Търсене в текстове за 'Зима'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 130 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".
"На концерт с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев. А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана.
към текста >>

Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр.
През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло. Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов. Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите.
към текста >>

2. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Отивам, взимам си цигулката и я настройвам.
Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири. Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си. Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката? " Отговарям: "Нося я! " - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му. Отивам, взимам си цигулката и я настройвам. Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа. Влизам в салона. На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов. Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят.
към текста >>

3. 2_16 Пълководците от миналото

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Още малко ти остава." В братския живот аз взимах живо участие и преди, и след заминаването на Учителя.
Поисках обещанието му - никому да не разказва за това. Той удържа на думата си. Респектираше го моята съдба и думите, изказани от Учителя за бича Божий. Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на кръста. Ще сполучиш да се разпънеш докрай. Още малко ти остава." В братския живот аз взимах живо участие и преди, и след заминаването на Учителя. Живо ме интересуваха съдбите и проблемите на изгревяни. Непрекъснато бях сред тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях. Понякога ме се вдигаше високо кръвното налягане, понякога получавах сърдечни кризи. Знаех къде е причината и какви са последствията за мен. Но нямаше как - трябваше да вървя по своя път.
към текста >>

4. 2_18 Кой управлява света?

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим.
Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче? " Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра. Другите кучета са поставени да вършат друга работа. А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата. Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него? Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим. Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов. Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача. Затова разказваме историята за стражата на Школата. Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение. Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа.
към текста >>

5. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Протяга ръка, взима я и я слага в дланта си.
Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види. Върху масата стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка. С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Протяга ръка, взима я и я слага в дланта си. Разглежда я. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща. Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа. Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.
към текста >>

6. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина.
Тогава разрушенията бяха по-големи. Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена. Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите. Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети. Главно, това бяха вече американски самолети. Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина. Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел. А по земята оставиха разрушения, кръв и смърт. В един от тези дни, когато аз придружавах Учителя на Витоша, дойдоха още няколко братя и сестри. Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме за Бивака "Ел Шадай" на Витоша. Мнозина от присъствуващите пожелаха да отидем на Бивака.
към текста >>

7. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си.
Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата.
към текста >>

8. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма.
И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма. Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен. Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество.
към текста >>

9. 3_04 Росни китки

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Взимате от един автор произведенията му още приживе и, без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни.
"Росни китки" Имаше един брат, казваше се Асен Вапурджиев и беше музикант, изпълнител на контрабас. Беше добър музикант и имаше бъдеще. Но откъде му хрумна това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и, без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство и за още много други неща. Та, този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие. Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и много можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя и всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне. Така стана и с неговата "китка от народни песни". Учителят ме извика горе в стаята Си.
към текста >>

10. 3_05 Музиканти и съдби человечески

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот.
Обикновено някои от тях изпращаха покани, билети за собствените си концерти, които бяха посещавани от Учителя, като винаги имаше някой от приятелите да Го придружава. Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева".
към текста >>

Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева".
Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Защо казвам това ли? Ще разберете. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар, че беше канена от ученичките си. Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде. Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви, и да дойде краят на певческата й кариера. По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов". И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря.
към текста >>

11. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка.
Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални.
към текста >>

12. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Купи я, започна да взима уроци и да се упражнява да свири.
Хващаха ли го "братята", както казваше народът, беше много опасен. Или както ние казваме - обсебваха ли го духовете, можеше да направи сума поразии. Отгоре на всичко, като похлупак, беше с леви убеждения, беше в нелегална комунистическа група и, по негови лични признания, Учителят на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото. Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше на "Изгрева", в Школата на Учителя. Игнат се хвана да учи цигулка като всички изгревяни. Купи я, започна да взима уроци и да се упражнява да свири. Но горкият, нямаше нито талант за музика, нито ухо на музикант. Свиреше хем фалшиво, хем невярно и скрибуцаше непрестанно. Нито хващаше чисти тонове, нито можеше да изсвири даден пасаж. Беше цяло мъчение да го слуша някой. А той упорствува и свири.
към текста >>

13. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

ТОМ 1

Боян Боев си взима тефтера и писалката, с която не се разделя, слага я в десния си джоб, среща Жечо Панайотов и му казва: "С теб сме довечера на оперета!
"На оперета с брат Боян Боев" Някой от приятелите беше взел билети за оперета. Отделят два билета с най-хубавите места и ги връчват на Учителя. Но Той извиква брат Боян Боев и му казва: "Вземи тези два билета, отиди с някой брат на оперета и после ще ми разкажеш какво си видял и чул". Боян Боев си взима тефтера и писалката, с която не се разделя, слага я в десния си джоб, среща Жечо Панайотов и му казва: "С теб сме довечера на оперета! Учителят ми даде два билета - за мен и за някой друг. А другият си ти, защото си първият, когото срещам, след като излизам от стаята на Учителя". Жечо се съгласява. Защо да не отиде на оперета? За тази оперета имаше много хвалебствия във вестниците - за това, че тогавашната звезда Мими Балканска пеела очарователно, че балетът към оперетата бил на изключително ниво и балерините, освен, че били красиви и грациозни, но и играта им била пленяваща и завладяваща.
към текста >>

14. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Взима Кисьова, че хармонизира една песен - "Той иде" и започва да я свири в салона.
Пееше сравнително сполучливо. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова, че хармонизира една песен - "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъствуващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя.
към текста >>

15. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента.
Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона.
към текста >>

16. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя.
Когато бях малка, много пеех. Всичко в къщи беше песен. А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано.
към текста >>

17. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом.
Обикновено казвахме така: "Отиваме на 66", - това означаваше, че отиваме в дома на Гумнерови. Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя. Това бяха Боян Боев, Методи Константинов, Галилей Величков и Борис Николов. Ние не знаехме тогава, че в този ден Той се сбогува с този дом. Разказваха ми, че Учителят дълго време останал сам в стаята, където бе престоял десетилетия, а братята, с вещите в ръце, седели на пейката в градинката и го чакали. Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом. Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си подредено и то на строго определено място. С дома на Гумнерови са свързани моите първи опитности с Учителя и може би една от най-сериозните. Тогава Учителят ме подготвяше за влизане в Школата. А беше необходима такава подготовка. Без нея не може да се влезе в Школата.
към текста >>

Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома.
Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката. Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце. Тогава тук се разменяха приказки, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите. Така се поддържаха в този народ и се предаваха народните песни. Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома. Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха. Аз ги огледах. Изведнъж ми се отвориха ушите - отвориха ми се вътрешните уши - и аз чух възторжени песни към Учителя, излизащи от устата на тези сертри. Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото пространство. Аз бях тогава школувана музикантка, не бях случайна любителка, за да мога да се излъжа.
към текста >>

18. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Взима се песнарката, която съм издала и то моята лична, в която съм си отбелязала и поправила погрешките, взима се оригинала и се сравнява.
Не можах да си довърша докрай задачата от Учителя. Заръката на Учителя за песните, която ми бе поставена като задача номер едно, аз свърших до половината. При едно следващо издание трябва да се коригират нещата. А как ще стане това ли? Много лесно. Взима се песнарката, която съм издала и то моята лична, в която съм си отбелязала и поправила погрешките, взима се оригинала и се сравнява. Какво по-просто от това. Всеки друг опит е нов удар срещу песните на Учителя, независимо кой ще издаде новото издание. И този, който направи нов несполучлив опит, ще отговаря много повече от онези, които не си свършиха работата. Докато онези, които не си завършиха работата, не познаваха нещата, то за вас, които ще четете това, което аз диктувам, няма да има оправдание. Пред вас ще стои въпросът дали ще изпълните Волята на Учителя?
към текста >>

19. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея!
Сетих се, застанах смирено и се помолих на Учителя: "Учителю, Ти знаеш, че аз защитавам Твоето дело. Ти ме изпрати за тази работа. Помогни ми да го защитя докрай! " Хрумна ми една мисъл, да взема Библията, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент. Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея! Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела. Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили. Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание. Връщам се с оригинала в ръка.
към текста >>

20. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Там има такива височини, които нито една певица не може да вземе, а тя ги взимаше и ги пееше.
Най-интересното бе, че всички приятели без изключение не можеха да ми простят, че съм поместила песните на Табакова, защото чрез тях щяла да се възнесе до облаците. Та това са песни на Учителя и аз отговарям за това. А че Учителят избра лично да работи с нея, за това си има причини. А че на някого не му е приятно, че Лиляна Табакова трябва да се възнесе до облаците - това е друга работа. Упрекваха ме, че е дала песните съобразно нейния глас, който бе колоратурен сопран. Там има такива височини, които нито една певица не може да вземе, а тя ги взимаше и ги пееше. Каква вина имам аз, че Учителят лично е работил с нея и с нейния глас, който има такива височини? А че тя наистина прекаляваше, това го виждах и аз. Но какво може да се направи? Учителят е разрешил много добре въпроса като й е казал, че тези песни могат да се дадат и за друг глас, в друга тоналност и гама. В такъв случай спорове няма да има.
към текста >>

21. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Освен това, ние искахме да покажем, че това са песни, давани чрез ученици на Учителя, но са песни от Учителя, защото от опита, който имахме, знаехме, че учениците са взимали винаги участие, когато Учителят е свалял песните.
От трета страна се настроиха и всички от Братството, които можеха да свирят и пеят. И понеже всички свиреха и пееха - това означаваше, че цялото Братство бе срещу мен. Инакрая, от четвъртата страна, се нахвърли и Лиляна Табакова. И то само за това, че ние махнахме онова заглавие с едър шрифт, в което бе написано, че тези песни са дадени чрез Лиляна Табакова и Кръстю Христов. На този етап ние не можехме да приемем такава постановка - да се изтъкват някои личности с цел да се ласкае честолюбието им и да се подхранват самолюбиви чувства - неща, които не бяха позволени в Школата. Освен това, ние искахме да покажем, че това са песни, давани чрез ученици на Учителя, но са песни от Учителя, защото от опита, който имахме, знаехме, че учениците са взимали винаги участие, когато Учителят е свалял песните. Тези ученици са били инструмент, какъвто е цигулката на Учителя. Особено след като се беше вмъкнал и онзи "хубостник" Кръстю, това беше неприемливо. Тогава ние много бързахме, всичко се правеше в пълна тайна, печаташе се в държавна печатница - там, където не се печатаха ноти, а военни карти и ние не можехме да направим коректура на шпалтите. От там нищо не можеше да се изнесе и нищо не можеше да се внесе. Затова има малки технически грешки в песните, дадени чрез Табакова.
към текста >>

22. 3_42 Паневритмията на Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Ние преминавахме през страдания, мъчения и изпити, които не винаги взимахме успешно и успявахме да преминем по-нататък в нашия път.
Вие носите отговорност за това, което става тук на поляната и с Паневритмията, и за онова, което излиза от нея и отива в света и създава съдба на човечеството." Ние мълчим - нищо не казваме. Нищо не разбираме. Не беше дошло времето да го разберем. Не беше дошла онази Светлина отгоре, за да освети съзнанието ни. Това време дойде, когато Учителят си замина. Ние преминавахме през страдания, мъчения и изпити, които не винаги взимахме успешно и успявахме да преминем по-нататък в нашия път. Когато дойдоха събитията от 1957-58 година, тогава разбрахме, какво значи да се играе правилно Паневритмия и да има хармония на "Изгрева" и в света. Разбрахме, но беше вече късно за нас. "Изгревът" бе разрушен.
към текста >>

23. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Затова се правеха ежегодни обиски, иззимаха се беседи на Учителя и биваха унищожавани.
По това време идва при мен един млад брат и ми казва, че една комисия от музиканти щяла да даде песните на Учителя в истинския им вид. Попитах го кои влизат в тази комисия, а той ми ги изброи, като каза, че се събират по инициатива на Мария Златева. Аз не се изненадах. Нещата за мен бяха от ясни по-ясни. Сега онези същите сили, които разрушиха "Изгрева", се стремяха да унищожат и това, което бе останало. Затова се правеха ежегодни обиски, иззимаха се беседи на Учителя и биваха унищожавани. Помислих си: ето, дойде време да се унищожи и онова, което е останало от Песнарката с песните на Учителя, която аз издадох. Братът ми изброи състава на комисията: Мария Златева, Асен Арнаудов, Галилей Величков, Димитър Грива и Йоанна Стратева. Помолих този брат да мине през тези приятели и да ги попита върху какви материали работят и дали имат оригиналите. Отиде братът при тях, попита ги онова, което му бях поръчала и онези бяха крайно изненадани, че още съществуват някакви оригинали. Оказа се, че съставът на комисията е работил по своите възпоминания от онази епоха.
към текста >>

24. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Той взима цигулката и започва да свири.
Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си. Той взима цигулката и започва да свири. Минават минути, минава час, минават два. Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив. Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента.
към текста >>

25. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Учителят й казал: "От определения за Господа десятък не се взима.
Веднъж при нея дошла една сестра и разказала, че в града има много хубав плат за рокля и са пуснали много здрави обувки. Паша решава, че не трябва да изпусне този момент и отваря онази малка кутия, в която си държи парите. Но вижда, че парите ги е похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по средата на стаята си безпомощна. По едно време се сеща, че има плик със заделен десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита. Учителят й казал: "От определения за Господа десятък не се взима. Ако ти се наложи и ти трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш". Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите там, откъдето ги е взела.
към текста >>

Паша взима от парите каквото й трябва и купува това, което й е било нужно.
Ако ти се наложи и ти трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш". Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува това, което й е било нужно. На следващия ден тя застава пред Учителя за работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще одобри дешифрирането и редакцията на беседата. Когато влезнала в стаята на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който краде от десятъка на Господа! " "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да възстановя парите веднага следващия месец". "Апашът си е винаги апаш, когато краде от десятъка на Господа.
към текста >>

26. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на български разни предъвкани неща.
Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.
към текста >>

27. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма.
Така завършва Гръблашев своята книга. Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа.
към текста >>

Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66.
И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество. Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него. Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66. За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси. Идва Гръблашев и Учителят взема сериозен и строг вид. Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка.
към текста >>

28. 3_55 Учителят и толстоистите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година.
"Учителят и толстоистите" Лев Толстой е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава. Бащата на Толстой е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година. Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести. През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва. Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието.
към текста >>

29. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители.
А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга? " Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела. И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка.
към текста >>

30. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето решение.
Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве от нея. А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос, когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате от мен? А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз Му правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на Учителя. Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разказва най- подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето решение. И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се намира в България, и Неговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си. Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха, че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя.
към текста >>

31. 3_68 Самозванецът

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Той не четеше беседите на Учителя, а започна да взима някоя Негова идея и да си я развива както си иска и в каквато посока си иска.
Стана точно така, както Учителят бе казал в онзи частен разговор за него и Кръстю Христов през 1921 година - че те използуват течението на Бялото Братство за свои користолюбиви цели. И той го използуваше много добре. Въведе вегетарианството, общите обеди, посрещането на изгрева на слънцето. Дотук добре. Но после? Той не четеше беседите на Учителя, а започна да взима някоя Негова идея и да си я развива както си иска и в каквато посока си иска. Той зае мястото не на проповедник, а на ръководител и Учител на Бялото Братство. Да, точно така беше. Започнаха да се печатат неговите лекции, които изнасяше на френски език. Разбира се, че те бяха изпратени в България и бяха донесени от неговите приятелки, с които той поддържаше връзка, да се покажат пред Учителя. Ние стояхме и наблюдавахме какво ще каже Учителят за тези експозета на Михаил Иванов и за неговата дейност.
към текста >>

32. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Всеки смяташе, че може да взима собствено решение и да прави каквото си иска.
Какво сте направили за Господа? Какво сте направили за Мене? Аз не искам да ми правите паметници, не искам да правите църква на мое име - нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в името на Бога и на Христа. Бог не обича лъжата." По онова време, освен непослушанието на учениците към Учителя, мнозина не знаеха какво представлява Бялото Братство и на какви закони се основава то. Всеки смяташе, че може да взима собствено решение и да прави каквото си иска. Резултатът от тези своеволия ние го проверихме, като преминахме през страдания, мъчения и пред очите ни се разруши онова, което бяхме изградили. Ум царува, ум робува, ум патки пасе - тази народна поговорка я проверихме и в трите положения. Голямо откровение е тя! Голямо и свещено откровение на българския Дух!
към текста >>

33. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти.
Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." Така завършва тази редакторска статия, подписана от Пламен, тоест от Сава Калименов.(вестник "Братство", издаван в гр. Севлиево, брой 281 от 1 август 1941 год., год. 13). Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и свършека на войната, така и за съдбата на Русия. Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти. Всички четат и искат да вярват, че това точно така ще стане, но нямат сила в себе си да повярват в думите на Учителя. Но Руси Караиванов вярва, защото лично го е чул от Учителя, а Сава Калименов му е разказвал, че тази статия е писана от него при изключително голямо вдъхновение и е отговор на започналата война на Германия срещу Русия. Руси Караиванов с голямо вълнение разказваше този случай тридесет години след победата на Русия • срещу Германия. Той доживя да види как всичко това се сбъдна. И го разказваше на мнозина.
към текста >>

Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото.
Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода. Един ден Учителят пристига на извора, а там са Владо и Весела. Той се обръща към тях и им казва: "Време е. Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни - 5 юни 1944 година - по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Този случай Весела и Владо го разказваха години наред на всички. А е дошъл моментът, когато Учителят излиза на терасата и казва пред всички: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Онези, които бяха долу на пейката, бяха свидетели на думите на Учителя.
към текста >>

Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който той бе научил какъв ще бъде изходът на войната.
Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува. Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая. След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи. Бра'т Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света. Ето горе, в неговата стая, определена за гости сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски. Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който той бе научил какъв ще бъде изходът на войната. Препрочита отново статията и плаче от радост. По едно време в стаята му нахлува руският офицер. Пита го: "Какво е това? Кой го е написал? Жив ли е този човек?
към текста >>

34. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Онези, които проверяваха, взимат стълбата, подпират я на прозорчето на таванчето и тръгват да се качват по нея, за да проверяват на тавана.
"Доброжелателят" беше тук, в нашите среди. Провериха долу в стаичката, където спеше сестрата, не намериха нищо. Това беше молитвената стаичка на сестра Сийка Динова. На отиване, онези решиха да проверят малкото таванче с малко отворче, където беше скрита хартията. На гърба на бараката бе подпряна една стара дървена стълбичка. Онези, които проверяваха, взимат стълбата, подпират я на прозорчето на таванчето и тръгват да се качват по нея, за да проверяват на тавана. Но онзи е малко тежък, стълбата е стара и тя се счупва. Онзи едва не се утрепва. Другият му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е здрава, значи никой не се е качвал." Логическо разсъждение- поне три години никой не бе се качвал горе. Аз бях добре опаковал хартията, покривът беше сигурен и не течеше и така ние изчаквахме удобен за печат момент. Сестрата през това време е в непрекъсната молитва към Бога.
към текста >>

35. 5_04 Как се записваха песните на Учителя

ТОМ 1

Мария го взима и го прибира.
" Не знам защо, но тази тетрадка с оригиналите беше наречена "тефтер". Мария отива при Симеон Симеонов, казва какво й е наредил Учителят, споделя с него, че Учителят й се скарал за това, че е дала тефтера, защото той трябва да се съхранява, а не да се разнася насам и натам. Симеонов си бил направил справките, но точно в този момент бил се явил и друг брат, който също искал да си преписва нещо. Онзи другият кандидат също стоял при Симеон и очаквал от него да получи тефтера. Ако Мария бе се забавила няколко минути, тефтерът щял да тръгне да се разнася насам и натам. Мария го взима и го прибира. Отива при Учителя и разказва всичко, което се е случило. Учителят й нарежда: "Да се пази добре! " И така ние го пазихме и го пазим до този момент. Според мен, трябва да се поправи грешката на сестрите, които не го преписаха на две места. Този тефтер трябва да се преснима на негатив, да се прехвърли на фотохартия, да се направят няколко албума и да се раздадат на верни хора, за да се съхраняват на няколко места.
към текста >>

36. 5_15 Първият закон

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Беше жестоката зима на 1920 година.
"Първият закон" "Ученикът първо трябва да поиска, тогава Учителят ще му даде." "Искайте и ще ви се даде." Това са закони за Пътя на ученика. Беше жестоката зима на 1920 година. Един брат идва от провинцията в София. Снеговете са големи - преспи, виелици. Влаковете се движат с голямо закъснение. Наместо в десет часа сутринта, влакът пристига в два часа през нощта. Малкото пътници се изгубиха и братът остана сам на перона.
към текста >>

37. 5_22 Сламената шапка и общественот о мнение

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Пък е зима - сняг до колене и виелица.
Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. А това обществено мнение не беше много блогоприятно - нито за Учителя, нито за Братството. Но те бяха решили да придружат Учителя. Вземат кола, тогава файтон, и идват навреме. Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама. Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него.
към текста >>

Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих." На другия ден братята питат сестрите, които обслужват Учителя: "Няма ли Учителят други шапки, че дойде със сламената панама?
А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото - Учителят грее със сламената си шапка. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих." На другия ден братята питат сестрите, които обслужват Учителя: "Няма ли Учителят други шапки, че дойде със сламената панама? " Сестрите отговарят: "Учителят има три-четири шапки от най-хубав велур, но защо взе сламената шапка, ние не знаем." Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта. Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него.
към текста >>

38. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон".
"Ще се развеселя премного заради Господа" През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше.
към текста >>

39. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса.
Селянинът беше добър човек и ни каза: "Вземете го под наем, щом нямате пари, а после, като спечелите пари, тогава ще видим." Беше нива от три декара. В първото съдружие се включихме: аз, Борис, Димитрий, Никола Нанков и Георги Радев. Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена. Отвътре бе облепена с хартията от чувалите за цимент, за да не ни духа. Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса. Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода.
към текста >>

40. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти.
"Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война" По онова време, всяка година през месец август се осъществява събор на Духовната верига на приятелите и съмишлениците на Учителя. Всеки от членовете на тази така наречена Духовна верига получава лична покана от Учителя с името Му, написано на една малка картичка. На тези събори Учителят държи Своето Слово. Така на събора на Духовната верига през 1912 година в Търново присъствуват всичко седемдесет души. Съборът продължил три дни. Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента? Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има? " Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната.
към текста >>

41. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска".
И понеже бяха слушали и знаеха, че при нас се разглежда и чете Евангелието и че Учителят говори върху Евангелието, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна, и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки.
към текста >>

И ето, трябваше да се вземе решение от онзи, който знаеше как стоят нещата и от онзи, който има право да взима решение.
Техните имена ги имате вписани в протоколите на събранията на комунистическата им група на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Ние бяхме свикнали с тях, познавахме ги добре и за нас те бяха братя и сестри. Искаха освен това да ни ограничат отвън. Да ни сложат в техния калъп, да ни поставят на тяхна страна и да им служи за тяхната политика. Някои от Братството бяха съгласни, а някои не бяха. И ето, трябваше да се вземе решение от онзи, който знаеше как стоят нещата и от онзи, който има право да взима решение. Тогава някой подхвърли: "Да знае някои от нас какво е мнението на Учителя по този въпрос? " Аз станах, разказах им целия случай с оградата и накрая свърших с думите на Учителя: "Никакъв аралък между нас и Третия интернационал." Това е Воля на Учителя! И аз я изпълних! След заминаването на Учителя, много от комунистите на "Изгрева" правиха различни опити за сближение с властта и срастване с нейните организации. И властите правиха открити опити за сближение с нас.
към текста >>

И според решението на съда аз не мога вече да бъда нито председател на Братския съвет, нито да влизам в някакво ръководство на Братството и да взимам участие в него.
Аз казах: "Не! Това е Волята на Учителя! Аз не разрешавам. А вие сте свободни да си направите опита и ще отговаряте за това пред Учителя." Те си отидоха крайно недоволни от мен и несъгласни с мен. Някои от моите противници изнесоха една теория, че аз съм осъден от съда и лишен от граждански права - да гласувам и да бъда избиран. И според решението на съда аз не мога вече да бъда нито председател на Братския съвет, нито да влизам в някакво ръководство на Братството и да взимам участие в него. А това решение на съда бе вярно. И те размахваха нашир и надлъж това решение на съда. Въпросът е друг. Това Братство не е на съда, нито на властите, нито на комунистите, нито на българския народ, нито на никого. Това Братство, това Учение е на Учителя и това Слово е на Учителя и на Бога.
към текста >>

42. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

А в София тогава също бе люта зима - голям мраз - и беше паднал дълбок сняг.
Този, който печаташе, бе есперантистът Атанас Николов, а се печаташе в печатницата на Сава Калименов в Севлиево. Там излизаше на есперанто вестник "Фратецо" (Братство). Този служител-есперантист е дежурен в пощата на телеграфа този ден и трябва да препредаде подадените при него телеграми. Но му съобщават, че телеграфната връзка между София и Москва е прекъсната. В Украйна имало много снежни бури и телеграфната линия била повредена. А в София тогава също бе люта зима - голям мраз - и беше паднал дълбок сняг. Затова телеграфистът-есперантист не се учудва много на прекъсването на връзката и на натрупаните непредадени телеграми пред него. Изведнъж връзката се възстановява от Москва му съобщават, че може да предава телеграми. Той посяга с дясната си ръка към купа от телеграми и взема първата, която е върху купа и която случайно му попада. Можел е да вземе и друга телеграма. Но ръката му взима онази, която е адресирана до Георги Димитров.
към текста >>

Но ръката му взима онази, която е адресирана до Георги Димитров.
А в София тогава също бе люта зима - голям мраз - и беше паднал дълбок сняг. Затова телеграфистът-есперантист не се учудва много на прекъсването на връзката и на натрупаните непредадени телеграми пред него. Изведнъж връзката се възстановява от Москва му съобщават, че може да предава телеграми. Той посяга с дясната си ръка към купа от телеграми и взема първата, която е върху купа и която случайно му попада. Можел е да вземе и друга телеграма. Но ръката му взима онази, която е адресирана до Георги Димитров. Предава я веднага. Получава сигнал, че. телеграмата е приета. И тутакси връзката отново се прекъсва. Зима е това - страшни бури, снегове са блокирали Румъния, Украйна и Русия.
към текста >>

