава слабата Православна църква сама да се бори с Дъновизма на религиозна почва, а трябва да се намеси и държавната власт в случая. Нямаме намерение да се занимаваме с етиката на Дъновизма или по-право с идеите на самия Дънов, защото той всякога ги е покривал с едно непроницаемо було и даже в своите публични агитационни сказки е оставял слушателите си по много въпроси сами да се догаждат, както им е най-удобно. Като хора на политиката и обществения ред, ние сравнихме Дънова и дъновизма със старите Богомили, защото нас ни интересува тяхното обществено значение, но по-скоро би трябвало да ги сравним с Адамитите, чиито свърталище в старо време е било пак Търново. Старите Адамити са обитавали в Светата гора, новите Адамити - дъновистите се изтягат двама по двама под сенките на Бойновата вила, също в околността на старата българска столица. Старите Адамити, по примера на Адама, са ходили съвършено голи и са носели само по една кратуна, вързана отпред, да закриват половите си органи. Но те поне никога не са напущали обиталището си - Светата гора. Техните събратя от ново време ходят свободно из улиците на града и разголването им не е забранено - то даже се поощрява от техния учител.
към текста >>

Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си.
Но те поне никога не са напущали обиталището си - Светата гора. Техните събратя от ново време ходят свободно из улиците на града и разголването им не е забранено - то даже се поощрява от техния учител. Няма нужда да посочваме имената на пострадавшите - това направи навремето си ежедневната преса. Моралът у нас е още запазен, но присъствието на това, своего рода общество в града ни е бацил на разложението на семейната ни чест. Вслушайте се само какво се говори между гражданите за тях, между тия граждани, които се водят от максимата, че крушката си има опашка, и ще се уверите, че самото присъствие на Дънова и приятелите му е опасно за морала и спокойствието на населението. Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си. Що се отнася до Търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим. (бел. състав. На Света гора не е имало адамити през Второто българско царство, защото тя е малка по площ, а при това е била православно средище и имало е манастири. Тук можем да отбележим, обаче, че Павлина Даскалова е чувала Елена Иларионова да казва, че според Учителя не адамитско, а богомилско селище е имало на мястото на вилата в лозята, където са ставали съборите. По повод на „разголването" можем да обясним, че през тази година във вестника се обсъжда забраната на деколтетата на жените, за да не съблазняват мъжете, както и забраната на скъсяването на полите, при което се откриват краката малко над глезените.
към текста >>

54. 1926_2 Последни писма до Елена Иларионова

Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата.
ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА София, Изгрев, 18.06.1926 г. Любезна Еленке, Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот.
към текста >>

55. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

В главата на голобрадия даскал Константин зреят смели идеи.
Между Пловдив, Татар-пазарджик и Устово се създават, освен стопански, още и културно-просветни връзки, които се превръщат във всеобщ постоянен контакт. Народностните въпроси, които са вълнували пловдивчани, пише Атанас Примовски, интересуват и жителите на Устово.8 Като приятели на устовци са пловдивските граждани Големия Вълко и Големия Стоян Чалъкови, братя Генови, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Атанас Самоковлията, учителят Матеевски и др.8 В атмосферата на такъв културен подем петнадесетгодишният Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с. Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. В главата на голобрадия даскал Константин зреят смели идеи. Тяхната реализация той насажда с ентусиазъм в крехките души на своите млади възпитаници. Първата учебна година минава в галопиращ набег. На следващата година той се премества за учител в Устово. Устовското училище му е добре познато. Младият даскал помни патриотичните му традиции, които той продължава най-ревниво.
към текста >>

56. 007. Преселване на Константин Дъновски във Варна

Ние не знаем как са протекли за родопския преселник първите дни и седмици във Варна и как е реагирал на заобикалящата го обстановка, но не може да не си дадем сметка за психологическото преживяване на един младеж, закърмен с възрожденските идеи на своите учители – народните будители от Устово, Пловдив и Татар-Пазарджик.
Ураганът е бил толкова голям, че морските вълни с ярост прехвърляли голямата крепостна порта, наречена Скеля Капусу, като унищожили много пристанищни съоръжения и постройки. Първия си контакт с варненци той прави по време на благодарствения молебен за отминалото бедствие. Всички жители на града се били стекли на табията Йени Дуня (Нов свят) срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление – пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от ентусиазъм и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина. Ние не знаем как са протекли за родопския преселник първите дни и седмици във Варна и как е реагирал на заобикалящата го обстановка, но не може да не си дадем сметка за психологическото преживяване на един младеж, закърмен с възрожденските идеи на своите учители – народните будители от Устово, Пловдив и Татар-Пазарджик. Вместо просветител и борец, той се вижда препасан с чирашка престилка в тясното бакърджийско дюкянче на своя вуйчо, проглушавано от ударите на чука върху звънливата мед. С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го действителност във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село. Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението. Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г. Тази война, която донесе свобода на гръцкия народ, подобри положението на поробените християни в Сърбия и Румъния, ни най-малко не облагодетелства българския народ.
към текста >>

57. 008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век

Новите националистични идеи за освобождаване от турско иго раздвижват народите на Балканския полуостров, като все повече и повече националните тежнения започват да доминират над верските.
По-друго било народностното съотношение във варненските села, където българите нараствали чрез прииждането им отдругаде. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало. Националният въпрос не се поставял и не е ставало дума за народностни различия. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варна и Варненско да започне да се чувства по-късно от всякъде другаде. През втората четвъртина на XIX век настъпва промяна в народностното разслояване по тия места. Новите националистични идеи за освобождаване от турско иго раздвижват народите на Балканския полуостров, като все повече и повече националните тежнения започват да доминират над верските. Постепенно църквата се превръща в център, който си поставя за задача да елинизира негръцкото население – гагаузи и българи.18 Гагаузите лесно се превръщат в послушни оръдия на елинистичната пропаганда. Нещо повече, те стават доброволен отряд за доносничество пред гърци и турци срещу възраждащата се българщина. В духа на тази елинизаторска дейност се започва преследване на всеки българин, който се въодушевявал от възрожденски идеи. Във Варненската митрополия се открила гръцка библиотека, която се превърнала в разсадник на елинизма. За кратко време Варна се утвърждава като център на фанариотската пропаганда, въпреки че там гръцкото население е било малобройно.
към текста >>

