НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
204
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и
змия
и тя да те ухапе.
"Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя" Какви ли не люде имаше на "Изгрева": тихи и буйни, скромни и нахални, тактични и безочливи. Имаше всичко. Каквото искаш - това ще намериш.
Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и
змия
и тя да те ухапе.
Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан. Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители. И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя. Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест, здрав човек.
към текста >>
2.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа
змия
".
Може да е видяла, а може би - не. После, след като Савка бе видяла всичко и бе разбрала какво е състоянието на Учителя, тя започна да Му помага, да Го съблича и облича. Вървим по пътя. Още сме долу, в широкия път, който сега е шосе, а преди беше коларски път - много лош път, прокаран за селски каруци. Вървим и по едно време сядаме за почивка.
И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа
змия
".
Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Змия ухапала една наша сестра. Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно.
към текста >>
Змия
ухапала една наша сестра.
Вървим и по едно време сядаме за почивка. И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие.
Змия
ухапала една наша сестра.
Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет.
към текста >>
3.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Змията
25.
Свети Иван Рилски 20. Лудият кон 21. Благоволение 22. Морализиране 23. Божията ръка 24.
Змията
25.
Безверникът 26. Един истински български държавник 27. Три случая 28. Той заповядва и на добрите и на злите 29. Огнените стрели 30.
към текста >>
4.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна
змия
, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля.
Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна
змия
, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя.
към текста >>
„Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна
змия
, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр.
„Ето този вестител Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със Своя пръст", (стр. 96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил. На осми октомври 1898 год. Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год. от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2.
„Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна
змия
, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр.
96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола. Господ е вече възтържествувал. Гпавата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19.
към текста >>
Гпавата на тая старовременна
змия
е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи.
Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год. от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2. „Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр. 96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола. Господ е вече възтържествувал.
Гпавата на тая старовременна
змия
е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи.
Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ. Ние двама смазахме главата на една голяма змия.,Един от нашите големи врагове е премахнат." (Писмо от 4.4.1399 г. гр. варна.) „Аз се моля за вази, Бог да ви укрупява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и Мъдрост Божия.
към текста >>
Ние двама смазахме главата на една голяма
змия
.,Един от нашите големи врагове е премахнат." (Писмо от 4.4.1399 г. гр.
Господ е вече възтържествувал. Гпавата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ.
Ние двама смазахме главата на една голяма
змия
.,Един от нашите големи врагове е премахнат." (Писмо от 4.4.1399 г. гр.
варна.) „Аз се моля за вази, Бог да ви укрупява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и Мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всичките лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но Неговото време се е свършило, Неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии. (Виж Откровение от Йоана, 20 гл., ст. 1-3.) На 19 март Мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище.
към текста >>
1-3.) На 19 март Мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика
змия
, цяло страшилище.
Ние двама смазахме главата на една голяма змия.,Един от нашите големи врагове е премахнат." (Писмо от 4.4.1399 г. гр. варна.) „Аз се моля за вази, Бог да ви укрупява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и Мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всичките лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но Неговото време се е свършило, Неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии. (Виж Откровение от Йоана, 20 гл., ст.
1-3.) На 19 март Мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика
змия
, цяло страшилище.
Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил да видя, че Неговата Сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече, Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам като виждам че Господ ви благославя изобилно. " (Писмо от 29.4.1899 год. гр. Варна.) И понеже според Учителя всяка една глава от Откровението отговаря на даден век, то пророчеството е вярно.
към текста >>
И улови змея, старовременната
змия
, който е Дявол и Сатана и върза го за тисяща години и хвърли го в бездната и заключи го и запечата над него, за да не прелъсти вече народите докле се свършат тисящата години и след това трябва да бъде развързан за малко време." (Откровение, гл.
Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече, Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам като виждам че Господ ви благославя изобилно. " (Писмо от 29.4.1899 год. гр. Варна.) И понеже според Учителя всяка една глава от Откровението отговаря на даден век, то пророчеството е вярно. „И видях, че слезваше от Небето Ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си.
И улови змея, старовременната
змия
, който е Дявол и Сатана и върза го за тисяща години и хвърли го в бездната и заключи го и запечата над него, за да не прелъсти вече народите докле се свършат тисящата години и след това трябва да бъде развързан за малко време." (Откровение, гл.
20, стр. 1-3.)3 Това пророчество се сбъдна, защото през 20 век, когато Учителят даваше Словото Си, то князът на този свят направи две световни войни, за да попречи на Школата Му и воюваше със всички средства и оръжия, които имаше и притежаваше като княз на този свят. Словото на Учителя бе Слово на Бога. И понеже мечът на Духа е Словото на Бога, то Бог със Своя меч, т.е. Бог чрез Словото Си ще победи през този век княза на този свят.
към текста >>
ние поместваме и отпечатваме „Скрижалите на Бога", които са могъщият меч на Вожда на Истината, Който ще завърже старовременната
змия
, ще усмири княза на този свят, за да може человеческият род да познае и увери, че Бог е слизал на земята през двадесетия век между българския народ и племето славянско.
Словото на Учителя бе Слово на Бога. И понеже мечът на Духа е Словото на Бога, то Бог със Своя меч, т.е. Бог чрез Словото Си ще победи през този век княза на този свят. Защото Глава на Словото е Истината за Бога. Ето защо в края на този век, в лето 1994 год.
ние поместваме и отпечатваме „Скрижалите на Бога", които са могъщият меч на Вожда на Истината, Който ще завърже старовременната
змия
, ще усмири княза на този свят, за да може человеческият род да познае и увери, че Бог е слизал на земята през двадесетия век между българския народ и племето славянско.
Защото през новия 21 век ще има ново Небе и нова Земя. Това ще бъде Небето, откъдето ще слиза Скинията на Бога, за да може Бог да обитава с човеците. И понеже Словото на Бога е дадено, Бог ще слезне при човеците само когато те претворят Словото Му във живота си. А Словото на Бога е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, дадено чрез българска реч и писмо. 3. „Бъди благословен ти от Бога Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските Чинове и Бог, Всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог Крепкий, Водител на всичко, който крепиш и подържаш всичко в Себе СИ.
към текста >>
5.
7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Трябва да избираш: или злато или смърт от
змия
.
Тя го подтиква да отиде втори път. С голям зор той тръгва, но когато отива за втори път да търси съкровището, то пещерите са били пълни със змии и той се уплашил. Лятото е било минало и е била ранна есен. А отровата на змиите през есента е най-силна. Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна.
Трябва да избираш: или злато или смърт от
змия
.
Дядо предпочел да е жив и беден. Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден. А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми. Три писма едно след друго. Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее.
към текста >>
6.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи
змия
.
Оттеглихме се да почиваме. Каквото имахме и носехме, нещо дребничко за хапване отдавна бе изядено. Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една дъбова гора. Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми.
Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи
змия
.
Змия и то от отровните. Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й. Казвам на приятелите, а ние сме боси. „Внимавайте, защото ето змия и тя се спуща от клончето." Веднага и друг извика: „И при мене има змия." Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в змиярник. Трябваше с босите си крака да се измъкнем чак към реката като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път.
към текста >>
Змия
и то от отровните.
Каквото имахме и носехме, нещо дребничко за хапване отдавна бе изядено. Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една дъбова гора. Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми. Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия.
Змия
и то от отровните.
Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й. Казвам на приятелите, а ние сме боси. „Внимавайте, защото ето змия и тя се спуща от клончето." Веднага и друг извика: „И при мене има змия." Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в змиярник. Трябваше с босите си крака да се измъкнем чак към реката като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път. Да, но нашия път е незнаен.
към текста >>
„Внимавайте, защото ето
змия
и тя се спуща от клончето." Веднага и друг извика: „И при мене има
змия
." Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в
змиярник
.
Приятна топлинка, но гладни кореми. Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия. Змия и то от отровните. Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й. Казвам на приятелите, а ние сме боси.
„Внимавайте, защото ето
змия
и тя се спуща от клончето." Веднага и друг извика: „И при мене има
змия
." Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в
змиярник
.
Трябваше с босите си крака да се измъкнем чак към реката като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път. Да, но нашия път е незнаен. Дори нямаме хляб. По реката долу слизаме до една воденичка. Селска воденичка, схлупеничка до реката.
към текста >>
7.
24. ЗМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
24.
ЗМИЯТА
През 1917 г.
24.
ЗМИЯТА
През 1917 г.
Учителят беше интерниран от Фердинанд във Варна, в хотел Лондон. Всяка сутрин Учителят с малка група приятели отиваше на Ташлъ тепе да посрещнат слънцето и да си направят утринната молитва. Една сутрин като отиват към върха, напред върви Учителят с двама-трима братя, а отзад група сестри и ето на пътеката пред сестрите излиза змия. Сестрите надават вик. Връщат се братята, идва и Учителят.
към текста >>
Една сутрин като отиват към върха, напред върви Учителят с двама-трима братя, а отзад група сестри и ето на пътеката пред сестрите излиза
змия
.
24. ЗМИЯТА През 1917 г. Учителят беше интерниран от Фердинанд във Варна, в хотел Лондон. Всяка сутрин Учителят с малка група приятели отиваше на Ташлъ тепе да посрещнат слънцето и да си направят утринната молитва.
Една сутрин като отиват към върха, напред върви Учителят с двама-трима братя, а отзад група сестри и ето на пътеката пред сестрите излиза
змия
.
Сестрите надават вик. Връщат се братята, идва и Учителят. Един от братята замахва с бастуня, но Учителят го спира. „Не". Тогава Учителят приближава до змията и казва: „Речено е да ти смажем главата, но ние сме от новите хора, от добрите хора, няма да направим това. Ти сега ще се поклониш!
към текста >>
Тогава Учителят приближава до
змията
и казва: „Речено е да ти смажем главата, но ние сме от новите хора, от добрите хора, няма да направим това.
Всяка сутрин Учителят с малка група приятели отиваше на Ташлъ тепе да посрещнат слънцето и да си направят утринната молитва. Една сутрин като отиват към върха, напред върви Учителят с двама-трима братя, а отзад група сестри и ето на пътеката пред сестрите излиза змия. Сестрите надават вик. Връщат се братята, идва и Учителят. Един от братята замахва с бастуня, но Учителят го спира. „Не".
Тогава Учителят приближава до
змията
и казва: „Речено е да ти смажем главата, но ние сме от новите хора, от добрите хора, няма да направим това.
Ти сега ще се поклониш! " Змията се издига, навежда главата си и прави три поклона. Змията се покланя три пъти. „Сега", казва Учителя, „наместо на изток ще се обърнеш и ще се отдалечиш на запад и няма вече да се явяваш пред хората да ги плашиш! " Змията се обръща обратно, на посоката, към която беше тръгнала и се изгубва в храстите.
към текста >>
"
Змията
се издига, навежда главата си и прави три поклона.
Сестрите надават вик. Връщат се братята, идва и Учителят. Един от братята замахва с бастуня, но Учителят го спира. „Не". Тогава Учителят приближава до змията и казва: „Речено е да ти смажем главата, но ние сме от новите хора, от добрите хора, няма да направим това. Ти сега ще се поклониш!
"
Змията
се издига, навежда главата си и прави три поклона.
Змията се покланя три пъти. „Сега", казва Учителя, „наместо на изток ще се обърнеш и ще се отдалечиш на запад и няма вече да се явяваш пред хората да ги плашиш! " Змията се обръща обратно, на посоката, към която беше тръгнала и се изгубва в храстите. Пътят вече бе отворен. Трябваше да отмине старата епоха и да дойде Новата с Новите хора.
към текста >>
Змията
се покланя три пъти.
Връщат се братята, идва и Учителят. Един от братята замахва с бастуня, но Учителят го спира. „Не". Тогава Учителят приближава до змията и казва: „Речено е да ти смажем главата, но ние сме от новите хора, от добрите хора, няма да направим това. Ти сега ще се поклониш! " Змията се издига, навежда главата си и прави три поклона.
Змията
се покланя три пъти.
„Сега", казва Учителя, „наместо на изток ще се обърнеш и ще се отдалечиш на запад и няма вече да се явяваш пред хората да ги плашиш! " Змията се обръща обратно, на посоката, към която беше тръгнала и се изгубва в храстите. Пътят вече бе отворен. Трябваше да отмине старата епоха и да дойде Новата с Новите хора. „Пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки!
към текста >>
"
Змията
се обръща обратно, на посоката, към която беше тръгнала и се изгубва в храстите.
Тогава Учителят приближава до змията и казва: „Речено е да ти смажем главата, но ние сме от новите хора, от добрите хора, няма да направим това. Ти сега ще се поклониш! " Змията се издига, навежда главата си и прави три поклона. Змията се покланя три пъти. „Сега", казва Учителя, „наместо на изток ще се обърнеш и ще се отдалечиш на запад и няма вече да се явяваш пред хората да ги плашиш!
"
Змията
се обръща обратно, на посоката, към която беше тръгнала и се изгубва в храстите.
Пътят вече бе отворен. Трябваше да отмине старата епоха и да дойде Новата с Новите хора. „Пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки! " (Евангелие от Матея, гл. 3, стих 3).
към текста >>
А пътят на Фердинанд също беше отворен на запад, посочен от
змията
и той никога вече не се завърна в България.
Трябваше да отмине старата епоха и да дойде Новата с Новите хора. „Пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки! " (Евангелие от Матея, гл. 3, стих 3). Не след дълго време войната свърши и пътят на Учителя бе отворен за София.
А пътят на Фердинанд също беше отворен на запад, посочен от
змията
и той никога вече не се завърна в България.
А в България остана Учителят и Словото Му.
към текста >>
8.
37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние от своя страна бяхме толерантни към тях и никой от нас не е посегнал да убие
змия
.
Оттам вече по една тънка пътечка по тревите човек излиза на голямата поляна. Оттука наистина може да се съзерцава „Езерото на Чистотата", неговата отворена и светла долина огрявана от слънцето от сутрин до вечер. То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тука по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни. Но никой от нашите приятели не е пострадал от тях, макар че се срещаха до самите палатки.
Ние от своя страна бяхме толерантни към тях и никой от нас не е посегнал да убие
змия
.
Най-много да я хванем с пръчки и да я отнесем далеч от палатките и я пуснем в клека. Това бе мълчаливо съгласие, мълчалив договор между тях и нас. След като няколко братя работихме 10 дни и пътеката бе готова, цялото Братство се източи по тази пътека до върха. Когато Учителят за първи път излезна по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: „Хубаво направихте пътеката! " Посочи също още няколко места, където трябваше да се подобрят стъпалата още малко, което ние сторихме веднага.
към текста >>
9.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
те отпечатаха трето томче под заглавие „Живот, светлина и свобода", том 111,1932г., неделни беседи с 13БМ-954-8146-11-8, като вписаха отзад, че това е редакция на Лалка Кръстева и по този начин решиха да си
измият
ръцете от всякаква отговорност.
Своевременно бяха уведомени тези лица за действията си, но те отхвърлиха предупрежденията. Отпечатаха второ томче под надслов „ВЗЕМИ ДЕТЕТО" -1931/32 г., том II, неделни беседи отново на издателска къща „Сила и живот" с ! 5В^954-8146-03-7. Поместеният текст също не е оригинален, а редактиран и изменен. Лицата, които отпечатаха това томче бяха уведомени писмено, че отпечатват променено Слово, но нищо не ги спря. През 1994 г.
те отпечатаха трето томче под заглавие „Живот, светлина и свобода", том 111,1932г., неделни беседи с 13БМ-954-8146-11-8, като вписаха отзад, че това е редакция на Лалка Кръстева и по този начин решиха да си
измият
ръцете от всякаква отговорност.
В началото на месец февруари на 1994 е. в един апартамент, дома на Йотка Иванова Младенова се събра една група, на която трябваше да се покажат няколко оригинални беседи и редакцията на Лалка Кръстева, за да бъдат уведомени и всички да се убедят в целенасоченото изменение на Словото на Учителя. Там бяха Нестор Илиев, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Петър Ганев, Вергилий Кръстев и домакинята Йотка с дъщеря си. Всички стояха спокойни и очакваха да дойде избраното ръководство на издателство „Братство". Но те не дойдоха, защото знаеха, че ще им се покажат оригинални беседи и при това изменени и при това отпечатани вече от издателска къща „Сила и живот" - Бургас.
към текста >>
10.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Змията
, която пази златното руно, това беше Антов и трябваше да го приспим, за да вземем руното т.е.
Направих го директор на печатницата, определихме му заплата, а по-късно бе отговорник и на книговезницата. Това уважение към него и добра заплата временно го приспа. Това беше кучето, което трябваше да пази Изгрева. А то е и класически пример. Прилича на мита за Аргонавтите.
Змията
, която пази златното руно, това беше Антов и трябваше да го приспим, за да вземем руното т.е.
да напечатаме беседите. И ние ги напечатахме. Но накрая стана така, че бе разбуден звяра в него и той скочи и се прояви. Братството бе разкъсано отвътре и разкъсано отвън. Вълци влезнаха в кошарата на овцете и удавиха всичко каквото им попадна.
към текста >>
11.
XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В Откровението на 20 глава, стих 2 се казва, че старовременната
змия
, дявола и Сатаната сега се връзва.
Тези, които сега се избиват във войните ще отидат горе в невидимия свят да посрещнат ония, които сега слизат отгоре. Те са делегатите, които се изпращат да посрещат ония, които идат отгоре и след това ще дойдат с тях на земята. Тогава работите ще вземат друг обрат. Тези, които идват от другия свят са предците. Хората на Новата Култура, които идат отгоре, за да вземат Царството Божие и да царуват, защото това Царство й тяхно.
В Откровението на 20 глава, стих 2 се казва, че старовременната
змия
, дявола и Сатаната сега се връзва.
Това се отнася за сегашните времена. А в стих 8. се говори за Гога и Магога, които събират народите на война. Това е Германия и Русия и се отнася за днешната война - Втората световна война. Комунистите разрешават въпроса за материалната страна - за хляба и жилищата.
към текста >>
12.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Змиярят
85.
Кога започват страданията? 80. Ангелите 81. Приемната на Учителя и Посетителите 82. Скрижалите на Духа 83. Беседите 84.
Змиярят
85.
Аудиторията на Учителя 86. Концерт на квартета в Салона на Изгрева 87. Молитва 88. Съдбата на света и кармата на народите 89. Бомбардировките 90.
към текста >>
Змията
ментора 26.
Международната обстановка и България 21. Пътят на посвещението 22. Голямото знание 23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието 24. Пред прага на мъдростта 25.
Змията
ментора 26.
Погледът на мъдреца 27. Тесният път на ученика 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието 29. Светлият салон на Изгрева 30. Пътят на Истината – великото посвещение 31.
към текста >>
13.
ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
84.
ЗМИЯРЯТ
Учителят можеше да общува с много представители на животинското царство.
84.
ЗМИЯРЯТ
Учителят можеше да общува с много представители на животинското царство.
Не веднъж сме слушали разговорите Му за насекоми, птици и животни. Той разбираше техния език, възприемаше понякога предупрежденията, които те ни изпращаха, за наближаващата опасност. Те Го слушаха и със завидна лекота изпълняваха Неговите съвети. В беседите са описани много такива случаи. През времето на Втората световна война, около 1942/43 година, на Изгрева се появи известният в страната ни укротител на змии.
към текста >>
Подобни добрини
змиярят
успешно извършвал в много места в столицата и то само срещу предоставяне на прясно мляко, любима храна на заловените змии.
Той разбираше техния език, възприемаше понякога предупрежденията, които те ни изпращаха, за наближаващата опасност. Те Го слушаха и със завидна лекота изпълняваха Неговите съвети. В беседите са описани много такива случаи. През времето на Втората световна война, около 1942/43 година, на Изгрева се появи известният в страната ни укротител на змии. Дойде да се срещне с Учителя, да стори добро на Изгрева, като прочисти дворовете и градините ни от отровни змии.
Подобни добрини
змиярят
успешно извършвал в много места в столицата и то само срещу предоставяне на прясно мляко, любима храна на заловените змии.
Той беше дребен човечец, с прихлупен каскет, с малки живи очи, готови всеки момент да отправят поглед към змиите. Той седна на пейката, срещу приемната на Учителя и докато чакаше своя ред за среща, развърза капака на кошницата, от която започнаха една по една да излизат змиите. Те запълзяха по едната му ръка и се качиха на каскета му, над главата му и се завиха на кълбо. Всеки от нас е виждал венец от цветя, сложен на някоя щастлива глава. Но никога не бяхме виждали подобна картина - венец от живи, отровни змии.
към текста >>
Най-спокойно
змиярят
проговори нещо, на неразбираем за нас език, на змиите, които една по една се докосваха до неговите устни и го целуваха.
Той беше дребен човечец, с прихлупен каскет, с малки живи очи, готови всеки момент да отправят поглед към змиите. Той седна на пейката, срещу приемната на Учителя и докато чакаше своя ред за среща, развърза капака на кошницата, от която започнаха една по една да излизат змиите. Те запълзяха по едната му ръка и се качиха на каскета му, над главата му и се завиха на кълбо. Всеки от нас е виждал венец от цветя, сложен на някоя щастлива глава. Но никога не бяхме виждали подобна картина - венец от живи, отровни змии.
Най-спокойно
змиярят
проговори нещо, на неразбираем за нас език, на змиите, които една по една се докосваха до неговите устни и го целуваха.
Цялото това представление предизвика уплаха и страх между нас. Едни се отдалечиха на разстояние, а другите с любопитство следят поведението на змийското общество. Събитието не остана скрито от Учителя. Той излезе от приемната и застана пред змияря. Последният, като видя Учителя, издаде някакъв странен звук и змиите една по една се прибраха в кошницата му.
към текста >>
Той излезе от приемната и застана пред
змияря
.
Но никога не бяхме виждали подобна картина - венец от живи, отровни змии. Най-спокойно змиярят проговори нещо, на неразбираем за нас език, на змиите, които една по една се докосваха до неговите устни и го целуваха. Цялото това представление предизвика уплаха и страх между нас. Едни се отдалечиха на разстояние, а другите с любопитство следят поведението на змийското общество. Събитието не остана скрито от Учителя.
Той излезе от приемната и застана пред
змияря
.
Последният, като видя Учителя, издаде някакъв странен звук и змиите една по една се прибраха в кошницата му. А затова, че се прибраха, той им поднесе малко мляко в една малка чинийка. Те вкусиха от млякото и се прибраха в кошницата. Капака отгоре бе затворен, ние се успокоихме и приближихме. Той вече разговаряше с Учителя.
към текста >>
" „Няма нито една
змия
".
Той вече разговаряше с Учителя. „Дойдох да Ви помогна и да прочистя Изгрева от змии. Нищо не искам от Вас, само ако може да получа от някого купони за мляко. От комисарството ми казаха, че млякото е за деца, а не за змии. А моите змии храня само с мляко и затова ме слушат." Учителят го пита: „Ти вече обиколи Изгрева, намери ли тук змии?
