Търсене в текстове за 'Зима'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 127 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.
Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване. Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления.
към текста >>

2. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса.
А Еделвайсът е само един: снежно-бял и дъха само чистота. Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите. И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали живота си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат. В миналото, из България е имало много върхове с Еделвайс. Но слънцето беше престанало да ги милва и снежинките да ги топлят, и те всички изчезнаха. Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса. Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс. ROD`ot Не бой се, дете, кога слизаш надолу. Що, от тъмнината ли се плашиш? Не бой се и не трепери. Аз те държа за ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата влага, ще пазя неговата светлинка.
към текста >>

3. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб.
В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ. Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб. Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго. Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях. Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля. Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си.
към текста >>

4. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима.
Още при раждането му жреците-звездогадатели му предрекли покровителство и осветяване от Бога Аo - всемирната мъдрост и светлина. Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена. Тя се казвала Алпомс. Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима. С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен. Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост. А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра. Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини. А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много.
към текста >>

5. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Неизразима радост затрептя в три човешки сърца.
Натъжи се тя от това човешко жестокосърдие. Съжали нещастното човечество и нова сълза, по-гореща и по-едра, се търкулна по страната й. - Тя хвърли нов лъч светлина в нощта. След него пусна втори и трети. И светъл ореол украси три човешки души. Неизразима радост затрептя в три човешки сърца. И тримата щастливци, които видяха нейния лик, забравиха себе си. В сърцата и в умовете им зацарува само тя и те решиха да жертвуват живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя. И тръгнаха в три различни страни да разнасят словата на нейната красота. Те учеха, наставляваха, увещаваха................................ Но малцина ги повярваха и последваха, защото бе нощ... Всичко спеше!...
към текста >>

6. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?...
Ние това може би сами не знаем, чудим се на неправдата, що ни окръжава, но как душата инак щеше да познае Неговата вечна правда? Омраза има между хората. Но знае ли оня,който не обича каква е велика сила любовта? За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново. Защо се радваме на пролетта? Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?... Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно. Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни. Ще дойдат те, защото друг ги праща. Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт. Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие.
към текста >>

7. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария.
Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото.
към текста >>

8. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение.
Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати. Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното место. С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение. Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите.
към текста >>

9. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

И, както не е все едно дали слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така напр.
Бележим я с M.C. Ясно е следователно, че за 24 часа през източната точка на хоризонта ще минат едно по друго 12-те знака на зодиака: ще изгреят така както слънцето изгрява, ще се издигнат, ще минат през меридиана и ще залязат подобно слънцето. И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното локално положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до него, трети клонят към заник, четвърти са под хоризонта и т. н. В друг някой момент на денонощието, тяхното разположение относно хоризонта и меридиана е вече друго. Та ясна е онази сложна картина на планетни положения, която създава денонощното движение, вън от онова многообразие – по-бавно менящо се – което се поражда от собствените движения на планетите по зодиака. И, както не е все едно дали слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така напр. когато слънцето минава през знаковете Овен, Телец и Близнаци имаме пролет и т.н.), така не е все едно и дали една планета е при изгрев, дали е на меридиана, дали захожда или е под хоризонта. При денонощното движение планетите, носени от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични течения и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат. И тъй As. и M.C. ни дават ориентировката на зодиака.
към текста >>

10. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си.
Радостта на битието изпълваше душата на странника. Това е една неземна радост, която не се движи с вълните на човешките емоции и бури. Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път. Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето. През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя. Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента.
към текста >>

11. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ветрове подгониха мрачината на дългата зима, облаците вкупом се втурнаха и побягнаха разръфани, модрото небе се разведри и просия неговата безкрайно чиста, радостна усмивка.
Георги Северов І. ARIES (ЗА ПРОЛEТТА) Пролет! Ето я, очите ми я видяха. Тя излезе отнякъде, възправи се китна, обвита в своята цветна премяна и нейното дихание отзвънна с пробуждащ звън във всяка пъпчица на дърветата, в скритото жилище на всяка мравинка, отзвънна в душата ми. Ветрове подгониха мрачината на дългата зима, облаците вкупом се втурнаха и побягнаха разръфани, модрото небе се разведри и просия неговата безкрайно чиста, радостна усмивка. От къде идва пролетта? Не може никой да знае това. Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова. Какво ли става в свещените потайни кътове на природата? Какво става в слънцето, що става в първия знак на затворения кръг, по който от ръката на Благословеният са набелязани от памти, памтивекове, до неизмеримо време знаците на вечния живот!
към текста >>

Губят се сенките на вечна зима.
Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа! Те ме викат. Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела! Губи се земята в бяг. Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето. Губят се сенките на вечна зима. Облаците, разкъсани стремглаво бягат, подгонени от вихрите, що води пролетта и само лазурът на чистото небе усмихнат се синее над моя път. Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ! Изчезва колебанието, защото един единствен път е вече ярко очертан. Една свещена ръка го изтегли към безконечността и по него ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола. Там, в далечината, стоят като сладка тайна две очи... Ще стигна ли до тях?
към текста >>

Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ!
Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела! Губи се земята в бяг. Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето. Губят се сенките на вечна зима. Облаците, разкъсани стремглаво бягат, подгонени от вихрите, що води пролетта и само лазурът на чистото небе усмихнат се синее над моя път. Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ! Изчезва колебанието, защото един единствен път е вече ярко очертан. Една свещена ръка го изтегли към безконечността и по него ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола. Там, в далечината, стоят като сладка тайна две очи... Ще стигна ли до тях? — Не питай, казва трясъкът по моя път, а само се стреми към тях. Не питай, но здраво дръж юздите, защото конете що впрегна – Aries, да теглят твоята колесница, са по-бързи от твоята мисъл и нивга ти не ще ги изпревариш със своя глух въпрос... Не питай, догдето свети колелото на вечния живот, затвореният кръг на слънчевия път, по който Вечният е изписал тайните свещени знаци.
към текста >>

12. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Над земята веят ветрове, падат дъждове, студове и снегове... Но ето, мина зимата със своите студове и снегове, дойде топлата и животворна пролет.
І Житно Зърно Него стопанинът заравя навреме в земята. Над земята веят ветрове, падат дъждове, студове и снегове... Но ето, мина зимата със своите студове и снегове, дойде топлата и животворна пролет. Над черните угари се показа нежния кълн на заровеното и забравено житно зърно. Тихо, бавно и незабелязано расте тоя кълн сред множество плевели въззет все към небето. И ние виждаме черните и пусти угари, покрити с буйна зеленина, подобна на море, развълнувано от вятъра. Над това зелено и буйно море все по-силно припича слънцето. Ето, жежки златни класове, виснат и се пекат на жегата.
към текста >>

13. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче при изследване, емисията на тази лампа, вече с г-н Stammreich през миналата зима се оказало, че тя доста бързо остарява, като по вътрешните стени на тръбата се отлага един черен слой, за който предположили отначало, че е остатък от електродните материали (C,Fe).
в една от книжките на Natur wissenschaften" проф. D-r A Miethe излезе с едно „предварително съобщение", в което казва, че заедно със своя асистент D-г Stammreich, е успял да разложи атома на живака и да получи една от съставните негови части — злато. От дълги години той се занимавал с оцветяването на прозрачните минерали под действието на ултравиолетови лъчи, за което си е служил естествено с живачни кварцови лампи, които представляват най-богатия източник на такива лъчи. През юли 1923 година той продължил своите работи вече с една нова живачна лампа на A. Jaenicke, електродите на която са живачни, но съединяващи се с тока посредством въглени, влизащи в железни гнезда. Обаче при изследване, емисията на тази лампа, вече с г-н Stammreich през миналата зима се оказало, че тя доста бързо остарява, като по вътрешните стени на тръбата се отлага един черен слой, за който предположили отначало, че е остатък от електродните материали (C,Fe). Самият конструктор на лампите Jaenicke им съобщил, че при дестилиране на живака на употребявани лампи, са намерени остатъци, химичното естество на които не е могло да се установи. Получила ½ гр. такива остатъци от 5 кг. живак, те ги подлагат на анализ и намират между другото и незначителни следи от злато. Този факт, като са имали предвид сегашния възглед за строежа на атома, им е дал повод за по-нататъшни изследвания.
към текста >>

Политическите борби у нас, взимащи все по-остър и по-опасен размер в годините след войната, докараха печалните, но неизбежни резултати, които трябваше да се предвиждат.
Наштигал и Щолл са открили из пясъците стари изображения на плугове и разни растения. Тук-там из пустинята са намерени и езерца, съдържащи риби, срещани само в реките Нил и Нигер, признак, че някога тия езера са се свързвали с тия реки. Напоследък са били намерени дори развалините на древни, изчезнали градове с белези на най-висока култура. Такъв е градът Дамугадис изровен от пясъците в Триполи, чиито мраморни колони, широко планирани улици, водопроводи и канали днес са предмет на удивление. Замолени сме да дадем място на настоящият позив към есперантистите в България: Съидейници, Тежки дни преживява страната ни. Политическите борби у нас, взимащи все по-остър и по-опасен размер в годините след войната, докараха печалните, но неизбежни резултати, които трябваше да се предвиждат. След последните събития трябва вече да стане ясно и за най-помрачения ум, че добруването на народа никога няма да се постигне с ежби и разпалване на страстите, а чрез възпитание на народните маси в духа на търпимостта, солидарността и общественото чувство. На всички културно-просветни организации се пада дълг в общата велика задача да превъзпитат народа в тоя дух. И нашето дружество трябва, с пълно съзнание за значението на своята дейност, да продължи още по-упорито работата си. В моменти като сегашния проличава, доколко съзнателни и сериозни са били ратниците на едно идейно и културно движение. Днешният момент, който отвлича вниманието на цял народ към актуалните злини, е момент на изпитание за културно-просветните деятели.
към текста >>

14. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите.
Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”. Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа.
към текста >>

15. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Българският народ е дал много ценности и на славянството, и на западните народи, но всичко каквото взима от тях, излиза гнило.
Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя. В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила. Но онова, което печелим с гърдите си, губим го от главите си. Потребни ни са ум, чувства и воля, потребна ни е и човещина. Българският народ е дал много ценности и на славянството, и на западните народи, но всичко каквото взима от тях, излиза гнило. Той трябва да се съвземе и да възобнови вярата в себе си, че е способен пак да даде. На младежите, които тъй искрено мислят, че се самовъзпитават "физически", пожелаваме да запазят искреност и към нашата статия. Всеки въпрос се изчерпва, когато се разгледа от всички страни, а всяка задача има само едно правилно разрешение.
към текста >>

16. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко.
Кога вземем да обикаляме около гърнето, аз вече нищо не помня, нито какво прави ватафинът: сякаш някой ме носи. Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам. После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка. Като ме подхвърлят, аз се събуждам и взема да ми става по-добре, по-леко. Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата. До като се счупи гърнето, мене като че някой ми каже: „Ставай, па бягай! " и аз скоча, и побягна, усещам се съвсем здрав. И оздравявам, па това си е." Русалцит e ходят от понеделник до неделя. На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за селото си.
към текста >>