В духа на тази елинизаторска дейност се започва преследване на всеки българин, който се въодушевявал от възрожденски идеи.
Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варна и Варненско да започне да се чувства по-късно от всякъде другаде. През втората четвъртина на XIX век настъпва промяна в народностното разслояване по тия места. Новите националистични идеи за освобождаване от турско иго раздвижват народите на Балканския полуостров, като все повече и повече националните тежнения започват да доминират над верските. Постепенно църквата се превръща в център, който си поставя за задача да елинизира негръцкото население – гагаузи и българи.18 Гагаузите лесно се превръщат в послушни оръдия на елинистичната пропаганда. Нещо повече, те стават доброволен отряд за доносничество пред гърци и турци срещу възраждащата се българщина. В духа на тази елинизаторска дейност се започва преследване на всеки българин, който се въодушевявал от възрожденски идеи. Във Варненската митрополия се открила гръцка библиотека, която се превърнала в разсадник на елинизма. За кратко време Варна се утвърждава като център на фанариотската пропаганда, въпреки че там гръцкото население е било малобройно. За сметка на това обаче гърците успели да приобщят към себе си почти всички гагаузи и да ги противопоставят на българите. От статистически данни през 50-те години на XIX век във Варна е имало 8300 турци, 6100 арменци, 150 гърци и 30 евреи. С течение на времето една част от българите, числото на които прогресивно растяло, се поддала на гръцкото влияние.18
към текста >>

58. 014. Духовно ориентиране на Константин Дъновски

Дъновски, когото вълнуват същите идеи и той по свой почин търси място за лична изява.
Поради невежеството и страха на съселяните си, Атанас Чорбаджи не получава тяхната отзивчивост и подкрепа. Това обаче не обезсърчава смелия възрожденец. Той решава сам на своя глава и риск, без ничия помощ и със собствени парични средства да осъществи проектираните две родолюбиви инициативи. Първо, той започва най-упорито да търси просветен, патриотично настроен и духовно извисен даскал за бъдещото школо, който да е пълен с енергия и овладян от съзнанието за разбуждането на националното чувство всред младите си възпитаници. Така той попада във Варна на Константин А. Дъновски, когото вълнуват същите идеи и той по свой почин търси място за лична изява.
към текста >>

59. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

По този начин те се стремят да внесат разкол между нас и нашите обичани от всички иноверни братя – русите.”24 “Намериха се обаче такива, които по една или друга причина – пише по-нататък Найден Геров – възприеха идеите на католическата и протестантската пропаганда.”24 Имаше и трети, които даваха вид, че “ако русите не вземат присърце нашето освободително и верско дело, налице е сериозната опасност да се отлъчим от православието.”
Йосиф, варненски владика, се помина и дойде на негово място владиката Порфирий – грък, и неговия протосингел Агахангел. Този български гонител забра да търси причина, за да изгони българите от черквата “Свети Никола” и подбуди и други гагаузи във Варна, напоени от гърцизма, и като прибави от Балчик пет-шест гърци беломорци, дошли да купуват жито... С властта на владиката Порфирия изгонват българския епитроп и българския поп Иван, както и българския учител Стойка. Същите задигат и продават българските черковни книги на саталмашката черква и с парите купят гръцки книги... Този български гонител – варненският протосингел – продължава да ни клевети пред правителството.”21 Странични въздействия върху поробения български народ се упражняват и от “доброжелателските” грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едните да въвлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други – в протестанството. “Мохамеданите ни държат в тъмница – пише Найден Геров, в своите “Писма от България”, – а западните християни в лицето на разни мисионери и агенти се стремят да ни натрапят ново верую, като ни отвърнат от православието. По този начин те се стремят да внесат разкол между нас и нашите обичани от всички иноверни братя – русите.”24 “Намериха се обаче такива, които по една или друга причина – пише по-нататък Найден Геров – възприеха идеите на католическата и протестантската пропаганда.”24 Имаше и трети, които даваха вид, че “ако русите не вземат присърце нашето освободително и верско дело, налице е сериозната опасност да се отлъчим от православието.” Тази обстановка хвърля в голям смут Константин Дъновски и прекършва надеждите му за освобождение. Напускайки своя роден Родопски край, той е бил обладан от вярата, че във Варна ще намери по-голяма възможност за дружно подхващане на енергична борба срещу робията. Въпреки личния пример, който получава от Атанас Чорбаджи, той не вижда други някакви обнадеждаващи перспективи. Трудно било на нежното и изпълнено с християнски добродетели сърце на младия Константин да остане примиренчески бездеен. Константин Дъновски не може да не си е давал сметка за безрезултатните усилия на “братушките” да освободят България чрез силата на оръжието.
към текста >>

60. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Преселили се на Запад, емигрантите-богомили са разнасяли идеите на богомилството.
Тези издевателства стават у нас, в България, 360 години преди Вартоломеевата нощ. Организираното преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г. Гоненията срещу богомилите ги принуждават да емигрират извън границите на България. Прокудените богомили-емигранти търсят спасение в Корсика, Сар-диния, Сицилия, Италия, Босна, Херцеговина, Франция и др. Това придвижване на българските богомили започва от Х и продължава до ХІV век. Преселили се на Запад, емигрантите-богомили са разнасяли идеите на богомилството. Местното население ги наричали Българска ерес или само българи. По тази причина двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите.84 Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034-1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина. Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция.
към текста >>

Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция.
Преселили се на Запад, емигрантите-богомили са разнасяли идеите на богомилството. Местното население ги наричали Българска ерес или само българи. По тази причина двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите.84 Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034-1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина. Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство.
към текста >>

Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България.
По тази причина двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите.84 Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034-1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина. Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си?
към текста >>

За своите идеи богомилите биват хвърляни в тъмници, малтретирани и изгонвани от страната.
Тази преценка се споделя и от вещия славянски историк Шафарик, който е добре запознат с историята на нашето средновековие. “Българското царство – казва Шафарик – даже и по време на най-голямото си величие и сила е било застрашавано от двете велики враждебни политически сили – Византия и Римската империя, Цариград и Рим. Българското царство – допълва същият автор – обаче е бивало най-вече обезсилвано от своите собствени недъзи. Срещу социалната разюзданост на болярството и срещу нравствения упадък на църковенството се възправя с особена сила богомилството, което раздвижва народните маси, буди и внася борчески дух срещу беззаконията на царедворци и църковници. Светската и църковната власт обявяват богомилството за ерес и срещу богомилите се започва жестоко гонене. За своите идеи богомилите биват хвърляни в тъмници, малтретирани и изгонвани от страната. Въпреки това обаче богомилството не е могло да бъде задушено. През втората половина на ХІ и в началото на ХІІ век то дава решителен отпор не само срещу феодалния гнет, но и срещу чуждите нашествия. Борбата срещу богомилството е била дълготрайна и мъчителна.”36 Продължителните гонения разгромяват богомилското движение и се идва до шестването на неограничената светска и църковна власт на царедворци и духовници, които довеждат България до робство. “С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им.
към текста >>

