Търсене в текстове за 'Змия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 189 резултата в 79 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Скрит кос в тях подсвирваше щастливо и ручеят подхвърляше обилни води, запътен надолу, като извита сребърна змия.
През откритите зеници на смелите днес, не наднича ли смелостта на твоите храбри деца? Вечно жив! Ще премине като керван пред тебе цялата вечност, а окото ти не ще сведе ресни на морност, защото вечно буден Си! * * * VІ. ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата градина, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет. Скрит кос в тях подсвирваше щастливо и ручеят подхвърляше обилни води, запътен надолу, като извита сребърна змия. Дъхът на тия бели цветове събуди пролетта и в мене, и аз я отнесох в моя път. Друга пролет не срещнах като нея. Веднъж бива пролет в живота и никога се не връща тя. Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око. Вървя по моя път.
към текста >>

2. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба.
Хвала на Едното без начало, хвала на Едното без край! Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената. Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден. Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми. ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си. Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра.
към текста >>

3. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Отровна змия се приближи до ногата му: щеше да го ухапи.
От устата ù излезе огън и пепел. От гърдите ù рукна вода: На-Ну щеше да се удави. Падна гръм. Гората се подпали: На-Ну щеше да изгори. По-нагоре гората стана гъста, На-Ну щеше да се загуби. Отровна змия се приближи до ногата му: щеше да го ухапи. Звяр срещна на пътя си, щеше да го разкъса. Призори На-Ну отмаля. С ръце окървавени, лицето разкъсано, краката ранени, той падна. Чинеше му се, че свят се губи в тъмнина... Когато отвори очи, видя над себе си човек. Беше утринен час.
към текста >>

4. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова.
Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля. Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя. Под думата "старост" се разбира изхабяване на Божественото. Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява. Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова. Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа. Този акт се извършва навсякъде в природата. Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове!
към текста >>

5. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всички ние сме вече живели и то в различни форми: като животно, птица, змия, пеперуда или растение.
Гордостта, която кара човека сам да се уважава, е същевременно гордост, която го запазва от подли и унизителни дела. Самото поколение е вече дошло до тая степен на събуждане да може да види, че всеки мъж и жена притежават по-голяма сила, от колкото се мислеше досега и че ако те правилно съумеят да използуват тая сила, ще могат да се отърсят от всяко зло и да дойдат до доброто. Един полски крем или друго растение или цвете расте и се разхубавява според природните закони. Така е и у хората. Голямо заблуждение е, да се приеме, че човек е резултат на късия живот, който живее на земята. Всички ние сме вече живели и то в различни форми: като животно, птица, змия, пеперуда или растение. Ние преминавахме от една форма в друга, печелейки при всяко превръщане все по-голяма интелигентност и сила, докато най-после достигнахме там, където сме сега – без обаче да сме отишли особено далеч! Полските кремове имат своя особен живот и особена интелигентност. По тая точка ти, може би, не си съгласен с мене, аз очаквам това. Нали повечето хора мислят, че умът е само за „homo sapiens" и всичко подобно, що виждаме в животното или растението, е само „инстинкт". Аз за себе си, вярвам, че разумността е тъй обща, както въздуха, само че в някои определени форми на живота се намира повече, отколкото в други.
към текста >>

6. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите.
Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране.
към текста >>

За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината.
Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране. Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр.
към текста >>

7. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Редфилд дава, че типът свиня много често се среща в Китай или дори е характерен за китайците. Змия.
В движенията и жестовете има нещо долно, низко. Тези хора са големи доносници, лицемери, суетни, мръсни и по тяло и по душа. Техният говор е груб и мръсен. По отношение на лакомията и дивотията им те изобщо нямат подобни. За типа Глиган се счита, че има малко по-добри качества от свинята, обаче и той си остава същия груб егоист и образец на ужасен гняв. Редфилд дава, че типът свиня много често се среща в Китай или дори е характерен за китайците. Змия. Този тип бележи хора с повече или по-малко крушообразно лице и глава изобщо. Челото бива конусовидно. Кожата обикновено е с тъмен цвят и бива набръчкана. Очите биват кръгли, или много изпъкнали, или малки и впити; погледът е съсредоточен и остър, прорязващ. Нос – дълъг, дебел със сплескани крила.
към текста >>

Когато типът змия бележи жена, тогава този тип създава един истински сатанински характер.
Такива хора биват концентрирани, умни, гъвкави, любезни, хитри и артистични, но и злобни жестоки, завистливи, доносчици. Любова казва, че тия хора обичат злото за самото зло. Те са големи садисти и се радват на теглилата на другите. Те имат инстинкта на сатири, на отровители и т.п. и са свързани обикновено с всевъзможни престъпления. Когато типът змия бележи жена, тогава този тип създава един истински сатанински характер. Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа. Петел. Лицето у този тип хора е въздълго, обикновено с блед цвят, с добре изразени и оцветени бузи. Челото е добре развито и излеко издуто. Очите са изразителни и доста изпъкнали; погледът е топъл, радостен. Нос – твърде голям и дълъг, винаги вгънат изразително под челото и повече или по-малко извит надолу на върха.
към текста >>

8. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА - РИБИ КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ УДАВЯТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Симеонова СМИРЕНИЕ Веднъж Буда като спял, бил обхванат от една огромна змия която започнала да го притиска тъй силно, че след малко щяла да го задуши.
Светило беше челото ти, което освободи душата ми, защото бях роб на заблудата. – Светило беше челото ти - светило на Истината в човка. Светило бяха устните ти, които събудиха в мен живота, защото гаснех. – Светило биха устните ти, светило на Любовта в човека. Ц. Г. Симеонова СМИРЕНИЕ Веднъж Буда като спял, бил обхванат от една огромна змия която започнала да го притиска тъй силно, че след малко щяла да го задуши. Отначало той се уплашил, но като видял, че няма време за губене, помислил, как да се спаси. - Как ? - Да убие змията - нямал оръжие. Да се измъкне от гибелните обръчи, нямало как. Тогава Буда събрал всичкото си знание, всичката си душевна сила и почнал да се смалява, да се смалява, докато се източил от змията като една тънка свещица - и се освободил .
към текста >>

- Да убие змията - нямал оръжие.
– Светило биха устните ти, светило на Любовта в човека. Ц. Г. Симеонова СМИРЕНИЕ Веднъж Буда като спял, бил обхванат от една огромна змия която започнала да го притиска тъй силно, че след малко щяла да го задуши. Отначало той се уплашил, но като видял, че няма време за губене, помислил, как да се спаси. - Как ? - Да убие змията - нямал оръжие. Да се измъкне от гибелните обръчи, нямало как. Тогава Буда събрал всичкото си знание, всичката си душевна сила и почнал да се смалява, да се смалява, докато се източил от змията като една тънка свещица - и се освободил . Така че змията нищо не могла да му направи и великият Буда се освободил. О. Славчева
към текста >>

Тогава Буда събрал всичкото си знание, всичката си душевна сила и почнал да се смалява, да се смалява, докато се източил от змията като една тънка свещица - и се освободил .
Симеонова СМИРЕНИЕ Веднъж Буда като спял, бил обхванат от една огромна змия която започнала да го притиска тъй силно, че след малко щяла да го задуши. Отначало той се уплашил, но като видял, че няма време за губене, помислил, как да се спаси. - Как ? - Да убие змията - нямал оръжие. Да се измъкне от гибелните обръчи, нямало как. Тогава Буда събрал всичкото си знание, всичката си душевна сила и почнал да се смалява, да се смалява, докато се източил от змията като една тънка свещица - и се освободил . Така че змията нищо не могла да му направи и великият Буда се освободил. О. Славчева
към текста >>

Така че змията нищо не могла да му направи и великият Буда се освободил.
Отначало той се уплашил, но като видял, че няма време за губене, помислил, как да се спаси. - Как ? - Да убие змията - нямал оръжие. Да се измъкне от гибелните обръчи, нямало как. Тогава Буда събрал всичкото си знание, всичката си душевна сила и почнал да се смалява, да се смалява, докато се източил от змията като една тънка свещица - и се освободил . Така че змията нищо не могла да му направи и великият Буда се освободил. О. Славчева
към текста >>

9. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид.
към текста >>

10. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ПРИ МОРЕНИТЕ- Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Аз ще проверя в летописите на света и ако е нещо, което наистина нивга не е бивало, ще ви дам по едно шишенце от четирите чудотворни течности: вуар, ерун, раун и амуит, чрез които Муса Бентам победи змията, лъва, бика и воина.
Да не мислите, че това име е измислено. Не, то е име, което наистина е съществувало. Трябва да знаете, че няма нищо измислено в света. Всичко което ви се струва измислено, някога е съществувало. Ако не вярвате в това, измислете нещо, което никога не е съществувало. Измислете! Аз ще проверя в летописите на света и ако е нещо, което наистина нивга не е бивало, ще ви дам по едно шишенце от четирите чудотворни течности: вуар, ерун, раун и амуит, чрез които Муса Бентам победи змията, лъва, бика и воина. И тъй, чуйте истинския разказ за Муса Бентам. Като всички адепти на древен Египет и той трябвало да мине по един път на седморно посвещение. В момента, когато го заварва нашият разказ, нему му предстояло да издържи ред изпити, за да влезе в трето посвещение. И то трудни изпити. Но смогнел ли да ги издържи, пред него щял да се разкрие нов, непознат дотогава за него свят на сили и възможности - щели да му се отворят нови пътища, по които го очаквали нови постижения.
към текста >>

Като вървиш по тоя път, ще срещнеш една голяма змия.
И то трудни изпити. Но смогнел ли да ги издържи, пред него щял да се разкрие нов, непознат дотогава за него свят на сили и възможности - щели да му се отворят нови пътища, по които го очаквали нови постижения. Повикал го неговият Учител, па го извел в една от най-опасните и непристъпни планински местности и тъй го наставил: „Слушай, Муса Бентам. Четири изпитания ти предстоят, едно от друго по-големи. Чуй първото! Като вървиш по тоя път, ще срещнеш една голяма змия. Ако я победиш, ще продължиш нататък пътя си. Не успееш ли, тя ще те погълне и с тебе всичко е съвършено. Когато змията се приближи, ще видиш над нея да се вие гълъб. Бъди смел! Хвани змията за врата и здраво стискай!
към текста >>

Когато змията се приближи, ще видиш над нея да се вие гълъб.
Четири изпитания ти предстоят, едно от друго по-големи. Чуй първото! Като вървиш по тоя път, ще срещнеш една голяма змия. Ако я победиш, ще продължиш нататък пътя си. Не успееш ли, тя ще те погълне и с тебе всичко е съвършено. Когато змията се приближи, ще видиш над нея да се вие гълъб. Бъди смел! Хвани змията за врата и здраво стискай! Ето ти това шишенце с течността вуар. Помни добре - вуар. Намажи очите на змията с нея.
към текста >>

Хвани змията за врата и здраво стискай!
Като вървиш по тоя път, ще срещнеш една голяма змия. Ако я победиш, ще продължиш нататък пътя си. Не успееш ли, тя ще те погълне и с тебе всичко е съвършено. Когато змията се приближи, ще видиш над нея да се вие гълъб. Бъди смел! Хвани змията за врата и здраво стискай! Ето ти това шишенце с течността вуар. Помни добре - вуар. Намажи очите на змията с нея. Змията ще отслабне, ще се отпусне и ще падне пред краката ти. И тогава силата й ще се влее в тебе.
към текста >>

Намажи очите на змията с нея.
Когато змията се приближи, ще видиш над нея да се вие гълъб. Бъди смел! Хвани змията за врата и здраво стискай! Ето ти това шишенце с течността вуар. Помни добре - вуар. Намажи очите на змията с нея. Змията ще отслабне, ще се отпусне и ще падне пред краката ти. И тогава силата й ще се влее в тебе. Стане ли това, гълъбът ще тръгне подире ти. По това ще познаеш, че си победил змията. Чуй сега второто изпитание!
към текста >>

Змията ще отслабне, ще се отпусне и ще падне пред краката ти.
Бъди смел! Хвани змията за врата и здраво стискай! Ето ти това шишенце с течността вуар. Помни добре - вуар. Намажи очите на змията с нея. Змията ще отслабне, ще се отпусне и ще падне пред краката ти. И тогава силата й ще се влее в тебе. Стане ли това, гълъбът ще тръгне подире ти. По това ще познаеш, че си победил змията. Чуй сега второто изпитание! По-нататък в пътя си ще срещнеш лъв - едър, страшен лв.
към текста >>

По това ще познаеш, че си победил змията.
Помни добре - вуар. Намажи очите на змията с нея. Змията ще отслабне, ще се отпусне и ще падне пред краката ти. И тогава силата й ще се влее в тебе. Стане ли това, гълъбът ще тръгне подире ти. По това ще познаеш, че си победил змията. Чуй сега второто изпитание! По-нататък в пътя си ще срещнеш лъв - едър, страшен лв. Ала не се бой! Преди той да се нахвърли върху теб да Те разкъса, хвърли се ти, хвани го здраво за ушите. Той ще укротее.
към текста >>

11. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тогава контролирането на страстите и пожеланията е било най-висшата добродетел и достигналите до нас писания ни говорят, че ней-тежкият изпит, на който са били подлагани учениците на тайните школи, е бил подвигът за укротяването змията на пожеланията.
През време на Египетското владичество знак, управляващ тогавашната епоха, е бил Телец. Телецът е символ на упорития труд. Бикът Апис е бил свещеният символ. Ученията са били както знаем тайни, мълчаливо властвуващи в живота. Скорпионът, противовесът на Телеца, е знак на страстта и смъртта. Тогава контролирането на страстите и пожеланията е било най-висшата добродетел и достигналите до нас писания ни говорят, че ней-тежкият изпит, на който са били подлагани учениците на тайните школи, е бил подвигът за укротяването змията на пожеланията. Тая змия завладяна и превърната в творчески импулс, е символ на фараоните. И сега ние можем да я открием по египетските изображения - малката змия на челото на фараоните и посветените адепти. Змията като символ е изобразена и на магическите жезли. Сега, както споменах и в началото на тая статия, ние се намираме под космическото влияние на знака Водолей. Господар на тоя знак е Уран - тая тайнствена планета, която владее най-фината еманация на материалния свет.
към текста >>

Тая змия завладяна и превърната в творчески импулс, е символ на фараоните.
Телецът е символ на упорития труд. Бикът Апис е бил свещеният символ. Ученията са били както знаем тайни, мълчаливо властвуващи в живота. Скорпионът, противовесът на Телеца, е знак на страстта и смъртта. Тогава контролирането на страстите и пожеланията е било най-висшата добродетел и достигналите до нас писания ни говорят, че ней-тежкият изпит, на който са били подлагани учениците на тайните школи, е бил подвигът за укротяването змията на пожеланията. Тая змия завладяна и превърната в творчески импулс, е символ на фараоните. И сега ние можем да я открием по египетските изображения - малката змия на челото на фараоните и посветените адепти. Змията като символ е изобразена и на магическите жезли. Сега, както споменах и в началото на тая статия, ние се намираме под космическото влияние на знака Водолей. Господар на тоя знак е Уран - тая тайнствена планета, която владее най-фината еманация на материалния свет. Затова нашата епоха обещава да бъде електрична.
към текста >>

И сега ние можем да я открием по египетските изображения - малката змия на челото на фараоните и посветените адепти.
Бикът Апис е бил свещеният символ. Ученията са били както знаем тайни, мълчаливо властвуващи в живота. Скорпионът, противовесът на Телеца, е знак на страстта и смъртта. Тогава контролирането на страстите и пожеланията е било най-висшата добродетел и достигналите до нас писания ни говорят, че ней-тежкият изпит, на който са били подлагани учениците на тайните школи, е бил подвигът за укротяването змията на пожеланията. Тая змия завладяна и превърната в творчески импулс, е символ на фараоните. И сега ние можем да я открием по египетските изображения - малката змия на челото на фараоните и посветените адепти. Змията като символ е изобразена и на магическите жезли. Сега, както споменах и в началото на тая статия, ние се намираме под космическото влияние на знака Водолей. Господар на тоя знак е Уран - тая тайнствена планета, която владее най-фината еманация на материалния свет. Затова нашата епоха обещава да бъде електрична. Тя крие възможностите за проникване в тоя тайнствен свят на материята и за доближаване до нейната същност.
към текста >>

Змията като символ е изобразена и на магическите жезли.
Ученията са били както знаем тайни, мълчаливо властвуващи в живота. Скорпионът, противовесът на Телеца, е знак на страстта и смъртта. Тогава контролирането на страстите и пожеланията е било най-висшата добродетел и достигналите до нас писания ни говорят, че ней-тежкият изпит, на който са били подлагани учениците на тайните школи, е бил подвигът за укротяването змията на пожеланията. Тая змия завладяна и превърната в творчески импулс, е символ на фараоните. И сега ние можем да я открием по египетските изображения - малката змия на челото на фараоните и посветените адепти. Змията като символ е изобразена и на магическите жезли. Сега, както споменах и в началото на тая статия, ние се намираме под космическото влияние на знака Водолей. Господар на тоя знак е Уран - тая тайнствена планета, която владее най-фината еманация на материалния свет. Затова нашата епоха обещава да бъде електрична. Тя крие възможностите за проникване в тоя тайнствен свят на материята и за доближаване до нейната същност. От друга страна, Уран е планета на големите смущения и внезапни катаклизми.
към текста >>

12. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Бих плакала, додето не измия най-малкото петно от бялата одежда на девата-сестра.
Ако поет - певец се бях родила, кат славея бих пяла също аз. Така от все сърце бих пяла до тогаз, додето всяка скръб във радост не стопя; додето всяко зло в добро не се превърне, човекът като брат врага си не прегърне. Вий питате, сълзи проливала ли бих? О да, бих плакала! Не плаче ли и момина сълза? Бих плакала, додето не измия най-малкото петно от бялата одежда на девата-сестра. Доде не заблести във чиста красота душата ù. Тогаз бих плакала, от радост и възторг, пред девата просветнала и чиста, пред девата, царица на земята. ЛЮБИМИЯТ Планинският извор е моя любим, той чист е, прозрачен. Водите му бистри ми носят прохлада и свежест. Планинският извор извира и пее, той щедро ми дава, на щедрост ме учи.
към текста >>

13. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тутакси се появи една сестра и ми предложи топла вода да си измия нозете.
Всичко тук ставаше малко по-иначе, отколкото сме свикнали в други среди. Особено силно и възвишено впечатление ми направи кратката като формула молитва и чудно-красивите песни, които бидоха изпети след обяда. Чувствуваш, че се намираш в една особена обстановка, в някакво особено място, сякаш не на земята. След обяда ме поканиха да си почина някой и други час след умората от дългото пътуване. Заведоха ме в една красива, малка къщица, направена от дърво. Тутакси се появи една сестра и ми предложи топла вода да си измия нозете. С топла вода учениците на Братството си мият нозете след екскурзия, а също и всяка вечер преди лягане. След два часа се яви един брат и ми съобщи, че един от братята може всякога да ми бъде на разположение. Същият той е отишъл в града да донесе вещите ми от хотела. Ако ме попитат, що е Изгревът, аз без колебание ще отговоря: „Изгревът е една мощна радиопредавателна станция на най-късите духовни вълни. Той е място, където се носят най-тънки трептения".
към текста >>

14. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

" А според древния обичай, евреите не сядали на трапезата, преди да си измият ръцете, преди да се "очистят".
СТАРИТE ПРЕДАНИЯ Едно от главните обвинения, които еврейските книжници и законници са отправяли към Христа е било, че той не спазвал древните предания. Спомняте си въпроса, който му задават при един от случаите, когато учениците Христови нарушават старото предание: "Защо учениците ти ядат, без да си мият ръцете? " А според древния обичай, евреите не сядали на трапезата, преди да си измият ръцете, преди да се "очистят". Без съмнение, онези които са предписали това правило, ще да са се ръководили от чисто хигиенични съображения. Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна заповед, превърнали са го в обред. Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони.
към текста >>

15. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески".
Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя? За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество.
към текста >>

16. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не помниш ли, че всяка сутрин ме будеше и ми поливаше да се измия, а сега не искаш една капка вода да ми дадеш да си наквася гърлото.
Горещината пълзеше по тялото, стигна устата, гърлото му засъхна, обзе го, види се, страшна жажда и той завика: – Лазаре, Лазаре, ела тук, че умирам за вода. Гърлото ми гори. Ужасно горещо е тук. – Не мога, господарю! – Лазаре, нали при мене беше слуга, не помниш ли, когато ти позволих да си направиш една колиба в моята градина? Не помниш ли, че всяка сутрин ме будеше и ми поливаше да се измия, а сега не искаш една капка вода да ми дадеш да си наквася гърлото. – Да, Сафра, там аз бях слуга, но тука не съм. Аз живея в блаженство и ангели ме пазят. Всеки ден на страдание на земята, за мен тук е празник. При светите отци Аврам, Исак и Яков съм сега, не мога да ги оставя, за да дойда при теб. И да искам, не ще ме пуснат.
към текста >>

17. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

орбитата на земята около слънцето, същинска змия.
Таблиците за Луната, които астрономите съставят след толкова уморителни изчисления, след няколко десетки години стават вече негодни за точно определяне на нейните координати, защото между изчислените и наблюдавани нейни положения се явяват значителни разлики. Луната с бързо променливите елементи на своята орбита около земята: перигей, възли, наклон на площта на въртенето ù относно еклиптиката, ексцентрицитетът на лунния диск и пр. и пр. непрестанно изменя на астрономите, които се мъчат да фиксират движенията ù в точни числа! Въртейки се около земята по своята тъй променлива орбита, луната описва около еклиптиката, сир. орбитата на земята около слънцето, същинска змия. Това са приблизително 13 пълни вълни, които отговарят на около тринадесетте синодични обиколки на Луната около земята в течение на една година. Може би, не ще е безинтересно да приведа тук някои изчисления във връзка с циклите на Луната и Сатурн, които съм правил по друг повод - изчисления, които разкриват ония тънки връзки, що съществуват между спътника на земята и стария бог на времето и съдбата - тайнствения Хронос. Известно е, че има няколко лунни месеци, сир. обиколки на Луната около земята: звезден (сидеричен) месец, който трае 27 д. 7 ч.
към текста >>

Споменах по-горе, че Луната в движението си около земята се вие около еклиптиката като същинска змия.
Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба. Луната - това е психичната енергия на човешката личност, която енергия се проявява в превратностите на ежедневния живот по силовите линии на съдбата, определени от Сатурн. Луната и Сатурн - това е типичното ядро на съдбата в живота на човека. В това ядро се крие цялата наследственост на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма". Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност" с нейната карма. Споменах по-горе, че Луната в движението си около земята се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете" на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети", сир. към ония планети, чиито орбити включват орбитата на земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините" на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните" по отношение на земята планети: Венера, Меркурий. Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните", така и на „вътрешните" планети, които влияния да предава и разпределя на земята по законите на периодицитета.
към текста >>

18. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Аз запаля печката, измия дъските, донеса вода.
Щастието е резултат на служенето - служене от любов. Ако не знаете добре да слугувате, не можете да имате постижения. Например, аз съм странник. Пристигам в един дом. Хората ги няма там. Аз запаля печката, измия дъските, донеса вода. Омеся и опека хляб. Като дойдат хората, няма ли да им бъда желан гост? Дето и да сте, винаги гледайте какво можете да направите. Разберете нуждите им и направете им нещо. Най-първо сутрин ще призовеш Великата Разумност, ще отидеш при Нея и ще кажеш: "Каквато работа желаеш, ще я извърша".
към текста >>

19. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Едва тогава Бен Ир вдигна очи и видя, колко прекрасна беше тя, но в същия миг той видя, как една отровна змия изпълзя близо до нея и преди той да успее да викне, тя беше вече ухапана.
Бен Ир подкара овцете към другата страна на планинската поляна, където бяха вече спрели и слизаха от конете си. Стадото се пръсна по рида. Бен Ир седна на един камък, извади своята свирка и започна да свири Той не видя кога младата жена, заслушана в свирнята му, тръгна към него. Тя гледаше на вси страни и очарована от красотата на планинските цветя, се отдалечи от свитата си. Скоро тя се приближи до младия овчар. Едва тогава Бен Ир вдигна очи и видя, колко прекрасна беше тя, но в същия миг той видя, как една отровна змия изпълзя близо до нея и преди той да успее да викне, тя беше вече ухапана. Бен Ир се завтече при нея, знаеше, какво я чака и какво требваше да направи. Тя беше млада, двадесетгодишна жена с омайната хубост на мензите, но що от това? Тя беше в страшна опасност и трябваше да ú се помогне. Бързо той се наведе над нея, впи устни в нейната наранена ръка и засмука отровата, която напълни неговата уста. И в тоя миг, когато Бен Ир още не беше успял да откъсне устата си от нейната ръка, онези, които я придружаваха и които бяха тръгнали да я дирят видеха това, което Бен Ир правеше.
към текста >>

Да, те видеха всичко, едно, обаче не видеха, змията и смъртната опасност за девойката.
Бен Ир се завтече при нея, знаеше, какво я чака и какво требваше да направи. Тя беше млада, двадесетгодишна жена с омайната хубост на мензите, но що от това? Тя беше в страшна опасност и трябваше да ú се помогне. Бързо той се наведе над нея, впи устни в нейната наранена ръка и засмука отровата, която напълни неговата уста. И в тоя миг, когато Бен Ир още не беше успял да откъсне устата си от нейната ръка, онези, които я придружаваха и които бяха тръгнали да я дирят видеха това, което Бен Ир правеше. Да, те видеха всичко, едно, обаче не видеха, змията и смъртната опасност за девойката. Когато Бен Ир вдигна глава, много огнени очи го стрелнаха със своите светкавични погледи. Тя беше царска личност, единствената дъщеря на царя на мензите, прекрасната Хуа-Нита, а те - нейни телохранители. И в качество на такива, те не можеха да оставят ненаказан този прост овчар, който пред очите на всички се подигра с царската дъщеря и оскърби нейното царско достойнство. Никой смъртен не би понесъл това. Нещастникът требваше да умре.
към текста >>

Светът трябваше да познае любовта, която спаси младата царкиня от отровата на змията - символ на изопаченото женско сърце, пленено в лъжливите пътища на човешкото и любовта, която спаси Бен Ир от страшната отрова на човешката стрела - символ на човешкия егоизъм, разраснал се в ума на мъжа.
На земята беше станал един велик съюз. Никоя земна и небесна сила не можеше да го разруши. Бен Ир трябваше да остане при царкинята. В тяхното лице, двете царства требваше да образуват едно могъщо и велико царство. В тоя съюз светът трябваше да познае една велика истина - истината която побеждава всичко и е непобедима. Светът трябваше да познае любовта, която спаси младата царкиня от отровата на змията - символ на изопаченото женско сърце, пленено в лъжливите пътища на човешкото и любовта, която спаси Бен Ир от страшната отрова на човешката стрела - символ на човешкия егоизъм, разраснал се в ума на мъжа. По пътя на човешкото възземане имаше една светла и блестяща диря, по нея залутаните деца на света можеха вече да тръгнат, за да намерят правите пътеки. Тази диря беше оставена от Бен Ир - син на царя на аспертите и от Хуа-Нита - дъщеря на царя на мензите.
към текста >>

20. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Новото в света ще дойде по естествен начин, както змията се съблича от старата си кожа.
Природата не е нищо друго освен човекът, разложен на своите части. И затова природата в известно отношение е анатомия и физиология на космичния човек. И ние, като воюваме с природата, воюваме със себе си. Затова съвсем крив е изразът: Трябва да воюваме с природата, да я подчиним". Няма какво да я подчиняваш, но ще се съобразяваш с нейните закони. Новото в света ще дойде по естествен начин, както змията се съблича от старата си кожа. Всеки трябва да вярва в това, което може да опита. Всяко прегрешение в природата се възвръща към самия човек, който го е извършил; то има обратно действие върху него. Този закон важи. както индивидуално за отделния човек, така и за народа. Един човек, който е постъпвал справедливо, ще има здрава основа в живота си, ще има съответните положителни резултати.
към текста >>

21. DU MAITRE - LE LANGAGE DE LAMOUR Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Мина¬вайки през една гора, се доближил твърде много до една отровна змия.
На писмения изпит дадоха точно същата тема. Необикновена опитност в Бразилия Немският писател и икономист Селин разказва в своята автобиография следния случай: Преди години той бил управител на една обширна плантация в Бразилия. Плантацията била собственост на едно германско дру¬жество. Селин заедно с семейството си живял в самата плантация. Веднъж преди обяд той тръгва по обиколка из плантацията. Мина¬вайки през една гора, се доближил твърде много до една отровна змия. Развълнуван, минала му мисълта, че може би сега е смъртният му час, помислил силно за жена си и я извикал по име. Той се върнал благополучно във вилата си. Жена му го срещнала тревожно и му казала: — Преди около един час чух, че ме викаш по име. Но нямаше те никъде! Тя чула, че той я вика по име в същия час, когато той имал горното преживяване на доста километри далеч от нея.
към текста >>

22. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато веднъж Буда почивал всред цветята на една градина, до него се приближила астралната змия, обвила го и започнала да го души.
Когато великите хора срещнат човек, който има любов в себе си, тогава те веднага отварят и му дават от светлината си. Великите хора имат редица неизменни качества. Те познават притежават смирение. Смирението подразбира закон на смаляване. В една легенда се разправя, как Буда приложил закона на смаляване. Когато веднъж Буда почивал всред цветята на една градина, до него се приближила астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Така великите хора прилагат смирението, като се смаляват и избягват по този начин големите злини. Като тях, научете се и вие, когато се намерите пред мъчнотии, да се смалявате. Научете се от водата и въздуха да прониквате през най-малките отверстия. Едно друго велико качество притежават великите хора: това е твърдостта, устойчивостта.
към текста >>

23. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Г. Драганов ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗДРАВ ЖИВОТ Старите окултисти са изразявали живота с кръг, представящ змия, захапала своята опашка.
Г. Драганов ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗДРАВ ЖИВОТ Старите окултисти са изразявали живота с кръг, представящ змия, захапала своята опашка. Преведен на съвременен език, тоя символ би означавал: животът е движение. Естествено, там гдето има движение, ще има и вибриране. Това е приливът и отливът на слънчевите енергии, които излизат от слънцето и се разпръсват по нашия космос. Те са извор на вечното движение на един неизчерпаем живот, който живее сам за себе си, незнаен за нас хората в неговия смисъл и цели. Онова, което е познато на хората, това е, че има едно вечно съществуващо движение, което Учителят определя като проява на любовта, която представя една творческа, обновяваща сила (Беседа от 24 май 1942 г.) А в друга беседа от 30 август 1942 г.
към текста >>

24. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния.
— Пресмятанията показаха, че при едно пълно изплаване на Атлантида, нейните планини биха достигнали една височина повече от 9,000 м. В тая подморска страна планини, хълмове, долини и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време. Измерванията при поставяне на кабела на около 200 мили на север от Азорските острови установиха там едно формално разкъсване на почвата; намери се освен това лава, която може да се е втвърдила само при свободен въздух, не обаче при отсъствие на въздух под натиска на един воден стълб от 3,000 м. височина. Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход. Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния. Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците. На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка. Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия народи произлиза от религията на един първичен народ, от който тия народи произхождат? Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка.
към текста >>

25. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Окаляните ще минат край реката, ще се измият, ще се вчешат и тогава ще дойдат новите дрехи.
Човекът на шестата раса ще бъде готов да се жертвува за всички. Всичко е подготвено за нейното идване. Тя ще дойде по естествен начин. Новата раса ще внесе чувство на сдружаване, обединение. Доброто е задържано за най-после. Окаляните ще минат край реката, ще се измият, ще се вчешат и тогава ще дойдат новите дрехи. Докато не се измият хората, новите дрехи няма да дойдат. В новата култура страданията ще престанат. В царството Божие всеки ще обича всички и всички ще го обичат. Ще дойде време, когато всички, които ви обичат и които вие обичате, с които сте се обичали от хиляди години, ще бъдете заедно и ще бъдете щастливи. Красив свят е този, който иде сега.
към текста >>

Докато не се измият хората, новите дрехи няма да дойдат.
Всичко е подготвено за нейното идване. Тя ще дойде по естествен начин. Новата раса ще внесе чувство на сдружаване, обединение. Доброто е задържано за най-после. Окаляните ще минат край реката, ще се измият, ще се вчешат и тогава ще дойдат новите дрехи. Докато не се измият хората, новите дрехи няма да дойдат. В новата култура страданията ще престанат. В царството Божие всеки ще обича всички и всички ще го обичат. Ще дойде време, когато всички, които ви обичат и които вие обичате, с които сте се обичали от хиляди години, ще бъдете заедно и ще бъдете щастливи. Красив свят е този, който иде сега. Днешният свят сега се подготвя за новия, чистия свят, който иде.
към текста >>

26. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако първия человек поставен при най-благоприятните условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена взета от най-чистата есенция на човешката душа се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
Аз познавам душата на тоя народ много добре; тя е страдала много от своите учители, проповедници и управители. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Знам, Вас ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам Ви е тежко на душата като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите, за сега, в тоя Божи свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто и на злото е определено място. Ако първия человек поставен при най-благоприятните условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена взета от най-чистата есенция на човешката душа се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта плът е - казва Христос, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота, на новото възраждане, чрез възкресение и безсмъртие. Тука е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето същество, както събиране и изваждане, умножение и деление.
към текста >>

27. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това се вижда и от неговия Фауст, а още повече от малката му поема “Приказката за зелената змия и бялата лилия”, в която във вид на приказка, разкрива известни мистични идеи.
Парацелз, за когото може да се каже, че е баща на съвременната медицина, е знаменит алхимик - розенкройцер. За него Щайнер казва, че е притежавал тайните на египетската медицина. Също така Кеплер, Тихо де Брахе и Нютон, творците на съвременната механика, физика и астрономия са били по един или по друг начин под влиянието на тези идеи. Кеплер даже казва, че в миналото си прераждане в Египет е изучавал астрономия и сега продължавал тези проучвания. Гьоте - една от най-забележителните личности в западно-европейската култура, също е бил под влиянието на розенкройцерските идеи. Това се вижда и от неговия Фауст, а още повече от малката му поема “Приказката за зелената змия и бялата лилия”, в която във вид на приказка, разкрива известни мистични идеи. Що се отнася до чисто окултните общества в Западна Европа, те всички са клонки на розенкройцерството. Клод дьо Сен Мартен и неговата школа са родени от розенкройцерството. Лафатер, прочут физиогномист и френолог в края на 18 век и началото на 19 век, също така е бил във връзка с розенкройцерите. Едва ли има мислител в Западна Европа, който да не е бил във връзка с розонкройцерите. Това показва голямата роля, която е играло това движение и голямото влияние, което е оказало върху човешката мисъл.
към текста >>

28. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тая страшна хипноза — да се не надява на себе си, а да очаква всичко „от горе“, е онази отровна змия, която е изсмукала силите народни, и е превърнала мощния великан в жалък, безпомощен роб.
Той е хиляди пъти поругаван, измамван, подиграван от ония, които претендират да с негови водачи. Народът е сит на думи, сит е на голи обещания, които му се дават от стремящите се към власт, за да се забравят още на другия ден. Но — най-ужасното — народът е отровен от страшната хипноза: да очаква от другаде, от властта, от своите днешни и утрешни управници, това, които той може и трябва да направи сам, единствено сам. Внушили с на този народ, като на малко дете. че неговия живот е напълно в ръцете на управниците му, че от тях зависи всичко, че сам той е безпомощен. Тая страшна хипноза — да се не надява на себе си, а да очаква всичко „от горе“, е онази отровна змия, която е изсмукала силите народни, и е превърнала мощния великан в жалък, безпомощен роб. И ето че първата и неотложна задача на истинските приятели народни, първата задача на ония, който чуват в дълбините на душата си да ги зове тихия глас към подвиг и жертва, е да събудят в народа съзнанието за неговата собствена сила, да събудят в него съзнанието, че сам той е господар на съдбините си и че само той. и никой друг, може да си създаде ония желани условия, при които да може да заживее смислено и човешки. Първата задача, и свещен дълг едновременно, на ония, които с призвани да бъдат истински водачи на народа си, е да го на- учат да вземе сак съдбините си в ръцете си, да се не надява ни на червени, ни на черни, ни на сини. ни на оранжеви вълци, стремящи се към власт и плячка, а надявайки се на своите сили, на своята естествена мъдрост. да за- изгражда бъдещето си.
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така порът, лисицата, змията, жабата, вонещицата, всеки знае каква миризма отделят.
Но това достатъчно ли е, за да сме сигурни в здравословността на тия продукти? — Не, отговаряме. Затова с настоящите редове искаме да обърнем вниманието на читателя и обществото върху друга една страна на въпроса, която не могат да доловят със своите инструменти, нито контролата, нито консуматорът. За да стане това ясно, ще направим едно малко отклонение. Ония, които са изучавали естествена история, знаят, че животните, между другите средства за защита, служат си и с това - да отделят известни миризми, секреции и отрови, с които правят своя противник да се отврати от тях и да ги изостави. Така порът, лисицата, змията, жабата, вонещицата, всеки знае каква миризма отделят. Сепията пък отделя особена боя, с която обагря водата, и по този начин се закрива от своя противник. Също всеки е чувал, ако не знае от собствен опит, че лекарите препоръчват на майките никога да не кърмят своите деца, когато са раздразнени, уплашени, изморени и пр. Защо така те настояват? Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова. Тази отрова съществува и в млякото.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С каква храна се храни вълка, мечката, змията и пр?
Децата разсъждават с конкретния си ум, който не може да проникне в дълбините на нещата, и да открие връзката, която съществува между причините и последствията, и не могат да си обяснят противоречията в живота. Човечеството до сега е живяло в своето детство, затова и неговите разсъждения и обяснения на явленията в живота и природата имат детски характер — имат повърхностно-описателен характер, но не проникват в дълбината на нещата, не проникват до причините на нещата и явленията. В своите изследвания аз съм намерил, че в живота действат три, вида причини, от които първите са свързани със стомаха, вторите — с белите дробове и третият вид причини са свързани с мозъка. Всеки от тези три органи е свързан с известни области в природата. И като знаем с каква храна се храни един човек, ще знаем какъв е характера му. С каква храна се храни вълка, мечката, змията и пр? Храната, с която се хранят тези животни е определила техния характер. Овцата пасе трева, и тази трева е, която е създала характера на овцата. Същият закон е и за човека. С каквато храна се храни човек — такъв ще бъде и неговия характер. След това наблюдавайте един човек как диша, и ще узнаете какъв е неговия характер; наблюдавайте как възприема въздуха, на кое място живее и как мисли — и ще знаете неговия характер.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Индусите наричат това превръщане „пробуждане но огнената змия“.
В долния край на гръбначния стълб се намира тайнствения център „Plexus Sacralis“, по индуски „муладхара“; той е главният кондензатор на жизнена сила, в него лежат огромни неизползувани запаси от нея. Този център управлява половата дейност на човека. Този запас от слънчева енергия обикновено се изразходва от човека най-безразсъдно за полови излишества, а при това, ако можехме правилно да го използваме, ний бихме увеличили многократно нашата работоспособност, нашата интелектуална деятелност и бихме пробудили в себе си силите, които обикновено се наричат окултни сили. Никаква подобна способност не може да бъде придобита от човека, докато той не се научи да се отнася разумно с тоя център и с изтичащия из него електрически ток. Необходимото условие за работа над този Център е половото въздържание и умението да отправим дейността му в друга посока. Индусите наричат това превръщане „пробуждане но огнената змия“. Това е защото кондензираната жизнена сила на Слънцето със своите свойства и влияние напомня огъня. Необходимо е тази огнена змия да се развие и изпълзи из „муладхара“ по гръбначния стълб към главата. Това е съзнателното обратно направление на потока на жизнената сила из кондензатора, в който тя е насъбрана … Огнения поток на жизнената сила, излизащ из „Plexus Sacralls“ е известен под името „Кундалини“; при своето издигане той минава първом през храносмилателния и бъбречния центрове, изправяйки тяхната дейност като ги прави способни да работят съвършено. При достигането до другите гореизброени центрове постепенно се развиват другите окултни сили и способности. Ще трябва обаче с особена сила да подчертаем опасностите, на които се подхвърля човек при неумелото, непредпазливо отнасяне с огнения поток на Кундалини.
към текста >>

Необходимо е тази огнена змия да се развие и изпълзи из „муладхара“ по гръбначния стълб към главата.
Този запас от слънчева енергия обикновено се изразходва от човека най-безразсъдно за полови излишества, а при това, ако можехме правилно да го използваме, ний бихме увеличили многократно нашата работоспособност, нашата интелектуална деятелност и бихме пробудили в себе си силите, които обикновено се наричат окултни сили. Никаква подобна способност не може да бъде придобита от човека, докато той не се научи да се отнася разумно с тоя център и с изтичащия из него електрически ток. Необходимото условие за работа над този Център е половото въздържание и умението да отправим дейността му в друга посока. Индусите наричат това превръщане „пробуждане но огнената змия“. Това е защото кондензираната жизнена сила на Слънцето със своите свойства и влияние напомня огъня. Необходимо е тази огнена змия да се развие и изпълзи из „муладхара“ по гръбначния стълб към главата. Това е съзнателното обратно направление на потока на жизнената сила из кондензатора, в който тя е насъбрана … Огнения поток на жизнената сила, излизащ из „Plexus Sacralls“ е известен под името „Кундалини“; при своето издигане той минава първом през храносмилателния и бъбречния центрове, изправяйки тяхната дейност като ги прави способни да работят съвършено. При достигането до другите гореизброени центрове постепенно се развиват другите окултни сили и способности. Ще трябва обаче с особена сила да подчертаем опасностите, на които се подхвърля човек при неумелото, непредпазливо отнасяне с огнения поток на Кундалини. Тези опасности са три: 1) Изпълвайки „Plexus Sacrelis“ с огнена слънчева енергия, привеждана от слънчевия възел, и не можейки да я повдигнем нагоре, ние рискуваме да засилим извънредно много нашата чувственост, затова не бива да го натоварваме с големи количества енергия, а при това, тъй като пробуждането и издигането на огнената змия е невъзможно без полово въздържание, то необходимо е да създадем условия за последното. Необходимо е също да можем да изправяме натрупванията на жизнена сила из нашите полови органи.
към текста >>

Тези опасности са три: 1) Изпълвайки „Plexus Sacrelis“ с огнена слънчева енергия, привеждана от слънчевия възел, и не можейки да я повдигнем нагоре, ние рискуваме да засилим извънредно много нашата чувственост, затова не бива да го натоварваме с големи количества енергия, а при това, тъй като пробуждането и издигането на огнената змия е невъзможно без полово въздържание, то необходимо е да създадем условия за последното.
Това е защото кондензираната жизнена сила на Слънцето със своите свойства и влияние напомня огъня. Необходимо е тази огнена змия да се развие и изпълзи из „муладхара“ по гръбначния стълб към главата. Това е съзнателното обратно направление на потока на жизнената сила из кондензатора, в който тя е насъбрана … Огнения поток на жизнената сила, излизащ из „Plexus Sacralls“ е известен под името „Кундалини“; при своето издигане той минава първом през храносмилателния и бъбречния центрове, изправяйки тяхната дейност като ги прави способни да работят съвършено. При достигането до другите гореизброени центрове постепенно се развиват другите окултни сили и способности. Ще трябва обаче с особена сила да подчертаем опасностите, на които се подхвърля човек при неумелото, непредпазливо отнасяне с огнения поток на Кундалини. Тези опасности са три: 1) Изпълвайки „Plexus Sacrelis“ с огнена слънчева енергия, привеждана от слънчевия възел, и не можейки да я повдигнем нагоре, ние рискуваме да засилим извънредно много нашата чувственост, затова не бива да го натоварваме с големи количества енергия, а при това, тъй като пробуждането и издигането на огнената змия е невъзможно без полово въздържание, то необходимо е да създадем условия за последното. Необходимо е също да можем да изправяме натрупванията на жизнена сила из нашите полови органи. За тази цел може да се прави следното упражнение: всмуквайки, при ритмичното дишане, на жизнена сила в слънчевия възел, същевременно с усилие на волята се притегля към същия център жизнена енергия из половите органи: при задържане на енергията продължавайте тази работа; при издишането със силен тласък препращайте натрупаната в слънчевия възел енергия към вашия мозък: с това вий силно подтиквате напред неговата дейност, освежавате и засилвате вашия мозък и освобождавате от напрежение половите си органи. Тези упражнения са необходими за всички, макар и да не се занимават специално с пробуждането на тока Кундалини. В нашето време на мъчителна и болезнено повишена чувственост, спъваща всяка сериозна работа, е много необходимо да умеем да превърнем пречката в полза, да превърнем енергията, изхабявана обикновено от чувствеността, в енергия, засилваща нашите духовни и интелектуални прояви; това упражнение би трябвало де се въведе в училищната гимнастика. То трябва да се прави при напълно изправен гръбначен стълб. 2.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази непреклонна воля към освобождение е именно психичния резултат от събуждането и развиването на огнената слънчева змия, която е затворена в центъра на муладхара.
Ако желанието, извикано от обективния свят, подлежи на закона за причинността, то волята, като стремеж към една цел, е обусловена от закона за целесъобразността. В това се състои и нейното значение. Свободна воля няма, но има воля за освобождение и пътя към освобождението минава през насочената целесъобразно воля. Закона за причинността, при волевата устременост , бива победен от закона за целесъобразността, а закона за целесъобразността ни извежда към свободата, т. е. към освобождението от всички форми, към чисто духовното състояние. Тази непреклонна воля към освобождение е именно психичния резултат от събуждането и развиването на огнената слънчева змия, която е затворена в центъра на муладхара. Тази огнена змия прониква със своите психични излъчвания целия ни психичен организъм, събуждайки и подтиквайки в него огнената жажда за освобождение от всичко, което по един или друг начин е обусловено от закона за причинността, държащ ни в робско подчинение. Волята за освобождение е слънчевата воля на всички същества. Със стремежа да се изтръгнат от злия план отправяйки се към освобождаващото Слънце, се обяснява растежа на растенията нагоре. Огнената воля за освобождение ни помага да се борим с всевъзможни вътрешни и външни препятствия, смело ни пренася над душевните пропасти, преодолява всички опасности; и с всяка победа тази воля расте, докато се превърне в мощни крила, отнасящи ни към свободата. Тази свобода е непосредственото възприемане на истината, непосредственото съединение с Това, което е същина на космичния живот; това състояние на съзнание Буда нарича Нирвана, а Христос намеква за него с думите „ моята воля е воля на Небесния Баща“.
към текста >>

Тази огнена змия прониква със своите психични излъчвания целия ни психичен организъм, събуждайки и подтиквайки в него огнената жажда за освобождение от всичко, което по един или друг начин е обусловено от закона за причинността, държащ ни в робско подчинение.
В това се състои и нейното значение. Свободна воля няма, но има воля за освобождение и пътя към освобождението минава през насочената целесъобразно воля. Закона за причинността, при волевата устременост , бива победен от закона за целесъобразността, а закона за целесъобразността ни извежда към свободата, т. е. към освобождението от всички форми, към чисто духовното състояние. Тази непреклонна воля към освобождение е именно психичния резултат от събуждането и развиването на огнената слънчева змия, която е затворена в центъра на муладхара. Тази огнена змия прониква със своите психични излъчвания целия ни психичен организъм, събуждайки и подтиквайки в него огнената жажда за освобождение от всичко, което по един или друг начин е обусловено от закона за причинността, държащ ни в робско подчинение. Волята за освобождение е слънчевата воля на всички същества. Със стремежа да се изтръгнат от злия план отправяйки се към освобождаващото Слънце, се обяснява растежа на растенията нагоре. Огнената воля за освобождение ни помага да се борим с всевъзможни вътрешни и външни препятствия, смело ни пренася над душевните пропасти, преодолява всички опасности; и с всяка победа тази воля расте, докато се превърне в мощни крила, отнасящи ни към свободата. Тази свобода е непосредственото възприемане на истината, непосредственото съединение с Това, което е същина на космичния живот; това състояние на съзнание Буда нарича Нирвана, а Христос намеква за него с думите „ моята воля е воля на Небесния Баща“. Сърце, Разум и Воля — това са трите главни двигатели но човешката психика, но първият импулс се дава от сърцето.
към текста >>

„Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони.
Сърце, Разум и Воля — това са трите главни двигатели но човешката психика, но първият импулс се дава от сърцето. Волята следва повеленията на сърцето. От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на привличането на Слънцето. Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел. „Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони. Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки. Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество.
към текста >>

Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III.
Волята следва повеленията на сърцето. От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на привличането на Слънцето. Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел. „Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони. Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки. Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество. Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева.
В тази йерархическа съподчиненост се вижда, че душата зависи от духа, умът зависи от душата, сърцето зависи от ума, проявленията на волята и тялото зависят от сърцето. Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота на човека. Да вземем за пример въпроса с човешките нещастия. Религиозните намират причината на нещастията в грехопадението. Но описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително за деца, но не и за възрастни. Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение. Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания.
към текста >>

34. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато се приближих до вратата, видях просната през прага една змия, която подигна главата си при моето идване.
Но тя, най-хубавата, беше изчезнала. Дали тя беше си отишла поради това тъй-неочаквано появяване в нашата стая? Не можех де остана да узная това, нито да я питам. Знаех, че трябва да следвам Агмад. Чувствах, че той е мой господар, както никога по-рано не бих чувствал. Когато се приближих до вратата, видях просната през прага една змия, която подигна главата си при моето идване. Отскочих назад с вик на ужас. Агмад се усмихна: „Не се страхувай, каза той. Това е една любима на твоята царица и тя няма да направи никакво зло на нейния предпочитан слуга. Ела! Почувствах се заставен да го следвам; не смеех да се противопоставя. Преминах през змията, обръщайки очите си настрана и когато достигнах стълбата, аз дочух нейното гневно съскаме.
към текста >>

Преминах през змията, обръщайки очите си настрана и когато достигнах стълбата, аз дочух нейното гневно съскаме.
Когато се приближих до вратата, видях просната през прага една змия, която подигна главата си при моето идване. Отскочих назад с вик на ужас. Агмад се усмихна: „Не се страхувай, каза той. Това е една любима на твоята царица и тя няма да направи никакво зло на нейния предпочитан слуга. Ела! Почувствах се заставен да го следвам; не смеех да се противопоставя. Преминах през змията, обръщайки очите си настрана и когато достигнах стълбата, аз дочух нейното гневно съскаме. Агмад премина през градините, които водеха към полето. Беше вечер, звездите вече блестяха на небето, и виждаше се блясъка на очите на младите момичета, разположени на групи на брега на реката. Но те не пееха сега, както правеха друг път. На брега на реката се намираше една лодка, в която имаше двама гребци. Аз познах двамата жреци, които бяха дошли заедно с мен а града.
към текста >>

35. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичките бяха ранени, разкъсвани от едно могъщо желание, от една жажда за удоволствие, която те ласкаеха като змия в сърцата си.
Очите ми се спряха на лицето му и аз не можех да ги отдръпна. Без милост, без сърце, без душа, как съм могъл да се страхувам аз от тази статуя, от това безчовечно същество? Аз не ще се страхувах вече от него. Погледнах жреците, които ме заобикаляха. Те бяха потънали в себе си. Всичките бяха ранени, разкъсвани от едно могъщо желание, от една жажда за удоволствие, която те ласкаеха като змия в сърцата си. Аз не можех повече да се страхувам от тези хоро. Аз видях светлината. Аз бях силен. Аз станах. Преминах с поглед тълпата, която се притискаше върху бреговете на реката, под ясното небе.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дълго време ще трябва да се измине, докато успея да измия своя грях и стана чист, готов за пътя на съвършенството, към който трябва да бъдат насочени моите усилия.
Той бе вече завзет и неговите виновни обитатели умъртвени. Скоро той ще бъде само руина. Скитах из пустите улици на града и разбрах, че тук, гдето бях пил от чашата на удоволствието, аз трябва да вкуся от радостта на дейността. Тук моя глас трябва да се чува безспирно. Истината, изгонена от опетнения храм, трябва да намери своето убежище в сърцето на народа, в улиците на града. Дълго време ще трябва да се измине, докато успея да измия своя грях и стана чист, готов за пътя на съвършенството, към който трябва да бъдат насочени моите усилия. След това, аз живеех, сменях формите си, и живеех отново; и все пак аз се познавах същия в течение на дългите векове, които минаваха. Египет е мъртъв, но неговия г дух съществува. и знанието, което бе негово, е все още пазено от душите, които останаха верни на великото и тайнствено минало. Те знаят, че от дълбокото заслепяване и мълчание на епохата на безверието ще се издигнат първите признаци на бъдещето величие. Това, което ще дойде е по-грандиозно, по-величествено и тайнствено от миналото.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота.
И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство.
към текста >>

38. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А другото разбиране дойде отпосле, то беше разбирането на змията — на черния адепт.
“ Това подразбира да имате други разбирания и други условия, — това показва че бягате от мъчнотиите на живота и търсите лесния път. Това е погрешката на хората. И Адам и Ева съгрешиха затова, защото си казаха — може да се живее и по друг начин, по-лесно. Те си казаха: човек не трябва само да слуша, но той трябва да бъде свободен, да прави каквото си иска. В рая се явиха две разбирания: едното разбиране беше на Бога. А другото разбиране дойде отпосле, то беше разбирането на змията — на черния адепт. И съвременните хора живеят според второто разбиране, те опитаха всичко в света и в резултат придобиха и научиха какво нещо е страданието. А хората само тогаз ще се освободят от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото дърво — когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества. Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот. Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина. Никой не може.да се освободи от този път — всички ще минете през страданията и смъртта, но трябва да бъдете герои — геройски да умрете.
към текста >>

39. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ – 24.01.1937 г.) „Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Син Человечески“. (Еванг.
Затова и днес, всички посветени от школата на Христа, и техните ученици, употребяват Евангелието като метод за връзка с Христа и влизане в хармония с Космичния слънчев ритъм. Следователно, от този втори клон излизат всички носители и разпространители на Божественото учение по лицето на цялата земя. (следва) В. П а ш о в СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески (из неделната беседа „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески! “ – 24.01.1937 г.) „Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Син Человечески“. (Еванг. Йоана 3 гл. 14 ст.) За да стане всичко ясно на човека, той трябва да има условия — външни и вътрешни. Или, той трябва да има пътища, проводници, през които да може да намери това, което търси. Запример, какво би представял човек, ако нямаше своите пет сетива? — За него физическият свят щеше да бъде затворен.
към текста >>

„Както Мойсей издигна змията в пустинята“.
Или, той трябва да има пътища, проводници, през които да може да намери това, което търси. Запример, какво би представял човек, ако нямаше своите пет сетива? — За него физическият свят щеше да бъде затворен. За да живеем на физическия свят и да се ползваме от благата, които са вложени в него, ние трябва да имаме органи. Чрез тези органи се проявява човешкия ум и човешката душа, и се проучват знанието и мъдростта, които са вложени в този свят. „Както Мойсей издигна змията в пустинята“. В този смисъл змията представя знанието. А знанието е благодат за човечеството. Неразбраното знание носи всички нещастия, а разбраното, носи всичкото щастие. И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат и Син Человечески“. Мойсей стигна до там, да издигне змията — да разкрие известни знания на хората, за да се ползват от тях.
към текста >>

В този смисъл змията представя знанието.
Запример, какво би представял човек, ако нямаше своите пет сетива? — За него физическият свят щеше да бъде затворен. За да живеем на физическия свят и да се ползваме от благата, които са вложени в него, ние трябва да имаме органи. Чрез тези органи се проявява човешкия ум и човешката душа, и се проучват знанието и мъдростта, които са вложени в този свят. „Както Мойсей издигна змията в пустинята“. В този смисъл змията представя знанието. А знанието е благодат за човечеството. Неразбраното знание носи всички нещастия, а разбраното, носи всичкото щастие. И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат и Син Человечески“. Мойсей стигна до там, да издигне змията — да разкрие известни знания на хората, за да се ползват от тях. Но невидимият свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати един човек, Син Человечески, който да донесена хората истинското знание, което лекува.
към текста >>

Мойсей стигна до там, да издигне змията — да разкрие известни знания на хората, за да се ползват от тях.
„Както Мойсей издигна змията в пустинята“. В този смисъл змията представя знанието. А знанието е благодат за човечеството. Неразбраното знание носи всички нещастия, а разбраното, носи всичкото щастие. И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат и Син Человечески“. Мойсей стигна до там, да издигне змията — да разкрие известни знания на хората, за да се ползват от тях. Но невидимият свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати един човек, Син Человечески, който да донесена хората истинското знание, което лекува. „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески“. Той е знанието, което трябва да бъде разбрано. И като погледнете живота, виждате, че всичкото нещастие на хората произтича от неразбраното знание. Онези които не разбраха знанието, направиха пушките, топовете, отровите и пр.
към текста >>

Тя е култура на змията.
Знание има човека и може да ви помогне. Съвременната култура се нуждае от знание. Съвременният свят е достигнал до една висока точка на развитие. Но тъй, както науката днес се развива, тя е повече разрушителна, отколкото творческа. В философията си, в религията, в техниката, съвременната култура е повече разрушителна, отколкото съграждаща. Тя е култура на змията. В съвременното знание липсват методи, от което страда делата съвременна култура. Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята. Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна. Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който вярва в Него“.
към текста >>

Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята.
Но тъй, както науката днес се развива, тя е повече разрушителна, отколкото творческа. В философията си, в религията, в техниката, съвременната култура е повече разрушителна, отколкото съграждаща. Тя е култура на змията. В съвременното знание липсват методи, от което страда делата съвременна култура. Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята. Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна. Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който вярва в Него“. До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христос насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Сина Человечески, т. е. културата на Божественото знание в света.
към текста >>

Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна.
В философията си, в религията, в техниката, съвременната култура е повече разрушителна, отколкото съграждаща. Тя е култура на змията. В съвременното знание липсват методи, от което страда делата съвременна култура. Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята. Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна. Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който вярва в Него“. До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христос насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Сина Человечески, т. е. културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание в света.
към текста >>

— той е от културата на змията.
Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована. Новата култура е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват. И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо. Не се мина много време, и Христос се измъкна от гроба, т. е. новото излезе из гроба. Христос след възкресението си се яви на учениците си, но те не го познаха, понеже още бяха със знанието на старата култура.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще дойде време, когато човек ще се съблече от старото, както змията се съблича от кожата си.
И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя. Това е бъдещето. И вие имате сега добри условия, защото се намирате в зората на новата епоха на Сина человечески. Сега ще дойде Син человечески в света. И като дойде времето на Син человечески в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения. Ще дойде време, когато човек ще се съблече от старото, както змията се съблича от кожата си. както червеят излиза из своя пашкул. Вие трябва да се освободите от всички стари присадки и да влезете в закона на любовта. Това е новата епоха, която сега иде в света. Сега на всички ви пожелавам да пазите свободата си, която имате. Свободата ви седи в мисълта, която имате.
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каквото възпитание да дадете на мечката, тя мечка си остава; каквото възпитание да дадете на вълка, вълк си остава; каквото възпитание да дадете на змията, змия си остава.
Човек още не е спрял своето развитие. Предстои му да мине през още една запалка. „Ако не се родите изново от вода и дух, няма да влезете в Царството божие“ — казва Христос. Ако в шестата раса, в новия живот нямате тази запалка, вие не можете да бъдете свободни. Ето защо трябва до се проповядва на хората, че трябва да се родят изново. Каквото възпитание да дадете на мечката, тя мечка си остава; каквото възпитание да дадете на вълка, вълк си остава; каквото възпитание да дадете на змията, змия си остава. Човек трябва да мине през новата запалка, за да се възпита. Това е Божественото. Този е новият път. Този е пътят на спасението на хората. Когато дойде на земята Христос казваше, че всички хора трябва да възприемат запалката на любовта Той не говори за онази любов, която в няколко години изгасва, но за онази любов, която като се запали веднъж.
към текста >>

42. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато змията направи най-голямото престъпление, ръцете й изчезнаха, краката и се изгубиха.
По пеенето ще те позная дали си добър човек или не. Той казва: гласът ми с малко развален. Казвам: да, разбирам. Вижте онези грубите хора, убийците, престъпниците, песента изчезва в тях, ръцете им се скъсяват, изобщо, в тях става едно израждане. В човек, който е убил десетина души, всякаква песен изчезва. Когато змията направи най-голямото престъпление, ръцете й изчезнаха, краката и се изгубиха. Тя скри краката си и така, без ръце и без крака, можа до влезе в рая. Ужасно нещо е, когато човек започне да лъже! Всички негови чувства, всички негови способности почват да се атрофират, лицето му обраства с косми, брадата му ляга назад, носът му става къс, челото му малко, ушите му стават също малки, очите му изпъкват навън, докато този човек съвсем се превръща в животно. Туй наричаме закон на израждане. Когато човек върви по закона на самоусъвършенстването, челото му става голямо и широко, брадата се издава напред, ушите се оформят.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се запали, да изгори и то да се стопи, Защото не сърце — в гърди ми бие камък Отровна там змия под този камък спи.
Ще остане ли ням зрител, оная интелигентна маса, и не трябва ли вече тя да се заеме да просвещава обществото в истината? Не е ли, това, неин дълг, да разсее заблудата от мозъците им? За да има мир и благоденствие, трябва всички човеци да говорят за мира, трябва всички да станат миролюбци — синове на новата култура, синове на Обичта! Аз искам! Аз искам да запаля в сърце си пламък! Да се запали, да изгори и то да се стопи, Защото не сърце — в гърди ми бие камък Отровна там змия под този камък спи. * Че този „не човек“ и не човек ме прави; Жестока, зла, ехидна, лукава и коварна — В свой та власт държи ме, с веригите си здрави Робиня лиходумна, бездумна и бездарна. * Човек да съм желая. О, не! Но ангел чисти; У мен завчас да стане спасителна промяна. Сърце ми да е кротко и разумът лъчисти.
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слуша бай Миньо, око му не трепва на вид, но змия го захапа под лъжичката.
Не беше се минало седмица, когато в село се чу, че във втората столица, голяма и стара банка фалирала. Завлекли сума ти пари на бедни вдовици, сираци и чиновници. Отидоха та се не видеха. Щели да ги садят, та поне двадесет на сто да им върнат. Я бъде, я не! Слуша бай Миньо, око му не трепва на вид, но змия го захапа под лъжичката. Замисли се и тревожно се пита: „Що ли ще стане? “ — Сега не му е времето да мислиш. Да си мислил тогава, преди да го дадеш. Нали ти рекох аз? Свят, плъпнал за пари, под дърво и камък ги търсят, дръж ги на възел !
към текста >>

45. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз не съм против смъртта, но като умре човек, той трябва да съблече кожата си, както змията се съблича, и да се яви в него разумното, да влезе в новия живот.
Тъй щото, не е лошо да бъдеш господар, нито е лошо да имаш господар, но господарят трябва да бъде умен човек. Мнозина от вас, които сте станали на 45-50-60-70 години, казвате: Нашата работа е свършена вече. Не, никак не е свършена. Вие едва сега сте започнали да работите. Вие се самоизлъгвате, че вашата работа е свършена. Аз не съм против смъртта, но като умре човек, той трябва да съблече кожата си, както змията се съблича, и да се яви в него разумното, да влезе в новия живот. В Писанието е казано: Да минем от смърт в живот! Смъртта е едно преходно състояние. Когато някой от по-старите се оглежда в огледалото и види, че лицето му е старо, малко набръчкано, не му става приятно. Защо се самозаблуждавате от временния живот, от маските на живота? Защо се самозаблуждавате от маските на младостта, на юношеството?
към текста >>

46. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ехидна змия, която с всека една своя маскирана целувка ни пуща в жилите отровен сок, който ни прояжда и разрушава!
„Жената! —Това е творение презряно от самото небе! Фея —надарена с божествена красота да магьоса и плени! Пламенно желание да бъде постигната и позната! „Но веднъж постигната и позната—крайна тежест! Ехидна змия, която с всека една своя маскирана целувка ни пуща в жилите отровен сок, който ни прояжда и разрушава! „Той е, отчаянието! „Той е преждевременната смърт! “ * * * Искаш ли да бъдеш щастлив? Искаш ли да изпиташ онова неизчерпаемо Божествено блаженство? Онази вечна младост, която не знае ни предел, ни векове, ни години?
към текста >>

47. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са водили учениците си при една голяма змия, с отворена уста, която веднага ги поглъщала.
За небесното училище се изисква по високо съзнание. Казват някои: Защо ни е земният живот? Че ако вие не можете да разберете земния живот, небесният съвсем не можете да разберете. Казвам: Радвайте се, че сте дошли на земята.— На какво да се радваме? Лесно е да се каже „радвайте се“, но не е лесно да се радва човек при всички условия, при които живее.Още от най-дълбоката древност, при възпитанието на окултните ученици, техните учители са прибягвали към различни средства, правили са с тях различни опити, да им покажат илюзиите в живота, да ги освободят от заблужденията, от временните, от преходните състояния. Те са водили учениците си при една голяма змия, с отворена уста, която веднага ги поглъщала. Като се доближи някой ученик при змията, тя веднага го глътвала. Така се изгубвали един след друг учениците. Но змията била така направена че от едната страна ги гълта, а от другата пак ги изкарвала навън. И смъртта, от която хората се плашат, е нещо подобно на тази змия. Докато те мислят, че смъртта ги е глътнала, тя ги изкарва от другата страна цели, неповредени.
към текста >>

Като се доближи някой ученик при змията, тя веднага го глътвала.
Казват някои: Защо ни е земният живот? Че ако вие не можете да разберете земния живот, небесният съвсем не можете да разберете. Казвам: Радвайте се, че сте дошли на земята.— На какво да се радваме? Лесно е да се каже „радвайте се“, но не е лесно да се радва човек при всички условия, при които живее.Още от най-дълбоката древност, при възпитанието на окултните ученици, техните учители са прибягвали към различни средства, правили са с тях различни опити, да им покажат илюзиите в живота, да ги освободят от заблужденията, от временните, от преходните състояния. Те са водили учениците си при една голяма змия, с отворена уста, която веднага ги поглъщала. Като се доближи някой ученик при змията, тя веднага го глътвала. Така се изгубвали един след друг учениците. Но змията била така направена че от едната страна ги гълта, а от другата пак ги изкарвала навън. И смъртта, от която хората се плашат, е нещо подобно на тази змия. Докато те мислят, че смъртта ги е глътнала, тя ги изкарва от другата страна цели, неповредени. Та когато мислите, че някой човек е умрял, ще знаете, че това са илюзии на живота, илюзии на човешкия ум.
към текста >>

Но змията била така направена че от едната страна ги гълта, а от другата пак ги изкарвала навън.
Казвам: Радвайте се, че сте дошли на земята.— На какво да се радваме? Лесно е да се каже „радвайте се“, но не е лесно да се радва човек при всички условия, при които живее.Още от най-дълбоката древност, при възпитанието на окултните ученици, техните учители са прибягвали към различни средства, правили са с тях различни опити, да им покажат илюзиите в живота, да ги освободят от заблужденията, от временните, от преходните състояния. Те са водили учениците си при една голяма змия, с отворена уста, която веднага ги поглъщала. Като се доближи някой ученик при змията, тя веднага го глътвала. Така се изгубвали един след друг учениците. Но змията била така направена че от едната страна ги гълта, а от другата пак ги изкарвала навън. И смъртта, от която хората се плашат, е нещо подобно на тази змия. Докато те мислят, че смъртта ги е глътнала, тя ги изкарва от другата страна цели, неповредени. Та когато мислите, че някой човек е умрял, ще знаете, че това са илюзии на живота, илюзии на човешкия ум. Човек не може да се изгуби. Какво представлява човекът?
към текста >>

И смъртта, от която хората се плашат, е нещо подобно на тази змия.
Лесно е да се каже „радвайте се“, но не е лесно да се радва човек при всички условия, при които живее.Още от най-дълбоката древност, при възпитанието на окултните ученици, техните учители са прибягвали към различни средства, правили са с тях различни опити, да им покажат илюзиите в живота, да ги освободят от заблужденията, от временните, от преходните състояния. Те са водили учениците си при една голяма змия, с отворена уста, която веднага ги поглъщала. Като се доближи някой ученик при змията, тя веднага го глътвала. Така се изгубвали един след друг учениците. Но змията била така направена че от едната страна ги гълта, а от другата пак ги изкарвала навън. И смъртта, от която хората се плашат, е нещо подобно на тази змия. Докато те мислят, че смъртта ги е глътнала, тя ги изкарва от другата страна цели, неповредени. Та когато мислите, че някой човек е умрял, ще знаете, че това са илюзии на живота, илюзии на човешкия ум. Човек не може да се изгуби. Какво представлява човекът? Според изчисленията на някои учени, човек е съставен от триста милиона, а според изчисленията на други — от 30 милиарда клетки.
към текста >>

48. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бартон Змията – Т.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред корабокрушение Илюзии – С. К. Има ли днес пророци и светии? – Георги Радев Словото на Учителя. Скритият сън. (из неделната беседа – 12 март 1939 г.) Светът е хубав, ако знаете как да дишате – Б. Бартон Змията – Т. Ч. Астрология. (продължение от бр. 238) – Влад Пашов Тайнственото. Левитация невредимост на огъня Книжнина ПРЕД КОРАБОКРУШЕНИЕ Морето се вълнува. Надигат се грамадни вълни.
към текста >>

Бартон ЗМИЯТА Часът беше седем сутринта.
Кръвните телца на единия са червени и нахранени с кислород; кръвните телца на другия са бледи и напоени с отровите на цигарата и разни микроби. „Защото, какво нещо е, в края на краищата, животът? “ четем в една стара санскритска книга. И отговаря: „Животът е промеждутъкът между едно дишане и друго — и този който диша наполовина, живее половин живот“. (Из в-к Здраве) Б. Бартон ЗМИЯТА Часът беше седем сутринта. Хубаво пролетно утро. Отивах да правя слънчеви бани. Вървя по една тясна пътека над висока скала. Отклонявам се малко надолу. Спирам върху една площадка над скалата.
към текста >>

Край мен пропълзя голяма змия.
Половината е обрасла в трева, половината с гол камък. Откъм пътеката е заобиколна с гора, а другата част е изложена на слънце. Под скалата шуми река. Започнах да се събличам. Отведнъж трепнах. Край мен пропълзя голяма змия. Тя бързо мина през тревата и се изгуби в храстите. Аз се успокоих и легнах на тревата. Това място много ми хареса за слънчеви бани, затова дойдох и следната сутрин. Вървях леко и тихо. Щом наближих, огледах площадката и видях змията.
към текста >>