Той взима два дяла от парите, а останалото се разделя между русалците.
Тогава ватафинът се ръкува с всеки русалец и всеки му целува ръка. После те си свалят венеца и китката от калпака, събуят си опинците с железните дрънкала и влизат в къщи. Там е приготвена трапеза и наготвени много ястия. Цяла нощ ядат и се веселят. На раздяла ватафинът изсипва на синия колкото пари са събрали (всякой болен е давал някое по едно бяло меджедие, 25 гроша, и толкова бешлици, колкото русалци играят) и изнася даровете от болния, ако е оздравял (ризи, пешкири, кърпи, чорапи и др.). Той взима два дяла от парите, а останалото се разделя между русалците. Даровете се разделят на толкова купа, колкото са русалците. *) Бележка на редакцията. Получи се в редакцията настоящата статия, която поместваме като такава, която има интерес по отношение българските обичаи и нрави.
към текста >>

17. ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото.
Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота. Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля. Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.
към текста >>

18. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Водите на свещената река захладяха и носеха вест от планината за прииждащите дни на зимата.
Никой ги не събираше, никой се не радваше на тях, защото людете бяха залисани в труда на своя ден. Лотосите цъфтяха сами и пак увяхваха, а реката отнасяше надолу падналите листа. Премина лятото. Лотосите не цъфтяха вече. Те скриха своя живот в семето за идното лято, когато слънцето пак ще грее обилно, щедро. Водите на свещената река захладяха и носеха вест от планината за прииждащите дни на зимата. Слънцето се скри зад облаците, които бурите довлякоха и секна песента на птичките. Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост. Наблизо край свещената река, беше палатът на младата царица. Тя тъгуваше заедно с птичките по отлитналите лазурни дни и унесена в размисъл гледаше в далечината, където се губеше сребърната ивица на свещените води. Царкинята си спомни, че там във водите цъфтят бели лотоси, и очите ù се усмихнаха в надежда.
към текста >>

Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта.
Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета. Есенна тишина. През нея се промъква шепота от падащите листи – пожълтели, бледни. Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта. На утринта топликът ги огря за сетен път и първото листо бавно люшкайки се, падна на земята. От тоя час наченаха едно след друго да капят посърналите листи, откъснати от живота, що се струи в дънера и гранките на дървото. Всяка есен падат те така – умират, казват хората. Тая есен листите за мене не умряха. В бавният им тъжен летеж към земята, аз не видях смъртта.
към текста >>

когато зимата изпрати своите ледени вестители.
Всяка есен падат те така – умират, казват хората. Тая есен листите за мене не умряха. В бавният им тъжен летеж към земята, аз не видях смъртта. Смъртта бе преминала. Тя бе студената целувка през нощта. когато зимата изпрати своите ледени вестители. Смъртта не засегна живота на листата. Той остана в гранките на якото дърво. Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя. Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот!
към текста >>

19. Вести Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Та всеки ден да взима път за два И в срока си да стигне във града.
* * * Едвам кога закрачил в друма Размислил той, че не на глума Заръчал бе тъй строго Бей Мехмед. и, ето, дни остават още пет, – Не може пеш да стигне в срока. И спомнил си речта жестока – Бесилка как ще вдигне злият Бей. И как той, клет, там ще се залюлей... И тутакси от друм отбива, Колене под стан подвива, Задавен в плач, набързо шапка снел, Особена молитва произнел – Бог милостив да му изпрати Един бръз кон със знати-непознати. Кон-вихрогон да възседне той. Та всеки ден да взима път за два И в срока си да стигне във града. Така макар и не като герой От зла беда да се избави, И Господа все да си слави. И щом Иван излязъл пак на друм, Насреща му ага, като пред кум, Придържа кон и маха, вика, Тъй както е за свет прилика. Зарадвал се, обрадвал се Иван На своя си чудесно хубав план. И отърчал засмян и весел, – Зер, как на кон се би понесъл, Но тутакси той видял и разбрал, Че още по на зло е връхлетял. Агата тоз държал кобила, Наскоричко що е ожребила, Та кончето не могло е да върви, И чудел се как път да продължи.
към текста >>

20. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото.
„ЖИЗНЕН РИТЪМ" у организмите (продължение). Уолес в книгата си „Mястото на човека в природата'' казва, че цялата природа е пълна с ритмични движения от всякакъв вид и от всякаква трайност. Всички движения и всички функции на организмите са периодични: растежа, асимилацията и пр. Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена.
към текста >>

21. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка.
Георги Томалевски ГОДИНИТЕ С бавна, тежка стъпка крачат напред в дългия, безкраен друм годините - отломъци от вечността. Като безконечна низа друмници са наредени по извитъците на огромната спирала. Със себе си отнасят те и радостта и нашата неволя, все така запътени с бавния, вечен свой вървеж. Те идват при нас с утринта, когато златен меч разсече на изток завесите на нощта. С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка. Наглед безсмислено и странно шествие! Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето? — — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от житото, - да отделим нашата личност от нашето Аза. Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други.
към текста >>

22. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа".
А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото.
към текста >>

23. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб.
Искаш ли да опознаеш някого, да го запомниш, неволно спираш поглед на лицето му. Дори когато човек си представя някого — той си представя преди всичко лицето му. Лицето наистина е образ на човека. Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите. И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб. Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик.
към текста >>

24. Музиката в живота - Г. Драганов Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вън е мраз, сняг, зима.
Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева.
към текста >>

25. Съдържание на бр. 2 Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Gis Moll *** Зимата мълчи, Пролетта пее.
Gis Moll *** Зимата мълчи, Пролетта пее. а лятото и есента - говорят. * Мълчанието е език на Боговете, Песента и музиката - на Ангелите, а Словото - на човеците. * Когато красотата се ражда - - душите мълчат, когато красотата цъфти - - душите пеят, а когато красотата зрее - - душите говорят.
към текста >>

26. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора.
към текста >>

27. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима.
Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край. Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др. Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура.
към текста >>

28. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Някъде, след дълга, тежка зима ще настъпи пролет, небето ще се проясни.
Не ще запре победният им звън, докогато и сетният от мрачната долина на смъртта, роден из канарата на Единият, не възлезе по чистата пътека. Не бойте се от вихрите! Сърцата ви да не трепват от това, че клони се превиват, че тръпне тежката снага на планината. Това е шум от вихрения бяг на крилатите коне. Те носят радост. Някъде, след дълга, тежка зима ще настъпи пролет, небето ще се проясни. Да бъде благословен Бащата на света, що пусна тия пратеници! Колкото са звездите на пояса, що опасва небето в полунощ, толкова са те във войнството. Милиони кръговрати ще изпишат светилата, ще се превърнат в минути вековете, но Той, благият баща на света ще чака кротко, в будност своите далечни пратеници и своите разбудени деца. Всеки сам ще дойде при Него. За всекиго има отделен часъ Един след друг ще пристъпят и всеки ще носи и бодливия венец на преминалите мъки и бляскавия меч на словото.
към текста >>

29. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд. мелодии от своите арфи.
към текста >>

30. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища.
До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш. Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища. На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете? - Имахме, момко, двама сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим. На втори пазар намерил майка си, с черна кърпа, девет години непрана, че плаче и си продава покъщнината - сбира откуп за синовете си. На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си.
към текста >>

31. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Първо, една зима жабите са крякали 26 пъти, от които при 21 пъти са последвали атмосферни осадъци, при това 9 пъти осадъците се появили след първото денонощие, 8 пъти след второто денонощие и 4 пъти в третото денонощие.
Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени. Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време. За проверка на това Кайгородов няколко години правил наблюдения върху крякането на жабите и получил следните данни. Първо, една зима жабите са крякали 26 пъти, от които при 21 пъти са последвали атмосферни осадъци, при това 9 пъти осадъците се появили след първото денонощие, 8 пъти след второто денонощие и 4 пъти в третото денонощие. От останалите само в три случаи не настъпили никакви атмосферни изменения, в първите три денонощия. От тия двадесет и шест наблюдения 11 пъти жабите крякали при качването на барометъра, 12 пъти при падането му и 3 пъти при неподвижно стоящ барометър. При това, 14 пъти жабите предсказали атмосферните промени преди барометъра. През 1894 г. от 63 крякания в 55 случаи имало атмосферни осадъци (83 на сто) и само в 6 случаи, не е имало никакви промени.
към текста >>

За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял.
Така например, неврастениците и психостениците при буря се чувствуват зле. При приближаване на барометричния минимум болните имат силна склонност да се самоубиват. Всички тия примери, които прдставляват една малка част от онова, което може да се събере по въпроса, представляват голям интерес и важен материал за по-нататъшни наблюдения. Дотук разглеждахме явленията, които се случват непосредствено пръв самата атмосферна промяна, или в близко време преди нея. Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния. За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо.
към текста >>

Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си.
При приближаване на барометричния минимум болните имат силна склонност да се самоубиват. Всички тия примери, които прдставляват една малка част от онова, което може да се събере по въпроса, представляват голям интерес и важен материал за по-нататъшни наблюдения. Дотук разглеждахме явленията, които се случват непосредствено пръв самата атмосферна промяна, или в близко време преди нея. Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния. За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо. Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша".
към текста >>

Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима.
Всички тия примери, които прдставляват една малка част от онова, което може да се събере по въпроса, представляват голям интерес и важен материал за по-нататъшни наблюдения. Дотук разглеждахме явленията, които се случват непосредствено пръв самата атмосферна промяна, или в близко време преди нея. Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния. За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо. Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша". Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите.
към текста >>

Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края.
Дотук разглеждахме явленията, които се случват непосредствено пръв самата атмосферна промяна, или в близко време преди нея. Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния. За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо. Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша". Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите. Дъждовита пролет ще има ако дивите патки хвъркат високо над земята.
към текста >>

Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове.
Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния. За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо. Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша". Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите. Дъждовита пролет ще има ако дивите патки хвъркат високо над земята. Продължителна есен ще имаме, ако лебедите късно тръгват на юг и пр.
към текста >>

Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо.
За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо. Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша". Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите. Дъждовита пролет ще има ако дивите патки хвъркат високо над земята. Продължителна есен ще имаме, ако лебедите късно тръгват на юг и пр. и пр.
към текста >>

Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша".
Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо. Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша". Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите. Дъждовита пролет ще има ако дивите патки хвъркат високо над земята. Продължителна есен ще имаме, ако лебедите късно тръгват на юг и пр. и пр. В това отношение, наблюдения има доста много, но в повечето случаи са крайно субективни и лишени от научна стойност.
към текста >>

32. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели.
Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения. От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата. Чак тогава всички взели по-обстойно да преглеждат тези съчинения и видели, че те, наистина били нещо много обикновено. Та често хората приемат онези неща, които отвън са грандиозни и бляскави, а отвътре са кухи и безсмислени, а онези истини които могат да им отворят пътя към един велик живот - отхвърлят. И така, след като мине през всичките идеали, които ще го ползуват, но няма да го задоволят всецяло, човек трябва да дойде до въпроса за духовните принципи на човечеството.
към текста >>

33. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят.
Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата. На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност. Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича. ********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл.
към текста >>

34. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Каква е тяхната съдба, всички знаете: напролет се развиват, есен окапват, през зимата съвсем ги няма.
В този закон се включва красота, знание, мъдрост, доброта. И наистина, великият идеал в живота на човека е да го обичат и да обича. Бога всички обичат, но и Той отговаря разумно на всички души. За да те обичат, ти не трябва да живееш в личността. Личността е живот на листата по дърветата. Каква е тяхната съдба, всички знаете: напролет се развиват, есен окапват, през зимата съвсем ги няма. За всинца ни е необходима една постоянна вътрешна обнова. Не мислете, че за да се обновите трябва да дойдете в съгласие с окръжаващата среда. Не, искате ли да се обновите, не гледайте, дали вън сняг вали или дъжд, дали времето е облачно или слънце грее. За обновяването времето не важи, тъй, както не важи и когато искате да направите някакво добро. Каквото и да е времето вън, направете доброто!
към текста >>

" Когато говорим за обновяването, разбираме, че други взимат участие в нашето обновяване.
Не, искате ли да се обновите, не гледайте, дали вън сняг вали или дъжд, дали времето е облачно или слънце грее. За обновяването времето не важи, тъй, както не важи и когато искате да направите някакво добро. Каквото и да е времето вън, направете доброто! Ако е въпрос за растенето, има условия, когато този процес спира, но когато става въпрос за обновяване, за него няма неблагоприятни условия, няма неблагоприятни моменти и часове. „Всякога и постоянно се обновявайте! " Когато говорим за обновяването, разбираме, че други взимат участие в нашето обновяване. Какво се изисква от нас? - Да не препятствуваме на висшите същества, които работят върху нас. Когато майката и бащата искат да облекат детето си в красиви дрехи, те ще постигнат каквото искат, стига то да не им препятствува. Понякога детето се сърди, не иска да облече дрехите си, не ги харесва, не е доволно от тях. Така и съвременните хора не са доволни от живота, който имат.
към текста >>

35. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва - въодушевява се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание.
Всеки не може да гледа, но всеки може да прави наблюдения и изследвания на ириса, за да достигне по един естествен път изкуството да гледа, чете и разбира по очите. Това става бавно, бавно Нужни са години наблюдения и проучвания, а преди всичко въздържане от плоски бръщолевения. Тъй добито едно познание, добита е и вярност при ирисовата диагноза. Да вземем следния прост пример. Талантливият музикант свири лесно и сръчно на пиано. Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва - въодушевява се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание. Той иска да подражава на великия музикант. Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа". И всякаква по нататъшна работа върху него той счита измама и заблуда. Това става, понеже той е отделил науката от изкуството, което се добива главно по вътрешен път. За наука-изкуство, за живата наука е необходимо време и то дълго време!
към текста >>

36. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие.
Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си. Този свят носи с себе си изобилния живот. Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие. Радостта тогаз иде от обстоятелството, че ти си в контакт с едно по-висше поле; ти в този момент проявяваш това, което е най-ценно в тебе. При това ново разбиране на труда, последният ще носи радост и щастие. Тогаз трудът ще стане нещо приятно и красиво. Щастието е в служенето на Бога. Днешната форма на труда, в който душата не участвува, в който сърцето не участвува, в който не участвува целият човек, който се върши механично, без сърце, без душа, притъпява човека, убива ценните му заложби, отнема поезията от живота.
към текста >>

37. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако искаме да дадем сравнение за това сливане на единичния дух с Всеобщия Дух, не трябва да се взимат различни кръгове, които се съединяват в един кръг и в него изчезват, а да се вземат много кръгове, от които всеки си има свой определен цвят.
Посветеният е над всяко суеверие, защото той познава образа на Духа. Освободен от предразсъдъците на личността, от съмненията и от суеверията - ето качествата на този, който по пътя на познанието е дошъл до ученичество. Това единение на личността с всеобемащия живот не трябва да се смесва с изчезването на личността в „Всеобщия Дух". Такова изчезване няма место при истинското развитие на личността. И в духовния свят тя си остава личност и се получава не преобладаване на личността, а нейното най-високо проявление. Ако искаме да дадем сравнение за това сливане на единичния дух с Всеобщия Дух, не трябва да се взимат различни кръгове, които се съединяват в един кръг и в него изчезват, а да се вземат много кръгове, от които всеки си има свой определен цвят. Тези разноцветни кръгове съвпадат един с друг, но всеки отделен цвят си запазва напълно своята същност; никой не губи пълнотата на своите собствени сили. От това, което се каза тук за духовния път на познанието, може при погрешно разбиране да се схване, че се препоръчват такива душевни настроения, които имат за последствие отклонение от непосредствения радостен и деятелен живот. Това може да се оправдае, като се подчертае, че онова настроение на душата, което я прави способна да преживява непосредствено същността на Духа, не може да се изисква за целия живот. Изследвачът на духовния живот може да придобие такава власт, щото да постави душата при това изследване да се откаже така от чувствената действителност, че това отказване да не отчужди човека от света. А от друга страна, трябва да се забележи, че познанието за духовния свят, също и познанието, което се придобива чрез разбирането на духовно-научните истини на освободения от предразсъдъци човешки ум, води към по-висок нравствен живот, към истинското познание на чувствения живот, към увереност в живота и вътрешно душевно здраве.
към текста >>

38. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Един спасил давещ се през зимата с риск да изстине.
До какви скъпи, ценни състояния може да се издигне човешкото съзнание чрез нивото разбиране на труда. И всичко това може да се провери опитно. Могат да се правят опити в това отношение. Живата наука не е нещо отвлечено; тя е извлечена от самия живот, от самия опит и затова може да се провери опитно. Учителят казва: „онзи, който е отчаян, да направи нещо по новото разбиране на труда, ще изчезнат скърбите му и ще стане радостен." По този начин той ще провери един велик закон. Един спасил давещ се през зимата с риск да изстине. И през целия ден бил така радостен! Но той направил това от любов, а не срещу заплащане. И когато целият живот се проникне от този дух, няма ли животът да бъде плен с по- голяма светлина и радост? Но този въпрос има и друга страна. Чрез новото разбиране на труда човек е проявител на един висш живот; последният ще проникне и до неговото физическо тяло и ще го укрепи.
към текста >>

39. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогава в процеса на боледуването, болестта в човека взима по-големи размери и организмът по-скоро се изтощава.
Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси. И когато човек е неразположен или малко болен, да се не смущава, да погледне окото си и щом види жизнения си кръг ярко очертан, това показва, че той разполага с достатъчно жизнена енергия, която може да надделее на болестта, след която човек се обновява. Когато жизненият кръг (VI) е тъмен, никаква болест не може да погълне жизнените припаси на човека. Жизнената енергия преодолява и надделява всяка болест и пази тялото или организма от загуби и вреди. Когато жизнената енергия на човека е слаба, този кръг е по-блед. Тогава в процеса на боледуването, болестта в човека взима по-големи размери и организмът по-скоро се изтощава. За такъв човек или за такова око се казва, че е с малък кредит на жизненост или просто - че човек е болен. Жизнеността може да се намали дотам, че да се вижда едва само границата на ириса, бледо очертана. Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг.
към текста >>

40. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Него взимаме в изследванията си за основа.
Според Сент Ив Д`Алвеидр [10], това ще да е онзи велик Келт, онзи велик Посветен, основател на Сибилските Школи през всички времена, във всички свещени градове, които в Азия и в Европа носели оттогава едно от неговите имена - името Ниса напр., което на Санскритски значи Дух. Главните Сибилски Школи тогава били: във Вар, Амон, Делфи, Кум, Еритрея, Самос, Кум в Фригия, Тибирт в Италия, Рамон-Рум в Азия, Таурин - днес Белград - и най-сетне келтските храмове във Вара, от Бибракта до острова Сена, от Лин-Дин (Лондон) до храмовете на Ирландия, Корейка и остров Ман. След митологията, като преминем към доктрината на Друидите, ние намираме точно окултизъм в нея, и то главно в Триадите на Бардит; но къде би могло да се намерят последните? - За щастие, колебливостта и тук е неуместна, защото има, макар единствен, но дълбок източник за изследване - това е онзи ръкопис, който датира от края на ХVІІ-я век и чиито материали, сбрани и преведени от галски от преписвача колектор Edward Darid датират от средата на XVI я век. Правени са множество изследвания върху тези триади, но измежду тях онзи, що е най-свястно и сполучливо даден, е този на Adolphe Pictet, издаден от Женевска Библиотека. Него взимаме в изследванията си за основа. Стилът на този преведен от Pictet ръкопис е вече доста модерен, но съдържанието се явява твърде старинно и множеството от изложените мисли се намират също и в свещените писания на Индия: Ведите. Но във всеки случай, системата на онази религиозна философия, що се съдържа в тези триади, има автентичен характер на своята оригиналност. Вярата в странствуването на душите след смъртта е основата на друидическата доктрина. (Следва) ------------------------------------------------------------ [1] Желаещите по-обширно да изучат друидическата наука за числата ще намерят материал в Doctrines Esoteriques à travers les âges, 2 vol. – 12 Paris. H.
към текста >>

41. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня, гордостта и Любовта.
Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът. Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня, гордостта и Любовта. А Мартин-рибарят, предвестникът, запази своята синя като небето мантия, за да помним ние, че само едно скромно и чисто сърце е могло нявга да се приближи до Бога. Превела — Ц. Симеонова
към текста >>

42. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката?
Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за. Христа: „Луд е Той, бяс има, защо Го слушате? " Кой човек може да се нарече луд? - Този, който се е отделил от Първичната Причина на живота.
към текста >>

43. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж.
Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет. Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното вещество играе първостепенна роля.
към текста >>

* * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън.
Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот. Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действува отвън. Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления.
към текста >>

44. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението.
Най-сетне стигаме до последния най-важен метод - хигиената. Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще. Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр. Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко върху вътрешната, психологичната страна на човека. В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението. ========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
към текста >>

45. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Този учител ви взима в ръцете си.
Вземете този ключ. Но обърнете внимание на туй: той работи само, когато се употребява със съвършена чистота. Додето не сте открили, че любовта е единственият ключ за разрешението на задачите ви, не сте научили урока си и не можете да се изкачите по-нагоре. Ако вие живот след живот се отказвате да учите, тогаз ще бъдете предадени на един учител, който винаги има успех. Той е силен, търпелив, отстъпчив, състрадателен, изпълнен е с едничкото желание да ви помогне, да ви направи по-щастливи, да ви заведе към новата раса; напълно е посветен във вашите грешки и възможности. Този учител ви взима в ръцете си. Името му е страдание. Няма по-добър, по-любвеобилен учител от страданието! Непогрешими са крайните му резултати. Ако нищо не е в състояние да роди любовта и състраданието - страданието сполучва в това, то ви помага да разбирате, какво чувствуват другите, развива състрадание у вас. По този начин то посява семето на любовта.
към текста >>

46. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но ако е много нетърпелив и иска да ги вземе по изкуствен начин, той взима само бледни растения, които загиват при първите стъпки на урагана.
Виждах вече края на своите напипания и предвкусвах надеждата, ясната надежда, зората най-после. Андреас продължи: - Моята звезда поиска да бъда приет почти във всички източни езотерични общества на индуси, китайци и пр. Аз познавах изгубени наречия, знаех неща, които се предават само устно, знаех редки камъни или треви, за чието доставяне се иска месеци пътуване. Живял съм в глухи жилища в дъното на горите. Ако човек има желание да се свърже с всички видове сили, с това той показва, че има техния зародиш в себе си. Но ако е много нетърпелив и иска да ги вземе по изкуствен начин, той взима само бледни растения, които загиват при първите стъпки на урагана. Аз дойдох до тези заключения. - Аз съм изненадан, колко вашето положение прилича на моето. Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос. Аз тогаз обмислих, какви необикновени последствия ще има за мен приемането на това твърдение. Думите на Андреас ми направиха впечатление със своята категоричност.
към текста >>

При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място.
При други мои посещения, Андреас ми каза: - Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Този, Когото ти обичаш, Първата Причина, ще ти се изяви. Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в пътя, по който те е тикнал да следваш? Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си върху него. Човек трябва да действува със светлината, която го прави човек, т.е. с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир. При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място. Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност. Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си! (следва) * * * Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие. * * * Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него.
към текста >>

47. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е.
Защото, пее ли пред болен. оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .сакат, прохожда. Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен. А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път. певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е. Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее. Светът слуша песента на овчаря. Хората го чакат по път и друм. Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в песента на На-Ну? Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша.
към текста >>

48. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот.
Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка. Останалата част от статията, която съдържа по-тясно научната и специална страна на въпроса, ще издадем вероятно в отделна брошура. -------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам.
към текста >>

49. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ „ГЬОТЕАНУМ" На път от Германия за Италия през зимата 1926-27 година минах през Базел и използувах случая да посетя Дорнах, където се строи новото училище „Гьотеанум", на мястото на старата постройка, изгоряла на края на 1922 година.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ „ГЬОТЕАНУМ" На път от Германия за Италия през зимата 1926-27 година минах през Базел и използувах случая да посетя Дорнах, където се строи новото училище „Гьотеанум", на мястото на старата постройка, изгоряла на края на 1922 година. От Базел до Дорнах може да се отиде с трамвай, който се изкачва по една местност, изпъстрена отляво и отдясно - по хълмове и полянки - с многобройни вили посред красиви градини, плодни дървета и зелени ливади. След половин час път се стига до полите на хълма, върху който се издига новият „Гьотеанум" и по една тясна песъчлива пътека се отива нагоре към височината. Интересуваше ме строежа на новото здание, както и общия план и разположение на другите постройки на Щайнеровото училище в Дорнах. Затуй се упътих направо към строителната дирекция и съобщих, за какво съм дошъл тук. Веднага един млад господин, инженер, се постави на мое разположение и заедно се качихме към новата сграда.
към текста >>

50. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вам е известно, че стъпало по стъпало се възлиза по една стълба и само при падане се взимат всички наведнъж.
Понякога ние сме смешни; малкият наш ум занимаваме с големи проекти за утре, изоставяйки предстоящите за днес задачи: приличаме на ученика, който вместо да учи задачите, които учителят всеки ден му дава, губи времето си да мисли за задачи, които не е получил още, или повтаря старите, които вече е изучавал. Така ние трябва да се занимаваме с днешното, да търсим днес да живеем добре и да учим; ако всеки ден постъпваме така, на края на годината ще имаме нашия диплом, ще се радваме и ще използуваме добре земния си живот. В работата ни трябва да има метод, да учим по една лекция наведнъж и да имаме само един Учител. Който пие вода от много извори, ще си развали стомаха. Всеки метод или учение представлява стъпало на стълбата, по която се изкачваме. Вам е известно, че стъпало по стъпало се възлиза по една стълба и само при падане се взимат всички наведнъж. Съзнателният ученик трябва да знае, върху кое стъпало се намира. И само след като е поставил добре единия си крак, вдига другия върху по-горното стъпало. Само тухла по тухла ще изградим нашата сграда. Да знаем да се храним е първата стъпка за този, който иска да изучава тайните на природата и да живее хармонично с нея. Едно преустройство в храненето се налага.
към текста >>

51. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък.
Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа. Богомилството, което не е било нищо друго, освен една силно разраснала се окултна школа (това се вижда добре от идеите, които то е разнасяло) се е явило като спасително звено някога на разкапваща се България. Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления). Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата.
към текста >>

52. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Невидими досега неща ще станат видими за моите деца: багри от невъобразима красота и светлина ще блеснат пред техния поглед.
Когато се пречистите и завладеете вашите душевни вълнения, ще бъдете свободни от яд. Ала чувствителни за другите, тъй че да разбирате нуждите на околните и веднага да им се отзовавате. Тая самоотричаща се чувствителност, разбира се, ще се развива с растежа на чистите чувства. Новата раса ще бъде свръхчувствителна - ала не сантиментална. Изтънченото чувствуване ще принесе неизчислимо нови впечатления на чувствителните органи: природни явления, за чието съществувание едва ли бихте вярвали сега - защото сте слепи и глухи и вашите органи още не са в състояние да възприемат по-висши трептения. Невидими досега неща ще станат видими за моите деца: багри от невъобразима красота и светлина ще блеснат пред техния поглед. Хармонията на сферите, освободена от ограниченията на земните инструменти, ще им звучи като музика. Те ще почувствуват, че въздухът е пълен с тънки чисти благоухания. Неща, които досега не са били забелязани, ще очароват с краски, звуци и ухания. Безкрайни съкровища ще дари природата на децата на новата раса. Тоест: вам - ако вие се приготвите за нея, ако пречистите душевните си вълнения.
към текста >>

53. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обаче, всички тия същества взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат любов към първичния човек. Учителят
Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях. Съвременната наука дължи на тия хора, които са заминали от земята. Аз подразбирам, че те живеят в друга сфера, по-висока от земята. Някой от тия хора живеят на височина около 6,000 километра над земята; други живеят на височина 10-15 хиляди километра над земята, а има такива, които живеят и на 120 хиляди километра височина. Онзи пък, които живеят на слънцето, те се явяват много рядко на земята. Обаче, всички тия същества взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат любов към първичния човек. Учителят
към текста >>

54. ЖИВАТА НАУКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Например, аз приемам една ябълка, взимам я в ръката си.
- Те показват, че липсва нещо на хората, не им достига нещо. Когато хлебарят опече хляба, може да не му достигат няколко неща: хлябът може да е добре опечен, брашното може да е прясно, но сол може да няма достатъчно. В друг случай солта може да е достатъчно, но брашното да нагарча малко, вследствие на което и целият хляб да горчи. Ние знаем, че всички стари неща изгубват своята хранителност и започват да горчат. Да възприемеш нещо, значи да го вземеш близо до себе си, да го поемеш вътре в себе си. Например, аз приемам една ябълка, взимам я в ръката си. Разбрани неща пък са тия, които имат отношение до нас. Нямат ли никакво отношение до нас, те не са разбрани и не ни интересуват. Ако някой ви каже числото 5,000, например, ще го чуете, но няма да се заинтересувате от него, няма да разберете, какво съдържа това число в себе си. Каже ли ви обаче някой, че ви дава 5,000 златни лева, вие веднага ще се заинтересувате за това число, ще го разберете и -ще започнете да мислите, от коя банка да вземете тези пари. Вземете ли ги веднъж, вие ще ги разберете и започнете да ги прилагате в живота си.
към текста >>

55. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогава той взима триона и започва да стърже един от ъглите на зданието.
Ако изпратят някого при него, да го хване, той ще прибърза да скочи на земята и ще се убие. Един от лудите в същата болница гледал това трудно положение, в което изпаднали и професорът, и служащите и само се усмихвал. По едно време той се приближил при професора и му казал: „Аз мога да ти помогна, но ако ми дадеш известно възнаграждение". - „Колкото искаш ще ти дам, само помогни да снемем този болен.” - „Добре, почакайте малко. Дайте ми само един трион.” Донасят му трион. Тогава той взима триона и започва да стърже един от ъглите на зданието. „Слизай скоро долу, че ще режа зданието и ще паднеш! " – „Тъй ли, почакай малко, сега ще сляза.” – „Добре, но по-скоро слизай! ” Младият момък не усетил, как слязъл долу. След това професорът разказвал на своите приятели: „И ние, разумните хора, трябва да се ползуваме понякога от света и на лудите". Питам: ако знанието, което съвременните хора имат, не може да им помогне в такава криза, каквато сега преживяват, какво струва това знание?
към текста >>

56. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща.
Защото великата, безгранична Любов е вечна Дева, която вечно ражда - в чистота и светлина! II Ще пея за великото, живото Слънце, извор на светлина, топлина и сила. Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда, възкресява и възраства всички живи същества. Ще пея за нежната топлота, за светия Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода. Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде. Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща. Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света. ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа. Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот. Да придобием сърце чисто като планински извор, което да блика любов, да имаме ум светъл като лъчезарно слънце, което да раздава светлина, да бъдем души всеобемлющи като вселената, свободни, крилати души; - какво има по-цевно от това? Златото, среброто и всички скъпоценни камъни са вътре в нас.
към текста >>

57. ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Кой може да заповяда на пролетта да не разтопява със своите ветрове снега, остатък от зимата?
Светът ще се промени. Помен няма да остане от този порядък. Това да не плаши никого и да не служи като оръдие в нечистата ръка на оня, който е насилник, и на другия, който ще рече, че духовните люде подготвят размирици. Да, това е самата истина. Духовните хора никога не излизат на оная бран, където се убива, но те никога не ще престанат да приказват за истината, че една сигурна, смела ръка вътре в душата на човека, неотменно и настойчиво твори новото, чиито победни стъпки кънтят вече в ушит на будните и на тия, които могат да чуват отдалеко, Кой е властен в тоя свят да спре тая ръка? Кой може да заповяда на пролетта да не разтопява със своите ветрове снега, остатък от зимата? Никой, защото природата, времето, великият Промисъл, необятният план на развоя изискват това. – Да ги накараме да млъкнат! Да ги заставим да не светят, да им измислим грехове, че рушат държави, закони, традиции - казват тия, които се силят да затвърдят разпадащата се сграда на лъжата за духовните хора. Те насъскват властта, шпионират, шушукат, надават тревожни викове по вестници, по стъгди и конгреси, но не ще сполучат да направят нищо, защото ако в една страна някои говорят, предупреждават, сигурно през техните уста говори духът на нещо ново, което иде, завладява умовете, душите на хората. И така, нашата епоха си отива.
към текста >>

58. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция.
към текста >>

А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите.
И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите. В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея–закон, другото като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трошици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следващата книжка. ---------------------------------------------------------- [1]Гледай, например аргументираното съчинение на Max Beet „La Bataille des Diplomates"; с умело съпоставяне той се мъчи да очертае действителното положение и отговорности през онези съдбоносни дни, изтъкващ съзнателни опущения и дори фалшификации на документи от страна на държавни учреждения
към текста >>

59. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества.
Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
към текста >>

60. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От него лъха тъга, меланхолия, студ, зима, старост.
Той крачи с наведена глава и увиснали рамене. Тялото му е прегърбено. Той иде на света стар и печален. Изглежда уморен, смее се рядко. Зиморничав е и посърнал. От него лъха тъга, меланхолия, студ, зима, старост. Все неспокоен, все измъчван, той дири самота. Сангвиникът с добре развита мускулатура, е тип на „сабленосец," любител на шумните препирни, свади и разпри. Гневлив, но и великодушен и щедър, той е любимец на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана. Той има бърз вървеж; не ходи сякаш, а тича. Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си.
към текста >>

61. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан).
В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части. Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др.
към текста >>

62. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето взимам вече книга, Нека мра, но ученик!
Но какво да правя, кажи, Сал самин на този свят, Нещо ново ми покажи, Ти си млад, добър поет. Момко мили, чуй, просвета! Влез в училище, учи; Туй нашепва ти поета, Веч на халост не плачи. Само този, що радее, Ще намери мир, любов. Него слънцето ще греее, Бога ще познае нов. Той. Ето взимам вече книга, Нека мра, но ученик! И тъма от мен се вдига — Виждам чист и мил светлик. Няма студ, ни дрипи вече, Хубав е за мен света. Нежни струи отдалече Къпят ме със чистота. Тя. Ще се видим ний отново, Ти възкръснал и учен И със име светло, ново, По-герой да си от мен. 12. XI.
към текста >>

63. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила.
Убеждение е необходимо, за да се разбият вековните стени на обскурантизма, за да се направи добро, което никога не умира! Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по пътя на Доброто, Любовта и Истината! Убеждението, че всичко в хората е лошо, създава отмъстители и тирани. Разбирането, че във всички хора лежат Божествени възможности и добродетели, създава великаните на човечеството, които тласкат живота напред и изкупват невежеството и злобата на масите. Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила. Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила. Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите. Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави. Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа.
към текста >>

64. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

– И нови мирове пред мене се разкриха, и красота неизразима.
На връх един бях спрял замислен. Замислен за суетата в града, за туй, че смисъл няма в живота, че няма цел. Пред мен красиво отворила се беше планината, но красотата аз не виждах. Изведнъж пред мен застана Любовта. С неземна нежност хвана Тя ръце ми, отвори ми очите. – И нови мирове пред мене се разкриха, и красота неизразима. Видях, че смисъл има в живота и цел велика. Туй съкровище открих аз в планината. Срещнах там горе Любовта.
към текста >>

65. МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Голяма част от живота на ученика взима небето.
Във Вярата устоява този, у когото има упование. В Надеждата устоява този, у когото има радост. Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от живота на ученика взима небето. Синьото небе е величественият обект на внимание за човека. Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота. Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си. Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си.
към текста >>

66. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всеки да бъде на своето място – това се взима за един лечебен метод, лечебно помагало за поддържане цялостен живота в организма, без никакви заболявания без причина.
При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм. Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно. За хора със сиви очи тя посочва полето, равнината и спокойствието, равномерно разпределена работа и вътрешен мир. Това е общият ритъм или темп за хора със съответни цветове на ириса. Всеки да бъде на своето място – това се взима за един лечебен метод, лечебно помагало за поддържане цялостен живота в организма, без никакви заболявания без причина. Новата наука, новата медицина, която се грижи повече да запази здравето на човека, отколкото да лекува болестите, посочва ред още средства за лекуване и поддържане здравия живот на организма. Лечението няма нищо общо с безсмъртието на човека на земята. Човек може малко да живее, но здраво да живее! Водата ще мине своя път. Тя ще мине много и разни граници, разни състояния на прояви, но пак ще се върне там, отдето е дошла.
към текста >>

67. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като крайни вариации на този представител, обаче, се взимат догът и хрътката.
Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност. Куче (Хрътка). Хората, белязани от типа куче, представят едно много голямо разнообразие, подобно на голямата разновидност на това животно. Като крайни вариации на този представител, обаче, се взимат догът и хрътката. Догът е с четвъртита форма на лицето и главата и ъглести очертания и линии. Главата е някак си набита и ниска. Носът е груб и чип. Погледът е остър. Брадичката едра и груба.
към текста >>

68. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако може да взимате тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично.
Разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте най-хубавата песен, която знаете, и като я изпеете десетина пъти, сами ще кажете: „отказвам се от намерението си". Така ще се свърши работата и ще се спести енергията. Чрез музиката може да правите опит върху себе си. Искате да знаете, какво е вашето настроение. Опитайте се да изпеете най-простата песен и вижте как ще ви подействува тя. Ако може да взимате тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично. И бъдете уверени, че щастието ви в света зависи само от музиката. Всички губят, когато изгубят музиката. Тогава ти си неразположен и този човек ще наскърбиш, онзи ще наскърбиш - така си създаваш неприятности. Ала, щом си музикално настроен, ще пееш, и обходата ти ще бъде музикална. Когато излезете всред природата, вслушвайте се в нея.
към текста >>

69. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

– Защото при добрата постъпка всичко в човека взима участие: и умът, и сърцето, и волята, и душата, и духът му.
Понеже той разбира нещата и ги познава. И затова е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Следователно, човек трябва да чувствува, да разбира, да познава нещата. Това е вече добра постъпка. Под думите „живот вечен", Христос разбира, че човек е свободен и на земята, и на небето, и между ангелите. Защо е свободен? – Защото при добрата постъпка всичко в човека взима участие: и умът, и сърцето, и волята, и душата, и духът му. Добрата постъпка е в състояние да направи цял преврат в живота на човека. Без добрата постъпка и да подобрят условията на живота ви, това ще бъде временно положение. Временните добри условия може да се уподобят на положението на човек, на когото този носи една стомна вода, онзи носи една стомна вода. И това е добро, но то е временно. По-добре е изворът да тече във вашата къща, отколкото този-онзи да ви донасят отвън по едно шише или една стомна вода.
към текста >>

70. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека.
Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи. Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие. Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас.
към текста >>

71. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От селото взимате на североизток който и да е път, всеки един ще ви изведе горе при Гьотеанум.
Бирзек - ляв приток на р. Рейн - пресичаща напреко планината Швейцарска Юра над с. Dornach, под вcрха Gempen на висока, пространна тераса е кацнал величествено Гьотеанум - висшата окултна школа на Антропософското общество. Пътувате с влак и за десет минути стигате от Базел в Arlesheim - Dornach - две села съединени заедно. Можете да вземете и трамвай от Arlesheim в Basel и за 30 минути най-много сте в Дорнах. От селото взимате на североизток който и да е път, всеки един ще ви изведе горе при Гьотеанум. Швейцарските села не приличат на нашите - те биха съперничили по уредба на много световни столици. Всичките улици са асфалтирани. Асфалтирани са и всички доста стръмни пътища, които изкачват нагоре живописно през китни градини и живописни вили към Гьотеанум. Вървите 10-15 минути нагоре и пред вас се изпречва гигантското сдание на висшата окултна школа. Вас ви се завива свят от картината.
към текста >>

В това творчество взима участие цялата същина на човека - там душата е ръководителя, тя управлява, тя гради по вечните закони на природата, на битието.
В евритмичните упражнения и танци е създаден и цял символичен говор с движения. Много силно въздействуващо върху всеки слушател е и специалното евритмично говорене. За тази цел има създаден и специален говорещ хор, а и при театралните спектакли, всеки момент, пропит с нова мисъл, нова тенденция и нов живот се изразяват чрез това евритмично говорене. В него има едно напевно и особено удължаване на гласните и целият говор като че ли иде из глъбините на сърцето, из потайните кътища на душата. големи са тези изкуства и те отварят нови, незрими сватове и области за истинско творчество. В това творчество взима участие цялата същина на човека - там душата е ръководителя, тя управлява, тя гради по вечните закони на природата, на битието. Бях радостен да видя и поставянето и изнасянето на една от най-интересните пиеси на Щайнер „Der Seelen Erwachen" („Пробуждането на душите") - една окултна драма, изнасяща мистериите в Египет - посвещенията. Дълго би било да се описва самата пиеса и изпълнението ù. Всеки в Швейцария счита за щастие да я види. Когато се афишира представлението, оповестява се в цяла Швейцария и идват хора от всеки неин кът. Театралната група на Гьотеанум седи много високо, всеки свещенодействува на сцената.
към текста >>

При работенето с тия растения правят се системни наблюдения при какво годишно време се взимат, при коя фаза на луната, сутрин или вечер и пр.
В него се проучва кои растения какви бои дават, а също се изучават и начините на добиването им. Достигнато е вече да се произвеждат 18 изпробвани чисти тонове. Боите се сгъстяват и опаковат в специални тубички, които се продават не скъпо. Една част от растенията било за проучваниятаq било за произвеждането на веч познатите бои, се култивират в специалния за това двор на Антеа института. Друга част се култивират в именията на обществото и на негови членове в Холандия. При работенето с тия растения правят се системни наблюдения при какво годишно време се взимат, при коя фаза на луната, сутрин или вечер и пр. и пр. неща, които установило се е, са от много голямо значение. Една голяма и от голямо значение дейност проявява природонаучната секция в Гьотеамум и специално биологическият отдел. Той се помещава в долните етажи на „Schleiferei" (Зданието с двата купола в северната част на двора на Гьотеанум, което побира в себе си още и работилницата за шлифоване, боядисване и гравиране на стъклата). Главният ръководител на биологическата лаборатория е Д-р Пфайфер, който я издържа със свои средства.
към текста >>

Взима се кръвта като разтворител на дадена сол и се оставя да кристализира.
Там работят около 15 души. Г-жа Вундт, първата помощница на Пфайфер в „Пфайферлабор" (така наричат лабораторията), беше много любезна да ме разведе и ми даде редица обяснения па работата в лабораторията. Правят се строго научни изучвания върху растения, животни и човека. Прилагат се най-различни позитивистични методи. Изучава се кръвта на хората - най-различни, здрави, болни от различни болести. Взима се кръвта като разтворител на дадена сол и се оставя да кристализира. Инак кръвта сама не може да кристализира. Така получават се най-различни дървовидно устроени кристални утайки. Когато един човек е здрав, кристалните форми са свежи и фигурите правилни. Когато този човек е болен тия същи кристални форми и фигури биват деформирани и замрели, неясни, не хубави. Така установени са с ред наблюдения разните болести какъв вид форми и фигури дават.
към текста >>

