Търсене в текстове за 'Звяр'

Понякога успявах да възпрепятствувам и когато другите виждаха, то те се нахвърляха върху мен: „Борис е добър, но Миката е звяр".
Дори да бъде нещо съвсем малко. По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра. Ползата бе никаква, а жертвата ни бе без никакъв ефект. А това бяха години наред. Аз се опитвах да го пазя, но беше много трудно. Понякога успявах да възпрепятствувам и когато другите виждаха, то те се нахвърляха върху мен: „Борис е добър, но Миката е звяр". Та аз бях звяра за тях, а те бяха братята и сестрите, които обсебваха и изпразваха дома ни. Е, как ви се струва едно такова положение? Той, добрият Борис, а Миката - звяра. Да се чудиш на такива превратни разбирания, но те се дължаха, че те бяха поставени у Борис по съвсем друг начин и той не можеше да направи разлика между онова, което е идея, между онова, което е горе като идея и че тази идея трябва да се свали и реализира някъде на земята. Но при кого ще се реализира, за него беше все едно - горе е идея и долу е идея и за да се реализира той си отваряше ръката и през нея изтичаха много неща - пари, средства, време, вещи, труд, енергия.
към текста >>

Та аз бях звяра за тях, а те бяха братята и сестрите, които обсебваха и изпразваха дома ни.
По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра. Ползата бе никаква, а жертвата ни бе без никакъв ефект. А това бяха години наред. Аз се опитвах да го пазя, но беше много трудно. Понякога успявах да възпрепятствувам и когато другите виждаха, то те се нахвърляха върху мен: „Борис е добър, но Миката е звяр". Та аз бях звяра за тях, а те бяха братята и сестрите, които обсебваха и изпразваха дома ни. Е, как ви се струва едно такова положение? Той, добрият Борис, а Миката - звяра. Да се чудиш на такива превратни разбирания, но те се дължаха, че те бяха поставени у Борис по съвсем друг начин и той не можеше да направи разлика между онова, което е идея, между онова, което е горе като идея и че тази идея трябва да се свали и реализира някъде на земята. Но при кого ще се реализира, за него беше все едно - горе е идея и долу е идея и за да се реализира той си отваряше ръката и през нея изтичаха много неща - пари, средства, време, вещи, труд, енергия. И накрая всички тези опити се оказваха неудачни и бяха грешки от самото начало.
към текста >>

Той, добрият Борис, а Миката - звяра.
А това бяха години наред. Аз се опитвах да го пазя, но беше много трудно. Понякога успявах да възпрепятствувам и когато другите виждаха, то те се нахвърляха върху мен: „Борис е добър, но Миката е звяр". Та аз бях звяра за тях, а те бяха братята и сестрите, които обсебваха и изпразваха дома ни. Е, как ви се струва едно такова положение? Той, добрият Борис, а Миката - звяра. Да се чудиш на такива превратни разбирания, но те се дължаха, че те бяха поставени у Борис по съвсем друг начин и той не можеше да направи разлика между онова, което е идея, между онова, което е горе като идея и че тази идея трябва да се свали и реализира някъде на земята. Но при кого ще се реализира, за него беше все едно - горе е идея и долу е идея и за да се реализира той си отваряше ръката и през нея изтичаха много неща - пари, средства, време, вещи, труд, енергия. И накрая всички тези опити се оказваха неудачни и бяха грешки от самото начало. Тогава аз му показвах онова, за което го бях предупредила и ефекта от злополучната му жертва. Той мълчеше и нищо не казваше.
към текста >>

А когато сполучвах да го възпря - аз бях звяра за тях, а той беше белият брат и се нахвърляха без пощада върху мен.
И накрая всички тези опити се оказваха неудачни и бяха грешки от самото начало. Тогава аз му показвах онова, за което го бях предупредила и ефекта от злополучната му жертва. Той мълчеше и нищо не казваше. Разбираше, че нямаше опитности, но беше горд и щестлавен - това му пречеше и го спъваше. Но на следващият път нещата се повтаряха, но по друг сценарий, артистите от театъра бяха други, но ползата пак никаква, а ние бяхме отново изиграни, обрани и излъгани. А когато сполучвах да го възпря - аз бях звяра за тях, а той беше белият брат и се нахвърляха без пощада върху мен. Чак като се върна от затвора през 1962 г. малко поумня, по-малко се коригира, но пак си остана същият, но поне се съобразяваше с мен и ме изслушваше. И когато смятах, че всичко е уточнено, то той постъпваше пак по същия начин отпреди, така както си знаеше отвътре и резултатите бяха винаги едни и същи - плачевни. Тази негова черта се отнасяше до материалната обезпеченост на семейството ни. Тук бяхме атакувани най-точно, направо в мишената с най-добро попадение в центъра.
към текста >>

9. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

А ако те някой те окраде през нощта имаше някакво извинение - през нощта излизат зверовете и има оправдание заради самият звяр.
Бяхме станали еталон на честни и добри хора. А ето тук кражба и то посред пладне. Пладнешки хайдутлук. Навремето най-отвратителното бе някой да дойде и да те обере посред пладне, когато ти си отишъл на нивата да работиш. Това тогава беше толкова грозно, че се възмущаваше цяло село. А ако те някой те окраде през нощта имаше някакво извинение - през нощта излизат зверовете и има оправдание заради самият звяр. А мен ме бяха обрали посред пладне, от сестра, която ми беше дошла на гости, която посрещнах, нагостих с най-добро разположение. Ами сега? Този въпрос го оставих да го разреши Учителя. На следващият ден имаше беседа и на беседата, която той започна по едно време спря и каза: „Всеки, кой каквото е взел от другиго да го върне незабавно". Този израз беше насочен към крадливата сестра и към всички онези, които бяха взели нещо на заем и не бяха го върнали и сега трябваше да го върнат.
към текста >>

10. 147. СЕСТРАТА ЦАНКА

Чак тогава те ме забелязаха и вкупом извикаха, че съм звяр.
Опитаха е да ме отстранят от къщичката, бараката на Изгрева. Неделчо Попов вижда как Цанка се наговорва с други сестри, за да може тя да влезе в бараката и после да я обсеби, да я вземе и аз да нямам достъп до нея. Тогава Неделчо Попов изпраща Станка, моята домашна помощница и й предава, че ако искам да не загубя бараката да дойда веднага на Изгрева. Почти на бегом аз пристигам там и какво да видя: влизам в къщичката, те бяха се разположили, пристъпвам в стаята и никой не ми обръща внимание като че ли аз съм излишна тук, приказват си все едно, че аз съм някаква неодушевена вещ. Тогава аз взимам ключа и на висок глас заявявам, че аз съм стопанка тук на този дом и всички да напуснат стаята заедно с багажа си, който са донесли. Чак тогава те ме забелязаха и вкупом извикаха, че съм звяр. Аз изгоних всички. Заключих и се върнах в малкия си дом. Така бараката бе спасена. Ако не бях действала така бързо щяха да ме изгонят от там, но техния план се провали. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>

11. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

Приемаха ме за хищник и звяр.
Реших да отстоявам и да съм крайно внимателна с тях. И се убедих, че още от самото начало та чак цели 50 години след това винаги искаха да ме отстранят от Борис. Смятаха това за една най-важна тяхна работа, т.е. спасението на Борис от моите лапи. Да, такъв им беше израза - не само от лапите ми, но и от ноктите ми. Приемаха ме за хищник и звяр. А те горките не знаеха, че аз пазя Борис и от тях и от другите заради самия него. Но това ще го разкажа накрая. Непременно ще бъде разказано. Иначе не може да се разбере нищо. Ще дойдем и до финала и тогава сами ще определите как стояха нещата: кой беше звяра, чии бяха ноктите на хищника и кой беше спасителят на Борис.
към текста >>

Ще дойдем и до финала и тогава сами ще определите как стояха нещата: кой беше звяра, чии бяха ноктите на хищника и кой беше спасителят на Борис.
Приемаха ме за хищник и звяр. А те горките не знаеха, че аз пазя Борис и от тях и от другите заради самия него. Но това ще го разкажа накрая. Непременно ще бъде разказано. Иначе не може да се разбере нищо. Ще дойдем и до финала и тогава сами ще определите как стояха нещата: кой беше звяра, чии бяха ноктите на хищника и кой беше спасителят на Борис. Родът на Борис беше настръхнал срещу мен още от самото начало. По-късно разбрах, че това се дължеше на едно изказване на Учителя за мен. В това изказване аз не виждах никакво противоречие, но те се бяха вкопчили в него и чрез него искаха да ме отделят от Борис, за да го използват след това за лични и користолюбиви цели. Та те представяха всичко така, че всичкия му род като че ли държеше много за него и искаха да го измъкнат от тресавището, в което бе попаднал. А тресавището бях аз.
към текста >>

12. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

И за да приключа с приключенията от Рила където бях гонена, защото едната ме гони, като че ли съм дивеч, а другата ме гони, като че ли съм звяр.
А какво ли остава за другите сестри, които взеха кой каквото им попаднеше под ръка. Не се шегувам и не преувеличавам нещата, а напротив - смалявам ги. И какво биха направили те милич-ките ми сестри когато аз взех най-добрия брат и преминах през ада и през преизподнята на ужаса. Животът ми с него беше ад. По-късно ще ви опиша някои неща, за да видите какво значи ужасът на земята и целокупният му ад. И за да приключа с приключенията от Рила където бях гонена, защото едната ме гони, като че ли съм дивеч, а другата ме гони, като че ли съм звяр. Едната ме гони като вреден дивеч, а другата ме гони като опасен звяр. И не минаваше ден горе на езерата когато да не бях подложена на одумките на Цанка и на нейните фронтални атаки с най-различни средства. И не минаваше също ден когато да не ми бъде сервирано за десерт някой номер от Савка. А да не говорим за това, че тук на планината всеки имаше своя вътрешна работа, свои задачи за разрешаване съобразно своя път на земята и като представител пред Школата на Учителя. За някои може би горе в планината да беше екскурзия или почивка и те затова биха се качили като туристи, но за мен това бе Школа.
към текста >>

Едната ме гони като вреден дивеч, а другата ме гони като опасен звяр.
Не се шегувам и не преувеличавам нещата, а напротив - смалявам ги. И какво биха направили те милич-ките ми сестри когато аз взех най-добрия брат и преминах през ада и през преизподнята на ужаса. Животът ми с него беше ад. По-късно ще ви опиша някои неща, за да видите какво значи ужасът на земята и целокупният му ад. И за да приключа с приключенията от Рила където бях гонена, защото едната ме гони, като че ли съм дивеч, а другата ме гони, като че ли съм звяр. Едната ме гони като вреден дивеч, а другата ме гони като опасен звяр. И не минаваше ден горе на езерата когато да не бях подложена на одумките на Цанка и на нейните фронтални атаки с най-различни средства. И не минаваше също ден когато да не ми бъде сервирано за десерт някой номер от Савка. А да не говорим за това, че тук на планината всеки имаше своя вътрешна работа, свои задачи за разрешаване съобразно своя път на земята и като представител пред Школата на Учителя. За някои може би горе в планината да беше екскурзия или почивка и те затова биха се качили като туристи, но за мен това бе Школа. Там, горе на планината Вътрешната Школа продължаваше при други условия много по-сурови отколкото долу на Изгрева.
към текста >>

13. 2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН

Казах на фелдфебела на нестроевата рота: „Оседлай ми този звяр".
Пристигаха цели влакове от резервните санитарни складове в Пловдив, Шумен и Плевен. Отивах да разпечатвам вагоните и да проверявам материалите или с файтон или с двуколка или с кон. Една заран към 8 часа отидох сам да си взема коня от нестроевата рота, да отида с него на гарата, беше пристигнала една композиция от трийсет и няколко вагона - отивах да я получа. Друг път пращах войник да ми докара коня, но сега отидох сам да го взема. Като влязох в конюшнята, направи ми впечатление един грамаден кон - жребец, с кръвясали очи, който гледаше кръвнишки. Казах на фелдфебела на нестроевата рота: „Оседлай ми този звяр". „Г-н поручик, не го вземайте, защото ще ви убие, много е лош, не е язден 3-4 месеца. Бесен е, хвърля чифтета, върти се, сваля ездача си." Аз, обаче, се амбицирах и казах: „Не, него ще ми оседлаете1 Турете му нова амуниция, юзда и мундщук, ново седло, да е здраво всичко, да не се скъса нещо, да мога да го управлявам! " Много мъчно го оседлаха, още по-мъчно пък му се качих, рита, скача, изправя се на задните си крака, трима души не можем да го удържим. Скъсих му предварително стремената, за да мога когато хвърли чифте, да стоя на краката си, да не ме хвърли от себе си. Едвам го изкарах из вратата 138 навън, качен върху него и той хукна като бесен по Марно поле.
към текста >>

" „Ами, викам му, и този звяр и той нали душа носи и на него не му иска да се хвърли в пропастта." „При този алюр (ход) той е сляп и нищо не вижда, ми от говори ротмистъра.
След малко конят затропа пак по моста и постепенно намали хода си. Полузамаян продължих към казармата. Стигнахме до вратата на казармата и като влизахме гледам една група от около 20 души офицери тичат към вратата, за да идат при поста и да видят падналия кон в реката. Те били в щаба на полка и по прозорците през река Янтра видели коня как бяга кариер (най-бързото бягане) и преценявайки, че коня не може да извие по моста, предвидили катастрофата и бяха се втурна ли да я видят. Като ме видяха, спряха се и един ротмистър - капитан от конницата, който беше в отпуск в Търново, ме пита: „Как изви по моста, бе? " „Ами, викам му, и този звяр и той нали душа носи и на него не му иска да се хвърли в пропастта." „При този алюр (ход) той е сляп и нищо не вижда, ми от говори ротмистъра. - Нали аз 15 години се занимавам с коне. Интересно е как е могъл да завие под прав ъгъл! " Дадох коня на двама войника да го закарат в нестроевата и бях забра вил за това произшествие. На другия ден, отивайки за казармата, срещнах брат Костакев. Той ми каза, че заранта пристигнала от София сестра Иларионова.
към текста >>

14. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Дали природата е създава друг подобен звяр-човек, не знам, но този садист Баладински, нямайки възможност да пие кръвта на своята жертва, налива и пие от виното, мислейки, че пие кръвта на жертвата си и то в момента, когато жертвата му се гърчи от болки, причинени от необузданите удари на бичовете.
Животът ни през деня коренно се отличаваше от тоя през нощта. Макар и пребити, ние си позволявахме от време на време и шеги, обаче, през нощта напрежението ни бе голямо, особено към полунощ, през което време палачите почваха своята работа. Вратата на един от товарните вагони, където бяхме нахвърляни бавно се отваряше и повиканата жертва слизаше с хиляди проклятия и със силното желание да запази спокойствие и мъжество пред палачите. Обстановката в инквизиционната стая му е позната: каучукови бичове с надпис „Аз знам всичко и всичко ще кажа! ", няколко пияни агенти-палачи, готови да бият, а от страни -маса с червено вино, нарязана сланина и чесън - любимия аперитив на садиста Баладински (белогвардейски офицер). Дали природата е създава друг подобен звяр-човек, не знам, но този садист Баладински, нямайки възможност да пие кръвта на своята жертва, налива и пие от виното, мислейки, че пие кръвта на жертвата си и то в момента, когато жертвата му се гърчи от болки, причинени от необузданите удари на бичовете. Седалището се подува, посинява, напуква се и когато кръвта започне да пръска лицата им, тогава прекратява своята животинска наслада. И ако ти си позволиш, преди те да спрат да им извикаш „Спрете палачи! ", тогава ти си завинаги загубен. Такъв бе случаят с нещастника Ст. Воденичаров, укривател на нелегални.
към текста >>

15. 2. КОНЧЕТО МИЦКА

Станка Иванова Тотева

Тя си роди едно малко конче и тогава стана звяр.
И баща ми започнал така: каквото ядял давал и на кончето. Като си купи геврече, давал и на коня геврече, като си купел грозде, давал и на коня грозде. И така като давал на кончето, то си въртяло ушичките и по такъв начин давало израз на доволството си и така Мицка станала кротка. Но Мицка се помина и тогава баща ми си купи нова кобила. Но тя беше толкова лоша, гдето не може да бъде. Тя си роди едно малко конче и тогава стана звяр. Кобилата беше много красива и кончето просто изваяно. Татко пак отиде при Учителя да Го запита за кобилата как да се справи с нея. Учителят му казал: „Няма да слагаш на кобилата никакъв гем (гем е желязо, което се слага в устата на коня)! Ще я оставиш напълно свободна. Каквото ядеш ще даваш и на нея.
към текста >>

Последният го познал и му казал: „Знаеш ли, че този звяр го убих!
" - „Нямам", отговорил баща ми. Все пак татко ми реши да се раздели с тази кобила и отиде да я продава. Понеже кончето й било много красиво имало много купувачи. Един дал повече пари и взел кобилата с кончето. Минало известно време и баща ми срещнал купувача. Последният го познал и му казал: „Знаеш ли, че този звяр го убих! Не можах да го укротя". И така татко можеше да живее с кобилата, но друг не можеше.
към текста >>

16. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

И казваха, че бил голям звяр.
И когато влизам аз, започва сервирането. И се сменя темата на разговора, почват да приказват за вегетарианството. Много мога да кажа по това. А друго нещо имам - във Варна имаше един голям комунист, на когото викаха „хищника". Освен, че беше едър, но беше и груб, не зная колко милиона му струвало да си направи не знам какви стълби от пътя до вилата - там, където е санаториумът. И казваха, че бил голям звяр. А имахме една красива колежка. А бяхме изнесли концерт на един руски кораб. Та ние бяхме седнали с нея една до друга и пристига в тоя момент един съветски войник, дава чест и казва: „По нареждане на главен директор на Параходството на БМФ сте поканени да отидете с мене горе в помещението". Тя ме хваща за ръка и казва: „Без тебе никъде не отивам". Казвам: „Моля ти се, само ти си поканена".
към текста >>

17. 26. Той присъствува навсякъде

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

А на изпращане Учителят казал: „Обичаш ли Бога, то Бог е у човека и у звяра.
Учителят казал: „Иди при твоите“. Когато отишла, стояла отвън, не смее да се доближи. Отдалече гледа как кучетата лежат, кротко я гледат, гледат я, но не лаят. Мируват. Накрая се престрашава и полека-лека, влиза в двора и се запътва към къщата. Когато я виждат майка й и баща й те изтръпнали от изненада и уплаха, как така е влезнала и не са я разкъсали зверовете, които охраняват къщата. А на изпращане Учителят казал: „Обичаш ли Бога, то Бог е у човека и у звяра. Любовта е навсякъде“. Така Учителят бе умирил кучетата, за да се порадва Донка на родителска обич.
към текста >>

18. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

ТОМ 7

Онзи звяр, в 13.глава и числото 666 има трояко значение.
Външното не всякога представя вътрешното. Бъди добър и весел духом. Между небето и земята има тясна връзка. Външните недоразумения временно потъмняват доброто у човеците. Сега се кове бъдещата съдба на християнската култура. Онзи звяр, в 13.глава и числото 666 има трояко значение. Там казва, че е число на човек. Той ще дава на хората с купони да взимат всичко. То означава всички човешки лъжливи системи и учения, които отдалечават човека от правия път на Любовта. Числото 666, това е смърт, разрушение, събрано дава 18 число на човешки погрешки, събрано втори път дава число 9, число на ликвидиране на всички стари сметки. На християнски език означава възкресение.
към текста >>

19. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Обаче след малко почувствал, че това е все пак звяр, на когото човек не може да има доверие и че може да му налапа ръката, затова веднага я извадил и се отдръпнал и излязъл навънка.
Обаче когато лъвчето било още при него, той му подсвирквал някак особено, на който сигнал лъвчето било свикнало. Когато отишъл при клетката на лъва, той видял как лъвчето е безразлично към зрителите, които минават край клетката. Но той като свирнал техния сигнал, лъвът веднага се изправили потърсил сочи своя приятел. След малко той направо влиза при него в клетката. Дори си пъхнал ръката в устата му и хората се чудели на смелостта му. Обаче след малко почувствал, че това е все пак звяр, на когото човек не може да има доверие и че може да му налапа ръката, затова веднага я извадил и се отдръпнал и излязъл навънка. А хората се чудели как може да се влезе при лъва, а той имал смелост, понеже го бил хранил. „За благодарността." Преди години брат Димитър Звездински бил отстранен от работа. Той лично ми разказа тоя случай. Той мислено изпратил телеграма по етера на Учителя. „Раницата ми е пълна с беседи, а джобовете ми със снимки от Рила, не позволявай да ме обискират!
към текста >>

20. 09 - 267. ЕДНА ДУША СЕ РАЖДА (ЧИЧО РОСЕН)

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Той отчаяно се съпротивляваше и превиваше под жестоките удари на двуногия звяр - Човекът.
Бях си купил хляб и салам и обядвах на колата. В този момент от една близка улица излязоха двама души, които караха един бял и хубав вол. Същият до едно време вървеше спокойно, но внезапно взе да се дърпа и съпротивлява. Само на двадесетина метра беше кланицата. Волът вероятно беше помирисал кръвта и се дърпаше назад. Той отчаяно се съпротивляваше и превиваше под жестоките удари на двуногия звяр - Човекът. Този, който го караше, по всичко личеше, че бе закоравял джелатин. Той си изкара ножа и взе да боде вола отзад, по бутовете. Червената алена кръв течеше и багреше земята и всичко наоколо. Волът взе да мучи, подложен на безжалостните удари на касапите. Локвата кръв ставаше все по-голяма.
към текста >>

Погнусих се от тая жестокост на двуногия звяр.
Този, който го караше, по всичко личеше, че бе закоравял джелатин. Той си изкара ножа и взе да боде вола отзад, по бутовете. Червената алена кръв течеше и багреше земята и всичко наоколо. Волът взе да мучи, подложен на безжалостните удари на касапите. Локвата кръв ставаше все по-голяма. Погнусих се от тая жестокост на двуногия звяр. Бях готов да отида да се бия с тия озверени хора. Но това не бе всичко. Тогава касапите, излезли извън себе си от яд - как тъй волът да не се подчини на тяхната воля, отрязаха главата му, както бе прав. Горкият вол в този миг политна и падна на земята. Сви се сърцето ми от тази невиждана досега жестокост.
към текста >>

21. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

ТОМ 12

Като казвам, че методите на ума са най-добрите, аз не пренебрегвам методите на сърцето и тялото, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра в човека.
Вечер преди да си лягате, ще прегледате живота си през целия ден, като си дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте изгубили. Аз искам да гледате на нещата философски, да знаете, че страданията са методи за работа, методи за възпитание на човека и човечеството. И за възрастването на индивида има различни начини. Има главно три метода на възпитание и самовъзпитание на човека, а именно: методи на тялото - физически методи, методи на сърцето и методи на ума. Според мене най-добрите методи са методите на ума. Като казвам, че методите на ума са най-добрите, аз не пренебрегвам методите на сърцето и тялото, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра в човека. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка, а тялото му е животинско. Значи умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той може да даде методи и начини за възпитание на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето - пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божественото." Понеже човек в живота си минава главно през три периода на развитие, които периодически се повтарят, които съответствуаат на сутринта, на обеда и на вечерта в живота, то човек може да сменя в тези периоди различни методи. Ако в един период е приложил един метод, в следващия да приложи друг.
към текста >>

22. ВЕЛИКАТА ЛЪЖА НА ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ

ТОМ 12

Там, където е Христовият Дух, Духът на Христа, веднага се явява звярът с белега на челото, обсебен с Духа на Антихриста.
Затова се цитират! Но имената на онези, които явно работят за Господаря на разрушението, се вписват явно, защото те са добри работници на Господаря. А защо това се случва? Това не е нещо ново. То е много старо, от 2000 години. Там, където е Христовият Дух, Духът на Христа, веднага се явява звярът с белега на челото, обсебен с Духа на Антихриста. Те вървят заедно. И сега вървят заедно, както по времето на Школата на Учителя, така и следващите години, че дори и векове, за да бъдат изпитани всички и сами да се определят по кой път да вървят. А пътят на ученика е даден в Словото на Учителя. А защо се случва това? Всеки, който изповядва, че Учителят Петър Дънов е Всемировият Учител на Вселената и че Словото му е Слово на Бога, е роден изново от Духа на Словото.
към текста >>

23. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

ТОМ 12

Някои ще бъдат затворени за 1000 години - които приеха белега по челото си на звяра, а други ще живеят с Христа 1000 години - които опазиха Словото Му.
Няма такъв човек. Щом аз не можах да ги отворя и когато реших да се изсиля и да ги отворя, то ме спряха и казаха: „Те са запечатани за 1000 години." А защо? Виж Откровението на Йоана, гл. 20, ст. 3, ст. 4. Някои ще бъдат затворени за 1000 години - които приеха белега по челото си на звяра, а други ще живеят с Христа 1000 години - които опазиха Словото Му. Едните ще бъдат заключени за 1000 години, а други ще бъдат свободни чрез Словото Му. За другите издавам оригиналното Слово. 5. Беше подготвен целият му архивен материал, който е на машинописен текст, да се включи в „Изгревът" в три поредни тома. Единствено там им беше мястото със заглавна страница „Боян Боев". И аз задействах този мой план.
към текста >>

И то за 1000 години, защото се поклониха на звяра и приеха белега му по челата си.
Комунистите са цвете благоуханно пред вашата подлост. Господа разбойници, крадци и мошеници, идва сега вашето време на грабеж, измама и подлост. Но после идва друго време на Божията правда и справедливост. И аз ще дочакам това тук, на Земята. Рано или късно ще дойдат онези, изпратените по дух българи и онези свободни души, които ще искат да бъдат отключени книгите на Боян Боев, защото там е запечатано Словото на Учителя Дънов с 9 печата. И то за 1000 години, защото се поклониха на звяра и приеха белега му по челата си. (Откр. Йоана,-гл. 14, ст. 9-10.) Но те могат да бъдат отключени само ако се прекарат през „Изгревът" и бъдат отпечатани именно там, а не някъде другаде. Ще си го проверите това дали е истинно и то още по мое време. Ако не стане по мое време, ще стане след 1000 години и тогава вие ще носите отговорността пред следващите поколения българи, че заради вашите деяния на подлеци и предатели то е заключено во веки веков.
към текста >>

И то бе заключено за следващите 1000 години, за онези, които се поклониха на звяра и образа му и приеха белега по челата на Черната ложа, за да бъдат нейни слуги и поданици. 12.
Боян Боев - половин арменец по майка и половин българин по баща. Като арменец провали всичко. А според Учителя арменците са най-старата изостанала раса на Земята. Провали всичко и унищожи всичко. Онова, което бе записал от Словото на Учителя и то като българин, бе опорочено при издаването му заради неговите арменски методи на действие. И то бе заключено за следващите 1000 години, за онези, които се поклониха на звяра и образа му и приеха белега по челата на Черната ложа, за да бъдат нейни слуги и поданици. 12. Съвременниците на Учителя цитираха едно изказване, което било уж на Учителя: „Ако искате да видите ангел в плът - това е Боян Боев." А това било и се отнасяло уж за неговата безкористност като качество. А това не е вярно! Защо ли? Ето как стои цялата истина. Георги Куртев от Айтос, който е съвременник на Боян Боев и се познават още от Европейската война и ги има дори на снимки, публикувани в „Изгревът" том X под № 3 и № 4, кореспондират помежду си и се възхваляват един другиго.
към текста >>

24. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

(Като му четете това писмо, кажете му да извинява, гдето му споменаваме името, защото съгласно Вашето писмо стана дума да се прави сравнение между него и вас); обаче едно тяло, чиито клетки не са още достигнали до нея височина, не може да живее само с постна храна, какъвто е случаят с вас (и нас!) Звярът в човека не може да се пресилва.
Това е едно първоначално разбиране. А присъствието на чуждо вещество в човешкото тяло ний като окултисти и теософи знаем много добре, че това е Карма. която трябва да изчистим. 4.Има едно нещо вярно, че и клетките на материалното тяло също еволюират и че на всеки човек клетките не са еднакво еволюирали. Така че едно тяло, чиито клетки са еволюирали, могат да се поддържат само с вегетарианска храна, какъвто е скучаят с брат Гелинов. (Като му четете това писмо, кажете му да извинява, гдето му споменаваме името, защото съгласно Вашето писмо стана дума да се прави сравнение между него и вас); обаче едно тяло, чиито клетки не са още достигнали до нея височина, не може да живее само с постна храна, какъвто е случаят с вас (и нас!) Звярът в човека не може да се пресилва. Той е толкова тясно споен с човешкото същество, че ако се опитаме да го убием преждевременно, а не постепенно, ний убиваме и себе си. Тъй схваща и теософията, тъй схваща християнската църква (без протест.). Църквата със своите пости и петъци представлява една школа за обучение към вегетарианството. Това аз съм намекнал и в Съновника, за което тукашните протестанти бяха ми се разсърдили. Ний. които не можем изведнъж да станем вегетарианци, сме длъжни да поддържаме постите, наредени от светите отци.
към текста >>