Щом наближих, огледах площадката и видях змията.
Край мен пропълзя голяма змия. Тя бързо мина през тревата и се изгуби в храстите. Аз се успокоих и легнах на тревата. Това място много ми хареса за слънчеви бани, затова дойдох и следната сутрин. Вървях леко и тихо. Щом наближих, огледах площадката и видях змията. На края на площадката, над самата пропаст, лежи на камъка, малко нагърчена. — И тя прави слънчеви бани — помислих си аз. И не трепнах от уплаха, както по-предното утро. Напротив, зарадвах се, че още едно същество жадува да изпитва приятното докосване на слънчевите лъчи. Съблякох се и легнах.
към текста >>

Не откъсвах поглед от змията.
На края на площадката, над самата пропаст, лежи на камъка, малко нагърчена. — И тя прави слънчеви бани — помислих си аз. И не трепнах от уплаха, както по-предното утро. Напротив, зарадвах се, че още едно същество жадува да изпитва приятното докосване на слънчевите лъчи. Съблякох се и легнах. Не откъсвах поглед от змията. Сива, като самият камък, неподвижна, навярно унесена в сън, тя лежи спокойно. — Защо да се страхувам от нея? —мислех си аз. — Наистина, тя е отровна и едно ухапване може да ми струва живота. Но колко хора до сега са ухапани и умрели от змия?
към текста >>

Но колко хора до сега са ухапани и умрели от змия?
Не откъсвах поглед от змията. Сива, като самият камък, неподвижна, навярно унесена в сън, тя лежи спокойно. — Защо да се страхувам от нея? —мислех си аз. — Наистина, тя е отровна и едно ухапване може да ми струва живота. Но колко хора до сега са ухапани и умрели от змия? И няма ли друга змия вътре в мен (и в човека въобще) която ми причинява много повече неприятности и страдания, която много повече ме излага на гибел и смърт? Това е егоизма, себелюбието. Тая змия заслепява погледа ми към моите погрешки и недостатъци и отваря очите ми само за слабостите, грешките и пороците на другите. И по тоя начин се подкрепя и засилва обичта към мен, а към другите се събужда омраза и осъждане. И това става с всеки човек.
към текста >>

И няма ли друга змия вътре в мен (и в човека въобще) която ми причинява много повече неприятности и страдания, която много повече ме излага на гибел и смърт?
Сива, като самият камък, неподвижна, навярно унесена в сън, тя лежи спокойно. — Защо да се страхувам от нея? —мислех си аз. — Наистина, тя е отровна и едно ухапване може да ми струва живота. Но колко хора до сега са ухапани и умрели от змия? И няма ли друга змия вътре в мен (и в човека въобще) която ми причинява много повече неприятности и страдания, която много повече ме излага на гибел и смърт? Това е егоизма, себелюбието. Тая змия заслепява погледа ми към моите погрешки и недостатъци и отваря очите ми само за слабостите, грешките и пороците на другите. И по тоя начин се подкрепя и засилва обичта към мен, а към другите се събужда омраза и осъждане. И това става с всеки човек. И така, обичайки, обожавайки себе си, без да виждаме лошите си страни, ние всички ставаме все по-лоши.
към текста >>

Тая змия заслепява погледа ми към моите погрешки и недостатъци и отваря очите ми само за слабостите, грешките и пороците на другите.
—мислех си аз. — Наистина, тя е отровна и едно ухапване може да ми струва живота. Но колко хора до сега са ухапани и умрели от змия? И няма ли друга змия вътре в мен (и в човека въобще) която ми причинява много повече неприятности и страдания, която много повече ме излага на гибел и смърт? Това е егоизма, себелюбието. Тая змия заслепява погледа ми към моите погрешки и недостатъци и отваря очите ми само за слабостите, грешките и пороците на другите. И по тоя начин се подкрепя и засилва обичта към мен, а към другите се събужда омраза и осъждане. И това става с всеки човек. И така, обичайки, обожавайки себе си, без да виждаме лошите си страни, ние всички ставаме все по-лоши. Виждайки в себе си добри хора, ние живеем грешно и престъпно и, вместо към здраве и съвършенство, вървим към израждане, към болести и страдания. И има ли нещо чудно в това, че хората днес сме дошли до там, че едва, едва се търпим?
към текста >>

Никой не вижда „змията“ в себе си, която е разтворила страшна уста и хапе с отровните си зъби, наранява душата и тялото. Никой!
И това става с всеки човек. И така, обичайки, обожавайки себе си, без да виждаме лошите си страни, ние всички ставаме все по-лоши. Виждайки в себе си добри хора, ние живеем грешно и престъпно и, вместо към здраве и съвършенство, вървим към израждане, към болести и страдания. И има ли нещо чудно в това, че хората днес сме дошли до там, че едва, едва се търпим? Всеки страда и всеки мисли че другите са виновни за неговите страдания. Никой не вижда „змията“ в себе си, която е разтворила страшна уста и хапе с отровните си зъби, наранява душата и тялото. Никой! И какво чудно има тогава в това, че хората се делят на такива и онакива и враждуват помежду си? Какво чудно има че хората от всяка държава и класа са настроени зле не само към хората от другите държави и класи, но мразят и лошо се отнасят към хората от своята държава и класа? Какво чудно има, че в Испания се избиха едни други — брат с брата? Какво чудно има, че в Русия се преследваха, осъждаха и избиваха тъй много — хора от една и съща класа? Какво чудно има в това, че хората по цялата земя днес или утре ще дигнат оръжие и ще се започне най-страшното взаимно унищожение — човек човека да убива докато земята се превърне на пустиня?!
към текста >>

Нищо, нищо чудно няма, докато „змията“ владее в човека.
И какво чудно има тогава в това, че хората се делят на такива и онакива и враждуват помежду си? Какво чудно има че хората от всяка държава и класа са настроени зле не само към хората от другите държави и класи, но мразят и лошо се отнасят към хората от своята държава и класа? Какво чудно има, че в Испания се избиха едни други — брат с брата? Какво чудно има, че в Русия се преследваха, осъждаха и избиваха тъй много — хора от една и съща класа? Какво чудно има в това, че хората по цялата земя днес или утре ще дигнат оръжие и ще се започне най-страшното взаимно унищожение — човек човека да убива докато земята се превърне на пустиня?! Нищо, нищо чудно няма, докато „змията“ владее в човека. А тя е във всички ни: делата ни и живота ни потвърждават това . . Загледан в змията в себе си, в змията във всеки човек, аз бях забравил тая, що лежи там на камъка. Погледа ми случайно се отправи към нея и отново я загледах. Беше пропълзяла по близо до мен и ме гледаше с дигната глава. Гледахме се десетина минути.
към текста >>

Загледан в змията в себе си, в змията във всеки човек, аз бях забравил тая, що лежи там на камъка.
Какво чудно има, че в Испания се избиха едни други — брат с брата? Какво чудно има, че в Русия се преследваха, осъждаха и избиваха тъй много — хора от една и съща класа? Какво чудно има в това, че хората по цялата земя днес или утре ще дигнат оръжие и ще се започне най-страшното взаимно унищожение — човек човека да убива докато земята се превърне на пустиня?! Нищо, нищо чудно няма, докато „змията“ владее в човека. А тя е във всички ни: делата ни и живота ни потвърждават това . . Загледан в змията в себе си, в змията във всеки човек, аз бях забравил тая, що лежи там на камъка. Погледа ми случайно се отправи към нея и отново я загледах. Беше пропълзяла по близо до мен и ме гледаше с дигната глава. Гледахме се десетина минути. Тогава тя сложи глава и остана неподвижна върху камъка. Сякаш беше се уверила, че няма нищо интересно, нито опасно за нея в мен, та отново се отдаде на спокоен сън.
към текста >>

Когато станах, змията я нямаше там.
Беше пропълзяла по близо до мен и ме гледаше с дигната глава. Гледахме се десетина минути. Тогава тя сложи глава и остана неподвижна върху камъка. Сякаш беше се уверила, че няма нищо интересно, нито опасно за нея в мен, та отново се отдаде на спокоен сън. Унесох се и аз в мисли. Когато станах, змията я нямаше там. Навярно докато съм лежал е минала край мен и се е скрила на сянка в храстите. Казвам, че е минала край мен, защото нямаше откъде другаде да мине. На другата сутрин дойдох в шест часа. Змията беше заела своето място. — Значи ти, приятелко, почваш по-рано своите бани — продумах аз, гледайки я.
към текста >>

Змията беше заела своето място.
Унесох се и аз в мисли. Когато станах, змията я нямаше там. Навярно докато съм лежал е минала край мен и се е скрила на сянка в храстите. Казвам, че е минала край мен, защото нямаше откъде другаде да мине. На другата сутрин дойдох в шест часа. Змията беше заела своето място. — Значи ти, приятелко, почваш по-рано своите бани — продумах аз, гледайки я. В отговор на моите дума тя дигна глава. Гледаше ме, но в погледа и нямаше оня тревожен блясък, който забелязах по-преди. Спокоен бях и аз. Свалих дрехите и легнах.
към текста >>

Змията лежеше и ме гледаше.
В отговор на моите дума тя дигна глава. Гледаше ме, но в погледа и нямаше оня тревожен блясък, който забелязах по-преди. Спокоен бях и аз. Свалих дрехите и легнах. Лежахме си спокойно и двама, След дълго време аз станах и се облякох. Змията лежеше и ме гледаше. Пристъпих няколко крачки към нея. Тя запълзя леко към дъното на площадката. Трябваше да мине край мен, за да се отдалечи. Други изход нямаш. — Недей бяга, приятелко.
към текста >>

А змията лежеше спокойно до мен.
Дълго я милвах, — Любовта успокоява, укротява побеждава и пленява всяко живо същество. Затова човек е венец на творението, защото има достъп до най-великата любов. И само с тая любов той може да бъде цар на природата. Той може да бъде напълно щастлив и свободен само когато е изпълнен и обзет от Любовта. — Така мислех аз. А змията лежеше спокойно до мен. Гладейки я с ръка, тя леко си извиваше и ме гледаше с малките си кротки очи. Т. Ч. В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 238) 7. Везни. Това е един знак въздушен и кардинален.
към текста >>

Това е символическата змия, която е изкусила Ева.
В психическо отношение артистичност и изтънченост, желание за одобрение и всички социални стремежи. В умствено отношение - сравнение, наблюдателност, възприемчивост, разсъдливост, уравновесеност. 8. Скорпион. Воден и неподвижен знак. Символизира смъртта и изкушението. Това е символическата змия, която е изкусила Ева. Оттам и падението на човека от точката на равновесието във Везните, в унищожението и смъртта, чрез лъжата и измамата на Скорпиона. Във физическото тяло представя половата или производителна система. Емблема на раждането и живота. В психическата област управлява животинските страсти, ревност, завист, гордост. В умствено отношение - любопитност, мистицизъм, хитрост, могат да отсъждат справедливо.
към текста >>

49. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та, като срещне буря, разумният човек се радва, че идват сили да измия, да прогонят праха и нечистотата и да поставят нещата на отредените им от природата места.
Когато порой връхлети с водите си по стръмен склон, какво отнася със себе си в дълбокия дол? Листа, сламки, клечки — всичко, което случайно се е намерило по местността, всичко що вятъра е донесъл. Отнася се всичко блуждаещо, и се отмива от почвата всичко, което не е сраснало с каменната снага на планината. Бързите, стихийните промени — бурите, след като отминат, оставят един прочистен терен, един ред на нещата, отговарящ на техните естествени места. (Естественото място на пясъка и тинята е равнината, а на скалите — планината). Та, като срещне буря, разумният човек се радва, че идват сили да измия, да прогонят праха и нечистотата и да поставят нещата на отредените им от природата места. Да, на отредените от природата места! Това е свещена радост за всеки, който знае, че живее в един свят на ред и порядък, в свят на велики закони. Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса? Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят.
към текста >>

50. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия.
Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека. По-голямо противоречие от живота няма. Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека. Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Вместо ти да я хванеш, тя те е хванала. Сегашният порядък на нещата не е поставен на научна база. Сегашният човешки свят е създаден върху безлюбието или върху егоизма. Днес всеки човек иска да живее добре. Това се отнася и до индивида, до дома, до обществото, до народите, до цялото човечество.
към текста >>

51. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Подай ръчичките ти да измия?
, казваше ябълката: сега чакам едни нежни ръчички да ме откъснат, едни бели зъбки да ме хапнат и едно здраво стомахче да ме приеме…“ „Детенце, детенце! “, извика малката полянка, „моля ти се. ела да ми помогнеш! Да вземеш тези книжки и огризки от по мен.“ Водата говори: Вечер е. Време е за нощуване, нали? Подай ръчичките ти да измия? „Добро утро“, подшушнаха слънчевите, предвестници около главата на спящото дете. Отвори очите си! „Попей си, както ние пеем. Ние всякога пеем и сме всякога доволни“, шушнаха листата в гората. „Кой се сърди там?
към текста >>

52. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сълзите не смогнаха да измият калта, която е полепнала по теб.
Велика е моята мисия. Аз трябва да те спася. Вдигам те от локвата и двамата вървим напред, все напред. На границата между двете царства, грижливо претърсват мъдреца с благородна осанка. Не намират нищо ценно в неговата овехтяла от пътешествия торба. Сълзите не смогнаха да измият калта, която е полепнала по теб. И късно привечер край буйния поток, скъпоценният диамант бива измит. Наново блясва неговата хубост и чистота Мъдрецът пътува, като пилигрим . . . Такава е моята задача. Не зная умора по моя път.
към текста >>

53. -

Преди да се готвят трябва първо да се измият много добре, и след това да се белят, а не да се мият, след като се обелят.
За по лесното им приемане като храна кухненското изкуство е измислило десетки начини за готвенето им. У нас се употребяват в по-малко видове яденета, като в гювеч, яхния, пържени или предварително варени и пюре. Въпреки и това ограничено прилагане но картофа в нашата кухня, малко са домакините, които правилно употребяват картофа и при готвенето. Изхождайки от положението, че картофа не със само една въглехидратна, калорична (топлородна) — динамична храна, а и носител на витамини, ценни соли и белтъчини, налага се правилно готвене за запазването им. При готвенето на картофите за да запазим най-ценното в тях — витамини и соли, трябва да: 1. Преди да се готвят трябва първо да се измият много добре, и след това да се белят, а не да се мият, след като се обелят. При миенето след обелването, с водата се отделят и голямо количество витамини соли, които са по повърхността на рязаната част, те се измиват и по този начин картофа губи една голяма част от тях. 2. Картофите се белят най-тънко защото витамините се намират под тънката кафява кожица и когато се белят, дълбоко заедно с изхвърлените обелки, изхвърляме витамините. Така обелен картоф не дава витамини, а само въглехидрати. Най-добре се запазват витамините и пласта под кожицата, като вместо да се белят, предварително се добре измият и поставят в тенджерката да по враг 5 минути. След това се обелват.
към текста >>

Най-добре се запазват витамините и пласта под кожицата, като вместо да се белят, предварително се добре измият и поставят в тенджерката да по враг 5 минути.
При готвенето на картофите за да запазим най-ценното в тях — витамини и соли, трябва да: 1. Преди да се готвят трябва първо да се измият много добре, и след това да се белят, а не да се мият, след като се обелят. При миенето след обелването, с водата се отделят и голямо количество витамини соли, които са по повърхността на рязаната част, те се измиват и по този начин картофа губи една голяма част от тях. 2. Картофите се белят най-тънко защото витамините се намират под тънката кафява кожица и когато се белят, дълбоко заедно с изхвърлените обелки, изхвърляме витамините. Така обелен картоф не дава витамини, а само въглехидрати. Най-добре се запазват витамините и пласта под кожицата, като вместо да се белят, предварително се добре измият и поставят в тенджерката да по враг 5 минути. След това се обелват. Да се обели само кожицата. Така обелени картофи запазвал всичките витамини. 3. При рязането на картофите дава се възможност на кислорода от въздуха да окисли и унищожи витамините, за това трябва щом се режат веднага да се поставят в кипящото ядене. Ако се налага, картофа да престои нарязан, или ако искаме да го направим да не се смие в яденето, то при нарязването веднага да се постави студена вода.
към текста >>

54. -

Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м.
Сварен с мляко, той смекчава болките в храносмилателната система и действа против паразити в същата. Влияе още и на дихателната система при отделяне секретите в същата и смекчава кашлицата. Лукът има способността да влияе на цялата вътрешно-секреционна система на тялото, а с това на йонната концентрация и равновесие в соковете на организъма. Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма йонното равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните. Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма. Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м. дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа. Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова. Момъка се довлякъл с мъка у дома си, който с бил на около 300 м. далеч. Майка му в страха си като нямала нищо друго, му дала да изяде няколко големи глави лук и го сложила в леглото. Друго лекуване не е било предприето.
към текста >>

55. -

Змията, като съгреши, изгуби ръцете си, краката си, главата си.
Всичко в света: и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, всичкото разнообразие на неизчислимите блага от които се ползва човек, всичката красота, която ни заобикаля и която съществува на света, всичко това се дължи на Него. Той е, който подтиква всичко. Той е направил и хората и ангелите. Всичко в света е направил Той. Ако погледнете в света и видите някои изопачени същества, знайте че те отпосле са се изопачили. Змията, като съгреши, изгуби ръцете си, краката си, главата си. По напред змията носеше човешка глава, тя беше най-разумната от всички животни, но като направи греха, нейната глава, челото й, се срасна с гръбначния стълб. Сега змията няма тази интелигентност. Едно време тя е била умна, но сега е изгубила своя ум. По отношение, на човека законът е същият: Ако човек сгреши, той изгубва своята интелигентност, изгубва своята доброта. Добротата е свързана със сърцето.
към текста >>