При всичките тези опити с кръвта на най-различни хора, по един позитивен начин се доказва ролята на един разумен елемент, взимащ най-живо участие в живота - това е разумната вечна същност в човека, неговата душа.
При култивирането на растенията се държи сметка за времето на посяването, за това на сбирането, за фазите на луната, някои звездни констелации и пр. и пр. За фазите на луната се държи сметка и при изучаванията на кръвта. При пълненето на луната кристализационнит фигури са едни - по свежи, при разсипването - са заглъхващи. От името на Гьотеанум се държат специални агрономически лекции из цяла Швейцария, които изнасят тези нови окултни методи в полза на земеделското население. При всичките тези опити с кръвта на най-различни хора, по един позитивен начин се доказва ролята на един разумен елемент, взимащ най-живо участие в живота - това е разумната вечна същност в човека, неговата душа. Би било много дълго да описвам дейността на другите секции и лаборатории в Гьотеанум. Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество.
към текста >>

72. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Изобщо с многобройни опити от този и друг характер, при които са се взимали строги мерки за „очистване" на явленията от субективни моменти, смогнали са да установят реалното съществуване на тоя природен агент, наречен „жизнен магнетизъм", като лъчение на живите организми или като придружаваше явление при проявата на другите физични сили.
Те са още по-слаби сензитиви. Изпадат само в състояние на сънливост. 25-30 едва след часове започват да усещат някои и други от гореописаните действия. У тях не се забелязва никаква следа от явленията на магнетичния сън. За да се „очистят" констатираните явления от влиянието на внушението и самовнушението, опитите се правят без субектът да знае дали поставянето на инструмента е едноименно или разноименно. Изобщо с многобройни опити от този и друг характер, при които са се взимали строги мерки за „очистване" на явленията от субективни моменти, смогнали са да установят реалното съществуване на тоя природен агент, наречен „жизнен магнетизъм", като лъчение на живите организми или като придружаваше явление при проявата на другите физични сили. Установило се е освен това, че той проявява полярност. Човешкото тяло, като носител на тази сила, е също поляризирано. От по-нататъшното излагане опитите на Дюрвил, всички тия основни положения ще се изяснят. Резултатите от тия опити, установени по един безспорен начин подхранват именно онази широка дефиниция за виталния магнетизъм или „анимизъм" дадена на (по-горе), която впрочем не съдържа нищо изненадващо за виталистично ориентираните биолози на наши дни. (Следва) Г.
към текста >>

73. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Фигура 10 представя ухо, в което горната част взима надмощие, а долната е твърде слабо развита.
Общото впечатление говори за добър човек. Това лице е доста близо до хармоничния тип. Този човек вероятно ще остане завинаги в скромни материални условия, защото долната част на страничната област на главата (точно над ухото) е слабо развита, а тази област е във връзка със слаби стремежи към придобиване. Също така и носните крила в този човек са слабо развити. Това се обяснява от факта, че този човек живее във фабрична област, дето въздухът е много развален, нечист. Фигура 10 представя ухо, в което горната част взима надмощие, а долната е твърде слабо развита. Следователно, тук липсва равновесие. В това ухо силно се проявява стремеж към духовна дейност, в замяна на което практическата активна сила, грижа за материални печалби е съвсем слабо застъпена във вътрешния чувствен и душевен живот. Висулката на ухото е малко слаба и мършава, следователно и телесните сокове са малко. Това лице е малокръвно и със слабо размножителна сила. Такива хора не трябва да прекаляват в пресилено физическо изтощаване.
към текста >>

74. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие.
Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто. Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята. Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие. И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена. Доброто трябва да се направи на време. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно ангажирани през ония минути, когато правиш доброто. В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане.
към текста >>

И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена.
И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто. Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята. Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие. И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена. Доброто трябва да се направи на време. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно ангажирани през ония минути, когато правиш доброто. В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, нищо не излиза.
към текста >>

75. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И ако поставим върху тази напречна греда една надлъжна, насочена към средния — сатурновия пръст (твърде често самата сатурнова линия взима тази посока), то ние имаме знака на свещения кръст, под чието влияние седи целият ни живот - често без сам да знае човек.
У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право. Местодействието на Меркурий е на едноименните хълм и пръст както и изхождащата от този хълм меркуриева линия. Казахме: посредник между боговете и хората. Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към висшите и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн. Една напречна линия прокарана от Меркуриевия хълм към ъгъла на ръката между палеца и показалеца, ще ни даде границата между тези два свята. И ако поставим върху тази напречна греда една надлъжна, насочена към средния — сатурновия пръст (твърде често самата сатурнова линия взима тази посока), то ние имаме знака на свещения кръст, под чието влияние седи целият ни живот - често без сам да знае човек. Идваме до петата т.н. Сатурнова сила която е локализирана в сатурновия хълм и пръст. Сатурн е великият учител на съдбата в добър и в лош смисъл. Той символизира спънките и опасностите, посредством чието преодоляване душата узрява и се обучава за достигане по-високи стъпала на развитие. Всичко, което е свързано с концентрация и сериозност в живота, е подчинено на Сатурн.
към текста >>

76. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Цялата същност на този човек взима участие в изразяване на това весело чувствуване.
Ако, напротив носният мост е отпред тесен, а отзад широк (3), тогава този човек възприема нещата поединично – в него ще има или едно вътрешно чувство или един телесен усет Той разделя в себе си тия два допълващи се свята на чувствуванията. Напр., ако той усеща един удар, възприема телесния усет, без в него да става какво и да е емоционално възбуждение. Тук физическото изпъква на първо място. Предаването пък на собствените чувства става с голяма жизненост, щом човек е развит в сили и способности. Напр., ако такъв човек иска да предаде някое весело чувствуване, той не изразява това само с движения. Цялата същност на този човек взима участие в изразяване на това весело чувствуване. Тогава туй действува импулсивно. Противоположно действува човек, който има носен мост отзад тесен , а отпред – широк (4). Такъв човек възприема душевни впечатления не само духовно, но и телесно. Също впечатления от телесно естество създават у този човек и духовни впечатления. Напр. храбростта способствува когато всички други качества необходими за това са на лице, един подобен човек да възприема всичко твърде жизнено, напрегнато Също и телесните впечатления събуждат в него бърже и силно съответни душевни възприятия.
към текста >>

77. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици.
В Сиам има един род от тези риби, за които великолепните багри, лилипутският ръст, особеният начин на отглеждане малките, най-после, даже и въздушният орган, не са достатъчни чудновати свойства и особености и за да бъдат на първо место по отношение на ексцентричността на рибното царство, те притежават още една особеност. Сиамците наричат тази риба - риба борец - а това има основателна причина. В Испания съществува борбата с бикове, в Яфа борбата на петли, в Китай борбата на плъхове, в Британска Индия са любими страшните борби на живот и смърт на слонове. Преди борбата на такива слонове наточват зъбите им с пили и ги напойват с алкохол. В Сиам използуват рибата борец за удовлетворяване скритата у човека дива страст. За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици. След това се поставят така стъклениците, че борците да могат да се виждат. Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда. През време на борбата люспите и перките на борците добиват неописуем блясък, перките наподобяват червени пламъчета, изскачащи от трепкащите телца. Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда. Разбира се, че при този особен род удоволствие, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата.
към текста >>

78. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Професор Адриян сполучил да докаже с помощта на своите сложни апарати, че по-голямата част от човешкия мозък съвсем не взима участие в какъв да било умствен процес.
Адриян, който е посветил живота си за изучаване тайните на нервната система, в 1932 г. получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените. Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда. С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания. Той открил, че щом само пациентът си отвори очите и почне да съсредоточава мислите си върху нещо, веднага зачестяват тези електрически изпразвания и достигат до 2,000 в една секунда. Професор Адриян сполучил да докаже с помощта на своите сложни апарати, че по-голямата част от човешкия мозък съвсем не взима участие в какъв да било умствен процес. Своите опити професор Адриян е вече толкова усъвършенствувал, че сега той може лесно да превръща кинематографическите снимки на мислите в звук, който пък да се предаде на всеослушание но радиото. През време на публичните демонстрации, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора. Пророчески сън. - В. „Дневник" в броя си от 13.11.1935 г., като описва, как загинала работничката Райна Стефанова от влака за Банкя, продължава така: Вчера при случайна среща, една приятелка па трагично загиналата девойка, нейна съученичка, ни разказа следното : „Като съученички с Райна бяхме много близки приятелки.
към текста >>

79. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Само едно светло, умно, подвижно, светещо око взима участие във всичко.
Очите и клепките са хармонично отворени, за да изразят този вътрешен огън. Изморените очи говорят за болест на тялото или душата. От такъв поглед е изчезнало всякакво желание и вътрешният огън е изгаснал. Такива очи имат отпуснати клепки. те говорят за една слабост на духа, угасналост на волята и една духовна заспалост и безинтересност. Само едно светло, умно, подвижно, светещо око взима участие във всичко. Силата на окото се таи отчасти в закръглеността и опнатостта на месната част над горната клепка - между веждите и горните клепки. Колкото месото е повече, толкова повече изчезва горната клепка. Окото придобива светкавичен и огнен поглед. Тук се познават деловите хора, вътрешно жизнерадостни, външно енергични, делови. Колкото е по-малко месото, горната клепка остава повече видима.
към текста >>

80. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Като взимал една от картите, Райн предлагал на студента, който седял в съседната стая, да нарисува на една книга фигурата на тази карта.
Първите опити на Райн били направени със студентите, които разбрали и познали неговите мисъли. Той успял да си избере една група от тридесет млади люде, които се отличавали с една особена телепатическа възприемчивост. След това, с тази отбрана група, се почнали систематически опити, сложността на които се увеличавала постепенно с течение на времето. От отгадаването на простите мисли, групата преминала към разрешаването на разни математически задачи, зададени от Райн, но скрити от студентите. Към първия период от опитите се отнасят тези, които били направени с една особена купчина карти: Райн приготвил една купчина от 25 карти, на серии от различни фигури. Като взимал една от картите, Райн предлагал на студента, който седял в съседната стая, да нарисува на една книга фигурата на тази карта. Когато студентите започнали да разрешават този опит, тогава професорът пристъпил към следната серия. Той размахвал картите и ги разтурял по масата с фигурите надолу. Студентът, зад вратата, е трябвало да разкаже в какъв вид лежат всичките карти на масата и всичките тридесет души, за едно късо време, започнали безпогрешно да назовават реда на всичките 25 карти. След това тези опити са били повторени със студентите, които вече не се намирали в съседните стаи, а в други къщи, през няколко квартала. Опитите са били правени винаги в присъствието на контрольори, така че и дума не може да става за никакви трикове.
към текста >>

