Търсене в текстове за 'Звяр'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 103 резултата в 62 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда.
Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда. По този въпрос тук е ставало дума и други път. Някому ще се види може би банално – да се приказва за себесъвършенството, но ние не ще престанем да отделяме по няколко скромни страници по тоя въпрос, защото го смятаме за най-жизнен и належащ в нашето време. – Вегетират, – казват понякога за тия, които изучават великия закон на любовта, закона на вътрешното растене. – Живеят живот на абсолютна пасивност и губят напразно своите дни – казват за тия, които са видели нейде изходния път за личността и за общото, за хората, крачещи по каменистия път на себеиздигането. Така е, прави са тия що казват това, ако вярват искрено, че злото се изкоренява по пътищата на щурма, на трясъците и кръвта.
към текста >>

Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба.
Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого. Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той. Нима духовният човек не познава бурите! Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа. Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада?
към текста >>

2. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка.
Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги.
към текста >>

Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна.
който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги. Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност. Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение.
към текста >>

3. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Безспорно – нещо по-долно, по-страшно, по-отвратително от кой да е звяр, от коя да е гадина.
Съзнателният човек се проявява в три направления, в три отличителни положения: като ум, като сърце и като воля. Умът, сърцето и волята отличават човека от другите животни. Само в силата на тези си прояви човекът е човек. Вън от това той може да е всичко, но не и онова, което ние търсим, идеализираме, уважаваме и почитаме. За да разберем по-добре тази истина, достатъчно е да си помислим, какво би представлявал един човек без ум, или без чувства, или без воля. Безспорно – нещо по-долно, по-страшно, по-отвратително от кой да е звяр, от коя да е гадина. И обратно. Когато качествата на ума, сърцето и волята стоят в отлична степен, човек е достоен за званието си. Само тогава той може да прояви интелигентност, благородност, деятелност; само тогава може да бъде полезен за себе си и за ближните си. Умът, сърцето и волята са природни дарби. Това са условия, това са средства за проявление на човещината.
към текста >>

4. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Рев от дън земя донася сякаш всяка пенеста вълна; като разярен звяр се мята мощната му гръд.
Мълчалив, безлюден бряг. Той седи самин и пред него е разстлана синкаво зелена шир, която диша, вълнува се и шепне. В него – друга шир, разстлана до безкрая, готова, да погълне и морето. Той мисли, вслушва се в две морета. Морето, синкаво зеленото море пред него възстава в страшна буря. Рев от дън земя донася сякаш всяка пенеста вълна; като разярен звяр се мята мощната му гръд. Затихват ветровете, гривести талази още дишат заморени, като след дълга битка и бавно една след друга се простират на брега. Душата тръпне мълчешком. Синкаво-зеленото море затихва. Отминава бурята. Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка.
към текста >>

5. ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ - Георги Марков Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди.
Мара Белчева МОЛИТВА Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата! На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной. Дали молитвата ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води? Със камъни ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори. И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди. И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите звезди.
към текста >>

6. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо?
Човешката душа така научава един велик урок за единството на живота. Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си. Човек, който живее в закона на Цялото (т.е. в мировата Любов), ще разбира от езика на всички същества и всички същества ще го разбират. Дето и да отива, той ще носи с себе си една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо? Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън. Защо детето е привързано към майка си? Защо се приближава до нея с радост? Защото детето чувствува, че като се приближи до нея, приближава се до едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото.
към текста >>

7. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато пее, и птица и звяр спират дихание да слушат, дивото не мръдва клон, тревата не мръдва лист... Тъй хубаво пее На-Ну.
Някой се наричаше На-Ну. Овчар бвше... И певец беше. Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните. Това беше На-Ну овчарят. Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас. Когато пее, и птица и звяр спират дихание да слушат, дивото не мръдва клон, тревата не мръдва лист... Тъй хубаво пее На-Ну. На-Ну извеждаше стадото винаги високо в планината. Но един ден той стигна полите на Гур. Пусна овцете на паша, поседна на камъка и запя. Слънцето грейна силно. Айя отвори прозорец и чу.
към текста >>

Звяр срещна на пътя си, щеше да го разкъса.
От гърдите ù рукна вода: На-Ну щеше да се удави. Падна гръм. Гората се подпали: На-Ну щеше да изгори. По-нагоре гората стана гъста, На-Ну щеше да се загуби. Отровна змия се приближи до ногата му: щеше да го ухапи. Звяр срещна на пътя си, щеше да го разкъса. Призори На-Ну отмаля. С ръце окървавени, лицето разкъсано, краката ранени, той падна. Чинеше му се, че свят се губи в тъмнина... Когато отвори очи, видя над себе си човек. Беше утринен час. Човекът беше пустинник.
към текста >>

Звярът беше станал жена.
Песента му се разливаше цол ден от изгрев до залез. И птиците млъкнаха, и зверовете спряха стъпките си, и дърветата се умълчаха. Вслуша се и Цу-Зан-Хор. Велико нещо е песента! Когато свърши песента си, На-Ну погледна горския цар и видя чудо: Змиите се бяха превърнали на тъмни къдрици, огънят от очите му беше угаснал, а вместо лъвска уста имаше уста на девица. Звярът беше станал жена. Цу-Зан-Хор беше царица. Тя попита: – Ти пя хубаво, по-хубаво от моите певци. Кой те научи тъй хубаво да пееш? – Айя, – рече На-Ну. – За кого пееш?
към текста >>

Дървото не мръдваше лист птицата не хвръкна, и звярът се укроти.
Чували ли сте мълчанието на планината? Само екът повтори акорда и замря в гърдите на планината. Пееше На-Ну. Песента му беше като шума на гората, гласа на вятъра, силата на огъня и плиска на вълните. И небето, и земята слушаха. Дървото не мръдваше лист птицата не хвръкна, и звярът се укроти. Тъй хубаво пееше На-Ну. Слънцето чу песента. То направи крачка по-близо и нададе ухо. Ашар задряма унесено от чудната песен. Гур се унесе.
към текста >>

8. Из моите спомени - Седир Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр.
Вода - гърдите на жена. Земя - тялото на лъв. Въздух - крилата на орел. Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса.
към текста >>

Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра.
Земя - тялото на лъв. Въздух - крилата на орел. Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр.
към текста >>

Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво.
Въздух - крилата на орел. Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра.
към текста >>

Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра.
Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра. Учителят ---------------------------------------------------------- [1] Най-голямото от тези символични животни се намира на югозапад от грамадната пирамида Гизех (Гиза).
към текста >>

И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена.
Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра. Учителят ---------------------------------------------------------- [1] Най-голямото от тези символични животни се намира на югозапад от грамадната пирамида Гизех (Гиза). Големината му е 23 м , а дължината 36 м.
към текста >>

Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр.
Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра. Учителят ---------------------------------------------------------- [1] Най-голямото от тези символични животни се намира на югозапад от грамадната пирамида Гизех (Гиза). Големината му е 23 м , а дължината 36 м. Гигантът е иззидан навярно по времето на великата пирамида.
към текста >>

И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра.
Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра. Учителят ---------------------------------------------------------- [1] Най-голямото от тези символични животни се намира на югозапад от грамадната пирамида Гизех (Гиза). Големината му е 23 м , а дължината 36 м. Гигантът е иззидан навярно по времето на великата пирамида.
към текста >>

9. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми.
Остра болка ме събуди. Раздираха ми гърба; една тежест върху мен ме смазваше; миризма на гнилост ме задушаваше. От лодката бях паднал с лице към земята; разбрах, че един тигър беше върху мен. Той не бързаше да ме отнесе. Грапавият му език лижеше кръвта, течаща от раните ми. Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми. Мислех, че умирам от болки. Конвулсивните ми движения бяха обърнали лицето ми към речния бряг. Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми.
към текста >>

Гледах над главата си страшната муцуна на звяра.
Той не бързаше да ме отнесе. Грапавият му език лижеше кръвта, течаща от раните ми. Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми. Мислех, че умирам от болки. Конвулсивните ми движения бяха обърнали лицето ми към речния бряг. Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми. Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите. Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава - величието на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в духовно отношение. Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1].
към текста >>

Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра.
Въпреки зашеметяването си, аз наблюдавах хармоничните движения на този човек. Исках да разгледам лицето му. Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен. Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра. Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците. Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд. След като ядох и спах, той се съгласи да говори.
към текста >>

Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене.
Исках да разгледам лицето му. Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен. Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра. Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците. Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд. След като ядох и спах, той се съгласи да говори. Ти отгадаваш, кой беше моят спасител, заключи Андреас, след една минута мълчание.
към текста >>

В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора".
Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен. Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра. Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците. Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд. След като ядох и спах, той се съгласи да говори. Ти отгадаваш, кой беше моят спасител, заключи Андреас, след една минута мълчание. Една вечер, като дойдох у тях, заварих ги да правят приготовление за едно нейно пътуване - една нейна болна интимна приятелка я викаше и тя трябваше да тръгне незабавно с нощния експрес.
към текста >>

Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците.
Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен. Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра. Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците. Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд. След като ядох и спах, той се съгласи да говори. Ти отгадаваш, кой беше моят спасител, заключи Андреас, след една минута мълчание. Една вечер, като дойдох у тях, заварих ги да правят приготовление за едно нейно пътуване - една нейна болна интимна приятелка я викаше и тя трябваше да тръгне незабавно с нощния експрес. Изпратихме я до гара Аустерлиц.
към текста >>

10. ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Птиците ще кацат на твоите ръце, без да ги е страх, звярът, укротен, ще се милва около нозете ти.
В нея се крият всички заложби, всички дарби, тя съдържа в себе си живота на цялото. Душата знае, а личността е ограничена. Личността разполага само с ограничени способности, а силите на душата са безгранични. Когато душата осени личността, лицето се одухотворява, то добива онзи тънки, подвижни изразителни черти! Когато душата осени личността, това познават не само хората, но и всички други същества, Защото говорът на твоята душа намира ек в техните души! Птиците ще кацат на твоите ръце, без да ги е страх, звярът, укротен, ще се милва около нозете ти. Ти ще знаеш да говориш на един език, който те разбират, Тогаз всяка изговорена твоя дума ще има магическа сила в себе си: тя ще трогва, раздвижва, успокоява и ободрява. При общение между хората, когато личностите говорят помежду си, те могат да не се разбират винаги, но когато говорят душите, те винаги се разбират. Тогаз ти познаваш другите и другите те познават. В живота има дисхармония, защото душите още не са проговорили. Когато човек обича, душата, божественото в човека говори.
към текста >>

11. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дори и звярът е твой брат .
Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира. Любовта ражда Живот, Мъдростта - Светлина и Истината – Свобода. Слънцето е най-добрият лекар и учител. Пръскай и ти навред лъчи. Вселената е едно цяло. Дори и звярът е твой брат . Не лъжи, бъди смел. Не убий. Имай пълна вяра. Душата излязла чиста от Твореца, след своите странствувания, ще застане гола, само с добродетелите си пред Бога. Учи се от Природата.
към текста >>

12. Сътворението на Адам – стара руска легенда Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

А днес, когато моята свещ догаря, И сетнияj ù плам ми осветлява всеки кът в олтаря, Аз виждам Те преблаг, с усмивка на уста, надвил и в мене звяра, С душата ми към дверите на новата зора.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ Дете, не смях аз да Те погледна в Твойта рамка златна, Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна, При старци и деца промъквал си се Ти, Арахангел Михаил, По-страшен и от змея, който нявга си убил, Яви ми се тогаз. А днес, когато моята свещ догаря, И сетнияj ù плам ми осветлява всеки кът в олтаря, Аз виждам Те преблаг, с усмивка на уста, надвил и в мене звяра, С душата ми към дверите на новата зора. Мара Белчева
към текста >>

13. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота.
Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение.
към текста >>

14. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В това е силата на „звяра", чийто разум е свързан в комплекси и под давлението на които той действува, живее.
Но не всяко убеждение има еднаква полза за живота. За издигането на живота от значение са само дълбоките убеждения на разума за духовното растене. И от това гледище има два главни рода убеждения – има убеждения на подсъзнанието, има и такива на свръхсъзнанието. Подсъзнанието крие в себе си велика сила; всичко, което става „инстинктивно", се крие все въподсъзнанието. И проявата на „инстинкта" развива голяма мощ. В това е силата на „звяра", чийто разум е свързан в комплекси и под давлението на които той действува, живее. Една голяма част от човешкия род живее под давлението само на тези комплекси на „звяра". И за тях не може да се каже, че те живеят с едно разумно убеждение. Когато комплексите на инстинкта се просвътлят, ние виждаме тогава да се проявява силата на убеждението. Няма светлина без убеждение, няма издигане, напредване, растене без убеждение, без мисъл, чиито корени се таят в безусловно установена истина. Този втори род убеждение крие в себе си всичките възможности на претворбата, новото, сир.
към текста >>

Една голяма част от човешкия род живее под давлението само на тези комплекси на „звяра".
За издигането на живота от значение са само дълбоките убеждения на разума за духовното растене. И от това гледище има два главни рода убеждения – има убеждения на подсъзнанието, има и такива на свръхсъзнанието. Подсъзнанието крие в себе си велика сила; всичко, което става „инстинктивно", се крие все въподсъзнанието. И проявата на „инстинкта" развива голяма мощ. В това е силата на „звяра", чийто разум е свързан в комплекси и под давлението на които той действува, живее. Една голяма част от човешкия род живее под давлението само на тези комплекси на „звяра". И за тях не може да се каже, че те живеят с едно разумно убеждение. Когато комплексите на инстинкта се просвътлят, ние виждаме тогава да се проявява силата на убеждението. Няма светлина без убеждение, няма издигане, напредване, растене без убеждение, без мисъл, чиито корени се таят в безусловно установена истина. Този втори род убеждение крие в себе си всичките възможности на претворбата, новото, сир. на усъвършенствуваното.
към текста >>

15. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората.
Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична".
към текста >>

В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му.
Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"!
към текста >>

16. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него.
– Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи. И двамата остават неразбрани един за друг. Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения. Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ?
към текста >>

Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека.
Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек. И смъртта е необходима, и животът е необходим. Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека. Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота. Пред тази цев и злото се спира. То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието. Следователно, всичко онова, което може да се тури в действие, това е човекът. Това е неговата мисъл, неговият ум.
към текста >>

17. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра.
Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си произход. И затова всичките тия движения на запад имат изглед на площадни пародии и характер на атавистични поврати.
към текста >>

18. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Насилието е закон за звяра, казва М.
Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто. По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на. живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов. Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв. Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши жестокост, който убива. „Насилието е закон за звяра, казва М. Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека". Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или недомислие е практикувало. Със съжаление за станалото и с недоумение ще се коментира тогава за узаконената престъпност на нашето време. Ще ни се чуди потомството, как ние хората на 19 и 20 век, които имаме големи претенции за култура и интелигентност, сме допуснали да се убива и да се яде месо. Вегетарианството е начало, първа стъпка, врата за нов живот, за нови отношения.
към текста >>

19. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В някое малко незначително дело край нас, в сияещата усмивка на две очи или в бляска на една бавно слизаща сълза, ние ще разколебаем и ще разбием устоите на това учение, което казва, че човек за човека е звяр.
Но той все пак ни нашепва, че днес трябва да подирим повече от всякога тоя жив Бог, който стои и чака непробуден в нас. И когато той се пробуди, тогава чак ще се пробуди и величието в природата. Колко прави са думите на индийския поет Рабиндранат Тагор: „Докогато ние не запалим малките лампи у нас, напразно ще блести светлината на небето; докогато не приготвим себе си, дотогава нямо ще лежи цялото великолепие на света и ще чака, както арфата чака докосването на пръстите". Във всеки един от нас ще настъпи момент, когато ще се пробуди чувството към божествеността на природата. В най-неочакваните часове на нашия живот, когато не подозираме, когато сме облечени в работната риза при машините, или се разхождаме сутрин през разлистващата се гора, в един от часовете на някой ден, някаква вест от вечността ще ни посети и ще ни поздрави със своята тиха усмивка. В някое малко незначително дело край нас, в сияещата усмивка на две очи или в бляска на една бавно слизаща сълза, ние ще разколебаем и ще разбием устоите на това учение, което казва, че човек за човека е звяр. В тоя миг ще разберем, че много, много сме били далече от една безименна и трогателно проста истина. Животът ще ни призове към своята богата съкровищница, където се отива не с накитите на рицари, не със славата на победителя, не с натежала глава от догматично учение, а с чистата и простодушна усмивка на малките деца.
към текста >>

20. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И звярът, като те види, ще те познае и ще седне кротко при нозете ти. Защо?
Ти ще станеш способен да четеш буквите на свещената книга. И споменът за езика, на който е писана тя, ще се събуди в теб И изворите, които са в глъбините на твоята душа. Ще забликат и ще образуват мощна река, която ще слезе в долините и ще напои всички цветя, треви, всички плодни дървета, които среща на пътя си. Тя ще внесе радост в тях и ще им занесе поздрав от върховете, от които слиза. Птичката без боязън ще каца на твоите рамена и ръце. И звярът, като те види, ще те познае и ще седне кротко при нозете ти. Защо? Защото през тебе ще блести лъчът на Безграничния. Вървим към Езерото на Чистотата! Стръмна и тясна е пътеката, която води към него. Изкачваме се вече на доста голяма височина. Под нас е второто езеро.
към текста >>

21. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Накрай ще кажа, че изучавайки езика, който говорят живите форми на неговото тяло, човек ще изучи и ония пътища, по които Живата Природа го води от звяра към чистия Човек.
Характерологично школуваният наблюдател може да прочете в човешките лица такива неща, които останалите хора - ако и не лишени от физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек - не биха дори забелязали За него кожата е диагностичен апарат, по който той чете не само душевните състояния, а и телесните разстройства. Мимиката на веждите, на очите, на устните му разкриват сума скрити намерения и мисли, сума скрити чувства. Каква е ползата от вярната преценка на хората, всред които протича животът ни, с които е свързана съдбата ни, всеки сам може да предвиди. Във всеки случай може с увереност да се твърди, че много злополуки в живота, много фатални сдружения и връзки, много нещастни бракове биха се избегнати. Ползата от характерологичните науки при възпитанието и самовъзпитанието също така е очевидна. Накрай ще кажа, че изучавайки езика, който говорят живите форми на неговото тяло, човек ще изучи и ония пътища, по които Живата Природа го води от звяра към чистия Човек.
към текста >>

22. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро.
Това благо говорене на себе си, тези „благи" думи, които ще си каже, преобразяват човека, те му отварят пътеките към съвършенство, те правят от неговото колебливо, непостоянно естество, човек прав, прям, с воля, мисъл и вътрешна устойчивост. Всяка блага дума, която човек би си казал, това е да неутрализира киселините на живота с подобаващи основи и други вещества. А щом се махнат киселините и огорченията, животът става по-приятен и човек може да върви напред. „Благата“ дума е един символ на онова алхимическо работене върху себе си. Ако човек не е направил от себе си нищо, „благите" думи, които би казал на другите, звучат без душа и сила. Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро. Вярата в себе си. Права е онази западна поговорка, според която човек загубва всичко едва тогава, когато загуби разположението на духа си, своя кураж. Ние казваме, човек престава да съществува, да мисли, да чувствува, когато загуби вярата в себе си. Най-великият фактор в живота на всяко живо същество, е вярата в себе си. Човек ходи на два крака, само защото има вяра в себе си.
към текста >>

23. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

По този наглед бавен, но мощен ирационален път върви развитието на човечеството и от звяр става човек с божествена искра - душа.
Еднакво е в състояние да възпита човека и масите или в зло и разрушителност, или в добро и творчество. Зависи, дали една възвишена идея ще бъде посята в нива от тръни или в добре разкопана земя. На всеки случай, психологическият фактор служи най-интензивно на доброто, светлото, благородното и напредничавото. За него е необходимо само време, за да се реализират нещата. За една светла идея могат да минат стотици и хиляди години, но тя ще си пробие път и ще се реализира. По този наглед бавен, но мощен ирационален път върви развитието на човечеството и от звяр става човек с божествена искра - душа. Ако хората биха знаели колко важен фактор в развитието на човечеството е психологическия, те биха държали много голяма сметка за всичко, което мислят, което чувствуват и което вършат, защото неусетно всичко това с време дава голям плод, който може да бъде горчив или сладък. Ако историци и социолози биха били дълбоко проникнати от ролята на психологическия фактор в живота, те биха разбрали много неразгадаеми пътеки на световните събития. Биха се добрали много по-лесно до първоизточника на нещата и биха намерили най-добрите лекарства за лекуване на човешките злини и болести. Има един къс невидим път, по който се разпространяват идеите от първоизточника до реализирането им. На него не обръщат хората внимание.
към текста >>

24. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр.
В тоя ход на изучаване те са проникнали до големите глъбини на мъдростта в природата, във всичко създадено. Едни мъгливи изрази на тази неизказуема мъдрост на живота са досущ всички религии на миналото. Написаните учения на религиите са повече или по-малко едни иносказания, едни символи на разбиранията на самата същност на живота от древните мъдреци и Учители на човечеството. Наред с това те са изпъстрени и с една „законодателна" част, засягаща начина на живота на хората, за да стане той по-съвършен. Разбира се, тази „морална" страна на ре¬лигиите е най-слабата им страна, защото тя, бидейки един израз на времето и на нравите на хората, когато те - религиите - са дадени, е много относителна. С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр. Днес, обаче, от всички тия живи учения на Учителите и мъдреците не са останали нищо друго, освен кухи форми. Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди. Загубена е самата същина. На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота. Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива опитност на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде.
към текста >>

25. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек.
Далеч сме от мисълта да оспорим голямата нужда от всичко ново днес. Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата. Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество. Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете.
към текста >>

26. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега.
Характерологично е писмото, зазидано в основите на сградите на голямата международна изложба, която ще се открие през тази година в Ню-Йорк. То е написано от много знаменити глави на днешното време. Всеки пише по нещо за днешния свят и човек. Пише се на бъдещия наследник на човешкия род след пет хиляди години. Между мнозина, Айнщайн пише за човека днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета. Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега. И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове. За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния човек и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката. Той е завладял въздуха, водата и сушата. Кракът на човека е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан. Човек днес изкарва посеви изпод ледовете на северните страни.
към текста >>

Това е, което трябва днес - едно истинско духовно възпитание, което да направи от културния човек-звяр един истински човек - син Божи.
Ала той си е останал все същия по отношение на своя подобен, както и в миналото. Войните показват това. Въпреки добрите желания на някои, трудно ще се избегне и в бъдеще една страшна все световна война. Личи, че липсва добра воля у хората, у народите. Това показва, че на човека липсва здраво възпитание като човек. Това е, което трябва днес - едно истинско духовно възпитание, което да направи от културния човек-звяр един истински човек - син Божи. Тогава милиардите пари – тежък човешки труд, които се хвърлят навсякъде за превъоръжаване, ще се използуват за да се създаде рай на земята. Това е възможно! Ако човечеството днес не се вразуми, тогава ще го постигне това, за което древните кабалисти са казвали: ако сътвореното не тръгне по пътя на истината, тогава то се обръща с всички средства против своя създател. Ако културното човечество днес не използува всичките постижения на науката, техниката и стопанския живот за доброто и духовното издигане на цялото човечество, тогава със същите тези средства, то ще се самоунищожи. Такъв е законът!
към текста >>

27. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Градът ръмжеше като алчен звяр.
Любовта, която се роди тая нощ, побеждава всичко. На планината се родих. Планината е моя родна майка и когато слизах по склоновете ù, очите ми бяха насълзени като при майчина раздяла. Отидох при хората. Те бързаха край мене като сенки и аз не виждах лицата им. Градът ръмжеше като алчен звяр. Пътищата бяха шумни и високите стени ми пречеха да виждам звездите. Само стени, стени и шум. Сърцето ми проплакваше за планината. В сънищата си чувах нежния глас на хлопките, и очите ми плачеха. Погубваха ме очите на града.
към текста >>

28. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Възрастният лъв, в чиято клетка било поставено голямо огледало, в първите дни мислел, че вижда пред себе си друг звяр и страшно ревял.
Походката им съвсем не прилича на гъвкавата походка на възрастните лъвове. Те се блъскат о стените на клетката и о предметите, които се изпречват на пътя им, сякаш са слепи, макар че зрението им по това време е вече напълно развито. Изглежда, че на малките лъвчета им липсва още "мускулен опит" - те не могат да определят разстоянието по онова усилие, което трябва да направят, за да преодолеят това разстояние. Опитите с огледалото позволяват да се изолират чисто зрителните усещания на животното, което не може да се ръководи в случая ни от миризмата, ни от преценка на пространството, а изключително от зрението. Тъкмо това е интересното в опитите на Аше - Супле. Възрастният лъв, в чиято клетка било поставено голямо огледало, в първите дни мислел, че вижда пред себе си друг звяр и страшно ревял. Постепенно, обаче, той съобразил, че изображението в огледалото има отношение към него - той започнал кротко да го разглежда и да прави разни движения, с явното намерение да наблюдава, повтарят ли се те и в огледалото. Лъвицата, над която били извършени редица подобни опити, проявила още по-голяма съобразителност. От първом тя се зъбела на собственото си изображение, но не след много прекратила тия враждебни прояви. Когато зад гърба на лъвицата, експериментаторът поднасял към туловището ù прът, тя като зървала това движение в огледалото, тутакси отскачала, явно разбирайки, че огледалният образ е тъждествен с нея. Обаче, рекорд на съобразителност получила шебекът, който изследвал, при помощта на ръчно огледало, своите торбички зад бузите, за да се увери, че в тях не е останала храна.
към текста >>

29. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Подчертаваме още веднъж, че от деня, когато тоя пещерен звяр е откъртил късче от острия кремък, за да го стисне в силната си лапа и да го почувствува като свое оръдие, той прави значителна стъпка в своето културно развитие.
Дали южните области на Азия, където е намерен питекантропусът, или северните полярни области, за които се предполага, че са по-рано изстинали и затвърдили в земна кора, са прародината на човека, това не се знае с положителност. Сред грандиозната природа - стихийна и неумолима, всред грамадните дървета, срещан често от дивите слонове, хипопотами, носорози и други зверове, човекът търси и проправя пътя си към своето превъзходство над тях, с малката, едва блещукаща искрица разум, която неизменно му помага и го напътва. Успял да хване в своите чудовищно силни ръце по-слабото животно, той го разкъсва и изяжда, както всички останали зверове, но един ден той се сеща и хвърля върху плещите си кървавата кожа на своята жертва. Тогава той стъпва вече върху нанагорния път на развоя, извършил вече първото дело на човешката култура, колкото и странно да звучи това. Един ден, това странно двукрако същество със зверския блясък на глада, отразен в очите му, напуща високите равнини, за да се скрие в мрачните пещери на планините, където се укрива от внезапните стихии на бурната природа, където със сухожилията от изядените животни и с кремъчното острие прави първата си дреха. Подчертаваме още веднъж, че от деня, когато тоя пещерен звяр е откъртил късче от острия кремък, за да го стисне в силната си лапа и да го почувствува като свое оръдие, той прави значителна стъпка в своето културно развитие. Постепенно, това същество се измъква от суровите убежища на първобитния си живот и тръгва да дири своите подобни, за да направи "общество", чиято потребност е вече почувствувал. Денят, когато той е успял да извади из недрата на земята метала, бележи една граница, до която мрачната бездна на неговото съществувание се нарича предисторичен период и от който ден започва истинската история. От направените по-горе бегли бележки става ясно, че човекът е подложен на един развой, който като невидим и мощен двигател го изтиква из дивия му стадий, за да го доведе до днешното стъпало, което според нас не ще е последното. Ако обърнем на второ место поглед към безкрайно-голямото - макрокосмоса, ще установим, че и той като цяло е подложен на закона за развитието. След като в модерната физика проникна идеята за разграничение абстрактното от физическото пространство, учените не говорят вече за последното, освен като за крайно, с определени размери (радиус) физично пространство, но със строго определени свойства.
към текста >>

30. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ПО УЧИТЕЛЯ ПРЕРАЗКАЗАЛА ЕЛИ: СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