Зима е това - страшни бури, снегове са блокирали Румъния, Украйна и Русия.
Но ръката му взима онази, която е адресирана до Георги Димитров. Предава я веднага. Получава сигнал, че. телеграмата е приета. И тутакси връзката отново се прекъсва. Зима е това - страшни бури, снегове са блокирали Румъния, Украйна и Русия. От целия куп телеграми, в този ден той препраща само тази. Изведнъж разбира какво се е случило и защо се е случило. Той не беше чужд на идеите на Учителя. Но беше само наш симпатизант. А сега свърши една работа за Учителя.
към текста >>

43. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата.
От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие. Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата. Тази година -193 6 - Братството бе подложено на голямо изпитание.
към текста >>

44. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

За зимата имаше една примитивна землянка, построена още по времето на бомбардировките - и нея разрушиха.
Имаше само едно място на Витоша, където ходехме на общи и частни екскурзии по за няколко часа. И това ни забраниха. Там, на Бивака, в местността, наречена от нас "Ел Шадай", още от времето на Учителя бяхме построили със суха зидария една каменна стена, висока един метър, за да ни пази от ветровете, които идваха от запад. Там бяхме на завет. Но изпратиха войници да изхвърлят надолу камъните и да разрушат каменния зид. За зимата имаше една примитивна землянка, построена още по времето на бомбардировките - и нея разрушиха. Всичко, което трябваше да се направи, за да нямаме възможност да се събираме, те го направиха така, както трябва. По план, целенасочено, разрушиха всичко, за да няма помен и следа от Школата на Учителя. Нашето Братство е идейно Учение, с идейна вътрешна организация. Ние сме последователи и ученици на Учението на Учителя Беинса Дуно. Това е Учение за висша духовна култура.
към текста >>

45. 8_12 Братските салони и Изгревът

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали.
В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали. Защо го продадоха? Не се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях.
към текста >>

И през зимата на 1926-27 година беше в тази стая.
Тези сили разрушаваха всяко място, където бе стъпил кракът на Учителя и където бе изречено Словото Му. През 1926 година на "Изгрева" бе построена приемна стая на Учителя. Това беше една стая с много малко антренце като входче. Първата година Учителят спеше в нея. Той стоеше най-често горе, а слизаше за клас долу, на "Оборище" 14. И през зимата на 1926-27 година беше в тази стая. Оставал е понякога да преспива и на "Опълченска" 66. През 1926 година на поляната се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха символични навеси от платнища и спяха там. Една сутрин на "Изгрева" осъмнахме заобиколени от полиция.
към текста >>

46. 9_02 Божият огън и Силите Господни

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

ТОМ 1

В такива случаи на мъгла и на тъма върху мен, аз протягах ръка, взимах някоя беседа от Учителя и започвах да чета Словото Му.
Учителят продължаваше да говори Словото Си. Ние се върнахме в София и се разотидохме по домовете си, кой откъдето бе дошъл. Всеки продължаваше да си живее, както преди. Имаше моменти, когато в живота ми падаше мъгла и аз не знаех накъде да се обърна и накъде да вървя. Винаги си спомнях онзи случай на хижата на Мусала, когато в непрогледната мъгла и тъма, Учителят започна да говори, мъглата се разсея и изгря слънцето. В такива случаи на мъгла и на тъма върху мен, аз протягах ръка, взимах някоя беседа от Учителя и започвах да чета Словото Му. Постепенно Словото Му разсейваше мъглата около мен и в мен и я измиташе навън - слънцето на Словото изгряваше в мен. Това е закон на Словото. "Мечът на Духът Господен е Словото" - казва Учителят. През този паметен събор видях чудни дела Господни. Видях Бог, че е Огън.
към текста >>

47. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

ТОМ 2

А поп Константин Дъновски е взимал дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край.
А на 12 юли 1864 год. се ражда в дома му третото по ред дете, онзи младенец, за който е казано в Знамението, че ще се роди „Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 год. чрез Султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават право да се черкуват на български и да учат на българско четмо и писмо. А поп Константин Дъновски е взимал дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно Знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1878 год. е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно Знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел и очевидец на това Божие Обещание.
към текста >>

48. 3. ОПАСНАТА ИГРА

Борис Николов

ТОМ 2

Където намеря чук взимам го и започвам да чукам.
3. ОПАСНАТА ИГРА Като малък обичах да си играя с чукове. Където намеря чук взимам го и започвам да чукам. Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше. Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни.
към текста >>

49. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Борис Николов

ТОМ 2

Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях.
Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията.
към текста >>

50. 5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ

Борис Николов

ТОМ 2

Понякога взимахме копачи и така ровехме и изваждахме стари оръжия.
Бяхме живи и читави. По някаква случайност никой не бе пострадал. Над Габрово имахме една нива, и там в далечно минало е станала голяма битка между турците и българските боляри, които са избягали от Търново. Там намерихме копия, ръждясали мечове, шлемове, ризници и какво ли още не. Когато оряха нивата ралата ги изравяха. Понякога взимахме копачи и така ровехме и изваждахме стари оръжия. Тогава никой не го интересуваше за тези неща, но ако ги бяхме събрали щеше да се направи цял музей за старинни оръжия. Ние се въоръжавахме със тези старинни оръжия и водехме момчешки сражения между махалите години наред. Имаше хубава река, къпехме се и ловехме риба. Що риба сме ловили и я печахме направо на огъня, а беше чиста река. Какви чудни места имаше в Балкана.
към текста >>

51. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

Борис Николов

ТОМ 2

Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници.
Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст. Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина. Карал с колата и бурета с вода през лятото, а тогава е било топло и жесток пек. Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове. През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат.
към текста >>

През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат.
Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина. Карал с колата и бурета с вода през лятото, а тогава е било топло и жесток пек. Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове. През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат. А снегът е бил до пояс. По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен. Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит. Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис.
към текста >>

52. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Борис Николов

ТОМ 2

А те не взимат повече студенти отколкото места има.
Отговориха: „В град Грац, но в Австрия". Връщам се отново във Виена и от там в Грац и пак пред университета. Опашка голяма и местата са заети. Връщам се отново във Виена, а там не може и дума да става за следване. Всички факултети са препълнени. А те не взимат повече студенти отколкото места има. Имат двеста места и взимат точно двеста човека. Стриктни хора, не е като у нас. Но тук ни подсказаха къде да отидем. „Тук има град Щаермарк в Алпите, там има минна академия." А мен ме интересува точно това. От Виена два часа пътувам до Щаермарк.
към текста >>

Имат двеста места и взимат точно двеста човека.
Връщам се отново във Виена и от там в Грац и пак пред университета. Опашка голяма и местата са заети. Връщам се отново във Виена, а там не може и дума да става за следване. Всички факултети са препълнени. А те не взимат повече студенти отколкото места има. Имат двеста места и взимат точно двеста човека. Стриктни хора, не е като у нас. Но тук ни подсказаха къде да отидем. „Тук има град Щаермарк в Алпите, там има минна академия." А мен ме интересува точно това. От Виена два часа пътувам до Щаермарк. Багажът ми е оставен в хотел „Граф" в Прага, но шапката ми е на главата, не се разделям вече от нея.
към текста >>

53. 42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА

Борис Николов

ТОМ 2

Прекарах зимата, а лятото посрещнах събора.
Ще направим опит за основаване на братска комуна. Ще дойдат и други братя отпосле." Петър казал: „Щом е тъй, отивам. Но да отида първо в Ст. Загора, да продам зелето си, което съм отработил." Отидох и продадох зелето. През месец октомври заминах за колибата на братското лозе в Търново. Прекарах зимата, а лятото посрещнах събора. През зимата на 1922-23 г. падна голям сняг. През цялото време работя на братските лозя. Пръсках, копаех и режа. Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора.
към текста >>

През зимата на 1922-23 г.
Ще дойдат и други братя отпосле." Петър казал: „Щом е тъй, отивам. Но да отида първо в Ст. Загора, да продам зелето си, което съм отработил." Отидох и продадох зелето. През месец октомври заминах за колибата на братското лозе в Търново. Прекарах зимата, а лятото посрещнах събора. През зимата на 1922-23 г. падна голям сняг. През цялото време работя на братските лозя. Пръсках, копаех и режа. Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора. През всичкото си време съм мечтал за братска комуна.
към текста >>

Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата.
Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора. През всичкото си време съм мечтал за братска комуна. Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни. Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата. Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша.
към текста >>

Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода.
Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни. Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата. Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша. Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми. Купиха в Арбанаси кола, коне, къща, инвентар и едно лозе и започнахме работа.
към текста >>

Трети път взимам перото - пак същото.
Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата. Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша. Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми. Купиха в Арбанаси кола, коне, къща, инвентар и едно лозе и започнахме работа. Дойдоха и други млади братя да стават комунари и работата тръгна отначало задоволителна.
към текста >>

54. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Борис Николов

ТОМ 2

Взимах уроци при проф. Стефанов.
Аз се спрях на флейтата. Намерих си учител и почнах да вземам уроци. Записах се да следвам в музикалната академия в София през учебната 1925/26 г. Тогава си взех изпита по флейта с добър 4 и трябваше да запиша втора година. Но се забавих и трябваше да платя глоба от 100 лв. Взимах уроци при проф. Стефанов. Но работех тежък физически труд, разбивах камъни и като отида на урок пръстите ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист. Пък аз не съм по малките работи. На мен ми кажи, пренеси Витоша от другата страна на Искъро и аз ще ти я пренеса. Но с малки работи не мога да се занимавам. флейтата продадох в последствие и с парите трябваше да издадем песнопойката на Мария Тодорова за песните на Учителя.
към текста >>

55. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Посетителите се увеличаваха, но приятелите видяха, че тук не е удобно за джоба ни, защото доста скъпо взимаха.
„Евлоги Георгиев" и ул. „Гурко" през 1923-1924 г. Беше нает от едно спортно немско дружество „Турн-фе-райн". Той беше доста удобен, специално построен за събрания, заплащаха наем и когато беше свободен ние се събирахме там. Там почнаха да се правят братски вечери, братски събрания и Учителят почна там да държи беседи за Младежкия и Общия Окултен Клас от 18 до 19 часа, както и неделните беседи сутрин от 10 часа. Посетителите се увеличаваха, но приятелите видяха, че тук не е удобно за джоба ни, защото доста скъпо взимаха. Тогава няколко братя взеха инициативата да се построи салон собствен за Братството. Петия салон бе на ул. „Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул. „Оборище" 14.Беше доста удобно място. За кратко време се построи салон.
към текста >>

В тази година на поляната на Изгрева бе построена една малка стая, в която Учителят се нанесе да живее и престоя през зимата на 1926/27 г.
Той беше много удобен понеже е в средата на София. В неделен ден някои от възрастните приятели ще вземат Учителя с файтон и ще го докарат в салона. Имаше една малка стаичка в началото на салона, специално преградена, където Учителят ще си поседне, ще поотпочине, ще размишлява, ще се подготви и след това ще излезе за беседата. Но и този салон стана тесен. Започнаха да идват много хора, но Учителят там държа беседи включително и 1926 г. В тази година на поляната на Изгрева бе построена една малка стая, в която Учителят се нанесе да живее и престоя през зимата на 1926/27 г. След като всички видяха, че Учителят се пресели горе на Изгрева, то решиха тук да се построи салон. Те взеха решение, но бяха принудени да вземат такова. Иван Радославов бе се свързал с един предприемач, онзи го бе подмамил да си ипотекира имота, след което предприемача фалира, а Иван Радославов остана без къща, защото тя трябваше да погаси борчовете на предприемача. Но понеже на неговото място бе построен салона, а ние нямахме нотариален акт за мястото, понеже никой не очакваше, че така ще се развият нещата. Според тогавашния закон мястото взима и постройката, която е построена на него.
към текста >>

Според тогавашния закон мястото взима и постройката, която е построена на него.
В тази година на поляната на Изгрева бе построена една малка стая, в която Учителят се нанесе да живее и престоя през зимата на 1926/27 г. След като всички видяха, че Учителят се пресели горе на Изгрева, то решиха тук да се построи салон. Те взеха решение, но бяха принудени да вземат такова. Иван Радославов бе се свързал с един предприемач, онзи го бе подмамил да си ипотекира имота, след което предприемача фалира, а Иван Радославов остана без къща, защото тя трябваше да погаси борчовете на предприемача. Но понеже на неговото място бе построен салона, а ние нямахме нотариален акт за мястото, понеже никой не очакваше, че така ще се развият нещата. Според тогавашния закон мястото взима и постройката, която е построена на него. Така че салона, който ние построихме с братски средства отиде за погасяване на дълговете на Иван Радославов. Старите приятели се видяха в чудо. Учителят бе крайно недоволен от неблагоразумието на старите приятели. На същото място след време, след като бе разрушен салона и къщата на Радославов беше построена кооперация и там, на същото място на салона има няколко забележителни неща. Там се помещава първо клуб на БКП, второ ме-сопродавница и трето пивница, в която се пекат кебапчета.
към текста >>

56. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Борис Николов

ТОМ 2

Преди да почне зимата ние търсихме квартира, а такива нямаше.
И в нашата палатка също вода до колене. Ние турихме едно дебело дърво при входа. Вървим по него и от него всеки се хвърля на леглото си. Иначе трябваше да се гази. Минаха есенните валежи. Преди да почне зимата ние търсихме квартира, а такива нямаше. Колко тавани и колко мазета ние сме измели и изчистили, ние си знаем. Тази зима бяхме принудени да напуснем палатката поради тежката зима.
към текста >>

Тази зима бяхме принудени да напуснем палатката поради тежката зима.
Вървим по него и от него всеки се хвърля на леглото си. Иначе трябваше да се гази. Минаха есенните валежи. Преди да почне зимата ние търсихме квартира, а такива нямаше. Колко тавани и колко мазета ние сме измели и изчистили, ние си знаем. Тази зима бяхме принудени да напуснем палатката поради тежката зима.
към текста >>

57. 49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ

Борис Николов

ТОМ 2

Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище.
Първата къщичка беше нашата. Но ние се прочухме с нея и се появи първият кандидат, който поиска да му построим също една такава. Така на д-р Иван Жеков построихме дървена къща и тя стана като модел и всички я оглеждаха и прецениха, че ние можем да строим. Тя беше построена до горичката. Салон още нямаше. Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище. Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка. Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г. Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме запомнили. Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва.
към текста >>

Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г.
Така на д-р Иван Жеков построихме дървена къща и тя стана като модел и всички я оглеждаха и прецениха, че ние можем да строим. Тя беше построена до горичката. Салон още нямаше. Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище. Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка. Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г. Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме запомнили. Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме. И тази зима съм измръзнал много и това е зимата когато аз се простудих на работа, защото бях пил студена вода, поради лекомислие.
към текста >>

И тази зима съм измръзнал много и това е зимата когато аз се простудих на работа, защото бях пил студена вода, поради лекомислие.
Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г. Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме запомнили. Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме. И тази зима съм измръзнал много и това е зимата когато аз се простудих на работа, защото бях пил студена вода, поради лекомислие. И оттогава страдам от язва на стомаха от 1928 г., цели 30 години до 1958 г. когато ме оперираха от спукана язва в затвора. Когато видяха, че ние сами си направихме жилище и беше доста хубаво и угледно отвън, чистичко отвътре, то и други пожелаха да си направят такова жилище. И ние, които имахме вече опит започнахме да им строим дъсчени бараки. Построихме към 15 бараки.
към текста >>

58. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

Борис Николов

ТОМ 2

И Учителят остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г.
Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка. И Учителят остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. На следващата година -1927, Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на ул. „Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул. „Опълченска" 66 и преспиваше там.
към текста >>

59. 54. ОБЩАТА КУХНЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Една група сестри взимат дежурство по за един месец.
Той ни поглежда и пита: „Е, рехох, какво има? " А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуряха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец. Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата кухня. Това води началото си от събора на 1926 г. и непосредствено след него. Продължи и през есента.
към текста >>

А когато се разбра, че Учителят ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение.
Друга група сестри вземаха следващия месец. Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата кухня. Това води началото си от събора на 1926 г. и непосредствено след него. Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителят ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г. след събора Учителят нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията.
към текста >>

60. 55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД

Борис Николов

ТОМ 2

От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и чешмичка.
От този син пясък започна да излиза мъничко водица. Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича и се получи една тънка струйка вода, колкото един пръст дебела. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма. Ние които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и камъни, направихме с тях чешмата. Мисля че имаме снимки от нея. От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и чешмичка. Оказа се, че е много ценна и хубава вода. „Радиоактивна вода", я нарече Учителят. То действително е така, защото сините пясъци се дължаха на минерала „голконит", който е радиоактивен минерал. Тази вода Учителят препоръчваше да се пие. Във връзка с тази водичка и чешмичка, която е на 300 м от Изгрева, Учителят даде редица упражнения с водата.
към текста >>

61. 56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините.
Отгоре ще напишете: „Мисли добре". Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си. Ще сложите отгоре: „Работи добре". Защо Учителят свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговора ще намерите в Словото Му. Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителят беше много доволен. Тя е правена към 1934 г. Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева.
към текста >>

62. 57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Всеки си взимаше от тази вода най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя.
Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с едната ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас младите да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носехме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си взимаше от тази вода най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водите и дълги години всички, които живееха на Изгрева ги правеха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха и имаха много добри резултати от тези упражнения.
към текста >>

63. 60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Учителят остана да живее в току-що направената стаичка и престоя през цялата зима на Изгрева.
60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА Първо ние младежите се заселихме на Изгрева в дъсчени бараки. След събора през 1926 г. Учителят остана да живее в току-що направената стаичка и престоя през цялата зима на Изгрева. А за беседи всички слизахме долу в града на ул. „Оборище" 14. За онези, които живееха в града, Оборище беше удобно, но за нас бе свързано с трудност. Ние следвахме и предвижването ни затрудняваше. Имаше и други причини, които споменах с предприемача на Иван Радославов и които разказах.
към текста >>