25. 12. НОВИТЕ СКРИЖАЛИ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Видях Новите скрижали в тишината на святата Рилска пустиня, дето ни звяр минава, нито птички прелитат, дето само ангелите пеят, дето само тихият Божи глас се чува.
Един Закон, един морал, една Воля предстои на човека да изпълни - Законът, моралът и Волята на Любовта. Пристъпвам вече към главната тема: „Новите скрижали." Видях Новите скрижали през лятото на годината 1922, когато група от стотици ученици с Учителя поехме пътя към Мусала, към високия Божи връх. Пътят ни водеше през Маричините езера. Видях Новите скрижали през деня, именен и рожден ден на нашия обичен Учител, когато се изправих в размисъл и съзерцание пред връх Манчо. (Циркусът на този връх е наречен от Учителя „Олтар"). Видях Новите скрижали в тишината на святата Рилска пустиня, дето ни звяр минава, нито птички прелитат, дето само ангелите пеят, дето само тихият Божи глас се чува. Сама, уединена в тази обител, млъкнах и аз, млъкна и сърцето, едва се чуваше да бие. Видях, нещо особено видях. Някаква необикновена завеса, грандиозна, спокойна, от никакъв вятър неполъхвана, ръце не я държаха, нито подпора някаква я крепеше - свободно, тихо се движеше в пространството като волна птичка, непознала страх, ни мъка на гонение. Росни капки по нея пречупваха меките, топли слънчеви лъчи и багреха чудната завеса с най-нежни фини багри на слънчевия спектър, което я правеше омайна, нежна гледка. Да кажа каква беше материята на тази завеса, не мога - нито наяве, нито насън съм виждала такава.
към текста >>

26. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

ТОМ 13

Баба, не знам как, по-остра беше, той ще каже: „А, остави я този звяр", ха-ха-ха, но почтено семейство.
„Мама", такова отношение на баща ми към неговата тъща. И респективно „татко" към тъста. А тъстът, дядо, когото ние знаем за дядо, защото друг нямаше там, и той туберкулозен. И мама се грижи за него. Аз съм му изхвърляла храчките на дядо. Баба, не знам как, по-остра беше, той ще каже: „А, остави я този звяр", ха-ха-ха, но почтено семейство. И така значи баща ми остава в този дом като собственик. Имало е построена къща на бабино място. Таман е била построена. Това е станало 1878 година, когато идва руската армия, и която се настанява в къщата и която пали огън в средата, щото тя имаше нещо като камина плюс две стаи горе. И те палят огън там, та когато ние растяхме в тая къща, беше с черни греди.
към текста >>

27. 5. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - „НАЙ-ЗАБУЛЕНАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Един голям мъдрец на древността е казал: „Сам може да живее или звярът, или Бог." Простите числа носят в себе си израза на краткотрайностите.
Имат по-голяма здравина и са по- устойчиви от онези с нечетни числа. Нечетните числа Учителя нарече - женски. Те включва в себе си елементи на разпадане, разсейване, елементи на разложение. Числата се разпределят още на прости и сложни. Простите са тези, бройките на които не могат да се групират на равни групички, а си остават в една група сами. Един голям мъдрец на древността е казал: „Сам може да живее или звярът, или Бог." Простите числа носят в себе си израза на краткотрайностите. Очевидно е, че само измежду нечетните числа имаме прости. Сложните числа носят в себе си образа на колективността. Ако разгледаме числата от едно до десет и ги приведем към съответни геометрични форми, ние ще стигнем до интересни изводи. Единицата, която е израз на Бога, нито се дели, нито се умножава. И при двата процеса си остава непроменена.
към текста >>

28. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра).
Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му, чисто животинска и отчасти мефистофелска; ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа.
към текста >>

29. XI. „ИЗГРЕВЪТ - Е МЯСТОТО НА БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Художникът Михаил Влаевски е нарисувал два големи ангели, крилати ангели, които поразяват с копие и меч от въздуха змеят и звярът намиращ се в подножието им.
Когато посетителят е влязал в салона, не ги е виждал, защото те са гърбом на него. Сядал е на столовете и е слушал. Но след свършването на беседата или лекцията на Учителя всеки посетител е трябвало да излезе от същата врата, през която е влезнал и е трябвало да погледне към вратата, през която трябвало да излезе. И какво е било учудването му, когато е виждал от двете страни на вътрешната част на вратата към салона поставени две големи картини - от едната - лявата страна и на другата - дясната страна на вратата. И всеки се е спирал и се е оглеждал ту плахо, ту бързо е преминава/» през вратата, защото не е могъл да издържи на гледката, която му се е представяла от двете големи картини. Художникът Михаил Влаевски е нарисувал два големи ангели, крилати ангели, които поразяват с копие и меч от въздуха змеят и звярът намиращ се в подножието им. Безпощадно и единият ангел отляво поразява змеят, както и другият ангел отдясно убива звяра и змеят. Гледката е била потресающа за всички. Гледали, гледали посетителите и накрая отиват при Учителя да му се оплакват. „Учителю, при вас пяхме, слушахме, отново пяхме и си тръгваме така вдъхновени, но като стигнем до тази врата на излизане с тези страшни ангели, бързо тичаме, тичаме да преминаваме през тях. Няма ли кои да ги свали от там, да не ни плашат".
към текста >>

Безпощадно и единият ангел отляво поразява змеят, както и другият ангел отдясно убива звяра и змеят.
Сядал е на столовете и е слушал. Но след свършването на беседата или лекцията на Учителя всеки посетител е трябвало да излезе от същата врата, през която е влезнал и е трябвало да погледне към вратата, през която трябвало да излезе. И какво е било учудването му, когато е виждал от двете страни на вътрешната част на вратата към салона поставени две големи картини - от едната - лявата страна и на другата - дясната страна на вратата. И всеки се е спирал и се е оглеждал ту плахо, ту бързо е преминава/» през вратата, защото не е могъл да издържи на гледката, която му се е представяла от двете големи картини. Художникът Михаил Влаевски е нарисувал два големи ангели, крилати ангели, които поразяват с копие и меч от въздуха змеят и звярът намиращ се в подножието им. Безпощадно и единият ангел отляво поразява змеят, както и другият ангел отдясно убива звяра и змеят. Гледката е била потресающа за всички. Гледали, гледали посетителите и накрая отиват при Учителя да му се оплакват. „Учителю, при вас пяхме, слушахме, отново пяхме и си тръгваме така вдъхновени, но като стигнем до тази врата на излизане с тези страшни ангели, бързо тичаме, тичаме да преминаваме през тях. Няма ли кои да ги свали от там, да не ни плашат". Учителят ги изгледал строго „Ангелите са си на мястото.
към текста >>

30. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

ТОМ 16

И че сега ще дойде времето, дето се казва в 9 глава на Откровението, че ще има чудовища като щурци, скакалци, които с опашките си ще повреждат хората - тези, които имат печата на звяра.
Снегът се топи полека. Днес ходих у Николина Балтова. Поправих й един брашнян сандък, като му пригодих капак, и на гардероба нещо. Тя сготви супа от картофи и фиде и пържени от брашно питки-мекици и аз вземах един хляб, орехи и един лимон и се наобядвахме. Брат Боев ни каза, че Учителят на обед казал, че война ще има на изток. И че сега ще дойде времето, дето се казва в 9 глава на Откровението, че ще има чудовища като щурци, скакалци, които с опашките си ще повреждат хората - тези, които имат печата на звяра. Еленка днес е цял ден от снощи у Янкова. Тази вечер отидох при Учителя, за да му додам сумата 500 лева, която бе останала да му додавам от десятъка. Той ме запита как върви нашата работа с назначението и аз му отговорих, че Янков дава и храни надежди, че има близки и познати и ще успее да ни възвърне. Учителят потвърди, че нашата работа ще се уреди, но трябва силна, непоколебима вяра. „ Силна вяра, и работата ви ще се нареди." Каза да не се тревожим, и всичко ще се нареди.
към текста >>

31. 3. Иван Антонов

ТОМ 18

Оприличавали го на куче и на звяр, който пази вратата на господаря си.
Това е смущавало Учителя и слушателите, понеже всички са се обръщали да видят кой е дошъл от града и с какви дрехи е облечен. Това се отнасяло много за тоалетите на жените. Накрая Учителят не издържал и казал: „Имали някой от вас, който да застане на вратата и никого да не пуска, след като съм влязъл? ” Мълчание, Иван Антонов скочил и рекъл: „Аз ще бъда този човек.” И никого не пускал. Нарекли го Иван Салонски, понеже вардел салона. Оприличавали го на куче и на звяр, който пази вратата на господаря си. Но това не го е безпокояло. До края на Школата е изпълнил задачата си. Аз сега оценявам много тази негова роля на пазач и стражар на салона. Сега, когато организирам концерт- рециталите по спомени на „Изгревът” и с песни на Учителя, непрекъснато влизат в салона и се точат един след друг. После излизат, пак се връщат.
към текста >>

32. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

Той вие от болки, реве, крещи, говори най-мръсни думи и се зъби на цялата тълпа, като да е див звяр.
- Къде са Князете Ти, Юдейски Царю? Много скоро Те изоставиха и забравиха! И те се надваряха да остроумничат с хриптяви гласове, усмихващи се през сила. Околните - платени слуги около храма, като че ли чакаха само техните думи; подхващаха ги и ги разнасяха в тълпата. И наново се понася див крясък и ругатни, повдигат се на пръсти, за да видят по-добре, блъскат се око- ло кордона на войниците... Първият разбойник е прикован на кръста и изправен. Той вие от болки, реве, крещи, говори най-мръсни думи и се зъби на цялата тълпа, като да е див звяр. Вторият е спокоен, лицето му е тихо, очите - впити в Исуса - като че ли никой друг не съществува за него... Снеха връхната дреха на Исуса. Двама от войниците я грабнаха едновременно и я потеглиха дори до скъсване. Но началникът им я дръпна и тури под мишцата си. Другите дрехи бяха тоже смък-нати. Той остана по туника.
към текста >>

33. ЩО Е СФИНКСЪТ?

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Человек, който се излюпва от звяра - едва-що показал главата си: още облечен в тялото зверско, человек наднича вече в света, в своя си свят!
ЩО Е СФИНКСЪТ? Человек, който се излюпва от звяра - едва-що показал главата си: още облечен в тялото зверско, человек наднича вече в света, в своя си свят! Главата му е само едва освободена - и мисли человек право, а действува криво. Затова се родихте на земята - да се освободите от влиянието на звяра! И когато се съблечете от него, Вселената ще ви проговори, превръзката от очите ви ще падне и символите ще ви поднесат свойто съдържание. А сега викате към небето всеки ден, поднасяте молитвите свои. Но не чуят ги там - и мътилка се вдига в душата ви, от тъмни мисли и лоши чувства, негодува нещо у вас, злослови... - това е той - господарят, звярът.
към текста >>

Затова се родихте на земята - да се освободите от влиянието на звяра!
ЩО Е СФИНКСЪТ? Человек, който се излюпва от звяра - едва-що показал главата си: още облечен в тялото зверско, человек наднича вече в света, в своя си свят! Главата му е само едва освободена - и мисли человек право, а действува криво. Затова се родихте на земята - да се освободите от влиянието на звяра! И когато се съблечете от него, Вселената ще ви проговори, превръзката от очите ви ще падне и символите ще ви поднесат свойто съдържание. А сега викате към небето всеки ден, поднасяте молитвите свои. Но не чуят ги там - и мътилка се вдига в душата ви, от тъмни мисли и лоши чувства, негодува нещо у вас, злослови... - това е той - господарят, звярът. Умен е този господар: като змия ви е опасал. Диктува - и вие слушате.
към текста >>

Но не чуят ги там - и мътилка се вдига в душата ви, от тъмни мисли и лоши чувства, негодува нещо у вас, злослови... - това е той - господарят, звярът.
Человек, който се излюпва от звяра - едва-що показал главата си: още облечен в тялото зверско, человек наднича вече в света, в своя си свят! Главата му е само едва освободена - и мисли человек право, а действува криво. Затова се родихте на земята - да се освободите от влиянието на звяра! И когато се съблечете от него, Вселената ще ви проговори, превръзката от очите ви ще падне и символите ще ви поднесат свойто съдържание. А сега викате към небето всеки ден, поднасяте молитвите свои. Но не чуят ги там - и мътилка се вдига в душата ви, от тъмни мисли и лоши чувства, негодува нещо у вас, злослови... - това е той - господарят, звярът. Умен е този господар: като змия ви е опасал. Диктува - и вие слушате. И от всичките времена, всичките адепти търсят разгадката на Сфинкса. Намери ли се тя - и пътят на освобождението ще се открие. А аз ви казвам пътя - и ключа ви давам: Който повярва в Първопричината и се възроди - той ще се излюпи от тялото на звяра, ще се отърси от животинското минало!
към текста >>

А аз ви казвам пътя - и ключа ви давам: Който повярва в Първопричината и се възроди - той ще се излюпи от тялото на звяра, ще се отърси от животинското минало!
Но не чуят ги там - и мътилка се вдига в душата ви, от тъмни мисли и лоши чувства, негодува нещо у вас, злослови... - това е той - господарят, звярът. Умен е този господар: като змия ви е опасал. Диктува - и вие слушате. И от всичките времена, всичките адепти търсят разгадката на Сфинкса. Намери ли се тя - и пътят на освобождението ще се открие. А аз ви казвам пътя - и ключа ви давам: Който повярва в Първопричината и се възроди - той ще се излюпи от тялото на звяра, ще се отърси от животинското минало! С борба ли? С изтезание на тялото ли? С поклони и тамяни ли? Истина ви казвам - не! Живата разумна природа днес не допуща саморазправа - воюването в нея е абсолютно изключено.
към текста >>

И казвам ви: Ако можете да видите - и през очите на звяра пак Бог наднича!
Ако тогава тялото си отгледаш здраво и силно -цялата природа ще ти съдействува. Ако въздигнеш своите чувства и сърце, цялата природа е на твоята страна; ако отвориш ума си за светлината и духа си - за Духа на вечността, цялата природа е в твоя услуга. И всичко това е крачка напред. Но който не съзнава, че носи Вечната Искра в себе - той спи още, макар да мисли, че работи в света! А който вижда - вижда! И казвам ви: Ако можете да видите - и през очите на звяра пак Бог наднича! Но виждат Го само тия, които преодоляват мъчнотиите - тям дават сила -и всичко им помага. И вие сега сте в най-добрите условия - най-мъчните, - но гдето няма мъчнотии, там деца поставят. А вие порастохте вече - и пак деца сте, защото мнозина още търсите лесния път - а най-тежкият е той! И казвате: няма случайност - и спирате там. Но ако няма случайност, има друга воля: зад волята - разум; зад разума - цел.
към текста >>