По напред змията носеше човешка глава, тя беше най-разумната от всички животни, но като направи греха, нейната глава, челото й, се срасна с гръбначния стълб.
Той е, който подтиква всичко. Той е направил и хората и ангелите. Всичко в света е направил Той. Ако погледнете в света и видите някои изопачени същества, знайте че те отпосле са се изопачили. Змията, като съгреши, изгуби ръцете си, краката си, главата си. По напред змията носеше човешка глава, тя беше най-разумната от всички животни, но като направи греха, нейната глава, челото й, се срасна с гръбначния стълб. Сега змията няма тази интелигентност. Едно време тя е била умна, но сега е изгубила своя ум. По отношение, на човека законът е същият: Ако човек сгреши, той изгубва своята интелигентност, изгубва своята доброта. Добротата е свързана със сърцето. И тогава сърцето става лукаво.
към текста >>

Сега змията няма тази интелигентност.
Той е направил и хората и ангелите. Всичко в света е направил Той. Ако погледнете в света и видите някои изопачени същества, знайте че те отпосле са се изопачили. Змията, като съгреши, изгуби ръцете си, краката си, главата си. По напред змията носеше човешка глава, тя беше най-разумната от всички животни, но като направи греха, нейната глава, челото й, се срасна с гръбначния стълб. Сега змията няма тази интелигентност. Едно време тя е била умна, но сега е изгубила своя ум. По отношение, на човека законът е същият: Ако човек сгреши, той изгубва своята интелигентност, изгубва своята доброта. Добротата е свързана със сърцето. И тогава сърцето става лукаво. Някой казва: Разхлопало му се сърцето.
към текста >>

56. -

От изневиделица една огнена змия проряза позеленялото Коевско небе и едно след друго продължителни буботенета разтърсиха земята.
Пък и как ла не повярваш — ден огън! С песен да работиш. Мъка и завист свиха сърцата на другите, що бяха послушали своя предсказвач и не излязоха на работа. Идваше им да скочат, че главата му да напукат. Така щеше и да стане, ако работите изведнъж не се извъртяха. От изневиделица една огнена змия проряза позеленялото Коевско небе и едно след друго продължителни буботенета разтърсиха земята. Спогледаха се лозарите и останаха със зинали уста. Откъм „Боаза“ се свличаше вече неочакваната градушка. — Ей. Хора, спирайте бързо! Но халос ви отива синия камък.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И сънмища пресветли духове По нея слизат и възлизат — Поток слънца, роящи се безспирно : мечтите мои сънни по цветната дъга на моята предвечна мисъл... А там — отвъд света На моята мечта, Където свърша огнецветната змия на мисълта, Издига се престол, Блестящ от бял жар на брилянти.
и С. Изпуснал посох из ръка, Положил морна си глава на камък бял, Да спя — обзет от тежкий сън на битието. И ето, моята душа — бездънен хаос, Из който се разбиват водопади звездни, Възпламват и тъмнеят бездни, И — течен изумруден пламък — Се носят Вечните Води, Струящи през неведомите пещери На моя дух . . . И музика дозема спящий слух — И виж: над мен Дъгата пее седмозвучна, Възправя се кат стълба седмоцветна Към неизведано небе — Небесна стълба от лъчи и звуци. И сънмища пресветли духове По нея слизат и възлизат — Поток слънца, роящи се безспирно : мечтите мои сънни по цветната дъга на моята предвечна мисъл... А там — отвъд света На моята мечта, Където свърша огнецветната змия на мисълта, Издига се престол, Блестящ от бял жар на брилянти. И аз — в съня си — искам да погледна Седящия на огнезрачния престол, Но белий скреж на светлината Ме ослепява ... И аз усещам, че Седящият на трона Говори —---- Опивам се от пламък -- Я преди суетний поглед Изчезва пъстрий дим на битието, Стопява се кат сенка Сънеподобното творене Във Славата на Вечния, Най-Древния от Древните . . . И възбленуван сън наяве става : От мълниите на гласа Му Просветва целата земя под мене, И камъкът превръща се на огън тлеещ Лежа на Огнена земя--- А Пясъците Земни се искреят — Безчислите звезди на Млечний Път . . . И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър .
към текста >>

И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска.
И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието!
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението.
. . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа. И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между народа и днес чесънът се употребява като лечебно средство против ухапано от Отровна змия.
Това е наблюдавал той във всички слоеве на народа и го поставя във връзка с употреблението на чесъна. Когато храносмилателният процес се извършва винаги редовно и без затруднения, можем да очакваме, че животът ще се запази по-дълго, отколкото когато разни болести затрудняват най- важните функции на храненето. А употреблението на чесъна осигурява именно редовното и правилно храносмилане. Чесънът (Allium sativum) е бил известен още в старо време. Израилтяните го употребявали в Египет, а египтяните го считали за деликатес. Между народа и днес чесънът се употребява като лечебно средство против ухапано от Отровна змия. Счукан с мед, чесънът образува едно лекарство, с което се лекува кръвотечение от носа и кашлица. Стрит с тамян той се употребява за смекчение на зъбобол и пр. Електрически сън. В берлинското списание „Klinische Wochenschrift“ Д-р Нагелшмид съобщава за един, изнамерен от него, нов вид електрически ток, който можел да докарва нечувствителност към болки, като местна упойка, и безсъзнателно състояние, ако действа на мозъка. Касае се за един алтернативен ток, който може по мярка да се усилва и отслабва.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * Зад непрогледна тъмнина, Ще се открият тайни двери, Ще блесне чудна светлина, Дух морен отдих ще намери * * * ..В ТЛЕН ЗВЕЗДА... * * * Злокобен дух надвиснал е над нея и зла змия вгнездила се у нея .
Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб. И бурите у теб ще стихнат, Пред блясъка на новий Феб. * * * И бързай, пътнико, лети! Мини пределите на мрака! Звезда прекрасна веч трепти И морен пилигрим тя чака. * * * Зад непрогледна тъмнина, Ще се открият тайни двери, Ще блесне чудна светлина, Дух морен отдих ще намери * * * ..В ТЛЕН ЗВЕЗДА... * * * Злокобен дух надвиснал е над нея и зла змия вгнездила се у нея . . . * * * — „Звезда, едва мъждееш ти, звезда, погиваш в тъмноти. . .“ * * * И чу тя вдън душа безмлъвните слова, ала ги не разбра, * * * Сърце й закопня заблудна разнота и нейната душа в пориви залута . . . За тоз стремеж светът откри й своите двери, за тоз копнеж душа й всичко там намери .
към текста >>

Напусна трънен път, там, де духът живее, и в плен на ниска хот душа й веч мрътвее * * * Злокобен дух надвиснал е над нея — зла и змия вгнедила се у нея .
* * * И чу тя вдън душа безмлъвните слова, ала ги не разбра. * * * Сърце й закопне измамна пъстрота, плътта й лумна в тлен на светска красота . . . Безсилна за метеж душа й веч остала, заглушена в тътнеж на светската премала . . . Напусна трънен път, там, де духът живее, и в плен на ниска хот душа й веч мрътвее * * * Злокобен дух надвиснал е над нея — зла и змия вгнедила се у нея . . . * * * — „Звезда, линеe твоят зрак: ще затрепериш в страх . . . Звезда, погиваш в тежък мрак: ще се превърнеш в прах . . .“— РАБИНДРАНАТ ТАГОР.
към текста >>

В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата.
Прочутият английски лекар Мид през 18 век познава употреблението на виното от усойници, което се приготовлявало, като се натопявали сушени усойници в малко стоплено вино и се държали в него една седмица. Такова вино се употребявало за възбуждане апетит. Лекарят на Карл II, Тома Шерлей, препоръчвал „прилепов балсам“ като средство против хипохондрия. Този балсам се приготвял от усойници, прилепи, глисти, еленов мозък, свинска мас и от волско бедро. Но и другите отровни змии са употребявани в терапията. В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата. Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство. Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“.
към текста >>

За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията.
Този балсам се приготвял от усойници, прилепи, глисти, еленов мозък, свинска мас и от волско бедро. Но и другите отровни змии са употребявани в терапията. В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата. Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство. Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии. В Мозамбик се ваксинират със змийска отрова. В Бразилия се употребява отровата от кресливата змия (Crotalus horridus), като сигурно средство против ревматизъм.
към текста >>

В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска.
Но и другите отровни змии са употребявани в терапията. В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата. Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство. Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии. В Мозамбик се ваксинират със змийска отрова. В Бразилия се употребява отровата от кресливата змия (Crotalus horridus), като сигурно средство против ревматизъм. Отровата от змиите е употребявана още от старите скити за намазване върховете на стрелите.
към текста >>

Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“.
В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата. Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство. Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии. В Мозамбик се ваксинират със змийска отрова. В Бразилия се употребява отровата от кресливата змия (Crotalus horridus), като сигурно средство против ревматизъм. Отровата от змиите е употребявана още от старите скити за намазване върховете на стрелите. Употребявали я и ловците на тигри.
към текста >>

Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии.
Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство. Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии. В Мозамбик се ваксинират със змийска отрова. В Бразилия се употребява отровата от кресливата змия (Crotalus horridus), като сигурно средство против ревматизъм. Отровата от змиите е употребявана още от старите скити за намазване върховете на стрелите. Употребявали я и ловците на тигри. Но най-невероятно може да изглежда употреблението на отровните змии в кухнята.
към текста >>

В Бразилия се употребява отровата от кресливата змия (Crotalus horridus), като сигурно средство против ревматизъм.
За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии. В Мозамбик се ваксинират със змийска отрова. В Бразилия се употребява отровата от кресливата змия (Crotalus horridus), като сигурно средство против ревматизъм. Отровата от змиите е употребявана още от старите скити за намазване върховете на стрелите. Употребявали я и ловците на тигри. Но най-невероятно може да изглежда употреблението на отровните змии в кухнята. А факт е, че бедното население в южна Франция и Италия яде усойниците. И в Америка от месото на кресливата змия приготовляват особен деликатес, наречен „Musical Jack“.
към текста >>

И в Америка от месото на кресливата змия приготовляват особен деликатес, наречен „Musical Jack“.
В Бразилия се употребява отровата от кресливата змия (Crotalus horridus), като сигурно средство против ревматизъм. Отровата от змиите е употребявана още от старите скити за намазване върховете на стрелите. Употребявали я и ловците на тигри. Но най-невероятно може да изглежда употреблението на отровните змии в кухнята. А факт е, че бедното население в южна Франция и Италия яде усойниците. И в Америка от месото на кресливата змия приготовляват особен деликатес, наречен „Musical Jack“. По островите в Тихия океан и в Австралия туземците ядат месото на разни видове отровни змии. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Интересна фотографическа снимка. През месец юли т. г. малкият ученик Любомир Дим. п. Генов, от Враца, 14 годишен, дошъл за неколко дни в София, при роднините си.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При простотата на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят.
Следователно, докато Ариес, мисълта, е станала в Таурус дума и в Гемини действие, пространството в Канцер ги обхваща като облекло, издига се Лео, лъвът, огънят на духа, на пасивната Вирго, материя, майка, Мария девица. Това, което се роди от нея, ще бъде тогава дух и материя в едно, от два вида раждане, от два пола. Либра, везните на духа и материята, е в равновесие. Но простотата не може да бъде добродетел, и безобидността не е заслуга. Човекът е само това, което той е завладял. При простотата на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят. Либра, идеалният човек, човекът, роден от осеняване на духа над девствената материя, още не е нещо повече от една хубава възможност, додето не е подложен на изпитание. Затова духът води човека в пустинята, за да бъде въведен в изкушение. От тука Скорпио, прелъстителят, се нарича знак на смъртта, както и на живота. Защото, който падне в изкушение, той пропада в закона от „материя в материя“. Но който устои, той достига в знака на нов живот.
към текста >>

Защото, както змията, когато съблече кожата си, се явява като новородена, така и този знак от смъртта образува нов по-висш живот на духа.
Либра, идеалният човек, човекът, роден от осеняване на духа над девствената материя, още не е нещо повече от една хубава възможност, додето не е подложен на изпитание. Затова духът води човека в пустинята, за да бъде въведен в изкушение. От тука Скорпио, прелъстителят, се нарича знак на смъртта, както и на живота. Защото, който падне в изкушение, той пропада в закона от „материя в материя“. Но който устои, той достига в знака на нов живот. Защото, както змията, когато съблече кожата си, се явява като новородена, така и този знак от смъртта образува нов по-висш живот на духа. Който в Скорпио бъде въведен в изкушение, той трябва да влезе в борба със собствената си природа. Следващият по-нататък знак е този на Сагитариус, на стрелеца, изобразяван често като кентавър. Горната част на тялото — мисълта — е човешката част, долната — животинската, влеченията. С стрелата на мисълта той цели към най-висшето, но влеченията му препятстват да го достигне. Затова той трябва да се възкачва по-нататък по хълма на лишението.
към текста >>

IV, стр.. 4 колона 2, ред 2, да се чете: и зла змия, вместо зла и змия.
III, стр. 22, колона I, цялото начално стихотворение на „Пред свръхчовешка вис“ да се счита с един и същ шрифт. А на стр. 23, колона 1, ред 17 отдолу да се чете: сред. вместо след. Кн. IV, стр.. 4 колона 2, ред 2, да се чете: и зла змия, вместо зла и змия. На стр. 10 кн. II, кол. III, най-долния ред е напечатано: „Змия — демон на отчаянието и сякаш с нажежена“. . .
към текста >>

III, най-долния ред е напечатано: „Змия — демон на отчаянието и сякаш с нажежена“.
вместо след. Кн. IV, стр.. 4 колона 2, ред 2, да се чете: и зла змия, вместо зла и змия. На стр. 10 кн. II, кол. III, най-долния ред е напечатано: „Змия — демон на отчаянието и сякаш с нажежена“. . . А трябва да се чете: Злия — демон на отчаянието, сякаш че със с нажежени. . . На стр. 12 кн.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, * и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя!
* Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна, ти с мен навеки си обединена: аз лъч, ти роза в моите гърди! .. * * * СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два свята ден и нощ летят във всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира? Не са ли те две влюбени сърдца?... * Ил чезне в бездната неизследима, кат тих акорд, вълшебният им блян? Или за любовта прегради има в безбрежния небесен океан?... * Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, * и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя! .. Иван Толев А. Блек. ИЗПИТ С бледни сенки мракът забули замлъкналата гора. Утихнаха песните на крилатите. Наредко тук-таме се слушаше вик на закъсняла птица. Като скръсти нозе, с ръце на коленете, с недвижим поглед седеше под сянката на величествения банан благословеният Буда, потънал в дълбоко съзерцание.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Възпламени сърце прекрасно, не тай змията веч в гърди, и прегърни кръста ти страстно, в борба и ти се нареди... * Явиш ли се и ти в борбата, за помощ тебе ще зоват страдалци много, без отплата служи, служи и ти, до смърт.
. . * На край света, на край света скала вледена и злина не могат вече устоя пред огъня на любовта. * * * НАПРЕД! Напред, девойко, във борбата! Не бой се ти, не крий се веч: по цели свят зове тръбата, арената не е далеч! * Възпламени сърце прекрасно, не тай змията веч в гърди, и прегърни кръста ти страстно, в борба и ти се нареди... * Явиш ли се и ти в борбата, за помощ тебе ще зоват страдалци много, без отплата служи, служи и ти, до смърт. * Че утре сън като затвори навеки твоите очи, за тебе всеки ще говори, че светла личност беше ти. * Над гроба ти не ще ридаят, не ще оплакват твойта плът, защото всички вече знаят, че светлите души не мрат.. * * * МОЛИТВА О Татко милостиви, смири ми Ти душата! помилвай ми челото, та нека да заспя... че пъплят тъмни сенки и мъчат ми душата от минали страданья и минали тегла... * Така да си почина, аз искам, безметежно, да стихнат тежки мъки, изсушат се сълзи, духът ми да се носи в мълчание безбрежно и никога животът съня да не смути... * О Татко, дай таз милост! Но... знам че е напразно,: ръка Ти нивга вече не ще ми я даде, додето в мен сърцето — несвъртище омразно — самичко не миряса, за винаги не спре.. * * * СЪРЦЕТО Кой знай играта на сърцето, как се изменя всеки ден, не би си мръщил той лицето, не бил би нивга наскърбен. * То днес ни мъчи и терзае,.. избликва сълзи на очи, а утре лудо заиграе, обляно в радостни сълзи!
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи?
Лука 2:27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик — във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? * Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье — във блян за щастие всред мразовити дни? . .. * Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай — на Гения Му чист творение последно . . . * Но моето сърце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... * * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи? . . . * О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! * Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей! . . .
към текста >>

Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния.
Естествено при това изследване трябва да се направи голямо увеличение, дори до 45 пъти. По този начин пък наблюдението става но трудно, но това не изменя резултата, понеже и формата и големината на порите са различни у разните хора. Животински въглен като противоотрова Едно домашно средство, което баварските и италианските селяни отдавна употребявате против всички възможни отравяния, е животинският въглен. Това средство е употребено наскоро с успех и в една пражка клиника. Според съобщенията на един мюнхенски вестник, то действало сполучливо против всички отравяния в стомаха, дори и против стрихнина. Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния. В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“. Първоначално са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата. Животинският въглен се прави от месо, кости и кръв. И трите вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари. Силата за поглъщане е при различните въглени различна.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му.
Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си. Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н. От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10. В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му. Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ). Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Списанието Диана (№ 47) дава статия върху библейския езотеризъм, а специално върху падането на Ева: то е слизане на духа във физическата вселена; змията, според него, представлява образ на земната любов. 11.
На последния той противопоставя свръхнормалните способности на душата, доказателствата за нейното съществуване, независимо от материалния организъм, после действията й на разстояние и без посредничеството на волята (внушението) и, най-сетне, необикновените възприемания (телепатията и ясновидството). По тоя начин става абсолютно очевидно, че човек съществува и върху други планове (полета), различни от физическия. На ония, конто биха отричали тия съществен факти, Фламарион противопоставя многобройни доказателства и подробности: книгата му е пълна с наблюдения, подписани и датирани, които представляват всичката гаранция на една строга научна анкета. Тази книга е една благодат за ония, които още се съмняват в съществуването на душата и нейните духовни бъднини. Ние ще дадем в следните книжки извадки от това капитално съчинение. 10. Списанието Диана (№ 47) дава статия върху библейския езотеризъм, а специално върху падането на Ева: то е слизане на духа във физическата вселена; змията, според него, представлява образ на земната любов. 11. Г н Ив Брито публикува в L’Etoile една любопитна статия, озаглавена: народите и астрологията. В 1789 год., казва той, стана през юли—август голямо сближение между планетите Уран, Юпитер и Марс, в знака Лъв, който е знак на Франция. Поради това Пйер д’Ай е можал да предскаже революцията в своята книга lmago Mundi,както и Ришар Руса. Подобни големи сближения илюстрирали жакерията (селското въстание), генералните щати и пр И войната през 1914 г. съвпада с противопоставянето на Слънцето срещу планетата Уран.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