" „Няма нито една
змия
".
„Е, както виждаш, Изгревът е без отровни змии, те и Мене слушат". „Ами като ходиш на Витоша с Твоите ученици, ще отида там и да опитам, дали има змии." „Иди до голямата скала над село Симеоново. Там е добър припек и за нас, и за змиите. Само че, те отстъпиха и домуват по-далеч от Бивака, към местността Вълчата скала. Може да отидеш там и да провериш това, което ти казвам".
към текста >>
Слагам ги пак под камъни и ги затрупвам с малко шума и земя." След няколко дни нашите приятели, посетили Бивака „Ел Шадай", споделиха, че са видели
змияря
да обикаля поляната отвъд реката, към хижичката на бай Кръстю, а намерените от него змии е разпръснал към Камен дял.
Учителят бръкна в малкия си джоб на сакото, извади едно листче и му го подаде. „Ето, това е моят купон за мляко, за да нагостиш твоите възпитаници. И ти пожелавам да правиш добро на хората." „А знаеш ли кога най-добре чистя местата от змии? Това е през ранна пролет. Събирам ги, както са презимували под камъните, после ги отнасям надалеко.
Слагам ги пак под камъни и ги затрупвам с малко шума и земя." След няколко дни нашите приятели, посетили Бивака „Ел Шадай", споделиха, че са видели
змияря
да обикаля поляната отвъд реката, към хижичката на бай Кръстю, а намерените от него змии е разпръснал към Камен дял.
Тази случка със змияря беше поучителна за нас. Знаехме, че по особен начин се извлича отровата на змиите и я предоставяха на медиците, от която правеха серуми за противоотрова, както и влизаше в състава на различни мазила, с които си служеше съвременната медицина. Често на нашите летувания по планините се срещахме със змии. Ние имахме правило, да се отнасяме към тях приятелски, но винаги бяхме нащрек, за да не бъдем изненадани. Учителят държеше да бъдем с будно съзнание и да сме готови да посрещнем всяка една изненада, откъдето и да идва тя.
към текста >>
Тази случка със
змияря
беше поучителна за нас.
„Ето, това е моят купон за мляко, за да нагостиш твоите възпитаници. И ти пожелавам да правиш добро на хората." „А знаеш ли кога най-добре чистя местата от змии? Това е през ранна пролет. Събирам ги, както са презимували под камъните, после ги отнасям надалеко. Слагам ги пак под камъни и ги затрупвам с малко шума и земя." След няколко дни нашите приятели, посетили Бивака „Ел Шадай", споделиха, че са видели змияря да обикаля поляната отвъд реката, към хижичката на бай Кръстю, а намерените от него змии е разпръснал към Камен дял.
Тази случка със
змияря
беше поучителна за нас.
Знаехме, че по особен начин се извлича отровата на змиите и я предоставяха на медиците, от която правеха серуми за противоотрова, както и влизаше в състава на различни мазила, с които си служеше съвременната медицина. Често на нашите летувания по планините се срещахме със змии. Ние имахме правило, да се отнасяме към тях приятелски, но винаги бяхме нащрек, за да не бъдем изненадани. Учителят държеше да бъдем с будно съзнание и да сме готови да посрещнем всяка една изненада, откъдето и да идва тя. Това беше Школа, а в Школата на Учителя се даваха методите, чрез които да се справяме с градивните сили и с разрушителните сили в природата.
към текста >>
14.
5.24. Стопанката на бивака
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Оглеждат го и виждат, че е
змия
, навита на колело.
24. Стопанката на бивака Бяхме на екскурзия с Учителя на Бивака. Беше 6 април, на празник Благовещение, по стар стил. За пръв път излизаме на Бивака тази година. Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете. Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите.
Оглеждат го и виждат, че е
змия
, навита на колело.
Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на цвете. Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха. Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха камъни и искаха да я убиват. Учителят ги спря: „Това е стопанката на мястото.
към текста >>
Тогава видях, че е
змия
и извиках от уплаха.
Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете. Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите. Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело. Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на цвете. Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата.
Тогава видях, че е
змия
и извиках от уплаха.
Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха камъни и искаха да я убиват. Учителят ги спря: „Това е стопанката на мястото. Това е стопанката на Бивака. Няма да я убивате." Учителят се наведе към змията и така, змията и Учителят, се гледаха доста време. После змията наведе глава, разви се от кълбото и се свлече от чешмата и тръгна надолу.
към текста >>
Няма да я убивате." Учителят се наведе към
змията
и така,
змията
и Учителят, се гледаха доста време.
Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха. Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха камъни и искаха да я убиват. Учителят ги спря: „Това е стопанката на мястото. Това е стопанката на Бивака.
Няма да я убивате." Учителят се наведе към
змията
и така,
змията
и Учителят, се гледаха доста време.
После змията наведе глава, разви се от кълбото и се свлече от чешмата и тръгна надолу. А беше дълга змията към два метра. Учителят ме пита: „Уплаши ли се? " „Не, аз я мислех за някакво цвете. Но после, като си вдигна главата разбрах, че е змия и се уплаших." И оттогава не съм се срещала със змия.
към текста >>
После
змията
наведе глава, разви се от кълбото и се свлече от чешмата и тръгна надолу.
Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха. Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха камъни и искаха да я убиват. Учителят ги спря: „Това е стопанката на мястото. Това е стопанката на Бивака. Няма да я убивате." Учителят се наведе към змията и така, змията и Учителят, се гледаха доста време.
После
змията
наведе глава, разви се от кълбото и се свлече от чешмата и тръгна надолу.
А беше дълга змията към два метра. Учителят ме пита: „Уплаши ли се? " „Не, аз я мислех за някакво цвете. Но после, като си вдигна главата разбрах, че е змия и се уплаших." И оттогава не съм се срещала със змия. Много пъти съм била с учениците на екскурзия.
към текста >>
А беше дълга
змията
към два метра.
Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха камъни и искаха да я убиват. Учителят ги спря: „Това е стопанката на мястото. Това е стопанката на Бивака. Няма да я убивате." Учителят се наведе към змията и така, змията и Учителят, се гледаха доста време. После змията наведе глава, разви се от кълбото и се свлече от чешмата и тръгна надолу.
А беше дълга
змията
към два метра.
Учителят ме пита: „Уплаши ли се? " „Не, аз я мислех за някакво цвете. Но после, като си вдигна главата разбрах, че е змия и се уплаших." И оттогава не съм се срещала със змия. Много пъти съм била с учениците на екскурзия. Понякога те идват и викат: „Учителко, ето тук има змия!
към текста >>
Но после, като си вдигна главата разбрах, че е
змия
и се уплаших." И оттогава не съм се срещала със
змия
.
Няма да я убивате." Учителят се наведе към змията и така, змията и Учителят, се гледаха доста време. После змията наведе глава, разви се от кълбото и се свлече от чешмата и тръгна надолу. А беше дълга змията към два метра. Учителят ме пита: „Уплаши ли се? " „Не, аз я мислех за някакво цвете.
Но после, като си вдигна главата разбрах, че е
змия
и се уплаших." И оттогава не съм се срещала със
змия
.
Много пъти съм била с учениците на екскурзия. Понякога те идват и викат: „Учителко, ето тук има змия! " Отивам и гледам на посоченото място. Няма змия. Отишла си.
към текста >>
Понякога те идват и викат: „Учителко, ето тук има
змия
!
А беше дълга змията към два метра. Учителят ме пита: „Уплаши ли се? " „Не, аз я мислех за някакво цвете. Но после, като си вдигна главата разбрах, че е змия и се уплаших." И оттогава не съм се срещала със змия. Много пъти съм била с учениците на екскурзия.
Понякога те идват и викат: „Учителко, ето тук има
змия
!
" Отивам и гледам на посоченото място. Няма змия. Отишла си. И друг път не срещнах змия в живота си.
към текста >>
Няма
змия
.
" „Не, аз я мислех за някакво цвете. Но после, като си вдигна главата разбрах, че е змия и се уплаших." И оттогава не съм се срещала със змия. Много пъти съм била с учениците на екскурзия. Понякога те идват и викат: „Учителко, ето тук има змия! " Отивам и гледам на посоченото място.
Няма
змия
.
Отишла си. И друг път не срещнах змия в живота си.
към текста >>
И друг път не срещнах
змия
в живота си.
Много пъти съм била с учениците на екскурзия. Понякога те идват и викат: „Учителко, ето тук има змия! " Отивам и гледам на посоченото място. Няма змия. Отишла си.
И друг път не срещнах
змия
в живота си.
към текста >>
15.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на
змията
, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение.
Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г.
Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на
змията
, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение.
С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>
16.
6.21. Пътят на посвещението
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или
Змия
на огъня.
В мен започнаха да се събуждат нови окултни психични сили. Учителят разкри нова страна на Своя живот. Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини.
Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или
Змия
на огъня.
В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието.
към текста >>
Учителят още отначало ме предупреди да бъда внимателен, защото астралната жена е като
змия
, която може да изсмучи жизнените сокове на човека.
Той стана един мост и проводник между Новото Учение на Учителя и Розенкройцерите в САЩ, без да се смесват двете Учения. Розенкройцерите работят повече в скрит кръг. Тази окултна литература, която западните окултисти са написали именно под знака на самосъзнанието, т. е. за лично издигане и благоденствие - упражни силно влияние върху Михаил, който почти беше обсебил всички преводи на нейния съпруг. Освен това, тя имаше една дъщеря, която изразяваше типа на астралната жена - висока, стройна, с големи очи и изразително лице, с изящно изваяни ръце.
Учителят още отначало ме предупреди да бъда внимателен, защото астралната жена е като
змия
, която може да изсмучи жизнените сокове на човека.
Тя замина за САЩ. Действително, аз направих един много тънък паралел между меката и нежна светлина, изтичаща от образа на духовната сестра и тази, на астралната жена, която живее в света на удоволствията. При тази обстановка аз навлязох в обществото, във външния свят, където други стимули диктуваха в живота. Външната етикеция и полировка дирижираха отношенията. Обществените предразсъдъци и непросветеното обществено мнение даваха тон в цялата съвременна култура.
към текста >>
17.
6.25. Змията ментора
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
25.
Змията
ментора Разговорите между Учителя, Георги Радев и мен зачестиха.
25.
Змията
ментора Разговорите между Учителя, Георги Радев и мен зачестиха.
При тези разговори често присъстваше и сестра Мара Гръблашева, в които Учителят скицираше беседите, които изнасяше, особено в неделен ден, пред външния свят. Също така интимността ми с Георги Радев се усили. В един мой интимен разговор, Учителят нарече Георги Радев „змията - ментор". Змията наистина в окултизма се взема като емблема на знанието, а менторът - това е човекът, който познава всички области на знанието. Човекът - ментор е този, който притежава една колосална култура.
към текста >>
В един мой интимен разговор, Учителят нарече Георги Радев „
змията
- ментор".
25. Змията ментора Разговорите между Учителя, Георги Радев и мен зачестиха. При тези разговори често присъстваше и сестра Мара Гръблашева, в които Учителят скицираше беседите, които изнасяше, особено в неделен ден, пред външния свят. Също така интимността ми с Георги Радев се усили.
В един мой интимен разговор, Учителят нарече Георги Радев „
змията
- ментор".
Змията наистина в окултизма се взема като емблема на знанието, а менторът - това е човекът, който познава всички области на знанието. Човекът - ментор е този, който притежава една колосална култура. Менторите са били възпитатели на цезарите в римско време.Те са били крайно начетени и са играли голяма роля при възпитанието на римските цезари, и са насочвали политиката на римската империя. Георги Радев е една крупна индивидуалност, който играеше голяма роля около Учителя и братския живот. Действително Георги Радев беше интелектуално всестранно запознат с всички области на съвременната наука и с остатъците от традиционните знания, изразени чрез окултизма.
към текста >>
Змията
наистина в окултизма се взема като емблема на знанието, а менторът - това е човекът, който познава всички области на знанието.
25. Змията ментора Разговорите между Учителя, Георги Радев и мен зачестиха. При тези разговори често присъстваше и сестра Мара Гръблашева, в които Учителят скицираше беседите, които изнасяше, особено в неделен ден, пред външния свят. Също така интимността ми с Георги Радев се усили. В един мой интимен разговор, Учителят нарече Георги Радев „змията - ментор".
Змията
наистина в окултизма се взема като емблема на знанието, а менторът - това е човекът, който познава всички области на знанието.
Човекът - ментор е този, който притежава една колосална култура. Менторите са били възпитатели на цезарите в римско време.Те са били крайно начетени и са играли голяма роля при възпитанието на римските цезари, и са насочвали политиката на римската империя. Георги Радев е една крупна индивидуалност, който играеше голяма роля около Учителя и братския живот. Действително Георги Радев беше интелектуално всестранно запознат с всички области на съвременната наука и с остатъците от традиционните знания, изразени чрез окултизма. Много пъти Учителят подчертаваше, че традиционното знание, като завещание от миналите школи, особено на Изтока, се е пазило в дълбока тайна.
към текста >>
18.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да
измият
лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор.
Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и вдъхновение около кристалните води на „Извора на Доброто". На източния край на двора Учителят направи друг голям извор, около който също привлече вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят.
Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да
измият
лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор.
Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя. Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота. Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене.
към текста >>
19.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но дойдоха хора отвън и те го разтуриха, като убиха главната
змия
.
Той го предал на царя, но едновременно се похвалил тук и там, разчуло се и тогава решили да си отмъстят на Дънов. Веднъж на поляната след беседа Лулчев събира своята група от Упанишадите и им говори. Говори им и обяснява какво е искал да каже Учителят в беседата си. Учителят погледнал групата и казал: „Това змийско гнездо ще се разтури". И след време се разтури.
Но дойдоха хора отвън и те го разтуриха, като убиха главната
змия
.
Веднъж седим с Учителя на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите. Това бе Йордан - шофьора. Учителят го посочи: „Виж как той постъпва с него! Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него". Така и стана.
към текста >>
20.
7.12. НИКОЛА НАНКОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Отивам при чешмата в двора да се
измия
, понеже беше много топло.
На следващи- я ден пристигнах в София, отивам в дома му и го търся. Излиза жена му и ми казва, че той е в провинцията и го няма в София. Аз се изненадах. Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление. Стоя и се учудвам, как може да бъде така.
Отивам при чешмата в двора да се
измия
, понеже беше много топло.
По едно време Цветанка ме извика: „Ти нали събираше разни неща от Учителя и ги преснемаше? " Отговорих, че това понякога го правя. Помоли ме да почакам. След малко носи една шоколадова кутия с бонбони и ми я поднася. Смятах, че ще ме черпи с бонбони на изпроводяк.
към текста >>
21.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Змиярят
- 85.
Кога започват страданията -183 80. Ангелите -184 81. Приемната на Учителя и Посетителите -185 82. Скрижалите на Духа -186 83. Беседите -187 84.
Змиярят
- 85.
Аудиторията на Учителя -189 86. Концерт на квартета в салона на Изгрева -190 87. Молитва -192 88. Съдбата на света и кармата на народите -192 89. Бомбардировките -193 90.
към текста >>
Змията
ментора - 415 26.
Международната обстановка и България - 403 21. Пътят на посвещението - 404 22. Голямото знание - 406 23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието - 407 24. Пред прага на мъдростта - 412 25.
Змията
ментора - 415 26.
Погледът на мъдреца - 417 27. Тесният път на ученика - 421 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието - 422 29. Светлят салон на Изгрева - 424 30. Пътят на Истината - великото посвещение - 427 31.
към текста >>
22.
12. НИКОЛА НАНКОВ
,
,
ТОМ 4
Отивам при чешмата в двора да се
измия
, понеже беше много топло.
На следващия ден пристигнах в София, отивам в дома му и го търся. Излиза жена му и ми казва, че той е в провинцията и го няма в София. Аз се изненадах. Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление. Стоя и се учудвам, как може да бъде така.
Отивам при чешмата в двора да се
измия
, понеже беше много топло.
По едно време Цветанка ме извика: „Ти нали събираше разни неща от Учителя и ги преснемаше? " Отговорих, че това понякога го правя. Помоли ме да почакам. След малко носи една шоколадова кутия с бонбони и ми я поднася. Смятах, че ще ме черпи с бонбони на изпроводяк.
към текста >>
23.
27. ПОСУДАТА
,
,
ТОМ 5
Ето Учителят ми поднесе една обикновена чаша, която трябваше да
измия
и по този начин ми показа как трябва да се разреши този въпрос.
Ще се промени и света около вас. Тогава ще настъпи Царството Божие за вас. Друг път няма. Този път съм го опитал. Той е единственият път за цялата Вселена".
Ето Учителят ми поднесе една обикновена чаша, която трябваше да
измия
и по този начин ми показа как трябва да се разреши този въпрос.
Същият ден аз отидох при възрастните приятели и разказах за случката с чашата. Това ги накара да се огледат и да преосмислят цялото си поведение. И така те решиха, че този въпрос трябва да го разрешат по най-безболезнен начин. Учителят ми каза следното: „Хората като не разбират Волята Божия едни други се измъчват. Трябва възпитание на сърцето и у мъже, и у жени.
към текста >>
24.
28. СТРАЖАТА
,
,
ТОМ 5
Той лично ми даде чашата си да я
измия
, за да не я мие Станка.
Аз подскочих като ужилена. Той ме огледа и се озадачи, защо ли съм подскочила. „Какво на Станка ли? Че нея ли избрахте, нея ли намерихте да прислужва на Учителя? Та вие знаете ли, че Учителят се гнуси от нея?
Той лично ми даде чашата си да я
измия
, за да не я мие Станка.
Мога да ти предам маслините само ако вие лично му ги занесете заедно с тоягата". Брат Райчев ме изгледа много внимателно и сериозно, после огледа тоягата и огледа себе си. Взе мълчешката маслините и тръгна към вратата на стаята на Учителя. Аз стоях отвън, а цялата се тресях отвътре от възмущение и наблюдавах какво ще стане. Брат Райчев стигна до вратата, остави тоягата, обърна се към мен, за да видя, че влиза при Учителя без тояга и му занесе маслините.
към текста >>
25.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
А само да се разтреби и да се
измият
чиниите означаваше много време.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА Към последните години на Школата някъде към 1940 година около мен се събра много работа, бях заета много и не можех да се справям дори с най-обикновените задължения в дома ни. Имах задължения към Школата, работех върху песните на Учителя, работех върху Словото, а ежедневието изискваше своето - да се сготви, да се почисти къщата и да се посрещат и изпращат гости. А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на вечеря.
А само да се разтреби и да се
измият
чиниите означаваше много време.
А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото вегетарианските ястия са много по-трудни за приготовляване. Изморявах се и едвам се справях. Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден. А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни. А да се подготви това е изключително трудоемка и трудна работа.
към текста >>
26.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
А само да се разтреби и да се
измият
чиниите означаваше много време.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА Към последните години на Школата някъде към 1940 година около мен се събра много работа, бях заета много и не можех да се справям дори с най-обикновените задължения в дома ни. Имах задължения към Школата, работех върху песните на Учителя, работех върху Словото, а ежедневието изискваше своето - да се сготви, да се почисти къщата и да се посрещат и изпращат гости. А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на вечеря.
А само да се разтреби и да се
измият
чиниите означаваше много време.
А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото вегетарианските ястия са много по-трудни за приготовляване. Изморявах се и едвам се справях. Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден. А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни. А да се подготви това е изключително трудоемка и трудна работа.
към текста >>
27.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде да
измия
краката ви.
Кой вкара тия жени там? Ами младежите кой ги въведе там? Нека те първи кажат Истината. Духовенството се страхува от мен, да не би един ден да взема мястото им. Не! Аз нямам такова намерение.
Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде да
измия
краката ви.
След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. Какво и да направя в това направление, според мен това е нищо. Много повече трябва да се направи. Кой от нас е изпълнил онова, което се иска от него? Казано е да пожертвуваш живота си.
към текста >>
28.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Нека подигнем с вяра очи към „медната
змия
", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв.
И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство? " Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви камъни, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра. Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан.
Нека подигнем с вяра очи към „медната
змия
", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв.
Нека потърсим Спасителя зад Голгота, защото след Разпятието иде Възкресение. Да вдигнем очи към народния идеал! " Тодор Бъчваров (Издава редакторът на сп. „Родина", ул. Опълченска" 67, София) --------------------------------------- [1] Има повече неща отколкото посочваш, казвай по-малко отколкото знаеш.
към текста >>
29.
213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА
,
,
ТОМ 5
Ама ти не си бял гълъб, а си черен гарван и аз да не съм знаяла, че в пазвата съм си утаяла
змия
, която сега ме изяде.
Той беше тогава технически оценител в държавната печатница и имаше много връзки с печатниците. Когато излезе тази книга Балтова се нахвърли върху него: „Ти защо не ми каза, че се прави книга за Учителя, та и аз да взема участие". Неделчо се оправдава: „Клех се на гроба на Учителя и на Учителя да мълча" „Не си се клел, а са те клели други тебе и сега не си признаваш." „Признавам, че съм се клел. Ако бях ти казал, щеше да ни издадеш и книгата нямаше да се отпечата." „Аз ли съм издайник? Аз смятах, че под моя покрив живее бял брат и бял гълъб, защото така те наричат приятелите ти.
Ама ти не си бял гълъб, а си черен гарван и аз да не съм знаяла, че в пазвата съм си утаяла
змия
, която сега ме изяде.
Да се махаш от къщата ми! " Неделчо започва да си прибира багажа и го изнася навън. Накрая тя излиза и ръкомаха: „Видя ли, че си черен гарван? Досега аз ти услужвах, а сега бягаш от мен и искаш да се отървеш от мен, че когато остарея да няма кой да се грижи за мен". Неделчо си вкарва отново багажа.
към текста >>
30.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Тя беше
змията
на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов.
Тодор Стоименов си замина преди процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи. Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но предателството на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева. Пред ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях. „Ако търсите документи, търсете ги в Никола Антов", беше моят отговор. А Люба Иванова се обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта.
Тя беше
змията
на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов.
Един след друг след като си свършиха работата и поръчението на свят господар те си заминаха от този свят. Най-дълго изтрая Антов, защото Невидимия свят трябваше чрез него да покаже какъв е пътят на Школата. И Небето го показа. Антов остана жив, живееше в бараката си, а Изгрева вече бе разрушен. Остана Словото на Учителя, което сътворява духовният Изгрев.
към текста >>
31.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Тя беше
змията
на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов.
Тодор Стоименов си замина преди процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи. Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но предателството на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева. Пред ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях. „Ако търсите документи, търсете ги в Никола Антов", беше моят отговор. А Люба Иванова се обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта.
Тя беше
змията
на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов.
Един след друг след като си свършиха работата и поръчението на свят господар те си заминаха от този свят. Най-дълго изтрая Антов, защото Невидимия свят трябваше чрез него да покаже какъв е пътят на Школата. И Небето го показа. Антов остана жив, живееше в бараката си, а Изгрева вече бе разрушен. Остана Словото на Учителя, което сътворява духовният Изгрев.