И тъй, освободете се от звяра!
И ако сте напрашили погрешка, идете на гости при Великия Извор - и пийте от неговите ясни струи! И там, в зорите на деня, ще ви разкрият цената и силата и дълбоката наука на сълзите, извикани от вашата погрешка ... Ще ви покажат дървета, отрупани с плод, поливани със сълзите на хора. И ще ти откъснат и дадат плод и на тебе - и други да ще ти, за да отнесеш на тия, които си разплакал... Защото всички, които са завършили пътя си, плакали са - и вие ще плачете! Защото плодовете от градината на живота растат от вашите сълзи: всички страдания и скърби дават плодове. Зная, потръпват мнозина пред мисълта за страдания - но те пътища са към висините на човешките стремежи. И тъй, освободете се от звяра! Умът ви е вече свободен, остават сърцето и волята още: само главата на Сфинкса е човешка! Турете ума си да прави път на сърцето, а сърцето - пътя на волята! Хвърляйте скърбите си като роса по нивите си, а радостите донесете в домовете - и пътят ще ви отведе при този, когото търсите. И когато го намерите, не му говорете за вашите погрешки, а доброто му покажете - вашето най-малко добро! При извора пийте, ако горите от жажда - а после ще има вода да измиете и праха от тежкия път на живота!
към текста >>

Съблечете дрехите на звяра.
Мъдростта ще донесе светлината и Истината. А истината - простор, широта и свобода в живота. И правда. А правдата - равновесието. И тъй, започнете с най-малкото добро - турете начало! Съблечете дрехите на звяра. И когато излезете от тях, ще ви посочат и ще кажат: - Ето Човекът! А вие ще знаете: Любовта ви роди - и това ще е Ден първи\
към текста >>

34. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Погледнете питомния звяр - и той се привързва и обича, готов е даже да се себепожертвува... Потопени в любовта, под върховната воля на Бога, Който в проявата Си спрямо всичко живо е Любов - лъвът ще се превърне на куче, което ще ближе краката.
Какви са възможностите? Лъвът и аз ще изпълним волята на това Същество, инак трябва да допуснем, че аз или лъвът сме по-силни от него, а това е абсурд, противоречие на основната мисъл. Щом ще изпълним волята Му, а Бог е Любов, тая любов ще се прояви. Как? Като проговори общото, Божественото, в мене и него - Любовта. Погледнете как лъвицата играе със своите деца - и тя знае да обича. Погледнете питомния звяр - и той се привързва и обича, готов е даже да се себепожертвува... Потопени в любовта, под върховната воля на Бога, Който в проявата Си спрямо всичко живо е Любов - лъвът ще се превърне на куче, което ще ближе краката. Вие сте чели навярно, че се е случвало това в миналото с някои свети хора - а може да се случи и сега. - Но нима това няма да бъде чудо? А чудеса нямаме сега. - Ни най-малко. Представете си един звяр.
към текста >>

Представете си един звяр.
Погледнете питомния звяр - и той се привързва и обича, готов е даже да се себепожертвува... Потопени в любовта, под върховната воля на Бога, Който в проявата Си спрямо всичко живо е Любов - лъвът ще се превърне на куче, което ще ближе краката. Вие сте чели навярно, че се е случвало това в миналото с някои свети хора - а може да се случи и сега. - Но нима това няма да бъде чудо? А чудеса нямаме сега. - Ни най-малко. Представете си един звяр. Вие го храните всеки ден. Той добива ред впечатления, които се напластяват в един образ. Тоя образ сте Вие. Звярът добива отношения с вас, «обиква» Ви и не Ви напада вече. Добре, многото минали впечатления, повтаряни многократно, имат един ефект в мозъка, в съзнанието на това животно.
към текста >>

Звярът добива отношения с вас, «обиква» Ви и не Ви напада вече.
- Ни най-малко. Представете си един звяр. Вие го храните всеки ден. Той добива ред впечатления, които се напластяват в един образ. Тоя образ сте Вие. Звярът добива отношения с вас, «обиква» Ви и не Ви напада вече. Добре, многото минали впечатления, повтаряни многократно, имат един ефект в мозъка, в съзнанието на това животно. Там има значи един център, в който се събират и който може да се бутне и направо, както правят това и хипнотизаторите. Мисълта за братство в Бога и с лъва - всеобщият закон на любовта -действува и буди и тоя център... Тогава в лъва ще се събуди обичта му към Вас, както и към лъвчетата, и той ще Ви обича... И обратният закон е верен. Ако мислите, че само Вие съществувате и че лъвът е противоположен на Вас, живот, който може да Ви унищожи, тая мисъл може да действува като стимул и в неговото съзнание също, че Вашият живот може да унищожи неговия. Това дава свобода и възможност да действува кръв-нишкото начало в звяра и той да се прояви... Според закона, по истинския реален закон, който носите във Вас, ще постъпи и звярът.
към текста >>

Това дава свобода и възможност да действува кръв-нишкото начало в звяра и той да се прояви... Според закона, по истинския реален закон, който носите във Вас, ще постъпи и звярът.
Звярът добива отношения с вас, «обиква» Ви и не Ви напада вече. Добре, многото минали впечатления, повтаряни многократно, имат един ефект в мозъка, в съзнанието на това животно. Там има значи един център, в който се събират и който може да се бутне и направо, както правят това и хипнотизаторите. Мисълта за братство в Бога и с лъва - всеобщият закон на любовта -действува и буди и тоя център... Тогава в лъва ще се събуди обичта му към Вас, както и към лъвчетата, и той ще Ви обича... И обратният закон е верен. Ако мислите, че само Вие съществувате и че лъвът е противоположен на Вас, живот, който може да Ви унищожи, тая мисъл може да действува като стимул и в неговото съзнание също, че Вашият живот може да унищожи неговия. Това дава свобода и възможност да действува кръв-нишкото начало в звяра и той да се прояви... Според закона, по истинския реален закон, който носите във Вас, ще постъпи и звярът. Вие ще го импулси-рате... Спомнете факта, че малки деца много пъти са избягвали смъртни опасности благодарение на своето свободно държание с най-лоши животни и зверове. - Да, има такива случаи. - Разбирате ли, ясно ли Ви е как действува законът в случая? Ненасили-ето не е разбиране, а образ на дълбок принцип в света на доброто, на Любовта към всичко живо. Потопеният в общото море на живота не може да посегне на нищо живо, както едната ръка няма да рани другата.
към текста >>

35. VIII. АТЕНТАТЪТ В ЦЪРКВАТА «СВ. НЕДЕЛЯ» ДНИ НА УЖАС

А. АТЕНТАТЪТ

Обществото притихнало, народът уплашен и слисан, приличен на ранен звяр, си лижеше раните и не смееше дори да ръмжи.
И жалко бе, че това често бяха най-ценните, най-искрените, най-будните, най-предприемчивите хора в дадено място. Опитите да се обявяват комуни - траещи по няколко дни тук-там, дадоха само възможност и предлог да се отмъщава на лични неприятели, да се даде ход на злоба, събудена по много причини, но избрали сега сгоден момент и повод да се прояви. Няколко души бяха съдени и обесени, други - без присъда убити. Минков, Янков и другарят им - убити в къщата на последния. Ликвидирало се бе с «руските агенти», с «червената опасност». Обществото притихнало, народът уплашен и слисан, приличен на ранен звяр, си лижеше раните и не смееше дори да ръмжи. Опитът на селото да проникне в града и управлението на държавата връщаше градската вълна в село със сериозното желание да се справи веднъж завинаги с тоя, който бе забравил, че трябва само да оре и плаща данъци. В градовете хората по-леко носеха всичко - в селата като че ли чума бе минало по някои места. Много майки почерниха главите си и много деца изгубиха бащите си. До двадесетина хиляди, казват, человеци бяха загинали в това братоубийствено стълкновение.89 Правителството говореше за силна ръка, за справедливост, за държавна сигурност, за национални задачи... А по софийските улици падаха хора, убити от незаловени убийци, или изчезваха хора, като да бяха потънали във водата. Много глави бяха наведени и мнозина, преди да кажат каквото и да е, се оглеждаха няколко пъти настрани.
към текста >>

36. 11. ВСЕМИРНО БРАТСТВО

И ако отживялата цивилизация роди Свръхчовека, то последният не бе освен един уголемен звяр над зверовете, едно чудовище, което искаше да погълне в себе си всичко.
Тя иде да разбуди ония сили на човека, които имат седалището си в неговото сърце, и ги съчетае със силите на неговия ум в оная велика сила, която се нарича Мъдрост и която прави човека равен на Бога. Развитието на ума на човека до тая степен, на която можа да го издигне отживялата вече цивилизация, даде на света такива чудеса, на които последният само ще се учудва. Човек се издигна като птицата във въздуха, спусна се като риба на дъното на океана, измери разстоянието между звездите, облече се в коприна и се украси със злато и скъпоценни камъни, които извлече из недрата на земята. От четирите краища на земята събра плодовете, които тя дава, и ги сложи на трапезата си. Но въпреки всичко това, човекът не отиде по-далеко от това, което бе: един смъртен, една трапеза на гробовните червеи. И ако отживялата цивилизация роди Свръхчовека, то последният не бе освен един уголемен звяр над зверовете, едно чудовище, което искаше да погълне в себе си всичко. Небивалото развитие на милитаризма, което отбеляза изтеклия век, и крайното развитие на капитализма, заедно със съпътствуващето ги повсеместно непоносимо бедствие, което прави живота по-нататък невъзможен, са най-красноречивото доказателство за характера и белезите на Свръхчовека. Нещо повече: Свръхчовекът се забрави и се тури над Бога, непризна-вайки никакъв закон над себе си и натрапващ своите прищевки и страсти за закон над другите. «Законът и Богът са за тълпата! » «Което на тълпата и боговете е забранено - на Свръхчовеците е позволено! » Това бе максимата, до която можа да се добере Свръхчовекът.
към текста >>

Религията кокетничеше на звяра и го благославяше.
Между това във всички най-светли епохи, човек е виждал Един Висш Закон във вселената, когото всички наричат Бог. Този закон е и законът на човешкия живот, когото вътре в себе си човек нарича още Нравствен Закон\ Този закон е: Доброто, Мъдростта, Любовта! Отричане на Бога и непризнаване на нравствения закон в себе си, бе отличителна черта на изживяната горда и самонадеяна едностранчива умствена цивилизация, която се превърна в религия, носейки името Наука. И макар наред с науката да съществуваше и религията, която носеше още в себе си зърнатия някога Висш Закон - Бога, но тя носеше последния само за лице. Бог отдавна бе отлетял от религията и тя бе празна, мъртва. Религията кокетничеше на звяра и го благославяше. Тя освещаваше кървавите оръжия, тюрмите118, бесилките, убийството, войната. Но игнорирането на един закон не значи, че той не съществува. Законът, който истина е такъв, си съществува и действува с всичката своя категоричност и абсолютност. Отбиването от закона означава само застой, страдание, смърт, по който път сегашната лъжлива наука и мъртва религия водеше човечеството. Но Нравственият Закон - или Бог - съществува.
към текста >>

37. 18. ВИДЕАИНАТА СВЕТИ В ТЪМНИНАТА -И ТЪМНИНАТА НЕ Я ОБЗЕ

Очите не виждаха освен блясъка на златото, звяра в човека, всемогъществото на насилието.
18. ВИДЕАИНАТА СВЕТИ В ТЪМНИНАТА -И ТЪМНИНАТА НЕ Я ОБЗЕ (В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5.V.1924 г., стр. 1) Тъмнината обгръщаше всичко. Очите не виждаха освен блясъка на златото, звяра в човека, всемогъществото на насилието. И казваха тогава: «Суета е всичко - суета сует! Няма живот, освен на земята, и няма други смисъл за тоя живот, освен в смъртта! » И тъкмо тогава, в тия тъмни нощи за човешките души, блясва на небосвода нова звезда. И тия, които имат очи - видяха я и отидоха да й се поклонят. Блясъкът й влезе в погледа на новороденото между животните отроче - и всичко, на което се спира той, добива нов смисъл... Върви Той тихо, с прострени напред ръце - да обхване целия свят сякаш.
към текста >>

Но виделината светеше в тъмнината - и тъмнината не я обзе: Той със смъртта Си - смъртта победи... В света, потиснат от мрак, виждащ само блясъка на златото, знаещ само, че човек за човека е звяр и вярващ само в могъществото на насилието и смъртта - звезда пламна на небето - и блясъкът й влезе в очите на Човека.
Тия думи го смущават. - Луд е! Бесове има! - крещят тия, които в тъмнината душат своите братя и пият кръвта им. И озверени от страх - от светлината Му всички видяха кървавите им ръце, - те се нахвърлиха отгоре Му - и Го разпнаха. Но виделината светеше в тъмнината - и тъмнината не я обзе: Той със смъртта Си - смъртта победи... В света, потиснат от мрак, виждащ само блясъка на златото, знаещ само, че човек за човека е звяр и вярващ само в могъществото на насилието и смъртта - звезда пламна на небето - и блясъкът й влезе в очите на Човека. И Той в света бе - но не бе от света - и светът Го не позна. В свойте си дойде и свойте Му Го не приеха. А които Го приеха, даде им радост: Истината да познаят, да бъдат чада Божий, сиреч носители на Неговата Любов. И рече им Той: - Няма друга любов като Божията Любов! Само тоя, който нея има, ще узнае живот вечен - и нивга няма вече да умре.
към текста >>

38. 29. «ЧОВЕКЪТ Е НЕЩО, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЪЗМОГНЕ»

» Вси същества създадоха нещо над себе си, а вам се ревне да останете отлив на този голям прилив и по-мил ви е повратът към звяр, отколкото превъзмогването на човека!...» И тия, които го чуят, почват да пляскат с ръце и да викат: «Ето го, луд е, луд е!
И оттогава по света се появиха много луди. Някои даже казват, че целия свят е една лудница. Но лудостта на всички не е еднаква: едни лудеят само денем, а други - само нощем; едни - кога са млади, други - кога остареят; едни в «лудостта» си говорят мъдрости, други и в мъдростта си говорят глупости само, затова лудостта на всички е различна, но те всички си приличат, защото не се познават! И когато у някого, след дълго «лудуване», блесне съзнанието, той се изправя гордо сред другите и казва: «Аз вече не съм човек, аз съм свръхчовек и него ви вещая. Що сте направили вие да се превъзмогнете? » Вси същества създадоха нещо над себе си, а вам се ревне да останете отлив на този голям прилив и по-мил ви е повратът към звяр, отколкото превъзмогването на човека!...» И тия, които го чуят, почват да пляскат с ръце и да викат: «Ето го, луд е, луд е! » Или: «Бяс има, да го изгорим жив» - и го изгарят. Днес по света има много, които викат: «Аз съм свръхчовек и всеки, който ме следва, ще се превъзмогне.» И тия, които ги чуват, пляскат с ръце и се смеят, защото им се струва, че те са лудите. Но те - «лудите» - не се сърдят. Те само проповядват свръхчовека, макар и от техните проповеди често «лудостта» на света да се увеличава. Те проповядват, и все проповядват свръхчовека, защото «човекът е нещо, което трябва да се превъзмогне». Алфонс
към текста >>

39. 34.4. КОЙ Е ДЪНОВ?