ЦВЕТЯТА Георг Нордман Варварството следва човека като мрачна сянка от незапомнени времена – от дните, когато той е живял като звяр в пещери и хралупи, до днешно време, когато електромагнитните вълни свързват континентите за по-малко от една секунда.
ЦВЕТЯТА Георг Нордман Варварството следва човека като мрачна сянка от незапомнени времена – от дните, когато той е живял като звяр в пещери и хралупи, до днешно време, когато електромагнитните вълни свързват континентите за по-малко от една секунда. Успоредно със самото развитие, и варварството е променяло своят облик, за да е пригодно да следва човека в многовековния му път. Прародителят на варварството е жестокостта. В една или друга форма, тя е била винаги на арената на историческия развой и е играла изключителна роля. Ще бъде банално да се изброяват примери, за да се види, колко малко е променен вътрешният образ на човека, колко незначително са коригирани контурите на духовното у нас, вследствие на което ние сме си останали все още много жестоки, коравосърдечни понякога в мярка, която даже няма равна на себе си в мрачното шествие на столетията. Да изоставим войните, революциите, масовите кланета и погромите.
към текста >>

31. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне.
От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан! Красотата е навред и човек се движи всред нея.
към текста >>

32. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към скалата и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда.
Боян Боев НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ Когато чуеш симфонията на дъждовните капки по стъклата на твоите прозорци, мисли за Великата Любов, която работи в света. Тя е изпратила този скъп дар на всички свои деца. Любовта е великата, едничката работничка на света. Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към скалата и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда. На всички тя гледа през очите на възлюблен и от всички очаква нещо, което никой друг не очаква. Тя е великият архитект в света; изваяла е чудната архитектура на планините с ръка на изкусен строител. Тя чертае пътищата на небесните тела. Сменява зимната белоснежна покривка с пъстротата на майските цветя, със златото на узрелите ниви и с изобилието на есенните плодове. Неспирно тя върти колелото на живота и при всяка нова епоха сменява декорите на световната сцена, за да дава на своите деца все нови и нови уроци във великото училище на живота.
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът, пещерата бива за¬владявана от човека, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности.
Д-р Ел. Р. К. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен" човек по пещерите на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище. Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът, пещерата бива за¬владявана от човека, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности. Той дяла камъка и си прави от него оръжие и пособие за подобре¬ние на своя живот и стопанство. Той държи тоягата. Тя е лосът в неговата ръка. с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита. Тя е символ на неговото превъз¬ходство в природата.
към текста >>

34. СТИХОВЕ - Д. А. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

във среднощния мрак, когато се разнасят риканията на звяра, мнозина са подирили обратния път.
Но аз не страдам. Радост ме обзема, защото виждам, че нозете ми стъпят всред редеещи дървета и за мене остава гъстата гора, потънала в дълбока сянка. Аз благославя м сетната моя загуба, защото тя ме направи да се чувствувам по-близо до Тебе. Сега зная, че стъпките, които ми оста-ват, са най-трудните Но пали очите ми виждат първите лъчи на слънцето, което се показва зад белия, висок връх на планината. О, зная, че пътят към него води през пространни пустини. във среднощния мрак, когато се разнасят риканията на звяра, мнозина са подирили обратния път. Но аз Те моля: пази ме да се не отклоня от алените струи, които справедливостта чертае, като най-вярна пътека, що отвежда до чистотата на моето сърце, за да бъде то прибежище само за Тебе. Аз благославям сетната моя загуба, защото тя разкри пред мене белия връх, копнежът по който ме изведе из калните пътеки на моя живот и ме доведе по-близо до Тебе.
към текста >>

35. ДВА СВЯТА - N. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Избави ни от ония криви мисли, които ни заставят да гледаме на ближния си като на враг, като на звяр.
„Не ни въвеждай в изкушение", значи да престанем да вярваме на методите на злото, да не се съблазняваме от това, че на злото трябва да отговаряме със зло, да престанем да мислим, че злото може да увреди на нашите души. Те са божественото в нас. Душата е самото наше вечно „Аз". То е недосегаемо за злото. „Но избави ни от лукаваго". — Избави ни от ония криви мисли, които ни заставят да гледаме на ближния си като на враг, като на звяр. Научи ни да поставяме божественото единство между всички същества на земята и на небето. Научи ни да съградим и проявим истинските отношения на душата всред нашите подобни, през всичките дни на нашия живот. Да дойдем до това съзнание и да го поддържаме и злото ще се превърне в добро. На едно място Учителят дава следната положителна трансформация на Христовия стих: не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго. Той казва: „Дай ни разум да виждаме грешките си, да ги изправяме и да не причиняваме на другите зло.
към текста >>

36. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той е един звяр.
Ние не искаме да мислим, че е така. В това несъответствие между двата стиха ние виждаме истинския план на Бога. Той е създал духа и душата по свой образ и ги е поставил в една черупка, в една дреха, в едно тяло, което е изтъкано от животински качества и особености. Каква е целта да живее душата, Божествената същност в тялото, ако не да пресъздаде и управлява животинското? Що е човек без душа, без проявена чрез тялото душа? Той е един звяр. Затова Учителят казва, че днес хората са вълци, лисици и всевъзможни животни. И всичките им прояви, каквито ги живеем и виждаме на всяка крачка, са животински. Човек, разумният човек, човекът дух и душа не би допуснал това, което става в света днес. Но духът, Божественото ще вземе връх, ще се наложи и хората ще пораснат, от животни ще станат човеци с „жива душа". „Създаде Бог човека по своя образ".
към текста >>

37. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота.
Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота. Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност. Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер.
към текста >>

38. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Човекът – звяр (Битие, 2:29.) Международният език (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие (Орионо) Смисъл и цел в живота (Т.Ч.) Новото иде!
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 25 април1931 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Човекът – звяр (Битие, 2:29.) Международният език (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие (Орионо) Смисъл и цел в живота (Т.Ч.) Новото иде! (Т.) Книжнина Човекът - звяр Надарени сме с ум и разум, сътворени сме „по образ и подобие Божие“, претендираме да сме най съвършените същества във вселената, — „венеца на творението“ — и пак, ний хората си оставаме зверове. Зверски инстинкти бушуват в човешките души. Зверски навици, постъпки дават облик на човешкия характер. Ще оставим настрана войните и кървавите революции, които обрисуват най-ярко портрета на озверялото човечество, ще ги отминем като „случайни", инцидентни, непостоянни негови прояви, и ще се занимаем с това, което хората винаги, всеки ден, непрестанно вършат: зверщината, зверското отнасяне към животните! Хората убиват и — ядат!
към текста >>

(Т.) Книжнина Човекът - звяр Надарени сме с ум и разум, сътворени сме „по образ и подобие Божие“, претендираме да сме най съвършените същества във вселената, — „венеца на творението“ — и пак, ний хората си оставаме зверове.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 25 април1931 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Човекът – звяр (Битие, 2:29.) Международният език (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие (Орионо) Смисъл и цел в живота (Т.Ч.) Новото иде! (Т.) Книжнина Човекът - звяр Надарени сме с ум и разум, сътворени сме „по образ и подобие Божие“, претендираме да сме най съвършените същества във вселената, — „венеца на творението“ — и пак, ний хората си оставаме зверове. Зверски инстинкти бушуват в човешките души. Зверски навици, постъпки дават облик на човешкия характер. Ще оставим настрана войните и кървавите революции, които обрисуват най-ярко портрета на озверялото човечество, ще ги отминем като „случайни", инцидентни, непостоянни негови прояви, и ще се занимаем с това, което хората винаги, всеки ден, непрестанно вършат: зверщината, зверското отнасяне към животните! Хората убиват и — ядат! Те впиват наострения си нож в гърлото на нещастните си жертви — животните, проливат невинната им кръв, изядат ги, и след това с пълно спокойствие, с чиста съвест, с непоколебима самоувереност тe се наричат: християни, религиозни, морални хора, разумни същества!
към текста >>

Я от гледището на човека с помрачено съзнание, от гледището на човека-звяр възможно е да е другояче.
За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните. Само ний хората, със своето ограничено съзнание, със своите тесни възгледи, можем да правим разлика между двете. Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека. Живота и на човека и на животното трябва да бъде еднакво свещен и неприкосновен за нас! Така е от Божествено гледище и от гледището на пробудения, съзнателния човек. Я от гледището на човека с помрачено съзнание, от гледището на човека-звяр възможно е да е другояче. То е вече едно лично, относително, лъжливо схващане, което е равносилно със самоизмама. И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т. н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път. Докато се лее кръвта на животните, дотогава ще се лее и човешката кръв на земята. Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв.
към текста >>

Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество.
Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи. Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество. Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“. Битие, 2:29. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа.
към текста >>

39. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ И човекът убива ближния си ... Защото звярът живее още в него и ще живее много още векове.
Война зарад войната? За да няма война на света, трябва да има братство между държавите, равенство. Трябва да има и във всяка отделна държава братство и равенство между разните народности, попаднали в пределите на тая държава. Двадесет века са се минали от заповедта на Великия Учител: „Не убий! Люби ближния си! “ И човекът убива ближния си ... Защото звярът живее още в него и ще живее много още векове. Звярът, който гледа да грабне залъка от ближния си, който гледа да узурпира неговата свобода, притиска го, смазва го, унищожава. Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в начините на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ... Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството. Молбите и проповедите против войната са „глас вопиющаго в пустине“. Призракът, плод на звяра в човека, виси над нас. Кой ще го обуздае?
към текста >>