към текста >>
32.
28. ВАРТА В ОКОТО МИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
" „Студен." „Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го
измият
на чешмата.
По едно време Учителят излезе от къщата и тръгна да прекоси двора. Като ме видя още от далеч, отби се при мене и ме попита какво ми е. Пита ме не съм ли го промивала с чай. Казах, че съм го промивала. „С какъв чай - топъл или студен?
" „Студен." „Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го
измият
на чешмата.
Окото не търпи нито студена, нито гореща вода. Водата трябва да има температурата на тялото". Той поиска да Му дадат топъл чай от кухнята, нагласи топлината му и ме накара да промия окото. После поиска да Му дадат зехтин и намаза с него клепача, като обясни, че това се прави, за да не настине окото след промиването. Поръча ми да го промивам така и вкъщи.
към текста >>
33.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Заради лъжата наложиха на Адама наказание, на Ева наказание и на
змията
наказание.
Съзнанието трябва да е много будно, ти като съзнаеш, че е лъжа, то си хванал вече лъжата. Лъжа е това, което носи всичките нещастия в себе си. Като драснеш на барута най-малката клечка, той отива до края. Това е лъжата. Като направи човек една погрешка, той гледа да я прикрие, да я оправдае.
Заради лъжата наложиха на Адама наказание, на Ева наказание и на
змията
наказание.
Доброто на жената ще строши главата на змията, „Петата на жената ще смаже главата на змията". Петата е символ на волята. Краката представляват човешкият свят. А ръцете - ангелският свят. Света отива към подобрение.
към текста >>
Доброто на жената ще строши главата на
змията
, „Петата на жената ще смаже главата на
змията
".
Лъжа е това, което носи всичките нещастия в себе си. Като драснеш на барута най-малката клечка, той отива до края. Това е лъжата. Като направи човек една погрешка, той гледа да я прикрие, да я оправдае. Заради лъжата наложиха на Адама наказание, на Ева наказание и на змията наказание.
Доброто на жената ще строши главата на
змията
, „Петата на жената ще смаже главата на
змията
".
Петата е символ на волята. Краката представляват човешкият свят. А ръцете - ангелският свят. Света отива към подобрение. Времето не играе роля.
към текста >>
34.
8. ЗМИЯТА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
8.
ЗМИЯТА
Имало е и друг случай, той ми спаси живота, когато ме ухапа
змията
.
8.
ЗМИЯТА
Имало е и друг случай, той ми спаси живота, когато ме ухапа
змията
.
Това беше през 1934 г., беше през лятото. Бяхме с Милка Джанкова се казваше, сега е Каменова. Ние дружехме с нея и отивахме двете сами на Витоша, на Бивака. Бях обута с гумени обущенца на бос крак, без чорапи. Отиваме полека, полека от Изгрева чак до Бивака.
към текста >>
По едно време нещо ми се размърда под крака и погледнах, на едно кълбо
змия
и аз съм стъпила на кълбото отгоре.
Взели сме си храна и отиваме на Бивака. Тогава имаше един брат Руси - гърбавичък, той живееше срещу Славчовата къща, до брат Пеню. Само той беше на Бивака и дякона - Симеон Арнаудов. Сутринта от пътя бяхме изпотени и отидохме при лешниците да се преоблечем. И като отивам в лещаците да се преоблека стъпих на нещо меко.
По едно време нещо ми се размърда под крака и погледнах, на едно кълбо
змия
и аз съм стъпила на кълбото отгоре.
Видях я как извади езичето си и ме клъцна точно по десния крак долу. И аз като погледнах, скочих и извиках: „Милке! " И змията като се размърда видях тоя зиг-заг, знака на пепелянката. „Милке, змия ме ухапа! " И тя като писна, ама повече от мене и толкова много се уплаши, че аз й казах: „Милке, знай, че в България няма умрял от змия човек, това да го знаеш." Понеже тя много се уплаши, затова го казах и след това съм паднала в безсъзнание и четири часа съм била в безсъзнание.
към текста >>
" И
змията
като се размърда видях тоя зиг-заг, знака на пепелянката.
Сутринта от пътя бяхме изпотени и отидохме при лешниците да се преоблечем. И като отивам в лещаците да се преоблека стъпих на нещо меко. По едно време нещо ми се размърда под крака и погледнах, на едно кълбо змия и аз съм стъпила на кълбото отгоре. Видях я как извади езичето си и ме клъцна точно по десния крак долу. И аз като погледнах, скочих и извиках: „Милке!
" И
змията
като се размърда видях тоя зиг-заг, знака на пепелянката.
„Милке, змия ме ухапа! " И тя като писна, ама повече от мене и толкова много се уплаши, че аз й казах: „Милке, знай, че в България няма умрял от змия човек, това да го знаеш." Понеже тя много се уплаши, затова го казах и след това съм паднала в безсъзнание и четири часа съм била в безсъзнание. Тогава дякона ме взел на ръце и ме сложили настрана, запалили огън и са горили местото с огън, където е ухапаното, за да махнат отровата, като са ме горили с ножче. Нищо не помня аз, нали съм била в безсъзнание. В това време казали на Милка: „Бягай в града и кажи на Славчо, който беше в града, че Надка я е ухапала змия и е в безсъзнание".
към текста >>
„Милке,
змия
ме ухапа!
И като отивам в лещаците да се преоблека стъпих на нещо меко. По едно време нещо ми се размърда под крака и погледнах, на едно кълбо змия и аз съм стъпила на кълбото отгоре. Видях я как извади езичето си и ме клъцна точно по десния крак долу. И аз като погледнах, скочих и извиках: „Милке! " И змията като се размърда видях тоя зиг-заг, знака на пепелянката.
„Милке,
змия
ме ухапа!
" И тя като писна, ама повече от мене и толкова много се уплаши, че аз й казах: „Милке, знай, че в България няма умрял от змия човек, това да го знаеш." Понеже тя много се уплаши, затова го казах и след това съм паднала в безсъзнание и четири часа съм била в безсъзнание. Тогава дякона ме взел на ръце и ме сложили настрана, запалили огън и са горили местото с огън, където е ухапаното, за да махнат отровата, като са ме горили с ножче. Нищо не помня аз, нали съм била в безсъзнание. В това време казали на Милка: „Бягай в града и кажи на Славчо, който беше в града, че Надка я е ухапала змия и е в безсъзнание". Милка тръгва обратно към града, отива при брат ми, казва му и той взема д-р Ефремов с една кола през Драгалевци и идват горе при нас.
към текста >>
" И тя като писна, ама повече от мене и толкова много се уплаши, че аз й казах: „Милке, знай, че в България няма умрял от
змия
човек, това да го знаеш." Понеже тя много се уплаши, затова го казах и след това съм паднала в безсъзнание и четири часа съм била в безсъзнание.
По едно време нещо ми се размърда под крака и погледнах, на едно кълбо змия и аз съм стъпила на кълбото отгоре. Видях я как извади езичето си и ме клъцна точно по десния крак долу. И аз като погледнах, скочих и извиках: „Милке! " И змията като се размърда видях тоя зиг-заг, знака на пепелянката. „Милке, змия ме ухапа!
" И тя като писна, ама повече от мене и толкова много се уплаши, че аз й казах: „Милке, знай, че в България няма умрял от
змия
човек, това да го знаеш." Понеже тя много се уплаши, затова го казах и след това съм паднала в безсъзнание и четири часа съм била в безсъзнание.
Тогава дякона ме взел на ръце и ме сложили настрана, запалили огън и са горили местото с огън, където е ухапаното, за да махнат отровата, като са ме горили с ножче. Нищо не помня аз, нали съм била в безсъзнание. В това време казали на Милка: „Бягай в града и кажи на Славчо, който беше в града, че Надка я е ухапала змия и е в безсъзнание". Милка тръгва обратно към града, отива при брат ми, казва му и той взема д-р Ефремов с една кола през Драгалевци и идват горе при нас. В това време аз идвам в съзнание и помня, че така бяха над главата ми Тената, брата на брат Борис беше дошъл и дойде лекаря и аз се чудя защо са наведени над мене хората и той ми би една инжекция противозмийски серум в крака.
към текста >>
В това време казали на Милка: „Бягай в града и кажи на Славчо, който беше в града, че Надка я е ухапала
змия
и е в безсъзнание".
" И змията като се размърда видях тоя зиг-заг, знака на пепелянката. „Милке, змия ме ухапа! " И тя като писна, ама повече от мене и толкова много се уплаши, че аз й казах: „Милке, знай, че в България няма умрял от змия човек, това да го знаеш." Понеже тя много се уплаши, затова го казах и след това съм паднала в безсъзнание и четири часа съм била в безсъзнание. Тогава дякона ме взел на ръце и ме сложили настрана, запалили огън и са горили местото с огън, където е ухапаното, за да махнат отровата, като са ме горили с ножче. Нищо не помня аз, нали съм била в безсъзнание.
В това време казали на Милка: „Бягай в града и кажи на Славчо, който беше в града, че Надка я е ухапала
змия
и е в безсъзнание".
Милка тръгва обратно към града, отива при брат ми, казва му и той взема д-р Ефремов с една кола през Драгалевци и идват горе при нас. В това време аз идвам в съзнание и помня, че така бяха над главата ми Тената, брата на брат Борис беше дошъл и дойде лекаря и аз се чудя защо са наведени над мене хората и той ми би една инжекция противозмийски серум в крака. Тената на ръце ме занесе до колата. В колата имаше две стомни с вода и докато слезем с колата до долу съм изпила две стомни с вода. Това помня.
към текста >>
В това време докато съм спала се разчуло из Изгрева, че Надка я ухапала
змия
и всички бяха накацали просто около къщичката ни и на прозореца, Учителят си беше отишъл, а аз съм спала 4 - 5 часа.
Подувам се, подуват ми се устните, подуват ми се очите и почнах ха, ха, не мога да дишам. Спогледаха се брат Борис и Славчо и брат Борис казва: „Тичай за Учителя, тичай за Учителя". Славчо веднага изтича за Учителя и Учителят и той вече тръгнал сам и тича веднага у нас. Отвори се вратата и Учителят бърже дойде до мене, погледна ме, усмихна се, сложи си ръката на главата ми и започна така паси около главата ми и аз Го погледнах и Той започна да се моли и аз казах: „ха-а-а-а", просто един въздух ми влезе в гърлото. Аз се задушавах и съм заспала.
В това време докато съм спала се разчуло из Изгрева, че Надка я ухапала
змия
и всички бяха накацали просто около къщичката ни и на прозореца, Учителят си беше отишъл, а аз съм спала 4 - 5 часа.
И като ставам, излизам и абсолютно нищо ми няма. Малко така гледах като шашава с очите, но иначе нищо ми нямаше. Излизам и ме питат: „Надке, какво стана? " Значи Учителят ми спаси живота. Тогава бях ученичка.
към текста >>
35.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
Това беше всичко за мен разбрано, но за змиите аз имах друго становище, защото като те ухапе
змия
, то тогава умираш.
Аз исках да ги утрепам, но приятелите ме спряха. Казаха ми, че не трябва да се убиват животните. За тях бяха животни, а за мен бяха змии. Толкова съм разбирал тогава. А тогава се говореше за вегетарианство, за милосърдие, за братство и общ комунален живот.
Това беше всичко за мен разбрано, но за змиите аз имах друго становище, защото като те ухапе
змия
, то тогава умираш.
Тя не те пита дали си вегетарианец или месоядец. Тя те вижда, че си човек дошъл при нея, ухапва те и ти заминаваш за онзи свят. Та затова аз запитах така Учителя. А Учителят ме погледна, после вдигна поглед над главата ми като че ли погледна нещо през пространството и през вековете назад и каза: „Абе, то змиите има кой да ги бие". Аз вдигнах рамене и замълчах.
към текста >>
Ако братята не бяха ме спрели и аз бих утрепал някоя
змия
горе и ако Учителят не беше ми казал, че други са тия гдето ще трепат змиите, то този стол, гдето го бях издигнал над главата си, нямаше да стои вдървен и вцепенен в ръцете ми, а щеше да бие наляво и надясно и кръв щеше да се лее.
По едно време идва Стоянчо и ме пита: „Ти защо не ги утрепа с тоя стол? Нали си як и здрав? " А аз без да искам устата ми се отвори и произнесе тези думи: „Абе има то кой да ги бие". Устата ми се затвориха и аз разбрах, че някой друг произнесе тези думи чрез мене. А това бяха същите думи, които Учителят изрече горе на Витоша когато аз Го питах дали можем да бием и трепаме змиите.
Ако братята не бяха ме спрели и аз бих утрепал някоя
змия
горе и ако Учителят не беше ми казал, че други са тия гдето ще трепат змиите, то този стол, гдето го бях издигнал над главата си, нямаше да стои вдървен и вцепенен в ръцете ми, а щеше да бие наляво и надясно и кръв щеше да се лее.
Ама Учителят ме спря, защото други са тия, гдето ще бият змиите. Ама ония змии, които хапят и гдето са отровни и от които умират хора. Те, побойниците бяха изпратени от Александър Цанков - онзи главорез, гдето беше избил сума народ. Тогава Александър Цанков искаше да дойде втори път на власт. Цанковистите не бяха малко, но разбраха, че царя не искаше да ги сложи на власт.
към текста >>
Та
змията
, онази
змия
от Библията е символ на изкушението и на грехопадението, което идва чрез изкушението.
А думите на Бога не се преполовяват, защото думата на Бога се нарича Слово Божие. А глава на Твоето Слово е Истината. Ето стигнахме до Истината. И аз Йордан-шофьора ви я изказах. А вие, ако сте разумни ще я ползвате, Ако не сте разумни няма да я ползвате.
Та
змията
, онази
змия
от Библията е символ на изкушението и на грехопадението, което идва чрез изкушението.
А чрез изкушението човек слиза на земята и се облича в плът. И от тук започва неговият път като човек. За този човек слизат Великите Учители, за да му посочват пътя. Това те правят със Словото, което изричат. В това Слово е знанието на бъдното човечество.
към текста >>
36.
9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Вървях доста, но по едно време изгубих пътеката, как стана и аз не зная, забърках се и тъкмо се чудех накъде да вървя и изведнъж се появи една
змия
пред мене.
Преди години бях веднъж на Вада, а там беше и Лили с някакъв наш приятел Станчо. Аз бях сънувала през нощта Учителя, но с образ на Христа и имах едно хубаво повдигнато настроение. Като разговаряхме стана въпрос как се отива на Бивака на 7-те Рилски езера. А Лили беше ходила вече там и каза, че било много лесно върви се по пътеката нагоре, по която има следи от конски копита и така нагоре, нагоре и се отива на Бивака до езерата. Аз се чувствах някак вдъхновена и тръгнах сама нагоре.
Вървях доста, но по едно време изгубих пътеката, как стана и аз не зная, забърках се и тъкмо се чудех накъде да вървя и изведнъж се появи една
змия
пред мене.
Като я видях аз се отдръпнах на известно разстояние, за да се предпазя и неусетно излязох на пътеката. Така аз продължих пътя си и успях да отида сама на Бивака. Като че змията се появи, затова, за да ме ориентира в моя път.
към текста >>
Като че
змията
се появи, затова, за да ме ориентира в моя път.
А Лили беше ходила вече там и каза, че било много лесно върви се по пътеката нагоре, по която има следи от конски копита и така нагоре, нагоре и се отива на Бивака до езерата. Аз се чувствах някак вдъхновена и тръгнах сама нагоре. Вървях доста, но по едно време изгубих пътеката, как стана и аз не зная, забърках се и тъкмо се чудех накъде да вървя и изведнъж се появи една змия пред мене. Като я видях аз се отдръпнах на известно разстояние, за да се предпазя и неусетно излязох на пътеката. Така аз продължих пътя си и успях да отида сама на Бивака.
Като че
змията
се появи, затова, за да ме ориентира в моя път.
към текста >>
37.
3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА
,
Марийка Харизанова
,
ТОМ 6
По едно време той се обърна и ми каза: „Внимавай, да не настъпиш
змията
!
Бяха Го повикали внезапно в София. На нас не ни беше вече интересно и ние се върнахме на другия ден обратно. Тогава нямаше хижа на езерата. Но на връщане се заблудихме и изгубихме пътеката. Васил вървеше напред, а аз след него.
По едно време той се обърна и ми каза: „Внимавай, да не настъпиш
змията
!
" Но аз нали вървя след него, по стъпките му, минах край нея и тя остана така завита на колело. Съвсем не беше малка. На връщане пак минахме през Рилския манастир. Там беше на летуване един наш приятел Асен Куманов със семейството си. Той беше много ревностен брат.
към текста >>
38.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Като отишъл в джамията и казал на богомолците, които идват, а те имали задължението, според мохамеданското учение най-напред да си
измият
ръцете от някоя делва с вода, защото чешми тогава нямало и тогава да влязат умити и чисти в джамията.
Значи има начин, да се проучи и да се види, че наистина тука у нас в България нямаме нужда от никакви Братски съвети. Не, трябвало, защото трябвало някой да ръководи. А сега всичките тия ръководители са имали желание да бъдат някакви ръководители в държавата и понеже там не стават за никакви ръководители и никой не ги е търсил и никой не ги иска да ръководят нещо, те намериха начин сега, когато нещата тръгнаха и политическите събития са по друг път, те да се реализират в Братството като някакви ръководители. Но те приличат на тоя кадия, гдето Учителят превежда примера, като се пенсионирал, искало му се отново да ръководи. И как ръководел?
Като отишъл в джамията и казал на богомолците, които идват, а те имали задължението, според мохамеданското учение най-напред да си
измият
ръцете от някоя делва с вода, защото чешми тогава нямало и тогава да влязат умити и чисти в джамията.
И когато някой от богомолците посегне към някоя делва, този кадия му викал, не от тая делва, а то тая, от другата. То няма значение от коя делва ще си вземеш да си измиеш ръцете, но той задоволявал нуждата си от управление и управлявал. Ето такова е управлението на нашите Братски съвети сега, които съществуват. Такива си и самите участници в тия Братски съвети. Те управляват нещо, което няма нужда от управление и аз да си кажа правото, ако те осъзнаят как нищо не правят, не знам до какво заключение ще дойдат за себе си.
към текста >>
39.
1. Сирак и чирак
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Та при доенето тия ранички от зъбите на
змията
пущат кръв докато не заздравеят.
Той ме гледа и вика: „Ей, мама му стара, аз съм ги загубил“. А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото. Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв. Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил млякото й.
Та при доенето тия ранички от зъбите на
змията
пущат кръв докато не заздравеят.
Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв. После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря. Но като се върна козлето гледаме, че то едвам върви. А то причината била там, че то горкото било пълно с кърлежи.
към текста >>
40.
17. Войници - вегетарианци
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Дайте ми да чистя лук, ориз, всичко друго ще правя, пратете ме да
измия
клозетите, обаче месо няма да пипна“.
Той беше поручик, че ще му прати един войник, „когото ще накараш да реже месо“. И му разправил историята, че съм вегетарианец и т.н. Отидох аз в готварницата. Гледам на масата като сложили прасенцата и ги чистят там, режат и офицера поручик ми вика: „Вземай ножа и почвай да режеш“. Аз, тъй както съм застанал викам: „Г- поручик, аз месо не ям и няма да режа.
Дайте ми да чистя лук, ориз, всичко друго ще правя, пратете ме да
измия
клозетите, обаче месо няма да пипна“.
Добре, ама той се провикна: „Аз това ти заповядвам да правиш! “ В това време аз седя така с ръката за почит, обаче омаля ми ръката и му казвам: „Г-н поручик, свободен ли съм? “ Той отговори: „Не си свободен, ами взимай ножа да режеш“. Аз в това време си излизам от стола и до вечерта всички, цялата казарма знаят, че Гради след няколко дена ще го съдят за неизпълнение на заповед. Добре, но моят ротен командир и той беше поручик, само че старши поручик, оня беше'по- млад по випуск.
към текста >>
41.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я
измият
.
Ако имаше собствено жилище, все някой щеше да се наеме да го гледа заради жилището му, но той няма такова. По цял ден пее, благославя и благодари. На масата му има няколко книги разтворени. Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със зъби. За такива работи е изобретателен.
После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я
измият
.
От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука. Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен. После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща. Посещават го още някои приятели и му правят някои услуги.
към текста >>
42.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Имаше една мома Мара Кехайова, която като види
змията
припадна и се видяха колената и не можа да се омъжи заради това.
Купува му разни лакомства и детето така се привързва към Драган, че само като спи не говори за Драган. Майката и бащата са възхитени, детето расте живо и здраво, няма болести, като китка в саксия расте. Взима му дрешки, взима му това-онова, учи го български най-важното. А мама в това време ми е взела пликове и писалка и ме кара всяка вечер да пиша какво съм преживял. Пак аз нали ходех за гъби из гората, бера диви плодове, вълк ме е гонил, ловя змии, после ги пущам на хорото.
Имаше една мома Мара Кехайова, която като види
змията
припадна и се видяха колената и не можа да се омъжи заради това.
Да се видят колената на мома бе голяма срамотия. Лоша работа тогава направих. Но после се омъжи и умря. Ловя змия пепелянка, сложа я на панталона си и тя хапе, дърпа и зъбите й остават на плата и после я пусна. Братята ми: последния Вълканчо го помня, но първия Стефчо не го помня.
към текста >>
Ловя
змия
пепелянка, сложа я на панталона си и тя хапе, дърпа и зъбите й остават на плата и после я пусна.
Пак аз нали ходех за гъби из гората, бера диви плодове, вълк ме е гонил, ловя змии, после ги пущам на хорото. Имаше една мома Мара Кехайова, която като види змията припадна и се видяха колената и не можа да се омъжи заради това. Да се видят колената на мома бе голяма срамотия. Лоша работа тогава направих. Но после се омъжи и умря.
Ловя
змия
пепелянка, сложа я на панталона си и тя хапе, дърпа и зъбите й остават на плата и после я пусна.
Братята ми: последния Вълканчо го помня, но първия Стефчо не го помня. Двамата са починали, а ние с Гради сме останали живи. Така порасна Атанас. Драган праща редовно пари. Най-хубавия инструмент си купих, най-хубавия лък, най-добре се носех.
към текста >>
43.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Аз ще ги оправя тези рабрти, ще ги
измия
тези чаши, с които закусвахме.
Т.: Всичко бе насадено, с всякакво дърво. Какво ли нямаше в градината. А това е електрическата печка, с която си затопляме стаята. В.: Виж тука на снимката тоя стария Епитропов. Ей, колко народ си замина и отиде.
Аз ще ги оправя тези рабрти, ще ги
измия
тези чаши, с които закусвахме.