(В. «Живот», бр. 6, 26.IV.1929 г, стр. 1)

18) 666 е числото на Звяра и то е число на човек.
Търново излиза брошурата «Кой е Дънов» от Христо Устабашев и Сейко Николов, като името Петър Константинов Дънов го променят на Петръ i К. К. Дънов-е, за да им излезе числото 666. Така че посочените букви от промененото име дават цифрово изражение 666, което се получава от сбора на цифровите значения на буквите на старославянската азбука. Според Откровението на Йоана (гл. 13, ст. 18) 666 е числото на Звяра и то е число на човек. В бъдеще тази брошура ще се публикува в «Изгревът», за да се види образът на истинския звяр. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

В бъдеще тази брошура ще се публикува в «Изгревът», за да се види образът на истинския звяр. (бел.
Дънов-е, за да им излезе числото 666. Така че посочените букви от промененото име дават цифрово изражение 666, което се получава от сбора на цифровите значения на буквите на старославянската азбука. Според Откровението на Йоана (гл. 13, ст. 18) 666 е числото на Звяра и то е число на човек. В бъдеще тази брошура ще се публикува в «Изгревът», за да се види образът на истинския звяр. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

40. 10. Вeчнният Път

Човек за човек бил звяр.
6, 26.IV.1929 г, стр. 1) Андро Лулчев* «Злото носи в себе си условия за своето разрушение, а доброто - за своето преуспяване.» Животът върви винаги все напред. Лошото трае кратковременно. Доброто пуща корени и живее с векове. Преди хиляди години хората са живеели единично. Човек за човек бил звяр. Дойде семейството, а след него - селищата, които воюваха всеки ден помежду си. Създаде се държава, управлявана от цар, който беше най-юначен и главен свещеник. Дотегна на Мойсей светската и духовна власт и отстъпи на брата си едната. Царете бяха неограничени монарси. После неправдата на царете застави народа да поиска дял в управлението и дойдоха конституционните монархии.
към текста >>

41. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

Носехме ли ний в нашите души поне едно чувство, което е необходимо, за да се очертае положението на човека над звяра - ако не уважението на себеподобния, то поне търпението да го видиш, без да пожелаеш да прехапеш шията му?...
Человечеството има много малцина истински предадени на висши идеали хора, които от все сърце и душа могат свободно да посрещат всички несгоди в живота, всички възможни жертви, които тоя идеал би им поискал, и да викнат смело в лицето на всички: «С Тебе и в смъртта има смисъл, без Тебе и в живота няма цел! » Но такива хора вече съществуват - те са малцина, но те са родени вече и се раждат все повече и повече. Те ще бъдат ония смелчаци, които ще вдигнат факела на свободата, на Истината, на Любовта и смело, без да четат жертвите, които невежественото человечество ще изтръгне от редовете им, ще крачат все по-сигурно и по-неспирно към големите върхове на вечната хармония -истинското жилище на човешката душа!...172 Много от туй, за което преднамерявах да спомена, изоставям: историческите събития по царуванието на римските императори, тая вакханалия, която към края се обръща на кошмар; разрухата на тая вековна империя, нейните наследници и техните борби; временното величие на отделните държави и големите вълни на нахлуващите орди от изток на Атила, Чингис Хана, Тамерла-на - вълни на опустошения, които по сила се приравняват с една съвременна война и ужасът на които може би предстои да преживеем наново в недалечно бъдеще; отпора на отделните народи, борбите на царете и народните водачи, великите изобретения и техните следствия в общия живот на человечеството, и най-после - за кървавите кланици, които хората най-редовно си устройват през всички векове - всичко това е оная фактическа обосновка, която аз смятам известна на всички ви и която в никой случай не можеше да се вмести в тесните рамки на настоящата моя работа. Но аз спомних и изтъкнах, мисля, достатъчно релефно факта, че изобщо тайните духовни течения173 са основен импулс на моралните разбирания, на обществените отношения, вътрешното съдържание на всички исторически форми, през които е минавало и минава човешкото битие. И неволно пред мен се изправя въпросът: ако всички тия кървави възможности бяха реализирани напоследък в нашата страна, па и в цяла Европа; ако културни нации можеха да употребяват такива варварски средства за са-моизтребление, ако чувството на човещина не заговори в нашите, божем, хуманни сърца, когато от аеропланините се пускаха бомби не вече върху бойни полета, а върху мирни градове, които бяха изпълнени почти само с невинни деца и беззащитни жени - не сме ли ний всички християни само по име, не сме ли ний все същите ония диваци, които някога, преди векове, си късахме гърлата всред горите, а днес, поумнели в злото, изтребваме се с хиляди не само без да ни трепне окото, но и с глупавата и пакостна мисъл, че вършим нещо достойно за похвала и отличия? Носехме ли ний в нашите души поне едно чувство, което е необходимо, за да се очертае положението на човека над звяра - ако не уважението на себеподобния, то поне търпението да го видиш, без да пожелаеш да прехапеш шията му?... Но заедно с всичко това аз смятам, че се изправя пред нас, особено за последните години и дни, голямата отговорност, която носим и ний - свободните творци на человечеството, Будители на своя народ, които говорихме и говорим за братство, но го разбираме само помежду си, между нас; които и без туй имаме сравнително достатъчно блага в живота си, когато около ни заобикаля немотия и мизерия... Говорим за истината, а колцина от нас можаха да над-растат себе си, своята личност, и да се сложат като преграда, която да не позволи на заблудените между человеците да покрият с кървави трупове чуждите или свои собствени страни? Говорим най-после за красота и се възхищаваме от нея във всички форми, без да забележим, може би, че всичкото почти вдъхновение и източник на нашето разбиране за красота не надминава нуждата като импулс, обожаванието на други пол, като предпоставка, или че подножието на нашите красиви статуи е обагрено с кръв, а прекрасните паркове и градини, в които можем да се разхождаме и мечтаем/се поливат от сълзите на милиони хора, които от сутрина до вечер работят, за да ни създадат удобства, от които те сами никога не могат да се ползват... Мен се струва, че ний, като избраници на съдбата, и при това щастливи избраници, сме се наместили в тихите и топли кътове на живота, говорим добри думи и мечтаем за красиви неща тъкмо тогава, когато вън, на няколко крачки може би само, вилнее буря, която поваля и руши. И тъкмо при такава обстановка, тъкмо при тия условия мен се свива сърцето, като мисля за другите, които са вън от вашите редове - както и за нас самите. Не спим ли ний? Нашите устави, срещи, красиви думи и стремежи не са ли само блянове на хора, които спят и сънуват красиви сънища?
към текста >>

42. (41) Среща с царя на 8.IV.1939 г., при Евдокия, от 9 и ½ до 11 ч и (...)

Заекът преувеличава в гората, всяка шубрачка я прави на звяр, а в полето като гледа, става безгрижен, а тогава от небето орел го грабва... Та, и той от нищо нещо прави, а, от друга страна, става безгрижен, защото мисли, че всичко вижда...» Като отивахме към къщи, видяхме, че и Севов е дошел.
Ще го изслушате. Не му давайте съвети, за да не го насърчавате излишно или обезсърчите излишно. Всички събития сега са много важни и хората трябва да са на мястото си. Пролет е сега, време на сеитба, и ако се сее навреме, ще има и какво да се прибере в хамбара. Ако се не сее при изгодните условия, не е хубаво. Заекът преувеличава в гората, всяка шубрачка я прави на звяр, а в полето като гледа, става безгрижен, а тогава от небето орел го грабва... Та, и той от нищо нещо прави, а, от друга страна, става безгрижен, защото мисли, че всичко вижда...» Като отивахме към къщи, видяхме, че и Севов е дошел. Повикахме го и той дойде, целува ръка на княгинята и започнахме разговор. Царят не беше дошел. Но докато се разговаряхме на двора, той току се обади от прозореца: - Ей, хора, и аз съм тук! - Като италианец се е промъкнал - казвам на Евдокия и почнахме да се смеем. Като влязохме вътре, казах му същото и той се засмя и каза: - Е, ами нали сме сватове!
към текста >>

43. XV. Полюси на Доброто и Злото. Двоен дял

Ако вземете буквално, как е възможно, един звяр да хвали Бога?
Вие, християните, нямате туй съзнание. Някой път аз казвам: християните са дошли да говорят истината, с която може да влязат в ада; истината, с която може да влязат в небето, само някои от тях говорят. (Чете Сега така говори Господ. (до 21 ст.... до края.) Полските зверове сега са комунисти и социалисти, които ще прославят Бога. Сега разните комунисти, социалисти, анархисти и IиШдиапИ263, всичките те са полските зверове, които ще прославят Бога. Ако вземете буквално, как е възможно, един звяр да хвали Бога? Един човек, който е на низка култура, ще прослави Бога повече от тебе, който вярваш? Той говори за зверовете, за ками-лоптиците, пък укорява Якова, разумния, възлюбления негов. За него казва, че не го призова, че Израил се отегчи от него. Казва: И за себе си човек трябва да помисли, какво ще служи на Бога. Сега Господ се оплаква, на Него не са нужни нито агънца, нито тамян, но се оплаква от едно нещо: «Ти си ме поработил264 с греховете си, натегнал си ми с беззаконията си.» (гл.
към текста >>

44. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

18) 666 е числото на Звяра и то е число на човек.
Търново излиза брошурата «Кой е Дънов» от Христо Устабашев и Сейко Николов, като името Петър Константинов Дънов го променят на Петръ \ К. К. Дънов-е, за да им излезе числото 666. Така че посочените букви от промененото име дават цифрово изражение 666, което се получава от сбора на цифровите значения на буквите на старославянската азбука. Според Откровението на Йоана (гл. 13, ст. 18) 666 е числото на Звяра и то е число на човек. В бъдеще тази брошура ще се публикува в «Изгревът», за да се види образът на истинския звяр. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 130 М. Б. - Мария Тодорова. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 131 Из цялата земя, между всичките народи. (бел. а.) 132 Вж.
към текста >>

В бъдеще тази брошура ще се публикува в «Изгревът», за да се види образът на истинския звяр. (бел.
Дънов-е, за да им излезе числото 666. Така че посочените букви от промененото име дават цифрово изражение 666, което се получава от сбора на цифровите значения на буквите на старославянската азбука. Според Откровението на Йоана (гл. 13, ст. 18) 666 е числото на Звяра и то е число на човек. В бъдеще тази брошура ще се публикува в «Изгревът», за да се види образът на истинския звяр. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 130 М. Б. - Мария Тодорова. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 131 Из цялата земя, между всичките народи. (бел. а.) 132 Вж. № 34 - «Нашенски букет» № 4 и 37 - «Нашенски букет» № 6.
към текста >>

45. 42. ВЕЧНИЯТ ПЪТ (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г)

ТОМ 21

Човек за човек бил звяр.
12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) АндроЛулчев „Злото носи в себе си условия за своето разрушение, а доброто - за своето преуспяване.” Животът върви винаги напред. Лошото трае кратковременно. Доброто пуща корени и живее с векове. Преди хиляди години хората са живели единично. Човек за човек бил звяр. Дойде семейството, а след него - селищата, които воюваха всеки ден помежду си. Създаде се държава, управлявана от цар, който беше най-юначен и главен свещеник. Дотегна на Мойсей светската и духовна власт и отстъпи на брата си едната. Царете бяха неограничени монарси. После неправдата на царете застави народа да поиска дял в управлението и дойдоха конституционните монархии.
към текста >>

46. Боян Боев - Значение на шестте гимнастически упражнения

ТОМ 22

Той изговорил формулата, но звярът не го оставил.
Следният: Когато изговаряш една формула, придружена с движения, придобиваш магическа сила. В древността имало един посветен, велик мъдрец, който дал на един свой ученик в окултната школа една формула и му казал, че с нея може да укротява зверове. Това било в Индия. Ученикът запомнил формулата. Един ден минавал през гората и бил нападнат от тигър. Той изговорил формулата, но звярът не го оставил. Младият индус едва успял да се спаси. Когато казал на Учителя си, че формулата не му помогнала, мъдрецът му отговорил, че не е направил нужните движения при изговарянето на формулата. За да има формулата магическо действие, трябва да бъде придружена със съответно движение. Аз съм гледал Учителя, когато иска да се справи с някое животно. Той изговаря формули и прави движения с ръцете.
към текста >>

47. 5. Исус - роден от Дева и от Светия Дух в VI дом от Зодиака се среща със садукеите и фарисеите

ТОМ 22

На капитализъм с неговите държавни ръководители, които са представители на числото 666, което е число на звяра, водещо до смърт и разрушение според Откровението на Йоана, гл.
За по-правилно справяне със съпоставянето на техните идеи и дела бях принуден да ги извадя в отделни заглавия, но са подредени по номера, така единият номер като изказване за фарисейте отговарят на същия номер в изказването за садукейте. И след като сравните, ще се убедите кой управлява този народ и за какво го управлява. Накрая ще ви припомня едно изказване на Учителя Дънов за съвременната епоха, която се управлява от фарисейте и садукейте. В писмо на Учителя Дънов до Иван Жеков от 10 април 1919 г., публикувано в „Изгревът", том VII, стр. 625. Там е написано, че дяволът се е разделил . На капитализъм с неговите държавни ръководители, които са представители на числото 666, което е число на звяра, водещо до смърт и разрушение според Откровението на Йоана, гл. 13, ст. 18. Това е плътта, света и дявола в тоя свят в днешния ред на нещата. Това са фарисейте. Дяволът се е разделил. От другата страна е болшевизмът , което е другата страна на християнството.
към текста >>

48. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

И затова: Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят немо- ралността морал; тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога; тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен господар; тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вместо Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъжите, кражбите, лицемерието, завистта, убийствата, войните - Тези именно учения са гибелни и нямат почва в по-напредналите души.
Обаче, достигнем ли чистия живот, това е подготовката, това е подготвителната среда и връзка посредством нашия Дух да се домогнем и до Всемирното Божествено съзнание. Ето защо, както всяко същество и всяко растение, когато изгубят своята среда и условия, умират, по същия закон и човек умира физически, умира за разумния живот, отдалечава се и от вечния живот, когато изгуби Бога. Когато обаче човек пробуди своето съзнание, свърже своята душа и Дух правилно с Бога, усъвършенствува се, владее себе си, владее силите на природата, както Христос ги е владял, тогава ще дойдат безсмъртието и вечният живот. Затова пробуденият человек[2], а особено въздържателят и вегетарианецът, трябва постоянно да работи за своето духовно усъвършенствуване. Сега Христовият Дух работи усилено върху готовите души, които искат да Му служат. И затова: Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят немо- ралността морал; тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога; тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен господар; тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вместо Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъжите, кражбите, лицемерието, завистта, убийствата, войните - Тези именно учения са гибелни и нямат почва в по-напредналите души. Злото вече е обхванало целия свят и го тормози. Това зло е като една могъща сила, защото и то иска да живее. Иде обаче ден, когато малкото чисти души засега, в тия идейни движения в целия свят, които са като авангард на Бога, ще заразят със своя живот и пример останалите хора, които са податливи на новото, на хубавото. Тези чисти души, във всички народи, па макар някои и не още вегетарианци, са като запалени свещи. Те светят със своите души, те ще осветят своите тела, ще осветят и света.
към текста >>

49. III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Там научих, че всички държавни мъже носят в себе си числото 666, което е число на звяра, като носи смърт и разрушение.
Той е бил много медиуми- чен и с тези негови състояния е правил много бели на Изгрева и на Учителя. Съпругата му Юрданка едва се е справяла с него, търсейки помощта на Учителя. Виж «Изгревът», том VII, стр. 624-625. 33. Винаги ще бъда благодарен на писмото на Учителя до д-р Иван Жеков от 10.IV.1919 г., защото то ме ориентира и спаси през периода 1945-1990 г.,когато комунистическата власт управляваше България и унищожаваше Словото на Учителя. Там научих, че всички държавни мъже носят в себе си числото 666, което е число на звяра, като носи смърт и разрушение. В него научих, че дяволът в тази епоха се е разделил на две - на капитализъм и болшевизъм. Или си при едната половина на дявола, или си при другата му половина. И на двете места ще учиш уроците на дявола по два различни начина. Но след 1990 г. комунизмът падна и какво следва?
към текста >>

50. 14. Жената и децата на пияницата

Невена Неделчева

ТОМ 23

Мислех си, не мога изтрая, ще полудея при тоя мъж, преобърнат от виното на звяр... А като биваше трезвен, не беше такъв - добър бе, но кога ли биваше трезвен?
- Що мълчиш? А ако продумам - още по-зле, пак - бой... О, страшно жалък човешки живот, който бе по-лош и от тоя на животното, което поне нощем оставят спокойно. И тъй, пребита от бой, по цяла нощ съм плакала и молила за помощ и милост Небето. Наем трябва да се плати, децата трябва да се нахранят и облекат, и аз от тъмни зори до късна нощ работя, разсипана от работа, едва слагах морни кости да си почина. И той, като се върне през нощта, ще се развика... О, идвало ми е до полуда. Мислех си, не мога изтрая, ще полудея при тоя мъж, преобърнат от виното на звяр... А като биваше трезвен, не беше такъв - добър бе, но кога ли биваше трезвен? Думите му бяха страшно тежки и груби. Душата ми бе огорчена и наскърбена дълбоко. И не виждах никакъв изход от това положение. 0, толкова години, толкова дълга низа от страшни тормози, бой, оскъдица и мизерия! Наситила се бях, наситила се бях на живота и на всичко.
към текста >>

51. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

ТОМ 24

"Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин.
За да стане негов строител, изисква се да стане богоцентричен алтруист. 3. Авторитетни думи за основната необходимост на религията. "Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." - Толстой. "Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете." "Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон. "Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." - Йосиф Мацини. "Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж. "Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо. "Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен. Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л.
към текста >>

52. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Философът мъдрец казва: "Звяра господар, а влечугът - подчинен!
Малко Търново в предлежащите му висоти; а доброволческия отряд на Мих. Герджиков, движещ се покрай Черноморския бряг и близката околност, в свръзка със съседната нему 2-ра Погранична рота, поручик Василев Бенедикт, заемаше последователно градовете Василико, Ахтопол и близките турски села, от които населението бе избягало заедно с "храбрия турски аскер", след като бе опитало силата на българското оръжие при с. Потурнак, гр. Василико. Зер, не лесно "дума се дава". "Сербезлика" при мирната обстановка се трансформира в страх при бойна обстановка. Философът мъдрец казва: "Звяра господар, а влечугът - подчинен! " ... Нито едното бъдете, нито другото, а хора с достойнство, с характер, с честолюбие и себеуважение, но не болезнено - пазете чисти и святи тия качества и в другите хора, защото и те са подобни вам мислещи същества. Бойният поход на чичовците бе наистина "момчешки". Нито пълноводните реки и потоци на Странджа, нито планинските върхове на Странджанските пресечени неравности и гребени, нито дивните гори на поетичната и идилична Странджа, можеха да замедлят стремителния марш на опълченците-чичовци към техния обект. На връх след връх, на гребен след гребен, като соколи летци, а не като пешеходци, се изкачваха чичовците, оглеждайки, претърсваха, както някой ловец за своя дивеч и веднага изпращаха своите най-верни, точни и добросъвестни донесения: "Противника избягал, никъде не се вижда, връзка със съседните патрули имаме." Ротните командири са в недоумение - как можа да очисти противника своята територия и то така вихрено, че и следите му да се губят, когато вчера заран му ядохме топлия хляб от граничните фурни по постовете и в с. Гьок-Тепе! Дали не се е спрял някъде и дали не ще ни изненада!
към текста >>

53. 2.7. ЛОВ НА КОНЕ

Петър Кръстев, о.з. полковник

Ужасени от светлината на настъпващата зора гладните чакали с воя и писъка на отчаяния звяр - не намерил и тази нощ плячката си, се разбягват из камъша, а слабият утринен ветрец, полъхващ от юг, донася до ушите на треперещите от студ храбреци далечния шум от конски стъпки.
Малка отмора, с бърз оглед на местността тури край на движението. Тук групата се раздели на две такива от по 6 человека, едната от които се скрива в тъмнината, в югозападна посока, като навлиза в блатливия камъш до царевицата, а другата повръща малко назад и потъва в близкия камъш на 150-200 кр. от първата и в отстъп от нея. Така поставени засадите - всред блатливото място, водата на което, просмуквана от облеклото, запъплюва по кожата им, "спокойно" очакваха зората. Те избързаха тук толкова рано, защото всяка сутрин бяха виждали из тази царевица да излиза английски разезд напред, който влизайки в борба с наши патрули, увличаше ги към нея, където ги очакваше смърт или позорен плен. Ужасени от светлината на настъпващата зора гладните чакали с воя и писъка на отчаяния звяр - не намерил и тази нощ плячката си, се разбягват из камъша, а слабият утринен ветрец, полъхващ от юг, донася до ушите на треперещите от студ храбреци далечния шум от конски стъпки. Те са бодри и готови. Английският разезд от 5 конници излиза на полянката южно от царевицата и пред тия две засади. Тук той се спешава и отправя огън срещу засадата, оставена при ж.пътната линия, която отговаря с огън и почва да настъпва срещу него. Други 20 английски войници с една картечница излизат из камъша и се прикриват в царевицата в засада и подкрепа на конниците, но близо до нашите две засади, невидими от тях. Конниците, притиснати от огъня на първата засада, настъпваща бързо към тях, отстъпват назад, за да я доведат в увлечението и на тяхната силна засада, без да подозират, че зад тях се крие смъртта.
към текста >>

54. 3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА

Петър Кръстев, о.з. полковник

На тежест около 80 кг и с подкожна сланина около 10 см, дивият звяр бе предаден на ротните готвачи, които за пръв път в живота си трябваше да приготвят храната за другия ден от него.
Наблюдателят, готов за нова стрелба, търси резултата от тях. Утринната зора на новия ден едва разредява непрозрачността на тази тежка тъмносива нощ и отзад из хода за съобщения, водещ към наблюдателя, борещи се с дебелия сняг, няколко войници от ротата успяват да достигнат до него. А напред, в телената мрежа единия от опасните зверове се търкаля и разхвърля снега, като с лопата, а другия - откъснал се от телената мрежа, с отчаян рев, по обратен път се спуска в близкото дере, гдето се загубва. Бързо, на предпазливо, войниците се спускат към телената мрежа и в голям кървав кръг намират мечката мъртва. С голям труд и бавно последната, влачена из снега, бива отнесена в ротата, където кожата й бива одрана, а месото очистено. На тежест около 80 кг и с подкожна сланина около 10 см, дивият звяр бе предаден на ротните готвачи, които за пръв път в живота си трябваше да приготвят храната за другия ден от него. Добре изкиснато, отлично сготвено, месото се изяжда с голямо задоволство от войниците. Наблюдателят от 3-а рота Д. Якимов, за неговата издръжливост, твърдост и безстрашие в тази страшна нощ и за смелостта му да влезе сам в борба с опасните зверове, бе съответно награден.
към текста >>

55. 3.9. ЛОВ НА МЕЧКИ

Петър Кръстев, о.з. полковник

Див звяр, който бе задал страх на населението, а нам правеше големи пакости, като умъртвяваше добитъка ни и лишаваше частите от това слабо, но единствено подвозно средство, па даже нападаше и живи хора.
3.9. ЛОВ НА МЕЧКИ Голяма мечка стръвница вилнееше по шосето Битоля - Охрид, зад полка, който бе на позицията си на "Перистер". Див звяр, който бе задал страх на населението, а нам правеше големи пакости, като умъртвяваше добитъка ни и лишаваше частите от това слабо, но единствено подвозно средство, па даже нападаше и живи хора. Ежедневно мълвата носеше все по-тревожни новини за нея, особено от като се намериха останките на непознат германски войник, пътувал по това шосе. Необходимост неотложна стана убиването на кръвожадната пакостница. Но за това трябваше да се организира една група от смели борци - охотници, защото борбата с опасния звяр не бе лесна. Охотници имаше много, а войниците от 3-а рота, които бяха вкусили вече от мечешкото месо по-рано, желаеха всички да отидат. Работа за всички нямаше и за това избраха от тая рота само 6 души смелчаци, които набързо се снабдиха с всичко необходимо за 7 дни.
към текста >>

Но за това трябваше да се организира една група от смели борци - охотници, защото борбата с опасния звяр не бе лесна.
3.9. ЛОВ НА МЕЧКИ Голяма мечка стръвница вилнееше по шосето Битоля - Охрид, зад полка, който бе на позицията си на "Перистер". Див звяр, който бе задал страх на населението, а нам правеше големи пакости, като умъртвяваше добитъка ни и лишаваше частите от това слабо, но единствено подвозно средство, па даже нападаше и живи хора. Ежедневно мълвата носеше все по-тревожни новини за нея, особено от като се намериха останките на непознат германски войник, пътувал по това шосе. Необходимост неотложна стана убиването на кръвожадната пакостница. Но за това трябваше да се организира една група от смели борци - охотници, защото борбата с опасния звяр не бе лесна. Охотници имаше много, а войниците от 3-а рота, които бяха вкусили вече от мечешкото месо по-рано, желаеха всички да отидат. Работа за всички нямаше и за това избраха от тая рота само 6 души смелчаци, които набързо се снабдиха с всичко необходимо за 7 дни. Третият ден е от тръгването на смелата група в тази тежка експедиция. Стихийната снежна виелица, завилняла още от първия ден на излизането й от полка, не бе престанала и с ярост постилаше земята с дебел сняг, под който всички пътища и пътеки се скриваха безследно. Разстоянието, което бе изминала групата в тия два дни едва бе около 9 км, но тя не спира, а продължава борбата със стихията и напредва още около 3 км в западна посока.
към текста >>

Нямало е вече съмнение, че това е звярът, който случайно или по миризмата на човека се е насочил право на група.
Част от групата построява набързо една колиба, а другата - донася големи купища дърва, образува клада и я подпалва, след което всички обграждат със снежен насип мястото си и построяват една висока наблюдателница до колибата. В скоро време огънят се разгорява и изхвърля високи червено жълти големи пламъци, които осветляват добре близката околност; смелчаците сядат близо до огъня на сладка вечеря. Наблюдателят е на поста си, а останалите в приятни разговори и с димящи лулички се препичат около огъня и поддържат големи пламъци; те не се боят от изненада, защото и мечката се плаши от огъня. Бурята отдавна е затихнала и те се отдават по смени на почивка. Цели три денонощия тук те изживяват тежкото време на едно мъчително и празно очакване и най-после на четвъртия ден, последен от дадения им срок, наблюдателят забелязва някакво движение из гъстата гора, а шумът и трясъкът от чупене сухи дърва достига до слуха на всички. Нямало е вече съмнение, че това е звярът, който случайно или по миризмата на човека се е насочил право на група. Със силно вълнение, че най-после ще изпълнят задачата си, а от друга страна - от безпокойствието от близката опасност и неизвестността за изхода на борбата, групата заема позиция и зачаква още по-мъчително. Не след много време страшния рев на дивия звяр, който издава присъствието му само около 100 кр. вътре в гората, се размесва с трясъка на чупените дървета, изпълва гората с едно гръмовно бучение, разнася се далече и губи над нея. Затреперват по-слабо нервните и почват безредна и ранна стрелба. Сигналът вече е подаден, борбата почва и може да вземе трагичен край, ако всички бъдат овладени от безпокойствието на избързалите вече стрелци.
към текста >>

Не след много време страшния рев на дивия звяр, който издава присъствието му само около 100 кр.
Наблюдателят е на поста си, а останалите в приятни разговори и с димящи лулички се препичат около огъня и поддържат големи пламъци; те не се боят от изненада, защото и мечката се плаши от огъня. Бурята отдавна е затихнала и те се отдават по смени на почивка. Цели три денонощия тук те изживяват тежкото време на едно мъчително и празно очакване и най-после на четвъртия ден, последен от дадения им срок, наблюдателят забелязва някакво движение из гъстата гора, а шумът и трясъкът от чупене сухи дърва достига до слуха на всички. Нямало е вече съмнение, че това е звярът, който случайно или по миризмата на човека се е насочил право на група. Със силно вълнение, че най-после ще изпълнят задачата си, а от друга страна - от безпокойствието от близката опасност и неизвестността за изхода на борбата, групата заема позиция и зачаква още по-мъчително. Не след много време страшния рев на дивия звяр, който издава присъствието му само около 100 кр. вътре в гората, се размесва с трясъка на чупените дървета, изпълва гората с едно гръмовно бучение, разнася се далече и губи над нея. Затреперват по-слабо нервните и почват безредна и ранна стрелба. Сигналът вече е подаден, борбата почва и може да вземе трагичен край, ако всички бъдат овладени от безпокойствието на избързалите вече стрелци. Звярът е вече пред гората и кръвта, която тече върху снега, ясно се вижда. Ожесточен и разярен от раняването му, той се изправя на задните си крака и бясно се хвърля върху мястото на стрелбата, с отворена паст, в която се белеят здравите му зъби.
към текста >>