81. В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Красотата взима най-простите форми.
- Ето един вечен въпрос. Малцина могат да отговорят на него, Ала всеки дълбоко в душата си разбира що е красота. Той знае, че красиво е звездното небе; той знае, че велик чар и красота има в безбройните отблясъци на слънчевите багри; той знае, че пленително е когато човек диша чист планински въздух и погледът му не може да се насити на чудните гледки, що се откриват от планината, в далечните простори след дъжд, когато въздухът е чист; той знае, че красиво е, когато вижда хармония да царува навсякъде; когато хармония има в мислите, чувствата и постъпките на човека; той знае, че красива е правата мисъл, която издига винаги човека и го освобождава от всякакви лоши внушения. И ето, красотата я живее всеки, макар че не я разбира, не знае от кое царство иде тя, не знае нейното естество. Ала всеки чувствува, че тя го издига, че тя го води винаги напред. Красотата взима най-простите форми. Тя чрез най-простото ще създаде най-свършеното. Истинската красота има една мярка, тя от най-простите неща и форми създава най-свършеното, което можем да срещнем. Красотата може да живее в души, изпълнени с любов. Красотата може да бъде разбрана от хора проникнати от велика мъдрост. Защото красотата, казва Учителят, е дреха на Истината.
към текста >>

82. ЕДИН ПОМОЩЕН АПАРАТ ЗА ФРЕНОЛОГИЯ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Обаче, като се изключат най-силните земетресения, тази опасност е второстепенна, тъй като пожарите са, които при тези случаи взимат най-много човешки жертви.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА РИБА, КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗЕМЕТРЪСИТЕ Общоприето е мнението, че главната опасност при едно земетресение е човек да бъде погребан под развалините на едно разрушаващо се здание. Обаче, като се изключат най-силните земетресения, тази опасност е второстепенна, тъй като пожарите са, които при тези случаи взимат най-много човешки жертви. Земни трусове, които не причиняват на зданията по-големи вреди, а само пукнатини, са в състояние да разрушат инсталациите за вода и светилен газ. Тия трусове причиняват експлозии - избухват пожари, които не могат да се изгасят по липса на вода. Всички опити да се изнамери един апарат, който да предсказва земетресенията, са останали досега напразни, та и до днес е невъзможно да се вземат предварителни мерки против страшната опасност от подобни пожари. Единственият в това отношение годен инструмент е магнитометърът, който по един задоволителен начин изпълнява задачата си да показва колебанията на интензитета на земния магнетизъм; той е съвсем негоден, обаче, когато се касае да се схване особеното състояние на напрежение на земната повърхнина предшествуващо някое земетресение. Японски земетръсни изследователи откриха напоследък съществуванието на една риба, която се оказа по-чувствителна от най-чувствителния научен инструмент.
към текста >>

83. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота.
А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека. За този именно момент човек живее. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име.
към текста >>

И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище.
А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия космос, те са божествени. Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител.
към текста >>

84. ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Не виждаме ли ние този пулс на жизнерадостта да се изразява и в малките снежинки през зимата, и в звездното небе при ясни нощи!
Жизнерадостният, в него всичко е пластично, от погледа му струи сила и живот. Всеки мускул на лицето му трепка неуловимо, чертите на лицето му са хармонични - той е красив човек. Ти трептиш, ти си във връзка с всичко трептящо в природата, музика изпълва твоята същина, здраве се лее из твоето тяло, когато жизнерадостта обитава в твоя дом. Погледнете пролет на цялата природа, там кипи здраве и живот. Това е пулсът на жизнерадостта! Не виждаме ли ние този пулс на жизнерадостта да се изразява и в малките снежинки през зимата, и в звездното небе при ясни нощи! Живейте в жизнерадост! Това е една мярка. Вие ще знаете, че живеете, че сте свързани с цялата природа. Вие ще бъдете здрави, силни, разумни. Жизнерадостта произтича от правата мисъл - тя е пластична, импулсивна, мощна; жизнерадостта се подържа от благородните чувства.
към текста >>

85. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски.
Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг?
към текста >>

86. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Някои птици, които не биха могли да си намерят храна тук през зимата, се отправяте за топлите страни.
В областта на животинското царство, например, при влошаване на външните усилия за някои видове, тя е извикала на помощ летаргията. Това важи и за растенията. За други, чието поколение е застрашено от хищници, тя е създала извънредно голяма плодовитост при размножаването, както е у рибите например. Навярно моржовете се чувствуват в отлично здравословно състояние върху ледовете, стига да има повечко риба за ядене. За всеки вид тя се е съобразила с условията, при които той живее. Някои птици, които не биха могли да си намерят храна тук през зимата, се отправяте за топлите страни. Кой ги научи да правят това? Разумната природа! А човек даже и тук нарушава нейните закони и наредби! Той пречи на природата в нейната работа! Например, когато птичките напролет се завръщат през Средиземно море, по италианските крайбрежия били издигани високи мрежи за улавяне на хиляди уморени птички, които после съставляват изрядна част от менюто на богаташи.
към текста >>

87. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тогава става само едно избухване на Марсовата стихия, която се дължи на едно частично нарушаване на равновесието в силите, при което марсовата енергия взима изключително надмощие.
Тази дума буди митологични представи и извиква във въображението ни образа на кърваво-червения Марс, който често виждаме да блести на нашето небе. Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-гръцките - митове за боговете, един от които е и Марс, колкото и обосновано - от чисто астрологическо гледище - да се именуват тия явления „марсови", ние засега ще отминем и митовете и астрологичните факти. Ще се спрем да разгледаме известни действителни явления, които стават тук, на земята и чертаят съдбините на земните люде. Ние обхващаме тия явления в една обща група и ги характеризираме като явления, принадлежащи на Марсовата сфера. Не мислете, че Марс действа само през време на война. Тогава става само едно избухване на Марсовата стихия, която се дължи на едно частично нарушаване на равновесието в силите, при което марсовата енергия взима изключително надмощие. В мирно време Марсовата сфера е също тъй активна, но тя е уравновесена от действието на други космични сили. Тази сфера обхваща цялата земя. Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината. С една реч, навред дето има организирана човешка дейност за практични цели. Най-мощните марсови организации на земята, това са армиите.
към текста >>

88. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата.
Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване. Вие ще познаете човека на изкуството, художника, учения или мистика. И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям свят от душевния живот. Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата. Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада. Наброяват се много причини за това. Едни считат, че косопадът е свързан с начина на живот на хората. Един разгулен живот, без съмнение, може да се отрази върху окапването на косата.
към текста >>

Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично.
Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично. Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична. А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност.
към текста >>

89. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

С какво чувство очаква човек през зимата пукването на пролетта.
А има ли човек хармония в себе си, той ще бъде здрав физически, той ще има едно красиво, благородно сърце, той ще разполага с един изящен мозък и ум; той, следователно, ще живее добре. И най-голям смисъл в живота има, когато човек мисли добре, когато чувствува добре, когато постъпва добре. Думата изящество крие в себе си много повече от това, което може да се изрази словесно. Човек трябва да живее с нея, за да бъде животът му хубав, красив, смислен. Пролетта. Тя е символ на радостта, на красотата, на всичко онова, което може да бъде въжделение в живота. С какво чувство очаква човек през зимата пукването на пролетта. Ех, когато малко слънце грейне през студен зимен ден, веднага човек излага гърба си на него. Какъв смисъл, какъв вътрешен импулс се събужда в него! А пролетта събужда всичко. Какъв велик символ е това пролетно пробуждане към живот - всичко трябва да се събуди, да се разцъфне, да узрее, да живее, да живее разумно и добре под лъчите на великото слънце на живота. Да проследи човек пролетта с всяко цвете, което се пробужда, това е велика магия.
към текста >>

90. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В американизацията взимат участие до голяма степен крайно егоистичните чувства на човека, докато практичността поставя човека в правилни отношения със себе си и с всичко, което го обкръжава.
Д-р Новотни ПРАКТИЧНИЯТ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ В днешно време е трудно да се каже кой е практичен и кой е непрактичен човек. Защото практичността на човека, която е вродено предразположение, имащо своите типични характерологични признаци, се смесва с изгодничавостта на хората, с техните най-долни попълзновения. На всеки случай практичността е положително качество на човека на земята. Наистина, днес се също смесва американизацията на живота с практичността, ала американизацията е една хипертрофия, едно болезнено развитие на практичността. В американизацията взимат участие до голяма степен крайно егоистичните чувства на човека, докато практичността поставя човека в правилни отношения със себе си и с всичко, което го обкръжава. В туй отношение практичността е един сбор от качества. Наред с тънкия ум, практичният човек притежава и голяма прозорливост, досетливост, схватливост, чувство за момента, чувство и сила за привеждане в изпълнение на нещата, а също и чувство за изход от затруднителни положения. Така погледнато практичният човек е крайно интелектуализиран тип, силно засегнат, обаче, от сферата на Марс. Практичният човек е борческа натура, защото на земята, този свят на гъстите среди, нещата се постигат с по-голямо или по-малко усилие, да не употребим думата борба, защото тя събужда в съзнанието чувство за противник. А в пътя на практичността няма противници.
към текста >>

91. ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Колко чудно е още: когато настъпи зима, растенията изчезват, дърветата оголяват, ала дойде пролет и те наново се съживяват, разцъфват и зреят.
Чрез него те превръщат неорганическите вещества, просмуквани чрез корените, в органически, годни за възприемане от цялото растение. От цветята и растенията можем да научим велики уроци на кураж, непоколебимост и жизнеспособност. От корените на остарели растения поникват нови, млади фиданки. Всред пустинни места виждаме как успяват растенията сами да се развиват Често сме виждали паднали в някаква пропаст дървета, как успяват да пуснат наново корени в земята и да дадат нова насока на растенето на стъблото. Изумителни примери са това! Колко чудно е още: когато настъпи зима, растенията изчезват, дърветата оголяват, ала дойде пролет и те наново се съживяват, разцъфват и зреят. Може ли човек да стори това ? Сякаш цветята и растенията са по-умни от царят на земята - човека Ние живеем, срещаме спънки, трудности нещастия. Те оставят в нас рани, често неизлечими. Стигаме на края до смъртта. Не са ли по-умни от нас растенията и цветята, които владеят изкуството никога да не умират!
към текста >>

92. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но колко малко ние хората взимаме под внимание тези уроци и намеци на живата природа!
Крайностите винаги докарват страдания, ала страданията, които идат от разните крайности в живота са от най-различно естество. Страданията, които идат от голямо изобилие най-често обезсмислят живота, а тези които идат от загуба и недоимък дават тласък на човека да дири нов смисъл. На всеки случай, природата не търпи мъртва точка, застой. Затова се явяват страданията. Когато последните идват от преизобилие, тогава природата ни напомня, че прекаляваме и че от нас се иска голяма разумност в използването на благата, с които тя ни дарява. Но колко малко ние хората взимаме под внимание тези уроци и намеци на живата природа! Ние обръщаме внимание само тогава, когато нещата станат непоправими. Ала тогава идат онези страшни страдания, които изчерпват нашите последни сили. Преизобилието ни кара да бъдем разточителни, разгулни, недълбокомислени. И ето един неизбежен път към страдания. С голямо благоразумие трябва да пристъпва човек към благата в живота за да не си създаде излишни страдания.
към текста >>