Не е страшно, аз ще ги оправя. Спокойно. То е много трудно така да бъдеш в една епоха, да вземеш участие в нея и да минат след това 33 години. И смятай 33 години. Сега, днес сме 27.1.1978 г., а точно преди 33 години Учителят беше дошъл в Мърчаево. Бомбардировките в София са на 10.1.1944 г.
към текста >>
44.
3. Змията
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
3.
ЗМИЯТА
На много от възрастните приятели е известно, че на 12 май 1936 г.
3.
ЗМИЯТА
На много от възрастните приятели е известно, че на 12 май 1936 г.
бе нанесен побой на Учителя от двама платени агента. На 1.VII.1936 г. брат Лулчев с група от десет души братя, и моят съпруг Крум беше с тях, отидоха да построят лагера на братството, палатките на братята и сестрите на 7-те рилски езера на Рила. На 10.VII.1936 г., петък сутрин с автобус тръгва Учителят с голяма група братя и сестри. И аз бях с Него заедно с двете деца - Светозар и Костадин.
към текста >>
Обърнах се и видях
змия
-пепелянка с черен зиг-заг на гърба.
Скоро ние с Крум и децата ни, със сестра Попова и Невена Неделчева и други сестри тръгнахме да вървим бавно напред, а Учителят остана още да си почива с група братя и сестри. Повървяхме около един час и аз се отбих с Косю в гората, за да се изпиша. Той не искаше да отива там между две дървета и висока трева. Изведнъж като държах детето, аз изпищях. Ухапа ме нещо,като с нож отзад ме преряза на десния крак долу до петата.
Обърнах се и видях
змия
-пепелянка с черен зиг-заг на гърба.
Тогава казах на другите, които бяха с мене: „Змия ме ухапа“. Сестра Попова и Невенка изцедиха кръвта на десния крак отзад близо до петата, бинтоваха крака и пак тръгнахме, но аз почнах да чувствам, че отслабвам и се подувам. Тогава казах на Крум да спре, да си почина малко до един камък на дясно. А Крум по пътя се молеше за мене. Явиха се облачета, слънцето се скриваше и пак се показваше из облаците.
към текста >>
Тогава казах на другите, които бяха с мене: „
Змия
ме ухапа“.
Повървяхме около един час и аз се отбих с Косю в гората, за да се изпиша. Той не искаше да отива там между две дървета и висока трева. Изведнъж като държах детето, аз изпищях. Ухапа ме нещо,като с нож отзад ме преряза на десния крак долу до петата. Обърнах се и видях змия-пепелянка с черен зиг-заг на гърба.
Тогава казах на другите, които бяха с мене: „
Змия
ме ухапа“.
Сестра Попова и Невенка изцедиха кръвта на десния крак отзад близо до петата, бинтоваха крака и пак тръгнахме, но аз почнах да чувствам, че отслабвам и се подувам. Тогава казах на Крум да спре, да си почина малко до един камък на дясно. А Крум по пътя се молеше за мене. Явиха се облачета, слънцето се скриваше и пак се показваше из облаците. В това време Учителят вече е бил тръгнал бавно с групата към Вада.
към текста >>
В този момент някой брат казал на Учителя, че една сестра е ухапана от
змия
и е по пътя нагоре.
В това време Учителят вече е бил тръгнал бавно с групата към Вада. Трябва да подчертая, че в този момент здравословното състояние на Учителя беше много тежко поради ударът, който му е бил нанесен в главата с тъпо оръжие през юли същата година. От това Той получи парализа на ръката и крака си и затруднен говор. Това наложи Той да прекъсне държането на беседите и не участваше в Паневритмията. Братята и сестрите помислиха, че Той вече си заминава, но въпреки всичко Той тръгна на тая екскурзия като вървеше съвсем бавно и често си почиваше обграден от топлите грижи на своите любящи ученици.
В този момент някой брат казал на Учителя, че една сестра е ухапана от
змия
и е по пътя нагоре.
В същия миг, о чудо, Учителят, който едва се е движил нагоре по пътя, веднага забързал силно напред, братята се изпотили да тичат подир Него. В това време аз съм спряла до два камъка, на един камък, облегната на него и си почивам от умората и от отровата. Така както си стоях изведнъж почувствах между двете вежди голяма сила насочена към мен. Учителят идваше към мен с голяма сила и мощ и аз почувствах идването Му. Казах: „Круме, Учителят идва“.
към текста >>
Като чуха каракачаните, които бяха вътре, че съм ухапана от
змия
, казаха: „Да вземем мерки!
Плашеше се от мене. Когато пристигнахме на Вада Учителят вече беше с групата горе на баира и ме чакаха да видят дали аз съм пристигнала на Вада. Щом ме видяха, че идвам на Вада, Учителят и групата тръгнаха да отиват нагоре. Като стигнахме на Вада, там имаше една овчарска колиба. Крум ми направи едно легло от пръти, бани на крака, върза ми счукани маслини и понеже почваше да вали, влязохме в селската колиба.
Като чуха каракачаните, които бяха вътре, че съм ухапана от
змия
, казаха: „Да вземем мерки!
Какво чакате? “ На тях крава им умряла от ухапване на змия. А аз се обадих и им казах, че мерките са вече взети и ще дойде кон сутринта да ме вземе. Те не повярваха на това. Рано сутринта, на другия ден към 3-4 часа брат Лулчев пратил кон, качиха ме на него и така пристигнах на Рила.
към текста >>
“ На тях крава им умряла от ухапване на
змия
.
Щом ме видяха, че идвам на Вада, Учителят и групата тръгнаха да отиват нагоре. Като стигнахме на Вада, там имаше една овчарска колиба. Крум ми направи едно легло от пръти, бани на крака, върза ми счукани маслини и понеже почваше да вали, влязохме в селската колиба. Като чуха каракачаните, които бяха вътре, че съм ухапана от змия, казаха: „Да вземем мерки! Какво чакате?
“ На тях крава им умряла от ухапване на
змия
.
А аз се обадих и им казах, че мерките са вече взети и ще дойде кон сутринта да ме вземе. Те не повярваха на това. Рано сутринта, на другия ден към 3-4 часа брат Лулчев пратил кон, качиха ме на него и така пристигнах на Рила. Голямо беше моето учудване и смущение когато пристигнах сутринта на кон на бивака и видях, че Учителят и цялото братство ме чакаха и посрещнаха. Тогава ми помогнаха някои братя да сле- за от коня.
към текста >>
След една седмица идва при мене един каракачанин да иска игла от мен да си шие нещо и ме запита: „Онази от вас, която я ухапа
змията
, умря ли?
Отидох в палатката ни, но едва виждах, очите ми бяха много подути. Учителят все още не беше добре, не държеше беседи, не идваше вечер на огъня, никого не приемаше в палатката си. Единствено приемаше Крум, за да му дава наставления за моето лечение. Крум ходеше да пита Учителя каква храна да ми дава. И така слава на Бога, оздравях без лекарства.
След една седмица идва при мене един каракачанин да иска игла от мен да си шие нещо и ме запита: „Онази от вас, която я ухапа
змията
, умря ли?
“ Аз му отговорих:“ Ами това съм аз“. „А моята крава я ухапа змия и тя умря. Теб Господ те е спасил.“ На 12.август 1936 г. паралелно с моето оздравяване стана велико чудо с Учителя. Неговото здравословно състояние се подобри значително.
към текста >>
„А моята крава я ухапа
змия
и тя умря.
Единствено приемаше Крум, за да му дава наставления за моето лечение. Крум ходеше да пита Учителя каква храна да ми дава. И така слава на Бога, оздравях без лекарства. След една седмица идва при мене един каракачанин да иска игла от мен да си шие нещо и ме запита: „Онази от вас, която я ухапа змията, умря ли? “ Аз му отговорих:“ Ами това съм аз“.
„А моята крава я ухапа
змия
и тя умря.
Теб Господ те е спасил.“ На 12.август 1936 г. паралелно с моето оздравяване стана велико чудо с Учителя. Неговото здравословно състояние се подобри значително. Според Крум, както се е подобрявало състоянието на Учителя, така се е подобрявало и моето състояние. Болестта взе да изчезва.
към текста >>
Той ме запита: „Я ми кажи, сестра Стефке, как стана твоето ухапване от
змията
?
Неговото слизане по стъпалата беше велико тържество за всички. Всички братя и сестри със сълзи на очи от радост запяха песента „Светъл лъч от горе слиза“ Има запазени снимки от това време - всички заедно до Учителя на чешмичката. Дълго време след тази случка братята и сестрите ме гледаха накриво, смятайки, че аз съм допринесла за влошаване здравословното състояние на Учителя, което и без това никак не беше добро. Ще отбележа, че тогава се връщахме след летуването през хижа „Скакавица“ и Сапарева баня. Така при завръщането си през същата година по пътя ме настигна брат Борис Николов.
Той ме запита: „Я ми кажи, сестра Стефке, как стана твоето ухапване от
змията
?
“ И аз му разказах всичко подробно. Той ме изслуша внимателно и накрая ми каза: „Ти си взела участие в болезненото състояние на Учителя и затова когато се е подобрило Неговото състояние и твоето се е подобрило“. И наистина в денят когато Учителят отиде до чешмичката и след като се върна вечерта слезе при огнището и всички плачеха от радост и Му целуваха ръка и аз бях също добре. И чак сега ми стана ясно защо Учителят ме гледаше толкова строго, когато тръгвахме за Рила. Той ме подготвяше за изпита, който имах да мина по пътя за Рила.
към текста >>
45.
6. Бащинска грижа
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
А аз реших да отида на „Езерото на чистотата“, да се
измия
и тръгнах от бивака сама, минах покрай чешмата, там беше Учителят и братята, работеха изворчето с Него.
Учителят казал, че то не е било открито от 3000 години. Тогава всеки ден Учителят с братя и сестри отиваше да работят над извора, като братята носеха мраморни камъни отдалеч и украсяваха изворчето под ръководството на Учителя. Той сам взимаше пряко участие в изграждането на чешмичката, както и във всички останали работи около извора. Сега това изворче е известната чешма на второто езеро с двете мраморни ръце, чиято вода, според думите на Учителя, е лековита. Така един ден Учителят с братя и сестри бяха на изворчето и работеха както винаги.
А аз реших да отида на „Езерото на чистотата“, да се
измия
и тръгнах от бивака сама, минах покрай чешмата, там беше Учителят и братята, работеха изворчето с Него.
Аз минах покрай Учителя и Го поздравих, но ги отминах и тръгнах нагоре покрай Харамията. Забелязах, че Учителят ме следеше с очи докато аз вървях нагоре сама. От там отидох на „Езерото на чистотата“. Там нямаше никой. Имаше облаци и слънцето се показваше между тях.
към текста >>
46.
10. На гости при Учителя
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Отряза ми кашкавал повече от хляба, а след това ми позволи аз да вдигна масата и да
измия
съдовете.
Знам, че ще ми дойдат на гости, а аз знаете ли като виждах колко гости посрещах и как се радвах и обичах и да имаше как що има всичко да сложа. Ама Учителят не е като нас и ми казва: „Паша, има кашкавалче, маслинки, сиренце. Кое искаш? “ Значи не й слага всичките, а я пита кое иска. „А аз много обичах кашкавал и ме беше срам, но като ме пита Учителят, така едвам, едвам свенливо викам: „Учителю, кашкавалче“.
Отряза ми кашкавал повече от хляба, а след това ми позволи аз да вдигна масата и да
измия
съдовете.
„А-а, при мене днеска на закуска, рекох, нали? “ Много, много хубаво - така я посрещнал и така я изпратил.
към текста >>
47.
22. Караницата
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Да насека дърва, да донеса вода, да
измия
продуктите.
22. КАРАНИЦАТА На Изгрева имаше обща кухня, в която дежуреха различни сестри. Продуктите за кухнята се набавяха от градината и онова, което не достигаше се купуваше от градския пазар. Понеже аз непрекъснато бях на Изгрева, работех в градината и често ме извикваха да помагам в кухнята.
Да насека дърва, да донеса вода, да
измия
продуктите.
А се готвеше за стотина човека. А това не е малко по това време. Така че аз често помагах на сестра Станка в кухнята, която готвеше както на Учителя, така и на работниците. Тя беше малко нервна и често ми се караше. Един ден тя почна така да ми се кара, че много дълго продължи.
към текста >>
48.
12. Змията и новото учение
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
12.
ЗМИЯТА
И НОВОТО УЧЕНИЕ Когато бяхме с Учителя във Варна, всяка сутрин излизахме на Ташлъ тепе, за да посрещаме слънцето.
12.
ЗМИЯТА
И НОВОТО УЧЕНИЕ Когато бяхме с Учителя във Варна, всяка сутрин излизахме на Ташлъ тепе, за да посрещаме слънцето.
Една сутрин на пътеката бе застанала една голяма змия навита на кълбо с вирната глава нагоре. Учителят се спря, погледна я и каза: „Махни се от пътеката, защото ще те убият! “ Змията ни гледа и не мърда. „Махни се от пътеката, защото ние сме от новите хора, а след нас идват други, които са от старото учение и ще те претрепят.“ Змията погледна, изплези език и полека се измести в храсталака. Змията като твар служи за символика при различни случаи.
към текста >>
Една сутрин на пътеката бе застанала една голяма
змия
навита на кълбо с вирната глава нагоре.
12. ЗМИЯТА И НОВОТО УЧЕНИЕ Когато бяхме с Учителя във Варна, всяка сутрин излизахме на Ташлъ тепе, за да посрещаме слънцето.
Една сутрин на пътеката бе застанала една голяма
змия
навита на кълбо с вирната глава нагоре.
Учителят се спря, погледна я и каза: „Махни се от пътеката, защото ще те убият! “ Змията ни гледа и не мърда. „Махни се от пътеката, защото ние сме от новите хора, а след нас идват други, които са от старото учение и ще те претрепят.“ Змията погледна, изплези език и полека се измести в храсталака. Змията като твар служи за символика при различни случаи. За медиците змийската отрова са я ползвали за лечение и тя седи в тяхната емблема.
към текста >>
“
Змията
ни гледа и не мърда.
12. ЗМИЯТА И НОВОТО УЧЕНИЕ Когато бяхме с Учителя във Варна, всяка сутрин излизахме на Ташлъ тепе, за да посрещаме слънцето. Една сутрин на пътеката бе застанала една голяма змия навита на кълбо с вирната глава нагоре. Учителят се спря, погледна я и каза: „Махни се от пътеката, защото ще те убият!
“
Змията
ни гледа и не мърда.
„Махни се от пътеката, защото ние сме от новите хора, а след нас идват други, които са от старото учение и ще те претрепят.“ Змията погледна, изплези език и полека се измести в храсталака. Змията като твар служи за символика при различни случаи. За медиците змийската отрова са я ползвали за лечение и тя седи в тяхната емблема. За окултистите змията заема почетно място и когато я нарисуват, че змията е захапала опашката си означава, че човек е победил нисшето начало в себе си. За света змията е символ на злото и има само един начин да се справиш с нея.
към текста >>
„Махни се от пътеката, защото ние сме от новите хора, а след нас идват други, които са от старото учение и ще те претрепят.“
Змията
погледна, изплези език и полека се измести в храсталака.
12. ЗМИЯТА И НОВОТО УЧЕНИЕ Когато бяхме с Учителя във Варна, всяка сутрин излизахме на Ташлъ тепе, за да посрещаме слънцето. Една сутрин на пътеката бе застанала една голяма змия навита на кълбо с вирната глава нагоре. Учителят се спря, погледна я и каза: „Махни се от пътеката, защото ще те убият! “ Змията ни гледа и не мърда.
„Махни се от пътеката, защото ние сме от новите хора, а след нас идват други, които са от старото учение и ще те претрепят.“
Змията
погледна, изплези език и полека се измести в храсталака.
Змията като твар служи за символика при различни случаи. За медиците змийската отрова са я ползвали за лечение и тя седи в тяхната емблема. За окултистите змията заема почетно място и когато я нарисуват, че змията е захапала опашката си означава, че човек е победил нисшето начало в себе си. За света змията е символ на злото и има само един начин да се справиш с нея. Или да избягаш от нея или да я претрепеш.
към текста >>
Змията
като твар служи за символика при различни случаи.
12. ЗМИЯТА И НОВОТО УЧЕНИЕ Когато бяхме с Учителя във Варна, всяка сутрин излизахме на Ташлъ тепе, за да посрещаме слънцето. Една сутрин на пътеката бе застанала една голяма змия навита на кълбо с вирната глава нагоре. Учителят се спря, погледна я и каза: „Махни се от пътеката, защото ще те убият! “ Змията ни гледа и не мърда. „Махни се от пътеката, защото ние сме от новите хора, а след нас идват други, които са от старото учение и ще те претрепят.“ Змията погледна, изплези език и полека се измести в храсталака.
Змията
като твар служи за символика при различни случаи.
За медиците змийската отрова са я ползвали за лечение и тя седи в тяхната емблема. За окултистите змията заема почетно място и когато я нарисуват, че змията е захапала опашката си означава, че човек е победил нисшето начало в себе си. За света змията е символ на злото и има само един начин да се справиш с нея. Или да избягаш от нея или да я претрепеш. А в Новото Учение на Учителя змията също заема свое място.
към текста >>
За окултистите
змията
заема почетно място и когато я нарисуват, че
змията
е захапала опашката си означава, че човек е победил нисшето начало в себе си.
Учителят се спря, погледна я и каза: „Махни се от пътеката, защото ще те убият! “ Змията ни гледа и не мърда. „Махни се от пътеката, защото ние сме от новите хора, а след нас идват други, които са от старото учение и ще те претрепят.“ Змията погледна, изплези език и полека се измести в храсталака. Змията като твар служи за символика при различни случаи. За медиците змийската отрова са я ползвали за лечение и тя седи в тяхната емблема.
За окултистите
змията
заема почетно място и когато я нарисуват, че
змията
е захапала опашката си означава, че човек е победил нисшето начало в себе си.
За света змията е символ на злото и има само един начин да се справиш с нея. Или да избягаш от нея или да я претрепеш. А в Новото Учение на Учителя змията също заема свое място. Христос е казал: „Бъдете незлобиви като гълъбите и умни като змиите“. Значи със злото трябва да се работи с методите на гълъбите.
към текста >>
За света
змията
е символ на злото и има само един начин да се справиш с нея.
“ Змията ни гледа и не мърда. „Махни се от пътеката, защото ние сме от новите хора, а след нас идват други, които са от старото учение и ще те претрепят.“ Змията погледна, изплези език и полека се измести в храсталака. Змията като твар служи за символика при различни случаи. За медиците змийската отрова са я ползвали за лечение и тя седи в тяхната емблема. За окултистите змията заема почетно място и когато я нарисуват, че змията е захапала опашката си означава, че човек е победил нисшето начало в себе си.
За света
змията
е символ на злото и има само един начин да се справиш с нея.
Или да избягаш от нея или да я претрепеш. А в Новото Учение на Учителя змията също заема свое място. Христос е казал: „Бъдете незлобиви като гълъбите и умни като змиите“. Значи със злото трябва да се работи с методите на гълъбите.
към текста >>
А в Новото Учение на Учителя
змията
също заема свое място.
Змията като твар служи за символика при различни случаи. За медиците змийската отрова са я ползвали за лечение и тя седи в тяхната емблема. За окултистите змията заема почетно място и когато я нарисуват, че змията е захапала опашката си означава, че човек е победил нисшето начало в себе си. За света змията е символ на злото и има само един начин да се справиш с нея. Или да избягаш от нея или да я претрепеш.
А в Новото Учение на Учителя
змията
също заема свое място.
Христос е казал: „Бъдете незлобиви като гълъбите и умни като змиите“. Значи със злото трябва да се работи с методите на гълъбите.
към текста >>
49.
24. Змийската отрова
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
24. ЗМИЙСКАТА ОТРОВА Един път като отиваме на екскурзия на Витоша, то на пътеката видяхме как се приличаше една голяма
змия
.
24. ЗМИЙСКАТА ОТРОВА Един път като отиваме на екскурзия на Витоша, то на пътеката видяхме как се приличаше една голяма
змия
.
Ние уплашено се спряхме. Учителят се приближи до змията: „Защо си препречила пътя? Знаеш ли, че може да минат лоши хора и да те убият? Ха сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия? “ Змията Го разглеждаше докато Той говореше и след това бавно се свлече в тревата и се изгуби от погледа ни.
към текста >>
Учителят се приближи до
змията
: „Защо си препречила пътя?
24. ЗМИЙСКАТА ОТРОВА Един път като отиваме на екскурзия на Витоша, то на пътеката видяхме как се приличаше една голяма змия. Ние уплашено се спряхме.
Учителят се приближи до
змията
: „Защо си препречила пътя?
Знаеш ли, че може да минат лоши хора и да те убият? Ха сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия? “ Змията Го разглеждаше докато Той говореше и след това бавно се свлече в тревата и се изгуби от погледа ни. Една година като отиваме на Рилските езера случи се, че една отровна змия ухапа една сестра. Всички се изплашихме до смърт.
към текста >>
“
Змията
Го разглеждаше докато Той говореше и след това бавно се свлече в тревата и се изгуби от погледа ни.
24. ЗМИЙСКАТА ОТРОВА Един път като отиваме на екскурзия на Витоша, то на пътеката видяхме как се приличаше една голяма змия. Ние уплашено се спряхме. Учителят се приближи до змията: „Защо си препречила пътя? Знаеш ли, че може да минат лоши хора и да те убият? Ха сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия?
“
Змията
Го разглеждаше докато Той говореше и след това бавно се свлече в тревата и се изгуби от погледа ни.
Една година като отиваме на Рилските езера случи се, че една отровна змия ухапа една сестра. Всички се изплашихме до смърт. Учителят ни успокои, че всичко ще се размине. Той пое отровата от сестрата. На сестрата й мина веднага, защото Учителят я освободи.
към текста >>
Една година като отиваме на Рилските езера случи се, че една отровна
змия
ухапа една сестра.
Ние уплашено се спряхме. Учителят се приближи до змията: „Защо си препречила пътя? Знаеш ли, че може да минат лоши хора и да те убият? Ха сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия? “ Змията Го разглеждаше докато Той говореше и след това бавно се свлече в тревата и се изгуби от погледа ни.
Една година като отиваме на Рилските езера случи се, че една отровна
змия
ухапа една сестра.
Всички се изплашихме до смърт. Учителят ни успокои, че всичко ще се размине. Той пое отровата от сестрата. На сестрата й мина веднага, защото Учителят я освободи. Но Той преболедува два дена и чак постепенно се оправи.
към текста >>
50.
11. Възпоминание
,
Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
Бях свидетел на нещо необикновено - те трябваше да се обръснат, да се
измият
и да се подготвят за следващия ден, така както направихме ние останалите.