Звярът е вече пред гората и кръвта, която тече върху снега, ясно се вижда.
Със силно вълнение, че най-после ще изпълнят задачата си, а от друга страна - от безпокойствието от близката опасност и неизвестността за изхода на борбата, групата заема позиция и зачаква още по-мъчително. Не след много време страшния рев на дивия звяр, който издава присъствието му само около 100 кр. вътре в гората, се размесва с трясъка на чупените дървета, изпълва гората с едно гръмовно бучение, разнася се далече и губи над нея. Затреперват по-слабо нервните и почват безредна и ранна стрелба. Сигналът вече е подаден, борбата почва и може да вземе трагичен край, ако всички бъдат овладени от безпокойствието на избързалите вече стрелци. Звярът е вече пред гората и кръвта, която тече върху снега, ясно се вижда. Ожесточен и разярен от раняването му, той се изправя на задните си крака и бясно се хвърля върху мястото на стрелбата, с отворена паст, в която се белеят здравите му зъби. Стрелбата не стихва, но той напредва. Страшният момент настъпва. Стрелбата е вече на упор. а мечката с кървава пяна в уста и с безспирен рев се хвърля върху снежния насип, към стрелците.
към текста >>

Иван Стойков изпраща спокойно първия си куршум право в сърцето на звяра и той се катурва под насипа, където в ужасна борба със смъртта най-после издъхва.
Стрелбата не стихва, но той напредва. Страшният момент настъпва. Стрелбата е вече на упор. а мечката с кървава пяна в уста и с безспирен рев се хвърля върху снежния насип, към стрелците. Отровният й дъх залива лицата им, но никой не мърда от мястото си, а когато смъртта с радост замахва черното си крило над тях, ред. Иван Стойков изпраща спокойно първия си куршум право в сърцето на звяра и той се катурва под насипа, където в ужасна борба със смъртта най-после издъхва. Върху скърпената набързо примитивно шейна звярът е натоварен и довлечен в полка от групата мечкоборци, където бяха посрещнати с музика и голямо веселие от полковите поддръжки. Одрана, тази мечка даде чисто тегло над 150 кг с подкожна сланина над 12 см. Месото й се раздаде на желаещите роти за вкусна храна. Смелчаците бяха съответно наградени, а опасността в тила напълно премахната.
към текста >>

Върху скърпената набързо примитивно шейна звярът е натоварен и довлечен в полка от групата мечкоборци, където бяха посрещнати с музика и голямо веселие от полковите поддръжки.
Страшният момент настъпва. Стрелбата е вече на упор. а мечката с кървава пяна в уста и с безспирен рев се хвърля върху снежния насип, към стрелците. Отровният й дъх залива лицата им, но никой не мърда от мястото си, а когато смъртта с радост замахва черното си крило над тях, ред. Иван Стойков изпраща спокойно първия си куршум право в сърцето на звяра и той се катурва под насипа, където в ужасна борба със смъртта най-после издъхва. Върху скърпената набързо примитивно шейна звярът е натоварен и довлечен в полка от групата мечкоборци, където бяха посрещнати с музика и голямо веселие от полковите поддръжки. Одрана, тази мечка даде чисто тегло над 150 кг с подкожна сланина над 12 см. Месото й се раздаде на желаещите роти за вкусна храна. Смелчаците бяха съответно наградени, а опасността в тила напълно премахната.
към текста >>

56. 3.15. ЕДНА НОЩ - ОТ МНОГОТО ТАКИВА В ПОЗИЦИОННАТА БОРБА 1916 г.

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Приличен на нервна и буйна караница между много жени, мъже и деца този "зов" на дивия звяр, поглъщаше в себе си всеки друг шум и причиняваше ужас у тия, които за пръв път го чуваха, още повече, че това ставаше в пространството между двете бойни линии.
Мътна тук Струма сънливо и тихо провличаше плътната си снага, бавно отнасяйки шепота на слабите си вълни през "Тахино" към Орфано - на Бялото море. Напред някъде - в дълбоките пазви на тъмнината се чуваше спокойния лай на бойните кучета, а пред телените мрежи безшумно блуждаеха патрулните охранителни двойки. Всички други, със сложени пушки до тях, мълчаливо дълбаеха земята под обезпокоителния вражески артилерийски огън. Така се нижеха минутите и часовете на тази нощ прилична на много такива в позиционната борба. * * * Времето лети, потайна доба приближава и все сега, както всяка нощ - при добро и лошо време, нощното безмълвие се разкъса от зловещия и страхотен вой на стадо чакали, обитаващи обширните пространства с камъш и излезли да търсят своята плячка. Приличен на нервна и буйна караница между много жени, мъже и деца този "зов" на дивия звяр, поглъщаше в себе си всеки друг шум и причиняваше ужас у тия, които за пръв път го чуваха, още повече, че това ставаше в пространството между двете бойни линии. Там - също между последните се намираха и много бостани, обработени върху парцели от наносна почва между камъша, които със своя плод съблазняваха бойците от двете страни и ги увличаха в опасни предприятия. На смъртно състезание излизаха тук често бдинци с англичани, а това причиняваше по* някой път тревога по двете бойни линии. И ето, възползувай от големия шум на чакалите, командирът на 5-а рота храбрият поручик Милчев Г. с тридесет бойци, от които 14 с оръжие за охрана, а останалите с чували и платнища се вмъква в тъмнината на юг пред позицията на ротата си и се насочва към големия бостан, познат от по-рано на всички. На бдинци бе добре известно, че и англичаните, минавайки реката, слизаха често към бостаните, устройваха там засади и чакаха своя човешки лов.
към текста >>

Предпазливо се точиха из тинестите рибарски пътеки, с охрана сигурна, нашите смелчаци, а плясъка от стъпките им в лепкавата дълбока кал се губеше в квиченето на дивия звяр.
На смъртно състезание излизаха тук често бдинци с англичани, а това причиняваше по* някой път тревога по двете бойни линии. И ето, възползувай от големия шум на чакалите, командирът на 5-а рота храбрият поручик Милчев Г. с тридесет бойци, от които 14 с оръжие за охрана, а останалите с чували и платнища се вмъква в тъмнината на юг пред позицията на ротата си и се насочва към големия бостан, познат от по-рано на всички. На бдинци бе добре известно, че и англичаните, минавайки реката, слизаха често към бостаните, устройваха там засади и чакаха своя човешки лов. Те бяха добре подготвени за това, но и нашите не оставаха назад и често пъти достигаха отлични резултати като смело нападаха самите засади и пленяваха част от тях. Предпазливо се точиха из тинестите рибарски пътеки, с охрана сигурна, нашите смелчаци, а плясъка от стъпките им в лепкавата дълбока кал се губеше в квиченето на дивия звяр. Охраната заема мястото си, разчленена на три групи, а зад нея бързо се почва "беритбата" на бостана. Внезапен бърз картечен огън разби тишината на нощта, обаче, без ефект. Но предприятието е вече открито. Веднага двете крайни групи от охраната навлизат в калните камъши със стремеж да се явят в обход на картечницата, която издаваше своето място с безредната си вече стрелба. Не след много време българското ура излита из камъша и се разнася из дълбините на тъмната нощ.
към текста >>

57. 7. През един събор

ТОМ 28

Ще кажем само, че лъжата отвежда човека и народите до задънената улица - бърлогата на лъжата, където като уморен и подгонен звяр лъжата си слага главата на лапите и се готви да умре.
Нека не кажем. Не е наша работа. Но кой може да се съмнява, че в света не става онова, което човешкият разум изисква и благородните сърца желаят, а става това, което журналистите искат. Винаги става онова за което журналистите са писали. Но нека не се занимаваме с тях. Ще кажем само, че лъжата отвежда човека и народите до задънената улица - бърлогата на лъжата, където като уморен и подгонен звяр лъжата си слага главата на лапите и се готви да умре. Ние нямаме нищо общо с журналистите и журналистиката. На нас те не ни трябват. Той ги отрече, не за друго, а защото си служеха официално с лъжата. Ние бихме желали Учителя пак да дойде на земята и ние пак да се срещнем с Него. Това е нашето съкровено желание.
към текста >>

58. 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Причината - стоеше тя настървена като звяр, забил острите си зъби и нокти в човешкото сърце и човешкия ум, където се развиваха и зрееха големите желания и големите амбиции.
“Засега например, каза Той, безсмислието на живота, както и всички противоречия, целия безпорядък във всяко общество се дължи на индивидуалния живот на индивидите, които го образуват. Безпорядъка и на цялото човечество се дължи на всички същества, които го съставляват, безпорядъка на целия свят се дължи на човека. Отделният човек, като мислещо същество е нарушил един от великите закони на природата. Това нарушение се обуславя върху желанията на човека - върху неговия егоизъм - егоизма на мъжа, егоизма на жената. Да бъдеш индивидуалист, значи да бъдеш краен материалист в духовния живот”, заключава Той. Причината - стоеше тя настървена като звяр, забил острите си зъби и нокти в човешкото сърце и човешкия ум, където се развиваха и зрееха големите желания и големите амбиции. Малката морфологична частичката “аз”, това лично местоимение, състоящо се от две незначителни буквички, една невзрачна сричка, заемаше огромно пространство, заседнала на най-главно място вътре в човека и упражняваше своето пораженско влияние. “Азът” изпълваше света, насищаше атмосферата, наводняваше целия обществен строй и цялото междудържавническо пространство. То не идваше от обществата, от народите и отделните племена, нито дори от цялата раса с подчертано превъзходство, то идваше от дребната, малката човешка личност, свила се в своята черупка като невестулка в своята дупка с протегнати нозе и крака, с впити очи не другаде, а насочена изцяло към паницата, неговата собственост, неприкосновена за никой друг, предпочитащ само своето лично благо, предпочитащ дори сам да яде, без да дели хапката с друг. Също като месоядните животни, като вълка например, който ръмжи срещу всяко друго животно, приближило се към неговата гощавка със святкащи от омраза и жестокост очи. Не е пресилено, макар, че сравнението е драстично - всичките борби за надмощие, за надпревара, всичките състезания - азът да вземе първото място, азът да спечели най-голямата победа, азът да бъде по-богат от другите, азът да ратува, да хитрува, да измести другия от служебния стол, от висок пост, от голямото предприятие, корпорация, сдружение и пр.
към текста >>

59. 1. Немото: разказ на Буча Бехар от Когато зреят житата. Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1937, с. 3-8

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

ТОМ 28

Да беше видял как дигах камшика, като звяр се нахвърлих върху момчето ти.
И майката продължаваше да бърше сълзите с черната си престилка. Задъхан, бащата с едва сдържани сълзи и луда радост, с пресекнал глас заразпитва момчето си. А то ясно, с човешка реч разказа случилото се... На другата неделя у бай Йорданови имаше гощавка. На лично място до кмета и хазаина стоеше горският. - Бай Йордане, не разбрах аз добър човек ли съм, или лош? Да беше видял как дигах камшика, като звяр се нахвърлих върху момчето ти. А то какво излезе! - Прошка искам! Бай Йордан никога не се лъжеше. Погледна го с добродушните си очи, потупа го по рамото и му рече: - Дали си добър, или лош - аз не зная, но ти си за мене Божи човек. Това горският никога не разбра, но и никога вече не дигна камшик, ако ще и десет неми да проговорят.
към текста >>

60. 2. Леонид Андреев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Попова, така тя се подписваше, не е преведено, под заглавие „Проклятието на звяра".
Издадоха много книги. Георги Бакалов комуниста, той ги издаваше и не само той, и други. Той има една история, пак за един революционер, аз няма да се отклонявам, който иска да ги търси да ги чете. Те сега не ги издават, може в някои читалища да са останали някои „в туманя магурата". Обаче той имаше пак от Георги Бакалов издадено, изглежда, че от жена му Ст. Попова, така тя се подписваше, не е преведено, под заглавие „Проклятието на звяра". То е един малък разказ, но който не може всеки да го напише. Той започва така: „Аз се боя от града. Аз обичам бурното море и гората". А фактически разказа е, че той предава състоянието, ужаса на тези същества, които ние наричаме животни, които са затворени в техния затвор, наречен зоологическа градина. Понеже той е много чувствителна душа Леонид Андреев, той като никой друг.
към текста >>

Те са се наслаждавали на пълен размер на свободата в природата, тия диви животни А той е преживял този ужас и го описва именно в този си разказ Проклятието на звяра".
Понеже той е много чувствителна душа Леонид Андреев, той като никой друг. Защото ония там децата, отиват там да се любуват на външните форми, на това, онова. Той е почувствал ужаса, духовния гнет на тия същества, които макар, че не са човешки, обаче те чувстват отнемането на свободата им. Те дори не са живели като хората те са живели много по-свободно от хората, щото човешкия живот до известна степен е робски. Човек сам се е заробил в тия градове и в тоя изкуствен и фалшив живот, а те са били съвършенно свободни. Те са се наслаждавали на пълен размер на свободата в природата, тия диви животни А той е преживял този ужас и го описва именно в този си разказ Проклятието на звяра". Аз понеже съм го прочел някъде преди 70 години, не мога да възпроизведа, помня само впечатлението, но както всичките му други работи и това е извънредно силно, просто, казва така, проклина този изкуствен живот, който хората живеят и туй, което се наложи на тези животни. Сега друг един, пак от тия едно сборниче имаше „За свободата". И то е тъй написано, че никой революционен писател не е написал такива силни думи за свободата, както Леонид Андреев ги е написал в един малък разказ, който е написан, действието става в Италия, там пак за някакъв революционер, какво и т.н., излязъл из паметта ми, само впечатлението запомних. Та Леонид Андреев е нещо силно, но него го отрекоха затуй, защото той като чувствителна душа извънредно, той при първите, в началото на тази Октомврийска революция, той е видял такива страшни работи, за които не се говори и не се пише, но които са станали, че целия настръхва от ужас и написва тогава нещо. Той е влязъл преди туй в душата на революционера, познава ги, идеализира ги революционерите, бил е с тях, бил е приятел на Горки, помагал им навярно, защото те, и Горки и Леонид Андреев, като станаха прочути, световни писатели почнаха да се изсипват върху тях купища пари от всички краища на света.
към текста >>

61. 9. Собствена революция

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Пък друг един стражар имаше един звяр, той имаше съвсем друго отношение.
Та бяха казали на съда, че ми прощават за деянието ми. Това се дължи на това, че аз първо по характер не съм бил някой тип така пропаднал, туй едно и главно, че моите родители са били уважавани от всички и в дадения случай са ги съжалявали всички. Аз си спомням даже старши сержант един от стражарите, когато ни разследваха и ни разпитваха за случая, ме оглеждаше внимателно. С какво съчувствие ме гледаше, с каква мъка ме гледаше така, като съм в туй положение. А той беше близък на баща ми. Пък друг един стражар имаше един звяр, той имаше съвсем друго отношение. Зависи от човека. Та те така са дали изявление пред съда, настоявали са и казали, че ний му прощаваме. Това се разбра. То туй после, като се върнаха. В.К.: И как те хванаха, и как ти избяга?
към текста >>