64. 63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО

Борис Николов

ТОМ 2

Каквото взимаше туряше на масата.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една кръгла маса, на която бяха наслагани най-различни блага. Нашите братя и сестри когато направеха, сготвяха нещо хубаво или получаваха някой плод, винаги отделяха на Учителя най-хубавото и Му го занасяха. Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя. Той не ги връщаше. Каквото взимаше туряше на масата. Ако нямаше място на масата, туряше под масата. А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага. Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата. Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата.
към текста >>

65. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Беше началото на зимата.
Той ни даде нотариален акт, а и Стоян Илиева бе в тази група. Ето така една голяма нива от два декара и шестотин квадрата се разцепи на седем човека. Направената двойна барака с две помещения бе половината на Стоянка Илиева, а другата част бе определена за братска барака и за посрещане на гости. В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов. Денят когато приключихме със строежа на бараката отидох да занеса на Учителя сметката, където в една тетрадка точно записвах какви материали съм купувал и какво съм заплащал на работниците, когато трябваше. Беше началото на зимата. Сварвам Учителя да си пали сам печката. Обикновено Той сам си палеше печката с дърва. Каменни въглища не употребяваше. Аз чукам на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам. „Учителю, ето сметката за разходите на бараката." И Му подавам тетрадката, в която съм водил най-подробни сметки Дори за всеки пирон.
към текста >>

66. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Те не взимаха от пазара, а отиваха към селата, към Плана планина и от там купуваха.
Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли. Друго ястие бе картофеното пюре. Обелени сварени картофи, смачкани на пюре, слага се малко сол, черен пипер и зехтин. Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставяне на най-хубавите картофи. Те не взимаха от пазара, а отиваха към селата, към Плана планина и от там купуваха. Картофите купени от там и сварени бяха с копринена ко-жичка, с червена вътрешност , а понякога и бели картофи. Ще закупят няколко чувала и ще ги докарат на Изгрева. От картофите се приготовляваха кюфтета, като се прибавяше лук опържен. Бяха много вкусни, но това не е лесно за приготвяне. Учителят обичаше червен кромид лук повечето суровичък.
към текста >>

67. 75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока.
Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може да има десетина такива песни. Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който знаеше много народни песни и Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока. Те сега се пазят и един ден ще бъдат отпечатани. Всички големи музиканти, които изнасяха концерти в София, било от чужбина или наши, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти по покана на наши приятели идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала България. А около Него имаше винаги по 2-3 приятели.
към текста >>

68. 81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

Борис Николов

ТОМ 2

Затова сестра Паша взимаше и редактираше тази беседа и я подготвяше за печат, като я написваше на пишеща машина.
81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА След като една от стенографките разчете, дешифрира и напише на пишеща машина в четири екземпляра една беседа, която е сверявала от четири тетрадки, то тогава тази беседа беше само една разчетена стенограма. Тя не можеше така да се публикува. Затова сестра Паша взимаше и редактираше тази беседа и я подготвяше за печат, като я написваше на пишеща машина. След това отиваше при Учителя й Му четеше беседата. Той слушаше и даваше своите забележки като някои места допълваше или някои места коригираше. След това Паша се връщаше в своята барака и я обработваше отново съгласно препоръките на Учителя. След това я предаваше за печат на печатарите, които набираха буквите и набрания текст го изкарваха отпечатан, което се наричаше шпалти и те се даваха на Паша за корекция и преглед. След като поправи пропуските и грешките на печатарите, тя ги връщаше, те поправяха своя набор от букви и пак изкарваха втора шпалта за преглед.
към текста >>

69. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Борис Николов

ТОМ 2

И от тези пари се взимаха за печатане на беседите.
Откъде идваха средства? Отначало имаше ревностни братя, които два-ма-трима финансираха дадено томче. Следващият етап бе, че към тези се включиха и други. Третия етап бе когато Учителят основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера. Това бяха средства набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбата част от сумите се възстановяваха. По това време се основава един редакционен комитет от възрастни приятели с литературни познания. В него влизаше Стефан Велев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература. Дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател. Към него се включиха и други и те трябваше да организират печатането на беседите.
към текста >>

70. 99. АНТИМИНСЪТ

Борис Николов

ТОМ 2

Така Константин Дъновски отначало е учител, след това свещеник и взима дейно участие във възраждането на българския дух във Варненско.
Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите. Така той изучава доста българчета. Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село. Той му дава домът си за черква и училище, а после омъжва дъщеря си Добра за младия Константин. Така Константин Дъновски отначало е учител, след това свещеник и взима дейно участие във възраждането на българския дух във Варненско. Съдбата на този Антиминс е необикновена. За нея ще се говори друг пък. По-късно, след освобождението на България от турското робство, този Антиминс беше изкаран на специална хартия и приятелите, сподвижници на Учителя от първите години го окачаха по стените на домовете си. Един такъв Антиминс на платно висеше в дома и в стаята на Учителя на ул. „Опълченска" бб.Учителят беше дал правила за работа с него.
към текста >>

71. 106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ

Борис Николов

ТОМ 2

Като се уплашва осиновената дъщеря на Иларионова, взима и ги изгаря.
Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Но тези карти в Търново се държаха в дома на Иларионови. И тогава имаше гонение на Братството срещу Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказки, често пъти Му спираха съборите. Като се уплашва осиновената дъщеря на Иларионова, взима и ги изгаря. От френологични карти има запазени 50 и те са у мене. За всеки случай от тях може да се види как е работил Учителят. Има случаи когато Той отива в едно училище, говори по френология на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: „Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат за учениците с това, което казва Учителят.
към текста >>

72. 115. СБЛЪСЪЦИ

Борис Николов

ТОМ 2

Взима си торбичката и напуска богатия дом.
Искаха да я изпратят във Виена да учи музика, където беше големият й брат Слави. Тя, която се беше вече запознала с Учителя не прие да отиде, макар че баща й беше готов да я издържа. Тя беше се посъветвала с Учителя и Той я насочи да не ходи. Баба Недялка не се примиряваше с това, че тя ходи при Учителя. Конфликтът се разширява до там, че те я изгонват и тя напуска семейството си. Взима си торбичката и напуска богатия дом. После тя отиде да живее в едно братско семейство на сестра Янакиева. Приеха я там, където тя живя около 10 дни. През това време тя ходеше на беседи на Учителя. Тя сподели с Учителя и Той я посъветва да изчака. След това родителите се разкаяха, че са я изгонили.
към текста >>

73. 119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането.
Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните. Той беше много добър музикант. Свиреше на цигулка, пиано и арфа и живота си бе посветил на музиката. Държеше връзка с Учителя, който обикновено него викаше да нотира някоя песен. Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането. Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начини с някои мънички изменения. За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин. Така че музиката на Учителя е запазена.
към текста >>

Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона.
За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин. Така че музиката на Учителя е запазена. Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записвани с неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този лист, нотиран се преписваше в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше.
към текста >>

74. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Борис Николов

ТОМ 2

Взима си нещата и той тръгва.
Излиза навън и какво да види? Бивакът на полка е целият разрушен от гранатите и само неговата палатка, в която е стоял стърчи всред разрушението. Оглежда се, няма никой. Всички са се оттеглили. Сам е. Взима си нещата и той тръгва. Намира след това отстъпващите войници и по-късно научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - опозорена, унижена, разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат; той отива в София на ул. „Опълченска" 66 при Учителя, за да го види и да Му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката Си и му посочва стола да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава без да промълви и дума, обзет предварително от необикновено вълнение.
към текста >>

Учителят го взима, оглежда го и казва: „Ако не пишеше музиката на тази песен когато падаха гранатите около палатката ти, то и ти щеше да пострадаш.
Намира след това отстъпващите войници и по-късно научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - опозорена, унижена, разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат; той отива в София на ул. „Опълченска" 66 при Учителя, за да го види и да Му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката Си и му посочва стола да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава без да промълви и дума, обзет предварително от необикновено вълнение. Учителят го взима, оглежда го и казва: „Ако не пишеше музиката на тази песен когато падаха гранатите около палатката ти, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси." Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, не е отворил устата си да каже дума, а ето Учителят пред него знае при какви условия е писал песента там на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят е видял цялото положение там, че сам го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: „Сега или никога! " Разбира се, че Учителят го е охранявал и предпазвал от опасността през време на сражението там на фронта. Той пада на колене пред Учителя както започва песента: „Пред Теб припадаме Господи днес с чисти трепетни души".
към текста >>

75. 132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ

Борис Николов

ТОМ 2

През зимата все със сако ходех.
132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ Когато бях млад не се обличах с много дрехи. Издържах на студа и не обичах да ми стягат тялото разни облекла, фланелите ги носех, а тогава се носеха дебели фланели с дълги ръкави. През зимата все със сако ходех. Имах три палта от хубав шаяк плюс меки шапки, но не ги носех. Не ми беше студено, а и те ме стесняваха като калъп, макар че бяха ушити от майстор шивач и ми стояха много добре. Аз бях висок и строен. Когато отивахме на ул. „Опълченска" 66 при Учителя на беседа ние младите сядахме накрая на последния ред.
към текста >>