Направихме една обиколна екскурзия по всички 7 езера и се върнахме след обед късно в хижата. През цялото време Мирчо и Кирчо разговаряха за времето на Школата. Единият подхващаше една тема, другият довършваше като всеки прибавяше по нещо ново, а общият им разказ за нас беше непознат, ние бяхме от друго поколение и не бяхме се срещали с Учителя на земята. За нас Учителят бе в Словото и в опитностите на приятелите. Вечерта двамата започнаха да се приготовляват за следващия ден, който бе 12 юли, рождения ден на Учителя.
Бях свидетел на нещо необикновено - те трябваше да се обръснат, да се
измият
и да се подготвят за следващия ден, така както направихме ние останалите.
Но при тях стана нещо необикновено. Всичко това се обърна в един своеобразен ритуал, като за всяко нещо се изипваше с детайли, всяко движение се отмерваше и имах впечатлението, че те знаеха, че Учителят ги наблюдава. Когато им направих забележка, че закъсняват за вечеря, те така изненадано и възмутено ме огледаха: „Ама как така, нали утре е денят на Учителя и ние не можем да се явим горе както и да е! “ Легнахме си всички заедно в едно общо помещение. От 24 часа те се събуждаха и ставаха на всеки половин час, да не закъснеят, като шеп- нешком се питаха, колко е часа.
към текста >>
51.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Змията
17.
Едно писмо за истината и лъжата 12. Ярмила Менцлова 13. Анина (Анна) Бертоли 14. Семейство Жан-Луи и Арлет Гобо 15. “В бъдеще работете по малки групи” (от завещанието на Учителя) 16.
Змията
17.
Гушата 18. Отклонението на човека 19. Старецът – Сатурн 20. Методи Константинов и Димитринка Захариева 21. Песента “Ще се развеселя” 22.
към текста >>
52.
39. ИЗЧИСТВАНЕ НА ВЪТРЕШНАТА ПЪТЕКА
,
,
ТОМ 8
"Аз ще
измия
стълбите, Учителю." "Добре." Поглежда ме, Затвори вратата.
Мъчно ми беше, че не разбирам всичко. "Да не съжаляваш, когато нещата не се постигнат. Да се радва човек, че други са ги постигнали. Една дума сред другите става фокус." Дано някой път разбера това, което Учителят ми е казал тогава! Мъчно ми беше, че не го разбирам и да го държа вън в нетопло време.
"Аз ще
измия
стълбите, Учителю." "Добре." Поглежда ме, Затвори вратата.
Отивам, взимам леген, вода и кърпа и се изкачвам. Започвам да мия. Учителят отваря вратата. Гледа ме как мия. После затваря вратата.
към текста >>
53.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Той сам я изработва от бряст и върху нея поставя като символ двойният змиевиден жезъл; това е
змията
, която слиза с главата си надолу.
Той взима живо участие в неговото изграждане. Материала, от който той е построен е дърво. Интересното в тази постройка е централния купол, подпрян на седем колони и всяка колона символизира една от епохите на развитието на човека. Всяка колона има свой специфичен символичен знак, изписан върху нея. Петата колона, символизира петата раса, именно културата, която изгражда бялата раса, нашата епоха.
Той сам я изработва от бряст и върху нея поставя като символ двойният змиевиден жезъл; това е
змията
, която слиза с главата си надолу.
Тя представлява инволюиращия човек, човекът, който слиза от Божествените светове, минава през всичките други светове докато се облече в плът и кръв и стане абсолютен гражданин на физическата Вселена. Змията в движение нагоре символизира човекът, който, след като е слязъл до физическото поле, е опознал напълно, изучил нейните закони, започва да се въздига нагоре към духовните светове и така се създава цялостния човек, който съчетава в себе си съзерцателното начало, което представлява източния човек и идейното начало, което представлява западния човек. Това е именно новия човек, който ще създаде отношение правилно, както и към духовните светове, така и към физическата Вселена. Той работи в този институт години наред, защото създава цял комплекс навред с чисто мистичната школа, която създава този Гьотеанум. Той създава и специална фармакология.
към текста >>
Змията
в движение нагоре символизира човекът, който, след като е слязъл до физическото поле, е опознал напълно, изучил нейните закони, започва да се въздига нагоре към духовните светове и така се създава цялостния човек, който съчетава в себе си съзерцателното начало, което представлява източния човек и идейното начало, което представлява западния човек.
Интересното в тази постройка е централния купол, подпрян на седем колони и всяка колона символизира една от епохите на развитието на човека. Всяка колона има свой специфичен символичен знак, изписан върху нея. Петата колона, символизира петата раса, именно културата, която изгражда бялата раса, нашата епоха. Той сам я изработва от бряст и върху нея поставя като символ двойният змиевиден жезъл; това е змията, която слиза с главата си надолу. Тя представлява инволюиращия човек, човекът, който слиза от Божествените светове, минава през всичките други светове докато се облече в плът и кръв и стане абсолютен гражданин на физическата Вселена.
Змията
в движение нагоре символизира човекът, който, след като е слязъл до физическото поле, е опознал напълно, изучил нейните закони, започва да се въздига нагоре към духовните светове и така се създава цялостния човек, който съчетава в себе си съзерцателното начало, което представлява източния човек и идейното начало, което представлява западния човек.
Това е именно новия човек, който ще създаде отношение правилно, както и към духовните светове, така и към физическата Вселена. Той работи в този институт години наред, защото създава цял комплекс навред с чисто мистичната школа, която създава този Гьотеанум. Той създава и специална фармакология. Тука има специална аптека, в която се приготовляват лекарства, фармакологическа аптека всъщност нали, в която растенията, билките, които той ползва от природата биват събирани при специални фази на луната, при които според неговите знания вече в астрологията, билките достигат своя най-висок лечебен стадий, най-висок лечебен капацитет, способност. Във връзка с това той пише и трудове много, същевременно той изучава напълно и човешката анатомия, физиология, изобщо с медицинските науки се занимава извънредно задълбочено и неговите лекции обхващат цели периоди, като започнете от социологическия характер и стигнете философския характер, минете през естествените науки и стигнете вече домистичните концепции.
към текста >>
54.
13. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Помня, че той ми каза веднага да се
измия
с една студена водя.
Обаче преди да напусна къщата на Михаил, веднага след нашия обяд, Михаил ми каза да го почакам в една стаичка в която никога не бях влизала. Нямаше мебели освен два стола и една малка масичка с едно шише с някаква тъмна течност и една чаша до нея. След известно време Михаил влезе. Подробности не помня само знам, че аз се намерих на пода и той легна върху мене. Аз бях в едно състояние на идиот, без никаква воля - не се съпротивих, нито имах някакви емоции.
Помня, че той ми каза веднага да се
измия
с една студена водя.
Бях в състояние на един автомат. Никога преди не се е случвало такова ужасно нещо между мен и Михаил, който винаги ме уверяваше, че води един живот чист, без никаква физическа връзка. Аз успях веднага да излича това от моята памет и продължих да живея на Север. Виждах Михаил рядко. Само на неговите сказки, но в едно състояние на очакване, тъй като кармичната ми връзка с Михаил бе още жива.
към текста >>
55.
16. ЗМИЯТА
,
,
ТОМ 8
16.
ЗМИЯТА
Искам да добавя към разказа за
змията
под N0 3 на стр.
16.
ЗМИЯТА
Искам да добавя към разказа за
змията
под N0 3 на стр.
453-455 следното: Преди ухапването на майка ми от змията, то Учителят я е гледал много строго - значи я е подготвял за изпит, който й предстоял да издържи. Той е бил тежко болен, пребит, парализиран и за да оздравее и продължи работата си, заминава с Братството на Рила. Но за да остане верен окултният закон е трябвало поне един от Неговите ученици да се пожертва и да вземе участие в това зло, насочено към Него и Братството. И Той е избрал майка ми за тази цел. И затова я е гледал така строго, за да я подготви за тоя страшен изпит и тя да може да издържи!
към текста >>
453-455 следното: Преди ухапването на майка ми от
змията
, то Учителят я е гледал много строго - значи я е подготвял за изпит, който й предстоял да издържи.
16. ЗМИЯТА Искам да добавя към разказа за змията под N0 3 на стр.
453-455 следното: Преди ухапването на майка ми от
змията
, то Учителят я е гледал много строго - значи я е подготвял за изпит, който й предстоял да издържи.
Той е бил тежко болен, пребит, парализиран и за да оздравее и продължи работата си, заминава с Братството на Рила. Но за да остане верен окултният закон е трябвало поне един от Неговите ученици да се пожертва и да вземе участие в това зло, насочено към Него и Братството. И Той е избрал майка ми за тази цел. И затова я е гледал така строго, за да я подготви за тоя страшен изпит и тя да може да издържи! Макар че цялото Братство я е гледало "на криво", че тя всъщност била утежнила и без това тежкото положение на Учителя.
към текста >>
567 разбираме че цялата им група заедно с Учителя са били по-долу, почивали на поляната, когато един брат на име Крумчо, значи моят баща е слязъл отгоре и намерил Учителя и Му казал, че по-нагоре Стефка е ухапана от
змия
.
Макар че цялото Братство я е гледало "на криво", че тя всъщност била утежнила и без това тежкото положение на Учителя. Само брат Борис Николов разбрал Истината и затова я е накарал тя сама да му разкаже тази своя опитности. И тогава той е казал: "Не, ти, сестра, не само, че не си утежнила Учителя, но си помогнала за Неговото оздравяване". Горе на Рила едновременно и майка ми и Учителя са оздравели за голяма радост на всички братя и сестри. Като четем от спомените на Елена Андреева в "Изгрева", том I, стр.
567 разбираме че цялата им група заедно с Учителя са били по-долу, почивали на поляната, когато един брат на име Крумчо, значи моят баща е слязъл отгоре и намерил Учителя и Му казал, че по-нагоре Стефка е ухапана от
змия
.
Елена Андреева твърди, че Учителят чул това, но Той бил толкова зле, че и да искал не можел да отиде да помогне на майка ми. А Елена е била до Него и Учителят лежал на тревата и че Той не е мръднал от мястото си дори и да е желаел да помогне. А майка ми разказва, че Учителят е тръгнал с такава бързина и мощ, че братята, които вървели с Него трябвало да тичат подире Му. И в този момент майка ми от зле по-зле от змийската отрова почувствала силата на Учителя горе в сляпото си око и казала: "Той иде! Мерките са вече взети!
към текста >>
Единствено има различие, че според майка ми тя е тръгнала напред с децата си и след ухапването от
змията
и когато е било съобщено на Учителя, Той е тръгнал отдолу и я настигнал горе при камъка.
Казал им да й дадат гореща вода да пие. Значи, чак сега, след толкова много години аз разбирам, че Учителят е отишъл "с друго тяло" там горе при майка да я спасява. Тогава тя е почувствала Неговата Сила и Мощ, горе между двете очи. Дори и майка ми, колко пъти ми е разказвала този пример и тя не знаеше, че Учителят е бил с друго тяло при нея. Всъщност това е бил Истинския Учител със Силата на Духа, а там долу е останал Този Учител, който е болен и парализиран, без да може да се движи добре и да говори.
Единствено има различие, че според майка ми тя е тръгнала напред с децата си и след ухапването от
змията
и когато е било съобщено на Учителя, Той е тръгнал отдолу и я настигнал горе при камъка.
А при Елена Андреева е описано, че Стефка с двете си деца е вървяла назад, а Учителят е бил напред, където Го настига Крум Няголов, съобщава на Учителя новината и се връща надолу по пътя при жена си. Това различие не е фатално за разказвания случай и не води до противоречие.
към текста >>
56.
25. ПОДЛОСТТА
,
Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността
,
ТОМ 8
Но тук и аз имам думата, защото аз им обясних хиляди пъти твоята положителна работа, толкова много отговорна, обясних им, че тези материали на Анна Бертоли не са били нейна собственост, а са били братски, още че тя е говорила с тебе, има и касета с решението й да се предадат на тебе, така че тези хора Гобо няма да успеят да "
измият
ръцете си".
И са скромни. Ти правилно си открил, че тези писма на Гобо до разни българи, са "клопка". Защото те всъщност не желаят да предадат материала. Много добре си го видял! Тези българи, ще им напишат писма с тяхното мнение за теб, а то ще бъде най-често отрицателно и така след време това семейство ще прати в България техните отговори, ще прехвърли вината върху тях, и ще се оправдае пред бъдещите поколения.
Но тук и аз имам думата, защото аз им обясних хиляди пъти твоята положителна работа, толкова много отговорна, обясних им, че тези материали на Анна Бертоли не са били нейна собственост, а са били братски, още че тя е говорила с тебе, има и касета с решението й да се предадат на тебе, така че тези хора Гобо няма да успеят да "
измият
ръцете си".
Те са предупредени и носят пълна отговорност за действията си. Дори и Светозар, моят брат, може да желае тези материали да отидат при него, но и той не оправдава поведението на Гобо. Писа ми, че те са жертва на духовете, които ги разиграват, за да спъват работата. Но рано или късно, продължава той, тези материали са български и отново ще се завърнат в България. Учителят си има грижа за това.
към текста >>
57.
3. ВЕСКА КОЗАРЕВА
,
,
ТОМ 8
Тя разказвала, как веднъж като била на Рила и изтръсквала завивките си, от палтото й паднала една
змия
, която през нощта се била топлила до нея.
Веска Козарева е работила като шапкарка в една работилница на ул. "Леге" в София. По-късно нейната работодателка, която заминала за Париж искала да я вземе със себе си, тъй като Веска била усвоила много добре професията си. Учителят обаче й дал да разбере, че е по-добре да остане в България и да работи за Господа, "отколкото да отиде в Париж, за да прави шапки на дявола", както Той се изразил. Веска Козарева била смела и безстрашна.
Тя разказвала, как веднъж като била на Рила и изтръсквала завивките си, от палтото й паднала една
змия
, която през нощта се била топлила до нея.
При друг случай когато отивали групово на Витоша и били спрели някъде да почиват, една птичка просто се пъхнала, за да се скрие в дрехата на Учителя, на гърдите му. После Учителят обяснил, че птичката се оплакала, че змия е влязла в гнездото й и че щяла да изяде птиченцата й. Въпрос: Оставил ли е Данко някакво творчество? Отговор: Имаше композиции върху текстове от Словото, които съм предала на Петър Ганев. Той ще знае най-добре как трябва да постъпи с тях.Това са били задачи поставени от Учителя на Данко.
към текста >>
После Учителят обяснил, че птичката се оплакала, че
змия
е влязла в гнездото й и че щяла да изяде птиченцата й.
По-късно нейната работодателка, която заминала за Париж искала да я вземе със себе си, тъй като Веска била усвоила много добре професията си. Учителят обаче й дал да разбере, че е по-добре да остане в България и да работи за Господа, "отколкото да отиде в Париж, за да прави шапки на дявола", както Той се изразил. Веска Козарева била смела и безстрашна. Тя разказвала, как веднъж като била на Рила и изтръсквала завивките си, от палтото й паднала една змия, която през нощта се била топлила до нея. При друг случай когато отивали групово на Витоша и били спрели някъде да почиват, една птичка просто се пъхнала, за да се скрие в дрехата на Учителя, на гърдите му.
После Учителят обяснил, че птичката се оплакала, че
змия
е влязла в гнездото й и че щяла да изяде птиченцата й.
Въпрос: Оставил ли е Данко някакво творчество? Отговор: Имаше композиции върху текстове от Словото, които съм предала на Петър Ганев. Той ще знае най-добре как трябва да постъпи с тях.Това са били задачи поставени от Учителя на Данко. След като се е пенсионирала, Надка е ходела често да помага на мястото на Учителя (гроба). Там работеше брат Ангел и Гита (Маргарита Стратева) му помагаше най-често.
към текста >>
58.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Такива каруци повече, селски път беше и по едно време, бяхме седнали пак така на почивка по пътя \л идва Крум Няголов: „Учителю казва, Стефка я ухапа
змия
".
Е.А.: Тя не знам дали не е знаела, щото тя по-често ходеше, тя може да е видяла повече неща, но тя не ми каза нищо. И тя не отиде да се предложи. После горе на езерата вече тя Му помагаше, да, горе. И почваме по пътя, вървим, вървим и още сме долу по широкия път, който сега е шосе, но тогава беше коларски път. Минаваха и камиони, но много лош път беше, не беше за камиони.
Такива каруци повече, селски път беше и по едно време, бяхме седнали пак така на почивка по пътя \л идва Крум Няголов: „Учителю казва, Стефка я ухапа
змия
".
Стефка е жена му. Да Ви кажа тогава така, изпитах го много силно това нещо. Щото сам Той е дето се казва на изпитание, на кръста и това беше по обедно време нали, тогава отровата е много по-силна, какво да правят? И той каза нещо, аз не помня. В.К.: Той не слезна ли Учителя надолу?
към текста >>
59.
42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Имала съм случай когато изчистя така и
измия
„Парахода", всяка седмица, пък беше бял, с бели дъски.
Аз впоследствие го разбрах. Ние имахме само една етажерка, ние бяхме много на тясно в „Парахода". На едната поличка редехме съдовете за закуска, другата чиниите за обяд, а най-отдолу слагахме кесийките, продуктите, които държахме. Затуй нямаше място къде да слагаме. Имайте предвид три легла, три маси, нали в едно такова помещение, едвам имаше място да се разминем, дето се казва.
Имала съм случай когато изчистя така и
измия
„Парахода", всяка седмица, пък беше бял, с бели дъски.
Учителят не даваше да ги боядисаме. Тъй беше, за това, за да се поддържат бели дъски. Тогава нямаше балатум, нямаше с какво да го покрием и черги не сме имали. Могли сме поне черги да туриме, тях ще ги опереше, но защо не сме имали черги, не си спомням сега. И така се цапаше.
към текста >>
60.
44. БОЯН БОЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ще си
измия
после ръцете със сапун.
И аз когато дойдох на Изгрева вече беше в това състояние в което го заварих, кракът и коляното. Нямаше рана, но после не знам кога какво стана заболя и даже аз го гледах и съм му прала тези гнойните кърпи. И съм ги прала без да знам че е туберкулоза, че е това туберкулозно. Хич, око ми не мига, нали трябва да го направя. Ще го направя.
Ще си
измия
после ръцете със сапун.
В.К.: Разказваха ми един случай, нали, той вече болен нали. Учителят го пита: „Сега ли искаш да привършиш с кармата, да оздравееш или следващия живот, да приключиш? " и той казал: „Сега, сега, сега". Е.А.: Е да, казват така че е казал. В.К.: Чувала си го това нещо.
към текста >>
61.
130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И пристига един брат Крум Няголов, идва и казва на Учителя, че Стефка я ухапала
змия
.
През целия път Славчо вървеше край Него, но Учителят не прие никаква помощ. Нито ръка, нито нищо. Сам вървеше, позалитваше, уморяваше се, но ми направи впечатление, че когато първия път си съблече дрехите, за да се преоблече, Той се бави цял час, по пътя още. И аз не знаех, че толкова не може, нали, че така са ограничени движенията и най-после Той си дойде, нали така, и след това тръгнахме по пътя. А по пътя, някъде по сред към обедното време беше вече, бяхме минали, така под Вада бяхме някъде и бяхме седнали на почивка, там бе и Учителят.
И пристига един брат Крум Няголов, идва и казва на Учителя, че Стефка я ухапала
змия
.
И тя е била отровна змия пепелянка ли е била, какво е било. Пепелянка сигурно и аз не бях наблизо, и не съм чула нито Учителя, ни това, но Учителят дал е някакви наставления. И продължавахме да вървим нагоре. В.К.: Аз чух, че Той слезнал надолу и после пак се качил. Е.А.: Не, не се върна, не се върна, защото те ни настигнаха горе на Вада.
към текста >>
И тя е била отровна
змия
пепелянка ли е била, какво е било.
Нито ръка, нито нищо. Сам вървеше, позалитваше, уморяваше се, но ми направи впечатление, че когато първия път си съблече дрехите, за да се преоблече, Той се бави цял час, по пътя още. И аз не знаех, че толкова не може, нали, че така са ограничени движенията и най-после Той си дойде, нали така, и след това тръгнахме по пътя. А по пътя, някъде по сред към обедното време беше вече, бяхме минали, така под Вада бяхме някъде и бяхме седнали на почивка, там бе и Учителят. И пристига един брат Крум Няголов, идва и казва на Учителя, че Стефка я ухапала змия.
И тя е била отровна
змия
пепелянка ли е била, какво е било.
Пепелянка сигурно и аз не бях наблизо, и не съм чула нито Учителя, ни това, но Учителят дал е някакви наставления. И продължавахме да вървим нагоре. В.К.: Аз чух, че Той слезнал надолу и после пак се качил. Е.А.: Не, не се върна, не се върна, защото те ни настигнаха горе на Вада. Да на Вада, не на хижата, а горе на полянката, дето става пресичане на реката.
към текста >>
62.
13.След като уволниха Любомир
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
При един разговор с него, той ми каза: „Аз зная, че пущам една
змия
в пазвата си, но ще го направя".
Тя го послуша, дори престана да поздравява когото и да е, а аз не го послушах. В началото това момиче живееше в семейството на Лулчев в града. Братът на това момиче дошъл да я вземе не искал да я остави при Лулчев, но тя не се съгласила и останала. Той много се оскърбил от това й поведение и мисля, че й беше сърдит до края на живота си. Учителят ми каза, да кажа на Лулчев да върне това момиче на семейството, но той не послуша и тя остана да живее при него.
При един разговор с него, той ми каза: „Аз зная, че пущам една
змия
в пазвата си, но ще го направя".
Казах му: „Когато се стопли, тя ще те ухапе". Скоро след това убиха жена му. Повдигна се голям шум около това убийство. Писаха във вестниците. Малко преди това Лулчев ме беше запознал с Малина Тимева - момичето, което уби жена му.
към текста >>
63.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-3
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
В.К.: Сега по-нататък: „При един разговор с него той ми каза: „Аз зная, че пущам една
змия
в пазвата си, но ще го направя".
В.К.: Като вижда, че е недъгав. Е.А.: Не, че щото е недъгав, но, е няма да се съди. Хайде де сега. В.К.: По-нататък. Е.А.: Имаше нещо за това момиче, Невена Неделчева беше.
В.К.: Сега по-нататък: „При един разговор с него той ми каза: „Аз зная, че пущам една
змия
в пазвата си, но ще го направя".
Казах му: „Когато се стопли тя ще те ухапе". В.К.: За кого става въпрос? За Невена ли казваше? Е.А.: За Невена. В.К.: И тя ухапа ли го после?
към текста >>
64.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Богомилово, Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на
змията
8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г.
ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр. Айтос - ?) Аврамовият дом на Добри Ганев и Надежда Куртева ЖЕЛЮ ТАНЕВ НИКОЛОВ – (26.Х.1913, с.
Богомилово, Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на
змията
8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г.