62. 3.6. Най-силният удар.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Нека Нерон да беснее като смъртно ранен звяр.
Огромната „Червена мелница" на злото, на сатаната, не може да смели най-скъпия, съкровения бисер на човешката душа... Обзета от ужас, всред грохот и трясък, тя цялата ще се разпадне, влизайки в съприкосновение с висшата, с най-скъпата ценност - с Божественото в човешката душа. Да! Ще се сгромоляса завинаги великата Римска империя! И ще пребъде за вечни времена светлината на Христа! Божий воине, Павле, ето - ти риза дори нямаш на телото си, а нанесе страшен, унищожителен удар в сърцето на могъщата Империя. И, от днес нататък, нея не я очаква нищо друго, освен - залез! Нека Нерон да беснее като смъртно ранен звяр. Нека изпраща на лов за християни своите безбройни слуги. Нека горят хиляди християни на кладите. Нека те бъдат разкъсвани от зверовете по арените на цирковете. Нека самият апостол Павел, славният Божий воин, загине на кръста. Злото няма да победи!
към текста >>

63. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Него жалеят земя и небе, звяр и природа, и певци песни за него пеят!
Помества я във вестник „Независимост", III год., бр. 47 от 11 юли 1873 г., и я поставя също в „Календар за годината 1875". Когато бях ученик, ни задължаваха да научим наизуст всички стихотворенията на Христо Ботев, и ни караха пред черната дъска в класната стая да ги декламираме. И аз съм ги декламирал. Ето и куплета, станал знаме на революционерите, дали живота си за освобождението на България от 500 години турско робство: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Него жалеят земя и небе, звяр и природа, и певци песни за него пеят! " Песните за Хаджи Димитър и Стефан Караджа са изпяти. Но предателите издигнаха паметници на своите патрони - предатели. Друг, който написа ода за четниците беше Пенчо Рачо Славейков: СТО ДВАДЕСЕТ ДУШИ „Сто двадесет души те бяха на брой. И паднаха всички при първия бой! Co залп ги посрещна на родния бряг в засада отрано приготвений враг.
към текста >>

64. 4. Място и време на земетресенията в България.

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Ами как ще си обясните дето индийските „факири" само с погледа си укротяват и омайват и най-разярения звяр.
Та нима не е абсолютен и всесилен например закона за гравитацията (притегателната сила), който не позволява и най-леката перушинка да избяга от земята. Ала този всемирен закон никак не попречи на един наш българин пред едно събрание в гр. Стара Загора преди 4-5 години, на което е присъствал и един наш млад и виден професор (събранието се било състояло по случай сказка от същия професор). Там, пред това събрание нашият българин е заставил (по какъв начин - това е неизвестно) своят бастун да остане няколко секунди висящ във въздуха без всякаква подпорка; сякаш, бастуна временно е отказал да се подчини на земната притегателна сила. Опита бил повторен и с една китара и дал същия резултат. Ами как ще си обясните дето индийските „факири" само с погледа си укротяват и омайват и най-разярения звяр. Така, че не е плод на болни души дето св. Писание като казва, че пророк Данаил останал недокоснат - жив и здрав - между лъвовете, дето бил хвърлен - наверно осъден като „еретик" или „сектант"? Ами момците в огнената пещ? - хвърлени, живи да изгорят! Та когато нашето духовенство прокудва и разпилява „нестинарите" в родопските планини - в градините на Орфей, които хора, както се разправя от очевидци, през известни празници на годината ходили съвършено боси по дебел жар от огън, без да били изгаряни - казвам: „С преследването на тези хора като „сектанти" и „суеверци" - нашето духовенство за лишен път проявява голямата си простотия по познаване силите и законите на природата." 4) Определяне мястото и времето на землетресението „Ето защо, знайте, ако, разбира се, желаете да знаете, че за да се определи мястото и времето - кога и къде да стане едно землетресение, особено катастрофално, предварително се водят цели дипломатически преговори, при които „едната страна" избира такива места и време, дето биха се реализирали максимум последствия в човешки жертви, а „другата" - чиито методи на работа са диаметрално противоположни на първата; тя пък подбира онези моменти, през които земетръсния удар, макар и максимален по разрушителната си сила, но би бил по възможност най-малко смъртоносен.
към текста >>

65. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Човек без Бога е звяр.
Знание е потребно. Без знание, без любов - какво може да постигне човек? Обична моя Мария, чувам вече „Мирът вече иде”, изпълнен симфонично - от хор и оркестър. Каква мощна симфония на Мира ще бъде тя! Един ден тя ще прозвучи по целия свят. Човек без Бога е звяр. Човекът е човек поради Бога в него. За Бога трябва да се говори на хората, за Бога, Който е Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта, Сила, Красота. Богът познаваме първо в нас, после и вън от нас. Богът трябва да покажем на хората, да го опитат и да Го видят. Ето човека!
към текста >>

Най-после човек ще възтържествува над звяра.
Големите стопански формации приличат на онези гигантски, тромави органически форми. Те лесно могат да бъдат разстроени. В палеонтология има поуки за всички области на живота. На природата е вземало стотици милиони години, докато произведе материя, годна да се изгради човешкото тяло, човешката нервна система, и остане възможно да се появи човека. В човечеството, в човешкото общество работят същите сили. Най-после човек ще възтържествува над звяра. Той е определен да бъде господар на живота. Всичко каквото става, подготвя идването на Новия човек днес. [Есента 1960 г.] Обични брат Боян, Бог, Който ни даде хубавите условия, подготвя още по-хубави занапред, защото в Неговите решения обратни действия нема. Често преминавам мислено нашия път с Учителя. Сега Той е обкръжен с ореола на святост.
към текста >>

66. 2.22. Йосиф и мечката стръвница

Борис Николов

ТОМ 32

След малко от пещерата се подаде звярът.
Улф се устреми към дупката и залая злокобно. Гласът му отекваше като камбана, като призив. Йосиф застана на другия край на поляната, срещу дупката. Облегна се на един стар бук. Мечка не може да търпи куче до дупката си, тя веднага излиза. След малко от пещерата се подаде звярът. Йосиф беше слушал за него, но не допускаше, че е толкова голям! Това беше самец - огромен, силен, охранен. Разказваха, че влизал всред стадата, избирал си шиле, вземал си го и си излизал. На кучетата не обръщал внимание или смазвал онова, което му додявало. Убил беше трима души - двама ловци преследвачи и един овчар.
към текста >>

Сега Йосиф виждаше звяра във всичката му красота и сила.
Йосиф беше слушал за него, но не допускаше, че е толкова голям! Това беше самец - огромен, силен, охранен. Разказваха, че влизал всред стадата, избирал си шиле, вземал си го и си излизал. На кучетата не обръщал внимание или смазвал онова, което му додявало. Убил беше трима души - двама ловци преследвачи и един овчар. Сега Йосиф виждаше звяра във всичката му красота и сила. Мечката се разгневи на кучето. Замахна със страшната си лапа, но Улф беше бърз и предпазлив. Той даже успяваше да я захапе, но отскачаше на време. Изведнаж мечката се спря - тя видя човека, истинския враг. Известно време гледа към него - усещаше опасността.
към текста >>

Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение, отвращение от себе си: „Какъв живот прекъсна!
Изправена - тя надвишаваше с една глава голям човек. Сега Йосиф видя всичкото й великолепие. Той я дочака да се приближи на двадесет крачки и стреля. Мартинката гърми като топ - балканското ехо многократно повтори гърма и възвести: „Падна господарят на планината, свърши се робството на страха! ” Мечката направи още три-четири крачки и рухна на земята. Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение, отвращение от себе си: „Какъв живот прекъсна! ” Метна матринката, обърна се рязко и се отдалечи с големи бързи крачки. След него вървеше Улф, като ръмжеше от възбуждение. Същият ден на мястото пристигнаха три коли и двадесетина селяни. Церемонията около мечката беше сложна, цял обряд. Тя се ръководеше от билярите Васия и баба Руна.
към текста >>

Пред очите му все стоеше великолепния звяр.
Сърцето беше пръснато от куршума. Така то беше още по-ценно. На другия ден трите коли обиколиха с кожата селата и събраха дарове. Селяните радостни, даваха щедро. Йосиф се изгуби, дълго време скита из горите, спеше край горски огньове. Пред очите му все стоеше великолепния звяр. Не можеше да си прости, че прекъсна този хубав живот и изпитваше горчивина - скърбеше като за приятел.
към текста >>

67. 2.25. Горилата. Канчето с картофите и ремонта на фурните

Борис Николов

ТОМ 32

Гласът му беше груб, като че ръмжеше звяр, но колко трогателно беше усилието му да покаже разположение - в тона му трепкаха свенливо нежни нотки, като че камък се готвеше да заплаче.
Вече си прибирах инструментите, когато Горилата дойде, бутна ме с лакат и каза: „Носи си канчето тук.” Не казах нищо, приех естествено поканата и започнах да нося редовно канчето си. Картофите ми биваха винаги сварени, запазени, горещи, при това на мое разположение имаше и един чайник кипяща вода. От време на време майсторът готвач ми правеше малки содени питки: обвие питката с чиста кърпа, и я мушне под мишницата ми. Понякога разменяхме по две-три думи - обръщах му внимание колко страдат хората и колко са нещастни, и все намирах да насоча погледа му към нещо хубаво. Той сякаш се размразяваше. Гласът му беше груб, като че ръмжеше звяр, но колко трогателно беше усилието му да покаже разположение - в тона му трепкаха свенливо нежни нотки, като че камък се готвеше да заплаче. От как почна нашата дружба, той се промени и към другите хора - не беше тъй груб, в него се роди едно съчувствие, сякаш ги виждаше за пръв път. Веднаж той ме покани: „Ела да видиш какво правя.” Заведе ме в стаята си. Учуди ме редът и чистотата! - Въздухът беше чист, с дъх на бор. На полиците по стените бяха наредени детски играчки, къщички и др.
към текста >>

68. 21. Отвореният прозорец

I. В кабинета на подполковника

II. В колибата на Христов

Затова зарева като звяр: - Защо те докосвам, защо се скверня?
Не желая да те застрелям, не искам да цапам ръцете си! Животът ми няма смисъл и бих го дал, но за нещо, което има стойност, а не за такава вонещица, твар! Хвърляй се по-скоро! Доставчикът цял пребледнял, треперещ, крадливо поглеждаше към вратата. Подполковникът скочи и го затласка към прозореца, но почувства болка в корема, куршумът получен във време на войната наново се обади. Затова зарева като звяр: - Защо те докосвам, защо се скверня? - Пусна го и грабна пистолета от бюрото си. - Помощ! Помощ!... Млад съм! Жена! ... Деца!...
към текста >>

69. 192. Псувните за нас бяха молитва и те ни даваха сила

II. В колибата на Христов

- Господин Христов, за първи път виждам човек като Вас - и светец, и най-лошото да говорите... и добър и лош като звяр!...
- Как? - запита с интерес Христов и Андрей му каза. - Виждаш, нищо особено не стана, и аз не си развалих мнението за тебе. И все пак това направи много лошо впечатление на него, и беше ново противоречие. Как можеше неговия Бог, великия Христов да говори и да го поощрява той да говори такива неща, и то с истинските им имена?! - Господин Христов, за първи път виждам човек като Вас - и светец, и най-лошото да говорите... и добър и лош като звяр!... Просто не мога да Ви разбера! - Ще разбереш, има време и пак в края на краищата ще остане много неразбрано. Но сега разказвай за сражението. Как превзехте баира, и ако има псувни, ще ги казваш както ги е казал Дакеолу. - О, аз не мога никога като него!
към текста >>

70. 194. Войници, офицери и жените на фронтоваците

Отговор на Вергилий Кръстев

Той побесня и като звяр се хвърли върху войника, и го събори на земята.
И Дакеолу ревна: - Стой, изгърмя си куршумите! Никой да не е посмял да бяга! Войника дигна приклада на пушката, и го стовари върху Дакеолу. Но Христо Юдата се спусна и впи в кръста на войника, но той успя да му хване главата и със силен тласък го залепи на земята. Но Стефу-Жижата го стовари с един кол в рамото, но войника успя да удари още веднъж Дакеолу, и от главата му потече кръв. Той побесня и като звяр се хвърли върху войника, и го събори на земята. И ние веднага се нахвърлихме -биехме с ръце, ритахме войника с крака... - Дайте сапенджици да му вържем ръцете и краката - извика Дакеолу. Вече беше се мръкнало, и нас ни обхвана страх - избягахме! - Кой го върза? - Не видях, но предполагам, че Дакеолу. На другия ден в училище дойдоха няколко офицери и войници с натъкнати ножове на пушките си, водеха около двадесетина ученици от прогимназията и всички празноскитащи момчета, начело с Дакеолу.
към текста >>

71. 18.1. Осветление за „сляпата неделя”.

” А „зверо”, означава звяр.
Но е залегнало в бита на българина, и те знаят много добре, как се сгодяват, как се сватосват и как се женят хората на село. Ред правила и обичай от векове! До мене в Своге има сватба. Тупани, барабани, свирки и т.н. А моят майстор, който ми строи вилата, казва: „Видиш ли ги, водат си зверо у дома с тупаните! ” А „зверо”, означава звяр. Ама това после ще се види! Но „зверо”, само с тупани иска да влезе у дома! Това можете ли да го проумеете? По-добре, не може да се каже! -„Зверо влиза с тупаните у дома!
към текста >>

72. 39. Вергилий взимаше без позволение

Милка Кралева

Отговор на Вергилий Кръстев

Веднъж, виждайки ме как стискам зъби и си нося кръста, брат Борис каза: „Милке, възхищавам ти се, че се измъкна от леговището на звяра!....” Публикувано от Milka Kraleva в 14:36:00
Нищо ново под слънцето! Тези сили и сега търсят слабостите на хората, за да се проявят. Такава им е природата. Брат Борис знаеше добре, кой действа във Вергилий! И когато тази нисша сила във Вергилий стигна до крайност спрямо мен и Боги, той окончателно бе обявен за persona non grata в Малкия дом! Веднъж, виждайки ме как стискам зъби и си нося кръста, брат Борис каза: „Милке, възхищавам ти се, че се измъкна от леговището на звяра!....” Публикувано от Milka Kraleva в 14:36:00
към текста >>

73. 39.1. За наследника, материалите и изнесените лъжи.