“С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им.
За своите идеи богомилите биват хвърляни в тъмници, малтретирани и изгонвани от страната. Въпреки това обаче богомилството не е могло да бъде задушено. През втората половина на ХІ и в началото на ХІІ век то дава решителен отпор не само срещу феодалния гнет, но и срещу чуждите нашествия. Борбата срещу богомилството е била дълготрайна и мъчителна.”36 Продължителните гонения разгромяват богомилското движение и се идва до шестването на неограничената светска и църковна власт на царедворци и духовници, които довеждат България до робство. “С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им. По този начин от носител на прогресивни идеи средновековна България се превръща в изоставаща робска земя, която се сгромолясва под тежестта на своите грешки и изпада в неколковековно робство. Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в него се събираше народът от целия град, заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела, понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението на блудниците и поради това си навличаха божието негодувание”.37
към текста >>

По този начин от носител на прогресивни идеи средновековна България се превръща в изоставаща робска земя, която се сгромолясва под тежестта на своите грешки и изпада в неколковековно робство.
Въпреки това обаче богомилството не е могло да бъде задушено. През втората половина на ХІ и в началото на ХІІ век то дава решителен отпор не само срещу феодалния гнет, но и срещу чуждите нашествия. Борбата срещу богомилството е била дълготрайна и мъчителна.”36 Продължителните гонения разгромяват богомилското движение и се идва до шестването на неограничената светска и църковна власт на царедворци и духовници, които довеждат България до робство. “С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им. По този начин от носител на прогресивни идеи средновековна България се превръща в изоставаща робска земя, която се сгромолясва под тежестта на своите грешки и изпада в неколковековно робство. Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в него се събираше народът от целия град, заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела, понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението на блудниците и поради това си навличаха божието негодувание”.37 За мястото и ролята на богомилите се спира и проф.
към текста >>

61. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

Действително тази дописка е анонимна и не е подписана от никого, но върху нея се спира Георги Димитров, автор на “Княжество България”, който в “Известия на Варненското археологическо дружество” пише: “От стила на писаното в цариградския вестник изглежда, че пътникът, автор на тази дописка, непременно трябва да е бил Георги Сава Раковски; то се доказва и от идеите и духа, с който е писано.” Не за първи път Георги Сава Раковски скрива себе си зад някой анонимен “пътник”.
Хадърджа, но не по причини на родоотстъпничество, а по финансови съображения, които изложихме по-горе. Явно е, че пишещият дописката за вестник “Македония” не е бил правилно осведомен или е бил личен неприятел на отец Константина. Никой честен българин от Варна и Варненско не би могъл да допусне да падне и най-малка сянка на вероотстъпничество от страна на отец Константин. Точно обратното, той е бил винаги и си остана до края на живота си ревностен източноправославен свещеник. Ние се позоваваме на цитираната по-горе дописка, за да покажем, че съставителят на дописката – Георги Сава Раковски, е имал високо мнение за отец Константина. Действително тази дописка е анонимна и не е подписана от никого, но върху нея се спира Георги Димитров, автор на “Княжество България”, който в “Известия на Варненското археологическо дружество” пише: “От стила на писаното в цариградския вестник изглежда, че пътникът, автор на тази дописка, непременно трябва да е бил Георги Сава Раковски; то се доказва и от идеите и духа, с който е писано.” Не за първи път Георги Сава Раковски скрива себе си зад някой анонимен “пътник”. Та нали пак същият автор, като “Горски пътник”, кръстосва България надлъж и шир. 20 Отец Константин Дъновски прекарва в с. Хадърджа две години и няколко месеца и бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост като ръководител на Варненската българска църковна община. Оказало се е, че и архимандрит Панарет се е сблъскал със същите трудности от финансов характер и не е могъл да направи нещо повече от онова, което се е вършило дотогава от отец Константина. Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г.
към текста >>

62. 024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева

Назрели са добри условия за пламенно раздухване на възрожденските идеи, които се подемат с особена сила от всички българи.
Сега той се е разраснал. Настъпили са промени в съотношението на националностите. След Кримската война във Варна и Варненско се засилва притокът на българи от Балкана и от другите краища на Полуострова. Тук намират добър прием много занаятчийски работници и търговци. Придошлите от други краища българи са били по-будни в национално отношение и сега те не само че увеличават, но и раздвижват българското малцинство във Варна. Назрели са добри условия за пламенно раздухване на възрожденските идеи, които се подемат с особена сила от всички българи. Естествено това предизвиква съпротива от страна на гърците, гърчеещите се гагаузи и турците, които ясно предусещат надигащия се борчески български дух. Не като ням свидетел, а като движеща сила отец Константин винаги е стоял в първите редици всред борческата българска интелигенция. Не трябва да се изпуска и обстоятелството, че отец Константин е бил на служба към митрополията и че е трябвало винаги да внимава да не си навлече ненавистта на варненския гръцки митрополит Порфирий. Все пак не може да се допусне, че Порфирий не е забелязвал борческото поведение на отца Константина, но ценейки високо неговите качества, не е правил въпрос, за да не се дойде до конфликтни ситуации и разрив. Ето как описва проф.
към текста >>

63. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи.
Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава.
към текста >>

Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални.
ОБЛЕКЛОТО НА УЧИТЕЛЯ Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше 12-15-20 см по-дълго от обикновеното. Панталонът винаги изгладен. Той държеше да бъде хубаво облечен. Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат.
към текста >>

64. УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

След като направят молитви, размишление, Учителят им дава някои идеи и мисли.
Слиза групата от 10 човека на двора, след което се качва следващата група. А тези, които са слезли, се нареждат пред един фотограф, който ги заснема. Има към 20 такива запазени снимки. Всички са чисти, спретнати. Тези десет души се избираха така, че да си хармонират. След като направят молитви, размишление, Учителят им дава някои идеи и мисли. Често пъти Той написваше мислите на малки листчета В Горницата влизахме двама по двама, отваряхме Библията, да видим какво ще ни се падне. Прочитахме стиха, който се е паднал, и го записвахме в тетрадките, които си носехме. Наблюдавахме картината. Горницата представляваше свято място, където душите обещаваха пред Бога, че през цялата година ще служат на Бога, ще си служат със Словото Божие и ще четат това, което им се даде като бъдеща работа през годината. Това бе място, където душите обещаваха да служат на Бога.
към текста >>

65. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения.
Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите". Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл. Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал".
към текста >>

Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие.
По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител. Зад Мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие. Моето слово не е литература. Вие мислите, че аз не разбирам от граматика. Моето слово изтича от Първоизвора, то не може да се вмести в обикновения говор. Някой път ме упрекват, че нямам връзка в беседите си. Аз връзки не правя.
към текста >>

Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие сами можете да намерите.
Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови. Който ще тълкува беседите, трябва да бъде майстор. В беседите са скрити Истините. Аз ги скривам за бъдещата култура. Като ви държа някой път известна лекция, зная, че вие ще можете да я разберете донякъде след двайсет години, но я говоря, защото така тя ще стане един капитал. Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие сами можете да намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25000 години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа? А колко такива беседи има? Затова с тези беседи и лекции се съкратява извънредно много времето за вашето развитие. В древността мнозина са чакали в школите по двадесет години, за да бъдат дадени две-три зрънца, изречения, за да работят върху тях.
към текста >>

Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа?
В беседите са скрити Истините. Аз ги скривам за бъдещата култура. Като ви държа някой път известна лекция, зная, че вие ще можете да я разберете донякъде след двайсет години, но я говоря, защото така тя ще стане един капитал. Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие сами можете да намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25000 години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа? А колко такива беседи има? Затова с тези беседи и лекции се съкратява извънредно много времето за вашето развитие. В древността мнозина са чакали в школите по двадесет години, за да бъдат дадени две-три зрънца, изречения, за да работят върху тях. Проучването на Словото трябва да се върши преди всичката друга работа, Време има, щом човек става сутрин рано. А ставането в ранните утринни часове е една необходимост за онзи, който иска да изучава Словото, да медитира и да си създаде връзка с невидимия свят.
към текста >>

Има невидими помагачи - работници, които взимат и разпространяват Словото, идеите, които ви говоря - разпространяват ги по въздуха, по етера.
Това, което съм казал, целия свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих четиридесет години, то вече изпълни света и от него той не може да се освободи. То не е Мое, то е Божествено. Един ден хората отвътре ще го възприемат. Словото, което Христос донесе, духовете после го разпространиха навсякъде. Има невидими помагачи - работници, които взимат и разпространяват Словото, идеите, които ви говоря - разпространяват ги по въздуха, по етера. И те вече се носят навсякъде по света. Аз изпълних пространството със своите думи и нито вие, нито светът може да се отърве от тях. Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча или пък ще ви оставя да изопачавате Моите думи. Ще ви накарам и търпението да заучите, и милосърдието, и добрите обноски и надеждата да влезе у вас и прощаването и волята и всичко ще дойде. Този, който е взел нещо от мене, току така той няма да мине.
към текста >>

66. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Учителят изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи.
Ако времето беше напреднало, не се четяха, но се събираха и после от тях се правеше общо резюме на зададената тема. Тези теми не се печатаха. Те бяха запазени дълго време. Това бяха опити и задачи на учениците. Понякога Учителят говореше върху темата, която е дал и даваше пояснения, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени. Учителят изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи. Редовните ученици това го правеха. Тези резюмета всеки си ги запазваше в тетрадката. Не се изнасяха общо и не се печатаха. Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл. За този цикъл за пръв път е говорил Учителят.
към текста >>

Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение.
Учителят споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкия клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия клас самата среда бе погълнала от свои задачи на личния живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа, както в Младежкия клас. Но и в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят още горе в стаята си чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше хармония и светъл мир. Борис Николов Откриване на Общия Окултен клас Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас.
към текста >>

67. УЧЕНИЦИ

И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство.
Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя. И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините й бистри очи и слушаме да ни разказва: - Това беше през войната, през 1943 г. Аз държах павилион, в който продавах стоки и вестници.
към текста >>

Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него.
Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е той. Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя. Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях голям християнин. Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята.
към текста >>

Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи.
Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии.
към текста >>

Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени.
Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са".
към текста >>

68. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

В юношеските си години бях с комунистически идеи и бях един от основателите на комунистическата група в село Кръвеник, Севлиевско.
Отидох на 22 юни горе на Мусала, още при Учителя беше. Тогава бях в развод и казах: "Ако има Господ, да ме освободи от този човек." И така стана. Разведох се. На следващата година отидох на Мусала и казах: "Искам да обиколя света като Петър Камбуров." Следващата година обиколих света. Милка Говедева В юношеските си години бях с комунистически идеи и бях един от основателите на комунистическата група в село Кръвеник, Севлиевско. Името ча селото ни идва още от турско време, когато селяните са давали кръвен данък. Една година са взели много момчета и са ги изпратили в Истанбул за попълнение не еничарската войска. По-късно се запознах с теософските идеи, които се изнасяха от Софрони Ников. Теософите тогава бяха много активни, имаха богата отпечатана литература. Аз започнах да посещавам теософските курсове.
към текста >>

По-късно се запознах с теософските идеи, които се изнасяха от Софрони Ников.
На следващата година отидох на Мусала и казах: "Искам да обиколя света като Петър Камбуров." Следващата година обиколих света. Милка Говедева В юношеските си години бях с комунистически идеи и бях един от основателите на комунистическата група в село Кръвеник, Севлиевско. Името ча селото ни идва още от турско време, когато селяните са давали кръвен данък. Една година са взели много момчета и са ги изпратили в Истанбул за попълнение не еничарската войска. По-късно се запознах с теософските идеи, които се изнасяха от Софрони Ников. Теософите тогава бяха много активни, имаха богата отпечатана литература. Аз започнах да посещавам теософските курсове. Завърших ги и получих диплом, че съм завършил теософското си обучение. Дипломата беше представителна, голяма, с много печати и с подписа на Софрони Ников. Бях я окачил на стената в стаята.
към текста >>

69. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите - в периода на нейното пълнене.
Същият закон се отнася и до растежа на човека. Когато болният иска да се лекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква светлината й в неговата стая. Става ли въпрос за слънчева светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние. Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, влиянието на различните планети върху него - Луната, в различните си фази, Слънцето и т.н. Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите - в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене като Луната. Изобщо, в пътя на своето движение, всяка планета има свои специфични фази, през които минава. Различните фази се отразяват различно върху различните хора. Венера за пример, действа върху чувствата на човека.
към текста >>

70. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя.
Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините.
към текста >>

Идеи има този човек!
Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение. Той за нищо на света не продава своите картини.
към текста >>

Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете.
Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение. Той за нищо на света не продава своите картини. Духът работи в този човек.
към текста >>

В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение.
"Един от даровитите български художници е Борис Георгиев. Той знаеше, че при духовно повдигане, само при връзка с Божествения свят може да се създават картини, които да повдигат душите и затова твореше във височините на Алпите, в една свещена атмосфера, дето по-лесно може да се свързва с Бога. Там прекарваше зимно време, като си имаше една колиба всред снеговете. Живееше там със сестра си. Той казваше: "Не мога да рисувам в градска обстановка". В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение. И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите". /Борис Георгиев често е гостувал на хората от село Мечкюр, Пловдивско, където навремето е имало комуна на толстоисти. Като е гостувал там, той е оставил много картини, които е нарисувал./ Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя. На една от своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен.
към текста >>

71. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят.
Не давай път на злото! Пазете се от препоръките на тъмните адепти, защото без да се усетите, те ще ви заробят". В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша. Изгледът към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора; техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. Привечер обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите упражнения. Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. "Какво ще кажеш?
към текста >>

72. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време.
Той се среща с Учителя и след това неговият живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично. През 1925 г. спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди.
към текста >>

През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството.
Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени. Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. Преди да се ожени, отново отива при Учителя.
към текста >>

73. МАРИЯ ТОДОРОВА

Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае.
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията.
към текста >>

74. ИГНАТ КОТАРОВ

Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли.
Онези са изумени. "Защо? " - го питат те. "Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл. Но тук, да застана пред нещо, сътворено от човешки ръце, аз не искам. Това е идолопоклонство. Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли. Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат и го занасят там, където трябва. Викат го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад и го разпитват. Той повтаря същото. Накрая пристига един голям началник. Оказва се, че той е един от тези, които са идвали в неговата барака при нелегалните събрания на "Изгрева" преди 9 септември 1944 г.
към текста >>

Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията.
Онзи започва да му говори: "Игнате, ние знаехме, че си щур още от онова време, когато бяхме в нелегалност и ти ни прибираше в твоята барака на "Изгрева". Ние знаехме, че си щур по Дънов и дъновистите. Ние знаехме, че ти си верен и предан на нас. Ама сега се убедих, че ти не си само щур, но си и пощурял с тоя твой дъновизъм и спасение за теб няма. Ще си умреш като пощурял дъновист. Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията. Ако беше някой друг, щяхме да го накажем по-строго, защото ние предателите ги наказваме по-строго от враговете. Но за нас ти си щур човек и затова те оставяме жив и мирен с твоите щуротии. И повече с теб не искаме да се срещаме. Това е нашето решение! "
към текста >>

75. РАДИ ТАНЧЕВ

Като се връщаше от пазара, беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината.
Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града? - Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голя- мото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара, беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Ангел му съобщава: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това балет?
към текста >>

76. МИЛКА ГОВЕДЕВА

Една наша сестра, която беше с комунистически идеи след 9.IX.1944 година завърши гимназия и в университета следваше.
Той в една беседа казва: "Идват някои сестри и казват: За две минути, а ми отнемат ценно време по часове." - "Ех, Милке, това е за тебе! " Та много пъти съм била при Него, така, като се запаля от беседата. Ами запиши си го та иди, питай! Кажи: "Учителю, аз искам туй, туй, туй." Сега чета и казвам: "Учителю, защо не си жив, сега бих Те питала за много, много неща." Милка Говедева Една наша сестра, която беше с комунистически идеи след 9.IX.1944 година завърши гимназия и в университета следваше. Изглежда преподавателите са разбрали, че тя се движи в нашето общество и когато държи изпит по социални науки, професорът, който я изпитвал, пита: "Вие вярвате ли в Бога? " Тя отговорила - Не - защото се уплашила. А тя и сега е религиозна. Тя знае, че ако каже пред професора, че вярва, няма да прогресира. Когато тя разказа тази случка, една сестра й каза: "Ами ти, ако за този момент си дошла на земята да признаеш, че вярваш в Бога?
към текста >>

77. ГЕОРГИ РАДЕВ

Защото професор Цанков и министър-председателят издадоха наредба: "Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба, ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си".
(1900-1940) Георги Радев - Жорж се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата. Защо ли? Защото професор Цанков и министър-председателят издадоха наредба: "Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба, ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си". И ние, завършилите факултета, се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взе дипломата и им обърна гръб.
към текста >>

78. КОМУНИ

Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух.
Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна. Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот. Той ни остави свободни, защото ние отивахме при Него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя, Той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. Мария Тодорова Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора.
към текста >>

79. НЕПОСЛУШАНИЕ

То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение.
Това бе проявено непослушание към Учителя. А лично ние чухме какво Учителят му бе казал и какво го грози. Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Мария Тодорова Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за кавито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. Образите бяха безупречни, красиви.
към текста >>

Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях.
Ами какво да правят с тези книги? Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Борис Николов След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя.
към текста >>

80. МУЗИКА

Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи.
Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена. Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор".
към текста >>

81. ХИГИЕНА

Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви.
Не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космите си, но събирайте ги в торбичка. Като съберете повече, занесете ги на Витоша и там на някой чист камък, ги изгорете. Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви. Закон е: Нямаш право да плюеш и да се секнеш на земята. Тя е твоя майка, ще я пазиш чиста. Нямаш право да тропаш и да риташ на земята. Ти вървиш и плюеш до себе си. Знаеш ли, че плюеш на твоя ангел, който върви до тебе?
към текста >>

82. ПЛАНИНИ И УЧЕНИЧЕСТВО

Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планински върхове.
ПЛАНИНИ И УЧЕНИЧЕСТВО Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планински върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. В планината човек има сто пъти по-голяма възможност да намери Истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха някакво предназначение, те не биха съществували.
към текста >>

На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита.
ПЛАНИНИ И УЧЕНИЧЕСТВО Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планински върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. В планината човек има сто пъти по-голяма възможност да намери Истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха някакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете.
към текста >>

83. ХРАНЕНЕ

Трябва да бъде човек със свежи идеи, които да вложи в хляба, та като ядеш от този хляб, тия негови докторски идеи да влязат в тебе и да просветят ума ти.
Зад хляба седи едно велико изкуство, което хлебарят е вложил в този хляб. Аз казвам: тези, които правят хляб за в бъдеще, трябва да са свършили четири факултета. Те трябва да са свършили правните науки, философия, да познават естествените науки и математиката. Само такъв човек може да бъде кандидат за хлебар. При това той трябва да бъде здрав, да не боледува никога. Трябва да бъде човек със свежи идеи, които да вложи в хляба, та като ядеш от този хляб, тия негови докторски идеи да влязат в тебе и да просветят ума ти. В това отношение всяка мома преди да се ожени, трябва да е свършила четири факултета и да знае да меси хляба. За в бъдеще, в Шестата раса това ще бъде закон. За в бъдеще консервирана храна няма да се употребява. В бъдеще човек ще употребява храна, съответна на възрастта и развитието си. Всеки ден човек ще употребява храна според планетите, които действат този ден: в понеделник една храна, във вторник-друга и т.н.
към текста >>