Звярът, който гледа да грабне залъка от ближния си, който гледа да узурпира неговата свобода, притиска го, смазва го, унищожава.
За да няма война на света, трябва да има братство между държавите, равенство. Трябва да има и във всяка отделна държава братство и равенство между разните народности, попаднали в пределите на тая държава. Двадесет века са се минали от заповедта на Великия Учител: „Не убий! Люби ближния си! “ И човекът убива ближния си ... Защото звярът живее още в него и ще живее много още векове. Звярът, който гледа да грабне залъка от ближния си, който гледа да узурпира неговата свобода, притиска го, смазва го, унищожава. Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в начините на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ... Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството. Молбите и проповедите против войната са „глас вопиющаго в пустине“. Призракът, плод на звяра в човека, виси над нас. Кой ще го обуздае? Друг ли Уйлсон, който с четиринадесетте точки, възприети от воюващите, искаше да изкорени причините на бъдещите войни и си остана само мечтател?
към текста >>

Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в начините на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ... Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството.
Трябва да има и във всяка отделна държава братство и равенство между разните народности, попаднали в пределите на тая държава. Двадесет века са се минали от заповедта на Великия Учител: „Не убий! Люби ближния си! “ И човекът убива ближния си ... Защото звярът живее още в него и ще живее много още векове. Звярът, който гледа да грабне залъка от ближния си, който гледа да узурпира неговата свобода, притиска го, смазва го, унищожава. Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в начините на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ... Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството. Молбите и проповедите против войната са „глас вопиющаго в пустине“. Призракът, плод на звяра в човека, виси над нас. Кой ще го обуздае? Друг ли Уйлсон, който с четиринадесетте точки, възприети от воюващите, искаше да изкорени причините на бъдещите войни и си остана само мечтател? И ще можем ли ние, малките, с нашите молби и проповеди за мир да попречим на войната?
към текста >>

Призракът, плод на звяра в човека, виси над нас.
Люби ближния си! “ И човекът убива ближния си ... Защото звярът живее още в него и ще живее много още векове. Звярът, който гледа да грабне залъка от ближния си, който гледа да узурпира неговата свобода, притиска го, смазва го, унищожава. Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в начините на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ... Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството. Молбите и проповедите против войната са „глас вопиющаго в пустине“. Призракът, плод на звяра в човека, виси над нас. Кой ще го обуздае? Друг ли Уйлсон, който с четиринадесетте точки, възприети от воюващите, искаше да изкорени причините на бъдещите войни и си остана само мечтател? И ще можем ли ние, малките, с нашите молби и проповеди за мир да попречим на войната? Ние само едно можем. То е в нашите сили, както бе това в силите на Швейцария.
към текста >>

40. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите.
Вие ще видите големи сановници, книжници, законници, жреци на Аполона, на Темида, на Христа, уж, но живеят и служат на дело на Аримана, на Бакхуса, на Марса, т. е. лишени са от истинската духовна светлина, макар да носят големи титли, звания и високи постове. А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта. И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света. Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите. Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка. Бомба или нож убива своя брат. безразлично от своята или чужда нация, и един див наш прадед, който с дърво или лък убива своя ближен? Разликата е в „културните“ средства, с които си служи съвременния човек! Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец.
към текста >>

41. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления.
Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи който мисли, а не онзи който чувства: който чувства. той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш — ти си човек. Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления — така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички които мислят и не вършат престъпления са човеци; а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр. разбирам един човек който не разбира, защо му е даден живота; всеки човек, който мисли, че само той е роден да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек който разбира живота, и мисли и иска всички да живеят както той живee, той е човек.
към текста >>

Под думата звяр.
той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш — ти си човек. Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления — така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички които мислят и не вършат престъпления са човеци; а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр. разбирам един човек който не разбира, защо му е даден живота; всеки човек, който мисли, че само той е роден да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек който разбира живота, и мисли и иска всички да живеят както той живee, той е човек. Това е идеала по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото до сега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските, и живеят като тях. Това не е религия — под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления, това са най-силните хора в света, хора които се само видоизменят, но не умират, и за тях е бъдещия живот.
към текста >>

разбирам един човек който не разбира, защо му е даден живота; всеки човек, който мисли, че само той е роден да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр.
Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш — ти си човек. Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления — така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички които мислят и не вършат престъпления са човеци; а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр. разбирам един човек който не разбира, защо му е даден живота; всеки човек, който мисли, че само той е роден да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек който разбира живота, и мисли и иска всички да живеят както той живee, той е човек. Това е идеала по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото до сега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските, и живеят като тях. Това не е религия — под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления, това са най-силните хора в света, хора които се само видоизменят, но не умират, и за тях е бъдещия живот. Смъртта е най-голямото ограничение в което може да се постави едно разумно същество; живота пък е най-голямата свобода в която може да се постави човешкия дух.
към текста >>

Смъртта е необходима за човека — животно, и за човека звяр.
Всеки човек който разбира живота, и мисли и иска всички да живеят както той живee, той е човек. Това е идеала по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото до сега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските, и живеят като тях. Това не е религия — под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления, това са най-силните хора в света, хора които се само видоизменят, но не умират, и за тях е бъдещия живот. Смъртта е най-голямото ограничение в което може да се постави едно разумно същество; живота пък е най-голямата свобода в която може да се постави човешкия дух. Смъртта е необходима за човека — животно, и за човека звяр. Смъртта — това е най-тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска ла се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев — смъртта, дето и злото като дойде не може да мине от другата страна; защото от другата страна на смъртта е живота на безсмъртието. Които не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие; това е неговата мисъл; мисълта, това е храна на човешката душа.
към текста >>

42. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако отидем в зоологическата градина, ще видим, че колкото по големи зъби има един звяр, толкова по-дебели решетки има на прозореца на килията му.
И съществуващите днес изобилни блага, които природата ни е дала, не са ли един блам срещу днешната икономическа система? Да, един блам са, защото редом с това, съществува една нечувана мизерия. Сляп слепия ако води, казва Христос, и двамата ще паднат в ямата. Ако днес, така наречените водачи на народите са стъпили върху хлъзгавата почва на егоизма, то каква надежда има да ги изведат на здрава почва? Много наивно е разбира се, да се мисли, че хората могат да дойдат до свобода и щастие, ако не се съобразяват със законите на природата. Ако отидем в зоологическата градина, ще видим, че колкото по големи зъби има един звяр, толкова по-дебели решетки има на прозореца на килията му. Има ли смисъл да връзваме овцата със синджир? Не разбира се. Следователно, ако условията на живота стават все пo-стеснителни и трудни, то явно е, че живеем неправилно. Тогава, тези които са по-назрели да разберат тази истина, нека обърнат очите си нагоре към Бога. Защото не от човеците ще дойде спасението на хората, тъй като те самите имат нужда от спасение.
към текста >>

43. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото тогава ще изчезнат всички измами, всички диви жестоки борби и насилия между хората; ще изчезнат убийствата и самоубийствата; ще изчезнат войните и революциите, които потопяват земята в кръв които унищожават преждевременно живота на безброй човеци, които погубвате толкова много морални и материални блага, които убиват човешкото в човека и го понизяват до равнището на див кръвожаден звяр!
Защото тогава всеки живот ще има майчината благословия, ще бъде обкръжен от майчините грижи, ще бъде гален от майчината нежност. Защото тогава хората по цялата земя ще бъдат любещи се, и взаимно подпомагащи се братя, а живота им ще бъде изпълнен само от радости и блага. Благословена да бъде майчината любов! Благословено да бъде слънцето, под грейката на което се развива, расте, закрепва и съществува човешкия род! Дано всеки човек се извиси до майчината любов и само тя да се проявява в живота и отношенията на всички към всички, на човек към човека! Защото тогава ще изчезнат всички измами, всички диви жестоки борби и насилия между хората; ще изчезнат убийствата и самоубийствата; ще изчезнат войните и революциите, които потопяват земята в кръв които унищожават преждевременно живота на безброй човеци, които погубвате толкова много морални и материални блага, които убиват човешкото в човека и го понизяват до равнището на див кръвожаден звяр! Ще изчезне всичко, което мъчи, унизява и заробва човека през дните на живота. И ще зацари мирът между хората по цялата земя. Ще дойде Царството Божие на земята — царството на братството, свободата и радостта. Т. Ч. Преглед Един гради, друг събаря Обикновено, злото, което хората сами си правят, никой друг не е в състояние да им го направи.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И птици на ята се топеха в ужас, В пламъка жарки на буен пожар, И нямаше вик, ни крясък, ни отглас, На птици, човек и дивия звяр.
На ученика мъчно се прощава! Бог е милостив, но абсолютната любов изисква абсолютна Правда.“ * * * Който иска по-обстойно да се запознае с този въпрос, нека чете беседите на Учителя. Препоръчваме също и книгата на Рудолф Щайнер — „Път към посвещение“, или „Как се достига познание на висшите светове,“ издадена на български във второто си издание под заглавие „Какво има на дъното на душата“. В. П а ш о в СЪНОВИДЕНИЕ На съне аз видех земята гореше И пламъци диви обливаха вред, Човешкото слово замлъкнало беше Сал трупове грозни на мъртви безчет. Небето лице си загърнало с дреха, Закрило звезди и слънце, луна, Човеци, животни и сгради гореха По земната твърд на длъж — ширина. И птици на ята се топеха в ужас, В пламъка жарки на буен пожар, И нямаше вик, ни крясък, ни отглас, На птици, човек и дивия звяр. Като че сетния час бе настанал. И жребият всеки си знаеше веч. И земният край се беше захванал На страшния ангел със огнений меч. Но чудно — тук-тамо съглеждах аз живи, На малки дружинки вървяха в нощта. И Вожд светлоок бе с тях мълчаливи И път им отваряше той всред нощта.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал.
И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце.
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зари ще лумнат и разпръснат убийствената мъка — звяр — и, нови брегове ще лъснат. III.
Който иска да бъде свободен, той трябва да освободи преди всичко ума си, мисълта си, от робството на своите чувства и на чуждите внушения и влияния. Да мислим, да се научим да мислим, защото чувствата заробват, а мисълта освобождава. С. К. СТИХОВЕ I. Несгоди пълнят ли душата, светът изглежда ли ти чер, ти слей се, брате, с тишината!.., II. Зари ще лумнат и разпръснат убийствената мъка — звяр — и, нови брегове ще лъснат. III. Тогаз позна щеш, че незрима десница, светла пази теб — и всяка твар ще ти й любима и всичко ще ти грей кат’ Феб. IV. Че има Мъдрост, що разстила незрим и благ над вас покров за всякоя душа унила — тя пази всякога любов!... Пенчо П. Русенов Пролет Тук волна пеперудка весело хвърчи, Там птичка пей, разпуква се цветеца И струят се обилно слънчеви лъчи — Плетат във чар на пролетта венеца. * Природата със дивна хубост се гордей.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тя пълзи, тя се влачи в калта на чувствеността, като някой звяр тя познава само един закон, и се ръководи само от една подбуда — самозадоволяването.
който иска да бъде човек, длъжен е да знай да управлява вътрешното си царство“. Във всяко човешко същество има две натури: Едната вечно се стреми към доброто, правдата, благородството, към всичко, което въздига, възвишава и пречистя. Това е божествената страна на човека, образът на Създателя, страната на безсмъртието, духовната страна. Другата страна е животинската, която се стреми да надделее. Тя не се устремява на никъде. тя пълзи, тя се влачи в калта на чувствеността, като някой звяр тя познава само един закон, и се ръководи само от една подбуда — самозадоволяването. Когато не усеща глад и жажда, когато са наситени страстите й, тя си лежи мирна и спокойна и тогава ние я мислим за покорна. Ала. когато инстинктите излязат от състоянието на временно задоволяване, тя отново почва да търси, иска да ги удовлетвори. Вие не можете да разсъждавате с нея, защото за нея не съществува разум. и само един не-победим инстинкт. Вие не можете да възбудите в нея самоуважение, защото го няма у нея.
към текста >>

48. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човекът по своята проява, е повече звяр, отколкото човек и такъв ще си остане.
Загадъчното момиче от Бляк Пул – Луи де Прюн (в. Зора) Легенда – Benitta Влиянието – Г. С. Един филм с окултно съдържание – С. К. Книжнина ВЯРВАЙ В ДОБРОТО! Понякога като че ли тъмен облак засеня живота и мнозина, вярващи до тогава в доброто, в любовта, в правдата, са на път да се разколебаят, да изгубят вяра, да се отчаят и кажат: напразни са всички усилия, злото винаги е по-силно и винаги ще взема надмощие в живота. Човекът по своята проява, е повече звяр, отколкото човек и такъв ще си остане. Мнозина губят вяра. Мнозина казват: Свърши се! За мир, за правда, за братство не може вече и да се говори. Светът отива решително към зло, към размирие, към братоубийство. Никакви усилия не могат да го спрат в неговия устрем към главоломно падение.
към текста >>

49. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди да стане тоя процес в него, той е човек — звяр.
Всяко нещо се познава по неговият плод. Благородното нещо не ограничава, не отнема живот, не убива. Низшето си служи с хищничество, убийство и насилие. Човек може да се отърси от низшето, когато възрасти висшето в себе си, когато възкръсне в дух и истина, когато заживее в и за цялото. Само тогава той ще добие образ и подобие Божие, само тогава ще стане истински човек. Преди да стане тоя процес в него, той е човек — звяр. Човека на стария навик, за да оправдае своята страст към месоядството, поставя различни доводи, например, какво ще правим с агнетата, кокошките, въобще с всички домашни животни, ако не ги ядем и употребяваме труповете им за храна. Като че ли човек е поставен от природата за съдия и консуматор, да изпояжда всичко, за да балансира силите в нея. Тогава защо пред страха, че ще се размножат много котките, кучетата, мишките, скакалците, конете и магаретата той не почне да ги яде? При това ние виждаме, че те не се развъждат до такава степен, че да застрашат човешкият род. Природата си има мярка, тя балансира всичко.
към текста >>

50. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но аз ви нося друго здраве, вътрешно, духовно здраве, без което външното, физическото здраве, към което вие се стремите, е подобно на здравето и силата на една скала, на едно дърво в гората, или на здравето на хищния звяр.
Аз ви нося истинската, вътрешна свобода, без която вие ще останете завинаги роби. Роби на своите страсти, роби на своите слабости, роби на своите тъмни неразумни желания. „Вие искате здраве. И прави сте. Защото кое друго може да даде тази, радост, това задоволство и мир в живота на човека, както здравето? Но аз ви нося друго здраве, вътрешно, духовно здраве, без което външното, физическото здраве, към което вие се стремите, е подобно на здравето и силата на една скала, на едно дърво в гората, или на здравето на хищния звяр. „Вие искате богатство И прави сте. Защото вашият живот на земята е неразривно свързан със земните блага. Но каква е трайността на вашето богатство? И кой може да го вземе със себе си зад гроба? Аз ви нося друго, нетленно богатство.
към текста >>

51. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Селянинът като див звяр се нахвърли върху Ивана с упреци и псувни, обвинявайки го, че той е причина каруците да се закачат и, като вдигна остена, удари с всичка сила Ивана по гърба.
Сега те се събираха не да пият, както преди, а да пеят. Четяха молитви, беседи, с една реч — учеха се на нов живот... Един ден Иван пътуваше със собствената си каруца до едно близко село по работа. На един завой той се срещна с една селска каруца, отиваща в греда. Но понеже пътят беше тесен, двете каруци не можеха да се разминато и се закачиха в главините на задните колелета. Последва страшна и неприятна сцена. Селянинът като див звяр се нахвърли върху Ивана с упреци и псувни, обвинявайки го, че той е причина каруците да се закачат и, като вдигна остена, удари с всичка сила Ивана по гърба. — Иван инстинктивно стисна здравите си юмруци, готов да нанесе смъртоносен удар на селянина, но веднага се сети, не това е изпит — може би първият му изпит, след като влезе в новия път и, като се овладя, със спокоен тон заговори на селянино; — Слушай приятелю! — Имал си голям късмет! — Да благодариш на Бога, че тази беля се случи сега, след като от няколко дни съм станал бял брат, ако това се беше случило преди няколко дни, когато в мене живееше черния Иван — ей тук, в този синор, щеше да ти е гроба... Сега ти прощавам в името на моите нови разбирания, но те предупреждавам час по скоро да се отдалечиш, без повече протести, да не би да се върне в мене черния Иван. — В такъв случай за последствията не отговарям . . .
към текста >>

52. -

В тях има само победени и разорени, защото са подтиквани само от алчния егоизъм, от свирепото животинско чувство на звяра легнал в основата на днешния човешки живот.
И тя не води през реки кръв. тя не води през ужас и унищожение. Тя иде като резултат на оня велик принцип, които ражда живота, които твори и създава култура, и вечното в изкуството. Истинската победа иде от Любовта, оная Любов, която не помрачава човешкия поглед, която не го заслепява а която дава светлина, която носи правда и създава мир между човеците, онази велика Любов която не се поражда от нисши страсти, а от възвишената обич на човека. В съвременните борби — обществени, партийни, международни, имаме само победени, защото в тях липсва основния елемент, великия принцип на Любовта. В тях има само победени и разорени, защото са подтиквани само от алчния егоизъм, от свирепото животинско чувство на звяра легнал в основата на днешния човешки живот. Обаче, освен грубия животински принцип в човека има и нещо повече, той носи дълбоко в душата си божествена искра, която трябва да се възпламени, за да грейне между людете нова светлина, за да се създадат между тях нови отношения. А да се опита новия принцип е най-лесното нещо. Иска се от всички само добро желание и изтрезняване от загубата, която хиляди години трови човечеството. От хиляди години людете вървят по един много опасен наклон. Днес те стоят пред най-голямата пропаст.
към текста >>

53. -

* Бог е любов — сила всемогъща, сила що гради, твори, възражда, що човекът — звяр в ангел превръща, сърцата очиства, душите преражда.
* Сърцата ни сплотени като горски пресен мъх облазват Твоя стовековен корен Ний чакаме Те като слънцето — на онзи връх — да облекчиш с Любов духът ни морен. 5. XII. 1939 г. Елвилюри БОГ Е ЛЮБОВ Бог е любов — сила мощна, вечна, сила по-силна от всичко в света — жив извор на радост най-сърдечна, на щастие, утеха, на всека мечта. * Бог е любов — сила дивна, тайна, чудеса що прави там гдето цари; живота превръща в песен безкрайна, Там са всички мъдри, смирени, добри. * Бог е любов — сила всемогъща, сила що гради, твори, възражда, що човекът — звяр в ангел превръща, сърцата очиства, душите преражда. * Бог е любов и само чрез любовта се проявява неговата сила, власт; Бог като любов е всичко в света, чрез нея само той живее в нас. В. В. ПРЕРАЖДАНЕТО – ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея. Учителя Много предразсъдъци, много суеверия и неистини са били привързвани в миналото към истината за прераждането. Както в религията на древните египтяни, така и в тази на древните и на съвременните индуси, чистата истина за прераждането е достигнала до народните маси и е била възприемана от тяхното съзнание примесена с много заблуждения, изопачена, неправилно, ограничено, механически схващана.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме.
Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край. Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война. Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата. Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме. Ние не мразим бясното куче, но го застрелваме, за сигурност на хората. Ние не мразим скорпиона, който настъпваме под краката си, но го тъпчем по-здраво. Ние не мразим лунатика, съжаляваме го, обаче, с нетрепваща решителност, защитаваме нашите мили против неговите нападения и не се колебаем да направим всичко, за да го лишим от възможност да вреди. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Без болна сантименталност и без колебание.
към текста >>