6.Списък на членовете на Бялото Братство в град Айтос и селата за внесените суми за литература /Словото на Учителя Дънов/ 7.Начало на спиритическите сеанси в Айтос 8.Ръководители на Бяло Братство в град Айтос – Мисли на Учителя за девет дни ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО. ПОУЧЕНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И НЕБЕСНИ / Вергилий Кръстев 1.Чествуването на 120–годишнината от рождението на Георги Куртев /1870 – 1990 г./ 2.Първият концерт от музика на Учителя Дънов в камерна зала “България” 3.Излизането от печат на книжката “Георги Куртев – животопис” 4.Концерт в читалище “Васил Левски”, Айтос, по случай 120-годишнината на Георги Куртев 5.Работата ми с Георги Събев 6.Как бе спасена и как се отпечати кореспонденцията на Георги Куртев с Учителя? 7.Кой и защо укриваше писмата на Учителя до Георги Куртев 8.Щеше ли да го има “Изгревът” том Х? 9.Съдбата на писмата на Учителя до Георги Куртев 10.Защо бе съхранена градината в Айтос по време на социализма 1945-1990 г.? 11.Човекът, който с юмрук разбиваше черепи и кости БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД ЯМБОЛ МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893 – 1981 г./ Външният и вътрешен човек ЙОРДАНКА ТОДОРОВА ПОПОВА - /1928 - ?
към текста >>
65.
06 - 11. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ - БУРГАС, КОЙТО ПРАВИ ПРЕПИСА И ГО ИЗПРАЩА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - АЙТОС
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Ако първия человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-чистата есенция на човешката душа, се увлече от примамливите думи на
змията
и стори първото престъпление.
Аз познавам душата на тоя народ много добре; тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднаж за винаги ще се освободи от старото робство. Зная, вам ви е тежко като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите за сега, в тоя Божий свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто, и на злото е определил място.
Ако първия человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-чистата есенция на човешката душа, се увлече от примамливите думи на
змията
и стори първото престъпление.
Сега какво очаквате от тяхното потомство? Можели водата да се повдигне по-горе от извора си? - Не. Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът — казва Христос - сегашното положение, а роденото от духа — дух, то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота - на новото възраждание, чрез възкресение и безсмъртие.
към текста >>
66.
08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Тогава са родени няколко символични картини: „Окото на Бога", „Тесният път", „Човешката душа", „Под крилото на Всевишния" - тема от 91 псалом и Голямо цветно табло - Земното кълбо, опасано от
змия
, която си е захапала опашката - символизира безконечността на знанието.
Това продължило до 1945 година, когато брат Куртев, който вече живеел на Братската градина, поканил брат Генчо да отиде при него, на градината. Братът приел поканата и отишъл. И тъй, двамата братя заживяли заедно. Това тяхно съжителство оказало благоприятно въздействие върху брата-художник и събудило творчески импулси в неговата душа. Все по това време в съзнанието на художника назряват идеи, които чакат време, за да се родят.
Тогава са родени няколко символични картини: „Окото на Бога", „Тесният път", „Човешката душа", „Под крилото на Всевишния" - тема от 91 псалом и Голямо цветно табло - Земното кълбо, опасано от
змия
, която си е захапала опашката - символизира безконечността на знанието.
Последната картина се намира в салона на село Тополица, а всички останали символични картини са в молитвената стая на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с изкуство, са забелязали, че не всички дни и часове са богати на нови идеи и хрумвания че има и дни, и седмици на безплодие, които трябва да знаем как да посрещнем. Говори се за великия руски писател Л. Н. Толстой, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял перото настрани, отивал в градината, вземал лопатата и копаел или препасвал обущарската престилка, вземал обущарския чук и шило и почвал да кърпи обувките. Също така е правел и брат Генчо.
към текста >>
67.
09 - 196. И ЗВЕРОВЕТЕ ГО ПОЗНАВАТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Като се обърнали, видели, че една твърде голяма
змия
се приближава към тях.
196. И ЗВЕРОВЕТЕ ГО ПОЗНАВАТ Учителят разговарял на пейката сред боровете на Изгрева с няколко приятели. Разговорът бил интересен и увлекателен и всички слушали с внимание. В един момент настъпило мълчание. Всички чули някакво шумолене край тях.
Като се обърнали, видели, че една твърде голяма
змия
се приближава към тях.
Всички трепнали, но не и Учителят. Той се обърнал към змията с думите: „Къде отиваш? Я се поклони на тия приятели. „ Змията се изправила и се поклонила два пъти. „Сега си иди", й казал Учителят.
към текста >>
Той се обърнал към
змията
с думите: „Къде отиваш?
Разговорът бил интересен и увлекателен и всички слушали с внимание. В един момент настъпило мълчание. Всички чули някакво шумолене край тях. Като се обърнали, видели, че една твърде голяма змия се приближава към тях. Всички трепнали, но не и Учителят.
Той се обърнал към
змията
с думите: „Къде отиваш?
Я се поклони на тия приятели. „ Змията се изправила и се поклонила два пъти. „Сега си иди", й казал Учителят. „Ние имаме работа." Змията покорно се отдалечила и разговорът продължил. По разказа на Асен Велков, Ямбол.
към текста >>
„
Змията
се изправила и се поклонила два пъти.
Всички чули някакво шумолене край тях. Като се обърнали, видели, че една твърде голяма змия се приближава към тях. Всички трепнали, но не и Учителят. Той се обърнал към змията с думите: „Къде отиваш? Я се поклони на тия приятели.
„
Змията
се изправила и се поклонила два пъти.
„Сега си иди", й казал Учителят. „Ние имаме работа." Змията покорно се отдалечила и разговорът продължил. По разказа на Асен Велков, Ямбол.
към текста >>
„Ние имаме работа."
Змията
покорно се отдалечила и разговорът продължил.
Всички трепнали, но не и Учителят. Той се обърнал към змията с думите: „Къде отиваш? Я се поклони на тия приятели. „ Змията се изправила и се поклонила два пъти. „Сега си иди", й казал Учителят.
„Ние имаме работа."
Змията
покорно се отдалечила и разговорът продължил.
По разказа на Асен Велков, Ямбол.
към текста >>
68.
09 - 201. ПРОКЪЛНАТИЯТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Казала му: „Ангеле бре, Ангеле, ти ли ми отби водата,
змия
да те яде." /Тъй кълнат жените по него край./ Денят отминал, взело да се здрачава, когато всички си тръгнали за дома, тръгнал си и Ангел.
201. ПРОКЪЛНАТИЯТ През лятото на 1963 година една жена от село Долня Рибница /Благоевградско/ поливала зеленчуковата си градина извън селото. Но тъй като не след много водата се загубила, тя тръгнала по вадата да търси мястото, където се е отбила водата и разбрала, че била отбита от един неин съсед, за да пои своята градина.
Казала му: „Ангеле бре, Ангеле, ти ли ми отби водата,
змия
да те яде." /Тъй кълнат жените по него край./ Денят отминал, взело да се здрачава, когато всички си тръгнали за дома, тръгнал си и Ангел.
Когато излязъл на главния път, видял нещо шарено на пътя и посегнал да го вземе, като предполагал, че това е шарена пръчка. Но то не било шарена пръчка, а змия, която го ухапала за ръката. Имало и други хора с него, които веднага му пристегнали ръката над ухапаното от змията място и веднага го пратили в София, където едва го спасили с инжекции, благодарение на бързата лекарска помощ. Разказал: Крум Божинов. Пазете се от лоши думи и пожелания, макар и на шега казани, защото има един природен закон, който гласи: Каквото и да пожелаеш, добро или лошо, то ще обиколи света и пак ще се върне при тебе.
към текста >>
Но то не било шарена пръчка, а
змия
, която го ухапала за ръката.
201. ПРОКЪЛНАТИЯТ През лятото на 1963 година една жена от село Долня Рибница /Благоевградско/ поливала зеленчуковата си градина извън селото. Но тъй като не след много водата се загубила, тя тръгнала по вадата да търси мястото, където се е отбила водата и разбрала, че била отбита от един неин съсед, за да пои своята градина. Казала му: „Ангеле бре, Ангеле, ти ли ми отби водата, змия да те яде." /Тъй кълнат жените по него край./ Денят отминал, взело да се здрачава, когато всички си тръгнали за дома, тръгнал си и Ангел. Когато излязъл на главния път, видял нещо шарено на пътя и посегнал да го вземе, като предполагал, че това е шарена пръчка.
Но то не било шарена пръчка, а
змия
, която го ухапала за ръката.
Имало и други хора с него, които веднага му пристегнали ръката над ухапаното от змията място и веднага го пратили в София, където едва го спасили с инжекции, благодарение на бързата лекарска помощ. Разказал: Крум Божинов. Пазете се от лоши думи и пожелания, макар и на шега казани, защото има един природен закон, който гласи: Каквото и да пожелаеш, добро или лошо, то ще обиколи света и пак ще се върне при тебе.
към текста >>
Имало и други хора с него, които веднага му пристегнали ръката над ухапаното от
змията
място и веднага го пратили в София, където едва го спасили с инжекции, благодарение на бързата лекарска помощ.
201. ПРОКЪЛНАТИЯТ През лятото на 1963 година една жена от село Долня Рибница /Благоевградско/ поливала зеленчуковата си градина извън селото. Но тъй като не след много водата се загубила, тя тръгнала по вадата да търси мястото, където се е отбила водата и разбрала, че била отбита от един неин съсед, за да пои своята градина. Казала му: „Ангеле бре, Ангеле, ти ли ми отби водата, змия да те яде." /Тъй кълнат жените по него край./ Денят отминал, взело да се здрачава, когато всички си тръгнали за дома, тръгнал си и Ангел. Когато излязъл на главния път, видял нещо шарено на пътя и посегнал да го вземе, като предполагал, че това е шарена пръчка. Но то не било шарена пръчка, а змия, която го ухапала за ръката.
Имало и други хора с него, които веднага му пристегнали ръката над ухапаното от
змията
място и веднага го пратили в София, където едва го спасили с инжекции, благодарение на бързата лекарска помощ.
Разказал: Крум Божинов. Пазете се от лоши думи и пожелания, макар и на шега казани, защото има един природен закон, който гласи: Каквото и да пожелаеш, добро или лошо, то ще обиколи света и пак ще се върне при тебе.
към текста >>
69.
11 - 3. НА ГРАДИНАТА В АЙТОС
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Адептът видял как една
змия
, пепелянка, тръгнала към момиченцето и адептът трябвало да убие
змията
.
Това малко дете, трети клас, заболях още от първата година. Викам: „Мамо, затуй искам да отида на градината." Мина известно време, рекох: „Искам да отида и до Ченге." Там още повече змии имаше. От Учителя има пример с един адепт, не знам дали сте го чели. Един адепт имал една къщичка. Едно момиченце било там, едно момиченце.
Адептът видял как една
змия
, пепелянка, тръгнала към момиченцето и адептът трябвало да убие
змията
.
А той пожалил живота на змията и змията клъцва момиченцето, и то умира. Тогава казваУчителят: „Ами кой е по-ценен, животът на змията или на човека? " Трябва да го имаме предвид това. Сега казват, че на Витоша имало змии. Пак се навъдили змии.
към текста >>
А той пожалил живота на
змията
и
змията
клъцва момиченцето, и то умира.
Викам: „Мамо, затуй искам да отида на градината." Мина известно време, рекох: „Искам да отида и до Ченге." Там още повече змии имаше. От Учителя има пример с един адепт, не знам дали сте го чели. Един адепт имал една къщичка. Едно момиченце било там, едно момиченце. Адептът видял как една змия, пепелянка, тръгнала към момиченцето и адептът трябвало да убие змията.
А той пожалил живота на
змията
и
змията
клъцва момиченцето, и то умира.
Тогава казваУчителят: „Ами кой е по-ценен, животът на змията или на човека? " Трябва да го имаме предвид това. Сега казват, че на Витоша имало змии. Пак се навъдили змии. Защо ли?
към текста >>
Тогава казваУчителят: „Ами кой е по-ценен, животът на
змията
или на човека?
От Учителя има пример с един адепт, не знам дали сте го чели. Един адепт имал една къщичка. Едно момиченце било там, едно момиченце. Адептът видял как една змия, пепелянка, тръгнала към момиченцето и адептът трябвало да убие змията. А той пожалил живота на змията и змията клъцва момиченцето, и то умира.
Тогава казваУчителят: „Ами кой е по-ценен, животът на
змията
или на човека?
" Трябва да го имаме предвид това. Сега казват, че на Витоша имало змии. Пак се навъдили змии. Защо ли? Когато ги избиват, те се въдят, змиите.
към текста >>
Той забелязал
змията
, ходи с такъв кривак голям, защото е висок, има такова нещо, мина, тракна, взема камъните, хвана я
змията
, чукна я така и я зави, зави и я хвърли в един хендек.
Седи на едно креватченце, ама едно такова нещо има на края на това, на дръжката и се чудя защо ни гледа той. Пък Нено знае, ама мълчи, не казва, чудим се защо, В това време се задава един овчар, който го гонеха като комунист на времето, казваха му немеца, пък той здрав, прикрива се, пък той брат на този, аз това не го знаех. Той беше гимназиален учител, математик и физика завършил. Като овчар му викаха немеца, и като овчар се прикриваше като комунист. Оттам той идва.
Той забелязал
змията
, ходи с такъв кривак голям, защото е висок, има такова нещо, мина, тракна, взема камъните, хвана я
змията
, чукна я така и я зави, зави и я хвърли в един хендек.
Тази змия, аз лежа така на земята и той, другата пепелянка до мен. Той уби змията, спаси живота ми. Змийски истории. Действително аз като малка, пък ще ми кажат нещо тъжно, но хубаво, имах приятелка в 4-ти клас, казваше се Анета Грекова, много фино семейство, баща ми ги въвеждаше в Братството, ходехме на Салона, но с нея ние бяхме близки, обаче аз понеже боледувах три години, на третата година аз минах в гимназията с пълно отличие. От матура бях освободена трети клас в прогимназията.
към текста >>
Тази
змия
, аз лежа така на земята и той, другата пепелянка до мен.
Пък Нено знае, ама мълчи, не казва, чудим се защо, В това време се задава един овчар, който го гонеха като комунист на времето, казваха му немеца, пък той здрав, прикрива се, пък той брат на този, аз това не го знаех. Той беше гимназиален учител, математик и физика завършил. Като овчар му викаха немеца, и като овчар се прикриваше като комунист. Оттам той идва. Той забелязал змията, ходи с такъв кривак голям, защото е висок, има такова нещо, мина, тракна, взема камъните, хвана я змията, чукна я така и я зави, зави и я хвърли в един хендек.
Тази
змия
, аз лежа така на земята и той, другата пепелянка до мен.
Той уби змията, спаси живота ми. Змийски истории. Действително аз като малка, пък ще ми кажат нещо тъжно, но хубаво, имах приятелка в 4-ти клас, казваше се Анета Грекова, много фино семейство, баща ми ги въвеждаше в Братството, ходехме на Салона, но с нея ние бяхме близки, обаче аз понеже боледувах три години, на третата година аз минах в гимназията с пълно отличие. От матура бях освободена трети клас в прогимназията. Бях освободена, само Нено Ганев ме остави по математика да държа матура, Велико му каза: „Не става въпрос за матурата, но тук е четири часа, за това болно момиче, затворено на матура." Но бях към края, Велико написа задачите, аз ги реших и така аз взех матурата, и приета бях в 4-ти клас.
към текста >>
Той уби
змията
, спаси живота ми.
Той беше гимназиален учител, математик и физика завършил. Като овчар му викаха немеца, и като овчар се прикриваше като комунист. Оттам той идва. Той забелязал змията, ходи с такъв кривак голям, защото е висок, има такова нещо, мина, тракна, взема камъните, хвана я змията, чукна я така и я зави, зави и я хвърли в един хендек. Тази змия, аз лежа така на земята и той, другата пепелянка до мен.
Той уби
змията
, спаси живота ми.
Змийски истории. Действително аз като малка, пък ще ми кажат нещо тъжно, но хубаво, имах приятелка в 4-ти клас, казваше се Анета Грекова, много фино семейство, баща ми ги въвеждаше в Братството, ходехме на Салона, но с нея ние бяхме близки, обаче аз понеже боледувах три години, на третата година аз минах в гимназията с пълно отличие. От матура бях освободена трети клас в прогимназията. Бях освободена, само Нено Ганев ме остави по математика да държа матура, Велико му каза: „Не става въпрос за матурата, но тук е четири часа, за това болно момиче, затворено на матура." Но бях към края, Велико написа задачите, аз ги реших и така аз взех матурата, и приета бях в 4-ти клас. Един учител, Иван Иванов, пък той е друг, предаваше ми по география и физика.
към текста >>
70.
11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Не ще смразяваш, не ще смразява кръвта е жилите нито ще спира с твоето дихание, защото смело метни къщата си на своите плещи и знаеш, че го носиш, затуй така добре ти чувстваш безспирната борба на бялата и черната
змия
.
Че ти си, който възкресяваш за живот силите на злото и доброто? Но остави ги да се борят, не се меси в тяхната борба. Не ще я спреш ти. И никой, който да е в света, че тя е изчезнала и ще пребъде, додето свят светува. Ще свикнеш с таз борба и в мозъка ти няма вече да бучи като страхотна буря тя, като борба на светлина и тъмнина и няма тя да свива сърцето ти в страх и смут.
Не ще смразяваш, не ще смразява кръвта е жилите нито ще спира с твоето дихание, защото смело метни къщата си на своите плещи и знаеш, че го носиш, затуй така добре ти чувстваш безспирната борба на бялата и черната
змия
.
Но остави борците да се борят. Спокойно ги носи на свойте рамене и ще заякнат те от тяхна та борба, нозете ти ще станат жилави и пъргави и издръжливи е тоя тежък път. Не се меси, не бой се, недей участва в тяхна та борба, носи ги само, защото те те движат, в твоя път не се съмнявай. Опитай, хвърлил сикръста, тръгни да ходиш ти без него, но ще видиш, че невидимото въже те свързва с тоя кръст и след десетина направени свободни крачки ти ще спреш. Въжето ще те дръпне, кръстът пак ще се потътри подир тебе, отново трябва да го вземеш ти, ако желаеш да вървиш напред.
към текста >>
71.
12 - 44. КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ГОСТИ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
В понеделник, като станем, почвам да чистя: стъкла да бърша, врати да
измия
, дъски да
измия
навсякъде, долу също.
Това не ви ли затруднява? Надка: Нищо, аз от малка съм свикнала. Защо сега краката ме болят? В нашата къща аз носех най-черния труд, защото обичам чистотата, затова. Аз, майка ми, нашата къща беше на етаж и половина, горе четири стаи и салон. Всичко.
В понеделник, като станем, почвам да чистя: стъкла да бърша, врати да
измия
, дъски да
измия
навсякъде, долу също.
Другият ден започвам да пера и на другия ден до обяд пера и тука ми потичаше на ръцете кръв. Така коя с китарата, коя с цигулката се подвизаваха, а аз - с кофите и метлата. Но аз не помня Верка да е умила дъска, а долу цялата ми стая е една стая с дъски, а другото - мазе. И като дойде сестра ми Верка, тя само с китарата. И тя рано отиде в София.
към текста >>
72.
13 - 00. МОЯТ БАЩА, ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
Дора Куртева (1900 - 1997 г.)
,
ТОМ 10
Измия
ли чиниите, бъркам в джобчето и отново ги слагам на пръстите си.
И всяко нещо, което съм поискала, Учителят винаги ми помага и то веднага, „а ла минут". Имам един много интересен случай, но той е много маловажен за вас, но аз ще го разкажа, макар да изпитвам неудобство. Касаеше се за едно пръстенче. Бях си загубила едно сребърно пръстенче, което Надка Боева ми бе подарила, долу в избата при мивката. Когато мия чиниите, аз свалям пръстените от ръцете си и ги слагам в джоба на една престилка, за да не се цапа.
Измия
ли чиниите, бъркам в джобчето и отново ги слагам на пръстите си.
Обаче веднъж съм забравила да си ги сложа на ръцете след измиването на чиниите и съм сгънала престилката и съм я сложила както обикновено в чекмеджето на масичката. Мина известно време и по едно време виждам, че пръстените ги няма на ръцете ми. Отивам да ги търся, изваждам престилката от чекмеджето и едното пръстенче с камъче падна долу на земята, видях го къде се отърколи, наведох се и го взех. А онова, сребърното пръстенче го няма, мислих, че и то е паднало долу и го търся, търся, но не мога да го намеря. Обърнах наоколо всичко - няма го.
към текста >>
73.
16 - 7. ДЖУДЖЕТАТА И ПЕЧАТЪТ НА ЗМИЯТА
,
Желю Танев Николов
,
ТОМ 10
7. ДЖУДЖЕТАТА И ПЕЧАТЪТ НА
ЗМИЯТА
В.К.: Спомняш ли си някои неща с Братския съвет след заминаването на Учителя в София, които са важни?
7. ДЖУДЖЕТАТА И ПЕЧАТЪТ НА
ЗМИЯТА
В.К.: Спомняш ли си някои неща с Братския съвет след заминаването на Учителя в София, които са важни?
Ж.Т.: Има много неща, които много пъти са говорени, но не искам да се меся в тях. В.К: Това, което ти знаеш, и си сигурен, твоето мнение. Ж.Т.: Сега като разгледах тая книга снощи/„Изгревът" - том 1/, виждам, че много неща са писани все за хубаво, та не искам да смесвам ония неща, които не са за хубаво В.К.: Това е история и ние, нашето поколение се сблъсква със същите неща, а вие сте ги минали. Щом сте ги минали, това са ваши опитности и ние трябва да ги знаем тия опитности. Ж.Т.: Аз ви казах още преди това, че тия неща трябва предварително да се обмислят, за да може следващите да се поучат от тях.
към текста >>
Ж.Т.: Пак сме на градината на бригада, обаче виждам една голяма тропическа
змия
, кафяво-черна, ходи от човек на човек и на лявата му страна слага печат.
Викам му: Брат Борис с какви деца отива той? - Ами те, казва, като тези. И аз като се събудих стана ми ясно какво означава това нещо, този ми сън. Имам още един след заминаването на брат Георги Куртев. В.К.: Разкажи го.
Ж.Т.: Пак сме на градината на бригада, обаче виждам една голяма тропическа
змия
, кафяво-черна, ходи от човек на човек и на лявата му страна слага печат.
Аз съм застанал на чешмата, където готвят на високото за празниците. Стоя там на високото и се обръщам и викам: Абе братя, защо ние даваме условия на тази змия да бъда тук между нас? Един от тях се изправи и каза така: Какво от това, че била между нас, като не ни напакостява? В тоя момент аз се обръщам и му казвам: От градината, от шосето, като вземеш тая низина, народ има, дето край няма. Най-напред се виждат хората и по-нататък глави, глави и се заличават хората.
към текста >>
Стоя там на високото и се обръщам и викам: Абе братя, защо ние даваме условия на тази
змия
да бъда тук между нас?