После в Гьотезия разказ: „За зелената змия и бялата лилия“ са изложени окултни истини в алегорична форма.
Обаче, въпреки тях, зданието днес е привършено в по-голямата си част. Самото му название показва, в какъв дух ще се работи в него. Великият немски поет Гьоте е бил не само поет, но и естественик и окултист. Неговите произведения са пълни с окултни истини. Даже от Д-р Щайнер има специална книга за езотеричната страна на Фауст. После в Гьотезия разказ: „За зелената змия и бялата лилия“ са изложени окултни истини в алегорична форма. От друга страна, той се счита като добър естественик и е един от пионерите на еволюционната теория. Този окултен университет ще работи в духа, в който е творил Гьоте. Сега нека видим, как постепенно се подготви почвата за есенешния курс в Дорнах. Интересно е движението между европейското студентство и неговата заинтересованост от окултизма. В първата половина на 1920 г.
към текста >>

И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл.
А в градината на Бога едно от най-красивите, стройни и привлекателни създания беше Ева — майката на познанието — нежната другарка на Адама. И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота. И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената. И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае. А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на физическата материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“. И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл. И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота! Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото дърво на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?! Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?! Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата.
към текста >>

И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота!
И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота. И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената. И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае. А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на физическата материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“. И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл. И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота! Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото дърво на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?! Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?! Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска.
към текста >>

И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска.
И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота! Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото дърво на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?! Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?! Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска. И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . . Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила! “ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас дърво. Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски?
към текста >>

“ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас дърво.
И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска. И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . . Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила! “ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас дърво. Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски? Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на дървото на познанието? А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . . „Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична.
към текста >>

Иначе, той не заслужва да се нарече син Божи и да живее в едемската градина на Руах — Елоим — Аура.“ И намери жената думите на змията прави и добри за нея.
. . . „Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична. Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и простота, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта. Адам е силен в добродетели, ала другарката му е слаба по ум и мъдрост. А тя трябва да му ги даде и му помогне да притежава най-малко: силата на Авадона и светлината на Авенира. Иначе, той не заслужва да се нарече син Божи и да живее в едемската градина на Руах — Елоим — Аура.“ И намери жената думите на змията прави и добри за нея. И плени се от пожеланието да придобие за себе си и за Адама мъдростта на познанието, за да станат силни, умни и светли, като боговете. И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама. И в който ден ядоха, познаха и двамата че са голи, защото в същия час изгубиха всичките богатства от добродетели, с които бяха облечени от Бога. в градината райска. * И подири Господ Бог човека в Адама и го не намери.
към текста >>

И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа.
Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете на добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог на светлината! „Кой ти каза че си оголял? Да не си ял от плодовете на дървото, за които ти забраних в градината на Едема? ’“ И обади се Адам от най-низшите полета на Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог на светлината, владетелят на човешките небеса, Ева, защо направи това. А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота. И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа. . . Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм! Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“. И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори. Във формата на всяка най-низша и несъвършена плът се съдържа винаги скрит един велик закон.
към текста >>

Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде спокойствие, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената.
И когато Авел се завърна в полето на смирението и започна да пасе и отгледва плодовете на добродетелите, приближи се при него Каен и го уби . . . И поиска той да избяга и се скрие от лицето на Бога. Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита: „Къде е брат ти Авел“ И отговори Каен с хладнокръвното спокойствие на закоравял престъпник на закона на Любовта: „Не съм пазач по него, за да го зная!... Аз имам достатъчно грижи подир огнените очи на човешките дъщери. Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде спокойствие, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената. Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . .
към текста >>

Така, приготвената субстанция от една змия, взета по известен начин, намира, по един вид природен инстинкт, това, което се е просмукало през нея и, с известно привличане, притегля към себе си онова, което е било отделено от нея (за да го неутрализира)“.
Кролиус, в книгата си Traitе des signatures, казва, че смазаният паяк лекува направената от него рана, а скорпионът — ухапаното от него место. Роберт Флъд твърди, че една храчка от гръдния кош, посредством едно съответно приготовление, изцерява туберкулозата (Sputum а pulmonico rejectum, post debitam prceparationem, curat phtisim). Кирхер, в своя Mundus subterraneus, казва същото за змийските отрови и предлага за тях следното обяснение: „отровата е една смес от сяра, живак и сол. Тя съдържа в себе си това, което може да ни спаси, заедно с онова, което причинява смъртта ни. Трябва, прочее, да отделим чистото от нечистото, както учи спагирическото изкуство, и тогава се получават великолепни излекувания благодарение на природния магнетизъм, по силата на който подобното се наслаждава от подобното, от което пък се ражда привличането и единството. Така, приготвената субстанция от една змия, взета по известен начин, намира, по един вид природен инстинкт, това, което се е просмукало през нея и, с известно привличане, притегля към себе си онова, което е било отделено от нея (за да го неутрализира)“. След туй, Кирхер формулира в четири правила принципа, че всеки минерал, всяко растение, всеки животински екстракт, способен да произведе ефектите на известна отрова, е един цер против тая отрова. Естествено, за да може този принцип на ваксино-терапията или изопатията да се практикува ефикасно, трябва да се употребява цяра — отрова с голяма предпазливост. Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“. Полезният принцип, който алхимиците искаха да отделят, бе счетен от А.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една сутрин, около 8 — 9 часа, като Се връщах в къщи с продукти, на пътната врата, от единия до другия край, бе се изтегнала една змия.
Разбира се, ако бе послушал предупрежденията на коня си, брат ми не щеше да бъде постигнат, може-би, от такава участ. Сега ще разкажа за друга случка. През месец април 1890 год. аз бидох преместен по служба от Еленската пощенска станция в Търново, поради което. изпратих жена си с двете деца в с. Беброво. Една сутрин, около 8 — 9 часа, като Се връщах в къщи с продукти, на пътната врата, от единия до другия край, бе се изтегнала една змия. Щом отворих вратата, щях да я настъпя, но като ме видя, тя се скри в стената. След Това излязох от къщи и отидох на кафенето, дето разказах на познатите ми за змията. Съседите ми тогава обясниха, че същата змия и други път се е явявала и всеки път, след нейното явяване, някой от тая къща е умирал. И действително, 2 — 3 дни подир тая случка със змията, получих писмо, че детето ми в с. Беброво се разболяло.
към текста >>

След Това излязох от къщи и отидох на кафенето, дето разказах на познатите ми за змията.
През месец април 1890 год. аз бидох преместен по служба от Еленската пощенска станция в Търново, поради което. изпратих жена си с двете деца в с. Беброво. Една сутрин, около 8 — 9 часа, като Се връщах в къщи с продукти, на пътната врата, от единия до другия край, бе се изтегнала една змия. Щом отворих вратата, щях да я настъпя, но като ме видя, тя се скри в стената. След Това излязох от къщи и отидох на кафенето, дето разказах на познатите ми за змията. Съседите ми тогава обясниха, че същата змия и други път се е явявала и всеки път, след нейното явяване, някой от тая къща е умирал. И действително, 2 — 3 дни подир тая случка със змията, получих писмо, че детето ми в с. Беброво се разболяло. Отидох си в отпуск и след 18-дневно тежко боледуване то се помина. Същевременно се разболя и баща ми, който се помина все по това време.
към текста >>

Съседите ми тогава обясниха, че същата змия и други път се е явявала и всеки път, след нейното явяване, някой от тая къща е умирал.
аз бидох преместен по служба от Еленската пощенска станция в Търново, поради което. изпратих жена си с двете деца в с. Беброво. Една сутрин, около 8 — 9 часа, като Се връщах в къщи с продукти, на пътната врата, от единия до другия край, бе се изтегнала една змия. Щом отворих вратата, щях да я настъпя, но като ме видя, тя се скри в стената. След Това излязох от къщи и отидох на кафенето, дето разказах на познатите ми за змията. Съседите ми тогава обясниха, че същата змия и други път се е явявала и всеки път, след нейното явяване, някой от тая къща е умирал. И действително, 2 — 3 дни подир тая случка със змията, получих писмо, че детето ми в с. Беброво се разболяло. Отидох си в отпуск и след 18-дневно тежко боледуване то се помина. Същевременно се разболя и баща ми, който се помина все по това време. Съобщава: Ив.
към текста >>

И действително, 2 — 3 дни подир тая случка със змията, получих писмо, че детето ми в с.
изпратих жена си с двете деца в с. Беброво. Една сутрин, около 8 — 9 часа, като Се връщах в къщи с продукти, на пътната врата, от единия до другия край, бе се изтегнала една змия. Щом отворих вратата, щях да я настъпя, но като ме видя, тя се скри в стената. След Това излязох от къщи и отидох на кафенето, дето разказах на познатите ми за змията. Съседите ми тогава обясниха, че същата змия и други път се е явявала и всеки път, след нейното явяване, някой от тая къща е умирал. И действително, 2 — 3 дни подир тая случка със змията, получих писмо, че детето ми в с. Беброво се разболяло. Отидох си в отпуск и след 18-дневно тежко боледуване то се помина. Същевременно се разболя и баща ми, който се помина все по това време. Съобщава: Ив. Дойнов — София.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията.
Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление. Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята). Триъгълниците са тясно преплетени, защото духат и материята с неразделни в своето проявление. Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно. В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и водата, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата. Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията. Той представлява в религиозните философии емблемата на Вечността, Мъдростта и Възраждането. Относно духовния мир значението на символа е Божествената Мъдрост ; относно материята — възраждането и безсмъртието. Затова Хермес е считал земята най-духовно от всички същества. И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермеса, разбирал змията в същия смисъл. Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос.
към текста >>

И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермеса, разбирал змията в същия смисъл.
В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и водата, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата. Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията. Той представлява в религиозните философии емблемата на Вечността, Мъдростта и Възраждането. Относно духовния мир значението на символа е Божествената Мъдрост ; относно материята — възраждането и безсмъртието. Затова Хермес е считал земята най-духовно от всички същества. И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермеса, разбирал змията в същия смисъл. Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос. Интересна е подробността, че всички дракони или крилати змии се изобразявали в древността със седем глави, при което на всяка от тях са били нарисувани по седем коси. Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка. Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“.
към текста >>

Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос.
Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията. Той представлява в религиозните философии емблемата на Вечността, Мъдростта и Възраждането. Относно духовния мир значението на символа е Божествената Мъдрост ; относно материята — възраждането и безсмъртието. Затова Хермес е считал земята най-духовно от всички същества. И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермеса, разбирал змията в същия смисъл. Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос. Интересна е подробността, че всички дракони или крилати змии се изобразявали в древността със седем глави, при което на всяка от тях са били нарисувани по седем коси. Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка. Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й.
към текста >>

Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“.
Затова Хермес е считал земята най-духовно от всички същества. И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермеса, разбирал змията в същия смисъл. Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос. Интересна е подробността, че всички дракони или крилати змии се изобразявали в древността със седем глави, при което на всяка от тях са били нарисувани по седем коси. Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка. Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия.
към текста >>

Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й.
Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос. Интересна е подробността, че всички дракони или крилати змии се изобразявали в древността със седем глави, при което на всяка от тях са били нарисувани по седем коси. Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка. Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя.
към текста >>

Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия.
Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка. Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията.
към текста >>

Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия.
Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“.
към текста >>

Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята.
В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя.
към текста >>

Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя.
Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния .
към текста >>

Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева.
Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11).
към текста >>

Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията.
Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия.
към текста >>

Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя.
Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня.
към текста >>

дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11).
Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня. За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“. Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите.
към текста >>

За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“.
За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня. За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“. Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите. Дървото на живота се изобразява съборено и корените му се спущат от небето, като израстват от „безначалното начало на всебитието“. Неговото стъбло при. растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се разкошни клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера. В Bhagavad Gita (15) се споменава дърво на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „дървото на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род.
към текста >>

Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите.
дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня. За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“. Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите. Дървото на живота се изобразява съборено и корените му се спущат от небето, като израстват от „безначалното начало на всебитието“. Неговото стъбло при. растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се разкошни клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера. В Bhagavad Gita (15) се споменава дърво на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „дървото на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род. Колкото по-стар е символът, толкова по-дълбок и важен е неговия смисъл.
към текста >>

Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на безграничното пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи.
И у египтяните Озирис и Хорус се изобразявали винаги във връзка с лотоса, като богове на слънцето или богове на огъня (символизмът на лотоса може да се намери в книгата на Sir William Jones: „Dissertations relating to Asia“). У индусите лотосът служел за емблема на производителните сили на природата, действащи чрез посредството на огъня и водата, иначе —духа и материята. По отношение на материалната природа лотосът символизира плодородието на земята. Четирите Ангела или Гениите на четирите страни на небето стоят всеки на цвета на лотоса. В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от водата. Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на безграничното пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи. Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма.
към текста >>

Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия).
Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието? Цялата тая част от учението на проф. Рише е наистина дълбока. Ние можем само да потвърдим светлата и дълбока истина в изявленията му, когато той поддържа, че тайнственото ни къпе от всички страни и че трябва зле да се знае общочовешката история, за да се отхвърлят известни възможности под предлог, че те шокират нашите умствени навици. Известно е, че Людовик XIV и неговите министри са затворили в лудницата едно лице, което им казало: „ще дойде време, когато ще може да се чува в Рим гласа на един човек, който ще говори в Париж“ (думата била за телефона:, или: „през месото на един жив човек ще може да се виждат костите му“ (радиоскопията). Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия). Цялата тази философия на метапсихиката, както я знае и излага г. Рише, трябва да се приеме безусловно“. След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита!
“ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби! Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен! Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита! Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете! И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак! Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича.
към текста >>

Рише е автор на няколко капитални трудове по опитния психизъм, телекинезията, ектоплазмията и криптестезията, за които подробно писахме в кн.
ще се открие в Париж третият международен конгрес по експерименталната (опитната) психология. Според решението на организационния комитет, конгресът щял да трае петнадесет дни и щял да се закрие на 30 същия месец. Почетното му председателство е предложено на проф. Шарл Рише, който е приел. Както се знае, проф. Рише е автор на няколко капитални трудове по опитния психизъм, телекинезията, ектоплазмията и криптестезията, за които подробно писахме в кн. 6 — 7 на Всемирна Летопис. Изработена е и подробната програма на въпросите, които ще се разглеждат в конгреса. Надеем се, че ние ще имаме възможност да я предадем изцяло на страниците на списанието. Поканени са да присъстват и вземат участие в работите на конгреса представители на всички страни, в които духовното движение е напреднало: членовете на организационния комитет са решили единодушно да се приемат трудовете (рефератите) и на психистите от Германия, Австрия, България и Турция. За сега се съобщава, че били получени следните мемоари: 1) от Шарл Ланслен: Какво е душата?
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И вие, прекрасна, великодушна, светла, искахте да стоплите до сърцето си тая змия и сега се чудите, за дето ви ухапа тя!
Не, вие сега изслушайте до края, вгледайте се в меня и разберете най-после, какъв човек стой пред вас. Или вие съвсем ослепяхте? Не виждате ли, че аз съм един жалък, нищожен в своята злоба човек. отровен от злобата си, смазан от живота? Такъв човек не търпи да го караш насила да работи и не може да пренася превъзходството на другите. И вие, прекрасна, великодушна, светла, искахте да стоплите до сърцето си тая змия и сега се чудите, за дето ви ухапа тя! Нали? О, колко ви ненавиждам. Махнете се, махнете се! Аз не гарантирам за себе си. . .
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Змията също се стреми към човека.
Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго. В същност, еволюцията се състои в проявата на възвишеното, което се намира в глъбините на всяка човешка душа. Две сърни с любов доверчиво се увират до самите му гърди. От очите на едната сърна текат сълзи. Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му. Змията също се стреми към човека. Малко по далеч мечка и костенурка. Едни сърни кротко пасат на известно разстояние. В тревата цветя. Надалеч планини. Една река тихо тече в равнината.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina!
О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе! О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina! * * * Сломи се! Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена сгради. На своята душа срутените греди, в самолюбивия си Вавилон занесе, защото съдеше, че ти си сам, един, че друг живот над тебе вече няма. Тогава Сатаната, спрял на твойта кула, с очи на прелъстител, се разсме над тебъ и с пълната с лъжи и обещания чаша приневоли душата ти и повели: че само себе си ти трябва да обичаш! И повели: че само в себе си ти трябва да повярваш!
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия.
Това са, отначало, внезапни устреми, мъчителни образи, тревожни и без крайни вървежи през неизвестните мрачини, а най-после страхът достига върха: разтреперване, силни тръпки, студена пот, ужас. Но след тях открива се великолепна светлина пред очите, минава се през чисти места и зелени ливади, дето се чуват песни и игри, свещени думи се произнасят и божествени проявления навяват религиозен възторг“. Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии. В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по начина, по който откриват звездите от нашата слънчева система. Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от описанието на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние. По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия. Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът.
към текста >>

Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ.
Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии. В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по начина, по който откриват звездите от нашата слънчева система. Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от описанието на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние. По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия. Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите. Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало.
към текста >>

В тоя свой труд ученият професор и редактор на ,,Revue Metapsychique“ е събрал многобройни факти из направените от него и професор Шарл Рише опити по ектоплазмията, за които ние няколко пъти съобщихме в втората и третата годишнина на Всемирна Летопис.
Италианският превод, с предговор от видния италиански психист, проф. Ернесто Боцано, е излязъл от печат под надслов: La Morte. Prove scientifiche e sperimentali della realta dei fenomeni spiritici e della soppravvivenza dell’anima, sua evoluzione e reincarnazione (Смъртта. Научни и опитни доказателства за действителността на духовните явления и за преживяването на душата, нейната еволюция и прераждане). Излязъл е от печат и ценния труд на д-р Густав Желе, директор на Международния Метапсихически институт: „L’Ectoplasmie et la Clairvoy ance“ (обемист том от 450 страници с 51 картини извън текста и 103 фигури). В тоя свой труд ученият професор и редактор на ,,Revue Metapsychique“ е събрал многобройни факти из направените от него и професор Шарл Рише опити по ектоплазмията, за които ние няколко пъти съобщихме в втората и третата годишнина на Всемирна Летопис. Получи се в редакцията ни посмъртното съчинение на Папюса (Д-р Жерар Анкос): Traite Methodique de Magie Pratique (голям том с около 200 гравюри и картини и един фронти- спис от Гейак). цена 45 frs. Пълно изложение на теорията и практиката на магията, според стари и нови източници и опити. На английски, заслужват да се отбележат следните нови книги: 1) „The Brotherhood of the Rosy Cross“ (Братството на Розата и Кръста), by Arthur Е. Waite. Pp. 650. Jllustrated.
към текста >>

Всичките опити да я измият останали напразно.
Тутакси те са се намерили пред нещо като сайвант, чиято врата се отворила механически и жената направила знак на любимеца си да влезе след нея, но последният, уплашен, се отдръпнал и отказал да влезе. Жената, побесняла от това, му ударила една плесница и изчезнала в сайванта, чиято врата се затворила пак без шум и автоматично. Още повече ужасен, момъкът тичешком се върнал в града. Било вече 2 часа след полунощ, когато стигнал в къщи, и първата му дума била: „светнете! “ Светнали му и всичките му домашни извикали от очуддване и страх, като видели бузата му, по която бил ударен, черна като катран. Всичките опити да я измият останали напразно. Нещо повече: незабавно момъкът се разболял и след кратко време се поминал“ Друг вестник Vilner Freund, издаван в същия град, съобщава: „Един железничар срещнал черната жена на един мост в квартала Люлишкец. Било около 11 часа вечерта. Тя го привлекла с една особена тайнствена сила, като някакъв магнит. Той се почувствал принуден да завърже разговор с нея и тя го е увлякла, приказвайки, чак на полето извън града. Като минавали край гробищата, железничарят се усетил обладан от дълбока тъга и й предложил да отидат в населените квартали, но тя пожелала да продължат пътя си.
към текста >>

Но никой пример не е по-типичен от тоя на птицата, омаяна от змията.
Шарко си е послужил, вместо с черната дъска и бялата черта, с силна светлина, пред която държал главата на петела няколко минути. Последният скоро паднал в каталепсия. Шарко е повторил този опит и с други животни: гущери, раци, врабчета и зайци. Всичките ловци знаят едно средство да докарват цели ята чучулиги пред пушките си с помощта на едно въртящо се огледало. Горките птички, омаяни от тоя блясък, слизат от висините, приближават се почти без чувствени и стават жертви на сачмите. Но никой пример не е по-типичен от тоя на птицата, омаяна от змията. В каменистите места, дето има много змии, това явление може да се наблюдава в всичките му подробности. Змията се разполага недалеч от гнездото, което й е недостъпно, и чака да влязат в него бащата и майката или някои от малките, още неопитни да хвърчат. Когато птичката се покаже, а особено, когато кацне на някое клонче, змията се издига на половина и се старае да се застои право нагоре, ако е от големите. Ако птичката, привлечена от шума, се обърне и погледне змията, може да се счита за изгубена. Змийският поглед я притегля с неотразима сила.
към текста >>

Змията се разполага недалеч от гнездото, което й е недостъпно, и чака да влязат в него бащата и майката или някои от малките, още неопитни да хвърчат.
Шарко е повторил този опит и с други животни: гущери, раци, врабчета и зайци. Всичките ловци знаят едно средство да докарват цели ята чучулиги пред пушките си с помощта на едно въртящо се огледало. Горките птички, омаяни от тоя блясък, слизат от висините, приближават се почти без чувствени и стават жертви на сачмите. Но никой пример не е по-типичен от тоя на птицата, омаяна от змията. В каменистите места, дето има много змии, това явление може да се наблюдава в всичките му подробности. Змията се разполага недалеч от гнездото, което й е недостъпно, и чака да влязат в него бащата и майката или някои от малките, още неопитни да хвърчат. Когато птичката се покаже, а особено, когато кацне на някое клонче, змията се издига на половина и се старае да се застои право нагоре, ако е от големите. Ако птичката, привлечена от шума, се обърне и погледне змията, може да се счита за изгубена. Змийският поглед я притегля с неотразима сила. Птичката слиза от клонче на клонче, макар и против волята си. Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието.
към текста >>

Когато птичката се покаже, а особено, когато кацне на някое клонче, змията се издига на половина и се старае да се застои право нагоре, ако е от големите.
Всичките ловци знаят едно средство да докарват цели ята чучулиги пред пушките си с помощта на едно въртящо се огледало. Горките птички, омаяни от тоя блясък, слизат от висините, приближават се почти без чувствени и стават жертви на сачмите. Но никой пример не е по-типичен от тоя на птицата, омаяна от змията. В каменистите места, дето има много змии, това явление може да се наблюдава в всичките му подробности. Змията се разполага недалеч от гнездото, което й е недостъпно, и чака да влязат в него бащата и майката или някои от малките, още неопитни да хвърчат. Когато птичката се покаже, а особено, когато кацне на някое клонче, змията се издига на половина и се старае да се застои право нагоре, ако е от големите. Ако птичката, привлечена от шума, се обърне и погледне змията, може да се счита за изгубена. Змийският поглед я притегля с неотразима сила. Птичката слиза от клонче на клонче, макар и против волята си. Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието. Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката.
към текста >>

Ако птичката, привлечена от шума, се обърне и погледне змията, може да се счита за изгубена.
Горките птички, омаяни от тоя блясък, слизат от висините, приближават се почти без чувствени и стават жертви на сачмите. Но никой пример не е по-типичен от тоя на птицата, омаяна от змията. В каменистите места, дето има много змии, това явление може да се наблюдава в всичките му подробности. Змията се разполага недалеч от гнездото, което й е недостъпно, и чака да влязат в него бащата и майката или някои от малките, още неопитни да хвърчат. Когато птичката се покаже, а особено, когато кацне на някое клонче, змията се издига на половина и се старае да се застои право нагоре, ако е от големите. Ако птичката, привлечена от шума, се обърне и погледне змията, може да се счита за изгубена. Змийският поглед я притегля с неотразима сила. Птичката слиза от клонче на клонче, макар и против волята си. Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието. Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката. Уплашената змия се спасява.
към текста >>

Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието.
Змията се разполага недалеч от гнездото, което й е недостъпно, и чака да влязат в него бащата и майката или някои от малките, още неопитни да хвърчат. Когато птичката се покаже, а особено, когато кацне на някое клонче, змията се издига на половина и се старае да се застои право нагоре, ако е от големите. Ако птичката, привлечена от шума, се обърне и погледне змията, може да се счита за изгубена. Змийският поглед я притегля с неотразима сила. Птичката слиза от клонче на клонче, макар и против волята си. Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието. Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката. Уплашената змия се спасява. Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце. Очите на птичката са станали стъклени и без изражение. Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща.
към текста >>

Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката.
Когато птичката се покаже, а особено, когато кацне на някое клонче, змията се издига на половина и се старае да се застои право нагоре, ако е от големите. Ако птичката, привлечена от шума, се обърне и погледне змията, може да се счита за изгубена. Змийският поглед я притегля с неотразима сила. Птичката слиза от клонче на клонче, макар и против волята си. Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието. Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката. Уплашената змия се спасява. Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце. Очите на птичката са станали стъклени и без изражение. Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща. Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила.
към текста >>

Уплашената змия се спасява.
Ако птичката, привлечена от шума, се обърне и погледне змията, може да се счита за изгубена. Змийският поглед я притегля с неотразима сила. Птичката слиза от клонче на клонче, макар и против волята си. Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието. Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката. Уплашената змия се спасява. Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце. Очите на птичката са станали стъклени и без изражение. Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща. Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила. Грабливата птица действа по същия начин върху жертвата си.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице.
В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв. Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание.
към текста >>

Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност.
В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв. Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание. Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“.
към текста >>

И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“.
Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя свят“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият свят лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света.
Богомилите са признавали само един Бог, творец на вселената и източник на целокупния живот, Бог всемогъщ, вездесъщ и всеблаг, в три лица : Бог Отец, Син и Св. Дух. Следов., тяхното учение не е „дуалистично“, както неверно са твърдели съвременниците на поп Богомила с цел да го дискредитират пред народа и както погрешно схващат сегашните наши историци и изследвани. А учението за Единнаго Бога Отца е учението на Христа. Значи, не съществува никакво основание да се нарича богомилството ерес, щом то е приело интегрално учението на Христа. Ако богомилите са поддържали, че съществува зло в света, т. е. едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя свят“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият свят лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света. Това става явно и от оригиналното богомилско съчинение: „Разговор на Исуса с евангелиста Йоана“, препис от което на латински ни дава г. проф. Иванов, като го озаглавява „Тайна книга“. В него се излага богомилската космогония точно така, както се схваща от окултната наука. Ако има някои малки несъобразности, те се дължат, вероятно, или на някоя неволна грешка на авторите на това съчинение (българските богомили от XI — XII век), или на многобройните му преписвани, които са го оставили в Каркасонската инквизиторска архива и във Виенския кодекс от XIV век. Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение.
към текста >>

Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“.
Целта е да се одухотвори труда. Когато любовта стане мотив за работата, то детето чрез последната ще прояви себе си. Без любовта като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство. До колкото е приложено общежитието в училището2), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене. „Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището. Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание? Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов. Детето ще учи великата наука на любовта практически, опитно, чрез дейност. Това е най-красивият и най-дълбокият начин на учене. Добитото, преживяното чрез опит е трайна, неизличима придобивка на душата.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Поля ми да се измия.
Мога ли да нощувам у вас? - О, господине, на драго сърце, но доколкото мога да те видя (а аз бях добре облечен, с "френски дрехи" и брилянтен пръстен на ръката), това не е място за теб. Аз имам само корав миндер и покривките ми са черги. Ако повървиш малко навътре в града, там на площада има хан, с доста удобни кревати." Аз, обаче, казах, че съм тъй уморен, че ако ме не приеме ще заспя на земята вън от колибата. Тогава тя сърдечно ме закани. Поля ми да се измия. Като се извини, че няма с що друго да ме нагости, сложи на софрата хляб и лук. После ми постла на миндеря, а за себе си на земята, до огнището до което седна и се вгледа в замиращия огън. Скоро аз се престорих на заспал. Тя се обърна взря се в мене, а после се изправи пред иконата и зачете молитва. Аз треперех от вълнение.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И веднага змията възправя глава срещу орела, и Юда, който не разбира вътрешния смисъл на това помазване, възроптава.
И Лазар, съвсем обеднял, жертваше собственото си тяло като храм, за да може в него да възкръсне Йоан, който ще види новия Ерусалим. В 12 гл. Йоан рисува как „в дома на Лазара“ във Витания той приготвя с Мария и Марта вечеря на Христа. Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната Христова вечеря. И като че ли за да добие образ тая свещеническа душа на Йоана, Мария помазва Христа за погребението му. И веднага змията възправя глава срещу орела, и Юда, който не разбира вътрешния смисъл на това помазване, възроптава. Предателството почва да се проявява. В Волфрамовия Парсифал е обрисувано как пред благородната носителка на Грааля вървят 6 души девици и носят масло; „Светлина се движеше пред Грааля, красива и бляскава — шест големи светли чаши и в тях запален чудотворен балсам“. * * * В 12 гл. се подготвя вече умирането на Христа. Това умиране е един дълъг път, падане и превръщане на житното зърно в земята.
към текста >>

В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов. Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание.
към текста >>

новата опера биде представена в Шиканедеровия театър ; — същата вечер в Леополдщедтеровня театър се даваше първото представление на друга една нова „вълшебна“ опера: „Орангутанът или тигърския празник“, едно парче, което по външната си форма приличаше напълно на „Вълшебната флейта“ и което, между другото, имаше за интродукция същото преследване от грамадната змия, с което започваше и Шиканедеровият текст.
Когато Моцарт достигна средата на своята композиция, Борн умира, на 21 юли 1791. Дълбока скръб изпълни сърцата на всички братя ; още по-дълбока тежка бол прореза сърцето на Волфганг Амадеус. И тази бол оплодотвори неговия творчески гений — и изникна художественият паметник, вечният паметник на личността на обичния приятел и учител и на неговия идеал — безкрайната любов в най-чистата й форма; паметникът на любовта, която, очистена от всяко самолюбие, се стреми да обгърне братски и да ощастливи цялото човечество. Но както идеалният герой в приказката има за придружник веселия практик, който лови птички и с веселия си звънец принуждава хората да танцуват дори против тяхната воля, така и идеалният компонист не можеше да избегне практичния театрален човек: Емануил Шиканедер даде на произведението формата на обикновено народно парче, облече съдържанието в наивни стихове, погрижи се за хвърчащи машини и апарати, за светкавици и гръм, за огън и вода, за зрелища и смих. И най-после на 30 април 1791. новата опера биде представена в Шиканедеровия театър ; — същата вечер в Леополдщедтеровня театър се даваше първото представление на друга една нова „вълшебна“ опера: „Орангутанът или тигърския празник“, едно парче, което по външната си форма приличаше напълно на „Вълшебната флейта“ и което, между другото, имаше за интродукция същото преследване от грамадната змия, с което започваше и Шиканедеровият текст. На диригентското место пред оркестъра в „Свободния театър“ седеше Моцарт — над него смъртта вече бе простряла невидимо крило. И само посветените знаеха, че пъстрата приказка, чиито картини се сменяха на сцената пред тях, имат по-дълбоко — имат едно истински дълбоко — значение! От немски: Ст. Г. (Из „Berliner Tageblatt“ от 21. Oktober, 1926.
към текста >>

Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка.
Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и неизповедим, както за боговете, така и за хората. Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2. част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка. По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила. Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет. Жреците са декларирали, според Бъдж (ibid), че не само Той е бил цар на боговете в Египет, но и че не е имало друг бог като него, че той бил най-великият от всички богове. Той е бил може би най-блестящата скъпоценност, която евреите са задигнали от египтяните. Тe приобщили идеята към своята религия, която била тогава в процеса на отливане в чиста форма, и оттук тя е била предадена на християнството.
към текста >>

(По-нататък Сифра Дзениута довършва тълкуванието на I-та глава — за „Змията, която е ухапала опашката си“, т. е.
Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение. С него ние трябва да възлезем към първопричината на волята ни: трябва малкото Царство да се издигне до великолепието на Великото и да се влее в него като една светла вълна и най-после да се слее в лъчезарното покривало, в което се отразява слънцето. Това е тържеството на Нешама. (По-нататък Сифра Дзениута довършва тълкуванието на I-та глава — за „Змията, която е ухапала опашката си“, т. е. за Злото във всичкитЬ му проявления — както и на останалитв -глави. Те са, обаче, много специални и недостъпни за нашите четци). Алхимия (Продължение от кн. IX и край) За истинския алхимик не може да има тайни в околните чудесни феномени, описани в горецитираните съчинения, като извличанията на растенията от почвата и въздуха, тъй явно различни, като например смъртоносните отрови, целителните балсами и приятните аромати. Едва ли има нещо по-тайнствено и чудесно, отколкото тези алхимически процеси, които ежечасно стават вътре в нашите тела: от едно и също дишане, от един и същ къс хляб, които ние асимилираме, се изработва кръв, жлъчка, пищеварителни сокове и разни други секреции; дестилират се най-тънки нервни флуиди, които неусетно строят и поддържат целия наш ментален и динамически организъм.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тая фигура на двойна змия аз видях много пъти през време на моите микроскопични наблюдения.
Когато, обаче, някое от тях се приближаваше до края на сферата, то не се връщаше, но като че потъваше в нея. № 4 сочи малкия свят като че ли обезлюден, но от страни се явява един малък сателит. В № 5 се вижда бързото развитие на гроздовата чепка от ляво на сферата в дълъг змиеобразен израстък. На горния му край има едно тъмно петно, от което излиза крива линия. В № 6 тая линия се очертава до края си във фигура подобна на оная, из която е излязла. Тая фигура на двойна змия аз видях много пъти през време на моите микроскопични наблюдения. След това „светът“ като че ли бързо се забули в парите, от които бе изплувал и формата му като че съвсем се изгуби. Прекрасни са формите, които се очертават при лъчите на тия мъгляви газови и парови прояви. Някои са като снежни кристали, други като върхове на пръти, а трети като мъхове; други са подобни на царевица, други като ръжени зърна, в житни класове и свободни. Едни от най красивите, които видях, приличаха на верижка от дребни маргаритки, и мене ми се струваха, като любовен дар на духа от полско цвете за тоя, който желае да му се наслаждава и който изпитва детска радост при вида на тая невинна красота. В това допиране до силата на цветния свят има истинска поезия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32130599021912