И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията.
И взема тогава Учителят на Мъдростта праха, що бе до сърцето му, и посипа с него слепите му духовни очи. И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна. И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие. И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека!
към текста >>

И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска.
И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието!
към текста >>

И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни.
И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици.
към текста >>

И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека!
И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна!
към текста >>

И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади.
И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!... И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл! “... (Краят в следната книжка). ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ Бисери на Македония. — Гр.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят .
Денем му сянка пази орлица, влък му кротко раната ближи: над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! “, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен! “, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . . Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази!
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение.
ИЗПИТ С бледни сенки мракът забули замлъкналата гора. Утихнаха песните на крилатите. Наредко тук-таме се слушаше вик на закъсняла птица. Като скръсти нозе, с ръце на коленете, с недвижим поглед седеше под сянката на величествения банан благословеният Буда, потънал в дълбоко съзерцание. Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда.
към текста >>

И видя той в същото време страшния звяр на страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото тяло на пожеланията!.. .
В недрата на природата (Продължение от кн. 6 и край). III. И устреми той своите, жадни за знания, духовни усети към самото си човешко начало, вложено в основата на неговото битие, като се вдълбочи в глъбините на собствения си духовен мир. И разбра той, що значи това: да познаеш сам себе си, да видиш, като в огледало, цялата своя същина! И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота. И видя той в същото време страшния звяр на страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото тяло на пожеланията!.. . И упи се той от величието на човека в себе си и в същото време се погнуси, от дълбочината на цялата си искрена душа, пред тъмния лик на звяра в себе си. И измъчи се духът му в страшната борба на душата между това, което е, и това, което трябва да бъде!. .. И в тази самотна, скрита вътрешна борба избликна гореща пот на покаянието и ороси цялото му измъчено лице. И в минутата на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна: „О сине на Живаго Бога! Не роптай против страданията —грехове на твоята низша природа — тя ражда!
към текста >>

И упи се той от величието на човека в себе си и в същото време се погнуси, от дълбочината на цялата си искрена душа, пред тъмния лик на звяра в себе си.
6 и край). III. И устреми той своите, жадни за знания, духовни усети към самото си човешко начало, вложено в основата на неговото битие, като се вдълбочи в глъбините на собствения си духовен мир. И разбра той, що значи това: да познаеш сам себе си, да видиш, като в огледало, цялата своя същина! И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота. И видя той в същото време страшния звяр на страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото тяло на пожеланията!.. . И упи се той от величието на човека в себе си и в същото време се погнуси, от дълбочината на цялата си искрена душа, пред тъмния лик на звяра в себе си. И измъчи се духът му в страшната борба на душата между това, което е, и това, което трябва да бъде!. .. И в тази самотна, скрита вътрешна борба избликна гореща пот на покаянието и ороси цялото му измъчено лице. И в минутата на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна: „О сине на Живаго Бога! Не роптай против страданията —грехове на твоята низша природа — тя ражда! Мъчно прогнива костилката на семката при раждането на новия живот; в недрата на земята се появява той, скрит под нейното плътно було; там, в тъмните обятия на пръста, става умирането на формата: в мрака и влагата прогнива нейната плът.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Девойка, прелестно дете, с вълшебен устрем полете, пред очарования глед трепнаха нови красоти, сърце й нежно се смути от шумни, пъстър земен свет * В среднощ в гората се запря и в съзерцание замря, луна, звезди блестят в небе, далеч се чуй ревът на звяр.
* * * ГРЪШНИЯТ ХЕРУВИМ Съжител Божи, херувим, пред светлия престол незрим, изказа жарко таз молба: „о Татко, нека йощ сега на земни свят да се вестя, — човешка дай ми ти съдба“. * — „Върви! “ Отец му отвеща, „бъди ми верен ти всегда, , „закона строго ти пази, „не чти кумири, суети, доброто всякога люби и чист при мен се пак върни! “ * Във миг го Той преобрази и образ строг се проясни, блестящи къдри разпиля по белоснежни рамена, очи кат синьото небе, с невинен поглед на дете. * Лицето блесна в красота, корал изви се на уста, в усмивка бисер просия и в чистата оназ снага греховен пламък се преля — сърце човешко затуптя. * Девойка, прелестно дете, с вълшебен устрем полете, пред очарования глед трепнаха нови красоти, сърце й нежно се смути от шумни, пъстър земен свет * В среднощ в гората се запря и в съзерцание замря, луна, звезди блестят в небе, далеч се чуй ревът на звяр. но ней яви се дневни цар и тя земята в миг видя. * Земята в утринни лъчи цъфтеше в чудни красоти, там лъкатушеше река, тук мила птичка сладко пей, далече стадо вакло блей, овчарска чуе се свирня . . . * Но пак във въздух полетя, във град голям се тя найде, съзря далеч молитвен дом, сълзи на радост тя проля, и литна радостна на там към светлия божествен храм * Ала смутена затрептя: човек един тя не видя във тихия молитвен дом, пред входа сал юноша сляп ръка протяга, дрипав, блед за милост моли болен, хром. * Сърце й нежно се смути при тези горестни молби, сълзи за първи път проля, тя раната да излечи, с любов гореща тя стопли, със нежни ласки от сърце.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На земята израстват както злокобният плевел и отровната билка, така и красивото цвете и сочният плод, както жестоката влечуга и дивият звяр, така и благородното и кротко животно.
Природата тоже станала груба, поради разпадането на температурата. Четирите елементи — огънят, въздухът, водата и земята — които, преди падането, били в същност един съставен елемент, проявен в хармонични контрасти, сега се намират във взаимен антагонизъм. Те още се бият и борят напразно и безрезултатно, ако и да са поддържани от силната връзка на естествения закон, на който Бог ги е подчинил. Ефектът се вижда върху цялата тази планета. Той се вижда по силните бури и разрушителните земетръси, сменявани със смъртни тишини и мрачни мъгли. На земята израстват както злокобният плевел и отровната билка, така и красивото цвете и сочният плод, както жестоката влечуга и дивият звяр, така и благородното и кротко животно. Проклетията, гнилотата, корупцията и смъртта са в борба с благословението, здравето и живота. Духът на природата е направил от царството на фантазията странни създания, които не връщат нищо, но терзаят и дразнят другите създания, които съществуват в съседство с тях и чиято единствена цел е да служат и да бъдат полезни. Гневът е изявен в цялата природа толкоз добре, колкото и Любовта на Бога. Същото нещо се повтаря и в човека, главата на творението, както се вижда от историята на расите и е тъй релефно илюстровано в сегашно време. Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ Той помни само туй, че тласнаха вратата, Че тъмна е нощта и волен е той веч Да броди, като звяр, на близо и далеч.
Варавва, смаян, вече е свободен . . . Под гъстата мъгла, Обгърнала небето в своите крила, Изстъпя се градът — куп улици и сгради. Слугите миг преди в тъмничвите огради, Разказващи със яд съдбата на Христа, Строшиха железа, отвориха врата Със думите: „върви! помилва те тълпата! “ Той помни само туй, че тласнаха вратата, Че тъмна е нощта и волен е той веч Да броди, като звяр, на близо и далеч. Че нему милост дал, Исуса пък убива Народът — всичко туй кат вино го упива; Ту скита в тъмний град, ту рипне в миг навън, Подобно болник клет, що броди нощем в сън. Но в кой да тръгна път? — кой първи му се мерна. Пристъпва, спира се, обвит в тъма безмерна, Оглежда се, върви . . . Къде?
към текста >>

Вървейки, призрак сам, със мъка на слепец, Към други призрак сеят, загубен сред тъмата, Варавва беше с вид, що ужас вей в душата: Настръхнал като звяр, от вятъра развен, За бяг всегда готов, тревожен и студен .
Безмжлвност нощна, мрак, зловеща пустота, Кръст, гвоздеи, скали — туй бяха там съдии. Пред тоя страшен мрак, Варавва без закрила, Като че пред закона, стресна се тогаз, И, взрян в небе, викна: „не съм го сторил аз! “ * * * А сетне, призрак сам сред тоя мрак и бездни, Обзет от силен страх и цял во тръпки ледни, Пристъпи с плах вървеж към тоя страшен кръст. С наведена глава, превит, с пречупен кръст, Люлеян кат мачта, в играта на вълните, И сякаш запленен, със ужас във гърдите, От странните лъчи на тоя там мъртвец . . . Вървейки, призрак сам, със мъка на слепец, Към други призрак сеят, загубен сред тъмата, Варавва беше с вид, що ужас вей в душата: Настръхнал като звяр, от вятъра развен, За бяг всегда готов, тревожен и студен . . . Мъртвешкий лик Христов сиянйе бледно лейше — Да сложи пълна власт сама смъртта не смейше, Затуй трептеше ощ сред кървави очи Отблясък сетен, тих на тайнствени лъчи; И ледено чепо по-бляскаво светеше Кжм него с муден ход Варавва кат вървеше. До него щом дойде, зеницата огре; Да беше ангел чист политнал там с криле, Помислил би тогаз, че в гробната тъмница В захлас се влачи змей към мила гълъбица. Превит под страшний мрак на тежката мъгла, Растяща всеки миг, резбойникат сега Се спря замислен там. Сиротна бе земята, И спеше веч мракат .
към текста >>