84. ЯСНОВИДСТВО

Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъ- пил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си.
През 1918 и 1919 г. приятелите направиха опит за Братска комуна в село Арбанаси, край Велико Търново. Когато комуната вече съществувала с 15-20 души, през есента, Учителят пожелал да я посети. След като Учителят пристигнал в Арбанаси, научили се и групата анархисти от селото, които обичали словоборството и веднага пристигнали, за да спорят с Учителя. Били в една голяма стая. Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъ- пил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си. Говорил повече от половин час. След като млъкнал, искал да чуе и думата на Учителя. Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли. Посочил една едра дюля и попитал оратора: "Тази дюля колко тежи? " - "Около 500 грама." - "650 грама" - казал Учителят.
към текста >>

85. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството.
Леля Райна беше рядко духовита. Беше оценила Благодатта, изляла се чрез Христовия Дух на Учителя върху нея. Благодареше и възнасяше хвала на Бога. Мария Младенова На събора през 1922 г. група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството. Учителят беше на около 200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че Той напусна групата и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: "Аз мога да лекувам всички болести и мъртви да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза." Представете си - взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите ще отиде? Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Представете си, че застана вън от София, където се пресичат пътищата от Европа и започна да лекувам.
към текста >>

Значи в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които преобразуват техния живот".
Тогава има ли смисъл от жертвата, която бих дал? Така е и с всички хора, които страдат от различни болести. Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото и ако ги излекувам без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължат да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят. Има ли тогава смисъл да лекувам такива хора? За да се лекуват хората, преди всичко трябва да стане пробуждане в тяхното съзнание и да изменят начина си на живот. Значи в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които преобразуват техния живот". Георги Попов, Жельо Танев Преди години получих смущение в стомаха, което стана причина да придобия ценна опитност чрез Учението на Учителя. Забави ми се храносмилането, появи се тяжест в стомаха и липса на апетит. Чел съм много литература за природосъобразен живот и реших, че трябва да приложа нещо от знанията, които имам. Но се оказа, че не мога да намеря лечебен метод за моя случай.
към текста >>

86. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Учителят му казва: "Няма да се отказваш от идеите си.
Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си. После се връща в София и преминава в нелегалност. Търси нови пътища да мине границата и да се спаси от преследването на полицията. Но понеже чувал за Петър Дънов от много хора, както и от свои близки, решава да отиде при Него за съвет и помощ. Отива и Му разказва всичко. Учителят му казва: "Няма да се отказваш от идеите си. Премини границата! " - "Но има охрана! " - отвърнал той. - "Аз ти гарантирам преминаването на границата! " - рекъл Учителят.
към текста >>

Разказа ми още какво му е казал Учителят: "Вашите идеи са хубави, но методът за тяхното постигате е погрешен.
Отишъл си с вяра, че неговият път е отворен. Хванал влака, качил се като обикновен пътник до Драгоман, като седнал в купето на влака, който заминавал за Югославия. Той разказваше: "Никой не дойде да ми провери нито билет, нито паспорт, които аз нямах. Седях си спокойно в купето. Така преминах границата." Този случай ми го разказа 10 години след 9.IX.1944 г. Разказа ми още какво му е казал Учителят: "Вашите идеи са хубави, но методът за тяхното постигате е погрешен. Вие искате насила да накарате хората да мислят като вас." Илия Узунов Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско. В младите години е бил с леви убеждения, лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява. Минават години, но жена му е бездетна.
към текста >>

В младите години е бил с леви убеждения, лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява.
Така преминах границата." Този случай ми го разказа 10 години след 9.IX.1944 г. Разказа ми още какво му е казал Учителят: "Вашите идеи са хубави, но методът за тяхното постигате е погрешен. Вие искате насила да накарате хората да мислят като вас." Илия Узунов Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско. В младите години е бил с леви убеждения, лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява. Минават години, но жена му е бездетна. Тя пие билки, давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: "В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньово, Сливенско. Но дядо Влайчо през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ.
към текста >>

Той е запознат с идеите на Учителя, посещава братските събрания.
Руси се чуди как още не са арестувани участниците в нелегалната група и изпратени в карцера. Той разбира, че това е помощ от Учителя. Веднага намира брат Георги Димитров и му казва, че Учителят е наредил да извади сина му от казармата, за да бъде спасен от разстрел. Русенското братство по онова време бе голямо братство. В него е влизал и полковник Георги Коцев, който е командир на полка в казармата. Той е запознат с идеите на Учителя, посещава братските събрания. Георги Димитров отива при Георги Коцев, предал поръката на Учителя да се извади веднага момчето на Руси от казармата. Полковникът нарежда на дежурния офицер да му докарат Иван. Докарали го под стража с няколко войници. Той пуска войниците да си отидат в казармата, а Иван задържа при себе си като ординарец. Тогава всеки висш офицер има право по военния устав на ординарец.
към текста >>

"По плодовете ще ги познаете дали са мои ученици." Това бе историята на двама ученика по времето на Учителя, членуващи в различни политически системи, но ръководени от идеи и от Словото на Учителя.
Тези доводи и свидетелите са били достатъчни да отменят смъртната присъда на доживотен затвор. По време на разпитите той бил изтезаван и му бяха счупили ръката. След като пролежа известни години в затвора, той бе помилван и освободен. Ето една история за спасение на няколко живота в онези политически години на размирици у нас. Това е пример и за отплатата - всяко едно направено добро, независимо кога е направено и колко е голямо, то винаги допринася своя плод. "По плодовете ще ги познаете дали са мои ученици." Това бе историята на двама ученика по времето на Учителя, членуващи в различни политически системи, но ръководени от идеи и от Словото на Учителя. Борис Николов По време на Втората световна война взе участие и нашата войска на Източния фронт. Бяха мобилизирани много хора. И брат Велко Петрушев бил мобилизиран. Рано една сутрин ротният строил ротата и казал на всички, че веднага трябва да заминат на Източния фронт.
към текста >>

87. НОВОТО УЧЕНИЕ

И тъй, новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества.
Основната идея за Новото Учение е братството. Ако вие не виждате в лицето на вашите братя живия Господ, не разбирате това учение. Ако аз във вашето лице не виждам Бога, моето учение е лъжливо. Това учение не е нищо друго, освен запознаването на човека с Любовта. Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш, в това седи новото в света. И тъй, новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества. Много хора са прилагали това учение, много са искали да бъдат богати, учени, здрави, но не са го задържали за дълго време. Учението може да има резултат само тогава, когато човек приложи закона на самопожертвуванието за цялото човечество - само тогава ще се пожертвате за себе си. Всеки има някаква цел, която или ще постигне, или няма да постигне. Някой има да плаща полица от 10 000 лв. и дошъл на беседа да чуе нещо.
към текста >>

Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях, но за всяка една Моя идея ще ви трябва 25 000 години.
Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за великата Любов. Тя може да подобри здравето, да просветли ума, да разшири сърцето, да даде подтик на Духа. Към каквато и партия да принадлежиш, от който народ и да излизаш, използвай това Учение. Не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях, но за всяка една Моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега ускорявате вашата еволюция, защото получавате наготово всичко и се иска само да приложите. Това, което с мене ще научите за 10 години, без мене ще го учите 1000 години. Това е привилегия на моята философия, че може да се прилага в живота. Ето Великото Учение, което не сте слушали досега. Божественото Учение се основава на Великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм.
към текста >>

Едно се иска от вас: Да не препятствате на новите идеи.
Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните, тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. Великото Учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в живота. Аз не искам да ми дадете всичкото си време за служене, но само това, което не знаете как да употребите, колкото и малко да е то. Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в живота. Едно се иска от вас: Да не препятствате на новите идеи. Дайте им условия да растат и да се развиват и повече не мислете. Времето ще донесе своите резултати. И тъй, желая всинца да бъдете млади, млади, млади, верни и истинни, да служите на туй Велико Божествено Учение. Всинца да бъдете подобни на Христа: Да любите като Бога, и да обичате, както Бог обича.
към текста >>

88. НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ

- Идеите на Новата култура, идеите на шестата раса.
Защо съм ви събрал тук в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един - и най-малкият - ще бъдете в следващите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сили, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от Невидимия свят, всички благоприятни условия за творческа работа. За какво ще проповядвате? - Идеите на Новата култура, идеите на шестата раса. Затова проучвайте внимателно беседите и лекциите, за да се подготвите за тази важна работа, която ви предстои. Защо съм ви събрал тук в Школата? Вие не сте от Бялото Братство. Един член на Бялото Братство разполага с всички знания и сили, той владее ключовете на природните сили и работи за повдигане на човечеството и цялата природа. А вие сте ученици на Бялото Братство.
към текста >>

Вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат у вас, в малките неща се крие Божественото.
Не може да носиш корона, жезъл и да бъдеш като Христа. Намерете една основна черта в себе си и се дръжте за нея. Основна черта е тая, която при всички условия остава неизменна. Ако имате една основна черта, вие можете да измените характера на окръжаващите. Не можете ли да подобрите характера им, вие сте още слаби, нямате още основна черта, на която да разчитате. Вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат у вас, в малките неща се крие Божественото. Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред грешки. Ако има хора, които да мислят, че без да разберат физическия живот ще разберат духовния, те се лъжат. За да се повдигне човек духовно, той трябва да почне от елементарните неща. В ума ви нека да стои следното: Не отделяйте духовния свят от физическия, защото всичко е духовно. Посявайте всички семки и кокички от изядени плодове!
към текста >>

89. ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА

Истинската наука, обаче, седи в това: да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с пулса на Слънцето.
Като мислиш за Бога, ти си в Божествения свят. За който свят мислиш, ти си в този свят. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния си живот, но трябва да мисли за Слънцето и да го проучава. Истинската наука, обаче, седи в това: да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с пулса на Слънцето. Законът гласи: За когото мислиш, с него и се свързваш, за каквото мислиш, с това се свързваш. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да мисли за здравите хора. Иска ли да бъде учен, той трябва да се свърже с учените. Иска ли да бъде богат, той трябва да мисли за богатите. Изобщо, за каквото човек мисли, такъв става.
към текста >>

Не внасяй непотребни идеи в ума си!
Човешкото сърце се лекува с обич, с Любов, с доброта, с кротост, с въздържание, лекува се със специфична храна. Най-хубава и отлична храна ще давате на сърцето. Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в живота. Нормално сърце наричам това, което не се дразни от малките работи. Как може да се намести умът на човека? Не внасяй непотребни идеи в ума си! Как може да се намести сърцето на човека? - Не внасяй непотребни желания в сърцето си! Как може да се намести волята на човека? - Не предприемай работи, които са неосъществими. Не поставяй в ума си мисъл, която не можеш да разрешиш.
към текста >>

90. ИНТУИЦИЯ

Идеите идат от другия свят.
Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Тръгнеш някъде и нещо ти казва: "Не ходи там! " В такъв случай, не ходи! Вслушвайте се във вътрешното си чувство, което всякога ви подсказва какво да ядете, къде да отидете и с кого да дружите. Идеите идат от другия свят. Ти, ако имаш усет, ще схванеш. Някоя идея дойде при тебе; тя не минава пръв път само през тебе, но е минала през милиони проводници. И затова се казва, че 5 - 10 учени хора едновременно намират една и съща идея и работят върху нея.
към текста >>

91. РАДОСТ И СКРЪБ

Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от липса на идеи - безидеен е животът им, убеждения нямат.
Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат. Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота. Някои от вас страдат. Защо? Парички нямате. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от липса на идеи - безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика. Ние страдаме, защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. Страданията, особено при духовните хора, се дължат на тяхната чрезмерна чувствителност; на това, че етерният, астралният двойник излиза повече, отколкото трябва навън, вследствие на това приема повече впечатления и разбира се, страдат повече. Скръбта е нещо много егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си.
към текста >>

92. ЛЮБОВ

Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи.
Човешката любов е причина за нечистата кръв в тялото. Да пречистиш човешката любов, значи да я заместиш с Божествената. Как да познаеш дали твоята Любов е Божествена или не? Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази Любов към този човек е Божествена.Ако тази любов към някого, усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази Любов е Божествена.Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена.Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята Любов е Божествена! Ние сме се научили да обичаме себе си - малкия свят. Всичкото противоречие в живота произтича от това, че ние обичаме себе си повече, отколкото трябва и се измъчваме. Законът е: Този, който обича едного, любовта му е много слаба.
към текста >>

93. СТРАХ И СМЕЛОСТ

Да се освободите от всички форми на страха, значи да се освободите от материалните идеи и да приемете ония мощни, велики идеи, които крепят човешкия дух.
Това, от което те е страх, ще дойде. Това, което обичаш и желаеш, ще дойде. Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата "безстрашие". Поставяй срещу отрицателното нещо положително и върви напред. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Да се освободите от всички форми на страха, значи да се освободите от материалните идеи и да приемете ония мощни, велики идеи, които крепят човешкия дух. Най-първо ще се освободите от човешкия страх, не от Божествения страх. Вие искате да се освободите от Божествения страх. Като се усилва Божественият страх, усилва се милосърдието; а при усилване на човешкия страх, усилва се жестокосърдечието. Милосърдието е Божествена сила. Който е милосърден, той е силен.
към текста >>

94. МЛАДОСТ И СТАРОСТ

Никакви стари идеи!
Чрез вярата човек може да привлече към себе си ония нови сили, нови елементи, които са нужни за подмладяването му. И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. Старостта е вече за Боговете. Те да остаряват. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки! Едно правило: От всичко старо се простете, оставете го настрани! Тогаз, кой е най-младият в света? - Доброто.
към текста >>