76. 157. ОТКУПВАНЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Тя наляво и надясно разказваше, че Учителят изнудва хората да си дават парите и ги взима от този или онзи.
Неговата болест бе поради подпушване. Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство! " Сестрата чак сега разбира каква е работата и го разказа на нас. А имаше една друга сестра Гръблашева, която по това време беше много медиумична и в нея влизаха пакостливи духове. Тя наляво и надясно разказваше, че Учителят изнудва хората да си дават парите и ги взима от този или онзи. Ето ви два примера на две сестри на Изгрева и една история за едно откупване. На времето богатите хора са се откупвали от разбойниците като са изкопавали имане и са давали злато за откуп. Даваш злато, даряват ти живот. Това е правилото на разбойниците. И болестта има правило.
към текста >>

77. 175. НЕПОСЛУШАНИЕТО

Борис Николов

ТОМ 2

Взима със себе си Невена Неделчева и Елена Андреева.
175. НЕПОСЛУШАНИЕТО Братството е на Рила и лагера е устроен, братския живот продължава така както е от години. Един преди обед идва Любомир Лулчев при Учителя и казва: „Учителю, идва голяма буря, която ще завлече целият лагер и ще бъде пагубна за Братството. Затова трябва веднага всички да слезнем в града". Учителят го гледа строго и му казва: „Аз няма да сляза! " Лулчев се обижда, обръща се и си тръгва. Взима със себе си Невена Неделчева и Елена Андреева. Тримата най-демонстративно напускат лагера. Учителят наблюдава, след това се разгневява и казва много строги думи. За Елена казва: „Тя няма защо да дохожда повече тук! " И наистина Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителствува 4 години -1931-1936 г.
към текста >>

78. 176. ЗАГРАБЕНОТО НАСЛЕДСТВО

Борис Николов

ТОМ 2

Става промяната на 9.IX.1944 г., комунистите идват на власт и взимат богатствата на богатите.
Така най-малкия син заграбва всичко и на двете си сестри той не дава нищо. Един ден като пътува из България Учителят идва в Стара Загора, посещава семейство Мечеви и сестрите се оплакват от малкия си брат. Учителят го извиква, застава строго пред него, хваща го за ръцете, раздрусва го и му казва: „Защо ограби сестрите си? Поправи това, което си сторил докато е време, защото всичко ще изгубиш и не само това, но когато ходиш ще пипаш с тези ръце стените". Братът обещава, но не изпълнява. Става промяната на 9.IX.1944 г., комунистите идват на власт и взимат богатствата на богатите. И на него му взимат всичко. От голямо притеснение го хваща диабет и от него той ослепява. Като се движи по къщата с двете си ръце опипва стените на стаите, за да открие къде е вратата. Това, което каза Учителят, така и стана. Първо ослепя и след това диабета го довърши.
към текста >>

И на него му взимат всичко.
Един ден като пътува из България Учителят идва в Стара Загора, посещава семейство Мечеви и сестрите се оплакват от малкия си брат. Учителят го извиква, застава строго пред него, хваща го за ръцете, раздрусва го и му казва: „Защо ограби сестрите си? Поправи това, което си сторил докато е време, защото всичко ще изгубиш и не само това, но когато ходиш ще пипаш с тези ръце стените". Братът обещава, но не изпълнява. Става промяната на 9.IX.1944 г., комунистите идват на власт и взимат богатствата на богатите. И на него му взимат всичко. От голямо притеснение го хваща диабет и от него той ослепява. Като се движи по къщата с двете си ръце опипва стените на стаите, за да открие къде е вратата. Това, което каза Учителят, така и стана. Първо ослепя и след това диабета го довърши. А сестрите му си останаха пак бедни, както и преди, когато тяхното богатство бе заграбено от малкия им брат.
към текста >>

79. 177. УСЛУГАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Когато взимаш и когато даваш, бъди внимателен.
" Учителят я изглежда строго и казва: „Готова ли си да се омъжиш за него? " Сестрата казва: „Не" и се отдръпва. „Ето виждал ли, че не си готова да жертваш, а как ще му помогнеш тогава? " Младата сестра вдига рамене уплашено. Тръгва си мълчешком. Когато взимаш и когато даваш, бъди внимателен. Ти вече ангажираш чувствата на човека. И постъпките са говор, не само думите. Чрез постъпките, неизречените думи разговарят между душите и определят отношенията им.
към текста >>

80. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

Борис Николов

ТОМ 2

Тези, които са били тогава и тези, които бяха сега взимаха участие в двете пасхи.
22 ст. 10-13) Ето вижте сега там е имало кърчаг с вода. А тук в село Мърчаево имаше извор в самия двор на Темелко. Има подобие, има съответствие. Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват. Тези, които са били тогава и тези, които бяха сега взимаха участие в двете пасхи. Онази преди 2000 години и сега в дома на Темелко. Това бе дом на последната пасха. Учителят каза на Темелко: „Той е същият, който на времето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития. Този дом стана център на Братството. Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място.
към текста >>

Беше още зимата на 1944 г., бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин.
Той виждаше безумието на войната. Говореше много малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната. Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един близък връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден. Излизахме почти всяка сутрин. Беше още зимата на 1944 г., бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше постоянно в къщи, в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общият обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри. Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Тя беше селски човек, здрава и умна, разумна и работлива, със сръчни ръце.
към текста >>

В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери.
Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време. При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше.
към текста >>

81. 194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Зимата се окози - пръкнаха се две ярета - едно мъжко и едно женско.
Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха трева и даваха добро мляко. Взех я. Тя даваше по три литра мляко на ден. Това бе достатъчно за нас двамата с Мария Тодорова. Купихме козата и се грижехме за нея. Зимата се окози - пръкнаха се две ярета - едно мъжко и едно женско. Мъжкото го дадохме на един, а женското го запазихме за томазлък. Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка и я закарахме в Мърчаево, че я подарихме на Учителя. Тя се бе окозила и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха, музеха я и свареното мляко го даваха на Учителя.
към текста >>

82. 196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома.
Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван. Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му.
към текста >>

83. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Борис Николов

ТОМ 2

Това Учителят го каза през зимата, а през есента, на 9.1Х.
Белият Му шал висеше през врата. Изгледа ни и каза: „Ние решихме да пуснем комунистите и руснаците в България! ". Изрече това и се прибра в стаята си. Това беше една от опитностите и която имахме с Учителя, която разполови света на две. На руско влияние и на американско влияние десетки години след войната. Това Учителят го каза през зимата, а през есента, на 9.1Х. 1944 г. руските войски влезнаха в България и докараха комунизма в България. В едно от тефтерчетата на Савка ние намерихме, тя бе записала едно изказване на Учителя през 1942 г., че волята Божия била руснаците да дойдат до Дунава. Тези събития Учителят е предсказал много отдавна. Даже в старите архиви от 1900 г.
към текста >>

84. 199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО

Борис Николов

ТОМ 2

Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола.
Скоро се заловиха и облякоха коритото с камъни, плочи, направиха път за водата и в едно неголямо басейнче започна да се събира вода. От това не голямо басейнче можеше да се пълнят съдове. Малкото чучурче, което направихме, където водата се изливаше в коритото задоволяваше всички нужди на Братството в дома Темелков. Така Учителят създаде „Извора на Доброто", а пък брат Боян Боев, който записваше всички разговори на Учителя след това ги дешифрира и подготви един материал, който бе озаглавен „Изворът на Доброто". Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола. Брат Боян без да каже нито дума и той се присъединява към Учителя, започва да събира камъни и да ги захвърля в дола както прави Учителят. Така разчистват около чешмичката и изхвърлят всички камъни." Като свършват тая работа Учителят се изправя и казва: „С това ние помогнахме на цялото човечество. Разчистихме препятствията, които спъват българския народ и човечеството! " Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян усетил, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
към текста >>

85. 200. НОВАТА ЕПОХА

Борис Николов

ТОМ 2

Обичайте Господа, защото за онези, които Го обичат няма лишение." Големи екскурзии не правехме в началото когато беше зимата, защото бяха паднали големи снегове, но малки излети до близки, хубави места правехме почти всеки ден.
В Мърчаево Учителят държа първата си беседа на 19 март 1944 г. След това друга беседа на 22 март 1944 г. „Завета на Любовта". Тогава извади малкото си бележниче и прочете: „Какво значи свещена Любов? Да живее Христос в тебе. Обичайте Господа, защото за онези, които Го обичат няма лишение." Големи екскурзии не правехме в началото когато беше зимата, защото бяха паднали големи снегове, но малки излети до близки, хубави места правехме почти всеки ден. Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите цветенца, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии. От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша. Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия.
към текста >>

86. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Отиването до Симеоново ставаше пешком, а понякога приятелите взимаха лека кола за Учителя.
Когато се върна от Мърчаево Учителят започна редовно да изнася беседите си. Излизаше редовно на Витоша през село Симеоново. Но понеже беше много заслабнал, Той не отиваше до Бивака. Излезнем над Симеоново, над боровата гора, имаше просторни поляни и там край гората прекарвахме целия ден до огньовете и чайниците. Имаше казан, в който приготовлявахме общ обед. Отиването до Симеоново ставаше пешком, а понякога приятелите взимаха лека кола за Учителя. Още в Симеоново се усети това, че Учителя е болен. То се виждаше когато ходехме, че не е добре физически, беше изтощен, отслабнал, нямаше апетит и беше повечето сериозен и мълчалив. Ние правехме всичко възможно да Го улесним, но виждахме, че Учителя е болен. Не се оплакваше от нищо. Но виждахме, че е отслабнал и че няма сила.
към текста >>

87. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Борис Николов

ТОМ 2

Аз стоя на страна смутен, стеснителен и не взимам участие в спора.
204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Първи сън: Ръкополагане. Сънувам, че се намираме на полянката на Изгрева, цялото Братство. Събрали се всички и се чудят кой да чете беседата на Учителя пред цялото Братство. Аз стоя на страна смутен, стеснителен и не взимам участие в спора. Ето Учителят излиза от гората с две ръце разгръща обръча на спорещото множество, прави с две ръце пътека, тръгва към мене, извиква ме по име и ми казва: „Ти ще четеш беседата! " Той ми дава Неговия бастун, аз коленича пред Него и Му целувам ръка. Отстрани Елена Андреева иска да чете половината от беседата, но Учителят не разрешава жена да чете и посочва отново мен. След това аз трябваше да ръководя. Това е сънят.
към текста >>

88. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Борис Николов

ТОМ 2

Беше студена зима с дебел сняг.
Хасково, който е мой роден град. След това служих като лекар в артилерийско отделение, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия. Като такъв бях натоварен заедно с дивизията върху влак, отправен за Отечествената война през 1944-е. Уа 25 декември 1944 г. влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София. Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен. До шосето ме срещна лично познатата ми д-р Дафина Кьорчева, която ми каза: „Учителят е болен, ела да го видиш и ти". Господин ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес. Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара. По краката имаше изразени отоци.
към текста >>

89. 23. БОЖИЯТА РЪКА

Борис Николов

ТОМ 2

В този момент идва една млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я завежда до Изгрева.
Учителят казва: „Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: „Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва с глава в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас. В този момент идва една млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я завежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действувала много бързо." А Учителят добавя: „И слуги на Господа са Неговите человеци."
към текста >>

90. 55. ВЪЛЦИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Тази зима е била зима с дълбоки снегове и студ, че чак дърветата се пукат.
55. ВЪЛЦИТЕ Брат Гръблев служи в Дели Ормана, на границата, охранява границата. Тази зима е била зима с дълбоки снегове и студ, че чак дърветата се пукат. Брат Гръблев обхожда на кон границата от пост на пост през дивите гори на Дели Ормана. От Румъния нахлуват вълци, страшно става да се ходи из горите. Като идва в София в отпуска брат Гръблев пита Учителя: „Какво да правя? Нося оръжие. Да ги избивам ли?
към текста >>

91. 116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА

ТОМ 2

В туй време както вървят Учителят вижда една сребърна петолевка на пътя и казва на брат Абаджиев: „Вземи я, това е за нашият обед." Навежда се, взима я, изправя се, а в очите му сълзи от умиление, че е прескочил срама от необикновеното положение, в което сам е изпаднал.
Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи. Толкова се притеснява, че не знае какво да прави. Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично. От притеснение чак се изпотява. Пот студена избива на челото му. В туй време както вървят Учителят вижда една сребърна петолевка на пътя и казва на брат Абаджиев: „Вземи я, това е за нашият обед." Навежда се, взима я, изправя се, а в очите му сълзи от умиление, че е прескочил срама от необикновеното положение, в което сам е изпаднал. Поръчва обяд и монетата точно заплаща сметката. Всичко е изчислено от точно по-точно.
към текста >>

92. 132. СНЕГЪТ В МЪРЧАЕВО

Борис Николов

ТОМ 2

Учителят мълчи, нищо не говори, а навън зима, сняг дълбок.
132. СНЕГЪТ В МЪРЧАЕВО Идва един брат в Мърчаево и разправя на Учителя какви мъчнотии, какви лишения, какви незгоди е имал. Учителят мълчи, нищо не говори, а навън зима, сняг дълбок. След малко Учителят става, излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несрети. А Учителят мълчи, работи, чисти снега от пътеките. " Като очисти пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него, и му се оплаква и му казва: „Може да си отивате, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва, пристига в София. На следващият ден му съобщават, че най-голямата пречка е изчезнала и е назначен на работа.
към текста >>

93. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

ТОМ 3

Взимане-даване -100 85.
Побойиците и брат Ради - 95 80. Генчо яде череши на тъмно - 96 81. Васко Искренов - 97 82. Начо Петров - 98 83. Олга Славчева (-1967) -100 84. Взимане-даване -100 85. Защитата -101 86. Испанската болест -101 87. Раницата -102 88. Стихове от Олга Славчева -103 89. Слово за Олга Славчева -105 90.
към текста >>

94. 10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна.
По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска". Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа. Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен. Учителят Петър Дънов започва първата сборна среща. Тогава Учителят им говори за бъдещето на Братството за идеите, които ще обхванат цялото човечество. После Учителят ги извежда по върховете край барна, на Дегилиташ-връх. Прекарват няколко дни.
към текста >>

95. 12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато.
Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира.
към текста >>

96. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака.
Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя. Те се срещат и запитват Паша: „Ти от къде идваш? " „Идвам от Сините камъни където е Учителят".
към текста >>

97. 18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Слезнахме с кола и аз усетих тогава, че Той си взима сбогом със старото жилище.
Ама Галилей не го покани Учителят, но той се вмъкна насила даже. Тогава Учителят беше много строг и сериозен. Той ни покани и каза: „Тези и тези братя". Заведе ни на ул. „Опълченска" 66. Слезнахме с кола и аз усетих тогава, че Той си взима сбогом със старото жилище. Тогава предложих на приятелите: „Нека да оставим Учителят сам в стаята си. Той има някаква лична Негова работа". Учителят кимна с глава, одобри моето предложение и ние излязохме от стаята и седнахме на пейката на двора. Учителят седя в стаята около два часа. Там какво е правил ние не знаем.
към текста >>

98. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

На една екскурзия, която направихме с група приятели на планината през зимата, беше много студено, до минус 10 градуса.
Учителят се усмихна. След това разговорът потече в друга посока. Боян до края имаше „трън в плътта си", а дойде време когато това го скова на легло, но той продължаваше да работи. Разчиташе стенограмите си и ги диктуваше на някои от сестрите, които пишеха на пишеща машина. По този начин излезнаха много неща от него за живота на Школата по това време, които трябва да бъдат отпечатани от следващото поколение. На една екскурзия, която направихме с група приятели на планината през зимата, беше много студено, до минус 10 градуса. Не можехме да му откажем на брат Боев да дойде с нас. Тогава му измръзнаха ръцете. Като се върнахме в София голям труд се положи, да му се стоплят пръстите. Няколко седмици не можеше да ги движи. Това беше последната му зимна екскурзия.
към текста >>

99. 22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Когато идва време да го вземат войник по време на войната, той не иска да взима пушка.
22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА Баща му беше българин, а майка му арменка и той по черти приличаше на майка си. По едно време баща му издавал вестник. А майка му след известно време се поминала и той идва да следва в София. Когато идва време да го вземат войник по време на войната, той не иска да взима пушка. Те му я натикват в ръцете, а той я захвърля: „Аз пушка не вземам". Така демонстрация да се направи в навечерието на войната означава разстрел. Хвърлят го в затвора, бият го, измъчват го, изтезават го, но той не отстъпва. И добре, че се застъпва за него един общественик, в чиято къща той е живял пред генерала та така го освобождават. Мобилизират го като санитар в Балканската война, където е завеждал аптеката, понеже е следвал естествени науки.
към текста >>

100. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Учителят протяга ръка, взима подноса с онова, което Мария е приготвила за Него и бавно се връща към стаята си като минава през стражата без да я поглежда.
Сяда тя на пейката и чака да излезе Учителят и да мине към полянката. Седи и чака. Накрая след час-два Учителят излиза от стаята, преминава през стражата без да я поглежда и се отправя към поляната. Мария скача и се спуска да Му целува ръка, а Учителят я запитва: „Можеш ли да ми направиш една салата? " Мария кимва с глава. Учителят протяга ръка, взима подноса с онова, което Мария е приготвила за Него и бавно се връща към стаята си като минава през стражата без да я поглежда. Мария е щастлива, приготвя салата и тръгва да занесе чинията на Учителя. Дядо Благо, който е на пост пред вратата и е стража, казва: „Дай, аз да го дам! " Но Мария не му дава. „Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14964509010315