В живота страданията са една неизбежна страна в кръговрата на всекидневните събития, където личните интереси се преплитат, където неблагоразумието на човека взима често връх над разума.
Ала не рядко, много често тези страдания дават голям импулс за преодоляване на всички спънки в живота. И не рядко това усилие да се премахнат спъващите страдания от пътя, се увенчава с голям успех. По пътя на страданията и недоимъка много хора са вървели към прогрес. Дори бихме могли да кажем, че болшинството от хората, които са постигали нещо, са минали все по пътя на страданията и трудностите. И нерядко, колкото страданията и лишенията са по-големи, толкова и постиженията биват по-големи. В живота страданията са една неизбежна страна в кръговрата на всекидневните събития, където личните интереси се преплитат, където неблагоразумието на човека взима често връх над разума. Както и да се изразят те, все пак човек трябва да вземе голяма поука от страданията и главно, да стане по-дълбок. Страданията трябва да накарат човека да се замисли върху въпросите на живота, да дири тяхното правилно разрешение и виждайки голямата закономерност, по която се явяват те, да схване че има един велик Разум в живота, който ръководи и бди над всичко. И когато това стане едно живо убеждение на човека, тогава той ще схване смисълът на страданията, тяхната страхотност ще изчезне, а и те сами постепенно ще изчезнат. Защото право казва Учителят, че страданията са въпрос на разбирането на човека. Дотолкова, доколкото страданията се явяват като следствие от нашето растене, те имат голям смисъл.Но има много излишни страдания в живота, които хората сами си ги създаваме в нашето неведение.
към текста >>

93. НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата.
Безработица в нея не съществува. И това е естественото, нормално състояние на нещата - всичко живо да работи! В човешкия свят, обаче, в човешкия обществен ред, който съществува покрай великия природен ред, безработни има. Има хора, и то милиони, които седят без работа, които - от гледище на човешката икономика - са бездейни, непроизводителни. Като такива, те естествено са товар за работните членове на човешките общежития. Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата. И докато хората съзнателно не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат. Засега линията на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения. Няма защо да се говори, кой пострадва в случая, и кой трябва да отстъпи. И наистина, нелепо е да се мисли, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото. И все пак хората, колкото и да им се изтъква това, не могат да го разберат.
към текста >>

94. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет.
Взета като дължина, близо 7½ км., тя не представя нищо особено - и най-обикновеният пешеходец ще я измине за час и половина, два. Речем ли да си я представим, обаче, като квадрат, сир. една квадратна миля, тя тутакси ще вземе страхотни размери. И наистина, ако се издигне стена на големина колкото квадратна миля (7½ км. дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока. А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб.
към текста >>

95. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата.
Някакво величествено „анданте", което те обзема изцяло на своите криле, се изпълнява в този миг в цялата природа. Ти се намираш в една плодна и цветна градина - есен е. В пъстри багри, приятна топлина и красиви криви се излива целия живот на плодните дървета и дивната есен. И бързо и често се менят като в „скерцо" или „алегро", мотивите на времето, на багрите и на свежестта в цялата природа. И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте.
към текста >>

96. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Какви ли не форми и пътища взима съвременната „почтеност", когато трябва да се пазят интересите на свещения егоизъм.
Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна мисъл или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки. Хората често, най-често са много „почтени" към другите, а също към установения ред на нещата, във всичко което се вижда и изпъква. Но забравят всякаква, дори елементарна, почтеност щом бъде засегната тяхната личност, техният личен интерес, техният егоизъм И по един прикрит начин - за да избягнат погледа на обществото - те винаги гледат да изкористят, да не бъдат самите те засегнатите. Та кой ли не изиграва днес своя ближен! Та кой ли не крои на своя подобен планове, за които малцина биха желали да се устройват тям. Какви ли не форми и пътища взима съвременната „почтеност", когато трябва да се пазят интересите на свещения егоизъм. Бихме могли да кажем: „да пази Бог" от подобна почтеност, която външно се облича в царски дрехи, а вътрешно живее в дрипи. Почтеност, чиито плодове отвън са хубави и сочни, а от вътре са прогнили и разядени от червеи. Истинската почтеност започва от себе си. Човек, почтеният човек е почтен първом пред себе си, пред своя ум, пред своето сърце, пред своята душа, пред своя дух. Всяка неискрена, неправа мисъл накърнява неговата почтеност.
към текста >>

97. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти.
Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете. Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката. Също така действуваха звуците на флейтата и върху дивите свини.
към текста >>

98. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е).
Да я установи и разчете тъй, както разчита и по лентата на самопишещия барометър тенденцията на барометричното налягане. Разгледаме ли почерците на хората откъм вид и посока на редовете, установяваме следното. Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си. У други редовете, макар и праволинейни, постепенно се издигат нагоре, стават възходящи. У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи. У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е). За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид. Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда. Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк. Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв почерк. При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне.
към текста >>

99. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нови опити от зародишната тъкан преди да се е диференцирала в трите зародишни листа, взимат коя и да е част - напълно безразлично (може би част от която би се развил мозъка или пък костната система или крайниците) и от нея при по-нататъшното развитие се получава целия организъм на животното.
Дриш, после Шпеман, Манголд и мн. др. предприеха редица опити, които са дали много интересни резултати. Те взеха една оплодена яйцеклетка след като се е разделила вече на две дъщерни клетки. Култивират всяка една поотделно и получават два напълно нормални организма. Продължават опитите и от всяка - да речем, четвърта или осма или n-та дъщерна клетка се получава все нормално развит цял организъм. Нови опити от зародишната тъкан преди да се е диференцирала в трите зародишни листа, взимат коя и да е част - напълно безразлично (може би част от която би се развил мозъка или пък костната система или крайниците) и от нея при по-нататъшното развитие се получава целия организъм на животното. Явно е, че Вайсмановата теория е напълно невярна. Ако всичките тези явления са резултат на една ръководна същност в развитието и жизнените отправления на организма, то при опитите трябва да се получат и други резултати. Споменатите неовиталисти, особено Манголд в последното десетилетие, предприеха нов род опити. Съединяват се две оплодени яйцеклетки, от които според Вайсман би трябвало да се получат два съвсем отделни и различни организми; получава се един цял организъм. Прекръстосани яйцеклетки в стадий на деление четири, получават се зародиши с две предни части - с две глави и пр.
към текста >>

Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид.
Явно е, че Вайсмановата теория е напълно невярна. Ако всичките тези явления са резултат на една ръководна същност в развитието и жизнените отправления на организма, то при опитите трябва да се получат и други резултати. Споменатите неовиталисти, особено Манголд в последното десетилетие, предприеха нов род опити. Съединяват се две оплодени яйцеклетки, от които според Вайсман би трябвало да се получат два съвсем отделни и различни организми; получава се един цял организъм. Прекръстосани яйцеклетки в стадий на деление четири, получават се зародиши с две предни части - с две глави и пр. Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид. Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие цялостния организъм. В тези опити се установи, между другото, че „първичната уста" - онази част в медуларната плоча, от която се развива мозъкът, доминира във въздействието си в останалите части, на които е присадена (инплантирана). От това се вади заключение, че седалището на този ,,организатор" в живите организми е в предната част на медуларната плоча - в мозъка. Шпеман прави още и други много интересни опити. Заменя къс от медуларната плоча на естествено обагрен тритон с парче от кожа на еднакво възрастен светъл тритон.
към текста >>

Оказва в случая за грипа влияние и по-голямото приближаване на Юпитер и Сатурн, какъвто е бил случаят с тежката грипова епидемия през зимата 1917—1918 година.
За целта е нежно едно съвсем ново разбиране на живота. Слънчевите петна и епидемиите. Шестото чувство у животните Още от ред дългогодишни статистики, събрани за Индия в течение на множество десетилетия, се видя, че има връзка между епидемиите и слънчевите петна, именно: при максимум на слънчевите петна имаме максимум на холерна или чумна епидемия в Индия. Но сега това се констатира и за грипа. Прсфесор Делъри, председател на кралското астрономично общество в Канада, твърди, че гриповите епидемии са също така в свръзка с максимума на слънчевите петна. Оказва в случая за грипа влияние и по-голямото приближаване на Юпитер и Сатурн, какъвто е бил случаят с тежката грипова епидемия през зимата 1917—1918 година. През годината, предшествуваща спомената година, е върлувал лек грип, подобен на тазгодишния. За следната година трябва да очакваме ново, по-силно избухване на грипа, защото Юпитер и Сатурн отново ще се приближат и с това петната по слънцето ще се увеличат. При това съчетание има големи атмосферни смущения, дълги дъждовни периоди, през време на които човек е най-много склонен към простуда. Фактът, че тая болест се нарича още "инфлуенца", което значи влияние, показва, че човек повече или по-малко съзнава тая зависимост, която астрономите приписват на планетите. В подкрепа на мисълта за зависимостта на епидемиите от неизвестни космически и атмосферни влияния, идват някои интересни наблюдения над животни и птици в периоди, предшествуващи избухването на някоя епидемия всред хората.
към текста >>

100. АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това показва и единствено свободният човешки разум - не-прикованата човешка глава: това показват и похитителите и хулителите на всичко идеално - същите мъчители на старата Голгота; това показват и ония явления, които предвещават края на всичко, гнило, както капещите есенни листа предвещават идването на зимата.
От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние. Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот. От гледище на цялото човечество, обаче, епохата, която то преживява, може общо за всички да се отнесе към една определена част на общия символ. Като вземем предвид разните непримирими философски те¬чения, които се кръстосват в мислите на събудени даже умове; като наблюдаваме всекидневните вътрешни конфликти у всички между повелителния глас на дълга и неподчинимия стремеж към свобода, които разпъват на кръст душата на човека; като проследим и кръстосаните и преплетени интереси, които разкъсват обществото и често причиняват да се леят кърви от тялото му, ние лесно можем да схванем, че човечеството е само на две крачки от онзи велик процес, наричан обикновено възкресение - „новото, което иде"; че и ние сме в онази стадия на символа Христос, позната като разпятие. Взето като цяло, човечеството преживява своето идейно, душевно и материално разпятие. Това показва и единствено свободният човешки разум - не-прикованата човешка глава: това показват и похитителите и хулителите на всичко идеално - същите мъчители на старата Голгота; това показват и ония явления, които предвещават края на всичко, гнило, както капещите есенни листа предвещават идването на зимата. Всички, като части от общото човешко тъпо, сме разпънати. Въпросът, обаче, не е там. Важното е, не как сме, а какво трябва да правим. Великият символ Христос ни посочва с ясни думи правилната стъпка в този момент. „И когато дойдоха на местото, което се наричаше лобно, там разпънаха Него и злодейците.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38092112541199