95. ЛИЧЕН ЖИВОТ

Ако ме попитате защо умират хората, ще ви отговоря: Хората умират за своите стари идеи.
И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме. Аз казвам: Това са стари хора, които мислят за осигуровки. Най-до- брата осигуровка, това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само нещастия и страдания на света! Там, в гробищата, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и поети - все за своите грехове. Ако ме попитате защо умират хората, ще ви отговоря: Хората умират за своите стари идеи. Няма осигурен човек на Земята. Няма общество, държава или народ, които да са осигурени. Всички хора, всички общества и народи са фалирали. Цялата Земя е покрита с черепите и костите на осигурени хора. Сигурност има само в Божията Мъдрост.
към текста >>

96. БОГАТСТВО

Когато мисълта на човека е права, той може да приложи новите идеи, той може да бъде здрав, силен, богат.
Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах. Според статистиката, определено е една трета част от хората да бъдат богати, една трета - сиромаси, а останалата трета - нито сиромаси, нито богати. Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях. Докато мисли криво, човек нищо не може да постигне. Изправи ли мисълта си, той може да постигне всичко, което желае. Когато мисълта на човека е права, той може да приложи новите идеи, той може да бъде здрав, силен, богат. От човека зависи да бъде богат или сиромах. Членовете на Веригата не трябва да бъдат сиромаси хора, а напротив, трябва да са богати и то в трите направления: в материално, умствено и духовно отношение. Когато човек изявява Любовта си, от ден на ден той повече забогатява. Дето е Любовта, там е изобилието. Дето Любовта отсъства, там сиромашията царува.
към текста >>

97. КРАСОТА

Аз не съм умен, не съм богат..." Като държите все такива отрицателни идеи в ума си, вие ще остареете преждевременно.
Който няма идеал, той става грозен. Аз да ви кажа защо хората погрозняват. Вие казвате: "Остарях." Защо сте остарели? От страх. Казвате: "Това нямам, онова нямам. Аз не съм умен, не съм богат..." Като държите все такива отрицателни идеи в ума си, вие ще остареете преждевременно. Отрицателното внася грозота в човека. Не казвайте, че сте грозни - хубави сте. Красивите жени носят греха на света, а грозните носят добродетелите. Красивата жена е благословение, без нея животът щеше да бъде ад. Но и без грозните животът щеше да бъде ад.
към текста >>

98. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

При издишване: Тя внесе в мен нови идеи, ново разбиране за нещата.
При издишване: Този Божествен Живот проявявам във всяка своя деятелност. Той е израз на Твоята Любов към нас. Аз ще употребя тази сила, за да Ти служа. При вдишване: Господи, благодаря Ти, че Си вложил във въздуха Своята мисъл и заедно с въздуха приемам и Твоята мисъл. При задържане: Твоята мисъл ме изпълва със Своята Светлина. При издишване: Тя внесе в мен нови идеи, ново разбиране за нещата. С нея ще работя за Тебе. При вдишване: Господи, благодаря Ти, че заедно с въздуха приемам и Твоята Любов. При задържане: Твоята Любов изпълва моето сърце, моя ум, моята душа и моя дух. При издишване: Твоята Любов, която съм приел, проявявам към всички същества. С нея ще работя за слава на Твоето Име.
към текста >>

99. УЧИТЕЛЯТ ЗА ДЪРЖАВИТЕ

Русия ще дава новите идеи, идейната страна, а Америка - материалното.
Държавите две по две са любимки. Рано или късно, Америка и Русия ще си подадат ръка, ще си отстъпят, ще дойдат до едно средно положение, което ще го нарекат "идея за Бога". Те на север граничат, при Камчатка ги разделя една ивица от два километра - те ще се обединят на север, т.е. в името на Истината ще се обединят. Русия е страж на мира. Русия ще дава новите идеи, идейната страна, а Америка - материалното. На Америка се дават Отгоре още 100 години кредит да бъде силна над всички народи. В Русия ще стане духовна промяна. Там ще се приемат новите идеи. Русия ще изпълни своята духовна мисия. В Русия ще избухне много по-голяма революция от тази, която стана.
към текста >>

Там ще се приемат новите идеи.
в името на Истината ще се обединят. Русия е страж на мира. Русия ще дава новите идеи, идейната страна, а Америка - материалното. На Америка се дават Отгоре още 100 години кредит да бъде силна над всички народи. В Русия ще стане духовна промяна. Там ще се приемат новите идеи. Русия ще изпълни своята духовна мисия. В Русия ще избухне много по-голяма революция от тази, която стана. Гърците са на юг от България, затова българите трябва да действат към гърците с добро. На никого не пожелавам това, през което трябва да мине гръцкият народ. Румъния няма представител в Божествения свят.
към текста >>

100. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Дори водихме разговори с Щайнер, който ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени слова, в един обикновен език, да изразите такива велики идеи и истини!
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ Спомени на ученици Веднъж след беседа, Боян Боев запитал Учителя: "Учителю, идват ли тук на Вашите беседи някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговорил: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени слова, в един обикновен език, да изразите такива велики идеи и истини! " Учителят му отговорил: "Само че този език, не е обикновен език. Този език е най-точният език на Земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на Земята." Записки от беседите на Учителя Вие сте българи, но не знаете какво значи думата "българин".
към текста >>

Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение.
Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен -на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи да погледне много отговорно своята съдба. Благословението Отгоре трябва да бъде оправдано. "Българин" в космически смисъл на думата, е "човекът на Духа". Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога. Богознанието е основата на Новата култура, която иде. Настъпило е времето човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме по Пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя. Така ние Отгоре познаваме българина - това е представата за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба.
към текста >>

Така и съвременните хора и в Америка, и в Англия, и в Русия, и във Франция, и в Германия - навсякъде трябва да се освобождават от цялата грамада атавистични идеи, вложени преди хиляди години.
Не му дохожда наум, че това дърво ще страда. Или ще напише името си, ще го вреже. Аз съм виждал дървета, изписани отгоре до долу. За 20 години името му е изписано - еди кой си "Стоян от село Сапарево". Това са лични прояви, които говорят за един атавизъм от далечното минало, един лош подтик в човешкия развой. Така и съвременните хора и в Америка, и в Англия, и в Русия, и във Франция, и в Германия - навсякъде трябва да се освобождават от цялата грамада атавистични идеи, вложени преди хиляди години. Атмосферата в България е много тежка. Най-много убийства стават в Балканския полуостров. Тук и доброто е голямо, и злото е голямо. Най-характерното за българите е упорството. Сатурн и Марс характеризират българина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.12092113494873