И аз като се събудих стана ми ясно какво означава това нещо, този ми сън. Имам още един след заминаването на брат Георги Куртев. В.К.: Разкажи го. Ж.Т.: Пак сме на градината на бригада, обаче виждам една голяма тропическа змия, кафяво-черна, ходи от човек на човек и на лявата му страна слага печат. Аз съм застанал на чешмата, където готвят на високото за празниците.
Стоя там на високото и се обръщам и викам: Абе братя, защо ние даваме условия на тази
змия
да бъда тук между нас?
Един от тях се изправи и каза така: Какво от това, че била между нас, като не ни напакостява? В тоя момент аз се обръщам и му казвам: От градината, от шосето, като вземеш тая низина, народ има, дето край няма. Най-напред се виждат хората и по-нататък глави, глави и се заличават хората. Но има от шосето насам хора, които са тръгнали към градината, прииждат към нас. И му казвам: Гледаш ли тия хора, които са тръгнали да идват при нас?
към текста >>
Те не знаят тази
змия
дали напакостява или не, те се страхуват от нея.
Един от тях се изправи и каза така: Какво от това, че била между нас, като не ни напакостява? В тоя момент аз се обръщам и му казвам: От градината, от шосето, като вземеш тая низина, народ има, дето край няма. Най-напред се виждат хората и по-нататък глави, глави и се заличават хората. Но има от шосето насам хора, които са тръгнали към градината, прииждат към нас. И му казвам: Гледаш ли тия хора, които са тръгнали да идват при нас?
Те не знаят тази
змия
дали напакостява или не, те се страхуват от нея.
Така че те се страхуват да дойдат при нас. При мене не дохожда, тя негодува от мене, тя като че ли разбира. Това стана много отдавна, след заминаването на брат Георги Куртев В.К.' Как се развиха събитията в Братството след това" Ж.Т.: Развиха са дисхармонично. В .К.: Значи сънят се оказа верен. Ж.Т.: Разбира се, точно така.
към текста >>
74.
16 - 11. ЯТОТО ПТИЦИ
,
Желю Танев Николов
,
ТОМ 10
Ставам сутринта рано, а имаше една чешма на стотина метра, отивам там да се
измия
и да посрещна пролетта сам.
А пък Учителят казва: „Аз когато изнасям беседа, аз не говоря само на вас, между вас има много повече, които слушат моята беседа и я носят в пространството." Та и при нас, някога може да сме сами, идват такива същества да ни посетят, да ни вдъхновят, да ни напомнят, да ни свързват с Небето, с Бога, с Учителя. Имам един пример при запаса 1943 година. Бяхме на Халкидическия полуостров долу в Гърция. Бяхме в един стар манастир на квартира. Спомних си аз празника на пролетта 22 март 1943 година, ама аз съм там далече, но ме свързва тука животът на братството с пролетта.
Ставам сутринта рано, а имаше една чешма на стотина метра, отивам там да се
измия
и да посрещна пролетта сам.
Това беше през времето на запаса ми. Отидох, измих се, почнах молитва, почнах да си пея тихичко. Имаше там такива тополи като нашите тука. През това време като започнаха гаргите да грачат една от друга, една от друга и у мене дойде мисълта, че това са душите от Бялото Братство, които посрещат пролетта. У мен дойде такова вдъхновение, необикновено.
към текста >>
75.
23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Един пример - една
змия
гладувала много дни, не намерила нищо за ядене.
Тялото е слуга, подчинен на волевата разумна, невидима сила, която го оформя, изгражда и приспособява за своите цели. Това е душата, която се вгражда в тялото като инструмент за възприемане на силите, законите и хармонията на мировата мисъл, в която е въплътена Божествената Мъдрост на природата. Тази природа е израз и резервоар на Божествени сили, Любов и Мъдрост. А човешката душа чрез тялото е потопена в тази Божествена среда и черпи сили за своето изграждане и развитие. Тя е източник на знание и ще се формира в съвършено тяло - храм, в който ще се всели завинаги Божественият дух.
Един пример - една
змия
гладувала много дни, не намерила нищо за ядене.
Един ден, минавайки край едно блато, видяла жаба. Змията се стрелнала и хванала жабата. Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата? - Тя се гърчела в предсмъртна агония - намирала се на дъното на ада.
към текста >>
Змията
се стрелнала и хванала жабата.
Тази природа е израз и резервоар на Божествени сили, Любов и Мъдрост. А човешката душа чрез тялото е потопена в тази Божествена среда и черпи сили за своето изграждане и развитие. Тя е източник на знание и ще се формира в съвършено тяло - храм, в който ще се всели завинаги Божественият дух. Един пример - една змия гладувала много дни, не намерила нищо за ядене. Един ден, минавайки край едно блато, видяла жаба.
Змията
се стрелнала и хванала жабата.
Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата? - Тя се гърчела в предсмъртна агония - намирала се на дъното на ада. Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата? Нищо не са знаели, защото те представляват два свята без връзка.
към текста >>
Пита се, знаела ли е жабата за радостта на
змията
и знаела ли е
змията
за трагедията на жабата?
Един ден, минавайки край едно блато, видяла жаба. Змията се стрелнала и хванала жабата. Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата? - Тя се гърчела в предсмъртна агония - намирала се на дъното на ада.
Пита се, знаела ли е жабата за радостта на
змията
и знаела ли е
змията
за трагедията на жабата?
Нищо не са знаели, защото те представляват два свята без връзка. Това, което става между жабата и змията, се случва и между човек и човек. Това отчуждение, което предизвиква враждебност, тласка към грабежи, убийства, бунтове, войни. Но има една надежда - един младеж напълва раницата си с храна, обува туристически обувки и тръгва за планината. Изкачва се на високо, за да подиша чист въздух, да посрещне изгрева, да се порадва на бистрите извори, свежите гори, треви и цветя, да види чудесата на дивната природа.
към текста >>
Това, което става между жабата и
змията
, се случва и между човек и човек.
Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата? - Тя се гърчела в предсмъртна агония - намирала се на дъното на ада. Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата? Нищо не са знаели, защото те представляват два свята без връзка.
Това, което става между жабата и
змията
, се случва и между човек и човек.
Това отчуждение, което предизвиква враждебност, тласка към грабежи, убийства, бунтове, войни. Но има една надежда - един младеж напълва раницата си с храна, обува туристически обувки и тръгва за планината. Изкачва се на високо, за да подиша чист въздух, да посрещне изгрева, да се порадва на бистрите извори, свежите гори, треви и цветя, да види чудесата на дивната природа. Сяда до един извор да си почине. След малко идва друг пътник, изморен, отчаян.
към текста >>
76.
23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Най-низшите от гръбначните животни е
змията
, която има също своите възприятия и тези центрове се намират над очите й.
С него се познава къде са поставени нещата в природата, разстоянията между тях и пр. Човек с развит такъв център се ориентира лесно в град, планина и др. Има центрове за форма, говора, тоналност, ред, пресметливост и др. Тази способност на възприятията се намира и у животните. Тези центрове се намират на същото място, както и при човека, като някои са развити по-добре, отколкото в човека, а други са в зародишно състояние.
Най-низшите от гръбначните животни е
змията
, която има също своите възприятия и тези центрове се намират над очите й.
Тя знае къде се намира нейната храна,обикаля, отдалечава се и се връща в своето леговище. Познава формите, цвета, жабите, мишките, гущерите. Възприема звуковете, знае къде да снесе яйцата си. Освен това тя притежава разрушителност, чувство за самосъхранение, родителски чувства. Ако изправим змията така, че нейният гръбначен стълб да е успореден на човешкия, нейните очи ще гледат назад и нейните мозъчни центрове ще останат зад очите.
към текста >>
Ако изправим
змията
така, че нейният гръбначен стълб да е успореден на човешкия, нейните очи ще гледат назад и нейните мозъчни центрове ще останат зад очите.
Най-низшите от гръбначните животни е змията, която има също своите възприятия и тези центрове се намират над очите й. Тя знае къде се намира нейната храна,обикаля, отдалечава се и се връща в своето леговище. Познава формите, цвета, жабите, мишките, гущерите. Възприема звуковете, знае къде да снесе яйцата си. Освен това тя притежава разрушителност, чувство за самосъхранение, родителски чувства.
Ако изправим
змията
така, че нейният гръбначен стълб да е успореден на човешкия, нейните очи ще гледат назад и нейните мозъчни центрове ще останат зад очите.
Същите тези способности, които се намират в змията, са и в съответните центрове в задния мозък на човек. Когато отидем нагоре по еволюционната стълба при по-висшите гръбначни животни като кучето, коня, вола и др. виждаме, че плоскостта на тяхните очи е успоредна на гръбначния стълб. Ако се изправят така, че и посоката на очите им ще бъде същото или по отношение на човека очите им ще бъдат на темето. Колкото са по-напреднали животните, толкова очите им ще се приближават към челото на човека.
към текста >>
Същите тези способности, които се намират в
змията
, са и в съответните центрове в задния мозък на човек.
Тя знае къде се намира нейната храна,обикаля, отдалечава се и се връща в своето леговище. Познава формите, цвета, жабите, мишките, гущерите. Възприема звуковете, знае къде да снесе яйцата си. Освен това тя притежава разрушителност, чувство за самосъхранение, родителски чувства. Ако изправим змията така, че нейният гръбначен стълб да е успореден на човешкия, нейните очи ще гледат назад и нейните мозъчни центрове ще останат зад очите.
Същите тези способности, които се намират в
змията
, са и в съответните центрове в задния мозък на човек.
Когато отидем нагоре по еволюционната стълба при по-висшите гръбначни животни като кучето, коня, вола и др. виждаме, че плоскостта на тяхните очи е успоредна на гръбначния стълб. Ако се изправят така, че и посоката на очите им ще бъде същото или по отношение на човека очите им ще бъдат на темето. Колкото са по-напреднали животните, толкова очите им ще се приближават към челото на човека. През дългия път на развитие през вековете, от змията, през млекопитаещите до човека, ъгълът на очите по отношение на гръбначния стълб се променя до 180 градуса.
към текста >>
През дългия път на развитие през вековете, от
змията
, през млекопитаещите до човека, ъгълът на очите по отношение на гръбначния стълб се променя до 180 градуса.
Същите тези способности, които се намират в змията, са и в съответните центрове в задния мозък на човек. Когато отидем нагоре по еволюционната стълба при по-висшите гръбначни животни като кучето, коня, вола и др. виждаме, че плоскостта на тяхните очи е успоредна на гръбначния стълб. Ако се изправят така, че и посоката на очите им ще бъде същото или по отношение на човека очите им ще бъдат на темето. Колкото са по-напреднали животните, толкова очите им ще се приближават към челото на човека.
През дългия път на развитие през вековете, от
змията
, през млекопитаещите до човека, ъгълът на очите по отношение на гръбначния стълб се променя до 180 градуса.
Когато дойдем до човека, виждаме, че той е развил силно предния си мозък и челото, вследствие на което той се е изправил вертикално. При еволюцията си човек е развил предния си мозък. Там се намират причинността - разсъдъка, аналитичния ум, разумността, речта, изкуствата. Следователно, това показва, че живият принцип, животът е нещо единно, който прониква във всички живи форми и ги пресъздава. Той прекроява своята форма и създава нова, по-съвършена, в която внася опита, придобитите сили, знания и способности от миналото.
към текста >>
Мозъчните центрове, както са наредени, показват пътя, който е изминало човешкото съзнание от
змията
до съвременния човек.
като го пресъздава в нови форми, годни за по-сложни възприятия и намиране на нови пътища за разрешаване на противоречията, които среща по пътя си. Обективният физически свят в своята същина със своите мисли и закони е приготвил всички условия - материални и духовни за развитието на всички живи форми на съзнанието. Той представлява една велика мистерия. Възприятията на всички същества се разширяват, откриват нови знания, синтезират се в сили и способности, които съграждат нови мозъчни центрове и трансформират старите. Те коригират тялото и го пресъздават, за да се появят събудените нови сили.
Мозъчните центрове, както са наредени, показват пътя, който е изминало човешкото съзнание от
змията
до съвременния човек.
От задната част на черепа, по кривата линия, която минава по темето и спира до веждите, са наредени последователно всички мозъчни центрове, които показват развитието на психиката на човека. Това е пътят на човешкото съзнание. Този жизнен път през вековете представлява нов обект за изучаване. Първото нещо, което забелязваме е, че човек не е форма, която се появява, расте и изчезва, а е вечен като живата природа. Това събужда чувството за реалност - усещане за безсмъртие, което от вяра се превръща в знание и в способност да вижда своето минало.
към текста >>
77.
І.01.04. ПАСХАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Върна се с жезъла Божий, който се превръщаше в
змия
.
3, ст. 2). И рече му: „Аз съм Бог на отца ти, Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов" и Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. (Изход гл. 3, ст. 6). И Ангел Господен Йехова го проводи да сътвори 10-те чудеса пред фараона и да извади евреите от Египет.
Върна се с жезъла Божий, който се превръщаше в
змия
.
И рече Господ Моисею да предаде на фараона, че Израил му е син: първороден и да пусне на свобода първородния син. И ако не го пусне, ще умъртви първородния син на фараона. Това бе Заветът на Господа към Мойсей, че ще го изведе от Египет. „Аз съм Йехова, Господ Бог ваш, Който ви изваждам от Египет." И Господ умножи знаменията, които направи Мойсей пред фараона. Първо знамение - превърна жезъла си в змия.
към текста >>
Първо знамение - превърна жезъла си в
змия
.
Върна се с жезъла Божий, който се превръщаше в змия. И рече Господ Моисею да предаде на фараона, че Израил му е син: първороден и да пусне на свобода първородния син. И ако не го пусне, ще умъртви първородния син на фараона. Това бе Заветът на Господа към Мойсей, че ще го изведе от Египет. „Аз съм Йехова, Господ Бог ваш, Който ви изваждам от Египет." И Господ умножи знаменията, които направи Мойсей пред фараона.
Първо знамение - превърна жезъла си в
змия
.
Второ знамение - превърна реката в кръв. Трето- излязоха жаби от реките и покриха египетската земя. Четвърто - удари с жезъла си по земята и дойдоха въшки по человеците и скотовете. Пето - дойдоха мухи. Шесто - дойде мор и измряха всички животни на Египет, а на евреите останаха живи.
към текста >>
78.
І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Нека подигнем с вяра очи към „медната
змия
", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв.
И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство? "' Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви камъни, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра. Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан.
Нека подигнем с вяра очи към „медната
змия
", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв.
Нека потърсим Спасителя зад Голгота, защото след Разпятието иде Възкресение. Да вдигнем очи към народния идеал! " Тодор Бъчваров (Издава редакторът на сп. „Родина", ул. „Опълченска" 67, София).
към текста >>
79.
III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като
змия
.
Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да добиеш с труд. Ти желаеш щастието, но треба нещо да заплатиш за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърдцето си, със знанието на умът си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за своята жертва или като лисица подла към курникът на своя съсед.
Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като
змия
.
Понеже, ако отровиш своят ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежа-ние твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш, това изисква живота. Треба да даваш от онова, което си приел от него.
към текста >>
80.
IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Но с този център може да направите и една
змия
или вълк.
За да можем да имаме едно правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или [за] света, в който живеем, или [за] хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върви много добре. Така, ако употребим центъра на едно колело, може да направим каруца, с която да си служите.
Но с този център може да направите и една
змия
или вълк.
Следователно проявленията на нещата зависят от местоположението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде всред - и всяка една част от живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, [А]сирия и пр. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които със своя интелект господствуват навсякъде.
към текста >>
81.
IV.5 август, сряда 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Както една птица, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на
змията
, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола.
Всяка красива форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъства ви една жена. Някои имат такава слабост. Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по характер и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлича, ще извършите престъпление и ни нищо, и богатството даже не може да ви спаси, Законът за формата е закон херметически.
Както една птица, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на
змията
, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола.
И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.
към текста >>
82.
НАРЯД за 1899 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, Нашия Спасител, поразихме една огромна и велика
змия
, цяло страшилище.
Защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е този наш Господ, Който ни обича и милва с гореща Любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всички лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чедата Божии (Откровение, 20.).
На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, Нашия Спасител, поразихме една огромна и велика
змия
, цяло страшилище.
Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече, Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вази. Всичко ми е позволено, казва апостол Павел на едно място, но не и всичко за назидание... Господ Исус и Неговият Дух да ви ръководи във всичко добро и благородно Богу Нашему.
към текста >>
83.
НАРЯДИ за 1914 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си и плода, събраха се и със
змията
.
Ето как Синът на Виделината добива Божественото равновесие в себе си, а също го изнася и в света. Във взаимоотношенията и дейността на хората има два вида, две категории закони. Първият вид има механичен характер и има две страни: събиране и изваждане. Вторият вид пък има Божествен характер, страните му са умножаване и деление. Грехът винаги се съпровожда с първата категория.
Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си и плода, събраха се и със
змията
.
С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си. Извади ги Бог из рая. Събират се жени на едно място и почват да събират при себе си греховете: почват да критикуват и одумват хората, изваждат наяве хорските и своите недостатъци. Евангелският богаташ направил житница и събрал вътре житото си, без да го използува по Божественому. Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ.
към текста >>
84.
НАРЯД за 1916 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В тази глава се говори за
змията
- символ на светската мъдрост, която сега ще изчезне.
Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, Която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното. Моето дълбоко желание е да бъдете чисти и святи и Господ да пребъдва във вашите сърца. Господ Бог мой да ви благослови и изведе в безопасност всички ви. Ваш верен: Ж.К.В.С. (Свещеният подпис.) 2) ВЪРХУ 20 ГЛАВА НА ОТКРОВЕНИЕТО 20 глава съответствува на 20 век.
В тази глава се говори за
змията
- символ на светската мъдрост, която сега ще изчезне.
Приелите белега на челото означава ония, които са сгрешили с ума. Приелите белега на ръката са ония, които са съгрешили с волята си. Под думата „земя" в тази глава, се разбира сегашният строй., който ще се разруши (ст. 11). Небето означава сегашният ред, установен от хората. Сегашната война е велико събитие.
към текста >>
85.
12. ТОВА УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
Като ви
измия
, нахраня, вие ще почувствувате любовта.
“ След като знаем какво мисли Господ, ще научим какво мисли Христос за нас. Защото ако не разбираме какво мисли Господ за нас, няма да разберем какво мислят и другите хора. Любовта само тогава ще влезе между нас, когато сме гладували 3-4 дни. Върнете се уморен, убит и аз започвам да ви проповядвам, че Господ е любов. Какво ще разберете от тази любов, щом сте гладни?
Като ви
измия
, нахраня, вие ще почувствувате любовта.
Това е Христовото учение. Обиди ви някой - представя ви се случай да отидете при Господа и да кажете: „Моля Ти се, Боже, превърни това докачение, тази обида, в любов.“ Някой път почувствувате мир в душата си при нанесена обида и казвате: „Мене ме обидиха, но аз простих.“ Неочаквано обаче, след една или две години, тази обида отново я почувствувате. Ако 3 години след обидата не се разтревожите, значи треската е минала. Щом дойде Божественото учение, бъдете уверени, че обида в света няма да има. Ето защо старите християни са били радостни, когато са ги гонили, преследвали.
към текста >>
86.
15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА
,
,
ТОМ 12
То означава
змията
, която е хванала своята жертва, то е колело, движение, в него няма опасност.
Между мене и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски. Всяко действие на ръката, на главата, трябва да се стреми към най-правилни форми. Например ръката, насочена напред и свита на юмрук, както кога мушкат някого, изразява движение на зло. Правилно движение е, когато свиеш трите пръста на ръката, а палеца и показалеца доближиш един до друг във вид на колелце. Защо е правилно това движение?
То означава
змията
, която е хванала своята жертва, то е колело, движение, в него няма опасност.
Щом се отвори колелото, започва съскане и казва: „Пази се, защото мога да те ухапя.“ Следователно, когато един ученик се разгневи, покажи му така свита ръката си. А вие какво правите? Показвате му шамар. Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги.
към текста >>
87.
21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА
,
,
ТОМ 12
Таралежът е добър учител за
змията
, той като я срещне, хваща я най-напред той за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа по малко, по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне.
Не, те са изкуство на самия таралеж. Вие може да питате: „Защо на този таралеж Господ му е турил тръне? “ Той сам ги е създал, културата му е такава - нему му трябват тръне. Това е неговото разбиране на живота. Следователно вие няма да се питате за неговите тръне, ако вие искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти: как се храни, как си прави своето легловище, как отглежда малките си, какви са неговите отношения към неговите ближни и т.н.
Таралежът е добър учител за
змията
, той като я срещне, хваща я най-напред той за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа по малко, по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне.
И когато змията го пита: „Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мен? “, какво й отговаря таралежът? - „Ами ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ. Този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит, да видя как е тази работа.“ Питам сега: когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил?
към текста >>
И когато
змията
го пита: „Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мен?
Вие може да питате: „Защо на този таралеж Господ му е турил тръне? “ Той сам ги е създал, културата му е такава - нему му трябват тръне. Това е неговото разбиране на живота. Следователно вие няма да се питате за неговите тръне, ако вие искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти: как се храни, как си прави своето легловище, как отглежда малките си, какви са неговите отношения към неговите ближни и т.н. Таралежът е добър учител за змията, той като я срещне, хваща я най-напред той за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа по малко, по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне.
И когато
змията
го пита: „Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мен?
“, какво й отговаря таралежът? - „Ами ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ. Този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит, да видя как е тази работа.“ Питам сега: когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил? То е пак нейно изкуство.
към текста >>
Този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит, да видя как е тази работа.“ Питам сега: когато
змията
гълта жабата, Господ ли я е научил?
Таралежът е добър учител за змията, той като я срещне, хваща я най-напред той за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа по малко, по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне. И когато змията го пита: „Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мен? “, какво й отговаря таралежът? - „Ами ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ.
Този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит, да видя как е тази работа.“ Питам сега: когато
змията
гълта жабата, Господ ли я е научил?
То е пак нейно изкуство. Когато дойдете до живота, вие най-първо ще отделите всички ония видими качества, които съществуват в човешкия живот, туй, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто Божественото, а Божествен е Духът. И казва Христос: „Аз ще ви изпратя този Дух.“ А сега хората живеят без Духа. И ако вие попитате: „Защо хората не живеят братски? “ Как ще живеят братски?
към текста >>
Таралежът живее по таралежешки,
змията
живее по змийски и т.н.
То е пак нейно изкуство. Когато дойдете до живота, вие най-първо ще отделите всички ония видими качества, които съществуват в човешкия живот, туй, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто Божественото, а Божествен е Духът. И казва Христос: „Аз ще ви изпратя този Дух.“ А сега хората живеят без Духа. И ако вие попитате: „Защо хората не живеят братски? “ Как ще живеят братски?