— Пилат попитал мен тогаз, Кога лежах с глава, в стената прикована, Да беше той дошъл до влажната ми слама И каже тез слова: „прави си избор сам, Днес кръст ще дигнем пак, че празник е голям И теб или Христа ще сложим тамо ние; Кажи ми, звяр жесток, кой искаш да спасим?
Претегли ти калта със бисер благороден, И злото в тез везни натегна тоя път . . . Да! там сияй небе, тук зъби се грехът, Любов и мир е там, молитва сладка, тиха, Превърната в искра трескавицата лиха; Той болни оздрави и мъртви възкреси, Могъща твар е той, огрята със лъчи! А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах! — Пилат попитал мен тогаз, Кога лежах с глава, в стената прикована, Да беше той дошъл до влажната ми слама И каже тез слова: „прави си избор сам, Днес кръст ще дигнем пак, че празник е голям И теб или Христа ще сложим тамо ние; Кажи ми, звяр жесток, кой искаш да спасим? “ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби! Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен! Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вие сте безумна, вие не разбирате, какъв звяр предизвиквате?
. . Но сестра Елисавета не се махна. Бледна и разтреперана, тя се приближи към гостенката си и я прегърна. — Какво вършите вие? — изпъшка мис Елтон. Вие сте безумна, вие не разбирате, какъв звяр предизвиквате? — Човек, и звяр, и Бог. Бог се събужда във вас. — Бог! Какъв Бог? Какво може да събуди у мене Бога?
към текста >>

— Човек, и звяр, и Бог.
Но сестра Елисавета не се махна. Бледна и разтреперана, тя се приближи към гостенката си и я прегърна. — Какво вършите вие? — изпъшка мис Елтон. Вие сте безумна, вие не разбирате, какъв звяр предизвиквате? — Човек, и звяр, и Бог. Бог се събужда във вас. — Бог! Какъв Бог? Какво може да събуди у мене Бога? —Любовта!
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр!
Виновен съм, голям е моя грях! Боже! Аз всички грехове вземах на свойте плещи, защото съм човек от болката роден, защото отчаяние и скръб и ужас и изнемогване и сила причина са на мойто битие . . . Възпламнах в страст към собствената кръв, към майка си, към свойта дъщеря! А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял!
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Страните на Европа и нейните религии, между другите, ще бъдат обречени на страдания, които ще надминат много от техните възможности за съпротива; „раната, нанесена върху главата на първия звяр, е едва заздравяла, когато втория звяр се явява, събирайки около себе си всички (злотворни) сили, за да ускори идването на „Голямото запустение“.
Всемирната религия на Истината,ще. обедини всичките раси и божествената наука на астрологията, тази първоначална вечна книга, написана на небесата, ще бъде отсега нататък непогрешимия език на Твореца. Годината 1922 е определена да посочи с най-голяма очевидност това,, което има да последва като близка разплата. Обществените блага ще бъдат изтръгнати от ръцете на частното владение и естествените източници, неограничени от колективитета, ще бъдат открити и разработени; нещо повече, ония фракции или, по-добре да кажем, ония партийни клики (фракции), които не престават още да препоръчват средствата на гонението и насилието — ще положат големи усилия, за да не бъдат разпръснати. Паники, борби, глад, падения, фалити, банкрути, епидемии, големи наводнения, ужасни внезапни морски приливи и земетръси ще станат в изобилие преди годината 1922 да е влязла в областта на историята, според пророчествата на Писанието. Страните на Европа и нейните религии, между другите, ще бъдат обречени на страдания, които ще надминат много от техните възможности за съпротива; „раната, нанесена върху главата на първия звяр, е едва заздравяла, когато втория звяр се явява, събирайки около себе си всички (злотворни) сили, за да ускори идването на „Голямото запустение“. „Блудницата върху седемте хълма“ с цел да задържи своята отслабваща власт, се присъединява с лъстенията на звяра и изглежда вероятно, че нищо не ще може да спре запустението, макар че се знае добре отсега това, което има да се случи“. Съединените Щати са пълни с интриги, с нечестни съюзи, с чужди елементи, които мамят бляскавите свободи на американските институции и 1922 г. не ще мине, преди да е извадила на бял ден множеството заговори, подбудителите на които ще бъдат наказани съответно с техните престъпления, или изгонени от страната. Неприятелите на обществените училища ще бъдат поразени и една нова политическа партия, туряйки действително в обръщение пари с една определена вътрешна стойност, ще се роди, не, но е родена вече и малкият брой от тия напреднали работници, велики хора от новата ера, която се открива, са вече предмет на всеобщо внимание. Крайният изход е очевиден.
към текста >>

„Блудницата върху седемте хълма“ с цел да задържи своята отслабваща власт, се присъединява с лъстенията на звяра и изглежда вероятно, че нищо не ще може да спре запустението, макар че се знае добре отсега това, което има да се случи“.
обедини всичките раси и божествената наука на астрологията, тази първоначална вечна книга, написана на небесата, ще бъде отсега нататък непогрешимия език на Твореца. Годината 1922 е определена да посочи с най-голяма очевидност това,, което има да последва като близка разплата. Обществените блага ще бъдат изтръгнати от ръцете на частното владение и естествените източници, неограничени от колективитета, ще бъдат открити и разработени; нещо повече, ония фракции или, по-добре да кажем, ония партийни клики (фракции), които не престават още да препоръчват средствата на гонението и насилието — ще положат големи усилия, за да не бъдат разпръснати. Паники, борби, глад, падения, фалити, банкрути, епидемии, големи наводнения, ужасни внезапни морски приливи и земетръси ще станат в изобилие преди годината 1922 да е влязла в областта на историята, според пророчествата на Писанието. Страните на Европа и нейните религии, между другите, ще бъдат обречени на страдания, които ще надминат много от техните възможности за съпротива; „раната, нанесена върху главата на първия звяр, е едва заздравяла, когато втория звяр се явява, събирайки около себе си всички (злотворни) сили, за да ускори идването на „Голямото запустение“. „Блудницата върху седемте хълма“ с цел да задържи своята отслабваща власт, се присъединява с лъстенията на звяра и изглежда вероятно, че нищо не ще може да спре запустението, макар че се знае добре отсега това, което има да се случи“. Съединените Щати са пълни с интриги, с нечестни съюзи, с чужди елементи, които мамят бляскавите свободи на американските институции и 1922 г. не ще мине, преди да е извадила на бял ден множеството заговори, подбудителите на които ще бъдат наказани съответно с техните престъпления, или изгонени от страната. Неприятелите на обществените училища ще бъдат поразени и една нова политическа партия, туряйки действително в обръщение пари с една определена вътрешна стойност, ще се роди, не, но е родена вече и малкият брой от тия напреднали работници, велики хора от новата ера, която се открива, са вече предмет на всеобщо внимание. Крайният изход е очевиден. Твърде тежко е за всекиго, който е естествено добър и оптимист, да бъде заставен да изнесе тези твърдения, но те са толкова очевидни, че ако не се направи нещо и живо, старият свят ще бъде веднага докаран в състояние на разрушение, от което само един малък брой избранници ще могат някои да се избавят.
към текста >>

Очевидно е, че голямата война не се е свършила с безусловна капитулация: така заздравява раната, но вторият звяр се повдига, подобен на първия.
Съединените Щати са пълни с интриги, с нечестни съюзи, с чужди елементи, които мамят бляскавите свободи на американските институции и 1922 г. не ще мине, преди да е извадила на бял ден множеството заговори, подбудителите на които ще бъдат наказани съответно с техните престъпления, или изгонени от страната. Неприятелите на обществените училища ще бъдат поразени и една нова политическа партия, туряйки действително в обръщение пари с една определена вътрешна стойност, ще се роди, не, но е родена вече и малкият брой от тия напреднали работници, велики хора от новата ера, която се открива, са вече предмет на всеобщо внимание. Крайният изход е очевиден. Твърде тежко е за всекиго, който е естествено добър и оптимист, да бъде заставен да изнесе тези твърдения, но те са толкова очевидни, че ако не се направи нещо и живо, старият свят ще бъде веднага докаран в състояние на разрушение, от което само един малък брой избранници ще могат някои да се избавят. Очевидно е, че голямата война не се е свършила с безусловна капитулация: така заздравява раната, но вторият звяр се повдига, подобен на първия. Ясно бе станало в конгреса, че международните банки ще посредничат, за да се възприеме безусловната капитулация, като платят затова, което се е дължало на подстрекателя на войната: обаче ще се види, че нито Германия, нито никой друг народ не ще може да плати своите дългове. Финансовите сили толкова полезно са манипулирали, с международната размяна, че никоя чужда нация не може да се надява отсега нататък да плаща или купува нашите произведения. А между това конституционните държави установиха, че „Конгресът има право да сече монети и регулира курса на чуждата парична размяна, като им установява цената“. Въпреки всичко, след „Голямата катастрофа“, когато хилядо-годишнината бъде най-после достигната, в „Стаята на Царя“ — на 1 септември 1932 год., тези, които ще преживеят, ще видят сабите върнати в ковачницата, за да се превърнат в палешници на орало и копията да се прегънат в инструменти за кастрене. Веруюто на насилието ще бъде заместено от науката и разума и духовните основи, изградени върху службата и добитото производство, ще заместят чисто материалната основа на златото, като основа на богатството.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42817401885986