Таралежът живее по таралежешки,
змията
живее по змийски и т.н.
И всички животни живеят тъй, както разбират. Духът го няма у тях, всеки един си има особено разбиране. И ако дойдем до хората, пак има: „Защо той така постъпва? “ Той живее тъй, както разбира. „Защо да не живее другояче?
към текста >>
88.
26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ
,
,
ТОМ 12
“ Мен ми трябват само 5 минути, за да измета 4 стаи, 10-15 минути - да сготвя вашето ядене, 5 минути - да се облека, 1 минута - да се
измия
.
В Писанието сте чели, дето Христос казва: „Радвайте се и се веселете, когато скърбите дойдат върху вас; радвайте се и се веселете, когато вашият ум се смути; радвайте се и се веселете, когато хората казват лоши работи за вас; радвайте се и се веселете, когато работите ви не вървят; радвайте се и се веселете, когато нямате къде да спите; радвайте се и се веселете, когато боси ходите; радвайте се и се веселете, когато сте гладни“ и т.н. И ако ние бяхме турили един вътрешен закон, бихме казали: Силен е онзи човек, който може да влада себе си. Ние бихме могли да заставим света да върви по нашия път, но ние се страхуваме. На, вие се страхувате кой ще свърши работата ви. Например питам ви: „Колко часа трябва, за да изметете стаята си?
“ Мен ми трябват само 5 минути, за да измета 4 стаи, 10-15 минути - да сготвя вашето ядене, 5 минути - да се облека, 1 минута - да се
измия
.
Колко стават? 17 минути. След туй, да се разправя с децата вкъщи - 5 минути, 5 минути - за приемане на гости и т.н. Тъй щото, ще се наберат приблизително 60 минути, докато свърша всичката ваша работа, а ще ми остане толкова свободно време. Запример при мене често дойде някой, приготвил един поменик от много въпроси, мисли да ме държи 4-5 часа да се разговаря с мен, но казва ми: „Учителю, всички тия въпроси аз съм ги написал, но докато дойда да Ви питам, аз ги разреших, няма защо да си губите повече времето.
към текста >>
89.
29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН
,
,
ТОМ 12
Че е пил някой вълк, мечка, разбойник, някоя
змия
, паяк - вие да кажете: „Няма нищо.“ Или че вашата вода отишла до някой трън или при някоя нечистотия - вие да кажете: „Няма нищо.“ Вие не трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е изцапало.
На какво основавате вашето знание? Защо е лош? Та, първото нещо е, като жена, да имате пълна, абсолютна вяра. И като те лъжат, като знаеш, че те лъжат, вие трябва да приличате на извора. Който и да дойде, и разбойник да дойде да пие, да се не смущавате.
Че е пил някой вълк, мечка, разбойник, някоя
змия
, паяк - вие да кажете: „Няма нищо.“ Или че вашата вода отишла до някой трън или при някоя нечистотия - вие да кажете: „Няма нищо.“ Вие не трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е изцапало.
Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да дойде да помага на хората, тогава какво щеше да стане с хората? Тогава всички вие бихте измрели. Вие имате един стремеж, искате всички да станете щастливи. Но щастието е обосновано на един вътрешен душевен закон. Цялото общество щастливо не може да бъде.
към текста >>
90.
32. УЗРЯЛ ПЛОД
,
,
ТОМ 12
Колко ще струва да дойдат да
измият
салона?
Има един вътрешен път и който го знае, той може да направи всяко едно нещо. Вие казвате: „Какъв път? “ Всички ние, хората, сме свикнали да ни е сгодно, къщата ни да ни е приятна и всеки желае да има друг да му шета. Човек не е склонен сам да се завземе да работи. Някои, които не работят за себе си, искат други да работят за тях.
Колко ще струва да дойдат да
измият
салона?
Считате го в реда на нещата да дойдете с обуща в салона, а не считате в реда на нещата да измиете салона. Вие ще кажете: „Аз ще се простудя.“ Че, всеки, който мие салона, може да се простуди. Най-първо ще се научи човек в духовния свят, дето се събират хората, да бъде чист. Ще си оставиш обущата вън. Мойсей, като дошъл до онова място, му казали: „Събуй обущата си!
към текста >>
91.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 12
Дошъл си в положението на
змията
, която хвърлила кожата си.
Много красиво е страдащото лице. Аз не съм намерил страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам? “ Погледна го и казвам: Не си дошъл още до страданието, до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновляващо. Има някоя надежда.
Дошъл си в положението на
змията
, която хвърлила кожата си.
Погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение. Той е сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. А пък радостта, която човек може да има, то е вече качество на ангелите. Човек значи тогава е влязъл в техния живот.
към текста >>
92.
35. ЕДНА ЗАДАЧА
,
,
ТОМ 12
Казва се, че ония ангели, които били херувими, за да излъжат първите хора, станали на
змия
.
Когато някой ангел искат да го пратят на работа в друга слънчева система, Господ го изпраща на Земята да го опита. Най-после един ангел ще го изпратят в една волска форма, да оре при един български земеделец, 10 години да му оре и земеделецът ще го мушка. И този ангел да каже: „Много добре прави той.“ После, като се върне, ще каже, че той учил 10 години в един български университет. Какво ще кажете на това? Не че е така, но аз го давам като пример, който приблизително е верен.
Казва се, че ония ангели, които били херувими, за да излъжат първите хора, станали на
змия
.
Какво унижение е това. И оттам насетне този ангел, като излъгал хората, останал в змийска форма, изгубил ръцете си - значи изгубил своята воля. Всички лоши хора се отличават по това, че нямат воля - имат ум, но воля нямат. Той не може да те хване да те удуши, но може да насъска другите против тебе. Все търси някой да дойде да го вземе на гърба си.
към текста >>
Винаги турят на
змията
помощници, слуги.
Какво унижение е това. И оттам насетне този ангел, като излъгал хората, останал в змийска форма, изгубил ръцете си - значи изгубил своята воля. Всички лоши хора се отличават по това, че нямат воля - имат ум, но воля нямат. Той не може да те хване да те удуши, но може да насъска другите против тебе. Все търси някой да дойде да го вземе на гърба си.
Винаги турят на
змията
помощници, слуги.
Нали сте чели „Фауст“? Какво спечели накрая Мефистофел? Нищо. Той искаше да ограничи човека. Някой път се разслабваш. Ще кажеш: „Аз ли съм или не?
към текста >>
93.
ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !
,
6 юли 1923 г.
,
ТОМ 12
Защото отровата на
змията
тя е създадена като едно оръжие да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува.
Яйцата ще се превърнат на змийчета и след като се измътят тия змийчета, вие ще бъдете първата жертва, нищо повече. Те ще искат да се наядат, да се нахранят, а в света на душата за тях няма никаква храна и те ще се качат първо на вас. Те са вашите деца и ще кажат: „Ти ни роди, дай ни да ядем.“ И вие ще умрете, нищо повече. Змийчетата, това са вашите деца, вашите благородни идейни мисли, гениални мисли! Те, тук на земята, като яйца са хубави, като яйца не са опасни, хубави настроения, но като им дадеш някоя мисъл, като им дадеш живот, тогава тези елементи, аз ги наричам експлозиви.
Защото отровата на
змията
тя е създадена като едно оръжие да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува.
И лошите хора, това са все същите навици на змията. Злото е една отрова, чрез която някой иска да те отрови, за да използува туй благо, което ти притежаваш, за себе си. Затуй всякога се препоръчва чистотата. Вие ще влезете в света на душата чисти. Значи, почвата ще носите със себе си.
към текста >>
И лошите хора, това са все същите навици на
змията
.
Те ще искат да се наядат, да се нахранят, а в света на душата за тях няма никаква храна и те ще се качат първо на вас. Те са вашите деца и ще кажат: „Ти ни роди, дай ни да ядем.“ И вие ще умрете, нищо повече. Змийчетата, това са вашите деца, вашите благородни идейни мисли, гениални мисли! Те, тук на земята, като яйца са хубави, като яйца не са опасни, хубави настроения, но като им дадеш някоя мисъл, като им дадеш живот, тогава тези елементи, аз ги наричам експлозиви. Защото отровата на змията тя е създадена като едно оръжие да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува.
И лошите хора, това са все същите навици на
змията
.
Злото е една отрова, чрез която някой иска да те отрови, за да използува туй благо, което ти притежаваш, за себе си. Затуй всякога се препоръчва чистотата. Вие ще влезете в света на душата чисти. Значи, почвата ще носите със себе си. Щом влезете там, жителите на този свят са толкова добри, те ще ви дадат семена, колкото искате.
към текста >>
Но
змията
ще расте за себе си, на ваша сметка.
Там може да растат, понеже в света на сърцето и в света на ума има храна за тях.] Законът е верен. Щом човек влезе в духовния свят, той става по-добър, но и по-лош става, защото условията там са такива. Ако в една добра почва посееш доброто, то расте, но ако там попадне един трън и той расте. И лошото и хубавото растат. Тогава растенето е добро за онези идеи, на които соковете няма да бъдат за ваша полза.
Но
змията
ще расте за себе си, на ваша сметка.
Вие ще плащате, но благото е нейно. Тя за себе си расте, за себе си се развива. Но, в какво може да впрегнете една змия, каква полза може да й принесете? Е, хубаво, както впрягат хората сега бубите на работа. Значи и една змия и тя след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят и тогава ще се постараят да отвият по обратен начин нейните нишки.
към текста >>
Но, в какво може да впрегнете една
змия
, каква полза може да й принесете?
И лошото и хубавото растат. Тогава растенето е добро за онези идеи, на които соковете няма да бъдат за ваша полза. Но змията ще расте за себе си, на ваша сметка. Вие ще плащате, но благото е нейно. Тя за себе си расте, за себе си се развива.
Но, в какво може да впрегнете една
змия
, каква полза може да й принесете?
Е, хубаво, както впрягат хората сега бубите на работа. Значи и една змия и тя след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят и тогава ще се постараят да отвият по обратен начин нейните нишки. В туй отношение взимат бубата като една предачка. Значи змиите в туй отношение са емблема, представят формите на мисълта. Значи може да употребите една форма на змията.
към текста >>
Значи и една
змия
и тя след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят и тогава ще се постараят да отвият по обратен начин нейните нишки.
Но змията ще расте за себе си, на ваша сметка. Вие ще плащате, но благото е нейно. Тя за себе си расте, за себе си се развива. Но, в какво може да впрегнете една змия, каква полза може да й принесете? Е, хубаво, както впрягат хората сега бубите на работа.
Значи и една
змия
и тя след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят и тогава ще се постараят да отвият по обратен начин нейните нишки.
В туй отношение взимат бубата като една предачка. Значи змиите в туй отношение са емблема, представят формите на мисълта. Значи може да употребите една форма на змията. Запример някой път я употребяват наместо котка, има змии, които седат при децата. В къщи употребете змията като котка, тя ще изтребва мишките.
към текста >>
Значи може да употребите една форма на
змията
.
Но, в какво може да впрегнете една змия, каква полза може да й принесете? Е, хубаво, както впрягат хората сега бубите на работа. Значи и една змия и тя след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят и тогава ще се постараят да отвият по обратен начин нейните нишки. В туй отношение взимат бубата като една предачка. Значи змиите в туй отношение са емблема, представят формите на мисълта.
Значи може да употребите една форма на
змията
.
Запример някой път я употребяват наместо котка, има змии, които седат при децата. В къщи употребете змията като котка, тя ще изтребва мишките. Тя е по-голям майстор от котката. Има миши дупки, тя изгонва всичките мишки. Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно.
към текста >>
В къщи употребете
змията
като котка, тя ще изтребва мишките.
Значи и една змия и тя след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят и тогава ще се постараят да отвият по обратен начин нейните нишки. В туй отношение взимат бубата като една предачка. Значи змиите в туй отношение са емблема, представят формите на мисълта. Значи може да употребите една форма на змията. Запример някой път я употребяват наместо котка, има змии, които седат при децата.
В къщи употребете
змията
като котка, тя ще изтребва мишките.
Тя е по-голям майстор от котката. Има миши дупки, тя изгонва всичките мишки. Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно. Е, в какво седи злото? Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло?
към текста >>
Котката трябва да пази отвън стратегия, а
змията
влиза и излиза свободно.
Значи може да употребите една форма на змията. Запример някой път я употребяват наместо котка, има змии, които седат при децата. В къщи употребете змията като котка, тя ще изтребва мишките. Тя е по-голям майстор от котката. Има миши дупки, тя изгонва всичките мишки.
Котката трябва да пази отвън стратегия, а
змията
влиза и излиза свободно.
Е, в какво седи злото? Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло? Запример мишката, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо? По причина на това, че предните им зъби растат много. Затуй мишките трябва да гризат дървета и всичко друго, за да се спъва растенето на техните зъби.
към текста >>
Представете си следующето: Да кажем, че една голяма
змия
там на пътя е изгладняла, месец, а може и 40-50 деня не е яла.
Да жертвува човек, то е най-мъчното, всичките други неща вие лесно може да ги изучавате. Истина, чистота, свобода, равновесие, великодушие и т. н. Всичко до тук много хубаво върви, но дойдете ли до жертвата, веднага ще се спънете. Затуй трябва да усвоите този закон, много добре, да разберете в какво седи този закон на жертвата, защото този закон не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка за човека. Аз ще ви задам един въпрос.
Представете си следующето: Да кажем, че една голяма
змия
там на пътя е изгладняла, месец, а може и 40-50 деня не е яла.
Вие вървите по пътя. Питам ви: Трябва ли да станете жертва на змията, да ви изяде? Можеш ли ти да отвориш една артерия и да й дадеш малко от твоята кръвчица? (Виктория: „Няма да бъде разумно.“) Да кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа. Добре, вие трябва да знаете, че жертва в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното, жертва може да се даде само за Бога.
към текста >>
Питам ви: Трябва ли да станете жертва на
змията
, да ви изяде?
Всичко до тук много хубаво върви, но дойдете ли до жертвата, веднага ще се спънете. Затуй трябва да усвоите този закон, много добре, да разберете в какво седи този закон на жертвата, защото този закон не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка за човека. Аз ще ви задам един въпрос. Представете си следующето: Да кажем, че една голяма змия там на пътя е изгладняла, месец, а може и 40-50 деня не е яла. Вие вървите по пътя.
Питам ви: Трябва ли да станете жертва на
змията
, да ви изяде?
Можеш ли ти да отвориш една артерия и да й дадеш малко от твоята кръвчица? (Виктория: „Няма да бъде разумно.“) Да кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа. Добре, вие трябва да знаете, че жертва в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното, жертва може да се даде само за Бога. Този, който разбира закона, трябва да знае само за Бога може да се даде жертва. Казват, че майката се жертвува.
към текста >>
94.
3. ПЕНТОГРАМЪТ
,
22. 03.1932 г.
,
ТОМ 12
Змията
е противника, когото ще срещнете в кръга, когото трябва да възлюбите, за да го победите.
Новият живот дава своите плодовеидва Добродетелта, т.е. символа на живота е в служене на Бога. Човек овладява Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта, стига до най-високия връхИстината, най-мъчния и най-строг път, където ще разсъждава за дълбоките Божии наредби, за кармата, за вътрешната страна на живота. С това свършва вторият кръг от развитието на ученика. Третата фаза е в центъра - тук има две змии, кръг и кръст и пак кръг.
Змията
е противника, когото ще срещнете в кръга, когото трябва да възлюбите, за да го победите.
Двете змии показват, че ученикът се бори със своята природа и побеждава нисшата - злото в себе си и минава през кръста - пълното самоотричане. Насочва усилията си само в служба на Бога, с това привършва човешката си еволюция. Постигнал пълно себеотричане и пълно единение с Бога, той е вече съвършен. Петте върха на Пентограма непрестанно излъчват енергии, за тези сили няма ограничение. Чрез тези пет върха може да се влезе в пътя.
към текста >>
95.
9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА
,
,
ТОМ 12
Змията
- е противника, когото ще срещнете, врага когото трябва да възлюбите, за да го победите.
Ножът е символ на силата и на Словото. Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека. Дървото - това е истинската храна на човека. Дървото на живота е Добродетелта. Ще живеете и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
Змията
- е противника, когото ще срещнете, врага когото трябва да възлюбите, за да го победите.
Буквата (първата) „В" - значи ръководител на Небето. Буквата (втората) „У" - известен е като Учител, Спасител. Буквата (третата) „Ж" - известен като Царствуващ. Господ казва, че Му се дава всяка власт на Небето и земята. Тези са буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата 8 февруари Колкото повече се жертвува човек, толкова по-силен става.
към текста >>
96.
АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 12
И тогава нито една
змия
не ухапала никого.
И те ще се затворят. Ще се затворят с железни врати, а ще останат да се отварят само медните врати. Как става това ли? Навремето, когато евреите са бродили в пустинята, изведнъж се явили много отровни змии и умрели стотици от евреите. Тогава Мойсей наредил да се изковат от мед образите на змиите и били сложени да стърчат всред тях.
И тогава нито една
змия
не ухапала никого.
Така се отварят медните врати. Само онзи, в когото Духът дойде да работи за делото на Учителя, ще му се отворят медните врати и той може да работи при най-неблагоприятните външни условия, защото ще има вътрешни условия в себе си, създадени от Духа на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин! Ето защо е дошло време железните врати да се затворят за това поколение, да се спре извращението, опорочението на Учението на Учителя Дънов. А неговите думи бяха: „Този път Невидимият свят е взел всички необходими мерки, за да не се изопачи Словото и Учението на Бялото Братство." Повтарял го е многократно с различни изрази. Мнозина го декламираха пред мен.
към текста >>
97.
26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Един от войниците сънувал следния сън: Той се разхожда по една хубава полянка, слънцето грее и изведнъж към него се спуснала пепелянка
змия
със светкавична бързина и го клъвнала по десния крак под коляното и веднага избягала.
Но когато Гръблев му казал под кое дърво е закопал чувала, той се уплашил и помислил, че някой го е видял и направил пълно признание. След това Гръблев извадил чувала из-под кревата и му го показал... Така чрез тоя свой праволинеен сън брат Гръблев разкрил тази кражба. 4. СЪНЯТ НА ВОЙНИКА Това се случило през време на Балканската война. Нощно време войниците лягали да спят, без да се събличат и слагали пушките си до себе си, защото не знаели кога неприятелят може да ги нападне и да се даде бойният сигнал веднага да стават. Така легнали и заспали.
Един от войниците сънувал следния сън: Той се разхожда по една хубава полянка, слънцето грее и изведнъж към него се спуснала пепелянка
змия
със светкавична бързина и го клъвнала по десния крак под коляното и веднага избягала.
Войникът се събудил и си казал: „Добре, че е сън." Наскоро след това, преди войникът да е заспал, изсвирва тревожен боен сигнал. Всички скачат и се строяват за бой. В настъпилото сражение един от куршумите го ранил и то на същото място, на което го клъвнала змията. Санитарите го отнесли назад от бойната линия и после в една болница. След това той писал писмо в София до редакцията на в.
към текста >>
В настъпилото сражение един от куршумите го ранил и то на същото място, на което го клъвнала
змията
.
Нощно време войниците лягали да спят, без да се събличат и слагали пушките си до себе си, защото не знаели кога неприятелят може да ги нападне и да се даде бойният сигнал веднага да стават. Така легнали и заспали. Един от войниците сънувал следния сън: Той се разхожда по една хубава полянка, слънцето грее и изведнъж към него се спуснала пепелянка змия със светкавична бързина и го клъвнала по десния крак под коляното и веднага избягала. Войникът се събудил и си казал: „Добре, че е сън." Наскоро след това, преди войникът да е заспал, изсвирва тревожен боен сигнал. Всички скачат и се строяват за бой.
В настъпилото сражение един от куршумите го ранил и то на същото място, на което го клъвнала
змията
.
Санитарите го отнесли назад от бойната линия и после в една болница. След това той писал писмо в София до редакцията на в. „Мир" и запитал може ли да обяснят връзката между неговия сън и скорошното му раняване след съня.
към текста >>
98.
Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Вие споменахте в писмото си, че Учителят като говори за
змията
, разбира половата енергия, която трябва да се превърне във висша духовна енергия.
Вашите тетрадки, в които са писани тези работи, ще ми ги прочетете. И когато се видим, ще ми кажете подробностите. Това трябва да ви радва, защото това е пътят на развитието. В бъдеще чакрите постепенно ще се събу? кдату по-готовите души.
Вие споменахте в писмото си, че Учителят като говори за
змията
, разбира половата енергия, която трябва да се превърне във висша духовна енергия.
Тук вие сте прав. Понеже Тената не е толкова близък сБлажко, а брат Ганчо Генчев е много близък с него, аз помолих последния да поговори с Блажко и да ти изложи подробно положението на Блажко напоследък. Нарочен поздрав до сестра Мария и до всички други братя и сестри там. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев. София, 14.07.1957 г.
към текста >>
99.
20. САМОПОКАНА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Благодарих за чая, целунах ръка на Учителя и пълна с радост и благоговение към Великия, помолих Учителя да
измия
чашите и да прибера всичко на място.
Изпих и втория чай с благодарност - сладко, вкусно, но вече не съм смутена, освободих се от смущението. Мисля си: Колко естествено, колко непринудено Великият, Големият, Необикновеният човек слиза до нивото на обикновения малък човек, а даже и до детето. Как иначе щяхме да имаме мяра за правилни отношения към хората? Как бихме изработили методи за работа въобще? Изпих и трети чай с още по-голяма благодарност.
Благодарих за чая, целунах ръка на Учителя и пълна с радост и благоговение към Великия, помолих Учителя да
измия
чашите и да прибера всичко на място.
Направих това, благодарих сърдечно за неочаквания край на моите посещения и крилата, тичешком стигнах до Парахода. Писано на машина саморъчно от Паша Теодорова. София,.7 февруари 1964 г.
към текста >>
100.
11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Пред Учителя лежеше една сестра в пълно несъзнание, ухапана от отровна
змия
.
Всичко това той преодоляваше, като че тича по чист легален път. И братът се изгуби пред очите ми, но предстоеше да изгубя и Учителя, след като вървях едва ли не две-три стъпки. Започнах и аз да тичам, но не можах да стигна Учителя. И това не беше днес, но преди 30 години, когато и аз можех да тичам. Продължих да тичам и настигнах Учителя, когато той вече беше седнал на земята пред брата, който му казваше нещо на ухото.
Пред Учителя лежеше една сестра в пълно несъзнание, ухапана от отровна
змия
.
Тя беше майка на четири още невръстни деца. И аз, уморена от тичане, седнах на земята да си почина. Гледам какво ще направи Учителя и какво ще стане със сестрата. Учителят, съсредоточен, мълчи, нищо не казва, но от време на време поглежда към сестрата, която още продължаваше да лежи. Събраха се още братя и сестри, и всички безшумно насядаха на земята.
към текста >>
НАГОРЕ